Дали икономическата ситуация в България е толкова добра колкото твърди премиерът? Логичен въпрос, но той има поне две страни. Регистрираме икономически растеж просто, защото времето е такова. Икономиката е подвластна на инерцията и когато набере скорост, когато има икономически растеж в света и в Европа, това се усеща и у нас.

Миналата година беше отбелязана като най-добрата година след кризата 2008-2009 г. на много места по света, което рефлектира и у нас. Друг е въпросът дали в този растеж може да се отличи приноса на съответното управление на държавата. Аз бих казал, че по-скоро правителството не пречи и е неутрално спрямо икономическия растеж.

Макар че, ако погледнем данните на статистическата служба за нас на ЕС, на Евростат, и сравним данните на другите, нашият принос не е достатъчен. Сравнявайки различните периоди на икономически растеж през последните 15 години, виждаме, че наваксването ни спрямо останалите страни от ЕС, е относително по-бавно. Особено, ако проследим периода от 2001 г. до 2008-2009 г. от гледна точка на догонване и изпреварване спрямо другите европейски страни.

Оказва се, че не сме скъсили разликите чувствително. По отношение на чуждестранните инвестиции в България, които също са индикатор за икономическо оживление, през последните години те са относително на ниско ниво. Причините са много. От една страна имаме видимо преструктуриране на икономиката. У нас забелязваме, че растежът като източник и като структура идва от сектори, които традиционно имат нужда от по-малко инвестиции – сектора на услугите, примерно. Но от друга страна вместо растежът в България да бъде 6-7%, той е в рамките на 3-4%. А такова ниво е относително ниско.

Инвестициите са предизвикателство в България, макар че който веднъж е влязъл у нас и се е приспособил към ситуацията, той не си тръгва. Но като цяло причините за ниския ръст са и в лошия публичен образ на страната ни като силно корумпирана държава, където трябва разрешително за бизнес, в която съдът и прокуратурата трудно работят, има многото регулации… За съжаление, през последните години регулациите не намаляват в българската икономика, а се увеличават. Имаме много по-рестриктивна система в редица области, а не обратното.

Въвеждаме непрекъснато ограничителни режими, които не подобряват бизнес средата, а я влошават. Вдигаме данъците, а не ги намаляваме. Това води до извода, че държавата определено е длъжник на бизнеса по този показател. Доброто е, че България вече е една интегрирана икономика в рамките на ЕС. И за хубаво, и за лошо тя зависи от европейските икономики, а нейното развитие е в синхрон с това, което се случва в останалите държави в Европа.

Съгласен съм, че трябва да имаме претенции за по-ускорено развитие, за по-добро управление, да недоволстваме от недостатъците му. Но за да върви една икономика напред входът и изходът й трябва да са силно либерални, свободни, да влиза свежа кръв, а тези ,които не се справят, да излизат от нея. В тази ситуация държавата трябва да е неутрален регулатор, подпомагащ общото развитие, а не съдник, който да решава този или онзи „да живее”- обикновено компании, близки до управляващите.

Заедно с няколкото монопола, които са такива заради застъпничеството на властта, всички големи фирми у нас са свързани с държавата. Икономиката в България, въпреки изброените недостатъци, се развива положително и участниците в нея не винаги са свързани с правителствата, което е окуражаващо.