Президентът Румен Радев наложи вето на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, приет на 7 ноември като изразява несъгласие с разпоредбите, с които се въвежда нов екокомпонент в данъка за колите, отлага се прилагането на формулата "замърсителят плаща" при определянето на таксата смет, повишава се местният данък за сгради в курортните общини и се дава по-голяма свобода за уволнения в агенция "Митници".

Част от оспорените от държавния глава текстове са изменения в други закони, прокарани с преходни и заключителни разпоредби и са внесени от депутати текстове между първо и второ четене без икономическа обосновка и без обществено обсъждане.

Ето и мотивите на държавния глава:

Подкрепям включването на екологичен компонент при формирането на данъка върху превозните средства, пише президентът в мотивите си до Народното събрание. Същевременно според него с приетата от депутатите цялостна уредба на този данък няма да се постигнат целените резултати - стимулиране извеждането на по-стари автомобили от употреба и замяната им с по-нови и по-екологични.

Според държавния глава с новите текстове не се въвежда принципът "замърсителят плаща", тъй като не се отчита нито честотата на използването на колата, нито наличието на устройства за намаляване на вредните емисии, нито вида на използваното гориво. Принципът "замърсителят плаща" няма как да се въведе с екологичен компонент в имуществен данък, пише в мотивите на президента. Замърсяването не се дължи на притежаването на пътното превозно средство, а на неговото използване. Постигането на екологичния ефект според него ще бъде затруднено и поради липсата на гаранции в закона, че събраните средства от този данък ще се разходват за екологични цели.

Президентът Радев отбелязва, че с въвеждането на екологичния компонент се отменят съществуващи досега данъчни облекчения. Така, според него се прикрива фактът, че увеличението е значително по-голямо, отколкото се представя на обществеността.

В мотивите към ветото президентът повтаря казаното в телевизионното си обръщение миналата седмица, а именно, че състоянието на превозните средства в една държава е проекция на стандарта на живот и показател за съществуващите социални разслоения. "Едва ли има собственик, който не иска да ползва по-ново и по-екологично превозно средство, а всъщност мнозинството от гражданите не може да си го позволи заради получаваните доходи", пише той.

Той предлага на депутатите да намерят друго законодателно решение за по-плавно нарастване на данъка.

Президентът Радев оспорва удължаването от 2 на 4 години на сроковете, в която ще започне да се прилага реформата на таксата за битови отпадъци – от януари 2020 г. на януари 2022 г. "Не за първи път Народното събрание удължава в различни закони срокове, свързани с ангажименти на държавата. Намирам за несправедливо сроковете за гражданите и бизнеса винаги да са задължителни, независимо от тяхната готовност, а сроковете за държавата немотивирано да могат да се отлагат", пише държавният глава и добавя, че предложението за удължаване е направено от депутати между първото и второто четене и към него не са приложени никакви мотиви.

До 2022 г. начисляването на такса смет ще продължи да е на база данъчната оценка на имота и така ще се удължи прилагането на една конституционно нетърпима уредба, за което има 6 решения на Конституционния съд, пише президентът.

Според президента с приемането на по-високи данъчни ставки за жилищни имоти в курортни селища, ако жилището не е основно, депутатите смесват разграничените в конституцията две категории данъци - на базата на имуществото на данъчнозадължените субекти или на основание на техните доходи. Това противоречи според него на последователната практика на Конституционния съд за определяне размера на имуществените данъци.

Основните аргументи на вносителите са, че така се ликвидира съществуваща сега неравнопоставеност, тъй като собствениците, които отдават под наем имоти в курорти, освен данък върху недвижимите имоти, плащат и туристически данък/патентен данък или респективно подоходен данък върху получените наеми. Президентът не споделя тези аргументи. Според него става въпрос за различни по вид данъци – имуществени и подоходни, при които общата данъчна тежест зависи не само от стойността на имотите, но и от начина, по който те се използват.

И този текст е внесен от депутати между първото и второто четене, е посочено в мотивите за ветото.

Държавният глава възразява и срещу изменения в Закона за митниците, които нямат връзка с корпоративното облагане, въпреки че се прокарват в този закон. С тях митниците се преобразуват в териториални дирекции чрез закриване, което означава и прекратяване на правоотношенията на служителите.

Конституционно неприемливо е и предвиденото прекратяване без предизвестие по преценка на директора на агенция "Митници", на правоотношенията с висши държавни служители. Така се ликвидира стабилитетът, който е основен принцип на държавната служба и уволнените се лишават от съдебна защита, се казва в мотивите на президента.

Той изтъква, че "третирането на преобразуването на митниците като закриване заобикаля защитните разпоредби на Закона за държавния служител и Кодекса на труда, предвиждащи запазване на правоотношенията на служителите при преобразуване.