Чл. 1. Назначаването на почетни (нещатни) консулски длъжностни лица се извършва измежду българските граждани или гражданите на други държави и за такива райони в чуждата държава, където е целесъобразно да бъде засилено официалното присъствие на Република България в интерес на развитието на двустранните търговски, икономически и културни отношения.

Чл. 2.
(1) Разглеждането на кандидатурата за почетно (нещатно) консулско длъжностно лице се извършва от министъра на външните работи по негова инициатива или на основание на предложение от ръководителя на дипломатическото или консулското представителство на Република България в приемащата държава, към което да бъдат приложени:
1. автобиографични данни за кандидата за почетно (нещатно) консулско длъжностно лице и данни за професионалната му дейност;
2. удостоверение за чисто съдебно минало;
3. сведения, че кандидатът е с лоялно отношение към нашата страна, както и какви контакти поддържа в Република България, неговото обществено положение и възможности да подпомага развитието за икономическо и културно сътрудничество на Република България с отделните райони в приемащата държава, както и за контактите му с българската колония и възможностите му да работи за нейното приобщаване към интересите на Република България;
4. документи, удостоверяващи имотното и финансовото състояние на кандидата, както и че има възможност да осигури и поддържа за негова сметка помещение, подходящо за осъществяване на консулските му функции;
5. информация за основните характеристики на консулския окръг, население, търговско-икономически, научен и културен потенциал, връзки в интерес на Република България, миграционен поток от български граждани, данни за състава на българската колония, ако има оформена такава, в този регион, както и движението на българските граждани през него;
6. предварително неофициално мнение на Министерството на външните работи на приемащата държава относно приемането на почетно (нещатно) консулско длъжностно лице на Република България и за конкретния кандидат.
(2) Към предложението могат да се представят и препоръки за кандидата от политици, държавници, научни, финансови, търговски и културни дейци на приемащата държава.
(3) Министърът на външните работи може по своя преценка да приеме предложението по ал. 1 без някои от приложенията по т. 1 - 6, както и по ал. 2, и да поиска представяне на допълнителни сведения и данни.

Чл. 3. Становище по предложението на ръководителя на дипломатическото или консулското представителство на Република България в приемащата държава за назначаване на почетно (нещатно) консулско длъжностно лице дават директорът на териториалната дирекция, която отговаря за отношенията с приемащата държава, и директорът на дирекция "Консулски отношения" .

Чл. 4. Докладът от министъра на външните работи до Министерския съвет за назначаване на почетното (нещатно) консулско длъжностно лице заедно с всички необходими приложения се изготвя от териториалната дирекция, отговаряща за отношенията с приемащата държава.

Чл. 5. След приемане на решението на Министерския съвет териториалната дирекция уведомява приемащата държава и дирекция "Държавен протокол", която изготвя консулския патент. Териториалната дирекция своевременно включва назначеното лице в списъка на почетните (нещатни) консулски длъжностни лица и в справочника за българските дипломатически и консулски представителства в чужбина.

Чл. 6. До получаването на патент или подобен документ от изпращащата държава почетните (нещатни) консулски длъжностни лица връчват клетвен лист на министъра на външните работи на Република България или на упълномощено от него лице, с който заявяват, че ще изпълняват добросъвестно функциите и задълженията, свързани със заеманата от тях длъжност.

Чл. 7. Почетните (нещатните) консулски длъжностни лица се освобождават по реда на чл.3 от Наредбата относно реда за назначаване и приемане на почетни (нещатни) консулски длъжностни лица, когато това се налага, от държавен интерес и/или по преценка на министъра на външните работи.

Чл. 8. Териториалната дирекция, отговаряща за отношенията с приемащата държава и дирекция "Консулски отношения", осъществяват предвидения в чл.4 от наредбата контрол върху дейността на почетните (нещатни) консулски длъжностни лица.

Чл. 9. Териториалната дирекция или българското дипломатическо или консулско представителство в съответната държава предоставя на почетното (нещатното) консулско длъжностно лице текстовете на Наредбата относно реда за назначаване и приемане на почетни (нещатни) консулски длъжностни лица и настоящата инструкция в превод на английски или друг език.

Чл. 10. По отношение на функциите, улесненията, привилегиите и имунитетите на почетните (нещатните) консулски длъжностни лица се прилагат съответните разпоредби на Виенската конвенция за консулските отношения и на Наредбата относно реда за назначаване и приемане на почетни (нещатни) консулски длъжностни лица.

Заключителни разпоредби

§ 1. Тази инструкция е изготвена в съответствие с разпоредбите на Виенската конвенция за консулските отношения, приета на 24 април 1963 г., и се издава на основание § 2 от заключителните разпоредби на Наредбата относно реда за назначаване и приемане на почетни (нещатни) консулски длъжностни лица.

§ 2. Тази инструкция отменя Инструкцията на министъра на външните работи от 3.VII.1998 г.

§ 3. Инструкцията влиза в сила от деня на обнародването й в Държавен вестник.