1. Принципи на планиране на мероприятията срещу заразните болести

При планиране на мероприятията срещу заразните болести да се вземат под внимание следните обстоятелства:
- действащите нормативни документи: Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД);
- изискванията на Международния зоосанитарен код и Постоянния ветеринарен комитет на Европейския съюз за Програмите за надзор над особено опасните болести, определени от Световната организация за здравеопазване на животните (OIE);
- списъкът за общите мерки за борба със заразните и паразитните болести по животните и птиците по чл.120 ЗВД, срещу които през 2007 г. държавните ветеринарномедицински органи ще провеждат задължителни профилактични и принудителни мероприятия;
- броят на животните в населените места, общините и областите;
- епизоотичното състояние на отделните ферми, населени места, общини и области;
- степента на концентрация и специализация на животните и мерките за биосигурност, предприети от собствениците на животновъдни обекти;
- наличието на предприятия с епизоотично значение и връзките между тях с други предприятия и животновъдни обекти;
- епизоотичната обстановка в съседните на Република България страни по отношение на остри заразни болести и зоонози;
- стратегията на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) по отношение на някои заразни болести в определени общини и области на страната;
- епизоотологичната, епидемиологичната и икономическата значимост на отделните инфекциозни болести.

2. Имунопрофилактични мероприятия и диагностични изследвания, финансирани от републиканския бюджет по чл.120, ал. 3 ЗВД

2.1. Имунопрофилактични мероприятия
2.1.1. Ваксинация против антракс:
2.1.1.1. В стационарните за антракс селища се извършва двукратна ваксинация - пролет и есен, на всички говеда и еднокопитни над тримесечна възраст и овце и кози над двумесечна възраст.
2.1.1.2. В селища, в които е констатиран антракс еднократно през последните 30 години, се извършва еднократна ваксинация на говеда, овце и еднокопитни при навършване на посочената възраст.
2.1.1.3. Ваксинация на биволи, кози и свине в райони, свободни от антракс, се извършва само при констатиране на заболяването, след писмено разрешение от ЦУ на НВМС.
Забележка. Стационарно за антракс e селище и територията около него, в което през последните 30 години заболяването е констатирано най-малко два пъти.
2.1.2. Ваксинация срещу класическа чума по свинете:
2.1.2.1. Ваксинация срещу класическа чума по свинете с жива ваксина щам "К" и със "субединична" (маркерна) ваксина на домашните свине и на източнобалканските свине и техните кръстоски на територията на страната е забранена (чл.49 ЗВД).
Забележка. При влошена епизоотична обстановка - констатиране на огнища на заболяване с тенденция за широко разпространение, се извършва "спешна" (кръгова) ваксинация със "субединична" (маркерна) ваксина само след разпореждане със заповед на министъра на земеделието на горите по предложение на генералния директор на НВМС след разрешение от ЕК.
2.1.2.2. Дивите свине, отглеждани на територията на страната, се ваксинират "перорално" с жива ваксина щам "К", като през годината се провеждат от две до три ваксинационни кампании, като всяка кампания е от по две ваксинации (две залагания на примамки), най-малко през две седмици и най-много през четири седмици, през месеците февруари, май и октомври/ноември.
2.1.3. Ваксинация срещу псевдочума по птиците (кокошки, бройлери, фазани, пуйки, спортни гълъби и гълъби за представление)
Задължителна поголовна ваксинация срещу псевдочума на птици (кокошки носачки, родителски стада и бройлери, фазани, пуйки и спортни гълъби и гълъби за представление) се извършва на основание чл.5 от Наредба № 31 от 2005 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на Нюкясълската болест (псевдочума) по птиците и за условията и реда за прилагането им (ДВ, бр. 12 от 2006 г.) във:
1. всички населени места, разположени в 10-километровата гранична зона по границата с Румъния, Република Сърбия и Република Македония;
2. всички населени места, разположени в 5-километровата зона около промишлени птицеферми;
3. всички населени места, разположени около езера и резервати с мигриращи птици и "влажни зони";
4. всички промишлени птицеферми в страната, регистрирани като животновъдни обекти съгласно ЗВД;
5. ваксинация на еднодневни бройлери в люпилните в страната, регистрирани като животновъдни обекти съгласно ЗВД.
Забележка. Ваксинацията срещу псевдочума по птиците се извършва само с регистрирани в страната "лентогенни" ваксини, като в промишлените птицеферми и в люпилните ваксината и манипулацията е за сметка на собствениците им.
Ваксинацията по т. 1, 2 и 3 се извършва, както следва:
а) пролетна: с лентогенни ваксини - при младите птици след 15-ия ден от излюпването, съгласно указанията на фирмата производител;
б) есенна: реваксинация с инактивирана ваксина - подрастващи и възрастни птици, съгласно указанията на фирмата производител.
Ваксинацията по т. 4 и 5 се извършва на всички категории птици от ветеринарния лекар, обслужващ птицефермата или люпилнята, съгласно одобрената от директора на РВМС схема, представена от собственика на птицефермата или люпилнята, като може да се използват и регистрираните в страната поливалентни ваксини.
Ваксинация на пуйки, пернат дивеч, отглеждан във ферми, и гълъби:
1. пуйките се ваксинират със същите ваксини и методи в двойни дози;
2. пернатият дивеч, отглеждан във ферми (волиери), се реваксинира с ваксина лентогенен щам, съгласно указанията на фирмата производител, две седмици преди разселването му;
3. спортните гълъби и тези, предназначени за състезания и изложби, се ваксинират с инактивирана ваксина на 4-седмична възраст и се реваксинират 4 до 6 седмици преди започване на състезателния сезон или мероприятието, в което ще участват.
За контрол върху имунния статус на ваксинираните птици 15 - 20 дни след ваксинацията от всяко стадо задължително се изследват 20 - 40 кръвни проби за контрол на напрежението на имунитета и контрол на ваксинацията.
Освен едновалентни ваксини срещу псевдочума по птиците може да се използват и комбинирани поливалентни ваксини, регистрирани в Република България.
2.1.4. Бяс
След лабораторно потвърждаване на болестта бяс при животните в засегнатото населено място или в част от него задължително се ваксинират всички кучета, котки и домашни животни, излизащи на паша (съгласно чл.17, т. 7 от Наредба № 23 от 2002 г. за профилактика и борба с болестта бяс по животните) (ДВ, бр. 55 от 2002 г.).
Ваксинацията на домашните кучета по т. 3.1.31 се извършва съгласно изискванията по чл.120, ал. 4 ЗВД.
2.1.5. Син език
Ваксинация се извършва само със заповед на министъра на земеделието и горите съгласно чл.5, ал. 2 от Наредба № 19 от 2005 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта син език по преживните животни (ДВ, бр. 5 от 2006 г.) по предложение на генералния директор на НВМС и разрешение на ЕК.
2.1.6. Резерв от ваксини
Националната ветеринарномедицинската служба поддържа резерв от ваксини срещу следните заболявания по животните:
• ваксина срещу КЧС - субединична (маркерна) - 250 000 дози
Забележка. При извършване на посочените имунопрофилактични мероприятия от държавния бюджет се заплаща само стойността на ваксината и манипулацията. Всички консумативи - индивидуални игли, спринцовки, транспортни разходи и разходи по фиксиране на животните, се заплащат от собствениците на животни с изключение на посочените при ваксинацията на птици, отглеждани в промишлените птицеферми и в люпилните, където всички разходи са за сметка на собствениците.
2.1.7. Идентификация на животните
Всички едри, дребни преживни животни и разплодни свине се идентифицират с индивидуална(и) ушна(и) марка(и) съгласно Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за идентификация на животните, регистрация на животновъдните обекти и достъпа до базата данни за идентифицираните животни и регистрираните обекти (ДВ, бр. 47 от 2006 г.).
Свинете за угояване в промишлените свинекомплекси могат да се идентифицират с обща ушна марка, носеща уникалния номер на животновъдния обект.
2.1.7.1. брой на животните, подлежащи на идентификация през 2007 г. по видове, както следва:
2.1.7.1.1. брой едри преживни животни - 285 000;
2.1.7.1.2. брой дребни преживни животни - 2 945 000;
2.1.7.1.3. брой свине - 1 010 000;
2.1.7.1.4. брой коне - 225 000.
2.1.7.2. Резерв от индивидуални ушни марки:
НВМС поддържа резерв от следния брой ушни марки за:
- едри преживни животни - 29 000;
- дребни преживни животни - 295 000;
- свине - 100 000.
При извършване на масови имунопрофилактични и диагностични мероприятия в списъка на стопаните (по образец КЗЖ - 01) се вписва пълният идентификационен номер на третираното животно.
Идентификация на пчелните семейства се извършва съгласно изискванията на чл.4 от Наредба № 27 от 2002 г. за регистрация и идентификация на пчелните семейства (ДВ, бр. 70 от 2002 г.).
Забележка. Всички едри преживни животни, внесени в страната, се маркират на двете уши с червени ушни марки с надпис "Вносно животно".
Получените приплоди от тях се маркират допълнително на двете уши с червени ушни марки с надпис "Приплод на вносно животно".

2.2. Диагностични изследвания
2.2.1. Алергични диагностични изследвания:
2.2.1.1. Туберкулоза говеда
2.2.1.1.1. Еднократно интрадермално изследване (през пролетта: март - май) на всички говеда, навършили шестседмична възраст, в стада, свободни от туберкулоза. През есента (септември - ноември) се изследват всички говеда, пропуснати при пролетното изследване, и всички новородени телета, навършили 6-седмична възраст, които не са били изследвани през пролетта.
2.2.1.1.2. В стада с констатирана туберкулоза по говедата изследванията се извършват съгласно чл.30, ал. 4 от Наредба № 48 от 2006 г. за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции, на които трябва да отговарят (ДВ, бр. 48 от 2006 г.).
2.2.1.1.3. Еднократно интрадермално изследване на всички говеда, навършили 6-седмична възраст, внесени в страната от трети страни, по време на задължителната карантина.
Забележка. Изследването по т. 2.2.1.1.3 се заплаща от собственика на внесените говеда.
2.2.1.2. Туберкулоза свине - еднократна туберкулинизация на всички свине и прасета, които се отглеждат съвместно с говеда, при които е констатирана туберкулоза.
Всички говеда и свине, внесени в страната, се изследват еднократно за туберкулоза през втората половина на задължителната карантина, като разходите са за сметка на собствениците им.
2.2.1.3. Туберкулоза птици (кокошки, пуйки, фазани) - еднократна туберкулинизация на 10 % от изходните линии, прародителските и родителските стада, ако се отглеждат повече от един яйценосен период.
Забележка. От държавния бюджет се заплаща само стойността на диагностикума и манипулацията. Всички консумативи - игли за туберкулинизация, транспортни разходи и разходи по фиксиране на животните, се заплащат от собствениците на животни.
2.2.2. Клинични диагностични изследвания:
2.2.2.1. Американски гнилец по пчелите - прегледи:
2.2.2.1.1. Задължителните пролетни и есенни профилактични прегледи на пчелните семейства се извършват от ветеринарномедицински специалист.
Период на извършване на пролетния преглед - от 1.04 до 10.05. Период на извършване на есенния преглед - от 20.08 до 30.09.
При необходимост ветеринарномедицинският специалист може да се подпомага от пчелар-проверител. Проби при съмнение за гнилцови заболявания се вземат от ветеринарен лекар, като същите се придружават с писмо по утвърден образец (образец КЗЖ - 31) до съответната лаборатория за изследване.
2.2.2.1.2. През останалата част от годината при съмнение за възникване на гнилцово заболяване или при повикване от собственика на пчелина се извършва преглед от ветеринарен специалист на пчелните семейства в пчелина съгласно чл.7 от Наредба № 30 от 2002 г. за профилактика и борба с някои заразни болести по пчелите (ДВ, бр. 78 от 2002 г.) и се взема и изпраща проба за лабораторно изследване съгласно чл.7, ал. 2 от посочената наредба.
2.2.2.2. Нозематоза по пчелите - задължителен преглед и вземане на проби от подмора през периода от 01.02 до 15.05 на всички майкопроизводни стопанства. Пробите се изпращат за изследване в НДНИВМИ - София. При липса на подмор взетата проба съдържа 20 - 30 стари пчели (по-черни и лъскави).
2.2.2.3. Екзотични заболявания - шап по чифтокопитните, шарка по овцете и козите, чума по говедата, чума по дребните преживни, африканска чума по свинете, син език, африканска чума по коне - ежедневни клинични прегледи в селищата, разположени близо до границата с Република Турция, Република Гърция, Република Македония, Република Сърбия и Румъния, при влошаване на епизоотичната обстановка в тези страни по отношение на посочените заболявания и ежеседмични клинични прегледи в останалите селища на страната със заповед на генералния директор на НВМС.
2.2.2.4. Бяс - ежедневни клинични прегледи през 14-дневния период на изолация на животните при съмнение за бяс съгласно чл.10, т. 3 от Наредба № 23 от 2002 г. за профилактика и борба с болестта бяс при животните (ДВ, бр. 55 от 2002 г.).
2.2.3. Лабораторнодиагностични изследвания
2.2.3.1. Туберкулоза говеда, свине, птици и други животни - лабораторно изследване на лимфни възли, бял дроб, черен дроб и други вътрешни органи, взети при диагностично клане или при съмнение за туберкулозна находка по време на кланичния месопреглед при редовно заклани животни.
Лабораторнодиагностичните изследвания за туберкулоза се извършват съгласно методите, посочени в чл.30, ал. 1 от Наредба № 48 от 2006 г. за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции, на които трябва да отговарят.
2.2.3.2. Спонгиформна енцефалопатия говеда (СЕГ)
2.2.3.2.1. Лабораторно изследване на мозъчен ствол от:
а) всички умрели говеда на възраст над 24 месеца;
б) всички говеда, предназначени за неотложно клане, на възраст над 24 месеца;
в) всички говеда, показали клиника на заболяване (независимо какво) при извършване на предкланичния преглед, на възраст над 24 месеца;
г) всички говеда, показали клинични признаци, сходни с клиничните признаци на заболяването спонгиформна енцефалопатия.
Изследването на пробите по букви "а", "б" и "в" се извършва чрез "бързи тестове".
Изследванията на пробите по буква "г" се извършват съгласно приложение № 3, т. 3.1, буква "а" от Наредба № 28 от 2005 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии по животните и условията и реда за прилагането им (ДВ, бр. 7 от 2006 г.).
2.2.3.2.2. Лабораторно изследване чрез "бързи тестове" на проби от мозъчен ствол от всички говеда, предназначени за редовно клане, на възраст над 30 месеца.
Изследванията се извършват по програма за мониторинг съгласно чл.7, ал. 1 от Наредба № 28 от 2005 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии по животните и условията и реда за прилагането им.
2.2.3.3. Класическа чума по свинете:
2.2.3.3.1. Вирусологични и серологични изследвания на свине при съмнение за възникване на заболяването съгласно изискванията на чл.4, ал. 2 от Наредба № 6 от 2006 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта класическа чума по свинете (ДВ, бр. 19 от 2006 г.).
2.2.3.3.2. Вирусологични и серологични изследвания съгласно програмата за надзор и ерадикация на вируса на КЧС и програмата за ваксинация на диви свине.
2.2.3.3.3. Серологични изследвания за наличие на титри на антитела срещу вируса на КЧС на всички вносни и новозакупени свине от вътрешността на страната, предназначени за разплод, по време на карантинния период. Показалите положителни резултати за наличие на вируса на КЧС или на антитела срещу вируса на КЧС животни не се допускат в основното стадо.
2.2.3.3.4. Серологични и вирусологични изследвания за КЧС на проби, взети от умрели, хронично болни и изоставащи в развитието си прасета, отглеждани в свинекомплекси и свинеферми. Броят на пробите се определя при 95 % достоверност и 10 % разпространение на вируса на КЧС съгласно приложение № 1 за определяне броя на необходимите проби.
Методите за серологично и вирусологично изследване за откриване на вируса на класическата чума по свинете са посочени в приложение № 2 към чл.4, ал. 2, т. 2 към Наредба № 6 от 2006 г.
2.2.3.4. Бруцелоза говеда (Brucella abortus):
2.2.3.4.1. Еднократно серологично изследване на всички говеда на възраст над 12 месеца.
2.2.3.4.2. Двукратно серологично изследване на всички абортирали крави - непосредствено след аборта и 15 - 20 дни след това.
2.2.3.4.3. Бактериологично изследване на всички абортирани фетуси или мъртвородени телета съгласно изискванията на чл.42, ал. 2 от Наредба № 48 от 2006 г. за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции, на които трябва да отговарят.
2.2.3.4.4. Двукратно серологично изследване на мъжките разплодни животни.
2.2.3.4.5. Двукратно серологично изследване на всички внесени в страната говеда от трети страни по време на задължителната карантина.
Забележка. Изследването по т. 2.2.3.4.5 се заплаща от собственика на внесените говеда.
Серологичните и бактериологичните лабораторнодиагностични изследвания се извършват по методи, посочени приложение № 3 от Наредба № 48 от 2006 г.
2.2.3.5. Бруцелоза овце и кози (Brucella melitensis):
2.2.3.5.1. Еднократно серологично изследване на всички женски индивиди, достигнали разплодна възраст (полова зрялост или даващи мляко), в граничните общини с Република Гърция, Република Македония и Република Сърбия.
2.2.3.5.2. Еднократно серологично изследване на 25 % от броя на женските индивиди, достигнали разплодна възраст (полова зрелост или даващи мляко), от всяко стадо.
2.2.3.5.2.1. От стада, в които има по-малко от 50 броя женски индивиди в репродуктивна възраст, се вземат проби за серологично изследване от всички животни.
2.2.3.5.3. Всички некастрирани мъжки разплодни животни на възраст над шест месеца.
2.2.3.5.4. Двукратно серологично изследване на абортирали овце и кози при масови аборти - непосредствено след аборта и 15 - 20 дни след това, съгласно чл.5, т. 5, буква "б" от Наредба № 28 от 2000 г. за профилактика и борба с бруцелозата по овцете и козите (ДВ, бр. 99 от 2000 г.).
2.2.3.5.5. Бактериологично изследване на абортирани фетуси или мъртвородени агнета и ярета съгласно чл.5, т. 5. буква "в" от Наредба № 28 от 2000 г.
2.2.3.5.6. Двукратно серологично изследване на всички внесени в страната овце и кози от трети страни над 6-месечна възраст по време на задължителната карантина.
Забележка. Изследването по т. 2.2.3.5.6 се заплаща от собственика на внесените овце и кози.
Серологичните и бактериологичните лабораторнодиагностични изследвания се извършват по методи, посочени в чл.12 от Наредба № 28 от 2000 г.
2.2.3.6. Бруцелоза свине (Brucella suis) - еднократно серологично изследване на 20 % от свинете майки и всички собствени ремонтни прасета в свинекомплексите и свинефермите.
2.2.3.6.1. Двукратно серологично изследване на всички нерези.
2.2.3.6.2. Изследване на свинете майки преди заплождането им.
2.2.3.6.3. Двукратно изследване през 15 дни на абортиралите свине.
2.2.3.6.4. Бактериологично изследване на абортирани фетуси и мъртвородени прасета.
2.2.3.6.5. Еднократно изследване по време на задължителната карантина на всички внесени свине в страната, предназначени за разплод.
Забележка. Изследването по т. 2.2.3.6.5 се заплаща от собственика на внесените свине.
Серологичните и бактериологичните изследвания се извършват по методи, посочени в глава 2.6.2 в Ръководството за стандарти за диагностични тестове и ваксини на Международното бюро по епизоотии (издание 2006 г.).
2.2.3.7. Заразен епидидимит по кочовете (Brucella ovis) - двукратно серологично изследване на всички предназначени за разплод кочове - два месеца преди случната кампания и 30 дни след приключването й. Положително реагиралите кочове се изколват или кастрират под контрола на официален ветеринарен лекар, като за извършените мероприятия се съставя протокол.
Серологичното изследване за заразен епидидемит по кочовете се извършва съгласно методите, посочени в глава 2.4.1 на Ръководството за стандарти за диагностични тестове и ваксини на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) (издание 2006 г.).
Еднократно серологично изследване по време на задължителната карантина на всички внесени в страната кочове, предназначени за разплод. Изследването се заплаща от собственика на внесените кочове.
2.2.3.8. Ензоотична левкоза по говедата:
2.2.3.8.1. Еднократно серологично изследване на всички говеда на възраст над 12 месеца.
2.2.3.8.2. При положителни резултати от изследването се извършва повторно изследване за левкоза три месеца след като последното положително говедо в стадото е заклано, а в случай, че е крава и нейното поколение е заклано - под контрола на официален ветеринарен лекар.
Изключение от това правило се прави само за телета, родени от положителни крави, в случай, че от момента на отелването телето е отглеждано отделно от неговата майка и е изхранвано с мляко от отрицателна за левкоза крава или с млекозаместители.
2.2.3.8.3. Еднократно серологично изследване на всички говеда над дванадесетмесечна възраст, внесени в страната от трети страни и предназначени за разплод, по време на задължителната карантина.
Забележка. Изследването по т. 2.2.3.8.3 се заплаща от собствениците на внесените говеда.
Изследванията се извършват съгласно изискванията на приложение № 4 от Наредба № 48 от 2006 г. за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции, на които трябва да отговарят.
2.2.3.9. Скрейпи:
2.2.3.9.1. Изследват се проби от мозъчен ствол на овце и кози, както следва:
- овце на възраст над 18 месеца (имащи два броя резци, пробили венеца), предназначени за редовно клане;
- всички умрели овце и кози на възраст над 18 месеца (имащи два броя резци, пробили венеца);
- всички овце, предназначени за неотложно клане, на възраст над 18 месеца (имащи два броя резци, пробили венеца);
- всички овце и кози на възраст над 12 месеца, показали клиника, сходна с тази на заболяването "скрейпи" (нервни симптоми, чесане, сърбеж).
Изследванията се извършват чрез лабораторните методи, посочени в приложение № 3, т. 4.1, т. 4.2 и т. 4.3 от Наредба № 28 от 2005 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии по животните и условията и реда за прилагането им.
2.2.3.9.2. При всеки констатиран положителен случай на скрейпи се извършва допълнително изследване за определяне на прион-протеиновия генотип.
2.2.3.9.3. Изследване за определяне на генотипа при различни породи овце.
2.2.3.10. Лептоспироза - серологични изследвания на 20 % от кравите, всички нерези и 10% от свинете в племенните и основните стада.
Серологичните изследвания за лептоспироза се извършват съгласно методите, посочени в глава 2.2.4 на Ръководството за стандарти за диагностични тестове и ваксини на Международното бюро по епизоотии (издание 2006 г.).
2.2.3.11. Екзотични болести:
2.2.3.11.1. Шап и син език - серологични и вирусологични изследвания съгласно програмите за надзор за тези заболявания.
Серологичните и вирусологичните изследвания се извършват по методи, посочени в Наредба № 17 от 2006 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап по двукопитните животни и за условията и реда за прилагането им (ДВ, бр. 29 от 2006 г.) и Наредба № 19 от 2005 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта син език по преживните животни.
2.2.3.11.2. Чума по говедата, чума по дребните преживни, шарка по овцете и козите, меди-висна по овцете, артрит-енцефалит по козите, африканска чума по конете, африканска чума по свинете, везикулозна болест по свинете и везикулозен стоматит - лабораторнодиагностични изследвания при съмнение за заболяване.
Диагностичните изследвания за чума по говедата се извършват по методи, посочени в глава 2.1.4, за чума по дребните преживни по методи, посочени в глава 2.1.5, за шарка по овцете и козите по методи, посочени в глава 2.1.10, за меди-висна и артрит-енцефалит по методи, посочени в глава 2.4.4.5 от Ръководството за стандарти за диагностични тестове и ваксини на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) (издание 2006 г.).
2.2.3.11.3. Западнонилска треска - серологични изследвания при съмнение за поява на заболяването.
2.2.3.12. Ку-треска - сондажни серологични изследвания на говеда, овце и кози в ендемичните за заболяването райони.
При констатиране на заболяването при хора процентът на сондажните серологични изследвания при животните се определя от ЦУ на НВМС.
Серологичните изследвания за Ку-треска се извършват по методи, посочени в глава Х.3 на Ръководството за стандарти за диагностични тестове и ваксини на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) (издание 2006 г.).
2.2.3.13. Инфекциозен ринотрахеит при говедата:
2.2.3.13.1. Двукратно (през 6 месеца) серологично изследване на кръвни проби и двукратно (през 6 месеца) вирусологично изследване на проби от семенна течност на бикове, отглеждани в станциите за изкуствено осеменяване.
2.2.3.13.2. Еднократно серологично изследване на кръвни проби от регистрирани бикове, използвани за извършване на естествено осеменяване.
2.2.3.13.3. Сондажни серологични изследвания на кръвни проби, взети от племенни крави.
2.2.3.13.4. Еднократно серологично изследване на всички говеда над шестмесечна възраст, внесени в страната от трети страни и предназначени за разплод, по време на задължителната карантина.
Забележка. Изследването по т. 2.2.3.13.4 се заплаща от собственика на внесените говеда.
Изследванията се извършват по методите, описани в Ръководството за стандарти за диагностични тестове и ваксини на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) (издание 2006 г.).
2.2.3.14. Мукозна болест - вирусна диария по говедата:
2.2.3.14.1. Двукратно (през 6 месеца) серологично изследване на кръвни проби от бикове, отглеждани в станциите за изкуствено осеменяване.
2.2.3.14.2. Серологично изследване на кръвни проби от регистрирани бикове, използвани за извършване на естествено осеменяване.
2.2.3.14.3. Сондажни серологични изследвания на кръвни проби, взети от племенни крави.
Серологичните и вирусологичните изследвания се извършват по методи, посочени в глава 2.3.5 на Ръководството за стандарти на диагностични тестове и ваксини на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) (издание 2006 г.).
2.2.3.15. Псевдочума (Нюкясълска болест) по птиците:
2.2.3.15.1. Изследват се по 20 - 30 кръвни проби от всяко стадо птици, отглеждани в промишлените птицеферми, 20 - 25 дни след всяка проведена ваксинация за контролиране напрежението на имунитета.
Забележка. Стойността на лабораторните изследвания за контролиране на имунния титър е за сметка на собствениците на промишлените птицеферми.
2.2.3.15.2. Изследват се по 5 - 10 кръвни проби от птици, отглеждани във:
- личните дворове, отстоящи в радиус до 5 км от промишлените птицеферми;
- населените места, разположени в 10-километровата гранична зона по границите с Румъния, Република Македония и Република Сърбия.
2.2.3.15.3. Серологични изследвания на различни категории неваксинирани птици и водоплаващи птици за наличие на антитела съгласно програмата за надзор върху здравния статус на стадата и разпространението на вируса на псевдочумата по птиците.
2.2.3.15.4. Патологоанатомични, вирусологични и серологични изследвания на проби от птици при съмнение за заболяване.
2.2.3.16. Тиф и пулороза по птиците:
2.2.3.16.1. Извършване на периодичен бактериологичен контрол на изходните линии, прародителските и родителските стада (кокошки, пуйки и фазани) и стоковите кокошки носачки чрез изследване на цели трупове от умрели птици и яйца, съгласно Наредба № 38 от 2006 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на салмонелозите, предаващи се чрез храни (ДВ, бр. 36 от 2006 г.).
2.2.3.16.2. Извършване на серологични изследвания (реакция сероаглутинация) на всички птици от изходните линии и прародителските стада. Всички птици, показали съмнителни резултати при изследване чрез кръвно-капчеста реакция аглутинация, подлежат на повторно серологично (реакция сероаглутинация) и бактериологично изследване.
2.2.3.16.3. Всички подрастващи птици от изходните линии и прародителските стада се изследват чрез кръвно-капчеста реакция аглутинация след навършване на двумесечна възраст или при пронасяне на стадата.
Изследванията се извършват съгласно изискванията на Наредба № 38 от 2006 г. за профилактика, ограничаване и ликвидиране на салмонелозите, предаващи се чрез храни.
Забележка. Бактериологичните изследвания и реакция сероаглутинация се заплащат по чл.120, ал. 3 ЗВД при съмнение за възникване на заболяване. Всички останали изследвания са за сметка на собственика съгласно чл.120, ал. 4 ЗВД.
2.2.3.17. Инфлуенца (грип) по птиците:
2.2.3.17.1. Серологични и вирусологични изследвания на проби, взети в изпълнение на програмата за надзор върху разпространението на вируса на инфлуенца по птиците от домашни птици от кокошия вид, от домашни водоплаващи, от диви водоплаващи и от мигриращи птици и изискванията на Наредба № 19 от 2006 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта инфлуенца (грип) по птиците (ДВ, бр. 18 от 2006 г.).
2.2.3.17.2. Вирусологични изследвания на клоакални проби с транспортна среда за вирусологично изследване. Броят на пробите се определя при 95 % достоверност и 10 % разпространение на вируса на КЧС съгласно приложение № 1 за определяне броя на необходимите проби.
2.2.3.18. Сап - коне - еднократно серологично изследване на всички коне в племенните ферми и жребцовите депа.
Серологичните изследвания за сап се извършват по методи, посочени в глава 2.5.8 на Ръководството за стандарти на диагностични тестове и ваксини на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) (издание 2006 г.).
2.2.3.19. Инфекциозна анемия - еднократно серологично изследване на всички коне в племенните ферми и жребцовите депа.
Серологичните изследвания за инфекциозна анемия по конете се извършват по методи, посочени в глава 2.5.4 в Ръководството за стандарти на диагностични тестове и ваксини на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) (издание 2006 г.).
2.2.3.20. Американски гнилец по пчелите - лабораторнодиагностични изследвания при съмнение за заболяване.
Лабораторнодиагностичните изследвания за американски гнилец по пчелите се извършват по методи, посочени в глава 2.9.2 на Ръководството за стандарти на диагностични тестове и ваксини на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) (издание 2006 г.).
2.2.3.21. Нозематоза - пчели - лабораторнодиагностични изследвания на проби от подмора, взети от майкопроизводни стопанства по време на извършвания преглед.
2.2.3.22. Пебрина по бубите - лабораторнодиагностични изследвания на женските пеперуди през есента и на яйцата след провокирано излюпване през март следващата година за наличие на Нозема бомбицис. Задължително се изследват производствените стопанства.
2.2.3.23. Антракс - лабораторнодиагностични изследвания при съмнение за заболяване.
Лабороторнодиагонстичните изследвания за антракс се извършват по методи, посочени в глава 2.2.1 на Ръководството за стандарти на диагностични тестове и ваксини на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) (издание 2006 г.).
2.2.3.24. Бяс - лабораторнодиагностични изследвания при съмнение за заболяване и при контрол на орална ваксинация на хищници.
Лабораторнодиагностичните изследвания за бяс се извършват по методи, посочени в глава 2.2.5 на Ръководството за стандарти на диагностични тестове и ваксини на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) (издание 2006 г.).
2.2.3.25. Ехинококоза по кучетата - сондажни лабораторнодиагностични изследвания и извършваните изследвания в изпълнение на Националната програма за контрол на ехинококозата.
2.2.3.26. Холера - птици - лабораторнодиагностични изследвания при съмнение за заболяване. Изследванията се извършват по методи, посочени в глава 2.7.11 в Ръководството за стандарти на диагностични тестове и ваксини на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) (издание 2006 г.).
2.2.3.27. Орнитоза - птици:
2.2.3.27.1. Сондажни серологични изследвания на водоплаващи птици - до 20 - 30 проби от стадо.
2.2.3.27.2. Серологично изследване на всички внесени в страната екзотични птици.
Забележка. Изследването по т. 2.2.3.27.2 се заплаща от собствениците на птиците.
2.2.3.28. Туларемия - сондажни серологични изследвания в ендемични райони при съмнение за възникване на заболяването.
Диагностичните изследвания се извършват съгласно методите, посочени в глава 2.8.2 от Ръководството за стандарти за диагностични тестове и ваксини на Световната организация за здравеопазване на животните (OIЕ) (издание 2006 г.).
Забележки:
1. От държавния бюджет се заплаща само стойността на манипулацията, диагностикума и диагностичното изследване. Всички консумативи - индивидуални игли, транспортни разходи и разходи по фиксиране на животните, се заплащат от собствениците на животните.
2. Резултатите от лабораторните изследвания за ТСЕ, КЧС, бруцелоза - едри и дребни преживни животни, ензоотична левкоза по говедата, син език и шап се въвеждат в компютризираната информационна система WorldVet.
2.2.3.29. Лабораторни изследвания на фуражни проби за:
2.2.3.29.1. Контрол върху забраните за влагане на преработени животински протеини във фуражи:
2.2.3.29.1.1. Комбинирани фуражи за наличие на преработени животински протеини.
2.2.3.29.1.2. Комбинирани фуражи за наличие на ди- и трикалциев фосфат, добит от животни.
2.2.3.29.1.3. Комбинирани фуражи за преживни и свине за наличие на месо-костно брашно от сухоземни животни.
2.2.3.29.1.4. Рибно брашно за наличие на преработени животински протеини от сухоземни животни, ди- и трикалциев фосфат, добит от животни.
2.2.3.29.2. Официален контрол върху безопасност на фуражи:
2.2.3.29.2.1. Токсикологични изследвания за определяне на остатъци от:
- хлороорганични пестициди, ДДТ+деривати, алдрин+диелдрин, линдан;
- фосфороорганични и карбаматни пестициди;
- наличие на тежки метали - олово, мед, кадмий;
- арсен.
2.2.3.29.2.2. Микотоксикологични изследвания за определяне на:
- афлатоксини В1;
- зеараленон, ДОН, охратоксини, фумонизини.
2.2.3.29.2.3. Микробиологични изследвания за наличие на патогенни микроорганизми.
2.2.3.29.2.4. Фармакологични и токсикологични изследвания за неразрешени за определен вид или категория животни фуражни добавки и на забранени за употреба във фуражи лекарствени субстанции.
При вземане на пробите от фуражи във връзка с изпълнение на годишния инспекционен план за официален контрол върху безопасност на фуражи се спазват инструкциите, утвърдени от генералния директор на НВМС.

3. Профилактични мероприятия, които не са включени в Списъка по чл.118, ал. 1 ЗВД и следва да се заплащат от собствениците на животни, съгласно чл.120, ал. 4 ЗВД

3.1. Имунопрофилактични мероприятия
3.1.1. Ваксинация срещу лептоспироза по говедата - във ферми с установена лептоспироза и в стационарните огнища се извършва двукратна ваксинация на кравите през 10 - 15 дни 2 до 3 месеца след заплождането им с моноваксина L. pomona. Телетата над 2 месеца в тези ферми се ваксинират двукратно през 10 - 15 дни.
3.1.2. Ваксинация срещу мукозна болест - вирусна диария - в неблагополучни за заболяването кравеферми (при доказана инфекция) два пъти годишно се ваксинират всички крави, както и биковете, собственост на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция.
3.1.3. Ваксинация срещу заразен ринотрахеит - в неблагополучни за заболяването кравеферми (при установена инфекция) два пъти годишно се ваксинират всички крави, както и биковете, собственост на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция.
В свободни от заболяването стада внос на говеда се допуска само при отрицателен серологичен резултат за заразен ринотрахеит.
3.1.4. Ваксинация срещу колибактериоза по телетата - прилага се в кравеферми с доказана колибактериоза, причинена от Е.coli - щам К 99, като кравите се ваксинират двукратно в напреднала бременност.
3.1.5. Ваксинация срещу салмонелоза по телетата - прилага се в кравеферми с доказана инфекция, като се ваксинират всички новородени телета над 10 дни.
3.1.6. Ваксинация срещу червенка по свинете - първата ваксинация се извършва на 90 - 120-дневна възраст, 15 дни преди или 15 дни след прехвърлянето на прасетата в групата за угояване. Свинете майки, ремонтните свине и всички нерези се ваксинират през 6 месеца.
В стационарните за червенка огнища 15 - 20 дни след първата ваксинация и след това на всеки 4 месеца до изтичане на угоителния период или изпращането им за клане се извършва реваксинация на свинете. При възможност първата ваксинация в стационарните огнища се извършва с инактивирана ваксина. Новозакупените прасета, свине и нерези за разплод или свине за угояване се ваксинират по време на карантинния период.
Петнадесет дни преди и 15 дни след ваксинацията от дажбата на свинете се изключват медикаментозните премикси.
3.1.7. Ваксинация срещу болестта на Ауески при свинете - прилага се в стационарните огнища и застрашените стада. Свинете майки се ваксинират по средата на всяка бременност, нерезите - на всеки 6 месеца, прасетата - на 50-дневна възраст, а новозакупените животни за разплод и угояване - по време на карантинния период. Използва се ваксина, добита от ваксинален щам GE - отрицателен.
3.1.8. Ваксинация срещу лептоспироза по свинете - провежда се само в стационарните огнища и застрашените стопанства с установен причинител L. pomona и L. mitis. Ваксинират се свинете майки (двукратно през 15 дни - на 30-ия и 45-ия ден след заплождането) и нерезите - на всеки 6 месеца. Новозакупените свине и нерези за разплод се ваксинират двукратно през 15 дни преди изтичането на карантината.
3.1.9. Ваксинация срещу трансмисивен гастроентерит по свинете - ваксинациите се провеждат в стационарните огнища. Ваксинират се свинете майки (двукратно през 15 дни в последния месец на бременността) и новородените прасета - вътрешно (перорално) според указанията на фирмата производител.
3.1.10. Ваксинация срещу колибактериоза по свинете - прилага се съобразно епизоотичното състояние на стадото и указанията на фирмата - производител на ваксината.
3.1.11. Ваксинация срещу салмонелоза по свинете - прилага се двукратно жива лиофилизирана ваксина в стационарните огнища (една седмица преди отбиването и 15 дни след отбиването на прасетата).
3.1.12. Ваксинация срещу анаеробна дизентерия (некротичен ентерит) по свинете - извършва се в стационарните огнища. Свинете майки се ваксинират двукратно на 75 - 80 и 90 - 95-дневна бременност.
Забележка. Разрешава се едновременно прилагане на ваксини срещу ТГЕ, колибактериоза и анаеробна дизентерия в последната третина на бременността. Едновременно могат да се прилагат имунизации срещу: чума и червенка; чума, червенка и Ауески; чума и салмонелоза; колибактериоза и анаеробна дизентерия. Ваксинацията срещу чума, червенка и Ауески се прилага едновременно в средата на бременността на свинете. Вирусните ваксини срещу чума и Ауески могат да се прилагат заедно. Срокът от една ваксинация до друга се определя от вида на прилаганата ваксина: срещу вирусни заболявания - 21 дни, а срещу бактериални - 14 дни.
3.1.13. Ваксинация срещу ентеротоксемия - еднократна ваксинация на всички овце и двукратно на всички агнета над 3-месечна възраст. В стационарните огнища на некротичен хепатит овцете се ваксинират с асоциирана ваксина за ентеротоксемия С и D и некротичен хепатит.
3.1.14. Ваксинация срещу заразна ектима по овцете - прилага се в стационарни за болестта стада на всички бременни овце, шилета и агнета след отбиването.
3.1.15. Ваксинация срещу листериоза - еднократна ваксинация на овцете от октомври до февруари в стационарните за заболяването селища.
3.1.16. Ваксинация срещу заразна агалаксия по овцете и козите - еднократна ваксинация през сухостойния период ежегодно, до пълно прекратяване на заболяването.
3.1.17. Ваксинация срещу шаркодифтерит по птиците - ваксинират се птиците от кокошия вид съгласно указанията на фирмата - производител на ваксината.
3.1.18. Ваксинация срещу марекова болест - ваксинират се всички птици на еднодневна възраст от кокошия вид, които са предназначени за носачки.
При необходимост може да се извърши реваксинация на 18-ия ден.
3.1.19. Ваксинация срещу инфекциозен бурзит (болестта на Гумборо) - ваксинират се птици от кокошия вид с жива ваксина по схема на фирмата - производител на ваксината, в зависимост от нивото на майчините антитела на пилетата и епизоотичната ситуация. Прародителските и родителските стада се ваксинират преди прехвърляне в основно стадо с инактивирана ваксина за осигуряване на пасивен имунитет на новоизлюпените пилета.
3.1.20. Ваксинация срещу инфекциозен бронхит - ваксинират се птици от кокошия вид. Първата имунизация се извършва с щам Н-120 на 1 - 5-дневна възраст с апарат "Флокс" (спрей), напивно, очно или назално. При необходимост се извършва втора ваксинация със същия щам 3 - 4 седмици след първата. Трета ваксинация се извършва след 6-седмична възраст за яйценосното и на 18-седмична възраст за бройлерното направление с ваксина Н-52 по същите методи на прилагане.
Може да се използват и други регистрирани в страната инактивирани моно- или комбинирани ваксини.
Забележка. Не се препоръчва ваксинирането с Н-52 като първа ваксинация, както и на територия, където има малки неваксинирани пилета или бройлери.
За първа ваксинация се използва жива атенуирана ваксина, а за засилване на имунитета срещу заболяването може да се използват и убити ваксини в комбинация с други ваксини, регистрирани в България.
3.1.21. Ваксинация срещу инфекциозен ларинготрахеит - ваксинират се подрастващи птици от кокошия вид, предназначени за родители и носачки в стопанства, в които е установено заболяването. Първата ваксинация се прави на 4 - 6-седмична възраст, а реваксинацията - на 12 - 14-седмична възраст. Използват се само регистрирани в страната живи ваксини.
3.1.22. Ваксинация срещу инфекциозен енцефаломиелит - ваксинират се задължително птиците от кокошия вид - изходни линии, прародители и родителски стада на 10 - 14-седмична възраст съгласно указанието на фирмата - производител на ваксината.
3.1.23. Ваксинация срещу холера - ваксинират се птици (кокошки, пуйки, фазани и водоплаващи) с инактивирана ваксина от застрашени за заразяване стада или такива, в които болестта е установена.
3.1.24. Ваксинация срещу вирусен хепатит по водоплаващите птици - ваксинацията се извършва с регистрирани в страната ваксини съгласно указанията на фирмата - производител на ваксината.
3.1.25. Ваксинация срещу парвовироза по водоплаващите птици (болест на Держи) - ваксинират се патици и гъски, предназначени за родители по схема: на 3 - 4-седмична възраст, 23 - 24-седмична възраст и преди всеки следващ яйценосен период. Гъските и патиците за угояване се ваксинират в зависимост от епизоотичната обстановка на 17-дневна възраст или на 3 - 4-седмична възраст.
Забележка. Имунопрофилактичните програми, прилагани във ферми, регистрирани като животновъдни обекти съгласно ЗВД, подлежат на задължително одобряване от директора на РВМС, на чиято територия са разположени птицефермите.
3.1.26. Ваксинация срещу ринопневмонит и грип (инфлуенца) по конете - двукратна ваксинация на жребците, кобилите и кончетата в конезаводите, племенните ферми, конните клубове и жребцовите депа, където е доказано заболяването, и еднократна - в незаразените стопанства по посочената по-долу схема за различните категории. Схема за ваксинация на еднокопитните животни срещу ринопневмонит, грип (инфлуенца) и тетанус
• Кобили майки
Ваксинация с инактивирана ваксина срещу ринопневмонит, както следва:
I ваксинация - на 5-ия месец от бременността;
II ваксинация - на 7-ия месец от бременността;
III ваксинация - на 9-ия месец от бременността.
След раждането кобилите се ваксинират еднократно срещу тетанус и през 6 месеца с инактивирана бивалентна ваксина срещу грип и ринопневмонит.
• Станционери и спортни коне
Базисна ваксинация, след която се извършват през 6 месеца следните ваксинации:
I ваксинация - в началото на годината с инактивирана бивалентна ваксина срещу ринопневмонит и грип;
II ваксинация - 21 дни след първата инактивирана бивалентна ваксина срещу ринопневмонит и грип;
III ваксинация - на 3-тия месец след базисната ваксинация се извършва реваксинация с бивалентна ваксина срещу ринопневмонит и грип.
Ваксинация срещу тетанус един път годишно.
• Млади еднокопитни
Задължителна базисна ваксинация, след което:
I ваксинация - на 12-та седмица от раждането с ваксина тетанус;
II ваксинация - на 6-ия месец от раждането с инактивирана ваксина грип и ринопневмонит;
III ваксинация - на 8-ия месец от раждането с инактивирана ваксина срещу ринопневмонит и грип.
След навършването на 1 година се продължава по схемата за възрастни коне с ежегодна ваксинация с инактивирана бивалентна ваксина срещу грип и ринопневмонит и отделно един път в началото на годината (първото тримесечие) срещу тетанус. При младите женски животни, които ще се използват за разплод, се прилага базисна ваксинация за кобили майки и реимунизации през 6 месеца до заплождане.
• Възрастни коне, магарета, мулета и катъри
Задължителна е базисна ваксинация срещу грип и ринопневмонит (прилагане на две ваксини през 22 до 90 дни) с инактивирана комбинирана ваксина срещу грип и ринопневмонит по конете с последващи ваксинации през 12 месеца.
Всяка година се извършва и еднократна ваксинация срещу тетанус и бяс.
Забележка. В стационарните огнища за заболяванията се прилага схемата за пепиниерите най-малко две години, след което се преминава към посочената схема. На бременните кобили не се прилага ваксина след 9-ия месец от бременността.
3.1.27. Тетанус - коне - ваксинация на всички коне над 6-месечна възраст, а при животни, използвани за спортни и развъдни цели - по посочената схема.
3.1.28. Заразен метрит по кобилите - еднократно серологично изследване на кобилите, предназначени за възпроизводство.
3.1.29. Хеморагична болест по зайците - ваксинация на зайците във всички развъдни и стокови ферми.
3.1.30. Миксоматоза по зайците - ваксинация на зайците в неблагополучни и застрашени зайцеферми.
3.1.31. Бяс - ваксинират се всички кучета.
Забележка. Профилактичните мероприятия, посочени в точка 3.1 на програмата, се извършват от ветеринарния лекар, обслужващ съответния животновъден обект, след представена от собственика или упълномощено от него лице схема или план и одобрени от директора на РВМС. Използват се само лицензирани за употреба в страната ваксини.

3.2. Пасивна имунопрофилактика
Използването на имунологични ветеринарномедицински продукти (серуми и гамаглобулини) за пасивна имунопрофилактика не се финансира от държавния бюджет.
Използват се само регистрирани за употреба в страната имунологични продукти.
Собствениците на животни или упълномощени от тях лица, ежемесечно писмено информират съответната РВМС за използваните имунологични продукти и броя на третираните животни.

3.3. Диагностични изследвания
3.3.1. Болестта на Ауески по свинете - еднократно изследване на 20% от свинете майки и нерезите, но не по-малко от 15 животни от нуклеусовите и репродуктивните бази, от племенните свинеферми, в които не се провежда ваксинация, и на всички вносни животни, предназначени за разплод, през време на карантинния период.
Серологичните изследвания се извършват по методи, посочени в глава 2.2.2 в Ръководството за стандарти на диагностични тестове и ваксини на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) (издание 2006 г.).
От свинефермите, в които се провежда ваксинация, се изследва същият брой кръвни проби от ремонтни животни между 5- и 6-месечна възраст, оставени специално за целта неваксинирани.
3.3.2. Трансмисивен гастроентерит - еднократно изследване на 20% от свинете майки и нерезите, но не по-малко от 15 животни от нуклеосовите и репродуктивните бази и от племенните свинеферми, в които не се провежда ваксинация, и на всички вносни животни, предназначени за разплод, през карантинния период.
Серологичните изследвания се извършват по методи, посочени в глава 2.6.4 в Ръководството за стандарти на диагностични тестове и ваксини на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) (издание 2006 г.).
От свинефермите, в които се провежда ваксинация, веднъж на 6 месеца в период на изостряне на диариите при новородените прасета се изследват кръвни проби от 10 свине първескини, на които прасетата са боледували от диария, и 10 първескини от същата група, чиито прасета не са боледували от диария. Пробите се вземат в момента на отбиване на прасетата.
3.3.3. Заразен ринопневмонит и грип по конете - сондажни серологични изследвания в конезаводите, племенните ферми и конните клубове.
Серологичните изследвания се извършват по методи, посочени в глава 2.5.7 в Ръководството за стандарти на диагностични тестове и ваксини на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) (издание 2006 г.).
3.3.4. Вирусен артерит по еднокопитните - двукратно серологично изследване (през 6 месеца) на всички разплодни (жребци и кобили) животни в конезаводите, племенните ферми, жребцовите депа и конните клубове.
Серологичните изследвания се извършват по методи, посочени в глава 2.5.10 в Ръководството за стандарти на диагностични тестове и ваксини на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) (издание 2006 г.).
3.3.5. Дурин - еднократно серологично изследване в конезаводите, племенните ферми и конните клубове преди използване на животните за разплод.
Серологичните изследвания се извършват по методи, посочени в глава 2.5.2 в Ръководството за стандарти на диагностични тестове и ваксини на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) (издание 2006 г.).
3.3.6. Африканска чума по конете - сондажни серологични изследвания на отглежданите в конезаводите, племенните ферми и конните клубове животни.
Изследванията се извършват по методи, посочени в чл.23 от Наредба № 24 от 2005 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на африканската чума по конете и за условията и реда за прилагането им (ДВ, бр. 6 от 2006 г.).
3.3.7. Трихинелоза - задължителни изследвания при клане на свине и коне, съгласно чл.1, ал. 2, т. 1 от Наредба № 47 от 2001 г. за профилактика и контрол на трихинелозата (ДВ, бр. 110 от 2001 г.).
3.3.8. Бруцелоза - кучета (Brucella canis) - еднократно изследване на всички разплодни кучета на МВР, МО, абортиралите, съмнителните за заболяване и осиновените кучета в приютите.
3.3.9. Болести по рибите:
3.3.9.1. Вирусни заболявания по рибите - вирусна хеморагична септицемия, инфекциозна хемопоетична некроза, инфекциозна панкреатична некроза, пролетна виремия по шарана.
От рибовъдните ферми се вземат за изследване проби, както следва:
• от пълносистемни пъстървови стопанства по 30 проби овариална и семенна течност по време на размножителния период през ноември - март.
• от различни технологични групи риба:
- пъстървови стопанства - два пъти годишно по 30 бр. риби през април-май и октомври-ноември при температура на водата не по-висока от 10 - 12 °С;
- шаранови и есетрови стопанства - два пъти годишно по 10 бр. риби с живо тегло над 500 г и по 30 бр. зарибителен материал през април-май и септември-октомври.
3.3.9.2. Бактериални и паразитни заболявания по рибите - ренибактериоза, йерсиниоза, фурункулоза, миксозомоза, ихтиофтириоза.
Проби за лабораторнодиагностични изследвания се изпращат при повишаване на смъртността над технологично допустимите норми.
Забележка. За гарантиране здравословното състояние на рибите НВМС изпълнява Програма за надзор върху болестите чрез вирусологични, бактериологични и паразитологични изследвания.
3.3.10. Акароза по пчелите - лабораторнодиагностични изследвания на 30% от пчелните семейства, разположени в 5-километровата зона на границата ни с Република Турция, Република Гърция, Република Македония и Република Сърбия.
Лабораторно-диагностичното изследване се извършва по методи, посочени в глава 2.9.1 в Ръководството за стандарти на диагностични тестове и ваксини на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) (издание 2006 г.).
3.3.11. Казеозен лимфаденит - сондажни серологични изследвания на дребните и едрите преживни животни, имали контакт с внесени в страната овце.
3.4. Профилактика на паразитните болести
Противопаразитните мероприятия се провеждат за ограничаване и ликвидиране на паразитозите по селскостопанските животни и птици с оглед намаляване на стопанските загуби.
Провеждането на мероприятия да се съобрази със сезонната динамика на паразитозите и климатогеографските особености на районите.
3.4.1. Хелминтози по свинете:
- дехелминтизация на свинете майки един месец преди опрасване;
- противопаразитно третиране на отбитите прасета 10 - 14 дни след сформиране на групите подрастващи;
- обезпаразитяване на прасетата непосредствено преди прехвърлянето им в секторите угояване и ремонтни;
- дехелминтизация на ремонтните прасета през 45 - 60 дни.
3.4.2. Краста - свине
Двукратна дезакаризация през 7 дни на:
- свинете майки преди опрасването им;
- ремонтните прасета преди прехвърлянето им в основно стадо;
- отбитите прасета 7 - 14 дни след прехвърлянето им в сектор подрастващи;
- нерезите на всеки три месеца;
- новозакупените карантинирани прасета, свине майки и нерези;
- прасетата за угояване 7 - 14 дни след прехвърлянето им в сектор угояване.
3.4.3. Крастни и иксодови кърлежи и др. ектопаразити при овце:
- в селищата и в стопанствата, където през последните две години е констатирана краста, да се провеждат двукратни изкъпвания през 7 дни пролет и есен, а на кочовете - преди и след случната кампания.
- двукратно изкъпване на новозакупените овце, агнета, шилета и кочове.
Работи се по утвърдена от генералния директор на НВМС ротационна програма за използване на противокрастните средства в зависимост от лактационния период на животните. Не се използват органофосфорни, хлорорганични и карбаматни препарати при лактиращи животни, а само препарати от групата на синтетичните пиретроиди.
3.4.4. Пироплазмидози - дезакаризация на овцете през 15 - 20 дни в периода юни - юли, а на говедата - май - ноември. В стационарните пироплазмидозни огнища химиопрофилактика на овцете през 15 - 20 дни с беренил или имизол.
3.4.5. Естроза овце - в стационарните огнища се провежда обезпаразитяване през юни, юли и началото на ноември и ранна химиотерапия през октомври-ноември след прибирането на животните от паша и допълнително лечебно третиране през януари - март.
3.4.6. Хиподермоза - говеда и кози - провежда се химиотерапия през октомври-ноември.
3.4.7. Трематодози по преживните животни (фасциолоза, парамфистоматоза и дикроцелиоза):
- еднократна профилактична дехелминтизация в края на октомври и началото на ноември;
- в стационарните за фасциолоза селища - двукратно третиране на овцете: първото в края на септември и началото на октомври с препарати, действащи на младите фасциоли, и второто третиране през ноември; еднократно пролетно третиране в края на март преди извеждане на животните на паша.
3.4.8. Мониезиоза:
- две-три преимагинални дехелминтизации на младите животни (агнета и ярета) през 25 - 30 дни в периода май - август.
- есенна дехелминтизация на всички овце и кози през октомври - началото на ноември.
3.4.9. Стомашно-чревни и белодробни стронгилатози:
- двукратна дехелминтизация на младите животни през юни-юли;
- есенно профилактично третиране през ноември и пролетно през март на всички животни.
3.4.10. Ехинококоза - кучета - шесткратна дехелминтизицаия на овчарските кучета през 60 дни, а на останалите - четирикратна през 90 дни.
3.4.11. Хелминтози по птиците:
- в личния двор дехелминтизация на птиците срещу нематоди и тении през пролетно-есенния сезон;
- в птицефермите дехелминтизация на птиците и пилетата след навършване на двумесечна възраст и преди комплектоване стадата за носачки;
- при фазаните дехелминтизация се извършва по схема, утвърдена от ЦУ на НВМС.
3.4.12. Кокцидиоза птици:
- профилактични третирания и влагане на регистрирани кокцидиостатици в комбинирани фуражи за бройлери, подрастващи родители и стокови носачки при спазване на ротационни и "шатъл" програми със спазване на изискванията за карентните срокове и недопускане употребата им при родители и стокови носачки;
- лечебно третиране с регистрирани кокцидиоцидни средства при заболяване;
- периодични изследвания на проби от фуражни смески за наличие на регистрирани кокцидиостатици съгласно нормативните изисвания на НВМС;
- при производството на комбинирани фуражи с кокцидиостатици се спазват правилата за безопасност и безвредност, включително и недопускане на остатъчни количества в други видове фураж;
- "шатъл" - програма за смяна (ротация) на няколко кокцидиостатика през време на отглеждането на една партида птици.

Забележки:
1. Да се спазват изискванията по отношение на карентните срокове при прилагане на противопаразитните средства.
2. Да се извършва контрол на паразитния статус на животните преди третиране и ефекта от проведените дехелминтизации чрез изследване на копропроби на 10% от поголовието с оглед развитието на антихелминтна резистентност.

4. Дезинфекции, дезинсекции, дератизации и девастация

4.1. Девастация на околната среда
В зависимост от епизоотичната обстановка се провеждат мероприятия за обезвреждане на околната среда, химизация на биотопи, почистване на пасищата, хигиенизиране на водопои и др.
За борба с преносителите на трансмисивни екзотични заболявания се използват за обработка на биотопите на "векторите" препарати с ларвицидно действие и "топъл" и "студен" аерозол за унищожаване на възрастните насекоми.
Националната ветеринарномедицинска служба поддържа резерв от инсектицидни препарати за борба с "векторите" на трансмисивните екзотични заболявания.
В животновъдните обекти ДДД мероприятия се извършват в зависимост от технологията на отглеждане, като се спазва принципът "всичко пълно - всичко празно".
В обявените огнища на заразни болести се провеждат задължителни (текущи и заключителни) дезинфекции, дезинсекции и дератизации, предвидени в съответната инструкция или наредба.
Дезинфекциите се контролират чрез вземане на проби - смивки, които се изпращат за изследване в лаборатории, одобрени от ЦУ на НВМС

4.2. Дератизации
Дератизациите се извършват съобразно предварително разработена програма, одобрена от директора на РВМС, във всички животновъдни обекти и в предприятия за добив, съхранение и преработка на суровини и продукти от животински произход, фураж и фуражни компоненти, ветеринарномедицински препарати по програма, утвърдена от НВМС.
След извършването на дератизацията да се поддържат постоянни отровни точки.

4.3. Дезинсекции
Дезинсекциите в животновъдните ферми (частни, държавни, кооперативни), фуражните заводи, предприятията за добив и преработка на продукти от животински произход (месокомбинати, кланици, колбасарници, мандри, млекокомбинати, млекосъбирателни пунктове, кожарски складове и предприятия, екарисажи и др.) обхващат комплекс от мерки, насочени към унищожаване на синантропните мухи във всичките им стадии на развитие. Те се провеждат по предварително разработена програма от РВМС на базата на извършени наблюдения относно видовия състав, фенологията и сезонната динамика и в съответствие с технологичните особености на обектите.

Забележки:
1. При възникване на заболяване от списъка по чл.118, ал. 1 ЗВД ДДД мероприятията и консумативите се заплащат от бюджета съгласно чл.120, ал. 3 ЗВД.
2. Профилактичните ДДД мероприятия се договарят и заплащат от собствениците на обектите съгласно чл.120, ал. 4 ЗВД.

5. Изпращане на материали за лабораторни изследвания

I. Организация на лабораторнодиагностичните изследвания
Лабораторнодиагностичните изследвания се извършват на 3 нива в зависимост от квалификацията и възможностите на лабораторните специалисти и обезпечеността с апаратура и диагностикуми.
I ниво - НДНИВМИ и ЦЛВСЕЕ
НДНИВМИ - София, с рефрентни лаборатории за: екзотични заболявания - шап, чума говеда, шарка и син език по овцете, псевдочума и инфлуенца (грип) по птиците; класическа и африканска чума по свинете, СЕГ, скрейпи, бяс, Меди-Висна - овце, артрит-енцефалит кози, туберкулоза, бруцелоза, ензоотична левкоза по говедата, туларемия, вирусни болести по конете, американски гнилец по пчелите, нозематоза пчели и пебрина по бубите; лабораторни изследвания за контрол върху забранените за влагане преработени животински протеини във фуражи и контрол върху безопасност на фуражи. Извършва още регулярни и арбитражни патохистологични, бактериологични, вирусологични, серологични (имунологични), токсикологични, микотоксикологични, паразитологични, хигиенни изследвания за хранене и отглеждане на животните и рибите и опазването на околната среда, както и ветеринарно-санитарни експертизи с диагностично значение на хранителните продукти от животински произход.
ЦЛВСЕЕ извършва изследвания за техногенни замърсители и остатъчни количества в хранителните продукти от животински произход.
II ниво - Районен диагностичен ветеринарномедицински институт
В РДВИ - Велико Търново и Стара Загора, се извършват серологични, бактериологични, вирусологични, паразитологични, патохистологични и други изследвания. В определените им за обслужване райони се извършват изследвания за СЕГ и скрейпи.
В РДВИ - Велико Търново, се извършват и лабораторни изследвания за контрол върху забранените за влагане преработени животински протеини във фуражи.
III ниво - диагностични лаборатории в РВМС
В диагностичните лаборатории в РВМС се извършват:
а) серологични изследвания за:
- бруцелоза (говеда, овце, свине, кучета);
- лептоспироза (говеда и свине);
- ензоотична левкоза по говедата;
- заразен епидидимит (бруцелоидоза) по кочовете;
- сап по еднокопитните;
- псевдочума (Нюкасълска болест) по птиците - контрол на имунния титър;
б) бактериологични изследвания за:
- антракс (едри, дребни преживни и еднокопитни);
- американски гнилец по пчелите;
- холера по птиците;
- тиф и пулороза при птиците;
в) паразитологични изследвания;
г) изследване на фуражи и рибни брашна за наличие и примеси на преработени животински протеини и ди-, трикалциев фосфат от животински произход - в диагностичните лаборатории на РВМС - Варна, Бургас и Пазарджик.

II. Вземане, съхранение и транспортиране на диагностичен материал за лабораторни изследвания
Резултатите от микробиологичните изследвания зависят преди всичко от това, в кой стадий, как и какъв материал е взет от болното животно или труп, как е съхраняван и в какво състояние материалът е пристигнал в диагностичната лаборатория.
За да се подбере подходящ материал, е необходимо да се вземе под внимание какви микроорганизми се очаква да се установят и особеностите на предизвиканите от тях заразни заболявания.
При септицемични заболявания, като пастьорелоза, червенка, листериоза, лептоспироза, в стадия на повишена температура се взема кръв за хемокултура, а след смъртта - части от засегнатите паренхимни органи, кръв от сърцето и др. При започнало загниване на трупа се вземат тъкани от периферията или тръбна кост.
При септицемични заболявания с хроничен ход, като бруцелоза, туларемия, псевдотуберкулоза, кръв за хемокултура може да се вземе само в периодите на температурните подеми. Приживе при този тип инфекции се вземат материали и от евентуалните поражения на кожата, лигавиците, различните изтечения, абортирани плодове и др. Кръв за серологично изследване при болестите от тази група се взема след втората седмица от заболяването. От труповете на умрелите животни се вземат материали от предилекционните места и от съответно променените органи и тъкани със специфичните за всяка отделна болест инфекциозни изменения (грануломи, некрози, възпалителни ексудати и др.).
При групата на микроорганизмите, които предизвикват предимно локални инфекции - газ-гангренни заболявания, тетанус, актиномикоза, дерматомикози, аспергилоза, материали се вземат от местата с най-характерните поражения и изменения.
Течните или полутечните материали (кръв, жлъчка, слуз, изтечения, възпалителни ексудати, мляко и др.) се вземат в стерилни стъкла или епруветки. Материалите с по-гъста консистенция (гной, органни части, мозък, мускулатура и др.) се вземат в стерилни банки или в широки епруветки, които след заливане с 50% глицерин се затварят добре с гумени запушалки. Желателно е труповете на малки животни (птици, зайци, абортирани плодове) да се изпращат цели, но добре опаковани в непропускащи течности опаковки.
За да се предотврати загниването на материала, пробата от трупа трябва да се вземе възможно най-скоро след смъртта и да се изпрати в най-кратък срок в лабораторията чрез куриер.
Проби за лабораторно изследване за гнилцови заболявания - парче от пчелна пита от участък с най-типични промени в запечатаното пило. Големина на парчето - не по-малко от 8/10 см, като съдържа запечатано и незапечатано пило. Опакова се във влагопропусклива опаковка (не в найлонова), като се изпраща в лабораторията с писмо по образец.
Проби за нозематоза - при клинични прегледи на майкопроизводни стопанства се вземат възможно по-стари черни пчели с подути коремчета и др. признаци на заболяване (агонизиращи, трудно подвижни). Най-сигурно е да се вземат пчели от т. нар. подмор на дъното на кошера, като най-добре е да се вземат в началото на февруари, когато дъната не са почистени от пчеларя или пчелите. Една проба трябва да съдържа не по-малко от 20 - 30 пчели, като същите се поставят в хигроскопична опаковка и се изпращат със съпроводително писмо по образец.
За поставянето на точна диагноза е необходимо: доказването на етиологичния агент във взетия материал и доказването на имунен отговор от страна на инфектирания организъм. Основно диагностично значение при серологичните изследвания има установяването на значително увеличаване на титъра на антителата по време на развитието на заболяването (сероконверсия) и наблюдаваните болестни симптоми. За тази цел от болното животно се вземат два кръвни серума - първият се взема в началото на болестта, а вторият - в периода на реконвалесценция. Четирикратното увеличаване на титъра на антителата във втория серум в сравнение с първия е показателно, че изолираният причинител е и етиологичен фактор на заболяването.
За лабораторни изследвания е подходящ:
1. Материал, от който може да се изолира причинителят.
2. Двукратни кръвни серуми - първи серум заедно с материала за изолиране на причинителя и втори серум се взема 2 - 3 седмици по-късно от определен брой животни в стадото.
3. Материали за допълнителни (немикробиологични) изследвания.
Материалите, предназначени за микробиологични изследвания, трябва да се пренасят в хладилни чанти или термоси с лед. Кръвта за серологични изследвания при транспортиране се съхранява при температура от 4 до 8 °С. При по-ниска температура от 4 °С кръвта хемолизира, което значително затруднява или прави невъзможно извършването на серологични реакции (по-добре е да се изпраща не кръвна проба, а серумът, отделен от нея).
При вземане на материал за хистологично изследване трябва да се спазят следните изисквания:
1. Материалът да се взема непосредствено след смъртта или убиването на животното.
2. Късчетата материал да не бъдат със страни, по-големи от 2 cm, и с дебелина не повече от 5 - 6 mm. За целта първо да се отреже една лента и от нея да се оформят късчета. Това трябва да става с остър нож, без излишно да се смачква материалът.
3. Да се имат предвид анатомичните особености на всеки орган. От кухи органи (черво, матка, кръвоносен съд и др.) материалът се взема от цялата дебелина на стената.
4. При наличие на изменение в органа късчетата се вземат на границата между нормалната и изменената тъкан.
5. Материалите за хистологично изследване винаги да се изпращат във фиксирано състояние.
За текущата патохистологична диагностична работа най-подходящ фиксатор е 10 % буфериран формалинов разтвор.
При вземането на материали за патохистологично изследване да се избягват следните грешки:
1. Поставянето на големи тъканни късове в голям съд с малко количество фиксатор.
2. Поставянето на големи тъканни късове в малък съд, които след фиксация не могат да се извадят.
3. Изпращане за изследване на нефиксиран материал.
4. Изпращане на загнил материал и неподходящи органи.
5. Изпращане на цели органи в голямо количество фиксираща течност, които се транспортират трудно и фиксирането струва скъпо.
При неблагополучие в дадена ферма за изясняването на здравния статус с цел бързото и точното поставяне на лабораторна диагноза е необходимо пробите за изследване да се изпращат: от едрите животни - 100 %, от свинете и дребните преживни - 10 % от умрелите. От птиците - 3 % от хибридните центрове, 5 % от родителските стада, 2 % от стоковите носачки и 1 % от бройлерите. Изпращат се болни птици с характерни признаци, както и трупове от умрели. Извършва се диагностичен контрол и на люпилните. От всяка люпилня за изследване се вземат по 0,5 % умрели зародиши, 1 % от умрелите пилета и смивки за контрол на дезинфекцията.
При изпращане на проби за лабораторнодиагностични изследвания задължително да се вземат проби от умрели животни в интензивни и екстензивни животновъдни обекти, както и от диви животни, птици и инсекти.
Материалите за лабораторнодиагностично изследване се вземат и изпращат от ветеринарномедицински специалисти от системата на НВМС и лицензирани ветеринарни лекари със съпроводително писмо по утвърден със заповед на генералния директор на НВМС образец. В писмото се попълват коректно всички реквизити и графи. В изпълнение на одобрените от министъра на земеделието и горите програми за надзор върху заразните заболявания при животните пробите се вземат, опаковат и транспортират по описаните в самите програми методи.

Приложение № 1

Определяне на броя на необходимите проби за откриване на заболяване в популацията при 95 % ниво на достоверност

Приложение № 2

Определяне на броя на животновъдните обекти за откриване на заболяване в популацията животни при 99 % ниво на достоверност