Характеризирането и оценката на посочените в чл. 5, ал. 2 потенциални комплекси за съхранение и заобикалящите ги зони се извършват на три етапа съгласно най-добрите практики към момента на оценката и посочените по-долу критерии. Отклонения от един или повече от тези критерии могат да бъдат разрешени от компетентния орган, при условие че операторът е доказал, че не е засегната способността на характеризирането и оценката да позволят да бъде направена преценката, посочена в чл. 5.

Етап 1: Събиране на данни

Събират се достатъчно данни за изработване на статичен пространствен и триизмерен (3-D) геоложки модел на мястото за съхранение и комплекса за съхранение, включително покриващи скали, и заобикалящата ги зона, включително хидравлично свързаните зони. Тези данни обхващат най-малко следните характеристики, присъщи на комплекса за съхранение:

а) геология и геофизика;

б) хидрогеология (в частност наличие на подземни води, предназначени за консумация);

в) инженеринг на резервоара (включително пространствени изчисления на обема на порите за инжектиране на CO и краен капацитет за съхранение);

г) геохимия (скорости на разтваряне и минерализация);

д) геомеханика (пропускливост, налягане на разрушаване);

е) сеизмичност;

ж) наличие и състояние на естествени или причинени от човека пътеки, включително сондажи, които могат да послужат като пътеки за изтичане.

Документират се следните характеристики за околностите на комплекса:

з) домени, обкръжаващи комплекса за съхранение, които могат да бъдат засегнати от съхранението на CO в мястото за съхранение;

и) разпределение на населението в района, разположен над мястото за съхранение;

к) близост до природни ресурси (включително и по-конкретно защитени зони - част от Европейската екологична мрежа "Натура 2000", съгласно Закона за биологичното разнообразие, питейни подземни води и въглеводороди);

л) дейности около комплекса за съхранение и евентуално взаимодействие с тези дейности (например проучване, производство и съхранение на въглеводороди, геотермална употреба на водоносните хоризонти и използване на подземните водни запаси);

м) близост до евентуален/ни източник/ци на CO (включително оценки за общата потенциална маса на наличния CO с възможност за съхранение) и подходящи преносни мрежи.

Етап 2: Изработване на статичен триизмерен геоложки модел

Със събраните при етап 1 данни се изработва триизмерен статичен геоложки модел или комплект модели, включително на покриващите скали и хидравлично свързаните зони и на флуидите, с помощта на компютърни симулатори на резервоара. Статичният/те геоложки модел/и характеризират комплекса по отношение на:

а) геоложката структура на естествения капан;

б) геомеханичните, геохимичните свойства на резервоара, както и свойствата за циркулация в него, покриващи формации (покриващи скали, уплътнения, порести и пропускливи хоризонти) или прилежащи формации;

в) характеристиката на разломната система и наличието на създадени от човека пътеки;

г) размер на площта и вертикален размер на комплекса за съхранение;

д) обем на порестото пространство (включително разпределение на порестостта);

е) изходно разпределение на флуидите;

ж) други характеристики от значение.

Несигурността при всеки един от параметрите, използвани при изработката на модела, се оценява посредством разработване на сценарии за всеки параметър и изчисляване на съответните граници на достоверност. Оценява се и несигурността във връзка със самия модел.

Етап 3: Характеризиране на динамичното поведение на обекта, характеризиране на чувствителността, оценка на риска

Характеризирането и оценката се основават на динамично моделиране, съчетаващо множество симулации на етапите на инжектиране на CO в мястото за съхранение с помощта на триизмерен/ни статичен/ни геоложки модел/и в компютърния симулатор на комплекса за съхранение, изработен при етап 2.

Етап 3.1: Характеризиране на динамичното поведение на обекта

Отчитат се най-малко следните фактори:

а) вероятните стойности на инжектиране и свойства на потока от CO;

б) ефективността на съчетано моделиране на процеса (т.е. начинът, по който взаимодействат различни единични ефекти в симулатора);

в) реактивните процеси (т.е. начинът, по който се предоставя обратна информация от реакцията на инжектирания CO в съчетание с минералите на място в модела);

г) използваният симулатор на резервоара (може да са необходими множество симулации, за да се потвърдят някои заключения);

д) краткосрочните и дългосрочните симулации (за да се установи какво се случва с CO и как той реагира в течение на десетилетия и хилядолетия, включително степента на разтваряне на CO във вода).

Динамичното моделиране предоставя информация относно:

е) налягане и температура във формацията за съхранение като функция от стойностите на инжектиране и натрупаното инжектирано количество с течение на времето;

ж) размера на площта и вертикалния размер на CO спрямо времето;

з) естеството на потока от CO в резервоара, включително фазово поведение;

и) механизмите и стойностите на улавяне на CO (включително граници на преливане и странични и вертикални уплътнения);

к) вторичните системи за задържане в общия комплекс за съхранение;

л) капацитета за съхранение и градиентите на налягането в мястото за съхранение;

м) риска от напукване във формацията/ите за съхранение и покриващите скали;

н) риска от навлизане на CO в покриващите скали;

о) риска от изтичане от мястото за съхранение (например през изоставени или недостатъчно добре ликвидирани сондажи);

п) скоростите на миграция (в отворени резервоари);

р) скоростите на уплътняване на пукнатините;

с) промените в химичния състав на флуидите във формацията/ите и последващи реакции (например промяна в нивото на pH, образуване на минерали), както и включване на реактивно моделиране за оценка на последиците;

т) преместване на флуидите във формацията;

у) повишена сеизмичност и издигане на повърхността.

Етап 3.2: Характеризиране на чувствителността

Предприемат се множество симулации с цел установяване чувствителността на оценката спрямо предположенията, направени за определени параметри. Симулациите се основават на изменение на параметрите в статичния/те геоложки модел/и и промяна на функциите на стойностите и предположенията при динамичното моделиране. Всяка значителна чувствителност се взема предвид при оценката на риска.

Етап 3.3: Оценка на риска

Оценката на риска включва най-малко следното:

3.3.1. Характеризиране на опасността

Характеризирането на опасността се извършва чрез характеризиране на възможността за изтичане от комплекса за съхранение, установена посредством описаните по-горе динамично моделиране и характеризиране на сигурността. При него се отчитат:

а) потенциалните пътеки за изтичане;

б) потенциалният обем на изтичането за констатираните пътеки за изтичане (скорости на потока);

в) критичните параметри, отразяващи се върху потенциалното изтичане (например максимално налягане на резервоара, максимални скорости на инжектиране, температура, чувствителност спрямо различни предположения в статичния/те геоложки модел/и и т.н.);

г) вторичните ефекти от съхранението на CO, включително разместване на съдържащите се във формацията флуиди и нови вещества, създадени при съхранението на CO;

д) други фактори, които могат да изложат на опасност човешкото здраве или околната среда (например свързани с проекта физически структури).

Характеризирането на опасността обхваща пълния спектър от потенциални условия на експлоатация, за да се провери сигурността на комплекса за съхранение.

3.3.2. Оценка на излагане на въздействието - основава се на характеристиките на околната среда и на разпределението и дейностите на населението над комплекса за съхранение и вероятното поведение и съдба на CO, изтекъл от потенциалните пътеки, установени при етап 3.3.1.

3.3.3. Оценка на последиците - основава се на чувствителността на конкретни видове, общности или местообитания спрямо потенциално изтичане, установено при етап 3.3.1. По целесъобразност тя включва последствията от излагането на повишени концентрации на CO в биосферата (включително почва, морски седименти и бентосни води (задушаване, хиперкапния) и занижено ниво на pH в тези околни среди вследствие на изтичане на CO. Тя също така включва оценка на въздействията от други вещества, които е възможно да присъстват в изтичащите потоци от CO (било то попаднали в инжектираните потоци примеси или нови вещества, възникнали при съхранението на CO). Тези последствия се вземат предвид в редица времеви и пространствени скали и се свързват с редица различни обеми на изтичане.

3.3.4. Характеризиране на риска - включва оценка на сигурността и целостта на мястото в краткосрочен и дългосрочен план, включително оценка на риска от изтичане при предложените условия на използване, и на възможно най-неблагоприятните въздействия върху околната среда и човешкото здраве. Характеризирането на риска се извършва въз основа на оценката на опасността, излагането и последиците. То включва оценка на източниците на несигурност, установени по време на етапите по характеризиране, и оценка на мястото за съхранение и когато е осъществимо - описание на възможностите за намаляване на несигурността.

Приложение № 2 към

Критерии за съставяне и актуализиране на плана за мониторинг по чл. 60 и за мониторинг след затваряне

1. Съставяне и актуализиране на плана за мониторинг

Планът за мониторинг се съставя в съответствие с анализа за оценка на риска, осъществен в етап 3 от приложение № 1, и се актуализира с цел да бъдат изпълнени изискванията за мониторинг по чл. 60, ал. 1 съгласно следните критерии:

1.1. Съставяне на плана

Планът за мониторинг включва подробна информация за мониторинга, който ще се извършва по време на основните етапи на проекта, включително основни елементи, оперативен мониторинг и мониторинг след затваряне. За всеки отделен етап се посочва следната информация:

а) наблюдавани параметри;

б) използвана технология за мониторинг и обосновка за нейния избор;

в) място на мониторинг и обосновка на пространствената дискретизация;

г) честота на прилагане и обосновка на времевата дискретизация.

Параметрите, които ще бъдат наблюдавани, се определят така, че да изпълняват целите на мониторинга. При всички случаи обаче планът включва постоянен или периодичен мониторинг на следните параметри:

д) дифузни емисии на CO в съоръжението за инжектиране;

е) обемен дебит на CO в устията за инжектиране;

ж) налягане и температура на CO в устията за инжектиране (за определяне на тегловния дебит);

з) химичен анализ на инжектирания материал;

и) температура и налягане на резервоара (за определяне на фазовото поведение и състояние на CO).

Изборът на технология за мониторинг се основава на най-добрите налични практики в момента на проектиране. По целесъобразност се вземат предвид и се използват следните варианти:

к) технологии, които могат да открият наличието, местонахождението и пътеките за миграция на CO в земните недра и на повърхността;

л) технологии, които предоставят информация за поведението на параметрите налягане-обем и пространствено/вертикално разпределение на струята от CO чрез усъвършенстване на триизмерна симулация върху триизмерни геоложки модели на формацията за съхранение, изработени в съответствие с приложение № 1;

м) технологии, които могат да осигурят широк пространствен обхват с цел събиране на информация за незасечени по-рано потенциални пътеки за изтичане в пространствените измерения на целия комплекс за съхранение и отвъд него, в случай на значителни нередности или миграция на CO извън комплекса за съхранение.

1.2. Актуализиране на плана

Събраните при мониторинга данни се съпоставят и тълкуват. Наблюдаваните резултати се сравняват с поведението, прогнозирано при динамичната симулация на триизмерното поведение на параметрите налягане-обем и насищане, извършена в рамките на характеризирането на сигурността в съответствие с етап 3 от приложение № 1.

При значително отклонение между наблюдаваното и прогнозираното поведение триизмерният модел се калибрира отново, за да отрази наблюдаваното поведение. Повторното калибриране се основава на наблюдаваните данни от плана за мониторинг, а когато е необходимо да се осигури достоверност на предположенията при повторното калибриране, се събират допълнителни данни.

Етапи 2 и 3 от приложение № 1 се повтарят, като се използва повторно калибрираният/те триизмерен/ни модел/и, за да се съставят нови сценарии за опасността и стойности на потока и за преразглеждане и актуализиране на оценката на риска.

При установяване на нови източници на CO, пътеки и стойности на потока или на наблюдавани значителни отклонения от предходните оценки вследствие на историческа взаимовръзка и повторно калибриране на модела планът за мониторинг се изменя съответно.

2. Мониторинг след затваряне

Мониторингът след затваряне се основава на информацията, събрана и моделирана по време на изпълнението на плана за мониторинг по чл. 60, ал. 2 и по т. 1.2 от това приложение. Предназначението му по-конкретно е да предостави информация, необходима за преценката по чл. 67, ал. 1.