Чл. 2. Външнотърговската дейност по смисъла на този закон включва всякакви сделки за износ и внос на стоки, за реекспорт и свързания с тях транспорт, представителство, външнотърговска реклама и пропаганда, за отстъпване на авторски права и на права върху изобретения, търговски марки и промишлени образци, сделки в областта на техническия опит и други дейности, свързани с международните стопански отношения, когато една от страните е чуждестранно юридическо или физическо лице.

Чл. 3. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 1989 г.)

Чл. 3. Външнотърговската дейност на Народна република България се осъществява въз основа на държавния монопол на външната търговия, който се състои в изключителното право на държавата:

а) да определя външнотърговската политика на страната;

б) да планира, организира, ръководи и контролира външнотърговската дейност;

в) да учредява държавни стопански организации за извършване на външнотърговска дейност;

г) да предоставя на държавни, кооперативни и други обществени организации право да извършват външнотърговска дейност и да определя предмета и условията на дейността им;

д) да разрешава и определя участието на български организации в задгранична стопанска дейност;

е) да определя възможността и условията за извършване на търговска или друга стопанска дейност в страната от чуждестранни предприятия и фирми;

ж) да определя режима за извършване на външнотърговска дейност;

з) да насочва участието на страната в международното разделение на труда с цел да се извършва ефективна външна търговия за народното стопанство.

II. ОРГАНИЗАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ НА ВЪНШНАТА ТЪРГОВИЯ

Чл. 4. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 1989 г.)

Чл. 4. Министерският съвет ръководи и контролира дейността на Министерството на външната търговия и координира тази дейност с останалите министерства и ведомства.

Чл. 5. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 1989 г.)

Чл. 5. Министерството на външната търговия провежда държавната външнотърговска политика и в съгласие с принципите на държавния монопол на външната търговия ръководи, планира, координира и контролира цялата външнотърговска дейност на страната.

Други министерства и ведомства ръководят външнотърговска дейност, извършвана от подведомствени им организации в рамките на предоставената им компетентност.

Чл. 6. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 1989 г.)

Чл. 6. Търговските представителства на Народна република България в чужбина са органи на Министерството на външната търговия, които съдействуват за развитието на външнотърговските и други икономически отношения на Народна република България с чужбина.

Чл. 7. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 1989 г.)

Чл. 7. Търговските представителства се откриват по решение на Министерския съвет. Те се включват в състава на българските дипломатически представителства или се обособяват самостоятелно.

Търговското представителство се ръководи от търговски представител, който извършва своята дейност под общото ръководство на ръководителя на дипломатическото представителство.

Чл. 8. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 1989 г.)

Чл. 8. Търговският представител и неговите сътрудници могат да сключват сделки и да извършват други юридически действия от името и за сметка на външнотърговските организации само по тяхно пълномощие. Тази дейност те извършват безвъзмездно.

Чл. 9. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 1989 г.)

Чл. 9. Дейността на търговските представителства в чужбина и взаимоотношенията им с местните органи и организации се осъществяват съобразно със законодателството на съответната страна, нормите на международното право и междудържавните споразумения.

Чл. 10. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 1989 г.)

Чл. 10. Държавни обединения, предприятия и други организации могат с разрешение на Министерството на външната търговия съгласувано с Министерството на външните работи да откриват в чужбина бюра за представителство, сервиз, реклама и др., свързани с външнотърговската им дейност.

Тези бюра и служби се намират под общото ръководство и контрол на търговския представител.

Чл. 11. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 1989 г.)

Чл. 11. Външнотърговска дейност могат да извършват само организации, на които Министерският съвет е предоставил това право.

Физически лица нямат право да извършват външнотърговска дейност.

Чл. 12. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 1989 г.)

Чл. 12. Външнотърговски организации по смисъла на този закон са държавни обединения и предприятия, дружества, кооперативни и други организации, на които е предоставено право да извършват външнотърговска дейност.

Чл. 13. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 1989 г.)

Чл. 13. Външнотърговските организации извършват дейността си в съответствие със законите на страната, международните търговски договори, спогодби, протоколи и други икономически споразумения.

Чл. 14. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 1989 г.)

Чл. 14. Външнотърговските организации не отговарят за задълженията на държавата и другите организации, както и държавата не отговаря за задълженията на външнотърговските организации.

Чл. 15. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 1989 г.)

Чл. 15. Външнотърговските организации се регистрират в специален регистър при Българската търговска палата.

Редът за регистрация и водене на регистъра се определя с правилник, утвърден от министъра на външната търговия.

Чл. 16. При Българската търговска палата София, постоянно действува външнотърговски арбитражен съд за разглеждане и решаване по арбитражен ред на спорове, които са свързани с международния търговски обмен.

Правилата за устройството и производството на арбитражния съд се одобряват от управителния съвет на Българската търговска палата.

ІІІ. РЕЖИМ НА ВНОСНО-ИЗНОСНАТА ДЕЙНОСТ

Чл. 17. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 1989 г.)

Чл. 17. Външнотърговски сделки могат да се сключват само с разрешение на Министерството на външната търговия. Сключените сделки без такова разрешение са недействителни.

Сделките, сключвани от български граждани във връзка с външнотърговска работа, която те извършват в друга страна, подлежат на разрешение от Министерството на външната търговия. Това правило важи и за случаите, когато сделките се сключват от името и за сметка на организацията, в която работят.

Българските външнотърговски организации, при участие в задгранични организации, осигуряват одобрение на техните сделки от Министерството на външната търговия по установения за това ред.

Чл. 18. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 1989 г.)

Чл. 18. Министърът на външната търговия може да определя някои сделки по вноса или услуги с по-значителен обществен интерес да се извършват чрез търг или конкурс при определени условия и правила, установени от него.

Чл. 19. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 1989 г.)

Чл. 19. Изкупуването на реализирана от външнотърговската дейност валута и продажбата на необходимата валута за внос се извършва от Българската външнотърговска банка, ако не е предвиден друг ред.

Чл. 20. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 1989 г.)

Чл. 20. Външнотърговските организации са длъжни да съхраняват всички свои свободни средства във валута, левове и ценни книжа в Българската външнотърговска банка, която за целта им открива лихвени, разплащателни, текущи и други специални сметки.

По изключение и с разрешение на Българската външнотърговска банка такива средства могат да се държат по сметка и в други банки.

IV. НАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 21. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 1989 г.)

Чл. 21. За нарушение на този закон и издадените въз основа на него разпоредби виновните лица се наказват с глоба до 300 лева, ако за същото деяние друг закон не предвижда по-тежко наказание.

Чл. 22. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 1989 г.)

Чл. 22. Нарушенията се установяват с акт от органите на Министерството на външната търговия или от други органи, упълномощени от министъра на външната търговия.

Министърът на външната търговия или упълномощени от него длъжностни лица въз основа на съставените актове издават наказателни постановления за налагане на глоби.

Съставянето на актовете и издаването на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Наказателни постановления, с които се налага глоба до 20 лева, не подлежат на обжалване.

V. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 23. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 1989 г.)

Чл. 23. Министерският съвет одобрява правилник за приложението на този закон.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1974 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 1976 г., отм. - ДВ, бр. 4 от 1989 г.)

------------------------

Издаден в София на 20 ноември 1969 г. и подпечатан с държавния печат.

Чл. 24. Изпълнението на този закон се възлага на министъра на външната търговия, който издава разпоредби относно външнотърговската дейност, задължителни за всички учреждения, предприятия и организации.

(Нова - ДВ, бр. 60 от 1974 г., отм. - ДВ, бр. 63 от 1976 г.)

------------------------

Издаден в София на 20 ноември 1969 г. и подпечатан с държавния печат.

(Нова - ДВ, бр. 60 от 1974 г.) Правата, които този закон предвижда за министъра на външната търговия, се упражняват от председателя на Комитета за външноикономически връзки при Министерския съвет по въпросите, които влизат в компетенцията на комитета.

------------------------

Издаден в София на 20 ноември 1969 г. и подпечатан с държавния печат.

------------------------

Издаден в София на 20 ноември 1969 г. и подпечатан с държавния печат.