ЗАКОН ЗА ХАЗАРТА

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет

Чл. 1. С този закон се уреждат условията и редът за организиране на хазартни игри и за участие в тях, както и контролът върху тези дейности.

Определение и участници

Чл. 2. (1) Хазарт е всяка игра, в която има залог и може да се получи печалба или да се загуби залогът.

(2) В хазартните игри могат да участват пълнолетни дееспособни физически лица, за които няма ограничения в този или други закони. Недееспособните могат да получават билети или талони за участие в лотарийни, тото и лото игри само по дарение.

Изключения

Чл. 3. (1) Спортни състезания с награден фонд за участниците в тях не се смятат за хазартни игри.

(2) Не се смятат за хазартни игри и тези с развлекателен или спортен характер като: развлекателни игрални съоръжения, минифутбол, билярд или тенис на маса, хвърляне на стрели, боулинг, пейнтбол и спийдбол, минибаскетбол, бридж, табла и други, макар и използването им да изисква залог или обичайно да се подразбира, че загубилият играч следва да поеме разноските за играта, при условие, че залогът и печалбата са незначителни.

(3) Не са хазартни игри викторините, изразяващи се в отговаряне на въпроси или проявяване на знания или умения, при условие, че наградите не са за сметка от постъпленията на участниците - от билети, телефонни такси или под друга форма.

Разрешение

Чл. 4. (1) Хазартните игри на територията на Република България се организират и провеждат само с разрешение на Държавната комисия по хазарта.

(2) Могат да се организират и подлежат на разрешаване само предвидените в този закон хазартни игри.

(3) Разрешението дава право за организиране само на изрично посочените в него игри, производствени и сервизни дейности и не може да се прехвърля.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Забранява се организирането и провеждането на хазартни игри в сградите и прилежащите им площи, публична държавна и общинска собственост, в обектите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, в учебните, лечебните и здравните заведения, както и в съсобствени сгради, без нотариално заверено писмено съгласие на всички съсобственици.

Разрешение

Чл. 4. (1) Хазартните игри на територията на Република България се организират и провеждат само с разрешение на Държавната комисия по хазарта.

(2) Могат да се организират и подлежат на разрешаване само предвидените в този закон хазартни игри.

(3) Разрешението дава право за организиране само на изрично посочените в него игри, производствени и сервизни дейности и не може да се прехвърля.

(4) Забранява се организирането и провеждането на хазартни игри в сградите и прилежащите им площи, публична държавна и общинска собственост, в обектите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, в учебните и здравните заведения, както и в съсобствени сгради, без нотариално заверено писмено съгласие на всички съсобственици.

Лица, на които не се издава разрешение

Чл. 5. (1) Разрешение за организиране на хазартна игра, за производство на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносители и разпространители на игрални съоръжения за хазартна дейност, и за извършване на сервизна дейност, не се дава на едноличен търговец или юридическо лице, включително в случаите на "свързани лица" по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон, когато е налице едно от следните условия:

1. собственик, мажоритарен съдружник, управител, член на управителен орган на дружество или организация с нестопанска цел е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитиран;

2. лицата по т. 1 са обявявани в несъстоятелност, ако е останал неудовлетворен кредитор и от датата на влизане в сила на съдебното решение за обявяване на несъстоятелността не са изтекли 3 години;

3. (изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) лицата по т. 1 са укривали от данъчно облагане приходи, доходи, печалби, имущества и сделки с тях, и това е установено с влязъл в сила ревизионен акт или влязло в сила наказателно постановление и от датата на влизане в сила на акта или постановлението не са изтекли 3 години;

4. лицата по т. 1, в качеството им на собственик, съдружник, управител, член на управителен или контролен орган на дружество или организация с нестопанска цел са участвали в дружество (дружества или като едноличен търговец), на което (на който) окончателно е отнето разрешение за организиране на хазартна дейност или е наказвано за осъществяване на хазартна дейност без разрешение, или имат неизплатени задължения към бюджета, установени по реда на т. 3.

(2) Разрешение за организиране на хазартна игра не се дава и когато лице, пряко свързано с провеждането на играта или управлението на игралната зала или казиното, е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано, и не са налице обстоятелствата по ал. 1, т. 3 и 4.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) Разрешение за организиране на хазартна игра не се дава, когато на лицата по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 5, както и на техни собственици, съдружници, управители, членове на управителен или контролен орган е отказано или отнето разрешение за организиране на хазартна дейност в страните-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, и това е потвърдено в официална кореспонденция от компетентните органи на съответната държава, в случаите по чл. 20, ал. 4, както и при недоказан произход на капитала.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) Лицата по чл. 6, ал. 1, т. 3, както и представляващите лицата по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 5 подават нотариално заверена декларация за обстоятелствата, посочени в ал. 1, т. 2, 3, 4 и ал. 3, свидетелство за съдимост, декларация за имотно и финансово състояние, както и други официални документи, необходими за получаване на разрешение, които са определени с наредба, издадена по реда на чл. 17, ал. 2.

(5) За неверни данни деклараторите носят наказателна отговорност.

Лица, на които не се издава разрешение

Чл. 5. (1) Разрешение за организиране на хазартна игра, за производство на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносители и разпространители на игрални съоръжения за хазартна дейност, и за извършване на сервизна дейност, не се дава на едноличен търговец или юридическо лице, включително в случаите на "свързани лица" по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон, когато е налице едно от следните условия:

1. собственик, мажоритарен съдружник, управител, член на управителен орган на дружество или организация с нестопанска цел е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитиран;

2. лицата по т. 1 са обявявани в несъстоятелност, ако е останал неудовлетворен кредитор и от датата на влизане в сила на съдебното решение за обявяване на несъстоятелността не са изтекли 3 години;

3. (изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) лицата по т. 1 са укривали от данъчно облагане приходи, доходи, печалби, имущества и сделки с тях, и това е установено с влязъл в сила данъчен ревизионен акт или влязло в сила наказателно постановление и от датата на влизане в сила на акта или постановлението не са изтекли 3 години;

4. лицата по т. 1, в качеството им на собственик, съдружник, управител, член на управителен или контролен орган на дружество или организация с нестопанска цел са участвали в дружество (дружества или като едноличен търговец), на което (на който) окончателно е отнето разрешение за организиране на хазартна дейност или е наказвано за осъществяване на хазартна дейност без разрешение, или имат неизплатени задължения към бюджета, установени по реда на т. 3.

(2) Разрешение за организиране на хазартна игра не се дава и когато лице, пряко свързано с провеждането на играта или управлението на игралната зала или казиното, е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано, и не са налице обстоятелствата по ал. 1, т. 3 и 4.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) Разрешение за организиране на хазартна игра не се дава, когато на лицата по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 5, както и на техни собственици, съдружници, управители, членове на управителен или контролен орган е отказано или отнето разрешение за организиране на хазартна дейност в страните-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, и това е потвърдено в официална кореспонденция от компетентните органи на съответната държава, в случаите по чл. 20, ал. 4, както и при недоказан произход на капитала.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) Лицата по чл. 6, ал. 1, т. 3, както и представляващите лицата по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 5 подават нотариално заверена декларация за обстоятелствата, посочени в ал. 1, т. 2, 3, 4 и ал. 3, свидетелство за съдимост, декларация за имотно и финансово състояние, както и други официални документи, необходими за получаване на разрешение, които са определени с наредба, издадена по реда на чл. 17, ал. 2.

(5) За неверни данни деклараторите носят наказателна отговорност.

Лица, на които не се издава разрешение

Чл. 5. (1) Разрешение за организиране на хазартна игра, за производство на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносители и разпространители на игрални съоръжения за хазартна дейност, и за извършване на сервизна дейност, не се дава на едноличен търговец или юридическо лице, включително в случаите на "свързани лица" по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон, когато е налице едно от следните условия:

1. собственик, мажоритарен съдружник, управител, член на управителен орган на дружество или организация с нестопанска цел е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитиран;

2. лицата по т. 1 са обявявани в несъстоятелност, ако е останал неудовлетворен кредитор и от датата на влизане в сила на съдебното решение за обявяване на несъстоятелността не са изтекли 3 години;

3. (изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) лицата по т. 1 са укривали от данъчно облагане приходи, доходи, печалби, имущества и сделки с тях, и това е установено с влязъл в сила данъчен ревизионен акт или влязло в сила наказателно постановление и от датата на влизане в сила на акта или постановлението не са изтекли 3 години;

4. лицата по т. 1, в качеството им на собственик, съдружник, управител, член на управителен или контролен орган на дружество или организация с нестопанска цел са участвали в дружество (дружества или като едноличен търговец), на което (на който) окончателно е отнето разрешение за организиране на хазартна дейност или е наказвано за осъществяване на хазартна дейност без разрешение, или имат неизплатени задължения към бюджета, установени по реда на т. 3.

(2) Разрешение за организиране на хазартна игра не се дава и когато лице, пряко свързано с провеждането на играта или управлението на игралната зала или казиното, е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано, и не са налице обстоятелствата по ал. 1, т. 3 и 4.

(3) Разрешение за организиране на хазартна игра не се дава, когато на лицата по чл. 6, ал. 1, т. 1, 2 и 3, както и на техни собственици, съдружници, управители, членове на управителен или контролен орган е отказано или отнето разрешение за организиране на хазартна дейност в страните-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, и това е потвърдено в официална кореспонденция от компетентните органи на съответната държава, в случаите по чл. 20, ал. 4, както и при недоказан произход на капитала.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Лицата по чл. 6, ал. 1, т. 2, както и представляващите лицата по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 3 подават нотариално заверена декларация за обстоятелствата, посочени в ал. 1, т. 2, 3, 4 и ал. 3, свидетелство за съдимост, декларация за имотно и финансово състояние, както и други официални документи, необходими за получаване на разрешение, които са определени с наредба, издадена по реда на чл. 17, ал. 2.

(5) За неверни данни деклараторите носят наказателна отговорност.

Лица, на които не се издава разрешение

Чл. 5. (1) Разрешение за организиране на хазартна игра, за производство на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносители и разпространители на игрални съоръжения за хазартна дейност, и за извършване на сервизна дейност, не се дава на едноличен търговец или юридическо лице, включително в случаите на "свързани лица" по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон, когато е налице едно от следните условия:

1. собственик, мажоритарен съдружник, управител, член на управителен орган на дружество или организация с нестопанска цел е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитиран;

2. лицата по т. 1 са обявявани в несъстоятелност, ако е останал неудовлетворен кредитор и от датата на влизане в сила на съдебното решение за обявяване на несъстоятелността не са изтекли 3 години;

3. лицата по т. 1 са укривали от данъчно облагане приходи, доходи, печалби, имущества и сделки с тях, и това е установено с влязъл в сила данъчен облагателен акт или влязло в сила наказателно постановление и от датата на влизане в сила на акта или постановлението не са изтекли 3 години;

4. лицата по т.1, в качеството им на собственик, съдружник, управител, член на управителен или контролен орган на дружество или организация с нестопанска цел са участвали в дружество (дружества или като едноличен търговец), на което (на който) окончателно е отнето разрешение за организиране на хазартна дейност или е наказвано за осъществяване на хазартна дейност без разрешение, или имат неизплатени задължения към бюджета, установени по реда на т.3.

(2) Разрешение за организиране на хазартна игра не се дава и когато лице, пряко свързано с провеждането на играта или управлението на игралната зала или казиното, е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано, и не са налице обстоятелствата по ал. 1, т. 3 и 4.

(3) Разрешение за организиране на хазартна игра не се дава, когато на лицата по чл. 6, ал. 1, т. 1, 2 и 3, както и на техни собственици, съдружници, управители, членове на управителен или контролен орган е отказано или отнето разрешение за организиране на хазартна дейност в страните -членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, и това е потвърдено в официална кореспонденция от компетентните органи на съответната държава, в случаите по чл. 20, ал. 4, както и при недоказан произход на капитала.

(4) Лицата по чл. 6, ал. 1, т. 2, както и представляващите лицата по ал. 1, т. 1 и 3 подават нотариално заверена декларация за обстоятелствата, посочени в ал.1, т. 2, 3, 4 и ал. 3, свидетелство за съдимост, декларация за имотно и финансово състояние, както и други официални документи, необходими за получаване на разрешение, които са определени с наредба, издадена по реда на чл. 17, ал. 2.

(5) За неверни данни деклараторите носят наказателна отговорност.

Организатори на хазартни игри

Чл. 6. (1) Хазартни игри могат да се организират от:

1. български търговски дружества, отговарящи на изискванията на този закон;

2. (нова - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) търговски дружества, регистрирани в държава - членка на Европейския съюз, както и в друга държава - членка на Европейското икономическо пространство, отговарящи на изискванията на този закон;

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) еднолични търговци - само хазартни игри с игрални автомати;

4. (предишна т. 3, изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел - в случаите, предвидени в този закон;

5. (нова - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в държава - членка на Европейския съюз, както и в друга държава - членка на Европейското икономическо пространство, чрез клон, определен за осъществяване на общественополезна дейност - в случаите, предвидени в този закон, с изключение на политическите партии;

6. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) държавата - само за подпомагане на спорта, културата, здравеопазването, образованието и социалното дело.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Организаторите на хазартни игри, облагани с алтернативен данък по чл. 220, 227 и 235 от Закона за корпоративното подоходно облагане, не могат да упражняват друга дейност по Търговския закон, включително производство на съоръжения за хазартни игри, освен организиране на хазартни игри и помощни и спомагателни дейности във връзка с тях.

(3) Организаторите извън тези по ал. 2 могат да развиват и друга дейност по Търговския закон. Те не могат да развиват производство и разпространение на съоръжения за хазартни игри.

(4) Ограничението по ал. 2 не се отнася за юридически лица с нестопанска цел по отношение на регистрираната цел.

Организатори на хазартни игри

Чл. 6. (1) Хазартни игри могат да се организират от:

1. български търговски дружества, отговарящи на изискванията на този закон;

2. (нова - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) търговски дружества, регистрирани в държава - членка на Европейския съюз, както и в друга държава - членка на Европейското икономическо пространство, отговарящи на изискванията на този закон;

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) еднолични търговци - само хазартни игри с игрални автомати;

4. (предишна т. 3, изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел - в случаите, предвидени в този закон;

5. (нова - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в държава - членка на Европейския съюз, както и в друга държава - членка на Европейското икономическо пространство, чрез клон, определен за осъществяване на общественополезна дейност - в случаите, предвидени в този закон, с изключение на политическите партии;

6. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) държавата - само за подпомагане на спорта, културата, здравеопазването, образованието и социалното дело.

(2) Организаторите на хазартни игри, облагани с окончателен данък по чл. 2а от Закона за корпоративното подоходно облагане, не могат да упражняват друга дейност по Търговския закон, включително производство на съоръжения за хазартни игри, освен организиране на хазартни игри и помощни и спомагателни дейности във връзка с тях.

(3) Организаторите извън тези по ал. 2 могат да развиват и друга дейност по Търговския закон. Те не могат да развиват производство и разпространение на съоръжения за хазартни игри.

(4) Ограничението по ал. 2 не се отнася за юридически лица с нестопанска цел по отношение на регистрираната цел.

Организатори на хазартни игри

Чл. 6. (1) Хазартни игри могат да се организират от:

1. български търговски дружества, отговарящи на изискванията на този закон;

2. еднолични търговци - само хазартни игри с игрални автомати;

3. юридическите лица с нестопанска цел, образувани по чл. 134 - 154 от Закона за лицата и семейството - в случаите, предвидени в този закон, с изключение на политическите партии;

4. държавата - само за подпомагане на спорта, културата, здравеопазването, образованието и социалното дело.

(2) Организаторите на хазартни игри, облагани с окончателен данък по чл. 2а от Закона за корпоративното подоходно облагане, не могат да упражняват друга дейност по Търговския закон, включително производство на съоръжения за хазартни игри, освен организиране на хазартни игри и помощни и спомагателни дейности във връзка с тях.

(3) Организаторите извън тези по ал. 2 могат да развиват и друга дейност по Търговския закон. Те не могат да развиват производство и разпространение на съоръжения за хазартни игри.

(4) Ограничението по ал. 2 не се отнася за юридически лица с нестопанска цел по отношение на регистрираната цел.

Чуждестранни лица

Чл. 7. (1) (Предишен текст на чл. 7 - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) Чуждестранни лица могат да участват в дружествата по чл. 6, ал. 1, т. 1 в случаите, когато тези дружества:

1. организират хазартни игри в игрално казино към хотел, ако дружеството е закупило или построило хотела с категория четири и повече звезди, или

2. са инвестирали в организиране и на друга дейност на територията на Република България в едногодишен срок от издаване на разрешението средства в размер не по-малко от левовата равностойност на 10 000 000 щатски долара, по курса на Българската народна банка, и са осигурили не по-малко от 500 работни места.

(2) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) Алинея 1 не се прилага за чуждестранни лица, които са регистрирани в държава - членка на Европейския съюз, както и в друга държава - членка на Европейското икономическо пространство, или са граждани на такава държава.

Чуждестранни лица

Чл. 7. Чуждестранни лица могат да участват в дружествата по чл. 6, ал. 1, т. 1 в случаите, когато тези дружества:

1. организират хазартни игри в игрално казино към хотел, ако дружеството е закупило или построило хотела с категория четири и повече звезди, или

2. са инвестирали в организиране и на друга дейност на територията на Република България в едногодишен срок от издаване на разрешението средства в размер не по-малко от левовата равностойност на 10 000 000 щатски долара, по курса на Българската народна банка, и са осигурили не по-малко от 500 работни места.

Хазартни игри с благотворителна цел

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) Лицата по чл. 6, ал. 1, т. 4 и 5 могат да организират само еднократни лотарии и томболи - с благотворителна цел.

(2) Хазартните игри по ал. 1 могат да се организират изключително с предварително декларирана и приета от Държавната комисия по хазарта благотворителна цел.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Разрешението по ал. 1 се издава въз основа на искане, придружено с план-сметка за приходите и разходите. Разходването на чистия приход след облагане с данъци за обявената благотворителна цел се проверява от Държавната комисия по хазарта.

Хазартни игри с благотворителна цел

Чл. 8. (1) Сдруженията с нестопанска цел и фондациите могат да организират само еднократни лотарии и томболи - с благотворителна цел.

(2) Хазартните игри по ал. 1 могат да се организират изключително с предварително декларирана и приета от Държавната комисия по хазарта благотворителна цел.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Разрешението по ал. 1 се издава въз основа на искане, придружено с план-сметка за приходите и разходите. Разходването на чистия приход след облагане с данъци за обявената благотворителна цел се проверява от Държавната комисия по хазарта.

Хазартни игри с благотворителна цел

Чл. 8. (1) Сдруженията с нестопанска цел и фондациите могат да организират само еднократни лотарии и томболи - с благотворителна цел.

(2) Хазартните игри по ал. 1 могат да се организират изключително с предварително декларирана и приета от Държавната комисия по хазарта благотворителна цел.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Разрешението по ал. 1 се издава въз основа на искане, придружено с план-сметка за приходите и разходите. Разходването на чистия приход след облагане с данъци за обявената благотворителна цел се проверява от Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта.

Хазартни игри с благотворителна цел

Чл. 8. (1) Сдруженията с нестопанска цел и фондациите могат да организират само еднократни лотарии и томболи - с благотворителна цел.

(2) Хазартните игри по ал. 1 могат да се организират изключително с предварително декларирана и приета от Държавната комисия по хазарта благотворителна цел.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Разрешението по ал. 1 се издава въз основа на искане, придружено с план-сметка за приходите и разходите. Разходването на чистия приход след облагане с данъци за обявената благотворителна цел се проверява от Главната дирекция за контрол върху хазарта.

Хазартни игри с благотворителна цел

Чл. 8. (1) Сдруженията с нестопанска цел и фондациите могат да организират само еднократни лотарии и томболи-с благотворителна цел.

(2) Хазартните игри по ал. 1 могат да се организират изключително с предварително декларирана и приета от Държавната комисия по хазарта благотворителна цел.

(3) Разрешението по ал. 1 се издава въз основа на искане, придружено с план-сметка за приходите и разходите. Разходването на чистия приход след облагане с данъци за обявената благотворителна цел се проверява от Дирекцията за контрол върху хазарта.

Хазартни игри, организирани от държавата

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) (1) Държавата може да организира само лотарийни, тото и лото игри и залагания върху резултати от спортни състезания чрез Държавното предприятие "Български спортен тотализатор", създадено по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон към министъра на физическото възпитание и спорта.

(2) Устройственият правилник на предприятието по ал. 1 се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на физическото възпитание и спорта. Органите за управление на Държавното предприятие "Български спортен тотализатор" се назначават и освобождават от министъра на физическото възпитание и спорта.

(3) Използването на приходите от дейността на Държавното предприятие "Български спортен тотализатор" след данъчно облагане и приспадане на разходите и изплатените печалби се утвърждава от министъра на физическото възпитание и спорта съгласувано с министъра на финансите.

(4) Утвърдените средства по ал. 3 се използват за:

1. нуждите на физическото възпитание и спорта;

2. поддържане, ремонт, реконструкция или изграждане на спортни съоръжения в училищата.

(5) Средствата по ал. 4, т. 2 се разпределят от министъра на физическото възпитание и спорта по предложение на министъра на образованието, младежта и науката, след съгласуване със съответния отраслов министър.

Хазартни игри, организирани от държавата

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2010 г.) Държавата може да организира само лотарийни, тото- и лотоигри и залагания върху резултатите от спортни състезания чрез държавни предприятия към Министерството на финансите и Българския спортен тотализатор към Министерството на физическото възпитание и спорта, които не са търговски дружества и в които държавата притежава изцяло капитала.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2010 г.) Устройствените правилници на предприятията по ал. 1 се приемат от Министерския съвет. Органите за управление на тези юридически лица се назначават от министъра на финансите, а на Българския спортен тотализатор - от министъра на физическото възпитание и спорта.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г.) Използването на приходите след данъчно облагане и приспадане на разходите и изплатените печалби се утвърждава от:

1. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2010 г.) министъра на физическото възпитание и спорта съгласувано с министъра на финансите - за постъпленията от Българския спортен тотализатор, за нуждите на физическото възпитание и спорта, както и за поддръжка, ремонт и създаване на нова спортна база в училищата; министърът на физическото възпитание и спорта разпределя средствата за поддръжка, ремонт и създаване на нова спортна база в училищата по предложение на министъра на образованието, младежта и науката;

2. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) министъра на финансите - за постъпленията от други предприятия по ал. 1 за останалите цели по чл. 6, ал. 1, т. 6.

Хазартни игри, организирани от държавата

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) Държавата може да организира само лотарийни, тото- и лотоигри и залагания върху резултатите от спортни състезания чрез държавни предприятия към Министерството на финансите и Българския спортен тотализатор към Държавната агенция за младежта и спорта, които не са търговски дружества и в които държавата притежава изцяло капитала.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) Устройствените правилници на предприятията по ал. 1 се приемат от Министерския съвет. Органите за управление на тези юридически лица се назначават от министъра на финансите, а на Българския спортен тотализатор - от председателя на Държавната агенция за младежта и спорта.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г.) Използването на приходите след данъчно облагане и приспадане на разходите и изплатените печалби се утвърждава от:

1. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) министъра на финансите по схеми, предложени от председателя на Държавната агенция за младежта и спорта - за постъпленията от Българския спортен тотализатор за нуждите на физическото възпитание и спорта, както и за поддръжка, ремонт и създаване на нова спортна база в училищата; председателят на Държавната агенция за младежта и спорта разпределя средствата за поддръжка, ремонт и създаване на нова спортна база в училищата по предложение на министъра на образованието, младежта и науката;

2. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) министъра на финансите - за постъпленията от други предприятия по ал. 1 за останалите цели по чл. 6, ал. 1, т. 6.

Хазартни игри, организирани от държавата

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) Държавата може да организира само лотарийни, тото- и лотоигри и залагания върху резултатите от спортни състезания чрез държавни предприятия към Министерството на финансите и Българския спортен тотализатор към Държавната агенция за младежта и спорта, които не са търговски дружества и в които държавата притежава изцяло капитала.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) Устройствените правилници на предприятията по ал. 1 се приемат от Министерския съвет. Органите за управление на тези юридически лица се назначават от министъра на финансите, а на Българския спортен тотализатор - от председателя на Държавната агенция за младежта и спорта.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г.) Използването на приходите след данъчно облагане и приспадане на разходите и изплатените печалби се утвърждава от:

1. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) министъра на финансите по схеми, предложени от председателя на Държавната агенция за младежта и спорта - за постъпленията от Българския спортен тотализатор за нуждите на физическото възпитание и спорта, както и за поддръжка, ремонт и създаване на нова спортна база в училищата; председателят на Държавната агенция за младежта и спорта разпределя средствата за поддръжка, ремонт и създаване на нова спортна база в училищата по предложение на министъра на образованието и науката;

2. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) министъра на финансите - за постъпленията от други предприятия по ал. 1 за останалите цели по чл. 6, ал. 1, т. 6.

Хазартни игри, организирани от държавата

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г.) Държавата може да организира само лотарийни, тото- и лотоигри и залагания върху резултатите от спортни състезания чрез държавни предприятия към Министерството на финансите и Българския спортен тотализатор към Министерството на младежта и спорта, които не са търговски дружества и в които държавата притежава изцяло капитала.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г.) Устройствените правилници на предприятията по ал. 1 се приемат от Министерския съвет. Органите за управление на тези юридически лица се назначават от министъра на финансите, а на Българския спортен тотализатор - от министъра на младежта и спорта.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г.) Използването на приходите след данъчно облагане и приспадане на разходите и изплатените печалби се утвърждава от:

1. министъра на младежта и спорта съгласувано с министъра на финансите - за постъпленията от Българския спортен тотализатор за нуждите на физическото възпитание и спорта;

2. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) министъра на финансите - за постъпленията от други предприятия по ал. 1 за останалите цели по чл. 6, ал. 1, т. 6.

Хазартни игри, организирани от държавата

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г.) Държавата може да организира само лотарийни, тото- и лотоигри и залагания върху резултатите от спортни състезания чрез държавни предприятия към Министерството на финансите и Българския спортен тотализатор към Министерството на младежта и спорта, които не са търговски дружества и в които държавата притежава изцяло капитала.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г.) Устройствените правилници на предприятията по ал. 1 се приемат от Министерския съвет. Органите за управление на тези юридически лица се назначават от министъра на финансите, а на Българския спортен тотализатор - от министъра на младежта и спорта.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г.) Използването на приходите след данъчно облагане и приспадане на разходите и изплатените печалби се утвърждава от:

1. министъра на младежта и спорта съгласувано с министъра на финансите - за постъпленията от Българския спортен тотализатор за нуждите на физическото възпитание и спорта;

2. министъра на финансите - за постъпленията от други предприятия по ал. 1 за останалите цели по чл. 6, ал. 1, т. 4.

Хазартни игри, организирани от държавата

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2000 г.) Държавата може да организира само лотарийни, тото- и лотоигри и залагания върху резултатите от спортни състезания чрез държавни предприятия към Министерството на финансите и Българския спортен тотализатор към Държавната агенция за младежта и спорта, които не са търговски дружества и в които държавата притежава изцяло капитала.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2000 г.) Устройствените правилници на предприятията по ал. 1 се приемат от Министерския съвет. Органите за управление на тези юридически лица се назначават от министъра на финансите, а на Българския спортен тотализатор - от председателя на Държавната агенция за младежта и спорта.

(3) Министърът на финансите утвърждава използването на приходите след данъчно облагане и приспадане на разходите и изплатените печалби, както следва:

1. постъпленията от Българския спортен тотализатор - за физическото възпитание и спорта;

2. постъпленията от други предприятия по ал. 1 - за останалите цели по чл. 6, ал. 1, т. 4.

Хазартни игри, организирани от държавата

Чл. 9. (1) Държавата може да организира само лотарийни, тото и лото игри чрез държавни предприятия, които не са търговски дружества към Министерството на финансите, в които притежава изцяло капитала.

(2) Устройствените правилници на предприятията по ал. 1 се приемат от Министерския съвет. Органите за управление на тези юридически лица се назначават от министъра на финансите.

(3) Министърът на финансите утвърждава използването на приходите след данъчно облагане и приспадане на разходите и изплатените печалби, както следва:

1. постъпленията от Българския спортен тотализатор - за физическото възпитание и спорта;

2. постъпленията от други предприятия по ал. 1 - за останалите цели по чл. 6, ал. 1, т. 4.

Реклама на хазартните игри

Чл. 10. (1) Забранява се прякото рекламиране на хазартни игри чрез средствата за масово осведомяване.

(2) Допуска се обявяване на реда и начина за участие и условията за провеждане на лотарийните, "Бинго" и "Кено", тото и лото игри, както и залаганията на резултати от спортни състезания, залагания върху случайни събития и с познаване на факти и събития и на резултатите от тях, както и излъчването на тегленията на тиражите по телевизията.

Залози и печалби, забрана за отпускане на кредит

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Хазартни игри се организират със залози и печалби само в български левове. В игралните казина се допуска организиране на хазартни игри със залози и печалби, определени в чуждестранна валута с предварително разрешение на Държавната комисия по хазарта.

(2) Забранява се на организатори на хазартни игри да предоставят под каквато и да е форма кредит на участник или участници в хазартните игри, освен плащане с кредитни карти, приемани от организаторите.

Залози и печалби, забрана за отпускане на кредит

Чл. 11. (1) Хазартни игри се организират със залози и печалби само в български левове. В игралните казина се допуска организиране на хазартни игри със залози и печалби, определени в чуждестранна валута с предварително разрешение на Държавната комисия по хазарта. Ако се организират игри в левове и във валута, то това става в отделни помещения на игралното казино.

(2) Забранява се на организатори на хазартни игри да предоставят под каквато и да е форма кредит на участник или участници в хазартните игри, освен плащане с кредитни карти, приемани от организаторите.

Залагане чрез телекомуникационно средство

Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Залогът може да се изразява в увеличението в цената на телефонна или друга телекомуникационна връзка. Телекомуникационният оператор трябва предварително да се увери, че играта е разрешена по реда на този закон.

(2) При залагане по телефон или друго телекомуникационно средство се смята, че залогът е направен от физическото или юридическото лице, собственик или законен ползвател на средството.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Забранява се залагането от телефоните и другите телекомуникационни средства на държавните и общинските, включително здравни, социални и културни учреждения и предприятия, а при неспазване на забраната евентуалната печалба се внася в съответния бюджет.

Залагане чрез телекомуникационно средство

Чл. 12. (1) Залогът може да се изразява в увеличена цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка. Телекомуникационният оператор трябва предварително да се увери, че играта е разрешена по реда на този закон.

(2) При залагане по телефон или друго телекомуникационно средство се смята, че залогът е направен от физическото или юридическото лице, собственик или законен ползвател на средството.

(3) Забранява се залагането от телефоните и другите телекомуникационни средства на държавните и общинските, включително здравни, социални и културни учреждения, а при неспазване на забраната евентуалната печалба се внася в съответния бюджет.

Глава втора.

ДЪРЖАВЕН НАДЗОР ВЪРХУ ХАЗАРТА

Раздел I.

Органи

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Държавният надзор върху хазарта се осъществява от Държавна комисия по хазарта към министъра на финансите.

Ограничения

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Членовете на Държавната комисия по хазарта и служителите в нея, не могат, пряко или косвено, да влизат в каквито и да било сделки или икономически взаимоотношения с организатори на хазартни игри, производители на съоръжения за хазартни игри вносители и разпространители или сервизни организации, техни ръководители или служители, включително и като експерти, консултанти и под каквато и да е друга форма.

(2) Лицата по ал. 1 не могат да участват в организирането и провеждането на хазартни игри пряко или чрез подставено лице. Те не могат да придобиват дялове и акции в търговски дружества, имащи за предмет на дейност участие в организиране и провеждане на хазартни игри, нито да участват в техни управителни и надзорни органи.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Лицата по ал. 1 не могат да учредяват и да членуват в юридически лица с нестопанска цел, организиращи хазартни игри по реда на този закон.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Забраната по ал. 1, 2 и 3 се отнася и до съпрузите и лицата, с които се намират във фактическо съжителство, роднините по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и по сватовство - до втора степен включително на лицата по ал. 1 за целия период на изпълнение на задълженията им.

Ограничения

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Членовете на Държавната комисия по хазарта и служителите в нея, не могат, пряко или косвено, да влизат в каквито и да било сделки или икономически взаимоотношения с организатори на хазартни игри, производители на съоръжения за хазартни игри вносители и разпространители или сервизни организации, техни ръководители или служители, включително и като експерти, консултанти и под каквато и да е друга форма.

(2) Лицата по ал. 1 не могат да участват в организирането и провеждането на хазартни игри пряко или чрез подставено лице. Те не могат да придобиват дялове и акции в търговски дружества, имащи за предмет на дейност участие в организиране и провеждане на хазартни игри, нито да участват в техни управителни и надзорни органи.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Лицата по ал. 1 не могат да учредяват и да членуват в юридически лица с нестопанска цел, организиращи хазартни игри по реда на този закон.

(4) Забраната по ал. 1, 2 и 3 се отнася и до съпрузите и роднините по права линия без ограничение на лицата по ал. 1 за целия период на изпълнение на задълженията им.

Раздел I.

Органи

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Държавният надзор върху хазарта се осъществява от Държавна комисия по хазарта към министъра на финансите.

Органи

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Държавният надзор върху хазарта се осъществява от Държавна комисия по хазарта към Министерския съвет и от Главна дирекция за контрол върху хазарта към Министерството на финансите.

Органи

Чл. 13. Държавният надзор върху хазарта се осъществява от Държавна комисия по хазарта към Министерския съвет и от Дирекция за контрол върху хазарта към Министерство на финансите.

Ограничения

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Членовете на Държавната комисия по хазарта и служителите в нея, не могат, пряко или косвено, да влизат в каквито и да било сделки или икономически взаимоотношения с организатори на хазартни игри, производители на съоръжения за хазартни игри вносители и разпространители или сервизни организации, техни ръководители или служители, включително и като експерти, консултанти и под каквато и да е друга форма.

(2) Лицата по ал. 1 не могат да участват в организирането и провеждането на хазартни игри пряко или чрез подставено лице. Те не могат да придобиват дялове и акции в търговски дружества, имащи за предмет на дейност участие в организиране и провеждане на хазартни игри, нито да участват в техни управителни и надзорни органи.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Лицата по ал. 1 не могат да учредяват и да членуват в юридически лица с нестопанска цел, организиращи хазартни игри по реда на този закон.

(4) Забраната по ал. 1, 2 и 3 се отнася и до съпрузите и роднините по права линия без ограничение на лицата по ал. 1 за целия период на изпълнение на задълженията им.

Ограничения

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Членовете на Държавната комисия по хазарта и служителите в нея, както и служителите в Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта не могат, пряко или косвено, да влизат в каквито и да било сделки или икономически взаимоотношения с организатори на хазартни игри, производители на съоръжения за хазартни игри или сервизни организации, техни ръководители или служители, включително и като експерти, консултанти и под каквато и да е друга форма.

(2) Лицата по ал. 1 не могат да участват в организирането и провеждането на хазартни игри пряко или чрез подставено лице. Те не могат да придобиват дялове и акции в търговски дружества, имащи за предмет на дейност участие в организиране и провеждане на хазартни игри, нито да участват в техни управителни и надзорни органи.

(3) Лицата по ал. 1 не могат да учредяват и да членуват в организации с нестопанска цел, организиращи хазартни игри по реда на този закон.

(4) Забраната по ал. 1, 2 и 3 се отнася и до съпрузите и роднините по права линия без ограничение на лицата по ал. 1 за целия период на изпълнение на задълженията им.

Ограничения

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Членовете на Държавната комисия по хазарта и служителите в нея, както и служителите в Главната дирекция за контрол върху хазарта не могат, пряко или косвено, да влизат в каквито и да било сделки или икономически взаимоотношения с организатори на хазартни игри, производители на съоръжения за хазартни игри или сервизни организации, техни ръководители или служители, включително и като експерти, консултанти и под каквато и да е друга форма.

(2) Лицата по ал. 1 не могат да участват в организирането и провеждането на хазартни игри пряко или чрез подставено лице. Те не могат да придобиват дялове и акции в търговски дружества, имащи за предмет на дейност участие в организиране и провеждане на хазартни игри, нито да участват в техни управителни и надзорни органи.

(3) Лицата по ал. 1 не могат да учредяват и да членуват в организации с нестопанска цел, организиращи хазартни игри по реда на този закон.

(4) Забраната по ал. 1, 2 и 3 се отнася и до съпрузите и роднините по права линия без ограничение на лицата по ал. 1 за целия период на изпълнение на задълженията им.

Ограничения

Чл. 14. (1) Членовете на Държавната комисия по хазарта и служителите в нея, както и служителите в Дирекцията за контрол върху хазарта не могат, пряко или косвено, да влизат в каквито и да било сделки или икономически взаимоотношения с организатори на хазартни игри, производители на съоръжения за хазартни игри или сервизни организации, техни ръководители или служители, включително и като експерти, консултанти и под каквато и да е друга форма.

(2) Лицата по ал. 1 не могат да участват в организирането и провеждането на хазартни игри пряко или чрез подставено лице. Те не могат да придобиват дялове и акции в търговски дружества, имащи за предмет на дейност участие в организиране и провеждане на хазартни игри, нито да участват в техни управителни и надзорни органи.

(3) Лицата по ал. 1 не могат да учредяват и да членуват в организации с нестопанска цел, организиращи хазартни игри по реда на този закон.

(4) Забраната по ал. 1, 2 и 3 се отнася и до съпрузите и роднините по права линия без ограничение на лицата по ал. 1 за целия период на изпълнение на задълженията им.

Раздел II.

Държавна комисия по хазарта

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Към министъра на финансите се създава Държавна комисия по хазарта, наричана по-нататък държавната комисия. Държавната комисия е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Държавната комисия се състои от председател и четирима членове, от които най-малко трима са юристи, всички със стаж по специалността не по-малко от 5 години. Председателят и членовете на държавната комисия се назначават от министъра на финансите. Председателят ръководи дейността на държавната комисия и я представлява.

(3) Членовете на държавната комисия могат да бъдат само български граждани с висше образование, с високи професионални и нравствени качества, които не са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Дейността на държавната комисия се подпомага и осъществява от обща и специализирана администрация, чиято структура и организация на работа се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

(5) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Числеността на персонала на държавната комисия се утвърждава от министъра на финансите по предложение на председателя на държавната комисия.

Финансиране

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) Дейността на държавната комисия се финансира от държавния бюджет чрез Министерството на финансите.

(2) Средствата, набрани от отчисления в размер 25 на сто от събраните по този закон такси, както и от допълнителните приходи за бюджета, представляващи глоби, имуществени санкции, отнети в полза на държавата игрални съоръжения и парични средства, установени и събрани по наказателни постановления, издадени по този закон, се начисляват и разходват само за развитие на материалната база, за повишаване на квалификацията и за стимулиране на служителите от държавната комисия по ред, определен със заповед, издадена от председателя на държавната комисия.

(3) Държавната комисия задължително застрахова служителите си срещу злополука за сметка на своя бюджет.

Подзаконови актове (Загл. изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) (1) (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

(2) Министерският съвет по предложение на държавната комисия приема наредбите и тарифите по този закон.

Компетентност

Чл. 18. (1) Държавната комисия по хазарта:

1. (доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г.) дава, отказва да даде и отнема разрешения за организиране на хазартни игри, на и от лицата, които имат право да ги организират;

2. (доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г.) дава, отказва да даде и отнема разрешения на организатори на хазартни игри по т. 1 за развиване, съответно за отнемане и/или прекратяване на дейността им в отделни обекти;

3. (доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г.) дава, отказва да даде и отнема разрешения на производители на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносители и разпространители и на сервизните организации по ремонт и поддръжка на тези съоръжения;

4. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) приема общи задължителни игрални условия за видовете хазартни игри, за които издава разрешение, както и правилата за организиране и провеждане на отделните хазартни игри;

5. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) приема общи задължителни изисквания за игралните зали и игралните казина по отношение на вида на помещенията или сградата, минималната площ, разпределението на помещенията и необходимото техническо оборудване за контрол;

6. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) приема общи задължителни технически изисквания за системите за контрол върху хазартните игри, игралните автомати, игралните маси и другите игрални съоръжения;

7. (изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г.) утвърждава списък на одобрените от Българския институт по метрология типове и модификации на игрални автомати и други игрални съоръжения, които могат да се произвеждат, внасят и експлоатират в страната както и на лабораториите по чл. 79, ал. 2;

8. утвърждава задължителните образци на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри;

9. утвърждава задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри и задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при провеждане на хазартни игри;

10. (изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) утвърждава образец на декларация, с която членовете на държавната комисия се задължават да не разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни при изпълнение на служебните им задължения;

11. (нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) одобрява правила и системи за подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите; тези системи трябва да осигуряват предаването на необходимите данни до информационната система на Националната агенция за приходите по взаимно съгласувани правила, преди провеждането на поредния тираж или преди настъпването на събитието, определящо разпределението на печалбите, когато това се изисква по този закон;

12. (нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) утвърждава представените от организаторите на хазартни игри правила по т. 4, 5 и 6;

13. (нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) води регистри.

(2) За организаторите на хазартни игри, които внасят игрални автомати и съоръжения за собствени нужди, не се изисква разрешение по ал. 1, т. 3.

(3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Държавната комисия осъществява контрол върху цялостната дейност по организиране и провеждане на хазартната дейност, както и върху дейността на производителите на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносителите, разпространителите и сервизните организации по поддръжката и ремонта на тези съоръжения.

(4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Държавната комисия приема писмените искания за издаване на разрешенията по този закон, извършва проверки и проучвания по тях и се произнася с мотивирани решения, които вписва в съответните регистри.

Основания за образуване на производство

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г.) Производство пред държавната комисия се образува на основание писмени искания за издаване на актовете по чл. 18, ал. 1.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Писмените искания с приложение към тях, определени с наредба, издадена по реда на чл. 17, ал. 2, се подават до държавната комисия, като след извършването на необходимите проверки и проучвания председателят ги внася с мотивирано предложение за разглеждане от държавната комисия.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Когато представените документи са непълни или не отговарят на задължителните изисквания, или е необходима допълнителна информация, в 14-дневен срок от получаване на писменото искане държавната комисия уведомява искателя и му определя 30-дневен срок от получаването на уведомлението за отстраняване на нередовностите или представяне на допълнителна информация.

(4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) В срока, определен по ал. 3, искателят следва да отстрани нередовностите или да представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение държавната комисия отказва да даде исканото разрешение, а заплатените за това такси от страна на искателя не се връщат.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) За производството пред държавната комисия се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс, освен в случаите, когато са предвидени други срокове в този закон.

Заседания на държавната комисия

Чл. 20. (1) На заседанията на държавната комисия могат да присъстват заинтересуваните страни и ведомства, включително и браншови организации на организаторите на хазартни игри, които се уведомяват за датата и часа на заседанието, в което ще се разглежда направеното искане. Във всички случаи решенията се обявяват публично.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Държавната комисия може да задължи заявителя, неговите представители и лицата по чл. 5, ал. 1, т. 1 да се явят лично, за да отговорят на конкретно поставени въпроси за обстоятелства, от значение за решаване на искането.

(3) На лицата, задължени да се явят лично, държавната комисия съобщава писмено въпросите, на които следва да отговорят, и допълнителната информация, която следва да представят, като ги предупреждава за последиците по чл. 5, ал. 3 от неизпълнението на това задължение.

(4) Държавната комисия може да приеме за изяснени обстоятелствата по ал. 2 и да откаже издаването на разрешение, когато лицето не се е явило, за да отговори, създало е пречки или е отказало да отговори, както и когато е дало непълни или неясни отговори или не е представило исканата информация.

Кворум и вземане на решение

Чл. 21. (1) Заседанията са редовни, когато присъстват най-малко четирима от членовете на държавната комисия.

(2) Когато приеме, че обстоятелствата по искането са изяснени, държавната комисия приключва разглеждането му и приема решение. Решението се основава върху приетите от държавната комисия за установени обстоятелства по искането и върху закона.

(3) Решението се приема след тайно съвещание с явно гласуване, ако за него са гласували най-малко трима от членовете на държавната комисия, участвали в заседанието, в което е завършено разглеждането на искането.

(4) Никой от членовете не може да се въздържи от гласуване.

(5) Член на държавната комисия, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението, като мотивира отделно своето особено мнение.

(6) Държавната комисия взема предвид и настъпилите след постъпването на искането факти, които са от значение за неговото решаване.

(7) Решението трябва да съдържа:

1. наименование на органа, който го издава;

2. наименование на акта;

3. фактически и правни основания за издаване на акта;

4. разпоредителна част (диспозитив), с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;

5. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва;

6. дата на издаване и подпис на председателя, членовете и секретар-протоколчика на държавната комисия.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Държавната комисия обявява решението с мотивите най-късно в 7-дневен срок след заседанието чрез вписване в съответния регистър и го съобщава на заинтересованите страни.

(9) След като обяви решението, държавната комисия не може сама да го отмени или измени.

(10) Държавната комисия, по свой почин или по молба на заинтересуваното лице, може да поправи само допуснатите в решението очевидни фактически грешки.

(11) Решението за поправката може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самото решение.

(12) Заинтересуваното лице може да поиска да бъде допълнено решението, ако държавната комисия не се е произнесла по цялото искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от датата на вписването на решението по реда на ал. 8.

(13) Държавната комисия разглежда молбата и се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред.

Основания за отвод

Чл. 22. (1) Член на държавната комисия е длъжен да си направи самоотвод при следните основания:

1. когато е бил в трудовоправно или в гражданскоправно отношение с подателя на искането;

2. когато поради други обстоятелства може да се счита за предубеден или заинтересуван пряко или косвено от решението по направеното искане.

(2) В случаите по ал. 1 подателите на искането могат да поискат отвод на член на държавната комисия.

(3) Държавната комисия взема решения по самоотвода и направените отводи по реда на чл. 21, ал. 3.

Задължение за съдействие

Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Лицата по чл. 6, ал. 1, техни служители, както и други длъжностни лица са длъжни да оказват съдействие на държавната комисия и на служителите в нея при изпълнение на възложените им от закона задължения, изразяващо се в осигуряване на достъп до помещения, даване на устни и писмени обяснения, както и предоставяне на документи и други информационни носители.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г.) При отказване на достъп или при непредоставяне на информация на служителите в държавната комисия те имат право на съдействието на органите на прокуратурата, на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на финансите и на Българския институт по метрология, които са длъжни да им окажат исканото съдействие в рамките на своята компетентност, определена със закон.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) При извършване на проверки или проучване от държавната комисия длъжностните лица не могат да се позовават на служебна, производствена или търговска тайна, с изключение на защитената интелектуална собственост и професионалната тайна.

Използване на документацията и забрана за разгласяване

Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Документация и информация, получена от служителите в държавната комисия, в процеса на проучването, може да се използва от тях само за целите на това проучване, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Членовете на държавната комисия и нейните служители са длъжни да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения по този закон, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон.

(3) Във връзка със задълженията си по ал. 2 лицата, посочени в нея, подписват декларация по образец, в която изрично се отразява и отговорността им.

Обжалване

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Решенията на държавната комисия се обжалват относно тяхната законосъобразност пред Административния съд - град София в 14-дневен срок от съобщаването им.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Жалбите против решенията на държавната комисия се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Влизане в сила на решенията

Чл. 26. Решенията на държавната комисия влизат в сила, когато:

1. не са обжалвани в срок;

2. подадената жалба не е уважена.

Такси

Чл. 27. (1) За извършване на действията по всяко искане и за издаване на разрешенията по този закон се събират държавни такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г.) Заплатените държавни такси по ал. 1 не подлежат на възстановяване независимо от решението на държавната комисия.

(3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г.) По искане на лицата таксите за издаване на разрешения могат да бъдат заплатени на равни части за срок до една година.

Раздел II.

Държавна комисия по хазарта

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Към министъра на финансите се създава Държавна комисия по хазарта, наричана по-нататък държавната комисия. Държавната комисия е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Държавната комисия се състои от председател и четирима членове, от които най-малко трима са юристи, всички със стаж по специалността не по-малко от 5 години. Председателят и членовете на държавната комисия се назначават от министъра на финансите. Председателят ръководи дейността на държавната комисия и я представлява.

(3) Членовете на държавната комисия могат да бъдат само български граждани с висше образование, с високи професионални и нравствени качества, които не са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Дейността на държавната комисия се подпомага и осъществява от обща и специализирана администрация, чиято структура и организация на работа се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

(5) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Числеността на персонала на държавната комисия се утвърждава от министъра на финансите по предложение на председателя на държавната комисия.

Държавна комисия по хазарта

Чл. 15. (1) Към Министерския съвет се създава Държавна комисия по хазарта, наричана по-нататък държавната комисия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Държавната комисия се състои от председател и четирима членове, в това число директорът на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта, от които най-малко трима са юристи, всички със стаж по специалността си не по-малко от 5 години. Председателят и членовете на държавната комисия, с изключение на директора на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта, се определят от Министерския съвет за срок 5 години по предложение на министър-председателя. Те не могат да бъдат определяни повече от един път за нов 5-годишен период.

(3) Членовете на държавната комисия могат да бъдат само български граждани с висше образование, с високи професионални и нравствени качества, които не са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Членовете на държавната комисия, без директора на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта, който е държавен служител на Министерството на финансите, не са щатни служители към Министерския съвет, като за участието им в заседанията получават възнаграждение, определено от Министерския съвет.

Държавна комисия по хазарта

Чл. 15. (1) Към Министерския съвет се създава Държавна комисия по хазарта, наричана по-нататък държавната комисия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Държавната комисия се състои от председател и четирима членове, в това число и главния директор на Главната дирекция за контрол върху хазарта, от които най-малко трима са юристи, всички със стаж по специалността си не по-малко от 5 години. Председателят и членовете на държавната комисия се определят от Министерския съвет за срок 5 години по предложение на министър-председателя, който определя и главния директор на Главната дирекция за контрол върху хазарта. Те не могат да бъдат определяни повече от един път за нов 5-годишен срок, с изключение на главния директор на Главната дирекция за контрол върху хазарта.

(3) Членовете на държавната комисия могат да бъдат само български граждани с висше образование, с високи професионални и нравствени качества, които не са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Членовете на държавната комисия, без главния директор на Главната дирекция за контрол върху хазарта, който е държавен служител на Министерството на финансите, не са щатни служители към Министерския съвет, като за участието им в заседанията получават възнаграждение, определено от Министерския съвет.

Държавна комисия по хазарта

Чл. 15. (1) Към Министерския съвет се създава Държавна комисия по хазарта, наричана по-нататък държавната комисия.

(2) Държавната комисия се състои от председател и четирима членове, в това число и директора на Дирекцията за контрол върху хазарта, от които най-малко трима са юристи, всички със стаж по специалността си не по-малко от 5 години. Председателят и членовете на държавната комисия се определят от Министерския съвет за срок 5 години по предложение на министър-председателя, който определя и директора на Дирекцията за контрол върху хазарта. Те не могат да бъдат определяни повече от един път за нов 5-годишен срок, с изключение на директора на Дирекцията за контрол върху хазарта.

(3) Членовете на държавната комисия могат да бъдат само български граждани с висше образование, с високи професионални и нравствени качества, които не са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер.

(4) Членовете на държавната комисия, без директора на Дирекцията за контрол върху хазарта, който е държавен служител на Министерството на финансите, не са щатни служители към Министерския съвет, като за участието им в заседанията получават възнаграждение, определено от Министерския съвет.

Финансиране

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) Дейността на държавната комисия се финансира от държавния бюджет чрез Министерството на финансите.

(2) Средствата, набрани от отчисления в размер 25 на сто от събраните по този закон такси, както и от допълнителните приходи за бюджета, представляващи глоби, имуществени санкции, отнети в полза на държавата игрални съоръжения и парични средства, установени и събрани по наказателни постановления, издадени по този закон, се начисляват и разходват само за развитие на материалната база, за повишаване на квалификацията и за стимулиране на служителите от държавната комисия по ред, определен със заповед, издадена от председателя на държавната комисия.

(3) Държавната комисия задължително застрахова служителите си срещу злополука за сметка на своя бюджет.

Предсрочно прекратяване на правомощията

Чл. 16. (1) Правомощията на председателя и членовете на държавната комисия се прекратяват предсрочно от Министерския съвет, преди изтичане на мандата им:

1. по тяхна молба;

2. когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;

3. при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от шест месеца;

4. при нарушение на този закон.

(2) При прекратяване на правомощията по ал. 1 Министерският съвет определя нов председател или членове до края на първоначалния мандат по реда на чл. 15, ал. 2.

(3) При условията на ал. 1, т. 2, 3 и 4 председателят на държавната комисия прави мотивирано предложение за освобождаване на члена на държавната комисия пред Министерския съвет.

Подзаконови актове (Загл. изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) (1) (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

(2) Министерският съвет по предложение на държавната комисия приема наредбите и тарифите по този закон.

Дейност

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) (1) Дейността на държавната комисия се подпомага от Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта.

(2) Министерският съвет по предложение на държавната комисия приема наредбите и тарифите по този закон.

Дейност

Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Дейността на държавната комисия се обслужва и подпомага от Главната дирекция за контрол върху хазарта, която е изпълнителният є орган.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Министерският съвет по предложение на държавната комисия приема устройствен правилник за структурата и дейността на Главната дирекция за контрол върху хазарта, както и наредбите и тарифите по реализацията на предоставените по този закон правомощия на държавната комисия и Главната дирекция за контрол върху хазарта, които се обнародват в "Държавен вестник".

Дейност

Чл. 17. (1) Дейността на държавната комисия се обслужва и подпомага от Дирекцията за контрол върху хазарта, която е изпълнителният є орган.

(2) Министерският съвет по предложение на държавната комисия приема устройствен правилник за структурата и дейността на Дирекцията за контрол върху хазарта, както и наредбите и тарифите по реализацията на предоставените по този закон правомощия на държавната комисия и Дирекцията за контрол върху хазарта, които се обнародват в "Държавен вестник".

Компетентност

Чл. 18. (1) Държавната комисия по хазарта:

1. (доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г.) дава, отказва да даде и отнема разрешения за организиране на хазартни игри, на и от лицата, които имат право да ги организират;

2. (доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г.) дава, отказва да даде и отнема разрешения на организатори на хазартни игри по т. 1 за развиване, съответно за отнемане и/или прекратяване на дейността им в отделни обекти;

3. (доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г.) дава, отказва да даде и отнема разрешения на производители на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносители и разпространители и на сервизните организации по ремонт и поддръжка на тези съоръжения;

4. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) приема общи задължителни игрални условия за видовете хазартни игри, за които издава разрешение, както и правилата за организиране и провеждане на отделните хазартни игри;

5. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) приема общи задължителни изисквания за игралните зали и игралните казина по отношение на вида на помещенията или сградата, минималната площ, разпределението на помещенията и необходимото техническо оборудване за контрол;

6. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) приема общи задължителни технически изисквания за системите за контрол върху хазартните игри, игралните автомати, игралните маси и другите игрални съоръжения;

7. (изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г.) утвърждава списък на одобрените от Българския институт по метрология типове и модификации на игрални автомати и други игрални съоръжения, които могат да се произвеждат, внасят и експлоатират в страната както и на лабораториите по чл. 79, ал. 2;

8. утвърждава задължителните образци на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри;

9. утвърждава задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри и задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при провеждане на хазартни игри;

10. (изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) утвърждава образец на декларация, с която членовете на държавната комисия се задължават да не разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни при изпълнение на служебните им задължения;

11. (нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) одобрява правила и системи за подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите; тези системи трябва да осигуряват предаването на необходимите данни до информационната система на Националната агенция за приходите по взаимно съгласувани правила, преди провеждането на поредния тираж или преди настъпването на събитието, определящо разпределението на печалбите, когато това се изисква по този закон;

12. (нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) утвърждава представените от организаторите на хазартни игри правила по т. 4, 5 и 6;

13. (нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) води регистри.

(2) За организаторите на хазартни игри, които внасят игрални автомати и съоръжения за собствени нужди, не се изисква разрешение по ал. 1, т. 3.

(3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Държавната комисия осъществява контрол върху цялостната дейност по организиране и провеждане на хазартната дейност, както и върху дейността на производителите на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносителите, разпространителите и сервизните организации по поддръжката и ремонта на тези съоръжения.

(4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Държавната комисия приема писмените искания за издаване на разрешенията по този закон, извършва проверки и проучвания по тях и се произнася с мотивирани решения, които вписва в съответните регистри.

Компетентност

Чл. 18. (1) Държавната комисия по хазарта:

1. (доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) дава, отказва да даде и отнема разрешения за организиране на хазартни игри, на и от лицата, които имат право да ги организират;

2. (доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) дава, отказва да даде и отнема разрешения на организатори на хазартни игри по т. 1 за развиване, съответно за отнемане и/или прекратяване на дейността им в отделни обекти;

3. (доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) дава, отказва да даде и отнема разрешения на производители на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносители и разпространители и на сервизните организации по ремонт и поддръжка на тези съоръжения;

4. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) приема общи задължителни игрални условия за видовете хазартни игри, за които издава разрешение, както и правилата за организиране и провеждане на отделните хазартни игри;

5. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) приема общи задължителни изисквания за игралните зали и игралните казина по отношение на вида на помещенията или сградата, минималната площ, разпределението на помещенията и необходимото техническо оборудване за контрол;

6. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) приема общи задължителни технически изисквания за системите за контрол върху хазартните игри, игралните автомати, игралните маси и другите игрални съоръжения;

7. (изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г.) утвърждава списък на одобрените от Българския институт по метрология типове и модификации на игрални автомати и други игрални съоръжения, които могат да се произвеждат, внасят и експлоатират в страната както и на лабораториите по чл. 79, ал. 2;

8. утвърждава задължителните образци на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри;

9. утвърждава задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри и задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при провеждане на хазартни игри;

10. (изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) утвърждава образец на декларация, с която членовете на държавната комисия се задължават да не разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни при изпълнение на служебните им задължения;

11. (нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) одобрява правила и системи за подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите; тези системи трябва да осигуряват предаването на необходимите данни до информационната система на данъчната администрация по взаимно съгласувани правила, преди провеждането на поредния тираж или преди настъпването на събитието, определящо разпределението на печалбите, когато това се изисква по този закон;

12. (нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) утвърждава представените от организаторите на хазартни игри правила по т. 4, 5 и 6;

13. (нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) води регистри.

(2) За организаторите на хазартни игри, които внасят игрални автомати и съоръжения за собствени нужди, не се изисква разрешение по ал. 1, т. 3.

(3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Държавната комисия осъществява контрол върху цялостната дейност по организиране и провеждане на хазартната дейност, както и върху дейността на производителите на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносителите, разпространителите и сервизните организации по поддръжката и ремонта на тези съоръжения.

(4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Държавната комисия приема писмените искания за издаване на разрешенията по този закон, извършва проверки и проучвания по тях и се произнася с мотивирани решения, които вписва в съответните регистри.

Компетентност

Чл. 18. (1) Държавната комисия по хазарта:

1. (доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) дава, отказва да даде и отнема разрешения за организиране на хазартни игри, на и от лицата, които имат право да ги организират;

2. (доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) дава, отказва да даде и отнема разрешения на организатори на хазартни игри по т. 1 за развиване, съответно за отнемане и/или прекратяване на дейността им в отделни обекти;

3. (доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) дава, отказва да даде и отнема разрешения на производители на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносители и разпространители и на сервизните организации по ремонт и поддръжка на тези съоръжения;

4. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) приема общи задължителни игрални условия за видовете хазартни игри, за които издава разрешение, както и правилата за организиране и провеждане на отделните хазартни игри;

5. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) приема общи задължителни изисквания за игралните зали и игралните казина по отношение на вида на помещенията или сградата, минималната площ, разпределението на помещенията и необходимото техническо оборудване за контрол;

6. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) приема общи задължителни технически изисквания за системите за контрол върху хазартните игри, игралните автомати, игралните маси и другите игрални съоръжения;

7. (изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) утвърждава списък на одобрените от Държавната агенция за метрология и технически надзор типове и модификации на игрални автомати и други игрални съоръжения, които могат да се произвеждат, внасят и експлоатират в страната както и на лабораториите по чл. 79, ал. 2;

8. утвърждава задължителните образци на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри;

9. утвърждава задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри и задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при провеждане на хазартни игри;

10. (изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) утвърждава образец на декларация, с която членовете на държавната комисия се задължават да не разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни при изпълнение на служебните им задължения;

11. (нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) одобрява правила и системи за подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите; тези системи трябва да осигуряват предаването на необходимите данни до информационната система на данъчната администрация по взаимно съгласувани правила, преди провеждането на поредния тираж или преди настъпването на събитието, определящо разпределението на печалбите, когато това се изисква по този закон;

12. (нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) утвърждава представените от организаторите на хазартни игри правила по т. 4, 5 и 6;

13. (нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) води регистри.

(2) За организаторите на хазартни игри, които внасят игрални автомати и съоръжения за собствени нужди, не се изисква разрешение по ал. 1, т. 3.

(3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Държавната комисия осъществява контрол върху цялостната дейност по организиране и провеждане на хазартната дейност, както и върху дейността на производителите на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносителите, разпространителите и сервизните организации по поддръжката и ремонта на тези съоръжения.

(4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Държавната комисия приема писмените искания за издаване на разрешенията по този закон, извършва проверки и проучвания по тях и се произнася с мотивирани решения, които вписва в съответните регистри.

Компетентност

Чл. 18. (1) Държавната комисия по хазарта:

1. (доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) дава, отказва да даде и отнема разрешения за организиране на хазартни игри, на и от лицата, които имат право да ги организират;

2. (доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) дава, отказва да даде и отнема разрешения на организатори на хазартни игри по т. 1 за развиване, съответно за отнемане и/или прекратяване на дейността им в отделни обекти;

3. (доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) дава, отказва да даде и отнема разрешения на производители на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносители и разпространители и на сервизните организации по ремонт и поддръжка на тези съоръжения;

4. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) приема общи задължителни игрални условия за видовете хазартни игри, за които издава разрешение, както и правилата за организиране и провеждане на отделните хазартни игри;

5. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) приема общи задължителни изисквания за игралните зали и игралните казина по отношение на вида на помещенията или сградата, минималната площ, разпределението на помещенията и необходимото техническо оборудване за контрол;

6. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) приема общи задължителни технически изисквания за системите за контрол върху хазартните игри, игралните автомати, игралните маси и другите игрални съоръжения;

7. (изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) утвърждава списък на одобрените от Държавната агенция по стандартизация и метрология типове и модификации на игрални автомати и други игрални съоръжения, които могат да се произвеждат, внасят и експлоатират в страната както и на лабораториите по чл. 79, ал. 2;

8. утвърждава задължителните образци на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри;

9. утвърждава задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри и задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при провеждане на хазартни игри;

10. (изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) утвърждава образец на декларация, с която членовете на държавната комисия се задължават да не разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни при изпълнение на служебните им задължения;

11. (нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) одобрява правила и системи за подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите; тези системи трябва да осигуряват предаването на необходимите данни до информационната система на данъчната администрация по взаимно съгласувани правила, преди провеждането на поредния тираж или преди настъпването на събитието, определящо разпределението на печалбите, когато това се изисква по този закон;

12. (нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) утвърждава представените от организаторите на хазартни игри правила по т. 4, 5 и 6;

13. (нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) води регистри.

(2) За организаторите на хазартни игри, които внасят игрални автомати и съоръжения за собствени нужди, не се изисква разрешение по ал. 1, т. 3.

(3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Държавната комисия осъществява контрол върху цялостната дейност по организиране и провеждане на хазартната дейност, както и върху дейността на производителите на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносителите, разпространителите и сервизните организации по поддръжката и ремонта на тези съоръжения.

(4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Държавната комисия приема писмените искания за издаване на разрешенията по този закон, извършва проверки и проучвания по тях и се произнася с мотивирани решения, които вписва в съответните регистри.

Компетентност

Чл. 18. (1) Държавната комисия по хазарта:

1. (доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) дава, отказва да даде и отнема разрешения за организиране на хазартни игри, на и от лицата, които имат право да ги организират;

2. (доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) дава, отказва да даде и отнема разрешения на организатори на хазартни игри по т. 1 за развиване, съответно за отнемане и/или прекратяване на дейността им в отделни обекти;

3. (доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) дава, отказва да даде и отнема разрешения на производители на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносители и разпространители и на сервизните организации по ремонт и поддръжка на тези съоръжения;

4. утвърждава задължителни игрални условия за видовете хазартни игри, за които издава разрешение, както и правилата за организиране и провеждане на отделните хазартни игри;

5. утвърждава задължителни изисквания за игралните зали и игралните казина по отношение на вида на помещенията или сградата, минималната площ, разпределението на помещенията и необходимото техническо оборудване за контрол;

6. утвърждава задължителни технически изисквания за системите за контрол върху хазартните игри, игралните автомати, игралните маси и другите игрални съоръжения;

7. утвърждава списък на одобрените от Комитета по стандартизация и метрология типове и модификации на игрални автомати и други игрални съоръжения, които могат да се произвеждат, внасят и експлоатират в страната;

8. утвърждава задължителните образци на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри;

9. утвърждава задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри и задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при провеждане на хазартни игри;

10. (изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) утвърждава образец на декларация, с която членовете на държавната комисия и Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта се задължават да не разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни при изпълнение на служебните им задължения.

(2) За организаторите на хазартни игри, които внасят игрални автомати и съоръжения за собствени нужди, не се изисква разрешение по ал. 1, т. 3.

Компетентност

Чл. 18. (1) Държавната комисия по хазарта:

1. (доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) дава, отказва да даде и отнема разрешения за организиране на хазартни игри, на и от лицата, които имат право да ги организират;

2. (доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) дава, отказва да даде и отнема разрешения на организатори на хазартни игри по т. 1 за развиване, съответно за отнемане и/или прекратяване на дейността им в отделни обекти;

3. (доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) дава, отказва да даде и отнема разрешения на производители на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносители и разпространители и на сервизните организации по ремонт и поддръжка на тези съоръжения;

4. утвърждава задължителни игрални условия за видовете хазартни игри, за които издава разрешение, както и правилата за организиране и провеждане на отделните хазартни игри;

5. утвърждава задължителни изисквания за игралните зали и игралните казина по отношение на вида на помещенията или сградата, минималната площ, разпределението на помещенията и необходимото техническо оборудване за контрол;

6. утвърждава задължителни технически изисквания за системите за контрол върху хазартните игри, игралните автомати, игралните маси и другите игрални съоръжения;

7. утвърждава списък на одобрените от Комитета по стандартизация и метрология типове и модификации на игрални автомати и други игрални съоръжения, които могат да се произвеждат, внасят и експлоатират в страната;

8. утвърждава задължителните образци на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри;

9. утвърждава задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри и задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при провеждане на хазартни игри;

10. (изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) утвърждава образец на декларация, с която членовете на държавната комисия и Главната дирекция за контрол върху хазарта се задължават да не разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни при изпълнение на служебните им задължения.

(2) За организаторите на хазартни игри, които внасят игрални автомати и съоръжения за собствени нужди, не се изисква разрешение по ал. 1, т. 3.

Компетентност

Чл. 18. (1) Държавната комисия по хазарта:

1. дава и отнема разрешения за организиране на хазартни игри, на и от лицата, които имат право да ги организират;

2. дава и отнема разрешения на организатори на хазартни игри по т. 1 за развиване, съответно за отнемане и/или прекратяване на дейността им в отделни обекти;

3. дава и отнема разрешения на производители на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносители и разпространители и на сервизните организации по ремонт и поддръжка на тези съоръжения;

4. утвърждава задължителни игрални условия за видовете хазартни игри, за които издава разрешение, както и правилата за организиране и провеждане на отделните хазартни игри;

5. утвърждава задължителни изисквания за игралните зали и игралните казина по отношение на вида на помещенията или сградата, минималната площ, разпределението на помещенията и необходимото техническо оборудване за контрол;

6. утвърждава задължителни технически изисквания за системите за контрол върху хазартните игри, игралните автомати, игралните маси и другите игрални съоръжения;

7. утвърждава списък на одобрените от Комитета по стандартизация и метрология типове и модификации на игрални автомати и други игрални съоръжения, които могат да се произвеждат, внасят и експлоатират в страната;

8. утвърждава задължителните образци на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри;

9. утвърждава задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри и задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при провеждане на хазартни игри;

10. утвърждава образец на декларация, с която членовете на държавната комисия и Дирекцията за контрол върху хазарта се задължават да не разгласяват факти и обстоятелства станали им известни при изпълнение на служебните им задължения

(2) За организаторите на хазартни игри, които внасят игрални автомати и съоръжения за собствени нужди не се изисква разрешение по ал. 1, т. 3.

Основания за образуване на производство

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г.) Производство пред държавната комисия се образува на основание писмени искания за издаване на актовете по чл. 18, ал. 1.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Писмените искания с приложение към тях, определени с наредба, издадена по реда на чл. 17, ал. 2, се подават до държавната комисия, като след извършването на необходимите проверки и проучвания председателят ги внася с мотивирано предложение за разглеждане от държавната комисия.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Когато представените документи са непълни или не отговарят на задължителните изисквания, или е необходима допълнителна информация, в 14-дневен срок от получаване на писменото искане държавната комисия уведомява искателя и му определя 30-дневен срок от получаването на уведомлението за отстраняване на нередовностите или представяне на допълнителна информация.

(4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) В срока, определен по ал. 3, искателят следва да отстрани нередовностите или да представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение държавната комисия отказва да даде исканото разрешение, а заплатените за това такси от страна на искателя не се връщат.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) За производството пред държавната комисия се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс, освен в случаите, когато са предвидени други срокове в този закон.

Основания за образуване на производство

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г.) Производство пред държавната комисия се образува на основание писмени искания за издаване на актовете по чл. 18, ал. 1.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Писмените искания с приложение към тях, определени с наредба, издадена по реда на чл. 17, ал. 2, се подават до държавната комисия, като след извършването на необходимите проверки и проучвания председателят ги внася с мотивирано предложение за разглеждане от държавната комисия.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Когато представените документи са непълни или не отговарят на задължителните изисквания, или е необходима допълнителна информация, в 14-дневен срок от получаване на писменото искане държавната комисия уведомява искателя и му определя 30-дневен срок от получаването на уведомлението за отстраняване на нередовностите или представяне на допълнителна информация.

(4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) В срока, определен по ал. 3, искателят следва да отстрани нередовностите или да представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение държавната комисия отказва да даде исканото разрешение, а заплатените за това такси от страна на искателя не се връщат.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) За производството пред държавната комисия се прилагат разпоредбите на Закона за административното производство, освен в случаите, когато са предвидени други срокове в този закон.

Основания за образуване на производство

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Производство пред държавната комисия се образува на основание писмени искания за издаване на актовете по чл. 18, ал. 1.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Писмените искания с приложения към тях, определени с наредба, издадена по реда на чл. 17, ал. 2, се подават чрез Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта, която след извършването на необходимите й проверки и проучвания ги внася за разглеждане в държавната комисия с мотивирано предложение по тях.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) В тримесечен срок от внасяне на предложението от Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта държавната комисия се произнася по искането.

(4) За производството пред държавната комисия се прилагат разпоредбите на Закона за административното производство, освен в случаите, когато са предвидени други срокове в този закон.

Основания за образуване на производство

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Производство пред държавната комисия се образува на основание писмени искания за издаване на актовете по чл. 18, ал. 1.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Писмените искания с приложения към тях, определени с наредба, издадена по реда на чл. 17, ал. 2, се подават чрез Главната дирекция за контрол върху хазарта, която след извършването на необходимите й проверки и проучвания ги внася за разглеждане в държавната комисия с мотивирано предложение по тях.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) В тримесечен срок от внасяне на предложението от Главната дирекция за контрол върху хазарта държавната комисия се произнася по искането.

(4) За производството пред държавната комисия се прилагат разпоредбите на Закона за административното производство, освен в случаите, когато са предвидени други срокове в този закон.

Основания за образуване на производство

Чл. 19. (1) Производство пред държавната комисия се образува на основание писмени искания за издаване на актовете по чл. 18, ал. 1 т. 1-10.

(2) Писмените искания с приложения към тях, определени с наредба, издадена по реда на чл. 17, ал. 2, се подават чрез Дирекцията за контрол върху хазарта, която след извършването на необходимите и проверки и проучвания ги внася за разглеждане в държавната комисия с мотивирано предложение по тях.

(3) В тримесечен срок от внасяне на предложението от Дирекцията за контрол върху хазарта държавната комисия се произнася по искането.

(4) За производството пред държавната комисия се прилагат разпоредбите на Закона за административното производство, освен в случаите, когато са предвидени други срокове в този закон.

Заседания на държавната комисия

Чл. 20. (1) На заседанията на държавната комисия могат да присъстват заинтересуваните страни и ведомства, включително и браншови организации на организаторите на хазартни игри, които се уведомяват за датата и часа на заседанието, в което ще се разглежда направеното искане. Във всички случаи решенията се обявяват публично.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Държавната комисия може да задължи заявителя, неговите представители и лицата по чл. 5, ал. 1, т. 1 да се явят лично, за да отговорят на конкретно поставени въпроси за обстоятелства, от значение за решаване на искането.

(3) На лицата, задължени да се явят лично, държавната комисия съобщава писмено въпросите, на които следва да отговорят, и допълнителната информация, която следва да представят, като ги предупреждава за последиците по чл. 5, ал. 3 от неизпълнението на това задължение.

(4) Държавната комисия може да приеме за изяснени обстоятелствата по ал. 2 и да откаже издаването на разрешение, когато лицето не се е явило, за да отговори, създало е пречки или е отказало да отговори, както и когато е дало непълни или неясни отговори или не е представило исканата информация.

Заседания на държавната комисия

Чл. 20. (1) На заседанията на държавната комисия могат да присъстват заинтересуваните страни и ведомства, включително и браншови организации на организаторите на хазартни игри, които се уведомяват за датата и часа на заседанието, в което ще се разглежда направеното искане. Във всички случаи решенията се обявяват публично.

(2) Държавната комисия може да изисква допълнителна информация от заявителя, когато счете това за необходимо, включително и да задължи заявителя, неговите представители и лицата по чл. 5, ал. 1, т. 1 да се явят лично, за да отговорят на конкретно поставени въпроси за обстоятелства, от значение за решаване на искането.

(3) На лицата, задължени да се явят лично, държавната комисия съобщава писмено въпросите, на които следва да отговорят, и допълнителната информация, която следва да представят, като ги предупреждава за последиците по чл. 5, ал. 3 от неизпълнението на това задължение.

(4) Държавната комисия може да приеме за изяснени обстоятелствата по ал. 2 и да откаже издаването на разрешение, когато лицето не се е явило, за да отговори, създало е пречки или е отказало да отговори, както и когато е дало непълни или неясни отговори или не е представило исканата информация.

Кворум и вземане на решение

Чл. 21. (1) Заседанията са редовни, когато присъстват най-малко четирима от членовете на държавната комисия.

(2) Когато приеме, че обстоятелствата по искането са изяснени, държавната комисия приключва разглеждането му и приема решение. Решението се основава върху приетите от държавната комисия за установени обстоятелства по искането и върху закона.

(3) Решението се приема след тайно съвещание с явно гласуване, ако за него са гласували най-малко трима от членовете на държавната комисия, участвали в заседанието, в което е завършено разглеждането на искането.

(4) Никой от членовете не може да се въздържи от гласуване.

(5) Член на държавната комисия, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението, като мотивира отделно своето особено мнение.

(6) Държавната комисия взема предвид и настъпилите след постъпването на искането факти, които са от значение за неговото решаване.

(7) Решението трябва да съдържа:

1. наименование на органа, който го издава;

2. наименование на акта;

3. фактически и правни основания за издаване на акта;

4. разпоредителна част (диспозитив), с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;

5. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва;

6. дата на издаване и подпис на председателя, членовете и секретар-протоколчика на държавната комисия.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Държавната комисия обявява решението с мотивите най-късно в 7-дневен срок след заседанието чрез вписване в съответния регистър и го съобщава на заинтересованите страни.

(9) След като обяви решението, държавната комисия не може сама да го отмени или измени.

(10) Държавната комисия, по свой почин или по молба на заинтересуваното лице, може да поправи само допуснатите в решението очевидни фактически грешки.

(11) Решението за поправката може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самото решение.

(12) Заинтересуваното лице може да поиска да бъде допълнено решението, ако държавната комисия не се е произнесла по цялото искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от датата на вписването на решението по реда на ал. 8.

(13) Държавната комисия разглежда молбата и се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред.

Кворум и вземане на решение

Чл. 21. (1) Заседанията са редовни, когато присъстват най-малко четирима от членовете на държавната комисия.

(2) Когато приеме, че обстоятелствата по искането са изяснени, държавната комисия приключва разглеждането му и приема решение. Решението се основава върху приетите от държавната комисия за установени обстоятелства по искането и върху закона.

(3) Решението се приема след тайно съвещание с явно гласуване, ако за него са гласували най-малко трима от членовете на държавната комисия, участвали в заседанието, в което е завършено разглеждането на искането.

(4) Никой от членовете не може да се въздържи от гласуване.

(5) Член на държавната комисия, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението, като мотивира отделно своето особено мнение.

(6) Държавната комисия взема предвид и настъпилите след постъпването на искането факти, които са от значение за неговото решаване.

(7) Решението трябва да съдържа:

1. наименование на органа, който го издава;

2. наименование на акта;

3. фактически и правни основания за издаване на акта;

4. разпоредителна част (диспозитив), с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;

5. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва;

6. дата на издаване и подпис на председателя, членовете и секретар-протоколчика на държавната комисия.

(8) Държавната комисия обявява чрез вписване в съответния регистър по чл. 30, ал. 3 решението с мотивите най-късно в 14-дневен срок след заседанието и го съобщава на заинтересуваните страни.

(9) След като обяви решението, държавната комисия не може сама да го отмени или измени.

(10) Държавната комисия, по свой почин или по молба на заинтересуваното лице, може да поправи само допуснатите в решението очевидни фактически грешки.

(11) Решението за поправката може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самото решение.

(12) Заинтересуваното лице може да поиска да бъде допълнено решението, ако държавната комисия не се е произнесла по цялото искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от датата на вписването на решението по реда на ал. 8.

(13) Държавната комисия разглежда молбата и се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред.

Основания за отвод

Чл. 22. (1) Член на държавната комисия е длъжен да си направи самоотвод при следните основания:

1. когато е бил в трудовоправно или в гражданскоправно отношение с подателя на искането;

2. когато поради други обстоятелства може да се счита за предубеден или заинтересуван пряко или косвено от решението по направеното искане.

(2) В случаите по ал. 1 подателите на искането могат да поискат отвод на член на държавната комисия.

(3) Държавната комисия взема решения по самоотвода и направените отводи по реда на чл. 21, ал. 3.

Задължение за съдействие

Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Лицата по чл. 6, ал. 1, техни служители, както и други длъжностни лица са длъжни да оказват съдействие на държавната комисия и на служителите в нея при изпълнение на възложените им от закона задължения, изразяващо се в осигуряване на достъп до помещения, даване на устни и писмени обяснения, както и предоставяне на документи и други информационни носители.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г.) При отказване на достъп или при непредоставяне на информация на служителите в държавната комисия те имат право на съдействието на органите на прокуратурата, на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на финансите и на Българския институт по метрология, които са длъжни да им окажат исканото съдействие в рамките на своята компетентност, определена със закон.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) При извършване на проверки или проучване от държавната комисия длъжностните лица не могат да се позовават на служебна, производствена или търговска тайна, с изключение на защитената интелектуална собственост и професионалната тайна.

Задължение за съдействие

Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Лицата по чл. 6, ал. 1, техни служители, както и други длъжностни лица са длъжни да оказват съдействие на държавната комисия и на служителите в нея при изпълнение на възложените им от закона задължения, изразяващо се в осигуряване на достъп до помещения, даване на устни и писмени обяснения, както и предоставяне на документи и други информационни носители.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) При отказване на достъп или при непредоставяне на информация на служителите в държавната комисия те имат право на съдействието на органите на прокуратурата, на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на финансите и на Държавната агенция за метрология и технически надзор, които са длъжни да им окажат исканото съдействие в рамките на своята компетентност, определена със закон.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) При извършване на проверки или проучване от държавната комисия длъжностните лица не могат да се позовават на служебна, производствена или търговска тайна, с изключение на защитената интелектуална собственост и професионалната тайна.

Задължение за съдействие

Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Лицата по чл. 6, ал. 1, техни служители, както и други длъжностни лица са длъжни да оказват съдействие на държавната комисия и на служителите в нея при изпълнение на възложените им от закона задължения, изразяващо се в осигуряване на достъп до помещения, даване на устни и писмени обяснения, както и предоставяне на документи и други информационни носители.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) При отказване на достъп или при непредоставяне на информация на служителите в държавната комисия те имат право на съдействието на органите на прокуратурата, на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на финансите и на Държавната агенция по стандартизация и метрология, които са длъжни да им окажат исканото съдействие в рамките на своята компетентност, определена със закон.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) При извършване на проверки или проучване от държавната комисия длъжностните лица не могат да се позовават на служебна, производствена или търговска тайна, с изключение на защитената интелектуална собственост и професионалната тайна.

Задължение за съдействие

Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Лицата по чл. 6, ал. 1, техни служители, както и други длъжностни лица са длъжни да оказват съдействие на държавната комисия и на служителите в Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта при изпълнение на възложените им от закона задължения, изразяващо се в осигуряване на достъп до помещения, даване на устни и писмени обяснения, както и предоставяне на документи и други информационни носители.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) При отказване на достъп или при непредоставяне на информация държавната комисия и Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта имат право на съдействието на органите на прокуратурата, на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на финансите и на Комитета по стандартизация и метрология, които са длъжни да им окажат исканото съдействие в рамките на своята компетентност, определена със закон.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) При извършване на проверки или проучване от държавната комисия и Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта длъжностните лица не могат да се позовават на служебна, производствена или търговска тайна, с изключение на защитената интелектуална собственост и професионалната тайна.

Задължение за съдействие

Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Лицата по чл. 6, ал. 1, техни служители, както и други длъжностни лица са длъжни да оказват съдействие на държавната комисия и на служителите в Главната дирекция за контрол върху хазарта при изпълнение на възложените им от закона задължения, изразяващо се в осигуряване на достъп до помещения, даване на устни и писмени обяснения, както и предоставяне на документи и други информационни носители.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) При отказване на достъп или при непредоставяне на информация държавната комисия и Главната дирекция за контрол върху хазарта имат право на съдействието на органите на прокуратурата, на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на финансите и на Комитета по стандартизация и метрология, които са длъжни да им окажат исканото съдействие в рамките на своята компетентност, определена със закон.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) При извършване на проверки или проучване от държавната комисия и Главната дирекция за контрол върху хазарта длъжностните лица не могат да се позовават на служебна, производствена или търговска тайна, с изключение на защитената интелектуална собственост и професионалната тайна.

Задължение за съдействие

Чл. 23. (1) Лицата по чл. 6, ал. 1, техни служители, както и други длъжностни лица са длъжни да оказват съдействие на държавната комисия и на служителите в Дирекцията за контрол върху хазарта при изпълнение на възложените им от закона задължения, изразяващо се в осигуряване на достъп до помещения, даване на устни и писмени обяснения, както и предоставяне на документи и други информационни носители.

(2) При отказване на достъп или при непредоставяне на информация държавната комисия и Дирекцията за контрол върху хазарта имат право на съдействието на органите на прокуратурата, на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на финансите и на Комитета по стандартизация и метрология, които са длъжни да им окажат исканото съдействие в рамките на своята компетентност, определена със закон.

(3) При извършване на проверки или проучване от държавната комисия и Дирекцията за контрол върху хазарта длъжностните лица не могат да се позовават на служебна, производствена или търговска тайна, с изключение на защитената интелектуална собственост и професионалната тайна.

Използване на документацията и забрана за разгласяване

Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Документация и информация, получена от служителите в държавната комисия, в процеса на проучването, може да се използва от тях само за целите на това проучване, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Членовете на държавната комисия и нейните служители са длъжни да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения по този закон, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон.

(3) Във връзка със задълженията си по ал. 2 лицата, посочени в нея, подписват декларация по образец, в която изрично се отразява и отговорността им.

Използване на документацията и забрана за разгласяване

Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Документация и информация, получена от държавната комисия, нейни служители и служителите в Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта, в процеса на проучването, може да се използва от тях само за целите на това проучване, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Членовете на държавната комисия и служителите в Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта са длъжни да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения по този закон, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон.

(3) Във връзка със задълженията си по ал. 2 лицата, посочени в нея, подписват декларация по образец, в която изрично се отразява и отговорността им.

Използване на документацията и забрана за разгласяване

Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Документация и информация, получена от държавната комисия, нейни служители и служителите в Главната дирекция за контрол върху хазарта, в процеса на проучването, може да се използва от тях само за целите на това проучване, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Членовете на държавната комисия, нейни служители и служителите в Главната дирекция за контрол върху хазарта са длъжни да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон.

(3) Във връзка със задълженията си по ал. 2 лицата, посочени в нея, подписват декларация по образец, в която изрично се отразява и отговорността им.

Използване на документацията и забрана за разгласяване

Чл. 24. (1) Документация и информация, получена от държавната комисия, нейни служители и служителите в Дирекцията за контрол върху хазарта, в процеса на проучването, може да се използва от тях само за целите на това проучване, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон.

(2) Членовете на държавната комисия, нейни служители и служителите в Дирекцията за контрол върху хазарта са длъжни да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон.

(3) Във връзка със задълженията си по ал. 2 лицата, посочени в нея, подписват декларация по образец, в която изрично се отразява и отговорността им.

Обжалване

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Решенията на държавната комисия се обжалват относно тяхната законосъобразност пред Административния съд - град София в 14-дневен срок от съобщаването им.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Жалбите против решенията на държавната комисия се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Обжалване

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Решенията на държавната комисия се обжалват относно тяхната законосъобразност пред Софийския градски съд в 14-дневен срок от съобщаването им.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Жалбите против решенията на държавната комисия се разглеждат по реда на Закона за административното производство.

Обжалване

Чл. 25. (1) Решенията на държавната комисия се обжалват относно тяхната законосъобразност пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването им.

(2) Обжалването на решенията на държавната комисия не спира изпълнението им.

Влизане в сила на решенията

Чл. 26. Решенията на държавната комисия влизат в сила, когато:

1. не са обжалвани в срок;

2. подадената жалба не е уважена.

Такси

Чл. 27. (1) За извършване на действията по всяко искане и за издаване на разрешенията по този закон се събират държавни такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г.) Заплатените държавни такси по ал. 1 не подлежат на възстановяване независимо от решението на държавната комисия.

(3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г.) По искане на лицата таксите за издаване на разрешения могат да бъдат заплатени на равни части за срок до една година.

Такси

Чл. 27. (1) За извършване на действията по всяко искане и за издаване на разрешенията по този закон се събират държавни такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.

(2) Заплатената държавна такса по ал. 1 не подлежи на възстановяване независимо от решението на държавната комисия.

Раздел III.

Дейност на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта (Загл. изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.)

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., отм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.)

Агенция за надзор върху застраховането и хазарта (загл. изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.)

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., отм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.)

Агенция за надзор върху застраховането и хазарта (загл. изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.)

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., отм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.)

Финансиране

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

Финансиране

Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Дейността на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта се финансира от държавния бюджет чрез Министерството на финансите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Средствата, набрани от отчисления в размер 25 на сто от събираните по този закон такси, както и от допълнителните приходи за бюджета, представляващи глоби, имуществени санкции, отнети в полза на държавата игрални съоръжения и парични средства, установени и събрани по наказателни постановления, издадени по този закон, се начисляват и разходват само за развитие на материалната база, за повишаване на квалификацията и за стимулиране на служителите от Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта по ред, определен със заповед, издадена от директора на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта.

Контролни функции

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

Контролни функции

Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта упражнява контрол за законосъобразност върху дейността на организаторите на хазартни игри, на производителите на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносителите, разпространителите и сервизните организации по поддръжката и ремонта на тези съоръжения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) За дейността си Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта се отчита пред Държавната комисия по хазарта.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта:

1. осъществява контрол върху цялостната дейност по организиране и провеждане на хазартната дейност, както и върху дейността на производителите на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносителите, разпространителите и сервизните организации по поддръжката и ремонта на тези съоръжения;

2. приема искания за издаване на разрешения по чл. 18, ал. 1;

3. извършва проучвания и проверки по повод постъпили искания за издаване на разрешения;

4. подготвя преписките по издаване и отнемане на разрешения, комплектова и ги внася с мотивирано предложение за разглеждане в държавната комисия;

5. води регистър за издадените и отнетите разрешения за организиране на хазартните игри, входящ и изходящ регистър на постъпващите и изходящите молби и документи, азбучен указател на организаторите на хазартни игри и списък на лицата с отнети разрешения;

6. води регистър за издадените и отнетите разрешения на производителите на игрални съоръжения за хазартни игри, вносителите, разпространителите и сервизните организации по поддръжката и ремонта на тези съоръжения, входящ и изходящ регистър на постъпващите и изходящите молби и документи, азбучен указател и списък на лицата с отнети разрешения;

7. регистрира утвърдените по реда на чл. 18 от държавната комисия типове игрални автомати, които могат да се внасят, продават и въвеждат в експлоатация по установен от нея ред на базата на проведени изпитвания и заключения от Комитета по стандартизация и метрология;

8. регистрира типа, броя и производствения номер или друга маркировка, осигуряваща идентифицирането на игралните автомати, игралните маси и другите игрални съоръжения в експлоатация, по установен от нея ред, както и определя реда за проверка от нейните органи, на игрални автомати, игрални маси и други игрални съоръжения, подлежащи на задължително изпитване, одобряване и регистриране на типа и на условията за първоначална и периодична проверка, реда, условията и знаците, удостоверяващи резултатите от изпитването, от първоначалната и периодичните проверки на съоръженията и устройствата за хазартна дейност;

9. регистрира утвърдените задължителни образци на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри;

10. изисква писмена информация от подалите искания и организаторите на хазартни игри, производителите на игрални съоръжения за хазартни игри и сервизните организации по поддръжката и ремонта на тези съоръжения, като лицата, от които се търси, са длъжни да я осигурят;

11. прави предложения по чл. 18, ал. 1, т. 4 - 10;

12. проучва международния опит, законодателството на други държави, обменя информация и осъществява контакти с органи и организации по хазартни игри.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Когато представените документи са непълни или не отговарят на задължителните изисквания, или е необходима допълнителна информация, в срок не по-късно от два месеца след получаване на искането Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта писмено уведомява заявителя и му определя срок за отстраняване на нередовността или предоставяне на допълнителната информация.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) В срок, определен по ал. 4 от Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта, заявителят отстранява непълнотите или несъответствията или представя необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение искането се оставя без разглеждане, като заплатените такси от страна на заявителя не се връщат.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Директорът на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта може да възложи осъществяването на някои правомощия по този закон на определено от него длъжностно лице.

Съобщаване и обжалване на актовете

Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Наказателните постановления на председателя на държавната комисия за нарушения по този закон се съобщават и обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Всяко лице, придобило или загубило право в резултат на акт на председателя на държавната комисия, или на което е засегнат правен интерес с такъв акт, може да получи заверен препис от акта.

Съобщаване и обжалване на актовете

Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Наказателните постановления на директора на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта, издадени в изпълнение на правомощията по чл. 30, ал. 3, т. 1, се съобщават и обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания, а актовете по чл. 30, ал. 5 - по реда на Закона за административното производство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Всяко лице, придобило или загубило право в резултат на акт на директора на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта, или на което е засегнат правен интерес с такъв акт, може да получи заверен препис от акта.

Съгласуване

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г.) Държавната комисия изисква при необходимост становища от Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите и Българския институт по метрология. Редът и начините на съгласуване се определят с Правилника за устройството и дейността на Държавната комисия.

Съгласуване

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) Държавната комисия изисква при необходимост становища от Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите и Държавната агенция за метрология и технически надзор. Редът и начините на съгласуване се определят с правилника за устройството и дейността на Държавната комисия.

Съгласуване

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Държавната комисия изисква при необходимост становища от Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите и Държавната агенция по стандартизация и метрология. Редът и начините на съгласуване се определят с правилника за устройството и дейността на Държавната комисия.

Съгласуване

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта изисква при необходимост становища от Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите и Комитета по стандартизация и метрология. Редът и начините на съгласуване се определят с правилника за устройството и дейността на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта.

Бюлетин

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., доп. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Държавната комисия издава месечен бюлетин, в който публикува издадените и отнетите разрешения по този закон, обявява датите за заседания на държавната комисия, публикува решения с мотивите за издаване или отказ за издаване на разрешения по този закон и съдебна практика по обжалвани решения, както и друга информация, отнасяща се до хазартната дейност.

Бюлетин

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта издава месечен бюлетин, в който публикува издадените и отнетите разрешения по този закон, обявява датите за заседания на държавната комисия, публикува решения с мотивите за издаване или отказ за издаване на разрешения и съдебна практика по обжалвани решения, както и друга информация, отнасяща се до хазартната дейност.

Срокове

Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Проверките и проучванията по искания за издаване на разрешения трябва да бъдат приключени от държавната комисия в едномесечен срок от получаване на писменото искане. При случай от особена фактическа и правна сложност с мотивирано решение на председателя на държавната комисия този срок може да бъде продължен до 2 месеца.

(2) Срокът на действие на издаденото разрешение от държавната комисия е до пет години, освен в случаите, когато заявителят изрично е поискал разрешение за еднократно организиране, или е поискал разрешение за по-кратък срок.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Когато доказаните пред държавната комисия инвестиции в активи надвишават 500 000 лв., разрешението за хазартни игри се издава за срок десет години, освен когато заявителят изрично е поискал разрешение за по-кратък срок.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Държавната комисия, може да отнеме издаденото разрешение за нарушения на разпоредбите на този закон, актовете по прилагането му или други актове, уреждащи хазартна дейност, преди изтичане на срока на разрешението.

(5) След даването на разрешението задължително, освен текущите проверки, в края на първата и на всяка трета година, за срока на действие на разрешението, се извършва пълна проверка по спазване на действащото законодателство, уреждащо хазартната дейност, ако не са констатирани нарушения за този период.

Срокове

Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Проверките и проучванията по искания за издаване на разрешения трябва да бъдат приключени от Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта в срок от три до шест месеца от получаване на писменото искане. По изключение и с мотивирано решение на държавната комисия този срок може да бъде продължен до дванадесет месеца.

(2) Срокът на действие на издаденото разрешение от държавната комисия е до пет години, освен в случаите, когато заявителят изрично е поискал разрешение за еднократно организиране, или е поискал разрешение за по-кратък срок.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Когато доказаните пред Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта инвестиции в дълготрайни материални активи и стопански инвентар надвишават 500 000 лв., разрешението за хазартни игри се издава за срок десет години, освен когато заявителят изрично е поискал разрешение за по-кратък срок.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Държавната комисия, по доклад на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта, може да отнеме издаденото разрешение за нарушения на разпоредбите на този закон, актовете по прилагането му или други актове, уреждащи хазартна дейност, преди изтичане на срока на разрешението.

(5) След даването на разрешението задължително, освен текущите проверки, в края на първата и на всяка трета година, за срока на действие на разрешението, се извършва пълна проверка по спазване на действащото законодателство, уреждащо хазартната дейност, ако не са констатирани нарушения за този период.

Продължаване на срока

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Когато преди изтичане на срока, за който е издадено разрешението, постъпи молба за продължаване на срока на разрешението и в предходната дейност на това лице не са констатирани нарушения по този закон, държавната комисия може да продължи за същия срок разрешението при положение, че лицето е заплатило половината от таксата за издаване на първоначалното разрешение и представи нотариално заверена декларация, че до подаване на искането за продължаване не са настъпили обстоятелства, представляващи пречка за развиване на хазартна дейност по този закон.

Продължаване на срока

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Когато преди изтичане на срока, за който е издадено разрешението, постъпи молба за продължаване на срока на разрешението, и в предходната дейност на това лице Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта, органите на данъчната администрация и другите контролни органи не са констатирали нарушения, държавната комисия може да продължи за същия срок разрешението, при положение, че лицето е заплатило такса за подновяване на разрешението и декларира писмено пред държавната комисия, че няма промени в обстоятелствата, въз основа на които е получило разрешение за организиране на хазартни игри.

Раздел III.

Главна дирекция за контрол върху хазарта (загл. изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.)

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Създава се Главна дирекция за контрол върху хазарта към Министерството на финансите, наричана по-нататък Главната дирекция.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Главната дирекция е юридическо лице със седалище София. Тя има териториални дирекции в страната, които съответстват на структурата на данъчната администрация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Главната дирекция се ръководи от главен директор, който се назначава и освобождава от Министерския съвет и е член по право на държавната комисия.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Главният директор може да възложи осъществяването на някои правомощия на определено от него длъжностно лице или лица.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Министерският съвет с правилника по чл. 17, ал. 2 определя устройството и дейността на Главната дирекция и нейните териториални поделения.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1999 г.) Числеността на персонала се утвърждава от министъра на финансите по предложение на главния директор на Главната дирекция.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Главната дирекция задължително застрахова служителите си със застраховка "Живот" и срещу злополука за сметка на своя бюджет.

Дирекция за контрол върху хазарта

Чл. 28. (1) Създава се Дирекция за контрол върху хазарта към Министерството на финансите, наричана по-нататък дирекцията.

(2) Дирекцията е юридическо лице със седалище София. Тя може да има териториални поделения в страната, които съответстват на структурата на данъчната администрация.

(3) Дирекцията се ръководи от директор, който се назначава и освобождава от Министерския съвет и е член по право на държавната комисия.

(4) Директорът може да възложи осъществяването на някои правомощия на определено от него длъжностно лице или лица.

(5) Министерският съвет с правилника по чл. 17, ал. 2 определя устройството и дейността на дирекцията и нейните териториални поделения.

(6) Числеността на персонала се утвърждава от министъра на финансите по предложение на директора на дирекцията.

(7) Дирекцията задължително застрахова служителите си със застраховка "Живот" и срещу злополука за сметка на своя бюджет.

Финансиране

Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Дейността на Главната дирекция се финансира от държавния бюджет чрез Министерството на финансите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Средствата, набрани от отчисления в размер 25 на сто от събираните по този закон такси, както и от допълнителните приходи за бюджета, представляващи глоби, имуществени санкции, отнети в полза на държавата игрални съоръжения и парични средства, установени и събрани по наказателни постановления, издадени по този закон, се начисляват и разходват само за развитие на материалната база, за повишаване на квалификацията и за стимулиране на служителите от Главната дирекция по ред, определен със заповед, издадена от главния директор на Главната дирекция.

Финансиране

Чл. 29. (1) Дейността на дирекцията се финансира от държавния бюджет чрез Министерството на финансите.

(2) Средствата, набрани от отчисления в размер 25 на сто от събираните по този закон такси, както и от допълнителните приходи за бюджета, представляващи глоби, имуществени санкции, отнети в полза на държавата игрални съоръжения и парични средства, установени и събрани по наказателни постановления, издадени по този закон, се начисляват и разходват само за развитие на материалната база, за повишаване на квалификацията и за стимулиране на служителите от дирекцията по ред, определен със заповед, издадена от директора на дирекцията.

Контролни функции

Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Главната дирекция упражнява контрол за законосъобразност върху дейността на организаторите на хазартни игри, на производителите на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносителите, разпространителите и сервизните организации по поддръжката и ремонта на тези съоръжения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) За дейността си Главната дирекция се отчита пред Държавната комисия по хазарта.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Главната дирекция:

1. осъществява контрол върху цялостната дейност по организиране и провеждане на хазартната дейност, както и върху дейността на производителите на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносителите, разпространителите и сервизните организации по поддръжката и ремонта на тези съоръжения;

2. приема искания за издаване на разрешения по чл. 18, ал. 1;

3. извършва проучвания и проверки по повод постъпили искания за издаване на разрешения;

4. подготвя преписките по издаване и отнемане на разрешения, комплектова и ги внася с мотивирано предложение за разглеждане в държавната комисия;

5. води регистър за издадените и отнетите разрешения за организиране на хазартните игри, входящ и изходящ регистър на постъпващите и изходящите молби и документи, азбучен указател на организаторите на хазартни игри и списък на лицата с отнети разрешения;

6. води регистър за издадените и отнетите разрешения на производителите на игрални съоръжения за хазартни игри, вносителите, разпространителите и сервизните организации по поддръжката и ремонта на тези съоръжения, входящ и изходящ регистър на постъпващите и изходящите молби и документи, азбучен указател и списък на лицата с отнети разрешения;

7. регистрира утвърдените по реда на чл. 18 от държавната комисия типове игрални автомати, които могат да се внасят, продават и въвеждат в експлоатация по установен от нея ред на базата на проведени изпитвания и заключения от Комитета по стандартизация и метрология;

8. регистрира типа, броя и производствения номер или друга маркировка, осигуряваща идентифицирането на игралните автомати, игралните маси и другите игрални съоръжения в експлоатация, по установен от нея ред, както и определя реда за проверка от нейните органи, на игрални автомати, игрални маси и други игрални съоръжения, подлежащи на задължително изпитване, одобряване и регистриране на типа и на условията за първоначална и периодична проверка, реда, условията и знаците, удостоверяващи резултатите от изпитването, от първоначалната и периодичните проверки на съоръженията и устройствата за хазартна дейност;

9. регистрира утвърдените задължителни образци на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри;

10. изисква писмена информация от подалите искания и организаторите на хазартни игри, производителите на игрални съоръжения за хазартни игри и сервизните организации по поддръжката и ремонта на тези съоръжения, като лицата, от които се търси, са длъжни да я осигурят;

11. прави предложения по чл. 18, ал. 1, т. 4 - 10;

12. проучва международния опит, законодателството на други държави, обменя информация и осъществява контакти с органи и организации по хазартни игри.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Когато представените документи са непълни или не отговарят на задължителните изисквания, или е необходима допълнителна информация, в срок не по-късно от два месеца след получаване на искането Главната дирекция писмено уведомява заявителя и му определя срок за отстраняване на нередовността или предоставяне на допълнителната информация.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) В срок, определен по ал. 4 от Главната дирекция, заявителят отстранява непълнотите или несъответствията или представя необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение искането се оставя без разглеждане, като заплатените такси от страна на заявителя не се връщат.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Устройството, редът и начинът за осъществяването на правомощията на Главната дирекция се определят с правилника по чл. 17, ал. 2.

Контролни функции

Чл. 30. (1) Дирекцията упражнява контрол за законосъобразност върху дейността на организаторите на хазартни игри, на производителите на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносителите, разпространителите и сервизните организации по поддръжката и ремонта на тези съоръжения.

(2) За дейността си дирекцията се отчита пред Държавната комисия по хазарта.

(3) Дирекцията:

1. осъществява контрол върху цялостната дейност по организиране и провеждане на хазартната дейност, както и върху дейността на производителите на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносителите, разпространителите и сервизните организации по поддръжката и ремонта на тези съоръжения;

2. приема искания за издаване на разрешения по чл. 18, ал. 1;

3. извършва проучвания и проверки по повод постъпили искания за издаване на разрешения;

4. подготвя преписките по издаване и отнемане на разрешения, комплектова и ги внася с мотивирано предложение за разглеждане в държавната комисия;

5. води регистър за издадените и отнетите разрешения за организиране на хазартните игри, входящ и изходящ регистър на постъпващите и изходящите молби и документи, азбучен указател на организаторите на хазартни игри и списък на лицата с отнети разрешения;

6. води регистър за издадените и отнетите разрешения на производителите на игрални съоръжения за хазартни игри, вносителите, разпространителите и сервизните организации по поддръжката и ремонта на тези съоръжения, входящ и изходящ регистър на постъпващите и изходящите молби и документи, азбучен указател и списък на лицата с отнети разрешения;

7. регистрира утвърдените по реда на чл. 18 от държавната комисия типове игрални автомати, които могат да се внасят, продават и въвеждат в експлоатация по установен от нея ред на базата на проведени изпитвания и заключения от Комитета по стандартизация и метрология;

8. регистрира типа, броя и производствения номер или друга маркировка, осигуряваща идентифицирането на игралните автомати, игралните маси и другите игрални съоръжения в експлоатация, по установен от нея ред, както и определя реда за проверка от нейните органи, на игрални автомати, игрални маси и други игрални съоръжения, подлежащи на задължително изпитване, одобряване и регистриране на типа и на условията за първоначална и периодична проверка, реда, условията и знаците, удостоверяващи резултатите от изпитването, от първоначалната и периодичните проверки на съоръженията и устройствата за хазартна дейност;

9. регистрира утвърдените задължителни образци на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри;

10. изисква писмена информация от подалите искания и организаторите на хазартни игри, производителите на игрални съоръжения за хазартни игри и сервизните организации по поддръжката и ремонта на тези съоръжения, като лицата, от които се търси, са длъжни да я осигурят;

11. прави предложения по чл. 18, ал. 1, т. 4-10;

12. проучва международния опит, законодателството на други държави, обменя информация и осъществява контакти с органи и организации по хазартни игри.

(4) Когато представените документи са непълни или не отговарят на задължителните изисквания, или е необходима допълнителна информация, в срок не по-късно от два месеца след получаване на искането дирекцията писмено уведомява заявителя и му определя срок за отстраняване на нередовността или предоставяне на допълнителната информация.

(5) В срок, определен по ал. 4 от дирекцията, заявителят отстранява непълнотите или несъответствията или представя необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение искането се оставя без разглеждане, като заплатените такси от страна на заявителя не се връщат.

(6) Устройството, редът и начинът за осъществяването на правомощията на дирекцията се определят с правилника по чл. 17, ал. 2.

Съобщаване и обжалване на актовете

Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Наказателните постановления на главния директор на Главната дирекция, издадени в изпълнение на правомощията по чл. 30, ал. 3, т. 1, се съобщават и обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания, а актовете по чл. 30, ал. 5 - по реда на Закона за административното производство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Всяко лице, придобило или загубило право в резултат на акт на главния директор на Главната дирекция, или на което е засегнат правен интерес с такъв акт, може да получи заверен препис от акта.

Съобщаване и обжалване на актовете

Чл. 31. (1) Наказателните постановления на директора на дирекцията, издадени в изпълнение на правомощията по чл. 30, ал. 3, т. 1, се съобщават и обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания, а актовете по чл. 30, ал. 5-по реда на Закона за административното производство.

(2) Всяко лице, придобило или загубило право в резултат на акт на директора на дирекцията, или на което е засегнат правен интерес с такъв акт, може да получи заверен препис от акта.

Съгласуване

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Главната дирекция изисква при необходимост становища от Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите и Комитета по стандартизация и метрология. Редът и начините на съгласуване се определят с правилника по чл. 17, ал. 2.

Съгласуване

Чл. 32. Дирекцията изисква при необходимост становища от Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите и Комитета по стандартизация и метрология. Редът и начините на съгласуване се определят с правилника по чл. 17, ал. 2.

Бюлетин

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Главната дирекция издава месечен бюлетин, в който публикува издадените и отнетите разрешения, обявява датите за заседания на държавната комисия, публикува решения с мотивите за издаване или отказ за издаване на разрешения и съдебна практика по обжалвани решения, както и друга информация, отнасяща се до хазартната дейност.

Бюлетин

Чл. 33. Дирекцията издава месечен бюлетин, в който публикува издадените и отнетите разрешения, обявява датите за заседания на държавната комисия, публикува решения с мотивите за издаване или отказ за издаване на разрешения и съдебна практика по обжалвани решения, както и друга информация, отнасяща се до хазартната дейност.

Срокове

Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Проверките и проучванията по искания за издаване на разрешения трябва да бъдат приключени от Главната дирекция в срок от три до шест месеца от получаване на писменото искане. По изключение и с мотивирано решение на държавната комисия този срок може да бъде продължен до дванадесет месеца.

(2) Срокът на действие на издаденото разрешение от държавната комисия е до пет години, освен в случаите, когато заявителят изрично е поискал разрешение за еднократно организиране, или е поискал разрешение за по-кратък срок.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Когато доказаните пред Главната дирекция инвестиции в дълготрайни материални активи и стопански инвентар надвишават 500 000 лв., разрешението за хазартни игри се издава за срок десет години, освен когато заявителят изрично е поискал разрешение за по-кратък срок.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Държавната комисия, по доклад на Главната дирекция, може да отнеме издаденото разрешение за нарушения на разпоредбите на този закон, актовете по прилагането му или други актове, уреждащи хазартна дейност, преди изтичане на срока на разрешението.

(5) След даването на разрешението задължително, освен текущите проверки, в края на първата и на всяка трета година, за срока на действие на разрешението, се извършва пълна проверка по спазване на действащото законодателство, уреждащо хазартната дейност, ако не са констатирани нарушения за този период.

Срокове

Чл. 34. (1) Проверките и проучванията по искания за издаване на разрешения трябва да бъдат приключени от дирекцията в срок от три до шест месеца от получаване на писменото искане. По изключение и с мотивирано решение на държавната комисия този срок може да бъде продължен до дванадесет месеца.

(2) Срокът на действие на издаденото разрешение от държавната комисия е до пет години, освен в случаите, когато заявителят изрично е поискал разрешение за еднократно организиране, или е поискал разрешение за по-кратък срок.

(3) Когато доказаните пред дирекцията инвестиции в дълготрайни материални активи и стопански инвентар надвишават 500 000 лв. разрешението за хазартни игри се издава за срок десет години, освен когато заявителят изрично е поискал разрешение за по-кратък срок.

(4) Държавната комисия, по доклад на дирекцията, може да отнеме издаденото разрешение за нарушения на разпоредбите на този закон, актовете по прилагането му или други актове уреждащи хазартна дейност, преди изтичане на срока на разрешението.

(5) След даването на разрешението задължително, освен текущите проверки, в края на първата и на всяка трета година, за срока на действие на разрешението, се извършва пълна проверка по спазване на действащото законодателство, уреждащо хазартната дейност, ако не са констатирани нарушения за този период.

Продължаване на срока

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Когато преди изтичане на срока, за който е издадено разрешението, постъпи молба за продължаване на срока на разрешението, и в предходната дейност на това лице Главната дирекция, органите на данъчната администрация и другите контролни органи не са констатирали нарушения, държавната комисия може да продължи за същия срок разрешението, при положение, че лицето е заплатило такса за подновяване на разрешението и декларира писмено пред държавната комисия, че няма промени в обстоятелствата, въз основа на които е получило разрешение за организиране на хазартни игри.

Продължаване на срока

Чл. 35. Когато преди изтичане на срока, за който е издадено разрешението, постъпи молба за продължаване на срока на разрешението, и в предходната дейност на това лице дирекцията, данъчните и другите контролни органи не са констатирали нарушения, държавната комисия може да продължи за същия срок разрешението, при положение, че лицето е заплатило такса за подновяване на разрешението и декларира писмено пред държавната комисия, че няма промени в обстоятелствата, въз основа на които е получило разрешение за организиране на хазартни игри.

Глава трета.

ХАЗАРТНИ ИГРИ

Раздел I.

Видове хазартни игри

Чл. 36. (1) Хазартни игри, които могат да бъдат разрешавани и организирани по този закон, са лотарии, томболи, тото, лото, числови лотарийни игри "Бинго" и "Кено", игри с игрални автомати и други подобни съоръжения, игри на игрални маси в казино и залагания върху резултати от спортни състезания и случайни събития.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г.) Правилата за организиране и провеждане на хазартните игри се утвърждават по реда на чл. 18, ал. 1.

(3) При хазартните игри се допуска формирането и разпределението на джакпот при условия, определени с правилата на игрите съгласно разпоредбите на този закон.

Раздел I.

Видове хазартни игри

Чл. 36. (1) Хазартни игри, които могат да бъдат разрешавани и организирани по този закон, са лотарии, томболи, тото, лото, числови лотарийни игри "Бинго" и "Кено", игри с игрални автомати и други подобни съоръжения, игри на игрални маси в казино и залагания върху резултати от спортни състезания и случайни събития.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г.) Правилата за организиране и провеждане на хазартните игри се утвърждават по реда на чл. 18, ал. 1.

(3) При хазартните игри се допуска формирането и разпределението на джакпот при условия, определени с правилата на игрите съгласно разпоредбите на този закон.

Видове хазартни игри

Чл. 36. (1) Хазартни игри, които могат да бъдат разрешавани и организирани по този закон, са лотарии, томболи, тото, лото, числови лотарийни игри "Бинго" и "Кено", игри с игрални автомати и други подобни съоръжения, игри на игрални маси в казино и залагания върху резултати от спортни състезания и случайни събития.

(2) Правилата за организиране и провеждане на хазартните игри се утвърждават по реда на чл. 17, ал. 2.

(3) При хазартните игри се допуска формирането и разпределението на джакпот при условия, определени с правилата на игрите съгласно разпоредбите на този закон.

Раздел II.

Лотарийни игри

Чл. 37. (1) Лотарийните игри са хазартни игри, при които печалбите се обявяват и се разпределят публично чрез жребий по предварително обявена схема, като печалбата се дължи при откриване на определена цифра, комбинация от цифри, знак, фигура и други или при изтегляне на печеливш билет.

(2) Лотарийните игри могат да бъдат:

1. периодични - провеждани през определен период от време;

2. еднократни.

(3) Правилата за провеждане на лотарии се обявяват предварително по подходящ начин. Игралният план следва да съдържа определен брой билети с поредни номера. Ако билетите са разделени на няколко серии, всяка серия трябва да съдържа еднакъв брой билети и всеки билет трябва да бъде с означена серия заедно с поредния номер. Продажната цена на билетите от всяка лотария трябва да бъде еднаква за всички серии. В тегленето вземат участие всички издадени билети.

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Отпечатването, вносът и унищожаването на билетите за участие в лотарийни игри се извършват съгласно разпоредбите на Наредба за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценните книги, издадена от министъра на финансите и от одобрена с негова заповед печатница или вносители на билети или хартия за тях. Унищожаването на неизползваните билети се извършва от издателите в присъствието на длъжностните лица по контрол върху хазарта, определени със заповед на председателя на държавната комисия, за което се съставя протокол.

(5) Преди издаване на фишове, билети или други удостоверителни знаци за участие в лотарийни игри, заявителят представя пред държавната комисия образци от тях за утвърждаване на вида и себестойността им.

(6) Билетите за участие в лотарийни игри са ценни книги на приносител.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Лотарийните игри следва да са осигурени с одобрени от държавната комисия правила и системи за подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите. Тези системи трябва да осигуряват предаването на необходимите данни до информационната система на Националната агенция за приходите по взаимно съгласувани правила преди провеждането на поредния тираж или преди настъпването на събитието, определящо разпределението на печалбите.

Провеждане на тиражите

Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Провеждането на тиражите на лотарийните игри се извършва публично и в присъствието на упълномощени представители на организатора и на държавната комисия, като най-малко 50 на сто от стойността на постъпленията се разпределя между участващите под формата на печалби - пари или предмети. Съотношението на печалбите в пари и предмети се определят с одобрените от държавната комисия правила на играта.

(2) Получаването на паричните или предметни печалби се гарантира от организатора.

Раздел II.

Лотарийни игри

Чл. 37. (1) Лотарийните игри са хазартни игри, при които печалбите се обявяват и се разпределят публично чрез жребий по предварително обявена схема, като печалбата се дължи при откриване на определена цифра, комбинация от цифри, знак, фигура и други или при изтегляне на печеливш билет.

(2) Лотарийните игри могат да бъдат:

1. периодични - провеждани през определен период от време;

2. еднократни.

(3) Правилата за провеждане на лотарии се обявяват предварително по подходящ начин. Игралният план следва да съдържа определен брой билети с поредни номера. Ако билетите са разделени на няколко серии, всяка серия трябва да съдържа еднакъв брой билети и всеки билет трябва да бъде с означена серия заедно с поредния номер. Продажната цена на билетите от всяка лотария трябва да бъде еднаква за всички серии. В тегленето вземат участие всички издадени билети.

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Отпечатването, вносът и унищожаването на билетите за участие в лотарийни игри се извършват съгласно разпоредбите на Наредба за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценните книги, издадена от министъра на финансите и от одобрена с негова заповед печатница или вносители на билети или хартия за тях. Унищожаването на неизползваните билети се извършва от издателите в присъствието на длъжностните лица по контрол върху хазарта, определени със заповед на председателя на държавната комисия, за което се съставя протокол.

(5) Преди издаване на фишове, билети или други удостоверителни знаци за участие в лотарийни игри, заявителят представя пред държавната комисия образци от тях за утвърждаване на вида и себестойността им.

(6) Билетите за участие в лотарийни игри са ценни книги на приносител.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Лотарийните игри следва да са осигурени с одобрени от държавната комисия правила и системи за подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите. Тези системи трябва да осигуряват предаването на необходимите данни до информационната система на Националната агенция за приходите по взаимно съгласувани правила преди провеждането на поредния тираж или преди настъпването на събитието, определящо разпределението на печалбите.

Лотарийни игри

Чл. 37. (1) Лотарийните игри са хазартни игри, при които печалбите се обявяват и се разпределят публично чрез жребий по предварително обявена схема, като печалбата се дължи при откриване на определена цифра, комбинация от цифри, знак, фигура и други или при изтегляне на печеливш билет.

(2) Лотарийните игри могат да бъдат:

1. периодични - провеждани през определен период от време;

2. еднократни.

(3) Правилата за провеждане на лотарии се обявяват предварително по подходящ начин. Игралният план следва да съдържа определен брой билети с поредни номера. Ако билетите са разделени на няколко серии, всяка серия трябва да съдържа еднакъв брой билети и всеки билет трябва да бъде с означена серия заедно с поредния номер. Продажната цена на билетите от всяка лотария трябва да бъде еднаква за всички серии. В тегленето вземат участие всички издадени билети.

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Отпечатването, вносът и унищожаването на билетите за участие в лотарийни игри се извършват съгласно разпоредбите на Наредба за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценните книги, издадена от министъра на финансите и от одобрена с негова заповед печатница или вносители на билети или хартия за тях. Унищожаването на неизползваните билети се извършва от издателите в присъствието на длъжностните лица по контрол върху хазарта, определени със заповед на председателя на държавната комисия, за което се съставя протокол.

(5) Преди издаване на фишове, билети или други удостоверителни знаци за участие в лотарийни игри, заявителят представя пред държавната комисия образци от тях за утвърждаване на вида и себестойността им.

(6) Билетите за участие в лотарийни игри са ценни книги на приносител.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Лотарийните игри следва да са осигурени с одобрени от държавната комисия правила и системи за подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите. Тези системи трябва да осигуряват предаването на необходимите данни до информационната система на данъчната администрация по взаимно съгласувани правила преди провеждането на поредния тираж или преди настъпването на събитието, определящо разпределението на печалбите.

Лотарийни игри

Чл. 37. (1) Лотарийните игри са хазартни игри, при които печалбите се обявяват и се разпределят публично чрез жребий по предварително обявена схема, като печалбата се дължи при откриване на определена цифра, комбинация от цифри, знак, фигура и други или при изтегляне на печеливш билет.

(2) Лотарийните игри могат да бъдат:

1. периодични - провеждани през определен период от време;

2. еднократни.

(3) Правилата за провеждане на лотарии се обявяват предварително по подходящ начин. Игралният план следва да съдържа определен брой билети с поредни номера. Ако билетите са разделени на няколко серии, всяка серия трябва да съдържа еднакъв брой билети и всеки билет трябва да бъде с означена серия заедно с поредния номер. Продажната цена на билетите от всяка лотария трябва да бъде еднаква за всички серии. В тегленето вземат участие всички издадени билети.

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Отпечатването, вносът и унищожаването на билетите за участие в лотарийни игри се извършват съгласно разпоредбите на Наредба за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценните книги, издадена от министъра на финансите и от одобрена с негова заповед печатница или вносители на билети или хартия за тях. Унищожаването на неизползваните билети се извършва от издателите в присъствието на длъжностните лица по контрол върху хазарта, определени със заповед на директора на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта, за което се съставя протокол.

(5) Преди издаване на фишове, билети или други удостоверителни знаци за участие в лотарийни игри, заявителят представя пред държавната комисия образци от тях за утвърждаване на вида и себестойността им.

(6) Билетите за участие в лотарийни игри са ценни книги на приносител.

(7) Лотарийните игри следва да са осигурени с одобрена от държавната комисия компютърна система за проследяване провеждането на тиражите и постъпленията, както и за контрол върху формирането и разпределението на печалбите, осигуряваща предаването на необходимите данни до информационната система на данъчната администрация преди провеждането на поредния тираж или преди настъпването на събитието, определящо разпределянето на печалбите.

Лотарийни игри

Чл. 37. (1) Лотарийните игри са хазартни игри, при които печалбите се обявяват и се разпределят публично чрез жребий по предварително обявена схема, като печалбата се дължи при откриване на определена цифра, комбинация от цифри, знак, фигура и други или при изтегляне на печеливш билет.

(2) Лотарийните игри могат да бъдат:

1. периодични - провеждани през определен период от време;

2. еднократни.

(3) Правилата за провеждане на лотарии се обявяват предварително по подходящ начин. Игралният план следва да съдържа определен брой билети с поредни номера. Ако билетите са разделени на няколко серии, всяка серия трябва да съдържа еднакъв брой билети и всеки билет трябва да бъде с означена серия заедно с поредния номер. Продажната цена на билетите от всяка лотария трябва да бъде еднаква за всички серии. В тегленето вземат участие всички издадени билети.

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Отпечатването, вносът и унищожаването на билетите за участие в лотарийни игри се извършват съгласно разпоредбите на Наредба за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценните книги, издадена от министъра на финансите и от одобрена с негова заповед печатница или вносители на билети или хартия за тях. Унищожаването на неизползваните билети се извършва от издателите в присъствието на длъжностните лица по контрол върху хазарта, определени със заповед на главния директор на Главната дирекция, за което се съставя протокол.

(5) Преди издаване на фишове, билети или други удостоверителни знаци за участие в лотарийни игри, заявителят представя пред държавната комисия образци от тях за утвърждаване на вида и себестойността им.

(6) Билетите за участие в лотарийни игри са ценни книги на приносител.

(7) Лотарийните игри следва да са осигурени с одобрена от държавната комисия компютърна система за проследяване провеждането на тиражите и постъпленията, както и за контрол върху формирането и разпределението на печалбите, осигуряваща предаването на необходимите данни до информационната система на данъчната администрация преди провеждането на поредния тираж или преди настъпването на събитието, определящо разпределянето на печалбите.

Лотарийни игри

Чл. 37. (1) Лотарийните игри са хазартни игри, при които печалбите се обявяват и се разпределят публично чрез жребий по предварително обявена схема, като печалбата се дължи при откриване на определена цифра, комбинация от цифри, знак, фигура и други или при изтегляне на печеливш билет.

(2) Лотарийните игри могат да бъдат:

1. периодични-провеждани през определен период от време;

2. еднократни.

(3) Правилата за провеждане на лотарии се обявяват предварително по подходящ начин. Игралният план следва да съдържа определен брой билети с поредни номера. Ако билетите са разделени на няколко серии, всяка серия трябва да съдържа еднакъв брой билети и всеки билет трябва да бъде с означена серия заедно с поредния номер. Продажната цена на билетите от всяка лотария трябва да бъде еднаква за всички серии. В тегленето вземат участие всички издадени билети.

(4) Отпечатването, вносът и унищожаването на билетите за участие в лотарийни игри се извършват съгласно разпоредбите на Наредба за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценните книги, издадена от министъра на финансите и от одобрена с негова заповед печатница или вносители. Унищожаването на неизползваните билети се извършва от издателите в присъствието на длъжностните лица по контрол върху хазарта, определени със заповед на директора на дирекцията, за което се съставя протокол.

(5) Преди издаване на фишове, билети или други удостоверителни знаци за участие в лотарийни игри, заявителят представя пред държавната комисия образци от тях за утвърждаване на вида и себестойността им.

(6) Билетите за участие в лотарийни игри са ценни книги на приносител.

(7) Лотарийните игри следва да са осигурени с одобрена от държавната комисия компютърна система за проследяване провеждането на тиражите и постъпленията, както и за контрол върху формирането и разпределението на печалбите, осигуряваща предаването на необходимите данни до информационната система на данъчната администрация преди провеждането на поредния тираж или преди настъпването на събитието, определящо разпределянето на печалбите.

Провеждане на тиражите

Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Провеждането на тиражите на лотарийните игри се извършва публично и в присъствието на упълномощени представители на организатора и на държавната комисия, като най-малко 50 на сто от стойността на постъпленията се разпределя между участващите под формата на печалби - пари или предмети. Съотношението на печалбите в пари и предмети се определят с одобрените от държавната комисия правила на играта.

(2) Получаването на паричните или предметни печалби се гарантира от организатора.

Провеждане на тиражите

Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Провеждането на тиражите на лотарийните игри се извършва публично и в присъствието на упълномощени представители на организатора и на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта, като най-малко 50 на сто от стойността на постъпленията се разпределя между участващите под формата на печалби - пари или предмети. Съотношението на печалбите в пари и предмети се определят с одобрените от държавната комисия правила на играта.

(2) Получаването на паричните или предметни печалби се гарантира от организатора.

Провеждане на тиражите

Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Провеждането на тиражите на лотарийните игри се извършва публично и в присъствието на упълномощени представители на организатора и на Главната дирекция, като най-малко 50 на сто от стойността на постъпленията се разпределя между участващите под формата на печалби - пари или предмети. Съотношението на печалбите в пари и предмети се определят с одобрените от държавната комисия правила на играта.

(2) Получаването на паричните или предметни печалби се гарантира от организатора.

Провеждане на тиражите

Чл. 38. (1) Провеждането на тиражите на лотарийните игри се извършва публично и в присъствието на упълномощени представители на организатора и на дирекцията, като най-малко 50 на сто от стойността на постъпленията се разпределя между участващите под формата на печалби-пари или предмети. Съотношението на печалбите в пари и предмети се определят с одобрените от държавната комисия правила на играта.

(2) Получаването на паричните или предметни печалби се гарантира от организатора.

Раздел III.

Тото и лото игри
Определение

Чл. 39. (1) Тото и лото игрите са хазартни игри, при които се залага върху една или повече състезателни цифрови комбинации, изтеглят се определен брой числа и се присъжда премия на участника, който правилно е прогнозирал тези числа или комбинация от числа. Премията се изчислява въз основа на възможните комбинации, на базата на играните числа и броя на реализираните комбинации или се изчислява в сума, която точно определен брой пъти надхвърля единичния залог.

(2) Правилата за провеждане на тото и лото игрите и в техните разновидности се утвърждават от държавната комисия и се обявяват предварително по подходящ начин.

(3) Отпечатването, предоставянето и унищожаването на талоните, фишовете и други удостоверителни знаци за участие в игрите се извършват по реда на чл. 37, ал. 4.

(4) Преди издаване на талони, фишове и други удостоверителни знаци за участие в игрите по ал. 1 заявителят представя за утвърждаване от държавната комисия образци от тях. Те не се смятат за ценна книга на приносител.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Тото и лото игрите следва да са осигурени с одобрени от държавната комисия правила и системи за подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите. Тези системи трябва да осигуряват предаването на необходимите данни до информационната система на Националната агенция за приходите по взаимно съгласувани правила преди провеждането на поредния тираж или преди настъпването на събитието, определящо разпределението на печалбите.

Определение

Чл. 39. (1) Тото и лото игрите са хазартни игри, при които се залага върху една или повече състезателни цифрови комбинации, изтеглят се определен брой числа и се присъжда премия на участника, който правилно е прогнозирал тези числа или комбинация от числа. Премията се изчислява въз основа на възможните комбинации, на базата на играните числа и броя на реализираните комбинации или се изчислява в сума, която точно определен брой пъти надхвърля единичния залог.

(2) Правилата за провеждане на тото и лото игрите и в техните разновидности се утвърждават от държавната комисия и се обявяват предварително по подходящ начин.

(3) Отпечатването, предоставянето и унищожаването на талоните, фишовете и други удостоверителни знаци за участие в игрите се извършват по реда на чл. 37, ал. 4.

(4) Преди издаване на талони, фишове и други удостоверителни знаци за участие в игрите по ал. 1 заявителят представя за утвърждаване от държавната комисия образци от тях. Те не се смятат за ценна книга на приносител.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Тото и лото игрите следва да са осигурени с одобрени от държавната комисия правила и системи за подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите. Тези системи трябва да осигуряват предаването на необходимите данни до информационната система на данъчната администрация по взаимно съгласувани правила преди провеждането на поредния тираж или преди настъпването на събитието, определящо разпределението на печалбите.

Определение

Чл. 39. (1) Тото и лото игрите са хазартни игри, при които се залага върху една или повече състезателни цифрови комбинации, изтеглят се определен брой числа и се присъжда премия на участника, който правилно е прогнозирал тези числа или комбинация от числа. Премията се изчислява въз основа на възможните комбинации, на базата на играните числа и броя на реализираните комбинации или се изчислява в сума, която точно определен брой пъти надхвърля единичния залог.

(2) Правилата за провеждане на тото и лото игрите и в техните разновидности се утвърждават от държавната комисия и се обявяват предварително по подходящ начин.

(3) Отпечатването, предоставянето и унищожаването на талоните, фишовете и други удостоверителни знаци за участие в игрите се извършват по реда на чл. 37, ал. 4.

(4) Преди издаване на талони, фишове и други удостоверителни знаци за участие в игрите по ал. 1 заявителят представя за утвърждаване от държавната комисия образци от тях. Те не се смятат за ценна книга на приносител.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Тото и лото игрите следва да са осигурени с одобрена от Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта компютърна система за проследяване провеждането на тиражите и постъпленията, както и за контрол върху формирането и разпределението на печалбите, осигуряваща предаването на необходимите данни до информационната система на данъчната администрация преди провеждането на поредния тираж или преди настъпването на събитието, определящо разпределянето на печалбите.

Определение

Чл. 39. (1) Тото и лото игрите са хазартни игри, при които се залага върху една или повече състезателни цифрови комбинации, изтеглят се определен брой числа и се присъжда премия на участника, който правилно е прогнозирал тези числа или комбинация от числа. Премията се изчислява въз основа на възможните комбинации, на базата на играните числа и броя на реализираните комбинации или се изчислява в сума, която точно определен брой пъти надхвърля единичния залог.

(2) Правилата за провеждане на тото и лото игрите и в техните разновидности се утвърждават от държавната комисия и се обявяват предварително по подходящ начин.

(3) Отпечатването, предоставянето и унищожаването на талоните, фишовете и други удостоверителни знаци за участие в игрите се извършват по реда на чл. 37, ал. 4.

(4) Преди издаване на талони, фишове и други удостоверителни знаци за участие в игрите по ал. 1 заявителят представя за утвърждаване от държавната комисия образци от тях. Те не се смятат за ценна книга на приносител.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Тото и лото игрите следва да са осигурени с одобрена от Главната дирекция компютърна система за проследяване провеждането на тиражите и постъпленията, както и за контрол върху формирането и разпределението на печалбите, осигуряваща предаването на необходимите данни до информационната система на данъчната администрация преди провеждането на поредния тираж или преди настъпването на събитието, определящо разпределянето на печалбите.

Определение

Чл. 39. (1) Тото и лото игрите са хазартни игри, при които се залага върху една или повече състезателни цифрови комбинации, изтеглят се определен брой числа и се присъжда премия на участника, който правилно е прогнозирал тези числа или комбинация от числа. Премията се изчислява въз основа на възможните комбинации, на базата на играните числа и броя на реализираните комбинации или се изчислява в сума, която точно определен брой пъти надхвърля единичния залог.

(2) Правилата за провеждане на тото и лото игрите и в техните разновидности се утвърждават от държавната комисия и се обявяват предварително по подходящ начин.

(3) Отпечатването, предоставянето и унищожаването на талоните, фишовете и други удостоверителни знаци за участие в игрите се извършват по реда на чл. 37, ал. 4.

(4) Преди издаване на талони, фишове и други удостоверителни знаци за участие в игрите по ал. 1 заявителят представя за утвърждаване от държавната комисия образци от тях. Те не се смятат за ценна книга на приносител.

(5) Тото и лото игрите следва да са осигурени с одобрена от дирекцията компютърна система за проследяване провеждането на тиражите и постъпленията, както и за контрол върху формирането и разпределението на печалбите, осигуряваща предаването на необходимите данни до информационната система на данъчната администрация преди провеждането на поредния тираж или преди настъпването на събитието, определящо разпределянето на печалбите.

Провеждане на тиражите

Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Провеждането на тиражите на тото и лото игрите се извършва публично и в присъствието на упълномощени представители на организатора и на държавната комисия, като най-малко 50 на сто от стойността на постъпленията се разпределя между участващите под формата на печалби - пари или предмети.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Получаването на паричните или предметните печалби се гарантира от организатора.

Провеждане на тиражите

Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Провеждането на тиражите на тото и лото игрите се извършва публично и в присъствието на упълномощени представители на организатора и на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта, като най-малко 50 на сто от стойността на постъпленията се разпределя между участващите под формата на печалби - пари или предмети.

(2) Получаването на паричните печалби се гарантира от организатора.

Провеждане на тиражите

Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Провеждането на тиражите на тото и лото игрите се извършва публично и в присъствието на упълномощени представители на организатора и на Главната дирекция, като най-малко 50 на сто от стойността на постъпленията се разпределя между участващите под формата на печалби - пари или предмети.

(2) Получаването на паричните печалби се гарантира от организатора.

Провеждане на тиражите

Чл. 40. (1) Провеждането на тиражите на тото и лото игрите се извършва публично и в присъствието на упълномощени представители на организатора и на дирекцията, като най-малко 50 на сто от стойността на постъпленията се разпределя между участващите под формата на печалби-пари или предмети.

(2) Получаването на паричните печалби се гарантира от организатора.

Раздел IV.

Числови лотарийни игри "Бинго" и "Кено"
Определение и изисквания

Чл. 41. (1) Игрите "Бинго" и " Кено" са числови лотарийни игри, при които не е определен предварително нито броят на участниците, нито размерът на залога - броят на издадените билети и продажната цена на един билет. Печалбата се изчислява според броя на спечелилите и предварително определен дял от общата сума на залозите от играта.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Игралните зали за "Бинго" и "Кено" трябва да бъдат изолирани от друг вид хазартни игри, да са съобразени с разпоредбата на чл. 4, ал. 4, да имат не по-малко от 200 седящи места, да отговарят на санитарно-хигиенните изисквания, да се намират в населени места с не по-малко от 50 000 жители, с изключение на туристическите и хотелските комплекси в граничните райони и не може да отстоят на по-малко от 300 м, измерено по графичен метод по осовата линия на най-прекия пешеходен път от основно или средно учебно заведение или казарма, освен ако са в хотел, категоризиран от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма с категория три и повече звезди.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г.) Изискванията за одобряване и изпитване на игралните съоръжения, както и редът за първоначалната и периодичните проверки се определят по реда на чл. 18, ал. 1, съгласувано с Българския институт по метрология.

(4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерване на отстоянието по ал. 2 се определят с наредба, издадена по реда на чл. 17, ал. 2 по предложение на държавната комисия и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Определение и изисквания

Чл. 41. (1) Игрите "Бинго" и " Кено" са числови лотарийни игри, при които не е определен предварително нито броят на участниците, нито размерът на залога - броят на издадените билети и продажната цена на един билет. Печалбата се изчислява според броя на спечелилите и предварително определен дял от общата сума на залозите от играта.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Игралните зали за "Бинго" и "Кено" трябва да бъдат изолирани от друг вид хазартни игри, да са съобразени с разпоредбата на чл. 4, ал. 4, да имат не по-малко от 200 седящи места, да отговарят на санитарно-хигиенните изисквания, да се намират в населени места с не по-малко от 50 000 жители, с изключение на туристическите и хотелските комплекси в граничните райони и не може да отстоят на по-малко от 300 м, измерено по графичен метод по осовата линия на най-прекия пешеходен път от основно или средно учебно заведение или казарма, освен ако са в хотел, категоризиран от Министерството на икономиката с категория три и повече звезди.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г.) Изискванията за одобряване и изпитване на игралните съоръжения, както и редът за първоначалната и периодичните проверки се определят по реда на чл. 18, ал. 1, съгласувано с Българския институт по метрология.

(4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерване на отстоянието по ал. 2 се определят с наредба, издадена по реда на чл. 17, ал. 2 по предложение на държавната комисия и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Определение и изисквания

Чл. 41. (1) Игрите "Бинго" и " Кено" са числови лотарийни игри, при които не е определен предварително нито броят на участниците, нито размерът на залога - броят на издадените билети и продажната цена на един билет. Печалбата се изчислява според броя на спечелилите и предварително определен дял от общата сума на залозите от играта.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Игралните зали за "Бинго" и "Кено" трябва да бъдат изолирани от друг вид хазартни игри, да са съобразени с разпоредбата на чл. 4, ал. 4, да имат не по-малко от 200 седящи места, да отговарят на санитарно-хигиенните изисквания, да се намират в населени места с не по-малко от 50 000 жители, с изключение на туристическите и хотелските комплекси в граничните райони и не може да отстоят на по-малко от 300 м, измерено по графичен метод по осовата линия на най-прекия пешеходен път от основно или средно учебно заведение или казарма, освен ако са в хотел, категоризиран от Министерството на икономиката с категория три и повече звезди.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) Изискванията за одобряване и изпитване на игралните съоръжения, както и редът за първоначалната и периодичните проверки се определят по реда на чл. 18, ал. 1, съгласувано с Държавната агенция за метрология и технически надзор.

(4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерване на отстоянието по ал. 2 се определят с наредба, издадена по реда на чл. 17, ал. 2 по предложение на държавната комисия и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Определение и изисквания

Чл. 41. (1) Игрите "Бинго" и " Кено" са числови лотарийни игри, при които не е определен предварително нито броят на участниците, нито размерът на залога - броят на издадените билети и продажната цена на един билет. Печалбата се изчислява според броя на спечелилите и предварително определен дял от общата сума на залозите от играта.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Игралните зали за "Бинго" и "Кено" трябва да бъдат изолирани от друг вид хазартни игри, да са съобразени с разпоредбата на чл. 4, ал. 4, да имат не по-малко от 200 седящи места, да отговарят на санитарно-хигиенните изисквания, да се намират в населени места с не по-малко от 50 000 жители, с изключение на туристическите и хотелските комплекси в граничните райони и не може да отстоят на по-малко от 300 м, измерено по графичен метод по осовата линия на най-прекия пешеходен път от основно или средно учебно заведение или казарма, освен ако са в хотел, категоризиран от Министерството на икономиката с категория три и повече звезди.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Изискванията за одобряване и изпитване на игралните съоръжения, както и редът за първоначалната и периодичните проверки се определят по реда на чл. 18, ал. 1, съгласувано с Държавната агенция по стандартизация и метрология.

(4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерване на отстоянието по ал. 2 се определят с наредба, издадена по реда на чл. 17, ал. 2 по предложение на държавната комисия и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Определение и изисквания

Чл. 41. (1) Игрите "Бинго" и " Кено" са числови лотарийни игри, при които не е определен предварително нито броят на участниците, нито размерът на залога - броят на издадените билети и продажната цена на един билет. Печалбата се изчислява според броя на спечелилите и предварително определен дял от общата сума на залозите от играта.

(2) Игралните зали за "Бинго" и "Кено" трябва да бъдат изолирани от друг вид хазартни игри, да са съобразени с разпоредбата на чл. 4, ал. 4, да имат не по-малко от 200 седящи места, да отговарят на санитарно-хигиенните изисквания, да се намират в населени места с не по-малко от 50 000 жители, с изключение на туристическите и хотелските комплекси в граничните райони и не може да отстоят на по-малко от 300 м, измерено по графичен метод по осовата линия на най-прекия пешеходен път от основно или средно учебно заведение или казарма, освен ако са в хотел, категоризиран от Министерството на търговията и туризма с категория три и повече звезди.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Изискванията за одобряване и изпитване на игралните съоръжения, както и редът за първоначалната и периодичните проверки се определят по реда на чл. 18, ал. 1, съгласувано с Комитета по стандартизация и метрология.

Определение и изисквания

Чл. 41. (1) Игрите "Бинго" и " Кено" са числови лотарийни игри, при които не е определен предварително нито броят на участниците, нито размерът на залога-броят на издадените билети и продажната цена на един билет. Печалбата се изчислява според броя на спечелилите и предварително определен дял от общата сума на залозите от играта.

(2) Игралните зали за "Бинго" и "Кено" трябва да бъдат изолирани от друг вид хазартни игри, да са съобразени с разпоредбата на чл. 4, ал. 4, да имат не по-малко от 200 седящи места, да отговарят на санитарно-хигиенните изисквания, да се намират в населени места с не по-малко от 50 000 жители, с изключение на туристическите и хотелските комплекси в граничните райони и не може да отстоят на по-малко от 300 м, измерено по графичен метод по осовата линия на най-прекия пешеходен път от основно или средно учебно заведение или казарма, освен ако са в хотел, категоризиран от Министерството на търговията и туризма с категория три и повече звезди.

(3) Изискванията за одобряване и изпитване на игралните съоръжения, както и редът за първоначалната и периодичните проверки се определят по реда на чл. 17, ал. 2, съгласувано с Комитета по стандартизация и метрология.

Талони за участие

Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) Талоните за участие са ценни книги на приносител, издавани от държавата, и по отношение на тях се прилагат разпоредбите на чл. 37, ал. 4 и 5.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

Талони за участие

Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) Талоните за участие са ценни книги на приносител, издавани от държавата, и по отношение на тях се прилагат разпоредбите на чл. 37, ал. 4 и 5.

(2) Талоните за участие по ал. 1 се предоставят безвъзмездно след заплащане на дължимия данък.

Талони за участие

Чл. 42. Талоните за участие са ценни книги на приносител, издавани от държавата, и по отношение на тях се прилагат разпоредбите на чл. 37, ал. 4 - 6.

Печеливш участник

Чл. 43. Печеливш е участникът, който познае варианти от числа или числови комбинации, съставени от използването на цифри върху предварително закупен талон. Броят на числата или комбинациите им е предварително одобрен по реда на чл. 18, ал. 1, т. 4 и оповестен в игралната зала по подходящ начин.

Печеливши числа и изплащане на печалбите

Чл. 44. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Печелившите числа или комбинации се оповестяват чрез публично теглене и паричните или предметните печалби се предоставят непосредствено след обявяването им.

(2) Сумата, подлежаща на разпределение като печалба, не може да бъде по-малко от 50 на сто от общата стойност на талоните.

Печеливши числа и изплащане на печалбите

Чл. 44. (1) Печелившите числа или комбинации се оповестяват чрез публично теглене и печалбите се изплащат непосредствено след обявяването им.

(2) Сумата, подлежаща на разпределение като печалба, не може да бъде по-малко от 50 на сто от общата стойност на талоните.

Обединен джакпот

Чл. 45. (1) При числовите лотарийни игри "Бинго" и "Кено" се допуска формирането и разпределението на обединен джакпот.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) В случаите по ал. 1 организаторът е длъжен да осигури системите за подаване на информация по чл. 18, ал. 1, т. 11.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Размерът на отчисленията, предметните награди и условията за изплащане на джакпота се посочват в игралните правила и не може да остава в полза на организатора.

(4) Редът и начинът на осъществяването на задължението по ал. 3 се определят от държавната комисия.

Обединен джакпот

Чл. 45. (1) При числовите лотарийни игри "Бинго" и "Кено" се допуска формирането и разпределението на обединен джакпот.

(2) В случаите по ал. 1 организаторът е длъжен да осигури за своя сметка пряка компютърно-информационна връзка с данъчната служба по данъчната си регистрация за осъществяване на контрол върху формирането и разпределението на обединения джакпот, одобрена по реда на чл. 18, ал. 1, т. 6.

(3) Размерът на отчисленията и условията за изплащане на джакпота се посочват в игралните правила и не може да остава в полза на организатора.

(4) Редът и начинът на осъществяването на задължението по ал. 3 се определят от държавната комисия.

Раздел V.

Томболи
Определение

Чл. 46. (1) Томболите са еднократни или многократни хазартни игри, които се разиграват с участието само на продадените билети.

(2) Билетите на томболите са ценни книги на приносител. По отношение на тях се прилагат разпоредбите на чл. 37, ал. 4 - 6.

Печалби

Чл. 47. (1) Печалбите от томболите се обявяват и се разпределят публично, чрез жребий, по предварително обявена схема, като печеливш е участникът, открил знак или фигура или изпълнил друго условие при изтегляне на билета. Билетите се продават и печалбите се изплащат или предават по реда на чл. 18, ал. 1, т. 4.

(2) Сумата и/или стойността на предметните награди, подлежащи на разпределение като печалба, не може да бъде по-малко от 50 на сто от общата стойност на билетите.

Организация на игрите

Чл. 48. Томболите се организират публично, като се осигурява на публиката възможност за следене на правилата на играта и за разпределяне на печалбите.

Организатори

Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Организатори на томболи могат да бъдат само организации с нестопанска цел. Контролните органи на държавната комисия следят за разходването на средствата от тези игри съобразно предварително оповестените и разрешени цели.

Организатори

Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Организатори на томболи могат да бъдат само организации с нестопанска цел. Контролните органи на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта следят за разходването на средствата от тези игри съобразно предварително оповестените и разрешени от Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта цели.

Организатори

Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Организатори на томболи могат да бъдат само организации с нестопанска цел. Контролните органи по Закона за лицата и семейството и на Главната дирекция следят за разходването на средствата от тези игри съобразно предварително оповестените и разрешени от Главната дирекция цели.

Организатори

Чл. 49. Организатори на томболи могат да бъдат само организации с нестопанска цел. Контролните органи по Закона за лицата и семейството и на дирекцията следят за разходването на средствата от тези игри съобразно предварително оповестените и разрешени от дирекцията цели.

Раздел VI.

Игри с игрални автомати
Определение

Чл. 50. (1) (Предишен текст на чл. 50 - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Игрален автомат е устройство, което се задейства с монета, жетон, бутон или друго средство. В игралния автомат изборът на комбинация за печалба или загуба се прави по случаен принцип от механично, електромеханично или електронно устройство и апаратът или организаторът изплаща печалбата на участника.

(2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) При игралния автомат е възможно използването на многоканален интерфейс с участниците в игрите.

Определение

Чл. 50. Игрален автомат е устройство, което се задейства с монета, жетон, бутон или друго средство. В игралния автомат изборът на комбинация за печалба или загуба се прави по случаен принцип от механично, електромеханично или електронно устройство и апаратът или организаторът изплаща печалбата на участника.

Изисквания и ограничения

Чл. 51. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г.) Изискванията за одобряване и изпитване на игралните съоръжения, както и редът за първоначална и периодични проверки се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на Българския институт по метрология и на държавната комисия.

(2) Забранява се използването на игрални устройства извън игралните зали, казината и залите за организиране на залагания върху резултати от спортни състезания, за които е получено разрешение по този закон, както и на такива устройства, които след ремонт не са предоставени за проверка по реда на ал. 1.

(3) (Изм - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Игралната зала трябва да отговаря на задължителните изисквания по чл. 18, ал. 1, т. 5 и не може да отстои на по-малко от 300 м, измерено по графичен метод по осовата линия на най-прекия пешеходен път от основно или средно учебно заведение или казарма, освен ако са в хотел, категоризиран от министъра на икономиката, енергетиката и туризма с категория три и повече звезди.

(4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерване на отстоянието по ал. 3 се определят с наредбата по чл. 41, ал. 4.

Изисквания и ограничения

Чл. 51. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г.) Изискванията за одобряване и изпитване на игралните съоръжения, както и редът за първоначална и периодични проверки се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на Българския институт по метрология и на държавната комисия.

(2) Забранява се използването на игрални устройства извън игралните зали, казината и залите за организиране на залагания върху резултати от спортни състезания, за които е получено разрешение по този закон, както и на такива устройства, които след ремонт не са предоставени за проверка по реда на ал. 1.

(3) (Изм - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Игралната зала трябва да отговаря на задължителните изисквания по чл. 18, ал. 1, т. 5 и не може да отстои на по-малко от 300 м, измерено по графичен метод по осовата линия на най-прекия пешеходен път от основно или средно учебно заведение или казарма, освен ако са в хотел, категоризиран от председателя на Държавната агенция по туризъм с категория три и повече звезди.

(4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерване на отстоянието по ал. 3 се определят с наредбата по чл. 41, ал. 4.

Изисквания и ограничения

Чл. 51. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) Изискванията за одобряване и изпитване на игралните съоръжения, както и редът за първоначална и периодични проверки се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на Държавната агенция за метрология и технически надзор и на държавната комисия.

(2) Забранява се използването на игрални устройства извън игралните зали, казината и залите за организиране на залагания върху резултати от спортни състезания, за които е получено разрешение по този закон, както и на такива устройства, които след ремонт не са предоставени за проверка по реда на ал. 1.

(3) (Изм - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Игралната зала трябва да отговаря на задължителните изисквания по чл. 18, ал. 1, т. 5 и не може да отстои на по-малко от 300 м, измерено по графичен метод по осовата линия на най-прекия пешеходен път от основно или средно учебно заведение или казарма, освен ако са в хотел, категоризиран от председателя на Държавната агенция по туризъм с категория три и повече звезди.

(4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерване на отстоянието по ал. 3 се определят с наредбата по чл. 41, ал. 4.

Изисквания и ограничения

Чл. 51. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) Изискванията за одобряване и изпитване на игралните съоръжения, както и редът за първоначална и периодични проверки се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на Държавната агенция за метрология и технически надзор и на държавната комисия.

(2) Забранява се използването на игрални устройства извън игралните зали, казината и залите за организиране на залагания върху резултати от спортни състезания, за които е получено разрешение по този закон, както и на такива устройства, които след ремонт не са предоставени за проверка по реда на ал. 1.

(3) Игралната зала трябва да отговаря на задължителните изисквания по чл. 18, ал. 1, т. 5 и не може да отстои на по-малко от 300 м, измерено по графичен метод по осовата линия на най-прекия пешеходен път от основно или средно учебно заведение или казарма, освен ако са в хотел, категоризиран от Министерството на търговията и туризма с категория три и повече звезди.

(4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерване на отстоянието по ал. 3 се определят с наредбата по чл. 41, ал. 4.

Изисквания и ограничения

Чл. 51. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Изискванията за одобряване и изпитване на игралните съоръжения, както и редът за първоначална и периодични проверки се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на Държавната агенция по стандартизация и метрология и на държавната комисия.

(2) Забранява се използването на игрални устройства извън игралните зали, казината и залите за организиране на залагания върху резултати от спортни състезания, за които е получено разрешение по този закон, както и на такива устройства, които след ремонт не са предоставени за проверка по реда на ал. 1.

(3) Игралната зала трябва да отговаря на задължителните изисквания по чл. 18, ал. 1, т. 5 и не може да отстои на по-малко от 300 м, измерено по графичен метод по осовата линия на най-прекия пешеходен път от основно или средно учебно заведение или казарма, освен ако са в хотел, категоризиран от Министерството на търговията и туризма с категория три и повече звезди.

(4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерване на отстоянието по ал. 3 се определят с наредбата по чл. 41, ал. 4.

Изисквания и ограничения

Чл. 51. (1) Изискванията за одобряване и изпитване на игралните съоръжения, както и редът за първоначална и периодични проверки се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на Комитета по стандартизация и метрология и на държавната комисия.

(2) Забранява се използването на игрални устройства извън игралните зали, казината и залите за организиране на залагания върху резултати от спортни състезания, за които е получено разрешение по този закон, както и на такива устройства, които след ремонт не са предоставени за проверка по реда на ал. 1.

(3) Игралната зала трябва да отговаря на задължителните изисквания по чл. 18, ал. 1, т. 5 и не може да отстои на по-малко от 300 м, измерено по графичен метод по осовата линия на най-прекия пешеходен път от основно или средно учебно заведение или казарма, освен ако са в хотел, категоризиран от Министерството на търговията и туризма с категория три и повече звезди.

Джакпот при игрални автомати

Чл. 52. (1) Автоматите могат да се свързват помежду си за постигане на специална премия "джакпот" - натрупване, което се формира от отчисления от всяка заложена сума на взаимно свързаните автомати, които трябва да се намират в една и съща игрална зала или в свързани в електронна мрежа зали, съответно в игрално казино.

(2) До 5 на сто от залога може да се използва за формиране и разпределение на джакпот при реда и условията на чл. 45, ал. 3.

(3) Размерът на отчисленията и условията за изплащане на джакпота се посочват в игралните правила и не може да остава в полза на организатора.

Възвръщаемост на залозите

Чл. 53. Игралният автомат трябва да осигурява възвръщаемост за играчите не по-малко от 80 на сто от общата сума на залозите и да има фабрично вградено устройство за текущ контрол от организатора и органите за контрол върху хазарта.

Маркировка и условия за провеждане на игри

Чл. 54. (1) Върху всеки игрален автомат трябва да има четлива оригинална маркировка за производствения му номер, година на производство или модификация и рециклиране и фирмата на производителя.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г.) Не се допуска внос и продажба на игрални автомати от тип, който предварително не е одобрен от държавната комисия, въз основа на писмено удостоверение от Българския институт по метрология, по подадено заявление за изпитване от вносителя или продавача, освен единични бройки, предназначени за изпитване с цел одобряване на типа.

Маркировка и условия за провеждане на игри

Чл. 54. (1) Върху всеки игрален автомат трябва да има четлива оригинална маркировка за производствения му номер, година на производство или модификация и рециклиране и фирмата на производителя.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) Не се допуска внос и продажба на игрални автомати от тип, който предварително не е одобрен от държавната комисия, въз основа на писмено удостоверение от Държавната агенция за метрология и технически надзор, по подадено заявление за изпитване от вносителя или продавача, освен единични бройки, предназначени за изпитване с цел одобряване на типа.

Маркировка и условия за провеждане на игри

Чл. 54. (1) Върху всеки игрален автомат трябва да има четлива оригинална маркировка за производствения му номер, година на производство или модификация и рециклиране и фирмата на производителя.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Не се допуска внос и продажба на игрални автомати от тип, който предварително не е одобрен от държавната комисия, въз основа на писмено удостоверение от Държавната агенция по стандартизация и метрология, по подадено заявление за изпитване от вносителя или продавача, освен единични бройки, предназначени за изпитване с цел одобряване на типа.

Маркировка и условия за провеждане на игри

Чл. 54. (1) Върху всеки игрален автомат трябва да има четлива оригинална маркировка за производствения му номер, година на производство или модификация и рециклиране и фирмата на производителя.

(2) Не се допуска внос и продажба на игрални автомати от тип, който предварително не е одобрен от държавната комисия, въз основа на писмено заключение от Комитета по стандартизация и метрология, по подадено заявление за изпитване от вносителя или продавача, освен единични бройки, предназначени за изпитване с цел одобряване на типа.

Игрална зала

Чл. 55. (1) Игралната зала трябва да отговаря на задължителните изисквания по чл. 18, ал. 1, т. 5 и на другите изисквания по този закон, да бъде изолирана от друг вид хазартни игри, да е съобразена с разпоредбите на чл. 4, ал. 4 и да отговаря на санитарно-хигиенните норми.

(2) Игралните автомати в игрална зала не могат да бъдат по-малко от:

1. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) двадесет броя в населени места с над 50 000 жители;

2. десет броя в останалите населени места, както и в туристическите комплекси.

(3) Минималната площ за монтиране и експлоатация на игрален автомат е 2 кв. м.

(4) Забранява се:

1. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) държането в игрални зали и казина на неработещи игрални съоръжения, за които не е заплатен акциз; всички игрални съоръжения, намиращи се в игралната зала или казино, включително в складови помещения към тях, се смятат за работещи;

2. използването на игрални автомати и съоръжения, които не са одобрени от държавната комисия и не отговарят на изискванията по чл. 51.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г.) Контролните органи на държавната комисия съвместно с Българския институт по метрология извършват периодични проверки за годност на игралните автомати.

Игрална зала

Чл. 55. (1) Игралната зала трябва да отговаря на задължителните изисквания по чл. 18, ал. 1, т. 5 и на другите изисквания по този закон, да бъде изолирана от друг вид хазартни игри, да е съобразена с разпоредбите на чл. 4, ал. 4 и да отговаря на санитарно-хигиенните норми.

(2) Игралните автомати в игрална зала не могат да бъдат по-малко от:

1. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) двадесет броя в населени места с над 50 000 жители;

2. десет броя в останалите населени места, както и в туристическите комплекси.

(3) Минималната площ за монтиране и експлоатация на игрален автомат е 2 кв. м.

(4) Забранява се:

1. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) държането в игрални зали и казина на неработещи игрални съоръжения, за които не е заплатен акциз; всички игрални съоръжения, намиращи се в игралната зала или казино, включително в складови помещения към тях, се смятат за работещи;

2. използването на игрални автомати и съоръжения, които не са одобрени от държавната комисия и не отговарят на изискванията по чл. 51.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) Контролните органи на държавната комисия съвместно с Държавната агенция за метрология и технически надзор извършват периодични проверки за годност на игралните автомати.

Игрална зала

Чл. 55. (1) Игралната зала трябва да отговаря на задължителните изисквания по чл. 18, ал. 1, т. 5 и на другите изисквания по този закон, да бъде изолирана от друг вид хазартни игри, да е съобразена с разпоредбите на чл. 4, ал. 4 и да отговаря на санитарно-хигиенните норми.

(2) Игралните автомати в игрална зала не могат да бъдат по-малко от:

1. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) двадесет броя в населени места с над 50 000 жители;

2. десет броя в останалите населени места, както и в туристическите комплекси.

(3) Минималната площ за монтиране и експлоатация на игрален автомат е 2 кв. м.

(4) Забранява се:

1. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) държането в игрални зали и казина на неработещи игрални съоръжения, за които не е заплатен акциз; всички игрални съоръжения, намиращи се в игралната зала или казино, включително в складови помещения към тях, се смятат за работещи;

2. използването на игрални автомати и съоръжения, които не са одобрени от държавната комисия и не отговарят на изискванията по чл. 51.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Контролните органи на държавната комисия съвместно с Държавната агенция по стандартизация и метрология извършват периодични проверки за годност на игралните автомати.

Игрална зала

Чл. 55. (1) Игралната зала трябва да отговаря на задължителните изисквания по чл. 18, ал. 1, т. 5 и на другите изисквания по този закон, да бъде изолирана от друг вид хазартни игри, да е съобразена с разпоредбите на чл. 4, ал. 4 и да отговаря на санитарно-хигиенните норми.

(2) Игралните автомати в игрална зала не могат да бъдат по-малко от:

1. двадесет броя в населени места с над 30 000 жители;

2. десет броя в останалите населени места, както и в туристическите комплекси.

(3) Минималната площ за монтиране и експлоатация на игрален автомат е 2 кв. м.

(4) Забранява се:

1. държането в игрални зали и казина на неработещи игрални съоръжения; всички игрални съоръжения, намиращи се в игралната зала или казино, включително в складови помещения към тях, се смятат за работещи;

2. използването на игрални автомати и съоръжения, които не са одобрени от държавната комисия и не отговарят на изискванията по чл. 51.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта съвместно с Комитета по стандартизация и метрология извършва периодични проверки за годност на игралните автомати.

Игрална зала

Чл. 55. (1) Игралната зала трябва да отговаря на задължителните изисквания по чл. 18, ал. 1, т. 5 и на другите изисквания по този закон, да бъде изолирана от друг вид хазартни игри, да е съобразена с разпоредбите на чл. 4, ал. 4 и да отговаря на санитарно-хигиенните норми.

(2) Игралните автомати в игрална зала не могат да бъдат по-малко от:

1. двадесет броя в населени места с над 30 000 жители;

2. десет броя в останалите населени места, както и в туристическите комплекси.

(3) Минималната площ за монтиране и експлоатация на игрален автомат е 2 кв. м.

(4) Забранява се:

1. държането в игрални зали и казина на неработещи игрални съоръжения; всички игрални съоръжения, намиращи се в игралната зала или казино, включително в складови помещения към тях, се смятат за работещи;

2. използването на игрални автомати и съоръжения, които не са одобрени от държавната комисия и не отговарят на изискванията по чл. 51.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Главната дирекция съвместно с Комитета по стандартизация и метрология извършва периодични проверки за годност на игралните автомати.

Игрална зала

Чл. 55. (1) Игралната зала трябва да отговаря на задължителните изисквания по чл. 18, ал. 1, т. 5 и на другите изисквания по този закон, да бъде изолирана от друг вид хазартни игри, да е съобразена с разпоредбите на чл. 4, ал. 4 и да отговаря на санитарно-хигиенните норми.

(2) Игралните автомати в игрална зала не могат да бъдат по-малко от:

1. двадесет броя в населени места с над 30 000 жители;

2. десет броя в останалите населени места, както и в туристическите комплекси.

(3) Минималната площ за монтиране и експлоатация на игрален автомат е 2 кв. м.

(4) Забранява се :

1. държането в игрални зали и казина на неработещи игрални съоръжения; всички игрални съоръжения, намиращи се в игралната зала или казино, включително в складови помещения към тях, се смятат за работещи;

2. използването на игрални автомати и съоръжения, които не са одобрени от държавната комисия и не отговарят на изискванията по чл. 51.

(5) Дирекцията съвместно с Комитета по стандартизация и метрология извършва периодични проверки за годност на игралните автомати.

Раздел VII.

Развлекателни автомати и съоръжения
Определение

Чл. 56. (1) Развлекателни игрални съоръжения са автомати и други технически устройства, служещи за отдих и развлечение, демонстрация на сръчност и умения или с познавателна цел.

(2) Развлекателните автомати могат да изплащат награда във вид на допълнителна игра за същата цена, както и предметни награди с незначителна стойност.

(3) Забранява се изплащането на наградите в пари и даването за награда на алкохол и тютюневи изделия.

(4) В обектите с игрални съоръжения по ал. 1 оборотите от постъпленията от игрите задължително се отчитат с електронно-касов апарат с фискална памет.

Ограничения

Чл. 57. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Забранява се използването и инсталирането в обектите, в които се организират и провеждат хазартни игри, на развлекателни съоръжения, които наподобяват хазартни съоръжения и автомати, както и приспособяването на хазартни съоръжения и автомати за развлекателни.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Забранява се инсталирането на развлекателни съоръжения в обекти, в които се организират и провеждат хазартни игри, освен ако съоръженията се намират в самостоятелни помещения в тези обекти.

(3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Съоръженията по ал. 1 се смятат за хазартни игрални съоръжения.

Ограничения

Чл. 57. (1) Забранява се използването и инсталирането на развлекателни съоръжения, които наподобяват хазартни съоръжения и автомати, както и приспособяването на хазартни съоръжения и автомати за развлекателни.

(2) Забранява се инсталирането на развлекателни съоръжения в казина и игрални зали. Независимо от другите последици, развлекателните съоръжения в игрална зала или казино се смятат за игрални съоръжения.

Раздел VIII.

Игри в игрално казино
Начини за организиране на игрите

Чл. 58. В игрално казино се организират хазартни игри на игрални маси с рулетка, игрални карти, зарове и с игрални автомати. Игрите са с различен залог и различна печалба в рамките на една игра на една игрална маса. Печалбата и загубата зависят изключително или предимно от случайността.

Изисквания за експлоатация

Чл. 59. (1) Игралното казино е сграда или затворена част от сграда, в която се организират хазартни игри с игрални автомати и на игрални маси.

(2) Игралните маси в казиното не могат да бъдат по-малко от пет, от които поне две рулетки, а игралните автомати, ако има такива, не могат да бъдат по-малко от десет.

(3) Помещенията в игралното казино и разположението на игралните маси и игралните автомати трябва да осигуряват възможност за непрекъснат контрол върху персонала, игралните съоръжения и участниците в игрите.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

(5) Игрално казино трябва да отговаря на изискванията по чл. 4, ал. 4.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г.) Не се допускат в експлоатация рулетки и принадлежности към тях и други подобни игрални съоръжения, които не са изпитани в Българския институт по метрология и регистрирани от държавната комисия.

(7) (Изм - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Игралното казино трябва да отговаря на задължителните изисквания по чл. 18, ал. 1, т. 5 и не може да отстои на по-малко от 300 м, измерено по графичен метод по осовата линия на най-прекия пешеходен път от основно или средно учебно заведение или казарма, освен ако са в хотел, категоризиран от министъра на икономиката, енергетиката и туризма с категория три и повече звезди.

(8) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерването на отстоянието по ал. 7 се определят с наредбата по чл. 41, ал. 4.

Изисквания за експлоатация

Чл. 59. (1) Игралното казино е сграда или затворена част от сграда, в която се организират хазартни игри с игрални автомати и на игрални маси.

(2) Игралните маси в казиното не могат да бъдат по-малко от пет, от които поне две рулетки, а игралните автомати, ако има такива, не могат да бъдат по-малко от десет.

(3) Помещенията в игралното казино и разположението на игралните маси и игралните автомати трябва да осигуряват възможност за непрекъснат контрол върху персонала, игралните съоръжения и участниците в игрите.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

(5) Игрално казино трябва да отговаря на изискванията по чл. 4, ал. 4.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г.) Не се допускат в експлоатация рулетки и принадлежности към тях и други подобни игрални съоръжения, които не са изпитани в Българския институт по метрология и регистрирани от държавната комисия.

(7) (Изм - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Игралното казино трябва да отговаря на задължителните изисквания по чл. 18, ал. 1, т. 5 и не може да отстои на по-малко от 300 м, измерено по графичен метод по осовата линия на най-прекия пешеходен път от основно или средно учебно заведение или казарма, освен ако са в хотел, категоризиран от председателя на Държавната агенция по туризъм с категория три и повече звезди.

(8) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерването на отстоянието по ал. 7 се определят с наредбата по чл. 41, ал. 4.

Изисквания за експлоатация

Чл. 59. (1) Игралното казино е сграда или затворена част от сграда, в която се организират хазартни игри с игрални автомати и на игрални маси.

(2) Игралните маси в казиното не могат да бъдат по-малко от пет, от които поне две рулетки, а игралните автомати, ако има такива, не могат да бъдат по-малко от десет.

(3) Помещенията в игралното казино и разположението на игралните маси и игралните автомати трябва да осигуряват възможност за непрекъснат контрол върху персонала, игралните съоръжения и участниците в игрите.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

(5) Игрално казино трябва да отговаря на изискванията по чл. 4, ал. 4.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) Не се допускат в експлоатация рулетки и принадлежности към тях и други подобни игрални съоръжения, които не са изпитани в Държавната агенция за метрология и технически надзор и регистрирани от държавната комисия.

(7) (Изм - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Игралното казино трябва да отговаря на задължителните изисквания по чл. 18, ал. 1, т. 5 и не може да отстои на по-малко от 300 м, измерено по графичен метод по осовата линия на най-прекия пешеходен път от основно или средно учебно заведение или казарма, освен ако са в хотел, категоризиран от председателя на Държавната агенция по туризъм с категория три и повече звезди.

(8) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерването на отстоянието по ал. 7 се определят с наредбата по чл. 41, ал. 4.

Изисквания за експлоатация

Чл. 59. (1) Игралното казино е сграда или затворена част от сграда, в която се организират хазартни игри с игрални автомати и на игрални маси.

(2) Игралните маси в казиното не могат да бъдат по-малко от пет, от които поне две рулетки, а игралните автомати, ако има такива, не могат да бъдат по-малко от десет.

(3) Помещенията в игралното казино и разположението на игралните маси и игралните автомати трябва да осигуряват възможност за непрекъснат контрол върху персонала, игралните съоръжения и участниците в игрите.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

(5) Игрално казино трябва да отговаря на изискванията по чл. 4, ал. 4.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) Не се допускат в експлоатация рулетки и принадлежности към тях и други подобни игрални съоръжения, които не са изпитани в Държавната агенция за метрология и технически надзор и регистрирани от държавната комисия.

(7) Игралното казино трябва да отговаря на задължителните изисквания по чл. 18, ал. 1, т. 5 и не може да отстои на по-малко от 300 м, измерено по графичен метод по осовата линия на най-прекия пешеходен път от основно или средно учебно заведение или казарма, освен ако са в хотел, категоризиран от Министерството на търговията и туризма с категория три и повече звезди.

(8) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерването на отстоянието по ал. 7 се определят с наредбата по чл. 41, ал. 4.

Изисквания за експлоатация

Чл. 59. (1) Игралното казино е сграда или затворена част от сграда, в която се организират хазартни игри с игрални автомати и на игрални маси.

(2) Игралните маси в казиното не могат да бъдат по-малко от пет, от които поне две рулетки, а игралните автомати, ако има такива, не могат да бъдат по-малко от десет.

(3) Помещенията в игралното казино и разположението на игралните маси и игралните автомати трябва да осигуряват възможност за непрекъснат контрол върху персонала, игралните съоръжения и участниците в игрите.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

(5) Игрално казино трябва да отговаря на изискванията по чл. 4, ал. 4.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Не се допускат в експлоатация рулетки и принадлежности към тях и други подобни игрални съоръжения, които не са изпитани в Държавната агенция по стандартизация и метрология и регистрирани от държавната комисия.

(7) Игралното казино трябва да отговаря на задължителните изисквания по чл. 18, ал. 1, т. 5 и не може да отстои на по-малко от 300 м, измерено по графичен метод по осовата линия на най-прекия пешеходен път от основно или средно учебно заведение или казарма, освен ако са в хотел, категоризиран от Министерството на търговията и туризма с категория три и повече звезди.

(8) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерването на отстоянието по ал. 7 се определят с наредбата по чл. 41, ал. 4.

Изисквания за експлоатация

Чл. 59. (1) Игралното казино е сграда или затворена част от сграда, в която се организират хазартни игри с игрални автомати и на игрални маси.

(2) Игралните маси в казиното не могат да бъдат по-малко от пет, от които поне две рулетки, а игралните автомати, ако има такива, не могат да бъдат по-малко от десет.

(3) Помещенията в игралното казино и разположението на игралните маси и игралните автомати трябва да осигуряват възможност за непрекъснат контрол върху персонала, игралните съоръжения и участниците в игрите.

(4) Организирането на хазартни игри с чуждестранна валута се извършва в отделни помещения на игралното казино.

(5) Игрално казино трябва да отговаря на изискванията по чл. 4, ал. 4.

(6) Не се допускат в експлоатация рулетки и принадлежности към тях и други подобни игрални съоръжения, които не са изпитани в Комитета по стандартизация и метрология и регистрирани от държавната комисия.

(7) Игралното казино трябва да отговаря на задължителните изисквания по чл. 18, ал. 1, т. 5 и не може да отстои на по-малко от 300 м, измерено по графичен метод по осовата линия на най-прекия пешеходен път от основно или средно учебно заведение или казарма, освен ако са в хотел, категоризиран от Министерството на търговията и туризма с категория три и повече звезди.

Изисквания към обслужващите лица

Чл. 60. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г.) Обслужващото игралната маса лице трябва да осъществява дейността си въз основа на договор с дружеството, организиращо хазартната игра, и да притежава необходимата квалификация за упражняване на професията, регламентирана по реда на чл. 18, ал. 1.

Изисквания към обслужващите лица

Чл. 60. Обслужващото игралната маса лице трябва да осъществява дейността си въз основа на договор с дружеството, организиращо хазартната игра, и да притежава необходимата квалификация за упражняване на професията, регламентирана по реда на чл. 17, ал. 2.

Ограничения

Чл. 61. Игри на игрални маси могат да се организират и провеждат само в игрално казино, отговарящо на изискванията по този закон.

Раздел IX.

Игри със залагания върху резултати от спортни състезания или случайни събития
Определение

Чл. 62. (1) Игрите със залагания върху резултати от спортни състезания са хазартни игри, при които печалбата е обвързана с познаването на резултатите от спортни състезания, конни надбягвания и други, и зависи само от вярното предвиждане на тези резултати. Печалбата се определя чрез предварително изготвени коефициенти за осъществяване на залозите или от съотношението на броя на спечелилите играчи и размера на залаганията при предварително установен дял на печалбите.

(2) За игрите по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 37, ал. 5 и 7.

Видове залагания

Чл. 63. Залаганията върху резултати от спортни състезания могат да бъдат:

1. еднократни;

2. периодични - провеждани за определен брой състезания или за определен период от време; при тях неполучените печалби от предшестващата игра могат да се ползват при следващата или за формиране на фондове за изплащане на джакпот.

Раздел X.

Игри със залагания върху случайни събития
Определение

Чл. 64. (1) Игри със залагания върху случайни събития са хазартни игри, при които печалбата зависи изключително от случайността, не е обвързана с периодичност и не са уредени по друг начин в този закон.

(2) Правилата на играта, цената за допускане за участие и наградите се одобряват от държавната комисия и се оповестяват предварително от организаторите.

Игри с познаване на факти и събития

Чл. 65. (1) Хазартни са игрите със залагания, при които печалбата е обвързана с познаване на факти или събития.

(2) Размерът на печалбата може да е пропорционален на заложената сума, съответно на цената за допускане до участие или да е определен по друг начин, включително на случаен принцип. Наградите, съответно печалбите и начинът на определянето им трябва да бъдат обявени по подходящ начин.

(3) За игри по ал. 1 и по чл. 64 се смятат и телефонни игри с награди или печалби, организирани чрез медиите при посредничеството на "Българска телекомуникационна компания" - ЕАД, други телекомуникационни оператори и "Български пощи" - ЕАД.

Разпределяне на печалбите на нива

Чл. 66. (1) Печалбите могат да се разпределят на няколко нива, като всички печалби от едно и също ниво трябва да са еднакви.

(2) Най-малко 50 на сто от стойността на приетите залози трябва да бъде разпределена като награди или печалби. Частта от постъпленията, която се разпределя, се обявява по подходящ начин.

Правила на игрите

Чл. 67. По този раздел се прилагат съответно разпоредбите на чл. 64, ал. 2.

Глава четвърта.

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА ХАЗАРТНИ ИГРИ

Раздел I.

Игрално казино

Чл. 68. Игралното казино трябва да отговаря на изискванията за експлоатация съгласно този закон.

Изисквания за издаване на разрешение

Чл. 69. (Доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г.) Разрешение за организиране на хазартни игри в игрално казино може да бъде издадено само на дружество с ограничена отговорност или на акционерно дружество с поименни акции, които дружества са с капитал не по-малко от 500 000 лв., който е изцяло внесен към момента на подаване на заявлението, и дружеството отговаря на особените изисквания по този закон.

Ограничения за работа в игрално казино

Чл. 70. Не може да работи в игрално казино лице, което е член на управителен или контролен орган на банка, застрахователно дружество, пенсионен фонд, лицензиран инвестиционен посредник или инвестиционно дружество, държавен служител, както и лице, упражняващо охранителна дейност, освен когато е част от охраната на казиното.

Ограничения за участие в игри в игрално казино

Чл. 71. Мажоритарните съдружници и членовете на органите на управление на дружество - собственик или наемател на казиното, и служителите в него, както техните съпрузи, роднини по права линия, братя и сестри не могат да участват в игри, организирани в казиното.

Работно време

Чл. 72. (1) Игралното казино може да бъде отворено за посетители денонощно.

(2) Посетителите в игралното казино се вписват в специален регистър по образец, утвърден съобразно правилата по чл. 18, ал. 1, т. 4.

Ограничения за посетители

Чл. 73. (1) В игрално казино не се допускат лица:

1. ненавършили 18-годишна възраст;

2. униформени, с изключение на тези, които присъстват по служба;

3. въоръжени, с изключение на тези, които присъстват по служба и длъжността им го изисква;

4. нарушили вътрешния ред на игралното казино;

5. в очевидно нетрезво състояние или под влияние на наркотични или други упойващи вещества;

6. без документи за самоличност.

(2) Лицата, които отговарят за управлението на игралното казино, могат да забранят достъпа на лице, чието присъствие в залата или в казиното създава опасност за реда и смущава провеждането на игрите, извън лицата по ал. 1.

Раздел I.

Игрално казино

Чл. 68. Игралното казино трябва да отговаря на изискванията за експлоатация съгласно този закон.

Изисквания за издаване на разрешение

Чл. 69. (Доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г.) Разрешение за организиране на хазартни игри в игрално казино може да бъде издадено само на дружество с ограничена отговорност или на акционерно дружество с поименни акции, които дружества са с капитал не по-малко от 500 000 лв., който е изцяло внесен към момента на подаване на заявлението, и дружеството отговаря на особените изисквания по този закон.

Изисквания за издаване на разрешение

Чл. 69. Разрешение за организиране на хазартни игри в игрално казино може да бъде издадено само на дружество с ограничена отговорност или на акционерно дружество с поименни акции с капитал не по-малко от 500 000 лв., който е изцяло внесен към момента на подаване на заявлението, и дружеството отговаря на особените изисквания по този закон.

Ограничения за работа в игрално казино

Чл. 70. Не може да работи в игрално казино лице, което е член на управителен или контролен орган на банка, застрахователно дружество, пенсионен фонд, лицензиран инвестиционен посредник или инвестиционно дружество, държавен служител, както и лице, упражняващо охранителна дейност, освен когато е част от охраната на казиното.

Ограничения за участие в игри в игрално казино

Чл. 71. Мажоритарните съдружници и членовете на органите на управление на дружество - собственик или наемател на казиното, и служителите в него, както техните съпрузи, роднини по права линия, братя и сестри не могат да участват в игри, организирани в казиното.

Работно време

Чл. 72. (1) Игралното казино може да бъде отворено за посетители денонощно.

(2) Посетителите в игралното казино се вписват в специален регистър по образец, утвърден съобразно правилата по чл. 18, ал. 1, т. 4.

Ограничения за посетители

Чл. 73. (1) В игрално казино не се допускат лица:

1. ненавършили 18-годишна възраст;

2. униформени, с изключение на тези, които присъстват по служба;

3. въоръжени, с изключение на тези, които присъстват по служба и длъжността им го изисква;

4. нарушили вътрешния ред на игралното казино;

5. в очевидно нетрезво състояние или под влияние на наркотични или други упойващи вещества;

6. без документи за самоличност.

(2) Лицата, които отговарят за управлението на игралното казино, могат да забранят достъпа на лице, чието присъствие в залата или в казиното създава опасност за реда и смущава провеждането на игрите, извън лицата по ал. 1.

Раздел II.

Игрални зали

Чл. 74. (1) Игралната зала е самостоятелно помещение, в което се организират хазартни игри и отговаря на изискванията по този закон.

(2) В игрални зали могат да бъдат провеждани числовите лотарийни игри "Бинго", "Кено" и игри с игрални автомати.

Изисквания

Чл. 75. Доколкото няма други изисквания, по отношение на организаторите, техните служители и участниците в игрите се прилагат разпоредбите на глава четвърта, раздел I, с изключение на разпоредбите на чл. 69 и чл. 73, ал. 2.

Раздел II.

Игрални зали

Чл. 74. (1) Игралната зала е самостоятелно помещение, в което се организират хазартни игри и отговаря на изискванията по този закон.

(2) В игрални зали могат да бъдат провеждани числовите лотарийни игри "Бинго", "Кено" и игри с игрални автомати.

Изисквания

Чл. 75. Доколкото няма други изисквания, по отношение на организаторите, техните служители и участниците в игрите се прилагат разпоредбите на глава четвърта, раздел I, с изключение на разпоредбите на чл. 69 и чл. 73, ал. 2.

Глава пета.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОРГАНИЗАТОРИТЕ НА ХАЗАРТНИ ИГРИ

Промяна в дейността и изпълнение на инвестиционните условия

Чл. 76. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Организаторите на хазартни игри са длъжни в 14-дневен срок от настъпване на промяна в обстоятелствата, отразени в издаденото им разрешение, да уведомят държавната комисия и поискат вписване на новите обстоятелства, доколкото това е допустимо по този закон. Държавната комисия разглежда искането и се произнася в 14-дневен срок по реда на глава втора. Отказът за вписване на промяната в обстоятелствата може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщението.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и по отношение на лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Дружествата по чл. 7 с повече от 51 на сто чуждестранно участие удостоверяват пред държавната комисия изпълнението на инвестиционните условия и разкриването на изискуемите и допълнителните работни места най-късно до изтичането на едногодишния срок от издаването на разрешението.

(4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) При временно спиране на дейността организаторът е длъжен предварително в 14-дневен срок да уведоми държавната комисия за причината и срока за спирането. При форсмажорни обстоятелства срокът за уведомяване е 24 часа.

Промяна в дейността и изпълнение на инвестиционните условия

Чл. 76. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Организаторите на хазартни игри са длъжни в 14-дневен срок от настъпване на промяна в обстоятелствата, отразени в издаденото им разрешение, да уведомят държавната комисия и поискат вписване на новите обстоятелства, доколкото това е допустимо по този закон. Държавната комисия разглежда искането и се произнася в 14-дневен срок по реда на глава втора. Отказът за вписване на промяната в обстоятелствата може да бъде обжалван по реда на Закона за административното производство в 14-дневен срок от съобщението.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и по отношение на лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Дружествата по чл. 7 с повече от 51 на сто чуждестранно участие удостоверяват пред държавната комисия изпълнението на инвестиционните условия и разкриването на изискуемите и допълнителните работни места най-късно до изтичането на едногодишния срок от издаването на разрешението.

(4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) При временно спиране на дейността организаторът е длъжен предварително в 14-дневен срок да уведоми държавната комисия за причината и срока за спирането. При форсмажорни обстоятелства срокът за уведомяване е 24 часа.

Промяна в дейността и изпълнение на инвестиционните условия

Чл. 76. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Организаторите на хазартни игри са длъжни в 14-дневен срок от настъпване на промяна в обстоятелствата, въз основа на които са издадени разрешенията по чл. 18, ал. 1, т. 1 и 2, да уведомят за това държавната комисия чрез Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта и поискат вписване на новите обстоятелства в разрешението, доколкото това е допустимо по този закон. Държавната комисия разглежда искането и се произнася по реда на глава втора, раздел I.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и по отношение на лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Дружествата по чл. 7 с повече от 51 на сто чуждестранно участие удостоверяват пред Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта изпълнението на инвестиционните условия и разкриването на изискуемите и допълнителните работни места най-късно до изтичането на едногодишния срок от издаването на разрешението.

Промяна в дейността и изпълнение на инвестиционните условия

Чл. 76. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Организаторите на хазартни игри са длъжни в 14-дневен срок от настъпване на промяна в обстоятелствата, въз основа на които са издадени разрешенията по чл. 18, ал. 1, т. 1 и 2, да уведомят за това държавната комисия чрез Главната дирекция и поискат вписване на новите обстоятелства в разрешението, доколкото това е допустимо по този закон. Държавната комисия разглежда искането и се произнася по реда на глава втора, раздел I.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и по отношение на лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Дружествата по чл. 7 с повече от 51 на сто чуждестранно участие удостоверяват пред Главната дирекция изпълнението на инвестиционните условия и разкриването на изискуемите и допълнителните работни места най-късно до изтичането на едногодишния срок от издаването на разрешението.

Промяна в дейността и изпълнение на инвестиционните условия

Чл. 76. (1) Организаторите на хазартни игри са длъжни в 14-дневен срок от настъпване на промяна в обстоятелствата, въз основа на които са издадени разрешенията по чл. 18, ал. 1 т. 1 и 2, да уведомят за това държавната комисия чрез дирекцията и поискат вписване на новите обстоятелства в разрешението, доколкото това е допустимо по този закон. Държавната комисия разглежда искането и се произнася по реда на глава втора, раздел I.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и по отношение на лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3.

(3) Дружествата по чл. 7 с повече от 51 на сто чуждестранно участие удостоверяват пред дирекцията изпълнението на инвестиционните условия и разкриването на изискуемите и допълнителните работни места най-късно до изтичането на едногодишния срок от издаването на разрешението.

Задължения за изплащане на печалбите

Чл. 77. (1) Организаторът на хазартни игри е длъжен да заплати в определения срок печалбата на спечелилия участник срещу представяне на жетони, отрязъци от фишове, талони и други подобни документи за потвърждаване на печалбата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) Изплащането на всяка печалба в брой се разрешава в размер до 15 000 лв.

(3) Когато размерът на печалбата е по-голям от този по ал. 2, изплащането се извършва по банков път или по ред, одобрен от държавната комисия.

(4) Организаторът на хазартни игри при поискване е длъжен да издаде счетоводен документ, удостоверяващ размера на изплатената печалба. Вторият екземпляр от документа остава за съхранение при организатора.

Задължения за изплащане на печалбите

Чл. 77. (1) Организаторът на хазартни игри е длъжен да заплати в определения срок печалбата на спечелилия участник срещу представяне на жетони, отрязъци от фишове, талони и други подобни документи за потвърждаване на печалбата.

(2) Изплащането на всяка печалба в брой се разрешава в размер до 30 000 лв.

(3) Когато размерът на печалбата е по-голям от този по ал. 2, изплащането се извършва по банков път или по ред, одобрен от държавната комисия.

(4) Организаторът на хазартни игри при поискване е длъжен да издаде счетоводен документ, удостоверяващ размера на изплатената печалба. Вторият екземпляр от документа остава за съхранение при организатора.

Такси

Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) С подаване на искането до държавната комисия заявителят заплаща държавна такса, определена по реда на чл. 27.

Такси

Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) С подаване на искането до държавната комисия или Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта заявителят заплаща държавна такса, определена по реда на чл. 27.

Такси

Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) С подаване на искането до държавната комисия или Главната дирекция заявителят заплаща държавна такса, определена по реда на чл. 27.

Такси

Чл. 78. С подаване на искането до държавната комисия или дирекцията заявителят заплаща държавна такса, определена по реда на чл. 27.

Изпитвания на игрални автомати

Чл. 79. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г.) Изпитванията на игралните автомати и съоръжения, когато това е предвидено със закон, се извършват от Българския институт по метрология.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г.) Игрални съоръжения, притежаващи сертификат за изпитване от утвърдените от държавната комисия лаборатории на страни, членки на Европейския съюз, се считат за одобрени за експлоатация на територията на Република България. Сертификатът се представя на държавната комисия, придружен с легализиран превод на български език на съпътстващата го документация и удостоверение за регистрация в Българския институт по метрология.

Изпитвания на игрални автомати

Чл. 79. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) Изпитванията на игралните автомати и съоръжения, когато това е предвидено със закон, се извършват от Държавната агенция за метрология и технически надзор.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) Игрални съоръжения, притежаващи сертификат за изпитване от утвърдените от държавната комисия лаборатории на страни, членки на Европейския съюз, се считат за одобрени за експлоатация на територията на Република България. Сертификатът се представя на държавната комисия, придружен с легализиран превод на български език на съпътстващата го документация и удостоверение за регистрация в Държавната агенция за метрология и технически надзор.

Изпитвания на игрални автомати

Чл. 79. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) Изпитванията на игралните автомати и съоръжения, когато това е предвидено със закон, се извършват от Държавната агенция по стандартизация и метрология.

(2) Игрални съоръжения, притежаващи сертификат за изпитване от утвърдените от държавната комисия лаборатории на страни, членки на Европейския съюз, се считат за одобрени за експлоатация на територията на Република България. Сертификатът се представя на държавната комисия, придружен с легализиран превод на български език на съпътстващата го документация и удостоверение за регистрация в Държавната агенция по стандартизация и метрология.

Изпитвания на игрални автомати

Чл. 79. За изпитване на игрални автомати и съоръжения и по първоначални и периодични проверки от Комитета по стандартизация и метрология организаторът заплаща държавна такса по Закона за държавните такси.

Глава шеста.

КОНТРОЛ И ОТНЕМАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЯ ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА ХАЗАРТНИ ИГРИ

Контрол

Чл. 80. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Контролът по спазването на този закон се осъществява от длъжностните лица на държавната комисия. При необходимост те могат да се подпомагат от органите на Националната агенция за приходите, на Българския институт по метрология, на Министерството на вътрешните работи, на Държавна агенция "Национална сигурност" и други държавни органи, определени със закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., доп. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) На длъжностните лица, на които са възложени контролни функции по този закон, се издава документ, с който те се легитимират при извършване на проверки, при които имат правомощия на органите на Националната агенция за приходите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Проверките за упражняване на контрола се извършват със заповед на председателя на държавната комисия.

Контрол

Чл. 80. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Контролът по спазването на този закон се осъществява от длъжностните лица на държавната комисия. При необходимост те могат да се подпомагат от органите на Националната агенция за приходите, на Българския институт по метрология, на Министерството на вътрешните работи, на Агенцията за финансово разузнаване и други държавни органи, определени със закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., доп. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) На длъжностните лица, на които са възложени контролни функции по този закон, се издава документ, с който те се легитимират при извършване на проверки, при които имат правомощия на органите на Националната агенция за приходите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Проверките за упражняване на контрола се извършват със заповед на председателя на държавната комисия.

Контрол

Чл. 80. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г.) Контролът по спазването на този закон се осъществява от длъжностните лица на държавната комисия. При необходимост те могат да се подпомагат от органите на данъчната администрация, на Българския институт по метрология, на Министерството на вътрешните работи, на Агенцията за финансово разузнаване и други държавни органи, определени със закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) На длъжностните лица, на които са възложени контролни функции по този закон, се издава документ, с който те се легитимират при извършване на проверки, при които имат правомощия на органите на данъчната администрация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Проверките за упражняване на контрола се извършват със заповед на председателя на държавната комисия.

Контрол

Чл. 80. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г.) Контролът по спазването на този закон се осъществява от длъжностните лица на държавната комисия. При необходимост те могат да се подпомагат от органите на данъчната администрация, на Държавната агенция за метрология и технически надзор, на Министерството на вътрешните работи, на Агенцията за финансово разузнаване и други държавни органи, определени със закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) На длъжностните лица, на които са възложени контролни функции по този закон, се издава документ, с който те се легитимират при извършване на проверки, при които имат правомощия на органите на данъчната администрация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Проверките за упражняване на контрола се извършват със заповед на председателя на държавната комисия.

Контрол

Чл. 80. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) Контролът по спазването на този закон се осъществява от длъжностните лица на държавната комисия. При необходимост те могат да се подпомагат от органите на данъчната администрация, на Държавната агенция по стандартизация и метрология, на Министерството на вътрешните работи, на Агенцията за финансово разузнаване и други държавни органи, определени със закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) На длъжностните лица, на които са възложени контролни функции по този закон, се издава документ, с който те се легитимират при извършване на проверки, при които имат правомощия на органите на данъчната администрация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Проверките за упражняване на контрола се извършват със заповед на председателя на държавната комисия.

Контрол

Чл. 80. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Контролът по спазването на този закон се осъществява от длъжностните лица на държавната комисия. При необходимост те могат да се подпомагат от органите на данъчната администрация, на Държавната агенция по стандартизация и метрология, на Министерството на вътрешните работи, на Агенция "Бюро за финансово разузнаване" и други държавни органи, определени със закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) На длъжностните лица, на които са възложени контролни функции по този закон, се издава документ, с който те се легитимират при извършване на проверки, при които имат правомощия на органите на данъчната администрация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Проверките за упражняване на контрола се извършват със заповед на председателя на държавната комисия.

Контрол

Чл. 80. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Контролът по спазването на този закон се осъществява от длъжностни лица на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта, като се подпомагат от органите на данъчната администрация и на Комитета по стандартизация и метрология чрез Националния център по метрология и Дирекция "Мерки и измервателни уреди", на Министерството на вътрешните работи, на Бюрото за финансово разузнаване и други държавни органи, определени със закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) На длъжностните лица, на които са възложени контролни функции по този закон от Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта, се издава документ, с който те се легитимират при извършване на проверки, при които имат правомощия на органите на данъчната администрация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Проверките за упражняване на контрола се извършват със заповед на директора на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта.

Контрол

Чл. 80. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Контролът по спазването на този закон се осъществява от органите на Главната дирекция, като се подпомагат от органите на данъчната администрация и на Комитета по стандартизация и метрология чрез Националния център по метрология и Дирекция "Мерки и измервателни уреди", на Министерството на вътрешните работи, на Бюрото за финансово разузнаване и други държавни органи, определени със закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) На длъжностните лица, на които са възложени контролни функции от Главната дирекция, се издава документ, с който те се легитимират при извършване на проверки, при които имат правомощия на органите на данъчната администрация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Проверките за упражняване на контрола се извършват със заповед на главния директор на Главната дирекция.

Контрол

Чл. 80. (1) Контролът по спазването на този закон се осъществява от органите на дирекцията, като се подпомагат от органите на данъчната администрация и на Комитета по стандартизация и метрология чрез Националния център по метрология и Дирекция "Мерки и измервателни уреди", на Министерството на вътрешните работи, на Бюрото за финансово разузнаване и други държавни органи, определени със закон.

(2) На длъжностните лица, на които са възложени контролни функции от дирекцията, се издава документ, с който те се легитимират при извършване на проверки, при които имат правомощия на данъчните органи.

(3) Проверките за упражняване на контрола се извършват със заповед на директора на дирекцията.

Предложения за отнемане и прекратяване на разрешения

Чл. 81. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) При констатирани нарушения по този закон председателят на държавната комисия може да предложи на държавната комисия да отнеме временно или окончателно издаденото разрешение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) По искане на лицата, получили разрешение по този закон, председателят на държавната комисия предлага на държавната комисия прекратяване на действието на разрешението преди изтичане на срока му.

Предложения за отнемане и прекратяване на разрешения

Чл. 81. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) При констатирани нарушения по този закон главният директор на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта може да предложи на държавната комисия да отнеме временно или окончателно издаденото разрешение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) По искане на лицата, получили разрешение по този закон, главният директор на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта предлага на държавната комисия прекратяване на действието на разрешението преди изтичане на срока му.

Предложения за отнемане и прекратяване на разрешения

Чл. 81. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) При констатирани нарушения по този закон главният директор на Главната дирекция може да предложи на държавната комисия да отнеме временно или окончателно издаденото разрешение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) По искане на лицата, получили разрешение по този закон, главният директор на Главната дирекция предлага на държавната комисия прекратяване на действието на разрешението преди изтичане на срока му.

Предложения за отнемане и прекратяване на разрешения

Чл. 81. (1) При констатирани нарушения по този закон директорът на дирекцията може да предложи на държавната комисия да отнеме временно или окончателно издаденото разрешение.

(2) По искане на лицата, получили разрешение по този закон, директорът на дирекцията предлага на държавната комисия прекратяване на действието на разрешението преди изтичане на срока му.

Независимост на санкциите

Чл. 82. Санкциите по глава седма се налагат независимо от временното или окончателното отнемане на разрешението.

Временно отнемане на разрешението

Чл. 83. (1) Държавната комисия по хазарта може да отнема за срок от три до дванадесет месеца разрешението за организиране на хазартни игри, когато организаторът виновно:

1. допусне до експлоатация игрални автомати, игрални маси или други игрални съоръжения, които не отговарят на задължителните изисквания;

2. не изпълни задължението за уведомяване по чл. 76, ал. 2 и 3;

3. не изплати в определения срок печалба на спечелил участник;

4. извърши реклама лично или чрез друго лице, на организирана от него хазартна дейност в забранените от закона случаи;

5. допусне нарушение на утвърдените от държавната комисия задължителни правила за организацията и работата по финансово-счетоводната отчетност на игрите;

6. допусне използването на игрални устройства извън игралните зали, казината и залите за организиране на залагания върху резултати от спортни състезания, получили разрешение по този закон, както и на такива устройства, които след ремонт не са предоставени за проверка по реда на този закон;

7. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) допусне държането в игрални зали и казина на неработещи игрални съоръжения, за които не е заплатен акциз;

8. допусне изплащането на наградите в брой над размера, предвиден в този закон, или даване за награда алкохол или тютюневи изделия;

9. допусне използването и инсталирането на развлекателни съоръжения, които наподобяват хазартни съоръжения и автомати, както и приспособяването на хазартни съоръжения и автомати за развлекателни цели;

10. допусне обслужващо игрална маса лице без договор с дружеството - организатор, и без необходимата квалификация, изискуема по този закон;

11. допусне в организирането и провеждането на хазартната дейност лице, за което има забрана по този закон;

12. допусне в игрално казино, както и до участие в хазартна игра лице, за което има забрана по този закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Отнема се разрешение на производители на игрални съоръжения за хазартни игри и сервизните организации за срока по ал. 1 при нарушение на задължителните условия, предвидени в разрешението, както и при неизпълнение на задължението за уведомяване на държавната комисия за настъпила промяна на условията, въз основа на които е издадено разрешението, в 14-дневен срок от настъпването на промяната.

(3) В случаите, когато бъдат констатирани нарушения по ал. 1, издаденото разрешение може временно да се отнема, ако в дадения от държавната комисия срок те не бъдат отстранени.

(4) След изтичане на срока на наказанието отнетото разрешение се връща, ако организаторът е отстранил нарушението, заплатил е наложената му глоба или имуществена санкция и срокът на разрешението не е изтекъл.

Временно отнемане на разрешението

Чл. 83. (1) Държавната комисия по хазарта може да отнема за срок от три до дванадесет месеца разрешението за организиране на хазартни игри, когато организаторът виновно:

1. допусне до експлоатация игрални автомати, игрални маси или други игрални съоръжения, които не отговарят на задължителните изисквания;

2. не изпълни задължението за уведомяване по чл. 76, ал. 2 и 3;

3. не изплати в определения срок печалба на спечелил участник;

4. извърши реклама лично или чрез друго лице, на организирана от него хазартна дейност в забранените от закона случаи;

5. допусне нарушение на утвърдените от държавната комисия задължителни правила за организацията и работата по финансово-счетоводната отчетност на игрите;

6. допусне използването на игрални устройства извън игралните зали, казината и залите за организиране на залагания върху резултати от спортни състезания, получили разрешение по този закон, както и на такива устройства, които след ремонт не са предоставени за проверка по реда на този закон;

7. допусне държането в игрални зали и казина на неработещи игрални съоръжения;

8. допусне изплащането на наградите в брой над размера, предвиден в този закон, или даване за награда алкохол или тютюневи изделия;

9. допусне използването и инсталирането на развлекателни съоръжения, които наподобяват хазартни съоръжения и автомати, както и приспособяването на хазартни съоръжения и автомати за развлекателни цели;

10. допусне обслужващо игрална маса лице без договор с дружеството - организатор, и без необходимата квалификация, изискуема по този закон;

11. допусне в организирането и провеждането на хазартната дейност лице, за което има забрана по този закон;

12. допусне в игрално казино, както и до участие в хазартна игра лице, за което има забрана по този закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Отнема се разрешение на производители на игрални съоръжения за хазартни игри и сервизните организации за срока по ал. 1 при нарушение на задължителните условия, предвидени в разрешението, както и при неизпълнение на задължението за уведомяване на държавната комисия чрез Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта за настъпила промяна на условията, въз основа на които е издадено разрешението, в 14-дневен срок от настъпването на промяната.

(3) В случаите, когато бъдат констатирани нарушения по ал. 1, издаденото разрешение може временно да се отнема, ако в дадения от държавната комисия срок те не бъдат отстранени.

(4) След изтичане на срока на наказанието отнетото разрешение се връща, ако организаторът е отстранил нарушението, заплатил е наложената му глоба или имуществена санкция и срокът на разрешението не е изтекъл.

Временно отнемане на разрешението

Чл. 83. (1) Държавната комисия по хазарта може да отнема за срок от три до дванадесет месеца разрешението за организиране на хазартни игри, когато организаторът виновно:

1. допусне до експлоатация игрални автомати, игрални маси или други игрални съоръжения, които не отговарят на задължителните изисквания;

2. не изпълни задължението за уведомяване по чл. 76, ал. 2 и 3;

3. не изплати в определения срок печалба на спечелил участник;

4. извърши реклама лично или чрез друго лице, на организирана от него хазартна дейност в забранените от закона случаи;

5. допусне нарушение на утвърдените от държавната комисия задължителни правила за организацията и работата по финансово-счетоводната отчетност на игрите;

6. допусне използването на игрални устройства извън игралните зали, казината и залите за организиране на залагания върху резултати от спортни състезания, получили разрешение по този закон, както и на такива устройства, които след ремонт не са предоставени за проверка по реда на този закон;

7. допусне държането в игрални зали и казина на неработещи игрални съоръжения;

8. допусне изплащането на наградите в брой над размера, предвиден в този закон, или даване за награда алкохол или тютюневи изделия;

9. допусне използването и инсталирането на развлекателни съоръжения, които наподобяват хазартни съоръжения и автомати, както и приспособяването на хазартни съоръжения и автомати за развлекателни цели;

10. допусне обслужващо игрална маса лице без договор с дружеството - организатор, и без необходимата квалификация, изискуема по този закон;

11. допусне в организирането и провеждането на хазартната дейност лице, за което има забрана по този закон;

12. допусне в игрално казино, както и до участие в хазартна игра лице, за което има забрана по този закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Отнема се разрешение на производители на игрални съоръжения за хазартни игри и сервизните организации за срока по ал. 1 при нарушение на задължителните условия, предвидени в разрешението, както и при неизпълнение на задължението за уведомяване на държавната комисия чрез Главната дирекция за настъпила промяна на условията, въз основа на които е издадено разрешението, в 14-дневен срок от настъпването на промяната.

(3) В случаите, когато бъдат констатирани нарушения по ал. 1, издаденото разрешение може временно да се отнема, ако в дадения от държавната комисия срок те не бъдат отстранени.

(4) След изтичане на срока на наказанието отнетото разрешение се връща, ако организаторът е отстранил нарушението, заплатил е наложената му глоба или имуществена санкция и срокът на разрешението не е изтекъл.

Временно отнемане на разрешението

Чл. 83. (1) Държавната комисия по хазарта може да отнема за срок от три до дванадесет месеца разрешението за организиране на хазартни игри, когато организаторът виновно:

1. допусне до експлоатация игрални автомати, игрални маси или други игрални съоръжения, които не отговарят на задължителните изисквания;

2. не изпълни задължението за уведомяване по чл. 76, ал. 2 и 3;

3. не изплати в определения срок печалба на спечелил участник;

4. извърши реклама лично или чрез друго лице, на организирана от него хазартна дейност в забранените от закона случаи;

5. допусне нарушение на утвърдените от държавната комисия задължителни правила за организацията и работата по финансово-счетоводната отчетност на игрите;

6. допусне използването на игрални устройства извън игралните зали, казината и залите за организиране на залагания върху резултати от спортни състезания, получили разрешение по този закон, както и на такива устройства, които след ремонт не са предоставени за проверка по реда на този закон;

7. допусне държането в игрални зали и казина на неработещи игрални съоръжения;

8. допусне изплащането на наградите в брой над размера, предвиден в този закон, или даване за награда алкохол или тютюневи изделия;

9. допусне използването и инсталирането на развлекателни съоръжения, които наподобяват хазартни съоръжения и автомати, както и приспособяването на хазартни съоръжения и автомати за развлекателни цели;

10. допусне обслужващо игрална маса лице без договор с дружеството организатор и без необходимата квалификация, изискуема по този закон;

11. допусне в организирането и провеждането на хазартната дейност лице, за което има забрана по този закон;

12. допусне в игрално казино, както и до участие в хазартна игра лице, за което има забрана по този закон.

(2) Отнема се разрешение на производители на игрални съоръжения за хазартни игри и сервизните организации за срока по ал. 1 при нарушение на задължителните условия, предвидени в разрешението, както и при неизпълнение на задължението за уведомяване на държавната комисия чрез дирекцията за настъпила промяна на условията, въз основа на които е издадено разрешението, в 14-дневен срок от настъпването на промяната.

(3) В случаите, когато бъдат констатирани нарушения по ал. 1, издаденото разрешение може временно да се отнема, ако в дадения от държавната комисия срок те не бъдат отстранени.

(4) След изтичане на срока на наказанието отнетото разрешение се връща, ако организаторът е отстранил нарушението, заплатил е наложената му глоба или имуществена санкция и срокът на разрешението не е изтекъл.

Окончателно отнемане на разрешението

Чл. 84. (1) Държавната комисия може да отнема окончателно издаденото разрешение за организиране на хазартни игри, когато организаторът виновно:

1. извърши или допусне умишлено нарушение на утвърдените задължителни игрални условия;

2. допусне нарушение на условията и изискванията, посочени в нормативен акт или в разрешението;

3. допусне в експлоатация игрални съоръжения, които не са одобрени и регистрирани от държавната комисия;

4. не отстрани в определения му срок констатираните нарушения;

5. допусне повторно нарушение по чл. 83;

6. е представил неверни данни, въз основа на които е издадено разрешението;

7. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) откаже достъп или съдействие за извършване на проверка на длъжностните лица, на които е възложен по реда на чл. 80, ал. 3 контролът по спазването на този закон;

8. използва за провеждане на игра билети, фишове или други ценни книги, които не са издадени и заверени по установения ред.

(2) Отнема се окончателно разрешение на производители на игрални съоръжения за хазартни игри и сервизните организации при повторно нарушение по чл. 83.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г.) Разрешението по ал. 1 и 2 се отнема и когато след издаването му възникнат обстоятелства, които са пречка за неговото издаване по този закон или не бъде заплатена една вноска по чл. 27, ал. 3, освен ако тези обстоятелства не са надлежно отстранени в определения срок от държавната комисия.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Лицето, на което е отнето, временно или окончателно, разрешение, издадено по този закон, е длъжно в 7-дневен срок от влизане в сила на решението да преустанови дейността и да върне в държавната комисия издаденото разрешение, за което му се издава протокол.

Окончателно отнемане на разрешението

Чл. 84. (1) Държавната комисия може да отнема окончателно издаденото разрешение за организиране на хазартни игри, когато организаторът виновно:

1. извърши или допусне умишлено нарушение на утвърдените задължителни игрални условия;

2. допусне нарушение на условията и изискванията, посочени в нормативен акт или в разрешението;

3. допусне в експлоатация игрални съоръжения, които не са одобрени и регистрирани от държавната комисия;

4. не отстрани в определения му срок констатираните нарушения;

5. допусне повторно нарушение по чл. 83;

6. е представил неверни данни, въз основа на които е издадено разрешението;

7. откаже достъп или съдействие за извършване на проверка на длъжностните лица, на които е възложен контролът по спазването на този закон;

8. използва за провеждане на игра билети, фишове или други ценни книги, които не са издадени и заверени по установения ред.

(2) Отнема се окончателно разрешение на производители на игрални съоръжения за хазартни игри и сервизните организации при повторно нарушение по чл. 83.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Разрешението по ал. 1 и 2 се отнема и когато след издаването му възникнат обстоятелства, които са пречка за неговото издаване по този закон или не бъде заплатена една вноска по чл. 27, ал. 3, освен ако тези обстоятелства не са надлежно отстранени в определения срок от държавната комисия.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Лицето, на което е отнето, временно или окончателно, разрешение, издадено по този закон, е длъжно в 7-дневен срок от получаване на съобщението да преустанови дейността и да върне в Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта издаденото разрешение, за което му се издава протокол.

Окончателно отнемане на разрешението

Чл. 84. (1) Държавната комисия може да отнема окончателно издаденото разрешение за организиране на хазартни игри, когато организаторът виновно:

1. извърши или допусне умишлено нарушение на утвърдените задължителни игрални условия;

2. допусне нарушение на условията и изискванията, посочени в нормативен акт или в разрешението;

3. допусне в експлоатация игрални съоръжения, които не са одобрени и регистрирани от държавната комисия;

4. не отстрани в определения му срок констатираните нарушения;

5. допусне повторно нарушение по чл. 83;

6. е представил неверни данни, въз основа на които е издадено разрешението;

7. откаже достъп или съдействие за извършване на проверка на длъжностните лица, на които е възложен контролът по спазването на този закон;

8. използва за провеждане на игра билети, фишове или други ценни книги, които не са издадени и заверени по установения ред.

(2) Отнема се окончателно разрешение на производители на игрални съоръжения за хазартни игри и сервизните организации при повторно нарушение по чл. 83.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Разрешението по ал. 1 и 2 се отнема и когато след издаването му възникнат обстоятелства, които са пречка за неговото издаване по този закон или не бъде заплатена една вноска по чл. 27, ал. 3, освен ако тези обстоятелства не са надлежно отстранени в определения срок от държавната комисия.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Лицето, на което е отнето, временно или окончателно, разрешение, издадено по този закон, е длъжно в 7-дневен срок от получаване на съобщението да преустанови дейността и да върне в Главната дирекция издаденото разрешение, за което му се издава протокол.

Окончателно отнемане на разрешението

Чл. 84. (1) Държавната комисия може да отнема окончателно издаденото разрешение за организиране на хазартни игри, когато организаторът виновно:

1. извърши или допусне умишлено нарушение на утвърдените задължителни игрални условия;

2. допусне нарушение на условията и изискванията, посочени в нормативен акт или в разрешението;

3. допусне в експлоатация игрални съоръжения, които не са одобрени и регистрирани от държавната комисия;

4. не отстрани в определения му срок констатираните нарушения;

5. допусне повторно нарушение по чл. 83 ;

6. е представил неверни данни, въз основа на които е издадено разрешението;

7. откаже достъп или съдействие за извършване на проверка на длъжностните лица, на които е възложен контролът по спазването на този закон;

8. използва за провеждане на игра билети, фишове или други ценни книги, които не са издадени и заверени по установения ред.

(2) Отнема се окончателно разрешение на производители на игрални съоръжения за хазартни игри и сервизните организации при повторно нарушение по чл. 83.

(3) Разрешението по ал. 1 и 2 се отнема и когато след издаването му възникнат обстоятелства, които са пречка за неговото издаване по този закон, освен ако тези обстоятелства не са надлежно отстранени в определения срок от държавната комисия.

(4) Лицето, на което е отнето, временно или окончателно, разрешение, издадено по този закон, е длъжно в 7-дневен срок от получаване на съобщението да преустанови дейността и да върне в дирекцията издаденото разрешение, за което му се издава протокол.

Привеждане в изпълнение на решенията

Чл. 85. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Решенията за отнемане на разрешението се привеждат в изпълнение от органите на държавната комисия. При осъществяване на правомощията си по този член те могат да поискат съдействие от други компетентни държавни органи, които са длъжни да им окажат съдействие.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

Привеждане в изпълнение на решенията

Чл. 85. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Решенията за отнемане на разрешението се привеждат в изпълнение от органите на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта. При осъществяване на правомощията си по този член органите на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта могат да поискат съдействие от други компетентни държавни органи, които са длъжни да им окажат съдействие.

(2) Обжалването на решението по отнемането на разрешението не спира неговото изпълнение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) При окончателно отнемане на разрешението за организиране на хазартна игра се извършва данъчна ревизия на организатора, както и проверка от Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта.

Привеждане в изпълнение на решенията

Чл. 85. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Решенията за отнемане на разрешението се привеждат в изпълнение от органите на Главната дирекция. При осъществяване на правомощията си по този член органите на Главната дирекция могат да поискат съдействие от други компетентни държавни органи, които са длъжни да им окажат съдействие.

(2) Обжалването на решението по отнемането на разрешението не спира неговото изпълнение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) При окончателно отнемане на разрешението за организиране на хазартна игра се извършва данъчна ревизия на организатора, както и проверка от Главната дирекция.

Привеждане в изпълнение на решенията

Чл. 85. (1) Решенията за отнемане на разрешението се привеждат в изпълнение от органите на дирекцията. При осъществяване на правомощията си по този член органите на дирекцията могат да поискат съдействие от други компетентни държавни органи, които са длъжни да им окажат съдействие.

(2) Обжалването на решението по отнемането на разрешението не спира неговото изпълнение.

(3) При окончателно отнемане на разрешението за организиране на хазартна игра се извършва данъчна ревизия на организатора, както и проверка от дирекцията.

Глава седма.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 86. (1) Организатор на хазартни игри, който наруши чл. 76, ал. 1 и 2, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 1000 до 3000 лв.

(2) За нарушения по чл. 76, ал. 3 се налага имуществена санкция от 10 000 до 30 000 лв.

Чл. 87. (1) Който, като длъжностно лице, приеме искане, без да са събрани държавните такси, се наказва с глоба от 400 до 3000 лв.

(2) Който наруши разпоредбите на чл. 24 се наказва със санкцията по ал. 1.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 наказанието е глоба в двоен размер.

Чл. 88. (1) Който не допусне съответните контролни органи за извършване на първоначална или периодична проверка на игралните автомати и съоръжения се наказва с глоба в размер от 5000 до 20 000 лв.

(2) На юридическите лица и еднолични търговци, извършили нарушението по ал. 1, се налага имуществена санкция в същия размер.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба, съответно имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 89. (1) За нарушение на чл. 73, ал. 1 на организатора се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 90. (1) За нарушение на чл. 77, ал. 1 на физическите лица се налага глоба, а на юридическите лица или едноличния търговец имуществена санкция - двойния размер на неизплатената печалба, но не по-малка от 1000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба, съответно имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 91. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) (1) Който наруши приетите на основание чл. 18, ал. 1, т. 4, 5 и 6 общи задължителни игрални условия и правила, общи задължителни изисквания за игралните зали и игралните казина и общи задължителни технически изисквания за системите за контрол, се наказва с глоба в размер от 500 до 10 000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 10 000 лв.

Чл. 91. Който наруши задължителните игрални условия за организиране и провеждане на хазартни игри, както и за участие в хазартни игри се наказва с глоба в размер от 400 до 10 000 лв.

Чл. 91а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) За нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 2 на организатора се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 92. (1) Който експлоатира неодобрени и нерегистрирани от държавната комисия игрални автомати и съоръжения се наказва с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв.

(2) Който експлоатира игрални автомати и съоръжения или развива хазартна дейност в сгради или помещения, неотговарящи на изискванията по този закон, се наказва с глоба от 5000 до 30 000 лв.

Чл. 93. (1) (Предишен текст на чл. 93 - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Лице, което произвежда, внася, разпространява, ремонтира или поддържа игрални съоръжения, без да има разрешение за това, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.

(2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г.) Юридическо лице или едноличен търговец, който организира или провежда хазартни игри без разрешение, получено по реда на този закон, се наказва с имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 лв.

(3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Когато нарушението по ал. 1 и 2 е извършено повторно, санкцията е в двоен размер.

(4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Санкциите по ал. 1-3 се налагат независимо от санкциите, предвидени в други закони.

Чл. 93. (1) (Предишен текст на чл. 93 - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Лице, което произвежда, внася, разпространява, ремонтира или поддържа игрални съоръжения, без да има разрешение за това, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.

(2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Който организира и провежда хазартни игри без разрешение, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 лв.

(3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Когато нарушението по ал. 1 и 2 е извършено повторно, санкцията е в двоен размер.

(4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Санкциите по ал. 1-3 се налагат независимо от санкциите, предвидени в други закони.

Чл. 93. Лице, което произвежда, внася, разпространява, ремонтира или поддържа игрални съоръжения, без да има разрешение за това, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв.

Чл. 94. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Длъжностно лице, което не е спазило сроковете за изпълнение на задълженията си или е извършило други нарушения по този закон, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Който не изпълни задължението за спиране на дейността и връщане на разрешението в 7-дневния срок от влизането в сила на решението за временно или окончателното му отнемане се наказва със санкцията по ал. 1.

Чл. 94. (1) Длъжностно лице, което е нарушило задълженията си по този закон в немаловажни случаи, се наказва с глоба в размер от 1 000 до 5 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Който не изпълни задължението за спиране на дейността и връщане на разрешението в 7-дневния срок от получаване на съобщението за временно или окончателното му отнемане се наказва със санкцията по ал. 1.

Чл. 95. Организатор, който не води регистър по чл. 72, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв.

Чл. 96. Длъжностно лице, което не представи необходимата информация или откаже исканото съдействие в рамките на своята компетентност на длъжностните лица по чл. 80, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 500 до 5000 лв.

Чл. 97. (Доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г.) Игралните съоръжения, които се използват за хазартна дейност без разрешение или не е заплатен дължимият за това данък, и откритите налични парични средства се отнемат в полза на държавата.

Чл. 97. Игралните съоръжения, които се използват за хазартна дейност без разрешение, и откритите наличните парични средствая се отнемат в полза на държавата.

Чл. 98. Нарушенията по този закон се установяват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 99. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) За установяване на нарушенията по този закон се съставят актове от длъжностните лица по чл. 80, ал. 2, а наказателните постановления се издават от председателя на Държавната комисия по хазарта.

Чл. 99. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) За установяване на нарушенията по този закон се съставят актове от длъжностните лица по чл. 80, ал. 2, а наказателните постановления се издават от директора на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта.

Чл. 99. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) За установяване на нарушенията по този закон се съставят актове от длъжностните лица по чл. 80, ал. 2, а наказателните постановления се издават от главния директор на Главната дирекция.

Чл. 99. За установяване на нарушенията по този закон се съставят актове от длъжностните лица по чл. 80, ал. 2, а наказателните постановления се издават от директора на дирекцията.

Чл. 100. (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

Чл. 100. Обжалването на наказателното постановление не спира неговото изпълнение.

Чл. 101. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Имуществените санкции и глобите по влезли в сила наказателни постановления на председателя на Държавната комисия по хазарта подлежат на събиране по реда за събиране на държавните вземания.

Чл. 101. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Имуществените санкции и глобите по влезли в сила наказателни постановления на директора на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта подлежат на събиране по реда за събиране на държавните вземания.

Чл. 101. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Имуществените санкции и глобите по влезли в сила наказателни постановления на главния директор на Главната дирекция подлежат на събиране по реда за събиране на държавните вземания.

Чл. 101. Имуществените санкции и глобите по влезли в сила наказателни постановления на директора на дирекцията подлежат на събиране по реда за събиране на държавните вземания.

Чл. 102. Не се образува производство или образуваното производство се прекратява, ако са изтекли пет години от извършване на нарушението.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Залог" е всяко заплащане на суми пари, пряко или под формата на жетони, талони, фишове, билети, телефонни импулси и други за участие в хазартни игри с цел получаване на печалба.

2. "Гранични райони" по смисъла на чл. 41 от този закон са районите и населените места на територията на Република България, намиращи се до 30 км от държавната граница.

3. "Незначителен размер на печалбата или предметни награди" е печалба или награда в размер до 5 лв.

4. "Повторно" е нарушението, извършено, след като лицето е било санкционирано за същото нарушение с влязло в сила наказателно постановление, за срока на действие на издаденото разрешение.

5. "Помощни и спомагателни дейности" са дейностите, пряко свързани и обслужващи дейността на организаторите на хазартни игри, като поддръжка и ремонт на собствени игрални съоръжения, разрешена от този закон рекламна дейност и издаване на бюлетини и други печатни издания, които не са пряко рекламиране на дейността, издаване и пласиране на билети и други удостоверителни знаци за хазартни игри и други подобни.

6. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) "Вносител и разпространител" е едноличен търговец или юридическо лице, които внасят и предлагат за продажба или ползване игрални съоръжения за хазартна дейност.

7. "Укриване от данъчно облагане" е неподаването на данъчна декларация, както и невключване в нея на доходи или приходи, подлежащи на данъчно облагане.

8. "Фабрично вградено устройство" е устройство, предвидено в конструктивната документация на производителя, без което е недопустима експлоатацията на игрален автомат.

9. (нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) "Многоканален интерфейс" е техническо устройство, чрез което две или повече независими една от друга системи на това устройство се срещат, въздействат си или комуникират една с друга.

10. (нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) "Регистър" по чл. 21, ал. 8 е:

а) регистър за издадените и отнетите разрешения за организиране на хазартните игри, входящ и изходящ регистър на постъпващите и изходящите молби и документи, азбучен указател на организаторите на хазартни игри и списък на лицата с отнети разрешения;

б) регистър за издадените и отнетите разрешения на производителите на игрални съоръжения за хазартни игри, вносителите, разпространителите и сервизните организации по поддръжката и ремонта на тези съоръжения, входящ и изходящ регистър на постъпващите и изходящите молби и документи, азбучен указател и списък на лицата с отнети разрешения;

в) регистър за типа, броя и производствения номер или друга маркировка, осигуряваща идентифицирането на игралните автомати, игралните маси и другите игрални съоръжения в експлоатация;

г) регистър за утвърдените задължителни образци на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри.

§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Залог" е всяко заплащане на суми пари, пряко или под формата на жетони, талони, фишове, билети, телефонни импулси и други за участие в хазартни игри с цел получаване на печалба.

2. "Гранични райони" по смисъла на чл. 41 от този закон са районите и населените места на територията на Република България, намиращи се до 30 км от държавната граница.

3. "Незначителен размер на печалбата или предметни награди" е печалба или награда в размер до 5 лв.

4. "Повторно" е нарушението, извършено, след като лицето е било санкционирано за същото нарушение с влязло в сила наказателно постановление, за срока на действие на издаденото разрешение.

5. "Помощни и спомагателни дейности" са дейностите, пряко свързани и обслужващи дейността на организаторите на хазартни игри, като поддръжка и ремонт на собствени игрални съоръжения, разрешена от този закон рекламна дейност и издаване на бюлетини и други печатни издания, които не са пряко рекламиране на дейността, издаване и пласиране на билети и други удостоверителни знаци за хазартни игри и други подобни.

6. "Разпространител" е едноличен търговец или юридическо лице, които внасят и предлагат за продажба или ползване игрални съоръжения за хазартна дейност.

7. "Укриване от данъчно облагане" е неподаването на данъчна декларация, както и невключване в нея на доходи или приходи, подлежащи на данъчно облагане.

8. "Фабрично вградено устройство" е устройство, предвидено в конструктивната документация на производителя, без което е недопустима експлоатацията на игрален автомат.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. Указът за учредяване на Държавна парично-предметна лотария (обн., Изв., бр. 91 от 1958 г.; изм., ДВ, бр. 110 от 1993 г., бр. 153 от 1998 г.) се отменя.

§ 3. В Закона за физическото възпитание и спорта (обн., ДВ, бр. 58 от 1996 г., бр. 53 от 1997 г. - Решение № 8 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 124 от 1998 г.) глава единадесета с чл. 52 - 56 се отменя.

§ 4. Член 425 от Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм. и доп., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм. и доп., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г. - бр. 97 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 85 от 1997 г.; бр. 120 от 1997 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г.; изм. и доп., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7 от 1999 г.) се отменя.

§ 5. В чл. 34, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г., бр. 11, 15, 59, 85 и 89 от 1998 г.), след думата "вреди" се добавя "както и за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност".

§ 6. В чл. 2а от Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 21 и 153 от 1998 г., бр. 12 от 1999 г.) ал. 4 се изменя така:

"(4) Приходите от спомагателна дейност по смисъла на Закона за хазарта вместо с данък върху печалбата и данък за общините се облагат с окончателен данък върху стойността им, определен за съответния вид хазартни игри. Данъкът се начислява и внася до седмо число на месеца, следващ този на получаването на приходите."

§ 7. В чл. 190 от Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 от 1986 г. и бр. 27 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г., бр. 69 от 1995 г. - Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г., бр. 52 от 1998 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова т. 6:

"6. участие в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на предприятието и се възстановяват направените разходи в пълен размер;"

2. Досегашната т. 6 става т. 7.

§ 8. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г.) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет назначава председателя, членовете на държавната комисия и главния директор на Главната дирекция. До назначаването на държавната комисия функциите й се изпълняват от Комисията по хазартните игри.

§ 8. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет назначава председателя, членовете на държавната комисия и директора на дирекцията. До назначаването на държавната комисия функциите є се изпълняват от Комисията по хазартните игри.

§ 9. (Доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г.) В шестмесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема, по предложение на държавната комисия, подзаконовите актове по прилагането на закона включително и правилниците по § 11.

§ 9. В шестмесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема по предложение на държавната комисия, подзаконовите актове по прилагането на закона.

§ 10. (Доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г.) Лицата, получили разрешение за организиране на хазартна дейност до влизането на закона в сила, са длъжни да приведат дейността си в съответствие с изискванията на този закон и да поискат издаване на разрешение в срок до 31 декември 1999 г.

§ 10. Лицата, получили разрешение за организиране на хазартна дейност до влизането на закона в сила, са длъжни да приведат дейността си в съответствие с изискванията на този закон в срок до 31 декември 1999 г.

§ 11. (1) Създават се "Български спортен тотализатор" и "Държавна парично-предметна лотария" със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, които са юридически лица със седалище София.

(2) До приемането на устройствените правилници на държавните предприятия по ал. 1 Българският спортен тотализатор (БСТ) и Държавната парично-предметна лотария (ДППЛ) организират игрите по досегашния ред, като взаимоотношенията между ДППЛ и "Банка ДСК" - ЕАД, се уреждат на основата на договор. Новообразуваните държавни предприятия по ал. 1 приемат пасивите и активите на съществуващите до влизането в сила на този закон БСТ и ДППЛ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2010 г.) В бюджета на Министерството на физическото възпитание и спорта ежегодно се предвижда целева субсидия за физическото възпитание и спорта в размер внесения в държавния бюджет през предходната година данък по чл. 220, 227 и 235 от Закона за корпоративното подоходно облагане от БСТ, както и в размер 10 на сто от същия данък, внесен в бюджета от останалите организатори на тото и лото игри.

§ 11. (1) Създават се "Български спортен тотализатор" и "Държавна парично-предметна лотария" със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, които са юридически лица със седалище София.

(2) До приемането на устройствените правилници на държавните предприятия по ал. 1 Българският спортен тотализатор (БСТ) и Държавната парично-предметна лотария (ДППЛ) организират игрите по досегашния ред, като взаимоотношенията между ДППЛ и "Банка ДСК" - ЕАД, се уреждат на основата на договор. Новообразуваните държавни предприятия по ал. 1 приемат пасивите и активите на съществуващите до влизането в сила на този закон БСТ и ДППЛ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В бюджета на Държавната агенция за младежта и спорта ежегодно се предвижда целева субсидия за физическото възпитание и спорта в размер внесения в държавния бюджет през предходната година данък по чл. 220, 227 и 235 от Закона за корпоративното подоходно облагане от БСТ, както и в размер 10 на сто от същия данък, внесен в бюджета от останалите организатори на тото и лото игри.

§ 11. (1) Създават се "Български спортен тотализатор" и "Държавна парично-предметна лотария" със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, които са юридически лица със седалище София.

(2) До приемането на устройствените правилници на държавните предприятия по ал. 1 Българският спортен тотализатор (БСТ) и Държавната парично-предметна лотария (ДППЛ) организират игрите по досегашния ред, като взаимоотношенията между ДППЛ и "Банка ДСК" - ЕАД, се уреждат на основата на договор. Новообразуваните държавни предприятия по ал. 1 приемат пасивите и активите на съществуващите до влизането в сила на този закон БСТ и ДППЛ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) В бюджета на Държавната агенция за младежта и спорта ежегодно се предвижда целева субсидия за физическото възпитание и спорта в размер внесения в държавния бюджет през предходната година данък по чл. 2а от Закона за корпоративното подоходно облагане от БСТ, както и в размер 10 на сто от същия данък, внесен в бюджета от останалите организатори на тото и лото игри.

§ 11. (1) Създават се "Български спортен тотализатор" и "Държавна парично-предметна лотария" със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, които са юридически лица със седалище София.

(2) До приемането на устройствените правилници на държавните предприятия по ал. 1 Българският спортен тотализатор (БСТ) и Държавната парично-предметна лотария (ДППЛ) организират игрите по досегашния ред, като взаимоотношенията между ДППЛ и "Банка ДСК" - ЕАД, се уреждат на основата на договор. Новообразуваните държавни предприятия по ал. 1 приемат пасивите и активите на съществуващите до влизането в сила на този закон БСТ и ДППЛ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г.) В бюджета на Министерството на младежта и спорта ежегодно се предвижда целева субсидия за физическото възпитание и спорта в размер внесения в държавния бюджет през предходната година данък по чл. 2а от Закона за корпоративното подоходно облагане от БСТ, както и в размер 10 на сто от същия данък, внесен в бюджета от останалите организатори на тото и лото игри.

§ 11. (1) Създават се "Български спортен тотализатор" и "Държавна парично-предметна лотария" със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, които са юридически лица със седалище София.

(2) До приемането на устройствените правилници на държавните предприятия по ал. 1 Българският спортен тотализатор (БСТ) и Държавната парично-предметна лотария (ДППЛ) организират игрите по досегашния ред, като взаимоотношенията между ДППЛ и "Банка ДСК" - ЕАД, се уреждат на основата на договор. Новообразуваните държавни предприятия по ал. 1 приемат пасивите и активите на съществуващите до влизането в сила на този закон БСТ и ДППЛ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2000 г.) В бюджета на Държавната агенция за младежта и спорта ежегодно се предвижда целева субсидия за физическото възпитание и спорта в размер внесения в държавния бюджет през предходната година данък по чл. 2а от Закона за корпоративното подоходно облагане от БСТ, както и в размер 10 на сто от същия данък, внесен в бюджета от останалите организатори на тото и лото игри.

§ 11. (1) Създават се "Български спортен тотализатор" и "Държавна парично-предметна лотария" със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, които са юридически лица със седалище София.

(2) До приемането на устройствените правилници на държавните предприятия по ал. 1 Българският спортен тотализатор (БСТ) и Държавната парично-предметна лотария (ДППЛ) организират игрите по досегашния ред, като взаимоотношенията между ДППЛ и "Банка ДСК" - ЕАД, се уреждат на основата на договор. Новообразуваните държавни предприятия по ал. 1 приемат пасивите и активите на съществуващите до влизането в сила на този закон БСТ и ДППЛ.

(3) В бюджета на Министерството на образованието и науката, респективно в бюджета на Комитета за физическото възпитание и спорта, ежегодно се предвижда целева субсидия за физическото възпитание и спорта в размер внесения в държавния бюджет през предходната година данък по чл. 2а от Закона за корпоративното подоходно облагане от БСТ, както и в размер 10 на сто от същия данък, внесен в бюджета от останалите организатори на тото и лото игри.

§ 12. Изпълнението на закона се възлага на Държавната комисия по хазарта и на министъра на финансите.

-------------------------

Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 21 май 1999 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ДАНЪЧЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 103 ОТ 1999 Г., В СИЛА ОТ 30.11.1999 Г.)

§ 13. В Закона за хазарта (ДВ, бр. 51 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

15. Навсякъде в Закона за хазарта думата "дирекция" се заменя с "Главна дирекция", думата "дирекцията" се заменя с "Главната дирекция", думата "директор" се заменя с "главен директор", думите "териториални звена" се заменят с "териториални дирекции" и думите "данъчни органи" се заменят с "органи на данъчната администрация".

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 23. Този кодекс влиза в сила от 1 януари 2000 г. с изключение на разпоредбите на § 3, 4, 7, 13, 16, 17, 18 и 19, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ

(ОБН. - ДВ, БР. 1 ОТ 2001 Г.)

§ 27. В Закона за хазарта (обн., ДВ, бр. 51 от 1999 г.; изм., бр. 103 от 1999 г., бр. 53 от 2000 г.) се правят следните изменения и допълнения:

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

11. Навсякъде в закона, с изключение на § 8 от преходните и заключителните разпоредби, наименованието "Главната дирекция за контрол върху хазарта" и "Главната дирекция" се заменя с "Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта", а думите "главния директор" се заменят с "директора".

§ 28. (1) Дирекцията за застрахователен надзор и Главната дирекция за контрол върху хазарта се преобразуват в Агенция за надзор върху застраховането и хазарта.

(2) Активите, пасивите, архивът, както и другите права и задължения на дирекциите по ал. 1 се поемат от Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта.

(3) Трудовите правоотношения със служителите на дирекциите по ал. 1 се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.

§ 29. Правомощията на директора на Дирекцията за застрахователен надзор и на главния директор на Главната дирекция за контрол върху хазарта се прекратяват с влизането в сила на решението на Министерския съвет за назначаване на директор на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА

(ОБН. - ДВ, БР. 102 ОТ 2001 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2002 Г.)

§ 51. (1) Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта се закрива. Към министъра на финансите се създават Държавна комисия по хазарта и Агенция за застрахователен надзор.

(2) Активите, пасивите, архивът, както и другите права и задължения на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта се поемат от Държавната комисия по хазарта и от Агенцията за застрахователен надзор по ред, определен от министъра на финансите, в едномесечен срок от влизане в сила на този закон.

(3) Трудовите и служебните правоотношения със служителите на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта се уреждат от министъра на финансите или определено от него длъжностно лице при условията и по реда на чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда и по чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител.

§ 52. (1) Правомощията на директора на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта се прекратяват с влизането в сила на този закон.

(2) Министърът на финансите в едномесечен срок от влизането на този закон в сила назначава председателя и членовете на Държавната комисия по хазарта, както и директора на Агенцията за застрахователен надзор.

§ 53. (1) Държавната комисия по хазарта към Министерския съвет се закрива. Правомощията на нейните председател и членове се прекратяват с влизането в сила на този закон.

(2) Архивът, правата и задълженията на закритата Държавна комисия по хазарта към Министерския съвет се поемат от Държавната комисия по хазарта към министъра на финансите.

§ 54. (1) Образуваните и неприключили производства по издаване на разрешения пред закритата Държавна комисия по хазарта се разглеждат по реда на този закон.

(2) Образуваните пред съд и неприключили производства се разглеждат по досегашния ред, доколкото за лицата не е предвиден по-благоприятен режим по този закон.

(3) Лицата, получили разрешения по досегашния ред, продължават дейността си до изтичане на срока им.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 57. Законът влиза в сила от 1 януари 2002 г.

Допълнителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА

(ОБН. - ДВ, БР. 78 ОТ 2005 Г.)

§ 6. Навсякъде в закона думите "Държавната агенция по стандартизация и метрология" се заменят с "Държавната агенция за метрология и технически надзор".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА

(ОБН. - ДВ, БР. 94 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 25.11.2005 Г.)

§ 88. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНA ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА

(ОБН. - ДВ, БР. 94 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 25.11.2005 Г.)

§ 88. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕРВАНИЯТА

(ОБН. - ДВ, БР. 95 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2006 Г.)

§ 66. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 48 и 49, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 105 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)

§ 88. Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, § 10, т. 1, буква "д" и т. 4, буква "в", § 11, т. 1, буква "б" и § 14, т. 12 от преходните и заключителните разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)

§ 136. В Закона за хазарта (обн., ДВ, бр. 51 от 1999 г.; изм., бр. 103 от 1999 г., бр. 53 от 2000 г., бр. 1, 102 и 110 от 2001 г., бр. 75 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 79, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

2. Навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:

1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 - относно отмяната на глава трета, раздел II "Обжалване по съдебен ред", § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 - 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 - 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 - относно замяната на думата "окръжния" с "административния" и замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София", които влизат в сила от 1 март 2007 г.;

2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;

3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

Релевантни актове от Европейското законодателство

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 73/148/ЕИО от 21 май 1973 година относно премахването на ограниченията за придвижване и пребиваване на гражданите на държавите-членки в рамките на Общността по отношение на установяването и предоставянето на услуги

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ"

(ОБН. - ДВ, БР. 109 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

§ 44. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г.

Релевантни актове от Европейското законодателство

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 73/148/ЕИО от 21 май 1973 година относно премахването на ограниченията за придвижване и пребиваване на гражданите на държавите-членки в рамките на Общността по отношение на установяването и предоставянето на услуги

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 110 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

§ 68. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г. с изключение на параграфи 7, 21, 24, 38 - 45, 49, 50, § 54, т. 3 - 7, § 55, т. 1 - 4 и § 56 - 59, които влизат в сила от 1 януари 2007 г.

Релевантни актове от Европейското законодателство

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 73/148/ЕИО от 21 май 1973 година относно премахването на ограниченията за придвижване и пребиваване на гражданите на държавите-членки в рамките на Общността по отношение на установяването и предоставянето на услуги

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 74 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 15.09.2009 Г.)

§ 48. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г.

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 74 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 15.09.2009 Г.)

§ 48. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г.

Релевантни актове от Европейското законодателство

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 73/148/ЕИО от 21 май 1973 година относно премахването на ограниченията за придвижване и пребиваване на гражданите на държавите-членки в рамките на Общността по отношение на установяването и предоставянето на услуги

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА

(ОБН. - ДВ, БР. 82 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 16.10.2009 Г.)

§ 59. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Релевантни актове от Европейското законодателство

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 73/148/ЕИО от 21 май 1973 година относно премахването на ограниченията за придвижване и пребиваване на гражданите на държавите-членки в рамките на Общността по отношение на установяването и предоставянето на услуги

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА

(ОБН. - ДВ, БР. 35 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 03.05.2011 Г.)

§ 3. (1) Държавното предприятие "Държавна парично-предметна лотария" се преобразува чрез вливане в Държавното предприятие "Български спортен тотализатор" при условията на универсално правоприемство.

(2) Активите, пасивите, архивът и другите права и задължения на Държавното предприятие "Държавна парично-предметна лотария" се поемат от Държавното предприятие "Български спортен тотализатор".

(3) Трудовите правоотношения със служителите на Държавното предприятие "Държавна парично-предметна лотария" се уреждат по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.

(4) Разрешенията за организиране на хазартни игри, издадени на Държавното предприятие "Държавна парично-предметна лотария", запазват действието си за срока, за който са издадени.

(5) В 7-дневен срок след влизането в сила на този закон разрешенията по ал. 4 се преиздават служебно в полза на Държавното предприятие "Български спортен тотализатор" при запазване на условията, определени в тях.

(6) За преиздаването на разрешенията по ал. 5, както и за утвърждаването на нови задължителни образци на удостоверителни знаци във връзка с извършеното вливане по ал. 1 не се заплащат държавни такси.

(7) В двумесечен срок след влизането в сила на този закон Министерският съвет приема устройствен правилник на Държавното предприятие "Български спортен тотализатор".

§ 4. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Релевантни актове от Европейското законодателство

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 73/148/ЕИО от 21 май 1973 година относно премахването на ограниченията за придвижване и пребиваване на гражданите на държавите-членки в рамките на Общността по отношение на установяването и предоставянето на услуги

Предложи
корпоративна публикация
Holiday Inn Sofia A warm "Welcome" to Sofia's newest 5 Star hotel.
Holiday Inn Sofia Добре дошли в най-новия 5-звезден хотел в София.
Бул Одит ООД Дружество за счетоводни консултации и одит.
Резултати | Архив