Чл. 1.
(1) С този закон се урежда екологосъобразното управление на отпадъците като съвкупност от права, задължения, решения, действия и дейности, свързани с образуването и третирането им, на база на определена информация, както и различните форми на контрол.
(2) (Нова, ДВ, бр. 27 от 2000 г.) С този закон се определят и изискванията към продуктите, които в процеса на тяхното производство или след крайната им употреба образуват опасни или масово разпространени отпадъци.
(3) (Предишна ал. 2, изм., ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Управлението по ал. 1 се осъществява с цел да се предотврати, намали или ограничи вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда.

Чл. 2.
(1) Този закон се прилага за:
1. битовите отпадъци;
2. производствените отпадъци;
3. строителните отпадъци;
4. опасните отпадъци.
(2) Този закон не се прилага за:
1. радиоактивните отпадъци;
2. скални и земни маси от минно-геоложки проучвания и добив, в т.ч. и по открит способ, на подземни богатства, които се депонират по утвърден проект;
3. сгурия и пепели от топлоелектрическите и термичните централи, които се депонират по утвърден проект;
4. кланичните отпадъци, месни отпадъци от производствената и търговската дейност и трупове на животни;
5. селскостопанските и горскостопанските отпадъци в цикъла на съответната стопанска дейност, които се оползотворяват по предназначение в съответното стопанство;
6. веществата и енергиите, изпуснати в атмосферата с отпадъчните газове от различни дейности;
7. веществата, изпуснати с отпадъчните води в канализациите и водоприемниците;
8. отпадъците от експлозиви за въоръжение.

Глава втора
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЦАТА, ИЗВЪРШВАЩИ ДЕЙНОСТИ ПО ОТПАДЪЦИТЕ

Чл. 3. При осъществяването на дейности, от които се очаква образуване на отпадъци, лицата са длъжни:
1. да прилагат съвременни екологосъобразни технологии за намаляване и ограничаване количеството на отпадъците;
2. да оползотворяват максимално отпадъците;
3. да осигурят екологосъобразното третиране на неизбежните отпадъци или безопасното им съхранение;
4. да предприемат всички мерки за предотвратяване на замърсявания от отпадъци и, ако въпреки това възникне замърсяване, да намалят или ограничат последствията от него върху човешкото здраве и околната среда.

Чл. 4.
(1) Притежатели на отпадъци са:
1. лицата, при чиято дейност се образуват отпадъци от момента на образуването им до момента на предаването им на оправомощено лице за следващо третиране или до момента на окончателното закриване на съоръжението за депониране на отпадъците;
2. лицата, които са приели отпадъците за третиране от момента на получаването им до момента на предаването им на оправомощено лице за следващо третиране или до момента на окончателното закриване на съоръжението за депониране на отпадъците.
(2) Предаването и приемането на производствените, строителните и опасните отпадъци се извършват въз основа на договор.
(3) Притежателите на отпадъци са длъжни:
1. да изпълняват разпоредбите за третиране на различните по вид, произход и свойства отпадъци;
2. да поддържат в постоянна изправност и нормално действие съоръженията си за третиране на отпадъци;
3. да предприемат всички мерки за несмесване на опасни отпадъци с други отпадъци или на оползотворими с неоползотворими, както и да организират безопасно съхранение на отпадъците, за които няма подходящи средства за третирането им;
4. при наличие на опасни отпадъци да назначат със заповед лице, отговорно за управлението им;
5. да водят отчетност за отпадъците по реда, определен с този закон;
6. в момента на поискването да осигуряват достъп на контролните органи до технологичните линии, от които се получават отпадъци, съоръженията за третиране на отпадъците и документацията по отпадъците;
7. да осигурят инструктаж и периодично обучение на персонала, боравещ с опасни отпадъци;
8. да предвидят и осъществят необходимите мерки за неразпространяване на замърсяване след закриване на обектите и дейностите.
(4) Притежателите на отпадъци са отговорни за:
1. увреждането на качествата на околната среда по смисъла на чл.5 от Закона за опазване на околната среда;
2. здравето и безопасността на персонала.

Чл. 5. Отпадъците се изхвърлят на места, определени по реда на този закон.

Чл. 6. Всички обекти, в които се образуват или обезвреждат опасни отпадъци, подлежат на оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС) съгласно Закона за опазване на околната среда.

Чл. 7. Преди назначаване на комисия за държавно приемане на обекти, от дейността на които се образуват отпадъци, собственикът на обекта депозира в общината и в регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) справка, съдържаща информация относно:
1. количеството, състава и свойствата на отпадъците, които се очаква да се получават;
2. разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъците и начините, по които това ще се извършва;
3. лицето, оправомощено да отговаря за извършване на дейността по т. 2.

Чл. 8. Разходите за анализ и изследване на отпадъците с цел установяване на декларираните данни и правилното функциониране на съоръженията са за сметка на притежателите.

Чл. 9.
(1) Когато причинителите на отпадъци са неизвестни, разходите по възстановяването качествата на околната среда се поемат от лицата, в чието фактическо притежание се намират отпадъците, до установяване на причинителя.
(2) Всички разходи за възстановяване качествата на околната среда и разкриване на действителния причинител се възстановяват от действителните причинители.
(3) (Изм., ДВ, бр. 91 от 2002 г.) Ако причинителят не бъде установен, засегнатите физически лица могат да получат помощ от общината, а при замърсяване с опасни отпадъци - от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.

Глава трета
ТРЕТИРАНЕ И ТРАНСПОРТИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ

Чл. 10.
(1) Отпадъците в зависимост от техните свойства, състав, ценност и други характеристики се третират и транспортират по начин, който няма да възпрепятства тяхното следващо рационално оползотворяване.
(2) Съхраняването или обезвреждането на отпадъци в геологопроучвателни и минни обекти задължително се извършва по начин, който не възпрепятства проучването и добива на подземните природни богатства, не уврежда качествата им и не причинява допълнително увреждане на качествата на рудничните и подземните води и ландшафта.

Чл. 11. Разходите за третирането и транспортирането на отпадъците са за сметка на причинителите, ако друго не е договорено.

Чл. 12.
(1) (Изм., ДВ, бр. 91 от 2002 г.) За извършване на дейности по събиране, съхраняване или обезвреждане на отпадъци се изисква:
1. разрешение, издадено по глава пета, или
2. комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма от Закона за опазване на околната среда.
(2) Разрешения не се изискват, когато отпадъците нямат опасни свойства и по количество не надвишават 0,100 м3 в денонощие.

Чл. 13.
(1) Площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци се определят съгласно разпоредбите на Закона за териториално и селищно устройство, Закона за опазване на земеделските земи и Закона за горите.
(2) Изискванията, на които трябва да отговарят площадките по ал. 1, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването.

Чл. 14. При прекратяване на дейността по третиране на отпадъците на дадена площадка преди изтичането на срока на разрешението органите, издали разрешението за дейността, определят изискванията за безопасното й ликвидиране и за възстановяване на терена, които са задължителни за лицата, упражнявали тази дейност.

Чл. 15. Съоръженията и инсталациите за обезвреждане на битови отпадъци се изграждат и експлоатират по начин, който да не застрашава от замърсяване или увреждане околната среда. Условията и изискванията за изграждането и експлоатацията им се определят с наредби на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването.

Чл. 16. Лицата, осъществяващи дейности по обезвреждане на битови отпадъци, са длъжни да уведомят кмета на общината, на чиято територия се осъществява дейността, най-малко 2 години преди изчерпване обема на депото или изтичане на експлоатационния срок на инсталацията.

Чл. 17.
(1) Третирането и транспортирането на отпадъците от временни строителни площадки и при разрушаване или реконструкция на сгради и съоръжения се извършват от притежателите на отпадъците, изпълнителя на строителството или разрушаването или от друго лице въз основа на сключен договор.
(2) Кметът на общината определя терен за депониране, начина за депониране и възстановяване на терена след завършване на депонирането, маршрут за транспорта на отпадъците.

Чл. 18.
(1) В срок 12 месеца след влизане на закона в сила общинските съвети приемат наредби, с които определят реда и условията за:
1. изхвърлянето, събирането, в т. ч. разделното, превозването, претоварването, обезвреждането и оползотворяването на битови и строителни отпадъци на своя територия;
2. заплащането на съответните услуги съгласно действащите закони.
(2) Общините могат да разрешават на притежателите на битови и строителни отпадъци сами да ги превозват до определените за обезвреждане места.

Чл. 19. Битовите отпадъци от влизащите в страната въздушни, водни и пасажерски сухоземни транспортни средства се отстраняват при влизането им в страната и се обезвреждат на граничните контролно-пропускателни пунктове.

Чл. 20. Производствените отпадъци, които нямат характер на опасни отпадъци, се третират:
1. от причинителя в собствени съоръжения съгласно утвърдения проект на производствената дейност и при условията на чл. 4, ал. 3;
2. от лицата, на които е дадено разрешение по чл. 37.

Чл. 21.
(1) Третирането на опасни отпадъци се извършва само с разрешение по чл. 37, ал. 1 и 2.
(2) Събирането и временното съхраняване на опасните отпадъци се извършват разделно в специализирани съдове на територията на притежателя.
(3) Опасните отпадъци трябва да бъдат пакетирани, етикирани и транспортирани в съответствие с общоприетите и признати международни правила и норми, като се отчита съответната международно призната практика.

Чл. 22.
(1) Преди въвеждане в експлоатация на обекти за обезвреждане на опасни отпадъци собственикът на обекта е длъжен да уведоми за това Министерството на околната среда и водите най-малко 1 месец преди заседанието на приемателната комисия.
(2) При уведомяването по ал. 1 собственикът на обекта представя:
1. информация за:
а) състава и количеството на третираните отпадъци;
б) състава и количеството на крайните продукти;
в) качеството на емисиите във въздуха и водите;
г) наличието на обучен персонал;
д) лабораторното оборудване;
е) необходимите помощни материали и съоръжения;
2. протоколи за изпитване на отделните технологични линии;
3. документ за отреждане на площадка;
4. други данни, необходими за държавното приемане и разрешаване ползването на строежите в Република България.

Чл. 23.
(1) Изискванията за третиране и транспортиране на опасни и на производствени отпадъци се определят с наредби на Министерския съвет.
(2) Класификацията на отпадъците се определя със заповед на министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването, която се обнародва в "Държавен вестник".

Глава четвърта
УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОТПАДЪЦИТЕ

Раздел I
Информация за дейностите по отпадъците

Чл. 24.
(1) Лицата, при чиято дейност се образуват производствени неопасни отпадъци в количества над 100 кг или 0,100 м3 в денонощие или опасни отпадъци, както и лицата, които обезвреждат отпадъци, са длъжни да водят заверени от РИОСВ отчетни книги за отпадъците.
(2) При преустановяване на дейността на отделни инсталации или съоръжения лицата по ал. 1 съхраняват отчетните книги за битови и производствени неопасни отпадъци в срок 5 години, а за опасни отпадъци - 30 години.
(3) При закриване изцяло на дейностите на всички инсталации и съоръжения на дадена площадка лицата по ал. 1 предават отчетните книги за съхранение в общинските администрации за сроковете, предвидени в ал. 2.
(4) Лицата по ал. 1 изготвят годишни отчети по отпадъците, които представят в РИОСВ.

Чл. 25. Министерството на околната среда и водите води регистър на издадените разрешения и закритите обекти и дейности.

Чл. 26. Всички документи относно отчета и информацията за управление на дейностите по отпадъците се оформят по ред, определен с наредба на министъра на околната среда и водите, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на здравеопазването.

Раздел II
Програми

Чл. 27. Министерството на околната среда и водите с участието на други заинтересувани ведомства съставя и внася в Министерския съвет Национална програма за управление на дейностите по отпадъците. Изпълнението на програмата се отчита ежегодно пред Министерския съвет. Програмата се актуализира при необходимост.

Чл. 28.
(1) Програми за управление на дейностите по отпадъците съставят и приемат:
1. общинските съвети за тяхната територия в срок до 12 месеца след влизането на закона в сила;
2. лицата, чиято дейност е свързана със събиране, съхраняване и обезвреждане на отпадъци;
3. лицата, при чиято дейност се образуват производствени отпадъци в количества над 2 м3 в денонощие или опасни отпадъци.
(2) (Изм., ДВ, бр. 91 от 2002 г.) Програмите по ал. 1, т. 1 са неразделна част от общинските програми за околна среда по чл.79 от Закона за опазване на околната среда.

Чл. 29.
(1) Кметовете на общините и лицата по чл. 28, ал. 1, т. 2 и 3 представят в РИОСВ проект на програма.
(2) В срок до 60 дни РИОСВ утвърждава представените проекти или ги връща със задължителни предписания за привеждане в съответствие с разпоредбите на този закон.
(3) Екземпляр от програмите се предоставя на РИОСВ в 1-месечен срок след приемането им.

Чл. 30.
(1) Програмите предвиждат мерки за постигане на следните цели:
1. намаляване или ограничаване на образуването на отпадъци, както и на степента на тяхната опасност;
2. рециклиране, регенериране или други форми на оползотворяване;
3. екологосъобразно обезвреждане;
4. почистване на старите замърсявания с отпадъци.
(2) Програмите за управление на дейностите по отпадъците включват:
1. анализ на състоянието и прогноза за вида, свойствата и количествата на отпадъците, образувани и подлежащи на третиране;
2. целите, етапите и сроковете за тяхното постигане;
3. начините и съоръженията за третиране или безопасно съхранение;
4. описание на специализираните инсталации за третиране, както и на терените, подходящи за третиране на отпадъци;
5. схема за движение на отпадъците към инсталациите за третиране;
6. специфични за съответната територия или предприятие решения за управление на дейностите по отпадъците;
7. средствата за обезпечаване на програмата;
8. мерки за подпомагане и рационализиране управлението на дейностите по отпадъците;
9. координация с други програми, имащи връзка с дейността;
10. система за отчет и контрол на изпълнението;
11. система за оценка на резултатите и за актуализация на програмата.
(3) При разработването на програмите за управление на дейностите по отпадъците в общините се привличат и представители на обществени екологични движения и организации.
(4) В плановете за устройство на териториите се отразяват обектите със съоръжения и инсталации и терените по ал. 2, т. 3 и 4.

Чл. 31.
(1) Годишната дейност по управлението на отпадъците и изпълнението на програмите се отчита през първото тримесечие на следващата година, а екземпляр от отчета се изпраща на РИОСВ.
(2) Министерството на околната среда и водите изготвя годишен отчет за управление на дейностите по отпадъците за страната, който се включва в доклада за състоянието на околната среда по чл.4 от Закона за опазване на околната среда.

Раздел III
Подпомагане на дейностите по отпадъците

Чл. 32. Държавата подпомага управлението на отпадъците чрез създаване на условия за:
1. екологосъобразно третиране на отпадъците;
2. намаляване или ограничаване на количеството на образуваните отпадъци от производствените дейности и от бита;
3. оползотворяване на полезните компоненти или качества на отпадъците.

Чл. 33. По предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на околната среда и водите ежегодно със Закона за държавния бюджет се определят целеви средства за изграждане на съоръжения и инсталации за третиране на твърди битови и масово разпространени опасни отпадъци, както и за почистване и рекултивация на места, замърсени с отпадъци в миналото.

Чл. 34. Министерският съвет регулира условията за оползотворяване и цените на определени видове отпадъци с цел стимулиране тяхното разделно събиране, повторна употреба и рециклиране.

Чл. 35.
(1) (Изм., ДВ, бр. 91 от 2002 г.) В Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда постъпват:
1. сумите от таксите по чл. 56 за разрешения, издадени от Министерството на околната среда и водите и от РИОСВ;
2. сумите от таксите по чл. 36;
3. сумите от глобите и санкциите по глава шеста, когато наказателните постановления са издадени от министъра на околната среда и водите или от упълномощени от него лица.
(2) (Изм., ДВ, бр. 91 от 2002 г.) По бюджета на съответната община постъпват:
1. сумите от таксите по чл. 56 за разрешителни, издадени от общинските органи;
2. сумите от глобите и санкциите по глава шеста, когато наказателните постановления са издадени от кметовете на общините или от упълномощени от тях лица.
(3) Средствата по алинея 1 и 2 се изразходват само за проекти и обекти за третиране на отпадъци.

Чл. 36.
(1) За продукти, които в процеса на тяхното производство или след крайната им употреба образуват опасни или масово разпространени отпадъци, се заплащат такси.
(2) Размерът на таксите се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Глава пета
РАЗРЕШАВАНЕ И КОНТРОЛ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОТПАДЪЦИТЕ

Раздел I
Разрешения

Чл. 37.
(1) Разрешения за извършване на дейности, включващи събиране, транспортиране, съхранение или обезвреждане на отпадъци, се издават:
1. от РИОСВ, на чиято територия се извършва дейността - за производствени и опасни отпадъци;
2. от министъра на околната среда и водите - за производствени и опасни отпадъци, когато дейностите се упражняват на територията на повече от една РИОСВ;
3. от кмета на общината, на чиято територия се извършва дейността - за строителни отпадъци.
(2) (Изм., ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Изграждането на съоръжения и инсталации за обезвреждане на отпадъците се разрешава въз основа на положително решение по ОВОС.
(3) (Нова, ДВ, бр. 27 от 2000 г.) В решенията по ОВОС по ал. 2 се определят и условията за изграждането на съоръжения и инсталации за обзавеждане на отпадъците.

Чл. 38. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 1999 г.).

Чл. 39.
(1) За издаване на разрешение по чл. 37, ал. 1 се подава заявление, в което се посочват:
1. дейностите, за които се кандидатства;
2. видът, съставът, свойствата, количеството и произходът на отпадъците, които ще се третират;
3. методите и технологиите, които ще се прилагат;
4. съоръженията и инсталациите, които ще се ползват;
5. списъкът на необходимия персонал по длъжности, задължения, квалификация и брой;
6. мерките за сигурност, които ще се предприемат;
7. лицето, отговорно за управлението, адрес, телефон и факс за свръзка.
(2) (Изм., ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Към заявлението се прилагат:
1. документ за платена такса;
2. списък на клиентите, които ще се обслужват;
3. проект за програма за управление на дейностите;
4. заверен препис от съдебната регистрация или документ за актуално състояние на заявителя;
5. декларация от заявителя за извършени предишни нарушения по този закон;
6. проектът на технологията за обезвреждане на отпадъци;
7. проектът за крайна рекултивация и грижи за площадката след закриването на дейността;
8. аварийният план;
9. решението по оценка на въздействието върху околната среда, въз основа на което е разрешено изграждането на обекта;
10. за опасни отпадъци - санитарно заключение от компетентния орган на Министерството на здравеопазването при производителност над 750 кг на час или от ХЕИ при производителност до 750 кг на час включително.
11. (нова, ДВ, бр. 91 от 2002 г.) съгласувателен документ от компетентните органи на Министерството на транспорта и съобщенията - в случаите, когато разрешението обхваща дейности по чл. 37 с опасни и производствени отпадъци от водни транспортни средства.

Чл. 40. (Отм., ДВ, бр. 27 от 2000 г.).

Чл. 41. Органите по чл. 37 могат да изискват от заявителя допълнителна информация в писмена форма, необходима за вземане на решение.

Чл. 42.
(1) Органите по чл. 37 преценяват съответствието на искането за разрешение с изискванията на този закон.
(2) (Изм., ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Когато представените документи са непълни или не отговарят на задължителните изисквания или е необходима допълнителна информация, компетентните органи уведомяват заявителя в срок до 30 дни от постъпване на искането.
(3) В срок до 60 дни от уведомлението по ал. 2 заявителят отстранява непълнотите или несъответствията.

Чл. 43.
(1) (Изм., ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Органът, до който е подадено заявлението, се произнася с решение в срок до 2 месеца от получаване на искането или от отстраняване на непълнотите или несъответствията.
(2) С решението се издава разрешение или мотивирано се отказва издаване на разрешение в случай, че предложението не отговаря на нормативните изисквания, както и в случаите, когато за предвидените отпадъци съществуват разрешени и подходящи мощности за обезвреждане с достатъчен капацитет.

Чл. 44. Разрешенията се издават за срок от 1 до 5 години.

Чл. 45.
(1) (Изм., ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Най-малко 3 месеца преди изтичане срока на разрешението лицата подават молба за продължаване срока на разрешението.
(2) Към молбата по ал. 1 лицата прилагат декларация, че не е настъпило изменение в условията, при които разрешението е било издадено.
(3) Компетентният орган се произнася с решение по молбата за продължаване срока на разрешението в срок 2 месеца.

Чл. 46.
(1) Издаденото разрешение се изменя и допълва от компетентния орган в следните случаи:
1. при промяна на нормативните изисквания, свързани с разрешението;
2. при предстоящи промени в суровините или технологичните процеси, в резултат на които ще настъпят изменения в количеството, състава и свойствата на отпадъците;
3. при очаквани промени в състава и свойствата на опасните отпадъци, постъпващи за третиране в дадена инсталация, или на технологичните процеси за третиране.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2 и 3 лицата подават молба за изменение на разрешението не по-късно от 3 месеца преди настъпването на промяната.
(3) Компетентният орган се произнася с решение по молбата за изменение на разрешението в срок 2 месеца.
(4) В случай на отхвърляне на молбата по ал. 2 лицата кандидатстват за издаване на ново разрешение по реда на този закон.

Чл. 47. Издадените разрешения, както и откритата процедура по издаването им, не могат да се прехвърлят или преотстъпват на други лица.

Чл. 48. Компетентният орган отнема издаденото разрешение, когато:
1. са представени неверни сведения, които са послужили като основание за издаване на разрешението;
2. в резултат на грубо или системно нарушение на този закон или на актовете по прилагането му се застрашава здравето на хората или се уврежда или замърсява околната среда над допустимите норми;
3. (изм., ДВ, бр. 91 от 2002 г.) не се спазват изискванията на подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона или условията, определени в разрешението.

Чл. 49. Решенията на компетентните органи се съобщават писмено на заявителите в 7-дневен срок от издаването им.

Чл. 50. Решенията на компетентните органи за издаване на разрешение, за изменение и допълнение на издадено разрешение или за отказ да се издаде, измени или допълни разрешение се обжалват по реда на Закона за административното производство.

Раздел II
Внос, износ и транзитен превоз на отпадъци

Чл. 51. (Изм., ДВ, бр. 27 от 2000 г.)
(1) Вносът, износът и транзитният превоз на отпадъци през територията на Република България се допуска при спазване на изискванията за безопасност и разрешение на министъра на околната среда и водите.
(2) Случаите, за които се изисква разрешение по ал. 1, условията и редът за неговото издаване, както и случаите, в които се изисква учредяване на банкова гаранция или застраховка, се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 52. Вносът на отпадъци на територията на Република България се разрешава по изключение и при спазване на следните условия:
1. внасяните отпадъци да се използват само за производствени нужди при наличие на договор с крайния потребител;
2. съгласие за приемане на отпадъците на територията на общината, прието с решение на общинския съвет, на чиято територия е преработващото предприятие;
3. лицата, които ще преработват отпадъците, да притежават разрешение за тази дейност;
4. отпадъците да са с точно определен физико-химичен състав и да са придружени със съответните документи, в това число спецификация, сертификат и фактура;
5. използването на отпадъците в съответното производство да предизвиква образуването на по-малки количества отпадък, отколкото използването на традиционните суровини, или се заменят ценни или ограничени природни ресурси;
6. отпадъците да бъдат съхранявани и преработвани в срок, не по-дълъг от 6 месеца, и по начин, изключващ риск за човешкото здраве и околната среда;
7. вносът на отпадъците да не противоречи на държавните и регионалните програми за управление на дейностите по отпадъците.

Чл. 52а. (Нов, ДВ, бр. 91 от 2002 г.) Забранява се вносът в страната на отпадъци:
1. с неустановен химически състав, както и на такива, за които липсват методики за анализ, приложими в Република България;
2. с цел складиране, депониране или каквато и да е друга форма на обезвреждане;
3. с цел преработка в случай, че лицето-оператор на инсталацията, където се предвижда да бъде извършена преработка, не разполага със съответното разрешение, издадено по реда на глава пета от този закон и/или глава седма от Закона за опазване на околната среда.

Чл. 53.
(1) Не се разрешава износ на отпадъци без писмено съгласие на компетентните органи на държавата вносител и на държавите, през които ще се извърши превозът, ако това се изисква по международен договор, влязъл в сила за Република България.
(2) Ако изнасяните отпадъци не бъдат приети в държавата вносител или в държавите, през които ще се извърши превозът, износителят на отпадъците е длъжен за своя сметка да осигури тяхното безопасно обезвреждане.

Чл. 54.
(1) Не се допуска транзитен превоз на товари с отпадъци без писмено съгласие на компетентните органи на държавата вносител, държавата износител и на държавите, през които ще се извърши транзитният превоз.
(2) Съгласието на държавата износител и на държавите, през които ще се извърши транзитният превоз, включва и задължение за обратно преминаване и приемане на товара, в случай че същият не бъде допуснат в някоя от държавите.

Чл. 55. При констатирани нарушения при внос, износ и транзитен превоз на отпадъци митническите органи и органите за граничен контрол на Комитета по стандартизация и метрология спират нарушителите и незабавно уведомяват Министерството на околната среда и водите и органите на Министерството на вътрешните работи и Гражданска защита.

Чл. 56. За издаваните разрешителни по раздели I и II от глава пета се събират такси в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Раздел III
Контрол по управлението на отпадъците

Чл. 57. Кметовете на общините или упълномощени от тях лица контролират:
1. дейностите, свързани с образуване, събиране, съхранение, превоз и обезвреждане на битови и строителни отпадъци, както и изпълнението на програмите за тяхното управление;
2. дейностите по депониране на производствени и опасни отпадъци и изпълнението на програмите за тяхното управление;
3. съоръженията и инсталациите за съхранение и обезвреждане на битови и строителни отпадъци и за депониране на промишлени и опасни отпадъци;
4. спазването на други изисквания, определени с наредбите по чл. 18.

Чл. 57а. (Нов, ДВ, бр. 91 от 2002 г.) Кметовете на общините организират и контролират закриването, възстановяването на терените и последващия мониторинг на нерегламентираните сметища, намиращи се на територията на съответната община.

Чл. 58.
(1) Регионалните инспекции по околната среда и водите упражняват контрол за спазване на изискванията за третиране на отпадъци и на условията, поставени в разрешенията, за:
1. дейностите, свързани с образуване, събиране, съхранение, движение и обезвреждане на отпадъци;
2. съоръженията и инсталациите за съхранение и обезвреждане на отпадъци;
3. движението на отпадъци на своята територия.
(2) Регионалните инспекции по околната среда и водите контролират отчетността и предоставянето на информация по глава четвърта, раздел I.

Чл. 59. Министерството на околната среда и водите упражнява контрол за спазване условията на разрешенията по глава пета, раздел I и за дейности по третиране на отпадъци в случаите, когато тези дейности се извършват на територията на повече от една РИОСВ, както и на програмите за тяхното управление.

Чл. 60. Хигиенно-епидемиологичните инспекции упражняват санитарен контрол на дейностите по обезвреждане на опасни отпадъци.

Чл. 61. Митническите органи и органите за граничен контрол на Комитета по стандартизация и метрология контролират съответствието на товара със съпроводителните документи и спазването на изискванията по вноса, износа и транзитния превоз на отпадъци в съответствие с компетенциите им съгласно действащото законодателство.

Глава шеста
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Раздел I
Принудителни административни мерки

Чл. 62. За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения по този закон, както и за предотвратяване и преустановяване на вредните последици от тях компетентните органи или упълномощени от тях лица могат да налагат принудителни административни мерки по реда на чл. 63.

Чл. 63.
(1) Министърът на околната среда и водите спира:
1. дейности по събиране, съхраняване или обезвреждане на отпадъци;
2. изграждането и експлоатацията на инсталации за обезвреждане на опасни отпадъци.
(2) Директорът на РИОСВ:
1. издава предписания относно изграждането на инсталации за обезвреждане на битови отпадъци;
2. спира дейностите по третиране и транспортиране на отпадъците;
3. спира експлоатацията на инсталации за третиране на отпадъци.
(3) Кметът на общината:
1. спира или прекратява изграждането на инсталации за обезвреждането на битови отпадъци;
2. спира депонирането на отпадъци на територията на общината;
3. спира от експлоатация транспортни средства, когато превозването на отпадъците противоречи на действащите разпоредби или на договора с общината.

Чл. 64. Принудителните административни мерки могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.

Раздел II
Административни нарушения и наказания

Чл. 65.
(1) Наказва се с глоба от 50 до 500 лв. физическо лице, което:
1. изхвърля отпадъци на неразрешени за това места;
2. нарушава разпоредбите за депониране на строителни отпадъци в определените за това депа.
(2) При повторно нарушение на физическото лице се налага глоба в двоен размер.

Чл. 66.
(1) Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, едноличен търговец или юридическо лице, когато:
1. извършва нарушение по чл. 65, алинея 1, т. 1 и 2;
2. нарушава реда и условията за предаването, събирането, превозването, претоварването, обезвреждането, разделното събиране и оползотворяването на битови и строителни отпадъци съгласно изискванията на местните нормативни актове;
3. изгражда и експлоатира съоръжения и инсталации за обезвреждане на битови отпадъци по начин, който застрашава околната среда от замърсяване или увреждане;
4. нарушава изискванията за третиране и транспортиране на производствени отпадъци;
5. третира опасни и други отпадъци без разрешение, когато такова се изисква, или при неспазване на условията на издаденото разрешение, както и при нарушаване на разпоредбите относно разделното събиране, временно съхраняване и превозване на отпадъци;
6. нарушава разпоредбите при въвеждане в експлоатация на обекти за обезвреждане на опасни отпадъци, включително разпоредбите за изменение и допълнение на разрешението;
7. (изм., ДВ, бр. 91 от 2002 г.) не води отчетност на отпадъците съгласно изискванията на този закон и не предоставя документи относно отчета и информация за управление на дейностите по отпадъците съгласно изискванията на закона и подзаконовите актове по прилагането му;
8. (изм., ДВ, бр. 27 от 2000 г.) нарушава изискванията за внос, износ или транзитен превоз на отпадъци;
9. (нова, ДВ, бр. 27 от 2000 г.) осъществява внос и/или произвежда продукти, които не са в съответствие с изискванията на този закон.
(2) Нарушенията по т. 1 и 7 се наказват с глоба, съответно с имуществена санкция, в размер от 100 до 2 000 лв., а в останалите случаи - в размер от 500 до 5 000 лв.
(3) При повторно нарушение глобата, съответно санкцията, по ал. 2 се налага в двоен размер.

Чл. 67. Наказва се с глоба в размер от 100 до 2 000 лв. длъжностно лице, което:
1. разреши въвеждането в експлоатация на обекти, образуващи отпадъци, без да са налице изискванията за приемането на обекта;
2. издаде разрешение за събиране, съхраняване или обезвреждане на отпадъци в нарушение на изискванията на този закон;
3. не извърши необходимите действия в случаите, когато причинителите на отпадъци са неизвестни;
4. наруши действащите разпоредби относно определяне на площадката за депониране на отпадъци;
5. не изпълни задълженията си по определяне изискванията за безопасно ликвидиране на дейности и възстановяване на терена при прекратяване на дейността по третиране на отпадъците;
6. разреши въвеждането в експлоатация за обезвреждане на опасни отпадъци, без да са налице изискванията по този закон.

Чл. 67а. (Нов, ДВ, бр. 91 от 2002 г.) За нарушения по чл. 9, ал. 1 на физическите лица се налагат глоби от 200 до 2000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци - имуществени санкции от 1000 до 5000 лв.

Чл. 67б. (Нов, ДВ, бр. 91 от 2002 г.) За нарушения на закона, които не съставляват престъпления, на физическите лица се налагат глоби от 200 до 2000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци - имуществени санкции от 1000 до 5000 лв.

Чл. 68.
(1) Нарушенията по чл. 65 и 66 се установяват с акт на длъжностно лице, определено от министъра на околната среда и водите или от кмета на общината. Наказателните постановления се издават от министъра на околната среда и водите, съответно от кмета на общината или от упълномощени от тях лица.
(2) (Доп., ДВ, бр. 91 от 2002 г.) Нарушенията по чл. 67 се установяват с акт на длъжностно лице, определено от министъра на околната среда и водите, а наказателните постановления се издават от министъра на околната среда и водите и упълномощени от него лица.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изменението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Отпадък" е вещество, предмет или част от предмет, който няма предварително непосредствено приложение или от който притежателят желае или е длъжен да се освободи. Вещества, предмети или части от предмети, предадени на специализираните фирми за третиране на отпадъци от собственика или от упълномощено от него лице, също се определят като "отпадъци" до момента, в който възстановените от тях материали или произведената от тях енергия бъдат включени в производствения цикъл.
2. (Изм., ДВ, бр. 91 от 2002 г.) "Битови отпадъци" са тези, които се получават в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, в административни, социални и обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъци от търговски обекти, занаятчийски дейности, обекти за отдих и забавления, които по своето естество и състав са подобни на битовите отпадъци.
3. "Производствени отпадъци" са тези, образувани в резултат на промишлена, занаятчийска и обслужваща дейност на физическите и юридическите лица.
4. "Опасни отпадъци" са тези отпадъци, чийто състав, количество и свойства създават риск за човешкото здраве и околната среда и са определени като такива според Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане.
5. "Строителни отпадъци" са oтпадъците, получени в резултат на строителната дейност на строителни площадки, както и такива от разрушаване или реконструкция на сгради и съоръжения.
6. "Причинител на отпадъци" е физическо или юридическо лице, при чиято дейност се образуват отпадъци.
7. "Третиране на отпадъците" е събирането, съхранението и обезвреждането на отпадъците и всички междинни операции, както и повторното им използване, рециклиране и възстановяване или производството на енергия и материали от отпадъци.
8. "Обезвреждане на отпадъците" е такова въздействие върху отпадъците (депониране, рециклиране, изгаряне, неутрализиране и др.), при което опасността за здравето на хората или замърсяването на околната среда от тях не превишават установените норми.
9. "Рециклиране на отпадъците" е дейност за възстановяване или възобновяване на суровинните им свойства.
10. "Преработване на отпадъците" е дейност, която променя свойствата или състава на отпадъците, като ги превръща в суровини за производство на крайни продукти или в крайни продукти.
11. "Депониране на отпадъци" е складирането на отпадъци повече от 6 месеца по начин, който не представлява опасност за човешкото здраве и околната среда, и не се предвижда последващо третиране на отпадъците.
12. "Масово разпространени отпадъци" са отпадъци, които се образуват след употреба на продукти от многобройни източници на територията на цялата страна и поради своите характеристики изискват специално управление.
13. "Повторно" е нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.

§ 2. Министерството на околната среда и водите е национален компетентен орган и координатор по всички международни спогодби, свързани с предмета на този закон, по които Република България е страна.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 3. Лицата, осъществяващи дейности, за които се изисква разрешение по реда на чл. 37 от този закон, подават заявление за разрешение в срок до 6 месеца след влизането на закона в сила.

§ 4. Този закон отменя Указ N: 1541 за оползотворяване на вторичните суровини (обн., ДВ, бр. 41 от 1983 г.; изм., бр. 56 от 1986 г.).

§ 5. В чл.7 от Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 86/91 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 100 от 1992 г., бр. 31 и 63 от 1995 г. и бр. 13 от 1997 г.) се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 2 думите "или рециклиране" се заличават, а след думата "депониране" запетаята се заменя с "или".
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Транзитното превозване на отпадъци и опасни вещества през територията и морските пространства на Република България се разрешава от министъра на околната среда и водите за всеки отделен случай, ако друго не е предвидено в международен договор, който е влязъл в сила за Република България."

§ 6. В 2 от преходните разпоредби на Закона за държавните такси (обн., Изв., бр. 104 от 1951 г.; изм. и доп., бр. 89 от 1959 г., бр.21 от 1960 г.; ДВ, бр. 53 от 1973 г., бр. 87 от 1974 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 55 от 1991 г., бр. 100 от 1992 г., бр. 69 и 87 от 1995 г., бр.37, 100 и 104 от 1996 г.) в края на първото изречение се добавя "и Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда".

§ 7. В Закона за данък върху печалбата (обн., ДВ, бр. 59 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 110 от 1996 г., бр. 16 и 49 от 1997 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл.16:
а) в ал. 3 се създава т. 11 със следното съдържание:
"11. средствата и/или погашенията по банкови кредити за придобиване на дълготрайни активи за развитие на дейности по третиране на твърди битови и опасни отпадъци и за производство на изделия от отпадъци съгласно Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда."
б) създават се ал. 10 и 11:
"(10) Намаленията по ал. 3, т. 11 се ползват при едновременно изпълнение на следните условия:
1. издадено положително решение по оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), когато се изисква съгласно Закона за опазване на околната среда;
2. третиране 100% на отпадъци, образувани в страната.
(11) Министърът на финансите по предложение на министъра на околната среда и водите определя реда за ползване на намаленията по ал. 3, т. 11."
2. Създава се чл.60а:
"Чл. 60а.
(1) Данъкът върху печалбата се преотстъпва на юридическите лица, чиято производствена дейност се основава изцяло на безотпадъчни или малкоотпадъчни технологии и/или които произвеждат енергия изцяло от отпадъци, за срок 5 години, считано от момента на въвеждане в експлоатация на съоръженията и при наличие на положително решение на компетентния орган по оценка зa въдействие върху околната среда съгласно Закона за опазване на околната среда.
(2) Юридическите лица, ползващи преотстъпването на печалбата по ал. 1, се определят ежегодно до 30 декември по ред, определен от Министерския съвет."

§ 8. Разпоредбите на § 6 и 7 влизат в сила от 1 януари 1998 г.

§ 9. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 90 от 1993 г.; изм., бр. 57 от 1995 г., бр. 16, 56 и 104 от 1996 г. и бр. 51 от 1997 год.) се правят следните допълнения:
1. В чл.9, ал. 1 се създава т. 14: "14. извършване на услуги по третиране на твърди битови и на опасни отпадъци, освен ако лицето, което ги извършва, заяви, че желае сделката да е облагаема."
2. Създава се чл.12а:
"Чл. 12а. Услуги по третиране и транспортиране на твърди битови и на опасни отпадъци са: събирането, превозването, съхранението и обезвреждането им, както и производството на енергия от тях от физически и юридически лица, притежаващи разрешение или извършващи дейност в съответствие с чл.37 от Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда."

§ 10. Разходите по възстановяване на качествата на околната среда по чл. 9, алинея 3 се поемат само за замърсявания, настъпили след влизането на закона в сила.

§ 11. Условията и редът за извършване на търговската дейност с отпадъци от черни и цветни метали, както и за техния износ се определят от Министерския съвет.

& 11а. (Нов, ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Изискванията към продуктите по чл. 1, ал. 2 се определят с наредби на Министерския съвет.

§ 12. Министърът на околната среда и водите издава наредбите, инструкциите и заповедите по този закон в срок до 1 година след влизането му в сила, които се обнародват в "Държавен вестник".

§ 13. Изпълнението на закона се възлага на министъра на околната среда и водите.

Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 18 септември 1997 г. и е подпечатан с държавния печат.