I. ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА

1. Всяко лице, от момента на раждането си, придобива способността да бъде носител на права и задължения.

2. С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават.

3. Лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни.

Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители - родители или настойници.

4. Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни.

Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.

5. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.

Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.

За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3, ал. 2, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4,ал. 2.

5. Лицата над 14-годишна възраст, които поради слабоумие, душевна болест или физически недъг не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.

Лицата с такива страдания, навършили 18 години, ако състоянието им не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.

За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3, ал. 2, а за тия по ал. 2 - чл. 4 ал 2.

6. (Отм. - ДВ, бр. 20 от 1990 г.).

6. (Изм. - Изв., бр. 15 от 1953 г.) Всяко лице носи име, което се състои от собствено име, бащино име и фамилно име. И трите части на името се вписват в акта за раждането.

Собствено име е името, дадено на лицето при раждането му, бащино име е собственото име на бащата, а фамилно име е онова на дядото или на рода на бащата, с което той е известен в обществото.

Извънбрачното дете има за бащино и фамилно име собственото и фамилното име на бащата, ако посленият е установен чрез припознаване или съдебно решение, или на майката - в противен случай.

(Изм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.) При осиновяване по чл. 62 от Семейния кодекс осиновеният може да приеме собственото и фамилното име на осиновителя като свое бащино и фамилно име. Тази промяна трябва да се впише в решението, с което се допуща осиновяването.

6. (Изм. - Изв., бр. 15 от 1953 г.) Всяко лице носи име, което се състои от собствено име, бащино име и фамилно име. И трите части на името се вписват в акта за раждането.

Собствено име е името, дадено на лицето при раждането му, бащино име е собственото име на бащата, а фамилно име е онова на дядото или на рода на бащата, с което той е известен в обществото.

Извънбрачното дете има за бащино и фамилно име собственото и фамилното име на бащата, ако посленият е установен чрез припознаване или съдебно решение, или на майката - в противен случай.

Осиновеният може да приеме собственото и фамилното име на осиновителя като свое бащино и фамилно име. Тази промяна трябва да се впише в определението, с което се допуща осиновяването.

6. (Изм. - Изв., бр. 15 от 1953 г.) Всяко лице носи име, което се състои от собствено име, бащино име и фамилно име. И трите части на името се вписват в акта за раждането.

Собствено име е името, дадено на лицето при раждането му, бащино име е собственото име на бащата, а фамилно име е онова на дядото или на рода на бащата, с което той е известен в обществото.

Извънбрачното дете има за бащино и фамилно име собственото и фамилното име на бащата, ако посленият е установен чрез припознаване или съдебно решение, или на майката - в противен случай.

Осиновеният може да приеме собственото и фамилното име на осиновителя като свое бащино и фамилно име. Тази промяна трябва да се впише в определението, с което се допуща осиновяването.

6. (Изм. - Изв., бр. 15 от 1953 г.) Всяко лице носи име, което се състои от собствено име, бащино име и фамилно име. И трите части на името се вписват в акта за раждането.

Собствено име е името, дадено на лицето при раждането му, бащино име е собственото име на бащата, а фамилно име е онова на дядото или на рода на бащата, с което той е известен в обществото.

Извънбрачното дете има за бащино и фамилно име собственото и фамилното име на бащата, ако посленият е установен чрез припознаване или съдебно решение, или на майката - в противен случай.

Осиновеният може да приеме собственото и фамилното име на осиновителя като свое бащино и фамилно име. Тази промяна трябва да се впише в определението, с което се допуща осиновяването.

6. Всяко лице носи име, което се състои от собствено име, презиме и семейно име. Презиме може да бъде името на един от родителите или на съпруга на лицето; за семейно име може да служи и презимето на един от родителите или на съпруга на лицето.

7. (Отм. - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.).

7. (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 90 от 1956 г.) Местожителство се придобива с вписване в регистъра за населението на населеното място, в което лицето се е установило да живее постоянно или преимуществено. Вписването става по молба на лицето.

За местожителство на малолетните и на поставените под пълно запрещение се счита онова на техните законни представители.

Когато родителите, които упражняват родителски права, имат различно местожителство, малолетното им дете има местожителството на родителя, при когото то живее.

(Нова - Изв., бр. 90 от 1956 г.) Министерският съвет може да установява особен ред за приемане на нови жители в някои населени места.

(Нова - Изв., бр. 90 от 1956 г.) За приложението на този член Министерският съвет издава правилник.

7. Местожителството на едно лице е онова място, където се е установило да живее постоянно или преимуществено.

За местожителство на малолетните и на поставените под пълно запрещение се счита онова на техните законни представители.

Когато родителите, които упражняват родителски права, имат различно местожителство, малолетното им дете има местожителството на родителя, при когото живее.

8. Когато някой изчезне и няма сведения за него, районният съд по молба на заинтересуваните или по искане на прокурора назначава лице, което да го представлява, да извършва всякакви действия на управление и да взема всички други мерки за запазване на неговите интереси.

Представителят се назначава предпочтително измежду роднините или близките на отсъствуващия.

Ако отсъствуващият има законен представител, друг представител не се назначава.

Когато отсъствуващият има пълномощник, представител се назначава само за онези работи, които пълномощникът няма право да извършва.

8. Когато някой изчезне и няма сведения за него, районният съд по молба на заинтересуваните или по искане на прокурора назначава лице, което да го представлява, да извършва всякакви действия на управление и да взема всички други мерки за запазване на неговите интереси.

Представителят се назначава предпочитателно между роднините или близките на отсъствуващия.

Ако отсъствуващият има законен представител, друг представител не се назначава.

Когато отсъствуващият има пълномощник, представител се назначава само за онези работи, които пълномощникът няма право да извършва.

9. Ако отсъствието продължи повече от една година, съдът по искане на заинтересуваните или на прокурора обявява лицето за отсъствуващо.

10. Лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъствуващ по времето, за което се отнася последното известие за него, могат да искат от съда да бъдат въведени във временно владение на имотите му.

От деня на въвода пълномощието и представителството, ако има такива, се прекратяват.

11. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Въведените във владение имат право да управляват имотите на отсъствуващия, да го представляват пред съд и пред други места и лица и да се ползуват от приходите на имотите му.

Те не могат да отчуждават, да ипотекират, да залагат имотите или да извършват други действия на разпореждане, освен в случаите на нужда, или при очевидна полза за отсъствуващия, и то с разрешение на районния съд.

11. Въведените във владение имат право да управляват имотите на отсъствуващия, да го представляват пред съда и да се ползуват от приходите на имотите му.

Те не могат да отчуждават, да ипотекират, да залагат имотите или да извършват други действия на разпореждане освен в случаите на нужда или очевидна полза за отсъствуващия, и то с разрешение на народния съд.

12. Заветниците и лицата, които имат права, зависящи от смъртта на отсъствуващия, могат да искат да бъдат допуснати временно да се ползуват от тия права.

Изпълнението на задълженията спрямо отсъствуващия, които се погасяват с неговата смърт, като издръжка и др. се спира.

13. Ако се окаже, че отсъствуващият е жив, въведените във владение лица са длъжни да върнат само доходите, които са събрали след поканата за връщане на имота.

Определението за обявяване на отсъствието се отменя.

14. След като изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за отсъствуващия, съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересован, обявява неговата смърт.

Обявяването на смъртта може да стане и без да е обявено отсъствието на лицето.

15. Когато някой е изчезнал при военни действия или при друго събитие, което дава основание да се предполага, че той е загинал, смъртта може да бъде обявена, ако са изтекли две години от прекратяването на военните действия или от събитието.

16. Съдът определя деня, а по възможност и часа на предполагаемата смърт.

При липса на противни данни за момент на смъртта се приема денят, за който се отнася последното известие.

17. Обявената с решението на съда смърт поражда същите правни последици, които произтичат от действителната смърт на лицето.

(Ал. 2, отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.).

17. Обявената с решението на съда смърт поражда същите правни последици, които произтичат от действителната смърт на лицето.

Но бракът не се прекратява по право, а само с определение на съда, по искане на другия съпруг или с встъпване на същия в нов брак.

17. Обявената с решението на съда смърт поражда същите правни последици, които произтичат от действителната смърт на лицето.

Но бракът не се прекратява по право, а само с определение на съда, по искане на другия съпруг или с встъпване на същия в нов брак.

18. Ако се окаже, че обявеният за умрял е жив, той може да иска:

а) имотите, които са налице, отчуждените по безвъзмезден начин имоти, всичко, което е придобито срещу отчуждените по възмезден начин имоти, и цената, която се дължи от трети лица срещу извършените отчуждения;

б) имотите, отчуждени по възмезден начин, ако приобретателят в момента на придобиването е знаял, че обявеният за умрял е жив, и

в) изпълнението на задълженията по чл. 12 ал. 2 от деня на поканата.

Прекратеният брак не се възстановява.

19. Ако след решението за обявяване предполагаемата смърт се установи по съдебен ред точната дата на действителната смърт на лицето, неговите наследници към тази дата могат да упражнят само правата по букви "а" и "б" на чл. 18.

II. СЕМЕЙСТВО

А. Брак

20. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

Условия за встъпване в брак

II. СЕМЕЙСТВО

А. БРАК

20. Само гражданският брак, сключен във формата, предписана от този закон, поражда правата и задълженията, които законите свързват с брака.

Ако бракосъчетаните желаят да се извърши и черковен обред, свещенослужителят извършва обреда само след като му се представи препис от акта за женитба.

20. Само гражданският брак, сключен във формата, предписана от този закон, поражда правата и задълженията, които законите свързват с брака.

Ако бракосъчетаните желаят да се извърши и черковен обред, свещенослужителят извършва обреда само след като му се представи препис от акта за женитба.

21. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

УСЛОВИЯ ЗА ВСТЪПВАНЕ В БРАК

21. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Могат да встъпят в брак лица, навършили 18 години.

В изключителни случаи председателят на окръжния съд може да разреши на лице, навършило 16 години, да встъпи в брак, ако важни съображения налагат това.

Молбата за това се подава лични от двамата, желаещи да встъпят в брак, до председателя на съда, в района на който е местожителството на лицето, което се нуждае от разрешение. По тази молба се изслушват и родителите или попечителят на нуждаещия се от разрешение.

Когато и двамата встъпващи в брак се нуждаят от разрешение, молбата им се подава пред председателя на съда по местожителството на единия от тях. Определението не подлежи на обжалване.

УСЛОВИЯ ЗА ВСТЪПВАНЕ В БРАК

21. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Могат да встъпят в брак лица, навършили 18 години.

В изключителни случаи председателят на окръжния съд може да разреши на лице, навършило 16 години, да встъпи в брак, ако важни съображения налагат това.

Молбата за това се подава лични от двамата, желаещи да встъпят в брак, до председателя на съда, в района на който е местожителството на лицето, което се нуждае от разрешение. По тази молба се изслушват и родителите или попечителят на нуждаещия се от разрешение.

Когато и двамата встъпващи в брак се нуждаят от разрешение, молбата им се подава пред председателя на съда по местожителството на единия от тях. Определението не подлежи на обжалване.

21. Могат да встъпят в брак: мъж, който е навършил 18 години, и жена, която е навършила 17 години.

Председателят на областния съд може да разреши на мъж, който е навършил 17 години, и на жена, която е навършила 16 години, да встъпят в брак, ако важни съображения налагат това.

Молбата за това се подава лични от двамата, желаещи да встъпят в брак, до председателя на съда, в района на който е местожителството на лицето, което се нуждае от разрешение. По тази молба се изслушват и родителите или попечителят на нуждаещия се от разрешение.

Когато и двамата встъпващи в брак се нуждаят от разрешение, молбата им се подава пред председателя на съда по местожителството на единия от тях. Определението не подлежи на обжалване.

22. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

22. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Не може да встъпи в брак лице, което:

1) е свързано с друг брак или

2) страда от душевна или физическа болест, която не му позволява да изяви действително съгласие за встъпване в брак или която може да изложи на сериозна опасност здравето на другата страна или на поколението.

22. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Не може да встъпи в брак лице, което:

1) е свързано с друг брак или

2) страда от душевна или физическа болест, която не му позволява да изяви действително съгласие за встъпване в брак или която може да изложи на сериозна опасност здравето на другата страна или на поколението.

22. Не може да встъпи в брак лице, което:

1) е свързано с друг брак;

2) страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение, или е поставено под пълно запрещение поради същите причини;

3) страда от болест, която би изложила на сериозна опасност здравето на другия съпруг или на поколението от брака.

23. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

23. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Забранено е сключването на брак:

а) между роднини по права линия;

б) между братя и сестри и

в) между осиновители и осиновени.

Брак между съребрени роднини в III и IV степен може да се сключи само със специално разрешение от председателя на Президиума на Народното събрание. Последният разрешава въпроса след изслушване заключението на съответна медицинска експертиза.

23. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Забранено е сключването на брак:

а) между роднини по права линия;

б) между братя и сестри и

в) между осиновители и осиновени.

Брак между съребрени роднини в III и IV степен може да се сключи само със специално разрешение от председателя на Президиума на Народното събрание. Последният разрешава въпроса след изслушване заключението на съответна медицинска експертиза.

23. Забранено е встъпването в брак с роднини по права линия, с роднини по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен, между осиновител и осиновен, както и между единия от тях и съпруга или роднините по права линия на другия.

24. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., изм. - Изв., бр. 90 от 1955 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

Сключване на брак

24. (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. - Изв., бр. 90 от 1955 г.)

За чуждите граждани, които встъпват в брак с български гражданин пред български дипломатически или консулски представители в чужбина, както и с български или чужди граждани в страната, способността и пречките за това се определят по закона на държавата, чиито граждани са те. Но и в този случай за тях са задължителни разпоредбите на членове 22 и 23.

24. (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. - Изв., бр. 90 от 1955 г.)

За чуждите граждани, които встъпват в брак с български гражданин пред български дипломатически или консулски представители в чужбина, както и с български или чужди граждани в страната, способността и пречките за това се определят по закона на държавата, чиито граждани са те. Но и в този случай за тях са задължителни разпоредбите на членове 22 и 23.

24. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Български гражданин може да встъпи в брак с чужд гражданин само с разрешение на председателя на Президиума на Народното събрание.

За чуждите граждани, които встъпват в брак с български гражданин пред български дипломатически или консулски представители в чужбина, както и с български или чужди граждани в страната, способността и пречките за това се определят по закона на държавата, чиито граждани са те. Но и в този случай за тях са задължителни разпоредбите на членове 22 и 23.

24. За чуждите граждани, които встъпват в брак с български или с чужд гражданин в страната, способността и пречките за това се определят според закона на държавата, чиито граждани са те. Но в този случай за тях са задължителни и разпоредбите на чл. 22 и 23.

За чуждите граждани, които встъпват в брак с български гражданин пред български дипломатически или консулски представители в чужбина, както и с български или чужди граждани в страната, способността и пречките за това се определят по закона на държавата, чиито граждани са те. Но и в този случай за тях са задължителни разпоредбите на членове 22 и 23.

25. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

СКЛЮЧВАНЕ НА БРАК

25. Бракът се сключва с взаимното съгласие на встъпващите в брак, дадено лично от тях пред длъжностното лице по гражданското състояние.

Действителен е бракът, извършен пред лице, което публично е изпълнявало такава служба, макар да не е имало това качество.

СКЛЮЧВАНЕ НА БРАК

25. Бракът се сключва с взаимното съгласие на встъпващите в брак, дадено лично от тях пред длъжностното лице по гражданското състояние.

Действителен е бракът, извършен пред лице, което публично е изпълнявало такава служба, макар да не е имало това качество.

26. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

26. Бракосъчетанието се извръшва публично в общинския народен съвет в присъствието на двама свидетели.

Когато някой от желаещите да встъпи в брак не може да се яви в общинския народен съвет поради болест, бракосъчетанието може да се извърши другаде.

26. Бракосъчетанието се извръшва публично в общинския народен съвет в присъствието на двама свидетели.

Когато някой от желаещите да встъпи в брак не може да се яви в общинския народен съвет поради болест, бракосъчетанието може да се извърши другаде.

27. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., изм. - Изв., бр. 90 от 1955 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

27. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г.) Длъжностното лице по гражданското състояние, след като се удостовери в самоличността на встъпващите в брак, трябва да им посочи установените в чл. 21-23 пречки за встъпване в брак и да изиска от тях декларация, че не съществува някоя от тези пречки.

27. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., Изм. - Изв., бр. 90 от 1955 г.) Длъжностното лице по гражданското състояние, след като се удостовери в самоличността на встъпващите в брак, трябва да им посочи установените в чл. 21-23 пречки за встъпване в брак и да изиска от тях декларация, че не съществува някоя от тези пречки.

27. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Длъжностното лице по гражданското състояние, след като се удостовери в самоличността на встъпващите в брак, трябва да им посочи установените в чл. 21-24 пречки за встъпване в брак и да изиска от тях декларация, че не съществува някоя от тези пречки.

27. Длъжностното лице по гражданското състояние, след като се удостовери в самоличността на встъпващите в брак, трябва да им посочи установените в чл. 21-23 пречки за встъпване в брак и да изиска от тях декларация, че не съществува някоя от тези пречки.

28. (Изм. - Изв., бр. 15 от 1953 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

28. (Изм. - Изв., бр. 15 от 1953 г.) При съставяне на акта за женитба всеки от съпрузите може да заяви дали ще носи бащиното име или фамилното име на другия съпруг според това, с кое име последният е познат в обществото.

28. При съставяне на акта за женитба всеки от съпрузите може да заяви дали ще носи презимето и семейното име на другия съпруг.

29. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

29. (Изм. - Изв., бр. 89 от 193 г.) След като встъпващите в брак заявят, че желаят да сключат брак помежду си, длъжностното лице по гражданското състояние съставя акта за женитба, който се подписва от тях, от свидетелите и от него, и ги обявява за бракосъчетани. Бракът се счита сключен с подписването на акта.

29. След като встъпващите в брак заявят, че желаят да сключат брак помежду си, длъжностното лице по гражданското състояние ги обявява за бракосъчетани, съставя акта за женитба, прочита го на съпрузите и на свидетелите, след което се подписва от последните и от него.

30. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

Права и задължения на съпрузите

30. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Когато български гражданин встъпва в брак в чужбина, бракът може да бъде сключен пред консулски или дипломатически представител на Народна република България.

Бракът, сключен от български гражданин в чужбина, е действителен и когато е сключен във формите, предписани от законите на страната, където е извършено бракосъчетанието.

Бракът, сключен в страната пред чужд консулски или дипломатически представител, е действителен само ако и двамата съпрузи са граждани на държавата, на която принадлежи тоя представител.

30. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Когато български гражданин встъпва в брак в чужбина, бракът може да бъде сключен пред консулски или дипломатически представител на Народна република България.

Бракът, сключен от български гражданин в чужбина, е действителен и когато е сключен във формите, предписани от законите на страната, където е извършено бракосъчетанието.

Бракът, сключен в страната пред чужд консулски или дипломатически представител, е действителен само ако и двамата съпрузи са граждани на държавата, на която принадлежи тоя представител.

30. Когато български гражданин встъпва в брак в чужбина, бракът може да бъде сключен пред консулски или дипломатически представител.

Бракът, сключен от български гражданин в чужбина, е действителен и когато е сключен във формите, предписани от законите на страната, където е извършено бракосъчетанието.

Бракът, сключен в страната пред чужд консулски или дипломатически представител, е действителен само ако и двамата съпрузи са граждани на държавата, на която принадлежи тоя представител.

31. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СЪПРУЗИТЕ

31. Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия да обезпечат благополучието на семейството и да се грижат за издръжката и възпитанието на децата.

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СЪПРУЗИТЕ

31. Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия да обезпечат благополучието на семейството и да се грижат за издръжката и възпитанието на децата.

32. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

32. Всеки от съпрузите има пълна свобода при избор на своето занятие и местожителство.

33. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

33. Всеки от съпрузите запазва имуществото си, управлението и ползуването от него.

34. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

34. За задълженията, които единият от съпрузите е поел за текущите нужди на домакинството, отговаря солидарно и другият съпруг.

35. (Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

Недействителност на брака и развод

35. Ако единият от съпрузите е предоставил на другия изрично или мълчаливо да управлява неговото имущество, този последният при липса на противна уговорка дължи само плодовете, които са налице, когато управлението бъде отнето или бракът се прекрати.

35. (Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Ако единият от съпрузите е предоставил на другия изрично или мълчаливо да управлява неговото имущество, този последният при липса на противна уговорка дължи само плодовете, които са налице, когато управлението бъде отнето или бракът се прекрати.

35. Ако единият от съпрузите е предоставил на другия изрично или мълчаливо да управлява неговото имущество, този последният при липса на противна уговорка дължи само плодовете, които са налице, когато управлението бъде отнето или бракът се прекрати.

36. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА БРАКА И РАЗВОД

36. Бракът се обявява недействителен само:

а) (изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г.) ако при сключването му е съществувала някоя от пречките по чл. 21-23;

б) ако някой от съпрузите е бил принуден да сключи брака чрез заплашване с тежка и предстояща опасност за живота, здравето или честта - негови или на неговите близки,

в) (нова - Изв., бр. 90 от 1955 г.) ако не са спазени разпоредбите на чл. 24 в случаите, в които законът на държавата на чуждия гражданин обявява брака за недействителен.

НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА БРАКА И РАЗВОД

36. Бракът се обявява недействителен само:

а) (изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г.) ако при сключването му е съществувала някоя от пречките по чл. 21-23;

б) ако някой от съпрузите е бил принуден да сключи брака чрез заплашване с тежка и предстояща опасност за живота, здравето или честта - негови или на неговите близки,

в) (нова - Изв., бр. 90 от 1955 г.) ако не са спазени разпоредбите на чл. 24 в случаите, в които законът на държавата на чуждия гражданин обявява брака за недействителен.

36. (изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Бракът се обявява недействителен само:

1) ако при сключването му е съществувала някоя от пречките по чл. 21-24;

2) ако при сключването му единият от съпрузите е бил неспособен да разсъждава поради временна причина или се е намирал в грешка относно акта, който сключва, или относно лицето, с което встъпва в брак;

36. Бракът се обявява недействителен само:

1) ако при сключването му е съществувала някоя от пречките по чл. 22 и 23;

2) ако при сключването му единият от съпрузите е бил неспособен да разсъждава поради временна причина или се е намирал в грешка относно акта, който сключва, или относно лицето, с което встъпва в брак;

3) ако единият от съпрузите е бил принуден да сключи брака поради заплашване с тежка и предстояща опасност за живота, здравето или честта - негови или на неговите близки, и

4) ако при сключването на брака не са били налице изискванията на чл. 21.

37. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

37. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г.) Недействителността във връзка с пречките на членове 22 и 23 може да бъде предявена от всеки от съпрузите, от прокурора и от всяко лице, което има за това правен интерес, а недействителността във връзка с чл. 21 или буква "б" на чл. 36 може да бъде предявена само от засегнатия съпруг.

37. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., Изм. - Изв., бр. 90 от 1955 г.) Недействителността във връзка с пречките на членове 22 и 23 може да бъде предявена от всеки от съпрузите, от прокурора и от всяко лице, което има за това правен интерес, а недействителността във връзка с чл. 21 или буква "б" на чл. 36 може да бъде предявена само от засегнатия съпруг.

37. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Недействителността във връзка с пречките на членове 22-24 може да бъде предявена от всеки от съпрузите, от прокурора и от всяко лице, което има за това правен интерес, а недействителността във връзка с чл. 21 или буква "б" на чл. 36 може да бъде предявена само от засегнатия съпруг.

37. В случаите на т 1 на предходния член обявяване недействителността на брака може да се иска от всеки от съпрузите, от прокурора и от всяко лице, което има правен интерес.

Прокурорът не може да иска обявяване недействителността на един брак, който е вече прекратен.

Ответници по предявения от прокурора или от трето лице иск са и двамата съпрузи.

В случаите на т. 2, 3 и 4 искът може да бъде предявен само от засегнатия съпруг.

38. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

38. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) В случаите на двубрачие обявяване недействителност на брака не се допуска, ако по-раншният брак е прекратен или е обявен за недействителен.

38. В случай на двубрачие обявяването недействителността на брака не може да се постанови, ако по-раншният брак е прекратен или е обявен за недействителен и съпругът на двубрачния е бил добросъвестен.

Последният обаче може да иска обявяването на втория брак за недействителен най-късно в едногодишен срок от прекратяването на по-раншния брак.

39. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

39. (Изм.- Изв., бр. 89 от 1953 г.) Не може да се иска обявяване недействителност на брака в случаите по чл. 22, точка 2, ако болният съпруг е оздравял.

39. Ако посочените в чл. 22, т. 2 и 3 пречки престанат да съществуват, обявяването недействителността на брака може да се иска само от другия съпруг до 6 месеца от оздравяването.

40. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

40. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Искът по чл. 36, буква "а" във връзка с чл. 21 не може да се предявява след изтичане на 6 месеца от пълнолетието, както и ако съпругата е забременяла.

Искът по чл. 36, буква "б" може да се предяви най-късно до една година от сключването на брака.

40. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Искът по чл. 36, буква "а" във връзка с чл. 21 не може да се предявява след изтичане на 6 месеца от пълнолетието, както и ако съпругата е забременяла.

Искът по чл. 36, буква "б" може да се предяви най-късно до една година от сключването на брака.

40. Искът по чл. 36, т. 2 и 3 може да се предяви най-късно до 6 месеца от деня, когато съпругът е открил основанието за недействителността на брака или когато е престанал да бъде под действието на заплашването, но в никой случай не по-късно от три години след сключването на брака.

41. (Отм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.)

41. (Отм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.)

41. Не може да се предяви иск на основание чл. 36, т. 4 след 6 месеца от навършване на възрастта по чл. 21, ал. 1 или ако съпругата е забременяла.

42. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

42. Никой не може да се позове на недействителността на един брак, преди той да бъде обявен за недействителен.

43. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

43. Бракът, който е обявен за недействителен, има действието на законен брак до влизането на решението в законна сила спрямо лицето, което го е сключило добросъвестно.

44. (Отм. - Изв., бр. 12 от 1952 г.)

44. (Отм. - Изв., бр. 12 от 1952 г.)

44. Развод се допуска при сериозно и непоколебимо съгласие на съпрузите.

45. (Отм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.)

45. (Отм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.)

45. Съпругът може да иска развод в следните случаи:

1. Ако другият съпруг е извършил прелюбодеяние.

Искът може да се предяви до изтичане на една година от деня, в който съпругът е узнал за прелюбодеянието, но не по-късно от три години след извършването му.

Искът не може да се предяви от съпруг, който е дал съгласието си за прелюбодеянието или чрез поведението си съзнателно го е направил възможно, улеснил го е или го е опростил.

2. Ако другият съпруг посегне на живота му.

Искът може да се предяви до изтичането на една година от узнаване на посягането, но не по-късно от три години след извършването му. Искът не може да се предяви, ако е последвала прошка.

3. Ако другият съпруг е осъден на лишаване от свобода не по-малко от пет години, освен ако той е одобрил извършването на деянието, за което е последвало осъждането, или ако осъждането е станало преди брака и същият е знаел това. Разводът не се постановява, ако осъденият е вече освободен.

4. Ако другият съпруг бъде обявен за отсъствуващ.

5. Ако другият съпруг страда от болест, която би изложила на сериозна опасност здравето му или здравето на поколението.

След развода болният може да встъпи в нов брак само ако установи пред председателя на онзи областен съд, който е издал решението, че е напълно оздравял. Определението на председателя не подлежи на обжалване.

46. (Отм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.)

46. (Отм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.)

46. Съпругът може да иска развод, ако поради физическо или морално изтезание, тежко оскърбление, позорно престъпление, пиянство по навик, разточителство, безчестен живот или изобщо поради грубо нарушение на брачните задължения от другия съпруг не може да се иска продължаването на семейния живот.

47. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

47. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Всеки от съпрузите може да иска развод, ако поради прелюбодеяние, заразна или наслествена болест, дълго отсъствие, физически или морални изтезания или други сериозни субективни или обективни причини бракът е така дълбоко разстроен, че от гледна точка на съпрузите, децата и обществото продължаването на семейния живот не може да се иска.

Искът не се уважава, ако разстройството се дължи на изключителната вина на ищеца и другият съпруг настоява за запазването на брака. По изключение разводът може да се допусне и без съгласието на ответника, ако важни обществени съображения го налагат.

47. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Всеки от съпрузите може да иска развод, ако поради прелюбодеяние, заразна или наслествена болест, дълго отсъствие, физически или морални изтезания или други сериозни субективни или обективни причини бракът е така дълбоко разстроен, че от гледна точка на съпрузите, децата и обществото продължаването на семейния живот не може да се иска.

Искът не се уважава, ако разстройството се дължи на изключителната вина на ищеца и другият съпруг настоява за запазването на брака. По изключение разводът може да се допусне и без съгласието на ответника, ако важни обществени съображения го налагат.

47. Всеки от съпрузите може да иска развод, ако поради дълбоко разстройство на брака не може да се иска продължаването на семейния живот.

Ако разстройството е предизвикано по изключителна вина на единия от съпрузите, съдът постановява развод по негова вина.

48. (Доп. - Изв., бр. 12 от 1952 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

48. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1952 г.) Правото да се иска развод не преминава върху наследниците. Те могат обаче да продължат предявения вече иск, за да установят неговата основателност, ако искът се основава на вината на преживелия съпруг.

48. (Доб. - Изв., бр. 12 от 1952 г.) Правото да се иска развод не преминава върху наследниците. Те обаче могат да продължат предявения вече иск, за да установят неговата основателност, ако искът се основава на вината на преживелия съпруг.

48. Правото да се иска развод не преминава върху наследниците. Те обаче могат да продължат предявения вече иск, за да установят неговата основателност.

49. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

49. След развода съпругът не може да носи името на другия съпруг, когато последният се противопостави на това.

50. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

50. След развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят всички изгоди, произтичащи от разпорежданията по случай на смърт, направени преди това. Същите последици настъпват и когато основателността на иска е установена и след смъртта на ищеца съгласно чл. 48.

51. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

51. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Когато бракът се прекрати поради развод, даренията, които съпрузите са си направили във връзка или през това време на брака, се отменяват, доколкото подарените вещи са налице. Тези вещи се връщат в състоянието, в което се намират. Плодовете, придобити преди отменението, не се връщат.

Отменението не засяга правата, придобити от трети лица.

Ако подареното е било отчуждено от надарения, той дължи това, с което се е обогатил.

51. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Когато бракът се прекрати поради развод, даренията, които съпрузите са си направили във връзка или през това време на брака, се отменяват, доколкото подарените вещи са налице. Тези вещи се връщат в състоянието, в което се намират.

Отменението не засяга правата, придобити от трети лица.

Ако подареното е било отчуждено от надарения, той дължи това, с което се е обогатил.

Отменението не засяга правата, придобити от трети лица.

Ако подареното е било отчуждено от надарения, той дължи това, с което се е обогатил.

51. Когато бракът се прекрати поради развод, даренията, които съпрузите са си направили във връзка и през време на брака, се отменяват, доколкото дарението е налице; то се връща, в състоянието, в което се намира.

Отменението не засяга правата, придобити от трети лица.

Ако подареното е било отчуждено от надарения, той дължи това, с което се е обогатил.

52. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

52. Когато бракът се прекрати поради развод или когато основателността на иска е установена след смъртта на ищеца съгласно чл. 48, всеки съпруг има право да получи част от това, което другият е придобил през време на брака.

Съдът определя частта на съпруга в придобиванията на другия съпруг по справедливост, като държи сметка за това, доколко той е съдействувал за тези придобивания с труда си, със средствата си, с работата си в домакинството или изобщо с помощта си.

(Ал. 3 отм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.)

Решението има прехвърлително действие. Когато частта е определена в пари, съдът може да даде срок за изплащане.

52. Когато бракът се прекрати поради развод или когато основателността на иска е установена след смъртта на ищеца съгласно чл. 48, всеки съпруг има право да получи част от това, което другият е придобил през време на брака.

Съдът определя частта на съпруга в придобиванията на другия съпруг по справедливост, като държи сметка за това, доколко той е съдействувал за тези придобивания с труда си, със средствата си, с работата си в домакинството или изобщо с помощта си.

(Ал. 3 отм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.)

Решението има прехвърлително действие. Когато частта е определена в пари, съдът може да даде срок за изплащане.

52. Когато бракът се прекрати поради развод или когато основателността на иска е установена след смъртта на ищеца съгласно чл. 48, всеки съпруг има право да получи част от това, което другият е придобил през време на брака.

Съдът определя частта на съпруга в придобиванията на другия съпруг по справедливост, като държи сметка за това, доколко той е съдействувал за тези придобивания с труда си, със средствата си, с работата си в домакинството или изобщо с помощта си.

Частта не може да превишава дела, който съпругът би имал като наследник по закон на другия съпруг по време на предявяване на иска.

Решението има прехвърлително действие. Когато частта е определена в пари, съдът може да даде срок за изплащане.

52. Когато бракът се прекрати поради развод или когато основателността на иска е установена след смъртта на ищеца съгласно чл. 48, всеки съпруг има право да получи част от това, което другият е придобил през време на брака.

Съдът определя частта на съпруга в придобиванията на другия съпруг по справедливост, като държи сметка за това, доколко той е съдействувал за тези придобивания с труда си, със средствата си, с работата си в домакинството или изобщо с помощта си.

Частта не може да превишава дела, който съпругът би имал като наследник по закон на другия съпруг по време на предявяване на иска.

Решението има прехвърлително действие. Когато частта е определена в пари, съдът може да даде срок за изплащане.

52. Когато бракът се прекрати поради развод или когато основателността на иска е установена след смъртта на ищеца съгласно чл. 48, всеки съпруг има право да получи част от това, което другият е придобил през време на брака.

Съдът определя частта на съпруга в придобиванията на другия съпруг по справедливост, като държи сметка за това, доколко той е съдействувал за тези придобивания с труда си, със средствата си, с работата си в домакинството или изобщо с помощта си.

Частта не може да превишава дела, който съпругът би имал като наследник по закон на другия съпруг по време на предявяване на иска.

Решението има прехвърлително действие. Когато частта е определена в пари, съдът може да даде срок за изплащане.

52. Когато бракът се прекрати поради развод или когато основателността на иска е установена след смъртта на ищеца съгласно чл. 48, всеки съпруг има право да получи част от това, което другият е придобил през време на брака.

Съдът определя частта на съпруга в придобиванията на другия съпруг по справедливост, като държи сметка за това, доколко той е съдействувал за тези придобивания с труда си, със средствата си, с работата си в домакинството или изобщо с помощта си.

Частта не може да превишава дела, който съпругът би имал като наследник по закон на другия съпруг по време на предявяване на иска.

Решението има прехвърлително действие. Когато частта е определена в пари, съдът може да даде срок за изплащане.

52. Когато бракът се прекрати поради развод или когато основателността на иска е установена след смъртта на ищеца съгласно чл. 48, всеки съпруг има право да получи част от това, което другият е придобил през време на брака.

Съдът определя частта на съпруга в придобиванията на другия съпруг по справедливост, като държи сметка за това, доколко той е съдействувал за тези придобивания с труда си, със средствата си, с работата си в домакинството или изобщо с помощта си.

Частта не може да превишава дела, който съпругът би имал като наследник по закон на другия съпруг по време на предявяване на иска.

Решението има прехвърлително действие. Когато частта е определена в пари, съдът може да даде срок за изплащане.

52. Когато бракът се прекрати поради развод или когато основателността на иска е установена след смъртта на ищеца съгласно чл. 48, всеки съпруг има право да получи част от това, което другият е придобил през време на брака.

Съдът определя частта на съпруга в придобиванията на другия съпруг по справедливост, като държи сметка за това, доколко той е съдействувал за тези придобивания с труда си, със средствата си, с работата си в домакинството или изобщо с помощта си.

Частта не може да превишава дела, който съпругът би имал като наследник по закон на другия съпруг по време на предявяване на иска.

Решението има прехвърлително действие. Когато частта е определена в пари, съдът може да даде срок за изплащане.

52. Когато бракът се прекрати поради развод или когато основателността на иска е установена след смъртта на ищеца съгласно чл. 48, всеки съпруг има право да получи част от това, което другият е придобил през време на брака.

Съдът определя частта на съпруга в придобиванията на другия съпруг по справедливост, като държи сметка за това, доколко той е съдействувал за тези придобивания с труда си, със средствата си, с работата си в домакинството или изобщо с помощта си.

Частта не може да превишава дела, който съпругът би имал като наследник по закон на другия съпруг по време на предявяване на иска.

Решението има прехвърлително действие. Когато частта е определена в пари, съдът може да даде срок за изплащане.

52. Когато бракът се прекрати поради развод или когато основателността на иска е установена след смъртта на ищеца съгласно чл. 48, всеки съпруг има право да получи част от това, което другият е придобил през време на брака.

Съдът определя частта на съпруга в придобиванията на другия съпруг по справедливост, като държи сметка за това, доколко той е съдействувал за тези придобивания с труда си, със средствата си, с работата си в домакинството или изобщо с помощта си.

Частта не може да превишава дела, който съпругът би имал като наследник по закон на другия съпруг по време на предявяване на иска.

Решението има прехвърлително действие. Когато частта е определена в пари, съдът може да даде срок за изплащане.

53. (Отм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.)

53. (Отм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.)

53. Правата, предвидени в чл. 51 и 52, не могат да се предявят след изтичането на една година от деня, в който бракоразводното решение е влязло в законна сила. 51. Когато бракът се прекрати поради развод, даренията, които съпрузите са си направили във връзка или през време на брака, се отменяват, доколкото дарението е налице; то се връща в състоянието в което се намира.

Плодовете, придобити преди отменението, не се връщат.

Отменението не засяга правата, придобити от трети лица.

Ако подареното е било отчуждено от надарения, той дължи това, с което се е обогатил.

53. Правата, предвидени в чл. 51 и 52, не могат да се предявят след изтичането на една година от деня, в който бракоразводното решение е влязло в законна сила.

54. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

54. В случай на развод, съдът постановява на кого от съпрузите се предоставят родителските права върху децата и определя мерките, относно упражнението на тия права и личните отношения между децата и родителите. Съдът може да постанови децата да живеят и у някое трето лице или в съответно заведение, както и да присъди служебно привременна издръжка на децата.

В тия случаи съдът изслушва родителите, а ако е уместно и децата и близки на семейството и решава въпросите само с оглед интересите на децата.

Ако положението се измени вследствие на нови обстоятелства, съдът, по молбата на единия от съпрузите или служебно, може да измени постановените по-рано мерки и да предпише нови.

55. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

55. Разпорежданията на чл. 48-54 се прилагат съответно и при обявяване на брака за недействителен.

56. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

56. Разпорежданията на чл. 31-35 са приложими за действия, които трябва да произведат последици в страната и когато единият или двамата съпрузи са чужди граждани, независимо от това къде е сключен бракът.

57. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

57. Обявяването недействителността на брак, сключен в страната или в чужбина между български и чужд гражданин, се урежда по този закон.

За обявяване недействителността на брак, сключен между чужди граждани, се прилага отечественият закон на съпрузите и законът по местосключването на брака, доколкото последният е задължителен за чужденците.

58. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

58. Разводът се урежда по закона на страната, чиито граждани са съпрузите по време на подаване молбата за развод. Ако в това време съпрузите имат различно гражданство, прилага се законът на държавата, на която и двамата съпрузи са били граждани преди подаване на молбата. При липса на общо гражданство прилага се този закон.

59. (Изм. - Изв., бр. 50 от 1961 г., отм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

59. (Изм. - Изв., бр. 50 от 1961 г.) Брачните искове се разглеждат от българските съдилища и когато само единият от съпрузите е български гражданин.

Когато и двамата съпрузи са чужди граждани, брачните искове се разглеждат от българските съдилища ако местожителството на ответника е в България или ако една от страните живее в България и законите на държавата, чиито граждани са съпрузите, не изключват подсъдността на българските съдилища.

59. Брачните искове се разглеждат от българските съдилища и когато само единият от съпрузите е български гражданин.

Когато и двамата съпрузи са чужди граждани, брачните искове се разглеждат от българските съдилища само когато подсъдността пред тях се признава от законите на държавите, чиито граждани са съпрузите.

60. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

Б. Произход

60. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Решение по брачен иск на чуждестранен съд, което се отнася до български граждани, може да бъде признато в страната при спазване разпоредбите на членове 304 - 307 от Гражданския процесуален кодекс, ако е постановено на някое от основанията, които са предвидени в тоя закон и ако ответникът при предявяване на иска е имал местожителството си в страната, където е постановено решението.

60. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Решение по брачен иск на чуждестранен съд, което се отнася до български граждани, може да бъде признато в страната при спазване разпоредбите на чл. 304-307 от Фражданския процесуален кодекс, ако е постановено на някое от основанията, които са предвидени в тоя закон и ако ответникът при предявяване на иска е имал местожителството си в страната, където е постановено решението.

60. Решение по брачен иск на чуждестранен съд, което се отнася до български граждани, може да бъде признато в страната при спазване разпоредбите на чл. 878-884 от Закона за гражданското съдопроизводство, ако е постановено на някое от основанията, които са предвидени в тоя закон и ако ответникът при предявяване на иска е имал местожителството си в страната, където е постановено решението.

61. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

Б. ПРОИЗХОД

61. Взаимните права и задължения на децата и родителите се основават на кръвния произход.

Извънбрачните деца, произходът на които е установен, имат еднакви права с родените от брака.

62. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

62. Произходът от майката се установява с факта на раждането.

Искът за установяване на майчинството може да се предяви от всяко заинтересовано лице; тоя иск не се погасява с давност по отношение на детето.

Ако майката е починала, искът се предявява против наследниците й.

63. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

63. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Предполага се до доказване на противното, че съпругът на майката е баща на детето, което е родено през траенето на брака или не по-късно от 300 дни след прекратяването му.

(Ал. 2 и 3 отм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.)

(Нова - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Искът ба съпруга за оспорване на бащинството може да бъде предявен не по-късно от 6 месеца, след като той се е научил за раждането.

63. Предполага се, че съпругът е баща на детето, което е родено през траенето на брака или не по-късно от 300 дни след прекратяването му.

Ако детето е родено преди да са изтекли 180 дни от сключване на брака, съпругът може да оспори бащинството, като предяви иск за това, без да е длъжен да доказва други обстоятелства; по този иск в тежест на противната страна е да докаже, че съпругът е бащата. Такъв иск съпругът не може да предяви, ако е знаял за бременността на жена си при сключването на брака или ако е обявил детето за свое в акта за раждането.

Ако детето е родено след 180 дни от сключването на брака съпругът може с иск да оспори бащинството, като установи, че не би могъл да бъде баща на детето.

64. (Отм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.)

64. (Отм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.)

64. Искът може да бъде предявен не по-късно от 6 месеца след като съпругът се е научил за раждането.

Ако съпругът умре преди изтичането на този срок, искът може да се предяви от неговите наследници най-късно 6 месеца след неговата смърт или след раждането, ако то е станало по-късно.

Искът се предявява против детето.

65. (Отм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.)

65. (Отм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.)

65. Детето, което е родено през траенето на брака или не по-късно от 300 дни след прекратяването му, може да предяви иск, за да оспори бащинството, когато съпругът на майката не би могъл да бъде негов баща.

Искът може да се предяви до три години от навършване на пълнолетието.

66. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

66. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Бащинството на брачно или извънбрачно дете може да се търси чрез иск, предявен от детето или майката.

Този иск се погасява с давност: спрямо детето - в 3 годишен срок от навършване на пълнолетието му, а спрямо майката - в 3-годишен срок от раждане на детето.

66. Детето може да предяви иска, за да установи своя брачен произход. Тоя иск не се погасява с давност.

67. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

67. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Всеки от родителите може да припознае своето извънбрачно дете, като го обяви за свое в акта за раждането или в друг писмен акт.

Могат да бъдат припознати и заченати, както и вече починали деца, ако последните са оставили низходящи.

67. Всеки от родителите може да припознае своето извънбрачно дете, като го обяви лично за свое: в акта за раждането, в писмена декларация, подадена пред длъжностното лице по гражданското състояние, в завещание или в друг писмен акт с нотариално заверен подпис.

Могат да бъдат припознати и заченати, както и вече починали деца, ако последните са оставили низходящи.

68. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

68. Не се допуска припознаването на дете, произходът на което е установен с акта на раждането.

69. (Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

69. Детето може да оспори писмено припознаването пред длъжностното лице по гражданското състояние до изтичането на три години от навършване на пълнолетието или от узнаване на припознаването, ако това е станало по-късно.

Оспорването се съобщава на родителя, който е припознал детето, а ако той е починал - на наследниците му. В тримесечен срок от съобщението родителят или наследниците му могат да предявят иск за установяване на бащинството или майчинството.

(Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Ако искът не бъде предявен или ако предявеният иск бъде отхвърлен, припознаването се смята за нестанало.

69. Детето може да оспори писмено припознаването пред длъжностното лице по гражданското състояние до изтичането на три години от навършване на пълнолетието или от узнаване на припознаването, ако това е станало по-късно.

Оспорването се съобщава на родителя, който е припознал детето, а ако той е починал - на наследниците му. В тримесечен срок от съобщението родителят или наследниците му могат да предявят иск за установяване на бащинството или майчинството.

Ако искът не бъде предявен или ако предявеният иск бъде отхвърлен, припознаването се смята за нестанало.

70. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

70. Припознаването може да бъде оспорено и от всеки заинтересован чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването.

71. (Отм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.)

71. (Отм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.)

71. Детето, родено извън брака, може да предяви иск за установяване на бащинството. Искът не се погасява с давност.

Искът за установяване на бащинството може да се предяви от майката до изтичане на три години от раждането. Решението по този иск не може да се противопостави на детето.

72. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

В. Родство

72. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) При иск, предявен от детето или от друго лице, за установяване на бащинството, се призовава като страна майката.

72. По исковете, предявени съгласно чл. 64, 65, 66 и 71, като страна се призовава и майката.

73. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

В. РОДСТВО

73. Роднини по права линия са лицата, които произхождат едно от друго. Роднини по съребрена линия са лицата, които имат общ родоначалник, без да произхождат едно от друго.

Между двама роднини по права линия има толкова степени, колкото са поколенията.

Между двама роднини по съребрена линия има толкова степени, колкото са поколенията от единия от тях до общия родоначалник и от този последния до другия роднина.

74. (Отм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.)

Г. Осиновяване

74. (Отм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.)

74. Роднините на единия съпруг са роднини по сватовство както с другия съпруг, така и с неговите роднини.

В линията и степента, в които едно лице е роднина с единия съпруг, той е роднина по сватовство с другия съпруг.

Степента на родството по сватовство между роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг се определя със събиране на степените на родство между единия съпруг и неговите роднини и другия съпруг и неговите роднини.

Съпрузите на двама братя или на две сестри са роднини по сватовство във втора степен.

75. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1951 г., изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., изм. - Изв., бр. 90 от 1955 г., изм. - Изв., бр. 50 от 1961 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

Г. ОСИНОВЯВАНЕ

75. Могат да бъдат осиновявани само лица, ненавършили 18-годишна възраст, и то изключително в техен интерес.

(Ал. 2 отм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.)

(Попр. - Изв., бр. 12 от 1951 г., Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Могат да осиновяват лица, които са дееспособни, и са най-малко 15 години по-възрастни от осиновявания.

(Ал. 3 отм. - Изв., бр. 90 от 1955 г.)

75. Могат да бъдат осиновявани само лица, ненавършили 18-годишна възраст, и то изключително в техен интерес.

(Ал. 2 отм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.)

(Попр. - Изв., бр. 12 от 1951 г., Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Могат да осиновяват лица, които са дееспособни, и са най-малко 15 години по-възрастни от осиновявания.

Чужд гражданин може да осинови български гражданин само със специално разрешение ор председателя на Президиума на Народното събрание.

75. Могат да бъдат осиновявани само лица, ненавършили 18-годишна възраст, и то изключително в техен интерес.

Навършилите тази възраст лица могат да бъдат осиновени само ако преди навършване на пълнолетието те са били отглеждани от осиновителя.

(Попр. - Изв., бр. 12 от 1951 г.) Могат да осиновяват лица, които са дееспособни, и са най-малко 15 години по-възрастни от осиновявания.

75. Могат да бъдат осиновявани само лица, ненавършили 18-годишна възраст, и то изключително в техен интерес.

Навършилите тази възраст лица могат да бъдат осиновени само ако преди навършване на пълнолетието те са били отглеждани от осиновителя.

Могат да осиновяват лица, които са дееспособни, нямат низходящи (включително осиновени и припознати) и са най-малко 15 години по-възрастни от осиновявания.

76. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

76. Никой не може да бъде осиновен от няколко лица, освен двама съпрузи.

77. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1951 г., изм. - Изв., бр. 90 от 1955 г., изм. - Изв., бр. 50 от 1961 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

77. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1951 г., Изм. - Изв., бр. 90 от 1955 г.) За осиновяването се изисква съгласие на осиновителя и на родителите на осиновявания. При разногласие между родителите въпросът се решава от народния съдия. Когато осиновяваният има настойник или попечител, народния съдия изслушва и тяхното мнение.

Ако осиновителят или осиновяваният имат съпрузи, необходимо е и тяхното съгласие.

Съгласието н ародителите и на съпрузите на се изисква, ако те са недееспособни или местожителството им е неизвестно.

Ако осиновяваният е навършил 10-годишна възраст, изисква се и неговото съгласие, което трябва да бъде дадено лично пред околийският съдия.

77. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1951 г.) За осиновяването се изисква съгласието на осиновителя и на родителите на осиновявания, а ако той има настойник или попечител - съгласието на последния. При разногласие между родителите въпросът се решава от околийският съдия.

Ако осиновителят или осиновяваният имат съпрузи, необходимо е и тяхното съгласие.

Съгласието н ародителите и на съпрузите на се изисква, ако те са недееспособни или местожителството им е неизвестно.

Ако осиновяваният е навършил 10-годишна възраст, изисква се и неговото съгласие, което трябва да бъде дадено лично пред околийският съдия.

77. За осиновяването се изисква съгласието на осиновителя и на родителите на осиновявания, а ако той има настойник или попечител - съгласието на последния. Ако осиновяваният е навършил 10-годишна възраст, изисква се и неговото съгласие.

Необходимо е също така и съгласието на съпрузите на осиновителя и на осиновявания, освен ако те са недееспособни или местожителството им е неизвестно.

78. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1951 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

78. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1951 г.) Съгласието на лицата по чл. 77, ал. 1 и 2, трябва да бъде дадено пред околийския съдия лично, чрез особен пълномощник или чрез отделен акт с нотариално заверен подпис, но околийският съдия може да призове, за да изслуша лично някое от тия лица, когато намери това за нужно.

Когато съгласието заосиновяване се дава писмено от управител на обществено-възпитателно заведение (чл. 97), заверка на подписа му не е нужна.

78. Съгласието на лицата по чл. 77, ал. 1, трябва да бъде дадено лично пред околийския съдия. Съгласието на съпрузите, може да бъде дадено и чрез особен пълномощник или чрез отделен акт с нотариално заверен подпис.

79. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., изм. - Изв., бр. 50 от 1961 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

79. Околийският съдия съставя акт за даденото съгласие. След като провери дали са изпълнени изискванията на закона и дали осиновяването е в интерес на осиновявания, той в разпоредително заседание се произнася по допускането или не на осиновяването без да излага мотиви.

(Нова - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Същите функции имат и дипломатическите или консултативните представители на Народна република България, когато осиновяващият и осиновяваният са български граждани, живущи зад граница.

Ако осиновителят умре преди произнасянето, околийският съдия може да допусне осиновяването само ако и след неговата смърт то е в интерес на осиновявания.

Определението не подлежи на обжалване.

79. Околийският съдия съставя акт за даденото съгласие. След като провери дали са изпълнени изискванията на закона и дали осиновяването е в интерес на осиновявания, той в разпоредително заседание се произнася по допускането или не на осиновяването без да излага мотиви.

Ако осиновителят умре преди произнасянето, околийският съдия може да допусне осиновяването само ако и след неговата смърт то е в интерес на осиновявания.

Определението не подлежи на обжалване.

80. (Изм. - Изв., бр. 50 от 1961 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

80. Допуснатото осиновяване има действие от датата на акта на съгласието.

81. (Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г., изм. - Изв., бр. 15 от 1953 г., изм. - Изв., бр. 50 от 1961 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

81. Между осиновения и осиновителя се създават отношения на дете към родител, но осиновителят не наследява осиновения.

(Отм. - Изв., бр. 15 от 1953 г.) Осиновеният може да приеме името на осиновителя.

(Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Осиновяването не създава гражданско-правни отношения между осиновения и роднините на осиновителя, нито между последния и роднините на осиновения, освен ако законът разпорежда другояче.

Осиновеният запазва всичките си права и задължения спрямо семейството, към което принадлежи по рождение.

81. Между осиновения и осиновителя се създават отношения на дете към родител, но осиновителят не наследява осиновения.

Осиновеният може да приеме името на осиновителя.

(Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Осиновяването не създава гражданско-правни отношения между осиновения и роднините на осиновителя, нито между последния и роднините на осиновения, освен ако законът разпорежда другояче.

Осиновеният запазва всичките си права и задължения спрямо семейството, към което принадлежи по рождение.

81. Между осиновения и осиновителя се създават отношения на дете към родител, но осиновителят не наследява осиновения.

Осиновеният може да приеме името на осиновителя.

Осиновяването не създава гражданскоправни отношения между осиновения и роднините на осиновителя, нито между последния и роднините на осиновения, освен ако законът разпорежда другояче.

Осиновеният запазва всичките си права и задължения спрямо семейството, към което принадлежи по рождение.

82. (Изм. - Изв., бр. 50 от 1961 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

82. Родителските права и задължения преминават върху осиновителя, а ако той е в невъзможност да ги изпълнява, те принадлежат на родителите по рождение.

83. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., изм. - Изв., бр. 50 от 1961 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

Д. Права и задължения на родителите

83. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Осиновяването може да бъде отменено от околийския съдия по взаимно съгласие на осиновителя и на осиновения, когато и двамата са дееспособни, или наличност на други сериозни причини. Съгласието трябва да бъде дадено лично пред съдията.

Осиновяването може да бъде отменено и по иск, предявен от единия от тях, когато другият се е провинил тежко спрямо него. Наследниците могат да продължат предявения иск.

Действието на осиновяването престава от момента на отменяването му, но ако това е станало след смъртта на осиновителя, осиновеният не го наследява.

83. Осиновяването може да бъде отменено от околийския съдия по взаимно съгласие на осиновителя и на осиновения, когато и двамата са дееспособни. Съгласието трябва да бъде дадено лично пред съдията.

Осиновяването може да бъде отменено и по иск, предявен от единия от тях, когато другият се е провинил тежко спрямо него. Наследниците могат да продължат предявения иск.

Действието на осиновяването престава от момента на отменяването му, но ако това е станало след смъртта на осиновителя, осиновеният не го наследява.

84. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

Д. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РОДИТЕЛИТЕ

84. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Родителите са длъжни да се грижат за децата си до навършване на 18-годишната им възраст и да ги подготвят за общественополезна дейност.

Същото задължение имат и вторият баща или втората майка към доведените и заварени деца.

Децата са длъжни да почитат родителите си и да им помагат според техните нужди и своите възможности.

Същото задължение децата имат и към втория си баща или втората си майка.

84. Родителите са длъжни да се грижат за децата си до 18-годишната им възраст и да ги подготвят за общественополезна дейност.

85. (Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

85. (Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) През траенето на брака родителските права и задължения се упражняват от двамата родители, и то само в интерес на децата.

85. През траенете на брака родителските права и задължения се упражняват от двамата родители, и то само в интерес на децата.

86. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

86. Родителите могат да искат връщането на ненавършилите пълнолетие деца, когато последните не живеят при тях.

Околийският съдия, ако това е в интерес на детето, издава заповед за връщането му при родителите. Тази заповед се привежда в изпълнение по административен ред.

87. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

87. Решенията за извършване на действия, които се отнасят до личността или до имуществото на ненавършилите пълнолетие деца, се вземат от двамата родители съвместно.

(Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) При липса на съгласие между родителите, въпросът се разрешава от народния съд.

87. Решенията за извършване на действия, които се отнасят до личността или до имуществото на ненавършилите пълнолетие деца, се вземат от двамата родители съвместно.

При липса на съгласие между родителите, въпросът се решава от местния народен съд, а където няма такъв от околийския съдия.

88. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

88. Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца пред трети лица и учреждения и да управлява техните имущества (чл. 3).

Така също всеки от родителите може сам да даде съгласие за извършване на правни действия от непълнолетните им деца (чл. 4).

89. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

89. Отчуждаване на движими и недвижими имоти с изключение на плодовете и вещите, които подлежат на бърза развала, обременяването на тия имоти с тежести и изобщо извършване на действия, които излизат вън от пределите на обикновеното управление, отнасящи се до ненавършили пълнолетие деца, се допуска само при нужда или очевидна тяхна полза и с разрешение на околийския съд. Същото важи и за теглене на вложени суми и за сключване на заеми.

Тези разпоредби не се отнасят до имотите, които непълнолетният е придобил с труда си.

90. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

90. При противоречие в интересите на родителите и децата околийският съдия назначава особен представител на последните.

91. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

91. Когато поведението на родителя представлява опасност за правилното възпитание на детето, околийският съдия, по искане на прокурора или на близки на детето, може да вземе надлежните мерки в интерес на детето и ако е необходимо да го настани в подходящо място.

92. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

92. Родителят се лишава по право от родителски права, когато той е осъден за разврат или за престъпление извършено спрямо личността на някое от своите деца, за което се предвижда наказание лишаване от свобода повече от една година.

Лишаването от родителски права настъпва по право и когато родителят бъде поставен под пълно или ограничено запрещение.

93. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

93. Родителят може да бъде лишен от родителски права когато ги упражнява във вреда на децата, когато бъде осъден за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода не по-малко от пет години или когато се отдаде на порочен живот и с това поставя в опасност интересите на децата.

Лишаването от родителски права се постановява от областния съд по молба на близките на децата или по искане на прокурора.

94. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

94. Родителят, който е лишен от родителски права, може да иска от областния съд да бъде възстановен в тия права.

Възстановяването в правата може да се иска не по-рано от три години, след лишаването, а при осъждане - след като родителят бъде реабилитиран.

При лишаване от родителски права поради запрещение възстановяването на правата настъпва по право с отменяването на запрещението.

95. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

Е. Настойничество и попечителство

95. В случаите на чл. 92-94 съдът съобщава на общинския народен съвет по местожителството на родителя, за да се отбележи лишаването и последвалото възстановяване в правата в особената за това книга.

96. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1952 г., изм. - Изв., бр. 92 от 1952 г., доп. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., отм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

97. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

96. (Доп. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Когато малолетните деца останат без родители или родителите са лишени от родителски права или са в невъзможност да ги упражняват, органът по настойничеството - им назначава настойник, негов заместник и двама съветници измежду роднините и близките на децата.

Длъжността орган по настойничеството се изпълнява от член на изпълнителния комитет на общинския, съответно районния народен съвет на депутатите на трудещите се, определен от същия комитет или от кмета.

Органът по настойничеството упражнява надзор върху дейността на настойниците и може да определи мястото, където да живее малолетният.

Е. НАСТОЙНИЧЕСТВО И ПОПЕЧИТЕЛСТВО

96. (Изм. - Изв., бр. 92 от 1952 г.) Когато малолетните деца останат без родители или родителите са лишени от родителски права или са в невъзможност да ги упражняват, органа по настойничеството - им назначава настойник, негов заместник и двама съветници измежду роднините и близките на децата.

(Нова ал. 2 - Изв., бр. 92 от 1952 г.) Длъжността орган на настойничеството се изпълнява от член на изпълнителния комитет на общинския, съответно районния народен съвет на депутатите на трудещите се, определен от същия комитет.

(Предишна ал. 2, Изм. - Изв., бр. 92 от 1952 г.) Органа на настойничество упражнява надзор върху дейността на настойниците и може да определи мястото, където да живее малолетният. Когато малолетните деца останат без родители или родителите са лишени от родителски права или са в невъзможност да ги упражняват, органа на настойничество - местният народен съд, а където няма такъв околийският съд - им назначава настойник, негов заместник и двама съветници измежду роднините и близките на децата.

Органа на настойничество упражнява надзор върху дейността на настойниците и може да определи мястото, където да живее малолетният.

96. Когато малолетните деца останат без родители или родителите са лишени от родителски права или са в невъзможност да ги упражняват, настойническият съд - местният народен съд, а където няма такъв околийският съд - им назначава настойник, негов заместник и двама съветници измежду роднините и близките на децата.

Настойническият съд упражнява надзор върху дейността на настойниците и може да определи мястото, където да живее малолетният.

Когато малолетните деца останат без родители или родителите са лишени от родителски права или са в невъзможност да ги упражняват, настойническият съд - местният народен съд, а където няма такъв околийският съд - им назначава настойник, негов заместник и двама съветници измежду роднините и близките на децата.

Настойническият съд упражнява надзор върху дейността на настойниците и може да определи мястото, където да живее малолетният.

98. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

97. (Обн. - ДВ, бр. 182 от 1949 г.) Малолетните деца, които са настанени в обществено възпитателно заведение, имат за настойник управителя на същото.

В тия случаи настойнически дела не се образуват.

97. Малолетните деца, които са настанени в обществено възпитателно заведение, имат за настойник управителя на същото.

В тия случаи настойнически дела не се образуват.

99. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., отм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

98. (Обн. - ДВ, бр. 182 от 1949 г.) Настойникът е длъжен да се грижи за личността на малолетния, да управлява имотите му и да го представлява пред трети лица. Разпоредбата на чл. 89 се прилага съответно и при настойничество.

Настойническият съд може по всяко време да смени настойника, когато интересите на малолетния изискват това.

При противоречие в интересите на настойника и на малолетния и когато настойникът е възпрепятствуван да упражнява длъжностите си, те се изпълняват от заместника му.

98. Настойникът е длъжен да се грижи за личността на малолетния, да управлява имотите му и да го представлява пред трети лица. Разпоредбата на чл. 89 се прилага съответно и при настойничество.

(Изм. - Изв., бр. 92 от 1952 г.) Органа на настойничество може по всяко време да смени настойника, когато интересите на малолетния изискват това.

При противоречие в интересите на настойника и на малолетния и когато настойникът е възпрепятствуван да упражнява длъжностите си, те се изпълняват от заместника му.

98. Настойникът е длъжен да се грижи за личността на малолетния, да управлява имотите му и да го представлява пред трети лица. Разпоредбата на чл. 89 се прилага съответно и при настойничество.

Настойническият съд може по всяко време да смени настойника, когато интересите на малолетния изискват това.

При противоречие в интересите на настойника и на малолетния и когато настойникът е възпрепятствуван да упражнява длъжностите си, те се изпълняват от заместника му.

99. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Когато средствата на малолетния са недостатъчни за издръжката му, настойникът трябва да се обърне към общинския (районния) народен съвет, съответно към кметството за съдействие.

99. Когато средствата на малолетния са недостатъчни за издръжката му, настойникът трябва да се обърне към общинския народен съвет за съдействие.

100. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

100. (Обн. - ДВ, бр. 182 от 1949 г.) Всяка година през м. февруари, а така също когато престанат да изпълняват длъжността си, настойниците дават сметка по настойническото дело за извършеното от тях относно личността и имуществото на малолетния.

Настойническият съд се произнася по сметката и ако констатира нередовности прави потребното за отстраняването им.

100. Всяка година през м. февруари, а така също когато престанат да изпълняват длъжността си, настойниците дават сметка по настойническото дело за извършеното от тях относно личността и имуществото на малолетния.

(Изм. - Изв., бр. 92 от 1952 г.) Органа на настойничество се произнася по сметката и ако констатира нередовно сти прави потребното за отстраняването им.

100. Всяка година през м. февруари, а така също когато престанат да изпълняват длъжността си, настойниците дават сметка по настойническото дело за извършеното от тях относно личността и имуществото на малолетния.

Настойническият съд се произнася по сметката и ако констатира нередовно сти прави потребното за отстраняването им.

101. (Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г., отм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

101. (Изм. - Изв., бр. 92 от 1952 г.) Когато органът по настойничеството намери за уместно, той призовава и близки на детето, за да вземе мнението им преди да се произнесе.

101. (Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г., Изм. - ДВ, бр. 12 от 1952 г.) Когато органа на настойничество намери за уместно, той призовава и близки на детето, за да вземе мнението им преди да се произнесе.

101. (Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Когато настойническият съд намери за уместно, той призовава и близки на детето, за да вземе мнението им преди да се произнесе.

101. Когато настойническият съд намери за уместно, той призовава и близки на детето, за да вземе мнението ими преди да се произнесе.

102. (Изм. - Изв., бр. 50 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., отм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

102. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Когато настойникът без оправдателни причини не се яви пред органа по настойничеството или не представи сметка, последният съставя акт, въз основа на който председателят на изпълкома на общинския (районния) народен съвет издава наказателно постановление за налагане на глоба до 400 лева.

102. Когато настойникът без оправдателни причини не се яви пред настойническия съд или не представи сметка, последният му налага глоба до 10 000 лева.

103. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., изм. - Изв., бр. 50 от 1961 г., отм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

103. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1961 г.) Настойникът не може да задържа у себе си суми принадлежащи на малолетния. Той е длъжен да ги внася в банкови институти или в Държавната спестовна каса. Върху невнесените своевременно суми той дължи законна лихва.

Народният съд по искане на органа по настойничеството издава въз основа на чл. 237, б. "ж" от Гражданския процесуален кодекс изпълнителен лист срещу настойника за всички неотчетени или невнесени суми.

103. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Настойникът не може да задържа у себе си суми принадлежащи на малолетния. Той е длъжен да ги внася в банкови институти или в Държавна спестовна каса. Върху невнесените своевременно суми той дължи законна лихва.

(Изм. - ДВ, бр. 12 от 1952 г.) За всички неотчетени или невнесени суми органа на настойничество издава изпълнителен лист срещу настойника.

103. Настойникът не може да задържа у себе си суми принадлежащи на малолетния. Той е длъжен да ги внася в банкови институти или в Пощенската спестовна каса. Върху невнесените своевременно суми той дължи законна лихва.

(Изм. - ДВ, бр. 12 от 1952 г.) За всички неотчетени или невнесени суми органа на настойничество издава изпълнителен лист срещу настойника.

103. Настойникът не може да задържа у себе си суми принадлежащи на малолетния. Той е длъжен да ги внася в банкови институти или в Пощенската спестовна каса. Върху невнесените своевременно суми той дължи законна лихва.

За всички неотчетени или невнесени суми настойническият съд издава изпълнителен лист срещу настойника.

104. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

104. (Обн. - ДВ, бр. 182 от 1949 г.) С навършването на 14-годишна възраст децата се освобождават по право от настойничество и настойническият съд им назначава попечител.

104. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1952 г.) С навършването на 14-годишна възраст децата се освобождават по право от настойничество и органа на настойничество им назначава попечител.

104. С навършването на 14-годишна възраст децата се освобождават по право от настойничество и настойническият съд им назначава попечител.

105. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

105. (Обн. - ДВ, бр. 182 от 1949 г.) На встъпилия в брак непълнолетен попечител по право е неговият пълнолетен съпруг.

105. На встъпилия в брак непълнолетен попечител по право е неговият пълнолетен съпруг.

106. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

106. (Обн. - ДВ, бр. 182 от 1949 г.) На настанения в обществено-възпитателно заведение непълнолетен попечител по право е управителят на същото.

106. На настанения в обществено-възпитателно заведение непълнолетен попечител по право е управителят на същото.

107. (Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г., отм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

107. (Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) При попечителство се прилагат съответно чл. чл. 84, 89, 90, 96, ал. II и 98, ал. II.

107. (Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) При попечителство се прилагат съответно чл. 84, 89, 90, 96, ал. 2, и 98, ал. 2.

107. При попечителство се прилагат съответно чл. 84, 89, 90, 96, ал. 2 - 98, ал. 2.

108. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

108. (Обн. - ДВ, бр. 182 от 1949 г.) На лица, поставени под пълно запрещение, настойническият съд назначава настойник и заместник-настойник и двама съветници, а на поставените под ограничено запрещение - попечител, съгласно разпоредбите на тази глава.

Настойник или попечител по право на такова лице е неговият дееспособен съпруг; ако няма такъв, родителите на лицето упражняват родителски права и задължения, освен ако те са лишени от тия права или са в невъзможност да ги упражняват.

Когато съпругът е настойник или когато родителите упражняват родителски права, настойнически дела не се образуват.

108. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1952 г.) На лица, поставени под пълно запрещение, органа на настойничество назначава настойник и заместник- настойник и двама съветници, а на поставените под ограничено запрещение - попечител, съгласно разпоредбите на тази глава.

Настойник или попечител по право на такова лице е неговия дееспособен съпруг; ако няма такъв, родителите на лицето упражняват родителски права и задължения, освен ако те са лишени от тия права или са в невъзможност да ги упражняват.

Когато съпругът е настойник или когато родителите упражняват родителски права, настойнически дела не се образуват.

108. На лица, поставени под пълно запрещение, настойническият съд назначава настойник и заместник-настойник и двама съветници, а на поставените под ограничено запрещение - попечител, съгласно разпоредбите на тази глава.

Настойник или попечител по право на такова лице е неговия дееспособен съпруг; ако няма такъв, родителите на лицето упражняват родителски права и задължения, освен ако те са лишени от тия права или са в невъзможност да ги упражняват.

Когато съпругът е настойник или когато родителите упражняват родителски права, настойнически дела не се образуват.

109. (Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г., изм. - Изв., бр. 90 от 1955 г., отм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

109. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1955 г.) Не могат да бъдат настойници и попечители:

1) Недееспособните.

2) Лишените от родителски или настойнически права.

3) Лицата, които поради физическа или душевна болест, алкохолизъм, безчестен живот, противоречие с интересите на поставените под настойничество или попечителство или друга причина не са в състояние да упражняват надлежно свързаните с настойничеството функции и задължения.

109. (Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г., Изм. - Изв., бр. 90 от 1955 г.) Не могат да бъдат настойници и попечители:

1. Недееспособните;

2. Лишените от родителски или настойнически права

3. Лицата, които поради физическа или душевна болест, алкохолизъм, безчестен живот, противоречие с интересите на поставените под настойничество или попечителство или друга причина не са в състояние да упражнят надлежно свързаните с настойночеството функции и задължения;

109. (Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Не могат да бъдат настойници и попечители:

1) недееспособните;

2) чуждите граждани;

3) глухонемите;

4) лишените от права с присъда;

5) лицата, интересите на които са противоречиви с интересите на поставените под настойничество и попечителство;

6) лица с фашистки прояви.

109. Не могат да бъдат настойици и попечители:

1) недееспособните;

2) чуждите граждани;

3) глухонемите;

4) лишените от права с присъда;

5) лицата, интересите на които са противоречиви с интересите на поставените под настойничество и попечителство;

6) лица с фашистки прояви.

110. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

Ж. Издръжка

110. (Обн. - ДВ, бр. 182 от 1949 г.) Настойническият съд може да освободи настойника или попечителя от тази длъжност, когато изпълнението й се явява крайно обременително за тях поради старост, болест, служебни задължения и пр.

110. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1952 г.) Органа на настойничество може да освободи настойника или попечителя, от тази длъжност, когато изпълнението й се явява крайно обременително за тях поради старост, болест, служебни задължения и пр.

110. Настойническият съд може да освободи настойника или попечителя, от тази длъжност, когато изпълнението й се явява крайно обременително за тях поради старост, болест, служебни задължения и пр.

111. (Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

3. АКТОВЕ ЗА ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ

Ж. ИЗДРЪЖКА

111. (Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Родителите са длъжни да издържат своите деца, които не са навършили 18-годишна възраст и не са встъпили в брак.

Когато децата нямат родители, не могат да се издържат от имотите си и са нетрудоспособни издръжката се дължи от пълнолетните братя и сестри.

111. Родителите са длъжни да издържат своите деца, които не са навършили 18-годишна възраст и не са всъпили в брак.

Когато децата нямат родители, не могат да се издържат от имотите си и са нетрудоспособни издръжката се дължи от пълнолетните братя и сестри.

112. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

112. Издръжка се дължи и между съпрузи, както и между възходящи и низходящи роднини, но само в полза на оня, който не може да се издържа от имотите си и е нетрудоспособен.

113. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

113. Издръжката се дължи преди всичко от съпруга, а след това от най-близкия роднина; при еднаква степен на родство с възходящи и с низходящи, издръжка се дължи от низходящите.

114. Ако задълженият да дава издръжка няма възможност да я доставя изцяло или от части, задължението за съответната част тежи върху следващия най-близък от задължените роднини.

114. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

115. Лишените от родителски права не се освобождават от задължението да дават издръжка на децата си, но те не могат да искат издръжка от последните, освен в случаите на чл. 92, ал. 2.

115. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

116. При развод издръжка се дължи само от съпруга, по чиято вина е постановен разводът, а при недействителност на брака - от съпруга, който е бил недобросъвестен при сключването му. Ако разводът е постановен по вина на двамата съпрузи или ако и двамата са били недобросъвестни, издръжка не се дължи.

При развод, допуснат без вина поради болест, здравият съпруг дължи издръжка на болния, ако последният не може да се издържа от имотите си и е нетрудоспособен.

(Доб. - Изв., бр. 12 от 1951 г.) Във всички случаи издръжка се дължи най-много до три години след развода

116. При развод издръжка се дължи само от съпруга, по чиято вина е постановен разводът, а при недействителност на брака - от съпруга, който е бил недобросъвестен при сключването му. Ако разводът е постановен по вина на двамата съпрузи или ако и двамата са били недобросъвестни, издръжка не се дължи.

При развод, допуснат без вина поради болест, здравият съпруг дължи издръжка на болния, ако последният не може да се издържа от имотите си и е нетрудоспособен.

116. (Доп. - Изв., бр. 12 от 1951 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

117. (Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Няма право на издръжка лицето, което се е провинило тежко срещу оня, който дължи издръжката или срещу негов низходящ, възходящ или съпруг.

117. Няма право на издръжка лицето, което се е провинило тежко срещу ония, който дължи издръжката или срещу негов низходящ, възходящ или съпруг.

117. (Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

118. Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, на което тя се дължи, и според възможността на лицето, което я дължи, но родителят не може да откаже издръжка на децата си под предлог, че не може да я даде.

118. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

119. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

119. Когато няколко лица от една и съща степен са задължени да дадат издръжка, задължението се разделя между тях съразмерно с възможностите им.

(Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Държавата поема грижата за издръжката на останалите без родители и близки роднини лица, които не могат да се издържат от имотите си и са нетрудоспособни.

119. Когато няколко лица от една и съща степен са задължени да дадат издръжка, задължението се разделя между тях съразмерно с възможностите им.

Държавата поема грижата за издръжка на останалите без родители и близки роднини ненавършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от имотите си и са нетрудоспособни.

120. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

120. Издръжка за минало време може да се иска най-много за три месеца преди завеждането на иска.

Отказ от издръжка за бъдеще време е недействителен.

121. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

З. Актове за гражданско състояние

121. Влязло в законна сила решение по дело за издръжка може да бъде изменявано по иск на една от страните, ако обстоятелствата, въз основа на които е била определена издръжката, са се изменили.

(Отм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Във всички случаи, когато размерът на заплатата, надницата или пенсията на осъдения длъжник бъде изменен по силата на законно разпореждане, присъдената за издръжка сума се изменя от съдията-изпълнител съразмерно.

121. Влязло в законна сила решение по дело за издръжка може да бъде изменявано по иск на една от страните, ако обстоятелствата, въз основа на които е била определена издръжката, са се изменили.

Във всички случаи, когато размерът на заплатата, надницата или пенсията на осъдения длъжник бъде изменен по силата на законно разпореждане, присъдената за издръжка сума се изменя от съдията-изпълнител съразмерно.

122. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., отм. - бр. 67 от 1999 г.)

АКТОВЕ ЗА ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ

122. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Актовете за раждане, женитба и смърт, както и актовете за мъртвородени деца се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общината (района), съответно кметството, където тия събития са се случили.

(Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Службата на длъжностното лице по гражданското състояние се изпълнява от председателите на общинските (районните) народни съвети, съответно от кметовете, или от други длъжностни лица, на които те са възложили тази служба.

122. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Актовете за раждане, женитба и смърт, както и актовете за мъртвородени деца се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общината (района), съответно кметството, където тия събития са се случили.

(Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Службата на длъжностното лице по гражданското състояние се изпълнява от председателите на общинските (районните) народни съвети, съответно от кметовете, или от други длъжностни лица, на които те са възложили тази служба.

З. АКТОВЕ ЗА ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ

122. Актовете за раждане, женитба и смърт, както и актовете за мъртвородени деца се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общината, където тия събития са се случили.

Службата на длъжностно лице по гражданско състояние се изпълнява от председателите на общинските народни съвети или от други длъжностни лица, на които те са възложили тази служба.

123. (Отм. - ДВ, бр. 67 от 1999 г.)

123. Актовете за гражданско състояние на военни лица, които се намират в поход, и на лица, които съпровождат войската, се съставят съгласно военните правилници.

За раждания, женитби и смърт, станали при пътувания по море, началникът на кораба изпълнява службата на длъжностно лице по гражданското състояние.

За български граждани в чужбина актовете за гражданско състояние може да се съставят освен от чуждестранните органи и от консулските или дипломатическите представители на републиката.

124. (Отм. - ДВ, бр. 67 от 1999 г.)

124. Актовете за гражданско състояние, съставени по установения ред, съставляват пълно доказателство за това, което длъжностното лице е отбелязало, че е станало пред него, до доказване на тяхната неистинност по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(Ал.2,попр. - ДВ,бр.193 от 1949 г.)Заявленията на лицата,които участват при съставянето на акта,доколкото се отнася до обстоятелства,които трябва да бъдат вписани,имат достоверност до доказване на противното.

124. Актовете за гражданско състояние, съставени по установения ред, съставляват пълно доказателство за това, което длъжностното лице е отбелязало, че е станало пред него, до доказване на тяхнат неистиност по реда на закона за гражданско съпроизводство.

(Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Заявленията на лицата, които участват при съатавянето на акта, доколкото се отнася до обстоятелства, които трябва да бъдат вписани, имат достоверност до доказване на противното.

124. Актовете за гражданско състояние, съставени по установения ред, съставляват пълно доказателство за това, което длъжностното лице е отбелязало, че е станало пред него, до доказване на тяхнат неистиност по реда на закона за гражданско съпроизводство.

Заявленията на лицата, които участват при съатавянето на акто, доколкото се отнася до обстоятелства, които трябва да бъдат вписани, имат достоверност до доказване на противното.

125. (Отм. - ДВ, бр. 67 от 1999 г.)

125.(Попр. - ДВ,бр.193 от 1949г.) Регистрите за гражданско състояние са публични; длъжностните лица по гражданското състояние не могат да откажат да дадат извлечение или удостоверение от регистрите.

125. (Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Регистрите за гражданско състояние са публични; длъжностните лица по гражданското състояние не могат да откажат да дадат извлечение или удостоверение от регистрите.

125.(Попр. - ДВ,бр.193 от 1949г.) Регистрите за гражданско състояние са публични; длъжностните лица по гражданското състояние не могат да откажат да дадат извлечение или удостоверение от регистрите.

126. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1955 г., отм. - ДВ, бр. 67 от 1999 г.)

126. (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 90 от 1955 г.) Когато съставеният акт за гражданско състояние е изгубен или унищожен, или когато не е съставен акт за раждане или за смърт, районният съд, като призове заинтересуваните лица и изслуша прокурора, може да постанови да се състави такъв акт. В тоя случай събитието може да се установява и със свидетелски показания. Съдът може да събира доказателства и служебно.

126. Когато не е съставен акт за гражданско състояние или съставеният акт е изгубен или унищожен, околийският съдия, след като призове заинтересованите лица и изслуша прокурора, може да постанови да се състави такъв акт.

В тоя случай събитието може да се установява и със свидетелски показания. Съдът може да събира доказателства и служебно.

127. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1951 г., бр. 15 от 1953 г., бр. 50 от 1961 г., отм. - ДВ, бр. 67 от 1999 г.)

127. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1951 г. и бр. 15 от 1953 г.) Явните грешки в актовете за гражданско състояние се поправят по решение на районния съд.

(Ал.2,изм. - Изв., бр. 50 от 1961 г.) Промяна на собственото, бащиното или фамилното име се допуска в случаите и по начина, предвиден в Правилника за водене на регистрите по гражданското състояние.

127. (Изм. - Изв., бр. 15 от 1953 г.) Явните грешки в актовете за гражданско състояние се поправят по решение на народния съд.

Промяна на собствено, бащино или фамилно име се допусща от народния съд само когато то е осмиващо, опозиряващо или обществено неудобно, както и в случаите, когато други важни обстоятелства налагат това.

127. По искане на заинтересованите лица околийският съд може да постанови да се поправят допуснати явни грешки в актовете за гражданско състояние.

(Доб. - Изв., бр. 12 от 1951 г.) Промяна на името (собствено име, презиме или семеино име) се допуска само когато молителят иска да промени едно осмиващо, опозиряващо или обществено неудобно име.

Допуска се и промяна на собственото име на осиновения по молба на осиновителя, подадена най-късно до един месец след осиновяването. Ако осиновеният е навършил 10-годишна възраст, изисква се и неговото съгласие.

127. По искане на заинтересованите лица околийският съд може да постанови да се поправят допуснати явни грешки в актовете за гражданско състояние.

128. (Отм. - ДВ, бр. 67 от 1999 г.)

128. Определението по чл. 126 и 127 не може да се противопостави на ония, които не са взели участие в производството.

129. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., бр. 50 от 1961 г., отм. - ДВ, бр. 67 от

1999 г.)

129. (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 50 от 1961 г.) Всяка промяна в гражданското състояние на лицата, която засяга обстоятелствата, отбелязани в съставен вече акт, се отбелязва отстрани на акта въз основа на влязъл в законна сила съдебен акт.

(Ал.2,изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Отбелязва се и припознаването на извънбрачното дете, извършено с друг акт, а не с акта за раждане, както и обстоятелството, че припознаването се смята за нестанало или когато то е отменено.

129. Всяка промяна в гражданското състояние на лицата, която засяга обстоятелствата отбелязани в съставен вече акт (включително и осиновяването) се отбелязва от страна на акта въз основа на влязъл в законна сила съдебен акт.

(Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Отбелязва се и припознаването на извънбрачно дете, извършено с друг акт, а не с акта за раждане, както и обстоятелството, че припознаването се смята за нестанало (чл. 69, ал. 3) или когато то е отменено.

129. Всяка промяна в гражданското състояние на лицата, която засяга обстоятелствата отбелязани в съставен вече акт (включително и осиновяването) се отбелязва от страна на акта въз основа на влязъл в законна сила съдебен акт.

Отбелязва се и припознаването на извънбрачно дете, извършено вън от акта за раждането, както и обстоятелството, че припознаването се смята за нестанало (чл. 69).

130. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г., отм. - ДВ, бр. 67 от 1999 г.)

130. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Актовете за гражданско състояние се съставят по реда и във формата, предвидени в правилниците за водене на регистрите за гражданско състояние, съставени от министъра на правосъдието.

130. Актовете за гражданско състояние се съставят по реда и във формата, предвидени в правилниците за водене на регистрите за гражданско състояние, съставени от министъра на правосъдието в съгласие с министъра на вътрешните работи.

III. ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

131. Юридическите лица са носители на права и задължения.

Те придобиват права и задължения чрез своите органи.

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

131. Юридическите лица са носители на права и задължения.

Те придобиват права и задължения чрез своите органи.

132. Юридическите лица имат своето седалище там, където се намира управлението им.

132. (Попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Юридическите лица имат своето седалище там, където се намира управлението им.

132. Юридическите лица имат свое седалище там, където се намира управлението им.

133. Държавните предприятия, кооперациите и другите юридически лица със стопанска цел се уреждат с особени закони.

ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ

СДРУЖЕНИЯ

134. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1989 г.) Сдружението придобива качеството на юридическо лице с вписване в предназначения за това регистър при окръжния съд.

ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ

СДРУЖЕНИЯ

135. След като едно сдружение е вписано в надлежния регистър под известно име, друго такова под същото име в същото населено място, макар и с нееднаква цел, не може да се впише.

136. Вписването на сдружението става по молба на управителния съвет, към която трябва да се приложат решението за основаването му и устава на същото, подписан от основателите, както и доказателства, че са изпълнени изискванията на особените закони за съществуването на сдружението.

Препис от молбата и от приложенията се изпращат на прокурора, който в месечен срок може да направи възражения.

Съдът се произнася по молбата, след като изслуша явилите се членове на управителния съвет и прокурора.

137. Вписването на сдружението трябва да съдържа разпоредбите на устава, посочени в чл. 138, и имената на членовете на управителния съвет. Вписват се и всички последвали промени.

Промените в подлежащите на вписване обстоятелства не могат да се противопоставят на трети добросъвестни лица преди вписването им.

138. Сдруженията се управляват по устав, който трябва да съдържа разпоредби относно: името, целта, средствата, устройството ,срока за съществуването, ако има такъв, начина на представляването, на свикването на общото събрание, на оповестяване на дневния ред и начина за приемане на нови членове и прекратяване на членството и реда за определяне на членския внос.

139. Общото събрание на членовете е върховен орган на сдружението. То се свиква от управителния съвет в случаите и по начина, предвидени в устава, или по искане на една десета от членовете. Ако в последния случай управителният съвет не свика общото събрание в двенеделен срок, то се свиква от районния съдия.

Общото събрание се състои от делегати, когато уставът предвижда това.

140. Общото събрание се счита законно, ако присъствуват най-малко половината от всички членове или делегати. Ако не се яви нужното число, събранието се отлага за един час по-късно при същия дневен ред и се счита законно, колкото и членове и делегати да се явят.

141. В общото събрание всеки член или делегат има право на един глас. Не се допуска гласуване с пълномощие.

Решенията в общото събрание се вземат с мнозинство на гласовете, но за изменение на устава, за прекратяване на сдружението или за сливането му с друго е необходимо мнозинство 2/3 от присъствуващите.

По въпроси, които не са били предварително вписани в дневния ред и надлежно оповестени, не могат да се вземат решения.

Това не важи за отстраняване на членовете на управителния съвет и за избиране на нови членове вместо тях.

142. Никой член няма право да гласува при решаване на въпроси, отнасящи се до него, неговия съпруг, неговите низходящи и възходящи роднини, както и до роднините му по съребрена линия и по сватовство до втора степен.

143. Решенията на общите събрания, които противоречат на закона или на устава, могат да бъдат отменявани от държавния орган, под надзора на който се намира юридическото лице. Тази разпоредба не се отнася до политическите партии.

144. Управителният съвет се състои най-малко от трима членове и се избира от общото събрание най-много за три години.

Той управлява работите на сдружението и го представлява съгласно устава.

145. До избиране на нов управителен съвет старият управителен съвет продължава да изпълнява своите функции.

146. (Ал. 1,изм. - ДВ, бр. 46 от 1989 г.) Освен по решение на общото събрание сдружението се прекратява и с решение на окръжния съд: а) ако в продължение на три месеца остане с по-малко членове, отколкото са нужни според устава за образуване на управителния съвет; б) ако дейността му е противна на закона, на устава или на държавния и обществен ред и в) ако стане неплатежоспособно.

Съдът се произнася, след като изслуша и прокурора.

146. Освен по решение на общото събрание, сдружението се прекратява и с решение на околийския съд:

а) ако в продължение на три месеца остане с по-малко членове, отколкото са нужни според устава за образуване на управителен съвет;

б) ако дейността му е противна на закона, на устава или на държавния и обществен ред и

в) ако стане неплатежоспособно.

Съдът се произнася след като изслуша и прокурора.

147. Прекратяването на сдружението се вписва служебно, когато то е постановено от съда, и по съобщение на управителния съвет - в останалите случаи.

148. След прекратяването на сдружението имуществото му се предава на държавата.

Държавата отговаря за задълженията на сдружението до размера на полученото имущество.

ФОНДАЦИИ

149. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.; ДВ, бр. 46 от 1989 г.) Фондацията се учредява с акт за дарение или със завещание, в който се посочват целта и имуществото на фондацията. Тя придобива качеството на юридическа личност с вписването й в регистъра на окръжния съд. Устройството и начинът на представляването й се уреждат с учредителния акт.

ФОНДАЦИИ

150. Вписването става въз основа на същия акт, а ако той не съдържа необходимите данни, те се посочват от надлежния според целта на фондацията, министър.

151. Министърът упражнява надзор и следи за използуването на имуществото на фондацията, според предназначението му.

152. Министърът може, след като изслуша управителния орган на фондацията, да измени устройството или да смени управителите, ако това изменение се налага за запазване имуществото или за постигане целта на фондацията.

Той може по същия ред да измени и целта на фондацията, ако характерът или обсегът на целта се е изменил дотолкова, че фондацията явно вече не отговаря на волята на учредителя, или ако целта е била вече постигната.

При същите условия и по същия начин може да се отменят или изменят тежестите и условията на фондацията, които пречат за постигането на целта й.

153. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1989 г.) Фондацията се прекратява от окръжния съд, когато целта й е станала непостижима или противна на законите или на държавния и обществен ред.

153. Фондацията се прекратява от околийския съд, когато целта й е станала непостижима или противна на законите или на държавния и обществен ред.

154. Относно прекратяването на фондациите се прилагат разпоредбите на чл. 147 и 148.

IV. ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

131. Юридическите лица са носители на права и задължения.

Те придобиват права и задължения чрез своите органи.

132. Юридическите лица имат своето седалище там, където се намира управлението им.

133. Държавните предприятия, кооперациите и другите юридически лица със стопанска цел се уреждат с особени закони.

133а. (Нов - ДВ, бр. 15 от 1994 г.) Юридическите лица с нестопанска цел, които извършват дейност, присъща на изповедание, или осъществяват религиозна или религиознопросветна дейност, се регистрират по реда на тази глава, след съгласие на Министерския съвет.

ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ

Общи разпоредби

131. Юридическите лица са носители на права и задължения.

Те придобиват права и задължения чрез своите органи.

132. Юридическите лица имат своето седалище там, където се намира управлението им.

133. Държавните предприятия, кооперациите и другите юридически лица със стопанска цел се уреждат с особени закони.

133а. (Нов - ДВ, бр. 15 от 1994 г., отм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.)

ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ

Сдружения

СДРУЖЕНИЯ

134. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)

135. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)

136. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)

137. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)

138. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)

139. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)

140. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)

141. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)

142. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)

143. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)

144. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)

145. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)

146. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1989 г., отм. - бр. 81 от 2000 г.)

147. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)

148. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)

Фондации

149. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)

150. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)

151. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)

152. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)

153. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)

154. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.)

134. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1989 г.) Сдружението придобива качеството на юридическо лице с вписване в предназначения за това регистър при окръжния съд.

135. След като едно сдружение е вписано в надлежния регистър под известно име, друго такова под същото име в същото населено място, макар и с нееднаква цел, не може да се впише.

136. Вписването на сдружението става по молба на управителния съвет, към която трябва да се приложат решението за основаването му и устава на същото, подписан от основателите, както и доказателства, че са изпълнени изискванията на особените закони за съществуването на сдружението.

Препис от молбата и от приложенията се изпращат на прокурора, който в месечен срок може да направи възражения.

Съдът се произнася по молбата, след като изслуша явилите се членове на управителния съвет и прокурора.

137. Вписването на сдружението трябва да съдържа разпоредбите на устава, посочени в чл. 138, и имената на членовете на управителния съвет. Вписват се и всички последвали промени.

Промените в подлежащите на вписване обстоятелства не могат да се противопоставят на трети добросъвестни лица преди вписването им.

138. Сдруженията се управляват по устав, който трябва да съдържа разпоредби относно: името, целта, средствата, устройството ,срока за съществуването, ако има такъв, начина на представляването, на свикването на общото събрание, на оповестяване на дневния ред и начина за приемане на нови членове и прекратяване на членството и реда за определяне на членския внос.

139. Общото събрание на членовете е върховен орган на сдружението. То се свиква от управителния съвет в случаите и по начина, предвидени в устава, или по искане на една десета от членовете. Ако в последния случай управителният съвет не свика общото събрание в двенеделен срок, то се свиква от районния съдия.

Общото събрание се състои от делегати, когато уставът предвижда това.

140. Общото събрание се счита законно, ако присъствуват най-малко половината от всички членове или делегати. Ако не се яви нужното число, събранието се отлага за един час по-късно при същия дневен ред и се счита законно, колкото и членове и делегати да се явят.

141. В общото събрание всеки член или делегат има право на един глас. Не се допуска гласуване с пълномощие.

Решенията в общото събрание се вземат с мнозинство на гласовете, но за изменение на устава, за прекратяване на сдружението или за сливането му с друго е необходимо мнозинство 2/3 от присъствуващите.

По въпроси, които не са били предварително вписани в дневния ред и надлежно оповестени, не могат да се вземат решения.

Това не важи за отстраняване на членовете на управителния съвет и за избиране на нови членове вместо тях.

142. Никой член няма право да гласува при решаване на въпроси, отнасящи се до него, неговия съпруг, неговите низходящи и възходящи роднини, както и до роднините му по съребрена линия и по сватовство до втора степен.

143. Решенията на общите събрания, които противоречат на закона или на устава, могат да бъдат отменявани от държавния орган, под надзора на който се намира юридическото лице. Тази разпоредба не се отнася до политическите партии.

144. Управителният съвет се състои най-малко от трима членове и се избира от общото събрание най-много за три години.

Той управлява работите на сдружението и го представлява съгласно устава.

145. До избиране на нов управителен съвет старият управителен съвет продължава да изпълнява своите функции.

146. (Ал. 1,изм. - ДВ, бр. 46 от 1989 г.) Освен по решение на общото събрание сдружението се прекратява и с решение на окръжния съд: а) ако в продължение на три месеца остане с по-малко членове, отколкото са нужни според устава за образуване на управителния съвет; б) ако дейността му е противна на закона, на устава или на държавния и обществен ред и в) ако стане неплатежоспособно.

Съдът се произнася, след като изслуша и прокурора.

147. Прекратяването на сдружението се вписва служебно, когато то е постановено от съда, и по съобщение на управителния съвет - в останалите случаи.

148. След прекратяването на сдружението имуществото му се предава на държавата.

Държавата отговаря за задълженията на сдружението до размера на полученото имущество.

ФОНДАЦИИ

149. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.; ДВ, бр. 46 от 1989 г.) Фондацията се учредява с акт за дарение или със завещание, в който се посочват целта и имуществото на фондацията. Тя придобива качеството на юридическа личност с вписването й в регистъра на окръжния съд. Устройството и начинът на представляването й се уреждат с учредителния акт.

150. Вписването става въз основа на същия акт, а ако той не съдържа необходимите данни, те се посочват от надлежния според целта на фондацията, министър.

151. Министърът упражнява надзор и следи за използуването на имуществото на фондацията, според предназначението му.

152. Министърът може, след като изслуша управителния орган на фондацията, да измени устройството или да смени управителите, ако това изменение се налага за запазване имуществото или за постигане целта на фондацията.

Той може по същия ред да измени и целта на фондацията, ако характерът или обсегът на целта се е изменил дотолкова, че фондацията явно вече не отговаря на волята на учредителя, или ако целта е била вече постигната.

При същите условия и по същия начин може да се отменят или изменят тежестите и условията на фондацията, които пречат за постигането на целта й.

153. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1989 г.) Фондацията се прекратява от окръжния съд, когато целта й е станала непостижима или противна на законите или на държавния и обществен ред.

154. Относно прекратяването на фондациите се прилагат разпоредбите на чл. 147 и 148.

IV. ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

155. За лицата, които в деня на влизането на този закон в сила са навършили 18 години, но не са навършили 21 години, сроковете за упражняване на права, които зависят от навършването на пълнолетието, започват да текат от този ден.

156. За действия, извършени преди влизането на този закон в сила от ненавършили 21 години и от поставените под пълно или ограничено запрещение, се прилагат разпоредбите, които са били в сила преди това.

157. Сдружения, които са придобили качеството на юридически лица преди влизането на този закон в сила, запазват това качество.

158. Действителността на брак, сключен преди 27 май 1945 година, се определя според разпорежданията, които са били в сила при сключването му.

Не може да се иска обявяване недействителност на брак, сключен преди влизането на Закона за брака в сила, на основание, каквото не се предвижда в него.

Граждански брак, сключен в чужбина преди влизането на същия закон в сила, е действителен само ако на 27 май 1945 година съпрузите са водили съпружески живот.

159. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Отмяната на членове 45 и 46, както и изменението на чл. 47 важат и за браковете, сключени преди влизането в сила на настоящите изменения. Висящите в съдилищата дела по отменените основания се разглеждат съгласно чл. 47.

(Ал 2. отм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.)

(Нова - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Тригодишната давност по чл. 66, ал. 2 се прилага и относно заварените от този закон случаи.

159. Основанията за развод, предвидени в закона за брака, важат и за бракове, сключени преди влизането му в сила.

Когато преди влизането на същия закон в сила е възникнало основание за развод по действуващото тогава право, разводът се допуска само ако то е основание за развод или за обявяване недействителност на брак по Закона за брака.

160. (Отм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.)

160. Развод на основание чл. 36 от Закона за брака се допуска само ако искът е предявен до влизане в сила на настоящия закон.

161. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Разпоредбата на чл. 52 се прилага и за ония имущества, които са придобити през време на брака до влизането на Наредбата-закон за брака в сила, ако разводът се постанови след тази дата.

161. Разпоредбата на чл. 52 се прилага и за ония имущества, които са придобити през време на брака до влизането на този закон в сила, ако разводът се постанови след тази дата.

162. По несвършените при влизането на този закон в сила дела, образувани по искове за отменяване на осиновявания се прилагат разпоредбите на досегашния закон. Но ал. 3 на чл. 83 от този закон се прилага и по тия дела. Същото важи и по делата за лишаване от родителска власт.

163. Функциите, които законите възлагат върху роднинския съвет, се изпълняват от органа по настойничеството.

Когато районният съд трябва да вземе предварително решение и като орган по настойничеството, той разрешава въпроса едновременно.

164. С влизане на този закон в сила се възстановява дееспособността на лицата, които са поставени под ограничено запрещение поради разточителство.

165. Този закон влиза в сила един месец след обнародването му и отменя: Закона за лицата, Наредбата-закон за задълженията за издръжка, Закона за изчезналите военни и граждански лица през време на последните войни и смутове от 17 март 1926 година, Закона за извънбрачните деца и осиновяването, Закона за настойничеството, Закона за юридическите лица, Постановлението на Министерския съвет относно безследно изчезналите, публикувано в ДВ, бр. 101 от 1944 година, и Закона за брака, с изключение на § 5-9 от особените разпоредби от същия закон, които остават в сила.

V. ИЗМЕНЕНИЕ НА ДРУГИ ЗАКОНИ

а) По Закона за задълженията и договорите

§ 1. След чл. 212 се прибавя следният нов:

"Чл. 212а. Актовете, които едно лице е извършило преди да бъде поставено под пълно запрещение, могат да бъдат унищожени, ако причината за запрещението е съществувала по времето, когато тези актове са били извършени, и то ако от естеството на договора от голямата повреда, която произлиза или може да произлезе от него за запретения или от всяко друго обстоятелство, се установява недобросъвестността на оня, който е сключил договора със запретения.

След смъртта на едно лице извършените от него актове не могат да се оборват по причина на слабоумие, освен ако запрещението е било поискано преди смъртта му или ако доказателството за слабоумието произлиза от същия акт, който се оборва.".

б) По Закона за привилегиите и ипотеките

§ 2. Към чл. 15 се прибавя нова точка:

"3а. от задължения за издръжка.".

в) По Наказателния закон

§ 3. След чл. 284 се прибавя нов:

"Чл. 284а. Осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, който умишлено забави да изпълни задълженията си повече от 3 месеца, се наказва с лишение от свобода до две години и глоба до 50 000 лв., или с едно от тия наказания.

Същото наказание се налага и на този, който умишлено се постави в невъзможност да дава издръжка било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си или по друг начин.

Наказателното преследване се възбужда само по тъжба на пострадалия.".

г) По Закона за гражданското съдопроизводство

§ 4. Чл. 11, ал. 2 до ал. 5, се изменят така:

"За малолетните и поставени под пълно запрещение искат и отговарят пред съд техните законни представители.

Непълнолетните и ограничено запретените искат и отговарят пред съд с участието на своите родители или попечители.

(Ал. 4 попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Непълнолетните могат да искат и да отговарят сами пред съда по спорове, които се отнасят до това, което са придобили с труда си.".

§ 5. Към чл. 54 се прибавя нова алинея:

"Искът за издръжка може да бъде предявен и по местожителството на ищеца.".

§ 6. След чл. 594а се прибавя нов член:

"594б. Съдебното мито по искове за издръжка се присъжда при постановяването на решението върху присъдените платежи за една година, а ако искът бъде отхвърлен - в размер до 5 000 лв.".

§ 7. В чл. 879 думите "длъжникът има своето местожителство" се заменят с думите "осъденият има своето местожителство, а ако той няма такова в страната - по местожителството на молителя.".

§ 8. След чл. 914 се прибавя:

"Г л а в а IIIа

ОБЯВЯВАНЕ НА ОТСЪСТВИЕ И СМЪРТ

Чл. 915. Молбите за обявяване отсъствието или смъртта на едно лице са подсъдни на околийския съд по последното местожителство на изчезналия, а при липса на такова - по мястото, където лицето е живяло напоследък.

В молбата трябва да се посочат и предполагаемите наследници на отсъствуващия и неговия пълномощник или законен представител, ако има такива.

Чл. 916. След постъпване на молбата за обявяване на отсъствието съдът разпорежда да се съберат сведения по нея от общинския народен съвет и от народната милиция по последното местожителство на изчезналия и по друг подходящ начин.

Извлечение от молбата се изпраща на общинския народен съвет по последното жилище на отсъствуващия за разгласяване. Това извлечение се връчва и на лицата по чл. 915, ал. 2.

Чл. 917. Съдът се произнася по молбата за обявяване отсъствието или смъртта, с участието на прокурора, след като изслуша лицата, посочени в чл. 915, ал. 2, и други заинтересовани.

Въз основа на решението, с което е обявена смъртта на едно лице, се съставя акт за смъртта в последното местожителство на лицето.

Чл. 918. (Ал. 1 попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) По молба на всеки заинтересован или по искане на прокурора, решението за обявяване на отсъствието или смъртта на едно лице може да бъде отменено или изменено, ако се установи, че отсъствуващият е жив или че точната дата на неговата смърт е различна от тази, обявена от съда.

Искът се предявява срещу страната, която е искала обявяването на отсъствието или смъртта и срещу лицата, които черпят права от съставения акт.

Г л а в а IIIб

ПРОИЗВОДСТВО ПО БРАЧНИ ДЕЛА

(Загл. попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.)

Чл. 919. Искове за развод, за обявяване недействителността на брака и за установяване съществуването или не на брак между страните (брачни искове) са подсъдни на областния съд, в района на който е обикновеното жилище на ответника.

Ако ответникът не живее в страната, искът е подсъден на областния съд, в района на който живее ищецът.

(Ал. 3 попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Непълнолетни, ограничено запретени и поставени под пълно запрещение поради осъждане могат сами да предявят брачни искове и да отговарят по такива.

Чл. 920. Брачни искове могат да бъдат съединени само с иск за издръжка.

Ответникът по брачен иск може да предяви насрещно друг брачен иск или иск за издръжка. Насрещни искове за развод на основание чл. 45, т. 1 и 2, от Закона за лицата и семейството може да се предявят и след изтичане на сроковете за предявяването им.

Чл. 921. Съдът, пред който е предявен искът, определя, по молба на една от страните, привременни мерки относно издръжката и жилището на съпрузите и ползуването от придобитото през брака имущество, както и относно грижата за децата и издръжката им.

Това определение не подлежи на отделно обжалване; но може да бъде изменявано от същия съд.

Чл. 922. Ищецът, чийто брачен иск е отхвърлен, не може да предяви друг брачен иск нито на основанията, които е предявил в делото, нито на основанията, които е могъл да предяви в него или чрез съединение на исковете, ако тия основания са му били известни. Същото важи и по отношение на ответника за основанията, върху които той е могъл да предяви насрещен иск.

Чл. 923. По брачни искове не може да се отвежда свидетел на основание чл. 178; изявленията и признанията на страните, както и силата на частните документи и на другите доказателства се преценяват свободно от съда.

Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да я разпита върху обстоятелствата, поддържани от нея или от противната страна. Ако не се яви без уважителни причини, може да постанови да бъде доведена под стража.

Съдът може да събира доказателства и служебно.

Чл. 924. При постановяване на развода съдът се произнася и по вина на коя от страните той се допуска, макар да не е било направено искане за това.

Решението, с което се обявява недействителността или се прекратява бракът, действува по отношение на всички.

Чл. 924а. В молбата за развод по взаимно съгласие съпрузите трябва да изложат и постигнатото съгласие, относно упражнението на родителските права, издръжката на децата и отношенията на всеки от родителите към тях.

В същата молба те могат да изложат и постигнатото съгласие относно издръжката и имуществените им отношения.

Чл. 924б. Председателят на съда призовава съпрузите не по-рано от един месец след подаването на молбата на помирително заседание, в което те трябва да се явят лично.

(Ал. 2 попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) Ако съпрузите настояват на взетото решение, председателят на съда съставя протокол за това и внася молбата за разглеждане в съдебно заседание, което не може да се състои преди да изтекат 3 месеца от деня на помирителното заседание.

(Ал. 3 попр. - ДВ, бр. 193 от 1949 г.) В случай, че някой от съпрузите не се яви без уважителни причини на помирителното или съдебното заседание, делото се прекратява.

Чл. 924в. След като се убеди, че решението на съпрузите е сериозно и непоколебимо и намери, че постигнатото съгласие по чл. 924а, ал. 1, относно децата е в интерес на последните, съдът допуска развода и одобрява сключените между съпрузите съглашения, посочени в чл. 912а, ал. 2.

Непълнолетните и ограничено запретените могат сами да дадат съгласие за развод, обаче относно съглашенията, засягащи имуществените отношения между съпрузите, задълженията за издръжка и грижите за децата, необходимо е съгласието на техните родители или попечители.

Чл. 924г. Решението за развод по взаимно съгласие, с което е допуснат разводът, не може да се обжалва."

§ 9. Чл. 934-936 се отменят.

Изпълнението на настоящия закон се възлага на министъра на правосъдието.

Преходни разпоредби

§ 1. (Нов - ДВ, бр. 15 от 1994 г.) (1) Вписаните досега юридически лица с нестопанска цел, посочени в чл. 133а, се пререгистрират по искане на техните ръководни органи, направено в срок от три месеца от влизането на този закон в сила, при съгласие на Министерския съвет.

(2) Заличава се вписването и се прекратява дейността на юридически лица с нестопанска цел, които не изпълнят условията по предходната алинея.

Преходни разпоредби

§6. Когато задължението на съпруга да дава издръжка след развода е възникнало преди датата на влизане на този закон в сила и до тази дата са изтекли вече трите години по чл. 116, ал. 3, или за изтичането им е мужен срок по-малък от 3 месеца, считан от същата дата, задължението за издръжка се прекратява след изтичането на 3 месеца от влизането на закона в сила.