Чл. 2. (1) Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията.

(2) Електронното изявление може да съдържа и несловесна информация.

Електронен документ

Чл. 3. (1) Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано.

(2) Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ.

Автор и титуляр на електронното изявление

Чл. 4. Автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление.

Адресат на електронното изявление

Чл. 5. Адресат на електронното изявление може да бъде лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма.

Посредник при електронното изявление

Чл. 6. (1) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Посредник при електронното изявление е лице, което по възлагане от титуляря, автора или адресата изпраща, получава, записва или съхранява електронно изявление или извършва други услуги, свързани с него.

(2) Посредникът при електронното изявление е длъжен да:

1. разполага с техническо и технологично оборудване, което да осигурява надеждност на използваните системи;

2. поддържа персонал, притежаващ необходимите експертни знания, опит и квалификация;

3. осигурява условия за точно определяне на времето и източника на предаваните електронни изявления;

4. използва надеждни системи за съхраняване на информацията по т. 3;

5. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) съхранява информацията по т. 3 в срок от една година.

(3) Посредникът при електронното изявление отговаря за причинените вреди от неизпълнение на задълженията му по ал. 2.

Посредник при електронното изявление

Чл. 6. (1) Посредник при електронното изявление е лице, което по възлагане от титуляра изпраща, получава, записва или съхранява електронно изявление или извършва други услуги, свързани с него.

(2) Посредникът при електронното изявление е длъжен да:

1. разполага с техническо и технологично оборудване, което да осигурява надеждност на използваните системи;

2. поддържа персонал, притежаващ необходимите експертни знания, опит и квалификация;

3. осигурява условия за точно определяне на времето и източника на предаваните електронни изявления;

4. използва надеждни системи за съхраняване на информацията по т. 3;

5. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) съхранява информацията по т. 3 в срок от две години.

Посредник при електронното изявление

(2) Посредникът при електронното изявление е длъжен да:

1. разполага с техническо и технологично оборудване, което да осигурява надеждност на използваните системи;

2. поддържа персонал, притежаващ необходимите експертни знания, опит и квалификация;

3. осигурява условия за точно определяне на времето и източника на предаваните електронни изявления;

4. използва надеждни системи за съхраняване на информацията по т. 3;

5. съхранява информацията по т. 3 в срок от шест месеца.

Грешка при предаване на електронно изявление

Чл. 7. Титулярят носи риска от грешки при предаване на електронно изявление, освен ако адресатът не е положил дължимата грижа.

Потвърждаване на получаването на електронното изявление (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Потвърждаване на получаването на електронно изявление не е необходимо, за да се смята, че е получено от адресата, освен ако страните са уговорили друго. Ако страните са уговорили, че се изисква потвърждаване на получаването и не е посочен срок за това, потвърждаването трябва да бъде извършено в разумен срок.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)

(3) Потвърждаването на получаването не удостоверява съдържанието на електронното изявление.

Получаване на електронното изявление

Чл. 8. (1) Електронното изявление се смята за получено, ако адресатът потвърди получаването.

(2) Ако не е посочен срок за потвърждаване на получаването, потвърждаването трябва да бъде извършено в разумен срок.

(3) Потвърждаването на получаването не удостоверява съдържанието на електронното изявление.

Време на изпращане на електронното изявление

Чл. 9. Електронното изявление е изпратено с постъпването му в информационна система, която не е под контрола на автора.

Време на получаване на електронното изявление

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) (1) Електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. Ако адресатът не е посочил конкретна информационна система, изявлението е получено с постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило.

(2) Ако е уговорено потвърждаване, електронното изявление е получено с изпращането на потвърждаване от адресата за получаването му.

Време на получаване на електронното изявление

Чл. 10. (1) Електронното изявление е получено с изпращането на потвърждение от адресата за получаването му.

(2) Ако потвърждаване не се изисква, електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. Ако адресатът не е посочил информационна система, изявлението е получено с постъпването му в информационната система на адресата, а ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило.

Време на узнаване на електронното изявление

Чл. 11. Смята се, че адресатът на електронното изявление е узнал съдържанието му в разумен срок след неговото получаване.

Място на изпращане и получаване на електронното изявление

Чл. 12. (1) Електронното изявление се смята изпратено в мястото на дейност на неговия титуляр.

(2) Електронното изявление се смята получено в мястото на дейност на неговия адресат.

(3) Ако титулярят или адресатът на изявлението има повече от едно място на дейност, за място на дейност се смята това, което е в най-тясна връзка с изявлението и неговото изпълнение, като се държи сметка за обстоятелствата, които са били известни на титуляря и на адресата или са били взети предвид от тях по всяко време преди или при извършване на изявлението.

(4) Ако титулярят или адресатът няма място на дейност, взема се предвид неговото постоянно местопребиваване.

Електронен подпис

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) (1) Електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство.

(2) Усъвършенстван електронен подпис е електронен подпис, който:

1. дава възможност за идентифициране на автора;

2. е свързан по уникален начин с автора;

3. е създаден със средства, които са под контрола единствено на автора, и

4. е свързан с електронното изявление по начин, който осигурява установяването на всякакви последващи промени.

(3) Квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията на чл. 16.

(4) Електронният подпис по ал. 3 има значението на саморъчен подпис. Страните могат да уговорят, че ще признават стойността на електронния подпис по ал. 1 и 2 на саморъчен в отношенията помежду си.

Електронен подпис

Чл. 13. (1) Електронен подпис е:

1. всяка информация, свързана с електронното изявление по начин, съгласуван между автора и адресата, достатъчно сигурен с оглед нуждите на оборота, който:

а) разкрива самоличността на автора;

б) разкрива съгласието на автора с електронното изявление, и

в) защитава съдържанието на електронното изявление от последващи промени;

2. усъвършенстваният електронен подпис;

3. универсалният електронен подпис.

(2) Електронният подпис по т. 1 и 2 има значението на саморъчен подпис, освен ако титуляр или адресат на електронното изявление е държавен орган или орган на местното самоуправление.

(3) Универсалният електронен подпис има значението на саморъчен подпис по отношение на всички. Министерският съвет определя държавните органи, които могат да използват в отношенията помежду им друг вид електронен подпис.

Тайна на данните за създаване на електронния подпис

Чл. 14. Никой освен автора няма право на достъп до данните за създаване на електронния подпис.

Оспорване на електронния подпис

Чл. 15. (1) Лицето, посочено като титуляр или автор на електронното изявление, не може да оспори авторството спрямо адресата, ако изявлението е подписано с електронен подпис, когато:

1. изявлението е отправено чрез информационна система, предназначена да работи в автоматичен режим, или

2. изявлението е извършено от лице, на което е предоставен достъп до начина на идентифициране.

(2) Алинея 1, т. 2 не се прилага от момента, в който адресатът получи уведомление, че електронното изявление не изхожда от автора и адресатът има достатъчно време да съобрази поведението си с уведомлението.

(3) Алинея 1 не се прилага, когато адресатът на изявлението не е положил дължимата грижа.

Глава трета.

КВАЛИФИЦИРАН ЕЛЕКТРОНЕН ПОДПИС (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2011 Г.)

Раздел I.

Общи положения

Определение

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) (1) Квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който:

1. е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа, и

2. е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа.

(2) Изискванията към алгоритмите за създаване и проверка на квалифицирания електронен подпис се определят с наредба на Министерския съвет.

(3) Квалифицирани електронни подписи са:

1. усъвършенстваните електронни подписи на Комисията за регулиране на съобщенията, с които тя подписва актовете, издавани въз основа на правомощията є по закон;

2. усъвършенстваните електронни подписи на доставчиците на удостоверителни услуги.

Устройство за сигурно създаване и проверка на квалифициран електронен подпис (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) (1) Когато създават квалифициран електронен подпис, авторите използват устройство за сигурно създаване на подписа, което гарантира, че:

1. данните за създаване на електронния подпис могат да се използват само при създаването му и тяхната сигурност е надеждно защитена;

2. данните за създаване на електронния подпис не могат да бъдат извлечени и подписът е защитен срещу подправяне;

3. данните за създаване на електронния подпис могат да бъдат защитени от автора срещу използването им от други лица;

4. съдържанието на изявлението е достъпно за автора и остава непроменено до създаването на електронния подпис.

(2) Лицата, които извършват проверка на квалифициран електронен подпис, прилагат механизъм, който гарантира, че:

1. данните за проверка на електронния подпис съответстват на данните, визуализирани пред лицето, извършващо проверката;

2. подписът е надлежно проверен и резултатите от тази проверка са визуализирани пред лицето, извършващо проверката;

3. съдържанието на подписаното изявление може да бъде надлежно установено;

4. авторството и валидността на удостоверението за електронен подпис към момента на проверката са надлежно проверени;

5. резултатите от проверката и идентичността на автора са правилно възпроизведени;

6. използването на псевдоним е ясно обозначено;

7. всички промени, свързани със сигурността, могат да бъдат установени.

Тайна на частния ключ

Чл. 18. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)

Раздел II.

Доставчици на удостоверителни услуги

Дейност на доставчиците на удостоверителни услуги

Чл. 19. (1) Доставчик на удостоверителни услуги е лице, което:

1. (доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) издава удостоверения по чл. 24 и 40 и води регистър за тях;

2. предоставя на всяко трето лице достъп до публикуваните удостоверения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Доставчикът на удостоверителни услуги може да предоставя услуги по създаване на частен и публичен ключ за квалифициран електронен подпис.

(3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Доставчикът на удостоверителни услуги е лице, осъществяващо публични функции.

Организации за доброволна акредитация

Чл. 20. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)

Изисквания към дейността на доставчиците на удостоверителни услуги

Чл. 21. (1) Доставчиците на удостоверителни услуги осъществяват своята дейност, като:

1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) поддържат разполагаеми средства или разполагат със застраховка, които им осигуряват възможност за извършване на дейностите в съответствие с изискванията на този закон, включително покриват вредите от неизпълнение на задълженията им по този закон;

2. (отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)

3. разполагат с техническо оборудване и технологии, които осигуряват надеждност на използваните системи и техническа и криптографска сигурност на осъществяваните чрез тях процеси;

4. (изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) поддържат персонал, притежаващ необходимите експертни знания, опит и квалификация за извършване на дейността, по-специално в областта на технологията на квалифицираните електронни подписи, както и добро познаване на процедурите за сигурност. Персоналът осъществява задълженията си, като спазва административни и управленски процедури, установени в съответствие с общоприети стандарти;

5. осигуряват условия за точно определяне на времето на издаване, спиране, възобновяване и прекратяване на действието на удостоверенията;

6. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) осигуряват мерки срещу подправяне на удостоверенията, а когато предлагат услугата създаване на частен и публичен ключ, осигуряват поверителността на процеса по създаване на данните;

7. използват надеждни системи за съхраняване и управление на удостоверенията, които осигуряват:

а) (доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) само надлежно овластени служители да имат достъп за внасяне на промени в статуса на удостоверенията;

б) (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) установяване на автентичността на информацията;

в) възможност за ограничен достъп до публикуваните удостоверения;

г) възникването на технически проблеми във връзка със сигурността да става незабавно достояние на обслужващия персонал;

д) (отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)

8. (доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) осигуряват поддържането на сигурен и надежден регистър и възможност за незабавно спиране и прекратяване на действията на удостоверенията;

9. (изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 05.02.2002 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) уведомяват предварително Комисията за регулиране на съобщенията за започването на дейност по чл. 19, ал. 1;

10. (нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) съхраняват цялата информация, отнасяща се до удостоверенията за квалифициран подпис, от момента на получаването й за срок 10 години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Министерският съвет приема наредба по ал. 1, т. 1 и 3.

(3) Доставчикът на удостоверителни услуги не може да използва съхраняваната от него информация за цели, различни от тези, свързани с неговата дейност. Той може да предоставя на трети лица само съдържащата се в удостоверенията информация.

Задължения на доставчика на удостоверителни услуги

Чл. 22. Доставчикът на удостоверителни услуги е длъжен:

1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) да издава удостоверение по искане на всяко лице, като предварително го информира дали е акредитиран;

2. да информира лицата, желаещи да им бъде издадено удостоверение, за условията за издаване и използване на удостоверението, включително за ограниченията на неговото действие, както и за процедурите за подаване на жалби и за решаване на спорове;

3. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) когато издава удостоверения, да проверява чрез допустимите средства самоличността, съответно идентичността, на автора и на титуляря на квалифицирания електронен подпис и ако е необходимо - други данни за тези лица, включени в удостоверението;

4. (доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) да публикува издаденото удостоверение, така че трети лица да имат достъп до него съгласно указанията на автора, съответно на титуляря;

5. да не съхранява или копира данни за създаване на частни ключове;

6. да предприема незабавни действия във връзка със спирането, възобновяването и прекратяването на действието на удостоверението при установяване на съответните основания за това;

7. незабавно да уведомява автора и титуляря за обстоятелства относно валидността или надеждността на издаденото удостоверение.

8. (отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)

Отношения с титуляря

Чл. 23. Отношенията между доставчика на удостоверителни услуги и титуляря се уреждат с писмен договор.

Раздел III.

Удостоверения за квалифициран електронен подпис (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)

Удостоверение

Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Удостоверението е електронен документ, издаден и подписан от доставчика на удостоверителни услуги, който съдържа:

1. указание, че удостоверението е издадено за квалифициран електронен подпис;

2. наименованието и адреса на доставчика на удостоверителни услуги, както и указание за държавата, в която е установил своята дейност;

3. името или псевдонима на автора на електронния подпис;

4. особени атрибути, свързани с автора, ако удостоверението се издава за конкретна цел, както и ако доставчикът поддържа политика за издаване на удостоверения с вписване на такива атрибути;

5. публичния ключ, съответстващ на държания от автора частен ключ за създаване на квалифицирания електронен подпис;

6. усъвършенствания електронен подпис на доставчика на удостоверителни услуги;

7. срока на действие на удостоверението;

8. ограниченията на действието на подписа по отношение на целите и/или на стойността на сделките, ако удостоверението е издадено с ограничения на удостоверителното действие;

9. уникалния идентификационен код на удостоверението;

10. указание за акредитацията на доставчика, когато той е акредитиран.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)

(4) Титулярят и авторът са длъжни да уведомяват незабавно доставчика на удостоверителни услуги за настъпили промени в обстоятелствата, посочени в удостоверението.

(5) Промените на обстоятелствата, посочени в удостоверението, не могат да бъдат противопоставени на трети добросъвестни лица.

Издаване на удостоверение

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Доставчикът на удостоверителни услуги издава удостоверение по писмено искане на автора.

(2) Искането по ал. 1 се удовлетворява, ако:

1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) изхожда от автора или от надлежно овластено от него лице;

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) информацията относно автора, представена за включване в удостоверението, е вярна и пълна, и

3. частният ключ:

а) (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) се държи от автора;

б) (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) е технически годен да бъде използван за създаване на квалифициран електронен подпис, и

в) (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) съответства на публичния ключ, така че чрез публичния ключ може да се удостовери, че определен квалифициран електронен подпис е създаден с частния ключ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Ако се иска вписване в удостоверението на титуляр, от името на когото ще се извършват изявленията, искането се удовлетворява, ако са спазени изискванията на ал. 2, т. 2 и 3, и:

1. искането изхожда от титуляря или от надлежно овластено от него лице, и

2. информацията относно титуляря, представена за включване в удостоверението, е вярна и пълна.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)

(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Доставчикът на удостоверителни услуги издава незабавно удостоверението посредством публикуването му в регистъра на удостоверенията.

(6) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Авторът, съответно титулярят, може да възрази, ако издаденото удостоверение съдържа грешки или непълноти, в тридневен срок от публикуването му в регистъра. Те се отстраняват незабавно от доставчика чрез издаване на ново удостоверение без заплащане на възнаграждение, освен ако се дължат на предоставяне на неверни данни. При липса на възражение се смята, че съдържанието на удостоверението е прието.

Спиране и възобновяване на действието на удостоверението

Чл. 26. (1) Освен ако е уговорено друго, доставчикът на удостоверителни услуги има право да спре действието на издадено от него удостоверение за необходимия според обстоятелствата срок, но за не повече от 48 часа, ако съществува основателно съмнение, че действието на удостоверението следва да бъде прекратено.

(2) Освен ако е уговорено друго, доставчикът на удостоверителни услуги е длъжен да спре действието на издадено от него удостоверение за необходимия според обстоятелствата срок, но за не повече от 48 часа:

1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) по искане на автора или титуляря, съответно на автора, без да е длъжен да се увери в самоличността или в представителната власт на автора;

2. по искане на лице, за което според обстоятелствата е видно, че може да знае за нарушения на сигурността на частния ключ, като представител, съдружник, служител, член на семейството и др.;

3. (изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 05.02.2002 г.) по искане на Комисията за регулиране на съобщенията.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 05.02.2002 г.) При непосредствена опасност за интересите на трети лица или при наличие на достатъчно данни за нарушение на закона председателят на Комисията за регулиране на съобщенията може да задължи съответния доставчик на удостоверителни услуги да спре действието на удостоверението за необходимия според обстоятелствата срок, но за не повече от 48 часа.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Доставчикът на удостоверителни услуги незабавно уведомява автора и титуляря за спирането на действието на удостоверението.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Спирането на действието на удостоверението се извършва чрез временното му вписване в списъка на прекратените удостоверения.

(6) Действието на удостоверението се възобновява:

1. с изтичането на срока на спиране;

2. (изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 05.02.2002 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) от доставчика на удостоверителни услуги - при отпадане на основанието за спиране или по искане на автора или титуляря, след като доставчикът на удостоверителни услуги, съответно Комисията за регулиране на съобщенията, се е уверил/а, че той е узнал причината за спирането, както и че искането за възобновяване е направено вследствие на узнаването.

(7) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Възобновяването на действието на удостоверението заличава правните последици на спирането.

Прекратяване действието на удостоверението

Чл. 27. (1) Действието на удостоверението се прекратява:

1. с изтичането на срока;

2. при смърт или поставяне под запрещение на физическото лице - доставчик на удостоверителни услуги;

3. при прекратяване на юридическото лице на доставчика на удостоверителни услуги без прехвърляне на дейността на друг доставчик на удостоверителни услуги.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Доставчикът на удостоверителни услуги е длъжен да прекрати действието на удостоверението по искане на титуляря или на автора след като се увери в самоличността им и в представителната власт на автора.

(3) Доставчикът на удостоверителни услуги прекратява действието на удостоверението при:

1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) смърт или поставяне под запрещение на автора или на титуляря;

2. (доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) прекратяване на юридическото лице на титуляря, когато удостоверението е издадено с вписване на титуляр;

3. (доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) прекратяване на представителната власт на автора по отношение на титуляря, когато удостоверението е издадено с вписване на титуляр;

4. установяване, че удостоверението е издадено въз основа на неверни данни.

(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Прекратените удостоверения в случаите по ал. 3 се вписват в списъка на прекратените удостоверения, воден от доставчика на удостоверителни услуги. Доставчикът вписва в списъка удостоверенията с прекратено действие незабавно след узнаване за възникването на съответното обстоятелство.

Регистър на удостоверенията

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Доставчикът на удостоверителни услуги води електронен регистър, в който публикува удостоверенията за електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените удостоверения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Доставчикът на удостоверителни услуги не може да ограничава достъпа до регистъра освен по искане на автора и само по отношение на удостоверението за неговия подпис.

(3) Доставчикът на удостоверителни услуги публикува в регистъра по ал. 1 и информация за:

1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) условията и реда за издаване на удостоверение, включително за правилата за установяване идентичността на титуляря на квалифицирания електронен подпис;

2. процедурите за сигурност на доставчика на удостоверителни услуги;

3. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) начина на използване на квалифицирания електронен подпис;

4. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) условията и реда за използване на квалифицирания електронен подпис, включително изискванията за съхраняване на частния ключ;

5. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) условията за достъп до удостоверението и начина на проверка на квалифицирания електронен подпис;

6. цената за получаване и използване на удостоверение, както и цените на останалите услуги, предоставяни от доставчика на удостоверителни услуги;

7. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) отговорността на доставчика на удостоверителни услуги и на титуляря на квалифицирания електронен подпис;

8. (изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) условията и реда, по които авторът, съответно титулярят прави искане за прекратяване действието на квалифицирания електронен подпис.

(4) Редът за водене на регистъра по ал. 1 се урежда с наредба на Министерския съвет.

Раздел IV.

Отговорност

Отговорност на доставчика на удостоверителни услуги

Чл. 29. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Доставчикът на удостоверителни услуги отговаря пред автора, съответно пред титуляря на квалифицирания електронен подпис и пред всички трети лица за вредите:

1. от неизпълнение на изискванията по чл. 21 и на задълженията по чл. 22 и 25;

2. от неверни или липсващи данни в удостоверението към момента на издаването му;

3. които са им причинени в случай, че по време на издаването на удостоверението лицето, посочено като автор, не е разполагало с частния ключ, съответстващ на публичния ключ;

4. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) от алгоритмичното несъответствие между частния ключ и публичния ключ, вписван в удостоверението.

(2) Недействителни са уговорките, с които се изключва или ограничава отговорността на доставчика на удостоверителни услуги за небрежност.

(3) Доставчикът на удостоверителни услуги не отговаря за вреди, причинени от използване на удостоверението извън пределите на вписаните в него ограничения на неговото действие.

Отговорност на автора и на титуляря към трети лица (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)

Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Авторът отговаря спрямо третите добросъвестни лица, когато при създаването на двойката публичен и частен ключ е използвал алгоритъм, който не отговаря на изискванията на наредбата по чл. 16, ал. 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Авторът отговаря спрямо третите добросъвестни лица, ако:

1. не изпълнява точно изискванията за сигурност, определени от доставчика на удостоверителни услуги;

2. не поиска от доставчика на удостоверителни услуги прекратяване действието на удостоверението, когато е узнал, че частният ключ е бил използван неправомерно или съществува опасност от неправомерното му използване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Авторът отговаря спрямо третите добросъвестни лица за неверни изявления, направени пред доставчика на удостоверителни услуги и имащи отношение към съдържанието или към издаването на удостоверението.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Когато удостоверението е издадено с вписан титуляр, той отговаря за неизпълнението от страна на автора на задълженията по ал. 1 - 3.

Отговорност на титуляря и на автора към доставчика на удостоверителни услуги

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Авторът, съответно титулярят, отговаря спрямо доставчика на удостоверителни услуги, ако авторът е предоставил неверни данни, съответно е премълчал данни, имащи отношение към съдържанието или към издаването на удостоверението, и когато не е държал частния ключ, съответстващ на посочения в удостоверението публичен ключ.

Раздел V.

Регулиране и контрол

Правомощия на Комисията за регулиране на съобщенията (Загл., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 05.02.2002 г.)

Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 05.02.2002 г.) Комисията за регулиране на съобщенията има следните правомощия:

1. осъществява контрол над доставчиците на удостоверителни услуги относно надеждността и сигурността на удостоверителните услуги;

2. (отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)

3. разработва, съгласува и предлага за приемане от Министерския съвет проекти на наредбите по този закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 05.02.2002 г.) В изпълнение на своите функции Комисията за регулиране на съобщенията има право:

1. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти;

2. да проверява документите за квалификация на служителите на доставчици на удостоверителни услуги;

3. да изисква сведения и документи, свързани с осъществяването на контрола;

4. да определя лица, които да извършват проверка за спазване от доставчиците на удостоверителни услуги и на изискванията по чл. 17 и чл. 21, ал. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 05.02.2002 г.) Комисията за регулиране на съобщенията поддържа и публикува списък на лицата по ал. 2, т. 4.

(4) Дейността на доставчиците на удостоверителни услуги и редът за прекратяване на дейността им, изискванията относно формата на удостоверенията, издавани от доставчиците на удостоверителни услуги, изискванията за съхраняване на информация за услугите, предоставени от доставчиците на удостоверителни услуги, изискванията за съдържанието, формата и източниците във връзка с разкриваната информация от доставчиците на удостоверителни услуги, изискванията към лицата по ал. 2, т. 4, както и условията и редът за включването им в списъка по ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет.

Спиране на дейността по издаването на удостоверения за квалифициран електронен подпис

Чл. 32а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) (1) Комисията за регулиране на съобщенията може с решение да спира осъществяването на дейността на доставчик на удостоверителни услуги по издаването на удостоверения за квалифициран електронен подпис при нарушение на закона и на подзаконовите нормативни актове до отстраняване на нарушенията.

(2) Обжалването на решението по ал. 1 не спира неговото изпълнение.

Глава трета.

УСЪВЪРШЕНСТВАН ЕЛЕКТРОНЕН ПОДПИС

Раздел I.

Общи положения

Определение

Чл. 16. (1) Усъвършенстван електронен подпис е преобразувано електронно изявление, включено, добавено или логически свързано със същото електронно изявление, преди преобразуването.

(2) Преобразуването по ал. 1 се извършва чрез алгоритми, включващи използването на частния ключ на асиметрична криптосистема.

(3) Изискванията към алгоритмите се определят с наредба на Министерския съвет.

Механизъм за създаване и проверка на усъвършенстван електронен подпис

Чл. 17. (1) Лицата, които създават усъвършенстван електронен подпис, трябва да прилагат механизъм, който гарантира, че:

1. данните за създаване на електронния подпис могат да се възпроизведат само при създаването му и тяхната сигурност е надеждно защитена;

2. данните за създаване на електронния подпис не са достъпни, не могат да бъдат извлечени и подписът е защитен срещу подправяне;

(2) Лицата, които извършват проверка на усъвършенстван електронен подпис, трябва да прилагат механизъм, който гарантира, че:

1. данните за установяване използването на частния ключ съответстват на данните, предоставени на лицето, използващо публичния ключ;

2. използването на частния ключ е надеждно проверено и резултатите от тази проверка са предоставени на лицето, използвало публичния ключ.

Тайна на частния ключ

Чл. 18. Никой освен автора няма право на достъп до частния ключ.

Раздел II.

Доставчици на удостоверителни услуги

Дейност на доставчиците на удостоверителни услуги

Чл. 19. (1) Доставчик на удостоверителни услуги е лице, което:

1. издава удостоверения по чл. 24 и води регистър за тях;

2. предоставя на всяко трето лице достъп до публикуваните удостоверения.

(2) Доставчикът на удостоверителни услуги може да предоставя услуги по създаване на частен и публичен ключ за усъвършенстван електронен подпис.

Организации за доброволна акредитация

Чл. 20. (1) Доставчици на удостоверителни услуги могат да създават организации за доброволна акредитация с цел постигане на по-високо ниво на предоставяните от тях удостоверителни услуги.

(2) Организациите за доброволна акредитация съдействат за признаване правната сила на удостоверенията, издадени от български доставчици в чужбина, както и на удостоверения, издадени от чуждестранни доставчици в Република България.

(3) Условията за участие в организация за доброволна акредитация следва да бъдат общодостъпни и да създават равнопоставеност на всички доставчици на удостоверителни услуги.

Изисквания към дейността на доставчиците на удостоверителни услуги

Чл. 21. (1) Доставчиците на удостоверителни услуги осъществяват своята дейност, като:

1. поддържат разполагаеми средства, които осигуряват възможност за извършване на дейностите в съответствие с изискванията на този закон;

2. се застраховат за времето на своята дейност за вредите от неизпълнение на задълженията им по този закон;

4. поддържат персонал, притежаващ необходимите експертни знания, опит и квалификация за извършване на дейността, по-специално в областта на технологията на усъвършенстваните електронни подписи, както и добро познаване на процедурите за сигурност;

6. осигуряват мерки срещу подправяне на удостоверенията и поверителността на данните, до които имат достъп в процеса на създаването на подписа;

7. използват надеждни системи за съхраняване и управление на удостоверенията, които осигуряват:

а) само надлежно овластени служители да имат достъп за внасяне на промени;

б) установяване на автентичността и валидността на удостоверенията;

в) възможност за ограничен достъп до публикуваните удостоверения;

д) с изтичането на срока на удостоверението да се прекратява възможността за потвърждаване на частния ключ;

8. осигуряват възможност за незабавно спиране и прекратяване на действията на удостоверенията;

9. (изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 05.02.2002 г.) уведомяват незабавно Комисията за регулиране на съобщенията за започването на дейност по чл. 19.

(2) Министерският съвет приема наредба по ал. 1, т. 1, 2 и 3.