Чл. 1. Този закон урежда облагането с данък върху застрахователните премии, наричан по-нататък "данък".

Чл. 2. С данък се облагат застрахователните премии по облагаеми застрахователни договори, рисковете по които са поети от застрахователи.

Чл. 3. (1) Данъчно задължени лица са:

1. застрахователите;

2. данъчните представители - в случаите, когато такива са определени по реда на .

(2) В случаите на прехвърляне на застрахователен портфейл при условията и по реда на данъчно задължено лице за прехвърлените облагаеми застрахователни договори е поемащият застраховател. Когато поемащият застраховател е застраховател по от Кодекса за застраховането, работещ при условията на свободата на предоставяне на услуги, и е определил данъчен представител по реда на , данъчно задължено лице е данъчният представител.

(3) Данъчно задължените лица декларират и внасят данъка.

Чл. 4. Облагаем застрахователен договор е всеки застрахователен договор, по който застрахователната премия не е освободена по реда на от облагане с данък и при който Република България е държавата членка, където е разположен рискът.

Чл. 5. С данък не се облагат застрахователните премии по следните застрахователни договори:

1. договори за презастраховане и ретроцесия;

2. договорите от към Кодекса за застраховането;

3. договорите за застраховки на товари по време на международен превоз от към Кодекса за застраховането, когато началната или крайната точка на превоза е извън територията на Република България;

4. договорите за застраховки от към Кодекса за застраховането.

Чл. 6. Комисията за финансов надзор уведомява Националната агенция за приходите за застрахователите по от Кодекса за застраховането, изразили намерение да извършват дейност при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги.

Чл. 7. (1) Данъчно събитие е получаването на застрахователна премия от застраховател по сключен облагаем застрахователен договор.

(2) При разсрочено плащане на застрахователната премия всяко получаване на част от застрахователната премия се смята за отделно данъчно събитие.

(3) Данъчното събитие възниква на датата, на която застрахователят получи застрахователната премия.

(4) Когато облагаемият застрахователен договор е сключен чрез посредничеството на застрахователен посредник, данъчното събитие възниква на датата, на която застрахователят получи застрахователната премия от застрахователния посредник.

(5) За получаване на застрахователна премия се смята и прихващането на дължима застрахователна премия срещу уреждане на насрещни задължения на застрахователя към застрахования. В този случай данъчното събитие възниква на датата на прихващането или плащането на задължението.

(6) Данъчно събитие е налице и при възстановяване на бонуси и отстъпки на застрахователя по облагаем застрахователен договор. В този случай данъчното събитие възниква на датата на получаването или прихващането на бонусите и отстъпките от застрахователя.

(7) Данъкът става изискуем на датата на възникване на данъчното събитие.

Чл. 8. (1) Данъчната основа е застрахователната премия, получена от застрахователя по облагаем застрахователен договор.

(2) При разсрочено плащане на застрахователната премия данъчната основа е получената от застрахователя част от застрахователната премия.

(3) Данъчната основа се увеличава с възстановените бонуси и отстъпки на застрахователя по облагаем застрахователен договор.

(4) Данъчната основа се намалява с включените в застрахователната премия суми за:

1. Гаранционния фонд по от Кодекса за застраховането;

2. Фонда за обезпечаване на застрахователни вземания по от Кодекса за застраховането;

3. Държавен фонд "Земеделие" съгласно от Закона за подпомагане на земеделските производители.

(5) В данъчната основа не се включват предоставените бонуси и отстъпки от застрахователната премия, когато се предоставят на застрахования с плащането на застрахователната премия.

(6) Когато застрахователната премия или част от нея е получена в чуждестранна валута, съответно бонусите и отстъпките по ал. 3 са възстановени в чуждестранна валута, данъчната основа се определя на базата на левовата равностойност на тази валута по курса, обявен от Българската народна банка, към датата на възникване на данъчното събитие.

Чл. 9. Данъчната ставка е 2 на сто.

Чл. 10. (1) Размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по данъчната ставка.

(2) Данъкът задължително се посочва в застрахователния договор отделно от дължимата застрахователна премия и от общо дължимата на застрахователя сума.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъчният период за определяне на дължимия данък е календарното тримесечие.

Чл. 12. (1) Дължимият данък за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от застрахователя за данъчния период, и общата сума на данъка върху върнатите застрахователни премии през този данъчен период.

(2) Общата сума на данъка върху върнатите застрахователни премии през данъчния период се определя, като сумата на вече обложените застрахователни премии, които са върнати през този данъчен период, се умножи по данъчната ставка.

(3) Когато общата сума на данъка върху върнатите застрахователни премии през данъчния период превишава общата сума на данъка, който е изискуем от застрахователя за този данъчен период, превишението се приспада последователно от дължимия данък за следващите данъчни периоди.

Чл. 13. Данъчно задължените лица са длъжни да водят подробна счетоводна отчетност и да съхраняват информация, достатъчни за установяване на задълженията им по този закон от органите по приходите.

Чл. 14. (1) Данъчно задължените лица подават данъчна декларация по образец за предходното календарно тримесечие в срок до края на месеца, следващ тримесечието.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Данъчната декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Образецът на данъчната декларация се утвърждава със заповед на министъра на финансите и се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Дължимият данък за данъчния период се внася от данъчно задължените лица в срок до края на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се дължи.

(2) Дължимият данък се внася в приход на републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

(3) Дължимият данък се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в републиканския бюджет по сметката на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

Чл. 16. (1) При връщане на вече обложена застрахователна премия или на част от нея застрахователят възстановява на застрахования и данъка.

(2) Размерът на данъка, подлежащ на възстановяване по ал. 1, се определя, като подлежащата на връщане застрахователна премия се умножи по данъчната ставка.

(3) Данъкът, подлежащ на възстановяване, се възстановява едновременно с връщането на застрахователната премия или на частта от нея.

Чл. 17. За невнесения в срок дължим данък се дължи лихва съгласно .

Чл. 18. (1) Допуснати грешки в подадени данъчни декларации по се коригират по реда на ал. 2 и 3.

(2) Грешките, установени до изтичането на срока за подаване на данъчната декларация, се коригират по реда на от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) Грешките, установени след изтичането на срока за подаване на данъчната декларация, се коригират в данъчната декларация за данъчния период, през който са установени.

Чл. 19. (1) Застраховател по от Кодекса за застраховането, работещ при условията на свободата на предоставяне на услуги, може да определи данъчен представител.

(2) Данъчен представител на застрахователя по ал. 1 може да бъде само дееспособно физическо лице с постоянен адрес в страната или постоянно пребиваващо, или местно юридическо лице, което не е в процедура по ликвидация и не е обявено в несъстоятелност и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите.

(3) Данъчният представител представлява застрахователя по ал. 1 по всички негови данъчни правоотношения, възникнали на основание на този закон.

(4) При прекратяване на лицето - данъчен представител, или при настъпване на други обстоятелства, които водят до невъзможност това лице да изпълнява задълженията си по този закон, застрахователят по ал. 1 може да определи нов данъчен представител. До определянето на нов данъчен представител данъчно задължено лице е застрахователят по ал. 1.

(5) Данъчният представител отговаря солидарно и неограничено за задълженията по този закон на застрахователя по ал. 1, който представлява.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Регистрацията на данъчния представител, а в случаите, когато не е определен данъчен представител - на застрахователя по ал. 1, се извършва по реда на от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по от същия кодекс въз основа на първата подадена данъчна декларация.

Чл. 20. (1) Данъчно задължено лице, което не подаде декларация по , не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридическите лица, в размер от 500 до 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или на имуществената санкция е от 1000 до 4000 лв.

Чл. 21. (1) Застраховател, който не посочи данъка в застрахователния договор съгласно изискванията на , се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на имуществената санкция е от 1000 до 4000 лв.

Чл. 22. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на .

§ 1. По смисъла на този закон:

1. "" е този по от Кодекса за застраховането.

2. "" е договорената сума в застрахователен договор, която се заплаща на застрахователя като цена срещу поетите от него рискове за срока на действие на застрахователния договор. Не се смятат за част от застрахователната премия платените на застрахователя лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.

3. "" е договор, по силата на който презастраховател по от Кодекса за застраховането или застраховател, действащ при условията на от Кодекса за застраховането, е поел всички или част от рисковете, покрити от застраховател или друг презастраховател, срещу отстъпване на застрахователна премия.

4. "" е договор, по силата на който са прехвърлени рискове, поети по презастрахователен договор, към друг презастраховател или застраховател, който извършва активно презастраховане.

5. "" е тази по от допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането.

6. "" за целите на и са възстановените бонуси и отстъпки на застрахователя, които са предоставени от него на застрахования при сключване на застрахователния договор като намаление на застрахователната премия и които са получени или прихванати от застрахователя поради несбъдване на условията, при които са предоставени.

§ 2. , и не се прилагат за застрахователни договори, сключени преди влизането в сила на закона.

§ 3. В (обн., ДВ, бр. 103 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 34, 54, 59, 80, 82 и 105 от 2006 г., бр. 48, 53, 97, 100 и 109 от 2007 г., бр. 67 и 69 от 2008 г., бр. 24 и 41 от 2009 г. и бр. 19, 41 и 43 от 2010 г.) се правят следните изменения:

1. В думите "може да бъде посочена" се заменят със "се посочва".

2. В думите "може да бъде посочена" се заменят със "се посочва".

3. В от допълнителните разпоредби:

а) точка 15 се изменя така:

"15. "Установяване в държава членка" е седалище, представителство или клон на юридическо лице, включително всяко постоянно присъствие на юридическото лице на територията на държава членка, дори когато това присъствие не е под формата на представителство или клон, а чрез постоянен офис, управляван от собствен персонал на юридическото лице или от лице, което е независимо, но има постоянни правомощия да действа от името на юридическото лице.";

б) в т. 22 буква "г" се изменя така:

"г) във всички останали случаи рискът е разположен във:

аа) държавата членка, в която е постоянното пребиваване на застрахования, ако застрахованият е физическо лице, или

бб) държавата членка, в която е установено юридическото лице, за което се отнася застрахователният договор, ако застрахованият е юридическо лице".

§ 3а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Дължимият данък за последния данъчен период на 2014 г. се внася в срок до 31 януари 2015 г.

§ 4. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г.

-------------------------

Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 20 октомври 2010 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

(ОБН. - ДВ, БР. 105 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2015 Г.)

§ 46. Законът влиза в сила от 1 януари 2015 г., с изключение на:

1. относно и , които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник";

2. , т. 7, буква "б", т. 9 - 13 и т. 19, букви "а", "б", "в", "г", "д" и буква "е" - относно т. 71 - 74, и т. 23, буква "а" и , които влизат в сила от 1 януари 2014 г.;

3. , която влиза в сила от 1 януари 2016 г., т. 21, буква "а" (относно ), която влиза в сила от 1 юли 2015 г., и т. 2, буква "в", т. 30, 31, 32, 35 и 39 и , които влизат в сила след постановяване на положително решение от Европейската комисия по процедура по нотификация, предприета от Министерството на финансите по реда на Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество.