ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО
В сила от 10.04.2009 г.
Обн. ДВ. бр. от 13 Март 2009г.,
изм. ДВ. бр. от 9 Октомври 2009г.,
изм. ДВ. бр. от 20 Ноември 2009г.,
изм. ДВ. бр. от 24 Ноември 2009г.,
изм. ДВ. бр. от 28 Декември 2010г.,
изм. ДВ. бр. от 15 Юли 2011г.,
изм. ДВ. бр. от 21 Февруари 2012г.,
изм. ДВ. бр. от 18 Май 2012г.,
изм. ДВ. бр. от 15 Юни 2012г.,
изм. ДВ. бр. от 9 Октомври 2012г.,
изм. и доп. ДВ. бр. от 26 Октомври 2012г.,
изм. ДВ. бр. от 15 Февруари 2013г.,
изм. ДВ. бр. от 26 Юли 2013г.,
изм. ДВ. бр. от 28 Ноември 2014г.
изм. ДВ. бр. от 9 Октомври 2009г.,
изм. ДВ. бр. от 20 Ноември 2009г.,
изм. ДВ. бр. от 24 Ноември 2009г.,
изм. ДВ. бр. от 28 Декември 2010г.,
изм. ДВ. бр. от 15 Юли 2011г.,
изм. ДВ. бр. от 21 Февруари 2012г.,
изм. ДВ. бр. от 18 Май 2012г.,
изм. ДВ. бр. от 15 Юни 2012г.,
изм. ДВ. бр. от 9 Октомври 2012г.,
изм. и доп. ДВ. бр. от 26 Октомври 2012г.,
изм. ДВ. бр. от 15 Февруари 2013г.,
изм. ДВ. бр. от 26 Юли 2013г.,
изм. ДВ. бр. от 28 Ноември 2014г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон урежда опазването и закрилата на културното наследство на Република България.
(2) Държавата осигурява закрилата на културното наследство независимо от местонахождението му.
Чл. 2. (1) Културното наследство обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност.
(2) Културните ценности са обществено достояние и се ползват със закрила от държавни и общински органи в интерес на гражданите на Република България.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Културните ценности могат да бъдат публична и частна собственост. Те могат да са собственост на държавата, общините, на Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания, както и на физически и юридически лица.
Чл. 2а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Културните ценности, археологически обекти по смисъла на , произхождащи от територията и акваторията на Република България, са публична държавна собственост.
(2) Културните ценности, правото на собственост върху които е придобито по реда на , са общинска собственост.
(3) Културните ценности, правото на собственост върху които е придобито от физически или юридически лица чрез правна сделка, по давност или чрез други придобивни способи и които не представляват публична държавна или общинска собственост, са частна собственост.
Чл. 3. (1) Този закон има за цел да създаде условия за опазване и закрила на културното наследство, устойчиво развитие на политиката по опазването му и да гарантира равен достъп на гражданите до културните ценности при спазване на следните принципи:
1. равнопоставеност на различните видове културно наследство при осъществяване на неговата закрила;
2. децентрализация на управлението и финансирането на дейностите по опазване на културното наследство;
3. публичност и прозрачност при управлението на дейностите по опазване на културното наследство.
(2) Правото на достъп до културното наследство е възможност да се ползват културните ценности, като се осигури физически или интелектуален достъп до тях, без да се увреждат или подлагат на риск.
(3) Държавата, общините и частните лица създават условия и гарантират на всяко лице равен достъп до културни ценности.
Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Държавната политика по опазване на културното наследство се провежда от министъра на културата във взаимодействие със съответните компетентни държавни и общински органи, Светия синод на Българската православна църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания, и гражданското общество.
Чл. 5. (1) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Държавата организира опазването на културното наследство при природни бедствия и въоръжени конфликти. Дейностите по опазване на културни ценности, собственост на Българската православна църква или на другите регистрирани вероизповедания, се извършват с тяхно участие.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Опазването на културните ценности в случаите по ал. 1 се извършва по ред, определен с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на културата, министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи.
Чл. 6. Културно наследство са:
1. наземни, подземни и подводни археологически обекти и резервати;
2. исторически обекти и комплекси;
3. архитектурни обекти и комплекси;
4. етнографски обекти и комплекси;
5. образци на парковото изкуство и ландшафтната архитектура;
6. (доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) природни ценности (образци), включително антропологични останки, открити при теренни проучвания, и останки на палеозоологията и култивирани растения;
7. индустриално наследство;
8. произведения на изящни и приложни изкуства;
9. народни занаяти;
10. документално наследство;
11. аудио-визуално наследство;
12. устна традиция и език;
13. книжовни и литературни ценности;
14. обичаи, обреди, празненства, ритуали и вярвания;
15. музика, песни и танци;
16. народна медицина;
17. кулинарни и еноложки традиции;
18. народни игри и спортове.
Чл. 7. (1) Културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност.
(2) Културна ценност може да бъде и нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, което има научна или културна стойност и е от значение за Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания.
(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Културни ценности са и фрагменти от археологически или други предмети, които са в разрушен вид, съставляват малка част от автентична цялост на предмета, обезличени са в значителна степен, не притежават значима културна, научна или художествена стойност и могат да бъдат определени като масов материал. Те не подлежат на идентификация, но се включват в научно-спомагателния фонд на музеите при необходимост.
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Не са културни ценности по смисъла на този закон:
1. машинно сечени монети и монетовидни предмети, които нямат значение за научните изследвания и експозиционната стойност, с изключение на особено редки и ценни екземпляри, идентифицирани по реда на този закон като културни ценности;
2. машинно произведени предмети, които не носят подпис или знак на своите автори или са произведени в големи количества, не притежават значима културна, научна или художествена стойност или не са свързани с историческа личност или събитие;
3. произведения на изкуството, собственост на български или чужди автори, или такива, които не са по-стари от 50 години;
4. антикварни предмети, непредставляващи произведения на изкуството, които не са по-стари от 100 години, с изключение на особено редки и ценни екземпляри, идентифицирани по реда на този закон като културни ценности;
5. остатъчен материал - отпадъчна субстанция, получена вследствие от човешка дейност, която няма функционално или художествено предназначение.
(5) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) По предложение на министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице предмети с важно историческо, културно или научно значение по ал. 4 могат да бъдат идентифицирани по реда на този закон като културни ценности.
Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Опазването на културното наследство е системен процес на издирване, изучаване, идентификация, документиране, регистрация, консервация, реставрация и адаптация.
(2) Закрилата на културното наследство е система от мерки за осигуряване опазването му в интерес на обществото.
Чл. 9. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Недвижимото културно наследство обхваща културни ценности, които са трайно закрепени към земята, включително под водата, както и прилежащата им среда.
Чл. 10. Движимото културно наследство обхваща всички останали културни ценности, включително и под вода, с изключение на тези по и , чиято значимост не се променя в зависимост от местонахождението им.
Глава втора.
НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА ПО ОПАЗВАНЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО
Чл. 11. (1) Националната система по опазване на културното наследство включва държавните и общинските органи за управление и контрол на дейностите по опазване на културното наследство, музеите, културните организации по смисъла на , както и Светия синод на Българската православна църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания.
(2) Органите и организациите по ал. 1 осъществяват дейността си в сътрудничество с Българската академия на науките, висшите училища, творчески съюзи, професионални сдружения и други неправителствени организации.
(3) Органите и организациите по ал. 1 и 2 осъществяват дейностите в съответствие с целите на този закон и национална стратегия за културното наследство, приета от Министерския съвет.
Чл. 12. (1) Държавната политика в областта на културното наследство се ръководи и осъществява от Министерския съвет.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Стратегическите цели за управление и опазване на културното наследство се включват в стратегията по от Закона за закрила и развитие на културата след широко обществено обсъждане с участието на заинтересовани научни и културни организации, юридически лица с нестопанска цел и регистрирани вероизповедания.
(3) Министерският съвет:
1. (отм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.)
2. приема планове за опазване и управление на недвижими културни ценности;
3. предоставя концесии върху недвижими културни ценности;
4. създава държавни културни институти по предложение на министъра на културата.
(4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) С решение на Министерския съвет:
1. недвижими археологически културни ценности - публична държавна собственост, се предоставят безвъзмездно за управление на ведомства и общини за осъществяване на дейности, свързани с опазването и представянето на културни ценности, за срок до 10 години по предложение на министъра на културата;
2. се извършва замяна на имот със статут на недвижима културна ценност с категория "световно значение" или "национално значение", деклариран или регистриран по реда на този закон, когато е собственост на физически или юридически лица, с равностоен имот - частна държавна собственост, или с право на строеж върху имоти - частна държавна собственост. Въз основа на решението на Министерския съвет ръководителят на съответното ведомството издава заповед и сключва договор за замяна.
(5) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Въз основа на решението на Министерския съвет по ал. 4, т. 1 министърът на културата сключва договор, в който се уреждат правата и задълженията на двете страни.
(6) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Дейностите, свързани с опазване на недвижимите културни ценности по ал. 4, т. 1, както и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности се извършват в съответствие с изискванията на този закон от археологически или специализиран исторически музей със седалище на територията на съответната община, а в случай че няма такъв - от най-близкия регионален музей, като отношенията между музея и ведомството или общината се уреждат с договор.
(7) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Въз основа на решението на Министерския съвет се извършва предаването и приемането на имота с протокол по образец, утвърден от министъра на културата. Срокът за предаването и приемането на имота се определя с решението на Министерския съвет.
(8) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Недвижимите културни ценности, предоставени за управление по реда на ал. 4, т. 1, не могат да се използват не по предназначение или да се предоставят за управление на трети лица.
(9) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) При нарушаване на забраните по ал. 8 или при извършени нарушения, свързани с неизпълнение на задължения по този закон, правото на управление се отнема.
(10) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Приходите от културни ценности постъпват по бюджета на съответното ведомство или община и се разходват за дейности по опазване на културни ценности, консервация и реставрация, за музейни и други дейности, свързани с опазването на културното наследство.
Чл. 13. (1) Светият синод на Българската православна църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания могат да правят предложение до министъра на културата за регистриране на културни ценности, които са от значение за Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания в съответствие с разпоредбите на този закон.
(2) Органите по ал. 1 след съгласуване с министъра на културата приемат правила за управляваните от тях културни ценности и създават органи за управлението им в съответствие с режимите за тяхното опазване.
(3) Ежегодно до 30 юни Светият синод на Българската православна църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания представят на министъра на културата доклад за дейността си по опазване на културните ценности за предходната година.
Чл. 14. (1) (Предишен текст на чл. 14 - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Министърът на културата:
1. прави предложения за вписване на недвижими културни ценности в Списъка на световното наследство;
2. предоставя статут на недвижими културни ценности;
3. предоставя статут на национално богатство на движими културни ценности;
4. издава разрешения за извършване на теренни археологически проучвания;
5. издава разрешения за създаване на частни музеи;
6. издава удостоверения за регистрация на лица, които осъществяват търговска дейност с културни ценности;
7. издава разрешения за изработване на копия и реплики на културни ценности;
8. издава разрешения за представяне на културни ценности в национални и международни изложби;
9. възлага и приема планове за опазване и управление на недвижими културни ценности;
10. организира и осъществява дейността по предоставяне на концесии на недвижими културни ценности и изпълнението на концесионните договори съгласно този закон и ;
11. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) издава разрешения за износ съгласно на Съвета от 18 декември 2008 г. относно износа на паметници на културата (ОВ, L 39/1 от 10 февруари 2009 г.), наричан по-нататък "Регламент 116/2009", и разрешения за временен износ на движими културни ценности;
12. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) координира, организира и контролира дейността по:
а) връщането на незаконно изнесените движими културни ценности - национално богатство;
б) опазване на културното наследство, свързано с българската история и култура, извън територията на Република България;
в) мониторинг на недвижими културни ценности;
г) методология и определяне на режими за опазване на недвижимите културни ценности и тяхната среда;
13. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) съгласува:
а) (изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) заданията за проектиране, плановете за опазване и управление, устройствените планове, техните изменения, специфичните правила и нормативи към тях и инвестиционните проекти - за единични и групови недвижими културни ценности, в техните граници и охранителни зони в предвидените от този закон случаи;
б) заданията за проектите на музейни сгради и на постоянните експозиции на музеите;
в) (доп. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) инвестиционните проекти за изграждане и поставяне на паметници, монументално-декоративни структури и елементи в публични пространства в урбанизирани и извънселищни територии, както и тяхното преместване или премахване;
14. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) упражнява правото на държавна собственост върху културни ценности;
15. води регистри на видовете културни ценности, на музеите и други регистри, предвидени в този закон;
16. осъществява и други правомощия, определени в закона.
(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) Проектите и инициативите по ал. 1, т. 13, буква "в" се съгласуват след решение на Специализиран експертен съвет по изобразителни изкуства, създаден към министъра на културата.
Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) В Министерството на културата се създава Инспекторат за опазване на културното наследство.
(2) Инспекторатът осъществява контрол за спазването на изискванията на този закон и на издадените въз основа на него актове, свързани със:
1. извършване на теренни и подводни археологически проучвания;
2. териториално-устройствена защита на недвижимите културни ценности;
3. опазване на движимите и недвижимите културни ценности в музеите;
4. извършване на консервация и реставрация на движимите и недвижимите културни ценности;
5. изпълнение на сключените концесионни договори;
6. (нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) опазване на книжовни и литературни културни ценности, съхранявани в библиотечните и архивните колекции - ръкописи, архивни документи и старопечатни издания;
7. (нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) извършване на сделките с движимите културни ценности.
(3) Инспекторатът контролира и изпълнението на изискванията на този закон от физическите и юридическите лица при условията и по реда на действащото законодателство.
Чл. 16. (1) Инспекторатът се състои от централно управление и регионални инспекторати по опазване на културното наследство.
(2) Регионалните инспекторати се създават във всеки един от районите за планиране по смисъла на .
(3) Правомощията на инспекторите в регионалните звена се осъществяват в района за планиране по ал. 2.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.)
(5) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Областните управители на територията на района по ал. 2 създават материални и организационно-технически условия за дейността на инспекторите.
(6) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2012 г.) Структурата, функциите и числеността в централното управление и регионалните инспекторати се определят с , а минималните изисквания за заемането на длъжностите "инспектор" - с
Чл. 17. (1) Кметовете на общини организират и координират осъществяването на политиката по опазване на културното наследство на територията на съответната община, като:
1. оказват съдействие при извършването на дейности по издирване, изучаване, опазване и популяризиране на културните ценности съобразно правомощията си;
2. създават обществен съвет за закрила на културното наследство като съвещателен орган към общината.
(2) Общинските съвети:
1. приемат стратегия за опазване на културното наследство на територията на съответната община в съответствие с националната стратегия по ;
2. предоставят концесии върху обекти недвижими културни ценности - общинска собственост;
3. създават общински фонд "Култура" при условията и по реда на ;
4. приемат правилници за устройството и дейността на общинските музеи, след съгласуване с министъра на културата;
5. осигуряват финансиране чрез целеви средства в общинския бюджет на дейностите по ал. 1, т. 1.
Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) е държавен културен институт с национално значение и извършва дейност в областта на опазване на недвижимото културно наследство, включително и научноизследователска дейност по издирване и изучаване на недвижимото културно наследство.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Националният институт за недвижимо културно наследство е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на културата.
(3) За осъществяване на функциите си НИНКН може да създава териториални звена.
Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Националният институт за недвижимо културно наследство:
1. подпомага министъра на културата при упражняване на неговите правомощия по провеждане на държавната политика в областта на опазването на недвижимото културно наследство;
2. провежда дейност по издирване и изучаване на недвижимото културно наследство, включително и научноизследователска дейност по издирване и изучаване на недвижимото културно наследство;
3. изготвя предварителни и комплексни оценки и мотивирани предложения за деклариране и за предоставяне на статут на недвижими културни ценности;
4. прави предложение до министъра на културата за определяне на режимите за опазване на недвижимите културни ценности;
5. извършва специализирано документиране на недвижими културни ценности и на наличната информация за тях;
6. води публичен регистър на недвижимите културни ценности, поддържа национален документален архивен фонд и организира информационен център;
7. създава и поддържа специализирана карта и регистри по смисъла на от Закона за кадастъра и имотния регистър на недвижимото културно наследство;
8. издава документи и дубликати, предоставя справки и копия на архивни материали;
9. поддържа и развива информационна система за недвижимото културно наследство;
10. изготвя проекти на планове за опазване и управление, експертизи, планови задания, пилотни проекти и други по недвижимото културно наследство по искане на физически и юридически лица;
11. осъществява и други дейности, определени в закон.
(2) За извършване на дейностите по ал. 1, т. 8 НИНКН събира такси в размери, определени с тарифа на Министерския съвет.
Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Устройството и дейността на НИНКН се определят с правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 21. (1) Центърът за подводна археология е държавен културен институт в областта на опазване на подводното археологическо наследство на Република България.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Центърът за подводна археология е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. Созопол към министъра на културата.
Чл. 22. Центърът за подводна археология:
1. подпомага министъра на културата при упражняването на неговите правомощия по провеждане на държавната политика в областта на опазването на културното наследство под вода;
2. координира дейностите, свързани с управлението и изследването на подводното археологическо наследство;
3. поддържа регистър на подводните културни ценности.
Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Устройството и дейността на Центъра за подводна археология се определят с правилник, издаден от министъра на културата.
Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Музеят е културна и научна организация, която издирва, изучава, опазва и представя културни ценности, природни образци и антропологични останки с познавателна, образователна и естетическа цел.
Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Музей се създава при наличие на:
1. културни ценности, идентифицирани по реда на наредбата по , които могат да бъдат представяни във вид на музейна експозиция;
2. сграден фонд, осигуряващ условия за съхраняването на движимите културни ценности, определени с наредбата по , и условия за представянето на движимите културни ценности, определени с наредбата по ;
3. постоянен източник за финансиране дейността на музея (издръжка на сградата и персонала и средства за дейности за издирване, изучаване, опазване и представяне на движимите културни и природни ценности и образци);
4. специалисти с необходимата квалификация съгласно класификатора по .
(2) Музеи могат да се създават:
1. за представяне на личности, дейности, явления и събития, както и с тематично обособени групи от произведения на изкуството, предмети и образци, които нямат качество на движими културни ценности или не са придобили качество на такива, но в съвкупност представляват научен, културен, обществен, религиозен или туристически интерес;
2. при наличие на сграден фонд, осигуряващ условия за съхраняване и представяне на предметите по т. 1.
(3) Създаването на музеи по ал. 2 и представянето на техните фондове в експозиции се урежда по ред, определен с наредба, издадена от министъра на културата.
Чл. 26. (1) По тематичен обхват музеите са:
1. общи, чиято дейност тематично обхваща различни области на знанието и изкуството и се осъществява на основата на различни по своята класификация културни ценности, включени в основния им фонд;
2. специализирани, чиято дейност обхваща една област на знанието или изкуството, обособен дял от нея или отделна тема от общественото развитие или природата и се осъществява на основата на включени в основния му фонд културни ценности, които по своята класификация определят тематичния му обхват.
(2) По териториален обхват на дейност музеите са:
1. национални, които осъществяват дейността си на територията на цялата страна;
2. регионални, които осъществяват дейността си на територията на две или повече общини;
3. местни, които осъществяват дейността си на територията на една община.
(3) Териториалният обхват и методическите функции на националните и регионалните музеи се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на културата.
(4) Тематичният и териториалният обхват на местните музеи се определят с акта за създаването им.
Чл. 27. (1) По форма на собственост музеите са държавни, общински, частни и със смесено участие.
(2) Държавните музеи се създават и осъществят дейността си въз основа на предоставени от държавата културни ценности, сграден фонд и ежегодна държавна субсидия.
(3) Регионалните музеи се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставени от държавата или общината културни ценности, сграден фонд и се финансират по реда на .
(4) Общинските музеи се създават и осъществят дейността си въз основа на предоставени от общината културни ценности, сграден фонд и се финансират от общинския бюджет.
(5) Археологически културни ценности, както и други движими културни ценности - държавна собственост, могат да се предоставят възмездно или безвъзмездно за ползване и на регионалните и общинските музеи.
(6) Частните музеи се създават и финансират от физически или юридически лица въз основа на законно придобити от тях движими културни ценности.
(7) Държавата и общините могат да създават съвместно или с физически или юридически лица музеи със смесено участие. Тези музеи са културни организации по смисъла на , регистрирани по за осъществяване на дейност в обществена полза - музейна дейност.
(8) При музеите със смесено участие отношенията между страните се уреждат с учредителен акт, с който се определят правата и задълженията им при условията на . Проектът на учредителен акт се съгласува с министъра на културата в тримесечен срок от искането.
Чл. 28. (1) Държавните, регионалните и общинските музеи са културни и научни институти, които се създават, управляват, финансират, преобразуват и закриват при условията и по реда на този закон и на .
(2) Музеите могат да имат филиали, които се създават, преобразуват и закриват при условията и по реда, предвидени за съответния музей. Устройството и дейността на филиалите се определят с правилника на музея, към който са създадени.
(3) Държавните музеи, които притежават характеристиките по от Закона за закрила и развитие на културата, могат да придобият статут на държавни културни институти с национално значение.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Към музеите се създават научни групи от специалисти с научна степен или заемащи академична длъжност. Научните групи се подчиняват в методическо отношение на специализираните научни институции. Редът за създаването и дейността им се определя с наредба на министъра на културата.
(5) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Директор на държавен, регионален или общински музей може да бъде лице:
1. с висше образование с придобита образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност от съответното професионално направление и
2. с професионален опит:
а) за държавни и регионални музеи - 5 години професионален опит в съответното професионално направление;
б) за общински музеи - три години професионален опит в съответното професионално направление.
(6) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2012 г.) Правоотношенията с директорите на музеи по ал. 5 възникват въз основа на конкурс за срок от 5 години, освен в случаите, когато в специален закон е предвидено друго. Конкурсът за директор на държавен музей към Министерството на културата се провежда по реда, предвиден в наредбата по от Закона за закрила и развитие на културата, а за общинските и регионалните музеи - от комисия, назначена по реда на, в състава на която се включват представител на Министерството на културата и двама музейни експерти.
Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Устройството и дейността на музеите се определят с правилници:
1. издадени от министъра на културата - за държавните музеи, създадени към министъра на културата;
2. издадени от ръководителя на ведомството - за държавните музеи, създадени към ведомства;
3. приети от общинския съвет - за регионални и общински музеи и музеи със смесено участие;
4. одобрени от собственика на музея - за частни музеи.
(2) В случаите на ал. 1, т. 2 и 3 правилниците се издават след съгласуване с министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър.
Чл. 30. (1) Частните музеи са културни организации по смисъла на , регистрирани по за осъществяване на дейност в обществена полза - музейна дейност. Те осъществяват дейност след получаване на разрешение от министъра на културата.
(2) Разрешението за извършване на музейна дейност се издава въз основа на заявление, към което се прилагат и:
1. удостоверение за идентификация или паспорт - за културни ценности национално богатство и документ за регистрация на културните ценности;
2. документ, удостоверяващ правото на собственост или държането;
3. удостоверение за съдебна регистрация;
4. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) документи, удостоверяващи наличието на изискванията по ;
5. проект на устройствен правилник за дейността на музея.
(3) В тримесечен срок от постъпване на заявлението министърът на културата издава или мотивирано отказва да издаде разрешение.
(4) Разрешението за извършване на музейна дейност може да бъде отнето от министъра на културата по мотивирано предложение на директора на Инспектората, когато частният музей системно нарушава изискванията на този закон.
Чл. 31. Музеите се ръководят независимо от вида на организацията и формата на собственост:
1. методически - от Министерството на културата;
2. в административно-организационно отношение - от кмета на общината или собственика;
3. в научноизследователската дейност - от Българската академия на науките и съответните ведомствени и научноизследователски институти и учреждения.
Чл. 32. (1) В Министерството на културата се създава и води регистър на музеите, в който служебно се вписват:
1. националните, регионалните и общинските музеи - въз основа на акта за тяхното създаване;
2. частните музеи - въз основа на разрешението, издадено от министъра на културата;
3. музеите със смесено участие - въз основа на съдебно решение за вписване в съответния регистър.
(2) Обстоятелствата, които подлежат на вписване в регистъра по ал. 1, както и редът за вписване се определят с наредба на министъра на културата.
Чл. 33. (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.)
Чл. 34. (1) Музеите формират основен, обменен и научно-спомагателен фонд.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Движимите културни ценности - национално богатство, формират Национален музеен фонд. Дейностите, свързани с управление на фонда, се определят в наредбата по ал. 6.
(3) В основния фонд се включват придобитите от музея и предоставените му за безвъзмездно ползване движими културни ценности с изключително голямо научно и културно значение - национално богатство, както и тези, които съответстват на неговия тематичен обхват.
(4) В обменния фонд се включват движими културни ценности, които не съответстват на тематичния му обхват, както и многократно повтарящите се културни ценности от основния му фонд.
(5) В научно-спомагателния фонд се включват предмети и други материали от значение за изследователската, експозиционната и образователната дейност на музея.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Редът за формирането, управлението и идентификацията на музейните фондове се определя в наредба, издадена от министъра на културата.
Чл. 35. (1) Основната дейност на музея е опазването и представянето на движими и недвижими културни ценности.
(2) Музеят издава научни, научнопопулярни и рекламни материали, както и осъществява оценителна дейност на културни ценности - собственост на други юридически или физически лица.
(3) Музеят може да извършва и друга стопанска дейност, когато тя е свързана с основната му дейност.
Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Националните и регионалните музеи с оглед на тематичния си обхват оказват методическа помощ на общинските, частните музеи и музеите със смесено участие.
Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Дейностите по и се извършват от лица, които притежават професионална квалификация съгласно изискванията, посочени в класификатора по ал. 2.
(2) Министърът на културата утвърждава класификатор на основните музейни длъжности и изискванията за тяхното заемане.
Чл. 38. (1) Директорите и служителите в националните, регионалните и общинските музеи и в музеите със смесено участие нямат право да придобиват колекции или отделни културни ценности от тематичния обхват на музея, освен по наследство, което се декларира в едномесечен срок от приемането на наследството.
(2) Директорите и служителите в музеите по ал. 1 подават декларация по образец, утвърден от министъра на културата, за притежаваните от тях културни ценности при заемане на длъжността.
(3) Лицата по ал. 1 нямат право да извършват търговска дейност с културни ценности от тематичния обхват на музея.
Чл. 39. Музеите се финансират със средства от:
1. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) държавния бюджет и бюджетите на общините;
2. учредителите им;
3. собствени приходи;
4. събрани държавни такси за извършване на услуги и за издаване на документи и дубликати;
5. защитени проекти по международни и национални програми;
6. дарения, завещания, спонсорство.
Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Държавните музеи се финансират от държавния бюджет чрез бюджета на ведомството, към което е създаден музеят.
(2) Регионалните музеи се финансират от:
1. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) общините, на чиято територия е седалището им, като за тяхната издръжка се осигуряват целево допълнителни средства от държавния бюджет;
2. вноски, които правят в бюджетите им и общините, на чиято територия регионалните музеи развиват дейност, като техният размер се определя ежегодно с решение на съответните общински съвети.
(3) Общинските музеи се финансират от бюджета на съответната община.
(4) Частните музеи се финансират със средства на учредителите им.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Музеите със смесено участие се финансират със средства от държавния бюджет или бюджета на съответната община и собствени средства на учредителите им.
Чл. 41. (1) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Държавните и общинските музеи са юридически лица на бюджетна издръжка, второстепенни разпоредители с бюджет.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.)
Глава трета.
НЕМАТЕРИАЛНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
Чл. 42. (1) Нематериално културно наследство са:
1. устни традиции и форми на изразяване, включително и езикът като носител на нематериално културно наследство;
2. художествено-изпълнителско изкуство;
3. социални обичаи, обреди и празненства;
4. знания и обичаи, които се отнасят до природата и вселената;
5. знания и умения, свързани с традиционните занаяти.
(2) В Министерството на културата се води регистър на нематериалното културно наследство по ред, определен с наредба на министъра на културата.
Чл. 43. (1) Към министъра на културата се създава Национален съвет за нематериално културно наследство, който:
1. подпомага разработването на стратегия за опазване и популяризиране на традиционната българска култура и фолклор;
2. предлага мерки за прилагане на международни актове в областта на нематериалното културно наследство, по които Република България е страна;
3. предлага мерки за усъвършенстване на системите за опазване на нематериалното културно наследство;
4. дава препоръки по въпроси, свързани с проблеми на опазването, съхраняването и популяризирането на нематериалното културно наследство;
5. предлага за утвърждаване от министъра на културата елементите на нематериалното културно наследство, които да бъдат включени в национален представителен списък на нематериалното културно наследство.
(2) Съставът, функциите и дейността на съвета се определят с правилник, издаден от министъра на културата.
Чл. 44. Културните организации, създадени за опазване на нематериалното културно наследство и придобили статут на центрове на ЮНЕСКО, имат право на субсидия от държавния бюджет.
Глава четвърта.
МАТЕРИАЛНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
Чл. 45. Класификацията на недвижимите културни ценности се извършва въз основа на:
1. тяхната принадлежност към определен исторически период;
2. научната и културната област, към която се отнасят;
3. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) пространствената им структура и териториален обхват.
4. степента на застрашеност.
Чл. 46. Според принадлежността им към определен исторически период недвижимите културни ценности са: праисторически, антични, средновековни, възрожденски, от ново и най-ново време.
Чл. 47. Според научната и културната област, към която се отнасят, недвижимите културни ценности са:
1. археологически: материални следи за човешка дейност, неделими от средата, в която са създадени, които се идентифицират чрез археологически изследвания;
2. исторически: сгради, съоръжения, други структури и паметни места, свързани със забележителни исторически събития и личности;
3. архитектурно-строителни: сгради, съоръжения, конструкции, части или съчетания от тях, които имат историческа, естетическа, техническа, културно- и производствено-техническа, пространствена и функционална стойност;
4. художествени: произведения на изящните и приложните изкуства - неразделни елементи от пространствената среда, в която или за която са създадени;
5. урбанистични: обособими части от селищна територия и селищни образувания, чиито елементи са пространствено свързани и могат да се разграничат топографски;
6. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) културен ландшафт: съвкупността от пространствено обособени устойчиви културни напластявания, резултат от взаимодействие на човека и природната среда, характеризиращи културната идентичност на дадена територия;
7. парково и градинско изкуство: исторически паркове и градини от значение за развитието на паркоустройственото изкуство и наука;
8. етнографски: материални свидетелства за бит, занаяти, умения, обичаи и вярвания, които са свързани с пространствената среда;
9. (нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) културен маршрут: съвкупност от историческо трасе на традиционен път с включените към него обекти на недвижимото културно наследство и ландшафти.
Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Според пространствената структура и териториалния обхват недвижимите културни ценности са:
1. единични;
2. групови:
а) ансамбъл - териториално обособима структура от обекти на недвижимото културно наследство, чиито елементи се намират в определени смислови, пространствени и естетически връзки помежду си и с прилежащата им среда;
б) комплекс - разновидност на ансамбъла, чиито елементи са функционално свързани;
в) историческо селище - урбанизирана структура, наситена с културно-исторически ценности от една или няколко епохи;
г) историческа зона - обособена селищна, извънселищна, подземна територия или част от акватория, наситена с културни и исторически ценности от една или няколко епохи;
д) (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) археологически резерват - обособена територия или част от акватория, наситена с издирени или подлежащи на издирване под повърхността или наземни археологически културни ценности, включително археологически нива и/или културни напластявания, разкрити при строителни дейности.
Чл. 49. Според степента си на застрашеност недвижимите културни ценности са:
1. културни ценности в риск - за които съществува потенциална заплаха от нанасяне на щети или унищожаване поради:
а) разположение в земетръсни зони, зони на мащабни строителни проекти, в близост до територии с голям риск от наводнения или прогресиращи промени от геологически, климатични и други природни фактори;
б) опасност от избухване на въоръжен конфликт и терористични нападения;
2. застрашени културни ценности - за които съществува реална опасност от нанасяне на щети, вандализъм, унищожаване или от сериозно нарушаване на тяхната цялост поради:
а) бърз разпад на оригиналната им субстанция, водеща до сериозна промяна в структурата;
б) бързо влошаване на състоянието на околната среда;
в) видима загуба на автентичния вид.
Чл. 50. (1) Според културната и научната стойност и обществената значимост недвижимите културни ценности се включват в следните категории:
1. "световно значение" - вписаните в Списъка на световното наследство;
2. "национално значение" - археологическите резервати, както и други културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на страната;
3. "местно значение" - свързаните с културата и историята на населени места, общини или области;
4. "ансамблово значение" - поддържащите пространствената характеристика и архитектурната типология на груповата ценност, към която принадлежат;
5. (нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) "за сведение" - самостоятелни обекти с ниска индивидуална стойност - носители на информация за научната и културната област, към която се отнасят.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Редът за определяне категорията на недвижимите културни ценности по ал. 1 се определя с наредба на министъра на културата.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Статутът на археологическите резервати по ал. 1, т. 2 се определя с този закон, като те са посочени в списък съгласно .
Чл. 51. Класификацията на движимите културни ценности се извършва въз основа на:
1. тяхната принадлежност към определен исторически период;
2. научната и културната област, към която се отнасят.
Чл. 52. Според принадлежността им към определен исторически период движимите културни ценности са: праисторически, антични, средновековни, възрожденски, от ново и най-ново време.
Чл. 53. Според научната и културната област, към която се отнасят, движимите културни ценности са:
1. археологически: движими вещи, открити в земята, на повърхността й или под водата и свидетелстващи за епохи и цивилизации, които са обект на археологията;
2. етнографски: движими вещи, които са свидетелства за начина на живот и работа, традициите, обичаите, обредите, вярванията и занаятите и дават възможност да се проучат етническите характеристики и промените в материалната и нематериалната култура;
3. исторически: движими вещи, свързани с исторически събития и с живота и дейността на изтъкнати личности;
4. (доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) художествени: произведения на изобразителните изкуства във всичките им техники и разновидности, включително образци на филателията;
5. природни: образци от флората, фауната, палеонтоложки и минерални образувания;
6. технически: произведения на техническата култура;
7. архивни: документи с културно и научно значение, независимо от времето, мястото, носителя и техниката на създаването им;
8. книжовни: ръкописни културни ценности до края на 18 век, старопечатни редки и ценни издания, които притежават научна, културна, полиграфическа или библиографска стойност;
9. литературни: документални и веществени културни ценности, свързани с цялостната история на литературата.
Чл. 54. (1) Според научната и културната стойност движимите културни ценности могат да получат статут на национално богатство.
(2) Национално богатство е културна ценност с изключително значение за науката, културата, природата или техническия прогрес, чието разрушаване, повреждане или погиване е непоправима загуба за обществото и която отговаря на поне един от следните критерии:
1. да представлява единствен, най-характерен или рядък пример за човешка дейност или творчество за периода, от който произхожда;
2. да е с доказана автентичност и да има висока научна и художествена стойност;
3. да е свързана или да представлява свидетелство за идеи, вярвания, събития или изтъкнати личности, които са имали решаващо значение за развитието на обществото.
Глава пета.
ОПАЗВАНЕ НА НЕДВИЖИМО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
Раздел I.
Идентифициране
Раздел II.
Деклариране
Раздел III.
Предоставяне на статут на недвижима културна ценност (Загл. изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.)
Раздел III.
Регистриране
Раздел IV.
Права и задължения на собствениците или ползвателите на недвижими културни ценности
Раздел V.
Териториалноустройствена защита
Раздел VI.
Концесия върху недвижими културни ценности
Глава шеста.
ОПАЗВАНЕ НА ДВИЖИМОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
Раздел I.
Издирване
Раздел II.
Идентификация и регистрация
Раздел III.
Колекции (Загл. изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.)
Раздел III.
Колекция
Раздел IV.
Права и задължения на собствениците и ползвателите на движими културни ценности
Раздел V.
Сделки с движими културни ценности
Раздел VI.
Износ и временен износ на движими културни ценности
Раздел VII.
Връщане на незаконно изнесени движими културни ценности национално богатство
Глава седма.
АРХЕОЛОГИЧЕСКО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
Чл. 146. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.)
(3) Недвижимите и движимите археологически обекти имат статут на културни ценности с категория съответно национално значение или национално богатство до установяването им като такива по реда на този закон.
Чл. 147. (1) Археологическите обекти се издирват и изучават като културни ценности чрез теренни проучвания.
(2) Теренните проучвания на археологическите ценности се осъществяват в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода.
(3) Теренните проучвания на археологически ценности се извършват чрез деструктивни и недеструктивни методи. Недеструктивните методи на изследване се прилагат при всяка възможност.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) В методическо отношение теренните проучвания на археологически ценности са:
1. издирване на археологически обекти - недеструктивен метод и начален етап от археологическото проучване, чрез който се разпознават археологическите ценности;
2. археологически разкопки - деструктивен метод на теренно археологическо проучване, чрез който се изясняват основните характеристики на археологическите обекти - хронология, вид и граници;
3. археологическо наблюдение - установяване на наличието на археологически структури на дадено място.
(5) В организационно отношение теренните проучвания на археологически ценности са:
1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) редовни - планират се за решаване на определена научна задача и за целите на интегрираната консервация;
2. спасителни - извършват се при необходимост за частично или цялостно използване на терена на недвижима археологическа ценност, при риск от нейното разрушаване, включително и тези, които се извършват при непредвидено откриване на археологическа ценност, което налага незабавно проучване.
(6) Теренните проучвания се извършват по ред, определен с наредба на министъра на културата.
Чл. 148. (1) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Теренните проучвания на археологически ценности се извършват с разрешение на министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице въз основа на експертно становище на Съвета за теренни проучвания.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Когато теренните проучвания са спасителни или се извършват с цел издирване на археологически обекти с недеструктивни методи, разрешението за тях, с изключение на случаите по ал. 3, се издава от председателя на Съвета за теренни проучвания. За издаденото разрешение председателят незабавно уведомява министъра на културата.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Теренни проучвания в Република България, включени в международни научноизследователски проекти или планирани с участието на лице по , се одобряват с разрешение на министъра на културата въз основа на експертно становище на Съвета за теренни проучвания.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Средства за извършване на теренни археологически проучвания се предвиждат ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България. Средства за извършване на теренни археологически проучвания могат да се предвиждат и в бюджетите на общините и на ведомства, както и да се осигуряват от чуждестранни културни, научни или университетски институции при участие в научноизследователски проекти по ал. 3 и в случаите по или от други източници.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Средствата за спасителни теренни проучвания до пълното проучване на терена се предоставят от възложителя, във връзка с чиято инвестиционна инициатива се извършва спасителното проучване.
Чл. 149. (1) Съветът за теренни проучвания се състои от председател - директора на НАИМ при БАН, и членове:
1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) двама представители на Министерството на културата, един от които е представител на инспектората по ;
2. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) четирима представители на НАИМ при БАН;
3. един представител на Центъра за подводна археология;
4. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) един представител на НИНКН;
5. двама представители на висшите училища, в структурата на които има катедри по археология;
6. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) двама археолози от държавните и общинските музеи в страната.
(2) Членовете на съвета по ал. 1, т. 2, 5 и 6 са хабилитирани лица в научна специалност "археология".
(3) Съставът на съвета се назначава от министъра на културата по предложение на съответните органи и организации, представени в него.
(4) Съветът за теренни проучвания дава:
1. експертно становище за даване и отнемане на разрешение за извършване на археологически теренни проучвания;
2. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) становища за сключване на международни договори, свързани с теренни археологически проучвания.
(5) Съветът взема решения с мнозинство две трети от членовете.
Чл. 150. (1) Разрешение за извършване на теренни проучвания на археологически ценности се издава на лице, което:
1. притежава образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност от професионално направление "История и археология" и най-малко две години професионален опит в извършването на теренни проучвания, и
2. е в договорни отношения с българска културна, научна или университетска институция, дейността на която е свързана с опазване на археологическото наследство, и
3. (доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) представи писмена препоръка от хабилитирано лице по съответния профил в археологическата наука в случаите, когато заявителят не е хабилитирано лице.
(2) Когато договорните отношения по ал. 1, т. 2 са с чуждестранна културна, научна или университетска институция в областта на археологията, теренните проучвания се извършват под ръководството на лице, получило разрешение по ал. 1.
Чл. 151. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Разрешение за извършване на теренни проучвания се издава въз основа на заявление от лице по .
(2) За провеждане на археологическо издирване към заявлението се прилагат:
1. документи, удостоверяващи наличието на изискванията на ;
2. работна програма за теренното проучване и документ, удостоверяващ неговото финансиране;
3. искане за използване на специални технически средства, документ за регистрацията им, както и името на лицето, което ще работи с тях, или декларация, че не се предвижда ползване на такива средства.
(3) За провеждане на археологически разкопки към заявлението се прилагат:
1. описание на обекта на проучване и обосновка;
2. документи, удостоверяващи наличието на изискванията на ;
3. работна програма за теренното проучване, документ, удостоверяващ неговото финансиране, както и за теренна консервация;
4. искане за използване на специални технически средства, документ за регистрацията им, както и името на лицето, което ще работи с тях, или декларация, че не се предвижда ползване на такива средства;
5. писмено съгласие на собственика, концесионера или ползвателя на имота;
6. декларация, че лицето не участва в концесия на предвидената за проучване недвижима културна ценност.
(4) Когато заявлението е за извършване на спасителни теренни проучвания, заявителят представя и мотивирано становище на регионалния инспекторат по опазване на културното наследство или на директора на съответния музей, а в случаите по се прилага и одобрен протокол от комисията по .
(5) Към заявлението за издаване на разрешение за теренно проучване заявителят представя и:
1. документ за предаване на археологическите находки от предходни теренни проучвания, издадени на заявителя, в държавен, регионален или общински музей;
2. удостоверение за предадена теренна документация по ;
3. документ, удостоверяващ наличието на охрана на проучвания обект за периода на разрешението.
Чл. 152. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Разрешението е със срок на действие в рамките на календарната година, в която е издадено, и съдържа:
1. трите имена на лицето, утвърдено за научен ръководител;
2. трите имена на лицата, утвърдени за негови заместници;
3. индивидуализация и идентификация на обекта на проучванията;
4. основни научни цели на проучването;
5. метод на проучването;
6. възможност за използване на специални технически средства по ред, определен с наредбата по .
(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Собствениците на средствата по ал. 1, т. 6 са длъжни да ги регистрират в Министерството на културата в 14-дневен срок от придобиването им. Редът за регистриране на специалните технически средства се определя с наредбата по .
(3) Регистрираните специални технически средства по ал. 2 се използват само за извършване на теренни проучвания или за друга специализирана дейност, изрично предвидена в нормативен акт.
Чл. 153. (1) Лицето, получило разрешение за извършване на теренно проучване, е длъжно да:
1. прилага съвременна методика на проучване;
2. изготви теренна документация;
3. осигури охрана на археологическия обект и на находките по време на теренното проучване;
4. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) осигури финансово и организационно теренна консервация, чрез която да се предотврати увреждане и разрушаване на находките, както и загуба на свързана с тях информация, която се извършва с участието на съответен специалист, вписан в регистъра по ;
5. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) осигури възстановяване на външния вид на археологическия обект, когато теренното археологическо проучване няма да продължи, освен в случаите, когато има друго решение, взето по реда на този закон;
6. предаде движимите археологически находки в държавен или общински музей;
7. представи подробен научен доклад за резултатите в срок до месец март на следващата година.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Екземпляр от теренната документация, включително за проведената теренна консервация се предава задължително в Националния архив на теренните археологически проучвания в НАИМ при БАН, НИНКН и в съответния музей, на чиято територия се извършва проучването, преди началото на следващия археологически сезон.
(3) Лицето, получило разрешение за теренно проучване, има изключително право на първа публикация на получените резултати.
(4) Правото на първа публикация е за срок 10 години, който започва да тече от момента на прекратяване на теренното проучване.
Чл. 154. Инспекторатът към Министерството на културата упражнява контрол по .
Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) (1) Информацията от археологическите издирвания се включва в Автоматизирана информационна система "Археологическа карта на България", която се съхранява в НАИМ при БАН, НИНКН и в Министерството на културата.
(2) Редът за създаване, поддържане и предоставяне на информацията по ал. 1 се определя с наредба на министъра на културата.
Чл. 156. (1) Разрешение за теренни проучвания не се издава:
1. когато не са изпълнени изискванията по и ;
2. когато е отнето разрешението за теренни проучвания и не е изтекъл срокът, за който е отнето;
3. на лице, което е концесионер на недвижимата културна ценнност.
(2) Издадено разрешение за теренни проучвания се отнема от министъра на културата при неспазване на изискванията на този закон, установено по надлежния ред. Разрешението се отнема за срок една година.
Чл. 157. Решението за отказ или за отнемане на разрешение за теренни проучвания може да се обжалва по реда на . Обжалването не спира изпълнението на решението за отнемане.
Чл. 158. (1) Издирените при теренни проучвания движими археологически ценности се предават в държавния или общински музей, предприел теренното проучване, или в най-близкия до мястото на откриването им държавен или общински музей, в който има условия за тяхното съхраняване.
(2) Предаването на археологическите находки се оформя в предавателно-приемателен протокол, подписан от ръководителя на теренното проучване и от директора на съответния музей.
Чл. 158а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) За приемане на приключили теренни археологически проучвания или приключил техен етап, включително при възникнала необходимост от временно преустановяване на теренните проучвания върху целия терен, определен с разрешението по , или върху част от него, министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице назначава експертна комисия.
(2) Комисията по ал. 1 се назначава по искане на ръководителя на проучването или на директора на съответния музей.
(3) Ръководителят на проучването представя на комисията по ал. 1 доклад с научна оценка за разкритите археологически структури. Въз основа на доклада и на проведения оглед комисията по ал. 1 съставя протокол, с който предлага последващи действия и временни мерки за опазване.
(4) В зависимост от степента на проученост на археологическия обект комисията може да предложи с протокола изготвяне на предварителна оценка по или заключителна оценка по .
(5) При спасителни теренни археологически проучвания комисията въз основа на доклада с научната оценка на ръководителя на проучването изготвя предварителна оценка на разкритите недвижими археологически структури. Когато от изготвената оценка се установи, че археологическите структури:
1. притежават признаци на недвижими културни ценности - с протокола по ал. 3 комисията предлага провеждане на процедура по деклариране;
2. не притежават признаци на недвижими културни ценности - с протокола по ал. 3 комисията предлага на министъра на културата да издаде заповед за отнемане на статута на обекта по и освобождаване на терена.
(6) Протоколът по ал. 3 се одобрява със заповед от министъра на културата или от оправомощен от него заместник-министър. Предложените с протокола действия и временни мерки за опазване на археологическата ценност са задължителни за изпълнение.
(7) Условията за приемане на теренните археологически проучвания се определят в наредбата по .
Чл. 159. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Издирени археологически обекти подлежат на деклариране по реда на и предоставяне на статут на културни ценности по реда на .
(2) Режимите за опазване на обектите по ал. 1 се предлагат от междуведомствена комисия, назначена със заповед на министъра на културата, и се определят по реда на . В комисията се включват представители на Министерството на културата, НИНКН, НАИМ при БАН, съответния регионален музей, областните и общинските администрации и всички заинтересовани ведомства.
Чл. 160. (1) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) За случайно открити или намерени движими археологически обекти, както и антропологични останки се прилагат съответно - .
(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Когато при извършване на строителни и благоустройствени или селскостопански дейности, при търсене, проучване и добив на подземни богатства и при други дейности, свързани с въздействие върху земната повърхност, земната основа, земните недра и под вода, се открият структури и находки, които имат признаци на културни ценности, дейността се спира незабавно и се прилага .
(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) В 14-дневен срок от уведомяването по министърът на културата назначава комисия, която да предложи последващи действия. С одобряване на протокола на комисията министърът на културата дава задължителни предписания за необходимите дейности по проучване и опазване на структурите и находките.
Чл. 161. (1) Осъществяването на инвестиционни проекти на физически и юридически лица в територии, за които има данни за наличие на археологически обекти, задължително се предхожда от предварителни археологически проучвания, с които се установява дали те няма да бъдат засегнати или нарушени. На археологическите обекти, разкрити при тези проучвания, се провеждат спасителни разкопки преди началото на строителните работи.
(2) В процеса на строителните дейности се провежда наблюдение от археолози. В случай на откриване на археологически обекти се прилагат и .
Чл. 161а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Собствениците и ползвателите на поземлени имоти, в които се намират археологически обекти, при необходимост осигуряват достъп на компетентните държавни органи и на лицата, получили разрешение за извършването на теренно проучване за осъществяване на дейностите по проучване и опазване на обектите.
(2) В случаите по ал. 1 държавните органи или лицето, получило разрешение за извършване на теренно проучване, уведомяват писмено собственика на имота най-малко 7 дни преди започване на дейностите. Когато собственикът е с неизвестен адрес или не е намерен на адреса си, уведомлението се поставя на видно място в имота и в сградата на общината или кметството, на чиято територия се намира имотът.
(3) На собствениците и ползвателите на имотите се дължи обезщетение за времето, в което са извършвани дейностите по ал. 1, ако се възпрепятства или преустановява тяхната дейност, извършвана законосъобразно в имота. Условията за осигуряване на достъпа по ал. 1 и размерът на обезщетението се определят с писмено споразумение, сключено със собственика или ползвателя на имота, и е за сметка на бюджета на теренното проучване.
Чл. 162. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) В случаите по , както и при издирени в резултат на теренни проучвания археологически културни ценности министърът на културата и собственикът на земята могат да сключат договор за учредяване вещно право на ползване върху земята, където са открити археологическите културни ценности.
(2) Ако не се постигне съгласие по ал. 1, министърът на културата може да предприеме действия по отчуждаване на имота по реда на .
(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Когато с определените по реда на режими за опазване на недвижими археологически културни ценности не се допуска извършване на строителни, благоустройствени, селскостопански или други дейности, свързани с въздействие върху земната повърхност и земната основа, се прилагат разпоредбите на ал. 1 и 2.
Глава осма.
КОНСЕРВАЦИЯ И РЕСТАВРАЦИЯ НА КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ
Чл. 163. (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Консервация и реставрация, както и адаптацията на културни ценности е системен процес от дейности, които целят предотвратяване на разрушаването, стабилизация на състоянието им, както и улесняване на тяхното възприемане и оценка при максимално запазване на автентичността им.
Чл. 164. (1) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Дейностите по консервация и реставрация, както и по адаптацията на недвижими културни ценности се осъществяват от лица или под непосредственото ръководство на лица, вписани в регистъра по .
(2) В регистъра по ал. 1 се вписват лица, които притежават образователно-квалификационна степен "магистър" по:
1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) специалност в областта на консервацията и реставрацията и имат три години професионален опит в тази област;
2. (нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) специалност "Архитектура" със специализация по консервация и реставрация в областта на недвижимото културно наследство и три години професионален опит в тази област или специалност "Архитектура" и 5 години професионален опит по консервация и реставрация в областта на недвижимото културно наследство;
3. (предишна т. 2, изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) друга специалност със специализация в съответната област на консервация и реставрация или с приложение в процеса на консервация и реставрация и имат най-малко 5 години професионален опит в същата област.
(3) Лица, които не отговарят на изискването за професионална практика, могат да осъществяват дейности по консервация и реставрация само под непосредственото ръководство на лицата по ал. 1.
(4) Консервация и реставрация в музеите, висшите училища, научните и културните организации и институции, както и самостоятелно от лицата, вписани в регистъра по ал. 1, се извършва само при наличие на необходимите материални условия за съответната дейност, определени с наредбата по .
Чл. 165. (1) В Министерството на културата се създава и поддържа публичен регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация в съответната област при условия и по ред, определени с наредба на министъра на културата.
(2) При подаване на искане за регистрация се прилагат и документи относно обстоятелствата по , определени с наредбата по ал. 1.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) В едномесечен срок от получаване на искането министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице разпорежда вписване в регистъра или отказва да извърши регистрация, ако лицето не отговаря на условията по . На вписаното в регистъра лице се издава удостоверение за регистрация.
Чл. 166. (1) В музеите, висшите училища, научните и културните организации може да се извършват дейности по консервация и реставрация на движими културни ценнности само под ръководството на лице, вписано в регистъра по .
(2) Отношенията между собственика на културна ценност и музея, висшето училище, научната и културната организации или лицето, вписано в регистъра по , се уреждат с писмен договор.
(3) Лицата, извършили дейностите по консервация и реставрация, могат да публикуват резултатите от тази дейност след получаване на писмено съгласие на собственика.
Чл. 167. (1) Дейности по консервация и реставрация на движими културни ценности национално богатство се извършват с разрешение на министъра на културата.
(2) Министърът на културата издава разрешението в 14-дневен срок от постъпване на искането по ред, определен с наредбата по .
Чл. 168. Условията и редът за осъществяване на дейностите по консервация и реставрация на движими културни ценности се определят с наредба на министъра на културата.
Чл. 169. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Проектите за консервация, реставрация и адаптация на единични или групови архитектурни обекти - недвижими културни ценности, се изготвят от проектанти по от Закона за устройство на територията, които отговарят на изискванията по .
(2) Проектите за консервация и реставрация на археологически обекти се изготвят от лицата по ал. 1 и при задължителното участие на лицата, получили разрешение за извършване на археологически проучвания.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Проектите за консервация и реставрация на художествените културни ценности, на недвижими културни ценности - парково и градинско изкуство, и на културния ландшафт задължително се изготвят от лица, регистрирани за съответната консервационно-реставрационна дейност.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.)
(5) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Строителният надзор върху изпълнението на инвестиционните проекти по ал. 1 и 2 се осъществява с участието на лица, включени в регистъра по .
Чл. 170. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Заданията за проектиране и проектите за консервация и реставрация на недвижими културни ценности се съгласуват по реда на .
Чл. 171. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Обхватът и съдържанието на документации по извършването на консервационно-реставрационни дейности на недвижими културни ценности се определят с наредба на министъра на културата и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Глава девета.
ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ
Чл. 172. (1) Културните ценности могат да бъдат възпроизвеждани в копия, реплики и предмети с търговско предназначение.
(2) Всички действия по изработване на копия, реплики или предмети с търговско предназначение се извършват при условия, гарантиращи физическото запазване и защитата от посегателства върху културната ценност.
(3) Действията по изработването на копия, реплики или предмети с търговско предназначение, които налагат непосредствен контакт или въздействие върху културната ценност, се извършват от лицата по .
Чл. 173. (1) Копието е новосъздадена вещ, която възпроизвежда максимално точно визуалните и размерни характеристики на културната ценност.
(2) Копията задължително се маркират със знак, обозначаващ ги като копие.
Чл. 174. (1) Копията се изработват само за музейни цели.
(2) Копие на културна ценност може да бъде изработено:
1. когато това се налага по съображения за нейната сигурност;
2. при липса на условия за представянето й в експозиция;
3. при липса на условия за съхраняването й, поради което тя е предоставена на друг музей;
4. при необходимост от експонирането й в повече от един музей;
5. при интерес от експониране на културна ценност - собственост на физическо или юридическо лице.
(3) Броят на копията на една културна ценност не може да бъде по-голям от:
1. три - за движимите културни ценности;
2. едно - за недвижимите културни ценности.
(4) Алинеи 1 - 3 се прилагат и при изработване на копие на част от недвижима културна ценност.
Чл. 175. (1) Репликата е новосъздадена вещ, която възпроизвежда визуално характеристиките на културната ценност, но задължително се различава от нея по размер най-малко с една десета.
(2) Репликата задължително се маркира със знак, обозначаващ я като реплика.
(3) Реплика може да се изработва за представителни и образователни цели.
Чл. 176. (1) Предмет с търговско предназначение е този, който се отличава от културната ценност по размер не по-малко от една десета и детайли, които могат да съдържат и нови елементи.
(2) При условията на ал. 1 могат да бъдат изработвани и предмети с търговско предназначение, възпроизвеждащи отделни елементи на културна ценност.
Чл. 177. (1) Копия, реплики и предмети с търговско предназначение могат да се изработват само след съгласие от собственика на културната ценност, а на музейни културни ценности - от директора на съответния музей. Отношенията със собственика, съответно музея, се уреждат с възмезден договор.
(2) Копия и реплики на културни ценности със световно и национално значение или национално богатство се изработват само с разрешение на министъра на културата. Разрешенията се вписват в регистрите по и по .
(3) Копията се включват в научно-спомагателния фонд на съответния музей.
(4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Движими културни ценности, собственост на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания, се възпроизвеждат в копия, реплики и предмети с търговско предназначение съгласно каноните на съответното вероизповедание.
Чл. 178. Условията и редът за изработване на копия, реплики и предмети с търговско предназначение се определят с наредба на министъра на културата.
Чл. 179. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Създаването, разпространението и използването на изображения на културни ценности за лични нужди с представителна, образователна и научна цел е свободно.
(2) Създаването, разпространението и използването на изображение на културна ценност или на елементи от нея във фотографско, компютърно, видео- и друго изображение с търговска цел, включително използването на изображението или на части от него при производство на стоки, етикети и дизайнерски решения или за реклама, се извършват при условия и по ред, определени с наредбата по въз основа на договор, сключен със собственика на културната ценност, а за музейните културни ценности - с директора на съответния музей.
Глава десета.
ПРЕДСТАВЯНЕ И ДОКУМЕНТИРАНЕ НА КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ
Чл. 180. (1) Представянето на културните ценности е дейност по разкриване и популяризиране на културната и научната им стойност пред обществото.
(2) Представянето на културните ценности се осъществява при условия и по начин, които не поставят под заплаха физическата цялост и състоянието на културните ценности и не ги застрашават от посегателства.
Чл. 181. (1) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Държавата осигурява трайно обозначаване на недвижимите културни ценности, вписани в Списъка на световното наследство, с идентификационни табели, носещи емблемата на световното наследство и логото на ЮНЕСКО, както и датата на вписване на културната ценност.
(2) Собствениците на недвижими културни ценности от национално значение осигуряват трайното им обозначаване.
(3) По своя инициатива собствениците на останалите категории недвижими културни ценности могат да извършват обозначаването им.
(4) Видът и съдържанието на знака на идентификационните табели по ал. 1 и знаците за обозначаване по ал. 2 и 3 се изработват по образец, утвърден от министъра на културата.
(5) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Монтирането на идентификационните табели в границите или охранителните зони на културните ценности се извършва след съгласуване по реда на .
Чл. 182. (1) Музеите осъществяват представянето на движими културни ценности чрез постоянни или временни експозиции.
(2) Музеите са длъжни да дават ясна информация за представените движими културни ценности чрез означаването им, надписи, издаване на пътеводители и каталози за експозициите и други информационни материали.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) В случаите, когато представянето е свързано с транспортиране, задължително се предприемат мерки с оглед застраховането или осигуряването на държавна гаранция, специалната опаковка и охраната на движимите културни ценности.
(4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Държавната гаранция за временни експозиции, представящи движими културни ценности в страната и в чужбина, се отпуска с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на културата за всеки конкретен случай. Въз основа на решението на Министерския съвет министърът на културата подписва гаранционно писмо.
Чл. 183. (1) Всеки музей може да включва временно в свои експозиции културни ценности от други музеи или на физически или юридически лица, както и да организира представянето на експозиции на други музеи и лица, или съвместни експозиции с тях.
(2) Музеите могат да организират временни експозиции или да предоставят временно движими културни ценности от основния си фонд за представяне в чужбина при условията на .
(3) Министърът на културата може да задължи държавен или общински музей да предостави движими културни ценности за участие във временни експозиции в страната и в чужбина. Когато музей предостави свои културни ценности за представяне в чужбина, той трябва да получи съответстваща на неговото участие част от договорената цена за представянето.
(4) Отношенията между страните по ал. 1, 2 и 3 се уреждат с договор.
Чл. 184. (1) Физически и юридически лица, собственици на регистрирани движими културни ценности, могат да организират представянето им временно или постоянно.
(2) При представяне на движими културни ценности по ал. 1 в чужбина се прилагат разпоредбите на .
Чл. 185. Условията и редът за представяне на културните ценности се определят с наредба на министъра на културата.
Чл. 186. (1) Музеите осигуряват дни и часове за посещение, съобразени със свободното време на различните видове и категории посетители.
(2) Музеят публично обявява дните и часовете за посещение.
(3) Музеите осигуряват подходящи условия за достъп до музейните експозиции на хора с увреждания.
Чл. 187. (1) За индивидуално или групово посещение на музейна експозиция се заплащат входни билети.
(2) Цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техния директор съгласувано с финансиращия музея орган.
(3) В акта за създаване на музея или с решение на финансиращия орган, съответно на собственика на музея, може да бъде предвиден безплатен вход за посещение на експозициите.
(4) Държавен или общински музей осигурява безплатен вход за посещение един ден седмично.
(5) Деца, учащи се и хора с увреждания заплащат намалени цени или се освобождават от заплащане на входен билет.
Чл. 188. (1) Всяка дейност по опазването и представянето на културните ценности се документира.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) В случаите, когато дейност по опазването се извършва от експерти - външни лица, те са длъжни да предоставят безвъзмездно екземпляр от изготвените в процеса на работа документи на НИНКН или съответния музей.
Чл. 189. Създадените документи по формират:
1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) национален документален архив към НИНКН - за недвижимите културни ценности;
2. научен архив към съответния музей - за движимите културни ценности.
Чл. 190. (1) Архивите по са постоянно попълваща се съвкупност от документи, отразяващи етапите в процеса на изпълнението на дейностите по опазването и представянето им, независимо от времето, начина и мястото на създаването им, както и от вида на носителя им.
(2) Създаването, поддържането, съдържанието, съхраняването и използването на архивите по ал. 1 се определят с наредба на министъра на културата.
Чл. 191. (1) Научният архив към съответния музей включва:
1. документите по издирването, идентифицирането, изследването, съхраняването, консервацията, реставрацията, движението и представянето на движимите културни ценности;
2. отчетните документи за движимите културни ценности, съхранявани от тях постоянно или временно: документи за произход, за постъпване или придобиване от музея, оценителни протоколи, инвентарни книги и други;
3. документите за извършените от тях теренни археологически проучвания;
4. научната и справочна документация: научни паспорти и картотеки.
(2) Научният архив се съхранява безсрочно в музея, който го е създал, и не подлежи на предаване на органите за управление на Националния архивен фонд освен при закриването на музея без правоприемство.
Глава единадесета.
КОНТРОЛ
Чл. 192. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) При упражняване на контролната дейност от инспектората по инспекторите:
1. извършват проверки на място или по документи;
2. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях, като:
а) спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения;
б) спират други дейности, които създават опасност или увреждат недвижимо и движимо културно-историческо наследство;
3. съставят актове за установяване на извършени административни нарушения.
(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Прилагането на принудителните административни мерки по ал. 1, т. 2 се извършва с разпореждане на инспекторите. Принудителните административни мерки се обжалват по реда на .
(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Принудителните административни мерки по ал. 2 подлежат на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.
(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Инспекторите имат право на достъп до подлежащите на контрол обекти на културното наследство, както и да изискват необходимите документи във връзка с упражняване на правомощията им по този закон.
(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Инспекторите са длъжни да:
1. отразяват точно фактите при извършената проверка в акта за нарушение;
2. опазват служебната и търговската тайна, станала им известна във връзка с извършваните проверки;
3. не разгласяват данни от извършените проверки;
4. използват информацията от проверките само за целите на административнонаказателното производство.
Чл. 193. Лицата, спрямо които се извършва проверка по , са длъжни да:
1. осигурят безпрепятствен достъп до проверяваните обекти;
2. оказват съдействие на длъжностните лица при упражняване на техните правомощия;
3. предоставят исканите от длъжностното лице документи и доказателства.
Чл. 194. (1) При осъществяване на своята дейност инспекторите могат да си взаимодействат с органите на Министерството на вътрешните работи, Агенция "Митници", Държавна агенция "Национална сигурност", прокуратурата, други държавни и общински органи, както и с физически и юридически лица.
(2) Начините на взаимодействие с органите по ал. 1 се уреждат с инструкции на министъра на културата и ръководителите на съответните органи.
Чл. 195. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Инспекторите, длъжностните лица от НИНКН и от музеите подават декларация по образец, утвърден от министъра на културата, за търговски, финансов или друг делови интерес, който те или свързани с тях лица имат във връзка с функциите им по този закон.
(2) Декларацията по ал. 1 се подава ежегодно до 31 март пред органа по назначаване или работодателя.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) При промяна на декларираните обстоятелства след подаване на декларацията по ал. 2 лицата по ал. 1 са длъжни в 7-дневен срок да уведомят органа по назначаване или работодателя.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Лицата по ал. 1 са длъжни да декларират пред органа по назначаването или пред работодателя наличието на частен интерес по конкретен повод във връзка с осъществяване на свое правомощие или задължение по служба. Декларацията се подава преди започването или по време на изпълнението на правомощието или задължението по служба.
(5) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Лице по ал. 1 се отстранява от изпълнение на задължение по служба, когато е налице частен интерес по конкретен повод.
(6) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Лице, заемащо публична длъжност, може да бъде отстранено от изпълнение на задължение по служба и от органа по назначаването или от работодателя, ако той смята, че е налице частен интерес по конкретен повод. Наличието или липсата на конфликт на интереси се преценява за всеки конкретен случай.
(7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) При неизпълнение на задължението по ал. 2, 3 и 4 или при установено наличие на конфликт на интереси по съдебен ред органът по назначаване или работодателят налага дисциплинарно наказание по от Закона за държавния служител, съответно по от Кодекса на труда.
(8) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Конфликт на интереси е налице, когато търговски, финансов или друг делови интерес поражда основателни съмнения в безпристрастността на лицата по ал. 1 при надлежното изпълнение на функциите им или упражняване на правомощията им.
(9) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) За неуредените въпроси се прилага .
Глава дванадесета.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 196. (1) Длъжностно лице, което не подаде декларация в срока по , се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на длъжностно лице от общинска администрация, което не изпълни задължението си за уведомяване в срока по .
Чл. 197. (1) Който не изпълни задължение по , се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 3500 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Който не изпълни задължение по , се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а на едноличен търговец и на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 1500 лв.
(3) (Предишна ал. 2, изм. и доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Който не изпълни задължение по , се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 1500 лв.
(4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Когато деянието по ал. 1, 2 и 3 е извършено повторно, глобата е в размер от 3000 до 5000 лв., а имуществената санкция е в размер от 3500 до 5500 лв.
Чл. 198. Който не предприеме незабавни действия за обезопасяването на недвижима културна ценност или не уведоми компетентните органи по , се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв.
Чл. 199. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по , се наказва с глоба в размер от 150 до 1500 лв.
Чл. 200. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Който реализира инвестиционен проект или извършва намеса в защитени територии за опазване на културното наследство без съгласуване в нарушение на , се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 30 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Който не изпълни указанията по , се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 10 000 до 15 000 лв., а имуществената санкция е в размер от 30 000 до 50 000 лв.
Чл. 200а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Който унищожи или повреди културна ценност, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 2000 до 6000 лв., а на едноличен търговец или юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв.
Чл. 200б. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Длъжностно лице, което разреши или допусне унищожаването или повреждането на културна ценност, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 800 до 2000 лв.
Чл. 200в. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Който унищожи или повреди археологически обекти по смисъла на , освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 3000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец или на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.
(2) Когато за извършване на нарушението по ал. 1 са използвани специални технически средства или земекопна техника, глобата е в размер от 7000 до 15 000 лв., а имуществената санкция - в размер от 7000 до 20 000 лв. В тези случаи използваните специални технически средства или земекопна техника се отнемат в полза на държавата.
Чл. 201. Длъжностно лице по , което след като е уведомено за намерена вещ, не извърши оглед и не поеме нейното съхранение, се наказва с глоба в размер от 300 до 500 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Чл. 202. Длъжностно лице, което не издаде удостоверение в срока по или не направи предложение в срока по , се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв.
Чл. 203. Който не уведоми за промяна на собствеността на регистрирана културна ценност в срока по , се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв.
Чл. 204. Колекционер, който не изпълни задължение по , се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв.
Чл. 205. Който не изпълни задълженията си по , се наказва с глоба в размер от 300 до 1000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Чл. 206. (1) Който извършва възмездни прехвърлителни сделки с неидентифицирани и нерегистрирани движими културни ценности, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Вещта, предмет на нарушението по ал. 1, се отнема в полза на държавата.
Чл. 207. (1) Който извършва възмездни прехвърлителни сделки с движими културни ценности - национално богатство, без да уведоми министъра на културата, се наказва с глоба в размер от 30 000 до 50 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 40 000 до 60 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Вещта, предмет на нарушението по ал. 1, се отнема в полза на държавата.
Чл. 208. Който извършва правни сделки с движими културни ценности, неинвентирани в основния или обменния фонд на съответния музей или с инвентирани в основния или обменния фонд в нарушение на , се наказва с глоба в размер от 3000 до 10 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Чл. 209. На лице, което извършва търговска дейност с движими културни ценности без регистрация по , се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 100 000 лв.
Чл. 210. На лице, което не уведоми за промяна на обстоятелствата, вписани в регистъра, в срока по , се налага имуществена санкция в размер от 100 до 300 лв.
Чл. 211. На лице, което не изпълни задължение по , се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.
Чл. 212. На лице, което извършва търговия с движими културни ценности чрез търг без разрешение на министъра на културата по , се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 100 000 лв.
Чл. 213. На лице, което не уведоми в срока по за настъпила промяна в обстоятелствата, при които е издадено разрешение за извършване на търговия чрез търг, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.
Чл. 214. На лице, което организира търг с движими културни ценности, без да уведоми министъра на културата по реда на , се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 лв.
Чл. 215. На лице, което в срока по не публикува обявление за търга, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
Чл. 216. Длъжностно лице, което допусне участие на музей на търг без разрешение на министъра на културата, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Чл. 217. (1) Който изнесе извън границите на страната движима културна ценност без разрешение или без сертификат за износ, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция, в размер от 10 000 до 20 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Вещта, предмет на нарушението по ал. 1, се отнема в полза на държавата.
Чл. 218. Който наруши разпоредбата на , се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, в размер от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 218а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Който извършва теренни проучвания на археологически ценности без разрешение по , ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 5000 до 15 000 лв., а на юридическо лице или на едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 12 000 до 25 000 лв.
(2) Когато за извършване на нарушението по ал. 1 са използвани специални технически средства, земекопна техника или транспортни средства, глобата е в размер от 5000 до 15 000 лв., а имуществената санкция - от 15 000 до 30 000 лв. В тези случаи специалните технически средства и техника се отнемат в полза на държавата.
(3) При повторно извършване на нарушението по ал. 1 глобата е в размер от 12 000 до 25 000 лв., а имуществената санкция - от 15 000 до 30 000 лв.
(4) При повторно извършване на нарушенията по ал. 2 глобата е в размер от 15 000 до 35 000 лв., а имуществената санкция - от 25 000 до 50 000 лв.
Чл. 219. (1) (Предишен текст на чл. 219 - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Който не извърши регистрация по , се наказва с глоба в размер от 300 до 500 лв., а на едноличен търговец или юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.
(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Специалните технически средства - предмет на нарушението по ал. 1, се отнемат в полза на държавата.
Чл. 220. Който наруши разпоредбите на , се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв.
Чл. 221. (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Който не вземе мерки за запазване на откритите структури и находки и не уведоми незабавно съответния орган по реда на , се наказва с глоба в размер от 3000 до 5000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 221а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Който осъществява инвестиционни проекти в територии по , изречение първо без извършване на предварително археологическо проучване, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а на едноличен търговец или на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв.
(2) Който извършва строителни работи на археологически обекти, разкрити при археологически проучвания, без провеждане на теренни археологически проучвания по , изречение второ, се наказва с глоба в размер от 12 000 до 25 000 лв., а на едноличен търговец или на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 40 000 лв.
(3) Който извършва строителни дейности без наблюдение от археолози по , се наказва с глоба в размер от 5000 до 15 000 лв., а на едноличен търговец или на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 25 000 лв.
Чл. 222. (1) Който осъществява дейности по консервация и реставрация или изготвя проекти за консервация и реставрация, без да е вписан в регистъра по , се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което осъществява дейности по консервация и реставрация без непосредствено ръководство на лице, вписано в регистъра по .
Чл. 223. (1) (Предишен текст на чл. 223 - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Който извършва дейности по консервация и реставрация на движими културни ценности - национално богатство, без разрешение на министъра на културата, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв.
(2) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Когато деянието по ал. 1 е довело до увреждане на културната ценност, глобата е от 10 000 до 50 000 лв.
Чл. 224. Който извършва действия по изработването на копия, реплики или предмети с търговско предназначение, които налагат непосредствен контакт или въздействие върху културната ценност, без да е вписан в регистъра по , се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 225. (1) Който изработва копия на културна ценност в нарушение на изискванията на и , се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което изработва реплика в нарушение на изискванията на .
(3) Средствата за извършване на нарушенията по ал. 1 и 2 се отнемат в полза на държавата.
(4) Вещите по ал. 1 и 2 се отнемат в полза на държавата.
Чл. 226. Който изработва копия, реплики или предмети с търговско предназначение без съгласие на собственика на културната ценност или на директора на съответния музей, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 226а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Който с търговска цел създава, използва и разпространява изображения на културната ценност или на елементи от нея във фотографско, компютърно, видео- и други изображения или използва изображението като търговска марка по смисъла на от Закона за марките и географските означения при производство на стоки, етикети и дизайнерски решения или за реклама без сключен договор със собственика на културната ценност или на директора на съответния музей, се наказва с глоба от 5000 до 15 000 лв., а на едноличен търговец или на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 лв.
Чл. 227. Който изработва копия или реплики на културни ценности със световно или национално значение или национално богатство без разрешение на министъра на културата, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв, а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 50 000 до 100 000 лв.
Чл. 228. Който не предприеме необходимите мерки по , се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв.
Чл. 228а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Който осъществява дейност като музей без разрешение по , се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а на едноличен търговец или юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е от 1000 до 1500 лв., а имуществената санкция - от 1500 до 2000 лв.
Чл. 228б. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Който не изпълни приложена принудителна административна мярка по , се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв. - за физическо лице, а на едноличен търговец или юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 228в. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) За други нарушения на този закон и на актовете по прилагането му, освен ако извършеното не съставлява престъпление, глобата е в размер от 200 до 2000 лв., а на едноличен търговец или юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 300 до 5000 лв.
Чл. 229. (1) Актовете за установяване на нарушенията по този закон се съставят от длъжностни лица - инспектори, а в случаите по - от митническите органи.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Наказателните постановления се издават от министъра на културата или от оправомощено от него длъжностно лице, а в случаите по - от кмета на съответната община.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Петдесет на сто от сумите от глоби и имуществени санкции постъпват по сметката на Национален фонд "Култура" за проекти, свързани с опазване на културното наследство, а останалите 50 на сто - по бюджета на Министерството на културата.
Чл. 230. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на .
Допълнителни разпоредби
§ 1. Държавните и общинските художествени галерии са със статут на музеи.
§ 2. Този закон въвежда разпоредбите на на Съвета от 15 март 1993 г. относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка.
§ 3. (1) Министерството на културата съвместно с Министерството на вътрешните работи, Агенция "Митници" и други ведомства, определени от Министерския съвет, изграждат и поддържат Национална система за обмен на информация за издадените разрешения за износ на културни ценности, както и за отказите за издаване на такива, която осигурява осъществяването на взаимодействие и обмен на данни, свързани с опазването на културни ценности.
(2) Управлението, контролът и използването на системата по ал. 1 се извършват по ред, определен от Министерския съвет.
(3) Средствата за внедряване, поддържане, експлоатация и развитие на системата се осигуряват от бюджетите на министерствата и ведомствата по ал. 1.
§ 4. По смисъла на този закон:
1. "" е списъкът на ценностите по от Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство.
2. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) "" са геофизична апаратура и други технически средства, използвани при теренните археологически проучвания за откриване на недвижими и движими археологически културни ценности на сушата и под вода.
3. "" са тези, които са собственост на държава членка, на орган на местна или регионална власт в държава членка или на институция, намираща се на територията й, която е определена като обществена в съответствие с националното й законодателство и е собственост на или се финансира в значителна степен от тази държава членка или от орган на местната или регионалната власт.
4. "" са културни ценности национално богатство, които:
а) са изнесени от територията на държава членка в нарушение на правилата за опазване на националното богатство;
б) не са върнати след изтичането на срока за законен временен износ или в нарушение на друго условие, уреждащо такъв временен износ.
5. "" е държавата членка, от чиято територия е била незаконно изнесена движимата културна ценност национално богатство.
6. "" е държавата членка, на чиято територия се намира незаконно изнесената от територията на друга държава членка движима културна ценност национално богатство.
7. "" е фактическото връщане на движимата културна ценност национално богатство на територията на отправилата искане държава членка.
8. "" е лице, в полза на което е учредено вещно право на ползване върху вещ - културна ценност, или което я ползва на друго правно основание, без да е неин собственик.
9. "" са тези, които са придобити чрез:
а) проучвания и изкопни работи, извършени без съответно разрешение;
б) престъпление;
в) незаконен внос.
10. "" включва различни мерки, целящи да увековечат културното наследство като част от съответната среда, сътворена от човека и природата, като използването и приспособяването на обектите на наследството са за нуждите на обществото.
11. "" включва индиректни и директни дейности, които целят предотвратяване на увреждането и разрушаването на разкопките и загуба на свързана с тях информация чрез осигуряване на оптимален режим на разкриване, полево съхранение, опаковане, транспорт и депониране.
12. "" са монети и домонетни форми, печати, пломби, екзагии и други обекти на сигилографията.
13. "" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
14. "" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление, с което на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
15. (нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) "" е пълно или частично преизграждане, на основание на графична, текстова, фотодокументация и други източници, които дават информация за формата и проекта, материалите и субстанцията, използването и функцията, традицията и техниките, местоположението и обстановката, духа и настроението/усещането и други вътрешни и външни фактори.
16. (нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) "" е изчерпан стратиграфски пласт, част от него или част от определената с разрешението за теренни археологически проучвания територия.
17. (нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) "" са първични данни за наличие на културна и научна стойност и обществена значимост.
18. (нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) "" по смисъла на са движими вещи с естетически качества, създадени чрез умението и въображението на своите автори и с възможност да бъдат споделяни. За произведение на изкуството се смятат и декоративни елементи, стенописи и други части от сгради със значими естетически качества, създадени със способите на изобразителното изкуство.
19. (нова - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) "" е опазване на недвижимите културни ценности чрез осигуряване на тяхното съвременно използване, съобразено с консервационната и реставрационната методика.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 5. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) В едногодишен срок от влизането в сила на закона лицата, които са установили фактическа власт върху движими археологически обекти или движими археологически паметници на културата до влизането в сила на този закон, са длъжни да поискат тяхната идентификация и регистрация като движими културни ценности от Националния исторически музей или от съответния регионален музей по реда на Към искането се прилага декларация, в която се описват вещите по изречение първо, с посочване на произхода им и способа за тяхното придобиване. За деклариране на неверни обстоятелства лицето носи отговорност по от Наказателния кодекс. Директорът на съответния музей издава на лицето удостоверение за изпълнение на задълженията му по изречение първо и второ. В тези случаи се прилага .
(2) (Обявена за противоконституционна с . - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) При идентификацията на движимите културни ценности национално богатство правото на собственост се установява с официален документ, при което лицата по ал. 1 не могат да се позовават на изтекла придобивна давност.
(3) (Обявена за противоконституционна с - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) Лицата, които в срока по ал. 1 са поискали идентификация и регистрация, но не са установили правото си на собственост върху движимите археологически културни ценности - национално богатство, се считат за техни държатели. Министърът на културата удостоверява качеството им на държатели по този закон и им издава удостоверение за установяване на това обстоятелство.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.)
(5) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Лицата по ал. 1 имат правата по и задълженията по .
(6) Сделки на разпореждане с движими археологически културни ценности по ал. 1, идентифицирани по реда на този закон като национално богатство, са нищожни.
(7) Идентифицираните по реда на този закон движими археологически културни ценности, които не са национално богатство, се продават само на търг по реда на . Лицето, на което е издадено разрешение за организиране на търг, е длъжно да поиска удостоверението за тяхната идентификация.
(8) При организиране на търг с неидентифицирани по реда на този закон движими културни ценности министърът на културата отнема разрешението по .
§ 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Лицата, които до влизането в сила на закона са установили фактическа власт върху движими археологически обекти - монети и монетовидни предмети, са длъжни в едногодишен срок от влизането му в сила да поискат тяхната идентификация и регистрация.
(2) Идентификацията и регистрацията на обектите по ал. 1 се извършват от нумизматични дружества, вписани в регистър към министъра на културата и получили удостоверение за това. Към искането за вписване се прилагат устав и удостоверение за съдебна регистрация.
(3) Искането се подава до нумизматично дружество по ал. 2 и към него се прилагат декларация, в която се описват вещите по ал. 1 с посочване на произхода им и способа за тяхното придобиване, както и снимков материал. За деклариране на неверни обстоятелства лицето носи отговорност по от Наказателния кодекс. Председателят на нумизматичното дружество издава на лицето удостоверение за изпълнение на задължението по изречение първо.
§ 7. (1) Идентификацията и регистрацията на вещите по се извършват от комисия, определена от общото събрание по предложение на управителния съвет на нумизматичното дружество. В комисията се включват трима експерти с висше образование, които имат не по-малко от 5 години членство в дружество.
(2) За резултатите от идентификацията комисията изготвя експертно заключение, подписано от всички членове. Членовете нямат право да разгласяват информацията, станала им известна във връзка с идентификацията.
(3) Когато при идентификацията се установи, че за вещта са налице данни за съответствие и с критериите за национално богатство по , комисията прави предложение до министъра на културата за предоставяне на статут на национално богатство по реда на .
(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) В случаите по ал. 3, когато се предостави статут на национално богатство, се прилага .
(5) Идентифицираните монети и монетовидни предмети се регистрират в нумизматичното дружество, извършило идентификацията.
(6) Отношенията между лицата по и нумизматичното дружество се уреждат с писмен договор.
§ 8. Възмездни прехвърлителни сделки с идентифицирани и регистрирани монети и монетовидни предмети могат да се извършват, освен по реда на , и между членовете на нумизматичното дружество.
§ 8а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) (1) Движимите археологически обекти, движимите археологически паметници на културата и движимите археологически обекти - монети и монетовидни предмети, могат да се изнасят с разрешение на министъра на културата след идентифициране и регистриране по реда на , съответно и
(2) Не се допуска износ от митническата територия на Общността и изнасяне от територията на Република България към други държави - членки на Европейския съюз, на вещите по ал. 1, които представляват национално богатство, с изключение на случаите и по реда на .
§ 9. С влизането в сила на закона движимите културни ценности - държавна собственост, които са инвентирани във фондовете на общинските музеи, преминават в собственост на общините, с изключение на археологическите културни ценности.
§ 10. (1) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този закон.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.)
(3) В тримесечен срок от влизането в сила на закона министърът на културата утвърждава със заповед списъка по .
§ 11. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на закона НИОНКЦ предоставя на Агенцията по вписванията списък на заварените декларирани и обявени недвижими паметници на културата.
(2) Агенцията по вписванията отбелязва статута на културна ценност по партидите на обектите в двумесечен срок от представяне на списъка по ал. 1.
§ 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Заварените декларирани по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут като декларирани обекти по този закон.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) В тригодишен срок от влизането в сила на закона директорът на НИНКН предлага по реда на за регистриране или за отписване на заварените декларирани недвижими паметници на културата.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) В 6-месечен срок от влизането в сила на закона Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Държавната агенция по горите, Министерството на земеделието и храните и кметовете на общини предоставят информация на НИНКН за изпълнение на задължението по ал. 2.
(4) Списък на обектите по ал. 2 се предоставя на Агенцията по вписванията.
§ 13. В едногодишен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема стратегията и плана по .
§ 14. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) В 5-годишен срок от влизането в сила на закона министърът на културата и/или кметовете на общините, които упражняват правото на управление или ползване изготвят планове за управление на заварените обявени недвижими паметници на културата от световно значение.
§ 15. (1) Националните, регионалните и общинските музеи в едногодишен срок от влизането в сила на закона извършват инвентаризация на движимите паметници на културата, инвентирани в музейните фондове.
(2) Музеите в срока по ал. 1 извършват задължително идентификация на придобитите от тях вещи, които не са инвентирани в музейните фондове.
§ 16. В тримесечен срок от влизането в сила на закона собствениците на специални технически средства са длъжни да поискат тяхната регистрация от министъра на културата по реда на този закон.
§ 17. В тримесечен срок от влизането в сила на закона министърът на културата, министърът на вътрешните работи и главният прокурор, съгласувано с министъра на финансите и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", издават съвместна инструкция за взаимодействие срещу престъпните посегателства, имащи за предмет културни ценности.
§ 18. Директорите и служителите в националните, регионалните и общинските музеи в двумесечен срок от влизането в сила на закона подават декларацията по .
§ 19. (1) Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности е правоприемник на активите и пасивите на Националния институт за паметниците на културата.
(2) С влизането в сила на закона заварените служебни правоотношения на държавните служители се запазват съгласно от Закона за държавния служител.
(3) С влизането в сила на закона заварените трудови правоотношения на лицата, работещи по трудово правоотношение, не се прекратяват съгласно от Кодекса на труда.
§ 20. В 14-дневен срок от обнародването на закона в "Държавен вестник" министърът на културата утвърждава регистъра и образеца на удостоверение по .
§ 21. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Министърът на културата довършва заварените процедури за съгласуване по досегашния ред.
§ 22. (обн., ДВ, бр. 29 от 1969 г.;изм., бр. 29 от 1973 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 87 от 1980 г., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 45 от 1989 г., бр. 10 и 14 от 1990 г., бр. 112 от 1995 г., бр. 31 от 1996 г. - Решение № 5 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 44 от 1996 г., бр. 117 от 1997 г., бр. 153 от 1998 г., бр. 50 от 1999 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 28 и 94 от 2005 г., бр. 21 и 30 от 2006 г.) се отменя.
§ 23. (1) Министърът на културата:
1. издава подзаконовите нормативни актове, предвидени в закона - в тримесечен срок от влизането му в сила;
2. утвърждава образците, предвидени в закона - в едномесечен срок от влизането му в сила.
(2) До издаването на подзаконовите нормативни актове по ал. 1, т. 1 се прилагат подзаконовите нормативни актове, издадени на основание на отменения , доколкото не противоречат на този закон.
§ 24. В (обн., ДВ, бр. 77 от 2002 г.; изм., бр. 88 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30 и 34 от 2006 г., бр. 52, 64 и 94 от 2007 г., бр. 43 от 2008 г.) се правят следните изменения:
1. В от допълнителната разпоредба т. 26б се изменя така:
"26б. "Музей" е културна и научна организация по смисъла на Закона за културното наследство."
2. Навсякъде думите "паметниците на културата" и "Закона/ът за паметниците на културата и музеите" се заменят съответно с "културните ценности" и "Закона/ът за културното наследство".
§ 25. В (ДВ, бр. 13 от 2008 г.) навсякъде думите "паметници на културата", "Закона за паметниците на културата и музеите" и "Националния институт за паметниците на културата" се заменят съответно с "културни ценности", "Закона за културното наследство" и "Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности".
§ 26. В (обн., ДВ, бр. 125 от 1997 г.; изм., бр. 79 и 133 от 1998 г., бр. 26 от 1999 г., бр. 29 и 78 от 2000 г., бр. 77, 79 и 99 от 2002 г., бр. 16 и 107 от 2003 г., бр. 72 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 36, 82 и 102 от 2006 г., бр. 13, 24 и 64 от 2007 г., бр. 43, 54, 63, 69, 70 и 91 от 2008 г., бр. 6 и 12 от 2009 г.) навсякъде думите "паметници на културата" и "Закона за паметниците на културата и музеите" се заменят съответно с "културни ценности" и "Закона за културното наследство".
§ 27. В (обн., ДВ, бр. 50 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г.; попр., бр. 34 от 2001 г.; изм., бр. 75 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 28, 74, 93, 99 и 103 от 2005 г., бр. 21, 41 и 106 от 2006 г., бр. 84 от 2007 г.) се правят следните изменения:
1. В :
а) точка 5 се отменя;
б) точка 6 се изменя така:
"6. петдесет на сто от глобите и имуществените санкции по Закона за културното наследство;";
в) в т. 8 думите "паметници на културата" се заменят с "културни ценности".
2. В думите "5 и 8" се заменят с "и 8".
3. В се изменя така:
"2. "Културна ценност" е тази по смисъла на Закона за културното наследство."
§ 28. В (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм., бр. 98 от 1999 г., бр. 28, 48 и 78 от 2000 г., бр. 23, 77 и 91 от 2002 г., бр. 28 и 94 от 2005 г., бр. 30 и 65 от 2006 г., бр. 24 и 62 от 2007 г., бр. 36 и 43 от 2008 г.) се правят следните изменения:
1. В думите "Паметниците на културата" се заменят с "Културните ценности" и думите "Закона за паметниците на културата и музеите" се заменят със "Закона за културното наследство".
2. В думите "паметници на културата" се заменят с "културни ценности".
§ 29. В (ДВ, бр. 57 от 2007 г.) се правят следните изменения:
1. В думите "Националния институт за паметниците на културата" се заменят с "Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности" и думите "Националния регистър на недвижимите паметници на културата, документации за недвижими паметници на културата" се заменят с "Националния регистър на недвижимите културни ценности, документации за недвижими културни ценности".
2. В думите "Закона за паметниците на културата и музеите" се заменят със "Закона за културното наследство".
§ 30. В (обн., ДВ, бр. 56 от 2002 г.; изм., бр. 119 и 120 от 2002 г., бр. 39 от 2004 г., бр. 28, 39, 94, 99 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 82 и 105 от 2006 г., бр. 42 и 80 от 2007 г., бр. 31, 36 и 66 от 2008 г.) се правят следните изменения:
1. В думите "паметниците на културата и на историческото наследство по Закона за паметниците на културата и музеите" се заменят с "културните ценности по Закона за културното наследство".
2. В думите "паметниците на културата и на историческото наследство" се заменят с "културните ценности".
§ 31. В (обн., ДВ, бр. 48 от 2007 г.; изм., бр. 36 и 67 от 2008 г.) навсякъде думите "Националния институт за паметниците на културата", "паметници на културата", "паметниците на културата" и "Закона за паметниците на културата и музеите" се заменят съответно с "Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности", "културни ценности", "културните ценности" и "Закона за културното наследство".
§ 32. В (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9, 12, 26 и 57 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 24 и 93 от 2004 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 17, 30, 36, 64 и 105 от 2006 г., бр. 41, 59, 92 и 113 от 2007 г., бр. 52 и 54 от 2008 г., бр. 10 от 2009 г.) в думите "паметници на културата" се заменят с "културни ценности".
§ 33. В (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55 от 1997 г., бр. 22 и 93 от 1998 г., бр. 23, 56, 64, 67, 69 и 96 от 1999 г., бр. 26 от 2000 г., бр. 34 от 2001 г., бр. 120 от 2002 г., бр. 101 от 2004 г., бр. 29, 30 и 36 от 2006 г., бр. 59, 63 и 92 от 2007 г., бр. 54, 70 и 100 от 2008 г., бр. 10 от 2009 г.) в думите "Паметници на културата" се заменят с "Културни ценности".
§ 34. В (обн., ДВ, бр. 23 от 1999 г.; изм., бр. 28 от 2000 г., бр. 108 от 2001 г., бр. 47 от 2002 г., бр. 86 от 2003 г., бр. 28 и 94 от 2005 г., бр. 30, 36 и 37 от 2006 г., бр. 55 от 2007 г., бр. 70 от 2008 г.) навсякъде думите "паметници на културата" и "паметниците на културата" се заменят съответно с "културни ценности" и "културните ценности".
§ 35. В (обн., ДВ, бр. 17 от 1991 г.; попр., бр. 20 от 1991 г.; изм., бр. 74 от 1991 г., бр. 18, 28, 46 и 105 от 1992 г., бр. 48, 64 и 83 от 1993 г., бр. 80 от 1994 г., бр. 45, 57 и 59 от 1995 г., бр. 79, 103 и 104 от 1996 г., бр. 62, 87, 98, 123 и 124 от 1997 г., бр. 36, 59, 88 и 133 от 1998 г., бр. 68 от 1999 г., бр. 34 и 106 от 2000 г., бр. 28, 47 и 99 от 2002 г., бр. 16 от 2003 г., бр. 36 и 38 от 2004 г., бр. 87 от 2005 г., бр. 17 и 30 от 2006 г., бр. 13, 24 и 59 от 2007 г., бр. 36 и 43 от 2008 г., бр. 6 и 10 от 2009 г.) в думите "паметници на културата" се заменят с "културни ценности".
§ 36. В (обн., ДВ, бр. 98 от 2008 г.; изм., бр. 6 от 2009 г.) в думите "паметници на културата" се заменят с "културни ценности" и думите "Закона за паметниците на културата и музеите" се заменят със "Закона за културното наследство".
§ 37. В (обн., ДВ, бр. 42 от 2001 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 56 от 2002 г., бр. 99 и 105 от 2005 г., бр. 10, 30, 34 и 81 от 2006 г.) в в "I. Група на занаятите в областта на строителството, реставрацията и довършителните работи" се правят следните изменения:
1. В заглавието запетаята след думата "строителството" и думата "реставрацията" се заличават.
2. Точка "10. Реставрация и консервация на паметници на културата" се заличава.
§ 38. В (ДВ, бр. 108 от 2006 г.) навсякъде думите "Националния институт за паметниците на културата", "паметници на културата" и "паметниците на културата" се заменят съответно с "Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности", "културни ценности" и "културните ценности".
§ 39. В (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г. и бр. 12 от 2009 г.) се правят следните изменения:
1. В думите "паметници на културата" се заменят с "културни ценности".
2. В думите "паметници на културата и на историческото наследство" се заменят с "културни ценности".
§ 40. В (обн., ДВ, бр. 91 от 2002 г.; попр., бр. 98 от 2002 г.; изм., бр. 86 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 74, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65, 82, 99, 102 и 105 от 2006 г., бр. 31, 41 и 89 от 2007 г., бр. 36, 52 и 105 от 2008 г. и бр. 12 от 2009 г.) в думите "паметници на културата" се заменят с "културни ценности" и думите "Закона за паметниците на културата и музеите" се заменят със "Закона за културното наследство".
§ 41. В (обн., ДВ, бр. 106 от 2006 г.; изм., бр. 41 от 2007 г., бр. 6 от 2009 г.) навсякъде думите "паметници на културата", "Националния институт за паметниците на културата" и "Закона за паметниците на културата и музеите" се заменят съответно с "културни ценности", "Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности" и "Закона за културното наследство".
§ 42. В (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 82, 106 и 108 от 2006 г., бр. 41 и 61 от 2007 г., бр. 33, 43, 54, 69, 98 и 102 от 2008 г. и бр. 6 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В се създава ал. 6:
"(6) При измененията на подробните устройствени планове за защитени територии за опазване на културното наследство или за части от тях задължително се изготвят и работни устройствени планове в обхват имотите, за които се отнася изменението, и непосредствено съседните им имоти."
2. В ал. 5 се изменя така:
"(5) Заданието по ал. 1 за защитени територии за опазване на културното наследство се съгласува с Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности при условията и по реда на Закона за културното наследство."
3. В :
а) създава се нова ал. 4:
"(4) За строежи в границите на недвижими културни ценности и в охранителните зони на единични културни ценности, в случаите, когато няма одобрени специфични правила и нормативи, визата за проектиране се издава със задължителни линии на застрояване и максимално допустима кота корниз.";
б) досегашните ал. 4, 5 и 6 стават съответно ал. 5, 6 и 7.
4. В изречение четвърто се изменя така: "Разрешение за строеж на обекти в защитени територии за опазване на културното наследство се издава при спазване разпоредбите на Закона за културното наследство."
5. В ал. 2 се изменя така:
"(2) За недвижими културни ценности ал. 1 не се прилага."
6. В :
а) алинея 2 се отменя;
б) в ал. 3 думите "или 2" и изречение второ се заличават;
в) в ал. 4, 5 и 7 думите "или 2" се заличават.
7. В изречение второ се заличава.
8. Навсякъде в закона думите:
а) "паметници на културата" се заменят с "културни ценности";
б) "Закона за паметниците на културата и музеите" се заменят със "Закона за културното наследство";
в) "Националния институт за паметниците на културата" се заменят с "Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности".
§ 43. В едномесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет внася в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на законите, чиито разпоредби трябва да бъдат приведени в съответствие с този закон.
§ 44. Законът влиза в сила от 10 април 2009 г., с изключение на и , които влизат в сила от 10 април 2010 г.
-------------------------
Законът е приет от 40-то Народно събрание на 26 февруари 2009 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
(ОБН. - ДВ, БР. 92 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 20.11.2009 Г.)
§ 38. В останалите текстове на закона думите "Регламент 3911/1992" се заменят с "Регламент 116/2009".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО
(ОБН. - ДВ, БР. 92 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 20.11.2009 Г.)
§ 39. Министерството на културата и НИНКН са правоприемници на активите и пасивите на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности.
§ 40. (1) От деня на влизането в сила на този закон правомощията на директора на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности се прекратяват.
(2) Правоотношенията на лицата от Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности се уреждат съгласно от Кодекса на труда и от Закона за държавния служител в съответствие с определените с устройствения правилник на Министерството на културата и на НИНКН структура и числен състав.
§ 41. (1) В едногодишен срок от влизането в сила на този закон НИНКН предоставя на Агенцията по вписванията списък на заварените декларирани и обявени недвижими паметници на културата.
(2) Агенцията по вписванията отбелязва статута на културна ценност по партидите на обектите в двумесечен срок от представяне на списъка по ал. 1.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 48. влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
(ОБН. - ДВ, БР. 93 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 25.12.2009 Г.)
§ 100. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на ,, , , , , , , , , , , , , , , ,, , , и, които влизат в сила от деня на обнародването му.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО
(ОБН. - ДВ, БР. 54 ОТ 2011 Г.)
§ 118. (1) Лицата, които към влизането в сила на този закон не отговарят на изискванията на , но имат най-малко 10 години професионален опит в областта на консервацията и реставрацията на културни ценности, се вписват в регистъра по по реда на този закон.
(2) При подаване на искане за регистрация лицата прилагат документи относно обстоятелствата по ал. 1, определени с наредбата по .
(3) За професионален опит по смисъла на се смята и стажът, придобит като преподавател, проектант, експерт или инспектор в областта на опазването на културното наследство във висше училище, в държавен културен или научен институт или администрация, специализирани в тази област.
§ 119. (1) Регистрираните в Министерството на културата до влизането в сила на този закон музейни сбирки от културни ценности получават статут на колекции с обществена значимост на юридически лица. Неинвентираните вещи от сбирките подлежат на идентификация по реда на .
(2) Движимите културни ценности, заведени във фондовете на музеите до влизането в сила на този закон, подлежат на връщане само след доказване на собствеността от лицата, които претендират, че са техни собственици, с влязло в сила съдебно решение.
§ 120. (1) В двугодишен срок от влизането в сила на този закон общините предоставят на Националния институт за недвижимо културно наследство актуалните адреси и идентификаторите по на заварените обявени и декларирани недвижими паметници на културата, разположени на територията на съответната община.
(2) В двугодишен срок от влизането в сила на този закон Националният институт за недвижимо културно наследство предоставя на Агенцията по вписванията списък на заварените декларирани и обявени паметници на културата.
(3) Агенцията по вписванията отбелязва статута на културна ценност по партидите на обектите в двумесечен срок от представянето на списъка по ал. 2.
§ 121. Подадените до влизането в сила на този закон искания от ведомства и общини за безвъзмездно предоставяне право на управление на недвижими културни ценности - публична държавна собственост, по реда на се разглеждат по досегашния ред.
§ 122. (1) Актовете за обявяване на резерватите по като исторически, историко-археологически, археологически и музейни резервати, с които се регламентират местонахождение, територии, граници, охранителни зони и предписанията за опазването им, запазват действието си до приемането на нови актове.
(2) За археологическите резервати от т. 27 - 31 от се извършва комплексна оценка и се преразглеждат режимите за опазване в срок от две години от влизането в сила на този .
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ
(ОБН. - ДВ, БР. 38 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2012 Г.)
§ 84. (В сила от 18.05.2012 г.) В срок до един месец от обнародването на този закон в "Държавен вестник":
1. Министерският съвет привежда в съответствие с този закон;
2. компетентните органи привеждат устройствените актове на съответната администрация в съответствие с този закон.
§ 85. (1) Правоотношенията с лицата от администрациите по , , , , , , , , , и се уреждат при условията и по реда на от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител (ДВ, бр. 24 от 2006 г.).
(2) С акта за назначаването на държавния служител се:
1. присъжда определения в минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят притежава по-висок ранг;
2. определя индивидуална основна месечна заплата.
(3) Допълнително необходимите средства за осигурителни вноски на лицата по ал. 2 се осигуряват в рамките на разходите за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски по бюджетите на съответните разпоредители с бюджетни кредити.
(4) Министерският съвет да извърши необходимите промени по извънбюджетната сметка на Държавен фонд "Земеделие", произтичащи от този закон.
(5) Органите на управление на Националния осигурителен институт и на Националната здравноосигурителна каса да извършат необходимите промени по съответните бюджети, произтичащи от този закон.
(6) Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения се запазват и не се компенсират с парични обезщетения.
§ 86. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон индивидуалната основна месечна заплата на служителя се определя така, че същата, намалена с дължимия данък и задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, ако са били дължими, да не е по-ниска от получаваната до този момент брутна месечна заплата, намалена с дължимите задължителни осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, ако са били дължими, и дължимия данък.
(2) В брутната заплата по ал. 1 се включват:
1. основната месечна заплата или основното месечно възнаграждение;
2. допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащата се основна месечна заплата или основно месечно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.
§ 87. влиза в сила от 1 юли 2012 г. с изключение на , който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНО-ЧАСТНОТО ПАРТНЬОРСТВО
(ОБН. - ДВ, БР. 45 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2013 Г.)
§ 16. Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г., с изключение на , , , , , и , които влизат в сила от 1 септември 2012 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА
(ОБН. - ДВ, БР. 77 ОТ 2012 Г.)
§ 5. Заварените към влизането в сила на безсрочни трудови правоотношения на директорите на държавни, общински и регионални културни институти се запазват до обявяването на конкурс за съответната длъжност при условията и по реда на този закон и , но не повече от 6 месеца от влизането в сила на този закон.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА
(ОБН. - ДВ, БР. 82 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 26.11.2012 Г.)
§ 149. Законът влиза в сила в 30-дневен срок от обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на, и , които влизат в сила от 1 януари 2016 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ
(ОБН. - ДВ, БР. 15 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г.)
§ 123. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г. с изключение на , който влиза в сила от 1 януари 2013 г., и , , , и , които влизат в сила от 1 февруари 2013 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА
(ОБН. - ДВ, БР. 66 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 26.07.2013 Г.)
§ 117. влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА
(ОБН. - ДВ, БР. 98 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 28.11.2014 Г.)
§ 117. влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
