Техн. но­си­тел за пре­да­ва­не на рек­лам­но­то пос­ла­ние при ма­со­ва­та рекл. ко­му­ни­ка­ция.По­я­ва­та му в рек­ла­ма­та е след­с­т­вие от раз­ви­ти­е­то на про­и­з­во­ди­тел­ни­те си­ли и на на­у­ч­но-техн.про-
г­рес. Пър­ви­ят К.р., из­пол­з­ван за въз­дейс­т­вие вър­ху пуб­ли­ка­та е пе­ча­тът (Йо­хан Гу­тен­берг, 1445), по-къс­но - ки­но­то, ра­ди­о­то, те­ле­ви­зи­я­та. С усъ­вър­шен­с­т­ва­не­то на ка­на­ли­те зри­тел­но­то въз­п­ри­я­тие, ко­е­то е ос­нов­но при ма­со­ви­те ко­му­ни­ка­ции (пе­чат, ня­мо ки­но), се до­пъл­ва от слу­хо­во­то (ра­дио), слу­хо­во-зри­тел­но­то (го­во­ри­мо ки­но, те­ле­ви­зия, мул­ти­ви­зия),обо­ня­тел­но­то (ме­то­ди "Скрач енд Сниф"), ка­то с то­ва се обо­га­тя­ват оне­зи рекл. фор­ми и сред­с­т­ва, с ко­и­то раз­по­ла­га съв­ре­мен­ни­ят рекл. ра­бот­ник.

Осо­бе­но мяс­то сред К.р. за­е­ма ди­рек­т­на­та рек­ла­ма, ко­я­то за­паз­ва ин­ди­ви­ду­а­л­ния из­би­ра­те­лен об­лик на лич­но­то об­щу­ва­не, въп­ре­ки че се на­соч­ва към срав­ни­тел­но ши­рок кръг от пред­ва­ри­тел­но оп­ре­де­ле­ни ли­ца.

Реклама и насърчаване на продажбите; проф. Доганов, доц. Дуранкев; С-я; 1995