iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline News in English

всичко статии право фирми речник връзки

За бизнеса / Фирми / Обяви / Справочник Галерии

Новини/Анализи/Интервюта/Как да/Научи за/Добри практики/Иновации/Econ пауза/

Региони

Сектори

Начало › За бизнеса › Нормативни актове

ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел I.

Приложно поле и обхват на закона

Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани със:

1. опазването на околната среда за сегашните и бъдещите поколения и защитата на здравето на хората;

2. съхраняването на биологичното разнообразие в съответствие с природната биогеографска характеристика на страната;

3. опазването и ползването на компонентите на околната среда;

4. контрола и управлението на факторите, които увреждат околната среда;

5. осъществяването на контрол върху състоянието на околната среда и източниците на замърсяване;

6. предотвратяването и ограничаването на замърсяването;

7. създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на околната среда;

8. стратегиите, програмите и плановете за опазване на околната среда;

9. събирането и достъпа до информацията за околната среда;

10. икономическата организация на дейностите по опазване на околната среда;

11. правата и задълженията на държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването на околната среда.

Чл. 2. Целите на закона се постигат чрез:

1. регламентиране на режимите за опазване и ползване на компонентите на околната среда;

2. контрол върху състоянието и ползването на компонентите на околната среда и източниците на нейното замърсяване и увреждане;

3. установяване на допустими норми за емисии и за качество на околната среда;

4. управление на компонентите и факторите на околната среда;

5. извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС);

6. издаване на разрешителни за предотвратяване, ограничаване и контрол на замърсяването;

7. обявяване и управление на територии със специален режим на защита;

8. развитие на системата за мониторинг на компонентите на околната среда;

9. въвеждане на икономически регулатори и финансови механизми за управление на околната среда;

10. регламентиране на правата и задълженията на държавата, общините, юридическите и физическите лица.

Чл. 3. Опазването на околната среда се основава на следните принципи:

1. устойчиво развитие;

2. предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве;

3. предимство на предотвратяването на замърсяване пред последващо отстраняване на вредите, причинени от него;

4. участие на обществеността и прозрачност в процеса на вземане на решения в областта на околната среда;

5. информираност на гражданите за състоянието на околната среда;

6. замърсителят плаща за причинените вреди;

7. съхраняване, развитие и опазване на екосистемите и присъщото им биологично разнообразие;

8. възстановяване и подобряване на качеството на околната среда в замърсените и увредените райони;

9. предотвратяване замърсяването и увреждането на чистите райони и на други неблагоприятни въздействия върху тях;

10. интегриране на политиката по опазване на околната среда в секторните и регионалните политики за развитие на икономиката и обществените отношения;

11. достъп до правосъдие по въпроси, отнасящи се до околната среда.

Чл. 4. Компонентите на околната среда са: атмосферният въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафтът, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи.

Чл. 5. Факторите, които замърсяват или увреждат околната среда, могат да бъдат: естествени и антропогенни вещества и процеси; различни видове отпадъци и техните местонахождения; рискови енергийни източници - шумове, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организми.

Чл. 6. Управлението, опазването и контролът на компонентите на околната среда и факторите, въздействащи върху тях, се извършват по ред, определен от този закон и от специалните закони за компонентите и факторите на околната среда.

Чл. 7. При трансгранично замърсяване се прилагат изискванията, съдържащи се в споразумения и договори, по които Република България е страна.

Раздел II.

Държавна политика и органи за управление на околната среда

Чл. 8. (1) (Предишен текст на чл. 8 - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Държавната политика по опазване на околната среда се осъществява от министъра на околната среда и водите.

(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Министърът на околната среда и водите може да делегира със заповед правомощия на заместник-министрите, като определя техните функции, и да оправомощава длъжностни лица във връзка с волеизявления и действия, които са част от съответното производство по издаване на административни актове и документи.

Чл. 8. Държавната политика по опазване на околната среда се осъществява от министъра на околната среда и водите.

Чл. 9. Държавната политика по опазване на околната среда се интегрира в секторните политики - транспорт, енергетика, строителство, селско стопанство, туризъм, промишленост, образование и други, и се осъществява от компетентните органи на изпълнителната власт.

Чл. 10. (1) Компетентни органи по смисъла на закона са:

1. министърът на околната среда и водите;

2. изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда;

3. директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ);

4. директорите на басейновите дирекции;

5. директорите на дирекциите на националните паркове;

6. кметовете на общините, а в градовете с районно деление - и кметовете на районите;

7. областните управители.

(2) Компетентни да предприемат предвидените в закона действия и дейности са:

1. на територията на една община - директорът на РИОСВ или кметът на общината, а в градовете с районно деление - кметът на района;

2. на територията на една област - областният управител или директорът на РИОСВ;

3. на територията на няколко общини в обхвата на една РИОСВ - директорът на съответната инспекция;

4. на територията на няколко общини в обхвата на различни РИОСВ - министърът на околната среда и водите.

Чл. 11. (1) (Предишен текст на чл. 11 - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Министърът на околната среда и водите:

1. разработва с органите по чл. 9 политиката и стратегията за опазване на околната среда в Република България;

2. ръководи чрез Изпълнителната агенция по околна среда Националната система за мониторинг на околната среда;

3. контролира състоянието на околната среда на територията на страната;

4. координира контролните правомощия на другите органи на изпълнителната власт по отношение на околната среда;

5. издава заповеди, разрешителни, инструкции и утвърждава методики;

6. съвместно със заинтересуваните органи на изпълнителната власт:

а) издава норми за максимално допустими емисии по видове замърсители и норми за максимално допустими концентрации на вредни вещества по компоненти на средата по райони;

б) утвърждава методики за ОВОС;

в) издава норми за рационално използване на възобновими и невъзобновими природни ресурси;

г) осигурява събирането и предоставянето на информация за състоянието на околната среда;

д) утвърждава методики за контрол на компонентите на околната среда;

7. осъществява други дейности, свързани с опазването и управлението на околната среда в съответствие със специалните закони;

8. подготвя ежегодния доклад за състоянието на околната среда;

8а. (нова - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) организира и координира дейностите по набиране, предварителна преценка и препращане на проектни предложения до Европейската комисия по смисъла на Регламент (ЕО) № 614/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 г. относно финансовия инструмент за околна среда (LIFE+) (OB, L 149/1 от 9 юни 2007 г.) и осъществява другите правомощия, произтичащи от прилагането на регламента;

9. (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) подготвя и представя в Европейската комисия доклади за прилагането на нормативните актове от правото на Европейския съюз в областта на околната среда.

(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Редът и изискванията за докладването до Европейската комисия относно прилагането на нормативните актове по ал. 1, т. 9 се определят с наредба, приета от Министерския съвет.

Чл. 11. (1) (Предишен текст на чл. 11 - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Министърът на околната среда и водите:

1. разработва с органите по чл. 9 политиката и стратегията за опазване на околната среда в Република България;

3. контролира състоянието на околната среда на територията на страната;

5. издава заповеди, разрешителни, инструкции и утвърждава методики;

6. съвместно със заинтересуваните органи на изпълнителната власт:

б) утвърждава методики за ОВОС;

в) издава норми за рационално използване на възобновими и невъзобновими природни ресурси;

г) осигурява събирането и предоставянето на информация за състоянието на околната среда;

д) утвърждава методики за контрол на компонентите на околната среда;

8. подготвя ежегодния доклад за състоянието на околната среда;

9. (нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване към Европейския съюз) подготвя и представя в Европейската комисия доклади за прилагането на нормативните актове от правото на Европейския съюз в областта на околната среда.

Чл. 11. Министърът на околната среда и водите:

1. разработва с органите по чл. 9 политиката и стратегията за опазване на околната среда в Република България;

3. контролира състоянието на околната среда на територията на страната;

5. издава заповеди, разрешителни, инструкции и утвърждава методики;

6. съвместно със заинтересуваните органи на изпълнителната власт:

б) утвърждава методики за ОВОС;

в) издава норми за рационално използване на възобновими и невъзобновими природни ресурси;

г) осигурява събирането и предоставянето на информация за състоянието на околната среда;

д) утвърждава методики за контрол на компонентите на околната среда;

8. подготвя ежегодния доклад за състоянието на околната среда.

Чл. 12. (1) Към министъра на околната среда и водите се създават:

1. Висш експертен екологичен съвет;

2. консултативни съвети по политиката за управление на компонентите на околната среда.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Към РИОСВ и Изпълнителната агенция по околна среда се създават експертни екологични съвети.

(3) Функциите, задачите и съставът на съветите по ал. 1 и 2 се определят с правилник на министъра на околната среда и водите.

Чл. 12. (1) Към министъра на околната среда и водите се създават:

1. Висш експертен екологичен съвет;

2. консултативни съвети по политиката за управление на компонентите на околната среда.

(2) Към РИОСВ се създават експертни екологични съвети.

Чл. 13. (1) Изпълнителната агенция по околна среда към министъра на околната среда и водите осъществява ръководството на Националната система за мониторинг на околната среда.

(2) Изпълнителната агенция по околна среда е юридическо лице.

(3) Изпълнителната агенция по околна среда се ръководи и представлява от изпълнителен директор.

(4) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на Изпълнителната агенция по околна среда се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 14. (1) Регионалните инспекции по околната среда и водите, дирекциите на националните паркове и басейновите дирекции осигуряват провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище.

(2) Органите по ал. 1 са юридически лица към министъра на околната среда и водите на бюджетна издръжка и се представляват от съответните директори или упълномощени от тях длъжностни лица.

(3) Ръководителите на органите по ал. 1 са второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на околната среда и водите.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции съставят предупредителни и констативни протоколи, издават предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления.

(5) Броят, териториалният обхват на дейност, функциите и структурата на РИОСВ, правомощията на техните директори, както и дейността на дирекциите на националните паркове и на басейновите дирекции се определят с правилници, издадени от министъра на околната среда и водите.

(4) Директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции съставят предупредителни и констативни протоколи, издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления.

Чл. 15. (1) Кметовете на общини:

1. информират населението за състоянието на околната среда съгласно изискванията на закона;

2. разработват и контролират заедно с другите органи планове за ликвидиране на последствията от аварийни и залпови замърсявания на територията на общината;

3. организират управлението на отпадъци на територията на общината;

4. контролират изграждането, поддържането и правилната експлоатация на пречиствателните станции за отпадъчни води в урбанизираните територии;

5. организират и контролират чистотата, поддържането, опазването и разширяването на селищните зелени системи в населените места и крайселищните територии, както и опазването на биологичното разнообразие, на ландшафта и на природното и културното наследство в тях;

6. определят и оповестяват публично лицата, отговорни за поддържането на чистотата на улиците, тротоарите и други места за обществено ползване на територията на населените места, и контролират изпълнението на техните задължения;

7. организират дейността на създадени с решение на общинския съвет екоинспекции, включително на обществени начала, които имат право да съставят актове за установяване на административни нарушения;

8. определят длъжностните лица, които могат да съставят актове за установяване на административните нарушения по този закон;

9. осъществяват правомощията си по специалните закони в областта на околната среда;

10. определят лицата в общинската администрация, притежаващи необходимата професионална квалификация за осъществяване на дейностите по управление на околната среда.

(2) Кметовете на общини могат да възлагат изпълнението на функциите по ал. 1 на кметовете на кметства и кметовете на райони.

Чл. 16. Областните управители:

1. осигуряват провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на територията на областта;

2. координират работата на органите на изпълнителната власт и техните администрации на територията на областта по отношение провеждането на държавната политика по опазване на околната среда;

3. координират дейностите по провеждане на политиката по опазване на околната среда между общините на територията на областта;

4. издават наказателни постановления за актове, съставени по реда на чл. 15, ал. 1, т. 8.

Глава втора.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА

Чл. 17. Всеки има право на достъп до наличната информация за околната среда, без да е необходимо да доказва конкретен интерес.

Чл. 18. Информацията за околната среда е:

1. налична първична информация;

2. налична предварително обработена информация;

3. нарочно обработена информация.

Чл. 19. Информация за околната среда е всяка информация в писмена, визуална, аудио-, електронна или в друга материална форма относно:

1. състоянието на компонентите по чл. 4 и взаимодействието между тях;

2. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) факторите по чл. 5, както и дейностите и/или мерките, включително административните мерки, международни договори, политика, законодателство, включително доклади за прилагане на законодателството в областта на околната среда, планове и програми, които оказват или са в състояние да оказват въздействие върху компонентите на околната среда;

3. състоянието на човешкото здраве и безопасността на хората, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда или, чрез тези компоненти, от факторите, дейностите или мерките, посочени в т. 2;

4. обекти на културно-историческото наследство, сгради и съоръжения, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда или, чрез тези компоненти, от факторите, дейностите или мерките, посочени в т. 2;

5. анализ на разходите и ползите и други икономически анализи и допускания, използвани в рамките на мерките и дейностите, посочени в т. 2;

6. емисии, зауствания и други вредни въздействия върху околната среда.

1. състоянието на компонентите по чл. 4 и взаимодействието между тях;

2. факторите по чл. 5, както и дейностите и/или мерките, включително административните мерки, международни договори, политика, законодателство, планове и програми, които оказват или са в състояние да оказват въздействие върху компонентите на околната среда;

6. емисии, зауствания и други вредни въздействия върху околната среда.

Чл. 20. (1) Достъпът до информация за околната среда може да бъде отказан в случаите, когато се иска:

1. класифицирана информация, която представлява държавна или служебна тайна;

2. информация, която представлява производствена или търговска тайна, определена със закон;

3. информация, която представлява интелектуална собственост;

4. информация, която представлява лични данни, ако физическото лице, с което е свързана тази информация, не е съгласно с разкриването й, и съгласно изискванията, предвидени в Закона за защита на личните данни;

5. информация, която би се отразила неблагоприятно на интересите на трето лице, което е предоставило исканата информация, без да има правно задължение да го направи и без да може такова задължение да му бъде наложено, и когато не е съгласно с предоставянето на информацията;

6. информация, която ще се отрази неблагоприятно на компонентите на околната среда.

(2) Информацията за околната среда се предоставя в срок до 14 дни от датата на уведомяване на заявителя за решението на компетентния орган за предоставяне на достъп до исканата информация.

(3) Лицата, които дават информация за околната среда на компетентните органи, са длъжни да обозначат информацията, за която съществува някое от ограниченията за предоставяне по ал. 1.

(4) При вземане на решение за отказ за предоставяне на информация по ал. 1 компетентният орган отчита обществения интерес от разкриването на тази информация.

(5) В случаите на ограничен достъп наличната информация за околната среда се предоставя в частта й, която е възможно да се отдели от информацията по ал. 1.

(6) Ограничаването на правото на достъп до информация не се отнася до емисиите на вредни вещества в околната среда като стойност по показателите, определени от нормативните актове.

Чл. 21. (1) Компетентни органи по тази глава са централните и териториалните органи на изпълнителната власт, които събират и разполагат с информация за околната среда.

(2) Компетентни органи по смисъла на ал. 1 са и другите органи и организации, които се разпореждат със средствата от консолидирания държавен бюджет и събират и разполагат с информация за околната среда, с изключение на органите на законодателната и съдебната власт.

(3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Задължено да предоставя информация за околната среда по реда на тази глава е и всяко физическо или юридическо лице, което предоставя обществени услуги, свързани с околната среда, и което осъществява тази дейност под контрола на органите и организациите по ал. 1 и 2.

Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Министърът на околната среда и водите ежегодно внася в Министерския съвет доклад за състоянието на околната среда, който след приемането му се публикува като Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите и на Изпълнителната агенция по околна среда.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Докладът по ал. 1 се внася в Министерския съвет в тримесечен срок след предоставяне на данните и информацията от Националния статистически институт.

(3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Регионалните инспекции по околната среда и водите ежегодно в срок до 30 април изготвят регионален доклад за състоянието на околната среда на съответната им територия за предходната година. Съдържанието и обхватът на регионалния доклад се определят с указания на министъра на околната среда и водите.

Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Министерският съвет ежегодно внася в Народното събрание доклад за състоянието на околната среда, предложен от министъра на околната среда и водите, който след приемането му го публикува като Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда.

(2) Докладът по ал. 1 се внася в Народното събрание в тримесечен срок след предоставяне на данните и информацията от Националния статистически институт.

Чл. 22. (1) Министерският съвет ежегодно внася в Народното събрание доклад за състоянието на околната среда, предложен от министъра на околната среда и водите, който след приемането му го публикува като годишник за състоянието на околната среда.

Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) (1) Операторите, извършващи дейности по приложение I на Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители и за изменение на Директиви 91/689/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 166/2006", докладват данни за изпускането и преноса на замърсители в регистъра по чл. 22б, т. 2, публикуван на интернет страницата на Изпълнителната агенция по околна среда.

(2) Данните по ал. 1 се докладват в електронен формат съгласно приложение ІІІ на Регламент (ЕО) № 166/2006 в срок до 31 март на съответната година, следваща годината, за която се отнася информацията.

(3) Регионалните инспекции по околната среда и водите проверяват достоверността на докладваните от операторите данни и ги потвърждават в регистъра по чл. 22б, т. 2 до 31 май на съответната година, следваща годината, за която се отнася информацията.

(4) Министърът на околната среда и водите дава указания за извършване на проверката по ал. 3.

Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) (1) Операторите, извършващи дейности по приложение I на Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители и за изменение на директиви 91/689/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 166/2006", докладват до регионалната инспекция по околната среда и водите съгласно чл. 5 от същия регламент.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2008 г.) Операторите с издадени комплексни разрешителни по чл. 117 докладват по ал. 1 чрез годишния доклад по чл. 125, ал. 1, т. 5. Операторите, извършващи дейности по приложение I на Регламент (ЕО) № 166/2006 извън обхвата на приложение № 4 към чл. 117, ал. 1, докладват по ал. 1 чрез доклада по чл. 125а.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Докладите по ал. 1 се представят до 31 март на съответната година, следваща годината, за която се отнася информацията в електронен формат в регистъра по чл. 22б, т. 2.

(4) Регионалните инспекции по околната среда и водите проверяват достоверността на получените от операторите данни и ги изпращат в Изпълнителната агенция по околна среда в срок 31 май на съответната година, следваща годината, за която се отнася информацията.

(5) Министърът на околната среда и водите дава указания за извършване на проверката по ал. 4.

(3) Докладите по ал. 1 се представят до 31 март на съответната година, следваща годината, за която се отнася информацията.

(5) Министърът на околната среда и водите дава указания за извършване на проверката по ал. 4.

(2) Операторите с издадени комплексни разрешителни по чл. 117 докладват по ал. 1 чрез годишния доклад по чл. 125, т. 5. Операторите, извършващи дейности по приложение I на Регламент (ЕО) № 166/2006 извън обхвата на приложение № 4 към чл. 117, ал. 1, докладват по ал. 1 чрез доклада по чл. 125а.

(5) Министърът на околната среда и водите дава указания за извършване на проверката по ал. 4.

Чл. 22б. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда:

1. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) обобщава данните по чл. 22а, ал. 3;

2. поддържа публичен регистър на изпускането и преноса на замърсители на национално ниво и осигурява достъп до него чрез интернет страницата на Изпълнителната агенция по околна среда.

Чл. 22б. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда:

1. обобщава данните по чл. 22а, ал. 4;

Чл. 22в. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Министърът на околната среда и водите е компетентен орган за докладването на информацията по Регламент (ЕО) № 166/2006.

Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) При аварийни или други замърсявания, когато са нарушени установените с нормативен или индивидуален административен акт норми на изпускане на замърсяващи вещества в околната среда, лицата, извършили нарушението, както и лицата, отговорни за спазване на нормите, са длъжни незабавно да уведомят съответните областни управители, кметовете на съответните общини, РИОСВ, басейновите дирекции и органите на Министерството на вътрешните работи, а при промяна на радиационната обстановка - и Агенцията за ядрено регулиране.

(2) Компетентните органи по ал. 1 са длъжни незабавно да уведомят Министерството на здравеопазването и засегнатото население за настъпилото наднормено замърсяване, като предложат мерки за защита на човешкото здраве и на имуществото.

Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) При аварийни или други замърсявания, когато са нарушени установените с нормативен или индивидуален административен акт норми на изпускане на замърсяващи вещества в околната среда, лицата, извършили нарушението, както и лицата, отговорни за спазване на нормите, са длъжни незабавно да уведомят съответните областни управители, кметовете на съответните общини, РИОСВ, басейновите дирекции и органите на Министерството на извънредните ситуации, а при промяна на радиационната обстановка - и Агенцията за ядрено регулиране.

Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) При аварийни или други замърсявания, когато са нарушени установените с нормативен или индивидуален административен акт норми на изпускане на замърсяващи вещества в околната среда, лицата, извършили нарушението, както и лицата, отговорни за спазване на нормите, са длъжни незабавно да уведомят съответните областни управители, кметовете на съответните общини, РИОСВ, басейновите дирекции и органите на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, а при промяна на радиационната обстановка - и Агенцията за ядрено регулиране.

Чл. 23. (1) При аварийни или други замърсявания, когато са нарушени установените с нормативен или индивидуален административен акт норми на изпускане на замърсяващи вещества в околната среда, лицата, извършили нарушението, както и лицата, отговорни за спазване на нормите, са длъжни незабавно да уведомят съответните областни управители, кметовете на съответните общини, РИОСВ, басейновите дирекции и органите на Държавната агенция "Гражданска защита", а при промяна на радиационната обстановка - и Агенцията за ядрено регулиране.

Чл. 24. Всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт ежегодно публикува данните за информационните масиви и ресурси от обработена информация за околната среда по чл. 18, т. 2.

Чл. 25. (1) Министърът на околната среда и водите определя със заповед описанието на информационните масиви и ресурси по чл. 15, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп до обществена информация, когато те съдържат информация по чл. 19.

(2) Заповедта по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник".

(3) Описанието на информационните масиви по ал. 1 и чл. 24 се публикува в Интернет-страницата на Министерството на околната среда и водите.

Чл. 25а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Компетентните органи и лицата по чл. 21 създават Интернет страница и поддържат чрез нея информационна база данни за околната среда, която е безплатна и обществено достъпна.

(2) Базата данни по ал. 1 съдържа най-малко следната информация:

1. текстове на международни договори, конвенции или споразумения и законодателство, свързано с околната среда;

2. стратегии, планове и програми, свързани с околната среда;

3. доклади за напредъка или прилагането на актовете и документите по т. 1 и 2, ако такива са изготвени или поддържани в електронен вид;

4. националния и регионалните доклади за състоянието на околната среда, както и други доклади за състоянието на околната среда, предвидени в закона или в подзаконов нормативен акт;

5. данни или обобщени данни, постъпващи от мониторинга на дейностите, които оказват или могат да окажат влияние върху околната среда;

6. публични регистри по реда на този закон или на други специални закони в областта на околната среда.

(3) Информацията по ал. 2 периодично се актуализира.

Чл. 26. (1) За предоставяне на информация за околната среда се прилага процедурата, предвидена в глава трета "Процедура за предоставяне на достъп до обществена информация" от Закона за достъп до обществена информация.

(2) В решението за предоставяне на информация по чл. 34, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация се посочва дали се предоставя нарочно обработена информация или друг вид информация.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказите за предоставяне на информация, необходима на лицата за подготовка на защитата им в някое от производствата, предвидени в този закон или в друг закон, се обжалват по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 27. Отказите за предоставяне на информация, необходима на лицата за подготовка на защитата им в някое от производствата, предвидени в този закон или в друг закон, се обжалват по реда, предвиден в Закона за административното производство.

Чл. 28. Информацията по чл. 18, т. 1 и 2 се заплаща при условията и по реда на чл. 20 - 22 от Закона за достъп до обществена информация.

Чл. 29. За предоставяне на нарочно обработена информация заплащането се договаря за всеки конкретен случай.

Чл. 30. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., предишен текст на чл. 30, доп. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Компетентните органи предоставят безплатно налична първична и предварително обработената информация за околната среда помежду си, както и на общините, когато тази информация им е необходима за вземане на решения от тяхната компетентност, и за изготвяне на докладите по чл. 22 и по чл. 11, ал. 1, т. 9.

(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Физическите и юридическите лица предоставят на компетентните органи на изпълнителната власт информацията, необходима за подготовка и представяне на доклади в Европейската комисия, по ред, определен в наредбата по чл. 11, ал. 2, освен ако в друг нормативен акт не е определен различен ред.

Чл. 30. (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Компетентните органи предоставят безплатно налична първична и предварително обработената информация за околната среда помежду си, както и на общините, когато тази информация им е необходима за вземане на решения от тяхната компетентност, и за изготвяне на докладите по чл. 22.

Чл. 30. Компетентните органи предоставят безплатно налична първична и предварително обработената информация за околната среда помежду си, както и на общините, когато тази информация им е необходима за вземане на решения от тяхната компетентност.

Чл. 31. Националните обществени радио- и телевизионни оператори в своите предавания:

1. разпространяват информация за опазването и управлението на околната среда;

2. осигуряват защита на правото на информация за състоянието на околната среда;

3. популяризират знанията и научно-техническите постижения в областта на опазването на околната среда чрез излъчване на български и чуждестранни образователни програми.

Глава трета.

ОПАЗВАНЕ И ПОЛЗВАНЕ НА КОМПОНЕНТИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ

Раздел I.

Общи условия

Чл. 32. Ползването на компонентите на околната среда за задоволяване на собствени потребности с нестопанска цел е безвъзмездно освен в случаите, определени в този закон и в специалните закони в областта на околната среда.

Чл. 33. Определеното със закон използване на природни ресурси с цел стопанска дейност е възмездно.

Чл. 34. Лицата, осъществяващи дейности по чл. 32 и 33, са длъжни да опазват и възстановяват околната среда.

Раздел II.

Опазване и използване на водите и водните обекти

Чл. 35. (1) Опазването и използването на водите и водните обекти се основават на дългосрочна държавна политика.

(2) Дългосрочната политика по опазването на водите и водните обекти е основана на рационалното управление на водите на национално и басейново равнище с основна цел постигане на добро състояние на всички води - подземни и повърхностни, за осигуряване на необходимата по количество и качество вода за:

1. питейно-битовите нужди на сегашните и бъдещите поколения;

2. благоприятното състояние и развитие на екосистемите и влажните зони;

3. стопанските и социалните дейности.

Чл. 36. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Използването на водите и водните обекти включва водовземане и ползване на водните обекти.

(2) Използването на водите и водните обекти се осъществява:

1. без разрешително;

2. с разрешително;

3. чрез предоставяне на концесия.

(3) Когато правото на използване на водите и водните обекти се предоставя чрез различни режими на един и същ титуляр, се прилага по-тежкият режим.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Водовземането и ползването на водните обекти задължително е свързано с осигуряването на минимално допустимия отток в реките.

Чл. 36. (1) Използването на водите и водните обекти включва водоползване и ползване на водните обекти.

(2) Използването на водите и водните обекти се осъществява:

1. без разрешително;

2. с разрешително;

3. чрез предоставяне на концесия.

(4) Водоползването и ползването на водните обекти задължително е свързано с осигуряването на необходимия минимален екологичен воден отток във водните течения.

Чл. 37. Опазването на водите и водните обекти осигурява:

1. баланса между експлоатацията на водите и естественото им възстановяване;

2. съхраняването и подобряването на качеството на повърхностните и на подземните води.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Опазването и използването на водите и водните обекти се извършват при условията и по реда на този закон и на специални закони.

Чл. 38. Опазването и използването на водите и водните обекти се извършват при условията и по реда на Закона за водите.

Раздел III.

Опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите (Загл. изм. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.)

Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвата гарантират ефективна защита на човешкото здраве и на функциите на почвата, като се отчита, че почвата е ограничен, незаменим и практически невъзстановим природен ресурс.

(2) Опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвата имат за цел:

1. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) предотвратяване на нейното увреждане;

2. трайно запазване на многофункционалната й способност;

3. осигуряване на ефективна защита на здравето на човека;

4. съхраняване на качествата й като среда за нормално развитие на почвените организми, растенията и животните;

5. осъществяване на превантивен контрол за предотвратяване на неблагоприятни изменения на почвата и прилагане на добри практики за земеползване;

6. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) отстраняване и/или намаляване на вредните изменения на качеството й, предизвикани от процеси, увреждащи почвите, според изискванията на типовете земеползване.

Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Юридическите и физическите лица, собственици и/или ползватели на поземлени имоти, са длъжни да не предизвикват вредни изменения върху почвата в собствените и в съседните поземлени имоти.

Чл. 40а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Нормите относно допустимото съдържание на вредни вещества в почвата се определят с наредба на министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и храните.

Чл. 40а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Нормите относно допустимото съдържание на вредни вещества в почвата се определят с наредба на министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и продоволствието.

Чл. 40а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Нормите относно допустимото съдържание на вредни вещества в почвата се определят с наредба на министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и горите.

Чл. 41. Собствениците и ползвателите на поземлени имоти са длъжни да вземат мерки за предотвратяване на вредни изменения, застрашаващи почвата.

Чл. 42. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Който причини вредни изменения на почвата, е длъжен да възстанови за своя сметка състоянието й, предхождащо увреждането.

(2) Собствениците и ползвателите на подземни и надземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура са длъжни да ги поддържат в техническа изправност и да не допускат замърсяване или друго вредно изменение на почвата около тях.

Чл. 42. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Който причини вредни изменения на почвата, е длъжен да възстанови за своя сметка състоянието й, предхождащо констатираното увреждане.

Чл. 43. (1) Хумусният пласт на почвата се поставя под специална защита.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Преди започване на строителство или търсене, проучване и добив на подземни богатства хумусният пласт на почвата се изземва, депонира и оползотворява по предназначение при условията и по реда на наредба на министъра на земеделието и храните, министъра на околната среда и водите и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(3) Дейностите по ал. 2 се извършват, като не се допуска замърсяване или увреждане на почвата в съседните поземлени имоти.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) След приключване на дейностите по ал. 2 възложителят или инициаторът на проекта е длъжен да извърши рекултивация на увредения терен.

Чл. 43. (1) Хумусният пласт на почвата се поставя под специална защита.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Преди започване на строителство или търсене, проучване и добив на подземни богатства хумусният пласт на почвата се изземва, депонира и оползотворява по предназначение при условията и по реда на наредба на министъра на земеделието и продоволствието, министъра на околната среда и водите и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 43. (1) Хумусният пласт на почвата се поставя под специална защита.

(2) Преди започване на строителство или търсене, проучване и добив на подземни богатства хумусният пласт на почвата се изземва, депонира и оползотворява по предназначение при условията и по реда на наредба на министъра на земеделието и горите, министъра на околната среда и водите и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 44. Собствениците и операторите на депа за отпадъци, включително хвостохранилища, сгуроотвали и други, както и на съоръжения за съхраняване на отпадъци и/или опасни химични вещества, препарати и продукти ги организират и експлоатират по начин, който изключва замърсяване и увреждане на почвата и другите компоненти на околната среда.

Чл. 44а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Инвентаризацията и проучванията на площи със замърсена почва, необходимите възстановителни мерки, както и поддържането на реализираните възстановителни мероприятия, се извършват съгласно наредба, приета от Министерския съвет.

Чл. 44б. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Опазването, устойчивото ползване и възстановяването на функциите на почвата се извършват при условията и по реда на този закон и на специален закон.

Раздел III.

Опазване и ползване на почвата

(2) Опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвата имат за цел:

1. предотвратяване на нарушаването, замърсяването и деградацията й;

2. трайно запазване на многофункционалната й способност;

3. осигуряване на ефективна защита на здравето на човека;

6. отстраняване и/или редуциране на вредни изменения на качеството й, предизвикани от процесите на нарушения, замърсяване и деградация, според изискванията на типовете на земеползване.

Чл. 39. (1) Опазването на почвата гарантира ефективна защита на човешкото здраве и на естествените почвени функции.

(2) Опазването на почвата и подземните води от замърсяване с естествени и изкуствени торове и средства за растителна защита се извършва чрез прилагане на добри земеделски практики.

Чл. 40. Юридическите и физическите лица, които използват почвата като средство за производство или действат на почвата по друг начин, са длъжни да не предизвикват вредни изменения върху нея в обработваните от тях поземлени имоти, както и в съседните поземлени имоти.

Чл. 42. (1) Който причини вредни изменения на почвата, е длъжен да възстанови за своя сметка естествените качества и функции на почвата до такава степен, че трайно и продължително да не възникват никакви опасности и вреди за човека.

Чл. 43. (1) Хумусният пласт на почвата се поставя под специална защита.

(4) След приключване на дейностите по ал. 2 инвеститорът или инициаторът на проекта е длъжен да извърши рекултивация на увредения терен.

Раздел IV.

Опазване и ползване на земните недра

Чл. 45. Опазването на земните недра е основно задължение на всички, които осъществяват дейности по тяхното проучване и ползване.

Чл. 46. Опазването на земните недра се осигурява чрез:

1. опазването и рационалното ползване на подземните богатства и подземните води;

2. екологосъобразното управление и използване на отпадъците;

3. (отм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.)

4. възстановяването и/или рекултивацията на нарушените терени при проучването и ползването им;

5. ефективна защита от природни бедствия, катастрофи и други разрушителни процеси в резултат на човешката дейност.

Чл. 46. Опазването на земните недра се осигурява чрез:

1. опазването и рационалното ползване на подземните богатства и подземните води;

2. екологосъобразното управление и използване на отпадъците;

3. екологосъобразното ползване на пещерите и отработените пространства;

4. възстановяването и/или рекултивацията на нарушените терени при проучването и ползването им;

Чл. 47. Земните недра се ползват за:

1. търсене, проучване и добив на подземни богатства;

2. проучване и добив на подземни води и геотермална енергия;

3. промишлено и гражданско строителство; строителство на обекти, свързани с отбраната на страната; съхраняване на отпадъци; стопански, туристически, научноизследователски дейности и др.

Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Опазването и ползването на земните недра при търсенето, проучването и добива на подземни богатства, се извършват по ред, определен от този закон и от Закона за подземните богатства.

Чл. 48. Опазването и ползването на земните недра при търсенето, проучването и добива на подземни богатства, включително при ползването на пещерите и отработените пространства, се извършват по ред, определен от този закон и от Закона за подземните богатства.

Чл. 49. Опазването на земните недра при проучването и ползването на подземните води се извършва по ред, определен от Закона за водите.

Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Опазването на земните недра при ползването им за други цели се извършва при условията и по реда на този закон и на специални закони.

Чл. 50. Опазването на земните недра при ползването им за други цели се извършва при условията и по реда на този закон и на специален закон.

Раздел V.

Опазване и ползване на биологичното разнообразие

Чл. 51. (1) На опазване и защита подлежат видовете, местообитанията на видовете и природните местообитания с присъщото им биологично разнообразие.

(2) Опазването на разнообразието от природни местообитания и видове от дивата флора и фауна се осъществява при условията и по реда на специален закон.

(3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Опазването и ползването на естествения ландшафт се осъществяват по начин и със средства, недопускащи вредно въздействие, необратими изменения и/или увреждане на неговите елементи.

Чл. 52. Дивите растителни и животински видове се ползват по начин и със средства, които гарантират благоприятното развитие на техните популации в естествената им среда.

Чл. 53. (1) За опазването и ползването на горите, дивеча, рибите, билките, гъбите и другите възобновими ресурси от дивата природа се изработват дългосрочни и годишни планове и програми.

(2) Плановете и програмите по ал. 1 се изработват при условията и по реда на съответните специални закони.

Чл. 54. За ползването на горите, дивеча, рибите, билките, гъбите и другите възобновими биологични ресурси от земите и водите - собственост на държавата и на общините, се заплащат такси съгласно съответните специални закони.

Раздел VI.

Опазване на атмосферния въздух

Чл. 55. Опазването чистотата на атмосферния въздух осигурява:

1. защита на човешкото здраве, на живата природа, на природните и културните ценности от вредните въздействия и предотвратяване настъпването на опасности и щети за обществото при изменение на качеството на атмосферния въздух, нарушаване на озоновия слой и промените в климата в резултат на различните човешки дейности;

2. запазване качеството на атмосферния въздух в районите, в които то не е нарушено, и подобряването му в останалите райони.

Чл. 56. Опазването на атмосферния въздух се основава на принципите на устойчивото развитие и се извършва при условията и по реда на глава седма и на Закона за чистотата на атмосферния въздух.

Чл. 56а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) (1) Лицата, притежаващи моторни превозни средства, които чрез своето устройство, действие или използвано гориво причиняват замърсяване на атмосферния въздух, нарушаване на озоновия слой и промяна в климата, заплащат еднократно при първа регистрация екотакса в размер и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

(2) Екотаксата по ал. 1 постъпва в предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.

Раздел VII.

Управление на отпадъците

Чл. 57. Управлението на отпадъците се осъществява с цел да се предотврати, намали или ограничи вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда и се осигурява чрез:

1. предотвратяването или намаляването на образуването на отпадъци и на степента на тяхната опасност чрез:

а) разработването и прилагането на технологии, осигуряващи рационално използване на природните ресурси;

б) техническото разработване и пускането на пазара на продукти, които са проектирани така, че тяхното производство, употреба и обезвреждане да нямат или да имат възможно най-малък дял за увеличаване на количествата или опасността на отпадъците и рисковете от замърсяване с тях;

в) разработването на подходящи техники за окончателно обезвреждане на опасните вещества, съдържащи се в отпадъците, предназначени за оползотворяване, рециклиране или преработване;

2. оползотворяване на отпадъците чрез рециклиране, повторна употреба или регенериране или чрез друг процес на извличане на вторични суровини или на използване на отпадъците като източник на енергия;

3. безопасно съхраняване на отпадъците, непригодни за оползотворяване на настоящия етап на развитие.

Чл. 58. Лицата, чиято дейност е свързана с образуване и/или третиране на отпадъци, са длъжни да осигурят преработването, рециклирането и обезвреждането им по начин, който не застрашава човешкото здраве, и да използват методи и модерни технологии, които:

1. не водят до увреждане или риск за компонентите на околната среда;

2. не предизвикват допълнително натоварване на околната среда, свързано с шум, вибрации и миризми.

Чл. 59. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2003 г.) Управлението на отпадъците се извършва при условията и по реда на този закон и на Закона за управление на отпадъците.

Чл. 59. Управлението на отпадъците се извършва при условията и по реда на този закон и на Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда.

Раздел VIII.

Опазване на околната среда от замърсяване с азбест и живак (Нов - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., загл. изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.)

Чл. 59а. (Нов - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) (1) Министърът на околната среда и водите, съгласувано с министъра на здравеопазването, определя с наредба:

1. изискванията и мерките за предотвратяване и намаляване замърсяването на въздуха и водата с азбест;

2. методите и процедурите за определяне на азбест в прахови емисии;

3. методите и процедурите за определяне на концентрацията на неразтворени вещества в отпадни води, съдържащи азбест;

4. случаите, в които се допускат изключения от изискванията и мерките по т. 1.

(2) Министърът на околната среда и водите може да разреши използването на методи и процедури извън определените в наредбата по ал. 1, ако осигуряват получаването на еквивалентни данни и резултати.

Чл. 59б. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Министърът на околната среда и водите е компетентен орган от страна на Република България, отговорен за прилагането на Регламент (ЕО) № 1102/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно забраната за износ на метален живак и някои живачни съединения и смеси и безопасното съхранение на метален живак (OB, L 304/75 от 14 ноември 2008 г.), наричан по-нататък "Регламент 1102/2008".

Чл. 59в. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Информацията по чл. 5, ал. 3 от Регламент 1102/2008 се подава и до министъра на околната среда и водите в установения срок.

Чл. 59г. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Лицата, извършващи дейности по чл. 2 от Регламент 1102/2008, подават информацията по чл. 6, ал. 1 или 2 от Регламент 1102/2008 и до министъра на околната среда и водите съгласно сроковете, установени в чл. 6, ал. 3 от Регламент 1102/2008.

Раздел VIII.

Опазване на околната среда от замърсяване с азбест (Нов - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

1. изискванията и мерките за предотвратяване и намаляване замърсяването на въздуха и водата с азбест;

2. методите и процедурите за определяне на азбест в прахови емисии;

4. случаите, в които се допускат изключения от изискванията и мерките по т. 1.

Раздел VIII.

Опазване на околната среда от замърсяване с азбест (Нов – ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

1. изискванията и мерките за предотвратяване и намаляване замърсяването на въздуха и водата с азбест;

2. методите и процедурите за определяне на азбест в прахови емисии;

4. случаите, в които се допускат изключения от изискванията и мерките по т. 1.

Глава четвърта.

ИКОНОМИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Чл. 60. (1) Създава се предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда със статут на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, наричано по-нататък "предприятието".

(2) Предприятието е юридическо лице със седалище в София.

(3) Предприятието не е търговско дружество и не формира и не разпределя печалба.

Чл. 61. (1) Основен предмет на дейност на предприятието е реализация на екологични проекти и дейности в изпълнение на национални и общински стратегии и програми в областта на околната среда.

(2) Предприятието осъществява и други дейности, които осигуряват или допълват основния предмет на дейност.

(3) За осъществяване на дейността на предприятието Министерският съвет с решение може да предоставя за ползване и управление имущество - публична и частна държавна собственост.

(4) Предприятието няма право да сключва договори за кредит с търговски банки и други финансови институции, освен ако за това има изрично решение на Министерския съвет.

(5) Дейността на предприятието за изпълнение на задачите, свързани с основния предмет на дейност, се финансира от:

1. таксите, определени със специалните закони в областта на околната среда;

2. целево предоставени средства от държавния бюджет за екологични програми, когато за това има решение на компетентните органи;

3. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;

4. постъпления от лихви по депозити;

5. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) глоби или имуществени санкции за административни нарушения по този закон, Закона за водите, Закона за почвите, Закона за управление на отпадъците, Закона за лечебните растения, Закона за защитените територии, Закона за чистотата на атмосферния въздух, Закона за подземните богатства, Закона за биологичното разнообразие и Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, наложени от министъра на околната среда и водите или оправомощени от него лица;

6. приходи от портфейлни инвестиции с краткосрочни държавни ценни книжа и облигации;

7. приходи от услуги и дейности, свързани с опазване на околната среда;

8. други постъпления, определени с нормативен акт.

(6) Устройството и дейността на предприятието се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет.

(2) Предприятието осъществява и други дейности, които осигуряват или допълват основния предмет на дейност.

1. таксите, определени със специалните закони в областта на околната среда;

3. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;

4. постъпления от лихви по депозити;

5. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) глоби или имуществени санкции за административни нарушения по този закон, Закона за водите, Закона за почвите, Закона за управление на отпадъците, Закона за лечебните растения, Закона за защитените територии, Закона за чистотата на атмосферния въздух, Закона за подземните богатства, Закона за биологичното разнообразие и Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, наложени от министъра на околната среда и водите или от упълномощени от него длъжностни лица;

6. приходи от портфейлни инвестиции с краткосрочни държавни ценни книжа и облигации;

7. приходи от услуги и дейности, свързани с опазване на околната среда;

8. други постъпления, определени с нормативен акт.

(6) Устройството и дейността на предприятието се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет.

(2) Предприятието осъществява и други дейности, които осигуряват или допълват основния предмет на дейност.

1. таксите, определени със специалните закони в областта на околната среда;

3. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;

4. постъпления от лихви по депозити;

5. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) глоби или имуществени санкции за административни нарушения по този закон, Закона за водите, Закона за управление на отпадъците, Закона за лечебните растения, Закона за защитените територии, Закона за чистотата на атмосферния въздух, Закона за подземните богатства, Закона за биологичното разнообразие и Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, наложени от министъра на околната среда и водите или от упълномощени от него длъжностни лица;

6. приходи от портфейлни инвестиции с краткосрочни държавни ценни книжа и облигации;

7. приходи от услуги и дейности, свързани с опазване на околната среда;

8. други постъпления, определени с нормативен акт.

(6) Устройството и дейността на предприятието се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет.

(2) Предприятието осъществява и други дейности, които осигуряват или допълват основния предмет на дейност.

1. таксите, определени със специалните закони в областта на околната среда;

3. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;

4. постъпления от лихви по депозити;

5. глоби или имуществени санкции за административни нарушения по този закон, наложени от министъра на околната среда и водите или от упълномощени от него длъжностни лица;

6. приходи от портфейлни инвестиции с краткосрочни държавни ценни книжа и облигации;

7. приходи от услуги и дейности, свързани с опазване на околната среда;

8. други постъпления, определени с нормативен акт.

(6) Устройството и дейността на предприятието се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 62. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Ежегодно до 28 февруари предприятието внася в Министерството на околната среда и водите план за дейността си през текущата календарна година и годишен отчет за дейността през предходната календарна година.

(2) Планът по ал. 1 включва дейности по чл. 61 и съдържа най-малко следните елементи:

1. цели и очаквани резултати;

2. дейности, които ще бъдат извършвани за постигане на резултатите, включително инвестиционен план на предприятието;

3. план за управление на средствата по чл. 61, ал. 5, разработен на основата на очаквани разходи и приходи от дейността на предприятието.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Министърът на околната среда и водите одобрява плана за дейността на предприятието и годишния отчет по ал. 1, които са публични.

(5) Средствата за административни разходи на предприятието се одобряват от министъра на околната среда и водите едновременно с плана по ал. 1.

(6) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Предприятието води счетоводна отчетност на касова и начислена основа по реда, предвиден за бюджетните предприятия.

(7) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Отчетните данни за активите, пасивите, приходите и разходите на предприятието се консолидират по реда на чл. 33, ал. 6 от Закона за счетоводството.

(8) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Паричните средства на предприятието, включително и сумите за данък върху добавената стойност, се събират, съхраняват, разходват и отчитат по отделна банкова набирателна сметка в Българската народна банка по ред, определен от министъра на финансите и управителя на Българската народна банка.

Чл. 62. (1) Ежегодно до 30 октомври предприятието внася в Министерството на околната среда и водите план за дейността си през следващата календарна година.

(2) Планът по ал. 1 включва дейности по чл. 61 и съдържа най-малко следните елементи:

1. цели и очаквани резултати;

(3) Ежегодно до 28 февруари на текущата година предприятието внася в Министерството на околната среда и водите годишен отчет за дейността през предходната календарна година.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Министърът на околната среда и водите одобрява плана за дейността на предприятието по ал. 1 и годишния отчет по ал. 3, които са публични.

(2) Планът по ал. 1 включва дейности по чл. 61 и съдържа най-малко следните елементи:

1. цели и очаквани резултати;

(4) Министърът на околната среда и водите одобрява плана за дейността на предприятието по ал. 1 и годишния отчет по ал. 3.

(2) Планът по ал. 1 включва дейности по чл. 61 и съдържа най-малко следните елементи:

1. цели и очаквани резултати;

(7) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Отчетните данни за активите, пасивите, приходите и разходите на предприятието се консолидират по реда на чл. 33, ал. 3 от Закона за счетоводството.

(2) Планът по ал. 1 включва дейности по чл. 61 и съдържа най-малко следните елементи:

1. цели и очаквани резултати;

Чл. 63. (1) Предприятието се управлява от управителен съвет.

(2) Предприятието се представлява от изпълнителен директор.

(3) Управителният съвет се състои от 7 членове, включително председател.

(4) Членове на управителния съвет са:

1. председател - министърът на околната среда и водите;

2. представител на Министерството на околната среда и водите;

3. директорът на Изпълнителната агенция по околна среда;

4. представител на Министерството на финансите;

5. представител на Националното сдружение на общините в Република България;

6. представител на бизнеса, предложен от юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, които в устава или в учредителния си акт включват дейности, свързани с опазване на околната среда;

7. изпълнителният директор по ал. 2.

(5) Членовете на управителния съвет и изпълнителният директор се назначават от министъра на околната среда и водите.

Чл. 64. (1) (Попр. - ДВ, бр. 98 от 2002 г.) Разходването на средствата от:

1. двадесет на сто от санкциите по чл. 69;

2. таксите, събирани от Министерството на околната среда и водите по чл. 71;

3. приходи от предоставяне на информация за околната среда от Министерството на околната среда и водите,

се извършва съгласно Единната бюджетна класификация за поддържане и подобряване на материалната база, за обучение, квалификация и материално стимулиране на Министерството на околната среда и водите при условия и по ред, определени с наредба на министъра на околната среда и водите.

(2) Средствата за материално стимулиране по ал. 1 без дължимите социалноосигурителни вноски се определят в размер до 25 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на Министерството на околната среда и водите за съответната година.

(3) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Решенията на управителния съвет за предоставяне на финансови средства по проекти са публични и се публикуват на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите в 14-дневен срок от приемането им.

Чл. 64. (1) (Попр. - ДВ, бр. 98 от 2002 г.) Разходването на средствата от:

1. двадесет на сто от санкциите по чл. 69;

2. таксите, събирани от Министерството на околната среда и водите по чл. 71;

3. приходи от предоставяне на информация за околната среда от Министерството на околната среда и водите,

Чл. 64. (1) Разходването на средствата от:

1. двадесет на сто от санкциите по чл. 69;

2. таксите, събирани от Министерството на околната среда и водите по чл. 71;

3. приходи от предоставяне на информация за околната среда от Министерството на околната среда и водите се извършва съгласно Единната бюджетна класификация за поддържане и подобряване на материалната база, за обучение, квалификация и материално стимулиране на Министерството на околната среда и водите при условия и по ред, определени с наредба на министъра на околната среда и водите.

Чл. 65. (1) Осемдесет на сто от санкциите за увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми по чл. 69 постъпват по бюджета на общината, на чиято територия се намира санкционираният субект.

(2) Приходите от глоби и санкции по закона, налагани от кметовете на общини, постъпват по бюджета на съответната община.

(3) Приходите по ал. 1 и 2, както и приходите от глоби за нарушаване на наредбите, приемани от общинските съвети във връзка с опазването на околната среда, се изразходват за екологични проекти и дейности по приоритети, определени в общинските програми за околна среда.

Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Националният доверителен екофонд (НДЕФ) е юридическо лице със седалище София за управление на средствата, постъпващи от суапови сделки "Дълг срещу околна среда" и "Дълг срещу природа", от международна търговия с предписани емисионни единици (ПЕЕ) за парникови газове, от продажба на квоти за емисии на парникови газове за авиационни дейности, както и от правителства и международни финансови институции и други дарители, предназначени за опазване на околната среда в Република България.

(2) Органи на Националния доверителен екофонд са:

1. управителният съвет;

2. консултативният съвет;

3. изпълнителното бюро.

(3) Управителният съвет се състои от седем членове, включително председател и двама заместник-председатели и четирима членове.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Консултативният съвет се състои от представителите на правителствата и на финансовите и другите институции, които са предоставили средства или оказват съдействие на Националния доверителен екофонд, както и от представители на страните - купувачи на ПЕЕ.

(5) Управителният съвет и консултативният съвет приемат правила за работата си.

(6) Изпълнителното бюро организира дейността на Националния доверителен екофонд.

Чл. 66. (1) Националният доверителен екофонд е юридическо лице със седалище София за управление на средствата, постъпващи от суапови сделки "Дълг срещу околна среда" и "Дълг срещу природа" и от правителства и международни финансови институции, и други дарители, предназначени за опазване на околната среда в Република България.

(2) Органи на Националния доверителен екофонд са:

1. управителният съвет;

2. консултативният съвет;

3. изпълнителното бюро.

(4) Консултативният съвет се състои от представителите на правителствата и на финансовите и другите институции, които са предоставили средства или оказват съдействие на Националния доверителен екофонд.

(5) Управителният съвет и консултативният съвет приемат правила за работата си.

(6) Изпълнителното бюро организира дейността на Националния доверителен екофонд.

Чл. 67. Министерският съвет определя с наредба начина на управление, устройството и дейността на Националния доверителен екофонд, реда и начина за набирането, разходването и контрола на средствата по него след съгласувателна процедура с дарителите.

Чл. 68. (1) Източници на постъпления в Националния доверителен екофонд са:

1. целево предоставяни средства от държавния бюджет, в това число във връзка с договори по сделки "Дълг срещу околна среда" и "Дълг срещу природа";

2. дарения от международни финансови институции, правителства, международни фондове и външни юридически лица, предоставяни за екологични програми и проекти;

3. дарения от международни фондации и чуждестранни граждани за подпомагане на държавната политика в областта на околната среда;

3а. (нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) постъпления от продажби на ПЕЕ и на квоти за авиационни дейности;

4. погашения и лихви по предоставени чрез фонда заеми;

5. лихви от средствата на Националния доверителен екофонд в обслужващата банка;

6. приходи от портфейлни инвестиции с краткосрочни държавни ценни книжа и облигации;

7. други външни постъпления, съответстващи на характера на дейността на Националния доверителен екофонд.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Средствата от НДЕФ се разходват за екологични проекти и дейности в съответствие с условията на дарителите и с приоритетите на националните екологични стратегии и програми, както и с целите и приоритетите на Националната схема за зелени инвестиции. Решенията за предоставяне на финансови средства по проекти са публични и се публикуват на интернет страницата на Националния доверителен екофонд.

Чл. 68. (1) Източници на постъпления в Националния доверителен екофонд са:

4. погашения и лихви по предоставени чрез фонда заеми;

5. лихви от средствата на Националния доверителен екофонд в обслужващата банка;

6. приходи от портфейлни инвестиции с краткосрочни държавни ценни книжа и облигации;

7. други външни постъпления, съответстващи на характера на дейността на Националния доверителен екофонд.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Средствата от Националния доверителен екофонд се разходват за екологични проекти и дейности в съответствие с условията на дарителите и с приоритетите на националните екологични стратегии и програми. Решенията за предоставяне на финансови средства по проекти са публични и се публикуват на интернет страницата на Националния доверителен екофонд.

Чл. 68. (1) Източници на постъпления в Националния доверителен екофонд са:

4. погашения и лихви по предоставени чрез фонда заеми;

5. лихви от средствата на Националния доверителен екофонд в обслужващата банка;

6. приходи от портфейлни инвестиции с краткосрочни държавни ценни книжа и облигации;

7. други външни постъпления, съответстващи на характера на дейността на Националния доверителен екофонд.

(2) Средствата от Националния доверителен екофонд се разходват за екологични проекти и дейности в съответствие с условията на дарителите и с приоритетите на националните екологични стратегии и програми.

Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) При увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения на едноличните търговци и на юридическите лица се налагат санкции.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Санкциите по ал. 1 се налагат с наказателно постановление от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него лица.

(3) С наказателното постановление по ал. 2 се определят видът и размерът на санкцията.

(4) Наказателното постановление по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Санкциите по ал. 1 са еднократни или текущи. Текущите санкции са с фиксиран размер или нарастващи.

(6) Размерът на санкцията по ал. 1 се определя по реда на наредбата по ал. 8.

(7) Санкцията по ал. 1 се налага от датата на извършване на проверката от контролните органи на Министерството на околната среда и водите.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Видът, размерът и редът за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения се уреждат с наредба на Министерския съвет.

Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) При увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените в разрешителните или в комплексните разрешителни емисионни норми и ограничения на едноличните търговци и на юридическите лица се налагат санкции.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Санкциите по ал. 1 се налагат с наказателно постановление от министъра на околната среда и водите или от упълномощени от него лица.

(3) С наказателното постановление по ал. 2 се определят видът и размерът на санкцията.

(5) Санкциите по ал. 1 са еднократни или текущи.

(6) Размерът на санкцията по ал. 1 се определя по реда на наредбата по ал. 8.

(8) Видът, размерът и редът за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените в разрешителните или в комплексните разрешителни емисионни норми и ограничения се уреждат с наредба на Министерския съвет.

(2) Санкциите по ал. 1 се налагат с наказателно постановление от министъра на околната среда и водите или от упълномощени от него длъжностни лица.

(3) С наказателното постановление по ал. 2 се определят видът и размерът на санкцията.

(5) Санкциите по ал. 1 са еднократни или текущи.

(6) Размерът на санкцията по ал. 1 се определя по реда на наредбата по ал. 8.

Чл. 69. (1) При увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и при неспазване на определените в разрешителните емисионни норми и ограничения на едноличните търговци и на юридическите лица се налагат санкции.

(2) Редът за определяне и налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми се регламентира с наредба на Министерския съвет.

Чл. 69а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) В случаите по чл. 69, ал. 1 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице налага санкция въз основа на:

1. протокол за проверка от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите;

2. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) протоколи от лабораторни изпитвания/анализи за установяване на замърсяването или увреждането на околната среда и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения, издадени от лабораториите в системата на Министерството на околната среда и водите или от акредитирани лаборатории, включително акредитирани лаборатории за собствени периодични или непрекъснати измервания на лицата по чл. 69, ал. 1;

3. констативен протокол, съставен въз основа на протоколите по т. 1 и/или т. 2 от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите;

4. предложение от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите за налагане на санкция, включващо вида, продължителността и причините за замърсяването или увреждането на околната среда, както и вида и размера на санкцията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Когато увреждането или замърсяването на околната среда над допустимите норми и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения се установява въз основа на извършени собствени периодични или непрекъснати измервания, министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице налага санкция, без да се извършва проверката по ал. 1, т. 1.

(3) Министърът на околната среда и водите със заповед утвърждава образци на протокола за проверка, констативния протокол, предложението за налагане на санкция и наказателното постановление.

Чл. 69а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) В случаите по чл. 69, ал. 1 министърът на околната среда и водите или упълномощено от него лице налага санкция въз основа на:

1. протокол за проверка от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите;

2. протоколи от лабораторни изпитвания/анализи за установяване на замърсяването или увреждането на околната среда и/или неспазването на определените в разрешителните или в комплексните разрешителни емисионни норми и ограничения, издадени от лабораториите в системата на Министерството на околната среда и водите или от акредитирани лаборатории, включително акредитирани лаборатории за собствени периодични или непрекъснати измервания на лицата по чл. 69, ал. 1;

(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Когато увреждането или замърсяването на околната среда над допустимите норми и/или неспазването на определените в разрешителните или в комплексните разрешителни емисионни норми и ограничения се установява въз основа на извършени собствени периодични или непрекъснати измервания, министърът на околната среда и водите или упълномощено от него лице налага санкция, без да се извършва проверката по ал. 1, т. 1.

Чл. 69а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) В случаите по чл. 69, ал. 1 министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице налага санкция въз основа на:

1. протокол за проверка от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите;

(2) Когато увреждането или замърсяването на околната среда над допустимите норми и/или неспазването на определените в разрешителните или в комплексните разрешителни емисионни норми и ограничения се установява въз основа на извършени собствени периодични или непрекъснати измервания, министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице налага санкция, без да се извършва проверката по ал. 1, т. 1.

Чл. 69б. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Санкционирано лице, което преустанови или намали увреждането или замърсяването на околната среда и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения, може да подаде мотивирана молба за отмяна или намаляване на санкцията по чл. 69, ал. 1 до органа, издал наказателното постановление.

(2) В случаите по ал. 1 контролните органи на Министерството на околната среда и водите извършват проверка в срок до 5 работни дни от получаване на молбата по ал. 1.

(3) Когато прекратяването или намаляването на замърсяването или увреждането на околната среда се установява чрез изпитвания/анализи, същите се извършват от лабораториите в системата на Министерството на околната среда и водите или от акредитирани лаборатории, включително акредитирани лаборатории за собствени периодични или непрекъснати измервания.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Когато прекратяването или намаляването на увреждането или замърсяването на околната среда над допустимите норми и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения се установява въз основа на извършени собствени периодични или непрекъснати измервания, органът, издал наказателното постановление, отменя или намалява наложената санкция, без да се извършва проверката по чл. 69а, ал. 1, т. 1.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Органът, издал наказателното постановление, със заповед отменя санкцията, когато въз основа на протокола за проверка, протоколите от лабораторните изпитвания/анализи, констативния протокол и предложението от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите за отмяна на санкцията се установи, че увреждането или замърсяването на околната среда и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения е прекратено.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Органът, издал наказателното постановление, със заповед намалява санкцията, когато въз основа на протокола за проверка, протоколите от лабораторните изпитвания/анализи, констативния протокол и предложението от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите за намаляване на санкцията се установи, че увреждането или замърсяването на околната среда и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения е намалено.

(7) Санкцията по чл. 69, ал. 1 се отменя или намалява от датата на получаване от компетентния орган на молбата на санкционираното лице.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Когато въз основа на протокола за проверка, протоколите от лабораторните изпитвания/анализи, констативния протокол и предложението от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите за налагане на санкция се установи увеличаване на увреждането или замърсяването на околната среда или неспазване на емисионни норми и ограничения, органът, издал наказателното постановление, със заповед отменя първоначално наложената санкция.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) В случаите по ал. 8 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице налага с наказателно постановление нова санкция по реда на чл. 69а.

(10) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Видът, размерът и редът за отмяна или намаляване на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения се уреждат с наредбата по чл. 69, ал. 8.

Чл. 69б. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Санкционирано лице, което преустанови или намали увреждането или замърсяването на околната среда и/или неспазването на определените в разрешителните или в комплексните разрешителни емисионни норми и ограничения, може да подаде мотивирана молба за отмяна или намаляване на санкцията по чл. 69, ал. 1 до органа, издал наказателното постановление.

(4) Когато прекратяването или намаляването на увреждането или замърсяването на околната среда над допустимите норми и/или неспазването на определените в разрешителните или в комплексните разрешителни емисионни норми и ограничения се установява въз основа на извършени собствени периодични или непрекъснати измервания, органът, издал наказателното постановление, отменя или намалява наложената санкция, без да се извършва проверката по чл. 69а, ал. 1, т. 1.

(5) Органът, издал наказателното постановление, със заповед отменя санкцията, когато въз основа на протокола за проверка, протоколите от лабораторните изпитвания/анализи, констативния протокол и предложението от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите за отмяна на санкцията се установи, че увреждането или замърсяването на околната среда и/или неспазването на определените в разрешителните или в комплексните разрешителни емисионни норми и ограничения е прекратено.

(6) Органът, издал наказателното постановление, със заповед намалява санкцията, когато въз основа на протокола за проверка, протоколите от лабораторните изпитвания/анализи, констативния протокол и предложението от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите за намаляване на санкцията се установи, че увреждането или замърсяването на околната среда и/или неспазването на определените в разрешителните или в комплексните разрешителни емисионни норми и ограничения е намалено.

(8) Когато въз основа на протокола за проверка, протоколите от лабораторните изпитвания/анализи, констативния протокол и предложението от контролиращите длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите за налагане на санкция се установи увеличаване на увреждането или замърсяването на околната среда или неспазване на емисионни норми и ограничения съгласно разрешителните и комплексните разрешителни, органът, издал наказателното постановление, със заповед отменя първоначално наложената санкция.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) В случаите по ал. 8 министърът на околната среда и водите или упълномощено от него лице налага с наказателно постановление нова санкция по реда на чл. 69а.

(10) Видът, размерът и редът за отмяна или намаляване на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените в разрешителните или в комплексните разрешителни емисионни норми и ограничения се уреждат с наредбата по чл. 69, ал. 8.

(9) В случаите по ал. 8 министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице налага с наказателно постановление нова санкция по реда на чл. 69а.

Чл. 69в. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) При временно или постоянно спиране на дейността, предизвикала увреждането или замърсяването на околната среда над допустимите норми и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения, лицето по чл. 69, ал. 1 може да подаде мотивирана молба за спиране на наложената санкция до органа, издал наказателното постановление или заповедта по чл. 69б, ал. 6.

(2) В случаите по ал. 1 контролните органи на Министерството на околната среда и водите извършват проверка в срок до 5 работни дни от получаване на молбата по ал. 1 и съставят констативен протокол, установяващ спирането на дейността.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице със заповед спира санкцията, когато въз основа на констативния протокол по ал. 2 се установи, че дейността, предизвикала увреждането или замърсяването на околната среда над допустимите норми и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения е спряна.

(4) Наложената санкция се спира от датата на получаване от компетентния орган на молбата на санкционираното лице.

(5) Санкционираното лице е длъжно в срок не по-късно от три дни преди датата на възобновяване на дейността по ал. 1 писмено да уведоми органа, издал заповедта по ал. 3.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице със заповед възобновява санкцията по чл. 69, ал. 1 или по чл. 69б, ал. 6 от датата на възобновяване на дейността съгласно уведомлението по ал. 5.

(7) Ако санкционираното лице не уведоми органа, издал заповедта по ал. 3, за възобновяването на дейността и след проверка от контролните органи на Министерството на околната среда и водите се установи, че дейността е възобновена, министърът на околната среда и водите налага с наказателно постановление санкция за периода от спирането на санкцията по ал. 3 до датата на проверката от контролните органи на Министерството на околната среда и водите.

(8) Санкцията по ал. 7 се налага в троен размер на спряната по ал. 3 първоначална санкция.

(9) В случаите по ал. 7 органът, издал заповедта по ал. 3, възобновява санкцията от датата на проверката на контролните органи на Министерството на околната среда и водите.

(10) При възобновяване на дейността санкционираното лице може да подаде мотивирана молба за отмяна или намаляване на подлежащата на възобновяване санкция до органа, издал заповедта по ал. 3.

(11) Намаляването или отмяната на подлежащата на възобновяване санкция се извършва по реда на чл. 69б.

(12) Министърът на околната среда и водите със заповед утвърждава образец на констативния протокол по ал. 2.

(13) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Редът за спиране и възобновяване на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения се уреждат с наредбата по чл. 69, ал. 8.

Чл. 69в. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) При временно или постоянно спиране на дейността, предизвикала увреждането или замърсяването на околната среда над допустимите норми и/или неспазването на определените в разрешителните или в комплексните разрешителни емисионни норми и ограничения, лицето по чл. 69, ал. 1 може да подаде мотивирана молба за спиране на наложената санкция до органа, издал наказателното постановление или заповедта по чл. 69б, ал. 6.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него лице със заповед спира санкцията, когато въз основа на констативния протокол по ал. 2 се установи, че дейността, предизвикала увреждането или замърсяването на околната среда над допустимите норми и/или неспазването на определените в разрешителните или в комплексните разрешителни емисионни норми и ограничения е спряна.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него лице със заповед възобновява санкцията по чл. 69, ал. 1 или по чл. 69б, ал. 6 от датата на възобновяване на дейността съгласно уведомлението по ал. 5.

(8) Санкцията по ал. 7 се налага в троен размер на спряната по ал. 3 първоначална санкция.

(11) Намаляването или отмяната на подлежащата на възобновяване санкция се извършва по реда на чл. 69б.

(12) Министърът на околната среда и водите със заповед утвърждава образец на констативния протокол по ал. 2.

(13) Редът за спиране и възобновяване на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените в разрешителните или в комплексните разрешителни емисионни норми и ограничения се уреждат с наредбата по чл. 69, ал. 8.

(3) Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице със заповед спира санкцията, когато въз основа на констативния протокол по ал. 2 се установи, че дейността, предизвикала увреждането или замърсяването на околната среда над допустимите норми и/или неспазването на определените в разрешителните или в комплексните разрешителни емисионни норми и ограничения е спряна.

(6) Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице със заповед възобновява санкцията по чл. 69, ал. 1 или по чл. 69б, ал. 6 от датата на възобновяване на дейността съгласно уведомлението по ал. 5.

(8) Санкцията по ал. 7 се налага в троен размер на спряната по ал. 3 първоначална санкция.

(11) Намаляването или отмяната на подлежащата на възобновяване санкция се извършва по реда на чл. 69б.

(12) Министърът на околната среда и водите със заповед утвърждава образец на констативния протокол по ал. 2.

Чл. 70. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.)

Чл. 70. (1) Ако санкционираните по чл. 69, ал. 1 лица предприемат действия за постигане на установените норми в съответствие с одобрени от министъра на околната среда и водите инвестиционни програми, те заплащат 10 на сто от дължимите санкции.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Условията и редът за намаляване на дължимите санкции по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 69, ал. 8.

(3) При неизпълнение на инвестиционните програми по ал. 1 в установените срокове министърът на околната среда и водите постановява заплащане в трикратен размер на дължимата месечна санкция за целия първоначален период.

(4) Не се допуска удължаване на сроковете за изпълнение на инвестиционните програми, утвърдени от министъра на околната среда и водите по ал. 1.

(2) Условията и редът за намаляване на дължимите санкции по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 69, ал. 2.

Чл. 71. (1) (Предишен текст на чл. 71 - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) За издаването на решения по ОВОС, разрешителни, становища, лицензии и регистриране Министерството на околната среда и водите събира такси.

(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Не се издават разрешителни или разрешения на лица, които имат парични задължения към държавата или общината по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължения към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, определени със специалните закони в областта на околната среда.

(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Министърът на околната среда и водите не издава разрешителни или разрешения на лица, които имат парични задължения към държавата или общината по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължения към предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, определени със специалните закони в областта на околната среда.

Чл. 71. За издаването на решения по ОВОС, разрешителни, становища, лицензии и регистриране Министерството на околната среда и водите събира такси.

Чл. 72. Редът за определянето и събирането на таксите по чл. 71 се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 72а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 89 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Невнесените в срок глоби и санкции по този закон, по Закона за водите, Закона за почвите, Закона за управление на отпадъците, Закона за лечебните растения, Закона за защитените територии, Закона за чистотата на атмосферния въздух, Закона за подземните богатства, Закона за биологичното разнообразие и Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати се събират заедно с лихвите за санкциите и разноските от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице издава акт за установяване на публично държавно вземане по ал. 1.

Чл. 72а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 89 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г.) Невнесените в срок глоби и санкции по този закон, по Закона за водите, Закона за почвите, Закона за управление на отпадъците, Закона за лечебните растения, Закона за защитените територии, Закона за чистотата на атмосферния въздух, Закона за подземните богатства, Закона за биологичното разнообразие и Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати се събират заедно с лихвите за санкциите и разноските от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него лице издава акт за установяване на публично държавно вземане по ал. 1.

Чл. 72а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Невнесените в срок глоби и санкции по този закон, по Закона за водите, Закона за почвите, Закона за управление на отпадъците, Закона за лечебните растения, Закона за защитените територии, Закона за чистотата на атмосферния въздух, Закона за подземните богатства, Закона за биологичното разнообразие и Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати се събират заедно с лихвите за санкциите и разноските от Агенцията за държавни вземания по реда на Данъчния процесуален кодекс.

(2) Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице издава акт за установяване на публично държавно вземане по ал. 1.

Чл. 72а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Невнесените в срок глоби и санкции по този закон, по Закона за водите, Закона за управление на отпадъците, Закона за лечебните растения, Закона за защитените територии, Закона за чистотата на атмосферния въздух, Закона за подземните богатства, Закона за биологичното разнообразие и Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати се събират заедно с лихвите за санкциите и разноските от Агенцията за държавни вземания по реда на Данъчния процесуален кодекс.

Чл. 73. По предложение на министъра на околната среда и водите, съгласувано с министъра на финансите, ежегодно със закона за държавния бюджет се определят средства от републиканския бюджет за изпълнение на приоритетни екологични проекти и дейности, включени в националните екологични стратегии и програми.

Чл. 74. По предложение на кмета на общината ежегодно с приемането на общинския бюджет се определят средства за изпълнение на приоритетни екологични проекти и дейности, включени в общинските програми за опазване на околната среда.

Глава пета.

СТРАТЕГИИ И ПРОГРАМИ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА

Чл. 75. (1) Националната стратегия за околна среда и общинските програми за околна среда са средство за постигане целите на закона и се разработват в съответствие с принципите за опазване на околната среда по чл. 3.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на околната среда и водите, съгласувано с министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на земеделието и храните и другите заинтересувани министри и ръководители на държавни агенции, разработва Националната стратегия за околна среда и я внася за одобряване от Министерския съвет.

(3) В процеса на разработване и обществено обсъждане на Националната стратегия за околна среда участват и представители на научните среди и неправителствени екологични и браншови организации.

(4) Министерският съвет внася в Народното събрание за приемане Националната стратегия за околна среда, след което я публикува.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Министърът на околната среда и водите, съгласувано с министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на транспорта, министъра на земеделието и храните и другите заинтересувани министри и ръководители на държавни агенции, разработва Националната стратегия за околна среда и я внася за одобряване от Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Министърът на околната среда и водите, съгласувано с министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на транспорта, министъра на земеделието и продоволствието и другите заинтересувани министри и ръководители на държавни агенции, разработва Националната стратегия за околна среда и я внася за одобряване от Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Министърът на околната среда и водите, съгласувано с министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на транспорта, министъра на земеделието и горите и другите заинтересувани министри и ръководители на държавни агенции, разработва Националната стратегия за околна среда и я внася за одобряване от Министерския съвет.

(2) Министърът на околната среда и водите, съгласувано с министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на транспорта и съобщенията, министъра на земеделието и горите и другите заинтересувани министри и ръководители на държавни агенции, разработва Националната стратегия за околна среда и я внася за одобряване от Министерския съвет.

Чл. 76. (1) Националната стратегия за околна среда се разработва за период 10 години и съдържа:

1. анализ на състоянието на околната среда по компоненти, на факторите, които им въздействат, на тенденциите, причините и източниците на замърсяване и увреждане на околната среда по сектори на националното стопанство, както и на институционалната рамка, административните и икономическите средства за осъществяване на политиката;

2. оценка на възможностите и ограниченията в международен и вътрешен план;

3. цели и приоритети;

4. средства за постигане на целите;

5. варианти за реализиране на стратегията с оценка на възможните позитивни и негативни въздействия и последствия в международен и вътрешен план;

6. петгодишен план за действие с конкретни институционални, организационни и инвестиционни мерки, срокове, отговорни институции, необходими ресурси и източници на финансиране;

7. схема за организация, наблюдение и отчитане изпълнението на плана за действие, за оценка на резултатите, за предприемане на коригиращи действия при необходимост;

8. други.

(2) Основни критерии при определяне на приоритетите в Националната стратегия за околна среда са:

1. спазване принципите на устойчиво развитие;

2. предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве и околната среда;

3. предотвратяване и намаляване на риска за биологичното разнообразие;

4. намаляване на вредните последствия върху компонентите на околната среда в резултат на природни процеси и явления;

5. оптимално използване на природни ресурси и енергия.

(3) Министърът на околната среда и водите ежегодно внася в Министерския съвет отчет за изпълнението на плана за действие по ал. 1, т. 6.

(4) Измененията, допълненията и актуализирането на Националната стратегия за околна среда и петгодишните планове се приемат от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.

Чл. 77. Национални планове и програми по компоненти на околната среда и фактори, които им въздействат, се разработват на основата на принципите, целите и приоритетите на Националната стратегия за околна среда и в съответствие с изискванията на специалните закони за околната среда.

Чл. 77а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на околната среда и водите съвместно с министъра на финансите, министъра на икономиката, енергетиката и туризма, министъра на регионалното развитие и благоустройството и други заинтересовани министри разработва Национален план за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови газове.

(2) Националният план за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови газове се приема от Министерския съвет за период 5 години.

(3) С плана по ал. 1 се определят и:

1. общото количество квоти, които ще се разпределят за съответния период;

2. начинът за разпределение на квотите между операторите на инсталации;

3. списъкът на инсталациите и съответното количество квоти, предвидени за всяка инсталация;

4. делът единици редуцирани емисии и сертифицирани единици редуцирани емисии, които могат да се използват за изпълнение на задължението на оператора по чл. 131з.

Чл. 77а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Министърът на околната среда и водите съвместно с министъра на финансите, министъра на икономиката и енергетиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството и други заинтересовани министри разработва Национален план за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови газове.

(3) С плана по ал. 1 се определят и:

1. общото количество квоти, които ще се разпределят за съответния период;

2. начинът за разпределение на квотите между операторите на инсталации;

3. списъкът на инсталациите и съответното количество квоти, предвидени за всяка инсталация;

Чл. 78. Плановете и програмите за регионално развитие, за развитие на икономиката или на отделни нейни отрасли на национално и на регионално равнище осигуряват интегрирано опазване на околната среда в съответствие с принципите и целите на закона и Националната стратегия за околна среда.

Чл. 79. (1) Кметовете на общините разработват програми за опазване на околната среда за съответната община в съответствие с указания на министъра на околната среда и водите.

(2) Програмите по ал. 1 обхващат период на изпълнение не по-малък от 3 години.

(3) Териториалните административни звена към съответните министерства и държавни агенции, които събират и разполагат с информация за околната среда, подпомагат разработването на програмите чрез участие на свои експерти и предоставяне на информация. При разработването, допълването и актуализирането на програмите се привличат и представители на неправителствени организации, на фирми и на браншови организации.

(4) Програмите се приемат от общинските съвети, които контролират изпълнението им.

(5) Кметът на общината ежегодно внася в общинския съвет отчет за изпълнението на програмата за околна среда, а при необходимост - и предложения за нейното допълване и актуализиране.

(6) Отчетите по ал. 5 се представят за информация в РИОСВ.

Чл. 80. Проекти на общините могат да се финансират от държавния бюджет или от национални фондове само ако те са обосновани като приоритетни в общинските програми за околна среда.

Глава шеста.

ЕКОЛОГИЧНА ОЦЕНКА И ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

Раздел I.

Общи разпоредби

Чл. 81. (1) (Доп. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) Екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда се извършват на планове, програми и инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или техни изменения или разширения, при чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда, както следва:

1. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) екологична оценка се извършва на планове и програми, които са в процес на изготвяне и/или одобряване от централни и териториални органи на изпълнителната власт, органи на местното самоуправление и Народното събрание;

2. оценка на въздействието върху околната среда се извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложения № 1 и 2.

(2) С екологичната оценка и ОВОС се цели интегриране на предвижданията по отношение на околната среда в процеса на развитие като цяло и въвеждане принципа на устойчиво развитие в съответствие с чл. 3 и 9.

(3) Екологична оценка на планове и програми се извършва едновременно с изготвянето им, като се вземат предвид техните цели, териториалният обхват и степента на подробност, така че да се идентифицират, опишат и оценят по подходящ начин възможните въздействия от прилагането на инвестиционните предложения, които тези планове и програми включват.

(4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Планове и програми, разработени единствено за целите на националната отбрана или на гражданската защита, както и финансови планове и бюджети със самостоятелно значение, не са предмет на екологична оценка.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Оценката на въздействието върху околната среда по ал. 1, т. 2 определя, описва и оценява по подходящ начин и според всеки конкретен случай преките и непреките въздействия от инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии върху човека, биологичното разнообразие и неговите елементи, включително флора и фауна, почвата, водата, въздуха, климата и ландшафта, земните недра, материалното и културно-историческото наследство и взаимодействието между тях.

(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Извършване на ОВОС на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложения № 1 и № 2, когато те са за целите на националната отбрана, се преценява за всеки конкретен случай. Преценката се извършва с решение на Министерския съвет по мотивирано предложение на министъра на отбраната и министъра на околната среда и водите. При преценката се взема предвид очакваното неблагоприятно въздействие, което извършването на ОВОС би оказало върху целите на националната отбрана.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Процедурата за ОВОС за инвестиционни предложения не се провежда, когато по реда на специален закон те се одобряват по процедура, включваща подобна оценка и при осигурен обществен достъп до информация.

Чл. 81. (1) Екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда се извършват на планове, програми и инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или техни изменения, при чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда, както следва:

1. екологична оценка се извършва на планове и програми, които са в процес на изготвяне и/или одобряване от централни и териториални органи на изпълнителната власт и Народното събрание;

(4) Оценката на въздействието върху околната среда по ал. 1, т. 2 определя, описва и оценява по подходящ начин и според всеки конкретен случай преките и непреките въздействия от инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии върху човека, биологичното разнообразие и неговите елементи, включително флора и фауна, почвата, водата, въздуха, климата и ландшафта, земните недра, материалното и културно-историческото наследство и взаимодействието между тях.

(5) Екологична оценка на планове, програми и ОВОС на инвестиционни предложения, свързани с отбраната и националната сигурност, не се извършва.

(6) Процедурата за ОВОС за инвестиционни предложения не се провежда, когато по реда на специален закон те се одобряват по процедура, включваща подобна оценка и при осигурен обществен достъп до информация.

Чл. 82. (1) Оценката по чл. 81, ал. 1, т. 1 се съвместява изцяло с действащите процедури за изготвяне и одобряване на планове и програми.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Оценката по чл. 81, ал. 1, т. 2 може да се съвместява изцяло при изработване на предварителните (прединвестиционните) проучвания или заданието за проектиране, като се извършва преди акта на най-ранното одобряване по реда на специален закон, с което се определят същността, мястото и капацитетът на инвестиционното предложение.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Когато за осъществяването на инвестиционното предложение трябва да се развият и други, свързани с основния предмет на оценка спомагателни или поддържащи дейности, за които е задължително да се извърши ОВОС или да се прецени необходимостта от ОВОС, оценките на отделните инвестиционни предложения се съвместяват.

(4) Екологичната оценка на планове и програми завършва със становище на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ, чиято форма и съдържание се определят с наредбата по чл. 90. Органите, отговорни за одобряване и прилагане на плана или програмата, се съобразяват със становището.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Оценката на инвестиционните предложения завършва с решение, издадено от компетентния орган по чл. 94, ал. 1, което е задължително за възложителя. Решението е задължително условие за по-нататъшното одобряване на инвестиционното предложение, направено по реда на специален закон.

(2) Оценката по чл. 81, ал. 1, т. 2 може да се съвместява изцяло при изработване на предварителните прединвестиционни проучвания или заданието за проектиране, като се извършва преди издаването на скица (виза) за проектиране.

(3) Когато за осъществяването на инвестиционното предложение трябва да се развият и други, свързани с основния предмет на оценка спомагателни или поддържащи дейности, за които е задължително да се извърши ОВОС, оценките на отделните инвестиционни предложения се съвместяват.

(5) Оценката на инвестиционните предложения завършва с решение, издадено от компетентния орган по чл. 94, ал. 1, което е задължително за инвеститора. Решението е неразделна част от визата за проектиране, издадена съгласно Закона за устройство на територията.

Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) (1) Оценките по чл. 81, ал. 1 се възлагат от възложителя на плана или програмата или от възложителя на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 на колектив от експерти с ръководител.

(2) Ръководителят и членове на колектива по ал. 1 могат да са български и чуждестранни физически лица, които притежават образователно-квалификационна степен "магистър".

(3) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) В хода на консултациите по процедурата по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) компетентният орган по околна среда или оправомощено от него длъжностно лице може по своя преценка или при поискване да препоръча на възложителя екипът по ал. 1 да включва експерти с определена компетентност, съобразена със спецификата на инвестиционното предложение или с местоположението му.

(4) Членовете на колектива и ръководителят по ал. 1 трябва да декларират писмено, че:

1. не са лично заинтересувани от реализацията на съответното инвестиционно предложение, плана или програмата;

2. познават изискванията на действащата българска и европейска нормативна уредба по околна среда и при работата си по оценките по чл. 81, ал. 1 се позовават и съобразяват с тези изисквания и с приложими методически документи; изискванията към декларациите се определят с наредбите по чл. 90, ал. 1 и чл. 101, ал. 1.

(5) Членовете на колектива и ръководителят, изготвили оценките по чл. 81, ал. 1, дават заключение, ръководейки се от принципите за предотвратяване на риска за човешкото здраве и осигуряване на устойчиво развитие съобразно действащите в страната норми за качество на околната среда.

(3) В хода на консултациите по процедурата по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) компетентният орган по околна среда може по своя преценка или при поискване да препоръча на възложителя екипът по ал. 1 да включва експерти с определена компетентност, съобразена със спецификата на инвестиционното предложение или с местоположението му.

(4) Членовете на колектива и ръководителят по ал. 1 трябва да декларират писмено, че:

Чл. 83. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Оценките по чл. 81, ал. 1 се възлагат на колектив от регистрирани експерти - български и чуждестранни физически лица, с ръководител, които трябва да декларират, че не са лично заинтересувани от реализацията на инвестиционните предложения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Оценката се възлага на експертите от възложителя на плана или програмата, или от възложителя на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2.

(3) Експертите дават заключение, ръководейки се от принципите за намаляване на риска за човешкото здраве и осигуряване на устойчиво развитие съобразно действащите в страната норми за качество на околната среда.

(4) Министерството на околната среда и водите регистрира в публичен регистър лицата по ал. 1, които притежават образователно-квалификационна степен по специалност, придобита във висши училища, и са осъществявали в продължение най-малко на пет години през последните десет години някоя от следните дейности, свързани с опазването на околната среда:

1. проектантска дейност;

2. практика в производствени предприятия;

3. експертна дейност, в това число и изработване на експертизи, писмени консултации, доклади по ОВОС, екологични одити или екологични анализи;

4. преподавателска дейност във висши училища и/или научна дейност;

5. контролна дейност.

(5) От регистъра се изключват експертите, за които е доказано, че в практиката си по ОВОС:

1. три пъти са били автори на раздели от доклади за ОВОС, които са връщани за преработване при оценяването качеството на доклада по чл. 96, ал. 6;

2. са представили невярна декларация по ал. 1 и това е доказано по съответния ред.

(6) Удостоверението за вписване в регистъра или мотивираният писмен отказ се издава в 14-дневен срок от министъра на околната среда и водите.

(7) Удостоверението по ал. 6 има валидност пет години.

(8) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Изключването от регистъра по ал. 5 е за срок от 5 години. След изтичането на този срок лицата по ал. 5 могат да кандидатстват за ново вписване в регистъра по общия ред, определен с наредбата по ал. 10.

(9) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Отказът, както и мълчаливият отказ по ал. 6 подлежат на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му или съответно от изтичане на срока по ал. 6.

(10) (Предишна ал. 9 - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Редът за създаване и поддържане на регистъра и редът за кандидатстване на лицата за вписване в регистъра се определят с наредба на министъра на околната среда и водите.

Чл. 83. (1) Оценките по чл. 81, ал. 1 се възлагат на регистрирани експерти - български и чуждестранни физически лица, които трябва да декларират, че не са лично заинтересувани от реализацията и прилагането на плановете, програмите или на инвестиционните предложения.

(2) Оценката се възлага на експертите от органа - възложител на плана или програмата, или от инвеститора на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2.

1. проектантска дейност;

2. практика в производствени предприятия;

4. преподавателска дейност във висши училища и/или научна дейност;

5. контролна дейност.

(5) От регистъра се изключват експертите, за които е доказано, че в практиката си по ОВОС:

2. са представили невярна декларация по ал. 1 и това е доказано по съответния ред.

(7) Удостоверението по ал. 6 има валидност пет години.

(8) Отказът, както и мълчаливият отказ по ал. 6 подлежат на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му или съответно от изтичане на срока по ал. 6.

(9) Редът за създаване и поддържане на регистъра и редът за кандидатстване на лицата за вписване в регистъра се определят с наредба на министъра на околната среда и водите.

Раздел II.

Екологична оценка на планове и програми

Чл. 84. (1) Министърът на околната среда и водите или директорът на съответната РИОСВ е компетентният орган за издаване на становище по екологична оценка на планове и програми съгласно чл. 82, ал. 4.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Становището по ал. 1 се основава на доклада за екологична оценка, изработен от експертите по чл. 83, ал. 1.

(2) Становището по ал. 1 се основава на доклада за екологична оценка, изработен от регистрирани експерти.

Чл. 85. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Екологичната оценка е задължителна за планове и програми в областите селско стопанство, горско стопанство, рибарство, транспорт, енергетика, управление на отпадъците, управление на водните ресурси и промишленост, включително добив на подземни богатства, електронни съобщения, туризъм, устройствено планиране и земеползване, когато тези планове и програми очертават рамката за бъдещото развитие на инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Планове и програми по ал. 1 на местно равнище за малки територии и изменения на планове и програми по ал. 1 се оценяват, когато при прилагането им се предполагат значителни въздействия върху околната среда.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Министърът на околната среда и водите или директорът на съответната РИОСВ преценява с решение необходимостта от екологичната оценка за предложен план и програма или за тяхно изменение съгласно процедурата, определена с наредбата по чл. 90, съобразно следните критерии за определяне значимостта на въздействието им:

1. характеристиките на плановете и програмите по отношение на:

а) степента, до която планът или програмата определя рамката за инвестиционни предложения и други дейности според тяхното местоположение, характер, мащабност и експлоатационни условия или съобразно предвижданията им за разпределението на ресурсите;

б) (изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) значението на плана или програмата за интегрирането на екологичните съображения особено с оглед насърчаването на устойчиво развитие;

в) (нова - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) екологични проблеми от значение за плана или програмата;

г) (нова - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) значението на плана или програмата за изпълнението на общностното законодателство в областта на околната среда.

2. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) характеристиките на последствията и на територията, която е вероятно да бъде засегната по отношение на: вероятност, продължителност, честота, обратимост и кумулативен характер на предполагаемите въздействия; потенциално трансгранично въздействие, потенциален ефект и риск за здравето на хората или за околната среда, включително вследствие на аварии, размер и пространствен обхват на последствията (географски район и брой на населението, които е вероятно да бъдат засегнати), ценност и уязвимост на засегнатата територия (вследствие на особени естествени характеристики или културно-историческото наследство; превишение на стандарти за качество на околната среда или пределни стойности; интензивно земеползване), въздействие върху райони или ландшафти, които имат признат национален, общностен или международен статут на защита;

3. (доп. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) степента, до която планът или програмата влияе върху други планове и програми, включително тези в дадена йерархия.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Мотивирано решение по ал. 4 се издава в срок до два месеца от внасянето на искане от възложителя на плана или програмата в зависимост от спецификата и сложността им и се обявява публично.

(6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Плановете и програмите, за които извършването на екологична оценка е задължително и за които се преценява необходимостта от екологична оценка, се определят с наредбата по чл. 90.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.)

1. характеристиките на плановете и програмите по отношение на:

б) осигуряване на устойчивото развитие и постигане на националните и регионалните цели;

2. характеристиките на последствията и на засегнатата територия по отношение на: същност, обхват, обратимост и кумулативен характер на предполагаемите въздействия; потенциално трансгранично въздействие, потенциален ефект и риск за здравето на хората или за околната среда, размер и пространствен обхват на последствията, ценност и уязвимост на засегнатата територия; въздействие върху ландшафтите или върху елементи на Националната екологична мрежа;

3. степента, до която планът или програмата влияе върху други планове и програми.

Чл. 85. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Екологичната оценка е задължителна за планове и програми в областите селско стопанство, горско стопанство, рибарство, транспорт, енергетика, управление на отпадъците, управление на водните ресурси и промишленост, включително добив на подземни богатства, далекосъобщения, туризъм, устройствено планиране и земеползване, когато тези планове и програми очертават рамката за бъдещото развитие на инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.)

1. характеристиките на плановете и програмите по отношение на:

б) осигуряване на устойчивото развитие и постигане на националните и регионалните цели;

3. степента, до която планът или програмата влияе върху други планове и програми.

Чл. 85. (1) Екологичната оценка е задължителна за планове и програми и за техните значителни изменения в областите селско стопанство, горско стопанство, рибарство, транспорт, енергетика, управление на отпадъците, управление на водните ресурси и промишленост, включително добив на подземни богатства, далекосъобщения, туризъм, устройствено планиране и земеползване, когато тези области очертават рамката за бъдещото развитие на инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2.

(2) Планове и програми по ал. 1 на местно равнище за малки територии и незначителни изменения на планове и програми по ал. 1 се оценяват, когато при прилагането им се предполагат значителни въздействия върху околната среда.

(3) Планове и програми, свързани с националната сигурност и с гражданската защита, както и финансови планове и бюджети със самостоятелно значение не са предмет на оценка.

(4) Министърът на околната среда и водите или директорът на съответната РИОСВ преценява необходимостта от екологичната оценка за всеки предложен план и програма или за тяхно изменение съгласно процедурата, определена с наредбата по чл. 90, съобразно следните критерии за определяне значимостта на въздействието им:

1. характеристиките на плановете и програмите по отношение на:

б) осигуряване на устойчивото развитие и постигане на националните и регионалните цели;

3. степента, до която планът или програмата влияе върху други планове и програми.

(5) Органите по ал. 4 се произнасят с преценка в срок до три месеца от внасянето на искане от възложителя на плана или програмата в зависимост от спецификата и сложността им, като публично обявяват резултата от преценката и мотивите за нея.

Чл. 86. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Екологичната оценка се възлага при условията и по реда на чл. 83 след обявяване на решението по чл. 85, ал. 4.

(2) Докладът за екологичната оценка включва информация, съответстваща на степента на подробност на плана и програмата и използваните методи за оценка.

(3) Докладът за екологична оценка задължително съдържа:

1. (доп. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) описанието на съдържанието на основните цели на плана или програмата и връзката с други съотносими планове и програми;

2. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) съответни аспекти на текущото състояние на околната среда и евентуално развитие без прилагането на плана или програмата;

3. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) характеристиките на околната среда за територии, които вероятно ще бъдат значително засегнати;

4. (доп. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) съществуващите екологични проблеми, установени на различно ниво, имащи отношение към плана или програмата, включително отнасящите се до райони с особено екологично значение, като защитените зони по Закона за биологичното разнообразие;

5. целите на опазване на околната среда на национално и международно равнище, имащи отношение към плана и програмата, и начинът, по който тези цели и всички екологични съображения са взети под внимание по време на изготвянето на плана или програмата;

6. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) вероятни значителни въздействия върху околната среда, включително биологично разнообразие, население, човешко здраве, фауна, флора, почви, води, въздух, климатични фактори, материални активи, културно-историческо наследство, включително архитектурно и археологическо наследство, ландшафт и връзките между тях; тези въздействия трябва да включват вторични, кумулативни, едновременни, краткосрочни, средносрочни и дългосрочни, постоянни и временни, положителни и отрицателни последици;

7. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) мерките, които са предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно най-пълно компенсиране на неблагоприятните последствия от осъществяването на плана или програмата върху околната среда;

8. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) описание на мотивите за избор на разгледаните алтернативи и на методите на извършване на екологична оценка, включително трудностите при събиране на необходимата за това информация, като технически недостатъци и липса на ноу-хау;

9. описание на необходимите мерки във връзка с наблюдението по време на прилагането на плана или програмата;

10. нетехническо резюме на екологичната оценка.

(4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) При спазване на ал. 1, 2 и 3 екологична оценка не се възлага като самостоятелен доклад, когато по реда на специален закон се изисква подобна оценка да бъде част от плана или програмата, както и когато планът или програмата се изготвя и/или одобрява от органите по чл. 84, ал. 1.

Чл. 86. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Екологичната оценка се възлага при условията и по реда на чл. 83, ал. 1 - 3 след обявяване на решението по чл. 85, ал. 4.

(3) Докладът за екологична оценка задължително съдържа:

9. описание на необходимите мерки във връзка с наблюдението по време на прилагането на плана или програмата;

10. нетехническо резюме на екологичната оценка.

(3) Докладът за екологична оценка задължително съдържа:

1. описанието на основните цели на плана или програмата и връзката с други планове и програми;

2. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) текущото състояние на компонентите и факторите по чл. 4 и 5, културно-историческото наследство и тяхното евентуално развитие без прилагането на плана или програмата;

3. характеристиките на околната среда за територии, които могат значително да бъдат засегнати;

4. съществуващите екологични проблеми, установени на различно ниво, имащи отношение към плана или програмата, включително отнасящите се до райони с особено екологично значение;

6. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) възможни значителни въздействия върху околната среда, включително компонентите и факторите по чл. 4 и 5, културно-историческото наследство и връзките между тях;

7. мерките, които са предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно най-пълно отстраняване на неблагоприятните последствия от осъществяването на плана или програмата върху околната среда;

8. мотиви за избор на разгледаните алтернативи и описание на методите на извършване на екологична оценка, включително трудностите (например технически, липса на ноу-хау) при събиране на необходимата за това информация;.

9. описание на необходимите мерки във връзка с наблюдението по време на прилагането на плана или програмата;

10. нетехническо резюме на екологичната оценка.

Чл. 86. (1) Екологичната оценка се възлага при условията и по реда на чл. 83, ал. 1 - 3 след обявяване на резултатите от преценката, извършена съгласно чл. 85, ал. 5.

(3) Докладът за екологична оценка задължително съдържа:

1. описанието на основните цели на плана или програмата и връзката с други планове и програми;

2. текущото състояние на компонентите и факторите по чл. 4 и 5 и тяхното евентуално развитие без прилагането на плана или програмата;

3. характеристиките на околната среда за територии, които могат значително да бъдат засегнати;

6. възможни значителни въздействия върху околната среда, включително компонентите и факторите по чл. 4 и 5 и връзките между тях;

9. описание на необходимите мерки във връзка с наблюдението по време на прилагането на плана или програмата;

10. нетехническо резюме на екологичната оценка.

Чл. 87. (1) Възложителят на плана или програмата:

1. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) осигурява необходимата подкрепа на експертите по чл. 83, ал. 1 за провеждане на консултации със заинтересуваните и засегнатите органи, особено с отговорните за подготовката и прилагането на плана или програмата, които са предмет на екологичната оценка;

2. организира консултации с обществеността и със заинтересувани лица, засегнати от прилагането на плана или програмата;

3. изпраща копие от плана или програмата и от доклада по чл. 86, ал. 2 на всяка държава, която има вероятност да бъде засегната от прилагането на плана или програмата, които са предмет на екологична оценка;

4. организира консултации с държавата, за която има вероятност да бъде засегната.

(2) Резултатите от консултациите се отразяват в доклада за екологична оценка и се вземат предвид в становището на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ.

Чл. 87. (1) Възложителят на плана или програмата:

1. осигурява необходимата подкрепа на регистрираните експерти за провеждане на консултации със заинтересуваните и засегнатите органи, особено с отговорните за подготовката и прилагането на плана или програмата, които са предмет на екологичната оценка;

4. организира консултации с държавата, за която има вероятност да бъде засегната.

Чл. 88. (1) Становището по чл. 82, ал. 4 и мотивите към него задължително включват обосновка на заключението за предпочитаната алтернатива от гледна точка на околната среда и мерките по чл. 89, които следва да се предприемат.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) До становището по ал. 1 се осигурява достъп на обществеността, засегнатите и заинтересуваните страни и всяка държава, за която има вероятност да бъде засегната от прилагането на плана или програмата по ред, определен с наредбата по чл. 90, ал. 1.

(2) До становището по ал. 1 се осигурява достъп на обществеността, засегнатите и заинтересуваните страни и всяка държава, за която има вероятност да бъде засегната от прилагането на плана или програмата.

Чл. 89. (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Мерките за наблюдение и контрол при прилагането на плана или програмата се съгласуват между министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице или директора на съответната РИОСВ и органа, отговорен за прилагането на плана или програмата.

Чл. 89. Мерките за наблюдение и контрол при прилагането на плана или програмата се съгласуват между министъра на околната среда и водите или директора на съответната РИОСВ и органа, отговорен за прилагането на плана или програмата.

Чл. 90. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Условията и редът за извършване на екологична оценка се определят с наредба на Министерския съвет.

(2) В наредбата по ал. 1 се определят и съответните изисквания към:

1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) преценяването на необходимостта, и обхвата на екологичната оценка на възможните въздействия от прилагането на плана или програмата, както и към начина за публично обявяване на решението по чл. 85, ал. 4;

2. задълженията на органите, възлагащи или прилагащи плана или програмата, които са предмет на екологична оценка;

3. обхвата, съдържанието и формата на доклада за екологичната оценка;

4. сроковете, условията и реда за извършване на консултации с обществеността и трети лица, за които има вероятност да бъдат засегнати от плана или от програмата;

5. формата и съдържанието на становището на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ;

6. условията за включване в становището на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната РИОСВ на резултатите от консултациите по т. 4;

7. наблюдението и контрола на изпълнението на условията, определени в становището на министъра на околната среда и водите или директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите, в процеса на прилагане на плана или програмата;

8. наблюдението и контрола на въздействията върху околната среда при прилагане на плана или програмата с цел предприемането на мерки за предотвратяване или намаляване на екологичните щети в резултат на това прилагане.

Чл. 90. (1) Условията, редът и методите за извършване на екологична оценка се определят с наредба на Министерския съвет.

(2) В наредбата по ал. 1 се определят и съответните изисквания към:

1. преценяването на необходимостта, обхвата и методите за екологичната оценка на възможните въздействия от прилагането на плана или програмата;

3. обхвата, съдържанието и формата на доклада за екологичната оценка;

Чл. 91. (1) Екологичната оценка на плана или програмата се извършва независимо от ОВОС по раздел III от тази глава.

(2) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Когато за инвестиционно предложение, включено в приложение № 1 или № 2, се изисква и изготвянето на самостоятелен план или програма по чл. 85, ал. 1 и 2, компетентният орган по околна среда може по искане на възложителя или по своя преценка да допусне извършването само на една от оценките по глава шеста.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Събраната информация, направените анализи при подготовката на екологичната оценка на планове и програми и становището на министъра или на директора на РИОСВ се ползват при изработване на докладите и постановяване на решенията на ОВОС за инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2.

(2) Събраната информация, направените анализи при подготовката на екологичната оценка на планове и програми и становището на министъра или на директора на РИОСВ се ползват при изработване на докладите и постановяване на решенията на ОВОС за инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2.

Раздел III.

Оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения

Чл. 92. Оценка на въздействието върху околната среда задължително се извършва на:

1. инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 1;

2. (доп. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии с трансгранично въздействие върху околната среда съгласно приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, съставена в Еспо (Финландия) на 25 февруари 1991 г., ратифицирана със закон (ДВ, бр. 28 от 1995 г.) (обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.; попр., бр. 89 от 1999 г.).

Чл. 92. Оценка на въздействието върху околната среда задължително се извършва на:

1. инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 1;

2. инвестиционните предложения за строителство, дейности и технологии с трансгранично въздействие върху околната среда съгласно приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст.

Чл. 93. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) Необходимостта от извършване на ОВОС се преценява за:

1. инвестиционни предложения съгласно приложение № 2;

2. всяко разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно приложение № 2, които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение, ако това разширение или изменение може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда;

3. всяко разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно приложение № 1 към този закон и приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение, ако това разширение или изменение може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда;

4. инвестиционни предложения съгласно приложение № 1, разработени изключително или предимно за развитие и изпитване на нови методи или продукти и които няма да действат повече от две години;

5. инвестиционни предложения в защитени територии съгласно приложение № 2 и разширение или изменение на инвестиционни предложения в защитени територии, които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение, ако това разширение или изменение може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда.

(2) Необходимостта от извършване на ОВОС по ал. 1, т. 3, 4 и 5 се преценява от министъра на околната среда и водите за всеки конкретен случай и съобразно критериите по ал. 4, който се произнася с мотивирано решение.

(3) Необходимостта от извършване на ОВОС по ал. 1, т. 1 и 2 се преценява от директора на съответната РИОСВ за всеки конкретен случай и съобразно критериите по ал. 4, който се произнася с мотивирано решение.

(4) Необходимостта от извършване на ОВОС по ал. 1 се преценява въз основа на:

1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) характеристиките на предлаганото строителство, дейности и технологии: обем, производителност, мащабност, взаимовръзка и кумулиране с други предложения, ползване на природни ресурси, генерирани отпадъци, замърсяване и дискомфорт на околната среда, както и риск от инциденти;

2. местоположението, в това число чувствителност на средата, съществуващото ползване на земята, относителното наличие на подходящи територии, качеството и регенеративната способност на природните ресурси в района;

3. способността за асимилация на екосистемата в естествената околна среда на:

а) защитените със закон територии и местообитанията;

б) планинските и гористите местности;

в) влажните и крайбрежните зони;

г) (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) районите, в които нормите за качество на околната среда са нарушени;

д) силно урбанизираните територии;

е) (изм. - ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) защитените територии на единични и групови културни ценности, определени по реда на Закона за културното наследство;

ж) териториите и/или зоните и обектите със специфичен санитарен статут или подлежащи на здравна защита;

4. характеристиките на потенциалните въздействия - териториален обхват, засегнато население, включително трансгранични въздействия, същност, големина, комплексност, вероятност, продължителност, честота и обратимост;

5. обществения интерес към предложението за строителство, дейности и технологии.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Органите по ал. 2 и 3 се произнасят по необходимостта от извършване на ОВОС в срок един месец от внасяне на искането от възложителя на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2, като публично обявяват мотивите за своята преценка.

Чл. 93. (1) Необходимостта от извършване на ОВОС се преценява за:

1. инвестиционните предложения за ново строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 2;

2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) инвестиционните предложения за разширение и/или промяна на производствената дейност съгласно приложение № 2;

3. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) инвестиционните предложения за разширение и/или промяна на производствената дейност съгласно приложение № 1 към този закон и приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст;

4. всяко инвестиционно предложение за ново строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 1, разработени изключително или предимно за развитие и изпитване на нови методи или продукти със срок на действие не повече от две години;

5. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) инвестиционни предложения за ново строителство, дейности и технологии в защитени територии съгласно приложение № 2 и за инвестиционни предложения за разширение и/или промяна на производствената дейност в защитени територии.

(4) Необходимостта от извършване на ОВОС по ал. 1 се преценява въз основа на:

3. способността за асимилация на екосистемата в естествената околна среда на:

а) защитените със закон територии и местообитанията;

б) планинските и гористите местности;

в) влажните и крайбрежните зони;

г) (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) районите, в които нормите за качество на околната среда са нарушени;

д) силно урбанизираните територии;

ж) териториите и/или зоните и обектите със специфичен санитарен статут или подлежащи на здравна защита;

5. обществения интерес към предложението за строителство, дейности и технологии.

Чл. 93. (1) Необходимостта от извършване на ОВОС се преценява за:

1. инвестиционните предложения за ново строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 2;

(4) Необходимостта от извършване на ОВОС по ал. 1 се преценява въз основа на:

3. способността за асимилация на екосистемата в естествената околна среда на:

а) защитените със закон територии и местообитанията;

б) планинските и гористите местности;

в) влажните и крайбрежните зони;

г) (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) районите, в които нормите за качество на околната среда са нарушени;

д) силно урбанизираните територии;

е) защитените територии на единични и групови паметници на културата, определени по реда на Закона за паметниците на културата и музеите;

ж) териториите и/или зоните и обектите със специфичен санитарен статут или подлежащи на здравна защита;

5. обществения интерес към предложението за строителство, дейности и технологии.

Чл. 93. (1) Необходимостта от извършване на ОВОС се преценява за:

1. инвестиционните предложения за ново строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 2;

2. инвестиционните предложения за разширение и/или промяна на производствената дейност на обекти, дейности и технологии съгласно приложение № 2;

3. инвестиционните предложения за разширение и/или промяна на производствената дейност на обекта съгласно приложение № 1 към този закон и приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст;

5. инвестиционни предложения за ново строителство, дейности и технологии в защитени територии съгласно приложение № 2 и за инвестиционни предложения за разширение и/или промяна на производствената дейност на обекти в защитени територии.

(4) Необходимостта от извършване на ОВОС по ал. 1 се преценява въз основа на:

1. характеристиките на предлаганото строителство, дейности и технологии: обем, производителност, мащабност, взаимовръзка и кумулиране с други предложения, ползване на природни ресурси, генерирани отпадъци, замърсяване и нарушения на околната среда, както и риск от инциденти;

3. способността за асимилация на екосистемата в естествената околна среда на:

а) защитените със закон територии и местообитанията;

б) планинските и гористите местности;

в) влажните и крайбрежните зони;

г) районите, в които нормите на замърсяване са превишени;

д) силно урбанизираните територии;

ж) териториите и/или зоните и обектите със специфичен санитарен статут или подлежащи на здравна защита;

5. обществения интерес към предложението за строителство, дейности и технологии.

(5) Органите по ал. 2 и 3 се произнасят по необходимостта от извършване на ОВОС в срок един месец от внасяне на искането от инвеститора на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2, като публично обявяват мотивите за своята преценка.

Чл. 94. (1) Компетентните органи за вземане на решение по ОВОС по чл. 81, ал. 1, т. 2 са:

1. министърът на околната среда и водите - за инвестиционните предложения по чл. 92, т. 1 съобразно критериите за компетентност по приложение № 1, по чл. 92, т. 2 и в случаите на преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС по чл. 93, ал. 2;

2. директорите на РИОСВ - за инвестиционните предложения по чл. 92, т. 1 съобразно критериите за компетентност по приложение № 1 и в случаите на преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС по чл. 93, ал. 3.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) В случаите, когато инвестиционното предложение засяга защитена територия или територия, контролирана от две или повече РИОСВ, компетентен орган за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС и за вземане на решение по ОВОС е министърът на околната среда и водите.

Чл. 94. (1) Компетентните органи за вземане на решение по ОВОС по чл. 81, ал. 1, т. 2 са:

(2) В случаите, когато инвестиционното предложение засяга територия, контролирана от две или повече РИОСВ, компетентен орган за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС и за вземане на решение по ОВОС е министърът на околната среда и водите.

Чл. 95. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Възложителят на инвестиционното предложение информира в най-ранния етап на своето инвестиционно намерение компетентните органи и засегнатото население, като го обявява писмено.

(2) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Възложителят осигурява изработване на задание за обхват и съдържание на ОВОС за инвестиционните предложения по приложение № 1 и за тези, за които с решение е преценено да се извърши ОВОС.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Възложителят провежда консултации с компетентните органи за вземане на решение по ОВОС или оправомощени от тях длъжностни лица с други специализирани ведомства и засегнатата общественост по отношение на:

1. специфичните особености на предлаганото строителство, дейности и технологии, степен на развитие на проектното решение и взаимовръзката му със съществуващи или други планирани строителство, дейности и технологии;

2. характеристиките на съществуващата околна среда и всички нейни компоненти;

3. значимостта на предполагаемите въздействия;

4. заданието за обхват и съдържание на ОВОС;

5. границите на проучването във връзка с ОВОС;

6. алтернативите за инвестиционни предложения;

7. засегнатата общественост - интереси и мнения;

8. източниците на информация;

9. методиките за прогнози и оценка на въздействието върху околната среда;

10. мерки за намаляване на предполагаемите отрицателни въздействия върху околната среда.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Възложителят провежда консултации с компетентните органи за вземане на решение по ОВОС с други специализирани ведомства и засегнатата общественост по отношение на:

2. характеристиките на съществуващата околна среда и всички нейни компоненти;

3. значимостта на предполагаемите въздействия;

4. заданието за обхват и съдържание на ОВОС;

5. границите на проучването във връзка с ОВОС;

6. алтернативите за инвестиционни предложения;

7. засегнатата общественост - интереси и мнения;

8. източниците на информация;

9. методиките за прогнози и оценка на въздействието върху околната среда;

10. мерки за намаляване на предполагаемите отрицателни въздействия върху околната среда.

Чл. 95. (1) Инвеститорът на инвестиционното предложение информира в най-ранния етап на своето инвестиционно намерение компетентните органи и засегнатото население, като го обявява писмено и осигурява изработване на задание за обхват на ОВОС.

(2) Инвеститорът провежда консултации с компетентните органи за вземане на решение по ОВОС с други специализирани ведомства и засегнатата общественост по отношение на:

2. характеристиките на съществуващата околна среда и всички нейни компоненти;

3. значимостта на предполагаемите въздействия;

4. заданието за обхват и съдържание на ОВОС;

5. границите на проучването във връзка с ОВОС;

6. алтернативите за инвестиционни предложения;

7. засегнатата общественост - интереси и мнения;

8. източниците на информация;

9. методиките за прогнози и оценка на въздействието върху околната среда;

10. мерки за намаляване на предполагаемите отрицателни въздействия върху околната среда.

Чл. 96. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Възложителят на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 представя на компетентния орган за вземане на решение доклад за ОВОС, който съдържа:

1. анотация на инвестиционното предложение за строителството, дейностите и технологиите;

2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) проучените от възложителя алтернативи за местоположение (със скици и координати на характерните точки в утвърдената координатна система за страната) и/или алтернативи на технологии и мотивите за направения избор за проучването, имайки предвид въздействието върху околната среда, включително "нулева алтернатива";

3. описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда по чл. 4 и 5 и на материалното и културното наследство, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното предложение, както и взаимодействието между тях;

4. описание, анализ и оценка на предполагаемите значителни въздействия върху населението и околната среда в резултат на:

а) реализацията на инвестиционното предложение;

б) ползването на природните ресурси;

в) емисиите на вредни вещества при нормална експлоатация и при извънредни ситуации, генерирането на отпадъци и създаването на дискомфорт;

5. информация за използваните методики за прогноза и оценка на въздействието върху околната среда;

6. описание на мерките, предвидени да предотвратят, намалят или, където е възможно, да прекратят значителните вредни въздействия върху околната среда, както и план за изпълнението на тези мерки;

7. (доп. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) становища и мнения на засегнатата общественост, на компетентните органи за вземане на решение по ОВОС или оправомощени от тях длъжностни лица и други специализирани ведомства и заинтересувани държави в трансграничен контекст, в резултат от проведените консултации;

8. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) заключение в съответствие с изискванията на чл. 83, ал. 5;

9. нетехническо резюме;

10. описание на трудностите (технически причини, недостиг или липса на данни) при събирането на информация за изработване на доклада за ОВОС;

11. (доп. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) друга информация по преценка на компетентния орган или оправомощено от него длъжностно лице.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Разходите по ОВОС са за сметка на възложителя на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Възложителят на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 осигурява необходимата информация за извършване на ОВОС, както и всякаква допълнителна информация, свързана с инвестиционното предложение.

(4) Други органи, разполагащи с информация, която има отношение към извършваната ОВОС, са длъжни да предоставят тази информация в съответствие с глава втора.

(5) При наличие на държавна, служебна или друга защитена със закон тайна информацията се предоставя при спазване на изискванията за поверителност по чл. 20.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) За вземане на решение по ОВОС компетентният орган оценява качеството на доклада по ОВОС съобразно проведените консултации по чл. 95, ал. 3 и съответствието с изискванията на нормативната уредба по околната среда в 30-дневен срок от внасянето на доклада.

1. анотация на инвестиционното предложение за строителството, дейностите и технологиите;

а) реализацията на инвестиционното предложение;

б) ползването на природните ресурси;

5. информация за използваните методики за прогноза и оценка на въздействието върху околната среда;

7. становища и мнения на засегнатата общественост, на компетентните органи за вземане на решение по ОВОС и други специализирани ведомства и заинтересувани държави в трансграничен контекст, в резултат от проведените консултации;

8. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) заключение в съответствие с изискванията на чл. 83, ал. 5;

9. нетехническо резюме;

11. друга информация по преценка на компетентния орган.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Разходите по ОВОС са за сметка на възложителя на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2.

1. анотация на инвестиционното предложение за строителството, дейностите и технологиите;

а) реализацията на инвестиционното предложение;

б) ползването на природните ресурси;

5. информация за използваните методики за прогноза и оценка на въздействието върху околната среда;

8. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) заключение в съответствие с изискванията на чл. 83, ал. 3;

9. нетехническо резюме;

11. друга информация по преценка на компетентния орган.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Разходите по ОВОС са за сметка на възложителя на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) За вземане на решение по ОВОС компетентният орган оценява качеството на доклада по ОВОС съобразно проведените консултации по чл. 95, ал. 3 и съответствието с изискванията на нормативната уредба по околната среда в 14-дневен срок от внасянето на доклада.

Чл. 96. (1) Инвеститорът на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 представя на компетентния орган за вземане на решение доклад за ОВОС, който съдържа:

1. анотация на инвестиционното предложение за строителството, дейностите и технологиите;

2. алтернативи за местоположение (със скици и координати на характерните точки в утвърдената координатна система за страната) и/или алтернативи на предлаганите от възложителя технологии и мотивите за направения избор, имайки предвид въздействието върху околната среда, включително "нулева алтернатива";

а) реализацията на инвестиционното предложение;

б) ползването на природните ресурси;

5. информация за използваните методики за прогноза и оценка на въздействието върху околната среда;

8. заключение на експертите, когато се дава в съответствие с изискванията на чл. 83, ал. 3;

9. нетехническо резюме;

11. друга информация по преценка на компетентния орган.

(2) Разходите по ОВОС са за сметка на инвеститора на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2.

(3) Инвеститорът на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 осигурява необходимата информация за извършване на ОВОС, както и всякаква допълнителна информация, свързана с инвестиционното предложение.

(6) За вземане на решение по ОВОС компетентният орган оценява качеството на доклада по ОВОС съобразно проведените консултации по чл. 95, ал. 2 и съответствието с изискванията на нормативната уредба по околната среда в 14-дневен срок от внасянето на доклада.

Чл. 97. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) След положителна оценка по чл. 96, ал. 6 възложителят организира съвместно с определените от компетентния орган или оправомощено от него длъжностно лице засегнати общини, кметства и райони обществено обсъждане на доклада за ОВОС.

(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) За организиране на общественото обсъждане възложителят внася писмено искане до определените от компетентния орган органи по ал. 1, с предложение за място, дата и час на срещата/срещите за обществено обсъждане, мястото за обществен достъп до документацията и за изразяване на становища, като датата на първата среща е до 60 дни от датата на внасяне на искането. Към писменото искане се прилага по един екземпляр на доклада за ОВОС с всички приложения към него на всеки един от определените органи по ал. 1. Определените органи по ал. 1 потвърждават писмено предложението в срок до 7 дни от внасяне на искането или правят друго предложение за същия 60-дневен срок, като при непроизнасяне на органите по ал. 1 в 7-дневния срок се смята, че предложението на възложителя е прието.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) В обсъждането по ал. 1 могат да участват всички заинтересувани физически и юридически лица, в т.ч. представители на компетентния орган за вземане на решение по ОВОС, териториалната администрация на изпълнителната власт, обществени организации и граждани.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Възложителят на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 уведомява лицата по ал. 3 за мястото и датата на обсъждането чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин най-малко 30 дни преди срещата за общественото обсъждане.

(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Възложителят на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 и компетентните органи по чл. 94, ал. 1 осигуряват обществен достъп до документацията по ОВОС за период 30 календарни дни преди началото на обсъждането по ал. 1.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Представителите на обществеността представят писмено своите становища на срещата за обществено обсъждане или ги изпращат на компетентния орган за вземане на решение по ОВОС не по-късно от 7 календарни дни след обсъждането.

(2) В обсъждането по ал. 1 могат да участват всички заинтересувани физически и юридически лица, в т.ч. представители на компетентния орган за вземане на решение по ОВОС, териториалната администрация на изпълнителната власт, обществени организации и граждани.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Възложителят на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 уведомява лицата по ал. 2 за мястото и датата на обсъждането чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин най-малко 30 дни преди срещата за общественото обсъждане.

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Възложителят на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 и компетентните органи по чл. 94, ал. 1 осигуряват обществен достъп до документацията по ОВОС за период 30 календарни дни преди началото на обсъждането по ал. 1.

(5) Представителите на обществеността представят писмено своите становища на срещата за обществено обсъждане или ги изпращат на компетентния орган за вземане на решение по ОВОС не по-късно от 7 календарни дни след обсъждането.

Чл. 97. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) След положителна оценка по чл. 96, ал. 6 възложителят организира съвместно с определените от компетентния орган засегнати общини, кметства и райони обществено обсъждане на доклада за ОВОС.

Чл. 97. (1) След положителна оценка по чл. 96, ал. 6 инвеститорът организира съвместно с определените от компетентния орган засегнати общини, кметства и райони обществено обсъждане на доклада за ОВОС.

(3) Инвеститорът на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 уведомява лицата по ал. 2 за мястото и датата на обсъждането чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин най-малко 30 дни преди срещата за общественото обсъждане.

(4) Инвеститорът на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 и компетентните органи по чл. 94, ал. 1 осигуряват обществен достъп до документацията по ОВОС за период 30 календарни дни.

Чл. 98. (1) За инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии на територията на Република България, за които се предполага значително въздействие върху околната среда на територията на друга държава или държави, министърът на околната среда и водите:

1. уведомява засегнатите държави на възможно най-ранния етап на инвестиционното предложение, но не по-късно от датата на уведомяване на собственото население;

2. при съгласие за участие в процедурата по ОВОС предоставя на засегнатата държава описание на инвестиционното предложение и възможната информация за евентуално трансгранично въздействие върху околната среда, както и информация за характера на решението, което се предполага, че ще бъде взето.

(2) В случаите на уведомяване за предполагаемо значително въздействие върху околната среда на територията на Република България - резултат от предлагана дейност на територията на друга държава, министърът на околната среда и водите осигурява:

1. обществен достъп до предоставената информация за ОВОС;

2. своевременното изпращане на всички становища по информацията по т. 1 преди вземането на решения от компетентния орган на другата държава.

Чл. 99. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) За вземане на решение възложителят представя на компетентния орган в срок до 7 дни след обсъждането по чл. 97 резултатите от него, включително становищата и протокола от неговото провеждане.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Компетентният орган взема решение по ОВОС в срок до 45 дни след провеждане на общественото обсъждане, като отчита резултатите от него.

(3) Решението по ОВОС съдържа:

1. наименованието на органа, който го издава;

2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) името на възложителя, местожителството/седалището;

3. правните и фактическите основания за постановяване на решението;

4. мотиви;

5. разпоредителна част;

6. условия за изпълнение, в това число мерки за предотвратяване, намаляване или ликвидиране на значителни отрицателни въздействия върху околната среда, срокове за изпълнение, където е необходимо;

7. органа и срока, в който може да се обжалва;

8. отговорността при неизпълнение на условията, определени в решението;

9. дата на издаване и подпис.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) В срок 7 дни от постановяване на решението по ОВОС компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице:

1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) предоставя решението по ОВОС на възложителя на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2;

2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) оповестява решението по ОВОС чрез централните средства за масово осведомяване, интернет страницата си и/или по друг подходящ начин.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Компетентният орган по ал. 1 или оправомощено от него длъжностно лице осигурява достъп до съдържанието на решението по ОВОС след постановяването му, включително до приложенията към него.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заинтересуваните лица могат да обжалват решението по ОВОС по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването по ал. 4.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) При промяна на възложителя по ал. 3, т. 2 новият възложител на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 задължително уведомява компетентния орган, издал решението по ОВОС.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Решението по ОВОС губи правно действие, ако в срок 5 години от датата на издаването му не е започнало осъществяването на инвестиционното предложение, което се установява с проверка от контролните органи по околната среда.

(9) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) В случаите, когато няма изменение в инвестиционното предложение и няма изменения в условията на околната среда, презаверяване на решение по ОВОС, загубило правно действие, се извършва по искане на възложителя в срок до една година след изтичането на срока по ал. 8.

(3) Решението по ОВОС съдържа:

1. наименованието на органа, който го издава;

2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) името на възложителя, местожителството/седалището;

3. правните и фактическите основания за постановяване на решението;

4. мотиви;

5. разпоредителна част;

7. органа и срока, в който може да се обжалва;

8. отговорността при неизпълнение на условията, определени в решението;

9. дата на издаване и подпис.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) В срок 7 дни от постановяване на решението по ОВОС компетентният орган:

1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) предоставя решението по ОВОС на възложителя на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2;

(5) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Компетентният орган по ал. 1 осигурява достъп до съдържанието на решението по ОВОС след постановяването му, включително до приложенията към него.

(2) Компетентният орган взема решение по ОВОС в срок до 3 месеца след провеждане на общественото обсъждане, като отчита резултатите от него.

(3) Решението по ОВОС съдържа:

1. наименованието на органа, който го издава;

2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) името на възложителя, местожителството/седалището;

3. правните и фактическите основания за постановяване на решението;

4. мотиви;

5. разпоредителна част;

7. органа и срока, в който може да се обжалва;

8. отговорността при неизпълнение на условията, определени в решението;

9. дата на издаване и подпис.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) В срок 7 дни от постановяване на решението по ОВОС компетентният орган:

1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) предоставя решението по ОВОС на възложителя на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2;

(3) Решението по ОВОС съдържа:

1. наименованието на органа, който го издава;

2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) името на възложителя, местожителството/седалището;

3. правните и фактическите основания за постановяване на решението;

4. мотиви;

5. разпоредителна част;

7. органа и срока, в който може да се обжалва;

8. отговорността при неизпълнение на условията, определени в решението;

9. дата на издаване и подпис.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) В срок 7 дни от постановяване на решението по ОВОС компетентният орган:

1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) предоставя решението по ОВОС на възложителя на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2;

2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) оповестява решението по ОВОС чрез централните средства за масово осведомяване и/или по друг подходящ начин.

(3) Решението по ОВОС съдържа:

1. наименованието на органа, който го издава;

2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) името на възложителя, местожителството/седалището;

3. правните и фактическите основания за постановяване на решението;

4. мотиви;

5. разпоредителна част;

7. органа и срока, в който може да се обжалва;

8. отговорността при неизпълнение на условията, определени в решението;

9. дата на издаване и подпис.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) В срок 7 дни от постановяване на решението по ОВОС компетентният орган:

1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) предоставя решението по ОВОС на възложителя на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2;

(6) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Заинтересуваните лица могат да обжалват решението по ОВОС по реда на Закона за административното производство и Закона за Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването по ал. 4.

Чл. 99. (1) За вземане на решение инвеститорът представя на компетентния орган в срок до 7 дни след обсъждането по чл. 97 резултатите от него, включително становищата и протокола от неговото провеждане.

(3) Решението по ОВОС съдържа:

1. наименованието на органа, който го издава;

2. името на инвеститора, местожителството/седалището;

3. правните и фактическите основания за постановяване на решението;

4. мотиви;

5. разпоредителна част;

7. органа и срока, в който може да се обжалва;

8. отговорността при неизпълнение на условията, определени в решението;

9. дата на издаване и подпис.

(4) В срок 7 дни от постановяване на решението компетентният орган:

1. предоставя решението на инвеститора на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2;

2. оповестява решението чрез централните средства за масово осведомяване и/или по друг подходящ начин.

(5) Компетентният орган по ал. 1 осигурява достъп до съдържанието на решението след постановяването му, включително до приложенията към него.

(6) Заинтересуваните лица могат да обжалват решението по реда на Закона за административното производство и Закона за Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването по ал. 4.

(7) При промяна на инвеститора по ал. 3, т. 2 новият инвеститор на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 задължително уведомява компетентния орган, издал решението.

(8) Решението по ОВОС за незапочнато строителство и дейности е валидно за срок от три години, считано от датата на издаването му.

Чл. 99а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2008 г.) (1) В случаите по чл. 118, ал. 2 прилагането на най-добрите налични техники се определя чрез оценка на:

1. консумацията (количество и вид) на вода, енергия и основни суровини за производството на единица продукция;

2. употребата на опасни вещества за производството на единица продукция;

3. количеството и вида на вредните вещества, изпускани в атмосферния въздух (включително параметрите на изпускащите устройства), в отпадъчните води и водните обекти (включително точките на заустване);

4. количеството и вида на производствените и/или опасните отпадъци, образувани при производствената дейност.

(2) Оценката по ал. 1 се представя от възложителя на инвестиционното предложение като част от изискваната документация, както следва:

1. при процедура по преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС - към определената с наредбата по чл. 101 информация;

2. при процедура по ОВОС - към доклада за ОВОС по чл. 96, ал. 1.

(3) Въз основа на оценката по ал. 1 и получените в хода на процедурата по ОВОС становища, мнения и предложения, в решението по чл. 93, ал. 2 и 3, съответно в решението по чл. 99, ал. 3, се вписват мотиви за потвърждаване или непотвърждаване използването на най-добри налични техники и се поставят условия към инсталациите, съоръженията и технологиите.

(4) При непотвърждаване прилагането на най-добри налични техники в решението по чл. 93, ал. 2 и 3, съответно в решението по чл. 99, ал. 3, се вписва условие за подаване на заявление за издаване на комплексно разрешително при спазване на чл. 118, ал. 1.

Чл. 100. (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Компетентните органи по чл. 94 или упълномощени от тях длъжностни лица осъществяват контрол по плана за изпълнение на мерките по чл. 96, ал. 1, т. 6 и по изпълнението на условията от решението по ОВОС.

Чл. 100. Компетентните органи по чл. 94 осъществяват контрол по плана за изпълнение на мерките по чл. 96, ал. 1, т. 6 и по изпълнението на условията от решението по ОВОС.

Чл. 101. (1) Условията и редът за извършване на ОВОС се определят с наредба на Министерския съвет.

(2) С наредбата за ОВОС по ал. 1 се определят изискванията за:

1. преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС за инвестиционните предложения по приложение № 2;

2. условията и реда за извършване на консултации с органите, обществеността и лицата, които има вероятност да бъдат засегнати от реализацията на инвестиционното предложение;

3. обхвата, съдържанието и формата на доклада за ОВОС;

4. критериите за оценяване на качеството на доклада за ОВОС;

5. реда и начина за организиране на общественото обсъждане на доклада за ОВОС;

6. мотивите за вземане на решение по ОВОС, включително начина, по който общественото мнение е взето предвид;

7. реда и начина за осъществяване на контрол по изпълнението на условията от решението по ОВОС;

8. (нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) реда по чл. 99, ал. 9 за презаверяване на решение по ОВОС, загубило правно действие.

Чл. 101. (1) Условията и редът за извършване на ОВОС се определят с наредба на Министерския съвет.

(2) С наредбата за ОВОС по ал. 1 се определят изискванията за:

1. преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС за инвестиционните предложения по приложение № 2;

3. обхвата, съдържанието и формата на доклада за ОВОС;

4. критериите за оценяване на качеството на доклада за ОВОС;

5. реда и начина за организиране на общественото обсъждане на доклада за ОВОС;

6. мотивите за вземане на решение по ОВОС, включително начина, по който общественото мнение е взето предвид;

7. реда и начина за осъществяване на контрол по изпълнението на условията от решението по ОВОС.

Чл. 102. Министерството на околната среда и водите води публичен регистър с данни за извършване на процедурата по ОВОС, включително за общественото обсъждане, издаденото решение по ОВОС и за извършения контрол по изпълнение на решенията по ОВОС.

Глава седма.

ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПРОМИШЛЕНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ

Раздел I.

Предотвратяване на големи аварии

Чл. 103. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) С цел предотвратяването на големи аварии с опасни вещества и ограничаването на последствията от тях за живота и здравето на хората и околната среда всеки оператор на ново или действащо предприятие и/или съоръжение, в което се употребяват и/или се съхраняват опасни вещества, е длъжен да го класифицира като "предприятие и/или съоръжение с нисък рисков потенциал" или като "предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал", за което уведомява министъра на околната среда и водите.

(2) Формата и съдържанието на уведомлението по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.

(3) Класификацията по ал. 1 се извършва съгласно критериите по приложение № 3.

(4) Алинея 1 не се прилага за:

1. военни предприятия, съоръжения и складове;

2. опасности, създавани от йонизираща радиация;

3. транспортиране на опасни вещества или препарати и непосредствено временно складиране по време на транспортирането по пътища, железопътни линии, вътрешни водни пътища, море или въздух извън предприятията, както и товарене, разтоварване и транспортиране до или от друго средство за транспорт на докове, кейове или разпределителни гари;

4. транспортиране на опасни вещества или препарати по тръбопроводи и помпени станции извън предприятията;

5. дейностите по търсене, проучване, добив и преработка на подземни богатства в подземни рудници, кариери и сондажни разработки, с изключение на дейностите, включващи химична или термична преработка, при които се употребяват или съхраняват опасни вещества;

6. търсене, проучване и добив на подземни богатства, включително нефт и природен газ, в континенталния шелф и изключителната икономическа зона;

7. депа за отпадъци, с изключение на действащи съоръжения за обезвреждане на течни отпадъци, хвостохранилища или сгуроотвали, съдържащи опасни вещества.

Чл. 103. В предприятия и съоръжения, където са разположени опасни вещества в количества, равни или по-големи от количествата в колони 2 и 3 на табл. 1 и 3 от приложение № 3, се въвежда система за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества или за ограничаване на последствията от тях за живота и здравето на хората и за околната среда.

Чл. 103а. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) (1) Предотвратяването на големи аварии и ограничаването на последствията от тях се отчитат при:

1. устройственото планиране на територията, и

2. планирането на защитата на населението и околната среда.

(2) При устройственото планиране на територията целите по ал. 1 се постигат чрез контрол при планиране на:

1. разположението на нови предприятия и/или съоръжения;

2. съществени изменения в предприятия и/или съоръжения, на които е издадено разрешително по чл. 104, ал. 1;

3. нови строежи, като транспортни връзки, жилищни райони, обекти с обществено предназначение в близост до съществуващи предприятия и/или съоръжения, които имат издадено разрешително по чл. 104, ал. 1, при които осъществяването на строителството им ще повиши риска от възникване на голяма авария в тези предприятия или ще утежни последствията от нея.

(3) Контролът по ал. 2 се осъществява чрез:

1. издаване от министъра на околната среда и водите на разрешителни по чл. 104, ал. 1 за изграждане и експлоатация на нови предприятия и/или съоръжения - в случаите по ал. 2, т. 1;

2. преразглеждане от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице на издадени разрешителни при планирани съществени изменения в предприятия и/или съоръжения, на които е издадено разрешително по чл. 104, ал. 1 - в случаите по ал. 2, т. 2;

3. съгласуване от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице на устройствените схеми и планове на общините, на чиито територии има предприятия и/или съоръжения, на които е издадено разрешително по чл. 104 по реда на чл. 121, ал. 2 от Закона за устройство на територията - в случаите по ал. 2, т. 3.

(4) В случаите по ал. 3 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице отчита становището на обществеността по отношение на риска от големи аварии и предвидените мерки за безопасност, получено по реда на чл. 111, ал. 4 от този закон или чл. 121, ал. 1 от Закона за устройство на територията.

(5) При планирането на защитата на населението и околната среда целите по ал. 1 се постигат чрез изготвяне от кмета на съответната община на външни аварийни планове за предприятия и/или съоръжения с висок рисков потенциал.

(6) Формата и съдържанието на външните аварийни планове по ал. 5 се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.

Чл. 104. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Изграждането и експлоатацията на ново и експлоатацията на действащо предприятие и/или съоръжение, класифицирано като "предприятие и/или съоръжение с нисък рисков потенциал" или като "предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал", се извършва след издаване на разрешително при условията и по реда на този раздел.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Разрешителното по ал. 1 е задължително за издаване на разрешение за строеж.

(3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Разрешителното по ал. 1 е безсрочно.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Алинея 1 не се прилага в случаите по чл. 103, ал. 4.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) При промяна на оператора новият оператор - юридическо или физическо лице, поема правата и задълженията съгласно разрешителното.

(6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Министерският съвет приема наредба за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и за ограничаване на последствията от тях.

Чл. 104. (1) Изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи предприятия и съоръжения по чл. 103 се допуска след издаване на разрешително при условията и по реда на този раздел и действащите подзаконови актове по прилагането му.

(2) Изискванията по ал. 1 се прилагат и при разширение на действащите предприятия и съоръжения в случаите, когато е налице съществено изменение в условията на тяхната експлоатация.

(3) Алинея 1 не се прилага за:

1. военни предприятия, съоръжения и складове;

2. опасности, създавани от йонизираща радиация;

3. транспортиране на опасни вещества или препарати и непосредствено временно складиране по време на транспортирането по пътища, жп линии, вътрешни водни пътища, море или въздух извън предприятията, както и товарене, разтоварване и транспортиране до или от друго средство за транспорт на докове, кейове или разпределителни станции;

4. транспортиране на опасни вещества или препарати по тръбопроводи и помпени станции извън предприятията;

5. дейности и обекти на добивната промишленост, свързани с проучването и експлоатацията на подземните богатства, в това число кариери, подземни рудници и сондажни изработки;

6. депа за отпадъци.

(4) При промяна на оператора новият оператор - юридическо или физическо лице, поема правата и задълженията съгласно разрешителното.

Чл. 105. (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.)

Чл. 105. Разрешителното по чл. 104 е задължително за издаване на разрешение за строеж.

Чл. 106. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Министърът на околната среда и водите издава разрешителното по чл. 104, ал. 1.

(2) В разрешителното по чл. 104, ал. 1 министърът на околната среда и водите може да определя условия, свързани с изграждането и експлоатацията на предприятието и/или съоръжението.

Чл. 106. (1) Министърът на околната среда и водите е компетентният орган за издаване, преразглеждане и изменение на разрешителните по чл. 104.

(2) Компетентни органи по прилагане на системата по чл. 103 са председателят на Държавната агенция "Гражданска защита", министърът на вътрешните работи, директорът на Национална служба "Пожарна и аварийна безопасност", министърът на здравеопазването, председателят на Държавната агенция по стандартизация и метрология, областните управители и органите на местното самоуправление.

(3) Министърът на околната среда и водите координира дейността на органите по ал. 2.

Чл. 107. (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.)

Чл. 107. (1) Разрешителното по чл. 104 е безсрочно.

(2) Министърът на околната среда и водите преразглежда разрешителното по чл. 104 периодично на всеки 5 години и при необходимост изменя условията в него.

(3) Преразглеждане на разрешителното по чл. 104 се предприема и при всеки случай на:

1. планирани от оператора съществени промени в работата на предприятието или съоръжението;

2. съществени промени в количеството на опасните вещества;

3. промяна в изискванията за експлоатационна безопасност на предприятието или съоръжението, налагащи използването на други техники;

4. промени в нормативната уредба по околна среда.

Чл. 108. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) За издаване на разрешително по чл. 104, ал. 1 операторът подава до министъра на околната среда и водите заявление в срок до:

1. четири месеца след подаването на уведомлението по чл. 103, ал. 1 - за предприятие и/или съоръжение с нисък рисков потенциал;

2. седем месеца след подаването на уведомлението по чл. 103, ал. 1 - за предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал.

(2) Формата и съдържанието на заявлението по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.

Чл. 108. За издаване на разрешително по чл. 104 операторът на предприятието или съоръжението е длъжен да подаде заявление до министъра на околната среда и водите.

Чл. 109. (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.)

Чл. 109. Операторът на предприятието или съоръжението е длъжен да:

1. предприема всички необходими мерки за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях за живота и здравето на хората и за околната среда;

2. изпълнява условията в разрешителното при експлоатацията на предприятието или съоръжението;

3. информира компетентния орган за всяка планирана промяна в работата на предприятието или съоръжението;

4. незабавно информира компетентните органи за всички инциденти или аварии в предприятието или съоръжението;

5. осигурява на представителите на компетентните органи необходимото съдействие за изпълнението на всички проверки на предприятието или съоръжението, вземане на проби и събиране на необходимата информация за изпълнение на задълженията им по този закон.

Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Към заявлението по чл. 108, ал. 1 операторът на предприятие и/или съоръжение с нисък рисков потенциал прилага:

1. доклад за политиката за предотвратяване на големи аварии, която да гарантира високо ниво на защита на човека и околната среда чрез подходящи средства, структури и системи за управление;

2. документ за платена такса по чл. 71.

(2) Към заявлението по чл. 108, ал. 1 операторът на предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал прилага:

1. доклад за безопасност;

2. авариен план на предприятието и/или съоръжението;

3. документ за платена такса по чл. 71.

(3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Ако операторът въз основа на Решение 98/433/ЕО на Комисията от 26 юни 1998 г. (ОВ, L 192 от 8 юли 1998, стр. 0019 - 0020) относно хармонизираните критерии за изключения по чл. 9 от Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9 декември 1996 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества, установи, че определени опасни вещества в предприятието и/или съоръжението или части от него не могат да предизвикат голяма авария, той може да поиска от министъра на околната среда и водите информацията в доклада за безопасност да бъде ограничена до предотвратяването на опасностите от големи аварии и ограничаването на последиците от тях за човека и за околната среда, породени от други опасни вещества, налични в предприятието и/или съоръжението или в части от него.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Формата и съдържанието на документите по ал. 1 и 2 се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Операторът може да поиска от министъра на околната среда и водите част от информацията в документите по ал. 1 или 2 да бъде обявена за конфиденциална, когато тя представлява производствена или търговска тайна.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Когато информацията по ал. 1 или 2 представлява държавна или служебна тайна или съдържа лични данни, се прилагат разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация, съответно на Закона за защита на личните данни.

(7) (Предишна ал. 6, отм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., нова - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) В случаите по ал. 3 или 5 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице в 5-дневен срок писмено уведомява оператора, че искането му е частично или напълно уважено.

(8) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) В случаите по ал. 7 операторът в 5-дневен срок предоставя на министъра на околната среда и водите преработен вариант на доклада за безопасност или преработен вариант на документите, който не включва информацията, приета за конфиденциална.

(9) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) В случаите по ал. 3 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице ежегодно до 31 януари предоставя на Европейската комисия списък на предприятията, чието искане е било частично или напълно уважено, като излага мотивите за това.

2. документ за платена такса по чл. 71.

(2) Към заявлението по чл. 108, ал. 1 операторът на предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал прилага:

1. доклад за безопасност;

2. авариен план на предприятието и/или съоръжението;

3. документ за платена такса по чл. 71.

(3) Формата и съдържанието на документите по ал. 1 и 2 се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.

(4) Операторът може да поиска от министъра на околната среда и водите част от информацията в документите по ал. 1 или 2 да бъде обявена за конфиденциална, когато тя представлява производствена или търговска тайна.

(5) Когато информацията по ал. 1 или 2 представлява държавна или служебна тайна или съдържа лични данни, се прилагат разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация, съответно на Закона за защита на личните данни.

(6) Операторът в 5-дневен срок след уведомлението, че искането му по ал. 4 е частично или напълно уважено, предоставя на министъра на околната среда и водите преработен вариант на документите, който не включва информацията, приета за конфиденциална.

Чл. 110. Заедно със заявлението по чл. 108 операторът е задължен да изготви и предостави:

1. уведомление за класификация на предприятието или съоръжението;

2. доклад за политиката за предотвратяване на големи аварии, която да гарантира високо ниво на защита на човека и околната среда чрез подходящи средства, структури и системи за управление;

3. доклад за безопасност;

4. авариен план за предприятието или съоръжението;

5. необходимата информация, която дава възможност на компетентните органи да съставят авариен план извън предприятието или съоръжението;

6. оценка на риска от голяма авария, включваща опасни химични вещества.

Чл. 110а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице в 14-дневен срок от получаване на документите по чл. 110 уведомява оператора за допуснати грешки и непълноти в тях и определя срок до един месец за отстраняването им.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) В тридневен срок след изтичане на срока по ал. 1 за проверка на документите или за отстраняване на допуснатите грешки и непълноти министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице изпраща документите по чл. 110 за становище до министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи, председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, областния управител и кмета на общината, на чиято територия е разположено предприятието и/или съоръжението.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Министърът на околната среда и водите, органите по ал. 2 или оправомощени от тях лица могат да извършват проверки на място с цел оценка на съответствието на документите по чл. 110 с предвидените от оператора мерки за предотвратяване на големи аварии и за ограничаване на последствията от тях.

(4) Органите по ал. 2 изпращат до министъра на околната среда и водите становищата си в срок до два месеца от получаване на документите по чл. 110.

(5) Липсата на становище на някои от органите по ал. 2 в законоустановения срок се смята за мълчаливо съгласие.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Когато въз основа на становище по ал. 2 се установи, че с документите по чл. 110 операторът не е предвидил необходимите мерки за предотвратяване на големи аварии и за ограничаване на последствията от тях, в 10-дневен срок от изтичане на срока по ал. 4 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице дава срок на оператора за отстраняване на констатираните несъответствия и непълноти.

Чл. 110а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него лице в 14-дневен срок от получаване на документите по чл. 110 уведомява оператора за допуснати грешки и непълноти в тях и определя срок до един месец за отстраняването им.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) В тридневен срок след изтичане на срока по ал. 1 за проверка на документите или за отстраняване на допуснатите грешки и непълноти министърът на околната среда и водите или упълномощено от него лице изпраща документите по чл. 110 за становище до министъра на здравеопазването, министъра на извънредните ситуации, директора на Национална служба "Пожарна безопасност и защита на населението", председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, областния управител и кмета на общината, на чиято територия е разположено предприятието и/или съоръжението.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Министърът на околната среда и водите, органите по ал. 2 или упълномощени от тях лица могат да извършват проверки на място с цел оценка на съответствието на документите по чл. 110 с предвидените от оператора мерки за предотвратяване на големи аварии и за ограничаване на последствията от тях.

(5) Липсата на становище на някои от органите по ал. 2 в законоустановения срок се смята за мълчаливо съгласие.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Когато въз основа на становище по ал. 2 се установи, че с документите по чл. 110 операторът не е предвидил необходимите мерки за предотвратяване на големи аварии и за ограничаване на последствията от тях, в 10-дневен срок от изтичане на срока по ал. 4 министърът на околната среда и водите или упълномощено от него лице дава срок на оператора за отстраняване на констатираните несъответствия и непълноти.

Чл. 110а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице в 14-дневен срок от получаване на документите по чл. 110 уведомява оператора за допуснати грешки и непълноти в тях и определя срок до един месец за отстраняването им.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) В тридневен срок след изтичане на срока по ал. 1 за проверка на документите или за отстраняване на допуснатите грешки и непълноти министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице изпраща документите по чл. 110 за становище до министъра на здравеопазването, министъра на държавната политика при бедствия и аварии, директора на Национална служба "Пожарна безопасност и защита на населението", председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, областния управител и кмета на общината, на чиято територия е разположено предприятието и/или съоръжението.

(3) Министърът на околната среда и водите, органите по ал. 2 или упълномощени от тях длъжностни лица могат да извършват проверки на място с цел оценка на съответствието на документите по чл. 110 с предвидените от оператора мерки за предотвратяване на големи аварии и за ограничаване на последствията от тях.

(5) Липсата на становище на някои от органите по ал. 2 в законоустановения срок се смята за мълчаливо съгласие.

(6) Когато въз основа на становище по ал. 2 се установи, че с документите по чл. 110 операторът не е предвидил необходимите мерки за предотвратяване на големи аварии и за ограничаване на последствията от тях, в 10-дневен срок от изтичане на срока по ал. 4 министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице дава срок на оператора за отстраняване на констатираните несъответствия и непълноти.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г.) В тридневен срок след изтичане на срока по ал. 1 за проверка на документите или за отстраняване на допуснатите грешки и непълноти министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице изпраща документите по чл. 110 за становище до министъра на здравеопазването, председателя на Държавна агенция "Гражданска защита", директора на Национална служба "Пожарна безопасност и защита на населението", председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, областния управител и кмета на общината, на чиято територия е разположено предприятието и/или съоръжението.

(5) Липсата на становище на някои от органите по ал. 2 в законоустановения срок се смята за мълчаливо съгласие.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г.) В тридневен срок след изтичане на срока по ал. 1 за проверка на документите или за отстраняване на допуснатите грешки и непълноти министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице изпраща документите по чл. 110 за становище до министъра на здравеопазването, председателя на Държавна агенция "Гражданска защита", директора на Национална служба "Пожарна и аварийна безопасност", председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, областния управител и кмета на общината, на чиято територия е разположено предприятието и/или съоръжението.

(5) Липсата на становище на някои от органите по ал. 2 в законоустановения срок се смята за мълчаливо съгласие.

(2) В тридневен срок след изтичане на срока по ал. 1 за проверка на документите или за отстраняване на допуснатите грешки и непълноти министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице изпраща документите по чл. 110 за становище до министъра на здравеопазването, председателя на Държавна агенция "Гражданска защита", директора на Национална служба "Пожарна и аварийна безопасност", председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор", областния управител и кмета на общината, на чиято територия е разположено предприятието и/или съоръжението.

(5) Липсата на становище на някои от органите по ал. 2 в законоустановения срок се смята за мълчаливо съгласие.

Чл. 111. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) В срока по чл. 110а, ал. 2 министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице публикува документите по чл. 110 на Интернет страницата на Министерството на околната среда и водите и осигурява в продължение на един месец достъп на обществеността до тях.

(2) В тридневен срок от получаване на документите по чл. 110а, ал. 2 кметът на съответната община информира обществеността чрез местните средства за масово осведомяване за това и осигурява достъп до документите в едномесечен срок.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) В случаите, в които има уважено искане за обявяване на конфиденциална информация, министърът на околната среда и водите предоставя на обществеността документите по чл. 110, ал. 8.

(4) Представителите на обществеността могат да представят на министъра на околната среда и водите мотивирано писмено становище по документите не по-късно от изтичане на едномесечния срок по ал. 1.

Чл. 111. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) В срока по чл. 110а, ал. 2 министърът на околната среда и водите или упълномощено от него лице публикува документите по чл. 110 на Интернет страницата на Министерството на околната среда и водите и осигурява в продължение на един месец достъп на обществеността до тях.

(3) В случаите, в които има уважено искане за обявяване на конфиденциална информация, министърът на околната среда и водите предоставя на обществеността документите по чл. 110, ал. 6.

Чл. 111. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) В срока по чл. 110а, ал. 2 министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице публикува документите по чл. 110 на Интернет страницата на Министерството на околната среда и водите и осигурява в продължение на един месец достъп на обществеността до тях.

Чл. 111. Министърът на околната среда и водите съвместно с общините оповестява и осигурява при равнопоставеност в продължение на един месец достъпа на заинтересуваните лица до заявлението за издаване на разрешителното, подадено от оператора по чл. 104.

Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Министърът на околната среда и водите издава разрешителното по чл. 104, ал. 1 в срок до един месец след изтичане на срока по чл. 110а, ал. 4 или от получаване на коригираните и допълнени документи по чл. 110а, ал. 6.

Чл. 112. (1) Министърът на околната среда и водите издава разрешителното в 3-месечен срок след приключване на процедурата по чл. 111.

(2) Решението за издаване на разрешителното по чл. 104 се съобщава чрез средствата за масово осведомяване в 14-дневен срок от датата на издаването му. В този срок писмено се уведомява и заявителят.

(3) Заинтересуваните лица могат да поискат преразглеждане на решението в 14-дневен срок от съобщаването му по ал. 2. Това преразглеждане се извършва от работната група, включваща представители на органите по чл. 106, ал. 2 и представител на заинтересуваното лице.

(4) Заинтересуваните лица могат да обжалват решението по реда на Закона за Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му по ал. 2.

Чл. 112а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице в 7-дневен срок от датата на издаването на разрешителното:

1. писмено уведомява оператора и органите по чл. 110а, ал. 2, и

2. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) оповестява издаването на разрешителното чрез интернет страницата на Министерството на околната среда и водите и централен всекидневник.

Чл. 112а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице в 7-дневен срок от датата на издаването на разрешителното:

1. писмено уведомява оператора и органите по чл. 110а, ал. 2, и

2. оповестява издаването на разрешителното чрез централен всекидневник.

Чл. 112б. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Министърът на околната среда и водите с мотивирано решение отказва издаването на разрешително в срок до един месец след изтичане на срока по чл. 110а, ал. 4 или от получаване на коригираните и допълнени документи по чл. 110а, ал. 6, когато:

1. операторът не е предвидил в документите по чл. 110 необходимите мерки или предвидените мерки не са достатъчни за предотвратяване на големи аварии, или за ограничаване на последствията от тях, и/или

2. операторът не е представил документите по чл. 108, 110 или чл. 110а, ал. 6 в предвидените срокове.

(2) Министърът на околната среда и водите в срока по ал. 1 може мотивирано да откаже с решение издаването на разрешително за изграждане на ново предприятие и/или съоръжение при получаване на мотивирано възражение по законосъобразност от някой от органите по чл. 110а, ал. 2 срещу реализацията на проекта.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице в 7-дневен срок от датата на издаване на решението по ал. 1 или 2:

1. писмено уведомява оператора и органите по чл. 110а, ал. 2, и

2. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) оповестява издаването на решението чрез интернет страницата на Министерството на околната среда и водите и централен всекидневник.

2. операторът не е представил документите по чл. 108, 110 или чл. 110а, ал. 6 в предвидените срокове.

(3) Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице в 7-дневен срок от датата на издаване на решението по ал. 1 или 2:

1. писмено уведомява оператора и органите по чл. 110а, ал. 2, и

2. оповестява издаването на решението чрез централен всекидневник.

Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Разрешителното и отказът за издаване на разрешително могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от оповестяването по чл. 112a, т. 2 или по чл. 112б, ал. 3, т. 2.

Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Разрешителното и отказът за издаване на разрешително могат да бъдат обжалвани по реда на Закона за Върховния административен съд в 14-дневен срок от оповестяването по чл. 112a, т. 2 или по чл. 112б, ал. 3, т. 2.

Чл. 113. Контролът по изпълнение на условията в издаденото разрешително по чл. 104 се извършва от компетентните органи по чл. 106.

Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Министърът на околната среда и водите води публичен регистър на издадените разрешителни по чл. 112 и на отказите по чл. 112б, ал. 1 и 2.

(2) Формата и съдържанието на регистъра се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.

Чл. 114. (1) Министърът на околната среда и водите води публичен регистър на разрешителните и всички документи, подадени от оператора за издаване на разрешителното по чл. 104.

(2) Данните от регистъра по ал. 1 могат да служат за изпълнение на международните задължения на Република България.

Чл. 115. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Операторът на предприятие и/или съоръжение, за което има издадено разрешително по чл. 104, ал. 1, е длъжен да:

2. информира незабавно министъра на околната среда и водите за планирано съществено изменение на предприятието и/или съоръжението.

Чл. 115. Получаването на разрешителното по чл. 104 не отменя другите задължения на операторите по силата на действащото законодателство.

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) При възникване на голяма авария операторът на предприятие и/или съоръжение, за което има издадено разрешително по чл. 104, ал. 1, незабавно уведомява председателя на областния съвет по сигурност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) След възникване на голяма авария операторът веднага, след като тя стане налична, предоставя на органите по ал. 1 информация за:

1. обстоятелствата по възникването на аварията;

2. опасните вещества, предизвикали възникването на аварията или утежняващи последствията от нея;

3. наличните данни, позволяващи да се оценят последствията от аварията за живота и здравето на хората и за околната среда;

4. предприетите действия непосредствено след възникване на аварията;

5. предвидените мерки за предотвратяване на повторно възникване на авария;

6. предвидените мерки за ограничаване на последствията от аварията.

(3) Операторът е длъжен да актуализира информацията по ал. 2 и да я предостави на органа по ал. 1 при получаване на нови данни, свързани с причините за възникването на аварията и последствията от нея.

(2) След възникване на голяма авария операторът своевременно предоставя на органите по ал. 1 информация за:

1. обстоятелствата по възникването на аварията;

2. опасните вещества, предизвикали възникването на аварията или утежняващи последствията от нея;

4. предприетите действия непосредствено след възникване на аварията;

5. предвидените мерки за предотвратяване на повторно възникване на авария;

6. предвидените мерки за ограничаване на последствията от аварията.

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) При възникване на голяма авария операторът на предприятие и/или съоръжение, за което има издадено разрешително по чл. 104, ал. 1, незабавно уведомява председателя на областния съвет по сигурност и управление при кризи.

(2) След възникване на голяма авария операторът своевременно предоставя на органите по ал. 1 информация за:

1. обстоятелствата по възникването на аварията;

2. опасните вещества, предизвикали възникването на аварията или утежняващи последствията от нея;

4. предприетите действия непосредствено след възникване на аварията;

5. предвидените мерки за предотвратяване на повторно възникване на авария;

6. предвидените мерки за ограничаване на последствията от аварията.

Чл. 116. (1) Условията и редът за издаване на разрешителни по чл. 104 и задълженията на оператора се определят с наредба на Министерския съвет.

(2) С наредбата по ал. 1 се определят конкретните изисквания към:

1. съдържанието на заявлението за издаване на разрешително по чл. 104, подадено от оператора на предприятието и съоръжението до министъра на околната среда и водите;

2. документите, включително съдържанието и формата им, които операторът трябва да подаде със заявлението по т. 1;

3. реда и начина за изменяне и преразглеждане на издадени разрешителни по чл. 104;

4. реда и начина на предоставяне на информация, свързана с мерките за предотвратяване на големи аварии в предприятията или съоръженията по чл. 103.

Чл. 116а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Операторът на предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал предоставя на засегнатата общественост:

1. информация за планираните мерки за безопасност и начините на поведение и действие в случаи на авария;

2. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) доклада за безопасност по чл. 110, ал. 2, т. 1 или преработените документи по чл. 110, ал. 8;

3. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) списък на опасните вещества по чл. 103, ал. 1, с изключение на тези, които са обявени за конфиденциална информация по чл. 110, ал. 5, и на информацията по чл. 110, ал. 6;

4. информация относно възможността от възникване на "ефект на доминото".

(2) Операторът предоставя информацията по ал. 1, т. 1 и на обектите с обществено предназначение, които в случай на голяма авария могат да бъдат засегнати.

(3) Операторът преразглежда и при необходимост актуализира информацията по ал. 1, т. 1 на всеки три години, както и в случаите на съществени изменения на предприятието и/или съоръжението.

(4) Информацията по ал. 1, т. 1 се актуализира на всеки 5 години.

(5) Минималните изисквания към съдържанието на информацията по ал. 1, т. 1, както и начините за предоставянето й, се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.

1. информация за планираните мерки за безопасност и начините на поведение и действие в случаи на авария;

2. доклада за безопасност по чл. 110, ал. 2, т. 1 или преработените документи по чл. 110, ал. 6;

3. списък на опасните вещества по чл. 103, ал. 1, с изключение на тези, които са обявени за конфиденциална информация по чл. 110, ал. 4, и на информацията по чл. 110, ал. 5;

4. информация относно възможността от възникване на "ефект на доминото".

(4) Информацията по ал. 1, т. 1 се актуализира на всеки 5 години.

Чл. 116б. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) При планирани съществени изменения в предприятието и/или съоръжението операторът преразглежда и актуализира доклада за политиката за предотвратяване на големи аварии или доклада за безопасност.

(2) Операторът изпраща актуализирания доклад по ал. 1 до министъра на околната среда и водите.

(3) В случаите по ал. 1 операторът подава до министъра на околната среда и водите заявление за преразглеждане на разрешителното по чл. 104, ал. 1 в най-ранния възможен момент, но не по-късно от 4 месеца преди предвидената дата за осъществяване на промените.

(4) Към заявлението по ал. 3 операторът прилага актуализираните документи по ал. 1.

(5) Формата и съдържанието на заявлението по ал. 3 и документите по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.

Чл. 116в. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Операторът на предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал преразглежда и при необходимост актуализира доклада за безопасност по чл. 110, ал. 2, т. 1:

1. на всеки 5 години;

2. по своя инициатива или при поискване от министъра на околната среда и водите, при наличие на нови данни или научна информация, свързани с безопасната експлоатация на предприятието и/или съоръжението.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Операторът по ал. 1 е длъжен да провери, преразгледа и при необходимост да актуализира аварийния план по чл. 110, ал. 2, т. 2:

1. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) на подходящи интервали, не по-дълги от три години;

2. по своя инициатива или при поискване от министъра на околната среда и водите, когато са налице нови данни или научна информация, свързани с мерките за безопасност в предприятието и/или съоръжението.

(3) В случаите по ал. 1 и/или ал. 2 операторът уведомява министъра на околната среда и водите, като подава заявление за преразглеждане на разрешителното по чл. 104, ал. 1 и прилага актуализираните документи по ал. 1 и/или ал. 2 или писмена декларация, че няма необходимост от актуализация на документите.

(4) Формата и съдържанието на заявлението по ал. 3 и документите по ал. 1 и 2 се определят с наредбата по чл. 104, ал. 6.

1. на всеки 5 години;

(2) Операторът по ал. 1 е длъжен да преразгледа и при необходимост да актуализира аварийния план по чл. 110, ал. 2, т. 2:

1. на всеки три години;

Чл. 116г. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) В случаите по чл. 116б и чл. 116в министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице преразглежда издаденото разрешително по реда на чл. 110а и чл. 111.

Чл. 116г. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) В случаите по чл. 116б и чл. 116в министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице преразглежда издаденото разрешително по реда на чл. 110а и чл. 111.

Чл. 116д. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Министърът на околната среда и водите в срок до един месец след изтичане на срока за получаване на становища от органите по чл. 110а, ал. 2 или от получаване на коригираните и допълнени документи от оператора преразглежда издаденото разрешително, като:

1. оставя в сила издаденото разрешително или

2. изменя издаденото разрешително.

(2) В случаите по ал. 1 министърът на околната среда и водите с решение оставя в сила или изменя издаденото разрешително.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице в 7-дневен срок от датата на издаване на решението по ал. 2:

1. писмено уведомява оператора и органите по чл. 110a, ал. 2 и

2. оповестява издаването на решението чрез централен всекидневник.

1. оставя в сила издаденото разрешително или

2. изменя издаденото разрешително.

(3) Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице в 7-дневен срок от датата на издаване на решението по ал. 2:

1. писмено уведомява оператора и органите по чл. 110a, ал. 2 и

2. оповестява издаването на решението чрез централен всекидневник.

Чл. 116е. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Министърът на околната среда и водите в срока по чл. 116д, ал. 1 може с мотивирано решение да откаже да разреши реализирането на промяната по чл. 116б, когато:

1. операторът не е предвидил в документите по чл. 116б и чл. 116в необходимите мерки или предвидените мерки не са достатъчни за предотвратяване на големи аварии или за ограничаване на последствията от тях и/или

2. някой от органите по чл. 110a, ал. 2 е дал мотивирано възражение по законосъобразност срещу реализацията на промяната по чл. 116б.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице в 7-дневен срок от датата на издаване на решението по ал. 1:

1. писмено уведомява оператора и органите по чл. 110a, ал. 2 и

2. оповестява издаването на решението чрез централен всекидневник.

(2) Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице в 7-дневен срок от датата на издаване на решението по ал. 1:

1. писмено уведомява оператора и органите по чл. 110a, ал. 2 и

2. оповестява издаването на решението чрез централен всекидневник.

Чл. 116ж. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Решенията по чл. 116д, ал. 2 и по чл. 116е, ал. 1 могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от оповестяването им по чл. 116д, ал. 3, т. 2 и чл. 116е, ал. 2, т. 2.

Чл. 116ж. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Решенията по чл. 116д, ал. 2 и по чл. 116е, ал. 1 могат да бъдат обжалвани по реда на Закона за Върховния административен съд в 14-дневен срок от оповестяването им по чл. 116д, ал. 3, т. 2 и чл. 116е, ал. 2, т. 2.

Чл. 116з. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Когато въз основа на документите по чл. 110, ал. 2 министърът на околната среда и водите идентифицира предприятия и/или съоръжения или група от предприятия и/или съоръжения, за които съществува опасност от възникване на "ефект на доминото", той уведомява операторите на тези предприятия и/или съоръжения.

(2) В случаите по ал. 1 операторите са длъжни:

1. да обменят информация за характера и степента на опасност от възникване на голяма авария в предприятията и/или съоръженията;

2. да актуализират документите по чл. 110, ал. 2 с информацията по т. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) В случаите по ал. 1 операторите си сътрудничат при:

1. предоставяне на информацията по чл. 116а на обществеността;

2. предоставяне на информация, необходима за изготвянето на външен авариен план.

(2) В случаите по ал. 1 операторите са длъжни:

2. да актуализират документите по чл. 110, ал. 2 с информацията по т. 1.

(3) В случаите по ал. 1 операторите могат да си сътрудничат при:

1. предоставяне на информацията по чл. 116а на обществеността;

2. предоставяне на информация, необходима за изготвянето на външен авариен план.

Чл. 116и. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Министърът на околната среда и водите уведомява потенциално засегнатите страни, когато в предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал съществува опасност от възникване на голяма авария с трансгранично въздействие.

Раздел II.

Комплексни разрешителни

Чл. 117. (1) Изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по приложение № 4 се разрешават след издаването на комплексно разрешително съгласно разпоредбите на тази глава.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Изискването по ал. 1 се прилага и при съществена промяна на действащи инсталации и съоръжения.

(3) Комплексните разрешителни по ал. 1 и 2 може да се издават за инсталации и съоръжения извън обхвата на приложение № 4 въз основа на писмено заявление от съответните оператори.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Подаването на заявление за издаване на комплексно разрешително или наличието на комплексно разрешително за изграждане и експлоатация на нови и/или за експлоатация на действащи инсталации и съоръжения отменя изискванията за издаване и получаване на следните разрешения, разрешителни, лицензии, експертизи и оценки:

1. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2003 г.) по чл. 37 във връзка с чл. 12 от Закона за управление на отпадъците;

2. по чл. 46, ал. 1, т. 1, буква "д" и т. 3 от Закона за водите.

(6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Операторите на инсталации и съоръжения в обхвата на приложение № 4 могат да подават документи за получаване на разрешението по ал. 5, т. 1 или за разрешителното по ал. 5, т. 2 до началото на срока за подаване на заявление за издаване на комплексно разрешително, определен с наредбата по чл. 119.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Инсталациите или частите от инсталации, използвани за изследователска работа, разработки и изпитания на нови продукти и процеси, не са предмет на разпоредбите на тази глава.

(2) Изискването по ал. 1 се прилага и при разширение на действащите инсталации и съоръжения по приложение № 4 в случаите, когато е налице съществено изменение в условията на тяхната експлоатация.

(5) Наличието на комплексно разрешително за изграждане и експлоатация на нови и/или за експлоатация на действащи инсталации и съоръжения отменя изискванията за издаване и получаване на следните разрешения, разрешителни, лицензии, експертизи и оценки:

1. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2003 г.) по чл. 37 във връзка с чл. 12 от Закона за управление на отпадъците;

2. по чл. 46, ал. 1, т. 1, буква "д" и т. 3 от Закона за водите.

(6) Инсталациите или частите от инсталации, използвани за изследователска работа, разработки и изпитания на нови продукти и процеси, не са предмет на разпоредбите на тази глава.

1. по чл. 37 във връзка с чл. 12 от Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда;

2. по чл. 46, ал. 1, т. 1, буква "д" и т. 3 от Закона за водите.

Чл. 118. (1) (Предишен текст на чл. 118 - ДВ, бр. 105 от 2008 г.) Комплексното разрешително по чл. 117 е задължително за издаване на разрешение за строеж.

(2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2008 г.) Изключение по ал. 1 се допуска за инсталации и съоръжения, за които е завършила процедура по ОВОС с решение, потвърждаващо прилагането на най-добрите налични техники, в съответствие с чл. 99а.

(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2008 г.) В случаите по ал. 2 комплексното разрешително е задължително за въвеждането на инсталациите и съоръженията в експлоатация.

Чл. 118. Комплексното разрешително по чл. 117 е задължително за издаване на разрешение за строеж.

Чл. 119. (1) Условията и редът за издаване на комплексни разрешителни по чл. 117 се определят с наредба на Министерския съвет.

(2) С наредбата по ал. 1 се определят и съответни изисквания към:

1. съдържанието и формата на заявленията за издаване на комплексни разрешителни;

2. реда и начина за определяне на най-добрите налични техники;

3. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) реда и начина за преразглеждане, изменение, актуализиране и отмяна на издадени комплексни разрешителни;

4. реда и начина на отчитане на емисиите на вредни вещества;

5. съдържанието на мониторинга по чл. 123, ал. 1, т. 3, включително към процедурите за мониторинг и задължението за предоставяне на съответната информация за органите, отговорни за налагане на съответствието по чл. 128.

(2) С наредбата по ал. 1 се определят и съответни изисквания към:

1. съдържанието и формата на заявленията за издаване на комплексни разрешителни;

2. реда и начина за определяне на най-добрите налични техники;

3. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) реда и начина за преразглеждане, изменение и актуализиране на издадени комплексни разрешителни;

4. реда и начина на отчитане на емисиите на вредни вещества;

(2) С наредбата по ал. 1 се определят и съответни изисквания към:

1. съдържанието и формата на заявленията за издаване на комплексни разрешителни;

2. реда и начина за определяне на най-добрите налични техники;

3. реда и начина за изменяне и преразглеждане на издадени комплексни разрешителни;

4. реда и начина на отчитане на емисиите на вредни вещества;

Чл. 120. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда е компетентният орган за издаване, преразглеждане, изменение, актуализиране и отмяна на разрешителните по чл. 117, ал. 1 и 2.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Директорът на съответната РИОСВ е компетентният орган за издаване, преразглеждане, изменение, актуализиране и отмяна на разрешителните по чл. 117, ал. 3.

(3) Компетентният орган по ал. 1 координира условията и процедурите по издаване на разрешителните в случаите, когато в тях участва повече от един компетентен орган.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Компетентният орган по ал. 1 и 2 осигурява използването на всяка получена информация и направено заключение от ОВОС при издаването на комплексните разрешителни.

(5) Министерството на околната среда и водите следи развитието на най-добрите налични техники и поддържа информационна система за тях.

Чл. 120. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице е компетентният орган за издаване, преразглеждане, изменение, актуализиране и отмяна на разрешителните по чл. 117, ал. 1 и 2.

Чл. 120. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него лице е компетентният орган за издаване, преразглеждане и изменение и актуализиране на разрешителните по чл. 117, ал. 1 и 2.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Директорът на съответната РИОСВ е компетентният орган за издаване, преразглеждане и изменение и актуализиране на разрешителните по чл. 117, ал. 3.

Чл. 120. (1) Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него лице е компетентният орган за издаване, преразглеждане и изменение на разрешителните по чл. 117, ал. 1 и 2.

(2) Директорът на съответната РИОСВ е компетентният орган за издаване, преразглеждане и изменение на разрешителните по чл. 117, ал. 3.

(4) Компетентният орган по ал. 1 и 2 контролира осъществяването на връзката между процедурите по ОВОС и процедурите за издаване на комплексни разрешителни, като осигурява използването на всяка получена информация и направено заключение от ОВОС.

Чл. 121. При експлоатацията на инсталациите и съоръженията операторът контролира:

1. прилагането на всички възможни мерки за предотвратяване на замърсяване чрез прилагане на най-добрите налични техники;

2. прилагането на системи за управление на околната среда;

3. недопускането на замърсяване на околната среда съгласно нормите за допустими емисии и нормите за качество на околната среда;

4. избягването на образуване на отпадъци; в противен случай отпадъците се оползотворяват; когато това е технически или икономически невъзможно, те се обезвреждат по начин, който избягва или намалява въздействието им върху околната среда;

5. ефективното използване на енергията;

6. прилагането на всички възможни мерки за предотвратяване на промишлени аварии и ограничаване на последствията от тях;

7. предприемането на необходимите мерки за избягване на възможни рискове от замърсяване и привеждане на територията, върху която е разположена инсталацията, в задоволително състояние след прекратяване на дейността.

Чл. 122. (1) За издаване на комплексно разрешително операторът на инсталацията и съоръжението подава заявление до съответния компетентен орган.

(2) Заявлението по ал. 1 включва описание на:

1. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) инсталацията и различните режими на нейната експлоатация, в т.ч. описание на основните алтернативи, ако има такива;

2. използваните суровини и материали (включително спомагателни);

3. използваната и/или генерираната енергия;

4. характеристиката на площадката, на която е разположена инсталацията;

5. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) вида и количеството на очакваните емисии от инсталацията по отделните компоненти по чл. 4 и фактори по чл. 5, както и определяне на възможните техни значителни въздействия върху околната среда;

6. предложените технологии и други техники за предотвратяване или в случаите, когато това е невъзможно - за намаляване на емисиите от инсталацията;

7. мерките за предотвратяване, оползотворяване и/или обезвреждане на генерираните от инсталацията отпадъци;

8. планираните допълнителни мерки за постигане на съответствие с общите принципи, определящи основните задължения на оператора съгласно чл. 121;

9. мониторинга на емисиите на вредни вещества в околната среда.

(3) Заявлението за издаване на комплексно разрешително съдържа и нетехническо резюме на описанието по ал. 2.

(2) Заявлението по ал. 1 включва описание на:

1. инсталацията и различните режими на нейната експлоатация;

2. използваните суровини и материали (включително спомагателни);

3. използваната и/или генерираната енергия;

4. характеристиката на площадката, на която е разположена инсталацията;

5. вида и количеството на очакваните емисии от инсталацията по отделните компоненти по чл. 4 и фактури по чл. 5, както и определяне на възможните техни значителни въздействия върху околната среда;

7. мерките за предотвратяване, оползотворяване и/или обезвреждане на генерираните от инсталацията отпадъци;

9. мониторинга на емисиите на вредни вещества в околната среда.

(3) Заявлението за издаване на комплексно разрешително съдържа и нетехническо резюме на описанието по ал. 2.

Чл. 122а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2008 г.) (1) В 45-дневен срок от подаването на заявлението компетентният орган по чл. 120, ал. 1 и 2 проверява съответствието на съдържанието и формата му с изискванията на наредбата по чл. 119, ал. 1 и при необходимост извършва проверка на място.

(2) При установяване на непълноти и несъответствия в срока по ал. 1 компетентният орган по чл. 120, ал. 1 и 2 уведомява писмено оператора по чл. 122, ал. 1, като дава указания за необходимите поправки и допълнителна информация и посочва основанията за това.

(3) В случаите по ал. 2 операторът по чл. 122, ал. 1 внася допълненото заявление в едномесечен срок.

(4) В случай че указанията по ал. 2 или срокът по ал. 3 не бъдат спазени, компетентният орган по чл. 120, ал. 1 и 2 отказва да издаде комплексно разрешително.

(5) В 14-дневен срок от приключване на проверките по ал. 1 или повторното подаване на заявлението по ал. 3 компетентният орган по чл. 120, ал. 1 и 2 съвместно с общините оповестява и осигурява в продължение на един месец при равнопоставеност достъп на заинтересованите лица до заявлението, в т. ч. и в държавите, засегнати от дейността на инсталацията в условията на трансгранично въздействие.

(6) В 45-дневен срок от изтичането на срока по ал. 5 компетентният орган по чл. 120, ал. 1 и 2 подготвя и съгласува със съответната РИОСВ и/или басейнова дирекция проект на комплексно разрешително и уведомява писмено оператора по чл. 122, ал. 1.

(7) В едномесечен срок от уведомяването по ал. 6 компетентният орган по чл. 120, ал. 1 и 2 провежда необходимите консултации с оператора и при необходимост актуализира проекта на комплексното разрешително.

(8) В 14-дневен срок от изтичането на срока по ал. 7 компетентният орган по чл. 120, ал. 1 и 2 издава комплексното разрешително или мотивирано отказва издаването му.

Чл. 123. (1) Комплексното разрешително по чл. 117 съдържа:

1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) емисионните норми и техническите мерки, в т.ч. такива за извъннормалните условия на експлоатация;

2. задължителните мерки за опазване на въздуха, водата и почвата;

3. изискванията за мониторинг;

4. условията за ограничаване на трансграничното замърсяване;

5. допълнителните мерки за достигане на действащите норми за качество на околната среда.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Нормите и мерките по ал. 1, т. 1 за инсталациите и съоръженията по чл. 117, ал. 1 и 2 се основават на прилагането на най-добри налични техники, без да се предписва използването на определена техника или технология, но като се отчитат техническите характеристики на инсталацията, географското й местоположение и местните особености на околната среда.

(3) Разрешителното съдържа и необходимите условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на закона.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2008 г.) В случаите, когато не може да бъде постигнато съответствието по ал. 3, се отказва издаването на комплексно разрешително.

(5) В случаите, когато съответните норми за качество на околната среда изискват по-строги условия от тези, постижими чрез използването на най-добрите налични техники, в комплексните разрешителни по чл. 117, ал. 1 и 2 компетентният орган може да изисква прилагането на допълнителни мерки по ал. 1, т. 5, които не засягат действието на мерки, евентуално предприети за постигане на съответствие с други норми за качество на околната среда.

(6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) В комплексното разрешително не се включват норми за допустими емисии на парникови газове, освен ако не е необходимо да се гарантира, че няма да се наруши качеството на атмосферния въздух.

Чл. 123. (1) Комплексното разрешително по чл. 117 съдържа:

2. задължителните мерки за опазване на въздуха, водата и почвата;

3. изискванията за мониторинг;

4. условията за ограничаване на трансграничното замърсяване;

5. допълнителните мерки за достигане на действащите норми за качество на околната среда.

(4) В случаите, когато не може да бъде постигнато съответствието по ал. 3, не се издава комплексно разрешително.

Чл. 123. (1) Комплексното разрешително по чл. 117 съдържа:

1. емисионните норми и техническите мерки, основани на най-добрите налични техники, в т.ч. такива за извъннормалните условия на експлоатация;

2. задължителните мерки за опазване на въздуха, водата и почвата;

3. изискванията за мониторинг;

4. условията за ограничаване на трансграничното замърсяване;

5. допълнителните мерки за достигане на действащите норми за качество на околната среда.

(2) Нормите и мерките по ал. 1, т. 1 за инсталациите и съоръженията по чл. 117, ал. 3 могат да не се основават на най-добри налични техники.

(4) В случаите, когато не може да бъде постигнато съответствието по ал. 3, не се издава комплексно разрешително.

Чл. 124. (1) Комплексните разрешителни по чл. 117 са безсрочни.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2008 г.) Компетентният орган преразглежда периодично на всеки осем години разрешителното като в резултат от преразглеждането изготвя обобщен вариант на разрешителното, в който включва всички промени в условията му в този период, приети с решение на компетентния орган.

(3) Преразглеждане на разрешителното се предприема по всяко време, когато:

1. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) поради причинено от инсталацията значително замърсяване на околната среда е необходима промяна на поставените в разрешителното емисионни ограничения или включване в условията на разрешителното на нови емисионни ограничения;

2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) операторът е планирал промени в работата на инсталацията;

3. са настъпили съществени промени в най-добрите налични техники, позволяващи значително намаляване на емисиите в околната среда, без това да налага прекомерни разходи за оператора;

4. е настъпила промяна в изискванията за експлоатационна безопасност на инсталацията, налагащи използването на други техники;

5. са настъпили промени в нормативната уредба по околна среда.

(4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) При преразглеждането на разрешителното по ал. 2 и 3 компетентният орган преценява необходимостта от изменение на условията в разрешителното или от актуализирането му.

(5) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) В случаите, когато операторът прекрати дейност по приложение № 4 или част от нея, в резултат на което на площадката, за която е издадено комплексното разрешително, не са налични инсталации в обхвата на приложението, за които е необходимо издаването на комплексно разрешително, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда отменя решението за издаване на комплексно разрешително.

(6) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) В случаите, в които по молба на оператора на инсталацията е издадено комплексно разрешително за инсталации, които са извън обхвата на приложение № 4, директорът на РИОСВ отменя решението за издаване на комплексно разрешително след подаване на писмено заявление от оператора на инсталацията.

Чл. 124. (1) Комплексните разрешителни по чл. 117 са безсрочни.

(3) Преразглеждане на разрешителното се предприема по всяко време, когато:

2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) операторът е планирал промени в работата на инсталацията;

5. са настъпили промени в нормативната уредба по околна среда.

(5) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) В случаите, когато операторът прекрати дейност по приложение № 4 или част от нея, в резултат на което на площадката, за която е издадено комплексното разрешително, не са налични инсталации в обхвата на приложението, за които е необходимо издаването на комплексно разрешително, министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице отменя решението за издаване на комплексно разрешително.

Чл. 124. (1) Комплексните разрешителни по чл. 117 са безсрочни.

(3) Преразглеждане на разрешителното се предприема по всяко време, когато:

2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) операторът е планирал промени в работата на инсталацията;

5. са настъпили промени в нормативната уредба по околна среда.

Чл. 124. (1) Комплексните разрешителни по чл. 117 са безсрочни.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Компетентният орган преразглежда периодично на всеки пет години разрешителното.

(3) Преразглеждане на разрешителното се предприема по всяко време, когато:

2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) операторът е планирал промени в работата на инсталацията;

5. са настъпили промени в нормативната уредба по околна среда.

Чл. 124. (1) Комплексните разрешителни по чл. 117 са безсрочни.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Компетентният орган преразглежда периодично на всеки пет години разрешителното.

(3) Преразглеждане на разрешителното се предприема по всяко време, когато:

1. инсталацията е причинила значително замърсяване на околната среда;

2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) операторът е планирал промени в работата на инсталацията;

5. са настъпили промени в нормативната уредба по околна среда.

Чл. 124. (1) Комплексните разрешителни по чл. 117 са безсрочни.

(2) Компетентният орган преразглежда периодично на всеки пет години и при необходимост изменя условията в разрешителното.

(3) Преразглеждане на разрешителното се предприема по всяко време, когато:

1. инсталацията е причинила значително замърсяване на околната среда;

2. операторът е планирал съществени промени в работата на инсталацията;

5. са настъпили промени в нормативната уредба по околна среда.

Чл. 125. (1) (Предишен текст на чл. 125 - ДВ, бр. 105 от 2008 г.) Операторът на инсталацията е длъжен да:

1. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) информира министъра на околната среда и водите и изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда за всяка планирана промяна в работата на инсталацията;

2. изпълнява условията в комплексното разрешително при експлоатация на инсталацията;

3. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) информира редовно контролиращия орган за резултатите от мониторинга и незабавно го осведомява за всички инциденти или аварии със значително отрицателно въздействие върху околната среда;

4. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) осигурява условия на представителите на контролиращия орган, при всички необходими проверки на инсталацията, за вземането на проби и събирането на необходимата информация за изпълнението на задълженията им по закона;

5. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) изготвя и предоставя на контролиращия орган годишен доклад за изпълнение на дейностите, за които е предоставено комплексно разрешително.

(2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) В едномесечен срок от постъпването на информацията по ал. 1, т. 1 министърът на околната среда и водите преценява наличието на съществена промяна и уведомява оператора за необходимостта от издаване на ново разрешително в съответствие с разпоредбата на чл. 117, ал. 2.

(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) В случаите на промяна в работата на инсталацията по чл. 124, ал. 3, т. 2 в срока по ал. 2 министърът на околната среда и водите изисква операторът да представи на компетентния орган по чл. 120 информация, съдържаща описание на промяната, както и доказателства за прилагане на най-добрите налични техники.

(4) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2008 г.) В едномесечен срок от предоставянето на информация по ал. 3 компетентният орган преразглежда комплексното разрешително и се произнася за необходимостта от неговото актуализиране.

(5) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2008 г.) В едномесечен срок от приключване на преразглеждането по ал. 4 компетентният орган при необходимост актуализира комплексното разрешително.

Чл. 125. (1) (Предишен текст на чл. 125 - ДВ, бр. 105 от 2008 г.) Операторът на инсталацията е длъжен да:

1. информира компетентния орган за всяка планирана промяна в работата на инсталацията;

2. изпълнява условията в комплексното разрешително при експлоатация на инсталацията;

5. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) изготвя и предоставя на контролиращия орган годишен доклад за изпълнение на дейностите, за които е предоставено комплексно разрешително, съдържащ и информация, необходима за докладването по Регламент (ЕО) № 166/2006.

(2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2008 г.) В едномесечен срок от постъпването на информацията по ал. 1, т. 1 компетентният орган преценява наличието на съществена промяна и уведомява оператора за необходимостта от издаване на ново разрешително в съответствие с разпоредбата на чл. 117, ал. 2.

(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2008 г.) В случаите на промяна в работата на инсталацията по чл. 124, ал. 3, т. 2, в срока по ал. 2 компетентният орган изисква от оператора информация, съдържаща описание на промяната, както и доказателства за прилагане на най-добрите налични техники.

Чл. 125. (1) (Предишен текст на чл. 125 - ДВ, бр. 105 от 2008 г.) Операторът на инсталацията е длъжен да:

1. информира компетентния орган за всяка планирана промяна в работата на инсталацията;

2. изпълнява условията в комплексното разрешително при експлоатация на инсталацията;

3. информира редовно органа, отговорен за налагането на резултатите от мониторинга, и незабавно да го осведомява за всички инциденти или аварии със значително отрицателно въздействие върху околната среда;

4. осигурява условия на представителите на органа, отговорен за налагането на всички необходими проверки на инсталацията, за вземането на проби и събирането на необходимата информация за изпълнение на задълженията им по закона;

Чл. 125. Операторът на инсталацията е длъжен да:

1. информира компетентния орган за всяка планирана промяна в работата на инсталацията;

2. изпълнява условията в комплексното разрешително при експлоатация на инсталацията;

Чл. 125. Операторът на инсталацията е длъжен да:

1. информира компетентния орган за всяка планирана промяна в работата на инсталацията;

2. изпълнява условията в комплексното разрешително при експлоатация на инсталацията;

5. изготвя и публикува годишен доклад за изпълнение на дейностите, за които е предоставено комплексно разрешително.

Чл. 125а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.)

Чл. 125а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Операторите, извършващи дейности по приложение I на Регламент (ЕО) № 166/2006 извън обхвата на приложение № 4 към чл. 117, ал. 1, изготвят доклад, съдържащ информация, необходима за докладването по регламента.

Чл. 126. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2008 г.)

Чл. 126. Компетентният орган, съвместно с общините, оповестява и осигурява при равнопоставеност в продължение на един месец достъп на заинтересуваните лица до заявленията за издаване на комплексни разрешителни и до проектите за комплексни разрешителни, в т.ч. и в държавите, засегнати от дейността на инсталацията, в случай на трансграничен пренос.

Чл. 127. (1) (Отм., предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 105 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Решението за издаване, отказ, изменение, актуализиране или отмяна на комплексно разрешително се оповестява чрез средствата за масово осведомяване в 14-дневен срок от датата на издаването му, като същевременно се изпраща на държавите, засегнати от дейността на инсталацията, в случай на трансграничен пренос. В този срок писмено се уведомява и заявителят.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 105 от 2008 г.) Заинтересуваните лица могат да обжалват решението по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от оповестяването му по ал. 1.

Чл. 127. (1) (Отм., предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 105 от 2008 г.) Решението за издаване, отказ, изменение или актуализиране на комплексно разрешително се оповестява чрез средствата за масово осведомяване в 14-дневен срок от датата на издаването му, като същевременно се изпраща на държавите, засегнати от дейността на инсталацията, в случай на трансграничен пренос. В този срок писмено се уведомява и заявителят.

Чл. 127. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) След приключване на процедурата за достъп на обществеността до заявлението за издаване или изменение на комплексно разрешително компетентният орган издава разрешителното:

1. не по-късно от пет месеца - за нови инсталации и съоръжения;

2. не по-късно от осем месеца - за действащи инсталации и съоръжения.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Решението за издаване, изменение или актуализиране на комплексно разрешително се оповестява чрез средствата за масово осведомяване в 14-дневен срок от датата на издаването му, като същевременно се изпраща на държавите, засегнати от дейността на инсталацията, в случай на трансграничен пренос. В този срок писмено се уведомява и заявителят.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заинтересуваните лица могат да обжалват решението по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от оповестяването му по ал. 2.

1. не по-късно от пет месеца - за нови инсталации и съоръжения;

2. не по-късно от осем месеца - за действащи инсталации и съоръжения.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Решението за издаване или изменение на комплексно разрешително се оповестява чрез средствата за масово осведомяване в 14-дневен срок от датата на издаването му, като същевременно се изпраща на държавите, засегнати от дейността на инсталацията, в случай на трансграничен пренос. В този срок писмено се уведомява и заявителят.

1. не по-късно от пет месеца - за нови инсталации и съоръжения;

2. не по-късно от осем месеца - за действащи инсталации и съоръжения.

(3) Заинтересуваните лица могат да обжалват решението по реда на Закона за административното производство и Закона за Върховния административен съд в 14-дневен срок от оповестяването му по ал. 2.

Чл. 127. (1) След приключване на процедурата за достъп на обществеността до заявлението за издаване на комплексно разрешително компетентният орган издава разрешителното:

1. не по-късно от пет месеца - за нови инсталации и съоръжения;

2. не по-късно от осем месеца - за действащи инсталации и съоръжения.

(2) Решението за издаване на комплексно разрешително се оповестява чрез средствата за масово осведомяване в 14-дневен срок от датата на издаването му. В този срок писмено се уведомява и заявителят.

Чл. 128. (1) Контролът по изпълнението на условията в издаденото разрешително по чл. 117 се извършва от съответната РИОСВ.

(2) Регионалните инспекции по околната среда и водите са отговорни за периодичното изпращане на информация за мониторинга, предвиден в комплексните разрешителни на Изпълнителната агенция по околна среда.

Чл. 129. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., предишен текст на чл. 129, доп. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Министърът на околната среда и водите води публичен регистър с данни за резултатите от издаването, отказа, отмяната, преразглеждането, изменението и актуализирането на комплексните разрешителни.

(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Данните по ал. 1 се предоставят от компетентния орган на електронен носител в срок до един месец от влизането в сила на решенията за издаване, отказ, отмяна, преразглеждане, изменение и актуализиране на комплексни разрешителни.

Чл. 129. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Министърът на околната среда и водите води публичен регистър с данни за резултатите от издаването, преразглеждането, изменението и актуализирането на комплексните разрешителни.

Чл. 129. Министърът на околната среда и водите води публичен регистър с данни за резултатите от издаването, преразглеждането и изменянето на комплексните разрешителни.

Чл. 130. (1) Изпълнителната агенция по околна среда поддържа публичен регистър за резултатите от мониторинга на емисиите, предвиден в комплексните разрешителни.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.)

(2) Данните от регистъра по ал. 1 се изпращат в Европейския регистър на емисиите на вредни вещества.

Чл. 131. До получаване на комплексното разрешително се прилагат изискванията за издаване и получаване на разрешителни, лицензии, експертизи и оценки съгласно действащото законодателство.

Раздел III.

Схеми за подобряване на резултатите в опазване на околната среда (Загл. изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.)

Чл. 131а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Създава се схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове.

(2) Схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове е открита за участие на български физически и юридически лица, както и на физически и юридически лица от страните - членки на Европейския съюз, и такива от трети страни в съответствие с международните договори и споразумения, по които Република България е страна.

(3) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Компетентният орган по прилагане на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове е министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице.

(4) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове обхваща инсталациите по чл. 131в, ал. 1 и 2 и авиационните дейности по приложение № 6.

Чл. 131а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Създава се схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове.

Чл. 131б. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) (1) Разпределението на квоти за емисии на парникови газове от инсталации за 2007 г. и за периода 2008 - 2012 г. се осъществява в съответствие с Национален план за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови газове, изготвен и приет съгласно чл. 77а.

(2) Компетентният орган по чл. 131а, ал. 3 публикува и представя пред Европейската комисия най-късно до 30 септември 2011 г. списък с инсталациите на територията на страната, които попадат в обхвата на схемата за търговия с емисии на парникови газове за периода от 2013 г. нататък, както и количеството квоти, разпределени безплатно на всяка инсталация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) За периода 2013 - 2020 г. разпределението на безплатни квоти за емисии на парникови газове на инсталации, различни от генератори на електроенергия и инсталации за улавяне на въглероден диоксид, се осъществява в съответствие с решение на Европейската комисия за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии, публикувано в "Официален вестник" на Европейския съюз.

(4) Разпределението на общото количество квоти за емисии на парникови газове от авиационни дейности се осъществява, както следва:

1. за периода от 1 януари до 31 декември 2012 г. общото количество квоти, които се разпределят на операторите на въздухоплавателни средства, е равно на 97 на сто от историческите авиационни емисии;

2. за периода от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2020 г. и за всеки следващ период количеството квоти, които се разпределят на операторите на въздухоплавателни средства, е равно на 95 на сто от историческите авиационни емисии, умножени по броя на годините, включени в съответния период.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Неразпределени безплатно квоти в съответствие с ал. 3, както и 15 на сто от квотите за въздухоплаване за всеки от периодите по ал. 4, т. 1 и 2, се разпределят чрез търг.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Търгът по ал. 5 се провежда в съответствие с Регламент (ЕС) № 1031/2010 на Комисията от 12 ноември 2010 г. относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (ОВ, L 302/1 от 18 ноември 2010).

(7) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Броят квоти за авиационни дейности, който се определя за продажба чрез търг за всеки период в страната, е пропорционален на дела й от общия брой установени авиационни емисии за всички държави - членки на Европейския съюз, за референтната година, докладвани и верифицирани съгласно чл. 131и, ал. 1 и 2.

(8) Референтната година за периода по ал. 4, т. 1 е 2010 г., а за всеки следващ период по ал. 4, т. 2 референтната година е календарната година, завършваща 24 месеца преди началото на периода, за който се отнася търгът.

(9) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Приходите от продажбата на квотите за авиационни дейности чрез търг се използват за финансиране на дейностите по изменение на климата, в т.ч.:

1. за намаляване емисиите на парникови газове, за адаптиране към въздействието от изменението на климата;

2. за финансиране на научни изследвания и разработване на начини за ограничаване на вредните последици и за адаптиране, включително в секторите на въздухоплаването и въздушния транспорт;

3. за намаляване на емисиите чрез транспорт с ниски емисии;

4. за покриване на разходите за администриране на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове;

5. за други дейности, водещи до намаляване на емисиите парникови газове и справяне с изменението на климата, включително за мерки за предотвратяване на обезлесяването.

(10) Приходите от продажбата на квоти за авиационни дейности постъпват в извънбюджетната сметка по чл. 142в, ал. 1 и се разходват чрез Националния доверителен екофонд по реда на наредбата по чл. 67.

(11) За дейностите, предприети по ал. 9, компетентният орган по чл. 131а, ал. 3 информира Европейската комисия.

(12) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Компетентният орган по чл. 131к, ал. 2 издава на операторите на инсталации, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове, количеството квоти, определени за всяка година от съответния период до 28 февруари на същата година.

(13) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) В срок до 28 февруари 2012 г. и до същата дата на всяка следваща година компетентният орган по чл. 131к, ал. 2 издава на всеки оператор на въздухоплавателно средство броя квоти, които са му разпределени за съответната година съгласно чл. 131о, ал. 1, т. 2.

(14) Квоти за нов участник в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове се отпускат от датата на влизане в сила на издаденото му решение за ползване.

(15) Не се издават безплатно квоти съгласно ал. 12 за периода от 2013 г. нататък на инсталации, на които Европейската комисия е отказала включване в списъка, посочен в ал. 2.

Чл. 131б. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) (1) Разпределението на квоти за емисии на парникови газове от инсталации за 2007 г. и за периода 2008 – 2012 г. се осъществява в съответствие с Национален план за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови газове, изготвен и приет съгласно чл. 77а.

(3) Разпределението на квоти за емисии на парникови газове от инсталации за периода 2013 – 2020 г. и за всеки следващ период се осъществява в съответствие с наредбата по чл. 131л, т. 4.

(5) Разпределението на 15 на сто от квотите за въздухоплаване за периода по ал. 4, т. 1 и 2 се осъществява чрез търг.

(6) Търгът по ал. 5 се провежда в съответствие с процедура, установена със съответен регламент на Европейската комисия, след влизането му в сила.

(7) Броят квоти, който се определя за продажба чрез търг за всеки период в страната, е пропорционален на дела й от общия брой установени авиационни емисии за всички държави – членки на Европейския съюз, за референтната година, докладвани и верифицирани съгласно чл. 131и, ал. 1 и 2.

(9) Приходите от продажбата на квотите чрез търг се използват за финансиране на дейностите по изменение на климата, в т.ч.:

1. за намаляване емисиите на парникови газове, за адаптиране към въздействието от изменението на климата;

3. за намаляване на емисиите чрез транспорт с ниски емисии;

4. за покриване на разходите за администриране на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове;

(11) За дейностите, предприети по ал. 9, компетентният орган по чл. 131а, ал. 3 информира Европейската комисия.

(12) Компетентният орган по чл. 131к издава на операторите на инсталации, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове, количеството квоти, определени за всяка година от съответния период до 28 февруари на същата година.

(13) В срок до 28 февруари 2012 г. и до същата дата на всяка следваща година компетентният орган по чл. 131к издава на всеки оператор на въздухоплавателно средство броя квоти, които са му разпределени за съответната година съгласно чл. 131о, ал. 1, т. 2.

Чл. 131б. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Разпределението на квоти за емисии на парникови газове се осъществява в съответствие с Националния план за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови газове.

Чл. 131в. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации за категориите промишлени дейности по приложение № 4, т. 1.1, 1.2, 1.3, 2.1, 2.2, 3.1, 3.3, 3.5, 6.1, буква "а", 6.1, буква "б" се разрешават след издаването на разрешително за емисии на парникови газове.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи горивни инсталации с номинална топлинна мощност от 20 до 50 MW, с изключение на инсталациите за изгаряне на опасни или битови отпадъци, се разрешават след издаването на разрешително за емисии на парникови газове съгласно разпоредбите на тази глава.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) При промяна на оператора новият оператор - юридическо или физическо лице, поема правата и задълженията съгласно разрешителното и е длъжен в 7-дневен срок от настъпване на промяната да информира изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда.

(4) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Всеки оператор на въздухоплавателно средство, посочен в Регламент (ЕО) № 748/2009 на Комисията от 5 август 2009 г. относно списъка на операторите на въздухоплавателни средства, които са извършвали авиационна дейност, включена в списъка от приложение І към Директива 2003/87/ЕО, към 1 януари 2006 г. или след това, като за всеки оператор на въздухоплавателни средства се посочва администриращата държава членка (ОВ, L 219/1 от 22 август 2009 г.), или в неговите последващи ежегодни изменения, представя на компетентния орган по чл. 131г, т. 2 за одобряване или актуализиране план за мониторинг на емисиите и данните за тонкилометрите, изготвен в съответствие с наредбата по чл. 131л, т. 1.

Чл. 131в. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации за категориите промишлени дейности по приложение № 4, т. 1.1, 1.2, 1.3, 2.1, 2.2, 3.1, 3.3, 3.5, 6.1, буква "а", 6.1, буква "б" се разрешават след издаването на разрешително за емисии на парникови газове, съгласно график, определен с наредбата по чл. 131л, т. 1.

(3) При промяна на оператора новият оператор - юридическо или физическо лице, поема правата и задълженията съгласно разрешителното.

(4) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Всеки оператор на въздухоплавателно средство, посочен в Регламент (ЕО) № 748/2009 на Комисията от 5 август 2009 г. относно списъка на операторите на въздухоплавателни средства, които са извършвали авиационна дейност, включена в списъка от приложение І към Директива 2003/87/ЕО, към 1 януари 2006 г. или след това, като за всеки оператор на въздухоплавателни средства се посочва администриращата държава членка (ОВ, L 219/1 от 22 август 2009 г.), или в неговите последващи ежегодни изменения, представя на компетентния орган по чл. 131а, ал. 3 план за мониторинг на емисиите и данните за тонкилометрите, изготвен в съответствие с наредбата по чл. 131л, т. 1.

Чл. 131в. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2006 г., в сила от 11.08.2006 г.) Изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации за категориите промишлени дейности по приложение № 4, т. 1.1, 1.2, 1.3, 2.1, 2.2, 3.1, 3.3, 3.5, 6.1, буква "а", 6.1, буква "б" се разрешават след издаването на разрешително за емисии на парникови газове, съгласно график, определен с наредбата по чл. 131л, т. 1.

(2) Изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи горивни инсталации с номинална топлинна мощност от 20 до 50 MW, с изключение на инсталациите за изгаряне на опасни или битови отпадъци, се разрешават след издаването на разрешително за емисии на парникови газове съгласно разпоредбите на тази глава.

Чл. 131г. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда е компетентният орган за:

1. издаване и преразглеждане, изменение, актуализиране и отмяна на разрешителните по чл. 131в, ал. 1 и 2;

2. одобряване, преразглеждане и актуализиране на плана за мониторинг на годишните емисии и данните за тонкилометрите.

Чл. 131г. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице е компетентният орган за издаване и преразглеждане на разрешителните по чл. 131в, ал. 1 и 2.

Чл. 131д. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) За издаване на разрешително за емисии на парникови газове операторът на инсталацията подава заявление до компетентния орган.

(2) Заявлението по ал. 1 включва описание на:

1. инсталацията и различните режими на нейната експлоатация, включително използваната технология;

2. суровините и спомагателните материали, чието използване може да доведе до емисии на парникови газове;

3. източниците на емисии на парникови газове от инсталацията;

4. планираните мерки за мониторинг и докладване в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 131л, т. 1.

(3) Заявлението по ал. 1 включва и нетехническо резюме на описанието по ал. 2.

(4) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Операторите на нови инсталации подават заявлението по ал. 1 най късно един месец след получаване на разрешение за строеж или в срок 6 месеца преди извършване на промяна в характеристиката или функционирането на инсталацията, или поради нейното разширяване, при което се увеличава капацитетът на инсталацията или нейните емисии с минимум 10 на сто.

(5) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Със заявлението по ал. 1 операторът декларира наличието на документи, доказващи изпълнението на изискванията на глава шеста, раздел ІІІ и глава седма, раздел ІІ, и посочва техните идентификационни данни.

(2) Заявлението по ал. 1 включва описание на:

1. инсталацията и различните режими на нейната експлоатация, включително използваната технология;

2. суровините и спомагателните материали, чието използване може да доведе до емисии на парникови газове;

3. източниците на емисии на парникови газове от инсталацията;

4. планираните мерки за мониторинг и докладване в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 131л, т. 1.

(3) Заявлението по ал. 1 включва и нетехническо резюме на описанието по ал. 2.

Чл. 131е. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Разрешителното за емисии на парникови газове съдържа:

1. име и адрес на оператора - физическо лице, съответно наименование, седалище и адрес на управление на оператора - юридическо лице;

2. описание на инсталацията, нейните основни параметри и на емисиите на парникови газове, които се отделят от нея;

3. изискванията за мониторинг, в които са указани методиката и честотата на наблюдение, в съответствие с наредбата по чл. 131л, т. 1;

4. изискванията за докладване в съответствие с наредбата по чл. 131л, т. 2;

5. задължение за предаване на квоти, равни на общото количество емисии от инсталацията за всяка календарна година, верифицирано в съответствие с наредбата по чл. 131л, т. 2 в рамките на 4 месеца след приключване на съответната календарна година.

(2) Компетентният орган издава разрешителното по ал. 1 в 6-месечен срок от датата на получаване на заявлението на оператора по чл. 131д.

(3) Компетентният орган отказва да издаде разрешителното по ал. 1 когато:

1. операторът на инсталацията е подал непълно заявление по чл. 131д и в 14-дневен срок не го допълни съгласно указанията на компетентния орган;

2. според съдържанието на подаденото заявление операторът не може да осигури необходимия мониторинг и докладване;

3. (нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) операторът не е представил документите по чл. 131д, ал. 5.

(4) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Компетентният орган по чл. 131г, т. 2 одобрява в 4-месечен срок плана за мониторинг на годишните емисии и данните за тонкилометрите от датата на получаването им.

(5) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Компетентният орган по чл. 131г, т. 2 отказва да одобри плана за мониторинг и данните за тонкилометрите, когато:

1. операторът на въздухоплавателно средство е представил план за мониторинг на емисиите и данните за тонкилометрите, които не са изготвени в съответствие с наредбата по чл. 131л, т. 1, и в 14-дневен срок не го е допълнил съгласно указанията на компетентния орган;

2. операторът на въздухоплавателно средство не притежава валиден оперативен лиценз за въздушен превоз, издаден от държава - членка на Европейския съюз.

Чл. 131е. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Разрешителното за емисии на парникови газове съдържа:

4. изискванията за докладване в съответствие с наредбата по чл. 131л, т. 2;

(3) Компетентният орган отказва да издаде разрешителното по ал. 1 когато:

3. (нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) операторът не е представил документите по чл. 131д, ал. 5.

Чл. 131е. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Разрешителното за емисии на парникови газове съдържа:

4. изискванията за докладване в съответствие с наредбата по чл. 131л, т. 2;

(3) Компетентният орган отказва да издаде разрешителното по ал. 1 когато:

2. според съдържанието на подаденото заявление операторът не може да осигури необходимия мониторинг и докладване.

Чл. 131ж. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Компетентният орган започва преразглеждане на разрешително в случай на промяна в работата на инсталацията, когато за разрешаването на тази промяна са спазени изискванията на глава шеста, раздел ІІІ и глава седма, раздел ІІ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) След преразглеждането на разрешителното компетентният орган актуализира, изменя или отменя разрешителното.

(3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Компетентният орган отменя разрешителното за емисии на парникови газове в случай на прекратяване на дейността на инсталацията.

(2) След преразглеждането на разрешителното компетентният орган потвърждава или изменя разрешителното.

Чл. 131ж. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Компетентният орган преразглежда разрешителното в случай на промяна в работата на инсталацията.

(2) След преразглеждането на разрешителното компетентният орган потвърждава или изменя разрешителното.

Чл. 131з. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Операторите на инсталации, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове, и операторите на въздухоплавателни средства са длъжни до 30 април на всяка година да предадат на компетентния орган по чл. 131к, ал. 2 определен брой квоти, равняващи се на общото количество емисии, отделени от инсталацията или в резултат на авиационните дейности през предходната година, чрез представяне на верифициран доклад.

(2) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Компетентният орган по чл. 131к, ал. 2 отменя предадените в съответствие с ал. 1 квоти.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Оператор на инсталация или оператор на въздухоплавателно средство, неизпълнил задължението си за предаване на квоти по ал. 1, е длъжен да предаде на компетентния орган недостигащото количество квоти през следващата година.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Квотите са валидни за емисии на парникови газове, отделени през съответния период на Европейската схема за търговия с емисии.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Квотите, издадени от компетентен орган на държава - членка на Европейския съюз, или трета страна, съгласно договор или споразумение по което Република България е страна, се признават за изпълнение на задължението на оператора по ал. 1.

(6) (*) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Единици редуцирани емисии и сертифицирани единици редуцирани емисии, издадени съгласно Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и Протокола от Киото, се признават за изпълнение на задълженията на операторите на инсталации по ал. 1 в размер до 12,507 на сто от разпределените им за целия период квоти съгласно Националния план за разпределение на квоти, а на операторите на въздухоплавателни средства в размер до 15 на сто от броя на квотите, които се изисква да върнат, с изключение на генерираните намаления на емисии в резултат на:

1. функциониране на ядрени съоръжения;

2. дейности по земеползване, промяна в земеползването и лесовъдство.

(7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) В срок 4 месеца след началото на всеки нов период на Европейската схема за търговия с емисии квотите, издадени за предишния период, които не са върнати и отменени в съответствие с ал. 1 и 2, се отменят от компетентния орган по чл. 131к, ал. 2.

(8) (Предишна ал. 7, изм. и доп. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Компетентният орган по чл. 131к, ал. 2 издава квоти на операторите на инсталации, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове и на операторите на въздухоплавателни средства, за текущия период в замяна на всички притежавани от тях квоти, които са отменени по реда на ал. 7.

(9) (В сила до 31.12.2012 г.) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Дейности по проекти, водещи до генериране на единици редуцирани емисии и сертифицирани единици редуцирани емисии се осъществяват при следните условия:

1. в случаите на директно намаляване или ограничаване на емисии в резултат от дейности по проект в инсталации по чл. 131в, ал. 1 и 2, при отмяна на същия брой квоти от общото количество квоти на инсталацията;

2. в случаите на индиректно намаляване или ограничаване на емисии в резултат от дейности по проект в инсталации по чл. 131в, ал. 1 и 2, при отмяна на същия брой квоти от Националния регистър.

(10) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Изпълнителната агенция по околна среда публикува ежегодно на своята интернет страница имената на операторите на инсталации и на операторите на въздухоплавателни средства, които нарушават изискванията за връщане на достатъчно квоти, съответстващи на верифицираните им емисии.

Чл. 131з. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Операторите на инсталации, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове, и операторите на въздухоплавателни средства са длъжни до 30 април на всяка година да предадат на компетентния орган по чл. 131к, ал. 1 определен брой квоти, равняващи се на общото количество емисии, отделени от инсталацията или в резултат на авиационните дейности през предходната година, чрез представяне на верифициран доклад.

(2) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Компетентният орган по чл. 131к, ал. 1 отменя предадените в съответствие с ал. 1 квоти.

1. функциониране на ядрени съоръжения;

2. дейности по земеползване, промяна в земеползването и лесовъдство.

(7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) В срок 4 месеца след началото на всеки нов период на Европейската схема за търговия с емисии квотите, издадени за предишния период, които не са върнати и отменени в съответствие с ал. 1 и 2, се отменят от компетентния орган по чл. 131к, ал. 1.

(8) (Предишна ал. 7, изм. и доп. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Компетентният орган по чл. 131к издава квоти на операторите на инсталации, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове и на операторите на въздухоплавателни средства, за текущия период в замяна на всички притежавани от тях квоти, които са отменени по реда на ал. 7.

Чл. 131з. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Операторите на инсталации, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове, са длъжни до 30 април да предават на компетентния орган по чл. 131к определен брой квоти, равняващи се на общото количество емисии, изпуснати от тази инсталация през предходната календарна година, чрез представяне на верифицирания доклад по чл. 131и.

(2) Оператор, неизпълнил задължението си за предаване на квоти по ал. 1, е длъжен да предаде на компетентния орган недостигащото количество квоти през следващата година.

(3) Квотите са валидни за емисии, отделени през периода на действие на съответния Национален план за разпределение.

(4) Квотите, издадени от компетентен орган на държава - членка на Европейския съюз, или трета страна, съгласно договор или споразумение по което Република България е страна, се признават за изпълнение на задължението на оператора по ал. 1.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.) Единици редуцирани емисии и сертифицирани единици редуцирани емисии, издадени съгласно Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и Протокола от Киото, се признават за изпълнение на задълженията на оператора по ал. 1, с изключение на генерираните в резултат на:

1. (нова - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.) функциониране на ядрени съоръжения;

2. (нова - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.) дейности по земеползване, промяна в земеползването и лесовъдство.

(6) В срок 4 месеца от началото на всеки 5-годишен период квотите, които вече не са валидни и не са предадени или отменени, се отменят от компетентния орган по чл. 131к.

(7) Компетентният орган по чл. 131к издава квоти на операторите на инсталации, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове, за текущия период в замяна на всички притежавани от тях квоти, които са отменени по реда на ал. 6.

(8) (В сила до 31.12.2012 г.) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.) Дейности по проекти, водещи до генериране на единици редуцирани емисии и сертифицирани единици редуцирани емисии се осъществяват при следните условия:

Чл. 131и. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Операторите на инсталации по чл. 131в, ал. 1 и 2 и операторите на въздухоплавателни средства са длъжни да изготвят в съответствие с наредбата по чл. 131л, т. 2 годишен доклад за емисиите от въглероден диоксид, отделени от инсталацията или в резултат на авиационните дейности през предходната година, и да го представят на компетентния орган по чл. 131к, ал. 1 веднага след верификацията му.

(2) Докладите се верифицират в съответствие с наредбата по чл. 131л, т. 2.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Оператор на инсталации или оператор на въздухоплавателни средства, чийто доклад не бъде верифициран до 31 март за емисиите през предходната календарна година, не може да извършва прехвърляния на квоти до верифициране на доклада му.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Операторите на инсталации и операторите на въздухоплавателни средства са длъжни да информират компетентния орган по чл. 131а, ал. 3 за всяка промяна в работата на инсталацията или промяна в авиационната дейност.

(5) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Операторите на инсталациите, извършващи дейностите, посочени в приложение № 7, т. 1.1, 2.3 - 2.6, 3.5, 3.6, 4.3 - 4.13, които са включени в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове от 2013 г. нататък, до 30 април 2010 г. предоставят на компетентния орган по чл. 131а, ал. 3 подкрепени с достатъчно доказателства данни за периода 2005 - 2008 г. за емисиите на парникови газове в съответствие с приложение № 7.

(6) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Компетентният орган по чл. 131а, ал. 3 проверява данните по ал. 5 и ги докладва на Европейската комисия до 30 юни 2010 г.

(7) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) В случай че някои от инсталациите по ал. 5 отделят освен въглероден диоксид и други парникови газове, компетентният орган по чл. 131а, ал. 3 може да уведоми Европейската комисия за по-малко количество емисии съобразно възможностите за намаляване емисиите на тези инсталации.

(8) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) За включването в списъка по чл. 131б, ал. 2 операторите на инсталации по приложение № 7 изготвят доклади за дейността си съгласно реда и изискванията за форма, одобрени със заповед на компетентния орган по чл. 131а, ал. 3.

(2) Докладите се верифицират в съответствие с наредбата по чл. 131л, т. 2.

(5) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Операторите на инсталациите, извършващи дейностите, посочени в приложение № 7, т. 1.1, 2.3 – 2.6, 3.5, 3.6, 4.3 – 4.13, които са включени в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове от 2013 г. нататък, до 30 април 2010 г. предоставят на компетентния орган по чл. 131а, ал. 3 подкрепени с достатъчно доказателства данни за периода 2005 – 2008 г. за емисиите на парникови газове в съответствие с приложение № 7.

Чл. 131и. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Операторите на инсталации по чл. 131в, ал. 1 и 2 са длъжни да изготвят годишен доклад за емисиите, отделени от инсталацията през предходната година, и да го представят на компетентния орган по чл. 131к веднага след верификацията му.

(2) Докладите се верифицират в съответствие с наредбата по чл. 131л, т. 2.

(3) Оператор, чийто доклад не бъде верифициран до 31 март за емисиите през предходната календарна година, не може да извършва прехвърляния на квоти до верифициране на доклада му.

(4) Операторите са длъжни да информират компетентния орган за всяка промяна в работата на инсталацията.

Чл. 131к. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Министърът на околната среда и водите ръководи изграждането, функционирането и поддържането на Национален регистър за отчитане на издаването, притежаването, предаването, прехвърлянето и отмяната на квоти за емисии на парникови газове в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 2216/2004 на Комисията от 21 декември 2004 г. за стандартизирана и защитена система от регистри съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 2216/2004".

(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда изпълнява функциите на администратор на регистъра по ал. 1.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Данните от регистъра по ал. 1 се изпращат в Европейския независим регистър на транзакциите на квоти.

(4) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Участниците в схемата по чл. 131а заплащат такса за вписването им в регистъра по ал. 1 и годишен абонамент обслужване съгласно тарифата по чл. 72.

Чл. 131к. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице поддържа Национален регистър за отчитане на издаването, притежаването, предаването, прехвърлянето и отмяната на квоти за емисии на парникови газове в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 2216/2004 на Европейската комисия.

(2) Данните от регистъра по ал. 1 се изпращат в Европейския независим регистър на транзакциите на квоти.

(3) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.) Участниците в схемата по чл. 131а заплащат такса за вписването им в регистъра по ал. 1 съгласно тарифата по чл. 72.

Чл. 131л. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Министерският съвет издава наредби за:

1. реда и начина за издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии на парникови газове от инсталации и за осъществяване на мониторинг от операторите на инсталации и операторите на въздухоплавателни средства, участващи в схемата на търговия с квоти за емисии на парникови газове;

2. условията, реда и начина за изготвяне на докладите и за верификация на докладите на операторите на инсталации и операторите на въздухоплавателни средства;

3. реда и начина на функциониране на Националния регистър за отчитане на издаването, притежаването, предаването, прехвърлянето и отмяната на квоти за емисии на парникови газове;

4. (отм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.)

5. реда и начина за организирането на националните инвентаризации за вредни вещества в атмосферния въздух съгласно изискванията на Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, съставена в Женева на 13 ноември 1979 г. (ратифицирана с указ - ДВ, бр. 16 от 1981 г.) (ДВ, бр. 45 от 2003 г.), и Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата.

Чл. 131л. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Министерският съвет издава наредби за:

4. реда и начина на разпределение на квоти за емисии на парникови газове за периода 2013 – 2020 г. и за всеки следващ период;

5. реда и начина за организирането на националните инвентаризации за вредни вещества в атмосферния въздух съгласно изискванията на Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, съставена в Женева на 13 ноември 1979 г. (ратифицирана с указ – ДВ, бр. 16 от 1981 г.) (ДВ, бр. 45 от 2003 г.), и Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата.

Чл. 131л. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Министерският съвет издава наредби за:

1. реда и начина за издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии на парникови газове и осъществяване на мониторинг от операторите на инсталации, участващи в схемата на търговия с квоти за емисии на парникови газове;

2. условията, реда и начина за изготвяне на докладите и за верификация на докладите на операторите на инсталации, участващи в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове;

Чл. 131м. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2006 г., в сила от 09.01.2007 г.) (1) (В сила до 31.12.2012 г.) Министърът на околната среда и водите одобрява дейности по проекти, генериращи редуцирани емисии по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и Протокола от Киото, и отчита генерираните от тях редуцирани емисии на парникови газове в Националния регистър по чл. 131к, ал. 1.

(2) Министърът на околната среда и водите издава инструкция за одобряване на проекти, генериращи единици редуцирани емисии и сертифицирани единици редуцирани емисии, в съответствие със:

1. решенията, приети по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и Протокола от Киото;

2. правото на Европейския съюз в областта на изменението на климата;

3. международни критерии и инструкции за инсталации за производство на водноелектрическа енергия с капацитет над 20 MW, в частност съдържащите се в доклада на Световната комисия по язовирите "Язовири и развитие - нова рамка за вземането на решения";

4. недопускането на неблагоприятно екологично и социално въздействие в случаите на дейности по проекти с инсталации за производство на водноелектрическа енергия с капацитет над 500 MW.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) Министърът на околната среда и водите издава заповед за отчитане на генерираните от одобрени дейности по проекти редуцирани единици емисии на парникови газове и прехвърляне по посочена сметка от вносителя на проекта в регистър по чл. 131к, ал. 1.

1. решенията, приети по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и Протокола от Киото;

2. правото на Европейския съюз в областта на изменението на климата;

(3) Министърът на околната среда и водите отчита в Националния регистър по чл. 131к, ал. 1 генерираните от одобрени дейности по проекти редуцирани единици емисии на парникови газове в съответствие с Регламент (ЕО) № 2216/2004.

Чл. 131н. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) (1) Операторите на въздухоплавателни средства могат да подадат заявление до компетентния орган по чл. 131а, ал. 3 за безплатно разпределение на квоти най-късно 21 месеца преди началото на периода, за който се отнася, и до 31 март 2011 г. за периода по чл. 131б, ал. 4, т. 1.

(2) Заявлението по ал. 1 включва верифицирани данни за тонкилометри от авиационните дейности по приложение № 6, изпълнени от оператора на въздухоплавателното средство за годината на мониторинг по ал. 3.

(3) Годината на мониторинг е календарната година, приключваща 24 месеца преди началото на периода, за който се отнася заявлението по ал. 2, и 2010 г. за периода по чл. 131б, ал. 4, т. 1.

(4) Компетентният орган по чл. 131а, ал. 3 изпраща на Европейската комисия получените заявления поне 18 месеца преди началото на периода, за който се отнася заявлението, или във връзка с посочения в чл. 131б, ал. 4, т. 1 период - до 30 юни 2011 г.

Чл. 131о. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) (1) Компетентният орган по чл. 131а, ал. 3 изчислява и публикува:

1. квотите, разпределени за периода на всеки оператор на въздухоплавателно средство, изчислени, като се умножат тонкилометрите, включени в заявлението, по параметъра по ал. 2, т. 5;

2. квотите, разпределени за всяка година от периода на всеки оператор на въздухоплавателно средство, изчислени, като се раздели количеството квоти по т. 1 на броя на годините в периода, за който този оператор на въздухоплавателно средство извършва авиационна дейност, в списъка по приложение № 6.

(2) Изчисляването и публикуването на данните по ал. 1 се извършва в срок 3 месеца след вземането на решение от Европейската комисия за:

1. общото количество квоти, които да бъдат разпределени за периода;

2. броя на квотите, които да бъдат разпределени чрез търг за съответния период;

3. броя на квотите от специалния резерв за оператори на въздухоплавателни средства за периода;

4. броя на квотите, които ще бъдат разпределени безплатно и които се определят чрез изваждане броя на квотите, посочени в т. 2 и 3, от общото количество квоти, за които е взето решение съгласно т. 1;

5. параметъра, който ще се използва при безплатното разпределяне на квоти на операторите на въздухоплавателни средства.

(3) Параметърът, посочен в ал. 2, т. 5, изразен в брой квоти за тонкилометър, се изчислява, като се раздели броят на квотите, посочени в ал. 2, т. 4, на сбора от тонкилометрите, включени в заявленията по чл. 131н, ал. 1, изпратени на Европейската комисия.

Чл. 131п. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) (1) Квоти в размер 3 на сто от общото количество квоти, които ще се разпределят за периодите по чл. 131б, ал. 4, се заделят в специален резерв за оператори на въздухоплавателни средства:

1. които започват да извършват авиационна дейност, попадаща в приложение № 6, след годината на мониторинг съгласно чл. 131н, ал. 3, по отношение на периода, посочен в чл. 131б, ал. 4, т. 2, и чиято дейност не представлява изцяло или отчасти продължение на авиационна дейност, извършвана преди това от друг оператор на въздухоплавателно средство, или

2. чиито тонкилометри се увеличават средно с повече от 18 на сто годишно във времето между годината на мониторинг съгласно чл. 131н, ал. 3 - по отношение на периода, посочен в чл. 131б, ал. 4, т. 2, и втората календарна година на този период и чиито допълнителни дейности не представляват изцяло или отчасти продължение на авиационна дейност, извършвана преди това от друг оператор на въздухоплавателно средство.

(2) Всички неразпределени квоти от специалния резерв се продават на търг.

Чл. 131р. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) (1) Оператор на въздухоплавателно средство, който отговаря на условията по чл. 131п, ал. 1, може да кандидатства за безплатно разпределение на квоти от специалния резерв, като подаде заявление до компетентния орган по чл. 131а, ал. 3.

(2) Заявлението се подава до 30 юни на третата година от посочения в чл. 131б, ал. 4, т. 2 период, за който се отнася.

(3) Разпределението на квоти за оператор на въздухоплавателно средство съгласно чл. 131п, ал. 1, т. 2 не може да надвишава 1 000 000 квоти.

(4) Европейската комисия решава какъв да бъде параметърът, който ще се използва за безплатното разпределяне на квоти на операторите на въздухоплавателни средства, които са изпратили заявления.

(5) Компетентният орган по чл. 131a, ал. 3 изчислява и публикува:

1. количеството квоти от специалния резерв, разпределено на всеки оператор на въздухоплавателно средство, който отговаря на критериите по чл. 131п, ал. 1;

2. количеството квоти, разпределено на всеки оператор на въздухоплавателно средство за всяка година, което се определя, като се раздели количеството квоти по т. 1 на броя пълни календарни години, оставащи за периода по чл. 131б, ал. 4, т. 2.

(6) Квотите по ал. 5, т. 1 се изчисляват, като параметърът по ал. 4 се умножи:

1. по тонкилометрите, включени в заявлението - за операторите на въздухоплавателни средства, за които се прилага чл. 131п, ал. 1, т. 1;

2. по абсолютното увеличение в тонкилометри, надвишаващи определения в чл. 131п, ал. 1, т. 2 процент, включени в заявлението - за операторите на въздухоплавателни средства, за които се прилага чл. 131п, ал. 1, т. 2.

Чл. 131с. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Изпълнителната агенция по околна среда публикува ежегодно на своята интернет страница имената на операторите на инсталации и на операторите на въздухоплавателни средства, които нарушават изискванията за връщане на достатъчно квоти, съответстващи на верифицираните им емисии.

Чл. 131т. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) (1) Доставчиците на течни горива за транспорта намаляват плавно емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на доставяните течни горива спрямо определено базово ниво, достигайки до 6 на сто крайно общо намаление до 31 декември 2020 г.

(2) Намалението на емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на доставяните течни горива за транспорта се постига чрез:

1. използване на биогорива, които отговарят на критериите за устойчивост съгласно Закона за енергията от възобновяеми източници;

2. използването на алтернативни горива, и

3. използването на изкопаеми горива с ниско ниво на емисиите на парникови газове от добива на суров петрол и преработката му.

(3) (В сила от 01.09.2011 г.) Емисиите на парникови газове от целия жизнен цикъл на течните горива, различни от биогоривата, и базовото ниво по ал. 1 се изчисляват съгласно методика на Европейската комисия.

(4) Емисиите на парникови газове от целия жизнен цикъл на биогоривата се изчисляват по ред и начин, определени с методика на министъра на околната среда и водите съгласувано с министъра на икономиката, енергетиката и туризма и с министъра на земеделието и храните.

Чл. 131у. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) (1) Доставчиците на течни горива за транспорта могат да се обединяват за съвместно изпълнение на задължението по чл. 131т, ал. 1.

(2) В случаите по ал. 1 доставчиците се считат за един доставчик за целите на чл. 131т, ал. 1.

Чл. 131ф. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2011 г.) (1) (В сила от 01.01.2012 г.) Всеки доставчик на течни горива за транспорта ежегодно до 31 март представя в Изпълнителната агенция по околна среда верифициран доклад относно интензитета на парниковите газове на доставените от него през предходната година на територията на страната течни горива за нуждите на транспорта.

(2) Условията, редът, форматът и начинът за изготвяне на докладите и за верификация на докладите по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на околната среда и водите съгласувано с министъра на икономиката, енергетиката и туризма и с министъра на земеделието и храните.

Чл. 132. (1) Организациите могат да поемат доброволни ангажименти по отношение на опазването на околната среда при:

1. осъществяването на своята дейност;

2. разработването, производството, предлагането и ползването на продукти от тяхната дейност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Доброволните ангажименти по ал. 1 се прилагат чрез:

1. схемата на Общността за управление по околна среда и одитиране, съгласно Регламент (ЕО) № 761/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 г. за допускане на доброволно участие на организации в Схема на Общността по управление на околната среда и одитиране (СОУОСО) - EMAS, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 761/2001";

2. схемата на Общността за присъждане на екомаркировка съгласно Регламент (ЕО) № 1980/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. относно ревизирана схема на Общността за присъждане на знака за екомаркировка, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1980/2000".

(3) (Отм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.)

Чл. 133. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) (1) Всяка организация може да кандидатства за регистрация съгласно Регламент (ЕО) № 761/2001 при следните условия:

1. попълнено заявление по образец;

2. потвърден отчет по околна среда от акредитирано проверяващо лице по чл. 135, ал. 1;

3. положително становище от съответната РИОСВ за съответствие с изискванията на нормативната уредба по околна среда;

4. платена такса за регистрация.

(2) В срок 75 дни от откриването на процедурата по регистрация компетентният орган издава удостоверение за регистрация на организацията или мотивирано отказва регистрация съгласно чл. 6 от Регламент (ЕО) № 761/2001.

Чл. 134. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) (1) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице е компетентният орган, който организира и ръководи цялостната дейност по Регламент (ЕО) № 761/2001.

(2) В изпълнение на дейностите по ал. 1 компетентният орган:

1. открива процедура за регистрация на организацията;

2. извършва оценка за съответствие с изискванията за регистрация на организация, подала заявление за участие в Схемата на Общността за управление по околна среда и одитиране;

3. регистрира организациите, за което издава удостоверение за регистрация или отказва регистрация, за което се мотивира;

4. поддържа регистър на организациите, получили регистрация;

5. осъществява контрол за съответствие с изискванията на регистрираните организации;

6. прекратява регистрацията и заличава от регистъра организация, която не съответства на изискванията за регистрация, с мотивирано решение;

7. разработва и прилага правила, процедури и указания, свързани с дейността по схемата.

Чл. 135. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) (1) Изпълнителната агенция "Българска служба за акредитация" акредитира проверяващите лица по околна среда.

(2) Проверяващите лица по ал. 1 предоставят документите съгласно приложение V, т. 5.3.2 на Регламент (ЕО) № 761/2001 пред Изпълнителната агенция "Българска служба за акредитация", когато са акредитирани от орган на друга държава - членка на Европейския съюз.

(3) Изпълнителната агенция "Българска служба за акредитация" води публичен регистър на акредитираните проверяващи лица по околна среда и ежемесечно уведомява компетентния орган за настъпилите изменения.

(4) Изпълнителната агенция "Българска служба за акредитация" осъществява надзор за оценка на съответствието на дейността на проверяващите лица с изискванията за акредитация.

Чл. 136. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Редът за регистриране, контролът за съответствие с изискванията за регистрация, съдържанието на регистъра и предоставянето на информация на обществеността и на други заинтересовани страни по Регламент (ЕО) № 761/2001 се определят с наредба на министъра на околната среда и водите.

Чл. 137. (1) (Отм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Знак за екомаркировка по схемата на Общността за присъждане на екомаркировка могат да получат продукти по продуктови групи, за които има специфични критерии, приети с решение на Европейската комисия, публикувано в "Официален вестник" на Европейския съюз.

Чл. 138. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) (1) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице е компетентният орган, който организира цялостната дейност по изграждането и функционирането на схемата на Общността за присъждане на екомаркировка.

(2) В изпълнение на дейностите по ал. 1 компетентният орган:

1. открива процедура за присъждане на знака за екомаркировка;

2. се произнася с решение за присъждане на знака за екомаркировка;

3. сключва договор с лицето, получило правото за ползване на знака за екомаркировка, в съответствие с Решение 2000/729/ЕО на Комисията от 10 ноември 2000 г. относно типов договор за условията за употреба на знака за екомаркировка на Общността;

4. поддържа база данни на продуктите със знак за екомаркировка по схемата на Общността за присъждане на екомаркировка;

5. осъществява контрол за съответствието на продукта, получил екомаркировка по схемата на Общността за присъждане на екомаркировка;

6. прекратява правото за ползване на знака за екомаркировка и премахва от базата данни продуктите, които не съответстват на критериите за нейното получаване, с мотивирано решение;

7. сформира междуведомствена работна група, когато това се налага за целите на дейността на схемата на Общността за присъждане на екомаркировка;

8. разработва и прилага правила, процедури и указания, свързани с дейността на схемата на Общността за присъждане на екомаркировка.

Чл. 139. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) (1) За откриване на процедура по чл. 138, ал. 2, т. 1 заявителят подава молба до компетентния орган.

(2) Към молбата по ал. 1 се прилагат и всички документи от проведените изпитвания и проверки на продукта в съответствие със специфичните критерии, определени в съответното решение на Европейската комисия.

(3) В 45-дневен срок от постъпването на документите по ал. 1 и 2 компетентният орган се произнася с решение за присъждане на знака за екомаркировка при условията на чл. 7 на Регламент (ЕО) № 1980/2000.

(4) В случаите на констатирани грешки и непълноти в документацията компетентният орган изисква в 30-дневен срок допълване на информацията, като времето за предоставяне на допълнителната информация не се включва в срока по ал. 3.

(5) В срок до 30 дни след влизането в сила на решението по ал. 3 компетентният орган сключва договора по чл. 138, ал. 2, т. 3.

Чл. 140. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г., в сила от 13.04.2007 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) След сключване на договора по чл. 138, ал. 2, т. 3 заявителят уведомява компетентния орган за всички съществени изменения на продукта, настъпили след датата на сключване на договора, не по-късно от 30 дни преди пускането на изменения продукт на пазара.

Чл. 141. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) За откриване на процедурата по чл. 138, ал. 2, т. 1 се заплаща такса по тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 142. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2008 г.) Участието на организациите в схемата на Общността за управление по околна среда и одитиране и в схемата на Общността за присъждане на екомаркировка е доброволно.

Раздел III.

Национални схеми за подобряване на резултатите в опазване на околната среда (Загл. изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.)

Чл. 131а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Създава се схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове.

Чл. 131в. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) (1) Изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации за категориите промишлени дейности по приложение № 4, т. 1.1, 1.2, 1.3, 2.1, 2.2, 3.1, 3.3, 3.5, 6.1, буква "а", 6.1, буква "б" се разрешават след издаването на разрешително за емисии на парникови газове.

Чл. 131г. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него длъжностно лице е компетентният орган за издаване и преразглеждане на разрешителните по чл. 131в, ал. 1 и 2.