Чл. 364. Трудовите спорове се разглеждат и решават от комисията за трудови спорове, от съдилищата и от по-горестоящите административни органи - самостоятелно или с участие на по-горестоящите профсъюзни органи.

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет и цел

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Този кодекс урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях.

(2) (Нова - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Този кодекс цели да осигури свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд, както и осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите, работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения.

ПРЕДМЕТ И ЦЕЛ

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Този кодекс цели да осигури свободата и закрилата на труда, както и справедливи и достойни условия на труд.

ПРЕДМЕТ И ЦЕЛ

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Този кодекс урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях.

(2) Този кодекс цели да осигури свободата и закрилата на труда, както и справедливи и достойни условия на труд.

ПРЕДМЕТ И ЦЕЛ

Чл. 1. (1) Този кодекс урежда отношенията между работниците и предприятията, както и отношенията между трудовите колективи, професионалните съюзи и предприятията при и по повод полагането на труда.

(2) Този кодекс цели да се прилагат и усъвършенствуват принципите на социалистическата организация на труда; да се разширява демокрацията в трудовите отношения и издига ролята на трудовия колектив като стопанин на социалистическата собственост; да укрепва и се развива социалистическото отношение към труда и обществената собственост; да се повишават производителността, качеството и ефективността на труда на основата на научно-техническите и технологичните постижения; да се опазват животът, здравето и трудоспособността на работниците; да се уредят и защитят техните трудови права; да се осигурява изпълнението на трудовите им задължения и на тази основа да се повишава материалното и духовното благосъстояние на народа, както и да се усъвршенствува социалистическият начин на живот.

ПРЕДМЕТ И ЦЕЛ

Социален диалог

Чл. 2. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Държавата регулира трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище след консултации и диалог с работниците, служителите, работодателите и техните организации в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на интересите на всяка от страните.

Чл. 2. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ПРАВО НА ТРУД

Чл. 2. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ПРАВО НА ТРУД

Чл. 2. (1) Всеки гражданин на Народна република България има право на труд съобразно своята професия, специалност и квалификация, на свободен избор на място на работа, на заплащане на труда в зависимост от неговото количество и качество, на безопасни и здравословни условия на труд.

(2) Правото на труд се упражнява в съответствие с обществените, колективните и личните интереси и осигурява свободното и многостранното развитие на личността, на нейните способности и творчески сили.

ПРАВО НА ТРУД

Тристранно сътрудничество

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Държавата осъществява регулирането на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Обхватът на въпросите на жизненото равнище, предмет на консултации, се определя с акт на Министерския съвет по предложение на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Сътрудничеството и консултациите задължително се осъществяват при приемането на нормативни актове по отношенията и въпросите, посочени в ал. 1.

Тристранно сътрудничество

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Държавата осъществява регулирането на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.

(2) Процедурата по ал. 1 задължително се осъществява при приемането на нормативни актове в областта на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и по въпросите на жизненото равнище.

ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Държавата осъществява регулирането на трудовите и осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище, в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.

(2) Редът за осъществяване на сътрудничеството и консултациите по предходната алинея се определя от Министерския съвет след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.

(3) За представителни организации на работниците и служителите на национално равнище могат да бъдат признати тези, които имат членски състав не по-малко от 50 хиляди души, обединяват работници и служители в повече от половината отрасли и имат изградени национални и териториални органи.

(4) За представителни организации на работодателите на национално равнище могат да бъдат признати тези, които обединяват не по-малко от 500 работодатели, обединяват работодатели в повече от един отрасъл и имат изградени национални и териториални органи.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално равнище се признават от Министерския съвет. Той определя реда за установяване наличието на критериите за представителност по ал. 3 и 4. Министерският съвет се произнася с решение по искане за признаване на представителност в тримесечен срок. Неговият отказ може да се обжалва пред Върховния административен съд.

(6) За представителни се признават и всички поделения на организации, признати за представителни на национално равнище.

(7) (Нова - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Тристранното сътрудничество се осъществява на национално, отраслово и браншово равнище, както и по административно-териториални единици.

ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

(5) Представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално равнище се признават от Министерския съвет. Отказът може да се обжалва пред Върховния административен съд.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ТРУД

Чл. 3. (1) Всеки работоспособен гражданин на Народна република България е длъжен да се занимава с общественополезен труд съобразно своите способности, професия, специалност и квалификация.

(2) Изпълнението на задължението за труд изисква придобиване и постоянно повишаване на професионалната квалификация, съзнателно спазване на трудовата дисциплина, висока организираност, творчество, самоинициатива и постигане на висока ефективност от полагането на труда.

(3) Изпълнението на задължението за труд е въпрос на чест за всеки член на социалистическото общество.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ТРУД

(3) Изпълнението на задължението за труд е въпрос на чест за всеки член на социалистическото общество.

Национален съвет за тристранно сътрудничество

Чл. 3а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Сътрудничеството и консултациите по чл. 3 на национално равнище се осъществяват от Националния съвет за тристранно сътрудничество.

(2) Националният съвет за тристранно сътрудничество се състои от по двама представители на Министерския съвет, на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Министерският съвет определя своите представители, а представителите на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите се определят от техните ръководства съгласно уставите им.

(3) Националният съвет за тристранно сътрудничество се ръководи от заместник министър-председател.

(4) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Националният съвет за тристранно сътрудничество избира от лицата, представляващи по закон организациите на работниците и служителите и на работодателите на ротационен принцип по един заместник-председател на съвета за срок от една година.

(5) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) При отсъствие на председателя на Националния съвет за тристранно сътрудничество заседанията се ръководят от посочен от него заместник- председател.

Национален съвет за тристранно сътрудничество

(3) Националният съвет за тристранно сътрудничество се ръководи от заместник министър-председател.

Отраслови, браншови, областни и общински съвети за тристранно сътрудничество

Чл. 3б. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) (1) Сътрудничеството и консултациите по чл. 3 по отрасли, браншове, области и общини се осъществяват от отраслови, браншови, областни и общински съвети за тристранно сътрудничество.

(2) Отрасловите, браншовите, областните и общинските съвети за тристранно сътрудничество се състоят от по двама представители на съответното министерство, друго ведомство, областна или общинска администрация, на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.

(3) Представителите на министерствата, на другите ведомства и на областните и общинските администрации се определят от съответния министър, ръководител на друго ведомство, областен управител или кмет на община, а на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите - от техните ръководства съгласно уставите им.

(4) Председателите на отрасловите, браншовите, областните и общинските съвети за тристранно сътрудничество се определят от съответния министър, ръководител на друго ведомство, областен управител или кмет на община след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите в съответните съвети за тристранно сътрудничество.

Отраслови, браншови и общински съвети за тристранно сътрудничество

Чл. 3б. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Сътрудничеството и консултациите по чл. 3 по отрасли, браншове и общини се осъществяват от отраслови, браншови и общински съвети за тристранно сътрудничество.

(2) Отрасловите, браншовите и общинските съвети за тристранно сътрудничество се състоят от по двама представители на съответното министерство, друго ведомство или общинска администрация, на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.

(3) Представителите на министерствата, на другите ведомства и на общинските администрации се определят от съответния министър, ръководител на друго ведомство или кмет на община, а на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите - от техните ръководства съгласно уставите им.

(4) Председателите на отрасловите, браншовите и общинските съвети за тристранно сътрудничество се определят от съответния министър, ръководител на друго ведомство или кмет на община след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите в съответните съвети за тристранно сътрудничество.

Функции на съветите за тристранно сътрудничество

Чл. 3в. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъжда и дава мнения по законопроекти, проекти на подзаконови нормативни актове и решения на Министерския съвет по чл. 3.

(2) Мнение от Националния съвет за тристранно сътрудничество по ал. 1 могат да искат:

1. президентът на Републиката;

2. председателят на Народното събрание и председателите на постоянни комисии на Народното събрание;

3. министър-председателят.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) Отрасловите, браншовите, областните и общинските съвети за тристранно сътрудничество обсъждат и дават мнение при уреждането на специфичните въпроси по чл. 3 за съответния отрасъл, бранш, област или община.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) Мнение по ал. 3 се дава по искане на държавния орган, който урежда съответните въпроси, или по инициатива на отрасловите, браншовите, областните и общинските съвети за тристранно сътрудничество.

Функции на съветите за тристранно сътрудничество

(2) Мнение от Националния съвет за тристранно сътрудничество по ал. 1 могат да искат:

1. президентът на Републиката;

2. председателят на Народното събрание и председателите на постоянни комисии на Народното събрание;

3. министър-председателят.

(3) Отрасловите, браншовите и общинските съвети обсъждат и дават мнение при уреждането на специфичните въпроси по чл. 3 за съответния отрасъл, бранш или община.

(4) Мнение по ал. 3 се дава по искане на държавния орган, който урежда съответните въпроси, или по инициатива на отрасловите, браншовите и общинските съвети за тристранно сътрудничество.

Заседания на съветите за тристранно сътрудничество

Чл. 3г. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Съветите за тристранно сътрудничество се свикват на заседание от председателите им, които определят и дневния ред на заседанието.

(2) Съветите за тристранно сътрудничество се свикват на заседание и по искане на представителите на всяка от организациите на работниците и служителите или на работодателите, които предлагат и дневния ред на заседанието.

Организиране на дейността и приемане на решения на съветите за тристранно сътрудничество

Чл. 3д. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Председателите на съветите за тристранно сътрудничество ръководят техните заседания, организират и насочват дейността им в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на интересите на всяка от страните.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Заседанията на съветите са редовни, когато присъстват представители и на трите участващи в тях страни.

(3) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Заседанията са редовни и когато на тях не присъстват упълномощени представители на някои от участниците от страна на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, в случай че те са били уведомени.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Съветите приемат решенията си с общо съгласие.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Приетите решения от съветите за тристранно сътрудничество се предоставят на съответните органи, както следва:

1. решенията на Националния съвет за тристранно сътрудничество - на министър-председателя или на съответния министър или ръководител на друго ведомство;

2. решенията на отрасловите и браншовите съвети за тристранно сътрудничество - на съответния министър или ръководител на друго ведомство;

3. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) решенията на областния и общинския съвет за тристранно сътрудничество - на областния управител и на кмета на общината или на председателя на общинския съвет, според компетентността за приемане на окончателен акт по обсъжданите въпроси.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) Държавните, областните и общинските органи, на които са предоставени мнения на съвет за тристранно сътрудничество, са длъжни да ги обсъдят при приемането на решения в рамките на своята компетентност.

Организиране на дейността и приемане на решения на съветите за тристранно сътрудничество

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Съветите приемат решенията си с общо съгласие.

3. решенията на общинския съвет за тристранно сътрудничество - на кмета на общината или на председателя на общинския съвет, според компетентността за приемане на окончателен акт по обсъжданите въпроси.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Държавните и общинските органи, на които са предоставени мнения на съвет за тристранно сътрудничество, са длъжни да ги обсъдят при приемането на решения в рамките на своята компетентност.

Организиране на дейността и приемане на решения на съветите за тристранно сътрудничество

(2) Заседанията на съветите са редовни, ако присъстват не по-малко от две трети от техните членове, между които представители и на трите участващи в тях страни.

(3) Съветите приемат решенията си с общо съгласие.

(4) Приетите решения от съветите за тристранно сътрудничество се предоставят на съответните органи, както следва:

(5) Държавните и общинските органи, на които са предоставени мнения на съвет за тристранно сътрудничество, са длъжни да ги обсъдят при приемането на решения в рамките на своята компетентност.

Уредба и финансиране дейността на съветите за тристранно сътрудничество

Чл. 3е. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество се уреждат с правилник, приет от Националния съвет за тристранно сътрудничество.

(2) Разходите по дейността на съветите за тристранно сътрудничество са за сметка на съответните държавни и общински органи, участващи в тях.

Сдружаване на работниците и служителите

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работниците и служителите имат право, без предварително разрешение, свободно да образуват по свой избор синдикални организации, доброволно да встъпват и да излизат от тях, като се съобразяват само с техните устави.

(2) Синдикалните организации представляват и защитават интересите на работниците и служителите пред държавните органи и пред работодателите по въпросите на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище чрез колективно преговаряне, участие в тристранното сътрудничество, организиране на стачки и други действия съгласно закона.

СДРУЖАВАНЕ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ

ТРУДОВИЯТ КОЛЕКТИВ И ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ПРАВОТО и задължението за труд

Чл. 4. (1) Гражданите осъществяват правото и задължението си за труд по този кодекс, като встъпват в трудови правоотношения с предприятията.

(2) С встъпването в трудово правоотношение работникът се включва в трудовия колектив на предприятието.

(3) Трудовият колектив е основно социално съдържание на предприятието. Той стопанисва социалистическата собственост, участвува активно в обществения трудов процес, в управлението на предприятието и се самоуправлява.

ТРУДОВИЯТ КОЛЕКТИВ И ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ПРАВОТО И ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ЗА ТРУД

(2) С встъпването в трудово правоотношение работникът се включва в трудовия колектив на предприятието.

Сдружаване на работодателите

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателите имат право, без предварително разрешение, свободно да образуват по свой избор организации, които да ги представляват и защитават, както и доброволно да встъпват и да излизат от тях, като се съобразяват само с техните устави.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Организациите на работодателите по предходната алинея представляват и защитават своите интереси чрез колективно преговаряне, участие в тристранното сътрудничество и чрез други действия съгласно закона.

СДРУЖАВАНЕ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ

(2) Организациите на работодателите по предходната алинея представляват и защитават своите стопански интереси чрез колективно преговаряне, участие в тристранното сътрудничество и чрез други действия съгласно закона.

ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СЪЮЗИ - ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ИНТЕРЕСИТЕ на работниците и на трудовите колективи

Чл. 5. Професионалните съюзи представляват интересите на работниците и на трудовите колективи пред държавните и обещствените органи и организации по въпросите на труда, на социалното осигуряване и жизненото равнище. Те изразяват и защитават тези интереси и съдействуват за реалното осъществяване на трудовите права на работниците и на трудовите колективи.

ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СЪЮЗИ - ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ИНТЕРЕСИТЕ НА РАБОТНИЦИТЕ И НА ТРУДОВИТЕ КОЛЕКТИВИ

Общо събрание на работниците и служителите

Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Общото събрание се състои от всички работници и служители в предприятието.

(2) Когато организацията на труда или други причини не позволяват функционирането на общо събрание, по инициатива на работници и служители или на работодателя може да се създаде събрание на пълномощниците. То се състои от представители на работниците и служителите, избрани за определен от общите събрания в структурните звена на предприятието срок. Нормата на представителство се определя от работниците и служителите и е еднаква за цялото предприятие.

(3) За свикването, дейността и правата на събранието на пълномощниците се прилагат правилата относно общото събрание на работниците и служителите.

ОБЩО СЪБРАНИЕ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работниците и служителите от едно и също предприятие могат на общо събрание (събрание на пълномощниците) да избират един или повече свои представители, които да защитават техните общи интереси по въпросите на трудовите и осигурителните отношения пред работодателя им или пред държавните органи и организации.

(2) Представителите по предходната алинея се избират с мнозинство повече от две трети от членовете на общото събрание (събранието на пълномощниците). Общото събрание (събранието на пълномощниците) определя реда за своята работа.

ОБЩЕСТВЕНО-ДЪРЖАВНО И ДЪРЖАВНО-ОБЩЕСТВЕНО начало в управлението на труда

Чл. 6. (1) Управлението на труда се осъществява чрез прилагането на обществено-държавното и държавно-общественото начало при широкото участие на работниците, на трудовите колективи, на професионалните съюзи и на другите обществени организации.

(2) Прилагането на обществено-държавното и държавно-общественото начало в управлението на труда има за цел да развива социалистическата демокрация в трудовите отношения, да осигурява интензификация на общественото производство и повишаване на неговото качество и ефективност на основата на научно-техническите и технологичните постижения за комплексно задоволяване на материалните, духовните и социалните потребности на народа.

ОБЩЕСТВЕНО-ДЪРЖАВНО И ДЪРЖАВНО-ОБЩЕСТВЕНО НАЧАЛО В УПРАВЛЕНИЕТО НА ТРУДА

Ред за работа на общото събрание (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 6а. (Нов - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) (1) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Общото събрание на работниците и служителите само определя реда за своята работа.

(2) (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Общото събрание (събранието на пълномощниците) в предприятието се свиква от работодателя, от ръководството на синдикална организация, както и по инициатива на една десета от работниците и служителите (пълномощниците) от предприятието.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Общото събрание (събранието на пълномощниците) е редовно, ако на него присъстват повече от половината от работниците и служителите (пълномощниците).

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Общото събрание на работниците и служителите приема решенията си с обикновено мнозинство от присъстващите, доколкото в този кодекс, в друг закон или в устав не е предвидено друго.

СВИКВАНЕ И КВОРУМ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ

Чл. 6а. (Нов - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) (1) Общото събрание (събранието на пълномощниците) в предприятието се свиква от работодателя, от ръководството на синдикална организация, както и по инициатива на една десета от работниците и служителите (пълномощниците) от предприятието.

(2) Общото събрание (събранието на пълномощниците) е редовно, ако на него присъстват повече от половината от работниците и служителите (пълномощниците).

(3) Общото събрание (събранието на пълномощниците) приема решенията си с обикновено мнозинство от присъстващите работници и служители (пълномощници), доколкото не е предвидено друго в този кодекс.

СВИКВАНЕ И КВОРУМ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ

Участие на работниците и служителите в управлението на предприятието

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 7 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работниците и служителите участвуват чрез избрани от общото събрание на работниците и служителите представители в обсъждането и решаването на въпроси на управлението на предприятието само в предвидените от закона случаи.

(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работниците и служителите могат на общо събрание да избират свои представители, които да представляват техните общи интереси по въпросите на трудовите и осигурителните отношения пред работодателя им или пред държавните органи. Представителите се избират с мнозинство повече от две трети от членовете на общото събрание.

(3) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., отм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)

Участие на работниците и служителите в управлението на предприятието

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 7 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работниците и служителите участвуват чрез свой представител в обсъждането и решаването на въпроси на управлението на предприятието само в предвидените от закона случаи.

(3) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) В случаите по чл. 123, ако предприятието, дейността или част от предприятието или дейността запази самостоятелността си, представителите на работниците и служителите по ал. 2 запазват статута и функциите си за срок до една година. Ако предприятието, дейността или част от предприятието или дейността не запази самостоятелността си, интересите на работниците и служителите, които са преминали към новия работодател, се представляват от представителите на работниците и служителите в предприятието, в което са преминали на работа.

Участие на работниците и служителите в управлението на предприятието

УЧАСТИЕ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ В УПРАВЛЕНИЕТО НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работниците и служителите участвуват чрез свой представител в обсъждането и решаването на въпроси на управлението на предприятието само в предвидените от закона случаи.

УЧАСТИЕ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ В УПРАВЛЕНИЕТО НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

УЧАСТИЕ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ в управлението на предприятието

ЕДИНСТВО НА ТРУДОВИТЕ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Чл. 7. (1) Правата и задълженията на трудовия колектив, на работника и на предприятието по трудовите правоотношения са взаимно зависими.

(2) Изпълнението на задълженията определя характера и обема на правата, които се предоставят на трудовия колектив, на работника и на предприятието по трудовите правоотношения съобразно този кодекс.

ЕДИНСТВО НА ТРУДОВИТЕ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Представители за информиране и консултиране на работниците и служителите

Чл. 7а. (*) (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) В предприятия с 50 и повече работници и служители, както и в организационно и икономически обособени поделения на предприятия с 20 и повече работници и служители, общото събрание избира от своя състав представители на работниците и служителите за осъществяване на информирането и консултирането по чл. 130в и 130г.

(2) Общото събрание може да предостави функциите по ал. 1 на определени от ръководствата на синдикалните организации представители или на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.

(3) Численият състав по ал. 1 се определя от средномесечния списъчен брой на работниците и служителите през предходните 12 месеца. В него се включват всички работници и служители, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя, независимо от неговия срок и продължителността на тяхното работно време.

(4) Броят на представителите на работниците и служителите се определя предварително от общото събрание, както следва:

1. за предприятия с 50 до 250 работници и служители - от 3 до 5;

2. за предприятия с повече от 250 работници и служители - от 5 до 9;

3. за организационно и икономически обособени поделения - от 1 до 3.

(5) Кандидатури за избор на представители на работниците и служителите по ал. 1 могат да предлагат отделни работници и служители, групи работници и служители, както и синдикални организации.

(6) Общото събрание определя реда за провеждане на избора по ал. 5, включително начина на гласуване.

(7) Общото събрание приема решенията си по ал. 1, 2 и 4 с обикновено мнозинство от присъстващите.

Мандат на представителите на работниците и служителите

Чл. 7б. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и чл. 7а се избират за срок от една до три години. Те се освобождават предсрочно:

1. ако са осъдени за умишлено престъпление от общ характер;

2. при системно неизпълнение на функциите им;

3. при обективна невъзможност да изпълняват функциите си повече от 6 месеца;

4. по тяхно искане.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) В случаите по чл. 123, ал. 1, ако предприятието, дейността или част от предприятието или дейността запази самостоятелността си, представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и чл. 7а след промяната запазват положението си и функциите си при същите условия, вид и обем, каквито са имали преди промяната, до избирането на нови представители, но за не повече от една година от датата на промяната. Ако след промяната предприятието, дейността или част от предприятието или дейността не запази самостоятелността си, мандатът на избраните представители на работниците и служителите се прекратява, като работниците и служителите, които са преминали към новия работодател, се представляват от представителите на работниците и служителите в предприятието, в което са преминали на работа.

Мандат на представителите на работниците и служителите

1. ако са осъдени за умишлено престъпление от общ характер;

2. при системно неизпълнение на функциите им;

3. при обективна невъзможност да изпълняват функциите си повече от 6 месеца;

4. по тяхно искане.

(2) В случаите по чл. 123, ал. 1, ако предприятието, дейността или част от предприятието или дейността запази самостоятелността си, представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 след промяната запазват положението си и функциите си при същите условия, вид и обем, каквито са имали преди промяната, до избирането на нови представители, но за не повече от една година от датата на промяната. Ако след промяната предприятието, дейността или част от предприятието или дейността не запази самостоятелността си, мандатът на избраните представители на работниците и служителите се прекратява, като работниците и служителите, които са преминали към новия работодател, се представляват от представителите на работниците и служителите в предприятието, в което са преминали на работа.

Права и задължения на представителите на работниците и служителите

Чл. 7в. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Представителите на работниците и служителите имат право:

1. да бъдат информирани от работодателя по начин, който им позволява да оценят евентуалното въздействие на предвидените от компетентните органи мерки;

2. да изискват от работодателя да им предостави необходимата информация, ако това не е направено в определените срокове;

3. да участват в процедури по консултиране с работодателя и да изразят становището си по предвидените от компетентните органи мерки, което да се отчете при вземането на решение;

4. да изискват срещи с работодателя в случаите, когато се налага да го информират за поставените от работниците и служителите въпроси;

5. на достъп до всички работни места в предприятието или поделението;

6. да участват в обучение във връзка с упражняването на техните функции.

(2) Представителите на работниците и служителите са длъжни да:

1. информират работниците и служителите за получената информация по ал. 1, т. 1 и 2 и за резултатите от проведените консултации и срещи по ал. 1, т. 3 и 4;

2. не разгласяват и да не използват за своя сметка или за сметка на трети лица информацията по ал. 1, т. 1 и 2, която им е предоставена с изискване за поверителност, докато са представители на работниците и служителите, както и след преустановяване на функциите им.

(3) Представителите на работниците и служителите сами определят реда за работата си. Те могат да определят едно или няколко лица от своя състав, които в посочените от кодекса случаи да сключват споразумение с работодателя.

(4) С колективен трудов договор или с отделно споразумение с работодателя може да се предвиди, че представителите на работниците и служителите, когато това е необходимо с оглед задълженията им, могат да ползват право на намалена продължителност на работното време, допълнителен отпуск и други.

Отговорност при разкриването на поверителна информация

Чл. 7г. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Лицата, на които е предоставена информация с изискване за поверителност, отговарят за вредите, които са причинени на работодателя от неизпълнение на задължението за опазването й.

Осъществяване на трудовите права и задължения

Чл. 8. (1) Трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите.

(2) Добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) При осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на работното време.

(4) Трудовите права и задължения са лични. Отказът от трудови права, както и прехвърлянето на трудови права или задължения са недействителни.

Осъществяване на трудовите права и задължения

Чл. 8. (1) Трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) При осъществяване на трудовите права и задължения не се допускат пряка или непряка дискриминация, привилегии или ограничения, основани на народност, произход, пол, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно, обществено и материално положение и инвалидност.

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ТРУДОВИТЕ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Чл. 8. (1) Трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При осъществяването на трудовите права и задължения не се допускат никаква дискриминация, привилегии или ограничения, основани на народност, произход, пол, раса, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, обществено и материално положение.

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ТРУДОВИТЕ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Чл. 8. (1) Трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите.

(3) При осъществяването на трудовите права и задължения не се допускат никаква дискриминация, привилегия или ограничения в трудовите права, основани на народност, произход, религия, пол, раса, обществено и материално положение.

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ТРУДОВИТЕ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Чл. 8. (1) Трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите.

Гаранции за осъществяване на трудовите права и задължения

Чл. 9. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ГАРАНЦИИ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ТРУДОВИТЕ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Чл. 9. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ГАРАНЦИИ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ТРУДОВИТЕ ПРАВА и задължения

Чл. 9. Упражняването на трудовите права и задължения на трудовите задължения се осигуряват от развитието на социалистическата обществено-икономическа система и от установените в законодателството гаранции.

ГАРАНЦИИ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ТРУДОВИТЕ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Приложим закон при трудовите правоотношения

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (1) Този кодекс се прилага за трудовите правоотношения на български граждани, граждани на държави - членки на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария с работодатели в България, както и с български работодатели в чужбина, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България.

(2) Този кодекс се прилага и за трудовите правоотношения на български граждани, на граждани на държави - членки на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, изпратени от български работодател на работа в друга държава в чуждо или смесено предприятие, както и на чужди граждани на работа в България, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България.

(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат за трудови правоотношения с международен елемент, ако страните са избрали трудовото им правоотношение да се урежда от законодателството на друга държава.

(4) Прилагането на ал. 1, 2 и 3 не лишава работника или служителя от защитата, която му осигуряват повелителните норми на законодателството на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, на територията, на която се полага трудът, когато те са по-благоприятни за работника или служителя.

Приложим закон при трудовите правоотношения

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Този кодекс се прилага за всички трудови правоотношения с български и смесени предприятия в страната, както и за трудови правоотношения на български граждани с чужди предприятия в страната или с български предприятия в чужбина, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, по който е страна Република България.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Трудовите правоотношения на български граждани, изпратени на работа в чужбина в чужди или смесени предприятия, и на чужди граждани, приети на работа в страната в български или смесени предприятия, се уреждат от този кодекс, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, по който е страна Република България.

Приложим закон при трудовите правоотношения

(2) Трудовите правоотношения на български граждани, изпратени на работа в чужбина в чужди или смесени предприятия, и на чужди граждани, приети на работа в страната в български или смесени предприятия въз основа на международни договори, се уреждат от този кодекс, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, по който е страна Република България.

ПРИЛОЖИМ ЗАКОН ПРИ ТРУДОВИТЕ ПРАВООТНОШЕНИЯ

Чл. 10. (1) Този кодекс се прилага за всички трудови правоотношения с български и смесени предприятия в страната, както и за трудови правоотношения на български граждани с чужди предприятия в страната или с български предприятия в чужбина, доколкото не е предвидено друго в закон, в указ или в международен договор, по който е страна Народна република България.

(2) Трудовите правоотношения на български граждани, изпратени на работа в чужбина в чужди или смесени предприятия, и на чужди граждани, приети на работа в страната в български или смесени предприятия въз основа на международни договори, се уреждат от този кодекс, доколкото не е предвидено друго в закон, в указ или международен договор, по който е страна Народна република България.

ПРИЛОЖИМ ЗАКОН ПРИ ТРУДОВИТЕ ПРАВООТНОШЕНИЯ

(2) Трудовите правоотношения на български граждани, изпратени на работа в чужбина в чужди или смесени предприятия, и на чужди граждани, приети на работа в страната в български или смесени предприятия въз основа на международни договори, се уреждат от този кодекс, доколкото не е предвидено друго в закон, в указ или международен договор, по който е страна Народна република България.

Признаване на трудови права, придобити в чужбина

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудови права, придобити в чужбина, се признават в Република България по силата на закон, акт на Министерския съвет или на международен договор, по който е страна Република България.

ПРИЗНАВАНЕ НА ТРУДОВИ ПРАВА, ПРИДОБИТИ В ЧУЖБИНА

Чл. 11. Трудови права, придобити в чужбина, се признават в Народна република България по силата на закон, указ, акт на Министерския съвет или на международен договор, по който е страна Народна република България.

ПРИЗНАВАНЕ НА ТРУДОВИ ПРАВА, ПРИДОБИТИ В ЧУЖБИНА

Глава втора.

ТРУДОВ КОЛЕКТИВ (ОТМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)

Раздел I.

Общи разпоредби (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Първичен и основен трудов колектив

Чл. 12. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Програмни и други временни колективи

Чл. 13. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Трудови колективи - стопани на социалистическата собственост

Чл. 14. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Осъществяването на трудовия процес от трудовите колективи

Чл. 15. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Самоуправление на трудовите колективи

Чл. 16. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Приложимост на правната уредба на трудовите колективи

Чл. 17. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Раздел II.

Първичен трудов колектив (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Органи на първичния трудов колектив

Чл. 18. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Свикване на общото събрание и приемане на решения

Чл. 19. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Права и задължения на общото събрание

Чл. 20. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Права и задължения на бригадния съвет

Чл. 21. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Права и задължения на бригадира

Чл. 22. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Разногласия между бригадира, бригадния съвет и общото събрание

Чл. 23. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Раздел III.

Основен трудов колектив (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Органи на основния трудов колектив

Чл. 24. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Общо събрание и събрание на пълномощниците

Чл. 25. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Свикване на общото събрание и приемане на решения

Чл. 26. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Права и задължения на общото събрание

Чл. 27. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Избор и състав на стопанския съвет

Чл. 28. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Свикване на стопанския съвет и приемане на решения

Чл. 29. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Права и задължения на стопанския съвет

Чл. 30. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Права и задължения на ръководителя на предприятието

Чл. 31. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Разногласия между ръководителя на предприятието и общото събрание или стопанския съвет

Чл. 32. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Глава втора.

ТРУДОВ КОЛЕКТИВ

Чл. 12. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Раздел I.

Общи разпоредби

ПЪРВИЧЕН И ОСНОВЕН ТРУДОВ КОЛЕКТИВ

Чл. 12. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ПЪРВИЧЕН И ОСНОВЕН ТРУДОВ КОЛЕКТИВ

Чл. 12. (1) Този кодекс се прилага за първичните и основните трудови колективи в предприятието.

(2) Първичният трудов колектив обхваща всички работници, които изпълняват заедно самостоятелна задача като част от общите задачи на предприятието, работят в тясно взаимодействие и близост на работните места и са обособени в бригади (отдел, служба или друго низово организационно звено).

(3) Основният трудов колектив обхваща всички работници в предприятието, които изпълняват общи задачи съобразно неговия предмет на дейност и се намират в постоянно трудово и социално взаимодействие. Основният трудов колектив обхваща първичните трудови колективи в предприятието.

(4) Първичните трудови колективи в предприятието се определят със съвместно решение на ръководството на предприятието и профкомитета.

(5) При преустройство на предприятието, на негови поделения или на низови организационни звена се създават първични и основни трудови колективи в съответствие с новата организационна структура.

ПРОГРАМНИ И ДРУГИ ВРЕМЕННИ КОЛЕКТИВИ

Чл. 13. (1) За решаване на важни научни, технически и технологични задачи в предприятията могат да се създават програмни и други колективи за времето, докато трае решаването на съответната задача.

(2) В колективите по предходната алинея могат да се включат и лица, които не са в трудово правоотношение с предприятието, в което са създадени.

(3) Програмните и другите временни колективи са първични трудови колективи по смисъла на този кодекс.

ТРУДОВИ КОЛЕКТИВИ - СТОПАНИ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА собственост

Чл. 14. Трудовите колективи стопанисват социалистическата собственост, като използуват производително машините, суровините и другите обекти на социалистическата собственост в предприятието и бригадата за изпълнение на задачите по държавния план и насрещните планове; пазят грижливо, увеличават и обогатяват тези обекти, разпределят по установения ред доходите на предприятието и участвуват в неговото управление, както и в управлението на неговите поделения и низови организационни звена.

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ТРУДОВИЯ ПРОЦЕС ОТ ТРУДОВИТЕ колективи

Чл. 15. (1) Изпълнението на задачите по държавния план на предприятието, на сключените от предприятието договори и на задачите от насрещния план е основното трудово задължение на трудовите колективи.

(2) Трудовите колективи изпълняват задачите по предходната алинея чрез съзнателен, производителен и висококачествен труд на работниците, като проявяват творчество и инициатива, използуват вътрешните резерви, усъвършенствуват социалистическата организация на труда, внедряват научно-техническите и технологичните постижения и челния опит, грижат се за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на работниците и укрепват социалистическата трудова дисциплина.

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ТРУДОВИЯ ПРОЦЕС ОТ ТРУДОВИТЕ КОЛЕКТИВИ

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ТРУДОВИЯ ПРОЦЕС ОТ ТРУДОВИТЕ колективи

САМОУПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДОВИТЕ КОЛЕКТИВИ

Чл. 16. (1) Трудовите колективи решават самостоятелно въпросите, предоставени в изключително тяхна компетентност с този кодекс, и с други нормативни актове.

(2) Осъществяването на правата и задълженията на трудовите колективи и тяхното самоуправление се организира от професионалните съюзи със съдействието на комсомолската и на другите обществени организации и техните ръководства в предприятията.

ПРИЛОЖИМОСТ НА ПРАВНАТА УРЕДБА НА ТРУДОВИТЕ колективи

Чл. 17. (1) Уредбата на правата и задълженията на трудовите колективи по този раздел се прилага за всички предприятия.

(2) Уредбата на правата и задълженията на трудовите колективи по раздели II и III от тази глава се прилага за предприятията, които осъществяват стопанска дейност, доколкото не е предвидено друго в този кодекс, в друг закон, в указ или в устав.

ПРИЛОЖИМОСТ НА ПРАВНАТА УРЕДБА НА ТРУДОВИТЕ КОЛЕКТИВИ

ПРИЛОЖИМОСТ НА ПРАВНАТА УРЕДБА НА ТРУДОВИТЕ колективи

Раздел I.

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

ПЪРВИЧЕН И ОСНОВЕН ТРУДОВ КОЛЕКТИВ

Чл. 12. (1) Този кодекс се прилага за първичните и основните трудови колективи в предприятието.

ПРОГРАМНИ И ДРУГИ ВРЕМЕННИ КОЛЕКТИВИ

(3) Програмните и другите временни колективи са първични трудови колективи по смисъла на този кодекс.

ТРУДОВИ КОЛЕКТИВИ - СТОПАНИ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА СОБСТВЕНОСТ

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ТРУДОВИЯ ПРОЦЕС ОТ ТРУДОВИТЕ КОЛЕКТИВИ

САМОУПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДОВИТЕ КОЛЕКТИВИ

ПРИЛОЖИМОСТ НА ПРАВНАТА УРЕДБА НА ТРУДОВИТЕ КОЛЕКТИВИ

Раздел II.

Първичен трудов колектив

ОРГАНИ НА ПЪРВИЧНИЯ ТРУДОВ КОЛЕКТИВ

Чл. 18. (1) Органи на първичния трудов колектив са:

1. общото събрание на работниците;

2. бригадният съвет;

3. бригадирът.

(2) Общото събрание на първичния трудов колектив се състои от всички работници в бригадата.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) Бригадният съвет се състои от 3 до 11 работници, избрани за срок от две години. Бригадирът е по право член на бригадния съвет.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)

ОРГАНИ НА ПЪРВИЧНИЯ ТРУДОВ КОЛЕКТИВ

Чл. 18. (1) Органи на първичния трудов колектив са:

1. общото събрание на работниците;

2. бригадният съвет;

3. бригадирът.

(2) Общото събрание на първичния трудов колектив се състои от всички работници в бригадата.

(3) Бригадният съвет се състои от 3 до 11 членове и включва бригадира и работници от бригадата. При многочислен състав на бригадата могат да се избират и заместник-бригадири, които са членове на бригадния съвет.

(4) Бригадният съвет се избира за срок от две години.

ОРГАНИ НА ПЪРВИЧНИЯ ТРУДОВ КОЛЕКТИВ

Чл. 18. (1) Органи на първичния трудов колектив са:

1. общото събрание на работниците;

2. бригадният съвет;

3. бригадирът.

(2) Общото събрание на първичния трудов колектив се състои от всички работници в бригадата.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)

ОРГАНИ НА ПЪРВИЧНИЯ ТРУДОВ КОЛЕКТИВ

Чл. 18. (1) Органи на първичния трудов колектив са:

1. общото събрание на работниците;

2. бригадният съвет;

3. бригадирът.

(2) Общото събрание на първичния трудов колектив се състои от всички работници в бригадата.

(4) Бригадният съвет се избира за срок от две години.

СВИКВАНЕ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ И ПРИЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ

Чл. 19. (1) Общото събрание на първичния трудов колектив се свиква от бригадира, от бригадния съвет, от профсъюзния орган в бригадата или по искане най-малко на една четвърт от работниците в бригадата.

(2) Общото събрание е законно, ако на него присъствуват повече от две трети от работниците в бригадата. То приема решенията си с явно гласуване и с обикновено мнозинство от гласовете на присъствуващите освен ако е предвидено друго в този кодекс, в друг закон, указ, акт на Министерския съвет или в устав.

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ

Чл. 20. Общото събрание на първи/първичния трудов колектив:

1. (изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) избира бригадния съвет и пълномощници за събранието на пълномощниците на основния трудов колектив, отзовава ги, когато не оправдават неговото доверие, и посочва кандидати за членове на стопанския съвет;

2. регулира състава на първичния трудов колектив по ред, установен в този кодекс;

3. приема насрещния план на бригадата и колективния трудов договор;

4. в рамките на своята компетентност приема правила за образуване и използуване на паричните фондове на бригадата и на работната заплата;

5. разпределя между работниците средствата за работна заплата и материално стимулиране съобразно техния личен принос;

6. обсъжда състоянието на професионалната квалификация на работниците, предлага на ръководството на предприятието да ги включва в съответните курсове и школи и изисква от него мотивиран отговор за неприетите предложения;

7. обсъжда и приема годишния отчет за работата на бригадата, на бригадния съвет и на своите представители в събранието на пълномощниците;

8. обсъжда случаите на нарушение на трудовата дисциплина, включително и на неизпълнение на задължението за повишаване на професионалната квалификация и на увреждане на социалистическата собственост от членовете на бригадата и прави предложения пред бригадира за налагане на дисциплинарни наказания и търсене на имуществена отговорност от виновните лица по установения ред;

9. взема мерки за опазването на социалистическата собственост;

10. обсъжда и решава и други въпроси, които са му предоставени с този кодекс или с друг нормативен акт или с устав.

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ

Чл. 20. Общото събрание на първи(първичния трудов колектив:

1. избира бригадира, неговите заместници и останалите членове на бригадния съвет и пълномощници за събранието на пълномощниците на основния трудов колектив, отзовава ги, когато не оправдават неговото доверие, и посочва кандидати за членове на стопанския съвет;

2. регулира състава на първичния трудов колектив по ред, установен в този кодекс;

3. приема насрещния план на бригадата и колективния трудов договор;

9. взема мерки за опазването на социалистическата собственост;

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ

Чл. 20. Общото събрание на първи/първичния трудов колектив:

2. регулира състава на първичния трудов колектив по ред, установен в този кодекс;

3. приема насрещния план на бригадата и колективния трудов договор;

9. взема мерки за опазването на социалистическата собственост;

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ

Чл. 20. Общото събрание на първи(първичния трудов колектив:

2. регулира състава на първичния трудов колектив по ред, установен в този кодекс;

3. приема насрещния план на бригадата и колективния трудов договор;

9. взема мерки за опазването на социалистическата собственост;

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА БРИГАДНИЯ СЪВЕТ

Чл. 21. (1) Бригадният съвет:

1. организира изпълнението на решенията на общото събрание на първичния трудов колектив;

2. обсъжда проекта за насрещен план и го предлага за приемане от общото събрание на първичния трудов колектив;

3. разглежда периодично въпросите на производствената дейност, професионалната квалификация и преквалификация на работниците, качеството на продукцията и технологичното усъвършенствуване и на стопанисването на социалистическата собственост и приема решения за тяхното подобряване;

4. прави отчет за своята работа пред общото събрание на първичния трудов колектив най-малко два пъти годишно;

5. определя представител на първичния трудов колектив в комисиите за провеждане на конкурси;

6. проявява инициатива за попълване състава на бригадата с подходящи работници и осигурява условия за въвеждането на новите работници в работата;

7. подготвя въпросите, които с този кодекс, с други нормативни актове или с устав са предоставени на обсъждане или решаване от общото събрание на първичния трудов колектив.

(2) Бригадният съвет съвместно с профсъюзния орган обсъждат проектите за: насрещния план, колективния трудов договор, разпределението на средствата за работна заплата и материално стимулиране и условията за организиране на социалистическото съревнование в бригадата.

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА БРИГАДИРА

Чл. 22. (1) Бригадирът организира и ръководи в съответствие с принципа на единоначалието:

1. производствената дейност на бригадата;

2. изпълнението на насрещния план;

3. изпълнението на решенията на общото събрание на основния и първичния трудов колектив, на бригадния съвет, на стопанския съвет и на административното ръководство на предприятието.

(2) Бригадирът ръководи заседанията на бригадния съвет и представлява бригадата.

РАЗНОГЛАСИЯ МЕЖДУ БРИГАДИРА, БРИГАДНИЯ СЪВЕТ И ОБЩОТО СЪБРАНИЕ

Чл. 23. (1) При разногласия между бригадира и бригадния съвет или общото събрание по изпълнението на държавния план и задължителните нареждания на компетентните държавни органи или на административното ръководство на предприятието спорът се отнася незабавно от всяка от заинтересуваните страни пред ръководството на предприятието за съвместно решаване с профкомитета в срок до 7 дни. Докато се вземе решение, бригадирът действува по своя преценка.

(2) По всички останали въпроси от дейността на бригадата, вън от посочените в предходната алинея, бригадирът е длъжен да се съобразява със законосъобразните решения на общото събрание и на бригадния съвет.

РАЗНОГЛАСИЯ МЕЖДУ БРИГАДИРА, БРИГАДНИЯ СЪВЕТ и общото събрание

Раздел II.

ПЪРВИЧЕН ТРУДОВ КОЛЕКТИВ

ОРГАНИ НА ПЪРВИЧНИЯ ТРУДОВ КОЛЕКТИВ

Чл. 18. (1) Органи на първичния трудов колектив са:

1. общото събрание на работниците;

2. бригадният съвет;

3. бригадирът.

(2) Общото събрание на първичния трудов колектив се състои от всички работници в бригадата.

(4) Бригадният съвет се избира за срок от две години.

СВИКВАНЕ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ И ПРИЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ

Чл. 20. Общото събрание на първи(първичния трудов колектив:

2. регулира състава на първичния трудов колектив по ред, установен в този кодекс;

3. приема насрещния план на бригадата и колективния трудов договор;

9. взема мерки за опазването на социалистическата собственост;

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА БРИГАДНИЯ СЪВЕТ

Чл. 21. (1) Бригадният съвет:

1. организира изпълнението на решенията на общото събрание на първичния трудов колектив;

4. прави отчет за своята работа пред общото събрание на първичния трудов колектив най-малко два пъти годишно;

5. определя представител на първичния трудов колектив в комисиите за провеждане на конкурси;

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА БРИГАДИРА

Чл. 22. (1) Бригадирът организира и ръководи в съответствие с принципа на единоначалието:

1. производствената дейност на бригадата;

2. изпълнението на насрещния план;

(2) Бригадирът ръководи заседанията на бригадния съвет и представлява бригадата.

РАЗНОГЛАСИЯ МЕЖДУ БРИГАДИРА, БРИГАДНИЯ СЪВЕТ И ОБЩОТО СЪБРАНИЕ

Раздел III.

Основен трудов колектив

ОРГАНИ НА ОСНОВНИЯ ТРУДОВ КОЛЕКТИВ

Чл. 24. (1) Органи на основния трудов колектив са:

1. общото събрание на работниците или събранието на пълномощниците;

2. стопанският съвет;

3. ръководителят на предприятието.

(2) В нормативните актове за стопанската дейност и в устав могат да се предвиждат други органи на основния трудов колектив.

ОБЩО СЪБРАНИЕ И СЪБРАНИЕ НА ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ

Чл. 25. (1) Общото събрание се състои от всички работници в предприятието.

(2) Събранието на пълномощниците се създава по решение на профкомитета, когато основният трудов колектив е многоброен, предприятието се състои от териториално отдалечени поделения или работи на смени, което затруднява свикването на общото събрание.

(3) Събранието на пълномощниците се състои от представители на работниците, избрани от общите събрание на първичните трудови колективи за срок от 2 години. Нормата на представителството в събранието на пълномощниците се определя от профкомитета.

(4) Работата на общото събрание и на събранието на пълномощниците се организира от профкомитета - самастоятелно или заедно с ръководството на предприятието.

СВИКВАНЕ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ И ПРИЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ

Чл. 26. (1) Общото събрание (събранието на пълномощниците) се свиква от ръководителя на предприятието, от стопанския съвет, от профкомитета или по искане най-малко на една четвърт от работниците (пълномощниците).

(2) Общото събрание (събранието на пълномощниците) е законно, ако на него присъствуват повече от две трети от работниците (пълномощниците). То приема решенията си с явно гласуване и обикновено мнозинство от гласовете на присъствуващите освен ако е предвидено друго в този кодекс, в друг закон, указ, акт на Министерския съвет или в устав.

(3) Пълномощниците са длъжни да изразяват мнението на първичните трудови колективи, които са ги избрали, при обсъждането и решаването на въпросите от събранието на пълномощниците. Ако личното мнение на пълномощниците се различава от мнението на трудов колектив, който го е избрал, той има право да го изрази, след като изложи мнението на колектива.

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ

Чл. 27. (1) Общото събрание на основния трудов колектив:

1. (изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) избира и освобождава стопанския съвет;

2. приема насрещния план и колективния трудов договор, както и измененията в тях;

3. приема мероприятия за социалното развитие на трудовия колектив, за повишаване на професионалната квалификация и преквалификацията на работниците, за подобряване на условията на труда и бита на работниците, за социалистическото съревнование, за материалното и духовното стимулиране;

4. приема правилата за вътрешностопанската сметка и за работната заплата в предприятието;

5. обсъжда и приема насоките за развитието на дейността на предприятието, включително и за нейното технологично усъвършенствуване;

6. обсъжда и приема годишния отчет за дейността на стопанския съвет и на предприятието;

7. взема мерки за опазването на социалистическата собственост;

8. разглежда и решава други въпроси, предоставени му с този кодекс или с друг нормативен акт или с устав.

(2) Събранието на пълномощниците има еднакви права и задължения с общото събрание и изпълнява същите функции.

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ

Чл. 27. (1) Общото събрание на основния трудов колектив:

1. избира и освобождава стопанския съвет и ръководителя на предприятието. При освобождаване на ръководителя на предприятието се взема предварителното мнение на по-горестоящия орган;

2. приема насрещния план и колективния трудов договор, както и измененията в тях;

4. приема правилата за вътрешностопанската сметка и за работната заплата в предприятието;

6. обсъжда и приема годишния отчет за дейността на стопанския съвет и на предприятието;

7. взема мерки за опазването на социалистическата собственост;

8. разглежда и решава други въпроси, предоставени му с този кодекс или с друг нормативен акт или с устав.

(2) Събранието на пълномощниците има еднакви права и задължения с общото събрание и изпълнява същите функции.

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ

Чл. 27. (1) Общото събрание на основния трудов колектив:

1. (изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) избира и освобождава стопанския съвет;

2. приема насрещния план и колективния трудов договор, както и измененията в тях;

4. приема правилата за вътрешностопанската сметка и за работната заплата в предприятието;

6. обсъжда и приема годишния отчет за дейността на стопанския съвет и на предприятието;

7. взема мерки за опазването на социалистическата собственост;

8. разглежда и решава други въпроси, предоставени му с този кодекс или с друг нормативен акт или с устав.

(2) Събранието на пълномощниците има еднакви права и задължения с общото събрание и изпълнява същите функции.

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ

Чл. 27. (1) Общото събрание на основния трудов колектив:

2. приема насрещния план и колективния трудов договор, както и измененията в тях;

4. приема правилата за вътрешностопанската сметка и за работната заплата в предприятието;

6. обсъжда и приема годишния отчет за дейността на стопанския съвет и на предприятието;

7. взема мерки за опазването на социалистическата собственост;

8. разглежда и решава други въпроси, предоставени му с този кодекс или с друг нормативен акт или с устав.

(2) Събранието на пълномощниците има еднакви права и задължения с общото събрание и изпълнява същите функции.

ИЗБОР И СЪСТАВ НА СТОПАНСКИЯ СЪВЕТ

Чл. 28. (1) Стопанският съвет се избира за срок от 2години.

(2) Стопанският съвет се състои от 7 до 21 членове, от които най-малко половината са работници, заети пряко в производството. Ръководителят на предприятието е по право член и председател на стопанския съвет.

СВИКВАНЕ НА СТОПАНСКИЯ СЪВЕТ И ПРИЕМАНЕ на решения

Чл. 29. (1) Стопанският съвет се свиква на заседание най-малко един път на 2 месеца от неговия председател. Стопанският съвет може да бъде свикан на заседание и от профкомитета, както и по искане най-малко на една четвърт от членовете на съвета.

(2) Заседанията на стопанския съвет са законни, ако присъствуват най-малко две трети от неговите членове. Той приема решенията с явно гласуване и обикновено мнозинство от гласовете на присъствуващите освен ако е предвидено друго в този кодекс, в друг нормативен акт или в устав.

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТОПАНСКИЯ СЪВЕТ

Чл. 30. (1) Стопанският съвет:

1. организира изпълнението на решенията на общото събрание;

2. обсъжда и предлага на общото събрание приемането на:

а) насрещният план, колективния трудов договор и измененията в тях;

б) мероприятия за социалното развитие на трудовия колектив, за подобряване на организацията, условията на труда и бита на работниците, за социалистическото съревнование, за материалното и духовното стимулиране;

в) правила за вътрешностопанската сметка и за работната заплата;

г) насоки за развитие на дейността на предприятието, включително и за нейното технологично усъвършенствуване;

д) отчет за дейността на стопанския съвет и на предприятието;

3. обсъжда въпросите за повишаване качеството на продукцията, професионалната квалификация и преквалификация на работниците, за внедряване на научно-техническите и технологичните постижения и на челния опит, за изпълнението на задачите по държавния и по насрещния план, своевременно сключване и изпълнение на договорите, както и други важни въпроси, свързани с производствената дейност на предприятието и взема необходимите мерки за успешното им решаване;

4. разглежда и решава и други въпроси, предоставени му с този кодекс или с друг нормативен акт или с устав.

(2) Стопанският съвет осъществява съвместно с профкомитета функциите по т. 2, букви "а", "б" и "в" и по т. 3 от предходната алинея.

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Чл. 31. Ръководителят на предприятието в съответствие с принципа на единоначалието:

1. организира и ръководи дейността на предприятието, на основния трудов колектив и на стопанския съвет;

2. осигурява изпълнението на задачите по държавния план, ефективното стопанисване и опазване на социалистическата собственост от основния и първичните трудови колективи и внедряването на научно-техническите и технологичните постижения, на челния наш и чуждестранен опит и подпомага развитието на новаторската, изобретателската и рационализаторската дейност;

3. осигурява изпълнението на решенията на общото събрание и на стопанския съвет;

4. осигурява изпълнението на насрещния план, включително и на плана за социалното развитие на трудовия колектив;

5. сключва трудовите договори, изменя и прекратява трудовите правоотношения с работниците в съответствие с разпоредбите на този кодекс;

6. поощрява работниците за добросъвестно изпълнение на трудовите им задължения и ги наказва дисциплинарно в съответствие с разпоредбите на този кодекс;

7. представлява предприятието.

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА предприятието

Чл. 31. Ръководителят на предприятието в съответствие с принципа на единоначалието:

1. организира и ръководи дейността на предприятието, на основния трудов колектив и на стопанския съвет;

3. осигурява изпълнението на решенията на общото събрание и на стопанския съвет;

7. представлява предприятието.

РАЗНОГЛАСИЯ МЕЖДУ РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО И ОБЩОТО СЪБРАНИЕ ИЛИ СТОПАНСКИЯ СЪВЕТ

Чл. 32. (1) При разногласия между ръководителя на предприятието и общото събрание или стопанския съвет по изпълнението на задачите по държавния план и задължителните нареждания на компетентните държавни органи спорът се отнася незабавно от всяка от заинтересуваните страни пред по-горестоящия орган на предприятието за съвместно решаване със съответния профсъюзен орган в срок до 7 дни. Докато се вземе решение, ръководителят действува по своя преценка.

(2) По всички въпроси от дейността на предприятието, извън посочените в предходната алинея, ръководителят е длъжен да се съобразява със законосъобразните решения на общото събрание и на стопанския съвет.

СИНДИКАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ОРГАНИЗАЦИИ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)

РАЗНОГЛАСИЯ МЕЖДУ РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО и общото събрание или стопанския съвет

САМОСТОЯТЕЛНОСТ

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Синдикалните организации и организациите на работодателите имат право в рамките на закона сами да изработват и приемат свои устави и правила за работа, свободно да избират свои органи и представители, да организират своето управление, както и да приемат програми за дейността си.

(2) Синдикалните организации и организациите на работодателите свободно определят своите функции и ги осъществяват в съответствие с техните устави и закона.

САМОСТОЯТЕЛНОСТ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ФУНКЦИИТЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СЪЮЗИ

Чл. 34. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ПРАВО НА ЗАКОНОДАТЕЛНА ИНИЦИАТИВА

Чл. 35. Централното ръководство на професионалните съюзи има право на законодателна инициатива по въпросите на труда, социалното осигуряване и жизненото равнище.

ПРАВО НА ЗАКОНОДАТЕЛНА ИНИЦИАТИВА

Чл. 35. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

УЧАСТИЕ В ПОДГОТОВКАТА И ПРИЕМАНЕТО НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

Чл. 36. (1) Централното ръководство на професионалните съюзи има право да участвува в подготовката на всички закони и укази по въпросите на труда, социалното осигуряване и жизненото равнище.

(2) Централното ръководство на професионалните съюзи или определени от него органи имат право да участвуват в подготовката и приемането на всички подзаконови нормативни актове по въпросите на труда, социалното осигуряване и жизненото равнище.

(3) Участието на органите на професионалните съюзи в подготовката и приемането на нормативните актове по предходните алинеи се изразява в самостоятелно или съвместно с други органи изработване на проекти за нормативни актове, в даване на мнение или съгласие по тях, както и в съвместно с други органи или самостоятелно, издаване на подзаконови нормативни актове съобразно разпоредбите на този кодекс или на други закони.

(4) Нормативните актове в областта на труда, социалното осигуряване и жизненото равнище не могат да се подготвят и приемат без участието на органите на професионалните съюзи съобразно разпоредбите на ал. 1 и 2.

УЧАСТИЕ В ПОДГОТОВКАТА И ПРИЕМАНЕТО НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

Чл. 36. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

УЧАСТИЕ В ПОДГОТОВКАТА НА ВЪТРЕШНИ АКТОВЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Органите на синдикалните организации в предприятието имат право да участвуват в подготовката на проектите на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения, за което работодателят задължително ги поканва.

ПОВИШАВАНЕ НА ПРАВНИТЕ ЗНАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ

Чл. 38. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

УЧАСТИЕ В ПЛАНИРАНЕТО

Чл. 39. (1) Професионалните съюзи участвуват заедно със съответните държавни органи при съставянето на единния план за социално-икономическото развитие на страната, както и при разпределението на задачите по държавния план по отрасли и териториални единици.

(2) Профкомитетите участвуват при разпределението на задачите по държавния план между първичните трудови колективи в предприятието. Те организират участието на работниците в обсъждането на задачите по държавния план, за разкриване на резервите, за разработването и приемането на насрещните планове от трудовите колективи.

ГРИЖИ ЗА РАЗГРЪЩАНЕ НА ТРУДОВАТА АКТИВНОСТ

Чл. 40. (1) Професионалните съюзи създават условия за разгръщане на трудовата активност на работниците и трудовите колективи за изпълнение на насрещните планове.

(2) Министерският съвет и централното ръководство на професионалните съюзи утвърждават общите показатели, условията, материалните и моралните стимули за участие в социалистическото съревнование и реда за отчитане на резултатите от съревнованието в страната.

(3) Профкомитетите и ръководствата на предприятията организират, ръководят и отчитат резултатите от социалистическото съревнование в предприятието.

(4) Професионалните съюзи организират дейността на наставниците и със свои специфични форми на работа съдействуват за развитието на дейността на новаторите, на изобретателите и на рационализаторите за усъвршенствуване на социалистическата организация на труда, за внедряване на научно-техническите и технологичните постижения и челния опит, за повишаване на професионалната квалификация, преквалификация и образованието на работниците.

(5) Професионалните съюзи полагат грижи за укрепване на другарските взаимоотношения в трудовия колектив, за приобщаване на работниците към колектива и за разгръщане на градивна критика и самокритика. Те защищават работниците, които добронамерено посочват слабостите и недостатъците в работата.

(6) Профкомитетите упражняват контрол по приемането и изпълнението на работническите предложения от административните ръководства на предприятията и информират трудовите колективи за резултатите от тази им дейност.

ТЕХНОЛОГИЧНО УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ И ПОДОБРЯВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО

Чл. 41. (1) Професионалните съюзи съдействуват за технологичното усъвършенствуване на производството, за подобряване на качеството на продукцията, за укрепването на социалистическата трудова дисциплина, за грижливо стопанисване на социалистическата собственост и за максимално използуване на средствата за производство, за икономическо оползотворяване на материалите, суровините, горивата и енергията и рационално използуване на трудовите ресурси.

(2) При нарушаване на трудовата дисциплина и увреждане на социалистическата собственост профкомитетите имат право да предлагат на съответните ръководители да налагат дисциплинарни наказания на виновните работници и да търсят имуществена отговорност от тях.

УЧАСТИЕ В РАБОТАТА НА КОЛЕКТИВНИТЕ ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 42. Централните, окръжните, общинските и районните органи на професионалните съюзи имат право да участвуват в работата на съответните колективни органи на министерствата, на другите ведомства и на предприятията, както и на сесиите на народните съвети и на заседанията на техните изпълнителни комитети, когато се обсъждат и решават въпроси, свързани с труда, социалното осигуряване и жизненото равнище на работниците.

УЧАСТИЕ В ОБСЪЖДАНЕТО НА ТРУДОВИ И ОСИГУРИТЕЛНИ ВЪПРОСИ

Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Централните ръководства на синдикалните организации и на организациите на работодателите или определените от тях органи или лица имат право да участвуват в обсъждането на въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите от министерствата, другите ведомства, предприятията и органите на местното самоуправление.

ОРГАНИЗИРАНЕ ДЕЙНОСТТА НА ТРУДОВИТЕ КОЛЕКТИВИ И НА КОЛЕКТИВНИТЕ ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 43. Професионалните съюзи организират общите събрания на работниците, избирането на колективните органи за управление, тяхната дейност и обучението на работниците за участие в тях. Те участвуват в подготовката и вземането на решения от колективните органи за управление, разясняват тези решения и контролират тяхното изпълнение.

ОРГАНИЗИРАНЕ ДЕЙНОСТТА НА ТРУДОВИТЕ КОЛЕКТИВИ И НА КОЛЕКТИВНИТЕ ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 43. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ОРГАНИЗИРАНЕ ПОЧИВКАТА И ОТДИХА НА РАБОТНИЦИТЕ

Чл. 44. Професионалните съюзи осигуряват пълноценното оползотворяване на почивките и отпуските на работниците, като изграждат, съдействуват за изграждането и стопанисват почивни домове и места за отдих и туризъм и организират използуването на други подходящи места, за да се укрепва здравето и възстановява работоспособността на работниците.

ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО ПРЕД СЪДА

Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Синдикалните организации и техните поделения имат право по искане на работниците и служителите да ги представляват като пълномощници пред съда. Те не могат да сключват спогодби, да признават искове, да се отказват, да оттеглят или намаляват исканията на работниците и служителите и да получават суми за сметка на представляваните лица, освен ако бъдат изрично упълномощени за това.

СЪДЕЙСТВИЕ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА СИНДИКАЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Държавните органи и работодателите създават условия и съдействуват на синдикалните организации за осъществяване на тяхната дейност. Те им предоставят безвъзмездно за ползуване движими и недвижими имоти, сгради, помещения и други материални условия, необходими за изпълнение на техните функции.

ТРУДОВОПРАВНА ЗАКРИЛА НА ПРОФСЪЮЗНИ И ДРУГИ ДЕЙЦИ

Чл. 47. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

НАСТАНЯВАНЕ НА РАБОТА НА ПРОФСЪЮЗНИ ДЕЙЦИ СЛЕД ИЗТИЧАНЕ НА МАНДАТА

Чл. 48. (1) Лице, което заема платена изборна длъжност като председател или секретар на профкомитет, когато бъде освободено от нея, се назначава по негово искане на длъжността, която е заемало преди избирането му, а ако тя е съкратена - с негово съгласие на друга равностойна работа в същото предприятие. Това не се отнася за случаите, когато лицето е освободено преди изтичане на мандата поради неоправдаване на оказаното му доверие.

(2) Работникът, който заема длъжността, на която се назначава лицето по предходната алинея, се премества на друга подходяща работа в същото предприятие, а ако не е съгласен да я заеме или такава работа липса, се освобождава с предизвестие при спазване на срок по чл. 326, ал. 2.

ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ

Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Синдикалните организации и организациите на работодателите придобиват качеството на юридическо лице след вписването им по реда, установен за вписване на сдруженията с нестопанска цел.

(2) Поделение на организация, вписана съгласно предходната алинея, придобива качество на юридическо лице съгласно устава й.

(3) Имуществените отношения между членовете на прекратена синдикална организация, както и на прекратена организация на работодатели се уреждат съобразно предвиденото в техните устави.

ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ

Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Синдикалните организации и организациите на работодателите се вписват в съда по реда, установен за вписване на сдруженията с нестопанска цел.

(2) Поделение на организация, вписана съгласно предходната алинея, придобива качество на юридическо лице съгласно устава.

Раздел III.

ОСНОВЕН ТРУДОВ КОЛЕКТИВ

ОРГАНИ НА ОСНОВНИЯ ТРУДОВ КОЛЕКТИВ

Чл. 24. (1) Органи на основния трудов колектив са:

1. общото събрание на работниците или събранието на пълномощниците;

2. стопанският съвет;

3. ръководителят на предприятието.

ОБЩО СЪБРАНИЕ И СЪБРАНИЕ НА ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ

Чл. 25. (1) Общото събрание се състои от всички работници в предприятието.

СВИКВАНЕ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ И ПРИЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ

Чл. 27. (1) Общото събрание на основния трудов колектив:

2. приема насрещния план и колективния трудов договор, както и измененията в тях;

4. приема правилата за вътрешностопанската сметка и за работната заплата в предприятието;

6. обсъжда и приема годишния отчет за дейността на стопанския съвет и на предприятието;

7. взема мерки за опазването на социалистическата собственост;

8. разглежда и решава други въпроси, предоставени му с този кодекс или с друг нормативен акт или с устав.

(2) Събранието на пълномощниците има еднакви права и задължения с общото събрание и изпълнява същите функции.

ИЗБОР И СЪСТАВ НА СТОПАНСКИЯ СЪВЕТ

Чл. 28. (1) Стопанският съвет се избира за срок от 2години.

СВИКВАНЕ НА СТОПАНСКИЯ СЪВЕТ И ПРИЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТОПАНСКИЯ СЪВЕТ

Чл. 30. (1) Стопанският съвет:

1. организира изпълнението на решенията на общото събрание;

2. обсъжда и предлага на общото събрание приемането на:

а) насрещният план, колективния трудов договор и измененията в тях;

в) правила за вътрешностопанската сметка и за работната заплата;

д) отчет за дейността на стопанския съвет и на предприятието;

4. разглежда и решава и други въпроси, предоставени му с този кодекс или с друг нормативен акт или с устав.

(2) Стопанският съвет осъществява съвместно с профкомитета функциите по т. 2 , букви "а", "б" и "в" и по т. 3 от предходната алинея.

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Чл. 31. Ръководителят на предприятието в съответствие с принципа на единоначалието:

1. организира и ръководи дейността на предприятието, на основния трудов колектив и на стопанския съвет;

3. осигурява изпълнението на решенията на общото събрание и на стопанския съвет;

7. представлява предприятието.

РАЗНОГЛАСИЯ МЕЖДУ РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО И ОБЩОТО СЪБРАНИЕ ИЛИ СТОПАНСКИЯ СЪВЕТ

Глава трета.

СИНДИКАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ОРГАНИЗАЦИИ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)

Самостоятелност

Представителни организации на работниците и служителите

Чл. 34. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) За представителна организация на работниците и служителите на национално равнище се признава организация, която отговаря на следните изисквания:

1. има най-малко 50 хиляди членове;

2. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) има най-малко 50 организации с не по-малко от 5 членове в повече от една трета от отраслите, определени от Министерския съвет в съответствие с Класификацията на икономическите дейности;

3. има местни органи в повече от половината общини в страната и национален ръководен орган;

4. има качество на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49, ал. 1 най-малко две години преди подаване на искането за признаване на представителност.

Представителни организации на работниците и служителите

1. има най-малко 50 хиляди членове;

2. има най-малко 50 организации с не по-малко от 5 членове в повече от една трета от отраслите, определени от Министерския съвет в съответствие с Националната класификация на икономическите дейности;

3. има местни органи в повече от половината общини в страната и национален ръководен орган;

Представителни организации на работниците и служителите

Чл. 34. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За представителни организации на работниците и служителите на национално равнище се признават организациите, които имат:

1. най-малко 50 хиляди членове;

2. (изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) най-малко по 50 организации с не по-малко от 5 членове в повече от половината отрасли, определени от Министерския съвет в съответствие с Националната класификация на икономическите дейности;

3. местни органи в повече от половината общини в страната и национален ръководен орган;

4. качеството на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49.

Представителни организации на работниците и служителите

1. най-малко 50 хиляди членове;

2. най-малко по 50 организации с не по-малко от 5 членове в повече от половината отрасли, определени съгласно Националната отраслова класификация;

3. местни органи в повече от половината общини в страната и национален ръководен орган;

4. качеството на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49.

Представителни организации на работодателите

Чл. 35. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) (1) За представителна организация на работодателите на национално равнище се признава организация, която отговаря на следните изисквания:

1. има най-малко:

а) 750 членове, всеки от които има не по-малко от 10 души работници и служители, наети по трудов договор, и общо не по-малко от 15 000 работници и служители във всички членове на работодателската организация; или

б) 30 000 работници и служители, наети по трудов договор, във всички членове на работодателската организация;

2. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) има организации на работодателите в повече от една пета от отраслите, определени от Министерския съвет в съответствие с Класификацията на икономическите дейности, с не по-малко от 10 членове;

3. има местни органи в повече от една пета от общините в страната и национален ръководен орган;

4. има качество на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49, ал. 1 най-малко две години преди подаването на искането за признаване на представителност.

(2) В случаите, когато една отраслова организация на работодателите членува в две или повече организации на работодателите, при установяване на членския състав по ал. 1, т. 2 с оглед наличието на критериите за представителност тя се включва в списъка на тази организация, на която е дала изрично пълномощно да я представлява.

Представителни организации на работодателите

1. има най-малко:

б) 30 000 работници и служители, наети по трудов договор, във всички членове на работодателската организация;

2. има организации на работодателите в повече от една пета от отраслите, определени от Министерския съвет в съответствие с Националната класификация на икономическите дейности, с не по-малко от 10 членове;

3. има местни органи в повече от една пета от общините в страната и национален ръководен орган;

Представителни организации на работодателите

Чл. 35. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За представителни организации на работодателите на национално равнище се признават организациите, които имат:

1. най-малко 500 членове, всеки от които има не по-малко от 20 души работници и служители;

2. (изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) организации с не по-малко от 10 членове в повече от една пета от отраслите, определени от Министерския съвет в съответствие с Националната класификация на икономическите дейности;

3. местни органи в повече от една пета от общините в страната и национален ръководен орган;

4. качеството на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49.

Представителни организации на работодателите

1. най-малко 500 членове, всеки от които има не по-малко от 20 души работници и служители;

2. организации с не по-малко от 10 членове в повече от една пета от отраслите, определени съгласно Националната отраслова класификация;

3. местни органи в повече от една пета от общините в страната и национален ръководен орган;

4. качеството на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49.

Признаване на представителни организации

Чл. 36. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) (1) Организациите на работниците и служителите и на работодателите се признават по тяхно искане за представителни на национално равнище от Министерския съвет за срок 4 години.

(2) Веднъж на 4 години Министерският съвет провежда процедура за признаване на организациите на работниците и служителите и на работодателите за представителни на национално равнище.

(3) Председателят на Националния съвет за тристранно сътрудничество обявява в "Държавен вестник" начало на процедура за признаване на представителност 6 месеца преди изтичането на срока по ал. 1.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Организациите на работниците и служителите и на работодателите, които искат да бъдат признати за представителни, подават исканията си в четиримесечен срок от датата на обнародване на обявлението по ал. 3.

(5) Министерският съвет определя реда за установяване наличието на критериите за представителност по чл. 34 и 35 при спазване на следните принципи:

1. равнопоставеност при преценка на критериите за представителност и на наличието на социален мандат;

2. прозрачност на процедурата по установяване наличието на критериите за представителност по чл. 34 и 35;

3. гарантиране истинността на първичната информация;

4. взаимен контрол при установяване наличието на критериите за представителност.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Министерският съвет се произнася с решение в двумесечен срок от постъпването на редовно направено искане от заинтересувана организация.

(7) Отказът на Министерския съвет да признае организация на работниците и служителите или на работодателите за представителна се мотивира и съобщава на заинтересуваната организация в 7-дневен срок от приемането му. Заинтересуваната организация може да обжалва отказа пред Върховния административен съд.

(8) За представителни се признават и всички поделения на организация, призната за представителна на национално равнище.

Признаване на представителни организации

(4) Организациите на работниците и служителите и на работодателите, които искат да бъдат признати за представителни, подават исканията си в тримесечен срок от датата на обнародване на обявлението по ал. 3.

1. равнопоставеност при преценка на критериите за представителност и на наличието на социален мандат;

2. прозрачност на процедурата по установяване наличието на критериите за представителност по чл. 34 и 35;

3. гарантиране истинността на първичната информация;

4. взаимен контрол при установяване наличието на критериите за представителност.

(6) Министерският съвет се произнася с решение в тримесечен срок от постъпването на редовно направено искане от заинтересувана организация.

Признаване на представителни организации

Чл. 36. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Министерският съвет определя реда за установяване наличието на критериите за представителност по чл. 34 и 35.

(2) Организациите на работниците и служителите и на работодателите се признават за представителни на национално равнище по тяхно искане от Министерския съвет. Министерският съвет се произнася с решение в тримесечен срок от постъпването на редовно направеното искане от заинтересуваната организация.

(3) Отказът на Министерския съвет да признае за представителна организация на работниците и служителите или на работодателите се мотивира и съобщава на заинтересуваната организация в 7-дневен срок от приемането му. Заинтересуваната организация може да обжалва отказа пред Върховния административен съд.

(4) За представителни се признават и всички поделения на организации, признати за представителни на национално равнище.

Проверка на изискванията за представителност

Чл. 36а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) (1) Министерският съвет по своя инициатива може да извършва проверка за наличието на критериите за представителност по чл. 34 или 35 на всяка от организациите на работниците и служителите и на работодателите.

(2) В зависимост от резултатите от проверката Министерският съвет приема решение, с което може:

1. да отнеме качеството на представителна организация на работниците и служителите или на работодателите на национално равнище;

2. да потвърди нейната представителност по реда на чл. 36, ал. 5 и 6.

(3) Решението по ал. 2, т. 1 подлежи на обжалване по реда на чл. 36, ал. 7.

Проверка на изискванията за представителност

Чл. 36а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) На всеки три години след признаването им по чл. 36, ал. 2 организациите на работниците и служителите и на работодателите установяват представителността си по реда, предвиден в чл. 36.

(2) Министерският съвет по своя инициатива или по предложение на Националния съвет за тристранно сътрудничество може да извършва проверка на изискванията за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите по чл. 34 и 35.

(3) В зависимост от резултатите от проверката Министерският съвет приема решение, с което може:

1. да откаже признаването за представителни на организации на работниците и служителите или на работодателите;

2. да потвърди тяхната представителност по реда на чл. 36, ал. 1 и 2.

(4) Отказът по ал. 3, т. 1 може да бъде обжалван по реда на чл. 36.

Участие в подготовката на вътрешни актове на предприятието

Повишаване на правните знания на работниците

Чл. 38. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Участие в планирането

Чл. 39. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Грижи за разгръщане на трудовата активност

Чл. 40. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Технологично усъвършенствуване и подобряване на качеството

Чл. 41. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Участие в обсъждането на трудови и осигурителни въпроси

Организиране дейността на трудовите колективи и на колективните органи за управление

Чл. 43. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Организиране почивката и отдиха на работниците

Чл. 44. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Представителство пред съда

Съдействие за осъществяване дейността на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите (Загл. изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)

Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 46 - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., доп. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Държавните органи, органите на местно самоуправление и работодателите създават условия и съдействуват на синдикалните организации за осъществяване на тяхната дейност. Те им предоставят безвъзмездно за ползуване движими и недвижими имоти, сгради, помещения и други материални условия, необходими за изпълнение на техните функции.

(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работодателят е длъжен да съдейства на представителите на работниците и служителите за изпълнение на функциите им и да създава условия за осъществяване на дейността им.

Съдействие за осъществяване дейността на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите (Загл. изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)

Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 46 - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Държавните органи и работодателите създават условия и съдействуват на синдикалните организации за осъществяване на тяхната дейност. Те им предоставят безвъзмездно за ползуване движими и недвижими имоти, сгради, помещения и други материални условия, необходими за изпълнение на техните функции.

Съдействие за осъществяване дейността на синдикалните организации

Съдействие за осъществяване на дейността на синдикалните организации

Трудовоправна закрила на профсъюзни и други дейци

Чл. 47. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Настаняване на работа на профсъюзни дейци след изтичане на мандата

Чл. 48. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Юридическо лице

Глава трета.

СИНДИКАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ОРГАНИЗАЦИИ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

САМОСТОЯТЕЛНОСТ

Чл. 34. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

УЧАСТИЕ В ПОДГОТОВКАТА НА ВЪТРЕШНИ АКТОВЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Чл. 38. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

УЧАСТИЕ В ОБСЪЖДАНЕТО НА ТРУДОВИ И ОСИГУРИТЕЛНИ ВЪПРОСИ

Чл. 43. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО ПРЕД СЪДА

СЪДЕЙСТВИЕ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА СИНДИКАЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

Чл. 47. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ

Глава трета.

СИНДИКАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ОРГАНИЗАЦИИ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

САМОСТОЯТЕЛНОСТ

Чл. 34. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

УЧАСТИЕ В ПОДГОТОВКАТА НА ВЪТРЕШНИ АКТОВЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Чл. 38. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

УЧАСТИЕ В ОБСЪЖДАНЕТО НА ТРУДОВИ И ОСИГУРИТЕЛНИ ВЪПРОСИ

Чл. 43. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО ПРЕД СЪДА

СЪДЕЙСТВИЕ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА СИНДИКАЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

Чл. 47. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ

Глава трета.

СИНДИКАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ОРГАНИЗАЦИИ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ

САМОСТОЯТЕЛНОСТ

Чл. 34. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

УЧАСТИЕ В ПОДГОТОВКАТА НА ВЪТРЕШНИ АКТОВЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Чл. 38. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

УЧАСТИЕ В ОБСЪЖДАНЕТО НА ТРУДОВИ И ОСИГУРИТЕЛНИ ВЪПРОСИ

Чл. 43. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО ПРЕД СЪДА

СЪДЕЙСТВИЕ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА СИНДИКАЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

Чл. 47. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ

Глава трета.

СИНДИКАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ОРГАНИЗАЦИИ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)

САМОСТОЯТЕЛНОСТ

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ФУНКЦИИТЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СЪЮЗИ

Чл. 34. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ПРАВО НА ЗАКОНОДАТЕЛНА ИНИЦИАТИВА

УЧАСТИЕ В ПОДГОТОВКАТА И ПРИЕМАНЕТО НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

УЧАСТИЕ В ПОДГОТОВКАТА НА ВЪТРЕШНИ АКТОВЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

ПОВИШАВАНЕ НА ПРАВНИТЕ ЗНАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ

Чл. 38. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

УЧАСТИЕ В ПЛАНИРАНЕТО

ГРИЖИ ЗА РАЗГРЪЩАНЕ НА ТРУДОВАТА АКТИВНОСТ

ТЕХНОЛОГИЧНО УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ И ПОДОБРЯВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО

УЧАСТИЕ В РАБОТАТА НА КОЛЕКТИВНИТЕ ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

ОРГАНИЗИРАНЕ ДЕЙНОСТТА НА ТРУДОВИТЕ КОЛЕКТИВИ И НА КОЛЕКТИВНИТЕ ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

ОРГАНИЗИРАНЕ ПОЧИВКАТА И ОТДИХА НА РАБОТНИЦИТЕ

ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО ПРЕД СЪДА

СЪДЕЙСТВИЕ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА СИНДИКАЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

ТРУДОВОПРАВНА ЗАКРИЛА НА ПРОФСЪЮЗНИ И ДРУГИ ДЕЙЦИ

Чл. 47. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

НАСТАНЯВАНЕ НА РАБОТА НА ПРОФСЪЮЗНИ ДЕЙЦИ СЛЕД ИЗТИЧАНЕ НА МАНДАТА

ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ

Глава трета.

ПРОФЕСИОНАЛНИ СЪЮЗИ

ПРАВО НА ПРОФЕСИОНАЛНО ОРГАНИЗИРАНЕ

Чл. 33. (1) Гражданите имат право свободно да се организират в професионални съюзи на изява и защита на техните интереси, които произтичат от участието им в обществения труд.

(2) Професионалните съюзи в Народна република България са масови самодейни обществени организации на работниците, които ги обединяват на доброволни начала без разлика на политическа принадлежност, националност, раса, пол, религиозни убеждения, обществено материално и служебно положение в организацията на трудовия процес.

ПРАВО НА ПРОФЕСИОНАЛНО ОРГАНИЗИРАНЕ

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ФУНКЦИИТЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ съюзи

Чл. 34. Професионалните съюзи осъществяват функциите си в съответствие със своя устав. Те участвуват в създаването и прилагането на трудовото законодателство, както и в контрола за неговото спазване, в управлението на обществото и на предприятието и упражняват други права, които им предоставят законите на страната.

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ФУНКЦИИТЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СЪЮЗИ

ПРАВО НА ЗАКОНОДАТЕЛНА ИНИЦИАТИВА

УЧАСТИЕ В ПОДГОТОВКАТА И ПРИЕМАНЕТО НА нормативни актове

УЧАСТИЕ В ПОДГОТОВКАТА И ПРИЕМАНЕТО НА НОРМАТОВНИ АКТОВЕ

УЧАСТИЕ И ПОДГОТОВКА В ПРИЕМАНЕТО НА ВЪТРЕШНИ актове на предприятието

Чл. 37. (1) Органите на професионалните съюзи в предприятието имат право да участвуват в подготовката на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до условията на труда и бита на работниците, до работната заплата, както и до други въпроси, свързани с трудовите отношения в предприятието и със социалното развитие на трудовия колектив, преди да бъдат предложени за приемане от компетентните органи.

(2) Вътрешните актове на предприятието по предходната алинея не могат да се приемат и въвеждат в действие без съгласието на съответния орган на професионалния съюз.

УЧАСТИЕ И ПОДГОТОВКА В ПРИЕМАНЕТО НА ВЪТРЕШНИ АКТОВЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

ПОВИШАВАНЕ НА ПРАВНИТЕ ЗНАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ

Чл. 38. Професионалните съюзи полагат системни грижи за повишаване на правните знания на работниците по трудовото законодателство.

ПОВИШАВАНЕ НА ПРАВНИТЕ ЗНАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ

УЧАСТИЕ В ПЛАНИРАНЕТО

ГРИЖИ ЗА РАЗГРЪЩАНЕ НА ТРУДОВАТА АКТИВНОСТ

ТЕХНОЛОГИЧНО УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ И ПОДОБРЯВАНЕ на качеството

ТЕХНОЛОГИЧНО УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ И ПОДОБРЯВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО

УЧАСТИЕ В РАБОТАТА НА КОЛЕКТИВНИТЕ ОРГАНИ за управление

УЧАСТИЕ В РАБОТАТА НА КОЛЕКТИВНИТЕ ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

ОРГАНИЗИРАНЕ ДЕЙНОСТТА НА ТРУДОВИТЕ КОЛЕКТИВИ и на колективните органи за управление

ОРГАНИЗИРАНЕ ДЕЙНОСТТА НА ТРУДОВИТЕ КОЛЕКТИВИ И НА КОЛЕКТИВНИТЕ ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

ОРГАНИЗИРАНЕ ПОЧИВКАТА И ОТДИХА НА РАБОТНИЦИТЕ

ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО ПРЕД ПРАВОРАЗДАВАТЕЛНИТЕ ОРГАНИ

Чл. 45. (1) Професионалните съюзи имат право по искане на работниците и трудовите колективи да ги представляват като пълномощници пред съда и комисиите за трудови спорове. Те не могат да сключват спогодби, да признават искове, да се отказват от исканията на работниците и да получават суми за сметка на представляваните лица и колективи.

(2) Представителството по предходната алинея се осъществява от профкомитетите, от общинските и окръжните съвети на професионалните съюзи, от централните комитети на отрасловите професионални съюзи и от централното ръководство на професионалните съюзи.

ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО ПРЕД ПРАВОРАЗДАВАТЕЛНИТЕ ОРГАНИ

СЪДЕЙСТВИЕ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА професионалните съюзи

Чл. 46. Държавните органи, както и административните ръководства на предприятията създават условия и съдействуват на професионалните съюзи за осъществяване на тяхната дейност. Те им предоставят безвъзмездно за ползуване движими и недвижими имоти, сгради, помещения и други материални условия, необходими за изпълнение на техните функции.

СЪДЕЙСТВИЕ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРОФЕСИОНАЛНИ СЪЮЗИ

ТРУДОВОПРАВНА ЗАКРИЛА НА ПРОФСЪЮЗНИ И ДРУГИ ДЕЙЦИ

Чл. 47. (1) Предприятието не може да уволнява, нито да променя едностранно условията по трудовото правоотношение без предварителното съгласие на централния комитет на съответния отраслов професионален съюз през цялото времетраене на избора и до 1 година след освобождаването им членове на централното ръководство на професионалните съюзи, на централни комитети, на окръжни (градски), общински и районни съвети на професионалните съюзи, на профсъюзни съвети, на профкомитети, на работнически инспектори, отговорници на профгрупи, членове на ревизионни комисии, на другарски съдилища в предприятията, на комисии за трудови спорове и на стопански съвети.

(2) За председателите на профкомитети закрилата по предходната алинея продължава до 2 години след освобождаването им като председатели.

(3) Предходните алинеи не се прилагат при уволнение поради пълна ликвидация на предприятието, при задържане на работника от органите на властта повече от 2 месеца, когато работникът по установения в закона ред бъде лишен от право да заема длъжността, на която е назначен, от право на местоживеене в населеното място, където работи, или бъде задължително заселен в друго населено място, както и по отношение на ръководителите на предприятия и техните заместници - членове на стопанския съвет.

ТРУДОВОПРАВНА ЗАКРИЛА НА ПРОФСЪЮЗНИ И ДРУГИ ДЕЙЦИ

НАСТАНЯВАНЕ НА РАБОТА НА ПРОФСЪЮЗНИ ДЕЙЦИ СЛЕД изтичане на мандата

НАСТАНЯВАНЕ НА РАБОТА НА ПРОФСЪЮЗНИ ДЕЙЦИ СЛЕД ИЗТИЧАНЕ НА МАНДАТА

ЮРИДИЧЕСКА ЛИЧНОСТ НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СЪЮЗИ

Чл. 49. (1) Професионалните съюзи, отрасловите професионални съюзи, местните териториални и отраслови организации на професионалните съюзи и профорганизациите са юридически лица. Това им качество възниква от деня на тяхното учредяване, без да е необходимо каквото и да е одобрение или регистрация.

(2) Други организации на професионалните съюзи могат да придобият качество на юридическо лице съгласно устава на професионалните съюзи.

ЮРИДИЧЕСКА ЛИЧНОСТ НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СЪЮЗИ

Глава четвърта.

КОЛЕКТИВЕН ТРУДОВ ДОГОВОР

Предмет

Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) С колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан.

ПРЕДМЕТ

(2) Колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона.

Равнища на колективно преговаряне (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Колективните трудови договори се сключват по предприятия, браншове, отрасли и по общини.

(2) На равнище предприятие, бранш и отрасъл може да се сключи само един колективен трудов договор.

СТРАНИ И ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО

Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) (1) Колективни трудови договори се сключват по предприятия, отрасли, браншове, професии и административно-териториални единици.

(2) Колективен трудов договор се сключва между отделен работодател, група работодатели, организации на работодатели или сдружение на организации на работодатели, от една страна, и съответните синдикални организации или сдружения на синдикални организации, от друга.

(3) С един работодател или с представител на работодатели, на техни организации или на сдружение от техни организации се сключва само един колективен трудов договор.

(4) В едно предприятие работодателят сключва колективния трудов договор с представители на синдикалните организации в предприятието, след като те представят съгласуван помежду им общ проект.

(5) Когато в предприятието синдикалните организации не могат да съгласуват помежду си общ проект, работодателят сключва колективен трудов договор със синдикалната организация, чийто проект е приет от общото събрание на работниците и служителите (събранието на пълномощниците) с мнозинство повече от половината от неговите членове.

(6) Колективен трудов договор по отрасли, браншове, професии и административно-териториални единици се сключва между съответните представителни организации на работодателите и на работниците и служителите.

СТРАНИ И ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО

Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Колективен трудов договор се сключва между отделен работодател, група работодатели или техни организации, от една страна, и съответната синдикална организация - основна, синдикален съюз или тяхно обединение, от друга страна.

(2) Колективни трудови договори могат да се сключват и по отрасли, професии и административно-териториални единици.

(3) Колективен трудов договор могат да сключват представителните организации на работниците и служителите и на работодателите и техните поделения или членове.

(4) Работниците и служителите се представляват от ръководството на синдикалната организация, чийто проект е приет с решение на общото събрание(събранието на пълномощниците). Синдикалните организации могат да представят общ или на няколко синдикални организации проект, когато е постигнато споразумение за това.

(5) С един работодател или с представители на една група работодатели се сключва само един колективен трудов договор.

(6) Когато в предприятието има само една организация на работниците и служителите и тя не членува в някоя от признатите за представителни на национално, отраслово или на равнище за съответната професия синдикални организации, работодателят сключва колективния трудов договор с тази организация на работниците и служителите.

(7) Когато в предприятието има повече организации на работниците и служителите по предходната алинея, работодателят сключва колективния трудов договор с една от тях по решение на общото събрание на работниците и служителите (събранието на пълномощниците), прието с тайно гласуване по реда на чл. 6, ал. 2, след като всяка от синдикалните организации представи на общото събрание своите предложения.

Колективен трудов договор в предприятия

Чл. 51а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Колективен трудов договор в предприятието се сключва между работодателя и синдикална организация.

(2) Проектът за колективен трудов договор се изготвя и представя от синдикалната организация. Когато в предприятието има повече от една синдикална организация, те представят общ проект.

(3) Когато синдикалните организации не могат да представят общ проект, работодателят сключва колективен трудов договор със синдикалната организация, чийто проект е бил приет от общото събрание на работниците и служителите (събрание на пълномощниците) с мнозинство повече от половината от неговите членове.

Колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище

Чл. 51б. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Колективен трудов договор по отрасли и браншове се сключва между съответните представителни организации на работниците и служителите и на работодателите.

(2) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Колективното трудово договаряне на отраслово или браншово ниво по споразумение между страните може да обхваща една или няколко дейности от Класификацията на икономическите дейности.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Представителните организации на работниците и служителите изготвят и представят на представителните организации на работодателите общ проект.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Когато колективният трудов договор на отраслово или браншово равнище е сключен между всички представителни организации на работниците и служителите и на работодателите от отрасъла или бранша, по тяхно общо искане министърът на труда и социалната политика може да разпростре прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша.

Колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище

(2) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Колективното трудово договаряне на отраслово или браншово ниво по споразумение между страните може да обхваща една или няколко дейности от Националната класификация на икономическите дейности.

Колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище

Чл. 51б. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Колективен трудов договор по отрасли и браншове се сключва между съответните представителни организации на работниците и служителите и на работодателите на основата на споразумение между националните им организации, чрез което се определят общи положения относно обхвата и процедурната рамка на отрасловите и браншовите договори.

Колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище

(2) Представителните организации на работниците и служителите изготвят и представят на представителните организации на работодателите общ проект.

(3) Когато колективният трудов договор на отраслово или браншово равнище е сключен между всички представителни организации на работниците и служителите и на работодателите от отрасъла или бранша, по тяхно общо искане министърът на труда и социалната политика може да разпростре прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша.

Колективни трудови договори по общини

Чл. 51в. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Колективни трудови договори по общини за дейности, финансирани от общинския бюджет, се сключват между представителните организации на работниците, служителите и на работодателите.

(2) Местните поделения на представителните организации на работниците и служителите представят общи проекти за колективни трудови договори на местните поделения на представителните организации на работодателите.

Задължения за преговаряне и за предоставяне на информация (Загл. изм. - ДВ, 25 от 2001 г.)

Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Отделният работодател, групата работодатели и техните организации са длъжни:

1. да преговарят с представителите на работниците и служителите за сключване на колективен трудов договор;

2. да предоставят на представителите на работниците и служителите:

а) сключените колективни трудови договори, с които страните са обвързани поради отраслова, териториална или организационна принадлежност;

б) (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) своевременна, достоверна и разбираема информация за икономическото и финансовото си състояние, която е от значение за сключването на колективния трудов договор; предоставянето на информация, разпространяването на която би могло да нанесе вреди на работодателя, може да бъде отказано или направено с изискване за поверителност.

(2) При неизпълнение на задълженията по предходната алинея виновните работодатели дължат обезщетение за причинените вреди.

(3) Смята се, че работодателят е в забава, ако не изпълни задължението си по т. 1 на ал. 1 в едномесечен срок, а по т. 2 на ал. 1 - в 15-дневен срок от поканата.

(4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) По искане на работодателя при започване на преговорите за сключване на колективен трудов договор синдикалните организации в предприятието предоставят информация за действителния брой на членовете си.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ПРЕГОВАРЯНЕ И ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Отделният работодател, групата работодатели и техните организации са длъжни:

1. да преговарят с представителите на работниците и служителите за сключване на колективен трудов договор;

2. да предоставят на представителите на работниците и служителите:

б) информация за икономическото си състояние, която е от значение за сключването на колективния трудов договор.

Сключване и вписване

Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Колективният трудов договор се сключва в писмена форма в три екземпляра - по един за всяка от страните и един за съответната инспекция по труда, и се подписва от представителите на страните.

(2) Писмената форма е необходима за действителността на колективния трудов договор.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Колективният трудов договор се вписва в специален регистър в инспекцията по труда, в района на която е седалището на работодателя. Когато работодателите имат седалища в различни райони, вписването се извършва в една от инспекциите. Колективните трудови договори с отраслово и национално значение се вписват в Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". Споровете относно компетентната инспекция се решават от министъра на труда и социалната политика.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Вписването се извършва въз основа на писмено заявление на всяка от страните в едномесечен срок от получаването му от инспекцията по труда. Към заявлението се прилагат подписан от страните екземпляр от договора и електронен образ на документа.

(5) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Копия на вписаните колективни трудови договори се предоставят служебно по ред, определен от министъра на труда и социалната политика, на Националния институт за помирение и арбитраж, който създава и поддържа информационна система за колективните трудови договори.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) При спор относно текста на договора достоверен е текстът, който е регистриран.

Сключване и вписване

(2) Писмената форма е необходима за действителността на колективния трудов договор.

(4) Вписването се извършва въз основа на писмено заявление на всяка от страните в едномесечен срок от получаването му от инспекцията по труда. Към заявлението се прилага подписан от страните екземпляр от договора.

(5) При спор относно текста на договора достоверен е текстът, който е регистриран.

СКЛЮЧВАНЕ И ВПИСВАНЕ

(2) Писмената форма е необходима за действителността на колективния трудов договор.

(3) Колективният трудов договор се вписва в специален регистър в инспекцията по труда, в района на която е седалището на работодателя. Когато работодателите имат седалища в различни райони, вписването се извършва в една от инспекциите. Колективните трудови договори с отраслово и национално значение се вписват в Главната инспекция по труда. Споровете относно компетентната инспекция се решават от министъра на труда и социалните грижи.

(5) При спор относно текста на договора достоверен е текстът, който е регистриран.

Влизане в сила и времетраене

Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Колективният трудов договор се смята за сключен за срок една година, доколкото в него не е уговорен друг срок, но за не повече от две години. Страните могат да уговорят по-кратък срок на действие на отделни негови клаузи.

(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Преговорите за сключване на нов колективен трудов договор започват не по-късно от три месеца преди изтичането на срока на действащия колективен трудов договор.

ВЛИЗАНЕ В СИЛА И ВРЕМЕТРАЕНЕ

(2) Колективният трудов договор се смята сключен за срок от една година, доколкото в него не е уговорено друго.

Продължаване действието на колективния трудов договор

Чл. 55. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 55 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Действието на колективния трудов договор, сключен между организация на работодатели и синдикални организации, не се прекратява спрямо работодател, който преустанови членството си в нея след неговото сключване.

(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) В случаите по чл. 123 и 123а завареният колективен трудов договор действа до сключването на нов колективен трудов договор, но за не повече от една година от датата на промяната на работодателя.

Продължаване действието на колективния трудов договор

(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) В случаите по чл. 123 завареният колективен трудов договор действа до сключването на нов колективен трудов договор, но за не повече от една година от датата на промяната на работодателя.

ПРОДЪЛЖАВАНЕ ДЕЙСТВИЕТО НА КОЛЕКТИВНИЯ ТРУДОВ ДОГОВОР

Чл. 55. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Действието на колективния трудов договор, сключен между организация на работодатели и синдикални организации, не се прекратява спрямо работодател, който преустанови членството си в нея след неговото сключване.

Изменение

Чл. 56. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване.

(2) За измененията в колективния трудов договор се прилагат чл. 53 и 54.

ИЗМЕНЕНИЕ

(2) За измененията в колективния трудов договор се прилагат чл. 53 и 54.

Действие по отношение на лицата

Чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора, при условия и по ред, определени от страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави.

ДЕЙСТВИЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЛИЦАТА

(2) (Доп. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Работниците и служителите, които не членуват в синдикалната организация, могат да се присъединят към сключен от техния работодател колективен трудов договор с писмено заявление до него и до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора без каквито и да е други условия.

ДЕЙСТВИЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЛИЦАТА

(2) Работниците и служителите, които не членуват в синдикалната организация, могат да се присъединят към сключен от техния работодател колективен трудов договор с писмено заявление до него и до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора.

Задължение за информация

Чл. 58. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работодателят е длъжен да информира всички работници и служители за колективните трудови договори, сключени в предприятието, по отрасли, браншове или общини, с които е обвързан, и да държи на разположение на работниците и служителите техните текстове.

Задължение за информация

Чл. 58. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да държи на разположение на работниците и служителите текста на колективния трудов договор.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ИНФОРМАЦИЯ

Искове при неизпълнение

Чл. 59. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) При неизпълнение на задълженията по колективния трудов договор искове пред съда могат да предявят страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага.

ИСКОВЕ ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ

Чл. 59. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При неизпълнение на колективния трудов договор от работодателя искове могат да предявяват синдикалните организации, които са сключили договора, както и всеки работник или служител - страна по договора.

Иск за обявяване на недействителност

Чл. 60. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Всяка от страните по колективния трудов договор, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага, имат право да предявят иск пред съда за обявяване на недействителност на колективния трудов договор или на отделни негови клаузи, ако противоречат на закона или го заобикалят.

Чл. 60. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ

Чл. 60. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

СКЛЮЧВАНЕ

Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя.

(2) За длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. В тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност.

(3) Трудов договор може да се сключи и с група от лица - непосредствено или чрез упълномощен от тях представител. В този случай за работодателя и за всяко лице от групата възникват същите права и задължения, както ако договорът би бил сключен с всяко едно от тях.

ФОРМА

Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Трудовият договор се сключва в писмена форма, която е необходима за действителността му.

(2) Документите, които са необходими за сключване на трудовия договор, се определят от министъра на труда и социалните грижи.

НАЧАЛО НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО

Чл. 63. (1) (Отм., предишна ал. 2 - изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от сключването на трудовия договор, освен ако страните са уговорили друг срок. Ако работникът или служителят не постъпи на работа в този срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока.

(2) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено.

УЧАСТИЕ НА БРИГАДАТА ПРИ СКЛЮЧВАНЕТО НА ТРУДОВ ДОГОВОР С РАБОТНИК В МАТЕРИАЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Чл. 64. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

УЧАСТИЕ НА ПЪРВИЧНИЯ ТРУДОВ КОЛЕКТИВ ПРИ СКЛЮЧВАНЕТО НА ТРУДОВ ДОГОВОР С РАБОТНИК В ОСТАНАЛИТЕ ДЕЙНОСТИ

Чл. 65. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)

СЪДЪРЖАНИЕ

Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) С трудовия договор се определят мястото и характерът на работата и трудовото възнаграждение на работника или служителя.

(2) С трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор.

(3) За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.

ВРЕМЕТРАЕНЕ

Чл. 67. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовият договор може да бъде сключен:

1. за неопределено време;

2. като срочен трудов договор.

(2) Трудовият договор се смята сключен за неопределено време, ако изрично не е уговорено друго.

СРОЧЕН ТРУДОВ ДОГОВОР

Чл. 68. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Срочен трудов договор се сключва:

1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години, доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго;

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) до завършване на определена работа;

3. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа;

4. (т. 4 заличена, предишна т. 5 - изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за работа на длъжност, която се заема с конкурс - за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс.

ПРЕВРЪЩАНЕ НА СРОЧНИЯ ТРУДОВ ДОГОВОР В ДОГОВОР ЗА НЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ

Чл. 69. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено време, ако работникът или служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Предходната алинея се прилага и при срочния трудов договор за заместване на отсъствуващ работник или служител, ако трудовият договор със замествания се прекрати през време на заместването.

ТРУДОВ ДОГОВОР СЪС СРОК ЗА ИЗПИТВАНЕ

Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него.

(2) През време на изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) В срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА СЪС СРОК ЗА ИЗПИТВАНЕ

Чл. 71. (1) До изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие.

(2) Трудовият договор се смята за окончателно сключен, ако не бъде прекратен по предходната алинея до изтичане на срока за изпитване.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)

ТРУДОВ ДОГОВОР С ПЕНСИОНЕР

Чл. 72. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Трудов договор с пенсионер се сключва само ако за същата работа няма кандидат, който не е пенсионер. Липсата на кандидат се удостоверява от бюрото по труда.

(2) Трудов договор с пенсионер, навършил 60 години - за мъжете, и 55 години - за жените, се сключва за определено време, но за не повече от 1 година.

(3) Трудов договор с пенсионер, който не е навършил възрастта по предходната алинея, може да бъде сключен и за неопределено време или за срок, по-дълъг от 1 година.

(4) Трудов договор с пенсионер, ненавършил 60 години - за мъжете, и 55 години - за жените, сключен за неопределено време или за срок повече от 1 година, се превръща в трудов договор за срок от 1 година считано от деня на навършване на посочената възраст, доколкото страните не са уговорили по-кратък срок.

(5) По отношение на трудовия договор с работещ пенсионер по предходните алинеи не се прилага разпоредбата на чл. 69, ал. 1.

ТРУДОВ ДОГОВОР ЗА УЧАСТИЕ В ПРОГРАМЕН ИЛИ ДРУГ ВРЕМЕНЕН КОЛЕКТИВ

Чл. 73. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

Чл. 74. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава осемнадесета. В случаите, когато трудовият договор е недействителен поради приемането на работа на работник или служител, който не е навършил допустимата по този кодекс възраст, недействителността се обявява от инспекцията по труда.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) В случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор.

(4) По реда на ал. 2, изр. 1 могат да се обявяват за недействителни и само отделни клаузи на трудовия договор. Вместо тях за трудовия договор се прилагат съответните повелителни разпоредби на закона или предвиденото в колективния трудов договор.

(5) Страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Недействителността не се обявява, ако недостатъкът на трудовия договор отпадне или бъде отстранен. Работодателят не може да се позове на недостатък на трудовия договор, който може да се отстрани.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При обявяване на недействителността на трудовия договор не се прилагат разпоредбите на чл. 333.

ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ ПРИ НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН ТРУДОВ ДОГОВОР

Чл. 75. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато трудовият договор бъде обявен за недействителен и работникът или служителят е действувал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор.

(2) Предходната алинея се прилага и в случаите, когато са обявени за недействителни отделни клаузи на трудовия договор.

ПРИЛОЖИМОСТ НА РАЗПОРЕДБИТЕ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР

Чл. 76. Правилата относно недействителността на трудовия договор се прилагат съответно и при другите основания за възникване на трудовото правоотношение.

Раздел II.

УСТРОЙВАНЕ НА РАБОТА НА МЛАДИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ

ГРИЖИ НА ДЪРЖАВАТА И ПРЕДПРИЯТИЯТА ЗА УСТРОЙВАНЕ НА РАБОТА НА МЛАДИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ

Чл. 77. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИ ЗА РАБОТА СЛЕД ЗАВЪРШВАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО

Чл. 78. (1) Предприятието съобразно своите нужди може да сключи договор с лице, което постъпва или е постъпило в учено заведение на редовно обучение за повишаване на образованието и придобиване на професионална квалификация.

(2) Предприятието може да сключи договор за предварителна професионална квалификация с лице, което не работи, за да се подготви за работа в предприятието.

(3) С договорите по предходните алинеи предприятието се задължава да осигури на обучаващия се стипендия за срока на обучението и след завършването му да го приеме на работа по придобитата професионална квалификация, както и да му осигури други условия, свързани с обучението и постъпването на работа в предприятието. Обучаващият се се задължава да завърши успешно и в срок обучението и след като го завърши, да работи в предприятието определен срок, който не може да бъде по-кратък от 3 години и по-дълъг от 6 години. В договорите страните предвиждат отговорност за неизпълнение, както и случаите на съществено неизпълнение на задълженията, при които те се прекратяват.

(4) Лица, които постъпват в учебни заведения с предимство като работници от материалното производство, като жители от определени окръзи, от гранични райони и други, преди постъпването им в учебните заведения сключват по реда на предходните алинеи договори с предприятията, които ги изпращат на обучение.

(5) Предприятията съобразно своите нужди ежегодно до 30 юни са длъжни да обявяват в съответните бюра по труда и социалните въпроси, в учебните заведения и в централния и местния печат списък на специалностите, броя, размера и условията за отпускане на стипендии за следващата учебна година на лица, които постъпват или са постъпили в учебни заведения за придобиване на професионална квалификация или специалност.

ОТГОВОРНОСТ ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРА

Чл. 79. (1) Ако предприятието не изпълни задълженията си по договора, сключен по предходния член, дължи на обучаващия се обезщетение за причинените му щети съгласно уговореното между страните в договора.

(2) Ако обучаващият се по зависещи от него причини не завърши обучението или не постъпи на работа в предприятието съобразно уговореното в договора или напусне работа преди изтичане на уговорения срок, е длъжен да възстанови на предприятието полученото по договора съответно на неизпълнението.

Устройване на работа на млади специалисти, несключили договор за работа след завършване на обучението

Чл. 80. (1) Всяко предприятие е длъжно ежегодно до 30 юни да обявява по реда на чл. 78, ал. 5 вакантните длъжности за млади специалисти и квалифицирани работници, за които не е сключило договори за работа след завършване на обучението им.

(2) Завършилите млади специалисти и млади квалифицирани работници, които не са сключили договори за работа след завършване на обучението, могат до 31 декември същата година да сключват трудови договори с предприятия за обявените вакантни длъжности.

ПОСТЪПВАНЕ НА РАБОТА ПО ОБЩИЯ РЕД

Чл. 81. Завършилите млади специалисти и млади квалифицирани работници, които не са сключили предвидените в този раздел договори за постъпване на работа или ако са сключили, не са постъпили на работа съобразно уговореното в договора, могат да постъпят на работа на общо основание по реда, предвиден в този кодекс.

ДРУГИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА УСТРОЙВАНЕ НА РАБОТА НА МЛАДИ СПЕЦИАЛИСТИ

Чл. 82. Комитетът по труда и социалното дело организира и поддържа информационна система за свободните работни места в предприятията и осъществява организацията по устройването на работа на младите специалисти и на младите квалифицирани работници по този раздел.

Раздел III.

Избор

ПОСТЪПВАНЕ НА РАБОТА ВЪЗ ОСНОВА НА ИЗБОР

Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Длъжностите, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт на Министерския съвет или в устав.

(2) Избор се произвежда за заемане на длъжност, която е свободна или предстои да бъде освободена, както и при продължително отсъствие на лицето, което я заема. Срокът, за който се избира лицето, е не по-дълъг от 5 години.

ПОСТАВЯНЕ НА КАНДИДАТУРИ ЗА ИЗБОРНА ДЛЪЖНОСТ

Чл. 84. (Нов - бр. 100 от 1992 г.) (1) Кандидатурите за заемане на изборна длъжност се поставят от органи и лица, определени в закон, в акт на Министерския съвет или в устав. За заемане на изборна длъжност кандидатът може и сам да постави кандидатурата си.

(2) За една изборна длъжност могат да бъдат посочвани или да кандидатствуват неограничен брой кандидати.

(3) Изборът се произвежда, след като кандидатът даде писмено съгласието си.

(4) Избор се произвежда и тогава, когато за длъжността кандидатствува само едно лице.

ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ИЗБОР

Чл. 85. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Изборът се произвежда от избирателно тяло, установено в закон, в акт на Министерския съвет или в устав.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Избор се произвежда, когато присъствуват повече от половината от лицата, които имат право да гласуват.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) Гласуването е явно освен ако органът, който избира, реши да бъде тайно.

(4) Кандидатите за изборната длъжност, които са членове на избирателното тяло, не се вземат предвид при изчисляване броя на присъствуващите по ал. 2 и не гласуват.

(5) За заемането на всяка длъжност се гласува отделно.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За избран се смята кандидатът, получил най-много гласове, но не по-малко от половината гласове от участвувалите в гласуването.

ВЪЗНИКВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Чл. 86. (1) Трудовото правоотношение възниква от обявяване на кандидата за избран.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Избраното лице е длъжно да постъпи на работа в 2-седмичен срок от получаването на съобщението за резултата от избора. При уважителни причини този срок е до 3 месеца.

(3) Изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение започва с постъпването на избраното лице на работа.

(4) Трудовото правоотношение, възникнало от избор, остава в сила и след изтичане на установения срок до избирането на друго лице за длъжността.

(5) Когато при новия избор е избрано същото лице, трудовото правоотношение с него продължава за нов срок.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато изборът е приключил, без да бъде избран някой от кандидатите, трудовото правоотношение с лицето, заемащо длъжността, за която се произвежда изборът, продължава до успешното приключване на следващия избор.

(7) Трудовото правоотношение с избраното лице, което не постъпи на работа в срока по ал. 2, се смята за невъзникнало.

СПОРОВЕ ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ НА ИЗБОРА

Чл. 87. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Споровете за законосъобразност на избора се разглеждат от районния съд по молба на всеки кандидат или на работодателя в 2-седмичен срок от получаването на съобщението за резултата.

(2) В случаите, когато съдът установи, че изборът е законосъобразен, той го потвърждава и трудовото правоотношение възниква от избора, а когато установи, че изборът е незаконосъобразен - го отменя и се произвежда нов избор.

ПРИЛАГАНЕ НА ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ИЗБОРА

Чл. 88. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Неуредените в този раздел въпроси се уреждат в съответния закон, в акт на Министерския съвет или в устава, който предвижда заемането на определени длъжности въз основа на избор.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Разпоредбите на този раздел се прилагат, доколкото в закон, в акт на Министерския съвет или в устав не е предвидено друго.

Раздел IV.

Конкурс

ЗАЕМАНЕ НА ДЛЪЖНОСТИ ВЪЗ ОСНОВА НА КОНКУРС

Чл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Конкурс може да се провежда за заемане на всяка длъжност освен за длъжност, за която е предвидено да се заема въз основа на избор.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОНКУРСНИТЕ ДЛЪЖНОСТИ

Чл. 90. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Длъжностите, които ще се заемат с конкурс, се определят в закон, в акт на Министерския съвет, на министър или ръководител на друго ведомство или от работодателя.

(2) (предишна ал. 3 - ДВ, бр. 21 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Конкурс се обявява, когато длъжността е свободна или предстои да бъде освободена, както и при продължително отсъствие на лицето, което я заема, за времето до завръщането му.

(3) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 21 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Длъжностите, определени като конкурсни, се заемат само въз основа на конкурс. До провеждането на конкурса длъжността може да се заеме със срочен трудов договор за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс.

ОБЯВЯВАНЕ НА КОНКУРС

Чл. 91. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Конкурсът се обявява от работодателя чрез централния или местния печат. При необходимост конкурсът може да се обявява и по друг подходящ начин.

(2) Обявлението за конкурса трябва да съдържа:

1. наименованието на предприятието, мястото и характера на работата и изискванията за длъжността;

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) начина за провеждане на конкурса;

3. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) необходимите документи, мястото и срока за подаването им, който не може да бъде по-кратък от 1 месец.

(3) Характеристиката на конкурсната длъжност се предоставя предварително на кандидатите, за да се запознаят с нея.

УЧАСТИЕ В КОНКУРС

Чл. 92. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За участие в конкурс не се изисква съгласие на работодателя, при когото кандидатът работи.

(2) (Отм., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Кандидатът има право на неплатен отпуск за дните на участие в конкурса и до 2 дни за пътуване, когато конкурсът се провежда в друго населено място. Този отпуск се признава за трудов стаж.

ДОПУСКАНЕ ДО КОНКУРС

Чл. 93. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Допускането на кандидатите до конкурс се извършва от комисия, назначена от работодателя.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) На недопуснатите кандидати се съобщават писмено съображенията за отказа. В 7-дневен срок от съобщението те могат да направят възражение пред работодателя, обявил конкурса, който в 3-дневен срок от получаване на възражението решава въпроса окончателно.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) На допуснатите кандидати се съобщават писмено датата, часът на започване и мястото за провеждане на конкурса.

КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА КОНКУРС

Чл. 94. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Конкурсът се провежда от комисия, назначена от работодателя. В комисията се включват съответни специалисти.

ПРОВЕЖДАНЕ НА КОНКУРС

Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Конкурсната комисия провежда конкурса по обявения начин. Тя оценява професионалната подготовка и другите качества на кандидатите, необходими за заемането на длъжността, и класира само успешно издържалите конкурса. За проведения конкурс се съставя протокол.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Резултатът от конкурса се съобщава на участвувалите в него лица в 3-дневен срок от провеждането му.

ВЪЗНИКВАНЕ НА ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Чл. 96. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовото правоотношение възниква с лицето, което е класирано на първо място, от деня, в който е получило съобщението за резултата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Лицето, с което е възникнало трудовото правоотношение, е длъжно да постъпи на работа в 2-седмичен срок от получаването на съобщението по предходната алинея. При уважителни причини този срок е до 3 месеца.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение започва с постъпването на работа на лицето.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Ако лицето не постъпи на работа в срока по ал. 2, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало. В този случай трудовото правоотношение възниква със следващия в класирането участник в конкурса, за което той се уведомява писмено.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

НЕПРИЛОЖИМОСТ ПРИ КОНКУРСИТЕ ЗА НАУЧНИ ЗВАНИЯ

Чл. 97. Този раздел не се прилага за конкурсите за даване на научни звания.

Раздел V.

Настаняване на работа от бюрото по труда и социалните въпроси

РАЗПОРЕЖДАНЕ ЗА НАСТАНЯВАНЕ НА РАБОТА

Чл. 98. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ПРОИЗНАСЯНЕ ПО ИСКАНЕТО за настаняване на работа

Чл. 99. (1) Ръководителят на бюрото по труда и социалните въпроси е длъжен да се произнесе по искането за настаняване на работа в 2-седмичен срок.

(2) В разпореждането се посочват името на лицето, мястото и характерът на работата, на която се настанява.

(3) Препис от разпореждането се изпраща на предприятието и на заинтересуваното лице.

ВЪЗНИКВАНЕ НА ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Чл. 100. (1) Разпореждането по чл. 99 е задължително за предприятието, в което лицето се настанява на работа.

(2) Трудовото правоотношение възниква от деня на получаването на разпореждането от заинтересуваното лице. Когато разпореждането е обжалвано от предприятието, трудовото правоотношение възниква от съобщението на решението, с което жалбата е отхвърлена.

(3) Изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение започва с постъпването на работа в 2-седмичен срок от възникване на трудовото правоотношение освен ако този срок бъде продължен до 3 месеца по уважителни причини от ръководителя на предприятието.

(4) Ако лицето не постъпи на работа в срока по предходната алинея, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало.

ОТКАЗ ЗА НАСТАНЯВАНЕ НА РАБОТА

Чл. 101. (1) Ръководителят на бюрото по труда и социалните въпроси мотивира решението, с което отказва настаняването на работа.

(2) Заинтересуваното лице може в 7-дневен срок от получаване на разпореждането да го обжалва пред районния съд. Решението на районния съд е окончателно.

ОБЖАЛВАНЕ ОТ ПРЕДПРИЯТИЕТО НА РАЗПОРЕЖДАНЕТО ЗА НАСТАНЯВАНЕ НА РАБОТА

Чл. 102. Предприятието,в което лицето е настанено на работа, може в 7-дневен срок от получаване на разпореждането да го обжалва пред районния съд, когато няма свободна длъжност или лицето не отговаря на законните изисквания за заемане на длъжността. Решението на районния съд е окончателно.

Раздел VI.

Съдебно решение

СЛУЧАИ НА ВЪЗНИКВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Чл. 103. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ВЪЗНИКВАНЕ НА ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Чл. 104. (1) Трудовото правоотношение възниква от деня на получаването от заинтересуваното лице на влязлото в сила съдебно решение, с което се уважава искането на работника за приемане на работа.

(2) Изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение започва с постъпването на лицето на работа в 2-седмичен срок от възникването на трудовото правоотношение освен ако този срок бъде продължен до 3 месеца по уважителни причини от ръководителя на предприятието.

(3) Ако лицето не постъпи на работа в срок по предходната алинея, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало.

Раздел VII.

Членство в производствена кооперация

ВЪЗНИКВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Чл. 105. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА КООПЕРАЦИЯТА ДА ПРЕДОСТАВИ РАБОТА на кооператора

Чл. 106. (1) Кооперацията е длъжна да предостави на приетия за член-кооператор работа съобразно неговата квалификация.

(2) Мястото и характерът на работата се определят в писмена форма от председателя на кооперацията или упълномощено от него лице и член-кооператор.

Раздел VIII.

Допълнителни условия за някои трудови правоотношения

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛОВИЯ ПРИ ВЪЗНИКВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Чл. 107. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато трудовото правоотношение възниква от избор или от конкурс, преди постъпването на работа работодателят и работникът или служителят уговарят размера на трудовото възнаграждение. Те могат да уговарят и други условия по трудовото правоотношение.

Раздел I.

Допълнителен труд по трудов договор

ПРАВО НА ПОЛАГАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД

Чл. 108. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД ОТ РАБОТНИК

Чл. 109. Работникът може да полага допълнителен труд по всяка професия или специалност, за която има необходимата квалификация, ако това не пречи на изпълнението на трудовите му задължения по основната работа.

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД ПРИ СЪЩИЯ РАБОТОДАТЕЛ

Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време.

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД ПРИ ДРУГ РАБОТОДАТЕЛ

Чл. 111. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство).

(2) За сключването на трудов договор по предходната алинея се изисква предварителното съгласие на работодателя, при когото работникът или служителят е на основна работа.

ЗАБРАНА ЗА ПОЛАГАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД

Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Забранява се полагането на допълнителен труд от работници или служители, които са:

1. водачи на превозни средства;

2. заети в опасни или вредни за здравето условия - за работа при същите или при други опасни или вредни условия;

3. определени в закон или в акт на Министерския съвет.

РАБОТНО ВРЕМЕ ПО ТРУДОВ ДОГОВОР ЗА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД

Чл. 113. Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение не може да нарушава установената от този кодекс минимална непрекъсната междудневна и междуседмична почивка.

ДОГОВОР ЗА РАБОТА ДО 5 ДНИ В МЕСЕЦА

Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца. Когато лицето работи при един и същ работодател общо не повече от 5 работни дни или 40 часа в месеца - последователно или разпокъсано, времето не се признава за трудов стаж.

СЪДЪРЖАНИЕ

Чл. 115. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) С трудовите договори по този раздел освен условията по чл. 66, ал. 1 се уговарят продължителността и разпределението на работното време, а може да се уговаря и периодичността на изплащането на трудовото възнаграждение.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Чл. 116. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ

Чл. 117. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работниците и служителите, които полагат допълнителен труд, се осигуряват по условия и по ред, установени в отделен закон.

Раздел IX.

Изменение на трудовото правоотношение

ЗАБРАНА ЗА ЕДНОСТРАННО ИЗМЕНЕНИЕ на трудовото правоотношение

Чл. 118. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Не се смята изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата на работника или служителя.

ИЗМЕНЕНИЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ по взаимно съгласие

Чл. 119. Трудовото правоотношение може да се измени с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време.

ИЗМЕНЕНИЕ НА МЯСТОТО И ХАРАКТЕРА НА РАБОТАТА ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ

Чл. 120. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Промяната по предходната алинея се извършва в съответствие с квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят може да възложи на работника или служителя работа от друг характер, макар и да не съответствува на неговата квалификация, когато това се налага по непреодолими причини.

КОМАНДИРОВАНЕ НА РАБОТНИЦИ ИЛИ СЛУЖИТЕЛИ

Чл. 121. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя.

ИЗПРАЩАНЕ РАБОТНИЦИТЕ НА ОБУЧЕНИЕ

Чл. 122. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ЗАПАЗВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ ПРИ ПРЕУСТРОЙСТВО НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Чл. 123. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при сливане на предприятия, при преминаване на част от едно предприятие към друго, както и при разпределяне дейността на едно предприятие между няколко предприятия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За задълженията към работниците или служителите, произтичащи от трудовото правоотношение и възникнали преди преустройството, отговарят:

1. при сливане на предприятия - новото предприятие;

2. при преминаване на част от едно предприятие към друго - солидарно и двете предприятия;

3. при разпределяне на дейността на едно предприятие между няколко предприятия - солидарно предприятията, към които преминава дейността.

(3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява и при промяна на собственика на предприятието или отдаването му под аренда. В този случай работодател е новият собственик, съответно арендатор.

Глава четвърта.

КОЛЕКТИВНИ ТРУДОВИ ДОГОВОРИ

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

Чл. 50. (1) С колективните трудови договори се осигурява развитието на демокрацията в трудовите отношения, утвърждаването на трудовия колектив като стопанин на социалистическата собственост, както и изпълнението на насрещния план, включително и на плана за социалното развитие на трудовия колектив.

(2) С колективните трудови договори могат да уреждат и въпроси на трудовите отношения, неуредени с повелителни разпоредби в този кодекс и в нормативните актове, издадени за неговото прилагане.

(3) Колективните трудови договори се сключват в предприятията, които осъществяват стопанска дейност, доколкото друго не е предвидено в закон, в указ или в акт на Министерския съвет и на централното ръководство на професионалните съюзи.

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

КОЛЕКТИВЕН ТРУДОВ ДОГОВОР МЕЖДУ ПЪРВИЧНИЯ трудов колектив и предприятието

Чл. 51. (1) Колективен трудов договор се сключва между първичния трудов колектив и предприятието.

(2) Колективният трудов договор по предходната алинея се обсъжда и приема от общото събрание на първичния трудов колектив, от стопанския съвет и от профкомитета на предприятието. Той се подписва от ръководителя на първичния трудов колектив, от председателя на съответния орган на професионалния съюз в първичния трудов колектив, от ръководителя на предприятието и от председателя на профкомитета в предприятието.

Колективен трудов договор между основния трудов

колектив и по-горестоящата стопанска организация

КОЛЕКТИВЕН ТРУДОВ ДОГОВОР МЕЖДУ ПЪРВИЧНИЯ ТРУДОВ КОЛЕКТИВ И ПРЕДПРИЯТИЕТО

Чл. 51. (1) Колективен трудов договор се сключва между първичния трудов колектив и предприятието.

Колективен трудов договор между основния трудов

колектив и по-горестоящата стопанска организация

Чл. 52. (1) Колективен трудов договор се сключва между основния трудов колектив в предприятието и по-горестоящата стопанска организация.

(2) Колективният трудов договор по предходната алинея се обсъжда и приема от общото събрание на основния трудов колектив, от стопанския съвет на по-горестоящата организация и от профсъюзния съвет в тази организация. Той се подписва от ръководителя на предприятието, от председателя на профкомитета в предприятието, от ръководителя на по-горестоящата стопанска организация и от председателя на профсъюзния съвет.

СЪДЪРЖАНИЕ

Чл. 53. (1) В колективните трудови договори се определят задълженията на страните по:

1. изпълнението на плановите задачи - по обем, качество и реализация на продукцията по държавния и насрещния план;

2. производителното използуване и грижливото опазване на машините, съоръженията и другите обекти на социалистическата собственост, които са определени за стопанисване от съответния трудов колектив;

3. редовното и ритмично снабдяване с необходимите материали, суровини и енергия и тяхното икономично използуване;

4. усъвършенствуването на материално-техническите условия на труда и внедряването на научно-техническите и технологичните постижения;

5. повишаването на професионалната квалификация, преквалификацията и общообразователното равнище на работниците;

6. подобряването на условията на труда и ограничаване на ръчния, тежкия физически и непривлекателния труд;

7. ръста на работната заплата в съответствие с постигнатото равнище на обществената производителност и качеството на труда в трудовия колектив;

8. социалното развитие на трудовия колектив и средствата за осъществяване на предвидените в него мероприятия;

9. социалистическото съревнование.

(2) С колективните трудови договори се определя отговорността на страните за неизпълнение на задълженията по предходната алинея.

(3) С колективните трудови договори се определят финансовите средства от доходите на предприятието и на стопанската организация, които се предоставят на разположение на съответния трудов колектив. Тези средства не могат да се изземват от по-горестоящия орган.

(4) Към колективния трудов договор с предприятието се прилагат правилата за работната заплата за вътрешната стопанска сметка и правилникът за вътрешния трудов ред.

СЪДЪРЖАНИЕ

Чл. 53. (1) В колективните трудови договори се определят задълженията на страните по:

6. подобряването на условията на труда и ограничаване на ръчния, тежкия физически и непривлекателния труд;

9. социалистическото съревнование.

ФОРМА И СРОК НА ДЕЙСТВИЕ

Чл. 54. (1) Колективните трудови договори се сключват в писмена форма в срок от 30 дни след приемането на насрещния план.

(2) Колективният трудов договор между първичния трудов колектив и предприятието се сключва за срок от 1 година.

(3) Колективният трудов договор между основния трудов колектив и по-горестоящата стопанска организация се сключва за срок от 5 години. Задълженията на страните по колективния трудов договор се уточняват всяка година и се привеждат в съответствие със задачите по държавния и насрещния план и с промените в условията и характера на дейността, потребностите и възможностите на трудовия колектив. Тези годишни уточнения се обсъждат и приемат по реда на чл. 52, ал. 2.

(4) Колективните трудови договори влизат в сила по всички въпроси, по които е постигнато съгласие, в срока, определен от страните, но не по-късно от 15 дни от подписването им. В същия срок те се обявяват от административното ръководство и профкомитета по подходящ начин пред трудовите колективи.

ФОРМА И СРОК НА ДЕЙСТВИЕ

УРЕЖДАНЕ НА РАЗНОГЛАСИЯТА

Чл. 55. (1) При разногласия между страните при сключването на колективните трудови договори спорът се решава:

1. при колективни трудови договори между първичния трудов колектив и предприятие - от по-горестоящото административно ръководство и ръководството на професионалния съюз с участието на представители на предприятието, на първичния трудов колектив и на съответния орган на професионалния съюз в първичния трудов колектив;

2. при колективни трудови договори между основен трудов колектив в по-горестояща стопанска организация - от по-горестоящото административно ръководство и централния комитет на съответния отраслов професионален съюз с участието на представители на основния трудов колектив, на профкомитета в предприятието, на стопанската организация и на профсъюзния съвет при нея.

(2) Спорът по предходната алинея се решава в 15-дневен срок от компетентните органи, пред които е отнесен от някоя от заинтересуваните страни.

(3) Решението на органите, пред които е отнесен спорът, е окончателно и влиза в сила от деня на получаването му в предприятието, съответно в стопанската организация. Решението се обявява пред съответния трудов колектив в 7-дневен срок от получаването му.

УРЕЖДАНЕ НА РАЗНОГЛАСИЯТА

Чл. 55. (1) При разногласия между страните при сключването на колективните трудови договори спорът се решава:

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРЕПИСИ

Чл. 56. Преписи от колективния трудов договор с предприятието се представят в профкомитета на предприятието, а от колективния трудов договор с горестоящата организация - в по-горестоящото административно ръководство, в централния комитет на съответния отраслов професионален съюз и в окръжния съвет на професионалните съюзи.

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРЕПИСИ

ИЗМЕНЕНИЯ И ПРАВОПРИЕМСТВО ПРИ ПРЕУСТРОЙСТВО

Чл. 57. (1) Изменения и допълнения в колективните трудови договори се внасят по реда, определен за тяхното сключване.

(2) При преустройство във или на предприятието, както и на по-горестоящата стопанска организация, задълженията по колективните трудови договори преминават върху съответните правоприемници.

ИЗМЕНЕНИЯ И ПРАВОПРИЕМСТВО ПРИ ПРЕУСТРОЙСТВО

НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

Чл. 58. Недействителни са условията на колективните трудови договори, които противоречат на повелителните разпоредби на закона или са по-неблагоприятни за работниците от условията, предвидени в трудовото законодателство.

НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

ОТЧИТАНЕ И КОНТРОЛ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО

Чл. 59. (1) Изпълнението на колективния трудов договор с предприятието се отчита най-малко два пъти в годината пред първичния трудов колектив от ръководител на първичния трудов колектив, от председател на съответния орган на професионалния съюз в първичния трудов колектив и от ръководителя на предприятието.

(2) Изпълнението на колективния трудов договор с по-горестоящата организация се отчита най-малко един път в годината:

1. пред основния трудов колектив - от ръководителя на предприятието, от председателя на профкомитета, от ръководителя на по-горестоящата стопанска организация и от председателя на профсъюзния съвет;

2. пред стопанския съвет и профсъюзния съвет на стопанската организация - от ръководителя на стопанската организация и от председателя на профсъюзния съвет.

(3) Профсъюзните контролни органи упражняват контрол за изпълнението на колективните трудови договори.

ОТЧИТАНЕ И КОНТРОЛ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО

(3) Профсъюзните контролни органи упражняват контрол за изпълнението на колективните трудови договори.

ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ

Чл. 60. (1) За неизпълнение на задълженията по колективните трудови договори предприятието, съответно стопанската организация, отговаря за причинените вреди на трудовия колектив, като платените обезщетения и неустойките се внасят във фонд "Социално-битови и културни мероприятия" или във фонд "Работна заплата" съобразно уговореното в колективния трудов договор.

(2) За неизпълнение на задълженията по колективните трудови договори трудовите колективи отговарят в рамките на средствата от доходите на бригадата, предприятието и стопанската организация, които се предоставят на разположение на съответния трудов колектив за разпределение между неговите членове и за задоволяване на колективните им потребности съобразно колективния трудов договор.

(3) За неизпълнение на задълженията по колективните трудови договори от трудовите колективи съответните органи на професионалните съюзи, от името на които са подписани договорите, не носят имуществена отговорност.

ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ

Глава пета.

ВЪЗНИКВАНЕ И ИЗМЕНЕНИЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Раздел I.

Трудов договор

Сключване

Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.

Форма

Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Трудовият договор се сключва в писмена форма.

(2) (Нова - ДВ, бр. 2 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции "Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра на трудовите договори и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от съответното заверено уведомление.

(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) След срока по ал. 3 уведомление за сключен трудов договор се изпраща само след влязло в сила задължително предписание от контролните органи на инспекцията по труда.

(5) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 29.12.2005 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данните, които се съдържат в уведомлението, и редът за неговото изпращане се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и председателя на Националния статистически институт.

(6) (Нова - ДВ, бр. 2 от 1996 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 120 от 2002 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) При сключването на трудовия договор работодателят запознава работника или служителя с трудовите задължения, които произтичат от заеманата длъжност или изпълняваната работа.

(7) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 120 от 2002 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Документите, които са необходими за сключване на трудовия договор, се определят от министъра на труда и социалната политика.

Форма

Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Трудовият договор се сключва в писмена форма.

(2) (Нова - ДВ, бр. 2 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 29.12.2005 г.) Данните, които се съдържат в уведомлението, и редът за неговото изпращане се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и председателя на Националния статистически институт.

(5) (Нова - ДВ, бр. 2 от 1996 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) При сключването на трудовия договор работодателят запознава работника или служителя с трудовите задължения, които произтичат от заеманата длъжност или изпълняваната работа.

(6) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Документите, които са необходими за сключване на трудовия договор, се определят от министъра на труда и социалната политика.

Форма

Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Трудовият договор се сключва в писмена форма.

(2) (Нова - ДВ, бр. 2 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

Начало на изпълнението

Чл. 63. (1) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

(2) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.

(3) (Ал. 1 отменена, предишна ал. 2 - изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 1, изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на документите по ал. 1, освен ако страните са уговорили друг срок. Ако работникът или служителят не постъпи на работа в този срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено.

Участие на бригадата при сключването на трудов договор с работник в материалното производство

Чл. 64. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Участие на първичния трудов колектив при сключването на трудов договор с работник в останалите дейности

Чл. 65. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)

Съдържание

Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Трудовият договор съдържа данни за страните и определя:

1. мястото на работа;

2. наименованието на длъжността и характера на работата;

3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;

4. времетраенето на трудовия договор;

5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;

6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;

7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;

8. продължителността на работния ден или седмица.

(4) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Наименованието на длъжността се определя съгласно Национална класификация на професиите и длъжностите, утвърдена от министъра на труда и социалната политика след съгласуване с председателя на Националния статистически институт.

(5) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) При всяко изменение на трудовото правоотношение работодателят е длъжен при първа възможност или най-късно до един месец след влизането в сила на изменението да предостави на работника или служителя необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените промени.

Съдържание

1. мястото на работа;

2. наименованието на длъжността и характера на работата;

3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;

4. времетраенето на трудовия договор;

5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;

6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;

8. продължителността на работния ден или седмица.

(4) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) При всяко изменение на трудовото правоотношение работодателят е длъжен при първа възможност или най-късно до един месец след влизането в сила на изменението да предостави на работника или служителя необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените промени.

Времетраене

Чл. 67. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовият договор може да бъде сключен:

1. за неопределено време;

2. като срочен трудов договор.

(2) Трудовият договор се смята сключен за неопределено време, ако изрично не е уговорено друго.

(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено.

Срочни трудови договори (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 68. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 68, доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Срочен трудов договор се сключва:

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) до завършване на определена работа;

3. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа;

4. (т. 4 зал., предишна т. 5 - изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за работа на длъжност, която се заема с конкурс - за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс;

5. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) за определен мандат, когато такъв е установен за съответния орган.

(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работниците и служителите по срочен трудов договор по ал. 1 имат същите права и задължения, каквито имат работниците и служителите по трудов договор за неопределено време. Те не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение само поради срочния характер на трудовото им правоотношение в сравнение с работниците и служителите по трудов договор за неопределено време, които изпълняват същата или сходна работа в предприятието, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от притежаваната квалификация или придобитите умения. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници и служители, работниците и служителите по срочен трудов договор не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от останалите работници и служители, които работят на трудов договор за неопределено време.

(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия.

(4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) По изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година.

(5) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Трудов договор по ал. 1, т. 1, сключен в нарушение на ал. 3 и 4, се смята за сключен за неопределено време.

(6) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работодателят предоставя на подходящо място в предприятието своевременна писмена информация на работниците и служителите по срочни трудови договори за свободните работни места и длъжности, които могат да се заемат по трудов договор за неопределено време, с цел да им осигури възможност за постоянна работа. Такава информация той предоставя и на представителите на синдикалните организации, както и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.

(7) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) При възможност работодателят предприема мерки за улесняване на достъпа на работниците и служителите на срочни трудови договори до професионално обучение с цел да се подобрят техните умения и възможности за израстване в кариерата и за преминаването им на друга работа.

Превръщане на срочния трудов договор в договор за неопределено време

Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено време, ако работникът или служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Предходната алинея се прилага и при срочния трудов договор за заместване на отсъствуващ работник или служител, ако трудовият договор със замествания се прекрати през време на заместването.

Трудов договор със срок за изпитване

(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) В договора по ал. 1 се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) През време на изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) В срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът.

(5) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж.

Прекратяване на договора със срок за изпитване

(3) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)

Забрана за сключване на договор със срок за изпитване

Чл. 72. (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Трудов договор за участие в програмен или друг временен колектив

Чл. 73. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Недействителност

Отношения между страните при недействителен трудов договор

Приложимост на разпоредбите за недействителност на трудовия договор

Раздел II.

Устройване на работа на младите специалисти (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Грижи на държавата и предприятията за устройване на работа на младите специалисти

Чл. 77. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Сключване на договори за работа след завършване на обучението

Чл. 78. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Отговорност при неизпълнение на договора

Чл. 79. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Устройване на работа на млади специалисти, несключили договор за работа след завършване на обучението

Чл. 80. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Постъпване на работа по общия ред

Чл. 81. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Други задължения за устройване на работа на млади специалисти

Чл. 82. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Раздел II.

Устройване на работа на младите специалисти

Чл. 77. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Раздел III.

Избор

Постъпване на работа въз основа на избор

Поставяне на кандидатури за изборна длъжност

(2) За една изборна длъжност могат да бъдат посочвани или да кандидатствуват неограничен брой кандидати.

(3) Изборът се произвежда, след като кандидатът даде писмено съгласието си.

(4) Избор се произвежда и тогава, когато за длъжността кандидатствува само едно лице.

Произвеждане на избор

(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) Гласуването е явно освен ако органът, който избира, реши да бъде тайно.

(5) За заемането на всяка длъжност се гласува отделно.

Възникване на трудовото правоотношение

Чл. 86. (1) Трудовото правоотношение възниква от обявяване на кандидата за избран.

(5) Когато при новия избор е избрано същото лице, трудовото правоотношение с него продължава за нов срок.

Спорове за законосъобразност на избора

Прилагане на други разпоредби за избора

Раздел IV.

Конкурс

Заемане на длъжности въз основа на конкурс

Определяне на конкурсните длъжности

(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 21 от 1990 г., изм., бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Конкурс се обявява за длъжност, която е обявена за заемане с конкурс със закон, или когато длъжността е свободна или предстои да бъде освободена, както и при продължително отсъствие на лицето, което я заема, за времето до завръщането му.

(3) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 21 от 1990 г., изм., бр. 100 от 1992 г.) Длъжностите, определени като конкурсни, се заемат само въз основа на конкурс. До провеждането на конкурса длъжността може да се заеме със срочен трудов договор за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс.

Обявяване на конкурс

(2) Обявлението за конкурса трябва да съдържа:

1. наименованието на предприятието, мястото и характера на работата и изискванията за длъжността;

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) начина за провеждане на конкурса;

Участие в конкурс

Допускане до конкурс

Комисия за провеждане на конкурс

Провеждане на конкурс

Възникване на трудовото правоотношение

(5) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Неприложимост при конкурсите за заемане на академични длъжности

Чл. 97. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Този раздел не се прилага за конкурсите за заемане на академични длъжности.

Неприложимост при конкурсите за научни звания

Чл. 97. Този раздел не се прилага за конкурсите за даване на научни звания.

Раздел V.

Настаняване на работа от бюрото по труда и социалните въпроси (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Разпореждане за настаняване на работа

Чл. 98. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Задължение за произнасяне по искането за настаняване на работа

Чл. 99. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Възникване на трудово правоотношение

Чл. 100. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Отказ за настаняване на работа

Чл. 101. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Обжалване от предприятието на разпореждането за настаняване на работа

Чл. 102. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Раздел V.

НАСТАНЯВАНЕ НА РАБОТА ОТ БЮРОТО ПО ТРУДА И СОЦИАЛНИТЕ ВЪПРОСИ

Чл. 98. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Раздел VI.

Съдебно решение (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Случаи на възникване на трудовото правоотношение

Чл. 103. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Възникване на трудово правоотношение

Чл. 104. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Раздел VI.

СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ

Чл. 103. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Раздел VII.

Членство в производствена кооперация (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Възникване на трудовото правоотношение

Чл. 105. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Задължение на кооперацията да предостави работа на кооператора

Чл. 106. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Раздел VII.

ЧЛЕНСТВО В ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ

Чл. 105. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Раздел VIII.

Допълнителни условия за някои трудови правоотношения

Определяне на допълнителни условия при възникване на трудовото правоотношение

Допълнителни условия за работещите по трудово правоотношение в държавната администрация

Чл. 107а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Не може да бъде сключван трудов договор за работа в държавната администрация с лице, което:

1. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, с роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;

2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация;

3. е народен представител;

4. е съветник в общински съвет - само за съответната общинска администрация;

5. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) заема ръководна или контролна длъжност на национално равнище в политическа партия; тази забрана не се отнася за членовете на политически кабинети, съветниците и експертите към тях.

(2) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Служителят може да участва като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, за което не получава възнаграждение.

(3) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) При сключването на трудовия договор лицето подписва декларация за обстоятелствата по ал. 1.

(4) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) При сключването на трудовия договор и всяка година до 31 март служителят е длъжен да декларира своето имотно състояние пред лицето по ал. 5.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Трудовият договор със служителя се сключва от органа на държавната власт или от упълномощен от него заместник, или от главния секретар.

(6) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2006 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) На ръководителите на териториални звена или на териториални поделения, създадени с нормативен акт, могат да се възлагат правомощия във връзка със сключването, изменянето и прекратяването на трудовите правоотношения със служителите в звената или поделенията.

(7) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 24 от 2006 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Минималният и максималният размер на трудовите възнаграждения на работещите в държавната администрация се определят с акт на Министерския съвет.

(8) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 24 от 2006 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Индивидуалният размер на трудовото възнаграждение се определя в зависимост от оценката на индивидуалното изпълнение при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(9) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 24 от 2006 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, се атестират при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(10) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 24 от 2006 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) При изпълнение на трудовите си задължения служителите трябва да спазват правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

Допълнителни условия за работещите по трудово правоотношение в държавната администрация

1. би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;

2. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител или изпълнителен член на търговско дружество, търговски пълномощник, търговски представител (прокурист), ликвидатор или синдик;

3. е народен представител;

4. е съветник в общински съвет - само за съответната общинска администрация;

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Трудовият договор със служителя се сключва от органа на държавната власт или от упълномощен от него заместник, или от главния секретар.

(3) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) На ръководителите на териториални звена или на териториални поделения, създадени с нормативен акт, могат да се възлагат правомощия във връзка със сключването, изменянето и прекратяването на трудовите правоотношения със служителите в звената или поделенията.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Минималният и максималният размер на трудовите възнаграждения на работещите в държавната администрация се определят с акт на Министерския съвет.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Индивидуалният размер на трудовото възнаграждение се определя в зависимост от оценката на индивидуалното изпълнение при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, се атестират при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) При изпълнение на трудовите си задължения служителите трябва да спазват правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

Раздел VIII.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛОВИЯ ЗА НЯКОИ ТРУДОВИ ПРАВООТНОШЕНИЯ

Определяне на допълнителни условия при възникване на трудовото правоотношение

Допълнителни условия за работещите по трудово правоотношение в държавната администрация

3. е народен представител;

4. е съветник в общински съвет - само за съответната общинска администрация;

Раздел VIII.

"а" Допълнителни условия за извършване на надомна работа (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г.)

Надомна работа

Чл. 107б. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г.) (1) В трудов договор може да се договори изпълнение на трудовите задължения във връзка с изработка на продукция и/или предоставяне на услуга в дома на работника или служителя или в други помещения по негов избор извън работното място на работодателя срещу възнаграждение с негови и/или на работодателя оборудване, материали и други спомагателни средства.

(2) Работниците и служителите по ал. 1 се смятат за работници и служители, които извършват надомна работа.

(3) Работодателите водят документация за всеки работник или служител, който извършва надомна работа.

(4) При поискване работодателите предоставят на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" информацията по ал. 3.

Трудов договор за надомна работа

Чл. 107в. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г.) (1) Трудовият договор за надомна работа се сключва при условията и по реда на раздел І "Трудов договор" от тази глава.

(2) С трудовия договор по ал. 1 се определят и:

1. местонахождението на работното място;

2. трудовото възнаграждение в съответствие с прилаганите системи на заплащане;

3. редът за възлагане и отчитане на работата;

4. начинът за снабдяване с материали и предаване на готовата продукция;

5. консумативните разходи за работното място и заплащането им;

6. други условия, свързани със специфичните изисквания за извършване на надомната работа.

Задължения на работодателя за осигуряване на условия за надомна работа

Чл. 107г. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г.) Работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя, извършващ надомна работа:

1. условия за изпълнение на работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение;

2. заплащане и равно третиране, каквито е осигурил на работниците и служителите, които работят в предприятието;

3. здравословни и безопасни условия на труд;

4. квалификация, преквалификация и обучение;

5. социално и здравно осигуряване при условия и по ред, определени в закон;

6. възможност за синдикално сдружаване, участие в общото събрание на работниците и служителите в предприятието, информиране и консултиране и присъединяване към колективен трудов договор в предприятието;

7. социално-битово и културно обслужване.

Задължения при изпълнение на надомната работа

Чл. 107д. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г.) При изпълнение на надомната работа, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен:

1. да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд;

2. да осигурява достъп на работодателя и контролните органи до помещението, където е работното място, за проверка;

3. да не извършва дейности или действия, които създават безпокойство за другите собственици и обитатели, по-голямо от обичайното, съгласно Закона за управление на етажната собственост, когато работното място е в жилищна сграда или е в близост до такава.

Работно време и почивки

Чл. 107е. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г.) (1) Работниците или служителите, които извършват надомна работа, сами определят началото, края и разпределението на работното време в рамките на законоустановената му продължителност.

(2) Работниците и служителите, които извършват надомна работа, сами определят периодите на почивка в работния ден, междудневната и седмичната почивка.

(3) За работниците и служителите, изпълняващи надомна работа, не може да се установява ненормиран работен ден и полагане на извънреден труд.

(4) Работникът или служителят писмено уведомява работодателя за обстоятелствата по ал. 1 и 2 в 7-дневен срок от сключването на трудовия договор.

Прилагане на други разпоредби за надомната работа

Чл. 107ж. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г.) За неуредените в този раздел въпроси се прилагат общите разпоредби на този кодекс.

Раздел IX.

Допълнителен труд по трудов договор

Право на полагане на допълнителен труд

Чл. 108. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Допълнителен труд от работник

Чл. 109. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Допълнителен труд при същия работодател

Допълнителен труд при друг работодател

Чл. 111. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение.

Забрана за полагане на допълнителен труд

Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Забранява се полагането на допълнителен труд от работници или служители, които:

1. работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки - за работа при същите или други специфични условия;

2. са определени в закон или в акт на Министерския съвет.

Работно време по трудов договор за допълнителен труд

Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от:

1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;

2. 48 часа седмично - за другите работници и служители.

(2) При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа.

(3) Работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него.

(4) Писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд.

(5) В случаите по ал. 3 и 4 продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца.

(6) Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс.

(7) Работодателите водят документация за всеки работник или служител, който работи повече от 48 часа седмично. Документацията се държи на разположение на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", която от съображения, свързани с безопасността и/или здравето на работниците и служителите, може да забранява или ограничава възможността за превишаване на седмичната продължителност на работното време.

(8) При поискване работодателите предоставят на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" информация за случаите, в които работниците и служителите са дали съгласие да работят повече от 48 часа седмично.

Трудов договор за работа през определени дни от месеца (Загл. изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.)

Чл. 114. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) Трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, като това време се признава за трудов стаж.

Трудов договор за работа до 5 дни в месеца

Чл. 114. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца.

Трудов договор за работа до 5 дни в месеца

Чл. 114. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца. Когато работникът или служителят работи при един работодател общо не повече от 5 работни дни или 40 часа в месеца последователно или разпокъсано, времето не се признава за трудов стаж.

Съдържание

Чл. 116. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Обществено осигуряване

Раздел IX.

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД ПО ТРУДОВ ДОГОВОР

Чл. 108. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Допълнителен труд при същия работодател

Допълнителен труд при друг работодател

Забрана за полагане на допълнителен труд

2. са определени в закон или в акт на Министерския съвет.

Работно време по трудов договор за допълнителен труд

1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;

2. 48 часа седмично - за другите работници и служители.

(2) При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа.

(5) В случаите по ал. 3 и 4 продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца.

Трудов договор за работа до 5 дни в месеца

Съдържание

Чл. 116. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Обществено осигуряване

Раздел X.

Изменение на трудовото правоотношение

Забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение

(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя.

Изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие

Чл. 119. Трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време.

Изменение на мястото и характера на работата от работодателя

Изпълняване на длъжност в институция на Европейския съюз

Чл. 120а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) (1) Работник или служител може да бъде изпратен да изпълнява длъжност в институция на Европейския съюз за срок до 4 години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) За срока на изпълнението на длъжност в институция на Европейския съюз работникът или служителят запазва трудовото си правоотношение и продължава да получава от работодателя основното си трудово възнаграждение.

(3) При изпълнение на задълженията си работникът или служителят се ръководи единствено от интересите на институцията, в която е изпратен, и не извършва действия за работодателя.

(4) След изтичането на срока за изпълнение на длъжност в институция на Европейския съюз, както и в случаите на предсрочно прекратяване работникът или служителят заема предишната си длъжност в срок до 15 дни, а когато тя е съкратена - друга равностойна длъжност.

(5) Условията и редът за изпращане на работници и служители да изпълняват длъжности в институция на Европейския съюз се определят с наредба на Министерския съвет.

Изпълняване на длъжност в институция на Европейския съюз

(2) За срока на изпълнението на длъжност в институция на Европейския съюз работникът или служителят запазва трудовото си правоотношение и продължава да получава от работодателя до една втора от брутното си трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.

Командироване на работници или служители

(3) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) Когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Условията, по които страните следва да постигнат съгласие, се установяват с акт на Министерския съвет.

Командироване на работници или служители

Изпращане работниците на обучение

Чл. 122. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя

Чл. 123. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на:

1. сливане на предприятия;

2. вливане на едно предприятие в друго;

3. разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия;

4. преминаване на обособена част от едно предприятие към друго;

5. промяна на правноорганизационната форма на предприятието;

6. смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него;

7. преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи.

(2) В случаите по ал. 1 правата и задълженията на работодателя прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател приобретател.

(3) Правата, произтичащи от допълнителното доброволно пенсионно осигуряване на работниците и служителите при работодателя прехвърлител, които са били в трудови правоотношения с него към датата на промяната по ал. 1, както и правата на лицата, които към датата на промяната не са били вече работници и служители, се уреждат в отделен закон.

(4) За задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната по ал. 1, отговаря:

1. при сливане или вливане на предприятия и при промяна на правно-организационната форма - работодателят приобретател;

2. в останалите случаи - солидарно работодателят прехвърлител и работодателят приобретател.

(5) (Нова - ДВ, бр. 104 от 2007 г.) Алинеи 1 - 4 се прилагат при учредяване на европейско дружество и европейско кооперативно дружество чрез сливане, както и при сливане и вливане по раздел V от глава шестнадесета на Търговския закон.

Запазване на трудовото правоотношение при отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия

Чл. 123а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в случаите на отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия.

(2) В случаите по ал. 1 правата и задълженията на стария работодател, които произтичат от трудови правоотношения, съществуващи към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател.

(3) За задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната по ал. 1, отговарят солидарно двамата работодатели.

(4) След изтичане на срока на договора за наем, аренда или концесия трудовите правоотношения с работниците и служителите не се прекратяват, а преминават към стария им работодател.

Раздел X.

ИЗМЕНЕНИЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение

Изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие

Изменение на мястото и характера на работата от работодателя

Командироване на работници или служители

Чл. 122. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя

1. сливане на предприятия;

2. вливане на едно предприятие в друго;

3. разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия;

4. преминаване на обособена част от едно предприятие към друго;

5. промяна на правноорганизационната форма на предприятието;

6. смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него;

(4) За задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната по ал. 1, отговаря:

2. в останалите случаи - солидарно работодателят прехвърлител и работодателят приобретател.

Запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя

1. сливане на предприятия;

2. вливане на едно предприятие в друго;

3. разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия;

4. преминаване на обособена част от едно предприятие към друго;

5. промяна на правноорганизационната форма на предприятието;

6. смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него;

(4) За задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната по ал. 1, отговаря:

2. в останалите случаи - солидарно работодателят прехвърлител и работодателят приобретател.

Запазване на трудовото правоотношение при отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия

Глава пета.

ВЪЗНИКВАНЕ И ИЗМЕНЕНИЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Раздел I.

Трудов договор

Сключване

Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя.

СКЛЮЧВАНЕ

Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя.

Форма

Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Трудовият договор се сключва в писмена форма.

(2) (Нова - ДВ, бр. 2 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.)

Форма

Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Трудовият договор се сключва в писмена форма.

(2) (Нова - ДВ, бр. 2 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване, работодателят е длъжен да изпрати уведомление за това до съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

(4) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Данните, които се съдържат в уведомлението, и редът за неговото изпращане се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с управителя на Националния осигурителен институт и председателя на Националния статистически институт.

Форма

Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Трудовият договор се сключва в писмена форма.

(2) (Нова - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Трудово правоотношение възниква и когато, без да е сключен писмен трудов договор, работодателят е приел на работа работника или служителя и той е започнал да я изпълнява. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства.

(3) (Нова - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) При сключването на трудовия договор работодателят запознава работника или служителя с трудовите задължения, които произтичат от заеманата длъжност или изпълняваната работа.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Документите, които са необходими за сключване на трудовия договор, се определят от министъра на труда и социалната политика.

ФОРМА

Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Трудовият договор се сключва в писмена форма.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Документите, които са необходими за сключване на трудовия договор, се определят от министъра на труда и социалните грижи.

Начало на изпълнението

Чл. 63. (1) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

Начало на изпълнението

НАЧАЛО НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО

Чл. 64. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

УЧАСТИЕ НА БРИГАДАТА ПРИ СКЛЮЧВАНЕТО НА ТРУДОВ ДОГОВОР С РАБОТНИК В МАТЕРИАЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Чл. 64. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Чл. 65. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)

УЧАСТИЕ НА ПЪРВИЧНИЯ ТРУДОВ КОЛЕКТИВ ПРИ СКЛЮЧВАНЕТО НА ТРУДОВ ДОГОВОР С РАБОТНИК В ОСТАНАЛИТЕ ДЕЙНОСТИ

Чл. 65. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)

Съдържание

1. мястото на работа;

2. наименованието на длъжността и характера на работата;

3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;

4. времетраенето на трудовия договор;

5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;

6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;

8. продължителността на работния ден или седмица.

Съдържание

СЪДЪРЖАНИЕ

Времетраене

Чл. 67. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовият договор може да бъде сключен:

1. за неопределено време;

2. като срочен трудов договор.

(2) Трудовият договор се смята сключен за неопределено време, ако изрично не е уговорено друго.

ВРЕМЕТРАЕНЕ

Чл. 67. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовият договор може да бъде сключен:

1. за неопределено време;

2. като срочен трудов договор.

(2) Трудовият договор се смята сключен за неопределено време, ако изрично не е уговорено друго.

Срочни трудови договори (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) до завършване на определена работа;

3. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа;

4. (т. 4 заличена, предишна т. 5 - изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за работа на длъжност, която се заема с конкурс - за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс;

5. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) за определен мандат, когато такъв е установен за съответния орган.

(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия.

(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) По изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година.

(4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Трудов договор по ал. 1, т. 1, сключен в нарушение на ал. 2 и 3, се смята за сключен за неопределено време.

СРОЧЕН ТРУДОВ ДОГОВОР

Чл. 68. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Срочен трудов договор се сключва:

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) до завършване на определена работа;

3. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа;

Превръщане на срочния трудов договор в договор за неопределено време

ПРЕВРЪЩАНЕ НА СРОЧНИЯ ТРУДОВ ДОГОВОР В ДОГОВОР ЗА НЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ

Трудов договор със срок за изпитване

ТРУДОВ ДОГОВОР СЪС СРОК ЗА ИЗПИТВАНЕ

(2) През време на изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор.

Прекратяване на договора със срок за изпитване

(3) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА СЪС СРОК ЗА ИЗПИТВАНЕ

(3) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)

Забрана за сключване на договор със срок за изпитване

Чл. 72. (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

ТРУДОВ ДОГОВОР С ПЕНСИОНЕР

Трудов договор за участие в програмен или друг временен колектив

Чл. 73. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ТРУДОВ ДОГОВОР ЗА УЧАСТИЕ В ПРОГРАМЕН ИЛИ ДРУГ ВРЕМЕНЕН КОЛЕКТИВ

Чл. 73. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Недействителност

НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

Отношения между страните при недействителен трудов договор

ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ ПРИ НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН ТРУДОВ ДОГОВОР

Приложимост на разпоредбите за недействителност на трудовия договор

ПРИЛОЖИМОСТ НА РАЗПОРЕДБИТЕ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР

ПРИЛОЖИМОСТ НА РАЗПОРЕДБИТЕ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ на трудовия договор

Раздел II.

Устройване на работа на младите специалисти

Чл. 77. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Раздел II.

Чл. 77. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Раздел II.

Устройване на работа на младите специалисти

ГРИЖИ НА ДЪРЖАВАТА И ПРЕДПРИЯТИЯТА ЗА УСТРОЙВАНЕ на работа на младите специалисти

Чл. 77. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИ ЗА РАБОТА СЛЕД ЗАВЪРШВАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО

ОТГОВОРНОСТ ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРА

ПОСТЪПВАНЕ НА РАБОТА ПО ОБЩИЯ РЕД

ДРУГИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА УСТРОЙВАНЕ НА РАБОТА НА МЛАДИ СПЕЦИАЛИСТИ

Раздел III.

Избор

Постъпване на работа въз основа на избор

ПОСТЪПВАНЕ НА РАБОТА ВЪЗ ОСНОВА НА ИЗБОР

Поставяне на кандидатури за изборна длъжност

(2) За една изборна длъжност могат да бъдат посочвани или да кандидатствуват неограничен брой кандидати.

(3) Изборът се произвежда, след като кандидатът даде писмено съгласието си.

(4) Избор се произвежда и тогава, когато за длъжността кандидатствува само едно лице.

ПОСТАВЯНЕ НА КАНДИДАТУРИ ЗА ИЗБОРНА ДЛЪЖНОСТ

(2) За една изборна длъжност могат да бъдат посочвани или да кандидатствуват неограничен брой кандидати.

(3) Изборът се произвежда, след като кандидатът даде писмено съгласието си.

(4) Избор се произвежда и тогава, когато за длъжността кандидатствува само едно лице.

Произвеждане на избор

(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) Гласуването е явно освен ако органът, който избира, реши да бъде тайно.

(5) За заемането на всяка длъжност се гласува отделно.

ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ИЗБОР

(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) Гласуването е явно освен ако органът, който избира, реши да бъде тайно.

(5) За заемането на всяка длъжност се гласува отделно.

Възникване на трудовото правоотношение

Чл. 86. (1) Трудовото правоотношение възниква от обявяване на кандидата за избран.

(5) Когато при новия избор е избрано същото лице, трудовото правоотношение с него продължава за нов срок.

ВЪЗНИКВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Чл. 86. (1) Трудовото правоотношение възниква от обявяване на кандидата за избран.

(5) Когато при новия избор е избрано същото лице, трудовото правоотношение с него продължава за нов срок.

ВЪЗНИКВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Чл. 86. (1) Трудовото правоотношение възниква от обявяване на кандидата за избран.

(5) Когато при новия избор е избрано същото лице, трудовото правоотношение с него продължава за нов срок.

Спорове за законосъобразност на избора

СПОРОВЕ ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ НА ИЗБОРА

Прилагане на други разпоредби за избора

ПРИЛАГАНЕ НА ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ИЗБОРА

Раздел IV.

Конкурс

Заемане на длъжности въз основа на конкурс

ЗАЕМАНЕ НА ДЛЪЖНОСТИ ВЪЗ ОСНОВА НА КОНКУРС

Определяне на конкурсните длъжности

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОНКУРСНИТЕ ДЛЪЖНОСТИ

Обявяване на конкурс

(2) Обявлението за конкурса трябва да съдържа:

1. наименованието на предприятието, мястото и характера на работата и изискванията за длъжността;

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) начина за провеждане на конкурса;

ОБЯВЯВАНЕ НА КОНКУРС

(2) Обявлението за конкурса трябва да съдържа:

1. наименованието на предприятието, мястото и характера на работата и изискванията за длъжността;

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) начина за провеждане на конкурса;

Участие в конкурс

УЧАСТИЕ В КОНКУРС

Допускане до конкурс

ДОПУСКАНЕ ДО КОНКУРС

Комисия за провеждане на конкурс

КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА КОНКУРС

Провеждане на конкурс

ПРОВЕЖДАНЕ НА КОНКУРС

Възникване на трудовото правоотношение

(5) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Възникване на трудово правоотношение

(5) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ВЪЗНИКВАНЕ НА ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ

(5) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Неприложимост при конкурсите за научни звания

Чл. 97. Този раздел не се прилага за конкурсите за даване на научни звания.

НЕПРИЛОЖИМОСТ ПРИ КОНКУРСИТЕ ЗА НАУЧНИ ЗВАНИЯ

Чл. 97. Този раздел не се прилага за конкурсите за даване на научни звания.

НЕПРИЛОЖИМОСТ ПРИ КОНКУРСИТЕ ЗА НАУЧНИ ЗВАНИЯ

Чл. 97. Този раздел не се прилага за конкурсите за даване на научни звания.

Раздел V.

НАСТАНЯВАНЕ НА РАБОТА ОТ БЮРОТО ПО ТРУДА И СОЦИАЛНИТЕ ВЪПРОСИ

Чл. 98. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Раздел V.

Настаняване на работа от бюрото по труда и социалните въпроси

РАЗПОРЕЖДАНЕ ЗА НАСТАНЯВАНЕ НА РАБОТА

Чл. 98. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ПРОИЗНАСЯНЕ ПО ИСКАНЕТО за настаняване на работа

(2) В разпореждането се посочват името на лицето, мястото и характерът на работата, на която се настанява.

(3) Препис от разпореждането се изпраща на предприятието и на заинтересуваното лице.

ВЪЗНИКВАНЕ НА ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Чл. 100. (1) Разпореждането по чл. 99 е задължително за предприятието, в което лицето се настанява на работа.

ОТКАЗ ЗА НАСТАНЯВАНЕ НА РАБОТА

ОБЖАЛВАНЕ ОТ ПРЕДПРИЯТИЕТО НА РАЗПОРЕЖДАНЕТО ЗА НАСТАНЯВАНЕ НА РАБОТА

Раздел VI.

СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ

Чл. 103. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Раздел VI.

Съдебно решение

СЛУЧАИ НА ВЪЗНИКВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Чл. 103. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ВЪЗНИКВАНЕ НА ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Раздел VII.

ЧЛЕНСТВО В ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ

Чл. 105. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Раздел VII.

ЧЛЕНСТВО В ПРОИЗВОДСТЕНА КООПЕРАЦИЯ

Чл. 105. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Раздел VII.

Членство в производствена кооперация

ВЪЗНИКВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Чл. 105. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА КООПЕРАЦИЯТА ДА ПРЕДОСТАВИ РАБОТА НА КООПЕРАТОРА

Раздел VIII.

Допълнителни условия за някои трудови правоотношения

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛОВИЯ ПРИ ВЪЗНИКВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Раздел I.

Допълнителен труд по трудов договор

ПРАВО НА ПОЛАГАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД

Чл. 108. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД ОТ РАБОТНИК

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД ПРИ СЪЩИЯ РАБОТОДАТЕЛ

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД ПРИ ДРУГ РАБОТОДАТЕЛ

ЗАБРАНА ЗА ПОЛАГАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД

1. водачи на превозни средства;

2. заети в опасни или вредни за здравето условия - за работа при същите или при други опасни или вредни условия;

3. определени в закон или в акт на Министерския съвет.

РАБОТНО ВРЕМЕ ПО ТРУДОВ ДОГОВОР ЗА допълнителен труд

ДОГОВОР ЗА РАБОТА ДО 5 ДНИ В МЕСЕЦА

СЪДЪРЖАНИЕ

Чл. 116. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ

Раздел VIII.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛОВИЯ ЗА НЯКОИ ТРУДОВИ ПРАВООТНОШЕНИЯ

Определяне на допълнителни условия при възникване на трудовото правоотношение

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛОВИЯ ПРИ ВЪЗНИКВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Допълнителни условия за работещите по трудово правоотношение в държавната администрация

3. е народен представител;

4. е съветник в общински съвет - само за съответната общинска администрация;

Допълнителни условия за работещите по трудово правоотношение в държавната администрация

3. е народен представител;

4. е съветник в общински съвет - само за съответната общинска администрация;

5. заема ръководна или контролна длъжност на национално равнище в политическа партия; тази забрана не се отнася за експертните сътрудници и членовете на политическите кабинети.

(2) Трудовият договор със служителя се сключва от органа на държавната власт или от упълномощен от него заместник, или от административния секретар.

(3) Минималният и максималният размер на трудовите възнаграждения на работещите в държавната администрация се определят с акт на Министерския съвет.

(4) Индивидуалният размер на трудовото възнаграждение се определя в зависимост от оценката на индивидуалното изпълнение при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(5) Служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, се атестират при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(6) При изпълнение на трудовите си задължения служителите трябва да спазват правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

Раздел IX.

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД ПО ТРУДОВ ДОГОВОР

Чл. 108. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Допълнителен труд при същия работодател

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД ПРИ СЪЩИЯ РАБОТОДАТЕЛ

Допълнителен труд при друг работодател

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД ПРИ ДРУГ РАБОТОДАТЕЛ

Забрана за полагане на допълнителен труд

1. водачи на превозни средства;

2. заети в опасни или вредни за здравето условия - за работа при същите или при други опасни или вредни условия;

3. определени в закон или в акт на Министерския съвет.

ЗАБРАНА ЗА ПОЛАГАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД

1. водачи на превозни средства;

2. заети в опасни или вредни за здравето условия - за работа при същите или при други опасни или вредни условия;

3. определени в закон или в акт на Министерския съвет.

Работно време по трудов договор за допълнителен труд

Чл. 113. (1) (Предишен текст на чл. 113 - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение не може да нарушава установената от този кодекс минимална непрекъсната междудневна и междуседмична почивка.

(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2005 г.) В случаите по ал. 1 при подневно изчисляване на работното време, максималната продължителност на работната седмица:

1. не може да бъде повече от 40 часа за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;

2. може да бъде повече от 40 часа за другите работници и служители, но само със съгласието на работника или служителя и без да се нарушава установената с този кодекс минимална междудневна и междуседмична почивка.

Работно време по трудов договор за допълнителен труд

(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) В случаите по ал. 1 при подневно изчисляване на работното време продължителността на работната седмица не може да бъде повече от 48 часа, а за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители - не повече от 40 часа.

Работно време по трудов договор за допълнителен труд

РАБОТНО ВРЕМЕ ПО ТРУДОВ ДОГОВОР ЗА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД

Трудов договор за работа до 5 дни в месеца

ДОГОВОР ЗА РАБОТА ДО 5 ДНИ В МЕСЕЦА

Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.)

ДОГОВОР ЗА РАБОТА ДО 5 ДНИ В МЕСЕЦА

Съдържание

СЪДЪРЖАНИЕ

Чл. 116. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Обществено осигуряване

ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ

Раздел IX.

Допълнителен труд по трудов договор

ПРАВО НА ПОЛАГАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД

Чл. 108. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД ОТ РАБОТНИК

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД ПРИ СЪЩИЯ РАБОТОДАТЕЛ

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД ПРИ ДРУГ РАБОТОДАТЕЛ

ЗАБРАНА ЗА ПОЛАГАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД

1. водачи на превозни средства;

2. заети в опасни или вредни за здравето условия - за работа при същите или при други опасни или вредни условия;

3. определени в закон или в акт на Министерския съвет.

РАБОТНО ВРЕМЕ ПО ТРУДОВ ДОГОВОР ЗА допълнителен труд

ДОГОВОР ЗА РАБОТА ДО 5 ДНИ В МЕСЕЦА

СЪДЪРЖАНИЕ

Чл. 116. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ

Раздел IX.

Изменение на трудовото правоотношение

ЗАБРАНА ЗА ЕДНОСТРАННО ИЗМЕНЕНИЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

ИЗМЕНЕНИЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

ИЗМЕНЕНИЕ НА МЯСТОТО И ХАРАКТЕРА НА РАБОТАТА ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ

КОМАНДИРОВАНЕ НА РАБОТНИЦИ ИЛИ СЛУЖИТЕЛИ

ИЗПРАЩАНЕ РАБОТНИЦИТЕ НА ОБУЧЕНИЕ

Чл. 122. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ЗАПАЗВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ ПРИ ПРЕУСТРОЙСТВО НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

1. при сливане на предприятия - новото предприятие;

2. при преминаване на част от едно предприятие към друго - солидарно и двете предприятия;

Раздел X.

ИЗМЕНЕНИЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение

ЗАБРАНА ЗА ЕДНОСТРАННО ИЗМЕНЕНИЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие

ИЗМЕНЕНИЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

Изменение на мястото и характера на работата от работодателя

ИЗМЕНЕНИЕ НА МЯСТОТО И ХАРАКТЕРА НА РАБОТАТА ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ

Командироване на работници или служители

КОМАНДИРОВАНЕ НА РАБОТНИЦИ ИЛИ СЛУЖИТЕЛИ

Чл. 122. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя

Чл. 123. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява:

1. при сливане на предприятия;

2. при вливане на едно предприятие в друго;

3. при разпределяне на дейността на едно предприятие между няколко предприятия;

4. при преминаване на обособена част от едно предприятие към друго;

5. при смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него;

6. при отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия.

(2) В случаите по ал. 1 работодател е новият собственик, наемател, арендатор или концесионер.

(3) За задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната по ал. 1, отговарят, ако не е уговорено друго между двамата работодатели:

1. при сливане или вливане на предприятия - новият работодател;

2. в останалите случаи - солидарно двамата работодатели.

(4) Преди извършване на промяната по ал. 1 работодателят е длъжен да уведоми работниците и служителите или техните представители за:

1. предвижданата промяна и датата на извършването й;

2. причините за промяната;

3. възможните правни, икономически и социални последици от промяната за работниците и служителите;

4. предвижданите мерки по отношение на работниците и служителите, включително и за изпълнението на задълженията по ал. 3.

(5) Уведомяването по ал. 4 се извършва в срок най-малко два месеца преди настъпване на последиците за трудовата заетост и условията на труд на работниците и служителите.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Когато с промените по ал. 1 се предвиждат мерки по отношение на работниците и служителите, работодателят е длъжен преди уведомлението по ал. 4 да проведе своевременно консултации и да положи усилия за постигане на споразумение с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.

Запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя

1. при сливане на предприятия;

2. при вливане на едно предприятие в друго;

3. при разпределяне на дейността на едно предприятие между няколко предприятия;

4. при преминаване на обособена част от едно предприятие към друго;

5. при смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него;

6. при отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия.

(2) В случаите по ал. 1 работодател е новият собственик, наемател, арендатор или концесионер.

1. при сливане или вливане на предприятия - новият работодател;

2. в останалите случаи - солидарно двамата работодатели.

1. предвижданата промяна и датата на извършването й;

2. причините за промяната;

3. възможните правни, икономически и социални последици от промяната за работниците и служителите;

(6) Когато във връзка с промените по ал. 1 се предвиждат мерки по отношение на работниците и служителите, работодателят е длъжен преди уведомлението по ал. 4 да проведе своевременно консултации относно тези мерки с представителите на работниците и служителите.

ЗАПАЗВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ ПРИ ПРЕУСТРОЙСТВО НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

1. при сливане на предприятия - новото предприятие;

2. при преминаване на част от едно предприятие към друго - солидарно и двете предприятия;

Раздел X.

Изменение на трудовото правоотношение

ЗАБРАНА ЗА ЕДНОСТРАННО ИЗМЕНЕНИЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

ИЗМЕНЕНИЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

ИЗМЕНЕНИЕ НА МЯСТОТО И ХАРАКТЕРА НА РАБОТАТА ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ

КОМАНДИРОВАНЕ НА РАБОТНИЦИ ИЛИ СЛУЖИТЕЛИ

ИЗПРАЩАНЕ РАБОТНИЦИТЕ НА ОБУЧЕНИЕ

Чл. 122. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ЗАПАЗВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ ПРИ ПРЕУСТРОЙСТВО НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

1. при сливане на предприятия - новото предприятие;

2. при преминаване на част от едно предприятие към друго - солидарно и двете предприятия;

Глава пета.

ВЪЗНИКВАНЕ И ИЗМЕНЕНИЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Раздел I.

Трудов договор

СКЛЮЧВАНЕ

Чл. 61. (1) Трудовият договор се сключва между работника и предприятието.

(2) За длъжности, определени в закон, в указ или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от ръководителя на по-горестоящата организация.

(3) Трудовият договор може да се сключи и с трупа от лица - непосредствена или чрез упълномощен от тях представител. В този случай за предприятието и за всяко лице от групата възникват същите права и задължения, както ако договорът е бил сключен с всеки от тях.

ФОРМА

Чл. 62. (1) Трудовият договор се сключва в писмена форма и се подписва от двете страни в два екземпляра, единият от които остава в предприятието, а другият се връчва незабавно срещу подпис на работника.

(2) Писмената форма е необходима за действителността на трудовия договор.

(3) Документите, които са необходими за сключване на трудовия договор, се определят от Комитета по труда и социалното дело и от централното ръководство на професионалните съюзи.

МОМЕНТ НА СКЛЮЧВАНЕ И НАЧАЛО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ

Чл. 63. (1) Трудовият договор се смята за сключен от деня на връчването на работника на екземпляр от договора, подписан от двете страни.

(2) Работникът е длъжен да постъпи на работа в 2-седмичен срок от връчването на екземпляра от трудовия договор освен ако страните са уговорили друг срок. Когато работникът не постъпи на работа в този срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало освен ако това се дължи на независещи от работника причини, за които той е уведомил предприятието до изтичане на срока.

(3) Изпълнението на задълженията по трудови договор започва с постъпването на работника на работа, което се удостоверява писмено.

УЧАСТИЕ НА ТРУДОВИЯ КОЛЕКТИВ ПРИ СКЛЮЧВАНЕ НА ТРУДОВ ДОГОВОР С РЪКОВОДИТЕЛ В МАТЕРИАЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 21 ОТ 1990 Г.)

Чл. 64. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) Трудовият договор с ръководител на бригада, на поделение на предприятие и на предприятие в материалното производство се сключва, след като се вземе мнението на колективния орган за управление на съответния трудов колектив, ако това е предвидено във вътрешен акт на предприятието.

Участие на бригадата при сключването на

трудов договор с работник в материалното

производство

Чл. 64. (1) Трудовият договор с работник, който ще работи непосредствено в материалното производство, се сключва, след като се вземе съгласието на общото събрание на бригадата, в която ще работи.

(2) Общото събрание на бригадата дава съгласието си, след като разгледа молбата на кандидата и обсъди качествата му в негово присъствие.

(3) Общото събрание на бригадата може да поиска от ръководителя на предприятието трудовият договор с работника да бъде сключен за определен срок или за извършване на определена работа, или със срок за изпитване в полза на предприятието.

(4) Решението на общото събрание на бригадата се взема в 7-дневен срок от получаването на молбата на кандидата в бригадата, мотивира се и се съобщава писмено на ръководителя на предприятието.

(5) Когато определена бригада не даде съгласието си за приемане на работник в своя състав, ръководителят на предприятието може да отнесе въпроса пред друг първичен трудов колектив в предприятието, ако професионалната квалификация на кандидата е подходяща за работа в него. В тези случаи се следва редът, предвиден в ал. 2-4 на този член или в чл. 65.

(6) Ако ръководителят на предприятието не е съгласен с решението на общото събрание на бригадата за приемане на работа на нов работник, той следва в 7-дневен срок да отнесе въпроса мотивирано пред първичния трудов колектив за повторно разглеждане. Решението на общото събрание на първичния трудов колектив при повторното разглеждане на въпроса е окончателно. Ръководителят на предприятието не може да сключва трудов договор с работник, за който не е получил съгласието на бригадата.

(7) Общото събрание на бригадата може да предостави правомощията си по ал. 1-5 на бригадния съвет.

(8) Съгласието на общото събрание на бригадата, съответно на бригадния съвет, не се изисква при сключване на трудов договор с бременни жени, с майки с деца до 6-годишна възраст, с лица, ненавършили 18-годишна възраст, с трудоустроени по предписание на здравните органи и с млади специалисти или млади квалифицирани работници, устроени на работа по установения ред, когато тези лица отговарят на законните изисквания да заемат съответната вакантна длъжност.

УЧАСТИЕ НА ТРУДОВИЯ КОЛЕКТИВ ПРИ СКЛЮЧВАНЕ НА ТРУДОВ ДОГОВОР С РЪКОВОДИТЕЛ В МАТЕРИАЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 21 ОТ 1990 Г.)

Участие на бригадата при сключването на

трудов договор с работник в материалното

производство

(7) Общото събрание на бригадата може да предостави правомощията си по ал. 1-5 на бригадния съвет.

УЧАСТИЕ НА ПЪРВИЧНИЯ ТРУДОВ КОЛЕКТИВ ПРИ СКЛЮЧВАНЕТО НА ТРУДОВ ДОГОВОР С РАБОТНИК В ОСТАНАЛИТЕ ДЕЙНОСТИ

Чл. 65. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)

УЧАСТИЕ НА ПЪРВИЧНИЯ ТРУДОВ КОЛЕКТИВ ПРИ СКЛЮЧВАНЕТО на трудов договор с работник в останалите дейности

Чл. 65. (1) Трудовият договор с работник, който няма да работи непосредствено в материалното производство или ще работи в дейности извън материалното производство, се сключва, след като се вземе мнението на общото събрание на първичния трудов колектив, в който ще работи.

(2) Общото събрание на първичния трудов колектив изразява мнението си, след като разгледа молбата на кандидата и обсъди качествата му в негово присъствие.

(3) Общото събрание на първичния трудов колектив може да предложи на ръководителя на предприятието трудовият договор с работника да бъде сключен за определен срок или за извършването на определена работа, или със срок за изпитване в полза на предприятието.

(4) Мнението на общото събрание на първичния трудов колектив се изразява в 7-дневен срок от получаване на молбата на кандидата в първичния трудов колектив, мотивира се и се съобщава писмено на ръководителя на предприятието.

(5) Мнение на общото събрание на първичния трудов колектив не се изисква при сключване на трудов договор с лицата, изброени в ал. 8 на предходния член.

УЧАСТИЕ НА ПЪРВИЧНИЯ ТРУДОВ КОЛЕКТИВ ПРИ СКЛЮЧВАНЕТО НА ТРУДОВ ДОГОВОР С РАБОТНИК В ОСТАНАЛИТЕ ДЕЙНОСТИ

Чл. 65. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)

УЧАСТИЕ НА ПЪРВИЧНИЯ ТРУДОВ КОЛЕКТИВ ПРИ СКЛЮЧВАНЕТО на трудов договор с работник в останалите дейности

Чл. 65. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)

УЧАСТИЕ НА ПЪРВИЧНИЯ ТРУДОВ КОЛЕКТИВ ПРИ СКЛЮЧВАНЕТО на трудов договор с работник в останалите дейности

СЪДЪРЖАНИЕ

ВРЕМЕТРАЕНЕ

Чл. 67. (1) Трудовият договор се сключва за неопределено време или като срочен трудов договор.

(2) Трудовият договор се смята сключен за неопределено време, ако изрично не е уговорено друго.

СРОЧЕН ТРУДОВ ДОГОВОР

Чл. 68. Срочен трудов договор се сключва:

1. за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години освен в случаите на чл. 78, ал. 3;

2. за извършване на определена работа;

3. за заместване на работник, който отсъствува от работа;

4. за работа на длъжности, определени за млади специалисти или млади квалифицирани работници - за времето, докато бъдат заети от лицата, за които са определени;

5. за работа на длъжности, които се заемат чрез избор или конкурс - за времето, докато бъдат заети въз основа на избора или конкурса, но не за повече от 6 месеца.

ПРЕВРЪЩАНЕ НА СРОЧНИЯ ТРУДОВ ДОГОВОР В ДОГОВОР за неопределено време

ТРУДОВ ДОГОВОР СЪС СРОК ЗА ИЗПИТВАНЕ

Чл. 70. (1) Когато работата изисква да се провери годността на работника да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 3 месеца. Такъв договор мое да се сключи и когато работникът желае да провери дали работата е подходяща за него.

(2) През време на изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор.

(3) В срока за изпитването не се включва времето, през което работникът е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА СЪС СРОК ЗА ИЗПИТВАНЕ

(3) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА СЪС СРОК ЗА ИЗПИТВАНЕ

(3) Прекратяването на трудовия договор до изтичане на срока за изпитване, уговорен в полза на предприятието, както и окончателното приемане на работа се извършва, след като първичният трудов колектив даде съгласие или мнение съответно по чл. 64 или 65.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА СЪС СРОК ЗА ИЗПИТВАНЕ

(3) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА СЪС СРОК ЗА ИЗПИТВАНЕ

ЗАБРАНА ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР СЪС СРОК за изпитване

Чл. 72. Срок за изпитване в полза на предприятието не може да се уговаря в трудов договор, който се сключва:

1. с лице, ненавършило 18 години;

2. с бременна жена или с майка на дете до 6-годишна възраст;

3. с лице, което подлежи на трудоустрояване по предписание на здравните органи;

4. с работник, който преминава на работа от друго предприятие по взаимно съгласие между работника и двете предприятия;

5. с жена, чийто съпруг отбива редовната си военна служба;

6. с млади специалисти или млади квалифицирани работници, които постъпват на работа по чл. 78 и 80.

ТРУДОВ ДОГОВОР ЗА УЧАСТИЕ В ПРОГРАМЕН ИЛИ друг временен колектив

Чл. 73. (1) Работникът се включва в програмен или друг временен колектив в друго предприятие със съгласието на предприятието, в което е на постоянна работа.

(2) В случаите, когато работата в програмен (временен) колектив запълва изцяло законоустановената продължителност на работното време, работникът, когато я извършва, се намира в неплатен служебен отпуск от предприятието, в което е на постоянна работа.

(3) В случаите, когато работникът е зает през цялото законоустановено работно време в програмен (временен) колектив, но продължава да работи извън това време и в предприятието, в което е на постоянна работа, или в случаите, когато работникът е зает през цялото законоустановено работно време в предприятието, в което е на постоянна работа, но работи извън това време в програмен (временен) колектив, трудовите правоотношения се уреждат съобразно правилата на външното съвместителство.

(4) В случаите, когато работата в програмен (временен) колектив не запълва законоустановената продължителност на работното време на работника и за остатъка от работно време той работи в предприятието, в което е на постоянна работа, трудовите правоотношения се уреждат съобразно правилата за работа при непълно работно време.

НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

Чл. 74. (1) Трудовият договор, който противоречи на повелителни разпоредби на закона или на колективния трудов договор, както и на правилата на социалистическия морал или ги заобикаля, е недействителен.

(2) Трудовият договор се обявява за недействителен от комисията за трудови спорове, от съда или от по-горестоящия орган в рамките на тяхната компетентност за разглеждане на трудовите спорове по реда на глава осемнадесета. В случаите, когато трудовият договор е недействителен поради приемането на работа на работник, който не е навършил допустимата по този кодекс възраст, недействителността на договора се обявява от инспекцията по трудово-правна и социална защита при общинския съвет на професионалните съюзи.

(3) В случаите, когато контролен или по-горестоящ орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал. 1, той незабавно сезира компетентния орган за разглеждане на трудови спорове, за да се произнесе по действителността на трудовия договор.

(4) По реда на ал. 2, изр. 1 могат да се обявят за недействителни и само отделни клаузи на трудовия договор. Вместо тях за трудовия договор се прилагат съответните повелителни разпоредби на закона или предвиденото в колективния трудов договор.

(6) Недействителността не се обява, ако недостатъкът на трудовия договор отпадне или бъде отстранен. Предприятието не може да се позове на недостатък на трудовия договор, който може да се отстрани.

(7) При обявяване на недействителността на трудовия договор не се прилагат разпоредбите на чл. 47, 313, 321, 333 и 335.

ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ ПРИ НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН трудов договор

Чл. 75. (1) Когато трудовият договор бъде обявен за недействителен и работникът е действувал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор.

ПРИЛОЖИМОСТ НА РАЗПОРЕДБИТЕ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ на трудовия договор

Раздел I.

ТРУДОВ ДОГОВОР

СКЛЮЧВАНЕ

Чл. 61. (1) Трудовият договор се сключва между работника и предприятието.

ФОРМА

(2) Писмената форма е необходима за действителността на трудовия договор.

МОМЕНТ НА СКЛЮЧВАНЕ И НАЧАЛО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ

Участие на бригадата при сключването на

трудов договор с работник в материалното

производство

(7) Общото събрание на бригадата може да предостави правомощията си по ал. 1-5 на бригадния съвет.

УЧАСТИЕ НА ПЪРВИЧНИЯ ТРУДОВ КОЛЕКТИВ ПРИ СКЛЮЧВАНЕТО НА ТРУДОВ ДОГОВОР С РАБОТНИК В ОСТАНАЛИТЕ ДЕЙНОСТИ

СЪДЪРЖАНИЕ

ВРЕМЕТРАЕНЕ

Чл. 67. (1) Трудовият договор се сключва за неопределено време или като срочен трудов договор.

(2) Трудовият договор се смята сключен за неопределено време, ако изрично не е уговорено друго.

СРОЧЕН ТРУДОВ ДОГОВОР

Чл. 68. Срочен трудов договор се сключва:

1. за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години освен в случаите на чл. 78, ал. 3;

2. за извършване на определена работа;

3. за заместване на работник, който отсъствува от работа;

ПРЕВРЪЩАНЕ НА СРОЧНИЯ ТРУДОВ ДОГОВОР В ДОГОВОР ЗА НЕПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ

Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено време, ако работникът продължи да работи след изтичане на уговорения срок 7 или повече дни без възражение от страна на предприятието и длъжността е вакантна.

(2) Предходната алинея се прилага и при срочния трудов договор за заместване на отсъствуващ работник, ако трудовият договор със замествания се прекрати през време на заместването.

ТРУДОВ ДОГОВОР СЪС СРОК ЗА ИЗПИТВАНЕ

(2) През време на изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА СЪС СРОК ЗА ИЗПИТВАНЕ

ЗАБРАНА ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР СЪС СРОК ЗА ИЗПИТВАНЕ

Чл. 72. Срок за изпитване в полза на предприятието не може да се уговаря в трудов договор, който се сключва:

1. с лице, ненавършило 18 години;

2. с бременна жена или с майка на дете до 6-годишна възраст;

3. с лице, което подлежи на трудоустрояване по предписание на здравните органи;

5. с жена, чийто съпруг отбива редовната си военна служба;

6. с млади специалисти или млади квалифицирани работници, които постъпват на работа по чл. 78 и 80.

ТРУДОВ ДОГОВОР ЗА УЧАСТИЕ В ПРОГРАМЕН ИЛИ ДРУГ ВРЕМЕНЕН КОЛЕКТИВ

НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

(7) При обявяване на недействителността на трудовия договор не се прилагат разпоредбите на чл. 47, 313, 321, 333 и 335.

ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ ПРИ НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН ТРУДОВ ДОГОВОР

ПРИЛОЖИМОСТ НА РАЗПОРЕДБИТЕ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР

Раздел II.

Устройване на работа на младите специалисти

ГРИЖИ НА ДЪРЖАВАТА И ПРЕДПРИЯТИЯТА ЗА УСТРОЙВАНЕ на работа на младите специалисти

Чл. 77. (1) Държавата полага специални грижи за устройване на работа на младите специалисти и младите квалифицирани работници съобразно придобитото от тях образование и специалност, като развива общественото производство на съвременно техническо и технологично ниво, организира и поддържа система за професионално ориентиране, както и информационна система за свободните работни места в предприятията, характера на работата и условията на труда и бита в тях.

(2) Предприятията в съответствие със сключените договори с учебните заведения за подготовка на необходимите им специалисти създават по ред, определен от Министерския съвет, работни места за млади специалисти и млади квалифицирани работници, които не могат да бъдат съкращавани и на тях не могат да се приемат на работа други кандидати. При необходимост на тези места могат да се приемат на работи други лица със срочен трудов договор за времето, докато бъдат заети от млади специалисти.

СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИ ЗА РАБОТА СЛЕД ЗАВЪРШВАНЕ на обучението

ОТГОВОРНОСТ ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРА

ПОСТЪПВАНЕ НА РАБОТА ПО ОБЩИЯ РЕД

ДРУГИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА УСТРОЙВАНЕ НА РАБОТА НА млади специалисти

Раздел II.

УСТРОЙВАНЕ НА РАБОТА НА МЛАДИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ

ГРИЖИ НА ДЪРЖАВАТА И ПРЕДПРИЯТИЯТА ЗА УСТРОЙВАНЕ НА РАБОТА НА МЛАДИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ

СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРИ ЗА РАБОТА СЛЕД ЗАВЪРШВАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО

ОТГОВОРНОСТ ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРА

Устройване на работа на млади специалисти,

несключили договор за работа след завършване

на обучението

ПОСТЪПВАНЕ НА РАБОТА ПО ОБЩИЯ РЕД

ДРУГИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА УСТРОЙВАНЕ НА РАБОТА НА МЛАДИ СПЕЦИАЛИСТИ

Раздел III.

Избор

ПОСТЪПВАНЕ НА РАБОТА ВЪЗ ОСНОВА НА ИЗБОР

Чл. 83. (1) Длъжностите, които се заемат въз основа на избор, се установяват със закон, с указ, със съвместен акт на Министерския съвет и на централното ръководство на професионалните съюзи или с устав.

(2) (предишна ал. 3 - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) Избор се произвежда за заемане на длъжност, която е свободна или предстои да бъде освободена. Срокът, за който се избира лицето, е не по-дълъг от 5 години.

(3) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) Длъжност, за която е предвидено в съвместен акт на Министерския съвет и на централното ръководство на професионалните съюзи да се заема въз основа на избор, може да се изпълнява по срочен трудов договор за времето, докато бъде заета въз основа на избор, но за не повече от 6 месеца.

ПОСТЪПВАНЕ НА РАБОТА ВЪЗ ОСНОВА НА ИЗБОР

(2) Длъжностите в материалното производство за ръководител на бригада, на поделение на предприятие, на предприятие и на комбинат се заемат само въз основа на избор.

(3) Избор се произвежда за заемане на длъжност, която е свободна или предстои да бъде освободена. Срокът, за който се избира лицето, е не по-дълъг от 5 години.

(4) Длъжност, за която е предвидено в съвместен акт на Министерския съвет и на централното ръководство на професионалните съюзи да се заема въз основа на избор, може да се изпълнява по срочен трудов договор за времето, докато бъде заета въз основа на избор, но за не повече от 6 месеца.

ПОСТЪПВАНЕ НА РАБОТА ВЪЗ ОСНОВА НА ИЗБОР

ПОСТАВЯНЕ НА КАНДИДАТУРИ ЗА ИЗБОРНА ДЛЪЖНОСТ

Чл. 84. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)

ПОСТАВЯНЕ НА КАНДИДАТУРИ ЗА ИЗБОРНА ДЛЪЖНОСТ

Чл. 84. (1) Право да посочват кандидати за изборна длъжност имат:

1. за бригадир - всеки работник, ръководствата на обществените организации в бригадата и ръководството на предприятието;

2. за ръководител на поделение на предприятие и на предприятие от материалното производство - всеки работник, първичните трудови колективи и ръководствата на обществените организации в предприятието, както и по-горестоящият орган на предприятието;

3. за ръководител на комбинат - стопанските съвети на предприятията от комбината, профсъюзният съвет, както и по-горестоящият орган на комбината.

(2) За заемане на изборна длъжност по предходната алинея кандидатът може и сам да постави кандидатурата си.

(3) За една изборна длъжност могат да бъдат посочвани или да кандидатствуват неограничен брой кандидати.

(4) Изборът се произвежда, след като кандидатът, посочен по реда на ал. 1, даде писмено съгласието си.

(5) В избора за ръководител на предприятие или комбинат от материалното производство участуват само лицата, които са класирани от конкурсната комисия на първите три места и са одобрени от по-горестоящия орган на предприятието или комбината.

(6) Избор се произвежда и тогава, когато за длъжността кандидатствува или е допуснато само едно лице.

ПОСТАВЯНЕ НА КАНДИДАТУРИ ЗА ИЗБОРНА ДЛЪЖНОСТ

Чл. 84. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)

ПОСТАВЯНЕ НА КАНДИДАТУРИ ЗА ИЗБОРНА ДЛЪЖНОСТ

Чл. 84. (1) Право да посочват кандидати за изборна длъжност имат:

(2) За заемане на изборна длъжност по предходната алинея кандидатът може и сам да постави кандидатурата си.

(3) За една изборна длъжност могат да бъдат посочвани или да кандидатствуват неограничен брой кандидати.

(4) Изборът се произвежда, след като кандидатът, посочен по реда на ал. 1, даде писмено съгласието си.

(6) Избор се произвежда и тогава, когато за длъжността кандидатствува или е допуснато само едно лице.

ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ИЗБОР

Чл. 85. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) (1) Изборът се произвежда от избирателно тяло, установено с нормативен акт или в устав.

(2) Избор се произвежда, когато присъствуват най-малко две трети от лицата, които имат право на глас, освен ако в нормативния акт или в устава е предвидено присъствието на повече от две трети от лицата.

(3) Гласуването е явно освен ако органът, който избира, реши да бъде тайно.

(5) За заемането на всяка длъжност се гласува отделно.

ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ИЗБОР

Чл. 85. (1) Изборът се произвежда от избирателно тяло, установено с нормативен акт или в устав. Изборът за ръководител на бригада, на поделение на предприятие или на предприятие от материалното производство се произвежда съответно от общото събрание на бригадата, от общото събрание на първичните трудови колективи в поделението на предприятието и от общото събрание (събрание на пълномощниците) на основния трудов колектив. Изборът за ръководител на комбинат се произвежда от членовете на стопанския съвет и на профсъюзния съвет в комбината.

(2) Избор се произвежда, когато присъствуват най-малко две трети от лицата, които имат право на глас, , освен ако в нормативния акт или в устава е предвидено присъствието на повече от две трети от лицата.

(3) Гласуването е явно освен ако органът, който избира, реши да бъде тайно. Гласуването за избор на ръководител на бригада, на поделение на предприятие, на предприятие и на комбинат в материалното производство е тайно.

(5) За заемането на всяка длъжност се гласува отделно.

(6) За избран се смята кандидатът, получил най-много гласове, но не по-малко от половината гласове от участвувалите в гласуването, освен ако в нормативния акт или в устава се изисква квалифицирано мнозинство. При избор на ръководител на бригада, на поделение на предприятие, на предприятие и на комбинат в материалното производство за избран се смята кандидатът, който е получил най-много гласове, но не по-малко от две трети от участвувалите в гласуването.

ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ИЗБОР

(3) Гласуването е явно освен ако органът, който избира, реши да бъде тайно.

(5) За заемането на всяка длъжност се гласува отделно.

ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ИЗБОР

(5) За заемането на всяка длъжност се гласува отделно.

ВЪЗНИКВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Чл. 86. (1) Трудовото правоотношение възниква от обявяване на кандидата за избран.

(2) Избраното лице е длъжно да постъпи на работа в 2-седмичен срок от обявяването на резултата от избора. По уважителни причини този срок може да бъде продължен до 3 месеца от ръководителя на предприятието.

(5) Когато при новия избор е избрано същото лице, трудовото правоотношение с него продължава за нов срок.

(6) Когато изборът е приключил, без да бъде избран някой от кандидатите, трудовото правоотношение с работника, заемащ длъжността, за която се произвежда избор, продължава до успешното приключване на следващия избор.

СПОРОВЕ ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ НА ИЗБОРА

Чл. 87. (1) Споровете за законосъобразност на избора се разглеждат от районния съд по молба на кандидата, участвувал в избора, на предприятието, с което се създава изборното трудово правоотношение, или на профкомитета в предприятието в 2-седмичен срок от обявяването на резултата.

ПРИЛАГАНЕТО НА ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ИЗБОРА

Чл. 88. (1) Неуредените в този раздел въпроси се уреждат в нормативния акт или в устава, който предвижда заемането на определени длъжности въз основа на избор.

(2) Разпоредбите на този раздел се прилагат, доколкото в закон, в указ или в устав не е предвидено друго.

Раздел III.

ИЗБОР

ПОСТЪПВАНЕ НА РАБОТА ВЪЗ ОСНОВА НА ИЗБОР

ПОСТАВЯНЕ НА КАНДИДАТУРИ ЗА ИЗБОРНА ДЛЪЖНОСТ

Чл. 84. (1) Право да посочват кандидати за изборна длъжност имат:

(2) За заемане на изборна длъжност по предходната алинея кандидатът може и сам да постави кандидатурата си.

(3) За една изборна длъжност могат да бъдат посочвани или да кандидатствуват неограничен брой кандидати.

(4) Изборът се произвежда, след като кандидатът, посочен по реда на ал. 1, даде писмено съгласието си.

(6) Избор се произвежда и тогава, когато за длъжността кандидатствува или е допуснато само едно лице.

ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ИЗБОР

(5) За заемането на всяка длъжност се гласува отделно.

ВЪЗНИКВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Чл. 86. (1) Трудовото правоотношение възниква от обявяване на кандидата за избран.

(5) Когато при новия избор е избрано същото лице, трудовото правоотношение с него продължава за нов срок.

СПОРОВЕ ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ НА ИЗБОРА

ПРИЛАГАНЕТО НА ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ИЗБОРА

(2) Разпоредбите на този раздел се прилагат, доколкото в закон, в указ или в устав не е предвидено друго.

Раздел IV.

Конкурс

ЗАЕМАНЕТО НА ДЛЪЖНОСТИ ВЪЗ ОСНОВА НА КОНКУРС

Чл. 89. Конкурс може да се провежда за заемане на всяка длъжност в предприятието с изключение на длъжностите, определени за лица, ненавършили 18 години, за лица с намалена трудоспособност, за бременни жени и за млади специалисти или за млади квалифицирани работници, когато се явят кандидати, за които тези длъжности са определени.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОНКУРСНИТЕ ДЛЪЖНОСТИ

Чл. 90. (1) Длъжностите, които ще се заемат с конкурс, се определят най-късно до 31 януари на съответната година от основния трудов колектив по предложение на ръководството на предприятието и профкомитета.

(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) Конкурс за постъпване на работа се обявява, когато длъжността е свободна или предстои да бъде освободена.

(3) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) Длъжностите, определени като конкурсни, се заемат само въз основа на конкурс. До повеждането на конкурса длъжността може да се заеме със срочен трудов договор за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс, но за не повече от 6 месеца.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОНКУРСНИТЕ ДЛЪЖНОСТИ

(2) Длъжностите в материалното производство за ръководител на предприятие и на комбинат се заемат с конкурс, последван от избор, произведен по реда на чл. 83-85.

(3) Конкурс за постъпване на работа се обявява, когато длъжността е свободна или предстои да бъде освободена.

(4) Длъжностите, определени като конкурсни, се заемат само въз основа на конкурс. До повеждането на конкурса длъжността може да се заеме със срочен трудов договор за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс, но за не повече от 6 месеца.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОНКУРСНИТЕ ДЛЪЖНОСТИ

(3) Конкурс за постъпване на работа се обявява, когато длъжността е свободна или предстои да бъде освободена.

ОБЯВЯВАНЕ НА КОНКУРС

Чл. 91. (1) Конкурс се обявява със заповед на ръководителя на предприятието, който би сключил трудовия договор, ако длъжността не е конкурса, и се прави обществено достояние чрез централния или местния печат и по друг подходящ начин.

(2) Обявяването на конкурса трябва да съдържа:

1. наименованието на предприятието, мястото и характера на работата и изискванията за длъжността;

2. начина за провеждане на конкурса - по документи, чрез изпит, решаване на практически задачи, защита на проект или по друг подобен начин;

3. необходимите документи, мястото и срока за подаването им, който не може да бъде по-кратък от 1 месец и по-дълъг от 3 месеца.

(3) Характеристиката на конкурсната длъжност се предоставя предварително на кандидатите, да се запознаят с нея.

УЧАСТИЕ В КОНКУРС

Чл. 92. (1) За участие в конкурс не се изисква съгласие на предприятието, в което кандидатът работи.

(2) Не може да участвува в конкурс за заемане на длъжност в друго предприятие работник, който е постъпил на работа със задължение да работи определен срок в предприятието, докато този срок изтече.

(3) Когато конкурсът се провежда чрез изпит, решаване на практически задачи, защита на проект или по друг подобен начин, кандидатът има право на неплатен отпуск до 2 седмици за участие в него, който се признава за трудов стаж.

ДОПУСКАНЕ ДО КОНКУРС

Чл. 93. (1) Допускането на кандидатите до конкурс се извършва от комисия, назначена от ръководителя на предприятието. В комисията се включват ръководни длъжностни лица и представители на трудовия колектив и на обществените организации. В 2-седмичен срок от изтичането на срока за подаване на документите комисията ги разглежда и определя допуснатите кандидати.

(2) На недопуснатите кандидати се съобщават писмено съображенията за отказа. В 7-дневен срок от съобщението те могат да направят възражение пред ръководителя, обявил конкурса, който в 3-дневен срок от получаване на възражението решава въпроса окончателно.

(3) Когато конкурсът не се провежда по документи, на допуснатите кандидати се съобщават писмено датата, часът на започване и мястото за провеждане на конкурса. Датата на конкурса в тези случаи не може да бъде определена по-рано от 2 седмици и по-късно от 1 месец от съобщението.

КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА КОНКУРС

Чл. 94. Конкурсът се провежда от комисия, назначена от ръководителя на предприятието. В комисията се включват ръководни длъжностни лица, специалисти, представител на първичния трудов колектив, в който се намира конкурсната длъжност, както и представители на обществените организации.

ПРОВЕЖДАНЕ НА КОНКУРС

Чл. 95. (1) Конкурсната комисия провежда конкурса по обявения начин. Тя оценява професионалната подготовка и другите качества на кандидатите, необходими за заемане на съответната конкурсна длъжност, подрежда ги според оценките и съставя протокол за резултатите от конкурса.

(2) Резултатите и оценките на комисията се съобщават на участвувалите в конкурса в 3-дневен срок.

ВЪЗНИКВАНЕ НА ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Чл. 96. (1) Трудовото правоотношение се учредява с лицето, което е класирано от конкурсната комисия на първо място. Трудовото правоотношение възниква от обявяването на резултата.

(2) Лицето, което е класирано на първо място, е длъжно да постъпи на работа в 2-седмичен срок от получаването на съобщението за резултата от конкурса. По уважителни причини този срок може да бъде продължен до 3 месеца от ръководителя на предприятието.

(3) Изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение започва с постъпването на работа на лицето, което е класирано на първо място от конкурсната комисия.

(4) Трудовото правоотношение с лице, което е класирано на първо място, но не постъпи на работа в срока по ал. 2 се смята за невъзникнало.

(5) Когато съответният нормативен акт или устав предвижда длъжността да се заеме въз основа на конкурс, последван от избор, изборът се произвежда между кандидатите, класирали се на първите три места. В този случай се прилагат съответно разпоредбите на раздел III от тази глава.

НЕПРИЛОЖИМОСТ ПРИ КОНКУРСИТЕ ЗА НАУЧНИ ЗВАНИЯ

Чл. 97. Този раздел не се прилага за конкурсите за даване на научни звания.

Раздел IV.

КОНКУРС

ЗАЕМАНЕТО НА ДЛЪЖНОСТИ ВЪЗ ОСНОВА НА КОНКУРС

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОНКУРСНИТЕ ДЛЪЖНОСТИ

(3) Конкурс за постъпване на работа се обявява, когато длъжността е свободна или предстои да бъде освободена.

ОБЯВЯВАНЕ НА КОНКУРС

(2) Обявяването на конкурса трябва да съдържа:

1. наименованието на предприятието, мястото и характера на работата и изискванията за длъжността;

УЧАСТИЕ В КОНКУРС

Чл. 92. (1) За участие в конкурс не се изисква съгласие на предприятието, в което кандидатът работи.

ДОПУСКАНЕ ДО КОНКУРС

КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА КОНКУРС

ПРОВЕЖДАНЕ НА КОНКУРС

(2) Резултатите и оценките на комисията се съобщават на участвувалите в конкурса в 3-дневен срок.

ВЪЗНИКВАНЕ НА ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ

НЕПРИЛОЖИМОСТ ПРИ КОНКУРСИТЕ ЗА НАУЧНИ ЗВАНИЯ

Чл. 97. Този раздел не се прилага за конкурсите за даване на научни звания.

Раздел V.

Настаняване на работа от бюрото по труда и социалните въпроси

РАЗПОРЕЖДАНЕ ЗА НАСТАНЯВАНЕ НА РАБОТА

Чл. 98. (1) Ръководителят на бюрото по труда и социалните въпроси може да издаде разпореждане за настаняване на подходяща работа:

1. на бременна жена или майка на дете, ненавършило 6-годишна възраст, при необоснован отказ от предприятието да сключи трудов договор с нея;

2. на жена, чийто съпруг отбива редовната си военна служба;

3. на работник с намалена трудоспособност, подлежащ на трудоустрояване по предписание на здравните органи, когато в предприятието, където работи, няма подходяща работа за неговото здравно състояние или не работи;

4. на лице от 15- до 18-годишна възраст, което не учи;

5. на лице, освободено от място за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода;

6. на млади специалисти или млади квалифицирани работници, които не са постъпили на работа по чл. 78 или 80;

7. (нова - ДВ, бр. 32 от 1991 г.) на лице, чийто съпруг е регистриран като безработен или единствено осигурява издръжката на семейството.

(2) Разпореждането по предходната алинея се издава по искане на заинтересуваното лице, което среща затруднение само да си намери подходяща работа, ако в предприятието има свободна длъжност и лицето отговаря на законните изисквания да я заеме.

РАЗПОРЕЖДАНЕ ЗА НАСТАНЯВАНЕ НА РАБОТА

2. на жена, чийто съпруг отбива редовната си военна служба;

4. на лице от 15- до 18-годишна възраст, което не учи;

5. на лице, освободено от място за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода;

6. на млади специалисти или млади квалифицирани работници, които не са постъпили на работа по чл. 78 или 80.

РАЗПОРЕЖДАНЕ ЗА НАСТАНЯВАНЕ НА РАБОТА

2. на жена, чийто съпруг отбива редовната си военна служба;

4. на лице от 15- до 18-годишна възраст, което не учи;

5. на лице, освободено от място за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода;

6. на млади специалисти или млади квалифицирани работници, които не са постъпили на работа по чл. 78 или 80;

РАЗПОРЕЖДАНЕ ЗА НАСТАНЯВАНЕ НА РАБОТА

2. на жена, чийто съпруг отбива редовната си военна служба;

4. на лице от 15- до 18-годишна възраст, което не учи;

5. на лице, освободено от място за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода;

6. на млади специалисти или млади квалифицирани работници, които не са постъпили на работа по чл. 78 или 80.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ПРОИЗНАСЯНЕ ПО ИСКАНЕТО за настаняване на работа

(2) В разпореждането се посочват името на лицето, мястото и характерът на работата, на която се настанява.

(3) Препис от разпореждането се изпраща на предприятието и на заинтересуваното лице.

ВЪЗНИКВАНЕ НА ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Чл. 100. (1) Разпореждането по чл. 99 е задължително за предприятието, в което лицето се настанява на работа.

ОТКАЗ ЗА НАСТАНЯВАНЕ НА РАБОТА

ОБЖАЛВАНЕ ОТ ПРЕДПРИЯТИЕТО НА РАЗПОРЕЖДАНЕТО за настаняване на работа

Раздел V.

НАСТАНЯВАНЕ НА РАБОТА ОТ БЮРОТО ПО ТРУДА И СОЦИАЛНИТЕ ВЪПРОСИ

РАЗПОРЕЖДАНЕ ЗА НАСТАНЯВАНЕ НА РАБОТА

2. на жена, чийто съпруг отбива редовната си военна служба;

4. на лице от 15- до 18-годишна възраст, което не учи;

5. на лице, освободено от място за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода;

6. на млади специалисти или млади квалифицирани работници, които не са постъпили на работа по чл. 78 или 80.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ПРОИЗНАСЯНЕ ПО ИСКАНЕТО ЗА НАСТАНЯВАНЕ НА РАБОТА

(2) В разпореждането се посочват името на лицето, мястото и характерът на работата, на която се настанява.

(3) Препис от разпореждането се изпраща на предприятието и на заинтересуваното лице.

ВЪЗНИКВАНЕ НА ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Чл. 100. (1) Разпореждането по чл. 99 е задължително за предприятието, в което лицето се настанява на работа.

ОТКАЗ ЗА НАСТАНЯВАНЕ НА РАБОТА

ОБЖАЛВАНЕ ОТ ПРЕДПРИЯТИЕТО НА РАЗПОРЕЖДАНЕТО ЗА НАСТАНЯВАНЕ НА РАБОТА

Раздел VI.

Съдебно решение

СЛУЧАИ НА ВЪЗНИКВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Чл. 103. Трудовото правоотношение възниква от съдебно решение в случаите на чл. 101, ал. 2, както и в случаите на чл. 102, когато жалбата на предприятието е отхвърлена.

ВЪЗНИКВАНЕ НА ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Раздел VI.

СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ

СЛУЧАИ НА ВЪЗНИКВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

ВЪЗНИКВАНЕ НА ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Раздел VII.

Членство в производствена кооперация

ВЪЗНИКВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Чл. 105. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА КООПЕРАЦИЯТА ДА ПРЕДОСТАВИ РАБОТА НА КООПЕРАТОРА

ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА КООПЕРАЦИЯТА ДА ПРЕДОСТАВИ РАБОТА на кооператора

Раздел II.

Първичен трудов колектив

ОРГАНИ НА ПЪРВИЧНИЯ ТРУДОВ КОЛЕКТИВ

Чл. 18. (1) Органи на първичния трудов колектив са:

1. общото събрание на работниците;

2. бригадният съвет;

3. бригадирът.

(2) Общото събрание на първичния трудов колектив се състои от всички работници в бригадата.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ

Чл. 20. Общото събрание на първи/първичния трудов колектив:

2. регулира състава на първичния трудов колектив по ред, установен в този кодекс;

3. приема насрещния план на бригадата и колективния трудов договор;

9. взема мерки за опазването на социалистическата собственост;

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ

Чл. 27. (1) Общото събрание на основния трудов колектив:

1. (изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) избира и освобождава стопанския съвет;

2. приема насрещния план и колективния трудов договор, както и измененията в тях;

4. приема правилата за вътрешностопанската сметка и за работната заплата в предприятието;

6. обсъжда и приема годишния отчет за дейността на стопанския съвет и на предприятието;

7. взема мерки за опазването на социалистическата собственост;

8. разглежда и решава други въпроси, предоставени му с този кодекс или с друг нормативен акт или с устав.

(2) Събранието на пълномощниците има еднакви права и задължения с общото събрание и изпълнява същите функции.

Чл. 65. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА СЪС СРОК ЗА ИЗПИТВАНЕ

(3) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)

Раздел III.

Избор

ПОСТЪПВАНЕ НА РАБОТА ВЪЗ ОСНОВА НА ИЗБОР

ПОСТАВЯНЕ НА КАНДИДАТУРИ ЗА ИЗБОРНА ДЛЪЖНОСТ

Чл. 84. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)

ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ИЗБОР

(3) Гласуването е явно освен ако органът, който избира, реши да бъде тайно.

(5) За заемането на всяка длъжност се гласува отделно.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОНКУРСНИТЕ ДЛЪЖНОСТИ

Раздел V.

Настаняване на работа от бюрото по труда и социалните въпроси

РАЗПОРЕЖДАНЕ ЗА НАСТАНЯВАНЕ НА РАБОТА

2. на жена, чийто съпруг отбива редовната си военна служба;

4. на лице от 15- до 18-годишна възраст, което не учи;

5. на лице, освободено от място за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода;

6. на млади специалисти или млади квалифицирани работници, които не са постъпили на работа по чл. 78 или 80;

Раздел VII.

ЧЛЕНСТВО В ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ

ВЪЗНИКВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Чл. 105. С приемането на лицето за член на производствена кооперация между него и кооперацията възниква трудово правоотношение.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА КООПЕРАЦИЯТА ДА ПРЕДОСТАВИ РАБОТА НА КООПЕРАТОРА

Раздел VIII.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛОВИЯ ЗА НЯКОИ ТРУДОВИ ПРАВООТНОШЕНИЯ

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛОВИЯ ПРИ ВЪЗНИКВАНЕ НА ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Чл. 107. (1) В случаите, когато трудовото правоотношение възниква при устройване на работа на млади специалисти или млади квалифицирани работници, от избор, от конкурс, при настаняване на работа от бюрото по труда и социалните въпроси, от съдебно решение и от членство в производствена кооперация, ръководителят на предприятието и работникът определят основния размер на трудовото възнаграждение и други допълнителни условия по трудовото правоотношение.

(2) Ако страните не постигнат съгласие, въпросът се решава окончателно от колективния орган на управление и профкомитета,, а там, където няма такъв орган - от административния ръководител и профкомитета, а при членство в производствена кооперация - от управителния съвет на кооперацията.

(3) Началото на изпълнението на задълженията по трудовите правоотношения по ал. 1 се удостоверява писмено.

Раздел I.

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД ПО ТРУДОВ ДОГОВОР

ПРАВО НА ПОЛАГАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД

Чл. 108. Всеки работоспособен гражданин може да полага допълнителен труд за изпълнение на важни задачи от дейността на предприятието, в производството на стоки за народно потребление, за извършване на услуги, както и в други дейности, определени от Министерския съвет.

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД ОТ РАБОТНИК

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД ОТ РАБОТНИК В ПРЕДПРИЯТИЕТО, В КОЕТО РАБОТИ

Чл. 110. Работникът може да сключи трудов договор с предприятието, в което работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, в извън заканоустановеното за него работно време.

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД ОТ РАБОТНИК В ДРУГО ПРЕДПРИЯТИЕ

Чл. 111. (1) Работникът може да сключи трудов договор и с друго предприятие за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство). Трудов договор за външно съвместителство може да се сключва само с едно предприятие.

(2) Договор за външно съвместителство може да се сключи и за заместване на отсъствуващ работник за времето, докато трае отсъствието(заместване по съвместителство).

(3) За сключването на трудов договор по предходните алинеи се изисква предварителното съгласие на предприятието, в което работникът е на основна работа. Предприятието дава съгласието си, след като вземе мнението на първичния трудов колектив, в който работникът е на основна работа.

ЗАБРАНА ЗА ПОЛАГАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД ОР ОПРЕДЕЛЕНИ РАБОТНИЦИ

Чл. 112. Забранява се полагането на допълнителен труд от работници в предприятието, в което работят, или в друго предприятие, които са:

1. водачи на превозни средства;

2. заети в опасни или вредни за здравето условия - за работа при същите или при други опасни или вредни условия;

3. определени от Министерския съвет и от централното ръководство на професионалните съюзи.

РАБОТНО ВРЕМЕ ПО ТРУДОВ ДОГОВОР ЗА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД

ПОЛАГАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД В ТЪРГОВИЯТА, В УСЛУГИТЕ И ДРУГИ ДЕЙНОСТИ

Чл. 114. (1) Пенсионерите, домакините, майките, учащите се в трудоспособна възраст и други незаети в общественото производство лица могат да сключват трудови договори през периоди на усилена сезонна и срочна работа в областта на търговията, услугите, общественото хранене, туризма, селското стопанство, хранителната промишленост и други дейности за част от заканоустановеното работно време - часова работа.

(2) Лицата по предходната алинея могат да сключват трудови договори с предприятията за работа през определени дни от месеца. Когато съгласно уговореното лицето работи в едно предприятие, но общо не повече от 5 работни дни в месеца последователно или разпокъсано, времето не се признава за трудов стаж.

(3) Договори по ал. 1 и 2 могат да сключват и работници, заети в общественото производство, за работа в друго предприятие за извънработното им време при спазване на изискванията за минимална непрекъсната междудневна и междуседмична почивка, установена от този кодекс.

СЪДЪРЖАНИЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР

Чл. 115. С трудовия договор за допълнителен труд може да се уговорят освен правата и задълженията на страните и другите условия по чл. 66, ал. 1 и срокът на договора, както и плащането на трудовото възнаграждение веднага след извършването на работата на час, ден, седмица или по друг подходящ начин.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Чл. 116. Предприятието е длъжно да подпомага работниците, които желаят да използуват свободното си време за допълнителен труд, като им осигурява в рамките на своите възможности материали и съоръжения, както и други подходящи условия и облекчения за работа.

СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ НА РАБОТНИЦИТЕ, КОИТО ПОЛАГАТ ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД

Чл. 117. Работниците, които полагат допълнителен труд, се осигуряват при условия и по ред, установени в Закона за социалното осигуряване.

Раздел VIII.

Допълнителни условия за някои трудови правоотношения

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛОВИЯ ПРИ възникване на трудово правоотношение

(3) Началото на изпълнението на задълженията по трудовите правоотношения по ал. 1 се удостоверява писмено.

Раздел I.

Допълнителен труд по трудов договор

ПРАВО НА ПОЛАГАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД ОТ РАБОТНИК

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД ОТ РАБОТНИК В ПРЕДПРИЯТИЕТО, в което работи

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД ОТ РАБОТНИК В ДРУГО ПРЕДПРИЯТИЕ

ЗАБРАНА ЗА ПОЛАГАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД от определени работници

1. водачи на превозни средства;

2. заети в опасни или вредни за здравето условия - за работа при същите или при други опасни или вредни условия;

3. определени от Министерския съвет и от централното ръководство на професионалните съюзи.

РАБОТНО ВРЕМЕ ПО ТРУДОВ ДОГОВОР ЗА допълнителен труд

ПОЛАГАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД В ТЪРГОВИЯТА, в услугите и в други дейности

СЪДЪРЖАНИЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР

ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ НА РАБОТНИЦИТЕ, които полагат допълнителен труд

Раздел .

Х

ИЗМЕНЕНИЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

ЗАБРАНА ЗА ЕДНОСТРАННО ИЗМЕНЕНИЕ на трудовото правоотношение

Чл. 118. (1) Предприятието или работникът не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона.

(2) Не се смята изменение на трудовото правоотношение, когато работникът е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата на работника.

ИЗМЕНЕНИЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ по взаимно съгласие

ЕДНОСТРАННО ИЗМЕНЕНИЕ НА МЯСТОТО И ХАРАКТЕРА на работата от предприятието

Чл. 120. (1) Предприятието може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава. При възлагането на друга работа се вземат предвид специалността, квалификацията и здравното състояние на работника, като на квалифицираните работници не може да се възлага неквалифицирана работа.

(2) Предприятието може при производствена необходимост да променя мястото и характера на работа на работника за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, само след предварително разрешение на профкомитета и като вземе мнението на първичния трудов колектив.

(3) Предприятието може да възложи на работника работа от друг характер, макар и да не съответствува на неговата професия, специалност и квалификация, когато това се налага от природни или обществени бедствия, както и от производствени аварии. В тези случаи може да се възложи работа и в друго предприятие, но в същото населено място или местност.

КОМАНДИРОВАНЕ НА РАБОТНИЦИ

Чл. 121. (1) Когато нуждите на предприятието налагат, то може да командирова работника за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване.

(2) Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника.

ИЗПРАЩАНЕ РАБОТНИЦИТЕ НА ОБУЧЕНИЕ

Чл. 122. (1) Предприятието може да изпраща работника на обучение до 3 месеца за повишаване на професионалната му квалификация, включително и извън мястото на постоянната работа.

(2) Изпращането на обучение за срок, по-дълъг от 3 месеца, се извършва със съгласие на работника.

(3) По време, на обучението работникът получава брутното си трудово възнаграждение, а когато е изпратен на обучение извън мястото на постоянната му работа - и пътни, дневни и квартирни пари както при командировка.

ЗАПАЗВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ при преустройство на предприятието

Чл. 123. (1) Трудовото правоотношение с работника не се прекратява при сливане на предприятия, при преминаване на част от едно предприятие към друго, както и при разпределяне дейността на едно предприятие между няколко предприятия.

(2) За задълженията към работниците, произтичащи от трудовото правоотношение и възникнали преди преустройството, отговарят:

1. при сливане на предприятия - новото предприятие;

2. при преминаване на част от едно предприятие към друго - солидарно и двете предприятия;

Раздел X.

ИЗМЕНЕНИЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

ЗАБРАНА ЗА ЕДНОСТРАННО ИЗМЕНЕНИЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

ИЗМЕНЕНИЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

ЕДНОСТРАННО ИЗМЕНЕНИЕ НА МЯСТОТО И ХАРАКТЕРА НА РАБОТАТА ОТ ПРЕДПРИЯТИЕТО

КОМАНДИРОВАНЕ НА РАБОТНИЦИ

(2) Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника.

ИЗПРАЩАНЕ РАБОТНИЦИТЕ НА ОБУЧЕНИЕ

(2) Изпращането на обучение за срок, по-дълъг от 3 месеца, се извършва със съгласие на работника.

ЗАПАЗВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ ПРИ ПРЕУСТРОЙСТВО НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

1. при сливане на предприятия - новото предприятие;

2. при преминаване на част от едно предприятие към друго - солидарно и двете предприятия;

Глава шеста.

ОСНОВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ (ИЗМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)

Раздел I.

Основни задължения при предоставянето на работната сила (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)

Съдържание на трудовото правоотношение

Чл. 124. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) По трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят - да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа.

Задължение за добросъвестно изпълнение

Чл. 125. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят трябва да изпълнява трудовите си задължения точно и добросъвестно.

Задължения при изпълнение на възложената работа

Чл. 126. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен:

1. да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време;

2. да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работното време алкохол или друго упойващо вещество;

3. да използува цялото работно време за изпълнение на възложената работа;

4. да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество;

5. да спазва техническите и технологическите правила;

6. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд;

7. да изпълнява законните нареждания на работодателя;

8. да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа, както и да пести суровините, материалите, енергията, паричните и другите средства, които му се предоставят за изпълнение на трудовите задължения;

9. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието;

10. да спазва вътрешните правила, приети в предприятието, и да не пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения;

11. да съгласува работата си с останалите работници и служители и да им оказва помощ в съответствие с указанията на работодателя;

12. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) да уведоми работодателя за наличие на несъвместимост с изпълняваната работа, когато по време на осъществяването й за него възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 107а, ал. 1;

13. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на работата.

Задължения на работодателя за осигуряване на условия за работа

Чл. 127. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 127, доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури:

1. работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение;

2. работно място и условия в съответствие с характера на работата;

3. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) здравословни и безопасни условия за труд;

4. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) длъжностна характеристика, екземпляр от която се връчва на работника или служителя при сключване на трудовия договор срещу подпис и се отбелязва датата на връчването;

5. (предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред и с правилата за здравословни и безопасни условия на труд.

(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят е длъжен да пази достойнството на работника или служителя по време на изпълнение на работата по трудовото правоотношение.

(3) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., отм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Когато работодателят изпрати работник или служител на работа зад граница за повече от един месец, той е длъжен преди заминаването писмено да го информира за:

1. продължителността на работата;

2. валутата, в която ще се изплаща възнаграждението;

3. допълнителните трудови възнаграждения, които ще се изплащат в пари или в натура, свързани с изпращането зад граница, ако такива са предвидени;

4. условията за завръщане в страната.

Задължения на работодателя за осигуряване на условия за работа

1. работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение;

2. работно място и условия в съответствие с характера на работата;

3. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) здравословни и безопасни условия за труд;

4. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) длъжностна характеристика, екземпляр от която се връчва на работника или служителя при сключване на трудовия договор;

(3) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работодателят е длъжен по искане на работника или служителя да му предостави обективна и справедлива характеристика за професионалните му качества и за резултатите от трудовата му дейност или обективна и справедлива препоръка при кандидатстване за работа при друг работодател.

1. продължителността на работата;

2. валутата, в която ще се изплаща възнаграждението;

4. условията за завръщане в страната.

Задължение на работодателя за начисление и плащане на трудово възнаграждение

Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Работодателят е длъжен в установените срокове:

1. да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд;

2. да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа;

3. да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения.

Задължение на работодателя за издаване на документи

Чл. 128а. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (1) По писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането.

(2) По писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен в срока по ал. 1 да му предостави обективна и справедлива характеристика за неговите професионални качества и за резултатите от трудовата му дейност или обективна и справедлива препоръка при кандидатстване за работа при друг работодател.

(3) При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му.

Задължение на работодателя да осигури работника или служителя

Чл. 129. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да осигури работника или служителя за всички осигурителни социални рискове съгласно условия и по ред, установени в отделен закон.

Раздел II.

Общи правила за информиране и консултиране (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)

Задължение на работодателя за информиране и консултиране (Загл. изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)

Чл. 130. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Работодателят е длъжен да предостави на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7 и 7а в предприятието изискващата се от закона информация, както и да проведе консултации с тях.

(2) Работодателят предоставя информация, провежда консултации и съгласуване в предвидените от закона случаи само със синдикалните организации или само с представителите по чл. 7, ал. 2, когато в предприятието няма синдикални организации или няма избрани представители по чл. 7, ал. 2 или някой от тях откаже да участва в процедурата по информиране и/или консултиране.

(3) Синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7 и 7а са длъжни да запознаят работниците и служителите с получената от работодателя информация, както и да вземат предвид тяхното мнение при провеждане на консултациите.

(4) Работниците и служителите имат право на своевременна, достоверна и разбираема информация за икономическото и финансовото състояние на работодателя, която е от значение за трудовите им права и задължения.

(5) С колективен трудов договор или със споразумение работодателят и представителите на работниците и служителите по чл. 7а могат да договарят и други практически мерки за информиране и консултиране на работниците и служителите освен посочените в закона.

Право на информация и консултации в случаи на масово уволнение

Чл. 130а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Когато работодателят има намерение да предприеме масови уволнения, той е длъжен да започне консултации с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 своевременно, но не по-късно от 45 дни преди извършването им, и да положи усилия за постигане на споразумение с тях, за да се избегнат или ограничат масовите уволнения и да се смекчат последиците от тях. Редът и начинът за провеждане на консултациите се определят от работодателя, представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.

(2) Независимо от обстоятелството дали работодателят или друг правен субект е взел решението, довело до масови уволнения, работодателят е длъжен преди началото на консултациите по ал. 1 да предостави писмена информация на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 за:

1. причините за предвижданите уволнения;

2. броя на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени, и основните икономически дейности, групи професии и длъжности, към които се отнасят;

3. броя на заетите работници и служители от основните икономически дейности, групи професии и длъжности в предприятието;

4. конкретните показатели за прилагане на критериите за подбор по чл. 329 на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени;

5. периода, през който ще се извършат уволненията;

6. дължимите обезщетения, свързани с уволненията.

(3) След предоставянето на информацията по ал. 2 в срок три работни дни работодателят е длъжен да изпрати копие от нея на съответното поделение на Агенцията по заетостта.

(4) Представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 могат да изпратят на съответното поделение на Агенцията по заетостта становище по предоставената им информация във връзка с предвижданите масови уволнения.

(5) При неизпълнение на задължението на работодателя по ал. 2 представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 имат право да сигнализират Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за неспазване на трудовото законодателство.

(6) За неизпълнение на задължението си по ал. 1 работодателят не може да се позовава на обстоятелството, че друг орган е взел решението за масови уволнения.

(7) Предвидените масови уволнения се извършват не по-рано от 30 дни след уведомяване на Агенцията по заетостта, независимо от сроковете на предизвестие.

Задължение за информация и консултации при промяна на работодателя

Чл. 130б. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Преди извършване на промяната по чл. 123, ал. 1 работодателят прехвърлител и работодателят приобретател, а в случаите на чл. 123а, ал. 1 - старият и новият работодател, са длъжни да информират представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от своите предприятия за:

1. предвижданата промяна и датата на извършването й;

2. причините за промяната;

3. възможните правни, икономически и социални последици от промяната за работниците и служителите;

4. предвижданите мерки по отношение на работниците и служителите, включително за изпълнението на задълженията по чл. 123, ал. 4 и чл. 123а, ал. 3.

(2) Работодателят прехвърлител по чл. 123 или старият работодател по чл. 123а е длъжен да предостави информацията по ал. 1 в срок най-малко два месеца преди извършването на промяната.

(3) Работодателят приобретател по чл. 123 или новият работодател по чл. 123а е длъжен да предостави информацията по ал. 1 своевременно, но във всички случаи в срок най-малко два месеца преди работниците и служителите му да бъдат пряко засегнати от промяната по отношение на условията на труд и заетост.

(4) Когато някой от работодателите предвижда мерки по ал. 1, т. 4 по отношение на работниците и служителите от своето предприятие, той е длъжен преди извършване на промяната да проведе своевременно консултации и да положи усилия за постигане на споразумение с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 относно тези мерки.

(5) В случаите, когато в предприятието няма синдикални организации и представители на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2, работодателят предоставя информацията по ал. 1 на съответните работници и служители.

(6) При неизпълнение на задължението на работодателя по ал. 1 или когато той не проведе консултациите по ал. 4, представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 или работниците и служителите имат право да сигнализират Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за неспазване на трудовото законодателство.

(7) За неизпълнение на задължението си по ал. 1 работодателят не може да се позовава на обстоятелството, че друг орган е взел решението за промяната.

Задължение за информация при изменение на дейността, икономическото състояние и организацията на труда на предприятието

Чл. 130в. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) В случаите по чл. 7а работодателят е длъжен да предостави на избраните представители на работниците и служителите информация относно:

1. последните и предстоящите изменения в дейността и икономическото състояние на предприятието;

2. положението, структурата и очакваното развитие на заетостта в предприятието, както и относно предвижданите подготвителни мерки, особено в случаите, когато съществува заплаха за заетостта;

3. възможните съществени промени в организацията на труда.

(2) След предоставянето на информацията по ал. 1 работодателят е длъжен да проведе консултации по въпросите по ал. 1, т. 2 и 3.

(3) Когато информацията по ал. 1 съдържа данни, разгласяването на които може да увреди законните интереси на работодателя, той има право да я предостави с изискване за поверителност.

(4) В случаите по ал. 3 представителите на работниците и служителите нямат право да разкриват информацията по ал. 1 на останалите работници и служители и на трети лица.

(5) Работодателят може да откаже предоставянето на информация или провеждането на консултации, когато характерът на информацията или консултациите могат сериозно да навредят на функционирането на предприятието или на законните интереси на работодателя.

(6) При отказ да се предостави информация по ал. 5 и при възникнал спор относно неговата основателност страните могат да потърсят съдействие за уреждане на спора чрез посредничество и/или доброволен арбитраж от Националния институт за помирение и арбитраж.

Срокове за информиране и консултиране

Чл. 130г. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Работодателят и представителите на работниците и служителите по чл. 7а определят в споразумение:

1. съдържанието на информацията и сроковете, в които ще им бъде предоставяна;

2. сроковете, в които представителите на работниците и служителите ще подготвят своето становище по предоставената информация;

3. сроковете и предмета на консултации;

4. представителите на работодателя, определени да предоставят информация и да провеждат консултации.

(2) В случай че не се постигне споразумение по ал. 1:

1. информацията за последните и предстоящите изменения в дейността и икономическото състояние на предприятието се предоставя в сроковете за съставяне на счетоводните отчети;

2. информацията относно положението, структурата и развитието на заетостта в предприятието и мерките за запазването й се предоставя не по-късно от един месец преди предприемането им;

3. информацията относно решенията, които биха могли да доведат до съществени промени в организацията на труда или трудовите правоотношения, се предоставя не по-късно от един месец преди съответните промени;

4. консултациите по чл. 130в, ал. 1, т. 2 и 3 се провеждат в срок до две седмици след предоставяне на информацията.

(3) В случаите, когато работодателят предвижда мерки, които водят до промяна по чл. 123 или 123а или до масови уволнения, информацията и консултациите се провеждат при условията, по реда и в сроковете по чл. 130а и 130б.

(4) В случай че работодателят не предостави информация в сроковете по ал. 1 или 2, представителите на работниците и служителите имат право да я поискат писмено от него, а при отказ да им я предостави - да сигнализират Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за неспазване на трудовото законодателство.

Права при действието на трудовото правоотношение

(Раздел ІІ "Основни права и задължения на предприятието" отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Чл. 131. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

(Раздел ІІ "Основни права и задължения на предприятието" отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Чл. 131. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Задължение за създаване на нормални условия на труд

Чл. 132. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Задължение за организиране на трудовия процес

Чл. 133. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Задължение за развитие на демокрацията в трудовите отношения

Чл. 134. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Осъществяване на правата и задълженията на предприятието

Чл. 135. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Съдържание на трудовото правоотношение

Задължение за добросъвестно изпълнение

Задължения при изпълнение на възложената работа

1. да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време;

3. да използува цялото работно време за изпълнение на възложената работа;

4. да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество;

5. да спазва техническите и технологическите правила;

6. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд;

7. да изпълнява законните нареждания на работодателя;

Задължения при изпълнение на възложената работа

1. да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време;

3. да използува цялото работно време за изпълнение на възложената работа;

4. да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество;

5. да спазва техническите и технологическите правила;

6. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд;

7. да изпълнява законните нареждания на работодателя;

12. да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на работата.

Задължения на работодателя за осигуряване на условия за работа

1. работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение;

2. работно място и условия в съответствие с характера на работата;

3. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) здравословни и безопасни условия за труд;

Задължения на работодателя за осигуряване на условия за работа

1. работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение;

2. работно място и условия в съответствие с характера на работата;

3. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) здравословни и безопасни условия за труд;

4. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) кратка характеристика или описание на работата;

Задължение на работодателя за начисление и плащане на трудово възнаграждение

2. да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа;

Задължение на работодателя за плащане на трудово възнаграждение

Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

Задължение на работодателя да осигури работника или служителя

Право на информация

Чл. 130. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Работникът или служителят има право на своевременна, достоверна и разбираема информация за икономическото и финансовото състояние на работодателя, което е от значение за трудовите му права и задължения.

(2) Работодателят е длъжен да представя на работника или служителя необходимата писмена информация при всяко изменение на трудовото правоотношение.

(3) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Работодателят предоставя на подходящо място в предприятието своевременна писмена информация на работниците и служителите за свободните работни места и длъжности при пълно и непълно работно време на всички нива на предприятието, включително и за длъжностите, изискващи квалификация, и за ръководните длъжности.

(4) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Информацията по ал. 3 съдържа данни за изискваната квалификация и образование за заемане на всяка длъжност.

(5) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Информацията по ал. 3 и 4 се предоставя и на представителите на работниците и служителите.

(6) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Работникът или служителят има право да изисква от работодателя обективна и справедлива характеристика за професионалните си качества и резултатите от трудовата си дейност, или обективна и справедлива препоръка при кандидатстване за работа при друг работодател.

Право на информация

(3) Работникът или служителят има право да изисква от работодателя обективна и справедлива характеристика за професионалните си качества и резултатите от трудовата си дейност, или обективна и справедлива препоръка при кандидатстване за работа при друг работодател.

Право на информация и консултации в случаи на масово уволнение

Чл. 130а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) (1) Когато работодателят има намерение да предприеме масово уволнение, той е длъжен да започне консултации с представителите на работниците и служителите своевременно, но не по-късно от 45 дни преди извършването му, и да положи усилия за постигане на споразумение с тях, за да се избегне или ограничи масовото уволнение и да се облекчат последиците от него.

(2) Работодателят е длъжен да предостави писмена информация на представителите на работниците и служителите за:

1. причините за предстоящото уволнение;

2. броя на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени, и основните икономически дейности, квалификационни групи и професии, към които се отнасят;

3. броя на заетите от основните икономически дейности, квалификационни групи и професии в предприятието;

4. предвидените критерии за подбора на работниците и служителите, които ще бъдат уволнени;

5. времето, през което ще се извърши уволнението.

(3) Консултациите по ал. 1 се провеждат по ред и начин, установени в колективния трудов договор. В случаите, когато няма сключен колективен трудов договор, или в него не е установен ред и начин за провеждането на консултациите, те се провеждат с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.

Право на информация в случаи на масово уволнение

Чл. 130а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) В случай, че работодателят има намерение да извърши масово уволнение, той трябва своевременно да информира представителите на работниците и служителите по ред и по начин, установени в колективния трудов договор.

(2) В случаите по ал. 1 работодателят следва да им предостави информация за:

1. причините за планираното уволнение;

2. броя и категорията на работниците и на служителите, които ще бъдат уволнени;

3. периода, през който трябва да се извършат уволненията;

4. предвидените критерии за подбора на работниците и на служителите, които ще бъдат уволнени.

(Раздел ІІ "Основни права и задължения на предприятието" отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Чл. 131. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Глава шеста.

ОСНОВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

(ИЗМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)

СЪДЪРЖАНИЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ДОБРОСЪВЕСТНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЪЗЛОЖЕНАТА РАБОТА

1. да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време;

3. да използува цялото работно време за изпълнение на възложената работа;

4. да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество;

5. да спазва техническите и технологическите правила;

6. да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд;

7. да изпълнява законните нареждания на работодателя;

9. да пази доброто име на предприятието, да не злоупотребява с доверието на работодателя, както и да не разпространява поверителни за него сведения;

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РАБОТОДАТЕЛЯ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА УСЛОВИЯ ЗА РАБОТА

Чл. 127. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури:

1. работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение;

2. работно място и условия в съответствие с характера на работата;

3. безопасни и здравословни условия за труд;

4. указания за реда и начина на изпълнение на задачите, включително запознаване с длъжностната характеристика, с правилата за вътрешния трудов ред и с правилата за здравословни и безопасни условия на труд.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РАБОТОДАТЕЛЯ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ на условия за работа

1. работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение;

2. работно място и условия в съответствие с характера на работата;

3. безопасни и здравословни условия за труд;

ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА РАБОТОДАТЕЛЯ ЗА ПЛАЩАНЕ НА ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА РАБОТОДАТЕЛЯ ДА ОСИГУРИ РАБОТНИКА ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯ

Чл. 130-135. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Глава шеста.

ОСНОВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)

СЪДЪРЖАНИЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ДОБРОСЪВЕСТНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЪЗЛОЖЕНАТА РАБОТА

1. да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време;

3. да използува цялото работно време за изпълнение на възложената работа;

4. да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество;

5. да спазва техническите и технологическите правила;

6. да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд;

7. да изпълнява законните нареждания на работодателя;

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РАБОТОДАТЕЛЯ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА УСЛОВИЯ ЗА РАБОТА

1. работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение;

2. работно място и условия в съответствие с характера на работата;

3. безопасни и здравословни условия за труд;

ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА РАБОТОДАТЕЛЯ ЗА ПЛАЩАНЕ НА ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА РАБОТОДАТЕЛЯ ДА ОСИГУРИ РАБОТНИКА ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯ

ВЪЗЛАГАНЕ НА ДРУГИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Чл. 130. На работници, които изпълняват функции с особено важно значение за развитието на народното стопанство, образованието, науката и културата, могат да се възлагат със закон или указ задължения за безупречно поведение в обществото извън изпълнение на трудовите им задължения, както и други задължения извън установените с този кодекс.

Раздел II.

Основни права и задължения на предприятието

ПРАВА ПРИ ДЕЙСТВИЕТО НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Чл. 131. При действието на трудовото правоотношение предприятието има право:

1. да изисква от работника да изпълнява своевременно, качествено, ефективно и добросъвестно трудовите се задължения;

2. да следи и редовно да проверява изпълнението на трудовите задължения от работника;

3. да поощрява работника за образцова работа и високи трудови постижения;

4. да налага дисциплинарни наказания на работника за нарушения на трудовата дисциплина и да търси имуществена отговорност от него при виновно увреждане на социалистическата собственост;

5. да изменя мястото и характера на работата, както и другите условия, свързани с полагането на труда, в предвидените от закона случаи.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НОРМАЛНИ УСЛОВИЯ на труд

Чл. 132. Предприятието е длъжно да създаде на работника нормални условия на труд, като му осигури:

1. работа съобразно неговата професия, специалност и квалификация, която му е определена при възникване на трудовото правоотношение;

2. материално-технически условия за изпълнение на определената работа;

3. обективна оценка на резултатите от работата, трудово възнаграждение съобразно количеството и качеството на положения от него труд и своевременното му изплащане;

4. безопасни и здравословни условия за неговия живот, здраве и трудоспособност, както и условия, които облекчават труда и ограничават ръчния, тежкия физически и непривлекателния труд;

5. условия за спазване на работното време и на почивките и за ползуването на отпуските;

6. условия за поддържане и повишаване на професионалната квалификация и за преквалификация;

7. подобряване на жилищните и другите социално битови условия.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА ТРУДОВИЯ ПРОЦЕС

Чл. 133. Предприятието е длъжно да организира трудовия процес в съответствие с научно-техническите и технологичните постижения и да осигури неговото нормално и ефективно протичане, като:

1. осигурява правилно разпределение на работниците съобразно тяхната професия, специалност и квалификация за изпълнение на производствените и служебните задачи;

2. определя на всеки работник подходящо работно място и му указва реда на работа и начина на извършването й;

3. запознава работника с неговите трудови права и задължения, с длъжностната характеристика, с правилата за вътрешния трудов ред и с изискванията на правилата за безопасни и здравословни условия на труд и го инструктира за тяхното спазване;

4. участвува в съставянето и организира изпълнението на насрещния план;

5. осигурява усъвършенствуването на нормирането на труда и въвеждането на реални и научно обосновани трудови норми;

6. доставя необходимите машини и инструменти, осигурява тяхното изправно състояние и редовното снабдяване с материали, суровини и енергия;

7. осигурява спазването на трудовата дисциплина, поощрява добросъвестните работници и наказва недисциплинираните.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА В ТРУДОВИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Чл. 134. Предприятието е длъжно да създава благоприятни условия за развитието на демокрацията в трудовите отношения, като:

1. осигурява участието на работниците в самоуправлението;

2. осигурява условия за своевременно и реално упражняване на правата на работниците;

3. полага грижи за укрепване на основния и първичните трудови колективи и на другарските взаимоотношения между членовете им;

4. разглежда своевременно предложенията, сигналите, жалбите и молбите на работниците, уведомява ги за взетите по тях решения и взема мерки за отстраняване на слабостите и недостатъците в работата;

5. периодично информира работниците за изпълнението на насрещния план, включително и на плана за социалното развитие на трудовия колектив.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА в трудовите отношения

1. осигурява участието на работниците в самоуправлението;

2. осигурява условия за своевременно и реално упражняване на правата на работниците;

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРАВАТА И ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Чл. 135. Правата и задълженията на предприятието по трудовото правоотношение се осъществяват от неговото административно ръководство

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРАВАТА И ЗАДЪЛЖЕНИЯТА на предприятието

Раздел I.

Редовно работно време

НОРМАЛНА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ

Чл. 136. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 Г.) (1) Нормалната продължителност на седмичното работно време при петдневна работна седмица е до 40 часа.

(2) Нормалната продължителност на седмичното работно време за отраслите, в които не е въведена петдневна работна седмица, е до 46 часа при шестдневна работна седмица.

(3) Нормалната продължителност на работното време през деня е:

1. при петдневна работна седмица - до 8 часа;

2. при шестдневна работна седмица - до 8 часа, а в предпочивни и в предпразнични дни - до 6 часа.

(4) Нормалната продължителност на работното време по предходните алинеи не може да бъде удължавана.

(5) Преминаването от шестдневна към петдневна работна седмица става по решение на Министерския съвет.

НАМАЛЕНО РАБОТНО ВРЕМЕ

Чл. 137. (1) Намалено работно време се установява за:

1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работници или служители, които работят във вредни за здравето условия или извършват работа при специфични условия по решение на Министерския съвет;

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работници или служители, ненавършили 18 години.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

НЕПЪЛНО РАБОТНО ВРЕМЕ

Чл. 138. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време(непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ

Чл. 139. (1) Разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) В предприятия, в които организацията на труда позволява това, може да се установява работно време с променливи граници. Времето, през което работникът или служителят трябва задължително да бъде на работа в предприятието, както и начинът за неговото отчитане се определят от работодателя. Извън времето на задължителното присъствие работникът или служителят сам определя началото на работното си време.

(3) В зависимост от характера на труда и организацията на работата работният ден може да бъде разделен на две или три части.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За някои категории работници и служители поради особения характер на работата им министърът на труда и социалните грижи може да установява ненормирано работно време. Работниците и служителите с ненормирано работно време са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За някои категории работници и служители поради особения характер на работата им може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. Категориите работници и служители, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му се определят от министъра на труда и социалните грижи.

НОЩЕН ТРУД

Чл. 140. (1) Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при петдневна работна седмица е 35 часа, а при шестдневна работна седмица - 36 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при петдневна работна седмица е 7 часа, а при шестдневна работна седмица - 6 часа.

(2) Нощен е трудът, който се полага от 22,00 до 6,00 часа.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Нощният труд е забранен за:

1. работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст;

2. бременни работнички и служителки и майки с деца до 3-годишна възраст;

3. майки с деца от 3- до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца-инвалиди независимо от възрастта им освен с тяхно съгласие;

4. трудоустроени работници и служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;

5. работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от производството освен с тяхно съгласие.

РАБОТА НА СМЕНИ

Чл. 141. (1) Когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени.

(2) Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна, а с по-малко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна.

(3) Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работните смени на работниците и служителите, които продължават образованието си без откъсване от производството, както и на учащите се, които работят през свободното от учение време, се определят в зависимост от организацията на учебния процес.

(5) Забранява се възлагането на работа през две последователни работни смени.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При производства с непрекъсваем процес на работа работникът или служителят не може да преустановява работата си до идването на сменящия го работник или служител без разрешение на непосредствения ръководител. В тези случаи непосредственият ръководител е длъжен да вземе необходимите мерки за идването на сменящ работник или служител.

ОТЧИТАНЕ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ

Чл. 142. (1) Работното време се изчислява в работни дни - подневно.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За непрекъснатите производства и други видове работи, при които условията на труда не позволяват подневно изчисляване на работното време, работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време (седмично, месечно или за друг календарен период), което не може да бъде повече от 6 месеца.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормирано работно време.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.

Раздел II.

Извънреден труд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ЗАБРАНА

Чл. 143. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя в повече от установеното за него работно време.

(2) Извънредният труд е забранен.

ДОПУСТИМОСТ ПО ИЗКЛЮЧЕНИЕ

Чл. 144. Извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи:

1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за предотвратяване и борба с природни или обществени бедствия и опасности и отстраняване на непосредствените последици от тях;

3. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ;

4. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;

5. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време - ако прекъсването й може да доведе до опасност за живота или здравето на хората и до повреждане на машини и материали;

6. (нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за извършване на усилена сезонна работа.

РЕД ЗА ПОЛАГАНЕ

Чл. 145. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) В случаите на т. 6 на предходния член извънреден труд може да се полага само след предварително писмено разрешение на съответната инспекция по труда.

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ

Чл. 146. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа.

(2) Продължителността на извънредния труд не може да надвишава:

1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;

2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;

3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.

(3) Ограниченията по предходните алинеи не се прилагат в случаите на чл. 144, т. 1 - 3.

НЕДОПУСТИМОСТ НА ИЗВЪНРЕДНИЯ ТРУД

Чл. 147. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Не се разрешава полагане на извънреден труд от:

1. работници или служители, които не са навършили 18-годишна възраст;

2. бременни работнички или служителки и майки с деца до 3-годишна възраст;

4. трудоустроени работници или служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;

5. работници или служители, които продължават образованието си без откъсване от производството освен с тяхно съгласие.

(2) Не се разрешава полагане на извънреден труд освен в случаите по чл. 144, т. 1 - 3 от работници или служители, за които е установено намалено работно време в този кодекс, поради това, че работят във вредни за здравето условия или извършват работа при специфични условия.

ОТКАЗ ЗА ПОЛАГАНЕ

Чл. 148. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на този кодекс, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор.

ОТЧИТАНЕ

Чл. 149. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Положеният извънреден труд се отчита всяко полугодие пред инспекцията по труда.

ЗАПЛАЩАНЕ И ЗАБРАНА ЗА КОМПЕНСАЦИЯ

Чл. 150. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) За извънреден труд независимо от това, дали е положен законно или не, се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262.

(2) Забранява се компенсирането на извънредния труд с почивка.

Раздел III.

Почивки

ПОЧИВКИ В РАБОТНИЯ ДЕН

Чл. 151. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути.

(2) Почивките не се включват в работното време.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) В производствата с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене, което се включва в работното време.

МЕЖДУДНЕВНА ПОЧИВКА

Чл. 152. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.

СЕДМИЧНА ПОЧИВКА

Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.

(2) При сумирано изчисляване на работното време, при работа в производства с непрекъсваем процес, при промяна на смените, както и при шестдневна работна седмица, непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 24 часа.

ПРАЗНИЧНИ ДНИ

Чл. 154. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 30 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) (1) Официални празници са:

1 януари - Нова година;

3 март - Ден на освобождението на България от османско иго - национален празник;

1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;

24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;

1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения;

24 декември - Бъдни вечер;

25 и 26 декември - Рождество Христово;

Великден - два дни (неделя и понеделник), които в съответната година са определени за празнуването му.

(2) Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за официални празници, дни за чествуване на определени професии, както и да размества почивните дни през годината.

ПРАЗНИЧНИ ДНИ

Чл. 154. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 30 от 1990 г., бр. 27 и 104 от 1991 г., бр. 88 от 1992 г.) (1) Официални празници са:

1 януари - Нова година;

3 март - Ден на освобождението на България от османско иго - национален празник;

1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;

24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;

1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения;

24 декември - Бъдни вечер - след 14 часа;

25 и 26 декември - Рождество Христово;

Великден - два дни (неделя и понеделник), които в съответната година са определени за празнуването му.

Глава шеста.

ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РАБОТНИКА И НА ПРЕДПРИЯТИЕТО ПО ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Раздел I.

Основни права и задължения на работника

ПРАВА НА РАБОТНИКА ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЪЗЛОЖЕНАТА РАБОТА

Чл. 124. При изпълнение на възложената работа по трудово правоотношение работникът има право:

1. на трудово възнаграждение, определено съобразно количеството и качеството на положения труд;

2. на работно време, почивки и отпуски с установена продължителност;

3. на безопасни и здравословни условия на работа;

4. да поддържа и повишава професионалната си квалификация съобразно изпълняваната работа и потребностите на предприятието, както и да се преквалифицира, когато промени в дейността на предприятието и технологични нововъведения изискват това;

5. на социално-битово и културно обслужване в предприятието;

6. на социално осигуряване - съгласно Закона за социалното осигуряване.

ПРАВО НА УЧАСТИЕ В САМОУПРАВЛЕНИЕТО НА предприятието

Чл. 125. Работникът има право да участвува в самоуправлението на предприятието, като:

1. участвува в работата на общото събрание на основния и първичния трудов колектив;

2. избира и бъде избиран в колективните органи за управление на предприятието, както и в органите на основния и първичния трудов колектив;

3. предлага кандидатури за ръководни длъжностни лица в предприятието и неговите поделения, трудовите правоотношения на които възникват въз основа на избор, и участвува в избирането им по установения ред;

4. прави предложения за подобряване на организацията на труда, усъвършенствуване на техниката и технологията и повишаване на качеството на продукцията;

5. критикува слабостите и недостатъците в работата на предприятието и неговите органи и предлага мерки за тяхното отстраняване.

ПРАВО НА ИНФОРМАЦИЯ, НА МОТИВИРАНЕ НА решенията и на характеристика

Чл. 126. (1) Работникът има право да бъде редовно информиран за резултатите от производствената дейност, за работата на административното ръководство и на колективните органи за управление, за научно-техническите и технологичните постижения и на челния опит и тяхното внедряване, за изпълнението на плана за социалното развитие на трудовия колектив, както и по други въпроси от дейността и развитието на предприятието или по въпроси, свързани с неговите и на трудовия колектив права и задължения.

(2) Работникът има право да изисква от административното ръководство на предприятието да мотивира всички свои актове, отнасящи се до неговото трудовоправно положение.

(3) Работникът има право на обективна и справедлива характеристика за професионалните му качества и за резултатите от трудовата дейност, която се приема от първичния трудов колектив в негово присъствие. Ръководителят на предприятието не може да изменя характеристиката на работника, приета от първичния трудов колектив.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РАБОТНИКА ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ на възложената работа

Чл. 127. Работникът е длъжен при изпълнение на възложената работа:

1. да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи;

2. да спазва точното работно време и да го използува само за изпълнение на възложената му работа;

3. да работи честно, съзнателно и да изпълнява точно и качествено работата и трудовите си норми, като проявява инициатива и творчество за постигане на най-добри резултати;

4. да спазва техническите и технологичните правила в работата си;

5. да съдействува за внедряването на съвременните научно-технически и технологични постижения в дейността на предприятието;

6. да увеличава народните блага чрез производството на качествена продукция;

7. да спазва правилата за безопасни и здравословни условия на труда и да използува според предназначението им дадените му лични предпазни средства и други приспособления;

8. да изпълнява своевременно и точно законосъобразните разпореждания и решения на административното ръководство на предприятието, на непосредствените си ръководители и на колективните органи за управление;

9. да поддържа и повишава постоянно професионалната си квалификация съобразно изискванията на изпълняваната работа и потребностите на предприятието;

10. да пази грижливо социалистическото имущество, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената работа, както и да пести суровините, материалите, енергията, паричните и други средства, които му се предоставят за изпълнение на трудовите задължения;

11. да пази доброто име на предприятието, да не злоупотребява с неговото доверие и да не разпространява поверителни за предприятието сведения.

УВЕДОМЯВАНЕ ЗА НЕДОСТАТЪЦИ

Чл. 128. Работникът е длъжен да уведомява ръководството на предприятието за слабости и недостатъци в снабдяването със суровини и материали, техническото състояние на машините, организацията и условията на труда, качеството на продукцията, при опазването на социалистическата собственост и да предлага мерки за тяхното отстраняване, както и да съдействува активно за осъществяването им.

СЪГЛАСУВАНЕ И ВЗАИМОПОМОЩ С ДРУГИТЕ РАБОТНИЦИ

Чл. 129. (1) Работникът е длъжен да съгласува работата си с останалите работници в съответствие с указанията на административното ръководство и решенията на колективните органи за управление на предприятието и да не извършва действия, които пречат на другите работници да изпълняват трудовите си задължения.

(2) По нареждане на административното ръководство на предприятието или по решение на първичния трудов колектив работникът е длъжен да оказва помощ в работата на останалите работници в рамките на задачите, поставени пред колектива.

ВЪЗЛАГАНЕ НА ДРУГИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Раздел I.

ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РАБОТНИКА

ПРАВА НА РАБОТНИКА ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЪЗЛОЖЕНАТА РАБОТА

Чл. 124. При изпълнение на възложената работа по трудово правоотношение работникът има право:

1. на трудово възнаграждение, определено съобразно количеството и качеството на положения труд;

2. на работно време, почивки и отпуски с установена продължителност;

3. на безопасни и здравословни условия на работа;

5. на социално-битово и културно обслужване в предприятието;

6. на социално осигуряване - съгласно Закона за социалното осигуряване.

ПРАВО НА УЧАСТИЕ В САМОУПРАВЛЕНИЕТО НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Чл. 125. Работникът има право да участвува в самоуправлението на предприятието, като:

1. участвува в работата на общото събрание на основния и първичния трудов колектив;

ПРАВО НА ИНФОРМАЦИЯ, НА МОТИВИРАНЕ НА РЕШЕНИЯТА И НА ХАРАКТЕРИСТИКА

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РАБОТНИКА ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЪЗЛОЖЕНАТА РАБОТА

Чл. 127. Работникът е длъжен при изпълнение на възложената работа:

1. да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи;

2. да спазва точното работно време и да го използува само за изпълнение на възложената му работа;

4. да спазва техническите и технологичните правила в работата си;

6. да увеличава народните блага чрез производството на качествена продукция;

УВЕДОМЯВАНЕ ЗА НЕДОСТАТЪЦИ

СЪГЛАСУВАНЕ И ВЗАИМОПОМОЩ С ДРУГИТЕ РАБОТНИЦИ

ВЪЗЛАГАНЕ НА ДРУГИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Раздел II.

Основни права и задължения на предприятието

ПРАВА ПРИ ДЕЙСТВИЕТО НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Чл. 131. При действието на трудовото правоотношение предприятието има право:

2. да следи и редовно да проверява изпълнението на трудовите задължения от работника;

3. да поощрява работника за образцова работа и високи трудови постижения;

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НОРМАЛНИ УСЛОВИЯ на труд

Чл. 132. Предприятието е длъжно да създаде на работника нормални условия на труд, като му осигури:

2. материално-технически условия за изпълнение на определената работа;

5. условия за спазване на работното време и на почивките и за ползуването на отпуските;

6. условия за поддържане и повишаване на професионалната квалификация и за преквалификация;

7. подобряване на жилищните и другите социално битови условия.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА ТРУДОВИЯ ПРОЦЕС

2. определя на всеки работник подходящо работно място и му указва реда на работа и начина на извършването й;

4. участвува в съставянето и организира изпълнението на насрещния план;

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА в трудовите отношения

1. осигурява участието на работниците в самоуправлението;

2. осигурява условия за своевременно и реално упражняване на правата на работниците;

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРАВАТА И ЗАДЪЛЖЕНИЯТА на предприятието

РАБОТНО ВРЕМЕ И ПОЧИВКИ

Раздел I.

Редовно работно време

НОРМАЛНА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ

(3) Нормалната продължителност на работното време през деня е:

1. при петдневна работна седмица - до 8 часа;

2. при шестдневна работна седмица - до 8 часа, а в предпочивни и в предпразнични дни - до 6 часа.

(4) Нормалната продължителност на работното време по предходните алинеи не може да бъде удължавана.

(5) Преминаването от шестдневна към петдневна работна седмица става по решение на Министерския съвет.

НАМАЛЕНО РАБОТНО ВРЕМЕ

Чл. 137. (1) Намалено работно време се установява за:

1. работници, които работят във вредни за здравето условия или извършват работа при специфични условия по решение на Министерския съвет и на централното ръководство на професионалните съюзи;

2. работници, ненавършили 18 години.

(2) Седмичната продължителност на намаленото работно време е от 30 до 40 часа.

НЕПЪЛНО РАБОТНО ВРЕМЕ

Чл. 138. (1) Страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време.

(2) С предимство за работа при непълно работно време при равни други условия се ползуват бременните жени, майките с деца до 10-годишна възраст, майките, които се грижат за деца-инвалиди независимо от възраста им, учащите се през свободното от учение време и лицата с намалена трудоспособност.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ

(2) В предприятия, в които организацията на труда позволява това, може да се установява работно време с променливи граници, при което началото и края на работното време се определят, съгласувано от работника и ръководителя на предприятието. Времето, през което работникът трябва задължително да бъде на работа в предприятието, както и начинът за неговото отчитане се определят от ръководителя и профкомитета.

(4) Някои категории работници, определени от централното ръководство на професионалните съюзи и от Комитета по труда и социалното дело, поради особения характер на работата са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на нормалното работно време.

(5) За някои категории работници поради особения характер на работата им може да се установява задължение да дежурят или да бъдат на разположение на предприятието през определено време на денонощието. Категориите работници, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му се определят от Комитета по труда и социалното дело и от централното ръководство на професионалните съюзи.

НОЩЕН ТРУД

(2) Нощен е трудът, който се полага от 22,00 до 6,00 часа.

(3) Предприятието е длъжно да осигурява на работниците топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд.

(4) Нощният труд е забранен за:

1. работници, които не са навършили 18-годишна възраст;

2. бременни работнички и майки с деца до 3-годишна възраст;

4. трудоустроени работници освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;

5. работници, които продължават образованието си без откъсване от производството.

РАБОТА НА СМЕНИ

(2) Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Смесена работна сягсмяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна, а с по-малко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна.

(3) Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред.

(4) Работните смени на работниците, които продължават образованието си без откъсване от производството, както и на учащите се, които работят през свободното от учение време, се определят в зависимост от организацията на учебния процес.

(5) Забранява се възлагането на работа през две последователни работни смени.

(6) При производства с непрекъсваем процес на работа работникът не може да преустановява работата си до идването на сменящия го работник без разрешение на непосредствения ръководител. В тези случаи непосредствения ръководител е длъжен да вземе необходимите мерки за идването на сменящ работник.

ОТЧИТАНЕ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ

Чл. 142. (1) Работното време се изчислява в работни дни - подневно.

(2) За непрекъснатите производства и други видове работи, при които условията на труда не позволяват подневно изчисляване на работното време, централното ръководство на професионалните съюзи по предложение на съответното ведомство и централния комитет на отрасловия професионален съюз може да установява сумирано изчисляване на работното време (седмично, месечно или за друг календарен период), което не може да бъде повече от 6 месеца.

(3) Не се допуска сумирано изчисляване на работното време:

1. на работници, за които е установено намалено работно време в този кодекс или поради това, че работят във вредни за здравето условия, или които извършват работа при специфични условия;

2. на работници, работата на които поради особения й характер налага изпълнението на трудовите задължения да продължи и след изтичането на нормалното работно време.

(4) Максималната продължителност на ежедневното работно време при сумирано изчисляване се определя от Министерския съвет и от централното ръководство на професионалните съюзи. Тази продължителност не може да нарушава установената в този кодекс минимална непрекъсната междудневна почивка.

Раздел II.

Извънреден труд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ЗАБРАНА

Чл. 143. (1) Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието на ръководителя на предприятието или на непосредствения ръководител от работника извън установеното за него редовно работно време по трудовото му правоотношение.

(2) Извънредният труд е забранен.

ДОПУСТИМОСТ ПО ИЗКЛЮЧЕНИЕ

Чл. 144. Извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи:

1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;

2. за предотвратяване и борба с природни или обществени бедствия и опасности;

3. за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснобдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на бърза медицинска помощ;

4. за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения - ако повредата предизвиква прекратяване на работата на голям брой работници;

5. за извършване на усилена сезонна работа или за довършване на започнатата работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време - ако прекъсването й може да доведе до повреждане на машини и материали.

РЕД ЗА ПОЛАГАНЕ

Чл. 145. (1) Извънредният труд в случаите на точка 5 на предходния член се полага с предварително разрешение на общинския съвет на професионалните съюзи, а в случаите на т. 1-4 на същия член общинският съвет на професионалните съюзи се уведомява в срок от 24 часа от започването на работата.

(2) В случаите на точка 5 по предходния член, когато се налага повече от половината работници от основния или от първичния трудов колектив да полагат едновременно извънреден труд, общинският съвет на професионалните съюзи може да даде предварително разрешение, ако има решение за това на съответния трудов колектив.

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ

Чл. 146. (1) Продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник не може да надвишава 120 часа.

(2) Продължителността на извънредния труд не може да надвишава:

1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;

2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;

3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.

(3) Ограниченията по предходните алинеи не се прилагат в случаите на чл. 144, т. 1-3.

НeДОПУСТИМОСТ ЗА ПОЛАГАНЕ НА ИЗВЪНРЕДЕН ТРУД от определени работници

Чл. 147. (1) Не се разрешава полагане на извънреден труд от:

1. работници, които не са навършили 18-годишна възраст;

2. бременни работнички и майки с деца до 3-годишна възраст;

5. работници, които продължават образованието си без откъсване от производството.

(2) Не се разрешава полагане на извънреден труд освен в случаите по чл. 144, т. 1-3 от работници, за които е установено намалено работно време в този кодекс, поради това, че работят във вредни за здравето условия или извършват работа при специфични условия.

ОТКАЗ ЗА ПОЛАГАНЕ НА ИЗВЪНРЕДЕН ТРУД

Чл. 148. Работникът има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на този кодекс.

ОТЧИТАНЕ

Чл. 149. (1) Предприятието е длъжно да води специална книга за отчитане на извънредния труд.

(2) Положеният извънреден труд се отчита всяко тримесечие пред по-горестоящия орган, пред общинския съвет на професионалните съюзи и не по-малко от два пъти годишно пред трудовия колектив.

УВЕЛИЧЕНО ЗАПЛАЩАНЕ И ЗАБРАНА ЗА КОМПЕНСАЦИЯ с почивка

Чл. 150. (1) За положения извънреден труд независимо от това дали е разрешен, или не, се заплаща допълнително трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262.

(2) Забранява се компенсирането на извънредния труд с почивка.

Раздел II.

ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

ПРАВА ПРИ ДЕЙСТВИЕТО НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Чл. 131. При действието на трудовото правоотношение предприятието има право:

2. да следи и редовно да проверява изпълнението на трудовите задължения от работника;

3. да поощрява работника за образцова работа и високи трудови постижения;

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НОРМАЛНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД

Чл. 132. Предприятието е длъжно да създаде на работника нормални условия на труд, като му осигури:

2. материално-технически условия за изпълнение на определената работа;

5. условия за спазване на работното време и на почивките и за ползуването на отпуските;

6. условия за поддържане и повишаване на професионалната квалификация и за преквалификация;

7. подобряване на жилищните и другите социално битови условия.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА ТРУДОВИЯ ПРОЦЕС

2. определя на всеки работник подходящо работно място и му указва реда на работа и начина на извършването й;

4. участвува в съставянето и организира изпълнението на насрещния план;

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА В ТРУДОВИТЕ ОТНОШЕНИЯ

1. осигурява участието на работниците в самоуправлението;

2. осигурява условия за своевременно и реално упражняване на правата на работниците;

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРАВАТА И ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

РАБОТНО ВРЕМЕ И ПОЧИВКИ

Раздел III.

Почивки

ПОЧИВКИ В РАБОТНИЯ ДЕН

Чл. 151. (1) Работното време на работника се прекъсва с една или няколко почивки. Предприятието осигурява на работника почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути.

(2) Почивките не се включват в работното време.

(3) В производствата с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, предприятието осигурява на работника време за хранене, което се включва в работното време.

МЕЖДУДНЕВНА ПОЧИВКА

Чл. 152. Работникът има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.

СЕДМИЧНА ПОЧИВКА

Чл. 153. (1) При петдневна работна седмица работникът има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.

ПРАЗНИЧНИ ДНИ

Чл. 154. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 30 от 1990 г., бр. 27 и 104 от 1991 г., бр. 88 от 1992 г.) (1) Официални празници са:

1 януари - Нова година;

3 март - Ден на освобождението на България от османско иго - национален празник;

1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;

24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;

1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения;

24 декември - Бъдни вечер - след 14 часа;

25 и 26 декември - Рождество Христово;

Великден - два дни (неделя и понеделник), които в съответната година са определени за празнуването му.

ПРАЗНИЧНИ ДНИ

Чл. 154. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г., бр. 27 и 104 от 1991 г.) (1) Официални празници са:

1 януари - Нова година;

3 март - Ден на освобождението на България от османско иго - национален празник;

1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;

24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;

24 декември - Бъдни вечер - след 14 ч.,

25 и 26 декември - Рождество Христово;

Великден - два дни (неделя и понеделник), които в съответната година са определени за празнуването му.

ПРАЗНИЧНИ ДНИ

Чл. 154. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г., бр. 27 от 1991 г.) (1) Официални празници са:

1 януари - Нова година;

3 март - Ден на освобождението на България от османско иго - национален празник;

1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;

24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;

9 септември - Ден на свободата;

25 декември - Коледа;

Великден - два дни (неделя и понеделник), които в съответната година са определени за празнуването му.

ПРАЗНИЧНИ ДНИ

Чл. 154. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (1) Официални празници са:

1 януари - Нова година;

3 март - Ден на освобождението на България от османско иго - национален празник;

1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;

24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;

9 септември - Ден на свободата;

25 декември - Коледа;

Великден - денят, който в съответната година е определен за празнуването му.

ПРАЗНИЧНИ ДНИ

Чл. 154. (1) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 1988 г.) Официални празници са:

1 януари - Нова година;

3 март - Ден на Освобождението на България от турско робство;

1 и 2 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;

24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;

9 и 10 септември - Ден на свободата;

7 ноември - Ден на Октомврийската социалистическа революция.

Глава седма.

РАБОТНО ВРЕМЕ И ПОЧИВКИ

Раздел I.

Редовно работно време

Нормална продължителност на работното време

Чл. 136. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нормалната продължителност на работното време по предходните алинеи не може да бъде удължавана, освен в случаите и по реда, предвидени в този кодекс.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

НОРМАЛНА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ

(3) Нормалната продължителност на работното време през деня е:

1. при петдневна работна седмица - до 8 часа;

2. при шестдневна работна седмица - до 8 часа, а в предпочивни и в предпразнични дни - до 6 часа.

(4) Нормалната продължителност на работното време по предходните алинеи не може да бъде удължавана.

(5) Преминаването от шестдневна към петдневна работна седмица става по решение на Министерския съвет.

Удължаване на работното време

Чл. 136а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) По производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други, след предварителна консултация с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. За удължаването на работното време работодателят е длъжен да уведоми предварително инспекцията по труда.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Продължителността на удължения работен ден при условията по ал. 1 не може да надвишава 10 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да надвишава 48 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - 40 часа. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане удължаването, съответно компенсирането на работното време.

(3) Удължаването на работното време по ал. 1 и 2 се допуска за срок до 60 работни дни през една календарна година, но за не повече от 20 работни дни последователно.

(4) В случаите по ал. 1 работодателят е длъжен да компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден. Когато работодателят не компенсира удължаването на работното време в посочения срок, работникът или служителят има право сам да определи времето, през което ще се компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително.

(5) При прекратяването на трудовото правоотношение преди компенсирането по ал. 4 разликата до нормалния работен ден се заплаща като извънреден труд.

(6) За работниците и служителите по чл. 147 удължаване на работното време се допуска при условията на този член за полагане на извънреден труд.

Удължаване на работното време

Чл. 136а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) По производствени причини работодателят може с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира чрез съответното му намаляване през други, след предварителна консултация с представителите на работниците и служителите, доколкото в колективен трудов договор не е предвидено друго. За удължаването на работното време работодателят е длъжен да уведоми предварително инспекцията по труда.

Удължаване на работното време

(2) Продължителността на удължения работен ден при условията по ал. 1 не може да надвишава 10 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане удължаването, съответно компенсирането на работното време.

Намалено работно време

Чл. 137. (1) (Предишен текст на чл. 137 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Намалено работно време се установява за:

1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве;

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работници или служители, ненавършили 18 години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с наредба на Министерския съвет.

(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Право на намалено работно време по ал. 1, т. 1 имат работниците и служителите, които работят в съответните условия не по-малко от половината от законоустановеното работно време.

(4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) При намаляването на работното време по ал. 1 и 2 не се намаляват трудовото възнаграждение и другите права на работника или служителя по трудовото правоотношение.

Намалено работно време

Чл. 137. (1) (Предишен текст на чл. 137 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Намалено работно време се установява за:

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работници или служители, ненавършили 18 години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Право на намалено работно време по ал. 1, т. 1 имат работниците и служителите, които работят в съответните условия не по-малко от половината от законоустановеното работно време.

(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) При намаляването на работното време по ал. 1 и 2 не се намаляват трудовото възнаграждение и другите права на работника или служителя по трудовото правоотношение.

НАМАЛЕНО РАБОТНО ВРЕМЕ

Чл. 137. (1) Намалено работно време се установява за:

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работници или служители, ненавършили 18 години.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Непълно работно време

Чл. 138. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 138 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време.

(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) В случаите по ал. 1 месечната продължителност на работното време на работниците и служителите на непълно работно време е по-малка в сравнение с месечната продължителност на работното време на работниците и служителите, които работят по трудово правоотношение на пълно работно време в същото предприятие и изпълняват същата или сходна работа. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници и служители на пълно работно време, сравнението се прави спрямо продължителността на месечното работно време на останалите работници и служители в предприятието.

(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работниците и служителите по ал. 1 не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение само поради непълната продължителност на работното им време в сравнение с работниците и служителите, които са страна по трудов договор на пълно работно време, изпълняващи същата или сходна работа в предприятието. Те ползват същите права и имат същите задължения, каквито имат работниците и служителите, работещи на пълно работно време, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от продължителността на отработеното време, трудовия стаж, притежаваната квалификация и други.

Непълно работно време

(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) При намаляване обема на работа работодателят може да установи едностранно за период от три месеца в една година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или негово звено след предварително съгласуване с представители на работниците и служителите.

(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Продължителността на работното време по ал. 2 не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време.

НЕПЪЛНО РАБОТНО ВРЕМЕ

Въвеждане на непълно работно време от работодателя

Чл. 138а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) При намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.

(2) Продължителността на работното време по ал. 1 не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време.

(3) С оглед създаване на възможност за преминаване от пълно на непълно работно време или обратно работодателят:

1. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на пълно работно време на непълно работно време, независимо дали молбите са за същото или за друго работно място, когато съществува такава възможност в предприятието;

2. взема под внимание молбите на работниците и служителите за преминаване от работа на непълно работно време на работа на пълно работно време или за увеличаване продължителността на непълното работно време, ако възникне такава възможност;

3. предоставя своевременно на подходящо място в предприятието писмена информация на работниците и служителите за свободните работни места и длъжности при пълно и непълно работно време, за да се улесни преминаването от работа на пълно работно време на работа на непълно работно време или обратно; тази информация се предоставя и на представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2;

4. предприема мерки за улесняване на достъпа до работа на непълно работно време на всички нива в предприятието, включително за длъжностите, изискващи квалификация, и за ръководните длъжности, и при възможност за улесняване достъпа на работниците и служителите, които работят на непълно работно време, до професионално обучение с цел да се увеличат възможностите за израстване в кариерата и професионалната мобилност.

Разпределение на работното време

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)

(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За някои категории работници и служители поради особения характер на работата им може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. Категориите работници и служители, максималната продължителност на времето и редът за отчитането му се определят от министъра на труда и социалната политика.

Разпределение на работното време

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За някои категории работници и служители поради особения характер на работата им работодателят след консултации с представителите на работниците и служителите, доколкото в колективния трудов договор не е предвидено друго може да установява ненормиран работен ден. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ

Ненормиран работен ден

Чл. 139а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден.

(2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Не може да се установява ненормиран работен ден за работниците и служителите с намалено работно време.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) В случаите по ал. 3 работниците и служителите имат право освен на почивките по чл. 151 и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) В случаите по ал. 3 общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд.

Ненормиран работен ден

(2) Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя.

(3) Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време.

(4) В случаите по ал. 3 работниците и служителите имат право освен на почивките по чл. 151 и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време.

(5) В случаите по ал. 3 общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс.

(6) Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд.

Нощен труд

Чл. 140. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за непълнолетни работници и служители - от 20,00 ч. до 06,00 ч.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Нощният труд е забранен за:

1. работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст;

2. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) бременни работнички и служителки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро;

3. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;

(5) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., отм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)

Нощен труд

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Нощният труд е забранен за:

1. работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст;

2. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) бременни работнички и служителки;

(5) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., отм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)

Нощен труд

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Нощният труд е забранен за:

1. работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст;

2. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) бременни работнички и служителки;

(5) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Работниците и служителите, които полагат само нощен труд или които работят на смени, включващи нощен труд, се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя.

Нощен труд

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Нощният труд е забранен за:

1. работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст;

2. бременни работнички и служителки и майки с деца до 3-годишна възраст;

НОЩЕН ТРУД

(2) Нощен е трудът, който се полага от 22,00 до 6,00 часа.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Нощният труд е забранен за:

1. работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст;

2. бременни работнички и служителки и майки с деца до 3-годишна възраст;

Особени правила при полагане на нощен труд

Чл. 140а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) Работници и служители, в редовното работно време на които се включват най-малко три часа нощен труд по чл. 140, ал. 2, както и работници и служители, които работят на смени, една от които включва най-малко три часа нощен труд, се смятат за работници и служители, които полагат нощен труд.

(2) Работниците и служителите, които полагат нощен труд, се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя.

(3) Работниците и служителите, които полагат нощен труд, подлежат на периодични медицински прегледи по чл. 287.

(4) Когато здравен орган установи, че здравословното състояние на работник или служител се е влошило поради полагане на нощен труд, той се премества на подходяща дневна работа или се трудоустроява.

(5) Работодателят, при който работниците и служителите полагат нощен труд, е длъжен при поискване от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да й предостави информация за техния брой, отработените нощни часове, както и за предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.

Работа на смени

(3) Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред.

(5) Забранява се възлагането на работа през две последователни работни смени.

РАБОТА НА СМЕНИ

(3) Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред.

(5) Забранява се възлагането на работа през две последователни работни смени.

Отчитане на работното време

Чл. 142. (1) Работното време се изчислява в работни дни - подневно.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.

Отчитане на работното време

Чл. 142. (1) Работното време се изчислява в работни дни - подневно.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 4 месеца.

Отчитане на работното време

Чл. 142. (1) Работното време се изчислява в работни дни - подневно.

ОТЧИТАНЕ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ

Чл. 142. (1) Работното време се изчислява в работни дни - подневно.

Раздел II.

Извънреден труд

Определение и забрана

Чл. 143. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.

(2) Извънредният труд е забранен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ЗАБРАНА

(2) Извънредният труд е забранен.

Допустимост по изключение

Чл. 144. Извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи:

1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия;

5. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време;

6. (нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за извършване на усилена сезонна работа.

Допустимост по изключение

Чл. 144. Извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи:

1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи или бедствия;

6. (нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за извършване на усилена сезонна работа.

Допустимост по изключение

Чл. 144. Извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи:

1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;

6. (нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за извършване на усилена сезонна работа.

Допустимост по изключение

Чл. 144. Извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи:

1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г.) за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи;

6. (нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за извършване на усилена сезонна работа.

Допустимост по изключение

Чл. 144. Извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи:

1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;

6. (нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за извършване на усилена сезонна работа.

ДОПУСТИМОСТ ПО ИЗКЛЮЧЕНИЕ

Чл. 144. Извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи:

1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;

6. (нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за извършване на усилена сезонна работа.

Ред за полагане

Чл. 145. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

РЕД ЗА ПОЛАГАНЕ

Продължителност

(2) Продължителността на извънредния труд не може да надвишава:

1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;

2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;

3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.

(3) Ограниченията по предходните алинеи не се прилагат в случаите на чл. 144, т. 1 - 3.

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ

(2) Продължителността на извънредния труд не може да надвишава:

1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;

2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;

3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.

(3) Ограниченията по предходните алинеи не се прилагат в случаите на чл. 144, т. 1 - 3.

Недопустимост на извънредния труд

Чл. 147. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Не се разрешава полагане на извънреден труд от:

1. работници или служители, които не са навършили 18-годишна възраст;

2. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) бременни работнички или служителки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро;

(2) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Не се разрешава полагането на извънреден труд, освен в случаите по чл. 144, т. 1 - 3 от работници и служители, за които е установено намалено работно време по чл. 137, ал. 1, т. 1.

Недопустимост на извънредния труд

Чл. 147. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Не се разрешава полагане на извънреден труд от:

1. работници или служители, които не са навършили 18-годишна възраст;

2. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) бременни работнички или служителки;

Недопустимост на извънредния труд

Чл. 147. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Не се разрешава полагане на извънреден труд от:

1. работници или служители, които не са навършили 18-годишна възраст;

2. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) бременни работнички или служителки;

(2) Не се разрешава полагане на извънреден труд освен в случаите по чл. 144, т. 1-3 от работници или служители, за които е установено намалено работно време в този кодекс, поради това, че работят във вредни за здравето условия или извършват работа при специфични условия.

Недопустимост на извънредния труд

Чл. 147. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Не се разрешава полагане на извънреден труд от:

1. работници или служители, които не са навършили 18-годишна възраст;

2. бременни работнички или служителки и майки с деца до 3-годишна възраст;

НЕДОПУСТИМОСТ НА ИЗВЪНРЕДНИЯ ТРУД

Чл. 147. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Не се разрешава полагане на извънреден труд от:

1. работници или служители, които не са навършили 18-годишна възраст;

2. бременни работнички или служителки и майки с деца до 3-годишна възраст;

Отказ за полагане

ОТКАЗ ЗА ПОЛАГАНЕ

Отчитане

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Положеният извънреден труд се отчита всяко полугодие пред инспекцията по труда.

ОТЧИТАНЕ

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Положеният извънреден труд се отчита всяко полугодие пред инспекцията по труда.

Заплащане на извънреден труд

Чл. 150. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) За положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262.

Заплащане и забрана за компенсация

(2) Забранява се компенсирането на извънредния труд с почивка.

ЗАПЛАЩАНЕ И ЗАБРАНА ЗА КОМПЕНСАЦИЯ

(2) Забранява се компенсирането на извънредния труд с почивка.

Раздел III.

Почивки

Почивки в работния ден

(2) Почивките не се включват в работното време.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) В производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време.

ПОЧИВКИ В РАБОТНИЯ ДЕН

(2) Почивките не се включват в работното време.

Междудневна почивка

МЕЖДУДНЕВНА ПОЧИВКА

Седмична почивка

(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа.

(3) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер от почивката по ал. 2, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това.

(4) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа.

Седмична почивка

(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) При сумирано изчисляване на работното време, при работа в производства с непрекъсваем процес и при промяна на смените, непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 24 часа.

СЕДМИЧНА ПОЧИВКА

Празнични дни

Чл. 154. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 30 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 1991 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 1998 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 56 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) Официални празници са:

1 януари - Нова година;

3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник;

1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;

6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;

24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;

6 септември - Ден на Съединението;

22 септември - Ден на Независимостта на България;

1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения;

24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово;

Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за национални официални празници, както и дни за честване на определени професии, дни за оказване на признателност, и да размества почивните дни през годината. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да бъде по-голяма от 48 часа, а продължителността на седмичната почивка - по-малка от 24 часа.

Празнични дни

1 януари - Нова година;

3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник;

1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;

6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;

24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;

6 септември - Ден на Съединението;

22 септември - Ден на Независимостта на България;

1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения;

24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово;

Великден - два дни (неделя и понеделник), които в съответната година са определени за празнуването му.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за официални празници, дни за чествуване на определени професии, както и да размества почивните дни през годината. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да бъде по-голяма от 48 часа, а продължителността на седмичната почивка - по-малка от 24 часа.

Празнични дни

Чл. 154. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 30 от 1990 г., бр. 27 и 104 от 1991 г., бр. 88 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 1998 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 56 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 1998 г.) Официални празници са:

1 януари - Нова година;

3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник;

1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;

6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;

24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;

6 септември - Ден на Съединението;

22 септември - Ден на Независимостта на България;

1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения;

24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово;

Великден - два дни (неделя и понеделник), които в съответната година са определени за празнуването му.

ПРАЗНИЧНИ ДНИ

1 януари - Нова година;

3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник;

1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;

6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;

24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;

6 септември - Ден на Съединението;

22 септември - Ден на Независимостта на България;

1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения;

24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово;

Великден - два дни (неделя и понеделник), които в съответната година са определени за празнуването му.

ПРАЗНИЧНИ ДНИ

Чл. 154. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 30 от 1990 г., бр. 27 и 104 от 1991 г., бр. 88 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 1998 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 56 от 1998 г.) Официални празници са:

1 януари - Нова година;

3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник;

1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;

6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;

24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;

6 септември - Ден на Съединението;

1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения;

24 декември - Бъдни вечер;

25 и 26 декември - Рождество Христово;

Великден - два дни (неделя и понеделник), които в съответната година са определени за празнуването му.

ПРАЗНИЧНИ ДНИ

Чл. 154. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 30 от 1990 г., бр. 27 и 104 от 1991 г., бр. 88 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 1998 г.) Официални празници са:

1 януари - Нова година;

3 март - Ден на освобождението на България от османско иго - национален празник;

1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;

24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;

6 септември - Ден на Съединението;

1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения;

24 декември - Бъдни вечер;

25 и 26 декември - Рождество Христово;

Великден - два дни (неделя и понеделник), които в съответната година са определени за празнуването му.

ПРАЗНИЧНИ ДНИ

1 януари - Нова година;

3 март - Ден на освобождението на България от османско иго - национален празник;

1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;

24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;

1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения;

24 декември - Бъдни вечер;

25 и 26 декември - Рождество Христово;

Великден - два дни (неделя и понеделник), които в съответната година са определени за празнуването му.

Работно време и почивки при работа със специфичен характер и/или организация на труд

Чл. 154а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) При спазване на общите правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд Министерският съвет може да установява друга продължителност на дневното, седмичното или месечното работно време, на междудневната и седмичната почивка, на почивките в работния ден и на нощния труд за работници и служители, които извършват работа със специфичен характер и/или организация на труда.

Глава седма.

РАБОТНО ВРЕМЕ, ПОЧИВКИ И ОТПУСКИ

Раздел I.

Редовно работно време

НОРМАЛНА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ

(3) Нормалната продължителност на работното време през деня е:

1. при петдневна работна седмица - до 8 часа;

2. при шестдневна работна седмица - до 8 часа, а в предпочивни и в предпразнични дни - до 6 часа.

(4) Нормалната продължителност на работното време по предходните алинеи не може да бъде удължавана.

(5) Преминаването от шестдневна към петдневна работна седмица става по решение на Министерския съвет.

НАМАЛЕНО РАБОТНО ВРЕМЕ

Чл. 137. (1) Намалено работно време се установява за:

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работници или служители, ненавършили 18 години.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

НЕПЪЛНО РАБОТНО ВРЕМЕ

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ

НОЩЕН ТРУД

(2) Нощен е трудът, който се полага от 22,00 до 6,00 часа.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Нощният труд е забранен за:

1. работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст;

2. бременни работнички и служителки и майки с деца до 3-годишна възраст;

РАБОТА НА СМЕНИ

(3) Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред.

(5) Забранява се възлагането на работа през две последователни работни смени.

ОТЧИТАНЕ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ

Чл. 142. (1) Работното време се изчислява в работни дни - подневно.

Раздел II.

Извънреден труд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ЗАБРАНА

(2) Извънредният труд е забранен.

ДОПУСТИМОСТ ПО ИЗКЛЮЧЕНИЕ

Чл. 144. Извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи:

1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;

6. (нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за извършване на усилена сезонна работа.

РЕД ЗА ПОЛАГАНЕ

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ

(2) Продължителността на извънредния труд не може да надвишава:

1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;

2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;

3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.

(3) Ограниченията по предходните алинеи не се прилагат в случаите на чл. 144, т. 1 - 3.

НЕДОПУСТИМОСТ НА ИЗВЪНРЕДНИЯ ТРУД

Чл. 147. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Не се разрешава полагане на извънреден труд от:

1. работници или служители, които не са навършили 18-годишна възраст;

2. бременни работнички или служителки и майки с деца до 3-годишна възраст;

ОТКАЗ ЗА ПОЛАГАНЕ

ОТЧИТАНЕ

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Положеният извънреден труд се отчита всяко полугодие пред инспекцията по труда.

ЗАПЛАЩАНЕ И ЗАБРАНА ЗА КОМПЕНСАЦИЯ

(2) Забранява се компенсирането на извънредния труд с почивка.

Раздел III.

Почивки

ПОЧИВКИ В РАБОТНИЯ ДЕН

(2) Почивките не се включват в работното време.

МЕЖДУДНЕВНА ПОЧИВКА

СЕДМИЧНА ПОЧИВКА

ПРАЗНИЧНИ ДНИ

1 януари - Нова година;

3 март - Ден на освобождението на България от османско иго - национален празник;

1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;

24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;

1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения;

24 декември - Бъдни вечер;

25 и 26 декември - Рождество Христово;

Великден - два дни (неделя и понеделник), които в съответната година са определени за празнуването му.

Глава седма.

Раздел I.

РЕДОВНО РАБОТНО ВРЕМЕ

НОРМАЛНА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ

(3) Нормалната продължителност на работното време през деня е:

1. при петдневна работна седмица - до 8 часа;

2. при шестдневна работна седмица - до 8 часа, а в предпочивни и в предпразнични дни - до 6 часа.

(4) Нормалната продължителност на работното време по предходните алинеи не може да бъде удължавана.

(5) Преминаването от шестдневна към петдневна работна седмица става по решение на Министерския съвет.

НАМАЛЕНО РАБОТНО ВРЕМЕ

Чл. 137. (1) Намалено работно време се установява за:

2. работници, ненавършили 18 години.

(2) Седмичната продължителност на намаленото работно време е от 30 до 40 часа.

НЕПЪЛНО РАБОТНО ВРЕМЕ

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ

НОЩЕН ТРУД

(2) Нощен е трудът, който се полага от 22,00 до 6,00 часа.

(4) Нощният труд е забранен за:

1. работници, които не са навършили 18-годишна възраст;

2. бременни работнички и майки с деца до 3-годишна възраст;

5. работници, които продължават образованието си без откъсване от производството.

РАБОТА НА СМЕНИ

(3) Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред.

(5) Забранява се възлагането на работа през две последователни работни смени.

ОТЧИТАНЕ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ

Чл. 142. (1) Работното време се изчислява в работни дни - подневно.

(3) Не се допуска сумирано изчисляване на работното време:

Раздел II.

ИЗВЪНРЕДЕН ТРУД

ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ЗАБРАНА

(2) Извънредният труд е забранен.

ДОПУСТИМОСТ ПО ИЗКЛЮЧЕНИЕ

Чл. 144. Извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи:

1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;

2. за предотвратяване и борба с природни или обществени бедствия и опасности;

РЕД ЗА ПОЛАГАНЕ

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ

(2) Продължителността на извънредния труд не може да надвишава:

1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;

2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;

3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.

(3) Ограниченията по предходните алинеи не се прилагат в случаите на чл. 144, т. 1-3.

НeДОПУСТИМОСТ ЗА ПОЛАГАНЕ НА ИЗВЪНРЕДЕН ТРУД ОТ ОПРЕДЕЛЕНИ РАБОТНИЦИ

Чл. 147. (1) Не се разрешава полагане на извънреден труд от:

1. работници, които не са навършили 18-годишна възраст;

2. бременни работнички и майки с деца до 3-годишна възраст;

5. работници, които продължават образованието си без откъсване от производството.

ОТКАЗ ЗА ПОЛАГАНЕ НА ИЗВЪНРЕДЕН ТРУД

ОТЧИТАНЕ

Чл. 149. (1) Предприятието е длъжно да води специална книга за отчитане на извънредния труд.

УВЕЛИЧЕНО ЗАПЛАЩАНЕ И ЗАБРАНА ЗА КОМПЕНСАЦИЯ С ПОЧИВКА

(2) Забранява се компенсирането на извънредния труд с почивка.

Раздел III.

ПОЧИВКИ

ПОЧИВКИ В РАБОТНИЯ ДЕН

(2) Почивките не се включват в работното време.

МЕЖДУДНЕВНА ПОЧИВКА

Чл. 152. Работникът има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.

СЕДМИЧНА ПОЧИВКА

ПРАЗНИЧНИ ДНИ

Чл. 154. (1) Официални празници са:

1 януари - Нова година;

1 и 2 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;

24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;

9 и 10 септември - Ден на свободата;

7 ноември - Ден на Октомврийската социалистическа революция.

Глава осма.

ОТПУСКИ

Раздел I.

Видове отпуски

Основен и удължен платен годишен отпуск

Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск.

(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) При постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж.

(3) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 8 месеца трудов стаж работникът или служителят има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишен текст на ал. 2 - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишен текст на ал. 3, изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен отпускът по ал. 4. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет.

Основен и удължен платен годишен отпуск

Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Всеки работник или служител, който има най-малко 8 месеца трудов стаж, придобива право на платен годишен отпуск.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен отпускът по ал. 2. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет.

ОСНОВЕН И УДЪЛЖЕН ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК

(2) Размерът на основния редовен платен годишен отпуск е:

1. не по-малко от 14 работни дни - при трудов стаж до 10 години;

2. не по-малко от 16 работни дни - при трудов стаж от 10 до 15 години;

3. не по-малко от 18 работни дни - при трудов стаж над 15 години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет.

РЕДОВЕН ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК

Чл. 155. (1)) Всеки работник, който има най-малко 8 месеца трудов стаж, придобива право да ползува редовен платен годишен отпуск.

(2) Размерът на основния редовен платен годишен отпуск е:

1. 14 работни дни - при трудов стаж до 10 години;

2. 16 работни дни - при трудов стаж от 10 до 15 години;

3. 18 работни дни - при трудов стаж над 15 години.

(3) Някои категории работници в зависимост от особения характер на работа имат право на удължен редовен платен годишен отпуск. Категориите работници и размерът на този отпуск се определят от Министерския съвет и от централното ръководство на професионалните съюзи.

Допълнителен платен годишен отпуск

Чл. 156. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., предишен текст на чл. 156 - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) При условията на чл. 155, ал. 2 работникът или служителят има право на допълнителен платен годишен отпуск:

1. (изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки - не по-малко от 5 работни дни;

2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) за работа при ненормиран работен ден - не по-малко от 5 работни дни.

(2) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, се определят с наредба на Министерския съвет.

Допълнителен платен годишен отпуск

Чл. 156. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) При условията на чл. 155, ал. 2 работникът или служителят има право на допълнителен платен годишен отпуск:

1. за работа във вредни за здравето условия или за работа при специфични условия - не по-малко от 5 работни дни;

2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) за работа при ненормиран работен ден - не по-малко от 5 работни дни.

Допълнителен платен годишен отпуск

Чл. 156. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При условията на чл. 155, ал. 1 работникът или служителят има право на допълнителен платен годишен отпуск:

1. за работа във вредни за здравето условия или за работа при специфични условия - не по-малко от 5 работни дни;

2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) за работа при ненормиран работен ден - не по-малко от 5 работни дни.

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК

1. за работа във вредни за здравето условия или за работа при специфични условия - не по-малко от 5 работни дни;

2. за работа при ненормирано работно време - не по-малко от 5 работни дни.

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК

Чл. 156. (1) При условията на чл. 155, ал. 1 работникът има право на допълнителен платен годишен отпуск:

1. за работа във вредни за здравето условия или за работа при специфични условия - от 4 до 22 работни дни;

2. за работа най-малко 5 години в определени отрасли на материалното производство - 3 работни дни;

3. за работа от особен характер, която налага изпълнението на трудовите задължения и след изтичане на нормалното работно време от 3 до 12 работни дни.

(2) Категориите работници, които имат право на допълнителен платен годишен отпуск по предходната алинея, се определят по т. 1 от централното ръководство на професионалните съюзи, от Комитета по труда и социалното дело и от Министерството на народното здраве, а по т. 2 и 3 от централното ръководство на професионалните съюзи и от Комитета по труда и социалното дело.

Уговаряне на по-големи размери на отпуските

Чл. 156а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) По-големи размери на отпуските по чл. 155 и 156 могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение.

УГОВАРЯНЕ НА ПО-ГОЛЕМИ РАЗМЕРИ НА ОТПУСКИТЕ

Отпуск за изпълнение на граждански, обществени и други задължения (Загл. изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.)

Чл. 157. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя:

1. при встъпване в брак - 2 работни дни;

2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него;

3. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия - 2 работни дни;

4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) когато е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице;

5. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за участие в заседания като член на представителен държавен орган или съдебен заседател;

5а. (нова - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) за участие в заседания на специален орган за преговори, европейски работнически съвет или представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество;

6. (зал., предишна т. 7, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) когато е отправено предизвестие от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение - по 1 час дневно за дните на предизвестието. От това право не може да се ползува работник или служител, който работи 7 или по-малко часове;

7. (нова - ДВ, бр. 19 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) за времето на обучение и участие в доброволните формирования за защита при бедствия.

(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Работодателят е длъжен да освобождава от работа бременна работничка или служителка както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро за медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време. За това време на бременната работничка или служителка както и на работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро се изплаща възнаграждение от работодателя в размера по чл. 177.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишен текст на ал. 2 - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) През време на отпуските по ал. 1 на работника или служителя се изплаща възнаграждение, както следва:

1. по т. 1-3 - според предвиденото в колективния трудов договор или по споразумение между работника или служителя и работодателя;

2. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) по т. 5а и 6 - от работодателя в размера по чл. 177;

3. в останалите случаи - според предвиденото в специалните закони.

Отпуск за изпълнение на граждански, обществени и други задължения (Загл. изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.)

Чл. 157. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя:

1. при встъпване в брак - 2 работни дни;

2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него;

6. (т. 6 зал., предишна т. 7, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) когато е отправено предизвестие от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение - по 1 час дневно за дните на предизвестието. От това право не може да се ползува работник или служител, който работи 7 или по-малко часове;

(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Работодателят е длъжен да освобождава от работа бременна работничка или служителка за медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време. За това време на бременната работничка или служителка се изплаща възнаграждение от работодателя в размера по чл. 177.

2. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) по т. 5а и 6 - от работодателя в размера по чл. 177;

3. в останалите случаи - според предвиденото в специалните закони.

Отпуск за изпълнение на граждански, обществени и други задължения (Загл. изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.)

Чл. 157. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя:

1. при встъпване в брак - 2 работни дни;

2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него;

5а. (нова - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) за участие в заседания на специален орган за преговори, европейски работнически съвет или представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество;

6. (т. 6 заличена, предишна т. 7, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) когато е отправено предизвестие от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение - по 1 час дневно за дните на предизвестието. От това право не може да се ползува работник или служител, който работи 7 или по-малко часове;

7. (нова - ДВ, бр. 19 от 2005 г.) за времето на обучение и участие в доброволните формирования за реагиране при кризи.

2. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) по т. 5а и 6 - от работодателя в размера по чл. 177;

3. в останалите случаи - според предвиденото в специалните закони.

Отпуск за изпълнение на граждански, обществени и други задължения (Загл. изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.)

Чл. 157. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя:

1. при встъпване в брак - 2 работни дни;

2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него;

7. (нова - ДВ, бр. 19 от 2005 г.) за времето на обучение и участие в доброволните формирования за реагиране при кризи.

2. по т. 6 - от работодателя в размера по чл. 177;

3. в останалите случаи - според предвиденото в специалните закони.

Отпуск за изпълнение на граждански, обществени и други задължения (Загл. изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.)

Чл. 157. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя:

1. при встъпване в брак - 2 работни дни;

2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него;

7. (нова - ДВ, бр. 87 от 1995 г., отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

2. по т. 6 - от работодателя в размера по чл. 177;

3. в останалите случаи - според предвиденото в специалните закони.

Отпуск за изпълнение на граждански и обществени задължения

Чл. 157. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя:

1. при встъпване в брак - 2 работни дни;

2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него;

7. (нова - ДВ, бр. 87 от 1995 г., отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) През време на отпуските по ал. 1 на работника или служителя се изплаща възнаграждение, както следва:

2. по т. 6 - от работодателя в размера по чл. 177;

3. в останалите случаи - според предвиденото в специалните закони.

ОТПУСК ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИ И ОБЩЕСТВЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Чл. 157. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя:

1. при встъпване в брак - 2 работни дни;

2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и ден след него;

3. при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия без ограничение, а по съребрена линия до втора степен - 2 работни дни;

4. когато е призован в съд или от други органи като страна, обществен обвинител, обществен защитник, свидетел или вещо лице;

7. (нова - ДВ, бр. 87 от 1995 г.) за участие като доброволец в мероприятия и обучения, организирани от Българския Червен кръст - до 5 работни дни за мероприятия и до 3 работни дни за обучения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 133 от 1998 г.) През време на отпуск по предходната алинея освен когато се явява като страна, вещо лице или съдебен заседател, работодателят изплаща на работника или служителя възнаграждение, определено съгласно чл. 177.

ОТПУСК ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИ И обществени задължения

Чл. 157. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя:

1. при встъпване в брак - 2 работни дни;

2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и ден след него;

ОТПУСК ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИ И обществени задължения

Чл. 157. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя:

1. при встъпване в брак - 2 работни дни;

2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и ден след него;

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) През време на отпуск по предходната алинея освен когато се явява като страна или вещо лице, работодателят изплаща на работника или служителя възнаграждение, определено съгласно чл. 177.

ОТПУСК ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИ И ОБЩЕСТВЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Чл. 157. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя:

1. при встъпване в брак - 2 работни дни;

2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и ден след него;

ОТПУСК ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИ И ОБЩЕСТВЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Чл. 157. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя:

1. при встъпване в брак - 2 работни дни;

2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и ден след него;

5. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за участие в заседания като член на представителен държавен орган;

ОТПУСК ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИ И обществени задължения

Чл. 157. (1) Предприятието е длъжно да освобождава от работа работника:

1. при встъпване в брак - 2 работни дни;

2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и ден след него;

5. за участие в заседания като народен представител, народен съветник или съдебен заседател;

6. за участие в конгреси, пленуми, конференции и други важни мероприятия, определени в наредба, издадена от централното ръководство на професионалните съюзи, Комитета по труда и социалното дело и Министерството на финансите;

7. когато е отправено предизвестие от предприятието за прекратяването на трудовото правоотношение - по 1 час дневно за дните на предизвестието. От това право не може да се ползува работник, който работи при намален работен ден от 7 или по-малко часа или при непълно работно време.

(2) През време на отпуск по предходната алинея освен когато се явява като страна или вещо лице, предприятието изплаща на работника възнаграждение, определено съгласно чл. 177.

Отпуск през време на учебно мобилизационно мероприятие (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 158. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) При повикване на учебно мобилизационно мероприятие работникът или служителят се смята в служебен отпуск през време на мероприятието, включително деня на отиването и връщането.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Ако учебно мобилизационното мероприятие продължава 15 и повече дни, работникът или служителят има право на 2 календарни дни платен отпуск преди заминаването и 2 дни след завръщането, които не се включват в платения годишен отпуск.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) През време на учебно мобилизационното мероприятие и на отпуск по ал. 2 на работника или служителя се заплаща възнаграждение за сметка на бюджета на ведомството, което го провежда.

Отпуск през време на учебно мобилизационно мероприятие (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) През време на учебно мобилизационното мероприятие и на отпуск по предходната алинея на работника или служителя се заплаща възнаграждение за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.

ОТПУСК ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ВОЕННОУЧЕБЕН СБОР

Чл. 158. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При повикване на военноучебен сбор работникът или служителят се смята в служебен отпуск през време на сбора, включително деня на отиването и връщането.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Ако военноучебният сбор продължава 15 и повече дни, работникът или служителят има право на 2 календарни дни платен отпуск преди заминаването и 2 дни след завръщането, които не се включват в платения годишен отпуск.

(3) През време на военноучебния сбор и на отпуск по предходната алинея на работника се заплаща възнаграждение, определено съгласно чл. 177.

ОТПУСК ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ВОЕННОУЧЕБЕН СБОР

Чл. 158. (1) При повикване на военноучебен сбор работникът се смята в служебен отпуск през време на сбора, включително деня на отиването и връщането.

(2) Ако военноучебният сбор продължава 15 и повече дни, работникът има право на 2 календарни дни платен отпуск преди заминаването и 2 дни след завръщането, които не се включват в платения годишен отпуск.

Отпуск на синдикални дейци

Чл. 159. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) За осъществяване на синдикална дейност нещатните членове на централни, отраслови и териториални ръководства на синдикалните организации, както и нещатните председатели на синдикалните ръководства в предприятията имат право на платен отпуск в размери, установени в колективния трудов договор, но не по-малко от 25 часа за една календарна година.

(2) Отпускът по предходната алинея се заплаща съгласно чл. 177 и не може да се компенсира с парично обезщетение.

(3) Времето на ползуване на отпуска по ал. 1 се определя от съответния синдикален деец, за което той своевременно уведомява работодателя. Времето и продължителността на използувания отпуск се отчитат в специална книга при работодателя.

(4) Отпускът по ал. 1 не може да бъде отлаган за следваща календарна година.

ОТПУСК НА СИНДИКАЛНИ ДЕЙЦИ

(2) Отпускът по предходната алинея се заплаща съгласно чл. 177 и не може да се компенсира с парично обезщетение.

(4) Отпускът по ал. 1 не може да бъде отлаган за следваща календарна година.

ОТПУСК ЗА РЕШАВАНЕ НА НАУЧНО-ПРАКТИЧЕСКИ, технически и технологични задачи

Чл. 159. (1) На работници, които успешно са решили, участвували са активно или са допринесли за успешното решаване на важна научно-практическа или производствена задача със съществено значение за повишаване ефективността на производството, за внедряване на научно-техническите и технологичните постижения в производството и за подобряване качеството на продукцията, административното ръководство на предприятието съвместно с профкомитета може да разрешава еднократно допълнителен платен отпуск от 3 до 5 работни дни.

(2) На работници, които участвуват активно в решаването на задачи по предходната алинея, административното ръководство на предприятието съвместно с профкомитета може да разрешава и по 1 работен ден в месеца допълнителен платен отпуск за повишаване на професионалната им квалификация за времето, докато трае решаването на съответната задача, но общо не повече от 6 дни през 1 календарна година.

(3) Изобретателите и рационализаторите имат право на допълнителен платен отпуск при условия и в размери, установени в отделен закон.

Неплатен отпуск

Чл. 160. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж.

(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Работодателят е длъжен да разреши еднократно ползването на неплатен отпуск до една година на работник или служител, който е в правоотношение с институция на Европейския съюз, извън случаите по чл. 120а, с Организацията на обединените нации, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет.

Неплатен отпуск

(2) Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет.

НЕПЛАТЕН ОТПУСК

НЕПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК

Чл. 160. (1) Предприятието по искане на работника може да му разреши неплатен отпуск до 30 работни дни през 1 календарна година независимо от продължителността на трудовия стаж.

(2) Предприятието по искане на работника може да му разреши неплатен отпуск в размер над 30 работни дни, след като вземе мнението на първичния трудов колектив и съгласието на профкомитета.

(3) Отпускът по предходните алинеи може да се разреши независимо от това, дали работникът е ползувал, или не платения си годишен отпуск.

(4) Неплатеният отпуск до 30 работни дни се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако е предвидено в този кодекс, в друг закон, в указ или в акт на Министерския съвет.

Служебни и творчески отпуски

Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) На работника или служителя може да се разрешава платен или неплатен служебен или творчески отпуск при условия и по ред, установени в колективен трудов договор или в споразумение между страните по трудовото правоотношение.

(2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Ако друго не е уговорено в колективен трудов договор, щатните изборни синдикални дейци се считат в неплатен отпуск за времето, докато заемат съответната синдикална длъжност.

(3) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Работник или служител, който е член на представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество, има право на отпуск за обучение, необходимо за изпълнение на функциите му. Размерът на отпуска и възнаграждението, което се дължи по време на ползването му, се уговарят в колективен трудов договор или по споразумение между страните по трудовото правоотношение.

Служебни и творчески отпуски

СЛУЖЕБНИ И ТВОРЧЕСКИ ОТПУСКИ

Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) На работника или служителя може да се разрешава платен или неплатен служебен или творчески отпуск до 1 година за изпълнение на важни задачи с обществено значение или на творчески задачи при условия и по ред, установени от Министерския съвет,в колективен трудов договор или в споразумение между страните по трудовото правоотношение.

СЛУЖЕБНИ И ТВОРЧЕСКИ ОТПУСКИ

Чл. 161. На работника може да се разрешава платен или неплатен служебен или творчески отпуск до 1 година за изпълнение на важни задачи с обществено значение или на творчески задачи при условия и по ред, установени от Министерския съвет.

Отпуск при временна неработоспособност (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 162. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето.

(2) Отпуските по предходната алинея се разрешават от здравните органи.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и в размери, определени от отделен закон.

Отпуск при временна неработоспособност (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 162. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето.

(2) Отпуските по предходната алинея се разрешават от здравните органи.

ОТПУСК ПРИ ВРЕМЕННА НЕТРУДОСПОСОБНОСТ

Чл. 162. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят има право на отпуск при временна нетрудоспособност поради общо или професионално заболяване, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето.

(2) Отпуските по предходната алинея се разрешават от здравните органи.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За времето на отпуск поради временна нетрудоспособност на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и в размери, определени от отделен закон.

ОТПУСК ПРИ ВРЕМЕННА НЕТРУДОСПОСОБНОСТ

Чл. 162. (1) Работникът има право на отпуск при временна нетрудоспособност поради общо или професионално заболяване, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето.

(2) Отпуските по предходната алинея се разрешават от здравните органи.

(3) За времето на отпуск поради временна нетрудоспособност на работника се изплаща парично обезщетение в срокове и в размери, определени от Закона за социалното осигуряване.

Отпуск поради бременност, раждане и осиновяване

Чл. 163. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 02.01.2009 г.) Работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

(3) Когато поради неточно предвиждане на здравните органи раждането стане преди изтичане на 45 дни от започване ползуването на отпуска, остатъкът до 45 дни се ползува след раждането.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Когато детето е родено мъртво, почине или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка или за осиновяване, майката има право на отпуск до изтичане на 42 дни от раждането. Ако работоспособността на майката вследствие на раждането не е възстановена след 42-ия ден този отпуск се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност. До изтичане на срока по ал. 1 този отпуск се заплаща като отпуск за бременност и раждане.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Когато детето бъде дадено за осиновяване, бъде настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка или почине след 42-ия ден от раждането, отпускът по ал. 1 се прекратява от следващия ден. В тези случаи, ако работоспособността на майката вследствие раждането не е възстановена, се прилагат изречения 2 и 3 на предходната алинея.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работничка или служителка, която осинови дете, има право на отпуск по ал. 1 в размер на разликата от възрастта на детето в деня на предаването му за осиновяване до изтичане срока на полагащия се отпуск за раждане.

(7) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Когато майката и бащата се намират в брак или живеят в едно домакинство, бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписване на детето от лечебното заведение.

(8) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 02.01.2009 г.) Със съгласието на майката (осиновителката) след навършване на 6-месечна възраст на детето бащата (осиновителят) може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни.

(9) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) За времето, през което бащата (осиновителят) ползва отпуск по ал. 8, отпускът на майката се прекъсва.

(10) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г., доп. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) През време на отпуска по ал. 1 - 9 на лицата се изплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. Времето, през което се ползва отпускът, се признава за трудов стаж.

(11) (Нова - ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Редът и начинът за ползване на отпуска по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.

Отпуск поради бременност, раждане и осиновяване

(2) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

(10) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) През време на отпуска по ал. 1 - 9 на лицата се изплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон.

Отпуск поради бременност, раждане и осиновяване

Чл. 163. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 315 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

(8) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Със съгласието на майката (осиновителката) след навършване на 6-месечна възраст на детето бащата (осиновителят) може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 315 дни.

Отпуск поради бременност, раждане и осиновяване

Чл. 163. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 315 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

(7) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) През време на отпуска по предходните алинеи на работничката или служителката се изплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. При определяне размера на отпуска се вземат предвид живите деца, родени или осиновени от майката, която ползува отпуска.

(8) (Нова - ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Редът и начинът за ползване на отпуска по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.

Отпуск поради бременност, раждане и осиновяване

Чл. 163. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 135 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Отпуск поради бременност, раждане и осиновяване

(2) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

(6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работничка или служителка, която осинови дете, има право на отпуск по ал. 1 в размер на разликата от възрастта на детето в деня на предаването му за осиновяване до изтичане срока на полагащия се отпуск за раждане според поредността на живите деца на осиновителката.

Отпуск поради бременност, раждане и осиновяване

Чл. 163. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.) Работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 135 дни за всяко дете, от които 45 дни преди раждането.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

ОТПУСК ПОРАДИ БРЕМЕННОСТ, РАЖДАНЕ И ОСИНОВЯВАНЕ

(2) При раждане на близнаци отпускът по ал. 1 се ползува в размера, полагащ се за последното дете. Когато единият от близнаците е трето дете на майката, отпускът се ползува по размера за третото дете.

(4) Когато детето е родено мъртво, почине или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка или за осиновяване, майката има право на отпуск до изтичане на 42 дни от раждането. Ако трудоспособността на майката вследствие на раждането не е възстановена след 42-ия ден този отпуск се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната трудоспособност. До изтичане на срока по ал. 1 този отпуск се заплаща като отпуск за бременност и раждане.

(5) Когато детето бъде дадено за осиновяване, бъде настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка или почине след 42-ия ден от раждането, отпускът по ал. 1 се прекратява от следващия ден. В тези случаи, ако трудоспособността на майката вследствие раждането не е възстановена, се прилагат изречения 2 и 3 на предходната алинея.

ОТПУСК ПОРАДИ БРЕМЕННОСТ, РАЖДАНЕ И ОСИНОВЯВАНЕ

Чл. 163. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане при първо дете в размер на 120 календарни дни, при второ - 150, при трето - 180 и при четвърто и всяко следващо дете - по 120 календарни дни, от които 45 дни преди раждане.

ОТПУСК ПОРАДИ БРЕМЕННОСТ, РАЖДАНЕ И ОСИНОВЯВАНЕ

Чл. 163. (1) Работничката има право на отпуск поради бременност и раждане при първо дете в размер на 120 календарни дни, при второ - 150, при трето - 180 и при четвърто и всяко следващо дете - по 120 календарни дни, от които 45 дни преди раждане.

(6) Работничка, която осинови дете, има право на отпуск по ал. 1 в размер на разликата от възрастта на детето в деня на предаването му за осиновяване до изтичане срока на полагащия се отпуск за раждане според поредността на живите деца на осиновителката.

(7) През време на отпуска по предходните алинеи на работничката се изплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в Закона за социалното осигуряване. При определяне размера на отпуска се вземат предвид живите деца, родени или осиновени от майката, която ползува отпуска.

Отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 164. (1) След използуване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Отпускът по ал. 1 със съгласието на майката (осиновителката) се разрешава на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) През време на отпуск по предходните алинеи на майката (осиновителката) или на лицето, което е поело отглеждането на детето, се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. Времето, през което се ползува отпускът, се признава за трудов стаж.

(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) В случаите, когато не се ползува отпуск по ал. 1 или лицето, което ползува такъв отпуск, прекъсне неговото ползуване, на майката (осиновителката), ако работи по трудово правоотношение, се изплаща парично обезщетение от Държавното обществено осигуряване.

Отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

(2) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) В случаите, когато не се ползува отпуск по ал. 1 или лицето, което ползува такъв отпуск, прекъсне неговото ползуване, на майката (осиновителката), ако работи по трудово правоотношение, се изплаща парично обезщетение от Държавното обществено осигуряване в размер на 50 на сто от минималната месечна заплата, установена за страната.

ПЛАТЕН ОТПУСК ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА МАЛКО ДЕТЕ

(2) Когато семейството има близнаци и някой от тях е второ или трето дете, отпускът по предходната алинея се ползува до навършване на 3-годишна възраст на близнаците.

(3) Отпускът по ал. 1 и 2 със съгласието на майката (осиновителката) се разрешава на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение.

(5) В случаите, когато не се ползува отпуск по ал. 1 и 2 или лицето, което ползува такъв отпуск, прекъсне неговото ползуване, на майката (осиновителката), ако работи по трудово правоотношение, се изплаща парично обезщетение в размер на 50 на сто от минималната месечна заплата, установена за страната.

ПЛАТЕН ОТПУСК ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА МАЛКО ДЕТЕ

Чл. 164. (1) След използуване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете.

(2) Когато семейството има близнаци и някой от тях е второ или трето дете, отпускът по предходната алинеи се ползува до навършване на 3-годишна възраст на близнаците.

(4) През време на отпуск по предходните алинеи на майката(осиновителката) или на лицето, което е поело отглеждането на детето, се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в Закона за социалното осигуряване. Времето, през което се ползува отпускът, се признава за трудов стаж.

(5) В случаите, когато не се ползува отпуск по ал. 1 и 2 или лицето, което ползува такъв отпуск, прекъсне неговото ползуване, на майката(осиновителката), ако работят по трудово правоотношение, се изплаща парично обезщетение в размер на 50 на сто от минималната месечна заплата, установена за страната.

Отпуск за отглеждане на дете, настанено при близки и роднини или в приемно семейство

Чл. 164а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) (1) Право на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст имат лицата, при които е настанено дете по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

(2) Когато детето е настанено при съпрузи, отпускът се ползва само от единия от тях.

(3) През време на отпуска по ал. 1 и 2 се изплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. Отпускът се зачита за трудов стаж.

(4) Отпускът по ал. 1 и 2 не може да се ползва едновременно с отпуск по чл. 164.

Неплатен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., загл. изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.)

Чл. 165. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) След използване на отпуска по чл. 164, ал. 1 работничка или служителка с четири и повече деца при поискване има право на неплатен отпуск до навършване на 2-годишна възраст на детето, ако то не е настанено в детско заведение. Със съгласието на майката (осиновителката) този отпуск може да се ползва и от лицата по чл. 164, ал. 3.

(2) Времето, през което се ползува отпускът по предходната алинея, се признава за трудов стаж.

Отпуск за отглеждане на дете до 3-годишна възраст (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 165. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) След използуването на отпуска по ал. 1 на предходния член работничката или служителката при поискване има право да ползува и неплатен отпуск до навършване на 3 години на детето, ако то не е настанено в детско заведение. Със съгласието на майката този отпуск се ползува и от лицата по чл. 164, ал. 3.

(2) Времето, през което се ползува отпускът по предходната алинея, се признава за трудов стаж.

НЕПЛАТЕН ОТПУСК ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА МАЛКО ДЕТЕ

(2) Времето, през което се ползува отпускът по предходната алинея, се признава за трудов стаж.

НЕПЛАТЕН ОТПУСК ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА МАЛКО ДЕТЕ

Чл. 165. (1) След използуването на отпуска по ал. 1 на предходния член работничката при поискване има право да ползува и неплатен отпуск до навършване на 3 години на детето, ако то не е настанено в детско заведение. Със съгласието на майката този отпуск се ползува и от лицата по чл. 164, ал. 3.

(2) Времето, през което се ползува отпускът по предходната алинея, се признава за трудов стаж.

Отпуск за кърмене и хранене на малко дете

Чл. 166. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работничката или служителката, която сама кърми детето си има право на платен отпуск за кърмене до навършване на 8-месечна възраст на детето по 1 час два пъти дневно или с нейно съгласие по 2 часа наведнъж. За работничка или служителка, която работи при намален работен ден от 7 или по-малко часа този отпуск е 1 час дневно. След навършване на 8-месечна възраст на детето този отпуск е по 1 час дневно и се разрешава на работничката или служителката по преценка на здравните органи, докато е необходимо да кърми детето.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато работничката или служителката има близнаци или недоносено дете, размерът на отпуска по предходната алинея е 3 часа дневно до навършване на 8-месечна възраст на детето и по 2 часа - след навършване на 8-месечна възраст на детето, докато по преценка на здравните органи е необходимо да го кърми. В тези случаи, ако работничката или служителката работи при намален работен ден от 7 или по-малко часа, първоначалният размер на отпуска за кърмене на детето е 2 часа, а след 8-месечна възраст на детето - по 1 час на ден. Отпускът по тази алинея се ползува на два пъти, а със съгласието на работничката или служителката - наведнъж.

(3) Отпуск при условията и в размерите, посочени в този член, се дава и на осиновителката, и на майката на заварено дете.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Отпускът по предходните алинеи се заплаща от работодателя.

ОТПУСК ЗА КЪРМЕНЕ И ХРАНЕНЕ НА МАЛКО ДЕТЕ

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Отпускът по предходните алинеи се заплаща от работодателя.

ОТПУСК ЗА КЪРМЕНЕ И ХРАНЕНЕ НА МАЛКО ДЕТЕ

Чл. 166. (1) Работничката, която сама кърми детето си има право на платен отпуск за кърмене до навършване на 8-месечна възраст на детето по 1 час два пъти дневно или с нейно съгласие по 2 часа наведнъж. За работничка, която работи при намален работен ден от 7 или по-малко часа този отпуск е 1 час дневно. След навършване на 8-месечна възраст на детето този отпуск е по 1 час дневно и се разрешава на работничката по преценка на здравните органи, докато е необходимо да кърми детето.

(2) Когато работничката има близнаци или недоносено дете, размерът на отпуска по предходната алинея е 3 часа дневно до навършване на 8-месечна възраст на детето и по 2 часа - след навършване на 8-месечна възраст на детето, докато по преценка на здравните органи е необходимо да го кърми. В тези случаи, ако работничката работи при намален работен ден от 7 или по-малко часа, първоначалният размер на отпуска за кърмене на детето е 2 часа, а след 8-месечна възраст на детето - по 1 час на ден. Отпускът по тази алинея се ползува на два пъти, а със съгласието на работничката - наведнъж.

(3) Отпуск при условията и в размерите, посочени в този член, се дава и на осиновителката, и на майката на завареното дете.

(4) Отпускът по предходните алинеи се заплаща от предприятието.

Отпуск при смърт или тежко заболяване на родител

Чл. 167. (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Когато майката (осиновителката) на дете до 2-годишна възраст почине или заболее тежко, поради което не може да се грижи за детето, съответната част от отпуските за раждане, при осиновяване и за отглеждане на малко дете се ползуват от бащата (осиновителя). С негово съгласие тези отпуски могат да се ползуват от един от неговите родители или от един от родителите на починалата или заболялата тежко майка (осиновителка) на детето, когато работи по трудово правоотношение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Когато починат и двамата родители на дете до 2-годишна възраст, ако детето не е настанено в детско заведение, съответната част от отпуските по предходната алинея се ползува от настойника, а с негово съгласие - от един от родителите на майката или на бащата на детето.

Отпуск при смърт или тежко заболяване на родител

Чл. 167. (1) Когато майката (осиновителката) на дете до 3-годишна възраст почине или заболее тежко, поради което не може да се грижи за детето, съответната част от отпуските за раждане, при осиновяване и за отглеждане на малко дете се ползуват от бащата (осиновителя). С негово съгласие тези отпуски могат да се ползуват от един от неговите родители или от един от родителите на починалата или заболялата тежко майка (осиновителка) на детето, когато работи по трудово правоотношение.

(2) Когато починат и двамата родители на дете до 3-годишна възраст, ако детето не е настанено в детско заведение, съответната част от отпуските по предходната алинея се ползува от настойника, а с негово съгласие - от един от родителите на майката или на бащата на детето.

ОТПУСК ПРИ СМЪРТ ИЛИ ТЕЖКО ЗАБОЛЯВАНЕ НА РОДИТЕЛ

Чл. 167. (1) Когато майката (осиновителката) на дете до 3-годишна възраст почине или заболее тежко, поради което не може да се грижи за детето, съответната част от отпуските за раждане, при осиновяване и за отглеждане на малко дете се ползуват от бащата (осиновителя). С негово съгласие тези отпуски могат да се ползуват от едни от неговите родители или от един от родителите на починалата или заболялата тежко майка (осиновителка) на детето, когато работи по трудово правоотношение.

Неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст

Чл. 167а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) (1) След използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст.

(2) В случаите по чл. 167, ал. 2 настойникът има право на отпуск по ал. 1 в размер 12 месеца. С негово съгласие отпуск в размер до 12 месеца или остатъкът от неизползвания отпуск до този размер може да се ползва от един от родителите на майката или на бащата на детето.

(3) Когато след навършване на 2-годишна възраст на детето починат и двамата родители и те не са ползвали отпуск по ал. 1, настойникът има право на такъв отпуск в размер 12 месеца, а когато родителите са ползвали част от отпуска - на остатъка от неизползвания отпуск до този размер. Със съгласието на настойника този отпуск може да се ползва от един от родителите на майката или на бащата на детето.

(4) Родител (осиновител), който сам се грижи за отглеждане на детето, има право на отпуск по ал. 1 в размер 12 месеца в случаите, когато:

1. не се намира в брак с другия родител и не живее в едно домакинство с него;

2. другият родител е лишен от родителски права с влязло в сила решение на съда;

3. другият родител е починал.

(5) В случаите по ал. 4, т. 1 и 2 другият родител няма право на отпуск по ал. 1.

(6) Отпускът по ал. 1 може да се ползва наведнъж или на части. Когато се ползва на части, продължителността му не може да бъде по-малка от 5 работни дни.

(7) Лицето, което иска да ползва отпуск по ал. 1, трябва да уведоми за това работодателя си най-малко 10 работни дни предварително.

(8) Времето, през което се ползва отпускът по ал. 1, се признава за трудов стаж.

(9) Редът и начинът за ползване на отпуска по ал. 1 - 8 се уреждат с наредба на Министерския съвет.

Платен отпуск за две и повече живи деца

Чл. 168. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Ако е уговорено в колективен трудов договор работничка или служителка с две живи деца до 18-годишна възраст, има право на два работни дни, а работничка или служителка с три или повече живи деца до 18-годишна възраст - на 4 работни дни платен отпуск за всяка календарна година. Този отпуск се ползва, когато работничката или служителката пожелае и не може да се компенсира с парично обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение.

(2) Работничката или служителката има право да ползува отпуска по предходната алинея включително и за календарната година, в която някое или всички деца навършват 18-годишна възраст.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

(4) Ползуването на отпуска по този член може да се отлага по реда на чл. 176.

ПЛАТЕН ОТПУСК ЗА ДВЕ И ПОВЕЧЕ ЖИВИ ДЕЦА

Чл. 168. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работничка или служителка с 2 живи деца до 18-годишна възраст има право на 2 работни дни, а работничка или служителка с 3 и повече живи деца до 18-годишна възраст - на 4 работни дни платен отпуск за всяка календарна година. Този отпуск се ползува, когато работничката или служителката пожелае, и не може да се компенсира с парично обезщетение освен при прекратяване на трудовото правоотношение.

(3) Отпускът по предходните алинеи вместо от майката може да се ползува от бащата или от друго лице, което се грижи за децата.

(4) Ползуването на отпуска по този член може да се отлага по реда на чл. 176.

ПЛАТЕН ОТПУСК ЗА ДВЕ И ПОВЕЧЕ ЖИВИ ДЕЦА

(4) Ползуването на отпуска по този член може да се отлага по реда на чл. 176.

ПЛАТЕН ОТПУСК ЗА ДВЕ И ПОВЕЧЕ ЖИВИ ДЕЦА

(4) Ползуването на отпуска по този член може да се отлага по реда на чл. 176.

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПЛАТЕН ОТПУСК ЗА РАБОТНИЧКИ с две и повече живи деца

Чл. 168. Работнички с 2 живи деца до 16-годишна възраст имат право на 2 работни дни, а работнички с 3 и повече живи деца до 16-годишна възраст - на 4 работни дни допълнителен платен годишен отпуск.

Платен отпуск за обучение

Чл. 169. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер 25 работни дни за всяка учебна година.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Отпускът по ал. 1 се ползва независимо от всички останали видове отпуски. Той може да се ползва наведнъж или на части и не се предоставя на работник или служител, който повтаря учебната година по неуважителни причини.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Учащите се по ал. 1 имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор" работниците и служителите, зачислени на задочна или на докторантура на самостоятелна подготовка, имат право еднократно на 6 месеца платен отпуск, а за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор на науките" - 12 месеца. Това право се ползва със съгласието на работодателя.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работниците и служителите, които учат във вечерни учебни заведения със съгласието на работодателя, освен тези, които работят при намален работен ден от 7 или по-малко часа, се освобождават 1 час по-рано от работа всеки учебен ден.

ПЛАТЕН ОТПУСК ЗА ОБУЧЕНИЕ

Чл. 169. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работници и служители, които учат в учебно заведение без откъсване от производството, имат право на платен отпуск, както следва:

1. задочно учащи се във висше, полувисше, средно и друго учебно заведение и за задочни аспиранти:

а) при петдневна работна седмица - 25 работни дни;

б) при шестдневна работна работна седмица - 30 работни дни и 20 намалени с по 1 ден работни седмици за учащи се във висше и полувисше учебно заведение и за задочни аспиранти и 15 намалени с по 1 ден работни седмици за учащи се в средно и друго учебно заведение;

2. вечерно или сменно учащи се в учебни заведения - 12 работни дни;

3. частни ученици, които се явяват на изпити за отделни класове в учебни заведения - 12 работни дни за всеки клас поотделно.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Отпускът по предходната алинея се ползува независимо от всички останали видове отпуски и се разрешава всяка учебна година. Той може да се ползува наведнъж или на части и не се предоставя на работник или служител, който повтаря учебната година по своя вина.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "кандидат на науките" работниците и служителите, зачислени на задочна или на аспирантура на самостоятелна подготовка, имат право еднократно на 6 месеца платен отпуск, а за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор на науките" - 12 месеца.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работниците и служителите, които учат във вечерни учебни заведения, освен тези, които работят при намален работен ден от 7 или по-малко часа, се освобождават 1 час по-рано от работа всеки учебен ден.

ОТПУСК НА УЧАЩИ СЕ БЕЗ ОТКЪСВАНЕ ОТ ПРОИЗВОДСТВОТО

Чл. 169. (1) Работници, които учат в учебно заведение без откъсване от производството, имат право на допълнителен платен отпуск, както следва:

1. на задочно учащи се във висше, полувисше, средно и друго учебно заведение и за задочни аспиранти:

а) при петдневна работна седмица - 25 работни дни;

2. на вечерно или сменно учащи се в учебни заведения - 12 работни дни;

3. на частни ученици, които се явяват на изпити за отделни класове в учебни заведения - 12 работни дни за всеки клас поотделно.

(2) Отпускът по предходната алинея се разрешава всяка учебна година и може да се ползува наведнъж или на части. Този отпуск не се предоставя на работник, който повтаря учебната година по своя вина.

(3) Учащите се по ал. 1 имат право еднократно и на допълнителен платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация.

(4) За подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "кандидат на науките" работниците, зачислени на задочна или на аспирантура на самостоятелна подготовка, имат право еднократно на 6 месеца платен отпуск, а за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор на науките" - 12 месеца. Когато работникът по негова вина не подготви дисертационен труд или представеният труд не бъде допуснат до защита, той е длъжен да възстанови полученото трудово възнаграждение за ползувания отпуск.

(5) Работниците, които учат във вечерни учебни заведения, освен тези, които работят при намален работен ден от 7 или по-малко часа, се освобождават 1 час по-рано от работа всеки учебен ден.

Отпуск за приемен изпит в учебно заведение

Чл. 170. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Когато със съгласието на работодателя работникът или служителят кандидатства в училище, приемането в което става с изпит, работникът или служителят има право на платен отпуск, както следва:

1. при кандидатстване в средно училище - 6 работни дни;

2. при кандидатстване във висше училище или за докторантура - 12 работни дни.

(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Когато съгласие на работодателя не е дадено, работникът или служителят има право на неплатен отпуск в размерите по ал. 1, намалени наполовина, който се признава за трудов стаж.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Когато работникът или служителят е ползвал платения или неплатения отпуск по ал. 1 и 2, но не е бил приет в съответното учебно заведение или за докторант, за следващите години той има право на неплатен отпуск в размер, равен на половината от отпуска по ал. 1, който се признава за трудов стаж.

ОТПУСК ЗА ПРИЕМЕН ИЗПИТ В УЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ

Чл. 170. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При кандидатствуване в средно учебно заведение, в което приемането става с изпит, работникът или служителят има право на 6 работни дни платен отпуск, а при кандидатствуване във висше и полувисше учебно заведение или за аспирантура - 12 работни дни.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато работникът или служителят е ползувал платения отпуск, но не е бил приет в съответното учебно заведение или за аспирант, за следващите години той има право на неплатен отпуск в размера, определен в предходната алинея, който се признава за трудов стаж.

ОТПУСК ЗА ПРИЕМЕН ИЗПИТ В УЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ

Чл. 170. (1) При кандидатствуване в средно учебно заведение, в което приемането става с изпит, работникът има право на 6 работни дни допълнителен платен отпуск, а при кандидатствуване във висше и полувисше учебно заведение или за аспирантура - 12 работни дни.

(2) Когато работникът е ползувал платения отпуск, но не е бил приет в съответното учебно заведение или за аспирант, за следващите години той има право на неплатен отпуск в размера, определен в предходната алниея, който се признава за трудов стаж. НЕПЛАТЕН ОТПУСК НА УЧАЩИ СЕ

171. (1) Учащи се без откъсване от производството имат право и на неплатен отпуск в следните размери:

1. за подготовка и явяване на изпит - до 20 работни дни за учебната година;

2. за подготовка и явяване на приемен, на зрелостен или на държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа или дипломен проект в средни или полувисши учебни заведения - до 30 работни дни;

3. за подготовка и явяване на държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа или на дипломен проект във висши учебни заведения - до 4 месеца;

4. за подготовка и защита на дисертация от задочни аспиранти или от аспиранти на самостоятелна подготовка - до 4 месеца.

(2) Неплатеният отпуск по предходната алинея се признава за трудов стаж.

Неплатен отпуск на учащи се

Чл. 171. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работниците и служителите по чл. 169, ал. 1 имат право и на неплатен отпуск в следните размери:

1. за подготовка и явяване на изпит - до 20 работни дни за учебна година;

2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) за подготовка и явяване на приемен, на зрелостен или на държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа или дипломен проект в средни учебни заведения - до 30 работни дни;

4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) за подготовка и защита на дисертация от задочни докторанти или от докторанти на самостоятелна подготовка - до 4 месеца.

(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Когато съгласие на работодателя не е дадено, работникът или служителят, който учи в средно или във висше училище без откъсване от производството, има право на неплатен отпуск в размерите по ал. 1, намалени наполовина.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Неплатеният отпуск по ал. 1 и 2 се признава за трудов стаж.

НЕПЛАТЕН ОТПУСК НА УЧАЩИ СЕ

Чл. 171. (1) Учащи се без откъсване от производството имат право и на неплатен отпуск в следните размери:

1. за подготовка и явяване на изпит - до 20 работни дни за учебната година;

(2) Неплатеният отпуск по предходната алинея се признава за трудов стаж.

Ползване на отпуските от учащите се

Чл. 171а. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Отпуските на учащите се по този раздел се ползват във време, определено от работника или служителя в зависимост от организацията на учебния процес, след писмено уведомяване на работодателя най-малко 7 дни предварително.

Раздел I.

ВИДОВЕ ОТПУСКИ

РЕДОВЕН ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК

(2) Размерът на основния редовен платен годишен отпуск е:

1. 14 работни дни - при трудов стаж до 10 години;

2. 16 работни дни - при трудов стаж от 10 до 15 години;

3. 18 работни дни - при трудов стаж над 15 години.

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК

Чл. 156. (1) При условията на чл. 155, ал. 1 работникът има право на допълнителен платен годишен отпуск:

1. за работа във вредни за здравето условия или за работа при специфични условия - от 4 до 22 работни дни;

2. за работа най-малко 5 години в определени отрасли на материалното производство - 3 работни дни;

ОТПУСК ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИ И ОБЩЕСТВЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Чл. 157. (1) Предприятието е длъжно да освобождава от работа работника:

1. при встъпване в брак - 2 работни дни;

2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и ден след него;

5. за участие в заседания като народен представител, народен съветник или съдебен заседател;

ОТПУСК ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ВОЕННОУЧЕБЕН СБОР

ОТПУСК ЗА РЕШАВАНЕ НА НАУЧНО-ПРАКТИЧЕСКИ, ТЕХНИЧЕСКИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ ЗАДАЧИ

НЕПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК

СЛУЖЕБНИ И ТВОРЧЕСКИ ОТПУСКИ

ОТПУСК ПРИ ВРЕМЕННА НЕТРУДОСПОСОБНОСТ

(2) Отпуските по предходната алинея се разрешават от здравните органи.

ОТПУСК ПОРАДИ БРЕМЕННОСТ, РАЖДАНЕ И ОСИНОВЯВАНЕ

ПЛАТЕН ОТПУСК ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА МАЛКО ДЕТЕ

НЕПЛАТЕН ОТПУСК ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА МАЛКО ДЕТЕ

(2) Времето, през което се ползува отпускът по предходната алинея, се признава за трудов стаж.

ОТПУСК ЗА КЪРМЕНЕ И ХРАНЕНЕ НА МАЛКО ДЕТЕ

(4) Отпускът по предходните алинеи се заплаща от предприятието.

ОТПУСК ПРИ СМЪРТ ИЛИ ТЕЖКО ЗАБОЛЯВАНЕ НА РОДИТЕЛ

Чл. 167. (1) Когато майката (осиновителката) на дете до 3-годишна възраст почине или заболее тежко, поради което не може да се грижи за детето, съответната част от отпуските за раждане, при осиновяване и за отглеждане на малко дете се ползуват от бащата (осиновителя). С негово съгласие тези отпуски могат да се ползуват от едни от неговите родители или от един от родителите на починалата или заболялата тежко майка (осиновителка) на детето, когато работи по трудово правоотношение.

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПЛАТЕН ОТПУСК ЗА РАБОТНИЧКИ С ДВЕ И ПОВЕЧЕ ДЕЦА

ОТПУСК НА УЧАЩИ СЕ БЕЗ ОТКЪСВАНЕ ОТ ПРОИЗВОДСТВОТО

1. на задочно учащи се във висше, полувисше, средно и друго учебно заведение и за задочни аспиранти:

а) при петдневна работна седмица - 25 работни дни;

2. на вечерно или сменно учащи се в учебни заведения - 12 работни дни;

ОТПУСК ЗА ПРИЕМЕН ИЗПИТ В УЧЕБНО ЗАВЕДЕНИЕ

171. (1) Учащи се без откъсване от производството имат право и на неплатен отпуск в следните размери:

1. за подготовка и явяване на изпит - до 20 работни дни за учебната година;

(2) Неплатеният отпуск по предходната алинея се признава за трудов стаж.

НЕПЛАТЕН ОТПУСК НА УЧАЩИ СЕ

Чл. 171. (1) Учащи се без откъсване от производството имат право и на неплатен отпуск в следните размери:

1. за подготовка и явяване на изпит - до 20 работни дни за учебната година;

(2) Неплатеният отпуск по предходната алинея се признава за трудов стаж.

Раздел II.

Ползуване на платения годишен отпуск

Начин на ползване

Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага.

Начин на ползуване

Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части, от които най-малко половината се ползва наведнъж през календарната година, за която се полага отпускът.

НАЧИН НА ПОЛЗУВАНЕ

Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Платеният годишен отпуск се ползува от работника или служителя наведнъж или на два пъти.

НАЧИН НА ПОЛЗУВАНЕ

Чл. 172. Редовният и допълнителният платен годишен отпуск се ползуват от работника заедно с наведнъж или на два пъти.

Ред за ползване

Чл. 173. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) До 31 декември на предходната календарна година работодателят утвърждава график за ползването от работниците и служителите на платения годишен отпуск за следващата календарна година след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Данните, които се съдържат в графика, и редът за неговото изменение се уреждат с наредба на Министерския съвет.

(2) Работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага.

(3) В случай че в периода, посочен в графика по ал. 1, работникът или служителят се намира в друг отпуск, той може да ползва полагащия му се платен годишен отпуск по друго време в рамките на същата календарна година.

(4) На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, работодателят е длъжен да разрешава по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 154.

(5) Дните за религиозните празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, се определят от Министерския съвет по предложение на официалното ръководство на съответното вероизповедание.

(6) Платеният годишен отпуск се ползва след писмено разрешение на работодателя.

(7) Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово писмено искане или съгласие:

1. по време на престой повече от 5 работни дни;

2. при ползване на отпуска едновременно от всички работници или служители, предвидено в нормативен акт, в колективен трудов договор или в правилника за вътрешния трудов ред;

3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) в случай че до определената в графика по ал. 1 начална дата за ползване на отпуска работникът или служителят не е поискал ползването му.

(8) Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан за периода, посочен в графика по ал. 1, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176.

(9) Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска за периода, посочен в графика по ал. 1, работникът или служителят има право сам да определи времето за ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително.

Ред за ползване

Чл. 173. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) (1) В началото на всяка календарна година работодателят утвърждава график за ползването на платения годишен отпуск от работниците и служителите след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага.

(6) Платеният годишен отпуск се ползва след писмено разрешение на работодателя.

1. по време на престой повече от 5 работни дни;

3. в случай че работникът или служителят не е поискал отпуска до 5 работни дни след определената в графика по ал. 1 начална дата за ползването му.

Ред за ползуване

Чл. 173. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Платеният годишен отпуск се ползува от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя.

(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1992 г.) На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, работодателят е длъжен да разрешава по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен по чл. 160, ал. 1 за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 154.

(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1992 г.) Дните за религиозните празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, се определят от Министерския съвет по предложение на официалното ръководство на съответното вероизповедание.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 26 от 1992 г., изм. - бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 26 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работникът или служителят използува платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година освен ако ползуването му е отложено по реда на чл. 176. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.

Ред на ползуване

РЕД НА ПОЛЗУВАНЕ

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 26 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят има право да даде платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на продължителен престой, както и при ползуване на отпуска едновременно от всички работници или служители.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 26 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят използува платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година освен ако ползуването му е отложено по реда на чл. 176.

РЕД НА ПОЛЗУВАНЕ

Чл. 173. (1) Платеният годишен отпуск се разрешава по молба на работника с писмена заповед от ръководителя на предприятието през цялата година по предварителен план. Този план се утвърждава от ръководителя на предприятието и от профкомитета по предложение на съответните първични трудови колективи. При съставянето на плана се вземат предвид нуждите на предприятието, възможностите за пълноценно използуване на базата за отдих и курортно лечение, както и желанието на работниците.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 26 от 1992 г.) В случай на продължителен престой в предприятието платеният годишен отпуск може да бъде даден по време на престоя като изключение от предвиденото в плана за отпуските.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 26 от 1992 г.) Работникът използува платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Предприятието е длъжно да разреши платения годишен отпуск на работника до края на съответната календарна година освен ако ползуването му е отложено по реда на чл. 176.

РЕД НА ПОЛЗУВАНЕ

(2) В случай на продължителен престой в предприятието платеният годишен отпуск може да бъде даден по време на престоя като изключение от предвиденото в плана за отпуските.

(3) Работникът използува платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Предприятието е длъжно да разреши платения годишен отпуск на работника до края на съответната календарна година освен ако ползуването му е отложено по реда на чл. 176.

Ползуване на отпуск от непълнолетни и майки

Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) Работници или служители, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст ползуват отпуска си през лятото, а по тяхно желание - и през друго време на годината, освен в случаите по ал. 7 на предходния член.

Ползуване на отпуск от непълнолетни и майки

Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работници или служители, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст ползуват отпуска си през лятото, а по тяхно желание - и през друго време на годината, освен в случаите по ал. 4 на предходния член.

ПОЛЗУВАНЕ НА ОТПУСК ОТ НЕПЪЛНОЛЕТНИ И МАЙКИ

Ползуване на отпуск от непълнолетни работници

и от майки с деца до 7-годишна възраст.

Чл. 174. Работници, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст ползуват отпуска си през лятото, а по тяхно желание - и през друго време на годината.

Прекъсване на ползуването

Чл. 175. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Когато през време на ползуването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползуването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползува допълнително по съгласие между него и работодателя.

(2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Извън случаите по предходната алинея отпускът на работника или служителя може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.

ПРЕКЪСВАНЕ НА ПОЛЗУВАНЕТО

Чл. 175. Когато през време на ползуването на платения годишен отпуск на работника бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползуването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползува допълнително по съгласие между него и предприятието.

Отлагане на ползването

Чл. 176. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) (1) Поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни.

(2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) При уважителни причини по писмено искане на работника или служителя и със съгласието на работодателя ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни може да се отложи за следващата календарна година.

(3) (Отм., нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) В случаите на ал. 1 и 2 за следващата календарна година може да се отложи ползването на част от платения годишен отпуск общо в размер не повече от 10 работни дни.

(4) (Предишна ал. 2, изм. и доп. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск.

Отлагане на ползването

(2) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете. В този случай платеният годишен отпуск се ползва наведнъж в календарната година, в която е отпаднала причината за неползването му.

(3) Правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на ал. 2, правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.

Отлагане на ползуването

Чл. 176. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Ползуването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година:

1. (доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) от работодателя - поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето;

2. от работника или служителя - когато ползува друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от шест месеца, считано от края на календарната година, за която се полага.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползуването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Неизползуваният размер на платения годишен отпуск може да се използува от работника или служителя до прекратяване на трудовото правоотношение с този работодател.

ОТЛАГАНЕ НА ПОЛЗУВАНЕТО

1. от работодателя - поради важни производствени причини;

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато отпускът е отложен, работодателят е длъжен да осигури ползуването му през следващата календарна година.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) В случай, че работодателят не е разрешил ползуването на отложения отпуск до края на следващата календарна година, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползуването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително."

ОТЛАГАНЕ НА ПОЛЗУВАНЕТО

Чл. 176. (1) Ползуването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година само когато:

1. работникът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, а за работничката - и в отпуск поради бременност и раждане, както и в платен отпуск за отглеждане на малко дете;

2. работникът е бил привлечен за изпълнение на граждански или обществени задължения, както и при повикване на военноучебен сбор;

3. работникът е бил задържан от органите на властта, но възбуденото срещу него наказателно преследване е било прекратено или е бил оправдан от съда;

4. важни производствени причини на предприятието налагат това;

5. работникът по уважителни причини поиска отлагане на отпуска.

(2) Когато отпускът е отложен по т. 1-3 на предходната алинея, предприятието е длъжно да осигури на работника ползуването му през календарната година, в която е отпаднало основанието за отлагане на отпуска, или най-късно през следващата я година. Когато отопускът е отложен по т. 4 и 5 на предходната алинея, предприятието е длъжно да осигури на работника ползуването му през следващата календарна година.

(3) В случай, че предприятието не осигури ползуването на отложения отпуск по реда на предходната алинея, комисията за трудови спорове по искане на работника определя времето на ползуването му.

(4) Правото на работника на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на 3 години от края на годината, за която се полага този отпуск. Това правило се прилага и в случаите, когато платеният годишен отпуск е отложен по реда и при условията на предходните алинеи.

Погасяване на правото на ползване

Чл. 176а. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) (1) Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.

(2) Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 4, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.

Заплащане

Чл. 177. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.

(2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението по ал. 1 се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.

Заплащане

Чл. 177. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.

ЗАПЛАЩАНЕ

Чл. 177. През време на платения годишен отпуск предприятието заплаща на работника възнаграждение, което се изчислява върху средномесечната брутна заплата, получена през последните 12 календарни месеца, предхождащи месеца на ползуването на отпуска, а на тези, които ползуват отпуск за първи път - върху средномесечната брутна заплата за предхождащите 8 месеца.

Забрана за парично компенсиране

Чл. 178. Забранява се компенсиране на платения годишен отпуск с парични обезщетения освен при прекратяване на трудовото правоотношение.

ЗАБРАНА ЗА ПАРИЧНО КОМПЕНСИРАНЕ

Раздел II.

ПОЛЗВАНЕ НА ПЛАТЕНИЯ ГОДИШЕН ОТПУСК

НАЧИН НА ПОЛЗУВАНЕ

РЕД НА ПОЛЗУВАНЕ

Ползуване на отпуск от непълнолетни работници

и от майки с деца до 7-годишна възраст.

ПРЕКЪСВАНЕ НА ПОЛЗУВАНЕТО

ОТЛАГАНЕ НА ПОЛЗУВАНЕТО

4. важни производствени причини на предприятието налагат това;

5. работникът по уважителни причини поиска отлагане на отпуска.

ЗАПЛАЩАНЕ

ЗАБРАНА ЗА ПАРИЧНО КОМПЕНСИРАНЕ

Чл. 178. Забранява се компенсиране на платени годишен отпуск с парични обезщетения освен при прекратяване на трудовото правоотношение.

Глава девета.

ТРУДОВА ДИСЦИПЛИНА

Раздел I.

Общи разпоредби (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Съдържание на трудовата дисциплина

Чл. 179. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Спазване на трудовата дисциплина

Чл. 180. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Правила за вътрешния трудов ред

Чл. 181. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (1) Работодателят е длъжен да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който определя правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност.

(2) Работодателят издава правилника за вътрешния трудов ред, след като проведе предварителни консултации с представителите на синдикалните организации в предприятието и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.

Правила за вътрешния трудов ред

Чл. 181. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Всеки работодател има право да издаде правилник за вътрешния трудов ред, който конкретизира правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност.

Раздел I.

Общи разпоредби

Чл. 179. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

СЪДЪРЖАНИЕ НА ТРУДОВАТА ДИСЦИПЛИНА

Чл. 179. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

СЪДЪРЖАНИЕ НА ТРУДОВАТА ДИСЦИПЛИНА

Чл. 179. Трудовата дисциплина изисква точно, качествено и ефективно изпълнение на задълженията на работника по трудовото правоотношение.

Чл. 180. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

СПАЗВАНЕ НА ТРУДОВАТА ДИСЦИПЛИНА

Чл. 180. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

СПАЗВАНЕ НА ТРУДОВАТА ДИСЦИПЛИНА

Чл. 180. (1) Спазването на трудовата дисциплина е основен израз на трудовата и на обществената активност на работниците и главно условие за осъществяване на производствената и социалната дейност на предприятието.

(2) За спазването на трудовата дисциплина се прилага принципът на единоначалието при широко участие на трудовия колектив, на професионалните съюзи и на другите обществени организации.

Правила за вътрешния трудов ред

ПРАВИЛА ЗА ВЪТРЕШНИЯ ТРУДОВ РЕД

Чл. 181. (1) Всяко предприятие е длъжно да има правилник за вътрешния трудов ред, който конкретизира правата и задълженията на предприятието и на работниците по трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност.

(2) Правилникът за вътрешния трудов ред се изработва от ръководството на предприятието и профкомитета и се приема от общото събрание на основния трудов колектив.

(3) Правилникът за вътрешния трудов ред не може да противоречи на този кодекс и на издадените за неговото прилагане нормативни актове.

(4) Общи правила за вътрешния трудов ред за всички предприятия се издават от Министерския съвет и от централното ръководство на професионалните съюзи.

Раздел I.

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

СЪДЪРЖАНИЕ НА ТРУДОВАТА ДИСЦИПЛИНА

СПАЗВАНЕ НА ТРУДОВАТА ДИСЦИПЛИНА

ПРАВИЛА ЗА ВЪТРЕШНИЯ ТРУДОВ РЕД

Раздел II.

Награди (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Основания за награждаване от предприятието

Чл. 182. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Видове награди от предприятието

Чл. 183. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Ред за даване на наградите от предприятието

Чл. 184. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Награди за изключителни заслуги

Чл. 185. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Раздел II.

Награди

Чл. 182. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ОСНОВАНИЯ ЗА НАГРАЖДАВАНЕ ОТ ПРЕДПРИЯТИЕТО

Чл. 182. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ОСНОВАНИЯ ЗА НАГРАЖДАВАНЕ ОТ ПРЕДПРИЯТИЕТО

Чл. 182. За образцова работа, проявена трудова активност и високи трудови постижения, както и за дългогодишна предана работа работникът може да бъде награден от предприятието.

ВИДОВЕ НАГРАДИ ОТ ПРЕДПРИЯТИЕТО

Чл. 183. (1) Предприятието може да дава следните награди:

1. писмена похвала;

2. писмено обявяване на благодарност;

3. почетна грамота;

4. почетна значка;

5. вписване в почетната книга;

6. парична сума в размер, определен от Министерския съвет и от централното ръководство на професионалните съюзи, или равностоен подарък - самостоятелно или заедно с някоя от наградите, посочени в т. 1 - 5.

(2) Непосредственият ръководител може да награждава с наградите по ал. 1, т. 1 и 2, а по т. 6 - с парична сума в размер, определен от Министерския съвет и от централното ръководство на професионалните съюзи, или с равностоен подарък от средствата на трудовия колектив, предвидени за тази цел.

(3) В колективния трудов договор или в правилника за вътрешния трудов ред могат да се установяват и други видове награди, давани от предприятието, както и условията за определянето на тези награди, като се изхожда от характера и значението на трудовото постижение.

РЕД ЗА ДАВАНЕ НА НАГРАДИТЕ ОТ ПРЕДПРИЯТИЕТО

Чл. 184. Наградите на предприятието се дават по решение на неговото ръководство и на профкомитета, а наградите на непосредствения ръководител - по негово решение съвместно със съответния орган на професионалния съюз, след като предложенията бъдат обсъдени в съответния първичен трудов колектив.

НАГРАДИ ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ ЗАСЛУГИ

Чл. 185. (1) За изключителни трудови постижения работникът може да бъде награден от държавни органи съгласно отделен закон или указ.

(2) Съгласно отделен закон или указ се награждават и предприятията, постигнали най-високи успехи в социалистическото съревнование или по други поводи.

Раздел II.

НАГРАДИ

ОСНОВАНИЯ ЗА НАГРАЖДАВАНЕ ОТ ПРЕДПРИЯТИЕТО

ВИДОВЕ НАГРАДИ ОТ ПРЕДПРИЯТИЕТО

Чл. 183. (1) Предприятието може да дава следните награди:

1. писмена похвала;

2. писмено обявяване на благодарност;

3. почетна грамота;

4. почетна значка;

5. вписване в почетната книга;

РЕД ЗА ДАВАНЕ НА НАГРАДИТЕ ОТ ПРЕДПРИЯТИЕТО

НАГРАДИ ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ ЗАСЛУГИ

Раздел III.

Дисциплинарна отговорност

Нарушение на трудовата дисциплина

Чл. 186. Виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда.

НАРУШЕНИЕ НА ТРУДОВАТА ДИСЦИПЛИНА

НАРУШЕНИЕ НА ТРУДОВОТО ДИСЦИПЛИНА

Видове нарушения на трудовата дисциплина

Чл. 187. Нарушения на трудовата дисциплина са:

1. закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време;

2. (доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи;

3. неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила;

4. произвеждане на некачествена продукция;

5. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда;

6. (зал. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.);

7. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) неизпълнение на законните нареждания на работодателя;

8. злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения;

9. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства;

10. неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.

ВИДОВЕ НАРУШЕНИЯ НА ТРУДОВАТА ДИСЦИПЛИНА

Чл. 187. Нарушения на трудовата дисциплина са:

1. закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време;

3. неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила;

4. произвеждане на некачествена продукция;

5. неспазване на правилата за безопасни и здравословни условия на труда;

6. (зал. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.);

7. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) неизпълнение на законните нареждания на работодателя;

9. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства;

ВИДОВЕ НАРУШЕНИЯ НА ТРУДОВАТА ДИСЦИПЛИНА

Чл. 187. Нарушения на трудовата дисциплина са:

1. закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време;

2. явяване на работника на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи;

3. неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила;

4. произвеждане на некачествена продукция;

5. неспазване на правилата за безопасни и здравословни условия на труда;

6. неизпълнение на задължението за поддържане и повишаване на професионалната квалификация съобразно изискванията на изпълняваната работа;

7. неизпълнение на законните разпореждания и решения на административното ръководство, на непосредствените ръководители и на колективните органи за управление в рамките на възложената работа;

9. увреждане на социалистическото имущество и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства;

Видове дисциплинарни наказания

Чл. 188. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарните наказания са:

1. забележка;

2. предупреждение за уволнение;

3. уволнение.

ВИДОВЕ ДИСЦИПЛИНАРНИ НАКАЗАНИЯ

Чл. 188. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарните наказания са:

1. забележка;

2. предупреждение за уволнение;

3. уволнение.

ВИДОВЕ ДИСЦИПЛИНАРНИ НАКАЗАНИЯ

Чл. 188. (1) Дисциплинарните наказания са:

1. забележка;

2. мъмрене;

3. строго мъмрене;

4. преместване на по-нископлатена работа, която съответствува на специалността и квалификацията, или понижаване в квалификационна степен в предприятието за срок от 1 до 6 месеца;

5. уволнение.

(2) През времето, докато изтърпява дисциплинарното наказание по т.4 на предходната алинея, работникът не може да прекратява едностранно трудовото правоотношение с предизвестие.

(3) При неявяване на работа без уважителни причини независимо от дисциплинарното наказание, което може да се наложи, дните на неявяването се приспадат от платения годишен отпуск на работника.

Критерии за определяне и еднократност на дисциплинарното наказание

Чл. 189. (1) (Ал. 1 отм., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.

(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

КРИТЕРИИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ И ЕДНОКРАТНОСТ НА ДИСЦИПЛИНАРНОТО НАКАЗАНИЕ

КРИТЕРИИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ И ЕДНОКРАТНОСТ на дисциплинарното наказание

КРИТЕРИИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ И ЕДНОКРАТНОСТ НА ДИСЦИПЛИНАРНОТО НАКАЗАНИЕ

ЦЕЛ, КРИТЕРИИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ И ЕДНОКРАТНОСТ на дисциплинарното наказание

Чл. 189. (1) Дисциплинарното наказание се налага, за да се превъзпита нарушителят на трудовата дисциплина и да се въздействува предупредително и възпитателно върху останалите работници от трудовия колектив.

(2) При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника.

(3) За едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

Дисциплинарно уволнение

Чл. 190. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 190 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Дисциплинарно уволнение може да се налага за:

1. три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час;

2. неявяване на работа в течение на два последователни работни дни;

3. системни нарушения на трудовата дисциплина;

4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения;

5. ощетяване на гражданите от работници или служители в търговията и услугите чрез измама в цената, теглото, качеството на стоката или услугата;

6. (нова - ДВ, бр. 51 от 1999 г.) участие в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на предприятието и се възстановяват направените разходи в пълен размер;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 51 от 1999 г.) други тежки нарушения на трудовата дисциплина.

(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Дисциплинарно уволнение по ал. 1 се налага при съобразяване с критериите по чл. 189, ал. 1.

ДИСЦИПЛИНАРНО УВОЛНЕНИЕ

Чл. 190. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.,) Дисциплинарно уволнение може да се налага за:

2. неявяване на работа в течение на два последователни работни дни;

3. системни нарушения на трудовата дисциплина;

4. злоупотреба с доверието на работодателя и разпространяване на поверителни за него сведения;

6. (Нова - ДВ, бр. 51 от 1999 г.) участие в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на предприятието и се възстановяват направените разходи в пълен размер;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 51 от 1999 г.) други тежки нарушения на трудовата дисциплина.

ДИСЦИПЛИНАРНО УВОЛНЕНИЕ

Чл. 190. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарно уволнение може да се налага за:

2. неявяване на работа в течение на два последователни работни дни;

3. системни нарушения на трудовата дисциплина;

4. злоупотреба с доверието на работодателя и разпространяване на поверителни за него сведения;

6. други тежки нарушения на трудовата дисциплина.

ДИСЦИПЛИНАРНО УВОЛНЕНИЕ

Чл. 190. (1) Дисциплинарно уволнение може да се налага за:

1. закъснение или преждевременно напускане на работа не по-малко от три пъти в 1 календарен месец;

2. неявяване на работа в течение на 2 последователни работни дни;

3. съществено отклонение от изискуемото се качество;

4. системни нарушения на трудовата дисциплина;

5. злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения;

6. други тежки нарушения на трудовата дисциплина.

(2) Работникът се наказва задължително с дисциплинарно уволнение:

1. при неявяване на работа в течение на 3 и повече последователни работни дни;

2. при напускане на работа, без работникът да отправи дължимото предизвестие, или преди изтичане срока на даденото предизвестие, без да е получил съгласието на предприятието за това;

3. ощетяване на гражданите от работници в търговията и услугите чрез измама в цената, теглото, качеството на стоката или услугата.

Изключване от кооперация за дисциплинарни нарушения

Чл. 191. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Органи, които налагат дисциплинарните наказания

Чл. 191. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ИЗКЛЮЧВАНЕ ОТ КООПЕРАЦИЯ ЗА ДИСЦИПЛИНАРНИ НАРУШЕНИЯ

Чл. 191. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ИЗКЛЮЧВАНЕ ОТ КООПЕРАЦИЯ ЗА ДИСЦИПЛИНАРНИ нарушения

Чл. 191. За тежки нарушения на трудовата дисциплина от членовете на производствени кооперации, които обосновават дисциплинарното уволнение, се прилагат правилата на изключване от кооперацията.

Органи, които налагат дисциплинарните наказания

Чл. 192. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен със закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарните наказания на ръководителя на предприятието, както и на работници или служители, назначени от по-горестоящия орган, се налагат от този орган.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ОРГАНИ, КОИТО НАЛАГАТ ДИСЦИПЛИНАРНИТЕ НАКАЗАНИЯ

(3) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Чл. 192. (1) Дисциплинарните наказания се налагат от ръководителя на предприятието или от друг орган, оправомощен със закон или с указ.

(2) Дисциплинарните наказания на ръководителя на предприятието, както и на работници, назначени от по-горестоящ орган, се налагат от този орган.

(3) Непосредствения ръководител може да налага само дисциплинарните наказания забележка, мъмрене, строго мъмрене и преместване на по-нископлатена работа, която съответствува на специалността и квалификацията на работника, за срок до 2 месеца.

Задължения на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание

Чл. 193. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Разпоредбите на предходната алинея не се прилагат, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РАБОТОДАТЕЛЯ ПРЕДИ НАЛАГАНЕ НА ДИСЦИПЛИНАРНОТО НАКАЗАНИЕ

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РАБОТОДАТЕЛЯ ПРЕДИ НАЛАГАНЕ на дисциплинарното наказание

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РАБОТОДАТЕЛЯ ПРЕДИ НАЛАГАНЕ НА ДИСЦИПЛИНАРНОТО НАКАЗАНИЕ

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РЪКОВОДИТЕЛЯ ПРИ НАЛАГАНЕ на дисциплинарното наказание

Чл. 193. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) Ръководителят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения, да събере и обсъди посочените доказателства, както и да поиска от профкомитета писмено съгласие за дисциплинарното уволнение по чл. 190, ал. 1, точки 3-6.

(2) В случаите, когато ръководителят не е получил предварително писмено съгласие на профкомитета или не е спазил изискването да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения, органът който разглежда трудовия спор, отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

(3) Разпоредбите на предходната алинея не се прилагат, когато обясненията на работника не са били изслушани или дадени по негова вина.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РЪКОВОДИТЕЛЯ ПРИ НАЛАГАНЕ на дисциплинарното наказание

Чл. 193. (1) Ръководителят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения, да събере и обсъди посочените доказателства, както и да поиска от профкомитета писмено съгласие за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 188, ал. 1, т. 4 и на дисциплинарно уволнение по чл. 190, ал. 1. С оглед характера и тежестта на извършеното нарушение профкомитетът може, преди да даде своето писмено съгласие, да свика общо събрание на първичния трудов колектив за обсъждане на извършеното нарушение.

Срокове за налагане на дисциплинарни наказания

Чл. 194. (1) Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.

(2) При дисциплинарно нарушение, което е и престъпление или административно нарушение, свързано с възложената работа и установено с влязла в сила присъда или наказателно постановление, сроковете по предходната алинея започват да текат от влизането в сила на присъдата или на наказателното постановление.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Сроковете по ал. 1 не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка

(4) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

СРОКОВЕ ЗА НАЛАГАНЕ НА ДИСЦИПЛИНАРНИ НАКАЗАНИЯ

(3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Сроковете по ал. 1 не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск и докато стачката, в която работникът или служителят е участвувал, не бъде призната за незаконна по надлежния ред.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

СРОКОВЕ ЗА НАЛАГАНЕ НА ДИСЦИПЛИНАРНИ НАКАЗАНИЯ

(3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) Сроковете по ал. 1 не текат през времето, когато работникът е в законоустановен отпуск и докато стачката, в която работникът е участвувал, не бъде призната за незаконна по надлежния ред.

(4) При отмяна на дисциплинарното уволнение поради несъответствието му с тежестта на нарушението ръководителят може да наложи по-леко дисциплинарно наказание в нов 2-седмичен срок от отмяната на уволнението.

СРОКОВЕ ЗА НАЛАГАНЕ НА ДИСЦИПЛИНАРНИ НАКАЗАНИЯ

(3) Сроковете по ал. 1 не текат през времето, когато работникът е в законоустановен отпуск.

Заповед за дисциплинарно наказание

Чл. 195. (1) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ЗАПОВЕД ЗА ДИСЦИПЛИНАРНО НАКАЗАНИЕ

(4) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ФОРМА ЗА НАЛАГАНЕ И ОБЯВЯВАНЕ на дисциплинарното наказание

Чл. 195. (1) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението,и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага.

(2) Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника, като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника предприятието му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.

(3) Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.

(4) Дисциплинарното наказание може да бъде обявено пред съответния трудов колектив, в печата или по друг подходящ начин.

Разглеждане на дисциплинарните нарушения от другарския съд

Чл. 196. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДИСЦИПЛИНАРНИТЕ НАРУШЕНИЯ ОТ ДРУГАРСКИЯ СЪД

Чл. 196. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДИСЦИПЛИНАРНИТЕ НАРУШЕНИЯ от другарския съд

Чл. 196. Ръководителят може, вместо да наложи дисциплинарно наказание, да предаде въпроса за разглеждане от другарския съд в предприятието освен ако за извършено преди това нарушение на трудовата дисциплина наложената мярка за обществено въздействие или дисциплинарно наказание още не са заличени.

Заличаване на дисциплинарните наказания

Чл. 197. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарните наказания се заличават с изтичането на една година от налагането им.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Заличаването има действие занапред. Заличаването на дисциплинарното уволнение не е основание за възстановяване на работника или служителя на предишната му работа.

ЗАЛИЧАВАНЕ НА ДИСЦИПЛИНАРНИТЕ НАКАЗАНИЯ

Чл. 197. (1) Дисциплинарните наказания се смятат за заличени, ако работникът в течение на 1 година от последното наказание, през която е работил по трудово правоотношение, не бъде отново дисциплинарно наказан. За дисциплинарното уволнение този срок е 2 години.

(2) Заличаването има действие занапред. Заличаването на дисциплинарното уволнение не е основание за възстановяване на работника на предишната му работа.

Предсрочно заличаване на дисциплинарни наказания

Чл. 198. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, могат да бъдат заличени от работодателя преди изтичането на срока по ал. 1 на предходния член, ако работникът или служителят не е извършил други нарушения на трудовата дисциплина. Заличаването има действие занапред.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Заличаването на наказанието по предходната алинея се извършва с мотивирана писмена заповед, която се връчва на работника или служителя.

ПРЕДСРОЧНО ЗАЛИЧАВАНЕ НА ДИСЦИПЛИНАРНИ НАКАЗАНИЯ

ПРЕДСРОЧНО ЗАЛИЧАВАНЕ НА ДИСЦИПЛИНАРНИ наказания

ПРЕДСРОЧНО ЗАЛИЧАВАНЕ НА ДИСЦИПЛИНАРНИ НАКАЗАНИЯ

ПРЕДСРОЧНО ЗАЛИЧАВАНЕ НА ДИСЦИПЛИНАРНИ наказания

Чл. 198. (1) Когато работникът, на когото е било наложено дисциплинарно наказание освен уволнение, не е извършил ново нарушение на трудовата дисциплина и е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, ръководителят може да заличи наложеното наказание преди сроковете по предходния член, но не по-рано от 6 месеца от датата на налагането му. Заличаването има действие занапред.

(2) Заличаването на наказанието по предходната алинея се извършва с мотивирана писмена заповед, която се връчва на работника и се обява по начина, по който е било обявено наказанието.

Временно отстраняване от работа

Чл. 199. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят или непосредственият ръководител може да отстрани временно от работа работник или служител, който се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения, употребява през работно време алкохол или друго силно упойващо средство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Отстраняването продължава, докато работникът или служителят възстанови годността си да изпълнява определената му работа.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) През времето, докато трае отстраняването, работникът или служителят не получава трудово възнаграждение.

ВРЕМЕННО ОТСТРАНЯВАНЕ ОТ РАБОТА

Чл. 199. (1) Ръководителят на предприятието или непосредственият ръководител може да отстрани временно от работа работник, който се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения, употребява през време на работа алкохол или друго силно упойващо средство.

(2) Отстраняването продължава, докато работникът възстанови годността си да изпълнява определената му работа.

(3) През времето, докато трае отстраняването, работникът не получава трудово възнаграждение.

Раздел III.

ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ

НАРУШЕНИЕ НА ТРУДОВОТО ДИСЦИПЛИНА

Чл. 186. Виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовото дисциплина. Нарушителят се наказва с предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда.

ВИДОВЕ НАРУШЕНИЯ НА ТРУДОВАТА ДИСЦИПЛИНА

Чл. 187. Нарушения на трудовата дисциплина са:

1. закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време;

2. явяване на работника на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи;

3. неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила;

4. произвеждане на некачествена продукция;

5. неспазване на правилата за безопасни и здравословни условия на труда;

9. увреждане на социалистическото имущество и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства;

ВИДОВЕ ДИСЦИПЛИНАРНИ НАКАЗАНИЯ

Чл. 188. (1) Дисциплинарните наказания са:

1. забележка;

2. мъмрене;

3. строго мъмрене;

5. уволнение.

ЦЕЛ, КРИТЕРИИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ И ЕДНОКРАТНОСТ НА ДИСЦИПЛИНАРНОТО НАКАЗАНИЕ

(3) За едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

ДИСЦИПЛИНАРНО УВОЛНЕНИЕ

Чл. 190. (1) Дисциплинарно уволнение може да се налага за:

1. закъснение или преждевременно напускане на работа не по-малко от три пъти в 1 календарен месец;

2. неявяване на работа в течение на 2 последователни работни дни;

3. съществено отклонение от изискуемото се качество;

4. системни нарушения на трудовата дисциплина;

6. други тежки нарушения на трудовата дисциплина.

(2) Работникът се наказва задължително с дисциплинарно уволнение:

1. при неявяване на работа в течение на 3 и повече последователни работни дни;

ИЗКЛЮЧВАНЕ ОТ КООПЕРАЦИЯ ЗА ДИСЦИПЛИНАРНИ НАРУШЕНИЯ

Органи, които налагат дисциплинарните наказания

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РЪКОВОДИТЕЛЯ ПРИ НАЛАГАНЕ НА ДИСЦИПЛИНАРНОТО НАКАЗАНИЕ

СРОКОВЕ ЗА НАЛАГАНЕ НА ДИСЦИПЛИНАРНИ НАКАЗАНИЯ

(3) Сроковете по ал. 1 не текат през времето, когато работникът е в законоустановен отпуск.

ФОРМА ЗА НАЛАГАНЕ И ОБЯВЯВАНЕ НА ДИСЦИПЛИНАРНОТО НАКАЗАНИЕ

РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДИСЦИПЛИНАРНИТЕ НАРУШЕНИЯ ОТ ДРУГАРСКИЯ СЪД

ЗАЛИЧАВАНЕ НА ДИСЦИПЛИНАРНИТЕ НАКАЗАНИЯ

ПРЕДСРОЧНО ЗАЛИЧАВАНЕ НА ДИСЦИПЛИНАРНИ НАКАЗАНИЯ

ВРЕМЕННО ОТСТРАНЯВАНЕ ОТ РАБОТА

(3) През времето, докато трае отстраняването, работникът не получава трудово възнаграждение.

Глава десета.

ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ И ДРУГИ ВИДОВЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

Раздел I.

Имуществена отговорност на работодателя (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника и служителя

Чл. 200. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.

(4) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.

(5) (Нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Получаването на обезщетение по предходните алинеи от наследниците на починал поради трудова злополука или професионална болест не се смята за приемане на наследство.

Имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника и служителя

Чл. 200. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

Имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника и служителя

Чл. 200. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

Имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника и служителя

(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Получаването на обезщетение по предходните алинеи от наследниците на починал поради трудова злополука или професионална болест не се смята за приемане на наследство.

Имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника и служителя

Чл. 200. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

Изключване или намаляване на отговорността

Чл. 201. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателят не отговаря по предходния член, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането.

(2) Отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

Изключване или намаляване отговорността

Регресен иск

Чл. 202. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За изплатеното на пострадалия или на неговите наследници обезщетение работодателят има право на иск срещу виновните работници или служители съобразно правилата на раздел II от тази глава.

Раздел II.

Имуществена отговорност на работника или служителя (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Обсег на имуществената отговорност

Чл. 203. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят отговаря имуществено съобразно правилата на тази глава за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения.

(2) За вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Имуществената отговорност на работника или служителя се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната и наказателната отговорност за същото деяние.

Изключване на отговорността

Чл. 204. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят не отговаря имуществено за вредата, която е резултат на нормален производствено-стопански риск.

Вреда, която подлежи на обезщетяване

Чл. 205. (1) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят отговаря за претърпяната загуба, но не и за пропуснатата полза.

(2) Размерът на вредата се определя към деня на настъпването й, а ако той не може да се установи - към деня на откриването й.

Размер на отговорността

Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) За вреда, причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение.

(2) Когато вредата е причинена от ръководител, включително и от непосредствен ръководител, при или по повод упражняване на ръководните му функции, отговорността е в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение.

(3) Отговорността е в размерите по предходните алинеи и когато работодателят е обезщетил трети лица за вреди, причинени от работника или служителя при същите условия.

Размер на отговорността за вреда, причинена при отчетническа дейност

Чл. 207. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя:

1. в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение;

2. за липса - в пълен размер заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от деня на откриването на липсата.

(2) Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на щетата или са се възползували от увреждането по т. 1 на предходната алинея, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане на полученото до размера на обогатяването освен в случаите по чл. 271, ал. 1. Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на вредата, когато дарението е със средства, извлечени от причинената вреда.

(3) Исковете по т. 2 на ал. 1 и по ал. 2 се погасяват с изтичането на 10-годишна давност от деня на причиняването на вредата.

(4) Със закон могат да се установяват и други случаи на пълна имуществена отговорност.

Отговорност за вреда, причинена от няколко работници или служители

Чл. 208. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато вредата е причинена от няколко работници или служители, те отговарят:

1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) в случаите на ограничена отговорност - съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато то не може да бъде установено - пропорционално на уговореното им месечно трудово възнаграждение. Сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата;

2. в случаите на пълна отговорност - солидарно.

Бригадна отговорност

Чл. 209. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Бригадна отговорност за липса може да се поеме с писмен договор, сключен между работодателя и работниците или служителите, които общо или на смени извършват отчетническа дейност. Когато не може да се установи конкретният причинител, обезщетението се разпределя между работниците или служителите, подписали договора, съразмерно на получената брутна работна заплата за периода от време, за който е установена липсата.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Осъществяване на ограничената имуществена отговорност

Чл. 210. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) В случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Когато вредата е причинена от ръководителя на предприятието, заповедта се издава от съответния по-горестоящ орган, а ако няма такъв - от колективния орган за управление на предприятието.

(2) Заповедта се издава в 1-месечен срок от откриването на вредата или от плащането на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от причиняването й, а когато вредата е причинена от ръководител или при извършване на отчетническа дейност - в 3-месечен срок от откриването й, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Ако в срока по предходната алинея работникът или служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) В случаите, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други причини събирането на сумата не може да стане чрез удръжки по реда на предходната алинея, въз основа на заповедта на работодателя или на органа по изречение второ на ал. 1 работодателят може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на вземането.

(6) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1996 г.)

Осъществяване на ограничената имуществена отговорност

(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) В случаите, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други причини събирането на сумата не може да стане чрез удръжки по реда на предходната алинея, въз основа на заповедта на работодателя или на органа по изречение второ на ал. 1 се издава изпълнителен лист по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(6) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1996 г.)

Осъществяване на пълната имуществена отговорност

Чл. 211. Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред.

В тези случаи удръжки могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно решение.

Прилагане на гражданския закон

Чл. 212. (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За неуредените в тази глава въпроси по имуществената отговорност на работодателя за причиняване на смърт или увреждане на здравето на работника или служителя, както и по имуществената отговорност на работника или служителя към работодателя, се прилага гражданският закон.

Раздел III.

Други видове обезщетения

Обезщетение при недопускане на работа

Чл. 213. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При незаконно недопускане на работник или служител, с когото е създадено трудово правоотношение по реда на глава пета, да постъпи на работа работодателят и виновните длъжностни лица дължат солидарно на работника или служителя брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност от деня на явяването, за да постъпи на работа, до неговото действително допускане на работа.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят и виновните длъжностни лица солидарно дължат обезщетение на работника или служителя, когото незаконно не са допуснали на работа през времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение. Това обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на незаконното недопускане на работа.

Обезщетение при временно отстраняване от работа

Чл. 214. (1)(Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работник или служител, който е бил незаконно отстранен от работа от работодателя или от непосредствения ръководител, има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето на незаконното отстраняване. Обезщетението се дължи солидарно от работодателя и виновните длъжностни лица.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Обезщетение при командировка

Чл. 215. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет.

Обезщетение при преместване

Чл. 216. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) На работник или служител, който се премества на работа в друго населено място, по споразумение с работодателя могат да се заплатят:

1. пътните разноски за него и за членовете на семейството му;

2. разноските по пренасянето на покъщнината му;

3. възнаграждение за дните на пътуването и за още 2 дни.

(2) На работник или служител, трудовото правоотношение с когото е прекратено не по негова вина или не по негово заявление с предизвестие, по споразумение с работодателя могат да се заплатят разноските по т. 1 и 2 на предходната алинея за неговото и на семейството му завръщане в постоянното им местоживеене.

(3) Работникът или служителят има право на обезщетение по предходните алинеи, когато по ред, предвиден в закон, се премества или е преместен на постоянна работа в друго населено място не по негова молба. Когато разстоянието до населеното място на новата работа е над 100 километра и преместването е за време над 1 година, на работника или служителя се заплаща и уговореното едномесечно трудово възнаграждение за новата работа и възнаграждение в размер на една четвърт от същата сума за всеки член от семейството, издържан от работника или служителя. Обезщетението се изплаща от работодателя, при когото работникът или служителят се премества на работа.

Обезщетение при трудоустрояване

Чл. 217. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Работодателят дължи на подлежащия на трудоустрояване работник или служител обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня, в който получи предписанието за трудоустрояване, до неговото изпълнение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работник или служител, който без уважителни причини откаже да приеме работата, на която се трудоустроява в същото или в друго предприятие, няма право на обезщетението по предходната алинея.

Обезщетение при трудоустрояване

Чл. 217. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят дължи на подлежащия на трудоустрояване работник или служител с намалена работоспособност обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня, в който получи предписанието за трудоустрояване, до неговото изпълнение.

Обезщетение при бедствие (Загл. изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.)

Чл. 218. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Когато при бедствие работникът или служителят е възпрепятствуван да се яви на работа, заплаща му се обезщетение в размер 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е бил възпрепятствуван да работи, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Ако работникът или служителят е взел участие в спасителните работи при бедствие, заплаща му се пълният размер на брутното трудово възнаграждение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Обезщетението по предходните алинеи се изплаща от работодателя, при когото работникът или служителят работи.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Причините за неявяването на работа и участието в спасителните работи се установяват от кметството, от общинския съвет или от друг държавен орган.

Обезщетение при криза (Загл. изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г.)

Чл. 218. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) Когато при криза или бедствие работникът или служителят е възпрепятствуван да се яви на работа, заплаща му се обезщетение в размер 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е бил възпрепятствуван да работи, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) Ако работникът или служителят е взел участие в спасителните работи при криза или бедствие, заплаща му се пълният размер на брутното трудово възнаграждение.

Обезщетение при криза (Загл. изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г.)

Чл. 218. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г.) Когато при криза работникът или служителят е възпрепятствуван да се яви на работа, заплаща му се обезщетение в размер 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е бил възпрепятствуван да работи, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г.) Ако работникът или служителят е взел участие в спасителните работи при криза, заплаща му се пълният размер на брутното трудово възнаграждение.

Обезщетение при природни или обществени бедствия

Чл. 218. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато поради природни или обществени бедствия работникът или служителят е възпрепятствуван да се яви на работа, заплаща му се обезщетение в размер 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е бил възпрепятствуван да работи, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Ако работникът или служителят е взел участие в спасителните работи при природни или обществени бедствия, заплаща му се пълният размер на брутното трудово възнаграждение.

Обезщетения при правомерен отказ на работника или служителя да изпълнява работата

Чл. 219. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работник или служител, който на законно основание е отказал изпълнението или е преустановил работа поради възникнала сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето му, има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което не е работил.

(2) Право на обезщетение по предходната алинея има и работник или служител, който откаже да изпълнява работа, възложена му вън от допустимите от този кодекс случаи за едностранна промяна на мястото и характера на работа, ако е възпрепятствуван да изпълнява работата си по досегашните условия.

Обезщетение за неспазено предизвестие

Чл. 220. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

(2) Страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие.

Обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие

Чл. 221. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., доп. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.

(2) При дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.

(3) Предходната алинея се прилага и когато работникът или служителят бъде уволнен по чл. 330, ал. 1 поради осъждане за престъпление, което съставлява и нарушение на трудовите задължения.

(4) Действителните вреди по предходните алинеи се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя, както следва:

1. в случаите по ал. 1 - за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение;

2. в случаите по ал. 2 и 3 - за времето, през което работодателят е останал без работник или служител за същата работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение.

Обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие

Чл. 221. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.

Обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие

Чл. 221. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) При прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, т. 2 и 3 работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.

Обезщетение при уволнение на други основания

Чл. 222. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 325, т. 9 и чл. 327, ал. 1, т. 1) работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

Обезщетение при уволнение на други основания

(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 325, т. 9 и чл. 327, т. 1) работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание.

Обезщетение при уволнение на други основания

Чл. 222. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г.) При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.

Обезщетение при уволнение на други основания

Чл. 222. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 30 дни работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

Обезщетение при уволнение поради задържане от органите на властта

Чл. 223. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск

Чл. 223. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск

Чл. 224. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., обявена за противоконституционна в частта "за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176" с РКС № 12 от 2010 г. - ДВ, бр. 91 от 2010 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Платеният отпуск за обучение на учащи се и на докторанти без откъсване от производството и за приемен изпит в учебно заведение, когато не бъде използуван, не се обезщетява парично.

Обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск

Чл. 224. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 01.01.2012 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.

Обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск

Чл. 224. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.

Обезщетения при незаконно уволнение и при недопускане на работа на възстановен работник или служител

Чл. 225. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Това право има и работникът или служителят, който незаконно е бил преместен на друга по-нископлатена работа.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа.

Обезщетение при незаконно уволнение и при недопускане на работа на възстановен работник или служител

Отговорност на работодателя за други вреди, причинени на работника или служителя

Чл. 226. (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради:

1. неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение;

2. вписване на неверни данни в издадените документи.

(2) Работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено.

(3) Обезщетението по ал. 1 обхваща всички вреди, претърпени от работника или служителя, включително и неимуществените. Обезщетението по ал. 2 е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя.

Отговорност на работодателя за други вреди, причинени на работника

2. вписване на неверни данни в издадените документи.

Регресна отговорност

Чл. 227. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Длъжностните лица, виновни за плащането на обезщетенията по чл. 213, 214, 225, ал. 3 и чл. 226, дължат възстановяването им на работодателя съобразно правилата на раздел II от тази глава.

Брутно трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията

Чл. 228. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

(2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Размерите на обезщетенията по чл. 215, 218, 222 и 225 се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери.

Брутно трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията

Глава десета.

ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ И ДРУГИ ВИДОВЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

Раздел I.

Имуществена отговорност на работодателя

(ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)

ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ ПРИ СМЪРТ ИЛИ УВРЕЖДАНЕ ЗДРАВЕТО НА РАБОТНИКА И СЛУЖИТЕЛЯ

Чл. 200. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) За вреди от трудова злополука или професионално заболяване, които са причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Получаването на обезщетение по предходните алинеи от наследниците на починал поради трудова злополука или професионално заболяване не се смята за приемане на наследство.

ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ ПРИ смърт или увреждане здравето на работника и служителя

ИЗКЛЮЧВАНЕ ИЛИ НАМАЛЯВАНЕ ОТГОВОРНОСТТА

РЕГРЕСЕН ИСК

Раздел I.

Имуществена отговорност на работодателя (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ ПРИ СМЪРТ ИЛИ УВРЕЖДАНЕ ЗДРАВЕТО НА РАБОТНИКА И СЛУЖИТЕЛЯ

ИЗКЛЮЧВАНЕ ИЛИ НАМАЛЯВАНЕ ОТГОВОРНОСТТА

РЕГРЕСЕН ИСК

Раздел I.

Имуществена отговорност на предприятието

ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО ПРИ смърт или увреждане здравето на работника

Чл. 200. (1) За вреди от трудова злополука или професионално заболяване, които са причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника, предприятието отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник има вина за настъпването им.

(2) Предприятието отговаря и когато трудовата злополука или професионалното заболяване е причинено от непреодолима сила, при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на предприятието, както и по време на почивките, прекарани в предприятието.

(3) Предприятието дължи обезщетение за разликата между причинената вреда и полученото обезщетение от социалното осигуряване.

ИЗКЛЮЧВАНЕ ИЛИ НАМАЛЯВАНЕ ОТГОВОРНОСТТА на предприятието

Чл. 201. (1) Предприятието не отговаря по предходния член, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането.

(2) Отговорността на предприятието може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

РЕГРЕСЕН ИСК СРЕЩУ ВИНОВНИТЕ ЛИЦА

Чл. 202. За изплатеното на пострадалия или на неговите наследници обезщетение предприятието има право на иск срещу виновните лица за настъпилата вреда съобразно правилата на раздел II от тази глава.

Раздел I.

ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО ПРИ СМЪРТ ИЛИ УВРЕЖДАНЕ ЗДРАВЕТО НА РАБОТНИКА

ИЗКЛЮЧВАНЕ ИЛИ НАМАЛЯВАНЕ ОТГОВОРНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Чл. 201. (1) Предприятието не отговаря по предходния член, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането.

РЕГРЕСЕН ИСК СРЕЩУ ВИНОВНИТЕ ЛИЦА

Раздел II.

Имуществена отговорност на работника или служителя

(ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)

ОБСЕГ НА ИМУЩЕСТВЕНАТА ОТГОВОРНОСТ

ОБСЕГ НА ИМУЩЕСТВЕНАТА ОТГОВОРНОСТ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)

ИЗКЛЮЧВАНЕ НА ОТГОВОРНОСТТА

ВРЕДА, КОЯТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ

РАЗМЕР НА ОТГОВОРНОСТТА

РАЗМЕР НА ОТГОВОРНОСТТА ЗА ВРЕДА, ПРИЧИНЕНА ПРИ ОТЧЕТНИЧЕСКА ДЕЙНОСТ

1. в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение;

(4) Със закон могат да се установяват и други случаи на пълна имуществена отговорност.

РАЗМЕР НА ОТГОВОРНОСТТА ЗА ВРЕДА, ПРИЧИНЕНА при отчетническа дейност

1. в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение;

(4) Със закон могат да се установяват и други случаи на пълна имуществена отговорност.

РАЗМЕР НА ОТГОВОРНОСТТА ЗА ВРЕДА, ПРИЧИНЕНА ПРИ ОТЧЕТНИЧЕСКА ДЕЙНОСТ

1. в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение;

(4) Със закон могат да се установяват и други случаи на пълна имуществена отговорност.

ОТГОВОРНОСТ ЗА ВРЕДА, ПРИЧИНЕНА ОТ НЯКОЛКО РАБОТНИЦИ ИЛИ СЛУЖИТЕЛИ

Чл. 208. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато вредата е причинена от няколко работници или служители, те отговарят:

2. в случаите на пълна отговорност - солидарно.

ОТГОВОРНОСТ ЗА ВРЕДА, ПРИЧИНЕНА ОТ НЯКОЛКО работници или служители

Чл. 208. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато вредата е причинена от няколко работници или служители, те отговарят:

2. в случаите на пълна отговорност - солидарно.

ОТГОВОРНОСТ ЗА ВРЕДА, ПРИЧИНЕНА ОТ НЯКОЛКО РАБОТНИЦИ ИЛИ СЛУЖИТЕЛИ

Чл. 208. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато вредата е причинена от няколко работници или служители, те отговарят:

2. в случаите на пълна отговорност - солидарно.

БРИГАДНА ОТГОВОРНОСТ

(2) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ОГРАНИЧЕНАТА ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ

(6) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1996 г.)

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ОГРАНИЧЕНАТА ИМУЩЕСТВЕНА отговорност

(6) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1996 г.)

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ОГРАНИЧЕНАТА ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ

(6) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1996 г.)

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ОГРАНИЧЕНАТА ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ

(6) Ограничената имуществена отговорност може да бъде осъществена и при проверка или от органите на финансовия контрол, ако вредата е установена при проверка или при ревизия, извършена от тези органи. Актът, с който се осъществява, и редът за неговото обжалване се определят в специалните закони.

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ОГРАНИЧЕНАТА ИМУЩЕСТВЕНА отговорност

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПЪЛНАТА ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ

Чл. 211. Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред.

В тези случаи удръжки могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно решение.

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПЪЛНАТА ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ

Чл. 211. Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред. В тези случаи удръжките могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно решение.

ПРИЛАГАНЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ЗАКОН

Раздел II.

Имуществена отговорност на работника

ОБСЕГ НА ИМУЩЕСТВЕНАТА ОТГОВОРНОСТ

Чл. 203. (1) Работникът отговаря имуществено съобразно правилата на тази глава за вредата, която е причинил на предприятието по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения.

(2) За вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите си задължения, отговорността се определя от гражданския закон.

(3) Имуществената отговорност на работника се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната и наказателната отговорност за същото деяние.

ИЗКЛЮЧВАНЕ НА ОТГОВОРНОСТТА

Чл. 204. Работникът не отговаря имуществено за вредата, която е резултат на нормален производствено-стопански риск, както и на оправдан стопански риск по смисъла на Наказателния кодекс.

ВРЕДА, КОЯТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ

Чл. 205. (1) Работникът отговаря за претърпяната загуба, но не и за пропуснатата полза.

РАЗМЕР НА ОТГОВОРНОСТТА

Чл. 206. (1) За вреда, причинена на предприятието по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът отговоря в размер на вредата, но не повече от едномесечната му основна заплата.

(2) Когато вредата е причинена от ръководител, включително и от непосредствен ръководител при упражняването на ръководни функции, отговорността е в размер на вредата, но не повече от 3 месечни основни заплати.

(3) Когато вредата по ал. 1 произтича от производството на некачествена продукция или от извършването на лошокачествени услуги, работникът отговаря в размер на вредата, но не повече от 2 месечни основни заплати. В тези случаи отговорността на ръководителя по ал. 2, както и на работниците от контролните органи по качеството, е в размер на причинената вреда, но не повече от 4 месечни основни заплати.

(4) Отговорността е в размерите по предходните алинеи и когато предприятието е обезщетило трети лица за вреди, причинени от работник или ръководител при същите условия.

РАЗМЕР НА ОТГОВОРНОСТТА ЗА ВРЕДА, ПРИЧИНЕНА при отчетническа дейност

Чл. 207. (1) Работник, на когото е възложено като трудово задължения постоянно или временно да събира, съхранява, разходва или отчита парични средства или материални ценности, отговаря спрямо предприятието:

1. в размер на вредата, но не повече от 3 месечни основни заплати, а когато от вредата се е възползувало друго предприятие - не повече от 1 месечна основна заплата;

2. за липса - в пълен размер, заедно с 1 на сто месечна лихва от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от откриването на липсата.

(2) Лицата, които са се възползували от липсите по предходната алинея, дължат солидарно връщането им до размера на обогатяването освен в случаите по чл. 271, ал. 1. Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на щетата, когато дарението е със средства, извлечени от причинената щета.

(3) Исковете за пълна имуществена отговорност по предходните алинеи се погасяват с изтичане на 10-годишен давностен срок от деня на причиняване на щетата. В тези случаи давността се прекъсва и с акт, съставен от контролен орган, от деня на връчването му на работника.

(4) Със закон или с указ могат да се предвидят и други случаи на пълна имуществена отговорност.

ОТГОВОРНОСТ ЗА ВРЕДА, ПРИЧИНЕНА ОТ НЯКОЛКО работници

Чл. 208. Когато вредата е причинена от няколко работници, те отговарят:

1. в случаите на ограничена отговорност - съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато то не може да се бъде установено - пропорционално на основната им заплата. Сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата;

2. в случаите но пълна отговорност - солидарно.

БРИГАДНА ОТГОВОРНОСТ

Чл. 209. (1) Бригадна отговорност за липса може да се поеме с писмен договор, сключен между предприятието и работниците, които общо или на смени извършват отчетническа дейност. Когато не може да се установи конкретният причинител, обезщетението се разпределя между работниците, подписали договора, съразмерно на получената брутна работна заплата за периода от време, за който е установена липсата.

(2) Министерството на финасите съгласувано със съответните министерства и други ведомства и с централното ръководство на професионалните съюзи определя с наредба условията за сключване на договора за поемане на бригадна отговорност.

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ОГРАНИЧЕНАТА ИМУЩЕСТВЕНА отговорност

Чл. 210. (1) В случаите на ограничена имуществена отговорност ръководителят на предприятието издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника. Когато вредата е причинена от ръководителя на предприятието, заповедта се издава от съответния по-горестоящ орган.

(3) Ако работникът в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността, предприятието може да предяви срещу него иск пред комисията за трудови спорове.

(4) Ако в срока по предходната алинея работникът не оспори основанието или размера на отговорността, предприятието въз основа на заповедта на ръководителя удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс.

(5) В случаите, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други причини събирането на сумата не може да стане чрез удръжки по реда на предходната алинея, въз основа на заповедта на ръководителя се издава изпълнителен лист по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(6) Ограничената имуществена отговорност може да бъде осъществена и от органите на държавния и народния контрол или от органите на финансовия контрол, ако вредата е установена при проверка или при ревизия, извършена от тези органи. Актът, с който се осъществява, и редът за неговото обжалване се определят в специалните закони.

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПЪЛНАТА ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ

ПРИЛАГАНЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ЗАКОН

Чл. 212. За неуредените в тази глава въпроси по имуществената отговорност на предприятието за причиняване на смърт или увреждане на здравето на работника, както и по имуществената отговорност на работника към предприятието, се прилага гражданският закон.

Раздел II.

ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ НА РАБОТНИКА

ОБСЕГ НА ИМУЩЕСТВЕНАТА ОТГОВОРНОСТ

ИЗКЛЮЧВАНЕ НА ОТГОВОРНОСТТА

ВРЕДА, КОЯТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ

Чл. 205. (1) Работникът отговаря за претърпяната загуба, но не и за пропуснатата полза.

РАЗМЕР НА ОТГОВОРНОСТТА

РАЗМЕР НА ОТГОВОРНОСТТА ЗА ВРЕДА, ПРИЧИНЕНА ПРИ ОТЧЕТНИЧЕСКА ДЕЙНОСТ

(4) Със закон или с указ могат да се предвидят и други случаи на пълна имуществена отговорност.

ОТГОВОРНОСТ ЗА ВРЕДА, ПРИЧИНЕНА ОТ НЯКОЛКО РАБОТНИЦИ

Чл. 208. Когато вредата е причинена от няколко работници, те отговарят:

2. в случаите но пълна отговорност - солидарно.

БРИГАДНА ОТГОВОРНОСТ

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ОГРАНИЧЕНАТА ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПЪЛНАТА ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ

ПРИЛАГАНЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ЗАКОН

Раздел III.

Други видове обезщетения

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ НЕДОПУСКАНЕ НА РАБОТА

Чл. 213. (1) При незаконно недопускане на работник, с когото е създадено трудово правоотношение по реда на глава пета, да постъпи на работа предприятието и виновните длъжностни лица дължат солидарно на работника гарантирания размер на трудовото възнаграждение за съответната длъжност от деня на явяването, за да постъпи на работа, до неговото действително допускане на работа.

(2) Предприятието и виновните длъжностни лица солидарно дължат обезщетение на работника, когото незаконно не са допуснали на работа през времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение. Това обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за времето на незаконното недопускане на работа.

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ВРЕМЕННО ОТСТРАНЯВАНЕ ОТ РАБОТА

(2) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ВРЕМЕННО ОТСТРАНЯВАНЕ ОТ РАБОТА

Чл. 214. (1) Работник, който е бил незаконно отстранен от работа от ръководителя на предприятието или от непосредствения ръководител, има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето на незаконното отстраняване. Обезщетението се дължи солидарно от предприятието и виновните длъжностни лица.

(2) Работник, който е бил отстранен от работа по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето на отстраняването, ако бъде оправдан или наказателното производство бъде прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление. Това обезщетение е за сметка на средствата, предвидени за тази цел в държавния бюджет, и се изплаща от окръжния народен съвет по местожителството на работника.

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ КОМАНДИРОВКА

Чл. 215. При командироване работникът има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет.

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ПРЕМЕСТВАНЕ

1. пътните разноски за него и за членовете на семейството му;

2. разноските по пренасянето на покъщнината му;

3. възнаграждение за дните на пътуването и за още 2 дни.

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ПРЕМЕСТВАНЕ НА РАБОТА

Чл. 216. (1) На работник, който се премества на работа в друго населено място, по споразумение с предприятието могат да се заплатят:

1. пътните разноски за него и за членовете на семейството;

2. разноските по пренасянето на покъщнината му;

3. възнаграждение за дните на пътуването и за още 2 дни.

(2) На работник, трудовото правоотношение с когото е прекратено не по негова вина или не по негово заявление с предизвестие, по споразумение с предприятието могат да се заплатят разноските по т. 1 и 2 от предходната алинея за неговото завръщане, както и на семейството му в постоянното им местожителство.

(3) Работникът има право на обезщетението по предходните алинеи, когато по ред, предвиден в закон или в указ, се премества или е преместен на постоянна работа в друго населено място не по негова молба. Когато разстоянието до населеното място на новата работа е над 100 км и преместването е за време над 1 година, на работника се заплаща и едномесечно трудово възнаграждение по размера на основната заплата за новата работа и възнаграждение в размер на една четвърт от същата заплата за всеки член от семейството, издържан от работника. Обезщетението се изплаща от предприятието, в което работникът се премества на работа.

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ТРУДОУСТРОЯВАНЕ

Чл. 217. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят дължи на подлежащия на трудоустрояване работник или служител с намалена трудоспособност обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня, в който получи предписанието за трудоустрояване, до неговото изпълнение.

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ТРУДОУСТРОЯВАНЕ

Чл. 217. (1) Ако предприятието не осигури в определения срок подходяща работа на подлежащия на трудоустрояване работник с намалена трудоспособност, то му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на получаване на предписанието за трудоустрояване до неговото изпълнение.

(2) Работник, който без уважителни причини откаже да приеме работата, на която се трудоустроява, няма право на обезщетението по предходната алинея.

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ПРИРОДНИ ИЛИ ОБЩЕСТВЕНИ БЕДСТВИЯ

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ СТИХИЙНИ БЕДСТВИЯ

Чл. 218. (1) Когато поради стихийни бедствия (буря, наводнения, заснежавания, пожари и други подобни) работникът е възпрепятствуван да се яви на работа, заплаща му се обезщетение в размер на 50 на сто от брутното трудово възнаграждение за времето, през

което е бил възпрепятствуван да работи.

(2) Ако работникът е взел участие в спасителните работи при стихийни бедствия, заплаща му се пълният размер на брутното трудово възнаграждение.

(3) Обезщетението по предходните алинеи се изплаща от предприятието, в което работникът работи.

(4) Причините за неявяването на работа и участието в спасителните работи се установяват от кметството, от народния съвет или от друг държавен орган.

ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ПРИ ПРАВОМЕРЕН ОТКАЗ НА РАБОТНИКА ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯ ДА ИЗПЪЛНЯВА РАБОТАТА

ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ПРИ ПРАВОМЕРЕН ОТКАЗ НА РАБОТНИКА или служителя да изпълнява работата

ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ПРИ ПРАВОМЕРЕН ОТКАЗ НА РАБОТНИКА ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯ ДА ИЗПЪЛНЯВА РАБОТАТА

ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ПРИ ПРАВОМЕРЕН ОТКАЗ НА РАБОТНИКА да изпълнява работата

Чл. 219. (1) Работник, който на законно основание е отказал изпълнението или е преустановил работа поради възникнала сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето му, има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което не е работил.

(2) Право на обезщетение по предходната алинея има и работник, който откаже да изпълнява работа, възложена му вън от допустимите от този кодекс случаи за едностранна промяна на мястото и характера на работа, ако е възпрепятствуван да изпълнява работата си по досегашните условия.

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕСПАЗЕНО ПРЕДИЗВЕСТИЕ

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВОТО правоотношение с предизвестие

Чл. 220. (1) Когато предприятието има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, то може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като заплати на работника обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.

(2) Когато предприятието или работникът имат право да прекратят трудовото правоотношение с предизвестие, те могат да го прекратят и без да спазват срока на предизвестието, ако страната, която е предизвестена, даде съгласието си за това. В този случай страната, която е отправила предизвестието, не дължи на другата страна обезщетение за неспазения срок на предизвестието.

(3) Когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие от предприятието, работникът има право да напусне работа и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на предприятието обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за остатъка от срока на предизвестието.

(4) Когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие от работника, предприятието има право да го освободи от работа и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на работника обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за остатъка от срока на предизвестието.

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ БЕЗ ПРЕДИЗВЕСТИЕ

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА трудовото правоотношение без предизвестие

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ БЕЗ ПРЕДИЗВЕСТИЕ

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВОТО правоотношение без предизвестие

Чл. 221.(1) При упражняване на правото на работника да прекрати едностранно безсрочно трудово правоотношение без предизвестие той има право на обезщетение от предприятието в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието.

(2) При упражняване на правото си да прекрати едностранно срочно трудово правоотношение без предизвестие работникът има право на обезщетение от предприятието в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа в резултат на това прекратяване, но не повече от брутното трудово възнаграждение за остатъка от срока на трудовото правоотношение.

(3) Работникът няма право на обезщетение по предходните алинеи, когато прекратява едностранно трудовия договор без предизвестие по чл. 327, точки 4-8.

(4) Когато работникът прекрати срочно трудово правоотношение, без да има основание за това, дължи на предприятието обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за остатъка от срока на трудовото правоотношение.

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ УВОЛНЕНИЕ НА ДРУГИ ОСНОВАНИЯ

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за изслужено време и старост, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ УВОЛНЕНИЕ НА ДРУГИ ОСНОВАНИЯ

Чл. 222. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 30 дни работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов довогор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 325, т. 9 и чл. 327, т. 1) работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за изслужено време и старост, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години преди придобиването на право на пенсия за изслужено време и старост - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

Обезщетение при прекратяване на трудовото

правоотношение при ликвидация на предприятието,

съкращаване в щата, спиране на работата, болест

или пенсиониране

Чл. 222. (1) При прекратяване на трудовото правоотношение поради пълна или частична ликвидация на предприятието или съкращаване в щата, както и поради спиране на работата за повече от 30 дни, работникът има право на обезщетение от предприятието в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Министерският съвет може да предвижда в определени случаи изплащане на обезщетение и за период, по-дълъг от 1 месец.

(2) При прекратяване на трудовото правоотношение поради болест работникът има право на обезщетение от предприятието в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание.

(3) При прекратяване на трудовото правоотношение от която и да е от страните или по тяхно взаимно съгласие, след като работникът е придобил право на пълна пенсия за изслужено време и старост, той има право на обезщетение от предприятието в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. Това обезщетение може да се изплаща само веднъж.

Чл. 223. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ УВОЛНЕНИЕ ПОРАДИ ЗАДЪРЖАНЕ ОТ ОРГАНИТЕ НА ВЛАСТТА

Чл. 223. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ УВОЛНЕНИЕ ПОРАДИ ЗАДЪРЖАНЕ от органите на властта

Чл. 223. (1) Работник, който е бил уволнен поради задържане от органите на властта, има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е бил задържан, и до възстановяването му на предишната работа, ако бъде оправдан или наказателното производство бъде прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление.

(2) Обезщетението по предходната алинея е за сметка на средствата, предвидени за тази цел в държавния бюджет, и се изплаща от окръжния народен съвет по местожителството на работника.

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИЗПОЛЗУВАН ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Платеният отпуск за обучение на учащи се и на аспиранти без откъсване от производството и за приемен изпит в учебно заведение, когато не бъде използуван, не се обезщетява парично.

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИЗПОЛЗУВАН ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК

Чл. 224. (1) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж за текущата календарна година и за предходните, но не повече от 3 години, правото на платен годишен отпуск за които не е погасено по давност.

(2) При дисциплинарно уволнение работникът няма право на парично обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за годината, през която е уволнен.

(3) Допълнителният платен отпуск на учащи се и на аспиранти без откъсване от производството и за приемен изпит в учебно заведение, когато не бъде използуван, не се обезщетява парично.

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕ И ПРИ НЕДОПУСКАНЕ НА РАБОТА НА ВЪЗСТАНОВЕН РАБОТНИК ИЛИ СЛУЖИТЕЛ

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕ И ПРИ недопускане на работа на възстановен работник или служител

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕ И ПРИ НЕДОПУСКАНЕ НА РАБОТА НА ВЪЗСТАНОВЕН РАБОТНИК ИЛИ СЛУЖИТЕЛ

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕ И ПРИ недопускане на работа на възстановен работник

Чл. 225. (1) При незаконно уволнение работникът има право на обезщетение от предприятието в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 4 месеца.

(2) Когато през времето по предходната алинея работникът е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Това право има и работникът, който незаконно е бил преместен на друга по-нископлатена работа.

(3) Когато незаконно уволнен работник бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, предприятието и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа.

ОТГОВОРНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ ЗА ДРУГИ ВРЕДИ, ПРИЧИНЕНИ НА РАБОТНИКА

2. вписване на неверни данни в издадените документи.

ОТГОВОРНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ ЗА ДРУГИ ВРЕДИ, причинени на работника

2. вписване на неверни данни в издадените документи.

ОТГОВОРНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ ЗА ДРУГИ ВРЕДИ, ПРИЧИНЕНИ НА РАБОТНИКА

2. вписване на неверни данни в издадените документи.

ОТГОВОРНОСТ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО ЗА ДРУГИ ВРЕДИ, причинени на работника

Чл. 226. (1) Предприятието и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника поради:

2. вписване на неверни данни в издадените документи.

(2) Предприятието и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено.

(3) Обезщетението по ал.1 обхваща всички вреди, претърпени от работника, включително и неимуществените. Обезщетението по ал. 2 е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника.

РЕГРЕСНА ОТГОВОРНОСТ

РЕГРЕСНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ИЗПЛАТЕНОТО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ от предприятието

Чл. 227. (1) Длъжностните лица, виновни за плащането на обезщетенията по чл. 213, 214, ал. 1, 225, ал. 3 и 226, дължат възстановяването им на предприятието съобразно правилата на раздел II от тази глава.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1990 г.) Органите за финансов контрол и профсъюзните контролни органи за спазване на трудовото законодателство следят за осъществяване на регресната отговорност срещу виновните длъжностни лица от предприятието по предходната алинея.

РЕГРЕСНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ИЗПЛАТЕНОТО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ от предприятието

(2) Органите за държавен и народен контрол, за финансов контрол и профсъюзните контролни органи за спазване на трудовото законодателство следят за осъществяване на регресната отговорност срещу виновните длъжностни лица от предприятието по предходната алинея.

БРУТНО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЯТА

БРУТНО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ на обезщетенията

БРУТНО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЯТА

БРУТНО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ на обезщетенията

Чл. 228. Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

Раздел III.

ДРУГИ ВИДОВЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ НЕДОПУСКАНЕ НА РАБОТА

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ВРЕМЕННО ОТСТРАНЯВАНЕ ОТ РАБОТА

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ КОМАНДИРОВКА

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ПРЕМЕСТВАНЕ НА РАБОТА

1. пътните разноски за него и за членовете на семейството;

2. разноските по пренасянето на покъщнината му;

3. възнаграждение за дните на пътуването и за още 2 дни.

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ТРУДОУСТРОЯВАНЕ

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ СТИХИЙНИ БЕДСТВИЯ

което е бил възпрепятствуван да работи.

(3) Обезщетението по предходните алинеи се изплаща от предприятието, в което работникът работи.

ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ПРИ ПРАВОМЕРЕН ОТКАЗ НА РАБОТНИКА ДА ИЗПЪЛНЯВА РАБОТАТА

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ С ПРЕДИЗВЕСТИЕ

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ БЕЗ ПРЕДИЗВЕСТИЕ

Обезщетение при прекратяване на трудовото

правоотношение при ликвидация на предприятието,

съкращаване в щата, спиране на работата, болест

или пенсиониране

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ УВОЛНЕНИЕ ПОРАДИ ЗАДЪРЖАНЕ ОТ ОРГАНИТЕ НА ВЛАСТТА

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИЗПОЛЗУВАН ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕ И ПРИ НЕДОПУСКАНЕ НА РАБОТА НА ВЪСТАНОВЕН РАБОТНИК

ОТГОВОРНОСТ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО ЗА ДРУГИ ВРЕДИ, ПРИЧИНЕНИ НА РАБОТНИКА

2. вписване на неверни данни в издадените документи.

РЕГРЕСНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ИЗПЛАТЕНОТО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ОТ ПРЕДПРИЯТОЕТО

БРУТНО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЯТА

Глава единадесета.

ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ (ИЗМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)

Задължения на работодателя за поддържане и повишаване професионалната квалификация на работниците и служителите

Чл. 228а. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (1) Работодателят е длъжен да осигурява условия за поддържане и повишаване професионалната квалификация на работниците и служителите за ефективно изпълнение на техните задължения по трудовото правоотношение в съответствие с изискванията на изпълняваната работа и бъдещото им професионално развитие.

(2) При продължително отсъствие на работника или служителя от работа работодателят е длъжен да му осигури условия за запознаване с новостите в работата, настъпили през времето на неговото отсъствие, и за постигане на необходимото квалификационно равнище за ефективно изпълнение на трудовите му задължения.

Задължение на работника или служителя за поддържане и повишаване на професионалната квалификация

Чл. 228б. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работникът или служителят е длъжен да участва в организираните или финансираните от работодателя форми на обучение за поддържане и повишаване на професионалната си квалификация, за подобряване на професионалните си умения, както и да полага усилия за повишаване на квалификационното си равнище в съответствие с характера на изпълняваната работа.

Договор за придобиване на квалификация

Чл. 229. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателят може да сключи договор с лице, което постъпва или е постъпило в учебно заведение за придобиване на квалификация.

(2) С договора по предходната алинея работодателят се задължава:

1. да осигурява на обучаващия се издръжка и други условия във връзка с обучението;

2. след завършване на обучението да приеме обучаващия се на работа по придобитата квалификация за уговорения от страните срок, който не може да бъде по-дълъг от 6 години.

(3) С договора по ал. 1 обучаващият се задължава:

1. да завърши в срок обучението си по уговорената квалификация;

2. да работи при работодателя в уговорения срок.

(4) При виновно неизпълнение на задълженията по ал. 2 и 3, доколкото не е уговорено друго, неизправната страна отговаря съгласно гражданския закон.

Договор за ученичество

Чл. 230. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) С договора за ученичество работодателят се задължава да обучи ученика в процеса на работата по определена професия или специалност, а ученикът - да я усвои.

(2) С договора се определят формите, мястото и времетраенето на обучението, което не може да бъде повече от 6 месеца, обезщетението, което страните си дължат при неизпълнение, както и други въпроси, свързани с осъществяването на обучението.

(3) С договора страните определят и срока, през който ученикът се задължава да работи при работодателя след успешното завършване на обучението, а работодателят - да му осигури работа съобразно придобитата квалификация. Този срок не може да бъде по-дълъг от 3 години.

(4) През време на обучението ученикът получава трудово възнаграждение според извършената работа, но не по-малко от 90 на сто от минималната работна заплата, установена за страната.

Признаване на квалификация на ученика

Чл. 231. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Резултатът от обучението при договор за ученичество се установява чрез теоретико-практически изпит на ученика.

(2) При успешно полагане на изпита на ученика се признава определена степен на квалификация по съответната професия или специалност.

(3) При завършване на обучението ученикът има право на платен отпуск за подготовка и явяване на изпит в размери, уговорени с работодателя, но не по-малко от 12 работни дни. При повторно явяване на изпит той има право на неплатен отпуск в размер 12 работни дни, който се признава за трудов стаж.

Задължения за работа и отговорност за неизпълнение на договора за ученичество

Чл. 232. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) След успешното завършване на обучението съгласно договора за ученичество работодателят е длъжен да приеме ученика на работа съобразно придобитата квалификация, а ученикът - да постъпи на работа и да работи в уговорения срок.

(2) Ако работодателят не осигури на ученика, завършил успешно обучението, работа съобразно придобитата квалификация, той му дължи брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност за времето, през което не му е осигурил такава работа, но за не повече от 3 месеца, доколкото не е уговорено друго.

(3) Ако ученикът по неуважителни причини не завърши обучението или след като го е завършил, не постъпи на осигурената му от работодателя работа, или я напусне преди определения срок, дължи на работодателя обезщетение съответно на неизпълнението в размер, уговорен от страните, но не повече от трикратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната.

Приложимост на трудовото законодателство към договора за ученичество

Чл. 233. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За отношенията между страните по договора за ученичество по време на обучението се прилага действуващото трудово законодателство.

Договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация

Чл. 234. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Страните по трудовото правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация).

(2) С договора по предходната алинея се определят:

1. професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава;

2. мястото, формата и времето на обучението;

3. финансовите, битовите и други условия за времето на обучението.

(3) С договора по ал. 1 страните могат да уговарят:

1. задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години;

2. отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задълженията по предходната точка.

Договор за квалификация с лице, което не работи

Чл. 235. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Договор за повишаване на квалификацията или за преквалификация може да се сключва и между работодател и лице, което се подготвя за работа при работодателя след завършване на обучението.

Прекратяване на договор за квалификация

Чл. 236. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Всяка от страните може с писмено заявление до другата страна да прекрати договора по тази глава преди изтичането на срока на обучението:

1. поради виновно неизпълнение на задълженията на другата страна, като даде на неизправната страна подходящ срок за изпълнение;

2. в други случаи, уговорени в договора.

Трудов договор след обучението

Чл. 237. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) След завършване на обучението въз основа на договор по тази глава трудовите отношения между страните се уреждат с трудов договор или със съответно изменение на трудовия договор.

Отговорност за неизпълнение на договорите за преквалификация

Чл. 238. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Съдържание на договора за ученичество

Чл. 239. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Изпит и признаване на квалификация

Чл. 240. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Задължения за работа и отговорност за неизпълнение

Чл. 241. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Глава единадесета.

ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ

Договор за придобиване на квалификация

(2) С договора по предходната алинея работодателят се задължава:

1. да осигурява на обучаващия се издръжка и други условия във връзка с обучението;

(3) С договора по ал. 1 обучаващият се задължава:

1. да завърши в срок обучението си по уговорената квалификация;

2. да работи при работодателя в уговорения срок.

ДОГОВОР ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА КВАЛИФИКАЦИЯ

(2) С договора по предходната алинея работодателят се задължава:

1. да осигурява на обучаващия се издръжка и други условия във връзка с обучението;

(3) С договора по ал. 1 обучаващият се задължава:

1. да завърши в срок обучението си по уговорената квалификация;

2. да работи при работодателя в уговорения срок.

Договор за ученичество

ДОГОВОР ЗА УЧЕНИЧЕСТВО

Признаване на квалификация на ученика

ПРИЗНАВАНЕ НА КВАЛИФИКАЦИЯ НА УЧЕНИКА

Задължения за работа и отговорност за неизпълнение на договора за ученичество

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА РАБОТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА УЧЕНИЧЕСТВО

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА РАБОТА И ОТГОВОРНОСТ за неизпълнение на договора за ученичество

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА РАБОТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА УЧЕНИЧЕСТВО

Приложимост на трудовото законодателство към договора за ученичество

ПРИЛОЖИМОСТ НА ТРУДОВОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО КЪМ ДОГОВОРА ЗА УЧЕНИЧЕСТВО

ПРИЛОЖИМОСТ НА ТРУДОВОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО към договора за ученичество

ПРИЛОЖИМОСТ НА ТРУДОВОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО КЪМ ДОГОВОРА ЗА УЧЕНИЧЕСТВО

Договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация

(2) С договора по предходната алинея се определят:

1. професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава;

2. мястото, формата и времето на обучението;

3. финансовите, битовите и други условия за времето на обучението.

(3) С договора по ал. 1 страните могат да уговарят:

Договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация

(2) С договора по предходната алинея се определят:

1. професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава;

2. мястото, формата и времето на обучението;

3. финансовите, битовите и други условия за времето на обучението.

(3) С договора по ал. 1 страните могат да уговарят:

ДОГОВОР ЗА ПОВИШАВАНЕ НА КВАЛИФИКАЦИЯТА И ЗА ПРЕКВАЛИФИКАЦИЯ

(2) С договора по предходната алинея се определят:

1. професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава;

2. мястото, формата и времето на обучението;

3. финансовите, битовите и други условия за времето на обучението.

(3) С договора по ал. 1 страните могат да уговарят:

ДОГОВОР ЗА ПОВИШАВАНЕ НА КВАЛИФИКАЦИЯТА и за преквалификация

(2) С договора по предходната алинея се определят:

1. професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава;

2. мястото, формата и времето на обучението;

3. финансовите, битовите и други условия за времето на обучението.

(3) С договора по ал. 1 страните могат да уговарят:

ДОГОВОР ЗА ПОВИШАВАНЕ НА КВАЛИФИКАЦИЯТА И ЗА ПРЕКВАЛИФИКАЦИЯ

(2) С договора по предходната алинея се определят:

1. професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава;

2. мястото, формата и времето на обучението;

3. финансовите, битовите и други условия за времето на обучението.

(3) С договора по ал. 1 страните могат да уговарят:

Договор за квалификация с лице, което не работи

ДОГОВОР ЗА КВАЛИФИКАЦИЯ С ЛИЦЕ, КОЕТО НЕ РАБОТИ

Прекратяване на договор за квалификация

2. в други случаи, уговорени в договора.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОР ЗА КВАЛИФИКАЦИЯ

2. в други случаи, уговорени в договора.

Трудов договор след обучението

ТРУДОВ ДОГОВОР СЛЕД ОБУЧЕНИЕТО

Чл. 238. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРИТЕ ЗА ПРЕКВАЛИФИКАЦИЯ

Чл. 238. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Раздел I.

Поддържане и повишаване на професионалната квалификация

ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО ЗА ПРОФЕСИОНАЛНАТА квалификация на работниците

Чл. 229. (1) Предприятието е длъжно да осигурява условия за постоянно поддържане и повишаване на професионалната квалификация на работниците съобразно изискванията на изпълняваната работа с оглед ефективното осъществяване на производствената дейност и внедряването на научно-техническите и технологичните постижения.

(2) Предприятието изпълнява задължението си по предходната алинея, като осигурява за своя сметка благоприятни условия за пълноценно обучение на работниците във или извън предприятието, със или без откъсване от производството и въвежда подходящ режим за работа на онези от тях, които участвуват в различните форми на обучение и специализация.

(3) По реда на предходните алинеи предприятието е длъжно да осигури условия за достигане на необходимото квалификационно равнище на работник, който е изостанал в професионалната си квалификация поради продължително отсъствие от работа по уважителни причини - при отпуск поради бременност, раждане и за отглеждане на малко дете, при отпуск по болест и други подобни случаи.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО ЗА СЪЗДАВАНЕ НА постоянен състав от висококвалифицирани работници

Чл. 230. (1) Предприятието е длъжно да създава постоянен състав от висококвалифицирани работници, които са необходими за перспективното развитие на производствената дейност върху основата на внедряването на съвременните научно-технически и технологични постижения.

(2) Предприятието е длъжно да полага особени грижи за включване на млади работници до 30-годишна възраст в постоянния състав от висококвалифицираните работници.

(3) При провеждане на курсове и школи за повишаване на професионалната квалификация на работниците на съвременно научно-техническо и технологично равнище предприятието може да привлича изтъкнати научни работници и висококвалифицирани специалисти, като им заплаща за това съобразно трудовото възнаграждение за заеманата от тях длъжност.

ПЛАН ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ на работниците

Чл. 231. (1) Поддържането и повишаването на професионалната квалификация на работниците в предприятието се осъществява по годишен план. В този план се определят формите и времетраенето на обучение, както и подлежащите на обучение работници.

(2) Планът по предходната алинея се съставя по предложение на първичните трудови колективи и колективните органи за управление и се утвърждава от ръководителя на предприятието, от профкомитета, от комитета на Димитровския комунистически младежки съюз и от ръководството на научно-техническото дружество в предприятието.

(3) Изпълнението на годишния план за професионална квалификация на работниците се отчита от ръководителя на предприятието на общо събрание на трудовия колектив.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РАБОТНИКА ПО ПРОФЕСИОНАЛНАТА квалификация

Чл. 232. (1) Работникът е длъжен да участвува във формите на обучение за поддържане и повишаване на професионалната си квалификация в съответствие с утвърдения годишен план и да полага усилия за успешното им завършване.

(2) Задължението на работника по предходната алинея се изпълнява в рамките на установеното за него работно време със запазване на брутното му възнаграждение и на останалите права по трудовото правоотношение. Със съгласието на работника това задължение може да се изпълнява и извън установеното за него работно време.

(3) Бременните работнички, майките с деца до 3-годишна възраст, лицата с намалена трудоспособност, работещите пенсионери и ограничено запретените могат да бъдат включвани във формите за обучение, за поддържане и повишаване на професионалната им квалификация само с тяхно съгласие.

ОСИГУРЯВАНЕ НА РАБОТА СЪОБРАЗНО ПОВИШЕНАТА професионална квалификация

Чл. 233. (1) Предприятието е длъжно след успешно завършване на съответната форма за повишаване на професионалната квалификация да осигури на работника условия за прилагане на придобитите от него професионални знания и умения.

(2) При съществено повишаване на професионалните знания и умения, след успешно завършване на съответната форма на обучение, предприятието е длъжно да осигури на работника по негово искане или с негово съгласие работа съобразно повишената му квалификация при наличие на вакантно място.

(3) Ако предприятието не изпълни задължението си по предходната алинея в срок от 3 месеца, работникът има право да предяви иск пред комисията за трудови спорове за преместване на друга подходяща работа съобразно повишената професионална квалификация при наличие на вакантно място.

КВАЛИФИКАЦИОННА КНИЖКА

Чл. 234. (1) Когато работникът постъпва за първи път на работа, предприятието е длъжно в срок от 5 дни да го снабди с квалификационна книжка.

(2) В квалификационната книжка се вписват общото образование на работника, неговата професия, специалност и квалификация, както и документите, които удостоверяват тяхното придобиване. Предприятието е длъжно да отразява своевременно и точно в квалификационната книжка всички данни за професионалното развитие на работника - завършени учебни заведения, курсове, специализации, научна подготовка и други форми за професионално обучение и преквалификация, придобитите в резултат на това нови професии, специалности, правоспособност и квалификационни степени, като посочва и издадените за тях документи.

(3) Работникът е длъжен при всяко последващо постъпване на работа да представя на предприятието квалификационната си книжка.

Раздел I.

ПОДДЪРЖАНЕ И ПОВИШАВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ

ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО ЗА ПРОФЕСИОНАЛНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ

ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПОСТОЯНЕН СЪСТАВ ОТ ВИСИКОКВАЛИФИЦИРАНИ РАБОТНИЦИ

ПЛАН ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РАБОТНИКА ПО ПРОФЕСИОНАЛНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ

ОСИГУРЯВАНЕ НА РАБОТА СЪОБРАЗНО ПОВИШЕНАТА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ

КВАЛИФИКАЦИОННА КНИЖКА

Раздел II.

Преквалификация

ОРГАНИЗИРАНЕ НА ПРЕКВАЛИФИКАЦИЯТА НА РАБОТНИЦИТЕ

Чл. 235. (1) При изменение в дейността на предприятието поради технически, технологични, структурни и други подобни промени, при придобиване на втора и следваща професия или специалност от работници или при трудоустрояването им на друга работа в същото предприятие преквалификацията на работниците се организира с тяхно съгласие от предприятието, в което са на работа.

(2) При пълна или частична ликвидация на предприятието, при съкращаване в щатовете в резултат на технически, технологични, структурни и други подобни промени, както и при настаняване на трудоустроени работници на подходяща работа в друго предприятие преквалификацията на работниците с тяхно съгласие се организира от предприятията, в които се насочват на работа, от предприятието, което ги освобождава, и от съответния народен съвет.

(3) Когато преквалификацията се осигурява по реда на ал. 1, работниците получават брутното си трудово възнаграждение, като запазват и другите права по трудовото правоотношение. Когато преквалификацията се организира по реда на ал. 2, работниците получават обезщетение в размер на получаваното от тях брутно трудово възнаграждение до освобождаването им от работа при условия, установени от Министерския съвет и от централното ръководство на професионалните съюзи.

ДОГОВОР ЗА ПРЕКВАЛИФИКАЦИЯ С ПРЕДПРИЯТИЕТО, в което работникът работи

Чл. 236. (1) Когато преквалификацията на работника се осигурява от предприятието, в което работи, отношенията между него и предприятието се уреждат с договор.

(2) В договора по предходната алинея се определят: професията или специалността, за която се преквалифицира работникът, формата и времетраенето на обучението, характерът на работата, която ще изпълнява, срокът за задължителна работа, който не може да бъде по- кратък от 2 и по-дълъг от 3 години, други права и задължения на страните във връзка с осъществяването на преквалификацията и постъпването на работа, както и отговорността на страните при неизпълнението на договора.

ДОГОВОР ЗА ПРЕКВАЛИФИКАЦИЯ ПРИ НАСОЧВАНЕ В друго предприятие

Чл. 237. В случаите, когато преквалификацията се организира от предприятията, в които се насочват на работа освободени работници по реда на чл. 235, ал. 2, отношенията се уреждат с договори между тези работници и предприятията, за нуждите на които се подготвят. В договорите се уреждат въпросите, посочени в ал. 2 на предходния член.

ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРИТЕ за преквалификация

Чл. 238. (1) Когато предприятието, за което се преквалифицира работникът, откаже да го приеме на работа, то му дължи гарантирания размер на трудовото възнаграждение за съответната длъжност за времето, през което е останал без работа, след като се е преквалифицирал, съобразно уговореното в договора, но за не повече от 3 месеца.

(2) Ако обучаващият се не завърши успешно обучението, не постъпи на работа в предприятието по придобитата професия или специалност или не остане на работа до края на уговорения срок по неуважителни причини, дължи на предприятието разходите за обучението съответно на неизпълнението.

Раздел II.

ПРЕКВАЛИФИКАЦИЯ

ОРГАНИЗИРАНЕ НА ПРЕКВАЛИФИКАЦИЯТА НА РАБОТНИЦИТЕ

ДОГОВОР ЗА ПРЕКВАЛИФИКАЦИЯ С ПРЕДПРИЯТИЕТО, В КОЕТО РАБОТНИКЪТ РАБОТИ

ДОГОВОР ЗА ПРЕКВАЛИФИКАЦИЯ ПРИ НАСОЧВАНЕ В ДРУГО ПРЕДПРИЯТИЕ

ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРИТЕ ЗА ПРЕКВАЛИФИКАЦИЯ

Раздел III.

Договор за ученичество

СЪДЪРЖАНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА УЧЕНИЧЕСТВО

Чл. 239. (1) С договора за ученичество предприятието се задължава да обучи ученика в процеса на работата по определена професия или специалност, а ученикът да я усвои.

(2) С договора се определят формите, мястото и времетраенето на обучението, което не може да бъде повече от 6 месеца обезщетението, което страните си дължат при неизпълнение на договора, както и други въпроси, свързани с осъществяването на обучението.

(3) С договора за ученичество страните определят и срока, през който ученикът се задължава да работи в предприятието след успешното завършване на обучението, а предприятието - да му осигури работа съобразно придобитата квалификация.

(4) През време на обучението ученикът получава трудово възнаграждение според количеството и качеството на извършената работа, но не по-малко от 90 на сто от минималната месечна заплата, установена за страната.

ИЗПИТ И ПРИЗНАВАНЕ НА КВАЛИФИКАЦИЯ

Чл. 240. (1) Резултатът от обучението се установява чрез теоретико-практически изпит на ученика.

(3) При завършване на обучението ученикът има право на 12 работни дни платен отпуск за подготовка и явяване на теоретико-практически изпит по съответната професия или специалност. При повторно явяване на изпит той има право на неплатен отпуск в размер на 6 работни дни, който се признава за трудов стаж.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА РАБОТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ

Чл. 241. (1) След успешното завършване на обучението предприятието е длъжно да назначи ученика на работа съобразно придобитата квалификация по съответната професия или специалност, а ученикът - да постъпи на работа и да работи в рамките на уговорения срок.

(2) Ако предприятието не осигури на ученика, успешно завършил обучението, работа съобразно придобитата квалификация, доколкото не е уговорено друго в договора за ученичество, то му дължи гарантирания размер на трудовото възнаграждение за съответната длъжност за времето, през което не му е осигурило такава работа, но за не повече от 3 месеца.

(3) Ако ученикът по зависещи от него причини не завърши обучението, или след като го е завършил, не постъпи на осигурената му от предприятието работа или я напусне преди определения срок, доколкото не е уговорено друго в договора за ученичество, дължи на предприятието обезщетение, което се равнява на 3 минимални месечни заплати по размера, установен за страната.

Раздел III.

ДОГОВОР ЗА УЧЕНИЧЕСТВО

СЪДЪРЖАНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА УЧЕНИЧЕСТВО

ИЗПИТ И ПРИЗНАВАНЕ НА КВАЛИФИКАЦИЯ

Чл. 240. (1) Резултатът от обучението се установява чрез теоретико-практически изпит на ученика.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА РАБОТА И ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ

Глава дванадесета.

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

Раздел I.

Общи разпоредби

Възмездност на труда

Чл. 242. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден.

ВЪЗМЕЗДНОСТ НА ТРУДА

Чл. 242. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ТРУДОВОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ СПОРЕД количеството и качеството на положения труд

Чл. 242. (1) Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден.

(2) Трудовото възнаграждение се определя според количеството и качеството на положения от работника труд.

(3) Количеството и качеството на положения труд се оценяват в зависимост от резултатите от дейността на трудовия колектив в предприятието и личния принос на работника за тяхното постигане, като се отчитат сложността и тежестта на труда и условията, при които се полага.

Право на равно възнаграждение

Чл. 243. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Жените и мъжете имат право на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд.

(2) Алинея 1 се прилага за всички плащания по трудовото правоотношение.

Чл. 243. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ЗА РАВЕН ТРУД РАВНО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

Чл. 243. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ЗА РАВЕН ТРУД РАВНО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

Чл. 243. За равен труд се полага равно трудово възнаграждение. Равен е трудът, когато са равни резултатите от него, сложността и тежестта на труда и условията, при които се полага.

Регулиране на минималните трудови възнаграждения и обезщетения

Чл. 244. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Министерският съвет определя:

1. минималната работна заплата за страната;

2. видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения и на обезщетенията по трудовото правоотношение, доколкото не са определени с този кодекс.

РЕГУЛИРАНЕ НА МИНИМАЛНИТЕ ТРУДОВИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ И ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

Чл. 244. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Министерският съвет определя:

1. минималната работна заплата за страната;

РЕГУЛИРАНЕ НА МИНИМАЛНИТЕ ТРУДОВИ възнаграждения и обезщетения

Чл. 244. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Министерският съвет определя:

1. минималната работна заплата за страната;

РЕГУЛИРАНЕ НА МИНИМАЛНИТЕ ТРУДОВИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ И ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

Чл. 244. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Министерският съвет определя:

1. минималната работна заплата за страната;

РЕГУЛИРАНЕ НА РАЗМЕРА НА ТРУДОВИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ и съотношението между тях

Чл. 244. (1) Министерският съвет и централното ръководство на професионалните съюзи регулират размерите, нарастването и съотношението между трудовите възнаграждения на различните категории работници в национален мащаб, като:

1. определят размера на минималната месечна работна заплата за страната;

2. определят съотношението между нарастването на средното трудово възнаграждение и обществената производителност на труда при преимуществено нарастване на обществената производителност на труда;

3. определят основните положения за образуване, регулиране и разпределение на фондовете за лично и колективно потребление в предприятието, както и въпросите на трудовото възнаграждение, които се предоставят за уреждане от трудовите колективи;

4. определят видовете и размера на допълнителните трудови възнаграждения, заплащането на нощния труд и обезщетенията по трудовото правоотношение, доколкото не са определени с този кодекс;

5. установяват допълнителни трудови възнаграждения за работа при неблагоприятни и други специфични условия на труд, за продължителна работа, както и други видове допълнителни трудови възнаграждения и обезщетения освен предвидените в този кодекс.

(2) Министерският съвет и централното ръководство на професионалните съюзи определят основните трудови възнаграждения, наименованията на длъжностите, условията за тяхното заемане, квалификационните степени и реда за придобиването им, както и други въпроси, свързани с оценката на професионалните качества на работниците и резултатите от труда.

(3) Размерът на минималната месечна работна заплата за страната се определя за най-нискоквалифицирания, най-лекия и полаган при нормални условия труд.

Гарантиране на изплащането на трудовото възнаграждение

Чл. 245. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) (1) При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.

(2) Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва.

Гарантиране на изплащането на трудовото възнаграждение

Чл. 245. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната.

(2) Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период.

ГАРАНТИРАНЕ НА ИЗПЛАЩАНЕТО НА ТРУДОВОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

ГАРАНТИРАН РАЗМЕР НА ТРУДОВОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

Чл. 245. (1) Трудовото възнаграждение на работниците се гарантира в размери, диференцирано определени според образователното и квалификационното им равнище от Министерския съвет и от централното ръководство на професионалните съюзи.

(2) Предприятието не може да изплаща трудово възнаграждение на работника под гарантирания размер, когато той изпълнява трудовите си задължения.

Участие на трудовия колектив при определяне на трудовото възнаграждение

Чл. 246. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

УЧАСТИЕ НА ТРУДОВИЯ КОЛЕКТИВ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ТРУДОВОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

Чл. 246. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

УЧАСТИЕ НА ТРУДОВИЯ КОЛЕКТИВ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ на трудовото възнаграждение

Чл. 246. (1) Трудовият колектив в рамките на предоставените му права приема вътрешни правила за работната заплата.

(2) С вътрешните правила за работната заплата се уреждат:

1. формите и системите на работната заплата, които се прилагат за отделните категории работници в предприятието;

2. определянето на размера на трудовото възнаграждение на работниците в предприятието и бригадата в съответствие с личния им принос за постигане на резултатите от труда;

3. стимулирането на работниците, които имат висока професионална квалификация, челни трудови постижения, които проявяват творчество и инициатива в работата и дават значителен принос за развитие и внедряване на научно-техническите и технологичните постижения и за повишаване резултатите от труда;

4. прилагането на акордния принцип за организация и заплащане на труда, съобразно особеностите в дейността на предприятието и бригадата.

(3) С вътрешните правила за работната заплата се уреждат и други въпроси, свързани с определяне на трудовото възнаграждение на работниците, които са предоставени за решаване от трудовия колектив.

(4) Първичният трудов колектив по доклад на бригадата обсъжда ежемесечно изпълнението на производствените задачи от бригадата, приноса на отделните работници за постигнатите резултати и определя следващото им се трудово възнаграждение съобразно личния принос.

Раздел I.

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ТРУДОВОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ СПОРЕД КОЛИЧЕСТВОТО И КАЧЕСТВОТО НА ПОЛОЖЕНИЯ ТРУД

Чл. 242. (1) Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден.

(2) Трудовото възнаграждение се определя според количеството и качеството на положения от работника труд.

ЗА РАВЕН ТРУД РАВНО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

РЕГУЛИРАНЕ НА РАЗМЕРА НА ТРУДОВИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ И СЪОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ТЯХ

1. определят размера на минималната месечна работна заплата за страната;

ГАРАНТИРАН РАЗМЕР НА ТРУДОВОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

УЧАСТИЕ НА ТРУДОВИЯ КОЛЕКТИВ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ТРУДОВОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

(2) С вътрешните правила за работната заплата се уреждат:

Раздел II.

Системи на заплащане на труда (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Определяне на размера на трудовото възнаграждение

Чл. 247. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното.

(2) Размерът на трудовото възнаграждение за единица изработка (трудова норма) се уговаря между работника или служителя и работодателя и не може да бъде по-малко от предвиденото в колективния трудов договор.

Трудови норми според тяхното съдържание

Чл. 248. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Трудови норми според обсега на тяхното прилагане

Чл. 249. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Определяне и изменение на трудовите норми

Чл. 250. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Трудовите норми се определят с оглед установяване на нормална интензивност на труда.

(2) Трудовите норми се определят и изменят от работодателя след вземане на мнението на заинтересуваните работници и служители.

Изменение на трудовите норми

Чл. 251. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Подзаконова уредба

Чл. 252. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Право на растеж на място

(Раздел ІІІ "Растеж на място" отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Чл. 253. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

(Раздел ІІІ "Растеж на място" отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Чл. 253. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Повишаване на основното трудово възнаграждение

Чл. 254. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Други материални стимули за работа в едно и също предприятие

Чл. 255. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Разширяване на възможностите за обществена изява и духовно стимулиране

Чл. 256. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Раздел II.

Системи на заплащане на труда

(ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАЗМЕРА НА ТРУДОВОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

Чл. 248. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ОПРЕДЕЛЯНЕ И ИЗМЕНЕНИЕ НА ТРУДОВИТЕ НОРМИ

Чл. 251. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

(Раздел ІІІ "Растеж на място" отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Чл. 253. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Раздел II.

Системи на заплащане на труда (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РАЗМЕРА НА ТРУДОВОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

ТРУДОВИ НОРМИ СПОРЕД ТЯХНОТО СЪДЪРЖАНИЕ

Чл. 248. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ТРУДОВИ НОРМИ СПОРЕД ОБСЕГА НА ТЯХНОТО ПРИЛАГАНЕ

Чл. 249. (1) Трудови норми се прилагат във всички предприятия.

(2) Едни и същи по съдържание трудови норми могат да се прилагат, като:

1. единни - за всички предприятия в страната;

2. отраслови - за предприятия от един отрасъл независимо от тяхното подчинение;

3. ведомствени - за предприятия от едно ведомство или окръжен народен съвет;

4. местни - за специфични работи в отделно предприятие.

ОПРЕДЕЛЯНЕ И ИЗМЕНЕНИЕ НА ТРУДОВИТЕ НОРМИ

ИЗМЕНЕНИЕ НА ТРУДОВИТЕ НОРМИ

Чл. 251. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ПОДЗАКОНОВА УРЕДБА

Чл. 252. За прилагането на този раздел Комитетът по труда и социалното дело съвместно с централното ръководство на професионалните съюзи издават правилник.

(Раздел ІІІ "Растеж на място" отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Чл. 253. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ПРАВО НА РАСТЕЖ НА МЯСТО

(Раздел ІІІ "Растеж на място" отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Чл. 253. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ПОВИШАВАНЕ НА ОСНОВНОТО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

Чл. 254. (1) На работниците, които изпълняват една и съща длъжност в предприятието, повишават професионалната си квалификация, развиват и внедряват научно-техническите и технологичните постижения, основното им трудово възнаграждение се увеличава от 5 до 10 на сто на всеки 10 години.

(2) На специалистите и научните работници с изявени високи способности, квалификация и творчески принос в развитието на науката, техниката и технологиите и внедряването на техните постижения се определя основно трудово възнаграждение в по-висок размер.

(3) Повишаването на основното трудово възнаграждение и определянето на основно трудово възнаграждение в по-висок размер по предходните алинеи се извършват по предложение на първичния трудов колектив и по решение на колективния орган за управление съвместно с профкомитета.

ДРУГИ МАТЕРИАЛНИ СТИМУЛИ ЗА РАБОТА В ЕДНО и също предприятие

Чл. 255. (1) По предложение на първичния трудов колектив и по решение на стопанския съвет съвместно с профкомитета предприятието може да отпуска от средствата на своите социални фондове заем на работника за строителство или купуване на жилище, за семейни и за други лични нужди.

(2) Условията и размерът за отпускане на заемите по предходната алинея се определят от Министерството на финансите съвместно с Комитета по труда и социалното дело и централното ръководство на професионалните съюзи.

(3) При разпределяне на карти за почивка и при осъществяване на социално-битовото и културното обслужване в предприятието с предимство се ползуват работниците, които са работили продължително време в предприятието и добросъвестно са изпълнявали трудовите си задължения.

РАЗШИРЯВАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ОБЩЕСТВЕНА изява и духовно стимулиране

Чл. 256. (1) В състава на изборните колективни органи за управление задължително се включват и работници, които продължително време работят усърдно в предприятието.

(2) Колективните органи за управление съвместно с профкомитета и ръководствата на другите обществени организации предлагат за удостояване с държавни и правителствени награди работници, които имат високи трудови постижения и работят продължително време в предприятието. Те предвиждат и други специфични форми за изразяване на уважение към тези работници при кръгли годишнини, юбилейни чествувания и други подходящи случаи.

Раздел II.

Нормиране на труда

НОРМИРАНЕ НА ТРУДА - ОСНОВА НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА организация на труда, и неговото заплащане

Чл. 247. (1) Точното определяне и измерване на труда, влаган от работниците за изпълнение на трудовите им задължения, е основа на социалистическата организация на труда и на неговото заплащане според количеството и качеството на положения труд.

(2) Количеството труд, влаган от работниците със съответна професионална квалификация за качествено изпълнение на трудовите им задължения, при определени организационно-технически условия, вид и сложност на извършваната работа, се определя и измерва с трудови норми.

ТРУДОВИ НОРМИ СПОРЕД ТЯХНОТО СЪДЪРЖАНИЕ

Чл. 248. (1) Трудовите норми могат да се установяват, като:

1. норма за време - за определяне на работното време за произвеждане на единица продукция;

2. норма за изработка - за определяне на количеството продукция със съответни качествени показатели за произвеждане за единица време;

3. норма за обслужване - за определяне броя на машините или други съоръжения, които един или повече работници обслужват за единица време;

4. норма за численост - за определяне броя на работниците, необходими за изпълнение на дадена работа;

5. норма за управляемост - за определяне броя на работниците, които нормално може и трябва да ръководи един ръководител.

(2) Трудовите норми по предходната алинея, които се прилагат в предприятието се определят според характера на неговата дейност и съществуващите организационно-технически условия на труда.

ТРУДОВИ НОРМИ СПОРЕД ОБСЕГА НА ТЯХНОТО ПРИЛАГАНЕ

Чл. 249. (1) Трудови норми се прилагат във всички предприятия.

(2) Едни и същи по съдържание трудови норми могат да се прилагат, като:

1. единни - за всички предприятия в страната;

2. отраслови - за предприятия от един отрасъл независимо от тяхното подчинение;

3. ведомствени - за предприятия от едно ведомство или окръжен народен съвет;

4. местни - за специфични работи в отделно предприятие.

ИЗРАБОТВАНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И УТВЪРЖДАВАНЕ на трудовите норми

Чл. 250. (1) Трудовите норми се изработват в съответствие с научно-техническите и технологичните постижения, с челния опит, с изискванията за усъвършенствуване на социалистическата организация на труда и установяване на нормална интензивност на работа.

(2) Проектите за трудови норми се обсъждат в трудовите колективи от работниците, които ще работят по тях.

(3) Единните и отрасловите трудови норми се утвърждават от Комитета по труда и социалното дело съвместно с централното ръководство на професионалните съюзи, ведомствените - от съответното ведомство съвместно с централния комитет на съответния отраслов професионален съюз или от изпълнителния комитет на окръжния народен съвет съвместно с окръжния съвет на професионалните съюзи, а местните трудови норми - от стопанския съвет и профкомитета в предприятието.

ИЗМЕНЕНИЕ НА ТРУДОВИТЕ НОРМИ

Чл. 251. (1) Трудовите норми се изменят, когато се променят организационно-техническите и технологичните условия, за които са утвърдени, както и при промяна на законустановената продължителност на работното време.

(2) Трудовите норми могат да се изменят и по инициатива на трудовия колектив.

(3) Трудовите норми се изменят по реда на предходния член.

ПОДЗАКОНОВА УРЕДБА

Раздел II.

НОРМИРАНЕ НА ТРУДА

НОРМИРАНЕ НА ТРУДА - ОСНОВА НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА, И НЕГОВОТО ЗАПЛАЩАНЕ

ТРУДОВИ НОРМИ СПОРЕД ТЯХНОТО СЪДЪРЖАНИЕ

Чл. 248. (1) Трудовите норми могат да се установяват, като:

1. норма за време - за определяне на работното време за произвеждане на единица продукция;

4. норма за численост - за определяне броя на работниците, необходими за изпълнение на дадена работа;

ТРУДОВИ НОРМИ СПОРЕД ОБСЕГА НА ТЯХНОТО ПРИЛАГАНЕ

Чл. 249. (1) Трудови норми се прилагат във всички предприятия.

(2) Едни и същи по съдържание трудови норми могат да се прилагат, като:

1. единни - за всички предприятия в страната;

2. отраслови - за предприятия от един отрасъл независимо от тяхното подчинение;

3. ведомствени - за предприятия от едно ведомство или окръжен народен съвет;

4. местни - за специфични работи в отделно предприятие.

ИЗРАБОТВАНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И УТВЪРЖДАВАНЕ НА ТРУДОВОТЕ НОРМИ

(2) Проектите за трудови норми се обсъждат в трудовите колективи от работниците, които ще работят по тях.

ИЗМЕНЕНИЕ НА ТРУДОВИТЕ НОРМИ

(2) Трудовите норми могат да се изменят и по инициатива на трудовия колектив.

(3) Трудовите норми се изменят по реда на предходния член.

ПОДЗАКОНОВА УРЕДБА

Раздел III.

Допълнителни и други трудови възнаграждения (Отм., предишен раздел IV - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Допълнително трудово възнаграждение при съвместяване на професии и специалности

(Предишен раздел IV "Допълнителни и други трудови възнаграждения" - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)

Чл. 257. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Допълнително трудово възнаграждение при вътрешно съвместителство

Чл. 258. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Трудово възнаграждение при вътрешно заместване

Чл. 259. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъствуващ работник или служител, той ползува правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) От правата по предходната алинея не може да се ползува работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъствуващия.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Заместването по ал. 1 се извършва със съгласието на работодателя и работника или служителя, изразено в писмена форма. Липсата на писмена форма не е пречка работникът или служителят да получава възнаграждението за заместването.

Трудово възнаграждение при външно съвместителство

Чл. 260. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работник или служител, който работи по външно съвместителство, получава пълния размер на трудовото възнаграждение за основната работа, както и възнаграждение за работата по външно съвместителство според уговореното между страните.

Заплащане на нощния труд

Чл. 261. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет.

Заплащане на извънредния труд

Чл. 262. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от:

1. 50 на сто - за работа през работните дни;

2. 75 на сто - за работа през почивните дни;

3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници;

4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.

(2) Когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.

Заплащане на извънредния труд при ненормиран работен ден (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 263. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) За извънреден труд, положен в работни дни от работници и служители с ненормиран работен ден, не се заплаща трудово възнаграждение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За извънреден труд, положен от работници и служители с ненормиран работен ден през дните на седмичната почивка и през дните на официалните празници, се заплаща трудово възнаграждение в размерите по чл. 262, ал. 1, т. 2 и 3.

Трудово възнаграждение за работа през официалните празници

Чл. 264. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.

Трудово възнаграждение при непълно работно време

Чл. 265. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Трудово възнаграждение при неизпълнение на трудовите норми

Чл. 266. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Когато работник или служител не изпълни трудовите си норми не по своя вина, получава трудово възнаграждение според изработеното, но не по-малко от уговореното възнаграждение за пълно изпълнение.

(2) При неизпълнение на трудовите норми по вина на работника или служителя той има право на трудово възнаграждение според изработеното.

Трудово възнаграждение при престой и производствена необходимост

Чл. 267. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) За времето на престой не по вина на работника или служителя той има право на брутното трудово възнаграждение.

(2) При престой по вина на работника или служителя той няма право на трудово възнаграждение за времето на престоя.

(3) За времето, през което работникът или служителят е изпълнявал друга работа поради производствена необходимост, той получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа, но не по-малко от брутното възнаграждение за основната му работа.

Трудово възнаграждение при некачествена продукция

Чл. 268. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) При производство на напълно негодна продукция по вина на работника или служителя трудово възнаграждение не му се заплаща.

(2) Когато по вина на работника или служителя продукцията отговаря частично на установените изисквания за качество (частичен брак), размерът на трудовото му възнаграждение се намалява съобразно годността на продукцията.

(3) При производство на негодна продукция не по вина на работника или служителя той има право на трудово възнаграждение като за годна продукция.

Раздел III.

Допълнителни и други трудови възнаграждения (Предишен раздел IV - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

(Предишен раздел IV "Допълнителни и други трудови възнаграждения" - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)

Чл. 257. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Трудово възнаграждение при вътрешно заместване

Трудово възнаграждение при външно съвместителство

Заплащане на нощния труд

Заплащане на извънредния труд

1. 50 на сто - за работа през работните дни;

2. 75 на сто - за работа през почивните дни;

3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници;

4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.

Заплащане на извънредния труд при ненормиран работен ден (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Трудово възнаграждение за работа през официалните празници

Чл. 265. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Трудово възнаграждение при неизпълнение на трудовите норми

Трудово възнаграждение при престой и производствена необходимост

Трудово възнаграждение при некачествена продукция

Раздел III.

Допълнителни и други трудови възнаграждения

(ПРЕДИШЕН РАЗДЕЛ IV - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)

(Предишен раздел IV "Допълнителни и други трудови възнаграждения" - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)

Чл. 257. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ДОПЪЛНИТЕЛНО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПРИ СЪВМЕСТЯВАНЕ НА ПРОФЕСИИ И СПЕЦИАЛНОСТИ

(Предишен раздел IV "Допълнителни и други трудови възнаграждения" - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)

Чл. 257. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ДОПЪЛНИТЕЛНО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПРИ ВЪТРЕШНО СЪВМЕСТИТЕЛСТВО

Чл. 258. Работник, който работи по вътрешно съвместителство, получава пълния размер на трудовото възнаграждение за основната работа и допълнително възнаграждение в размер до 50 на сто от основното трудово възнаграждение за длъжността, изпълнявана по съвместителство.

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПРИ ВЪТРЕШНО ЗАМЕСТВАНЕ

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПРИ ВЪНШНО СЪВМЕСТИТЕЛСТВО

ЗАПЛАЩАНЕ НА НОЩНИЯ ТРУД

ЗАПЛАЩАНЕ НА ИЗВЪНРЕДНИЯ ТРУД

1. 50 на сто - за работа през работните дни;

2. 75 на сто - за работа през почивните дни;

3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници;

4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.

ЗАПЛАЩАНЕ НА ИЗВЪНРЕДНИЯ ТРУД ПРИ НЕНОРМИРАНО РАБОТНО ВРЕМЕ

Чл. 263. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) За извънреден труд, положен в работни дни от работници и служители с ненормирано работно време, не се заплаща трудово възнаграждение.

(2) За извънреден труд, положен от работници и служители с ненормирано работно време през дните на седмичната почивка и през дните на официалните празници, се заплаща трудово възнаграждение в размерите по чл. 262, ал. 1, т. 2 и 3.

ЗАПЛАЩАНЕ НА ИЗВЪНРЕДНИЯ ТРУД при ненормирано работно време

ЗАПЛАЩАНЕ НА ИЗВЪНРЕДНИЯ ТРУД ПРИ НЕНОРМИРАНО РАБОТНО ВРЕМЕ

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА РАБОТА ПРЕЗ ОФИЦИАЛНИТЕ ПРАЗНИЦИ

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА РАБОТА през официалните празници

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА РАБОТА ПРЕЗ ОФИЦИАЛНИТЕ ПРАЗНИЦИ

Чл. 265. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПРИ НЕПЪЛНО РАБОТНО ВРЕМЕ

Чл. 265. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ТРУДОВИТЕ НОРМИ

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПРИ неизпълнение на трудовите норми

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПРИ ПРЕСТОЙ И ПРОИЗВОДСТВЕНА НЕОБХОДИМОСТ

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПРИ ПРЕСТОЙ и производствена необходимост

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПРИ ПРЕСТОЙ И ПРОИЗВОДСТВЕНА НЕОБХОДИМОСТ

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПРИ НЕКАЧЕСТВЕНА ПРОДУКЦИЯ

Раздел III.

Допълнителни и други трудови възнаграждения (Предишен Раздел IV - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ДОПЪЛНИТЕЛНО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПРИ СЪВМЕСТЯВАНЕ НА ПРОФЕСИИ И СПЕЦИАЛНОСТИ

(Предишен раздел IV "Допълнителни и други трудови възнаграждения" - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)

Чл. 257. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ДОПЪЛНИТЕЛНО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПРИ вътрешно съвместителство

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПРИ ВЪТРЕШНО ЗАМЕСТВАНЕ

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПРИ ВЪНШНО СЪВМЕСТИТЕЛСТВО

ЗАПЛАЩАНЕ НА НОЩНИЯ ТРУД

ЗАПЛАЩАНЕ НА ИЗВЪНРЕДНИЯ ТРУД

1. 50 на сто - за работа през работните дни;

2. 75 на сто - за работа през почивните дни;

3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници;

4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.

ЗАПЛАЩАНЕ НА ИЗВЪНРЕДНИЯ ТРУД ПРИ НЕНОРМИРАНО РАБОТНО ВРЕМЕ

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА РАБОТА ПРЕЗ ОФИЦИАЛНИТЕ ПРАЗНИЦИ

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПРИ НЕПЪЛНО РАБОТНО ВРЕМЕ

Чл. 265. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ТРУДОВИТЕ НОРМИ

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПРИ ПРЕСТОЙ И ПРОИЗВОДСТВЕНА НЕОБХОДИМОСТ

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПРИ НЕКАЧЕСТВЕНА ПРОДУКЦИЯ

Раздел III.

Растеж на място

ПРАВО НА РАСТЕЖ НА МЯСТО

Чл. 253. (1) Работникът има право на растеж на място. Това право се осъществява чрез повишаване на трудовото му възнаграждение, предоставяне на други материални блага и разширяване на възможностите за неговата обществена изява и духовно стимулиране, когато работи продължително време на една и съща длъжност, изпълнява качествено и резултатно възложената му работа, повишава професионалната си квалификация, развива и внедрява научно-техническите и технологичните постижения.

(2) Предприятието и трудовият колектив са длъжни да осигуряват растежа на място в съответствие с разпоредбите на този кодекс, на другите закони и подзаконови нормативни актове, както и да прилагат специфични средства и стимули, съобразени с характера на дейността на предприятието, професията и специалността на работниците.

ПОВИШАВАНЕ НА ОСНОВНОТО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

ДРУГИ МАТЕРИАЛНИ СТИМУЛИ ЗА РАБОТА В ЕДНО и също предприятие

РАЗШИРЯВАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ОБЩЕСТВЕНА изява и духовно стимулиране

Раздел III.

РАСТЕЖ НА МЯСТО

ПРАВО НА РАСТЕЖ НА МЯСТО

ПОВИШАВАНЕ НА ОСНОВНОТО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

ДРУГИ МАТЕРИАЛНИ СТИМУЛИ ЗА РАБОТА В ЕДНО И СЪЩО ПРЕДПРИЯТИЕ

РАЗШИРЯВАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ОБЩЕСТВЕНА ИЗЯВА И ДУХОВНО СТИМУЛИРАНЕ

Раздел IV.

Изплащане на трудовото възнаграждение (Предишен Раздел V - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Изплащане в пари и в натура

(Предишен Раздел V - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Чл. 269. (1) Трудовото възнаграждение се изплаща в пари.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Допълнителни трудови възнаграждения или част от тях могат да се изплащат в натура, ако това е предвидено в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор.

Място и срокове за изплащане

Чл. 270. (1) Трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.

Добросъвестност при получаване на трудовото възнаграждение

Чл. 271. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно.

(2) Виновните длъжностни лица, които са наредили или допуснали неоснователното изплащане на сумите по предходната алинея, носят имуществена отговорност.

Добросъвестност при получаване на трудовото възнаграждение

Удръжки от трудовото възнаграждение

Чл. 272. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за:

1. получени аванси;

2. надвзети суми вследствие на технически грешки;

3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение;

4. (нова - ДВ, бр. 28 от 1996 г., в сила от 01.03.1996 г.) осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 28 от 1996 г.) запори, наложени по съответния ред;

6. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 28 от 1996 г.) удръжки в случая по чл. 210, ал. 4.

(2) Общият размер на месечните удръжки по предходната алинея не може да надвишава размера, установен с Гражданския процесуален кодекс.

Раздел IV.

(Предишен Раздел V - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Изплащане на трудовото възнаграждение

ИЗПЛАЩАНЕ В ПАРИ И В НАТУРА

(Предишен Раздел V - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Чл. 269. (1) Трудовото възнаграждение се изплаща в пари.

МЯСТО И СРОКОВЕ ЗА ИЗПЛАЩАНЕ

Чл. 270. (1) Трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата.

ДОБРОСЪВЕСТНОСТ ПРИ ПОЛУЧАВАНЕ НА ТРУДОВОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

ДОБРОСЪВЕСТНОСТ ПРИ ПОЛУЧАВАНЕ НА ТРУДОВОТО възнаграждение

УДРЪЖКИ ОТ ТРУДОВОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

1. получени аванси;

2. надвзети суми вследствие на технически грешки;

3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 28 от 1996 г.) запори, наложени по съответния ред;

6. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 28 от 1996 г.) удръжки в случая по чл. 210, ал. 4.

Раздел IV.

Изплащане на трудовото възнаграждение

ИЗПЛАЩАНЕ В ПАРИ И В НАТУРА

(Предишен Раздел V - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Чл. 269. (1) Трудовото възнаграждение се изплаща в пари.

МЯСТО И СРОКОВЕ ЗА ИЗПЛАЩАНЕ

Чл. 270. (1) Трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата.

ДОБРОСЪВЕСТНОСТ ПРИ ПОЛУЧАВАНЕ НА ТРУДОВОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

УДРЪЖКИ ОТ ТРУДОВОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

1. получени аванси;

2. надвзети суми вследствие на технически грешки;

3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение;

4. запори, наложени по съответния ред;

5. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) удръжки в случая по чл. 210, ал. 4.

Раздел IV.

Изплащане на трудовото възнаграждение (Предишен Раздел V - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ИЗПЛАЩАНЕ В ПАРИ И В НАТУРА

(Предишен Раздел V - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Чл. 269. (1) Трудовото възнаграждение се изплаща в пари.

МЯСТО И СРОКОВЕ ЗА ИЗПЛАЩАНЕ

Чл. 270. (1) Трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата.

ДОБРОСЪВЕСТНОСТ ПРИ ПОЛУЧАВАНЕ НА ТРУДОВОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

УДРЪЖКИ ОТ ТРУДОВОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

1. получени аванси;

2. надвзети суми вследствие на технически грешки;

3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение;

4. запори, наложени по съответния ред;

5. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) удръжки в случая по чл. 210, ал. 4.

Раздел IV.

Допълнителни и други трудови възнаграждения

ДОПЪЛНИТЕЛНО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПРИ съвместяване на професии и специалности

Чл. 257. (1) При съвместяване на професии и специалности работникът има право на допълнително трудово възнаграждение.

(2) Съвместяване на професии и специалности има в случаите, когато работникът в установеното за него работно време извършва работи, които се отнасят към две или повече различни професии или специалности.

ДОПЪЛНИТЕЛНО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПРИ вътрешно съвместителство

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПРИ ВЪТРЕШНО ЗАМЕСТВАНЕ

Чл. 259. (1) Когато работник изпълнява длъжност или работа на отсъствуващ работник, той ползува правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение в размер до 50 на сто от основното трудово възнаграждение за длъжността или работата, за която не получава трудово възнаграждение.

(2) От правата по предходната алинея не може да се ползува работник, който по длъжност е заместник на отсъствуващия, както и в случаите, когато заместваният е в командировка в страната.

(3) Заместването по ал. 1 се извършва със съгласието на предприятието и работника, изразено в писмена форма.

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПРИ ВЪНШНО СЪВМЕСТИТЕЛСТВО

Чл. 260. Работник, който работи по външно съвместителство, получава пълния размер на трудовото възнаграждение за основната работа, както и възнаграждение за работата по външно съвместителство в зависимост от обема и качеството на работа и резултатите от нея.

УВЕЛИЧЕНО ЗАПЛАЩАНЕ НА НОЩНИЯ ТРУД

Чл. 261. Положеният нощен труд се заплаща с увеличение за всички категории работници в зависимост от неговата продължителност, от отрасъла, в който се полага, и от организацията на производствения процес.

ДОПЪЛНИТЕЛНО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА извънреден труд

Чл. 262. (1) Положеният извънреден труд независимо от това, дали е разрешен, или не е и без оглед на неговата продължителност се заплаща допълнително с увеличение, както следва:

1. за първите два часа или за част от тях - с 25 на сто увеличение, а за всеки следващ час или част от него - с 50 на сто увеличение;

2. за всеки отработен час през седмичната почивка - с 50 на сто увеличение;

3. за всеки отработен час в празнични дни - със 100 на сто увеличение;

4. за извънреден труд до 6 часа в седмицата при седмично изчисляване на работното време - с 25 на сто увеличение, а над 6 часа - с 50 на сто увеличение;

5. за извънреден труд до 30 часа при месечно или за по-дълъг период сумирано изчисляване на работното време - с 25 на сто увеличение, а над 30 часа - с 50 на сто увеличение.

(2) Увеличението по предходната алинея се изчислява върху основното трудово възнаграждение.

СЛУЧАИ, ПРИ КОИТО НЕ СЕ ЗАПЛАЩА ДОПЪЛНИТЕЛНО възнаграждение за извънреден труд

Чл. 263. (1) Не се заплаща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, положен в работни дни от работници, които имат право на допълнителен платен годишен отпуск поради особения характер на работата им, който налага при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичане на нормалното работно време.

(2) На работниците по предходната алинея положеният извънреден труд по време на седмичната почивка и в празнични дни се заплаща в размери, установени в чл. 262, ал. 1, т. 2 и 3.

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД

Чл. 264. Работник, който сключва трудов договор за допълнителен труд с предприятието, в което работи, получава възнаграждение според резултатите от положения допълнителен труд.

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПРИ НЕПЪЛНО РАБОТНО ВРЕМЕ

Чл. 265. Когато работник работи при непълно работно време, трудовото му възнаграждение се определя според резултатите от труда или продължителността на работното време.

Трудово възнаграждение при неизпълнение на

трудовите задължения поради липса на

необходимите условия

Чл. 266. (1) Когато работник не изпълни трудовите си норми поради липса на необходимите условия за работа, получава трудово възнаграждение според резултатите от труда, но не по-малко от основното му трудово възнаграждение.

(2) При неизпълнение на трудовите норми по вина на работника той има право на трудово възнаграждение според резултатите от труд.

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПРИ ПРЕСТОЙ

Чл. 267. (1) За времето на престой не по вина на работника той има право на основното си трудово възнаграждение за заеманата длъжност.

(2) При престой по вина на работника той няма право на трудово възнаграждение за времето на престоя.

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПРИ ПРОИЗВОДСТВО на недоброкачествена продукция

Чл. 268. (1) При производство на недоброкачествена продукция, която е напълно или частично негодна за употреба, трудовото възнаграждение на работника се намалява в размери и по ред, определени от Министерския съвет и от централното ръководство на професионалните съюзи.

(2) При производство на недоброкачествена продукция не по вина на работника той има право на трудово възнаграждение като за годна продукция.

Раздел IV.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ И ДРУГИ ТРУДОВИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ

ДОПЪЛНИТЕЛНО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПРИ СЪВМЕСТЯВАНЕ НА ПРОФЕСИИ И СПЕЦИАЛИСТИ

ДОПЪЛНИТЕЛНО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПРИ ВЪРЕШНО СЪВМЕСТИТЕЛСТВО

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПРИ ВЪТРЕШНО ЗАМЕСТВАНЕ

(3) Заместването по ал. 1 се извършва със съгласието на предприятието и работника, изразено в писмена форма.

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПРИ ВЪНШНО СЪВМЕСТИТЕЛСТВО

УВЕЛИЧЕНО ЗАПЛАЩАНЕ НА НОЩНИЯ ТРУД

ДОПЪЛНИТЕЛНО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА ИЗВЪНРЕДЕН ТРУД

2. за всеки отработен час през седмичната почивка - с 50 на сто увеличение;

3. за всеки отработен час в празнични дни - със 100 на сто увеличение;

(2) Увеличението по предходната алинея се изчислява върху основното трудово възнаграждение.

СЛУЧАИ, ПРИ КОИТО НЕ СЕ ЗАПЛАЩА ДОПЪЛНИТЕЛНО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА ИЗВЪНРЕДЕН ТРУД

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПРИ НЕПЪЛНО РАБОТНО ВРЕМЕ

Трудово възнаграждение при неизпълнение на

трудовите задължения поради липса на

необходимите условия

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПРИ ПРЕСТОЙ

(2) При престой по вина на работника той няма право на трудово възнаграждение за времето на престоя.

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПРИ ПРОИЗВОДСТВО НА НЕДОБРОКАЧЕСТВЕНА ПРОДУКЦИЯ

Раздел V.

Изплащане на трудовото възнаграждение

ИЗПЛАЩАНЕ В ПАРИ И В НАТУРА

Чл. 269. (1) Трудовото възнаграждение се изплаща в пари.

(2) Министерският съвет и централното ръководство на професионалните съюзи могат да разрешават някои допълнителни трудови възнаграждения да се изплащат в натура.

МЯСТО И СРОКОВЕ ЗА ИЗПЛАЩАНЕ

Чл. 270. (1) Трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата.

(2) Трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти.

(3) Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника - на негови близки. Със съгласие на работника трудовото му възнаграждение може да се превежда и на личен разплащателен влог.

ДОБРОСЪВЕСТНОСТ ПРИ ПОЛУЧАВАНЕ НА ТРУДОВОТО възнаграждение

Чл. 271. (1) Работникът не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно.

(2) Виновните длъжностни лица, които са наредили или допуснали неоснователно изплащане на сумите по предходната алинея, носят имуществена отговорност.

УДРЪЖКИ ОТ ТРУДОВОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА РАБОТНИКА

Чл. 272. (1) Без съгласието на работника не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за:

1. получени аванси;

2. надвзети суми вследствие на технически грешки;

3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение;

4. запори, наложени по съответния ред;

5. осъществяване на ограничената имуществена отговорност по чл. 210, ал. 4.

Раздел V.

ИЗПЛАЩАНЕ НА ТРУДОВОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

ИЗПЛАЩАНЕ В ПАРИ И В НАТУРА

Чл. 269. (1) Трудовото възнаграждение се изплаща в пари.

МЯСТО И СРОКОВЕ ЗА ИЗПЛАЩАНЕ

Чл. 270. (1) Трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата.

(2) Трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти.

ДОБРОСЪВЕСТНОСТ ПРИ ПОЛУЧАВАНЕ НА ТРУДОВОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

УДРЪЖКИ ОТ ТРУДОВОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА РАБОТНИКА

Чл. 272. (1) Без съгласието на работника не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за:

1. получени аванси;

2. надвзети суми вследствие на технически грешки;

3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение;

4. запори, наложени по съответния ред;

5. осъществяване на ограничената имуществена отговорност по чл. 210, ал. 4.

Глава тринадесета.

ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУДА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 25 ОТ 2001 Г., В СИЛА ОТ 31.03.2001 Г.)

Обхват на безопасните и здравословни условия на труда

Чл. 273. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Планиране на безопасните и здравословни условия на труда

Чл. 274. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Задължение за създаване на здравословни и безопасни условия на труда (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 275. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Органите на изпълнителната власт в рамките на своите правомощия осъществяват държавната политика по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.

Нормативни актове, единни и отраслови правила (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 276. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Министърът на труда и социалната политика самостоятелно или съвместно с други министри издава актове по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. При необходимост министърът на труда и социалната политика определя органите и организациите, които участват в разработването на тези актове.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването самостоятелно или съвместно утвърждават единни правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, които се прилагат във всички отрасли и дейности.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Министрите и другите органи на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията утвърждават отраслови правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите от съответния отрасъл.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Заповедите за утвърждаване на правилата по ал. 2 и 3 се обнародват в "Държавен вестник", а правилата се издават от органа, който ги е утвърдил.

Правила в предприятието (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 277. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят разработва и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, които не могат да противоречат на нормативните изисквания.

(2) (Отм., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Правилата по предходната алинея се обявяват по подходящ начин на работните места.

Задължения при проектирането и строителството

Чл. 278. (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Изисквания за произведени в чужбина машини и съоръжения

Чл. 279. (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Разрешение за въвеждане на обектите в експлоатация

Чл. 280. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Инструктаж и обучение

Чл. 281. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасните методи на работа.

(2) (Предишна ал. 1, изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работниците и служителите, работата на които е свързана с използуване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения, както и работниците и служителите, заети в дейности, които създават опасност за здравето и живота им, задължително се инструктират, обучават и полагат изпит по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Машините, другите съоръжения и технологичните процеси с повишена опасност се обслужват само от правоспособни работници и служители. Тяхната правоспособност се урежда със специални наредби. Списъкът на съоръженията и дейностите с повишена опасност се утвърждава от съответните ведомства.

(4) (Предишна ал. 3, изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Не се допускат на работа лица без необходимите знания и умения, които се предвиждат в правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда в предприятието.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят е длъжен да организира провеждането на периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика.

Задължение за осигуряване на санитарно-битово и медицинско обслужване

Чл. 282. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да осигурява условия за санитарно-битово и медицинско обслужване на работниците и служителите съобразно санитарните норми и изисквания.

Отказ на работника или служителя да изпълнява възложената работа

Чл. 283. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят има право да откаже изпълнението или да преустанови работата, когато възникне сериозна и непосредствена опасност за живота или здравето му, като незабавно уведоми прекия ръководител. В тези случаи продължаването на работата се допуска, само след отстраняване на опасността, по нареждане на работодателя или на непосредствения ръководител.

Специално работно облекло и лични предпазни средства

Чл. 284. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да предоставя безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работниците и служителите са длъжни да използуват специалното работно облекло и личните предпазни средства по предназначението им, и то само по време на работа.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Условията и редът за предоставяне на специално работно облекло и лични предпазни средства, както и техният вид се определят от министъра на труда и социалната политика и от министъра на здравеопазването.

(4) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Забранява се замяната на лични предпазни средства с тяхната парична равностойност.

Безплатна храна (Загл. доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., загл. изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г.)

Чл. 285. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) (1) На работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към храната.

(2) Условията и редът, при които се осигуряват безплатната храна и/или добавките към нея по ал. 1, се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.

Ограничаване продължителността на работата във вредна или опасна среда

Чл. 286. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За работа при особено вредни и опасни за здравето производства и видове работи се определя максимален брой години, след което работникът или служителят задължително се премества на друга подходяща работа.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Списъкът на производствата и видовете работи, както и максималният брой години за работа в тях се утвърждава от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика.

Периодични медицински прегледи

Чл. 287. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 287 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Всички работници и служители подлежат на задължителни периодични медицински прегледи. Честотата на тези прегледи съобразно характера на работата, условията на труда и възрастта на работниците и служителите се определя от министъра на здравеопазването.

(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Медицинските прегледи по ал. 1 са за сметка на работодателя.

(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работодателят и длъжностните лица в предприятието са длъжни да опазват в тайна данните относно здравословното състояние на работниците и служителите и информацията от и за съответните медицински прегледи.

Данни за здравословни и безопасни условия на труда (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 288. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.)

Предотвратяване и отчитане на трудовите злополуки и заболяванията

Чл. 289. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да взема мерки за предотвратяване и намаляване на трудовите злополуки и на общите заболявания и професионалните болести.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Правна уредба на трудовите злополуки и заболяванията

Чл. 290. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовите злополуки, общите заболявания и професионалните болести, както и редът за тяхното установяване и последиците от настъпването им се уреждат от отделен закон.

Глава тринадесета.

ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУДА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 25 ОТ 2001 Г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 273. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Задължение за създаване на здравословни и безопасни условия на труда (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Нормативни актове, единни и отраслови правила (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Правила в предприятието (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 278. (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 279. (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 280. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Инструктаж и обучение

Задължение за осигуряване на санитарно-битово и медицинско обслужване

Отказ на работника или служителя да изпълнява възложената работа

Специално работно облекло и лични предпазни средства

(4) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Забранява се замяната на лични предпазни средства с тяхната парична равностойност.

Специално работно облекло и лични предпазни средства

Безплатна храна (Загл. доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., загл. изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г.)

Безплатна храна (Загл. доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., загл. изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г.)

Безплатна предпазна храна и противоотрови (Загл. доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 285. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работниците и служителите, заети в производства, свързани с вредни за здравето последици, получават за сметка на работодателя безплатна предпазна храна, противоотрови и други средства, които неутрализират вредното въздействие на работната среда.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Категориите работници и служители, които имат право на безплатна предпазна храна, противоотрови и други средства по предходната алинея, се определят по професии, специалности и видове работи от министъра на труда и социалната политика и от министъра на здравеопазването.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Забранява се замяната на определените видове безплатна предпазна храна, противоотрови и лични предпазни средства, както и заплащането на тяхната равностойност.

Ограничаване продължителността на работата във вредна или опасна среда

Периодични медицински прегледи

(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Медицинските прегледи по ал. 1 са за сметка на работодателя.

Периодични медицински прегледи

(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Медицинските прегледи по ал. 1 са за сметка на работодателя.

(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят и длъжностните лица в предприятието са длъжни да опазват в тайна данните от медицинските прегледи на работниците и служителите.

Данни за здравословни и безопасни условия на труда (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 288. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.)

Данни за здравословни и безопасни условия на труда (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 288. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят е длъжен да установява ежегодно данните за безопасните и здравословни условия на труд в предприятието по показатели и по ред, определени от Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването.

Предотвратяване и отчитане на трудовите злополуки и заболяванията

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Правна уредба на трудовите злополуки и заболяванията

Глава тринадесета.

БЕЗОПАСНИ И ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ НА ТРУДА

Чл. 273. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА БЕЗОПАСНИ И ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ НА ТРУДА

Чл. 275. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труда, така че всяка опасност за живота и здравето на работника или служителя да бъде предотвратена.

(2) Министрите, ръководителите на другите ведомства и на местните органи на държавно управление са длъжни да съдействуват за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията от тяхната система.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА БЕЗОПАСНИ И здравословни условия на труда

ЕДИННИ И ОТРАСЛОВИ ПРАВИЛА

Чл. 276. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Единните правила по безопасността на труда се прилагат за всички отрасли и дейности на народното стопанство. Те се утвърждават от министъра на труда и социалните грижи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Единните правила за осигуряване на здравословни условия на труда се прилагат за всички отрасли и дейности на народното стопанство. Те се утвърждават от министъра на здравеопазването.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Отраслови правила по безопасността на труда се прилагат във всички предприятия и дейности от даден отрасъл независимо от тяхното подчинение. Те се утвърждават от министъра или ръководителя на друго ведомство, който ръководи съответния отрасъл. Отрасловите правила по безопасността на труда не могат да противоречат на единните.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Държавните стандарти по безопасността на труда се утвърждават от държавния орган по стандартизация съгласувано с министъра на труда и социалните грижи по предложение на ръководителите на заинтересуваните ведомства, а държавните стандарти за здравословните условия на труда - от държавния орган по стандартизация съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалните грижи.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Отрасловите нормали за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда се утвърждават по реда на ал. 3, а заводските нормали - от по-горестоящия административен орган.

(6) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1996 г.) Заповедите за утвърждаване по ал. 1, 2, 3 и 4 се обнародват в "Държавен вестник", а утвърдените с тях правила и държавни стандарти се разгласяват от съответния министър или ръководител по ред, определен от Министерския съвет.

ПРАВИЛА ЗА СПЕЦИФИЧНИ ПРОИЗВОДСТВА И ОТДЕЛНИ МАШИНИ

Чл. 277. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят разработва и утвърждава правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда за специфични производства и дейности, както и за отделни машини и съоръжения и работни места. Тези правила не могат да противоречат на единните и отрасловите правила.

ПРАВИЛА ЗА СПЕЦИФИЧНИ ПРОИЗВОДСТВА И отделни машини

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕТО И СТРОИТЕЛСТВОТО

Чл. 278. (1) Проектантите, конструкторите и технолозите са длъжни да осигуряват при изработването на проектите за сгради, машини, конструкции и технологии в производствени и други обекти безопасни и здравословни условия на труда съобразно установените правила. По тези въпроси в проектите се обособява отделен раздел.

(2) Проектите по предходната алинея не се утвърждават и банката не открива финансирането на съответните обекти, ако проектите не отговарят на установените правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда и в тях не е обособен отделен раздел по тези въпроси.

(3) Инвеститорът е длъжен в процеса на проектирането, строителството и въвеждането в експлоатация на обектите да изисква и контролира спазването на правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда от проектанта и изпълнителя.

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРОИЗВЕДЕНИ В ЧУЖБИНА МАШИНИ И СЪОРЪЖЕНИЯ

Чл. 279. Произведени в чужбина комплектни обекти, машини, съоръжения и технологии се внасят само ако отговарят на правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда, установени в нормативните актове, действуващи в страната.

ВЪВЕЖДАНЕ НА ОБЕКТИТЕ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ

Чл. 280. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Въвеждането в действие на нови, реконструирани и модернизирани обекти се извършва след решение на държавна приемателна комисия с участие на специализираните контролни органи, които дават оценка за спазването на правилата за здравословни и безопасни условия на труд и екологичносъобразна околна среда.

ИНСТРУКТАЖ И ОБУЧЕНИЕ

Чл. 281. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работниците и служителите, работата на които е свързана с използуване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения, както и работниците и служителите, заети в дейности, които създават опасност за здравето и живота им, задължително се инструктират, обучават и полагат изпит по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Машините, другите съоръжения и технологичните процеси с повишена опасност се обслужват само от правоспособни работници и служители. Тяхната правоспособност се урежда със специални наредби. Списъкът на съоръженията и дейностите с повишена опасност се утвърждава от съответните ведомства.

(3) Не се допускат на работа лица без необходимите знания и умения, които се предвиждат в правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Министрите и ръководителите на други ведомства са длъжни да организират провеждането на периодично обучение на работниците и служителите по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда по програми, съгласувани с министъра на труда и социалните грижи, с министъра на здравеопазването и с другите заинтересувани министри. Обучението завършва с изпит.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА САНИТАРНО-БИТОВО И МЕДИЦИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА САНИТАРНО-БИТОВО и медицинско обслужване

ОТКАЗ НА РАБОТНИКА ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯ ДА ИЗПЪЛНЯВА ВЪЗЛОЖЕНАТА РАБОТА

ОТКАЗ НА РАБОТНИКА ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯ да изпълнява възложената работа

СПЕЦИАЛНО РАБОТНО ОБЛЕКЛО И ЛИЧНИ ПРЕДПАЗНИ СРЕДСТВА

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Условията и редът за предоставяне на специално работно облекло и лични предпазни средства, както и техният вид се определят от министъра на труда и социалните грижи и от министъра на здравеопазването.

СПЕЦИАЛНО РАБОТНО ОБЛЕКЛО И ЛИЧНИ ПРЕДПАЗНИ средства

БЕЗПЛАТНА ХРАНА И ПРОТИВООТРОВИ

Чл. 285. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работниците и служителите, заети в производства, свързани с вредни за здравето последици, получават за сметка на работодателя безплатна храна, противоотрови и други средства, които неутрализират вредното въздействие на работната среда.

(2) Категориите работници и служители, които имат право на безплатна храна, противоотрови и други средства по предходната алинея, се определят по професии, специалности и видове работи от министъра на труда и социалните грижи и от министъра на здравеопазването.

(3) Забранява се замяната на определените видове безплатна храна, противоотрови и лични предпазни средства, както и заплащането на тяхната равностойност.

ОГРАНИЧАВАНЕ ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА РАБОТАТА ВЪВ ВРЕДНА ИЛИ ОПАСНА СРЕДА

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Списъкът на производствата и видовете работи, както и максималният брой години за работа в тях се утвърждава от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалните грижи.

ОГРАНИЧАВАНЕ ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА РАБОТАТА във вредна или опасна среда

ПЕРИОДИЧНИ МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕДИ

Чл. 287. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Всички работници и служители подлежат на задължителни периодични медицински прегледи. Честотата на тези прегледи съобразно характера на работата, условията на труда и възрастта на работниците и служителите се определя от министъра на здравеопазването.

ДАННИ ЗА БЕЗОПАСНИ И ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ НА ТРУДА

Чл. 288. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да установява ежегодно данните за безопасните и здравословни условия на труд в предприятието по показатели и по ред, определени от Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на здравеопазването.

ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И ОТЧИТАНЕ НА ТРУДОВИТЕ ЗЛОПОЛУКИ И ЗАБОЛЯВАНИЯТА

Чл. 289. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да взема мерки за предотвратяване и намаляване на трудовите злополуки и на общите и професионалните заболявания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да отчита трудовите злополуки, общите и професионалните заболявания по ред, установен от министъра на здравеопазването, от министъра на труда и социалните грижи и от председателя на Националния статистически институт.

ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И ОТЧИТАНЕ НА ТРУДОВИТЕ злополуки и заболяванията

ПРАВНА УРЕДБА НА ТРУДОВИТЕ ЗЛОПОЛУКИ И ЗАБОЛЯВАНИЯТА

ПРАВНА УРЕДБА НА ТРУДОВИТЕ ЗЛОПОЛУКИ и заболяванията

Раздел I.

Общи разпоредби

ОБХВАТ НА БЕЗОПАСНИТЕ И ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ НА ТРУДА

Чл. 273. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ОБХВАТ НА БЕЗОПАСНИТЕ И ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ на труда

Чл. 273. (1) Безопасните и здравословните условия на труда обхващат създаването, въвеждането и използуването на сгради, машини, съоръжения, материали, други оръдия и предмети на труда и технологии, които предотвратяват и отстраняват опасностите и вредното въздействие на работната среда при полагането на труда.

(2) Създаването и въвеждането на безопасни и здравословни условия на труда се осъществяват в изпълнение на социални проекти за оздравяване на работната среда и за премахване на вредния, тежкия физически, ръчния и непривлекателния труд.

ПЛАНИРАНЕ НА БЕЗОПАСНИТЕ И ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ НА ТРУДА

Чл. 274. (1) Непрекъснатото подобряване на безопасните и здравословните условия на труда се осъществява с единния план за социално-икономическото развитие на страната и с предвидените за тази цел в него средства за изпълнение на Националната програма за подобряване на безопасните и здравословните условия на труда.

(2) Министерствата, ведомствата и предприятията съвместно със съответните профсъюзни органи в рамките на националната програма по предходната алинея изработват и приемат свои програми за подобряване на условията на труда и предвиждат съответните средства в плановете за социално развитие и в колективните трудови договори за тяхното осъществяване.

ПЛАНИРАНЕ НА БЕЗОПАСНИТЕ И ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ НА ТРУДА

(Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ПЛАНИРАНЕ НА БЕЗОПАСНИТЕ И ЗДРАВОСЛОВНИ условия на труда

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА БЕЗОПАСНИ И ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ НА ТРУДА

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА БЕЗОПАСНИ И здравословни условия на труда

Чл. 275. (1) Министерствата, другите ведомства и предприятията са длъжни да създават безопасни и здравословни условия на труда чрез внедряване на научно-техническите и технологическите постижения, за да се предотвратяват трудовите злополуки и професионалните заболявания и да се премахне опасността за живота и здравето на работниците и вредното въздействие върху тяхното здраве и работоспособност.

(2) Ръководителите на министерствата, на другите ведомства, народните съвети и предприятията са длъжни да осигуряват прилагането и спазването на правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда в ръководените от тях предприятия, производства и дейности.

(3) Предприятията прилагат ергономични правила и въвеждат норми за промишлена естетика, за да се създава благоприятна и привлекателна обстановка за работа.

ЕДИННИ И ОТРАСЛОВИ ПРАВИЛА

ПРАВИЛА ЗА СПЕЦИФИЧНИ ПРОИЗВОДСТВА И ОТДЕЛНИ МАШИНИ

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕТО И СТРОИТЕЛСТВОТО

(2) Проектите по предходната алинея не се утвърждават и банката не открива финансирането за съответните обекти, ако проектите не отговарят на установените правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда и в тях не е обособен отделен раздел по тези въпроси.

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРОИЗВЕДЕНИ В ЧУЖБИНА МАШИНИ и съоръжения

Чл. 279. Произведените в чужбина комплектни обекти, машини, съоръжения и технологии се внасят само ако отговарят на правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда, установени в нормативните актове, действуващи в страната.

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРОИЗВЕДЕНИ В ЧУЖБИНА МАШИНИ И СЪОРЪЖЕНИЯ

ВЪВЕЖДАНЕ НА ОБЕКТИТЕ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ

ИНСТРУКТАЖ И ОБУЧЕНИЕ

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА САНИТАРНО-БИТОВО И МЕДИЦИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ

ОТКАЗ НА РАБОТНИКА ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯ ДА ИЗПЪЛНЯВА ВЪЗЛОЖЕНАТА РАБОТА

СПЕЦИАЛНО РАБОТНО ОБЛЕКЛО И ЛИЧНИ ПРЕДПАЗНИ СРЕДСТВА

БЕЗПЛАТНА ХРАНА И ПРОТИВООТРОВИ

ОГРАНИЧАВАНЕ ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА РАБОТАТА ВЪВ ВРЕДНА ИЛИ ОПАСНА СРЕДА

ПЕРИОДИЧНИ МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕДИ

ДАННИ ЗА БЕЗОПАСНИ И ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ НА ТРУДА

ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И ОТЧИТАНЕ НА ТРУДОВИТЕ ЗЛОПОЛУКИ И ЗАБОЛЯВАНИЯТА

ПРАВНА УРЕДБА НА ТРУДОВИТЕ ЗЛОПОЛУКИ И ЗАБОЛЯВАНИЯТА

Раздел I.

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

ОБХВАТ НА БЕЗОПАСНИТЕ И ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ НА ТРУДА

ПЛАНИРАНЕ НА БЕЗОПАСНИТЕ И ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ НА ТРУДА

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА БЕЗОПАСНИ И ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ НА ТРУДА

Раздел II.

Основни изисквания за установяване на безопасни и здравословни условия на труда

ЕДИННИ И ОТРАСЛОВИ ПРАВИЛА

Чл. 276. (1) Единните правила по безопасността на труда се прилагат за всички отрасли и дейности на народното стопанство. Те се утвърждават от Комитета по труда и социалното дело и от централното ръководство на професионалните съюзи.

(2) Единните правила за осигуряване на здравословни условия на труда се прилагат за всички отрасли и дейности на народното стопанство. Те се утвърждават от Министерството на народното здраве, от Комитета по труда и социалното дело и от централното ръководство на професионалните съюзи.

(3) Отраслови правила по безопасността на труда се прилагат във всички предприятия и дейности от даден отрасъл независимо от тяхното подчинение. Те се утвърждават от министерството или от друго ведомство, което ръководи съответния отрасъл, и от централния комитет на отрасловия професионален съюз. Отрасловите правила по безопасността на труда не могат да противоречат на единните.

(4) Държавните стандарти по безопасността на труда се утвърждават от Комитета по качеството съгласувано с Комитета по труда и социалното дело и с централното ръководство на професионалните съюзи по предложение на заинтересуваните ведомства, а държавните стандарти по здравословните условия на труда - от Комитета по качество съгласувано с Министерството на народното здраве, с Комитета по труда и социалното дело и с централното ръководство на професионалните съюзи.

(5) Отрасловите нормали за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда се утвърждават по реда на ал. 3, а заводските нормали - от по-горестоящия административен и профсъюзен орган.

ПРАВИЛА ЗА СПЕЦИФИЧНИ ПРОИЗВОДСТВА И отделни машини

Чл. 277. (1) Ръководителят на предприятието съгласувано с профкомитета разработва правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда за специфичните производства и дейности, които се утвърждават от ръководителя на по-горестоящия административен и от съответния профсъюзен орган. Тези правила не могат да противоречат на единните и отрасловите правила.

(2) Ръководителят на предприятието съгласувано с профкомитета утвърждава правила за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда, за отделни машини, съоръжения и работни места. Тези правила се разработват въз основа на действуващите единни и отраслови правила, както и на правилата по ал. 1, и не могат да им противоречат.

(3) Правилата по предходните алинеи се утвърждават след обсъждането им в трудовия колектив и се обявяват по подходящ начин на работните места.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕТО И СТРОИТЕЛСТВОТО

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРОИЗВЕДЕНИ В ЧУЖБИНА МАШИНИ и съоръжения

РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ОБЕКТИТЕ в експлоатация

Чл. 280. Въвеждането в действие на нови, реконструирани или модернизирани обекти се извършва след писмено разрешение на профсъюзните контролни органи и на органите на Министерството на народното здраве.

ИНСТРУКТАЖ И ОБУЧЕНИЕ

Чл. 281. (1) Работниците, работата на които е свързана с използуване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения, както и работниците, заети в дейности, които създават опасност за здравето и живота им, задължително се инструктират, обучават и полагат изпит по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда.

(2) Машините, другите съоръжения и технологичните процеси с повишена опасност се обслужват само от правоспособни работници. Тяхната правоспособност се урежда със специални наредби. Списъкът на съоръженията и дейностите с повишена опасност се утвърждават от съответните ведомства съгласувано с централните комитети на отрасловите професионални съюзи.

(3) Не се допускат на работа лица без необходимите знания и умения, които не предвиждат в правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда.

(4) Ръководителите на министерствата и на другите ведомства са длъжни да организират провеждането на периодично обучение на работниците по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда по програми, съгласувани с централното ръководство на професионалните съюзи, с Комитета по труда и социалното дело, с Министерството на народното здраве и с другите заинтересувани министерства. Обучението завършва с изпит.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА САНИТАРНО-БИТОВО и медицинско обслужване

Чл. 282. Предприятието е длъжно да осигурява условия за санитарно-битово и медицинско обслужване на работниците съобразно санитарните норми и изисквания.

ПРАВО НА РАБОТНИКА ДА ОТКАЖЕ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА работи при опасност за живота или здравето му

Чл. 283. Работникът има право да откаже изпълнението или преустанови работата, когато възникне сериозна и непосредствена опасност за живота или здравето му, като незабавно уведоми прекия ръководител и профкомитета. В тези случаи продължаването на работата се допуска само след разрешение на профкомитета.

СПЕЦИАЛНО РАБОТНО ОБЛЕКЛО И ЛИЧНИ ПРЕДПАЗНИ средства

Чл. 284. (1) Предприятието е длъжно да предоставя безплатно специално облекло и лични предпазни средства на работниците, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни.

(2) Работниците са длъжни да използуват специалното работно облекло и личните предпазни средства по предназначението им, и то само по време на работа.

(3) По ред, установен от Комитета по труда и социалното дело, от Министерството на народното здраве и от централното ръководство на професионалните съюзи, министерствата и другите ведомства съвместно с централните комитети на съответните отраслови професионални съюзи определят работниците по професии, които имат право на специално работно облекло и лични предпазни средства, както и сроковете за износването им.

БЕЗПЛАТНА ХРАНА И ПРОТИВООТРОВИ

Чл. 285. (1) Работниците, заети в производства, свързани с вредни за здравето последици, получават за сметка на предприятието безплатна храна, противоотрови и други средства, които неутрализират вредното въздействие на работната среда, по списък, утвърден от Министерството на народното здраве, от Комитета по труда и социалното дело и от централното ръководство на професионалните съюзи.

(2) Заменянето на определената безплатна храна, на противоотровите и на личните предпазни средства с други продукти или заплащането на тяхната равностойност в пари се забранява.

ОГРАНИЧАВАНЕ ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА РАБОТАТА във вредна или опасна среда

Чл. 286. (1) За работа при особено вредни и опасни за здравето производства и видове работи се определя максимален брой години, след което работникът задължително се премества на друга подходяща работа.

(2) Списъкът на производствата и видовете работи, както и максималният брой години за работа в тях се утвърждава от Министерския съвет по предложение на Министерството на народното здраве, на Комитета по труда и социалното дело и на централното ръководство на професионалните съюзи.

Периодични медицински прегледи

Чл. 287. Всички работници подлежат на задължителни периодични медицински прегледи. Честотата на тези прегледи съобразно характера на работата, условията на труда и възрастта на работниците се определя от Министерството на народното здраве.

ДАННИ ЗА БЕЗОПАСНИ И ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ на труда

Чл. 288. Предприятието е длъжно да установява ежегодно данните за съществуващите безопасни и здравословни условия на труда в него по показатели и ред, утвърдени от централното ръководство на професионалните съюзи, от Министерството на народното здраве и от Комитета по труда и социалното дело. Тези данни се отчитат пред трудовия колектив и се използуват при сключване на колективните трудови договори, приемането на плана за социалното развитие на трудовия колектив и на програмите за осигуряване на безопасните и здравословни условия на труда.

ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И ОТЧИТАНЕ НА ТРУДОВИТЕ злополуки и заболяванията

Чл. 289. (1) Предприятието е длъжно да взема мерки за предотвратяване и намаляване на трудовите злополуки и на общите и професионалните заболявания.

(2) Предприятието е длъжно да отчита трудовите злополуки, общите и професионалните заболявания по ред, установен от централното ръководство на професионалните съюзи, от Министерството на народното здраве, от Комитета по труда и социалното дело и от Централното статистическо управление.

ПРАВНА УРЕДБА НА ТРУДОВИТЕ ЗЛОПОЛУКИ и заболяванията

Чл. 290. Трудовите злополуки, общите и професионалните заболявания, както и редът за тяхното установяване и последиците от настъпването им се уреждат от Закона за социалното осигуряване.

Раздел II.

ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА БЕЗОПАСНИ И ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ НА ТРУДА

ЕДИННИ И ОТРАСЛОВИ ПРАВИЛА

ПРАВИЛА ЗА СПЕЦИФИЧНИ ПРОИЗВОДСТВА И ОТДЕЛНИ МАШИНИ

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕТО И СТРОИТЕЛСТВОТО

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРОИЗВЕДЕНИ В ЧУЖБИНА МАШИНИ И СЪПРЪЖЕНИЯ

РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ОБЕКТИТЕ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ

ИНСТРУКТАЖ И ОБУЧЕНИЕ

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА САНИТАРНО-БИТОВО И МЕДИЦИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ

ПРАВО НА РАБОТНИКА ДА ОТКАЖЕ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РАБОТИ ПРИ при опасност за живота или здравето му

СПЕЦИАЛНО РАБОТНО ОБЛЕКЛО И ЛИЧНИ ПРЕДПАЗНИ средства

БЕЗПЛАТНА ХРАНА И ПРОТИВООТРОВИ

ОГРАНИЧАВАНЕ ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА РАБОТАТА във вредна или опасна среда

Периодични медицински прегледи

ДАННИ ЗА БЕЗОПАСНИ И ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ на труда

ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И ОТЧИТАНЕ НА ТРУДОВИТЕ злополуки и заболяванията

ПРАВНА УРЕДБА НА ТРУДОВИТЕ ЗЛОПОЛУКИ и заболяванията

Глава четиринадесета.

СОЦИАЛНО-БИТОВО И КУЛТУРНО ОБСЛУЖВАНЕ В ПРЕДПРИЯТИЕТО

Планиране и организиране

Чл. 291. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Финансиране

Чл. 292. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите се финансира със средства от работодателя и от други източници.

Разпределение и използуване на средствата

Чл. 293. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Начинът на използуването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите.

(2) Средствата за социално-битовото и културното обслужване не могат да се изземват и използуват за други цели.

Осигуряване задоволяването на социално-битовите и културните потребности

Чл. 294. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите:

1. организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд;

2. търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги;

3. транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно;

4. бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм;

5. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други;

6. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители;

7. задоволяване на други социално-битови и културни потребности.

Участие в самозадоволяването

Чл. 295. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Работно и униформено облекло

Чл. 296. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 296 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят осигурява на работниците и служителите безплатно работно и униформено облекло при условия и по ред, установени от Министерския съвет или в колективния трудов договор.

(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работникът или служителят е длъжен да носи работното или униформеното облекло през работното си време и да го опазва като имущество на работодателя.

Жилища и работнически общежития

Чл. 297. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят може да полага грижи за осигуряване жилища на работниците и служителите и техните семейства, като използува средства от определените за тази цел свои фондове и усилията на трудовия колектив.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Жилищата се разпределят според критерии, установени в колективния трудов договор.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят може да изгражда и поддържа работнически общежития.

Грижи за младите работници

Чл. 298. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Грижи за семействата на работниците и служителите

Чл. 299. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят може да оказва съдействие за настаняване на децата на работниците и служителите в детски заведения, като поддържа, изгражда или участвува в изграждането и поддържането им със собствени средства или съвместно с други работодатели и общинските съвети.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят може да предоставя за ползуване от децата на работниците и служителите наличната база за почивка, физкултура, спорт и туризъм, младежки дейности и културни занимания.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Социалните фондове и формите за социално обслужване могат да се ползуват и от семействата на работниците и служителите по решение на общото събрание (събранието на пълномощниците) и в съответствие с колективния трудов договор.

Грижи за пенсионираните работници и служители

Чл. 300. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) По решение на общото събрание на работниците и служителите социалните фондове и формите на социално обслужване могат да се ползуват и от пенсионери, работили при същия работодател.

Глава четиринадесета.

СОЦИАЛНО-БИТОВО И КУЛТУРНО ОБСЛУЖВАНЕ В ПРЕДПРИЯТИЕТО

Чл. 291. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ПЛАНИРАНЕ И ОРГАНИЗИРАНЕ

Чл. 291. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ПЛАНИРАНЕ И ОРГАНИЗИРАНЕ

Чл. 291. (1) Социално-битовото и културното обслужване на работниците се осъществява с плана за социалното развитие на трудовия колектив.

(2) Социално-битовото и културното обслужване на работниците се организира от трудовия колектив и от ръководството на предприятието съвместно с профкомитета и с ръководствата на другите обществени организации.

ПЛАНИРАНЕ И ОРГАНИЗИРАНЕ

Финансиране

ФИНАНСИРАНЕ

Чл. 292. Социално-битовото и културното обслужване на трудовия колектив се финансира със средства от фонд "Социално-битови и културни мероприятия", а по решение на Министерския съвет и на централното ръководство на професионалните съюзи - и със средства от други източници.

ФИНАНСИРАНЕ

Разпределение и използуване на средствата

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И ИЗПОЛЗУВАНЕ НА СРЕДСТВАТА

Чл. 293. (1) Разпределението и начинът на използуването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се извършва с решение на общото събрание на трудовия колектив по предложение на съответния профсъюзен и колективен орган на управление.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И ИЗПОЛЗУВАНЕ НА СРЕДСТВАТА

Осигуряване задоволяването на социално-битовите и културните потребности

1. организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд;

2. търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги;

3. транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно;

4. бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм;

5. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други;

6. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители;

7. задоволяване на други социално-битови и културни потребности.

Осигуряване на задоволяването на социално-битовите и културните потребности

1. организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд;

2. търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги;

3. транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно;

4. бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм;

5. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други;

6. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители;

7. задоволяване на други социално-битови и културни потребности.

ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗАДОВОЛЯВАНЕТО НА СОЦИАЛНО-БИТОВИТЕ И КУЛТУРНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ

Чл. 294. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят самостоятелно или съвместно с други органи и организации осигурява на работниците и служителите:

1. организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд;

2. търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги;

3. транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно;

4. бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм;

5. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други;

6. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители;

7. задоволяване на други социално-битови и културни потребности.

ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗАДОВОЛЯВАНЕТО НА СОЦИАЛНО-БИТОВИТЕ и културните потребности

1. организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд;

2. търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги;

3. транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно;

4. бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм;

5. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други;

6. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители;

7. задоволяване на други социално-битови и културни потребности.

ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗАДОВОЛЯВАНЕТО НА СОЦИАЛНО-БИТОВИТЕ И КУЛТУРНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ

1. организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд;

2. търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги;

3. транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно;

4. бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм;

5. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други;

6. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители;

7. задоволяване на други социално-битови и културни потребности.

ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗАДОВОЛЯВАНЕТО НА СОЦИАЛНО-БИТОВИТЕ и културните потребности

Чл. 294. Предприятието самостоятелно или съвместно с други органи и организации осигурява на работниците:

1. организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд;

2. търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги;

3. транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно;

4. бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм;

5. бази за идейновъзпитателна работа, за младежки дейности, клубове, библиотеки и други;

6. подпомагане на младите и на новопостъпилите работници;

7. задоволяване на други социално-битови и културни потребности.

ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗАДОВОЛЯВАНЕТО НА СОЦИАЛНО-БИТОВИТЕ и културните потребности

Чл. 294. Предприятието самостоятелно или съвместно с други органи и организации осигурява на работниците:

1. организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд;

2. търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги;

3. транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно;

4. бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм;

5. бази за идейновъзпитателна работа, за младежки дейности, клубове, библиотеки и други;

6. подпомагане на младите и на новопостъпилите работници;

7. задоволяване на други социално-битови и културни потребности.

Чл. 295. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

УЧАСТИЕ В САМОЗАДОВОЛЯВАНЕТО

Чл. 295. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

УЧАСТИЕ В САМОЗАДОВОЛЯВАНЕТО

Чл. 295. Предприятието съвместно с профкомитета организира участието на трудовия колектив в системата за самозадоволяване.

УЧАСТИЕ В САМОЗАДОВОЛЯВАНЕТО

Работно и униформено облекло

РАБОТНО И УНИФОРМЕНО ОБЛЕКЛО

Чл. 296. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят осигурява на работниците и служителите безплатно работно и униформено облекло при условия и по ред, установени от Министерския съвет или в колективния трудов договор.

РАБОТНО И УНИФОРМЕНО ОБЛЕКЛО

Чл. 296. Предприятието осигурява на работниците безплатно работно и униформено облекло при условия и по ред, установен от Министерския съвет и от централното ръководство на професионалните съюзи.

РАБОТНО И УНИФОРМЕНО ОБЛЕКЛО

Жилища и работнически общежития

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Жилищата се разпределят според критерии, установени в колективния трудов договор.

ЖИЛИЩА И РАБОТНИЧЕСКИ ОБЩЕЖИТИЯ

Чл. 297. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят полага постоянни грижи за осигуряване жилища на работниците и служителите и техните семейства, като използува средства от определените за тази цел свои фондове и усилията на трудовия колектив.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Жилищата се разпределят според критерии, установени в колективния трудов договор.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят изгражда и поддържа работнически общежития.

ЖИЛИЩА И РАБОТНИЧЕСКИ ОБЩЕЖИТИЯ

Чл. 297. (1) Предприятието полага постоянни грижи за осигуряване жилища на работниците и техните семейства, като използува средства от определените за тази цел свои фондове и усилията на трудовия колектив.

(2) Стопанският съвет съвместно с профкомитета и комета на Димитровския комунистически младежки съюз разпределя жилищата според нуждите на работниците, приноса им в процеса на труда и в обществения живот на колектива и участието им в жилищното строителство, като се дава предимство на младите новобрачни и многодетни семейства, както и на работниците, които продължително време работят в предприятието и добросъвестно са изпълнявали трудовите си задължения.

(3) Предприятието изгражда и поддържа работнически общежития.

ЖИЛИЩА И РАБОТНИЧЕСКИ ОБЩЕЖИТИЯ

(3) Предприятието изгражда и поддържа работнически общежития.

Чл. 298. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ГРИЖИ ЗА МЛАДИТЕ РАБОТНИЦИ

Чл. 298. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ГРИЖИ ЗА МЛАДИТЕ РАБОТНИЦИ

Чл. 298. Предприятието осигурява с плана за социалното развитие на трудовия колектив материална база, средства за развитие на младежките дейности, участие на младежите в техническото и научното творчество и тяхната пълноценна изява в трудовия колектив. Тези въпроси се решават по предложение и с участие на комитета на Димитровския комунистически младежки съюз.

ГРИЖИ ЗА МЛАДИТЕ РАБОТНИЦИ

Грижи за семействата на работниците и служителите

ГРИЖИ ЗА СЕМЕЙСТВАТА НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ

Чл. 299. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателят оказва съдействие за настаняване на децата на работниците и служителите в детски заведения, като поддържа, изгражда или участвува в изграждането и поддържането им със собствени средства или съвместно с други работодатели и общинските съвети.

(2) Работодателят предоставя за ползуване от децата на работниците и служителите наличната база за почивка, физкултура, спорт и туризъм, младежки дейности и културни занимания.

ГРИЖИ ЗА ДЕЦАТА И ЗА СЕМЕЙСТВАТА НА РАБОТНИЦИТЕ

Чл. 299. (1) Предприятието оказва съдействие на настаняване на децата на работниците в детски заведения, като поддържа, изгражда или участвува в изграждането и поддържането им със собствени средства или съвместно с други предприятия и народните съвети.

(2) Предприятието предоставя за ползуване от децата на работниците наличната база за почивка, физкултура, спорт и туризъм, младежки дейности и културни занимания.

(3) Социалните фондове и формите за комплексно обслужване на работниците могат да се ползуват и от членовете на семействата на работниците по решение на колективния орган за управление и на профкомитета.

ГРИЖИ ЗА ДЕЦАТА И ЗА СЕМЕЙСТВАТА НА РАБОТНИЦИТЕ

Грижи за пенсионираните работници и служители

ГРИЖИ ЗА ПЕНСИОНИРАНИТЕ РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ

ГРИЖИ ЗА ПЕНСИОНИРАНИТЕ РАБОТНИЦИ

Чл. 300. Предприятието полага специални грижи за пенсионираните работници, които са работили в него, като им създава възможност да ползуват социално-битовото и културното обслужване, което предоставя на работниците, както и за поддържат връзки с трудовия колектив.

ГРИЖИ ЗА ПЕНСИОНИРАНИТЕ РАБОТНИЦИ

Глава петнадесета.

СПЕЦИАЛНА ЗАКРИЛА НА НЯКОИ КАТЕГОРИИ РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)

Раздел I.

Специална закрила на непълнолетните

Минимална възраст за приемане на работа

Чл. 301. (1) Минималната възраст за приемане на работа е 16 години. Забранява се приемането на работа на лица, ненавършили 16 години.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) По изключение могат да се приемат на работа и лица от 15 до 16 години за извършване на работи, които са леки и не са опасни или вредни за здравето и за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие и чието изпълнение не би било пречка за редовно посещение на училище или за участие в програми за професионално ориентиране или обучение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) По изключение на ученически длъжности в цирковете могат да се приемат момичета, навършили 14 години, и момчета, навършили 13 години, а за участие в снимане на филми, подготовка и изнасяне на театрални и други представления могат да се привличат и лица, ненавършили 15 години, при облекчени условия и в съответствие с изискванията за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие. Условията на труда в тези случаи се определят от Министерския съвет.

Минимална възраст за приемане на работа

(2) По изключение могат да се приемат на работа и лица от 15 до 16 години за извършване на работи, които са леки и не са опасни или вредни за здравето и за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие.

Приемане на работа на лица, ненавършили 16 години

Чл. 302. (1) Лицата, ненавършили 16 години, се приемат на работа след обстоен медицински преглед и медицинско заключение, че са годни да извършват съответната работа и тя няма да увреди здравето и да попречи на правилното им физическо и умствено развитие.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Лицата, ненавършили 16 години, се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.

Приемане на работа на лица от 16 до 18 години

Чл. 303. (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Забранява се приемането на лица от 16 до 18 години на работи, които са тежки, опасни или вредни за здравето и за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие.

(2) Лица от 16 до 18 години се приемат на работа след обстоен предварителен медицински преглед и медицинско заключение, което установява годността им да извършват съответната работа.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.

(4) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Условията и редът за даване на разрешение за работа по ал. 3, на разрешение за работа на лица, ненавършили 16 години, както и задълженията на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за лицата, ненавършили 18 години, се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.

Приемане на работа на лица от 16 до 18 години

Чл. 303. (1) Забранява се приемането на лица от 16 до 18 години на тежки, вредни и опасни работи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Условията и редът за даване на разрешение за работа по ал. 3, както и на разрешение за работа на лица, ненавършили 16 години, се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.

Приемане на работа на лица от 16 до 18 години

Чл. 303. (1) Забранява се приемането на лица от 16 до 18 години на тежки, вредни и опасни работи.

Работи за лица, ненавършили 18 години

Чл. 304. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) За непълнолетните лица се забранява работа, която е:

1. извън техните физически или психически възможности;

2. свързана с излагане на вредно физично, биологично или химично въздействие, особено с токсични агенти, канцерогени, агенти, причиняващи наследствено генетично или вътреутробно увреждане;

3. свързана с вредности, които по какъвто и да е друг начин оказват постоянно неблагоприятно въздействие върху здравето;

4. в условия на радиация;

5. при изключително ниски или високи температури, шум или вибрации;

6. свързана с риск от трудови злополуки, за които се предполага, че не могат да бъдат осъзнати или избегнати от непълнолетния поради неговата физическа или психическа незрялост.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.)

Работи за лица, ненавършили 18 години

1. извън техните физически или психически възможности;

4. в условия на радиация;

5. при изключително ниски или високи температури, шум или вибрации;

(2) Списъкът на работите по ал. 1, както и на работите, на които по изключение могат да бъдат приемани лица от 15 до 16 години, се издава от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.

Особени грижи за непълнолетните

Чл. 305. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят полага особени грижи за труда на лицата, ненавършили 18 години, като им създава облекчени условия за работа и условия за придобиване на професионална квалификация и за нейното повишаване.

(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят е длъжен да уведомява непълнолетните работници и служители и техните родители или попечители за възможните рискове в работата и за мерките, предприети за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., доп. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работното време на работниците и служителите, ненавършили 18 години, е 35 часа седмично и 7 часа дневно при петдневна работна седмица. В дневното и седмичното им работно време се включва и времето за придобиване на професионална квалификация и за нейното повишаване, когато тя се осъществява в процеса на работата.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работниците и служителите, ненавършили 18 години, имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни, включително и за календарната година, през която навършват 18 години.

Особени грижи за непълнолетните

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работниците и служителите, ненавършили 18 години, имат право на платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни, включително и за календарната година, през която навършват 18 години.

Особени грижи за непълнолетните

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работното време на работниците и служителите, ненавършили 18 години, е 35 часа седмично и 7 часа дневно при петдневна работна седмица.

Раздел II.

Специална закрила на жените

Длъжности и работни места

Чл. 306. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Защита на бременните жени и на кърмачките

Чл. 307. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Работодателят не може да възлага, както и да задължава бременни жени и кърмачки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро да извършват работа, която излага на опасност или застрашава сигурността и здравето им.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Бременната жена или кърмачката както и работничката и служителката в напреднал етап на лечение ин-витро може да откаже изпълнението на работа, която е определена като вредна за здравето на майката или детето или за която след оценка на риска е определено, че представлява съществен риск за здравето на майката или на нейното дете.

(3) Списъкът на работите и условията на труд по ал. 1 се определя с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.

Защита на бременните жени и на кърмачките

Чл. 307. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) (1) Работодателят не може да възлага, както и да задължава бременни жени и кърмачки да извършват работа, която излага на опасност или застрашава сигурността и здравето им.

(2) Бременната жена или кърмачката може да откаже изпълнението на работа, която е определена като вредна за здравето на майката или детето или за която след оценка на риска е определено, че представлява съществен риск за здравето на майката или на нейното дете.

Забрана за тежки и вредни работи

Чл. 307. (1) Забранява се извършването от жени на работи, които са тежки или вредни за здравето и за майчинските им функции.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Списък на работите по предходната алинея се утвърждава от министъра на труда и социалната политика и от министъра на здравеопазването. Този списък своевременно се привежда в съответствие с настъпващите изменения в условията на труда и се преразглежда най-малко един път на 3 години.

Стаи за жени

Чл. 308. (Изм - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Работодател, при когото работят 20 и повече жени, е длъжен да обзаведе стаи за лична хигиена на жените и стаи за почивка на бременните и работничките и служителките в напреднал етап на лечение ин-витро по ред, установен от министъра на здравеопазването.

Стаи за жени

Чл. 308. (Изм - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодател, при когото работят 20 и повече жени, е длъжен да обзаведе стаи за лична хигиена на жените и стаи за почивка на бременните по ред, установен от министъра на здравеопазването.

Трудоустрояване на бременни жени или кърмачки

Чл. 309. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Когато бременна жена или кърмачка както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро изпълнява неподходяща за състоянието й работа, по предписание на здравните органи работодателят предприема необходимите мерки за временно приспособяване на условията на труд на работното място и/или работното време с оглед премахване на риска за безопасността и здравето им. Ако приспособяването на условията на труд на работното място и/или на работното време е технически и/или обективно неосъществимо или не е оправдано да се изисква поради основателни причини, работодателят предприема необходимите мерки за преместване на работничката или служителката на друга подходяща работа.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Предписанието на здравните органи е задължително за изпълнение от бременната, кърмачката, работничката и служителката в напреднал етап на лечение ин-витро, както и от работодателя. До изпълнението на предписанието за преместване тя се освобождава от задължението да изпълнява неподходящата за състоянието й работа, а работодателят й изплаща обезщетение в размер на получаваното брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ деня на издаването на предписанието.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) В случаите по ал. 1 работничката или служителката получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа. Когато то е по-ниско от трудовото възнаграждение за предишната работа, има право на парично обезщетение за разликата в трудовите възнаграждения съгласно отделен закон.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Работодателят съвместно със здравните органи определя ежегодно длъжности и работни места, подходящи за заемане от бременни жени и кърмачки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро.

Трудоустрояване на бременни жени или кърмачки

Чл. 309. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Когато бременна жена или кърмачка изпълнява неподходяща за състоянието й работа, по предписание на здравните органи работодателят предприема необходимите мерки за временно приспособяване на условията на труд на работното място и/или работното време с оглед премахване на риска за безопасността и здравето на бременната или кърмачката. Ако приспособяването на условията на труд на работното място и/или на работното време е технически и/или обективно неосъществимо или не е оправдано да се изисква поради основателни причини, работодателят предприема необходимите мерки за преместване на работничката или служителката на друга подходяща работа.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Предписанието на здравните органи е задължително за изпълнение от бременната или кърмачката и от работодателя. До изпълнението на предписанието за преместване тя се освобождава от задължението да изпълнява неподходящата за състоянието й работа, а работодателят й изплаща обезщетение в размер на получаваното брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ деня на издаването на предписанието.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят съвместно със здравните органи определя ежегодно длъжности и работни места, подходящи за заемане от бременни жени и кърмачки.

Трудоустрояване на бременни жени или кърмачки

Чл. 309. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Бременна жена или кърмачка, която изпълнява неподходяща за състоянието й работа се премества на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия по предписание на здравните органи. До изпълнението на предписанието за преместване тя се освобождава от задължението да изпълнява неподходящата за състоянието й работа, а работодателя й изплаща обезщетение в размер на получаваното брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ деня на издаването на предписанието.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Предписанието на здравните органи е задължително за изпълнение от бременната или кърмачката и от работодателя.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работничка или служителка, преместена на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия по реда на ал. 1, получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа. Когато то е по-ниско от трудовото възнаграждение за предишната работа, има право на парично обезщетение за разликата в трудовите възнаграждения съгласно отделен закон.

Трудоустрояване на бременни жени и кърмачки

Командироване на бременни жени и майки с деца

Чл. 310. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Работодателят не може да командирова бременна жена, работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро и майка на дете до 3-годишна възраст без нейното писмено съгласие.

Командироване на бременни жени и майки с деца

Чл. 310. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Работодателят не може да командирова бременна жена и майка на дете до 3-годишна възраст без нейното писмено съгласие.

Забрана за командироване

Чл. 310. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Работодателят не може да командирова бременна жена.

(2) Работодателят не може да командирова майка на дете до 3-годишна възраст без нейното писмено съгласие.

Специални отпуски на бременна жена или майка

Чл. 311. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Надомна работа

Чл. 312. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работничка или служителка - майка на малко дете, до навършване на 6-годишна възраст на детето има право да работи надомно при същия или при друг работодател.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато работничката или служителката по предходната алинея премине на надомна работа при същия работодател, той е длъжен, след като престане да работи надомно, но не по-късно от навършване на 6-годишна възраст на детето, да й осигури работата, която е изпълнявала преди това, а ако длъжността е съкратена - с нейно съгласие друга подходяща работа.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато работничката или служителката по ал. 1 премине на надомна работа при друг работодател, трудовото правоотношение с работодателя, при когото е на работа към деня на преминаването, не се прекратява, а работничката или служителката се намира в неплатен отпуск. Когато тя престане да работи надомно, но не по-късно от навършване на 6-годишна възраст на детето, неплатеният отпуск се прекратява. Ако длъжността е съкратена, работодателят с нейно съгласие й осигурява друга подходяща работа.

Ползуване на правата на майката от бащата

Чл. 313. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Правата на майката по чл. 310 и 312 могат да се ползуват от бащата, когато майката не е в състояние да се ползува от тях.

Задължение за уведомяване

Чл. 313а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Бременната работничка или служителка както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро ползва права по чл. 140, ал. 4, т. 2, чл. 147, ал. 1, т. 2, чл. 157, ал. 2, чл. 307, 309, 310 и чл. 333, ал. 5 след удостоверяване на състоянието си пред работодателя с надлежен документ, издаден от компетентните здравни органи.

(2) При прекъсване на бременността работничката или служителката по ал. 1 е длъжна в 7-дневен срок да уведоми работодателя.

(3) Работодателят и длъжностните лица в предприятието са длъжни да опазват в тайна обстоятелствата по ал. 1 и 2.

Задължение за уведомяване

Чл. 313а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) (1) Бременната работничка или служителка ползва права по чл. 140, ал. 4, т. 2, чл. 147, ал. 1, т. 2, чл. 157, ал. 2, чл. 307, 309, 310 и чл. 333, ал. 5 след удостоверяване на състоянието си пред работодателя с надлежен документ, издаден от компетентните здравни органи.

(3) Работодателят и длъжностните лица в предприятието са длъжни да опазват в тайна обстоятелствата по ал. 1 и 2.

Раздел III.

Специална закрила на лицата с намалена работоспособност (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Основание за трудоустрояване

Чл. 314. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работник или служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия, се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи.

Работни места за трудоустрояване

Чл. 315. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) Работодателят с повече от 50 работници и служители е длъжен да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от икономическата дейност.

(2) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) При определянето на общия брой на работниците и служителите по ал. 1 не се вземат предвид морските лица, работещи в предприятието.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Частта от общия брой на работниците и служителите по ал. 1 по икономически дейности се определя от министъра на труда и социалната политика и от министъра на здравеопазването.

Работни места за трудоустрояване

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) Частта от общия брой на работниците и служителите по ал. 1 по икономически дейности се определя от министъра на труда и социалната политика и от министъра на здравеопазването.

Работни места за трудоустрояване

Чл. 315. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Работодателят с повече от 50 работници и служители е длъжен да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от отрасъла на народното стопанство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Частта от общия брой на работниците и служителите по предходната алинея по отрасли на народното стопанство се определя от министъра на труда и социалната политика и от министъра на здравеопазването.

Работни места за трудоустрояване

Чл. 315. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят с повече от 50 работници и служители е длъжен да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от отрасъла на народното стопанство.

Специализирани предприятия и цехове за лица с трайно намалена работоспособност (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.)

Чл. 316. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Министрите, ръководителите на другите ведомства и общинските съвети са длъжни да създават специализирани държавни (общински) предприятия, а работодателите с повече от 300 работници и служители - цехове и други звена за работа на лица с трайно намалена работоспособност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дейността на специализираните предприятия, цехове и звена по предходната алинея се планира и отчита отделно, а за работниците и служителите в тях се установяват специфични правила за нормиране, отчитане и заплащане на труда по ред, установен от Министерския съвет.

Специализирани предприятия и цехове за лица с намалена работоспособност (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 316. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Министрите, ръководителите на другите ведомства и общинските съвети са длъжни да създават специализирани държавни (общински) предприятия, а работодателите с повече от 300 работници и служители - цехове и други звена за работа на лица с намалена работоспособност.

Специализирани предприятия за лица с намалена работоспособност (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Трудоустрояване на работници и служители

Чл. 317. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Необходимостта от преместване на работника или служителя на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника или служителя да не изпълнява работата, от която се премества, а работодателя - да не го допуска до тази работа.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да премести работника или служителя на подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи в 7-дневен срок от получаването му.

(4) (Отм., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При неизпълнение на предписанието на здравните органи от работодателя той дължи на работника или служителя обезщетение по чл. 217.

Трудоустрояване на работници и служители

Чл. 317. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Необходимостта от преместване на работника или служителя с намалена работоспособност на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи.

Трудоустрояване на инвалиди, които не работят

Чл. 318. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Платен годишен отпуск

Чл. 319. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.

Платен годишен отпуск

Чл. 319. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работниците и служителите със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.

Платен годишен отпуск

Чл. 319. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работниците и служителите със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.

Трудово възнаграждение

Чл. 320. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работник или служител, който е трудоустроен по реда на този раздел, получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Работник или служител с трайно намалена работоспособност под 50 на сто, който е трудоустроен за определен срок и за новата работа получава по-ниско трудово възнаграждение от възнаграждението на предишната работа, има право на парично обезщетение за разликата в трудовите възнаграждения съгласно отделен закон.

Трудово възнаграждение

(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работник или служител със загубена работоспособност под 50 на сто, който е трудоустроен за определен срок и за новата работа получава по-ниско трудово възнаграждение от възнаграждението на предишната работа, има право на парично обезщетение за разликата в трудовите възнаграждения съгласно отделен закон.

Закрила при уволнение

Чл. 321. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Раздел IV.

Специална закрила на работещите пенсионери (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Трудово правоотношение

Чл. 322. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Времетраене на трудовия договор

Чл. 323. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Трудово възнаграждение

Чл. 324. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Раздел IV.

Специална закрила на работещите пенсионери

Чл. 322. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Глава петнадесета.

СПЕЦИАЛНА ЗАКРИЛА НА НЯКОИ КАТЕГОРИИ РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ

(ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)

Раздел I.

Специална закрила на непълнолетните

МИНИМАЛНА ВЪЗРАСТ ЗА ПРИЕМАНЕ НА РАБОТА

ПРИЕМАНЕ НА РАБОТА НА ЛИЦА, НЕНАВЪРШИЛИ 16 ГОДИНИ

ПРИЕМАНЕ НА РАБОТА НА ЛИЦА ОТ 16 ДО 18 ГОДИНИ

Чл. 303. (1) Забранява се приемането на лица от 16 до 18 години на тежки, вредни и опасни работи.

РАБОТИ ЗА ЛИЦА, НЕНАВЪРШИЛИ 18 ГОДИНИ

Чл. 304. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Списъкът на работите, на които по изключение могат да се приемат лица от 15 до 16 години, както и на вредните, тежките и опасните работи, които са забранени за лица от 16 до 18 години, се утвърждава от министъра на труда и социалните грижи и от министъра на здравеопазването. Този списък своевременно се привежда в съответствие с настъпващите изменения в условията на труда и се преразглежда най-малко едни път на 3 години.

ОСОБЕНИ ГРИЖИ ЗА НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ

(2) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работното време на работниците и служителите, ненавършили 18 години, е 35 часа седмично и 7 часа дневно при петдневна работна седмица и 36 часа седмично и 6 часа дневно при шестдневна работна седмица.

Раздел II.

Специална закрила на жените

Чл. 306. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ЗАБРАНА ЗА ТЕЖКИ И ВРЕДНИ РАБОТИ

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Списък на работите по предходната алинея се утвърждава от министъра на труда и социалните грижи и от министъра на здравеопазването. Този списък своевременно се привежда в съответствие с настъпващите изменения в условията на труда и се преразглежда най-малко един път на 3 години.

СТАИ ЗА ЖЕНИ

ТРУДОУСТРОЯВАНЕ НА БРЕМЕННИ ЖЕНИ И КЪРМАЧКИ

ЗАБРАНА ЗА КОМАНДИРОВАНЕ

Чл. 310. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят не може да командирова бременна жена или майка на дете до 3-годишна възраст.

Чл. 311. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

НАДОМНА РАБОТА

ПОЛЗУВАНЕ НА ПРАВАТА НА МАЙКАТА ОТ БАЩАТА

Раздел II.

Социална закрила на жените

Чл. 306. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ЗАБРАНА ЗА ТЕЖКИ И ВРЕДНИ РАБОТИ

СТАИ ЗА ЖЕНИ

ТРУДОУСТРОЯВАНЕ НА БРЕМЕННИ ЖЕНИ И КЪРМАЧКИ

ЗАБРАНА ЗА КОМАНДИРОВАНЕ

Чл. 311. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

НАДОМНА РАБОТА

ПОЛЗУВАНЕ НА ПРАВАТА НА МАЙКАТА ОТ БАЩАТА

Раздел III.

Специална закрила на лицата с намалена трудоспособност

ОСНОВАНИЕ ЗА ТРУДОУСТРОЯВАНЕ

РАБОТНИ МЕСТА ЗА ТРУДОУСТРОЯВАНЕ

Чл. 315. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Работодателят с повече от 50 работници и служители е длъжен да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от отрасъла на народното стопанство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Частта от общия брой на работниците и служителите по предходната алинея по отрасли на народното стопанство се определя от министъра на труда и социалните грижи и от министъра на здравеопазването.

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА ЛИЦА С НАМАЛЕНА ТРУДОСПОСОБНОСТ

Чл. 316. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Министрите, ръководителите на другите ведомства и общинските съвети са длъжни да създават специализирани държавни (общински) предприятия, а работодателите с повече от 300 работници и служители - цехове и други звена за работа на лица с намалена трудоспособност.

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА ЛИЦА С НАМАЛЕНА трудоспособност

ТРУДОУСТРОЯВАНЕ НА РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ

Чл. 317. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Необходимостта от преместване на работника или служителя с намалена трудоспособност на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи.

Чл. 318. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК

Чл. 319. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работниците и служителите с определена група инвалидност имат право на платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

(2) Работник или служител без определена група инвалидност, който е трудоустроен за определен срок и за новата работа получава по-ниско трудово възнаграждение от възнаграждението на предишната работа, има право на парично обезщетение за разликата в трудовите възнаграждения съгласно отделен закон.

Чл. 321. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Раздел IV.

Специална закрила на работещите пенсионери

Чл. 322. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

(ОТМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)

Чл. 322. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Глава петнадесета.

СПЕЦИАЛНА ЗАКРИЛА НА НЯКОИ КАТЕГОРИИ РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)

Раздел I.

Специална закрила на непълнолетните

МИНИМАЛНА ВЪЗРАСТ ЗА ПРИЕМАНЕ НА РАБОТА

ПРИЕМАНЕ НА РАБОТА НА ЛИЦА, НЕНАВЪРШИЛИ 16 ГОДИНИ

ПРИЕМАНЕ НА РАБОТА НА ЛИЦА ОТ 16 ДО 18 ГОДИНИ

Чл. 303. (1) Забранява се приемането на лица от 16 до 18 години на тежки, вредни и опасни работи.

РАБОТИ ЗА ЛИЦА, НЕНАВЪРШИЛИ 18 ГОДИНИ

ОСОБЕНИ ГРИЖИ ЗА НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ

(2) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Раздел II.

Социална закрила на жените

ДЛЪЖНОСТИ И РАБОТНИ МЕСТА

Чл. 306. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ЗАБРАНА ЗА ТЕЖКИ И ВРЕДНИ РАБОТИ

СТАИ ЗА ЖЕНИ

ТРУДОУСТРОЯВАНЕ НА БРЕМЕННИ ЖЕНИ И КЪРМАЧКИ

ЗАБРАНА ЗА КОМАНДИРОВАНЕ

СПЕЦИАЛНИ ОТПУСКИ НА БРЕМЕННА ЖЕНА ИЛИ МАЙКА

Чл. 311. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

НАДОМНА РАБОТА

ПОЛЗУВАНЕ НА ПРАВАТА НА МАЙКАТА ОТ БАЩАТА

Раздел III.

Специална закрила на лицата с намалена трудоспособност

ОСНОВАНИЕ ЗА ТРУДОУСТРОЯВАНЕ

РАБОТНИ МЕСТА ЗА ТРУДОУСТРОЯВАНЕ

Чл. 315. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят с повече от 50 работници и служители е длъжен да определя ежегодно места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност от 3 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от отрасъла на народното стопанство.

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА ЛИЦА С НАМАЛЕНА ТРУДОСПОСОБНОСТ

Чл. 316. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Министрите, ръководителите на другите ведомства и общинските съвети са длъжни да създават специализирани държавни (общински) предприятия, а работодателите - цехове и други звена за работа на лица с намалена трудоспособност.

ТРУДОУСТРОЯВАНЕ НА РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ

ТРУДОУСТРОЯВАНЕ НА ИНВАЛИДИ, КОИТО НЕ РАБОТЯТ

Чл. 318. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

ЗАКРИЛА ПРИ УВОЛНЕНИЕ

Чл. 321. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Раздел IV.

Специална закрила на работещите пенсионери (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Чл. 322. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ВРЕМЕТРАЕНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР

Чл. 323. (1) Трудовият договор с пенсионер, навършил 60 години - за мъжете, и 55 години - за жените, се сключва за определено време, но за не повече от 1 година.

(2) Трудовият договор с пенсионер, който не е навършил възрастта по предходната алинея, може да бъде сключен и за неопределено време или за срок, по-дълъг от 1 година.

(3) Трудовият договор с пенсионер, ненавършил 60 години - за мъжете, и 55 години - за жените, сключен за неопределено време или за срок повече от 1 година, се превръща в трудов договор за срок от 1 година, считано от деня на навършване на посочената възраст, освен ако страните уговарят по-кратък срок.

(4) По отношение на трудовия договор с работещ пенсионер по предходните алинеи не се прилага разпоредбата на чл. 69, ал. 1.

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

Чл. 324. (1) Работещите пенсионери получават трудово възнаграждение за изпълняваната работа в пълен размер.

(2) Те могат да получават през това време пенсията си при условия, определени в Закона за социалното осигуряване.

Глава петнадесета.

СПЕЦИАЛНА ЗАКРИЛА НА НЯКОИ КАТЕГОРИИ РАБОТНИЦИ

Раздел I.

Специална закрила на непълнолетните

МИНИМАЛНА ВЪЗРАСТ ЗА ПРИЕМАНЕ НА РАБОТА

(3) По изключение на ученически длъжности в цирковете могат да се приемат момичета, навършили 14 години, и момчета, навършили 13 години, а за участие в снимане на филми, подготовка и изнасяне на театрални и други представления могат да се привличат и лица, ненавършили 15 години, при облекчени условия и в съответствие с изискванията за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие. Условията на труда в тези случаи се определят от Министерския съвет и от централното ръководство на професионалните съюзи.

МИНИМАЛНА ВЪЗРАСТ ЗА ПРИЕМАНЕ НА РАБОТА

ПРИЕМАНЕ НА РАБОТА НА ЛИЦА, НЕНАВЪРШИЛИ 16 ГОДИНИ

(2) Лицата, ненавършили 16 години, се приемат на работа с разрешение на инспекцията по трудовоправна и социална защита при общинския съвет на професионалните съюзи за всеки отделен случай.

ПРИЕМАНЕ НА РАБОТА НА ЛИЦА, НЕНАВЪРШИЛИ 16 ГОДИНИ

ПРИЕМАНЕ НА РАБОТА НА ЛИЦА ОТ 16 ДО 18 ГОДИНИ

Чл. 303. (1) Забранява се приемането на лица от 16 до 18 години на тежки, вредни и опасни работи.

(3) Лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по трудовоправна и социална защита при общинския съвет на професионалните съюзи за всеки отделен случай.

ПРИЕМАНЕ НА РАБОТА НА ЛИЦА ОТ 16 ДО 18 ГОДИНИ

Чл. 303. (1) Забранява се приемането на лица от 16 до 18 години на тежки, вредни и опасни работи.

РАБОТИ ЗА ЛИЦА, НЕНАВЪРШИЛИ 18 ГОДИНИ

Чл. 304. Списъкът на работите, на които по изключение се приемат лица от 15 до 16 години, както и на вредните, тежките и опасните работи, които са забранени за лица от 16 до 18 години, се утвърждава от Комитета по труда и социалното дело, от Министерството на народното здраве, от централното ръководство на професионалните съюзи и от Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз. Този списък своевременно се привежда в съответствие с настъпилите изменения в условията на труда и се преразглежда най-малко едни път на 3 години.

РАБОТИ ЗА ЛИЦА, НЕНАВЪРШИЛИ 18 ГОДИНИ

ОСОБЕНИ ГРИЖИ ЗА НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ

Чл. 305. (1) Предприятието полага особени грижи за труда на лицата, ненавършили 18 години, като им създава облекчени условия за работа и условия за придобиване на професионална квалификация и за нейното повишаване.

(2) Предприятието решава въпросите, свързани с труда на непълнолетните, по предложение и с участието на комитета на Димитровския комунистически младежки съюз.

(3) Работното време на работниците, ненавършили 18 години, е 35 часа седмично и 7 часа дневно при петдневна работна седмица и 36 часа седмично и 6 часа дневно при шестдневна работна седмица.

(4) редовният платен годишен отпуск на работниците, ненавършили 18 години, е 26 работни дни, включително и за календарната година, през която навършват 18 години.

ОСОБЕНИ ГРИЖИ ЗА НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ

Раздел II.

Социална закрила на жените

ДЛЪЖНОСТИ И РАБОТНИ МЕСТА

Чл. 306. (1) Жените се приемат с предимство при равни други условия на подходящи за тях работи.

(2) Списъкът на работите, които са подходящи за извършване от жени, се утвърждава от Комитета по труда и социалното дело, от Министерството на народното здраве и от централното ръководство на професионалните съюзи. Този списък своевременно се привежда в съответствие с настъпващите изменения в условията на труда и се преразглежда най-малко едни път на 3 години.

(3) Предприятието е длъжно ежегодно да определя съгласувано със здравните органи и профкомитета длъжности и работни места, подходящи за заемане от жени в съответствие със списъка по ал. 2.

ДЛЪЖНОСТИ И РАБОТНИ МЕСТА

Чл. 306. (1) Жените се приемат с предимство при равни други условия на подходящи за тях работи.

ЗАБРАНА ЗА ТЕЖКИ И ВРЕДНИ РАБОТИ

(2) Списъкът на работите, които са тежки и вредни за жени, се издава и осъвременява от органите и по реда, предвиден в ал. 2 на предходния член.

ЗАБРАНА ЗА ТЕЖКИ И ВРЕДНИ РАБОТИ

СТАИ ЗА ЖЕНИ

Чл. 308. Предприятията, в които работят 20 и повече жени, са длъжни за обзавеждат стаи за лична хигиена на жените и стаи за почивка на бременните по ред, установен от Министерството на народното здраве и от централното ръководство на професионалните съюзи.

СТАИ ЗА ЖЕНИ

ТРУДОУСТРОЯВАНЕ НА БРЕМЕННИ ЖЕНИ И КЪРМАЧКИ

Чл. 309. (1) Бременна работничка или работника-кърмачка, която изпълнява неподходяща за състоянието й работа се премества на друга подходяща или на същата работа при облекчени условия по предписание на здравните органи. До изпълнението на предписанието за преместване работничката се освобождава от задължението да изпълнява неподходящата за състоянието й работа, а предприятието и изплаща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ деня на издаването на предписанието.

(2) Предписанието на здравните органи е задължително за изпълнение от бременната или кърмачката и от предприятието.

(3) Работничка, преместена на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия по реда на ал. 1, получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа. Когато то е по-ниско от трудовото възнаграждение за предишната работа, има право на парично обезщетение за разликата в трудовите възнаграждения съгласно Закона за социалното осигуряване.

(4) Административното ръководство на предприятието съвместно със здравните органи и профкомитета е длъжно ежегодно да определя длъжности и работни места, които са подходящи за заемане от бременни работнички и от работнички-кърмачки.

ТРУДОУСТРОЯВАНЕ НА БРЕМЕННИ ЖЕНИ И КЪРМАЧКИ

ЗАБРАНА ЗА КОМАНДИРОВАНЕ НА БРЕМЕННА ЖЕНА или майка на малко дете

Чл. 310. Предприятието не може да командирова работничка, която е бременна или е майка на дете до 3-годишна възраст, както и да я изпраща на обучение за повишаване на професионалната квалификация без нейно съгласие.

ЗАБРАНА ЗА КОМАНДИРОВАНЕ НА БРЕМЕННА ЖЕНА или майка на малко дете

СПЕЦИАЛНИ ОТПУСКИ НА БРЕМЕННА ЖЕНА ИЛИ МАЙКА

Чл. 311. Работничката има право на отпуск поради бременност, раждане и осиновяване, за кърмене, хранене и отглеждане на малко дете, както и в други случаи, определени в този кодекс.

СПЕЦИАЛНИ ОТПУСКИ НА БРЕМЕННА ЖЕНА ИЛИ МАЙКА

НАДОМНА РАБОТА

Чл. 312. (1) Работничка - майка на малко дете, до навършване на 6-годишна възраст на детето има право да работи надомно в същото или в друго предприятие.

(2) Когато работничката по предходната алинея премине на надомна работа в същото предприятие, то е длъжно, след като престане на работи надомно, но не по-късно от навършване на 6-годишна възраст на детето, да й осигури работата, която е изпълнявала преди това, а ако длъжността е съкратена - с нейно съгласие друга подходяща работа.

(3) Когато работничката по ал. 1 премине на надомна работа в друго предприятие, трудовото правоотношение с предприятието, в което е на работа към деня на преминаването, не се прекратява. Когато тя престане да работи надомно, но не по-късно от навършване на 6-годишна възраст на детето, предприятието, в което е била на работа преди преминаването й на надомна работа, е длъжно да й осигури работата, която е изпълнявала преди това, а ако длъжността е съкратено - с нейно съгласие друга подходяща работа.

НАДОМНА РАБОТА

ЗАКРИЛА ПРИ УВОЛНЕНИЕ

Чл. 313. (1) Бременна работничка, работничка - майка с дете до 3-годишна възраст или чийто съпруг отбива редовната си военна служба, може да бъде уволнена само дисциплинарно, поради ликвидация на предприятието или за възстановяване на работа на незаконно уволнен работник. Дисциплинарното уволнение и уволнението поради частична ликвидация на предприятието се извършват само с предварително разрешение на окръжната инспекция по охрана на труда за всеки отделен случай.

(2) Предприятието не може едностранно да прекратява със или без предизвестие трудовото правоотношение, нито да променя условията по него с работничка по време на отпуск за бременност, раждане и отглеждане на малко дете до 3-годишна възраст.

(3) Бременна работничка, която е уволнена поради ликвидация на предприятието, както и бременна работничка, трудовото правоотношение с която се прекратява поради изтичане на срока, за който то е установено, или за възстановяване на работа на незаконно уволнен работник, се настанява с нейно съгласие на подходяща работа от по-горестоящата организация, а когато няма такава организация - от народния съвет по местонахождението на предприятието.

ЗАКРИЛА ПРИ УВОЛНЕНИЕ

Раздел III.

Специална закрила на лицата с намалена трудоспособност

ОСНОВАНИЕ ЗА ТРУДОУСТРОЯВАНЕ

Чл. 314. Работник, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия, се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи.

ОСНОВАНИЕ ЗА ТРУДОУСТРОЯВАНЕ

РАБОТНИ МЕСТА ЗА ТРУДОУСТРОЯВАНЕ

Чл. 315. (1) Предприятието съвместно с профкомитета е длъжно да определя ежегодно места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност от 3 до 10 процента от общия брой на работниците в зависимост от отрасъла на народното стопанство.

(2) Частта от общия брой на работниците по предходната алинея по отрасли на народното стопанство се определя от Комитета по труда и социалното дело, от Министерството на народното здраве и от централното ръководство на професионалните съюзи.

РАБОТНИ МЕСТА ЗА ТРУДОУСТРОЯВАНЕ

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА ЛИЦА С НАМАЛЕНА трудоспособност

Чл. 316. (1) Ръководителите на стопанските министерства и на другите ведомства и изпълнителните комитети на окръжните народни съвети са длъжни да създават специализирани предприятия, а ръководителите на предприятията - цехове и други звена за работа на лица с намалена трудоспособност.

(2) Дейността на специализираните предприятия, цехове и звена по предходната алинея се планира и отчита отделно, а за работниците в тях се установяват специфични правила за нормиране, отчитане и заплащане на труда по ред, установен от Министерския съвет и от централното ръководство на професионалните съюзи.

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА ЛИЦА С НАМАЛЕНА трудоспособност

ТРУДОУСТРОЯВАНЕ НА РАБОТНИЦИ

Чл. 317. (1) Необходимостта от преместване на работника с намалена трудоспособност на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи.

(2) Предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника да не изпълнява работата, от която се премества, а предприятието - да не го допуска до тази работа.

(3) Предприятието е длъжно да премести работника на подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи в 7-дневен срок от получаването му.

(4) Ако предприятието не може да предостави на работника подходяща работа съгласно предписанието той се настанява на подходяща работа в друго предприятие в същото населено място от съответното бюро по труда и социалните въпроси по реда, предвиден в този кодекс.

(5) При неизпълнение на предписанието на здравните органи от предприятието то дължи на работника обезщетение по чл. 217. При неизпълнение на разпореждането на ръководителя на бюрото по труда и социалните въпроси за настаняване на работа на подлежащ на трудоустрояване работник предприятието, в което е настанен на работа, му дължи обезщетение по чл. 213, ал. 1.

ТРУДОУСТРОЯВАНЕ НА РАБОТНИЦИ

ТРУДОУСТРОЯВАНЕ НА ИНВАЛИДИ, КОИТО НЕ РАБОТЯТ

Чл. 318. Лицата с определена група инвалидност, които не работят по трудово правоотношение, се настаняват на подходяща работа от съответното бюро по труда и социалните въпроси по реда, предвиден в този кодекс.

ТРУДОУСТРОЯВАНЕ НА ИНВАЛИДИ, КОИТО НЕ РАБОТЯТ

РЕДОВЕН ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК

Чл. 319. Работниците с определена група инвалидност, които работят в специализирани предприятия, цехове и звена, имат право на удължен годишен отпуск в размер на 26 работни дни.

РЕДОВЕН ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

Чл. 320. (1) Работник, който е трудоустроен по реда на този раздел, получава трудово възнаграждение за изпълняваната работа.

(2) Работник без определена група инвалидност, който е трудоустроен за определен срок и за новата работа получава по-ниско трудово възнаграждение от възнаграждението на предишната работа, има право на парично обезщетение за разликата в трудовите възнаграждения съгласно Закона за социалното осигуряване.

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

ЗАКРИЛА ПРИ УВОЛНЕНИЕ

Чл. 321. (1) Работник, трудоустроен по реда на този раздел, може да бъде уволнен със или без предизвестие от предприятието само с предварително разрешение на окръжната инспекция по охрана на труда.

(2) Само с предварително разрешение на окръжната инспекциа по охрана на труда може да бъде уволнен и работник, който по предписание на здравните органи е трудоустроен, но не е преместен на друга подходяща работа съгласно предписанието.

ЗАКРИЛА ПРИ УВОЛНЕНИЕ

Раздел IV.

Специална закрила на работещите пенсионери

ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Чл. 322. (1) Пенсионерите имат право да работят по трудово правоотношение при нормални или облекчени условия на труда в зависимост от тяхното желание и трудоспособност.

(2) Трудов договор с пенсионер може да бъде сключен, ако за съответната работа няма кандидат, който да отговаря на установените изисквания и не е пенсионер.

(3) Предприятието създава подходящи условия и работни места за пенсионери.

ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ

(3) Предприятието създава подходящи условия и работни места за пенсионери.

ВРЕМЕТРАЕНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

Чл. 324. (1) Работещите пенсионери получават трудово възнаграждение за изпълняваната работа в пълен размер.

ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

Чл. 324. (1) Работещите пенсионери получават трудово възнаграждение за изпълняваната работа в пълен размер.

Глава шестнадесета.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Раздел I.

Прекратяване на трудовия договор

Общи основания за прекратяване на трудовия договор

Чл. 325. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие:

1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието;

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно или бъде възстановен на предишната му работа от съда и същият не се яви да я заеме в срока по чл. 345, ал. 1;

3. с изтичане на уговорения срок;

4. със завършване на определената работа;

5. със завръщане на замествания на работа;

6. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) когато длъжността е определена за заемане от бременна или от трудоустроен и се яви кандидат, който има право да я заеме;

7. (отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.);

8. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) с постъпване на работа на работника или служителя, който е избран или е спечелил конкурса;

9. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме;

10. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) със смъртта на лицето, с което работникът или служителят е сключил трудовия договор с оглед на личността му;

11. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) със смъртта на работника или служителя;

12. (нова - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 27.08.1999 г.) поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител.

Общи основания за прекратяване на трудовия договор

3. с изтичане на уговорения срок;

4. със завършване на определената работа;

5. със завръщане на замествания на работа;

7. (отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.);

9. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност), или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме;

11. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) със смъртта на работника или служителя;

ОБЩИ ОСНОВАНИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно или бъде възстановен на предишната му работа от съда и същия не се яви да я заеме в срока по чл. 345, ал. 1;

3. с изтичане на уговорения срок;

4. със завършване на определената работа;

5. със завръщане на замествания на работа;

7. (отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.);

9. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна нетрудоспособност (инвалидност), или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме;

11. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) със смъртта на работника или служителя.

12. (нова - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 27.08.1999 г.) поради определяне длъжността за заемане от държавен служител.

ОБЩИ ОСНОВАНИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР

3. с изтичане на уговорения срок;

4. със завършване на определената работа;

5. със завръщане на замествания на работа;

7. (отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

11. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) със смъртта на работника или служителя.

ОБЩИ ОСНОВАНИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ на трудовия договор

3. с изтичане на уговорения срок;

4. със завършване на определената работа;

5. със завръщане на замествания на работа;

7. (отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

11. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) със смъртта на работника или служителя.

ОБЩИ ОСНОВАНИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР

3. с изтичане на уговорения срок;

4. със завършване на определената работа;

5. със завръщане на замествания на работа;

7. (отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

11. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) със смъртта на работника или служителя.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР БЕЗ ЗАДЪЛЖЕНИЕ на страните за предизвестие

Чл. 325. Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие:

2. поради преминаване на работа в друго предприятие с писмено съгласие между работника и двете предприятия. В този случай трудовият договор се прекратява, след като на работника бъде връчен трудовият договор от предприятието, в което работникът преминава на работа;

3. с изтичане на уговорения срок;

4. със завършване на определената работа;

5. със завръщане на замествания на работа;

6. когато длъжността е определена за заемане от жена, от бременна или от трудоустроен и се яви кандидат, който има право да я заеме;

7. с постъпване на работа на млади специалисти или млади квалифицирани работници на определени за тях длъжности;

8. с постъпване на работа на работника, който е избран или е спечелил конкурса;

9. при невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна нетрудоспособност (инвалидност), или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия. В този случай прекратяването не се допуска, ако в предприятието има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника и той е съгласен да я заеме;

10. със смъртта на лице, с което работникът е сключил трудовия договор с оглед на личността му;

11. със смъртта на работника.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР БЕЗ ЗАДЪЛЖЕНИЕ на страните за предизвестие

Чл. 325. Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие:

3. с изтичане на уговорения срок;

4. със завършване на определената работа;

5. със завръщане на замествания на работа;

8. с постъпване на работа на работника, който е избран или е спечелил конкурса;

10. със смъртта на лице, с което работникът е сключил трудовия договор с оглед на личността му;

11. със смъртта на работника.

Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя с предизвестие

Чл. 326. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. В колективен трудов договор срокът на предизвестието при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 1 - 4 и т. 11 може да бъде поставен в зависимост от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя при същия работодател. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За работниците и служителите, които заемат материално-отчетнически длъжности, в случай че предаването на повереното имущество не може да се извърши в 30-дневния срок по ал. 2, времето за предаване може да се удължи, но не повече от 2 месеца общо с предизвестието.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Предизвестието може да се оттегли, ако работникът или служителят съобщи за това преди или едновременно с получаването му. То може да се оттегли и до изтичането на срока му със съгласието на работодателя.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя с предизвестие

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР ОТ РАБОТНИКА ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯ С ПРЕДИЗВЕСТИЕ

(5) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР ОТ РАБОТНИКА или служителя с предизвестие

(5) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР ОТ РАБОТНИКА ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯ С ПРЕДИЗВЕСТИЕ

(5) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР ОТ РАБОТНИКА с предизвестие

Чл. 326. (1) Работникът може да прекрати трудовия договор, сключен за неопределено време, като отправи до предприятието писмено предизвестие.

(2) Срокът на предизвестието за прекратяване на трудовия договор е 30 дни. Страните могат да уговарят в трудовия договор и по-дълъг срок, който не може да надвишава 3 месеца. Министерският съвет и централното ръководство на професионалните съюзи могат да установяват за отделни категории работници и по-дълъг срок за прекратяване на трудовия договор с предизвестие, но не повече от 6 месеца.

(3) За работниците, които заемат материално-отчетнически длъжности, в случай че предаването на повереното имущество не може да се извърши в срока на предизвестието по ал. 2, изречение първо, времето за предаване може да се удължи, но не повече от 2 месеца общо с предизвестието.

(4) Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Предизвестието може да се оттегли, ако работникът съобщи за това преди или едновременно с получаването му. То може да се оттегли и до изтичането на срока му със съгласието на предприятието.

(5) Когато работникът е дал предизвестие за прекратяване на трудовия договор и непосредствено след изтичането му остане на работа без възражение на предприятието 7 или повече дни, трудовият договор продължава да действието си при същите условия без да се смята, че е прекратяван.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР ОТ РАБОТНИКА с предизвестие

Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие

Чл. 327. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 327, доп. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато:

1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи;

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване;

3. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт;

3а. (нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) в резултат на извършена промяна по чл. 123, ал. 1 и чл. 123а, ал. 1 значително се влошат условията на труд при новия работодател;

4. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) преминава на платена изборна работа или постъпва на научна работа въз основа на конкурс;

5. (отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

6. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура;

7. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) работи на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 или т. 3 и премине на друга работа за неопределено време;

8. е възстановен на работа по съответния ред поради признаване на уволнението за незаконно, за да заеме работата, на която е възстановен;

9. (нова - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 27.08.1999 г.) постъпва на държавна служба;

10. (нова - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) работодателят преустанови дейността си;

11. (нова - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) работодателят е предоставил неплатен отпуск на работника или служителя без негово съгласие.

(2) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) В случаите по ал. 1, т. 10, когато работникът или служителят не може да подаде писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор, поради това че работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, заявлението може да се подаде в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Ако след проверка, извършена съвместно от контролните органи на инспекцията по труда, Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, се установи, че действително работодателят е преустановил дейността си, трудовият договор се смята прекратен от датата на завеждане на заявлението в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя.

(3) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Редът за извършване на проверката по ал. 2 се определя с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с управителя на Националния осигурителен институт и с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие

Чл. 327. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато:

1. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи;

5. (отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

9. (нова - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 27.08.1999 г.) постъпва на държавна служба.

Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие

3а. (нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) в резултат на извършена промяна по чл. 123, ал. 1 значително се влошат условията на труд при новия работодател;

5. (отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

7. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работи като заместник на отсъствуващ работник или служител и премине на друга работа за неопределено време;

9. (нова - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 27.08.1999 г.) постъпва на държавна служба.

Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие

5. постъпва за отбиване на редовната си военна служба. Когато повиканият бъде отложен или освободен от редовна военна служба, трудовият му договор по негово искане се смята за непрекратен, ако в 1-месечен срок от отлагането или освобождаването му, но не по-късно от 3 месеца от напускането на работата се яви, за да я заеме отново;

9. (нова - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 27.08.1999 г.) постъпва на държавна служба.

Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие

9. (нова - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 27.08.1999 г.) постъпва на държавна служба.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР ОТ РАБОТНИКА ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯ БЕЗ ПРЕДИЗВЕСТИЕ

6. продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна аспирантура;

8. е възстановен на работа по съответния ред поради признаване на уволнението за незаконно, за да поеме работата, на която е възстановен.

9. (нова - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 27.08.1999 г.) постъпва на държавна служба.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР ОТ РАБОТНИКА ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯ БЕЗ ПРЕДИЗВЕСТИЕ

6. продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна аспирантура;

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР ОТ РАБОТНИКА или служителя без предизвестие

6. продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна аспирантура;

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР ОТ РАБОТНИКА ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯ БЕЗ ПРЕДИЗВЕСТИЕ

6. продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна аспирантура;

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР ОТ РАБОТНИКА без предизвестие

Чл. 327. Работникът може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато:

1. не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и предприятието не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи;

2. предприятието забави изплащането на трудовото възнаграждение повече от 10 дни от определения срок;

3. предприятието промени мястото или характера на работата или не изпълни други условия, уговорени с трудовия договор, освен в случаите на дисциплинарно наказание, на престой, производствена необходимост, природни или обществени бедствия или производствени аварии;

4. преминава на платена изборна работа или постъпва на научна или друга работа въз основа на конкурс;

6. продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна аспирантура;

7. работи като заместник на отсъствуващ работник и премине на друга работа за неопределено време;

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР ОТ РАБОТНИКА без предизвестие

Чл. 327. Работникът може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато:

2. предприятието забави изплащането на трудовото възнаграждение повече от 10 дни от определения срок;

4. преминава на платена изборна работа или постъпва на научна или друга работа въз основа на конкурс;

6. продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна аспирантура;

7. работи като заместник на отсъствуващ работник и премине на друга работа за неопределено време;

Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие

Чл. 328. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи:

1. при закриване на предприятието;

2. при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата;

3. при намаляване на обема на работата;

4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) при спиране на работа за повече от 15 работни дни;

5. при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата;

6. когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа;

7. при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност;

8. когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност;

9. (отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

10. (изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а за професори, доценти и доктори на науките - при навършване на 65-годишна възраст;

10а. (нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст;

11. при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях;

12. при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Освен в случаите по ал. 1 служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради сключването на договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.

(3) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) В случаите по ал. 1, т. 10а работодателят може да получи служебно от Националния осигурителен институт информация относно наличието на упражнено право на пенсия от работника или служителя. Националният осигурителен институт предоставя безвъзмездно информацията в 14-дневен срок от получаване на искането.

Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие

1. при закриване на предприятието;

2. при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата;

3. при намаляване на обема на работата;

4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) при спиране на работа за повече от 15 работни дни;

5. при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата;

9. (отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

10. (изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а за професори, доценти, старши научни сътрудници I и II степен и доктори на науките - при навършване на 65-годишна възраст;

11. при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях;

12. при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.

Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие

1. при закриване на предприятието;

2. при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата;

3. при намаляване на обема на работата;

4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) при спиране на работа за повече от 15 работни дни;

5. при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата;

9. (отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

10а. (нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) при наличие на условията на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, когато трудовото правоотношение е възникнало след като назначеният работник или служител е придобил и упражнил правото си на пенсия.

11. при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях;

12. при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.

Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие

1. при закриване на предприятието;

2. при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата;

3. при намаляване на обема на работата;

4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) при спиране на работа за повече от 15 работни дни;

5. при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата;

9. (отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

11. при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях;

12. при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.

Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие

Чл. 328. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи:

1. при закриване на предприятието;

2. при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата;

3. при намаляване на обема на работата;

4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) при спиране на работа за повече от 15 работни дни;

5. при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата;

9. за освобождаване на заеманата длъжност поради завръщане на работник или служител, който е предсрочно освободен или отложен от редовна военна служба и е заемал преди това същата длъжност;

11. при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях;

12. при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ С ПРЕДИЗВЕСТИЕ

1. при закриване на предприятието;

2. при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата;

3. при намаляване на обема на работата;

4. при спиране на работата за повече от 30 дни;

5. при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата;

10. (изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., доп., бр. 28 от 1996 г.) при придобиване право на пълна пенсия за изслужено време и старост, но не по-рано от 3 години след навършване на възрастта за съответната категория труд, по която е придобито право на пенсия, а за доценти и старши научни сътрудници II степен - не по-рано от 63-годишна възраст и за професори, старши научни сътрудници I степен и доктори на науките - не по-рано от 68-годишна възраст, независимо от пола им;

11. при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях;

12. при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.

(2) Освен в случаите по ал. 1 служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради сключването на договор за управление на предприятието.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР от работодателя с предизвестие

1. при закриване на предприятието;

2. при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата;

3. при намаляване на обема на работата;

4. при спиране на работата за повече от 30 дни;

5. при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата;

11. при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях;

12. при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ С ПРЕДИЗВЕСТИЕ

Чл. 328. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи:

1. при закриване на предприятието;

2. при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата;

3. при намаляване на обема на работата;

4. при спиране на работата за повече от 30 дни;

5. при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата;

10. (изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) при придобиване право на пълна пенсия за изслужено време и старост, но не по-рано от 3 години след навършване на възрастта за съответната категория труд, по която е придобито право на пенсия;

11. при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях;

12. при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ С ПРЕДИЗВЕСТИЕ

1. при закриване на предприятието;

2. при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата;

3. при намаляване на обема на работата;

4. при спиране на работата за повече от 30 дни;

5. при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата;

10. при придобиване право на пълна пенсия за изслужено време и старост, но не по-рано от 55-годишна възраст за жените и 60-годишна възраст за мъжете;

11. при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях;

12. при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР ОТ ПРЕДПРИЯТИЕТО с предизвестие

Чл. 328. (1) Предприятието може да прекрати трудовия договор, сключен за неопределено време, като отправи до работника писмено предизвестие при спазване на срока по чл. 326, ал. 2 в следните случаи:

1. при пълна или частична ликвидация на предприятието;

2. при съкращаване в щата;

3. при спиране на работата за повече от 30 дни;

4. когато въз основа на комплексна оценка се установи, че квалификацията, подготовката и резултатите от работата на работника са недостатъчни за ефективно изпълнение на възложените му задачи;

5. когато работникът не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа;

6. при отказ на работника да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност;

7. когато заеманата от работника длъжност или работа трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или на работник, който е предсрочно освободен или отложен от редовна военна служба;

8. когато заеманата от работника длъжност трябва да бъде освободена за лице, настанено на работа от бюрото по труда и социалните въпроси или въз основа на съдебно решение, при условие, че тази длъжност е била заета след издаване на разпореждането или на съдебното решение;

9. при фактическа невъзможност на работника да изпълнява заеманата длъжност;

10. (изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) когато работникът е придобил право на пълна пенсия за изслужено време и старост. В този случай се взема предварително мнението на заинтересувания работник.

(2) В случаите на т. 1, 2, 6-9 на предходната алинея може да се прекрати и срочен трудов договор.

(3) Уволнението на работник на основанията, посочени в ал. 1, т. 2-5 и 7-9 не се допуска само когато е невъзможно да бъде преместен на друга работа с негово съгласие.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР ОТ ПРЕДПРИЯТИЕТО с предизвестие

1. при пълна или частична ликвидация на предприятието;

2. при съкращаване в щата;

3. при спиране на работата за повече от 30 дни;

9. при фактическа невъзможност на работника да изпълнява заеманата длъжност;

10. когато работникът е придобил право на пълна пенсия за изслужено време и старост, но не по-рано от навършване на 60 години - за мъжете, и 55 години - за жените. В този случай се взема предварително мнението на заинтересувания работник.

(2) В случаите на т. 1, 2, 6-9 на предходната алинея може да се прекрати и срочен трудов договор.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР ОТ ПРЕДПРИЯТИЕТО с предизвестие

1. при пълна или частична ликвидация на предприятието;

2. при съкращаване в щата;

3. при спиране на работата за повече от 30 дни;

9. при фактическа невъзможност на работника да изпълнява заеманата длъжност;

(2) В случаите на т. 1, 2, 6-9 на предходната алинея може да се прекрати и срочен трудов договор.

Прекратяване на трудов договор с лице на ръководна длъжност

Чл. 328а. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.)

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВ ДОГОВОР С ЛИЦЕ НА РЪКОВОДНА ДЛЪЖНОСТ

Чл. 328а. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.)

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВ ДОГОВОР С ЛИЦЕ НА РЪКОВОДНА ДЛЪЖНОСТ

Чл. 328а. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор с лице, заемащо ръководна длъжност в предприятие или учреждение, с писмено предизвестие не по-малко от два месеца, когато това се налага от интереса на работата.

(2) Ръководни по смисъла на предходната алинея са длъжностите от ръководител на цех или отдел до ръководител на предприятие или учреждение.

(3) В случаите по ал. 1 не се прилагат разпоредбите на чл. 333.

Прекратяване на трудов договор с лице, работещо в областта на културата

Чл. 328б. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.)

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВ ДОГОВОР С ЛИЦЕ, РАБОТЕЩО В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРАТА

Чл. 328б. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.)

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВ ДОГОВОР С ЛИЦЕ, РАБОТЕЩО В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРАТА

Чл. 328б. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовите договори с работници и служители, които са ръководители или членове на артистичния или художествено-творческия персонал в културни институции, в Българската национална телевизия, в Българското национално радио и в Българската кинематография, могат да бъдат прекратявани едностранно от работодателите с писмено предизвестие от 2 месеца.

Право на подбор

Чл. 329. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 23 от 1992 г, предишна ал. 3 - ДВ, бр. 100 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

ПРАВО НА ПОДБОР

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При равна квалификация и еднакво изпълнение на работата предимство за оставане на работа имат работниците и служителите, които имат по-тежко семейно или материално положение или здравно състояние.

(3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При подбора работещите пенсионери и работниците и служителите, които са придобили право на пълна пенсия за изслужено време и старост, се уволняват преди всички други работници и служители.

(4) (Нова - ДВ, бр. 23 от 1992 г, предишна ал. 3 - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При равна квалификация не могат да бъдат уволнявани работници или служители, чиито съпрузи са регистрирани като безработни, както и работници или служители, които единствени осигуряват издръжката на семейството си. Тази забрана не се прилага по отношение на работници или служители, които имат друг месечен доход в размер, по-голям от две минимални месечни работни заплати, или притежават имущество, което може да им осигури доход в този размер, както и по отношение на работници или служители, които сами представляват семейство, освен ако последните дължат издръжка.

ПРАВО НА ПОДБОР

Чл. 329. (1) При частична ликвидация или при съкращаване в щата предприятието в интерес на производството или службата има право на подбор и може да уволни работници, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа по-квалифицираните и по-подходящите работници. Не могат да бъдат уволнени на това основание работници, на които остават 3 години до навършване на изискуемата се възраст или трудов стаж за пенсиониране.

(2) При равна квалификация предимство за оставане на работа имат работниците, които с по-дълъг стаж в предприятието или са работили продължително време на една и съща длъжност, или са с по-тежко семейно или материално положение или здравно състояние.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 1992 г.) При равна квалификация не могат да бъдат уволнявани работници или служители, чиито съпрузи са регистрирани като безработни, както и работници или служители, които единствени осигуряват издръжката на семейството си. Тази забрана не се прилага по отношение на работници или служители, които имат друг месечен доход в размер, по-голям от две минимални месечни работни заплати, или притежават имущество, което може да им осигури доход в този размер, както и по отношение на работници или служители, които сами представляват семейство, освен ако последните дължат издръжка.

ПРАВО НА ПОДБОР

Прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие

Чл. 330. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят може да прекрати трудовия договор без предизвестие, когато работникът или служителят бъде задържан за изпълнение на присъда.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато:

1. (отм., предишна т. 2 - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работникът или служителят бъде лишен с присъда или по административен ред от право да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен;

2. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) на работника или служителя бъде отнета научната степен, ако сключването на трудовия договор е станало с оглед на придобитата степен;

3. (нова - ДВ, бр. 83 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) служителят е заличен от регистрите на съсловните организации по Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, от регистъра на съсловната организация на магистър-фармацевтите по Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите или от регистъра на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи по Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти;

4. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 3 - ДВ, бр. 83 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.)

5. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 4 - ДВ, бр. 83 от 1998 г.) работникът или служителят откаже да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване;

6. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 83 от 1998 г.) работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен;

7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) работникът или служителят не изпълни задължението за уведомяване по чл. 126, т. 12;

8. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) е налице несъвместимост в случаите по чл. 107а, ал. 1;

9. (нова - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) с влязъл в сила акт е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.

Прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато:

2. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) на работника или служителя бъде отнето научното звание или научната степен, ако сключването на трудовия договор е станало с оглед на придобитото звание или степен;

4. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 3 - ДВ, бр. 83 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.)

7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) работникът или служителят не изпълни задължението за уведомяване по чл. 126, т. 12;

8. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) е налице несъвместимост в случаите по чл. 107а, ал. 1;

Прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато:

4. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 3 - ДВ, бр. 83 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.)

7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) работникът или служителят не изпълни задължението за уведомяване по чл. 126, т. 12;

8. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) е налице несъвместимост в случаите по чл. 107а, ал. 1.

Прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато:

1. (т. 1 отм., предишна т. 2 - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работникът или служителят бъде лишен с присъда или по административен ред от право да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен;

3. (нова - ДВ, бр. 83 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) служителят е заличен от регистрите на съсловните организации по Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина или от регистъра на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи по Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти;

4. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 3 - ДВ, бр. 83 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.)

7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) работникът или служителят не изпълни задължението за уведомяване по чл. 126, т. 12;

8. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) е налице несъвместимост в случаите по чл. 107а, ал. 1.

Прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато:

3. (нова - ДВ, бр. 83 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 46 от 2005 г.) служителят е заличен от регистрите на БЛС или на ССБ по Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите или от регистъра на БАПЗГ по Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти;

4. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 3 - ДВ, бр. 83 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.)

7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) работникът или служителят не изпълни задължението за уведомяване по чл. 126, т. 12;

8. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) е налице несъвместимост в случаите по чл. 107а, ал. 1.

Прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато:

3. (нова - ДВ, бр. 83 от 1998 г.) служителят е заличен от регистрите на БЛС или на ССБ по Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите;

4. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 3 - ДВ, бр. 83 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.)

7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) работникът или служителят не изпълни задължението за уведомяване по чл. 126, т. 12;

8. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) е налице несъвместимост в случаите по чл. 107а, ал. 1.

Прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато:

3. (нова - ДВ, бр. 83 от 1998 г.) служителят е заличен от регистрите на БЛС или на ССБ по Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите.

4. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 3 - ДВ, бр. 83 от 1998 г.) работникът или служителят бъде лишен от право на местоживеене в населеното място, където работи, или бъде задължително заселен в друго населено място по установения в закона ред;

7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) работникът или служителят не изпълни задължението за уведомяване по чл. 126, т. 12;

8. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) е налице несъвместимост в случаите по чл. 107а, ал. 1.

Прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато:

6. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 83 от 1998 г.) работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ БЕЗ ПРЕДИЗВЕСТИЕ

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато:

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ БЕЗ ПРЕДИЗВЕСТИЕ

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато:

3. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работникът или служителят бъде лишен от право на местоживеене в населеното място, където работи, или бъде задължително заселен в друго населено място по установения в закона ред;

4. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работникът или служителят откаже да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване;

5. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ без предизвестие

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато:

5. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ БЕЗ ПРЕДИЗВЕСТИЕ

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато:

5. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР ОТ ПРЕДПРИЯТИЕТО без предизвестие

Чл. 330. (1) Предприятието може да прекрати трудовия договор без предизвестие, когато работникът бъде задържан от органите на властта повече от 2 месеца.

(2) Предприятието прекратява трудовия договор без предизвестие, когато:

1. общинският или окръжният съвет на професионалните съюзи поиска това за ръководен работник поради системно нарушаване на трудовото законодателство, виновно неизпълнение на съществени задължения от колективния трудов договор или бюрократично отношение към нуждите на работниците. При несъгласие на ръководителя на предприятието или при обжалване от ръководния работник въпросът се решава от ръководителя на съответното ведомство и от бюрото на централния комитет на съответния отраслов професионален съюз. Ако те не постигнат съгласие, въпросът се решава окончателно от централното ръководство на професионалните съюзи;

2. работникът бъде лишен с присъда или по административен ред от право да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен;

3. на работника бъде отнето научното звание или научната степен, ако сключването на трудовия договор е станало с оглед на придобитото звание или степен;

4. работникът бъде лишен от право на местоживеене в населеното място, където работи, или бъде задължително заселен в друго населено място по установения в закона ред;

5. работникът откаже да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване в предприятието;

6. работникът бъде дисциплинарно уволнен.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР ОТ ПРЕДПРИЯТИЕТО без предизвестие

(2) Предприятието прекратява трудовия договор без предизвестие, когато:

5. работникът откаже да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване в предприятието;

6. работникът бъде дисциплинарно уволнен.

Прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение

Чл. 331. (Нов - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието.

(2) Ако работникът или служителят приеме предложението по ал. 1, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението.

(3) Ако обезщетението по ал. 2 не бъде платено в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало.

Чл. 331. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВ ДОГОВОР С МЛАД СПЕЦИАЛИСТ (МЛАД КВАЛИФИЦИРАН РАБОТНИК)

Чл. 331. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВ ДОГОВОР С МЛАД СПЕЦИАЛИСТ (млад квалифициран работник)

Чл. 331. (1) Трудовият договор с млад специалист, устроен на работа по реда на чл. 78, се прекратява с изтичане на срока за работа в предприятието, определен в договора.

(2) В рамките на срока, определен в договора за работа в предприятието, трудовият договор може да се прекрати от страните, както следва:

1. от предприятието - по реда на чл. 328, ал. 1, т.1, 4, 6 и 9, и 330;

2. от младия специалист - по реда на чл. 327, т. 1-4 - само при преминаване на платена изборна работа или постъпване на научна работа въз основа на конкурс, и по т.6.

(3) При прекратяване на трудовия договор по предходната алинея младият специалист дължи обезщетение по чл. 79 на предприятието, когато трудовият договор е прекратен по чл. 328, ал. 1, т. 4, и 330, а предприятието - на младия специалист, когато трудовият договор е прекратен по чл. 327, т. 1-3. В останалите случаи страната, която го е прекратила, не дължи на другата страна обезщетение.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВ ДОГОВОР С МЛАД СПЕЦИАЛИСТ (млад квалифициран работник)

1. от предприятието - по реда на чл. 328, ал. 1, т.1, 4, 6 и 9, и 330;

Прекратяване на трудовия договор по решение на бригадата

Чл. 332. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР ПО РЕШЕНИЕ НА БРИГАДАТА

Чл. 332. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР ПО РЕШЕНИЕ на бригадата

Чл. 332. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР по решение на бригадата

Чл. 332. (1) Предприятието прекратява трудовия договор с работника, когато общото събрание на бригадата реши:

1. да намали числения състав на бригадата, без да намалява обема на възложената работа и качествените показатели за нейното изпълнение, и да освободи работник от своя състав поради това намаляване;

2. да освободи от своя състав работник, чиято квалификация, подготовка и резултати от работата са недостатъчни за ефективно изпълнение на възложените му задачи.

(2) Когато общото събрание на бригадата приеме решение за освобождаване на работник, предприятието взема мерки за настаняване на съответния работник на друга подходяща работа в предприятието, а когато това не е възможно или работникът не приеме предложената му работа, го уволнява в случаите на т. 1 - по чл. 328, ал. 1, т. 2, а в случаите на т. 2 - по чл. 328, ал. 1, т. 4.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР по решение на бригадата

Чл. 332. (1) Предприятието прекратява трудовия договор с работника, когато общото събрание на бригадата реши:

Закрила при уволнение

Чл. 333. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай:

1. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст;

2. трудоустроен работник или служител;

3. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването;

4. работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск;

5. (нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) работник или служител, който е избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а, за времето, докато има такова качество;

6. (нова - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) работник или служител, който е член на специален орган за преговори, на европейски работнически съвет или на представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество, за времето, докато изпълнява функциите си.

(2) В случаите по т. 2 и 3 на предходната алинея преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация.

(4) Когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието.

(5) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Бременна работничка или служителка както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и 12, както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6. В случаите на чл. 330, ал. 2, т. 6 уволнението може да стане само чрез предварително разрешение на инспекцията по труда.

(6) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работник или служител, който ползва отпуск по чл. 163, може да бъде уволнен само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1.

(7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Закрилата по този член се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение.

Закрила при уволнение

2. трудоустроен работник или служител;

3. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването;

4. работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск;

(5) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Бременна работничка или служителка може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и 12, както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6. В случаите на чл. 330, ал. 2, т. 6 уволнението може да стане само чрез предварително разрешение на инспекцията по труда.

Закрила при уволнение

1. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст или съпруга на лице, което отбива редовната си военна служба;

2. трудоустроен работник или служител;

3. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването;

4. работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск;

(6) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Работничка или служителка, която ползва отпуск за бременност и раждане, може да бъде уволнена само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1.

Закрила при уволнение

2. трудоустроен работник или служител;

3. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването;

4. работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск;

(5) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Бременна работничка или служителка може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8, 9 и 12, както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6. В случаите на чл. 330, ал. 2, т. 6 уволнението може да стане само чрез предварително разрешение на инспекцията по труда.

Закрила при уволнение

2. трудоустроен работник или служител;

3. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването;

4. работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск;

Закрила при уволнение

2. трудоустроен работник или служител;

3. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването;

4. работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск.

Закрила при уволнение

1. работничка или служителка, която е бременна, майка на дете до 3-годишна възраст или съпруга на лице, което отбива редовната си военна служба;

2. трудоустроен работник или служител;

3. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването;

4. работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск.

(5) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работничка или служителка, която ползва отпуск за бременност и раждане, може да бъде уволнена само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Закрилата по този член се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение.

ЗАКРИЛА ПРИ УВОЛНЕНИЕ

Чл. 333. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г.) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и 12 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай:

2. трудоустроен работник или служител;

3. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването;

4. работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г.) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и 12 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация.

(5) Закрилата по този член се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение.

ЗАКРИЛА ПРИ УВОЛНЕНИЕ

Чл. 333. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и 12 и чл. 330, ал. 2, т. 5 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай:

2. трудоустроен работник или служител;

3. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването;

4. работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск.

(3) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и 12 и чл. 330, ал. 2, т. 5 работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация.

(5) Закрилата по този член се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение.

ОСОБЕНА ЗАКРИЛА ПРИ УВОЛНЕНИЕ

Чл. 333. (1) В случаите на частична ликвидация, при съкращение в щата или при спиране на работата за повече от 30 дни предприятието може да уволни работници, боледуващи от определени болести, указани в наредба, само с предварително разрешение от окръжната инспекция по охрана на труда за всеки отделен случай и след като вземе мнението на трудово-експертната лекарска комисия. Наредбата се издава от Министерството на народното здраве и от централното ръководство на професионалните съюзи.

(2) Предприятието не може да уволнява със или без предизвестие, нито да променя едностранно условията по трудовия договор с работник, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск, освен при дисциплинарно уволнение или при пълна или частична ликвидация на предприятието, и то с предварително разрешение на окръжната инспекция по охрана на труда за всеки отделен случай.

ОСОБЕНА ЗАКРИЛА ПРИ УВОЛНЕНИЕ

Прекратяване на трудовия договор за допълнителен труд

Чл. 334. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Освен в предвидените в този кодекс случаи трудовият договор за допълнителен труд (чл. 110, 111 и 114) може да бъде прекратен от работника или служителя или от работодателя и с предизвестие от 15 дни.

(2) При уволнение по предходната алинея не се прилага чл. 333.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР ЗА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД

(2) При уволнение по предходната алинея не се прилага чл. 333.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР ЗА допълнителен труд

Чл. 334. Освен в предвидените в този кодекс случаи трудовият договор за допълнителен труд се прекратява с предизвестие от 15 дни и:

1. по искане на една от страните;

2. по искане на предприятието по основното трудово правоотношение, когато в резултат на работата по трудовия договор за допълнителен труд работникът не изпълнява добре задълженията си по основната работа. В тези случаи искането на предприятието е задължително за предприятието, с което е сключен трудовият договор за допълнителен труд.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР ЗА допълнителен труд

1. по искане на една от страните;

Форма и момент на прекратяване на трудовия договор (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 335. (1) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Трудовият договор се прекратява писмено.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 335 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Трудовият договор се прекратява:

1. при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието;

2. при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието;

3. при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора.

МОМЕНТ НА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР

Чл. 335. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовият договор се прекратява:

1. при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието;

2. при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието;

СЪГЛАСИЕ НА ПРОФКОМИТЕТА ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА трудовия договор от предприятието

Чл. 335. (1) Прекратяването на трудовия договор от предприятието в случаите на чл. 190, ал. 1, точки 3-6, 325, т. 9 и 328, ал. 1, т. 2-5, и 9 се извършва след предварително писмено съгласие на профкомитета.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) Съгласието по предходната алинея се иска от профкомитета на професионалната организация, в която работникът членува. Когато работникът не членува в професионална организация, съгласието се иска от профкомитета на професионалната организация с най-много членове.

(3) Предходните алинеи не се прилагат, когато за уволнението на работника се изисква предварителното съгласие на окръжната инспекция по охрана на труда или на централния комитет на съответния отраслов профсъюз. В тези случаи е достатъчно само съгласието на органите по предходното изречение.

СЪГЛАСИЕ НА ПРОФКОМИТЕТА ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА трудовия договор от предприятието

(2) Профкомитетът приема решение по предходната алинея, след като вземе мнението на първичния трудов колектив, в който работи работникът, трудовият договор, с който се прекратява.

СЪГЛАСИЕ НА ПРОФКОМИТЕТА ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА трудовия договор от предприятието

Приложимост на разпоредбите за прекратяване на трудовия договор

Чл. 336. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Разпоредбите на този раздел се прилагат съответно и за прекратяване на трудово правоотношение, възникнало от конкурс.

ПРИЛОЖИМОСТ НА РАЗПОРЕДБИТЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР

ПРИЛОЖИМОСТ НА РАЗПОРЕДБИТЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ на трудовия договор

ПРИЛОЖИМОСТ НА РАЗПОРЕДБИТЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР

ПРИЛОЖИМОСТ НА РАЗПОРЕДБИТЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ на трудовия договор

Чл. 336. Разпоредбите на този раздел се прилагат съответно и за прекратяване на трудово правоотношение, възникнало от конкурс, от разпореждане на бюрото по труда и социалните въпроси и от съдебно решение.

ПРИЛОЖИМОСТ НА РАЗПОРЕДБИТЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ на трудовия договор

ОТЗОВАВАНЕ

Чл. 338. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовото правоотношение, възникнало от избор, може да бъде прекратено без предизвестие от съответното избирателно тяло.

ПРИЛОЖИМОСТ НА РАЗПОРЕДБИТЕ за прекратяване на трудовия договор

Чл. 339. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) За прекратяване на трудово правоотношение, възникнало от избор, се прилагат съответно и основанията за прекратяване на трудовия договор с изключение на дисциплинарното уволнение.

(2) В случаите на предходната алинея, когато за прекратяването на трудовото правоотношение е необходимо волеизявление на работодателя, то се замества от решение на избирателното тяло.

НЕПРИЛОЖИМОСТ НА ЗАКРИЛАТА ПРИ УВОЛНЕНИЕ

Чл. 339а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При прекратяване на трудово правоотношение, възникнало от избор, чл. 333 не се прилага.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ИЗБОРНОТО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ въз основа на друг нормативен акт или устав

Чл. 340. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Разпоредбите на този раздел се прилагат, доколкото в закон, в друг нормативен акт или в устав не е предвидено друго.

Раздел II.

Прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало от избор

Прекратяване на трудовото правоотношение при изтичане на срока

Чл. 337. Трудовото правоотношение, възникнало от избор, се прекратява с изтичане на срока, за който лицето е избрано. Ако при изтичане на този срок не е произведен нов избор, трудовото правоотношение продължава до произвеждането му.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ ПРИ ИЗТИЧАНЕ НА СРОКА

Отзоваване

ОТЗОВАВАНЕ

Приложимост на разпоредбите за прекратяване на трудовия договор

ПРИЛОЖИМОСТ НА РАЗПОРЕДБИТЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР

ПРИЛОЖИМОСТ НА РАЗПОРЕДБИТЕ за прекратяване на трудовия договор

Неприложимост на закрилата при уволнение

НЕПРИЛОЖИМОСТ НА ЗАКРИЛАТА ПРИ УВОЛНЕНИЕ

Прекратяване на изборното трудово правоотношение въз основа на друг нормативен акт или устав

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ИЗБОРНОТО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ ВЪЗ ОСНОВА НА ДРУГ НОРМАТИВЕН АКТ ИЛИ УСТАВ

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ИЗБОРНОТО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ въз основа на друг нормативен акт или устав

Раздел II.

Прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало от избор

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ ПРИ ИЗТИЧАНЕ НА СРОКА

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ ПРИ изтичане на срока

ОТЗОВАВАНЕ

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ ОТ ОРГАНА, който е избрал работника

Чл. 338. (1) Трудовото правоотношение, възникнало от избор, може да се прекрати без предизвестие по решение на органа, който е избрал работника, в случаите, когато:

1. изборният работник със своята работа или поведение не е оправдал оказаното му доверие;

2. общинският или окръжният съвет на професионалните съюзи поиска това за ръководен работник поради системно нарушаване на трудовото законодателство, виновно неизпълнение на съществени задължения от колективния трудов договор или бюрократично отношение към нуждите на работниците.

(2) Трудовото правоотношение, възникнало от избор, може да се прекрати с предизвестие по чл. 326, ал. 2 по решение на органа, който е избрал работника, при съкращение в щатовете и придобиване право на пенсия за изслужено време и старост или инвалидност.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ ОТ ОРГАНА, който е избрал работника

1. изборният работник със своята работа или поведение не е оправдал оказаното му доверие;

ПРИЛОЖИМОСТ НА РАЗПОРЕДБИТЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ ПО искане на изборния работник

Чл. 339.Трудовото правоотношение, възникнало от избор, може да се прекрати по решение на избирателното тяло по мотивирано искане на работника.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ ПО искане на изборния работник

НЕПРИЛОЖИМОСТ НА ЗАКРИЛАТА ПРИ УВОЛНЕНИЕ

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ИЗБОРНОТО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ ВЪЗ ОСНОВА НА ДРУГ НОРМАТИВЕН АКТ ИЛИ УСТАВ

Раздел III.

Прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало от членство в производствена кооперация (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Прекратяване без задължение на страните за предизвестие

Чл. 341. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Прекратяване от член-кооператор

Чл. 342. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Прекратяване от производствена кооперация

Чл. 343. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Раздел III.

Прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало от членство в производствена кооперация

(ОТМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)

Чл. 341. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Раздел III.

Прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало от членство в производствена кооперация (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ПРЕКРАТЯВАНЕ БЕЗ ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА СТРАНИТЕ ЗА ПРЕДИЗВЕСТИЕ

Чл. 341. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ПРЕКРАТЯВАНЕ БЕЗ ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА СТРАНИТЕ за предизвестие

Чл. 341. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ПРЕКРАТЯВАНЕ ОТ ЧЛЕН-КООПЕРАТОР

Чл. 342. (1) Член-кооператорът може да прекрати трудовото си правоотношение, като отправи до производствената кооперация писмено предизвестие със срок от 30 дни.

(2) Член-кооператорът може да прекрати трудовото правоотношение с производствената кооперация писмено без предизвестие в случаите, предвидени в чл. 327, т. 1 - 6.

ПРЕКРАТЯВАНЕ ОТ ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ

Чл. 343. (1) Производствената кооперация може да прекрати трудовото правоотношение с член-кооператор, като му отправи писмено предизвестие със срок от 30 дни в случаите, предвидени в чл. 328, ал. 1, т. 1 - 6, 9 и 10.

(2) Производствената кооперация може да прекрати трудовото правоотношение с член-кооператор без предизвестие в случаите на чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 2, 4 и 5. При тежки нарушения на трудовата дисциплина се прилагат разпоредбите на Закона за кооперативните организации за изключване от кооперацията.

(3) Прекратяването на трудовото правоотношение с член-кооператор по предходните алинеи се извършва по решение на управителния съвет, а изключването - по решение на общото събрание на производствената кооперация.

Раздел III.

Прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало от членство в производствена кооперация

ПРЕКРАТЯВАНЕ БЕЗ ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА СТРАНИТЕ за предизвестие

Чл. 341. Трудовото правоотношение между член-кооператор и производствена кооперация се прекратява в случаите по чл. 325, т. 1, 9 и 11.

ПРЕКРАТЯВАНЕ БЕЗ ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА СТРАНИТЕ за предизвестие

ПРЕКРАТЯВАНЕ ОТ ЧЛЕН-КООПЕРАТОР

ПРЕКРАТЯВАНЕ ОТ ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ

Раздел IV.

Защита срещу незаконно уволнение

Оспорване на законността на уволнението

Чл. 344. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска:

1. признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;

2. възстановяване на предишната работа;

3. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението;

4. поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи.

(2) Работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда.

(3) В случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.

(4) (Нова - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Трудовите спорове по ал. 1 се разглеждат от районния съд в тримесечен срок от постъпването на исковата молба и от окръжния съд - в едномесечен срок от постъпването на жалбата.

ОСПОРВАНЕ НА ЗАКОННОСТТА НА УВОЛНЕНИЕТО

1. признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;

2. възстановяване на предишната работа;

3. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението;

4. поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи.

ОСПОРВАНЕ НА ЗАКОННОСТТА НА УВОЛНЕНИЕТО

1. признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;

2. възстановяване на предишната работа;

3. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението;

4. поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи.

Възстановяване на предишната работа

Чл. 345. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) При възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини.

(2) Работник или служител, уволнен по чл. 330, ал. 1, се възстановява на предишната работа по реда на предходната алинея въз основа на влязла в сила оправдателна присъда.

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПРЕДИШНАТА РАБОТА

Вписване на отмяната на уволнението

Чл. 346. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно от работодателя или от съда или бъде поправено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, настъпилата промяна се вписва в трудовата книжка на работника или служителя.

(2) Вписването в трудовата книжка се извършва от работодателя, с когото е било прекратено трудовото правоотношение, а при отказ - от инспекцията по труда.

ВПИСВАНЕ НА ОТМЯНАТА НА УВОЛНЕНИЕТО

Раздел IV.

Защита на работника срещу незаконно уволнение

ПРАВО НА РАБОТНИКА ДА ОСПОРВА ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТТА на уволнението

Чл. 344. (1) Работникът има право да оспорва законосъобразността на уволнението пред ръководителя на предприятието, което е прекратило трудовото правоотношение, както и пред компетентните органи за разглеждане на трудовите спорове по реда на глава осемнадесета.

(2) Работникът може да оспори законосъобразността на уволнението пред ръководителя на предприятието в срока по чл. 358, т. 2 до момента на отнасяне на спора пред компетентния орган за разглеждане на трудовите спорове по реда на глава осемнадесета. Дотогава ръководителят може и по свой начин да отмени заповедта за уволнение.

(3) Когато основанието, вписано в трудовата книжка, не отговаря на действителното основание, на което е прекратено трудовото правоотношение, работникът може да поиска от ръководителя на предприятието или от компетентните органи за разглеждане на трудовите спорове неговото поправяне по реда на глава осемнадесета.

ПРАВО НА РАБОТНИКА ДА ОСПОРВА ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТТА на уволнението

ПРАВА НА РАБОТНИКА ПРИ НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕ

Чл. 345. (1) Когато уволнението на работника бъде признато за незаконно от ръководителя на предприятието или от органа за разглеждане на трудовия спор, то се отменя, работникът се възстановява на предишната работа и му се изплаща обезщетение съгласно чл. 225, ал. 1 и 2.

(2) След възстановяването на предишната работа по реда на предходната алинея работникът може да я заеме, ако в 2-седмичен срок от съобщението за възстановяване се яви на работа в предприятието, освен когато този срок не бъде спазен по независещи от него причини. Ако работникът незаконно не е допуснат на работа, има право на обезщетение по чл. 225, ал. 3.

(3) В случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на окръжната инспекция по охрана на труда, на централния комитет на съответния отраслов профсъюз или на профкомитета и такова съгласие не е искано или не е дадено преди уволнението, органът, който разглежда трудовия спор, отменя заповедта за уволнение като незаконосъобразна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество. В тези случаи работникът има съответно правата по предходните алинеи.

ПРАВА НА РАБОТНИКА ПРИ НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕ

ВПИСВАНЕ НА ОТМЯНАТА НА УВОЛНЕНИЕТО

Чл. 346. (1) Когато уволнението на работника бъде признато за незаконно от ръководителя на предприятието или от органа за разглеждане на трудовите спорове или бъде поправено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, настъпилата промяна се вписва в трудовата книжка на работника.

(2) Вписването в трудовата книжка се извършва от предприятието с което е прекратено трудовото правоотношение, а при отказ - от общинския съвет на професионалните съюзи.

ВПИСВАНЕ НА ОТМЯНАТА НА УВОЛНЕНИЕТО

Глава седемнадесета.

ТРУДОВА КНИЖКА И ТРУДОВ СТАЖ

Раздел I.

Трудова книжка

Предназначение

Чл. 347. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя.

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

Чл. 347. Трудовата книжка е официален документ, с който се удостоверяват началото и краят на трудовото правоотношение, заеманата длъжност, основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, продължителността на трудовия стаж на работника, както и други данни и обстоятелства, свързани с неговата трудова дейност.

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

Представяне, издаване и съхраняване (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 348. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работникът или служителят при постъпване на работа е длъжен да представи на работодателя трудовата си книжка.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Когато работникът или служителят постъпва за първи път на работа, работодателят е длъжен в срок от 5 дни да го снабди с трудова книжка. Постъпването за първи път на работа се удостоверява от работника или служителя с писмена декларация.

(3) Трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, който е длъжен да я представя на работодателя при поискване, както и за вписване на нови обстоятелства в нея.

Представяне, издаване и съхраняване (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

(2) Когато работникът или служителят постъпва за първи път на работа, работодателят е длъжен в срок от 5 дни да го снабди с трудова книжка. Постъпването за първи път на работа се удостоверява от работника или служителя с паспорт или с декларация.

ПРЕДСТАВЯНЕ ИЛИ ИЗДАВАНЕ

Чл. 348. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работникът или служителят при постъпване на работата е длъжен да представи на работодателя трудовата си книжка.

ПРЕДСТАВЯНЕ ИЛИ ИЗДАВАНЕ

Чл. 348. (1) Работникът е длъжен при постъпване на работа да предаде на предприятието трудовата си книжка.

(2) Когато работникът постъпва за първи път на работа, предприятието е длъжно в срок от 5 дни да го снабди с трудова книжка. Постъпването за първи път на работа се удостоверява от работника с паспорт или с декларация.

(3) Трудовите книжки на работниците се съхраняват от предприятието.

ПРЕДСТАВЯНЕ ИЛИ ИЗДАВАНЕ

Чл. 348. (1) Работникът е длъжен при постъпване на работа да предаде на предприятието трудовата си книжка.

(3) Трудовите книжки на работниците се съхраняват от предприятието.

Съдържание

Чл. 349. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) В трудовата книжка се вписват следните данни за работника или служителя:

1. име, дата и място на раждането;

2. адрес;

3. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) номер на личната карта или друг документ за самоличност и единен граждански номер;

4. образование, професия, специалност;

5. заемана длъжност и организационно звено, в което работи (отдел, цех, служба);

6. уговореното трудово възнаграждение;

7. дата на постъпване на работа;

8. дата и основание за прекратяване на трудовото правоотношение (член, алинея, точка и буква от този кодекс);

9. продължителност на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж;

10. изплатени обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение;

11. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) запорни съобщения, предвидени в чл. 512, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс.

(2) Работодателят е длъжен точно и своевременно да вписва в трудовата книжка данните по предходната алинея и настъпилите промени в тях.

(3) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) В случаите по чл. 327, ал. 2 датата и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение се вписват в трудовата книжка от инспекцията по труда, в която е подадено заявлението.

Съдържание

Чл. 349. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) В трудовата книжка се вписват следните данни за работника или служителя:

1. име, дата и място на раждането;

2. адрес;

4. образование, професия, специалност;

5. заемана длъжност и организационно звено, в което работи (отдел, цех, служба);

6. уговореното трудово възнаграждение;

7. дата на постъпване на работа;

8. дата и основание за прекратяване на трудовото правоотношение (член, алинея, точка и буква от този кодекс);

10. изплатени обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение;

Съдържание

Чл. 349. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) В трудовата книжка се вписват следните данни за работника или служителя:

1. име, дата и място на раждането;

2. адрес;

4. образование, професия, специалност;

5. заемана длъжност и организационно звено, в което работи (отдел, цех, служба);

6. уговореното трудово възнаграждение;

7. дата на постъпване на работа;

8. дата и основание за прекратяване на трудовото правоотношение (член, алинея, точка и буква от този кодекс);

10. изплатени обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение;

11. запорни съобщения, предвидени в чл. 395, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс.

СЪДЪРЖАНИЕ

Чл. 349. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) В трудовата книжка се вписват следните данни за работника или служителя:

1. име, дата и място на раждането;

2. адрес;

3. серия и номер на паспорта и единен граждански номер;

4. образование, професия, специалност;

5. заемана длъжност и организационно звено, в което работи (отдел, цех, служба);

6. уговореното трудово възнаграждение;

7. дата на постъпване на работа;

8. дата и основание за прекратяване на трудовото правоотношение (член, алинея, точка и буква от този кодекс);

10. изплатени обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение;

11. запорни съобщения, предвидени в чл. 395, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс.

СЪДЪРЖАНИЕ

Чл. 349. (1) В трудовата книжка се вписват следните данни за работника:

1. име и рождена дата;

2. местожителство и адрес;

3. номер на паспорта и единен граждански номер;

4. образование, професия, специалност;

5. заемана длъжност и организационно звено, в което работи (отдел, цех, служба);

6. основно трудово възнаграждение;

7. дата на постъпване на работа;

8. дата и основание за прекратяване на трудовото правоотношение(член, алинея, точка и буква от закона);

9. продължителност на времето, което се признава за трудов стаж.

(2) В трудовата книжка на работника се вписват и:

1. трудовите награди и отличия на работника;

2. направените от работника изобретения и рационализации;

3. изплатените обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение;

4. запорните съобщения по вземания за издръжка, както и по вземания, на държавата или на социалистически организации;

5. времето, което не се признава за трудов стаж.

(3) Предприятието е длъжно точно да отразява в трудовата книжка данните за работника по предходните алинеи и своевременно да вписва настъпилите промени в тях.

СЪДЪРЖАНИЕ

Чл. 349. (1) В трудовата книжка се вписват следните данни за работника:

1. име и рождена дата;

2. местожителство и адрес;

3. номер на паспорта и единен граждански номер;

4. образование, професия, специалност;

5. заемана длъжност и организационно звено, в което работи (отдел, цех, служба);

6. основно трудово възнаграждение;

7. дата на постъпване на работа;

8. дата и основание за прекратяване на трудовото правоотношение(член, алинея, точка и буква от закона);

9. продължителност на времето, което се признава за трудов стаж.

(2) В трудовата книжка на работника се вписват и:

1. трудовите награди и отличия на работника;

2. направените от работника изобретения и рационализации;

3. изплатените обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение;

5. времето, което не се признава за трудов стаж.

Вписване на уволнението и възстановяване на изгубена трудова книжка

Чл. 350. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя.

(2) Когато трудовата книжка бъде изгубена по вина на работодателя, по искане на работника или служителя се издава нова трудова книжка от съответната инспекция по труда. В този случай работодателят представя на инспекцията по труда необходимите данни от предишните работодатели.

(3) Когато трудовата книжка бъде изгубена от работника или служителя, инспекцията по труда му издава нова трудова книжка въз основа на представени от работника или служителя достоверни данни.

ВПИСВАНЕ НА УВОЛНЕНИЕТО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИЗГУБЕНА ТРУДОВА КНИЖКА

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ПРЕДАВАНЕ

Чл. 350. (1) При прекратяване на трудовото правоотношение предприятието е длъжно да предаде на работника трудовата книжка в деня на напускането му, като впише в нея основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение.

(2) Когато трудовата книжка се загуби, на работника се издава нова трудова книжка. В тези случаи предприятието, в което работникът постъпва на работа, изисква сведения от предприятието, в което преди това е работил, за основанието, на което е прекратено трудовото му правоотношение.

(3) Работник, който е загубил по своя вина трудовата си книжка, плаща държавна такса в размер на 40 лв. при издаването на нова трудово книжка.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ПРЕДАВАНЕ

Вписване на трудов стаж въз основа на съдебно решение

Чл. 350а. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Продължителността на трудовия стаж, установен със съдебно решение, се вписва в трудовата книжка от работодателя, а при отказ или когато това е невъзможно - от инспекцията по труда по седалището или адреса на работодателя.

Раздел II.

Трудов стаж

Трудов стаж по трудово правоотношение

Чл. 351. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 27.08.1999 г., предишен текст на чл. 351 - ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) Трудов стаж по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител.

(2) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) Трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението.

Трудов стаж по трудово правоотношение

Чл. 351. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 27.08.1999 г.) Трудов стаж по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител.

ТРУДОВ СТАЖ ПО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Чл. 351. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудов стаж по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс или в друг закон.

ТРУДОВ СТАЖ ПО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Чл. 351. Трудов стаж по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс, в друг закон или в указ.

ТРУДОВ СТАЖ ПО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Време по трудово правоотношение, което се признава за трудов стаж, без работникът или служителят да е работил

Чл. 352. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 352 - ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) За трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил, в следните случаи:

1. почивните и празничните дни;

2. ползуваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им;

3. ползуваните неплатени отпуски, установени с този кодекс или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено;

4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., доп. - ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) ползуваните неплатени отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане;

5. времето, прекарано в курсове, школи и други форми за професионална квалификация и преквалификация с откъсване от производството;

6. времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане на работа;

7. времето на отстраняване от работа по реда на чл. 33, ал. 2 - 4 от Кодекса на труда от 1951 г. за извършено престъпление във връзка с работата, ако работникът или служителят не е бил привлечен като обвиняем по съответния ред;

8. времето на отстраняване от работа по реда на чл. 33, ал. 2 - 4 от Кодекса на труда от 1951 г., след като работникът или служителят е бил привлечен като обвиняем, както и времето на отстраняване от работа по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, ако работникът или служителят е бил оправдан или наказателното преследване е било прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление;

9. в други случаи, установени от Министерския съвет.

(2) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и за правоотношенията по чл. 351, ал. 2.

Време по трудово правоотношение, което се признава за трудов стаж, без работникът или служителят да е работил

Чл. 352. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил, в следните случаи:

1. почивните и празничните дни;

2. ползуваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им;

4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) ползуваните неплатени отпуски за временна неработоспособност;

6. времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане на работа;

9. в други случаи, установени от Министерския съвет.

ВРЕМЕ ПО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ, КОЕТО СЕ ПРИЗНАВА ЗА ТРУДОВ СТАЖ, БЕЗ РАБОТНИКЪТ ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯТ ДА Е РАБОТИЛ

1. почивните и празничните дни;

2. ползуваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им;

4. ползуваните неплатени отпуски за временна нетрудоспособност;

6. времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане на работа;

9. в други случаи, установени от Министерския съвет.

ВРЕМЕ ПО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ, КОЕТО СЕ ПРИЗНАВА за трудов стаж, без работникът да е работил

1. почивните и празничните дни;

2. ползуваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им;

4. ползуваните неплатени отпуски за временна нетрудоспособност;

6. времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане на работа;

9. в други случаи, установени от Министерския съвет.

ВРЕМЕ ПО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ, КОЕТО СЕ ПРИЗНАВА ЗА ТРУДОВ СТАЖ, БЕЗ РАБОТНИКЪТ ДА Е РАБОТИЛ

1. почивните и празничните дни;

2. ползуваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им;

4. ползуваните неплатени отпуски за временна нетрудоспособност;

6. времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане на работа;

9. в други случаи, установени от Министерския съвет.

ВРЕМЕ ПО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ, КОЕТО СЕ ПРИЗНАВА за трудов стаж, без работникът да е работил

Чл. 352. За трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът не е работил, в следните случаи:

1. почивните и празничните дни;

2. ползуваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им;

4. ползуваните неплатени отпуски за временна нетрудоспособност;

6. времето, през което работникът не е работил поради неправилно недопускане на работа;

7. времето на отстраняване от работа по реда на чл. 33, ал. 2-4 от Кодекса на труда от 1951 г. за извършено престъпление във връзка с работата, ако работникът не е бил привлечен като обвиняем по съответния ред;

8. времето на отстраняване от работа по реда на чл. 33, ал. 2-4 от Кодекса на труда от 1951 г., след като работникът е бил привлечен като обвиняем, както и времето на отстраняване от работа по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, ако работникът е бил оправдан или наказателното преследване и било прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление;

9. в други случаи, установени от Министерския съвет.

ВРЕМЕ ПО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ, КОЕТО СЕ ПРИЗНАВА за трудов стаж, без работникът да е работил

1. почивните и празничните дни;

2. ползуваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им;

4. ползуваните неплатени отпуски за временна нетрудоспособност;

6. времето, през което работникът не е работил поради неправилно недопускане на работа;

9. в други случаи, установени от Министерския съвет.

Трудов стаж при недействително трудово правоотношение

Чл. 353. (Доп. - бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) Времето до признаване на трудовото правоотношение за недействително при работа в страната или в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария се признава за трудов стаж, ако работникът или служителят е действал добросъвестно при възникването му.

Трудов стаж при недействително трудово правоотношение

Чл. 353. (Доп. - бр. 100 от 1992 г.) Времето, прекарано на работа до признаване на трудовото правоотношение за недействително, ако работникът или служителят е действувал добросъвестно при създаването му, се признава за трудов стаж.

ТРУДОВ СТАЖ ПРИ НЕДЕЙСТВИТЕЛНО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ

ТРУДОВ СТАЖ ПРИ НЕДЕЙСТВИТЕЛНО ТРУДОВО правоотношение

ТРУДОВ СТАЖ ПРИ НЕДЕЙСТВИТЕЛНО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ

ТРУДОВ СТАЖ ПРИ НЕДЕЙСТВИТЕЛНО ТРУДОВО правоотношение

Чл. 353. Времето, прекарано на работа до признаване на трудовото правоотношение за недействително, ако работникът е действувал добросъвестно при създаването му, се признава за трудов стаж.

ТРУДОВ СТАЖ ПРИ НЕДЕЙСТВИТЕЛНО ТРУДОВО правоотношение

Време, което се признава за трудов стаж, без да е съществувало трудово правоотношение

Чл. 354. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 354 - ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.)За трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в следните случаи:

1. работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа;

2. уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това уволнение, когато не е бил привлечен като обвиняем, бил е оправдан или наказателното преследване е било прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление;

3. лицето е изтърпявало наказание "лишаване от свобода", което впоследствие е признато по съответния ред за неоснователно наложено;

4. трудоустроеният или бременната работничка или служителка не работи, тъй като не е предоставена подходяща работа от работодателя съобразно предписанието на здравните органи;

5. работникът или служителят е останал без работа поради незаконно задържане на трудовата книжка;

6. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) майката, бащата, осиновителката или осиновителят се грижи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст;

7. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица, или е бил включен в школи и курсове за преквалификация;

8. в други случаи, установени от Министерския съвет.

(2) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) Разпоредбите на ал. 1, т. 1 - 7 се прилагат съответно и при настъпване на тези обстоятелства в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария.

Време, което се признава за трудов стаж, без да е съществувало трудово правоотношение

Чл. 354. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в следните случаи:

5. работникът или служителят е останал без работа поради незаконно задържане на трудовата книжка;

8. в други случаи, установени от Министерския съвет.

ВРЕМЕ, КОЕТО СЕ ПРИЗНАВА ЗА ТРУДОВ СТАЖ, БЕЗ ДА Е СЪЩЕСТВУВАЛО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ

5. работникът или служителят е останал без работа поради незаконно задържане на трудовата книжка;

8. в други случаи, установени от Министерския съвет.

ВРЕМЕ, КОЕТО СЕ ПРИЗНАВА ЗА ТРУДОВ СТАЖ, БЕЗ да е съществувало трудово правоотношение

5. работникът или служителят е останал без работа поради незаконно задържане на трудовата книжка;

8. в други случаи, установени от Министерския съвет.

ВРЕМЕ, КОЕТО СЕ ПРИЗНАВА ЗА ТРУДОВ СТАЖ, БЕЗ ДА Е СЪЩЕСТВУВАЛО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ

5. работникът или служителят е останал без работа поради незаконно задържане на трудовата книжка;

8. в други случаи, установени от Министерския съвет.

ВРЕМЕ, КОЕТО СЕ ПРИЗНАВА ЗА ТРУДОВ СТАЖ, БЕЗ ДА Е СЪЩЕСТВУВАЛО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ

3. лицето е изтърпяло наказание "лишаване от свобода", което впоследствие е признато по съответния ред за неоснователно наложено;

5. работникът или служителят е останал без работа поради незаконно задържане на трудовата книжка;

7. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работникът или служителят, освободен в резултат на технически, технологични и структурни промени в производството и в други подобни случаи, е бил включен в школи и курсове за преквалификация, както и работник или служител, който в тези случаи е останал без работа за срок, установен от Министерския съвет;

8. в други случаи, установени от Министерския съвет.

ВРЕМЕ, КОЕТО СЕ ПРИЗНАВА ЗА ТРУДОВ СТАЖ, БЕЗ да е съществувало трудово правоотношение

Чл. 354. За трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в следните случаи:

1. работникът е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа;

4. трудоустроеният или бременната работничка не работи, тъй като не е предоставена подходяща работа от предприятието съобразно предписанието на здравните органи;

5. работникът е останал без работа поради незаконно задържане на трудовата книжка;

6. майката или осиновителката се грижи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст;

7. работникът, освободен в резултат на технически, технологични и структурни промени в производството и в други подобни случаи, е бил включен в школи и курсове за преквалификация, както и работник, който в тези случаи е останал без работа за срок, установен от Министерския съвет;

8. в други случаи, установени от Министерския съвет.

ВРЕМЕ, КОЕТО СЕ ПРИЗНАВА ЗА ТРУДОВ СТАЖ, БЕЗ да е съществувало трудово правоотношение

5. работникът е останал без работа поради незаконно задържане на трудовата книжка;

6. майката или осиновителката се грижи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст;

8. в други случаи, установени от Министерския съвет.

Изчисляване на трудовия стаж

Чл. 355. (1) Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица.

(4) За 1 година трудов стаж се признават 12 месеца трудов стаж, изчислени по начина, установен в предходната алинея.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) По този кодекс за трудов стаж не се признава времето в повече от действително изслуженото по трудово правоотношение, което се признава за пенсия, както и времето в повече при превръщане на труда от една категория в друга при пенсиониране на работника или служителя.

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ СТАЖ

Чл. 355. (1) Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години.

(3) За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица и 25 дни при шестдневна работна седмица.

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ СТАЖ

Чл. 355. (1) Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години.

(2) За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения.

(5) По този кодекс за трудов стаж не се признава времето в повече от действително изслуженото по трудово правоотношение, което се признава за пенсия, както и времето в повече при превръщане на труда от една категория в друга при пенсиониране на работника.

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ СТАЖ

Чл. 355. (1) Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години.

Подзаконова уредба

Чл. 356. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Министерският съвет издава наредба по прилагането на тази глава.

ПОДЗАКОНОВА УРЕДБА

Чл. 356. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Министерският съвет издава наредба по прилагането на тази глава.

ПОДЗАКОНОВА УРЕДБА

Чл. 356. Министерският съвет по предложение на Комитета по труда и социалното дело и на централното ръководство на професионалните съюзи издава наредба по прилагането на тази глава.

ПОДЗАКОНОВА УРЕДБА

Глава осемнадесета.

ТРУДОВИ СПОРОВЕ (ИЗМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)

Определение

(Раздел І "Общи разпоредби" отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Чл. 357. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишен текст на чл. 357 - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж.

(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Трудови са и споровете между избраните по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а представители на работниците и служителите и работодателя при нарушаване на правата им.

Давност

Чл. 358. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Исковете по трудови спорове се предявяват в следните срокове:

1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) едномесечен - по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание "забележка" и в случаите по чл. 357, ал. 2.

2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) 2-месечен - по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение;

3. 3-годишен - по всички останали трудови спорове.

(2) Сроковете по предходната алинея започват да текат:

1. за искове за отмяна на дисциплинарни наказания и за изменение на мястото и характера на работата - от деня, в който на работника или служителя е била връчена съответната заповед, а при искове относно прекратяване на трудовото правоотношение - от деня на прекратяването.

2. за другите искове - от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.

(3) Срокът по ал. 1 не се смята пропуснат, ако преди изтичането му исковата молба е подадена до некомпетентен орган. В този случай исковата молба се препраща служебно на съда.

Безплатно производство по трудови дела

Чл. 359. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела.

Подведомственост

Чл. 360. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Трудовите спорове се разглеждат от съдилищата. Те се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс, доколкото в този кодекс не е предвидено друго.

(2) (Обявена за противоконституционна с РКС № 12 от 1995 г. в частта относно думите "или в акт на Министерския съвет" (изменението в ДВ, бр. 100 от 1992 г.) - ДВ, бр. 69 от 1995 г., изм., бр. 2 от 1996 г.) Не се разглеждат от съдилищата спорове относно освобождаване на:

1. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) изборни служители в органите на изпълнителната власт, в обществени организации и в политически партии и движения;

2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) служителите по чл. 28, ал. 2 от Закона за администрацията.

Подсъдност на трудовите спорове с чуждестранни лица

Чл. 361. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 361 - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Трудовите спорове между работници или служители - чужди граждани, и работодатели - чуждестранни лица или смесени предприятия със седалище в Република България, когато работата се извършва в страната, са подсъдни на съда според седалището на работодателя, освен ако между страните е уговорено друго.

(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) На съда по ал. 1 са подсъдни и споровете за осигуряване на минимални условия на работа, които се гарантират на командировани работници и служители в Република България в рамките на предоставяне на услуги по реда на чл. 70, ал. 4 от Закона за насърчаване на заетостта.

Подсъдност на трудовите спорове на български работници или служители в чужбина

Чл. 362. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовите спорове между работници или служители - български граждани, работещи в чужбина, и български работодатели в чужбина са подсъдни на надлежния съд в София, а когато работникът или служителят е ответник - на надлежния съд по неговото местожителство в страната.

Решения, които не подлежат на касационно обжалване (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 363. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.)

Органи за разглеждане

(Раздел ІІ "Подведомственост на трудовите спорове" отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Чл. 364. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Подведомственост на комисиите за трудови спорове

Чл. 365. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Подведомственост на съдилищата

Чл. 366. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Съд, който разглежда трудовия спор

Чл. 367. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Състав на съда при разглеждане на трудовите спорове

Чл. 368. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Подведомственост на по-горестоящите административни органи

Чл. 369. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Трудови спорове с чуждестранни работници в смесени предприятия

Чл. 370. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Трудови спорове на български работници в чужбина

Чл. 371. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Учредяване

(Раздел ІІІ "Комисия за трудови спорове" отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Чл. 372. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Избор

Чл. 373. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Мандат

Чл. 374. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Обезпечаване на условия за работа

Чл. 375. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Намеса в работата на комисията за трудови спорове

Чл. 376. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Отвеждане на член на комисията за трудови спорове

Чл. 377. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Начало на производството пред комисията за трудови спорове

(Раздел ІV "Разглеждане на трудовите спорове" отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Чл. 378. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Съдържание на молбата

Чл. 379. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Напътване на работника от комисията за трудови спорове

Чл. 380. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Разглеждане на молбата от комисията за трудови спорове

Чл. 381. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Публичност на разглеждане на делата

Чл. 382. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Разпит на свидетели и вещи лица

Чл. 383. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Доброволно уреждане на спора

Чл. 384. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Протокол за заседанието

Чл. 385. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Разкриване на данни за престъпление и за нарушения на кодекса на труда

Чл. 386. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Решаване на спора

Чл. 387. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Неизменяемост и сила на решението

Чл. 388. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Производство пред по-горестоящ административен орган

Чл. 389. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Решение на по-горестоящия административен орган

Чл. 390. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Решения на комисията за трудови спорове, които са окончателни и не подлежат на обжалване

(Раздел V "Обжалване, влизане в сила и изпълнение на решенията по трудови спорове" - отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Чл. 391. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Срок за обжалване на другите решения на комисията за трудови спорове

Чл. 392. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Разглеждане на жалбата

Чл. 393. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Обжалване на решенията по трудови спорове с български граждани, работещи в български предприятия в чужбина

Чл. 394. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Обжалване и влизане в сила на решението на по-горестоящия административен орган

Чл. 395. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Влизане в сила на решенията по трудови спорове

Чл. 396. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Изпълнение на решенията по трудови спорове

Чл. 397. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Действие на влязло в сила решение за възстановяване на работа

Чл. 398. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Глава осемнадесета.

ТРУДОВИ СПОРОВЕ

Определение

(Раздел І "Общи разпоредби" отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Определение

Чл. 357. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Чл. 357. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори.

Давност

Чл. 358. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Исковете по трудови спорове се предявяват в следните срокове:

3. 3-годишен - по всички останали трудови спорове.

(2) Сроковете по предходната алинея започват да текат:

Давност

Чл. 358. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Исковете по трудови спорове се предявяват в следните срокове:

1. 1-месечен - по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя и за отмяна на дисциплинарно наказание "забележка";

3. 3-годишен - по всички останали трудови спорове.

(2) Сроковете по предходната алинея започват да текат:

ДАВНОСТ

Чл. 358. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Исковете по трудови спорове се предявяват в следните срокове:

2. 6-месечен - по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение;

3. 3-годишен - по всички останали трудови спорове.

(2) Сроковете по предходната алинея започват да текат:

Безплатно производство по трудови дела

БЕЗПЛАТНО ПРОИЗВОДСТВО ПО ТРУДОВИ ДЕЛА

Чл. 359. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за преглед по реда на надзора или за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела.

Подведомственост

2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) служителите по чл. 28, ал. 2 от Закона за администрацията.

ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ

1. изборни служители в държавни представителни органи, в обществени организации и в политически партии и движения;

2. отговорни държавни служители:

а) (Обяена за противоконституционна относно думите "секретар, началник и зам.-началник на отдел, ръководител на пресслужба, говорител, главен съветник, парламентарен секретар, старши съветник, съветник, началник на протокола, главен счетоводител, главен юрисконсулт и ръководител на служба" с РКС № 11 - ДВ, бр. 52 от 1998 г.) в Министерския съвет - главен секретар, началник на кабинета на министър-председателя, секретар, началник и зам.-началник на отдел, ръководител на пресслужба, говорител, главен съветник, парламентарен секретар, старши съветник, съветник, началник на протокола, главен счетоводител, главен юрисконсулт и ръководител на служба;

б) (Обавена за противоконституционна относно думите "ръководител на ведомство", "заместник-ръководител на ведомство, главен секретар на министерство или друго ведомство, началник на управление, парламентарен секретар, началник на отдел", "ръководител на пресцентър, главен юрисконсулт и главен счетоводител" с РКС № 11 - ДВ, бр. 52 от 1998 г.) в министерства, комитети, агенции и други централни ведомства - първи заместник-министър, ръководител на ведомство, заместник-министър, заместник-ръководител на ведомство, главен секретар на министерство или друго ведомство, началник на управление, парламентарен секретар, началник на отдел, началник на кабинет на министър, ръководител на пресцентър, главен юрисконсулт и главен счетоводител;

в) (Обавена за противоконституционна с РКС № 11 - ДВ, бр. 52 от 1998 г.) в звена, подчинени на министерства и други ведомства - ръководител на звено на национално и регионално равнище и заместник-ръководител на звено на национално и регионално равнище;

г) (Обавена за противоконституционна относно думите "и началник на управление" с РКС № 11 - ДВ, бр. 52 от 1998 г.) в областните администрации - областен управител, заместник-областен управител и началник на управление.

ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ

2. отговорни държавни служители:

а) в Министерския съвет - главен секретар, началник на кабинета на министър-председателя, секретар, началник и зам.-началник на отдел, ръководител на пресслужба, говорител, главен съветник, парламентарен секретар, старши съветник, съветник, началник на протокола, главен счетоводител, главен юрисконсулт и ръководител на служба;

б) в министерства, комитети, агенции и други централни ведомства - първи заместник-министър, ръководител на ведомство, заместник-министър, заместник-ръководител на ведомство, главен секретар на министерство или друго ведомство, началник на управление, парламентарен секретар, началник на отдел, началник на кабинет на министър, ръководител на пресцентър, главен юрисконсулт и главен счетоводител;

в) в звена, подчинени на министерства и други ведомства - ръководител на звено на национално и регионално равнище и заместник-ръководител на звено на национално и регионално равнище;

г) в областните администрации - областен управител, заместник-областен управител и началник на управление.

ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ

(2) (Обявена за противоконституционна с РКС № 12 от 1995 г. в частта относно думите "или в акт на Министерския съвет" - ДВ, бр. 69 от 1995 г.) Не се разглеждат от съдилищата спорове относно освобождаване на изборни служители в държавни представителни органи, в обществени организации и в политически партии и движения, както и на други отговорни държавни служители, посочени в закон или в акт на Министерския съвет.

ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ

(2) Не се разглеждат от съдилищата спорове относно освобождаване на изборни служители в държавни представителни органи, в обществени организации и в политически партии и движения, както и на други отговорни държавни служители, посочени в закон или в акт на Министерския съвет.

Подсъдност на трудовите спорове с чуждестранни лица

Чл. 361. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовите спорове между работници или служители - чужди граждани, и работодатели - чуждестранни лица или смесени предприятия със седалище в Република България, когато работата се извършва в страната, са подсъдни на съда според седалището на работодателя, освен ако между страните е уговорено друго.

ПОДСЪДНОСТ НА ТРУДОВИТЕ СПОРОВЕ С ЧУЖДЕСТРАННИ ЛИЦА

Подсъдност на трудовите спорове на български работници или служители в чужбина

ПОДСЪДНОСТ НА ТРУДОВИТЕ СПОРОВЕ НА БЪЛГАРСКИ РАБОТНИЦИ ИЛИ СЛУЖИТЕЛИ В ЧУЖБИНА

ПОДСЪДНОСТ НА ТРУДОВИТЕ СПОРОВЕ на български работници или служители в чужбина

ПОДСЪДНОСТ НА ТРУДОВИТЕ СПОРОВЕ НА БЪЛГАРСКИ РАБОТНИЦИ ИЛИ СЛУЖИТЕЛИ В ЧУЖБИНА

Решения, които не подлежат на касационно обжалване (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 363. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.)

Решения, които не подлежат на касационно обжалване (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 363. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Окончателни са и не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, с които:

1. се уважават или отхвърлят искове на работника или служителя за определяне размера на отпуск, даване на безплатна предпазна храна и противоотрови, на работно или униформено облекло или лични предпазни средства;

2. работодателят е осъден да заплати на работника или служителя суми в размер до минималната месечна работна заплата, установена за страната. В този случай решението подлежи на касационно обжалване от работника или служителя;

3. се потвърждава или отменя дисциплинарно наказание "забележка" или "предупреждение за уволнение".

НЕОБЖАЛВАЕМИ СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ

Чл. 363. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Окончателни са и не подлежат на обжалване решенията на съда, с които:

1. се уважават искове на работника или служителя за определяне размера на отпуск, даване на безплатна храна и противоотрови, на работно или униформено облекло или лични предпазни средства;

2. работодателят е осъден да заплати на работника или служителя сума до размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната. В този случай решението може да се обжалва от работника или служителя;

3. се потвърждава или отменя дисциплинарно наказание "забележка" или "предупреждение за уволнение".

НЕОБЖАЛВАЕМИ СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)

Чл. 363. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Окончателни са и не подлежат на обжалване решенията на съда, с които:

3. се потвърждава или отменя дисциплинарно наказание "забележка" или "предупреждение за уволнение".

(Раздел ІІ "Подведомственост на трудовите спорове" отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Чл. 364. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ПРИЛОЖИМОСТ НА РАЗПОРЕДБИТЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС И НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО

(Раздел ІІ "Подведомственост на трудовите спорове" отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Чл. 364. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ НА КОМИСИИТЕ ЗА ТРУДОВИ спорове

Чл. 365. На комисиите за трудови спорове са подведомствени всички трудови спорове освен тези, които са подведомствени на съдилищата или на по-горестоящи административни органи.

ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ НА СЪДИЛИЩАТА

Чл. 366. (1) На съдилищата са подведомствени споровете:

1. относно учредяването на трудово правоотношение в предвидените в този кодекс случи;

2. за пълна имуществена отговорност на работника;

3. за отмяна на освобождаване от работа на изборни работници, когато предприятието няма по-горестоящ административен орган. Тази разпоредба не се прилага при освобождаване на съдии, изборни работници в държавни представителни органи и в обществени организации;

4. за изменение на мястото и характера на работата, за отмяна на уволнение или на дисциплинарно наказание по чл. 188, ал. 1, т. 4 и 5 на ръководни работници, посочени в наредба на Министерския съвет, когато предприятието няма по-горестоящ административен орган;

5. за обезщетение при неправилно недопускане или отстраняване от работа и в други случаи - по чл. 79, 200, 213, 214, 223, 225, ал. 3, 226 и 238;

6. между работник и работодател - физическо лице;

7. за неизпълнение на колективните трудови договори.

(2) Работникът може по своя избор да предявява исковете за защита срещу незаконно уволнение пред районния съд или пред комисията за трудови спорове.

СЪД, КОЙТО РАЗГЛЕЖДА ТРУДОВИЯ СПОР

Чл. 367. Трудовият спор се разглежда от районния съд, в района на който е седалището или местожителството на ответника, а когато цената на иска е над 10000 лв. - от съответния окръжен съд.

СЪСТАВ НА СЪДА ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ТРУДОВИТЕ спорове

Чл. 368. Съдилищата разглеждат подведомствените им първоинстанционни трудови дела, както и трудовите дела, образувани по жалба срещу решения на комисиите за трудови спорове, в състав съдия и двама съдебни заседатели. По трудовите дела за незаконно уволнение участвува задължително и прокурор.

СЪСТАВ НА СЪДА ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ТРУДОВИТЕ СПОРОВЕ

ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ НА ПО-ГОРЕСТОЯЩИТЕ АДМИНИСТРАТИВНИ органи

Чл. 369. (1) Подведомствени на по-горестоящия спрямо предприятието административен орган са споровете:

1. за отмяна на освобождаване от работа на изборни работници;

2. за изменение на мястото и характера на работата, за отмяна на уволнение или на дисциплинарно наказание по чл. 188, ал. 1, т. 4 и 5 на ръководни работници, посочени в наредба на Министерския съвет;

3. за отмяна на дисциплинарните наказания забележка, мъмрене и строго мъмрене.

(2) Споровете за уволнение на ръководен работник по искане на общински или окръжен съвет на професионалните съюзи се решават по реда на чл. 330, ал. 2, т. 1.

ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ НА ПО-ГОРЕСТОЯЩИТЕ АДМИНИСТРАТИВНИ ОРГАНИ

Чл. 369. (1) Подведомствени на по-горестоящия спрямо предприятието административен орган са споровете:

1. за отмяна на освобождаване от работа на изборни работници;

3. за отмяна на дисциплинарните наказания забележка, мъмрене и строго мъмрене.

ТРУДОВИ СПОРОВЕ С ЧУЖДЕСТРАННИ РАБОТНИЦИ в смесени предприятия

Чл. 370. (1) Трудовите спорове между работници - чужди граждани, и смесени предприятия със седалище в Народна република България, когато работата се извършва в страната, са подведомствени само на съдилищата.

(2) Споровете по предходната алинея са родово подсъдни на районните или окръжните съдилища съобразно цената на иска. В тези случаи искът се предявява пред районния или окръжния съд, където е седалището на предприятието.

ТРУДОВИ СПОРОВЕ С ЧУЖДЕСТРАННИ РАБОТНИЦИ В СМЕСЕНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

ТРУДОВИ СПОРОВЕ НА БЪЛГАРСКИ РАБОТНИЦИ В ЧУЖБИНА

Чл. 371. Подведомствеността на трудовите спорове между български работници и български предприятия в чужбина, както и на трудовите спорове на български граждани, изпратени на работа в чужбина от български предприятия, се определя съобразно правилата на този раздел.

Раздел I.

Общи разпоредби

ОБХВАТ И СЪДЪРЖАНИЕ НА ТРУДОВИТЕ СПОРОВЕ

Чл. 357. (1) Трудови са споровете между работник и предприятие относно възникването, съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение, споровете относно упражняването на правата и изпълнението на задълженията по трудовите правоотношения, уредени с този кодекс или с издадени въз основа на него нормативни актове, както и споровете по колективните трудови договори.

(2) Не се разглеждат по реда на този глава споровете за парични помощи или обезщетения по социалното осигуряван.

ОБХВАТ И СЪДЪРЖАНИЕ НА ТРУДОВИТЕ СПОРОВЕ

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ДАВНОСТНИТЕ СРОКОВЕ

Чл. 358. Исковете по трудови спорове се предявяват в следните давностни срокове:

1. 1-месечен - по трудови спорове за ограничена имуществена отговорност на работника по чл. 206;

2. 3-месечен - по трудови спорове относно дисциплинарни наказания, изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение;

3. 1-годишен - по трудови спорове за заплащане на извънреден труд;

4. 3-годишен - по всички останали трудови спорове.

ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ДАВНОСТНИТЕ СРОКОВЕ

Чл. 358. Исковете по трудови спорове се предявяват в следните давностни срокове:

1. 1-месечен - по трудови спорове за ограничена имуществена отговорност на работника по чл. 206;

3. 1-годишен - по трудови спорове за заплащане на извънреден труд;

4. 3-годишен - по всички останали трудови спорове.

НАЧАЛО НА ДАВНОСТНИТЕ СРОКОВЕ

Чл. 359. Сроковете по предходния член започват да текат:

1. за исковете за отмяна на дисциплинарни наказания, за изменение на мястото и характера на работата или за уволнение - от деня, когато на работника е била връчена заповедта за дисциплинарно наказание, за изменение на мястото и характера на работата или за уволнение;

2. за другите искове - от деня, когато правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се счита настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.

НАЧАЛО НА ДАВНОСТНИТЕ СРОКОВЕ

Чл. 359. Сроковете по предходния член започват да текат:

ПРОПУСКАНЕ НА ДАВНОСТНИЯ СРОК

Чл. 360. (1) Когато пропускането на срока по чл. 358 се дължи на уважителни причини, исковата молба, предявена от работника, се разглежда по същество, ако е подадена до 3 месеца от изтичане на давностния срок.

(2) Срокът по чл. 358 не се смята пропуснат, ако преди изтичането му исковата молба е подадена до орган, който не е компетентен да я разгледа. В този случай исковата молба се препраща служебно на компетентния орган.

ПРОПУСКАНЕ НА ДАВНОСТНИЯ СРОК

ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО ПО ТРУДОВИ СПОРОВЕ

Чл. 361. Представители на работниците по трудови спорове могат да бъдат техните родители, пълнолетни деца, съпрузи, членове на съответните профкомитети и адвокати.

ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО ПО ТРУДОВИ СПОРОВЕ

БЕЗПЛАТНО ПРОИЗВОДСТВО ПО ТРУДОВИ ДЕЛА

Чл. 362. Производството по трудови дела е безплатно за работниците. Те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за преглед по реда на надзора или за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела.

БЕЗПЛАТНО ПРОИЗВОДСТВО ПО ТРУДОВИ ДЕЛА

ПРИЛОЖИМОСТ НА РАЗПОРЕДБИТЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС И НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО-ПРОИЗВОДСТВО

Чл. 363. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно:

1. при производството пред комисии за трудови спорове се прилагат - разпоредбите на Граждански процесуален кодекс, доколкото друго не следва от естеството на трудовите спорове и на комисията за трудови спорове;

2. при производството пред съда - разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс за първоинстанционното производство независимо от това, дали исковата молба е предявена пред съда, или е обжалвано решението на комисията за трудови спорове, а при пълна имуществена отговорност за липси- особеното исково производство по Гражданския процесуален кодекс;

3. при производството пред по-горестоящия административен орган - разпоредбите на Закона за административното производство, доколкото друго не следва от естеството на трудовите спорове и на обжалвания акт.

Чл. 363. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно:

ПРИЛОЖИМОСТ НА РАЗПОРЕДБИТЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС И НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО-ПРОИЗВОДСТВО

Чл. 363. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно:

Приложимост на разпоредбите на Гражданския

процесуален кодекс и на Закона за

административното-производство

Чл. 363. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно:

ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ НА КОМИСИИТЕ ЗА ТРУДОВИ спорове

ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ НА СЪДИЛИЩАТА

Чл. 366. (1) На съдилищата са подведомствени споровете:

1. относно учредяването на трудово правоотношение в предвидените в този кодекс случи;

2. за пълна имуществена отговорност на работника;

6. между работник и работодател - физическо лице;

7. за неизпълнение на колективните трудови договори.

ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ НА СЪДИЛИЩАТА

Чл. 366. (1) На съдилищата са подведомствени споровете:

1. относно учредяването на трудово правоотношение в предвидените в този кодекс случи;

2. за пълна имуществена отговорност на работника;

6. между работник и работодател - физическо лице;

7. за неизпълнение на колективните трудови договори.

СЪД, КОЙТО РАЗГЛЕЖДА ТРУДОВИЯ СПОР

СЪСТАВ НА СЪДА ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ТРУДОВИТЕ спорове

ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ НА ПО-ГОРЕСТОЯЩИТЕ АДМИНИСТРАТИВНИ органи

Чл. 369. (1) Подведомствени на по-горестоящия спрямо предприятието административен орган са споровете:

1. за отмяна на освобождаване от работа на изборни работници;

3. за отмяна на дисциплинарните наказания забележка, мъмрене и строго мъмрене.

ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ НА ПО-ГОРЕСТОЯЩИТЕ АДМИНИСТРАТИВНИ органи

Чл. 369. (1) Подведомствени на по-горестоящия спрямо предприятието административен орган са споровете:

1. за отмяна на освобождаване от работа на изборни работници;

3. за отмяна на дисциплинарните наказания забележка, мъмрене и строго мъмрене.

ТРУДОВИ СПОРОВЕ С ЧУЖДЕСТРАННИ РАБОТНИЦИ в смесени предприятия

ТРУДОВИ СПОРОВЕ НА БЪЛГАРСКИ РАБОТНИЦИ в чужбина

Раздел II.

Подведомственост на трудовите спорове

ОРГАНИ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ

ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ НА КОМИСИИТЕ ЗА ТРУДОВИ спорове

ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ НА СЪДИЛИЩАТА

Чл. 366. (1) На съдилищата са подведомствени споровете:

1. относно учредяването на трудово правоотношение в предвидените в този кодекс случи;

2. за пълна имуществена отговорност на работника;

6. между работник и работодател - физическо лице;

7. за неизпълнение на колективните трудови договори.

СЪД, КОЙТО РАЗГЛЕЖДА ТРУДОВИЯ СПОР

СЪСТАВ НА СЪДА ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ТРУДОВИТЕ спорове

ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ НА ПО-ГОРЕСТОЯЩИТЕ АДМИНИСТРАТИВНИ органи

Чл. 369. (1) Подведомствени на по-горестоящия спрямо предприятието административен орган са споровете:

1. за отмяна на освобождаване от работа на изборни работници;

3. за отмяна на дисциплинарните наказания забележка, мъмрене и строго мъмрене.

ТРУДОВИ СПОРОВЕ С ЧУЖДЕСТРАННИ РАБОТНИЦИ в смесени предприятия

ТРУДОВИ СПОРОВЕ НА БЪЛГАРСКИ РАБОТНИЦИ в чужбина

Раздел II.

Подведомственост на трудовите спорове

ОРГАНИ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ

ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ НА КОМИСИИТЕ ЗА ТРУДОВИ спорове

ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ НА СЪДИЛИЩАТА

Чл. 366. (1) На съдилищата са подведомствени споровете:

1. относно учредяването на трудово правоотношение в предвидените в този кодекс случи;

2. за пълна имуществена отговорност на работника;

6. между работник и работодател - физическо лице;

7. за неизпълнение на колективните трудови договори.

СЪД, КОЙТО РАЗГЛЕЖДА ТРУДОВИЯ СПОР

СЪСТАВ НА СЪДА ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ТРУДОВИТЕ спорове

ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ НА ПО-ГОРЕСТОЯЩИТЕ АДМИНИСТРАТИВНИ органи

Чл. 369. (1) Подведомствени на по-горестоящия спрямо предприятието административен орган са споровете:

1. за отмяна на освобождаване от работа на изборни работници;

3. за отмяна на дисциплинарните наказания забележка, мъмрене и строго мъмрене.

ТРУДОВИ СПОРОВЕ С ЧУЖДЕСТРАННИ РАБОТНИЦИ в смесени предприятия

ТРУДОВИ СПОРОВЕ НА БЪЛГАРСКИ РАБОТНИЦИ в чужбина

Раздел II.

2

Раздел II

Подведомственост на трудовите спорове

Органи за разглеждане

Чл. 364. Трудовите спорове се разглеждат и решават от комисията за трудови спорове, от съдилищата и от по-горестоящите административни органи- самостоятелно или с участие на по-горестоящите профсъюзни органи.

ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ НА КОМИСИИТЕ ЗА ТРУДОВИ спорове

ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ НА СЪДИЛИЩАТА

Чл. 366. (1) На съдилищата са подведомствени споровете:

1. относно учредяването на трудово правоотношение в предвидените в този кодекс случи;

2. за пълна имуществена отговорност на работника;

6. между работник и работодател - физическо лице;

7. за неизпълнение на колективните трудови договори.

СЪД, КОЙТО РАЗГЛЕЖДА ТРУДОВИЯ СПОР

СЪСТАВ НА СЪДА ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ТРУДОВИТЕ спорове

ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ НА ПО-ГОРЕСТОЯЩИТЕ АДМИНИСТРАТИВНИ органи

Чл. 369. (1) Подведомствени на по-горестоящия спрямо предприятието административен орган са споровете:

1. за отмяна на освобождаване от работа на изборни работници;

3. за отмяна на дисциплинарните наказания забележка, мъмрене и строго мъмрене.

ТРУДОВИ СПОРОВЕ С ЧУЖДЕСТРАННИ РАБОТНИЦИ в смесени предприятия

ТРУДОВИ СПОРОВЕ НА БЪЛГАРСКИ РАБОТНИЦИ в чужбина

Раздел III.

Комисия за трудови спорове

УЧРЕДЯВАНЕ

Чл. 372. (1) Комисия за трудови спорове се учредява във всяко предприятие с повече от 20 работници. В по-големи предприятия могат да се създават комисии за трудови спорове за поделения или цехове. За предприятия с по-малко от 20 работници се учредява комисия за трудови спорове към общинския съвет на професионалните съюзи.

(2) Комисии за трудови спорове в производствени кооперации се създават, когато в тях работят по трудов договор повече от 20 работници.

(3) Трудовите спорове на членовете-кооператори се решават по реда, установен в Закона за кооперативните организации.

(4) Професионалните съюзи подпомагат методически комисиите за трудови спорове.

УЧРЕДЯВАНЕ

(4) Професионалните съюзи подпомагат методически комисиите за трудови спорове.

ИЗБОР

Чл. 373. (1) Комисията за трудови спорове се избира от общото събрание на трудовия колектив на предприятието, съответно на трудовия колектив на поделението или цеха. Събранието се свиква от профкомитета на предприятието или от управителния съвет на кооперацията.

(2) Комисията за трудови спорове към общинския съвет на професионалните съюзи се избира от събрание на представители на работниците на предприятията, за нуждите на които тя се учредява. Събранието се свиква от общинския съвет на професионалните съюзи.

(3) За членове на комисията за трудови спорове се избират трима редовни членове и трима техни заместници. Те трябва а бъдат неосъждани и с не по-малко от 3 години трудов стаж в предприятието освен ако то е новообразувано.

(4) Не могат да бъдат избирани за членове на комисията за трудови спорове ръководители и техните заместници, членове на стопанския съвет и на управителния съвет на производствената кооперация, юрисконсулти, главни счетоводители, завеждащите личен състав, началници на цехов, както и членове на профкомитета.

ИЗБОР

МАНДАТ

Чл. 374. (1) Членовете на комисията за трудови спорове се избират за срок от 2 години и правомощията им траят до избор на нова комисия. Отзоваването от състава на комисията и избирането на нови членове на комисията през течение на срока, за който са избрани се извършва по реда на предходния член.

(2) Комисията за трудови спорове разглежда и решава делата в състав от трима членове. Те определят помежду си председател и секретар.

(3) Работата в комисията за трудови спорове е почетна.

МАНДАТ

(3) Работата в комисията за трудови спорове е почетна.

ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА УСЛОВИЯ ЗА РАБОТА

Чл. 375. (1) Административното ръководство на предприятието е длъжно да обезпечи на комисията за трудови спорове необходимите условия за нейната работа. Общинският съвет на професионалните съюзи има това задължение спрямо комисията за трудови спорове, учредена към него.

(2) Деловодството на комисията за трудови спорове се изпълнява от работник, определен от административното ръководство на предприятието, а за комисията за трудови спорове към общинския съвет на професионалните съюзи - от този съвет. Работата по деловодството на комисията е служебно задължение на работника, който е натоварен с нея, и се изпълнява през работното му време.

(3) Работникът, който изпълнява задължението по деловодството, води входящ и изходящ дневник и книга за трудовите дела по даден образец. Преписи от протоколите за заседанията и за решенията на комисията се подреждат в специална книга.

ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА УСЛОВИЯ ЗА РАБОТА

НАМЕСА В РАБОТАТА НА КОМИСИЯТА ЗА ТРУДОВИ СПОРОВЕ

Чл. 376. (1) Комисията за трудови спорове е особена юрисдикция и никой не може да са намесва в нейната дейност при разглеждане и решаване на трудовите спорове.

(2) Членовете на комисията за трудови спорове са независими и се подчиняват само на закона.

НАМЕСА В РАБОТАТА НА КОМИСИЯТА ЗА ТРУДОВИ спорове

(2) Членовете на комисията за трудови спорове са независими и се подчиняват само на закона.

НАМЕСА В РАБОТАТА НА КОМИСИЯТА ЗА ТРУДОВИ спорове

(2) Членовете на комисията за трудови спорове са независими и се подчиняват само на закона.

ОТВЕЖДАНЕ НА ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА ЗА ТРУДОВИ СПОРОВЕ

Чл. 377. (1) Член на комисията за трудови спорове, който е страна по спора, съпруг или роднина на някоя от страните по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен включително и по сватовство до трета степен включително, заинтересуван е от изхода на спора или се намира в някоя от страните в такива отношения, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие, трябва сам да се отведе от участие в разглеждане и решаване на спора. Отвеждането може да бъде поискано и от всяка от страните в първото заседание на комисията, след като е научила за основанието за отвеждане.

(2) По искането за отвеждане се произнася комисията, попълнена с толкова заместници, колкото са членовете, чието отстраняване се иска.

ОТВЕЖДАНЕ НА ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА ЗА ТРУДОВИ спорове

Раздел IV.

РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ТРУДОВИТЕ СПОРОВЕ

НАЧАЛО НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПРЕД КОМИСИЯТА за трудови спорове

Чл. 378. (1) Производството на комисията за трудови спорове започва с писмена искова молба.

(2) Тя се подава до комисията, която е образувана за това предприятие, поделение или цех, където работи работникът.

СЪДЪРЖАНИЕ НА МОЛБАТА

Чл. 379. (1) Молбата трябва да съдържа искането на молителя, обстоятелствата, на които то е основано, доказателствата и да бъде подписана. Към молбата се прилагат писмените доказателства в оригинал или препис, както и препис от молбата за противната страна.

(2) Препис от молбата заедно със съобщение за деня на заседанието се връчва на противната страна срещу разписка.

(3) За подадената от работника молба, комисията уведомява профкомитета.

НАПЪТВАНЕ НА РАБОТНИКА ОТ КОМИСИЯТА ЗА ТРУДОВИ СПОРОВЕ

Чл. 380. Комисията напътва работника да отстрани недостатъците на исковата молба, както и да я допълни с факти и доказателства, които са от значение за правилното решаване на спора. По същия начин комисията постъпва и по време на разглеждане на делото, за да се избегне увреждане на интересите на работника поради незнание, недостатъчна осведоменост или други подобни причини.

РАЗГЛЕЖДАНЕ НА МОЛБАТА ОТ КОМИСИЯТА ЗА Трудови Спорове

Чл. 381. (1) Молбата се разглежда от комисията за трудови спорове само ако искането на работника не е било удовлетворено при непосредствени преговори между него, представител на профкомитета и административното ръководство на предприятието. Смята се, че искането е отхвърлено, ако административното ръководство на предприятието не е взело становище по него в 7-дневен срок от получаване на препис от молбата.

(2) Комисията за трудови спорове е длъжна да насрочи заседание за разглеждане на молбата не по-късно от 7 дни и да я разгледа в 14-дневен срок след нейното постъпване в комисията.

(3) В призовката за заседанието се посочват денят, часът и мястото на заседанието, като страната се предупреждава, че заседанието ще се състои даже и тя не се яви.

ПУБЛИЧНОСТ НА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛАТА

Чл. 382. (1) Комисията за трудови спорове разглежда делата публично в извънработно време.

(2) Дела, които са особено важни с оглед защитата на социалистическата собственост, стопанската сметка на предприятието или трудовата дисциплина, се разглеждат в присъствието на трудовия колектив.

РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИ И ВЕЩИ ЛИЦА

Чл. 383. (1) Комисията за трудови спорове разпитва непосредствено свидетелите и вещите лица.

(2) Свидетелите, които работят в друго населено място, могат да бъдат разпитани по искане на комисията за трудови спорове, която разглежда спора, от комисията за трудови спорове в предприятието, в което работят.

(3) Свидетелите, които не работят и живеят в друго населено място, се разпитват от комисията, ако бъдат доведени. Те могат да бъдат разпитани и от инспектор по трудовоправната и социалната защита при общинския съвет на професионалните съюзи, а ако такъв няма в населеното място, където живее свидетелят - от служител в съответния народен съвет или кметство.

ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА

Чл. 384. (1) През цялото време на разглеждане на делото комисията за трудови спорове полага усилия за доброволно уреждане на спора. То не може обаче да става за сметка на отказ на работника или предприятието от техни права.

(2) Постигнатото съгласие се вписва в протокола за заседанието, който се подписва както от страните, така и от членовете на комисията. Удостовереното в протокола съгласие има силата на решение, постановено от комисията.

ПРОТОКОЛ ЗА ЗАСЕДАНИЕТО

Чл. 385. За заседанието на комисията за трудови спорове се води протокол от нейния секретар. В протокола се записват показанията на свидетелите, заключенията на вещите лица, обясненията на страните, както и всички други действия, извършени в заседанието.

РАЗКРИВАНЕ НА ДАННИ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И ЗА НАРУШЕНИЯ НА КОДЕКСА НА ТРУДА

Чл. 386. Когато при разглеждане на спора се разкрият данни за извършено престъпление, комисията за трудови спорове е длъжна да съобщи за тях на прокурора, а когато се разкрият нарушения на Кодекса на труда - на съответния общински съвет на професионалните съюзи.

РЕШАВАНЕ НА СПОРА

Чл. 387. (1) Когато сметне, че спорът е изяснен, комисията за трудови спорове пристъпва към неговото решаване. На съвещанието на членовете на комисията не може да присъствува никой друг.

(2) Комисията за трудови спорове постановява решението си с мнозинство на гласовете въз основа на закона, колективния трудов договор и трудовия договор, след като обсъди всички доказателства по делото и обясненията на страните.

(3) Решението трябва да съдържа датата и мястото на постановяването му, имената на членовете на комисията, трудовото дело, по което се постановява, имената на страните по делото, становището, което комисията взема по предявените искания, като посочва дали ги уважава или отхвърля, подлежи ли на обжалване, пред кой орган и в какъв срок. Към решението комисията излага мотиви.

(4) Решението и мотивите трябва да бъдат подписани от всички членове на комисията. Член на комисията, който не е съгласен със становището на мнозинството, е длъжен също да подпише решението и мотивите, като изложи писмено особеното си мнение.

(5) Решението се обявява от председателя на комисията за трудови спорове в заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. По сложни дела комисията може да отложи постановяването на решението до 7 дни, като датата на обявяването на решението се определя и вписва в протокола на заседанието, на което разглеждането на делото е приключило.

(6) В 3-дневен срок от обявяване на решението комисията за трудови спорове изпраща заверен от нея препис от решението с мотивите на всяка от страните. Връчването на преписа се удостоверява с разписка, която се прилага към делото.

НЕИЗМЕНЯЕМОСТ И СИЛА НА РЕШЕНИЕТО

Чл. 388. (1) Решението на комисията за трудови спорове не подлежи на одобряване от друг орган.

(2) След като решението е обявено, комисията няма право да го изменя или отменя.

(3) Влезлите в сила решения на комисията се ползуват със същата сила, която имат решенията на съдилищата.

ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПО-ГОРЕСТОЯЩ АДМИНИСТРАТИВЕН орган

Чл. 389. (1) Производството пред по-горестоящия административен орган по делата, които са му подведомствени съобразно чл. 369, се образуват по писмена молба от работника или по почин на по-горестоящия административен орган. Давностните срокове по чл. 358 важат и за служебно образуваното дело.

(2) Препис от молбата се връчва на предприятието, което може да подаде писмен отговор в 7-дневен срок, след изтичане на който по-горестоящия орган трябва да разгледа молбата в 7-дневен срок.

(3) Пред по-горестоящия административен орган свидетелските показания се представят в писмена форма с нотариално заверени подписи.

РЕШЕНИЕ НА ПО-ГОРЕСТОЯЩИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН ОРГАН

Чл. 390. (1) Решението на по-горестоящия орган трябва да съдържа датата и мястото на постановяването му, името на органа, който го постановява, спора, по който се постановява, имената на страните по спора, отношението, което органът взема по предявените искания, като посочва дали ги уважава или отхвърля, подлежи ли решението на обжалване, пред кой орган и в какъв срок. Към решението се прилагат мотиви.

(2) Решението се съобщава в 7-дневен срок от постановяването му на страните по спора.

Раздел IV.

Разглеждане на трудовите спорове

НАЧАЛО НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПРЕД КОМИСИЯТА ЗА ТРУДОВИ СПОРОВЕ

Чл. 378. (1) Производството на комисията за трудови спорове започва с писмена искова молба.

НАЧАЛО НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПРЕД КОМИСИЯТА за трудови спорове

Чл. 378. (1) Производството на комисията за трудови спорове започва с писмена искова молба.

НАЧАЛО НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПРЕД КОМИСИЯТА за трудови спорове

Чл. 378. (1) Производството на комисията за трудови спорове започва с писмена искова молба.

СЪДЪРЖАНИЕ НА МОЛБАТА

(3) За подадената от работника молба, комисията уведомява профкомитета.

СЪДЪРЖАНИЕ НА МОЛБАТА

(3) За подадената от работника молба, комисията уведомява профкомитета.

НАПЪТВАНЕ НА РАБОТНИКА ОТ КОМИСИЯТА ЗА ТРУДОВИ СПОРОВЕ

НАПЪТВАНЕ НА РАБОТНИКА ОТ КОМИСИЯТА ЗА трудови спорове

РАЗГЛЕЖДАНЕ НА МОЛБАТА ОТ КОМИСИЯТА ЗА ТРУДОВИ СПОРОВЕ

РАЗГЛЕЖДАНЕ НА МОЛБАТА ОТ КОМИСИЯТА ЗА трудови спорове

ПУБЛИЧНОСТ НА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛАТА

Чл. 382. (1) Комисията за трудови спорове разглежда делата публично в извънработно време.

ПУБЛИЧНОСТ НА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛАТА

Чл. 382. (1) Комисията за трудови спорове разглежда делата публично в извънработно време.

РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИ И ВЕЩИ ЛИЦА

Чл. 383. (1) Комисията за трудови спорове разпитва непосредствено свидетелите и вещите лица.

РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИ И ВЕЩИ ЛИЦА

Чл. 383. (1) Комисията за трудови спорове разпитва непосредствено свидетелите и вещите лица.

ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА

ПРОТОКОЛ ЗА ЗАСЕДАНИЕТО

РАЗКРИВАНЕ НА ДАННИ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И ЗА НАРУШЕНИЯ НА КОДЕКСА НА ТРУДА

РАЗКРИВАНЕ НА ДАННИ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И ЗА нарушения на Кодекса на труда

РЕШАВАНЕ НА СПОРА

НЕИЗМЕНЯЕМОСТ И СИЛА НА РЕШЕНИЕТО

Чл. 388. (1) Решението на комисията за трудови спорове не подлежи на одобряване от друг орган.

(2) След като решението е обявено, комисията няма право да го изменя или отменя.

(3) Влезлите в сила решения на комисията се ползуват със същата сила, която имат решенията на съдилищата.

НЕИЗМЕНЯЕМОСТ И СИЛА НА РЕШЕНИЕТО

Чл. 388. (1) Решението на комисията за трудови спорове не подлежи на одобряване от друг орган.

(2) След като решението е обявено, комисията няма право да го изменя или отменя.

(3) Влезлите в сила решения на комисията се ползуват със същата сила, която имат решенията на съдилищата.

ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПО-ГОРЕСТОЯЩ АДМИНИСТРАТИВЕН ОРГАН

ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПО-ГОРЕСТОЯЩ АДМИНИСТРАТИВЕН орган

РЕШЕНИЕ НА ПО-ГОРЕСТОЯЩИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН ОРГАН

(2) Решението се съобщава в 7-дневен срок от постановяването му на страните по спора.

РЕШЕНИЕ НА ПО-ГОРЕСТОЯЩИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН орган

(2) Решението се съобщава в 7-дневен срок от постановяването му на страните по спора.

РЕШЕНИЕ НА ПО-ГОРЕСТОЯЩИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН орган

(2) Решението се съобщава в 7-дневен срок от постановяването му на страните по спора.

Раздел V.

Обжалване, влизане в сила и изпълнение на решенията по трудови спорове

РЕШЕНИЯ НА КОМИСИЯТА ЗА ТРУДОВИ СПОРОВЕ, КОИТО СА ОКОНЧАТЕЛНИ И НЕ ПОДЛЕЖАТ НА ОБЖАЛВАНЕ

Чл. 391. Окончателни са и не могат да се обжалват решенията на комисиите за трудови спорове, с които:

1. се уважават искове за определяне размера или времето за ползуване на отпуск, за даване на противоотрови, специално работно облекло или други лични предпазни средства;

2. предприятието е осъдено да заплати на работника сума до 100 лева. В този случай решението може да се обжалва от работника.

РЕШЕНИЯ НА КОМИСИЯТА ЗА ТРУДОВИ СПОРОВЕ, КОИТО са окончателни и не подлежат на обжалване

Чл. 391. Окончателни са и не могат да се обжалват решенията на комисиите за трудови спорове, с които:

РЕШЕНИЯ НА КОМИСИЯТА ЗА ТРУДОВИ СПОРОВЕ, КОИТО са окончателни и не подлежат на обжалване

Чл. 391. Окончателни са и не могат да се обжалват решенията на комисиите за трудови спорове, с които:

СРОК ЗА ОБЖАЛВАНЕ НА ДРУГИТЕ РЕШЕНИЯ НА КОМИСИЯТА ЗА ТРУДОВИ СПОРОВЕ

Чл. 392. (1) Решенията на комисията за трудови спорове извън посочените в предходния член могат да се обжалват в 7-дневен срок от връчване на преписа от решението пред районния съд, в чийто район действува комисията за трудови спорове.

(2) Жалбата е писменна и в нея трябва да се посочат обжалваното решение, фактите и доказателствата, които обжалващият представя, и неговото искане. Жалбата се подписва.

(3) Жалбата се подава чрез комисията за трудови спорове с препис за противната страна. Комисията връчва преписа на противната страна и изпраща делото на районния съд. Ако комисията не изпрати делото в 7-дневен срок, жалбоподателят има право да подаде молба до съда за изискване на делото.

(4) Ако жалбата е нередовна, районният съдия поканва жалбоподателят да я поправи в 7-дневен срок от съобщението. Ако жалбата не бъде поправена или е просрочена, районният съдия я оставя без разглеждане и прекратява делото.

СРОК ЗА ОБЖАЛВАНЕ НА ДРУГИТЕ РЕШЕНИЯ НА комисията за трудови спорове

РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЖАЛБАТА

Чл. 393. (1) Жалбата се разглежда в открито заседание с призоваване на страните.

(2) Съдът събира посочените от страните доказателства, както и тези, които смята, че трябва да събере по свой почин с оглед правилното решаване на спора, и ако намери, че обжалваното решение на комисията за трудови спорове е неправилно, го отменя и постановява ново решение по същество на спора.

(3) Ако жалбата е неоснователна, съдът я отхвърля.

(4) Решението на районния съд не подлежи на обжалване.

(5) Приключеното пред районния съд дело се изпраща на комисията за трудови спорове.

РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЖАЛБАТА

Чл. 393. (1) Жалбата се разглежда в открито заседание с призоваване на страните.

(3) Ако жалбата е неоснователна, съдът я отхвърля.

(4) Решението на районния съд не подлежи на обжалване.

(5) Приключеното пред районния съд дело се изпраща на комисията за трудови спорове.

ОБЖАЛВАНЕ НА РЕШЕНИЯТА ПО ТРУДОВИ СПОРОВЕ С БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ, РАБОТЕЩИ В БЪЛГАРСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ В ЧУЖБИНА

Чл. 394. (1) Решенията на комисията за трудови спорове между работници - български граждани, работещи в чужбина, и български предприятия в чужбина подлежат на обжалване пред районния съд в София.

(2) Подведомствените на съдилищата като първа инстанция трудови спорове по предходната алинея се разглеждат от съда, в чиито район е седалището в Народна република България на по-горестоящата спрямо предприятието организация, а когато работникът е ответник - от съда, в чиито район е неговото местожителство в Народна република България.

Обжалване на решенията по трудови спорове с български граждани, работещи в български предприятия в чужбина

Обжалване на решенията по трудови спорове с

български граждани, работещи в български

предприятия в чужбина

ОБЖАЛВАНЕ И ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА РЕШЕНИЕТО НА ПО-ГОРЕСТОЯЩИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН ОРГАН

Чл. 395. (1) Решенията на по-горестоящите административни органи по спорове за отмяна на дисциплинарните наказания забележка, мъмрене и строго мъмрене са необжалваеми. Другите решения, с изключение на тези на министрите и ръководителите на другите ведомства, могат да се обжалват пред органа, който е по-горестоящ спрямо органа, постановил решението, в 7-дневен срок от съобщението му освен ако няма по-горестоящ орган.

(2) Влязлото в сила решение на по-горестоящия административен орган може да бъде изменено или отменено от органа, който го е издал, ако с него молбата на работника е отхвърлена, но не по-късно от 3 месеца от съобщаването на решението по предходната алинея.

(3) Решението на по-горестоящия орган не подлежи на съдебно обжалване, както и на преглед или отмяна.

ОБЖАЛВАНЕ И ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА РЕШЕНИЕТО НА по-горестоящия административен орган

(3) Решението на по-горестоящия орган не подлежи на съдебно обжалване, както и на преглед или отмяна.

ОБЖАЛВАНЕ И ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА РЕШЕНИЕТО НА по-горестоящия административен орган

(3) Решението на по-горестоящия орган не подлежи на съдебно обжалване, както и на преглед или отмяна.

ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА РЕШЕНИЯТА ПО ТРУДОВИ СПОРОВЕ

Чл. 396. В сила влизат решенията по трудови спорове:

1. които не подлежат на обжалване;

2. срещу които не е била подадена жалба в определения срок или подадената жалба е била оттеглена. При оттегляне на жалбата решението влиза в сила от деня, когато е постановено определението за прекратяване на делото;

3. срещу които жалбата е била оставена без разглеждане или не е била уважена.

ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА РЕШЕНИЯТА ПО ТРУДОВИ СПОРОВЕ

Чл. 396. В сила влизат решенията по трудови спорове:

1. които не подлежат на обжалване;

3. срещу които жалбата е била оставена без разглеждане или не е била уважена.

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЯТА ПО ТРУДОВИ СПОРОВЕ

Чл. 397. (1) Влезлите в сила решения на комисиите за трудови спорове на съдилищата, както и решенията на по-горестоящите административни органи подлежат на незабавно доброволно изпълнение.

(2) Ако решението не бъде изпълнено доброволно, районният съдия по молба на заинтересуваната страна издава изпълнителен лист. Когато решението е постановено от комисия за трудови спорове в страната, изпълнителният лист се издава от районния съд, в района на който тя действува, а когато е постановено от комисия за трудови спорове в българско предприятие в чужбина- от районния съд в София. Изпълнителният лист се издава въз основа на препис от решението със заверка, че то е влязло в сила.

(3) Изпълнителният лист въз основа на решение, постановено по спор по чл. 394, се издава от районния съд, постановил решението.

(4) Изпълнителният лист, издаден въз основа на решение, постановено по спор по чл. 395, се издава от районния съд, в чийто район е седалището на органа, издал решението. Изпълнителният лист се издава въз основа на препис от решението със заверка, че то е влязло в сила.

(5) Изпълнителният лист се привежда в изпълнение съобразно правилата на Гражданския процесуален кодекс.

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЯТА ПО ТРУДОВИ СПОРОВЕ

(5) Изпълнителният лист се привежда в изпълнение съобразно правилата на Гражданския процесуален кодекс.

ДЕЙСТВИЕ НА ВЛЯЗЛО В СИЛА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РАБОТА

Чл. 398. (1) Действието на влязлото в сила решение, с което работникът е възстановен на работа, не може да се спира по повод на производство за преглед по реда на надзора или за отмяна по Гражданския процесуален кодекс.

(2) Възстановеното трудово правоотношение продължава и след като бъде отменено решението за възстановяване чрез извънредните средства за отмяна. То се прекратява от деня, в който е влязло в сила решението по новото разглеждане на делото, с което искът за възстановяване на работа е бил отхвърлен.

ДЕЙСТВИЕ НА ВЛЯЗЛО В СИЛА РЕШЕНИЕ ЗА възстановяване на работа

Глава деветнадесета.

КОНТРОЛ ЗА СПАЗВАНЕ НА ТРУДОВОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕГОВОТО НАРУШАВАНЕ

Раздел I.

Контрол за спазване на трудовото законодателство

ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

Чл. 399. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Главната инспекция по труда към Министерството на труда и социалните грижи.

ПРОФСЪЮЗЕН КОНТРОЛ

Чл. 399. (1) Професионалните съюзи упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности.

(2) Професионалните съюзи упражняват контрол за спазване на трудовото законодателство чрез техните ръководства и специализирани контролни органи.

(3) Централното ръководство на професионалните съюзи определя профсъюзните контролни органи за спазване на трудовото законодателство и тяхната териториална и отраслова компетентност.

ПРОФСЪЮЗЕН КОНТРОЛ

ВЪНШНОВЕДОМСТВЕН КОНТРОЛ

Чл. 400. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Други държавни органи, извън посочения в предходния член, осъществяват общ или специализиран контрол за спазване на трудовото законодателство по силата на закон или акт на Министерския съвет.

КОНТРОЛ ОТ ДЪРЖАВНИ, ДЪРЖАВНО-ОБЩЕСТВЕНИ И обществено-държавни органи

Чл. 400. (1) Държавни, държавно-обществени и обществено-държавни органи в рамките на тяхната компетентност упражняват по силата на закон, указ или акт на Министерския съвет общ или специализиран контрол за спазване на трудовото законодателство.

(2) Профсъюзните контролни органи, държавните, държавно-обществените и обществено-държавните органи по предходната алинея се сътрудничат и взаимодействуват при упражняване на контрол за спазване на трудовото законодателство.

КОНТРОЛ ОТ ДЪРЖАВНИ, ДЪРЖАВНО-ОБЩЕСТВЕНИ И обществено-държавни органи

ВЪТРЕШНОВЕДОМСТВЕН КОНТРОЛ

Чл. 401. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Министрите, ръководителите на други ведомства, както и на местните органи на държавно управление упражняват контрол за спазване на трудовото законодателство чрез свои специализирани органи.

Контрол в системата на Министерството на народната отбрана и на Министерството на вътрешните работи

Чл. 401. Контролът за спазване на трудовото законодателство в предприятията от системата на Министерството на народната отбрана и на Министерството на вътрешните работи се упражнява от специализирани контролни органи при тези министерства.

Контрол в системата на Министерството на народната отбрана и на Министерството на вътрешните работи

Контрол в системата на Министерството на

народната отбрана и на Министерството на

вътрешните работи

ПРАВА НА КОНТРОЛНИТЕ ОРГАНИ

Чл. 402. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Контролните органи в рамките на своята компетентност имат право:

1. да посещават по всяко време министерствата, другите ведомства, предприятията и другите места, където се извършва работа, както и помещения, ползувани от работниците и служителите;

2. да изискват от работодателя обяснение и представяне на всички необходими документи, книжа и сведения във връзка с упражняването на контрола;

3. да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола;

4. да вземат проби, мостри и други подобни материали за лабораторни изследвания;

5. да установяват причините и обстоятелствата, при които са настъпили трудови злополуки.

(2) Работодателите, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции.

(3) С правата по предходните алинеи се ползуват и синдикалните организации.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА МИНИСТЕРСТВА, на други ведомства и на предприятия

Чл. 402. (1) Ръководителите на министерства, на други ведомства, народни съвети и предприятия упражняват чрез специализирани свои органи контрол за спазване на трудовото законодателство в подведомствените им предприятия и техните поделения.

(2) Професионалните съюзи упражняват методическо ръководство и контрол върху дейността на ведомствените специализирани контролни органи по предходната алинея.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА МИНИСТЕРСТВА, на други ведомства и на предприятия

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА КОНТРОЛНИТЕ ОРГАНИ

Чл. 403. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Контролните органи са длъжни:

1. да пазят в тайна поверителните и за служебно ползуване сведения, които са им станали известни във връзка с упражняването на контрола, както и да не използуват тези сведения в своя стопанска дейност;

2. да пазят в тайна източника, от който са получили сигнал за нарушение на трудовото законодателство.

(2) Задълженията по предходната алинея се отнасят и до представителите на синдикалните организации, които упражняват правата по чл. 402, ал. 1.

(3) Контрол за спазване на трудовото законодателство не може да упражнява лице, което има пряк или косвен интерес от дейността на контролираните обекти.

КОНТРОЛНИ ФУНКЦИИ НА ТРУДОВИЯ КОЛЕКТИВ

Чл. 403. (1) Основният и първичният трудов колектив следят за точното прилагане на трудовото законодателство в предприятието и в съответното низово организационно звено.

(2) При установяване на нарушения на трудовото законодателство трудовият колектив уведомява незабавно ръководството на предприятието и компетентните контролни органи.

(3) Ръководството на предприятието и компетентните контролни органи, до които са отправени сигналите по предходната алинея, са длъжни в 2-седмичен срок да ги разгледат и да уведомят трудовия колектив за своето становище по сигнала и за предприетите мерки за отстраняване на съответните нарушения на трудовото законодателство.

КОНТРОЛНИ ФУНКЦИИ НА ТРУДОВИЯ КОЛЕКТИВ

ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ

Чл. 404. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях Главната инспекция по труда и нейните органи, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни административни мерки:

1. да дават задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на безопасни и здравословни условия на труда;

2. да спират утвърждаването на проекти, както и въвеждането в експлоатация на сгради, машини и съоръжения, производства и обекти, ако не са спазени правилата за здравословни и безопасни условия на труда и социално-битовото обслужване;

3. да спират дейността на предприятия, производства и обекти, включително строежа и реконструкцията им, както и машини, съоръжения и работни места, когато нарушенията на правилата за здравословни и безопасни условия на труда застрашават живота и здравето на хората;

4. да спират изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодатели и длъжностни лица, които се отнасят до хигиената и безопасността на труда, до разпределението на социалните фондове и до социално-битовото обслужване на работниците и служителите;

5. да отстраняват от работа работници и служители, които не са запознати с правилата за здравословни и безопасни условия на труда или не притежават необходимата правоспособност.

(2) Когато задължителното предписание по т. 1 на предходната алинея се отнася до отстраняване на нарушения на трудовото законодателство, то може да бъде дадено по искане на работника или служителя до предявяването на иск пред съда, след което въпросът може да бъде решен само от съда.

(3) Когато в случаите по предходната алинея по един и същ въпрос е дадено задължително предписание и има влязло в сила решение на съда, които си противоречат, изпълнява се решението на съда.

ОСНОВНО НАПРАВЛЕНИЕ В ДЕЙНОСТТА НА контролните органи

Чл. 404. (1) Основно направление в дейността на контролните органи за спазване на трудовото законодателство е предотвратяване на нарушенията, своевременното отстраняване на допуснатите нарушения и премахване на условията, които ги пораждат.

(2) Органите, които упражняват държавен контрол за спазване на трудовото законодателство, се опират в своята дейност на трудовите колективи, на професионалните и на другите обществени организации в предприятието, както и на органите, които упражняват обществен контрол за спазване на трудовото законодателство.

ОСНОВНО НАПРАВЛЕНИЕ В ДЕЙНОСТТА НА контролните органи

ОБЖАЛВАНЕ НА ПРИНУДИТЕЛНИТЕ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ

Чл. 405. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Принудителните административни мерки по ал. 1 на предходния член могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство. Обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка.

ПРАВА НА ПРОФСЪЮЗНИТЕ КОНТРОЛНИ ОРГАНИ

Чл. 405. (1) Профсъюзните контролни органи в рамките на своята компетентност имат право:

1. да посещават по всяко време министерствата, другите ведомства, предприятията и другите места, където се извършва работа, както и помещения, ползувани от работниците;

2. да изискват от административното ръководство на предприятието обяснения и представяне на всички необходими документи, книжа и сведения във връзка с упражняването на контрола;

3. да се осведомяват пряко от работниците по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола;

4. да вземат проби, мостри и други подобни материали за лабораторни изследвания;

5. да установяват причините и обстоятелствата, при които са настъпили трудовите злополуки.

(2) Профсъюзните контролни органи при осъществяване на своите контролни функции действуват като държавни органи. Всички длъжностни лица и работници са длъжни да им оказват съдействие при изпълнение на техните контролни функции.

ПРАВА НА ПРОФСЪЮЗНИТЕ КОНТРОЛНИ ОРГАНИ

Чл. 405. (1) Профсъюзните контролни органи в рамките на своята компетентност имат право:

3. да се осведомяват пряко от работниците по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола;

4. да вземат проби, мостри и други подобни материали за лабораторни изследвания;

5. да установяват причините и обстоятелствата, при които са настъпили трудовите злополуки.

ОБЯВЯВАНЕ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Чл. 405а. (Нов - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) (1) Инспекцията по труда обявява съществуването на трудово правоотношение между страните, когато установи, че работна сила се предоставя, без да е налице някое от основанията за възникване на трудово правоотношение.

(2) В случаите по ал. 1 Инспекцията по труда дава предписание на работодателя да предложи незабавно сключване на трудов договор с работника или служителя. Предложението се смята за прието, ако след получаването му работникът или служителят продължи да изпълнява същата работа. В този случай трудовото правоотношение е за неопределено време, освен ако страните уговорят друго.

(3) До постановяване на предписанието по ал. 2 отношенията между страните се уреждат както при действителен трудов договор, ако работникът или служителят е бил добросъвестен.

(4) Работодателят може да обжалва предписанието пред районния съд по своето седалище или по местожителство в седемдневен срок от връчването му. Обжалването не спира изпълнението на трудовото правоотношение.

(5) Ако съдът отмени предписанието на Инспекцията по труда, работодателят може да прекрати трудовия договор едностранно без предизвестие.

СИГНАЛНА ФУНКЦИЯ НА СИНДИКАЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

Чл. 406. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Синдикалните организации имат право да сигнализират контролните органи за нарушения на трудовото законодателство, както и да искат административно наказание за виновните лица.

(2) Контролните органи са длъжни да уведомят синдикалните организации за взетите мерки в едномесечен срок.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПРОФСЪЮЗНИТЕ КОНТРОЛНИ ОРГАНИ

Чл. 406. Профсъюзните контролни органи са длъжни:

1. да пазят в тайна поверителните и за служебно ползуване сведения от предприятията, които са им станали известни във връзка с упражняването на контрола;

2. да пазят в тайна източника, от който са получили сигнал за нарушение на трудовото законодателство.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПРОФСЪЮЗНИТЕ КОНТРОЛНИ ОРГАНИ

Чл. 406. Профсъюзните контролни органи са длъжни:

2. да пазят в тайна източника, от който са получили сигнал за нарушение на трудовото законодателство.

СИГНАЛНА ФУНКЦИЯ НА КОНТРОЛНИТЕ ОРГАНИ

Чл. 407. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато контролните органи установят закононарушения, които съдържат данни за извършено престъпление или други правонарушения, те са длъжни да уведомяват органите на прокуратурата.

ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ

Чл. 407. (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях профсъюзните контролни органи могат да прилагат следните принудителни административни мерки:

1. да дават задължителни предписания на ръководителите и длъжностните лица в предприятията за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и почивното дело, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на безопасни и здравословни условия на труда;

2. да спират утвърждаването на проекти, както и въвеждането в експлоатация на сгради, машини и съоръжения, производства и обекти, ако не са спазени изискванията на правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда и социално-битовото обслужване;

3. да спират дейността на предприятия, производства и обекти, включително строежи и реконструкцията им, както и машини, съоръжения и работни места, когато нарушенията на правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда застрашават живота и здравето на хората;

4. да спират изпълнението на незаконни решения или нареждания на ръководители и други длъжностни лица, които се отнасят до безопасните и здравословните условия на труда, до разпределението на социалните фондове, до почивното дело и до социално-битовото обслужване на работниците;

5. да отстраняват от работа работници, които не са запознати с правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда и не притежават необходимата правоспособност.

(2) Когато задължителното предписание по т. 1 от предходната алинея се отнася за отстраняване на нарушения на трудовото законодателство, то може да бъде дадено по искане на работника до подаването на молба от него до съответния компетентен орган за разглеждане на трудови спорове, след което въпросът може да бъде решен само от този орган. В тези случаи профсъюзният контролен орган може да дава задължително предписание само в рамките на сроковете по чл. 358.

(3) Когато в случаите по предходната алинея по един и същ въпрос е дадено задължително предписание на профсъюзен контролен орган и има влязло в сила решение на компетентен орган за разглеждане на трудовия спор, които имат противоречиво съдържание, изпълнява се решението на органа за разглеждане на трудовия спор.

ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ

РЕВИЗИОННА КНИГА

Чл. 408. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Всеки работодател е длъжен да има ревизионна книга за вписване на констатациите и предписанията на контролните органи за спазване на трудовото законодателство. Тази книга се заверява от инспекцията по труда и се предоставя на контролните органи при извършване на проверки.

ОБЖАЛВАНЕ НА ПРИНУДИТЕЛНИТЕ АДМИНИСТРАТИВНИ мерки

Чл. 408. (1) Принудителните административни мерки по ал. 1, т. 1-3 и 5 на предходния член могат да се обжалват пред съответния по-горестоящ профсъюзен орган в 7-дневен срок, чието решение е окончателно. Обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка.

(2) Органът, чието решение е спряно съгласно ал. 1, т. 4 на предходния член, е длъжен да разгледа нареждането за спиране в 7-дневен срок. Когато смята, че нареждането е основателно, той съобразява спряното решение с отправеното нареждане. Ако органът, чието решение е спряно, смята нареждането за неоснователно, отнася въпроса за разглеждане и съвместно решаване от по-горестоящия административен и профсъюзен орган.

(3) Ако по-горестоящия административен и профсъюзен орган постигнат съгласие, изпълнява се тяхното решение, което е окончателно. Ако те не постигнат съгласие, остава в сила нареждането за спиране, отправено от профсъюзния контролен орган. В този случаи органът, чието решение е спряно, е длъжен да го съобрази с даденото нареждане.

(4) При обжалването по предходните алинеи не се прилагат правилата на Закона за административното производство.

ОБЖАЛВАНЕ НА ПРИНУДИТЕЛНИТЕ АДМИНИСТРАТИВНИ мерки

Чл. 409. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

МЕРКИ ЗА ПРИВЛИЧАНЕ КЪМ ДИСЦИПЛИНАРНА И АДМИНИСТРАТИВНОНАКЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ

Чл. 409. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

МЕРКИ ЗА ПРИВЛИЧАНЕ КЪМ ДИСЦИПЛИНАРНА И административнонакзателна отговорност

Чл. 409. Профсъюзните контролни органи, когато при осъществяване на контролните си функции установят нарушение на трудовото законодателство от ръководителите на предприятия и други длъжностни лица в тях, предприемат необходимите мерки за привличане на тези лица към административнонаказателна и дисциплинарна отговорност, включително като сигнализират съответния профсъюзен орган за отправяне на искане за уволнение по чл. 330, ал. 2, т.1.

МЕРКИ ЗА ПРИВЛИЧАНЕ КЪМ ДИСЦИПЛИНАРНА И административнонакзателна отговорност

СИГНАЛНА ФУНКЦИЯ НА ПРОФСЪЮЗНИТЕ КОНТРОЛНИ органи

Чл. 410. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1990 г.) Профсъюзните контролни органи, когато при упражняването на контрола установят закононарушения, които разкриват данни за извършено престъпление или други правонарушения, са длъжни да уведомяват органите на прокуратурата.

(2) Органите, до които са отправени сигнали по предходната алинея, са длъжни да ги разгледат в 1-месечен срок и да уведомят профсъюзните контролни органи за взетите мерки.

СИГНАЛНА ФУНКЦИЯ НА ПРОФСЪЮЗНИТЕ КОНТРОЛНИ ОРГАНИ

СИГНАЛНА ФУНКЦИЯ НА ПРОФСЪЮЗНИТЕ КОНТРОЛНИ органи

Чл. 410. (1) Профсъюзните контролни органи, когато при упражняването на контрола установят закононарушения, които разкриват данни за извършено престъпление или други правонарушения, са длъжни да уведомяват органите на прокуратурата и на Комитета за държавен и народен контрол.

СИГНАЛНА ФУНКЦИЯ НА ПРОФСЪЮЗНИТЕ КОНТРОЛНИ органи

ПРАВА НА ДЪРЖАВНИТЕ, ДЪРЖАВНО-ОБЩЕСТВЕНИТЕ И обществено-държавните контролни органи

Чл. 411. Държавните, държавно-обществените и обществено-държавните контролни органи по чл. 400, 401 и 402 имат правата и задълженията, които са им предоставени със съответните специални нормативни актове.

ПРАВА НА ДЪРЖАВНИТЕ, ДЪРЖАВНО-ОБЩЕСТВЕНИТЕ И ОБЩЕСТВЕНО-ДЪРЖАВНИТЕ КОНТРОЛНИ ОРГАНИ

ПРАВА НА ДЪРЖАВНИТЕ, ДЪРЖАВНО-ОБЩЕСТВЕНИТЕ И обществено-държавните контролни органи

РЕВИЗИОННА КНИГА ЗА КОНСТАТАЦИИТЕ И предписанията на контролните органи

Чл. 412. Всяко предприятие е длъжно да има ревизионна книга за вписване на констатациите и предписанията на контролните органи за спазване на трудовото законодателство. Тази книга се заверява от общинския съвет на професионалните съюзи и се предоставя на контролните органи при извършване на проверки в предприятията.

РЕВИЗИОННА КНИГА ЗА КОНСТАТАЦИИТЕ И ПРЕДПИСАНИЯТА НА КОНТРОЛНИТЕ ОРГАНИ

РЕВИЗИОННА КНИГА ЗА КОНСТАТАЦИИТЕ И предписанията на контролните органи

Раздел II.

Административнонаказателна отговорност за нарушения на трудовото законодателство

ОТГОВОРНОСТ ЗА НАРУШЕНИЯ НА ПРАВИЛАТА ЗА БЕЗОПАСНИ И ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ НА ТРУДА

Чл. 413. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Който наруши правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер до 2 минимални работни заплати за страната.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодател или длъжностно лице, което не изпълни задълженията си във връзка с осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко наказание се наказва с глоба в размер от 1 до 6 минимални работни заплати за страната.

(3) За повторно нарушение наказанието е:

1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) по ал. 1 - глоба от 2 до 10 минимални работни заплати за страната;

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) по ал. 2 - глоба от 3 до 12 минимални работни заплати за страната.

ОТГОВОРНОСТ ЗА НАРУШЕНИЯ НА ПРАВИЛАТА ЗА безопасни и здравословни условия на труда

(3) За повторно нарушение наказанието е:

1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) по ал. 1 - глоба от 2 до 10 минимални работни заплати за страната;

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) по ал. 2 - глоба от 3 до 12 минимални работни заплати за страната.

ОТГОВОРНОСТ ЗА НАРУШЕНИЯ НА ПРАВИЛАТА ЗА БЕЗОПАСНИ И ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ НА ТРУДА

(3) За повторно нарушение наказанието е:

1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) по ал. 1 - глоба от 2 до 10 минимални работни заплати за страната;

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) по ал. 2 - глоба от 3 до 12 минимални работни заплати за страната.

ОТГОВОРНОСТ ЗА НАРУШЕНИЯ НА ПРАВИЛАТА ЗА БЕЗОПАСНИ И ЗДРАВОСЛОВНИ УСЛОВИЯ НА ТРУДА

Чл. 413. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Който наруши правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 200 до 2000 лева.

(3) За повторно нарушение наказанието е:

1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) по ал. 1 - глоба от 1000 до 10000 лева;

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) по ал. 2 - глоба от 2000 до 12000 лева.

ОТГОВОРНОСТ ЗА НАРУШЕНИЯ НА ПРАВИЛАТА ЗА безопасни и здравословни условия на труда

Чл. 413. (1) Който наруши правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 10 до 100 лева.

(2) Ръководител или друго длъжностно лице, което не изпълни задълженията си във връзка с осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко наказание се наказва с глоба от 30 до 300 лева.

(3) За повторно нарушение наказанието е:

1. по ал. 1 - глоба от 50 до 200 лева;

2. по ал. 2 - глоба от 100 до 500 лева.

ОТГОВОРНОСТ ЗА НАРУШЕНИЯ НА ПРАВИЛАТА ЗА безопасни и здравословни условия на труда

(3) За повторно нарушение наказанието е:

1. по ал. 1 - глоба от 50 до 200 лева;

2. по ал. 2 - глоба от 100 до 500 лева.

ОТГОВОРНОСТ ЗА НАРУШЕНИЯ НА ДРУГИТЕ РАЗПОРЕДБИ НА ТРУДОВОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Чл. 414. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Работодател или длъжностно лице, което наруши разпоредбите на трудовото законодателство, ако не подлежи на по-тежко наказание извън правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда, се наказва с глоба в размер от 1 до 8 минимални работни заплати за страната.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) За повторно нарушаване наказанието е глоба в размер от 3 до 12 минимални работни заплати за страната.

ОТГОВОРНОСТ ЗА НАРУШЕНИЯ НА ДРУГИТЕ РАЗПОРЕДБИ на трудовото законодателство

ОТГОВОРНОСТ ЗА НАРУШЕНИЯ НА ДРУГИТЕ РАЗПОРЕДБИ НА ТРУДОВОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Чл. 414. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодател или длъжностно лице, което наруши разпоредбите на трудовото законодателство, ако не подлежи на по-тежко наказание извън правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда, се наказва с глоба от 1000 до 8000 лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За повторно нарушаване наказанието е глоба от 2000 до 12 000 лева.

ОТГОВОРНОСТ ЗА НАРУШЕНИЯ НА ДРУГИТЕ РАЗПОРЕДБИ на трудовото законодателство

Чл. 414. (1) Ръководител или друго длъжностно лице, което наруши разпоредбите на трудовото законодателство, ако не подлежи на по-тежко наказание извън правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труда, се наказва с глоба от 20 до 200 лева.

(2) За повторно нарушаване наказанието е глоба от 100 до 300 лева.

ОТГОВОРНОСТ ЗА НАРУШЕНИЯ НА ДРУГИТЕ РАЗПОРЕДБИ на трудовото законодателство

(2) За повторно нарушаване наказанието е глоба от 100 до 300 лева.

ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРЕДПИСАНИЕ И ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПРЕЧКИ НА КОНТРОЛЕН ОРГАН

Чл. 415. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с глоба в размер от 5 до 20 минимални работни заплати за страната.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) Работодател или длъжностно лице, което противопоказно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с глоба в размер от 5 до 20 минимални работни заплати за страната, ако не подлежи на по-тежко наказание.

ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРЕДПИСАНИЕ и за създаване на пречки на контролен орган

Чл. 415. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с глоба в размер от 2 до 8 минимални работни заплати за страната.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Работодател или длъжностно лице, което противопоказно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с глоба в размер от 2 до 8 минимални работни заплати за страната, ако не подлежи на по-тежко наказание.

ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРЕДПИСАНИЕ И ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПРЕЧКИ НА КОНТРОЛЕН ОРГАН

Чл. 415. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с глоба от 1000 до 6000 лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодател или длъжностно лице, което противопоказно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с глоба от 1000 до 6000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.

ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРЕДПИСАНИЕ и за създаване на пречки на контролен орган

Чл. 415. (1) Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с глоба от 50 до 200 лева.

(2) Ръководител или друго длъжностно лице, което противопоказно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с глоба от 50 до 200 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.

ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРЕДПИСАНИЕ и за създаване на пречки на контролен орган

Чл. 416. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от упълномощени от него лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления стават по реда, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания.

(4) Нарушението е повторно, когато е извършено в 1-годишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) Размерът на глобата по този раздел се определя според минималната работна заплата към момента на издаване на наказателното постановление за нейното налагане. Събраните суми от наложените глоби се внасят в извънбюджетна сметка към Главната инспекция по труда и се използват за усъвършенстване на контролната дейност по ред, установен от министъра на труда и социалните грижи и от министъра на финансите.

УСТАНОВЯВАНЕ НА НАРУШЕНИЯТА, ИЗДАВАНЕ, ОБЖАЛВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИТЕ ПОСТАНОВЛЕНИЯ

(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Събраните суми от наложените глоби се внасят във фонд "Професионална квалификация и безработица".

Установяване на нарушенията, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления

Чл. 416. (1) Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от профсъюзните контролни органи, както и от специализираните контролни органи на държавните, държавно-обществените и обществено-държавните контролни органи по чл. 400, 401 и 402 в рамките на тяхната компетентност.

(2) Наказателните постановления се издават от председателя на централното ръководство на професионалните съюзи, от председателя на централния комитет на отрасловия професионален съюз, от председателя на окръжния съвет на професионалните съюзи, от министрите и ръководителите на другите ведомства, от председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети или от упълномощени от тях лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.

(5) Наказателните постановления, с които се налага глоба до 50 лева включително, не подлежат на обжалване.

Установяване на нарушенията, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления

(5) Наказателните постановления, с които се налага глоба до 50 лева включително, не подлежат на обжалване.

Установяване на нарушенията, издаване,

обжалване и изпълнение на наказателните

постановления

(5) Наказателните постановления, с които се налага глоба до 50 лева включително, не подлежат на обжалване.

Допълнителни разпоредби

ОБЯСНЕНИЯ НА НЯКОИ ДУМИ

§ 1. По смисъла на този кодекс:

1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение;

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Предприятие" е всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд;

3. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Ръководство на предприятието" е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни);

4. (отм., предишна т. 7, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Работно място" е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение;

5. (отм., предишна т. 8, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Длъжностно лице" е работник или служител, на когото е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в предприятието, в неговите поделения и низови звена, както и работник или служител, който изпълнява работа на специалист в функционалните и обслужващите звена на предприятието.

6. (отм., нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Синдикално ръководство" е председателят и секретарят на съответната синдикална организация.

Обяснения на някои думи

§ 1. По смисъла на този кодекс:

ПРИЛОЖИМОСТ КЪМ ТРУДОВИТЕ ОТНОШЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИ КООПЕРАЦИИ

§ 2. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Разпоредбите на този кодекс се прилагат съответно и към трудовите правоотношения на членовете-кооператори в производствени кооперации, доколкото в закон или в устав не е предвидено друго.

ПРИЛОЖИМОСТ КЪМ ТРУДОВИТЕ ОТНОШЕНИЯ на членовете на производствени кооперации

Глава седма.

Глава деветнадесета.

КОНТРОЛ ЗА СПАЗВАНЕ НА ТРУДОВОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕГОВОТО НАРУШАВАНЕ

Раздел I.

Контрол за спазване на трудовото законодателство

Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 399. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишен текст на чл. 399 - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.

(2) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" осъществява и специализирана контролна дейност по спазването на законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба, и на правата и задълженията на страните по служебното правоотношение.

Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 399. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.

Външноведомствен контрол

Вътрешноведомствен контрол

Права на контролните органи

Чл. 402. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Контролните органи в рамките на своята компетентност имат право да:

1. посещават по всяко време министерствата, другите ведомства, предприятията и местата, където се извършва работа, помещенията, ползвани от работниците и служителите, както и да изискват от лицата, които се намират на територията им, да се представят с документ за самоличност;

2. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) изискват от работодателя, съответно от органа по назначаването обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола;

3. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност, съответно на дейността по изпълнение на държавната служба, включително и данни за заплащането на труда;

4. вземат проби, мостри и други подобни материали за лабораторни изследвания и анализи, да използват технически средства и апаратура и да правят измервания на фактори на работната среда във връзка с упражняването на контрола върху осъществяваната трудова дейност;

5. установяват причините и обстоятелствата, при които са настъпили трудови злополуки.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции.

(3) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Националната агенция за приходите предоставя на контролните органи по чл. 399 необходимата данъчна и осигурителна информация за целите на контрола по спазване на трудовото законодателство и на законодателството, свързано с държавната служба.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Контролните органи по чл. 399, 400 и 401 осъществяват своите права в сътрудничество с работодателите, органите по назначаването, с работещите и с техните организации, както и с държавните служители.

Права на контролните органи

2. изискват от работодателя обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола;

3. се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност, включително и данни за заплащането на труда;

5. установяват причините и обстоятелствата, при които са настъпили трудови злополуки.

(3) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Националната агенция за приходите предоставя на контролните органи по чл. 399 необходимата данъчна и осигурителна информация за целите на контрола по спазване на трудовото законодателство.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Контролните органи по чл. 399, 400 и 401 осъществяват своите права в сътрудничество с работодателите, с работещите и с техните организации.

Права на контролните органи

Чл. 402. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Контролните органи в рамките на своята компетентност имат право:

4. да вземат проби, мостри и други подобни материали за лабораторни изследвания;

5. да установяват причините и обстоятелствата, при които са настъпили трудови злополуки.

Права на контролните органи

Чл. 402. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Контролните органи в рамките на своята компетентност имат право:

4. да вземат проби, мостри и други подобни материали за лабораторни изследвания;

5. да установяват причините и обстоятелствата, при които са настъпили трудови злополуки.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Контролните органи по чл. 399, 400 и 401 осъществяват своите права в сътрудничество с работодателите, с работещите и с техните организации.

Задължения на контролните органи

Чл. 403. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Контролните органи са длъжни:

2. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) да пазят в тайна източника, от който са получили сигнал за нарушение на трудовото законодателство или на законодателството, свързано с държавната служба.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

(3) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Контрол за спазване на трудовото законодателство и на законодателството, свързано с държавната служба не може да упражнява лице, което има пряк или косвен интерес от дейността на контролираните обекти.

Задължения на контролните органи

Чл. 403. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Контролните органи са длъжни:

2. да пазят в тайна източника, от който са получили сигнал за нарушение на трудовото законодателство.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Задължения на работодателя във връзка с контрола за спазване на трудовото законодателство

Чл. 403а. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) (1) В предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.

(2) Работодателят е длъжен писмено да определи длъжностни лица в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, които да го представляват пред контролните органи на инспекцията по труда.

Принудителни административни мерки

Чл. 404. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни административни мерки:

1. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., доп. - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) да дават задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда;

2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) да спират въвеждането в експлоатация на сгради, машини и съоръжения, производства и обекти, ако не са спазени правилата за здравословни и безопасни условия на труда и социално-битовото обслужване;

3. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) да спират дейността на предприятия, производства и обекти, включително строежа и реконструкцията им, както и машини, съоръжения и работни места, когато нарушенията на правилата за здравословни и безопасни условия на труда застрашават живота и здравето на хората;

4. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) да спират изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодатели, органи по назначаването и длъжностни лица;

5. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) да отстраняват от работа работници и служители, които не са запознати с правилата за здравословни и безопасни условия на труда или не притежават необходимата правоспособност, както и работници и служители, ненавършили 18 години, за които е отнето разрешението за приемане на работа по чл. 302, ал. 2 и чл. 303, ал. 3;

6. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) да дават предписания за въвеждане на специален режим за безопасна работа при сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето на работещите при невъзможност да се приложи т. 3;

7. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) при повторно нарушение на чл. 62, ал. 1 да спират дейността на работната площадка или на предприятието до отстраняване на нарушението;

8. (нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) да дават задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушение, свързано с начисляване във ведомостите за заплати на сума, по-малка от сумата, която работодателят, съответно органът по назначаването е изплатил на работника или служителя за извършената от него работа; в случай че предписанието не се изпълни в посочения в него срок или при повторно нарушение, контролните органи на инспекцията по труда могат да спрат дейността на предприятието до отстраняване на нарушението.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Когато задължителното предписание по т. 1 на предходната алинея се отнася до отстраняване на нарушения на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, то може да бъде дадено по искане на работника или служителя до предявяването на иск пред съда, след което въпросът може да бъде решен само от съда.

(4) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) При прилагане на принудителните административни мерки контролните органи на инспекцията по труда не носят отговорност за причинени вреди.

Принудителни административни мерки

Чл. 404. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни административни мерки:

1. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., доп. - ДВ, бр. 57 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) да дават задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда;

4. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) да спират изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодатели и длъжностни лица;

8. (нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) да дават задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушение, свързано с начисляване във ведомостите за заплати на сума, по-малка от сумата, която работодателят е изплатил на работника или служителя за извършената от него работа; в случай че предписанието не се изпълни в посочения в него срок или при повторно нарушение, контролните органи на инспекцията по труда могат да спрат дейността на предприятието до отстраняване на нарушението.

Принудителни административни мерки

Чл. 404. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" и нейните органи, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни административни мерки:

2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) да спират утвърждаването на проекти, както и въвеждането в експлоатация на сгради, машини и съоръжения, производства и обекти, ако не са спазени правилата за здравословни и безопасни условия на труда и социално-битовото обслужване;

5. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) да отстраняват от работа работници и служители, които не са запознати с правилата за здравословни и безопасни условия на труда или не притежават необходимата правоспособност;

Принудителни административни мерки

1. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) да дават задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда;

Обжалване на принудителните административни мерки

Чл. 405. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Принудителните административни мерки по ал. 1 на предходния член могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка.

Обжалване на принудителните административни мерки

Обявяване съществуването на трудово правоотношение

Чл. 405а. (Нов - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (1) Когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение.

(2) Постановление по ал. 1 се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2.

(3) Отношенията между страните до издаване на постановлението по ал. 1 се уреждат като при действителен трудов договор, ако работникът или служителят е бил добросъвестен при постъпването на работа.

(4) Въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. В случаите по ал. 1, изречение трето трудовият договор се сключва от датата на възникването на трудовото правоотношение, определена в постановлението. Ако такава дата не е определена, трудовият договор се сключва от датата на издаване на постановлението.

(5) На работодателя не се дава предписание по ал. 4 в случай на смърт на работника или служителя.

(6) В случаите по ал. 4, когато между страните не се сключи трудов договор, постановлението по ал. 1 замества трудовия договор и той се смята за сключен за неопределено време при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден.

(7) Работодателят може да обжалва предписанието по ал. 4, съответно постановлението по ал. 2, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по своето седалище или постоянен адрес в 14-дневен срок от връчването му. Обжалването не спира изпълнението на акта.

(8) Ако съдът отмени обжалвания акт, работодателят може да прекрати трудовия договор едностранно без предизвестие.

Обявяване съществуването на трудово правоотношение

Чл. 405а. (Нов - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Инспекцията по труда има право да обявява съществуване на трудово правоотношение, когато установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2. Обявяването се извършва с постановление на инспекцията по труда, което се връчва на страните по трудовото правоотношение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) В случаите по ал. 1 инспекцията по труда дава предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Отношенията между страните до постановяване на предписанието по ал. 2 се уреждат като при действителен трудов договор, ако работникът или служителят е бил добросъвестен. Ако страните по трудовото правоотношение не уговорят в писмена форма условията по него, постановлението по ал. 1 замества трудовия договор, който се смята за сключен за неопределено време при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден.

Сигнална функция на синдикалните организации

(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) В изпълнение на функциите си по ал. 1 представителите на синдикалните организации имат право:

1. да посещават по всяко време предприятията и другите места, където се извършва работата, както и помещения, ползвани от работниците и служителите;

2. да изискват от работодателя обяснения и представяне на необходимите им сведения и документи;

3. да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси по спазване на трудовото законодателство.

(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Представителите на синдикалните организации при изпълняване на сигналната си функция са длъжни да спазват условията по чл. 403, ал. 1.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Контролните органи са длъжни да уведомят синдикалните организации за взетите мерки в едномесечен срок.

Сигнална функция на контролните органи

Ревизионна книга

Чл. 408. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (1) Констатациите от извършените проверки и предписанията на контролните органи за спазване на трудовото законодателство се вписват в ревизионна книга.

(2) Работодателят е длъжен да осигури отделни ревизионни книги в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд. Те се предоставят задължително на контролните органи при извършване на проверки.

(3) Ревизионната книга се заверява от инспекцията по труда по седалището на предприятието или на неговите поделения или по местонахождението на обектите и работните площадки, както и на другите места, на които се полага наемен труд.

Ревизионна книга

Мерки за привличане към дисциплинарна и административнонакзателна отговорност

Чл. 409. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Сигнална функция на профсъюзните контролни органи

Чл. 410. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Права на държавните, държавно-обществените и обществено-държавните контролни органи

Чл. 411. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Ревизионна книга за констатациите и предписанията на контролните органи

Чл. 412. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

Раздел II.

Административнонаказателна отговорност за нарушения на трудовото законодателство

Видове административни наказания

Чл. 412а. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) За нарушения на трудовото законодателство се налагат следните видове административни наказания:

1. глоба - на физическите лица;

2. имуществена санкция - на юридическите лица и за едноличните търговци.

Отговорност за нарушение на нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 413. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Който наруши правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За повторно нарушение наказанието е:

1. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) по ал. 1 - глоба от 500 до 1000 лв.;

2. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) по ал. 2 - имуществена санкция или глоба от 20 000 до 30 000 лв., съответно глоба от 5000 до 20 000 лв.

Отговорност за нарушение на нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 10 000 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 2500 до 10 000 лв.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За повторно нарушение наказанието е:

1. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) по ал. 1 - глоба от 500 до 1000 лв.;

Отговорност за нарушение на нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 413. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Който наруши правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 20 до 250 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 5000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 250 до 1000 лв.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За повторно нарушение наказанието е:

1. по ал. 1 - глоба от 40 до 500 лв.;

2. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) по ал. 2 - имуществена санкция или глоба от 3000 до 10 000 лв., съответно глоба от 500 до 2000 лв.

Отговорност за нарушения на другите разпоредби на трудовото законодателство

Чл. 414. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) За повторно нарушение по ал. 1 наказанието е имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 до 30 000 лв., съответно глоба в размер от 5000 до 20 000 лв.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

(4) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 130а, ал. 1 и 2, чл. 130б, ал. 1 и 2 и чл. 130в, ал. 1 и 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 5000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 250 до 1000 лв., за всяко отделно нарушение.

Отговорност за нарушения на другите разпоредби на трудовото законодателство

Чл. 414. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 10 000 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 2500 до 10 000 лв.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

Отговорност за нарушения на другите разпоредби на трудовото законодателство

Чл. 414. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 5000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 250 до 1000 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) За повторно нарушение по ал. 1 наказанието е имуществена санкция или глоба в размер от 3000 до 10 000 лв., съответно глоба в размер от 500 до 2000 лв.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1000 до 1500 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер 1000 лв., за всяко отделно нарушение.

Отговорност за неизпълнение на предписание и за създаване на пречки на контролен орган

Чл. 415. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работодател, който противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Отговорност за неизпълнение на предписание и за създаване на пречки на контролен орган

Чл. 415. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с глоба в размер от 2500 до 10 000 лв.

Отговорност за неизпълнение на предписание и за създаване на пречки на контролен орган

Чл. 415. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с глоба в размер от 250 до 2000 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работодател, който противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 4000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Задължение за внасяне на имуществени санкции и глоби по наказателни постановления

Чл. 415а. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работодател, длъжностно лице или работник или служител е длъжен в едномесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление да плати наложената му имуществена санкция или глоба.

Отговорност за невнасяне на имуществени санкции и глоби по наказателни постановления

Чл. 415б. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Работодател, длъжностно лице или работник или служител, който в едномесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление не плати наложената му имуществена санкция или глоба, дължи лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта.

Отговорност за маловажно нарушение

Чл. 415в. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) За нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.

Отговорност за маловажно нарушение

Чл. 415в. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) За нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, виновното лице се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 50 до 100 лв.

Споразумение в административнонаказателното производство

Чл. 415г. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (1) До издаване на наказателното постановление, но не по-късно от 30 дни от съставяне на акта за установяване на административно нарушение административнонаказващият орган и нарушителят могат да постигнат споразумение, освен в случаите, когато деянието съставлява престъпление.

(2) Споразумението се изготвя в писмена форма и съдържа съгласието на административнонаказващия орган и нарушителя по следните въпроси:

1. извършено ли е деянието, извършено ли е то от нарушителя, извършено ли е виновно и съставлява ли административно нарушение;

2. какъв да бъде видът и размерът на наказанието.

(3) Със споразумението не може да се определя:

1. наказание от вид, различен от предвидения в закона за конкретното административно нарушение;

2. размер на глобата или на имуществената санкция, по-нисък от минималния, предвиден за конкретното административно нарушение.

(4) Споразумението се подписва от административнонаказващия орган и от нарушителя или от негов изрично упълномощен представител.

(5) В 14-дневен срок от подписване на споразумението изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" или оправомощено от него длъжностно лице издава решение.

(6) Споразумението се одобрява, ако:

1. са спазени изискванията на закона;

2. определената с него глоба или имуществена санкция е заплатена или обезпечена по сметка на контролния орган.

(7) Решението по ал. 5 не подлежи на обжалване.

(8) Споразумението влиза в сила от датата на одобряването му. Споразумението има последиците на влязло в сила наказателно постановление.

(9) В случаите, когато споразумението не бъде одобрено, административнонаказващият орган издава наказателно постановление.

Разсрочване на задължения

Чл. 415д. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (1) По искане на нарушителя или на негов изрично упълномощен представител за вземанията от влезли в сила наказателни постановления, издадени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" или оправомощено от него лице, може да се разреши разсрочване на плащането на дължимите суми съгласно одобрен погасителен план.

(2) Разсрочване се допуска, когато се установи, че наличните парични средства на нарушителя не са достатъчни за погасяване на задълженията му по влезли в сила наказателни постановления, но може да се направи обосновано предположение, че затрудненията са временни и при разсрочване на задълженията длъжникът ще бъде в състояние да ги изплати.

(3) За периода на разсрочване нарушителят дължи лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта.

(4) Разсрочване не се разрешава по отношение на работодател, за когото има решение за прекратяване с ликвидация или за когото е открито производство по несъстоятелност, както и след като бъде определен начинът на продажба по чл. 238 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(5) Към искането по ал. 1 се прилагат:

1. декларация за семейното и имущественото състояние и за годишния доход на длъжника за 12 месеца преди искането - за физическо лице;

2. декларация и за всички други публични задължения, включително лихвите по тях, както и за всички задължения към частни кредитори и лихвите по тях;

3. погасителен план за разсрочване на задълженията;

4. доказателства за финансово-икономическото състояние на длъжника и перспективна програма за развитие - за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него;

5. отчет за приходите и разходите на нарушителя за предходната отчетна финансова година - за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него;

6. баланс за предходната отчетна финансова година и за последния отчетен период - за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него.

(6) Решението за разсрочване се издава от:

1. директора на дирекция "Инспекция по труда" - за задължения от имуществени санкции до 5000 лв. - за срок до една година, а за задължения от глоби до 5000 лв. - за срок до две години;

2. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" - за задължения над 5000 лв. - за срок до три години.

(7) С решението за разсрочване се определят крайният срок, погасителните вноски и други условия, в т. ч. последиците от неспазването им.

(8) За периода на разсрочването спира да тече давността за вземанията по влезлите в сила наказателни постановления.

(9) Отказът за разсрочване не подлежи на обжалване.

Установяване на нарушенията, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления

Чл. 416. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (1) Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.

(2) Когато контролен орган е съставил акт за административно нарушение по време на проверката, но актът не може да бъде връчен веднага, той вписва съдържанието на акта в ревизионната книга.

(3) Актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401.

(4) В случаите по ал. 2 актът за установяване на административно нарушение се смята за връчен след изтичане на тридневен срок от датата на вписването, а в случаите на ал. 3, изречение второ - след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението.

(5) Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.

(6) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания, доколкото с този кодекс не е установен друг ред.

(7) Наказателните постановления, с които се налагат административни наказания по чл. 415в, не подлежат на обжалване пред съда.

(8) Нарушението е повторно, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.

(9) Сумите, събрани от наложени имуществени санкции и глоби по реда на този раздел, се разпределят, както следва:

1. шестдесет на сто постъпват по бюджета на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда";

2. четиридесет на сто постъпват по бюджета на фонд "Условия на труд" и се разходват за дейностите, определени в чл. 46, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

(10) Средствата по ал. 9, т. 1 се разходват, както следва:

1. деветдесет на сто за подобряване на материално-техническата база на агенцията, усъвършенстване и развитие на контролната дейност, повишаване квалификацията на служителите, реализиране на социални програми за служителите и допълнително материално стимулиране на служителите - по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" след одобрение от министъра на труда и социалната политика; средствата за допълнително материално стимулиране на служителите не могат да надвишават 35 на сто от общия размер на събраните суми по ал. 9;

2. десет на сто за допълнително материално стимулиране към основната заплата на служители от Министерството на труда и социалната политика - при условия и по ред, определени от министъра на труда и социалната политика.

Установяване на нарушенията, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления

(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Събраните суми от наложени имуществени санкции и глоби по реда на този раздел се внасят в бюджета на Министерството на труда и социалната политика по сметка на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" и се използват по ред, установен от министъра на труда и социалната политика и от министъра на финансите.

Раздел II.

Административнонаказателна отговорност за нарушения на трудовото законодателство

Отговорност за нарушение на нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)

Чл. 413. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Който наруши правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 20 до 250 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодател или длъжностно лице, което не изпълни задълженията си във връзка с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, ако не подлежи на по-тежко наказание се наказва с глоба в размер от 250 до 1000 лв.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За повторно нарушение наказанието е:

1. по ал. 1 - глоба от 40 до 500 лв.;

2. по ал. 2 - глоба от 500 до 2000 лв.

Отговорност за нарушения на другите разпоредби на трудовото законодателство

Чл. 414. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) (1) Работодател или длъжностно лице, което наруши разпоредбите на трудовото законодателство, ако не подлежи на по-тежко наказание извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, се наказва с глоба в размер от 250 до 1000 лв.

(2) За повторно нарушение наказанието е глоба в размер от 500 до 2000 лв.

(3) Работодател или длъжностно лице, което наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с глоба в размер от 1000 лв. за всяко отделно нарушение.

Отговорност за нарушения на другите разпоредби на трудовото законодателство

Чл. 414. (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Работодател или длъжностно лице, което наруши разпоредбите на трудовото законодателство, в това число по наемането на лица на работа в нарушение на изискванията на чл. 62, ал. 1, ако не подлежи на по-тежко наказание извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, се наказва с глоба в размер от 250 до 1000 лв.

(2) За повторно нарушение наказанието е глоба в размер от 500 до 2000 лв.

Отговорност за неизпълнение на предписание и за създаване на пречки на контролен орган

Чл. 415. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с глоба в размер от 250 до 2000 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодател или длъжностно лице, което противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Установяване на нарушенията, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления

(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Събраните суми от наложени глоби по реда на този раздел се внасят в бюджета на Министерството на труда и социалната политика по сметка на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" и се използват по ред, установен от министъра на труда и социалната политика и от министъра на финансите.

Установяване на нарушенията, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления

(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 2 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Събраните суми от наложени глоби по реда на този раздел се внасят в бюджета на Министерството на труда и социалната политика по сметка на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" и се използват за усъвършенстване на контролната дейност по ред, установен от министъра на труда и социалната политика и от министъра на финансите.

Допълнителни разпоредби

ОБЯСНЕНИЯ НА НЯКОИ ДУМИ

§ 1. По смисъла на този кодекс:

1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2011 г.) "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа;

4. (отм., предишна т. 7, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2011 г.) "Работно място" е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. При извършване на надомна работа работно място е домът на работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието;

5. (отм., предишна т. 8, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Длъжностно лице" е работник или служител, на когото е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в предприятието, в неговите поделения и низови звена, както и работник или служител, който изпълнява работа на специалист във функционалните и обслужващите звена на предприятието.

6. (отм., нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Синдикално ръководство" е председателят и секретарят на съответната синдикална организация;

7. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.).

8. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) "Изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му.

9. (нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) "Масови уволнения" са уволненията на едно или повече основания извършени по преценка на работодателя и по причини, несвързани с конкретния работник или служител, когато броят на уволненията е:

а) най-малко 10 в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е повече от 20 и по-малко от 100 работници и служители за период 30 дни;

б) най-малко 10 на сто от броя на работниците и служителите в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е най-малко 100, но не повече от 300 работници и служители за период 30 дни;

в) най-малко 30 в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е най-малко 300 или повече работници и служители за период 30 дни.

г) (отм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.)

(Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Когато в периодите по букви "а" - "в" работодателят е уволнил най-малко 5 работници и служители, всяко последващо прекратяване на трудово правоотношение, извършено по преценка на работодателя на други основания и по причини, несвързани с конкретния работник или служител, се взема предвид при определяне броя на уволненията по букви "а" - "в".

10. (нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) "Данните за страните" по чл. 66, ал. 1, т. 1 включват:

а) (изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) за работодател - юридическо лице или едноличен търговец - наименованието, седалището и адреса на управление на юридическото лице или едноличния търговец, ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК, името/имената на лицето/лицата, което/които го представляват, единния граждански номер (личния номер - за чужденец);

б) за работодател - физическо лице - името на лицето, постоянния адрес, единния граждански номер (личния номер - за чужденец);

в) за работник или служител - името на лицето, постоянния адрес, единния граждански номер (личния номер - за чужденец), вида и степента на притежаваното образование, както и данни за притежаваната научна степен, ако е свързана с изпълняваната от него работа.

11. (нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) "Работно време" е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил.

12. (нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) "Основно трудово правоотношение" е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд.

13. (нова - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) "Работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро" са работнички и служителки, които са в етап на лечение чрез методите на асистирана репродукция, включващ периода от фоликуларната пункция до ембриотрансфера, но не повече от 20 дни.

14. (нова - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) "Преустановяване на дейността" е фактическото преустановяване на производствената и/или стопанската дейност на предприятието за повече от 15 работни дни, без да е обявен престой или спиране на работа поради технологични причини или производствена необходимост.

15. (нова - ДВ, бр. 61 от 2011 г.) "Морско лице" е физическо лице, което заема длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на кораб, вписан в регистъра на корабите на държава – членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса за търговското корабоплаване.

ОБЯСНЕНИЯ НА НЯКОИ ДУМИ

§ 1. По смисъла на този кодекс:

5. (отм., предишна т. 8, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Длъжностно лице" е работник или служител, на когото е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в предприятието, в неговите поделения и низови звена, както и работник или служител, който изпълнява работа на специалист във функционалните и обслужващите звена на предприятието.

7. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.).

г) (отм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.)

10. (нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) "Данните за страните" по чл. 66, ал. 1, т. 1 включват:

ОБЯСНЕНИЯ НА НЯКОИ ДУМИ

§ 1. По смисъла на този кодекс:

5. (отм., предишна т. 8, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Длъжностно лице" е работник или служител, на когото е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в предприятието, в неговите поделения и низови звена, както и работник или служител, който изпълнява работа на специалист във функционалните и обслужващите звена на предприятието.

7. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.).

г) (отм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.)

10. (нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) "Данните за страните" по чл. 66, ал. 1, т. 1 включват:

ОБЯСНЕНИЯ НА НЯКОИ ДУМИ

§ 1. По смисъла на този кодекс:

5. (отм., предишна т. 8, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Длъжностно лице" е работник или служител, на когото е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в предприятието, в неговите поделения и низови звена, както и работник или служител, който изпълнява работа на специалист във функционалните и обслужващите звена на предприятието.

7. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.).

г) (отм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.)

10. (нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) "Данните за страните" по чл. 66, ал. 1, т. 1 включват:

ОБЯСНЕНИЯ НА НЯКОИ ДУМИ

§ 1. По смисъла на този кодекс:

5. (отм., предишна т. 8, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Длъжностно лице" е работник или служител, на когото е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в предприятието, в неговите поделения и низови звена, както и работник или служител, който изпълнява работа на специалист във функционалните и обслужващите звена на предприятието.

7. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.).

в) най-малко 30 в предприятия, където списъчният състав на заетите в месеца, предхождащ масовото уволнение, е най-малко 300 или повече работници и служители за период 30 дни;

г) най-малко 20 в предприятия, независимо от броя на работниците и служителите, за период 90 дни.

10. (нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) "Данните за страните" по чл. 66, ал. 1, т. 1 включват:

ОБЯСНЕНИЯ НА НЯКОИ ДУМИ

§ 1. По смисъла на този кодекс:

5. (отм., предишна т. 8, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Длъжностно лице" е работник или служител, на когото е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в предприятието, в неговите поделения и низови звена, както и работник или служител, който изпълнява работа на специалист във функционалните и обслужващите звена на предприятието.

7. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.).

г) най-малко 20 в предприятия, независимо от броя на работниците и служителите, за период 90 дни.

10. (нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) "Данните за страните" по чл. 66, ал. 1, т. 1 включват:

ОБЯСНЕНИЯ НА НЯКОИ ДУМИ

§ 1. По смисъла на този кодекс:

5. (отм., предишна т. 8, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Длъжностно лице" е работник или служител, на когото е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в предприятието, в неговите поделения и низови звена, както и работник или служител, който изпълнява работа на специалист във функционалните и обслужващите звена на предприятието.

7. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.).

г) най-малко 20 в предприятия, независимо от броя на работниците и служителите, за период 90 дни.

10. (нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) "Данните за страните" по чл. 66, ал. 1, т. 1 включват:

а) за работодател - юридическо лице или едноличен търговец - наименованието, седалището и адреса на управление на юридическото лице или едноличния търговец, БУЛСТАТ, данъчен номер, името/имената на лицето/лицата, което/които го представляват, единния граждански номер (личния номер - за чужденец);

ОБЯСНЕНИЯ НА НЯКОИ ДУМИ

§ 1. По смисъла на този кодекс:

5. (отм., предишна т. 8, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Длъжностно лице" е работник или служител, на когото е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в предприятието, в неговите поделения и низови звена, както и работник или служител, който изпълнява работа на специалист във функционалните и обслужващите звена на предприятието.

7. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.).

8. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) "Изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 3 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му.

9. (нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) "Масови уволнения" са уволненията на едно или повече основания по чл. 328, ал. 1, т. 1 - 4, когато броят на уволненията е:

г) най-малко 20 в предприятия, независимо от броя на работниците и служителите, за период 90 дни.

При изчисляване броя на уволненията по букви "а" - "г" уволнението на отделен работник или служител на едно или повече основания по чл. 328, ал. 1, т. 1 - 4 се отнася към общия брой на уволненията при условие, че преди това е имало поне 5 уволнения.

10. (нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) "Данните за страните" по чл. 66, ал. 1, т. 1 включват:

ОБЯСНЕНИЯ НА НЯКОИ ДУМИ

§ 1. По смисъла на този кодекс:

4. (точки 4-6 отм., предишна т. 7, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Работно място" е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение;

5. (предишна т. 8, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Длъжностно лице" е работник или служител, на когото е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в предприятието, в неговите поделения и низови звена, както и работник или служител, който изпълнява работа на специалист в функционалните и обслужващите звена на предприятието.

6. (нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) "Синдикално ръководство" е председателят и секретарят на съответната синдикална организация;

7. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.).

ОБЯСНЕНИЯ НА НЯКОИ ДУМИ

§ 1. По смисъла на този кодекс:

7. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) "Непряка" е дискриминацията, при която се използват привидно допустими от закона разрешения при осъществяване на трудовите права и задължения, но се прилагат с оглед на критериите по чл. 8, ал. 3 по начин, който реално и фактически поставя едни работници и служители в по-неблагоприятно или привилегировано положение спрямо другите. Не представляват дискриминация различията или предпочитанията, които се основават на квалификационните изисквания за извършване на определена работа, както и специалната закрила на някои работници и служители (непълнолетни, бременни и майки на малки деца, инвалиди, трудоустроени и други подобни), установени с нормативни актове.

ПРИЛОЖИМОСТ КЪМ ТРУДОВИТЕ ОТНОШЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИ КООПЕРАЦИИ

Допълнителни разпоредби

Обяснения на някои думи

§ 1. По смисъла на този кодекс:

1. "Предприятие" е всяко предприятие, учреждение или организация, включително и производствена кооперация, както и техните поделения, които самостоятелно приемат лица на работа по трудово правоотношение;

2. "Работник" е всяко лице, което работи по трудово правоотношение - работник, служител или член-кооператор в производствена кооперация;

3. "Административно ръководство" е ръководителят на предприятието, неговите заместници и другите лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес в предприятието, в неговите поделения, включително и непосредствените ръководители на техните низови звена - бригада, отдел, обект, цех и други подобни;

4. "Колективен орган за управление" е общото събрание на основния трудов колектив (събранието на пълномощниците), стопанският съвет, управителният съвет, колегиумът, оперативното бюро, изпълнителното бюро, директорският съвет и други подобни, общото събрание на първичния трудов колектив и бригадният съвет;

5. "Ръководство на предприятието" е административното ръководство на предприятието и колективният изборен орган за управление (стопански съвет, управителен съвет, оперативно бюро и други подобни);

6. "Млади специалисти" са лицата, завършили редовно обучение във висшите и полувисшите учебни заведения, техникумите и редовна аспирантура;"млади квалифицирани работници" - лицата, завършили редовно обучение в средните политехнически училища, професионално-учебните центрове, курсовете и школите за професионална квалификация и преквалификация, които непосредствено след завършване на съответното обучение се устройват на работа по реда, предвиден в този кодекс;

7. "Работно място" е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът по указание на административното ръководство полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение;

8. "Длъжностно лице" е работник, на когото е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в предприятието, в неговите поделения и низови звена, както и работник, който изпълнява работа на специалист в функционалните обслужващите звена на предприятието.

§ 1. По смисъла на този кодекс:

ПРИЛОЖИМОСТ КЪМ ТРУДОВИТЕ ОТНОШЕНИЯ на членовете на производствени кооперации

ПРИЛОЖИМОСТ КЪМ ТРУДОВИТЕ ОТНОШЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИ КООПЕРАЦИИ

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ТОЗИ КОДЕКС КЪМ ТРУДОВИТЕ правоотношения с работодател - физическо лица

§ 2. Разпоредбите на глави първа, пета (раздели I, VIII и IХ), шеста,, седма, осма, девета, десета, дванадесета, тринадесета, петнадесета, шестнадесета, седемнадесета, осемнадесета и деветнадесета се прилагат съответно и за трудоводоговорните отношения на работник с работодател - физическо лице.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ТОЗИ КОДЕКС КЪМ ТРУДОВИТЕ правоотношения с работодател - физическо лица

Преходни разпоредби

§ 3. (1) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

(2) Висящите дела пред помирителните комисии се предоставят за разглеждане от комисиите за трудови спорове по реда, предвиден в този кодекс.

§ 3. (1) До приемането на Закона за социалното осигуряване препращанията към него в този кодекс да се смятат съответно за препращания към Дял III от Кодекса на труда от 1951 г. и към Закона за пенсиите от 1957 г. и издадените за тяхното прилагане подзаконови нормативни актове.

§ 3а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Работничките или служителките, на които отпускът за бременност и раждане в размер на 135 календарни дни не е изтекъл към 1 януари 2007 г., след тази дата имат право на отпуск по чл. 163, ал. 1 за остатъка до 315 дни.

(2) Работничките или служителките, на които отпускът за бременност и раждане в размер на 135 календарни дни е изтекъл преди 1 януари 2007 г., след тази дата имат право на отпуск по чл. 163, ал. 1 в размер на разликата между 315 календарни дни и сбора на ползвания отпуск за бременност и раждане и ползвания или полагащия се отпуск за отглеждане на дете за времето до 31 декември 2006 г.

(3) В случаите на ал. 1 и 2 отпускът се разрешава въз основа на писмено заявление на работничката или служителката до предприятието.

(4) През време на отпуска по ал. 1 и 2 на работничката или служителката се изплаща парично обезщетение по чл. 49 от Кодекса за социално осигуряване.

(5) От деня на разрешаване на отпуска по ал. 2 отпускът на работничката или служителката по чл. 164 се прекратява.

§ 3б. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) (1) От 1 януари 2010 г. до 31 декември 2010 г. след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 периодът, за който се въвежда непълното работно време по чл. 138а, ал. 1, може да бъде удължен с още три месеца, при условие че работодателят ползва мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет и/или Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси".

(2) В случаите по ал. 1, ако в месеца, следващ периода, за който е въведено непълно работно време, трудовото правоотношение на работника или служителя се прекрати, обезщетенията по чл. 220, чл. 221, ал. 1, чл. 222 и 224 се определят от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.

§ 3б. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) От 1 януари 2010 г. до 31 декември 2010 г. след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 периодът, за който се въвежда непълното работно време по чл. 138а, ал. 1, може да бъде удължен с още три месеца.

§ 3б. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) От 1 януари 2009 г. до 31 декември 2009 г. след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 периодът, за който се въвежда намаленото работно време по чл. 138а, ал. 1, може да бъде удължен с още три месеца.

§ 3в. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 02.01.2009 г.) (1) Работничките или служителките, на които отпускът поради бременност и раждане в размер на 315 календарни дни не е изтекъл към 2 януари 2009 г., след тази дата имат право на отпуск по чл. 163, ал. 1 за остатъка до 410 календарни дни.

(2) Работничките или служителките, на които отпускът поради бременност и раждане в размер на 315 календарни дни е изтекъл преди 2 януари 2009 г., след тази дата имат право на отпуск по чл. 163, ал. 1 в размер на разликата между 410 календарни дни и сбора на ползвания отпуск поради бременност и раждане и ползвания или полагащия се отпуск за отглеждане на дете за времето до 1 януари 2009 г.

(5) От деня на разрешаването на отпуска по ал. 2 отпускът на работничката или служителката по чл. 164 се прекратява.

§ 3г. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) (1) До 31 декември 2011 г. периодът, за който работодателят може да възлага на работника или служителя да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност по чл. 120, ал. 1, може да бъде удължен с още 45 календарни дни през една календарна година.

(2) В случаите по ал. 1 за периода след 45-ия ден по чл. 120, ал. 1 е необходимо съгласие на работника или служителя.

§ 3д. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) (1) До 31 декември 2010 г. при намаляване обема на работата работодателят може да предостави неплатен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие в размер до 60 работни дни през календарната година, при условие че по времето на неплатения отпуск се ползват мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет и/или Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси", и че преди това е било въведено непълно работно време по чл. 138а, ал. 1 и § 3б, ал. 1 и през този период са ползвани мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет и/или Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси".

(2) В случаите по ал. 1 неплатеният отпуск се признава за трудов стаж.

(3) Ако по време на ползване или в месеца, следващ периода, за който е предоставен неплатеният отпуск по ал. 1, трудовото правоотношение на работника или служителя се прекрати, обезщетенията по чл. 220, чл. 221, ал. 1, чл. 222 и 224 се определят от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.

§ 3е. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г., обявен за противоконституционен с РКС № 12 от 2010 г. - ДВ, бр. 91 от 2010 г.) Неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г.

§ 3е. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г.

§ 3ж. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) Неизползваният платен годишен отпуск или част от него за 2010 г., включително и отложеният по реда на чл. 176, ал. 1, може да се ползва до 31 декември 2012 г.

§ 3з. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) Графикът за ползването на платения годишен отпуск за 2011 г. се утвърждава по реда на чл. 173, ал. 1 до 31 март 2011 г.

Заключителни разпоредби

§ 4. Този кодекс отменя:

1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) членове 1 до 144, чл. 171 до 185 от Кодекса на труда (обн. - Изв., бр. 91 от 1951 г.; попр., бр. 93 от 1951 г.; изм., бр. 92 от 1957 г.; ДВ, бр. 24, 36 и 92 от 1963 г., бр. 1, 61, 90 и 99 от 1965 г., бр. 15 и 33 от 1968 г., бр. 68 от 1970 г., бр. 53 и 81 от 1973 г., бр. 27 от 1975 г., бр. 63 от 1976 г., бр. 32 от 1977 г., бр. 57 от 1981 г. и бр. 44 от 1984 г.);

2. Закон за предоставяне на Българските професионални съюзи контрола по охраната на труда (ДВ, бр. 53 от 1973 г.);

3. членове 23, 29 и 30 от Закона за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно развитие на народното образование в Народна република България (обн., Изв., бр. 54 от 1959 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 99 от 1963 г. и бр. 36 от 1979 г.);

4. Указа за прилагане на някои разпоредби от Кодекса на труда по отношение на административния и инженерно-техническия персонал и механизаторите при трудово-кооперативните земеделски стопанства (Изв., бр. 65 от 1961 г.);

5. Указа за прилагане разпоредбите на Кодекса на труда относно техническата безопасност и хигиената на труда по отношение на членовете на трудово-кооперативните земеделски стопанства (Изв., бр. 100 от 1962 г.);

6. Указа за въвеждане на петдневна работна седмица (ДВ, бр. 1 от 1968 г.);

7. членове 5, 10, 12, 15, ал. 2, 19 и 20 от Указа за взаимно осигуряване на членовете на трудово-производителните кооперации (обн., Изв., бр. 63 от 1953 г.; попр., бр. 82 от 1953 г.; изм. и доп., бр. 17 от 1955 г., бр. 69 от 1956 г., бр. 62 от 1958 г.; попр., бр. 82 от 1958 г.; изм., бр. 68 от 1960 г., бр. 38 от 1962 г.; ДВ, бр. 50 от 1963 г., бр. 21 от 1964 г. и бр. 32 от 1968 г.).

§ 4. Този кодекс отменя:

1. членове 1 до 144, чл. 171 до 176 и чл. 177а до 185 от Кодекса на труда (обн. - Изв., бр. 91 от 1951 г.; попр., бр. 93 от 1951 г.; изм., бр. 92 от 1957 г.; ДВ, бр. 24, 36 и 92 от 1963 г., бр. 1, 61, 90 и 99 от 1965 г., бр. 15 и 33 от 1968 г., бр. 68 от 1970 г., бр. 53 и 81 от 1973 г., бр. 27 от 1975 г., бр. 63 от 1976 г., бр. 32 от 1977 г., бр. 57 от 1981 г. и бр. 44 от 1984 г.);

2. Закон за предоставяне на Българските професионални съюзи контрола по охраната на труда (ДВ, бр. 53 от 1973 г.);

6. Указа за въвеждане на петдневна работна седмица (ДВ, бр. 1 от 1968 г.);

§ 4. Този кодекс отменя:

2. Закон за предоставяне на Българските професионални съюзи контрола по охраната на труда (ДВ, бр. 53 от 1973 г.);

6. Указа за въвеждане на петдневна работна седмица (ДВ, бр. 1 от 1968 г.);

§ 5. В дял III и IV от Кодекса на труда от 1951 г. се правят следните изменения:

1. В чл. 155а думите "по реда на чл. 118 и 118а" се заменят с "по реда на чл. 309 от Кодекса на труда от 1986 г."

2. В чл. 156:

а) в ал. 1, изр. 1 думите "в сроковете по чл. 60, ал. 1, 2 и 3 от настоящия кодекс" се заменят с "в сроковете по чл. 163, ал. 1-6 от Кодекса на труда от 1986 г.";

б) в ал. 3 думите "по чл. 60, ал. 4 или 5" се заменят с "по чл. 164, ал. 1 или 2 от Кодекса на труда от 1986 г.";

в) в ал. 4, изр. 1 думите "по чл. 60, ал. 4 или 5" се заменят с "по чл. 164, ал. 1 или 2 от Кодекса на труда от 1986 г.", а в изр. 2 думите "по чл. 60, ал. 6" с "по чл. 164, ал. 3 от Кодекса на труда от 1986 г.";

г) в ал. 6 думите "по чл. 119, ал. 2" се заменят с "по чл. 313, ал. 3 от Кодекса на труда от 1986 г.".

3. В чл. 162, ал. 1 думите "поради смърт (чл. 29, б. "е") се заменят с думите "поради смъртта на работника (чл. 325, т. 11 от Кодекса на труда от 1986 г.)".

4. (отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

§ 5. В дял III и IV от Кодекса на труда от 1951 г. се правят следните изменения:

1. В чл. 155а думите "по реда на чл. 118 и 118а" се заменят с "по реда на чл. 309 от Кодекса на труда от 1986 г."

2. В чл. 156:

б) в ал. 3 думите "по чл. 60, ал. 4 или 5" се заменят с "по чл. 164, ал. 1 или 2 от Кодекса на труда от 1986 г.";

г) в ал. 6 думите "по чл. 119, ал.2" се заменят с "по чл. 313, ал. 3 от Кодекса на труда от 1986 г.".

4. В чл. 177, ал. 2 думите "съгласно чл. 29, б. "а - в" и "е - л" и чл. 31 и 34 от този кодекс" се заменят с " по чл. 325, 326, 327 и 328 от Кодекса на труда от 1986 г.".

§ 5. В дял III и IV от Кодекса на труда от 1951 г. се правят следните изменения:

1. В чл. 155а думите "по реда на чл. 118 и 118а" се заменят с "по реда на чл. 309 от Кодекса на труда от 1986 г."

2. В чл. 156:

б) в ал. 3 думите "по чл. 60, ал. 4 или 5" се заменят с "по чл. 164, ал. 1 или 2 от Кодекса на труда от 1986 г.";

г) в ал. 6 думите "по чл. 119, ал.2" се заменят с "по чл. 313, ал. 3 от Кодекса на труда от 1986 г.".

§ 6. В чл. 27 от Закона за мините и кариерите (обн., Изв., бр. 92 от 1957 г.; попр., бр. 17 от 1958 г.; изм. и доп., бр. 68 от 1959 г., бр. 104 от 1960 г.; ДВ, бр. 84 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 36 от 1979 г.) думите "за нарушаване на правилата по техническата безопасност на труда" се заличават.

§ 7. В чл. 99, ал. 1 от Закона за народното здраве (обн., ДВ, бр. 88 от 1973 г.; попр., бр. 92 от 1973 г.; изм., бр. 63 от 1976 г., бр. 28 от 1983 г. и бр. 66 от 1985 г.) след цифрата 9 се добавя следният текст: "без тези, свързани с хигиената на труда", а след цифрата 13 - "без тези, свързани с интензивността на шума в границите на хигиенните норми в предприятието".

§ 8. В Закона за финансов контрол (обн., Изв., бр. 91 от 1960 г.; изм., ДВ, бр. 32 от 1977 г. и бр. 57 от 1978 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 15, ал. 1 се изменя така:

"(1) За нарушения на финансовата дисциплина, установени от финансовоконтролните органи при Министерството на финансите, за неизпълнение на задължителни указания, дадени от министъра на финансите, и за недаване сведения или показания пред контролните органи министърът на финансите налага на виновните лица дисциплинарните наказания по чл. 188, ал. 1 от Кодекса на труда. Преместването на по-нископлатена работа или понижаването в квалификационна степен и уволнението стават съгласувано със съответния министър, ръководител на друго ведомство или председател на изпълнителен комитет на народен съвет. За нарушенията, извършени от лица, заемащи изборна длъжност, наказанията се налагат от съответния орган по предложение на министъра на финансите. Дисциплинарните наказания се налагат до три месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от три години от извършването му."

2. В чл. 17, ал. 3 се отменя.

3. В чл. 18 думите "по ал. 3 на предходния член" се заменят с "по чл. 207, ал. 2 от Кодекса на труда."

4. Член 19 се отменя.

5. В чл. 20, в ал. 1, буква "г" и в ал. 2 думите "по чл. 17, ал. 3" се заменят с "по чл. 207, ал. 2 от Кодекса на труда."

6. Член 22 се отменя.

7. В чл. 23 думите "чл. 82 от Кодекса на труда" се заменят с "чл. 271, ал. 1 от Кодекса на труда."

8. Член 24 се отменя.

9. В чл. 29 се правят следните изменения:

а) алинея 1 се изменя така:

"(1) Когато причинената щета на учреждения, предприятия или организации е извън случаите по чл. 17, ал. 2 и чл. 18 от този закон и по чл. 206 и 209 от Кодекса на труда, се прилага ограничената имуществена отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда.";

б) алинея 2 се отменя;

в) алинея 3 става ал. 2 и се изменя така:

"(2) Ограничената имуществена отговорност по предходната алинея се търси независимо от отговорността на лицата по чл. 207, ал. 2 от Кодекса на труда и не се взема предвид при определяне отговорността на възползувалите се лица."

10. В чл. 37 се правят следните изменения:

а) в края на ал. 1 се добавя изречението "Удръжките се правят в размери, установени с Гражданския процесуален кодекс.";

б) алинея 2 се отменя.

1. В чл. 15, ал. 1 се изменя така:

"(1) За нарушения на финансовата дисциплина, установени от финансовоконтролните органи при Министерство на финансите, за неизпълнение на задължителни указания, дадени от министъра на финансите, и за недаване сведения или показания пред контролните органи министърът на финансите налага на виновните лица дисциплинарните наказания по чл. 188, ал. 1 от Кодекса на труда. Преместването на по-нископлатена работа или понижаването в квалификационна степен и уволнението стават съгласувано със съответния министър, ръководител на друго ведомство или председател на изпълнителен комитет на народния съвет. За нарушенията, извършени от лица, заемащи изборна длъжност, наказанията се налагат от съответния орган по предложение на министъра на финансите. Дисциплинарните наказания се налагат до три месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от три години от извършването му."

2. В чл. 17, ал. 3 се отменя.

3. В чл. 18 думите "по ал. 3 на предходния член" се заменят с "по чл. 207, ал. 2 от Кодекса на труда."

4. Чл. 19 се отменя.

5. В чл. 220, в ал. 1, буква "г" и в ал. 2 думите "по чл. 17, ал. 3" се заменят с "по чл. 207, ал. 2 от Кодекса на труда."

6. Член 22 се отменя.

7. В чл. 23 думите "чл. 83 от Кодекса на труда" се заменят с "чл. 271, ал. 1 от Кодекса на труда."

8. Член 24 се отменя.

9. В чл. 29 се правят следните изменения:

а) алинея 1 се изменя така:

б) алинея 2 се отменя;

в) алинея 3 става ал. 2 и се изменя така:

10. В чл. 37 се правят следните изменения:

б) алинея 2 се отменя.

§ 9. В Закона за държавен и народен контрол (обн., ДВ, бр. 54 от 1974 г.; изм., бр. 64 от 1976 г., бр. 32 от 1977 г., бр. 57 от 1978 г. и бр. 49 от 1981 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 1, ал. 2 думите "и Държавния съвет на Народна република България" се заменят с "Държавния съвет и Министерския съвет на Народна република България."

2. В чл. 8 се правят следните изменения:

а) второто изречение на ал. 1 се изменя така: "Той работи под непосредственото ръководство на Министерския съвет и отчита дейността си пред него.";

б) алинея 2 се отменя.

3. В чл. 9, ал. 2 второто изречение се изменя, както следва: "Заместник-председателите на комитета се назначават от Държавния съвет, а членовете му се утвърждават от Министерския съвет по предложение на председателя на Комитета за държавен и народен контрол.".

4. В чл. 17 се правят следните изменения:

а) в точка 6 думите "Държавния съвет" се заменят с "Министерския съвет";

б) в точка 7 думите "Народното събрание и неговите постоянни комисии, Държавния съвет и" се заличават.

5. В чл. 20, т. 6 се изменя така:

"6. Налагат на виновните лица дисциплинарните наказания по чл. 188, ал. 1 от Кодекса на труда.".

6. В чл. 23, ал. 2 думите "или преместване на по-нископлатена работа" се заличават.

7. В чл. 24 се правят следните изменения:

а) в ал. 1 думите "три години" се заменят с "две години";

б) алинея 3 се изменя така:

"(3) Заличаването на наказанието "уволнение" не създава задължение за възстановяване на лицето на предишната му работа.".

8. В чл. 25 се правят следните изменения:

а) алинея 1 се изменя така:

"(1) При констатиране на вреди, които дават основание за ограничена имуществена отговорност по чл. 206, ал. 1 от Кодекса на труда, комитетите за държавен и народен контрол налагат парични начети, а при данни за пълна имуществена отговорност съставят актове за начети или изискват от органите за финансов контрол да извършат ревизия.";

б) алинеи 2 и 3 се отменят;

в) алинея 4 става ал. 2.

9. В чл. 26, ал. 2 думите "превеждане или преместване на по-нископлатена работа" се заменят с "преместване на по-нископлатена работа или понижаване в квалификационна степен."

10. Член 28 се изменя, както следва:

"Чл. 28. Доколкото в този закон няма особени правила за дисциплинарните наказания по чл. 20, т. 6 и за ограничената и пълната имуществена отговорност по чл. 25 се прилага Кодексът на труда, а за съставянето на актове за начети - Законът за финансов контрол."

2. В чл. 8 се правят следните изменения:

б) алинея 2 се отменя.

4. В чл. 17 се правят следните изменения:

а) в точка 6 думите "Държавният съвет" се заменят с "Министерския съвет";

б) в точка 7 думите "Народното събрание и неговите постоянни комисии, Държавния съвет и" се заличават.

5. В чл. 20, т. 6 се изменя така:

"6. Налагат на виновните лица дисциплинарните наказания по чл. 188, ал. 1 от Кодекса на труда.".

6. В чл. 23, ал. 2 думите "или преместване на по-нископлатена работа" се заличават.

7. В чл. 24 се правят следните изменения:

а) в ал. 1 думите "три години" се заменят с "две години";

б) алинея 3 се изменя така:

8. В чл. 25 се правят следните изменения:

а) алинея 1 се изменя така:

б) алинеи 2 и 3 се отменят;

в) алинея 4 става ал. 2.

10. Член 28 се изменя, както следва:

§ 10. В чл. 20, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс думите "чл. 5, ал. 2 от Кодекса на труда" се заменят с "чл. 45 от Кодекса на труда".

§ 11. В Закона за прокуратурата (ДВ, бр. 87 от 1980 г.) се създава нов чл. 23а със следното съдържание:

"Освобождаване от длъжност на прокурорите

Чл. 23а. (1) Прокурорите могат да бъдат освобождавани от длъжност освен на основанията, предвидени в Кодекса на труда, и по непригодност с оглед условията по чл. 21, точка 6.

(2) Заповедите за освобождаване и за налагане на дисциплинарни наказания на прокурорите не подлежат на обжалване пред комисиите за трудови спорове и пред съдилищата."

§ 11. В Закона за прокуратурата (ДВ, бр. 87 от 1980 г.) се създава нов чл. 23а със следното съдържание:

"Освобождаване от длъжност на прокурорите

Чл. 23а. (1) Прокурорите могат да бъдат освобождавани от длъжност освен на основанията, предвидени в Кодекса на труда, и по непригодност с оглед условията на чл. 21, точка 6.

§ 12. В чл. 136, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията (обн., ДВ, бр. 30 от 1968 г.; изм., бр. 34 от 1974 г., бр. 84 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г. и бр. 28 от 1982 г.) думите "по чл. 58, ал. 1" се заменят с "по чл. 160.".

§ 13. В чл. 81, ал. 3 от Закона за устройство на съдилищата (обн., ДВ, бр. 23 от 1976 г.; изм., бр. 36 от 1979 г. и бр. 91 от 1982 г.) думите "по чл. 91, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда, ако имат предвидения в тези разпоредби непрекъснат трудов стаж" се заменят с "по чл. 222 от Кодекса на труда, ако имат предвидения в тази разпоредба трудов стаж.".

§ 14. В чл. 12, ал. 1, изр. първо от Закона за другарските съдилища (обн., Изв., бр. 50 от 1961 г.; изм., ДВ, бр. 101 от 1966 г., бр. 27 от 1975 г. и бр. 36 от 1979 г.) думите "чл. 95 и 96" се заменят с "чл. 206".

§ 15. В чл. 53, ал. 2 от Закона за народните представители и народните съветници (обн., ДВ, бр. 32 от 1977 г.; изм., бр. 72 от 1981 г.) думите "по чл. 30, ал. 1" се заменят с "по чл. 326, ал. 2."

§ 16. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

§ 16. Нормативни актове по прилагането на този кодекс, доколкото друго не е предвидено в него, се издават от Министерския съвет и от централното ръководство на професионалните съюзи.

§ 17. Кодексът влиза в сила от 1 януари 1987 г. Точки 1 - 4 на § 9 влизат в сила от деня на обнародването в Държавен вестник.

§ 17. Кодексът влиза в сила от 1 януари 1987 г. Точки 1-4 на § 9 влизат в сила от деня на обнародването в Държавен вестник.

§ 18. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Изпълнението на този кодекс се възлага на председателя на Министерския съвет.

§ 18. Изпълнението на този кодекс се възлага на председателя на Министерския съвет и на председателя на централното ръководство на професионалните съюзи.

Преходни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА

(ОБН. - ДВ, БР. 21 ОТ 1990 Г.)

§ 16. Трудовите правоотношения в материалното производство с ръководител на бригада, на поделение на предприятие и на предприятие, възникнали въз основа на избор до влизане в сила на този закон, се превръщат в трудови правоотношения за неопределено време освен ако страните не уговорят определен срок, който не може да бъде по-дълъг от три години. Разпоредбите на Раздел I от глава шестнадесета от Кодекса на труда се прилагат и за прекратяване на тези трудови правоотношения.

Преходни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА

(ОБН. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)

§ 256. (1) Висящите трудови спорове пред комисиите за трудови спорове и пред по-горестоящите административни органи се изпращат незабавно за разглеждане от компетентния съд, за което страните се уведомяват писмено.

(2) Висящите пред районните съдилища второинстанционни трудови дела се довършват по досегашния ред.

§ 257. (1) Съществуващите синдикални съюзи могат да запазят качеството си на юридическо лице, като подадат заявление за вписване по чл. 49 в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон.

(2) При условие, че е спазен срокът по предходната алинея, синдикалните съюзи запазват качеството си на юридическо лице до влизането в сила на решението на съда за вписване.

§ 258. Отпуските и обезщетенията, за които съгласно измененията на Кодекса на труда с този закон са установени само минимални размери, до уреждането им с акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор се ползват, съответно изплащат, по досегашните им размери, установени за всеки отделен случай.

§ 259. В Кодекса на труда от 1951 г. (обн., Изв., бр. 91 от 1951 г.; попр., бр. 93 от 1951 г.; изм. и доп., бр. 91 и 92 от 1957 г.; ДВ, бр. 24, 36 и 92 от 1963 г., бр. 1, 61, 90 и 99 от 1965 г., бр. 15 от 1968 г.; попр., бр. 33 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 68 от 1970 г, бр. 53 и 81 от 1973 г., бр. 27 от 1975 г., бр. 63 от 1976 г., бр. 32 от 1977 г., бр. 57 от 1981 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 46 от 1989 г. и бр. 52 от 1992 г.) се правят следните изменения:

1. В ал. 1 на чл. 150 думите "непрекъснатия трудов" се заменят с "трудовия" и в ал. 3 думата "непрекъснат" се заличава.

2. В чл. 151 думата "непрекъснат" се заличава.

3. В ал. 2 на чл. 152 думите "с изключение на уволненията, указани в чл. 177, ал. 2" се заличават.

4. В ал. 6 на чл. 156 думите "чл. 313, ал. 3" се заменят с "чл. 333".

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 260. В изречение второ на ал. 1 на чл. 15 от Закона за финансов контрол (обн., ДВ, бр. 91 от 1960 г.; изм., бр. 32 от 1977 г. и бр. 57 от 1978 г.; изм. и доп., бр. 27 от 1986 г.) думите "Преместването на по-ниско платена работа или понижаването в квалификационна степен и уволнението стават съгласувано" се заменят с "Уволнението се съгласува".

§ 261. В ал. 2 на чл. 23а от Закона за прокуратурата (обн., ДВ, бр. 87 от 1980 г.; изм. и доп., бр. 27 от 1986 г., бр. 91 от 1988 г. и бр. 46 от 1991 г.) думите "пред комисиите за трудови спорове и" се заличават.

§ 262. Алинея 3 на чл. 81 от Закона за устройство на съдилищата (обн., ДВ, бр. 23 от 1976 г.; изм. и доп., бр. 36 от 1979 г., бр. 91 от 1982 г., бр. 27 и 29 от 1986 г., бр. 91 от 1988 г., бр. 31 от 1990 г. и бр. 46 от 1991 г.) се изменя така:

"(3) Съдиите от районните и окръжните съдилища и от Върховния съд, чиито трудови правоотношения са прекратени, се ползуват от правата по чл. 220-222 от Кодекса на труда по реда и условията, предвидени в тях."

§ 263. Алинея 2 на чл. 9 от Указ № 9 за работата на ръководния и изпълнителския състав в железопътния транспорт (ДВ, бр. 3 от 1981 г.) се изменя така:

"(2) Дисциплинарните наказания са:

1. забележка;

2. предупреждение за уволнение;

3. понижение в звание;

4. уволнение."

§ 264. В Закона за висшето образование (обн., Изв., бр. 12 от 1958 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 36 и 65 от 1972 г.; попр., бр. 81 от 1972 г.; изм. и доп., бр. 58 от 1978 г., бр. 68 от 1988 г., бр. 82 от 1989 г. и бр. 10 от 1990 г.) се правят следните изменения:

1. Член 18 се изменя така:

"18. Дисциплинарните наказания са:

а) забележка;

б) предупреждение за уволнение;

в) уволнение."

2. Алинея 1 на чл. 20 се изменя така:

"(1) Дисциплинарните наказания "забележка" и "предупреждение за уволнение" се налагат от ректора."

3. Член 23 се отменя.

§ 265. В Указ № 2227 за дисциплината на работниците и служителите от гражданската авиация (ДВ, бр. 55 от 1985 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 3 думите "дисциплинарен устав, приет от Министерския съвет" се заменят с "Кодекса на труда".

2. Член 4 се изменя така:

"Чл. 4. Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, могат да се обжалват само пред по-горестоящия орган. Дисциплинарното уволнение се обжалва пред съда по общия ред."

3. В чл. 6 числото "131" се заменя със "194".

4. Членове 7 и 8 се отменят.

5. В заключителните разпоредби се правят следните изменения:

а) създава се нов § 1 със следното съдържание:

"§ 1. Специфичните въпроси и дисциплината на работниците и служителите от гражданската авиация се уреждат с дисциплинарен устав, приет от Министерския съвет.";

б) досегашните параграфи 1 и 2 стават съответно 2 и 3.

§ 266. Законът влиза в сила от 1 януари 1993 г.

§ 267. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет.

Преходни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА (ДВ, бр. 21 от 1990 г.)

(ОБН. - ДВ, БР. 21 ОТ 1990 Г.)

Преходни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА (ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

(ОБН. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)

(2) Висящите пред районните съдилища второинстанционни трудови дела се довършват по досегашния ред.

Преходни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА (ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

2. В чл. 151 думата "непрекъснат" се заличава.

3. В ал. 2 на чл. 152 думите "с изключение на уволненията, указани в чл. 177, ал. 2" се заличават.

4. В ал. 6 на чл. 156 думите "чл. 313, ал. 3" се заменят с "чл. 333".

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

"(2) Дисциплинарните наказания са:

1. забележка;

2. предупреждение за уволнение;

3. понижение в звание;

4. уволнение."

1. Член 18 се изменя така:

"18. Дисциплинарните наказания са:

а) забележка;

б) предупреждение за уволнение;

в) уволнение."

2. Алинея 1 на чл. 20 се изменя така:

"(1) Дисциплинарните наказания "забележка" и "предупреждение за уволнение" се налагат от ректора."

3. Член 23 се отменя.

1. В чл. 3 думите "дисциплинарен устав, приет от Министерския съвет" се заменят с "Кодекса на труда".

2. Член 4 се изменя така:

3. В чл. 6 числото "131" се заменя със "194".

4. Членове 7 и 8 се отменят.

5. В заключителните разпоредби се правят следните изменения:

а) създава се нов § 1 със следното съдържание:

б) досегашните параграфи 1 и 2 стават съответно 2 и 3.

§ 266. Законът влиза в сила от 1 януари 1993 г.

§ 267. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет.

Преходни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА (ДВ, бр. 21 от 1990 г.)

към Закона за изменение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 21 от 1990 г.)

(ОБН. - ДВ, БР. 21 ОТ 1990 Г.)

Преходни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА (ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

(ОБН. - ДВ, БР. 100 ОТ 1992 Г.)

(2) Висящите пред районните съдилища второинстанционни трудови дела се довършват по досегашния ред.

Преходни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА (ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

2. В чл. 151 думата "непрекъснат" се заличава.

3. В ал. 2 на чл. 152 думите "с изключение на уволненията, указани в чл. 177, ал. 2" се заличават.

4. В ал. 6 на чл. 156 думите "чл. 313, ал. 3" се заменят с "чл. 333".

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

"(2) Дисциплинарните наказания са:

1. забележка;

2. предупреждение за уволнение;

3. понижение в звание;

4. уволнение."

1. Член 18 се изменя така:

"18. Дисциплинарните наказания са:

а) забележка;

б) предупреждение за уволнение;

в) уволнение."

2. Алинея 1 на чл. 20 се изменя така:

"(1) Дисциплинарните наказания "забележка" и "предупреждение за уволнение" се налагат от ректора."

3. Член 23 се отменя.

1. В чл. 3 думите "дисциплинарен устав, приет от Министерския съвет" се заменят с "Кодекса на труда".

2. Член 4 се изменя така:

3. В чл. 6 числото "131" се заменя със "194".

4. Членове 7 и 8 се отменят.

5. В заключителните разпоредби се правят следните изменения:

а) създава се нов § 1 със следното съдържание:

б) досегашните параграфи 1 и 2 стават съответно 2 и 3.

§ 266. Законът влиза в сила от 1 януари 1993 г.

§ 267. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА

(ОБН. - ДВ, БР. 25 ОТ 2001 Г.)

§ 116. (1) Работници и служители, които до влизането в сила на този закон са ползвали права, свързани с работа при ненормиран работен ден, продължават да ползват тези права до определяне от работодателя на длъжностите по чл. 139, ал. 4.

(2) В 3-месечен срок от влизането в сила на този закон работодателите са длъжни да определят длъжностите и работите, които се изпълняват при условията на ненормиран работен ден.

§ 117. Заварените към влизането в сила на този закон учащи се могат да ползват отпуски по чл. 169, ал. 1 и чл. 171, ал. 1, ако работодателят даде съгласие за продължаване на обучението.

§ 118. До 31 март 2002 г. по взаимно писмено съгласие между страните по трудовото правоотношение, неползваните до 1 януари 2001 г. платени годишни отпуски или част от тях могат да бъдат компенсирани с обезщетение, определено по реда на чл. 177, независимо, че трудовото правоотношение не е прекратено.

§ 119. Исковете по трудови спорове от работниците и служителите, на които трудовите правоотношения са прекратени преди влизане в сила на този закон, могат да се предявяват в срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 преди изменението му.

§ 120. Лицата, които към влизането на този закон в сила са започнали ползването на отпуск по отменената ал. 2 на чл. 164, ползват отпуска в размера преди отмяната й.

§ 121. Нормативни актове по прилагането на Кодекса на труда, доколкото друго не е предвидено в него, се издават от Министерския съвет.

§ 122. Законът влиза в сила от 31 март 2001 г., с изключение на § 109, § 110 и § 112, които влизат в сила от 1 септември 2000 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА

(ОБН. - ДВ, БР. 120 ОТ 2002 Г.)

§ 11. Работодателите в срок до 30 април 2003 г. са длъжни да изпратят писмени уведомления до териториалните поделения на Националния осигурителен институт за заварените към влизането в сила на този закон сключени трудови договори.

§ 12. Работодателите, които са приели на работа работници или служители при условията на отменената ал. 2 на чл. 62, са длъжни в срок до 30 април 2003 г. да сключат писмени трудови договори и да изпратят уведомления за това до съответните териториални поделения на Националния осигурителен институт.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА (ОБН., ДВ, БР. 26 И 27 ОТ 1986 Г.)

(ОБН. - ДВ, БР. 120 ОТ 2002 Г.)

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА

(ОБН. - ДВ, БР. 52 ОТ 2004 Г., В СИЛА ОТ 01.08.2004 г.)

§ 37. Когато отпускът за отглеждане на дете до 3-годишна възраст за времето след навършване на 2-годишна възраст на детето по досегашния чл. 165, ал. 1 не е ползван, отпускът по чл. 167а може да се ползва до навършване на 8-годишна възраст на детето. Когато е използвана само част от отпуска за времето след навършване на 2-годишна възраст на детето, отпускът по чл. 167а може да се ползва в размер на неизползваната част до навършване на 8-годишна възраст на детето.

§ 38. Когато отпускът за отглеждане на дете до 3-годишна възраст по досегашния чл. 165, ал. 1 е ползван изцяло, разпоредбата на чл. 167а не се прилага.

§ 39. До 31 декември 2006 г. отпускът по чл. 167а, ал. 1 със съгласието на единия родител може да се ползва изцяло от другия родител.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 42. Законът влиза в сила от 1 август 2004 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА (ОБН., ДВ, БР. 26 И 27 ОТ 1986 Г.; ИЗМ., БР. 6 ОТ 1988 Г., БР. 21, 30 И 94 ОТ 1990 Г., БР. 27, 32 И 104 ОТ 1991 Г., БР. 23, 26, 88 И 100 ОТ 1992 Г., БР. 69 ОТ 1995 Г. - РЕШЕНИЕ № 12 НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ОТ 1995 Г., БР. 87 ОТ 1995 Г., БР. 2, 12 И 28 ОТ 1996 Г., БР. 124 ОТ 1997 Г., БР. 22 ОТ 1998 Г., БР. 52 ОТ 1998 Г. - РЕШЕНИЕ № 11 НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ОТ 1998 Г., БР. 56, 83, 108 И 133 ОТ 1998 Г., БР. 51, 67 И 110 ОТ 1999 Г., БР. 25 ОТ 2001 Г., БР. 1, 105 И 120 ОТ 2002 Г., БР. 18, 86 И 95 ОТ 2003 Г.)

(ОБН. - ДВ, БР. 52 ОТ 2004 Г., В СИЛА ОТ 01.08.2004 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 42. Законът влиза в сила от 1 август 2004 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪСЛОВНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ЛЕКАРИТЕ И СТОМАТОЛОЗИТЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 76 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

§ 15. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА

(ОБН. - ДВ, БР. 83 ОТ 2005 Г.)

§ 7. Работниците и служителите, които до влизането в сила на този закон са ползвали права по досегашните чл. 137, ал. 1, т. 1, чл. 156, т. 1 и чл. 285, продължават да ползват тези права до издаването на подзаконовите нормативни актове по чл. 137, ал. 2, чл. 156, ал. 2 и чл. 285, ал. 2.

§ 8. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема подзаконовите нормативни актове по чл. 137, ал. 2 и чл. 156, ал. 2, а министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването издават наредбата по чл. 285, ал. 2.

(ОБН. - ДВ, БР. 52 ОТ 2004 Г., В СИЛА ОТ 01.08.2004 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 42. Законът влиза в сила от 1 август 2004 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪСЛОВНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ЛЕКАРИТЕ И СТОМАТОЛОЗИТЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 76 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

§ 15. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА

(ОБН. - ДВ, БР. 83 ОТ 2005 Г.)

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 105 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)

§ 88. Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, § 10, т. 1, буква "д" и т. 4, буква "в", § 11, т. 1, буква "б" и § 14, т. 12 от преходните и заключителните разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)

§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:

1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 - относно отмяната на глава трета, раздел II "Обжалване по съдебен ред", § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 - 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 - 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 - относно замяната на думата "окръжния" с "административния" и замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София", които влизат в сила от 1 март 2007 г.;

2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;

3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА

(ОБН. - ДВ, БР. 48 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2006 Г.)

§ 42. Избраните до влизането в сила на този закон представители на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 запазват положението и функциите си до избирането на нови представители, но за не повече от една година от датата на влизане в сила на този закон.

§ 43. Разпоредбата на чл. 7а се прилага до 23 март 2008 г. в предприятия със 100 и повече работници и служители, както и в организационно и икономически обособени поделения на предприятия с 50 и повече работници и служители.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 48. Законът влиза в сила от 1 юли 2006 г., с изключение на § 47, т. 6, която влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИНФОРМИРАНЕ И КОНСУЛТИРАНЕ С РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ В МНОГОНАЦИОНАЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, ГРУПИ ПРЕДПРИЯТИЯ И ЕВРОПЕЙСКИ ДРУЖЕСТВА

(ОБН. - ДВ, БР. 57 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

§ 4. Законът влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 68 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

§ 11. Параграф 1, т. 2 и § 6 влизат в сила от 1 май 2006 г., а § 1, т. 1, § 3 и 9 влизат в сила от 1 януари 2007 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2007 Г.

(ОБН. - ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

§ 9. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г.

Преходни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА

(ОБН. - ДВ, БР. 40 ОТ 2007 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 64 ОТ 2007 Г.)

§ 5. (1) Председателят на Националния съвет за тристранно сътрудничество обявява в "Държавен вестник" начало на процедура за признаване на представителност в 7-дневен срок от влизането в сила на този закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Организациите на работниците и служителите и на работодателите, които искат да бъдат признати за представителни на национално равнище, подават исканията си до 28 септември 2007 г.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Министерският съвет се произнася по подадените искания в срок не по-късно от 28 декември 2007 г.

§ 6. Организациите на работниците и служителите и на работодателите, признати за представителни на национално равнище с решение на Министерския съвет до влизането в сила на този закон, които са подали искания за признаване на представителност по § 5, ал. 2, запазват своята представителност до приключване на процедурата.

Преходни разпоредби

КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА

(ОБН. - ДВ, БР. 40 ОТ 2007 Г.)

(2) Организациите на работниците и служителите и на работодателите, които искат да бъдат признати за представителни на национално равнище, подават исканията си до 1 септември 2007 г.

(3) Министерският съвет се произнася по подадените искания в срок не по-късно от 1 декември 2007 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(ОБН., ДВ, БР. 46 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

§ 77. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на:

1. Параграф 1, § 2, т. 1, § 4, т. 1, буква "а" и т. 2, § 5, 13, 15, 32, 33, 34, 35, 36, 37, § 38, т. 1, буква "а" и т. 2, § 40, 43, 44, 46, 55, 59 и 75, които влизат в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник".

2. Параграф 2, т. 2, § 3, § 4, т. 1, буква "б", § 6, 7, 60, 61 (относно добавянето на думите "и 309б") и 63, които влизат в сила 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.)

§ 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на:

1. част седма "Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз";

2. параграф 2, ал. 4;

3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора "а" "Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи" с чл. 307а - 307д и част седма "Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения" с чл. 502 - 507;

4. параграф 4, ал. 2;

5. параграф 24;

6. параграф 60,

които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ

(ОБН. - ДВ, БР. 43 ОТ 2008 Г.)

§ 26. Наредбата по чл. 81в, ал. 6 от закона и по чл. 120а, ал. 5 от Кодекса на труда се издава в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И РАЗКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ

(ОБН. - ДВ, БР. 94 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2009 Г.)

§ 14. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г. с изключение на § 3 и 4, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА

(ОБН. - ДВ, БР. 108 ОТ 2008 Г.)

§ 37. Разпоредбата на § 12 относно чл. 163 влиза в сила от 1 януари 2009 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2009 Г.

(ОБН. - ДВ, БР. 109 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2009 Г.)

§ 8. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г., с изключение на § 4, т. 30 и 39, които влизат в сила от 1 април 2009 г., и § 4, т. 40, която влиза в сила от 1 юли 2009 г.

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА

(ОБН. - ДВ, БР. 109 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 02.01.2009 Г.)

§ 3. Законът влиза в сила от 2 януари 2009 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(ОБН. - ДВ, БР. 35 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 12.05.2009 Г.)

§ 46. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО

(ОБН. - ДВ, БР. 41 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 02.06.2009 Г.)

§ 96. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:

1. параграфи 3, 5, 6 и 9, които влизат в сила от 1 януари 2009 г.;

2. параграфи 26, 36, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 65, 66, 69, 70, 73, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 88, 89 и 90, които влизат в сила от 1 юли 2009 г.;

3. параграф 21, който влиза в сила от 1 юни 2010 г.

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА

(ОБН. - ДВ, БР. 103 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 29.12.2009 Г.)

§ 15. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА

(ОБН. - ДВ, БР. 15 ОТ 2010 Г.)

§ 18. Параграфи 6, 11, 12, 13 и 14 влизат в сила 6 месеца след влизането в сила на този закон.

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ

(ОБН. - ДВ, БР. 46 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 18.06.2010 Г.)

§ 3. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА

(ОБН. - ДВ, БР. 58 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 30.07.2010 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 18 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2011 Г.)

§ 25. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на:

1. параграф 21, т. 1, който влиза в сила от 1 януари 2011 г.;

2. (отм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.03.2011 г.)

(ОБН. - ДВ, БР. 58 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 30.07.2010 Г.)

§ 25. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на:

1. параграф 21, т. 1, който влиза в сила от 1 януари 2011 г.;

2. параграф 11 и § 21, т. 4, буква "а", които влизат в сила от 1 януари 2012 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 100 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2011 Г.)

§ 65. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г. с изключение на § 32, 33, 36 и 51, които влизат в сила от 1 януари 2012 г.

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА

(ОБН. - ДВ, БР. 18 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2011 Г.)

§ 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА

(ОБН. - ДВ, БР. 61 ОТ 2011 Г.)

§ 4. Организациите на работниците и служителите и на работодателите, признати за представителни на национално равнище с решения на Министерския съвет от 14 декември 2007 г., запазват своята представителност до 13 юни 2012 г. включително.