Генералната конференция на Международната организация на труда,
свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро по труда на 3 юни 1992 г. на своята Седемдесет и девета сесия,
като подчерта значението на защитата на вземанията на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя и като напомня свързаните с това разпоредби на чл.11 от Конвенцията относно закрилата на работната заплата от 1949 г. и чл.11 от Конвенцията относно обезщетенията при трудови злополуки от 1925 г.,
като отбеляза, че след приемането на Конвенцията относно закрилата на работната заплата от 1949 г. голямо внимание се обръща на оздравяването на предприятията и като отчита социалните и икономическите последици от несъстоятелността, смята, че трябва да бъдат положени възможните усилия, и с цел оздравяване на предприятията и защита на заетостта,
като отбеляза, че след приемането на посочените норми е настъпил значителен напредък в развитието на законодателството и практиката на много държави - членки на Организацията, които са подобрили защитата на вземанията на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя, и като смята, че е време Конференцията да приеме нови норми относно вземанията на работниците,
като реши да приеме различните предложения, свързани със защитата на вземанията на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя, въпрос, който е включен като точка четвърта от дневния ред на сесията, и
като определи, че тези предложения ще приемат формата на международна конвенция, приема на този двадесет и трети ден от месец юни хиляда деветстотин деветдесет и трета година следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно защитата на вземанията на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя, 1992 г.
ЧАСТ 1. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
1. За целите на тази конвенция терминът "несъстоятелност" означава състоянието, при което съгласно националното законодателство и практика е открита процедура за установяване активите на работодателя, с оглед колективните му разплащания с неговите кредитори.
2. За целите на тази конвенция държавите - членки на Организацията, могат да разширят прилагането на термина "несъстоятелност" и към други случаи, при които вземанията на работниците не могат да бъдат изплатени поради финансовото положение на работодателя, например когато размерът на активите на работодателя е признат за недостатъчен, за да оправдае откриването на процедура за обявяване в несъстоятелност.
3. Степента, в която активите на работодателя са предмет на процедурата по точка 1,следва да бъде определена от националното законодателство или практика.
Член 2
Разпоредбите на тази конвенция следва да се прилагат чрез законодателството или по друг начин в съответствие с националната практика.Член 3
1. Всяка държава членка, която ратифицира тази конвенция, следва да поеме задълженията по част II, предвиждащи защита на вземанията на работниците с привилегия, или задълженията по част III, предвиждащи защита на вземанията на работниците от гарантираща институция, или задълженията по двете части. Този избор трябва да се посочи в декларация, която се прилага към ратификацията.2. Всяка държава членка, която първоначално е приела задълженията по част II или част III на тази конвенция, може впоследствие чрез декларация, изпратена до Генералния директор на Международното бюро по труда, да разшири действието на конвенцията, като приеме и другата част.
3. Всяка държава - членка на Организацията, която поема задължения по двете части на тази конвенция, може след консултации с представителните организации на работодателите и работниците да ограничи прилагането на част III само до някои категории работници и за някои отрасли на икономиката. Това ограничение следва да бъде посочено в декларацията по приемането.
4. Всяка държава - членка на Организацията, която е ограничила съгласно предходната алинея приемането на задълженията по част III, следва в първия доклад по чл.22 от Устава на Международната организация на труда да изложи причините, поради които ограничава прилагането й. В следващите доклади тя следва да предоставя информация за евентуалното разширяване на защитата по част II на конвенцията за други категории работници или за други отрасли на икономиката.
5. Всяка държава членка, която поема задълженията по част II и част III на тази конвенция, може след консултации с представителните организации на работодателите и работниците да изключи от обхвата на част II вземанията, защитени съгласно част III.
6. Поемането от държава - членка на Организацията, на задълженията по част II на тази конвенция прекратява по право (ipso jure) задълженията по чл.11 от Конвенцията относно закрилата на работната заплата от 1949 г.
7. Всяка държава членка, която поема само задълженията по част III на тази конвенция, може чрез декларация до Генералния директор на Международното бюро по труда да прекрати задълженията си по чл.11 от Конвенцията относно закрилата на работната заплата от 1949 г. по отношение на вземанията, защитени съгласно част III.
Член 4
1. Съобразно изключенията, предвидени в следващата точка, въведените ограничения съгласно член 3, точка 3 на тази конвенция се прилагат за всички наети работници и всички отрасли на икономиката.2. Компетентният орган може след консултации с представителните организации на работодателите и работниците да изключи от част II или част III, както и от двете части на тази конвенция определени категории работници, по-специално държавните служители поради особеното естество на тяхното правоотношение, или когато съществуват други гаранции, предоставящи защита, еднаква с тази, произтичаща от конвенцията.
3. Всяка държава - членка на Организацията, която ползва предвидените изключения в предходната алинея, трябва в своите доклади по чл.22 от Устава на МОТ да предоставя информация относно тези изключения и да излага причините за тях.
ЧАСТ II. ЗАЩИТА НА ВЗЕМАНИЯТА НА РАБОТНИЦИТЕ С ПРИВИЛЕГИЯ ЗАЩИТЕНИ ВЗЕМАНИЯ
Член 5
В случай на несъстоятелност на работодателя вземанията на работниците, произтичащи от заетостта им, следва да бъдат защитени с привилегия, така че да бъдат изплатени от активите на несъстоятелния работодател, преди непривилегированите кредитори да могат да искат изплащането на техните дялове.
Член 6
Привилегията следва да се отнася най-малко до вземанията на работниците от:а) работна заплата, отнасяща се за определен период не по-кратък от 3 месеца, предшестващи обявяването в несъстоятелност или прекратяването на трудовото отношение;
б) платените отпуски, които се полагат за положен труд през годината, в която е обявена несъстоятелността или е настъпило прекратяването на трудовото отношение, както и за предходната година;
в) суми, дължими при други отсъствия от работа, за които се полага заплащане, отнасящи се за определен период не по-кратък от 3 месеца, предшестващи обявяването в несъстоятелност или прекратяването на трудовото отношение;
г) обезщетения при напускане на работа, които се полагат на работниците при прекратяване на трудовото отношение.
Ограничения
Член 7
1. Националното законодателство може да ограничи защитата чрез привилегия за вземанията на работниците до определен размер, който не следва да бъде по-нисък от социално приемливото равнище.
2. Когато привилегията за вземанията на работниците е ограничена по този начин, размерът трябва при необходимост да бъде осъвременяван с цел да се поддържа неговата реална стойност.
Ред на привилегията
Член 8
1. Националното законодателство следва да постави вземанията на работниците в по-предна позиция спрямо другите привилегировани вземания и по-специално спрямо вземанията на държавата и тези на системата на социално осигуряване.
2. Когато вземанията на работниците са защитени от гарантираща институция съгласно част III на тази конвенция, тези вземания могат да бъдат поставени след привилегиите при вземания на държавата и системата на социално осигуряване.
Част III. ЗАЩИТА НА ВЗЕМАНИЯТА НА РАБОТНИЦИТЕ ОТ ГАРАНТИРАЩА ИНСТИТУЦИЯ
Общи принципи
Член 9
Плащането на вземанията на работниците, дължими от работодателя, следва да бъде обезпечено от гарантираща институция, когато то не може да бъде извършено от работодателя поради неговата несъстоятелност.
Член 10
При прилагането на тази конвенция всяка държава членка може след консултации с представителните организации на работодателите и работниците да предприеме подходящи мерки с цел избягване на възможни злоупотреби.Член 11
1. Организацията, управлението, функционирането и финансирането на гарантиращите институции следва да се определят съгласно член 2.2. Предходната точка не пречи на държавата членка съобразно своите особености и потребности да разрешава на застрахователни дружества осъществяването на защитата по член 9, при условие че предоставят достатъчни гаранции.
Вземания, защитени от гарантиращата институция
Член 12
Вземанията на работниците, защитени съгласно тази част от конвенцията, следва да обхващат най-малко вземанията от:
а) работни заплати за определен период не по-кратък от 8 седмици, предшестващи обявяването в несъстоятелност или прекратяването на трудовото отношение;
б) вземанията за платени отпуски, полагащи се за определен период не по-кратък от 6 месеца, предшестващи обявяването в несъстоятелност или прекратяването на трудовото отношение;
в) вземанията, дължими за други отсъствия от работа, за които се полага заплащане, за определен период не по-кратък от 8 седмици, предшестващи обявяването в несъстоятелност или прекратяването на трудовото отношение;
г) обезщетения при напускане на работа, които се дължат на работниците поради прекратяване на трудовото отношение.
Член 13
1. Вземанията на работниците, защитени съгласно тази част от конвенцията, могат да бъдат ограничени до определен размер, който не трябва да бъде по-малък от социалния минимум.2. Когато защитените вземания са ограничени по този начин, размерът им при необходимост трябва да бъде осъвременяван с цел да се поддържа неговата реална стойност.
Заключителни разпоредби
Член 14
Тази конвенция ревизира до степента, предвидена в член 3, точки 6 и 7 от нея, Конвенцията относно закрилата на работната заплата от 1949 г., като последната остава открита за ратификация от държавите членки.
Член 15
Официалните ратификации на тази конвенция ще бъдат съобщавани на Генералния директор на Международното бюро по труда и регистрирани от него.Член 16
1. Тази конвенция ще обвързва само държавите - членки на Международната организация на труда, когато ратификацията на същата е регистрирана от генералния директор.2. Тя ще влезе в сила 12 месеца след като ратификациите на две държави - членки на Организацията, бъдат регистрирани от генералния директор.
3. Впоследствие конвенцията ще влиза в сила за всяка държава - членка на Организацията, 12 месеца след регистрирането на ратификацията й.
Член 17
1. Всяка държава - членка на Организацията, която ратифицира конвенцията, може да я денонсира след изтичането на срок 10 години след датата на първоначалното й влизане в сила чрез съобщение до Генералния директор на Международното бюро по труда и регистрирано от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след регистрирането му.2. Всяка държава - членка на Организацията, ратифицирала конвенцията, която в срок една година след изтичането на периода от 10 години по предходната точка не използва възможността, предвидена в този член, да я денонсира, след това ще бъде обвързана от нов период от 10 години и впоследствие ще може да я денонсира при изтичането на всеки 10 години при условията, предвидени в този член.
Член 18
1. Генералният директор на Международното бюро по труда официално ще уведомява всички държави - членки на Международната организация на труда, за регистрирането на всички ратификации и денонсации, които са му съобщени от държавите - членки на Организацията.2. Като уведоми официално държавите членки за регистрирането на ратификацията на втората страна членка, за която е уведомен, генералният директор ще информира държавите - членки на Организацията, за датата, от която конвенцията влиза в сила.
Член 19
Съгласно член 102 от Устава на Организацията на Обединените нации и във връзка с регистрирането генералният директор на Международното бюро по труда ще предоставя на Генералния секретар на ООН подробна информация за всички ратификации и за всички съобщения за денонсиране, които е регистрирал съгласно предходните членове.Член 20
Когато счете за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда, ще представя на Генералната конференция по труда доклад относно прилагането на тази конвенция и ще определя дали въпросът за нейното пълно или частично ревизиране следва да бъде включен в дневния ред на конференцията.Член 21
1. В случай че Конференцията приеме нова конвенция, която ревизира напълно или частично тази, освен ако новата конвенция предвижда друго:а) ратификацията от държава - членка на Организацията, на новата ревизираща конвенция води по право, независимо от разпоредбата на член 17 до непосредственото денонсиране на тази конвенция, при положение че новата ревизираща конвенция е влязла в сила;
б) от датата на влизане в сила на новата ревизираща конвенция тази конвенция ще престане да бъде открита за ратификация от държавите - членки на Организацията.
2. Тази конвенция във всички случаи ще остане в сила в тази форма и съдържание за всички държави членки, които са я ратифицирали, но не са ратифицирали ревизиращата конвенция.
Член 22
Английският и френският текст на тази конвенция имат еднаква сила.
