Генералната конференция на Международната организация на труда,
свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на своята 84 - та сесия на 8 октомври 1996 г.,
след като отбеляза разпоредбите на Конвенцията относно договора за наемане на моряците от 1926 г., Конвенцията относно синдикалната свобода и закрила на правото на синдикално организиране от 1948 г., Конвенцията и Препоръката относно службите за заетостта от 1948 г., Конвенцията относно правото на организиране и колективно договаряне от 1949 г., Препоръката относно наемане на работа на моряци (чуждестранни кораби) от 1958 г., Конвенцията относно дискриминацията в областта на труда и професиите от 1958 г., Препоръката относно заетостта на моряците (техническо развитие) от 1970 г., Конвенцията относно минималната възраст за приемане на работа от 1973 г., Конвенцията относно непрекъснатостта на заетостта (моряци) и Препоръката относно непрекъснатостта на заетостта (моряци) от 1976 г., Конвенцията относно търговското корабоплаване (минимални норми) от 1976г., Конвенцията относно репатрирането на моряците (ревизирана) от 1987 г. и Конвенцията относно инспекцията на условията на труд и живот на моряците от 1996г.,
като припомни влизането в сила на 16 ноември 1984 г. на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 1982 г.,
като реши да приеме някои предложения във връзка с ревизирането на Конвенцията относно настаняването на работа на моряците от 1920 г., въпрос, включен като трета точка от дневния ред на сесията, и
след като определи тези предложения да вземат формата на международна конвенция;
приема на двадесет и втори октомври 1996 г. следната конвенция, която може да бъде наричана Конвенция, отнасяща се за набирането и назначаването на моряци, 1996 г.:
Член 1
1. За целите на тази конвенция:(а) терминът "компетентен орган" означава министъра, определен служител, правителствена служба или друг орган, упълномощен да издава наредби, заповеди или други инструкции, които имат задължителен характер по отношение набирането и назначаването на работа на моряците;
(b) терминът "служба за набиране и назначаване на работа" означава всяко лице, фирма, институция, агенция или друга организация от публичния или частния сектор, ангажирана с набирането на моряци от името на работодателите или назначаването на работа при работодатели;
(c) терминът "корабопритежател" означава собственика на кораба или всяка друга организация или лице, като мениджър или чартьор на кораб без екипаж (беърбоут), което е поело отговорността от корабопритежателя да оперира кораба и поемайки тези отговорности, се е съгласило с всички произтичащи от това задължения и отговорности;
(d) терминът "моряк" означава всяко лице, което отговаря на условията да бъде наето или ангажирано в каквото и да е качество на борда на морски кораб, с изключение на държавен кораб, използван за военни или нетърговски цели.
2. Доколкото се счита практически приемливо, след консултации с представителните организации на собствениците на риболовни кораби и рибарите или тези на собствениците на морски мобилни платформи и моряците, служещи на тези платформи, компетентните власти ще приложат изискванията на тази конвенция и в търговския морски риболов или към моряците, служещи на мобилни морски платформи.
Член 2
1. Нито една разпоредба в тази конвенция не следва да се счита като:(а) възпрепятстване на държава членка от поддържането на безплатни публични служби за набиране и назначаване на моряците в рамките на политиката за задоволяване нуждите на моряци и корабопритежателите независимо дали те представляват част от/или са координирани с обществената служба за наемане на работа за всички работници и работодатели;
(b) налагане на държава членка задължение за създаване на система за действие на частни служби за набиране и назначаване на работа.
2. Когато са били или ще бъдат създадени частни служби за набиране и назначаване на работа, те следва да действат в рамките на територията на държавата членка само в съответствие със система на лицензиране и удостоверяване или друг вид регулиране. Тази система трябва да бъде създадена, поддържана, модифицирана или променена само след консултации с представителните организации на корабопритежателите и на моряците. Безконтролното разкриване на такива частни служби за наемане и назначаване на работа не следва да се насърчава.
3. Нито една разпоредба в тази конвенция не следва да засяга правото на държавата членка да прилага свои закони и разпоредби спрямо кораби, плаващи под неин флаг, във връзка с наемането и настаняването на работа на моряците.
Член 3
Нито една разпоредба в тази конвенция по някакъв начин следва да пречи на моряка да упражнява основните човешки права, включително профсъюзните права.Член 4
1. Държавата членка следва със средствата на националните закони и приложими наредби:(а) да осигури, че за наемане или осигуряване на работа на моряците не се заплащат такси или други начисления директно или индиректно, изцяло или частично от моряка; за тази цел стойностите на задължителните национални медицински прегледи, сертификати, лични документи за пътуване и национална моряшка книжка не ще бъдат възприемани като "такси или начисления за наемане";
(b) да определи кога и при какви условия службите за наемане и назначаване на работа на моряците могат да набират или предлагат работа в чужбина;
(c) да определи, като се съобразява с правото на лична тайна и необходимостта да се защити поверителността, условията, при които личните данни за моряка могат да се използват от службите за наемане и назначаване на работа на моряците, включително събирането, съхраняването, комбинирането и предоставянето им на трети страни;
(d) да определи условията, при които разрешително, сертификат или подобен упълномощаващ документ на службите за наемане и назначаване на работа може да бъде спрян или оттеглен в случай на нарушаване съответните закони и подзаконови актове;
(e) да определи условията, при които службите за наемане и назначаване на работа могат да действат, както и санкциите, прилагани в случай на нарушаване на тези условия, когато съществува система за регулиране, различна от система за лицензиране или сертифициране.
2. Държавата членка следва да гарантира, че компетентният орган:
(а) контролира отблизо всички служби за наемане и назначаване на работа;
(b) издава или подновява разрешителното, сертификата или подобния упълномощаващ документ само след като се убеди, че съответната служба за наемане и назначаване на работа отговаря на изискванията на националните закони и другите подзаконови актове;
(c) изисква ръководството и персоналът на службите за наемане и назначаване на работа на моряците да бъдат подготвени за целта лица, които имат съответни познания относно морския отрасъл;
(d) забранява на службите за наемане и назначаване на работа да използват средства, механизми или списъци, които целят да попречат или възпрат моряците от намиране на работа;
(e) изисква службите за наемане и назначаване на работа да предприемат мерки за гарантиране, доколкото е възможно, че работодателят има средства за защита на моряците от задържане в чуждо пристанище;
(f) гарантира, че е създадена система за защита чрез осигуряване или подходящи еквивалентни мерки за компенсиране паричните загуби на моряците, които могат да възникнат в резултат от невъзможност службите за наемане и назначаване на работа да изпълнят задълженията си.
Член 5
1. Всички служби за наемане и назначаване на работа следва да поддържат регистър на всички моряци, които са наети или са намерили работа чрез тях, който да бъде на разположение за инспекция от компетентния орган. 2. Всички служби за наемане и назначаване на работа следва да гарантират, че:(а) всеки моряк, нает или изпратен на работа от тях, е квалифициран и притежава необходимите документи за съответната работа;
(b) трудовите договори за наемане и клаузите на споразуменията съответстват на приложимите закони, подзаконови актове и колективни трудови договори;
(c) моряците са информирани за техните права и задължения съгласно техните трудови договори и клаузите на споразумението преди или по време на наемането на работа;
(d) за моряците са предприети подходящи мерки, които им дават възможност да проверяват своите трудови договори или споразумения преди и след подписването им и да получават копие от договора.
3. Нищо в алинея 2 по - горе не трябва да се счита като ограничение на задълженията и отговорностите на корабопритежателя или капитана.
Член 6
1. Компетентният орган следва да гарантира, че съществува адекватен механизъм и процедури за разглеждане, ако е необходимо, на жалбите, отнасящи се до службите за наемане и назначаване на работа, включващи по подходящ начин представители на корабопритежателите и моряците.2. Всички агенции за набиране и назначаване на работа трябва да разглеждат и да отговарят на всяка жалба, отнасяща се до техните дейности, и да уведомяват компетентния орган за всяка нерешена жалба.
3. Когато жалбите, които се отнасят до условията на работа и живот на борда на кораба, са предоставени на вниманието на службите за наемане и назначаване на работа, те следва да ги изпращат на съответния орган.
4. Нито една разпоредба в тази конвенция не трябва да възпрепятства морякът да предостави жалбата директно на съответния орган.
Член 7
Тази конвенция ревизира Конвенцията относно настаняването на работа на моряците от 1920 г.Член 8
Официалните ратификации на тази конвенция се съобщават на генералния директор на Международното бюро на труда за регистрация.Член 9
1. Тази конвенция обвързва единствено тези държави - членки на Международната организация на труда, чиито ратификации са регистрирани от генералния директор.2. Тя влиза в сила дванадесет месеца след датата, на която ратификациите на две държави членки са регистрирани от генералния директор.
3. Впоследствие конвенцията влиза в сила за всяка държава член дванадесет месеца след датата, на която е регистрирана ратификацията на тази държава.
4. Ратификацията на тази конвенция от държава членка представлява от датата на влизането й в сила акт на незабавно денонсиране на Конвенцията относно настаняването на работа на моряците от 1920 г.
Член 10
1. Всяка държава член, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на десет години от датата на първоначалното й влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда за регистрация. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на регистрирането му.2. Всяка държава член, която е ратифицирала конвенцията и която в срок от една година след изтичането на периода от десет години по предходната алинея не използва възможността за денонсиране, предвидена в този член, ще бъде обвързана за нов период от десет години и впоследствие ще може да денонсира конвенцията при изтичането на всеки период от десет години съгласно условията, предвидени в този член.
Член 11
1. Генералният директор на Международното бюро на труда уведомява всички държави - членки на Международната организация на труда, за всички регистрирани ратификации и актове за денонсиране, които са му съобщени от държавите - членки на организацията.2. При уведомяване на държавите - членки на организацията, за регистрирането на втората ратификация генералният директор обръща внимание на държавите - членки на организацията, за датата, на която конвенцията влиза в сила.
Член 12
Генералният директор на Международното бюро на труда представя на Генералния секретар на Организацията на обединените нации за регистриране в съответствие с член 102 от Устава на Организацията на обединените нации пълна информация относно всички ратификации и актове за денонсиране, които той е регистрирал, в съответствие с разпоредбите на предходните членове.Член 13
Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда представя на Генералната конференция доклад за прилагането на тази конвенция и проучва дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.Член 14
1. В случай че конференцията приеме нова конвенция, която изцяло или частично ревизира тази конвенция, и ако новата ревизираща конвенция не предвижда друго:(а) ратификацията на новата ревизираща конвенция от една държава член води до право независимо от посочения по-горе член 10 до незабавно денонсиране на тази конвенция при условие, че новата ревизираща я конвенция е влязла в сила;
(b) от датата на влизане в сила на новата ревизираща конвенция тази конвенция представа да бъде открита за ратификация от държавите членки.
2. Тази конвенция остава във всички случаи в сила по своята форма и съдържание за всички държави членки, които са я ратифицирали, но които не са ратифицирали ревизиращата я конвенция.
Член 15
Английският и френският текст на тази конвенция имат еднаква сила.Предходният текст е автентичният текст на Конвенцията, приета по надлежен ред от Генералната конференция на Международната организация на труда по време на нейната осемдесет и четвърта сесия, състояла се в Женева и обявена за приключила на 22 октомври 1996 г.
В удостоверение на горното ние поставихме нашите подписи на 22 октомври 1996 г.
