Отговорност за дейност на администрацията
Чл. 1. (1) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
(2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс.
Отговорност за дейност на администрацията
Чл. 1. (1) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
(2) Обезщетение за вреди от незаконни актове по предходната алинея може да се иска след тяхното отменяване по съответния ред. Когато вредите са причинени от нищожен административен акт или от незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
Отговорност за дейност на администрацията
Чл. 1. (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
(2) Обезщетение за вреди от незаконни актове по предходната алинея може да се иска след тяхното отменяване по съответния ред. Когато вредите са причинени от нищожен административен акт или от незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
ОТГОВОРНОСТ ЗА ДЕЙНОСТ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА
Чл. 1. (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
(2) Обезщетение за вреди от незаконни актове по предходната алинея може да се иска след тяхното отменяване по съответния ред. Когато вредите са причинени от нищожен административен акт или от незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
Отговорност за дейност на правозащитните органи
Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл. 2, изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно:
1. задържане под стража, включително и като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно основание;
2. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;
3. осъждане на наказание по Наказателния кодекс или налагане на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание отменено;
4. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание;
5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;
6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер;
7. (нова - ДВ, бр. 17 от 2009 г.) използване на специални разузнавателни средства.
(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Гражданския процесуален кодекс.
Отговорност за дейност на правозащитните органи
Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл. 2, изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно:
1. задържане под стража, включително и като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно основание;
2. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;
3. осъждане на наказание по Наказателния кодекс или налагане на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание отменено;
4. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание;
5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;
6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер.
(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Гражданския процесуален кодекс.
Отговорност за дейност на правозащитните органи
Чл. 2. Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно:
1. задържане под стража, включително и като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно основание;
2. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;
3. осъждане на наказание по Наказателния кодекс или налагане на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание отменено;
4. прилагане от съда на принудително лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание;
5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;
6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер.
ОТГОВОРНОСТ ЗА ДЕЙНОСТ НА ПРАВОЗАЩИТНИТЕ ОРГАНИ
Чл. 2. Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно:
1. задържане под стража, включително и като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно основание;
2. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;
3. осъждане на наказание по Наказателния кодекс или налагане на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание отменено;
4. прилагане от съда на принудително лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание;
5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;
6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер.
Задължение за разясняване
Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) Органът, който е отменил незаконния акт по чл. 2, ал. 1, е длъжен да разясни на гражданина или на представител на юридическото лице реда, по който могат да защитят правата си.
Задължение за разясняване
Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Органът, който е отменил незаконния акт по чл. 2, е длъжен да разясни на гражданина или на представител на юридическото лице реда, по който могат да защитят правата си.
Задължение за разясняване
Чл. 3. Органът, който е отменил незаконния акт или е прекратил незаконното служебно действие или бездействие по чл. 1 и 2, е длъжен да разясни на гражданина реда, по който може да защити правата си.
ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА РАЗЯСНЯВАНЕ
Чл. 3. Органът, който е отменил незаконния акт или е прекратил незаконното служебно действие или бездействие по чл. 1 и 2, е длъжен да разясни на гражданина реда, по който може да защити правата си.
Обезщетение, дължимо от държавата и общините (Загл. доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.)
Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Обезщетение, дължимо от държавата
Чл. 4. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ, ДЪЛЖИМО ОТ ДЪРЖАВАТА
Чл. 4. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Освобождаване от отговорност
Чл. 5. (1) Ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи.
(2) Когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.
ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ОТГОВОРНОСТ
Чл. 5. (1) Ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи.
(2) Когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.
Наследяване на правото на обезщетение
Чл. 6. (1) При смърт на увредения неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществени вреди - само ако е било предявено пред съд от увредения.
(2) Когато наследниците на лице, наказателното производство срещу което е прекратено поради смъртта му, предявят иск за обезщетение за вреди, ответникът може да се освободи от отговорност, ако докаже, че наследодателят им е извършил деяние, което съставлява престъпление.
НАСЛЕДЯВАНЕ НА ПРАВОТО НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ
Чл. 6. (1) При смърт на увредения неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществени вреди - само ако е било предявено пред съд от увредения.
(2) Когато наследниците на лице, наказателното производство срещу което е прекратено поради смъртта му, предявят иск за обезщетение за вреди, ответникът може да се освободи от отговорност, ако докаже, че наследодателят им е извършил деяние, което съставлява престъпление.
Предявяване на иска
Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) Искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Предявяване на иска
Чл. 7. Искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл. 1 и 2, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.
ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСКА
Чл. 7. Искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл. 1 и 2, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Приложим закон
Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) Обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, може да се търси по този закон, а не по общия ред.
(2) Когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.
Приложим закон
Чл. 8. (1) Обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 1 и 2, може да се търси по този закон, а не по общия ред.
(2) Когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.
ПРИЛОЖИМ ЗАКОН
Чл. 8. (1) Обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 1 и 2, може да се търси по този закон, а не по общия ред.
(2) Когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.
Отговорност на виновните длъжностни лица спрямо държавата и общините (Загл. доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.)
Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 59 от 1993 г., изм., бр. 12 от 1996 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 27.08.1999 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) Отговорността на виновните длъжностни лица спрямо държавата и общините за изплатените обезщетения по чл. 1, ал. 1 се осъществява при условията и по реда, предвидени в Кодекса на труда, Закона за държавния служител или в друг закон или указ.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) Длъжностните лица по чл. 2, ал. 1, органите по приходите и Агенцията за държавна финансова инспекция отговарят пред държавата за изплатените от нея обезщетения на увредени граждани и юридически лица само когато действията или бездействията им са признати за престъпление по съдебен ред. Отговорността е в пълен размер.
Отговорност на виновните длъжностни лица спрямо държавата
Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 59 от 1993 г., изм., бр. 12 от 1996 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 27.08.1999 г.) Отговорността на виновните длъжностни лица спрямо държавата за изплатените обезщетения по чл. 1 се осъществява при условията и по реда, предвидени в Кодекса на труда, Закона за държавния служител или в друг закон или указ.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2006 г.) Длъжностните лица по чл. 2, органите по приходите и Агенцията за държавна финансова инспекция отговарят пред държавата за изплатените от нея обезщетения на увредени граждани и юридически лица само когато действията или бездействията им са признати за престъпление по съдебен ред. Отговорността е в пълен размер.
Отговорност на виновните длъжностни лица спрямо държавата
Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 59 от 1993 г., изм., бр. 12 от 1996 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 27.08.1999 г.) Отговорността на виновните длъжностни лица спрямо държавата за изплатените обезщетения по чл. 1 се осъществява при условията и по реда, предвидени в Кодекса на труда, Закона за държавния служител или в друг закон или указ.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Длъжностните лица по чл. 2, органите по приходите и Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол отговарят пред държавата за изплатените от нея обезщетения на увредени граждани и юридически лица само когато действията или бездействията им са признати за престъпление по съдебен ред. Отговорността е в пълен размер.
Отговорност на виновните длъжностни лица спрямо държавата
Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 59 от 1993 г., изм., бр. 12 от 1996 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 27.08.1999 г.) Отговорността на виновните длъжностни лица спрямо държавата за изплатените обезщетения по чл. 1 се осъществява при условията и по реда, предвидени в Кодекса на труда, Закона за държавния служител или в друг закон или указ.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Длъжностните лица по чл. 2, органите по приходите и Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол отговарят пред държавата за изплатените от нея обезщетения на увредени граждани само когато действията или бездействията им са признати за престъпление по съдебен ред. Отговорността е в пълен размер.
Отговорност на виновните длъжностни лица спрямо държавата
Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 59 от 1993 г., изм., бр. 12 от 1996 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 27.08.1999 г.) Отговорността на виновните длъжностни лица спрямо държавата за изплатените обезщетения по чл. 1 се осъществява при условията и по реда, предвидени в Кодекса на труда, Закона за държавния служител или в друг закон или указ.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Длъжностните лица по чл. 2 органите на данъчната администрация и Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол отговарят пред държавата за изплатените от нея обезщетения на увредени граждани само когато действията или бездействията им са признати за престъпление по съдебен ред. Отговорността е в пълен размер.
Отговорност на виновните длъжностни лица спрямо държавата
Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 59 от 1993 г., изм., бр. 12 от 1996 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 27.08.1999 г.) Отговорността на виновните длъжностни лица спрямо държавата за изплатените обезщетения по чл. 1 се осъществява при условията и по реда, предвидени в Кодекса на труда, Закона за държавния служител или в друг закон или указ.
(2) Длъжностните лица по чл. 2 органите на данъчната администрация и държавния финансов контрол отговарят пред държавата за изплатените от нея обезщетения на увредени граждани само когато действията или бездействията им са признати за престъпление по съдебен ред. Отговорността е в пълен размер.
ОТГОВОРНОСТ НА ВИНОВНИТЕ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА СПРЯМО ДЪРЖАВАТА
Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 59 от 1993 г., изм., бр. 12 от 1996 г.) (1) Отговорността на виновните длъжностни лица спрямо държавата за изплатените обезщетения по чл. 1 се осъществява при условията и по реда, предвидени в Кодекса на труда или в друг закон или указ.
(2) Длъжностните лица по чл. 2 органите на данъчната администрация и държавния финансов контрол отговарят пред държавата за изплатените от нея обезщетения на увредени граждани само когато действията или бездействията им са признати за престъпление по съдебен ред. Отговорността е в пълен размер.
ОТГОВОРНОСТ НА ВИНОВНИТЕ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА СПРЯМО ДЪРЖАВАТА
Чл. 9. (1) Отговорността на виновните длъжностни лица спрямо държавата за изплатените обезщетения по чл. 1 се осъществява при условията и по реда, предвидени в Кодекса на труда или в друг закон или указ.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 59 от 1993 г.) Длъжностните лица по чл. 2 и органите на данъчната администрация отговарят пред държавата за изплатените от нея обезщетения на увредени граждани само когато действията или бездействията им са признати за престъпления по съдебен ред. Отговорността е в пълен размер.
ОТГОВОРНОСТ НА ВИНОВНИТЕ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА СПРЯМО ДЪРЖАВАТА
Чл. 9. (1) Отговорността на виновните длъжностни лица спрямо държавата за изплатените обезщетения по чл. 1 се осъществява при условията и по реда, предвидени в Кодекса на труда или в друг закон или указ.
(2) Длъжностните лица по чл. 2 отговарят пред държавата за изплатените от нея обезщетения на увредени граждани само когато действията или бездействията им са признати за престъпления по съдебен ред. Отговорността е в пълен размер.
Такси и разноски
Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) (1) За делата по този закон се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от Министерския съвет.
(2) Разноски по делата, както и разноски по изпълнението не се внасят предварително.
Производство пред съда
Чл. 10. (1) Делата по този закон пред съда се разглеждат със задължително участие на прокурор.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) Ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло.
(3) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Производство пред съда
Чл. 10. (1) Делата по този закон пред съда се разглеждат със задължително участие на прокурор.
(2) Такси и разноски по делата по ал. 1 не се внасят предварително. Ако искът бъде отхвърлен изцяло или частично, съдът осъжда ищеца да заплати дължимите такси и разноски.
ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД СЪДА
Чл. 10. (1) Делата по този закон пред съда се разглеждат със задължително участие на прокурор.
(2) Такси и разноски по делата по ал. 1 не се внасят предварително. Ако искът бъде отхвърлен изцяло или частично, съдът осъжда ищеца да заплати дължимите такси и разноски.
Съобщение чрез средствата за масова информация
Чл. 11. (1) Когато предварителното производство, образувано срещу задържан, е било прекратено или е постановена оправдателна присъда по обвинение за извършено престъпление поради това, че престъплението не е било извършено от гражданина или че деянието му не е престъпление, органът, който е прекратил производството или съдът, който е постановил оправдателната присъда, оповестява чрез средствата за масова информация, ако гражданинът или неговите наследници поискат това.
(2) Съобщение се прави задължително, когато средствата за масова информация са разгласили за случая.
СЪОБЩЕНИЕ ЧРЕЗ СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ
Чл. 11. (1) Когато предварителното производство, образувано срещу задържан, е било прекратено или е постановена оправдателна присъда по обвинение за извършено престъпление поради това, че престъплението не е било извършено от гражданина или че деянието му не е престъпление, органът, който е прекратил производството или съдът, който е постановил оправдателната присъда, оповестява чрез средствата за масова информация, ако гражданинът или неговите наследници поискат това.
(2) Съобщение се прави задължително, когато средствата за масова информация са разгласили за случая.
Заключителни разпоредби
§ 1. За неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони.
§ 2. Законът влиза в сила от 1 януари 1989 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 105 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)
§ 88. Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, § 10, т. 1, буква "д" и т. 4, буква "в", § 11, т. 1, буква "б" и § 14, т. 12 от преходните и заключителните разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)
§ 98. В Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани (обн., ДВ, бр. 60 от 1988 г.; изм., бр. 59 от 1993 г., бр. 12 от 1996 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г. и бр. 105 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Наименованието на закона се изменя така: "Закон за отговорността на държавата и общините за вреди".
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:
1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 - относно отмяната на глава трета, раздел II "Обжалване по съдебен ред", § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 - 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 - 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 - относно замяната на думата "окръжния" с "административния" и замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София", които влизат в сила от 1 март 2007 г.;
2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;
3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ
(ОБН. - ДВ, БР. 43 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 30.05.2008 Г.)
§ 9. Разпоредбите на § 7 и 8 се прилагат по отношение на неприключилите до влизането в сила на този закон производства, като таксата се присъжда в края на производството за всяка съдебна инстанция.
§ 10. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник".
