Държавите - членки на Съвета на Европа, подписали тази конвенция, като взеха предвид, че целта на Съвета на Европа е постигането на по-голямо единство между неговите членове, желаейки да дадат своя принос към вече постигнатото в областта на наказателното право с оглед на налагането на по-справедливи и по-ефикасни наказания, като отчитат, че за тази цел е полезно да се осигури в дух на взаимно доверие организирането на наказателното производство на международно равнище и като при това се избегнат евентуалните неудобства, произтичащи от конфликта на компетентност, се споразумяха за следното:

ЧАСТ I - ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

За целите на тази конвенция:
a) "деяние" означава както деяния, съставляващи престъпления, така и деяния, включени в Приложение III към тази конвенция, при условие, че когато тези деяния се наказват от административен орган, заинтересованото лице има възможност да обжалва по съдебен ред;
b) "санкция" означава всяко наказание или друга мярка, наложена или постановена за престъпление или за административно нарушение на законовите разпоредби, изброени в Приложение III.

ЧАСТ II - КОМПЕТЕНТНОСТ

Член 2

1. За целите на прилагането на тази конвенция всяка договаряща държава има компетентност да извършва наказателно преследване съгласно собствения й наказателен закон на всяко деяние, спрямо което е приложим наказателният закон на друга договаряща държава.
2. Компетентността, предоставена на договарящата държава по силата на ал. 1 на този член, може да бъде упражнявана само в случай на искане за наказателно производство, отправено от друга договаряща държава.

Член 3

Всяка договаряща държава, която има компетентност съгласно своя закон да преследва дадено деяние, може за целите на прилагането на тази конвенция да не започне или да прекрати започнато производство срещу заподозряно лице, което е било или ще бъде наказателно преследвано за същото деяние от друга договаряща държава. Имайки предвид чл.21, ал. 2, всяко решение за отказ или за прекратяване на производството е временно до постановяването на окончателно решение в другата договаряща държава.

Член 4

Замолената държава прекратява производството, образувано изключително на основание на чл.2, когато узнае, че правото за налагане на наказание е погасено съгласно закона на молещата държава по причина, различна от давността, по отношение на която се прилагат чл.10, буква "с", чл.11, букви "f" и "g" и чл.22, 23 и 26.

Член 5

Разпоредбите на част III на тази конвенция не ограничават компетентността, предоставена на замолената държава от нейното вътрешно право по отношение на наказателното преследване.

ЧАСТ III - ТРАНСФЕР НА ПРОИЗВОДСТВА

Раздел 1 - Искане за производство

Член 6

1. Когато едно лице е заподозряно в извършване на деяние съгласно закона на договаряща държава, тази държава може да поиска друга договаряща държава да започне производството в случаите и съгласно условията, определени в тази конвенция. 2. Ако съгласно разпоредбите на тази конвенция една договаряща държава може да поиска друга договаряща държава да започне производство, компетентните органи на първата държава вземат под внимание тази възможност.

Член 7

1. Производството не може да започне в замолената държава, освен ако деянието, за което е направено искането за производство, би съставлявало престъпление, ако е извършено на нейна територия и когато при тези обстоятелства лицето би носело отговорност по нейния закон.
2. Ако деянието е било извършено от лице, заемащо държавна или обществена длъжност, или срещу лице, заемащо държавна или обществена длъжност, институция или благо с публичен характер в молещата държава, то се счита в замолената държава за извършено от лице, заемащо държавна или обществена длъжност, или срещу такова лице, институция или благо със същия характер.

Член 8

1. Всяка договаряща държава може да поиска друга договаряща държава да започне производството във всеки един или в няколко от следните случаи:
a) ако заподозряното лице е постоянно пребиваващо в замолената държава;
b) ако заподозряното лице е гражданин на замолената държава или ако тази държава е държавата на неговия произход;
c) ако заподозряното лице изтърпява или следва да изтърпи присъда, предвиждаща лишаване от свобода в замолената държава;
d) ако в замолената държава срещу заподозряното лице е започнало производство за същото или за други деяния;
e) ако тя прецени, че трансферът на производството е в интерес на установяване на истината и по-конкретно, че най-важните доказателства се намират в замолената държава;
f) ако тя прецени, че изпълнението на евентуална присъда в замолената държава вероятно ще подобри възможностите на осъденото лице за обществена реабилитация;
g) ако тя прецени, че присъствието на обвиняемия не може да бъде осигурено по време на наказателното производство в молещата държава и че личното му присъствие по време на производството може да бъде осигурено в замолената държава;
h) ако тя прецени, че сама не може да изпълни евентуална присъда дори чрез екстрадиция, а замолената държава би могла да направи това.
2. Когато заподозряното лице е било окончателно осъдено в договаряща държава, тази държава може да поиска трансфер на производство в един или няколко от случаите, посочени в ал. 1 на този член само ако тя не може сама да изпълни присъдата дори чрез екстрадиция и ако друга договаряща държава не приема изпълнението на чуждестранна присъда по принцип или отказва да изпълни такава присъда.

Член 9

1. Компетентните органи в замолената държава разглеждат искането за производство, направено в съответствие с предходните членове. Те решават какви действия да предприемат по него в съответствие със своето законодателство.
2. Когато законът на замолената държава предвижда наказване на деянието от административен орган, тази държава уведомява по най-бързия начин молещата държава за това, освен ако замолената държава е направила декларация по ал. 3 на този член. 3. Всяка договаряща държава може в момента на подписването или при депозиране на инструментите си за ратификация, приемане или присъединяване или на по-късна дата да посочи с декларация до Генералния секретар на Съвета на Европа условията, при които нейното национално законодателство разрешава наказването на определени деяния от административен орган. Такава декларация замества уведомяването, предвидено в ал. 2 на този член.

Член 10

Замолената държава не предприема никакви действия по искането:
a) ако искането не отговаря на разпоредбите на чл.6, ал.1 и чл.7, ал. 1;
b) ако започването на производство противоречи на разпоредбите на чл.35;
c) ако към датата на искането за започване на наказателно производство давностният срок е изтекъл в молещата държава съгласно нейното законодателство.

Член 11

Без да се накърнява действието на чл.10, замолената държава не може да откаже да приеме искането изцяло или частично, освен в един или в няколко от следните случаи:
a) ако тя прецени, че основанията, с които искането е мотивирано съгласно чл.8, не са достатъчни;
b) ако заподозряното лице не пребивава постоянно в замолената държава;
c) ако заподозряното лице не е гражданин на замолената държава и не е пребивавало постоянно на територията на тази държава в момента на извършване на деянието;
d) ако тя прецени, че деянието, за което е направено искането за производство, е от политически характер или е чисто военно или чисто данъчно нарушение;
e) ако тя прецени, че има съществени основания да се счита, че искането за производство е било извършено от съображения, свързани с расова, религиозна, национална принадлежност или политически убеждения;
f) ако нейният закон е приложим към деянието и ако съгласно този закон при получаване на искането наказателното преследване е било погасено по давност; в този случай не се прилага чл.26, ал. 2;
g) ако нейната компетентност се основава изключително на чл.2 и ако съгласно нейния закон при получаване на искането производството е било погасено по давност, като е било взето под внимание предвиденото в чл.23 удължаване на давностния срок с шест месеца;
h) ако деянието е било извършено извън територията на молещата държава;
i) ако производството би противоречало на международните задължения на замолената държава;
j) ако производството би противоречало на основните принципи на правото на замолената държава;
k) ако молещата държава е нарушила процедурно правило, предвидено в тази конвенция.

Член 12

1. Замолената държава оттегля приемането на искането, ако след приемането възникне основание съгласно чл.10 на тази конвенция да не бъде даден ход на искането.
2. Замолената държава може да оттегли приемането на искането:
a) ако се окаже, че личното присъствие на заподозряното лице не може да бъде осигурено по време на производството в тази държава или ако присъдата, която би могла да бъде постановена, не може да бъде изпълнена в тази държава;
b) ако преди делото да бъде внесено за разглеждане в съда възникне едно от основанията за отказ по чл.11; или
c) в други случаи, ако молещата държава даде своето съгласие.

Раздел 2 - Процедура по трансфера

Член 13

1. Всички искания, предвидени в тази конвенция, се правят писмено. Те и цялата кореспонденция, необходима за прилагането на тази конвенция, се изпращат или от Министерството на правосъдието на молещата държава до Министерството на правосъдието на замолената държава или по силата на специални взаимни договорености директно от органите на молещата държава до тези на замолената държава. Документите се връщат обратно по същия ред.
2. В спешни случаи исканията и съобщенията могат да бъдат изпращани чрез Международната организация на криминалната полиция (Интерпол).
3. Всяка договаряща държава може с декларация до Генералния секретар на Съвета на Европа да съобщи за намерението си да приеме по отношение на своите действия правила за трансфер, различни от правилата, предвидени в ал. 1 на този член.

Член 14

Ако договарящата държава прецени, че информацията, предоставена от друга договаряща държава, не е достатъчна и не дава възможност за прилагането на тази конвенция, тя изисква от нея необходимата допълнителна информация. Тя може да определи срок за получаване на такава информация.

Член 15

1. Към искането за наказателно производство се прилага оригиналът или заверено копие от наказателното дело и всички други необходими документи. Ако заподозряното лице е задържано под стража съгласно разпоредбите на раздел 5 и ако молещата държава не е в състояние да приложи тези документи към искането за производство, документите могат да бъдат изпратени по-късно.
2. Молещата държава информира писмено замолената държава за всички предприети от нея процесуални действия или мерки по наказателното преследване след предаването на искането. Към тази информация се прилагат всички необходими документи.

Член 16

1. Замолената държава уведомява незабавно молещата държава за решението си по искането за започване на производство.
2. Замолената държава информира също така молещата държава за отказ от производство или за решението, постановено в резултат на производството. На молещата държава се изпраща заверено копие от всяко прието писмено решение.

Член 17

Ако компетентността на замолената държава се основава изключително на чл.2, тази държава информира заподозряното лице за искането за започване на производство, за да му даде възможност то да бъде изслушано, преди да вземе решение по искането.

Член 18

1. При условията на ал. 2 на този член не се изисква превод на документите във връзка с прилагането на тази конвенция.
2. Всяка договаряща държава може при подписването или при депозирането на инструментите си за ратификация, приемане или присъединяване с декларация до Генералния секретар на Съвета на Европа да си запази правото да изисква посочените документи да бъдат придружавани от превод, с изключение на копието от писменото решение, посочено в чл.16, ал. 2. Другите договарящи държави изпращат преводите или на националния език на държавата получател, или на един от официалните езици на Съвета на Европа, който бъде посочен от държавата получател. Такова посочване не е задължително. Другите договарящи държави могат да прилагат правилото за реципрочност.
3. Този член не накърнява други разпоредби, отнасящи се до превода на искания и придружаващи документи, които могат да се съдържат в споразумения или договорености, които вече са в сила или могат да бъдат сключени между две или повече договарящи държави.

Член 19

Предаваните документи във връзка с прилагането на тази конвенция са освободени от формалностите по тяхното легализиране.

Член 20

Договарящите държави се ангажират да не предявяват претенции една към друга за възстановяване на разноски, направени в резултат на прилагането на тази конвенция.

Раздел 3 - Последици от искането за започване на производство в молещата държава

Член 21

1. Когато молещата държава направи искане за производство, тя не може да преследва заподозряното лице за деянието, за което е било поискано производството или да изпълнява присъда, постановена в тази държава срещу него за същото деяние. До получаване на решението на замолената държава по искането за производство молещата държава си запазва правото да предприема всякакви процесуални действия, различни от тези, които биха имали за последица внасянето на делото в компетентния съд или пред компетентния административен орган. 2. Молещата държава си възстановява правото на преследване и изпълнение:
а) ако замолената държава я информира за взетото решение съгласно чл.10 да не предприема действия по искането;
b) ако замолената държава я информира за прието решение съгласно чл.11 да откаже да приеме искането;
c) ако замолената държава я информира за взетото решение съгласно чл.12 да оттегли приемането на искането;
d) ако замолената държава я информира за решение да не започва производството или да го прекрати;
e) ако тя оттегли своето искане, преди замолената държава да я е информирала за решението си да предприеме действия по искането.

Член 22

Искането за производство, направено в съответствие с разпоредбите на този раздел, води до удължаване на давностния срок за производството в замолената държава с шест месеца.

Раздел 4 - Последици от искането за производство в замолената държава

Член 23

Ако компетентността на замолената държава е основана изключително на чл.2, давностният срок за производството в тази държава се удължава с шест месеца.

Член 24

1. Ако производството и в двете държави се образува по жалба, то жалбата, подадена в молещата държава, има същото действие като жалба, подадена в замолената държава.
2. Ако жалбата е необходима само в замолената държава, тази държава може да започне производство и без подаването на жалба, ако лицето, упълномощено да внесе жалбата, не направи възражение в срок от един месец от датата на получаване на уведомление от компетентните органи за това негово право.

Член 25

В замолената държава по отношение на деянието се прилага наказанието, предвидено в нейния закон, освен ако този закон не предвижда друго. Когато компетентността на замолената държава е основана изключително на чл.2, наказанието, постановено в тази държава, не може да бъде по-строго от наказанието, което се предвижда по закона на молещата държава.

Член 26

1. Всяко действие във връзка с производството, извършено в молещата държава в съответствие с нейното законодателство, има в замолената държава силата на действие, предприето от органите на тази държава, без при това да му се придава по-голяма доказателствена тежест, отколкото в молещата държава.
2. Всяко действие, което прекъсва давностния срок и което е валидно извършено в молещата държава, има същите последици в замолената държава и обратно.

Раздел 5 - Временни мерки в замолената държава

Член 27

1. Когато молещата държава обяви своето намерение да направи искане за наказателно производство и ако компетентността на замолената държава се основава изключително на чл.2, замолената държава може по искане на молещата държава и в съответствие с конвенцията да наложи мярка временно задържане по отношение на заподозряното лице:
a) ако законът на замолената държава предвижда задържане под стража за това деяние; и
b) ако има основания да се предполага, че заподозряното лице ще се укрие или че ще създаде опасност за укриване на доказателства.
2. В молбата за временно задържане се посочва, че има издадена заповед за задържане или друг акт със същото действие съгласно процесуалното законодателство на молещата държава. В молбата се посочват деянието, за което ще се направи искане за производство, времето и мястото на извършването на деянието и се дава възможно най-точно описание на заподозряното лице. В нея се съдържа също така и кратко описание на фактите по случая.
3. Молбата за временно задържане се изпраща директно от органите на молещата държава, посочени в чл.13, до съответните органи в замолената държава по пощата, с телеграма или чрез всяко друго средство за комуникация, оставящо писмена следа, или прието от замолената държава. Молещата държава се уведомява незабавно за хода на нейната молба.

Член 28

При получаване на искане за производство, придружено от документите по чл.15, ал. 1, замолената държава има право да прилага всякакви временни мерки, предвидени в нейния закон, включително задържане под стража на заподозряното лице и изземване на собственост, ако деянието, за което е поискано производство, е извършено на нейна територия.

Член 29

1. Временните мерки, предвидени в чл.27 и 28, се прилагат по реда на тази конвенция и съгласно закона на замолената държава. Законът на тази държава или конвенцията определят и условията, при които мерките могат да бъдат прекратени.
2. Тези мерки се прекратяват в случаите, посочени в чл.21, ал. 2.
3. Задържаното лице се освобождава, ако е било задържано в съответствие с чл.27 и замолената държава не получи искане за производство в 18-дневен срок от датата на задържането.
4. Задържано лице се освобождава, ако е било задържано в съответствие с чл.27 и документите, които трябва да съпровождат искането за производство, не са получени от замолената държава в 15-дневен срок от получаване на искането за производство.
5. Срокът на задържане под стража, приложен единствено на основание чл.27, не може да бъде по-дълъг от 40 дни.

ЧАСТ IV - МНОЖЕСТВО НАКАЗАТЕЛНИ ПРОИЗВОДСТВА

Член 30

1. Всяка договаряща държава, която преди започването или в хода на производството за деяние, за което тя смята, че не е от политически или от военен характер, узнае за висящо производство в друга договаряща държава срещу същото лице за същото деяние, преценява дали да прекрати, или временно да спре своето производство, или да го трансферира в другата държава.
2. Ако при дадените обстоятелства тя прецени за целесъобразно да не прекратява или да не спира своето производство, тя своевременно уведомява другата държава за това, но във всички случаи преди да бъде взето решение по същество.

Член 31

1. В случаите, посочени в чл.30, ал. 2, заинтересованите държави полагат максимални усилия, за да определят, след като направят преценка на обстоятелствата по чл.8, коя от тях да продължи производството. По време на тази консултативна процедура заинтересованите държави отлагат постановяването на съдебното решение по съществото на делото с не повече от 30 дни считано от изпращането на уведомлението по чл.30, ал. 2.
2. Разпоредбата на ал. 1 не е задължителна:
a) за държавата, изпратила уведомлението по чл.30, ал. 2, ако съдебните прения в тази държава са започнали в присъствието на подсъдимия преди изпращането на уведомлението;
b) за държавата, до която е изпратено уведомлението, ако съдебните прения в тази държава са започнали в присъствието на обвиняемия преди получаване на уведомлението.

Член 32

С оглед установяване на обективната истина и налагането на подходящото наказание заинтересованите държави преценяват дали е уместно една от тях сама да извърши производството и ако това е така, полагат усилия да определят коя от тях да го започне в следните случаи:
a) когато няколко деяния, различни по характер, които са наказуеми по наказателното законодателство на всяка от държавите, са извършени от едно или няколко лица, действали в сговор;
b) когато е извършено деяние, наказуемо по наказателното законодателство на всяка от държавите, от няколко лица, действали в сговор.

Член 33

Решенията, постигнати съгласно чл.31, ал. 1 и чл.32, пораждат между заинтересованите държави всички последици от трансфера на производство, предвидени в тази конвенция. Счита се, че страната, която прекратява своето производство, трансферира това производството в другата държава.

Член 34

Процедурата по трансфера, предвидена в част III, раздел 2, се прилага доколкото нейните разпоредби съответстват на разпоредбите в тази част.

ЧАСТ V - NЕ BIS IN IDEM

Член 35

1. Лице, по отношение на което е произнесена влязла в сила и подлежаща на изпълнение присъда, не може да бъде преследвано, съдено или наказвано за същото деяние в друга договаряща държава:
a) ако е било оправдано;
b) ако наложеното наказание:
i) е било изпълнено или се изпълнява в момента, или
ii) е предмет на помилване или амнистия, изцяло или по отношение на неизпълнената част, или
iii) не може да бъде изпълнено поради изтичане на давностния срок;
c) ако съдът е осъдил извършителя, без да му налага наказание.
2. Договарящата държава не е задължена да признае действието на принципа ne bis in idem, ако деянието, довело до осъдителна присъда, е било насочено срещу лице, институция или друго благо с обществен характер в тази държава или ако самият извършител е имал обществено положение в тази държава, освен ако страната не е поискала производството.
3. Договарящата държава, в която деянието е било извършено или в която то е обявено за престъпление със закон, не е задължена да признае действието на принципа ne bis in idem, освен ако тази държава сама не е поискала производството.

Член 36

Ако започне производство срещу лице, което в друга договаряща държава е осъдено за същото деяние, всеки срок на лишаване от свобода в изпълнение на присъда се приспада от срока на наказанието, което може да му бъде наложено.

Член 37

Тази част не изключва прилагането на по-разширителни разпоредби в националното законодателство по отношение на действието на принципа ne bis in idem във връзка с чужди присъди.

ЧАСТ VI - ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 38

1. Тази конвенция е открита за подписване от държавите - членки на Съвета на Европа. Тя подлежи на ратификация или приемане. Документите за ратификация или приемане се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа.
2. Конвенцията влиза в сила три месеца след датата на депозиране на третия документ за ратификация или приемане.
3. По отношение на държава, подписала конвенцията, която впоследствие я ратифицира или приеме, конвенцията влиза в сила три месеца след датата на депозиране на нейните документи за ратификация или приемане.

Член 39

1. След влизането в сила на тази конвенция Комитетът на министрите на Съвета на Европа може да покани всяка държава, нечленуваща в него, да се присъедини към нея, при условие че резолюцията, съдържаща такава покана, бъде приета единодушно от държавите - членки на Съвета на Европа, които са ратифицирали конвенцията.
2. Присъединяването се извършва чрез депозиране при Генералния секретар на Съвета на Европа на документ за присъединяване, който влиза в сила три месеца след датата на неговото депозиране.

Член 40

1. Всяка договаряща държава може при подписването или при депозирането на документите си за ратификация, приемане или присъединяване да определи територията или териториите, на които конвенцията ще се прилага.
2. Всяка договаряща държава може при депозиране на документите си за ратификация, приемане или присъединяване или на по-късна дата с декларация до Генералния секретар на Съвета на Европа да разшири действието на тази конвенция върху всяка друга територия или територии, определени в декларацията, за чиито международни отношения тя отговаря или от чието име тя е упълномощена да поема задължения.
3. Всяка декларация, направена съгласно предходната алинея по отношение на определена територия, може да бъде оттеглена в съответствие с процедурата на чл.45 на тази конвенция.

Член 41

1. Всяка договаряща държава може при подписването или при депозирането на документите си за ратификация, приемане или присъединяване да декларира, че ще се възползва от една или повече от резервите, предвидени в Приложение I, или да направи декларация съгласно Приложение II към тази конвенция.
2. Всяка договаряща държава може изцяло или частично да оттегли резервата или декларацията, която е направила в съответствие с предходната алинея, с декларация до Генералния секретар на Съвета на Европа, която влиза в сила от датата на нейното получаване.
3. Договаряща държава, която е направила резерва по някоя от разпоредбите на тази конвенция, не може да иска прилагането на тази разпоредба от която и да е друга договаряща държава, но може, ако резервата й е частична или условна, да иска прилагането на тази разпоредба, доколкото тя самата я е приела.

Член 42

1. Всяка договаряща държава може по всяко време с декларация до Генералния секретар на Съвета на Европа да посочи правните разпоредби, които следва да бъдат включени в Приложение III към тази конвенция.
2. Всяко изменение на вътрешноправните разпоредби, посочени в Приложение III, се съобщава на Генералния секретар на Съвета на Европа, ако такава промяна би се отразила на точността на информацията в това приложение.
3. Всички промени, направени в Приложение III в съответствие с предходната алинея, влизат в сила във всяка договаряща държава един месец след датата на тяхното съобщаване от Генералния секретар на Съвета на Европа.

Член 43

1. Тази конвенция не накърнява правата и задълженията, произтичащи от договорите за екстрадиция и от международните многостранни конвенции по специални въпроси, нито разпоредбите по въпроси, които са предмет на тази конвенция и които се съдържат в други действащи конвенции между договарящите държави.
2. Договарящите държави не могат да сключват двустранни или многостранни споразумения помежду си по въпросите, които са предмет на тази конвенция, освен с цел да допълнят нейните разпоредби или да улеснят прилагането на заложените в нея принципи.
3. В случай обаче, че две или повече договарящи държави вече са установили отношенията си в тази област на основата на единно законодателство или са въвели специален режим помежду си или възнамеряват да направят това в бъдеще, те имат право да уреждат тези свои отношения независимо от реда и условията на тази конвенция.
4. Договарящите държави, които са в процес на преустановяване на прилагането на тази конвенция във взаимните си отношения в тази област в съответствие с разпоредбите на предходната алинея, уведомяват Генералния секретар на Съвета на Европа за това.

Член 44

Европейският комитет по наказателноправни въпроси на Съвета на Европа ще следи постоянно за изпълнението на тази конвенция и ще прави всичко необходимо за улесняване на извънсъдебното уреждане на всички трудности, които могат да възникнат при нейното прилагане.

Член 45

1. Тази конвенция е с неограничен срок на действие.
2. Всяка заинтересована договаряща държава може да денонсира тази конвенция чрез уведомление, отправено до Генералния секретар на Съвета на Европа.
3. Денонсирането влиза в сила шест месеца след датата на получаване на уведомлението от Генералния секретар на Съвета на Европа.

Член 46

Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите - членки на Съвета на Европа, и всяка държава, която се е присъединила към конвенцията, за:
а) всяко подписване;
b) всяко депозиране на документи за ратификация, приемане или присъединяване;
c) всяка дата на влизане в сила на тази конвенция в съответствие с чл.38 от нея;
d) всяка декларация, получена съгласно разпоредбите на чл.9, ал. 3;
е) всяка декларация, получена съгласно разпоредбите на чл.13, ал. 3;
f) всяка декларация, получена съгласно разпоредбите на чл.18, ал. 2;
g) всяка декларация, получена съгласно разпоредбите на чл.40, ал. 2 и 3;
h) всяка декларация, получена съгласно разпоредбите на чл.41, ал. 1;
i) всяко оттегляне на резерва или декларация, направени съгласно разпоредбите на чл.41, ал. 2;
j) всяка декларация, получена съгласно чл.42, ал. 1, и всяко последващо уведомление, получено в съответствие с ал. 2 на този член;
k) всяко уведомление, получено в съответствие с разпоредбите на чл.43, ал. 4;
l) всяко уведомление, получено в съответствие с разпоредбите на чл.45, и датата, на която денонсирането влиза в сила.

Член 47

Тази конвенция и уведомленията и декларациите, които тя допуска, се прилагат само по отношение на деянията, извършени след влизането й в сила за заинтересованите договарящи държави. В уверение на горното долуподписаните, надлежно упълномощени за тази цел, подписаха тази конвенция.

Съставена в Страсбург на 15 май 1972 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който се депозира в архива на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа изпраща заверени копия от нея на правителствата на всяка една от подписалите и присъединилите се към нея държави.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Всяка договаряща държава може да декларира, че си запазва правото:
а) да откаже искане за производство, ако прецени, че деянието е чисто религиозно;
b) да откаже искане за производство за деяние, наказанието за което съгласно собственото й законодателство може да бъде наложено само от административен орган;
c) да не приеме чл.22;
d) да не приеме чл.23;
е) да не приеме разпоредбата на чл.25, изречение второ по причини от конституционен характер;
f) да не приеме разпоредбата на чл.26, ал. 2, когато тя е компетентна съгласно нейния закон;
g) да не прилага чл.30 и 31 по отношение на деяние, наказанието за което съгласно собственото й законодателство или съгласно законодателството на другата заинтересована държава може да бъде налагано само от административен орган;
h) да не приеме част V.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Всяка договаряща държава може да декларира по причини от конституционен характер, че може да отправя или получава искания за производства само при обстоятелствата, определени в нейното вътрешно законодателство. Всяка договаряща държава може с декларация да определи, доколкото това я засяга, понятието "гражданин" за целите на тази конвенция.

ПРИЛОЖЕНИЕ III
Списък на деянията, различни от деянията, съставляващи престъпления

Следните деяния се приравняват на престъпления: - във Франция: всяко незаконно поведение, което се санкционира като нарушение с голяма тежест "contravention de grande voirie"; - във Федерална република Германия: всяко незаконно поведение, което се разглежда съгласно процедурата по Закона за нарушенията на реда ("Gezetz ьber Ordnungswidrigkeiten" от 24 май 1968 г. - BGB1 1968, I, 481); - в Италия: всяко незаконно поведение, по отношение на което се прилага Закон № 317 от 3 март 1967 г.