Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) С този закон се уреждат условията, редът за използване и прилагане и контролът върху използването на специалните разузнавателни средства и получените чрез тях резултати.

(2) При използването на специалните разузнавателни средства временно се ограничават неприкосновеността на личността и жилището и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения.

Чл. 2. (1) Специални разузнавателни средства по смисъла на този закон са техническите средства и оперативните способи за тяхното прилагане, които се използват за изготвяне на веществени доказателствени средства - кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, фотоснимки и белязани предмети.

(2) Технически средства са електронни и механични съоръжения, както и вещества, които служат за документиране на дейността на контролирани лица и обекти.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) Оперативни способи са наблюдението, подслушването, проследяването, проникването, белязването и проверката на кореспонденцията и компютризираната информация, контролираната доставка, доверителната сделка и разследването чрез служител под прикритие, които се прилагат при използването на техническите средства по ал. 2.

Чл. 2. (1) Специални разузнавателни средства по смисъла на този закон са техническите средства и оперативните способи за тяхното прилагане, които се използват за изготвяне на веществени доказателствени средства - кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, фотоснимки и белязани предмети.

(2) Технически средства са електронни и механични съоръжения, както и вещества, които служат за документиране на дейността на контролирани лица и обекти.

(3) Оперативни способи са наблюдението, подслушването, проследяването, проникването, белязването и проверката на кореспонденцията и компютризираната информация, които се прилагат при използването на техническите средства по ал. 2.

Чл. 3. (1) Специалните разузнавателни средства се използват в случаите, когато това се налага за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин.

(2) В случаите по ал. 1 специалните разузнавателни средства се използват за изготвяне на веществени доказателствени средства при условията и по реда, предвидени в закона.

Чл. 4. По реда на този закон специалните разузнавателни средства могат да се използват и по отношение на дейности, свързани със защитата на националната сигурност.

Чл. 5. При наблюдението - зрително и чрез технически средства, се разкриват и документират различни страни от дейността и поведението на лица и обекти при тяхното движение, пребиваване на различни места или при изменения в конкретната обстановка.

Чл. 6. При подслушването - чрез използване на технически средства, слухово или по друг начин се усвоява устна, телефонна или електронна комуникация на контролирани лица.

Чл. 7. При проследяването - зрително и чрез използване на технически средства, се установява, разкрива и документира движението на контролирани лица.

Чл. 8. При проникването чрез използване на технически средства се установяват фактически данни, намиращи се в помещения, и вещи, ползвани от контролирани лица.

Чл. 9. При белязването чрез използване на технически средства и вещества се поставят белези на предмети и вещи за установяване на тяхното движение, придобиване или мястото на съхранението им.

Чл. 10. При проверката на кореспонденцията чрез използване на химически вещества и технически средства се установяват съдържанието и адресатите на кореспонденцията на контролирани лица и обекти.

Чл. 10а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) Контролираната доставка се прилага от разузнавателния орган и се използва от разследващия орган в кръга на компетентността му при непрекъснат контрол на територията на Република България или друга държава в рамките на международното сътрудничество и се изразява във внасяне, изнасяне, пренасяне или транзитно превозване през територията на Република България от контролираното лице на вещ - предмет на престъпление, за да се разкрият участниците в трансгранично престъпление.

Чл. 10б. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) Доверителната сделка се използва от служителя под прикритие и се изразява в сключването на привидна продажба или друг вид сделка с вещ с цел да се спечели доверието на другата страна, която участва в сделката.

Чл. 10в. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) Служителят под прикритие е служител от компетентните служби по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили или от Националната разузнавателна служба, оправомощен да установи или поддържа контакти с контролирано лице, за да получи или разкрие информация за извършването на тежко умишлено престъпление и за организацията на престъпната дейност.

Чл. 10в. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Служителят под прикритие е служител от компетентните служби по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили, Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" или от Националната разузнавателна служба, оправомощен да установи или поддържа контакти с контролирано лице, за да получи или разкрие информация за извършването на тежко умишлено престъпление и за организацията на престъпната дейност.

Чл. 10в. (Нов - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) Служителят под прикритие е служител от компетентните служби по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили или от Националната разузнавателна служба, оправомощен да установи или поддържа контакти с контролирано лице, за да получи или разкрие информация за извършването на тежко умишлено престъпление и за организацията на престъпната дейност.

Чл. 11. При прилагането на оперативните способи се извършва документиране чрез фотографиране, видеозаписване, звукозаписване и филмиране върху материални носители.

Глава втора.

РЕД ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА

Чл. 12. (1) Специалните разузнавателни средства се използват по отношение на:

1. лица, за които са получени данни и има основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежки престъпления;

2. лица, за чиито действия са получени данни и има основание да се предполага, че се използват от лица по т. 1, без да им е известен престъпният характер на извършваната дейност;

3. лица и обекти, свързани с националната сигурност;

4. (нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) обекти за установяване самоличността на лицата по т. 1 или 2.

(2) Специалните разузнавателни средства могат да се използват и за опазване на живота или имуществото на лица, които са дали писмено съгласие за това.

Чл. 12. (1) Специалните разузнавателни средства се използват по отношение на:

1. лица, за които са получени данни и има основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежки престъпления;

2. лица, за чиито действия са получени данни и има основание да се предполага, че се използват от лица по т. 1, без да им е известен престъпният характер на извършваната дейност;

3. лица и обекти, свързани с националната сигурност.

(2) Специалните разузнавателни средства могат да се използват и за опазване на живота или имуществото на лица, които са дали писмено съгласие за това.

Чл. 13. (1) Право да искат използване на специални разузнавателни средства и да използват събраните чрез тях данни и веществени доказателствени средства съобразно тяхната компетентност имат:

1. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", Главна дирекция "Криминална полиция", Главна дирекция "Охранителна полиция", Главна дирекция "Гранична полиция", дирекция "Вътрешна сигурност", областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, специализираните дирекции (с изключение на дирекция "Технически операции"), териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на Държавна агенция "Национална сигурност";

2. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) службите "Военна информация" и "Военна полиция" към министъра на отбраната.

3. Националната разузнавателна служба;

4. (отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.)

5. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.)

(2) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Наблюдаващият прокурор подава писмено мотивирано искане до съда за използване на специални разузнавателни средства по досъдебно производство.

(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Други органи, освен посочените в ал. 1 и 2, не могат да искат и да използват специални разузнавателни средства.

Чл. 13. (1) Право да искат използване на специални разузнавателни средства и да използват събраните чрез тях данни и веществени доказателствени средства съобразно тяхната компетентност имат:

1. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Главна дирекция "Вътрешна сигурност", Главна дирекция "Контраразузнаване", Главна дирекция "Икономическа и финансова сигурност", дирекция "Сигурност на Държавна агенция "Национална сигурност" и териториалните дирекции на Държавна агенция "Национална сигурност", Главна дирекция "Криминална полиция", Главна дирекция "Охранителна полиция", Главна дирекция "Гранична полиция", дирекция "Вътрешна сигурност" и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи;

2. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) службите "Военна информация" и "Военна полиция" към министъра на отбраната.

3. Националната разузнавателна служба;

4. (отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.)

5. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.)

(2) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Наблюдаващият прокурор подава писмено мотивирано искане до съда за използване на специални разузнавателни средства по досъдебно производство.

(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Други органи, освен посочените в ал. 1 и 2, не могат да искат и да използват специални разузнавателни средства.

Чл. 13. (1) Право да искат използване на специални разузнавателни средства и да използват събраните чрез тях данни и веществени доказателствени средства съобразно тяхната компетентност имат:

1. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) дирекция "Сигурност" на Държавна агенция "Национална сигурност", Главна дирекция "Вътрешна сигурност", Главна дирекция "Контраразузнаване" и Главна дирекция "Икономическа и финансова сигурност" на Държавна агенция "Национална сигурност", Национална служба "Полиция", главните и областните дирекции на Национална служба "Полиция";

2. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) службите "Военна информация" и "Военна полиция" към министъра на отбраната.

3. Националната разузнавателна служба;

4. Националната следствена служба, Столичната следствена служба и окръжните следствени служби;

5. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) главният прокурор, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, Военноапелативната прокуратура, апелативните прокуратури, Софийската градска прокуратура, окръжните и военноокръжните прокуратури.

(2) Други органи, освен посочените в ал. 1, не могат да искат и да използват специални разузнавателни средства.

Чл. 13. (1) Право да искат използване на специални разузнавателни средства и да използват събраните чрез тях данни и веществени доказателствени средства съобразно тяхната компетентност имат:

1. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Държавна агенция "Национална сигурност", Национална служба "Полиция", главните и областните дирекции на Национална служба "Полиция";

2. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) службите "Военна информация" и "Военна полиция" към министъра на отбраната.

3. Националната разузнавателна служба;

4. Националната следствена служба, Столичната следствена служба и окръжните следствени служби;

5. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) главният прокурор, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, Военноапелативната прокуратура, апелативните прокуратури, Софийската градска прокуратура, окръжните и военноокръжните прокуратури.

(2) Други органи, освен посочените в ал. 1, не могат да искат и да използват специални разузнавателни средства.

Чл. 13. (1) Право да искат използване на специални разузнавателни средства и да използват събраните чрез тях данни и веществени доказателствени средства съобразно тяхната компетентност имат:

1. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 2006 г.) Национална служба "Сигурност", Национална служба "Полиция", главните и областните дирекции на Национална служба "Полиция";

2. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) службите "Военна информация" и "Сигурност-военна полиция и военно контраразузнаване" към министъра на отбраната.

3. Националната разузнавателна служба;

4. Националната следствена служба, Столичната следствена служба и окръжните следствени служби;

5. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) главният прокурор, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, Военноапелативната прокуратура, апелативните прокуратури, Софийската градска прокуратура, окръжните и военноокръжните прокуратури.

(2) Други органи, освен посочените в ал. 1, не могат да искат и да използват специални разузнавателни средства.

Чл. 13. (1) Право да искат използване на специални разузнавателни средства и да използват събраните чрез тях данни и веществени доказателствени средства съобразно тяхната компетентност имат:

1. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) националните служби, с изключение на Национална служба "Пожарна и аварийна безопасност" и териториалните служби на МВР;

2. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) службите "Военна информация" и "Сигурност-военна полиция и военно контраразузнаване" към министъра на отбраната.

3. Националната разузнавателна служба;

4. Националната следствена служба, Столичната следствена служба и окръжните следствени служби;

5. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) главният прокурор, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, Военноапелативната прокуратура, апелативните прокуратури, Софийската градска прокуратура, окръжните и военноокръжните прокуратури.

(2) Други органи, освен посочените в ал. 1, не могат да искат и да използват специални разузнавателни средства.

Чл. 13. (1) Право да искат използване на специални разузнавателни средства и да използват събраните чрез тях данни и веществени доказателствени средства съобразно тяхната компетентност имат:

1. националните и териториалните оперативни служби на Министерството на вътрешните работи и Централната служба за борба с организираната престъпност;

2. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г.) службите "Военна информация" и "Сигурност-военна полиция и военно контраразузнаване" към министъра на отбраната.

3. Националната разузнавателна служба;

4. Националната следствена служба, Столичната следствена служба и окръжните следствени служби;

5. Главната прокуратура, апелативните и военноапелативните прокуратури, Софийската градска прокуратура, окръжните и военноокръжните прокуратури.

(2) Други органи, освен посочените в ал. 1, не могат да искат и да използват специални разузнавателни средства.

Чл. 13. (1) Право да искат използване на специални разузнавателни средства и да използват събраните чрез тях данни и веществени доказателствени средства съобразно тяхната компетентност имат:

1. националните и териториалните оперативни служби на Министерството на вътрешните работи и Централната служба за борба с организираната престъпност;

2. разузнавателните и контраразузнавателните служби на Министерството на отбраната;

3. Националната разузнавателна служба;

4. Националната следствена служба, Столичната следствена служба и окръжните следствени служби;

5. Главната прокуратура, апелативните и военноапелативните прокуратури, Софийската градска прокуратура, окръжните и военноокръжните прокуратури.

(2) Други органи, освен посочените в ал. 1, не могат да искат и да използват специални разузнавателни средства.

Чл. 14. (1) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) За използване на специални разузнавателни средства се изготвя мотивирано писмено искане от съответния ръководител на органите по чл. 13, ал. 1 или от наблюдаващия прокурор, съдържащо:

1. пълно и изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко престъпление, които налагат използването им;

2. пълно описание на извършените до момента действия и резултатите от предварителната проверка или разследването;

3. установъчни данни на лицата или обектите, спрямо които ще се използват;

4. срока на ползването;

5. оперативните способи, които следва да се приложат;

6. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) оправомощеното длъжностно лице, което да бъде уведомявано за получените резултати.

(2) В случаите по чл. 12, ал. 2 към искането се прилага и писменото съгласие на лицето, спрямо което ще се използват специалните разузнавателни средства.

Чл. 14. (1) За използване на специални разузнавателни средства се изготвя мотивирано писмено искане от съответния ръководител на органите по чл. 13, ал. 1, съдържащо:

1. пълно и изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко престъпление, които налагат използването им;

2. пълно описание на извършените до момента действия и резултатите от предварителната проверка или разследването;

3. установъчни данни на лицата или обектите, спрямо които ще се използват;

4. срока на ползването;

5. оперативните способи, които следва да се приложат;

6. упълномощеното длъжностно лице, което да бъде уведомявано за получените резултати.

(2) В случаите по чл. 12, ал. 2 към искането се прилага и писменото съгласие на лицето, спрямо което ще се използват специалните разузнавателни средства.

Чл. 15. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 12.08.2011 г.) Ръководителите на органите по чл. 13, ал. 1 или наблюдаващият прокурор предоставят искането до председателите на Софийския градски съд, окръжните съдилища и на специализирания наказателен съд или до оправомощен от тях заместник - председател, а за военнослужещите - до председателите на съответните окръжни военни съдилища или до оправомощен от тях заместник - председател, които дават писмено разрешение за използването на специалните разузнавателни средства или отказват използването им, като мотивират акта си.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Органът по ал. 1 се произнася незабавно след получаване на искането, като актът и предоставеното искане се връчват на органа, който го е направил.

(3) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) По реда на ал. 1 и 2 разрешение за използване на специални разузнавателни средства дава председателят на съответния апелативен съд или изрично оправомощен от него заместник-председател, когато се иска прилагане на специални разузнавателни средства спрямо съдия, административния ръководител или неговите заместници от съответния окръжен съд.

Чл. 15. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Ръководителите на органите по чл. 13, ал. 1 или наблюдаващият прокурор предоставят искането до председателите на Софийския градски съд и на окръжните съдилища или до оправомощен от тях заместник - председател, а за военнослужещите - до председателите на съответните окръжни военни съдилища или до оправомощен от тях заместник - председател, които дават писмено разрешение за използването на специалните разузнавателни средства или отказват използването им, като мотивират акта си.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Органът по ал. 1 се произнася незабавно след получаване на искането, като актът и предоставеното искане се връчват на органа, който го е направил.

(3) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) По реда на ал. 1 и 2 разрешение за използване на специални разузнавателни средства дава председателят на съответния апелативен съд или изрично оправомощен от него заместник-председател, когато се иска прилагане на специални разузнавателни средства спрямо съдия, административния ръководител или неговите заместници от съответния окръжен съд.

Чл. 15. (1) Ръководителите на органите по чл. 13, ал. 1 предоставят искането до председателите на Софийския градски съд и на окръжните съдилища или до упълномощен от тях заместник - председател, а за военнослужещите - до председателите на съответните окръжни военни съдилища или до упълномощен от тях заместник - председател, които дават писмено разрешение за използването на специалните разузнавателни средства.

(2) Органът по ал. 1 се произнася незабавно след получаване на искането, като писменото разрешение и предоставеното искане се връчват на органа, който го е направил.

(3) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) При условията и по реда на ал. 1 и 2 разрешение за използване на специални разузнавателни средства може да даде и председателят на съответния апелативен съд или изрично упълномощен от него заместник-председател, когато органът по ал. 1 откаже да даде исканото разрешение.

Чл. 15. (1) Ръководителите на органите по чл. 13, ал. 1 предоставят искането до председателите на Софийския градски съд и на окръжните съдилища или до упълномощен от тях заместник - председател, а за военнослужещите - до председателите на съответните окръжни военни съдилища или до упълномощен от тях заместник - председател, които дават писмено разрешение за използването на специалните разузнавателни средства.

(2) Органът по ал. 1 се произнася незабавно след получаване на искането, като писменото разрешение и предоставеното искане се връчват на органа, който го е направил.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., предишен текст на чл. 16 - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) След получаване на писменото разрешение по чл. 15 министърът на вътрешните работи или писмено оправомощеният от него заместник-министър на вътрешните работи дава писмено разпореждане за прилагане на специалните разузнавателни средства от дирекциите по чл. 20, ал. 1, които ги осигуряват.

(2) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) Когато специалните разузнавателни средства се прилагат от специализирана дирекция "Технически операции" на Държавна агенция "Национална сигурност", след получаване на писменото разрешение по чл. 15 председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или писмено оправомощен от него заместник-председател дава писмено разпореждане за прилагане на специалните разузнавателни средства.

(3) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г.) Когато е направено искане за използване на оперативния способ по чл. 6 от дирекция "Вътрешна сигурност" на Министерството на вътрешните работи срещу служител на министерството, министърът на вътрешните работи може да предложи на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" да издаде писмено разпореждане за прилагане на специалното разузнавателно средство от специализираната дирекция "Технически операции" на агенцията след получаване на писменото разрешение по чл. 15.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., предишен текст на чл. 16 - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) След получаване на писменото разрешение по чл. 15 министърът на вътрешните работи или писмено оправомощеният от него заместник-министър на вътрешните работи дава писмено разпореждане за прилагане на специалните разузнавателни средства от дирекциите по чл. 20, ал. 1, които ги осигуряват.

(2) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) Когато специалните разузнавателни средства се прилагат от специализирана дирекция "Технически операции" на Държавна агенция "Национална сигурност", след получаване на писменото разрешение по чл. 15 председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или писмено оправомощен от него заместник-председател дава писмено разпореждане за прилагане на специалните разузнавателни средства.

(3) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) Когато е направено искане за използване на оперативния способ по чл. 6 от дирекция "Вътрешна сигурност" на Министерството на вътрешните работи срещу служител на министерството, министърът на вътрешните работи предлага на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" да издаде писмено разпореждане за прилагане на специалното разузнавателно средство от специализираната дирекция "Технически операции" на агенцията след получаване на писменото разрешение по чл. 15.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., предишен текст на чл. 16 - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) След получаване на писменото разрешение по чл. 15 министърът на вътрешните работи или писмено оправомощеният от него заместник-министър на вътрешните работи дава писмено разпореждане за прилагане на специалните разузнавателни средства от дирекциите по чл. 20, ал. 1, които ги осигуряват.

(2) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато специалните разузнавателни средства се прилагат от специализираните дирекции в Държавна агенция "Национална сигурност", след получаване на писменото разрешение по чл. 15 председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или писмено оправомощен от него заместник-председател дава писмено разпореждане за прилагане на специалните разузнавателни средства.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., предишен текст на чл. 16 - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) След получаване на писменото разрешение по чл. 15 министърът на вътрешните работи или писмено упълномощеният от него заместник-министър на вътрешните работи дава писмено разпореждане за прилагане на специалните разузнавателни средства от дирекциите по чл. 20, ал. 1, които ги осигуряват.

(2) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато специалните разузнавателни средства се прилагат от специализираните дирекции в Държавна агенция "Национална сигурност", след получаване на писменото разрешение по чл. 15 председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или писмено оправомощен от него заместник-председател дава писмено разпореждане за прилагане на специалните разузнавателни средства.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) След получаване на писменото разрешение по чл. 15 министърът на вътрешните работи или писмено упълномощеният от него заместник-министър на вътрешните работи дава писмено разпореждане за прилагане на специалните разузнавателни средства от дирекциите по чл. 20, ал. 1, които ги осигуряват.

Чл. 16. След получаване на писменото разрешение по чл. 15 министърът на вътрешните работи или писмено упълномощеният от него секретар на Министерството на вътрешните работи дава писмено разпореждане за прилагане на специалните разузнавателни средства от службите, които ги осигуряват.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) В неотложни случаи прилагането на специални разузнавателни средства може да започне веднага след получаване на писменото разрешение по чл. 15, за което незабавно се уведомява министърът на вътрешните работи или писмено оправомощеният от него заместник-министър на вътрешните работи, съответно председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или писмено оправомощеният от него заместник-председател.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В неотложни случаи прилагането на специални разузнавателни средства може да започне веднага след получаване на писменото разрешение по чл. 15, за което незабавно се уведомява министърът на вътрешните работи или писмено упълномощеният от него заместник-министър на вътрешните работи, съответно председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или писмено упълномощеният от него заместник-председател.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) В неотложни случаи прилагането на специални разузнавателни средства може да започне веднага след получаване на писменото разрешение по чл. 15, за което незабавно се уведомява министърът на вътрешните работи или писмено упълномощеният от него заместник-министър на вътрешните работи.

Чл. 17. В неотложни случаи прилагането на специални разузнавателни средства може да започне веднага след получаване на писменото разрешение по чл. 15, за което незабавно се уведомява министърът на вътрешните работи или писмено упълномощеният от него секретар на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) В случаите на непосредствена опасност от извършване на тежки умишлени престъпления или заплаха за националната сигурност специалните разузнавателни средства могат да се използват и без разрешение на органа по чл. 15 въз основа на разпореждане на министъра на вътрешните работи или на писмено оправомощения от него заместник-министър на вътрешните работи, съответно на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или на писмено оправомощения от него заместник-председател.

(2) Използването се прекратява, ако в срок от 24 часа не бъде дадено разрешение от органа по чл. 15, който се произнася по съхраняването или унищожаването на събраната информация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) В случаите по ал. 1 и 2 с разрешението на органа по чл. 15 се потвърждават извършените действия до момента.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В случаите на непосредствена опасност от извършване на тежки умишлени престъпления или заплаха за националната сигурност специалните разузнавателни средства могат да се използват и без разрешение на органа по чл. 15 въз основа на разпореждане на министъра на вътрешните работи или на писмено упълномощения от него заместник-министър на вътрешните работи, съответно на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или на писмено упълномощения от него заместник-председател.

(2) Използването се прекратява, ако в срок от 24 часа не бъде дадено разрешение от органа по чл. 15, който се произнася по съхраняването или унищожаването на събраната информация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) В случаите по ал. 1 и 2 с разрешението на органа по чл. 15 се потвърждават извършените действия до момента.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) В случаите на непосредствена опасност от извършване на тежки умишлени престъпления или заплаха за националната сигурност специалните разузнавателни средства могат да се използват и без разрешение на органа по чл. 15 въз основана разпореждане на министъра на вътрешните работи или на писмено упълномощения от него заместник-министър на вътрешните работи.

(2) Използването се прекратява, ако в срок от 24 часа не бъде дадено разрешение от органа по чл. 15, който се произнася по съхраняването или унищожаването на събраната информация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) В случаите по ал. 1 и 2 с разрешението на органа по чл. 15 се потвърждават извършените действия до момента.

Чл. 18. (1) В случаите на непосредствена опасност от извършване на тежки умишлени престъпления или заплаха за националната сигурност специалните разузнавателни средства могат да се използват и без разрешение на органа по чл. 15 въз основана разпореждане на министъра на вътрешните работи или на писмено упълномощения от него секретар на Министерството на вътрешните работи.

(2) Използването се прекратява, ако в срок от 24 часа не бъде дадено разрешение от органа по чл. 15, който се произнася по съхраняването или унищожаването на събраната информация.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 с разрешението на органа по чл. 15 се потвърждават извършените действия на оперативно - техническите служби до момента.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Министърът на вътрешните работи или писмено оправомощеният от него заместник-министър на вътрешните работи, съответно председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или писмено оправомощеният от него заместник-председател може преди изтичане на срока да прекрати прилагането на специални разузнавателни средства в случаите по чл. 22, ал. 3, за което писмено се уведомяват органите по чл. 13 и 15.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Министърът на вътрешните работи или писмено упълномощеният от него заместник-министър на вътрешните работи, съответно председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или писмено упълномощеният от него заместник-председател може преди изтичане на срока да прекрати прилагането на специални разузнавателни средства, за което писмено се уведомява органът по чл. 15.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Министърът на вътрешните работи или писмено упълномощеният от него заместник-министър на вътрешните работи може преди изтичане на срока да прекрати прилагането на специални разузнавателни средства, за което писмено се уведомява органът по чл. 15.

Чл. 19. Министърът на вътрешните работи или писмено упълномощеният от него секретар на Министерството на вътрешните работи може преди изтичане на срока да прекрати прилагането на специални разузнавателни средства, за което писмено се уведомява органът по чл. 15.

Глава трета.

ОСИГУРЯВАНЕ И ПРИЛАГАНЕ НА СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА

Чл. 20. (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) Специалните разузнавателни средства, извън тези по ал. 2, се осигуряват и прилагат единствено от специализирана дирекция "Оперативни технически операции, специализираното звено за осигуряване и прилагане на разследване чрез служител под прикритие" на Министерството на вътрешните работи и от специализирана дирекция "Технически операции" на Държавна агенция "Национална сигурност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Националната разузнавателна служба и разузнавателните служби на Министерството на отбраната могат да притежават и прилагат специални разузнавателни средства в рамките на своята компетентност.

Чл. 20. (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Специалните разузнавателни средства, извън тези по ал. 2, се осигуряват и прилагат единствено от специализирана дирекция "Оперативни технически операции, специализираното звено за осигуряване и прилагане на разследване чрез служител под прикритие" на Министерството на вътрешните работи и от главна дирекция "Технически операции" на Държавна агенция "Национална сигурност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Националната разузнавателна служба и разузнавателните служби на Министерството на отбраната могат да притежават и прилагат специални разузнавателни средства в рамките на своята компетентност.

Чл. 20. (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Специалните разузнавателни средства, извън тези по ал. 2, се осигуряват и прилагат единствено от дирекция "Оперативно-техническа информация" и дирекция "Оперативно издирване" на Министерството на вътрешните работи и от главна дирекция "Технически операции" на Държавна агенция "Национална сигурност.

(2) Националната разузнавателна служба и разузнавателните служби на Министерството на отбраната могат да притежават и използват специални разузнавателни средства в рамките на своята компетентност.

Чл. 20. (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Специалните разузнавателни средства, извън тези по ал. 2, се осигуряват и прилагат единствено от дирекция "Оперативно-техническа информация", дирекция "Оперативно издирване" и дирекция "Защита на средствата за връзка" на Министерството на вътрешните работи.

(2) Националната разузнавателна служба и разузнавателните служби на Министерството на отбраната могат да притежават и използват специални разузнавателни средства в рамките на своята компетентност.

Чл. 20. (1) Специалните разузнавателни средства, извън тези по ал. 2, се осигуряват и прилагат единствено от оперативно -техническите служби на Министерството на вътрешните работи.

(2) Националната разузнавателна служба и разузнавателните служби на Министерството на отбраната могат да притежават и използват специални разузнавателни средства в рамките на своята компетентност.

Чл. 21. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Срокът за прилагане на специални разузнавателни средства е до два месеца.

(2) В случай на необходимост срокът по ал. 1 може да бъде продължен по реда на чл. 15, но за не повече от шест месеца общо.

(3) Срокът започва да тече от датата, определена с разрешението по чл. 15.

Чл. 21. (1) Срокът за използване на специални разузнавателни средства е до два месеца.

(2) В случай на необходимост срокът по ал. 1 може да бъде продължен по реда на чл. 15, но за не повече от шест месеца общо.

(3) Срокът започва да тече от датата, определена с разрешението по чл. 15.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) (1) Прилагането на специалните разузнавателни средства се прекратява служебно от структурите по чл. 20, ал. 1, когато е изтекъл срокът на разрешението по чл. 15.

(2) Прилагането на специалните разузнавателни средства се прекратява от структурите по чл. 20, ал. 1 по писмено искане на органите по чл. 13, ал. 1 или 2, когато:

1. е постигната предвидената цел;

2. прилагането не дава резултати.

(3) Прилагането на специалните разузнавателни средства от структурите по чл. 20, ал. 1 може да не започне или да бъде прекратено:

1. при опасност от разкриването на оперативните способи;

2. когато е невъзможно тяхното прилагане;

3. при възникване на опасност за живота или здравето на служителя под прикритие или на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения, когато опасността произтича от възложените задачи.

(4) Структурата по чл. 20, ал. 1 уведомява писмено органите по чл. 13 и 15 незабавно след прекратяването на основание ал. 1 - 3 на прилагането на специалните разузнавателни средства. В случаите по ал. 3 уведомлението е мотивирано.

Чл. 22. (1) Използването на специалните разузнавателни средства от органите по чл. 13, ал. 1 се прекратява:

1. с изтичане на срока на разрешението по чл. 15;

2. когато е постигната предвидената цел с използването им;

3. когато използването не дава резултати.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Прилагането на специалните разузнавателни средства от дирекциите по чл. 20, ал. 1 може да не започне или да бъде прекратено:

1. при опасност от разкриването на оперативните способи;

2. когато е невъзможно тяхното прилагане.

Чл. 22. (1) Използването на специалните разузнавателни средства от органите по чл. 13, ал. 1 се прекратява:

1. с изтичане на срока на разрешението по чл. 15;

2. когато е постигната предвидената цел с използването им;

3. когато използването не дава резултати.

(2) Прилагането на специалните разузнавателни средства от службите по чл. 20, ал. 1 може да не започне или да бъде прекратено:

1. при опасност от разкриването на оперативните способи;

2. когато е невъзможно тяхното прилагане.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Органите по чл. 13, ал. 1 или 2 са длъжни да оказват съдействие и да подпомагат съответните структури, прилагащи специални разузнавателни средства, с актуални данни за самоличността на лицата и обектите, спрямо които се прилагат.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Органите по чл. 13, ал. 1 са длъжни да оказват съдействие и да подпомагат съответните дирекции, прилагащи специални разузнавателни средства, с актуални данни за самоличността на лицата и обектите, спрямо които се прилагат.

Чл. 23. Органите по чл. 13, ал. 1 са длъжни да оказват съдействие и да подпомагат съответните оперативно - технически служби, прилагащи специални разузнавателни средства, с актуални данни за самоличността на лицата и обектите, спрямо които се прилагат.

Чл. 24. Съдържанието на информацията, получена като резултат от прилагането на специалните разузнавателни средства, се записва върху материален носител.

Глава четвърта.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПРИЛАГАНЕТО НА СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) (1) Резултатите от прилагането на специални разузнавателни средства се отразяват на хартиен или друг носител от съответния орган на структурата по чл. 20, ал. 1 непосредствено след получаването им.

(2) Съдържанието на информацията в носителя по ал. 1 трябва да съответства на информацията, съдържаща се в материалния носител по чл. 24.

(3) Незабавно след изготвянето носителят по ал. 1 се изпраща на органа, направил искането за използване на специалното разузнавателно средство.

(4) Заедно с носителя по ал. 1 незабавно се изпращат вещите, получени при контролирана доставка или доверителна сделка, а по искане на органите по чл. 13, ал. 1 или 2 - и изготвените снимки, записи, скици, планове.

(5) В срока на прилагането на специалните разузнавателни средства материалният носител по чл. 24 се съхранява в структурите по чл. 20, ал. 1.

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Резултатите от прилагането на специални разузнавателни средства се отразяват в писмена форма от съответния орган на дирекцията по чл. 20, ал. 1 непосредствено след получаването им.

(2) Съдържанието на информацията в документа по ал. 1 трябва да съответства на информацията, съдържаща се в материалния носител по чл. 24.

(3) Документът по ал. 1 се изпраща на органа, направил искане за прилагането на специалното разузнавателно средство.

(4) Заедно с документа по ал. 1 по искане на органите по чл. 13, ал. 1 могат да се изпращат и изготвени снимки и записи.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) В срока на прилагането на специалните разузнавателни средства материалните носители се съхраняват в дирекциите по чл. 20, ал. 1.

Чл. 25. (1) Резултатите от прилагането на специални разузнавателни средства се отразяват в писмена форма от съответния орган на оперативно - техническата служба непосредствено след получаването им.

(2) Съдържанието на информацията в документа по ал. 1 трябва да съответства на информацията, съдържаща се в материалния носител по чл. 24.

(3) Документът по ал. 1 се изпраща на органа, направил искане за прилагането на специалното разузнавателно средство.

(4) Заедно с документа по ал. 1 по искане на органите по чл. 13, ал. 1 могат да се изпращат и изготвени снимки и записи.

(5) В срока на прилагането на специалните разузнавателни средства материалните носители се съхраняват в оперативно -техническите служби.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) В случаите по чл. 22, ал. 2, т. 1 органът по чл. 13, ал. 1 или 2 незабавно писмено уведомява структурата по чл. 20, ал. 1 за необходимостта от изготвянето на веществено доказателствено средство и протокол, отразяващ неговото изготвяне, или за необходимостта от разпит на служителя под прикритие.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Когато органът, направил искането за прилагане на специални разузнавателни средства, прецени, че е постигната предвидената цел преди изтичането на срока по чл. 21, ал. 1 и 2, незабавно писмено уведомява дирекцията по чл. 20, ал. 1 за прекратяване на използването им по реда на чл. 22, ал. 1, т. 2 и за необходимостта от изготвянето на протокол за веществени доказателства.

Чл. 26. Когато органът, направил искането за прилагане на специални разузнавателни средства, прецени, че е постигната предвидената цел преди изтичането на срока по чл. 21, ал. 1 и 2, незабавно писмено уведомява оперативно - техническата служба за прекратяване на използването им по реда на чл. 22, ал. 1, т. 2 и за необходимостта от изготвянето на протокол за веществени доказателства.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 09.11.2010 г.) Структурата по чл. 20, ал. 1 изготвя веществено доказателствено средство и протокол, отразяващ неговото изготвяне, когато срокът на прилагане на специалното разузнавателно средство е изтекъл и преди изтичане на срока по чл. 31, ал. 3 е била уведомена писмено от органа по чл. 13, ал. 1 или 2 за необходимостта от изготвянето му.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 09.11.2010 г.) Уведомлението за изготвяне на веществено доказателствено средство или за необходимостта от разпит на служителя под прикритие се предоставя на структурата по чл. 20, ал. 1 в срок до 10 дни след прекратяване на прилагането на специалното разузнавателно средство.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) (1) Структурата по чл. 20, ал. 1 изготвя веществено доказателствено средство и протокол, отразяващ неговото изготвяне, когато срокът на прилагане на специалното разузнавателно средство е изтекъл и е била уведомена писмено от органа по чл. 13, ал. 1 или 2 за необходимостта от изготвянето му.

(2) Уведомлението за изготвяне на веществено доказателствено средство или за необходимостта от разпит на служителя под прикритие се изпраща в срок до 10 дни след прекратяване на прилагането на специалното разузнавателно средство.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Дирекцията по чл. 20, ал. 1 изготвя протокол за веществени доказателствени средства, когато срокът на ползването на специалните разузнавателни средства е изтекъл и е получен резултат в съответствие с направеното искане.

Чл. 27. Оперативно - техническата служба изготвя протокол за веществени доказателствени средства, когато срокът на ползването на специалните разузнавателни средства е изтекъл и е получен резултат в съответствие с направеното искане.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) В случаите по чл. 22, ал. 2, т. 2 не се изготвя веществено доказателствено средство и протокол, отразяващ неговото изготвяне, а събраната информация, независимо дали представлява класифицирана информация, се унищожава по реда на чл. 31.

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) В случаите по чл. 22, ал. 1, т. 3 органът, направил искането, писмено уведомява дирекцията по чл. 20, ал. 1 за прекратяване използването на специалните разузнавателни средства.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) В случаите по ал. 1 не се изготвя протокол, а събраната информация, независимо дали представлява класифицирана информация се унищожава по реда на чл. 31, ал. 3.

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) В случаите по чл. 22, ал. 1, т. 3 органът, направил искането, писмено уведомява дирекцията по чл. 20, ал. 1 за прекратяване използването на специалните разузнавателни средства.

(2) В случаите по ал. 1 не се изготвя протокол, а събраната информация се унищожава по реда на чл. 31, ал. 3.

Чл. 28. (1) В случаите по чл. 22, ал. 1, т. 3 органът, направил искането, писмено уведомява оперативно - техническата служба за прекратяване използването на специалните разузнавателни средства.

(2) В случаите по ал. 1 не се изготвя протокол, а събраната информация се унищожава по реда на чл. 31, ал.3.

Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Веществените доказателствени средства, получени при използване на специални разузнавателни средства, се изготвят в два екземпляра от съответната структура по чл. 20, ал. 1, която ги прилага, и се отразяват в протокол по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс. В срок до 24 часа от изготвянето им по един екземпляр от изготвените доказателствени средства и протокола се изпращат запечатани на съответния орган по чл. 13, ал. 1 или 2 и на органа по чл. 15. Когато това е необходимо за нуждите на наказателното производство, при използване на специални разузнавателни средства съответният орган по чл. 13, ал. 2 може да постанови веществените доказателствени средства да се изготвят в повече от два екземпляра. В тези случаи в срок до 24 часа от изготвянето на веществените доказателствени средства запечатан екземпляр се изпраща на органа по чл. 15, а останалите екземпляри се изпращат на органа по чл. 13, ал. 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Протоколът за веществени доказателствени средства се подписва от съответния ръководител на структурата по чл. 20, ал. 1.

(3) В протокола се отразяват:

1. (доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) искането на органа по чл. 13, ал. 1 или 2;

2. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) писменото съгласие на лицата по чл. 12, ал. 2;

3. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) разрешението за използване по чл. 15;

4. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) писменото разпореждане на органа по чл. 16.

(4) Протоколът съдържа:

1. времето и мястото на прилагането на специалните разузнавателни средства;

2. видовете използвани оперативни способи и технически средства;

3. получените данни за контролираните лица и обекти;

4. текстовото възпроизвеждане на съдържанието на вещественото доказателствено средство;

5. условията, при които са възприети резултатите от ползването.

(5) Неразделна част от протокола са веществените доказателствени средства, които се съхраняват по реда на чл. 31.

(6) Към протокола могат да се прилагат скици, планове, схеми и други графични изображения.

(7) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) В едномесечен срок след прекратяване на прилагането на специалното разузнавателно средство органът по чл. 13, ал. 1 или 2 предава доклад на съдията, разрешил използването. Докладът съдържа данни за вида, началото и края на прилагането на специалното разузнавателно средство, изготвени ли са веществени доказателствени средства и унищожена ли е събраната чрез него информация.

(8) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Председателите на окръжните или апелативните съдилища, дали разрешения за използване на специални разузнавателни средства, включват в годишните си доклади данни за броя на дадените разрешения и изготвените веществени доказателствени средства.

Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Веществените доказателствени средства, получени при използване на специални разузнавателни средства, се изготвят от съответната структура по чл. 20, ал. 1, която ги прилага, и се отразяват в протокол по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс. Изготвените в два екземпляра веществени доказателствени средства и протокол се изпращат запечатани на съответния орган по чл. 13, ал. 1 или 2 и на органа по чл. 15 в срок до 24 часа от изготвянето им.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Протоколът за веществени доказателствени средства се подписва от съответния ръководител на структурата по чл. 20, ал. 1.

(3) В протокола се отразяват:

1. искането на органа по чл. 13, ал. 1;

2. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) писменото съгласие на лицата по чл. 12, ал. 2;

3. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) разрешението за използване по чл. 15;

4. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) писменото разпореждане на органа по чл. 16.

(4) Протоколът съдържа:

1. времето и мястото на прилагането на специалните разузнавателни средства;

2. видовете използвани оперативни способи и технически средства;

3. получените данни за контролираните лица и обекти;

4. текстовото възпроизвеждане на съдържанието на вещественото доказателствено средство;

5. условията, при които са възприети резултатите от ползването.

(5) Неразделна част от протокола са веществените доказателствени средства, които се съхраняват по реда на чл. 31.

(6) Към протокола могат да се прилагат скици, планове, схеми и други графични изображения.

(7) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) В едномесечен срок след прекратяване на прилагането на специалното разузнавателно средство органът по чл. 13, ал. 1 или 2 предава доклад на съдията, разрешил използването. Докладът съдържа данни за вида, началото и края на прилагането на специалното разузнавателно средство, изготвени ли са веществени доказателствени средства и унищожена ли е събраната чрез него информация.

(8) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Председателите на окръжните или апелативните съдилища, дали разрешения за използване на специални разузнавателни средства, включват в годишните си доклади данни за броя на дадените разрешения и изготвените веществени доказателствени средства.

Чл. 29. (1) Веществените доказателствени средства, получени чрез използване на специални разузнавателни средства, се отразяват в протокол при условията и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Протоколът за веществени доказателствени средства се подписва от съответния директор на дирекцията по чл. 20, ал. 1.

(3) В протокола се отразяват:

1. искането на органа по чл. 13, ал. 1;

2. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) разпореждането на министъра на вътрешните работи или на упълномощения заместник-министър на вътрешните работи, съответно на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или на упълномощен от него заместник-председател;

3. разрешението за използване по чл. 15;

4. писменото съгласие на лицата по чл. 12, ал. 2.

(4) Протоколът съдържа:

1. времето и мястото на прилагането на специалните разузнавателни средства;

2. видовете използвани оперативни способи и технически средства;

3. получените данни за контролираните лица и обекти;

4. текстовото възпроизвеждане на съдържанието на вещественото доказателствено средство;

5. условията, при които са възприети резултатите от ползването.

(5) Неразделна част от протокола са веществените доказателствени средства, които се съхраняват по реда на чл. 31.

(6) Към протокола могат да се прилагат скици, планове, схеми и други графични изображения.

Чл. 29. (1) Веществените доказателствени средства, получени чрез използване на специални разузнавателни средства, се отразяват в протокол при условията и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Протоколът за веществени доказателствени средства се подписва от съответния директор на дирекцията по чл. 20, ал. 1.

(3) В протокола се отразяват:

1. искането на органа по чл. 13, ал. 1;

2. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) разпореждането на министъра на вътрешните работи или на упълномощения заместник-министър на вътрешните работи;

3. разрешението за използване по чл. 15;

4. писменото съгласие на лицата по чл. 12, ал. 2.

(4) Протоколът съдържа:

1. времето и мястото на прилагането на специалните разузнавателни средства;

2. видовете използвани оперативни способи и технически средства;

3. получените данни за контролираните лица и обекти;

4. текстовото възпроизвеждане на съдържанието на вещественото доказателствено средство;

5. условията, при които са възприети резултатите от ползването.

(5) Неразделна част от протокола са веществените доказателствени средства, които се съхраняват по реда на чл. 31.

(6) Към протокола могат да се прилагат скици, планове, схеми и други графични изображения.

Чл. 29. (1) Веществените доказателствени средства, получени чрез използване на специални разузнавателни средства, се отразяват в протокол при условията и по реда, предвидени в Наказателно - процесуалния кодекс.

(2) Протоколът за веществени доказателствени средства се подписва от съответния началник на оперативно - техническата служба.

(3) В протокола се отразяват:

1. искането на органа по чл. 13, ал. 1;

2. разпореждането на министъра на вътрешните работи или на упълномощения секретар на Министерството на вътрешните работи;

3. разрешението за използване по чл. 15;

4. писменото съгласие на лицата по чл. 12, ал. 2.

(4) Протоколът съдържа:

1. времето и мястото на прилагането на специалните разузнавателни средства;

2. видовете използвани оперативни способи и технически средства;

3. получените данни за контролираните лица и обекти;

4. текстовото възпроизвеждане на съдържанието на вещественото доказателствено средство;

5. условията, при които са възприети резултатите от ползването.

(5) Неразделна част от протокола са веществените доказателствени средства, които се съхраняват по реда на чл. 31.

(6) Към протокола могат да се прилагат скици, планове, схеми и други графични изображения.

Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., предишен чл. 30, изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) При получаване на резултати извън направеното искане, отнасящи се до компетентността на други органи по чл. 13, ал. 1 или 2, се уведомява незабавно министърът на вътрешните работи или писмено оправомощеният от него заместник-министър на вътрешните работи, съответно председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или писмено оправомощеният от него заместник-председател на Държавна агенция "Национална сигурност", който взема решение за ползването на специалните разузнавателни средства.

(2) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Когато резултатите по ал. 1 се отнасят до заявителя или негов ръководител, министърът на вътрешните работи или писмено оправомощеният от него заместник-министър на вътрешните работи, съответно председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или писмено оправомощеният от него заместник-председател на Държавна агенция "Национална сигурност", изпраща материалите незабавно на главния прокурор или на писмено оправомощения от него заместник главен прокурор.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) При получаване на резултати извън направеното искане, отнасящи се до компетентността на други органи по чл. 13, ал. 1, се уведомява незабавно министърът на вътрешните работи или писмено упълномощеният от него заместник-министър на вътрешните работи, съответно председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или писмено упълномощеният от него заместник-председател на Държавна агенция "Национална сигурност", който взема решение за ползването на специалните разузнавателни средства.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) При получаване на резултати извън направеното искане, отнасящи се до компетентността на други органи по чл. 13, ал. 1, се уведомява незабавно министърът на вътрешните работи или писмено упълномощеният от него заместник-министър на вътрешните работи, който взема решение за ползването на специалните разузнавателни средства.

Чл. 30. При получаване на резултати извън направеното искане, отнасящи се до компетентността на други органи по чл. 13, ал. 1, се уведомява незабавно министърът на вътрешните работи или писмено упълномощеният от него секретар на Министерството на вътрешните работи, който взема решение за ползването на специалните разузнавателни средства.

Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Веществените доказателствени средства се съхраняват от органите на Министерството на вътрешните работи, съответно от органите на Държавна агенция "Национална сигурност" до образуване на досъдебното производство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г.) След образуване на досъдебното производство веществените доказателствени средства се съхраняват от съответните органи на съдебната власт.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Информацията по чл. 24 и 25, която не се използва за изготвяне на веществени доказателствени средства, независимо дали представлява класифицирана информация, се унищожава от структурите по чл. 13 и чл. 20, ал. 1 в 10-дневен срок от прекратяване на прилагането на специалното разузнавателно средство. Унищожаването се извършва от тричленна комисия в състав, определен от ръководителя на структурата, за което се изготвя протокол.

(4) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Структурата по чл. 20, ал. 1 изпраща на органа по чл. 13, ал. 1 или 2 протокола за унищожаване заедно с мотивираното искане и разрешението за използване на специални разузнавателни средства в 7-дневен срок. В случаите по чл. 12, ал. 2 се изпраща и писменото съгласие на лицето.

(5) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Органите по чл. 13, ал. 1 или 2 съхраняват протокола за унищожаването по ал. 3, искането и разрешението за прилагане на специалните разузнавателни средства, а в случаите на чл. 12, ал. 2 - и писменото съгласие на лицето.

(6) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Информацията по чл. 25, ал. 3 и 4, необходима за защита на националната сигурност, се съхранява от съответната структура на Държавната агенция "Национална сигурност".

Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Веществените доказателствени средства се съхраняват от органите на Министерството на вътрешните работи, съответно от органите на Държавна агенция "Национална сигурност" до образуване на досъдебното производство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г.) След образуване на досъдебното производство веществените доказателствени средства се съхраняват от съответните органи на съдебната власт.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Материалният носител, съдържащ информация, която не се използва за изготвяне на веществени доказателствени средства, независимо дали представлява класифицирана информация, се унищожава от дирекцията по чл. 20, ал. 1 в 10-дневен срок с протокол. Протоколът за унищожаването се изпраща на органа по чл. 13, ал. 1 в 10-дневен срок заедно с мотивираното искане и разрешението за използване на специалните разузнавателни средства. В случаите по чл. 12, ал. 2 се изпраща и писменото съгласие на лицето.

Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г.) Веществените доказателствени средства се съхраняват от органите на Министерството на вътрешните работи до образуване на досъдебното производство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г.) След образуване на досъдебното производство веществените доказателствени средства се съхраняват от съответните органи на съдебната власт.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Материалният носител, съдържащ информация, която не се използва за изготвяне на веществени доказателствени средства, се унищожава от дирекцията по чл. 20, ал. 1 в 10 - дневен срок с протокол.

Чл. 31. (1) Веществените доказателствени средства се съхраняват от органите на Министерството на вътрешните работи до образуване на предварителното производство.

(2) След образуване на предварителното производство веществените доказателствени средства се съхраняват от съответните органи на съдебната власт.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Материалният носител, съдържащ информация, която не се използва за изготвяне на веществени доказателствени средства, се унищожава от дирекцията по чл. 20, ал. 1 в 10 - дневен срок с протокол.

Чл. 31. (1) Веществените доказателствени средства се съхраняват от органите на Министерството на вътрешните работи до образуване на предварителното производство.

(2) След образуване на предварителното производство веществените доказателствени средства се съхраняват от съответните органи на съдебната власт.

(3) Материалният носител, съдържащ информация, която не се използва за изготвяне на веществени доказателствени средства, се унищожава от оперативно - техническата служба в 10 - дневен срок с протокол.

Чл. 32. Резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства, не могат да бъдат използвани за друго освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления при условията и по реда, посочени в закона.

Чл. 33. Лицата, на които са станали известни факти и сведения за специални разузнавателни средства, използвани при условията и по реда на този закон, както и събраните данни, са длъжни да не ги разгласяват.

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.)

Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Контролът върху използването на специалните разузнавателни средства и на събраните данни се осъществява от:

1. министъра на вътрешните работи, когато специалните разузнавателни средства се осигуряват и прилагат от дирекция "Оперативно-техническа информация" и дирекция "Оперативно издирване";

2. председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", когато специалните разузнавателни средства се осигуряват и прилагат от главна дирекция "Технически операции".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Органите на дирекцията по чл. 20, ал. 1 имат право да извършват проверки за установяване на нарушения по неправомерното използване на техническите средства по смисъла на този закон.

Чл. 34. (1) Контролът върху използването на специалните разузнавателни средства и на събраните данни се осъществява от министъра на вътрешните работи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Органите на дирекцията по чл. 20, ал. 1 имат право да извършват проверки за установяване на нарушения по неправомерното използване на техническите средства по смисъла на този закон.

Чл. 34. (1) Контролът върху използването на специалните разузнавателни средства и на събраните данни се осъществява от министъра на вътрешните работи.

(2) Органите на оперативно-техническите служби имат право да извършват проверки за установяване на нарушения по неправомерното използване на техническите средства по смисъла на този закон.

Глава четвърта.

"а" КОНТРОЛ И НАБЛЮДЕНИЕ НА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА (НОВА - ДВ, БР. 109 ОТ 2008 Г.)

Чл. 34а. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) (1) Контрол върху прилагането и използването на специалните разузнавателни средства се осъществява от:

1. министъра на вътрешните работи, когато специалните разузнавателни средства се прилагат и използват от структурите на Министерството на вътрешните работи;

2. председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", когато специалните разузнавателни средства се прилагат и използват от структурите на Държавна агенция "Национална сигурност".

(2) Ръководителите на структурите по чл. 20, ал. 1 осъществяват контрол за правомерното прилагане на специални разузнавателни средства.

Чл. 34б. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2009 г.) (1) Народното събрание чрез комисия, определена с правилника за организацията и дейността му, осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства.

(2) Комисията по ал. 1 ежегодно до 31 май представя пред Народното събрание доклад за извършената дейност, който съдържа обобщени данни за разрешаването, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства.

Чл. 34б. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) (1) Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, наричано по-нататък "Националното бюро", е независим държавен орган, който осъществява наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства.

(2) Националното бюро е юридическо лице - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на правосъдието, със седалище София.

(3) Националното бюро е постоянно действащ орган, който се подпомага от администрация.

(4) Националното бюро изготвя правилник за своята дейност и дейността на администрацията си. Правилникът се обнародва в "Държавен вестник".

(5) Националното бюро ежегодно до 31 май внася в Народното събрание доклад за извършената дейност, който съдържа обобщени данни за разрешаването, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства.

Чл. 34в. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 88 от 2009 г.)

Чл. 34в. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) (1) Националното бюро е колегиален орган и се състои от председател, заместник-председател и трима членове, които се избират от Народното събрание за срок 5 години.

(2) Членове на Националното бюро могат да бъдат само дееспособни български граждани, които имат 10 години юридически стаж или 10 години професионален стаж в службите за сигурност и са получили разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация "Строго секретно".

(3) За членове на Националното бюро не могат да бъдат избирани лица, които са били щатни и нещатни служители или сътрудници на бившата Държавна сигурност и на бившите разузнавателни служби на Българската народна армия.

(4) Членовете на Националното бюро осъществяват своята дейност по трудово правоотношение.

(5) При прекратяване на трудовото правоотношение членът на Националното бюро се възстановява на длъжността, която е заемал преди избирането му.

(6) Времето, през което лицето е било избрано за член на Националното бюро, се зачита за професионален стаж по длъжността, която е заемало до избирането му.

(7) Правомощията на член на Националното бюро се прекратяват от Народното събрание преди изтичането на мандата му:

1. по негово искане;

2. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от три последователни месеца;

3. при настъпила несъвместимост с изискванията за заемане на длъжността.

(8) При смърт или предсрочно прекратяване на правомощията на член на Националното бюро Народното събрание в едномесечен срок избира нов член до края на първоначалния мандат по реда на чл. 34г.

Чл. 34г. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 88 от 2009 г.)

Чл. 34г. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) (1) Предложенията за членове на Националното бюро се внасят в Народното събрание, придружени от автобиография, документ за професионален стаж, свидетелство за съдимост, медицинско удостоверение, че лицето не страда от психическо заболяване, необходимите документи за извършване на проучване за надеждност по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация.

(2) Председателят на специализираната постоянна комисия на Народното събрание изпраща в Държавна агенция "Национална сигурност" документите на кандидатите за членове на Националното бюро за извършване на проучване за надеждност. Държавна агенция "Национална сигурност" извършва специално проучване по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация в едномесечен срок.

(3) Предложенията се разглеждат от специализираната постоянна комисия на Народното събрание в 7-дневен срок от получаването на информацията по ал. 2.

(4) Комисията по ал. 2 изслушва кандидатите и в 7-дневен срок внася доклад, обобщаващ резултатите от проведеното проучване.

(5) Кандидатите, които не отговарят на изискванията по закона, се оттеглят по искане на комисията по ал. 2. Нови предложения се правят в 7-дневен срок от внасянето на доклада по ал. 4.

(6) Народното събрание избира поименно членовете на Националното бюро. Народното събрание избира от състава на бюрото председател и заместник-председател.

Чл. 34д. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 88 от 2009 г.)

Чл. 34д. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) (1) Председателят на Националното бюро го представлява, ръководи и организира дейността му.

(2) При отсъствие председателят на Националното бюро се замества от заместник-председателя.

Чл. 34е. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 88 от 2009 г.)

Чл. 34е. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) (1) Председателят на Националното бюро получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от основното възнаграждение на председателя на Народното събрание.

(2) Заместник-председателят на Националното бюро получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто, а членовете - в размер 85 на сто от възнаграждението на председателя на Националното бюро.

(3) Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.

Чл. 34ж. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) (1) (Предишен текст на чл. 34ж, изм. - ДВ, бр. 88 от 2009 г.) За осъществяване на дейността си комисията по чл. 34б има право:

1. да изисква в рамките на своята компетентност информация от органите и структурите по чл. 13, 15 и 20;

2. да проверява редовността на водене на регистрите при органите и структурите по чл. 13, 15 и 20 за тяхната дейност по закона заедно със съхраняваните искания, разрешения и разпореждания по използването и прилагането на специални разузнавателни средства, както и за съхраняването и унищожаването на придобитата чрез тях информация;

3. на достъп до помещенията, в които се съхраняват документите във връзка с използването и прилагането на специални разузнавателни средства, и до помещенията, в които се съхранява и унищожава придобитата чрез тях информация;

4. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2009 г.) да прави предложения за подобряване на процедурите по използване и прилагане на специални разузнавателни средства, както и за съхраняване и унищожаване на придобитата чрез тях информация;

5. (отм. - ДВ, бр. 88 от 2009 г.)

(2) (Нова - ДВ, бр. 88 от 2009 г.) При наличие на данни за неправомерно използване и прилагане на специални разузнавателни средства, съответно съхраняване или унищожаване на придобитата чрез тях информация, комисията по чл. 34б сезира органите на прокуратурата и ръководителите на органите и структурите по чл. 13, 15 и 20.

Чл. 34ж. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) За осъществяване на дейността си Националното бюро има право:

1. да изисква в рамките на своята компетентност информация от органите и структурите по чл. 13, 15 и 20;

2. да проверява редовността на водене на регистрите при органите и структурите по чл. 13, 15 и 20 за тяхната дейност по закона заедно със съхраняваните искания, разрешения и разпореждания по използването и прилагането на специални разузнавателни средства, както и за съхраняването и унищожаването на придобитата чрез тях информация;

3. на достъп до помещенията, в които се съхраняват документите във връзка с използването и прилагането на специални разузнавателни средства, и до помещенията, в които се съхранява и унищожава придобитата чрез тях информация;

4. да дава задължителни указания, свързани с подобряване режима на използване и прилагане на специални разузнавателни средства, както и за съхраняване и унищожаване на придобитата чрез тях информация;

5. да сезира органите на прокуратурата и ръководителите на органите и структурите по чл. 13, 15 и 20 при наличие на данни за неправомерно използване и прилагане на специални разузнавателни средства, съответно съхраняване или унищожаване на придобитата чрез тях информация.

Чл. 34з. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2009 г.) (1) Комисията по чл. 34б уведомява служебно гражданите, когато спрямо тях са били прилагани неправомерно специални разузнавателни средства.

(2) Гражданите не се уведомяват, когато това ще създаде опасност:

1. за постигане на целите по чл. 3 или чл. 4;

2. от разкриване на оперативните способи или техническите средства;

3. за живота или здравето на служителя под прикритие или на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения, когато опасността произтича от възложените задачи.

Чл. 34з. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) (1) Националното бюро служебно писмено уведомява гражданите, че спрямо тях са били прилагани неправомерно специални разузнавателни средства.

(2) Гражданите не се уведомяват, когато това ще създаде риск за постигане на целта по чл. 3 или 4.

Глава четвърта.

"б" ИЗПОЛЗВАНЕ И ПРИЛАГАНЕ НА СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА ВЪВ ВРЪЗКА С МЕЖДУНАРОДНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ ВЪПРОСИ (НОВА - ДВ, БР. 88 ОТ 2009 Г.)

Чл. 34и. (Нов - ДВ, бр. 88 от 2009 г.) (1) Специалните разузнавателни средства освен в случаите по чл. 3, ал. 1 могат да се използват и когато това е предвидено в международен договор, влязъл в сила за Република България.

(2) В случаите по ал. 1 специални разузнавателни средства могат да се използват за предотвратяване и разследване на престъпления, които изрично са посочени в международния договор, по силата на който се допуска тяхното използване.

Чл. 34к. (Нов - ДВ, бр. 88 от 2009 г.) (1) В случаите по чл. 34и специалните разузнавателни средства могат да се осигуряват и прилагат и от компетентните органи на чужда държава.

(2) Чуждестранен служител под прикритие има правомощията и може да се използва за постигане на целите по чл. 10в, когато това е предвидено в международен договор, влязъл в сила за Република България, или на принципа на взаимност е сключено споразумение за всеки отделен случай.

Чл. 34л. (Нов - ДВ, бр. 88 от 2009 г.) Специалните разузнавателни средства по реда на тази глава се прилагат за срока, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 34м. (Нов - ДВ, бр. 88 от 2009 г.) Резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства по реда на тази глава, могат да бъдат използвани за целите на международната правна помощ, както и за целите на вътрешното разследване съобразно условията на националното законодателство.

Чл. 34н. (Нов - ДВ, бр. 88 от 2009 г.) (1) При получаване на молба за правна помощ от чужда държава с искане за продължаване на трансгранично наблюдение от територията на други държави на територията на Република България от служители на молещата държава Върховната касационна прокуратура се произнася по молбата и ако я допусне за изпълнение, внася писмено мотивирано искане за разрешение до председателя на Софийския градски съд или до оправомощен от него заместник-председател.

(2) Искането трябва да съдържа:

1. информация за престъплението, за разследването на което се налага извършването на трансграничното наблюдение;

2. данни за лицата, спрямо които ще се извърши трансграничното наблюдение;

3. кои служители ще извършат трансграничното наблюдение;

4. условия, при които ще се извърши трансграничното наблюдение;

5. срока на извършване на трансграничното наблюдение.

(3) Председателят на Софийския градски съд или оправомощен от него заместник-председател незабавно дава писмено разрешение за извършване на трансграничното наблюдение или отказва извършването му, като мотивира своя отказ.

(4) Разрешението се изпраща чрез Върховната касационна прокуратура на компетентните органи на молещата държава, за което се уведомяват компетентните български органи.

Чл. 34о. (Нов - ДВ, бр. 88 от 2009 г.) (1) В спешни случаи на преминаване на българската граница при извършване на трансгранично наблюдение, когато не е било поискано предварително разрешение, служителите на чуждата държава, извършващи наблюдението, могат да го продължат на територията на Република България, когато това е предвидено в международен договор, влязъл в сила за Република България.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) Компетентните органи на чуждата държава, чиито служители извършват наблюдението, са длъжни незабавно да уведомят Върховната касационна прокуратура и главния секретар на Министерството на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице за това, че границата е била пресечена по време на наблюдението.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) След уведомяването по ал. 2 Върховната касационна прокуратура незабавно се произнася дали наблюдението следва да се прекрати и уведомява за това молещата държава и главния секретар на Министерството на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице.

(4) Компетентните органи на чуждата държава, чиито служители извършват наблюдението, са длъжни незабавно да изпратят във Върховната касационна прокуратура молба за правна помощ за извършване на трансгранично наблюдение, придружена с мотиви, които обосновават пресичането на границата без предварително разрешение.

(5) След получаване на молбата за правна помощ Върховната касационна прокуратура незабавно се произнася дали следва да бъде допусната за изпълнение. При отказ наблюдението се прекратява незабавно.

(6) При допусната молба Върховната касационна прокуратура незабавно внася писмено мотивирано искане за разрешение до председателя на Софийския градски съд или до оправомощен от него заместник-председател.

(7) Искането трябва да съдържа:

1. информация за престъплението, за разследването на което се налага използването на трансграничното наблюдение;

2. данни за лицата, спрямо които ще се извърши трансграничното наблюдение;

3. обстоятелствата, които обуславят нуждата от спешност;

4. кои служители ще извършат трансграничното наблюдение;

5. условия, при които ще се извърши трансграничното наблюдение;

6. срока на извършване на трансграничното наблюдение.

(8) Председателят на Софийския градски съд или оправомощеният от него заместник-председател е длъжен в срок до пет часа, считано от преминаването на българската граница, да даде писмено разрешение за извършване на трансграничното наблюдение или отказва да даде разрешение, като мотивира своя отказ.

(9) Председателят на Софийския градски съд или оправомощеният от него заместник-председател незабавно изпраща във Върховната касационна прокуратура даденото разрешение.

(10) Когато председателят на Софийския градски съд или оправомощеният от него заместник-председател откаже да даде разрешение, трансграничното наблюдение се прекратява.

(11) Върховната касационна прокуратура уведомява компетентните органи на молещата държава за даденото разрешение и незабавно го изпраща и уведомява служителите, които извършват наблюдението.

Чл. 34о. (Нов - ДВ, бр. 88 от 2009 г.) (1) В спешни случаи на преминаване на българската граница при извършване на трансгранично наблюдение, когато не е било поискано предварително разрешение, служителите на чуждата държава, извършващи наблюдението, могат да го продължат на територията на Република България, когато това е предвидено в международен договор, влязъл в сила за Република България.

(2) Компетентните органи на чуждата държава, чиито служители извършват наблюдението, са длъжни незабавно да уведомят Върховната касационна прокуратура и генералния комисар на Министерството на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице за това, че границата е била пресечена по време на наблюдението.

(3) След уведомяването по ал. 2 Върховната касационна прокуратура незабавно се произнася дали наблюдението следва да се прекрати и уведомява за това молещата държава и генералния комисар на Министерството на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице.

(4) Компетентните органи на чуждата държава, чиито служители извършват наблюдението, са длъжни незабавно да изпратят във Върховната касационна прокуратура молба за правна помощ за извършване на трансгранично наблюдение, придружена с мотиви, които обосновават пресичането на границата без предварително разрешение.

(5) След получаване на молбата за правна помощ Върховната касационна прокуратура незабавно се произнася дали следва да бъде допусната за изпълнение. При отказ наблюдението се прекратява незабавно.

(6) При допусната молба Върховната касационна прокуратура незабавно внася писмено мотивирано искане за разрешение до председателя на Софийския градски съд или до оправомощен от него заместник-председател.

(7) Искането трябва да съдържа:

1. информация за престъплението, за разследването на което се налага използването на трансграничното наблюдение;

2. данни за лицата, спрямо които ще се извърши трансграничното наблюдение;

3. обстоятелствата, които обуславят нуждата от спешност;

4. кои служители ще извършат трансграничното наблюдение;

5. условия, при които ще се извърши трансграничното наблюдение;

6. срока на извършване на трансграничното наблюдение.

(8) Председателят на Софийския градски съд или оправомощеният от него заместник-председател е длъжен в срок до пет часа, считано от преминаването на българската граница, да даде писмено разрешение за извършване на трансграничното наблюдение или отказва да даде разрешение, като мотивира своя отказ.

(9) Председателят на Софийския градски съд или оправомощеният от него заместник-председател незабавно изпраща във Върховната касационна прокуратура даденото разрешение.

(10) Когато председателят на Софийския градски съд или оправомощеният от него заместник-председател откаже да даде разрешение, трансграничното наблюдение се прекратява.

(11) Върховната касационна прокуратура уведомява компетентните органи на молещата държава за даденото разрешение и незабавно го изпраща и уведомява служителите, които извършват наблюдението.

Чл. 34п. (Нов - ДВ, бр. 88 от 2009 г.) (1) При прилагането на специални разузнавателни средства по реда на тази глава служителите на компетентните органи на чуждата държава са длъжни:

1. да спазват законодателството на Република България;

2. да спазват указанията на компетентните български органи;

3. да носят документ, който удостоверява, че е дадено съответното разрешение, освен в случаите по чл. 34о;

4. да са в състояние във всеки един момент да докажат, че действат в служебно качество.

(2) При прилагането на специални разузнавателни средства по реда на тази глава не се допуска влизането в жилища и на места, които не са обществено достъпни. Служителите, които извършват наблюдението, нямат право да задържат лицето, което е под наблюдение.

(3) Служителите на компетентните органи на чуждата държава изготвят доклад за извършените от тях на територията на Република България действия незабавно след тяхното извършване.

(4) Докладът по ал. 3 се изпраща на Върховната касационна прокуратура, която го предоставя на председателя на Софийския градски съд или оправомощения от него заместник-председател, дал разрешението за извършване на действията, като той може да поиска личното явяване на съответните служители.

(5) Органите на досъдебното производство и съдът могат да поискат компетентните органи на чуждата държава, чиито служители са извършвали действия по прилагане на специални разузнавателни средства на територията на Република България, да съдействат при провеждане на наказателно производство, когато такова е образувано в резултат на съответните действия, в които те са участвали.

Чл. 34р. (Нов - ДВ, бр. 88 от 2009 г.) За неуредените в тази глава случаи се прилагат общите разпоредби на закона.

Глава пета.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 35. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) За нарушения по този закон, които не съставляват престъпления, се налага глоба в размер от 1000 до 2500 лв.

(2) При повторно нарушение глобата е в размер от 2500 до 5000 лв.

Чл. 35. (1) За нарушения по чл. 13, ал. 2 и чл. 34, ал. 2, които не съставляват престъпления, се налага глоба в размер от 1000 до 2500 лв.

(2) При повторно нарушение глобата е в размер от 2500 до 5000 лв.

Чл. 36. (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.)

Чл. 36. При нарушения по чл. 13, ал. 2 и чл. 34, ал. 2 техническите средства се отнемат в полза на държавата.

Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Актовете за установяване на нарушенията по този закон се съставят от лица, писмено оправомощени от министъра на вътрешните работи, съответно от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", а наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или писмено оправомощен от него заместник-министър, съответно от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или писмено оправомощен от него заместник-председател.

(2) Установяването на нарушения, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда, определен в Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от упълномощените от директора на съответната дирекция по чл. 20, ал. 1 лица, а наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, съответно от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или от упълномощените от тях длъжностни лица.

(2) Установяването на нарушения, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда, определен в Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2003 г.) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от упълномощените от директора на съответната дирекция по чл. 20, ал. 1 лица, а наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от упълномощеното от него длъжностно лице.

(2) Установяването на нарушения, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда, определен в Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 37. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от упълномощените от началника на съответната оперативно - техническа служба лица, а наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от упълномощеното от него длъжностно лице.

(2) Установяването на нарушения, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда, определен в Закона за административните нарушения и наказания.

Заключителни разпоредби

§ 1. Този закон отменя Закона за специалните разузнавателни средства (обн., ДВ, бр. 30 от 1994 г.; изм., бр. 64 от 1997 г.).

§ 2. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи и на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", които дават указания по прилагането му съобразно компетентността си.

-------------------------

Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 8 октомври 1997 г. и е подпечатан с държавния печат.

§ 2. Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи, който дава указания по прилагането му.

-------------------------

Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 8 октомври 1997 г. и е подпечатан с държавния печат.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 86 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 29.04.2006 Г.)

§ 18. Кодексът влиза в сила шест месеца след обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ"

(ОБН. - ДВ, БР. 109 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

§ 44. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.

Допълнителни разпоредби

КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА

(ОБН. - ДВ, БР. 109 ОТ 2008 Г.)

§ 22. Навсякъде в закона думите "упълномощеният" и "упълномощения" се заменят съответно с "оправомощеният" и "оправомощения".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА

(ОБН. - ДВ, БР. 109 ОТ 2008 Г.)

§ 24. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет осигурява на Националното бюро и администрацията му необходимите работни помещения и технически средства за осъществяване на дейността им.

Преходни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА

(ОБН. - ДВ, БР. 88 ОТ 2009 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 1 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 04.01.2011 Г.)

§ 6. (1) Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства се закрива.

(2) Активите и пасивите на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства преминават към Министерството на правосъдието, а документацията и архивът се предават на Народното събрание.

(3) Трудовите правоотношения на членовете на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства и служебните и трудовите правоотношения на служителите от неговата администрация се прекратяват от министъра на правосъдието при условията и по реда на чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител и чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) При прекратяване на трудовите правоотношения членовете на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, подали молба до Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от прекратяването, се възстановяват на заеманата към датата на избора им от Народното събрание в Националното бюро длъжност в органите на съдебната власт. Времето, прекарано на съответната длъжност, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 - 7 от Закона за съдебната власт.

(ОБН. - ДВ, БР. 88 ОТ 2009 Г.)

§ 6. (1) Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства се закрива.

(2) Активите и пасивите на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства преминават към Министерството на правосъдието, а документацията и архивът се предават на Народното събрание.

(3) Трудовите правоотношения на членовете на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства и служебните и трудовите правоотношения на служителите от неговата администрация се прекратяват от министъра на правосъдието при условията и по реда на чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител и чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда.

(4) При прекратяване на трудовите правоотношения членовете на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, подали молба до Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от прекратяването, се възстановяват на заеманата към датата на избора им от Народното събрание в Националното бюро длъжност в органите на съдебната власт. Времето, прекарано на съответната длъжност, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 - 5 от Закона за съдебната власт.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 32 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 28.05.2010 Г.)

§ 72. Този закон влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на разпоредбата на § 5, която влиза в сила една година след обнародването на закона в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

(ОБН. - ДВ, БР. 88 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 09.11.2010 Г.)

§ 117. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1 - 23, § 25, § 27 - 30, § 32 - 34, § 40, § 41, § 43 - 55, § 63 - 89 и § 91 - 114, които влизат в сила от 1 януари 2011 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 1 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 04.01.2011 Г.)

§ 136. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на § 20, т. 2, който влиза в сила от 1 януари 2010 г., и § 69 относно чл. 196, т. 2, който влиза в сила от 1 март 2011 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 13 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 12.08.2011 Г.)

§ 11. Законът влиза в сила 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник".