Чл. 1. С този закон се определят мерките срещу финансирането на тероризма, както и редът и контролът за тяхното прилагане.
Чл. 2. Целите на този закон са предотвратяване и разкриване на действия на физически лица, юридически лица, групи и организации, насочени към финансиране на тероризма.
Чл. 3. (1) Мерките по този закон са:
1. блокиране на парични средства, финансови активи и друго имущество;
2. забрана за предоставяне на финансови услуги, парични средства, финансови активи или друго имущество.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 19 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2008 г.) Лицата, изпълнили мярка по ал. 1, незабавно уведомяват за това министъра на вътрешните работи, министъра на финансите, председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" и Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
(3) Блокирането по ал. 1 има действие на запор или възбрана.
Чл. 3. (1) Мерките по този закон са:
1. блокиране на парични средства, финансови активи и друго имущество;
2. забрана за предоставяне на финансови услуги, парични средства, финансови активи или друго имущество.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 19 от 2005 г.) Лицата, изпълнили мярка по ал. 1, незабавно уведомяват за това министъра на вътрешните работи, министъра на финансите и Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
(3) Блокирането по ал. 1 има действие на запор или възбрана.
Чл. 3. (1) Мерките по този закон са:
1. блокиране на парични средства, финансови активи и друго имущество;
2. забрана за предоставяне на финансови услуги, парични средства, финансови активи или друго имущество.
(2) Лицата, изпълнили мярка по ал. 1, незабавно уведомяват за това министъра на вътрешните работи и министъра на финансите.
(3) Блокирането по ал. 1 има действие на запор или възбрана.
Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2008 г.) Информацията, необходима за осъществяване целите на този закон, се събира, обработва, систематизира, анализира, съхранява, използва и предоставя от Държавна агенция "Национална сигурност".
Чл. 4. Информацията, необходима за осъществяване целите на този закон, се събира, обработва, систематизира, анализира, съхранява, използва и предоставя от Министерството на вътрешните работи.
Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Организацията на информационния обмен, необходим за осъществяване целите на този закон, се урежда със съвместна инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи, министъра на финансите, председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", председателя на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и главния прокурор на Република България.
Чл. 5. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2008 г.) По предложение на министъра на вътрешните работи, на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или на главния прокурор Министерският съвет с решение приема, допълва и изменя списък на физическите лица, юридическите лица, групите и организациите, спрямо които се прилагат мерките по този закон.
(2) В списъка по ал. 1 се включват:
1. физически лица, юридически лица, групи и организации, посочени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации като свързани с тероризъм или спрямо които са наложени санкции за тероризъм с резолюция на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации;
2. (доп. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) лица, срещу които е образувано наказателно производство за тероризъм, финансиране на тероризъм, набиране или обучаване на отделни лица или групи от хора с цел извършване на тероризъм, образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва тероризъм или финансиране на тероризъм, приготовление към извършване на тероризъм, подправка на официален документ с цел улесняване извършване на тероризъм, явно подбуждане към извършване на тероризъм или закана за извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс.
(3) В списъка по ал. 1 могат да се включат и лица, посочени от компетентните органи на друга държава или на Европейския съюз.
(4) Решението на Министерския съвет по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник" незабавно след приемането му.
(5) Лицата по ал. 2 и 3 могат да обжалват решението на Министерския съвет, с което са включени в списъка по ал. 1, пред Върховния административен съд. Обжалването не спира изпълнението на обжалвания акт.
(6) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2008 г.) Когато основанието за включване на дадено лице в списъка по ал. 1 е отпаднало, министърът на вътрешните работи, председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или главният прокурор по свой почин или по искане на заинтересованите лица в 14-дневен срок от узнаването на основанието за отпадане внася предложение в Министерския съвет за заличаването на това лице от списъка. Решението на Министерския съвет, с което се изменя списъкът, се обнародва по реда на ал. 4.
(7) Препис от решението на Върховния административен съд, с което се уважава жалбата по ал. 5, се изпраща на Министерския съвет, който незабавно извършва необходимите промени. Решението на Министерския съвет, с което се изменя списъкът, се обнародва по реда на ал. 4.
(8) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2008 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Следователите и прокурорите незабавно уведомяват главния прокурор и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", когато образуват наказателно производство за тероризъм, финансиране на тероризъм, набиране или обучаване на отделни лица или групи от хора с цел извършване на тероризъм, образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва тероризъм или финансиране на тероризъм, приготовление към извършване на тероризъм, подправка на официален документ с цел улесняване извършване на тероризъм, явно подбуждане към извършване на тероризъм или закана за извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс.
Чл. 5. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2008 г.) По предложение на министъра на вътрешните работи, на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или на главния прокурор Министерският съвет с решение приема, допълва и изменя списък на физическите лица, юридическите лица, групите и организациите, спрямо които се прилагат мерките по този закон.
(2) В списъка по ал. 1 се включват:
1. физически лица, юридически лица, групи и организации, посочени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации като свързани с тероризъм или спрямо които са наложени санкции за тероризъм с резолюция на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации;
2. лица, срещу които е образувано наказателно производство за тероризъм, финансиране на тероризъм, образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва тероризъм или финансиране на тероризъм, приготовление към извършване на тероризъм, явно подбуждане към извършване на тероризъм или закана за извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс.
(3) В списъка по ал. 1 могат да се включат и лица, посочени от компетентните органи на друга държава или на Европейския съюз.
(4) Решението на Министерския съвет по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник" незабавно след приемането му.
(5) Лицата по ал. 2 и 3 могат да обжалват решението на Министерския съвет, с което са включени в списъка по ал. 1, пред Върховния административен съд. Обжалването не спира изпълнението на обжалвания акт.
(6) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2008 г.) Когато основанието за включване на дадено лице в списъка по ал. 1 е отпаднало, министърът на вътрешните работи, председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или главният прокурор по свой почин или по искане на заинтересованите лица в 14-дневен срок от узнаването на основанието за отпадане внася предложение в Министерския съвет за заличаването на това лице от списъка. Решението на Министерския съвет, с което се изменя списъкът, се обнародва по реда на ал. 4.
(7) Препис от решението на Върховния административен съд, с което се уважава жалбата по ал. 5, се изпраща на Министерския съвет, който незабавно извършва необходимите промени. Решението на Министерския съвет, с което се изменя списъкът, се обнародва по реда на ал. 4.
(8) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2008 г.) Следователите и прокурорите незабавно уведомяват главния прокурор и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", когато образуват наказателно производство за тероризъм, финансиране на тероризъм, образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва тероризъм или финансиране на тероризъм, приготовление към извършване на тероризъм, явно подбуждане към извършване на тероризъм или закана за извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс.
Чл. 5. (1) По предложение на министъра на вътрешните работи или на главния прокурор Министерският съвет с решение приема, допълва и изменя списък на физическите лица, юридическите лица, групите и организациите, спрямо които се прилагат мерките по този закон.
(2) В списъка по ал. 1 се включват:
1. физически лица, юридически лица, групи и организации, посочени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации като свързани с тероризъм или спрямо които са наложени санкции за тероризъм с резолюция на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации;
2. лица, срещу които е образувано наказателно производство за тероризъм, финансиране на тероризъм, образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва тероризъм или финансиране на тероризъм, приготовление към извършване на тероризъм, явно подбуждане към извършване на тероризъм или закана за извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс.
(3) В списъка по ал. 1 могат да се включат и лица, посочени от компетентните органи на друга държава или на Европейския съюз.
(4) Решението на Министерския съвет по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник" незабавно след приемането му.
(5) Лицата по ал. 2 и 3 могат да обжалват решението на Министерския съвет, с което са включени в списъка по ал. 1, пред Върховния административен съд. Обжалването не спира изпълнението на обжалвания акт.
(6) Когато основанието за включване на дадено лице в списъка по ал. 1 е отпаднало, министърът на вътрешните работи или главният прокурор по свой почин или по искане на заинтересованите лица в 14-дневен срок от узнаването на основанието за отпадане внася предложение в Министерския съвет за заличаването на това лице от списъка. Решението на Министерския съвет, с което се изменя списъкът, се обнародва по реда на ал. 4.
(7) Препис от решението на Върховния административен съд, с което се уважава жалбата по ал. 5, се изпраща на Министерския съвет, който незабавно извършва необходимите промени. Решението на Министерския съвет, с което се изменя списъкът, се обнародва по реда на ал. 4.
(8) Следователите и прокурорите незабавно уведомяват главния прокурор, когато образуват наказателно производство за тероризъм, финансиране на тероризъм, образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва тероризъм или финансиране на тероризъм, приготовление към извършване на тероризъм, явно подбуждане към извършване на тероризъм или закана за извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс.
Чл. 6. (1) Блокират се всички парични средства, финансови активи и друго имущество - собственост на лицата, посочени в списъка по чл. 5, независимо в чие владение се намират, както и всички парични средства, финансови активи и друго имущество, намиращи се във владение или държани от лицата, посочени в списъка по чл. 5, с изключение на вещите и правата, срещу които не може да се насочва принудително изпълнение.
(2) Мярката по ал. 1 се прилага и за парични средства, финансови активи и друго имущество, придобити след обнародването на списъка по чл. 5.
(3) Изпълнението на мярката по ал. 1 не спира начисляването на лихви и придобиването на други граждански плодове от блокираните парични средства, финансови активи и друго имущество, като всичко новопридобито също се блокира.
(4) Министърът на финансите може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с блокираните парични средства, финансови активи и друго имущество, когато това е необходимо за:
1. лечение или други неотложни хуманитарни нужди на лицето, чието имущество е блокирано, или на член на неговото семейство;
2. плащане на задължения към държавата;
3. плащане на възнаграждения за положен труд;
4. задължително обществено осигуряване;
5. задоволяване на текущи нужди на физическите лица, включени в списъка по чл. 5, и членовете на техните семейства.
(5) Разрешението по ал. 4 се издава за всеки конкретен случай въз основа на мотивирана молба на заинтересованото лице, а когато се отнася до плащане на задължения към държавата - и по инициатива на министъра на финансите. Министърът на финансите се произнася в срок 48 часа от постъпването на молбата.
(6) Отказът на министъра на финансите да даде разрешение по ал. 4 може да се обжалва пред Върховния административен съд.
Чл. 7. (1) Забранява се на физическите и юридическите лица да предоставят парични средства, финансови активи или друго имущество, както и финансови услуги на лица, включени в списъка по чл. 5, освен с разрешение, издадено при условията и по реда на чл. 6.
(2) Забраната по ал. 1 не се отнася до обикновени дребни сделки за задоволяване на текущи нужди на физическото лице, включено в списъка по чл. 5, или на членовете на неговото семейство.
Чл. 8. (1) Забраняват се сделките с блокирани парични средства, финансови активи и друго имущество на лица, включени в списъка по чл. 5, както и сделките по предоставянето на парични средства, финансови активи и друго имущество на такива лица.
(2) Даденото от страните по сделка, извършена в нарушение на ал. 1, се отнема в полза на държавата.
(3) Искът по ал. 2 се предявява от министъра на финансите по местонахождението на имота или по местоизпълнението на сделката. Ако местоизпълнението на сделката е в чужбина, искът се предявява пред Софийския градски съд.
(4) Ако подлежащите на отнемане парични средства, финансови активи или друго имущество липсват, присъжда се тяхната равностойност.
(5) Третите добросъвестни лица, които претендират самостоятелни права върху блокирани парични средства, финансови активи и друго имущество, могат да предявят претенциите си по исков ред в шестмесечен срок от обнародването в "Държавен вестник" на решението на Министерския съвет за приемане, допълване или изменение на списъка по чл. 5.
Чл. 9. (1) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Всеки, който знае, че дадени операции или сделки са насочени към финансиране на тероризма, е длъжен незабавно да уведоми за това министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".
(2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
(3) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари са длъжни при възникване на съмнение за финансиране на тероризъм да извършат идентифициране на клиентите и проверка на тяхната идентификация по съмнителната операция или сделка по реда на чл. 6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, да съберат информация за сделката или операцията по чл. 7 от същия закон и да уведомят незабавно и дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" преди извършване на операцията или сделката, като забавят нейното осъществяване в рамките на допустимия срок съгласно нормативните актове, уреждащи съответния вид дейност. В тези случаи агенцията упражнява правомощията си по чл. 13 и 18 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
(4) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Задължението за уведомяване по ал. 1 и 3 се отнася и за опита за извършване на операция или сделка, насочена към финансиране на тероризъм, както и за средствата, за които се подозира, че са свързани или са използвани за терористични актове или от терористични организации и терористи.
(5) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2008 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) В случаите, когато забавянето на операцията или сделката е обективно невъзможно, лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари уведомява и Държавна агенция "Национална сигурност" незабавно след извършването й.
(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 92 от 2007 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари включват във вътрешните си правила по чл. 16, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки и клиенти, насочени към финансиране на тероризъм.
(7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 92 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2008 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Разкриването на информация по ал. 3 не може да бъде ограничено по съображения за класифицирана информация, представляваща служебна тайна, банкова или търговска тайна, и не поражда отговорност за нарушаване на други закони.
(8) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2007 г., предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) При условията на ал. 7 не се поражда отговорност и в случаите, при които се установи, че не е извършено престъпление, а операциите и сделките са били законосъобразни.
(9) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2007 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, лицата, които ги управляват и представляват, както и техните служители, не могат да уведомяват своя клиент или трети лица за разкриването на информация по този закон освен в случаите по чл. 14, ал. 2 - 5 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и при спазване на ограниченията по чл. 14, ал. 7 от същия закон.
Чл. 9. (1) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Всеки, който знае, че дадени операции или сделки са насочени към финансиране на тероризма, е длъжен незабавно да уведоми за това министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".
(2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
(3) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари са длъжни при възникнало съмнение за финансиране на тероризъм да уведомят и дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" преди извършването на операцията или сделката, като забавят нейното осъществяване в рамките на допустимия срок съгласно нормативните актове, уреждащи съответния вид дейност. В тези случаи агенцията упражнява правомощията си по чл. 13 и 18 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
(4) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2008 г.) В случаите, когато забавянето на операцията или сделката е обективно невъзможно, лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари уведомява и Държавна агенция "Национална сигурност" незабавно след извършването й.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 92 от 2007 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари включват във вътрешните си правила по чл. 16, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки и клиенти, насочени към финансиране на тероризъм.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 92 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2008 г.) Разкриването на информация по ал. 3 не може да бъде ограничено по съображения за класифицирана информация, представляваща служебна тайна, банкова или търговска тайна, и не поражда отговорност за нарушаване на други закони.
(7) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2007 г.) При условията на ал. 6 не се поражда отговорност и в случаите, при които се установи, че не е извършено престъпление, а операциите и сделките са били законосъобразни.
(8) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2007 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, лицата, които ги управляват и представляват, както и техните служители, не могат да уведомяват своя клиент или трети лица за разкриването на информация по този закон освен в случаите по чл. 14, ал. 2 - 5 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и при спазване на ограниченията по чл. 14, ал. 7 от същия закон.
Чл. 9. (1) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Всеки, който знае, че дадени операции или сделки са насочени към финансиране на тероризма, е длъжен незабавно да уведоми за това министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".
(2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
(3) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари са длъжни при възникнало съмнение за финансиране на тероризъм да уведомят и Държавна агенция "Национална сигурност" преди извършването на операцията или сделката, като забавят нейното осъществяване в рамките на допустимия срок съгласно нормативните актове, уреждащи съответния вид дейност. В тези случаи агенцията упражнява правомощията си по чл. 13, 17 и 22 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
(4) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2008 г.) В случаите, когато забавянето на операцията или сделката е обективно невъзможно, лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари уведомява и Държавна агенция "Национална сигурност" незабавно след извършването й.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 92 от 2007 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари включват във вътрешните си правила по чл. 16, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки и клиенти, насочени към финансиране на тероризъм.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 92 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2008 г.) Разкриването на информация по ал. 3 не може да бъде ограничено по съображения за класифицирана информация, представляваща служебна тайна, банкова или търговска тайна, и не поражда отговорност за нарушаване на други закони.
(7) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2007 г.) При условията на ал. 6 не се поражда отговорност и в случаите, при които се установи, че не е извършено престъпление, а операциите и сделките са били законосъобразни.
(8) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2007 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, лицата, които ги управляват и представляват, както и техните служители, не могат да уведомяват своя клиент или трети лица за разкриването на информация по този закон освен в случаите по чл. 14, ал. 2 - 5 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и при спазване на ограниченията по чл. 14, ал. 7 от същия закон.
Чл. 9. (1) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Всеки, който знае, че дадени операции или сделки са насочени към финансиране на тероризма, е длъжен незабавно да уведоми за това министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".
(2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)
(3) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари са длъжни при възникнало съмнение за финансиране на тероризъм да уведомят и Държавна агенция "Национална сигурност" преди извършването на операцията или сделката, като забавят нейното осъществяване в рамките на допустимия срок съгласно нормативните актове, уреждащи съответния вид дейност. В тези случаи агенцията упражнява правомощията си по чл. 13, 17 и 22 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
(4) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2007 г.) В случаите, когато забавянето на операцията или сделката е обективно невъзможно, лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари уведомява и Агенцията за финансово разузнаване незабавно след извършването й.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 92 от 2007 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари включват във вътрешните си правила по чл. 16, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки и клиенти, насочени към финансиране на тероризъм.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 92 от 2007 г.) Разкриването на информация по ал. 2 и 3 не може да бъде ограничено по съображения за класифицирана информация, представляваща служебна тайна, банкова или търговска тайна, и не поражда отговорност за нарушаване на други закони.
(7) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2007 г.) При условията на ал. 6 не се поражда отговорност и в случаите, при които се установи, че не е извършено престъпление, а операциите и сделките са били законосъобразни.
(8) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2007 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, лицата, които ги управляват и представляват, както и техните служители, не могат да уведомяват своя клиент или трети лица за разкриването на информация по този закон освен в случаите по чл. 14, ал. 2 - 5 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и при спазване на ограниченията по чл. 14, ал. 7 от същия закон.
Чл. 9. (1) Всеки, който знае, че дадени операции или сделки са насочени към финансиране на тероризма, е длъжен незабавно да уведоми за това министъра на вътрешните работи.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г.) Когато при изпълнение на функциите на Агенцията за финансово разузнаване възникне съмнение, че дадени операции или сделки са насочени към финансиране на тероризъм, директорът на агенцията незабавно уведомява министъра на вътрешните работи.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2007 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари са длъжни при възникнало съмнение за финансиране на тероризъм да уведомят и Агенцията за финансово разузнаване преди извършването на операцията или сделката, като забавят нейното осъществяване в рамките на допустимия срок съгласно нормативните актове, уреждащи съответния вид дейност. В тези случаи агенцията упражнява правомощията си по чл. 13, 17 и 22 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
(4) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2007 г.) В случаите, когато забавянето на операцията или сделката е обективно невъзможно, лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари уведомява и Агенцията за финансово разузнаване незабавно след извършването й.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 92 от 2007 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари включват във вътрешните си правила по чл. 16, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки и клиенти, насочени към финансиране на тероризъм.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 92 от 2007 г.) Разкриването на информация по ал. 2 и 3 не може да бъде ограничено по съображения за класифицирана информация, представляваща служебна тайна, банкова или търговска тайна, и не поражда отговорност за нарушаване на други закони.
(7) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2007 г.) При условията на ал. 6 не се поражда отговорност и в случаите, при които се установи, че не е извършено престъпление, а операциите и сделките са били законосъобразни.
(8) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2007 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, лицата, които ги управляват и представляват, както и техните служители, не могат да уведомяват своя клиент или трети лица за разкриването на информация по този закон освен в случаите по чл. 14, ал. 2 - 5 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и при спазване на ограниченията по чл. 14, ал. 7 от същия закон.
Чл. 9. (1) Всеки, който знае, че дадени операции или сделки са насочени към финансиране на тероризма, е длъжен незабавно да уведоми за това министъра на вътрешните работи.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г.) Когато при изпълнение на функциите на Агенцията за финансово разузнаване възникне съмнение, че дадени операции или сделки са насочени към финансиране на тероризъм, директорът на агенцията незабавно уведомява министъра на вътрешните работи.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари са длъжни при възникнало съмнение за финансиране на тероризъм да уведомят и Агенцията за финансово разузнаване. В тези случаи агенцията упражнява правомощията си по чл. 13, 17 и 22 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
(4) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари включват във вътрешните си правила по чл. 16, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки и клиенти, насочени към финансиране на тероризъм.
(5) Разкриването на информация по ал. 2 и 3 не може да бъде ограничено по съображения за класифицирана информация, представляваща служебна тайна, банкова или търговска тайна, и не поражда отговорност за нарушаване на други закони.
Чл. 9. (1) Всеки, който знае, че дадени операции или сделки са насочени към финансиране на тероризма, е длъжен незабавно да уведоми за това министъра на вътрешните работи.
(2) Когато при изпълнение на функциите на Агенция "Бюро за финансово разузнаване" възникне съмнение, че дадени операции или сделки са насочени към финансиране на тероризъм, директорът на агенцията незабавно уведомява министъра на вътрешните работи.
(3) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари са длъжни при възникнало съмнение за финансиране на тероризъм да уведомят и Агенция "Бюро за финансово разузнаване". В тези случаи агенцията упражнява правомощията си по чл. 13, 17 и 22 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
(4) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари включват във вътрешните си правила по чл. 16, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки и клиенти, насочени към финансиране на тероризъм.
(5) Разкриването на информация по ал. 2 и 3 не може да бъде ограничено по съображения за класифицирана информация, представляваща служебна тайна, банкова или търговска тайна, и не поражда отговорност за нарушаване на други закони.
Чл. 9a. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2008 г.) (1) Органите за надзор върху дейността на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари са длъжни да предоставят информация на министъра на вътрешните работи и на Държавна агенция "Национална сигурност", ако при осъществяване на надзорната си дейност установят извършване на операции или сделки, свързани със съмнение за финансиране на тероризъм.
(2) В проверките, извършвани от органите по ал. 1, се включва и проверка на изпълнението на изискванията на този закон от проверяваните лица. При установяване на нарушение органите за надзор уведомяват Държавна агенция "Национална сигурност", като изпращат извлечение от констативния акт в съответната част.
Чл. 9a. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2007 г.) (1) Органите за надзор върху дейността на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари са длъжни да предоставят информация на министъра на вътрешните работи и на Агенцията за финансово разузнаване, ако при осъществяване на надзорната си дейност установят извършване на операции или сделки, свързани със съмнение за финансиране на тероризъм.
(2) В проверките, извършвани от органите по ал. 1, се включва и проверка на изпълнението на изискванията на този закон от проверяваните лица. При установяване на нарушение органите за надзор уведомяват Агенцията за финансово разузнаване, като изпращат извлечение от констативния акт в съответната част.
Чл. 10. (1) Компетентните органи, получили информация във връзка с прилагането на този закон, запазват анонимността на лицата, които са я предоставили.
(2) Информацията, събирана по реда на този закон, се използва само за целите на закона или за противодействие на престъпността.
Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2008 г.) В случаите по чл. 9, ал. 1 и 3 министърът на вътрешните работи или председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" може да издаде писмена заповед за спиране на определена операция или сделка за срок до три работни дни считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта, като за това незабавно уведомява прокуратурата и й предоставя цялата необходима информация.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2008 г.) В неотложни случаи, когато това е единствената възможност за блокиране на парични средства, финансови активи или друго имущество на лице, за което има данни, че се приготвя да извърши терористичен акт, министърът на вътрешните работи или председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" може с писмена заповед да разпореди блокиране на парични средства, финансови активи или друго имущество за срок до 45 работни дни считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта, като за това незабавно уведомява прокуратурата и й предоставя цялата необходима информация.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2008 г.) Заповедите на министъра на вътрешните работи, съответно на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" по ал. 1 и 2 могат да се обжалват пред Върховния административен съд. Върховният административен съд се произнася по жалбата в срок до 24 часа от постъпването й. Обжалването не спира изпълнението.
(4) Лицата, задължени да изпълнят заповедите по ал. 1 и 2, се считат за уведомени от датата на получаване на препис от тях.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2008 г.) Препис от заповедта на министъра на вътрешните работи, съответно на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" по ал. 2 и решението на съда по ал. 3, когато се блокира недвижим имот, се изпраща на съответната служба по вписванията.
Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В случаите по чл. 9, ал. 1 и 3 министърът на вътрешните работи може да издаде писмена заповед за спиране на определена операция или сделка за срок до три работни дни считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта, като за това незабавно уведомява прокуратурата и й предоставя цялата необходима информация.
(2) В неотложни случаи, когато това е единствената възможност за блокиране на парични средства, финансови активи или друго имущество на лице, за което има данни, че се приготвя да извърши терористичен акт, министърът на вътрешните работи може с писмена заповед да разпореди блокиране на парични средства, финансови активи или друго имущество за срок до 45 работни дни считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта, като за това незабавно уведомява прокуратурата и й предоставя цялата необходима информация.
(3) Заповедите на министъра на вътрешните работи по ал. 1 и 2 могат да се обжалват пред Върховния административен съд. Върховният административен съд се произнася по жалбата в срок до 24 часа от постъпването й. Обжалването не спира изпълнението.
(4) Лицата, задължени да изпълнят заповедите по ал. 1 и 2, се считат за уведомени от датата на получаване на препис от тях.
(5) Препис от заповедта на министъра на вътрешните работи по ал. 2 и решението на съда по ал. 3, когато се блокира недвижим имот, се изпраща на съответната служба по вписванията.
Чл. 11. (1) В случаите по чл. 9, ал. 1, 2 и 3 министърът на вътрешните работи може да издаде писмена заповед за спиране на определена операция или сделка за срок до три работни дни считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта, като за това незабавно уведомява прокуратурата и й предоставя цялата необходима информация.
(2) В неотложни случаи, когато това е единствената възможност за блокиране на парични средства, финансови активи или друго имущество на лице, за което има данни, че се приготвя да извърши терористичен акт, министърът на вътрешните работи може с писмена заповед да разпореди блокиране на парични средства, финансови активи или друго имущество за срок до 45 работни дни считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта, като за това незабавно уведомява прокуратурата и й предоставя цялата необходима информация.
(3) Заповедите на министъра на вътрешните работи по ал. 1 и 2 могат да се обжалват пред Върховния административен съд. Върховният административен съд се произнася по жалбата в срок до 24 часа от постъпването й. Обжалването не спира изпълнението.
(4) Лицата, задължени да изпълнят заповедите по ал. 1 и 2, се считат за уведомени от датата на получаване на препис от тях.
(5) Препис от заповедта на министъра на вътрешните работи по ал. 2 и решението на съда по ал. 3, когато се блокира недвижим имот, се изпраща на съответната служба по вписванията.
Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г.) Мерките по чл. 3, ал. 1 се преустановяват в 7-дневен срок от обнародването в "Държавен вестник" на решението на Министерския съвет, с което физическите или юридическите лица, групите и организациите са заличени от списъка, освен ако в този срок Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност представи определение на съда за продължаването им.
Чл. 12. Мерките по чл. 3, ал. 1 се преустановяват от деня, следващ деня на обнародването в "Държавен вестник" на решението на Министерския съвет, с което физическото или юридическото лице, групи и организации са заличени от списъка.
Чл. 13. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2008 г.) Министърът на вътрешните работи, както и председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" обменят информация за целите на предотвратяването и разкриването на действия на физически и юридически лица, насочени към финансиране на тероризма, с компетентните органи на други държави и на международни организации.
Чл. 13. Министърът на вътрешните работи обменя информация за целите на предотвратяването и разкриването на действия на физически и юридически лица, насочени към финансиране на тероризма, с компетентните органи на други държави и на международни организации.
Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Държавна агенция "Национална сигурност" по своя инициатива и при постъпило искане обменя информация по този закон със съответните международни органи и с органи на други държави въз основа на международни договори или при условията на взаимност.
Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г.) Агенцията за финансово разузнаване по своя инициатива и при постъпило искане обменя информация по този закон със съответните международни органи и с органи на други държави въз основа на международни договори или при условията на взаимност.
Чл. 14. Агенция "Бюро за финансово разузнаване" по своя инициатива и при постъпило искане обменя информация по този закон със съответните международни органи и с органи на други държави въз основа на международни договори или при условията на взаимност.
Административнонаказателни разпоредби
Чл. 15. (1) Който извърши или допусне да се извърши нарушение по чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и 3 и чл. 11, ал. 1 и 2, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 лв.
Чл. 16. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на Министерството на вътрешните работи, а наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от упълномощени от него длъжностни лица.
(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Допълнителни разпоредби
§ 1. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Финансови услуги" по смисъла на този закон са: извършване на дейностите по чл. 2, ал. 1 и 2 от Закона за кредитните институции; застрахователни, презастрахователни или свързани със застраховането услуги; публично предлагане на ценни книжа и търговия с ценни книжа; всички форми на управление на парични средства или имущества по занятие; всички форми на управление на колективни инвестиции, управление на осигурителни дружества и фондове; предоставяне и разпространение на финансова информация, обработка на финансови данни и съответния софтуер, произтичащи от доставчици на други финансови услуги, както и консултантски, посреднически, счетоводни и други спомагателни дейности, свързани с описаните по-горе финансови услуги.
§ 1. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Финансови услуги" по смисъла на този закон са: извършване на дейностите по чл. 2, ал. 1 и 2 от Закона за кредитните институции; застрахователни, презастрахователни или свързани със застраховането услуги; публично предлагане на ценни книжа и търговия с ценни книжа; всички форми на управление на парични средства или имущества по занятие; всички форми на управление на колективни инвестиции, управление на осигурителни дружества и фондове; предоставяне и разпространение на финансова информация, обработка на финансови данни и съответния софтуер, произтичащи от доставчици на други финансови услуги, както и консултантски, посреднически, счетоводни и други спомагателни дейности, свързани с описаните по-горе финансови услуги.
§ 1. "Финансови услуги" по смисъла на този закон са: извършване на сделките по чл. 1 и 2 от Закона за банките; застрахователни, презастрахователни или свързани със застраховането услуги; публично предлагане на ценни книжа и търговия с ценни книжа; всички форми на управление на парични средства или имущества по занятие; всички форми на управление на колективни инвестиции, управление на осигурителни дружества и фондове; предоставяне и разпространение на финансова информация, обработка на финансови данни и съответния софтуер, произтичащи от доставчици на други финансови услуги, както и консултантски, посреднически, счетоводни и други спомагателни дейности, свързани с описаните по-горе финансови услуги.
§ 1а. (Нов - ДВ, бр. 57 от 2011 г.) "Финансиране на тероризъм" по смисъла на този закон е прякото или косвеното, незаконното и умишленото предоставяне и/или събиране на парични средства, финансови активи или друго имущество и/или предоставяне на финансови услуги с намерение те да бъдат използвани или със съзнанието, че ще бъдат използвани, изцяло или частично, за извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г.) Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари в срок четири месеца от влизането в сила на този закон допълват вътрешните си правила по чл. 16, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари с критерии за разпознаване на съмнителни операции или сделки и клиенти, насочени към финансиране на тероризма, и ги изпращат на директора на Агенцията за финансово разузнаване за утвърждаване.
§ 2. Лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари в срок четири месеца от влизането в сила на този закон допълват вътрешните си правила по чл. 16, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари с критерии за разпознаване на съмнителни операции или сделки и клиенти, насочени към финансиране на тероризма, и ги изпращат на директора на Агенция "Бюро за финансово разузнаване" за утвърждаване.
§ 3. В § 21 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2003 г. (обн., ДВ, бр. 120 от 2002 г.; попр., бр. 2 от 2003 г.) ал. 1 и 2 се отменят.
§ 4. Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи и на министъра на финансите.
-------------------------
Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 5 февруари 2003 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ
(ОБН. - ДВ, БР. 59 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)
§ 36. Законът влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на § 35, т. 2, която влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
Релевантни актове от Европейското законодателство
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 745/2003 НА КОМИСИЯТА от 28 април 2003 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2580/2001 на Съвета относно специфични мерки, насочени срещу някои физически и юридически лица, с оглед борбата с тероризма
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2580/2001 НА СЪВЕТА от 27 декември 2001 година относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и предприятия
ОБЩА ПОЗИЦИЯ НА СЪВЕТА от 27 декември 2001 година за прилагането на специални мерки за борба с тероризма
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ"
(ОБН. - ДВ, БР. 109 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)
§ 44. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.
Релевантни актове от Европейското законодателство
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 745/2003 НА КОМИСИЯТА от 28 април 2003 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2580/2001 на Съвета относно специфични мерки, насочени срещу някои физически и юридически лица, с оглед борбата с тероризма
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2580/2001 НА СЪВЕТА от 27 декември 2001 година относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и предприятия
ОБЩА ПОЗИЦИЯ НА СЪВЕТА от 27 декември 2001 година за прилагането на специални мерки за борба с тероризма
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 33 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 27.05.2011 Г.)
§ 46. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 21 и § 22, които влизат в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник".
Релевантни актове от Европейското законодателство
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 745/2003 НА КОМИСИЯТА от 28 април 2003 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2580/2001 на Съвета относно специфични мерки, насочени срещу някои физически и юридически лица, с оглед борбата с тероризма
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2580/2001 НА СЪВЕТА от 27 декември 2001 година относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и предприятия
ОБЩА ПОЗИЦИЯ НА СЪВЕТА от 27 декември 2001 година за прилагането на специални мерки за борба с тероризма
