Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Този закон урежда собствеността, другите вещни права и тяхното придобиване, изгубване и защита, както и владението и вписванията.

1. Настоящият закон урежда собствеността с цел да съдействува за изграждането на социализма, за изпълнението на държавния народостопански план и за повдигане на материалния и културния живот на трудещите се.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Собствеността принадлежи на държавата, на общините, на кооперациите и други юридически лица и на граждани.

(Изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Всички видове собственост се ползуват с еднакви възможности за развитие и закрила.

I. ДЪРЖАВНА И ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ

2. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Собствеността принадлежи на държавата, на общините, на кооперациите и другите юридически лица и на граждани.

Всички форми на собственост се ползуват с еднакви възможности за развитие и закрила.

2. Собствеността принадлежи на държавата, на кооперациите и на другите обществени организации (социалистическа собственост), както и на частните лица (лична и частна собственост).

Собствеността, придобита чрез труд и спестовност, се ползува с особена закрила.

I. СОЦИАЛИСТИЧЕСКА СОБСТВЕНОСТ

Чл. 3. (Отм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.)

3. Социалистическата собственост е основа на обществения строй на Народната република България и източник на нейното богатство и мощ. Тя трябва да се упражнява само в интерес на социалистическото общество.

Запазването и укрепването на социалистическата собственост е дълг на всеки гражданин.

1. ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ (ОБЩОНАРОДЕН ИМОТ)

Чл. 4. (Отм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.)

4. Народът в лицето на своята социалистическа държава е единствен собственик на общонародните имоти.

Чл. 5. (Отм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.)

5. Всички рудни и други природни богатства в недрата на земята, горите, водите, включително минералните и лековитите, изворите на естествена сила, железопътните и въздушните съобщения, банките, пощите, телеграфът, телефонът и радиоразпръскването са изключителна държавна собственост.

Със закон може да бъдат обявени за изключителна държавна собственост и други видове имоти от особено значение за народното стопанство или за държавната сигурност.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Собствеността на държавата и на общините е публична и частна.

6. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г. и бр. 77 от 1991 г.) Държавна собственост е имуществото, обявено от Конституцията и законите за изключителна нейна собственост, както и имуществото, което тя придобива.

Общинска собственост е имуществото:

1. предоставено със закон в собственост на общините или включено в уставния фонд на общинските фирми;

2. придобито със средства от общинския бюджет или със средствата по извънбюджетна сметка на общината;

3. изградено с доброволен труд и парични средства на населението;

4. придобито със заеми, получени и изплащани от общината;

5. подарено или завещано на общинския съвет или отделни селища;

6. възстановено чрез реституция;

7. преотстъпено безвъзмездно от държавата;

8. прехвърлено в собственост на общините съгласно предходните разпоредби на този закон.

6. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Държавна, съответно общинска собственост са вещите, обявени от Конституцията и законите за изключителна тяхна собственост, както и вещите, които държавата или общините придобият.

Държавна собственост са и вещите, които нямат друг собственик.

6. Държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Режимът на обектите на държавната и на общинската собственост се определя с отделни закони.

7. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Държавата и общините могат да прехвърлят или отдават в аренда или под наем свое имущество на юридически лица и граждани.

7. Държавата предоставя на държавните учреждения или предприятия управлението и стопанисването на общонародните имоти съгласно законите, плана и предназначението им.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., отм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.)

8. (Изм. - ДВ. бр. 31 от 1990 г.) Държавните и общинските юридически лица упражняват правото на държавна собственост върху предоставените им вещи от свое име, за своя сметка и на своя отговорност в пределите на закона.

8. Средства, предназначени за основно изграждане, не могат да се използуват за нужди на оборота.

Средства, предназначени за нужди на оборота, не могат да се употребяват за основно изграждане.

Чл. 9. (Отм. - ДВ, бр. 91 от 1988 г.)

9. Основните средства на държавните предприятия не могат да се продават.

Чл. 10. (Отм. - ДВ, бр. 91 от 1988 г.)

10. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Държавните недвижими имоти, които не са нужни за дейността на предприятията и учрежденията към отделните ведомства, се предоставят на общинския (районния) народен съвет или кметството с разрешение на Министерския съвет.

10. Държавните недвижими имоти, които не са нужни за дейността на предприятията и учрежденията към отделните ведомства, се предоставят на местния общински народен съвет с разрешение на Министерския съвет.

Чл. 11. (Отм. - ДВ, бр. 91 от 1988 г.)

11. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1963 г.) Негодните или излишни основни средства - движими и недвижими имоти - могат да се продават по решение на съответните министри, ръководители на ведомства и председателите на изпълнителните комитети на окръжни народни съвети, взето със съгласие на министъра на финансите.

11. Негодните или излишни основни средства - движими и недвижими имоти - могат да се продават с разрешение на Министерския съвет.

Чл. 12. (Отм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.)

12. Предаването на основни средства от едно държавно предприятие на друго се урежда с отделен закон.

Предаването на държавни имоти от едно учреждение или предприятие на друго става безвъзмездно по реда, определен в правилника по чл. 21.

Чл. 13. (Отм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.)

13. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1958 г., ДВ, бр. 87 от 1974 г., бр. 19 от 1985 г., бр. 14 и 91 от 1988 г. и бр. 31 от 1990 г.) Замяна на държавен, съответно общински недвижим имот с недвижим имот на кооперации и други обществени организации и на граждани се извършва въз основа на заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по местонахождение на държавния имот. Със заповедта се определя и цената на имотите.

Когато държавният имот е предоставен на министерство или друго ведомство, включително и когато е предаден на народен съвет за стопанисване, замяната се извършва с разрешение на ръководителя на министерството или ведомството, а когато е предоставен на трудов колектив в стопанска организация - с разрешение на колективния орган на управление.

Въз основа на заповедта се сключва договор за замяна между председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет и другия приобретател.

13. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1958 г., ДВ, бр. 87 от 1974 г., бр. 19 от 1985 г., бр. 14 и 91 от 1988 г.) Замяна на държавен недвижим имот с недвижим имот на кооперации и други обществени организации и на граждани се извършва въз основа на заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по местонахождението на държавния имот. Със заповедта се определя и цената на имотите.

Когато държавният имот е предоставен на министерство или друго ведомство, включително и когато е предаден на народен съвет за стопанисване, замяната се извършва с разрешение на ръководителя на министерството или ведомството, а когато е предоставен на трудов колектив в стопанска организация - с разрешение на колективния орган на управление.

Въз основа на заповедта се сключва договор за замяна между председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет и другия приобретател.

13. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1958 г., ДВ, бр. 87 от 1974 г., бр. 19 от 1985 г., бр. 14 от 1988 г.) Замяна на държавен недвижим имот с недвижим имот на кооперации и други обществени организации и на граждани се извършва въз основа на заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по местонахождението на държавния имот. Със заповедта се определя и цената на имотите. Когато държавният имот е предоставен на министерство или друго ведомство, включително и когато е предаден на народен съвет за стопанисване, замяната се извършва с разрешение на ръководителя на министерството или ведомството.

Въз основа на заповедта се сключва договор за замяна между председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет и другия приобретател.

13. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1958 г., ДВ, бр. 87 от 1974 г., бр. 19 от 1985 г.) Замяна на държавен недвижим имот с недвижим имот на кооперации и други обществени организации и на граждани се извършва въз основа на заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по местонахождението на държавния имот, одобрена от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет. Не подлежат на одобрение заповедите на председателите на изпълнителните комитети на районните народни съвети в София, на общинските народни съвети в окръжните градове и на други общински народни съвети, определени от Министерския съвет. Със заповедта се определя и цената на имотите.

Когато държавният имот е предоставен на министерство или друго ведомсво, включително и когато е предаден на народен съвет за стопанисване, замяната се извършва с разрешение на ръководителя на министерството или ведомството.

Въз основа на заповедта се сключва договор за замяна между председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет и другия приобретател.

13. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1958 г., ДВ, бр. 87 от 1974 г.) Замяна на държавен недвижим имот с недвижим имот на кооперации и други обществени организации и на граждани се извършва въз основа на заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по местонахождението на държавния имот, одобрена от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет. С нея се определя и цената на имотите. Когато държавният имот е предоставен на министерство или друго ведомсво, включително и когато е предаден на народен съвет за стопанисване, замяната се извършва с разрешение на ръководителя на министерството или ведомството.

Въз основа на заповедта се сключва договор за замяна между председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет и другия приобретател.

13. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1958 г.) Заменяването на държавни недвижими имоти с имоти на кооперации, на други обществени организации или на частни лица става с разрешение на съответния министър, а заменяването на държавни недвижими имоти, предоставени на народни съвети - с разрешение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет или на изпълнителния комитет на народния съвет, приравнен към окръжен.

13. Заменяването на държавни недвижими имоти с недвижими имоти на кооперации, на други обществени организации или на частни лица става с разрешение на Министерския съвет.

Чл. 14. (Отм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.)

14. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) При заменяне на държавни или общински недвижими имоти с кооперативни или частни тежестите върху имотите преминават по право върху дадените в замяна имоти. Вписването на тежестите става служебно и безплатно.

14. При заменяване на държавни недвижими имоти с кооперативни или частни тежестите върху имотите преминават по право върху дадените в замяна имоти. Вписването на тежестите става служебно и безплатно.

Чл. 15. (Отм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.)

15. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1958 г. ДВ, бр. 87 от 1974 г., бр. 14 от 1988 г. и бр. 31 от 1990 г.) Правото на собственост и правото на строеж върху държавна или общинска земя се отстъпва на юридически лица и на граждани по реда на чл. 13.

Право на собственост и право да се построи сграда върху държавна или общинска земя и да се придобие право на собственост върху сграда (право на строеж) се отстъпва на смоуправляващите се стопански организации, на други обществени организации и на граждани по реда на чл. 13.

Право на строеж на жилищна и вилна сграда може да се отстъпва върху държавна земя, включена в строителните граници на населените места.

Правото на строеж включва ползуването и на незастроената част от земята.

Право на собственост и право на строеж върху държавна или общинска земя се отстъпва по цени, определени в тарифа от Министерския съвет. То може да се отстъпва безвъзмездно в случаи и при условия, определени от Министерския съвет.

Заедно с правото на строеж юридическите лица заплащат и всички разходи по отчуждаване и разчистване на терените, както и припадащите се разходи за изграждане на социалната и техническата инфраструктура и за укрепване на терените от абразия, свлачища и засипване на галерии.

15. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1958 г. ДВ, бр. 87 от 1974 г., бр. 14 от 1988 г.) Право да се построи сграда върху държавна земя и да придобие право на собственост върху сградата (право на строеж) се отстъпва на самоуправляващите се стопански организации, на други обществени организации и на граждани по реда на чл. 13.

Право на строеж на жилищна и вилна сграда може да се отстъпва върху държавна земя, включена в строителните граници на населените места.

Правото на строеж включва ползуването и на незастроената част от земята.

Право на строеж върху държавна земя се отстъпва по цени, определени в тарифа от Министерския съвет. То може да се отстъпва безвъзмездно в случаи и при условия, определени от Министерския съвет.

Заедно с правото на строеж самоуправляващите се стопански организации заплащат и всички разходи по отчуждаване и разчистване на терените, както и припадащите се разходи за изграждане на социалната и техническата инфраструктура и за укрепване на терените от абразия, свлачища и засипване на галерии.

15. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1958 г., ДВ, бр. 87 от 1974 г.) Право да се построи сграда върху държавна земя и да се придобие право на собственост върху сградата (право на строеж) се отстъпва на кооперации, на други обществени организации и на граждани по реда на чл. 13.

Право на строеж на жилищна и вилна сграда може да се отстъпва върху държавна земя, включена в строителните граници на населените места.

Правото на строеж включва ползуването и на незастроената част от земята.

Право на строеж върху държавна земя се отстъпва по цени, определени в тарифа от Министерския съвет. То може да се отстъпва безвъзмездно в случаи и при условия, определени от Министерския съвет.

15. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1958 г.) Отстъпването в полза на кооперативни или на други обществени организации и на отделни граждани правото да се построи сграда върху държавна земя и да се придобие правото на собственост върху сградата става от съответния орган по чл. 13.

Отстъпването възмездно или безвъзмездно на кооперативни или на други обществени организации правото на ползуване върху държавни имоти става от Министерския съвет или от определени от него органи.

15. Отстъпването в полза на кооперативни или на други обществени организации и на отделни граждани правото да се построи сграда върху държавна земя и да се придобие правото на собственост върху сградата става с разрешение на Министерския съвет. Преотстъпване на това право не се допуска, освен ако това бъде позволено по същия ред.

По същия начин се отстъпва възмездно или безвъзмездно на кооперативни или на други обществени организации право на ползуване върху държавни имоти.

Чл. 15а. (Нов - ДВ, бр. 87 от 1974 г., доп. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., отм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.)

15а. (Нов - ДВ, бр. 87 от 1974 г., изм., бр. 31 от 1990 г.) Правото на строеж върху държавна или общинска земя не може да се прехвърля от лицето, което го е придобило, преди да е извършен строежът, освен на негови роднини по права линия.

Придобилият право на строеж върху държавна или общинска земя може да се откаже от него, като подаде молба с нотариална заверка на подписа до общинския народен съвет. Платената сума за правото на строеж се връща.

15а. (Нов - ДВ, бр. 87 от 1974 г.) Правото на строеж върху държавна земя не може да се прехвърля от лицето, което го е придобило, преди да е извършен строежът, освен на негови роднини по права линия.

Придобилият право на строеж върху държавна или общинска земя може да се откаже от него, като подаде молба с нотариална заверка на подписа до общинския народен съвет. Платената сума за правото на строеж се връща.

Чл. 15б. (Нов - ДВ, бр. 87 от 1974 г., отм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.)

15б. (Нов - ДВ, бр. 87 от 1974 г.) Когато се прехвърля право на собственост върху сграда, построена върху държавна земя, ако правото на строеж е отстъпено безвъзмездно или при намалена цена, приобретателят заплаща стойността на правото на строеж на народния съвет (ведомството), който връща на прехвърлителя платената от него намалена цена. Когато правото на строеж е отстъпено срещу заплащане на пълната му стойност, приобретателят заплаща на прехвърлителя неговата цена към деня на прехвърлянето.

Чл. 15в. (Нов - ДВ, бр. 87 от 1974 г., доп. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., отм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.)

15в. (Нов - ДВ, бр. 87 от 1974 г., изм., бр. 31 от 1990 г.) Правото на строеж върху държавен или общински парцел, отстъпено на граждани за построяване на малоетажна индивидуална жилищна сграда, включва и правото да се построят жилища и за нуждите на негови роднини по права линия.

Приобретателят по ал. 1 придобива правото на строеж въз основа на молба, подписана от него и от първоначалния притежател, заверена нотариално и вписана в нотариалните книги. Приобретателят не заплаща на народния съвет правото на строеж.

15в. (Нов - ДВ, бр. 87 от 1974 г.) Правото на строеж върху държавен парцел, отстъпено на граждани за построяване на малоетажна индивидуална жилищна сграда, включва и правото да се построят жилища и за нуждите на негови роднини по права линия.

Приобретателят по ал. 1 придобива правото на строеж въз основа на молба, подписана от него и от първоначалния притежател, заверена нотариално и вписана в нотариалните книги. Приобретателят не заплаща на народния съвет правото на строеж.

Чл. 15г. (Нов - ДВ, бр. 87 от 1974 г., отм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.)

15г. (Нов - ДВ, бр. 87 от 1974 г.) Върху държавна земя, върху която е отстъпено право на строеж, може да се отстъпва по реда на чл. 13 право на строеж и на други лица, когато съгласно застроителния и регулационен план лицето, на което е отстъпено първоначално правото на строеж, няма право да застрои целия имот, освен ако са налице условията за придобиване право на строеж по предходния член.

Когато върху държавна земя е построена сграда, може да се отстъпи на други лица право на надстрояване или пристрояване съгласно застроителния и регулационен план, като се отчуждят при условията и по реда на Закона за териториалното и селищно устройство съответната част от правото на строеж и припадащите се идеални части от общите части на сградата, а когато е необходимо - и реално определени зимнични и тавански помещения или части от тях. В този случай намира приложение чл. 15б.

На лицето, на което първоначално е било отстъпено правото на строеж, се връща припадащата се част от цената, която то е заплатило за придобиване на това право.

Чл. 15д. (Нов - ДВ, бр. 87 от 1974 г., изм. - ДВ, бр. 91 от 1988 г., доп. - дв, бр. 31 от 1990 г., отм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.)

15д. (Нов - ДВ, бр. 87 от 1974 г., изм., бр. 91 от 1988 г. и бр. 31 от 1990 г.) Право на ползуване на държавен или общински имот се отстъпва на юридически лица и граждани по реда на чл. 13. Правото на ползуване на недвижим държавен или общински имот може да се отстъпва безвъзмездно само със съгласие на министъра на финансите или овластено от него длъжностно лице.

15д. (Нов - ДВ, бр. 87 от 1974 г., изм., бр. 91 от 1988 г.) Право на ползуване на държавен имот се отстъпва на кооперации и други обществени организации по реда на чл. 13. Правото на ползуване на недвижим държавен имот може да се отстъпва безвъзмездно само със съгласие на министъра на икономиката и планирането или на овластено от него длъжностно лице.

15д. (Нов - ДВ, бр. 87 от 1974 г.) Право на ползуване на държавен имот се отстъпва на кооперации и други обществени организации по реда на чл. 13 със съгласие на министъра на финансите, освен ако се отнася за движими имоти на стойност до 1000 лв.

Чл. 16. (Отм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.)

16. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г. и бр. 31 от 1990 г.) Изземването на държавни и общински имоти от лица, които ги владеят незаконно, се извършва въз основа на заповед, издадена от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет.

Лицата, отстранени от земята по реда на ал. 1, нямат правата по чл. 73, ал. 1 и 74.

Органите на народната милиция оказват съдействие на изпълнението на заповедта.

16. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г. и бр. 91 от 1988 г.) Изземването на държавни или общински имоти от лица, които ги владеят незаконно, се извършва въз основа на заповед, издадена от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет.

Този ред се прилага и за изземване на обработваема земя и пасища, стопанисвани от социалистическа организация.

Лицата, отстранени от земята по реда на предходните алинеи, нямат правата по чл. 73, ал. 1 и 74.

Органите на народната милиция оказват съдействие на изпълнението на заповедта.

16. (Доп. - ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г.) Изземването на държавни имоти от лица, които ги владеят незаконно, се извършва въз основа на заповед, издадена от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет.

Този ред се прилага и за изземване на обработваема земя и пасища, стопанисвани от социалистическа организация.

Лицата, отстранени от земята по реда на предходните алинеи, нямат правата по чл. 73, ал. 1 и 74.

Органите на народната милиция оказват съдействие на изпълнението на заповедта.

16. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1963 г.) Изземването на държавни имоти от лица, които ги владеят незаконно, се извършва въз основа на заповед, издадена от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет.

Органите на народната милиция оказват съдействие на изпълнението на заповедта.

16. Изземването на държавни имоти от лицата, които ги владеят незаконно, става въз основа на решение, издадено от изпълнителния комитет на околийския народен съвет, а за градовете, чиито народни съвети са подчинени направо на окръжни народни съвети и за София - от изпълнителния комитет на съответния градски народен съвет.

Решението се привежда в изпълнение по административен ред от органите на Народната милиция.

Чл. 17. (Отм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.)

17. Управлението и стопанисването на имотите, включени в държавния жилищен фонд, принадлежи на народните съвети и на държавните учреждения и предприятия към отделните ведомства.

За тази цел към народните съвети и ведомства се създават жилищни фондове като предприятия на самоиздръжка или като бюджетни служби.

Народните съвети могат да продават на трудещи се бездомни граждани, срещу дългосрочно изплащане, построени за тази цел жилищни помещения.

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2005 г.) Договорите, с които се извършват придобиването и разпореждането с имоти - частна държавна или общинска собственост, се сключват в писмена форма и се вписват по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота. Нотариална форма не е необходима.

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Прехвърляне правото на собственост или учредяване друго вещно право върху недвижим имот, който е държавна или общинска собственост, се извършва писмено. Нотариална форма не е необходима.

18. Прехвърляне правото на собственост или учредяване друго вещно право върху недвижим имот, в случаите, предвидени в този раздел, се извършва писмено. Нотариална форма не е необходима.

Чл. 19. (Доп. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Правото на собственост върху държавни и общински недвижими имоти може да се установява и с документ, издаден въз основа на книгите, които се водят за тези имоти.

19. Правото на собственост върху държавни недвижими имоти може да се установява и с документ, издаден въз основа на книгите, които се водят за тези имоти.

Чл. 20. (Отм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.)

20. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Относно управлението, стопанисването и разпореждането с държавните и общински недвижими имоти, включени в държавния поземлен фонд, се прилагат разпоредбите на този закон, доколкото липсват други разпоредби.

20. Относно управлението, стопанисването и разпореждането с държавните недвижими имоти, включени в държавния поземлен фонд, се прилагат разпоредбите на този закон, доколкото липсват други разпоредби.

Чл. 20а. (Отм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.)

20а. (Отм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.).

20а. (Нов - Изв., бр. 12 от 1958 г., изм., бр. 90 от 1960 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 91 от 1988 г.) Изпълнителният комитет на общинския народен съвет, с писмено съгласие на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство, може да изключва от фонда на обработваемата земя за залесяване или затревяване държавни земи, които се намират в строителните граници на населеното място. Ако обработваемите земи не са в строителните граници на населеното място, изключването им за залесяване или затревяване извън горския фонд става с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и горите.

Изпълнителният комитет на общинския народен съвет, с писмено съгласие на министъра на земеделието и горите може да изключва обработаеми земи от държавния поземлен фонд за обезщетяване собствениците на полски имоти, отчуждени по Закона за териториално и селищно устройство или по Закона за собствеността за държавна и обществена нужда.

20а. (Нов - Изв., бр. 12 от 1958 г., изм., бр. 90 от 1960 г., бр. 36 от 1979 г.) Изпълнителният комитет на окръжния народен съвет, с писмено съгласие на председателя на Комитета по архитектура и благоустройство, може да изключва от фонда на обработваемата земя за залесяване или затревяване държавни земи, които се намират в строителните граници на населеното място. Ако обработваемите земи не са в строителните граници на населеното място, изключването им за залесяване или затревяване извън горския фонд става с решение на Министерския съвет по предложение на председателя на Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз.

Изпълнителният комитет на окръжния народен съвет, с писмено съгласие на председателя на Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз може да изключва обработаеми земи от държавния поземлен фонд за обезщетяване собствениците на полски имоти, отчуждени по Закона за териториално и селищно устройство или по Закона за собствеността за държавна и обществена нужда.

20а. (Нов - Изв., бр. 12 от 1958 г., изм., бр. 90 от 1960 г.) Изпълнителният комитет на окръжния или градския народен съвет, подчинен направо на централните органи на държавна власт и управление, с писмено съгласие на председателя на Комитета по архитектура и благоустройство може да изключва от фонда на обработваемата земя за залесяване или затревяване държавни земи, които се намират в строителните граници на населеното място. Ако обработваемите земи не са в строителните граници на населеното място, изключването им за залесяване или затревяване извън горския фонд става с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието.

Изпълнителният комитет на окръжния или градския народен съвет, подчинен направо на централните органи на държавна власт и управление, с писмено съгласие на министъра на земеделието може да изключва обработаеми земи от държавния поземлен фонд за обезщетяване собствениците на полски имоти, отчуждени по Закона за планово изграждане на населените места или по Закона за собствеността за държавна и обществена нужда.

20а. (Нов - Изв., бр. 12 от 1958 г.) Изпълнителният комитет на окръжния народен съвет или на народен съвет, приравнен към окръжен, може да изключва от фонда на обработваемата земя държавни земи, необходими за залесяване или затревяване. Ако обработваемата земя е извън чертите на населеното място, изключването става със съгласие на министъра на земеделието и горите, а ако се намира в строителните черти на населеното място - със съгласие на министъра на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата.

По същия ред, след съгласуване с Министерството на земеделието и горите, могат да се изключват обработаеми земи от държавния поземлен фонд за обезщетяване на собствениците на полски имоти, отчуждени по регулационен ред или по Закона за собствеността за държавна и обществена нужда.

Чл. 21. (Отм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.)

21. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1974 г. и бр. 31 от 1990 г.) Министерският съвет издава наредба за управлението, стопанисването и разпореждането с държавните и общинските имоти.

21. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1974 г.) Министерският съвет издава наредба за управлението, стопанисването и разпореждането с държавните имоти.

21. За управлението, стопанисването и разпореждането с държавните имоти, включително тези на жилищния фонд, се издава правилник, одобрен от Министерския съвет.

2. КООПЕРАТИВНА СОБСТВЕНОСТ

Чл. 22. (Отм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.)

22. Всяка кооперация може да притежава в собственост предприятия, постройки, жив и мъртъв инвентар, произведения, стоки и други имоти във връзка с нейните задачи и дейност.

Чл. 23. (Отм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.)

23. Кооперацията упражнява своето право на собственост съгласно законите, народностопанския план и своя устав.

Чл. 24. (Отм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.)

24. Предприятия и недвижими имоти, които принадлежат на кооперации, могат да се продават по решение на общото събрание на кооперацията, одобрено от върховния ръководен орган.

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., отм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.)

25. Имотът, който кооперацията е получила безплатно от държавата или който е придобила с отпуснати безвъзмездно от държавата средства, може да се прехвърли само на държавата безплатно. В този случай нотариалната форма не се спазва.

Чл. 26. (Отм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.)

II. ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 31 ОТ 1990 Г.)

II. ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ

26. Правата на трудовите кооперативни земеделски стопанства върху земята, предадена в стопанството от членовете им, се уреждат с отделни разпоредби.

Чл. 27. (Отм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.)

II. ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 31 ОТ 1990 Г.)

27. Разпоредбите на чл. 22-25 се прилагат съответно и към имотите, които принадлежат на обществени организации с нестопанска цел.

II. ЛИЧНА И ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Собственост на физически и юридически лица могат да бъдат всички вещи с изключение на тези, които съгласно Конституцията на Република България са изключителна държавна собственост или по силата на закона са публична държавна или общинска собственост.

Със закон може да се забрани притежаването от физически или юридически лица на имоти и вещи, свързани с дейности, за които е установен държавен монопол.

28. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Собственост на гражданите и юридическите лица могат да бъдат всички вещи с изключение на тези, които според Конституцията на Народна република България са изключителна държавна или общинска собственост.

Със закон може да се забрани притежаването на определени вещи от юридически лица и граждани.

28. В лична и частна собственост могат да се намират всякакви вещи, притежаването на които не е забранено на частни лица.

Частна е собствеността върху такива вещи, които се използуват от собственика като средства за производство или стока.

Лична е собствеността върху всички други вещи, притежавани от граждани, като постройки за живеене и за здравни нужди, домакински принадлежности, вещи за домашно стопанство и други вещи за лично или семейно използуване.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2007 г.) Чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, а чужденците - и при наследяване по закон.

Граждани на държавите - членки на Европейския съюз, или на държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земя при спазване на изискванията, установени със закон, в съответствие с условията на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Юридически лица от държавите - членки на Европейския съюз, или от държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земя по реда на ал. 2.

Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната, освен ако със закон е установено друго.

Чужда държава или междуправителствена организация може да придобива право на собственост върху земя, сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната въз основа на международен договор, на закон или акт на Министерския съвет.

Чужда държава не може да придобива право на собственост върху недвижим имот в страната по наследство.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Чужденци и чуждестранни юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя в страната.

Забраната по ал. 1 не се прилага при наследяване по закон. Лицата, придобили право на собственост при наследяване по закон, следва да прехвърлят собствеността си в 3-годишен срок от откриване на наследството.

(Ал. 3, изм. - ДВ, бр. 59 от 2000 г.) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната, освен ако със закон е установено друго.

Чужда държава или междуправителствена организация може да придобива право на собственост върху земя, сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната въз основа на международен договор, със закон или акт на Министерския съвет.

Чужда държава не може да придобива право на собственост върху недвижим имот в страната по наследство.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Чужденци и чуждестранни юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя в страната.

Забраната по ал. 1 не се прилага при наследяване по закон. Лицата, придобили право на собственост при наследяване по закон, следва да прехвърлят собствеността си в 3-годишен срок от откриване на наследството.

Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната с разрешение на министъра на финансите, освен ако със закон е установено друго.

Чужда държава или междуправителствена организация може да придобива право на собственост върху земя, сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната въз основа на международен договор, със закон или акт на Министерския съвет.

Чужда държава не може да придобива право на собственост върху недвижим имот в страната по наследство.

29. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Чуждите граждани с местожителство в чужбина могат да придобиват недвижим имот в страната само с разрешение на министъра на финансите. Разрешение не е необходимо, когато недвижимият имот се придобива по наследство и по закон.

При даването на разрешение министърът на финансите взема предвид съществуването на взаимност с държавата, чийто гражданин е лицето, което желае да придобие недвижим имот в страната.

Чужда държава, международна организация и чуждо юридическо лице могат да придобиват недвижим имот в страната въз основа на международен договор, закон или акт на Министерския съвет.

Чужда държава не може да придобива недвижими имоти в страната по наследство.

Чуждите граждани и чуждестранните юридически лице не могат да придобиват собственост върху селскостопански земи.

29. Особената закрила на личната собственост и защитата на частната собственост, както и начините за упражняване на последната се уреждат от отделни закони и от постановленията на държавния народостопански план.

(Ал. 2 - нова, ДВ, бр. 26 от 1973 г.) Въпросите относно размерите на недвижимите имоти и вещните права върху тях, които гражданите могат да притежават, и редът за тяхното прехвърляне и придобиване се уреждат с отделни закони.

29. Особената закрила на личната собственост и защитата на частната собственост, както и начините за упражняване на последната се уреждат от отделни закони и от постановленията на държавния народостопански план.

Чл. 29а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2007 г.) Лицата по чл. 29, ал. 2, които не пребивават постоянно в Република България, могат да придобиват земя за втори жилищен имот след изтичането на срока, определен при условията на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

III. СЪСОБСТВЕНОСТ

Чл. 30. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Правото на собственост може да принадлежи и общо на две или повече лица - държавата, общините и други юридически или физически лица.

Частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното.

Всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.

30. Правото на собственост може да принадлежи и общо на две или повече лица - държавата, кооперациите, обществените организации и други юридически или физически лица.

Частите на съсобствениците се считат за равни до доказване на противното.

Всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.

Чл. 31. Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.

Когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

Чл. 32. Общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ.

Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.

Чл. 33. Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.

Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.

Ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.

Чл. 34. Всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.

Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот.

Искът за делба не се погасява с давност.

Чл. 35. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Доброволната делба на движими вещи на стойност над 50 лв., както и на недвижими имоти трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи.

Когато в делбата участвуват недееспособни или отсъствуващи, необходимо е предварително разрешение на районния съд.

(Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.)

Чл. 35. (Ал.1, Изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Доброволната делба на движими вещи на стойност над 50 000 лв., както и на недвижими имоти трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи.

Когато в делбата участвуват недееспособни или отсъствуващи, необходимо е предварително разрешение на районния съд.

(Ал. 3 отм. - ДВ бр.31 от 1990г.).

35. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Доброволната делба на движими вещи на стойност над 400 лв., както и на недвижими имоти трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи.

Когато в делбата участвуват недееспособни или отсъствуващи, необходимо е предварително разрешение на районния съд.

35. (Изм. - Изв, бр. 12 от 1958 г., ДВ, бр. 87 от 1974 г. и бр. 91 от 1988 г.) Доброволната делба на движими вещи на стойност над 400 лв., както и на недвижими имоти трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи.

Когато в делбата участвуват недееспособни или отсъствуващи, необходимо е предварително разрешение на районния съд.

Когато в делбата участвува държавата, тя се извършва с разрешение на председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, а за имотите, предоставени на министерствата и ведомствата - с разрешение на техните ръководители. Когато имотът е предоставен на трудов колектив в стопанска организация, делбата се извършва с разрешение на колективия орган на управление.

35. (Изм. - Изв, бр. 12 от 1958 г.) Доброволната делба на движими вещи на стойност над 400 лв., както и на недвижими имоти трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи.

Когато в делбата участвуват недееспособни или отсъствуващи, необходимо е предварително разрешение на районния съд.

(Изм. - ДВ, бр. 87 от 1974 г.) Когато в делбата участвува държавата, тя се извършва с разрешение на председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, а за имотите, предоставени на министерствата и ведомствата - с разрешение на техните ръководители.

35. Доброволната делба на движими вещи на стойност над 4000 лева, както и на недвижими имоти трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи.

Когато в делбата участвуват недееспособни или отсъствуващи, необходимо е предварително разрешение на районния съд.

(Изм. - Изв., бр. 12 от 1958 г.) Когато в делбата участвува държавата, необходимо е разрешение от съответния орган по чл. 13.

35. Доброволната делба на движими вещи на стойност над 4000 лева, както и на недвижими имоти трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи.

Когато в делбата участвуват недееспособни или отсъствуващи, необходимо е предварително разрешение на районния съд.

Когато в делбата участвува държавата, необходимо е разрешение на Министерския съвет.

Чл. 36. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1958 г., ДВ, бр. 87 от 1974 г. и бр. 31 от 1990 г.) Съсобствеността на държавата или на общината може да бъде прекратена освен чрез делба и чрез продажба на частта на държавата или на общината, чрез отстъпване на съсобствениците на друг равностоен имот или чрез откупуване на тяхната част при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

36. (Изм. - Изм., бр. 12 от 1958 г., ДВ, бр. 87 от 1974 г.) Съсобсвеността на държавата може да бъде прекратена освен чрез делба и чрез продажба на частта на държавата, чрез отсъпване на съсобствениците на друг равностоен имот или чрез откупване на тяхната част при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

36. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1958 г.) Съсобствеността на държавата освен чрез делба може да бъде ликвидирана по реда на чл. 13 чрез продажба на частта на държавата, отстъпване на съсобствениците друг равностоен имот или откупуване на тяхната част по действителна цена.

36. Съсобствеността на държавата върху недвижими имоти освен чрез делба може да бъде ликвидирана с разрешение на Министерския съвет и чрез продажба частта на държавата, чрез даване на друг равностоен имот или чрез откупуване частите на другите съсобственици по действителната им стойност.

IV. ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника, могат да принадлежат на отделни собственици - държавата, общините и други юридически или физически лица.

37. Етажи или части, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника, могат да принадлежат на отделни собственици - държавата, кооперациите, обществените организации и други юридически или физически лица.

Чл. 38. При сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.

Може да се уговори частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват.

Общите части не може да се делят.

Чл. 39. Съсобствениците могат да си поделят общата сграда по етажи или части от етажи.

По същия начин може да се раздели общата сграда и по съдебен ред, ако отделните етажи или части от етажи могат да се използуват самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените.

Чл. 40. Дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост. По-късни изменения в отделните помещения не се отразяват върху размера на дяловете.

При надстрояване на сграда в етажна собственост собствениците на надстроените етажи или части от етажи придобиват, срещу заплащане, собствеността и върху всички общи части на сградата, включително и върху земята. Дяловете на всички съсобственици в общите части се определят съобразно съотношението между стойностите на отделните помещения по време на завършването на строежа.

Когато собственикът на етаж или част от етаж прехвърли отделна част от своя имот на друго лице, частта на приобретателя и на отчуждителя в общите части на сградата се определя от съотношението между стойностите на прехвърлената и запазената част по време на прехвърлянето. Същото правило се прилага и при делба.

Чл. 41. Всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участвува в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание.

Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г., отм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.)

Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г.) Управлението на общите части в сградата в етажна собственост и надзорът за изпълнение на задълженията на обитателите принадлежи на общото събрание на собствениците и на избрания от него управител.

Чл. 42. Управлението на общите части в сградата в етажна собственост и надзорът за изпълнение на задълженията на обитателите принадлежи на общото събрание на собствениците и на избрания от него управител или управителен съвет.

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г., отм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.)

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г.) Общото събрание взема решение, ако в заседанието участвуват, лично или чрез представители, половината от собствениците.

В общото събрание участвуват с право на глас и наемателите при разрешаването на въпроси, които засягат техните имуществени интереси или вътрешния ред на сградата. В този случай общото събрание взема решение, ако присъствуват повече от половината от лицата, които имат право да участвуват в събранието.

Ако при първото свикване не се явят нужното число лица, събранието се отлага за един час по-късно при същия дневен ред и се счита законно, колкото и лица да се явят.

Чл. 43. Общото събрание взема решение, ако в заседанието участвуват, лично или чрез представители, три четвърти от собствениците.

В общото събрание участвуват с право на глас и наемателите при разрешаването на въпроси, които засягат техните имуществени интереси или вътрешния ред на сградата. В този случай общото събрание взема решение, ако присъствуват повече от половината от лицата, които имат право да участвуват в събранието.

Ако при първото свикване не се явят нужното число лица, събранието се отлага за един час по-късно при същия дневен ред и се счита законно, колкото и лица да се явят.

Чл. 44. (Отм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.)

Чл. 44. Общото събрание взема решение с мнозинство, което представлява повече от половината от присъствуващите собственици.

В случая на ал. 2 на предходния член общото събрание решава с мнозинство на гласовете на присъствуващите.

Чл. 45. (Доп. - ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г.) Собственикът на етаж или на част от етаж се изважда от сградата по решение на общото събрание за срок до три години:

а) ако използува или допуска да се използуват неговите помещения по начин, който излага сградата на опасност от пожар или от значителни повреди, и

б) (изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) ако систематически нарушава правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави.

Общото събрание може да вземе решение за изваждане само след като собственикът е бил предупреден писмено от управителя, че ще бъде изваден от имота и ако и след това предупреждение не е прекратил нарушението.

Чл. 45. Собственикът на етаж или на част от етаж се изважда от сградата по решение на общото събрание:

а) ако използува или допуска да се използуват неговите помещения по начин, който излага сградата на опасност от пожар или от значителни повреди, и

б) (изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) ако систематически нарушава правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави.

Общото събрание може да вземе решение за изваждане само след като собственикът е бил предупреден писмено от управителя, че ще бъде изваден от имота и ако и след това предупреждение не е прекратил нарушението.

45. Собственикът на етаж или на част от етаж се изважда от сградата по решение на общото събрание:

а) ако използува или допуска да се използуват неговите помещения по начин, който излага сградата на опасност от пожар или от значителни повреди, и и

б) ако систематически нарушава правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или правилата на социалистическото общежитие.

Общото събрание може да вземе решение за изваждане само след като собственикът е бил предупреден писмено от управителя, че ще бъде изваден от имота и ако след това предупреждение не е прекратил нарушението.

Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г.) Собственикът може да иска от районния съд отмяна на решението на общото събрание за изваждането по реда, установен в отделен закон.

Въз основа на влязлото в сила решение на общото събрание по чл. 45 управителят или председателят на управителния съвет може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Собственикът може да иска от районния съд отмяна на решението на общото събрание за изваждането по реда, установен в правилника по чл. 49.

Въз основа на влязлото в сила решение на общото събрание по чл. 45 управителят или председателят на управителния съвет може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 46. Собственикът може да иска от районния съд отмяна на решението на общото събрание за изваждането по реда, установен в правилника по чл. 49.

Въз основа на влязлото в сила решение на общото събрание по чл. 45 районният съд издава изпълнителен лист.

Чл. 47. (Отм. - ДВ, бр. 57 от 2011 г.)

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г.) Управителят представлява собствениците при извършване на всички действия, включително воденето на дела, които са във връзка с обикновеното управление на етажната собственост. За действия, които излизат вън от пределите на обикновеното управление, той представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание.

(Изм. - ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г.) Управителят представлява в процеса общо собствениците по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части.

Всеки собственик може да вземе лично участие в делото, по което управителят представлява собствениците.

Чл. 47. Управителят или председателят на управителния съвет представлява собствениците при извършване на всички действия, включително воденето на дела, които са във връзка с обикновеното управление на етажната собственост. За действия, които излизат вън от пределите на обикновеното управление, той представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание.

Управителят или председателят на управителния съвет представлява в процеса общо собствениците по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части.

Всеки собственик може да вземе лично участие в делото, по което управителят представлява собствениците.

Чл. 48. (Отм. - ДВ, бр. 55 от 1978 г.)

48. За организиране на жилищно-строителна дейност могат да се образуват жилищни кооперации съгласно правилник, одобрен от Министерския съвет. Законът за кооперациите важи за жилищните кооперации, доколкото в този правилник не са предвидени особени правила.

По производствата за образуване на жилищни кооперации, за строежите, извършвани от кооперациите, както и за издаване и вписване на нотариални актове на кооперацията и на членовете й не се събират данъци, мита, берии, такси, герб, фондове и др.

След окончателното завършване на строежа се учредява етажна собственост и кооперацията се прекратява.

Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 90 от 1999 г., отм. - ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г.)

Чл. 49. Правилата за управлението, за поддържането на реда и за надзора по използуването на сградата, както и тия за начина на отмяна решенията на общото събрание и за реда, по който те се изпълняват, се уреждат с особен правилник, одобрен от Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 90 от 1999 г.) За нарушенията на правилника общото събрание може да предостави на управителя или на управителния съвет правото да налага на провинените лица глоба от 1 до 60 лв. в полза на етажната собственост.

Чл. 49. Правилата за управлението, за поддържането на реда и за надзора по използуването на сградата, както и тия за начина на отмяна решенията на общото събрание и за реда, по който те се изпълняват, се уреждат с особен правилник, одобрен от Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието.

(Изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) За нарушенията на правилника общото събрание може да предостави на управителя или на управителния съвет правото да налага на провинените лица глоба до една минимална месечна работна заплата, установена за страната, в полза на етажната собственост.

49. Правилата за управлението, за поддържането на реда и за надзора по използуването на сградата, както и тия за начина на отмяна решенията на общото събрание и за реда, по който те се изпълняват, се уреждат с особен правилник, одобрен от Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието.

За нарушенията на правилника общото събрание може да предостави на управителя или на управителния съвет правото да налага на провинените лица глоба до 4 лева в полза на етажната собственост.

V. ОГРАНИЧЕНИЯ НА СОБСТВЕНОСТТА

Чл. 50. Собственикът на недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използуването на съседния имот по-големи от обикновените.

Чл. 51. Когато за извършването на работи в един недвижим имот е необходимо да се влезе в друг имот, собственикът на този имот е длъжен да даде достъп за това.

Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1974 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Не се позволява да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Съседът може да иска разрешение от кмета на общината, района или кметството да бъдат отсечени клоните на дърветата, които се простират над неговия имот, и корените, които преминават в неговия имот. По същия ред той може да иска да бъдат преместени дърветата, които са посадени на по-близки разстояния от посочените по-горе.

52. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1974 г., бр. 36 от 1979 г.) Не се позволява да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Съседът може да иска разрешение от изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет или кметството да бъдат отсечени клоните на дърветата, които се простират над неговия имот, и корените, които преминават в неговия имот. По същия ред той може да иска да бъдат преместени дърветата, които са посадени на по-близки разстояния от посочените по-горе.

52. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1974 г.) Не се позволява да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Съседът може да иска разрешение от изпълнителния комитет на общинския народен съвет или кметството да бъдат отсечени клоните на дърветата, които се простират над неговия имот, и корените, които преминават в неговия имот. По същия ред той може да иска да бъдат преместени дърветата, които са посадени на по-близки разстояния от посочените по-горе.

52. В населените места не се позволява да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Съседът може да иска разрешение от изпълнителния комитет на народния съвет на депутатите и трудещите се да бъдат отсечени клоните на дърветата, които се простират над неговия имот, и корените, които преминават в неговия имот. По същия ред той може да иска да бъдат преместени дърветата, които са посадени на по-близки разстояния от посочените по-горе.

Чл. 53. Ограниченията на собствеността с оглед на благоустройствени и здравни цели се уреждат с отделни закони.

Чл. 54. С решение на Министерския съвет могат да се възлагат задължения във връзка с притежаването или стопанисването на имота.

VI. ВЕЩНИ ПРАВА ВЪРХУ ЧУЖДА ВЕЩ

Чл. 55. Вещни права върху чужда вещ, доколкото те са предвидени в законите, могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.

1. ПРАВО НА ПОЛЗУВАНЕ

Чл. 56. Правото на ползуване включва правото да се използува вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено.

Ползувателят не може да отчуждава своето право.

Чл. 57. Ползувателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползуването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползуване.

При предаване на имота се съставя опис. При липса на опис предполага се, до доказване на противното, че имотът е предаден в добро състояние.

Ползувателят не отговаря за овехтяването и изхабяването на вещта, които се дължат на обикновената употреба.

Той е длъжен да застрахова вещта в полза на собственика и да плаща премиите за застраховката, ако не е постановено или уговорено друго.

Чл. 58. Ползувателят е длъжен да съобщава на собственика за всяко посегателство върху собствеността.

Чл. 59. Правото на ползуване се погасява със смъртта на ползувателя,ако то не е учредено за по-кратък срок.

Правото на ползуване, учредено в полза на юридическо лице, се погасява с прекратяването му, ако не е установен по-кратък срок.

Правото на ползуване се погасява и с погиването на вещта, а също и ако не се упражнява в продължение на 5 години.

Чл. 60. Сключените от ползувателя договори за наем на полски имоти остават в сила до края на текущата стопанска година, ако правото на ползуване се прекрати преди това.

Чл. 61. Собственикът може да иска от съда да прекрати правото на ползуване, ако ползувателят, въпреки отправеното му предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя вещта.

Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Относно правото на ползуване върху държавен или общински имот се прилагат разпоредбите на този раздел, освен ако в закон или в акт за учредяване на това право е предвидено друго.

2. СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ПОСТРОЙКА

2. СОБСТВЕНОСТ НА ПОСТРОЙКА

62. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Относно правото на ползуване върху държавен или общински имот, учредено в полза на юридически лица или граждани разпоредбите на този раздел се прилагат доколкото в акта за учредяване на ползуването или в други разпоредби на съответните органи не е постановено друго.

62. Относно правото на ползуване върху държавен имот, учредено в полза на кооперации или на други обществени организации, разпоредбите на този раздел се прилагат доколкото в акта за учредяване на ползуването или в други разпоредби на съответните органи не е постановено друго.

Чл. 63. Собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката.

Също така собственикът на земята може да прехвърли отделно от земята собствеността върху вече съществуващата постройка.

Собственост върху постройка, отделно от земята под нея, може да се създаде и чрез доброволна делба.

Чл. 64. Собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго.

Чл. 65. Когато правото на собственост върху постройката е установено със срок, след изтичането на срока собствеността върху сградата преминава безвъзмездно върху собственика на земята.

Чл. 66. Собственикът на постройката може да я продаде на трето лице при съответно приложение разпоредбите на чл. 33.

(Ал. 2 нова - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Правото на строеж не се погасява, ако постройката или част от нея погине, освен ако в акта за учредяването е предвидено друго.

(Ал. 3 нова - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Предмет на правото на строеж може да бъде и строеж под повърхността на земята.

(Ал. 4 нова - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Право на надстрояване и право на пристрояване се учредява за надстрояване, съответно пристрояване на съществуваща сграда.

66. Собственикът на постройката може да я продаде на трето лице при съответно приложение разпоредбите на чл. 33.

Чл. 67. Правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63, ал. 1) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години.

(Ал. 2, нова - ДВ, бр. 87 от 1974 г., изм. - ДВ, бр. 91 от 1988 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., отм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.)

VII. ВЛАДЕНИЕ

67. Правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63 ал. 1) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години.

(Нова - ДВ, бр. 87 от 1974 г., изм., бр. 91 от 1988 г. и бр. 31 от 1990 г.) Предходната алинея не се прилага за държавни или общински имоти. Когато гражданинът, на когото е отстъпено право да построи жилище или вила върху държавна или общинска урегулирана земя, не извърши строежа в срок от 5 години от отстъпване право за строеж, това право може да бъде отнето по решение на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет. В този случай се връща платената цена за правото на строеж. Подобренията, направени в мястото, се оценяват и заплащат по реда на чл. 72.

67. Правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63, ал. 1) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години.

(Нова - ДВ, бр. 87 от 1974 г., изм., бр. 91 от 1988 г.) Предходната алинея не се прилага за държавни имоти. Когато гражданинът, на когото е отстъпено право да построи жилище или вила върху държавна или общинска урегулирана земя, не извърши строежа в срок от 5 години от отстъпване право за строеж, това право може да бъде отнето по решение на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет. В този случай се връща платената цена за правото на строеж. Подобренията, направени в мястото, се оценяват и заплащат по реда на чл. 72.

67. Правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63, ал. 1) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години.

(Нова - ДВ, бр. 87 от 1974 г.) Предходната алинея не се прилага за държавни имоти. Когато гражданинът, на когото е отстъпено право да построи жилище или вила върху държавна или общинска урегулирана земя, не извърши строежа в срок от 5 години от отстъпване право за строеж, това право може да бъде отнето по решение на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, одобрено от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет. В този случай се връща платената цена за правото на строеж. Подобренията, направени в мястото, се оценяват и заплащат по реда на чл. 72.

67. Правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63, ал. 1) се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години.

VII ВЛАДЕНИЕ

Чл. 68. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.

Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.

Чл. 69. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

Чл. 70. Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.

Добросъвестността се предполага до доказване на противното.

Когато владението е предадено въз основа на предварителен договор, сключен със собственика на имота, владелецът има правата по чл. 71 и 72.

Чл. 71. Добросъвестният владелец се ползува от вещта и получава добивите, които тя е дала, до предявяването на иска за връщането й.

Чл. 72. Добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение.

Той може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта.

До заплащане на подобренията и на разноските той има право да задържи вещта.

Чл. 73. Недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски.

Той може да иска да му се заплатят и направените от него необходими за запазването на вещта разноски.

Чл. 74. Недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения.

Когато собственикът е знаел, че се правят подобрения върху имота му и не се е противопоставил, правата на владелеца се уреждат съгласно чл. 72.

Чл. 75. Владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защищавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в шестмесечен срок.

Чл. 76. Владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви иска по предходния член.

VIII. ПРИДОБИВАНЕ И ИЗГУБВАНЕ ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ

Чл. 77. Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.

1. ПРИДОБИВАНЕ НА ДВИЖИМА ВЕЩ ЧРЕЗ ДОБРОСЪВЕСТНО ВЛАДЕНИЕ

Чл. 78. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие.

Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.

(Изм. - ДВ, бр.31 от 1990г.) Собственикът на откраднатата или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие.

78. Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.

Собственикът на откраднатата или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или кооперативно предприятие.

2. ПРИДОБИВАНЕ ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ ПО ДАВНОСТ

Чл. 79. Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.

Чл. 80. Движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години.

Който придобие владението на движима вещ чрез престъпление, не може да придобие собствеността й по давност.

Чл. 81. С изгубването на владението в продължение на повече от шест месеца давността се прекъсва.

Чл. 82. Владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си.

Чл. 83. Който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното.

Чл. 84. Относно придобивната давност, освен горните правила, се прилагат съответно и чл. 113, 115, 116, 117 и 120 от Закона за задълженията и договорите.

Чл. 85. Разпоредбите за придобиване право на собственост върху недвижим имот по давност важат за придобиване по давност и на други вещни права върху такъв имот.

Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) (*) Не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост.

3. НАМЕРЕНИ ВЕЩИ

86. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост.

86. Не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост.

Чл. 87. Който намери движима вещ е длъжен да я предаде на собственика или на този, който я е изгубил, след прихващане или заплащане на възнаграждението и разноските.

Чл. 88. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Когато собственикът и изгубилият вещта не са известни, онзи, който я е намерил, е длъжен да я предаде незабавно в съответната служба "Общинска собственост".

Ако собственикът или изгубилият вещта я поиска в годишен срок от намирането, вещта му се предава срещу заплащане възнаграждение в размер 10% от стойността на вещта и разноските по пренасянето и пазенето. Възнаграждението може да бъде намалено от съда с оглед на имотното състояние на изгубилия вещта или когато пълният размер на възнаграждението е прекомерно висок.

88. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Когато собственикът и изгубилият вещта не са известни, онзи, който я е намерил, е длъжен да я предаде незабавно в общинския народен съвет или кметството.

Ако собственикът или изгубилият вещта я поиска в годишен срок от намирането, вещта му се предава срещу заплащане възнаграждение в размер 10% от стойността на вещта и разноските по пренасянето и пазенето. Възнаграждението може да бъде намалено от съда с оглед имотното състояние на изгубилият вещта или когато пълния размер на възнаграждението е прекомерно висок.

88. Когато собственикът и изгубилият вещта не са известни, онзи, който я е намерил, е длъжен да я предаде незабавно в местния народен съвет на депутатите на трудещите се.

Ако собственикът или изгубилият вещта я поиска в годишен срок от намирането, вещта му се предава срещу заплащане възнаграждение в размер 10% от стойността на вещта и разноските по пренасянето и пазенето. Възнаграждението може да бъде намалено от съда с оглед имотното състояние на изгубилият вещта или когато пълния размер на възнаграждението е прекомерно висок.

Чл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Ако собственикът или изгубилият вещта не се намери или не се яви в годишен срок, вещта минава в собственост на общината. В този случай разпоредбата на чл. 78, ал. 2 не се прилага.

Вещи, които подлежат на бърза развала или за пазенето на които са нужни големи разноски, се продават и с получената сума се постъпва съгласно предходната алинея.

89. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Ако собственикът или изгубилият вещта не се намери или не се яви в годишен срок, вещта минава в собственост на общината, като възнаграждението и разноските се заплащат от държавния орган, на който тя се предава. В този случай разпоредбата на чл. 78, ал. 2 не се прилага.

Вещи, които подлежат на бърза развала или за пазенето на които са нужни големи разноски, се продават и с получената сума се постъпва съгласно предходната алинея.

89. Ако собственикът или изгубилият вещта не се намери или не се яви в годишен срок, вещта минава в собственост на държавата, като възнаграждението и разноските се заплащат от държавния орган, на който тя се предава. В този случай разпоредбата на чл. 78, ал. 2 не се прилага.

Вещи, които подлежат на бърза развала или за пазенето на които са нужни големи разноски, се продават и с получената сума се постъпва съгласно предходната алинея.

Чл. 90. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., отм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.)

90. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Вещ, която е намерена в помещения на учреждения, предприятия или организации, както и в други обществени помещения или превозни средства, се предава в съответното управление. Управлението запазва предадената му вещ в продължение на две седмици и ако собственикът или изгубилият вещта не се яви, управлението я предава в общинския народен съвет или кметството.

90. Вещ, която е намерена в помещения на учреждения, предприятия или организации, както и в други обществени помещения или превозни средства, се предава в съответното управление. Управлението запазва предадената му вещ в продължение на две седмици и ако собственикът или изгубилият вещта не се яви, управлението я предава в местния народен съвет на депутатите на трудещите се.

Чл. 91. Заровените в земята, зазиданите или скрити по друг начин вещи, собственикът на които не може да бъде открит, стават собственост на държавата.

Лицето, което ги е намерило, има право на възнаграждение в размер на 25% от стойността.

4. ПРИРАЩЕНИЯ

Чл. 92. Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго.

Чл. 93. Добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи на собственика й.

5. ПРЕРАБОТВАНЕ И ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ

Чл. 94. Лицето, което е направило нова вещ от чужди материали, става собственик на вещта, ако стойността на изработването надминава стойността на материала и ако лицето не е знаело, че материалът принадлежи на друг.

В противен случай собственикът на материала става собственик на вещта, но той има право да се откаже от нея.

Чл. 95. Когато вещта е изработена от материали, които принадлежат на различни собственици, собственик на вещта е този, на когото принадлежи главният материал.

Ако нито един от материалите не може да се счете за главен, поражда се съсобственост върху вещта.

Чл. 96. В случаите на предходните два члена, онзи, който стане собственик на новата вещ, дължи обезщетение за стойността на материала или за изработването, както и за другите вреди, ако има такива.

Чл. 97. Когато чужда вещ е присъединена като част към главна вещ по такъв начин, че не би могла да се отдели без съществено повреждане на главната вещ, собственикът на тази вещ придобива правото на собственост и върху присъединената част, при задължение да обезщети нейния собственик.

Чл. 98. Принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго.

6. ИЗГУБВАНЕ ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ

99. Правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него.

Чл. 100. (Предишен текст на чл. 100, доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) Отказът от правото на собственост върху недвижим имот има действие само ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан в имотния регистър.

(Нова - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) Заявлението за отказ от правото на собственост по ал. 1 може да се оттегли до вписването на отказа в имотния регистър.

Чл. 100. Отказът от правото на собственост върху недвижим имот има действие само ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан.

101. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1958 г., ДВ, бр. 91 от 1988 г., бр. 38 от 1989 г. и бр. 31 от 1990 г.) За особено важни нужди на държавата, за които няма възможност да се задоволят по друг начин, могат да се отчуждават имоти на граждани, кооперации и други обществени организации.

Отчуждаването на имотите и обезщетяване на собствениците се извършва със заповед на председателя на изпълнителния комитет на областния народен съвет.

Искането за отчуждаване са съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс на заинтересуваните собственици, които могат да направят възражения до председателя на Изпълнителния комитет на областния народен съвет в двумесечен срок, както и да предложат начин за обезщетяване.

7. ОТЧУЖДАВАНЕ НА ИМОТИ ЗА ДЪРЖАВНА И ОБЩЕСТВЕНА НУЖДА

Чл. 101. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1958 г., изм. - ДВ, бр. 91 от 1988 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) За особено важни нужди на държавата и общините, за които няма възможност да се задоволят по друг начин, могат да се отчуждават имоти при условия и по ред, установени със закон, след предварително и равностойно обезщетение.

101. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1958 г., ДВ, бр. 91 от 1988 г., бр. 38 от 1989 г. и бр. 31 от 1990 г.) За особено важни нужди на държавата, за които няма възможност да се задоволят по друг начин, могат да се отчуждават имоти на граждани, кооперации и други обществени организации.

Отчуждаването на имотите и обезщетяване на собствениците се извършва със заповед на председателя на изпълнителния комитет на областния народен съвет.

Искането за отчуждаване са съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс на заинтересуваните собственици, които могат да направят възражения до председателя на Изпълнителния комитет на областния народен съвет в двумесечен срок, както и да предложат начин за обезщетяване.

101. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1958 г., ДВ, бр. 91 от 1988 г., бр. 38 от 1989 г.) За особено важни нужди на държавата, за които няма възможност да се задоволят по друг начин, могат да се отчуждават имоти на граждани, кооперации и други обществени организации.

При условията по предходната алинея имоти на граждани могат да се отчуждават и в полза на кооперации и други обществени организации.

Отчуждаването на имотите и обезщетяване на собствениците се извършва със заповед на председателя на изпълнителния комитет на областния народен съвет.

101. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1958 г., ДВ, бр. 91 от 1988 г.) За особено важни нужди на държавата могат да се отчуждават имоти, принадлежащи на частни лица, кооперации и други обществени организации.

При същите условия недвижими имоти на частни лица могат да бъдат отчуждавани и в полза на кооперации и на други обществени организации.

Отчуждаването се извършва с разрешение на Министерския съвет и собствеността се придобива от датата на решението.

(Ал. 4 - отм, ДВ, бр. 91 от 1988 г.)

101. За особено важни нужди на държавата могат да се отчуждават имоти, принадлежащи на частни лица, кооперации и други обществени организации.

При същите условия недвижими имоти на частни лица могат да бъдат отчуждавани и в полза на кооперации и на други обществени организации.

Отчуждаването се извършва с разрешение на Министерския съвет и собствеността се придобива от датата на решението.

(Ал. 4, нова - Изв., бр. 12 от 1958 г.) Изпълнителният комитет на окръжния народен съвет или на народния съвет, приравнен към окръжен, може съгласувано с министъра на земеделието и горите да отчуждава частни недвижими имоти, необходими за одворяване на държавни земеделски стопанства, машинно-тракторни станции и трудово-кооперативни земеделски стопанства.

101. За особено важни нужди на държавата могат да се отчуждават имоти, принадлежащи на частни лица, кооперации и други обществени организации.

При същите условия недвижими имоти на частни лица могат да бъдат отчуждавани и в полза на кооперации и на други обществени организации.

Отчуждаването се извършва с разрешение на Министерския съвет и собствеността се придобива от датата на решението.

Чл. 102. (Отм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.)

102. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1974 г., бр. 38 от 1989 г. и бр. 31 от 1990 г.) Отчужденият имот и този, който се отстъпва в обезщетение, се оценяват по пазарни цени към датата на отчуждаването.

Отстъпеният в обезщетение имот трябва да бъде равностоен на отчуждавания. Когато отстъпеният имот не задоволява жилищните нужди на собственика и членовете на семейството му, той се обезщетява с имот, достатъчен за задоволяване на тези нужди.

При отчуждаване на застроен недвижим имот в границите на населеното място или предназначен за здравни и курортни нужди, собственикът се обезщетява със съществуващ равностоен имот в близост до отчуждения или със съгласие на собственика - в друго населено място.

Със съгласие на собственика обезщетението може да бъде с обект в сграда, която предстои да бъде построена, или с право на строеж или в пари.

Когато при отчуждаване на жилище собственикът притежава друго или други жилища, които задоволяват нуждите на домакинството му, той се обезщетява в пари. Счита се, че жилищните нужди на домакинството са задоволени, ако за всеки негов член има 40 кв. м. застроена площ. Разпоредбата по изречение първо се прилага и когато се отчуждава друг вилен имот, друг магазин, ателие или гараж.

При обезщетяване с имот разликата в стойността се доплаща от собственика или от държавата.

Незаконни строежи, извършени след връчване на съобщението за искане за отчуждаване по чл. 101 ал. 3, не се заплащат. Незаконните строежи, подлежащи на събаряне, не се заплащат независимо кога са извършени.

Отчужденият имот може да бъде завзет само след като собственикът бъде надлежно обезщетен.

Ако в едногодишен срок от влизане в сила на решението за отчуждаване на имота правоимащият не бъде обезщетен, по негово искане органът, извършил отчуждаването, отменя акта за отчуждаването на имота или извършва нова оценка. Когато собственикът е обезщетен с жилище в сграда, която предстои да бъде построена, този срок започва да тече от завземането на отчуждения имот.

Когато след издаване на административния акт за конкретизиране на имота, който се отстъпва в обезщетение, обектът отпадне от плана или имотът бъде предназначен за други мероприятия и отстъпеният като обезщетение имот не е предаден на собственика, по негово искане отчуждаването на имота се отменя. При същите условия отменянето на отчуждаването може да поиска и инвеститорът.

Предходната алинея не се прилага, ако е започнало разрушаването на отчуждената сграда. В този случай може да се поиска нова оценка на отчуждения имот.

102. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1974 г., бр. 38 от 1989 г.) Искането за отчуждаване се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс на заинтересуваните собственици, които могат да направят възражения до председателя на изпълнителния комитет на областния народен съвет в двуседмичен срок от съобщението.

Цената на недвижимия имот, чието отчуждаване се иска, се определя по Наредбата за цените на недвижимите имоти с помощта на комисия от специалисти, назначена от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по местонахождението на имота.

Собствениците на отчуждените имоти се обезщетяват в брой или чрез отстъпване на недвижим имот за задоволяване на техните и на членовете на семействата им жилищни, здравни и професионални нужди. По искане на собственика на отчуждения имот може да бъдат отстъпени имоти и за нуждите на пълнолетните и на встъпилите в брак непълнолетни негови деца. Видът, броят и размерът на недвижимите имоти се определят съгласно разпоредбите на Закона за териториално и селищно устройство и правилника за прилагането му.

102. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1974 г.) Цените на недвижимите имоти се определят по тарифа, изработена от Министерския съвет.

Собствениците на отчуждените имоти се обезщетяват в брой или чрез отстъпване на недвижим имот за задоволяване на техните и на членовете на семействата им жилищни, здравни и професионални нужди. По искане на собственика на отчуждения имот може да бъдат отстъпени имоти и за нуждите на пълнолетните и на встъпилите в брак непълнолетни негови деца. Видът, броят и размерът на недвижимите имоти се определят с правилника по чл. 106 от този закон.

102. Цените на недвижимите имоти се определят по тарифа, изработена от Министерския съвет.

Собствениците на отчуждените имоти се обезщетяват чрез плащане в брой на определеното обезщетение или чрез отстъпване на подходящ равностоен имот.

Чл. 103. (Отм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.)

103. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 38 от 1989 г. и бр. 31 от 1990 г.) Когато председателят на изпълнителния комитет на областния народен съвет намери искането за отчуждаване за основателно, той издава заповед, с която се определят:

а) основанието за отчуждаване;

б) цената на имота;

в) начинът, по който собственикът се обезщетява - с отстъпване на недвижим имот или право на строеж или чрез плащане в брой;

г) броят на жилищата и другите обекти, които се отстъпват като обезщетение, размерите, оценката и местонахождението им.

Решението се връчва по реда на Гражданския процесуален кодекс на собственика на отчуждения имот, който може да обжалва пред окръжния съд по реда на Закона за административното производство в двумесечен срок както по отношение на основанието за отчуждаване, така и по оценката, начина на обезщетяване и другите елементи на решението. Съдът събира всички допустими доказателства по Гражданския процесуален кодекс и решава спора по същество. В производството участвува прокурор. По неуредените въпроси се прилага Законът за административното производство.

103. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 38 от 1989 г.) Когато председателят на изпълнителния комитет на областния народен съвет намери искането за отчуждаване за основателно, той издава заповед, с която се определят:

а) основанието за отчуждаване;

б) цената на имота;

в) начинът, по който собственикът се обезщетява - с отстъпване на недвижим имот или право на строеж или чрез плащане в брой;

г) броят на жилищата и другите обекти, които се отстъпват като обезщетение, размерите, оценката и местонахождението им.

Заповедта се връчва по реда на Гражданския процесуален кодекс на собственика на отчуждения имот, който в двуседмичен срок може да я обжалва пред окръжния съд както по отношение на основанието за отчуждаване, така и по оценката, начина на обезщетяване и другите елементи на заповедта.

103. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Решенията по оценката на отчуждения имот или заменяването на отчуждения имот с друг подлежат на обжалване пред съответния съд в двеседмичен срок от съобщението. Определението на съда не подлежи на обжалване.

Чл. 104. (Отм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.)

104. (Изм. - ДВ, бр. 38 от 1989 г. и бр. 31 от 1990 г.) Собственикът се смята за обезщетен:

а) със заплащане цената на отчуждения имот;

б) с предаване на отстъпените като обезщетение недвижими имоти, включително и държавен парцел, върху който е отстъпено право на строеж;

в) с влизане в сила на заповедта, когато собственикът се обезщетява с имоти, които още не са построени, като в този случай на негово име трябва да се внесе в Държавна спестовна каса на блокиран влог определената цена на отчуждения имот.

Направените подобрения след отчуждаването на имота не се заплащат.

104. (Изм. - ДВ, бр. 38 от 1989 г.) Завземането на отчуждения имот става след обезщетяване на собственика.

Собственикът се смята за обезщетен:

а) със заплащане цената на отчуждения имот;

б) с предаване на отстъпените като обезщетение недвижими имоти, включително и държавен парцел, върху който е отстъпено право на строеж;

в) с влизане в сила на заповедта, когато собственикът се обезщетява с имоти, които още не са построени, като в този случай на негово име трябва да се внесе в Държавна спестовна каса на блокиран влог определената цена на отчуждения имот.

Направените подобрения след отчуждаването на имота не се заплащат.

104. Завземането на отчуждения имот става след заплащането или заменяването му с друг.

Направените подобрения след отчуждаването на имота не се заплащат.

Чл. 105. (Отм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.)

105. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Държавата отговаря за задълженията, обезпечени със залог, ипотека и други вещни тежести върху отчуждените имоти, само до размер на дължимото обезщетение.

105. Държавата и обществените организации отговарят за задълженията, обезпечени със залог, ипотека и други вещни тежести върху отчуждените имоти, само до размер на дължимото обезщетение.

Чл. 106. (Отм. - ДВ, бр. 38 от 1989 г.)

106. Подробните правила относно отчужденията по тази глава се уреждат с правилник, одобрен от Министерския съвет.

Чл. 107. (Отм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.)

107. По производствата за оценки и определяне на обезщетения, както и за издаване, вписване и обезсилване на нотариални актове, за учредяване, преминаване и заличаване на ипотеки и други вещни тежести и за издаване на изпълнителни листове във връзка с отчужденията по тази глава не се събират данък, мито, берии, герб и други такси.

IX. ЗАЩИТА НА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ

Чл. 108. Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

Чл. 109. Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.)

109. Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

Той може да иска определяне границите между своя и съседните имоти.

Чл. 109а. (Нов - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Собственикът на недвижим имот може да иска определяне на границите между своя и съседните имоти.

X. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 110. Недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката.

Всички други вещи, включително и енергията, са движими вещи.

Чл. 111. Разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите имоти, ако законът не постановява друго.

Относно всички други права се прилагат разпоредбите, които се отнасят до движимите вещи.

Разпоредбите в глави V - XI важат за всички видове собственост по чл. 2, доколкото не е постановено друго.

XI. ВПИСВАНИЯ

Чл. 112. Вписват се:

а) (доп. - ДВ, бр. 87 от 1974 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г., доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права;

б) договорите, с които се прехвърля наследство, в което има недвижими имоти;

в) актовете за отказване от вещни права върху недвижими имоти;

г) договорите за делба на недвижими имоти, както и съдебно разпределителни протоколи относно такива имоти;

д) молбите на кредиторите на наследодателя или на заветниците за отделяне на недвижимите имоти на наследодателя;

е) договорите за наем на недвижим имот за срок по-дълъг от една година;

ж) спогодбите по спорове относно актове, които подлежат на вписване, и

з) влезлите в законна сила съдебни решения, които заместват актовете по буква "а", както и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви.

и) (нова - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот;

к) (нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) молбите за отмяна на съдебни решения, подлежащи на вписване.

Чл. 112. Вписват се:

а) (доп. - ДВ, бр. 87 от 1974 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г., доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права;

б) договорите, с които се прехвърля наследство, в което има недвижими имоти;

в) актовете за отказване от вещни права върху недвижими имоти;

г) договорите за делба на недвижими имоти, както и съдебно разпределителни протоколи относно такива имоти;

д) молбите на кредиторите на наследодателя или на заветниците за отделяне на недвижимите имоти на наследодателя;

е) договорите за наем на недвижим имот за срок по-дълъг от една година;

ж) спогодбите по спорове относно актове, които подлежат на вписване, и

з) влезлите в законна сила съдебни решения, които заместват актовете по буква "а", както и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви.

и) (нова - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот.

Чл. 112. Вписват се:

а) (доп. - ДВ, бр. 87 от 1974 г., изм., бр. 33 от 1996 г.) всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти;

б) договорите, с които се прехвърля наследство, в което има недвижими имоти;

в) актовете за отказване от вещни права върху недвижими имоти;

г) договорите за делба на недвижими имоти, както и съдебно разпределителни протоколи относно такива имоти;

д) молбите на кредиторите на наследодателя или на заветниците за отделяне на недвижимите имоти на наследодателя;

е) договорите за наем на недвижим имот за срок по-дълъг от една година;

ж) спогодбите по спорове относно актове, които подлежат на вписване, и

з) влезлите в законна сила съдебни решения, които заместват актовете по буква "а", както и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви.

112. Вписват се:

а) (доп. - ДВ, бр. 87 от 1974 г.) всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, включително замяната по чл. 13;

б) договорите, с които се прехвърля наследство, в което има недвижими имоти;

в) актовете за отказване от вещни права върху недвижими имоти;

г) договорите за делба на недвижими имоти, както и съдебно разпределителни протоколи относно такива имоти;

д) молбите на кредиторите на наследодателя или заветниците за отделяне на недвижимите имоти на наследодателя;

е) договорите за наем за недвижим имот за срок по-дълъг от една година;

ж) спогодбите по спорове относно актове, които подлежат на вписване, и;

з) влезлите в законна сила съдебни решения, които заместват актовете по буква "а", както и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви.

112. Вписват се:

а) всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти;

б) договорите, с които се прехвърля наследство, в което има недвижими имоти;

в) актовете за отказване от вещни права върху недвижими имоти;

г) договорите за делба на недвижими имоти, както и съдебно разпределителни протоколи относно такива имоти;

д) молбите на кредиторите на наследодателя или заветниците за отделяне на недвижимите имоти на наследодателя;

е) договорите за наем за недвижим имот за срок по-дълъг от една година;

ж) спогодбите по спорове относно актове, които подлежат на вписване, и;

з) влезлите в законна сила съдебни решения, които заместват актовете по буква "а", както и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви.

Чл. 113. Актовете по предходния член до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот.

Чл. 114. Трябва да бъдат вписани:

а) (изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) исковите молби, с които се иска разваляне, унищожаване, отменяване или признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл. 112.

Когато вписването на исковата молба е предвидено с изрична разпоредба на закона, те произвеждат спрямо трети лица действието, посочено в същата разпоредба. При липса на такава разпоредба вписването има значение само за да даде гласност на съдебния спор относно имоти;

б) (изм. и доп. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) исковите молби за постановяване на решение за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот.

Придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Държавата или общината за вземанията си срещу праводателя, станали изискуеми до деня на прехвърлянето или учредяването на вещното право, може да обърне взискането си към имота, в чийто ръце и да се намира той, и

в) исковите молби за постановяване на други решения по чл. 112, буква "з". Придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца.

На молбите по предходните букви не се дава ход в съдилищата, докато не бъдат вписани.

114. Трябва да бъдат вписани:

а) исковите молби, с които се иска разваляне, унищожаване, отменяване или признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл. 112.

Когато вписването на исковата молба е предвидено с изрична разпоредба на закона (чл. 17, 33, 88, 135, 211, 221 от Закона за задълженията и договорите и чл. 37 от Закона за наследството), те произвеждат спрямо трети лица действието, посочено в същата разпоредба. При липса на такава разпоредба вписването има значение само за да даде гласност на съдебния спор относно имота;

б) исковите молби за постановяване на решение за сключване на окончателен договор (ч. 19, ал. 3 от ЗЗД), с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот.

Придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Държавата за взиманията си срещу праводателя, станали изискуеми до деня на прехвърлянето или учредяването на вещното право, може да обърне взискането си към имота, в чийто ръце и да се намира той, и

в) исковите молби за постановяване на други решения по чл. 112, буква"з". Придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца.

На молбите по преходните букви не се дава ход на съдилищата, докато не бъдат вписани.

Чл. 115. Влезлите в законна сила решения, постановени по исковите молби по предходния член, се отбелязват по представен препис от решението.

В решението, в което се уважава искът, съдът дава шестмесечен срок на ищеца да извърши това отбелязване. След изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.

Съдът не издава препис от решението по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето, както и данъците и другите задължения на праводателя му към държавата.

Ако исковата молба не е вписана, решението, което е постановено по нея, няма действие спрямо трети лица, освен от деня, в който то е вписано.

Чл. 116. Подробностите относно начина на вписването и относно таксите, които се събират при вписването, се уреждат в Правилника за вписването, одобрен от Министерския съвет.

Преходни разпоредби

ПРЕХОДНИ ПРАВИЛА

§ 1. Настоящият закон влиза в сила един месец след обнародването му и отменя:

1. Закона за имуществата, собствеността и сервитутите.

2. Закона за привилегиите и ипотеките.

3. Закона за държавните имоти.

4. Закона за етажната собственост.

5. Закона за жилищното строителство и стопанисване на жилищния фонд.

6. Закона за уреждане собствеността и залога на земеделски и превозни машини със значителна стойност.

7. Закона за давността.

8. Закона против спекулата с недвижими имоти.

9. Чл. 974 от Закона за гражданското съдопроизводство.

§ 2. Чл. 84 от Закона за задължителната военна служба се изменя така:

"При прехвърляне на моторни превозни средства продавачът и купувачът са длъжни да уведомят писмено в десетдневен срок отдела "Контрола върху автотранспорта при Министерството на вътрешните работи".

§ 3. Правото на собственост и другите вещни права, придобити до влизането на този закон в сила, се запазват.

§ 4. Относно придобивната давност, започнала да тече при действието на отменения закон за давността, се прилагат разпоредбите на настоящия закон, ако за завършване на давността по отменения закон е нужен по-дълъг срок от предвидения в настоящия закон.

§ 5. Препращанията в разни закони към текстовете на отменените с § 1 закони важат като препращания към съответните по съдържание текстове на настоящия закон.

§ 6. (Нов - ДВ, бр. 87 от 1974 г.) Гражданите, на които е признато право на строеж върху урегулирани държавни дворни места, отстъпени им или заети от тях до 15.XII.1951 г. и застроени до 1.IX.1956 г., имат право при прехвърляне или отчуждаване на имотите да получат пълната цена за правото на строеж.

§ 7. (Нов - ДВ, бр. 87 от 1974 г.) Разпоредбата на чл. 67, ал. 2 се прилага и за заварени случаи, когато имотът не е застроен и продължава да се владее от лицето, на което е отстъпено правото на строеж, или от неговите наследници, ако то не е отнето от изпълнителния комитет на общинския народен съвет до влизане в сила на тази разпоредба.

Преходни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА

(ОБН. - ДВ, БР. 31 ОТ 1990 Г.)

§ 44. Този закон се прилага и към отчуждителните производства, които до влизането му в сила не са завършени.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ

(ОБН. - ДВ, БР. 77 ОТ 1990 Г.)

§ 7. С влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти:

1. водоизточниците, включително подземните и минералните води, които се ползват само от съответната община, заедно с водовземните съоръжения и довеждащите мрежи и съоръжения;

2. язовири, езера и принадлежащите към тях плажове, кариери за инертни и други материали от местно значение;

3. незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици;

4. локалната пътна мрежа от IV клас, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване;

5. жилищните обекти, изградени по реда на чл. 117 от Закона за териториално и селищно устройство, за оборотни жилища или за социални мероприятия, включително за отдаване под наем на социално слаби семейства;

6. обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване;

7. мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества.

§ 8. Изпълнението на този закон се възлага на председателя на Министерския съвет.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА

(ОБН. - ДВ, БР. 33 ОТ 1996 Г., В СИЛА ОТ 01.06.1996 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 54 ОТ 2008 Г. )

§ 27. (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2008 г.)

(ОБН. - ДВ, БР. 33 ОТ 1996 Г., В СИЛА ОТ 01.06.1996 Г.)

§ 27. (1) Лицата, придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 13 юли 1991 г., могат да придобият право на собственост върху земята по цени, определени от Министерския съвет.

(2) Лицата, придобили идеална част от право на строеж върху държавна или общинска земя до 13 юли 1991 г., могат да придобият съответната идеална част от правото на собственост върху земята по цени, определени от Министерския съвет.

§ 28. Законът влиза в сила от 1 юни 1996 г.

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА

(ОБН. - ДВ, БР. 46 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.06.2006 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 113 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 31.12.2007 Г.)

§ 1. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г.) Давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2008 г.

§ 2. Законът влиза в сила от 1 юни 2006 г.

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА

(ОБН. - ДВ, БР. 46 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.06.2006 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 113 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 31.12.2007 Г.)

§ 1. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г.) Давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2008 г.

(ОБН. - ДВ, БР. 46 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.06.2006 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г.)

§ 1. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2007 г.

§ 2. Законът влиза в сила от 1 юни 2006 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.)

§ 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на:

1. част седма "Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз";

2. параграф 2, ал. 4;

3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора "а" "Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи" с чл. 307а - 307д и част седма "Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения" с чл. 502 - 507;

4. параграф 4, ал. 2;

5. параграф 24;

6. параграф 60,

които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА

(ОБН. - ДВ, БР. 113 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 31.12.2007 Г.)

§ 1. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г.) Давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2011 г.

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА

(ОБН. - ДВ, БР. 113 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 31.12.2007 Г.)

§ 2. Законът влиза в сила от 31 декември 2007 г.

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА

(ОБН. - ДВ, БР. 109 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 31.12.2008 Г.)

§ 2. Законът влиза в сила от 31 декември 2008 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 6 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.05.2009 Г.)

§ 13. Законът влиза в сила от 1 май 2009 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 100 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 21.12.2010 Г.)

§ 26. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на § 12, който влиза в сила от 1 януари 2011 г., и § 13, т. 2 и § 21, които влизат в сила от 18 юни 2011 г.

Заключителни разпоредби

ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА

(ОБН. - ДВ, БР. 113 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 31.12.2007 Г.)

§ 2. Законът влиза в сила от 31 декември 2007 г.

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНA ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА

(ОБН. - ДВ, БР. 46 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.06.2006 г.)

§ 1. Спира за срок 7 месеца, считано от 31 май 2006 г., давността за придобиване на държавни и общински имоти.

§ 2. Законът влиза в сила от 1 юни 2006 г.

ПРЕХОДНИ ПРАВИЛА

§ 1. Настоящият закон влиза в сила един месец след обнародването му и отменя:

1. Закона за имуществата, собствеността и сервитутите.

2. Закона за привилегиите и ипотеките.

3. Закона за държавните имоти.

4. Закона за етажната собственост.

5. Закона за жилищното строителство и стопанисване на жилищния фонд.

6. Закона за уреждане собствеността и залога на земеделски и превозни машини със значителна стойност.

7. Закона за давността.

8. Закона против спекулата с недвижими имоти.

9. Чл. 974 от Закона за гражданското съдопроизводство.

§ 2. Чл. 84 от Закона за задължителната военна служба се изменя така:

"При прехвърляне на моторни превозни средства продавачът и купувачът са длъжни да уведомят писмено в десетдневен срок отдела "Контрола върху автотранспорта при Министерството на вътрешните работи".

§ 3. Правото на собственост и другите вещни права, придобити до влизането на този закон в сила, се запазват.

§ 4. Относно придобивната давност, започнала да тече при действието на отменения закон за давността, се прилагат разпоредбите на настоящия закон, ако за завършване на давността по отменения закон е нужен по-дълъг срок от предвидения в настоящия закон.

§ 5. Препращанията в разни закони към текстовете на отменените с § 1 закони важат като препращания към съответните по съдържание текстове на настоящия закон.

§ 6. (Нов - ДВ, бр. 87 от 1974 г.) Гражданите, на които е признато право на строеж върху урегулирани държавни дворни места, отстъпени им или заети от тях до 15.XII.1951 г. и застроени до 1.IX.1956 г., имат право при прехвърляне или отчуждаване на имотите да получат пълната цена за правото на строеж.

§ 7. (Нов - ДВ, бр. 87 от 1974 г.) Разпоредбата на чл. 67, ал. 2 се прилага и за заварени случаи, когато имотът не е застроен и продължава да се владее от лицето, на което е отстъпено правото на строеж, или от неговите наследници, ако то не е отнето от изпълнителния комитет на общинския народен съвет до влизане в сила на тази разпоредба.

Преходни и Заключителни разпоредби

към Закона за местното самоуправление и местната администрация (ДВ, бр. 77 от 1990 г.)

(ОБН. - ДВ, БР. 77 ОТ 1990 Г.)

§ 7. С влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти:

1. водоизточниците, включително подземните и минералните води, които се ползват само от съответната община, заедно с водовземните съоръжения и довеждащите мрежи и съоръжения;

2. язовири, езера и принадлежащите към тях плажове, кариери за инертни и други материали от местно значение;

3. незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици;

4. локалната пътна мрежа от IV клас, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване;

5. жилищните обекти, изградени по реда на чл. 117 от Закона за териториално и селищно устройство, за оборотни жилища или за социални мероприятия, включително за отдаване под наем на социално слаби семейства;

6. обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване;

7. мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества.

§ 8. Изпълнението на този закон се възлага на председателя на Министерския съвет.

Преходни и Заключителни разпоредби

към Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 33 от 1996 г.)

(ОБН. - ДВ, БР. 33 ОТ 1996 Г., В СИЛА ОТ 01.06.1996 Г.)

§ 27. (1) Лицата, придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 13 юли 1991 г., могат да придобият право на собственост върху земята по цени, определени от Министерския съвет.

(2) Лицата, придобили идеална част от право на строеж върху държавна или общинска земя до 13 юли 1991 г., могат да придобият съответната идеална част от правото на собственост върху земята по цени, определени от Министерския съвет.

§ 28. Законът влиза в сила от 1 юни 1996 г.

Преходни разпоредби

към Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 31 от 1990 г.)

(ОБН. - ДВ, БР. 31 ОТ 1990 Г.)

§ 44. Този закон се прилага и към отчуждителните производства, които до влизането му в сила не са завършени.