iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline News in English

всичко статии право фирми речник връзки

За бизнеса / Фирми / Обяви / Справочник Галерии

Новини/Анализи/Интервюта/Как да/Научи за/Добри практики/Иновации/Econ пауза/

Региони

Сектори

Начало › За бизнеса › Нормативни актове

ЗАКОН ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Този закон урежда медийните услуги, предоставяни от доставчици на медийни услуги под юрисдикцията на Република България.

Чл. 1. (1) Този закон урежда радио- и телевизионната дейност на територията на Република България.

(2) Радио- и телевизионна дейност е създаването на радио- и телевизионни програми и на допълнителна информация за разпространение чрез наземно радиоразпръскване, по кабелен, спътников или по друг технически начин, в кодиран или некодиран вид, които са предназначени за непосредствено приемане от неограничен брой лица.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Медийни услуги по смисъла на този закон са аудио-визуални медийни услуги и радиоуслуги.

(2) Аудио-визуална медийна услуга/радиоуслуга е:

1. услуга, така както е определена в чл. 56 и 57 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ, С 115/47 от 9 май 2008 г.), която е в рамките на редакционната отговорност на доставчик на медийни услуги, чиято основна цел е предоставянето на аудио-визуални предавания/радиопредавания за информиране, забавление или образоване на широката общественост чрез електронни съобщителни мрежи по смисъла на Закона за електронните съобщения;

2. аудио-визуално търговско съобщение/търговско съобщение в радиоуслуга по т. 1.

(3) Аудио-визуално предаване е поредица от движещи се изображения със или без звук, което представлява обособена част от програмна схема или каталог, утвърден от доставчик на аудио-визуални медийни услуги и чиято форма е сравнима с формата и съдържанието на телевизионно излъчване.

(4) Радиопредаване е обособена част от програмна схема на радиопрограма или каталог, утвърден от доставчик на радиоуслуги.

(5) Разпоредбите на този закон не се прилагат за:

1. медийни услуги, които не са за масово осведомяване, т.е. не са предназначени за значителна част от аудиторията;

2. дейности, които по принцип са с нестопански характер и които не са конкурентни на телевизията въз основа на програмна схема;

3. лична кореспонденция на ограничен брой адресати чрез електронни съобщителни мрежи;

4. всички услуги, чиято основна цел не е предоставянето на предавания, т.е. когато аудио-визуалното съдържание е включено случайно в услугата и не е нейна основна цел;

5. игрите на късмета, в които се залагат пари, включително лотария, наддаване и други форми на хазарт, както и онлайн игри и програми за търсене, но не и предавания, изцяло посветени на хазартни игри или игри на късмета;

6. електронни варианти на вестници и списания;

7. самостоятелните текстови услуги.

Чл. 2. Разпоредбите на този закон не се прилагат за:

1. радио- и телевизионни програми, създавани с цел разпространение само в една сграда;

2. радио- и телевизионни програми, създавани с цел разпространение за нуждите на държавни органи или юридически лица, когато съдържанието на програмата се отнася само до тяхната дейност и техниката за предаване е тяхна собственост.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Медийните услуги са линейни и нелинейни.

(2) Линейни са медийните услуги, предоставени от доставчик на медийни услуги за едновременно гледане/слушане на предавания въз основа на програмна схема.

(3) Нелинейни (медийни услуги по заявка) са медийните услуги, предоставени от доставчик на медийни услуги за гледане/слушане на предавания в избран от потребителя момент по негова лична заявка въз основа на каталог на предавания, подбрани от доставчика на медийни услуги.

(4) Едновременното гледане/слушане включва и привидно едновременно гледане/слушане поради различията в краткия промеждутък между предаването и приемането на предаването по технически причини, присъщи на процеса на предаване.

Чл. 3. (1) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Радио- и телевизионната дейност се осъществява от радио- и телевизионни оператори, въз основа на регистрации или лицензии, издадени по реда на този закон.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Радио- и телевизионните оператори са физически лица-еднолични търговци и юридически лица с лицензии или регистрации за радио- и телевизионна дейност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Радио- и телевизионните оператори могат да бъдат и предприятия по смисъла на Закона за електронните съобщения, освен ако в този закон е предвидено друго.

(4) Разпоредбите на този закон се прилагат за всички радио- и телевизионни програми, създадени с предназначение за разпространяване или разпространявани от съответни оператори под юрисдикцията на Република България.

(3) Радио- и телевизионните оператори могат да бъдат и далекосъобщителни оператори по смисъла на Закона за далекосъобщенията. В този случай те нямат право да предоставят далекосъобщителни услуги на трети лица, освен ако в лицензиите им за далекосъобщителна дейност е предвидено друго.

Чл. 3. (1) Радио- и телевизионната дейност се осъществява от радио- и телевизионни оператори.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Радио- и телевизионните оператори са физически лица-еднолични търговци и юридически лица с лицензии за радио- и телевизионна дейност.

Чл. 3. (1) Радио- и телевизионната дейност се осъществява от радио- и телевизионни оператори.

(2) Радио- и телевизионните оператори са физически и юридически лица с лицензии за радио- и телевизионна дейност.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Доставчик на медийни услуги е физическо лице - едноличен търговец, или юридическо лице, което носи редакционна отговорност за избора на съдържанието на медийната услуга и определя начина, по който тя е организирана. Редакционна отговорност е упражняването на ефективен контрол както върху избора на предавания, така и върху тяхната организация както в хронологичен ред при линейни услуги, така и в каталог при медийни услуги по заявка.

(2) Радио- или телевизионен оператор е доставчик на линейни медийни услуги (програми) за радио/телевизия въз основа на програмна схема.

(3) Не са доставчици на медийни услуги лица, които само разпространяват програми, за които редакционна отговорност носят трети страни.

Чл. 4. Радио- и телевизионните оператори са обществени и търговски.

Чл. 5. (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Този закон гарантира независимост на доставчиците на медийни услуги и на тяхната дейност от политическа и икономическа намеса.

(2) Не се допуска цензурирането на медийни услуги под каквато и да е форма.

(3) Осигурява се свобода на приемането и не се ограничава препредаването на медийни услуги от други държави - членки на Европейския съюз, на основания, които попадат в областта на медийните услуги.

(4) Алинея 3 може временно да не се прилага по отношение на програми от друга държава - членка на Европейския съюз, които нарушават чл. 17, ал. 2 и 3 относно децата.

(5) Алинея 3 може временно да не се прилага по отношение на медийни услуги по заявка от друга държава - членка на Европейския съюз, ако ограниченията са необходими по някоя от следните причини:

1. опазване на обществения ред, по-специално предотвратяване, разследване, разкриване и съдебно преследване на престъпления, включително защита на децата и борбата срещу подбуждането към омраза въз основа на раса, пол, религия или националност и накърняване на човешкото достойнство на отделни лица;

2. опазване на общественото здраве;

3. гарантиране на обществената сигурност, включително и на националната сигурност и отбрана;

4. защита на потребителите, включително инвеститорите.

(6) В случаите по ал. 5 ограниченията следва да са:

1. предприети срещу определена медийна услуга по заявка, която накърнява посочените в ал. 5 цели или може сериозно и тежко да накърни тези цели;

2. пропорционални на тези цели.

Чл. 5. (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Търговските радио- и телевизионни оператори са еднолични търговци и търговски дружества с лицензия и/или регистрация за радио- и телевизионна дейност, които работят с основна цел разпределяне на печалба между собствениците си.

Чл. 5. (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Търговските радио- и телевизионни оператори са еднолични търговци и търговски дружества с лицензия за радио- и телевизионна дейност, които работят с основна цел разпределяне на печалба между собствениците си.

Чл. 5. Търговските радио- и телевизионни оператори са търговски дружества с лицензия за радио- и телевизионна дейност, които работят с основна цел разпределяне на печалба между собствениците си.

Чл. 6. (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Доставчиците на медийни услуги са обществени и търговски.

(2) Обществените доставчици на медийни услуги:

1. предоставят за разпространение политическа, икономическа, културна, научна, образователна и друга социално значима информация;

2. осигуряват достъп до националните и световните културни ценности и популяризират научните и техническите постижения чрез разпространението на български и чужди образователни и културни програми и предавания за всички възрастови групи;

3. осигуряват чрез програмната си политика защита на националните интереси, общочовешките културни ценности, националната наука, образованието и културата на всички български граждани без оглед на етническата им принадлежност;

4. поощряват създаването на произведения от български автори;

5. поощряват българското изпълнителско изкуство.

(3) Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ) са национални обществени доставчици на радиоуслуги, съответно на аудио-визуални медийни услуги, които:

1. осигуряват медийни услуги за всички граждани на Република България;

2. съдействат за развитието и популяризирането на българската култура и българския език, както и на културата и езика на гражданите в съответствие с етническата им принадлежност;

3. осигуряват чрез своите медийни услуги достъп до националното и европейското културно наследство;

4. включват предавания, които информират, образоват и забавляват;

5. прилагат новите информационни технологии;

6. отразяват различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика;

7. съдействат за взаимното разбирателство и толерантността в отношенията между хората;

8. предоставят на гражданите възможност да се запознаят с официалната позиция на държавата по важни въпроси на обществения живот.

(4) Доставчиците на медийни услуги, които не са лицензирани/регистрирани като обществени, са търговски.

Чл. 6. (1) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Обществените радио- и телевизионни оператори са физически лица-еднолични търговци и юридически лица с лицензия и/или регистрация за радио- и телевизионна дейност, чиято основна цел е да допринасят за реализиране на конституционното право на информация.

(2) Обществените радио- и телевизионни оператори са субекти на публичното или на частното право.

(3) Обществените радио- и телевизионни оператори:

2. осигуряват достъп до националните и световните културни ценности и популяризират научните и техническите постижения чрез излъчването на български и чужди образователни и културни програми за всички възрастови групи;

3. осигуряват чрез програмната си политика защита на националните интереси, общочовешките културни ценности, на националната наука, на образованието и културата на всички български граждани, без оглед на етническата им принадлежност;

4. поощряват създаването на произведения от български автори;

5. поощряват българското изпълнителско изкуство.

Чл. 6. (1) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Обществените радио- и телевизионни оператори са физически лица-еднолични търговци и юридически лица с лицензия за радио- и телевизионна дейност, чиято основна цел е да допринасят за реализиране на конституционното право на информация.

(2) Обществените радио- и телевизионни оператори са субекти на публичното или на частното право.

(3) Обществените радио- и телевизионни оператори:

4. поощряват създаването на произведения от български автори;

5. поощряват българското изпълнителско изкуство.

Чл. 6. (1) Обществените радио- и телевизионни оператори са физически и юридически лица с лицензия за радио- и телевизионна дейност, чиято основна цел е да допринасят за реализиране на конституционното право на информация.

(2) Обществените радио- и телевизионни оператори са субекти на публичното или на частното право.

(3) Обществените радио- и телевизионни оператори:

4. поощряват създаването на произведения от български автори;

5. поощряват българското изпълнителско изкуство.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Доставчиците на аудио-визуални медийни услуги осигуряват лесен, директен и постоянен достъп на потребителите на услугата най-малко до следните актуални данни:

1. името на доставчика на медийната услуга, седалище и адрес на управление, адрес на електронната му поща и страницата му в интернет, телефон за контакти;

2. данни за Съвета за електронни медии, седалище и адрес на управление, адрес на електронната му поща и страницата му в интернет, телефон за контакти.

(2) Доставчиците на аудио-визуални и радиоуслуги осигуряват данните по ал. 1 на страницата си в интернет.

Чл. 7. Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ) са национален обществен радиооператор, съответно национален обществен телевизионен оператор, които:

1. осигуряват програми за всички граждани на Република България;

3. осигуряват чрез своите програми достъп до националното и европейското културно наследство;

4. включват в програмите си предавания, които информират, образоват и забавляват;

5. прилагат новите информационни технологии;

6. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) отразяват различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко едно от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика;

7. съдействат за взаимното разбирателство и толерантността в отношенията между хората;

1. осигуряват програми за всички граждани на Република България;

3. осигуряват чрез своите програми достъп до националното и европейското културно наследство;

4. включват в програмите си предавания, които информират, образоват и забавляват;

5. прилагат новите информационни технологии;

6. отразяват различните идеи и убеждения в обществото;

7. съдействат за взаимното разбирателство и толерантността в отношенията между хората;

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Медийните услуги не трябва да подбуждат към ненавист, основана на раса, пол, религия или националност.

(2) Доставчиците на аудио-визуални медийни услуги се насърчават да гарантират, че техните услуги постепенно стават достъпни за хората с увредено зрение или слух.

(3) Доставчиците на радиоуслуги се насърчават да предоставят по подходящ начин програми и предавания онлайн, достъпни за хората с увредено зрение или слух.

Чл. 8. (1) Този закон гарантира независимост на радио- и телевизионните оператори и на тяхната дейност от политическа и икономическа намеса.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии като специализиран независим орган осъществява надзор в предвидените в този закон случаи.

(3) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Народното събрание приема стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване, изготвена от Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията.

(2) Националният съвет за радио и телевизия като специализиран независим орган осъществява надзор само в предвидените в този закон случаи.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Доставчиците на медийни услуги разпространяват програми и предавания само с предварително уредени авторски и сродни на тях права.

(2) Доставчиците на аудио-визуални медийни услуги не разпространяват кинематографични произведения извън периодите, договорени с носителите на правата.

(3) Доставчиците на медийни услуги представят всяка година на Съвета за електронни медии при поискване доказателства за търговските и отстъпените авторски права за защитени произведения в своите програми и за отстъпените сродни права за предоставянето за разпространение на чужди програми.

(4) В едномесечен срок от получаването на данните Съветът за електронни медии обобщава информацията по ал. 3 и я изпраща на съответните длъжностни лица по Закона за авторското право и сродните му права.

(5) Когато в част от предаване е използвано предаване на друг радио- или телевизионен оператор, това трябва да е посочено изрично и да е в съответствие с уредбата на Закона за авторското право и сродните му права.

Чл. 9. (1) Създаването на радио- и телевизионни програми в Република България е свободно.

(2) Не се допуска цензурирането на програмите под каквато и да е форма.

(3) Осигурява се свобода на приемането и не се ограничава препредаването на радио- и телевизионни програми на територията на страната при условията на този закон.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Алинея 3 не се прилага временно при случаи на грубо нарушение на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 6 и чл. 17, ал. 2 и 3 в съответствие с поетите от Република България задължения по влезли в сила международни договори.

Чл. 9. (1) Създаването на радио- и телевизионни програми в Република България е свободно.

(2) Не се допуска цензурирането на програмите под каквато и да е форма.

(4) Разпоредбата на ал. 3 не се прилага временно при грубо нарушаване на този закон.

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) При осъществяването на своята дейност доставчиците на медийни услуги се ръководят от следните принципи:

1. гарантиране на правото на свободно изразяване на мнение;

2. гарантиране на правото на информация;

3. запазване на тайната на източника на информация;

4. защита на личната неприкосновеност на гражданите;

5. недопускане на предавания, внушаващи нетърпимост между гражданите;

6. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) недопускане на предавания, които противоречат на добрите нрави, особено ако съдържат порнография, възхваляват или оневиняват жестокост или насилие или подбуждат към ненавист въз основа на расов, полов, религиозен или национален признак;

7. (доп. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) гарантиране на правото на отговор в програмите;

8. гарантиране на авторските и сродните им права в предаванията и програмите;

9. съхраняване на чистотата на българския език.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

Чл. 10. (1) При осъществяването на своята дейност радио- и телевизионните оператори се ръководят от следните принципи:

1. гарантиране на правото на свободно изразяване на мнение;

2. гарантиране на правото на информация;

3. запазване на тайната на източника на информация;

4. защита на личната неприкосновеност на гражданите;

5. недопускане на предавания, внушаващи нетърпимост между гражданите;

7. гарантиране на правото на отговор;

8. гарантиране на авторските и сродните им права в предаванията и програмите;

9. съхраняване на чистотата на българския език.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Най-малко 50 на сто от общото годишно програмно време, като се изключат новините и спортните предавания, радио- и телевизионните игри, рекламите, телетекстът и радио- и телевизионният пазар, трябва да бъде предназначено за европейски произведения, когато това практически е възможно.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Най-малко 10 на сто от общото годишно програмно време, като се изключат новините и спортните предавания, радио- и телевизионните игри, рекламите, телетекстът и радио- и телевизионният пазар, трябва да бъде предназначено за европейски произведения, създадени от външни продуценти. Това съотношение трябва да бъде постигнато постепенно чрез отделяне на достатъчно средства за нови произведения, тоест произведения, които се разпространяват не по-късно от 5 години след тяхното създаване.

(4) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Изискванията по ал. 2 и 3 не се прилагат за програми, които са предназначени за местна аудитория и се разпространяват от един оператор, който не е част от националната мрежа.

1. гарантиране на правото на свободно изразяване на мнение;

2. гарантиране на правото на информация;

3. запазване на тайната на източника на информация;

4. защита на личната неприкосновеност на гражданите;

5. недопускане на предавания, внушаващи нетърпимост между гражданите;

6. недопускане на предавания, които възхваляват или оневиняват жестокост или насилие;

7. гарантиране на правото на отговор;

8. гарантиране на авторските и сродните им права в предаванията и програмите;

9. съхраняване на чистотата на българския език.

(2) Най-малко 50 на сто от общото годишно програмно време, като се изключат новините и спортните предавания, радио- и телевизионните игри, рекламите и радио- и телевизионният пазар, трябва да бъде предназначено за европейска и българска аудио-, съответно аудио-визуална продукция, когато това е практически възможно.

(3) Времетраенето на всички предавания, създадени от външни продуценти, не може да бъде по-малко от 10 на сто от общото годишно програмно време. От него се изключва времето на новините и спортните предавания, радио- и телевизионните игри, рекламите и радио- и телевизионния пазар. За тези предавания се прилага разпоредбата на ал. 2.

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Всяко мнение може да бъде изразявано свободно в медийните услуги.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Журналистите и творческите работници, сключили договор с доставчици на медийни услуги, не могат да получават инструкции и указания за упражняването на тяхната дейност от лица и/или групи извън органите на управление на доставчиците на медийни услуги.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Публична критика спрямо доставчици на медийни услуги от страна на работещи в тях не е нелоялност към работодателя.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Журналистите, сключили договори с доставчици на медийни услуги, имат право да откажат да изпълнят възложена задача, ако тя не е свързана с изпълнение на разпоредбите на този закон или на съответните договори и противоречи на техните лични убеждения; не може да бъде отказвана техническо-редакционна обработка на програмен материал и на новини.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Между собствениците и/или управителните тела на доставчиците на медийни услуги и журналистите, сключили договори с тях, могат да се договорят редакционни статути за работата в областта на публицистиката.

(6) Редакционният статут трябва да съдържа конкретни определения и мерки за:

1. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) защита на свободата и персоналната отговорност на журналистическия труд при изпълнение на поставената задача;

2. защита на журналистите по смисъла на ал. 2;

3. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) професионално-етични норми за журналистическата дейност в съответните доставчици на медийни услуги;

4. начините за вземане на решения, които се отнасят до журналистическата дейност;

5. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) създаване на вътрешен орган за разрешаване на възникнали спорове при журналистическата работа.

Чл. 11. (1) Всяко мнение може да бъде изразявано свободно в радио- и телевизионни предавания.

(2) Журналистите и творческите работници, сключили договор с радио- и телевизионни оператори, не могат да получават инструкции и указания за упражняването на тяхната дейност от лица и/или групи извън органите на управление на радио- и телевизионните оператори.

(3) Публична критика спрямо програмната политика на радио- и телевизионни оператори от страна на работещи в тях не е нелоялност към работодателя.

(4) Журналистите, сключили договори с радио- и телевизионни оператори, имат право да откажат да изпълнят възложена задача, ако тя не е свързана с изпълнение на разпоредбите на този закон или на съответните договори и противоречи на техните лични убеждения; не може да бъде отказвана техническо-редакционна обработка на програмен материал и на новини.

(5) Между собствениците и/или управителните тела на радио- и телевизионните оператори и журналистите, сключили договори с тях, могат да се договорят редакционни статути за работата в областта на публицистиката.

(6) Редакционният статут трябва да съдържа конкретни определения и мерки за:

1. подсигуряване на свободата и персоналната отговорност на журналистическия труд при изпълнение на поставената задача;

2. защита на журналистите по смисъла на ал. 2;

3. професионално-етични норми за журналистическата дейност в съответните радио- и телевизионни оператори;

4. начините за вземане на решения, които се отнасят до журналистическата дейност;

5. създаване на вътрешен орган за разрешаване на възникнали спорове при журналистическата работа по създаване на програмите.

Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Програмите се излъчват на официалния език, съгласно Конституцията на Република България.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Програмите или отделни предавания могат да бъдат и на друг език, когато:

1. се разпространяват с образователна цел;

2. са предназначени за български граждани, за които българският език не е майчин;

3. са предназначени за слушатели или зрители от чужбина;

4. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) се предават чуждестранни радио- и телевизионни програми.

Чл. 12. (1) Програмите на радио- и телевизионните оператори се излъчват на официалния език, съгласно Конституцията на Република България.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Програмите или отделни предавания на радио- и телевизионните оператори могат да бъдат и на друг език, когато:

1. се разпространяват с образователна цел;

2. са предназначени за български граждани, за които българският език не е майчин;

3. са предназначени за слушатели или зрители от чужбина;

4. се препредават чуждестранни радио- и телевизионни програми.

(2) Програмите на радио- и телевизионните оператори се излъчват на друг език, когато:

1. се разпространяват с образователна цел;

2. са предназначени за български граждани, за които българският език не е майчин;

3. са предназначени за слушатели или зрители от чужбина;

4. се препредават по кабел или чрез спътник чуждестранни радио- и телевизионни програми;

5. се препредават програмите на чуждестранни радио- и телевизионни оператори, регистрирани в Република България;

6. се разпространяват чуждестранни аудиовизуални програми.

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Доставчиците на медийни услуги имат право да получават необходимата им информация от държавните и общинските органи, ако тя не съдържа предвидена от закон тайна.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Доставчиците на медийни услуги са длъжни да използват точно и нетенденциозно получената информация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Доставчиците на медийни услуги предоставят информация за своята дейност в предвидените от закона случаи.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

Чл. 13. (1) Радио- и телевизионните оператори имат право да получават необходимата им информация от държавните и общинските органи, ако тя не съдържа предвидена от закон тайна.

(2) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да използват точно и нетенденциозно получената информация.

(3) Радио- и телевизионните оператори предоставят информация за своята дейност в предвидените от закона случаи.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Радио- или телевизионен оператор, който притежава изключително право върху значимо събитие, е длъжен да осигури достъп на другите радио- и телевизионни оператори за неговото информационно отразяване в съответствие с поетите от Република България задължения по влезли в сила международни договори.

(2) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да използват точно и нетенденциозно получената информация.

(4) Радио- или телевизионен оператор, който притежава изключително право върху значимо събитие, е длъжен да осигури достъп на другите радио- и телевизионни оператори за неговото информационно отразяване.

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Доставчиците на линейни медийни услуги са длъжни да записват предоставените за разпространение от тях програми и предавания и да съхраняват записите в продължение на 3 месеца, считано от датата на предаването.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) В случай, че в срока по ал. 1 постъпи искане за отговор или бъде предявен иск срещу доставчика на медийни услуги във връзка със съдържанието на предаване или програма, записите се пазят до приключване на делото.

(3) Лице, което твърди, че е било засегнато в предаване, има право на достъп до съответния архив и на копие от записа, направено за негова сметка.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Съветът за електронни медии може да изисква от доставчиците на медийни услуги материали, както и да прави на място проверки, свързани с осъществяването на надзора по спазването на този закон.

Чл. 14. (1) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да записват предоставените за разпространение от тях програми и предавания и да съхраняват записите в продължение на 3 месеца, считано от датата на предаването.

(2) В случай, че в срока по ал. 1 постъпи искане за отговор или бъде предявен иск срещу радио- или телевизионния оператор във връзка със съдържанието на предаване или програма, записите се пазят до приключване на делото.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии може да изисква от радио- и телевизионните оператори материали, както и да прави на място проверки, свързани с осъществяването на надзора по спазването на този закон.

(4) Длъжностни лица, упълномощени да осъществяват контрол за спазване на разпоредбите на този закон, имат право на достъп до материали във връзка с извършваната от тях проверка.

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Доставчиците на медийни услуги не са длъжни да разкриват източниците на информация, освен ако има висящо съдебно производство или висящо производство по жалба на засегнато лице, на Съвета за електронни медии.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Журналистите не са длъжни да разкриват източниците на информация не само пред аудиторията, но и пред ръководството на доставчик на медийни услуги, освен в случаите по ал. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Доставчиците на медийни услуги имат право да включват в предавания информация от неизвестен източник, като изрично посочват това.

(4) Журналистите са длъжни да пазят в тайна източника на информация, ако това изрично е поискано от лицето, което я е предоставило.

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Радио- и телевизионните оператори не са длъжни да разкриват източниците на информация, освен ако има висящо съдебно производство или висящо производство по жалба на засегнато лице, на Съвета за електронни медии.

(2) Журналистите не са длъжни да разкриват източниците на информация не само пред аудиторията, но и пред ръководството на оператор, освен в случаите по ал. 1.

(3) Радио- и телевизионните оператори имат право да включват в предавания информация от неизвестен източник, като изрично посочват това.

Чл. 15. (1) Радио- и телевизионните оператори не са длъжни да разкриват източниците на информация, освен ако има висящо съдебно производство или висящо производство по жалба на засегнато лице, на Националния съвет за радио и телевизия.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Доставчиците на медийни услуги не могат да създават и предоставят за разпространение предавания, съдържащи информация, свързана с личния живот на гражданите, без тяхно съгласие.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Доставчиците на медийни услуги могат да включват в предаванията си информация в публичен интерес относно личния живот на граждани, осъществяващи правомощия на държавни органи, или на граждани, чиито решения имат влияние върху обществото.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) При нарушения по ал. 1 и 2 доставчиците на медийни услуги дължат публично извинение на засегнатото лице. Това не лишава същото лице от правото да търси обезщетение по съдебен ред.

(4) Ограниченията по ал. 1 и 2 не се прилагат, когато по отношение на лицето има влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер.

Чл. 16. (1) Радио- и телевизионните оператори не могат да създават и предоставят за разпространение предавания, съдържащи информация, свързана с личния живот на гражданите, без тяхно съгласие.

(2) Радио- и телевизионните оператори могат да включват в предаванията си информация в публичен интерес относно личния живот на граждани, осъществяващи правомощия на държавни органи, или на граждани, чиито решения имат влияние върху обществото.

(3) При нарушения по ал. 1 и 2 радио- и телевизионните оператори дължат публично извинение на засегнатото лице. Това не лишава същото лице от правото да търси обезщетение по съдебен ред.

Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Доставчиците на медийни услуги носят отговорност за съдържанието на медийните услуги.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г.) Доставчиците на медийни услуги са длъжни да не допускат създаване или предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл. 10 и предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие, или на предавания, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата, съгласно критериите по чл. 32, ал. 5.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Разпоредбите по ал. 2, които засягат децата, не се отнасят до:

1. предавания в кодиран вид;

2. предавания, които се разпространяват в програми между 23,00 и 6,00 ч. и са ясно обозначени чрез предхождащ ги аудио- и/или аудио-визуален знак или се идентифицират с визуален знак през цялото време, което не изключва отговорността на доставчиците на медийни услуги за спазването на принципите на чл. 10 през цялото времетраене на програмата.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Доставчиците на медийни услуги не носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, когато те са:

1. получени по официален ред;

2. цитати от официални документи;

3. точно възпроизвеждане на публични изявления.

4. (отм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

(5) При цитиране на документи не се допускат изменения.

(6) Новините като информационни факти трябва да бъдат разграничавани от коментарите към тях.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Доставчиците на медийни услуги са длъжни да не допускат създаване или предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл. 10 и предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие, или са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на децата.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Разпоредбите по ал. 2, които засягат децата, не се отнасят до:

1. предавания в кодиран вид;

1. получени по официален ред;

2. цитати от официални документи;

3. точно възпроизвеждане на публични изявления.

4. (отм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

(5) При цитиране на документи не се допускат изменения.

(6) Новините като информационни факти трябва да бъдат разграничавани от коментарите към тях.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

Чл. 17. (1) Радио- и телевизионните оператори носят отговорност за съдържанието на програмите, предоставени от тях за разпространение.

(2) Радио- и телевизионните оператори са длъжни да не допускат създаване или предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл. 10 и предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие, или са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на малолетните и непълнолетните.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Разпоредбите по ал. 2, които засягат малолетните и непълнолетните, не се отнасят до предавания в кодиран вид и/или предавания, които се излъчват между 23,00 и 6,00 ч. и са ясно обозначени чрез предхождащ ги аудио- и/или аудио-визуален знак или се идентифицират с визуален знак през цялото време. Тази разпоредба не изключва отговорността на оператора за спазването на принципите на чл. 10 през цялото времетраене на програмата.

(4) Радио- и телевизионните оператори не носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, когато те са:

1. получени по официален ред;

2. цитати от официални документи;

3. точно възпроизвеждане на публични изявления;

4. основани на материали, получени от информационни агенции или от други радио- и телевизионни оператори.

(5) При цитиране на документи не се допускат изменения.

(6) Новините като информационни факти трябва да бъдат разграничавани от коментарите към тях.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Когато в част от предаване е използвано предаване на друг радио- или телевизионен оператор, това трябва да бъде посочено изрично и да е в съответствие с правната уредба в Закона за авторското право и сродните му права.

(3) Разпоредбите по ал. 2, които засягат малолетните и непълнолетните, не се отнасят до предавания в кодиран вид и/или предавания, които се излъчват между 23,00 и 6,00 ч. и са ясно обозначени чрез предхождащ ги аудио- и/или аудио-визуален знак или се идентифицират с визуален знак през цялото време.

1. получени по официален ред;

2. цитати от официални документи;

3. точно възпроизвеждане на публични изявления;

4. основани на материали, получени от информационни агенции или от други радио- и телевизионни оператори.

(5) При цитиране на документи не се допускат изменения.

(6) Новините като информационни факти трябва да бъдат разграничавани от коментарите към тях.

(7) Когато в част от програмата е използвано предаване на друг радио- или телевизионен оператор, това трябва да бъде посочено.

Чл. 17а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2011 г.) Доставчиците на медийни услуги са длъжни да спазват правата на децата, уредени в Закона за закрила на детето и в други нормативни актове, и да не допускат участие на деца в предавания, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата, съгласно критериите, приети по реда на чл. 32, ал. 5.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Лица и държавни и общински органи, засегнати в линейни медийни услуги, в които не са участвали лично или чрез свой представител, имат право на отговор.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) В 7-дневен срок от деня на предаването лицата или органите по ал. 1 имат право да поискат писмено от съответния оператор предоставянето за разпространение на техния отговор. В искането трябва да са посочени оспорваните твърдения, както и датата и часът на предаването.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Операторът е задължен да осигури включването на отговора в следващото издание на същото предаване или в равностойно време до 24 часа след получаването на отговор, като не се допуска изменение или съкращаване на текста.

(4) Предоставянето за разпространение на отговор е безплатно за лицата и органите по ал. 1.

(5) Времетраенето на отговора не може да надвишава времетраенето на оспорваната част от предаването.

Чл. 18. (1) Лица, държавни и общински органи, засегнати в радио- и телевизионно предаване, имат право на отговор.

(2) В 7-дневен срок от деня на предаването лицата и органите по ал. 1 имат право да поискат писмено от съответния радио- и телевизионен оператор предоставянето за разпространение на техния отговор. В искането трябва да бъдат посочени оспорваните твърдения, както и датата и часът на предаването.

(3) Радио- и телевизионният оператор е задължен да осигури включването на отговора в следващото издание на същото предаване или в равностойно време до 24 часа след получаването на отговор, като не се допуска изменение или съкращаване на текста.

(4) Предоставянето за разпространение на отговор е безплатно за лицата и органите по ал. 1.

(5) Времетраенето на отговора не може да надвишава времетраенето на оспорваната част от предаването.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Медийни услуги по заявка, които могат сериозно да увредят физическото, умственото или моралното развитие на децата, се предоставят само по начин, гарантиращ, че децата обичайно няма да чуят или видят такива медийни услуги по заявка.

(2) Насърчават се създаването и достъпът до европейски произведения при аудио-визуални медийни услуги по заявка, когато това е осъществимо и с подходящи средства.

(3) Доставчиците на аудио-визуални медийни услуги по заявка използват технически и програмни средства за достъпно и атрактивно представяне на европейските произведения в програмния каталог, предлаган в рамките на аудио-визуалната медийна услуга.

(4) Съветът за електронни медии изготвя ежегодни справки за европейските произведения в аудио-визуални медийни услуги по заявка и ги публикува като част от годишния си отчет. В справките се включват данни за финансовия принос на тези услуги в производството и придобиването на права по отношение на европейски произведения, в дела на европейските произведения в каталога на аудио-визуални медийни услуги и в действителното потребление на европейски произведения, предлагани чрез тези услуги.

Чл. 19. (1) (Предишен текст на чл. 19 - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Радио- и телевизионните оператори разпространяват програми само с предварително уредени авторски и сродни на тях права.

(2) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Радио- и телевизионните оператори представят всяка година на Съвета за електронни медии при поискване доказателства за търговските и отстъпените авторски права за защитени произведения в своите програми и за отстъпените сродни права за предоставянето за разпространение на чужди програми.

(3) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) В едномесечен срок от получаването на данните Съветът за електронни медии обобщава информацията по ал. 2 и я изпраща на съответните длъжностни лица по Закона за авторското право и сродните му права.

Чл. 19. Радио- и телевизионните оператори разпространяват програми само с предварително уредени авторски и сродни на тях права.

Чл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Най-малко 50 на сто от общото годишно програмно време на телевизионните програми, като се изключат новините и спортните предавания и телевизионните игри, рекламите, телетекстът и телевизионният пазар, трябва да е предназначено за европейски произведения, когато това практически е възможно.

(2) Най-малко 12 на сто от програмното време по ал. 1 трябва да бъде предназначено за европейски произведения, създадени от независими продуценти. Изпълнението на този праг не включва повторенията.

(3) Съотношението по ал. 2 трябва да бъде постигнато постепенно чрез отделяне на средства за достатъчно количество нови произведения, които се разпространяват не по-късно от 5 години след тяхното създаване.

(4) Насърчават се производството и разпространението на европейски произведения в радиопрограмите.

(5) Изискванията на ал. 1, 2 и 3 не се прилагат за програми, които са предназначени за местна аудитория и се разпространяват от един оператор, който не е част от националната мрежа.

(6) Съветът за електронни медии изготвя ежегодни справки за европейските произведения в линейните аудио-визуални медийни услуги и ги публикува като част от годишния си отчет.

Чл. 19б. (Нов - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Радио- или телевизионен оператор, който притежава изключително право върху значимо събитие, е длъжен да осигури достъп на другите радио- и телевизионни оператори за неговото информационно отразяване в съответствие с поетите от Република България задължения по влезли в сила международни договори.

Чл. 19в. (Нов - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) За целите на кратките новинарски репортажи всеки телевизионен оператор, установен в Европейския съюз, има право на достъп на справедлива, разумна и недискриминационна основа до събития, които са от значителен обществен интерес и се предават по силата на изключително основание от телевизионен оператор под юрисдикция на Република България. Достъп се иска първо от оператор под същата юрисдикция, ако има такъв.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага съответно и за радиооператори под юрисдикцията на Република България.

(3) Радио- и телевизионни оператори имат право свободно да избират кратки откъси от сигнала на оператора - носител на права, като при аудио-визуалните медийни услуги се отбелязва името и/или се включва логото на оператора с изключителни права, а при радиоуслугите се посочва източникът по подходящ начин.

(4) Кратки откъси се използват единствено за актуално-публицистични предавания и новини в срок не по-дълъг от 24 часа, считано от края на събитието, и могат да бъдат използвани в медийни услуги по заявка само ако същото предаване се предлага на запис от същия доставчик на медийни услуги.

(5) Правото на информационно отразяване включва и правото на директен достъп до мястото на събитието, освен ако това не е практически възможно, и на запис, който да се използва единствено за създаване на материал с продължителност не по-голяма от 90 секунди.

(6) Правото на информационно отразяване е безплатно. По изключение може да се предвиди компенсация, която не надхвърля преките допълнителни разходи за осигуряването на достъп.

(7) Не се допуска повторна употреба на репортажа освен по изключение за отбелязване на тематични събития и обзор, като репортажите могат да се запазват в архивите на доставчика на медийни услуги. Когато краткият репортаж е осъществен на основата на достъп до събитието, оригиналният материал на авторите на репортажа се унищожава след произвеждането му, за което се информира операторът с изключителните права.

Глава втора.

СЪВЕТ ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 96 ОТ 2001 Г.)

Раздел I.

Общи условия

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Съветът за електронни медии е независим специализиран орган, който регулира медийните услуги в случаите и по реда, предвидени в този закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) При осъществяване на своята дейност Съветът за електронни медии се ръководи от интересите на обществото, като защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на доставчиците на медийни услуги.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) Съветът за електронни медии е независим специализиран орган, който регулира радио- и телевизионната дейност чрез регистрирането или издаването на лицензии за осъществяване на радио- и телевизионната дейност и чрез упражняването на надзор само върху дейността на радио- и телевизионните оператори за спазване на този закон.

(2) При осъществяване на своята дейност Съветът за електронни медии се ръководи от интересите на обществото, като защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на радио- и телевизионните оператори.

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии е юридическо лице със седалище София и самостоятелен бюджет.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) В дейността си Съветът за електронни медии се подпомага от административно-технически служби, чиято структура и щат определя самостоятелно съобразно средствата, предвидени за съответната година.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии приема правилник за устройството и дейността си.

Раздел II.

Състав на Съвета за електронни медии (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2010 г., в сила от 22.06.2010 г.) Съветът за електронни медии се състои от 5 членове, от които 3 се избират от Народното събрание и 2 се назначават от президента на републиката.

(2) Решението на Народното събрание и указът на президента по ал. 1 влизат в сила едновременно.

Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии се състои от 9 членове, от които 5 се избират от Народното събрание и 4 се назначават от президента на републиката.

(2) Решението на Народното събрание и указът на президента по ал. 1 влизат в сила едновременно.

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Членове на Съвета за електронни медии могат да бъдат лица с българско гражданство, висше образование и опит в следните области: електронни медии, електронни съобщения, журналистика, право или икономика, и имат обществен авторитет и професионално признание.

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Членове на Съвета за електронни медии могат да бъдат лица с българско гражданство, висше образование и опит в следните области: електронни медии, далекосъобщения, журналистика, право или икономика, и имат обществен авторитет и професионално признание.

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Член на Съвета за електронни медии може да бъде лице с българско гражданство, което има постоянен адрес на територията на страната, висше образование, както и професионален опит в областта на електронните медии и/или далекосъобщенията, който включва не по-малко от петгодишен трудов стаж в радио- и/или телевизионна организация, или в областта на далекосъобщенията, или петгодишен трудов стаж като преподавател в областта на медиите или далекосъобщенията.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Не могат да бъдат членове на Съвета за електронни медии лица, които са:

1. осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер;

2. еднолични търговци, собственици на капитала на търговски дружества, съдружници, управители, прокуристи или членове на ръководни и контролни органи на търговски дружества и кооперации;

3. били щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност.

Чл. 27. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) По време на своя мандат, а по т. 4 - две години след изтичането му, по т. 5 - една година след изтичането му, членовете на Съвета за електронни медии не могат:

1. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) да заемат друга платена длъжност по трудов договор;

2. да заемат изборни длъжности в държавни и общински органи, в ръководни органи на политически партии и коалиции и в синдикати;

3. да са членове на органи за управление, контрол или надзор на търговски дружества и кооперации;

4. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) да са консултанти или членове на органи за управление, контрол и надзор на доставчици на медийни услуги, както и да придобиват дялове и акции в тях и в рекламни агенции;

5. (доп. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) да са консултанти или членове на органи за управление, контрол или надзор на организации с нестопанска цел - доставчици на медийни услуги;

6. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) да получават под каквато и да е форма възнаграждение от доставчик на медийни услуги, освен съгласно законодателството за интелектуална собственост.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Работодателите, които са в трудово правоотношение с лице, което става член на Съвета за електронни медии, са длъжни по негово искане да му разрешат неплатен отпуск за времетраенето на мандата му. След изтичането или прекратяването на мандата му те са длъжни да го възстановят на заеманата преди това длъжност, ако то пожелае това.

1. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) да заемат друга платена длъжност по трудов договор;

3. да са членове на органи за управление, контрол или надзор на търговски дружества и кооперации;

4. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) да са консултанти или членове на органи за управление, контрол и надзор на радио- и телевизионни оператори, както и да придобиват дялове и акции в тях и в рекламни агенции;

5. (доп. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) да са консултанти или членове на органи за управление, контрол или надзор на организации с нестопанска цел, получили лицензия за радио- или телевизионен оператор;

6. да получават под каквато и да е форма възнаграждение от радио- или телевизионен оператор, освен съгласно законодателството за интелектуална собственост.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Преди встъпване в длъжност членовете на Съвета за електронни медии подписват декларация, в която потвърждават, че отговарят на изискванията по този закон. Декларациите се съхраняват в архива на Съвета за електронни медии.

Чл. 28а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) Всеки член на Съвета за електронни медии и конкурсната комисия по чл. 116в е длъжен да разкрие писмено пред Съвета за електронни медии всеки частен интерес по смисъла на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Частен интерес е налице и винаги, когато лицата по ал. 1 или членове на техните семейства, както и лица, с които всяко от тях е икономически свързано:

1. (предишна б. "а" - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) предоставят медийни услуги по смисъла на този закон;

2. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г., предишна б. "б" - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) бъдат назначени в надзорни или управителни органи на доставчици на медийни услуги, предприятия, които предоставят електронни съобщителни услуги, или юридически лица с регистриран предмет "рекламна дейност" или осъществяващи рекламна дейност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) Задължението на лицата по ал. 1 се осъществява чрез подаване на декларация до Съвета за електронни медии по реда на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Декларациите по тази алинея се съхраняват в специален публичен регистър при Съвета за електронни медии.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Член на Съвета за електронни медии, който има частен интерес при вземането на дадено решение, е длъжен да го заяви и да не участва в обсъждането и гласуването.

(5) Засегната страна, както и всеки заинтересован, може да иска от Върховния административен съд да отмени взетите в нарушение на предходната алинея решения.

Чл. 28а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Всеки член на Съвета за електронни медии и конкурсната комисия по чл. 116в е длъжен да разкрие писмено пред Съвета за електронни медии всеки частен интерес по смисъла на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.

1. (предишна б. "а" - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) предоставят медийни услуги по смисъла на този закон;

(3) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Задължението на лицата по ал. 1 се осъществява чрез подаване на декларация до Съвета за електронни медии по реда на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Декларациите по тази алинея се съхраняват в специален публичен регистър при Съвета за електронни медии.

1. (предишна б. "а" - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) получат лицензия за радио- и телевизионна дейност;

2. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г., предишна б. "б" - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) бъдат назначени в надзорни органи в областта на радио- и телевизионната дейност, електронните съобщения или бъдат избрани в управителни съвети на радио- и телевизионни оператори, предприятия, които предоставят електронни съобщителни услуги, или юридически лица с регистриран предмет "рекламна дейност" или осъществяващи рекламна дейност.

Чл. 28а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) Всеки член на Съвета за електронни медии и конкурсната комисия по чл. 116в е длъжен да разкрие писмено пред Съвета за електронни медии всеки съществен търговски, финансов или друг делови интерес, който той и членовете на семейството му имат при вземането на конкретно решение.

(2) Съществен интерес е налице винаги, когато лицата по ал. 1 или членове на техните семейства, както и лица, с които всяко от тях е икономически свързано:

а) получат лицензия за радио- и телевизионна дейност;

б) (изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) бъдат назначени в надзорни органи в областта на радио- и телевизионната дейност, електронните съобщения или бъдат избрани в управителни съвети на радио- и телевизионни оператори, предприятия, които предоставят електронни съобщителни услуги, или юридически лица с регистриран предмет "рекламна дейност" или осъществяващи рекламна дейност.

(3) Задължението на лицата по ал. 1 се осъществява чрез подаване на декларация до Съвета за електронни медии при встъпването им в длъжност и най-малко веднъж на шест месеца, съдържаща имената и адресите на икономически свързани с тях или с членовете на семействата им лица, както и за деловите интереси, които са възникнали или биха могли да възникнат. Декларациите по тази алинея се съхраняват в специален публичен регистър при Съвета за електронни медии.

(4) Член на Съвета за електронни медии, който има непосредствен делови интерес при вземането на дадено решение, е длъжен да го заяви и да не участва в обсъждането и гласуването.

а) получат лицензия за радио- и телевизионна дейност;

б) бъдат назначени в надзорни органи в областта на радио- и телевизионната дейност, далекосъобщенията или бъдат избрани в управителни съвети на радио- и телевизионни организации, кабелни или далекосъобщителни оператори или рекламни агенции.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2010 г., в сила от 22.06.2010 г.) Членовете на Съвета за електронни медии се избират или назначават за срок шест години. Съставът на Съвета за електронни медии се обновява през две години от квотата на Народното събрание и през три години от квотата на президента.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2010 г., в сила от 22.06.2010 г.) Едно лице не може да бъде член на Съвета за електронни медии повече от два мандата. Мандатите не могат да бъдат последователни.

(3) Членовете на Съвета за електронни медии изпълняват задълженията си до встъпването в длъжност на новите членове.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) Членовете на Съвета за електронни медии се избират или назначават за срок шест години. Съставът на Съвета за електронни медии се обновява през две години от всяка квота.

(2) Едно лице не може да бъде член на Съвета за електронни медии повече от два последователни мандата. Повторното му избиране или назначаване не трябва да противоречи на предвиденото в ал. 1 обновяване.

Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Мандатът на член на Съвета за електронни медии се прекратява предсрочно при освобождаване на лицето от длъжност или при смърт.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Освобождаването на член на Съвета за електронни медии се извършва с решение на Съвета за електронни медии:

1. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) при постъпване на писмено заявление, подадено до председателя на Съвета за електронни медии от лицето, което подава оставка;

2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от шест месеца;

3. при установяване на несъвместимост с изискванията на този закон;

4. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание "лишаване от свобода" за умишлено престъпление;

5. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) При предсрочно прекратяване на мандат на член на Съвета за електронни медии в срок до 1 месец от деня на смъртта или на решението по ал. 2 компетентният орган избира или назначава на негово място нов член до края на съответния мандат.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Предсрочно прекратяване на мандата по ал. 2, т. 1, 4 и 5 и при смърт се обявява пред Съвета за електронни медии от неговия председател.

2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от шест месеца;

3. при установяване на несъвместимост с изискванията на този закон;

5. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.

2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от шест месеца;

3. при установяване на несъвместимост с изискванията на този закон;

4. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание "лишаване от свобода" за умишлено престъпление.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Предсрочно прекратяване на мандата по ал. 2, т. 1 и 4 и при смърт се обявява пред Съвета за електронни медии от неговия председател.

Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) На първото си заседание членовете на Съвета за електронни медии избират от състава си председател за срок една година.

(2) Председателят:

1. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) представлява Съвета за електронни медии;

2. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) свиква заседанията на Съвета за електронни медии и ги ръководи;

3. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) подписва актовете на Съвета за електронни медии, взети в изпълнение на този закон;

4. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) осъществява връзките на Съвета за електронни медии с държавните органи и с доставчиците на медийни услуги, както и с международните организации в областта на медийните услуги;

5. (нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) издава наказателни постановления за нарушения на разпоредбите на този закон;

6. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) подготвя заседанията на Съвета за електронни медии;

7. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) ръководи работата на административно-техническите служби;

8. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) контролира изпълнението на приетите актове.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Освобождаването на председателя от поста му става с изтичане на едногодишния срок, за който е избран - автоматично, или по негово собствено желание - с решение на Съвета за електронни медии.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии по предложение на всеки един от неговите членове може да вземе решение за предсрочно прекратяване на мандата на председателя поради неизпълнение на неговите задължения.

(6) В решенията по ал. 4 и 5 се определя датата на следващото заседание, на което се провежда нов избор.

(2) Председателят:

1. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) представлява Съвета за електронни медии;

2. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) свиква заседанията на Съвета за електронни медии и ги ръководи;

3. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) подписва актовете на Съвета за електронни медии, взети в изпълнение на този закон;

4. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) осъществява връзките на Съвета за електронни медии с държавните органи и с радио- и телевизионните оператори, както и с международните организации в областта на радио- и телевизионната дейност;

5. (нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) издава наказателни постановления за нарушения на разпоредбите на този закон;

6. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) подготвя заседанията на Съвета за електронни медии;

7. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) ръководи работата на административно-техническите служби;

8. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) контролира изпълнението на приетите актове.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

(6) В решенията по ал. 4 и 5 се определя датата на следващото заседание, на което се провежда нов избор.

Раздел III.

Правомощия на Съвета за електронни медии (Загл. изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии:

1. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) осъществява надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги за спазването на този закон;

2. избира и освобождава генералните директори на БНР и БНТ;

3. утвърждава по предложение на генералните директори членовете на управителните съвети на БНР и БНТ;

4. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) дава становище при изготвяне на нормативни актове и при сключване на междудържавни споразумения в областта на медийните услуги;

5. дава становище по проекта за субсидия от държавния бюджет за БНР и БНТ;

6. утвърждава ежегодно извънбюджетната план-сметка на фонд "Радио и телевизия";

7. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) организира изучаване на обществената оценка за дейността на доставчиците на медийни услуги и на техните медийни услуги;

8. дава становище относно измененията на размера на таксите за ползване на радио- и телевизионни услуги;

9. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) взема решения за издаване, изменение, отнемане, прехвърляне и прекратяване на лицензия за радио- и телевизионна дейност за създаване на програми, предназначени за разпространение чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване;

10. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) сезира компетентните органи за нарушения на нормативните актове при осъществяване на медийните услуги;

11. определя състава на управителния съвет на фонд "Радио и телевизия", приема правилници за устройството и дейността на фонда и на управителния съвет и назначава изпълнителния директор на фонда;

12. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) може да издава задължителни указания на доставчиците на медийни услуги за спазване изискванията на чл. 33;

12а. (нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г.) приема решения относно предавания, които са създадени и предоставени за разпространение в нарушение на изискванията на чл. 17, ал. 2 относно децата, чл. 17а, на споразумението по ал. 6 и критериите по ал. 5, като определя срок за отстраняване на констатираните нарушения не по-дълъг от три дни;

13. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) изисква от Комисията за регулиране на съобщенията информация относно техническите параметри, необходими за наземно аналогово радиоразпръскване на радио- и телевизионни програми за посочени от Съвета за електронни медии населено място, регион или за цялата територия на Република България, включително свободни радиочестоти, допустими мощности на излъчване, възможни точки на излъчване, както и друга необходима техническа информация;

14. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) провежда конкурс за определяне на радио- и телевизионен оператор, на който се издава разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване;

15. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) издава индивидуална лицензия за радио- и телевизионна дейност на спечелилия конкурса по т. 14 и уведомява Комисията за регулиране на съобщенията с оглед издаване на същото лице на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване;

16. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) води публичен регистър на:

а) радио- и телевизионни програми, които се разпространяват чрез кабелни електронни съобщителни мрежи, сателит и електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване;

б) радио- и телевизионни програми, които се разпространяват чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване;

в) медийни услуги по заявка;

г) предприятия, които разпространяват български и чуждестранни програми;

16а. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) извършва регистрация на радио- и телевизионни програми, изменя и заличава регистрация и издава удостоверения за регистрация;

17. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) съвместно с други органи представлява Република България в междудържавни и междуправителствени организации по въпроси, отнасящи се до електронните медии, и осъществява координиращи функции между държавните ведомства и неправителствени организации с оглед формулирането на обща политика по отношение на електронните медии;

18. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) взема други решения в изпълнение на правомощията си по този закон, и влезли в сила международни договори в областта на медийните услуги, по които Република България е страна.

19. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) издава индивидуална лицензия за радио- и телевизионна дейност на радио- и телевизионни оператори за национални/регионални програми, които имат право да бъдат разпространявани от предприятие, получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален и/или регионален обхват;

20. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) определя вид и профил на лицензираните по т. 19 български телевизионни програми, които се разпространяват чрез мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване в случаите и по реда, определени в закон;

21. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) съгласува вида и профила на телевизионните програми, които се разпространяват чрез мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване по реда на този закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) В изпълнение на своите правомощия Съветът за електронни медии приема правилници, решения и декларации и дава становища в предвидените от закона случаи.

(3) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии приема и публикува списък на събитията с важно обществено значение и обезпечава мерки за защита на достъпа на аудиторията до отразяването им, така че оператор под юрисдикцията на Република България с придобити изключителни права за събития с важно обществено значение да упражнява тези права по такъв начин, че:

1. да не лиши значителна част от аудиторията в страната от възможността да следи тези събития на живо, изцяло или отчасти, а ако това е нужно или уместно, поради обективни причини от обществен интерес - чрез отразяване на тези събития след време, изцяло или отчасти, по безплатната телевизия;

2. да не лиши значителна част от аудиторията в държава-членка на Европейския съюз, или държава-страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия, от възможността да следи на живо, изцяло или отчасти, а ако това е нужно или уместно, поради обективни причини от обществен интерес - чрез отразяване след време, изцяло или отчасти по безплатната телевизия, на събитията с важно обществено значение съгласно разпоредбите, приети от тази друга държава, при условия на взаимност.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г.) При неизпълнение на решението по ал. 1, т. 12а председателят на Съвета за електронни медии издава разпореждане по чл. 117, ал. 3, т. 3.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г.) Съветът за електронни медии и Държавната агенция за закрила на детето разработват критерии за оценка на съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата, в съответствие с които се приема споразумението по ал. 6. Критериите се приемат, изменят и допълват от Съвета за електронни медии, съгласувано с Държавната агенция за закрила на детето.

(6) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г.) Съветът за електронни медии, доставчиците на медийни услуги и Държавната агенция за закрила на детето сключват ежегодно в срок до 31 март споразумение за защита на децата от съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено и/или социално развитие. Споразумението се публикува на интернет страниците на Съвета за електронни медии и на Държавната агенция за закрила на детето.

(7) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2010 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 28 от 2011 г.) Съветът за електронни медии предоставя на Европейската комисия и на независимите регулаторни органи на държавите - членки на Европейския съюз, в областта на медийните услуги информация, необходима за прилагането на Директива 89/552/EИО на Съвета от 3 октомври 1989 г. относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност.

Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии:

2. избира и освобождава генералните директори на БНР и БНТ;

3. утвърждава по предложение на генералните директори членовете на управителните съвети на БНР и БНТ;

5. дава становище по проекта за субсидия от държавния бюджет за БНР и БНТ;

6. утвърждава ежегодно извънбюджетната план-сметка на фонд "Радио и телевизия";

8. дава становище относно измененията на размера на таксите за ползване на радио- и телевизионни услуги;

16. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) води публичен регистър на:

в) медийни услуги по заявка;

г) предприятия, които разпространяват български и чуждестранни програми;

(4) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Съветът за електронни медии и доставчиците на медийни услуги ежегодно сключват споразумение за защита на децата от съдържание, насочено към увреждане на тяхното физическо, умствено и морално развитие, което съветът изпраща в 7-дневен срок от подписването му на Държавната агенция за закрила на детето.

(5) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Съветът за електронни медии предоставя на Европейската комисия и на независимите регулаторни органи на държавите - членки на Европейския съюз, в областта на медийните услуги информация, необходима за прилагането на Директива 89/552/EИО на Съвета от 3 октомври 1989 г. относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност.

Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии:

1. осъществява надзор върху дейността на радио- и телевизионните оператори за спазването на този закон;

2. избира и освобождава генералните директори на БНР и БНТ;

3. утвърждава по предложение на генералните директори членовете на управителните съвети на БНР и БНТ;

4. дава становище при изготвяне на нормативни актове и при сключване на междудържавни споразумения в областта на радиото и телевизията;

5. дава становище по проекта за субсидия от държавния бюджет за БНР и БНТ;

6. утвърждава ежегодно извънбюджетната план-сметка на фонд "Радио и телевизия";

7. организира изучаване на обществената оценка за дейността на радио- и телевизионните оператори и на техните програми;

8. дава становище относно измененията на размера на таксите за ползване на радио- и телевизионни услуги;

10. сезира компетентните органи за нарушения на нормативните актове при осъществяване на радио- и телевизионна дейност;

12. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) може да издава задължителни указания на лицензираните и регистрираните радио- и телевизионни оператори за спазване на изискванията по чл. 33;

16. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) води публичен регистър на радио- и телевизионни програми, които се разпространяват чрез кабелни електронни съобщителни мрежи, сателит и електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, както и на радио- и телевизионни програми, които се разпространяват чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване;

18. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) взема други решения в изпълнение на правомощията си по този закон, и влезли в сила международни договори в областта на радио- и телевизионната дейност, по които Република България е страна.

(4) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии огласява публично взетите решения във връзка с осъществяването на своите правомощия, включително начина, по който прилага закона, както и основанията за промяна на своята практика. Решенията на Съвета за електронни медии са мотивирани.

Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии:

1. осъществява надзор върху дейността на радио- и телевизионните оператори за спазването на този закон;

2. избира и освобождава генералните директори на БНР и БНТ;

3. утвърждава по предложение на генералните директори членовете на управителните съвети на БНР и БНТ;

5. дава становище по проекта за субсидия от държавния бюджет за БНР и БНТ;

6. утвърждава ежегодно извънбюджетната план-сметка на фонд "Радио и телевизия";

8. дава становище относно измененията на размера на таксите за ползване на радио- и телевизионни услуги;

9. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) взема решения за издаване, изменение, отнемане, прехвърляне и прекратяване на лицензия за радио- и телевизионна дейност;

12. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) може да издава задължителни указания по изпълнение на лицензиите за радио- и телевизионна дейност;

13. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г.) изисква от Комисията за регулиране на съобщенията информация относно техническите параметри, необходими за наземно радиоразпръскване на радио- и телевизионни програми за посочени от Съвета за електронни медии населено място, регион или за цялата територия на Република България, включително свободни радиочестоти, допустими мощности на излъчване, възможни точки на излъчване, както и друга необходима техническа информация;

14. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) провежда конкурс за определяне на радио- и телевизионен оператор, на който се издава далекосъобщителна лицензия за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване;

15. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г.) издава индивидуална лицензия за радио- и телевизионна дейност на спечелилия конкурса по т. 14 и уведомява Комисията за регулиране на съобщенията с оглед издаване на далекосъобщителна лицензия на същото лице;

16. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) извършва и заличава регистрации за осъществяване на радио- или телевизионна дейност в предвидените от закона случаи;

Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съвета за електронни медии:

1. осъществява надзор върху дейността на радио- и телевизионните оператори за спазването на този закон;

2. избира и освобождава генералните директори на БНР и БНТ;

3. утвърждава по предложение на генералните директори членовете на управителните съвети на БНР и БНТ;

5. дава становище по проекта за субсидия от държавния бюджет за БНР и БНТ;

6. утвърждава ежегодно извънбюджетната план-сметка на фонд "Радио и телевизия";

8. дава становище относно измененията на размера на таксите за ползване на радио- и телевизионни услуги;

13. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) изисква от Държавната комисия по далекосъобщения информация относно техническите параметри, необходими за наземно радиоразпръскване на радио- и телевизионни програми за посочени от Съвета за електронни медии населено място, регион или за цялата територия на Република България, включително свободни радиочестоти, допустими мощности на излъчване, възможни точки на излъчване, както и друга необходима техническа информация;

15. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) издава индивидуална лицензия за радио- и телевизионна дейност на спечелилия конкурса по т. 14 и уведомява Държавната комисия по далекосъобщения с оглед издаване на далекосъобщителна лицензия на същото лице;

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Съветът за електронни медии осъществява надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги само относно:

1. спазването на принципите по чл. 10 и на съотношението по чл. 19а, ал. 1 и 2;

2. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г.) спазването на изискванията на чл. 6, ал. 2 и 3 и чл. 17, ал. 2 и чл. 17а, както и на критериите по чл. 32, ал. 5 и споразумението по чл. 32, ал. 6;

3. отразяването на изборите на държавни органи и органи на местното самоуправление;

4. спазването на изискванията относно търговските съобщения;

5. съобразяването с нормите относно благотворителната дейност, спонсорството и продуктовото позициониране;

6. опазването на предвидените от закона тайни в медийните услуги;

7. спазването на изискванията за предаванията, насочени към децата;

8. информацията за решения на правораздавателните и другите държавни органи в предвидените от закона случаи;

9. защитата на правата на потребителите;

10. техническото качество на предаванията и програмите;

11. спазването на предвидените в закона, в лицензиите и във влезлите в сила международни договори, по които Република България е страна, ограничения;

12. спазването на условията на издадените лицензии и извършените регистрации.

1. спазването на принципите по чл. 10 и на съотношението по чл. 19а, ал. 1 и 2;

2. спазването на изискванията на чл. 6, ал. 2 и 3 и чл. 17, ал. 2;

3. отразяването на изборите на държавни органи и органи на местното самоуправление;

4. спазването на изискванията относно търговските съобщения;

5. съобразяването с нормите относно благотворителната дейност, спонсорството и продуктовото позициониране;

6. опазването на предвидените от закона тайни в медийните услуги;

7. спазването на изискванията за предаванията, насочени към децата;

8. информацията за решения на правораздавателните и другите държавни органи в предвидените от закона случаи;

9. защитата на правата на потребителите;

10. техническото качество на предаванията и програмите;

12. спазването на условията на издадените лицензии и извършените регистрации.

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии осъществява надзор върху дейността на радио- и телевизионните оператори само относно:

1. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) спазването на принципите по чл. 10, ал. 1 и съотношението по чл. 10, ал. 2 и 3;

2. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) спазването на изискванията по чл. 6, ал. 3, чл. 7 и чл. 17, ал. 2;

3. отразяването на изборите на държавни органи и органи на местно самоуправление;

4. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) спазването на изискванията относно рекламата и радио- и телевизионния пазар в предаванията на радио- и телевизионните оператори;

5. съобразяването с нормите относно благотворителната дейност и спонсорството;

6. опазването на предвидените от закона тайни в радио- и телевизионната дейност;

7. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) спазването на изискванията за предаванията, насочени към малолетните и непълнолетните;

8. информацията за решения на правораздавателните и другите държавни органи в предвидените от закона случаи;

9. защитата на правата на потребителите;

10. техническото качество на предаванията и програмите;

11. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) спазването на предвидените в закона, в лицензиите и във влезлите в сила международни договори, по които Република България е страна, ограничения;

12. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) спазването на условията на лицензиите за радио- и телевизионна дейност.

1. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) спазването на принципите по чл. 10, ал. 1 и съотношението по чл. 10, ал. 2 и 3;

2. спазването на изискванията по чл. 6, ал. 3 и чл. 7;

3. отразяването на изборите на държавни органи и органи на местно самоуправление;

5. съобразяването с нормите относно благотворителната дейност и спонсорството;

6. опазването на предвидените от закона тайни в радио- и телевизионната дейност;

8. информацията за решения на правораздавателните и другите държавни органи в предвидените от закона случаи;

9. защитата на правата на потребителите;

10. техническото качество на предаванията и програмите;

12. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) спазването на условията на лицензиите за радио- и телевизионна дейност.

Раздел IV.

Заседания

Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии се свиква на заседания от председателя:

1. по негова инициатива, или

2. по искане на най-малко една трета от членовете му.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Поканата за заседанието съдържа проект за дневния ред на заседанието. Проектът се публикува и на интернет страницата на Съвета за електронни медии не по-късно от 24 часа преди заседанието.

Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии се свиква на заседания от председателя:

1. по негова инициатива, или

2. по искане на най-малко една трета от членовете му.

(2) Поканата за заседанието съдържа проект за дневния ред на заседанието.

Чл. 35. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г., предишен текст на чл. 35, изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Съветът за електронни медии провежда заседания, които са редовни, ако на тях присъстват толкова членове, колкото са необходими за вземане на решения по дневния ред. Решенията се вземат лично и присъствено с явно гласуване.

(2) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Заседанията на Съвета за електронни медии са публични. За определени точки от дневния ред съветът може да проведе закрито заседание, когато вземането на решение изисква обсъждане на защитена от закон информация.

(3) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Съветът за електронни медии огласява публично взетите решения във връзка с осъществяването на своите правомощия, включително начина, по който прилага закона, както и основанията за промяна на своята практика. В тридневен срок пълните протоколи от заседанията се публикуват на интернет страницата на Съвета за електронни медии. Решенията на Съвета за електронни медии са мотивирани.

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Съветът за електронни медии провежда заседания, които са редовни, ако на тях присъстват толкова членове, колкото са необходими за вземане на решения по дневния ред. Гласуването е явно, лично и присъствено.

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии провежда заседания, които са редовни, ако на тях присъстват толкова членове, колкото са необходими за вземане на решения по дневния ред. Гласуването е лично и присъствено.

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) При вземане на решенията си членовете на Съвета за електронни медии се ръководят от принципите на:

1. колегиалност;

2. публичност и прозрачност;

3. независимост при обсъжданията и вземането на решения;

4. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) сътрудничество с държавните органи, доставчиците на медийни услуги и неправителствените организации с дейност в областта на медийните услуги или защитата на авторското право и сродните му права;

5. защита на интересите на зрителите и слушателите.

1. колегиалност;

2. публичност и прозрачност;

3. независимост при обсъжданията и вземането на решения;

4. сътрудничество с държавните органи, радио- и телевизионните оператори и неправителствените организации с дейност в областта на радиото и телевизията или защитата на авторското право и сродните му права;

5. защита на интересите на зрителите и слушателите.

Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии взема решения с обикновено мнозинство от всичките членове.

(2) Решенията по чл. 31, ал. 1 и 5 и чл. 32, ал. 1, т. 3 се вземат с мнозинство две трети от всички членове.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Ако на три поредни заседания в продължение на един месец не се вземе решение по ал. 2, то се взема с обикновено мнозинство.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) Решенията на Съвета за електронни медии подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2011 г.) Обжалването на решенията на Съвета за електронни медии за избор и освобождаване на членовете на управителните съвети и генералните директори на БНР и БНТ, както и на решенията по чл. 30, ал. 2, т. 2 и 3 и по чл. 32, ал. 1, т. 12а, не спира изпълнението им.

(2) Обжалването на решенията на Съвета за електронни медии за избор и освобождаване на членовете на управителните съвети и генералните директори на БНР и БНТ, както и на решенията по чл. 30, ал. 2, т. 2 и 3, не спира изпълнението им.

Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Съветът за електронни медии представя за обсъждане в Народното събрание отчет за дейността си не по-късно от 31 октомври за първото полугодие и 31 март за второто полугодие на предходната година и го публикува на страницата си в интернет.

(2) Съветът за електронни медии ежемесечно издава информационен бюлетин, в който се публикуват взетите решения и актуални статии по проблемите на аудио-визуалната култура, резултатите от мониторинга на доставчиците на медийни услуги, както и проучванията на общественото мнение, поръчани от Съвета за електронни медии, издадените актове за установяване на административни нарушения, наказателните постановления и постановените при тяхното оспорване съдебни решения. Бюлетинът се публикува на страницата на Съвета за електронни медии в интернет.

Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Съветът за електронни медии ежегодно не по-късно от 31 март представя за обсъждане в Народното събрание отчет за дейността си за предходната година и го публикува.

(2) Съветът за електронни медии издава информационен бюлетин, в който се публикуват взетите решения и актуални статии по проблемите на аудио-визуалната култура, резултатите от мониторинга на радио- и телевизионните оператори, както и проучванията на общественото мнение, поръчани от Съвета за електронни медии.

Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии издава Информационен бюлетин, в който се публикуват взетите решения и актуални статии по проблемите на аудио-визуалната култура, резултатите от мониторинга на радио- и телевизионните оператори, както и проучванията на общественото мнение, поръчани от Съвета за електронни медии.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии публикува ежегодно не по-късно от 31 март отчет за дейността си за предходната година.

Раздел V.

Финансиране и възнаграждение

Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии се финансира от фонд "Радио и телевизия".

Чл. 41. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) За времето, през което изпълняват своите функции, членовете на Съвета за електронни медии получават месечно възнаграждение в размер, равняващ се на три средномесечни заплати на заетите лица в народното стопанство по данни на Националния статистически институт.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

(3) Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие на основата на средномесечната заплата за последния месец от предходното тримесечие.

Глава втора.

НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ЗА РАДИО И ТЕЛЕВИЗИЯ

Раздел I.

Общи условия

Чл. 20. (1) Националният съвет за радио и телевизия (НСРТ) е независим специализиран колегиален орган, който защитава свободата на словото и независимостта на радио- и телевизионните оператори и интересите на зрителите и слушателите.

(2) Националният съвет за радио и телевизия се съобразява в дейността си с интересите на обществото.

Чл. 21. Националният съвет за радио и телевизия е юридическо лице със седалище София и самостоятелен бюджет.

Чл. 22. В дейността си Националният съвет за радио и телевизия се подпомага от административно-технически служби, чиято структура и щат определя самостоятелно съобразно средствата, предвидени за съответната година.

Чл. 23. Националният съвет за радио и телевизия приема правилник за устройството и дейността си.

Раздел II.

Състав на Националния съвет за радио и телевизия

Чл. 24. (1) Националният съвет за радио и телевизия се състои от 9 членове, от които 5 се избират от Народното събрание и 4 се назначават от президента на републиката.

(2) Решението на Народното събрание и указът на президента по ал. 1 влизат в сила едновременно.

Чл. 25. Член на Националния съвет за радио и телевизия може да бъде лице с българско гражданство, което има местожителство на територията на страната, висше образование и професионален опит в областта на радио- и телевизионната дейност, културата, журналистиката, аудиовизията, телекомуникациите, правото или икономиката.

Чл. 26. Не могат да бъдат членове на Националния съвет за радио и телевизия лица, които са:

1. осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер;

3. били щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност.

Чл. 27. (1) По време на своя мандат членовете на Националния съвет за радио и телевизия не могат:

1. да заемат друга платена длъжност освен като хабилитирани преподаватели или приравнените на тях научни сътрудници във висши училища или научни организации;

3. да са членове на органи за управление, контрол или надзор на търговски дружества и кооперации;

4. да придобиват дялове или акции в радио- и телевизионни оператори и рекламни агенции;

5. да са членове на органи за управление, контрол или надзор на организации с нестопанска цел, получили лицензия за радио- или телевизионен оператор;

(2) Работодателите, които са в трудово правоотношение с лице, което става член на Националния съвет за радио и телевизия, са длъжни по негово искане да му разрешат неплатен отпуск за времетраенето на мандата му. След изтичането или прекратяването на мандата му те са длъжни да го възстановят на заеманата преди това длъжност, ако то пожелае това.

Чл. 28. Преди встъпване в длъжност членовете на Националния съвет за радио и телевизия подписват декларация, в която потвърждават, че отговарят на изискванията по този закон. Декларациите се съхраняват в архива на Националния съвет за радио и телевизия.

Чл. 29. (1) Членовете на Националния съвет за радио и телевизия се избират или назначават за срок от 6 години. Съставът на Националния съвет за радио и телевизия се обновява през 2 години от всяка квота.

(2) Едно лице не може да бъде член на Националния съвет за радио и телевизия повече от два последователни мандата.

Чл. 30. (1) Мандатът на член на Националния съвет за радио и телевизия се прекратява предсрочно при освобождаване на лицето от длъжност или при смърт.

(2) Освобождаването на член на Националния съвет за радио и телевизия се извършва с решение на Националния съвет за радио и телевизия:

1. при постъпване на писмено заявление, подадено до председателя на Националния съвет за радио и телевизия;

2. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от шест месеца;

3. при установяване на несъвместимост с изискванията на този закон.

(3) При предсрочно прекратяване на мандат на член на Националния съвет за радио и телевизия в срок до 1 месец от деня на смъртта или на решението по ал. 2 компетентният орган избира или назначава на негово място нов член до края на съответния мандат.

(4) В случай на обжалване на решение за предсрочно освобождаване освободеният член изпълнява задълженията си до влизането в сила на решението на съда.

Чл. 31. (1) На първото си заседание членовете на Националния съвет за радио и телевизия избират от състава си председател и секретар със срок до края на съответния мандат.

(2) Председателят:

1. представлява Националния съвет за радио и телевизия;

2. свиква заседанията на Националния съвет за радио и телевизия и ги ръководи;

3. подписва актовете на Националния съвет за радио и телевизия, взети в изпълнение на този закон;

4. осъществява връзките на Националния съвет за радио и телевизия с държавните органи и с радио- и телевизионните оператори, както и с международните организации в областта на радио- и телевизионната дейност;

5. (нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) издава наказателни постановления за нарушения на разпоредбите на този закон.

(3) Секретарят:

1. ръководи работата на административно-техническите служби;

2. подготвя заседанията на Националния съвет за радио и телевизия;

3. контролира изпълнението на приетите актове.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Освобождаването на председателя и секретаря от постовете им по собствено желание се извършва с решение на Националния съвет за радио и телевизия въз основа на писмено заявление от тях.

(5) Националният съвет за радио и телевизия, по предложение на всеки един от неговите членове, може да вземе решение за предсрочно прекратяване на мандата на председателя и на секретаря на Националния съвет за радио и телевизия като такива поради неизпълнение на техните задължения.

(6) В решенията по ал. 4 и 5 се определя датата на следващото заседание, на което се провежда нов избор.

(2) Председателят:

1. представлява Националния съвет за радио и телевизия;

2. свиква заседанията на Националния съвет за радио и телевизия и ги ръководи;

3. подписва актовете на Националния съвет за радио и телевизия, взети в изпълнение на този закон;

(3) Секретарят:

1. ръководи работата на административно-техническите служби;

2. подготвя заседанията на Националния съвет за радио и телевизия;

3. контролира изпълнението на приетите актове.

(4) Освобождаването на председателя и секретаря от постовете им по собствено желание става с писмено заявление.

(6) В решенията по ал. 4 и 5 се определя датата на следващото заседание, на което се провежда нов избор.

Раздел III.

Правомощия на Националния съвет за радио и телевизия

Чл. 32. (1) Националният съвет за радио и телевизия:

1. осъществява надзор върху дейността на радио- и телевизионните оператори за спазването на този закон;

2. избира и освобождава генералните директори на БНР и БНТ;

3. утвърждава по предложение на генералните директори членовете на управителните съвети на БНР и БНТ;

5. дава становище по проекта за субсидия от държавния бюджет за БНР и БНТ;

6. утвърждава ежегодно извънбюджетната план-сметка на фонд "Радио и телевизия";

8. дава становище относно измененията на размера на таксите за ползване на радио- и телевизионни услуги;

9. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) взема решения по издаване, изменение, допълване, отнемане, прехвърляне и прекратяване на лицензия за радио- и телевизионна дейност. Предлага на Държавната комисия по далекосъобщения проект за лицензия за радио- и телевизионна дейност;

12. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) взема други решения в изпълнение на правомощията си по този закон, и влезли в сила международни договори в областта на радио- и телевизионната дейност, по които Република България е страна.

(2) В изпълнение на своите правомощия Националният съвет за радио и телевизия приема правилници, решения и декларации и дава становища в предвидените от закона случаи.

(3) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Националният съвет за радио и телевизия приема и публикува списък на събитията с важно обществено значение и обезпечава мерки за защита на достъпа на аудиторията до отразяването им, така че оператор под юрисдикцията на Република България с придобити изключителни права за събития с важно обществено значение да упражнява тези права по такъв начин, че:

Чл. 32. (1) Националният съвет за радио и телевизия:

1. осъществява надзор върху дейността на радио- и телевизионните оператори за спазването на този закон;

2. избира и освобождава генералните директори на БНР и БНТ;

3. утвърждава по предложение на генералните директори членовете на управителните съвети на БНР и БНТ;

5. дава становище по проекта за субсидия от държавния бюджет за БНР и БНТ;

6. утвърждава ежегодно извънбюджетната план-сметка на фонд "Радио и телевизия";

8. дава становище относно измененията на размера на таксите за ползване на радио- и телевизионни услуги;

9. взема решения по издаване, изменение и прекратяване на лицензия за радио- и телевизионна дейност. Предлага на Държавната комисия по далекосъобщения проект за лицензия за радио- и телевизионна дейност;

12. взема други решения в изпълнение на правомощията си по този закон.

Чл. 33. Националният съвет за радио и телевизия осъществява надзор върху дейността на радио- и телевизионните оператори само относно:

1. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) спазването на принципите по чл. 10, ал. 1 и съотношението по чл. 10, ал. 2 и 3;

2. спазването на изискванията по чл. 6, ал. 3 и чл. 7;

3. отразяването на изборите на държавни органи и органи на местно самоуправление;

5. съобразяването с нормите относно благотворителната дейност и спонсорството;

6. опазването на предвидените от закона тайни в радио- и телевизионната дейност;

8. информацията за решения на правораздавателните и другите държавни органи в предвидените от закона случаи;

9. защитата на правата на потребителите;

10. техническото качество на предаванията и програмите;

11. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) спазването на предвидените в закона, в лицензиите и във влезлите в сила международни договори, по които Република България е страна ограничения.

1. спазването на принципите по чл. 10;

2. спазването на изискванията по чл. 6, ал. 3 и чл. 7;

3. отразяването на изборите на държавни органи и органи на местно самоуправление;

4. спазването на изискванията относно рекламата в предаванията на радио- и телевизионните оператори;

5. съобразяването с нормите относно благотворителната дейност и спонсорството;

6. опазването на предвидените от закона тайни в радио- и телевизионната дейност;

7. спазването на изискванията за специализираните предавания, насочени към децата и младежта;

8. информацията за решения на правораздавателните и другите държавни органи в предвидените от закона случаи;

9. защитата на правата на потребителите;

10. техническото качество на предаванията и програмите;

11. спазването на предвидените в закона ограничения.

Раздел IV.

Заседания

Чл. 34. (1) Националният съвет за радио и телевизия се свиква на заседания от председателя:

1. по негова инициатива, или

2. по искане на най-малко една трета от членовете му.

(2) Поканата за заседанието съдържа проект за дневния ред на заседанието.

Чл. 35. Националният съвет за радио и телевизия провежда заседания, които са редовни, ако на тях присъстват толкова членове, колкото са необходими за вземане на решения по дневния ред.

Чл. 36. При вземане на решенията си членовете на Националния съвет за радио и телевизия се ръководят от принципите на:

1. колегиалност;

2. публичност и прозрачност;

3. независимост при обсъжданията и вземането на решения;

5. защита на интересите на зрителите и слушателите.

Чл. 37. (1) Националният съвет за радио и телевизия взема решения с обикновено мнозинство от всичките членове.

(2) Решенията по чл. 31, ал. 1 и 5 и чл. 32, ал. 1, т. 3 се вземат с мнозинство две трети от всички членове.

Чл. 37. (1) Националният съвет за радио и телевизия взема решения с обикновено мнозинство от всичките членове.

(2) Решенията по чл. 31, ал. 1 и 5 и чл. 32, ал. 1, т. 3 се вземат с мнозинство две трети от всички членове.

(3) Ако в едномесечен срок не се вземе решение по ал. 2, то се взема с обикновено мнозинство.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Решенията на Националния съвет за радио и телевизия по чл. 30, ал. 2, т. 2 и 3, чл. 31, ал. 5, чл. 32, ал. 1, т. 2 и 3 и чл. 61, ал. 1, както и решенията му по издаване, изменение, допълване, отнемане, прехвърляне и прекратяване на лицензии, подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.

Чл. 38. Решенията на Националния съвет за радио и телевизия по чл. 30, ал. 2, т. 2 и 3, чл. 31, ал. 5, чл. 32, ал. 1, т. 2 и 3 и чл. 61, ал. 1, както и решенията му за издаване, изменение и прекратяване на лицензии, подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.

Чл. 39. (1) Националният съвет за радио и телевизия издава Информационен бюлетин, в който се публикуват взетите решения.

(2) Националният съвет за радио и телевизия публикува ежегодно не по-късно от 31 март отчет за дейността си за предходната година.

Раздел V.

Финансиране и възнаграждение

Чл. 40. Националният съвет за радио и телевизия се финансира от фонд "Радио и телевизия".

Чл. 41. (1) За времето, през което изпълняват своите функции, членовете на Националния съвет за радио и телевизия получават месечно възнаграждение в размер, равняващ се на три средномесечни заплати на заетите лица в народното стопанство по данни на Националния статистически институт.

(2) Възнаграждението на председателя е по-високо с 30 на сто, а на секретаря с 20 на сто от възнаграждението по ал. 1.

Глава трета.

БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО РАДИО И БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ

Раздел I.

Общи положения

Чл. 42. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия са юридически лица със седалище София.

(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия осъществяват оперативно управление върху имуществото - държавна собственост, което им е предоставено до влизането на този закон в сила.

Чл. 43. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

Чл. 43. Българското национално радио и Българската национална телевизия създават и предоставят за разпространение радио- и телевизионни програми и допълнителна информация, включително и телетекст.

Чл. 44. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Разпространението на радио- и телевизионните програми на БНР и БНТ се извършва чрез електронни съобщителни мрежи и/или съоръжения за наземно аналогово радиоразпръскване, които са собственост на БНР и БНТ, или въз основа на договор с предприятие, предоставящо електронни съобщителни услуги.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Държавата взема необходимите мерки за гарантиране разпространението на програмите на БНР и БНТ на цялата територия на страната при осъществяване на политиката в областта на електронните съобщения.

(3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Българската национална телевизия и Българското национално радио осигуряват излъчването на националните си програми посредством спътник/спътници върху покритието на териториите на Европа и други континенти, на които има граждани с български произход по данни на Агенцията за българите в чужбина и чрез собствени изследвания.

(4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Средствата за изпълнение на дейностите по ал. 1 се осигуряват от държавния бюджет.

(5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Българската национална телевизия и Българското национално радио предоставят безвъзмездно националните и регионалните си програми на предприятия, осъществяващи електронни съобщения чрез кабелни електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, както и за спътниково и наземно цифрово радиоразпръскване.

Чл. 44. (1) Разпространението на радио- и телевизионните програми на БНР и БНТ се извършва чрез собствени телекомуникационни средства или на основата на договор с лицензиран далекосъобщителен оператор.

(2) Държавата осъществява лицензионна политика в областта на далекосъобщенията, която гарантира разпространението на програмите на БНР и БНТ на цялата територия на страната.

(4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Средствата за изпълнение на дейностите по ал. 1 се осигуряват от държавния бюджет.

Чл. 45. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Българското национално радио и Българската национална телевизия въвеждат и предлагат нови медийни услуги.

(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия създават условия за разпространение и прилагане на цифрови и други нови технологии в радио- и телевизионната дейност.

(3) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Държавата изпълнява задължението по чл. 44, ал. 2, като Съветът за електронни медии издава лицензии на БНР и БНТ за разпространение на програмите им чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване.

(4) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2009 г., в сила от 19.05.2009 г.) Държавата взема съответните мерки за гарантиране на необходимото цифрово оборудване за създаването на програми в съответствие с приложимите цифрови технологии.

Чл. 45. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия въвеждат и предлагат нови радио- и телевизионни услуги.

(3) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Държавата изпълнява задължението по чл. 44, ал. 2, като Съветът за електронни медии издава лицензии на БНР и БНТ за разпространение на програмите им чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване.

Чл. 46. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право да сключват договори за закупуване на готови аудио- и аудиовизуални произведения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Българското национално радио и Българската национална телевизия могат да сключват договори с други доставчици на медийни услуги за доставка, препредаване или обмен на предавания и програми.

(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия могат да сключват договори с други радио- и телевизионни оператори за доставка, препредаване или обмен на програми.

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право сами да създават програми и предавания или да възлагат създаването им на независими продуценти, както и да участват в съвместни продукции.

(2) Продуценти на новини и актуално-публицистични предавания с политическа и икономическа тематика, разпространявани в програмите на БНР и БНТ, могат да бъдат само Българското национално радио и Българската национална телевизия.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Създаването на аудио- и аудио-визуални произведения от независими продуценти се извършва чрез конкурс и сключване на договор с БНР и БНТ.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Принципите на отношенията и редът за производство на съвместни продукции, за провеждане на конкурси и за сключване на договори с независимите продуценти се уреждат в правилник, приет от управителния съвет.

Чл. 47. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право сами да създават програми и предавания или да възлагат създаването им на външни продуценти, както и да участват в съвместни продукции.

(3) Създаването на аудио- и аудио-визуални произведения от външни продуценти се извършва чрез конкурс и сключване на договор с БНР и БНТ.

(4) Принципите на отношенията и редът за производство на съвместни продукции, за провеждане на конкурси и за сключване на договори с външните продуценти се уреждат в правилник, приет от управителния съвет.

Чл. 47а. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2009 г., в сила от 19.05.2009 г., отм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

Чл. 47а. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2009 г., в сила от 19.05.2009 г.) (1) Българската национална телевизия има право да създава програми съвместно с други физически и юридически лица или радио- и телевизионни оператори в правна форма, регламентирана съгласно българското законодателство.

(2) В случаите по ал. 1 БНТ осъществява контрол при вземането на решения, свързани с програмите по ал. 1.

(3) Изборът на лицата, съответно на операторите по ал. 1 се прави от генералния директор на БНТ след одобрение на управителния съвет.

Чл. 48. Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право да включват безплатно в новините си репортажи и информации за събития, за които друг радио- или телевизионен оператор има изключителни права за отразяване, в съответствие със Закона за авторското право и сродните му права, като задължително обявяват източника на информация.

Раздел II.

Програми на БНР и БНТ

Чл. 49. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия създават национални и регионални програми; предавания за чужбина, включително за българите зад граница; предавания, предназначени за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Регионалните програми отразяват събития от местно значение. Те се създават в регионалните радио- и телевизионни центрове и са предназначени както за населението от съответния регион, така и за участие в националните радио- и телевизионни програми.

(3) Територията на регионите, регионалните програмни схеми и участието на радио- и телевизионните центрове със собствени предавания при създаването на националните радио- и телевизионни програми се утвърждават от управителните съвети на БНР и БНТ.

(2) Регионалните програми отразяват събития от местно значение. Те се създават от регионални радио- и телевизионни центрове и са предназначени за населението от съответните региони.

Чл. 50. Българското национално радио и Българската национална телевизия изготвят програмната си политика в съответствие с изискванията за национални обществени оператори за радио- и телевизионна дейност.

Чл. 51. Българското национално радио и Българската национална телевизия са длъжни незабавно и безвъзмездно да предоставят при поискване програмно време за служебни съобщения на представители на държавни органи в случаи на бедствие или на непосредствена заплаха за живота, сигурността и здравето на населението или на отделни лица.

Чл. 52. (1) Право на обръщение по БНР и БНТ имат президентът на републиката, председателят на Народното събрание, министър-председателят, главният прокурор и председателите на Конституционния съд, на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд.

(2) По решение на Народното събрание БНР и БНТ са длъжни незабавно да предоставят програмно време за пряко предаване на пленарни заседания.

(3) Предоставянето на програмно време по ал. 1 и 2 е безвъзмездно.

(4) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) С цел осигуряване на публичност и прозрачност на дейността на Народното събрание БНТ предоставя програмно време на Народното събрание при условия и по ред, определени в договор.

(3) Предоставянето на програмно време по ал. 1 и 2 е безвъзмездно.

(4) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) С цел осигуряване на публичност и прозрачност на дейността на Народното събрание БНТ като обществен телевизионен оператор предоставя програмно време на Народното събрание при условия и по ред, определени в договор.

(3) Предоставянето на програмно време по ал. 1 и 2 е безвъзмездно.

Чл. 53. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия могат да дадат програмно време за обръщение към вярващите и за предаване на значими религиозни церемонии по искане от:

1. Българската православна църква;

2. други официално регистрирани вероизповедания.

(2) Условията и редът за предоставяне на програмно време по ал. 1 се определят в правилника за организацията и дейността на БНР и БНТ.

Чл. 54. Условията и редът за предоставяне на програмно време по БНР и БНТ при участие в предизборни кампании се определят със закон.

Раздел III.

Управление на БНР и БНТ

Чл. 55. (1) Органи на управление на Българското национално радио са:

1. управителният съвет на БНР;

2. генералният директор на БНР.

(2) Органи на управление на Българската национална телевизия са:

1. управителният съвет на БНТ;

2. генералният директор на БНТ.

Чл. 56. Генералните директори на БНР и БНТ и членовете на управителните съвети осъществяват своята дейност на основание на договори, с които им се възлага управлението.

Чл. 57. (1) Работодателят, който е в трудово правоотношение с лице по чл. 55, е длъжен да му разреши неплатен отпуск за времетраенето на съответния мандат. След изтичането или прекратяването на мандата той е длъжен да го възстанови на заеманата преди това длъжност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Лицата по чл. 55, които към момента на избора или утвърждаването от Съвета за електронни медии са в трудово правоотношение с друг работодател, имат право да го прекратят при условията на чл. 325, т. 8 от Кодекса на труда.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Лицата по чл. 55, които към момента на избора или утвърждаването от Съвета за електронни медии заемат академични длъжности във висши училища или научни организации, имат право да продължат да извършват преподавателска или научна дейност по време на мандата си.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Лицата по чл. 55, които към момента на избора или утвърждаването от Съвета за електронни медии са в трудово правоотношение с висши училища или научни организации като хабилитирани преподаватели или приравнени на тях научни сътрудници, имат право да продължат да извършват преподавателска или научна дейност по време на мандата си.

(2) Лицата по чл. 55, които към момента на избора или утвърждаването от Националния съвет за радио и телевизия са в трудово правоотношение с друг работодател, имат право да го прекратят при условията на чл. 325, т. 8 от Кодекса на труда.

(3) Лицата по чл. 55, които към момента на избора или утвърждаването от Националния съвет за радио и телевизия са в трудово правоотношение с висши училища или научни организации като хабилитирани преподаватели или приравнени на тях научни сътрудници, имат право да продължат да извършват преподавателска или научна дейност по време на мандата си.

Чл. 58. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Управителните съвети на БНР и БНТ се състоят от по петима членове, утвърждавани от Съвета за електронни медии по предложение на съответните генерални директори.

(2) Управителните съвети на БНР и БНТ включват в състава си съответния генерален директор, който е председател на съвета по право.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) При отсъствие генералният директор на БНТ или БНР упълномощава член на управителния съвет да го замества.

Чл. 58. (1) Управителните съвети на БНР и БНТ се състоят от по петима членове, утвърждавани от Националния съвет за радио и телевизия по предложение на съответните генерални директори.

(3) Управителните съвети на БНР и БНТ избират от състава си заместник-председател, който изпълнява функциите на генералния директор при негово отсъствие.

Чл. 59. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Членове на управителните съвети на БНР и БНТ могат да бъдат лица с българско гражданство, които имат местожителство на територията на страната, висше образование и професионален опит в областта на радио- и телевизионната дейност, на културата, журналистиката, аудиовизията, електронните съобщения, правото или икономиката.

(2) Не могат да бъдат членове на управителен съвет на БНР, съответно на БНТ, лица, които са:

1. осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер;

2. еднолични търговци, собственици, съдружници, управители, прокуристи или членове на ръководни и контролни органи на търговски дружества и кооперации;

3. били щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност.

Чл. 59. (1) Членове на управителните съвети на БНР и БНТ могат да бъдат лица с българско гражданство, които имат местожителство на територията на страната, висше образование и професионален опит в областта на радио- и телевизионната дейност, на културата, журналистиката, аудиовизията, телекомуникациите, правото или икономиката.

(2) Не могат да бъдат членове на управителен съвет на БНР, съответно на БНТ, лица, които са:

1. осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер;

3. били щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност.

Чл. 60. (1) Мандатът на управителните съвети на БНР и БНТ е 3 години.

(2) Едно лице може да бъде избирано в управителен съвет на БНР или в управителен съвет на БНТ за не повече от два мандата.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Едно лице не може едновременно да бъде член на управителните съвети на БНР и БНТ, както и да е член на един от тях и на Съвета за електронни медии.

Чл. 60. (1) Мандатът на управителните съвети на БНР и БНТ е 3 години.

(3) Едно лице не може едновременно да бъде член на управителните съвети на БНР и БНТ, както и да е член на един от тях и на Националния съвет за радио и телевизия.

Чл. 61. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Мандатът на член на управителен съвет се прекратява предсрочно от Съвета за електронни медии по предложение на съответния генерален директор на основанията за предсрочно прекратяване на мандат на член на Съвета за електронни медии.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

Чл. 61. (1) Мандатът на член на управителен съвет се прекратява предсрочно от Националния съвет за радио и телевизия по предложение на съответния генерален директор на основанията за предсрочно прекратяване на мандат на член на Националния съвет за радио и телевизия.

(2) В случай на обжалване на решение за предсрочно освобождаване освободеният член изпълнява задълженията си до влизането в сила на решението на съда.

Чл. 62. Управителният съвет на БНР, съответно управителният съвет на БНТ:

1. определя основните насоки за развитие, обема и структурата на програмата;

2. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) приема правилници за структурата и организацията на дейността, за работната заплата, за заплащането на извънщатните сътрудници, за редакционната дейност, за рекламната дейност, за съхраняването и ползването на фондовете и за независимите и съвместните продукции;

3. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2009 г., в сила от 19.05.2009 г.) определя основните насоки за развитие, обема и структурата на програмата и одобрява създаването на програми съвместно с други физически и юридически лица или радио- и телевизионни оператори по предложение на генералния директор на БНТ;

4. приема структурата и щатното разписание на служителите, условията и реда за сключване на договори с извънщатни сътрудници и журналисти;

5. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) приема проектобюджета и включената в него субсидия от държавния бюджет; след съгласуване със Съвета за електронни медии изпраща в Министерството на финансите проекта за субсидия за включването й в проекта за Закон за държавния бюджет;

6. приема бюджета и неговото разпределение, числеността на персонала, средната работна заплата и средствата за работна заплата;

7. приема отчета за изпълнение на бюджета;

8. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) по предложение на генералните директори взема решение за откриване и закриване на регионални центрове и определя техния статут, структура и управление, съгласувано със Съвета за електронни медии;

9. определя професионални изисквания към категории заети лица в радио- и телевизионната дейност;

10. утвърждава длъжностните характеристики на служителите;

11. утвърждава всички договори за реклама и спонсорство, както и всички други договори със стойност над посочената в правилниците за организация и дейност;

12. утвърждава сключването и прекратяването на трудовите договори на ръководни длъжностни лица в БНР, съответно в БНТ, и техните поделения съгласно списък на длъжностите, посочени в правилниците за организацията и дейността им;

13. решава други въпроси в кръга на своята компетентност.

Чл. 62. Управителният съвет на БНР, съответно управителният съвет на БНТ:

1. определя основните насоки за развитие, обема и структурата на програмата;

2. приема правилници за структурата и организацията на дейността, за работната заплата, за заплащането на извънщатните сътрудници, за редакционната дейност, за рекламната дейност, за съхраняването и ползването на фондовете и за външните и съвместните продукции;

7. приема отчета за изпълнение на бюджета;

9. определя професионални изисквания към категории заети лица в радио- и телевизионната дейност;

10. утвърждава длъжностните характеристики на служителите;

13. решава други въпроси в кръга на своята компетентност.

Чл. 62. Управителният съвет на БНР, съответно управителният съвет на БНТ:

1. определя основните насоки за развитие, обема и структурата на програмата;

3. взема решение за създаване на експертни и консултативни съвети и определя реда за осъществяване на тяхната дейност;

7. приема отчета за изпълнение на бюджета;

9. определя професионални изисквания към категории заети лица в радио- и телевизионната дейност;

10. утвърждава длъжностните характеристики на служителите;

13. решава други въпроси в кръга на своята компетентност.

Чл. 62. Управителният съвет на БНР, съответно управителният съвет на БНТ:

1. определя основните насоки за развитие, обема и структурата на програмата;

5. приема проектобюджета и включената в него субсидия от държавния бюджет; след съгласуване с Националния съвет за радио и телевизия изпраща в Министерството на финансите проекта за субсидия за включването й в проекта за Закон за държавния бюджет;

7. приема отчета за изпълнение на бюджета;

8. по предложение на генералните директори взема решение за откриване и закриване на регионални центрове и определя техния статут, структура и управление, съгласувано с Националния съвет за радио и телевизия;

9. определя професионални изисквания към категории заети лица в радио- и телевизионната дейност;

10. утвърждава длъжностните характеристики на служителите;

13. решава други въпроси в кръга на своята компетентност.

Чл. 63. (1) Управителните съвети на БНР и БНТ се свикват на заседания от генералния директор:

1. по негова инициатива, или

2. по искане на най-малко двама от членовете на съвета.

(2) Поканата за заседанието съдържа проект за дневния ред на заседанието.

(3) Заседанията са редовни, ако на тях присъстват членове, достатъчни за вземане на решения по предварително обявения дневен ред.

Чл. 64. Управителните съвети на БНР и БНТ вземат решение с обикновено мнозинство от всички членове.

Чл. 65. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Членовете на управителните съвети получават от БНР, съответно от БНТ, за времето на мандата си месечно възнаграждение в размер на три четвърти от месечното възнаграждение на членовете на Съвета за електронни медии.

Чл. 65. Членовете на управителните съвети получават от БНР, съответно от БНТ, за времето на мандата си месечно възнаграждение в размер на три четвърти от месечното възнаграждение на членовете на Националния съвет за радио и телевизия.

Чл. 66. (1) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) За генерални директори на БНР, съответно на БНТ, се избират лица, отговарящи на изискванията за член на Съвета за електронни медии. За кандидатите за генерален директор на БНР се изисква не по-малко от петгодишен трудов стаж в радио, а за кандидатите за генерален директор на БНТ не по-малко от петгодишен трудов стаж в телевизия.

(2) Мандатът на генералните директори на БНР, съответно на БНТ, е 3 години.

(3) Генералните директори на БНР, съответно на БНТ, могат да бъдат избирани на същата длъжност за не повече от два последователни 3-годишни мандата.

Чл. 66. (1) За генерални директори на БНР, съответно на БНТ, се избират лица, отговарящи на изискванията за член на Националния съвет за радио и телевизия.

(2) Мандатът на генералните директори на БНР, съответно на БНТ, е 3 години.

Чл. 67. (1) (Предишен текст на чл. 67 - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Мандатът на генералния директор на БНР, съответно на БНТ, се прекратява предсрочно:

1. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) на основанията, предвидени за предсрочно прекратяване на мандат на член на Съвета за електронни медии;

2. ако се установи, че извършва или допуска извършването от други лица на груби или системни нарушения на разпоредбите относно принципите за осъществяване на дейността на радио- и телевизионните оператори.

(2) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) При предсрочно прекратяване на мандат на генерален директор и до провеждане на нов избор, който да се проведе в срок до три месеца, ръководството на съответната организация се възлага на лице, определено от Съвета за електронни медии и отговарящо на изискванията по чл. 66.

Чл. 67. Мандатът на генералния директор на БНР, съответно на БНТ, се прекратява предсрочно:

1. на основанията, предвидени за предсрочно прекратяване на мандат на член на Националния съвет за радио и телевизия;

Чл. 68. (1) (Предишен текст на чл. 68 - ДВ, бр. 37 от 2009 г., в сила от 19.05.2009 г.) Генералният директор на БНР, съответно на БНТ:

1. провежда програмната политика;

2. осъществява оперативното ръководство на БНР, съответно на БНТ, и на тяхното имущество;

3. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) предлага на Съвета за електронни медии за утвърждаване членовете на управителния съвет и прави предложение до Съвета за електронни медии за предсрочното прекратяване на мандата им;

4. свиква и председателства заседанията на управителния съвет;

5. сключва и прекратява трудовите договори на служителите;

6. осъществява правата на работодател по Кодекса на труда;

7. представлява БНР, съответно БНТ, пред всички физически и юридически лица в страната и в чужбина;

8. организира съставянето на проектобюджета и го внася в управителния съвет за утвърждаване;

9. организира изпълнението, приключването и отчитането на бюджета и го внася за приемане от управителния съвет.

(2) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2009 г., в сила от 19.05.2009 г.) Генералният директор на БНТ избира физически и юридически лица или радио- и телевизионни оператори, с които създават съвместно радио- и телевизионни програми.

Чл. 68. Генералният директор на БНР, съответно на БНТ:

1. провежда програмната политика;

2. осъществява оперативното ръководство на БНР, съответно на БНТ, и на тяхното имущество;

4. свиква и председателства заседанията на управителния съвет;

5. сключва и прекратява трудовите договори на служителите;

6. осъществява правата на работодател по Кодекса на труда;

7. представлява БНР, съответно БНТ, пред всички физически и юридически лица в страната и в чужбина;

8. организира съставянето на проектобюджета и го внася в управителния съвет за утвърждаване;

Чл. 68. Генералният директор на БНР, съответно на БНТ:

1. провежда програмната политика;

2. осъществява оперативното ръководство на БНР, съответно на БНТ, и на тяхното имущество;

3. предлага на Националния съвет за радио и телевизия за утвърждаване членовете на управителния съвет и прави предложение до Националния съвет за радио и телевизия за предсрочното прекратяване на мандата им;

4. свиква и председателства заседанията на управителния съвет;

5. сключва и прекратява трудовите договори на служителите;

6. осъществява правата на работодател по Кодекса на труда;

7. представлява БНР, съответно БНТ, пред всички физически и юридически лица в страната и в чужбина;

8. организира съставянето на проектобюджета и го внася в управителния съвет за утвърждаване;

Чл. 69. Генералните директори на БНР и БНТ получават месечно възнаграждение в размер, равен на възнаграждението на председател на постоянна комисия на Народното събрание.

Раздел IV.

Финансиране на БНР и БНТ

Чл. 70. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия съставят, изпълняват, приключват и отчитат самостоятелен бюджет.

(2) Управителните съвети на БНР и БНТ в рамките на бюджетите си утвърждават бюджет или бюджетна сметка за разходи на регионалните радио- и телевизионни центрове и другите структурни звена.

(3) В приход на бюджета на БНР и БНТ постъпват:

1. финансиране от фонд "Радио и телевизия";

2. субсидия от държавния бюджет;

3. собствени приходи от реклама и спонсорство;

4. постъпления от допълнителни дейности, свързани с радио- и телевизионната дейност;

5. дарения и завещания;

6. лихви и други приходи, свързани с радио- и телевизионната дейност.

(4) Субсидията от държавния бюджет е:

1. за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми; субсидията се определя на базата на норматив за час програма, утвърден от Министерския съвет;

2. целева субсидия за дълготрайни материални активи по списък, ежегодно утвърждаван от Министерството на финансите.

(5) Разходната част на бюджета се съставя по класификацията на разходите на държавния бюджет.

(6) Превишението на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък и се включва към бюджета за следващата година.

Чл. 71. Българското национално радио и Българската национална телевизия подпомагат създаването и изпълнението на национална аудио-, съответно аудио-визуална продукция, като отделят за създаване на ново производство, както следва:

1. Българското национално радио отделя за създаване и изпълнение на български музикални и радиодраматични произведения не по-малко от 5 на сто от субсидията на държавния бюджет и фонд "Радио и телевизия";

2. Българската национална телевизия отделя за българско филмово телевизионно творчество не по-малко от 10 на сто от субсидията на държавния бюджет и фонд "Радио и телевизия".

Глава четвърта.

ТЪРГОВСКИ СЪОБЩЕНИЯ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 12 ОТ 2010 Г.)

Раздел I.

Общи положения

Чл. 72. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Търговските съобщения са аудио-визуални търговски съобщения и търговски съобщения в радиоуслуги.

Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Аудио-визуални търговски съобщения са изображения със или без звук, предназначени да рекламират пряко или непряко стоки, услуги или репутация на физическо или юридическо лице, извършващо стопанска дейност, или да съдействат за популяризирането на кауза или идея, или да предизвикат друг ефект, желан от рекламиращия, придружаващи или включени в дадено предаване срещу заплащане или друго подобно възнаграждение или с цел осигуряване на самопромоция.

(2) Търговски съобщения в радиоуслуги са звукови съобщения, предназначени да рекламират пряко или непряко стоки, услуги или репутация на физическо или юридическо лице, извършващо стопанска дейност, или да съдействат за популяризирането на кауза или идея, или да предизвикат друг ефект, желан от рекламиращия, придружаващи или включени в дадено предаване срещу заплащане или друго подобно възнаграждение или с цел осигуряване на самопромоция.

Чл. 74. (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Реклама е форма на търговско съобщение, придружаващо или включено в аудио-визуално или радиопредаване срещу заплащане или подобно възнаграждение или с цел осигуряване на самопромоция на публично или частно предприятие или физическо лице във връзка с търговия, стопанска дейност, занаят или професия, имащо за цел да се популяризира доставянето на стоки и услуги, включително недвижима собственост, или на права и задължения, или да съдейства за популяризирането на кауза или идея, или да предизвика друг ефект, желан от рекламиращия срещу заплащане.

(2) Спонсорство е форма на търговско съобщение, състоящо се в принос от физическо или юридическо лице, което не се занимава с доставката на медийни услуги или със създаване на аудио/аудио-визуални произведения, към финансирането на медийни услуги или предавания с оглед популяризиране на неговото име, търговска марка, репутация, дейност или на неговите продукти.

(3) Телевизионен пазар или радиопазар е форма на търговско съобщение, което представлява всяко пряко предложение към аудиторията с цел предоставянето на стоки или услуги, включително недвижима собственост, права и задължения в аудио-визуално предаване или радиопредаване срещу заплащане.

(4) Позициониране на продукт е форма на търговско съобщение, което представлява включване или споменаване на продукт, услуга или търговска марка в самото предаване срещу заплащане или друго подобно възнаграждение.

(Наименованието "Раздел II Реклама" зал. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Търговските съобщения трябва ясно да се разпознават като такива. Скритите търговски съобщения са забранени.

(2) Скрито търговско съобщение е представянето с думи, звук или картина на стоки, услуги, наименование, търговска марка или дейности на производител на стоки или доставчик на услуги в предавания, когато с това представяне доставчикът на медийни услуги цели осигуряването на реклама и то би могло да подведе аудиторията по отношение на своята същност, особено ако е направено срещу възнаграждение или подобно заплащане.

(3) Производителите на стоки и доставчиците на услуги не могат да оказват влияние върху редакционното съдържание.

(4) В търговските съобщения не трябва да се използват техники, действащи върху подсъзнанието. Техники за подсъзнателни внушения са индиректни методи, които не са обозначени като търговски съобщения и не се разпознават от аудиторията като такива, но могат да формират подсъзнателна психическа реакция и нагласа в аудиторията към представяните стоки и услуги.

(5) Търговските съобщения не трябва да:

1. засягат човешкото достойнство;

2. включват или насърчават каквито и да са прояви на дискриминация, основана на признаци като пол, раса или етнически произход, националност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация;

3. насърчават поведение, което застрашава здравето или безопасността;

4. насърчават поведение, което сериозно засяга опазването на околната среда.

(6) Забраняват се всички форми на търговски съобщения за цигари и други тютюневи изделия.

(7) Търговските съобщения за алкохолни напитки не трябва да са насочени специално към деца и не могат да насърчават прекомерната употреба на такива напитки.

(8) Забраняват се търговските съобщения за лекарствени продукти, които се отпускат само по лекарско предписание, или за лечение, което се назначава само по лекарско предписание, с изключение на случаите по чл. 248 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

(9) Търговските съобщения не трябва да:

1. създават опасност за физическа или морална вреда на децата;

2. убеждават пряко децата да закупят или да вземат под наем продукт или услуга, използвайки тяхната неопитност или доверчивост;

3. насърчават децата пряко да убедят родителите си или други лица да закупят рекламираните стоки или услуги;

4. злоупотребяват със специалното доверие, което децата имат в своите родители, учители или други лица;

5. показват безпричинно децата в опасни ситуации.

Чл. 76. (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Доставчиците на медийни услуги изготвят като част от етичния си кодекс правила по отношение на търговски съобщения, придружаващи или включени в детски предавания за храни и напитки, съдържащи хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, по-специално съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол/натрий и захар, чийто прекомерен прием в хранителния режим не е препоръчителен.

(2) Доставчиците на медийни услуги се задължават да спазват нормите на Етичния кодекс на българските медии, разработен от Фондация "Национален съвет за журналистическа етика", и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от Сдружение "Национален съвет за саморегулация".

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г.) Доставчиците на медийни услуги разработват като част от етичния си кодекс по ал. 1 правила за прилагане на критериите, приети по реда на чл. 32, ал. 5.

Чл. 77. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Не се допуска разпространяването на търговски съобщения, съдържащи порнография или подтикващи към насилие и незачитане на човешкото достойнство, както и към поведение, което нарушава обществения ред и общоприетите морални норми. Не се допускат търговски съобщения с еротично съдържание с участие на деца или предназначени за тях.

Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Доставчиците на медийни услуги уреждат включването на търговски съобщения в медийните услуги с писмени договори.

Чл. 79. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Доставчиците на медийни услуги съдействат на Съвета за електронни медии за стриктното прилагане на закона, като при мотивирано искане му предоставят необходимите данни и документи за нуждите на регулирането.

Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) В търговските съобщения не могат да се използват гербът, знамето и химнът на Република България, както и гласовете и образите на действащи журналисти - водещи на новини.

(2) Лицата по ал. 1 могат да участват в популяризирането на кауза или идея.

Чл. 81. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Търговските съобщения за стоки и услуги, чието производство или търговия подлежат на лицензионен режим съгласно чл. 9, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност или за чиято реклама се изисква разрешение, могат да бъдат включвани в медийни услуги само след представяне на съответния лиценз или разрешение.

Раздел II.

Спонсорство (Нов - ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

Чл. 82. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Спонсорираните медийни услуги или предавания трябва да отговарят на следните изисквания:

1. тяхното съдържание, а при програмите - тяхната програмна схема, при никакви обстоятелства да не бъдат повлияни по начин, засягащ отговорността и редакторската независимост на доставчика на медийни услуги;

2. те да не насърчават пряко закупуването или наемането на стоки или услуги, особено чрез споменаване на тези стоки и услуги в предаванията;

3. зрителите да са ясно информирани за съществуването на споразумение за спонсорство;

4. ясно да се разпознават като такива по името, логото и/или друг знак на спонсора, като споменаване на неговите продукти или услуги или на техен отличителен знак по подходящ начин в началото, по време на и/или в края на предаванията.

(2) Медийните услуги или предавания не могат да бъдат спонсорирани от лица, чиято основна дейност е производството или продажбата на цигари и други тютюневи изделия.

(3) При спонсорирането на медийни услуги или предавания от производители или търговци с лекарствени продукти или от лечебни заведения може да се рекламира името или образът на спонсора, като не се допуска реклама на конкретни лекарствени продукти, които се отпускат само по лекарско предписание, или на лечение, което се назначава само по лекарско предписание.

(4) Не могат да бъдат спонсорирани новини и актуално-публицистични предавания за текущи събития.

(5) Не могат да бъдат спонсори на предавания политически партии и организации, както и религиозни организации.

(6) Забранено е показването на логото на спонсор в детски и религиозни предавания.

Раздел III.

Позициониране на продукти (Нов - ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Позиционирането на продукти в новини, религиозни предавания и в аудио-визуални медийни услуги на обществени доставчици е забранено.

(2) Позиционирането на продукти в детски предавания, включително в предавания по ал. 3, се забранява.

(3) Позиционирането на продукти е разрешено в кинематографични произведения, във филми и сериали, създадени за аудио-визуални медийни услуги, в спортни и в забавни предавания, както и в други предавания, които не са изрично посочени в ал. 1. Позиционирането на продукти в програмите на обществените доставчици е разрешено в кинематографични произведения, във филми и сериали, създадени за аудио-визуални медийни услуги.

(4) Не съставляват позициониране на продукти случаите, когато включването на продукт или услуга в дадено предаване не е извършено срещу заплащане, а е предоставено за нуждите на осигуряване на предаването с гардероб, реквизит, награди или други подобни и съответните продукти и услуги не са на значителна стойност.

(5) Значителна стойност по смисъла на ал. 4 е тази, която надвишава 5 пъти средната стойност на търговските съобщения, излъчвани в съответното предаване, съобразно предварително обявената тарифа на съответния доставчик на медийни услуги.

(6) Доставчиците имат право да обявят по подходящ начин предоставянето на стоки и услуги по ал. 4 във финалните надписи на съответното предаване.

Чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Предаванията, включващи позициониране на продукти, трябва да отговарят на следните изисквания:

1. тяхното съдържание, а при програми - тяхното подреждане в програмната схема, да не бъдат повлияни по начин, засягащ отговорността и редакционната независимост на доставчика на медийни услуги;

2. да не насърчават пряко закупуването или наемането на стоки и услуги, по-специално като рекламират изрично въпросните стоки или услуги;

3. да не изтъкват неоправдано съответния продукт;

4. зрителите да са ясно информирани за съществуването на позициониране на продукти.

(2) Предавания, включващи позициониране на продукти, трябва да съдържат съответната идентификация в началото и в края на предаването, както и при подновяването на предаването след рекламна пауза, за да се избегне евентуално объркване от страна на зрителя. Това изискване не се прилага за предаване, което не е произведено или поръчано от самия доставчик на медийни услуги или от свързано с него лице.

(3) Предаванията не трябва да включват позициониране на:

1. цигари или тютюневи изделия или позициониране на подобни продукти и предприятия, чиято основна дейност е производството или продажбата на цигари и други тютюневи изделия;

2. конкретни лекарствени продукти, които се отпускат само по лекарско предписание, или на лечение, което се назначава само по лекарско предписание.

Раздел III.

Реклама и пазар в телевизионни програми (Нов - ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

Чл. 85. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Рекламата и телевизионният пазар трябва да са ясно разпознаваеми и да се различават от редакционното съдържание.

(2) Рекламата и телевизионният пазар трябва да са ясно отделени от другите части на предаването чрез визуални и/или звукови, и/или пространствени средства, без с това да се ограничава използването на нови рекламни техники.

(3) Единични рекламни спотове и спотове за телевизионен пазар, освен при предаването на спортни събития, са изключение.

Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Когато рекламни и телепазарни спотове са разположени по време на предаванията, те не трябва да нарушават целостта на предаванията предвид естествените интервали, продължителността и естеството им и правата на носителите на права.

(2) Филми, създадени за телевизията (с изключение на отделни серии, сериали и документални филми), кинематографични произведения и новинарски предавания могат да бъдат прекъсвани от реклама и/или пазар по веднъж за всеки период с програмирана продължителност от най-малко 30 минути.

(3) Детски предавания могат да бъдат прекъсвани от спот за реклама и/или телевизионен пазар по веднъж за всеки период с програмирана продължителност от най-малко 30 минути, при условие че определената продължителност на предаването е по-голяма от 30 минути.

(4) Излъчването на реклама или телевизионен пазар не се допуска по време на национални чествания и религиозни служби.

(5) Не се допускат платени репортажи в новини.

Чл. 87. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Забранява се телевизионният пазар на лекарствени продукти, за които се изисква разрешение за употреба съгласно Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, както и телевизионният пазар на лечебна дейност.

Чл. 88. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Рекламата и телевизионният пазар за алкохолни напитки не трябва да:

1. бъдат насочени конкретно към деца или, в частност, да представят деца, употребяващи тези напитки;

2. правят връзка между употребата на алкохол и по-високи постижения или управлението на моторни превозни средства;

3. създават впечатлението, че употребата на алкохол допринася за социален или сексуален успех;

4. съдържат твърдения, че алкохолът има терапевтични качества или че има стимулиращ или успокояващ ефект, или че може да решава лични конфликти;

5. насърчават прекалената употреба на алкохолни напитки или да представят въздържанието или умереността в отрицателна светлина;

6. подчертават, че високото алкохолно съдържание е положително качество на напитките.

Раздел III.

Спонсорство

Чл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Делът на рекламните спотове и спотовете за телевизионен пазар в даден едночасов период не може да надхвърля 12 минути.

(2) Алинея 1 не се прилага за съобщения, направени от оператора във връзка с неговите собствени програми, предавания и допълнителни продукти, свързани с тези предавания, промоция на европейски филми, както и за призиви за благотворителност и общественополезни каузи.

Чл. 90. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Общото времетраене на рекламата за всяка отделна програма не може да надвишава:

1. за БНТ - 15 минути на денонощие и 4 минути на час;

2. за БНР - 6 минути на час.

(2) Българската национална телевизия има право да използва до една трета от общия обем на рекламното време за денонощието в часовия пояс от 19,00 до 22,00 ч.

(3) В програмите на извънстоличните центрове на БНР и БНТ, предназначени за регионално разпространение, общото времетраене на рекламата не може да надхвърля 6 минути на час.

(4) Ограниченията по ал. 1, т. 1 и 2 не се прилагат за рекламата, включена в предавания по време на отразяване на прояви на изкуството, културата и спорта с общонационално и международно значение. В този случай за времетраенето на рекламата се прилагат общите разпоредби.

Чл. 91. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Прозорците за телевизионен пазар трябва да са ясно разпознаваеми като такива чрез визуални и звукови средства и да са с минимална непрекъсваема продължителност 15 минути.

Чл. 92. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Разпоредбите на раздели I, II и III се прилагат съответно за телевизионни програми, посветени изключително на реклама и телевизионен пазар, както и за телевизионни програми, посветени изключително на самопромоция, като разпоредбите се тълкуват и прилагат съобразно естеството и характера на тези програми.

(2) Разпоредбите на чл. 86, ал. 1 относно спазването на авторските и сродните им права, на ал. 4 и 5, чл. 87 и 88 се прилагат съответно и за рекламата в радио и за радиопазара.

Раздел IV.

Реклама и пазар в телевизионни програми (Нов - ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

(5) Не се допускат платени репортажи в новини.

1. бъдат насочени конкретно към деца или, в частност, да представят деца, употребяващи тези напитки;

3. създават впечатлението, че употребата на алкохол допринася за социален или сексуален успех;

6. подчертават, че високото алкохолно съдържание е положително качество на напитките.

Раздел III.

Спонсорство

1. за БНТ - 15 минути на денонощие и 4 минути на час;

2. за БНР - 6 минути на час.

Глава четвърта.

РЕКЛАМА, РАДИО- И ТЕЛЕВИЗИОНЕН ПАЗАР И СПОНСОРСТВО

Раздел I.

Общи положения

Чл. 72. (1) Радио- и телевизионните оператори имат право да създават и да включват в програмите си реклама.

(2) Отделни програми и предавания на радио- и телевизионните оператори могат да бъдат спонсорирани.

(3) Рекламата и спонсорството се извършват от радио- и телевизионните оператори съгласно условията, предвидени в този закон.

Чл. 73. Рекламата и спонсорството се уреждат с писмени договори между радио- и телевизионните оператори и рекламодателя или спонсора.

Чл. 74. (1) (Предишен текст на чл. 74, доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Правилата за рекламата важат и за радио-, съответно телевизионния пазар, освен ако в този закон изрично не е предвидено друго.

(2) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Разпоредбите на този закон се прилагат съответно по отношение на:

1. програми, посветени изключително на радио- и телевизионен пазар, като рекламирането не бива да надхвърля 15 на сто от програмното време за деня;

2. програми, посветени изключително на самопромоция, като рекламирането не бива да надхвърля 15 на сто от програмното време за деня и 12 минути на час.

Чл. 74. Правилата за рекламата важат и за радио-, съответно телевизионния пазар.

Раздел II.

Чл. 76. (1) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Не се допуска разпространяването на реклама, съдържаща порнография или подтикваща към насилие и незачитане на човешкото достойнство, както и към поведение, което нарушава обществения ред и общоприетите морални норми. Не се допускат реклами с еротично съдържание с участие на малолетни и непълнолетни или предназначени за тях.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Не се допуска разпространяването на реклами, които са основани на национална, политическа, етническа, религиозна, расова, полова или друга дискриминация.

(3) В рекламите, насочени към децата или в които участват деца, трябва да се избягва всичко, което може да влияе отрицателно на тяхното физическо, умствено и нравствено развитие.

(4) Рекламата, насочена към непълнолетни, трябва да отговаря на следните условия:

1. да не призовава непълнолетните да закупуват стока или да ползват услуга, като се възползва от тяхната неопитност или доверчивост;

2. да не се възползва от особеното доверие, което непълнолетните изпитват към родители, учители и други лица;

3. да не показва непълнолетни в опасни ситуации;

4. (нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) да не насърчава пряко малолетните и непълнолетните да убеждават своите родители или други лица да купуват стоките или услугите, които се рекламират.

(5) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Радио- и телевизионният пазар, насочен към малолетни и непълнолетни, следва да съответства на изискванията по ал. 4, както и да не подбужда непълнолетните да сключват договори за продажба или наемане на стоки и услуги.

Чл. 76. (1) Не се допуска разпространяването на реклама, съдържаща порнография или подтикваща към насилие и към поведение, което нарушава обществения ред и общоприетите морални норми.

(2) Не се допуска разпространяването на реклами, които са основани на национална, етническа, религиозна, расова, полова или друга дискриминация.

(4) Рекламата, насочена към непълнолетни, трябва да отговаря на следните условия:

2. да не се възползва от особеното доверие, което непълнолетните изпитват към родители, учители и други лица;

3. да не показва непълнолетни в опасни ситуации.

Чл. 77. (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Забранява се реклама, която използва средства за подсъзнателни внушения.

(2) Скритата реклама е забранена.

Чл. 77. (1) Забраните по чл. 76 важат и за реклама, която използва средства за подсъзнателни внушения.

(2) Скритата реклама е забранена.

Чл. 78. Рекламиращият е длъжен да не оказва влияние върху съдържанието на програмите.

Чл. 79. В рекламите не могат да се използват държавният герб, химнът на Република България, лица на изборни длъжности в държавното управление, както и гласовете и образите на действащи в операторите журналисти - водещи на новини, на политически и икономически предавания.

Чл. 80. (1) Рекламите на стоки и услуги, за чието производство или търговия се изисква специално разрешение, могат да бъдат включвани в програмите на радио- и телевизионните оператори само след като рекламодателят представи необходимото разрешение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2006 г.) Забранява се всякаква реклама на тютюн и тютюневи изделия и на тютюнопушенето.

(3) Рекламата на всички видове алкохолни напитки трябва да бъде съобразена със следните изисквания:

1. да не е насочена към малолетни и непълнолетни или да се излъчва в предавания за тях;

2. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) да не използва малолетни и непълнолетни като изпълнители или в частност да представят малолетни и непълнолетни, употребяващи тези напитки;

3. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) в съдържанието на рекламата употребата на алкохол да не се свързва със спортни и физически постижения или с управлението на превозни средства;

4. да не се твърди, че алкохолните напитки притежават терапевтични качества, имат стимулиращ или успокояващ ефект, или че решават лични проблеми;

5. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) да не насърчава прекалената консумация на алкохолни напитки или да представя въздържанието или умереността в отрицателна светлина;

6. да не подсказва, че високото алкохолно съдържание допринася за положителните качества на алкохолните напитки;

7. (нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) да не създава впечатлението, че употребата на алкохол допринася за социален или сексуален успех.

(4) Не се допуска рекламирането на наркотици и на други психотропни вещества.

(5) Рекламата на лекарствени средства и на медицинско лечение се включва в програмата само ако те са съобразени с изискванията на действащото законодателство. Не се допуска рекламата на лекарствени средства и медицинско лечение, разрешени за ползване само по лекарско предписание.

(6) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Забранява се радио- и телевизионният пазар на лекарства и на медицинско лечение.

(2) Забранява се всякаква реклама на цигарени изделия и на тютюнопушенето.

(3) Рекламата на всички видове алкохолни напитки трябва да бъде съобразена със следните изисквания:

1. да не е насочена към малолетни и непълнолетни или да се излъчва в предавания за тях;

(4) Не се допуска рекламирането на наркотици и на други психотропни вещества.

(6) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Забранява се радио- и телевизионният пазар на лекарства и на медицинско лечение.

(2) Забранява се всякаква реклама на цигарени изделия и на тютюнопушенето.

(3) Рекламата на всички видове алкохолни напитки трябва да бъде съобразена със следните изисквания:

1. да не е насочена към малолетни и непълнолетни или да се излъчва в предавания за тях;

2. да не използва малолетни и непълнолетни като изпълнители;

3. в съдържанието на рекламата употребата на алкохол да не се свързва със спортни постижения или с управлението на превозни средства;

5. да не насърчава прекалената консумация на алкохолни напитки;

6. да не подсказва, че високото алкохолно съдържание допринася за положителните качества на алкохолните напитки.

(4) Не се допуска рекламирането на наркотици и на други психотропни вещества.

Чл. 81. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Ограниченията по чл. 74, ал. 2 и чл. 86 не се отнасят до съобщения на самите радио- и телевизионни оператори във връзка със собствената им програма или допълнителните услуги, предлагани от тях, както и публични съобщения и призиви за благотворителност, които се включват в програмите безплатно.

Чл. 81. Не се разглеждат като реклама по смисъла на този закон съобщения на самите радио- и телевизионни оператори във връзка със собствената им програма или допълнителните услуги, предлагани от тях, както и публични съобщения и призиви за благотворителност, които се включват в програмите безплатно.

Чл. 82. (1) Рекламата трябва ясно да се разпознава като такава и да бъде отделена от другите части на програмата чрез визуални или звукови средства.

(2) Рекламата се включва в програмите под формата на рекламни блокове. По изключение в програмите могат да бъдат включени и отделни реклами.

(3) Рекламата се включва в програмата между отделните предавания. Тя може да бъде включена и в самото предаване само при условие, че не се нарушават неговата цялост и качество и че са гарантирани авторските права.

(4) В предавания, съставени от отделни части, рекламите могат да бъдат разполагани между тези части.

(5) При предаване на спортни събития и състезания рекламите се разполагат между отделните части или в прекъсванията на събитието или състезанието.

Чл. 83. (1) Реклами не се допускат по време на национални чествания и религиозни служби.

(2) Не се прекъсват за реклама новини, политически и икономически коментари и анализи, документални филми и детски предавания.

Чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Аудио-визуални произведения, като игрални или телевизионни филми, с изключение на серии, сериали, забавни предавания и документални филми, могат да бъдат прекъсвани веднъж във всеки изтекъл период от 45 мин., при условие че времетраенето на предаването или на филма надвишава 45 мин. След изтичането на два пълни периода от 45 мин. по-нататъшното прекъсване е възможно след изтичане на период от поне 20 мин.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Между две последователни прекъсвания в предавания, освен тези по ал. 1, следва да е изтекъл период от поне 20 мин.

Чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) (1) Аудио-визуални произведения, като игрални или телевизионни филми, с изключение на серии, сериали, забавни предавания и документални филми, могат да бъдат прекъсвани след всеки изтекъл период от 45 мин., при условие че времетраенето на предаването или на филма надвишава 45 мин. След изтичането на два пълни периода от 45 мин. по-нататъшното прекъсване е възможно след изтичане на период от поне 20 мин.

(2) Между началото и първото прекъсване, както и между две последователни прекъсвания в предавания, освен тези по ал. 1, следва да е изтекъл период от поне 20 мин.

Чл. 84. Забавни предавания, както и игрални или телевизионни филми с изключение на серии, сериали, документални филми, могат да бъдат прекъсвани веднъж на всеки 45 минути при условие, че времетраенето на предаването или на филма надвишава 45 минути. По-нататъшното прекъсване е възможно на всеки 20 минути след изтичането на два пълни периода от 45 минути.

Чл. 85. Не се допускат платени репортажи в новини и политически предавания.

Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 2006 г.) (1) Общото времетраене на рекламата за всяка отделна програма не може да надвишава:

1. за БНТ - 15 минути на денонощие и 4 минути на час;

2. за БНР - 6 минути на час;

3. за останалите радио- и телевизионни обществени оператори - 6 минути на час;

4. за търговските оператори - 15 на сто от програмното време за деня и 12 минути на час;

5. Българската национална телевизия има право да използва до една трета от общия обем на рекламното време за денонощието в часовия пояс от 19,00 до 22,00 ч.

(2) В програмите на извънстоличните центрове на БНР и БНТ, предназначени за регионално разпространение, общото времетраене на рекламата не може да надхвърля 6 минути на час.

(3) Ограниченията по ал. 1, т. 1 - 3 не се отнасят до рекламата, включена в предавания по време на отразяване на прояви на изкуството, културата и спорта с общонационално и международно значение, определени като такива с решение на управителните съвети на съответните радио- и телевизионни оператори. В този случай за времетраенето на рекламата се прилага разпоредбата на ал. 1, т. 4.

(4) Ограничението по ал. 1, т. 4 относно максималното времетраене на рекламата до 12 минути на час не се отнася до програмите, посветени изключително на радио- и телевизионния пазар.

Чл. 86. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Общото времетраене на рекламата за всяка отделна програма не може да надвишава 15 на сто от програмното време за деня и 12 минути на час.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Ограничението по ал. 1, т. 4 относно максималното времетраене на рекламата до 12 мин. на час не се отнася до програмите, посветени изключително на радио- и телевизионния пазар.

Чл. 86. (1) Общото времетраене на рекламата за всяка отделна програма не може да надвишава:

1. за БНТ - 15 минути на денонощие и 4 минути на час;

2. за БНР - 6 минути на час;

3. за останалите радио- и телевизионни обществени оператори - 6 минути на час;

4. за търговските оператори - 15 на сто от програмното време за деня и 12 минути на час;

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) В програмите на извънстоличните центрове на БНР и БНТ, предназначени за регионално разпространение, общото времетраене на рекламата не може да надхвърля 6 мин. на час.

Чл. 86. (1) Общото времетраене на рекламата за всяка отделна програма не може да надвишава:

1. за БНТ - 15 минути на денонощие и 4 минути на час;

2. за БНР - 6 минути на час;

3. за останалите радио- и телевизионни обществени оператори - 6 минути на час;

4. за търговските оператори - 15 на сто от програмното време за деня и 12 минути на час;

(2) Ограничението по ал. 1, т. 1 и 2 не се отнася за програмите на извън столичните центрове на БНР и БНТ, предназначени за регионално разпространение.

Чл. 87. (1) Информационните рекламни филми, интервюта и съобщения с рекламна цел се включват в общото рекламно време.

(2) При представянето на рекламите по ал. 1 се допуска участието на журналисти - водещи на новини, на политически и икономически предавания.

Чл. 88. (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Формите на радио- и телевизионен пазар са самостоятелна програма, посветена на радио- и телевизионен пазар, пазарен прозорец и пазарен спот. В общото допустимо времетраене по чл. 74, ал. 2 и чл. 86 се включва времетраенето и на радио- и телевизионните спотове.

(2) Общият брой на радио- и телепазарните прозорци не може да бъде повече от осем за едно денонощие, а общото им времетраене не може да надхвърля 3 часа за едно денонощие.

(3) Всеки радио- и телепазарен прозорец трябва да има минимална продължителност 15 минути.

(4) Ограниченията по ал. 2 не се отнасят за специализираните радио- и телепазарни канали.

Чл. 88. (1) Ограничението за времетраенето на рекламата не се отнася за радио- и телепазарните спотове и специализираните радио- и телепазарни предавания. В пълната телевизионна програма на БНТ телепазарни спотове могат да се излъчват преди и след програмата, а телепазарни предавания не се излъчват.

(3) Всеки радио- и телепазарен прозорец трябва да има минимална продължителност 15 минути.

(4) Ограниченията по ал. 2 не се отнасят за специализираните радио- и телепазарни канали.

Раздел III.

Спонсорство

Чл. 89. Отделните предавания на операторите могат да бъдат спонсорирани изцяло или отчасти.

Чл. 90. (1) Не могат да бъдат спонсори на предавания политически партии и организации, както и религиозни организации.

(2) Не могат да бъдат спонсори на предавания лица, чиято основна дейност е производството на стоки и услуги, забранени за рекламиране.

(3) Не могат да бъдат спонсорирани политически и икономически предавания, които съдържат анализи и коментари или чиято тематика е сходна с предмета на дейност на спонсора.

(4) Не могат да бъдат спонсорирани новини, с изключение на спортните новини, когато са отделени от другите части на програмата чрез визуални или звукови средства или като отделно предаване.

Чл. 91. Спонсорът няма право да оказва влияние върху съдържанието и представянето на спонсорираното предаване.

Чл. 92. (1) Спонсорираните предавания не могат да призовават към продажба, купуване или използване на стоки и услуги на спонсора или на трето лице, особено чрез споменаване на тези стоки и услуги в предаванията.

(2) Името на спонсора и/или търговската му марка се споменава, представя или обозначава по друг начин само в началото и/или в края на предаването.

Глава пета.

ФИНАНСИРАНЕ НА РАДИО- И ТЕЛЕВИЗИОННАТА ДЕЙНОСТ

Раздел I.

Такси

Чл. 93. (1) За финансиране на обществената радио- и телевизионна дейност се заплаща месечна такса въз основа на всеки регистриран електромер.

(2) Не се заплаща такса при електромер за трифазен ток, регистриран за производствени нужди.

(3) Лицата, които не притежават радио- и телевизионни приемници или не приемат радио- и телевизионни предавания, заявяват това с декларация, подадена пред съответната служба. Те се освобождават от заплащане на таксата по ал. 1 от деня на подаване на декларацията.

(4) (Обявена за противоконституционна относно думите "по всяко време" - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Съответната служба може по всяко време да извърши проверка за верността на декларацията. Ако се установи неверност на декларацията или лицето не допусне да се извърши проверка за верността на декларацията, таксата се дължи в двоен размер за цялото време от деня на подаване на декларацията.

(2) Не се заплаща такса при електромер за трифазен ток, регистриран за производствени нужди.

(4) Съответната служба може по всяко време да извърши проверка за верността на декларацията. Ако се установи неверност на декларацията или лицето не допусне да се извърши проверка за верността на декларацията, таксата се дължи в двоен размер за цялото време от деня на подаване на декларацията.

Чл. 94. (1) Гражданите заплащат месечна такса по чл. 93 в размер 0,6 на сто от минималната работна заплата за страната, определена от Министерския съвет, за всеки регистриран електромер.

(2) Юридическите и физическите лица, осъществяващи търговска дейност, както и държавните и общинските организации заплащат месечна такса в размер 2,5 на сто от минималната работна заплата за страната, определена от Министерския съвет, за всеки регистриран електромер.

Чл. 95. Таксата по чл. 94 се заплаща заедно с дължимите суми за ползвана електрическа енергия по съответния за това ред чрез касите на електроснабдителните предприятия на "Националната електрическа компания" - ЕАД.

Чл. 96. Освобождават се от заплащане на такси граждани с увреден слух или зрение с II група инвалидност.

Чл. 97. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Не се плаща такса при ползване на приемници и устройства от здравни заведения, детски домове и градини, образователни, социални и културни институции по списък, предложен от съответните министерства и ведомства и утвърден от Съвета за електронни медии, както и ако приемниците и устройствата се ползват като монитори.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Списъкът по ал. 1 се публикува в Информационния бюлетин на Съвета за електронни медии и периодично се актуализира.

Чл. 97. (1) Не се плаща такса при ползване на приемници и устройства от здравни заведения, детски домове и градини, образователни, социални и културни институции по списък, предложен от съответните министерства и ведомства и утвърден от Националния съвет за радио и телевизия, както и ако приемниците и устройствата се ползват като монитори.

(2) Списъкът по ал. 1 се публикува в Информационния бюлетин на Националния съвет за радио и телевизия и периодично се актуализира.

Раздел II.

Фонд "Радио и телевизия"

Чл. 98. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Създава се фонд "Радио и телевизия" към Съвета за електронни медии за финансиране на радио- и телевизионната дейност.

Чл. 98. Създава се фонд "Радио и телевизия" към Националния съвет за радио и телевизия за финансиране на радио- и телевизионната дейност.

Чл. 99. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Фонд "Радио и телевизия" се ръководи от управителен съвет, чийто състав се определя от Съвета за електронни медии.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Управителният съвет задължително включва по един представител на Министерството на финансите, на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на обществените радио- и телевизионни доставчици на медийни услуги и на търговските радио- и телевизионни доставчици на медийни услуги.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии приема правилници за устройството и дейността на фонд "Радио и телевизия" и на неговия управителен съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Управителният съвет задължително включва представител на Министерството на финансите, представител на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, представител на обществените радио- и телевизионни оператори и представител на търговските радио- и телевизионни оператори.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Управителният съвет задължително включва представител на Министерството на финансите, представител на Министерството на транспорта и съобщенията, представител на обществените радио- и телевизионни оператори и представител на търговските радио- и телевизионни оператори.

Чл. 99. (1) Фонд "Радио и телевизия" се ръководи от управителен съвет, чийто състав се определя от Националния съвет за радио и телевизия.

(3) Националният съвет за радио и телевизия приема правилници за устройството и дейността на фонд "Радио и телевизия" и на неговия управителен съвет.

(2) Управителният съвет задължително включва представител на Министерството на финансите, представител на Комитета по пощи и далекосъобщения, представител на обществените радио- и телевизионни оператори и представител на търговските радио- и телевизионни оператори.

Чл. 100. Управителният съвет избира от състава си председател.

Чл. 101. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии назначава изпълнителен директор на фонд "Радио и телевизия", който ръководи оперативната дейност на фонда.

(2) Изпълнителният директор не може да бъде член на управителния съвет.

Чл. 101. (1) Националният съвет за радио и телевизия назначава изпълнителен директор на фонд "Радио и телевизия", който ръководи оперативната дейност на фонда.

(2) Изпълнителният директор не може да бъде член на управителния съвет.

Чл. 102. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) (1) Средствата във фонд "Радио и телевизия" се набират от:

1. събраните месечни такси за приемане на радио- и телевизионни програми;

2. първоначалните и годишните лицензионни, съответно регистрационни такси, събирани от Съвета за електронни медии;

3. лихви върху средствата, набирани във фонда;

4. дарения и завещания;

5. други източници, определени в закон.

(2) Лицензионните и регистрационните такси, събирани от Съвета за електронни медии, покриват административните му разходи за дейностите, свързани с лицензирането, регистрирането и надзора върху дейността за спазване на условията, предвидени в лицензиите, и на условията, при които е извършена регистрацията.

(3) Радио- и телевизионните оператори заплащат такси, както следва:

1. първоначална лицензионна такса, включително:

а) за проверка на редовността на документите;

б) за издаване на лицензията;

2. първоначална регистрационна такса, включително:

а) за проверка на редовността на документите;

б) за извършване на регистрацията и за издаване на удостоверение;

3. годишна такса:

а) за надзор върху дейността на лицензирания радио- и телевизионен оператор за спазването на закона и на условията, при които е издадена лицензията;

б) за надзор върху дейността на регистрирания радио- и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема;

4. такса за изменение и допълнение на лицензията, съответно за промени в регистрираните обстоятелства, включително:

а) за разглеждане на искането;

б) за извършване на промените;

5. такса за удължаване срока на лицензията;

6. такса за издаване на дубликат на лицензията, съответно на удостоверението за регистрация;

7. (нова - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) такса за издаване на удостоверение за вписване в регистъра по чл. 125к.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Размерът на първоначалната лицензионна, съответно регистрационна такса се определя съобразно необходимите административни разходи по подготовката и издаването на лицензията, съответно регистрацията.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Размерът на годишната такса се определя съобразно необходимите административни разходи на Съвета за електронни медии за надзора по спазването на условията за предоставянето на услугите по този закон въз основа на следните критерии:

1. брой на регистрираните жители, които могат да бъдат обслужени от лицензираната, регистрираната услуга или услугата по чл. 125ж;

2. териториален обхват на услугата;

3. вид на услугата.

(6) Размерът, сроковете и начините на заплащането на таксите по ал. 3 се определят с Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност, одобрена от Министерския съвет. Тарифата се внася в Министерския съвет от министъра на културата по предложение на Съвета за електронни медии.

(7) Таксите по ал. 3 се определят в съответствие със следните принципи:

1. равнопоставеност на радио- и телевизионните оператори;

2. пропорционалност по отношение на административните разходи;

3. насърчаване на конкуренцията и на предоставянето на нови услуги;

4. задоволяване потребностите на обществото от качествени радио- и телевизионни услуги.

(8) Лицензираните радио- и телевизионни оператори заплащат еднакви лицензионни такси при еднакъв вид и обхват на лицензираната радио- и телевизионна дейност.

(9) Приходите от таксите по ал. 3 се администрират от Съвета за електронни медии.

Чл. 102. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) (1) Средствата във фонд "Радио и телевизия" се набират от:

1. събраните месечни такси за приемане на радио- и телевизионни програми;

3. лихви върху средствата, набирани във фонда;

4. дарения и завещания;

5. други източници, определени в закон.

(3) Радио- и телевизионните оператори заплащат такси, както следва:

1. първоначална лицензионна такса, включително:

а) за проверка на редовността на документите;

б) за издаване на лицензията;

2. първоначална регистрационна такса, включително:

а) за проверка на редовността на документите;

б) за извършване на регистрацията и за издаване на удостоверение;

3. годишна такса:

а) за разглеждане на искането;

б) за извършване на промените;

5. такса за удължаване срока на лицензията;

6. такса за издаване на дубликат на лицензията, съответно на удостоверението за регистрация.

(4) Размерът на първоначалната лицензионна, съответно регистрационна такса се определя съобразно необходимите административни разходи по подготовката и издаването на лицензията, съответно по регистрацията, въз основа на следните критерии:

1. брой на регистрираните жители, които могат да бъдат обслужени от лицензираната, съответно регистрираната дейност;

2. териториален обхват на дейността;

3. вид на лицензираната или регистрираната дейност.

(5) Размерът на годишната такса се определя съобразно административните разходи на Съвета за електронни медии за:

1. надзора по спазването на условията за радио- и телевизионна дейност - за годишната лицензионна такса;

2. надзора по спазването на заявените от регистрираните оператори програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема - за годишната регистрационна такса.

(7) Таксите по ал. 3 се определят в съответствие със следните принципи:

1. равнопоставеност на радио- и телевизионните оператори;

2. пропорционалност по отношение на административните разходи;

3. насърчаване на конкуренцията и на предоставянето на нови услуги;

4. задоволяване потребностите на обществото от качествени радио- и телевизионни услуги.

(9) Приходите от таксите по ал. 3 се администрират от Съвета за електронни медии.

Чл. 102. (1) (Предишен текст на чл. 102 - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Средствата във фонд "Радио и телевизия" се набират от:

1. събраните месечни такси за приемане на радио- и телевизионни програми;

2. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) първоначалните и годишни такси за издаване на лицензии и такси за регистриране за радио- и телевизионна дейност, събрани от Съвета за електронни медии;

3. (отм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

4. лихви върху средствата, набрани във фонда;

5. дарения и завещания;

6. други източници, определени в закон.

(2) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Регистрираните и лицензираните радио- и телевизионни оператори заплащат първоначални и годишни регистрационни, съответно лицензионни такси, определени в тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност, приета от Министерския съвет по предложение на Съвета за електронни медии.

Чл. 102. Средствата във фонд "Радио и телевизия" се набират от:

1. събраните месечни такси за приемане на радио- и телевизионни програми;

2. 80 на сто от първоначалните лицензионни такси, събрани от Държавната комисия по далекосъобщения от оператори с индивидуална лицензия, издадена за радио- и телевизионна дейност по смисъла на Закона за далекосъобщенията;

3. 50 на сто от събраните годишни такси за контролиране изпълнението на лицензии, издадени за радио- и телевизионна дейност;

4. лихви върху средствата, набрани във фонда;

5. дарения и завещания;

6. други източници, определени в закон.

Чл. 103. (1) Средствата от фонд "Радио и телевизия" се разходват за:

1. финансиране на БНР и БНТ;

2. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) финансиране на Съвета за електронни медии;

3. финансиране на проекти с национално значение, свързани с внедряване и използване на нови технологии в радио- и телевизионната дейност;

4. финансиране на значими културни и образователни проекти;

5. финансиране на проекти и дейности, предназначени да разширят разпространението на радио- и телевизионните програми по население и/или територия;

6. управлението на фонда;

7. "Националната електрическа компания" - ЕАД, във връзка със събирането на таксите по чл. 93.

(2) Финансирането на БНР и БНТ е:

1. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) за подготвяне, създаване и разпространение на национални и регионални програми по норматив за час програма, определен от Съвета за електронни медии по предложение на БНР и БНТ;

2. целево финансиране за дълготрайни материални активи.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии открива извънбюджетна сметка в Българската народна банка за съхраняване на средствата на фонд "Радио и телевизия".

Чл. 103. (1) Средствата от фонд "Радио и телевизия" се разходват за:

1. финансиране на БНР и БНТ;

2. финансиране на Националния съвет за радио и телевизия;

4. финансиране на значими културни и образователни проекти;

6. управлението на фонда;

7. "Националната електрическа компания" - ЕАД, във връзка със събирането на таксите по чл. 93.

(2) Финансирането на БНР и БНТ е:

1. за подготвяне, създаване и разпространение на национални и регионални програми по норматив за час програма, определен от Националния съвет за радио и телевизия по предложение на БНР и БНТ;

2. целево финансиране за дълготрайни материални активи.

(3) Националният съвет за радио и телевизия открива извънбюджетна сметка в Българската народна банка за съхраняване на средствата на фонд "Радио и телевизия".

Чл. 104. Превишението на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък и се използва през следващата година по предназначение.

Глава шеста.

ЛИЦЕНЗИРАНЕ И РЕГИСТРИРАНЕ НА РАДИО- И ТЕЛЕВИЗИОННИ ОПЕРАТОРИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 96 ОТ 2001 Г.)

Раздел I.

Общи положения

Чл. 105. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Радио- и телевизионна дейност за създаване на програми, предназначени за разпространение чрез електронни съобщителни мрежи, когато се ползва индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, се осъществява въз основа на индивидуални лицензии, издадени от Съвета за електронни медии при условията и по реда на този закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) За осъществяване на радио- и телевизионна дейност могат да кандидатстват:

1. физически лица - еднолични търговци, и юридически лица, регистрирани по българското законодателство;

2. юридически лица, регистрирани по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Българското национално радио и Българската национална телевизия осъществяват радио- и телевизионна дейност като национални обществени оператори въз основа на лицензии, издадени без конкурс, или въз основа на регистрации.

(4) Не могат да кандидатстват за издаване на лицензии:

1. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) юридически лица, на които е отказано или е отнето разрешението за извършване на застрахователна дейност;

2. юридически лица, в които юридическите лица по т. 1 или съдружниците или акционерите в тях притежават дялово участие;

3. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) физически лица-еднолични търговци и юридически лица, които не могат да докажат собствеността на имуществото си или на капитала, по чл. 6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари;

4. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) юридически лица, в които физически лица-едноличните търговци и юридическите лица по т. 3 или съдружниците или акционерите в тях притежават дялово участие;

5. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) физически лица-еднолични търговци и юридически лица, които през последните пет години, предхождащи кандидатстването за лицензия, са обявени в несъстоятелност или са в производство за обявяване в несъстоятелност или в ликвидация;

6. юридически лица, в които като съдружници или акционери участват лица, включени в списъка по чл. 3, ал. 1 от Закона за информация относно необслужвани кредити;

7. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г., отм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

8. (отм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.)

9. (отм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.)

10. (нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) еднолични търговци и юридически лица, които през последната година, предхождаща кандидатстването за лицензия, са получили отказ за същия вид лицензирана дейност или издадена по този закон лицензия им е била отнета.

(5) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии възлага проверката по ал. 4 на съответните компетентни органи.

(6) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Кандидатите за лицензия трябва да предоставят на Съвета за електронни медии следните документи съгласно изискванията на този член:

1. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) удостоверение за актуално състояние, а чуждестранните лица - съответния документ, издадени не по-рано от един месец преди датата на подаване на заявлението по чл. 111;

2. документи, доказващи произхода на капитала за последните три години назад, включително заверен счетоводен отчет, считано от датата на подаване на документите;

3. списък на медийните предприятия, в които са акционери или съдружници.

(7) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2009 г., в сила от 19.05.2009 г., отм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

1. физически лица - еднолични търговци, и юридически лица, регистрирани по българското законодателство;

(4) Не могат да кандидатстват за издаване на лицензии:

7. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) юридически лица, в които има съдружници или акционери, които са съдружници или акционери и в юридически лица с регистриран предмет "рекламна дейност" или осъществяват рекламна дейност както и физически лица - еднолични търговци, с регистриран предмет "рекламна дейност" или осъществяват рекламна дейност;

8. (отм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.)

9. (отм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.)

3. списък на медийните предприятия, в които са акционери или съдружници.

(7) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2009 г., в сила от 19.05.2009 г.) Ограничението по ал. 4, т. 7 не се прилага, в случай че юридическото лице или негови акционери са публични дружества по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.

1. физически лица - еднолични търговци, и юридически лица, регистрирани по българското законодателство;

(4) Не могат да кандидатстват за издаване на лицензии:

8. (отм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.)

9. (отм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.)

3. списък на медийните предприятия, в които са акционери или съдружници.

Чл. 105. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Радио- и телевизионна дейност чрез използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване се осъществява въз основа на лицензия, издадена от Съвета за електронни медии при условията и по реда на този закон и в съответствие със стратегията по чл. 8, ал. 3.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) За лицензия могат да кандидатстват:

1. физически лица - еднолични търговци, и юридически лица, регистрирани по българското законодателство;

2. чуждестранни физически и юридически лица, регистрирани като търговци по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Българското национално радио и Българската национална телевизия осъществяват радио- и телевизионна дейност като национални обществени оператори въз основа на лицензии и регистрации, издадени по реда на този закон. Българското национално радио и Българската национална телевизия се лицензират и регистрират за далекосъобщителна и програмна дейност по реда на Закона за далекосъобщенията и този закон без търг или конкурс.

(4) Не могат да кандидатстват за издаване на лицензии:

1. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) юридически лица, на които е отказано или е отнето разрешението за извършване на застрахователна дейност по § 8а, ал. 1, т. 2 от Закона за застраховането;

7. юридически лица, в които има съдружници или акционери, които са съдружници или акционери и в юридически лица с регистриран предмет "рекламна дейност" или осъществяват рекламна дейност;

8. юридически лица, в които има съдружници или акционери, които са съдружници или акционери и в юридически лица с регистриран предмет "охранителна дейност" или осъществяват охранителна дейност;

9. далекосъобщителни оператори, които имат монополно положение на пазара;

3. списък на медийните предприятия, в които са акционери или съдружници.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) За лицензия могат да кандидатстват само физически лица - еднолични търговци, и юридически лица регистрирани по българското законодателство.

(4) Не могат да кандидатстват за издаване на лицензии:

9. далекосъобщителни оператори, които имат монополно положение на пазара;

(6) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Кандидатите за лицензия трябва да предоставят на Съвета за електронни медии следните документи съгласно изискванията на чл. 105:

1. документ за актуално състояние на дружеството си;

3. списък на медийните предприятия, в които са акционери или съдружници.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Българското национално радио и Българската национална телевизия осъществяват радио- и телевизионна дейност като национални обществени оператори въз основа на лицензии, издадени по реда на този закон. Българското национално радио и Българската национална телевизия се лицензират за далекосъобщителна дейност по реда на Закона за далекосъобщенията без търг или конкурс.

(4) Не могат да кандидатстват за издаване на лицензии:

9. далекосъобщителни оператори, които имат монополно положение на пазара;

1. документ за актуално състояние на дружеството си;

3. списък на медийните предприятия, в които са акционери или съдружници.

Чл. 105. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Радио- и телевизионна дейност чрез използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване се осъществява въз основа на лицензия, издадена от Съвета за електронни медии при условията и по реда на този закон.

(4) Не могат да кандидатстват за издаване на лицензии:

9. далекосъобщителни оператори, които имат монополно положение на пазара;

1. документ за актуално състояние на дружеството си;

3. списък на медийните предприятия, в които са акционери или съдружници.

Чл. 106. (1) Лицензията е лична.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Прехвърляне на лицензия се допуска от Съвета за електронни медии при спазване на изискванията към лицата за първоначално лицензиране.

(3) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) При прехвърляне на лицензия за радио- и телевизионна дейност, издадена по реда на чл. 116, 116а, 116б, 116в и 116г, Съветът за електронни медии в 14-дневен срок уведомява Комисията за регулиране на съобщенията.

(4) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) В 10-дневен срок от уведомлението по ал. 3 Комисията за регулиране на съобщенията прехвърля разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване на лицето, на което е прехвърлена съответната лицензия за радио- и телевизионна дейност, при спазване на условията и реда по чл. 121, ал. 2 и чл. 122 от Закона за електронните съобщения.

Чл. 106. (1) Лицензията е лична.

(3) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г.) При прехвърляне на лицензия за радио- и телевизионна дейност, издадена по реда на чл. 116, 116а, 116б, 116в и 116г, се уведомява Комисията за регулиране на съобщенията, която в 10-дневен срок прехвърля индивидуалната лицензия за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване на лицето, на което е прехвърлена съответната лицензия за радио- и телевизионна дейност.

Чл. 106. (1) Лицензията е лична.

(3) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) При прехвърляне на лицензия за радио- и телевизионна дейност, издадена по реда на чл. 116, 116а, 116б, 116в и 116г, се уведомява Държавната комисия по далекосъобщения, която в 10-дневен срок прехвърля индивидуалната лицензия за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване на лицето, на което е прехвърлена съответната лицензия за радио- и телевизонна дейност.

Чл. 107. (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

Чл. 108. При представяне на документите за получаване на лицензии по чл. 111 кандидатите декларират, че не притежават дялове, акции или друг вид права за участие в радио- и телевизионни оператори над допустимия размер според антимонополното законодателство на Република България.

Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) Лицензиите се издават за срок до 15 г. Срокът може да бъде продължен с решение на Съвета за електронни медии по искане на лицензирания, като общата му продължителност не може да бъде над 25 г.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Срокът на разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване трябва да отговаря на срока на лицензията по този закон.

(2) Срокът на лицензията по Закона за далекосъобщенията трябва да отговаря на срока на лицензията по този закон.

Чл. 110. (1) Лицензията за радио- и телевизионна дейност съдържа:

1. наименованието (фирмата) и седалището на радиооператора или телевизионния оператор;

2. вида (обществен или търговски);

3. датата на издаване на лицензията;

4. началната дата на разпространение на програмата;

5. обхвата на разпространение (национален, регионален, местен);

6. срока на лицензията;

7. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) техническите и други изисквания към програмите включително изисквания за предоставяне на програмите за разпространение в некодиран вид.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) В лицензията се включват задължения за спазване изискванията на чл. 6, ал. 2 и 3 и принципите за осъществяване на радио- и телевизионна дейност по чл. 9, ал. 1 и чл. 10, включително период и график за постигане на предвидените в чл. 19а, ал. 1 и 2 съотношения.

Чл. 110. (1) Лицензията за радио- и телевизионна дейност съдържа:

1. наименованието (фирмата) и седалището на радиооператора или телевизионния оператор;

2. вида (обществен или търговски);

3. датата на издаване на лицензията;

4. началната дата на разпространение на програмата;

5. обхвата на разпространение (национален, регионален, местен);

6. срока на лицензията;

(2) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) В лицензията се включват задължения за спазване на изискванията по чл. 6, ал. 3 и чл. 7 и принципите за осъществяване на радио- и телевизионна дейност по чл. 10 и 19, ал. 1, включително период и график за постигане на предвидените в чл. 10, ал. 2 и 3 съотношения.

Чл. 110. (1) Лицензията за радио- и телевизионна дейност съдържа:

1. наименованието (фирмата) и седалището на радиооператора или телевизионния оператор;

2. вида (обществен или търговски);

3. датата на издаване на лицензията;

4. началната дата на разпространение на програмата;

5. обхвата на разпространение (национален, регионален, местен);

6. срока на лицензията;

7. техническите и други изисквания към програмите.

Чл. 110. (1) Лицензията за радио- и телевизионна дейност съдържа:

1. наименованието (фирмата) и седалището на радиооператора или телевизионния оператор;

2. вида (обществен или търговски);

3. датата на издаване на лицензията;

4. началната дата на разпространение на програмата;

5. обхвата на разпространение (национален, регионален, местен);

6. срока на лицензията;

7. техническите и други изисквания към програмите.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) В лицензията се включват задължения за спазване на изискванията по чл. 6, ал. 3 и чл. 7 и принципите за осъществяване на радио- и телевизионна дейност по чл. 10 и 19, включително период и график за постигане на предвидените в чл. 10, ал. 2 и 3 съотношения.

Раздел II.

Ред за издаване на лицензия

Чл. 111. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., предишен текст на чл. 111 - ДВ, бр. 10 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Кандидатите за лицензия за радио- и телевизионна дейност подават писмено заявление до Съвета за електронни медии, към което прилагат:

1. учредителен акт;

2. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) удостоверение за търговска регистрация или документи, удостоверяващи създаването на юридическото лице, издадени не по-рано от един месец преди датата на подаване на заявлението;

3. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

4. предложение за способ на разпространение на програмите;

5. декларация по чл. 108;

6. декларация, че не са налице обстоятелства по чл. 105, ал. 4;

7. доказателства за финансовите възможности за изпълнение на дейността;

8. програмен проект, програмна концепция, програмен профил, програмна схема, списък на допълнителни радио- и телевизионни услуги;

9. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) предварителни договори за отстъпени авторски права за защитени произведения в програмите и за отстъпени сродни права за предоставяне за разпространение на чужди програми.

(2) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Към документите по ал. 1 кандидатите за издаване на лицензия за радио- и телевизионна дейност прилагат задължително:

1. документи, доказващи произхода на капитала за последните три години, включително заверен финансов отчет, считано от датата на подаване на документите;

2. документи, удостоверяващи структурата на капитала и разпределението на собствеността в него;

3. списък на медийните предприятия, в които са акционери или съдружници.

(3) (Нова - ДВ, бр. 10 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Заявлението и документите по ал. 1 и 2 се подават на български език.

1. учредителен акт;

2. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) удостоверение за търговска регистрация или документи, удостоверяващи създаването на юридическото лице;

4. предложение за способ на разпространение на програмите;

5. декларация по чл. 108;

6. декларация, че не са налице обстоятелства по чл. 105, ал. 4;

7. доказателства за финансовите възможности за изпълнение на дейността;

9. доказателства за търговски и отстъпени авторски права за защитени произведения в програмите и за отстъпени сродни права за предоставяне за разпространение на чужди програми.

(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Заявлението и документите по ал. 1 се подават на български език.

Чл. 111. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Кандидатите за лицензия за радио- и телевизионна дейност подават писмено заявление до Съвета за електронни медии, към което прилагат:

1. учредителен акт;

2. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.07.2007 г.) удостоверение за търговска регистрация или документи, удостоверяващи създаването на юридическото лице;

4. предложение за способ на разпространение на програмите;

5. декларация по чл. 108;

6. декларация, че не са налице обстоятелства по чл. 105, ал. 4;

7. доказателства за финансовите възможности за изпълнение на дейността;

1. учредителен акт;

2. удостоверение за съдебна регистрация или документи, удостоверяващи създаването на юридическото лице;

4. предложение за способ на разпространение на програмите;

5. декларация по чл. 108;

6. декларация, че не са налице обстоятелства по чл. 105, ал. 4;

7. доказателства за финансовите възможности за изпълнение на дейността;

1. учредителен акт;

2. удостоверение за съдебна регистрация или документи, удостоверяващи създаването на юридическото лице;

3. удостоверение от данъчната служба за платени данъци към момента на подаването на заявлението;

4. предложение за способ на разпространение на програмите;

5. декларация по чл. 108;

6. декларация, че не са налице обстоятелства по чл. 105, ал. 4;

7. доказателства за финансовите възможности за изпълнение на дейността;

Чл. 112. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии извършва проверка за редовността на подадените документи по чл. 111.

(2) При констатиране на пропуски и недостатъци в документите по чл. 111 на кандидатите се дава 7-дневен срок за отстраняването им, като срокът тече от уведомяването. Ако пропуските и недостатъците не бъдат отстранени до изтичане на срока, документите на кандидата не се разглеждат.

Чл. 113. (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Членовете на Съвета за електронни медии и неговите служители, както и членовете на конкурсната комисия, са длъжни да опазват тайната на информацията, съдържаща се в документите на кандидатите.

Чл. 115. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.)

Чл. 115. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии създава и поддържа публичен регистър за издадените лицензии и направените регистрации.

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г., в сила от 12.02.2010 г.) За осъществяване на радио- и телевизионна дейност чрез използване на налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване се издава лицензия след провеждане на конкурс.

(2) Процедурата за провеждане на конкурс се открива по искане на заинтересовано лице или по инициатива на Съвета за електронни медии. В искането, отправено до Съвета за електронни медии, лицето може да посочи желаната точка на излъчване и териториален обхват.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Съветът за електронни медии в 14-дневен срок от постъпване на искането по ал. 2 писмено изисква от Комисията за регулиране на съобщенията информация относно техническите параметри, необходими за наземно аналогово радиоразпръскване на радио- и телевизионни програми за населено място, регион или за цялата територия на Република България, включително свободните радиочестоти, допустимите мощности на излъчване, възможните точки на излъчване, както и друга необходима техническа информация.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Комисията за регулиране на съобщенията представя на Съвета за електронни медии своето решение по запитването в срок до три месеца, а когато е необходимо международно координиране на радиочестотите и радиочестотните ленти, както и техническите характеристики на радиосъоръженията, които ще ги използват - в срок до 8 месеца, спазвайки изискванията за ефективното използване на радиочестотния спектър.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) При наличие на свободен радиочестотен спектър, съобразно запитването, Комисията за регулиране на съобщенията прилага към решението по ал. 4 проект на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър.

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) За осъществяване на радио- и телевизионна дейност чрез използване на налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване се издава лицензия след провеждане на конкурс в съответствие със стратегията по чл. 8, ал. 3.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Комисията за регулиране на съобщенията представя на Съвета за електронни медии своето решение по запитването в срок до три месеца, а когато е необходимо международно координиране на радиочестотите и радиочестотните ленти, както и техническите характеристики на радиосъоръженията, които ще ги използват - в срок до 8 месеца, спазвайки изискванията за ефективното използване на радиочестотния спектър в съответствие със стратегията по чл. 8, ал. 3.

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) За осъществяване на радио- и телевизионна дейност чрез използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване се издава лицензия след провеждане на конкурс в съответствие със стратегията по чл. 8, ал. 3.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г.) Съветът за електронни медии в 14-дневен срок от постъпване на искането по ал. 2 писмено изисква от Комисията за регулиране на съобщенията информация относно техническите параметри, необходими за наземно радиоразпръскване на радио- и телевизионни програми за населено място, регион или за цялата територия на Република България, включително свободните радиочестоти, допустимите мощности на излъчване, възможните точки на излъчване, както и друга необходима техническа информация.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) Комисията за регулиране на съобщенията представя на Съвета за електронни медии своето решение по запитването в срок до три месеца, а когато е необходимо международно координиране на радиочестотите и радиочестотните ленти - в срок до 6 месеца, спазвайки изискванията за ефективното използване на радиочестотния спектър в съответствие със стратегията по чл. 8, ал. 3.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г.) При положително решение по ал. 4 Комисията за регулиране на съобщенията прилага проект на лицензия за далекосъобщителна дейност и приложения, съдържащи съответните технически параметри за лицензиите, които могат да бъдат издадени от Комисията за регулиране на съобщенията съобразно наличния свободен радиочестотен спектър.

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) За осъществяване на радио- и телевизионна дейност чрез използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване се издава лицензия след провеждане на конкурс.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г.) Комисията за регулиране на съобщенията представя на Съвета за електронни медии своето решение по запитването в срок до три месеца, а когато е необходимо международно координиране на радиочестотите и радиочестотните ленти - в срок до 6 месеца, спазвайки изискванията за ефективното използване на радиочестотния спектър.

(3) Съветът за електронни медии в 14-дневен срок от постъпване на искането по ал. 2 писмено изисква от Държавната комисия по далекосъобщения информация относно техническите параметри, необходими за наземно радиоразпръскване на радио- и телевизионни програми за населено място, регион или за цялата територия на Република България, включително свободните радиочестоти, допустимите мощности на излъчване, възможните точки на излъчване, както и друга необходима техническа информация.

(4) Държавната комисия по далекосъобщения представя на Съвета за електронни медии своето решение по запитването в срок до три месеца, а когато е необходимо международно координиране на радиочестотите и радиочестотните ленти - в срок до 6 месеца, спазвайки изискванията за ефективното използване на радиочестотния спектър.

(5) При положително решение по ал. 4 Държавната комисия по далекосъобщения прилага проект на лицензия за далекосъобщителна дейност и приложения, съдържащи съответните технически параметри за лицензиите, които могат да бъдат издадени от Държавната комисия по далекосъобщения съобразно наличния свободен радиочестотен спектър.

Чл. 116а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) В 14-дневен срок от получаване на отговора Съветът за електронни медии взема решение за откриване на конкурс или конкурси съобразно наличния свободен радиочестотен спектър.

(2) Решението по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник" и съдържа датата, мястото и часа на провеждане на конкурса, срока и мястото на подаване на заявление за участие, мястото, срока и реда за закупуване на конкурсните книжа.

(3) Конкурсните книжа съдържат:

1. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) проект на разрешение по чл. 116, ал. 5 със съответен териториален обхват съобразно наличния свободен индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър;

2. искани темпове на развитие и/или на обслужване;

3. изисквания за опазване на околната среда;

4. изисквания за качество;

5. изисквания, свързани с творческите, финансови и технически възможности и опит;

6. критерии за оценка и тяхната относителна тежест при определяне на комплексната оценка, при спазване на изискването за приоритет на оценката на програмния проект.

(4) Конкурсът се провежда не по-рано от 30 дни от обнародване на решението по ал. 1. В случай, че се обявяват няколко конкурса, съобразно наличния свободен радиочестотен спектър, те се провеждат едновременно.

(5) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Когато в тримесечен срок от получаване на отговора по чл. 116, ал. 4 Съветът за електронни медии не вземе решение за откриване на конкурс или конкурси съобразно наличния свободен радиочестотен спектър, Комисията за регулиране на съобщенията може след консултация със Съвета за електронни медии в съответствие с държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър да предложи преразглеждане на целите, за които е предоставен ограниченият ресурс.

Чл. 116а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) В 14-дневен срок от получаване на отговора и в съответствие със стратегията по чл. 8, ал. 3 Съветът за електронни медии взема решение за откриване на конкурс или конкурси съобразно наличния свободен радиочестотен спектър.

(3) Конкурсните книжа съдържат:

2. искани темпове на развитие и/или на обслужване;

3. изисквания за опазване на околната среда;

4. изисквания за качество;

5. изисквания, свързани с творческите, финансови и технически възможности и опит;

(3) Конкурсните книжа съдържат:

1. проект на лицензия за далекосъобщителна дейност и приложението към нея, съдържащо техническите параметри, съобразно наличния свободен радиочестотен спектър;

2. искани темпове на развитие и/или на обслужване;

3. изисквания за опазване на околната среда;

4. изисквания за качество;

5. изисквания, свързани с творческите, финансови и технически възможности и опит;

Чл. 116а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) В 14-дневен срок от получаване на отговора и в съответствие с него Съветът за електронни медии взема решение за откриване на конкурс или конкурси съобразно наличния свободен радиочестотен спектър.

(3) Конкурсните книжа съдържат:

2. искани темпове на развитие и/или на обслужване;

3. изисквания за опазване на околната среда;

4. изисквания за качество;

5. изисквания, свързани с творческите, финансови и технически възможности и опит;

Чл. 116б. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Кандидатите за получаване на лицензията за радио- и телевизионна дейност подават заявление за участие в конкурса, към което прилагат следните конкурсни документи:

1. документите по чл. 111;

2. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) предварителен технически проект за използване на налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване, съобразен с конкурсните книжа;

3. проект на бизнесплан за осъществяване на дейността;

4. декларация за опазване на поверителността на информацията, която се съдържа в конкурсните книжа;

5. доказателствени документи за заплатени конкурсни книжа;

6. други документи, свързани с конкурсната процедура.

1. документите по чл. 111;

2. предварителен технически проект за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване, съобразен с конкурсните книжа;

3. проект на бизнесплан за осъществяване на дейността;

4. декларация за опазване на поверителността на информацията, която се съдържа в конкурсните книжа;

5. доказателствени документи за заплатени конкурсни книжа;

6. други документи, свързани с конкурсната процедура.

Чл. 116в. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г.) Съветът за електронни медии определя председател и състав на експертна комисия за провеждане на конкурса, в която задължително се включват членове на Съвета за електронни медии и на Комисията за регулиране на съобщенията. В комисията могат да участват и експерти от други заинтересовани ведомства и организации. Председателят на Съвета за електронни медии издава заповед за назначаване на експертната комисия. Членовете на комисията подписват декларация за поверителност на информацията, станала им известна при провеждането на конкурса.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Съветът за електронни медии въз основа на конкурсните документи, критериите по чл. 116а, ал. 3, т. 6, доклада на експертната комисия и комплексна оценка за най-пълно удовлетворяване на конкурсните изисквания класира кандидатите и взема решения за издаване на лицензия за радио- или телевизионна дейност и на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване от Комисията за регулиране на съобщенията на кандидата, класиран на първо място.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Лицензия за радио- и телевизионна дейност за територията на Република България не се издава на лице или свързани с него лица по смисъла на Търговския закон, които притежават лицензии от същия вид, за радио- и телевизионна дейност с регионален или местен обхват, освен ако те не се откажат от нея, с изключение на случаите по чл. 49 или при наземно цифрово радиоразпръскване.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) В тридневен срок от влизане на решението по ал. 2 в сила Съветът за електронни медии уведомява Комисията за регулиране на съобщенията. В 10-дневен срок Съветът за електронни медии издава лицензия за радио- и телевизионна дейност и Комисията за регулиране на съобщенията издава разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г.) Съветът за електронни медии на основание на конкурсните документи, критериите по чл. 116а, ал. 3, т. 6, доклада на експертната комисия и комплексна оценка за най-пълно удовлетворяване на конкурсните изисквания класира кандидатите и взема решения за издаване на лицензия за радио- или телевизионна дейност и на индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване от Комисията за регулиране на съобщенията на кандидата, класиран на първо място.

(3) Лицензия за радио- и телевизионна дейност за територията на Република България не се издава на лице или свързани с него лица по смисъла на Търговския закон, които притежават лицензии от същия вид, за радио- и телевизионна дейност с регионален или местен обхват, освен ако те не се откажат от нея, с изключение на случаите по чл. 49.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г.) В тридневен срок от влизане на решението по ал. 2 в сила Съветът за електронни медии уведомява Комисията за регулиране на съобщенията. В десетдневен срок Съветът за електронни медии издава лицензия за радио- и/или телевизионна дейност, а Комисията за регулиране на съобщенията издава индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване.

Чл. 116в. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) Съветът за електронни медии определя председател и състав на експертна комисия за провеждане на конкурса, в която задължително се включват членове на Съвета за електронни медии и на Държавната комисия по далекосъобщения. В комисията могат да участват и експерти от други заинтересовани ведомства и организации. Председателят на Съвета за електронни медии издава заповед за назначаване на експертната комисия. Членовете на комисията подписват декларация за поверителност на информацията, станала им известна при провеждането на конкурса.

(2) Съветът за електронни медии на основание на конкурсните документи, критериите по чл. 116а, ал. 3, т. 6, доклада на експертната комисия и комплексна оценка за най-пълно удовлетворяване на конкурсните изисквания класира кандидатите и взема решения за издаване на лицензия за радио- или телевизионна дейност и на индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване от Държавната комисия по далекосъобщения на кандидата, класиран на първо място.

(4) В тридневен срок от влизане на решението по ал. 2 в сила Съветът за електронни медии уведомява Държавната комисия по далекосъобщения. В десетдневен срок Съветът за електронни медии издава лицензия за радио- и/или телевизионна дейност, а Държавната комисия по далекосъобщения издава индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване.

Чл. 116г. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) В случай, че в 10-дневен срок от решението на Съвета за електронни медии одобреният кандидат се откаже от издаването на лицензията за радио- и телевизионна дейност и разрешението по чл. 116в, ал. 4, те се предлагат на участника, класиран на второ място.

(2) При отказ и на втория участник процедурата се закрива.

Чл. 116г. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) В случай, че в 10-дневен срок от решението на Съвета за електронни медии одобреният кандидат се откаже от издаването на лицензиите, те се предлагат на участника, класиран на второ място.

(2) При отказ и на втория участник процедурата се закрива.

Раздел II.

"а" Радио- и телевизионна дейност за създаване на програми, предназначени за разпространение чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г.)

Чл. 116д. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Радио- и телевизионна дейност за създаване на програми, предназначени за разпространение чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, се осъществява въз основа на лицензия, издадена от Съвета за електронни медии по реда на този закон.

(2) Лицензията по ал. 1 дава право програмите да се разпространяват от предприятие, на което е издадено разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване на териториалния обхват, посочен в разрешението.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Предприятието по ал. 2 има право да разпространява лицензирани радио- и/или телевизионни програми, които са с вид и профил:

1. определени от Съвета за електронни медии по реда на чл. 116ж;

2. съгласувани със Съвета за електронни медии по реда на чл. 116з.

Чл. 116д. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Радио- и телевизионна дейност за създаване на програми, предназначени за разпространение чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване, се осъществява въз основа на лицензия, издадена от Съвета за електронни медии по реда на този закон.

(3) Предприятието по ал. 2 има право да разпространява лицензирани телевизионни програми, които са с вид и профил:

1. определени от Съвета за електронни медии по реда на чл. 116ж;

2. съгласувани със Съвета за електронни медии по реда на чл. 116з.

Чл. 116е. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Процедурата за издаване на лицензия за радио- и телевизионна дейност за национални/регионални програми, които могат да бъдат разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, се открива по искане на заинтересовано лице или по инициатива на Съвета за електронни медии, или на Комисията за регулиране на съобщенията.

(2) Съветът за електронни медии с решение обявява процедура за издаване на лицензия по ал. 1 на страницата си в интернет и в "Държавен вестник". В решението се посочват срокът и мястото за подаване на заявление.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Кандидатите за издаване на лицензия прилагат към заявлението по ал. 2 и доказателства за възможностите за създаване на качествена собствена продукция, както и проект на бизнесплан за осъществяване на дейността, а тези, които не са вписани в регистъра по чл. 125к, прилагат и документите по чл. 111.

(4) В 7-дневен срок от изтичане на срока по ал. 2 председателят на Съвета за електронни медии определя експертна комисия, в която задължително се включват трима членове на Съвета за електронни медии и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията.

(5) Членовете на експертната комисия по ал. 4 разглеждат постъпилите искания за издаване на лицензия въз основа на следните критерии:

1. оригиналност и разнообразие на програмата;

2. възможности за създаване и предоставяне на собствена продукция;

3. степен на готовност и етапи за цялостно (24-часово) разпространение на програмата;

4. доказан опит като радио- или телевизионен оператор.

(6) Експертната комисия предлага на Съвета за електронни медии да издаде или откаже издаването на лицензия за всеки от кандидатите.

(7) При приемане на решението за издаване или отказ за издаване на лицензия Съветът за електронни медии се ръководи от следните принципи:

1. гарантиране на правото на информация на гражданите в Република България;

2. създаване на благоприятни условия за многообразие на медийната среда и за плурализъм;

3. съхранение на националната идентичност.

(8) Броят на лицензиите не е ограничен.

(9) Съветът за електронни медии се произнася в 30-дневен срок от определянето на експертната комисия по ал. 4 с решението по ал. 7, като в 10-дневен срок от приемането му Съветът за електронни медии издава лицензии за телевизионна дейност.

Чл. 116е. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Процедурата за издаване на лицензия за радио- и телевизионна дейност за национални/регионални програми, които могат да бъдат разпространявани чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване, се открива по искане на заинтересовано лице или по инициатива на Съвета за електронни медии, или на Комисията за регулиране на съобщенията.

(3) Кандидатите за издаване на лицензия прилагат към заявлението по ал. 2 и доказателства за възможностите за създаване на качествена собствена продукция, както и проект на бизнесплан за осъществяване на дейността, а тези, които не са вписани в регистъра по чл. 125б, прилагат и документите по чл. 111.

1. оригиналност и разнообразие на програмата;

2. възможности за създаване и предоставяне на собствена продукция;

3. степен на готовност и етапи за цялостно (24-часово) разпространение на програмата;

4. доказан опит като радио- или телевизионен оператор.

1. гарантиране на правото на информация на гражданите в Република България;

2. създаване на благоприятни условия за многообразие на медийната среда и за плурализъм;

3. съхранение на националната идентичност.

(8) Броят на лицензиите не е ограничен.

Чл. 116ж. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Съветът за електронни медии мотивирано с решение определя вид и профил на лицензираните български телевизионни програми или радиопрограми, които задължително се разпространяват чрез мрежите за наземно цифрово радиоразпръскване.

(2) Броят на програмите по ал. 1 не може да бъде по-голям от две програми за всяка електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване.

Чл. 116з. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) В едномесечен срок от издаването на разрешение по реда на Закона за електронните съобщения предприятието по чл. 116д, ал. 2 предлага на Съвета за електронни медии вида и профила на лицензираните радио- и/или телевизионни програми, които ще разпространява чрез електронните съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване.

(2) В едномесечен срок от внасянето на предложението по ал. 1 Съветът за електронни медии провежда консултации с предприятието, като взема предвид предложените вид и профил на програмите и се ръководи от принципите по чл. 116е, ал. 7.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) В 7-дневен срок от изтичането на срока по ал. 2 Съветът за електронни медии мотивирано с решение съгласува вида и профила на лицензираните радио- и/или телевизионни програми, които ще се разпространяват чрез мрежите за наземно цифрово радиоразпръскване.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Непроизнасянето в срока по ал. 3 се приема за съгласуване на предложените от предприятието вид и профил на програмите, които ще разпространява чрез мрежите за наземно цифрово радиоразпръскване.

Чл. 116з. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) В едномесечен срок от издаването на разрешение по реда на Закона за електронните съобщения предприятието по чл. 116д, ал. 2 предлага на Съвета за електронни медии вида и профила на лицензираните телевизионни програми, които ще разпространява чрез електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване.

(3) В 7-дневен срок от изтичането на срока по ал. 2 Съветът за електронни медии мотивирано с решение съгласува вида и профила на лицензираните телевизионни програми, които ще се разпространяват чрез мрежите за наземно цифрово радиоразпръскване.

(4) Непроизнасянето в срока по ал. 3 се приема за съгласуване на предложените от предприятието вид и профил на програмите, които ще разпространява чрез мрежата за наземно цифрово радиоразпръскване.

Чл. 116и. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Предприятие, на което е издадено разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, не може да бъде радио- и телевизионен оператор.

(2) Ограничението по ал. 1 се прилага и по отношение на свързани лица по смисъла на Търговския закон с предприятието по ал. 1.

Раздел III.

Надзор, изменение и прекратяване на лицензията

Чл. 117. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., предишен текст на чл. 117 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Надзорът за спазването на този закон и за изискванията по лицензията се осъществява от съответните длъжностни лица на Съвета за електронни медии.

(2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При изпълнение на служебните си задължения длъжностните лица по ал. 1 имат право:

1. на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон или на законодателството на държавите - членки на Европейския съюз, въвеждащи изискванията на Директива 89/552/ЕИО на Съвета за извършване на телевизионно радиоразпръскване, последно изменена от Директива 97/36/ЕО на Европейския парламент и Съвета, независимо от формата на документа;

2. да разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения по т. 1, които са му известни;

3. да извършват проверки на място.

(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Председателят на Съвета за електронни медии има право да:

1. разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението по ал. 2, т. 1;

2. изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението по ал. 2, т. 1 и, ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние;

3. разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение по ал. 2, т. 1 и, ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забрана на нарушението обществено достояние.

Чл. 117. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Надзорът за спазването на този закон и за изискванията по лицензията се осъществява от съответните длъжностни лица на Съвета за електронни медии.

Чл. 118. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) При констатиране на нарушения Съветът за електронни медии в срок един месец е длъжен да разгледа и обсъди представените документи и да вземе решение относно налагане на имуществена санкция по този закон и/или отнемане на лицензията.

Чл. 119. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) При констатиране на промяна на дейността на лицензиран радио- или телевизионен оператор от обществен в търговски Съветът за електронни медии взема решение за прекратяване на лицензията.

(2) Лицето по ал. 1 може да кандидатства за лицензия като търговски радио- и телевизионен оператор.

(3) Лицето по ал. 1 има право да поиска изменение на лицензията си тогава, когато се налага промяна на характера на дейността му в търговска.

Чл. 120. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) В случаите по чл. 119 Съветът за електронни медии взема решение за изменение или прекратяване на лицензията.

Чл. 121. (1) (Предишен текст на чл. 121 - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Лицензията се прекратява със:

1. изтичането на срока;

2. отнемането й;

3. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) прекратяването на юридическото лице или смърт на физическото лице-едноличен търговец;

4. (нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) предсрочно по искане на лицензианта.

(2) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) При прекратяване на лицензията за радио- и телевизионна дейност, издадена по реда на чл. 116, 116а, 116б, 116в и 116г, Съветът за електронни медии изисква от Комисията за регулиране на съобщенията прекратяване на разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване.

Чл. 121. (1) (Предишен текст на чл. 121 - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Лицензията се прекратява със:

1. изтичането на срока;

2. отнемането й;

4. (нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) предсрочно по искане на лицензианта.

(2) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г.) При прекратяване на лицензията за радио- и телевизионна дейност, издадена по реда на чл. 116, 116а, 116б, 116в и 116г, Съветът за електронни медии изисква от Комисията за регулиране на съобщенията прекратяване на далекосъобщителната лицензия.

Чл. 121. (1) (Предишен текст на чл. 121 - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Лицензията се прекратява със:

1. изтичането на срока;

2. отнемането й;

4. (нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) предсрочно по искане на лицензианта.

(2) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) При прекратяване на лицензията за радио- и телевизионна дейност, издадена по реда на чл. 116, 116а, 116б, 116в и 116г, Съветът за електронни медии изисква от Държавната комисия по далекосъобщения прекратяване на далекосъобщителната лицензия.

Чл. 122. Лицензията се отнема при:

1. груби нарушения на принципите на радио- и телевизионната дейност;

2. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) системни нарушения на разпоредбите по чл. 6, ал. 2 и 3, чл. 9, ал. 1, чл. 10, чл. 19а, ал. 1, 2 и 4 и чл. 19б;

3. установяване на неверни данни в декларациите по чл. 111.

Чл. 122. Лицензията се отнема при:

1. груби нарушения на принципите на радио- и телевизионната дейност;

2. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) системни нарушения на разпоредбите по чл. 6, ал. 3, чл. 7, 10, чл. 13, ал. 4 и чл. 19, ал. 1;

3. установяване на неверни данни в декларациите по чл. 111.

Чл. 122. Лицензията се отнема при:

1. груби нарушения на принципите на радио- и телевизионната дейност;

2. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) системни нарушения на разпоредбите по чл. 6, ал. 3, чл. 7, 10, чл. 13, ал. 4 и чл. 19;

3. установяване на неверни данни в декларациите по чл. 111.

Чл. 123. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) Отнемане на лицензия на радио- и телевизионен оператор се извършва от Съвета за електронни медии с мотивирано решение. Отнемането се извършва след отправяне на писмено предупреждение с определен срок за отстраняване на нарушението. Отнемането става във всички случаи след налагане на две имуществени санкции за едно и също нарушение.

(2) Съветът за електронни медии отнема лицензията, ако в срока по ал. 1 лицензираният не е отстранил нарушението.

(3) С решението за отнемане се определя срок, в който лицето не може да се кандидатира за нова лицензия и който не може да бъде по-малък от две години.

Чл. 123а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 05.02.2002 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) При отнемане на лицензия за радио- и телевизионна дейност, издадена по реда на чл. 116, 116а, 116б, 116в и 116г, Съветът за електронни медии уведомява Комисията за регулиране на съобщенията, която в 10-дневен срок прекратява издаденото разрешение за ползване на ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване.

Чл. 123а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г.) При отнемане на лицензия за радио- и телевизионна дейност, издадена по реда на чл. 116, 116а, 116б, 116в и 116г, Съветът за електронни медии уведомява Комисията за регулиране на съобщенията, която в 10-дневен срок отнема индивидуалната лицензия за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване.

Чл. 123а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) При отнемане на лицензия за радио- и телевизионна дейност, издадена по реда на чл. 116, 116а, 116б, 116в и 116г, Съветът за електронни медии уведомява Държавната комисия по далекосъобщения, която в 10-дневен срок отнема индивидуалната лицензия за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване.

Чл. 124. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) С отнемането на лицензията лицензиантът е длъжен да преустанови радио- и телевизионната си дейност.

Чл. 125. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) Не по-късно от шест месеца преди изтичането на срока на лицензията лицензиантът следва да заяви намерение за продължаване срока на лицензията.

(2) Съветът за електронни медии разглежда искането за продължаване срока на лицензията по ал. 1 и в срок до три месеца преди изтичането на срока на лицензията взема решение по искането и писмено уведомява лицензианта.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) В случаите на положително решение на Съвета за електронни медии по ал. 2, когато лицензията е издадена по реда на чл. 116, 116а, 116б, 116в и 116г, Съветът за електронни медии уведомява Комисията за регулиране на съобщенията, която в 10-дневен срок продължава срока на издаденото разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 5.02.2002 г.) В случаите на положително решение на Съвета за електронни медии по ал. 2, когато лицензията е издадена по реда на чл. 116, 116а, 116б, 116в и 116г, Съветът за електронни медии уведомява Комисията за регулиране на съобщенията, която в 10-дневен срок продължава срока на индивидуалната лицензия за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване.

(3) В случаите на положително решение на Съвета за електронни медии по ал. 2, когато лицензията е издадена по реда на чл. 116, 116а, 116б, 116в и 116г, Съветът за електронни медии уведомява Държавната комисия по далекосъобщения, която в 10-дневен срок продължава срока на индивидуалната лицензия за далекосъобщителна дейност за използване на налични и/или изграждане, поддържане и използване на нови далекосъобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване.

Раздел IV.

Регистрация на радио- и телевизионни оператори (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г., загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.)

Чл. 125а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Лица, които желаят да създават радио- или телевизионни програми, подлежат на регистрация при спазване на следните общи изисквания:

1. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) спазване принципите на чл. 10;

2. зачитане на човешкото достойнство;

3. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) осигуряване на определеното съотношение в рамките на годишното програмно време, предназначено за европейска продукция, както и за произведения, създадени от независими продуценти;

4. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) закрила на децата;

5. спазване на авторските и сродните права съгласно действащото законодателство;

6. предоставяне на информация на Съвета за електронни медии.

(2) Желаещите да се регистрират подават пред Съвета за електронни медии заявление, към което прилагат документите по чл. 111.

(3) Съветът за електронни медии се произнася по заявлението за регистрация с решение в 14-дневен срок от постъпване на заявлението. При регистрацията не могат да се поставят ограничения, свързани с обхвата на разпространение на програмата. При непълнота и нередовност на документите се прилага чл. 112, ал. 2.

(4) Съветът за електронни медии може да откаже регистрация, когато:

1. за лицето са налице обстоятелства по чл. 105, ал. 4, или

2. представените програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема противоречат на разпоредбите на закона, или

3. нередовностите по ал. 3 не бъдат отстранени в срок.

(5) Въз основа на решението по ал. 3 на заявителя се издава удостоверение за регистрация, което съдържа:

1. наименованието (фирмата) и седалището на радио- или телевизионния оператор;

2. наименованието на програмата и способа за разпространението й;

3. вида - обществен или търговски;

4. програмния профил;

5. началната дата за разпространение на програмата.

(6) Регистрираният оператор е длъжен да уведомява Съвета за електронни медии за условията, мястото и начина на разпространението, програмното време, както и за всяка промяна в тях в 14-дневен срок от настъпването й.

(7) Регистрациите са безсрочни.

1. спазване на принципите по чл. 10, ал. 1;

2. зачитане на човешкото достойнство;

3. осигуряване на определеното съотношение в рамките на годишното програмно време, предназначено за европейска продукция, както и за произведения, създадени от външни продуценти;

4. закрила на малолетните и непълнолетните;

5. спазване на авторските и сродните права съгласно действащото законодателство;

6. предоставяне на информация на Съвета за електронни медии.

(4) Съветът за електронни медии може да откаже регистрация, когато:

1. за лицето са налице обстоятелства по чл. 105, ал. 4, или

3. нередовностите по ал. 3 не бъдат отстранени в срок.

(5) Въз основа на решението по ал. 3 на заявителя се издава удостоверение за регистрация, което съдържа:

1. наименованието (фирмата) и седалището на радио- или телевизионния оператор;

2. наименованието на програмата и способа за разпространението й;

3. вида - обществен или търговски;

4. програмния профил;

5. началната дата за разпространение на програмата.

(7) Регистрациите са безсрочни.

Чл. 125б. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г., отм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

Чл. 125б. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Съветът за електронни медии поддържа регистър, в който се включват:

1. данните по чл. 125а, ал. 5;

2. данни за юридическите и физическите лица, упражняващи контрол върху управлението на оператора;

3. данни за органите на управление, включително персонален състав;

4. обстоятелства, свързани с търговски обезпечения, подлежащи на вписване.

(2) Регистърът по ал. 1 е публичен и се публикува на интернет страницата на Съвета за електронни медии.

(3) При промяна на вписаните в регистъра обстоятелства по ал. 1 регистрираният оператор е длъжен да заяви промяната в Съвета за електронни медии в 30-дневен срок от настъпването й.

Чл. 125в. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Предприятие, което разпространява български и чуждестранни програми, се задължава да предоставя на Съвета за електронни медии на всеки 6 месеца актуализиран списък на разпространяваните програми и документите, свързани със:

1. придобиване на правата за разпространение на програмите;

2. придобиване на правата за разпространение на произведенията, звукозаписите и записите на аудио-визуални произведения, включени в разпространяваните програми.

Чл. 125в. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Предприятие, което разпространява български и чуждестранни програми, се задължава да предоставя на Съвета за електронни медии на всеки 6 месеца актуализиран списък на излъчваните програми и документите, свързани с придобиване на правата за разпространение.

Чл. 125г. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г., отм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

Чл. 125г. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Публичният регистър по чл. 125б се води от Съвета за електронни медии, като в него се обособяват три самостоятелни раздела:

1. Първи раздел, който включва български радио- и телевизионни програми, които могат да бъдат разпространявани на територията на Република България чрез кабел и сателит;

2. Втори раздел, който включва чуждестранните програми, които могат да бъдат разпространявани на територията на Република България чрез кабел и сателит:

а) създадени в държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

б) създадени от чуждестранни лица, различни от тези по буква "а";

3. Трети раздел, който включва лицензирани радио- и телевизионни програми, разпространявани чрез:

а) налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване;

б) електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване.

(2) Програми, които не са предназначени предимно или изключително за българска аудитория, но се разпространяват чрез електронни съобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване, които са на територията на Република България, подлежат на регистрация и се включват в Първи раздел на публичния регистър по ал. 1, т. 1.

Чл. 125д. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Съветът за електронни медии с решение заличава регистрацията, когато са:

1. установени нарушения на изискванията на чл. 125а, ал. 1;

2. възникнали обстоятелства по чл. 125а, ал. 4, т. 1.

(2) Съветът за електронни медии с решение може да заличи регистрацията, когато:

1. регистрираната програма не се разпространява за период, по-дълъг от 12 последователни месеца от вписването в регистъра или по което и да е време след регистрацията;

2. са възникнали обстоятелства по чл. 125а, ал. 4, т. 2;

3. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) операторът не изпълни задълженията си по чл. 125а, ал. 6 или чл. 125к, ал. 2.

(3) Регистрацията се заличава, ако след предупреждение от 30-дневен срок операторът не е отстранил посочените в ал. 2 обстоятелства.

Чл. 125д. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Съветът за електронни медии с решение заличава регистрацията, когато са:

1. установени нарушения на изискванията на чл. 125а, ал. 1;

2. възникнали обстоятелства по чл. 125а, ал. 4, т. 1.

(2) Съветът за електронни медии с решение може да заличи регистрацията, когато:

2. са възникнали обстоятелства по чл. 125а, ал. 4, т. 2;

3. операторът не изпълни задълженията си по чл. 125а, ал. 6 или чл. 125б, ал. 3.

Чл. 125е. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) Съветът за електронни медии посочва с решение причините и целите, за които изисква информацията по чл. 125а, ал. 1, т. 6 за всеки отделен случай.

(2) При предоставяне на информацията по ал. 1 радио- и телевизионните оператори писмено определят изрично коя част от предоставената информация представлява търговска тайна.

(3) Съветът за електронни медии приема правила за реда за достъп и работа с информацията по ал. 2.

(4) Членовете на Съвета за електронни медии и служителите на администрацията са длъжни да не разпространяват информацията по ал. 2.

(5) В случаите, когато информацията по ал. 1 се изисква във връзка с членството на Република България в Европейския съюз, Съветът за електронни медии изисква от получателите на информацията да спазват търговската тайна съобразно ал. 2.

Раздел IV.

Регистриране на радио- и телевизионни оператори (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

Чл. 125а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) Лица, които желаят да създават радио- или телевизионни програми за разпространение чрез технически способи, различни от наземното радиоразпръскване, подлежат на регистрация.

(2) Желаещите да се регистрират подават пред Съвета за електронни медии заявление с документите по чл. 111.

(3) Съветът за електронни медии се произнася по искането за регистрация с решение в 14-дневен срок от постъпване на документите. При непълнота и нередовност на документите се прилага чл. 112, ал. 2.

(4) Съветът за електронни медии може да откаже регистрация само ако представените програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема противоречат на разпоредбите на закона или ако нередовностите по ал. 3 не бъдат отстранени в срок. При регистрирането не могат да се поставят ограничения, свързани с обхвата на разпространение на програмата.

(5) Въз основа на решението на заявителя се издава удостоверение, което съдържа:

1. наименованието (фирмата) и седалището на радио- или телевизионния оператор;

2. наименованието на програмата;

3. вида (обществен или търговски);

4. програмния профил (формат);

5. началната дата на разпространение на програмата.

(6) Регистрираният оператор е длъжен да уведомява Съвета за електронни медии за условията на разпространяването, програмното време, мястото и начина, както и за всяка промяна в тях в 14-дневен срок.

(7) Регистрациите са безсрочни.

Чл. 125б. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Далекосъобщителен оператор, разпространяващ чуждестранни програми, се задължава да предоставя на Съвета за електронни медии на всеки 6 месеца актуализиран списък на излъчваните чуждестранни програми и документи, свързани с придобиване на тези права.

Раздел V.

Медийни услуги по заявка (Нов - ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

Чл. 125ж. (Нов - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Лицата, които имат намерение да осъществяват медийни услуги по заявка, уведомяват за това Съвета за електронни медии.

(2) Лицата по ал. 1 подават до Съвета за електронни медии уведомление по образец, което съдържа:

1. идентификационни данни на лицето, което осъществява медийни услуги по заявка - наименование (фирма), седалище и адрес на управление и съответния единен идентификационен код;

2. предоставяни медийни услуги по заявка;

3. кратко описание и основни параметри на осъществяваните медийни услуги по заявка;

4. териториален обхват;

5. телефон, факс, електронен адрес, адрес за кореспонденция и лице за контакти;

6. предполагаема дата за започване предоставянето на медийните услуги.

(3) Уведомлението по ал. 2 се подава на български език.

(4) В случай на непълнота на уведомлението в 7-дневен срок от получаването му Съветът за електронни медии писмено уведомява лицето да отстрани непълнотите.

(5) Съветът за електронни медии вписва лицето в регистъра по чл. 125к в 14-дневен срок от датата на получаване на уведомлението или от отстраняването на непълнотите.

Чл. 125з. (Нов - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) При прекратяване осъществяването на медийните услуги по заявка лицето уведомява Съвета за електронни медии.

Чл. 125и. (Нов - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Лицето, осъществяващо медийни услуги по заявка, може да поиска писмено от Съвета за електронни медии издаване на удостоверение за вписване в регистъра, за което заплаща еднократна административна такса.

(2) Съветът за електронни медии издава удостоверението по ал. 1 в 7-дневен срок от постъпване на искането.

Раздел VI.

Регистър (Нов - ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

Чл. 125к. (Нов - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Съветът за електронни медии поддържа публичен регистър.

(2) В регистъра по ал. 1 се обособяват 5 самостоятелни раздела:

1. първи раздел, който включва български радио- и телевизионни програми, които могат да бъдат разпространявани на територията на Република България чрез кабел и сателит;

2. втори раздел, който включва чуждестранните програми, които могат да бъдат разпространявани на територията на Република България чрез кабел и сателит:

а) създадени в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

б) създадени от чуждестранни лица, различни от лицата по буква "а";

3. трети раздел, който включва лицензирани радио- и телевизионни програми, разпространявани чрез:

а) налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване;

б) електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване;

4. четвърти раздел, който включва медийните услуги по заявка;

5. пети раздел, който включва предприятията, които разпространяват български и чуждестранни програми.

(3) Програми, които не са предназначени предимно или изключително за българска аудитория, но се разпространяват чрез електронни съобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване, които са на територията на Република България, подлежат на регистрация и се включват в първи раздел на публичния регистър по ал. 1, т. 1.

(4) В регистъра по ал. 2, т. 1, 2 и 3 се включват следните данни:

1. данните по чл. 125а, ал. 5;

2. данни за юридическите и физическите лица, упражняващи контрол върху управлението на оператора;

3. данни за органите на управление, включително персонален състав, на доставчиците на медийни услуги;

4. обстоятелства, свързани с търговски обезпечения, подлежащи на вписване.

(5) В регистъра по ал. 2, т. 4 се включват следните данни:

1. идентификационни данни - наименование (фирма), седалище и адрес на управление на юридическото лице или на физическо лице - едноличен търговец, което осъществява медийни услуги по заявка след подаване на уведомление;

2. предоставяните медийни услуги по заявка;

3. основни параметри на осъществяване на медийните услуги по заявка;

4. териториален обхват, където това е приложимо;

5. телефон, факс, електронен адрес, адрес за кореспонденция и лице за контакти;

6. дата на започване предоставянето на медийни услуги.

(6) В регистъра по ал. 2, т. 5 се включват:

1. данни за юридическите и физическите лица, упражняващи контрол върху управлението на предприятието;

2. данни за органите на управление на предприятието, включително персонален състав;

3. телефон, адрес, електронен адрес, адрес за кореспонденция и лице за контакти;

4. списък на разпространяваните програми, съответно в цифров и аналогов пакет, ако предприятието поддържа два отделни пакета;

5. срокът, до който предприятието има отстъпени права за разпространение на съответната програма;

6. териториален обхват, за който предприятието има отстъпени права за разпространение на съответната програма.

Чл. 125л. (Нов - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Регистърът по чл. 125к е публичен и се публикува на интернет страницата на Съвета за електронни медии.

(2) При промяна на вписаните в регистъра обстоятелства по ал. 1 регистрираният оператор е длъжен да заяви промяната в Съвета за електронни медии в 30-дневен срок от настъпването й.

(3) Лице, осъществяващо медийни услуги по заявка, уведомява Съвета за електронни медии за всяка промяна на данните от уведомлението по чл. 125ж, ал. 2 в 14-дневен срок от настъпването на промяната.

(4) Данните по чл. 125к, ал. 6, т. 1 и 2 се събират служебно от Съвета за електронни медии въз основа на наличната информация в търговския регистър и публичните регистри, водени от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения. Данните по чл. 125к, ал. 6, т. 3, 4, 5 и 6 се предоставят от предприятията заедно с информацията по чл. 125в.

(5) При промяна на предоставените по ал. 4 данни предприятията в 14-дневен срок от настъпване на промяната уведомяват Съвета за електронни медии.

Глава шеста.

ЛИЦЕНЗИРАНЕ НА РАДИО- И ТЕЛЕВИЗИОННИ ОПЕРАТОРИ

Раздел I.

Общи положения

Чл. 105. (1) Радио- и телевизионна дейност се осъществява въз основа на издадени лицензии от Държавната комисия по далекосъобщения.

(4) Не могат да кандидатстват за издаване на лицензии:

9. далекосъобщителни оператори, които имат монополно положение на пазара;

(5) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Националният съвет за радио и телевизия възлага проверката по ал. 4 на съответните компетентни органи.

(2) За лицензия могат да кандидатстват само физически лица - еднолични търговци, и юридически лица по смисъла на българското законодателство.

(3) Българското национално радио и Българската национална телевизия осъществяват радио- и телевизионна дейност като национални обществени оператори въз основа на лицензии, издадени от Държавната комисия по далекосъобщения.

(4) Не могат да кандидатстват за издаване на лицензии:

1. юридически лица, на които е отказано или отнето разрешението за извършване на застрахователна дейност по § 8а от Закона за застраховането;

3. юридически лица, които не могат да докажат собствеността на имуществото си или на капитала, по чл. 6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари;

4. юридически лица, в които юридическите лица по т. 3 или съдружниците или акционерите в тях притежават дялово участие;

5. юридически лица, които през последните пет години, предхождащи кандидатстването за лицензия, са обявени в несъстоятелност или са в производство за обявяване в несъстоятелност или в ликвидация;

9. далекосъобщителни оператори, които имат монополно положение на пазара.

Чл. 106. (1) Лицензията е лична.

(2) Прехвърляне на лицензия се допуска от Държавната комисия по далекосъобщения след решение на Националния съвет за радио и телевизия.

Чл. 107. (1) В случаите, когато едно лице кандидатства едновременно за лицензия като радио- или телевизионен оператор и за лицензия като далекосъобщителен оператор, по този закон се издава самостоятелна лицензия.

(2) Лицензираните радио- и телевизионни оператори са длъжни да осигурят разпространение на програмите си в съответствие с изискванията и сроковете, определени в лицензията.

(3) При забава на изпълнението на задълженията по ал. 2 Държавната комисия по далекосъобщения може да отнеме лицензията само на това основание.

Чл. 109. (1) Лицензиите се издават за срок до 10 години.

(2) В случаите по чл. 3, ал. 3 срокът на лицензиите по този закон се съобразява със срока на лицензиите по Закона за далекосъобщенията.

Чл. 110. (1) Лицензията за радио- и телевизионна дейност съдържа:

1. наименованието (фирмата) и седалището на радиооператора или телевизионния оператор;

2. вида (обществен или търговски);

3. датата на издаване на лицензията;

4. началната дата на разпространение на програмата;

5. обхвата на разпространение (национален, регионален, местен);

6. срока на лицензията;

7. техническите и други изисквания към програмите.

Чл. 110. (1) Лицензията за радио- и телевизионна дейност съдържа:

1. наименованието (фирмата) и седалището на радио оператора или телевизионния оператор;

2. вида (обществен или търговски);

3. датата на издаване на лицензията;

4. началната дата на разпространение на програмата;

5. обхвата на разпространение (национален, регионален, местен);

6. срока на лицензията;

7. техническите и други изисквания към програмите.

(2) В лицензията се включват задължения за спазване на изискванията по чл. 6, ал. 3 и чл. 7 и принципите за осъществяване на радио- и телевизионна дейност по чл. 10 и 19.

Раздел II.

Ред за издаване на лицензия

Чл. 111. Кандидатите за лицензия за радио- и телевизионна дейност подават писмено заявление до Държавната комисия по далекосъобщения, към което прилагат:

1. учредителен акт;

2. удостоверение за съдебна регистрация или документи, удостоверяващи създаването на юридическото лице;

3. удостоверение от данъчната служба за платени данъци към момента на подаването на заявлението;

4. предложение за способ на разпространение на програмите;

5. декларация по чл. 108;

6. декларация, че не са налице обстоятелства по чл. 105, ал. 4;

7. доказателства за финансовите възможности за изпълнение на дейността;

Чл. 112. (1) Упълномощено длъжностно лице на Държавната комисия по далекосъобщения извършва проверка за редовността на подадените документи по чл. 111.

Чл. 113. В 7-дневен срок от приемането на документите или от изтичането на срока по чл. 112, ал. 2 Държавната комисия по далекосъобщения ги изпраща на Националния съвет за радио и телевизия.

Чл. 114. (1) Достъп до представените документи имат само членовете на Държавната комисия по далекосъобщения и на Националния съвет за радио и телевизия.

(2) Членовете на Държавната комисия по далекосъобщения и на Националния съвет за радио и телевизия са длъжни да опазват тайната на информацията, съдържаща се в документите по чл. 111.

Чл. 115. (1) В едномесечен срок от постъпване на документите Националният съвет за радио и телевизия се произнася с мотивирано решение по направеното искане за издаване на лицензия за радио- и телевизионна дейност.

(2) В 7-дневен срок от произнасянето Националният съвет за радио и телевизия изпраща на Държавната комисия по далекосъобщения решението по ал. 1, към което се прилагат и документите на кандидата.

(3) Ако в решението се удовлетворява искането за издаване на лицензия за радио- и телевизионна дейност, Националният съвет за радио и телевизия прилага и проект на лицензията.

(4) В едномесечен срок Държавната комисия по далекосъобщения издава лицензията по реда на Закона за далекосъобщенията.

Чл. 116. В случаите, когато Националният съвет за радио и телевизия прецени, че за предоставяне на лицензии за радио- и телевизионна дейност е необходимо провеждане на конкурс, той се провежда при условия и по ред, определени с наредба, издадена от Министерския съвет.

Раздел III.

Надзор, изменение и прекратяване на лицензията

Чл. 117. Надзорът за спазването на този закон и за изискванията по лицензията се осъществява от съответните длъжностни лица на Националния съвет за радио и телевизия.

Чл. 118. При констатирани нарушения Националният съвет за радио и телевизия в срок от 1 месец е длъжен да обсъди представените документи и доказателства и да направи предложение до Държавната комисия по далекосъобщения относно налагане на имуществена санкция по този закон и/или да вземе решение относно изменение или прекратяване на лицензията.

Чл. 119. (1) При констатиране на промяна на дейността на лицензиран радио- или телевизионен оператор от обществен в търговски Националният съвет за радио и телевизия прави предложение за прекратяване на лицензията.

(2) Лицето по ал. 1 може да кандидатства за лицензия като търговски радио- и телевизионен оператор.

Чл. 120. В случаите по чл. 119 Националният съвет за радио и телевизия прави предложение до Държавната комисия по далекосъобщения за изменение или прекратяване на лицензията.

Чл. 121. Лицензията се прекратява със:

1. изтичането на срока;

2. отнемането й;

4. (нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) предсрочно по искане на лицензианта.

Чл. 121. Лицензията се прекратява със:

1. изтичането на срока;

2. отнемането й;

3. прекратяването на юридическото лице.

Чл. 122. Лицензията се отнема при:

1. груби нарушения на принципите на радио- и телевизионната дейност;

2. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) системни нарушения на разпоредбите по чл. 6, ал. 3, чл. 7, 10, чл. 13, ал. 4 и чл. 19;

3. установяване на неверни данни в декларациите по чл. 111.

Чл. 122. Лицензията се отнема при:

1. груби нарушения на принципите на радио- и телевизионната дейност;

2. системни нарушения на разпоредбите по чл. 6, ал. 3, чл. 7, 10 и 19;

3. установяване на неверни данни в декларациите по чл. 111.

Чл. 123. Отнемане на лицензия на радио- или телевизионен оператор се извършва от Държавната комисия по далекосъобщения въз основа на решение на Националния съвет за радио и телевизия и по реда на Закона за далекосъобщенията.

Чл. 124. С отнемането на лицензията юридическото лице е длъжно да преустанови радио- и телевизионната си дейност.

Чл. 125. (1) Най-късно 6 месеца преди изтичането на срока на лицензията лицензиантът следва да заяви намерение за издаване на нова лицензия за същата дейност при спазване на същите лицензионни изисквания.

(2) Националният съвет за радио и телевизия проверява наличието на условията за издаване на лицензия в случаите по ал. 1 и в срок до 3 месеца преди изтичането на срока на лицензията писмено уведомява Държавната комисия по далекосъобщения и лицензианта за решението си.

(3) Ако в решението се удовлетворява искането за издаване на нова лицензия за радио- и телевизионна дейност, Държавната комисия по далекосъобщения издава лицензията по реда на чл. 115.

Глава седма.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 126. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г.) За нарушение на разпоредбите на чл. 7, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1, 2 и 5, чл. 11 - 14, чл. 16 - 18, чл. 19а, ал. 1 и 2, чл. 19в, ал. 4 и 7, чл. 75, ал. 1, ал. 3 - 6 и ал. 8, чл. 78, чл. 79, чл. 80, ал. 1, чл. 81, 82, чл. 83, ал. 1 и 2, чл. 84, ал. 2 и 3, чл. 85, чл. 86 - 88, чл. 89, ал. 1, чл. 90 и 91 на доставчиците на медийни услуги се налага имуществена санкция от 3000 до 20 000 лв.

(2) За нарушение на разпоредбата на чл. 9, ал. 3 на доставчиците на медийни услуги се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 7000 лв.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 или 2 имуществената санкция е в двоен размер.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г.) За нарушение на разпоредбите на чл. 17, ал. 2 относно децата, чл. 17а, чл. 19, ал. 1, чл. 75, ал. 7 и 9 и чл. 77 на доставчиците на медийни услуги се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 30 000 лв.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г.) При неизпълнение на решението по чл. 32, ал. 1, т. 12а на доставчиците на медийни услуги се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 30 000 лв.

(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г.) При повторно нарушение по ал. 4 и 5 имуществената санкция е в двоен размер.

Чл. 126. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) За нарушение на разпоредбите на чл. 7, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1, 2 и 5, чл. 11 - 14, чл. 16 - 18, чл. 19, ал. 1, чл. 19а, ал. 1 и 2, чл. 19в, ал. 4 и 7, чл. 75, ал. 1 и ал. 3 - 9, чл. 77 - 79, чл. 80, ал. 1, чл. 81, 82, чл. 83, ал. 1 и 2, чл. 84, ал. 2 и 3, чл. 85, чл. 86 - 88, чл. 89, ал. 1, чл. 90 и 91 на доставчиците на медийни услуги се налага имуществена санкция от 3000 до 20 000 лв.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 или 2 имуществената санкция е в двоен размер.

Чл. 126. (1) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) За нарушение на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и 3, чл. 11 - 14, чл. 16 - 18, чл. 19, ал. 1, чл. 73, чл. 75 - 80, чл. 82 - 86, чл. 90 - 92 на радио- и телевизионните оператори се налага имуществена санкция от 2 хил. до 15 хил. лв.

(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в двоен размер.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) За нарушения по чл. 19, ал. 1 се прилагат административнонаказателните разпоредби на Закона за авторското право и сродните му права.

(4) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) За нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 на радио- и телевизионните оператори се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция се налага в двоен размер.

Чл. 126. (1) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) За нарушение на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и 3, чл. 11 - 14, чл. 16 - 18, чл. 73, чл. 75 - 80, чл. 82 - 86, чл. 90 - 92 и чл. 107, ал. 3 на радио- и телевизионните оператори се налага имуществена санкция от 2 хил. до 15 хил. лв.

(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в двоен размер.

(3) За нарушения по чл. 19 се прилагат административнонаказателните разпоредби на Закона за авторското право и сродните му права.

Чл. 126. (1) За нарушение на разпоредбите на чл. 11 - 14, чл. 16 - 18, чл. 73, чл. 75 - 80, чл. 82 - 86, чл. 90 - 92 и чл. 107, ал. 3 на радио- и телевизионните оператори се налага имуществена санкция от 2 хил. до 15 хил. лв.

(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 126а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) За нарушение на условията на издадената лицензия, което не представлява нарушение по чл. 126, се налага имуществена санкция от 1000 до 7000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в двоен размер.

(2) За нарушение на условията на регистрацията на регистрирания оператор се налага имуществена санкция в размер от 4000 до 15 000 лв.

(3) За нарушение на изискванията на чл. 125а, ал. 1, вследствие на което са възникнали обстоятелства по чл. 125а, ал. 4, т. 1 и/или 2, на регистрирания оператор се налага имуществена санкция в размер от 4000 до 15 000 лв.

(4) За нарушение на разпоредбите на чл. 125а, ал. 6 или на чл. 125л, ал. 2 на регистрирания оператор се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 7000 лв.

(5) За нарушение на разпоредбите на чл. 125в се налагат имуществени санкции, както следва:

1. за непредоставяне на информация в определения срок или при предоставяне на невярна или непълна информация - от 3000 до 7000 лв.;

2. за разпространение на програми без надлежно уредени авторски и сродни права - от 7000 до 30 000 лв.

(6) При повторно нарушение по ал. 5 имуществената санкция е в двоен размер.

(7) При системно нарушение на закона от регистрирания оператор регистрацията се заличава.

(8) При системно нарушение на закона от доставчика на медийни услуги по заявка вписването в публичния регистър по чл. 125к се заличава.

Чл. 126а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) (1) За нарушение на условията на издадената лицензия, което не представлява нарушение по чл. 126, се налага имуществена санкция от 500 лв. до 5000 лв.

(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в двоен размер.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) За нарушение на изискванията на чл. 125а, ал. 1, както и за нарушение на заявените от регистрирания оператор програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема, на регистрирания оператор се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв.

(4) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) За нарушение на изискванията на чл. 125а, ал. 1, вследствие на което са възникнали обстоятелства по чл. 125а, ал. 4, т. 1 и/или т. 2, на регистрирания оператор се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв.

(5) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) За нарушение на разпоредбите на чл. 125а, ал. 6 или на чл. 125б, ал. 3 на регистрирания оператор се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.

(6) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) За нарушение на разпоредбите на чл. 125в се налагат имуществени санкции, както следва:

1. за непредоставяне на информация в определения срок или при предоставяне на невярна или непълна информация - от 2000 до 5000 лв.;

2. за разпространение на програми без надлежно уредени права - от 5000 до 20 000 лв.

(7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) При системно нарушение на закона от регистрирания оператор регистрацията се заличава.

(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в двоен размер.

(3) За нарушение на заявените от регистрирания оператор програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема се налага имуществена санкция от 2000 лв. до 5000 лв.

(4) При системно нарушение на закона от регистрирания оператор регистрацията се заличава.

Чл. 126б. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) За неизпълнение на разпореждане по чл. 117, ал. 2, т. 2 и ал. 3 се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в двоен размер.

Чл. 126б. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) За неизпълнение на разпореждане по чл. 117, ал. 2, т. 2 и ал. 3 се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.

(2) При повторно нарушение се налага имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 126в. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) На лице, което без лицензия предоставя за разпространение радио- и телевизионни програми, които се разпространяват само въз основа на лицензия, издадена по реда на този закон, се налага имуществена санкция в размер от 7000 до 30 000 лв.

(2) На лице, което без регистрация предоставя за разпространение радио- и телевизионни програми, се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 15 000 лв.

(3) На лице, което без уведомление предоставя медийни услуги по заявка, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в двоен размер.

(4) При нарушение на задълженията за предоставяне на информация по реда на чл. 125л, ал. 2, 3, 4 и 5 се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в двоен размер.

Чл. 126в. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) (1) На лице, което без лицензия предоставя за разпространение радио- и телевизионни програми, които се разпространяват само въз основа на лицензия, издадена по реда на този закон, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.

(2) На лице, което без регистрация предоставя за разпространение радио- и телевизионни програми, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.

Чл. 126г. (Нов - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) На доставчик на медийни услуги, който не изпълни в срок решение на Етичната комисия към Фондация "Национален съвет за журналистическа етика" и/или Сдружение "Национален съвет за саморегулация", се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.

Чл. 127. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Нарушенията се констатират от длъжностните лица на Съвета за електронни медии.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Наказателните постановления се издават от председателя на Съвета за електронни медии.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(4) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) При данни за нарушения по чл. 19, ал. 1 длъжностните лица на Съвета за електронни медии сезират съответните длъжностни лица по Закона за авторското право и сродните му права в 7-дневен срок от констатирането.

(4) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) При данни за нарушения по чл. 19 длъжностните лица на Съвета за електронни медии сезират съответните длъжностни лица по Закона за авторското право и сродните му права в 7-дневен срок от констатирането.

Чл. 127. (1) Нарушенията се констатират от длъжностните лица на Националния съвет за радио и телевизия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Наказателните постановления се издават от председателя на Националния съвет за радио и телевизия.

(4) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) При данни за нарушения по чл. 19 длъжностните лица на Националния съвет за радио и телевизия сезират съответните длъжностни лица по Закона за авторското право и сродните му права в 7-дневен срок от констатирането.

Чл. 127. (1) Нарушенията се констатират от длъжностните лица на Националния съвет за радио и телевизия.

(2) Наказателните постановления се издават от упълномощено от Държавната комисия по далекосъобщения длъжностно лице.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:

1. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) "Разпространение на програми" е първоначалното предаване или излъчване, независимо от използваната технология, на радио- или телевизионна програма, предназначена за приемане от слушатели или зрители. То включва и обмена (препредаването) на програми между оператори, за да бъдат приети от аудиторията. То не включва електронни съобщителни услуги за индивидуално ползване.

2. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) "Създаване" е творчески акт, който включва авторски замисъл и неговата реализация с цел производство на предаване или програма.

3. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) "Програма" е система от всички елементи, които създава и разпространява операторът, и която е носител на определено съдържание, разпределено в часова схема.

4. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

5. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) "Системно" е нарушението по една глава на този закон три или повече пъти, извършено в едногодишен срок.

6. "Български аудио- и аудио-визуални произведения" са произведения, създадени или реализирани изключително или в съдружие от български граждани, създадени на основата на произведения от български граждани. За български се считат и произведения, създадени въз основа на двустранни договори между български и чужди продуценти, при условие че българските продуценти имат преобладаващо финансово участие в общите разходи на продукцията и тази продукция се ръководи от един или няколко български продуценти.

7. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) "Европейски произведения" са:

а) произведения с произход от държави - членки на Европейския съюз, създадени главно от автори и работници, пребиваващи в една или повече от тези държави, при условие че отговарят поне на едно от следните три условия:

аа) създадени са от един или повече продуценти, установени в една или повече от тези държави, или

бб) създаването на произведенията се наблюдава и фактически се контролира от един или повече продуценти, установени в една или повече от посочените държави;

б) произведения с произход от трети европейски държави, които са страни по Европейската конвенция за трансгранична телевизия на Съвета на Европа, съставена в Страсбург на 5 май 1989 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 117 от 1997 г.) (ДВ, бр. 32 от 1999 г.), създадени главно от автори и работници, пребиваващи в една или повече от тези държави, при условие че отговарят поне на едно от следните три условия:

аа) създадени са от един или повече продуценти, установени в една или повече от тези държави;

вв) копродуцентите от тези държави имат основен принос в поемането на разходите на цялата съвместна продукция и тя не се контролира от един или повече продуценти, установени извън тези държави, при условие че произведенията с произход от държави - членки на Европейския съюз, не са предмет на дискриминационни мерки в съответните трети държави;

в) произведения, които са копродуцирани в рамките на свързани с аудио-визуалния сектор споразумения, сключени между Европейския съюз и трети държави и отговарящи на условията, определени във всяко от тези споразумения, при условие че произведенията с произход от държави членки не са предмет на дискриминационни мерки в тези държави.

Произведения, които не са европейски произведения по смисъла на букви "а", "б" или "в", но са произведени в рамките на двустранни копродуцентски договори, сключени между държави - членки на Европейския съюз, и трети държави, се смятат за европейски произведения, при условие че копродуцентите от Европейския съюз поемат преобладаващата част от общите разходи на продукцията и че продукцията не се контролира от един или повече продуценти, установени извън територията на държавите - членки на Европейския съюз.

8. "Значимо събитие" е събитие със социален, политически, икономически, спортен или развлекателен характер, което засяга интересите на преобладаващата част от аудиторията.

9. "Изключително право" е правото за отразяване на събитие, придобито срещу заплащане само от един радио- или телевизионен оператор.

10. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) "Допълнителна информация" е информация, разпространявана в честотния канал за основна програмна информация на радио- или телевизионен оператор, съдържанието на която не е елемент от основната програма.

11. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) "Телетекст" е система за предаване на информационни и справочни съобщения и реклами чрез буквено-цифрови символи и графични изображения, чрез специален сигнал, включен в състава на програмния телевизионен сигнал.

12. (отм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

13. (отм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

14. (отм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

15. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.)

16. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) "Цифрови технологии" са технологии, прилагащи цифрови формати на електрическите сигнали за звука и картината, и чрез които се подобрява качеството на представяне на информационното съдържание при обработката, съхранението, разпространението и приемането му и чрез компресия на такива сигнали се създават условия за повишаване на информационния капацитет на честотните предавателни канали.

17. "Препредаване" е извършването на едновременно и непроменено приемане и предаване, независимо от използваните технически средства, изцяло и без никакви изменения на радио- и телевизионни програми или на големи части от тях, разпространявани за приемане от широката аудитория.

18. (отм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

19. "Прозорец" е времево ограничена в рамките на основната програма радио- и телевизионна програма, която има своя съдържателна специфика.

20. (отм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

21. "Личен живот" е животът на човек в семеен, здравен и сексуален аспект.

22. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) "Информационно отразяване" е създаването и разпространението в рамките на актуално-публицистичните предавания и новините с продължителност, необходима за да се предаде изчерпателно съдържанието на отразяваното събитие.

§ 1. По смисъла на този закон:

1. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) "Разпространение" е първоначалното предаване или излъчване, независимо от използваната технология, на радио- или телевизионна програма, предназначена за приемане от слушатели или зрители. То включва и обмена (препредаването) на програми между оператори, за да бъдат приети от аудиторията. То не включва електронни съобщителни услуги за индивидуално ползване.

2. "Създаване" е творчески акт, който включва авторски замисъл и неговата аудио-визуална реализация с цел производство на предаване или програма.

4. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) "Предаване" е самостоятелната част от програмата, отличаваща се от другите такива по своето авторство, съдържание и/или аудиовизуална реализация.

7. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) "Европейски произведения" са:

а) произведения, произхождащи от държава-членка на Европейския съюз, създадени преимуществено от автори и лица, чието местожителство е в такава държава или в държава, която не е членка на Европейския съюз, но е страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия, ако произведението отговаря на поне едно от следните изисквания:

- продуцентът му да е установен в някоя от горепосочените държави;

- създаването му да се наблюдава и фактически контролира от продуцент, установен в някоя от тези държави;

- делът на продуцентите от такава държава в общите производствени разходи да е преобладаващ и копродукцията да не се контролира от един или повече продуценти, установени извън тези държави;

б) произведения, произхождащи от Република България или от друга европейска държава, която не е членка на Европейския съюз, но е страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия, ако произведения, произхождащи от държави-членки на Европейския съюз, не са обект на дискриминационни мерки в тази държава, създадени преимуществено от автори и лица, чието местожителство е в такава държава или в държава-членка на Европейския съюз, при условие, че отговарят поне на едно от изискванията, изложени в буква "а";

в) произведения, произхождащи от европейска държава, която не е членка на Европейския съюз, нито е страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия, ако произведения, произхождащи от държави-членки на Европейския съюз, не са обект на дискриминационни мерки в тази държава, създадени изключително от или в копродукция с продуценти, установени в една или повече държави-членки на Европейския съюз, с които Европейският съюз има сключени споразумения в областта на аудиовизията, ако тези произведения са създадени преимуществено от автори и лица с местожителство в една или повече европейски държави;

г) произведения, които, без да влизат в приложното поле на буква "а", са създадени в рамките на двустранни договори за копродукция, сключени между държави-членки на Европейския съюз, и други държави, ако копродуценти от Европейския съюз покриват преобладаващата част от общите разходи на продукцията и тази продукция не се контролира от един или повече продуценти, установени извън територията на Европейския съюз;

д) произведения, които, без да влизат в приложното поле на букви "а" и "г", са създадени преимуществено от автори и лица с местожителство в една или повече държави-членки на Европейския съюз, но само до степен, съответстваща на дела на копродуцента от Европейския съюз в общите производствени разходи.

§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Разпространение" е първоначалното предаване или излъчване, независимо с какви далекосъобщителни средства, на радио- или телевизионна програма, предназначена за приемане от слушатели или зрители. То включва и обмена (препредаването) на програми между оператори, за да бъдат приети от аудиторията. То не включва съобщителни услуги за индивидуално ползване.

5. "Системно" е извършване на нарушение по една глава на този закон три или повече пъти.

7. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) "Европейски произведения" са:

- продуцентът му да е установен в някоя от горепосочените държави;

- създаването му да се наблюдава и фактически контролира от продуцент, установен в някоя от тези държави;

§ 1. По смисъла на този закон:

5. "Системно" е извършване на нарушение по една глава на този закон три или повече пъти.

7. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) "Европейски произведения" са:

- продуцентът му да е установен в някоя от горепосочените държави;

- създаването му да се наблюдава и фактически контролира от продуцент, установен в някоя от тези държави;

12. "Реклама" е всяко публично съобщение, включено в програмата на радио- или телевизионен оператор, във връзка с търговия, работа, занаят или професия, имащо за цел да насърчи продажбата, покупката или наемането на стока или услуга, включително на недвижима собственост, да съдейства за популяризирането на кауза или идея или да предизвика друг ефект, желан от рекламиращия. За това съобщение на рекламодателя е предоставено време в програмата срещу заплащане или друго подобно възнаграждение. Този вид публично съобщение не включва телевизионния пазар:

а) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г.) "скрита реклама" е представяне чрез аудио- или визуални средства на стоки, услуги или на името, марки и дейността на производител на стоки и услуги в предавания, които не са предназначени за рекламиране, и което представяне може да въведе в заблуждение аудиторията;

б) "средства за подсъзнателни внушения в рекламата" са индиректни специфични (включително и технически) методи за рекламиране, които не са обозначени като реклама и не се разпознават от аудиторията, като: използване на двадесет и пети кадър, излъчване на инфразвук и други подобни. Тези средства формират подсъзнателна психическа реакция и нагласа в аудиторията към рекламираните стоки, услуги и т.н.

13. "Радио- и телевизионен пазар" е всяко пряко предложение към аудиторията, излъчено с цел продажбата или доставянето на стоки и услуги, включително имоти, права и задължения, срещу заплащане.

14. (отм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

15. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 14 от 2009 г.)

18. (отм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

20. "Спонсорство" е всеки принос на физическо и юридическо лице, което не участва в радио- и/или телевизионна дейност или в производство на аудио- и аудио-визуални произведения, към директно или индиректно финансиране на радио- и телевизионни програми с цел популяризиране в обществото на неговото име, търговска марка, репутация, дейност или продукция.

21. "Личен живот" е животът на човек в семеен, здравен и сексуален аспект.

22. "Информационно отразяване" е създаването и разпространението в рамките на актуално-публицистичните предавания и новините с продължителност, необходима за да се предаде изчерпателно съдържанието на отразяваното събитие. В случай, когато друг радио- и телевизионен оператор притежава изключителните права върху събитието, правото на безплатно информационно отразяване включва: правото на директен достъп, на запис, който да бъде използван единствено за създаване на материал с продължителност не по-голяма от 90 секунди.

14. (отм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

15. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) "Интерактивност" е съвкупност от средства и методи за осъществяване на индивидуална обратна връзка на потребителите на радио- или телевизионни програми към съответния оператор на програма.

18. (отм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

21. "Личен живот" е животът на човек в семеен, здравен и сексуален аспект.

23. (нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) "Доставчици на медийни услуги под юрисдикцията на Република България" са:

а) доставчици, установени в Република България, когато:

аа) седалището на доставчика на медийни услуги е в Република България и редакционните решения за аудио-визуалните медийни услуги се вземат в Република България;

бб) седалището на доставчика на медийни услуги е в Република България, но редакционните решения за аудио-визуалните медийни услуги се вземат в друга държава - членка на Европейския съюз, когато значителна част от работната сила, заета в извършването на дейността по предоставяне на аудио-визуалните медийни услуги, оперира в Република България;

вв) значителна част от работната сила, заета с извършването на дейността по предоставяне на аудио-визуалните медийни услуги, оперира в различни държави - членки на Европейския съюз, но седалището му е в Република България;

гг) значителна част от работната сила, заета в извършването на дейността по предоставяне на аудио-визуалните медийни услуги, оперира извън която и да е от държавите членки, ако първоначално е започнал своята дейност в съответствие с правото на Република България, при условие че поддържа стабилна и ефективна връзка с икономиката на Република България;

дд) седалището на доставчика на медийни услуги е в Република България, но решения за аудио-визуалните медийни услуги се вземат в трета държава, или обратно, той се смята за установен в Република България, когато значителна част от работната сила, заета в извършването на дейността по предоставяне на аудио-визуални медийни услуги, оперира в Република България;

б) доставчици, за които разпоредбите на буква "а" не са приложими, когато:

аа) използват връзка към спътник (ъп линк) от територията на Република България, или

бб) независимо че не използват връзка към спътник от територията на Република България, използват спътникови възможности, които принадлежат на Република България.

Ако въпросът коя държава - членка на Европейския съюз, има юрисдикция не може да бъде решен в съответствие с букви "а" и "б", компетентна държава е тази, в която доставчикът на медийни услуги е установен по смисъла на чл. 49 - 54 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

24. (нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 10 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) "Независим продуцент" е продуцент, регистриран по Търговския закон или по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, организационно и икономически независим от който и да е радио- и телевизионен оператор в дейността си, за когото са спазени следните изисквания:

1. не е собственик на радио- или телевизионен оператор или на дял от имуществото му;

2. радио- или телевизионен оператор не е собственик на такова лице или на дял от имуществото му;

3. (отм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

25. (нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) "Самопромоция" е форма на рекламиране, при която доставчикът на медийни услуги рекламира своите собствени стоки, услуги или програми.

26. (нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) "Безплатна телевизия" е обществен или търговски телевизионен канал, достъпен до аудиторията без допълнително заплащане над редовната месечна такса или основния абонамент за кабелна мрежа.

27. (нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

28. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) "Програмен профил" е характеристика на програмата, според спецификата на нейното съдържание и насочеността й към аудиторията. По своя профил радио- и телевизионните оператори могат да бъдат:

а) с общ (политематичен) профил - радио- и телевизионна програма, в която задължително присъстват предавания с информационна, образователна, културна и развлекателна насоченост, предназначени за преобладаващата част от обществото;

б) със специализиран профил - радио- и телевизионна програма с тематична насоченост, предназначена за ограничена част от обществото.

29. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) "Програмен проект" е описание на програмни намерения (цел, предназначение и очаквани резултати), организационно-творчески, технологичен и финансов план за развитие на радио- и телевизионната програма в лицензионния период.

30. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) "Програмна концепция" е аргументиран план за провеждане на програмната политика на дадена електронна медия с оглед на нейната съдържателна осигуреност.

31. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) "Програмна схема" е съвкупността от всички предвидени за разпространение или разпространени предавания от програмата на дадена електронна медия, подредена в графичен вид по дни и часове за определен период от време.

32. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) "Дете" е лице по смисъла на чл. 2 от Закона за закрила на детето.

33. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.

34. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) "Българска програма" е програма, която се създава от лице, установено в Република България, предназначена за разпространение на български език, насочена изключително или преобладаващо към аудиторията в Република България.

35. (нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) "Контрол върху управлението на доставчика на медийни услуги" е налице, когато едно лице:

а) притежава, включително чрез свързано лице, повече от половината плюс един от броя на гласовете в общото събрание, или

б) може да определя пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния орган на доставчика на медийни услуги, или

в) може по друг начин да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с предоставяне на медийни услуги.

23. (нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Радио- и телевизионни оператори под юрисдикцията на Република България по смисъла на чл. 3, ал. 4 са:

а) оператори, установени в Република България, ако:

- седалището на оператора е в Република България и решенията по програмните схеми се взимат в Република България;

- седалището на оператора е в Република България и решенията по програмните схеми се взимат в държава-членка на Европейския съюз, или в държава-страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия, или трета страна, но значителна част от персонала, извършващ радио- или телевизионна дейност, е в Република България;

- седалището на оператора е в държава-членка на Европейския съюз, или в държава-страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия, или трета страна и решенията по програмните схеми се взимат в Република България, но значителна част от персонала, извършващ радио- или телевизионна дейност, е в Република България;

- седалището на оператора е в Република България и значителна част от персонала, извършващ радио- или телевизионна дейност, работи както в Република България, така и в държава-членка на Европейския съюз, или в държава-страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия, или трета страна;

- операторът за първи път е започнал да разпространява програмата си в Република България в съответствие със законодателството на Република България и значителна част от икономическата му дейност е в Република България, в случаите, когато значителна част от персонала, извършващ радио- или телевизионна дейност, не работи нито в Република България, нито в държава-членка на Европейския съюз, нито в държава-страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия;

б) оператори, за които разпоредбите по буква "а" не са приложими и не са под юрисдикцията на държава-членка на Европейския съюз, или на държава-страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия, ако:

- използват честота, дадена от Република България;

- независимо че не използват честота, дадена от Република България, използват спътникови възможности, които принадлежат на Република България;

- независимо че не използват нито честота, дадена от Република България, нито спътникови възможности, които принадлежат на Република България, използват връзка към спътник от територията на Република България.

24. (нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) "Външен продуцент" е продуцент, регистриран по Търговския закон, организационно и икономически независим от който и да е радио- и телевизионен оператор в дейността си, за когото са спазени следните изисквания:

1. не е собственик на радио- или телевизионен оператор или на дял от имуществото му;

2. радио- или телевизионен оператор не е собственик на такова лице или на дял от имуществото му;

3. не предоставя на един и същи оператор, включително и чрез конкурс, едновременно повече от две външни продукции.

25. (нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) "Самопромоция" е форма на рекламиране, при която операторът рекламира своите собствени стоки, услуги или програми.

27. (нова - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) "Грубо нарушение" по смисъла на чл. 9, ал. 4 е накърняването на добрите нрави, призивите за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността, съгласно чл. 40, ал. 2 от Конституцията.

32. (нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) "Програма" е съвкупността от всички предавания, разпространявани на определени честоти и обявявани под едно общо наименование, означено с аудиовизуални средства.

§ 1. По смисъла на този закон:

4. "Предаване" е самостоятелна част от програма, отличаваща се от другите по съдържание, характер и авторство.

5. "Системно" е извършване на нарушение по една глава на този закон три или повече пъти.

7. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) "Европейски произведения" са:

- продуцентът му да е установен в някоя от горепосочените държави;

- създаването му да се наблюдава и фактически контролира от продуцент, установен в някоя от тези държави;

10. "Допълнителна информация" е специализирана информация, която се разпространява на същата честота и чрез същия технически способ с програмата на даден радио- и телевизионен оператор, но не е елемент от програмата.

11. "Телетекст" е буквено-цифрово съобщение, което има информационна, справочна и рекламна част и е предназначено за разпространение от телевизионен оператор, в явен вид или закодирано в синхронизиращия сигнал.

§ 1. По смисъла на този закон:

3. "Програма" е система от всички елементи, които създава и разпространява операторът чрез сигнал на определена честота, и която е носител на определено съдържание, разпределено в часова схема.

4. "Предаване" е самостоятелна част от програма, отличаваща се от другите по съдържание, характер и авторство.

5. "Системно" е извършване на нарушение по една глава на този закон три или повече пъти.

7. "Европейски аудио- и аудио-визуални произведения" са произведения, създадени изключително или в съдружие от продуценти, регистрирани в страни - членки на Европейския съюз, в страни, които са трета страна по отношение на Конвенцията за трансгранична телевизия на Съвета на Европа, или в страни, с които Европейският съюз е сключил споразумения за аудио-визуалния сектор. Произведенията са създадени от граждани на една или няколко европейски държави. За европейски ще се смятат и тези произведения, които са създадени в рамките на двустранни договори между европейски страни и трети държави, при условие че европейските съпродуценти имат преобладаващо финансово участие в общите разходи на продукцията и тази продукция се ръководи от един или няколко европейски продуценти.

§ 1. По смисъла на този закон:

4. "Предаване" е самостоятелна част от програма, отличаваща се от другите по съдържание, характер и авторство.

5. "Системно" е извършване на нарушение по една глава на този закон три или повече пъти.

а) "скрита реклама" е представяне чрез аудио- или визуални средства на стоки, услуги или на името, търговската марка и дейността на производител на стоки и услуги в предавания, които не са предназначени за рекламиране, и което представяне може да въведе в заблуждение аудиторията;

§ 1а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Този закон въвежда разпоредбите на:

1. Директива 89/552/ЕИО на Съвета от 3 октомври 1989 г. относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност;

2. Директива 97/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1997 г. за изменение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета относно координирането на някои разпоредби от законовите, подзаконовите и административните актове на държавите членки, отнасящи се до упражняването на дейности по телевизионно разпространение;

3. Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. за изменение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (ОВ, L 332/27 от 18 декември 2007 г.).

14. "Нови технологии" са всички технически средства, предназначени за усъвършенстване начините на създаване, разпространение и приемане на радио- и телевизионни програми.

15. "Интерактивност" е съвкупност от средства и методи, включително и технически, за осъществяване на обратна връзка на аудиторията с радио- и телевизионния оператор.

16. "Цифрови технологии" са технологии за създаване и разпространение на радио- и телевизионни програми, които разширяват възможностите за предаване, обработка и съхранение на допълнителна информация, включително и чрез компресиране на видеосигнала, както и възможностите за качествено приемане.

18. "Пълна програма" е радио- и телевизионна програма с многообразно съдържание, в която преобладават предавания с информационен, образователен, културен и развлекателен характер.

21. "Личен живот" е животът на човек в семеен, здравен и сексуален аспект.

а) оператори, установени в Република България, ако:

- използват честота, дадена от Република България;

1. не е собственик на радио- или телевизионен оператор или на дял от имуществото му;

2. радио- или телевизионен оператор не е собственик на такова лице или на дял от имуществото му;

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 114 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 115 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Съветът за електронни медии получава субсидия от държавния бюджет за издръжката си до 2011 г.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 114 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 115 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Българското национално радио и Българската национална телевизия получават субсидия от държавния бюджет до 31 декември 2011 г. по реда на чл. 70, ал. 3, т. 2 и 3.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г.) Българското национално радио, Българската национална телевизия и Съветът за електронни медии получават субсидия от държавния бюджет и финансиране от фонд "Радио и телевизия" в размер, определен по норматив за час програма, одобрен от Министерския съвет:

1. (отм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.)

2. (отм. - ДВ, бр. 114 от 2003 г.)

3. (отм. - ДВ, бр. 115 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

4. (отм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) От 1 януари 2012 г. субсидията от държавния бюджет на БНР, БНТ и Съвета за електронни медии се заменя изцяло с финансиране от фонд "Радио и телевизия". Размерът на финансирането се определя по реда на чл. 103, ал. 1, т. 1 и ал. 2.

§ 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 114 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 115 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Съветът за електронни медии получава субсидия от държавния бюджет за издръжката си до 2010 г.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 114 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 115 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Българското национално радио и Българската национална телевизия получават субсидия от държавния бюджет до 31 декември 2010 г. по реда на чл. 70, ал. 3, т. 2 и 3.

1. (отм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.)

2. (отм. - ДВ, бр. 114 от 2003 г.)

3. (отм. - ДВ, бр. 115 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

4. (отм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) От 1 януари 2011 г. субсидията от държавния бюджет на БНР, БНТ и Съвета за електронни медии се заменя изцяло с финансиране от фонд "Радио и телевизия". Размерът на финансирането се определя по реда на чл. 103, ал. 1, т. 1 и ал. 2.

§ 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 114 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 115 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Съветът за електронни медии получава субсидия от държавния бюджет за издръжката си до 2009 г.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 114 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 115 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Българското национално радио и Българската национална телевизия получават субсидия от държавния бюджет до 31 декември 2009 г. по реда на чл. 70, ал. 3, т. 2 и 3.

1. (отм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.)

2. (отм. - ДВ, бр. 114 от 2003 г.)

3. (отм. - ДВ, бр. 115 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

4. (отм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) От 1 януари 2010 г. субсидията от държавния бюджет на БНР, БНТ и Съвета за електронни медии се заменя изцяло с финансиране от фонд "Радио и телевизия". Размерът на финансирането се определя по реда на чл. 103, ал. 1, т. 1 и ал. 2.

§ 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 114 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 115 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Съветът за електронни медии получава субсидия от държавния бюджет за издръжката си до 2008 г.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 114 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 115 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Българското национално радио и Българската национална телевизия получават субсидия от държавния бюджет до 31 декември 2008 г. по реда на чл. 70, ал. 3, т. 2 и 3.

1. (отм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.)

2. (отм. - ДВ, бр. 114 от 2003 г.)

3. (отм. - ДВ, бр. 115 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

4. (отм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) От 1 януари 2009 г. субсидията от държавния бюджет на БНР, БНТ и Съвета за електронни медии се заменя изцяло с финансиране от фонд "Радио и телевизия". Размерът на финансирането се определя по реда на чл. 103, ал. 1, т. 1 и ал. 2.

§ 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 114 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 115 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Съветът за електронни медии получава субсидия от държавния бюджет за издръжката си до 2007 г.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 114 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 115 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Българското национално радио и Българската национална телевизия получават субсидия от държавния бюджет до 31 декември 2007 г. по реда на чл. 70, ал. 3, т. 2 и 3.

1. (отм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.)

2. (отм. - ДВ, бр. 114 от 2003 г.)

3. (отм. - ДВ, бр. 115 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

4. (отм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) От 1 януари 2008 г. субсидията от държавния бюджет на БНР, БНТ и Съвета за електронни медии се заменя изцяло с финансиране от фонд "Радио и телевизия". Размерът на финансирането се определя по реда на чл. 103, ал. 1, т. 1 и ал. 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 114 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 115 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г.) Българското национално радио и Българската национална телевизия получават субсидия от държавния бюджет до 31 декември 2006 г. по реда на чл. 70, ал. 3, т. 2 и 3.

1. (отм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.)

2. (отм. - ДВ, бр. 114 от 2003 г.)

3. (отм. - ДВ, бр. 115 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

4. (отм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) От 1 януари 2007 г. субсидията от държавния бюджет на БНР, БНТ и Съвета за електронни медии се заменя изцяло с финансиране от фонд "Радио и телевизия". Размерът на финансирането се определя по реда на чл. 103, ал. 1, т. 1 и ал. 2.

§ 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 114 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 115 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Съветът за електронни медии получава субсидия от държавния бюджет за издръжката си до 2005 г.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 114 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 115 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Българското национално радио и Българската национална телевизия получават субсидия от държавния бюджет до 31 декември 2005 г. по реда на чл. 70, ал. 3, т. 2 и 3.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Българското национално радио, Българската национална телевизия и Съветът за електронни медии получават субсидия от държавния бюджет и финансиране от фонд "Радио и телевизия" в размер, определен по норматив за час програма, одобрен от Министерския съвет, както следва:

1. (отм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.)

2. (отм. - ДВ, бр. 114 от 2003 г.)

3. (отм. - ДВ, бр. 115 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

4. за 2006 г. - 20 на сто субсидия от държавния бюджет и 80 на сто финансиране от фонд "Радио и телевизия".

§ 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 114 от 2003 г.) Съветът за електронни медии получава субсидия от държавния бюджет за издръжката си до 2004 г.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 114 от 2003 г.) Българското национално радио и Българската национална телевизия получават субсидия от държавния бюджет до 31 декември 2004 г. по реда на чл. 70, ал. 3, т. 2 и 3.

1. (отм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.)

2. (отм. - ДВ, бр. 114 от 2003 г.)

3. за 2005 г. - 30 на сто субсидия от държавния бюджет и 70 на сто финансиране от фонд "Радио и телевизия";

4. за 2006 г. - 20 на сто субсидия от държавния бюджет и 80 на сто финансиране от фонд "Радио и телевизия".

§ 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Съветът за електронни медии получава субсидия от държавния бюджет за издръжката си до 2003 г.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Българското национално радио и Българската национална телевизия получават субсидия от държавния бюджет до 31 декември 2003 г. по реда на чл. 70, ал. 3, т. 2 и 3.

1. (отм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.)

2. за 2004 г. - 40 на сто субсидия от държавния бюджет и 60 на сто финансиране от фонд "Радио и телевизия";

3. за 2005 г. - 30 на сто субсидия от държавния бюджет и 70 на сто финансиране от фонд "Радио и телевизия";

4. за 2006 г. - 20 на сто субсидия от държавния бюджет и 80 на сто финансиране от фонд "Радио и телевизия".

§ 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии получава субсидия от държавния бюджет за издръжката си до 2002 г.

(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия получават субсидия от държавния бюджет до 31 декември 2002 г. по реда на чл. 70, ал. 3, т. 2 и 3.

1. за 2003 г. - 50 на сто от субсидия от държавния бюджет и 50 на сто финансиране от фонд "Радио и телевизия";

2. за 2004 г. - 40 на сто субсидия от държавния бюджет и 60 на сто финансиране от фонд "Радио и телевизия";

3. за 2005 г. - 30 на сто субсидия от държавния бюджет и 70 на сто финансиране от фонд "Радио и телевизия";

4. за 2006 г. - 20 на сто субсидия от държавния бюджет и 80 на сто финансиране от фонд "Радио и телевизия".

§ 2. (1) Националният съвет за радио и телевизия получава субсидия от държавния бюджет за издръжката си до 2002 г.

(3) Българското национално радио, Българската национална телевизия и Националният съвет за радио и телевизия получават субсидия от държавния бюджет и финансиране от фонд "Радио и телевизия" в размер, определен по норматив за час програма, одобрен от Министерския съвет, както следва:

1. за 2003 г. - 50 на сто от субсидия от държавния бюджет и 50 на сто финансиране от фонд "Радио и телевизия";

2. за 2004 г. - 40 на сто субсидия от държавния бюджет и 60 на сто финансиране от фонд "Радио и телевизия";

3. за 2005 г. - 30 на сто субсидия от държавния бюджет и 70 на сто финансиране от фонд "Радио и телевизия";

4. за 2006 г. - 20 на сто субсидия от държавния бюджет и 80 на сто финансиране от фонд "Радио и телевизия".

(4) От 1 януари 2007 г. субсидията от държавния бюджет на БНР, БНТ и Националния съвет за радио и телевизия се заменя изцяло с финансиране от фонд "Радио и телевизия". Размерът на финансирането се определя по реда на чл. 103, ал. 1, т. 1 и ал. 2.

§ 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) До 1 януари 2003 г. правомощията на управителния съвет на фонд "Радио и телевизия" по контрола върху постъпленията се осъществяват от Съвета за електронни медии.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Не по-късно от 3 месеца преди изтичане на срока по ал. 1 Съветът за електронни медии определя членовете на управителния съвет на фонд "Радио и телевизия", назначава изпълнителен директор на фонда и приема правилниците по чл. 99, ал. 3.

§ 3. (1) До 1 януари 2003 г. правомощията на управителния съвет на фонд "Радио и телевизия" по контрола върху постъпленията се осъществяват от Националния съвет за радио и телевизия.

(2) Не по-късно от 3 месеца преди изтичане на срока по ал. 1 Националният съвет за радио и телевизия определя членовете на управителния съвет на фонд "Радио и телевизия", назначава изпълнителен директор на фонда и приема правилниците по чл. 99, ал. 3.

§ 4. (1) Радио- и телевизионните оператори, лицензирани преди влизането в сила на този закон, в съответствие с действащите по това време нормативни актове, включително тези с изтекъл срок на лицензията, се лицензират по реда на чл. 125.

(2) Юридически лица, които осъществяват фактически радио- и телевизионна дейност, са длъжни да предприемат необходимите действия за лицензиране по реда на чл. 105 в 3-месечен срок от влизането в сила на този закон.

(3) Българското национално радио и Българската национална телевизия са длъжни да представят необходимите документи по чл. 111 с оглед на лицензирането си по реда на чл. 105, ал. 3 в срока по ал. 2.

§ 5. (1) Управителните съвети на БНР и БНТ и генералните директори на БНР и БНТ, избрани по време на действието на Закона за радио и телевизия (обн., ДВ, бр. 77 от 1996 г.; Решение № 21 на Конституционния съд от 1996 г. - бр. 102 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 112 от 1997 г.), довършват мандата си, предвиден в него.

(2) Съставът на Националния съвет за радио и телевизия през първия мандат след влизането в сила на този закон се обновява по жребий.

(3) След изтичане на две години съставът на Националния съвет за радио и телевизия се обновява с двама представители от квотата на Народното събрание и един от квотата на президента.

(4) След изтичане на четири години съставът на Националния съвет за радио и телевизия се обновява с един представител от квотата на Народното събрание и двама от квотата на президента.

(5) Програмните съвети на БНР и БНТ прекратяват мандата си в едномесечен срок от влизането в сила на този закон.

(6) (Отм. - ДВ, бр. 37 от 2009 г., в сила от 19.05.2009 г.)

(6) Ако управителните съвети на БНР и БНТ вземат решение, програмните съвети могат да осъществяват дейността си при условието на чл. 62, т. 3.

§ 6. (1) Договорите за реклама и спонсорство, сключени от БНР и БНТ, следва да се преразгледат с оглед на привеждането им в съответствие с този закон.

(2) В случаите, когато времетраенето на рекламата, съгласно условията на всички сключени договори, превишава времетраенето на рекламата съгласно разпоредбата на чл. 86, БНР и БНТ са длъжни да предложат на рекламодателите съответно редуциране или да прекратят договорите с тях, считано от 1 януари 1999 г.

§ 7. Решенията по чл. 49, ал. 3 се приемат не по-късно от 3 месеца след влизането на този закон в сила.

§ 8. Срокът за изпълнение на разпоредбите по чл. 62, т. 1, 2, 4, 8 и 9 е не по-дълъг от 6 месеца след влизането на този закон в сила.

§ 9. До получаването на лицензия за частен телевизионен оператор с национален обхват Българската национална телевизия не ползва правата за реклама в часовия пояс от 19,00 до 22,00 ч.

§ 9а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2003 г.) (1) Лицата, получили индивидуални лицензии по реда на § 14 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 26 от 1999 г., бр. 10 и 64 от 2000 г., бр. 34, 42, 96 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 120 от 2002 г.; отм., бр. 88 от 2003 г.), срокът на които не е продължен, както и лицата, ползващи права по § 16 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 26 от 1999 г., бр. 10 и 64 от 2000 г., бр. 34, 42, 96 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 120 от 2002 г.; отм., бр. 88 от 2003 г.), които са осъществявали и/или осъществяват далекосъобщителна дейност чрез изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа за наземно радиоразпръскване в населени места, в които не са проведени конкурси за издаване на лицензии, могат да продължат или възобновят дейността си до приключването на конкурсите по реда на Закона за радиото и телевизията за съответните населени места.

(2) Лицата, които притежават или са притежавали индивидуална далекосъобщителна лицензия за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа за телевизионно- и радиоразпръскване с местно и регионално покритие, издадена на отпаднало вследствие влязло в сила решение на Върховния административен съд правно основание, и осъществяват или са осъществявали радио- и телевизионна дейност чрез наземно радиоразпръскване, могат да продължат или възобновят дейността си до окончателното приключване на конкурсите за съответните населени места, в които са участвали.

(3) Лицата, които са осъществявали и/или осъществяват далекосъобщителна дейност чрез изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа за наземно радиоразпръскване след влизане в сила на Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 26 от 1999 г., бр. 10 и 64 от 2000 г., бр. 34, 42, 96 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 120 от 2002 г.; отм., бр. 88 от 2003 г.) и са подали заявления за издаване на лицензии до влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията (ДВ, бр. 112 от 2001 г.), в населени места, в които не са проведени конкурси за издаване на лицензии, могат да продължат или възобновят дейността си до приключване на конкурсите по реда на Закона за радиото и телевизията за съответните населени места.

(4) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2004 г.) Лицата по ал. 1, 2 и 3 осъществяват радио- и телевизионна дейност в съответствие с разпоредбите на Закона за радиото и телевизията и Закона за далекосъобщенията.

§ 10. Този закон отменя Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 77 от 1996 г.; Решение № 21 на Конституционния съд от 1996 г. - бр. 102 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 112 от 1997 г.).

-------------------------

Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 23 септември 1998 г. и на 13 ноември 1998 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА

(ОБН. - ДВ, БР. 96 ОТ 2001 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 93 ОТ 2005 Г.)

§ 51. (1) В срок 14 дни от влизане на закона в сила Народното събрание избира и президентът на републиката съответно назначава членове на Съвета за електронни медии.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) Съставът на Съвета за електронни медии след втората и четвъртата година от конституирането му се обновява по жребий.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) След изтичане на две години съставът на Съвета за електронни медии се обновява с двама представители от квотата на Народното събрание и един от квотата на президента. Техният 6-годишен мандат започва да тече от датата на избирането или назначаването им.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 93 от 2005 г.) След изтичане на 4 години съставът на Съвета за електронни медии се обновява с един представител от квотата на Народното събрание и двама от квотата на президента. Техният 6-годишен мандат започва да тече от датата на избирането или назначаването им.

(ОБН. - ДВ, БР. 96 ОТ 2001 Г.)

(2) Съставът на Съвета за електронни медии през първия мандат след конституирането си се обновява по жребий.

(3) След изтичане на две години съставът на Съвета за електронни медии се обновява с двама представители от квотата на Народното събрание и един от квотата на президента.

(4) След изтичане на 4 години съставът на Съвета за електронни медии се обновява с един представител от квотата на Народното събрание и двама от квотата на президента.

§ 52. С конституирането на Съвета за електронни медии Националният съвет за радио и телевизия се закрива и неговите членове се освобождават. Имуществото, архивът, правата и задълженията на Националния съвет за радио и телевизия преминават към Съвета за електронни медии.

§ 53. (1) В срок 6 месеца от датата на конституиране на Съвета за електронни медии същият по служебен път издава удостоверения за регистрация на радио- и телевизионните оператори, които притежават лицензии за осъществяване на радио- или телевизионна дейност чрез кабел или сателит, след представяне от тяхна страна на документите по чл. 125а, ал. 5 и без заплащане на първоначална регистрационна такса.

(2) Комисията за регулиране на съобщенията е длъжна да предостави на Съвета за електронни медии всички сведения и копия от документи, които са необходими за извършване на преминаването на засегнатите оператори от лицензионен към регистрационен режим.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА

(ОБН. - ДВ, БР. 77 ОТ 2002 Г.)

§ 5. (1) Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване се изготвя от Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията в срок три месеца от влизането в сила на този закон.

(2) Стратегията по ал. 1 трябва да съдържа националните приоритети и обществените интереси при лицензирането с оглед по-ефективно използване на свободния радиочестотен спектър.

(3) Стратегията по ал. 1 може да се актуализира на всеки три години или на по-кратки периоди в зависимост от икономическото и технологичното развитие на електронния медиен пазар. Актуализацията се осъществява по реда на приемане на стратегията.

§ 6. (1) Нови конкурсни процедури се откриват след приемането от Народното събрание на стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване.

(2) Започнали или образувани конкурси и лицензионни процедури до влизането в сила на този закон се финализират след приемането от Народното събрание на стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване и в съответствие с нея.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА

(ОБН. - ДВ, БР. 99 ОТ 2003 Г.)

§ 2. (1) В едномесечен срок от влизане в сила на този закон лицата по § 9а са длъжни да предоставят на Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията необходимата информация съгласно изискванията на Закона за радиото и телевизията и Закона за далекосъобщенията за осъществяване на радио- и телевизионна дейност чрез наземно радиоразпръскване.

(2) В тримесечен срок от влизане в сила на този закон лицата по § 9а са длъжни да внесат дължимите годишни такси за ползване на ограничен честотен ресурс - радиочестотен спектър за времето на осъществяване на радио- и телевизионната дейност след влизане в сила на Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 26 от 1999 г., бр. 10 и 64 от 2000 г., бр. 34, 42, 96 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 120 от 2002 г.; отм., бр. 88 от 2003 г.), съгласно Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията (обн., ДВ, бр. 68 от 2002 г.; попр., бр. 69 от 2002 г.; изм., бр. 66 и 71 от 2003 г.).

(3) След процедурата за координация по електромагнитна съвместимост с въздушните радиослужби Комисията за регулиране на съобщенията в едномесечен срок от предоставянето на информацията по ал. 1 определя техническите условия за излъчване за всяко населено място. В резултат на тази процедура Комисията за регулиране на съобщенията може да измени параметрите на предавателите, включително честотата и точката на излъчване.

(4) В двуседмичен срок след изпълнение на условията по ал. 1, 2 и 3 Комисията за регулиране на съобщенията издава на лицата по § 9а лицензии за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа за телевизионно- и радиоразпръскване с местно и регионално покритие със срок до приключване на конкурси за предоставяне на лицензии за радио- и телевизионна дейност в съответните населени места по реда на Закона за радиото и телевизията. Комисията за регулиране на съобщенията уведомява Съвета за електронни медии за издадените далекосъобщителни лицензии.

(5) Лицата по § 9а осъществяват радио- и телевизионна дейност в съответствие с разпоредбите на Закона за радиото и телевизията.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА

(ОБН. - ДВ, БР. 99 ОТ 2004 Г.)

§ 2. (1) Лицата по § 9а, които не са изпълнили условията, предвидени в § 2, ал. 1 и 2 от преходната разпоредба на Закона за допълнение на Закона за радиото и телевизията (ДВ, бр. 99 от 2003 г.), в двумесечен срок от влизане в сила на този закон подават нови заявления за издаване на лицензия за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа за телевизионно и радиоразпръскване с местно и регионално покритие. Заявленията трябва да бъдат придружени с всички изисквани от Закона за далекосъобщенията и Закона за радиото и телевизията документи за осъществяване на радио- и телевизионна дейност чрез наземно радиоразпръскване. Заявленията се подават на място в Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията. Заявленията пред Комисията за регулиране на съобщенията се подават по утвърден от комисията образец.

(2) В едномесечен срок от получаване на заявлението по ал. 1 Комисията за регулиране на съобщенията изпраща на лицата по ал. 1 съобщение за дължимите годишни такси за ползване на ограничен честотен ресурс - радиочестотен спектър, за времето на осъществяване на радио- и телевизионна дейност след влизане в сила на Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 26 от 1999 г., бр. 10 и 64 от 2000 г., бр. 34, 42, 96 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 120 от 2002 г.; отм., бр. 88 от 2003 г.) съгласно отменените чл. 1 - 17 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията (обн., ДВ, бр. 68 от 2002 г.; попр., бр. 69 от 2002 г.; изм., бр. 66 и 71 от 2003 г., бр. 31 от 2004 г.).

(3) Лицата по ал. 1 са длъжни да внесат дължимите такси по ал. 2 в едномесечен срок от получаване на съобщението на Комисията за регулиране на съобщенията за размера на дължимите такси.

(4) След осъществяване на процедура за координация по електромагнитна съвместимост с въздушните радиослужби при наличие на свободен радиочестотен спектър Комисията за регулиране на съобщенията в едномесечен срок от предоставянето на заявлението по ал. 1 определя техническите условия за излъчване за всяко населено място. В резултат на тази процедура Комисията за регулиране на съобщенията може да измени параметрите на предавателите, включително честотата и точката на излъчване, посочена от операторите, които са подали нови заявления по ал. 1.

(5) В 14-дневен срок след изпълнение на условията по ал. 1 - 4 Комисията за регулиране на съобщенията издава на лицата по ал. 1 лицензия за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа за телевизионно и радиоразпръскване с местно и регионално покритие със срок до приключване на конкурсите за предоставяне на лицензии за радио- и телевизионна дейност в съответните населени места по реда на Закона за радиото и телевизията. Комисията за регулиране на съобщенията уведомява Съвета за електронни медии за издадените далекосъобщителни лицензии.

§ 3. Лицата по § 9а, които са получили отказ от Комисията за регулиране на съобщенията за издаване на лицензия на основание § 2, ал. 4 от преходната разпоредба на Закона за допълнение на Закона за радиото и телевизията (ДВ, бр. 99 от 2003 г.), подават нови заявления за издаване на лицензия за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа за телевизионно и радиоразпръскване с местно и регионално покритие по реда на този закон не по-рано от един месец след получаването на отказа.

§ 4. Издадените на основание § 2, ал. 4 от преходната разпоредба на Закона за допълнение на Закона за радиото и телевизията (ДВ, бр. 99 от 2003 г.) лицензии запазват действието си.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2005 Г.

(ОБН. - ДВ, БР. 115 ОТ 2004 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2005 Г.))

§ 82. Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г.

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА

(ОБН. - ДВ, БР. 93 ОТ 2005 Г.)

§ 13. Министерският съвет одобрява тарифата по чл. 102, ал. 6 в срок три месеца от влизането в сила на този закон.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2006 Г.

(ОБН. - ДВ, БР. 105 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)

§ 95. Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2006 Г.

(ОБН. - ДВ, БР. 105 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)

§ 95. Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 105 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)

§ 88. Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, § 10, т. 1, буква "д" и т. 4, буква "в", § 11, т. 1, буква "б" и § 14, т. 12 от преходните и заключителните разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР

(ОБН. - ДВ, БР. 34 ОТ 2006 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 80 ОТ 2006 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 53 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

§ 56. (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2007 г.) Този закон влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на § 2 и § 3, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР

(ОБН. - ДВ, БР. 34 ОТ 2006 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 80 ОТ 2006 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 53 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ФИНАНСОВИ УСЛУГИ ОТ РАЗСТОЯНИЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

§ 12. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 4, т. 1 и 5, които влизат в сила от деня на влизане в сила на Закона за електронната търговия.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2007 Г.

(ОБН. - ДВ, БР. 108 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

§ 106. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 103 и 104, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА

(ОБН. - ДВ, БР. 10 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

§ 4. Процедурите за издаване на лицензия по чл. 105, започнали преди влизането в сила на този закон, се приключват по досегашния ред.

§ 5. Законът влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ

(ОБН. - ДВ, БР. 41 ОТ 2007 Г.)

§ 4. (1) Законът за радиото и телевизията се привежда в съответствие с този закон в срок до 6 месеца от влизането му в сила.

(2) Българската телекомуникационна компания може да разпространява телевизионни програми, лицензирани и/или регистрирани по реда на Закона за радиото и телевизията към момента на приемане на този закон, както и чуждестранни програми на чуждестранни физически или юридически лица, регистрирани като търговци по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, чрез издадената й лицензия/разрешение за осъществяване на далекосъобщения чрез далекосъобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване на телевизионни сигнали за срока и в териториалния обхват, определен в нея.

(3) Съветът за електронни медии в 6-месечен срок след влизането в сила на измененията по ал. 1 определя с решение две български програми, една от които е Канал 1 на Българската национална телевизия, които могат да бъдат разпространявани чрез мрежата по ал. 2 за срока и в териториалния обхват на лицензията по ал. 2.

§ 5. Разрешения за индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за аналогово наземно телевизионно разпръскване, се издават до 31 декември 2008 г. за максимален срок до 31 декември 2012 г.

Релевантни актове от Европейското законодателство

ДИРЕКТИВА 97/36/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 30 юни 1997 година за изменение на директива 89/552/еио на съвета относно съгласуването на някои разпоредби от законовите, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до упражняването на дейности по телевизионно разпространение

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 3 октомври 1989 година относно съгласуването на някои разпоредби, установени в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки относно извършването на телевизионна дейност

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2008 Г.

(ОБН. - ДВ, БР. 113 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

§ 99. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.

Релевантни актове от Европейското законодателство

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2009 Г.

(ОБН. - ДВ, БР. 110 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2009 Г.)

§ 104. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г., с изключение на § 100, т. 7, която влиза в сила от 1 април 2009 г., ако са изпълнени условията на § 102.

Релевантни актове от Европейското законодателство

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА

(ОБН. - ДВ, БР. 14 ОТ 2009 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 37 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 19.05.2009 Г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

§ 34. (1) В двумесечен срок от влизането в сила на този закон Съветът за електронни медии привежда водения по досегашния ред регистър в съответствие с публичния регистър по този закон.

(2) Регистрираните и лицензираните по досегашния ред радио- и телевизионни оператори се вписват служебно от Съвета за електронни медии в публичния регистър по този закон в срока по ал. 1. За служебното вписване операторите не заплащат такси.

(3) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон операторите по ал. 2 са длъжни да представят документи съгласно изискванията на чл. 111, ал. 2 с цел в регистъра да бъдат попълнени данните по чл. 125б, ал. 1.

(4) В срока по ал. 3 операторите по ал. 2 имат право да поискат промени в данните, необходими за регистъра, като представят съответните доказателства и документи по чл. 111, ал. 1.

(5) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Съветът за електронни медии издава удостоверения по чл. 125а, ал. 5 на радио- и телевизионните оператори.

(6) В случай че операторите по ал. 2 не изпълнят задължението си по ал. 3, регистрацията се заличава с решение на Съвета за електронни медии.

(7) В двумесечен срок от влизането в сила на този закон Съветът за електронни медии открива процедура за издаване на лицензии по чл. 116е."

(ОБН. - ДВ, БР. 14 ОТ 2009 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 37 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 19.05.2009 Г.)

(ОБН. - ДВ, БР. 14 ОТ 2009 Г.)

§ 35. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Програмите на БНР и БНТ като обществени радио- и телевизионни оператори се разпространяват чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване. За БНТ тези мрежи са с национален и регионален обхват, а за БНР те са с национален и регионален обхват, както и такива, предназначени за предавания в чужбина.

(2) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Програмите на БНТ и БНР се разпространяват чрез обществена електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване с национален обхват, изградена съгласно Първия етап от прехода, определен в Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България, приет от Министерския съвет.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Разрешението за ползване на индивидуално определения ограничен ресурс - радиочестотен спектър, необходим за осигуряване на осъществяване на електронни съобщения чрез мрежите по ал. 1, се издава от Комисията за регулиране на съобщенията.

(4) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Предприятие, получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване, се задължава да разпространява:

1. в електронната съобщителна мрежа по ал. 2 - до 4 телевизионни програми на БНТ и до 4 радиопрограми на БНР;

2. в електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово разпространение на радиопрограми с национален обхват, определен от Комисията за регулиране на съобщенията - до 4 радиопрограми на БНР;

3. в една от електронните съобщителни мрежи за наземно цифрово разпространение на телевизионни програми с регионален обхват - една регионална програма на БНТ, изготвена за съответния регион;

4. в електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово разпространение на радиопрограми с регионален обхват, определена от Комисията за регулиране на съобщенията - една регионална програма на БНР, изготвена за съответния регион;

5. в електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово разпространение на радиопрограми за чужбина, определена от Комисията за регулиране на съобщенията - до 4 радиопрограми на БНР.

(5) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Програмите по ал. 4 трябва да са с вид и профил, съгласуван със Съвета за електронни медии по реда на чл. 116з.

(6) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Програмите по ал. 4 задължително се разпространяват в некодиран вид.

§ 35. (1) Програмите на БНТ и БНР като обществени радио- и телевизионни оператори се разпространяват чрез една електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват, изградена съгласно Първия етап от прехода, определен в Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVВ-Т) в Република България, приет от Министерския съвет.

(2) Разрешението за ползване на индивидуално определения ограничен ресурс - радиочестотен спектър, необходим за осигуряване на осъществяване на електронни съобщения чрез мрежата по ал. 1, се издава от Комисията за регулиране на съобщенията.

§ 36. (1) (Доп. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Предприятие, получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения, за предоставяне чрез мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, осигурява достъп за разпространение на радио- и/или телевизионни програми при спазване на следните принципи:

1. обективност;

2. справедливост;

3. недискриминация;

4. равнопоставеност.

(2) В случай, че предприятието по ал. 1 и телевизионният оператор, който следва да бъде разпространяван по силата на задължение, произтичащо от този закон, не постигнат съгласие за условията на разпространение, всяка от страните има право да поиска определяне на тези условия от Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията.

(3) Обжалването на актовете по ал. 2 не спира изпълнението им, освен ако съдът постанови друго.

§ 36. (1) Предприятие, получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения, за предоставяне чрез мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, осигурява достъп за разпространение на телевизионни програми при спазване на следните принципи:

1. обективност;

2. справедливост;

3. недискриминация;

4. равнопоставеност.

(3) Обжалването на актовете по ал. 2 не спира изпълнението им, освен ако съдът постанови друго.

§ 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Предприятие, получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, различен от предвидения за разпространение на програмите на БНТ и БНР, за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване с национален обхват, в изпълнение на Първия етап на прехода, определен в Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVВ-Т) в Република България, приет от Министерския съвет, задължително разпространява програмите на лицензираните радио- и/или телевизионни оператори, които към влизането в сила на този закон отговарят на следните условия:

1. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2009 г., в сила от 19.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) имат издадена лицензия за радио- и/или телевизионна дейност с национален обхват; и

2. разпространяват програмите си чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване; и

3. електронните съобщителни мрежи по т. 2 осигуряват достъп до програмата на не по-малко от 50 на сто от населението на страната.

(2) Програмите по ал. 1 задължително се разпространяват в некодиран вид.

(3) Освен програмите по ал. 1, предприятието разпространява само лицензирани телевизионни програми с вид и профил, съгласувани със Съвета за електронни медии по реда на чл. 116з.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) В 14-дневен срок от влизането в сила на този закон Съветът за електронни медии издава служебно лицензии на радио- и/или телевизионните оператори по ал. 1.

§ 37. (1) Предприятие, получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, различен от предвидения за разпространение на програмите на БНТ и БНР, за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване с национален обхват, в изпълнение на Първия етап на прехода, определен в Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVВ-Т) в Република България, приет от Министерския съвет, задължително разпространява програмите на лицензираните телевизионни оператори, които към влизането в сила на този закон отговарят на следните условия:

1. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2009 г., в сила от 19.05.2009 г.) имат издадена лицензия за радио- и телевизионна дейност с национален обхват; и

(2) Програмите по ал. 1 задължително се разпространяват в некодиран вид.

(4) В 14-дневен срок от влизането в сила на този закон Съветът за електронни медии издава служебно лицензии на телевизионните оператори по ал. 1.

1. имат издадена лицензия за радио- и телевизионна дейност с национален обхват въз основа на проведен конкурс; и

(2) Програмите по ал. 1 задължително се разпространяват в некодиран вид.

§ 37а. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2009 г., в сила от 19.05.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Предприятието, получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване с национален обхват, в изпълнение на първия етап на прехода, определен в Плана за въвеждане на цифрово наземно телевизионно радиоразпръскване DVB-T в Република България, приет от Министерския съвет, освен програмите по § 37, ал. 1 задължително разпространява и програмите на телевизионни оператори, които към момента на стартиране предоставянето на услугите съобразно издаденото разрешение разпространяват радио- и/или телевизионните си програми чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване, осигуряващи достъп до програмите на не по-малко от 50 на сто от населението на страната.

(2) Предприятието по ал. 1 задължително разпространява и по две лицензирани програми, създадени за разпространение на всеки от телевизионните оператори, които притежават разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали с национален обхват, издадени от Комисията за регулиране на съобщенията, чийто срок изтича след 2010 г.

(3) Програмите по ал. 2 могат да бъдат произведени за разпространение от свързани по смисъла на Търговския закон лица с операторите по ал. 2, които също са оператори.

(4) Програмите по ал. 2 отговарят на изискванията на § 37, ал. 2 и 3.

§ 37а. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2009 г., в сила от 19.05.2009 г.) (1) Предприятието, получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване с национален обхват, в изпълнение на първия етап на прехода, определен в Плана за въвеждане на цифрово наземно телевизионно радиоразпръскване DVB-T в Република България, приет от Министерския съвет, освен програмите по § 37, ал. 1 задължително разпространява и програмите на телевизионни оператори, които към момента на стартиране предоставянето на услугите съобразно издаденото разрешение разпространяват програмите си чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване, осигуряващи достъп до програмата на не по-малко от 50 на сто от населението на страната.

(4) Програмите по ал. 2 отговарят на изискванията на § 37, ал. 2 и 3.

§ 38. (1) Предприятието, получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват, съобразно предвиденото във Втория етап на прехода, определен в Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVВ-Т) в Република България, приет от Министерския съвет, се задължава да разпространява три лицензирани български телевизионни програми, които отговарят по вид и профил, съгласно определеното от Съвета за електронни медии по реда на чл. 116ж.

(2) Съветът за електронни медии определя с решение вида и профила на българските телевизионни програми по ал. 1.

(3) Комисията за регулиране на съобщенията задължително включва в решението за откриването на конкурса и в конкурсните книжа за издаване на разрешение по ал. 1 задължение за предприятието, спечелило конкурса за разпространение на български телевизионни програми с вид и профил, определени в решението на Съвета за електронни медии по реда на чл. 116ж.

(4) Програмите по ал. 2 се разпространяват в некодиран вид.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2009 г., в сила от 19.05.2009 г.) Освен програмите по ал. 2 предприятието разпространява в некодиран вид задължително и по три лицензирани програми на телевизионните оператори по § 37а, ал. 2.

(6) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2009 г., в сила от 19.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) В случаите по ал. 5 чрез електронните съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване могат да се разпространяват и лицензирани по реда на Закона за радиото и телевизията програми, произведени за разпространение от свързани по смисъла на Търговския закон лица с операторите по ал. 5, които също са оператори.

(7) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2009 г., в сила от 19.05.2009 г.) Програмите по ал. 5 и 6, както и останалите програми, които се разпространяват от предприятието, трябва да са с вид и профил, съгласувани със Съвета за електронни медии по реда на чл. 116з.

(4) Програмите по ал. 2 се разпространяват в некодиран вид.

(6) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2009 г., в сила от 19.05.2009 г.) В случаите по ал. 5 чрез електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване могат да се разпространяват и лицензирани по реда на Закона за радиото и телевизията програми, произведени за разпространение от свързани по смисъла на Търговския закон лица с операторите по ал. 5, които също са оператори.

(4) Програмите по ал. 2 се разпространяват в некодиран вид.

(5) Освен програмите по ал. 2 предприятието разпространява лицензирани програми, с вид и профил, съгласувани със Съвета за електронни медии по реда на чл. 116з.

§ 39. (1) Предприятие, получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с регионален обхват, в изпълнение на Първия етап на прехода, определен в Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVВ-Т) в Република България, приет от Министерския съвет, се задължава да разпространява три лицензирани български телевизионни програми, които отговарят по вид и профил, определени от Съвета за електронни медии по реда на чл. 116е.

(2) Програмите по ал. 1 се разпространяват в некодиран вид.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 37 от 2009 г., в сила от 19.05.2009 г., отм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.)

(2) Програмите по ал. 1 се разпространяват в некодиран вид.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 37 от 2009 г., в сила от 19.05.2009 г.) Освен програмите по ал. 1 предприятието разпространява регионалните програми на БНТ и на БНР в съответните региони, както и програми с вид и профил, съгласувани със Съвета за електронни медии по реда на чл. 116з.

(2) Програмите по ал. 1 се разпространяват в некодиран вид.

(3) Освен програмите по ал. 1 предприятието разпространява регионалните програми на БНТ в съответните региони, както и програми с вид и профил, съгласувани със Съвета за електронни медии по реда на чл. 116з.

§ 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Министерският съвет осигурява прехода от аналогово към цифрово телевизионно и радиоразпръскване, като до 1 юни 2010 г. приема програма за реализирането му.

(2) Програмата по ал. 1 предвижда и мерки за подпомагане на социално слаби граждани.

§ 40. (1) Министерският съвет осигурява прехода от аналогово към цифрово телевизионно и радиоразпръскване, като до 31 декември 2009 г. приема програма за реализирането му.

(2) Програмата по ал. 1 предвижда и мерки за подпомагане на социално слаби граждани.

§ 41. Лицензиите за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа за телевизионно радиоразпръскване с местно покритие, издадени по реда на § 9а от преходните и заключителните разпоредби, се прекратяват, когато ползваният от лицата по § 9а индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, е необходим за реализиране на съответния етап от изграждане на цифровата електронна съобщителна мрежа съобразно издаденото от Комисията за регулиране на съобщенията разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален и/или регионален обхват.

§ 42. (1) Лицата, на които са издадени лицензии за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа за радиоразпръскване с местно покритие по реда на § 9а, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби, подават в едномесечен срок от влизането в сила на този закон заявления до Комисията за регулиране на съобщенията за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.

(2) В тримесечен срок от получаването на заявленията по ал. 1 Комисията за регулиране на съобщенията издава разрешения, които са съобразени с правата на лицата, посочени в издадената им индивидуална лицензия за радиодейност. Срокът на разрешенията се съобразява със срока на лицензията им за радиодейност.

§ 43. (1) Конкурсните процедури за издаване на лицензии за радиодейност, чието провеждане от Съвета за електронни медии е започнало преди влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред.

(2) Изпратеният с решения от Комисията за регулиране на съобщенията свободен радиочестотен спектър, за който Съветът за електронни медии не е обявил конкурси до две години от получаването им, се приема за свободен и Комисията за регулиране на съобщенията след съгласуване със Съвета за електронни медии може да промени предназначението му.

Релевантни актове от Европейското законодателство

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОТО РАДИОРАЗПРЪСКВАНЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 37 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 19.05.2009 Г.)

§ 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 6, т. 1, която влиза в сила от 1 юли 2009 г.

Релевантни актове от Европейското законодателство

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2010 Г.

(ОБН. - ДВ, БР. 99 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2010 Г.)

§ 84. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключение на § 80, който влиза в сила от 15 декември 2009 г.

Релевантни актове от Европейското законодателство

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА

(ОБН. - ДВ, БР. 12 ОТ 2010 Г.)

§ 89. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Комисията за регулиране на съобщенията при спазване на процедурата, предвидена в глава пета от Закона за електронните съобщения, открива процедура по чл. 48, ал. 1 от същия закон за избор на предприятие, на което да издаде разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване, предназначена за разпространение на програми на обществени оператори, съобразно предвидените етапи и срокове в Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVВ-Т) в Република България, приет от Министерския съвет.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 91. Разпоредбите на § 53, относно чл. 83, ал. 1 - 3, и § 54, относно чл. 84, се прилагат само за предавания, създадени след 19 декември 2009 г.

§ 92. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Съветът за електронни медии привежда водения по досегашния ред регистър в съответствие с изискванията на чл. 125к, ал. 2.

(2) В срока по ал. 1 доставчиците на медийни услуги по заявка, осъществяващи дейност към влизането в сила на този закон, са длъжни да представят данните съгласно чл. 125ж, ал. 2.

(3) В срока по ал. 1 предприятията, които разпространяват български и чуждестранни програми, са длъжни да представят данните по чл. 125к, ал. 6, т. 3 - 6.

§ 93. Съветът за електронни медии служебно привежда в съответствие с този закон издадените лицензии и извършените регистрации в 6-месечен срок от влизането му в сила.

§ 94. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Съветът за електронни медии публикува на страницата си в интернет пълните протоколи от заседанията на съвета, проведени до влизането в сила на този закон.

Релевантни актове от Европейското законодателство

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА

(ОБН. - ДВ, БР. 47 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 22.06.2010 Г.)

§ 3. Мандатът на член на Съвета за електронни медии, който е втори последователен, се прекратява от деня на влизане в сила на този закон.

§ 4. След изтичане на две години от влизането в сила на този закон съставът на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание се обновява, като чрез жребий се прекратява мандатът на един от членовете, избрани през 2010 г.

§ 5. В 10-дневен срок от влизането в сила на този закон мандатът на един от членовете на Съвета за електронни медии от квотата на президента се прекратява чрез жребий.

§ 6. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Релевантни актове от Европейското законодателство

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И РАЗКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ

(ОБН. - ДВ, БР. 97 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 10.12.2010 Г.)

§ 55. В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г. – бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и 113 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 14, 37, 42 и 99 от 2009 г. и бр. 12 и 47 от 2010 г.) навсякъде думите "Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси" се заменят със "Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси".

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 61. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на:

1. параграф 11 относно чл. 22а – 22д, който влиза в сила от 1 януари 2011 г.;

2. параграфи 7, 8, 9, § 11 относно чл. 22е – 22и и § 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22 и 23, които влизат в сила от 1 април 2011 г.