В случаите на предявен иск по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, ако според предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът постановява решение, което замества този договор срещу изпълнение на задължението от ищеца. В този случай ищецът трябва да изпълни задължението си в двуседмичен срок от влизане на решението в законна сила.

Ако в срока ищецът не изпълни задължението си, първостепенния съд обезсилва решението по искане на ответника.

С решението си съдът осъжда ищеца да заплати на държавата следващите се разноски по прехвърлянето на имота и нарежда да се впише възбрана върху имота за тия разноски.

1. Настоящия закон урежда задълженията и договорите с цел да съдейства за изграждането на социализма, за изпълнението на държавния народостопански план и за осъществяване на гражданските права на трудещите се в Народна република Булгария.

ОБЩА ЧАСТ

I. ОСНОВНИ ПРАВИЛА

2. Разпоредбите на законите трябва да се прилагат спрямо точния им разум; ако са неясни, те трябва да се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на правилата на социалистическото общежитие.

Когато законът е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на правилата на социалистическото общежитие. Когато това не може да стане, отношенията се уреждат според основните начала на социалистическото право.

I. ОСНОВНИ ПРАВИЛА

Чл. 2. (Отм. - ДВ, бр. 27 от 1973 г.)

Чл. 3. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

3. Социалистическите организации упражняват предоставените им права съобразно държавния народностопански план и по начин, който най-добре осигурява увеличаването на социалистическата собственост и постоянното подобряване на жизнените условия на трудещите се.

Чл. 4. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

II. ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА

4. Гражданите се ползуват от правата си, за да задоволяват своите нужди. Те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на социалистическото общество.

II. ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА

1. Актове за планиране и регулиране на народното стопанство

5. Органите по изпълнението на държавния народностопански план, доколкото са натоварени за това от закона или от акт, издаден въз основа на закона, могат да възложат задължение да се даде или да се направи нещо или да създадат задължение за сключване на договор.

1. АКТОВЕ ЗА ПЛАНИРАНЕ И РЕГУЛИРАНЕ НА НАРОДНОТО СТОПАНСТВО

Чл. 5. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

Чл. 6. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

6. Ако условията на договора, сключен в изпълнение на акт за планиране между организации, споровете между които се разрешават по реда на държавния арбитраж, не отговарят на тоя акт, те се смятат за недействителни и трябва да се поставят в съгласие с неговото съдържание. Съобразно акта за планиране се съставят и ония условия на договора, по които тия организации не са постигнали съгласие.

Ако един договор е сключен в изпълнение на планово задание, оттеглянето, прекратяването или изменяването на заданието има за последица отпадане на договора с обратна сила, неговото прекратяване за в бъдеще или изменяването му.

Чл. 7. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

2. ДОГОВОРИ

ДОГОВОРИ

7. Задълженията от актове за планиране и регулиране на народното стопанство се уреждат по този закон, доколкото за тях няма други правила.

А) СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИТЕ

2. Договори

2) Договори

2. Договори

а) Сключване на договорите

8. Договорите се сключват и изпълняват върху основите на социалистическото държавно-политическо устройство, на социалистическата собственост върху средствата за производство и на държавния народностопански план.

Те служат за развитието на социалистическото строителство, за осъществяване на държавния народностопански план и задоволяване и защита на имуществените и културните интереси на социалистическите организации и на отделните граждани с оглед началата на социализма.

А) СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИТЕ

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.

Лицата се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

9. Страните могат да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на закона, на държавния народностопански план и на правилата на социалистическото общежитие.

Уговорките в типов договор, одобрен от орган на държавно управление, имат сила за страните по отделните договори, сключени въз основа на него.

Чл. 10. (Ал. 1 отм. - ДВ, бр. 83 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.)

Лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерския съвет. Ако уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до този размер.

Олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка.

Чл. 10. Паричните задължения трябва да се уговарят в местна монета, освен в предвидените в закона случаи.

Олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка.

Чл. 11. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

11. Държавни и кооперативни предприятия, на които е дадено изключително право да сключват определени видове договори, са длъжни да приемат предложенията за сключване на такива договори, които отговарят на надлежно установените изисквания.

За стоки и блага, поставени под режим на разпределение, всеки, който законно притежава документ за получаването им, има право да иска от съответното предприятие, сключването на надлежен договор.

Ако този, който е длъжен да приеме предложението, на стори това, отговаря към предложителя за вредите, който той е претърпял от несключването и неизпълнението на договора.

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действуват добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение.

12. При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действуват добросъвестно и съобразно правилата на социалистическото общежитие. В противен случай те дължат обезщетение.

Чл. 13. Предложителят е обвързан с предложението до изтичането на срока, който е определен в него или е обикновено нужен според обстоятелствата, за да пристигне приемането.

Ако предложението бъде оттеглено, то няма действие, когато съобщението за оттеглянето му пристигне преди или най-късно едновременно с предложението.

При липса на срок за приемане, предложението, направено на присъствуващ, губи силата си, ако той не го приеме незабавно, а предложението, отправено до неприсъствуващ, губи силата си след изтичане на толкова време, колкото е обикновено нужно според обстоятелствата, за да пристигне приемането.

Приемането няма сила, ако съобщението за оттеглянето му стигне у предложителя преди или най-късно едновременно с него.

Ако от късно пристигналото приемане на предложението се вижда, че е било изпратено навреме, договорът се счита сключен, освен ако предложителят незабавно извести другата страна, че счита приемането за закъсняло.

Чл. 14. Договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя.

Ако след изпращане на приемането някоя от страните умре или изпадне в състояние, което е причина за поставяне под запрещение, договорът се смята сключен.

Договорът се смята сключен в мястото, където е направено предложението.

Чл. 15. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

15. Когато договорът трябва да се сключи в изпълнение на планово задание, доставчикът или извършващият работата или услугата изпраща на другата страна подписан от него проектодоговор в два екземпляра. Другата страна, ако не е съгласна с предложението, трябва да изпрати своите насрещни предложения заедно с подписан от нея екземпляр от проектодоговора относно приетите от нея условия на договора. Доставчикът или извършващият работата или услугата трябва да се споразумее с другата страна по спорните условия на договора, а ако съгласие не се постигне, да отнесе възникналия спор за разрешаване от арбитраж. Не стори ли това, договорът се счита сключен при предложените от другата страна условия.

Сроковете за извършване на предписаните от предходната алинея действия се определят от Министерския съвет.

Чл. 16. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Когато предложението включва общи условия, приемането е действително, ако съдържа писмено потвърждение на общите условия.

При несъответствие между вписани уговорки и уговорки в общите условия имат сила първите, макар и вторите да не са заличени.

При договори с продължително изпълнение изменяването или заменяването на общите условия има сила за насрещната страна по заварен договор само ако й е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения й писмено достатъчен срок, че го отхвърля.

16. Общи условия могат да се установят отнапред от социалистически организации за сключваните от тях сделки. Те стават задължителни за другата страна, ако тя е заявила писмено, че ги приема.

Чл. 17. Ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност.

Правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността.

Това правило се прилага и спрямо кредиторите на приобретателя по привидното съглашение, които са наложили запор или възбрана върху предмета, до който то се отнася.

Чл. 18. Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.

Чл. 19. Предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма.

Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор.

Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.

Чл. 20. При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

Б) ДЕЙСТВИЕ НА ДОГОВОРИТЕ

Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.

Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.

б) Действие на договорите

Чл. 21. Договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи.

Трети лица, които недобросъвестно попречат за изпълняването на договора, дължат обезщетение.

Чл. 22. Може да се договаря и в полза на трето лице. Уговорката в полза на третото лице не може да бъде отменена, след като то е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползува от нея. Уговарящият може да си запази правото да отмени тая уговорка или да замени третото лице.

Обещателят може да противопостави на третото лице възраженията, които произтичат от договора, но не и възраженията от други отношения с уговарящия.

Ако договорът, от който третото лице черпи правото си, бъде отменен по иск на кредиторите на уговарящия, третото лице е длъжно да върне само онова, което уговарящият е дал по договора.

Чл. 23. Този, който е обещал задължението или действието на едно трето лице, е длъжен да обезщети другата страна, ако третото лице откаже да се задължи или ако не извърши обещаното действие.

Чл. 24. При договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта.

При договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.

Чл. 25. Действието на договора или прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Смята се, че условието се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила да настъпи то.

Сбъдването на условието има обратно действие.

В) НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ДОГОВОРИТЕ

в) Недействителност на договорите

26. Нищожни са договорите, които противоречат на закона или на държавния народностопански план или които ги заобикалят, както и договорите, които накърняват правилата на социалистическото общежитие, включително и договорите върху неоткрити наследства.

Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от законна форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.

Нищожни са и договорите на социалистическите организации, които излизат вън от предмета на дейността им.

Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или от задължителни разпоредби на държавен орган или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.

В) НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ДОГОВОРИТЕ

(Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.).

В) НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ДОГОВОРИТЕ

Чл. 26. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.

(Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.)

(Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.

Чл. 27. Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда.

Чл. 28. Грешка в предмета е основание за унищожение на договора, когато се отнася до съществени качества на същия. Грешка в лицето е основание за унищожение, когато договорът е сключен с оглед на личността.

Грешка, която се отнася само до пресмятането, не е основание за унищожение, а подлежи на поправяне.

Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които й са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.

Чл. 29. Измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение.

Когато измамата изхожда от трето лице, измамената страна може да иска унищожението на договора само ако при сключването му другата страна е знаела или не е могла да не знае за нея.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх.

30. Заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната страна, противно на правилата на социалистическото общежитие, е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх.

Чл. 31. Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.

Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор.

Чл. 32. Унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта.

Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността почва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи - от деня на сключването на договора.

Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез възражение и след като давността е изтекла.

Чл. 33. Унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Съдът може да унищожи такъв договор изцяло или само за в бъдеще. Унищожение не се допуска, ако другата страна предложи да отстрани ощетяването.

Правото да се иска унищожение се погасява в едногодишен срок от сключването на договора.

Унищожението поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба.

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.

(Ал. 2, 3, 4, 5, зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

34. Когато договорът бъде признат за нищожен поради невъзможност на уговореното, поради липса на съгласие, поради липса на форма,поради липса на основание или поради излизане вън от предмета на дейността на социалистически организации, както и в случаите, когато той бъде унищожен поради недееспособност или грешка, всяка от страните трябва да върне на другата всичко, което е получила от нея.

Когато договорът бъде признат за нищожен поради насилие или бъде унищожен поради измама, заплашване или крайна нужда, потърпевшата страна има право да иска от насрещната страна връщане на всичко, което й е дала. Даденото от страната, извършила насилието, измамата или заплашването или използувала крайната нужда, се присъжда в полза на държавата.

Когато договорът бъде признат за нищожен като противен на закона, на държавния народностопански план или на правилата на социалистическото общежитие, даденото и от двете страни се присъжда на държавата.

Ако договорът не уврежда държавни интереси, съдът може да не приложи горната разпоредба спрямо страната, която е действувала при извинителна причина, и да й присъди даденото от нея.

При заплащане на цени, лихви, наеми и възнаграждения над допустимите размери лицето, което е платило, има право да иска връщане на платеното в повече, освен ако е сключило договора с цел за по-нататъшно спекулиране. В последния случай платеното в повече се присъжда на държавата.

Чл. 35. Унищожаемият договор може да бъде потвърден от страната, която има право да иска унищожението му, чрез писмен акт, в който трябва да се посочи и основанието за унищожаемостта.

Договорът се потвърждава и когато страната, която има право да иска унищожението му, го изпълни доброволно изцяло или частично, като знае основанието за унищожаемостта му.

Договор, унищожаем поради крайна нужда, не може да се потвърждава.

Г) ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО

г) Представителство

Чл. 36. Едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания.

Последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания.

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно.

Чл. 37. Упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално заверен подпис.

Чл. 38. Представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това.

Упълномощителят има право винаги да оттегли пълномощието, а пълномощникът - да се откаже от него. Отказването от това право от страна на упълномощителя или пълномощника е недействително.

Чл. 39. Обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил.

Когато за известно действие са били овластени неколцина, всеки от тях може да извърши сам действието, ако от овластяването не следва друго.

Чл. 40. Ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания.

Чл. 41. Пълномощието се прекратява с оттеглянето му или с отказването от него, със смъртта на упълномощителя или на пълномощника или с поставянето им под запрещение, а когато упълномощител или пълномощник са юридически лица - с прекратяването им.

Прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника, освен ако прекратяването е подлежало на вписване и то е било извършено.

Чл. 42. Лицето, което е действувало като представител, без да има представителна власт, дължи обезщетение на другата страна, ако тя е била добросъвестна.

Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора.

Чл. 43. Пълномощникът може да преупълномощи друго лице, ако е овластен за това или ако преупълномощаването е станало необходимо за запазване интересите на упълномощителя.

Преупълномощаването може да бъде оттеглено както от упълномощителя, така и от преупълномощителя.

Пълномощникът е длъжен незабавно да извести упълномощителя за преупълномощаването и да му даде необходимите сведения за преупълномощения. Ако пълномощникът не изпълни това задължение, той отговаря за действията на това лице като за свои действия.

3. ЕДНОСТРАННИ ВОЛЕИЗЯВЛЕНИЯ

3. Едностранни волеизявления

Чл. 44. Правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.

4. НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ

4. Непозволено увреждане

Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Чл. 46. При неизбежна отбрана няма отговорност за вреди.

При крайна необходимост се дължи поправяне на причинените вреди.

Чл. 47. Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него.

За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им.

Чл. 48. Родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.

Настойникът отговаря за вредите, причинени от малолетния, който се намира под негово настойничество и живее при него.

Тия лица не отговарят, ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите.

Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Чл. 50. За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.

Чл. 51. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически.

Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.

Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди.

Чл. 52. Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Чл. 53. Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.

Чл. 54. Лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил.

5. НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ

5. Неоснователно обогатяване

Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.

Чл. 56. Който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може да иска връщане от кредитора, освен ако последният се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението. В последния случай този, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора.

Чл. 57. Ако се дължи връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на поканването.

Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползувал, с изключение на плодовете.

Чл. 58. Когато се дължи връщане от недееспособен, от него може да се иска само това, което е отишло в негова полза.

Чл. 59. Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.

6. ВОДЕНЕ ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ПЪЛНОМОЩИЕ

6. Водене чужда работа без пълномощие

Чл. 60. Който предприеме управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, длъжен е да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я поеме.

Той е длъжен да се грижи за работата, както ако би бил упълномощен.

Неговата отговорност може да бъде намалена с оглед на особените обстоятелства, при които той е поел грижата за чужда работа.

Чл. 61. Ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им.

Ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му.

Ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания, последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване.

Чл. 62. Ако заинтересуваният е одобрил управлението на работата, важат правилата за пълномощието.

III. ДЕЙСТВИЯ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА

1. ИЗПЪЛНЕНИЕ

III. ДЕЙСТВИЯ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА

1. Изпълнение

63. Кредиторът и длъжникът трябва да се съобразяват във взаимните си отношения с правилата на социалистическото общежитие, със социалистическата добросъвестност и с държавния народностопански план.

Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, в които законът изисква друга грижа.

1. ИЗПЪЛНЕНИЕ

Чл. 63. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин.

Чл. 64. Когато се дължи вещ, определена само по своя род, длъжникът трябва да даде вещ поне от средно качество.

Чл. 65. Кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото.

Ако кредиторът се съгласи да получи в собственост нещо друго вместо дължимото, то при съдебно отстранение или при скрити недостатъци на полученото се прилагат съответно правилата за продажбата.

Когато на кредитора е прехвърлено едно вземане вместо дължимото, задължението се погасява, след като бъде събрано вземането, ако не е уговорено друго.

Чл. 66. Кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо.

Чл. 67. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

67. Плащанията на парични задължения между държавни предприятия се извършват чрез държавна банка с прехвърляне от сметка на сметка, освен при дребни плащания до размер, определен от Министерския съвет.

Чл. 68. Ако местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши:

а) при паричните задължения - в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението;

б) при задължение да се даде определена вещ - в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението й;

в) във всички други случаи - в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението.

Чл. 69. Ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.

Ако изпълнението е предоставено на волята или на възможностите на длъжника, кредиторът може да поиска от районния съд да даде на длъжника достатъчен срок.

Чл. 70. Срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от естеството на задължението.

Длъжникът може да изпълни задължението си предсрочно, освен ако срокът е уговорен и в полза на кредитора.

При лихвоносно парично задължение длъжникът може да плати преди срока и да приспадне лихвите за времето до края на срока.

Чл. 71. Изпълнението на срочното задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения.

Чл. 72. Срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число на последния месец; ако този месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Срокът, който се брои по седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. Когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът. Срокът изтича в края на последния ден.

Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден.

Когато срокът изтича определено число дни преди известен ден, този ден, както и денят на изтичането на срока не се броят.

Писмените изявления и съобщения, от каквото и да било естество, се считат за извършени в срока, ако са предадени на пощата, по телеграфа или с радиограма до изтичането на двадесет и четвъртия час от последния ден на срока.

Под начало на месеца се разбира първото число, под среда на месеца - петнадесетото число и под край на месеца - последният ден на месеца.

Чл. 73. Задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника.

(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

73. Задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника.

Ако длъжникът е социалистическа организация, изпълнението на задължението от трето лице може да се допусне само ако това не противоречи на държавния народностопански план.

Чл. 74. Този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора.

Чл. 75. Изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползувал от него.

Длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението. Изпълнението към недееспособен кредитор освобождава длъжника, ако то е отишло в полза на кредитора.

(Нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора.

75. Изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползувал от него.

Длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението. Истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението. Изпълнението към недееспособен кредитор освобождава длъжника, ако то е отишло в полза на кредитора.

Чл. 76. Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.

Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.

Чл. 77. При изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка.

Ако за вземането е бил издаден особен документ от длъжника, той може да поиска връщането му.

Ако документът се отнася и до други права на кредитора или ако длъжникът е изпълнил задължението си само отчасти, кредиторът е длъжен да отбележи върху документа полученото изпълнение и да даде разписка на длъжника.

Ако документът е изгубен, в издадената разписка кредиторът е длъжен да отбележи и това обстоятелство.

Чл. 78. Разноските по изпълнението са в тежест на длъжника, а при промяна на местоизпълнението увеличените от промяната разноски са в тежест на този, който ги е причинил.

2. НЕИЗПЪЛНЕНИЕ

2. Неизпълнение

Чл. 79. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението.

Чл. 80. Когато задължението е за действие, което може да бъде извършено от друго лице, кредиторът има право да иска да му се разреши да извърши това действие за сметка на длъжника.

Когато задължението е да не се върши нещо, кредиторът може да иска да му се разреши да премахне за сметка на длъжника това, което е било направено в нарушение на задължението.

Чл. 81. Длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.

Обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.

Чл. 82. Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.

Чл. 83. Ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност.

Длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин.

Чл. 84. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата.

Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.

Чл. 85. Когато длъжникът е в забава, той дължи обезщетение дори ако изпълнението стане невъзможно поради причина, за която преди това не би отговарял, освен ако докаже, че кредиторът би претърпял вредите и при своевременно изпълнение.

Чл. 86. При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.

Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.

Чл. 87. Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.

Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.

Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.

Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.

Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.

Чл. 88. Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.

Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба.

Чл. 89. При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение.

Чл. 90. Длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето. В такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца.

Когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност едната от страните да не изпълни задължението си, другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако й се даде надлежно обезпечение.

Чл. 91. Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен.

Когато предмет на задържането са стоки, кредиторът може да задържи такова количество от тях, колкото е потребно за удовлетворяване неговото вземане.

(Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

Задържане не се допуска, ако се представи надлежно обезпечение.

Кредиторът, който упражнява задържането, има право на предпочтително удовлетворение от стойността на задържаната вещ.

(Ал. 6 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

91. Който има изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен, освен ако е недобросъвестен.

Държавно или кооперативно предприятие, което има изискуемо вземане, може да задържи намиращите се у него движимости и ценни книжа на длъжника, ако не ги е получило с нарочно предназначение. Получените с нарочно предназначение могат да бъдат задържани, ако длъжникът стане неплатежоспособен.

Задържане не се допуска, ако се представи надлежно обезпечение.

Право на задържане не може да се упражнява срещу социалистически организации.

Чл. 92. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.

(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г., нова - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.

(Ал. 3 и 4 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

92. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.

(Ал. 2, 3, 4, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

При задължения между социалистически организации кредиторът може да иска неустойка заедно с изпълнение на главното задължение или заедно с обезщетение за причинени вреди. В останалите случаи кредиторът може да иска неустойка заедно с изпълнение на задължението или заедно с обезщетението вместо изпълнение само ако неустойката е уговорена за забава.

Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.

С постановление на Министерския съвет освен неустойката за неизпълнение или забавяне на изпълнението може да се определя и заплащането на глоба.

Чл. 93. Задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение.

Ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер.

Ако изправната страна предпочита да иска изпълнение на договора, обезщетението за вредите се определя по общите правила.

Чл. 94. Недействителни са уговорките, с които предварително се изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба небрежност.

(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

94. Недействителни са уговорките, с които предварително се изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба небрежност.

Недействителни са уговорките за изключване или ограничаване на отговорност поради небрежност във вреда на социалистически организации.

3. ЗАБАВА НА КРЕДИТОРА

3. Забава на кредитора

Чл. 95. Кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.

Чл. 96. Когато кредиторът е в забава, рискът преминава върху него; ако и длъжникът е бил в забава, той се освобождава от нейните последици.

В тежест на кредитора са необходимите разноски, направени поради неговата забава.

Чл. 97. Ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава, длъжникът може да се освободи, като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението. Пари, ценни книжа и ценности могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение от съда.

Когато дължимото подлежи на бърза развала или предаването му за пазене е съпроводено със значителни разноски или неудобства, а също и когато то по естеството си не може да се вложи, длъжникът, след като предизвести кредитора, може да поиска от районния съд да му разреши да продаде дължимото и получената сума да внесе в банка на името на кредитора.

Предаването за пазене не произвежда действие, ако длъжникът изтегли вложеното, преди да е прието от кредитора.

Чл. 98. Ако задължението няма за предмет да се предаде нещо и кредиторът откаже да приеме изпълнението или да даде необходимото съдействие, длъжникът може да се откаже от договора и да иска обезщетение за необходимите разноски, направени поради забавата на кредитора.

IV. ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ВЗЕМАНИЯ И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Чл. 99. Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.

Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.

Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.

Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Чл. 100. Ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето.

Той не отговаря за платежоспособността на длъжника, освен ако се е задължил за това, и то само до размера на онова, което е получил срещу прехвърленото вземане.

Чл. 101. Трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници.

Чл. 102. Трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора. Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора.

Обезпеченията, дадени от трети лица, се погасяват, ако те не се съгласят тези обезпечения да служат за новия длъжник. Залогът и ипотеката, дадени от първоначалния длъжник, остават в сила.

Новият длъжник може да противопостави на кредитора възраженията, които е имал старият длъжник, произтичащи от прехвърленото правоотношение.

V. ПОГАСЯВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА

1. ПРИХВАЩАНЕ, ПОДНОВЯВАНЕ И ОПРОЩАВАНЕ

V. ПОГАСЯВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА

1. Прихващане, подновяване и опрощаване

Чл. 103. Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.

Прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността.

Ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор.

Чл. 104. Прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. То не може да бъде направено под срок или под условие освен под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено.

Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.

Чл. 105. Не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, вземания, породени от умишлени непозволени деяния, и вземания за данъци.

Чл. 106. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

106. Правилата на чл. 103-105 се прилагат за държавни предприятия, доколкото няма особени разпоредби.

Чл. 107. Задължението се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. В такъв случай обезпеченията на старото задължение се запазват за новото, ако лицата, които са ги дали, се съгласят за това.

(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

107. Задължението се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. В такъв случай обезпеченията на старото задължение се запазват за новото, ако лицата, които са ги дали, се съгласят за това.

Между държавни предприятия подновяването може да бъде предписано от Министерския съвет или от съответния планово регулиращ орган.

Чл. 108. Задължението се опрощава, ако кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника.

Чл. 109. Задължението се смята погасено, ако частният документ за него се намира у длъжника, освен ако се докаже, че не му е върнат доброволно.

2. ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ

2. Погасителна давност

Чл. 110. С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Чл. 111. С изтичане на тригодишна давност се погасяват:

а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност;

б) (изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;

в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

г) (зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

111. С изтичане на тригодишна давност се погасяват:

а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност;

б) вземанията от доставки и от продажби на дребно;

в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания;

г) вземанията срещу държавата и държавните предприятия освен тези, които произтичат от непозволени увреждания.

Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 1977 г., отм. - бр. 12 от 1993 г.)

112. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 1977 г.)(1) За вземания между социалистически организации давностният срок е една година.

(2) За вземания за обезщетения и неустойки поради неизпълнение, късно или лошо изпълнение, включително и за недостатъци, давностният срок е шест месеца. Ако длъжникът е знаел за недостатъците и ги е премълчал или е представил изпълнението с качества, каквито то не притежава, давностният срок е една година.

(3) При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния час, за който се начислява неустойката, а при искове поради лошо изпълнение - от деня, в който е съставен или е трябвало да бъде съставен актът по чл. 40 от Закона за договорите между социалистическите организации.

112. За вземания между държавни предприятия давностният срок е две години.

Ako вземането произхожда от лошо изпълнениена доставка на стоки, срокът за погасяване е 6-месечен и започва от съставянето на съответния акт, а когато не е бил съставен акт - от изтичането на срока за съставянето му. Начинът и сроковете за съставяне на акта се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 113. Недействително е съглашението, с което се скъсяват или удължават установените давностни срокове, както и отказът от давност, преди тя да е изтекла.

Чл. 114. Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

За вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца.

(Нова ал. 4 - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката.

114. Давността почва да тече от деня, от който вземането е станало изискуемо.

За вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца.

Чл. 115. Давност не тече:

а) между деца и родители, докато последните упражняват родителски права;

б) между намиращи се под настойничество или попечителство и техните настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството;

в) между съпрузи;

г) за вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя, докато трае управлението;

д) за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са на служба;

е) за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител, и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността;

ж) докато трае съдебният процес относно вземането.

Ако давностният срок изтича по време, когато кредиторът или длъжникът са военно мобилизирани, искът може да бъде предявен до изтичане на 6 месеца от демобилизирането им.

Чл. 116. Давността се прекъсва:

а) с признаване на вземането от длъжника;

б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;

в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Чл. 117. От прекъсването на давността почва да тече нова давност.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

117. От прекъсването на давността почва да тече нова давност.

Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, освен за вземания срещу държавата и държавните предприятия.

Чл. 118. Ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.

Чл. 119. С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.

Чл. 120. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 1977 г. и бр. 30 от 1990 г.) Давността не се прилага служебно.

(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.)

(Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.)

(Ал. 4 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.)

VI. ОСОБЕНИ ВИДОВЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

120. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 1977 г.) Давността се прилага служебно само за вземания между социалистически организации.

Арбитражът и органът по чл. 79, ал. 2 ГПК може да не приложат служебно давността, ако давностният срок е пропуснат по уважителни причини.

Когато установят, че искът е погасен по давност, органите по предходната алинея присъждат дължимите суми на държавата освен ако са били платени при условията на чл. 118 до постановяване на решението.

Разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат, когато една от страните е чуждестранна организация или организация с чуждестранно участие.

120. Давността не се прилага служебно.

1. СОЛИДАРНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

VI. ОСОБЕНИ ВИДОВЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

1. Солидарни задължения

121. Освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена.

До доказване на противното се предполага, че е уговорена солидарност в случаите, когато едно задължение се поеме общо към социалистическата организация.

1. СОЛИДАРНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Чл. 121. Освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена.

(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

Чл. 122. Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците

Предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници.

Солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници.

Чл. 123. Изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници. Получаването на нещо вместо изпълнение от страна на един солидарен длъжник, прихващането с един солидарен длъжник, както и изпадането на кредитора в забава по отношение на един солидарен длъжник също имат действие срещу всички солидарни длъжници.

Солидарният длъжник не може да прихваща задължението си с вземания на своите съдлъжници към кредитора.

Чл. 124. Подновяването на задължението на един солидарен длъжник освобождава останалите съдлъжници, освен ако кредиторът е запазил своите права срещу тях.

Опрощаването в полза на един солидарен длъжник освобождава и останалите съдлъжници, освен ако кредиторът е запазил своите права срещу тях. В последния случай задължението на останалите се намалява с частта на длъжника, комуто задължението е опростено.

Сливането в едно и също лице на качествата на кредитор и солидарен длъжник погасява задължението на останалите за частта на този съдлъжник.

Чл. 125. Прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, но ако тоя, спрямо когото давността не е изтекла, е изпълнил задължението, той има иск срещу освободените вследствие на давността.

Отказването на един солидарен длъжник от давността не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници; този, който се е отказал, няма иск срещу освободените вследствие на давността.

Чл. 126. Ако изпълнението стане невъзможно и само някой от длъжниците е отговорен за това, кредиторът може да иска от него пълно обезщетение за вредите. Останалите длъжници отговарят солидарно само за стойността на първоначално дължимото.

Забавата на един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници.

Чл. 127. Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.

Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил.

В случай, че изпълнилият солидарен длъжник не е противопоставил на кредитора някое общо възражение или не е уведомил своите съдлъжници за изпълнението, той отговаря спрямо тях за причинените вреди.

2. НЕДЕЛИМИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

2. Неделими задължения

Чл. 128. Задължението е неделимо, когато това, което се дължи, е неделимо по своята природа или поради намерението на договарящите.

И в двата случая задължението остава неделимо и по отношение наследниците на длъжника.

Чл. 129. Предметът на неделимото задължение трябва да се предаде на всички кредитори общо. Но всеки от кредиторите може да иска дължимото да се предаде за пазене съгласно чл. 97.

За всичко останало спрямо неделимите задължения се прилагат съответно правилата относно солидарните задължения.

3. ЗАДЪЛЖЕНИЯ С ПРАВО НА ИЗБОР

3. Задължения с право на избор

Чл. 130. Ако при едно задължение с право на избор не е определено кому е предоставен изборът, той принадлежи на длъжника.

Изборът става неотменяем, когато бъде съобщен на другата страна, а ако е предоставен на трето лице - когато бъде съобщен на двете страни. В случай, че на страната, на която изборът трябва да бъде съобщен, участвуват няколко лица, той става неотменяем, когато се съобщи на едно от тях.

Чл. 131. Ако правото на избор принадлежи на длъжника и той не го упражни до определения за това срок или ако няма такъв срок - до времето, когато задължението трябва да се изпълни, правото на избор преминава върху кредитора.

Ако правото на избор принадлежи на кредитора и той не го упражни до определения за това срок или ако няма такъв срок - до срока, който длъжникът му определи, правото на избор преминава върху длъжника.

Ако изборът е предоставен на трето лице и то не го направи в определения му срок, изборът се прави от съда.

Чл. 132. Ако изпълнението с един от предметите на задължението стане невъзможно поради причина, за която не отговаря страната, която няма правото на избор, задължението остава в сила само за останалите предмети.

Ако за невъзможността е отговорна страната, която няма правото на избор, другата страна може да избира: кредиторът може да избере или изпълнение с някой от възможните предмети на задължението; или обезщетение вместо невъзможния, а длъжникът може да избере или някой от възможните предмети на задължението и да иска обезщетение за невъзможния, или да се освободи от задължението, като се откаже от обезщетението.

VII. ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА ВЗЕМАНИЯТА

1. ОБЩИ ПРАВИЛА

VII. ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА

1. Общи правила

Чл. 133. Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане.

Чл. 134. Кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника.

Когато кредиторът предяви иск по предходната алинея, призовава се като страна и длъжникът.

Ако упражнението на правото не се състои в предявяване на иск, кредиторът, за да извърши действието, трябва да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете.

Чл. 135. Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.

Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.

Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава когато то участвува в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността.

2. ПРИВИЛЕГИЯ

Чл. 136. Ползуват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, следните вземания:

1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски;

2. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., доп. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори;

3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти;

4. вземанията, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3;

5. вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения и вземанията за издръжка;

6. вземанията на държавата, освен тия за глоби.

7. (зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

8. (зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Вземанията по т. 5 и 6 се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника.

Вземания с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно.

Освен присъдените лихви, правото на предпочтително удовлетворение обхваща лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите за годината, която го предхожда.

Чл. 136. Ползуват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, следните вземания:

2. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.) вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство;

3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти;

5. вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения и вземанията за издръжка;

6. вземанията на държавата, освен тия за глоби;

7. (зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

8. (зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Вземанията по т. 5 и 6 се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника.

Вземанията с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно.

2. Привилегии

136. Ползуват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, следните вземания:

1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и 135 - от стойността на имота за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски;

2. вземанията на държавата за данъци върху определен имот - от стойността на този имот;

3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти;

5. вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения и вземанията за издръжка;

6. вземанията на държавата освен тия за глоби;

7. вземанията на банките и

8. вземанията на държавните предприятия и на кооперациите с изключение на ония, които са им прехвърлени от отделни граждани.

Вземанията по т. 5-8 се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника.

Вземанията с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно.

Освен присъдените лихви правото на предпочтително удовлетворение обхваща лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите за годината, която го предхожда.

2. ПРИВИЛЕГИЯ

Чл. 136. Ползуват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, следните вземания:

2. вземанията на държавата за данъци върху определен имот - от стойността на този имот;

3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти;

5. вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения и вземанията за издръжка;

6. вземанията на държавата, освен тия за глоби;

7. (зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

8. (зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

Вземанията с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно.

Чл. 137. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Когато законът не определя реда за удовлетворяване на едно вземане, на което дава право на предпочтително удовлетворение, това вземане се изплаща след вземанията по т. 6 на предходния член.

Когато особени закони постановяват, че някои вземания трябва да се изплатят преди всички други, те се изплащат след вземането по т. 1 на чл. 136, а когато конкурират помежду си, те се изплащат съразмерно.

137. Когато законът не определя реда за удовлетворяване на едно вземане, на което дава право на предпочтително удовлетворение, това вземане се изплаща след вземанията по т.8 на предходния член.

Когато особени закони постановяват, че някои вземания трябва да се изплатят преди всички други, те се изплащат след вземането по т. 1 эа чл. 136, а когато конкурират помежду си, те се изплащат съразмерно.

3. ПОРЪЧИТЕЛСТВО

3. Поръчителство

Чл. 138. С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма.

Поръчителство може да съществува само за действително задължение. То може да се поеме и за бъдещо, и за условно задължение.

Чл. 139. Поръчителство може да се поеме и за част от задълженията на длъжника или при по-леки условия. Ако поръчителят се е задължил за повече от това, което длъжникът дължи, или при по-тежки условия, задължението му се намалява до границите на главното задължение.

Чл. 140. Поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането.

Чл. 141. Поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник.

Ако неколцина са поръчителствували за един и същ длъжник и за едно и също задължение, всеки от тях отговаря за цялото задължение, освен ако има съглашение за разделянето му.

Чл. 142. Поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника, както и да направи прихващане с вземане на длъжника към кредитора. Той не губи тия права и когато длъжникът се е отказал от тях или е признал своето задължение.

Чл. 143. Поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането.

Длъжникът не отговаря към поръчителя, ако е изпълнил задължението, преди да е бил уведомен за направеното от поръчителя плащане. Ако поръчителят е изпълнил задължението, без да уведоми за това длъжника, последният може да му противопостави възраженията, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението. И в двата случая поръчителят може да иска връщането на онова, което кредиторът недължимо е получил.

Чл. 144. Длъжникът, който е изпълнил задължението, е длъжен незабавно да уведоми поръчителя.

Чл. 145. Когато няколко лица са поръчителствували за един и същ длъжник и за едно и също задължение, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от другите поръчители припадащите им се части.

Чл. 146. Поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство.

Поръчителят встъпва и в правата на кредитора срещу третите лица, които са учредили залог или ипотека за задължението, но само до размера, в който би имал иск срещу тях, ако те биха били поръчители.

Поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му.

Чл. 147. Поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение.

Продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това.

Чл. 148. Прекъсването на давността по отношение на длъжника или отказът му от изтекла давност няма действие спрямо поръчителя; прекъсването на давността по отношение на поръчителя или отказът му от изтекла давност няма действие спрямо длъжника.

4. ЗАЛОГ И ИПОТЕКА

А) ОБЩИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ

4. Залог и ипотека

а) Общо разпореждания

Чл. 149. За обезпечение на едно вземане може да се учреди залог върху движима вещ или върху вземане и ипотека върху недвижим имот.

Залог и ипотека могат да бъдат учредени както за свое, така и за чуждо задължение.

Чл. 150. Залогът и ипотеката следват обезпеченото вземане при прехвърлянето му и се погасяват, ако то се погаси.

Ако задължението се раздели между наследниците на длъжника, залогът и ипотеката продължават да тежат за цялото задължение върху цялата вещ или върху всичките вещи дори когато те са поделени между наследниците.

Чл. 151. Ако залогът или ипотеката обезпечават чуждо задължение, собственикът на заложената вещ или на ипотекирания имот може да противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът, както и да иска прихващания с вземания, които длъжникът има срещу кредитора.

Чл. 152. Съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително.

Чл. 153. Ако върху една вещ има няколко залога или ипотеки, кредиторите се удовлетворяват предпочтително по реда, по който са учредени залозите и ипотеките, макар и обезпеченото вземане да не е било възникнало при учредяването им.

Чл. 154. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Ако заложените или ипотекирани вещи погинат или се повредят, или бъдат отчуждени за държавни или общински нужди, заложният и ипотекарният кредитори имат право на предпочтително удовлетворение от застрахователната сума или от дължимото обезщетение съобразно с реда на предпочитане, който са имали първоначалните им вземания. Обаче плащането, направено на собственика, е действително, ако заложният или ипотекарният кредитор е бил предупреден за него от застрахователя или от лицето, което дължи обезщетението, и в тримесечен срок не се е противопоставил.

154. Ако заложените или ипотекирани вещи погинат или се повредят, или бъдат отчуждени за държавна нужда, заложният и ипотекарният кредитор имат право на предпочително удовлетворение от застрахователна сума или от дължимото обезщетение съобразно реда на предпочитане, който са имали първоначалните им вземания. Обаче плащането, направено на собственика, е действително, ако заложният или ипотекарният кредитор е бил предупреден за него от застрахователя или от лицето, което дължи обезщетението, и в тримесечен срок не се е противопоставил.

Чл. 155. Ако длъжникът е прехвърлил заложената или ипотекирана вещ на трето лице и приобретателят плати или претърпи принудително изпълнение, той встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, срещу поръчителите и срещу лицата, които по-късно от него са придобили от длъжника собствеността на други вещи, заложени или ипотекирани за същото задължение.

Същите права има и собственикът, който е заложил или ипотекирал своя вещ за чуждо задължение. Но в този случай той встъпва в правата на кредитора срещу поръчителите до размера, в който би имал иск срещу тях, ако сам би бил поръчител.

Б) ЗАЛОГ ВЪРХУ ВЕЩИ

б) Залог върху вещи

156. Договорът за залог е действителен само ако заложената вещ бъде предадена на кредитора или на друго лице, избрано от него и от залогодателя.

Когато обезпеченото вземане бъде по-голямо от 40 лв., залогът не може да се противопостави на трети лица, ако няма писмен документ с достоверна дата, съдържащ означение на вещите и на вземането. Това правило не се прилага, ако залогът е учреден в полза на социалистическа организация.

Б) ЗАЛОГ ВЪРХУ ВЕЩИ

Чл. 156. Договорът за залог е действителен само ако заложената вещ бъде предадена на кредитора или на друго лице, избрано от него и от залогодателя.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Когато обезпеченото вземане е по-голямо от 5 лева, залогът не може да се противопостави на трети лица, ако няма писмен документ с достоверна дата, съдържащ означение на вещите и на вземането.

Чл. 157. Кредиторът има право да държи заложената вещ, докато обезпеченото вземане бъде погасено изцяло.

Той няма право да си служи с нея, освен ако е уговорено противното.

Ако бъде лишен от държането на вещта, той може да иска на основание на своя залог връщането й от лицето, у което тя се намира.

Чл. 158. Ако има опасност заложената вещ да се развали, както кредиторът, така и залогодателят могат да искат от районния съд разрешение тя да бъде продадена и сумата да бъде вложена в банка за обезпечение на кредитора.

Чл. 159. Кредиторът има право да се удовлетвори предпочтително от цената на заложената вещ чрез принудително изпълнение върху нея, само ако не я е върнал на длъжника. Предполага се, че вещта е върната, ако се намира у длъжника.

Чл. 160. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Когато обезпеченото вземане е парично или за него е уговорена парична неустойка, ако залогът е учреден с писмен договор или е даден от закона за обезпечение на вземания, които произтичат от писмен договор, кредиторът може въз основа на договора да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 160. Когато обезпеченото вземане е парично или за него е уговорена парична неустойка, ако залогът е учреден с писмен договор или е даден от закона за обезпечение на вземания, които произтичат от писмен договор, кредиторът може да поиска от съда да му издаде изпълнителен лист въз основа на договора. За този случай се прилагат правилата за издаване на изпълнителен лист по ипотечен акт.

(Ал. 2, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).

160. Когато обезпеченото вземане е парично или за него е уговорена парична неустойка, ако залогът е учреден с писмен договор или е даден от закона за обезпечение на вземания, които произтичат от писмен договор, кредиторът може да поиска от съда да му издаде изпълнителен лист въз основа на договора. За този случай се прилагат правилата за за издаване на изпълнителен по ипотечен акт.

Когато залогът е учреден в полза на банка,същата може да продаде заложените вещи без съдебна намеса чрез държавните търговски предприятия.

Чл. 161. Правилата на тази глава не отменяват особените разпореждания на други закони за учредяването и действието на залога.

В) ЗАЛОГ ВЪРХУ ВЗЕМАНИЯ

в) Залог върху вземания

162. Могат да се залагат вземания, които могат да се прехвърлят. Договорът, с който се залага вземане, не може да се противопостави на трети лица, ако за залога не е съобщено на длъжника; когато обезпеченото вземане е по-голямо от 40 лв., прилага се и разпоредбата на чл. 156, ал. 2.

В) ЗАЛОГ ВЪРХУ ВЗЕМАНИЯ

Чл. 162. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Могат да се залагат вземания, които могат да се прехвърлят. Договорът, с който се залага вземане, не може да се противопостави на трети лица, ако за залога не е съобщено на длъжника; когато обезпеченото вземане е по-голямо от 5 лв., прилага се и разпоредбата на чл. 156, ал. 2.

Чл. 163. Залогодателят е длъжен да предаде на заложния кредитор документите, с които се доказва заложеното вземане, ако има такива.

Чл. 164. Кредиторът, който има залог върху вземане, е длъжен да извършва всички действия, които са нужни, за да се запази то.

Той е длъжен да събира лихвите на заложеното вземане, а ако то стане изискуемо - и главницата.

Това, което кредиторът е събрал по силата на предшествуващата алинея, остава у него в залог. Ако е парична сума, тя се влага в банка за обезпечение на кредитора.

Чл. 165. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Кредитор, който има залог върху вземане, може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс при условията и по реда на чл. 160 и се удовлетворява предпочтително по реда за обръщане на изпълнението върху вземане.

Чл. 165. Кредитор, който има залог върху вземане, може да се снабди с изпълнителен лист при условията и по реда на чл. 160 и се удовлетворява предпочтително по реда за обръщане на изпълнението върху вземане.

Г) ИПОТЕКА

Чл. 166. (Ал. 1 доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) Ипотеката се учредява чрез вписване в имотния регистър, което се извършва въз основа на договор или на закона.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Тя може да се учреди само върху поединично определени имоти и за определена парична сума.

г) Ипотека

166. Ипотеката се учредява чрез вписване, което се извършва въз основа на договор или на закона.

Тя може да се учреди само върху поединично определени имоти и за определена парична сума. За имоти, внесени в ТКЗС, се ипотекира идеалната собственост, определена по вид, пространство и качество.

Г) ИПОТЕКА

Чл. 166. Ипотеката се учредява чрез вписване, което се извършва въз основа на договор или на закона.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Тя може да се учреди само върху поединично определени имоти и за определена парична сума.

Чл. 167. Договорът за ипотека се сключва с нотариален акт.

В него се посочват: трите имена, местожителството и занятието на кредитора и на длъжника, а така също и на собственика на имота, ако ипотеката се учредява за чуждо задължение, а ако някое от тия лица е юридическо лице - точното му наименование; имотът, върху който се учредява ипотеката; обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите, ако такива са уговорени, както и сумата, за която се учредява ипотеката, ако вземането не е парично.

Ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява.

Чл. 168. Законна ипотека се учредява:

1. в полза на отчуждителя на недвижим имот - върху отчуждения имот, за обезпечение на вземанията му по договора, и

2. в полза на съделителя, комуто се дължи допълване на дела - върху недвижимите имоти, оставени в дела на онзи съделител, който дължи допълване.

Законната ипотека се вписва по молба на кредитора, към която се прилага препис от акта за отчуждението или за делбата. Молбата трябва да съдържа всички данни, посочени в чл. 167, ал. 2.

Чл. 169. (Ал. 1 отм. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)

Ипотеката има ред от вписването.

Чл. 169. Вписването на договорите и на молбите за учредяване на ипотека става чрез подреждането им в особена ипотечна книга.

Ипотеката има ред от вписването.

Чл. 170. Учредяването на ипотека е недействително, ако било в ипотечния договор, било в молбата за учредяване на законна ипотека или в акта, въз основа на който се подава тя, съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се учредява ипотеката.

Чл. 171. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) Прехвърлянето и залагането на вземането, което е обезпечено с ипотека, встъпването в такова вземане и налагането на запор върху него, както и подновяването и заместването в задължение, обезпечено с ипотека, за да имат действие трябва да бъдат извършени в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписани в имотния регистър.

Чл. 171. Прехвърлянето и залагането на вземането, което е обезпечено с ипотека, встъпването в такова вземане и налагането на запор върху него, както и подновяването и заместването в задължение, обезпечено с ипотека, за да имат действие за ипотеката, трябва да бъдат отбелязани към договора или към молбата за учредяването й.

Чл. 172. Действието на вписването трае 10 години от деня, в който е извършено. То може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл.

Ако срокът изтече, без да се извърши подновяване, ипотеката може да се впише наново. В такъв случай тя има ред от новото вписване.

Вписването се подновява по молба, която трябва да бъде придружена от препис от договора или от молбата за учредяване на ипотеката.

Чл. 173. Кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той.

Правото на предпочтително удовлетворение се простира и върху доходите от имота от деня, в който при принудителното изпълнение собственикът дължи сметка за тях съгласно Гражданския процесуален кодекс.

(Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Ако вземането е за определена парична сума или ако за него е уговорена парична неустойка, кредиторът може въз основа на акта за вписването на ипотеката да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.

Ако вземането е за определена парична сума или ако за него е уговорена парична неустойка, кредиторът може да иска да му се издаде изпълнителен лист въз основа на акта за вписването на ипотеката.

Чл. 174. Ипотеката обезпечава вземането независимо от промените, които са станали в него, но само до размера на сумата, за която е извършено вписването. Ако обаче е вписано, че вземането е лихвоносно, тя обезпечава и лихвите за двете години, които предшествуват годината на връчването призовка за доброволно изпълнение на собственика, за текущата година и за всички следващи, до деня на продажбата на имота. Освен това ипотеката обезпечава вземането на кредитора за разноските за учредяването и за подновяването й, съдебните разноски и разноските по изпълнението.

Чл. 175. С извършването на публична продан на имота всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват. Ипотекарните кредитори имат право на предпочтително удовлетворение от цената по реда на ипотеките си.

(Ал. 2 доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Ипотеката може да се запази при публичната продан на имота, ако купувачът, по съгласие с ипотекарния кредитор, поеме обезпеченото задължение. В такъв случай протоколът, с който държавният или частният съдебен изпълнител констатира това съгласие, се отбелязва към вписването в имотния регистър.

(Ал. 2, доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Ипотеката може да се запази при публичната продан на имота, ако купувачът, по съгласие с ипотекарния кредитор, поеме обезпеченото задължение. В такъв случай протоколът, с който съдията-изпълнител констатира това съгласие, се отбелязва към вписването в имотния регистър.

Ипотеката може да се запази при публичната продан на имота, ако купувачът, по съгласие с ипотекарния кредитор, поеме обезпеченото задължение. В такъв случай протоколът, с който съдебният изпълнител констатира това съгласие, се отбелязва към вписването.

Чл. 176. Ако трето лице, което не е лично задължено по обезпеченото вземане, придобие ипотекирания имот и след това този имот бъде продаден на публична продан, вещните права, които то е имало върху имота, преди да придобие собствеността му, се възстановяват по право, с изключение на ипотеките. За тия последните то участвува в разпределянето на цената съобразно реда, който те са имали.

Чл. 177. Ако собственикът на продадения ипотекиран имот не е лично задължен, той има право да получи от цената на имота преди ипотекарните кредитори необходимите разноски, които е направил за имота, както и увеличението на стойността му, което се дължи на негови полезни разноски.

Той отговаря към ипотекарните кредитори за повредите, причинени на имота от негова груба небрежност.

Чл. 178. Който купи ипотекиран имот от длъжника по обезпеченото вземане, ако не е поел задължението, може да плати на ипотекарния кредитор до размера на цената, която дължи. В такъв случай по отношение на кредиторите, чиито ипотеки са учредени, преди той да е купил имота, се смята, че той е встъпил в правата на удовлетворения кредитор.

Чл. 179. Вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма или въз основа на влязло в законна сила съдебно решение.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) Заличаването става по молба, към която се прилага актът за съгласието или препис от влязлото в законна сила решение. То се извършва чрез отбелязване в партидата на ипотекирания имот.

Заличаването погасява ипотеката. Но ако актът, въз основа на който е станало заличаването, се обяви за недействителен, ипотеката може да се впише наново. В такъв случай тя има ред от новото вписване.

Заличаването става по молба, към която се прилага актът за съгласието или препис от влязлото в законна сила решение. То се извършва отстрани на договора или на молбата за учредяване на ипотеката.

5. ОБЕЗПЕЧЕНИЕ ПРЕД СЪД

5. Обезпечаване пред съд

Чл. 180. Когато законът постановява да се представи обезпечение пред съд, обезпечението може да бъде залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека.

Стойността на ценните книжа и на недвижимите имоти се пресмята с 20% под пазарната им цена.

Чл. 181. Залогът се учредява чрез влагане на сумата или на ценните книжа в банка.

Ипотеката се учредява чрез вписване на нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот за учредяването й.

Заложените пари и ценни книжа се връщат на залогодателя и ипотеката се заличава по нареждане на съда, пред който е представено обезпечението.

Чл. 182. Правилата на чл. 180 и 181 се прилагат и когато законът постановява да се представи обезпечение пред друго държавно учреждение; в този случай действията на съда се извършват от държавното учреждение, пред което се представя обезпечението.

ОСОБЕНА ЧАСТ

I. ПРОДАЖБА

1. ОБЩИ ПРАВИЛА

ОСОБЕНА ЧАСТ

I. ПРОДАЖБА

1. Общи правила

183. С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му плати.

По договор за продажба, сключен между държавни учреждения и предприятия, задължението на продавача е да прехвърли правото на владение, ползуване и разпореждане с вещта.

1. ОБЩИ ПРАВИЛА

Чл. 183. С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.

(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

Чл. 184. Ако при сключването на договора вещта е била погинала, договорът е нищожен.

Ако е била погинала само част от вещта, купувачът има право или да се откаже от договора, или да иска оцелялата част при съответно намаление на цената.

Чл. 185. Не могат да бъдат купувачи, даже на публична продан, нито пряко, нито чрез подставено лице:

а) лицата, които по закон или по назначение от властта управляват или пазят чужди имущества - относно същите тия имущества, както и длъжностните лица относно имотите, които по служба им е възложено да продават, и

б) (изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) съдиите, прокурорите, държавните и частните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите - относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действуват, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право.

Чл. 185. Не могат да бъдат купувачи, даже на публична продан, нито пряко, нито чрез подставено лице:

б) (изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) съдиите, прокурорите, съдиите-изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите - относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действуват, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право.

Чл. 185. Не могат да бъдат купувачи, даже на публична продан, нито пряко, нито чрез подставено лице:

б) съдиите, прокурорите, съдебните изпълнители, нотариусите и адвокатите - относно спорните права, които за подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действуват, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право.

Чл. 186. Разноските за договора и другите разходи във връзка с прехвърляне на собствеността са за сметка на купувача освен при продажбата на недвижими имоти, при които разноските се заплащат от страните по равно.

Разноските по предаването, включително по меренето и тегленето, са за сметка на продавача, а разноските по приемането - за сметка на купувача.

Чл. 186а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Рискът от случайното погиване или повреждане на родово определени стоки преминава върху купувача от момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или му бъде предадена, а при доставка за купувачи в други населени места - от момента, в който тя бъде предадена на спедитор или на превозвач, освен ако между страните е уговорено друго. При транзитни доставки в същите случаи рискът преминава върху крайния получател.

2. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПРОДАВАЧА

2. Задължения на продавача

Чл. 187. Продавачът е длъжен да предаде на купувача продадената вещ. Вещта се предава в състояние, в което се е намирала по време на продажбата, заедно с плодовете от тогава.

Чл. 188. Продавачът отговаря, ако трети лица имат право на собственост или други права по отношение на вещта, които могат да противопоставят на купувача, освен ако последният е знаел това.

Чл. 189. Ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87. В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. За другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за неизпълнение на задължението.

Продавачът дължи връщане на цялата цена дори и когато вещта е била обезценена или повредена, но ако купувачът е извлякъл полза от поврежданията, които сам е направил, стойността на тази полза се приспада от сумата, която продавачът му дължи.

Чл. 190. Ако само част от продадената вещ принадлежи на трето лице или вещта е обременена с права на трето лице, купувачът може да поиска разваляне на продажбата по съдебен ред и обезщетение според предходния член, когато според обстоятелствата трябва да се приеме, че той не би сключил договора, ако знаеше това.

В противен случай купувачът може да иска намаление на цената и обезщетение за вредите.

Чл. 191. Ако купувачът бъде съдебно отстранен, той може да иска от продавача още и стойността на плодовете, които е осъден да върне на третото лице, и заплащане на разноските по делото.

Продавачът не отговаря за съдебното отстранение, ако не е бил привлечен в делото и ако докаже, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска.

Когато купувачът е избягнал съдебното отстранение или е освободил вещта от правата, които трети лица са имали върху нея, чрез заплащане на парична сума, продавачът може да се освободи от отговорност, като заплати на купувача тази сума, лихвите върху нея от деня на плащането и разноските.

Чл. 192. Ако купувачът е знаел по време на продажбата за правата на третите лица, при съдебно отстранение той може да иска само връщане на цената. Това важи и когато продавачът е уговорил да не отговаря за съдебно отстранение.

Съглашението, с което продавачът се освобождава от отговорност няма действие, ако той е премълчал известни нему права на трети лица.

Чл. 193. Продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление.

Продавачът не отговаря за недостатъците, които са били известни на купувача при продажбата.

Продавачът отговаря и когато не е знаел недостатъка. Съглашението за освобождаване от отговорност е недействително.

Чл. 194. След като приеме вещта, купувачът трябва да я прегледа в течение на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни случаи, и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. Ако не направи това, вещта се смята одобрена, освен ако по-късно се открият недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед. В последния случай правата на купувача се запазват, ако той незабавно уведоми продавача за открития недостатък.

Уведомяване на продавача не е необходимо, ако той е знаел недостатъка.

Чл. 195. В случаите, в които продавачът отговаря съгласно чл. 193, купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача.

Той може да иска и обезщетение за вредите съгласно общите правила относно неизпълнението на задълженията.

При продажбите на родово определени вещи купувачът може или да упражни правата по първата алинея, или да иска предаване на вещи без недостатъци, както и обезщетение за вредите и в двата случая.

Чл. 196. Купувачът има правата по предходния член и когато вещта е погинала или е била повредена, ако това е станало поради нейните недостатъци или поради случайно събитие.

Ако повреждането или погиването са станали по вина на купувача или на лицата, на които вещта е била прехвърлена от него, той може да иска само намаляване на цената и обезщетение при условията на предходния член. По същия начин се ограничават правата на купувача и в случаите, когато вещта е била преработена.

Чл. 197. Исковете на купувача по чл. 195 се погасяват с изтичане на една година при продажбата на недвижими имоти и на шест месеца при продажбите на движими вещи. Ако продавачът съзнателно е премълчал недостатъка, срокът е тригодишен. Срокът може да бъде продължен или съкратен със съгласие на страните.

Срокът тече от предаването на вещта.

Чл. 198. Когато купувачът прави възражение за недостатъци на продадената вещ, която му е изпратена от друго място, той трябва да я държи на разположение на продавача и да се грижи привременно за нейното запазване.

Ако вещта е изложена на развала и отлагането е свързано с опасност или ако пазенето е свързано със значителни разноски или неудобства, купувачът, след като уведоми продавача, може да поиска от районния съд разрешение да я продаде.

Чл. 199. Правилата относно отговорността за недостатъци не се прилагат при публични продажби.

3. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА КУПУВАЧА

3. Задължения на купувача

Чл. 200. Купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта.

Плащането трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва.

Ако продадената вещ дава плодове или други доходи, купувачът дължи лихви върху цената от деня на предаването на вещта, макар цената да не е още изискуема.

4. ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА НЯКОИ ПРОДАЖБИ

4. Особени правила за някои продажби

Чл. 201. При продажбата на движима вещ продавачът може да развали договора без спазване изискванията на чл. 87:

а) ако купувачът не заплати на срока цената, когато съгласно договора предаването на вещта трябва да стане едновременно с плащането или след плащането на цената;

б) ако купувачът, спрямо когото срокът за плащане цената още не е изтекъл, не се яви да получи или не приеме на срока предложената му съгласно договора вещ.

И в двата случая той трябва да съобщи на купувача в течение на 7 дни от изтичане на срока, че е развалил договора.

Чл. 202. Когато не е даден срок за плащането на цената и купувачът получи вещта, без да плати, продавачът може да иска да му се върне вещта в 15-дневен срок от предаването, ако тя се намира още у купувача и е в състоянието, в което е била предадена.

Това право не може да се упражни във вреда на кредиторите на купувача, наложили запор върху вещта или получили същата в залог, без да знаят, че цената не е платена.

Чл. 203. Ако продажбата е сключена по мостра и купувачът не я представи, предполага се, че вещта притежава качествата на мострата.

Чл. 204. Продажбата под уговорка за опитване или преглеждане се предполага сключена под отлагателното условие, че купувачът ще одобри вещта.

Продавачът се освобождава от договора, ако вещта се намира у него и купувачът не я одобри до изтичането на уговорения срок или ако няма такъв - веднага след като бъде поканен за това от продавача.

Вещта се счита одобрена, ако е била предадена на купувача и той не се произнесе до изтичането на уговорения срок или ако няма такъв - веднага след като бъде поканен за това от продавача.

Чл. 205. При продажба на движими вещи на изплащане продавачът може да запази собствеността на продадената вещ, докато получи последната вноска, но в такъв случай рискът преминава върху купувача от предаването.

Това условие може да се противопостави на кредиторите на купувача, ако е уговорено писмено и документът има достоверна дата.

Чл. 206. Макар и да има противно съглашение, неплащането на вноски, които не надвишават 1/5 част от цената на вещта, не дава основание за разваляне на договора.

Ако договорът бъде развален поради неизпълнение от страна на купувача, продавачът може да иска възнаграждение за ползуването от вещта независимо от правата му на обезщетение.

Уговорката, платените вноски да останат за продавача като обезщетение, е недействителна.

Чл. 207. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

207. При продажба по товарителница, коносамент или други подобни документи продавачът се освобождава от задължението за предаване, като прехвърли на купувача документа за стоката и му предаде другите документи, установени от договора.

Ако няма противно съглашение или наредба, плащането трябва да се извърши по времето и на мястото, където става предаването на документите.

Чл. 208. При договорите за периодични доставки цената се плаща при отделните доставки съразмерно с тях.

Срокът, определен за отделните доставки, се предполага уговорен в интереса на двете страни.

Чл. 209. Продажбата с уговорка за изкупуване е недействителна.

Чл. 210. При продажба на недвижим имот с посочване на пространството и на цената за всяка единица мярка, когато действителното пространство се окаже по-голямо или по-малко от посоченото в договора, цената на имота се увеличава или намалява съответно. Купувачът обаче може да се откаже от договора, ако пространството е с 1/10 по-голямо или по-малко от показаното в договора.

Когато цената е определена общо за целия имот, ако пространството на имота е посочено в договора и то се окаже с повече от 1/10 по-малко от действителното пространство, купувачът има право да иска разваляне на договора или намаление на цената; но ако то се окаже по-голямо с повече от 1/10, продавачът има право да иска увеличение на цената, но в такъв случай купувачът може да се откаже от договора.

Тия правила не се прилагат при публичните продажби.

Чл. 211. Исковете за упражняване на правата по предходния член трябва да бъдат предявени в една година от предаването на имота.

Отменяването на договора не засяга правата на трети лица, придобити преди отбелязването на исковата молба.

Чл. 212. Този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи неговите предмети, е длъжен да обезпечи само качеството си на наследник.

Продажбата на наследство трябва да бъде извършена писмено и подписите на договарящите да бъдат нотариално заверени.

Договорът за продажба на наследство, в което има недвижими имоти, може да бъде противопоставен на трети лица само ако е вписан.

Чл. 213. Ако преди продажбата на наследство продавачът е събрал някое вземане или е отчуждил някои предмети, той е длъжен да върне на купувача полученото.

Купувачът е длъжен да върне на продавача това, което последният е платил за задълженията и тежестите на наследството.

5. ПРОДАЖБА НА СТОКИ МЕЖДУ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ОРГАНИЗАЦИИ

Чл. 213. Ако преди продажбата на наследство продавачът е събрал някое вземане или е отчуждил някои предмети, той длъжен да върне на купувача полученото.

Чл. 214. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 1963 г.)

Чл. 214-221. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 1963 г.)

5. Продажба на стоки между социалистически организации

214. Когато акт за планиране или регулиране на народното стопанство задължава социалистически организации да сключат договор за продажба, възникналите между страните разногласия по условията на договора, който трябва да се сключи, не спират изпълнението на заданието на плана.

Чл. 215. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 1963 г.)

215. В случаите и по реда, определен от Министерския съвет, доставката на стока между социалистически организации може да се извърши без сключване на договор само въз основа на отнасящо се за двете страни задание.

В тези случаи за отношенията между страните важат правилата за продажбата, доколкото в наредбата на Министерския съвет не е постановено друго.

Чл. 216. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 1963 г.)

216. За стоки с определена цена страните не могат да уговарят различна от нея продажна цена, освен ако за отделни случаи е постановено друго. Ако е уговорена по-висока цена, договорът се смята сключен за определената цена.

Ако през траенето на договора бъде изменена определената цена на стоката, изменя се съответно по право и продажната цена; в този случай, доколкото не е постановено друго с наредбата за изменяване на цената, купувачът е длъжен да плати онази цена, която е била задължителна по време на предаването на стоката.

Чл. 217. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 1963 г.)

217. Исковете на купувача по чл. 195 се погасяват в шестмесечен срок, който започва да тече от съставянето на съответния акт, а когато не е бил съставен акт - от изтичането на срока за съставянето му. Начинът и срокът за съставянето на акта се определят с наредба от Министерския съвет.

Чл. 218. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 1963 г.)

218. Когато не е уговорено друго, купувачът, който е констатирал, че доставената стока не отговаря на уговорения асортимент, има право:

а) да приеме стоката и да иска недоставеното по асортимента или

б) да откаже приемането на частта от стоката, която не отговаря на уговорения асортимент, и да иска доставянето на стока в надлежния асортимент.

Чл. 219. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 1963 г.)

219. Ако продавачът е в забава относно предаването на стоката, купувачът при липса на друго съглашение има право да откаже по-нататъшното получаване на стоката, след като предварително извести за това продавача. Но купувачът е длъжен да приеме стоката, която продавачът е натоварил за изпращане, преди да е получил предизвестието.

Чл. 220. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 1963 г.)

220. Ако купувачът е в забава относно заплащане на цената, продавачът има право, след като извести предварително купувача и неговия подведомствен орган, да спре предаването на незаплатената част от стоката.

Чл. 221. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 1963 г.)

221. Министерският съвет може да издава наредби относно условията за извършване на някои специални продажби между социалистически организации.

С наредба на Министерския съвет се определя и начинът, и срокът за проверяване качеството, количеството, комплектността и асортиментът на предадените стоки, както и редът за предявяване на рекламации по договорите за продажба на стоки между социалистически организации.

II. ЗАМЯНА

Чл. 222. С договора за замяна страните се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи или други права.

Чл. 223. Правилата за продажбата се прилагат съответно и при замяната, като всеки от заменителите се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.

Чл. 224. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

224. Сключването на договор за замяна между държавни учреждения и предприятия се допуща само в случаите, определени от Министерския съвет.

III. ДАРЕНИЯ

Чл. 225. С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.

Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им.

Чл. 226. Обещанието за дарение не произвежда действие.

Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно.

(Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни.

226. Обещанието за дарение не произвежда действие.

Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно.

Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на правилата на социалистическото общежитие, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни.

Чл. 227. Дарението може да бъде отменено, когато дареният:

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.

Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.

Предварителният отказ от този иск е нищожен.

Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.

IV. НАЕМ НА ВЕЩИ

Чл. 228. С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена.

Чл. 229. (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2007 г.) Договорът за наем не може да бъде сключен за повече от десет години, освен ако е търговска сделка.

Лицата, които могат да вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от три години.

Ако договорът бъде сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет, съответно за три години.

Чл. 229. Договорът за наем не може да бъде сключен за повече от десет години.

Ако договорът бъде сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет, съответно за три години.

Чл. 230. Ако не е уговорено друго, наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползуването, за което е наета.

Ако вещта не е предадена в надлежно състояние, наемателят може да иска поправянето й или съразмерно намаление на наемната цена или да развали договора, както и да иска обезщетение във всички случаи.

Наемодателят не отговаря за недостатъците на наетата вещ, които наемателят е знаел или при обикновено внимание е могъл да узнае при сключването на договора, освен ако недостатъците са опасни за неговото здраве или за здравето на лицата от неговото домакинство.

Чл. 231. Дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление, като замърсяване на стени в помещенията, разяждане на кранове, на брави, запушване на комини и други такива, са за сметка на наемателя.

Поправките на всички други повреди, ако не са причинени виновно от наемателя, са за сметка на наемодателя. Ако наемодателят не извърши тия поправки, наемателят има правата по ал. 2 на предходния член, но той може да иска обезщетение само когато повредата се дължи на причина, за която наемодателят отговаря. Ако наемателят извърши сам поправката с грижата на добър стопанин, той може да прихване стойността й срещу наема.

Когато вещта погине изцяло или отчасти, прилага се чл. 89

Чл. 232. Наемателят е длъжен да си служи с вещта за определеното в договора ползуване, а при липса на такова - съгласно предназначението й.

Той е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта.

Чл. 233. Наемателят е длъжен да върне вещта. Той дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Той дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от неговите пренаематели. До доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние.

Наемателят е длъжен да съобщава незабавно на наемодателя за повредите и посегателствата, извършени върху наетата вещ.

Чл. 234. Ако не е уговорено противното, наемателят може да пренаеме части от наетата вещ без съгласието на наемодателя. Но и в този случай той не се освобождава от задълженията си по договора за наем.

Относно ползуването от имота пренаемателят не може да има повече права от наемателя.

Пренаемателят е задължен спрямо наемодателя само за наема, който той дължи при завеждане на иска, без да може да противопостави плащанията, които е направил преждевременно.

Чл. 235. Наемателят на помещение в етажна собственост е длъжен да изпълнява наредбите по реда и управлението на етажната собственост. В противен случай той може да бъде изваден от наетото помещение и по искане на управата на етажната собственост.

Чл. 236. Ако след изтичане на наемния срок използуването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок.

Ако наемателят продължи ползуването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор.

Чл. 237. (Ал. 1 доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) При прехвърляне на недвижим имот договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в имотния регистър.

Договорът за наем,сключен преди прехвърлянето на имота, ако има достоверна дата, е задължителен за приобретателя до предвидения в него срок, но не за повече от една година от прехвърлянето. Ако няма достоверна дата и наемателят е във владение на имота, договорът е задължителен за приобретателя като договор за наем без определен срок.

Наемодателят дължи обезщетение на наемателя, ако последният бъде лишен от ползуването на наетия имот преди изтичане на наемния срок поради прехвърляне на имота.

Чл. 237. При прехвърляне на недвижим имот договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан.

Чл. 238. Ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано. Но ако наемът е уговорен на ден - достатъчно е предупреждение от един ден.

Чл. 239. Когато наемът се създава чрез акт на надлежен държавен орган, отношенията между страните се уреждат по горните правила, доколкото специален закон не постановява друго.

V.ЗАЕМ

Чл. 240. С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до банките.

При заема се прилага чл. 247.

Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.

Чл. 241. Който се е задължил да даде заем, може да откаже да изпълни това задължение, ако другият съдоговарящ е станал неплатежоспособен.

Чл. 242. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

242. За договорите за наем, сключени с обществени кредитни организации, Министерският съвет може да издава особени наредби.

VI. ЗАЕМ ЗА ПОСЛУЖВАНЕ

Чл. 243. С договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползуване, а заемателят се задължава да я върне.

Чл. 244. Заемателят е длъжен да се грижи за вещта като добър стопанин, като предпочита нейното запазване пред запазването на своите вещи.

Той може да използува заетата вещ само съобразно договора, а когато ползуването не е уговорено - съобразно нейното предназначение, и не може да отстъпва другиму ползуването от вещта.

При неизпълнение на тези задължения заемателят дължи обезщетение и за вредите, настъпили поради причини, за които той не отговаря, освен ако докаже, че те биха засегнали вещта и при неговата изправност.

Ако вещта е дадена в заем на няколко лица - те отговарят солидарно.

Чл. 245. Заемателят понася обикновените разноски за поддържането, запазването и използуването на вещта. Той има право да иска от заемодателя да му заплати извънредните разноски, ако те са били необходими и неотложни.

Чл. 246. Когато заетата вещ е дала плодове, заемателят трябва да ги върне, освен ако е уговорено друго.

Чл. 247. Заемодателят дължи обезщетение за вредите, причинени на заемателя от скритите недостатъци на заетата вещ, ако умишлено или поради небрежност не ги е съобщил на заемателя.

Чл. 248. При заема за послужване намира съответно приложение чл. 233.

Чл. 249. С изтичане на уговорения срок или след ползуването заемателят е длъжен да върне вещта. Но заемодателят може да иска връщането на вещта и преди това, ако сам неотложно се нуждае от нея, поради непредвиден случай или ако заемателят умре или не изпълнява задълженията си по чл. 244.

Ако времето или целта на ползуването не са определени с договора, заемодателят може всякога да поиска връщането на вещта.

VII. ВЛОГ

Чл. 250. С договора за влог влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази и върне.

Влогоприемателят няма право на възнаграждение, освен ако то е уговорено.

Чл. 251. Ограниченията за доказване със свидетелски показания не важат, когато влогът е наложен от някое бедствие, като пожар, наводнение или друго изключително събитие, а също и когато вещта се предава на служител при посещение в театър, клуб, ресторант или други такива места.

Чл. 252. Влогодателят може всякога да поиска връщането на вложената вещ и на получените от нея плодове, даже и да е уговорено, че влагането ще трае определено време. В тоя случай влогодателят дължи възнаграждение само за времето, през което вещта е била пазена, обаче той трябва да заплати на влогоприемателя разноските, които той е направил с оглед на уговореното времетраене на влога.

Вложената вещ се връща на разноски на влогодателя в мястото, където е трябвало да се пази.

Чл. 253. Влогоприемателят не може да използува вещта без съгласието на влогодателя. В противен случай той дължи възнаграждение за ползуването и отговаря съгласно ал. 3 на чл. 244.

Влогоприемателят е длъжен да пази поверените му вещи с грижата на добър стопанин.

Чл. 254. Влогодателят е длъжен да заплати извънредните разноски за запазване на вещта, ако те са били необходими и неотложни, а когато влогът е безвъзмезден - и обикновените разноски.

Той отговаря за вредите и особените разноски, причинени от скритите недостатъци на вложената вещ, ако влогоприемателят не ги е знаел.

Чл. 255. Ако не е бил уговорен срок за пазене на вещта, влогоприемателят може да се освободи от задълженията си по влога, като предизвести влогодателя и му даде достатъчен срок, за да си вземе вещта.

Ако до изтичане на определения в договора или в предизвестието срок влогодателят не вземе вещта, влогоприемателят отговаря след изтичане на срока само при умисъл и груба небрежност и може да поиска от районния съд разрешение да продаде вложената вещ на публична продан. От получената цена се заплащат вземанията на влогоприемателя, а остатъкът се влага в банка на името на влогодателя.

Чл. 256. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

256. Когато влогоприемателят е социалистическа организация, с наредба на Министерския съвет или с договор може да й се даде право да продаде в случая на ал. 2 на чл. 255 вложената вещ без съдебна намеса чрез държавните търговски предприятия, като предварително уведоми за това влогодателя.

Получената сума се предава на влогодателя след погасяване на вземанията на влогоприемателя.

Ако вложената вещ е държавна собственост и не е предназначена за продажба, тя се предава на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството.

Чл. 257. Дори когато дадените за пазене вещи са заместими, влогоприемателят няма право да се разпорежда с тях, освен ако това му е било разрешено от влогодателя.

В този случай важат правилата за заема.

Разпореждането на ал. 1 не се прилага по отношение на банките и на Спестовната каса.

VIII. ДОГОВОР ЗА ИЗРАБОТКА

Чл. 258. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.

Чл. 259. Ако не е уговорено друго, изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства.

Чл. 260. Изпълнителят е длъжен да предупреди веднага другата страна, ако даденият му проект или доставеният му материал е неподходящ за правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал. Ако другата страна не стори това, изпълнителят може да се откаже от договора.

Ако изпълнителят не направи това предупреждение, той отговаря пред другата страна за причинените й вреди.

Чл. 261. Изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение.

Изпълнителят, който извършва работата със свой материал, отговаря за доброто качество.

Когато няколко лица са се задължили да извършат общо една работа, те отговарят солидарно, ако не е уговорено противното.

Чл. 262. Поръчващият може да проверява изпълнението на договора във всяко време, стига само да не пречи на изпълнителя.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали договора, като има право на обезщетение по общите правила.

262. Поръчващият може да провери изпълнението на договора във всяко време, стига само да не пречи на изпълнителя.

Ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали договора, като има право на обезщетение по общите правила. Това правило не се прилага, когато договорът е сключен между социалистически организации в изпълнение на акт за планиране.

Чл. 263. Рискът от случайно погиване или повреда на материала се понася от страната, която го е дала, ако другата страна не е в забава.

Чл. 264. Поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа.

При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците.

Ако не направи такива възражения, работата се счита приета.

Чл. 265. Ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска:

поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане;

заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението.

Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора.

Тия права се погасяват в шест месеца, а при строителни работи - в пет години.

Чл. 266. Поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата.

Ако през време на изпълнението на договора надлежно определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена, възнаграждението се съответно изменя, макар и да е било уговорено изцяло.

(Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

266. Поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата.

За приемането и за плащането на работи от страна на държавни учреждения важат съответните наредби, ако има такива.

Чл. 267. Ако изпълнението на работата стане невъзможно вследствие причина, за която никоя от страните не отговаря, изпълнителят няма право на възнаграждение. Ако една част от работата е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия, изпълнителят има право на съответната част от уговореното възнаграждение.

Изпълнителят има право на възнаграждение, ако изпълнението на работата е станало невъзможно изцяло или отчасти вследствие негодността на материала или на проекта, дадени от поръчващия, и изпълнителят своевременно го е предупредил.

Чл. 268. Ако има основателни причини, поръчващият може да се откаже от договора, макар изпълнението и да е започнало, като заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата.

(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

268. Ако има основателни причини, поръчващият може да се откаже от договора, макар изпълнението и да е започнало, като заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата.

Това правило не се прилага за договори, сключени от социалистически организации в изпълнение на планово задание.

Чл. 269. Ако изпълнителят умре или стане неспособен да извърши работата, договорът се прекратява, освен ако не е бил сключен с оглед личността на изпълнителя и ако наследниците му се съгласят да продължат изпълнението.

При прекратяване на договора поръчващият трябва да заплати извършената работа и полезно вложените материали съобразно уговореното възнаграждение.

IX. ИЗДАТЕЛСКИ ДОГОВОР, ДОГОВОР ЗА ПУБЛИЧНО ИЗНАСЯНЕ И ДОГОВОР ЗА СЦЕНАРИО

IX. ИЗДАТЕЛСКИ ДОГОВОР, ДОГОВОР ЗА ПУБЛИЧНО ИЗНАСЯНЕ И ДОГОВОР ЗА СЦЕНАРИИ

IX. ИЗДАТЕЛСКИ ДОГОВОР, ДОГОВОР ЗА ПУБЛИЧНО ИЗНАСЯНЕ И ДОГОВОР ЗА СЦЕНАРИО

270. С издателския договор авторът на едно произведение на науката, литературата или изкуството отстъпва на издателя за определен срок правото, а последният поема задължението да възпроизведе и вземе мерки за разпространението в съответна форма на това произведение и да заплати на автора възнаграждение.

IX. ИЗДАТЕЛСКИ ДОГОВОР, ДОГОВОР ЗА ПУБЛИЧНО ИЗНАСЯНЕ И ДОГОВОР ЗА СЦЕНАРИО

Чл. 270. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 1993 г.)

Чл. 271. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 1993 г.)

271. Издателският договор трябва да съдържа уговорка за тиража на изданието и не може да се сключи за повече от едно издание.

Чл. 272. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 1993 г.)

272. Ако не е уговорено изрично, издателят не може да възпроизведе произведението на друг език, да го издаде в сборник от произведенията на автора, макар да има право да издаде всичките му произведения поотделно, както и да възпроизведе отделни части, макар и да има право да издаде сборник от всичките произведения на автора.

Без съгласието на автора издателят не може да променя или съкращава произведението.

Чл. 273. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 1993 г.)

273. Авторът може да отстъпи правото си за издаване на произведението на друг език, ако не е отстъпил това право на издателя.

Чл. 274. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 1993 г.)

274. Издателят трябва да издаде произведението най-късно в едногодишен срок, ако не е уговорен друг срок. Срокът почва да тече от предаване на произведението, а когато то се издава на части - от предаването на всяка част.

(Ал. 2, изм. - Изв., бр. 69 от 1951 г., бр. 12 от 1993 г.) Количеството екземпляри, които авторът има право да получи безплатно от всяка своя издадена книга, се определя с договора, а ако не е уговорено - от обичая.

(Изм. - Изв., бр. 69 от 1951 г.) Количеството екземпляри, които авторът има право да получи безплатно от всяка своя издадена книга, се определя с наредба на Министерския съвет.

Авторът има право да получи безплатно 2% от тиража, но не повече от 50 екземпляра.

Чл. 275. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 1993 г.)

275. Авторът не може да издаде произведението си наново, преди да се изчерпи уговорения тираж или преди да изтече уговореният за това срок. Но във всеки случай авторът може да се разпорежда с произведението си след изтичането на 3 години от деня на последното издание.

Чл. 276. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 1993 г.)

276. Ако издаденото, но непуснато още в продажба произведение бъде унищожено изцяло или отчасти, издателят може да възстанови изданието в годишен срок, без да плаща допълнително възнаграждение на автора.

Чл. 277. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 1993 г.)

277. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) С договора за публично изнасяне авторът на едно драматично или музикално произведение или произведение на изящните изкуства предоставя на театър или на друго физическо или юридическо лице правото на публично изнасяне, а последното се задължава да го изнесе и да заплати на автора възнаграждение.

Авторът, макар да е сключил такъв договор, може да сключи и други договори за публично изнасяне на произведението в други населени места.

Произведението трябва да бъде изнесено не по-късно от една година от деня на предаването му, ако не е уговорен друг срок.

277. С договора за публично изнасяне авторът на едно драматично или музикално произведение или произведение на изящните изкуства предоставя на театър или на друга организация правото на публично изнасяне, а последната се задължава да го изнесе и да заплати на автора възнаграждение.

Чл. 278. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 1993 г.)

278. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) С договора за кино-сценарио авторът предава едно литературно или музикално произведение на физическо или юридическо лице, което се задължава да го възпроизведе на филм за прожектиране, като заплати на автора възнаграждение.

Авторът няма право на отделно възнаграждение за прожектирането на филма.

(Ал. 3, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Лицето трябва да изработи филма и да го предаде за прожектиране най-късно две години от приемането на произведението, ако не е уговорен друг срок.

278. С договора за кино-сценарио авторът предава едно литературно или музикално произведение на предприятие, което се задължава да го възпроизведе на филм за прожектиране, като заплати на автора възнаграждение.

Авторът няма право на отделно възнаграждение за прожектирането на филма.

Предприятието трябва да изработи филма и да го предаде за прожектиране най-късно две години от приемането на произведението, ако не е уговорен друг срок.

Чл. 279. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

279. Възнагражденията по договорите в тази глава се определят по тарифи, утвърдени от Министерския съвет.

X. ДОГОВОР ЗА ПОРЪЧКА

Чл. 280. С договор за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия.

Чл. 281. Довереникът е длъжен да изпълни поръчката като добър стопанин и да пази имуществото, което получи във връзка с нея.

Чл. 282. Довереникът може да се отклони от поръчката, ако това е станало необходимо за запазване интересите на доверителя и не е било възможно да се вземе неговото съгласие.

Чл. 283. Довереникът трябва да извърши възложеното му действие лично.

Той може да възложи това на друго лице, ако е овластен от доверителя или ако това е станало необходимо за запазване неговите интереси и ако от неизвършването му доверителят би претърпял вреди.

Довереникът трябва да извести незабавно доверителя за заместването.

Довереник, който не е имал право да се замести, отговаря за действията на заместника като за свои, а ако е имал това право, отговаря за вредите, причинени от лошия избор на заместника си.

Чл. 284. Довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката.

Довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.

Чл. 285. Доверителят е длъжен при поискване да достави на довереника средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката, и да му заплати направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката.

Чл. 286. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено.

286. Доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено или установено от държавен орган.

Чл. 287. Договорът за поръчка се прекратява, освен по други причини, посочени в закона, още и с оттегляне на поръчката от доверителя, с отказ от довереника и със смъртта или с поставянето под запрещение на някой от тях, а така също и с прекратяването на юридическото лице, ако то е било доверител или довереник.

Чл. 288. Оттеглянето на поръчката не лишава довереника от правото да иска заплащане на разноските и на уговореното възнаграждение.

Ако изпълнението на поръчката стане невъзможно, доверителят трябва да заплати на довереника направените от него разноски и възнаграждение съответно на извършената работа.

Чл. 289. Довереникът, който се откаже от поръчката, без да има за това достатъчно основание, и не съобщи своевременно на доверителя, дължи обезщетение за причинените от отказа вреди.

Чл. 290. Действията, които довереникът е извършил в изпълнение на поръчката, като не е знаел и не е могъл да узнае за нейното прекратяване, задължават доверителя.

Чл. 291. При прекратяването на поръчката поради смърт, поставяне под запрещение или поради прекратяване на юридическо лице, наследниците, настойникът, попечителят или ликвидационният орган трябва да уведомят незабавно другата страна и да вземат надлежните мерки за запазването на интересите й.

Чл. 292. Ако довереникът действува от името на доверителя като негов пълномощник, правата и задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя.

Ако довереникът действува от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него. Но тези права, в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Тия права се смятат за права на доверителя и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора. По отношение на недобросъвестните кредитори на довереника това правило се прилага и без договорът да има достоверна дата.

Когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на довереника, договорът трябва да бъде сключен писмено с нотариална заверка на подписите.

XI. КОМИСИОНЕН ДОГОВОР

Чл. 293. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

293. С комисионния договор комисионерът се задължава по поръчка на доверителя да извърши срещу възнаграждение от свое име, но за негова сметка, една или няколко сделки.

Правилата относно договора за поръчка се прилагат към отношенията между доверителя и комисионера, доколкото настоящата глава не съдържа други правила.

Социалистическите организации могат да сключват по занятие и комисионни договори, ако това не противоречи на техния характер и на предмета на дейността им.

XI. КОМИСИОНЕН ДОГОВОР

(Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

Чл. 294. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

294. По договора, сключен с трето лице в изпълнение на поръчката, правата и задълженията възникват за комисионера, макар и последният да е съобщил на третото лице името на доверителя.

Доверителят може да упражни правата си срещу третото лице и да бъде заставен да изпълни задълженията към него само след прехвърлянето им от комисионера.

Чл. 295. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

295. Комисионерът, комуто е дадено право да сключи сделка на кредит, отговаря пред доверителя за изпълнение на задълженията от третото лице по изпълнителната сделка, ако е знаел или е трябвало да знае, че третото лице е неплатежоспособно.

Ако третото лице не изпълни задължението си, както и ако бъде причинена щета от когото и да е на имущество, придобито или държано от комисионера за сметка на доверителя, комисионерът е длъжен да уведоми незабавно доверителя и да обезпечи необходимите доказателства.

Ако комисионерът е гарантирал изпълнението на задълженията от третото лице, той отговаря солидарно с него и има право на особено възнаграждение.

Чл. 296. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

296. Комисионерът трябва да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин.

Ако комисионерът изпълни поръчката при условия по-благоприятни от тия, които е установил доверителят, цялата изгода принадлежи на последния.

Чл. 297. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

297. Ако комисионерът се отклони от поръчката, доверителят не е длъжен да признае сделката за извършена за негова сметка и може да иска обезщетение.

Горното правило не се прилага само в случаите, когато отклонението е било необходимо за интересите на доверителя и комисионерът не е могъл предварително да иска нови нареждания от същия или не е получил навреме отговор на запитването си.

Чл. 298. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

298. Комисионерът, който продаде по цена по-ниска или купи по цена по-висока от определената от доверителя, трябва да го уведоми за това веднага. Ако последният не се откаже от сделката незабавно, счита се, че я е одобрил.

Ако комисионерът съобщи, че поема разликата в цената, доверителят няма право да се откаже от сделката.

Доверителят няма право да се откаже от сделката, макар и комисионерът да не изяви готовност да заплати разликата в цената, ако комисионерът установи, че не е било възможно да се извърши сделката по установената от доверителя цена и че с извършената сделка е запазил доверителя от по-големи вреди.

Чл. 299. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

299. При получаване на стоката, изпратена от друго място, комисионерът трябва да я прегледа незабавно след приемането й и ако установи недостатъци или липси, да вземе мерките по ал. 2 на чл. 295.

Ако в стоката настъпи промяна, която би я обезценила, и ако няма време да се чака нареждане от доверителя, комисионерът може да я продаде и по цена по-ниска от тая, която доверителят е установил, стига с това да го предпази от по-големи вреди.

Чл. 300. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

300. Комисионерът е длъжен да даде сметка на доверителя и да му прехвърли резултатите от изпълнителната сделка.

Правата, придобити от комисионера или предоставени му от доверителя, се считат спрямо кредиторите на комисионера за права на доверителя и без да са му били още прехвърлени или върнати.

Чл. 301. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

301. Доверителят е длъжен да заплати на комисионера всичко изразходвано от него за изпълнение на поръчката и за запазване на вещите, както и да му заплати възнаграждението.

Възнаграждението не може да се определя във вид на разлика между установената от доверителя цена и по-изгодната цена, по която комисионерът би сключил изпълнителната сделка.

Чл. 302. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

302. Комисионерът има право на задържане върху вещите и вземанията, които той е придобил за сметка на доверителя или които същият му е предал, до заплащане на вземанията, които той има срещу него.

Чл. 303. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

303. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Ако предмет на поръчката е покупка или продажба на стоки или ценни книжа с пазарна цена, комисионерът може да заяви, че продава на доверителя или купува от него тия стоки и ценни книжа по тая цена. В такъв случай той има право на половина възнаграждение.

Счита се, че комисионерът е страна по продажбата, ако е съобщил на доверителя за изпълнение на поръчката, без да посочи трето лице.

303. Ако предмет на поръчката е покупка или продажба на стоки или ценни книжа с определена цена, комисионерът, ако такъв е социалистическа организация, може да заяви, че продава на доверителя или купува от него тия стоки и ценни книжа по тая цена. В такъв случай той има право на половина възнаграждение.

XII. СПЕДИЦИОНЕН ДОГОВОР

Чл. 304. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

304. Със спедиционния договор спедиторът се задължава да сключи от свое име, но за сметка на доверителя договор за превоз.

Спедиторът може сам да извърши превозването. В такъв случай той има и правата, и задълженията на превозвача.

Спедиторът може да натовари следващ спедитор за извършване на превоза и без да е овластен за това от доверителя.

Чл. 305. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

305. Спедиторът е длъжен да изпълнява нарежданията на доверителя относно пътя, посоката и начина на превоза, както и относно подбора на превозвачите и на последващите спедитори.

Ако спедиторът се отклони от тия нареждания, той отговаря за всички вреди, освен ако докаже, че такива или по-големи вреди щяха да настъпят и в случай, че би действувал точно според нарежданията.

Спедиторът застрахова вещите, поверени му за спедиция, ако това му е било изрично наредено от доверителя.

Чл. 306. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

306. Спедиторът има право на задържане върху вещите и вземанията, които той е придобил за сметка на доверителя или които същият му е предал до заплащане на вземанията, които той има срещу него.

Последният спедитор упражнява правото за задържане и на предхождащите го спедитори.

Чл. 307. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

307. Исковете за вреди по спедиционните договори се погасяват с изтичане на една година.

Чл. 308. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

308. Правилата относно комисионния договор намират съответно приложение към отношенията между спедитора и доверителя.

XIII. ДОГОВОР ЗА ПРЕВОЗ

Чл. 309. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

XIV. ДОГОВОР ЗА ЗАСТРАХОВКА

309. С договора за превоз превозвачът се задължава да пренесе товар от едно място на друго срещу заплащане.

Чл. 310. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

310. Превозвачът е длъжен да извърши превоза в надлежния срок, да пази предадения му за превоз товар от приемането до предаването, да извести получателя за пристигането на товара и да му го предаде в мястото на доставянето.

Чл. 311. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

311. Превозвачът отговаря за изгубването, погиването или повреждането на товара, освен ако докаже, че вредата се дължи на непреодолима сила, на качествата на товара или на недостатъци на опаковката, които външно не са могли да бъдат забелязани или за които превозвачът е предупредил предавача.

При същите условия той отговаря за вредите, които се дължат на закъснение.

При коларски превоз превозвачът се освобождава от отговорност и ако вредите са произлезли вследствие на обстоятелства, които не са могли да бъдат отстранени с неговите добросъвестни грижи.

Недействителни са съглашенията за освобождаване от отговорност по предходните алинеи.

Чл. 312. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

312. Обезщетението се определя според пазарната цена на товара в мястото на доставянето.

След като получателят е приел товара, превозвачът отговаря само ако е бил уведомен за повредите веднага след откриването им, и то не по-късно от един месец от приемането.

Чл. 313. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

313. Предавачът е длъжен да предаде товара в състояние да издържи превоза, да го достави на определеното място и да предаде на превозвача документите, ако има такива, както и да му даде товарителница, ако превозвачът иска.

Чл. 314. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

314. Предавачът може да иска от превозвача да му издаде за предадения товар товарителен запис (коносамент), който може да бъде и на заповед.

Превозвачът трябва да предаде товара само на редовния владелец на тоя запис.

Чл. 315. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

315. Ако превозвачът предаде товара на другиго за извършване превоза изцяло или отчасти, той отговаря за действията на следващите превозвачи до доставянето на товара.

Всеки следващ превозвач встъпва в договора и трябва да упражни ония права на предшествуващите превозвачи, които са отбелязани в товарителницата.

Всички превозвачи отговарят солидарно.

Чл. 316. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

316. Превозвачът, ако не е издаден товарителен запис, е длъжен да изпълни нарежданията на предавача за връщане на товара или за предаването му на друго лице, ако не е вече предал товара или товарителницата на посочения в нея получател.

При получаването на товара и товарителницата получателят е длъжен да удовлетвори превозвача съгласно товарителницата.

Чл. 317. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

317. Превозвачът има право на задържане върху товара за вземанията си по договора за превоз. Това право се упражнява от последния превозвач и съществува до погасяване правата на всички превозвачи съгласно товарителницата.

Чл. 318. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

318. Ако получателят не може да се намери на посочения адрес или откаже да приеме товара, превозвачът е длъжен да задържи товара за пазене или да го вложи на предназначеното за това място, като същевременно извести предавача. При товар, подлежащ на бърза развала, се прилага чл. 97. ал. 2.

Чл. 319. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

319. Ако превозването не започне или бъде прекъснато поради непреодолима сила, предавачът може да се откаже от договора, като заплати на превозвача направените разноски, а в случай на прекъсване на превозването - и частта от възнаграждението за изминалия път.

Чл. 320. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

320. КОгато с договора за превоз превозвачът се е задължил да пренесе пътник от едно място на друго, то превозвачът е длъжен да обезпечи на пътника необходимите удобства и обслужване и отговаря за вредите, причинени му при пътуването.

Чл. 321. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

321. Исковете за вреди по договори за превоз се погасяват с изтичането на една година, считано от деня, в който са доставени вещите или част от тях, а за случаите, когато всичките вещи не са доставени, от деня, в който превозвачът е следвало да ги достави.

Чл. 322. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

XIV. ДОГОВОР ЗА ЗАСТРАХОВКА

322. Министерският съвет може да установи особени правила за отделните видове превози, както и да определи размера на възнагражденията за тях.

Чл. 323. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

1.ОБЩИ ПРАВИЛА

XIV. ДОГОВОР ЗА ЗАСТРАХОВКА

1. Общи правила

323. С договора за застраховка Държавния застрахователен институт(ДЗИ) се задължава срещу заплащане на определена премия, при настъпване на застрахователното събитие, да възстанови в уговорените граници вредите, претърпени от застрахования, или да му заплати наведнъж или на последователни части застрахователната сума.

Събития, свързани непосредствено с военни действия, се считат изключени от застраховката, освен ако е уговорено противното.

ДЗИ не дължи обезщетение за обикновеното изхабяване на имота или за вредите, причинени от собствените му недостатъци, освен при противна уговорка.

1. ОБЩИ ПРАВИЛА

323. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) С договора за застраховка застрахователят се задължава срещу заплащане на определена премия, при настъпване на застрахователното събитие, да възстанови в уговорените граници вредите, претърпени от застрахования, или да му заплати наведнъж или на последователни части застрахователната сума.

Застрахователят не дължи обезщетение за обикновеното изхабяване на имота или за вредите, причинени от собствените му недостатъци, освен при противна уговорка.

Чл. 324. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

324. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договор за застраховка може да се сключи и в полза на трето лице.

Ако третото лице е и наследник на застрахования, то има право да получи застрахователната сума, макар и да се е отказало от наследството, оставено от него.

Ако третото лице умишлено е причинило застрахователното събитие, уговорката в негова полза губи силата си.

Застрахователят може да направи на третото лице всички възражения, които има по договора със застрахования.

Ако кредиторите на застрахования отменят договора за застраховка, те могат да искат от третото лице само връщане на платените от застрахования премии, но най-много до размера на получената от него сума.

324. Договор за застраховка може да се сключи и в полза на трето лице.

Ако третото лице умишлено е причинило застрахователното събитие, уговорката в негова полза губи силата си.

ДЗИ може да направи на третото лице всички възражения, които има по договора със застрахования.

Чл. 325. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

325. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договорът за застраховка трябва да бъде сключен в писмена форма.

Такава форма може да бъде застрахователна полица или книжка, застрахователно свидетелство, вписване в книгите на застрахователя и други такива.

В писмения документ на застраховката трябва да се посочат:

1. името на застрахования, а при случаите на ал. 1 от чл. 324 - и името на третото лице;

2. предметът на застраховката;

3. застрахователният риск;

4. времето на застраховката и началният й момент;

5. застрахователната сума;

6. размерът на премиите и сроковете и редът на плащането им;

7. подписите на надлежните представители на застрахователя.

325. Договорът за застраховка трябва да бъде сключен в писмена форма.

Такава форма може да бъде застрахователна полица или книжка, застрахователно свидетелство, вписване в книгите на ДЗИ и други такива.

В писмения документ на застраховката трябва да се посочат:

1. името на застрахования, а при случаите на ал. 1 от чл. 324 - и името на третото лице;

2. предметът на застраховката;

3. застрахователният риск;

4. времето на застраховката и началният й момент;

5. застрахователната сума;

6. размерът на премиите и сроковете и редът на плащането им;

7. подписите на надлежните представители на ДЗИ.

Чл. 326. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

326. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Застрахованият трябва да съобщи на застрахователя всички нему известни обстоятелства, които имат съществено значение за естеството и размера на риска.

Всички обстоятелства, за които застрахователят е поставил писмен въпрос, се счита да имат съществено значение за естеството и размера на риска.

Неотговарянето на такъв въпрос, без да има укриване на съществено за риска обстоятелство, не е основание за недействителност или за изменение на договора.

326. Застрахованият трябва да съобщи на ДЗИ всички нему известни обстоятелства, които имат съществено значение за естеството и размера на риска.

Всички обстоятелства, за които ДЗИ е поставил писмен въпрос, се счита да имат съществено значение за естеството и размера на риска.

Чл. 327. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

327. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Ако застрахованият укрие обстоятелство, при чиято известност застрахователят би сключил договора за застраховка, но при други условия, застрахователят има право да измени съответно размера на премията, размера на застрахователната сума или времетраенето на застраховката.

Ако укритото обстоятелство е такова, че при известност за него ДЗИ не би сключил договора за застраховка, застрахователят има право да прекрати договора. Платените дотогава премии не подлежат на връщане.

Когато застрахованият е сключил договор чрез пълномощник или за сметка на трето лице, достатъчно е укритото обстоятелство да е било известно на застрахования или на пълномощника му, съответно на третото лице.

327. Ако застрахованият укрие обстоятелство, при чиято известност ДЗИ би сключил договора за застраховка, но при други условия, ДЗИ има право да измени съответно размера на премията, размера на застрахователната сума или времетраенето на застраховката.

Ако укритото обстоятелство е такова, че при известност за него ДЗИ не би сключил договора за застраховка, ДЗИ има право да прекрати договора. Платените дотогава премии не подлежат на връщане.

Чл. 328. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

328. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Ако след настъпване на застрахователното събитие се окаже, че укритото обстоятелство не е упражнило въздействие за настъпването на това събитие или за размера на застрахователното обезщетение, застрахователят не може да изменя или да прекрати договора.

328. Ако след настъпване на застрахователното събитие се окаже, че укритото обстоятелство не е упражнило въздействие за настъпването на това събитие или за размера на застрахователното обезщетение, ДЗИ не може да изменя или да прекрати договора.

Чл. 329. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

329. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Застрахованият е длъжен да съобщава на застрахователят всички промени в обстоятелствата, които могат да доведат увеличаване на покрития от застраховката риск, които са му станали известни след сключването на договора за застраховка, освен ако е уговорено противното.

Към последиците от неизпълнението на горното задължение намират съответно приложение правилата на чл. 327.

329. Застрахованият е длъжен да съобщава на ДЗИ всички промени в обстоятелствата, които могат да доведат увеличаване на покрития от застраховката риск, които са му станали известни след сключването на договора за застраховка, освен ако е уговорено противното.

Към последиците от неизпълнението на горното задължение намират съответно приложение правилата на чл. 327.

Чл. 330. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

330. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Застрахованият е длъжен да не извършва и да не допуска да се извърши увеличение на риска. Когато е извършил или допуснал такова увеличение, той трябва да съобщи незабавно на застрахователя. Застрахователят има право да измени премията или застрахователната сума, или времетраенето на застраховката, а в случаите на чл. 327, ал. 2 - да прекрати договора. Ако не съобщи това, застрахователят може да прекрати договора и след настъпването на събитието.

Ако след настъпването на застрахователното събитие се окаже, че извършеното или допуснато увеличение на риска не е упражнило въздействие върху неговото настъпване или върху размера на обезщетението, застрахователят не може да измени или прекрати договора.

330. Застрахованият е длъжен да не извършва и да не допуска да се извърши увеличение на риска. Когато е извършил или допуснал такова увеличение, той трябва да съобщи незабавно на ДЗИ. ДЗИ има право да измени премията или застрахователната сума, или времетраенето на застраховката, а в случаите на чл. 327, ал. 2 - да прекрати договора. Ако не съобщи това, ДЗИ може да прекрати договора и след настъпването на събитието.

Ако след настъпването на застрахователното събитие се окаже, че извършеното или допуснато увеличение на риска не е упражнило въздействие върху неговото настъпване или върху размера на обезщетението, ДЗИ не може да измени или прекрати договора.

Чл. 331. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

331. Ако премията е определена с оглед на увеличен риск, а след това се окаже, че такъв не е съществувал или е престанал да съществува, застрахованият има право да иска да се намали съответно премията за цялото време, през което увеличението на риска не е съществувало.

Чл. 332. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

332. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договорът няма сила преди заплащането на първата премия, освен ако не е уговорено противното.

Застрахованият е длъжен да плаща на установените срокове премиите, определени в договора въз основа на съответните тарифи.

Ако застрахованият не е платил премията в установените срокове, застрахователят може да намали застрахователната сума съответно на дотогава платените премии или да прекрати договора.

Ако не е платена премията и застрахователното събитие настъпи в рисковия срок, застрахователят удържа текущата годишна премия от дължимата застрахователна сума.

Ако е било уговорено договорът да бъде в сила и без да е била платена предварително премията, застрахователят има право да иска плащането й с лихви за закъснение от падежа.

332. Договорът няма сила преди заплащането на първата премия, освен ако не е уговорено противното.

Ако застрахованият не е платил премията в установените срокове, ДЗИ може да намали застрахователната сума съответно на дотогава платените премии или да прекрати договора.

Ако не е платена премията и застрахователното събитие настъпи в рисковия срок, ДЗИ удържа текущата годишна премия от дължимата застрахователна сума.

Ако е било уговорено договорът да бъде в сила и без да е била платена предварително премията, ДЗИ има право да иска плащането й с лихви за закъснение от падежа.

Чл. 333. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

333. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Застрахованият е длъжен да съобщи на застрахователя веднага щом узнае за настъпването на застрахователното събитие.

Застрахованият и третото ползуващо се лице са длъжни да докажат настъпването на застрахователното събитие и размера на причинените вреди, да съобщят на застрахователя всички сведения, отнасящи се до настъпилото събитие, и да допускат проверки от неговите органи. Застрахователят има право да откаже плащането на застрахователната сума до изпълняването на тия задължения. Застрахованият и третото лице губят правото да искат плащане на застрахователната сума, ако са нарушили това си задължение с цел да попречат на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието.

Застрахованият е длъжен да съдействува за намаляване на вредите при настъпване на събитието.

Застрахователят е длъжен да заплати на застрахования разноските, които той, с грижата на добър стопанин, е направил за отстраняване или намаляване на вредите даже и когато усилията му са останали без резултат.

333. Застрахованият е длъжен да съобщи на ДЗИ веднага щом узнае за настъпването на застрахователното събитие.

Застрахованият и третото ползуващо се лице са длъжни да докажат настъпването на застрахователното събитие и размера на причинените вреди, да съобщят на ДЗИ всички сведения, отнасящи се до настъпилото събитие, и да допускат проверки от неговите органи. ДЗИ има право да откаже плащането на застрахователната сума до изпълняването на тия задължения. Застрахованият и третото лице губят правото да искат плащане на застрахователната сума, ако са нарушили това си задължение с цел да попречат на ДЗИ да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието.

Застрахованият е длъжен да съдействува за намаляване на вредите при настъпване на събитието.

ДЗИ е длъжен да заплати на застрахования разноските, които той, с грижата на добър стопанин, е направил за отстраняване или намаляване на вредите даже и когато усилията му са останали без резултат.

Чл. 334. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

334. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Застрахователят не е длъжен да заплати застрахователната сума, ако събитието е причинено умишлено от застрахования.

334. ДЗИ не е длъжен да заплати застрахователната сума, ако събитието е причинено умишлено от застрахования.

Чл. 335. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

335. Договорът за застраховка няма сила, ако застрахователното събитие е настъпило или ако възможността за настъпването му е отпаднала преди сключването на договора.

Договорът за застраховка няма сила, ако застрахованият няма интерес от застраховката.

Ако застрахователният интерес престане да съществува, договорът се прекратява по право.

В случаите на първите две алинеи застрахованият има право да иска връщане на платените премии, освен ако е знаел или е трябвало да знае за липсата на риск или на интерес.

Чл. 336. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

336. Застрахователната сума по договорите за застраховка на живот и срещу злополука не може да бъде предмет на принудително изпълнение.

Застрахователната сума по застраховките срещу вреди може да бъде предмет на принудително изпълнение, доколкото е могло да бъде такъв предмет застрахованото имущество.

Чл. 337. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

337. Правата от договора за застраховка се погасяват с изтичане на 3 години от настъпване на застрахователното събитие.

Чл. 338. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

2. ИМУЩЕСТВЕНИ ЗАСТРАХОВКИ

2. Имуществени застраховки

338. Договор за застраховка на определен имот от вреди може да сключи собственикът или носителят на вещно право върху имота, както и лице, което отговаря за него.

Наемател на непокрит имот може да сключи застраховка само относно реколтата.

Комисионер, спедитор или превозвач могат да сключат застраховка за сметка на собственика или получателя на вещите.

Чл. 339. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

339. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Застрахователното обезщетение не може да надвишава стойността на имота по време на настъпването на събитието.

(Ал. 2, отм., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Стойността на стоките се определя по пазарната им цена.

(Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Застрахователната стойност на реколтата може да се определи по допустимите цени на продукцията.

(Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Застрахователят е длъжен да върне частта от премиите, съответствуваща на разликата между застрахователната стойност и застрахователната сума.

339. Застрахователното обезщетение не може да надвишава стойността на имота по време на настъпването на събитието.

Социалистически организации могат да застраховат недвижимите си имоти и другите си основни средства по възстановителната им стойност.

Стойността на стоките се определя по продажната им цена.

Застрахователната стойност на реколтата може да се определи по допустимите цени на продукцията.

ДЗИ не е длъжен да върне частта от премиите, съответствуваща на разликата между застрахователната стойност и застрахователната сума.

Чл. 340. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

340. Ако застрахователната сума бъде по-ниска от застрахователната стойност и застрахованият предмет погине или се повреди частично, обезщетението се определя в зависимост от отношението между застрахователната сума и застрахователната стойност към деня на настъпване на събитието.

Ако застраховката е сключена с уговорка срещу първи риск, обезщетява се пълната стойност на вредата, доколкото тя не надвишава застрахователната сума.

Чл. 341. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

341. При частично погиване или повреждане на имота същият се счита застрахован до края на договорния срок за сума, равна на разликата между първоначалната застрахователна сума и изплатената застрахователна сума.

Чл. 342. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

342. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Застрахованият е длъжен да поддържа имота в изправност и да взема предписаните предпазни мерки от противопожарните, техническите, агрономическите, ветеринарните или други органи.

Органите на застрахователя имат право да преглеждат застрахования имот и да искат от застрахования да отстрани съществуващите неизправности.

Ако застрахованият наруши горните задължения, застрахователят има право да прекрати договора и след настъпване на събитието.

342. Застрахованият е длъжен да поддържа имота в изправност и да взема предписаните предпазни мерки от противопожарните, техническите, агрономическите, ветеринарните или други органи.

Органите на ДЗИ имат право да преглеждат застрахования имот и да искат от застрахования да отстрани съществуващите неизправности.

Ако застрахованият наруши горните задължения, ДЗИ има право да прекрати договора и след настъпване на събитието.

Чл. 343. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

343. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Застрахователят има право да намали обезщетението с такава сума, каквато съответствува на вредите, настъпили поради това, че застрахованият не е направил всичко зависещо от него за отстраняване или намаляване на вредите при настъпване на събитието.

343. ДЗИ има право да намали обезщетението с такава сума, каквато съответствува на вредите, настъпили поради това, че застрахованият не е направил всичко зависещо от него за отстраняване или намаляване на вредите при настъпване на събитието.

Чл. 344. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

344. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Ако унищожението или повредата в имота са причинени от трето лице, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу него, доколкото е възстановил вредите. Отказът на застрахования от правата му срещу третото лице няма сила спрямо застрахователя.

Ако лицето, което е причинило вредите, принадлежи към домакинството на застрахования и е негов роднина, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу него само ако то е действувало умишлено.

Ако имуществото на третото лице е недостатъчно, застрахователят се удовлетворява след застрахования.

344. Ако унищожението или повредата в имота са причинени от трето лице, ДЗИ встъпва в правата на застрахования срещу него, доколкото е възстановил вредите. Отказът на застрахования от правата му срещу третото лице няма сила спрямо ДЗИ.

Ако лицето, което е причинило вредите, принадлежи към домакинството на застрахования и е негов роднина, ДЗИ встъпва в правата на застрахования срещу него само ако то е действувало умишлено.

Ако имуществото на третото лице е недостатъчно, ДЗИ се удовлетворява след застрахования.

Чл. 345. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

345. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Ако застрахованият имот бъде прехвърлен, приобретателят встъпва по право в договора на мястото на застрахования. Той отговаря солидарно с него за премията, дължима за текущия период, макар падежът й да е настъпил преди прехвърлянето.

Застрахователят има право да иска плащане на премиите и от досегашния застрахован, докато прехвърлянето на застрахования имот не му бъде съобщено.

345. Ако застрахованият имот бъде прехвърлен, приобретателят встъпва по право в договора на мястото на застрахования. Той отговаря солидарно с него за премията, дължима за текущия период, макар падежът й да е настъпил преди прехвърлянето.

ДЗИ има право да иска плащане на премиите и от досегашния застрахован, докато прехвърлянето на застрахования имот не му бъде съобщено.

Чл. 346. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

346. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При застраховката срещу рисковете по сухопътните, въздушните и речните превози застрахователят покрива всички рискове, на които е изложен превозваният товар, освен изрично изключените в договора.

Превозваните товари могат да се застраховат до пазарната цена, която имат на местоназначението.

346. При застраховката срещу рисковете по сухопътните, въздушните и речните превози ДЗИ покрива всички рискове, на които е изложен превозваният товар, освен изрично изключените в договора.

Превозваните товари могат да се застраховат до пазарната цена, която имат на местоназначението.

Чл. 347. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

347. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Застраховката срещу рисковете на превоза има сила от момента, в който товарът бъде предаден на спедитора за препращане, и трае непрекъснато до предаването му на получателя, освен ако е уговорено друго.

Действието на застраховката продължава и при претоварването на товара от едно превозно средство, както и при временното му поставяне за пазене в магазин, складове и други такива през време на превоза и след пристигането му на местоназначението.

Ако изпращачът нареди на превозвача да прекъсне превоза и да върне товара или да го превози на друго място, или по друг път, застрахователят не носи отговорност за рисковете след прекъсването на превоза или по отклонението от пътя на превоза, ако допълнителни не е уговорено друго.

Ако прекъсването на превоза или насочването му към друго местоназначение или по друг път е станало по искане на застрахователя, той покрива рисковете по обратния път или по пътя към новото местоназначение, или по изменения път в същия обем, както при първоначалния превоз.

347. Застраховката срещу рисковете на превоза има сила от момента, в който товарът бъде предаден на спедитора за препращане, и трае непрекъснато до предаването му на получателя, освен ако е уговорено друго.

Ако изпращачът нареди на превозвача да прекъсне превоза и да върне товара или да го превози на друго място, или по друг път, ДЗИ не носи отговорност за рисковете след прекъсването на превоза или по отклонението от пътя на превоза, ако допълнителни не е уговорено друго.

Ако прекъсването на превоза или насочването му към друго местоназначение или по друг път е станало по искане на ДЗИ, той покрива рисковете по обратния път или по пътя към новото местоназначение, или по изменения път в същия обем, както при първоначалния превоз.

Чл. 348. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

348. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Ако получателят по превоза приеме товара, преди да са установени вредите, застрахователят не отговаря.

Ако повредите не са могли да се забележат външно при приемането, получателят трябва да извести за тях застрахователя в срок, не по-дълъг от 14 дни. В противен случай застрахователят не отговаря.

348. Ако получателят по превоза приеме товара, преди да са установени вредите, ДЗИ не отговаря.

Ако повредите не са могли да се забележат външно при приемането, получателят трябва да извести за тях ДЗИ в срок, не по-дълъг от 14 дни. В противен случай ДЗИ не отговаря.

Чл. 349. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

349. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При договора за застраховка срещу гражданска отговорност застрахователят се задължава да заплати в рамките на определената в договора сума стойността на обезщетението, което застрахованият е заплатил или трябва да заплати на трето лице, увредено от него поради определени в договора обстоятелства, за които той отговаря.

Увреденото лице има право да иска обезщетение в горните граници направо от застрахователя.

Застрахованият има право да иска дължимото към третото лице обезщетение да бъде заплатено нему само ако и доколкото той е удовлетворил вече третото лице.

Застрахователят отговаря към третото лице и в случаите, при които застрахованият го е увредил умишлено. В такъв случай той има обратен иск срещу застрахования за това, което е платил на третото лице.

349. При договора за застраховка срещу гражданска отговорност ДЗИ се задължава да заплати в рамките на определената в договора сума стойността на обезщетението, което застрахованият е заплатил или трябва да заплати на трето лице, увредено от него поради определени в договора обстоятелства, за които той отговаря.

Увреденото лице има право да иска обезщетение в горните граници направо от ДЗИ.

ДЗИ отговаря към третото лице и в случаите, при които застрахованият го е увредил умишлено. В такъв случай той има обратен иск срещу застрахования за това, което е платил на третото лице.

Чл. 350. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

350. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Спогодба между застрахования и третото увредено лице относно обезщетението има сила за застрахователя само ако той я одобри.

В съдебния процес по иска, предявен от третото лице срещу застрахования, последният е длъжен да привлече застрахователя. В противен случай съдебното решение не може да се противопостави на застрахователя.

350. Спогодба между застрахования и третото увредено лице относно обезщетението има сила за ДЗИ само ако той я одобри.

В съдебния процес по иска, предявен от третото лице срещу застрахования, последният е длъжен да привлече ДЗИ. В противен случай съдебното решение не може да се противопостави на ДЗИ.

Чл. 351. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

3. ЗАСТРАХОВКИ ПО ЖИВОТ И СРЕЩУ ЗЛОПОЛУКА

3. Ззастраховки по живот и срещу злополука

351. Договорът за застраховка по живот и срещу злополука може да се сключи само срещу събития, свързани с живота и телесната цялост на застрахования.

Договорът за застраховка по живот може да бъде или за случай на смърт, или за случай на преживяване, или да бъде смесен.

Допуска се едно лице да сключи застраховка върху живота и телесната цялост на съпруг, възходящ или низходящ.

В такъв случай ДЗИ може да иска сведения и от последното лице относно възрастта и неговото здраве.

Съпрузи могат да сключват взаимни застраховки.

Ако лицето, върху чийто живот или телесна цялост застрахованият е сключил договора, се противопостави писмено пред ДЗИ на съществуването на този договор, той се прекратява.

Ако договорът е сключен върху живота или телесната цялост на съпруг и впоследствие бракът се прекрати, прекратява се и договорът. Това правило не се прилага, ако договорът е сключен в полза на дете от прекратения брак.

При развод взаимните застраховки се разделят.

3. ЗАСТРАХОВКИ ПО ЖИВОТ И СРЕЩУ ЗЛОПОЛУКА

351. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договорът за застраховка по живот и срещу злополука може да се сключи само срещу събития, свързани с живота и телесната цялост на застрахования.

Допуска се едно лице да сключи застраховка върху живота и телесната цялост на съпруг, възходящ или низходящ.

В такъв случай застрахователят може да иска сведения и от последното лице относно възрастта и неговото здраве.

Съпрузи могат да сключват взаимни застраховки.

Ако лицето, върху чийто живот или телесна цялост застрахованият е сключил договора, се противопостави писмено пред застрахователя на съществуването на този договор, той се прекратява.

При развод взаимните застраховки се разделят.

Чл. 352. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

352. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Държавни учреждения, юридически лица и еднолични търговци могат да сключват договори върху живота на своите служители, работници и членове.

352. Държавни учреждения, предприятия и обществени организации могат да сключват договори върху живота на своите служители, работници и членове.

Чл. 353. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

353. Когато договорът за застраховка по живот е сключен в полза на децата на застрахования, ако не е уговорено друго, счита се, че и родените след това деца са трети ползуващи се лица.

Когато няколко трети лица са посочени като ползуващи се, счита се, ако не е уговорено друго, че те имат равни права.

Ако третото ползуващо се лице почине преди застрахования, правото върху застрахователната сума принадлежи на застрахования или на неговите наследници.

Това правило се прилага и когато третото ползуващо се лице посегне умишлено върху живота на застрахования. Ако има няколко ползуващи се лица, това важи само за дела на извършителя.

Чл. 354. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

354. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Промените в занятието на застрахования или на лицето, върху чийто живот е сключена застраховката, даже когато водят до увеличение в риска, не дават основание на застрахователя да изменя договора или да го прекратява, освен ако противното е уговорено в договора.

354. Промените в занятието на застрахования или на лицето, върху чийто живот е сключена застраховката, даже когато водят до увеличение в риска, не дават основание на ДЗИ да изменя договора или да го прекратява, освен ако противното е уговорено в договора.

Чл. 355. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

355. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Застрахователят не дължи застрахователна сума:

а) ако преди да е изтекла една година от сключването на договора застрахованият умишлено се самоубие;

б) ако нараняването, увреждането на телесната цялост, изгубването на работоспособността или смъртта последва при извършване на престъпление от общ характер от застрахования;

в) ако смъртта на застрахования се дължи на смъртна присъда.

В тези случаи застрахователят има право на премиите, следващи се до края на застрахователния период, през който е настъпило застрахователното събитие. При застраховка по живот, ако премиите са платени за три пълни години, застрахователят е длъжен да плати на правоимащия съответната на застраховката премийна резерва, съгласно установените в общите условия правила.

355. ДЗИ не дължи застрахователна сума:

а) ако преди да е изтекла една година от сключването на договора застрахованият умишлено се самоубие;

в) ако смъртта на застрахования се дължи на смъртна присъда.

В тези случаи ДЗИ има право на премиите, следващи се до края на застрахователния период, през който е настъпило застрахователното събитие. При застраховка по живот, ако премиите са платени за три пълни години, ДЗИ е длъжен да плати на правоимащия съответната на застраховката премийна резерва, съгласно установените в общите условия правила.

Чл. 356. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

356. Застрахованият, ако е редовен в плащането на премиите през течение поне на 3 години, може да иска да откупи застраховката си в границите, установени от общите условия.

Ако застраховката е сключена в полза на трето лице и то е заявило, че приема уговорката в негова полза, правото върху откупната сума има третото лице.

XV. ДРУЖЕСТВО

357. С договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща цел.

Социалистическите организации могат да сключват помежду си договор за дружество за общо изпълнение на своите задачи.

XV. ДРУЖЕСТВО

Чл. 357. С договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел.

(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

Чл. 358. За постигане на общата цел съдружниците могат да уговарят и вноски в пари или в други имоти.

Внесените пари, заместими вещи и вещи, които се унищожават чрез употреба, са обща собственост на съдружниците. Всяка друга вещ се счита внесена за общо ползуване, ако не е уговорено друго.

Относно отговорността на съдружника за недостатъци на внесената вещ и за съдебното отстранение се прилагат съответно правилата на договора за наем на вещи, когато е внесена вещта за ползуване, и правилата на договора за продажба, когато е внесена вещта в собственост.

Чл. 359. Всичко, което е придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците.

Ако не е уговорено друго, дяловете на съдружниците са равни.

Съдружникът може да иска своя дял от общата собственост само при излизане от дружеството или при прекратяването му.

Чл. 360. Решенията относно работите на дружеството се вземат със съгласието на всички съдружници, освен ако дружественият договор предвижда това да стане с мнозинство на гласовете. Всеки съдружник има право на един глас.

Ако не е уговорено друго, всеки съдружник има право да управлява. Но в този случай всеки от останалите съдружници може да се противопостави на действието на съдружника, преди то да бъде извършено. По разногласието решава мнозинството от съдружниците.

Чл. 361. Ако не е уговорено друго, печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял.

Недействителна е уговорката за изключване на някои от съдружниците от участие в загубите или в печалбите.

Чл. 362. Съдружникът не може да прехвърли своето право на участие в дружеството без съгласието на другите съдружници.

Чл. 363. Дружеството се прекратява:

а) с постигане целта на дружеството или ако постигането й е станало невъзможно;

б) с изтичането на времето, за което дружеството е било образувано;

в) със смъртта или запрещението на един от съдружниците, ако не е уговорено друго;

г) с предизвестие на един от съдружниците, направено добросъвестно и в подходящо време, когато дружеството е било образувано за неопределен срок, ако не е уговорено дружеството да продължи с останалите съдружници, и

д) по решение на съда, ако за това има основателни причини, когато дружеството е образувано за определен срок.

Чл. 364. Съдружникът има право да иска разноските, които е направил, заедно с лихви върху тях, и вредите, които е претърпял във връзка с воденето на дружествените работи.

XVI. СПОГОДБА

Чл. 365. С договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.

С взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. В такъв случай прехвърлянето на тия права се извършва в определената за това форма.

Чл. 366. Спогодбата върху непозволен договор е нищожна дори ако страните са се спогодили относно неговата нищожност.

Чл. 367. Унищожаема е спогодбата, сключена въз основа на документи, които по-късно са били признати за лъжовни.

XVII. ПУБЛИЧНО ОБЕЩАНИЕ ЗА НАГРАДА

Чл. 368. Публичното обещание за награда за извършване на определена работа, дадено в писмена форма или обявено чрез печата или по друг начин, задължава обещателя да заплати наградата.

Когато работата се извърши от две или повече лица, наградата се разделя между тях съобразно участието им в извършената работа, а ако това не може да се определи, тя се разделя между тях по равно.

Когато по този въпрос не се постигне съгласие между лицата, наградата се дава, след като спорът се реши по съдебен ред.

Когато работата бъде извършена от две или повече лица, независимо едно от друго, наградата се дава на лицето, което първо представи работата, а когато тя се представи от тях едновременно, наградата се разделя по равно.

Чл. 369. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Публичното обещание за награда за най-добро извършване на определена работа (конкурс) задължава да се изплати обещаната награда на лицето, чиято работа е спечелила конкурса.

Решението на въпроса, дали представените работи отговарят на посочените в конкурса условия, както и сравнителното оценяване на работата, се извършва по определения в обявлението начин.

Когато бъде признато, че участвуващите в работата лица еднакво заслужават наградата, тя се разделя по равно между тях.

XVIII. ЗАПИС НА ЗАПОВЕД, МЕНИТЕЛНИЦА И ЧЕК

1. ЗАПИС НА ЗАПОВЕД

369. Публичното обещание за награда за най-добро извършване на определена работа, направено от държавна или обществена организация (конкурс) задължава тази организация да заплати обещаната награда на лицето, чиято работа отговаря на условията на конкурса.

Чл. 370. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

А) СЪЗДАВАНЕ И ФОРМА

XVIII. ЗАПИС НА ЗАПОВЕД, МЕНИТЕЛНИЦА И ЧЕК

1. Запис на заповед

а) Създаване на форма

370. Записът на заповед съдържа:

1. наименованието "запис на заповед" в текста на документа, на езика, на който е написан;

2. безусловно обещание да се плати определена сума пари;

3. падеж;

4. място на плащането;

5. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати (поемател);

6. ден и място на издаването и

7. подпис на издателя.

Чл. 371. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

371. Документ, който не съдържа някой от елементите, изброени в предходния член, не е запис на заповед, освен в случаите, посочени в следващите алинеи.

Запис на заповед, в който не е посочен падеж, се смята платим при предявяване.

Ако не е посочено местоплащането, за такова се смята мястото на издаването; последното се смята и като местожителство на издателя.

Ако не е посочено местоиздаването, смята се, че записът на заповед е издаден в мястото, означено при името на издателя.

Чл. 372. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

372. В запис на заповед, платим при предявяване или в определен срок след предявяване, издателят може да включи уговорка за лихви.

Размерът на лихвата трябва да бъде посочен в записа на заповед, иначе уговорката за лихви се смята ненаписана.

Лихвите текат от деня на издаването на записа на заповед, ако не е посочен друг ден.

Чл. 373. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

373. Ако записът на заповед носи подписи на лица, които са неспособни да се задължават, или неистински подписи, или подписи на несъществуващи лица, или подписи, които по друга причина не могат да задължат лицата, които са подписали или от чието име е подписан записът за заповед, задълженията на другите подписали лица са действителни.

Чл. 374. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

374. Който подпише запис на заповед като представител на друго лице, без да е овластен за това, сам се задължава по записа на заповед и ако плати, има същите права, каквито би имал мнимо представляваният. Същото важи и за представител, който е превишил представителната си власт.

Чл. 375. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

375. Когато един непопълнен при издаването запис на заповед бъде попълнен впоследствие несъобразно с уговореното, неспазването на уговореното не може да се противопостави на приносителя, освен ако той е придобил записа на заповед недобросъвестно или при груба небрежност.

Чл. 376. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

Б) ДЖИРО

б) Джиро

376. Запис на заповед, дори и когато не е издаден изрично на заповед, може да се прехвърля чрез джиро.

Ако издателят е написал в записа на заповед думите "не на заповед" или друг равнозначен израз, записът на заповед може да се прехвърли само по реда за прехвърляне на вземания.

Записът на заповед може да се джироса на издателя и на всеки, който е задължен по него. Тези лица могат наново да джиросват записа на заповед.

Чл. 377. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

377. Джирото трябва да бъде безусловно. Условията, в зависимост от които е поставено то, се смятат ненаписани.

Частичното джиро е нищожно.

Джирото на приносител важи като бланково джиро.

Чл. 378. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

378. Джирото трябва да бъде написано върху самия запис на заповед или на прикрепен към него лист. То трябва да се подпише от джиранта.

Не е необходимо в джирото да е посочен джиратарят, то може да се състои и само от подписа на джиранта (бланково джиро). Бланковото джиро, за да бъде действително, трябва да се напише на гърба на записа на заповед или на прикрепен към него лист.

Чл. 379. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

379. Джирото прехвърля всичките права, които произтичат от записа на заповед.

Ако няма противна уговорка, джирантът отговаря за плащането.

Той може да забрани по-нататъшното джиросване; в тоя случай той не отговаря към ония, на които записът за заповед е джиросан след това.

Чл. 380. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

380. Държателят на запис за заповед се смята, че е негов законен приносител, ако правото му следва от непрекъснатия ред на джирата, дори и когато последното джиро е бланково. Зачертаните джира се смятат с оглед на това като ненаписани. Когато след бланково джиро следва друго, смята се, че подписалият това друго джиро е придобил записа на заповед с бланково джиро.

Ако някой е лишен от владението на записа на заповед по какъвто и да е начин, приносителят, който установява своето право съгласно предходната алинея, не е длъжен да предаде записа на заповед, освен ако го е придобил недобросъвестно или при груба небрежност.

Чл. 381. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

381. Длъжниците по запис на заповед не могат да правят на приносителя възражения, които се основават на личните им отношения с някои от предходните приносители или с издателя, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при придобиването на записа на заповед.

Чл. 382. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

382. Когато в джирото се съдържа уговорката "за събиране", "за инкасо", "по пълномощие" или друг израз, който означава упълномощаване, приносителят може да упражни всички права по записа на заповед, но той може да го прехвърли само с друго джиро за събиране. В тоя случай длъжниците могат да правят на приносителя само ония възражения, които те имат към джиранта.

Пълномощието, което се съдържа в джирото за събиране, не се прекратява нито със смъртта на упълномощителя, нито с поставянето му под запрещение.

Чл. 383. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

383. Когато в джирото се съдържа уговорката "за гаранция", "за залог" или друг израз, означаващ обезпечение, приносителят може да упражни всички права по записа на заповед; но ако го джироса, джирото му има действие само като джиро за събиране.

Длъжниците не могат да правят на приносителя възражения, които се основават на техните лични отношения с джиранта, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при придобиването на записа на заповед.

Чл. 384. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

384. Джирото, направено след падежа, има същото действие, както джирото, направено по-рано. Ако обаче записът на заповед е джиросан след протеста или след срока за извършване на протест, джирото има действие на прехвърляне на вземане.

До доказване на противното се предполага, че джирото, което не е датирано, е направено, преди да е изтекъл срокът за извършване на протест.

Чл. 385. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

В) ПОРЪЧИТЕЛСТВО

в) Поръчителство

385. Плащането на записа на заповед може да се обезпечи изцяло или частично чрез поръчителство.

Това обезпечение може да се даде както от трето лице, така и от лице, чийто подпис е вече сложен върху записа на заповед.

Чл. 386. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

386. Поръчителството се дава върху записа на заповед или върху прикрепен към него лист.

То се изразява с думи "като поръчител" или с друг равнозначен израз и трябва да се подпише от поръчителя.

Подписът на лицевата страна на записа на заповед се смята за поемане на поръчителство, освен ако се касае за подписа на издателя.

Поръчителят трябва да посочи за кого поръчителствува, иначе се смята, че поръчителството е дадено а издателя.

Чл. 387. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

387. Поръчителят отговаря по същия начин, както и лицето, за което е поръчителствувал.

Неговото задължение е действително и тогава, когато задължението, за което е дадено поръчителството, е недействително по каквато и да е причина, освен поради недостатък във формата.

Ако плати записа на заповед, поръчителят придобива правата по него срещу лицето, за което е поръчителствувал, и срещу всички, които отговарят към това лице по записа на заповед.

Чл. 388. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

Г) ПАДЕЖ

г) Падеж

388. Записът на заповед може да бъде издаден:

на предявяване,

на определен срок след предявяването,

на определен срок след издаването и

на определен ден.

Записи на заповед с падежи, определени по друг начин или с последователни падежи, са нищожни.

Чл. 389. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

389. Запис на заповед на предявяване трябва да се изплати при представянето му. Такъв запис на заповед трябва да бъде представен за плащане в срок до една година от издаването му.

Чл. 390. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

390. Запис на заповед, платим на определен срок след предявяване, трябва да бъде представен в годишен срок от издаването на издателя, който трябва да отбележи върху документа, че му е представен, и да постави дата. Ако издателят откаже да отбележи представянето или да го датира, трябва да се извърши протест.

Чл. 391. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

391. Падежът на записа на заповед, платим на определен срок след предявяване, настъпва след изтичането на тоя срок, който започва да тече от датата на отбелязаното представяне на записа на заповед или от датата на протеста. Ако представянето е отбелязано от издателя, но не е датирано и ако не е извършен протест, смята се, че отбелязването е станало на последния ден от срока за представянето на записа на заповед.

Чл. 392. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

Д) ПЛАЩАНЕ

д) Плащане

392. Запис на заповед, който е платим на определен ден или на определен срок след издаването или след предявяването, трябва да се представи за плащане или в деня за плащането, или в един от следващите два присъствени дни.

Представянето на записа на заповед в учреждение за уравняване на сметката е равнозначно на предявяване за плащане.

Чл. 393. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

393. Издателят, като плати, може да иска от приносителя да му предаде записа на заповед и да отбележи върху него, че е изплатен.

Приносителят не може да откаже да приеме частично плащане.

При частично плащане издателят може да иска плащането да бъде отбелязано върху записа на заповед и да му се издаде разписка.

Чл. 394. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

394. Издателят, ако плати преди падежа, плаща на свой риск.

Който плаща на падежа, се освобождава от своето задължение, стига да не е действувал недобросъвестно или с груба небрежност. Той трябва да провери правилността на реда на джирата, но не и подписите на джирантите.

Чл. 395. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

395. Ако записът на заповед не бъде представен за плащане в срока по чл. 392, длъжникът може да вложи сумата в надлежното място на разноски и на риск на приносителя.

Чл. 396. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

Е) ОБРАТНИ ИСКОВЕ ПОРАДИ НЕПЛАЩАНЕ

е) Обратни искове поради неплащане

396. Ако записът на заповед не бъде изплатен, приносителят може да предяви обратен иск срещу джирантите и срещу другите задължени лица.

Тоя иск може да се предяви и преди падежа, ако принудително изпълнение срещу издателя е останало безрезултатно.

Чл. 397. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

397. Отказът да се изплати записът на заповед трябва да се установи чрез протест.

Протестът трябва да се извърши в един от двата присъствени дни след деня на плащането.

Чл. 398. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

398. Издателят, както и всеки джирант или поръчител, може да освободи приносителя от задължението да извърши протест, за да упражни обратните си искове, ако напише и подпише върху записа на заповед уговорка"без разноски", "без протест" или друг равнозначен израз.

Такава уговорка не освобождава приносителя от задължението да предяви записа на заповед своевременно за плащане.

Този, който твърди, че сроковете не са спазени, трябва да докаже това.

Когато уговорката е написана от издателя, тя има действие спрямо всички задължени лица. Ако е написана от някой джирант или поръчител, тя има действие само спрямо тях. Ако приносителят извърши протест, макар издателят да е написал такава уговорка, разноските са в негова тежест. Но ако уговорката е написана от някой джирант или поръчител, за разноските по протеста, ако се извърши такъв, отговарят всички.

Чл. 399. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

399. Лицата, които са издали или джиросали записа на заповед, както и поръчителите са задължени солидарно към приносителя.

Приносителят може да действува срещу когото и да е от длъжниците, срещу няколко от тях или срещу всички, без да е длъжен да пази реда, по който те са се задължили.

Същото право има към лицата, които са се задължили преди него, и всеки длъжник, който е заплатил записа на заповед.

Чл. 400. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

400. Приносителят може да иска от този, срещу когото предявява обратен иск:

1. неплатената сума по записа на заповед заедно с лихвите, ако са уговорени;

2. законната лихва от деня на падежа и

3. разноските за протеста и другите разноски.

Когато обратният иск се предявява преди падежа, от сумата по записа на заповед се прави отбив в размер на лихвите по падежа. Лихвите се пресмятат по сконтовия процент в деня на предявяването на обратния иск.

Чл. 401. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

401. Който е изплатил записа на заповед, може да търси от ония, срещу които има обратен иск:

1. сумата, която е платил;

2. законната лихва върху тази сума от деня, в който е платил, и

3. разноските, които е направил.

Чл. 402. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

402. Всеки задължен, срещу когото е предявен или може да бъде предявен обратен иск, ако плати, може да иска да му се предаде записът на заповед, протестът и сметка.

Всеки джирант, който е платил записа на заповед, може да заличи своето джиро и джирата на следващите джиранти.

Чл. 403. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

403. Приносителят изгубва правата си срещу джирантите и срещу всички длъжници по записа на заповед, с изключение на издателя, ако се пропуснат сроковете:

за предявяването на записа на заповед, издаден на предявяване или на определен срок след предявяване;

за извършване на протест поради неплащане и

за предявяване за плащане при уговорка "без разноски".

Чл. 404. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

Ж) ПОДПРАВЕН ЗАПИС НА ЗАПОВЕД

ж) Подправен запис на заповед

404. Ако съдържанието на записа на заповед бъде подправено, тези, които са го подписали след подправянето му, отговарят съобразно подправеното съдържание, а тези, които са подписали преди това - отговарят съобразно съдържанието на записа на заповед преди подправянето му.

Чл. 405. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

2. МЕНИТЕЛНИЦА

З) ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

з) Особена разпоредба

405. Относно другите ценни книжа на заповед се прилагат съответно разпоредбите за записа на заповед, доколкото те са съвместими с естеството на ценната книга.

Чл. 406. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

А) СЪЗДАВАНЕ И ФОРМА

2. Менителница

а) Създаване на форма

406. Менителницата съдържа:

1. наименованието "менителница" в текста на документа, на езика, на който той е написан;

2. безусловно нареждане да се заплати определена сума пари;

3. името на лицето, което трябва да плати (платец);

4. падеж;

5. място на плащането;

6. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати (поемател);

7. ден и място на издаването и

8. подпис на издателя.

Ако не е посочено местоплащането, за такова се смята мястото, посочено до името на платеца. Това място се смята и като местожителство на същия.

Платецът по менителницата е задължен по същия начин, както издателят на запис на заповед.

Чл. 407. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

407. Менителницата може да се издаде на заповедта на самия издател.

Тя може да се тегли срещу издателя.

Чл. 408. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

408. Издателят отговаря за приемането и за плащането на менителницата. той може да се освободи от отговорност за приемането. Всяка уговорка, с която се освобождава от отговорност за плащането, се смята ненаписана.

Джирантът на менителницата, при липса на противна уговорка, е отговорен и за приемането й.

Чл. 409. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

Б) ПРИЕМАНЕ НА МЕНИТЕЛНИЦА

б) Приемане на менителницата

409. Приносителят или даже държателят на менителницата може да я предяви за приемане на платеца в местожителството му до падежа.

Чл. 410. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

410. Във всяка менителница издателят може да предпише тя да бъде предявена за приемане, като определи или не срок за това.

Той може в менителницата да забрани предявяването и за приемане освен в случаите, когато тя е платима от трето лице или е платима в място, различно от местожителството на платеца, или пък е платима в определен срок след предявяването.

Той може да предпише менителницата да не се предявява за приемане преди определен срок.

Ако издателят не е забранил предявяването на менителницата за приемане, всеки джирант може да предпише тя да бъде предявена за приемане, като определи или не срок за това.

Чл. 411. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

411. Менителница, платима в определен срок след предявяване, трябва да се предяви за приемане в едногодишен срок от издаването.

Падежът на такава менителница се определя от датата на приемането или на протеста.

Ако менителницата е приета, но приемането не е датирано и не е извършен протест, смята се, че приемането е станало в последния ден на срока за предявяване на приемане.

Чл. 412. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

412. Приемането се написва върху менителницата. То се изразява с думата "приета" или с друга равнозначна дума и се подписва от платеца. Подписът на платеца върху лицевата страна на менителницата се смята за приемане.

Ако менителницата е платима на определен срок след предявяване или ако тя трябва да бъде предявена за приемане в определен срок по силата на особена уговорка, приемането трябва да показва деня, в който то е станало, освен ако приносителят иска то да показва деня на предявяването. Ако липсва дата, приносителят, за да запази обратните си искове спрямо джирантите и издателя, трябва да установи тая липса своевременно с протест.

Чл. 413. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

413. Приемането трябва да бъде безусловно, но платецът може да приеме менителницата само за част от сумата по нея.

Ако приемането съдържа друго отклонение от съдържанието на менителницата, смята се, че тя не е приета. При все това платецът отговаря съгласно своето изявление за приемане.

Чл. 414. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

414. Когато в менителницата издателят е посочил местоплащане, различно от местожителството на платеца, без да е посочил трето лице, у което да се заплати менителницата, платецът може да посочи такова лице при приемането. Ако такова лице не е посочено, смята се, че платецът се е задължил сам да плати в мястото за плащане.

Ако менителницата е платима в местожителството на платеца, той може при приемането да посочи в същото място адрес, дето трябва да се плати.

Чл. 415. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

415. С приемането платецът се задължава да плати менителницата на падежа.

При неплащане приносителят, даже ако такъв е издателят, може да предяви пряк менителничен иск срещу платеца за всичко, което може да се иска съгласно чл. 400.

Чл. 416. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

416. Отказът да се приеме менителницата или да се датира приемането трябва да се установи чрез протест. Протестът за неприемане трябва да се извърши в сроковете, предвидени за предявяването на приемане.

Ако е извършен протест за неприемане, не е необходимо да се предяви менителницата за плащане, нито да се извърши протест за неплащане.

Чл. 417. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

3. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

417. Приносителят може да предяви обратните искове по чл. 396 срещу издателя, джирантите и другите задължени лица и когато менителницата не е приета изцяло или отчасти.

При частично неприемане този, който е платил по такъв иск сумата, за която менителницата не е приета, може да иска това плащане да бъде отбелязано върху менителницата и да му се даде разписка. Приносителят освен това трябва да му предаде заверен препис от менителницата и протеста, за да може платилият да упражни по-нататъшните обратни искове.

Чл. 418. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

А) ДАВНОСТ

3. Общи разпоредби

а) Давност

418. Всичките искове срещу издателя на запис на заповед и срещу платеца по менителница, които произтичат от тия документи, се погасяват с тригодишна давност от падежа.

Исковете на приносителя срещу джирантите и срещу издателя на менителницата се погасяват с едногодишна давност от деня на своевременно извършения протест или от падежа, ако записът на заповед или менителницата носят уговорка "без разноски".

Исковете на джирантите помежду им се погасяват с шестмесечна давност от деня, в който джирантът е платил или в който е бил предявен срещу него иск.

Чл. 419. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

419. Прекъсването на давността има действие само срещу лицето, спрямо което е извършено действието, което прекъсва давността.

Чл. 420. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

Б) ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРОТЕСТА

б) Извършване на протеста

420. Протестът се извършва от нотариуса по местоплащането.

Той съдържа:

1. пълен препис на документа с всичките джира и уговорки в него;

2. имената на лицата, в полза на които и против които се извършва протестът;

3. бележка, че лицето, против което се извършва протестът, е било поканено да отговори, и отговора на това лице или забележка, че не е отговорило или не е намерено, и

4. означаване мястото и датата на протеста и подписа и печата на нотариуса.

Върху документа се отбелязва, че е извършен протест.

Чл. 421. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

В) НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ

в) Неоснователно обогатяване

421. Когато приносителят на запис на заповед или на менителница е изгубил исковете по тия документи поради давност или поради пропускане да се извършат необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя или от платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда.

Тоя иск се погасява с тригодишна давност, откакто са изгубени исковете по записа на заповед или по менителница.

Чл. 422. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

4. ЧЕК

Г) ПРИЛАГАНЕ НА ЧУЖДО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

г) Прилагане на чуждо законодателство

422. Действията на задължението на издателя на запис на заповед и на платеца по менителницата се определят по закона на местоплащането.

Действията на подписите на другите задължени лица се определят според закона на мястото, където са сложени подписите.

Чл. 423. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

4. ЧЕК

4. Чек

423. Чекът съдържа:

1. наименованието "чек" в текста на документа, на езика, на който той е написан;

2. безусловно нареждане да се плати определена сума пари;

3. името на лицето, което трябва да плати;

4. ден и място на издаването;

5. място на плащането и

6. подпис на издателя.

Платец по чека може да бъде само банка или социалистическа организация, на която Българска народна банка разреши това.

Издателят не може да бъде и платец по чека.

4. ЧЕК

423. Чекът съдържа:

1. наименованието "чек" в текста на документа, на езика, на който той е написан;

2. безусловно нареждане да се плати определена сума пари;

3. името на лицето, което трябва да плати;

4. ден и място на издаването;

5. място на плащането и

6. подпис на издателя.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Платец по чека може да бъде само банка.

Издателят не може да бъде и платец по чека.

Чл. 424. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

424. Платецът е длъжен да изплати чека, ако има договор за това между него и издателя.

Не може да издава чек оня, който няма покритие у платеца.

Чл. 425. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

425. Нареждането за изплащане на чека може да бъде оттеглено от издателя.

Оттеглянето на приет чек може да стане само ако издателят представи на платеца самия чек.

Чл. 426. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

426. Чек може да бъде издаден на приносител или на определено лице, или на негова заповед. Смята се, че чекът е издаден на приносител, ако в него не е означено името на лицето, на което трябва да де плати.

Чекът може да се издаде на името на издателя или на негова заповед.

Чл. 427. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

427. Чек, на лицевата страна на който са поставени две успоредни линии (общо пресичане), независимо от това, дали са теглени от издателя или от някой от държателите, може да бъде изплатен само в банка.

Чек, на лицевата страна на който са поставени две успоредни линии, между които е вписано наименованието на банката (специално пресичане), може да бъде изплатен само на банката, чието име е вписано. Тегленето на линиите, а също така и вписването на наименованието на банката може да се извърши както от издателя, така и от всеки държател.

Унищожение или изменение на общото или специално пресичане не се допуска. Унищожаването или изменението на пресичането се счита ненаправено.

Платецът, който е изплатил чека, въпреки разпоредбите на предходните алинеи, отговаря на произлезлите от това вреди, но в размер, непревишаващ сумата по чека.

Чл. 428. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

428. Издателят може да забрани изплащането в брой, като напише върху текста "само за минаване по сметка" или друг равнозначещ израз. В такъв случай платецът трябва да изплати чека само чрез минаване по сметка. Ако при това бъде посочена и сметката, платецът може да прехвърли сумата по чека само по посочената сметка. Посочването на сметката може да бъде направено от издателя и от всеки легитимиран държател на чека.

Унищожение или изменение на бележката или на посочването на сметката не се допуска. Такива унищожения или изменения се считат ненаправени.

Платецът, който е изплатил чека въпреки разпоредбите по предходните алинеи, отговаря за произлезлите от това вреди, но в размер, непревишаващ сумата по чека.

Чл. 429. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

429. Чекът е платим винаги за предявяване.

Чекът трябва да бъде предявен за плащане най-късно в 7 дни от издаването, ако е платим в същото място, 14 дни, ако трябва да се плати на друго място, и 6 месеца, ако е издаден в чужбина и е платим в страната.

След изтичането на тия срокове чекът не подлежи на плащане.

Чл. 430. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

430. Платецът може да приеме за плащане издаден срещу него чек.

Чекът може да бъде предявен за приемане от издателя или от държателя до изтичане на срока за предявяване на чека за изплащане.

Приемането на чека се отбелязва върху лицевата страна с думата"приет" и с означаване на датата за извършването му.

Чл. 431. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

431. Приемането на чека трябва да бъде безусловно и да се отнася за цялата сума по чека.

Приемането задължава платеца пред всеки държател да изплати чека при условие, същият бъде предявен за плащане в срока, предвиден в чл. 429.

Чл. 432. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

432. Загубите, произлезли от плащането на изгубен или откраднат чек, се носят от издателя, ако не бъде доказано, че чекът е бил платен вследствие на умисъл или небрежност на платеца.

Чл. 433. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

433. Загубите, произлезли от плащането от платеца на чек с подправен подпис на издателя или подписан от издателя, но с подправено съдържание. се носят:

а) по чекове, написани на формуляри, издадени от платеца - от издателя, ако не бъде доказано, че чекът е бил платен поради умисъл или небрежност на платеца;

б) по чекове, написани не на формуляри, издадени от платеца - от платеца, ако не бъде доказано, че плащането е станало поради умисъл или небрежност на издателя.

Чл. 434. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

434. Правото на иск на държателя по отношение на отговорните по чека лица се погасяват в течение на три месеца от деня на отказа на платеца да плати чека.

Правото на обратен иск на джирантите се погасява по отношение на всички отговорни към тях лица с изтичане на три месеца от деня на извършеното от тях плащане. С изтичане на три години от деня на отказа на платеца да изплати чека се погасяват всички права на иск по чека.

Чл. 435. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

435. Разпоредбите за менителницата се прилагат и за чека, доколкото не противоречат на предходните правила.

Чл. 436. (Зал. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

ЧАСТ ТРЕТА (НОВА - ДВ, БР. 19 ОТ 2003 Г.)

ПРИЛОЖИМО ПРАВО КЪМ ДОГОВОРИ С МЕЖДУНАРОДЕН ЕЛЕМЕНТ

1. ИЗБОР НА ПРИЛОЖИМО ПРАВО

ИЗМЕНЕНИЯ НА ДРУГИ ЗАКОНИ

I. По Закона за гражданското съдопроизводство

§ 1. След чл. 638 се създава следният нов член 638а:

Ако в срока ищецът не изпълни задължението си, първостепенният съд обезсилва решението по искане на ответника.

ИЗМЕНЕНИЯ НА ДРУГИ ЗАКОНИ

I. По Закона за гражданското съдопроизводство

§ 1. След чл. 638 се създава следният нов член 638а:

436. Който издаде чек, без да има покритие у платеца за сумата по чека, се наказава с лишаване от свобода до две години и с глоба до размер на двойната сума по чека.

Чл. 437. (Нов - ДВ, бр. 19 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.)

Чл. 437. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2003 г.) Договорите с международен елемент се уреждат от избраното от страните право. Изборът трябва да бъде изричен или да следва ясно от разпоредбите на договора или от обстоятелствата, при които се развива договорното отношение.

Ако не е уговорено друго, се смята, че страните са приели за приложим обичая, който им е известен или би трябвало да им бъде известен и който е широко известен в международната търговия и постоянно спазван от страните по договори от същия вид в съответната област на търговия.

Страните могат да направят избора на приложимото право за целия договор или за част от него.

Страните могат по всяко време да уговорят към договора да се прилага право, различно от това, което го е уреждало до този момент. Формата на договора и правата на трети лица не се засягат от промените в приложимото право, настъпили след сключването на договора.

Ако всички елементи на договора в момента на избора са свързани с правото на една и съща държава, изборът на чуждестранно право не засяга прилагането на повелителните норми на тази държава.

За съществуването и действителността на споразумението за избор на приложимо право се прилагат разпоредбите на чл. 440 - 442.

2. ПРИЛОЖИМО ПРАВО ПРИ ЛИПСА НА ИЗБОР

Чл. 438. (Нов - ДВ, бр. 19 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.)

Чл. 438. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2003 г.) Когато страните не са уговорили приложимото право, прилага се правото на държавата, с която договорът е най-тясно свързан. Ако една част от договора може да бъде обособена от останалите му клаузи и ако тази част има по-тясна връзка с друга държава, към нея може да се прилага по изключение правото на другата държава.

Предполага се, че договорът е най-тясно свързан с държавата, в която страната, която трябва да изпълнява характерното задължение, е имала своето обичайно местопребиваване или главно управление към момента на сключване на договора.

Ако договорът е сключен в изпълнение на занятието или професионалната дейност на тази страна, се предполага, че той е най-тясно свързан с държавата, на чиято територия се намира нейното основно място на дейност. Ако уговореното местоизпълнение е различно от основното място на дейност, предполага се, че договорът е най-тясно свързан с държавата, на чиято територия в момента на сключване на договора се намира мястото на дейност, чрез което се осъществява изпълнението.

Разпоредбите на ал. 2 и 3 не се прилагат, когато характерната за договора престация не може да бъде определена.

Когато предмет на договора е вещно право върху недвижима вещ, предполага се, че договорът е най-тясно свързан с държавата, в която се намира недвижимата вещ.

Разпоредбите на ал. 2 и 3 не се прилагат към договора за превоз на товари. Предполага се, че договорът за превоз на товари е най-тясно свързан с държавата, на чиято територия се намира основното място на дейност на превозвача към момента на сключване на договора, при условие че в същата държава се намира:

1. мястото на натоварване, или

2. мястото на разтоварване, или

3. основното място на дейност на товародателя.

Разпоредбата се прилага и към чартърни договори за еднократен превоз или други договори, чийто основен предмет е подчинен на превоза на товари.

Разпоредбите на ал. 2, 3, 5 и 6 не се прилагат, ако от обстоятелствата като цяло следва, че договорът е по-тясно свързан с друга държава. В този случай се прилага правото на държавата, с която договорът е най-тясно свързан.

3. ОСОБЕНИ ПОВЕЛИТЕЛНИ НОРМИ

Чл. 439. (Нов - ДВ, бр. 19 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.)

Чл. 439. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2003 г.) Разпоредбите на настоящата част не засягат прилагането на нормите на българското право, които повелително уреждат случая независимо от приложимото към договора право.

Независимо от приложимото към договора право съдът може да приложи повелителните норми на друга държава, с която договорът има тясна връзка, като вземе предвид тяхното естество, предмет, последиците от тяхното прилагане или неприлагане.

4. ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ДОГОВОРИТЕ

Чл. 440. (Нов - ДВ, бр. 19 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.)

Чл. 440. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2003 г.) Сключването и действието на договора или на отделна негова разпоредба се уреждат от правото на държавата, което според правилата на тази част би било приложимо, ако договорът или разпоредбата биха били действителни.

За да установи, че не е изразила съгласие, всяка страна по договора може да се позове на правото на държавата, в която има обичайното си местопребиваване, ако от обстоятелствата по договора е видно, че не е оправдано последиците от нейните действия да се определят според правото по ал. 1.

Чл. 441. (Нов - ДВ, бр. 19 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.)

Чл. 441. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2003 г.) Когато договорът е сключен между лица, намиращи се в една и съща държава, физическото лице, което е дееспособно съгласно правото на тази държава, не може да се позовава на недееспособността си по правото на друга държава, освен ако към момента на сключване на договора насрещната страна по договора е знаела за тази недееспособност или не е знаела поради своята небрежност.

5. ФОРМА НА ДОГОВОРИТЕ

Чл. 442. (Нов - ДВ, бр. 19 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.)

Чл. 442. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2003 г.) За действителността на договора е необходимо спазването на изискванията за форма, установени от правото, приложимо към договора съгласно разпоредбите на тази част или съгласно правото на държавата по местосключването на договора.

Когато към момента на сключването на договора страните са се намирали в различни държави, договорът е действителен, ако са спазени изискванията за форма, установени от правото, приложимо към договора, съгласно разпоредбите на тази част или от правото на една от тези държави.

Когато договорът е сключен от представител, при прилагането на ал. 1 и 2 трябва да се има предвид правото на държавата, на чиято територия се намира представителят.

За действителността на едностранно волеизявление във връзка със съществуващ или бъдещ договор е необходимо да бъдат спазени изискванията за форма, установени от правото, което по силата на разпоредбите на тази част се прилага или би се прилагало към договора, или на правото на държавата по местоизвършване на волеизявлението.

Когато предмет на договора е вещно право върху недвижима вещ, е необходимо да бъдат спазени повелителните изисквания за форма, установени в държавата, където се намира недвижимата вещ, доколкото според правото на тази държава те трябва да бъдат приложени, независимо от местосключването на договора и приложимото към него право.

6. СУБРОГАЦИЯ, ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ВЗЕМАНИЯ

Чл. 443. (Нов - ДВ, бр. 19 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.)

Чл. 443. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2003 г.) Ако трето лице има задължение да удовлетвори или е удовлетворило кредитор, правото, уреждащо задължението на третото лице към кредитора, определя дали и доколко това лице може да упражни напълно или частично правата, които удовлетвореният кредитор има срещу длъжника според правото, което урежда техните отношения.

Предходната ал. 1 се прилага и в случаите, когато няколко лица трябва да изпълнят едно и също задължение и едно от тях е удовлетворило кредитора.

Чл. 444. (Нов - ДВ, бр. 19 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.)

Чл. 444. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2003 г.) Отношенията между кредитора, прехвърлил вземането си, и новия кредитор се уреждат от правото, което според разпоредбите на тази част се прилага към договора за прехвърляне на вземането.

Правото, което се прилага към прехвърленото вземане, урежда неговата прехвърляемост, отношението между новия кредитор и длъжника, условията, при които прехвърлянето може да се противопостави на длъжника, и освобождаващото действие на изпълнението от длъжника.

7. ДОКАЗАТЕЛСТВА

Чл. 445. (Нов - ДВ, бр. 19 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.)

Чл. 445. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2003 г.) Правото, което урежда договора съгласно разпоредбите на тази част, е приложимо и във връзка с неговото доказване, доколкото съдържа установени от закона предположения или други разпоредби относно тежестта за доказване.

Договорът или едностранното волеизявление се доказват с всички доказателствени средства, допустими според правото на съда или според правото, определено по чл. 440, съгласно което формата е спазена.

8. ОБХВАТ НА ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО

Чл. 446. (Нов - ДВ, бр. 19 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.)

Чл. 446. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2003 г.) Приложимото към договора право, определено от разпоредбите на настоящата част, урежда неговото тълкуване, изпълнението на възникналите задължения, последиците от пълно или частично неизпълнение на тези задължения, включително и определянето на вредите, различните основания за погасяване на задълженията, последиците от недействителността на договора, погасителната давност и последиците от изтичането на един срок.

По отношение на начина на изпълнение и действията, които кредиторът може да извърши при неизпълнението, съдът може да приложи изцяло или отчасти правото по местоизпълнението на договора.

Чл. 447. (Нов - ДВ, бр. 19 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.)

Чл. 447. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2003 г.) Когато дадена държава се състои от повече от една териториални единици, всяка от които има свои правни норми за договорите, всяка териториална единица се смята за държава при определяне на приложимото право съгласно разпоредбите на тази част.

9. ИЗКЛЮЧВАНЕ НА ПРЕПРАЩАНЕТО

Чл. 448. (Нов - ДВ, бр. 19 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.)

Чл. 448. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2003 г.) По смисъла на тази част под приложимо право на една държава трябва да се разбират правните норми, действащи в тази държава, с изключение на стълкновителните норми на нейното международно частно право.

10. ОБЩЕСТВЕН РЕД

Чл. 449. (Нов - ДВ, бр. 19 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.)

Чл. 449. (Нов – ДВ, бр. 19 от 2003 г.) Разпоредбите на чуждо право не се прилагат само ако резултатите от тяхното приложение са явно несъвместими с българския обществен ред.

ИЗМЕНЕНИЯ НА ДРУГИ ЗАКОНИ

I. По Закона за гражданското съдопроизводство

§ 1. След чл. 638 се създава следният нов член 638а:

ИЗМЕНЕНИЕ НА ДРУГИ ЗАКОНИ

I. По закона за гражданското съдопроизводство

§ 1.

§ 2. След чл. 1001 се прибавя следната

Глава X-а

Обезсилване на ценни книжа на заповед

Чл. 1001а. Който въпреки волята си е лишен от владеенето на ценна книга на заповед, може да иска обезсилването й от народния съд по местоплащането.

В молбата трябва да се опише точно съдържанието на ценната книга и молителят да укаже как е лишен от владението й. Същият трябва да потвърди истинността на това твърдение с изрична декларация в молбата.

Чл. 1001б. След като получи молбата, народният съд заповядва на лицето, което трябва да изплати ценната книга на падежа, да не плаща сумата и дава срок от 45 дни на приносителя на ценната книга да заяви правата си върху нея. Заповедта се съобщава на платеца и се обнародва в "Държавен вестник".

Тоя срок започва да тече от обнародването на заповедта, а ако това стане преди падежа на ценната книга - от деня на падежа.

Чл. 1001в. Ако в тоя срок никой не предяви в съда права върху ценната книга, съдът постановява обезсилването й. Ако такива права се заявят и ценната книга се представи, съдът прекратява производството и обезсилва заповедта, а заинтересуваните лица могат да осъществят правата си по общия ред.

Чл. 1001г. След обезсилване на ценната книга молителят осъществява правата по нея въз основа на определението за обезсилване, но той остава отговорен за вреди и загуби към нейния собственик.

II. По Закона за привилегиите и ипотеките

§ 2. След чл. 1001 се прибавя следната

Глава X-а

Обезсилване на ценни книжа на заповед

II. По Закона за привилегиите и ипотеките

§ 2. След чл. 1001 се прибавя следната -a

ОБЕЗСИЛВАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА НА ЗАПОВЕД

Чл. 1001а. Който въпреки волята си е лишен от владеенето на ценна книга по заповед, може да иска обезсилването й от народния сът по местоплащането.

В молбата трябва да се опише точно съдържанието на ценната книга и молителят да укаже как е лишен от владеенето й. Същият трябва да потвърди истинността на това твърдение с изрична декларация в молбата. Чл. 1016. След като получи молбата, народният съд заповядва на лицето, което трябва да изплати ценната книга на падежа, да не плаща сумата и дава срок от 45 дни на приносителя на ценната книга да заяви правата си върху нея. Заповедта се съобщава на платеца и се обнародва в "Държавен вестник".

Тоя срок започва да тече от обнародването на заповедта, а ако това стане преди падежа на ценната книга - от деня на падежа. Чл. 1001в. Ако в тоя срок никой не предяви в съда права върху ценната книга, съдът постановява обезсилването й. Ако такива права се заявят и ценната книга се представи, съдът прекратява производството и обезсилва заповедта, а заинтересуваните лица могат да осъществят правата си по общия ред. Чл. 1001г. След обезсилване на ценната книга молителят осъществява правата по нея въз основа на определението за обезсилване, но той остава отговорен за вреди и загуби към нейния собственик.

§ 2. След чл. 1001 се прибавя следната -a

ОБЕЗСИЛВАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА НА ЗАПОВЕД

§ 2. След чл. 1001 се прибавя следната -a

ОБЕЗСИЛВАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА НА ЗАПОВЕД

§ 2. След чл. 1001 се прибавя следната -a

ОБЕЗСИЛВАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА НА ЗАПОВЕД

§ 3. След чл. 5 се създава следният нов чл. 5а:

Вписват се и исковите молби за постановяване решения за сключване на окончателен договор (чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите), с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот.

Придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Но държавата за вземанията си срещу праводателя, станали изискуеми до деня на прехвърлянето или учредяването на вещното право, може да обърне взискането си към имота, в чиито ръце и да се намира той.

Влязлото в законна сила решение, с което се уважава искът, се вписва въз основа на препис, който съдът издава, след като ищецът докаже, че е изпълнил задълженията, които обуславят прехвърлянето на собствеността.

ПРЕХОДНИ ПРАВИЛА

§ 3. След чл. 5 се създава следният нов чл. 5а:

ПРЕХОДНИ ПРАВИЛА

II. ПО ЗАКОНА ЗА ПРИВИЛЕГИИТЕ И ИПОТЕКИТЕ

II. По закона за привилегиите и ипотеките

§ 3. След чл. 5 се създава следният нов чл. 5-а:

Вписват се и исковите молби за постановяване на решения за сключване на окончателен договор (чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите), с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот.

Придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Но държавата за вземанията си срещу праводателя, станали изискуеми до деня на прехвърлянето или учредяване на вещното право, може да обърне взискането си към имота, в чиито ръце и да се намира той.

§ 4. Настоящият закон влиза в сила от 1 януари 1951 г. и отменява:

1. Закона за задълженията и договорите.

2. Търговския закон, с изключение на чл. 14 - 26, 68 - 238, 277 и 278, които остават в сила.

3. Чл. 5 до 7 от Закона против лихвоимството.

Чл. 4. Закона за привилегиите и ипотеките, с изключение на: чл. 1 - 5 (вкл. и новия чл. 5а), 118 и 119, както и таблицата за бериите, които се събират от нотариусите, и § 17 от закона за изменение на същия закон от 15 декември 1948 г.

5. Закона за предпазен конкордат.

6. Чл. 10, 17, 24 - 28, 36 - 38 и 40 - 50 от Закона за давността; другите членове от същия закон остават в сила само относно придобивната давност.

7. Чл. 81 - 88 от Закона за наследството.

ПРЕХОДНИ ПРАВИЛА

§ 4. Настоящият закон влиза в сила от 1 януари 1951 г. и отменява:

1. Закона за задълженията и договорите.

2. Търговския закон, с изключение на чл. 14 - 26, 68 - 238, 277 и 278, които остават в сила.

3. Чл. 5 до 7 от Закона против лихвоимството.

5. Закона за предпазен конкордат.

7. Чл. 81 - 88 от Закона за наследството.

§ 4. Настоящият закон влиза в сила от 1 януари 1951 г. и отменява:

1. Закона за задълженията и договорите.

2. Търговския закон, с изключение на чл. 14 - 26, 68 - 238, 277 и 278, които остават в сила.

3. Чл. 5 до 7 от Закона против лихвоимството.

5. Закона за предпазен конкордат.

7. Чл. 81 - 88 от Закона за наследството.

ПРЕХОДНИ ПРАВИЛА

§ 4. Настоящият закон влиза в сила от 1 януари 1951 г. и отменява:

1. Закона за задълженията и договорите.

2. Търговския закон, с изключение на чл. 14 - 26, 68 - 238, 277 и 278, които остават в сила.

3. Чл. 5 до 7 от Закона против лихвоимството.

5. Закона за предпазен конкордат.

7. Чл. 81 - 88 от Закона за наследството.

ПРЕХОДНИ ПРАВИЛА

§ 4. Настоящият закон влиза в сила от 1 януари 1951 г. и отменява:

1. Закона за задълженията и договорите.

2. Търговския закон, с изключение на чл. 14 - 26, 68 - 238, 277 и 278, които остават в сила.

3. Чл. 5 до 7 от Закона против лихвоимството.

5. Закона за предпазен конкордат.

7. Чл. 81 - 88 от Закона за наследството.

§ 5. Висящите дела в съдилищата по обявени несъстоятелности и по даден предпазен конкордат се довършват по досегашния ред.

§ 6. Препращанията в разни закони към текстовете на отменените с § 4 закони важат като препращания към съответните по съдържание текстове от настоящия закон.

§ 7. Правилата за продължителността на давността и другите срокове, предвидени в настоящия закон, не могат да се прилагат към давностите и сроковете, които са започнали да текат при действието на стария закон, освен ако за завършването им по стария закон се изисква по-дълъг срок от оня, който е предвиден в настоящия закон.

Заключителни разпоредби

Параграф единствен. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) Пълномощията за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот, извършени преди 1 март 2008 г., запазват действието си.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН

(ОБН. - ДВ, БР. 83 ОТ 1996 Г.)

§ 11. Измененията и допълненията в Закона за задълженията и договорите по този закон не се прилагат за сделките, които са сключени, на не са изпълнени до влизането му в сила.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ

(ОБН. - ДВ, БР. 43 ОТ 2005 Г.)

§ 23. Законът влиза в сила от 1 септември 2005 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОН ЗА КОНЦЕСИИТЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 36 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2006 Г.)

§ 23. Законът влиза в сила от 1 юли 2006 г., с изключение на чл. 42, ал. 3 и чл. 58, ал. 4, които влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ

(ОБН. - ДВ, БР. 43 ОТ 2005 Г.)

§ 23. Законът влиза в сила от 1 септември 2005 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОН ЗА КОНЦЕСИИТЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 36 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2006 Г.)

Релевантни актове от Европейското законодателство

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА 2000/35/ЕО от 29 юни 2000 година относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки

ДИРЕКТИВА 98/26/ЕO НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 май 1998 година относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.)

§ 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на:

1. част седма "Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз";

2. параграф 2, ал. 4;

3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора "а" "Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи" с чл. 307а - 307д и част седма "Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения" с чл. 502 - 507;

4. параграф 4, ал. 2;

5. параграф 24;

6. параграф 60,

които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

Релевантни актове от Европейското законодателство

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 50 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.)

§ 45. В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1950 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 и 103 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 19 от 2003 г., бр. 42 и 43 от 2005 г., бр. 36 от 2006 г., бр. 59 и 92 от 2007 г.) се създава заключителна разпоредба с параграф единствен:

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 48. Законът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на § 23, 25, 45, 46 и 47, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".