Много хора биха казали, че няма смисъл да се говори за разликата между една демократична Германия и една демократична България. Аз обаче смятам, че няма нужда просто да съобщаваме очевидното, защото е хубаво не само да не си затваряме очите, но и понякога да говорим за очевидните неща. Ще е определено странно обаче, ако си позволим да ги анализираме.

Една демократична Германия

Фактите в случая на Германия говорят сами за себе си. Президентът на страната Кристиан Вулф подаде оставка през февруари тази година. Името му се свързваше с множество скандали, които буквално разтърсиха германското общество. В средата на декември германското сп. „Билд“ публикува информация, че през 2008 г. докато е бил премиер на федерална провинция Долна Саксония, Вулф е взел изгоден кредит в размер на 500 хил. лв. от двойка бизнесмени. Със сумата политикът и съпругата му изплащат семейната си къща.

След тези разкрития медийното внимание върху вече бившия президент започва изключително много да расте и той е принуден да даде изявление. Първоначално Вулф отрича обвиненията. Скандалът обаче не се забравя и медиите не оставят държавния глава на мира. В последствие стават ясни и други разкрития. Вулф се е възползвал от безплатна почивка, финансирана от познати бизнесмени. По време на предизборната кампания в Долна Саксония през 2007 г. друг близък предприемач е финансирал със сумата от 43 хил. евро издаването на книга, в която Вулф описва личния и професионалния си живот. По-късно стана ясно, че Вулф се е опитвал и да спре публикация на в. „Билд“. Същевременно миналия месец федералната прокуратурата започна да разследва връзките на президента с автомобилния концерн Audi.

През януари 2012 г. Вулф официално се извини на германската медия. Той обаче допълни, че не смята да подава оставка. В началото на годината президентът остава все така популярен и е подкрепян от по-голяма част от населението. 56% от германците смятат, че Вулф трябва да остане на поста си.

Това обаче нищо не означава. На 17 февруари Кристиан Вулф подава оставка и имунитетът му е автоматично е отнет. Ден по-късно прокуратурата в Хановер започва официално разследване срещу него.

Продължителният скандал, довел до оставката на президента, на който бяхме свидетели в Германия, се нарича "гражданско общество“ и „свобода на изразяване“. Определено съм сигурна, че ако същото се беше случило в България едва ли щеше да се касае за скандал, ако въобще някой беше обърнал по-критичното си внимание в тази посока.

Една демократична България

Големият скандал в България се отнасяше да получените уж съвсем законно бонуси от държавни служители, които някак си бяха оценили и възнаградили труда си допълнително. Говореше се за оставки, говореше се за връщане на сумите, говореше се за много неща. Скандалът с Вулф, който започна с журналистическа публикация, продължи доста – около три месеца. През това време се разкриваха все повече подробности, които накрая доведоха до оставката на президента. В началото на март българското правителство обяви каква трябва да бъде събраната сума, върната от оценилите допълнително труда си служители - около 600 хил. лв. Направи впечатление, че поименното споменаване на лица беше твърде избирателно. Избирателно бяха споменавани и конкретните ведомства и екипи. В момента, като логично следствие на преминалата ситуация, действащите управляващи продължават да подхвърлят отвреме навреме по някое обвинение към предишните. Пак отвреме навреме се появява някой от предишните властимащи да каже, че са твърде несправедливо обвинени и че никой, ама никой по тяхно време не е взимал бонуси. Вече става въпрос за политически интриги, ако могат да бъдат наречени така, и търсене на внимание.

Някои биха казали, че справедливостта е възтържествувала, че "лошата" администрация си е получила заслуженото и че правителството е направило всичко, което трябва. Аз не съм на това мнение. Обществеността престана да се интересува от случая, а обявените 600 хил. лв. изглежда тушираха хорското недоволство. Само да не забравя да спомена, че разбира се премиерът Борисов въобще не беше и подозирал какво става в министерствата.

Фокусът беше обърнат към регламентирането на получаването на допълнителни средства и как не можем да се доверим на личната преценка на държавните служители, защото все пак такава е човешката природа. Като не ти слагат горна граница, не знаеш къде да спреш. Според някои скандалът с бонусите е използван, за да се направят промени в министерствата и за да се прокарат определени закони в парламента.

Както и да е, казусът с бонусите вече приключи, а след някой и друг ден ще бъде окончателно забравен.

Какво значи демократичност и гражданско общество

„Демокрацията“ в чистата ѝ форма е несъществуваща химера, която е използвана в древна Елада, когато гражданите – само мъже, са имали правото да гласуват и да взимат решения, важни за общността. Демократичното общество в днешния свят е нещо доста по-различно, но за някои страни и много по-химерно. Може би нашето историческо развитие е виновно за мутренската същност на държавата ни, в която властимащите парадират с парите на "народа", а "народът" се възхищава на наглостта на властимащите.

Не искам да кажа, че всичко в Германия е чудесно, а всичко при нас е зле. Но твърдим, че вече повече от 20 години демокрацията у нас се утвърждава и развива. Според мен тя по-скоро се появява само отвреме навреме.