Правителството на Република България и правителството на Република Сингапур (всяко наричано по-нататък "договаряща се страна");
в желанието си да създадат благоприятни условия за по-голямо икономическо сътрудничество между тях и по-специално за инвестиции от инвеститори от едната държава на територията на другата държава, основаващо се на принципите на равенство и взаимна изгода;
признавайки, че насърчаването и взаимната защита на такива инвестиции ще доведе до стимулиране на стопанската инициатива и ще повиши благоденствието в двете държави,
се договориха за следното:

Член 1
Определения

За целите на този договор:
1. Понятието "инвестиция" означава всякакъв вид вложение, инвестирано в съответствие със законите и разпоредбите на договарящата се страна, на чиято територия е направена инвестицията, и по-специално, но не изключително, включва:
(а) движимо и недвижимо имущество и други свързани с тях права, като ипотеки, залози или тежести;
(b) акции, дялове, облигации и подобни участия в дружества;
(c) права на парични вземания или на изпълнение съгласно договор, имащо икономическа стойност;
(d) права на интелектуална собственост, ноу-хау и гудуил; и
(e) стопански концесии, дадени по силата на закон или съгласно договор, включително концесии за търсене, разработване, извличане или експлоатация на природни ресурси. Последваща промяна във формата, в която инвестициите са били извършени, няма да засегне тяхната същност като инвестиции, при условие че промяната е направена в съответствие с чл.2 на този договор, както се прилага.
2. Понятието "приходи" означава парични приходи, получени от инвестиция, включително печалби, лихва, прираст на капитала, дивиденти, хонорари или такси.
3. Понятието "инвеститор" означава по отношение на всяка договаряща се страна:
(а) гражданин на договарящата се страна в съответствие с нейните закони;
(b) всякаква компания, фирма, организация, асоциация или институция със или без статут на юридическо лице, учредена, установена или регистрирана съгласно действащите закони на всяка договаряща се страна.
4. Понятието "свободно конвертируема валута" означава всякаква валута, която е широко използвана за извършване на плащания при международни сделки и широко търгувана на основните международни валутни пазари.
5. Понятието "територия" ще означава територията под суверенитета на Република България, от една страна, и на Република Сингапур, от друга страна, включително териториалното море, както и изключителната икономическа зона и континенталния шелф, върху които съответната държава упражнява суверенни права или юрисдикция в съответствие с международното право, по отношение на проучването и експлоатацията на природни ресурси.

Член 2
Приложимост на този договор

1. Този договор ще се прилага само:
(а) по отношение на инвестициите на територията на Република Сингапур за всички инвестиции, направени от инвеститори на Република България, които са одобрени писмено от компетентния орган, упълномощен от правителството на Република Сингапур, и при такива условия, ако има такива, каквито се счетат за подходящи;
(b) по отношение на инвестициите на територията на Република България за всички инвестиции, направени от инвеститори на Република Сингапур в съответствие със законите и разпоредбите на Република България.
2. За избягване на всякакво съмнение е договорено, че разпоредбите на ал. 1 от чл.4 ще се прилагат и към ал. 1 от този член.
3. Разпоредбите на предшестващите алинеи ще се прилагат за всички инвестиции, направени от инвеститорите на едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна, независимо дали са направени преди или след влизането в сила на този договор.

Член 3
Насърчаване и защита на инвестициите

1. Всяка договаряща се страна ще насърчава и създава благоприятни условия за инвеститорите на другата договаряща се страна да извършват инвестиции на нейна територия.
2. На инвестициите (включително реинвестициите на приходите от инвестициите), направени в съответствие с чл.2, ще се предоставя справедливо и безпристрастно третиране и защита в съответствие с този договор.

Член 4
Третиране

1. На инвестициите, извършени в съответствие с чл.2, и на приходите от тези инвестиции ще се предоставя третиране не по-малко благоприятно от това, предоставено на инвестициите, направени от инвеститори на която и да е трета държава.
2. Разпоредбите на ал. 1 от този член няма да се тълкуват като задължаващи едната договаряща се страна да предоставя на инвеститорите на другата договаряща се страна предимството от всякакво третиране, преференция или привилегия, произтичащо от:
(а) съществуващ или бъдещ митнически съюз, зона за свободна търговия или подобни икономически общности или споразумение, имащо за цел бъдещото създаване на подобни общности; или
(b) споразумение с трета държава или държави в същия географски район, предназначено да насърчава регионалното сътрудничество в икономическата, социалната, трудовата, индустриалната или валутната област, в рамките на специфични проекти.
3. Разпоредбите на този договор няма да се прилагат по въпросите на данъчното облагане на територията на всяка договаряща се страна. Тези въпроси ще се регулират от спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между двете договарящи се страни и местното законодателство на всяка договаряща се страна.
4. Ако законодателството на някоя договаряща се страна или международни задължения, съществуващи понастоящем или установени впоследствие между договарящите се страни, в допълнение към този договор съдържат разпоредба, даваща право на инвестициите на инвеститори от другата договаряща се страна на третиране, по-благоприятно от предвиденото в този договор, тези разпоредби няма да бъдат засегнати от този договор. Всяка договаряща се страна ще съблюдава в съответствие със своите закони всяко задължение в допълнение към определените в този договор, поето от договарящата се страна или нейни инвеститори към инвеститори на другата договаряща се страна във връзка с техните инвестиции.

Член 5
Отчуждаване

1. Никоя договаряща се страна няма да предприема мерки по отчуждаване, национализация или други мерки, имащи ефект, равен на национализация или отчуждаване (наричани по-нататък "отчуждаване"), срещу инвестицията на инвеститорите на другата договаряща се страна, освен ако мерките са предприети с цел разрешена от закона на недискриминационна основа в съответствие с нейните закони и срещу обезщетение, което е ефективно реализуемо и извършено без необосновано забавяне. Това обезщетение е стойността в съответствие със законите на всяка договаряща се страна непосредствено преди предприемането на действието по отчуждаване. Обезщетението е свободно конвертируемо и преводимо. Приложимата лихва се определя съобразно законодателството или съответната правна система на територията на всяка договаряща се страна.
2. Всяка мярка по отчуждаване или оценка може по молба на засегнатия инвеститор да бъде разгледана от съдебен или друг независим орган на договарящата се страна, извършила мярката по отчуждаването, по начин, определен от нейните закони.
3. Когато договарящата се страна отчужди имущество на инвеститор, определен в чл.1 (3)(b), който е регистриран или учреден съгласно действащите закони в която и да е част от нейната собствена територия и в който инвеститорите на другата договаряща се страна притежават дялове, тя осигурява прилагането на разпоредбите на ал. 1 на този член до степента, необходима да гарантира на инвеститорите на другата договаряща се страна, които са собственици на тези дялове, обезщетението, определено по-горе.

Член 6
Обезщетение за загуби

На инвеститори на едната договаряща се страна, чиито инвестиции претърпят загуби на територията на другата договаряща се страна, дължащи се на война или друг въоръжен конфликт, извънредно национално положение, въстание, бунт или размирици на територията на последната договаряща се страна, ще бъде предоставено от последната договаряща се страна по отношение на реституция, обезщетение, компенсация или друго уреждане, ако има такова, третиране не по-малко благоприятно от това, което последната договаряща се страна предоставя на инвеститори на която и да е трета държава. Произтичащото обезщетение ще бъде свободно конвертируемо и преводимо.

Член 7
Репатриране

1. Всяка договаряща се страна ще гарантира на инвеститорите от другата договаряща се страна свободния превод на недискриминационна основа на техните капитали и приходите от инвестициите. Преводите ще се извършват в свободно конвертируема валута, без ограничение или необосновано забавяне. Тези преводи ще включват по-специално, но не изключително:
(а) печалби, прираст на капитала, дивиденти, хонорари, лихва и други текущи доходи, получени от инвестиция;
(b) приходи от общата или частична ликвидация или продажба на инвестиция;
(с) погасителните вноски, направени съгласно договор за заем във връзка с инвестиции;
(d) лицензионни такси във връзка с чл.1 (1)(d);
(e) плащания във връзка с техническа помощ, техническо обслужване и такси за мениджмънт;
(f) възнаграждението, получено от граждани на другата договаряща се страна за работа или услуги във връзка с инвестициите, направени на нейна територия;
(g) обезщетението, платимо съгласно чл.5 и 6.
2. Разпоредбите на тази алинея няма да се тълкуват като позволяващи укриването на данъци.

Член 8
Обменен курс

Преводите съгласно чл.5 - 7 на този договор ще се осъществяват по преобладаващия на датата на превода пазарен обменен курс в свободно конвертируема валута.

Член 9
Закони

За избягване на всякакво съмнение се декларира, че всички инвестиции съгласно този договор ще се ръководят от действащите закони на територията на договарящата се страна, където са направени тези инвестиции.

Член 10
Суброгация

1. В случай че едната договаряща се страна (или определена от нея агенция, институция, законоустановен орган или корпорация) в резултат на обезщетение, дадено във връзка с инвестиция или част от нея, извърши плащане на своите собствени инвеститори във връзка с някои от техните искове съгласно този договор, другата договаряща се страна признава, че първата договаряща се страна (или определена от нея агенция, институция, законоустановен орган или корпорация) е оправомощена по силата на суброгация да упражнява правата и да предявява исковете на своите собствени инвеститори. Суброгираните права или искове няма да бъдат по-големи от първоначалните права или искове на споменатия инвеститор.
2. Всяко плащане, извършено от едната договаряща се страна (или определена от нея агенция, институция, законоустановен орган или корпорация) на своите инвеститори, няма да засегне правото на тези инвеститори да предявяват приложимите искове срещу другата договаряща се страна съгласно чл.11.

Член 11
Инвестиционни спорове

1. Всеки спор между инвеститор на едната договаряща се страна и другата договаряща се страна във връзка с инвестиция на територията на другата договаряща се страна се разрешава, доколкото е възможно, приятелски чрез преговори между страните по спора. Страната, възнамеряваща да разреши спора чрез преговори, уведомява писмено другата за намерението си.
2. Ако спорът не може да бъде разрешен, както е предвидено в ал. 1 на този член в рамките на 6 месеца от датата на уведомлението, тогава, освен ако страните не са договорили друго, той се отнася по искане на някоя от страните по спора за разрешаване пред:
(а) компетентния съд на засегнатата договаряща се страна; или
(b) арбитраж от Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове, установен с Конвенцията за разрешаване на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, открита за подписване във Вашингтон на 18 март 1965г., когато и двете договарящи се страни са страни по конвенцията. За целта всяка договаряща се страна дава предварително своето неотменимо съгласие в съответствие с чл.25 на конвенцията за отнасянето на спора пред центъра.
3. В случай на спор по отношение на чл.5, 6, 7 и 10 на този договор всяка страна по спора може алтернативно да отнесе спора пред арбитраж в съответствие с Арбитражните правила на Комисията на Организацията на обединените нации по Международно търговско право, 1976 (UNCITRAL).
4. Спорът може да бъде отнесен само към един форум. Решението на съда или арбитражното решение е окончателно и страните съблюдават и изпълняват това решение.

Член 12
Спорове между договарящите се страни

1. Спор между договарящите се страни относно тълкуването или прилагането на този договор ще се урежда, доколкото е възможно, чрез преговори.
2. Ако спорът не може да бъде разрешен по този начин, се отнася по искане на някоя от договарящите се страни пред арбитражен съд. Арбитражният съд (наричан по-долу "съда") се състои от трима арбитри - по един, назначен от всяка договаряща се страна, и трети, който е председател, назначен по споразумение на договарящите се страни.
3. В рамките на два месеца от получаване на молбата за арбитраж всяка договаряща се страна назначава един арбитър, а в рамките на два месеца от назначаването на двамата арбитри договарящите се страни назначават трети арбитър.
4. Ако съдът не може да бъде съставен в рамките на четири месеца от молбата за арбитраж, всяка от договарящите се страни може при липса на друго споразумение да покани президента на Международния съд да назначи арбитъра или арбитрите, които не са назначени още. Ако президентът е гражданин на някоя от договарящите се страни или не е в състояние да направи това, заместник-президентът може да бъде поканен да го направи. Ако заместник-президентът е гражданин на някоя от договарящите се страни или не е в състояние да направи това, следващият по старшинство член на Международния съд, който не е гражданин на някоя от договарящите се страни, може да бъде поканен да извърши необходимите назначения, и така нататък.
5. Съдът постановява решението си с мнозинство на гласовете.
6. Съдебното решение е окончателно и договарящите се страни съблюдават и изпълняват това решение.
7. Всяка договаряща се страна поема разходите за своя собствен член на съда и за своето представяне в арбитражния процес, както и половината от разходите на председателя и останалите разходи. Съдът обаче може в своето решение да присъди по-голяма част от разходите да бъдат поети от една от двете страни и това решение е задължително за двете страни.
8. Отделно от горното съдът установява свои собствени процедурни правила.

Член 13
Консултации

Договарящите се страни могат взаимно да се споразумеят да проведат консултации по въпроси, засягащи тълкуването или прилагането на този договор.

Член 14
Влизане в сила, продължителност и прекратяване

1. Всяка договаряща се страна уведомява другата договаряща се страна за изпълнението на вътрешните правни процедури за влизане в сила на този договор. Този договор влиза в сила на тридесетия ден от датата на уведомлението на втората договаряща се страна.
2. Този договор остава в сила за период от петнадесет години и ще продължи да бъде в сила след това, освен ако преди изтичане на първоначален период от четиринадесет години някоя от договарящите се страни не уведоми писмено другата договаряща се страна за намерението си да прекрати този договор. Уведомлението за прекратяване влиза в сила една година след получаването му от другата договаряща се страна.
3. По отношение на инвестициите, направени преди влизането в сила на уведомлението за прекратяване на този договор, разпоредбите на чл.1 - 13 остават в сила за последващ период от петнадесет години от тази дата. В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това от техните съответни правителства, подписаха този договор.

Съставен в Сингапур на 15 септември 2003 г. в два еднообразни екземпляра на български и английски език, като и двата текста имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването ще преобладава английският текст.

За правителството на Република България: Красимир Катев, заместник-министър на финансите

За правителството на Република Сингапур: Тан Чин Тионг, постоянен секретар в Министерството на външните работи

ПРОТОКОЛ

При подписването на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Сингапур за взаимно насърчаване и защита на инвестициите долуподписаните, надлежно упълномощени от техните правителства, постигнаха съгласие за следното, което представлява неразделна част от договора:
1. Във връзка с чл.4 на този договор:
За по-голяма яснота се подразбира, че след присъединяването на Република България към Европейската общност третирането, предоставено съгласно чл.4, няма да се прилага към всички съществуващи или бъдещи предимства, предоставени от Република България на инвеститорите от страните членки по силата на това членство.
2. Във връзка с чл.14 на този договор:
Този договор може да бъде изменен с писмено споразумение между договарящите се страни. Това изменение влиза в сила в съответствие с разпоредбите на чл.14 от този договор.
В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това от техните съответни правителства, подписаха този договор.

Съставен в Сингапур на 15 септември 2003 г. в два еднообразни екземпляра на български и английски език, като и двата текста имат еднаква сила. В случай на различия при тълкуването ще преобладава английският текст.

За правителството на Република България: Красимир Катев, заместник-министър на финансите

За правителството на Република Сингапур: Тан Чин Тионг, постоянен секретар в Министерството на външните работи