На този ден 27.11
176 г. – Марк Аврелий назначава сина си Комод за съимператор, с което прекъсва системата на осиновените императори в Римската империя.
1095 г. – Папа Урбан II благославя по време на Събора в Клермон провеждането на Първи кръстоносен поход.
1705 г. – Петър I създава морска пехота в Русия.
1812 г. – Армията на Наполеон Бонапарт преминава беларуската река Березина на път за овладяване на Русия.
1840 г. – Подписан е Александрийският договор, по силата на който Египет се отказва от Сирия.
1895 г. – Алфред Нобел прави завещание, с което неговото състояние отива във фонд за Нобелова награда.
1896 г. – Започва кампания за масово привличане на европейски емигранти в Западна Канада.
1914 г. – Учредена е международната еврейска организация "Джойнт".
1916 г. – Първата световна война: България в Първата световна война: Първа софийска дивизия овладява румънския град Гюргево.
1918 г. – Създадена е Украинска академия на науките под ръководството на Владимир Вернадски.
1919 г. – Министър-председателят на България Александър Стамболийски подписва Ньойския договор.
1942 г. – Потапяне на френския флот в Тулон.
1958 г. – Съветският ръководител Никита Хрушчов поставя искане пред западните държави за демилитаризация на Западен Берлин и даването му на статут на свободен град.
1962 г. – Съставено е ново правителство на Народна република България, начело с първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков.
1971 г. – Космическа програма на СССР: Космическият апарат Марс 2 достига повърхността на Марс, но не успява да кацне на планетата, а пада на повърхността ѝ.
1983 г. – Полет 011 на "Авианка" катастрофира край Мадрид, загиват всичките 181 души на борда.
1989 г. – Полет 203 на "Авианка" експлодира във въздуха над Колумбия и убива всички 107 души на борда и 3 души на земята. Картелът "Меделин" поема отговорност за атаката.
1991 г. – Съветът за сигурност на ООН приема резолюция, с която да се започнат операции по мироопазване в Югославия.
2005 г. – Във Франция е извършена първата трансплантация на части от лицето.
Родени
110 г. – Антиной, любимец на император Адриан († 130 г.)
1701 г. – Андерс Целзий, шведски физик и астроном († 1744 г.)
1849 г. – Юзеф Котарбински, полски артист († 1928 г.)
1872 г. – Иван Русев, български офицер († 1945 г.)
1873 г. – Георги Бакалов, български общественик († 1939 г.)
1874 г. – Хаим Вайцман, 1-ви президент на Израел († 1952 г.)
1874 г. – Чарлз Биард, американски историк († 1948 г.)
1887 г. – Руси Русев, български военен († 1945 г.)
1903 г. – Ларс Онсагер, американски химик, Нобелов лауреат през 1968 г. († 1976 г.)
1907 г. – Лион Спраг де Камп, американски писател († 2000 г.)
1912 г. – Кони Сойър, американска актриса († 2018 г.)
1916 г. – Мишо Хаджийски, български писател († 1944 г.)
1921 г. – Александър Дубчек, словашки политик († 1992 г.)
1927 г. – Карлос Жозе Кастильо, бразилски футболист († 1987 г.)
1928 г. – Джош Кирби, британски илюстратор († 2001 г.)
1934 г. – Александрина Милчева, българска певица
1935 г. – Юрий Титов, руски гимнастик
1940 г. – Брус Лий, американски актьор († 1973 г.)
1941 г. – Даниъл Дейвид Нтанда Нсереко, угандийски юрист
1942 г. – Джими Хендрикс, американски китарист († 1970 г.)
1946 г. – Лудвиг Фелз, немски писател
1948 г. – Вячеслав Мадан, молдовски дипломат
1955 г. – Валери Чехов, руски шахматист
1956 г. – Уилям Фиктнър, американски актьор
1957 г. – Каролайн Бувие Кенеди, адвокат
1960 г. – Юлия Тимошенко, министър-председател на Украйна
1961 г. – Екатерина Андреева, руски журналист
1962 г. – Виктория Готи, американска писателка
1964 г. – Роберто Манчини, италиански треньор
1966 г. – Ася Рачева, българска актриса
1967 г. – Иван Несторов, български музикант
1968 г. – Майкъл Вартан, френски актьор
1969 г. – Майлс Кенеди, американски рок музикант (вокал на Слаш)
1970 г. – Ивайло Велчев, български актьор
1974 г. – Емил Костов, български спортист
1975 г. – Димитър Николов, български политик, икономист и журналист
1982 г. – Александър Кержаков, руски футболист
1988 г. – Маргарита Чомакова, българска състезателка по фехтовка
Починали
8 пр.н.е. – Хораций, римски поет (* 65 пр.н.е.)
511 г. – Хлодвиг I, крал на франките (* ок. 466)
1346 г. – Григорий Синаит, византийски духовник (* ок. 1260 г.)
1570 г. – Якопо Сансовино, италиански архитект и скулптор (* 1486 г.)
1680 г. – Анастасиус Кирхер, германски математик и физик (* 1602 г.)
1763 г. – Мария-Изабела Бурбон-Пармска, кралица на Римляните (* 1741 г.)
1810 г. – Франческо Бианки, италиански композитор (* 1752 г.)
1852 г. – Ада Лъвлейс, британска математичка (* 1815 г.)
1895 г. – Александър Дюма син, френски писател (* 1824 г.)
1899 г. – Гидо Гезеле, фламандски поет и лингвист (* 1830 г.)
1916 г. – Емил Верхарен, белгийски поет и драматург (* 1855 г.)
1924 г. – Стефан Тошев, български военен деец (* 1859 г.)
1936 г. – Едуард Бах, британски хомеопат (* 1886 г.)
1943 г. – Андрей Блъсков, български военен деец (* 1857 г.)
1953 г. – Юджийн О'Нийл, американски драматург, Нобелов лауреат (* 1888 г.)
1958 г. – Георги Дамянов, деец на БКП (* 1892 г.)
1967 г. – Леонид Лавровски, съветски балетмайстор (* 1905 г.)
1972 г. – Виктор Ефтимиу, румънски писател (* 1889 г.)
2011 г. – Гари Спийд, уелски футболист и треньор (* 1969 г.)
2013 г. – Нилтон Сантош, бразилски футболист (* 1925 г.)
2019 г. – Стефан Данаилов, български актьор и политик (* 1942 г.)
