На този ден 11.11
307 г. – Лициний става римски император.
1572 г. – Датският астроном Тихо Брахе открива свръхнова в съзвездието Касиопея.
1611 г. – Сключен е Житваторогския мирен договор.
1830 г. – Създадено е Кралство Белгия.
1889 г. – Вашингтон става 42-рия щат на САЩ.
1911 г. – Русия завзема Северна Персия.
1917 г. – В Съветска Русия с декрет на правителството номинално е установен осемчасов работен ден.
1918 г. – Първата световна война приключва: Германия обявява капитулация и подписва примирие с Антантата в железопътен вагон край Компиен, Франция. Войната официално спира в 11:00 (единадесетия час на единадесетия ден от единадесетия месец).
1918 г. – Полша връща независимостта си.
1918 г. – Абдикира императорът на Австро-Унгария Карл I Хабсбург.
1930 г. – Алберт Айнщайн получава патент за проектирания от него през 1926 г. рефригенератор (хладилник).
1939 г. – Втората световна война: Германските окупационни власти извършват масов арест на професори на Католическия университет в Люблин (Полша).
1940 г. – Втората световна война: В Битката при Таранто Кралският английски флот провежда въздушна атака срещу флотилията на Италия, като за първи път във военната история използва само самолетоносачи.
1952 г. – В затвора на София са екзекутирани четирима католически свещеници – епископ Евгений Босилков, Камен Вичев, Павел Джижов и Йосафат Шишков.
1965 г. – В Турция е съставено правителство начело със Сюлейман Демирел, което е свалено от власт чрез военен преврат през март 1971 г.
1965 г. – Обявена е независимостта на Родезия, днешната държава Зимбабве.
1966 г. – НАСА изстрелва пилотирания космически апарат Джемини 12.
1968 г. – Малдивите са обявени за република.
1973 г. – С подписване на примирие между Израел и Египет приключва четвъртата Арабско-израелска война.
1975 г. – Ангола обявява национална независимост от Португалия.
2000 г. – 155 скиори и сноубордисти загиват, след като релсов лифт се подпалва в тунел в Алпите край Капрун (Австрия).
2004 г. – Смъртта на Ясер Арафат е потвърдена от Организацията за освобождение на Палестина, като причините са неизяснени; минути по-късно за председател на ООП е избран Махмуд Абас.
Родени
1493 г. – Парацелз, немски лекар, естественик и философ († 1541 г.)
1729 г. – Луи Антоан дьо Бугенвил, френски изследовател († 1811 г.)
1744 г. – Абигейл Адамс, първа дама на САЩ († 1818 г.)
1821 г. – Фьодор Достоевски, руски писател († 1881 г.)
1838 г. – Адам Асник, полски поет († 1897 г.)
1848 г. – Ханс Делбрюк, немски историк († 1929 г.)
1850 г. – Ангел Кънчев, български революционер († 1872 г.)
1863 г. – Пол Синяк, френски художник († 1935 г.)
1864 г. – Алфред Херман Фрид, австрийски лекар и пацифист, Нобелов лауреат през 1911 г. († 1921 г.)
1864 г. – Морис Льоблан, френски писател († 1941 г.)
1869 г. – Виктор Емануил III, крал на Италия († 1947 г.)
1873 г. – Винкенти Пеев, български духовник и монах († 1941 г.)
1874 г. – Георги Стоянов, български поет († 1917 г.)
1882 г. – Густав VI Адолф, крал на Швеция († 1973 г.)
1885 г. – Джордж Патън, американски генерал († 1945 г.)
1893 г. – Никола Балабанов, български критик († 1966 г.)
1898 г. – Рене Клер, френски режисьор († 1981 г.)
1907 г. – Алберт Брукс, германски офицер († 2001 г.)
1911 г. – Пантелей Зарев, литературен критик († 1997 г.)
1912 г. – Ролф Бломберг, шведски изследовател († 1996 г.)
1922 г. – Кърт Вонегът, американски писател († 2007 г.)
1928 г. – Карлос Фуентес, мексикански дипломат и писател († 2012 г.)
1929 г. – Ханс Магнус Енценсбергер, немски писател
1930 г. – Никола Станчев, борец и пръв български олимпийски шампион († 2009 г.)
1934 г. – Надин Трентинян, френска режисьорка
1944 г. – Кемал Сунал, турски киноартист († 2000 г.)
1945 г. – Даниел Ортега, президент на Никарагуа
1948 г. – Калинка Лечева, българска акробатка
1952 г. – Александър Александров, български политик
1960 г. – Стенли Тучи, американски актьор
1961 г. – Рагип Яшари, косовски политик († 1999 г.)
1962 г. – Деми Мур, американска актриса
1962 г. – Мик Микели, шведски рок музикант (Europe)
1974 г. – Леонардо ди Каприо, американски актьор
1978 г. – Ерик Едман, шведски футболист
1984 г. – Марко Хук, немски професионален боксьор
Починали
1331 г. – Стефан Дечански, сръбски крал и светец (* ок. 1285 г.)
1677 г. – Барбара Строци, италиански композитор (* 1619 г.)
1855 г. – Сьорен Киркегор, датски философ (* 1813 г.)
1876 г. – Георги Гогов, български общественик (* 1821 г.)
1880 г. – Нед Кели, австралийски разбойник (* ок. 1855 г.)
1934 г. – Йордан Качаков, български политик (* 1885 г.)
1952 г. – Евгений Босилков, български духовник (* 1900 г.)
1977 г. – Милош Църнянски, сръбски поет и писател (* 1893 г.)
1990 г. – Янис Рицос, гръцки поет, 9 пъти номиниран за Нобелова награда (* 1909 г.)
1976 г. – Александър Калдер, американски скулптор и художник (* 1898 г.)
1991 г. – Коста Странджев, български писател (* 1929 г.)
1999 г. – Петър Увалиев, български писател, публицист, преводач (* 1915 г.)
2004 г. – Ясер Арафат, палестински лидер, Нобелов лауреат през 1994 г. (* 1929 г.)
2005 г. – Питър Дракър, американски теоретик на мениджмънта (* 1909 г.)
2007 г. – Делбърт Ман, американски режисьор (* 1920 г.)
2021 г. – Фредерик де Клерк, южноафрикански политик и Нобелов лауреат през 1993 г. (* 1936 г.)
2023 г. – Ферарио Спасов, български футболист и треньор (* 1962 г.)
Празници
Юнеско – Международен ден на науката и мира (от 2001 г.)
Ангола – Ден на независимостта (от Португалия, 1975 г., национален празник)
Италия – Празник на град Бертиоло
Полша (троен празник) – Ден на независимостта (от Русия, 1918 г., национален празник), Ден на примирието, Празник на най-високия военен орден – Virtuti Militari.
Православна църква – Ден на Свети мъченик Мина
Няколко държави отбелязват годишнината от края на Първата световна война, която спира в 11:00 на този ден през 1918.
Ден на ветераните в Съединените щати
Ден на паметта в Общността на нациите, включително Великобритания, Австралия, Канада
Ден на примирието в Белгия, Нова Зеландия, Сърбия и Франция
