Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет

Чл. 1. С този закон се уреждат възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения между държавата и държавния служител при и по повод изпълнението на държавната служба, доколкото друго не е предвидено в специален закон.

Държавен служител

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия.

(2) Длъжностите, които се заемат от държавни служители, се определят в Единен класификатор на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в "Държавен вестник".

(3) Длъжностното разписание се утвърждава от органа по назначаването на съответната администрация.

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Длъжностните характеристики се утвърждават от главния секретар, съответно от секретаря на общината, или от упълномощен от него служител на ръководна длъжност. Длъжностната характеристика на главния секретар, съответно на секретаря на общината, се утвърждава от органа по назначаването. Структурата на длъжностните характеристики и процедурите за тяхното разработване и изменение се определят с наредба на Министерския съвет.

Държавен служител

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия.

(2) Длъжностите, които се заемат от държавни служители, се определят в Единен класификатор на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в "Държавен вестник".

(3) Длъжностното разписание се утвърждава от органа по назначаването на съответната администрация.

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Длъжностните характеристики се утвърждават от главния секретар, съответно от секретаря на общината, или от упълномощен от него служител на ръководна длъжност. Длъжностната характеристика на главния секретар, съответно на секретаря на общината, се утвърждава от органа по назначаването. Структурата на длъжностните характеристики и процедурите за тяхното разработване и изменение се определят с наредба на министъра на държавната администрация и административната реформа.

Държавен служител

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия.

(2) Длъжностите, които се заемат от държавни служители, се определят в Единен класификатор на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в "Държавен вестник".

(3) Длъжностното разписание се утвърждава от органа по назначаването на съответната администрация.

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Длъжностните характеристики се утвърждават от главния секретар или от упълномощен от него служител на ръководна длъжност. Длъжностната характеристика на главния секретар се утвърждава от органа по назначаването. Структурата на длъжностните характеристики и процедурите за тяхното разработване и изменение се определят с наредба на министъра на държавната администрация и административната реформа.

Държавен служител

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия.

(2) Длъжностите, които се заемат от държавни служители, се определят в Единен класификатор на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в "Държавен вестник".

(3) Длъжностното разписание се утвърждава от органа по назначаването на съответната администрация.

(4) Длъжностните характеристики се утвърждават от административния секретар или от упълномощен от него служител на ръководна длъжност. Структурата на длъжностните характеристики и процедурите за тяхното разработване и изменение се определят с наредба на министъра на държавната администрация.

Държавен служител

Чл. 2. (1) Държавен служител е лице, което заема платена длъжност в администрацията, както и лице, на което специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване на изискванията на този закон.

(2) Министерският съвет определя наименованията на длъжностите на държавните служители и разпределението им по групи и рангове в Единен класификатор на длъжностите в администрацията.

(3) В устройствените правилници на отделните администрации се определят функционалните характеристики на административните звена.

(4) Щатното разписание и длъжностните характеристики на държавните служители се утвърждават от органа по назначаването на съответната администрация.

(5) Министърът на държавната администрация и министърът на финансите приемат наредба за приравняване на нови длъжности на тези, включени в Единния класификатор на длъжностите в администрацията.

Изключения

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Не са държавни служители по смисъла на този закон лицата, които:

1. са еднолични органи или техни заместници;

2. са членове на колегиални органи;

3. са членове на политически кабинети или съветници и експерти към тях, с изключение на ръководителя на звеното за връзки с обществеността;

4. изпълняват технически функции в администрацията.

Изключения

Чл. 3. Не са държавни служители по смисъла на този закон:

1. членовете на политическите кабинети, заместник областните управители и заместник-кметовете на общините;

2. лицата, които изпълняват технически функции в администрацията.

Изисквания при изпълнение на държавната служба

Чл. 4. (1) Държавният служител при изпълнение на своята служба се ръководи от:

1. закона и законосъобразните актове на органите на държавната власт;

2. спазването и защитата на правата, законните интереси и свободите на гражданите;

3. интересите на държавата.

(2) Държавният служител при изпълнение на своята служба трябва да бъде политически неутрален.

Видове държавни служители

Чл. 5. (1) В зависимост от характера на служебните си задължения и степента на професионалната си подготовка държавните служители са ръководни служители и експерти.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Ръководните служители, които заемат длъжностите главен секретар, секретар на община, главен директор на главна дирекция, директор на дирекция и ръководител на инспекторат, са висши държавни служители.

(3) Експертът изпълнява служба, подпомагаща осъществяването на функции на държавната власт.

Видове държавни служители

Чл. 5. (1) В зависимост от характера на служебните си задължения и степента на професионалната си подготовка държавните служители са ръководни служители и експерти.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Ръководните служители, които заемат длъжностите главен секретар, секретар на община, главен директор на главна дирекция и директор на дирекция, са висши държавни служители.

(3) Експертът изпълнява служба, подпомагаща осъществяването на функции на държавната власт.

Видове държавни служители

Чл. 5. (1) В зависимост от характера на служебните си задължения и степента на професионалната си подготовка държавните служители са ръководни служители и експерти.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Ръководният служител ръководи административно звено и носи отговорността за неговата работа. Ръководните служители, които заемат длъжностите главен секретар, главен директор на главна дирекция и директор на дирекция, са висши държавни служители.

(3) Експертът изпълнява служба, подпомагаща осъществяването на функции на държавната власт.

Видове държавни служители

Чл. 5. (1) В зависимост от характера на служебните си задължения и степента на професионалната си подготовка държавните служители са ръководни служители и експерти.

(2) Ръководният служител ръководи административно звено и носи отговорността за неговата работа.

(3) Експертът изпълнява служба, подпомагаща осъществяването на функции на държавната власт.

Глава втора.

ВЪЗНИКВАНЕ НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Изпълнение на държавна служба

Чл. 6. (1) (Предишен текст на чл. 6 - ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Държавният служител изпълнява държавната служба въз основа на назначаване от компетентен орган на държавна власт.

(2) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Органът по назначаването може да възложи отделни свои правомощия по служебното правоотношение с лицата от администрацията на главния секретар, съответно на секретаря на общината, с изключение на назначаването, преместването по чл. 81б, прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарни наказания по чл. 90, ал. 1, т. 3, 4 и 5.

(3) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Правомощия по ал. 2 могат да се възложат и на ръководителите на териториални звена или на териториални поделения, създадени с нормативен акт.

Изпълнение на държавна служба

Чл. 6. (1) (Предишен текст на чл. 6 - ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Държавният служител изпълнява държавната служба въз основа на назначаване от компетентен орган на държавна власт.

(2) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Органът по назначаването може да възложи отделни свои правомощия по служебното правоотношение на главния секретар, с изключение на назначаването, преместването по чл. 81б, прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарни наказания по чл. 90, ал. 1, т. 3, 4 и 5.

(3) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Правомощия по ал. 2 могат да се възложат и на ръководителите на териториални звена или на териториални поделения, създадени с нормативен акт.

Изпълнение на държавна служба

Чл. 6. (1) (Предишен текст на чл. 6 - ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Държавният служител изпълнява държавната служба въз основа на назначаване от компетентен орган на държавна власт.

(2) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Органът по назначаването може да възложи отделни свои правомощия по служебното правоотношение на административния секретар, с изключение на назначаването и прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарни наказания.

Изпълнение на държавна служба

Чл. 6. Държавният служител изпълнява държавната служба въз основа на назначаване от компетентен орган на държавна власт.

Условия за назначаване

Чл. 7. (1) За държавен служител може да бъде назначено лице, което:

1. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) е български гражданин, гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;

2. е навършило пълнолетие;

3. не е поставено под запрещение;

4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода;

5. не е лишено по съответен ред от правото да заема определена длъжност;

6. отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.

(2) Не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което:

1. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;

2. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация;

3. е народен представител;

4. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) е съветник в общински съвет - само за съответната общинска администрация;

5. заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия;

6. работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище.

(3) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Държавен служител може да участва като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, за което не получава възнаграждение.

(4) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2008 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) За висши държавни служители, както и на длъжности, свързани с изпълнението на функции в областта на отбраната, обществения ред, външната политика, националната сигурност и опазването на държавната тайна, могат да се назначават само български граждани.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 43 от 2008 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) На ръководни длъжности могат да бъдат назначавани само лица с висше образование.

(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 43 от 2008 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) При заемане на държавна служба не се допускат дискриминация, привилегии или ограничения, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, убеждения, членуване в политически, синдикални и други обществени организации или движения, лично, обществено и имуществено положение или на наличие на увреждане.

Условия за назначаване

Чл. 7. (1) За държавен служител може да бъде назначено лице, което:

1. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) е български гражданин, гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;

2. е навършило пълнолетие;

3. не е поставено под запрещение;

4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода;

5. не е лишено по съответен ред от правото да заема определена длъжност;

6. отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.

(2) Не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което:

1. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;

2. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация;

3. е народен представител;

4. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) е съветник в общински съвет - само за съответната общинска администрация;

5. заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия;

6. работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище.

(3) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Държавен служител може да участва като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, за което не получава възнаграждение.

(4) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2008 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) За висши държавни служители, както и на длъжности, свързани с изпълнението на функции в областта на отбраната, обществения ред, външната политика, националната сигурност и опазването на държавната тайна, могат да се назначават само български граждани.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 43 от 2008 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) На ръководни длъжности могат да бъдат назначавани само лица с висше образование.

(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 43 от 2008 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) При заемане на държавна служба не се допускат дискриминация, привилегии или ограничения, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, убеждения, членуване в политически, синдикални и други обществени организации или движения, лично, обществено и имуществено положение.

Условия за назначаване

Чл. 7. (1) За държавен служител може да бъде назначено лице, което:

1. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) е български гражданин, гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;

2. е навършило пълнолетие;

3. не е поставено под запрещение;

4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода;

5. не е лишено по съответен ред от правото да заема определена длъжност;

6. отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.

(2) Не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което:

1. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;

2. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител или изпълнителен член на търговско дружество, търговски пълномощник, търговски представител (прокурист), ликвидатор или синдик;

3. е народен представител;

4. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) е съветник в общински съвет - само за съответната общинска администрация;

5. заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия;

6. работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище.

(3) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) За висши държавни служители, както и на длъжности, свързани с изпълнението на функции в областта на отбраната, обществения ред, външната политика, националната сигурност и опазването на държавната тайна, могат да се назначават само български граждани.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) На ръководни длъжности могат да бъдат назначавани само лица с висше образование.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) При заемане на държавна служба не се допускат дискриминация, привилегии или ограничения, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, убеждения, членуване в политически, синдикални и други обществени организации или движения, лично, обществено и имуществено положение.

Условия за назначаване

Чл. 7. (1) За държавен служител може да бъде назначено лице, което:

1. е български гражданин;

2. е навършило пълнолетие;

3. не е поставено под запрещение;

4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода;

5. не е лишено по съответен ред от правото да заема определена длъжност;

6. отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.

(2) Не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което:

1. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;

2. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител или изпълнителен член на търговско дружество, търговски пълномощник, търговски представител (прокурист), ликвидатор или синдик;

3. е народен представител;

4. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) е съветник в общински съвет - само за съответната общинска администрация;

5. заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия;

6. работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище.

(3) На ръководни длъжности могат да бъдат назначавани само лица с висше образование.

(4) При заемане на държавна служба не се допускат дискриминация, привилегии или ограничения, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, убеждения, членуване в политически, синдикални и други обществени организации или движения, лично, обществено и имуществено положение.

Условия за назначаване

Чл. 7. (1) За държавен служител може да бъде назначено лице, което:

1. е български гражданин;

2. е навършило пълнолетие;

3. не е поставено под запрещение;

4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода;

5. не е лишено по съответен ред от правото да заема определена длъжност;

6. отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.

(2) Не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което:

1. би се оказало в пряка йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;

2. е едноличен търговец, неограниченоотговорен съдружник в търговско дружество, управител или изпълнителен член на търговско дружество, търговски пълномощник, търговски представител (прокурист);

3. е народен представител;

4. е съветник в общински или в районен съвет - само за общинската администрация;

5. заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия;

6. работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище.

(3) На ръководни длъжности могат да бъдат назначавани само лица с висше образование.

(4) При заемане на държавна служба не се допускат дискриминация, привилегии или ограничения, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, убеждения, членуване в политически, синдикални и други обществени организации или движения, лично, обществено и имуществено положение.

Заявление за назначаване на държавна служба

Чл. 8. (1) За заемане на държавна служба се подава писмено заявление за назначаване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Към заявлението се прилагат необходимите документи за заемането на съответната длъжност, определени в наредба на Министерския съвет.

(3) При подаването на заявлението за заемане на държавна служба кандидатът подписва декларация за обстоятелствата по чл. 7, ал. 2.

Заявление за назначаване на държавна служба

Чл. 8. (1) За заемане на държавна служба се подава писмено заявление за назначаване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Към заявлението се прилагат необходимите документи за заемането на съответната длъжност, определени в наредба на министъра на държавната администрация и административната реформа.

(3) При подаването на заявлението за заемане на държавна служба кандидатът подписва декларация за обстоятелствата по чл. 7, ал. 2.

Заявление за назначаване на държавна служба

Чл. 8. (1) За заемане на държавна служба се подава писмено заявление за назначаване.

(2) Към заявлението се прилагат необходимите документи за заемането на съответната длъжност, определени в наредба на министъра на държавната администрация.

(3) При подаването на заявлението за заемане на държавна служба кандидатът подписва декларация за обстоятелствата по чл. 7, ал. 2.

Основание за възникване на служебното правоотношение

Чл. 9. (1) Служебното правоотношение възниква въз основа на административен акт.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Служебното правоотношение е за неопределен срок, освен когато в закон е посочено друго.

Основание за възникване на служебното правоотношение

Чл. 9. (1) Служебното правоотношение възниква въз основа на административен акт.

(2) Служебното правоотношение е за неопределен срок, ако в нормативен или административен акт не е посочено друго.

Определяне на длъжности за хора с трайни увреждания

Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (1) Органът по назначаването определя за хора с трайни увреждания най-малко:

1. две на сто от общия брой на длъжностите за заемане по служебно правоотношение в администрация с обща численост на персонала над 50 души;

2. една длъжност за заемане по служебно правоотношение в администрация с обща численост на персонала от 26 до 50 души.

(2) Заемането на длъжностите по ал. 1 се извършва след провеждане на конкурс, в който участват само хора с трайни увреждания.

(3) Длъжностите по ал. 1 се определят ежегодно до 31 март от органа по назначаването и при необходимост се променят от него.

Задължителен конкурс (Загл., изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Постъпването на държавна служба в съответната администрация задължително се предхожда от конкурс.

(2) Назначаването на всяка длъжност на държавен служител се извършва чрез конкуренция, основана на професионални качества.

(3) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Конкурс не се провежда в случаите по чл. 16а, 81а и 81б, както и за длъжността ръководител на звеното за връзки с обществеността.

(4) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) В новосъздадена администрация на длъжност за държавен служител може да бъде назначавано лице без конкурс до заемането на длъжността по реда на ал. 1 и 2, но за срок не по-дълъг от 6 месеца. В този случай не се допуска преназначаване без конкурс на друга длъжност в същата или в друга администрация.

Задължителен конкурс (Загл., изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Постъпването на държавна служба в съответната администрация задължително се предхожда от конкурс.

(2) Назначаването на всяка длъжност на държавен служител се извършва чрез конкуренция, основана на професионални качества.

Конкурсна процедура

Чл. 10. (1) Административният акт за назначаване може да се предхожда от конкурсна процедура по този закон.

(2) В случаите по ал. 1 органът по назначаването издава административен акт за определяне на:

1. длъжността, за която се провежда конкурс;

2. нормативните и допълнителните изисквания за заемането й;

3. начина за провеждане на конкурса;

4. необходимите документи, мястото и срока на подаването им, който не може да бъде по-кратък от 30 дни от публикуването на обявлението за конкурса;

5. длъжностното лице или комисията, която ще приема документите и ще допуска кандидатите до конкурса.

(3) Обявлението за конкурса се публикува от органа по назначението в един централен или един местен ежедневник и се съобщава по друг обичаен начин. В обявлението трябва да се съдържат всички данни по ал. 2, т. 1 - 4.

(4) За участие в конкурса не се изисква съгласие на работодателя, ако лицето е в трудово правоотношение, като кандидатът има право на неплатен отпуск за дните на участие в конкурса и до 2 дни за пътуване, когато конкурсът се провежда в друго населено място.

(5) Допускането на кандидатите до конкурса се извършва от определеното длъжностно лице или от комисията по ал. 2, т. 5.

(6) На допуснатите кандидати органът по назначаването съобщава писмено датата, която не може да бъде по-рано от изтичането на 14 дни след срока за подаване на документите, часа за започване и мястото на провеждане на конкурса.

(7) На недопуснатите кандидати органът по назначаването съобщава писмено основанията за недопускане, които могат да бъдат само въз основа на нормативните и допълнителните изисквания за заемане на определена длъжност, обявени по ал. 2, т. 2. В 3-дневен срок от получаване на съобщението недопуснатите кандидати могат да направят възражение пред Държавната административна комисия, която в 3-дневен срок може да издаде задължително предписание до органа по назначаването и уведомява недопуснатия кандидат за решението си.

(8) Преди провеждането на конкурса органът по назначаването назначава конкурсна комисия от съответни специалисти, в която задължително участва представител на Държавната административна комисия. В нея могат да участват и представители на синдикалните организации на държавните служители от съответната администрация.

(9) Конкурсната комисия провежда конкурса по обявения начин, като преценява професионалните и деловите качества на кандидатите и може да класира до трима от тях, като преценката на комисията и класирането на кандидатите не подлежат на обжалване. За проведения конкурс се съставя протокол.

(10) Протоколът и всички документи на класираните кандидати се представят на органа по назначаването, който издава акт за назначаване на един от тях.

(11) Административните актове по ал. 2 и 8 не подлежат на обжалване.

(12) Държавната административна комисия дава методически указания за провеждане на конкурсите.

Обявяване на конкурс

Чл. 10а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Конкурсът се обявява от органа по назначаването, който със заповед определя:

1. длъжността, за която се провежда конкурсът;

2. минималните и специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност;

3. начина за провеждане на конкурса;

4. необходимите документи, мястото и срока за подаването им, който не може да бъде по-кратък от 10 дни и по-дълъг от 14 дни от публикуването на обявлението за конкурса;

5. общодостъпното място, на което ще се обявяват списъците или други съобщения във връзка с конкурса.

(2) Обявлението за конкурса се публикува в регистъра по чл. 61, ал. 1 от Закона за администрацията, в един централен или местен ежедневник и се поставя на общодостъпното място по ал. 1, т. 5. В обявлението трябва да се съдържат всички данни по ал. 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Органът по назначаването обявява конкурс за свободните длъжности, определени за хора с трайни увреждания, поне веднъж на 4 месеца от публикуването на обявлението за конкурса до тяхното заемане, при спазване на ал. 1 и 2.

Обявяване на конкурс

Чл. 10а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Конкурсът се обявява от органа по назначаването, който със заповед определя:

1. длъжността, за която се провежда конкурсът;

2. минималните и специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност;

3. начина за провеждане на конкурса;

4. необходимите документи, мястото и срока за подаването им, който не може да бъде по-кратък от 10 дни и по-дълъг от 14 дни от публикуването на обявлението за конкурса;

5. общодостъпното място, на което ще се обявяват списъците или други съобщения във връзка с конкурса.

(2) Обявлението за конкурса се публикува в регистъра по чл. 61, ал. 1 от Закона за администрацията, в един централен или местен ежедневник и се поставя на общодостъпното място по ал. 1, т. 5. В обявлението трябва да се съдържат всички данни по ал. 1.

Конкурсна комисия

Чл. 10б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Конкурсната комисия се състои от трима до седем членове.

(2) Поименният състав на комисията се определя със заповед на органа по назначаването. В състава на комисията задължително се включват непосредственият ръководител на свободната длъжност, служител или лице с юридическо образование и представител на звеното "Човешки ресурси". В нея могат да участват и представители на синдикалните организации на държавните служители от съответната администрация, както и външни специалисти в съответната област.

(3) Министерският съвет определя с решение числеността и състава на специална комисия за провеждане на конкурсите за длъжността главен секретар в администрацията, освен ако в закон е предвидено друго.

(4) Комисията по ал. 3 провежда конкурсна процедура и за ръководните длъжности в новосъздадени администрации.

Допускане до конкурс

Чл. 10в. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Допускането на кандидатите до конкурса се извършва от конкурсната комисия. До участие не се допускат лица, които не са представили необходимите документи и не отговарят на минималните и специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.

(2) Конкурсната комисия изготвя списъци на допуснатите и недопуснатите кандидати, които поставя на общодостъпно място в съответната администрация и обявява в електронната й страница, при наличие на такава, на седмия ден от крайната дата за подаване на документите. Комисията посочва датата на провеждане на конкурса, която не може да бъде по-рано от 14 дни след изтичането на срока за подаване на документите, часа за започване и мястото на провеждане на конкурса.

(3) В списъка на недопуснатите кандидати се посочват основанията за недопускане.

(4) Недопускането до участие в конкурса подлежи на административен контрол пред органа по назначаването в тридневен срок от обявяването на списъка. Органът по назначаването се произнася в тридневен срок. Жалбата не спира конкурсната процедура. Решението на органа по назначаването не подлежи на съдебен контрол.

Участие в конкурс

Чл. 10г. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) За участие в конкурса не се изисква съгласие на работодателя или на органа по назначаването, като кандидатът има право на неплатен отпуск за дните на участие в конкурса и до два дни за пътуване, когато конкурсът се провежда в друго населено място. Отпускът се зачита за трудов или служебен стаж.

Провеждане на конкурс

Чл. 10д. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Конкурсната комисия провежда конкурса по обявения начин, като преценява професионалните и деловите качества на кандидатите и класира от първо до трето място най-успешно издържалите конкурса. За проведения конкурс се съставя протокол. Протоколът и всички документи на класираните кандидати се представят на органа по назначаването в 10-дневен срок от провеждането на конкурса.

(2) Преценката на комисията и класирането на кандидатите не подлежат на съдебен контрол.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Участвалите в проведения конкурс кандидати, които не са класирани на първо място, могат да възразят пред органа по назначаването в 7-дневен срок от получаването на протокола на комисията. При основателност на възраженията органът по назначаването прекратява конкурсната процедура и насрочва нов конкурс. Решението на органа по назначаването не подлежи на съдебен контрол.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) В 14-дневен срок от представянето на протокола по ал. 1 органът по назначаването издава акт за назначаване на кандидата, който е класиран на първо място. Когато за заемането на длъжността се изисква достъп до класифицирана информация, актът за назначаване се издава в 14-дневен срок от получаване на разрешението за достъп.

(5) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Ако назначеният служител не встъпи в длъжност или не положи клетва съгласно чл. 14, органът по назначаването издава акт за назначаване на следващия класиран кандидат.

(6) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Алинея 5 може да се прилага и в случаите, когато в едногодишен срок заетата въз основа на конкурс длъжност или друга длъжност със същите функции се освободи.

Провеждане на конкурс

Чл. 10д. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Конкурсната комисия провежда конкурса по обявения начин, като преценява професионалните и деловите качества на кандидатите и класира от първо до трето място най-успешно издържалите конкурса. За проведения конкурс се съставя протокол. Протоколът и всички документи на класираните кандидати се представят на органа по назначаването в 10-дневен срок от провеждането на конкурса.

(2) Преценката на комисията и класирането на кандидатите не подлежат на съдебен контрол.

(3) Допуснатите кандидати, които не са класирани, могат да възразят пред органа по назначаването в 7-дневен срок от получаването на протокола на комисията. При основателност на възраженията органът по назначаването прекратява конкурсната процедура и насрочва нов конкурс. Решението на органа по назначаването не подлежи на съдебен контрол.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) В 14-дневен срок от представянето на протокола по ал. 1 органът по назначаването издава акт за назначаване на кандидата, който е класиран на първо място.

(5) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Ако назначеният служител не встъпи в длъжност или не положи клетва съгласно чл. 14, органът по назначаването издава акт за назначаване на следващия класиран кандидат.

(6) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Алинея 5 може да се прилага и в случаите, когато в едногодишен срок заетата въз основа на конкурс длъжност или друга длъжност със същите функции се освободи.

Провеждане на конкурс

Чл. 10д. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Конкурсната комисия провежда конкурса по обявения начин, като преценява професионалните и деловите качества на кандидатите и класира до трима от успешно издържалите конкурса. За проведения конкурс се съставя протокол. Протоколът и всички документи на класираните кандидати се представят на органа по назначаването.

(2) Преценката на комисията и класирането на кандидатите не подлежат на съдебен контрол.

(3) Допуснатите кандидати, които не са класирани, могат да възразят пред органа по назначаването в 7-дневен срок от получаването на протокола на комисията. При основателност на възраженията органът по назначаването прекратява конкурсната процедура и насрочва нов конкурс. Решението на органа по назначаването не подлежи на съдебен контрол.

(4) След приключване на конкурсната процедура органът по назначаването издава акт за назначаване на един от класираните кандидати.

Централизирани конкурси (Загл. изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.)

Чл. 10е. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Институтът по публична администрация организира провеждането на централизиран конкурс за младши експерти и централизиран конкурс по чл. 9а, ал. 2 след оценка и анализ на потребностите от човешки ресурси в администрациите при условията и по реда на наредбата по чл. 10ж.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Успешно издържалите централизираните конкурси по ал. 1 могат да бъдат назначавани на свободните длъжности в съответната администрация без провеждане на отделен конкурс.

(3) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.)

Централизирани конкурси (Загл. изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.)

Чл. 10е. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Институтът по публична администрация организира провеждането на централизиран конкурс за младши експерти поне веднъж годишно.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Успешно издържалите конкурса по ал. 1 могат да бъдат назначавани на длъжност "младши експерт" в съответната администрация без провеждане на отделен конкурс.

(3) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Институтът по публична администрация организира провеждането на централизиран конкурс за експертни длъжности с аналитични или контролни функции за хора с трайни увреждания поне веднъж годишно.

(4) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Успешно издържалите конкурса по ал. 3 могат да бъдат назначавани на определените в чл. 9а, ал. 1 длъжности в съответната администрация без провеждане на отделен конкурс.

Централизиран конкурс за младши експерти

Чл. 10е. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Институтът по публична администрация и европейска интеграция организира провеждането на централизиран конкурс за младши експерти поне веднъж годишно.

(2) Успешно издържалите конкурса могат да бъдат назначавани на длъжност "младши експерт" в съответната администрация без провеждане на отделен конкурс.

Централизиран конкурс за младши експерти

Чл. 10е. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) (1) Институтът по публична администрация и европейска интеграция организира провеждането на централизиран конкурс за младши експерти два пъти годишно.

(2) Успешно издържалите конкурса могат да бъдат назначавани на длъжност "младши експерт" в съответната администрация без провеждане на отделен конкурс.

Подзаконова уредба

Чл. 10е. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Процедурата и начините за провеждане на конкурсите се определят с наредба на Министерския съвет.

Подзаконова уредба

Чл. 10ж. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г., предишен чл. 10е - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Процедурата и начините за провеждане на конкурсите се определят с наредба на Министерския съвет.

Реквизити на акта за назначаване

Чл. 11. (1) Административният акт за назначаване се издава в писмена форма.

(2) Актът за назначаване трябва да съдържа:

1. наименованието на акта;

2. наименованието на органа, който го е издал;

3. правното основание за назначаването;

4. трите имена на назначаваното лице;

5. наименованието на длъжността, на която лицето се назначава, и ранга, който му се определя;

6. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) размера на основната заплата и допълнителните възнаграждения;

7. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.

(3) В акта за назначаване могат да се определят мястото и характерът на работата, както и допълнителни условия, свързани със спецификата на длъжността.

(4) Актът за назначаване се връчва срещу подпис на назначеното лице.

Реквизити на акта за назначаване

Чл. 11. (1) Административният акт за назначаване се издава в писмена форма.

(2) Актът за назначаване трябва да съдържа:

1. наименованието на акта;

2. наименованието на органа, който го е издал;

3. правното основание за назначаването;

4. трите имена на назначаваното лице;

5. наименованието на длъжността, на която лицето се назначава, и ранга, който му се определя;

6. размера на заплатата и добавките към нея;

7. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.

(3) В акта за назначаване могат да се определят мястото и характерът на работата, както и допълнителни условия, свързани със спецификата на длъжността.

(4) Актът за назначаване се връчва срещу подпис на назначеното лице.

Срок за изпитване

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. В случай че правоотношението се измени преди изтичането на срока, срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Ако в срока по ал. 1 служебното правоотношение бъде прекратено, при последващо постъпване на държавна служба в друга администрация започва да тече нов срок за изпитване.

(3) Срокът за изпитване не тече през времето, през което държавният служител е бил в законоустановен отпуск.

Срок за изпитване

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. В случай че правоотношението се измени преди изтичането на срока, срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение.

(2) Ако в срока по ал. 1 служебното правоотношение бъде прекратено, при постъпване на държавна служба в друга администрация започва да тече нов срок за изпитване.

(3) Срокът за изпитване не тече през времето, през което държавният служител е бил в законоустановен отпуск.

Срок за изпитване

Чл. 12. (1) Когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в 6-месечен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие.

(2) В срока по ал. 1 държавният служител може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие.

Заемане на стажантски длъжности

Чл. 13. (1) Когато за заемане на определена длъжност е предвидено наличие на предварителен стаж, се определят стажантски длъжности.

(2) Назначаването на стажанти се извършва с административен акт на компетентния орган, който определя времетраенето на стажа, звеното, в което се осъществява, и размера на заплатата.

(3) През време на стажа на стажанта се осигурява практическо и теоретическо обучение, необходимо за изпълнение на изискванията на държавната служба. Времетраенето му се признава за служебен стаж.

Постъпване на служба

Чл. 14. (1) Постъпването на служба става в 10-дневен срок от датата на издаването на акта за назначаване, което се удостоверява писмено. Служебното правоотношение възниква от деня на встъпване в длъжност.

(2) Преди постъпването си на служба държавният служител е длъжен да положи клетва със следното съдържание: "Кълна се при изпълнение на държавната служба да спазвам и да се ръководя от Конституцията и законите на Република България и да изпълнявам добросъвестно служебните си задължения съобразно интересите на държавата."

(3) Полагането на клетва се удостоверява с подписването на клетвен лист.

(4) Ако назначеният служител не положи клетва или не встъпи в длъжност в срока по ал. 1 по уважителни причини, органът по назначаването определя със заповед нов срок за встъпване.

(5) Ако назначеният служител не встъпи в длъжност или не положи клетвата, актът за назначаване се отменя от органа по назначаването.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.)

Постъпване на служба

Чл. 14. (1) Постъпването на служба става в 10-дневен срок от датата на издаването на акта за назначаване, което се удостоверява писмено. Служебното правоотношение възниква от деня на встъпване в длъжност.

(2) Преди постъпването си на служба държавният служител е длъжен да положи клетва със следното съдържание: "Кълна се при изпълнение на държавната служба да спазвам и да се ръководя от Конституцията и законите на Република България и да изпълнявам добросъвестно служебните си задължения съобразно интересите на държавата."

(3) Полагането на клетва се удостоверява с подписването на клетвен лист.

(4) Ако назначеният служител не положи клетва или не встъпи в длъжност в срока по ал. 1 по уважителни причини, органът по назначаването определя със заповед нов срок за встъпване.

(5) Ако назначеният служител не встъпи в длъжност или не положи клетвата, актът за назначаване се отменя от органа по назначаването.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) В случаите по ал. 5, органът по назначаването може да издаде акт за назначаване на друг класиран от конкурсната комисия участник.

Постъпване на служба

Чл. 14. (1) Постъпването на служба става в 10-дневен срок от датата на издаването на акта за назначаване, което се удостоверява писмено. Служебното правоотношение възниква от деня на встъпване в длъжност.

(2) Преди постъпването си на служба държавният служител е длъжен да положи клетва със следното съдържание: "Кълна се при изпълнение на държавната служба да спазвам и да се ръководя от Конституцията и законите на Република България и да изпълнявам добросъвестно служебните си задължения съобразно интересите на държавата."

(3) Полагането на клетва се удостоверява с подписването на клетвен лист.

(4) Ако назначеният служител не положи клетва или не встъпи в длъжност в срока по ал. 1 по уважителни причини, органът по назначаването определя със заповед нов срок за встъпване.

(5) Ако назначеният служител не встъпи в длъжност или не положи клетвата, актът за назначаване се отменя от органа по назначаването.

(6) В случаите по ал. 5, когато е проведен конкурс, органът по назначаването може да издаде акт за назначаване на друг класиран от конкурсната комисия участник.

Служебно правоотношение по заместване

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Държавният служител може да бъде назначаван за определен срок за заместване на държавен служител, който отсъства от работа повече от три месеца.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Служебното правоотношение по ал. 1 може да възникне и без провеждане на конкурс при спазване на условията за назначаване.

(3) При заместване страните имат същите права и задължения както при редовно служебно правоотношение.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)

(5) (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)

Служебно правоотношение по заместване

Чл. 15. (1) Държавният служител може да бъде назначаван за определен срок само в случаите на заместване на държавен служител, който отсъства от работа повече от 30 дни.

(2) Служебното правоотношение по ал. 1 може да възникне и без провеждане на конкурс при спазване на изискванията на чл. 8, 9, 11 и 14.

(3) При заместване страните имат същите права и задължения както при редовно служебно правоотношение.

(4) Служебното правоотношение по ал. 1 се прекратява от деня на завръщането на замествания държавен служител.

(5) Държавният служител запазва ранга, който е придобил по време на заместването, ако придобиването е станало по реда на чл. 73, ал. 3.

Допълнително служебно правоотношение при незаета длъжност (Загл., изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Органът по назначаването може да предложи на определен държавен служител работа по вътрешно съвместителство за срок до назначаването на служител на незаетата длъжност.

(2) Срокът по ал. 1 не може да бъде по-дълъг от 6 месеца.

(3) В случая по ал. 1 държавният служител получава заедно със заплатата си и 50 на сто от минималния размер на основната заплата за незаетата длъжност.

Допълнително служебно правоотношение при незаета щатна длъжност (вътрешно съвместителство)

Чл. 16. (1) Органът по назначението при наличие на свободна щатна длъжност, за която не се е явил кандидат, може да предложи на определен държавен служител работа по вътрешно съвместителство за определен срок.

(2) В случаите по ал. 1 разпределението на работното време и определянето на задълженията на държавния служител става при спазване на изискванията за продължителност на междуседмичната и междудневната почивка.

Служебно правоотношение при непълно работно време

Чл. 16а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Държавният служител може да бъде назначаван на длъжност в администрацията по служебно правоотношение при непълно работно време.

Служебно досие

Чл. 17. (1) За всеки държавен служител съответната администрация съставя и води служебно досие.

(2) В служебното досие се отразяват постъпването и освобождаването от държавна служба, длъжностната характеристика, професионалното развитие, наградите, поощренията и отличията, които е получил, отпуските, наложените наказания, както и декларациите по чл. 29.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Разгласяване на сведения от служебното досие на държавния служител не се допуска без неговото изрично писмено съгласие.

(4) Държавният служител има право да се запознае с досието си при поискване, както и да получава копия от съхраняваните документи.

(5) Служебното досие се съхранява десет години след прекратяването на служебното правоотношение.

(6) При преминаване на служба от една администрация в друга служебното досие се изпраща за съхранение при администрацията на новоназначението.

Служебно досие

Чл. 17. (1) За всеки държавен служител съответната администрация съставя и води служебно досие.

(2) В служебното досие се отразяват по-стъпването и освобождаването от държавна служба, длъжностната характеристика, професионалното развитие, наградите, поощренията и отличията, които е получил, отпуските, наложените наказания, както и декларациите по чл. 29.

(3) Разгласяване на сведения от служебното досие на държавния служител не се допуска без неговото изрично съгласие.

(4) Държавният служител има право да се запознае с досието си при поискване, както и да получава копия от съхраняваните документи.

(5) Служебното досие се съхранява десет години след прекратяването на служебното правоотношение.

(6) При преминаване на служба от една администрация в друга служебното досие се изпраща за съхранение при администрацията на новоназначението.

Глава трета.

СТАТУТ НА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ

Раздел I.

Общи положения

Основни принципи при изпълнението на държавната служба

Чл. 18. Изпълнението на държавната служба се основава на принципите на законност, лоялност, отговорност, стабилитет, политическа неутралност и йерархична подчиненост.

Условия за изпълнение на държавната служба

Чл. 19. Държавата създава необходимите условия за изпълнението на задълженията на държавния служител, като го защитава при законосъобразното изпълнение на служебните задължения и обезщетява него и семейството му за вреди, причинени при и по повод на изпълнение на държавната служба.

Раздел II.

Задължения на държавния служител

Задължения към гражданите

Чл. 20. (1) Държавният служител е длъжен да се произнася без забава по искането на гражданите. Той трябва да удовлетворява точно и своевременно тези от тях, които са законосъобразни, и да съдейства за признаването на техните права и законни интереси.

(2) Държавният служител е длъжен да не проявява грубост, невъзпитание и неуважение към гражданите, които обслужва.

Начин на изпълнение на държавната служба

Чл. 21. (1) Държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация.

(2) Задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна характеристика.

(3) Допълнителни задължения могат да бъдат възлагани на държавния служител само в предписаните в този закон случаи.

Задължение за подпомагане и съдействие на органите на държавната власт

Чл. 22. Държавният служител е длъжен активно да подпомага и съдейства на органите на държавната власт при осъществяване на техните правомощия.

Задължение за спазване на работното време

Чл. 23. Държавният служител е длъжен да спазва установеното работно време и да го използва за изпълнение на възложените му задължения.

Йерархична подчиненост

Чл. 24. (1) Държавният служител е длъжен да изпълнява законосъобразните актове и заповеди на по-горестоящите органи и държавни служители.

(2) Държавният служител не е длъжен да изпълни неправомерна заповед, издадена по установения ред, когато тя съдържа очевидно за него правонарушение.

(3) Държавният служител може да поиска писмено потвърждаване на служебния акт, когато в отправената до него устна заповед се съдържа очевидно за него правонарушение.

(4) Държавният служител не е длъжен да изпълни нареждане, насочено срещу него, неговата съпруга или съпруг, роднини по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително. В такъв случай той е длъжен незабавно да уведоми органа, от когото е получил нареждането, който от своя страна трябва да възложи изпълнението на друг служител или да го извърши сам.

Защита на класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна (Загл., изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.)

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) (1) Държавният служител е длъжен да защитава класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна, станала му известна при или по повод изпълнение на служебните му задължения.

(2) Класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна, както и редът за работа с нея се определят със закон.

Опазване на служебна тайна

Чл. 25. (1) Държавният служител е длъжен да опазва служебната тайна и да не разгласява факти и сведения, станали му известни при или по повод изпълнението на служебните му задължения.

(2) Кръгът на фактите и сведенията - служебна тайна, както и редът за работа с тях, се определя със закон.

Забрана за изявления

Чл. 26. (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.).

Забрана за изявления

Чл. 26. Държавният служител не може да прави изявления от името на администрацията, освен със съгласието на органа по назначаването.

Задължение за уведомяване

Чл. 27. Когато по време на осъществяване на служебното правоотношение за държавния служител възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 7, ал. 2 от този закон, той е длъжен в 7-дневен срок от настъпването на това основание да уведоми органа по назначаването за несъвместимостта с изпълняваната служба.

Задължение за опазване престижа на държавната служба

Чл. 28. (1) (Предишен текст на чл. 28, доп. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) При изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот държавният служител е длъжен да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба и да съответства на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Кодексът за поведение на служителите в държавната администрация се приема от Министерския съвет и се обнародва в "Държавен вестник".

Задължение за опазване престижа на държавната служба

Чл. 28. При изпълнение на служебните си задължения и в. обществения си живот държавният служител е длъжен да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба.

Задължение за деклариране на имотното състояние

Чл. 29. При встъпването си в длъжност и всяка година до 31 март държавният служител е длъжен да декларира своето имотно състояние пред органа по назначаването.

Задължение за разкриване и за избягване на конфликт на интереси

Чл. 29а. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Задължение за разкриване и за избягване на конфликт на интереси

Чл. 29а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Държавният служител е длъжен всяка година до 31 март по образец, утвърден от министъра на държавната администрация и административната реформа, да декларира писмено пред органа по назначаването всеки търговски, финансов или друг делови интерес, който той или свързани с него лица имат във връзка с функциите на администрацията, в която работи.

(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) В срок до 5 април всяка година органът по назначаването е длъжен да оповестява публично по подходящ начин декларацията по ал. 1.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Държавният служител е длъжен да не участва при обсъждането, подготовката и вземането на решения, когато той или свързаните с него лица са заинтересувани от съответното решение или когато има със заинтересуваните лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) В случаите по ал. 3 държавният служител писмено уведомява органа по назначаването.

(5) (Нова - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Конфликт на интереси е налице, когато държавен служител или свързано с него лице не са прекратили или са придобили след назначаването му качеството на едноличен търговец, съдружник, прокурист, член на управителен или надзорен съвет на търговско дружество, което извършва сделки или кандидатства, съответно е определен, за изпълнител по обществена поръчка, с юридическото лице, с чийто ръководител държавният служител се намира в служебно правоотношение. Това се отнася и за сключването на сделки, кандидатстването и изпълнението на обществена поръчка с търговско дружество с преобладаващо участие на юридическото лице по предходното изречение. Когато декларираният конфликт на интереси не е отстранен в двумесечен срок, той се смята за укрит.

Задължение за разкриване и за избягване на конфликт на интереси

Чл. 29а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Държавният служител е длъжен всяка година до 31 март по образец, утвърден от министъра на държавната администрация и административната реформа, да декларира писмено пред органа по назначаването всеки търговски, финансов или друг делови интерес, който той или свързани с него лица имат във връзка с функциите на администрацията, в която работи.

(2) Държавният служител е длъжен да не участва при обсъждането, подготовката и вземането на решения, когато той или свързаните с него лица са заинтересувани от съответното решение или когато има със заинтересуваните лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност.

(3) В случаите по ал. 2 държавният служител писмено уведомява органа по назначаването.

(4) (Нова - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Конфликт на интереси е налице, когато държавен служител или свързано с него лице не са прекратили или са придобили след назначаването му качеството на едноличен търговец, съдружник, прокурист, член на управителен или надзорен съвет на търговско дружество, което извършва сделки или кандидатства, съответно е определен, за изпълнител по обществена поръчка, с юридическото лице, с чийто ръководител държавният служител се намира в служебно правоотношение. Това се отнася и за сключването на сделки, кандидатстването и изпълнението на обществена поръчка с търговско дружество с преобладаващо участие на юридическото лице по предходното изречение. Когато декларираният конфликт на интереси не е отстранен в двумесечен срок, той се смята за укрит.

Задължение за разкриване и за избягване на конфликт на интереси

Чл. 29а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Държавният служител е длъжен всяка година до 31 март по образец, утвърден от министъра на държавната администрация и административната реформа, да декларира писмено пред органа по назначаването всеки търговски, финансов или друг делови интерес, който той или свързани с него лица имат във връзка с функциите на администрацията, в която работи.

(2) Държавният служител е длъжен да не участва при обсъждането, подготовката и вземането на решения, когато той или свързаните с него лица са заинтересувани от съответното решение или когато има със заинтересуваните лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност.

(3) В случаите по ал. 2 държавният служител писмено уведомява органа по назначаването.

Задължение за разкриване и за избягване на конфликт на интереси

Чл. 29а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Държавният служител е длъжен всяка година до 31 март по образец, утвърден от министъра на държавната администрация, да декларира писмено пред органа по назначаването всеки търговски, финансов или друг делови интерес, който той или свързани с него лица имат във връзка с функциите на администрацията, в която работи.

(2) Държавният служител е длъжен да не участва при обсъждането, подготовката и вземането на решения, когато той или свързаните с него лица са заинтересувани от съответното решение или когато има със заинтересуваните лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност.

(3) В случаите по ал. 2 държавният служител писмено уведомява органа по назначаването.

Раздел III.

Орган по назначаването

Задължения

Чл. 30. Органът по назначаването е длъжен:

1. да осигури на държавния служител необходимите условия за изпълнение на държавната служба;

2. да не възлага допълнителни задължения на държавния служител извън определените му в длъжностната характеристика;

3. да изплаща по установения ред и в срок заплатата на държавния служител;

4. да осигури държавния служител по предвидения в закона ред;

5. (нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) да приспособи работното място на държавния служител с трайно увреждане по начин, който позволява изпълнението на държавната служба.

Задължения

Чл. 30. Органът по назначаването е длъжен:

1. да осигури на държавния служител необходимите условия за изпълнение на държавната служба;

2. да не възлага допълнителни задължения на държавния служител извън определените му в длъжностната характеристика;

3. да изплаща по установения ред и в срок заплатата на държавния служител;

4. да осигури държавния служител по предвидения в закона ред.

Контрол от Държавната административна комисия

Чл. 31. (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.).

Раздел III.

Задължения

Чл. 30. Органът по назначаването е длъжен:

1. да осигури на държавния служител необходимите условия за изпълнение на държавната служба;

2. да не възлага допълнителни задължения на държавния служител извън определените му в длъжностната характеристика;

3. да изплаща по установения ред и в срок заплатата на държавния служител;

4. да осигури държавния служител по предвидения в закона ред.

Контрол от Държавната административна комисия

Чл. 31. (1) Държавната административна комисия осъществява контрол относно изпълнението на задълженията по чл. 30 от органа по назначаването.

(2) В случаите на констатирани нарушения Държавната административна комисия задължава съответния орган по назначаването да отстрани в 7-дневен срок допуснатите нарушения.

Раздел IV.

Права на държавния служител

Право на заплата

Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) За изпълнение на държавната служба държавният служител има право на брутна заплата, която включва основна заплата и допълнителни възнаграждения.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.).

Право на заплата

Чл. 32. (1) За изпълнение на държавната служба държавният служител има право на основна заплата, определена съобразно неговата длъжност и ранг.

(2) Държавният служител има право и на добавки към заплатата за:

1. прослужено време;

2. случаите на изпълнение на държавната служба в почивни и празнични дни;

3. времето на разположение извън местоработата и извън установеното работно време;

4. научна степен;

5. изпълнение на допълнителни задължения, възложени му от органа по назначението;

6. други случаи, определени в нормативен акт.

Право на почивка

Чл. 33. При изпълнение на държавната служба държавният служител има право на почивки по време на работния ден, на междуседмична и междудневна почивка и на обявени официални празници.

Право на отпуск

Чл. 34. (1) Държавният служител има право на редовен платен годишен отпуск.

(2) Държавният служител има право и на допълнителен отпуск, на служебен отпуск, на отпуск за изпълнение на обществени задължения, на отпуск по социалното осигуряване и на неплатен отпуск.

Професионална квалификация

Чл. 35. (1) Органът по назначаването осигурява условия за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на държавния служител.

(2) Когато нуждите на службата налагат, разходите за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на държавния служител са за сметка на съответната администрация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Държавният служител, изпратен на обучение с обща продължителност повече от един месец в рамките на една календарна година при условията на ал. 2, се задължава да работи в съответната администрация за период от една до три години. Условията и конкретният срок се уговарят между органа по назначаването и държавния служител. При виновно неизпълнение на задълженията от страна на държавния служител той възстановява разходите по обучението съответно на неизпълнението.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Органът по назначаването или лицето по чл. 6, ал. 2 утвърждава годишен план за обучение на служителите в съответната администрация.

(5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Въз основа на утвърдените годишни планове за обучение директорът на Института по публична администрация утвърждава обобщения план за обучение на служителите в администрацията съобразно средствата, предвидени за обучение в държавния бюджет за съответната година.

(6) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България се определят средства за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на служителите в администрацията в размер до 2 на сто от планираните средства за работна заплата.

Професионална квалификация

Чл. 35. (1) Органът по назначаването осигурява условия за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на държавния служител.

(2) Когато нуждите на службата налагат, разходите за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на държавния служител са за сметка на съответната администрация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Държавният служител, изпратен на обучение с обща продължителност повече от един месец в рамките на една календарна година при условията на ал. 2, се задължава да работи в съответната администрация за период от една до три години. Условията и конкретният срок се уговарят между органа по назначаването и държавния служител. При виновно неизпълнение на задълженията от страна на държавния служител той възстановява разходите по обучението съответно на неизпълнението.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Органът по назначаването или лицето по чл. 6, ал. 2 утвърждава годишен план за обучение на служителите в съответната администрация.

(5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Въз основа на утвърдените годишни планове за обучение министърът на държавната администрация и административната реформа утвърждава обобщения план за обучение на служителите в администрацията съобразно средствата, предвидени за обучение в държавния бюджет за съответната година.

(6) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България се определят средства за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на служителите в администрацията в размер до 2 на сто от планираните средства за работна заплата.

Професионална квалификация

Чл. 35. (1) Органът по назначаването осигурява условия за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на държавния служител.

(2) Когато нуждите на службата налагат, разходите за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на държавния служител са за сметка на съответната администрация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Държавният служител, изпратен на обучение с обща продължителност повече от един месец в рамките на една календарна година при условията на ал. 2, се задължава да работи в съответната администрация за период от една до три години. Условията и конкретният срок се уговарят между органа по назначаването и държавния служител. При виновно неизпълнение на задълженията от страна на държавния служител той възстановява разходите по обучението съответно на неизпълнението.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Органът по назначаването или лицето по чл. 6, ал. 2 утвърждава годишен план за обучение на служителите в съответната администрация.

(5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Въз основа на утвърдените годишни планове за обучение министърът на държавната администрация утвърждава обобщения план за обучение на служителите в администрацията съобразно средствата, предвидени за обучение в държавния бюджет за съответната година.

(6) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България се определят средства за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на служителите в администрацията в размер до 0,8 на сто от планираните средства за работна заплата.

Професионална квалификация

Чл. 35. (1) Органът по назначаването осигурява условия за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на държавния служител.

(2) Когато нуждите на службата налагат, разходите за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на държавния служител са за сметка на съответната администрация.

(3) За осъществяване на професионалната квалификация и преквалификация на държавните служители се създава Институт по публична администрация и европейска администрация със статут на изпълнителна агенция към министъра на държавната администрация.

Институт по публична администрация (Загл. изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.)

Чл. 35а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Обучението за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на служителите в държавната администрация се осъществява от Института по публична администрация, който е юридическо лице - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Органи за управление на Института по публична администрация са изпълнителният директор и управителният съвет.

(3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Изпълнителният директор на Института по публична администрация се назначава със заповед на министър-председателя.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Управителният съвет е с мандат две години и се състои от 5 членове - главния секретар на Министерския съвет или определен от него директор на дирекция в администрацията на Министерския съвет, заместник-министър на финансите, заместник-министър на труда и социалната политика и заместник-министър на образованието, младежта и науката, определени от съответните министри. Изпълнителният директор на Института по публична администрация е член на управителния съвет по право.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) В управителния съвет могат да участват с право на съвещателен глас и представители на академичните среди и неправителствени организации.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Функциите на управителния съвет и правилата за неговата работа се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Институт по публична администрация (Загл. изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.)

Чл. 35а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Обучението за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на служителите в държавната администрация се осъществява от Института по публична администрация със статут на изпълнителна агенция към министъра на държавната администрация и административната реформа.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Органи за управление на Института по публична администрация са изпълнителният директор и управителният съвет.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Управителният съвет е с мандат две години и се състои от 7 членове - двама представители на Министерството на държавната администрация и административната реформа и по един представител на администрацията на Министерския съвет, на Министерството на финансите, на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на образованието, младежта и науката. Изпълнителният директор е член на управителния съвет по право. Поименният състав на управителния съвет се определя от министъра на държавната администрация и административната реформа по предложение на съответния ръководител на административна структура.

(4) В управителния съвет могат да участват с право на съвещателен глас и представители на академичните среди и неправителствени организации.

(5) Функциите на управителния съвет и правилата за неговата работа се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Институт по публична администрация (Загл. изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.)

Чл. 35а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Обучението за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на служителите в държавната администрация се осъществява от Института по публична администрация със статут на изпълнителна агенция към министъра на държавната администрация и административната реформа.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Органи за управление на Института по публична администрация са изпълнителният директор и управителният съвет.

(3) Управителният съвет е с мандат две години и се състои от 7 членове - двама представители на Министерството на държавната администрация и административната реформа и по един представител на администрацията на Министерския съвет, на Министерството на финансите, на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на образованието и науката. Изпълнителният директор е член на управителния съвет по право. Поименният състав на управителния съвет се определя от министъра на държавната администрация и административната реформа по предложение на съответния ръководител на административна структура.

(4) В управителния съвет могат да участват с право на съвещателен глас и представители на академичните среди и неправителствени организации.

(5) Функциите на управителния съвет и правилата за неговата работа се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Институт по публична администрация и европейска интеграция

Чл. 35а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) (1) Обучението за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на служителите в държавната администрация се осъществява от Института по публична администрация и европейска интеграция със статут на изпълнителна агенция към министъра на държавната администрация и административната реформа.

(2) Органи за управление на Института по публична администрация и европейска интеграция са изпълнителният директор и управителният съвет.

(3) Управителният съвет е с мандат две години и се състои от 7 членове - двама представители на Министерството на държавната администрация и административната реформа и по един представител на администрацията на Министерския съвет, на Министерството на финансите, на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на образованието и науката. Изпълнителният директор е член на управителния съвет по право. Поименният състав на управителния съвет се определя от министъра на държавната администрация и административната реформа по предложение на съответния ръководител на административна структура.

(4) В управителния съвет могат да участват с право на съвещателен глас и представители на академичните среди и неправителствени организации.

(5) Функциите на управителния съвет и правилата за неговата работа се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Провеждане на обучение

Чл. 35а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) За осъществяване на обучение за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на служителите в държавната администрация се създава Институт по публична администрация и европейска интеграция със статут на изпълнителна агенция към министъра на държавната администрация.

(2) На задължително обучение подлежат постъпилите за първи път на държавна служба, както и назначените за първи път на ръководна длъжност държавни служители.

(3) Органът по назначаването е длъжен да осигури обучението на лицата по ал. 2 в едногодишен срок от встъпването им в длъжност.

(4) Финансирането на обучението по ал. 2 се осъществява от средствата по чл. 35, ал. 6.

Провеждане на обучение

Чл. 35б. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) На задължително обучение подлежат постъпилите за първи път на държавна служба, както и назначените за първи път на ръководна длъжност държавни служители. Органът по назначаване е длъжен да представи в Института по публична администрация списък на лицата в едномесечен срок от встъпването им в длъжност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Органът по назначаването е длъжен да осигури обучението на лицата по ал. 1 в тримесечен срок от встъпването им в длъжност. Висшите държавни служители преминават обучение, организирано от Института по публична администрация, поне веднъж годишно.

(3) Финансирането на обучението се осъществява от средствата по чл. 35, ал. 6.

Провеждане на обучение

Чл. 35б. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) (1) На задължително обучение подлежат постъпилите за първи път на държавна служба, както и назначените за първи път на ръководна длъжност държавни служители. Органът по назначаване е длъжен да представи в Института по публична администрация и европейска интеграция списък на лицата в едномесечен срок от встъпването им в длъжност.

(2) Органът по назначаването е длъжен да осигури обучението на лицата по ал. 1 в тримесечен срок от встъпването им в длъжност. Висшите държавни служители преминават обучение, организирано от Института по публична администрация и европейска интеграция, поне веднъж годишно.

(3) Финансирането на обучението се осъществява от средствата по чл. 35, ал. 6.

Повишаване в държавна служба

Чл. 36. (1) (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.).

(2) Повишаването в държавна служба се осъществява чрез последователно преминаване в по-висок ранг или длъжност.

Повишаване в държавна служба

Чл. 36. (1) При придобиване на определен служебен стаж държавният служител има право на повишаване в държавна служба.

(2) Повишаването в държавна служба се осъществява чрез последователно преминаване в по-висок ранг или длъжност.

Предсрочно повишаване в ранг

Чл. 37. (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.).

Предсрочно повишаване в ранг

Чл. 37. Повишаването на професионалната квалификация на държавния служител е основание за предсрочно повишаване в ранг.

Социално и здравно осигуряване

Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Държавният служител има право на задължително социално и здравно осигуряване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2000 г.) Осигуряването на държавния служител става за сметка на съответните бюджети.

Социално и здравно осигуряване

Чл. 38. (1) Държавният служител има право на задължително социално и здравно осигуряване съгласно отделен закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2000 г.) Осигуряването на държавния служител става за сметка на съответните бюджети.

Социално и здравно осигуряване

Чл. 38. (1) Държавният служител има право на задължително социално и здравно осигуряване съгласно отделен закон.

(2) Осигуряването на държавния служител става за сметка на държавния бюджет.

Безопасни и здравословни условия на труд

Чл. 38а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) (1) Държавният служител има право на безопасни и здравословни условия на труд съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд и нормативните актове за неговото прилагане.

(2) Здравословните и безопасни условия на труд по ал. 1 се осигуряват от органа по назначаването.

(3) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Държавните служители, които работят при специфични условия и рискове за живота и здравето, ползват правата по чл. 137 и 285 от Кодекса на труда.

Безопасни и здравословни условия на труд

Чл. 38а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) (1) Държавният служител има право на безопасни и здравословни условия на труд съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд и нормативните актове за неговото прилагане.

(2) Здравословните и безопасни условия на труд по ал. 1 се осигуряват от органа по назначаването.

Право на обезщетение

Чл. 39. Държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи.

Представително, униформено и специално облекло (Загл., изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)

Чл. 40. (1) (Предишен текст на чл. 40 - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) За осъществяване на служебните си задължения държавният служител има право на представително и униформено облекло при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Органът по назначаването предоставя безплатно специално облекло и лични предпазни средства на държавни служители, които работят при опасни или вредни за здравето или живота условия, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.

Представително и униформено облекло

Чл. 40. За осъществяване на служебните си задължения държавният служител има право на представително и униформено облекло при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Свобода на мнението

Чл. 41. (1) При изпълнение на служебните си задължения държавният служител има право свободно да изказва мнения относно законосъобразността и целесъобразността на дадените му нареждания и да предлага по-удачни решения.

(2) Изказаните мнения и предложения не могат да засягат служебното положение на държавния служител.

Членство в политическа партия

Чл. 42. (1) Държавният служител има право да членува в политически партии, доколкото не съществува забрана, установена в специален закон.

(2) При осъществяване на службата държавният служител не може да се ръководи и да защитава интересите и волята на политическата партия, в която членува.

Право на изявления

Чл. 42а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Държавният служител може да прави изявления от името на органа по назначаването или администрацията със съгласието на органа по назначаването или на определен от него служител.

Сдружаване на държавните служители

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Държавните служители имат право да се сдружават в професионални организации и сдружения с нестопанска цел.

Сдружаване на държавните служители

Чл. 43. Държавните служители имат право да се сдружават в професионални организации и сдружения с идеална цел.

Синдикални организации на държавните служители

Чл. 44. (1) Държавните служители имат право свободно да образуват синдикални организации, да встъпват и да прекратяват членството си в тях, като се съобразяват само с техните устави.

(2) Синдикалните организации на държавните служители имат право да приемат свои устави и правила за работа, както и да избират свои органи и представители.

(3) Синдикалните организации представляват и защитават интересите на държавните служители пред държавните органи по въпросите на служебните и осигурителните отношения чрез предложения, искания и участие в подготовката на проекти за вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до служебните отношения.

Юридическо лице на синдикалните организации

Чл. 45. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Синдикалните организации на държавните служители придобиват качеството на юридическо лице след вписването по реда, установен за вписване на сдруженията с нестопанска цел.

(2) Имуществените отношения между членовете на прекратената синдикална организация се уреждат съобразно предвиденото в техните устави.

Юридическо лице на синдикалните организации

Чл. 45. (1) Синдикалните организации на държавните служители придобиват качеството на юридическо лице след вписването по реда, установен за вписване на сдруженията с идеална цел.

(2) Имуществените отношения между членовете на прекратената синдикална организация се уреждат съобразно предвиденото в техните устави.

Съдействие за осъществяване дейността на синдикалните организации

Чл. 46. Държавните органи съдействат на синдикалните организации за осъществяване на тяхната дейност, като им предоставят безвъзмездно помещения и други материални условия за изпълнение на техните функции.

Право на стачка

Чл. 47. (1) Когато предявените искания, свързани със служебните и осигурителните отношения, не са уважени, държавните служители могат да обявяват стачка.

(2) Осъществяването на стачката по ал. 1 се извършва чрез носене и поставяне на подходящи знаци и символи, протестни плакати, ленти и други, без да преустановяват изпълнението на държавната служба.

(3) По време на стачката представителите на държавните служители и органът по назначаването полагат усилия за разрешаване на спорните въпроси.

Право на неприкосновеност на личната кореспонденция и съобщения

Чл. 48. (1) Държавният служител се ползва с неприкосновеност на личната си кореспонденция и съобщения.

(2) Кореспонденцията и съобщенията, адресирани до държавен служител в това му качество, не се считат за лични.

Раздел V.

Работно време, почивки и отпуски

Продължителност на работното време

Чл. 49. (1) (Предишен текст на чл. 49 - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Работното време на държавния служител е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Органът по назначаването може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца.

(3) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за държавните служители с ненормиран работен ден.

(4) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за държавните служители с намалено работно време - до 1 час над определеното им работно време.

Продължителност на работното време

Чл. 49. Работното време на държавния служител е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

Ненормирано работно време

Чл. 50. (1) При необходимост държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си и след изтичането на работното време, без да се нарушава междудневната и междуседмичната почивка.

(2) За изпълнение на задълженията извън работното време държавният служител има право на допълнителен платен годишен отпуск в размер до 12 дни.

(3) Редът за изпълнение на задълженията извън работното време и начинът за конкретизиране на размера на допълнителния отпуск по ал. 2 се определят от органа по назначаването.

Определяне и разпределение на работното време

Чл. 51. (1) Работното време се определя в работни дни.

(2) Разпределението на работното време се установява в устройствения правилник на съответната администрация.

Почивки по време на работния ден

Чл. 52. (1) Работното време на държавния служител се прекъсва с една или няколко почивки, които се уреждат в устройствения правилник на съответната администрация. Почивката за хранене не може да бъде по-малка от 30 минути.

(2) Почивката не се включва в работното време.

Междудневна почивка

Чл. 53. Държавният служител има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малка от 12 часа.

Седмична почивка

Чл. 54. Държавният служител има право на седмична почивка от два последователни дни, които по принцип са събота и неделя. На държавния служител се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.

Официални празници

Чл. 55. (1) Официални празници за държавните служители са дните, посочени в чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда.

(2) Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за официални празници, дни за честване на определени професии, както и да размества почивни дни през годината.

Редовен платен годишен отпуск

Чл. 56. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) Държавен служител, който има най-малко 8 месеца служебен стаж, има право на редовен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни.

(2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Държавен служител с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто има право на редовен платен годишен отпуск в размер 26 работни дни.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 108 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 108 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Редовен платен годишен отпуск

Чл. 56. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) Държавен служител, който има най-малко 8 месеца служебен стаж, има право на редовен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни.

(2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Държавен служител с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто има право на редовен платен годишен отпуск в размер 26 работни дни.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Държавният служител според неговата длъжност има право и на допълнителен платен отпуск в размер до 15 работни дни.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Конкретният размер на допълнителния отпуск за всяка длъжност се определя с акт на Министерския съвет.

Редовен платен годишен отпуск

Чл. 56. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) Държавен служител, който има най-малко 8 месеца служебен стаж, има право на редовен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) Държавният служител според неговата длъжност има право и на допълнителен платен отпуск в размер до 15 работни дни.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) Конкретният размер на допълнителния отпуск за всяка длъжност се определя с акт на Министерския съвет.

Редовен платен годишен отпуск

Чл. 56. (1) Държавен служител, който има най-малко 8 месеца служебен стаж, има право на редовен платен годишен отпуск в размер на 30 работни дни.

(2) Държавният служител според неговия ранг и служебен стаж има право и на допълнителен платен отпуск в размер до 20 работни дни.

(3) Конкретният размер на допълнителния отпуск за всяка длъжност и ранг се определя с акт на Министерския съвет.

Ползване на платения годишен отпуск (Загл. изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.)

Чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) (1) Платеният годишен отпуск се ползва наведнъж или на части през календарната година, за която се полага, в съответствие с утвърден от органа по назначаването график.

(2) До 31 декември на предходната календарна година органът по назначаването утвърждава график за ползването от държавните служители на платения годишен отпуск за следващата календарна година след консултации с представителите на синдикалните организации, ако има такива. Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички държавни служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Данните, които се съдържат в графика, и редът за неговото изменение се уреждат с акт на Министерския съвет.

(3) Държавният служител ползва платения си годишен отпуск с писмено разрешение на органа по назначаването в съответствие с графика по ал. 2. В случай че в периода, посочен в графика, държавният служител се намира в друг отпуск, той може да ползва полагащия му се платен годишен отпуск по друго време в рамките на същата календарна година.

(4) Органът по назначаването е длъжен да разреши ползването на платения годишен отпуск на държавния служител, когато той е поискан за периода, посочен в графика по ал. 2, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 59.

(5) На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, органът по назначаването е длъжен да разреши по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 55, ал. 1.

Ползване на редовния платен годишен отпуск

Чл. 57. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Платеният годишен отпуск се ползва с писмено разрешение на органа по назначаването през календарната година, за която се полага.

(2) На държавните служители, които изповядват вероизповедание, различно от източно-православното, органът по назначаването е длъжен да разреши по техен избор ползване на част от редовния платен годишен отпуск или на неплатен отпуск за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 55, ал. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Държавният служител ползва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Органът по назначаването е длъжен да разреши платения годишен отпуск на държавния служител до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 59.

Ползване на редовния платен годишен отпуск

Чл. 57. (1) Платеният годишен отпуск се ползва с писмено разрешение на органа по назначаването.

(2) На държавните служители, които изповядват вероизповедание, различно от източно-православното, органът по назначаването е длъжен да разреши по техен избор ползване на част от редовния платен годишен отпуск или на неплатен отпуск за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 55, ал. 1.

(3) Държавният служител ползва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага.

Прекъсване на ползването

Чл. 58. (1) Когато нуждите на службата налагат, платеният годишен отпуск се прекъсва от органа по назначаването със съгласието на държавния служител.

(2) Когато на държавния служител бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по искане на държавния служител.

Отлагане на ползването

Чл. 59. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) (1) Когато нуждите на службата налагат, органът по назначаването може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни.

(2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) При уважителни причини по писмено искане на държавния служител и със съгласието на органа по назначаването ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни може да се отложи за следващата календарна година.

(3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) В случаите на ал. 1 и 2 за следващата календарна година може да се отложи ползването на част от платения годишен отпуск общо в размер не повече от 10 работни дни.

(4) (Предишна ал. 2, изм. и доп. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, държавният служител не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск.

(5) (Отм., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) Органът по назначаването издава мотивирана писмена заповед, когато:

1. отлага ползването на част от отпуска по реда на ал. 1;

2. отказва да отложи ползването на част от отпуска в случаите по ал. 2;

3. отказва да разреши ползването на поискан отпуск в други случаи.

(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) В случай, че органът по назначаването не осигури ползването на отложения отпуск до края на следващата календарна година, държавният служител има право сам да определи времето на ползването му, като го уведоми за това в 7-дневен срок преди ползването на отпуска.

Отлагане на ползването

Чл. 59. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) (1) Когато нуждите на службата налагат, органът по назначаването може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни.

(2) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, държавният служител не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете. В този случай платеният годишен отпуск се ползва наведнъж в календарната година, в която е отпаднала причината за неползването му.

(3) В случаите по ал. 1 или когато органът по назначаването откаже да разреши ползването на поискания платен годишен отпуск, той издава мотивирана писмена заповед.

(4) В случай, че органът по назначаването не осигури ползването на отложения отпуск до края на следващата календарна година, държавният служител има право сам да определи времето на ползването му, като го уведоми за това в 7-дневен срок преди ползването на отпуска.

(5) Правото на държавния служител на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на ал. 2, правото на държавния служител на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.

Отлагане на ползването

Чл. 59. (1) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година:

1. от органа по назначаването - когато нуждите на службата налагат;

2. от държавния служител - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласие на органа по назначаването.

(2) Когато отпускът е отложен, органът по назначаването е длъжен да осигури на държавния служител ползването му през следващата календарна година.

(3) В случай че органът по назначаването не осигури ползването на отложения отпуск до края на следващата календарна година, държавният служител има право сам да определи времето на ползването му, като го уведоми за това в седемдневен срок преди ползването на отпуска.

(4) Неизползваният размер на платения годишен отпуск може да се ползва от държавния служител до прекратяване на служебното му правоотношение.

Погасяване на правото на ползване

Чл. 59а. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) (1) Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.

(2) Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 59, ал. 4, правото на държавния служител на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.

Заплащане

Чл. 60. (1) (Предишен текст на чл. 60, изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) За времето на платения годишен отпуск държавният служител получава брутна заплата, определена по служебното правоотношение към момента на започване ползването на отпуска.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) При вътрешно съвместителство и при заместване по чл. 84 заплатата за отпуск се определя въз основа на брутната заплата по основното служебно правоотношение.

Заплащане

Чл. 60. За времето на платения годишен отпуск държавният служител получава заплата съобразно размера й към момента на ползване на отпуска.

Забрана за компенсиране

Чл. 61. (1) (Предишен текст на чл. 61 - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Забранява се компенсирането на платения годишен отпуск с парично обезщетение, освен при прекратяване на служебното правоотношение.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., обявена за противоконституционна в частта "за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 59" с РКС № 12 от 2010 г. - ДВ, бр. 91 от 2010 г.) При прекратяване на служебното правоотношение държавният служител има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 59, правото за който не е погасено по давност.

(3) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Размерът на паричното обезщетение по ал. 2 се определя съобразно размера на брутната заплата, определена на държавния служител, към датата на прекратяване на служебното правоотношение.

Забрана за компенсиране

Чл. 61. (1) (Предишен текст на чл. 61 - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Забранява се компенсирането на платения годишен отпуск с парично обезщетение, освен при прекратяване на служебното правоотношение.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 01.01.2012 г.) При прекратяване на служебното правоотношение държавният служител има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 59, правото за който не е погасено по давност.

(3) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Размерът на паричното обезщетение по ал. 2 се определя съобразно размера на брутната заплата, определена на държавния служител, към датата на прекратяване на служебното правоотношение.

Забрана за компенсиране

Чл. 61. (1) (Предишен текст на чл. 61 - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Забранява се компенсирането на платения годишен отпуск с парично обезщетение, освен при прекратяване на служебното правоотношение.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) При прекратяване на служебното правоотношение размерът на паричното обезщетение за компенсиране на неизползваните дни платен годишен отпуск се определя съобразно размера на брутната заплата, определена на държавния служител, към датата на прекратяване на служебното правоотношение.

Забрана за компенсиране

Чл. 61. Забранява се компенсирането на платения годишен отпуск с парично обезщетение, освен при прекратяване на служебното правоотношение.

Отпуск за граждански и обществени задължения

Чл. 62. (1) (Предишен текст на чл. 62, изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) Органът по назначаването е длъжен да освободи държавния служител от изпълнение на задълженията му:

1. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) при встъпване в брак - 2 работни дни;

2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и един ден след него;

3. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра или родител на другия съпруг, както и на други роднини по права линия без ограничение - два работни дни;

4. когато е призован на съд като страна или свидетел;

5. за участие в заседание като съдебен заседател;

6. (изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) при повикване на учебно-мобилизационно мероприятие - за времето на мероприятието, включително деня на отиване и връщане; ако учебно-мобилизационното мероприятие продължава 15 и повече дни, държавният служител има право на два календарни дни платен отпуск преди заминаването и на два дни след завръщането;

7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) при честване на празници на негови деца до 18-годишна възраст - два работни дни за съответната календарна година, за което той своевременно уведомява непосредствения си ръководител;

8. (нова - ДВ, бр. 19 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) за времето на обучение и участие в доброволните формирования за защита при бедствия.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г.) По време на отпуските по т. 1 - 3 на държавния служител се изплаща заплата в размера по чл. 60, ал. 1, а по т. 4 - 6 и т. 8 - според предвиденото в специалните закони.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) Отпускът по ал. 1, т. 7 е в рамките на платения годишен отпуск.

Отпуск за граждански и обществени задължения

Чл. 62. (1) (Предишен текст на чл. 62, изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) Органът по назначаването е длъжен да освободи държавния служител от изпълнение на задълженията му:

1. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) при встъпване в брак - 2 работни дни;

2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и един ден след него;

3. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра или родител на другия съпруг, както и на други роднини по права линия без ограничение - два работни дни;

4. когато е призован на съд като страна или свидетел;

5. за участие в заседание като съдебен заседател;

6. при повикване на военноучебен сбор - за времето на сбора, включително деня на отиване и връщане; ако военноучебният сбор продължава 15 и повече дни, държавният служител има право на два календарни дни платен отпуск преди заминаването и на два дни след завръщането;

7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) при честване на празници на негови деца до 18-годишна възраст - два работни дни за съответната календарна година, за което той своевременно уведомява непосредствения си ръководител;

8. (нова - ДВ, бр. 19 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) за времето на обучение и участие в доброволните формирования за защита при бедствия.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г.) По време на отпуските по т. 1 - 3 на държавния служител се изплаща заплата в размера по чл. 60, ал. 1, а по т. 4 - 6 и т. 8 - според предвиденото в специалните закони.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) Отпускът по ал. 1, т. 7 е в рамките на платения годишен отпуск.

Отпуск за граждански и обществени задължения

Чл. 62. (1) (Предишен текст на чл. 62, изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) Органът по назначаването е длъжен да освободи държавния служител от изпълнение на задълженията му:

1. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) при встъпване в брак - 2 работни дни;

2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и един ден след него;

3. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра или родител на другия съпруг, както и на други роднини по права линия без ограничение - два работни дни;

4. когато е призован на съд като страна или свидетел;

5. за участие в заседание като съдебен заседател;

6. при повикване на военноучебен сбор - за времето на сбора, включително деня на отиване и връщане; ако военноучебният сбор продължава 15 и повече дни, държавният служител има право на два календарни дни платен отпуск преди заминаването и на два дни след завръщането;

7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) при честване на празници на негови деца до 18-годишна възраст - два работни дни за съответната календарна година, за което той своевременно уведомява непосредствения си ръководител;

8. (нова - ДВ, бр. 19 от 2005 г.) за времето на обучение и участие в доброволните формирования за реагиране при кризи.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г.) По време на отпуските по т. 1 - 3 на държавния служител се изплаща заплата в размера по чл. 60, ал. 1, а по т. 4 - 6 и т. 8 - според предвиденото в специалните закони.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) Отпускът по ал. 1, т. 7 е в рамките на платения годишен отпуск.

Отпуск за граждански и обществени задължения

Чл. 62. (1) (Предишен текст на чл. 62, изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) Органът по назначаването е длъжен да освободи държавния служител от изпълнение на задълженията му:

1. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) при встъпване в брак - 2 работни дни;

2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и един ден след него;

3. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра или родител на другия съпруг, както и на други роднини по права линия без ограничение - два работни дни;

4. когато е призован на съд като страна или свидетел;

5. за участие в заседание като съдебен заседател;

6. при повикване на военноучебен сбор - за времето на сбора, включително деня на отиване и връщане; ако военноучебният сбор продължава 15 и повече дни, държавният служител има право на два календарни дни платен отпуск преди заминаването и на два дни след завръщането;

7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) при честване на празници на негови деца до 18-годишна възраст - два работни дни за съответната календарна година, за което той своевременно уведомява непосредствения си ръководител.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) По време на отпуските по т. 1 - 3 на държавния служител се изплаща заплата в размера по чл. 60, ал. 1, а по т. 4 - 6 - според предвиденото в специалните закони.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) Отпускът по ал. 1, т. 7 е в рамките на платения годишен отпуск.

Отпуск за граждански и обществени задължения

Чл. 62. Органът по назначаването е длъжен да освободи държавния служител от изпълнение на задълженията му:

1. при встъпване в брак -3 работни дни;

2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и един ден след него;

3. при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра или родител на другия съпруг, както и на други роднини по права линия без ограничение, а по съребрена линия до втора степен - три работни дни;

4. когато е призован на съд като страна или свидетел;

5. за участие в заседание като съдебен заседател;

6. при повикване на военноучебен сбор - за времето на сбора, включително деня на отиване и връщане; ако военноучебният сбор продължава 15 и повече дни, държавният служител има право на два календарни дни платен отпуск преди заминаването и на два дни след завръщането.

Отпуски при социално осигуряване

Чл. 63. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Държавният служител има право да ползва и отпуски за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител при условията, по реда и в размерите, предвидени в чл. 162 - 167а от Кодекса на труда.

Отпуски при социално осигуряване

Чл. 63. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Държавният служител има право да ползва и отпуски за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител при условията, по реда и в размерите, предвидени в чл. 162 - 167 от Кодекса на труда.

Отпуски при социално осигуряване

Чл. 63. Държавният служител има право да ползва и отпуски за временна нетрудоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител и за две или повече живи деца при условията, по реда и в размерите, предвидени в чл. 162 - 168 от Кодекса на труда.

Отпуск на синдикални дейци

Чл. 63а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) (1) За осъществяване на синдикална дейност нещатните членове на централни и отраслови ръководства на синдикалните организации по чл. 45, както и нещатните председатели на синдикалните ръководства в съответната администрация имат право на платен отпуск в размер 25 работни часа за една календарна година.

(2) Отпускът по ал. 1 се заплаща съгласно чл. 60, ал. 1 и не може да се компенсира с парично обезщетение.

(3) Времето на ползване на отпуска по ал. 1 се определя от съответния синдикален деец, за което той своевременно уведомява непосредствения си ръководител. Времето и продължителността на използвания отпуск се отчитат в специална книга, която се води от лице, определено от органа по назначаването.

(4) Отпускът по ал. 1 не може да бъде ползван през следващата календарна година.

Неплатен отпуск

Чл. 64. (1) По искане на държавния служител органът по назначаването може да разреши ползването на неплатен отпуск независимо от това дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на служебния му стаж.

(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Органът по назначаването е длъжен да разреши ползването на неплатен отпуск до една година, веднъж през цялата служба, на държавен служител, който е в правоотношение с институция на Европейския съюз, извън случаите по чл. 81в, с Организацията на обединените нации, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за служебен стаж, а над 30 дни - само ако е предвидено в закон или акт на Министерския съвет.

Неплатен отпуск

Чл. 64. (1) По искане на държавния служител органът по назначаването може да разреши ползването на неплатен отпуск независимо от това дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на служебния му стаж.

(2) Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за служебен стаж, а над 30 дни - само ако е предвидено в закон или акт на Министерския съвет.

Служебен отпуск

Чл. 65. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) За времето, през което държавният служител е изпратен на курсове за повишаване на квалификацията и за преквалификация, той ползва платен служебен отпуск.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) За времето на предизборната кампания, през което държавният служител се кандидатира за изпълнение на мандатна длъжност в органите на държавната власт, той ползва неплатен служебен отпуск, който се признава за служебен стаж.

Служебен отпуск

Чл. 65. (1) За времето, през което държавният служител е изпратен на курсове за повишаване на квалификацията и за преквалификация, той получава платен служебен отпуск.

(2) За времето на предизборната кампания, през което държавният служител се кандидатира за изпълнение на мандатна длъжност в органите на държавната власт, той ползва неплатен служебен отпуск, който се признава за служебен трудов стаж.

Отпуск за обучение

Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Държавният служител има право да ползва и отпуски за обучение при условия, по ред и в размери, предвидени в чл. 169 - 171а от Кодекса на труда.

Отпуск за обучение

Чл. 66. Държавният служител има право да ползва и отпуски за обучение при условия, по ред и в размери, предвидени в чл. 169 - 171 от Кодекса на труда.

Раздел VI.

Заплата (Загл. изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)

Брутна заплата

Чл. 67. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) (1) Брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения.

(2) Минималните и максималните размери на основните заплати се установяват с акт на Министерския съвет. Органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност и оценката на индивидуалното изпълнение от последното атестиране, при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(3) Допълнителните възнаграждения се определят за:

1. прослужено време;

2. работа в почивни и празнични дни;

3. извънреден труд;

4. работа през нощта;

5. време на разположение;

6. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) постигнати резултати по ред, установен със закон или с акт на Министерския съвет или с вътрешните правила за работната заплата;

7. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) други допълнителни случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет.

(4) Размерите и условията за получаване на допълнителните възнаграждения се определят с акт на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.

Брутна заплата

Чл. 67. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) (1) Брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения.

(2) Минималните и максималните размери на основните заплати се установяват с акт на Министерския съвет. Органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност и оценката на индивидуалното изпълнение от последното атестиране, при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(3) Допълнителните възнаграждения се определят за:

1. прослужено време;

2. работа в почивни и празнични дни;

3. извънреден труд;

4. работа през нощта;

5. време на разположение;

6. постигнати резултати по ред, установен с нормативен акт или с вътрешните правила за работната заплата;

7. други допълнителни случаи, определени с нормативен акт.

(4) Размерите и условията за получаване на допълнителните възнаграждения се определят с акт на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.

Гарантиран минимум

Чл. 68. (В сила от 1.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител, се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България и не може да бъде по-нисък от размера за предходната година.

Заплата при вътрешно съвместителство

Чл. 69. (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)

Заплащане в почивни и в празнични дни

Чл. 70. (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)

Изплащане на заплата

Чл. 71. (1) Заплатата на държавния служител се изплаща на два пъти - авансово и окончателно за всеки месец, по ред, определен от органа по назначаването.

(2) Заплатата се изплаща по ведомост лично на държавния служител, на упълномощено от него лице или чрез превеждането й по негов влог.

Удръжки от заплата

Чл. 72. (1) Без съгласието на държавния служител не могат да се правят удръжки от заплатата, освен за:

1. получени аванси;

2. данъци, които по специални закони могат да се удържат от заплата;

3. надвзети суми вследствие на технически грешки;

4. запори, наложени по съответния ред.

(2) Общият размер на месечните удръжки по ал. 1 не може да надвишава размера, установен в Гражданския процесуален кодекс.

Раздел VI.

Заплата и допълнителни възнаграждения

Заплата

Чл. 67. (1) Размерът на основната заплата за длъжност се определя от Министерския съвет.

(2) Към основната заплата за длъжност Министерският съвет определя добавки:

1. за ранг;

2. за категория администрация;

3. други законово установени добавки.

(3) Категорията на администрацията се определя в съответствие с йерархичното място на съответния държавен орган, чиято дейност тя подпомага.

(4) Общият размер на добавките по ал. 2, т. 3 към основната заплата на държавния служител не може да бъде по-малък от този, установен в трудовото законодателство.

Гарантиран минимум

Чл. 68. (В сила от 1.01.2000 г.) Размерът на основната заплата по чл. 67, ал. 1 за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител, не може да бъде по-малък от трикратния размер на минималната работна заплата за страната.

Заплата при вътрешно съвместителство

Чл. 69. При вътрешно съвместителство държавният служител получава заедно със заплатата си и 50 на сто от размера на основната заплата на отсъстващия служител или за незаетата длъжност, считано от момента на издаването на акта.

Заплащане в почивни и в празнични дни

Чл. 70. Когато държавният служител изпълнява задълженията си в почивни и в празнични дни, на него му се заплаща удвоеният размер на основната заплата, изчислен за броя на съответните дни.

Изплащане на заплата

Чл. 71. (1) Заплатата на държавния служител се изплаща на два пъти - авансово и окончателно за всеки месец, по ред, определен от органа по назначаването.

(2) Заплатата се изплаща по ведомост лично на държавния служител, на упълномощено от него лице или чрез превеждането й по негов влог.

Удръжки от заплата

Чл. 72. (1) Без съгласието на държавния служител не могат да се правят удръжки от заплатата, освен за:

1. получени аванси;

2. данъци, които по специални закони могат да се удържат от заплата;

3. надвзети суми вследствие на технически грешки;

4. запори, наложени по съответния ред.

(2) Общият размер на месечните удръжки по ал. 1 не може да надвишава размера, установен в Гражданския процесуален кодекс.

Раздел VII.

Рангове и повишаване в длъжност

Рангове

Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Рангът е израз на професионалната квалификация на държавния служител като съвкупност от знания и умения, необходими за качествено изпълнение на длъжността.

(2) (В сила от 01.01.2004 г.) Ранговете на държавните служители се разделят в две групи: "младши ранг" и "старши ранг". Младшият и старшият ранг имат по пет степени.

(3) Минималният ранг за всяка длъжност се определя в Единния класификатор на длъжностите в администрацията по чл. 2, като за ръководните длъжности се определя най-малко трети младши ранг.

Рангове

Чл. 73. (1) Рангът е израз на равнището на професионална квалификация на държавния служител.

(2) Притежаването на съответен ранг е условие за заемане на длъжност в администрацията.

(3) При определянето на ранговете се следва йерархията на длъжностите в администрацията.

(4) Ранговете се присъждат от органа по назначаването независимо от заеманата длъжност.

(5) Ранговете на държавните служители се разделят в две групи: "младши ранг" и "старши ранг". Младшият ранг има пет степени, а старшият ранг - седем степени.

(6) При постъпване за първи път на държавна служба се придобива пети младши ранг.

(7) В Единния класификатор на длъжностите в администрацията за длъжностите на ръководните служители се определя най-малко трети младши ранг.

Определяне на ранг

Чл. 74. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) При постъпване за първи път на държавна служба на лицата, които нямат стаж, органът по назначаването определя пети младши ранг.

(2) При постъпване за първи път на държавна служба на лицата, които отговарят на изискванията за години професионален опит в осъществяване на съответната дейност, органът по назначаването определя ранг, съответстващ на минимално предвидения в Единния класификатор на длъжностите в администрацията по чл. 2 ранг за съответната длъжност.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) При повишаване в длъжност в случаите по чл. 81а и 81б или при спечелване на конкурс от държавен служител, който притежава по-нисък ранг от минимално изискващия се за новата длъжност, но отговарящ на изискванията за години професионален опит, органът по назначаването му определя минимално предвидения в Единния класификатор на длъжностите в администрацията по чл. 2 ранг за заемане на длъжността.

(4) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) При преназначаване на по-висока длъжност в случаите по чл. 82, ал. 2 органът по назначаването определя на държавния служител минимално предвидения в Единния класификатор на длъжностите в администрацията по чл. 2 ранг за заемане на длъжността.

Определяне на ранг

Чл. 74. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) При постъпване за първи път на държавна служба на лицата, които нямат стаж, органът по назначаването определя пети младши ранг.

(2) При постъпване за първи път на държавна служба на лицата, които отговарят на изискванията за години професионален опит в осъществяване на съответната дейност, органът по назначаването определя ранг, съответстващ на минимално предвидения в Единния класификатор на длъжностите в администрацията по чл. 2 ранг за съответната длъжност.

(3) При повишаване в длъжност или при спечелване на конкурс от държавен служител, който притежава по-нисък ранг от минимално изискващия се за новата длъжност, но отговарящ на изискванията за години професионален опит, органът по назначаването му определя минимално предвидения в Единния класификатор на длъжностите в администрацията по чл. 2 ранг за заемане на длъжността.

Повишаване в ранг

Чл. 74. (1) Повишаването в ранг се извършва периодично на не по-малко от 3 и на не повече от 5 години въз основа на атестация на държавния служител, при която се отчитат професионалната квалификация, прослуженото време като държавен служител, както и другите изисквания, определени в устройствените правилници.

(2) Условията и редът за провеждане на атестация се определят с наредба на Министерския съвет.

Повишаване в ранг

Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Повишаването в ранг се извършва на две, три или пет години - за младшите рангове, и на три, четири или пет години - за старшите рангове въз основа на атестиране чрез оценка на изпълнението на длъжността на държавния служител.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Държавният служител се повишава в следващия по-висок ранг преди минималните срокове, при условие че при атестирането е получил най-високата оценка. Следващото повишаване в ранг на предсрочно повишен в ранг държавен служител се извършва само при условията и в сроковете по ал. 1.

Повишаване в ранг

Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Повишаването в ранг се извършва на не по-малко от три и на не повече от пет години въз основа на атестиране чрез оценка на изпълнението на длъжността на държавния служител.

(2) Държавният служител може да бъде повишен в следващия по-висок ранг преди тригодишния срок по ал. 1, при условие че при атестиране е получил най-високата оценка.

Повишаване в длъжност

Чл. 75. Всеки държавен служител може да бъде повишен в по-висока длъжност, когато има съответния ранг и длъжността е свободна.

Атестиране

Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Държавният служител ежегодно се атестира чрез оценка на изпълнението на длъжността.

(2) Атестирането се извършва по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности на държавния служител.

(3) Оценката на изпълнението на длъжността на държавния служител следва да бъде мотивирана, като се основава на обективно установени факти и обстоятелства.

(4) Държавният служител задължително се запознава с направената му оценка, по която може да изрази писмено становище.

(5) Условията и редът за провеждане на атестирането се определят с наредба на Министерския съвет.

Предимства за лицата с по-висок ранг

Чл. 76. (1) Когато за заемането на длъжност в държавната администрация кандидатстват лица с различен ранг, се назначава лицето, което има по-висок ранг.

(2) Когато кандидатстват лица с еднакъв ранг, назначаването се предшества от конкурс, който се провежда по реда на чл. 10.

Раздел VIII.

Обезщетения

Обезщетения при бедствие (Загл. изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г., загл. изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.)

Чл. 77. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Когато при бедствие държавният служител е възпрепятстван да се яви на работа, той получава гарантирания минимум по чл. 68.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Ако държавният служител е взел участие в спасителните работи при бедствие, той получава брутната си заплата.

(3) Причините за неявяването на работа и участието в спасителните работи се удостоверяват от общината.

Обезщетения при криза (Загл. изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г.)

Чл. 77. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) Когато при криза или бедствие държавният служител е възпрепятстван да се яви на работа, той получава гарантирания минимум по чл. 68.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) Ако държавният служител е взел участие в спасителните работи при криза или бедствие, той получава брутната си заплата.

(3) Причините за неявяването на работа и участието в спасителните работи се удостоверяват от общината.

Обезщетения при криза (Загл. изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г.)

Чл. 77. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г.) Когато при криза държавният служител е възпрепятстван да се яви на работа, той получава гарантирания минимум по чл. 68.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г.) Ако държавният служител е взел участие в спасителните работи при криза, той получава брутната си заплата.

(3) Причините за неявяването на работа и участието в спасителните работи се удостоверяват от общината.

Обезщетения при природни и обществени бедствия

Чл. 77. (1) Когато поради природни и обществени бедствия държавният служител е възпрепятстван да се яви на работа, той получава гарантирания минимум по чл. 68.

(2) Ако държавният служител е взел участие в спасителните работи при природни и обществени бедствия, той получава брутната си заплата.

(3) Причините за неявяването на работа и участието в спасителните работи се удостоверяват от общината.

Обезщетение на държавния служител при смърт и увреждане на неговото здраве

Чл. 78. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) За вреди от трудова злополука и професионално заболяване, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на държавния служител, съответната администрация дължи обезщетение независимо от това дали органът по назначаването или друг негов служител има вина за настъпването им.

(2) Съответната администрация дължи обезщетение и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнение на възложената работа или на каквато и да е работа и без нареждане, но в интерес на държавната служба.

(3) Съответната администрация дължи обезщетение за разликата между размера на причинената имуществена вреда и обезщетението и/или пенсията по осигурителния закон. Претенции за неимуществени вреди и пропуснати ползи се предявяват по общия исков ред.

(4) Получаването на обезщетението по предходните алинеи от наследниците на починал държавен служител поради трудова злополука или професионално заболяване не се смята за приемане на наследство.

Обезщетение на държавния служител при смърт и увреждане на неговото здраве

Чл. 78. (1) За вреди от трудова злополука и професионално заболяване, които са причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на държавния служител, съответната администрация дължи обезщетение независимо от това дали органът по назначаването или друг негов служител има вина за настъпването им.

(2) Съответната администрация дължи обезщетение и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнение на възложената работа или на каквато и да е работа и без нареждане, но в интерес на държавната служба.

(3) Съответната администрация дължи обезщетение за разликата между размера на причинената имуществена вреда и обезщетението и/или пенсията по осигурителния закон. Претенции за неимуществени вреди и пропуснати ползи се предявяват по общия исков ред.

(4) Получаването на обезщетението по предходните алинеи от наследниците на починал държавен служител поради трудова злополука или професионално заболяване не се смята за приемане на наследство.

Изключване или намаляване на отговорността

Чл. 79. (1) Съответната администрация не отговаря по чл. 78, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането.

(2) Отговорността на съответната администрация може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

Регресен иск

Чл. 80. За изплатеното на пострадалия или на неговите наследници обезщетение съответната администрация има право на иск срещу виновните служители съобразно правилата за имуществената отговорност на държавния служител.

Глава четвърта.

ИЗМЕНЕНИЕ НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Стабилитет

Чл. 81. Служебното правоотношение на държавния служител не може да бъде едностранно изменяно, освен в случаите и по реда, предвидени в този закон.

Преминаване на държавна служба в друга администрация

Чл. 81а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Държавен служител, който работи в една администрация и едногодишният срок за изпитване е изтекъл, може да бъде назначен на длъжност в друга администрация, ако отговаря на условията за нейното заемане и след сключване на писмено споразумение между него и органите по назначаване на двете администрации.

Временно преместване в друга администрация

Чл. 81б. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) (1) Държавен служител може да изпълнява длъжност в друга администрация за срок до 4 години, ако отговаря на условията за нейното заемане, едногодишният срок за изпитване е изтекъл и служебното му правоотношение е безсрочно.

(2) Временното преместване в друга администрация се извършва след сключване на писмено споразумение между органите по назначаване на изпращащата и приемащата администрация и на държавния служител. В споразумението се определят наименованието на длъжността, срокът за изпълнението й, както и основната заплата, която не може да бъде по-ниска от заплатата, получавана от държавния служител преди преместването му. Органът по назначаване на изпращащата администрация издава заповед за преместването.

(3) Всички заповеди, свързани със служебното правоотношение в рамките на срока за изпълнението на новата длъжност, с изключение на тези за прекратяване на правоотношението, се издават от органа по назначаването на приемащата администрация и се отразяват в служебното досие на държавния служител, което се съхранява в тази администрация.

(4) Когато временното преместване в друга администрация е свързано със смяна на населено място, органът по назначаването в тази администрация е длъжен да изплати на държавния служител:

1. пътните разноски за него и за членовете на семейството му;

2. разноските по пренасяне на покъщнината му;

3. заплатата за дните на пътуване и за още два дни.

(5) Изпълняването на длъжност в друга администрация може да бъде предсрочно прекратено по искане на органа по назначаването на приемащата администрация или на държавния служител. Органът по назначаването на изпращащата администрация издава заповед за прекратяване на преместването.

(6) След изтичането на срока за временно изпълнение на длъжност в друга администрация, както и в случаите по ал. 5, държавният служител заема незабавно предишната си длъжност в изпращащата администрация.

Изпълняване на длъжност в институция на Европейския съюз

Чл. 81в. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) (1) Държавен служител може да бъде изпратен да изпълнява длъжност в институция на Европейския съюз за срок до 4 години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) За срока на изпълнението на длъжност в институция на Европейския съюз държавният служител запазва служебното си правоотношение и продължава да получава от органа по назначаването основната си месечна заплата.

(3) При изпълнение на задълженията си държавният служител се ръководи единствено от интересите на институцията, в която е изпратен, и не извършва действия за органа по назначаването.

(4) За времето на отсъствието на длъжността, заемана от държавния служител, може да бъде назначено друго лице като заместник. В случаите, когато като заместник е назначен държавен служител от същата администрация, той има право след завръщане на замествания да заеме предишната си длъжност, а когато тя е съкратена - друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация.

(5) След изтичането на срока за изпълнение на длъжност в институция на Европейския съюз, както и в случаите на предсрочно прекратяване държавният служител заема предишната си длъжност в срок до 15 дни. В случаите, когато тази длъжност е съкратена, му се предлага друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация.

(6) Условията и редът за изпращане на държавни служители да изпълняват длъжности в институция на Европейския съюз се определят с наредба на Министерския съвет.

Изпълняване на длъжност в институция на Европейския съюз

Чл. 81в. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) (1) Държавен служител може да бъде изпратен да изпълнява длъжност в институция на Европейския съюз за срок до 4 години.

(2) За срока на изпълнението на длъжност в институция на Европейския съюз държавният служител запазва служебното си правоотношение и продължава да получава от органа по назначаването до една втора от брутната си месечна заплата, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.

(3) При изпълнение на задълженията си държавният служител се ръководи единствено от интересите на институцията, в която е изпратен, и не извършва действия за органа по назначаването.

(4) За времето на отсъствието на длъжността, заемана от държавния служител, може да бъде назначено друго лице като заместник. В случаите, когато като заместник е назначен държавен служител от същата администрация, той има право след завръщане на замествания да заеме предишната си длъжност, а когато тя е съкратена - друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация.

(5) След изтичането на срока за изпълнение на длъжност в институция на Европейския съюз, както и в случаите на предсрочно прекратяване държавният служител заема предишната си длъжност в срок до 15 дни. В случаите, когато тази длъжност е съкратена, му се предлага друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация.

(6) Условията и редът за изпращане на държавни служители да изпълняват длъжности в институция на Европейския съюз се определят с наредба на Министерския съвет.

Преназначаване в същата администрация (Загл. изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.)

Чл. 82. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) (1) Държавен служител може да бъде преназначен на друга длъжност в същата администрация, ако отговаря на условията за назначаване и е изразил предварително писмено съгласие за заемането й.

(2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) По предложение на непосредствения ръководител и след преценка на органа по назначаването на по-висока длъжност до началник на отдел включително може да бъде преназначен държавен служител и без да са налице условията за минимален ранг и професионален опит.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Заемането на по-висока длъжност се извършва чрез подбор. Условията и редът за провеждането на подбора се определят с наредба на Министерския съвет.

(4) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Държавният служител по ал. 2 се допуска до подбор, ако е получил най-високата оценка при атестирането и по отношение на него е изтекъл едногодишният срок за изпитване.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Когато държавният служител се преназначава на длъжност в друго населено място, се прилага чл. 81б, ал. 4.

Преназначаване в същата администрация (Загл. изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.)

Чл. 82. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) (1) Държавен служител може да бъде преназначен на друга длъжност в същата администрация, ако отговаря на условията за назначаване и е изразил предварително писмено съгласие за заемането й.

(2) Заемането на по-висока длъжност се извършва чрез подбор. Условията и редът за провеждането на подбора се определят с наредба на Министерския съвет.

(3) Когато държавният служител се преназначава на длъжност в друго населено място, се прилага чл. 81б, ал. 4.

Преназначаване на държавния служител (Загл. изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)

Чл. 82. (1) Служебното правоотношение на държавния служител може да бъде изменяно от органа по назначаването за изпълнение на друга държавна служба в рамките на същата администрация само със съгласието на държавния служител.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Изменението на служебното правоотношение може да се извърши само ако държавният служител отговаря на условията за заемане на съответната длъжност.

(3) Когато държавният служител се премества на служба в друго населено място, органът по назначаването е длъжен да му изплати:

1. пътните разноски за него и за членовете на семейството му;

2. разноските по пренасяне на покъщнината му;

3. заплатата за дните на пътуване и за още два дни.

Промяна на служебното правоотношение

Чл. 82. (1) Служебното правоотношение на държавния служител може да бъде изменяно от органа по назначаването за изпълнение на друга държавна служба в рамките на същата администрация само със съгласието на държавния служител.

(2) Изменението на служебното правоотношение може да се извърши само ако държавният служител притежава необходимия ранг за заемане на новата държавна служба.

(3) Когато държавният служител се премества на служба в друго населено място, органът по назначаването е длъжен да му изплати:

1. пътните разноски за него и за членовете на семейството му;

2. разноските по пренасяне на покъщнината му;

3. заплатата за дните на пътуване и за още два дни.

Преместване в същата администрация поради служебна необходимост (Загл. изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.)

Чл. 83. (1) При служебна необходимост държавният служител може да бъде преместван да изпълнява временно друга служба в рамките на същата администрация.

(2) Преместването се извършва със заповед на органа по назначаването за срок не повече от 45 календарни дни през една календарна година.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)

(4) В този случай държавният служител получава заплата, съответна на заеманата длъжност, но не по-малка от получаваната до преместването.

Преместване

Чл. 83. (1) При служебна необходимост държавният служител може да бъде преместван да изпълнява временно друга служба в рамките на същата администрация.

(2) Преместването се извършва със заповед на органа по назначаването за срок не повече от 45 календарни дни през една календарна година.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)

(4) В този случай държавният служител получава заплата, съответна на заеманата длъжност, но не по-малка от получаваната до преместването.

Преместване

Чл. 83. (1) При служебна необходимост държавният служител може да бъде преместван да изпълнява временно друга служба в рамките на същата администрация.

(2) Преместването се извършва със заповед на органа по назначаването за срок не повече от 45 календарни дни през една календарна година.

(3) Преместването може да стане само тогава, когато държавният служител притежава необходимия ранг.

(4) В този случай държавният служител получава заплата, съответна на заеманата длъжност, но не по-малка от получаваната до преместването.

Заместване

Чл. 84. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) При отсъствие на държавен служител изпълнението на служебните задължения се осъществява от непосредствения ръководител или от друг държавен служител от състава на съответната администрация.

(2) Заповедта за заместване се издава от органа по назначаването въз основа на искане от непосредствения ръководител.

(3) Процедурата по ал. 1 и 2 не се прилага за лица, които по длъжност са заместници на титуляра.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Когато отсъствието е над 30 работни дни, но не повече от три месеца, със заповедта по ал. 2 се определя допълнителна заплата в размер 50 на сто от основната заплата на замествания служител.

Заместване

Чл. 84. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) При отсъствие на държавен служител изпълнението на служебните задължения се осъществява от непосредствения ръководител или от друго определено със заповед лице от състава на съответната администрация.

(2) Заповедта за заместване се издава от органа по назначаването въз основа на искане от непосредствения ръководител.

(3) Процедурата по ал. 1 и 2 не се прилага за лица, които по длъжност са заместници на титуляра.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Когато отсъствието е над 30 работни дни, но не повече от три месеца, със заповедта по ал. 2 се определя допълнителна заплата в размер 50 на сто от основната заплата на замествания служител.

Заместване

Чл. 84. (1) При отсъствие на държавен служител до 30 работни дни изпълнението на служебните задължения се осъществява от непосредствения ръководител или от друго определено със заповед лице от състава на съответната администрация.

(2) Заповедта за заместване се издава от органа по назначаването въз основа на искане от непосредствения ръководител.

(3) Процедурата по ал. 1 и 2 не се прилага за лица, които по длъжност са заместници на титуляра.

Преместване поради трудоустрояване

Чл. 85. (1) При трудоустрояване държавният служител се премества на друга подходяща държавна служба или на същата при облекчени условия в 10-дневен срок от издаване на предписание от здравните органи.

(2) Предписанието за трудоустрояване е задължително за държавния служител и за органа по назначаването.

(3) До изпълнение на предписанието държавният служител се освобождава от задълженията си по службата и му се изплаща обезщетение в размер брутната заплата за заеманата от него длъжност.

(4) Държавен служител, който без уважителни причини откаже да приеме службата, на която се трудоустроява, няма право на обезщетение.

(5) Когато държавният служител е преместен на служба, за която е определена по-ниска заплата, има право на обезщетение за разликата.

Командировка

Чл. 86. (1) При служебна необходимост органът по назначаването може да командирова държавния служител временно да изпълнява службата си в друго населено място, в рамките на същата администрация.

(2) Командироване се извършва за не повече от 30 календарни дни непрекъснато. Когато командироването е за по-дълъг срок, е необходимо писмено съгласие на държавния служител за това.

(3) За времето на командировка държавният служител има право да получи освен брутната си заплата още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени с акт на Министерския съвет.

Ограничение за командироване

Чл. 87. (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Не се допуска командироване на бременни жени, жени в напреднал етап на лечение ин-витро и майки с деца до 3-годишна възраст без тяхното писмено съгласие.

Ограничение за командироване

Чл. 87. Не се допуска командироване на бременни жени и майки с деца до 3-годишна възраст без тяхното писмено съгласие.

Запазване на служебното правоотношение при преобразуване на администрация

Чл. 87а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) При преобразуване на администрация, при преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение с държавния служител не се прекратява.

Глава пета.

ОТЛИЧИЯ И НАГРАДИ. СЛУЖЕБНА ОТГОВОРНОСТ

Раздел I.

Отличия и награди

Отличия и награди и предпоставки за награждаването

Чл. 88. (1) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) За образцово изпълнение на служебните си задължения държавният служител може да бъде награждаван с отличия и награди със заповед на органа по назначаването или на лицето по чл. 6, ал. 2, която се оповестява по подходящ начин от органа по назначаването.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Отличията са:

1. грамота;

2. сребърен почетен знак на съответната администрация;

3. златен почетен знак на съответната администрация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Наградите са парични и предметни.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Стойността на паричната или предметната награда не може да надвишава размера на основната заплата на държавния служител.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Органът по назначаването може по своя преценка едновременно да награди с отличие и с предметна награда.

Отличия и награди и предпоставки за награждаването

Чл. 88. (1) За образцово изпълнение на служебните си задължения държавният служител може да бъде награждаван с отличия и награди от органа по назначаването.

(2) Отличията и наградите са:

1. грамота;

2. сребърен и златен почетен знак на съответната администрация;

3. парична и предметна награда.

(3) Видовете и размерите на предметните награди се определят в устройствените правилници на съответните администрации.

(4) Органът по назначаването може по своя преценка едновременно да награди с отличие и с предметна награда.

Раздел II.

Дисциплинарна отговорност

Основание за дисциплинарна отговорност

Чл. 89. (1) Държавният служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в този закон наказания.

(2) Дисциплинарни нарушения са:

1. неизпълнение на служебните задължения;

2. забава изпълнението на служебните задължения;

3. неспазване кръга на служебните правомощия;

4. нарушение на задълженията спрямо гражданите по чл. 20;

5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Дисциплинарно нарушение извършва и ръководител, който не е обърнал внимание на оплакване на гражданите за нарушение по ал. 2, извършено спрямо тях от негови подчинени.

(4) Държавният служител носи дисциплинарна отговорност, независимо че деянието му може да е основание за търсене от него и на друг вид отговорност.

Основание за дисциплинарна отговорност

Чл. 89. (1) Държавният служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в този закон наказания.

(2) Дисциплинарни нарушения са:

1. неизпълнение на служебните задължения;

2. забава изпълнението на служебните задължения;

3. неспазване кръга на служебните правомощия;

4. нарушение на задълженията спрямо гражданите по чл.20;

5. грубо, невъзпитано и неуважително отношение спрямо гражданите.

(3) Дисциплинарно нарушение извършва и началник, който не е обърнал внимание на оплакване на гражданите за нарушение по ал. 2, извършено спрямо тях от негови подчинени.

(4) Държавният служител носи дисциплинарна отговорност, независимо че деянието му може да е основание за търсене от него и на друг вид отговорност.

Видове дисциплинарни наказания

Чл. 90. (1) Дисциплинарните наказания са:

1. забележка;

2. порицание;

3. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) отлагане на повишението в ранг с една година;

4. понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1 година;

5. уволнение.

(2) За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

Видове дисциплинарни наказания

Чл. 90. (1) Дисциплинарните наказания са:

1. забележка;

2. порицание;

3. отлагане на повишението в ранг до една година;

4. понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1 година;

5. уволнение.

(2) За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

Определяне на дисциплинарното наказание

Чл. 91. (1) (Предишен текст на чл. 91 - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид:

1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите;

2. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) формата на вината на държавния служител;

3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението;

4. цялостното служебно поведение на държавния служител.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Определяне на дисциплинарното наказание

Чл. 91. (1) (Предишен текст на чл. 91 - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид:

1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите;

2. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) формата на вината на държавния служител;

3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението;

4. цялостното служебно поведение на държавния служител.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) За неизпълнение на задължението по чл. 29а, ал. 3 се налага дисциплинарно наказание "уволнение".

Определяне на дисциплинарното наказание

Чл. 91. (1) (Предишен текст на чл. 91 - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид:

1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите;

2. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) формата на вината на държавния служител;

3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението;

4. цялостното служебно поведение на държавния служител.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) За неизпълнение на задължението по чл. 29а, ал. 2 се налага дисциплинарно наказание "уволнение".

Определяне на дисциплинарното наказание

Чл. 91. При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид:

1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите;

2. степента на вината на държавния служител;

3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението;

4. цялостното служебно поведение на държавния служител.

Дисциплинарно наказващи органи

Чл. 92. (1) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и 3.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)

Дисциплинарно наказващи органи

Чл. 92. (1) Дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)

Дисциплинарно наказващи органи

Чл. 92. (1) Дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването.

(2) Дисциплинарните наказания "забележка" и "порицание" могат да бъдат налагани и от непосредствения ръководител на държавния служител.

Задължения на дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание

Чл. 93. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства.

(2) Когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Разпоредбите на ал. 2 не се прилагат, когато обясненията на държавния служител не са били изслушани по негова вина и не са дадени в определения срок.

Задължения на дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание

Чл. 93. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства.

(2) Когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

(3) Разпоредбите на ал. 2 не се прилагат, когато обясненията на държавния служител не са били изслушани по негова вина или не са дадени в определения срок.

Задължения на дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание

Чл. 93. (1) Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител, да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства.

(2) Когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

(3) Разпоредбите на ал. 2 не се прилагат, когато обясненията на държавния служител не са били изслушани по негова вина или не са дадени в определения срок.

Срокове за налагане на дисциплинарните наказания

Чл. 94. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.

(2) При дисциплинарно нарушение, което е и престъпление или административно нарушение, свързано със службата му, и е установено с влязла в сила присъда или с наказателно постановление, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизане в сила на присъдата или на наказателното постановление.

(3) Сроковете по ал. 1 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск.

Срокове за налагане на дисциплинарните наказания

Чл. 94. (1) Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от един месец от откриване на нарушението и не по-късно от 6 месеца от извършването му.

(2) При дисциплинарно нарушение, което е и престъпление или административно нарушение, свързано със службата му, и е установено с влязла в сила присъда или с наказателно постановление, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизане в сила на присъдата или на наказателното постановление.

(3) Сроковете по ал. 1 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск.

Дисциплинарен съвет

Чл. 95. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Във всяка администрация се създава дисциплинарен съвет в състав от трима до седем редовни и двама резервни членове, които са държавни служители. Най-малко един от редовните членове на дисциплинарния съвет трябва да е с юридическо образование, освен в случаите, когато в администрацията няма държавен служител с такова образование.

(2) Дисциплинарният съвет се назначава от органа по назначаването за срок три години. В заповедта за назначаването се определят председателят и заместник-председателят, както и правилата за работа на съвета.

(3) Членовете на дисциплинарния съвет са несменяеми за времето на своя мандат, освен ако бъдат освободени от съвета по тяхно искане, бъдат дисциплинарно наказани или бъде прекратено служебното им правоотношение.

(4) Дисциплинарният съвет разглежда дисциплинарните дела в състав от всички редовни членове на съвета. При отсъствие на редовен член, както и в случаите, когато срещу него е образувано дисциплинарно дело, органът по назначаването определя кой от резервните членове трябва да го замести.

Дисциплинарен съвет

Чл. 95. (1) Във всяка администрация се създава дисциплинарен съвет в състав от петима редовни и двама резервни членове Най-малко един от редовните членове на дисциплинарния съвет трябва да е лице с висше образование по специалност "Право".

(2) Дисциплинарният съвет се назначава от органа по назначаването за срок три години. В заповедта за назначаването се определят председателят и заместник-председателят, както и правилата за работа на съвета.

(3) Членовете на дисциплинарния съвет са несменяеми за времето на своя мандат, освен ако бъдат освободени от съвета по тяхно искане, бъдат дисциплинарно наказани или бъде прекратено служебното им правоотношение.

(4) Дисциплинарният съвет разглежда дисциплинарните дела в състав от всички редовни членове на съвета. При отсъствие на редовен член, както и в случаите, когато срещу него е образувано дисциплинарно дело, органът по назначаването определя кой от резервните членове трябва да го замести.

Процедура пред дисциплинарния съвет

Чл. 96. (1) Преди да наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и 5, дисциплинарно наказващият орган взема становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане.

(2) Дисциплинарният съвет изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, както и изслушва при необходимост обясненията на държавния служител и обсъжда представените от него доказателства.

(3) Дисциплинарният съвет приема решения с мнозинство от две трети. Решението на дисциплинарния съвет съдържа становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание.

(4) В 7-дневен срок от приемането на решението дисциплинарният съвет го представя заедно с преписката по делото на дисциплинарно наказващия орган.

Заповед за налагане на дисциплинарно наказание

Чл. 97. (1) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган. В нея се посочват:

1. трите имена и длъжността на дисциплинарно наказващия орган;

2. дата на издаването;

3. трите имена и длъжността на наказвания държавен служител;

4. описание на извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават;

5. служебните задължения, които са били виновно нарушени;

6. видът и размерът на наказанието;

7. правното основание за налагането му.

(2) Препис от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на държавния служител, като се отбелязва датата на връчването.

(3) При невъзможност заповедта да бъде връчена лично на държавния служител дисциплинарно наказващият орган му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.

(4) Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание подлежи на изпълнение от деня на връчването й на държавния служител или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка, като обжалването не спира нейното изпълнение.

Заличаване на дисциплинарните наказания

Чл. 98. (1) Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, се заличават с изтичане на една година от налагането им.

(2) Заличаването се извършва служебно чрез съответно отбелязване в служебното досие и в служебната книжка.

Предсрочно заличаване

Чл. 99. (1) Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, могат да бъдат заличени от органа по назначаването и преди изтичане на срока по чл. 98, ал. 1, ако държавният служител в срок шест месеца не е извършил други нарушения на служебните си задължения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Предсрочното заличаване се извършва въз основа на мотивирана писмена заповед, която се връчва на държавния служител и се прилага към служебното досие.

Предсрочно заличаване

Чл. 99. (1) Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, могат да бъдат заличени от органа по назначаването и преди изтичане на срока по чл. 98, ал. 1, ако държавният служител в срок шест месеца не е извършил други нарушения на служебните си задължения.

(2) Предсрочното заличаване се извършва въз основа на мотивирана писмена заповед, която се връчва на държавния служител и се вписва в неговото служебно досие и в служебната му книжка.

Временно отстраняване от служба

Чл. 100. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Държавният служител може да бъде временно отстранен от работа от органа по назначаването, когато:

1. (отм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.)

2. срещу него е образувано дисциплинарно дело;

3. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения; в този случай отстраняването може да се извърши от непосредствения ръководител и продължава, докато служителят възстанови годността си за изпълнение на служебните си задължения.

(2) Във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква "а" от Наказателния кодекс, органът по назначаването го отстранява временно от работа.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Държавният служител, който е бил незаконно отстранен от работа, има право на обезщетение при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Временно отстраняване от служба

Чл. 100. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Държавният служител може да бъде временно отстранен от работа от органа по назначаването, когато:

1. (отм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.)

2. срещу него е образувано дисциплинарно дело;

3. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения; в този случай отстраняването може да се извърши от непосредствения ръководител и продължава, докато служителят възстанови годността си за изпълнение на служебните си задължения.

(2) Във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква "а" от Наказателния кодекс, органът по назначаването го отстранява временно от работа.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Държавният служител, който е бил незаконно отстранен от работа, има право на обезщетение при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.

Временно отстраняване от служба

Чл. 100. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Държавният служител може да бъде временно отстранен от работа от органа по назначаването, когато:

1. срещу него е образувано наказателно производство от общ характер; в този случай искането за отстраняване може да бъде направено от прокурора или от съда;

2. срещу него е образувано дисциплинарно дело;

3. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения; в този случай отстраняването може да се извърши от непосредствения ръководител и продължава, докато служителят възстанови годността си за изпълнение на служебните си задължения.

(2) Във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква "а" от Наказателния кодекс, органът по назначаването го отстранява временно от работа.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Държавният служител, който е бил незаконно отстранен от работа, има право на обезщетение при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.

Временно отстраняване от служба

Чл. 100. (1) Държавният служител може да бъде временно отстранен от работа от органа по назначаването или от непосредствения ръководител, когато:

1. срещу него е образувано наказателно производство от общ характер; в този случай искането за отстраняване може да бъде направено от прокурора или от съда;

2. срещу него е образувано дисциплинарно дело;

3. се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения; в този случай отстраняването продължава, докато служителят възстанови годността си за изпълнение на служебните си задължения.

(2) Във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква "а" от Наказателния кодекс, органът по назначаването го отстранява временно от работа.

(3) Държавният служител, който е бил незаконно отстранен от работа, има право на обезщетение при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.

Раздел III.

Имуществена отговорност на държавния служител

Обхват на отговорността

Чл. 101. (1) Държавният служител отговаря за вредите, които е причинил умишлено или при груба небрежност на държавата или на гражданите чрез незаконосъобразни действия или бездействия при или по повод изпълнение на служебните му задължения.

(2) За вреди, причинени на гражданите, държавата отговаря солидарно с причинилия ги държавен служител.

(3) Отговорността на виновните държавни служители спрямо държавата - за изплатени обезщетения се осъществява в пълен размер при условията и по реда, предвидени в Кодекса на труда.

Осъществяване на отговорността

Чл. 102. Имуществената отговорност на държавния служител се осъществява по исков ред.

Глава шеста.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Общи основания за прекратяване на служебното правоотношение

Чл. 103. (1) Служебното правоотношение се прекратява на следните общи основания:

1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено; страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в десетдневен срок от получаването му; ако тя не направи това, се счита, че предложението не е прието;

2. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда и държавният служител не се яви да заеме предишната длъжност в срока по чл. 122, ал. 1;

3. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия; прекратяването в този случай не се допуска, ако има друга подходяща за здравното състояние на държавния служител длъжност в същата администрация и той е съгласен да я заеме;

4. поради несъвместимост в случаите по чл. 7, ал. 2; когато несъвместимостта е по чл. 7, ал. 2, т. 1, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение с един от двамата държавни служители по своя преценка;

5. когато държавният служител бъде осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;

6. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) поради изтичане на срока, за който е назначен държавният служител;

7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) поради завръщане на замествания държавен служител;

8. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) със смъртта на държавния служител;

9. (нова - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) поради преминаване на държавна служба в друга администрация с писмено споразумение между държавния служител и органите по назначаване на двете администрации; в този случай служебното правоотношение се прекратява, след като на държавния служител бъде връчена заповедта за назначаване в администрацията, в която преминава.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)

Общи основания за прекратяване на служебното правоотношение

Чл. 103. (1) Служебното правоотношение се прекратява на следните общи основания:

1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено; страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в десетдневен срок от получаването му; ако тя не направи това, се счита, че предложението не е прието;

2. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда и държавният служител не се яви да заеме предишната длъжност в срока по чл. 122, ал. 1;

3. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия; прекратяването в този случай не се допуска, ако има друга подходяща за здравното състояние на държавния служител длъжност в същата администрация и той е съгласен да я заеме;

4. поради несъвместимост в случаите по чл. 7, ал. 2; когато несъвместимостта е по чл. 7, ал. 2, т. 1, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение с един от двамата държавни служители по своя преценка;

5. когато държавният служител бъде осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;

6. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) поради изтичане на срока, за който е назначен държавният служител;

7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) поради завръщане на замествания държавен служител;

8. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) със смъртта на държавния служител.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) .

Общи основания за прекратяване на служебното правоотношение

Чл. 103. (1) Служебното правоотношение се прекратява на следните общи основания:

1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено; страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в десетдневен срок от получаването му; ако тя не направи това, се счита, че предложението не е прието;

2. когато прекратяването на служебното правоотношение на държавния служител бъде признато за незаконно или бъде възстановен на предишната работа от органа по назначаването или съда и той не се яви да я заеме в срока по чл. 122, ал. 1;

3. при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна нетрудоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия; прекратяването в този случай не се допуска, ако има друга подходяща за здравното състояние на държавния служител длъжност в същата администрация и той е съгласен да я заеме;

4. поради несъвместимост в случаите по чл. 7, ал. 2; когато несъвместимостта е по чл. 7, ал. 2, т. 1, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение с един от двамата държавни служители по своя преценка;

5. когато държавният служител бъде осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;

6. със смъртта на държавния служител.

(2) При прекратяване на служебното правоотношение в случаите по ал. 1, с изключение на т. 5, държавният служител запазва ранга си.

Обезщетения при прекратяване на общо основание

Чл. 104. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата.

(2) В случая по чл. 103, ал. 1, т. 4, изречение второ държавният служител има право на обезщетение в размер на трикратния размер на брутната му заплата, определена към момента на прекратяването на служебното правоотношение.

(3) В случая по чл. 103, ал. 1, т. 3 държавният служител има право на обезщетение в размер на 6 брутни заплати, определено към момента на прекратяване на служебното правоотношение.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) В случая по чл. 103, ал. 1, т. 8 съответната администрация поема обичайните разноски по погребението на държавния служител и изплаща обезщетение в размер на толкова брутни заплати, определени към момента на смъртта, колкото прослужени години като държавен служител има той, но не повече от 20. Обезщетението се изплаща общо на преживелия съпруг, на ненавършилите пълнолетие и на навършилите пълнолетие деца на държавния служител, когато те учат редовно в средни училища и са на възраст до 20 години или учат във висши училища и са на възраст до 25 години.

Обезщетения при прекратяване на общо основание

Чл. 104. (1) В случая по чл. 103, ал. 1, т. 2 държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба,

но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата.

(2) В случая по чл. 103, ал. 1, т. 4, изречение второ държавният служител има право на обезщетение в размер на трикратния размер на брутната му заплата, определена към момента на прекратяването на служебното правоотношение.

(3) В случая по чл. 103, ал. 1, т. 3 държавният служител има право на обезщетение в размер на 6 брутни заплати, определено към момента на прекратяване на служебното правоотношение.

(4) В случая по чл. 103, ал. 1, т. 6 съответната администрация поема разноските по погребението на държавния служител и изплаща обезщетение на лицата, които са били на негова издръжка, в размер на толкова брутни заплати - определени към момента на смъртта, колкото прослужени години на държавна служба той има, но не повече от 20.

Едностранно прекратяване на служебното правоотношение от страна на държавния служител

Чл. 105. (1) Държавният служител може едностранно да прекрати служебното правоотношение, като подаде писмено заявление до органа по назначаване.

(2) Служебното правоотношение се прекратява с изтичането на едномесечен срок, който започва да тече от деня на подаване на заявлението.

(3) Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение преди изтичането на срока по ал. 2, като заплати обезщетение на служителя в размер на брутната му заплата за остатъка от времето.

Едностранно прекратяване от органа по назначаването с предизвестие

Чл. 106. (1) Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие в следните случаи:

1. при закриване на администрацията, в която е назначен държавният служител;

2. при съкращаване на длъжността;

3. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)

4. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)

5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст;

6. (нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) при наличие на условията по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, когато служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 държавният служител има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но не за повече от два месеца. С акт на Министерския съвет може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок държавният служител е постъпил на друга държавна служба с по-ниска заплата, той има право на разликата за същия срок.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) В случаите по ал. 1, т. 5 държавният служител има право на обезщетение в размер на толкова месечни брутни заплати, определени към момента на прекратяване на служебното правоотношение, колкото прослужени години като държавен служител има той, но не повече от 20. Ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години, той има право да получи 6 месечни брутни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години - 2 месечни брутни заплати, когато това е по-благоприятно за него. Това обезщетение може да бъде получено само веднъж. Обезщетението се дължи и в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие и към момента на прекратяването държавният служител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) При неспазване на срока на предизвестие от органа по назначаването на държавния служител се дължи обезщетение в размер на брутната заплата за неспазения срок на предизвестието.

(5) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) В случаите по ал. 1, т. 6 органът по назначаване може да получи служебно от Националния осигурителен институт информация относно наличието на упражнено право на пенсия от държавния служител. Националният осигурителен институт предоставя информацията безвъзмездно в 14-дневен срок от получаване на искането.

Едностранно прекратяване от органа по назначаването с предизвестие

Чл. 106. (1) Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие в следните случаи:

1. при закриване на администрацията, в която е назначен държавният служител;

2. при съкращаване на длъжността;

3. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)

4. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)

5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 държавният служител има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но не за повече от два месеца. С акт на Министерския съвет може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок държавният служител е постъпил на друга държавна служба с по-ниска заплата, той има право на разликата за същия срок.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) В случаите по ал. 1, т. 5 държавният служител има право на обезщетение в размер на толкова месечни брутни заплати, определени към момента на прекратяване на служебното правоотношение, колкото прослужени години като държавен служител има той, но не повече от 20. Ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години, той има право да получи 6 месечни брутни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години - 2 месечни брутни заплати, когато това е по-благоприятно за него. Това обезщетение може да бъде получено само веднъж. Обезщетението се дължи и в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие и към момента на прекратяването държавният служител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) При неспазване на срока на предизвестие от органа по назначаването на държавния служител се дължи обезщетение в размер на брутната заплата за неспазения срок на предизвестието.

Едностранно прекратяване от органа по назначаването с предизвестие

Чл. 106. (1) Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие в следните случаи:

1. при закриване на администрацията, в която е назначен държавният служител;

2. при съкращаване на длъжността;

3. при обективна невъзможност за изпълнение на служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3;

4. когато заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност;

5. при придобиване право на пълна пенсия за изслужено време и старост.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 държавният служител има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но не за повече от два месеца. С акт на Министерския съвет може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок държавният служител е постъпил на друга държавна служба с по-ниска заплата, той има право на разликата за същия срок.

(3) В случаите по ал. 1, т. 5 държавният служител има право на обезщетение в размер на толкова месечни брутни заплати - определени към момента на прекратяване на служебното" правоотношение, колкото прослужени години на държавна служба той има, но не повече от 20. Това обезщетение може да бъде получено само веднъж. Обезщетението се дължи и в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие и към момента на прекратяването държавният служител е придобил право на пълна пенсия за прослужено време и старост.

(4) Органът по назначаването или държавният служител могат да не спазят срока за предизвестието по ал. 1. При неспазване на срока на предизвестие от органа по назначаването на държавния служител се дължи обезщетение в размер на една брутна работна заплата.

Едностранно прекратяване от органа по назначаването без предизвестие

Чл. 107. (1) (Предишен текст на чл. 107 - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато:

1. държавният служител бъде лишен с присъда от правото да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен;

2. държавният служител откаже да заеме предложената му подходяща служба при трудоустрояване;

3. държавният служител бъде дисциплинарно уволнен;

4. държавният служител не спази задължението си за уведомяване по чл. 27;

5. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3;

6. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност;

7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението;

8. (нова - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) с влязъл в сила акт е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската обща оценка при атестиране в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) В случаите по ал. 1, т. 6 освободеният държавен служител има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от два месеца. С акт на Министерския съвет може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок държавният служител е постъпил на друга държавна служба с по-ниска заплата, той има право на разликата за същия срок.

Едностранно прекратяване от органа по назначаването без предизвестие

Чл. 107. (1) (Предишен текст на чл. 107 - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато:

1. държавният служител бъде лишен с присъда от правото да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен;

2. държавният служител откаже да заеме предложената му подходяща служба при трудоустрояване;

3. държавният служител бъде дисциплинарно уволнен;

4. държавният служител не спази задължението си за уведомяване по чл. 27;

5. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3;

6. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност;

7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението;

8. (нова - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) с влязъл в сила акт е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската обща оценка при атестиране в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) В случаите по ал. 1, т. 6 освободеният държавен служител има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от два месеца. С акт на Министерския съвет може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок държавният служител е постъпил на друга държавна служба с по-ниска заплата, той има право на разликата за същия срок.

Едностранно прекратяване от органа по назначаването без предизвестие

Чл. 107. (1) (Предишен текст на чл. 107 - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато:

1. държавният служител бъде лишен с присъда от правото да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен;

2. държавният служител откаже да заеме предложената му подходяща служба при трудоустрояване;

3. държавният служител бъде дисциплинарно уволнен;

4. държавният служител не спази задължението си за уведомяване по чл. 27;

5. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3;

6. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност;

7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската обща оценка при атестиране в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) В случаите по ал. 1, т. 6 освободеният държавен служител има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от два месеца. С акт на Министерския съвет може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок държавният служител е постъпил на друга държавна служба с по-ниска заплата, той има право на разликата за същия срок.

Едностранно прекратяване от органа по назначаването без предизвестие

Чл. 107. (1) (Предишен текст на чл. 107 - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато:

1. държавният служител бъде лишен с присъда от правото да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен;

2. държавният служител откаже да заеме предложената му подходяща служба при трудоустрояване;

3. държавният служител бъде дисциплинарно уволнен;

4. държавният служител не спази задължението си за уведомяване по чл. 27;

5. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3;

6. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност;

7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската обща оценка при атестиране.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) В случаите по ал. 1, т. 6 освободеният държавен служител има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от два месеца. С акт на Министерския съвет може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок държавният служител е постъпил на друга държавна служба с по-ниска заплата, той има право на разликата за същия срок.

Едностранно прекратяване от органа по назначаването без предизвестие

Чл. 107. Органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато:

1. държавният служител бъде лишен с присъда от правото да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен;

2. държавният служител откаже да заеме предложената му подходяща служба при трудоустрояване;

3. държавният служител бъде дисциплинарно уволнен;

4. държавният служител не спази задължението си за уведомяване по чл. 27.

Прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването срещу уговорено обезщетение

Чл. 107а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Органът по назначаването може да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна брутна заплата. Ако служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, смята се, че то не е прието.

(2) Ако държавният служител приеме предложението по ал. 1, органът по назначаването е длъжен да му изплати уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.

Закрила при прекратяване на служебното правоотношение

Чл. 107б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) (1) Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с държавна служителка, която ползва отпуск за бременност и раждане, само на основание чл. 106, ал. 1, т. 1.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Органът по назначаването не може да прекрати служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 с държавна служителка, която е бременна или е в напреднал етап на лечение ин-витро. Прекратяването в този случай се допуска, ако има друга подходяща длъжност в същата администрация и служителката откаже да я заеме.

Закрила при прекратяване на служебното правоотношение

Чл. 107б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) (1) Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с държавна служителка, която ползва отпуск за бременност и раждане, само на основание чл. 106, ал. 1, т. 1.

(2) Органът по назначаването не може да прекрати служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 с държавна служителка, която е бременна. Прекратяването в този случай се допуска, ако има друга подходяща длъжност в същата администрация и служителката откаже да я заеме.

Закрила при прекратяване на служебното правоотношение

Чл. 107б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Органът по назначаването не може да прекрати служебното правоотношение с държавна служителка, която е бременна или майка на дете до тригодишна възраст, освен в случаите на закриване на администрацията.

Акт за прекратяване на служебното правоотношение

Чл. 108. (1) (Предишен текст на чл. 108, доп. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) При прекратяване на служебното правоотношение, с изключение на случаите по чл. 107, ал. 1, т. 1, 3 и 7, държавният служител запазва ранга си.

Акт за прекратяване на служебното правоотношение

Чл. 108. Служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба.

Забрана за облагане

Чл. 109. (Отм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

Забрана за облагане

Чл. 109. Обезщетенията по тази глава не подлежат на облагане с данъци.

Глава седма.

СЛУЖЕБНА КНИЖКА И СЛУЖЕБЕН СТАЖ

Служебна книжка

Чл. 110. Служебната книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани със служебната дейност.

Представяне или издаване

Чл. 111. (1) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) При постъпване на работа държавният служител е длъжен да представи на лице, определено от органа по назначаването служебната си книжка.

(2) Когато държавният служител постъпва за първи път на държавна служба, органът по назначаването е длъжен в срок 10 дни да му издаде служебна книжка. Постъпването за първи път на служба се удостоверява от държавния служител с декларация.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Служебната книжка се съхранява от лице, определено от органа по назначаването.

Представяне или издаване

Чл. 111. (1) При постъпване на работа държавният служител е длъжен да представи на органа по назначаването служебната си книжка.

(2) Когато държавният служител постъпва за първи път на държавна служба, органът по назначаването е длъжен в срок 10 дни да му издаде служебна книжка. Постъпването за първи път на служба се удостоверява от държавния служител с декларация.

(3) Служебната книжка се съхранява от органа по назначаването.

Съдържание

Чл. 112. (1) В служебната книжка се вписват:

1. трите имена;

2. адресът и единният граждански номер;

3. образованието, професията, специалността и рангът;

4. заеманата длъжност и организационното звено, в което служи;

5. размерът на основната заплата;

6. датата на постъпване на служба;

7. датата и основанието за прекратяване на служебното правоотношение;

8. продължителността на времето, което се признава за служебен стаж;

9. изплатените обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение;

10. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) запорни съобщения, предвидени в чл. 512, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Определеното от органа по назначаването лице е длъжно точно и своевременно да вписва в служебната книжка данните по ал. 1 и настъпилите промени в тях.

Съдържание

Чл. 112. (1) В служебната книжка се вписват:

1. трите имена;

2. адресът и единният граждански номер;

3. образованието, професията, специалността и рангът;

4. заеманата длъжност и организационното звено, в което служи;

5. размерът на основната заплата;

6. датата на постъпване на служба;

7. датата и основанието за прекратяване на служебното правоотношение;

8. продължителността на времето, което се признава за служебен стаж;

9. изплатените обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение;

10. запорни съобщения, предвидени в чл. 395, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Определеното от органа по назначаването лице е длъжно точно и своевременно да вписва в служебната книжка данните по ал. 1 и настъпилите промени в тях.

Съдържание

Чл. 112. (1) В служебната книжка се вписват:

1. трите имена;

2. адресът и единният граждански номер;

3. образованието, професията, специалността и рангът;

4. заеманата длъжност и организационното звено, в което служи;

5. размерът на основната заплата;

6. датата на постъпване на служба;

7. датата и основанието за прекратяване на служебното правоотношение;

8. продължителността на времето, което се признава за служебен стаж;

9. изплатените обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение;

10. запорни съобщения, предвидени в чл. 395, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс.

(2) Органът по назначаването е длъжен точно и своевременно да вписва в служебната книжка данните по ал. 1 и настъпилите промени в тях.

Вписване на прекратяването

Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) При прекратяване на служебното правоотношение определеното от органа по назначаването лице е длъжно незабавно да впише в служебната книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде на държавния служител.

Вписване на прекратяването

Чл. 113. При прекратяване на служебното правоотношение органът по назначаването е длъжен незабавно да впише в служебната книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде на държавния служител.

Възстановяване на изгубена служебна книжка

Чл. 114. Когато служебната книжка бъде изгубена, органът по назначаването му издава нова, като в нея се вписват необходимите данни, съдържащи се в служебното досие.

Служебен стаж

Чл. 115. Служебен стаж по смисъла на този закон е времето, през което държавният служител е работил на държавна служба, включително и на стажантски длъжности, доколкото друго не е предвидено в този или в друг закон.

Признаване на служебен стаж

Чл. 116. За служебен стаж се признава и времето по служебното правоотношение, през което държавният служител не е работил, в следните случаи:

1. почивните и празничните дни;

2. ползваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина им на плащане;

3. ползваните неплатени отпуски, установени с този закон или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено;

4. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) ползваните неплатени отпуски за временна неработоспособност;

5. времето за отстраняване от работа във връзка с дисциплинарно дело за уволнение и възбудено наказателно преследване за извършено престъпление въз връзка с изпълнение на службата, ако държавният служител не е бил наказан или е бил оправдан, или наказателното преследване е било прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление;

6. други случаи, установени от Министерския съвет.

Признаване на служебен стаж

Чл. 116. За служебен стаж се признава и времето по служебното правоотношение, през което държавният служител не е работил, в следните случаи:

1. почивните и празничните дни;

2. ползваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина им на плащане;

3. ползваните неплатени отпуски, установени с този закон или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено;

4. ползваните неплатени отпуски за временна нетрудоспособност;

5. времето за отстраняване от работа във връзка с дисциплинарно дело за уволнение и възбудено наказателно преследване за извършено престъпление въз връзка с изпълнение на службата, ако държавният служител не е бил наказан или е бил оправдан, или наказателното

преследване е било прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление;

6. други случаи, установени от Министерския съвет.

Служебен стаж при нищожно служебно правоотношение

Чл. 117. Времето, прекарано на служба до признаването на служебното правоотношение за нищожно, ако държавният служител е действал добросъвестно при възникването му, се признава за служебен стаж.

Време, което се признава за служебен стаж, без да е възникнало служебно правоотношение

Чл. 118. За служебен стаж се признава и времето, през което не е съществувало служебно правоотношение, в следните случаи:

1. държавният служител не е бил на служба поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на служба;

2. лицето е изтърпявало наказание лишаване от свобода, което впоследствие е признато по съответния ред за неоснователно наложено;

3. трудоустроеният или бременната служителка не са били на служба, тъй като не е предоставена подходяща служба от органа по назначаването съобразно предписанията на здравните органи;

4. майката, бащата, осиновителката или осиновителят се грижат за отглеждането на дете до навършването на 3-годишна възраст;

5. (доп. - ДВ, бр. 99 от 2001 г.) лицето е било президент или вицепрезидент на Република България, народен представител, конституционен съдия, председател или член на Сметната палата, главен прокурор, председател на Върховния административен и Върховния касационен съд, министър-председател, заместник министър-председател, министър, заместник-министър, областен управител, заместник областен управител, едноличен орган, негов заместник или член на колегиален орган по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, кмет на община или заместник-кмет на община;

6. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) лицето е работило като член на политически кабинет, съветник или експерт към него;

7. в други случаи, установени със закон или акт на Министерския съвет.

Време, което се признава за служебен стаж, без да е възникнало служебно правоотношение

Чл. 118. За служебен стаж се признава и времето, през което не е съществувало служебно правоотношение, в следните случаи:

1. държавният служител не е бил на служба поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на служба;

2. лицето е изтърпявало наказание лишаване от свобода, което впоследствие е признато по съответния ред за неоснователно наложено;

3. трудоустроеният или бременната служителка не са били на служба, тъй като не е предоставена подходяща служба от органа по назначаването съобразно предписанията на здравните органи;

4. майката, бащата, осиновителката или осиновителят се грижат за отглеждането на дете до навършването на 3-годишна възраст;

5. (доп. - ДВ, бр. 99 от 2001 г.) лицето е било президент или вицепрезидент на Република България, народен представител, конституционен съдия, председател или член на Сметната палата, главен прокурор, председател на Върховния административен и Върховния касационен съд, министър-председател, заместник министър-председател, министър, заместник-министър, областен управител, заместник областен управител, едноличен орган, негов заместник или член на колегиален орган по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, кмет на община или заместник-кмет на община;

6. лицето е работило като член или експерт в политически кабинет;

7. в други случаи, установени със закон или акт на Министерския съвет.

Време, което се признава за служебен стаж, без да е възникнало служебно правоотношение

Чл. 118. За служебен стаж се признава и времето, през което не е съществувало служебно правоотношение, в следните случаи:

1. държавният служител не е бил на служба поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на служба;

2. лицето е изтърпявало наказание лишаване от свобода, което впоследствие е признато по съответния ред за неоснователно наложено;

3. трудоустроеният или бременната служителка не са били на служба, тъй като не е предоставена подходяща служба от органа по назначаването съобразно предписанията на здравните органи;

4. майката, бащата, осиновителката или осиновителят се грижат за отглеждането на дете до навършването на 3-годишна възраст;

5. лицето е било президент или вицепрезидент на Република България, народен представител, конституционен съдия, председател или член на Сметната палата, главен прокурор, председател на Върховния административен и Върховния касационен съд, министър-председател, заместник министър-председател, министър, областен управител, заместник областен управител, кмет на община или заместник-кмет на община;

6. лицето е работило като член или експерт в политически кабинет;

7. в други случаи, установени със закон или акт на Министерския съвет.

Изчисляване на служебния стаж

Чл. 119. Изчисляването на служебния стаж се извършва по реда, определен в чл. 355 от Кодекса на труда.

Подзаконова уредба

Чл. 120. Министерският съвет издава наредба по прилагането на тази глава.

Глава осма.

ЗАЩИТА СРЕЩУ НЕЗАКОННО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Оспорване законността на прекратяването

Чл. 121. (1) Държавният служител има право да оспори законността на прекратяването на служебното си правоотношение пред органа по назначаването или пред съда чрез органа по назначаването и да иска:

1. отмяна на акта, с който то е прекратено;

2. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)

3. обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването;

4. поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение, вписано в служебната книжка или в други документи.

(2) Органът по назначаването може и по свой почин да отмени заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.

Оспорване законността на прекратяването

Чл. 121. (1) Държавният служител има право да оспори законността на прекратяването на служебното си правоотношение пред органа по назначаването или пред съда чрез органа по назначаването и да иска:

1. отмяна на акта, с който то е прекратено;

2. възстановяване на предишната държавна служба;

3. обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването;

4. поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение, вписано в служебната книжка или в други документи.

(2) Органът по назначаването може и по свой почин да отмени заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.

Възстановяване на предишната държавна служба

Чл. 122. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) При отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) По реда на ал. 1 се възстановява на предишната длъжност и държавен служител, чието служебно правоотношение е прекратено по реда на чл. 107, ал. 1, т. 1 поради влязла в сила оправдателна присъда.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Когато възстановен по реда на ал. 1 държавен служител не бъде допуснат да изпълнява съответната длъжност, той има право и на обезщетение в размер на брутната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения.

Възстановяване на предишната държавна служба

Чл. 122. (1) При възстановяване на държавния служител на предишната държавна служба от органа по назначаването или от съда, той може да я заеме, ако в 2-седмичен срок от получаването на съобщението за възстановяване се яви в службата, освен ако този срок не бъде спазен по уважителни причини.

(2) По реда на ал. 1 се възстановява на предишната служба и държавен служител, чието служебно правоотношение е прекратено по реда на чл. 107, т. 1 поради влязла в сила оправдателна присъда.

Вписване на промени в прекратяването

Чл. 123. (1) Когато актът за прекратяването на служебното правоотношение бъде отменен от органа по назначаването или от съда, или бъде поправено основанието за прекратяване на служебното правоотношение, настъпилата промяна се вписва в служебната книжка на държавния служител.

(2) Вписването в служебната книжка се извършва служебно.

Глава девета.

СПОРОВЕ

Подсъдност

Чл. 124. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., а относно замяната на думата "окръжния" с "административния" - в сила от 01.03.2007 г.) Споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на дисциплинарна отговорност са подсъдни на административните съдилища или Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс в зависимост от органа, издал съответния акт.

(2) Обжалването на актовете не спира тяхното изпълнение.

Подсъдност

Чл. 124. (1) Споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на дисциплинарна отговорност са подсъдни на окръжните съдилища по реда на Закона за административното производство или на Върховния административен съд по реда на Закона за Върховния административен съд в зависимост от органа, издал съответния акт.

(2) Обжалването на актовете не спира тяхното изпълнение.

Имуществени спорове

Чл. 125. Имуществените спорове по този закон се предявяват в 3-годишен срок по общия исков ред.

Безплатно производство

Чл. 126. По производствата по тази глава не се събират държавни такси.

Глава десета.

КОНТРОЛ (ИЗМ. - ДВ, БР. 95 ОТ 2003 Г., ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 24 ОТ 2006 Г.)

Контролни органи

Чл. 127. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Цялостният контрол по изпълнение на този закон се осъществява от Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Специализираната контролна дейност по спазването на законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба, и на правата и задълженията на страните по служебното правоотношение се извършва от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

(3) (Отм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., нова - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Контролът по ал. 1 и 2 се извършва от инспектори.

Контролни органи

Чл. 127. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Цялостният контрол по изпълнение на този закон се осъществява от министъра на държавната администрация и административната реформа.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) При изпълнение на контролните си правомощия министърът се подпомага от държавни и главни инспектори.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.)

Дейност на инспекторите

Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) (1) (Предишен текст на чл. 128, доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Инспекторите извършват общи и специализирани проверки по утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" годишен план, както и внезапни проверки по сигнали на ръководителите на инспекторатите в административните структури и на синдикалните организации или по жалби от държавни служители.

(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) За резултатите от всяка проверка инспекторът съставя протокол, който се подписва от него и от проверявания орган по назначаването, а при отказ - от един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват.

Дейност на инспекторите

Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) (1) (Предишен текст на чл. 128, доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Инспекторите извършват общи и специализирани проверки по утвърден от министъра на държавната администрация и административната реформа годишен план, както и внезапни проверки по сигнали на органите по назначаването, на ръководителите на инспекторатите в административните структури и на синдикалните организации или по жалби от държавни служители.

(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) За резултатите от всяка проверка инспекторът съставя протокол, който се подписва от него и от проверявания орган по назначаването, а при отказ - от един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват.

Дейност на инспекторите

Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Инспекторите извършват общи и специализирани проверки по утвърден от министъра на държавната администрация и административната реформа годишен план, както и внезапни проверки по сигнали на ръководителите на инспекторатите в административните структури и на синдикалните организации или по жалби от държавни служители.

Права на инспекторите

Чл. 129. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) В рамките на своята компетентност инспекторите имат право:

1. да изискват от органите по назначаването обяснения и представяне на всички необходими документи, книжа и сведения във връзка с упражняването на контрола;

2. да се осведомяват пряко от държавните служители по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола.

Задължения на инспекторите

Чл. 130. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Инспекторите са длъжни:

1. да пазят в тайна поверителните сведения, които са им станали известни във връзка с упражняването на контрола;

2. да пазят в тайна източника, от който е получен сигнал за нарушение на служебното правоотношение.

Задължителни предписания

Чл. 131. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани със законодателството за държавния служител, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях инспекторите дават задължителни предписания на органа по назначаването.

(2) Задължителните предписания се дават в протокола по чл. 128, ал. 2, като се определят действията, които органът по назначаването трябва да предприеме, както и срокът за тяхното изпълнение.

(3) Задължителните предписания могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението.

Задължителни предписания

Чл. 131. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани със законодателството за държавния служител, които са установени при проверките, инспекторите предлагат на министъра на държавната администрация и административната реформа или на оправомощено от него лице да издаде задължителни предписания на органа по назначаването за отстраняване на нарушенията.

Сигнална функция

Чл. 132. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Когато при проверките се установят нарушения, които съдържат данни за извършено престъпление или други правонарушения, инспекторите уведомяват органите на прокуратурата.

Сигнална функция

Чл. 132. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Когато при проверките се установят нарушения, които съдържат данни за извършено престъпление или други правонарушения, държавните инспектори уведомяват органите на прокуратурата.

Административнонаказателна отговорност (Загл. изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.)

Чл. 133. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Който не изпълни задължително предписание по чл. 131, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв.

(2) Който противозаконно пречи на контролен орган да изпълни служебните си задължения, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(3) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Орган по назначаването, който не изпълни задължително предписание по чл. 131, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., когато:

1. не е спазил изискването по чл. 9а, ал. 1 или срока по чл. 9а, ал. 3;

2. не е допуснал до участие в конкурс лице с трайно увреждане, което отговаря на обявените изисквания;

3. не е обявил конкурс за свободните длъжности, определени за хора с трайни увреждания съгласно чл. 10а, ал. 3;

4. е отказал да назначи кандидат с трайно увреждане, класиран на първо място в конкурс по чл. 10а, ал. 3.

(4) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Глобите по ал. 3 се внасят в приход на Агенцията за хората с увреждания за финансиране на проекти и програми за заетост и обучение.

Административнонаказателна отговорност (Загл. изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.)

Чл. 133. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Който не изпълни задължително предписание по чл. 131, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв.

(2) Който противозаконно пречи на контролен орган да изпълни служебните си задължения, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Отговорност за неизпълнение на задължително предписание

Чл. 133. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Който не изпълни задължително предписание, се наказва с глоба от 250 до 2000 лв.

(2) Който противозаконно пречи на контролен орган да изпълни служебните си задължения, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Установяване на нарушенията, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления

Чл. 134. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от инспекторите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" или от оправомощени от него длъжностни лица.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Установяване на нарушенията, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления

Чл. 134. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от инспекторите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Наказателните постановления се издават от министъра на държавната администрация и административната реформа или от оправомощено от него лице.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Установяване на нарушенията, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления

Чл. 134. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Неизпълнението на задължителните предписания и създаването на пречки за осъществяване на контрола за спазване статута на държавния служител се установяват с актове, съставени от инспекторите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Наказателните постановления се издават от министъра на държавната администрация и административната реформа или от оправомощено от него лице.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Глава десета.

КОНТРОЛ ЗА СПАЗВАНЕ НА СТАТУТА НА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ (ИЗМ. - ДВ, БР. 95 ОТ 2003 Г.)

Контролни органи

Чл. 127. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Цялостният контрол по изпълнението на този закон се упражнява от Министерския съвет.

(2) Специализираната контролна дейност по спазването на законодателството, свързано с държавната служба, се извършва от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" чрез държавни инспектори.

(3) За държавни инспектори могат да бъдат назначавани лица, които имат най-малко 10 години стаж в администрацията.

Дейност на инспекторите

Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Инспекторите извършват общи и специализирани проверки по утвърден от изпълнителния директор на агенцията и съгласуван с министъра на държавната администрация годишен план, както и внезапни проверки по сигнали на ръководителите на инспекторатите в административните структури и на синдикалните организации или по жалби от държавни служители.

Права на инспекторите

Чл. 129. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) В рамките на своята компетентност инспекторите имат право:

1. да изискват от органите по назначаването обяснения и представяне на всички необходими документи, книжа и сведения във връзка с упражняването на контрола;

2. да се осведомяват пряко от държавните служители по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола.

Задължения на инспекторите

Чл. 130. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Инспекторите са длъжни:

1. да пазят в тайна поверителните сведения, които са им станали известни във връзка с упражняването на контрола;

2. да пазят в тайна източника, от който е получен сигнал за нарушение на служебното правоотношение.

Задължителни предписания

Чл. 131. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани със статута на държавния служител и във връзка с изпълнението на неговите задължения, които са установени при проверките, държавните инспектори издават задължителни предписания на органите по назначаването за отстраняване на нарушенията.

Сигнална функция

Чл. 132. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Когато при проверките се установят нарушения, които съдържат данни за извършено престъпление или други правонарушения, държавните инспектори уведомяват органите на прокуратурата.

Отговорност за неизпълнение на задължително предписание

Чл. 133. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Който не изпълни задължително предписание на държавен инспектор, се наказва с глоба от 250 до 2000 лв.

(2) Който противозаконно пречи на контролен орган да изпълни служебните си задължения, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Установяване на нарушенията, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления

Чл. 134. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Неизпълнението на задължителните предписания и създаването на пречки за осъществяване на контрола за спазване статута на държавния служител се установяват с актове, съставени от инспекторите.

(2) Наказателните постановления се издават от директорите на областните инспекции по труда.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Допълнителни разпоредби

§ 1. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., нов - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) По смисъла на този закон "жени (служителки) в напреднал етап на лечение ин-витро" са жени (служителки), които са в етап на лечение чрез методите на асистирана репродукция, включващ периода от фоликуларната пункция до ембриотрансфера, но не повече от 20 дни.

§ 1. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

§ 1. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) "Свързани лица" по смисъла на този закон са:

1. (доп. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство, роднините по права линия - без ограничения, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и роднините по сватовство - до втора степен включително;

2. лицата, едното от които участва в управлението на дружество, в което другото лице притежава акции или дялове;

3. съдружниците;

4. дружество и лице, което участва в управлението на дружеството или притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството;

5. лицата, едното от които е направило дарение в полза на другото.

§ 1. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) "Свързани лица" по смисъла на този закон са:

1. съпрузите, роднините по права линия - без ограничения, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и роднините по сватовство - до втора степен включително;

2. лицата, едното от които участва в управлението на дружество, в което другото лице притежава акции или дялове;

3. съдружниците;

4. дружество и лице, което участва в управлението на дружеството или притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството;

5. лицата, едното от които е направило дарение в полза на другото.

Глава десета.

КОНТРОЛ ЗА СПАЗВАНЕ НА СТАТУТА НА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ

Държавна с административна комисия

Чл. 127. (1) Цялостният контрол за спазване на статута на държавния служител и за изпълнение на неговите задължения се осъществява от Държавна административна комисия при Министерския съвет.

(2) Съставът на Държавната административна комисия се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на държавната администрация.

Устройство на Държавната административна комисия

Чл. 128. Устройството и дейността на комисията се определят с акт на Министерския съвет.

Регистър

Чл. 129. Към Държавната административна комисия се води регистър на държавните служители. Обстоятелствата, които се вписват в регистъра, редът за вписване и ползване на информацията се уреждат с наредба, издадена от министъра на държавната администрация.

Информационен бюлетин

Чл. 130. Държавната административна комисия издава месечен бюлетин, в който се публикуват всички нейни решения, методически указания и информация за провежданите конкурси за държавни служители, както и всякаква друга информация във връзка с контрола за спазване на статута на държавния служител.

Задължителни предписания

Чл. 131. За предотвратяване и преустановяване на нарушения, свързани със статута на държавния служител и във връзка с изпълнение на неговите задължения, Държавната административна комисия може да дава задължителни предписания на органите по назначението за отстранение на нарушенията, свързани със статута на държавния служител.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1. (Предишен текст на § 1 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 1 септември 2000 г.) До приемането на закон по чл. 38, ал. 1 за социалното и здравното осигуряване на държавните служители се прилага режимът на работниците и служителите.

(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 1 септември 2000 г.) Социалното осигуряване по ал. 1 включва осигуряването по реда на Кодекса за задължително обществено осигуряване и по Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.

§ 1. До приемането на закон по чл. 38, ал. 1 за социалното и здравното осигуряване на държавните служители се прилага режимът на работниците и служителите.

§ 1а. (1) (Предишен текст на § 1 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 1 септември 2000 г., предишен § 1 - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) До приемането на закон по чл. 38, ал. 1 за социалното и здравното осигуряване на държавните служители се прилага режимът на работниците и служителите.

(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 1 септември 2000 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Социалното осигуряване по ал. 1 включва осигуряването по реда на Кодекса за социално осигуряване и по Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.

§ 2. (1) За служебен стаж по този закон се зачита и трудовият стаж, придобит до влизането в сила на закона.

(2) За служебен стаж по чл. 74, ал. 1 се зачита само трудовият стаж, придобит в организация на бюджетна издръжка до влизането в сила на закона.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) За стаж по чл. 164, ал. 1 - 7 от Закона за съдебната власт се зачита служебният стаж по този закон, придобит на длъжност, за която се изисква юридическо образование.

(4) Във връзка със социалното и здравното осигуряване за трудов стаж се зачита и служебният стаж, придобит при условията на този закон.

§ 2. (1) За служебен стаж по този закон се зачита и трудовият стаж, придобит до влизането в сила на закона.

(2) За служебен стаж по чл. 74, ал. 1 се зачита само трудовият стаж, придобит в организация на бюджетна издръжка до влизането в сила на закона.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) За стаж по чл. 164, ал. 1 - 5 от Закона за съдебната власт се зачита служебният стаж по този закон, придобит на длъжност, за която се изисква юридическо образование.

(4) Във връзка със социалното и здравното осигуряване за трудов стаж се зачита и служебният стаж, придобит при условията на този закон.

§ 2. (1) За служебен стаж по този закон се зачита и трудовият стаж, придобит до влизането в сила на закона.

(2) За служебен стаж по чл. 74, ал. 1 се зачита само трудовият стаж, придобит в организация на бюджетна издръжка до влизането в сила на закона.

(3) За стаж по чл. 127, ал. 1 - 4 от Закона за съдебната власт се зачита служебният стаж по този закон, придобит на длъжност, за която се изисква юридическо образование.

(4) Във връзка със социалното и здравното осигуряване за трудов стаж се зачита и служебният стаж, придобит при условията на този закон.

§ 3. Лицата, които до влизането в сила на закона са изпълнявали длъжност, определена за заемане от държавен служител, се назначават на длъжността, ако отговарят на изискванията по чл. 7 и в едномесечен срок от определянето на длъжността за заемане от държавен служител подадат заявление по чл. 8. С акта за назначаване им се присъжда определеният в Единния класификатор на длъжностите в администрацията ранг за заемането на длъжността.

§ 4. (1) Висящите трудови спорове за отмяна на незаконно уволнение и за възстановяване на предишната длъжност на служители, чиято длъжност е определена за заемане от държавен служител, се довършват по досегашния ред.

(2) В случаите по ал. 1 служителите, чиито искове за отмяна на незаконно уволнение и за възстановяване на предишната длъжност са уважени, в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение могат да подадат заявление по чл. 8, ако отговарят на изискванията по чл. 7 и длъжността, която са изпълнявали до влизането в сила на този закон и на която се възстановяват, съществува в съответната администрация.

(3) Служебното правоотношение на държавен служител, който заема длъжността, на която се възстановява служителят в случаите по ал. 1 и 2, се прекратява, като той запазва придобития си ранг и има право на обезщетение в трикратен размер на брутната му заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение.

(4) Правата на лицата по § 3, придобити по трудовото правоотношение, се запазват доколкото са предвидени и в този закон.

§ 5. Статутът на държавните служители се прилага и за определени от Народното събрание и от Президента на Република България служители в техните администрации.

§ 6. (1) Системата на ранговете и длъжностите не се прилага за служителите на Министерството на външните работи, когато те изпълняват представителна държавна служба в чужбина.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Министърът на външните работи издава наредба за условията и реда за приравняване на ранговете на служителите по ал. 1 към ранговете по този закон.

§ 6. (1) Системата на ранговете и длъжностите не се прилага за служителите на Министерството на външните работи, когато те изпълняват представителна държавна служба в чужбина.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Министърът на държавната администрация и административната реформа и министърът на външните работи издават наредба за условията и реда за приравняване на ранговете на служителите по ал. 1 към ранговете по този закон.

§ 6. (1) Системата на ранговете и длъжностите не се прилага за служителите на Министерството на външните работи, когато те изпълняват представителна държавна служба в чужбина.

(2) Министърът на държавната администрация и министърът на външните работи издават наредба за условията и реда за приравняване на ранговете на служителите по ал. 1 към ранговете по този закон.

§ 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Държавен служител, който бъде избран за народен представител, министър, кмет или бъде назначен за областен управител или за орган по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, има право след прекратяване на пълномощията му да заеме предишната си длъжност. За времето на отсъствието му на същата длъжност може да бъде назначено друго лице като заместник. В случаите, когато тази длъжност е закрита, на лицето се предлага друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Правата по ал. 1 имат и членовете на политическите кабинети, съветниците и експертите към тях.

§ 7. (1) Когато държавен служител бъде избран за народен представител, председател на общински съвет или кмет, той запазва придобития си ранг. На неговата длъжност може да бъде назначен друг държавен служител за срока на мандата му.

(2) Правата по ал. 1 имат и членовете на политическите кабинети и експертите към тях.

§ 8. (1) Актовете по прилагането на този закон се издават в срок 6 месеца от влизането му в сила.

(2) В срока по ал. 1 Министерският съвет внася в Народното събрание необходимите законопроекти за изменение и допълнение на специалните закони, уреждащи правното положение на лица, които са държавни служители по смисъла на този закон.

§ 8а. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г., обявен за противоконституционен с РКС № 12 от 2010 г. - ДВ, бр. 91 от 2010 г.) Неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г.

§ 8а. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г.

§ 8б. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) (1) За 2010 г. не се предоставя представително облекло по чл. 40, ал. 1.

(2) В едномесечен срок от влизането в сила на закона министърът на финансите извършва произтичащите от ал. 1 промени по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и на бюджетните взаимоотношения с общините за 2010 г. по предложение на съответните разпоредители с бюджетни кредити.

§ 8в. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) Неизползваният платен годишен отпуск или част от него за 2010 г., включително и отложеният по реда на чл. 59, ал. 1, може да се ползва до 31 декември 2012 г.

§ 8г. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) Графикът за ползването на платения годишен отпуск за 2011 г. се утвърждава по реда на чл. 57, ал. 2 до 31 март 2011 г.

§ 9. В чл. 20, ал. 2 от Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 155 от 1998 г., бр. 26 и 50 от 1999 г.) след думите "съотношение 7:1" се добавя ново изречение:

"Осигурителните вноски на държавните служители са за сметка на държавния бюджет."

§ 10. В чл. 2, ал. 3 от Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1999 г. (ДВ, бр. 155 от 1998 г.) след думите "осигурителния им доход" се поставя запетая и се добавя "с изключение на държавните служители, която вноска се поема от държавния бюджет".

§ 11. В чл. 41 от Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова т. 2:

"2. за държавните служители от държавния бюджет;".

2. Досегашните т. 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 стават съответно т. 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10.

§ 12. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г., бр. 69 от 1995 г. - Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г., бр. 52 от 1998 г. -Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51 от 1999 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 325 се създава т. 12:

"12. поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител."

2. В чл. 327 се създава т. 9:

"9. постъпва на държавна служба."

3. В чл. 351 след думата "закон" се поставя запетая и се добавя "както и времето, през което лицето е работило като държавен служител".

§ 13. В чл. 114 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12 от 1999 г.) след думите "и при други работодатели" се добавя "с изключение на държавните служители".

§ 14. В чл. 9, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани (обн. ДВ, бр. 60 от 1988 г.; изм. бр. 59 от 1993 г. и бр. 12 от 1996 г.) след думите "Кодекса на труда" се добавя "Закона за държавния служител".

§ 15. В Указ № 2472 за административно-правното обслужване на населението (обн., ДВ, бр. 61 от 1985 г.; попр., бр. 63 от 1985 г.; изм., бр. 36 от 1986 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Член 6 се отменя.

2. В чл. 27 се правят следните изменения:

а) в ал. 1 думите "от 20 до 100 лв." се заменят с "от 20 000 до 40 000 лв.";

б) в ал. 2 думите "от 40 до 200 лв." се заменят с "от 40 000 до 80 000 лв.".

3. В чл. 28 се правят следните изменения:

а) в ал. 1 думите "непосредствено по-горестоящия орган и на Комитета за териториално и селищно устройство" се заменят с "Държавната административна комисия и на съответните администрации";

б) в ал. 2 думите "от председателя на Комитета за териториално и селищно устройство, от ръководителите на съответните ведомства и от председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети (Столичния народен съвет)" се заменят с "от Държавната административна комисия и ръководителите на съответните администрации".

4. Навсякъде в указа думите "Комитета за териториално и селищно устройство" се заменят с "министъра на държавната администрация".

§ 16. В чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г., бр. 11, 15, 59, 85 и 89 от 1998 г., бр. 51 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 3:

"(3) Когато държавен служител при изпълнение на държавната служба не изпълни или наруши задължения, произтичащи от актовете по ал. 1 и 2, се наказва с глоба от 40 000 до 300 000 лв."

2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.

§ 17. В Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 130 от 1998 г.; бр. 8 от 1999 г. - Решение № 2 на Конституционния съд от 1999 г.) се правят следните допълнения:

1. Създава се чл. 19а:

"Чл. 19а. (1) Министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите, заместник-министрите, областните управители, заместник областните управители, кметовете на общини и заместник-кметовете на общини имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение.

(2) Лицата по чл. 19, ал. 4 имат статут на държавни служители."

2. В чл. 28, ал. 3, изречение второ след думите "се назначават" се добавя "по трудов договор".

§ 18. Законът се приема в изпълнение на чл. 116, ал. 2 от Конституцията на Република България.

§ 19. (1) Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник".

(2) Разпоредбите на чл. 68 влизат в сила от 1 януари 2000 г.

§ 20. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.

-------------------------

Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 16 юни 1999 г. и на 21 юли 1999 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ

(ОБН. - ДВ, БР. 95 ОТ 2003 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 24 ОТ 2006 Г.)

§ 69. (1) Държавната административна комисия се закрива.

(2) Министерският съвет в едномесечен срок от влизането в сила на закона урежда отношенията, свързани със закриването на комисията по ал. 1.

(ОБ. - ДВ, БР. 95 ОТ 2003 Г.)

§ 69. (1) Държавната административна комисия се закрива.

(2) Министерският съвет в едномесечен срок от влизането в сила на закона урежда отношенията, свързани със закриването на комисията по ал. 1.

§ 70. Съставът на дисциплинарните съвети се привежда в съответствие с изискванията на този закон в тримесечен срок от влизането му в сила.

§ 71. По взаимно писмено споразумение между страните по служебното правоотношение неползваните до 1 януари 2003 г. платени годишни отпуски или части от тях могат да бъдат компенсирани с обезщетение, определено по реда на чл. 60, независимо че служебното правоотношение не е прекратено.

§ 72. Считано от 1 януари 2004 г., държавните служители, притежаващи седми до трети старши ранг, се преназначават на същата длъжност с ранг пети до първи старши ранг, притежаващите втори и първи старши ранг се преназначават с първи старши ранг.

§ 73. В случаите, когато до изтичането на срока на служебното правоотношение назначените във връзка с чл. 17, ал. 1 от Закона за администрацията държавни служители придобият изискуемия ранг или професионален опит, служебното им правоотношение се преобразува в безсрочно.

§ 74. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Служебните правоотношения на главните секретари, назначени срочно по чл. 9 от Закона за администрацията, се смятат за безсрочни от влизане в сила на този закон.

§ 74. Служебните правоотношения на административните секретари, назначени срочно по чл. 9 от Закона за администрацията, се смятат за безсрочни от влизане в сила на този закон.

§ 75. (1) В едномесечен срок от обнародването на Единния класификатор на длъжностите в администрацията лицата, които заемат по трудово правоотношение длъжност, определена за заемане от държавен служител, се назначават на длъжността, ако отговарят на изискванията на чл. 7 и в 14-дневен срок от определянето на длъжността за заемане от държавен служител подадат заявление по чл. 8. С акта за назначаване им се определя посоченият в Единния класификатор на длъжностите в администрацията ранг за заемането на длъжността.

(2) Алинея 1 се прилага съответно и за служителите в администрациите на другите органи на държавна власт, предвидени в Конституцията.

(3) За лицата по ал. 1 и 2 не се прилага чл. 12, ал. 1.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 83. Разпоредбите на § 16, 25, 28, 30, 33 и чл. 73, ал. 2 от § 37 влизат в сила от 1 януари 2004 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ

(ОБН. - ДВ, БР. 70 ОТ 2004 Г., В СИЛА ОТ 01.08.2004 Г.)

§ 2. Разпоредбите на § 37, 38 и 39 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 52 от 2004 г.) се прилагат съответно и за държавния служител.

§ 3. Законът влиза в сила от 1 август 2004 г.

Допълнителни разпоредби

КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ

(ОБН. - ДВ, БР. 24 ОТ 2006 Г.)

§ 35. Навсякъде в закона думите "министърът на държавната администрация" и "министъра на държавната администрация" се заменят съответно с "министърът на държавната администрация и административната реформа" и "министъра на държавната администрация и административната реформа".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ

(ОБН. - ДВ, БР. 24 ОТ 2006 Г.)

§ 36. (1) Когато една длъжност, която се изпълнява по трудово правоотношение, бъде определена с нормативен акт за заемане от държавен служител, в едномесечен срок от влизането в сила на акта лицето се назначава за държавен служител. Назначаването се извършва, ако служителят отговаря на изискванията на чл. 7 и подаде заявление по чл. 8 в 14-дневен срок от влизането в сила на нормативния акт.

(2) Изтеклият до момента на преобразуване на правоотношението срок за изпитване, определен с трудовия договор, се включва в срока по чл. 12. За лица, заемали длъжността по безсрочно трудово правоотношение, разпоредбата на чл. 12 не се прилага.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 38. Разпоредбата на § 11 влиза в сила от 1 януари 2007 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ

(ОБН. - ДВ, БР. 70 ОТ 2004 Г., В СИЛА ОТ 01.08.2004 Г.)

§ 2. Разпоредбите на § 37, 38 и 39 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 52 от 2004 г.) се прилагат съответно и за държавния служител.

§ 3. Законът влиза в сила от 1 август 2004 г.

Допълнителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ

(ОБН. - ДВ, БР. 24 ОТ 2006 Г.)

§ 35. Навсякъде в закона думите "министърът на държавната администрация" и "министъра на държавната администрация" се заменят съответно с "министърът на държавната администрация и административната реформа" и "министъра на държавната администрация и административната реформа".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ

(ОБН. - ДВ, БР. 24 ОТ 2006 Г.)

§ 36. (1) Когато една длъжност, която се изпълнява по трудово правоотношение, бъде определена с нормативен акт за заемане от държавен служител, в едномесечен срок от влизането в сила на акта лицето се назначава за държавен служител. Назначаването се извършва, ако служителят отговаря на изискванията на чл. 7 и подаде заявление по чл. 8 в 14-дневен срок от влизането в сила на нормативния акт.

(2) Изтеклият до момента на преобразуване на правоотношението срок за изпитване, определен с трудовия договор, се включва в срока по чл. 12. За лица, заемали длъжността по безсрочно трудово правоотношение, разпоредбата на чл. 12 не се прилага.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 38. Разпоредбата на § 11 влиза в сила от 1 януари 2007 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)

§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:

1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 - относно отмяната на глава трета, раздел II "Обжалване по съдебен ред", § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 - 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 - 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 - относно замяната на думата "окръжния" с "административния" и замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София", които влизат в сила от 1 март 2007 г.;

2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;

3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.)

§ 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на:

1. част седма "Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз";

2. параграф 2, ал. 4;

3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора "а" "Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи" с чл. 307а - 307д и част седма "Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения" с чл. 502 - 507;

4. параграф 4, ал. 2;

5. параграф 24;

6. параграф 60,

които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ

(ОБН. - ДВ, БР. 43 ОТ 2008 Г.)

§ 26. Наредбата по чл. 81в, ал. 6 от закона и по чл. 120а, ал. 5 от Кодекса на труда се издава в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОН ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И РАЗКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ

(ОБН. - ДВ, БР. 94 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2009 Г.)

§ 14. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г. с изключение на § 3 и 4, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

Допълнителни разпоредби

КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ

(ОБН. - ДВ, БР. 108 ОТ 2008 Г.)

§ 10. Навсякъде в закона думите "Института по публична администрация и европейска интеграция" и "Институтът по публична администрация и европейска интеграция" се заменят съответно с "Института по публична администрация" и "Институтът по публична администрация".

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ

(ОБН. - ДВ, БР. 108 ОТ 2008 Г.)

§ 11. Органът по назначаването е длъжен в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон да осигури свободен достъп на хората с увреждания до сградите, в които администрацията осъществява своята дейност, чрез преодоляване на съответните архитектурни, транспортни и други бариери.

§ 12. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон органът по назначаването е длъжен да определи длъжности по служебно правоотношение за хора с трайни увреждания при спазване на чл. 9а, ал. 1.

§ 13. Длъжностите, заети по служебно правоотношение от хора с трайни увреждания до влизането в сила на този закон, се включват в броя на определените по чл. 9а, ал. 1 длъжности.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОН ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(ОБН. - ДВ, БР. 35 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 12.05.2009 Г.)

§ 46. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 74 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 15.09.2009 Г.)

§ 48. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г.

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА

(ОБН. - ДВ, БР. 103 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 29.12.2009 Г.)

§ 15. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ

(ОБН. - ДВ, БР. 46 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 18.06.2010 Г.)

§ 3. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА

(ОБН. - ДВ, БР. 58 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 30.07.2010 Г.)

§ 25. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на:

1. параграф 21, т. 1, който влиза в сила от 1 януари 2011 г.;

2. параграф 11 и § 21, т. 4, буква "а", които влизат в сила от 1 януари 2012 г.

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ

(ОБН. - ДВ, БР. 77 ОТ 2010 Г.)

§ 10. (1) Министерският съвет привежда в съответствие с този закон наредбите по чл. 2, ал. 4 и чл. 8, ал. 2 в срок до три месеца от влизането му в сила.

(2) Издадените до влизането в сила на този закон подзаконови нормативни актове от министъра на държавната администрация и административната реформа запазват действието си до привеждане в съответствие с този закон на наредбите по ал. 1.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И РАЗКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ

(ОБН. - ДВ, БР. 97 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 10.12.2010 Г.)

§ 61. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на:

1. параграф 11 относно чл. 22а - 22д, който влиза в сила от 1 януари 2011 г.;

2. параграфи 7, 8, 9, § 11 относно чл. 22е - 22и и § 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22 и 23, които влизат в сила от 1 април 2011 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 1 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 04.01.2011 Г.)

§ 136. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на § 20, т. 2, който влиза в сила от 1 януари 2010 г., и § 69 относно чл. 196, т. 2, който влиза в сила от 1 март 2011 г.

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА

(ОБН. - ДВ, БР. 18 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2011 Г.)

§ 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ

(ОБН. - ДВ, БР. 43 ОТ 2008 Г.)

§ 26. Наредбата по чл. 81в, ал. 6 от закона и по чл. 120а, ал. 5 от Кодекса на труда се издава в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И РАЗКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ

(ОБН. - ДВ, БР. 94 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2009 Г.)

§ 14. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г. с изключение на § 3 и 4, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

Допълнителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ

(ОБН. - ДВ, БР. 108 ОТ 2008 Г.)

§ 10. Навсякъде в закона думите "Института по публична администрация и европейска интеграция" и "Институтът по публична администрация и европейска интеграция" се заменят съответно с "Института по публична администрация" и "Институтът по публична администрация".

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ

(ОБН. - ДВ, БР. 108 ОТ 2008 Г.)

§ 11. Органът по назначаването е длъжен в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон да осигури свободен достъп на хората с увреждания до сградите, в които администрацията осъществява своята дейност, чрез преодоляване на съответните архитектурни, транспортни и други бариери.

§ 12. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон органът по назначаването е длъжен да определи длъжности по служебно правоотношение за хора с трайни увреждания при спазване на чл. 9а, ал. 1.

§ 13. Длъжностите, заети по служебно правоотношение от хора с трайни увреждания до влизането в сила на този закон, се включват в броя на определените по чл. 9а, ал. 1 длъжности.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(ОБН. - ДВ, БР. 35 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 12.05.2009 Г.)

§ 46. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".