Чл. 1. Амнистират се следните престъпления по чл. 155а от Наказателния закон, извършени до влизането на този закон в сила:

а) излизане през границите на страната без разрешение от надлежните власти или макар и с разрешение, но не през определените за това гранични места;

б) излизане от страната на български граждани с групов паспорт и незавръщане с групата без уважителни причини:

в) незавръщане в страната в двумесечен срок от поканата на български гражданин, който е излязъл с разрешение на надлежните власти, както и

г) напускане страната без паспорт до 10 април 1948 г. (чл. 56 от отменения Закон за паспортите, пограничните билети и милиционерската контрола над чужденците).

От тази амнистия се ползуват само лицата, които са се завърнали или ще се завърнат доброволно в страната най-късно до изтичането на 6 месеца от влизането на този закон в сила, без да се укриват от властта, и които не са извършили измяна, предателство или шпионство (глави I и II от Наказателния закон).

Чл. 2. Лицата, които се ползуват от амнистията по чл. 1, се амнистират и за престъпленията: подбуждане, улесняване, подпомагане и укриване на извършители на горните деяния, а така също и за приготовление и опит към същите, ако тези деяния са извършени преди деянията по чл. 1.

Чл. 3. Не се ползуват от амнистията по предходните членове военните лица и приравнените към тях.