Терията за работните заплати, определени на ба­зата на екзистенц-минимума, която се използва от повечето класически икономисти. Твърдеше се, че ако на работниците се плаща повече, отколкото е необходимо за съществуване и поддържане на ра­ботната сила, за известен кратък период след това населението, респективно работната сила, се уве­личава, което води до връщане на заплатите отно­во на нивото на екзистенц-минимума. Обратно, ако заплатите са под минималното ниво, това во­ди до намаляване на населението, увеличаване на търсенето на работна сила и съответно увеличава­не на заплатите отново до нивото на екзистенц-минимума. Накратко, законът описва състоянието на равновесие на работните заплати в дългосро­чен период. Адам Смит оспорва закона на базата на емпирични факти, с които посочва, че цените на хранителните продукти и равнищата на запла­тите често пъти се изменят в различна посока. На­растването на реалния размер на работните запла­ти през деветнадесети век също опроверга този закон.

Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997

ECON.BG