Договарящите страни, осъзнавайки непреходната ценност на биологичното разнообразие и екологичната, генетичната, социалната, икономическата, научната, образователната, културната, рекреационната и естетическата стойност на биологичното разнообразие и неговите компоненти, осъзнавайки също значимостта на биологичното разнообразие за еволюцията и поддържането на жизнено важните за живота системи в биосферата, потвърждавайки, че опазването на биологичното разнообразие е обща грижа за човечеството, потвърждавайки отново, че държавите имат суверенните права върху собствените си биологични ресурси, потвърждавайки също, че държавите са отговорни за опазване на биологичното си разнообразие и за устойчивото използване на биологичните си ресурси, загрижени, че биологичното разнообразие е намаляло значително вследствие на някои човешки дейности, осъзнавайки общата липса на информация и познание по биологичното разнообразие и спешната нужда от развиване на научни, технически и институционни възможности за осигуряване на основно разбиране на проблемите за адекватно планиране и изпълнение на подходящи мерки, отбелязвайки, че е жизнено важно да се предвидят, предотвратят и преодолеят причините за значително намаляване или загуба на биологичното разнообразие там, откъдето произхожда, отбелязвайки също, че там, където има заплаха от значително намаляване или загуба на биологично разнообразие, липсата на пълна научна сигурност не следва да служи като повод за отлагане на мерките за предотвратяване или свеждане до минимум на такава заплаха, отбелязвайки освен това, че фундаменталното изискване за опазване на биологичното разнообразие е "in-situ" опазването на екосистемите и естествените местообитания, както и поддържането и възстановяването на жизнеспособни популации от видове в техните естествени обитания, отбелязвайки освен това, че мерките "ex-situ", също имат важна роля, предимно в страните, от които произхождат генетичните ресурси, признавайки тясната и традиционна зависимост на много местни общности с традиционен начин на живот, основаващ се на биологичните ресурси, и необходимостта да се разделят поравно ползите от използването на традиционни познания, открития и практики, свързани с опазването на биологичното разнообразие и устойчивото използване на неговите компоненти, признавайки също важната роля на жените в опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие и потвърждавайки нуждата от пълноценно участие на жените на всички равнища на взимане на решения и мерки за опазване на биологичното разнообразие, подчертавайки международното, регионалното и глобалното сътрудничество между държавите и междуправителствените и неправителствените организации за опазване на биологичното разнообразие и устойчивото използване на неговите компоненти, признавайки, че предоставянето на нови и допълнителни финансови ресурси и подходящ достъп до необходими технологии може съществено да промени възможностите на света да се справи със загубата на биологичното разнообразие, признавайки освен това, че за посрещане нуждите на развиващите се страни са необходими специални помощи, включително и осигуряването на нови и допълнителни финансови източници и подходящ достъп до необходимите технологии, отбелязвайки в тази връзка особеното положение на най-слабо развитите страни и малките островни държави, признавайки, че за опазване на биологичното разнообразие са необходими значителни инвестиции и че се очакват широкообхватни екологични, икономически и социални ползи от тези инвестиции, потвърждавайки, че икономическото и социалното развитие и премахването на бедността са от първостепенно значение за развиващите се страни, осъзнавайки, че опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие са от изключителна важност за задоволяване на нуждите от храна, медикаменти и други нужди на растящото население на света, за чиято цел достъпът и подялбата както на генетичните ресурси, така и на технологиите са съществени, отбелязвайки, че в бъдеще опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие ще засили приятелските взаимоотношения между държавите и ще допринесе за мира между хората, желаейки да подобрят и допълнят съществуващите международни споразумения за опазване и устойчиво използване на биологичното разнообразие и неговите компоненти, решени да съхранят и да използват устойчиво биологичното разнообразие за благото на сегашните и бъдещите поколения, се споразумяха за следното:

Член 1
Цели

Целите на конвенцията, които следва да се изпълняват в съответствие с нейните разпоредби, са опазване на биологичното разнообразие, устойчиво използване на неговите компоненти и справедлива и разумна подялба на ползите, произтичащи от използването на генетични ресурси чрез съответен трансфер на необходими технологии, вземайки предвид всички права върху тези ресурси и технологии, и чрез подходящо финансиране.

Член 2
Използвани термини

За целите на тази конвенция:
"биологично разнообразие" означава многообразието между живите организми от всички източници, включително сухоземни, морски и други водни екосистеми, и екологичните комплекси, към които принадлежат; това включва разнообразие в рамките на отделния вид, между видовете и в екосистемите;
"биологични ресурси" включва генетични ресурси, организми или части от тях, популации или някакъв друг биотичен компонент на екосистемите с реална или потенциална полезност или стойност за човечеството;
"биотехнология" означава технологично приложение, при което се използват биологични системи, живи организми или техни производни за реализиране или модифициране на продукти или процеси с конкретна полезност;
"страна, от която генетичните ресурси произхождат" означава страна, която притежава тези генетични ресурси в условия "in-situ";
"страна, предоставяща генетични ресурси" се нарича страната, предоставяща генетични ресурси, събрани от източници "in-situ", включително популации от диви и опитомени видове, или взети от източници "ex-situ", които могат да произхождат или да не произхождат от тази страна;
"домашни или култивирани видове" означава видове, чийто еволюционен процес е повлиян от хората с цел задоволяване на техните нужди;
"екосистема" означава динамичен комплекс от растителни, животински и микроорганизмови съобщества и тяхната нежива околна среда, които си взаимодействат като функционална единица;
"ex-situ опазване" означава опазване на компонентите на биологичното разнообразие извън естествените им местообитания;
"генетичен материал" означава материал от растителен, животински или микроорганизмов произход, съдържащ функционални единици на наследственост;
"генетични ресурси" означава генетичен материал с реална или потенциална стойност;
"местообитание" се нарича мястото или типът месторастене, където един организъм или популация се срещат естествено;
"in-situ условия" означава условията, където генетичните ресурси съществуват в рамките на екосистеми и естествени местообитания, а в случай на домашните или култивираните видове - в среда, в която те са развили отличителните си белези;
"in-situ опазване" означава опазване на екосистеми и естествени местообитания и поддържане и възстановяване на ценни популации от видове в тяхната естествена среда, а в случая с домашните или култивираните видове - в средата, където те са развили своите отличителни белези;
"защитена територия" означава географски определена територия, която е обявена или управлявана с оглед постигане на конкретни природозащитни цели;
"регионална организация за икономическа интеграция" означава организация, съставена от суверенни държави от даден район, на която страните членки са прехвърлили компетенция по отношение на въпроси, засегнати от тази конвенция, и която е била надлежно упълномощена съобразно вътрешните й процедури да подписва, ратифицира, приема и одобрява конвенцията, както и да се присъединява към нея;
"устойчиво използване" означава използване на компонентите на биологичното разнообразие по начин и до степен, които не водят до дългосрочно намаляване на биологичното разнообразие, като по този начин се поддържа неговият потенциал за задоволяване на нуждите и желанията на сегашните и бъдещите поколения;
"технологияШ" включва биотехнологиите.

Член 3
Принципи

Държавите имат съобразно Хартата на Обединените нации и принципите на международното право суверенното право да използват своите собствени ресурси съобразно собствената им екологична политика и отговорността да гарантират, че дейностите под тяхната юрисдикция или контрол не причиняват щети на околната среда на други държави или на региони извън границите на националната им юрисдикция.

Член 4
Обхват на юрисдикцията

В зависимост от правата на други държави и ако изрично не е предвидено друго в тази конвенция, нейните разпоредби се прилагат спрямо всяка договаряща страна:
a) за компоненти на биологичното разнообразие, които се намират в територии в границите на нейната национална юрисдикция; и
b) в случай на процеси и дейности, независимо къде се проявяват ефектите им, извършвани под нейната юрисдикция или контрол, в териториите под нейната национална юрисдикция или извън границите на последната.

Член 5
Сътрудничество

Всяка договаряща страна си сътрудничи, доколкото е възможно и подходящо, с други договарящи страни директно или където е подходящо, чрез компетентни международни организации по отношение на терени извън националната юрисдикция и по други въпроси от взаимен интерес за опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие.

Член 6
Основни мерки за опазване и устойчиво използване

Всяка договаряща страна съобразно собствените си условия и възможности:
a) разработва национални стратегии, планове или програми за опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие или адаптира за целта съществуващи стратегии, планове или програми, които отразяват мерките, постановени от тази конвенция и отнасящи се за всяка договаряща страна; и
b) интегрира, доколкото е възможно и подходящо, опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие в съответните секторни или междусекторни планове, програми и политика.

Член 7
Идентифициране и управление

Всяка договаряща страна, доколкото е възможно и подходящо и особено за целите на членове от 8 до 10:
a) идентифицира компонентите на биологичното разнообразие, които са важни за неговото опазване и устойчиво използване, като се има предвид списъкът с категориите в приложение I;
b) наблюдава и контролира чрез вземане на проби и други методи идентифицираните компоненти на биологичното разнообразие според буква "a", като се обръща особено внимание на тези, изискващи спешни мерки за опазване, и тези, които предлагат най-голям потенциал за устойчиво използване;
c) идентифицира процеси и категории дейности, които имат или могат да имат значително вредно въздействие върху опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, и наблюдава и контролира последствията чрез вземане на проби и други средства; и
d) поддържа и организира чрез какъвто и да е механизъм данни, произтичащи от идентифицирането и мониторинга на дейности, свързани с букви "a", "b" и "c".

Член 8
"In-situ" опазване

Всяка договаряща страна, доколкото е възможно и подходящо:
a) създава система от защитени територии или територии, където е необходимо да се вземат специални мерки за опазване на биологичното разнообразие;
b) разработва, където е необходимо, указания за избор, установяване и управление на защитени територии или териториите, където е необходимо да се вземат специални мерки за опазване на биологичното разнообразие;
c) регулира или управлява биологичните ресурси във или извън защитените територии с цел да се осигури тяхното опазване и устойчиво използване;
d) осигурява опазването на екосистемите, естествените местообитания и поддържане на ценните популации от видове в естествената им среда;
e) осигурява екологосъобразно и устойчиво развитие в територии, съседни на защитените, с цел бъдещо разширяване на тези територии;
f) възстановява деградиралите екосистеми и осигурява възстановяването на застрашените видове чрез разработване и прилагане на планове или стратегии за управление;
g) създава или поддържа средства за регулиране, управление или контрол на рисковете, свързани с използване и получаване на живи модифицирани организми, резултат на биотехнологии, които организми могат да имат вредни въздействия върху околната среда и да засегнат опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, като се вземат предвид и рисковете за човешкото здраве;
h) предотвратява интродуцирането на чуждоземни видове, които заплашват екосистемите, местообитанията или видовете, и контролира и унищожава тези чуждоземни видове;
i) осигурява необходимите условия за съвместимост между сегашния начин на опазване на биологичното разнообразие и устойчивото използване на неговите компоненти;
j) съобразно националното законодателство уважава, опазва и поддържа познанията, откритията и практическия опит на местното население и общности с традиционен начин на живот, съвместим с опазването и устойчивото използване на биологичните ресурси и разширяване на прилагането с тяхно съгласие и участие на познанията, откритията и опита и насърчаване на справедливото поделяне на ползата, произтичаща от използването на такива познания, открития и опит;
k) развива и поддържа необходимото законодателство или други регулативни мерки за опазване на застрашените видове и популации;
l) където са установени значителни вредни въздействия върху биологичното разнообразие, съгласно чл.7 регулира или управлява съответните процеси и категории дейности; и
m) сътрудничи в предоставянето на финансова и друга помощ за опазване "in-situ", споменато в букви от "a" до "l", особено за развиващите се страни.

Член 9
"Eх-situ" опазване

Всяка договаряща страна, доколкото е възможно и подходящо и преди всичко като допълнение на мерките "in-situ":
a) взима мерки за "ex-situ" опазване на компонентите на биологичното разнообразие, за предпочитане в страната, от която произхождат тези компоненти;
b) изгражда и поддържа съоръжения за "ex-situ" опазване и научни изследвания на растенията, животните и микроорганизмите, за предпочитане в страната, от която произхождат генетичните ресурси;
c) взима мерки за възстановяване на застрашените видове и за тяхното повторно интродуциране в естествените им местообитания при подходящи условия;
d) регулира и управлява събирането на биологични ресурси от естествените им местообитания за целите на "ex-situ" опазването, така че да не се застрашават екосистемите и популациите "in-situ", освен ако се изискват временни "ex-situ" мерки съобразно буква "c"; и
e) сътрудничи при осигуряване на финансова и друга помощ за "ex-situ" опазване съобразно букви от "a" до "d" и при изграждане и поддържане на облекчения за "ex-situ" опазване в развиващите се страни.

Член 10
Устойчиво използване на компонентите на биологичното разнообразие

Всяка договаряща страна, доколкото е възможно и подходящо:
a) предлага на националните власти, вземащи решения, мнение за опазването и устойчивото използване на биологичните ресурси;
b) взима мерки, отнасящи се до използването на биологичните ресурси, с цел да се избегне или сведе до минимум вредното влияние върху биологичното разнообразие;
c) защитава и насърчава традиционното използване на биологичните ресурси в съответствие с културните обичаи, които са съвместими с изискванията за опазването и устойчивото им използване;
d) подпомага местното население да развива и прилага оздравителни действия в разрушените области, където биологичното разнообразие е намаляло; и
e) насърчава сътрудничеството между правителствените институции и частния сектор при разработването на методи за устойчиво използване на биологичните ресурси.

Член 11
Мерки за стимулиране

Всяка договаряща страна, доколкото е възможно и подходящо, приема икономически и социално обосновани мерки за стимулиране на опазването и устойчивото използване на компонентите на биологичното разнообразие.

Член 12
Изследвания и обучение

Договарящите страни, отчитайки специфичните нужди на развиващите се страни:
a) разработват и поддържат програми за научно и техническо обучение и практика по вземане на мерки за определяне, опазване и устойчиво използване на биологичното разнообразие и неговите компоненти и осигуряват подкрепа за такова обучение и практика за специфичните нужди на развиващите се страни;
b) подпомагат и насърчават изследванията, които допринасят за опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, особено в развиващите се страни, в съответствие с решенията на Конференцията на страните, взети като последствие от препоръките на спомагателния орган по научни, технически и технологични консултации; и
c) поддържайки условията от чл.16, чл.18 и чл.20, подпомагат и сътрудничат при използването на научния прогрес в изследванията на биологичното разнообразие при разработването на методи за устойчиво използване на биологичните ресурси.

Член 13
Осведомяване и обучение на обществеността

Договарящите страни:
a) подпомагат и насърчават осъзнаването на важността на опазването на биологичното разнообразие и необходимите за това мерки, както и пропагандирането им чрез медиите и включването на темата в образователните програми;
b) си сътрудничат по подходящ начин с други страни и международни организации при разработването на програми за обучение и осведомяване на обществеността по отношение опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие.

Член 14
Оценка и свеждане до минимум на вредните въздействия

Всяка договаряща страна, доколкото е възможно и подходящо:
a) въвежда подходящи процедури, изискващи оценка за въздействие върху околната среда от страна на предложени проекти, които биха могли да имат значително вредно въздействие върху биологичното разнообразие, за да се избегне или сведе до минимум това въздействие, и където е възможно, осигурява участие на обществеността в тези процедури;
b) въвежда подходящи мерки, с които да се осигури своевременно отчитане на екологичните последици на програмите и политиките, които биха могли да имат значително вредно въздействие върху биологичното разнообразие;
c) подпомага на базата на взаимност уведомяването, обмена на информация и консултации по дейностите под тяхна юрисдикция или контрол, които биха могли да нанесат значителни вреди на биологичното разнообразие на други държави или територии извън границите на националната юрисдикция, чрез насърчаване на сключването на съответни двустранни, регионални или многостранни споразумения;
d) в случаите на непосредствена и тежка опасност или увреждане, произлизащи под юрисдикцията или контрола на страната, които биха могли да нанесат значителни вреди на биологичното разнообразие в района под юрисдикцията или контрола на друга държава или извън границите на националната юрисдикция, незабавно уведомява застрашената държава за предстоящата опасност, както и предприема действия за предотвратяване или свеждане до минимум на тази опасност или вреда; и
e) осигурява създаване на национална система за реагиране в случай на аварии, промишлени, от природни бедствия или други причини, които са тежка и непосредствена заплаха за биологичното разнообразие, и насърчава международното сътрудничество в помощ на националните усилия и където е подходящо и съгласувано с държавите или регионалните организации за икономическа интеграция, за създаване на съвместни планове за спешно реагиране. 2. Конференцията на страните преразглежда на базата на проучвания въпросите за отговорността и обезщетенията, включително възстановяване и компенсации, за увреждане на биологичното разнообразие освен в случаите, когато отговорността е чисто вътрешен въпрос.

Член 15
Достъп до генетични ресурси

1. Признавайки суверенните права на държавите върху техните природни ресурси, правото за определяне достъпа до генетичните ресурси е в ръцете на националните правителства и е обект на национално законодателство.
2. Всяка договаряща страна полага усилия за създаване на условия за улесняване на достъпа до генетичните ресурси за използване по екологичен начин от други договарящи страни, а не налага ограничения, които противоречат на целите на тази конвенция.
3. За целите на тази конвенция генетични ресурси, предоставени от договаряща страна, за което става дума в този член и чл.16 и чл.19, са само тези, които са предоставени от договарящи страни, от които тези ресурси произхождат, или страни, които са ги придобили по силата на тази конвенция.
4. Достъпът, където е гарантиран, се осъществява по взаимно съгласие и е обект на условията на този член.
5. Достъпът до генетичните ресурси е обект на предварително постигнато съгласие с договарящата страна, осигуряваща тези ресурси, освен ако това не е определено по друг начин от тази страна.
6. Всяка договаряща страна се стреми да провежда научни изследвания върху генетичните ресурси, предоставени от други договарящи страни, с пълното участие, където е възможно, на тези страни.
7. Всяка договаряща страна взима подходящи законови, административни или политически мерки в съответствие с чл.16 и чл.19 и където е необходимо, посредством финансовите механизми, установени в чл.20 и чл.21, с цел справедлива подялба на резултатите от тези изследвания, развитие и печалбите, получавани от търговското и друг вид използване на генетичните ресурси с договарящата страна, осигуряваща такива ресурси. Тази подялба се осъществява на базата на взаимоизгодни условия.

Член 16
Трансфер на технологии и достъп до тях

1. Всяка договаряща страна, признавайки, че технологиите включват и биотехнологиите и че достъпът и трансферът на технологии между договарящите страни са важни за постигането целите на тази конвенция, се ангажира, изпълнявайки условията на този член, да осигури и/или улесни достъпа или трансфера към други договарящи страни на технологии, които са от значение за опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие или да използва генетичните ресурси и да не причинява значителни щети на околната среда. 2
. Споменатият в § 1 достъп до технологиите и трансферът им към развиващите се страни се осигурява и/или улеснява при най-благоприятни условия, включващи концесии и преференции, въз основа на взаимна договореност, а когато е необходимо, в съответствие с финансовите механизми, установени в чл.20 и чл.21. Когато технологиите са защитени от патент или други права на интелектуална собственост, достъпът и трансферът на технологии следва да осигуряват защита на правата на интелектуална собственост. Този параграф се прилага съобразно § 3, 4 и 5.
3. Всяка договаряща страна взима необходимите законодателни, административни или политически мерки с цел договарящите страни и по-специално развиващите се страни, които осигуряват генетичните ресурси, да имат осигурен достъп до технологиите или до трансфера на технологиите, които използват тези ресурси.
4. Всяка договаряща страна взима подходящи законодателни, административни или политически мерки с цел да се улесни достъпът на частния сектор до съвместните разработки и трансфера на технологии, споменати в § 1, за обща полза на правителствените институции и частния сектор на развиващите се страни и в тази връзка да остане вярна на задълженията, включени в § 1, 2 и 3 на този член.
5. Договарящите страни, признавайки, че патентните и други права на интелектуална собственост могат да окажат влияние върху прилагането на тази конвенция, си сътрудничат в тази област, която е обект на национално законодателство и международно право, за да направят така, че тези права да бъдат поносими и да не противоречат на целите на тази конвенция.

Член 17
Обмен на информация

1. Договарящите страни улесняват обмена на информация от всички обществено достъпни източници, отнасяща се до опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, вземайки предвид специфичните нужди на развиваците се страни.
2. Подобен обмен на информация включва обмен на резултати от технически, научни и социално икономически проучвания, както и информация за програми за обучение и наблюдение, специализирани знания, местни и традиционни знания, както и в комбинация с технологиите, споменати в чл.16, § 1. Също така, където е изпълнимо, включват и връщане на информация на източника й.

Член 18
Техническо и научно сътрудничество

1. Договарящите страни подпомагат международното техническо и научно сътрудничество в областта на опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, където е необходимо, чрез подходящи международни и национални институции.
2. Всяка договаряща страна подпомага техническото и научното сътрудничество с други договарящи страни и по-специално развиващи се страни при прилагането на тази конвенция чрез разработването и прилагането на националната политика. Подпомагайки подобно сътрудничество, се обръща специално внимание на развитието и укрепването на националните умения и възможности в смисъла на развитие на човешките ресурси и изграждането на институции.
3. На първата си среща Конференцията на страните определи как да установи механизъм за централно събиране, класифициране и разпращане на информацията, за да подпомогне и улесни техническото и научното сътрудничество.
4. За постигане целите на конвенцията и в съответствие с националното законодателство и политика договарящите страни създават и подкрепят методи за сътрудничество в развитието и използването на технологии, включително местните и традиционните технологии. За целта договарящите страни също подпомагат сътрудничеството при обучението на персонала и обмена на експерти.
5. В съответствие с това споразумяване договарящите страни подпомагат разработването на програми за съвместни изследвания и разработване на технологии, отговарящи на целите на конвенцията.

Член 19
Използване на биотехнологиите и разпределение на ползите от тях

1. Всяка договаряща страна предприема подходящи законодателни, административни и политически мерки, за да се осигури ефективно участие в дейностите, свързани с биотехнологични изследвания в тези страни, и особено в развиващите се страни, които осигуряват генетичните ресурси за тези изследвания, и където е възможно - в страните, предоставящи тези ресурси.
2. Всяка договаряща страна предприема всички разумни мерки, за да осигури приоритетен достъп при справедливи условия за договарящите страни, предимно развиващи се страни, до ползите от биотехнологиите, разработени въз основа на генетични ресурси, осигурени от тези договарящи страни. Достъпът се осъществява на базата на взаимно договорени условия.
3. Страните обръщат внимание на необходимостта от създаване на процедури, включително и особено при вземане на предварително съгласие по отношение на безопасен трансфер, работа със и използване на модифицирани живи организми, получени в резултат на биотехнологии, които могат да окажат вредно въздействие върху опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие.
4. Всяка договаряща страна пряко или чрез посредничеството на физическо или юридическо лице под нейната юрисдикция, която страна осигурява организми, споменати в § 3, осигурява всяка налична информация за потенциално вредни въздействия на отделните организми върху договарящата страна, в която тези организми се интродуцират.

Член 20
Финансови ресурси

1. Всяка договаряща страна се ангажира съобразно възможностите си да предоставя финансова помощ за тези национални дейности, насочени към постигане на целите на тази конвенция, съобразно своите национални планове, приоритети и програми.
2. Развитите страни, страни по конвенцията, осигуряват нови и допълнителни финансови ресурси, за да помогнат на развиващите се страни да посрещнат своите допълнителни разходи при прилагане на мерките за изпълнение на задължения по тази конвенция и да се възползват от нейните постановки. Тези разходи са предварително договорени между развиващите се страни и институциите, за които става дума в чл.21, в съответствие с политиката, стратегията, програмните приоритети и критериите за изборност и списъка на допълнителните разходи, установен от Конференцията на страните. Други страни, включително страните в преход към пазарна икономика, могат доброволно да поемат задълженията на развитите страни. За нуждите на този член Конференцията на страните на първата си среща съставя списък на развитите страни - страни по конвенцията, и други страни, които доброволно поемат задълженията на развитите. Конференцията на страните периодично разглежда и ако е необходимо, актуализира списъка. Вноски от други страни и източници на доброволна основа също се насърчават. Изпълнението на тези задължения отчита необходимостта от предвидено адекватно и навременно осигуряване на средства и важността от разпределение на финансовите задължения между страните донори, включени в списъка.
3. Развитите страни могат също да осигурят, а развиващите се страни да използват финансови ресурси, свързани с изпълнение на конвенцията, чрез двустранни, регионални и други начини.
4. Степента, до която развиващите се страни изпълняват ефективно своите задължения по тази конвенция, зависи от изпълнението от страна на развитите страни на техните задължения по конвенцията, свързани с финансови ресурси и трансфер на технологии и напълното отчитане на факта, че икономическото и социалното развитие и премахването на бедността са от първостепенна важност за развиващите се страни.
5. В своите действия за финансиране и трансфер на технологии страните в пълна степен отчитат специфичните нужди и специалните условия в най-слабо развитите страни.
6. Договарящите страни също взимат предвид специалните условия, произтичащи от зависимостта, разпределението и разположението на биологичното разнообразие в развиващите се страни, особено в малките островни държави.
7. Също така се обръща внимание на специалното положение на развиващите се страни, включително тези, които са най-уязвими екологически, като страни с пустинни или полупустинни зони, крайбрежни и планински райони.

Член 21
Финансов механизъм

1. Ще се създаде механизъм за управление на финансовите ресурси за развиващите се страни за целите на тази конвенция, като дарения или концесии, чиито основни елементи са описани в този член. Механизмът ще функционира под ръководството и финансовия контрол на Конференцията на страните за целите на тази конвенция. Действието на механизма ще се води от такива институции, каквито реши Конференцията на страните на първото си заседание. За целите на тази конвенция Конференцията на страните определя политика, стратегия и програмни приоритети и критерии за изборност, свързани с достъпа и използването на тези ресурси. Вноските ще са такива, че да се отчита необходимостта от предвидимо адекватно и навременно осигуряване на средства, за които става дума в чл.20, в съответствие с необходимите ресурси. Последните ще се определят от Конференцията на страните в съответствие с необходимостта да се разпределя финансовият товар между страните донори, включени в списъка, споменат в чл.20, § 2. Доброволни вноски също могат да се правят от развитите страни членки и от други страни и източници. Механизмът ще действа при демократична и прозрачна система на управление.
2. В духа на целите на тази конвенция Конференцията на страните на първата си среща определя приоритетите в политиката, стратегията и програмите, както и подбрани критерии и указания за изборност за достъп и използване на финансовите ресурси, включително мониторинг и редовна оценка на това използване. Конференцията на страните определя разпоредби за изпълнение на § 1 след консултации с институционните структури, натоварени с действието на финансовия механизъм.
3. Конференцията на страните разглежда ефективността на механизма, установен по силата на този член, включително критериите и указанията, за които става дума в § 2, не по-малко от две години след влизане в сила на конвенцията и редовно след това. Въз основа на такъв преглед, ако е необходимо, тя предприема подходящи действия за подобряване на механизма.
4. Договарящите страни обмислят как да бъдат укрепени съществуващите финансови институции за осигуряване финансови ресурси за опазване и устойчиво използване на биологичното разнообразие.

Член 22
Връзка с други международни конвенции

1. Условията на тази конвенция не засягат правата и задълженията на която и да е договаряща страна, произтичащи от някакво международно споразумение, освен когато упражняването на тези права и задължения може да засегне сериозно биологичното разнообразие.
2. Договарящите страни прилагат тази конвенция по отношение на морската околна среда съобразно правата и задълженията на държавите по силата на морското право.

Член 23
Конференция на страните

1. Създава се Конференция на страните. Първата среща на Конференцията на страните се свиква от изпълнителния директор на ЮНЕП не по-късно от една година след влизане в сила на тази конвенция. След това на редовни интервали се провеждат обикновени срещи на Конференцията на страните, което ще бъде решено от първата Конференция на страните.
2. Извънредни срещи на Конференцията на страните се провеждат и в друго време, ако се прецени от конференцията, че е необходимо, или по писмена заявка на някоя страна при условие, че в рамките на три месеца от заявката, съобщена им от секретариата, тя е подкрепена най-малко от една трета от страните.
3. Конференцията на страните постига консенсус и приема правила на процедиране за себе си и за всеки спомагателен орган, който може да създаде, както и финансови правила, управляващи субсидирането на секретариата. На всяка редовна среща тя приема бюджет за финансовия период до следващата редовна среща.
4. Конференцията на страните следи за прилагането на тази конвенция и за тази цел:
a) определя формата и интервалите за подаване на информация, която ще бъде предоставена в съответствие с чл.26, и взима под внимание тази информация, както и отчетите, представени от спомагателните органи;
b) преценява научните, техническите и технологичните насоки за опазване на биологичното разнообразие, давани от спомагателните органи в съответствие с чл.25;
c) обсъжда и приема според изискванията протоколи, представяни в съответствие с чл.28;
d) разглежда и приема, както се изисква, в съответствие с чл.29 и чл.30 поправки и допълнения към тази конвенция и приложенията й;
e) разглежда поправките и допълненията към всеки протокол, както и към всяко приложение и ако се реши, препоръчва тяхното приемане на страните, засегнати от съответния протокол;
f) разглежда и приема, както се изисква, в съответствие с чл.30 допълнителни приложения към тази конвенция;
g) определя такива спомагателни органи, особено за научни и технически насоки, необходими за прилагане на тази конвенция;
h) свързва се чрез секретариата с изпълнителните органи на конвенции, занимаващи се с въпроси, предмет на тази конвенция, с оглед установяване на подходящи форми на сътрудничество с тях; и
i) разглежда и предприема допълнителни действия, които могат да се наложат за постигането на целите на тази конвенция, прилагайки придобития при изпълнението й опит.
5. Обединените нации, техните специализирани агенции и Международната агенция по атомна енергия, както и всяка държава, която не е страна по тази конвенция, могат да бъдат представени като наблюдатели на заседанията на Конференцията на страните. Всяка друга институция и агенция, независимо от това, дали е правителствена или неправителствена, квалифицирана в области, свързани с опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, която е информирала секретариата за своето желание да бъде представена като наблюдател на срещата на Конференцията на страните, може да бъде приета, освен ако поне една трета от страните не се противопоставят. Приемането и участието на наблюдатели е подчинено на процедурни правила, приети от Конференцията на страните.

Член 24
Секретариат

1. Секретариатът е определен. Неговите функции са:
a) да организира и обслужва заседанията на Конференцията на страните, предвидени в чл.23;
b) да изпълнява функциите, определени от всеки протокол;
c) да изготвя отчети за дейността си в съответствие с конвенцията и да ги представя на Конференцията на страните;
d) да координира с други сходни международни институции и по-специално да влиза в такива административни и договорни споразумения, когато е необходимо за ефективното изпълнение на неговите функции;
e) да изпълнява и други подобни функции, които се определят от Конференцията на страните.
2. На първото си редовно заседание Конференцията на страните посочва секретариат измежду съществуващите компетентни международни организации, които са изразили своята готовност да поемат функциите на секретариата, предвидени от тази конвенция.

Член 25
Спомагателен орган за научни, технически и технологични консултации

1. Създава се спомагателен орган за научни, технически и технологични консултации, за да осигурява Конференцията на страните и когато е необходимо, и други спомагателни органи с навременни консултации, свързани с прилагане на конвенцията. Този орган ще е отворен за участие на всички страни и ще е мултидисциплинарен. Той включва правителствени представители, експерти в съответни области. Той докладва редовно на Конференцията на страните за всички аспекти на неговата работа.
2. Под ръководството и съобразно даваните от Конференцията на страните насоки при поискване този орган ще извършва следното:
a) предоставяне на научни и технически оценки на състоянието на биологичното разнообразие;
b) изготвяне на научни и технически оценки на ефекта от отделните видове мерки, взети в съответствие с разпоредбите на тази конвенция;
c) издирване на новаторски, ефикасни и най-нови технологии и ноу-хау, свързани с опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, и консултации по начините и средствата за стимулиране на развитие и/или трансфер на такива технологии;
d) осигуряване на консултации по научни програми и международно сътрудничество в изследванията и развитието, свързани с опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие; и
e) отговаряне на научни, технически и методологични въпроси, които Конференцията на страните или спомагателните й органи могат да поставят пред него.
3. Функциите, правилата на работа, организацията и работата на спомагателния орган могат допълнително да се развиват от Конференцията на страните.

Член 26
Доклади

Всяка договаряща страна на интервали, определени от Конференцията на страните, й представя доклади относно действията, които са предприети за прилагане на тази конвенция, и мнение за ефективността на тези действия в изпълнение на целите на конвенцията.

Член 27
Решаване на спорни въпроси

1. В случай на спор между договарящите страни, засягащ тълкуването или прилагането на тази конвенция, засегнатите страни търсят решение чрез преговори.
2. Ако засегнатите страни не могат да постигнат съгласие чрез преговори, те могат заедно да потърсят помощта или посредничеството на трета страна.
3. Когато ратифицира, приема, одобрява или се присъединява към тази конвенция или по всяко време след това, една държава или регионална организация за икономическа интеграция може да декларира писмено на депозитаря, че по отношение на спор, нерешен в съответствие с § 1 или § 2, тя приема единия или двата следни начина за уреждане на спорен въпрос като задължителен:
a) уреждане чрез арбитраж в съответствие с процедурата, посочена в част 1 на приложение II;
b) представя спора на Международния съд.
4. Ако участващите в спора страни не приемат еднакъв или кой да е от начините за разрешаването му, изложени в § 3, спорът ще бъде представен за помирение в съответствие с част 2 на приложение II, освен ако страните не се споразумеят по друг начин.
5. Условията в този член ще се прилагат по отношение на всеки протокол, освен ако не се изисква друго в съответния протокол.

Член 28
Приемане на протоколи

1. Договарящите страни си сътрудничат при формулирането и приемането на протоколи по тази конвенция.
2. Протоколите ще бъдат приемани на среща на Конференцията на страните.
3. Текстът на всеки предложен протокол ще бъде съобщен на договарящите страни от секретариата най-малко шест месеца преди разглеждането му на заседание.

Член 29
Допълнения и поправки в конвенцията или протоколите

1. Допълнения и поправки към тази конвенция могат да бъдат предлагани от всяка договаряща страна. Поправки и допълнения към всеки протокол могат да бъдат предлагани от всяка страна по този протокол.
2. Допълненията и поправките към тази конвенция ще бъдат приемани на среща на Конференцията на страните. Допълнения и поправки към който и да е протокол ще бъдат приемани на среща на страните по въпросния протокол. Текстът на всяка предложена поправка или допълнение към тази конвенция или към който и да е протокол, освен ако в протокола не се изисква друго, ще бъдат съобщавани от секретариата на страните, засегнати от въпросния документ, най-малко шест месеца преди срещата, на която се предлага да бъде приет. Секретариатът също така съобщава предложените поправки и допълнения на подписващите тази конвенция за информация.
3. Страните полагат всички усилия, за да достигнат съгласие по всяко предложено допълнение или поправка към тази конвенция или към всеки протокол чрез консенсус. Ако всички усилия за постигане на консенсус са изчерпани и не е постигнато съгласие, поправката трябва в краен случай да се приеме чрез гласуване с мнозинство от две трети от страните, засегнати от въпросния документ, които присъстват и гласуват на срещата, и ще се предава от депозитаря на всички страни за ратифициране, приемане и одобрение.
4. Ратифицирането, приемането и одобряването на поправките и допълненията ще се заявява писмено на депозитаря. Поправките и допълненията, приети в съответствие с § 3, влизат в сила сред страните, които са ги приели, на деветдесетия ден след депозирането на документа за ратифициране, приемане и одобрение от най-малко две трети от договарящите страни по тази конвенция или от страните, участващи в съответния протокол, освен ако в протокола не се изисква друго. След това поправките и допълненията влизат в сила и за всяка друга страна на деветдесетия ден след като тази страна депозира своя документ за ратифициране, приемане или одобрение на поправките и допълненията.
5. За целите на този член "страните, присъстващи и гласуващи" означава страните, които присъстват на заседанието и гласуват за или против.

Член 30
Приемане и нанасяне на поправки в приложенията

1. Приложенията към тази конвенция или към всеки друг протокол представляват неразделна част от тази конвенция или протокол, освен ако не е предвидено друго. Споменаването на тази конвенция или нейните протоколи означава в същото време и споменаване на което и да е от нейните приложения. Приложенията се ограничават до процедурни, научни, технически и административни въпроси.
2. С изключение на случаите, когато се иска нещо друго в някой протокол, по отношение на неговите допълнения се прилага следната процедура към предлагането, приемането и влизането в сила на допълнителни приложения към тази конвенция или на допълнения към някой протокол:
a) допълненията към тази конвенция или към всеки протокол ще се прилагат и приемат според процедурата, изложена в чл.29;
b) всяка страна, която не е в състояние да приеме някое от приложенията към конвенцията или към някой от протоколите, в който е страна, следва да уведоми писмено депозитаря до една година от датата, на която е получено съобщението за приемането на приложението. Депозитарят е длъжен незабавно да уведоми всички страни за всяко получено в писмен вид съобщение. Дадена страна може по всяко време да оттегли предишна декларация с възражения, след което приложението влиза в сила за тази страна, предмет на изложеното в буква "c";
c) след изтичане на една година от съобщението на депозитаря за приемането му приложението влиза в сила за страните по конвенцията или съответния протокол, които не са подали съобщение в съответствие с буква "b".
3. Предлагането, приемането и влизането в сила на поправките към приложенията на тази конвенция или към който и да е протокол ще бъдат подложени на същата процедура, както при предлагане, приемане и влизане в сила на приложения към конвенцията или допълненията към някой протокол.
4. Ако се налага допълнително приложение или поправка към някое от приложенията на конвенцията или протоколите, допълнителното приложение или поправката не може да влезе в сила до влизането в сила на съответната поправка към конвенцията или някой от протоколите.

Член 31
Право на глас

1. С изключение на случаите, посочени в § 2, всяка договаряща страна по тази конвенция или по който и да е протокол има право на един глас.
2. Регионалните организации за икономическа интеграция по въпросите от тяхна компетенция упражняват правото си на глас с брой на гласовете, равен на броя на държавите членки, които са договарящи страни по тази конвенция или съответния протокол. Такива организации не упражняват правото си на глас, ако техните държави членки упражняват своето и обратно.

Член 32
Взаимоотношения между конвенцията и нейните протоколи

1. Една държава или регионална организация за икономическа интеграция не може да стане страна по даден протокол, освен ако е или ако стане в същото време договаряща страна по конвенцията.
2. Решенията по условията на всеки протокол ще бъдат вземани само от страните по засегнатия протокол, всяка договаряща страна, която не е ратифицирала, приела или одобрила някой протокол, може да участва като наблюдател на срещите на страните по този протокол.

Член 33
Подписване

Конвенцията ще бъде открита за подписване в Рио де Жанейро от всички държави и регионални организации за икономическа интеграция от 5 юни 1992 г. до 14 юни 1992 г. и в представителството на Обединените нации в Ню Йорк от 15 юни 1992 г. до 4 юни 1993 г.

Член 34
Ратифициране, приемане и одобрение

1. Тази конвенция и всеки протокол ще бъдат подложени на ратифициране, приемане и одобрение от държавите и от регионалните организации за икономическа интеграция. Документите на ратификацията, приемането и одобрението ще бъдат съхранявани от държавата депозитар.
2. Всяка от споменатите в § 1 организации, която става договаряща страна по конвенцията или някой протокол, без коя да е от членуващите в нея държави да е такава страна, приема всички задължения, произтичащи от конвенцията или съответния протокол в зависимост от случая. В случай на организация, при която една или повече от държавите членки са договарящи страни по конвенцията или съответния протокол, организацията и членовете й са длъжни да вземат решение по отговорностите си за изпълнение на задълженията, произтичащи от конвенцията или протокола в зависимост от случая. В такива случаи на организацията и страните, членуващи в нея, не се разрешава да упражняват конкурентно правата си по конвенцията или протокола.
3. В документите си за ратифициране, приемане и одобрение организациите, споменати в § 1, декларират степента на компетенциите си по отношение на проблемите, засегнати от конвенцията или съответния протокол. Тези организации са длъжни да уведомят депозитаря за всяка съществена промяна, касаеща техните компетенции.

Член 35
Присъединяване

1. Тази конвенция и всеки протокол ще бъдат открити за присъединяване към тях от държави и регионални организации за икономическа интеграция от датата, на която конвенцията или съответният протокол са закрити за подписване. Документите за присъединяване ще бъдат съхранявани от държавата депозитар.
2. В документите си за присъединяване организациите, споменати в § 1, декларират степента на компетентността си по отношение на проблемите, предмет на конвенцията или съответния протокол. Тези организации също така уведомяват депозитаря за всяка съществена промяна, касаеща тяхната компетентност.
3. Условията на чл.34, § 2 се прилагат към регионални организации за икономическа интеграция, които се присъединяват към тази конвенция или някой протокол.

Член 36
Влизане в сила

1. Тази конвенция влиза в сила на деветдесетия ден след датата на депозирането на тридесетия документ за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване.
2. Всеки протокол влиза в сила на деветдесетия ден след датата на депозирането на определения в този протокол брой документи за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване.
3. За всяка договаряща страна, която ратифицира, приема или одобрява тази конвенция или се присъединява към нея след депозирането на тридесетия документ за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване, тя влиза в сила на деветдесетия ден след датата на депозиране от такава договаряща страна на нейния документ за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване.
4. Всеки протокол освен в случаите, когато се иска друго, влиза в сила за договарящите страни, които ратифицират, приемат или одобряват този протокол или се присъединяват към него след влизането му в сила според § 2, на деветдесетия ден след датата, на която договарящата страна депозира своя документ за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване, или на датата, на която конвенцията влиза в сила за тази договаряща страна, като важи по-късната дата.
5. За целите на § 1 и 2 всеки документ, депозиран от регионална организация за икономическа интеграция, не се брои като допълнителен към тези, депозирани от държавите - членки на такава организация.

Член 37
Уговорки

По отношение на тази конвенция не могат да се правят уговорки.

Член 38
Оттегляне

1. Две години след влизане в сила на конвенцията за дадена страна тази страна може по всяко време да се оттегли с писмено уведомяване на депозитаря.
2. Оттеглянето се осъществява една година след писменото уведомяване или на друга по-късна дата, ако е посочена такава в писменото известие.
3. Всяка оттеглила се от конвенцията страна ще се счита оттеглила се и от протоколите, по които е страна.

Член 39
Временни финансови разпоредби

Ако напълно се преструктурират съобразно изискванията на чл.21, Глобалният фонд по околна среда на Програмата за развитие към Обединените нации, Програмата по околната среда на Обединените нации и Международната банка за възстановяване и развитие ще бъдат институциите, за които става дума в чл.2. Те ще бъдат на временна основа за периода от влизането на конвенцията в сила до първата среща на Конференцията на страните или докато Конференцията на страните реши кои институции да определи във връзка с чл.21.

Член 40
Временни разпоредби за секретариата

Временният секретариат в съответствие с чл.24, § 2 за периода от влизане на конвенцията в сила до първата среща на Конференцията на страните се определя от изпълнителния директор на Програмата на Обединените нации за околната среда.

Член 41
Депозитар

Генералният секретар на Обединените нации изпълнява функциите на депозитар на тази конвенция и протоколите към нея.

Член 42
Автентични текстове

Оригиналът на тази конвенция, на която арабският, китайският, английският, френският, руският и испанският текст са еднакво автентични, се депозира при Генералния секретар на Обединените нации. В уверение на което, долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази конвенция. Рио де Жанейро, пети ден на месец юни, хиляда деветстотин деветдесет и втора година

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Определяне на предмета и мониторинг
1. Екосистеми и местообитания: съдържащи значително разнообразие, голям брой ендемични или застрашени видове или девствена природа; необходими за мигриращите видове, имащи социална, икономическа, културна или научна значимост, или които са представителни уникални или свързани с ключови еволюционни или други биологични процеси.
2. Видове и съобщества, които са: застрашени; диви родственици на домашни или култивирани видове; имащи медицинска, селскостопанска или друга икономическа стойност; или от социална, научна или културна значимост; или важни за научните изследвания в областта на опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие като видове индикатори.
3. Описани геноми и гени от социална, научна или икономическа значимост.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Част 1
Арбитраж

Член 1

Страната ищец заявява в секретариата, че страните ще отнесат спорен въпрос за арбитраж в съответствие с чл.27. Заявлението излага спорния въпрос и включва в частност членовете на конвенцията или протоколите, тълкуването или прилагането на които са предмет на спора. Ако страните не се споразумеят по спорния въпрос преди назначаването на председател на съда, спорният въпрос се решава от арбитражния съд. Секретариатът уведомява всички страни, подписали конвенцията или явяващи се страни по съответния протокол.

Член 2

1. При спор между две страни арбитражният съд се състои от три члена. Всяка от страните, участващи в спора, посочва арбитър, след което така определените арбитри по споразумение помежду си посочват третия арбитър, който ще бъде председател на съда. Председателят не трябва по националност да принадлежи към страните по спора, да живее на територията им или да е участвал в спора по друг повод.
2. При спорове между повече от две страни страните с едно и също мнение посочват по споразумение един арбитър.
3. Всяко свободно място ще се попълва по начина, предвиден при началното определяне на арбитрите.

Член 3

1. В случай, че председателят на арбитражния съд не бъде определен до два месеца след посочване на втория арбитър, Генералният секретар на Обединените нации по молба на една от страните определя председателя най-късно до два месеца.
2. Ако една от страните по спора не посочи арбитър до два месеца след получаване на заявката, другата страна може да информира Генералния секретар, който може да определи арбитъра в следващите два месеца.

Член 4

Арбитражният съд взема своите решения в съответствие с наредбите на тази конвенция, всички засегнати протоколи и международното право.

Член 5

Арбитражният съд определя свои собствени процедурни правила, освен ако страните по спора не се споразумеят за друго.

Член 6

Арбитражният съд може при заявка на една от страните да препоръча временни мерки за защита.

Член 7

Страните по спора улесняват работата на арбитражния съд и в частност, използвайки всички достъпни за тях средства:
a) осигуряват всички налични документи, информация и помощни материали; и
b) дават възможност, когато е необходимо, да бъдат призовани свидетели или експерти и да се получат техните доказателства.

Член 8

Страните и арбитрите са задължени да пазят поверително всяка информация, която се получава като секретна по време на работата на арбитражния съд.

Член 9

Разходите за свикването на съда се поемат от страните по спора по равно, освен ако арбитражният съд не реши друго поради особени обстоятелства на случая. Съдът води сметка за всички свои разходи и накрая представя отчет на страните.

Член 10

Всяка договаряща страна, която има интереси от юридически характер към предмета на спора, които могат да бъдат засегнати от решението по случая, може със съгласието на съда да се намеси в заседанията.

Член 11

Съдът може да изслуша и контрапретенции, появяващи се пряко от темата на спора.

Член 12

Решенията на арбитражния съд както по процедурата, така и по същността на спора се вземат с мнозинство на гласовете на членовете му.

Член 13

Ако една от страните по спора не се яви пред арбитражния съд или не защити позицията си, другата страна може да помоли съда да продължи заседанията си и да вземе своето решение. Отсъствието на дадена страна или невъзможността й да защити позициите си не представлява пречка за заседанията. Преди да произнесе окончателното си решение, арбитражният съд трябва да се убеди, че искът е добре обоснован фактологически и законово.

Член 14

Съдът произнася окончателното си решение в рамките на пет месеца от датата, на която той е бил напълно конституиран, освен ако не прецени, че е необходимо да се увеличи времето му за работа с период, който не надвишава пет месеца.

Член 15

Окончателното решение на арбитражния съд се ограничава в рамките на предмета на спора и посочва причините, на които се основава. То съдържа имената на членовете, които са участвали, и датата на вземане на окончателното решение. Всеки член на съда може да приложи отделно или особено мнение по отношение на окончателното решение.

Член 16

Решението е задължително за страните по спора. То не може да бъде обжалвано, освен ако страните по спора не са споразумели предварително процедура на обжалване.

Член 17

Всяко несъгласие, което може да възникне между страните по спора, свързано с тълкуването или начина на изпълнение на окончателното решение, може да бъде представено от всяка от страните за решаване от арбитражния съд, който се е произнесъл по окончателното решение.

Част 2
Помиряване

Член 1

Помирителната комисия се създава по молба на една от страните по спора. Комисията, освен ако страните не се споразумеят по друг начин, се състои от пет члена, по двама, посочени от всяка засегната страна, и един председател, избран заедно от тези членове.

Член 2

При спорове между повече от две страни страните с едно и също мнение посочват заедно и по взаимно съгласие членовете на комисията. Когато две или повече страни имат различни интереси или съществува неразбирателство по отношение еднаквостта на интересите, те посочват представителите си поотделно.

Член 3

Ако в рамките на два месеца от датата на молбата за създаване на помирителна комисия страните не са посочили никого, Генералният секретар на Обединените нации посочва тези членове, ако е помолен от страната, която е подала молбата, в рамките на следващия двумесечен период.

Член 4

Ако председателят на помирителната комисия не се избере в рамките на два месеца от посочването на последния член на помирителната комисия, Генералният секретар на Обединените нации посочва председател, ако бъде помолен от една страна за това, в рамките на следващия двумесечен период.

Член 5

Помирителната комисия взема решенията си с мнозинство на гласовете на своите членове. Тя определя свои собствени процедури, освен ако страните по спора не се споразумеят за друго. Тя дава предложение за разрешаване на спора, което страните приемат като окончателно.

Член 6

Несъгласие по въпроса, дали помирителната комисия е компетентна, се разрешава от комисията.

МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

ПРОТОКОЛ ОТ КАРТАХЕНА
по биологична безопасност към Конвенцията по биологично разнообразие
(Ратифициран със закон, приет от ХХХVIII Народно събрание на 26 юли 2000 г. - ДВ, бр. 65 от 2000 г. В сила от 11 септември 2003 г.)
(Обн., ДВ, бр. 83 от 19.09.2003 г.) Страните по този протокол като страни към Конвенцията по биологично разнообразие, оттук нататък наричана "конвенцията", като се позовават на член 19, параграфи 3 и 4 и членове 8 (g) и 17 от конвенцията, като се позовават също на решение II/5 от 17 ноември 1995 г. на Конференцията на страните към Конвенцията за разработване на Протокол по биобезопасност, със специално внимание върху трансграничното придвижване на всеки жив модифициран организъм, получен в резултат на съвременна биотехнология, който може да окаже неблагоприятно въздействие върху опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, са готови за разглеждане на съответните процедури за предварително обосновано съгласие, като препотвърждават предохранителния подход, отразен в Принцип 15 на Декларацията за околната среда и развитие от Рио де Жанейро, като съзнават бързото разпространение на съвременната биотехнология и нарастващото безпокойство на обществеността във връзка с потенциалното й вредно въздействие върху биологичното разнообразие, отчитайки също и рискове за човешкото здраве, като признават, че съвременната биотехнология има голям потенциал за благосъстоянието на човечеството, ако се развиват и прилагат със съответни мерки за безопасност за околната среда и човешкото здраве, като признават също решаващото значение за човечеството на центровете за произход и центровете за генетично разнообразие, като вземат под внимание ограничените възможности на много страни и в частност развиващите се страни, да се справят с характера и мащаба на известните и потенциални рискове, свързани с живите модифицирани организми, като признават, че търговските и опазващите околната среда споразумения би трябвало да се подкрепят взаимно с цел постигане на устойчиво развитие, като подчертават, че този протокол няма да се интерпретира като такъв, който въвежда изменения в правата и задълженията на страна, в съответствие с всички съществуващи международни споразумения, като разбират, че изложеното по-горе няма за цел да подчини този протокол на други международни споразумения, се договориха, както следва:

Член 1
Цел

В съответствие с предохранителния подход, който се съдържа в Принцип 15 на Декларацията за околната среда и развитие от Рио де Жанейро, целта на този протокол е да съдейства за осигуряване на адекватно ниво на защита в областта на безопасното преместване, работа и използване на живите модифицирани организми, получени в резултат на съвременните биотехнологии, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, отчитайки също рисковете за човешкото здраве и като се обръща внимание на трансграничното придвижване.

Член 2
Общи положения

1. Всяка страна ще вземе необходимите и съответни правови, административни и други мерки, за да изпълни своите задължения, предвидени в този протокол.
2. Страните ще осигурят развитието, работата, транспортът, използването, пренасянето и освобождаването на всички живи модифицирани организми да се осъществява по начин, който предпазва или намалява рисковете за биологичното разнообразие, като вземе под внимание и рисковете за човешкото здраве.
3. Нищо в този протокол по никакъв начин няма да засегне суверенитета на държавите по отношение на тяхната морска територия, в съответствие с международното право и техните суверенни права и юрисдикция, които държавите притежават в своите изключителни икономически зони и в границите на техните континентални шелфове в съответствие с международното право, а така също и осъществяването чрез морски и въздушни съдове на навигационните права и свободи на всички държави така, както е предвидено в международното право и е отразено в съответните международни документи.
4. Нищо в този протокол няма да бъде интерпретирано като ограничение на правата на страните да вземат мерки, които да осигурят по-висока степен на защита на опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, отколкото това е предвидено в този протокол, който предвижда такива мерки да съответстват на целите и основните положения на този протокол и да са съгласувани със задълженията на другите страни в съответствие с международното законодателство.
5. Страните се поощряват да вземат под внимание, когато е възможно, налична експертиза, договорености и резултати от извършена дейност на международни форуми, които имат компетентност в областта на риска за човешкото здраве.

Член 3
Използвани термини

За целите на този протокол:
а) "Конференция на страните" означава конференция на страните към конвенцията;
b) "Използване на затворена система" означава всяка операция, която се осъществява в определено приспособление, съоръжение или друга физическа структура, която включва живи модифицирани организми и която се контролира със специални мерки, които ограничават ефективно техния контакт с външната среда и въздействие върху нея;
c) "Износ" означава умишлено презгранично придвижване от една до друга страна;
d) "Износител" означава всяко юридическо или физическо лице, което се намира под юрисдикцията на страната износител, която организира износа на живите модифицирани организми;
e) "Внос" означава умишлено презгранично придвижване в една страна от друга страна;
f) "Вносител" означава всяко юридическо или физическо лице, което се намира под юрисдикцията на страната вносител и което организира внос на живи модифицирани организми;
g) "Жив модифициран организъм" означава всеки жив организъм, който притежава нова комбинация от генетичен материал, получена чрез използване на съвременна биотехнология;
h) "Жив организъм" означава всеки биологичен обект, който е способен да пренася или реплицира генетичен материал, включително стерилни организми, вируси и вироиди;
i) "Съвременна биотехнология" означава прилагане на:
а) in vitro методи с използване на нуклеинови киселини, включително с рекомбинантна дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК), и директно инжектиране на нуклеинова киселина в клетки или органели, или
b) сливане на клетки от различни в таксономично отношение семейства, което преодолява естествените физиологични репродуктивни и рекомбинантни бариери с техники, които не са използвани в традиционното развъждане и селекция;
j) "Регионална организация за икономическа интеграция" означава организация, създадена от суверенни държави в даден регион, в който отделните държави членки са упълномощени по въпросите, които се регулират от този протокол, и която е напълно упълномощена в съответствие със своите вътрешни процедури да подписва, ратифицира, приема, утвърждава този протокол или се присъединява към него;
k) "Презгранично придвижване" означава придвижване на живи модифицирани организми от една страна до друга страна, като за целите на чл.17 и чл.24 презграничното придвижване се свежда до придвижване между страни и такива, които не са страни.

Член 4
Сфера на действие

Този протокол ще се прилага за презграничното придвижване, транзит, работа и използване на всички живи модифицирани организми, които могат да оказват неблагоприятно въздействие върху опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, като също така се вземат под внимание рисковете за човешкото здраве.

Член 5
Фармацевтични препарати

Независимо от чл.4 и без нарушение на някакво право на страната по отношение на оценката на риска за всички живи модифицирани организми преди вземане на решение за внос този протокол няма да се прилага при презгранично придвижване на живи модифицирани организми, които са фармацевтични препарати за хора и които се регулират чрез други съответни международни споразумения или организации.

Член 6
Транзит и използване в затворени системи

1. Независимо от чл.4 и без нарушение на някакво право на страната по транзита да регулира транспорта на живи модифицирани организми през своята територия и да представя на Централната информационна система (Клирингова къща) по биобезопасност всяко решение на тази страна, обект на чл.2, параграф 3, относно транзита през нейна територия на специфични живи модифицирани организми основните положения на този протокол по отношение на процедурата за предварително обосновано съгласие няма да се прилагат спрямо живи модифицирани организми в случаите на транзит.
2. Независимо от чл.4 и без нарушение на някакво право на страната да извършва оценка на риска по отношение на всички живи модифицирани организми преди взимане на решение за внос и установяване на норми за използване в затворена система в рамките на нейната юрисдикция основните положения на този протокол по отношение на процедурата за предварително обосновано съгласие няма да се прилагат при презгранично придвижване на живи модифицирани организми за използване в затворена система, което се осъществява в съответствие с нормите на страната вносител.

Член 7
Приложение на процедурите за предварително обосновано съгласие

1. Подчинена на чл.5 и чл.6, процедурата за предварително обосновано съгласие в чл.8 до чл.10 и чл.12 ще се прилага преди първото съзнателно презгранично придвижване на живи модифицирани организми, предназначени за съзнателно въвеждане в околната среда на страната вносител.
2. "Съзнателно въвеждане в околната среда", обект на параграф 1, не се отнася до живи модифицирани организми, предназначени за директна употреба като храна, фураж или за преработка.
3. Член 11 ще се прилага преди първото презгранично придвижване на живи модифицирани организми, предназначени за директна употреба като храна, фураж или за преработка.
4. Процедурата за предварително обосновано съгласие няма да се прилага при съзнателно презгранично придвижване на живи модифицирани организми, които в решението на конференцията на страните, която служи в качеството на среща на страните по този протокол, са определени като такива, за които не е вероятно да окажат неблагоприятно въздействие върху опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, като се вземе под внимание също така и рискът за човешкото здраве.

Член 8
Нотификация

1. Страната износител ще уведоми или ще изиска износителят да осигури нотификация в писмен вид до компетентните национални органи на страната вносител преди съзнателното презгранично придвижване на живи модифицирани организми, което попада в сферата на действие на чл.7, параграф 1. Нотификацията ще съдържа като минимум информацията, указана в анекс I. 2. Страната износител ще осигури, че са налице законови изисквания за обезпечаване на точна информация от износителя.

Член 9
Потвърждение за получаване на нотификация

1. Страната вносител ще потвърди получаването на нотификация до уведомителя в писмен вид в срок от деветдесет дни от датата на получаването й.
2. Потвърждението ще съдържа: а) дата на получаване на нотификацията; b) дали нотификацията, prima faciе, съдържа информацията, отнасяща се до чл.8; c) дали е възможно да се процедира съобразно вътрешните законови рамки на страната вносител или съобразно процедурата, определена в чл.10.
3. Вътрешните законови рамки, отразени в параграф 2 (c), да са съвместими с този протокол.
4. Непотвърждение от страната вносител за получена нотификация не предполага несъвместимост със съзнателното презгранично придвижване.

Член 10
Процедура за вземане на решение

1. Решенията, взети от страната вносител, ще трябва да бъдат в съответствие с чл.15.
2. Страната вносител в срок, посочен в чл.9, ще информира в писмен вид уведомителя за това, дали е възможно да бъде осъществено съзнателно презгранично придвижване: а) само след като страната вносител даде писменото си съгласие; или b) след не по-малко от деветдесет дни без последващо писмено съгласие.
3. В срок от двеста и седемдесет дни от датата на получаване на нотификация страната вносител ще съобщи в писмен вид на уведомителя и на Централното учреждение за посредничество по биобезопасността за своето решение, споменато в параграф 2 (а):
а) за одобрение на вноса със или без определени условия, включително по какъв начин ще приложи решението си за следващия внос на същия жив модифициран организъм;
b) за забрана на вноса;
c) да поиска допълнително съответна информация съгласно вътрешната регулаторна рамка или анекс I; отчитайки времето, през което страната вносител трябва да отговори, като броят на дните, през които тя трябва да чака за съответна допълнителна информация, не се отчита; или
d) да информира уведомителя, че периодът, определен в този параграф, се удължава с определен период от време.
4. Освен в случаите на безусловно съгласие в решението съобразно параграф 3 се обясняват причините, на които то се основава.
5. Ако страната вносител не успее да съобщи за своето решение в срок от двеста и седемдесет дни от датата на получаване на нотификацията, това не означава съгласие за съзнателно презгранично придвижване.
6. Липсата на научна увереност поради недостатъчна съответна научна информация и знания по отношение на степента на потенциалните неблагоприятни въздействия на живия изменен организъм върху опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие в страната вносител, като се има предвид и рискът за човешкото здраве, не трябва да бъде препятствие за страната вносител да вземе подходящо решение относно вноса на въпросния жив модифициран организъм, както е отбелязано в параграф 3, с цел да се предотвратят или намалят тези потенциални неблагоприятни въздействия.
7. Конференцията на страните, която служи в качеството на среща на страните, ще определи на своето първо свикване подходящите процедури и механизми, които ще улеснят взимането на решения от страната вносител.

Член 11
Процедура по отношение на живи модифицирани организми, предназначени за непосредствена употреба като храна, фураж или за преработка

1. Страна, която взима окончателно решение с оглед вътрешната употреба, включително предлагане на пазара на жив модифициран организъм, който може да бъде обект на презгранично придвижване за непосредствено използване като храна, фураж или за преработка, ще информира в срок от петнадесет дни страните за взимане на това решение чрез Централната информационна система по биобезопасността. Тази информация като минимум трябва да включва данни, посочени в анекс II. Страната ще осигури копие от информацията в писмен вид до националния координатор на всяка страна, която предварително е информирала Секретариата за липсата на достъп до Централната информационна система за посредничество по биобезопасността. Това положение не се прилага при решения, които засягат полски опити.
2. Страната, взела решение съобразно параграф 1, трябва да спази съответните законови изисквания за точност на информацията, която се предоставя от заявителя.
3. Всяка страна може да изиска допълнителна информация от органите, посочени в параграф (b) на анекс II.
4. Всяка страна може да вземе решение за внос на живи модифицирани организми, предназначени за непосредствена употреба като храна, фураж или за преработка според нейната вътрешна регулаторна рамка, която отговаря на целите на този протокол.
5. Всяка страна трябва да предостави на Централната информационна система по биобезопасност копие от всички национални закони, нормативни актове и ръководства, които се използват за внос на живи модифицирани организми, предназначени за непосредствена употреба като храна, фураж или за преработка, ако има такива.
6. Страна, която е развиваща се държава или страна с икономика в преход, при отсъствие на вътрешна регламентационна система, посочена в параграф 4, и при упражняване на вътрешната си юрисдикция, може да заяви чрез Централната информационна система по биобезопасност, че нейното решение преди първия внос на жив модифициран организъм, предназначен за непосредствена употреба като храна, фураж или за преработка, за което е предоставена информация в съответствие с параграф 1, ще бъде прието в съответствие със следващите критерии: а) оценка на риска, направена в съответствие с анекс III; и b) решение, взето в срок, който не превишава двеста и седемдесет дни.
7. Неоповестяването на решение на страна в съответствие с параграф 6, не означава нейно съгласие или отказ за внос на жив модифициран организъм, предназначен за непосредствена употреба като храна, фураж или за преработка, освен ако страната няма друга уговорка.
8. Липса на научна увереност поради недостатъчна съответна научна информация и знания, които засягат степента на възможното неблагоприятно въздействие на жив модифициран организъм върху опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие в страната вносител, като се вземат под внимание рисковете за човешкото здраве, не трябва да е препятствие за страната вносител да вземе решение с оглед на вноса на този жив модифициран организъм, предназначен за непосредствена употреба като храна, фураж или за преработка, с цел да се предотвратят или сведат до минимум възможните неблагоприятни ефекти.
9. Страната може да посочи своите нужди от финансова и техническа помощ и създаване на потенциал по отношение на живи модифицирани организми, предназначени за непосредствена употреба като храна, фураж или за преработка. Страните ще си сътрудничат в удовлетворяването на тези свои нужди в съответствие с чл.22 и 28.

Член 12
Преразглеждане на решения

1. Страната вносител може по всяко време в светлината на нова научна информация относно възможните неблагоприятни въздействия върху опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, като вземе под внимание също и риска за човешкото здраве, да преразгледа и промени решението си с оглед на съзнателно презгранично придвижване. В този случай страната в срок от тридесет дни информира всеки уведомител, който преди е уведомил за предвижване на жив модифициран организъм и което придвижване се споменава в това решение, както и Централната информационна система по биобезопасност, като изложи причините за това свое решение.
2. Страната износител или уведомителят може да се обърне с молба към страната вносител да преразгледа своето решение, което е било взето по този въпрос в съответствие с чл.10, където страната износител или уведомител считат, че: а) има изменения в обстоятелствата, които могат да повлияят на резултата от оценката на риска, на чиято основа е взето решението; или b) има допълнителна подходяща научна или техническа информация.
3. Страната вносител ще отговори в писмен вид на тази молба в срок от деветдесет дни и ще изложи причините за своето решение.
4. Страната вносител по своя инициатива може да поиска оценка на риска по отношение на следващия внос.

Член 13
Опростена процедура

1. Страната вносител може, предвид на приложени адекватни мерки, които обезпечават безопасно съзнателно презгранично придвижване на живи модифицирани организми в съответствие с целите на този протокол, да уговори предварително с Централната информационна система по биобезопасност:
а) случаите, когато съзнателното презгранично придвижване в страната вносител може да се осъществи едновременно с уведомяването й за това придвижване;
b) внос на живи модифицирани организми, които могат да бъдат изключени от процедурата за предварително обосновано съгласие. Нотификациите съобразно подпараграф (а) могат да се прилагат към следващи подобни придвижвания в същата страна.
2. Информацията, свързана със съзнателно презгранично придвижване, която трябва да бъде представена в нотификацията, съобразно параграф 1 (а) трябва да съответства на информацията, посочена в анекс I.

Член 14
Двустранни, регионални и многостранни споразумения и договорености

1. Страните могат да сключат двустранни, регионални и многостранни споразумения и договорености относно съзнателното презгранично придвижване на живи модифицирани организми в съответствие с целите на този протокол и постановявайки, че тези споразумения и договорености няма да причинят по-ниско ниво на защита от това, предвидено в протокола.
2. Страните ще се информират взаимно чрез Централната информационна система по биобезопасност за всички двустранни, регионални и многостранни споразумения, сключени помежду им преди или след влизане в сила на този протокол.
3. Основните положения в този протокол няма да засегнат съзнателното презгранично придвижване, което се осъществява в съответствие с тези споразумения и договорености между страните, сключили тези споразумения и договорености.
4. Всяка страна може да приеме, че нейните вътрешни нормативни актове ще се прилагат с оглед на специфичния внос в нея и тя ще уведоми Централната информационна система по биобезопасност за своето решение.

Член 15
Оценка на риска

1. Оценка на риска се осъществява в съответствие с този протокол и ще бъде извършена по научно обоснован начин в съответствие с анекс III и с взимане под внимание на признатите методи за оценка на риска. Тези оценки на риска ще бъдат основани като минимум на информацията, предоставена в съответствие с чл.8 и други налични научни доказателства, с цел да се определи и оцени възможното неблагоприятно въздействие на живите модифицирани организми върху опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, като се вземат под внимание и рисковете за човешкото здраве.
2. Страната вносител ще осигури оценката на риска да е направена в съответствие с условията на чл.10 за взимане на решение. Тя може да изиска от износителя да извърши оценка на риска.
3. Разходите, свързани с оценката на риска, ще бъдат поети от уведомителя, ако страната вносител има такова изискване.

Член 16
Управление на риска

1. Като имат предвид чл.8 (g) от конвенцията, страните да осигурят и поддържат съответните механизми, мерки и стратегии за регулиране, управление и контрол на риска, които са определени в положенията на този протокол, свързани с оценка на риска, свързани с използването, работата и презграничното придвижване на живи модифицирани организми.
2. Мерките, които се основават на оценка на риска, ще бъдат осъществени до степен, необходима да предотврати неблагоприятното въздействие на живите модифицирани организми върху опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, като се вземе под внимание също и рискът за човешкото здраве на територията на страната вносител.
3. Всяка страна ще предприеме подходящи мерки да предотврати несъзнателно презгранично придвижване на живи модифицирани организми, включително такива мерки като изискване за извършване на оценка на риска преди първото освобождаване на живи модифицирани организми.
4. Без нарушение на параграф 2 всяка страна ще се стреми да осигури всеки жив модифициран организъм, внесен или локално създаден, да е преминал през подходящ период на наблюдение, който съответства на жизнения цикъл или времето за размножаване, преди началото на неговата очаквана употреба.
5. Страните ще си сътрудничат с цел:
а) определянето на живи модифицирани организми или специфични признаци на живи модифицирани организми, които могат да имат неблагоприятен ефект върху опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, като се вземе под внимание и рискът за човешкото здраве; и
b) вземането на подходящи мерки с оглед третирането на такива живи модифицирани организми или специфични признаци.

Член 17
Несъзнателни трансгранични придвижвания и спешни мерки

1. Всяка страна ще предприеме подходящи мерки, за да уведоми за засегнати или потенциално засегнати държави Централната информационна система по биобезопасност и при подходящ случай съответните международни организации, ако й е известно за поява в района под нейна юрисдикция на освобождаване, което води или може да доведе до несъзнателно презгранично придвижване на жив модифициран организъм, което може да окаже значително неблагоприятно въздействие върху опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, като се вземе под внимание и рискът за човешкото здраве в тези държави. Нотификацията да бъде направена веднага щом на страната стане известна ситуацията, описана по-горе.
2. Всяка страна не по-късно от датата на влизане в сила на този протокол за нея да представи на Централната информационна система по биобезопасност съответна подробна информация за създаване на контактни центрове за целите на получаване на нотификация в съответствие с този член.
3. Всяка нотификация, произтичаща от параграф 1, да включва:
а) наличната информация, отнасяща се за определените количества и съответните характеристики и/или признаци на живи модифицирани организми;
b) информация за обстоятелствата и определената дата за освобождаване, а също и използване на живи модифицирани организми в страната, където са получени;
c) всяка налична информация за възможно неблагоприятно въздействие върху опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, като се вземе под внимание и рискът за човешкото здраве, както и всяка налична информация за възможни мерки за управление на риска;
d) всяка друга свързана информация; и
e) контактен център за получаване на допълнителна информация.
4. С цел да се намалят всички неблагоприятни въздействия върху опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, като взема под внимание също риска за човешкото здраве, всяка страна, в рамките на чиято юрисдикция се случи освобождаване на живи модифицирани организми съгласно параграф 1, трябва незабавно да проведе консултация със засегнатите или потенциално засегнатите държави, за да ги улесни при определяне на съответните ответни действия и да вземе необходимите мерки, включително спешни мерки.

Член 18
Работа, транспортиране, пакетиране и идентификация

1. С цел да се предотврати неблагоприятното въздействие върху опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, като се вземе под внимание също и рискът за човешкото здраве, всяка страна да предприеме необходимите мерки, за да може живите модифицирани организми, които са обект на умишлено презгранично придвижване в обхвата на действие на този протокол, да се обработват, пакетират и транспортират, като се вземат под внимание съответните международни правила и норми.
2. Всяка страна да предприеме мерки, които изискват съпровождащата ги документация да съдържа:
а) живите модифицирани организми, предназначени за непосредствена употреба като храна, фураж или за преработка, да бъдат ясно определени като живи модифицирани организми и че не са предназначени за съзнателно въвеждане в околната среда; указания за идентификационни данни и всички особени признаци, а така също и контактен център за получаване на допълнителна информация; конференцията на страните, която служи в качеството на съвещание на страните по този протокол, да вземе решение върху подробните изисквания за тази цел, включително методи за идентификация, не по-късно от две години от датата на влизане в сила на този протокол;
b) живите модифицирани организми, предназначени за използване в затворена система, идентифицирани точно като живи модифицирани организми и с указване на всички изисквания за безопасна работа, опазване, транспортиране и използване, контактния център за получаване на допълнителна информация, включително име и адрес на лице или организации, за които са предназначени живите модифицирани организми;
c) живите модифицирани организми, които са предназначени за умишлено въвеждане в околната среда на страната вносител, и всички други живи модифицирани организми, които са в сферата на действие на протокола, да се определят ясно като живи модифицирани организми; с определяне на идентичността и съответните признаци и/или характеристики, всички изисквания за безопасна обработка, опазване, транспорт и употреба, контактния център за получаване на допълнителна информация и ако е възможно, името и адреса на вносителя и износителя; наличие на декларация за това, че придвижването е в съответствие с изискванията на този протокол, приложим за износителя.
3. Конференцията на страните, която служи в качеството на съвещание на страните по този протокол, ще разгледа необходимостта и условията за разработване на норми, които засягат методите на идентификация, обработка, опаковане и транспортиране, чрез консултации с други съответни международни органи.

Член 19
Компетентни национални органи и национални координационни центрове

1. Всяка страна ще определи един национален координационен център, който от нейно име ще отговаря за връзката със Секретариата. Всяка страна ще определи също един или няколко компетентни органи, които ще отговарят за изпълнението на административни функции, както се изисква от този протокол, и които ще бъдат упълномощени да действат от нейно име по отношение на тези функции. Страната може да определи само един орган за изпълнение на функциите както на координационен център, така и на компетентен орган.
2. Всяка страна не по-късно от датата на влизане в сила на този протокол за нея да уведоми Секретариата за имената и адресите на нейния координационен център и нейните компетентни органи. Ако страната назначи повече от един компетентен национален орган, с нотификация тя ще уведоми Секретариата за това, като представи и съответната информация за задълженията на тези органи. Там, където е възможно, такава информация като минимум да укаже кой компетентен орган е отговорен за този или друг вид жив модифициран организъм. Всяка страна незабавно да уведоми Секретариата за всички промени в определянето на нейния координационен център или името и адреса или задълженията на нейния компетентен национален орган или органи.
3. Секретариатът незабавно да информира страните за нотификацията, получена от него в съответствие с параграф 2, и също да представи такава информация на разположение на Централната информационна система по биобезопасност.

Член 20
Обмен на информация и механизъм за посредничество по биобезопасността

1. С настоящото Централната информационна система по биобезопасност се създава като част от механизма за посредничество съобразно чл.18, параграф 3 от конвенцията с цел да:
а) съдейства за обмен на научна, техническа, екологична и юридическа информация по отношение на опита с живи модифицирани организми; и
b) оказва съдействие на страните за прилагането на протокола, като се вземат под внимание специалните нужди на развиващите се страни, в частност най-слабо развитите и малките островни развиващи се държави, сред тях и държави с икономики в преход, както и страни, които са център на произход и центрове на генетично разнообразие.
2. Централната информационна система по биобезопасност ще служи като център, чрез който информацията става достъпна за целите на параграф 1. Той ще осигури достъп до информацията, предоставена от страните, която е в съответствие с прилагането на този протокол. Тя ще осигури също така достъп, където е възможно, до други международни механизми за обмен на информация по биобезопасност.
3. Без ощетяване на защитата на секретната информация всяка страна ще предостави на Централната информационна система по биобезопасността всяка информация, която се изисква да бъде предоставена на Централната информационна система по биобезопасността в съответствие с този протокол; и
а) всички съществуващи закони, нормативни актове и ръководства за прилагане на протокола, както и информация, която се изисква от страните за процедура по съгласие след предварително информиране;
b) всички двустранни, регионални и многостранни споразумения и договорености;
c) резюме на нейните оценки за риска или екологична оценка на живите модифицирани организми, събрани чрез регламентирани процеси и осъществени в съответствие с чл.15, включително където е възможно, съответната информация, която засяга нейните продукти, основно преработени материали, които произхождат от живи модифицирани организми и които съдържат откриваеми нови комбинации от реплициращ се генетичен материал, получен чрез използване на съвременна биотехнология;
d) нейни окончателни решения относно вноса или освобождаването на живи модифицирани организми; и
e) представени от нея доклади в съответствие с чл.33, включително тези за прилагането на процедурите за съгласие след предварително информиране.
4. Условията за функциониране на Централната информационна система по биобезопасност, включително документите за неговата дейност, ще бъдат разгледани и приети от конференцията на страните, която служи в качеството на съвещание на страните по този протокол, на нейното първо съвещание и периодично ще се преразглежда след това.

Член 21
Поверителна информация

1. Страната вносител ще разреши на уведомителя да определи каква информация от представената съобразно процедурите на този протокол или изискана от страната вносител като част от процедурата за съгласие след предварително информиране съгласно протокола трябва да бъде разгледана като поверителна. В такива случаи при поискване се представят документи за това.
2. Страната вносител ще консултира уведомителя, ако тя реши, че информацията, определена от уведомителя като поверителна, не може да бъде считана за такава, като се представят причините за това при поискване, както и възможността за консултация и за вътрешно преразглеждане на решенията преди обявяването им.
3. Всяка страна ще защитава поверителната информация, получена в контекста на процедурите за съгласие след предварително информиране съгласно протокола. Всяка страна ще осигури наличието на процедури за защита на такава информация и ще защити поверителността на такава информация по начин не по-малко сигурен, отколкото този при разглеждане на поверителна информация във връзка с получени живи модифицирани организми в собствената си страна.
4. Страната вносител няма да използва такава информация за търговски цели освен при писмено съгласие на уведомителя.
5. Ако уведомителят оттегли или е оттеглил нотификацията, страната вносител ще спазва поверителността на търговската и промишлената информация, включително информация за изследване и разработка, както и информация, за която страната и уведомителят имат разногласия относно нейния поверителен характер.
6. Без нарушение на параграф 5 следната информация няма да бъде разглеждана като поверителна:
а) наименование и адрес на уведомителя;
b) общо описание на живия модифициран организъм или организми;
c) резюме на оценката за риска от неблагоприятно въздействие върху опазването и устойчивата употреба на биологичното разнообразие, като се вземе под внимание и рискът за човешкото здраве; и
d) всички методи и планове за действие при спешни случаи.

Член 22
Създаване на потенциал

1. Страните ще си сътрудничат при развитието и/или укрепването на човешките ресурси и организационния потенциал за биобезопасност, включително биотехнология, в степен, необходима за осигуряване на биобезопасност, за целите на ефективното прилагане на този протокол в развиващите се страни и особено в най-слабо развиващите се и малките островни държави сред тях и в страните с икономики в преход, включително чрез съществуващите глобални, регионални, субрегионални и национални институции и организации, и при необходимост да съдействат за привличане и на частния сектор.
2. За целите на прилагането на параграф 1 за сътрудничеството във връзка с нуждите на развиващите се страни, в частност на най-слабо развиващите се и малките островни развиващи се държави сред тях, за финансовите ресурси и достъпа и за трансфера на технологии и ноу-хау, съгласно съответните положения в конвенцията, ще бъде изцяло взето под внимание създаването на потенциал в областта на биобезопасността. Сътрудничеството в създаването на потенциал за биобезопасност, което е обект на различни условия, възможности и изисквания на всяка страна, включва научната и техническата подготовка на кадри по въпросите за подходящо и безопасно управление на биотехнологията и използване на оценката на риска и управлението му за целите на биобезопасността, а също така и повишаване на технологичната и организационната възможност в областта на биобезопасността. Нуждите на страните с икономики в преход ще бъдат отчетени напълно при създаване на такъв потенциал в областта на биобезопасността.

Член 23
Информиране на обществеността и нейното участие

1. Страните ще:
а) съдействат и способстват за информирането и обучението на обществеността и нейното участие, което засяга безопасния пренос, обработка и употреба на живи модифицирани организми във връзка с опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, като се вземе под внимание също рискът за човешкото здраве; действайки по този начин, страните при необходимост ще сътрудничат с други държави и международни организации;
b) полагат усилия да осигурят информирането и образованието на обществеността да обхваща въпроса за достъпа до информация за живите модифицирани организми, определени в съответствие с този протокол, които могат да са обект на износ.
2. Страните в съответствие с техните съществуващи закони и нормативни актове ще консултират обществеността при процесите на взимане на решение по отношение на живите модифицирани организми и ще предоставят резултатите от тези решения на обществеността, като осигурят защита на поверителната информация в съответствие с чл.21.
3. Всяка страна ще положи усилия да информира своята общественост относно средствата за обществен достъп до Централната информационна система по биобезопасност.

Член 24
Държави, които не са страни

1. Презграничните придвижвания на живи модифицирани организми между страните и държавите, които не са страни, ще са в съответствие с целите на този протокол. Страните могат да сключват двустранни, регионални и многостранни споразумения и договорености с държави, които не са страни по отношение на такива презгранични придвижвания.
2. Страните ще поощряват държавите, които не са страни, да се присъединят към този протокол и да представят подходяща информация на Централната информационна система по биобезопасността относно живите модифицирани организми, освободени в райони под тяхна национална юрисдикция или пренесени във или изнесени от такива райони.

Член 25
Незаконни презгранични придвижвания

1. Всяка страна ще приеме съответни вътрешни мерки, които имат за цел предотвратяване и ако е възможно, предвиждане на наказание, ако презграничните придвижвания на живи модифицирани организми се извършват в нарушение на нейните вътрешни мерки по прилагането на този протокол. Такива придвижвания се разглеждат като незаконни презгранични придвижвания.
2. В случаите на незаконни презгранични придвижвания засегнатата страна може да изиска от страната, източник на придвижването, да се разпореди в зависимост от обстоятелствата за репатриране или унищожаване за своя сметка на въпросните живи модифицирани организми.
3. Всяка страна ще предостави на Централната информационна система по биобезопасността информация, която засяга незаконните презгранични придвижвания, които се отнасят до нея.

Член 26
Социално-икономически съображения

1. При постигане на решение за внос съобразно този протокол или чрез вътрешни мерки, насочени към прилагане на протокола, страните могат да вземат под внимание, като се ръководят от своите международни задължения, социално икономически съображения, които са обусловени от въздействието на живи модифицирани организми върху опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие, особено от гледна точка на ценността на биологичното разнообразие за местните и локални общности.
2. Страните се поощряват към сътрудничество в изследванията и информационния обмен на всяко социално-икономическо влияние на живите модифицирани организми, особено върху местните и локални общности.

Член 27

Отговорност и обезщетение Конференцията на страните, която служи в качеството на съвещание на страните по този протокол, на своето първо заседание ще приеме процедура с оглед на съответно разработване на международни правила и норми в областта на отговорността и обезщетенията за увреждания в резултат на презгранични придвижвания на живи модифицирани организми, анализирайки и вземайки предвид полагащото се внимание на протичащите процеси в международното законодателство по тези въпроси и ще положат усилия да завършат този процес за срок четири години.

Член 28
Механизми за финансиране и финансови ресурси

1. При разглеждане ролята на финансовите ресурси за прилагането на този протокол страните ще вземат под внимание положенията в чл.20 от конвенцията.
2. Механизмите за финансиране, установени в чл.21 от конвенцията, ще бъдат финансови механизми за този протокол посредством организационна структура, натоварена с тяхното управление.
3. По отношение на създаване на потенциал, отразено в чл.22 от този протокол, конференцията на страните, която служи в качеството на съвещание на страните по този протокол, при изработване на ръководно указание за механизма на финансиране, споменато в параграф 2, за обсъждане от конференцията на страните, ще вземе под внимание необходимостта от финансови ресурси за развиващите се страни и в частност най-слабо развиващите се и малките островни развиващи се държави сред тях.
4. В контекста на параграф 1 страните ще вземат под внимание също така нуждите на развиващите се страни и в частност най-слабо развитите и малките островни държави сред тях и страните с икономики в преход, както и техните усилия за определяне и реализация на техните изисквания за създаване на потенциал за целите на прилагате на този протокол.
5. Ръководството за механизма на финансиране на конвенцията в съответствие с решенията на конференцията на страните, включително тези, които са формулирани преди приемането на този протокол, ще се приложат "mutatis mutandis" към прилагането на този член.
6. Страни, които са развити държави, могат да предоставят на страни, които са развиващи се държави и държави с икономики в преход, и същите могат да получат чрез двустранни, регионални и многостранни канали финансови и технологични ресурси за реализация на положенията в този протокол.

Член 29
Конференция на страните, която служи в качество на съвещание на страните към този протокол

1. Конференцията на страните ще служи в качеството на съвещание на страните към този протокол.
2. Страните по конвенцията, които не са страни по този протокол, могат в качеството си на наблюдатели да вземат участие във всяко съвещание на конференцията на страните, което служи в качеството на съвещание на страните по този протокол. Когато конференцията на страните служи в качеството на съвещание на страните по този протокол, решенията на този протокол ще се приемат само от тези, които са страни по него.
3. Когато конференцията на страните служи в качеството на съвещание на страните по този протокол, всеки член на Бюрото на конференцията на страните, който представлява страна по конвенцията, но същевременно не е страна по този протокол, ще бъде заменен от член, избиран от и сред страните по този протокол.
4. Конференцията на страните, която служи в качеството на съвещание на страните по този протокол, ще следи редовно за прилагането на този протокол и ще взима в рамките на своя мандат необходимите решения, съдействащи за неговото ефективно прилагане. Тя ще изпълнява функциите, които са й възложени от този протокол, и:
а) ще дава препоръки по всеки въпрос, който е необходим за прилагането на този протокол;
b) ще създава такива спомагателни органи, които се считат за необходими при прилагането на този протокол;
c) ще търси и прилага при необходимост услуги, съдействие и информация, доставени от компетентни международни организации и междуправителствени и неправителствени органи;
d) ще определи формата и периодичността за предаване на информация, която подлежи на представяне в съответствие с чл.33 от този протокол, и също така ще разглежда такава информация, като доклади, представени от всеки спомагателен орган;
e) ще разглежда и ще приема при изискване поправки в този протокол и неговите анекси, както и всички допълнителни анекси към този протокол, които се считат за необходими за прилагането на този протокол;
f) ще изпълняват други подобни функции, които могат да се изискват по прилагането на този протокол.
5. Процедурните правила на конференцията на страните и финансовите правила на конвенцията ще се прилагат, mutatis mutandis, съобразно този протокол, с изключение на случаите, когато конференцията на страните, която служи в качеството на съвещание на страните по този протокол, може чрез консенсус да приеме друго решение.
6. Първото съвещание на конференцията на страните, която служи в качеството на съвещание на страните по този протокол, ще бъде свикано от Секретариата заедно с първото съвещание на конференцията на страните, чието провеждане е планирано след датата на влизане в сила на този протокол. Следващите редовни заседания на конференцията на страните, която служи в качеството на съвещание на страните по този протокол, ще се провеждат заедно с редовните заседания на конференцията на страните, освен ако конференцията на страните, която служи в качеството на съвещание на страните по този протокол, не вземе друго решение.
7. Извънредните заседания на конференцията на страните, която служи в качеството на съвещание на страните по този протокол, ще се свикват тогава, когато конференцията на страните, която служи в качество на съвещание на страните по този протокол, счита за необходимо или по писмена молба от всяка една страна, при условие че в продължение на шест месеца изпратената молба до Секретариата на страната ще бъде поддържана от не по-малко от една трета от страните.
8. Организацията на обединените нации, нейните специализирани агенции и Международната агенция за атомна енергия, както и всяка държава - член или наблюдател или която не е страна по конвенцията, могат да бъдат представени като наблюдатели на съвещанията на конференцията на страните, която служи в качеството на съвещание на страните по този протокол. Всички органи и агенции, национални или международни, правителствени или неправителствени, които са компетентни по въпросите, разглеждани в този протокол, и които са уведомили Секретариата за своето желание да бъдат представени като наблюдатели на съвещанията на конференцията на страните, която служи в качеството на съвещание на страните по този протокол, но само ако против това няма възражения от една трета от присъстващите страни. Освен ако не е посочено по друг начин в този член, достъпът и участието на наблюдателите се регулира от процедурни правила, както е означено в параграф 5.

Член 30
Спомагателни органи

1. Всеки спомагателен орган, учреден от или чрез конвенцията, чрез решение на конференцията на страните, която служи в качеството на съвещание на страните по този протокол, може да подпомогне протокола, като в този случай съвещанието на страните ще определи кои функции ще изпълнява този орган.
2. Страните по конвенцията, които не са страни по този протокол, могат да участват като наблюдатели в работата на всяко съвещание на тези спомагателни органи. Когато спомагателният орган на конвенцията служи като спомагателен орган на този протокол, решенията в рамките на протокола ще бъдат взимани само от страните по протокола.
3. Когато спомагателният орган на конвенцията изпълнява своите функции с оглед въпросите, които засягат този протокол, всеки член на бюрото на този спомагателен орган, който представя страна по конвенцията, която в същото време не е страна по протокола, ще бъде заменена от член, който се избира от и сред страните по протокола.

Член 31
Секретариат

1. Секретариатът, учреден по чл.24 от конвенцията, ще служи като Секретариат по този протокол.
2. Член 24, параграф 1 от конвенцията за функциониране на Секретариата ще се приложи, mutatis mutandis, към този протокол.
3. Разходите за услугите на Секретариата по този протокол, които са в различен от другите разходи размер, се извършват от страните. Конференцията на страните, която служи в качеството на съвещание на страните по този протокол, ще реши на своето първо заседание за съответните необходими бюджетни мерки.

Член 32
Връзки с конвенцията

Ако в този протокол не е предвидено друго, основните положения в конвенцията, свързани с нейните положения, ще се прилагат за този протокол.

Член 33
Мониторинг и отчетност

Всяка страна ще следи изпълнението на своите задължения според този протокол и периодично, което се определя от конференцията на страните, която служи в качеството на съвещание на страните по този протокол, ще се отчита на конференцията на страните, която служи в качеството на съвещание на страните по този протокол, относно взетите мерки за прилагане на протокола.

Член 34
Спазване

Конференцията на страните, която служи в качеството на съвещание на страните по този протокол, на своето първо заседание ще разгледа и одобри съвместни процедури и организационни механизми за съдействие при спазване на основните положения на този протокол и ще обърне внимание на случаите на неспазване. Тези процедури и механизми ще включват начини за предлагане на консултация или помощ, където е възможно. Те ще бъдат независимо и отделно от процедурите и механизмите за уреждане на спорове, както е установено в чл.27 на конвенцията.

Член 35
Оценка и преглед

Конференцията на страните, която служи в качеството на съвещание на страните по този протокол, пет години след влизане в сила на този протокол и поне всеки пет години след това ще извършва оценка на ефективността на протокола, включително оценка на неговите процедури и анекси.

Член 36
Подписване

Този протокол ще бъде отворен за подписване в Офиса на Обединените нации в Найроби за държави и регионални организации за икономическа интеграция от 15 до 26 май 2000 г. и в Централата на Обединените нации в Ню Йорк от 5 юни 2000 г. до 4 юни 2001 г.

Член 37
Влизане в сила

1. Този протокол ще влезе в сила на деветдесетия ден от датата на депозита на 50-ия документ за ратификация, приемане или присъединяване на държави или регионални организации за икономическа интеграция, които са страни по конвенцията.
2. Този протокол ще влезе в сила за държави или регионални организации за икономическа интеграция, които ратифицират, приемат или одобряват този протокол или се присъединяват към него след влизането му в сила съобразно параграф 1 на деветдесетия ден от датата, на която тази държава или регионална организация за икономическа интеграция е депозирала своя документ за ратификация, приемане и одобрение или присъединяване, или на датата, на която конвенцията влиза в сила за държавата или регионалната организация за икономическа интеграция, което ще бъде по-късно.
3. За целите на параграфи 1 и 2 всички документи, депозирани от регионалните организации за икономическа интеграция, няма да бъдат разглеждани като допълнителни към тези, депозирани от държавата - член на тази организация.

Член 38
Уговорки

Никакви уговорки не могат да бъдат направени към този протокол.

Член 39
Оттегляне

1. По всяко време след две години от датата, на която този протокол е влязъл в сила за дадена страна, тази страна може да се оттегли от протокола чрез писмено уведомяване на депозитаря.
2. Всяко такова оттегляне ще влезе в сила след изтичане на една година от датата на получаване на нотификацията от депозитаря или на такава по-късна дата, която може да бъде определена в нотификацията за напускането.

Член 40
Автентични текстове

Оригиналът на този протокол, в който текстовете на арабски, китайски, английски, френски, руски и испански са автентични, ще бъде депозиран при генералния секретар на Организацията на обединените нации.

АНЕКС I
Необходима информация за нотификацията съобразно членове 8, 10 и 13

а) Име, адрес и данни за контакт на износителя.
b) Име, адрес и данни за контакт на вносителя.
c) Име, идентификационни данни на живия модифициран организъм, както и национална класификация, ако има такава, за ниво на биобезопасност за живи модифицирани организми в държавата износител.
d) Предполагаема дата или дати за презгранично придвижване, ако са известни.
e) Таксономичен статус, наименование, място на получаване или придобиване, характеристика на реципиентния организъм или родителските организми, отнасяща се до биобезопасността.
f) Центрове на произход и центрове на генетична разновидност, на реципиентния организъм и/или родителските организми, ако са известни; описание на местата за обитаване, в които организмите могат да живеят или да се размножават.
g) Таксономичен статус, наименование, място на получаване или придобиване и характеристика на донорния организъм или организми, отнасящи се до биобезопасността.
h) Описание на нуклеиновите киселини или на въведените модификации, използвани техники, а също и получената характеристика на живия модифициран организъм.
i) Предполагаема употреба на живия модифициран организъм или съдържащите го продукти, главно преработени материали от живи модифицирани организми, съдържащи откриваеми нови комбинации от реплициращ се генетичен материал, получен в резултат използване на съвременна биотехнология.
j) Количество или обем от жив модифициран организъм, който ще бъде пренесен.
k) Предишен или настоящ доклад за оценка на риска в съответствие с анекс III.
l) Предлагани методи за безопасна работа, съхранение, транспортиране и употреба, включително пакетиране, етикетиране, документация, унищожаване и процедури при непредвидени ситуации, където е подходящо.
m) Регламентационен статус на живите модифицирани организми в държавата износител (например дали е забранен в държавата износител, дали има други ограничения, дали има разрешение за общо освобождение) и ако живият модифициран организъм е забранен в държавата износител, причината или причините за забрана.
n) Резултати и цели на всяка нотификация от износителя до други държави относно живия модифициран организъм, подлежащ на пренасяне.
o) Декларация за това, че представената по-горе информация съответства на фактите.

АНЕКС II Необходима информация за живи модифицирани организми, предназначени за непосредствена употреба като храна, фураж или за преработка в съответствие с член 11

а) Наименование и данни за контакт на заявителя за разрешение за вътрешна употреба.
b) Наименование и данни за контакт на органите, отговорни за вземане на решение.
c) Наименование и идентичност на живия модифициран организъм.
d) Описание на генетичната модификация, използвана техника и окончателната характеристика на живия модифициран организъм.
e) Всяка уникална идентификация на живия модифициран организъм.
f) Таксономичен статус, наименование, място на получаване или придобиване и характеристика на реципиентния организъм или родителските организми, отнасящи се до биобезопасността.
g) Центрове на произход и центрове на генетично разпространение на реципиентния организъм и/или родителски организми, ако са известни, и описание на местата за обитаване, в които организмите могат да живеят или да се размножават.
h) Таксономичен статус, наименование, място на получаване или придобиване, характеристики на донорния организъм, отнасящи се до биобезопасността.
i) Одобрена употреба на живия модифициран организъм.
j) Доклад за оценка на риска в съответствие с анекс III.
k) Предложени методи за безопасна работа, опазване, транспортиране и употреба, включително пакетиране, етикетиране, документация, унищожаване и процедури при непредвидени ситуации, където е подходящо.

АНЕКС III
Оценка на риска

Цел

1. Целта на оценката на риска съобразно този протокол е да идентифицира и оцени възможните неблагоприятни въздействия на живите модифицирани организми върху опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие в околната среда, в която е възможно да попадне, като се вземат под внимание също и рисковете за човешкото здраве.
Използване на оценката на риска
2. Оценката на риска, inter alia, се използва от компетентните органи за вземане на обосновани решения по отношение на живите модифицирани организми.
Основни принципи
3. Оценката на риска трябва да се провежда по научно обоснован и прозрачен начин, като може да се вземе под внимание експертен съвет, както и правила, разработени от съответни международни организации.
4. Липсата на научни познания или научен консенсус не би трябвало да се тълкува като указание за определено ниво на риск, отсъствие на риск или приемлив риск.
5. Риск, свързан с живи модифицирани организми или продукти от тях, главно преработени материали, които произхождат от живи модифицирани организми и съдържащи откриваеми комбинации от реплициращ се генетичен материал, получен чрез използване на съвременна биотехнология, би трябвало да се разглежда в контекста на рисковете, които съществуват при немодифицираните реципиенти или родителски организми в околната среда, където съществува възможност да постъпят.
6. Оценката на риска трябва да се осъществява за всеки отделен случай. Необходимата информация може да варира по характер и ниво на подробности за всеки конкретен случай в зависимост от съответния жив модифициран организъм, очакваната му употреба и потенциална вероятност за приемащата го околната среда.
Методология
7. Процесът на оценка на риска, от една страна, може да доведе до необходимост от допълнителна информация по конкретни въпроси, която може да бъде идентифицирана и изискана по време на процеса на оценка, докато, от друга страна, в някои случаи информация по други въпроси може да се окаже неподходяща.
8. За да постигне своите цели оценката на риска при необходимост включва следните етапи:
а) идентификация на всяка нова генотипна и фенотипна характеристика, свързана с живия модифициран организъм, която може да има неблагоприятно въздействие върху биологичното разнообразие в потенциалната приемаща го околна среда, като се обърне внимание и на риска за човешкото здраве;
b) оценка на вероятността от възникване на тези неблагоприятни въздействия, като се вземат под внимание нивото и видът на експозиция на потенциално приемащата околна среда на живия модифициран организъм;
c) оценка на последствията, ако тези неблагоприятни въздействия се реализират;
d) оценка на целия риск, предизвикан от живия модифициран организъм, на основата на оценка на вероятността и последствията от проявените неблагоприятни въздействия;
e) препоръка за това, дали рискът е приемлив или регулируем, включително ако е необходимо, определяне на стратегия за управление на тези рискове; и
f) когато има несигурност относно нивото на риск, може да се направи допитване за получаване на допълнителна информация по конкретни въпроси на съмнение или чрез прилагане на подходящи стратегии и/или мониторинг на живия модифициран организъм в приемащата го околна среда.
Въпроси, които трябва да бъдат съобразени
9. В зависимост от случая при оценка на риска се взимат под внимание и съответните технически и научни подробности, които засягат характеристиката на следните въпроси:
а) реципиентен организъм или родителски организми: биологична характеристика на реципиентния организъм или на родителските организми, включително информация за таксономичен статус, наименование, произход, центрове за произход и центрове за генетично разнообразие, ако са известни, и описание на местата за обитаване, където организмите могат да преживяват или да се размножават;
b) донорен организъм или организми: таксономичен статус, наименование, източник, подходяща биологична характеристика на донорните организми;
c) вектор: характеристика на вектора, включително неговата идентичност, ако има такава, и неговият източник или произход и неговите гостоприемници;
d) включване или включвания и/или характеристика на модификацията: генетична характеристика на включената нуклеинова киселина и специфичните й функции и/или характеристика на въведената модификация;
e) жив модифициран организъм: идентичност на живия модифициран организъм и разлики между биологичните характеристики на живия модифициран организъм и тези на реципиентния организъм или родителските организми;
f) откриване и идентификация на жив модифициран организъм: предлагани методи за откриване и идентификация и тяхната специфичност, чувствителност и надеждност;
g) информация, свързана с очакваната употреба: информацията, свързана с очакваната употреба на жив модифициран организъм, включва нов или изменен начин на употреба в сравнение с реципиентния организъм или родителските организми; и
h) приемаща околна среда: информация за местоположението, географските, климатичните и екологичните характеристики, включително подходяща информация за биологичното разнообразие и центровете за произход на потенциално приемащата околна страна.