Чл. 1.
(1) С тази инструкция се определят условията, редът и начинът за организиране и провеждане на защитата на горите от вредители, болести и други повреди.
(2) Основни задачи на защитата на горите са:
1. установяване появата и разпространението на вредители, болести и други повреди и оценка и мониторинг на въздействието им върху здравословното състояние на горите;
2. разработване на прогнози за поява и развитие на насекомни и др. вредители, болести и повреди;
3. определяне на методи и средства за защита на горите и създаване на организация за борба с вредители, болести и други повреди;
4. разработване на екологични и лесозащитни проблеми, свързани със защитата на горите.

Чл. 2.
(1) Министерството на земеделието и горите (МЗГ) осъществява държавната политика в областта на защитата на горите от вредители, болести и други повреди.
(2) Националното управление по горите (НУГ) управлява и контролира защитата на горите и земите от горския фонд.
(3) Регионалните управления на горите осъществяват:
1. организацията, координацията и контрола на дейността по защитата на горите.
2. контрола върху дейността по защита на горите по чл.2, ал. 3 от Закона за горите.
(4) Държавните лесничейства провеждат наблюдение, сигнализация и обследване за повреди в горите и борба с вредителите и болестите.
(5) Специализирани поделения за защита на горите към НУГ са лесозащитните станции.
1. лесозащитните станции оказват методическо ръководство, извършват контрол по защита на горите и консултират собствениците на гори по въпросите на растителната защита;
2. организационната структура и дейността на лесозащитните станции се регламентира с правилник, издаден от началника на НУГ.

Чл. 3.
(1) Ръководителят на НУГ създава като консултативен орган Национална комисия по лесозащита със задачи:
1. обсъждане важни проблеми, свързани със защитата на горите;
2. разглеждане на изготвените годишни прогнози и даване на препоръки за необходимостта от провеждане на лесозащитни мероприятия, необходими препарати и средства в зависимост от оценките за здравословното състояние на горите, вида и плътността на популациите на вредителите;
3. обсъждане отчетите за проведените лесозащитни мероприятия.
(2) Съставът и председателят на националната комисия се определят от ръководителя на НУГ.

Чл. 4.
(1) В държавните гори и в горите, собственост на физически лица, лесозащитните мероприятия се провеждат от държавните лесничейства под методичното ръководство и контрол на лесозащитните станции и регионалните управления на горите.
(2) Общините и другите юридически лица - собственици на гори, провеждат лесозащитните мероприятия за своя сметка.

Глава втора
НАБЛЮДЕНИЕ, СИГНАЛИЗАЦИЯ И ЛЕСОПАТОЛОГИЧНО ОБСЛЕДВАНЕ

Раздел I
Наблюдение и сигнализация

Чл. 5.
(1) Наблюденията се провеждат за установяване на здравословното състояние на гората, наличието на насекомни вредители, причинители на болести и повреди, насекомоядни птици, полезни насекоми и др.
(2) Наблюденията в горите и земите от горския фонд се провеждат от специалисти с лесовъдско образование.
(3) Наблюдения в горите се провеждат задължително двукратно през вегетационния период - пролет и есен, и по всяко време при посещение в гората.

Чл. 6.
(1) При откриване на вредители, причинители на болести и повреди или при установяване на нарастване на разпространението на вредителите, болестите и повредите от по-рано открити такива се попълва сигнален лист (приложение N: 1), който се представя в държавното лесничейство.
(2) Първата част на сигналния лист се попълва от горския стражар, а така също и от всички специалисти с лесовъдско образование, установили вредители, болести или повреди.
(3) В тридневен срок след получаване на сигналния лист директорът на държавното лесничейство възлага на специалист с лесовъдско образование да извърши проверка в тридневен срок и да отрази констатациите от нея във втората част на сигналния лист.
(4) В държавното лесничейство се води книга-регистър на постъпилите сигнални листове.
(5) Директорът на държавното лесничейство изпраща копие от сигналния лист в регионалното управление на горите и лесозащитната станция, когато е необходимо допълнително специализирано изследване и консултация.

Раздел II
Мониторинг на горските екосистеми

Чл. 7.
(1) Екологичният мониторинг на горските екосистеми е комплекс от задачи и методи за наблюдение, събиране на информация, обобщаване и анализ на резултатите, очертаване на тенденциите за състоянието на горите в зависимост от въздействието на отделни екологични фактори на средата и тяхната динамика.
(2) Провежда се чрез пробни площи, разположени върху цялата горска площ на страната, заложени на пресечните точки на координатна мрежа 16 х 16 км.
(3) Извършва се от специалисти от институти, университети и станции.
(4) Във всяка пробна площ се събира следната информация:
1. физикогеографска и дендрологична характеристика;
2. климатична характеристика и динамика на основните климатични параметри;
3. морфологични и аналитични данни за почвата и почвената покривка (киселинност, хранителни елементи и натрупване на тежки метали, състояние на лизиметрични води и др.);
4. акумулация и динамика на неорганични елементи и тежки метали в листата на дървесните видове;
5. характеристика и състояние на тревната покривка под склопа на насажденията и акумулация на тежки метали;
6. здравословно състояние, биологични и абиотични увреждания и тяхното отражение върху дървесната растителност;
7. таксационни промени и биомаса.

Чл. 8.
(1) Лесопатологичният мониторинг в стационарните обекти се провежда за проследяване видовия състав, числеността и динамиката на насекомните и други вредители и болести, степента на повреди в горите от тях и за определяне на количествените и качествените показатели на популациите и тенденциите за нарастване или намаляване.
(2) Лесопатологичният мониторинг в стационарните обекти се провежда от специалистите на лесозащитните станции чрез неколкократно обследване през годината.

Чл. 9.
(1) В държавните лесничейства лесозащитните станции определят от 3 до 5 стационарни обекта, представляващи характерни или първични огнища за основните вредители или заболявания.
(2) Площта на всеки стационарен обект трябва да бъде не по-малка от 200 дка.
(3) Стационарните обекти се означават на терена с трайни знаци, нанасят се на карта в М 1:25 000 и за тях се попълва формуляр (приложение N: 2).

Чл. 10.
(1) В стационарните обекти се събира информация за:
1. таксационна характеристика на насаждението;
2. определяне на количествените показатели на популацията на насекомния вредител (абсолютна заселеност и коефициент на размножаване);
3. определяне на качествените показатели на популацията на насекомния вредител (плодовитост, полово съотношение, ентомофаги и здравословно състояние);
4. определяне вида, размера и степента на заболяването на дървесната растителност и повредите.
(2) Събраната информация се отразява в сведение по образец (приложение N: 3).

Раздел III
Лесопатологично обследване

Чл. 11.
(1) Лесопатологичното обследване се провежда след констатирано нападение от вредители, болести и други повреди.
(2) При лесопатологичното обследване се установяват:
1. размерът на нападнатата площ;
2. видът на вредителя и повредата;
3. причинителят на болестта и повредата;
4. степента на нападение.

Чл. 12.
(1) Лесопатологичното обследване е текущо-оперативно и специално.
(2) Текущо-оперативното обследване се извършва всяка година в зависимост от биологията на вредителите и причинителите на заболявания и други повреди.
(3) На текущо-оперативно лесопатологично обследване подлежат:
1. действащи огнища от насекоми, болести и други повреди;
2. всички площи, в които при наблюденията са установени признаци за нападения от вредители, болести и други повреди;
3. насаждения, в които през предходни години е имало стихийни бедствия - пожари, повреди от сняг и вятър, замърсяване, масово съхнене на дървета и др.;
4. горски разсадници и новосъздадени култури, в които са установени повреди по фиданките;
5. временни и постоянни складове за дървени материали.
(4) Специално обследване се провежда при възникване на лесопатологичен проблем за отделна територия или за цялата страна, като: масово съхнене на гори, поява и повреди от нов насекомен или друг вредител или причинител на заболяване и др.

Чл. 13.
(1) Лесопатологичното обследване се извършва маршрутно чрез залагане на пробни площи и моделни дървета, феромони и др. Резултатите от обследването се отразяват в дневник (приложение N: 4).
(2) Броят на пробните площи и моделните дървета се определят в зависимост от големината на обследваната гора и вида на вредителя или заболяването. Те не могат да бъдат по-малко от 3 броя пробни площи за обект с размер 1 дка и/или 3 - 5 броя моделни дървета за обект.
(3) Феромоните биват полови и агрегационни:
1. половите феромони се използват при лесопатологичното обследване на гъботворка, борова процесионка, летораслозавивачка и др. за установяване началото и продължителността на летежа; залагат се до 10 броя на обект на височина 1,5 м над земята;
2. агрегационни феромони се използват за привличане на корояди и установяване на летежа и плътността на популацията им; залагат се 3 - 5 броя на обект на височина 1,5 м и разстояние не по-малко от 10 м от здравите дървета.

Чл. 14. Преди началото на лесопатологичното обследване лесозащитната станция провежда инструктаж на лесовъдите от държавното лесничейство, които ще участват в него.

Чл. 15.
(1) В държавните гори и горите, собственост на физически лица, лесопатологичното обследване се извършва от държавните лесничейства и лесозащитните станции.
(2) В горите, собственост на общини и други юридически лица, лесопатологичното обследване се организира и финансира от собствениците на горите и се извършва от държавните лесничейства, лесозащитните станции или лица, притежаващи удостоверение за упражняване на частна лесовъдска практика, на които това е възложено с договор.
(3) Лесопатологичното обследване се извършва в срок до10 октомври.
(4) Държавните лесничейства обобщават резултатите от обследването на горите поотделно за различните видове собственост и изготвят сведение по образец (приложение N: 5*). В срок до 15 октомври държавните лесничейства изпращат в регионалното управление на горите:
1. два екземпляра от сведението на хартиен носител;
2. магнитен носител (дискета ) с обобщена информация;
3. подробен обзор.
(5) Регионалните управления на горите обобщават сведенията по вредители, болести и други повреди по държавни лесничейства и по вид собственост на горите, изготвят сведение по образец (приложение N: 5*) и в срок до 30 октомври изпращат в лесозащитните станции:
1. един екземпляр на хартиен носител от сведение (приложение N: 5*);
2. един екземпляр на хартиен носител от обобщено сведение (приложение N: 5*);
3. магнитен носител (дискета ) с приложение N: 5*; 4. обобщен обзор.
(6) Лесозащитните станции обобщават получените сведения, извършват корекции въз основа на лабораторните анализи, попълват сведение образец (приложение N: 5*) и изготвят прогноза за нападенията от вредители, болести и други повреди, която представят на НУГ заедно с протоколите от контролните проверки по чл. 17 в срок до 20 декември.
(7) Националното управление по горите обобщава данните от лесопатологичните обследвания, получени от лесозащитните станции, и изготвя обобщена прогноза за страната по образец (приложение N: 5*) в срок до 30 декември.

Чл. 16.
(1) Регионалните управления на горите извършват контролни проверки на 20 % от обследваната площ от държавните лесничейства в срок до 15 октомври.
(2) Лесозащитните станции извършват контролни проверки на 20 % от обследваните площи за района на станцията в срок до 30 октомври.
(3) За всяка извършена проверка се съставя протокол.

Раздел IV
Лесопатологично обследване на по-важните насекомни и други вредители и болести

Чл. 17.
(1) Лесопатологичното обследване на насекомни вредители по плодовете и семената се провежда от държавните лесничейства и лесозащитните станции в семепроизводствени градини и насаждения, определени за семесъбиране.
(2) Лесопатологичното обследване на партиди семена в складове и семехранилища се извършва от семеконтролните станции и при необходимост от лесозащитните станции и научни институти.
(3) При обследването се спазват изискванията на БДС1953/1998 г.
(4) Резултатите от обследването и анализа се попълват в сведение по образец (приложение N: 6).

Чл. 18.
(1) Лесопатологичното обследване на насекомни вредители по листата се провежда еднократно през годината съобразно биологичните особености на вредителя.
(2) Лесопатологичното обследване включва:
1. оценка на разпространението на насекомния вредител, размера на повредата и степента на развитие;
2. оценка на здравословното състояние на насаждението и здравословното състояние на вредителя;
3. събиране на материали за анализи (яйца, какавиди, възрастни или ларви);
4. преценка на опасността от обезлистване.
(3) Резултатите от обследването се попълват в сведение по образец (приложение N: 7).
(4) Лесопатологичното обследване се провежда по отделни насекомни вредители и фази от тяхното развитие, както следва:
1. гъботворка - в стадий "яйце", през периода август - октомври, на всеки 500 дка се проверяват по 100 дървета за наличие на яйцекупчинки; измерва се диаметърът на дърветата и от всеки обект се събират по 10 броя яйцекупчинки за анализ, с различна големина и от различно изложение, които се изпращат в лесозащитната станция;
2. пръстенотворка - в стадий "яйце", през юни - октомври на всеки 200 дка нападната площ се проверяват 3 броя дървета (може и след отсичане) за наличие на яйцепръстенчета; събират се не по-малко от 10 броя яйцепръстенчета за всеки обект, които се изпращат в лесозащитната станция за анализ;
3. листоврътки - в стадий "яйце", през януари - февруари за всеки обект от 3 - 5 броя дървета се вземат по 3 пробни клонки от горната, средната и долна част на короната с дължина 0,5 м и се изпращат в лесозащитната станция за анализ;
4. педомерки - в стадий "възрастно (пеперуда)", през периода октомври - ноември на всеки 300 дка се залагат на 3 - 5 броя дървета лепливи пояси на височина 1,5 м с широчина 10 см; отношението между уловените женски пеперуди към дължината на лепливия пояс показва степента на нападение (1 - 2 - слабо, над 3 - силно). Резултатите от обследването се отразяват в дневник (приложение N: 4);
5. златозадка - в стадий "гъсеница", чрез установяване броя им в зимните гнезда; през есента на всеки 500 дка се проверяват по 100 броя дървета, събират се не по-малко от 10 гнезда с различна големина, изпращат се в лесозащитната станция за анализ;
6. бяла върбова пеперуда - в стадии "яйцекупчинки" и "какавида", през май - юни (I поколение) и август (II поколение), проверяват се не по-малко от 30 броя дървета за наличие на яйцекупчинки, събират се не по-малко от 10 яйцекупчинки за всеки обект и се изпращат в лесозащитната станция за анализ;
7. дъбова процесионка - в стадий "гъсеница", по паяжинните гнезда през май - юни на 200 дка се проверяват по 100 броя дървета;
8. борова процесионка - в стадий "гъсеница" - по гъсенични къдели през октомври и ноември на 100 дка се проверяват по 20 броя дървета; в стадий "яйце" - през юли - септем-ври на всеки 100 дка се проверяват по 10 дървета за наличие на яйчени калъфчета; при височина на дърветата над 8 м се допуска отсичане на 1 - 2 броя дървета на всеки 100 дка; събират се за всеки обект по 10 яйчени калъфчета, които се изпращат в лесозащитната станция за анализ; при установяване на едно яйчено калъфче средно на дърво в култури до 20 години и 3 броя за култури над 20 години очакваното нападение се определя като силно;
9. летораслозавивачка - по повредите през май - юни на 10 дка се проверяват не по-малко от 10 броя дървета, определят се повредите на централни и странични леторасли, при 20 % повредени централни леторасли нападението е силно; изрязват се 100 броя нападнати леторасли от обект и се изпращат в лесозащитната станция за анализ;
10. борови листни оси - в стадий "какавида", през август - ноември на 30 дка се залагат по 1 - 2 броя пробни площадки по 1 м2, от които се събират всички какавиди на вредителя, поставят се в пликчета по обекти и се изпращат в лесозащитната станция за анализ.

Чл. 19.
(1) Лесопатологичното обследване на насекомни вредители по младите фиданки и дървета се извършва по два начина:
1. по нанесените повреди; проверяват се по 100 броя фиданки на дка;
2. чрез залагане на токсифицирани ловни кори; на 100 дка се залагат по 4 - 5 броя и се проверяват през 20 дни.
(2) Резултатите от обследването се отразяват в дневник (приложение N:4).

Чл. 20.
(1) Лесопатологичното обследване на насекомни вредители по стъблата и клоните се провежда в периода от април до август по дървесни видове и групи вредители в зависимост от тяхната биология.
(2) Лесопатологичното обследване се извършва:
1. чрез пробни площи или ленти; проверяват се в тях не по-малко от 150 дървета и се извършва оценка на повредите по скала (приложение N: 8);
2. чрез залагане на ловни дървета или агрегационни феромони (по 2 - 3 броя на 100 дка); за резултатите се попълва сведение по образец (приложение N: 9).

Чл. 21.
(1) Лесопатологичното обследване на насекомни вредители по корените се провежда през есента чрез пробни площадки с размери 50/50/60 см по 10 броя на дка за разсадници и 2 броя за млади култури. Събраните вредители се изпращат в лесозащитната станция за анализ.
(2) Степента на нападение се определя по броя на ларвите, приравнени към III възраст, на 1 м2. За резултатите се изготвя сведение по образец (приложение N: 10).

Чл. 22.
(1) Лесопатологичното обследване на плодове и семена за заразеност с фитопатогенни гъби се извършва преди събирането им, по време на съхраняването и задължително преди засяване. Обследва се проба от всяка партида, включваща не по-малко от 400 броя чисти семена или еквивалентна маса.
(2) При обследването на плодове и семена се спазват изискванията на БДС 1953/1998.

Чл. 23.
(1) Лесопатологичното обследване на фиданките в разсадниците за повреди от фитопатогенни гъби се извършва най-малко 2 пъти годишно, през първата половина на лятото и есента.
1. за семена и поници - чрез 20 разкопки по 1 л.м за всеки 10 дка;
2. за фиданки чрез пробни площадки по 1 л.м, представляващи 2 % от площта, заета от всеки дървесен вид, разположени диагонално на лехите и парцела.
(2) Състоянието на пониците и фиданките се отчита по тристепенна скала (0 - здрави, 1 - заболели, 2 - загинали).
(3) За определяне причината за заболяването се вземат проби от семена по 200 броя за всеки дървесен вид и по 50 - 100 фиданки с различна степен на повреда (за бързорастящи видове по няколко екземпляра) заедно с почва, които се изпращат в лесозащитната станция за анализ.

Чл. 24.
(1) Лесопатологичното обследване на култури и насаждения за повреди от фитопатогенни гъби се провежда през периода юни - септември, като се обследват не по-малко от 100 броя фиданки или дървета за всеки 10 дка.
(2) Оценката на здравословното състояние на дърветата и насажденията се извършва по скала (приложение N:8), като се посочва и причинителят на повредата.

Чл. 25. Лесопатологичното обследване за повреди от фитопатогенни вируси се извършва през периода юли - септември по измененията на цвета на листата или деформацията на органите на растението чрез пробни площи и преглед на отделни дървета и части от тях.

Чл. 26. Лесопатологичното обследване за повреди от фитопатогенни бактерии се извършва през периода юли - септември по повредите, изразяващи се в увяхване, петносване или рак по отделни органи на дърветата, чрез пробни площи и преглед на отделни дървета и части от тях.

Чл. 27. Лесопатологичното обследване за повреди от фитонематоди се извършва през периода юли - август, като за стъблените нематоди се взимат проби за изследване от 5 броя моделни дървета на 10 дка, а за почвените - 6 проби от по 200 - 300 гр. почва за всеки 10 дка площ и се изпращат в лесозащитната станция за анализ.

Чл. 28. Лесопатологичното обследване за повреди от гризачи се извършва през есента и рано напролет чрез залагане на пробни площи с размери 10 х 50 м, по 1 - 2 броя на 10 дка. В горските разсадници могат да се използват и капани - по 15 - 20 броя на декар. Определят се видът на гризачите и тяхната численост. Резултатите от обследването се отразяват в дневник по образец (приложение N: 4).

Чл. 29. Лесопатологичното обследване за повреди от дивеч се извършва през пролетта като се обследват не по-малко от 200 броя дървета за младите (до 40 години) и 100 броя за възрастните насаждения. Определят се видът на повредата (прегризване, обелване и др.), нападнатата площ и степента на повредите.

Чл. 30. Лесопатологичното обследване за повреди от висши цветни полупаразитни растения се извършва през юли - септември по наличието на храсти от паразита по дърветата и нанесените повреди, като се обследват не по-малко от 200 броя дървета за насаждения над 40 години. Определят се степента на нападение и размерът на повредата по скала (слабо - 1 - 2 броя храсти на дърво, силно - над 3 броя).

Чл. 31. Лесопатологичното обследване за повреди от абиотични и антропогенни фактори се провежда едновременно с това за насекомни вредители и гъбни заболявания. Отчитат се причината, видът и степента на повредата по площ или в куб. м/ха, по скала (приложение N:8) или скалата за повреди в горските разсадници.

Раздел V
Анализи на материали от лесопатологичното обследване

Чл. 32.
(1) Анализът на яйцата на насекомните вредители се извършва визуално, директно или след предварителна обработка (навлажняване, обезкосмяване, премахване на хориона, отглеждане във фотоеклектори и др.).
(2) Яйцата се определят на здрави, стерилни и опаразитени.
(3) По установеното количество здрави яйца средно на едно дърво се определя очакваното обезлистване (приложения N: 11 А, 11 Б и 12).

Чл. 33.
(1) Анализът на ларвите и какавидите на насекомните вредители се извършва визуално, чрез дисекция и доотглеждане в лабораторни условия и/или природни условия.
(2) При анализа се определят: опаразитяването и заболяванията (бактериози, вирози, микози и микроспородиози).
(3) При установяване над 50 % смъртност на ларвите на насекомния вредител в лабораторни условия от заболяване се очаква развитие на епизоотия.
(4) Очакваното обезлистване за листоврътките се определя чрез:
1. установяване на отношението между броя на излюпените ларви и броя на живите пъпки на клонките на всяко дърво; при 40 - 50 гъсеници на 100 живи пъпки се очаква 100 % обезлистване;
2. чрез определяне броя на излюпените гъсеници на 100 г листна маса; листната маса на клонките се определя по диаметъра на клонката в долната част (приложение N: 12).
(5) За определяне на диапаузата на какавиди на боровите листни оси 50 % от тях се оставят за имагиниране.
(6) По установеното количество на здравите женски какавиди на боровите листни оси средно на 1 м2 площ се определя очакваното обезлистване (приложение N: 11 А).

Чл. 34. Анализът за диагноза на заболяването на дървесните видове се извършва чрез:
1. макроскопски метод - за определяне вида и характера на заболяването и повредата (инфекциозно или не инфекциозно, равномерно или огнищно), вида, формата и размерите на плодните тела и др. особености;
2. микроскопски метод - за определяне вида на мицела и мицелни образувания, плодни тела и спори и характерни повреди на тъканите;
3. биологичен метод - за определяне причинителя на заболяването чрез отглеждане във влажна камера и изолиране в чиста култура.

Глава трета
ПРОГНОЗА ЗА НАПАДЕНИЕ ОТ ВРЕДИТЕЛИ, БОЛЕСТИ И ДРУГИ ПОВРЕДИ В ГОРИТЕ

Чл. 35.
(1) Прогнозата се изготвя въз основа на резултатите от лесопатологичното обследване, мониторинга в стационарни обекти, анализа на събраните материали и определените количествени и качествени показатели.
(2) Прогнозите биват: годишни, краткосрочни и многогодишни (дългосрочни).

Чл. 36.
(1) Годишната прогноза предвижда появяване на насекомни и други вредители, болести и повреди, териториалното им разпространение и степен на нападение в рамките на една година. Тя включва:
1. обобщено сведение за резултатите от лесопатологичното обследване (приложение N: 5*);
2. сведение за резултатите от анализите на събраните материали от лесопатологичното обследване (приложение N: 13);
3. сведение за резултатите от лесопатологичния мониторинг на стационарни обекти (приложение N: 3);
4. сведение за предвидени площи за водене на борба (приложения N: 14 А и 14 Б);
5. сведение за необходимите растителнозащитни препарати за района на лесозащитната станция (приложение N: 15);
6. скица 1:200 000 с обозначения на нападнатите гори от по-важните вредители, болести и други повреди и предвидените мероприятия;
7. обяснителна записка за резултатите от лесопатологичното обследване, данни за стационарните обекти, оценка на климатичната обстановка и обосновка за предвидените мероприятия.
(2) Годишната прогноза се изготвя от лесозащитните станции по регионални управления на горите, държавни лесничейства и собственост на гори в срок до 20 декември.
(3) Националното управление по горите изготвя обобщена годишна прогноза за страната в срок до 30 декември.
(4) Лесозащитните станции изпращат на регионалните управления на горите коригирано сведение за обектите, предвидени за борба по държавни лесничейства и собственост на горите, включително вида и необходимите количества препарати, в срок до 1 март (приложение N: 16).
(5) Годишната прогноза и сведенията към нея се представят в определените срокове и на дискета.

Чл. 37.
(1) Краткосрочната прогноза се изготвя за период по-малък от година.
(2) Краткосрочната прогноза предвижда развитието на вредителя или болестта в определен стадий, популационната плътност, разпространението, степента на нападение и на вредност.

Чл. 38.
(1) Многогодишната прогноза се изготвя за период по-дълъг от година и предсказва основните тенденции в развитието на насекомните вредители, болестите и други повреди и промените в здравословното състояние на горите.
(2) Многогодишната прогноза се изготвя по данни от:
1. екологичния и лесопатологичния мониторинг на горските екосистеми и стационарните обекти;
2. годишните и краткосрочните прогнози и отчети на лесозащитните станции;
3. експертизи за здравословното състояние на горите;
4. дендрохронологични анализи и научни изследвания на каламитети и епифитотии;
5. изследвания на климата.

Глава четвърта
МЕТОДИ ЗА ЗАЩИТА НА ГОРИТЕ

Раздел I
Профилактика и карантина

Чл. 39.
(1) Профилактичните мероприятия са система от дейности и правила - лесовъдски, агротехнически и биологични, осигуряващи предпазване, ограничаване и предотвратяване на появата и развитието на вредители, болести и други повреди.
(2) Профилактичните мероприятия са:
1. правилна агротехника и технология при обработката на почвата и отглеждането на фиданките;
2. използване на здрав и стандартен посевен и посадъчен материал;
3. проверка и установяване на здравословното състояние на посадъчните материали в горските разсадници от лесозащитните станции; резултатите се отразяват в протокол по образец (приложение N: 17);
4. правилно съхраняване, опаковане и превозване на фиданките;
5. редовно и навременно отглеждане на културите;
6. селскостопанско ползване от 3 до 5 години на площи, заразени с пънчушка, преди ново залесяване с горско-дървесни видове;
7. провеждане навреме на отгледни сечи и недопускане на механични повреди по оставащите след сечта дървета и подраст, почистване на сечищата и поддържане хигиена в гората;
8. провеждане своевременно на санитарни сечи след проверка и одобряване от лесозащитната станция на план-извлеченията за тях;
9. обелване на иглолистните материали, добивани през периода от 1 април до 30 септември, ако престояват в гората повече от 30 дни след сечта; добитите материали извън този период, ако остават в гората, се обелват до 20 април;
10. извозване и преработване на буковите строителни материали, сечени от 1 април до 30 септември, най-късно 1 месец след сечта, а отсечените в останалото време - в срок до 1 май;
11. поддържане на оптимални дивечови запаси, нормално полово и възрастово съотношение и провеждане на мероприятия за ограничаване на миграцията чрез подобряване на хранителната база и местообитанията на дивеча.

Чл. 40.
(1) Карантинната дейност се осъществява от карантинната служба при Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия (НСРЗКА), която е специализиран орган на МЗГ.

Раздел II
Химична борба

Чл. 41.
(1) Химичната борба е дейност, при която за унищожаване или ограничаване на насекомни вредители, причинители на болести, гризачи, дивеч и др. се използват химически вещества, наричани фитофармацевтични препарати.
(2) В зависимост от химическия състав фитофармацевтичните препарати, използвани в растителната защита, биват неорганични (съединения на мед, сяра, цинк и др.) и органични (фосфороорганични съединения, карбамати, феноли, минерални масла, перитроиди и др.).
(3) В зависимост от обекта на приложение фитофармацевтичните препарати биват: инсектициди, фунгициди, хербициди, арборициди, нематоциди, бактерициди, родентициди и др.
(4) Според способността им да проникват и въздействат на организмите пестицидите са контактни и системни.
(5) Токсичността на пестицидите се определя от способността им да нарушават жизнената дейност на организмите или да причиняват тяхната смърт. Доза, при която 50 % от опитните животни загиват, е позната като летална доза ЛД50.
(6) Според леталната доза препаратите се разделят по отровност на:
1. много силно и силно отровни - I група - до 100 мг/кг;
2. средно отровни - II група - до 1000 мг/кг; 3
. слабо отровни - III група - над 1000 мг/кг.
(7) Върху опаковката на препарата задължително трябва да има етикет.
(8) С препарати от I група работят само специалисти, от II група - лица, имащи специално разрешение, и от III група - за свободна употреба от лица над 18 години.

Чл. 42.
(1) Начините на прилагане на пестицидите в лесозащитата са: пръскане, прашене, аерозолно и фумигация.
(2) Прилаганите по-важни формулации на препаратите биват:
1. намокрим прах (ВП/WP), водоразтворим прах (СП/SP);
2. гранулати (Г/G), микрогранули (МГ/MG);
3. прах за сухо обеззаразяване (ДС/DS);
4. емулсия (Е/Е), емулсионен концентрат (ЕК/EC), емулсионен разтвор (ЕС/ES), водна емулсия (ЕВ/EW);
5. течности (Л/L), формулация за третиране на семена (ЛС/LS), формулация за малообемно пръскане (ЛВ/LW), за ултрамалообемно пръскане (УЛВ/ULW);
6. таблетки (ТВ).
(3) Върху опаковките инсектицидите се маркират с наклонена червена ивица, фунгицидите - със синя и хербицидите - със зелена.

Чл. 43.
(1) Пръскането е основен способ за приложение на растителнозащитните препарати.
(2) Според големината на капките пръскането бива:
1. аерозолно - при големина на капките до 50 мкм;
2. дребнокапково - от 51 до 150 мкм;
3. среднокапково - от 151 до 300 мкм;
4. едрокапково - над 300 мкм.
(3) Според разходната норма - работен разтвор на декар:
1. обикновено (конвенционално) - над 5 л/дка;
2. малообемно (ЛВ/LV) - 1,5 до 5 л/дка;
3. ултрамалообемно (УЛВ/ULV) - 0,05 - 0,5 л/дка.
(4) Качеството на пръскането се определя от броя на капките, попаднали върху един квадратен сантиметър от обекта за пръскане (листа, клони и др.). Пръскането е качествено при брой на капките на 1 см2 за:
1. фунгициди - с контактно действие - 50 - 70 бр./см2, със системно действие - 20 - 30 бр./см2;
2. инсектициди - за малообемно и ултрамалообемно пръскане с контактно действие - 50 - 70 бр./см2, със системно действие - 20 - 30 бр./см2;
3. хербициди с контактно действие - 50 - 70 бр./см2, със ситемно действие - 20 - 30 бр./см2.

Чл. 44. Прашене се прилага за обеззаразяване на семена, почва и посеви в горските разсадници.

Чл. 45. Фумигация се прилага за обеззаразяване на семена, почва, складове и други помещения, превозни средства и дървени материали. Прилага се ръчно или чрез апликатори.

Чл. 46. Аерозолно - прилагат се маслени препарати чрез аерозолни генератори.

Чл. 47. Химичната борба с насекомни вредители и болести се провежда при производство на посадъчни материали в горските разсадници, в горските култури и насаждения, на складирани обли материали, фасонирана и употребена дървесина.

Чл. 48.
(1) Химичната борба в горските разсадници срещу насекомни вредители, нематоди, гризачи, фитопатогени, плевели и др. се провежда чрез:
1. обеззаразяване на семената непосредствено преди посева по три метода - сух, полувлажен и накисване;
2. обеззаразяването на почвата:
а) внасяне на препарати в почвата на дълбочина 3 - 5 см срещу фитопатогени;
б) фумигиращи препарати срещу кореногризещи насекоми;
в) внасяне на фумигиращи препарати през есента на дълбочина 25 - 30 см комбинирано срещу насекоми, гъби, нематоди, плевели и др.
(2) Химичната борба с вредители, болести и плевели след поникване на пониците в семенища и школи се извършва чрез пръскане с наземна техника с подходящи фунгициди, инсектициди и хербициди по 50 - 100 л/дка работен разтвор.
(3) Химичната борба с гризачи се провежда чрез отровни примамки. Залагат се в укрития, които ограничават достъпа на птици, дивеч, домашни животни.
(4) Хранилища, складове и оранжерии се обеззаразяват чрез обгазяване или влажна дезинсекция.

Чл. 49.
(1) Химичната борба с вредители в горски култури и насаждения се провежда, когато няма разработени надеждни биологични методи и препарати.
(2) Химичната борба се прилага чрез наземно и авиационно пръскане, токсифициране, примамки и намазване, като:
1. пръскане се провежда предимно срещу листогризещи вредители, болести по култури от горски и орехоплодни видове в семепроизводствени градини и насаждения и срещу плевели и друга нежелана растителност;
2. токсифициране се прилага на ловни кори и ловни дървета срещу стъблени и коренови насекомни вредители;
3. примамки се използват за борба срещу мишевидни гризачи;
4. намазване се прилага за:
а) ограничаване на повредите от дивеч с репеленти, въздействащи върху обонянието и вкуса на животните;
б) за предотвратяване на появата на издънки с арборициди.

Чл. 50. Условията за прилагане на растителнозащитни препарати и химическа борба в горите са:
1. използване на технически средства и препарати, разрешени и регистрирани по Закона за защита на растенията;
2. спазване на Наредба N: 25 от 1999 г. за условията, начините и реда за прилагане на растителнозащитни препарати и средства в горите на Република България (ДВ, бр. 95 от 1999 г.);
3. да са слабо токсични за човека, домашните животни, дивеч, риба, птици, ентомофауна;
4. прилагане във време, когато най-слабо влияят върху полезната ентомофауна;
5. спазване на разходните норми, определени с регистрацията на препаратите и изискванията на фирмата производител;
6. химичната обработка на нападнатите площи, която се извършва:
а) при липса на роса по листата (иглиците);
б) при скорост на вятъра не повече от 5 м/сек;
в) когато не се очакват валежи 2 - 3 часа след пръскането.

Раздел III
Биологична борба

Чл. 51. Биологичната борба е дейност, използваща съществуващите в природата антагонистични взаимоотношения между организмите, и бива микробиологична и макробиологична.

Чл. 52.
(1) Микробиологичната борба се основава на използването на микроорганизми (бактерии, вируси, гъби и др.), формулирани във вид на препарати, за борба с насекомните вредители и болести в горите.
(2) Условията за съхраняване и използване на биологичните препарати са:
1. съхраняване на сухо място, защитено от пряка слънчева светлина при температура не по-висока от 32 °С и не по-ниска от минус 0,6 °С;
2. приготвяне на работните разтвори на био-логичните препарати в количество за еднодневна употреба;
3. използване на вода с PH 5,5 до 5,7 за водни разтвори на бактериални препарати;
4. прилагането на биологични препарати се осъществява:
а) при среднодневна температура над 15 °С;
б) при метеорологична обстановка, непредвиждаща поне 6 часа валеж след третирането и влажност на въздуха над 60 % за водни и над 40 % за маслени формулации;
в) при развитие на размера на листата над 45 % и липса на роса върху тях;
г) когато вредителят е в начална фаза на нарастване на числеността и първа - втора възраст;
д) скорост на вятъра до 3 м/сек за ултрамалообемните пръскания;
е) от височина 10 - 15 м над върховете на короните.
(3) Прилагането на биологичните препарати се извършва основно чрез авиационна техника, с инсталации за ултрамалообемно и малообемно пръскане, при брой на капките 20 до 40 на 1 см2 или най-малко една капка на една иглица.

Чл. 53.
(1) Макробиологичната борба включва използването на паразитоиди, хищни насекоми и насекомоядни птици.
(2) Паразитоидите се използват и числеността им се увеличава чрез:
1. развъждане в биолаборатории (био-фабрики);
2. пренасяне от обекти със затихваща в обекти с нарастваща численост на вредителя;
3. подобряване на хранителната им среда (създаване на нектароносни ниви и опазване на нектароносните растения).
(3) Практически мероприятия за повишаване ефективността на хищните насекоми (мравки, гъсеничари, бегачи, калинки и др.) са: опазването им и подобряване на условията за живот с оглед увеличаване на тяхната численост.
(4) Увеличаването на числеността на насекомоядните птици се осъществява чрез:
1. поставяне на изкуствени гнездилки при спазване на изискванията за размери и форма, място на поставяне (окачване), брой и групиране в насажденията в зависимост от вида на птиците;
2. поставяне и зареждане на хранилки и поилки;
3. запазване на естествените места за гнездене (хралупести дървета и храсти).
(5) Дейността по отглеждане, получаване, разселване и опазване на паразитоидите, хищните насекоми и птици се осъществява от държавните лесничейства под методичното ръководство на лесозащитните станции.

Раздел IV
Механична борба

Чл. 54.
(1) Механичната борба е дейност, която включва изрязване, изтъргване, събиране и унищожаване на насекомни вредители (в различни фази от тяхното развитие), на плодни тела и повреди от гъби, бактерии и др., ограждане и използване на механични предпазни средства в култури и други обекти срещу повреди от дивеч, улавяне и унищожаване на гризачи и др.
(2) Механичната борба се прилага при слабо нападение от вредители и болести, на ограничени площи или за предпазване на отделни ценни дървета.

Чл. 55. Механичната борба срещу насекомните вредители и болести се провежда чрез:
1. изрязване и унищожаване на гъсенични гнезда на борова процесионка, златозадка, дъбова процесионка; на леторасли със смолни капсули на летораслозавивачки; на гали и повреди от насекоми по тополите и други видове; ракови образувания от гъби и бактерии и др.;
2. унищожаване на яйцекупчинки на гъботворка;
3. събиране и унищожаване на възрастни (бръмбари), ларви, какавиди и плодни тела на гъби, семена и плодове, нападнати от вредители и болести и др.;
4. привличане и унищожаване на стъблени вредители чрез ловни дървета, ловни кори и др.

Чл. 56. Механичната борба срещу повреди от дивеча се провежда чрез:
1. ограждане на застрашени от повреди култури;
2. използване на индивидуални средства за защита на централния леторасъл или цялата фиданка.

Чл. 57. Механичната борба срещу гризачи се провежда чрез:
1. улавяне и унищожаване с капани;
2. наводняване на ходовете;
3. разораване и унищожаване на ходовете и гнездата.

Раздел V
Интегрирана борба

Чл. 58.
(1) Интегрираната борба е комбинация от профилактични, биологични, химични и механични методи за поддържане на ниска плътност на популациите на вредителя или болестта, при която използването на химически препарати е ограничено.
(2) Интегрирана борба срещу насекомни вредители и болести се провежда в определени от държавното лесничейство обекти под методичното ръководство на лесозащитните станции и включва:
1. своевременно провеждане на отгледни и санитарни сечи;
2. разрохкване на почвата и торене;
3. забрана на пашата;
4. засяване или засаждане на нектароносни треви и храсти;
5. окачване на изкуствени гнездилки и поставяне на поилки и хранилки;
6. ограждане на мравуняци и разселване на мравки от род Formica;
7. провеждане на механична борба;
8. провеждане при необходимост борба с биологични препарати;
9. използване ограничено на химична борба.

Глава пета
ОРГАНИЗАЦИЯ И ТЕХНИЧЕСКИ СРЕДСТВА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА БОРБА С НАСЕКОМНИ И ДРУГИ ВРЕДИТЕЛИ И БОЛЕСТИ

Раздел I
Технически средства

Чл. 59. Техническите средства за наземна борба са: апликатори, напрашвачки, пръскачки и аерозолни генератори:
1. апликаторите са разграфени пластмасови или метални съдове за дозиране, приготвяне и внасяне на препарати;
2. напрашвачки - използват се за прахообразни препарати, имат ограничено приложение;
3. пръскачки - използват се за разпръскване на течни препарати и биват:
а) ръчни (механични и електрически);
б) гръбни (механични и моторни);
в) тракторни (прикачни и навесни);
4. аерозолни генератори - раздробяват работния разтвор под формата на мъгла, биват рективни генератори или аерозолни флакони.

Чл. 60.
(1) Техническите средства за авиационна борба са: самолети, вертолети, мотоделтапланери и системи за разпръскване към тях.
(2) Изборът на техническото средство за провеждане на борбата се определя от големината на обекта, наклона на терена, наличие на авиоплощадки и др.

Чл. 61.
(1) Системите за пръскане са конвенционални и специални (за малообемното и ултрамалообемното пръскане).
(2) Изборът на системата се определя от вида на препарата (химичен, биологичен, воден, маслен).

Раздел II
Организация

Чл. 62. Организацията за провеждане на борбата с насекомните вредители, болести и други повреди обхваща:
1. изготвяне от държавното лесничейство на технологичен план за всички обекти, предвидени в приложение N: 16, в срок до 20 март; технологичният план се изготвя по образец (приложение N: 18) и съдържа:
а) нападната площ (местност, отдели);
б) вид на вредителя или болестта, степен на нападение и повреди;
в) вид на борбата (химична, биологична, механична, интегрирана);
г) техническо средство за борба (наземно, авиационно и др.);
д) вид на препарата, доза и количество;
е) срокове и отговорници за предварителна подготовка, провеждане на борбата и отчитане на резултатите;
ж) разположението на определените площадки, от които ще се води борба;
з) карта в М 1:10 000 с нанесени обекти за борба;
и) необходими средства;
2. вземане на решение за провеждане на лесозащитните мероприятия, предвидени в технологичния план; решението се взема от директора на държавното лесничейство след контролна проверка и съгласуване с лесозащитната станция и регионалното управление на горите в срок до 15 дни преди провеждане на мероприятието;
3. вземане на решение за провеждане на авио-борба от комисия, в която участват представители на лесозащитната станция, регионалното управление на горите, държавното лесничейство и собственика на гората; решението се взема след контролно лесопатологично обследване на терена и се отразява в протокол по образец (приложение N: 19);
4. сигнализиране на обектите, определени за борба; извършва се от държавното лесничейство посредством димки, сигнални ракети, флагове, балони и др.;
5. поставяне на табели при работа с химични препарати на входните и изходните пътища към обектите за третиране;
6. уведомяване на общините, кметствата, пчеларските дружества и други заинтересувани лица и организации за предстоящо пръскане, за началната и крайната му дата (със срок не повече от 5 дни), за определените обекти за третиране и вида на препарата; извършва се от държавното лесничейство три дни преди началото на мероприятието (Наредба N: 5 за опазване на пчелните семейства от отравяне при пръскането и прашенето на растителността, ДВ, бр. 75 от 1985 г.);
7. осигуряване на наземни технически средства за борба чрез пряко договаряне от държавните лесничейства и на авиотехника чрез търг, провеждан от НУГ или упълномощени от него лица;
8. цялостна дейност по контрол на подготовката и провеждането на борбата, в т.ч. калибриране на системите за разпръскване, дозата на препарата, качеството на провеждането на борбата и други от лесозащитната станция;
9. осигуряване на работна ръка, транспорт, средства за връзка (радиостанции), препарати, съдове и прибори за приготвяне на работни разтвори и средства за безопасна работа от държавното лесничейство; броят на полетите, тяхното времетраене и обработените площи се отразяват в дневник;
10. предварително запознаване на летателния състав с обектите за третиране чрез облитане или наземно обхождане.

Раздел III
Отчитане на ефекта от проведената борба

Чл. 63.
(1) Отчитането на ефекта от борбата с насекомните вредители, болести, гризачи, плевели и др. се извършва от държавното лесничейство и лесозащитната станция с участието на представители на районното управление на горите и собствениците на гори.
(2) Ефектът от борбата се отчита:
1. за химични препарати - 2 - 3 дни след третирането;
2. за химични препарати с хормонално действие - 15 - 30 дни след третирането;
3. за биологични препарати - 7 - 15 дни след третирането.

Чл. 64.
(1) Ефектът от проведената борба по обекти се определя като отношение между броя на вредителите преди борбата и броя на вредителите след провеждане на борбата в проценти.
(2) Ефектът от борбата с листогризещите вредители се отчита чрез моделни дървета и пробни клонки, като:
1. моделните дървета се определят преди третирането и се маркират, за обекти до 300 дка минимум до 3 броя и допълнително за по-големи обекти по едно моделно дърво за всеки 200 дка, като се спазват изискванията за равномерно разположение върху площта;
2. върху пробните клони след третирането се поставят изолационни ръкави с дължина 1 м и диаметър 40 - 60 см и във всеки ръкав се поставят 50 - 100 броя гъсеници.

Чл. 65.
(1) При заболяванията ефектът от проведената борба се отчита чрез пробни площи, заложени преди провеждането на борбата, обхващащи не по-малко от 100 броя дървета. Оценява се броят на дърветата със и без повреди.
(2) Размерът на повредата (некрози, съхнене, ракови образувания, мани и др.) се определя на 10 до 40 дървета по бална оценка за всяко дърво като среден коефициент на увреждане преди и след борбата.

Чл. 66. В 30-дневен срок след провеждане на борбата за всеки обект комисия от представители на държавното лесничейство, регионалното управление на горите, лесозащитната станция и собственика на гората съставят протокол по образец (приложение N: 20) за отчитане на ефекта.

Раздел IV
Отчитане на проведените лесозащитни мероприятия

Чл. 67.
(1) Проведените лесозащитни мероприятия се отчитат в края на първото полугодие и края на годината.
(2) Проведените лесозащитни мероприятия през първото полугодие се отчитат, както следва:
1. в срок до 5 юли държавното лесничейство изготвя и представя отчет в регионалното управление на горите;
2. в срок до 10 юли регионалното управление на горите обработва отчетите на държавните лесничейства, изготвя обобщен отчет и го из-праща в лесозащитната станция; 3. в срок до 20 юли лесозащитната станция обработва отчетите на регионалните управления на горите, изготвя обобщен отчет и го из-праща в НУГ.
(3) Годишното отчитане на проведените лесозащитни мероприятия се извършва по следния начин:
1. в срок до 30 декември държавното лесничейство изготвя отчет и го представя в регионалното управление на горите;
2. в срок до 10 януари регионалното управление на горите обработва отчетите на държавните лесничейства, изготвя обобщен отчет и заедно с отчетите на държавните лесничейства го изпраща в лесозащитната станция; 3. в срок до 20 януари лесозащитната станция обработва отчетите на регионалните управления на горите, изготвя обобщен отчет и го изпраща в НУГ.
(4) Отчетите по ал. 2 и 3 се изготвят по образец и се представят на хартиен и магнитен носител (дискета). Държавните лесничейства изготвят отчета за първото полугодие съгласно приложение N: 21, а годишния - съгласно приложение N: 22. Регионалните управления на горите и лесозащитните станции изготвят отчетите съгласно приложение N: 21.

Чл. 68.
(1) Отчетът за проведените лесозащитни мероприятия се състои от две части: обяснителна записка и отчет.
(2) Обяснителната записка съдържа:
1. обща оценка на здравословното състояние на горите (съхнене в различните видове гори, основни причинители, оценка на обезлистванията по степени и данни за други повреди);
2. информация за получените сигнални листове за проведени наблюдения;
3. данни за проведените лесопатологични обследвания (площи, стационарни обекти, лепливи пояси, токсифицирани кори и ловни дървета, феромонови уловки, фотоеклектори и анализи на пробни материали);
4. данни за налични неизразходвани препарати;
5. заключение за проведените лесозащитни мероприятия.
(3) Отчетът съдържа данни за:
1. проведената авиобиологическа борба;
2. проведената авиохимическа борба;
3. наземната химическа борба;
4. механичната борба;
5. мероприятията за борба с дивеча;
6. санитарните сечи;
7. ефекта на проведената борба;
8. разходите за проведените лесозащитни мероприятия;
9. появата на естествени епизотии по степен и площ;
10. употребените растителнозащитни препарати по вид и количество.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на тази инструкция:
1. "Абиотични увреждания" са видими изменения на тъкани и органи, причинени от елементи на неживата природа (вятър, сняг, ниски и високи температури и др.).
2. "Активно вещество (= активен ингредиент)" е химическа субстанция, която влиза в състава на пестицидите, оказва токсично действие на вредните организми и влияе върху растежа на растенията.
3. "Алергенти" са вещества, предизвикващи раздразнителни реакции при хората.
4. "Биотични увреждания" са видими изменения на тъкани и органи, причинени от живи организми.
5. "Вредители" в лесозащитата са насекоми и други животински видове, причиняващи стопански или екологично значими нарушения в горите.
6. "Вторично огнище" е концентрирана поява на вредителя или болестта около източника на първичното разпространение (инфекция).
7. "Дезинсекция" е унищожаване на вредни насекоми.
8. "Диапауза" е състояние на дълбок и продължителен физиологичен покой в резултат на адаптация на организмите към сезонната периодичност на абиотичните фактори или определен онтогенетичен стадий, регулиран от вътрешен ритъм.
9. "Ентомофаги" са организми, използващи за храна насекоми или части от тялото им.
10. "Екосистема" е съвкупност от живи организми и окръжаващата ги нежива среда, обединени в единно функционално цяло чрез причинно-следствени връзки между отделните компоненти.
11. "Епизоотия" е масово развитие на инфекциозно заболяване по животни-фитофаги върху определена територия.
12. "Епифитотия" е масово развитие на инфекциозно заболяване, което обхваща представителите на даден вид растение върху определена територия.
13. "Ефективност на растителната защита" е резултатът от прилагането на растителнозащитните мероприятия.
14. "Защита на горите" е комплекс от мероприятия за екологичен и лесопатологичен мониторинг на горските екосистеми, средства, методи и технологии за предотвратяване и намаляване на повредите в горите, причинявани от вредни организми, абиотични фактори и антропогенно въздействие.
15. "Имагиниране (= летеж)" е появата на възрастно насекомо след постембрионалното му развитие.
16. "Каламитет" е масова поява на вредители, свързана с нанасянето на значителни повреди.
17. "Карантина" е дейност, осигуряваща фитосанитарен контрол с оглед предотвратяване проникването или изнасянето на нови видове вредни организми от една страна в друга (външна карантина) и ограничаване разпространението или пренасянето на вредни организми от един район в друг (вътрешна карантина).
18. "Лесозащитно мероприятие" е наблюдение, лесопатологично обследване и борба за предотвратяване разпространението и намаляване на загубите от вредители, болести и други повреди в горите.
19. "Мониторинг" е система за наблюдение, оценка и контрол върху развитието на определени обекти, явления и др. с оглед вземане на управленчески решения.
20. "Екологичен мониторинг" е комплекс от методи за наблюдение, събиране на информация, обобщаване и анализ за тенденциите в състоянието на горите в зависимост от факторите на средата и тяхната динамика.
21. "Лесопатологичен мониторинг" е система за наблюдение и оценка на здравословното състояние на горските екосистеми и динамиката в разпространението на вредителите, болестите и повредите от тях.
22. "Обеззаразяване" е унищожаване на патогенни организми, установили контакт с гостоприемника.
23. "Обект" е определена площ (територия) от гората, обхваната от определен вредител, болест или друга повреда, върху която се провеждат лесозащитни мероприятия.
24. "Паразит" е организъм, който живее на повърхността или във вътрешността на друг жив организъм (гостоприемник).
25. "Паразитоид" е насекомо, паразитиращо в друго насекомо (гостоприемник); за развитието си паразитоидът използва само един индивид на гостоприемника, който в резултат на опаразитяването обикновено умира.
26. "Пестицид" е субстанция или смес от субстанции, предназначени за предпазване от или за борба с вредители и болести на растенията; за борба с вредни насекоми се използват инсектициди, с гъби - фунгициди, с плевели - хербициди, с нематоди - нематоциди, с бактерии - бактерициди, с гризачи - родентоциди, с нежелана дървесна и храстова растителност - арборициди.
27. "Повреда" е видимо изменение на тъкани и органи, причинени от абиотични фактори (измръзване, пригор, снеголом и др.) или от биотични фактори (патогени, насекоми и други вредители).
28. "Поколение на вредителите" е пълното развитие на даден организъм до полово зрял индивид.
29. "Популация" е съвкупност от индивидите на даден вид, притежаваща всички качества, за да поддържа числеността си в определена територия на характерно ниво.
30. "Популационна плътност на вредителите" е средният брой индивиди в единица площ или обем.
31. "Първично огнище" е мястото на първичната поява и резервация на вредители и болести.
32. "Репеленти" са химични вещества за защита на растенията, отблъскващи насекоми, гризачи и копитни животни.
33. "Стационарен обект" е горско насаждение или група от насаждения, в които се извършва многогодишен лесопатологичен мониторинг.
34. "Степен на нападение" е показател за определяне нивото на устойчивост или размера на поява на вредни организми. Изразява се в площ от повърхността на листа, плода, стъблото и др. с различна форма и размери или в брой на вредните организми в определен обем или площ.
35. "Степен на повреда" е вредното въздействие върху растенията, изразено в балове или проценти.
36. "Третиране" е разпръскване на разтвор, емулсия или суспензия от препарати или нанасянето им върху обработваните обекти.
37. "Феромони" са химически вещества, отделяни от жлези с външна секреция при насекомите, които предизвикват изменения в поведението или във физиологическата реакция на индивидите от същия вид.
38. "Агрегационни феромони" са вещества, отделяни от индивидите на единия или на двата пола за привличане на останалите индивиди към място, подходящо за хранене, копулиране и яйцеснасяне.
39. "Полови феромони" са вещества, отделяни от индивидите за привличане на другия пол с цел сближаване и копулация.
40. "Фитопатогенни гъби" са гъби, предизвикващи заболявания на растенията.
41. "Фитосанитарна обстановка" е здравословно състояние на растенията в даден район вследствие на абиотични и биотични въздействия.
42. "Фитосанитарен контрол" е комплекс от мероприятия за предотвратяване или задържане развитието и разпространението на вредители и болести по растенията.
43. "Фитофармацевтични препарати" са активни вещества и препарати, съдържащи едно или няколко активни вещества, предназначени да предпазват растенията и растителните продукти от болести и вредители.
44. "Формулация на пестицидите" е смес от едно или повече биологични или химични вещества и инертни съставки с определени физико-химически свойства.
45. "Фотоеклектор" е устройство, служещо за изолиране на насекоми след излюпването или имагинирането им благодарение на поведенчески реакции за излизане на светлина.
46. "Хорион" е втора мембрана (обвивка) при яйцата на насекомите.