Договарящите правителства, желаейки да установят единни принципи и правила, отнасящи се до пределното натоварване на корабите, извършващи международно плаване, което би спомогнало за подобряване опазването на човешкия живот и имуществото на море; считайки, че най-добрият начин за постигане на тази цел е сключването на конвенция, се споразумяха, както следва:

Член 1
Общи задължения по конвенцията

(1) Договарящите правителства се задължават да осъществят разпоредбите на тази конвенция и приложенията към нея, които са неразделна част от конвенцията. Всяко позоваване на тази конвенция означава едновременно позоваване на тези приложения.
(2) Договарящите правителства вземат всички мерки, които могат да бъдат необходими за осъществяване прилагането на разпоредбите на тази конвенция.

Член 2
Определения

За целите на тази конвенция, освен ако изрично не е предвидено друго:
(1) Правила означава правилата, приложени към тази конвенция.
(2) Администрация означава Правителството на държавата, под знамето на която плава кораб.
(3) Одобрено означава одобрено от Администрацията.
(4) Международен рейс означава плаване по море от държава, за която тази конвенция се прилага, до пристанище, разположено отвъд границите на тази държава, или обратно. За тази цел всяка територия, за външните отношения с която договарящото правителство носи отговорност или за която Организацията на обединените нации е управляваща власт, се разглежда като отделна държава.
(5) Риболовен кораб означава кораб, използван за ловене на риба, китове, тюлени, моржове или други живи ресурси на морето.
(6) Нов кораб означава кораб, килът на който е заложен в деня или след деня, в който е влязла в сила тази конвенция за всяко договарящо правителство.
(7) Съществуващ кораб означава кораб, който не е нов кораб.
(8) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Дължина означава дължината, равна на 96 % от пълната дължина на кораба по водолинията, прекарана на височина 85 % от най-малката теоретична височина на борда, измерена над горната страна на хоризонталния кил, или дължината, измерена по същата водолиния от предната външна страна на вълнореза до оста на балера на кормилото, ако тази дължина е по-голяма. На кораби, проектирани с диферент, водолинията, по която се измерва дължината, трябва да бъде успоредна на проектната товарна водолиния.
(9) (Нов, ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Годишна дата означава деня и месеца на всяка година, които отговарят на датата на изтичането на съответния сертификат.

Член 3
Общи положения

(1) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Кораб, за който се прилага тази конвенция, не може да извършва международно плаване след влизането в сила на конвенцията, ако не му е извършен преглед, ако няма означения и не му е издадено Международно свидетелство за товарните водолинии или когато е необходимо, Международно свидетелство за освобождаване съгласно условията на тази конвенция.
(2) Никоя от разпоредбите в тази конвенция не забранява на Администрацията да определя по-голям надводен борд от минималния, установен в съответствие с приложение I.

Член 4
Прилагане

(1) Тази конвенция се прилага за корабите:
(a) регистрирани в страни, правителствата на които са договарящи правителства;
(b) регистрирани в територии, за които тази конвенция действа в съответствие с чл.32; и
(c) нерегистрирани, но плаващи под знамето на държава, правителството на която е договарящо правителство.
(2) Тази конвенция се прилага за корабите, извършващи международни плавания.
(3) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Правилата, съдържащи се в приложение 1, се прилагат за нови кораби, при условие че не е обозначено друго.
(4) Съществуващите кораби, които не отговарят напълно на изискванията на правилата, съдържащи се в приложение I, или на която и да е тяхна част, трябва да отговарят най-малко на съответните изисквания, които Администрацията е прилагала на кораби, извършващи международни плавания до влизането в сила на тази конвенция. На такива кораби в никакъв случай не може да се изисква увеличаване на надводния борд. Съществуващите кораби трябва да отговарят на всички изисквания на тази конвенция, за да получат съответно намаляване на височината на надводния борд в сравнение с тази, която по-рано им е била определена.
(5) Правилата, съдържащи се в приложение II, се прилагат към нови и съществуващи кораби, определени с разпоредбите на тази конвенция.

Член 5
Изключения

(1) Тази конвенция не се прилага:
(a) за военни кораби;
(b) за нови кораби с дължина, по-малка от 24 м (79 фута);
(с) за съществуващи кораби с обща вместимост, по-малка от 150 бруто тона;
(d) за яхти за разходка, които не се занимават с търговски превози;
(e) за риболовни кораби.
(2) Никоя от разпоредбите на тази конвенция не се прилага за кораби, плаващи изключително по:
(a) Големите езера на Северна Америка и по р. Св. Лаврентий в границите, очертани на изток от правата линия, прекарана от нос Розие до нос Вест Пойнт на о-в Антикости, и правата линия, прекарана от о-в Антикости в северна посока по меридиана 63° западна дължина;
(b) Каспийско море;
(c) (изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) реките Ла Плата, Парана и Уругвай, в границите, очертани на изток от правата линия, прекарана между Пунта Роса (Кабо Сан Антонио) и Пунта дел Есте (Уругвай).

Член 6
Освобождаване

(1) Корабите, когато извършват международни рейсове между близки пристанища на две или повече държави, могат да бъдат освободени от Администрацията от изискванията на тази конвенция, докато извършват такива плавания, ако правителствата на държавите, в които са разположени тези пристанища, признаят, че поради безопасния характер или условия за такива плавания между посочените пристанища прилагането на изискванията на тази конвенция за корабите, извършващи такива плавания, е неразумно и непрактично.
(2) Администрацията може да освободи всеки кораб с конструктивни особености от нов тип от всяка разпоредба на тази конвенция, прилагането на която би могло сериозно да затрудни изследванията на конструктивните новости и тяхното приложение на кораби, извършващи международни плавания. Такъв кораб обаче трябва да отговаря на изискванията за безопасност, които по мнението на Администрацията са достатъчни за извършване на плаването, за което корабът е предназначен. Тези изисквания трябва да осигуряват неговата пълна безопасност, а също и трябва да бъдат приемливи за правителствата на държавите, пристанищата на които ще бъдат посещавани от кораба.
(3) Администрацията, разрешаваща освобождаване съгласно алинеи 1 и 2 на този член, уведомява Междуправителствената морска консултативна организация (по-нататък наричана “Организация”) за такова освобождаване и причините, които са го наложили, които Организацията изпраща за сведение на другите договарящи правителства.
(4) Кораб, който по принцип не извършва задгранични плавания, но на който по изключителни обстоятелства се налага да извърши международен рейс по изключение, може да бъде освободен от Администрацията от изпълнението на което и да е изискване на тази конвенция при условие, че той отговаря на изискванията за безопасност, които по мнението на Администрацията са достатъчни, за да предприеме корабът такъв рейс.

Член 7
Случай на непреодолима сила

(1) Кораб, който при отплаването си за какъвто и да е рейс не попада под действието на изискванията на тази конвенция, не се задължава да изпълнява тия условия в случай на отклонение от предвидения рейс поради настъпили тежки метеорологични условия или какъвто и да е друг случай на непреодолима сила.
(2) При прилагане разпоредбите на тази конвенция договарящите правителства трябва да имат предвид всяко отклонение или закъснение на кораба, предизвикано от настъпили лоши природни условия или какъвто и да е друг случай на непреодолима сила.

Член 8
Равностойни замени

(1) Администрацията може да разреши монтиране на кораба на съоръжения, материали, устройства и уреди или да предприеме мероприятия, отличаващи се от предвидените в тази конвенция, ако се увери чрез изпитването им или по друг начин, че такива съоръжения, материали, устройства и уреди или предвидени разпоредби са не по-малко ефективни от предвидените в конвенцията.
(2) Администрацията, която разрешава монтирането на съоръжения, материали, устройства и уреди или предвижда разпоредби, отличаващи се от предвидените в тази конвенция, трябва да изпрати в Организацията данни за тия замени заедно с резултатите от проведените изпитвания за разпращане на договарящите правителства.

Член 9
Одобряване на експериментиране

(1) Нищо в тази конвенция не възпрепятства Администрацията да одобрява специални предписания за експериментиране по отношение на кораб, за който се отнася конвенцията.
(2) Администрацията, разрешаваща подобни предписания, трябва да изпрати в Организацията данни за тях, за да бъдат разпратени на договарящите правителства.

Член 10
Ремонт, пресъоръжаване u модификация

(1) Кораб, който се подлага на ремонт, пресъоръжаване или модификация и на който във връзка с това се монтират съоръжения, трябва да отговаря най-малко на приетите по-рано за кораба изисквания. В такъв случай изискванията към съществуващия кораб по правило не трябва да се отличават от изискванията към нов кораб в степен, по-голяма от тази преди ремонта.
(2) Ремонтът, пресъоръжаването и модификацията на кораба от по-мащабен характер и свързаното с тях монтиране трябва да отговарят на изискванията за нов кораб в такава степен, в каквато Администрацията счита за разумно и целесъобразно.

Член 11
Зони и райони

(1) Кораб, за който се прилага тази конвенция, трябва да отговаря на изискванията, предвидени за кораби в съответните зони и райони, описани в приложение II.
(2) Пристанище, разположено на границата на две зони или два района, се смята, че се намира в границите на тази зона или район, откъдето корабът пристига или закъдето той отплава.

Член 12
Положения за потапяне марките на товарните водолинии

(1) С изключение на случаите, описани в алинеи 2 и 3 на този член, марките на товарните водолинии, нанесени на двата борда на кораба, съответстващи на годишните сезони и зони или райони, в които корабът трябва да плава, не трябва да бъдат потопени във водата през цялото време, когато корабът отплава, когато плава и когато пристига в пристанище.
(2) Когато корабът се намира в сладка вода с плътност единица, съответната марка на товарната водолиния може да бъде потопена толкова, колкото е поправката за сладката вода, посочена в свидетелството на товарната водолиния. Когато плътността на водата не е равна на единица, поправката трябва да бъде пропорционална на разликата между 1,025 и стойността на действителната плътност.
(3) Когато корабът отплава от пристанище, разположено на река или във вътрешни води, допуска се по-голямо натоварване, съответстващо на теглото на горивото и всички други материали, изразходвани от кораба между пристанището на отплаване и морето.

Член 13
Освидетелстване, и маркиране
(Изм. на загл., ДВ, бр. 96 от 2004 г.)

(Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Освидетелстване и маркиране на товарните водолинии в изпълнение на положенията на тази конвенция, както и освобождаването се извършват от длъжностни лица на Администрацията. Обаче Администрацията може да натовари освидетелстването и маркирането на товарните водолинии да се извършва от назначени за тази цел инспектори или от упълномощена от нея организация. Във всички случаи съответната Администрация гарантира напълно щателното и цялостното освидетелстване и маркиране на товарните водолинии.

Член 14
Първоначални, подновени и годишни освидетелствания
(Изм. на загл., ДВ, бр. 96 от 2004 г.)

(Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.)
(1) Корабът подлежи на следните освидетелствания:
(а) Първоначално освидетелстване, преди корабът да е преминал в експлоатация, което включва пълна проверка на конструкцията и устройствата му в границите, предвидени за кораба в тази конвенция. Такова освидетелстване се извършва, за да се удостовери, че разположението, материалът и наборът на кораба отговарят на изискванията на тази конвенция.
(b) Повторно освидетелстване, което се извършва в установен от Администрацията период от време, но непревишаващ 5 години, с изключение на случаите, когато параграфи (2), (5), (6) и (7) от член 19 са приложими. Това освидетелстване се извършва за да се удостовери, че разположението, съоръжаването, устройствата, материалът и наборът на кораба напълно отговарят на изискванията на тази конвенция.
(с) Годишната проверка в трите месеца до или след изтичането на всяка годишна дата на сертификата се извършва, за да удостовери, че:
(i) в корпуса и настройките на кораба не са настъпили изменения, влияещи на изчисленията за определяне местата на нанесените марки на товарните водолинии,
(ii) приспособленията и устройствата за защита на отворите, леерите, щормовите отвори и достъпът в помещенията на екипажа се намират в добро състояние,
(iii) свободният борд да е маркиран постоянно и точно,
(iv) информацията, изисквана по правило 10, е налице.
(2) За годишните проверки, описани в точка(l)(с) от този член, се прави заверка в Международното свидетелство за товарните водолинии или в Международното свидетелство за освобождаване относно товарните водолинии, издавано в съответствие с точка 2 на член 6 от тази конвенция.

Член 15
Поддържане на техническото състояние след освидетелстването

След извършването на което и да е освидетелстване в съответствие с чл.14 не се допускат каквито и да са изменения в конструкцията, съоръжаването, устройствата, материалите или набора на корпуса, които са били подложени на освидетелстване, без разрешение на Администрацията.

Член 16
Издаване на свидетелства

(1) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Международно свидетелство за товарните водолинии се издава на всеки кораб, на който е извършен преглед и е означен с тази конвенция.
(2) Международно свидетелство за освобождаване се издава на кораба на основание на и в съответствие с алинеи 2 и 4 от чл.6.
(3) Такива свидетелства се издават от Администрацията или от лице или организация, упълномощени от нея по съответен начин. Във всеки случай Администрацията носи пълна отговорност за свидетелствата.
(4) Независимо от другите разпоредби на тази конвенция всяко Международно свидетелство за товарните водолинии, което действа от деня на влизане в сила на тази конвенция за правителството на държавата, под знамето на която плава корабът, остава в сила в продължение на две години или до изтичане на срока на неговата валидност, ако той настъпва по-рано. След това се изисква Международно свидетелство за товарните водолинии (1966).

Член 17
Издаване на потвърждение за сертификати от друго правителство
(Изм. на загл., ДВ, бр. 96 от 2004 г.)

(1) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Всяко договарящо правителство може по молба на друго договарящо правителство да извърши освидетелстване на даден кораб и като се убеди, че корабът отговаря на изискванията на тази конвенция, да издаде или да упълномощи издаването на Международно свидетелство за товарните водолинии в съответствие с тази конвенция, и както е подходящо, да потвърди или удостовери одобряването на сертификата на кораба в съответствие с тази конвенция.
(2) Копие от свидетелството, копие от доклада за освидетелстването, на основание на който са изчислени надводните бордове, и копие от самите изчисления се представят във възможно най-кратък срок на правителството, по молба на което е извършено освидетелстването.
(3) В издаденото по такъв начин свидетелство трябва да бъде записано, че то е издадено по молба на правителството на държавата, под знамето на която плава или ще плава корабът. То има същата сила и се признава наравно със свидетелството, издадено в съответствие с чл.16.
(4) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Не може да се издава Международно свидетелство за товарните водолинии на кораб, плаващ под знамето на държава, правителството на която не е договарящо правителство.

Член 18
Форма на свидетелствата

(Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Формата на свидетелствата трябва да съответства на образците, дадени в приложение III на тази конвенция. Ако езикът, на който те са съставени, не е английски или френски, текстът трябва да съдържа превод на един от двата езика.

Член 19
Продължителност и валидност на сертификата
(Изм. на загл., ДВ, бр. 96 от 2004 г.)

(Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.)
(1)Международното свидетелство за товарните водолинии (1966) се издава за установения от Администрацията срок, който не трябва да превишава 5 години.
(2) (а) Непротивопоставяйки се на задълженията от параграф (1), когато повторното освидетелстване е завършено до 3 месеца преди изтичането на този сертификат, новият сертификат трябва да е валиден от деня на завършването на повторното освидетелстване за срок не по-дълъг от 5 години считано от изтичането на този сертификат.
(b) Когато повторното освидетелстване е завършено след изтичането на този сертификат, новият сертификат трябва да е валиден от деня на завършването на повторното освидетелстване за срок не по-дълъг от 5 години считано от изтичането на този сертификат.
(с) Когато повторното освидетелстване е завършено повече от 3 месеца преди изтичането на този сертификат, новият сертификат трябва да е валиден от деня на завършването на повторното освидетелстване за срок не по-дълъг от 5 години считано от изтичането на този сертификат.
(3) Ако сертификатът е издаден за срок по-кратък от 5 години, Администрацията може да удължи валидността на сертификата за време, определено от параграф (1), при условие че годишните освидетелствания, препоръчани в член 14, приложими, когато сертификатът е издаден за период 5 години, са направени според изискванията.
(4) Ако след повторното освидетелстване, препоръчано в параграф(1)(b) от член 14, не може да бъде издаден нов сертификат преди изтичането на този сертификат, лицето или организацията, която извършва освидетелстването, може да удължи валидността на този сертификат за не повече от 5 месеца.Удължението трябва да бъде потвърдено на сертификата и трябва да бъде дадено само ако в корпуса, оборудването, подредбата, материалите или надстройката на кораба не са били извършени изменения, влияещи на надводния борд.
(5) Ако в момента на изтичане на сертификатa корабът не се намира в пристанище, където може да бъде освидетелстван, Администрацията може да удължи валидността на сертификата, но това удължение трябва да бъде дадено само за да позволи на кораба да стигне до пристанище, където може да бъде освидетелстван, и само в случай, когато корабът е годен да го направи. Не може да се даде удължение за повече от 3 месеца, както и корабът не може да напуска пристанището, в което трябва да бъде освидетелстван, без да има нов сертификат. Когато повторното освидетелстване е завършено, новият сертификат трябва да е валиден за срок не по-дълъг от 5 години считано от изтичането на този сертификат, преди да е дадено удължението.
(6) Сертификат, издаден на кораб, ангажиран с кратки рейсове, който не е бил удължаван по горните условия, може да бъде удължен по благоволение на Администрацията за период до един месец от датата на изтичане на сертификата. Когато повторното освидетелстване е завършено, новият сертификат трябва да е валиден за срок не по-дълъг от 5 години считано от изтичането на този сертификат, преди да е дадено удължението.
(7) При специални обстоятелства, определени от Администрацията, нов сертификат не е нужно да бъде издаден от датата на изтичане на този сертификат, както е определено от параграфи (2), (5) и (6). При тези специални обстоятелства новият сертификат трябва да е валиден за срок не по-дълъг от 5 години считано от датата на завършване на повторното освидетелстване.
(8) Ако годишното освидетелстване е завършено преди периода, определен в член 14, тогава:
(а) годишната дата, показана на сертификата, трябва да бъде коригирана с потвърждение на дата не по-късна от 3 месеца след датата на завършване на освидетелстването;
(b) следващите годишни освидетелствания трябва да бъдат извършени в интервали, определени от член 14, използвайки новите годишни дати;
(с) датата на изтичане може да остане непроменена, ако е предвидено максимумът на интервалите между направените един или няколко годишни освидетелствания да не надвишава определените от член 14.
(9) Международният сертификат за товарните водолинии престава да бъде валиден, в които и да е от следните обстоятелства:
(а) ако в корпуса или надстройката на кораба са били извършени съществени изменения, които налагат увеличаване на надводния борд;
(b) ако устройствата и средствата, описани в точка (1) (с) на член 14, не се намират в добро техническо състояние;
(с) ако в свидетелството не е записано, че на кораба е извършен преглед в съответствие с точка (1) (с) на член 14;
(d) ако якостта на конструкцията на кораба е намалена до степен, неосигуряваща неговата безопасност.
(10) (а) Продължителността на Международния сертификат за освобождаване по товарните водолинии, издаден от Администрацията на кораб, освободен по параграф (2) от член 6, не трябва да надвишава 5 години.Такъв сертификат трябва да бъде обект на подновяване, одобрение, удължаване и анулиране при условия, подобни на тези при Международния сертификат по товарните водолинии съгласно член 19.
(b) Продължителността на Международния сертификат за освобождаване по товарните водолинии, издаден на кораб, освободен по параграф (4) от член 6, трябва да бъде ограничен до един рейс, този, за които е бил издаден.
(11) Сертификат, издаден от Администрацията, престава да бъде валиден за кораб, минал под флага на друга държава.

Член 20
Признаване на свидетелствата

Свидетелствата, издавани от името на договарящо правителство в съответствие с тази конвенция, се признават от другите договарящи правителства и се считат като имащи същата сила както свидетелствата, издавани от тях, за всички цели, предвидени в тази конвенция.

Член 21
Проверка

(1) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Всеки кораб, имащ свидетелство, издадено в съответствие с член 16 или 17, в пристанищата на другите договарящи правителства подлежи на проверка, която се извършва от длъжностни лица, упълномощени по съответен начин от тези правителства. Договарящите правителства осигуряват осъществяването на такива проверки, доколкото това е разумно и целесъобразно, за установяване на факта, че на кораба има действащо свидетелство в съответствие с тази конвенция. Ако на кораба има действащо Международно свидетелство за товарните водолинии, контролът се ограничава в установяване на това, че:
(a) газенето на кораба не е по-голямо от това, което разрешава свидетелството;
(b) разположението на марката за товарните водолинии съответства на посоченото в свидетелството;
(c) (изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) корабът в съответствие с условията на точки (а) и (b) от параграф (9) на член 19 не е бил подлаган на такива съществени изменения, вследствие на които явно не е вече в състояние да осигури безопасност на човешкия живот при плаване.
Ако корабът има действащо Международно свидетелство за освобождаване относно товарните водолинии, проверката се ограничава в установяване, че са спазени всички условия, съдържащи се в това свидетелство.
(2) Ако такава проверка се извършва в съответствие с точка (с) на алинея 1 от този член, тя се извършва в степен, необходима за удостоверяване, че корабът при неговото плаване осигурява пълна безопасност на пътниците и екипажа.
(3) В случай че в резултат на проверката, предвидена в този член, възникне основание за каквато и да е намеса, тогава длъжностното лице, осъществяващо такава проверка, своевременно уведомява в писмена форма консула или дипломатическия представител на страната, под чието знаме плава корабът, за това решение, а също и за всички обстоятелства, които са предизвикали тази намеса.

Член 22
Предимства

Кораб, който няма действащо свидетелство, издадено в съответствие с тази конвенция, не може да се ползва от предимствата, които конвенцията предоставя.

Член 23
Аварии

(1) Всяка Администрация се задължава да извършва разследвания на каквато и да е авария на кораби, за които тя носи отговорност и които попадат под действието на тази конвенция, ако тя счита, че такова разследване ще позволи да се определят измененията, които би трябвало да се внесат в конвенцията.
(2) Всяко договарящо правителство се задължава да представи надлежната информация за резултатите от такива разследвания. В докладите или препоръките на Организацията, основани на данните от такава информация, не се посочват названието и националната принадлежност на съответния кораб, не се търси по какъвто и да е път отговорност на който и да е кораб или лице, нито се предполага такава отговорност.

Член 24
Предходни договори и конвенции

(1) Всички други договори, конвенции и споразумения по въпроси за товарните водолинии, действащи понастоящем между правителствата - участници в конвенцията, продължават да запазват пълна сила до определения им срок за действие по отношение на:
(a) кораби, за които тази конвенция не се прилага;
(b) кораби, за които тази конвенция се прилага, но запазва това право по въпроси, които в нея специално не се разглеждат.
(2) Обаче, когато такива договори, конвенции или споразумения противоречат на разпоредбите на тази конвенция, преимуществена сила имат разпоредбите на тази конвенция.

Член 25
Особени правила, установени по договореност

Ако в съответствие с тази конвенция по договореност между всички или няколко договарящи правителства се установят особени правила, те се съобщават на Организацията за разпращане до всички договарящи правителства.

Член 26
Предоставяне на информация

(1) Договарящите правителства се задължават да предоставят информация и депозират в Организацията:
(а) достатъчно количество образци от свидетелствата, които те издават в съответствие с разпоредбите на тази конвенция за разпращане на договарящите правителства;
(b) текстовете на законите, декретите, правилата и други документи, издадени от тях по различни въпроси във връзка с прилагането на тази конвенция;
(с) списък на неправителствените организации, които са упълномощени от тяхно име да се занимават с въпросите на товарните водолинии, за разпращане на другите договарящи правителства.
(2) Всяко договарящо правителство се задължава да предостави информация за своите норми за определяне якостта на корабите на всяко от договарящите правителства, което поиска това.

Член 27
Подписване, приемане и присъединяване

(1) Тази конвенция остава открита за подписване в течение на три месеца считано от 5 април 1966 г. и след това остава открита за присъединяване. Правителствата на страните - членки на Организацията на обединените нации, на която и да е от специализираните й агенции, на Международната агенция по атомна енергия или на страните по Устава на Международния съд, могат да станат страни по конвенцията чрез:
(a) подписване без възражения за нейното одобряване;
(b) подписване с последващо одобряване, следвано от одобряване; или
(c) присъединяване.
(2) Приемането или присъединяването се осъществява чрез депозиране на документ за приемане или присъединяване в Организацията, която информира всички правителства, подписали или присъединили се към конвенцията, за всеки нов документ за приемане или за присъединяване и за датата на неговото депозиране.

Член 28
Влизане в сила

(1) Тази конвенция влиза в сила дванадесет месеца след датата, на която не по-малко от 15 правителства на договарящи правителства, в това число на седем страни, всяка от които има търговски флот не по-малко от един милион бруто тона, са подписали без възражения относно приемането на конвенцията или са депозирали в Организацията документи за приемане или присъединяване съгласно чл.27. Организацията информира всички правителства, подписали или присъединили се към тази конвенция, за датата на влизането й в сила.
(2) За правителствата, депозирали в Организацията документ за приемане или присъединяване към тази конвенция по време на дванадесетмесечния период, упоменат в алинея 1 на този член, приемането или присъединяването влиза в сила в деня на влизане в сила на конвенцията или след изтичане на три месеца от деня на депозиране на документа за приемане или присъединяване, като се приема по-късната дата.
(3) За правителствата, които депозират в Организацията документ за приемане или за присъединяване към тази конвенция след датата на влизането й в сила, конвенцията влиза в сила три месеца след датата на депозиране на такъв документ.
(4) След датата, на която са били взети всички необходими мерки за влизане в сила на изменение към тази конвенция, или всички необходими одобрявания се смятат за приети в съответствие с точка (b) от алинея 2 на чл.29, в случай на единодушно одобряване на поправката всеки документ за одобряване или присъединяване ще се отнася до изменената конвенция.

Член 29
Изменения

(1) Тази конвенция може да бъде изменена по предложение на всяко договарящо правителство.
(2) Изменение при единодушно одобряване:
(а) Всяко предложение за изменение на тази конвенция по молба на договарящо правителство, което го предлага, се довежда от Организацията до знанието на всички договарящи правителства за разглеждане с оглед на неговото единодушно одобряване.
(b) Всяко изменение, съобщено по горния начин, влиза в сила 12 месеца след датата на неговото одобряване от всички договарящи правителства, освен ако те не приемат някоя по-близка дата. В случай че договарящо правителство не е уведомило Организацията, че одобрява или отхвърля изменението в срок три години от датата, на която Организацията го е уведомила за изменението, се счита, че това правителство одобрява изменението.
(с) Всяко предложено изменение се счита за отхвърлено, ако не е одобрено в съответствие с точка (b) от тази алинея в течение на три години след като Организацията за първи път е уведомила за него договарящите правителства.
(3) Изменение след разглеждане от Организацията:
(а) По искане на договарящо правителство Организацията разглежда всяко изменение на тази конвенция, представено от това правителство. Ако това предложение е прието с мнозинство две трети от присъстващите и гласуващи членове на Комитета по морска безопасност на Организацията, изменението се съобщава на всички членове на Организация и на всички договарящи правителства най-малко шест месеца преди то да бъде разгледано от Съвета на Организацията.
(b) Ако то се приеме с мнозинство две трети от присъстващите и гласуващи членове на Съвета, Организацията довежда до знанието на всички договарящи правителства за това изменение с оглед да получи тяхното одобрение.
(с) Изменението влиза в сила за всички договарящи правителства дванадесет месеца след датата на неговото одобряване от двете трети на договарящите правителства, с изключение на тези, които преди влизането му в сила са заявили, че не го одобряват.
(d) При мнозинство две трети от присъстващите и гласуващи членове, включително двете трети от правителствата, представени в Комитета по морска безопасност, присъстващи и гласуващи в Съвета, последният може да предложи при приемането на някое изменение да бъде решено то да придобие такава важност, че всяко договарящо правителство, което има направена декларация по силата на точка (с) от тази алинея и което не одобрява изменението в срок от дванадесет месеца след влизането му в сила, да престане след изтичането на този срок да бъде участник в тази конвенция. Такова решение подлежи на предварително одобряване от двете трети на договарящите правителства - участници в тази конвенция.
(е) Нищо предвидено в тази алинея не трябва да пречи на договарящо правителство, което първо е предприело определено действие съгласно тази алинея относно дадено изменение, да предприеме по всяко време нещо различно, по преценка, в съответствие с алинея (2) или алинея (4) на този член.
(4) Изменение чрез конференция:
(а) При обоснована молба на договарящо правителство и подкрепена най-малко от една трета от договарящите правителства Организацията свиква конференция на правителствата за разглеждане на измененията на тази конвенция.
(b) Всяко изменение, прието на тази конференция с мнозинство две трети от присъстващите и гласуващи договарящи правителства, Организацията изпраща до всички договарящи правителства за одобряване.
(с) Изменението влиза в сила дванадесет месеца след датата на неговото одобряване от две трети от договарящите правителства и важи за всички договарящи правителства, с изключение на тези, които още преди влизането му в сила заявят, че не го одобряват.
(d) При мнозинство две трети от присъстващите и гласуващи членове конференцията, свикана съгласно точка (а) от тази алинея, може да определи в момента на приемането на изменението голямата му важност, вследствие на което договарящо правителство, което прави заявление съгласно точка (с) от тази алинея, че не одобрява изменението, престава да бъде участник в тази конвенция след изтичане на дванадесет месеца от неговото одобряване.
(5) Всяко изменение на тази конвенция, което произлиза от прилагането на този член и което се отнася до постройката на корабите, се прилага само за кораби, чийто кил е бил заложен или които са в състояние на напреднал строеж към датата на влизането в сила на това изменение или след тази дата.
(6) Организацията уведомява всички договарящи правителства за всяко изменение, което влиза в сила в съответствие с този член, както и за датата, на която всяко изменение ще влезе в сила.
(7) Всяко одобряване или заявление, направено във връзка с този член, се представя в писмена форма на Организацията, която уведомява за това всички договарящи правителства.

Член 30
Денонсиране

(1) Тази конвенция може да бъде денонсирана от всяко договарящо правителство по всяко време след изтичането на петгодишен срок, считан от датата, на която конвенцията влиза в сила по отношение на това правителство.
(2) Денонсирането се извършва чрез писмено уведомяване на Организацията, която съобщава на всички други договарящи правителства неговото съдържание и датата на получаването му.
(3) Денонсирането влиза в сила една година след като Организацията е била уведомена за това или след изтичане на срока, посочен в уведомяването, в случай че този срок е по-голям от една година.

Член 31
Прекратяване действието на конвенцията

(1) Във военно време или при други изключителни случаи, засягащи жизнените интереси на страна, чието правителство е договарящо, това правителство може да прекрати цялостното или частичното прилагане на която и да е част от изискванията на тази конвенция. Правителството, което се възползва от това право, уведомява веднага Организацията.
(2) Подобно решение не лишава другите договарящи правителства от правото им на контрол в рамките на тази конвенция върху корабите на правителство, което се възползва от това право, когато тези кораби се намират в техни пристанища.
(3) Правителство, което е извършило подобно прекратяване, може всеки момент да го отмени, за което веднага уведомява Организацията.
(4) Организацията уведомява всички договарящи правителства за всяко прекратяване или отменяне на дадено прекратяване, извършено в съответствие с този член.

Член 32
Територии

(1) (а) Обединените нации, когато са отговорни за управлението на дадена територия, или всяко договарящо правителство, което отговаря за международните връзки на една територия, трябва по възможност най-скоро да направят допитване до властите на тази територия относно прилагането в нея на тази конвенция и могат във всеки момент чрез писмено уведомяване на Организацията да обявят, че конвенцията се отнася и за тази територия.
(b) Прилагането на тази конвенция за посочената в уведомлението територия започва от датата на получаването на уведомлението или от друга дата, посочена в него.
(2) (а) Обединените нации или всяко договарящо правителство, които са направили някаква декларация в съответствие с точка (а) на алинея 1 от този член, могат всеки момент след изтичане на 5-годишен срок от датата на прилагането на конвенцията в дадена територия да обявят чрез писмено уведомление Организацията, че тази конвенция престава да се прилага в посочената в уведомлението територия.
(b) Конвенцията престава да се прилага за посочената в уведомлението територия след една година от датата на получаване на уведомлението от Организацията или след друг по-дълъг срок, определен в уведомлението.
(3) Организацията уведомява всички договарящи правителства за прилагането на тази конвенция във всяка територия в съответствие с алинея 1 на този член и за прекратяване прилагането на конвенцията съгласно разпоредбите на алинея 2, като се определя при всеки случай датата на започването или прекратяването на прилагането на конвенцията.

Член 33
Регистриране

(1) Тази конвенция се депозира в Организацията и генералният секретар на Организацията изпраща съответно заверени копия до всички подписали я или присъединили се правителства.
(2) При влизане в сила конвенцията се регистрира чрез Организацията съгласно с член 102 от Хартата на Организацията на обединените нации.

Член 34
Езици

Тази конвенция е съставена в един-единствен екземпляр на френски и на английски език, като двата текста са равностойни. Официални преводи на руски и на испански език ще се съставят и депозират заедно с оригиналния подписан екземпляр. В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за тази цел от своите правителства, подписаха тази конвенция.

Извършено в Лондон на 5 април 1966 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ I
ПРАВИЛА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ТОВАРНИТЕ ВОДОЛИНИИ

Глава I
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

В правилата е залегнало предположението, че видът и разположението на товара, баласта и т.н. са такива, че е осигурена достатъчна устойчивост на кораба и в неговите конструкции не се появяват недопустими напрежения. В правилата се предполага също, че ако има международни изисквания, отнасящи се за устойчивостта и непотопяемостта на кораба, те са удовлетворени.

Правило 1
Здравина на кораба
(Изм. на загл., ДВ, бр. 96 от 2004 г.)

(Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Администрацията трябва да се убеди, че общата конструктивна здравина на кораба е достатъчна за газене, съответстващо на определения надводен борд. Корабите, построени и поддържани в състояние, съответстващо на изискванията на Класификационно бюро, признато от Администрацията, могат да се считат като имащи достатъчна здравина.

Правило 2
Приложение

(1) Надводните бордове на корабите с механични средства за движение, както и на шаланите, баржите и на други плавателни съдове без независими средства за движение трябва да се определят в съответствие с положенията на правилата от 1 до 40 от това приложение.
(2) На корабите, превозващи палубни дървени товари, в допълнение към надводния борд, предвиден в алинея 1 на това правило, трябва да бъде определен надводен борд за превозване на дървен товар в съответствие с условията на правилата от 41 до 45 включително от приложението.
(3) На корабите, проектирани да носят ветрила, които са единствено или допълнително средство за движение, както и на влекачите надводният борд трябва да се определя в съответствие с разпоредбите на правилата от 1 до 40 на това приложение. Необходимият допълнителен надводен борд се определя от Администрацията.
(4) На корабите, построени от дърво или от други материали, или със смесена, одобрена от Администрацията, конструкция, а също и на корабите, конструкцията на които прави нецелесъобразно и непрактично прилагането на разпоредбите на това приложение, надводният борд трябва да се определи от Администрацията.
(5) Правилата от 10 до 26 включително на това приложение да се прилагат за всеки кораб, на който се определя минимален надводен борд. Отклонение от тези изисквания може да бъде допуснато за кораб, на който е определен надводен борд, по-голям от минималния, при условие че Администрацията бъде удовлетворена от предвидените мерки за безопасността на кораба.
(6) (Нов, ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Правило 22(2) и правило 27 трябва да се прилагат само за кораби с легнали килове или с подобна конструкция на или след датата, на която Протоколът от 1988 г., свързан с Международната конвенция по товарните водолинии, е влязъл в сила.
(7) (Нов, ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Нови кораби, различни от тези, определени от параграф 6, трябва да се придържат към правило 27 от тази конвенция или правило 27 от Международната конвенция по товарните водолинии, 1966 (както е адаптирана на 5 април 1966 г.), както е определено от Администрацията.

Правило 3
Определяне на термините, употребени в приложенията

(1) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Дължина.
Дължината (L) се приема равна на 96 % от пълната дължина по водолинията, прекарана на височина 85 % от най-малката теоретична височина на борда, измерена от горната страна на хоризонталния кил, или от дължината, измерена по същата водолиния от предната страна на вълнореза до оста на балера на руля, ако тази дължина е по-голяма. Където контурът на вълнореза е вдлъбнат над водолинията 85 % от най-малката теоретична височина, предният терминал на пълната дължина и предната страна на вълнореза трябва да се вземат по вертикалната проекция на водолинията от най-последната точка на вълнореза (над водолинията). На корабите, проектирани с диферент, водолинията, по която се измерва дължината на кораба, трябва да бъде успоредна на конструктивната водолиния.
(2) Перпендикуляри.
Носовият и кърмовият перпендикуляр трябва да се намират в носовия и кърмовия край на дължината (L). Носовият перпендикуляр трябва да съвпада с предния ръб на вълнореза върху водолинията, по която се измерва дължината.
(3) Среда (мидел) на кораба.
За среда на кораба се приема средата на дължината (L).
(4) Широчина.
Широчината на кораба (В), ако не е определена по друг начин, е най-голямата широчина, измерена в средата на кораба по теоретичните очертания на ребрата при кораби с метална обшивка и по външната страна на обшивката при кораби от друг материал.
(5) Теоретична височина на борда:
(а) Теоретичната височина на борда е вертикалното разстояние, измерено по борда в средата на кораба от горната страна на хоризонталния кил до горния край на бимса на палубата на надводния борд. На дървените кораби и на корабите със смесена конструкция това разстояние се измерва от долния край на шпунта в кила. Ако дъното на кораба в средното (миделовото) сечение има вдлъбната форма или удебелени шпунтови пояси, височината на борда се измерва от пресечната точка на продължението на плоската част на дъното с повърхността на кила.
(b) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) На кораби, имащи закръглено съединение на палубата с борда, теоретичната височина на борда трябва да се измерва до пресечната точка на теоретичните линии на палубата и борда, както това би било при ъглово съединение.
(c) В случай че палубата на надводния борд има стъпаловидна форма и повдигнатата част на палубата стига до точката, до която се измерва теоретичната височина на борда, тогава теоретичната височина на борда трябва да се измерва до условната линия, която е продължение на долната част на палубата, успоредно на повдигнатата част.
(6) Коригирана височина на борда (D):
(а) Коригираната височина на борда (D) е теоретичната височина на борда в средата на кораба плюс дебелината на листа на палубния стрингер от палубата на надводния борд, ако такъв има, плюс

ако откритата палуба на надводния борд има покритие, където:
Т е средната дебелина на покритието на откритата част на палубата извън палубните отвори;
S - общата дължина на надстройките, определението на които е дадено в точка 10 (d) на това правило.
(b) Коригираната височина на борда (D) на кораб, имащ закръглено съединение на палубата с борда с радиус, по-голям от 4 % от широчината (В), или друго необичайно съединение, е височината на борда на кораба, имащ средно сечение с вертикални бордове в горната част и с такава бимсова кривина, че площта на горната част на сечението да бъде равна на площта на горната част на действителното средно (миделово) сечение.
(7) Коефициент на общата пълнота.
Коефициентът на общата пълнота Сb се определя по формулата:

където:
е обемното водоизместване без обшивката и издадените части на кораба с метална обшивка и обемното водоизместване по външната повърхнина на корпуса без издадените части на кораба с обшивка от друг материал, определено при теоретичното газене на кораба d1;
d1 се равнява на 85 % от най-малката теоретична височина на борда.
(8) Надводен борд.
Определеният надводен борд е разстоянието, измерено вертикално в средата на кораба от горната страна на палубната линия до горната страна на марката на съответната товарна водолиния.
(9) Палуба на надводния борд.
За палуба на надводния борд се приема обикновено най-горната непрекъсната открита палуба, имаща постоянни средства за затваряне на всички отвори, разположени на откритите й части, и постоянни водонепроницаеми средства за затваряне на отворите в бордовете на кораба под споменатата палуба. На кораб със стъпаловидна палуба на надводния борд за палуба на надводния борд се приема най-ниската линия на откритата палуба и нейното продължение успоредно на горната част на палубата. По желание на корабособственика и при одобрение на Администрацията за палуба на надводния борд може да бъде приета и палуба, разположена по-долу, при условие че тя е постоянна и непрекъсната в напречно и надлъжно направление между машинното отделение и пиковите прегради. Ако тази палуба има стъпаловидна форма, за палуба на надводния борд се приема най-ниската линия на палубата и нейното продължение успоредно на горната част на палубата. Когато за палуба на надводния борд се определя долна палуба, тази част на корпуса, която се намира над палубата на надводния борд, се разглежда като надстройка при прилагане условията за изчисляване и определяне на надводния борд. Именно от тази палуба се пресмята надводният борд.
(10) Надстройка:
(а) Надстройката е покрито с палуба помещение върху палубата на надводния борд, простиращо се от борд до борд или недостигащо до бордовете на кораба на разстояние не повече от 4 % от широчината (В). Повдигнатият квартердек се разглежда като надстройка.
(b) Закрита надстройка е надстройката, в която:
(i) страничните и крайните прегради имат сигурна конструкция;
(ii) отворите за достъп, ако има такива в тези прегради, са снабдени с врати, отговарящи на изискванията на правило 12;
(iii) всички други отвори в бордовете или крайните прегради на надстройката са снабдени със сигурни водонепроницаеми при въздействието на морето средства за затваряне. Средната надстройка и ютът не трябва да се разглеждат като закрити, ако за екипажа не е осигурен достъп по друг начин в машинното отделение и в другите работни помещения, намиращи се в тези надстройки, през цялото време, когато отворите в преградите са затворени.
(c) Височината на надстройката е минималното вертикално разстояние, измерено при борда от горната страна на бимса на палубата на надстройката до горната страна на бимса на палубата на надводния борд.
(d) Дължината на надстройката (S) е средната дължина на тази част от надстройката, която се намира в границите на дължината (L).
(11) Кораб с открита палуба. За кораб с открита палуба се счита кораб, който няма надстройки по палубата на надводния борд.
(12) Водонепроницаемост при въздействие на морето. Терминът "водонепроницаемост при въздействие на морето" се отнася за надводната част на кораба и означава, че при всякакви условия вода не може да проникне вътре в кораба.

Правило 4
Палубна линия

Палубната линия е хоризонтална линия с дължина 300 мм (12 дюйма) и широчина 25 мм (1 дюйм). Тя трябва да бъде нанесена в средата на кораба по двата борда, като горната й страна трябва да минава обикновено през линията, в която продължението на горната повърхнина на палубата на надводния борд се пресича с външната повърхност на обшивката на кораба (фиг. 1).

Фиг. 1

Палубната линия може да бъде нанесена и като се изхожда от друга установена точка на кораба, при условие че надводният борд бъде съответно коригиран. Положението на посочената точка спрямо палубата на надводния борд трябва да бъде във всички случаи посочено в Международното свидетелство за товарните водолинии (1966).

Правило 5
Знак на товарната марка

(Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Знакът на товарната водолиния представлява кръг с външен диаметър 300 мм (12 дюйма) и широчина 25 мм (1 дюйм), който се пресича от хоризонтална линия с дължина 450 мм (18 дюйма) и широчина 25 мм (1 дюйм) така, че горната страна на тази хоризонтална линия да минава през центъра на кръга. Центърът на кръга трябва да бъде разположен в средата на кораба и на разстояние, равно на определения летен надводен борд, измерено вертикално надолу от горната страна на палубната линия.

Фиг. 2

Правило 6
Знаци, употребявани заедно със знака на товарните водолинии

(1) Знаците, които отбелязват товарните водолинии, определени в съответствие с тези правила, трябва да бъдат хоризонтални линии с дължина 230 мм (9 дюйма) и широчина 25 мм (1 дюйм), които, ако другаде не е определено по друг начин, се нанасят към носа и перпендикулярно на вертикалната линия с широчина 25 мм (1 дюйм), прекарана на разстояние 540 мм (21 дюйма) от центъра на кръга към носа на кораба (фиг. 2).
(2) Използват се следните марки за товарните водолинии:
(а) лятна товарна водолиния, определена с горната страна на линията, която преминава през центъра на кръга, а също и с линията, отбелязана с S;
(b) зимна товарна водолиния, определена с горната страна на линията, отбелязана с W;
(c) зимна товарна водолиния за Северния Атлантически океан, определена с горната страна на линията, отбелязана с WNA;
(d) тропическа товарна водолиния, определена с горната страна на линията, отбелязана с Т;
(е) лятна товарна водолиния за сладка вода, определена с горната страна на линията, отбелязана с F. Лятната товарна водолиния за сладка вода се нанася към кърмата от вертикалната линия. Разликата между лятната товарна водолиния за сладка вода и лятната товарна водолиния представлява поправката за натоварване в сладка вода и за другите товарни марки;
(f) тропическа товарна водолиния за сладка вода, определена от горната страна на линията, отбелязана с LТF, която се нанася към кърмата от вертикалната линия.
(3) Ако се определят надводни бордове за превозване на дървен товар в съответствие с тези правила, марките за товарните водолинии трябва да се нанасят в допълнение към марките на обикновените товарни водолинии. Тези марки трябва да бъдат хоризонтални линии с дължина 230 мм (9 дюйма) и широчина 25 мм (1 дюйм), които, ако другаде не е определено по друг начин, се нанасят към кърмата и перпендикулярно на вертикалната линия с широчина 25 мм (1 дюйм), прекарана на разстояние 540 мм (21 дюйма) от центъра на кръга към кърмата на кораба (фиг. 3).

Фиг. 3

(4) Използват се следните марки за товарните водолинии за превозване на дървен товар:
(a) лятна товарна водолиния за превозване на дървен товар, определена с горната страна на линията, отбелязана с LS;
(b) зимна товарна водолиния за превозване на дървен товар, определена с горната страна на линията, отбелязана с LW;
(с) зимна товарна водолиния за превозване на дървен товар в Северния Атлантически океан, определена с горната страна на линията, отбелязана с LWNA;
(d) тропическа товарна водолиния за превозване на дървен товар, определена с горната страна на линията, отбелязана с LT;
(е) лятна товарна водолиния за превозване на дървен товар в сладка вода, определена с горната страна на линията, отбелязана с LF, и нанесена към носа от вертикалната линия; разликата между лятната товарна марка за превозване на дървен товар в сладка вода и лятната товарна марка за превозване на дървен товар представлява поправката за натоварване в сладка вода и за другите марки на товарните водолинии за превозване на дървен товар;
(f) тропическа товарна водолиния за превозване на дървен товар в сладка вода, определена от горната страна на линията, отбелязана с LTF, нанесена към носа от вертикалната линия.
(5) Ако характеристиките на кораба, условията на неговата експлоатация или навигационните ограничения не позволяват да се използват някои сезонни водолинии, марките на такива водолинии могат да не се нанасят.
(6) Когато определеният надводен борд е толкова по-голям от минималния, че товарната му водолиния попада на нивото или под нивото на съответната най-ниска сезонна товарна водолиния, определена съгласно тази Конвенция за минималния надводен борд, марката на товарната водолиния следва да се нанесе само за сладка вода.
(7) На платноходите следва да се нанася товарна водолиния само за сладка вода и зимна товарна водолиния - за Северния Атлантически океан (фиг. 4).

Фиг. 4

(8) В случаите, когато зимната товарна водолиния за Северния Атлантически океан съвпада със зимната товарна водолиния при една и съща вертикална линия, тази товарна водолиния се отбелязва с W.
(9) Допълнителните товарни водолинии, изисквани от други международни конвенции, които са в сила, или от националното законодателство, могат да бъдат маркирани под прав ъгъл пред и зад вертикалната линия, определена в алинея 1 на това правило.

Правило 7
Знак на организацията, определяща товарните водолинии

Знакът на организацията, определяща товарните водолинии, може да се нанася по страните на кръга на марката на товарните водолинии над хоризонталната линия, която преминава през центъра на кръга или над и под тази линия. Той трябва да се състои от не повече от четири букви, които са началните букви на названието на организацията, с височина 115 мм (4,5 дюйма) и широчина 75 мм (3 дюйма).

Правило 8
Маркиране

Кръгът, линиите и буквите трябва да бъдат нанесени с бяла или жълта боя на тъмен фон или с черна боя на светъл фон. Освен това те трябва да бъдат отбелязани на бордовете на кораба по начин, осигуряващ дълготрайността им, в съответствие с изискванията на Администрацията. Марките трябва да бъдат добре видими и при необходимост за тази цел трябва да бъдат взети специални мерки.

Правило 9
Проверка на марките на товарните водолинии

(Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Международното свидетелство за товарните водолинии не трябва да се издава на кораб дотогава, докато длъжностното лице или инспекторът, действащ в съответствие с изискванията на член 13 от тази конвенция, не удостовери, че марките на водолиниите са нанесени правилно на бордовете на кораба и по начин, осигуряващ дълготрайността им.

Глава II
УСЛОВИЯ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАДВОДНИЯ БОРД

Правило 10
Информация за предаване на капитана

(1) На капитана на всеки нов кораб трябва да бъде предадена пълна информация по една одобрена форма, даваща му възможност да осигури натоварването и баластировката на кораба си по такъв начин, че да се избягва появяването на недопустими напрежения в конструкциите на кораба. Това изискване може да не се прилага за кораби с определена дължина, конструкция или клас, ако Администрацията сметне, че то не е необходимо.
(2) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Всеки кораб, който не действа съгласно Международната конвенция по охрана на човешкия живот на море, с цел да премине тест за наклоняване трябва да:
(а) бъде така наклонен, че действителното разместване и разположение на центъра на тежестта да бъде определено при лек кораб;
(b) бъде снабден за нуждите на капитана с надеждна информация в потвърдена форма, която да позволи бързото и просто извършване на процедурите по акуратното водене и стабилността на кораба, имайки предвид всички условия, с който може да се сблъска по време на работа;
(с) носи винаги на борда потвърдена информация за неговата стабилност, както и доказателства, че информацията е била потвърдена от Администрацията;
(d) ако Администрацията извършва тест за наклоняване и са налични данните от теста за наклоняване на друг кораб "близнак" и е потвърдено, че това е надеждна информация за стабилността на кораба, те могат да се използват като основни данни.

Правило 11
Крайни прегради на надстройките

Крайните изложени прегради на закритите надстройки трябва да имат сигурна конструкция и трябва да бъдат одобрени от Администрацията.

Правило 12
Врати

(1) Всички отвори за достъп, устроени в крайните прегради на закритите надстройки, трябва да бъдат снабдени с врати, изработени от стомана или друг равностоен материал, постоянно и сигурно закрепени към преградата, които да бъдат водонепроницаеми, когато вратите им са затворени. Вратите трябва да бъдат така предвидени, изработени и монтирани, че цялата конструкция да има такава якост, каквато би имала, ако преградата е без отвори, и при затворени врати да бъде непроницаема при въздействие на морето. Средствата, осигуряващи непроницаемост на тези врати, трябва да се състоят от прокладки и затварящи приспособления или от други равностойни устройства, които трябва да бъдат постоянно закрепени към преградата или към самите врати. Вратите трябва да бъдат изработени и монтирани така, че да могат да се отварят и плътно да се затварят от всяка страна на преградата.
(2) Ако в тези правила не е определено по друг начин, височината на праговете на отворите за достъп през крайните прегради на закритите надстройки трябва да бъде не по-малка от 380 мм (15 дюйма) над палубата.

Правило 13
Разположение на товарните отвори, входници и вентилатори

За прилагане на тези правила са установени следните два района на разположение на товарните отвори, входници и вентилатори:
1-ви район: Откритите части на палубата на надводния борд и на повдигнатия квартердек, както и откритите части на палубите на надстройките, разположени напред към носа от точката, отстояща на една четвърт от дължината на кораба, считано от носовия перпендикуляр.
2-ри район: Откритите части на палубите на надстройките, разположени към кърмата назад от точката, отстояща на една четвърт от дължината на кораба, считано от носовия перпендикуляр.

Правило 14

Товарни и други отвори
(1) Конструкцията и средствата, осигуряващи непроницаемост при въздействие на морето, на товарните и други отвори, разположени в 1-ви и 2-ри район, трябва да бъдат най-малко равностойни на изискванията на правила 15 и 16 от това приложение.
(2) Комингсите и капаците на незащитените отвори по палубите, разположени над палубата на надстройките, трябва да удовлетворяват изискванията на Администрацията.

Правило 15

Товарни отвори, закрити със снимаеми капаци, непроницаемостта на които при въздействие на дъжда и на морето е осигурена с брeзенти и притискащи устройства

Комингси на товарните отвори
(1) Комингсите на товарните отвори, закриващи се със снимаеми капаци, непроницаемостта на които срещу въздействие на морето е осигурена с брезенти и притискащи устройства, трябва да имат сигурна конструкция, а височината им над палубата трябва да бъде най-малко следната: 600 мм (23 1/2 дюйма) - на разположените в 1-ви район; 450 мм (17 1/2 дюйма) - на разположените във 2-ри район.

Капаци на товарните отвори
(2) Широчината на всяка от опорните повърхнини на капаците на товарните отвори трябва да бъде не по-малко от 65 мм (2 1/2 дюйма).
(3) Ако капаците на товарните отвори са дървени, дебелината им след обработката трябва да бъде не по-малка от 60 мм (2 3/8 дюйма) при светъл отвор между подпорите не по-голям от 1,5 м (4,9 фута).
(4) Ако капаците са изработени от обикновена стомана, якостта им трябва да бъде изчислена на натоварване не по-малко от 1,75 тона на квадратен метър (358 фунта на квадратен фут) за товарни отвори, разположени в 1-ви район, и не по-малко от 1,30 тона на квадратен метър (266 фунта на квадратен фут) за товарни отвори, разположени във 2-ри район, с коефициент на сигурност 4,25 по отношение на най-малката стойност на якостта на опън на материала. Те трябва да бъдат така проектирани, че при посочените натоварвания сгъването да не превишава 0,0028 от светлия отвор.
(5) (Доп., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Условните натоварвания върху капаците за товарни отвори, разположени в 1-ви район, могат да бъдат намалени до един тон на квадратен метър (205 фунта на квадратен фут) за кораби с дължина 24 м (79 фута) и трябва да бъдат не по-малки от 1,75 тона на квадратен метър (358 фунта на квадратен фут) за кораби с дължина 100 м (328 фута). Съответните натоварвания за капаците на товарни отвори, разположени във 2-ри район, могат да бъдат намалени съответно до 0,75 тона на квадратен метър (154 фунта на квадратен фут) и 1,30 тона на квадратен метър (266 фунта на квадратен фут). Във всички случаи стойностите на натоварванията за промеждутъчните дължини трябва да бъдат получени чрез линейна интерполация.

Снимаеми бимси
(6) Ако снимаемите бимси за поддържане капаците на отворите са изработени от обикновена стомана, якостта им трябва да бъде изчислена на натоварване не по-малко от 1,75 тона на квадратен метър (358 фунта на квадратен фут) за отвори, разположени в 1-ви район, и не по-малко от 1,30 тона на квадратен метър (266 фунта на квадратен фут) за отвори, разположени във 2-ри район, с коефициент на сигурност 5 по отношение на най-малката стойност на якостта на опън на материала. Те трябва да бъдат така проектирани, че огъването им при тези натоварвания да не превишава 0,0022 от размера на светлия отвор. За кораби с дължина не по-голяма от 100 м (328 фута) се прилагат изискванията на алинея 5 от това правило.

Кутиевидни капаци
(7) Ако кутиевидните капаци, използвани вместо снимаеми бимси и капаци, са изработени от обикновена стомана, якостта им трябва да бъде изчислена на натоварването, предвидено в алинея 4 от това правило, с коефициент на сигурност 5 по отношение на най-малката стойност на якостта на опън на материала.Те трябва да бъдат така проектирани, че сгъването им да не превишава 0,0022 от светлия отвор. Дебелината на листовете от обикновена стомана, образуващи горната част на капаците, трябва да бъде не по-малка от един процент от разстоянието между усилващите ребра или 6 мм (0,24 дюйма) в зависимост от това, кое е по-голямо. За кораби с дължина, по-голяма от 100 м (328 фута), се прилагат изискванията на алинея 5 от това правило.
(8) Якостта и коравината на капаците, изработени не от обикновена стомана, а от друг материал трябва да бъдат равностойни на якостта и коравината на изработените от обикновена стомана и трябва да отговарят на изискванията на Администрацията.

Опори или легла
(9) Опорите или леглата за снимаемите бимси трябва да имат сигурна конструкция и да осигуряват надеждно поставяне и закрепване на бимсите. Ако се поставят подвижен тип бимси, устройствата трябва да осигуряват съответно разположение на бимсите при закрит отвор.

Скоби
(10) Скобите трябва да съответстват на конусността на клиновете. Те трябва да имат широчина не по-малка от 65 мм (2 1/2 дюйма) и разстояние между центровете им не повече от 600 мм (23 1/2 дюйма). Крайните скоби трябва да бъдат установени на разстояние не по-голямо от 150 мм (6 дюйма) от ъглите на товарния отвор на всяка надлъжна и напречна страна.

Крепителни ленти и клинове
(11) Лентите и клиновете трябва да бъдат сигурни и да се намират в добро състояние. Клиновете трябва да бъдат от твърдо дърво или друг равностоен материал. Те трябва да имат конусност не по-голяма от 1:6 и дебелина на тънкия край не по-малка от 13 мм (1/2 дюйма).

Брезенти
(12) За всеки товарен отвор, разположен в 1-ви и 2-ри район, трябва да има най-малко по два слоя брезенти в добро състояние. Брезентите трябва да бъдат водонепроницаеми. Те трябва да бъдат направени от материал, отговарящ по тегло и качество на одобрени стандарти.

Закрепване на капаците на товарните отвори
(13) За всички товарни отвори, разположени в 1-ви и 2-ри район, върху брезентите след поставянето на шините трябва да бъдат предвидени средства за сигурно и независимо закрепване на всяка секция капаци. Капаците на товарните отвори с дължина, по-голяма от 1,5 м (4,9 фута), трябва да бъдат закрепени най-малко с две такива приспособления.

Правило 16

Товарни отвори, закрити с водонепроницаеми при въздействието на морето капаци от стомана или друг равностоен материал, снабдени с прокладки и притискащи устройства

Комингси на товарните отвори
(1) Височината на комингсите на товарните отвори над палубата, разположени в 1-ви и 2-ри район, с капаци от стомана или друг равностоен материал, водонепроницаеми при въздействието на морето, снабдени с прокладки и притискащи устройства, трябва да бъде такава, каквато е посочена в правило 15, алинея 1. Височината на тези комингси може да бъде намалена или може изобщо да няма комингси, при условие че Администрацията се убеди, че безопасността на кораба при всякакви условия на състоянието на морето не се нарушава. Ако са предвидени комингси, те трябва да имат сигурна конструкция.

Капаци, водонепроницаеми при въздействие на морето
(2) Капаците от обикновена стомана, водонепроницаеми при въздействие на морето, трябва да бъдат изчислени на натоварване не по-малко от 1,75 тона на квадратен метър (358 фунта на квадратен фут) за товарни отвори, разположени в 1-ви район, и не по-малко от 1,30 тона на квадратен метър (266 фунта на квадратен фут) за отвори, разположени във 2-ри район, с коефициент на сигурност 4,25 по отношение на най-малката стойност на якостта на опън на материала. Те трябва да бъдат така проектирани, че при тези натоварвания сгъването да не превишава 0,0028 от светлия отвор. Листовете от обикновена стомана, образуващи горната част на капака, трябва да имат дебелина, не по-малка от един процент от разстоянието между усилващите ребра или 6 мм (0,24 дюйма) в зависимост от това, кое е по-голямо. За кораби с дължина не по-голяма от 100 м (328 фута), се прилагат изискванията на алинея 5 от правило 15.
(3) Якостта и коравината на капаците, изработени не от обикновена стомана, а от друг материал, трябва да бъдат равностойни на якостта и коравината на капаците, изработени от обикновена стомана, и да отговарят на изискванията на Администрацията.

Средства, осигуряващи вoдонепроницаемост при въздействие на морето
(4) Средствата за осигуряване и запазване на водонепроницаемостта при въздействие на морето трябва да бъдат одобрени от Администрацията. Средствата трябва да осигуряват запазване на водонепроницаемостта при всякакви условия на морето, поради което е необходимо да се правят изпитвания на водонепроницаемост при първоначалното освидетелстване и при периодичните освидетелствания и ежегодните проверки или през по-кратки промеждутъци от време.

Правило 17
Входници за машинното помещение

(1) Отворите, водещи в машинното отделение, разположени в 1-ви и 2-ри район, трябва да имат съответна изработка и да бъдат сигурно защитени със стоманени шахти с достатъчна якост, а в случаи, когато тези шахти не са защитени от други конструкции, тяхната якост трябва специално да се преценява. Входните отвори в такива шахти трябва да бъдат снабдени с врати, отговарящи на изискванията на правило 12 (1), праговете на които трябва да имат височина над палубата не по-малка от 600 мм (23 1/2 дюйма) за отвори, разположени в 1-ви район, и не по-малка от 380 мм (15 дюйма) за отвори, разположени във 2-ри район. Другите отвори в такива шахти трябва да бъдат снабдени с равностойни капаци, постоянно закрепени на местата си.
(2) Комингсите на отворите над котелните помещения на димовите тръби и вентилаторите на машинното отделение, разположени върху откритите части на палубата на надводния борд или на палубите на надстройките, трябва да имат такава височина, която е целесъобразна и практична. Отворите на котелните люкове трябва да имат капаци от стомана или друг равностоен материал с достатъчна якост, постоянно закрепени на съответните си места. Такива капаци трябва да осигуряват водонепроницаемост при въздействие на морето.

Правило 18
Разни отвори на палубата на надводния борд и на надстройките

(1) Гърловините и палубните илюминатори, разположени в 1-ви и 2-ри район или вътре във всякакви надстройки освен закритите, трябва да се затварят с капаци с достатъчна якост, които да се затварят така, че да се осигурява водонепроницаемост. Ако капаците не се затварят с близко разположени болтове, те трябва да бъдат постоянно закрепени.
(2) Другите отвори по палубата на надводния борд освен товарните отвори, отворите над машинните отделения, гърловините и палубните илюминатори трябва да бъдат защитени от закрити надстройки или рубки или входни пристройки с равностойна якост и водонепроницаемост при въздействие на морето. Всякакви такива отвори в откритите части на палубата на надстройките или на покрива на рубките на палубата на надводния борд, които служат за влизане в помещения в закрита надстройка, трябва да бъдат защитени със здрава рубка или входна пристройка. Отворите за вратите в такива рубки или пристройки трябва да имат врати, отговарящи на изискванията на правило 12, алинея 1.
(3) Височината над палубата на праговете на отворите с врати във входните пристройки, разположени в 1-ви район, трябва да бъде не по-малка от 600 мм (23 1/2 дюйма). Височината на праговете, разположени във 2-ри район, трябва да бъде не по-малка от 380 мм (15 дюйма).

Правило 19
Вентилатори

(1) Разположените в 1-ви или 2-ри район вентилатори на помещенията, намиращи се под палубата на надводния борд или под палубата на закритите надстройки, трябва да имат прагове от стомана или друг равностоен материал със здрава конструкция и сигурно съединени към палубата. Ако височината на прага на който и да е вентилатор е по-голяма от 900 мм (35 1/2 дюйма), той трябва да бъде специално укрепен.
(2) Вентилаторите, преминаващи през всякакви други надстройки освен закритите, трябва да имат на палубата на надводния борд здрави прагове от стомана или друг равностоен материал.
(3) Вентилаторите, разположени в 1-ви район, които имат прагове с височина над палубата, по-голяма от 4,5 м (14,8 фута), и вентилаторите, разположени във 2-ри район, които имат прагове с височина над палубата, по-голяма от 2,3 м (7,5 фута), могат да нямат закриващи устройства, ако Администрацията специално не изисква такива устройства.
(4) Отворите на вентилаторите освен вентилаторите, посочени в алинея 3 на това правило, трябва да бъдат снабдени със сигурни, затварящи устройства, водонепроницаеми при въздействие на морето. На кораби с дължина, по-малка от 100 м (328 фута), затварящите устройства трябва да бъдат постоянно закрепени; на другите кораби, ако това не е предвидено, те трябва удобно да се съхраняват близо до вентилаторите, за които са предназначени. Вентилаторите, разположени в 1-ви район, трябва да имат прагове с височина над палубата не по-малка от 900 мм (35 1/2 дюйма); вентилаторите, разположени във 2-ри район, трябва да имат прагове с височина над палубата не по-малка от 760 мм (30 дюйма).
(5) За откритите участъци Администрацията може да изисква увеличение на височината на праговете над палубата.

Правило 20
Въздушни тръби

Ако въздушните тръби на баластните и други цистерни са изведени над палубата на надводния борд или над палубите на надстройките, откритите части на тръбите трябва да имат сигурна конструкция, височината от палубата до точката, откъдето може да се стича надолу вода, трябва да бъде не по-малка от 760 мм (30 дюйма), когато тръбите са на палубата на надводния борд, и 450 мм (17 1/2 дюйма), когато те са на палубата на надстройките. Ако тези височини могат да попречат на работата на кораба, може да бъде одобрена по-малка височина, при условие че Администрацията бъде убедена в това, че затварящите устройства и други обстоятелства оправдават приемането на по-малка височина. За отворите на въздушните тръби трябва да бъдат предвидени сигурни, постоянно закрепени затварящи устройства.

Правило 21
Товарни и други подобни отвори в борда на кораба

(1) Товарните и други подобни отвори в бордовете на корабите, които са под палубата на надводния борд, трябва да бъдат снабдени с врати, проектирани по такъв начин, че да се осигури водонепроницаемост и конструктивна якост, съответстваща на околната обшивка. Броят на тези отвори трябва да бъде минимален дотолкова, доколкото това е съвместимо с конструкцията и експлоатацията на кораба.
(2) Без разрешение на Администрацията долният край на такива отвори не трябва да бъде под линията, прекарана успоредно на палубата на надводния борд по борда, с най-ниска точка, разположена на горната страна на марката на най-високата товарна водолиния.

Правило 22
Шпигати, приемни и отливни отвори

(1) (Доп., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Отливните отвори във външната обшивка на кораба, които започват от помещенията, разположени под палубата на надводния борд, или от надстройките и рубките на палубата на надводния борд, и имат врати, отговарящи на изискванията на правило 12, трябва с изключение при условията в параграф (2) да бъдат снабдени със сигурни и достъпни средства за предотвратяване проникването на водата вътре в кораба. По правило всеки отделен отливен отвор трябва да има един метален невъзвратен клапан с принудителни средства за затварянето му от място, разположено над палубата на надводния борд. Обаче ако разстоянието по вертикалата от лятната товарна водолиния до бордовия край на отливката тръба е по-голямо от 0,01 L, отливната тръба може да има два автоматични невъзвратни клапана без принудителни средства за затваряне, при условие че в процеса на експлоатацията клапаните на борда са всякога достъпни за преглед; ако това разстояние е по-голямо от 0,02 L, с разрешението на Администрацията може да бъде установен един автоматичен невъзвратен клапан без принудителни средства за затваряне. Устройствата за управление на клапаните с принудително затваряне трябва да бъдат леснодостъпни и снабдени с показатели, показващи открит ли е клапанът или закрит.
(2) (Нов, ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Шпигатите, минаващи през обшивката на затворени надстройки, използвани за превоз на товари, трябва да бъдат разрешени само където ръбът на свободния борд на дека не е потопен, когато корабът се накланя 5 градуса на която и да е страна. В други случаи дренажът трябва да бъде отведен на борда в съответствие със задълженията по Международната конвенция по охрана на живота по море в сила.
(3) (Предишен параграф 2, ДВ, бр. 96 от 2004 г.) В машинните отделения, където има вахта, управлението на приемните и отливните клапани на задбордната вода за главните и спомагателните механизми може да се осъществява от местни постове. Устройствата за управление трябва да бъдат леснодостъпни и снабдени с показатели, показващи открит ли е клапанът или закрит.
(4) (Предишен параграф 3, изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Ако шпигатите и отливните тръби, които имат начало на произволно ниво, преминават през обшивката или на разстояние, по-голямо от 450 мм (17 1/2 дюйма) от палубата на надводния борд, или на разстояние, по-малко от 600 мм (23 1/2 дюйма) от лятната товарна водолиния, те трябва да бъдат снабдени при обшивката с невъзвратен клапан. Този клапан може да не се поставя, ако не се изисква от параграф 2 и ако тръбопроводът има достатъчна дебелина.
(5) (Предишен параграф 4, ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Шпигатите от надстройките или рубките, които нямат врати, отговарящи на изискванията на правило 12, трябва да бъдат отведени зад борд.
(6) (Предишен параграф 5, изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Всички корпусни гнезда и клапи в корабната обшивка, предвидени от това правило, трябва да бъдат стоманени, бронзови или от друг одобрен материал. Клапани от обикновен чугун или подобен материал не се допускат. Всички тръби, предвидени от това правило, трябва да бъдат от стомана или друг равностоен материал, одобрен от Администрацията.

Правило 23
Бордови илюминатори

(1) Бордовите илюминатори в помещенията под палубата на надводния борд или в помещенията на закрити надстройки трябва да бъдат снабдени отвътре с глухи шарнирни капаци, изработени така, че да могат плътно да се затварят и да осигуряват водонепроницаемост.
(2) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Бордовите илюминатори не трябва да се поставят така, че долният им край да се намира под линията, прекарана по борда, успоредно на палубата на надводния борд над лятна товарна водолиния (или лятна товарна водолиния за дървен материал) с най-ниска точка на разстояние 2,5 процента от широчината (В) или 500 мм (19 1/2 дюйма) според това, кое разстояние е по-голямо.
(3) Бордовите илюминатори и стъклата, ако такива има, а също и глухите капаци на илюминаторите трябва да бъдат със сигурна и одобрена конструкция.

Правило 24

Щормови отвори
(1) Ако фалшбордът на откритите части на палубата на надводния борд или на палубите на надстройките образува "кладенци", трябва да бъдат взети съответни мерки за бързо изтичане на водата и подсушаване на палубите. Освен това, както е предвидено в алинеи 2 и 3 на това правило, най-малката площ на щормовите отвори (А) на всеки борд на кораба за всеки кладенец на палубата на надводния борд трябва да се изчислява по предвидените по-долу формули, когато седловатостта на палубата в района на кладенеца е равна на стандартната или по-голяма от нея. Най-малката площ за всеки кладенец на палубата на надстройките трябва да бъде половината от площта, получена по тези формули.
Ако дължината на фалшборда в района на кладенеца е 20 м или по-малка, то
А =0,7+0,035 l (м2).
Ако l е по-голяма от 20 м,
A =0,07 l (м2).
В тези формули не е необходимо да се приема l по-голяма от 0,7 L.
Ако средната височина на фалшборда е по-голяма от 1,2 м, необходимата площ на щормовите отвори трябва да бъде увеличена за всеки 0,1 м разлика във височината с по 0,004 м2 за всеки метър дължина на кладенеца. Ако средната височина на фалшборда е по-малка от 0,9 м, необходимата площ може да бъде намалена с по 0,004 м2 за всеки метър дължина на кладенеца за всеки 0,1 м разлика във височината. Или
Ако дължината на фалшборда в района на кладенеца е 66 фута или по-малка,
А =7,6 + 0,115 l (в квадратни футове).
Ако дължината на фалшборда l е по-голяма от 66 фута,
А =0,23 l (в квадратни футове).
В тези формули не е необходимо да се приема l по-голяма от 0,7 L.
Ако средната височина на фалшборда е по-голяма от 3,9 фута, необходимата площ трябва да бъде увеличена за всеки фут разлика във височината с по 0,04 квадратни фута за всеки фут дължина на кладенеца. Ако средната височина на фалшборда е по-малка от 3 фута, необходимата площ може да бъде намалена за всеки фут разлика във височината с по 0,04 квадратни фута на един фут дължина на кладенеца.
(2) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) На кораби без седловатост площта, изчислена съгласно параграф (1) трябва да бъде увеличена с 50 процента. Ако седловатостта е по-малка от стандартната, процентното увеличение трябва да бъде получено чрез линейна интерполация.
(3) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Ако кораб, снабден с рубка не отговаря на изискванията на правило 36, точка (1) (е), или ако между отделните надстройки надлъжните комингси на товарните отвори са изцяло или в по-голямата си част непрекъснати, минималната площ на щормовите отвори трябва да се определи по следната таблица:

Площта на щормовите отвори за междинни отношения на широчините трябва да бъде получена чрез линейна интерполация.
(4) На кораби, имащи надстройка, открита от единия или и от двата края, трябва да бъдат взети необходими мерки, одобрени от Администрацията, за оттичане на евентуално проникнала вода в тази надстройка.
(5) Долните краища на щормовите отвори трябва да бъдат разположени толкова близко до палубата, колкото това е практически осъществимо. Две трети от необходимата площ на щормовите отвори трябва да бъдат разположени в половината на кладенеца, която е най-близка до най-ниската точка на кривата на седловатостта.
(6) Всички такива отвори във фалшборда трябва да бъдат защитени със стоманени пръчки, разположени една от друга на разстояние около 230 мм (9 дюйма). Ако щормовите отвори са снабдени с капаци, трябва да бъде предвидена достатъчна слабина, за да се избягнат заклинвания. Осите или лагерите на шарнирите трябва да бъдат изработени от некородиращи материали. Ако капаците имат устройства за закрепване, конструкцията им трябва да бъде одобрена.

Правило 25
Защита на екипажа

(1) Якостта на стените на надстройките, използвани за помещения на екипажа, трябва да бъде одобрена от Администрацията.
(2) На всички открити участъци на палубата на надводния борд и на палубите на надстройките трябва да бъдат поставени леерни ограждания или фалшборд. Височината на фалшборда или леерните ограждания от палубата трябва да бъде не по-малка от 1 м (39 1/2 дюйма). Ако обаче такава височина би пречила на нормалната работа на кораба, може да бъде одобрена по-малка височина, ако Администрацията се убеди, че е осигурена достатъчна защита.
(3) Просветът под най-ниския леер на леерните ограждания не трябва да превишава 230 мм (9 дюйма). Разстоянието между другите леери трябва да бъде не по-голямо от 380 мм (15 дюйма). Ако корабът има закръглено съединение на палубата с борда, леерните стойки трябва да бъдат поставени на хоризонталната част на палубата.
(4) За защита на екипажа при преходи от жилищните помещения, машинното отделение и всички други помещения, които се използват в процеса на експлоатацията на кораба, трябва да бъдат предвидени подходящи устройства (леерни ограждания, спасителни леери, преходни мостици или подпалубни преходи и др.).
(5) Палубният товар, който се превозва на всеки кораб, трябва да бъде поставен по такъв начин, че всеки отвор, разположен в района на товара и осигуряващ достъп в помещенията на екипажа, машинното отделение и всички други помещения, използвани при експлоатацията на кораба, да може по съответен начин плътно да се затваря, за да не се допусне проникване на вода през него. Сигурна защита на екипажа във вид на леерни ограждания или спасителни леери трябва да бъде предвидена над палубния товар, ако няма удобни проходи по палубата или под палубата на кораба.

Правило 26
Специални условия за определяне на надводния борд на корабите тип А

Машинни шахти
(1) Машинните шахти на корабите тип А, определението на които е дадено в правило 27, трябва да бъдат защитени със закрит ют или средна надстройка най-малко със стандартна височина или с рубка със същата височина и равностойна якост. Обаче машинните шахти могат да бъдат и незащитени, ако в тях няма отвори, създаващи непосредствен достъп от палубата на надводния борд в машинното отделение. В машинната шахта може да бъде допусната само врата, отговаряща на изискванията на правило 12, водеща в помещение или коридор с конструктивна якост, подобна на тази на самата шахта, отделени от стълбата за машинното отделение с втора врата, непроницаема при въздействие на морето, изработена от стомана или от друг равностоен материал.

Преходен мостик и входове
(2) На корабите тип А между носа и кърмата или рубката, ако има такава, трябва да бъде установен в надлъжно направление на нивото на палубата постоянен преходен мостик със сигурна конструкция и достатъчна якост или трябва да бъдат предвидени други равностойни средства за преминаване, заменящи преходния мостик, например проходи под палубата. В другите места на корабите тип А без средна надстройка устройствата за преминаване трябва да бъдат одобрени от Администрацията и да осигуряват безопасност на екипажа при преминаването му към всички останали части на кораба в процеса на неговата експлоатация.
(3) Трябва да бъде осигурено безопасно и удобно преминаване по преходния мостик към отделните помещения на екипажа, а също и между помещенията на екипажа и машинното отделение.

Отвори
(4) Незащитените отвори по палубата на надводния борд и носовата част или на разширителните шахти на корабите тип А трябва да бъдат снабдени със сигурни водонепроницаеми капаци от стомана или друг равностоен материал.

Устройства за оттичане на водата от палубата
(5) Корабите тип А с фалшборд трябва да имат открити леерни ограждания, поставени най-малко на половината от дължината на незащитените части на откритата палуба, или други ефективни средства за оттичане на водата. Горният край на ширстрека трябва да бъде разположен толкова ниско, колкото практически е възможно. (6) Ако надстройките са съединени със средни отдалечени от бордовете надстройки, леерни ограждания трябва да бъдат поставени по цялата дължина на незащитените части на палубата на надводния борд.

Глава III
НАДВОДНИ БОРДОВЕ

Правило 27
Типове кораби

(Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.)
(1) За изчисляване на надводния борд корабите се разделят на типове А и В.

Кораби тип А
(2) Кораб тип А е кораб, който;
(а) е проектиран за превоз само на течни, наливни товари;
(b) има голяма конструктивна непрекъснатост на откритата палуба, както и товарните танкове на който имат само неголеми отвори за достъп, които се затварят с водонепроницаеми капаци с уплътнители, изработени от стомана или друг равностоен материал;
(с) има ниска промокаемост на товарните отсеци.
(3) Корабът тип А, ако неговата дължина е по-голяма от 150 м (492 фута) и надводният му борд е по-малък от означения в тип В, и когато е натоварен в съответствие с изискванията на параграф (11), трябва да понесе заливането на който и да е отсек или отсеци, проницаемостта на който се приема равна на 0,95 процента, при обстоятелства на приета повреда, определена в параграф (12), и да продължи да плава при задоволителни условия на равновесие, както е определено в параграф (13). На такъв кораб машинното отделение трябва да се разглежда като заливаем отсек, но с проницаемост 0,85 процента.

Като указания за Администрацията следните условия могат да се считат за задоволяващи изискванията:
(а) крайната водолиния на потъване след заливането да се намира под долния край на който и да е отвор, през който може да стане по-нататъшно навлизане на вода;
(b) максималният ъгъл на страничното наклоняване вследствие на несиметричното запълване да е равен приблизително на 15 градуса;
(c) метацентричната височина на кораба в запълнено състояние да е положителна.
(4) На кораб тип А надводният борд трябва да бъде не по-малък от този, който се определя по таблица А от правило 28.

Кораби тип В
(5) Всички кораби, които не отговарят на изискванията, отнасящи се за кораби тип А, изложени в точки 2 и 3 от това правило, трябва да се разглеждат като кораби тип В.
(6) Корабите тип В, които имат в район 1 отвори, снабдени с капаци, отговарящи на изискванията на правило 15 (7), надводният борд трябва да се определя на основание таблица В, правило 28, увеличени от стойностите, дадени в следващата таблица.
Добавки към табличния надводен борд за корабите тип В с капаци за товарни отвори, неотговарящи на изискванията на правило 15 (7) или 16:

Добавките към надводния борд при междинни дължини трябва да бъдат получени чрез линейна интерполация.

За кораби с дължина, по-голяма от 200 м, добавките трябва да се определят от Администрацията.
(7) Кораби от тип В, които в позиция 1 имат люкове, снабдени с капаци, отговаряйки на условията от правило 15(7) или правило 16, трябва да бъдат определени надводни бордове, базирани на таблица В от правило 28, с изключение на условията, показани в параграф (8) до (13) специално за това правило.
(8) На всеки кораб от тип В с дължина, по-голяма от 100 м (328 фута), Администрацията може да разреши по-малък надводен борд в сравнение с необходимия съгласно точка 7 от това правило при условие, че:
(а) за защита на екипажа са предвидени съответни мерки;
(b) устройствата за оттичане на водата от палубата отговарят на съответните изисквания на корабите;
(с) капаците в 1-ви и 2-ри район отговарят на изискванията на правило 16 и имат съответна якост; особено внимание трябва да се обърне на тяхното уплътнение и на затварящите им устройства;
(d) корабът, когато е натоварен в съответствие с изискванията на параграф (11), трябва да понесе заливането на който и да е отсек или отсеци, проницаемостта на който се приема равна на 0,95 процента, при обстоятелства на приета повреда, определена в параграф (12), и да продължи да плава при задоволителни условия на равновесие, както е определено в параграф (13). На такъв кораб, ако е с дължина над 150 м, машинното отделение трябва да се разглежда като заливаем отсек, но с проницаемост 0,85.
(9) При изчисляване на надводния борд за корабите тип В, които отговарят на изискванията на параграфи (8), (11), (12) и (13), стойностите от таблица В на правило 28 не трябва да се намаляват повече от 60 процента от разликата между стойностите от таблици В и А за съответните дължини на корабите.
(10) (а) Намалението на табличния надводен борд, допускано от точка 9, може да бъде увеличено до пълната разлика между стойностите от таблици А и В на правило 28 при условие, че корабът отговаря на изискванията на:
(i) правило 26, различни от параграф (4), както ако те бяха тип А кораби;
(ii) параграфи (8), (11) и (13) от това правило;
(iii) параграф (12) от това правило, при условие че по цялата дължина на кораба някоя напречна преграда е приета за повредена, както и тези два съседни преден и заден отсек са наводнени едновременно, само ако тази повреда не е на граничните прегради на машинното отделение.
(b) На такъв кораб, ако е с дължина над 150 м, машинното отделение трябва да се разглежда като заливаем отсек, но с проницаемост 0,85.

Първоначални условия на товарене
(11) Първоначалните условия на товарене преди наводняване трябва да бъдат определени, както следва:
(а) Корабът е натоварен до неговата товарна лятна водолиния при въображаем равен кил.
(b) Когато се изчислява вертикалният център на тежестта, се спазват следните принципи:
(i) Носеният товар е хомогенен.
(ii) Всички товарни отсеци, с изключение на тези, показани в (iii), но включвайки отсеците, които се възнамерява да бъдат частично запълнени, трябва да се считат за пълни; в случаи на течни товари всеки отсек да се смята за 98% пълен.
(iii) Ако се възнамерява корабът да оперира на лятната товарна водолиния с празни отсеци, такива отсеци трябва да се считат за празни в случаи, че височината на центъра на тежестта не е по-малка от изчислената при (ii).
(iv) 50 % от общия капацитет на всички резервоари и пространства е разрешен за течни товари за консумиране и припаси. Трябва да се приеме, че за всеки тип течност поне един напречен чифт или един централен резервоар има максимално свободна повърхност и резервоарите или комбинацията от тях, които ще се вземат в сметката, трябва да бъдат тези с най-голям ефект на свободна повърхност; при всеки резервоар центърът на тежестта на съдържанието трябва да се вземе като центъра на тежестта на резервоара. Останалите резервоари трябва да се смятат за изцяло пълни или изцяло празни, а разпределението на течните товари за консумация между тези резервоари трябва да е такова, че да осигурява възможно най-голяма височина на центъра на тежестта над кила.
(v) При наклон не повече от 5 градуса във всеки отсек, съдържащ течности, както е определено от (ii), с изключение на случаите с резервоари, съдържащи течности за консумация, както е определено от (iv), максималният ефект на свободна повърхност трябва да се сложи в сметката.
Алтернативно този ефект на свободната повърхност може да се използва в случай, че методите на изчисление са приемливи за Администрацията.
(vi) Тежестта трябва да бъде сметната на базата на следващите стойности за специфично тегло:
солена вода 1,025
сладка вода 1,000
бензин 0,950
дизел 0,900
масло 0,900

Предположения за повреди

(12) Принципите относно характера на предположените повреди са:
(а) Вертикалният обсег на повредата във всички случаи се предполага да бъде от основната линия нагоре без ограничения.
(b) Напречният обсег на повредата в зависимост от това, кое е по-малко, е равно на В/5 или 11,5 м, измерено на борда от страната на кораба, перпендикулярна на централната линия на нивото на лятната товарна водолиния.
(с) Ако повредата е по-малко разпространена от определеното в подточки (а) и (b) в резултат на различни условия, трябва да се предположи по-малката повреда.
(d) C изключение на друго, определено от параграф (10)(а), наводняването трябва да се ограничи до един отсек между близкостоящи напречни преграждания, в случай че вътрешната дължина на границата на отсека не е в позиция в напречния обсег на повредата.Напречната граница на преградите на крилните резервоари, които не се разпростират повече от пълната ширина на кораба, не трябва да се счита за повредена в случай, че разпространяват над напречния обсег на предположената повреда, описана в подточка (b).
Ако в напречната преграда има гнезда или ниши не по-дълги от 3 м, намиращи се в напречния обсег на предположената повреда, както е определено в подточка (b), такава напречна преграда може да бъде считана за неповредена и само близкостоящите отсеци могат да са наводняеми. Ако в напречния обсег на предположената повреда има гнезда или ниши, по-дълги от 3 м в напречната преграда, двата отсека, близки до тази преграда, трябва да се считат за наводнени. Гнездото, образувано след преградата и след върха на резервоара, не влиза в условията на това правило.
(е) Където главната напречна преграда, намираща се в напречния обсег на предположената повреда и вградена в двойното дъно или страничния резервоар с повече от 3 м, двойното дъно или страничният резервоар, близкостоящи до вградената част от главната напречна преграда, трябва да се считат за едновременно наводнени. Ако този страничен резервоар има отвори към един или няколко трюма като отвори за зърно, такъв трюм или трюмове трябва да се считат за едновременно наводнени. Подобно в кораб, проектиран за течни товари, ако страничният резервоар има отвори към близко стоящи отсеци, тези отсеци трябва да се считат за празни или едновременно наводнени.Това правило е валидно дори където такива отвори са снабдени със затварящи приспособления, освен в случаите на шлюзни клапи в преградите между резервоарите и където клапите се контролират от палубата. Капаци на люкове с близко разположени болтове се считат за еквивалентни на непробити прегради, освен в случаите на отвори в горни резервоари, които правят горните резервоари общи с трюмовете.
(f) Където наводняването на които и да е два близки, преден и заден отсек, е предвидимо, главните, напречни, водонапорни прегради трябва да бъдат разположени едни от други на разстояние поне 1/3 L или 14,5 м според това, кое е по-късо, с цел да бъдат ефективни. Когато напречните прегради са разположени на по-малки разстояния, трябва да бъдат взети за несъществуващи с цел да се постигне минимално разстояние между преградите.

Състояния на равновесие
(13) Състоянието на равновесие след наводняване трябва да бъде подсигурено в случай че:
(а) Крайната водолиния след наводняване, вземайки предвид потъване, накланяне и уравновесяване, е под ръба на който и да е отвор, който може да причини масивно наводняване. Такива отвори включват въздушни тръби, вентилатори и отвори, които са затворени от водонапорни врати (дори ако те се подчиняват на правило 12) или шлюзови капаци (дори ако те се подчиняват на правило 16 или 19(4)), и може да се изключат тези отвори, затварящи се от люкови капаци и капаци за отводняване(които се подчиняват на правило 18), товарни шлюзови капаци от типа, описан в правило 27(2), дистанционно управляеми, плъзгащи, водонапорни врати, и странични неотварящи се люкове (подчиняващи се на правило 23). В случай на врати, разделящи главното машинно отделение от отсека с оборудване за управление, водонапорните врати могат да бъдат от бързо действащ тип с панти, държани затворени в морето, докато корабът не се използва, при условие че долният праг на тези врати е над лятната товарна водолиния.
(b) Ако тръби, канали или тунели са разположени в предполагаемия обхват на пробойната, както е дефинирано в точка (12)(b), реакцията трябва да е такава, че наводняването да не може да достигне отсеци, други от тези, приети за наводнени в изчисленията в случай на повреда.
(с) Ъгълът на наклоняване, дължащ се на несиметричното наводняване, надвишава 15 градуса. Ако няма потопена част от палубата, ъгъл от 17 градуса може да се приеме.
(d) Ако метацентричната височина на кораба в наводнено състояние е положителна.
(е) Когато която и да е част от палубата, вън от отсеците, приети за наводнени в случай на повреда, е потопена, или в случай, където пределът на стабилност в наводнено състояние може да се счита за съмнителен, остатъчната стабилност трябва да бъде проверена.Тя може да бъде считана за задоволителна, ако кривата на изправящото рамо има обхват 20 градуса над позицията на равновесие с максимум изправящо рамо от поне 0.1 м от този обхват. Мястото под кривата на изправящото рамо в този обхват не трябва да бъде по-малко от 0.0175 м.рад. Администрацията трябва да даде условията за потенциален риск от защитени или незащитени отвори, които могат да бъдат потопени в обхвата на остатъчна стабилност.
(f) Администрацията е удовлетворена, че стабилността е на добро ниво по време на средни степени на наводнение.

Кораби без средства за предвижване
(14) По-лек шлеп или друг кораб без независимо средство за предвижване трябва да бъде определен с надводен борд с условията на тези правила. Шлепове в съответствие със задълженията на правило (2) и (3) може да бъде определен надводен борд тип "А":
(а) Администрацията трябва специално да обсъди стабилността на шлепове с товари на външната палуба. Пагубен товар може да бъде носен на шлепове, на които надводният борд е определен тип "В".
(b) В случай на шлепове, които са без екипаж, задълженията по правило 25, 26(2), 26(3) и 39 са невалидни.
(с) Такива шлепове без екипаж, които имат на палубата само малки отвори, затворени от водонапорни и уплътнени капаци от стомана или подобен материал, могат да бъдат определени с надводен борд 25 % по-малко от тези, изчислени в съответствие с тези правила.

Правило 28
Таблици за надводния борд

Кораби тип А
(1) Табличният надводен борд на кораби тип А се определя по следната таблица:

Таблица А
Таблица за надводния борд за кораби тип А

Надводният борд за междинни дължини на корабите се определя чрез линейна интерполация. За кораби с дължина, по-голяма от 365 м, надводният борд се определя от Администрацията.

Таблица А'
Таблица за надводния борд за кораби тип А

Надводният борд за междинни дължини на корабите се определя чрез линейна интерполация. За кораби с дължина, по-голяма от 1200 фута, надводният борд се определя от Администрацията.

Кораби тип В
(2) Табличният надводен борд за корабите тип В се определя по следната таблица:

Таблица В
Таблица за надводния борд за кораби тип В

Надводният борд за междинните дължини на корабите се определя чрез линейна интерполация. За кораби с дължина, по-голяма от 365 м, надводният борд се определя от Администрацията.

Таблица В'
Таблица за надводния борд за кораби тип В'

Надводният борд за междинни дължини на корабите се определя чрез линейна интерполация. За кораби с дължина, по-голяма от 1200 фута, надводният борд се определя от Администрацията.

Правило 29

Поправка на надводния борд за кораби с дължина, no-малка от 100 м (328 фута) Табличният надводен борд за корабите тип В с дължина от 24 м (79 фута) до 100 м (328 фута), които имат закрити надстройки с изчислителна дължина 35% от дължината на кораба или по-малка, трябва да бъде увеличен със:

където:
L е дължината на кораба в метри;
Е - изчислителната дължина на надстройките в метри, определена в съответствие с правило 35,

където:
L е дължината на кораба във футове;
Е - изчислителната дължина на надстройките във футове, определена в съответствие с правило 35.

Правило 30
Поправка за коефициента на общата пълнота

В случаите, когато коефициентът на общата пълнота (Сb) е по-голям от 0,68, табличният надводен борд, определен с правило 28 и изменен съгласно правила 27(8), 27(10) и 29, ако те са приложими, трябва да бъде умножен с коефициента

Правило 31
Поправка за височината на борда

(1) Ако D превишава , надводният борд трябва да бъде увеличен с милиметра, където при дължина на кораба, по- малка от 120 м, и R=250 при дължина на кораба 120 м и по-голяма, или дюйма, където при дължина на кораба, по-малка от 393,6 фута и R=3 при дължина на кораба 393,6 фута и по-голяма.
(2) Когато D е по-малко от , намаление на надводния борд не трябва да се прави, с изключение при кораби със закрити надстройки, простиращи се най-малко на 0,6 L в средната част заедно с непрекъсната надстройка или с отделни закрити надстройки, простиращи се по цялата дължина на кораба, за които кораби надводният борд трябва да бъде намален със стойността, предписана в алинея 1 на това правило.
(3) Когато височината на надстройката или рубката е по-малка от стандартната, предписана в правило 33, намалението трябва да бъде пропорционално на отношението на действителната височина към стандартната.

Правило 32
Поправка за положението на палубната линия

Когато действителната височина на борда до горния край на палубната линия е по-голяма или по-малка от коригираната височина D, тогава разликата от височините трябва да бъде съответно прибавена или извадена от височината на надводния борд.

Правило 33
Стандартна височина на надстройките

Стандартната височина на надстройките е дадена в следната таблица:

Стандартна височина в метри

Стандартни височини във футове

Стандартната височина за междинни дължини на корабите се определя чрез линейна интерполация.

Правило 34
Дължина на надстройките

(1) С изключение на положенията, предвидени в точка 2 на това правило, дължината на една надстройка (S) е равна на средната стойност на дължините на тези части на надстройката, които се намират в границите на дължината (L).
(2) Когато крайната преграда на закрита надстройка има плавна изпъкнала форма, дължината на надстройката може да бъде увеличена с две трети от дължината на частта от надстройката, образувана от изпъкналата преграда. Най-голямото увеличение обаче не трябва да бъде по-голямо от половината широчина на надстройката, измерена в точката на съединяването на посочената изпъкнала преграда с борда на надстройката.

Правило 35
Изчислителна дължина на надстройката

(1) С изключение на случаите, предвидени в точка 2 на това правило, изчислителната дължина (Е) на закрита надстройка със стандартна височина е равна на нейната действителна дължина.
(2) Във всички случаи, когато една закрита надстройка със стандарт на височина не достига до бордовете на кораба, както е допуснато в правило 3(10), изчислителната дължина трябва да бъде равна на действителната дължина (Е), умножена с отношението b/Bs, където:
b е широчината на надстройката в средата на нейната дължина;
В s - широчината на кораба в средата на дължината на надстройката.
Ако надстройката не достига до бордовете в определена част от нейната дължина, това изменение се прилага само за тази недостигаща до бордовете част.
(3) Ако височината на закрита надстройка е по-малка от стандартната, изчислителната й дължина трябва да бъде равна на действителната дължина, намалена пропорционално на отношението на фактическата височина към стандартната височина. Ако височината на надстройката е по-голяма от стандартната, изчислителната дължина на надстройката не трябва да се увеличава.
(4) Изчислителната дължина на повдигнатия квартердек, ако той има непрекъсната крайна преграда, се равнява на неговата действителна дължина, без тя да надвишава 0,6 L. Ако преградата има изрези, повдигнатият квартердек трябва да се разглежда като ют с височина, по-малка от стандартната. (5) Изчислителната дължина на незакрити надстройки се приема равна на нула.

Правило 36
Рубки

(1) Рубка или всяка подобна на нея конструкция, която не достига до бордовете на кораба, се взема под внимание при следните условия:
(a) якостта на рубката да бъде не по-малка от якостта на надстройката;
(b) товарните отвори да бъдат разположени на палубата на рубката; техните комингси и капаци да отговарят на изискванията на правила от 13 до 16; широчината на палубния стрингер да осигурява добър преход и достатъчна напречна якост; все пак на палубата на надводния борд могат да бъдат допуснати малки отвори с водонепроницаеми капаци;
(c) горната палуба на рубката или палубите на отделните рубки, свързани с надстройките посредством постоянни мостици, трябва да представлява постоянна работна площадка, простираща се от носа до кърмата и снабдена с леерно ограждение;
(d) вентилаторите да са защитени от рубката, а също и с водонепроницаеми капаци или други равностойни средства;
(e) леерните устройства на откритите части на палубата на надводния борд в района на рубката да бъдат поне най-малко на половината от тяхната дължина;
(f) машинните шахти да са защитени от рубката или надстройката, която има най-малко стандартна височина, или от полурубката със същата височина и равноценна якост;
(g) широчината на рубката да не е по-малка от 0,6 В;
(h) ако на кораба няма надстройка, дължината на рубката да не е по-малка от 0,6 L.
(2) За изчислителна дължина на рубката се приема нейната действителна дължина, намалена с отношението на средната й широчина към В.
(3) Стандартната височина на рубката е равна на стандартната височина на надстройката, но не и на повдигнатия квартердек.
(4) Когато височината на рубката е по-малка от стандартната, нейната изчислителна дължина се намалява пропорционално на отношението на действителната височина към стандартната. Ако височината на комингсите на отворите по палубата на рубката е по-малка от предписаната в правило 15(l), действителната височина на рубката трябва да се намали с разликата между действителната и предписаната височина на комингсите.

Правило 37
Поправка за надстройки и рубки

(1) Когато изчислителната дължина на надстройките и на рубките е равна на L, намалението на надводния борд трябва да бъде 350 мм за кораби с дължина 24 м, 860 мм за кораби с дължина 85 м и 1070 мм за кораби с дължина 122 м и повече (14 дюйма за кораби с дължина 79 фута, 34 дюйма за кораби с дължина 279 фута и 42 дюйма за кораби с дължина 400 фута и повече); намаленията за междинни дължини трябва да се определят чрез линейна интерполация.
(2) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Когато сборната изчислителна дължина на надстройките и рубките е по-малка от L, намалението в проценти от посочените по-rope стойности трябва да бъде определено по една от следните таблици:

Процентното намаление за междинни дължини на надстройките и рубките се определя чрез линейна интерполация.

Процентно намаление за корабите тип В

Процентното намаление за междинни дължини на надстройките и рубките се определя чрез линейна интерполация.
(3) За корабите тип В:
(a) ако изчислителната дължина на средната надстройка е по-малка от 0,2 L, стойностите на процентите се определят чрез линейна интерполация между редовете I и II;
(b) ако изчислителната дължина на бака е по-голяма от 0,4 L, стойностите на процентите се определят по ред II.
(c) ако изчислителната дължина на бака е по-малка от 0,07 L, посочените по-горе стойности на процентите се намаляват със:

където f е изчислителната дължина на бака.

Правило 38
Седловатост
Общи положения

(1) Седловатостта трябва да се измерва при борда от палубата до основната линия, прекарана успоредно на киловата линия и минаваща през точката на седловатостта, разположена в средата на дължината L.
(2) На кораби, проектирани с диферент, седловатостта трябва да се измерва спрямо основната линия, прекарана успоредно на конструктивната товарна водолиния.
(3) На равнопалубните кораби и на корабите с отделени една от друга надстройки седловатостта трябва да се измерва при палубата на надводния борд.
(4) На кораби с необикновени форми на съединяване на палубата с борда, при които тази част на борда има стъпаловидна форма, седловатостта трябва да се разглежда спрямо еквивалентната височина в средата на кораба.
(5) На кораби с надстройка със стандартна височина, простираща се по цялата дължина на палубата на надводния борд, седловатостта трябва да се измерва при палубата на надстройката. Ако височината й е по-голяма от стандартната, най-малката разлика (Z) между действителната и стандартната височина трябва да се прибави към всяка крайна ордината. Аналогично на това междинните ординати на разстояние L/6 и L/3 от всеки перпендикуляр трябва да бъдат съответно увеличени с 0,444Z и 0,111Z.
(6) Ако палубата на закритата надстройка има поне същата седловатост като седловатостта на откритата палуба на надводния борд, седловатостта на закритата част на палубата на надводния борд не трябва да се взема под внимание.
(7) Ако закритият ют или бак имат стандартна височина и седловатостта им е по-голяма от седловатостта на палубата на надводния борд или височината им е по-голяма от стандартната, седловатостта на палубата на надводния борд трябва да бъде увеличена, както е предвидено в алинея 12 на това правило.

Стандартен профил на седловатостта
(8) Ординатите на стандартния профил на седловатостта са дадени в следната таблица:

Стандартен профил на седловатостта
(L в метри)

	Място	Ординати (в милиметри)	Коефициент
Кърмова половина	Кърмови перпендикуляр		1
	1/6 L от кърм. перп.		3
	1/3 L от „ ,, ,,		3
	Средно ребро	0	1
Носова половина	Средно ребро	0	1
	1/3 L от нос. перп.		3
	1/6 L oт ,, ,,		3
	Носови перпендикуляр		1

Стандартен профил на седловатостта
(L във футове)

Определяне отклоненията от стандартния профил на седлoватостта
(9) Ако профилът на седловатостта се отличава от стандартния, четирите ординати на всеки профил в носовата или кърмовата половина на кораба трябва да се умножат на съответните коефициенти, приведени в таблицата на ординатите в алинея 8. Разликата между сумите, съответстващи на произведенията на приетата и стандартната седловатост, разделена на 8, определя недостига или излишъка на седловатост в носовата и кърмовата половина. Средната аритметична стойност на излишъка или недостига в носовата или в кърмовата половина определя излишъка или недостига на седловатостта на палубата.
(10) Ако кърмовата половина на профила на седловатостта е по-голяма от стандартната, а носовата - по-малка, излишъкът от седловатостта не се взема под внимание, а се държи сметка само за недостига.
(11) Ако носовата половина на профила на седловатостта е по-голяма от стандартната, а кърмовата е не по-малка от 75 процента от стандартната седловатост, излишъкът трябва да се отчита; ако кърмовата половина е по-малка от 50 процента от стандартната, излишъкът на седловатостта в носа не трябва да се отчита; ако кърмовата седловатост е 50 - 75 процента от стандартната, отчита се пропорционалната поправка на излишъка от седловатост в носа.
(12) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Когато се държи сметка за влиянието на седловатостта на юта или бака, трябва да се използва формулата:

където:
s е поправката на седловатостта, която се изважда от недостига или се прибавя към излишъка на седловатост;
у - разликата между действителната и стандартната височина на надстройките в края на седловатостта;
L' - средната дължина на закрития ют или бак, без да надвишава 0,5L;
L - дължината на кораба, определението на която е дадено в правило 3(1) на това приложение.
Посочената пo-горе формула се използва в случаите, когато кривата на седловатостта е парабола, допирателна към действителната крива на седловатостта при палубата на надводния борд и пресичаща крайната ордината в точка, лежаща под палубата на надстройката, на разстояние, равно на стандартната височина на надстройката. Палубата на надстройките в която и да е точка не трябва да отстои от тази крива на разстояние, по-малко от стандартната височина на надстройката. Тази крива трябва да се използва при определяне профила на седловатостта на носовата и кърмовата част на кораба.

Поправка за отклонение от стандартния профил на седловатостта
(13) Поправката за седловатост е произведението на големината на недостига или излишъка на седловатостта (вж. алинеи от 9 до 11 на това правило) и стойността, определена по формулата:

където S е общата дължина на закритите надстройки.

Поправка за недостига на седлoватост
(14) Ако седловатостта е по-малка от стандартната, поправката за недостига на седловатост (вж. точка 13 на това правило) трябва да се прибави към височината на надводния борд.

Намаление за излишък на седловатост
(15) На кораби, на които закритата надстройка се простира на 0,1L към носа и 0,1L към кърмата от средата на кораба, поправката за излишъка на седловатост, определена в съответствие с текста на алинея 13 на това правило, трябва да се извади от височината на надводния борд; на кораби без закрита надстройка в средата на кораба надводният борд не се намалява; ако закритата надстройка се простира на разстояние, по-малко от 0,1L към носа и 0,1L към кърмата от средата на кораба, намалението се определя чрез линейна интерполация. Най-голямото намаление за излишък на седловатост не трябва да бъде no-голямо от 125 мм на 100 м дължина (1 1/2 дюйма на 100 фута дължина).

Правило 39
Минимална височина в носа

(1) Височината в носа, определена като вертикално разстояние по носовия перпендикуляр от водолинията, съответстваща на определения летен надводен борд и изчисления диферент до горната повърхност на откритата палуба при борда, трябва да бъде не по-малка от: за кораби с дължина, по-малка от 250 м:

за кораби с дължина 250 м и повече:

където:
L е дължината на кораба в метри;
Сb - коефициентът на общата пълнота, който трябва да се приеме не по-малък от 0,68,
или
за кораби с дължина, по-малка от 820 фута:

за кораби с дължина 820 фута и повече:

където:
L е дължината на кораба в метри;
Сb - коефициентът на общата пълнота, който трябва да се приеме не по-малък от 0,68.
(2) Ако височината в носа, предписана в алинея 1 на това правило, се осигурява със седловатостта, седловатостта трябва да обхване най-малко 15 процента от дължината на кораба, измерена от носовия перпендикуляр. Ако тя се осигурява с надстройка, такава надстройка трябва да обхване дължината от вълнореза до точката, отстояща на разстояние най-малко 0,07L към кърмата от носовия перпендикуляр, и да отговаря на следните изисквания:
(a) за кораби с дължина, по-малка от 100 м (328 фута), тя трябва да бъде закрита съгласно правило 3(10);
(b) за кораби с дължина, по-голяма от 100 м (328 фута), тя може да не бъде в съответствие с правило 3(10), но трябва да бъде снабдена с устройства за закриване, одобрени от Администрацията.
(3) Кораби, които поради особени изисквания на експлоатацията не могат да удовлетворят изискванията на алинеи 1 и 2 на това правило, могат да бъдат представени за специално разглеждане от Администрацията.

Правило 40
Минимални надводни бордове

Летен надводен борд
(1) Минималният летен надводен борд е надводният борд, получен от таблиците на правило 28 и изменен с поправките, посочени в правило 27, ако те са приложими, както и с поправките в правила 29, 30, 31, 32, 37 и 38 и с тези от правило 39, ако трябва и те да се вземат под внимание.
(2) Надводният борд в солена вода, изчислен в съответствие с точка 1 на това правило, но без поправка за палубната линия, както това е предвидено в правило 32, трябва да бъде не по-малък от 50 мм (2 дюйма). За кораби, имащи в 1-ви район отвори с капаци, които не отговарят на изискванията на правила 15(7), 16 или 26, надводният борд трябва да бъде не по-малък от 150 мм (6 дюйма).

Тропически надводен борд
(3) Минималният тропически надводен борд е надводният борд, получен чрез изваждане от летния надводен борд на 1/48 от лятното газене, измерено от горната страна на хоризонталния кил до центъра на кръга на знака на товарните водолинии.
(4) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Надводният борд в солена вода, изчислен в съответствие с параграф (3) на това правило, но без поправка за палубната линия, както това е предвидено в правило 32, не трябва да бъде по-малък от 50 мм (2 дюйма). За кораби, които имат в 1-ви район отвори с капаци, неотговарящи на изискванията на правила 15(7), 16 или 26, надводният борд трябва да бъде не по-малък от 150 мм (6 дюйма).

Зимен надводен борд
(5) Минималният зимен надводен борд е надводният борд, получен с добавката към летния надводен борд на 1/48 от лятното газене, измерено от горната страна на хоризонталния кил до центъра на кръга на знака на товарните водолинии.

Зимен надводен борд в Северния Атлантически океан
(6) Минималният надводен борд за корабите с дължина, по-малка от 100 м (328 фута), които плават в Северния Атлантически океан, съгласно определението в правило 52 на приложение II през зимния сезон е зимният надводен борд, увеличен с 50 мм (2 дюйма). За другите кораби зимният надводен борд за Северния Атлантически океан е зимният надводен борд.

Надводен борд в сладка вода
(7) Минималният надводен борд в сладка вода със специфично тегло 1,0 се получава, като от минималния надводен борд в солена вода се извади

където:
е водоизместването на кораба в солена вода по лятната товарна водолиния, в тонове;
Т - броят на тоновете на един сантиметър (дюйм) газене в солена вода при лятната товарна водолиния.
(8) Когато водоизместването по лятната товарна водолиния не може да бъде определено, намалението трябва да бъде 1/48 от лятното газене, измерено от горната страна на хоризонталния кил до центъра на кръга на знака на товарните водолинии.

Глава IV
СПЕЦИАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА КОРАБИ, НА КОИТО СЕ ОПРЕДЕЛЯ НАДВОДЕН БОРД ЗА ПРЕВОЗВАНЕ НА ДЪРВЕН ТОВАР

Правило 41
Област на приложение на тази глава

Правила от 42 до 45 включително се прилагат само за кораби, на които се определя надводен борд за превозване на дървен товар.

Правило 42
Определения

(1) Палубен дървен товар.
Терминът "палубен дървен товар" означава дървен товар, който се превозва на откритите части на палубата, на надводния борд или надстройките. Този термин не се отнася за дървесинната маса (пулп) или подобен на нея товар.
(2) Товарна марка за дървен товар.
Дървеният палубен товар може да се разглежда като придаващ на кораба определена допълнителна плавучест и повишена защита от действието на морето. По тази причина за корабите, превозващи дървен палубен товар, може да се допусне намаление на надводния борд, изчислен в съответствие с изискванията на правило 45, и нанасяне марките на бордовете на кораба в съответствие с изискванията на правило 6(3) и (4). Обаче, за да се приеме такъв специален надводен борд, палубният дървен товар трябва да отговаря на определени условия, изложени по-долу в правило 44, и самият кораб също трябва да удовлетворява определени условия, свързани с неговата конструкция и изложени в правило 43.

Правило 43
Конструкция на кораба

Надстройки
(1) Корабът трябва да има бак с минимум стандартната височина и с дължина, не по-малка от 0,07 L. Освен това, ако корабът има дължина, по-малка от 100 м (328 фута), той трябва да има в кърмата с ют с височина, най-малко равна на стандартната, или повдигнат квартердек с палубна рубка, или стоманена козирка с достатъчна якост и с обща височина най-малко същата.

Цистерни в двойното дъно
(2) Междудънните цистерни, разположени в района на половината дължина на кораба в средната му част, трябва да имат сигурно водонепроницаемо надлъжно разделяне с прегради.

Фалшборд
(3) Корабът трябва да има или постоянен фалшборд, снабден с необходимите щормови капаци с височина не по-малка от 1 м (39 1/2 дюйма), специално подкрепен в горния край и поддържан със стойки с достатъчна якост, прикрепени към палубата, или сигурни леерни устройства със същата височина и конструкция с достатъчна якост.

Правило 44
Поставяне на товара

Общи положения
(Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.)
(1) Отворите на откритата палуба, върху които се нарежда товарът, трябва да бъдат сигурно затворени и заклинени. Вентилаторите и въздушните тръби трябва да са надеждно защитени.
(2) Палубният дървен товар трябва да се поставя по цялата налична дължина възможно най-близо до страничния борд във връзка с препятствия, като предпазни греди, фалш борда, щагове, стойки и т.н., в случай че има някаква празнота към страничния борд, тя не трябва да надхвърля 4 % от ширината. Дървеният товар трябва да се нарежда възможно най-плътно на височина не по-малка от стандартната височина на надстройките.
(3) На кораб, плаващ през зимата в сезонна зимна зона, височината на палубния товар върху откритата палуба не трябва да превишава една трета от най-голямата широчина на кораба.
(4) Дървеният палубен товар трябва да бъде компактно нареден, завързан и закрепен. В никакъв случай той не трябва да затруднява навигацията и експлоатацията на кораба.

Стойки
(5) Ако видът на превозвания дървен товар е такъв, че са необходими стойки, те трябва да бъдат с достатъчна якост, като се има предвид широчината на кораба; разстоянието между тях трябва да съответства на дължината и вида на превозвания дървен товар, но не трябва да бъде по-голямо от 3 м (9,8 фута). За закрепването на стойките трябва да бъдат предвидени ъгълници с достатъчна якост, метални гнезда или други подобни сигурни средства.

Средства за закрепване на товара
(6) Палубният дървен товар трябва да бъде сигурно закрепен по цялата си дължина с отделни опасващи го средства, приемливи за Администрацията в съответствие на типа на товара.

Устойчивост
(7) Трябва да бъдат взети всички мерки за осигуряване на съответен запас на устойчивост при всички стадии на рейса, като се държи сметка за възможното увеличаване на теглото на палубния товар, например вследствие на измокряне на товара или заледяване, а също и за намаляването на теглото на кораба, например вследствие на разхода на гориво и различните запаси.

Защита на екипажа, достъп в машинното отделение и др.
(8) В допълнение към изискванията на правило 25 (5) от това приложение леерни ограждания или спасителни леери с разстояние не по-голямо от 330 мм (13 дюйма) между тях трябва да бъдат поставени от всяка страна на палубния товар с височина не по-малка от 1 м над товара. Като допълнение е за предпочитане да има въжено-кабелен комплект, опънат с натягащ механизъм близо да централната линия на кораба. Подпорите на всички леерни ограждания и спасителни леери трябва да бъдат разположени така, че да предотвратят увисване. Когато товарът е неравен,трябва да има безопасно място за ходене не по-малко от 600 мм на дължина, поставено над товара и ефективно обезопасено под или близо до спасителни леери.
(9) Където задълженията по точка (8) са неприложими, трябва да бъде използвана алтернативна подредба, съгласувана с Администрацията.

Рулево устройство
(10) Рулевото устройство трябва да бъде сигурно защитено от всяко повреждане от товара и да бъде, доколкото е възможно, по-достъпно. Трябва да бъде предвидено сигурно средство за управление на руля в случай на повреда в главното рулево устройство.

Правило 45
Изчисляване на надводния борд

(1) Минималните летни надводни бордове за дървен товар ще се изчисляват в съответствие с правило 27, алинеи 5, 6 и 11 и правила 28, 29, 30, 31, 32, 37 и 38. Обаче приведените в правило 37 проценти се заменят със следните:

Процентите за намаляване за междинни дължини се определят чрез линейна интерполация.
(2) Зимният надводен борд за дървен товар се получава, като към летния надводен борд за дървен товар се прибави 1/36 част от лятното газене за дървен товар, измерено от горната страна на кила.
(3) Зимният надводен борд за дървен товар в Северния Атлантически океан е зимният надводен борд в Северния Атлантически океан, предписан в правило 40 (6).
(4) Тропическият надводен борд за дървен товар се получава, като летният надводен борд за дървен товар се намали 1/48 част от лятното газене за дървен товар, измерено от горната страна на кила.
(5) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Надводният борд за дървен товар в сладка вода се изчислява в съответствие с правило 40(7) или с правило 40(8), базирано на лятното газене с дървен материал, измерено от върха на кила до лятната товарна водолиния за дървен материал, като се има предвид летният надводен борд за дървен товар.

ПРИЛОЖЕНИЕ II
ЗОНИ, РАЙОНИ И СЕЗОННИ ПЕРИОДИ
Зоните и районите в това приложение се определят на основание следните критерии: Лятна зона - не повече от 10 процента от ветровете достигат или надвишават сила 8 бала по скалата на Бофорт (34 възела). Тропическа зона - не повече от 1 процент от ветровете достигат или надвишават сила 8 бала по скалата на Бофорт (34 възела); да има не повече от един тропически щорм през период от 10 години върху квадратна площ със страна от 5° независимо през кой месец на годината. Все пак от практически съображения се е оказало възможно тези изисквания да се намалят до определена степен за известни райони.

Правило 46
Северни зимни сезонни зони и райони

(1) Зимни сезонни зони I и II в Северния Атлантически океан
(а) Зимната сезонна зона I в Северния Атлантически океан се ограничава от: меридиана на 50° западна дължина от крайбрежието на Гренландия до 45° северна ширина, паралела на 45° северна ширина до 15° западна дължина, меридиана 15° западна дължина до 60° северна ширина, паралела 60° северна ширина до Гринуичкия меридиан и от този меридиан на север.
Сезонни периоди:
зимен: от 16 октомври до 15 април;
летен: от 16 април до 15 октомври.
(b) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Зимната сезонна зона II в Северния Атлантически океан се ограничава от: меридиана 68°30' западна дължина по крайбрежието на Съединените щати до 40° северна ширина върху меркаторската карта към точката 36° северна ширина и 73° западна дължина, паралела 36° северна ширина до 25° западна дължина до нос Ториняна.
В тази зона не влиза зимната сезонна зона I в Северния Атлантически океан и Балтийско море, ограничено от паралела, на който се намира Скоу в пролива Скагерак.
Сезонни периоди:
зимен: от 1 ноември до 31 март;
летен: от 1 април до 31 октомври.
(2) Зимни сезонни райони в Северния Атлантически океан Границата на зимния сезонен район в Северния Атлантически океан преминава по: меридиана 68°30' западна дължина от крайбрежието на Съединените щати до 40° северна ширина, по луксодромията до най-южната пресечна точка на меридиана 61° западна дължина, по крайбрежието на Канада и протежението на източното крайбрежие на Канада и Съединените щати.
Сезонни периоди:
За кораби с дължина, по-голяма от 100 м (328 фута):
зимен: от 1 ноември до 31 март;
летен: от 1 април до 31 октомври.
(3) Зимна сезонна зона в северната част на Тихия океан Южната граница на зимната сезонна зона в северната част на Тихия океан преминава: по паралела 50° северна ширина, от източното крайбрежие на СССР до западното крайбрежие на о-в Сахалин, по протежението на западното крайбрежие на о-в Сахалин до южния край на нос Крил - Курилските острови, по правата линия върху меркаторската карта до Ваканай на о-в Хокайдо - Япония; по източното и южното крайбрежие на о-в Хокайдо до 145° източна дължина, по меридиана 145° източна дължина до 35° северна ширина, по паралела 35° северна ширина до 150° западна дължина и по правата линия до южния край на о-в Дал в Аляска.
Сезонни периоди:
зимен: от 16 октомври до 15 април;
летен: от 16 април до 15 октомври.

Правило 47
Зимна сезонна зона в южното полукълбо

(Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.)
Северната граница на южната зимна сезонна зона преминава:
по правата линия върху меркаторската карта от източното крайбрежие на Американския континент край нос Трес-Пунтас до точката с 34° южна ширина и 50° западна дължина, по паралела 34° южна ширина до 17° източна дължина, по правата линия до точка 34° южна ширина, 28" източна дължина, по правата линия до точката 35°30' южна ширина, 118° източна дължина, по правата линия върху меркаторската карта до нос Грим на северозападното крайбрежие на Тасмания, протежението на северното и източното крайбрежие на Тасмания до най-южната точка на о-в Бруни, по правата линия върху меркаторската карта до нос Бляк Рок на о-в Стюарт, по правата линия върху меркаторската карта до точката 47° южна ширина 170° източна дължина, по правата линия до точката 33° южна ширина 170° западна дължина и по паралела 33° южна ширина до точката 330 южна ширина, 790 западна дължина по права линия до точката 410 южна ширина, 750 западна дължина по права линия до фара “Пунта Корона” на остров Чилое, 41°47' южна ширина, 73°53' западна дължина, по протежение на север, източния и южния бряг на остров Чилое до точка 43°20' южна ширина, 74°20' западна дължина, и по протежение на меридиана 74°20' западна дължина до паралела на 45°45' южна ширина, включвайки вътрешната зона на Чилойските канали от 74°20' по меридиана на изток.
Сезонни периоди:
зимен: от 16 април до 15 октомври;
летен: от 16 октомври до 15 април.

Правило 48
Тропическа зона

(1) Северна граница на тропическата зона Северната граница на тропическата зона преминава: по паралела 13° северна ширина от източното крайбрежие на Американския континент до 60° западна дължина; по локсодромия до точката 10° северна ширина 58° западна дължина; по паралела 10° северна ширина до 20° западна дължина; по меридиана 20° западна дължина до 30° северна ширина; по паралела 30° северна ширина до западното крайбрежие на Африка; от източното крайбрежие на Африка по паралела 8° северна ширина до 70° източна дължина; по меридиана 70° източна дължина до 13° северна ширина, по паралела 13° северна ширина до западното крайбрежие на Индия, по южното крайбрежие на Индия до 10°30' северна ширина на източното крайбрежие на Индия; по локсодромия до точката 9° северна ширина, 82° източна дължина; по меридиана 82° източна дължина до 8° северна ширина; по паралела 8° северна ширина до западното крайбрежие на Малайзия по крайбрежието на Югоизточна Азия до източното крайбрежие на Виетнам на 10° северна ширина; по паралела 10° северна ширина до 145° източна дължина; по меридиана 145° източна дължина до 13° северна ширина; по паралела 13° северна ширина до западното крайбрежие на Американския континент. Сайгон трябва да се разглежда като намиращ се на границата между тропическата зона и тропическия сезонен район.
(2) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Южна граница на тропическата зона
Южната граница на тропическата зона преминава:
по локсодромията от пристанището Сантос, Бразилия, до точката, където меридианът 40° западна дължина пресича тропика на Козирога; по тропика на Козирога до западното крайбрежие на Африка; от източното крайбрежие на Африка по паралела 20° южна ширина до западното крайбрежие на Мадагаскар; по западното и северното крайбрежие на Мадагаскар до 50° източна дължина; по меридиана 50° източна дължина до 10° южна ширина, по паралела 10° южна ширина до 98° източна дължина; по правата линия до пристанището Дарвин, Австралия; по крайбрежието на Австралия и о-в Весел към изток до нос Весел; по паралела 11° южна ширина до западния бряг на нос Йорк; от източния бряг на нос Йорк по паралела 11° южна ширина до 150° западна дължина; до локсодромията до точката 26° южна ширина 75° западна дължина; по локсодромия до точка 32047' южна ширина, 720 западна дължина, и по протежение на паралела на 32047' южна ширина до западното крайбрежие на Южна Америка.
Валпарайзо и Сантос трябва да се разглеждат като намиращи се на границата между тропическата и лятната зона.
(3) Райони, които трябва да бъдат включени в тропическата зона Следните райони трябва да се разглеждат като райони от тропическата зона:
(а) Суецкият канал, Червено море и Аденският залив от Порт Сайд до меридиана 45° източна дължина; Аден и Бербера трябва да се разглеждат като намиращи се на границата между тропическата зона и тропическия сезонен район;
(b) Персийският залив до меридиана 59° източна дължина;
(с) Районът, ограничен от паралела 22° южна ширина от източното крайбрежие на Австралия до рифа на Голямата бариера, протежението на рифа на Голямата бариера до 11° ширина. Северната граница на този район е южната граница на тропическата зона.

Правило 49
Тропически сезонни райониКъм тропическите сезонни райони се отнасят:

(1) В Северния Атлантически океан Районът, ограничен:
на север от локсодромията от нос Катош - Юкатан, до нос Сан Антонио, Куба, северното крайбрежие на Куба до 20° северна ширина и паралела 20° северна ширина до 20° западна дължина;
на запад от крайбрежието на Американския континент;
на юг и на изток от северната граница на тропическата зона.
Сезонни периоди:
тропически: от 1 ноември до 15 юли;
летен: от 16 юли до 31 октомври.
(2) В Арабско море Районът, ограничен:
на запад от крайбрежието на Африка, от меридиана 45° източна дължина през Аденския залив, крайбрежието на Южна Арабия и меридиана 59° източна дължина през Оманския залив;
на север и на изток от крайбрежието на Пакистан и Индия;
на юг от северната граница на тропическата зона.
Сезонни периоди:
тропически: от 1 септември до 31 май;
летен: от 1 юни до 31 август.
(3) В Бенгалския залив
Бенгалският залив на север от северната граница на тропическата зона.
Сезонни периоди: тропически:
от 1 декември до 30 април;
летен: от 1 май до 30 ноември.
(4) В южната част на Индийския океан
(а) Районът, ограничен:
на север и запад до южната граница на тропическата зона и източното крайбрежие на Мадагаскар;
на юг от паралела 20° южна ширина;
на изток от правата линия от точката 20° южна ширина, 50° източна дължина до точката 15° южна ширина, 51°30' източна дължина и меридиана 51°30' източна дължина до 10° южна ширина.
Сезонни периоди:
тропически: от 1 април до 30 ноември;
летен: от 1 декември до 31 март.
(b) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Районът, ограничен:
на север от южната граница на тропическата зона;
на изток от крайбрежието на Австралия;
на юг от паралела 15° южна ширина, от меридиана 51°30' източна дължина до меридиана 120° източна дължина и меридиана 120° източна дължина до крайбрежието на Австралия;
на запад от меридиана 51°30' източна дължина.
Сезонни периоди: тропически:
от 1 май до 30 ноември; летен:
от 1 декември до 30 април.
(5) В Китайско море Районът, ограничен:
на запад и север от крайбрежията на Виетнам и Китай, от 10° северна ширина до Хонконг;
на изток от правата линия от Хонконг до пристанището Суал (о-в Люсон) и от западното крайбрежие до островите Люсон, Самар и Лейт до 10° северна ширина;
от юг от паралела 10° северна ширина.
Хонконг и Суал трябва да се разглеждат като намиращи се на границата между тропическия сезонен район и лятната зона.
Сезонни периоди:
тропически: от 21 януари до 30 април;
летен: от 1 май до 20 януари.
(6) В Северната част на Тихия океан
(а) Районът, ограничен:
на север от паралела 25° северна ширина;
на запад от меридиана 160° източна дължина;
на юг от паралела 13° северна ширина;
на изток от меридиана 130° западна дължина.
Сезонни периоди:
тропически: от 1 април до 31 октомври;
летен: от 1 ноември до 31 март.
(b) Районът, ограничен: на север и изток от западното крайбрежие на Американския континент;
на запад от меридиана 123° западна дължина от крайбрежието на Американския континент до 33° северна ширина и правата линия от точката 33° северна ширина, 123° западна дължина до точката 13° северна ширина, 105° западна дължина;
на юг от паралела 13° северна ширина.
Сезонни периоди:

(7) В южната част на Тихия океан
(а) от залива Карпантери на юг от 11° южна ширина. Сезонни периоди: тропически: от 1 април до 30 ноември; летен: от 1 декември до 31 март.
(b) Районът, ограничен: на север и изток от южната граница на тропическата зона; на юг от тропика на Козирога, от източното крайбрежие на Австралия до 150° западна дължина, по меридиана 150° западна дължина до 20° южна ширина, по паралела 20° южна ширина до точката, където той пресича южната граница на тропическата зона; на запад от границите на района, включен между рифа на Голямата бариера и източното крайбрежие на Австралия. Сезонни периоди: тропически: от 1 април до 30 ноември; летен: от 1 декември до 31 март.

Правило 50

Летни зони
Останалите райони образуват лятната зона. Обаче за корабите с дължина 100 м (328 фута) и по-малко районите са ограничени: на север и запад от източното крайбрежие на Съединените щати; на изток от меридиана 68°30' западна дължина от точката на пресичането му с източното крайбрежие на Съединените щати до 40° северна ширина и оттук правата линия до точката 36° северна ширина, 73° западна дължина; на юг от паралела 36° северна ширина; и образуват зимен сезонен район. Сезонни периоди: зимен: от 1 ноември до 31 март; летен: от 1 април до 31 октомври.

Правило 51
Закрити морета

(1) Балтийско море ограничено от паралела, на който се намира нос Скоу в пролива Скагерак, и включено в лятната зона. Обаче за кораби с дължина 100 м (328 фута) и по-малко то е зимен сезонен район. Сезонни периоди: зимен: от 1 ноември до 31 март; летен: от 1 април до 31 октомври.
(2) Черно море е включено в лятната зона. Обаче за кораби с дължина 100 м (328 фута) и по-малко районът на север от 44° северна ширина е зимен сезонен район. Сезонни периоди; зимен: от 1 декември до 28/29 февруари; летен: от 1 март - до 30 ноември.
(3) Средиземно море е включено в лятната зона. Обаче за кораби с дължина 100 м (328 фута) и пo-малко районът, ограничен: на север и запад от крайбрежието на Франция и Испания и от меридиана 3° източна дължина, от крайбрежието на Испания до 40° северна ширина; на юг от паралел 40° северна ширина и 3° източна дължина до западното крайбрежие на Сардиния; на изток от западното и северното крайбрежие на Сардиния от 40° северна ширина до 9° източна дължина, меридиана 9° източна дължина до южното крайбрежие на Корсика, протежението на западното и северното крайбрежие на Корсика до 9° източна дължина и правата линия до нос Сисие, е зимен сезонен район. Сезонни периоди: зимен: от 16 декември до 15 март; летен: от 16 март до 15 декември.
(4) Японско море на юг от 50° северна ширина е включено в лятната зона. Обаче за кораби с дължина 100 м (328 фута) и по-малко районът, ограничен от паралела 50° северна ширина и правата линия от източното крайбрежие на Корея на 38° северна ширина до западното крайбрежие на Хокайдо - Япония, на 43°12' северна ширина е зимен сезонен район. Сезонни периоди: зимен: от 1 декември до 28/29 февруари; летен: от 1 март до 30 ноември.

Правило 52
Зимна товарна водолиния за Северния Атлантически океан

Частта в Северния Атлантически океан, която е спомената в правило 40(6) (приложение I), се състои от:
(a) тази част от зимната сезонна зона II в Северния Атлантически океан, която се ограничава от меридианите 15° и 50° западна дължина;
(b) всички зимни сезонни зони I в Северния Атлантически океан; Шетландските о-ви трябва да се разглеждат като намиращи се на границата.

ПРИЛОЖЕНИЕ III
СВИДЕТЕЛСТВА

Международно свидетелство за товарните водолинии - 1966 г.

Международно свидетелство за освобождаване по товарните водолинии

Допълнение
ПРЕПОРЪКИ

Конференцията е приела следните препоръки:

Препоръка 1

Денонсиране на Международната конвенция за товарните водолинии - 1930 г.
1) Конференцията препоръчва правителствата да приемат във възможно най-краткия срок Международната конвенция за товарните водолинии - 1966 г., и правителствата, които станат участници в тази конвенция, да денонсират Международната конвенция за товарните водолинии - 1930 г., и като си сътрудничат едно с друго, да осигурят денонсирането да стане действително две години след датата на влизането в сила на Конвенцията от 1966 г.
2) Конференцията препоръчва правителствата, денонсирали Конвенцията от 1930 г., да вземат под внимание разпоредбите на Конвенцията от 1966 г., отнасящи се за съществуващите кораби, а именно чл.4, алинея 4.

Препоръка 2

Кораби, непопадащи в обхвата на действие на Международната конвенция от 1966 г.
Конференцията препоръчва правилата, съставени от което и да било договарящо правителство, по отношение на: 1) новите кораби с дължина, по-малка от 24 м (79 фута), извършващи международно плаване; 2) съществуващите кораби с обемна вместимост, по-малка от 150 бруто тона, извършващи международно плаване; 3) корабите, извършващи крайбрежно плаване в открити морски райони при същите опасни условия, каквито обикновено се срещат при международното плаване, да съответстват, доколкото е практично и целесъобразно, на принципите и разпоредбите на Международната конвенция за товарните водолинии - 1966 г.

Препоръка 3

Минимален надводен борд за риболовните кораби
Конференцията, обсъждайки възможностите за определяне на товарните водолинии за риболовните кораби, препоръчва на Международната морска консултативна организация да продължи изследванията с цел да се установят международни стандарти за минималния надводен борд на риболовните кораби.

Препоръка 4

Обединяване на конвенциите
Конференцията, признавайки общите цели на Международната конвенция за опазване на човешкия живот на море - 1960 г., и Международната конвенция за товарните водолинии - 1966 г., отнасящи се до опазването на човешкия живот и имуществото на море, препоръчва на Междуправителствената морска консултативна организация да разгледа взаимовръзката между условията, залегнали в двете конвенции, с цел да разработи предложения за обединяването им в една международна конвенция.

Препоръка 5

Граници между вътрешните води и моретата
Конференцията препоръчва всяко договарящо правителство да съобщава на друго договарящо правителство по негова молба подробни данни за границите между вътрешните води и морета, които то ще използва за целите, посочени в чл.12 (2) на Международната конвенция за товарните водолинии - 1966 г.