Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът за изплащане на възнагражденията и обезщетенията на военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.

Чл. 2. Възнагражденията и обезщетенията се изплащат лично на военнослужещите в брой и/или се превеждат по банкови сметки, посочени от тях, като им се предоставя информация на хартиен носител (фиш) за начислените възнаграждения и направените удръжки.

Чл. 3. Възнагражденията на военнослужещите се начисляват от датата на встъпване в длъжност, обявена със заповед на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на съответната структура.

Чл. 4.
(1) Месечните възнаграждения на военнослужещите се изчисляват за работни дни.
(2) Възнагражденията на военнослужещите при отработен непълен работен месец се изплащат пропорционално на фактически отработените дни.
 
Чл. 5.
(1) При промяна на местослуженето на военнослужещия се издава удостоверение по образец (приложение № 1) за начисленото възнаграждение.
(2) Удостоверението по ал. 1 заедно с книжката за служебния (трудовия) стаж се представя от военнослужещия в новото военно формирование или съответна структура.
(3) В случаите, когато с нормативен акт на Министерския съвет е променен размерът на основното месечно възнаграждение и/или с акт на министъра на отбраната са променени размери на допълнителни възнаграждения от дата, предхождаща преместването на военнослужещия, и той не е получил увеличението, разликата се начислява и изплаща във военното формирование или съответна структура, където е служил преди преместването.

Чл. 6.
(1) При отклонение от военна служба или отстраняване от длъжност изплащането на възнагражденията на военнослужещия се спира за времето, през което се намира в отклонение, съответно е отстранен от длъжност.
(2) За спиране на плащането се издава заповед на командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура, в която се посочва началото на отклонението, съответно отстраняването от длъжност.
(3) Изплащането на възнагражденията се възобновява на основание на заповед на командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура, считано от датата на фактическото явяване на военнослужещия във формированието или съответната структура, съответно преустановяването на отстраняването от длъжност.

Чл. 7. В случаите на отстраняване от длъжност на основание чл. 158, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) изплащането на възнагражденията се възобновява на основание заповед на командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура от датата на възстановяването на военнослужещия на длъжност, като за времето на отстраняването същият получава обезщетение, определено по реда на чл. 158, ал. 2 ЗОВСРБ.

Чл. 8. При освобождаване от военна служба изплащането на възнагражденията на военнослужещите се прекратява от датата на отчисляването им от списъчния състав на военното формирование или съответната структура.

Чл. 9.
(1) Военнослужещите получават до 50 % от полагащото им се основно месечно възнаграждение до 10-о число на текущия месец, а останалата част от дължимото брутно месечно възнаграждение - до 25-о число на текущия месец, като се приспадат извършените авансови плащания.
(2) Военнослужещите получават полагащите им се обезщетения при средна/тежка телесна повреда или при смърт, причинени при или по повод изпълнение на военната служба, съгласно чл. 233, ал. 1 и 2 ЗОВСРБ - до 30 работни дни от датата на получаване във военното формирование или съответната структура на решението на министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице по чл. 17, ал. 1.
(3) Военнослужещите получават полагащите им се обезщетения при освобождаване от военна служба в следните срокове:
1. ако полагащото се обезщетение по чл. 227 ЗОВСРБ е в размер до 4 брутни месечни възнаграждения, целият размер на обезщетението се изплаща в срок до 30 работни дни от датата на заповедта за отчисляване от списъчния състав на военното формирование или съответната структура;
2. ако полагащото се обезщетение по чл. 227 ЗОВСРБ е в размер над 4 брутни месечни възнаграждения - 4 брутни месечни възнаграждения се изплащат в срок до 30 работни дни от датата на заповедта за отчисляване от списъчния състав на военното формирование или съответната структура, а остатъкът от обезщетението се изплаща до 6 месеца от датата на заповедта за отчисляване от списъчния състав;
3. за неползван платен годишен отпуск съгласно чл. 199 ЗОВСРБ - до 30 работни дни от датата на заповедта за отчисляване от списъчния състав на военното формирование или съответната структура;
4. за неспазен срок на предизвестие съгласно чл. 168 ЗОВСРБ - до 30 работни дни от датата на заповедта за отчисляване от списъчния състав на военното формирование или съответната структура.

Глава втора
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ

Чл. 10. Размерите на основното месечно възнаграждение на военнослужещите се обявяват поименно със заповед на командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура.

Чл. 11. При дисциплинарно наказание "понижаване във военно звание с една степен за срок от шест месеца до една година" военнослужещите получават възнаграждение в размер на основното месечно възнаграждение, определено за най-високата степен на военното звание, в което са понижени, от датата на налагане на дисциплинарното наказание.

Чл. 12. На военнослужещите, назначени в специални или временни щатове на министъра на отбраната, се изплаща основно месечно възнаграждение в съответствие с присвоеното им военно звание и степен за последната заемана длъжност преди назначаването им в специалния щат.
 
Чл. 13.
(1) Прослуженото време на военна служба при формиране на допълнителното възнаграждение за продължителна служба по чл. 213 ЗОВСРБ се удостоверява с книжката за служебния (трудовия) стаж на военнослужещия.
(2) При определяне на прослуженото време по ал. 1 се зачита и прослуженото време като кадрови военнослужещи по отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (отм., ДВ, бр. 35 от 2009 г.), както и прослуженото време като офицери и сержанти на действителна военна служба по отменения Закон за всеобщата военна служба в Република България (отм., ДВ, бр. 112 от 1995 г.).

Чл. 14.
(1) Допълнителното възнаграждение за продължителна служба се изплаща от първо число на месеца, следващ този, през който е придобито правото.
(2) В месечните ведомости за заплати на военнослужещите се вписва прослуженото време на военна служба в години, месеци и дни, определено към първо число на месеца, за който се начислява заплатата.

Чл. 15. При допълнително представяне на документи за прослужено време на военна служба по-високият размер на допълнителното възнаграждение за продължителна служба се изплаща от първо число на месеца, следващ този, през който са представени документите.

Глава трета
ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

Чл. 16. Обезщетението за тежка или средна телесна повреда, причинена при или по повод изпълнение на военната служба по чл. 233, ал. 1 ЗОВСРБ, както и обезщетението при смърт на военнослужещ, загинал при или по повод изпълнение на служебните задължения по чл. 233, ал. 2 ЗОВСРБ, се изплаща въз основа на заповед на командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура, в което служи пострадалият военнослужещ или в което е служил починалият военнослужещ, след положително решение на министъра на отбраната или оправомощеното от него длъжностно лице.
 
Чл. 17.
(1) Правоимащите подават заявление чрез командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура до министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице за вземане на решение за изплащане на обезщетенията по чл. 233 ал. 1 и 2 ЗОВСРБ.
(2) В случаите на претендиране на право на обезщетение по чл. 233, ал. 1 ЗОВСРБ към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. удостоверение за обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, издадено от командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура, където е служил военнослужещият към момента на настъпване на телесната повреда; към удостоверението се прилагат и влезли в сила актове на органи на съдебната власт по производства, водени по случая;
2. медицинско заключение на Централната военномедицинска комисия при Военномедицинската академия за характера и степента на увреждането на военнослужещия.
(3) В случаите на претендиране на право на обезщетение по чл. 233, ал. 2 ЗОВСРБ към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. удостоверение за обстоятелствата, при които е загинал военнослужещият, издадено от командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура, където е служил военнослужещият; към удостоверението се прилагат и влезли в сила актове на органи на съдебната власт по производства, водени по случая;
2. акт за смърт на военнослужещия;
3. удостоверение за наследници и/или родствени връзки, издадено от съответната община (кметство).
(4) След разформироване на български контингент за участие в мисии и операции извън територията на страната удостоверенията по ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 се издават от командващия на Съвместното оперативно командване.
(5) Екземпляри от решението по ал. 1 се изпращат до командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура, както и до правоимащите лица.

Чл. 18. Удостоверенията по чл. 17, ал. 2, т. 1, ал. 3, т. 1 и ал. 4 се издават в срок до 10 работни дни от датата на поискване от правоимащите лица.

Чл. 19. След изплащане на обезщетението командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура предприема действия по предявяване на регресен иск или издаване на заповед по чл. 410, ал. 1 ГПК при наличие на данни за лица, виновно причинили увреждането или смъртта.
 
Чл. 20.
(1) При определянето на размера на еднократното парично обезщетение при освобождаване от военна служба по реда на чл. 228, ал. 2 ЗОВСРБ се вземат предвид освен военната служба по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ДВ, бр. 35 от 2009 г.) и:
1. прослуженото време по чл. 13, ал. 2 - в съотношение 1 година за 1 година;
2. срокът на редовната (наборната) военна служба или алтернативната военна служба в съотношение 5 години за 3 години;
3. времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на редовната (наборната) военна служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство до 31.XII.2007 г. в съотношение 5 години за 3 години;
4. трудовият (служебният) стаж, придобит или зачетен по други нормативни актове, като 5 години от трета категория труд или 4 години от втора категория труд, или 3 години от първа категория труд се превръщат в 3 години от първа категория труд.
(2) Превръщането на служебния (трудовия) стаж от трета и втора категория труд в първа категория труд се извършва съгласно приложение № 2.

Чл. 21. При изплащане на обезщетение при последващо освобождаване от военна служба от броя на полагащите се брутни месечни възнаграждения към датата на освобождаване от военна служба се приспада броят на получените при предишните освобождавания брутни месечни възнаграждения.

Чл. 22.
(1) Паричните обезщетения при освобождаване от военна служба по чл. 227, ал. 1 и чл. 199 ЗОВСРБ се изплащат на основание заповедта на командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура за отчисляване от списъчния състав.
(2) В заповедта за отчисляване от списъчния състав се посочват основанието за освобождаване от военна служба, размерите на дължимите парични обезщетения поотделно, както и намаляването на общия размер на дължимата сума със сумата, евентуално дължима от военнослужещия по чл. 258, ал. 4 и чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ. Заповедта се съгласува с финансовата служба и юрисконсулта, обслужващи военното формирование или съответната структура.

Чл. 23.
(1) Обезщетението по чл. 227, ал. 1 и чл. 199 ЗОВСРБ се начислява в отделна ведомост, която се съхранява към ведомостта за заплатите за съответния месец, през който е изплатено обезщетението.
(2) Във ведомостта, по която освободеният военнослужещ е получил последното си месечно възнаграждение, срещу името му се записват номерът и датата на заповедта за отчисляване от списъчния състав, размерът на еднократното обезщетение и датата (датите) на изплащане на обезщетението, както и номерът на ведомостта, по която е изплатено обезщетението.

Чл. 24. Обезщетението за неспазения срок на предизвестието по чл. 163 и 164 ЗОВСРБ се определя, като брутното месечно възнаграждение, определено по реда на чл. 234 ЗОВСРБ, умножено по броя на месеците в срока на предизвестието, се раздели на броя на работните дни в този срок и се умножи по броя на работните дни за неспазения срок.

Чл. 25.
(1) Обезщетението за неползван платен годишен отпуск по чл. 199 ЗОВСРБ се изплаща въз основа на заповедта на командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната структура за отчисляване от списъчния състав, в която се посочват броят на работните дни, за които се полага обезщетението, и размерът на същото.
(2) Размерът на полагащия се отпуск в работни дни в годината на освобождаване на военнослужещия от военна служба се определя пропорционално на прослуженото време до датата на отчисляване от списъчния състав, като размерът на полагащия се платен годишен отпуск в работни дни за годината се дели на броя на работните дни за съответната година и се умножава по броя на работните дни до датата на отчисляване от списъчния състав.
(3) Обезщетението за неползван платен годишен отпуск се определя, като брутното месечно възнаграждение, определено по реда на чл. 234 ЗОВСРБ, се раздели на средномесечния брой работни дни за годината и се умножи по броя на работните дни платен годишен отпуск, за които се полага обезщетение. Средномесечният брой работни дни се определя, като броят на работните дни за годината на освобождаване от военна служба се раздели на 12.

Чл. 26.
(1) Обезщетението, на което военнослужещият има право при отмяна на освобождаването му от военна служба от съда съгласно чл. 172, ал. 1 ЗОВСРБ, се формира по реда на чл. 234 ЗОВСРБ.
(2) В случай че през периода, за който военнослужещият има право на обезщетение по чл. 172, ал. 1 ЗОВСРБ, същият е работил на по-ниско платена работа, той представя документ от работодателя (органа по назначаване), удостоверяващ периода, през който е работил по трудово или служебно правоотношение, и размера на брутното месечно възнаграждение, което е получавал. Военнослужещият представя и копие от трудовата (служебната) си книжка.
(3) Обезщетението по чл. 172, ал. 1 ЗОВСРБ се изплаща след връщане, съответно прихващане, на полученото при отмененото от съда освобождаване от военна служба обезщетение по чл. 227 ЗОВСРБ.
 
Чл. 27.
(1) Със заповедта за възстановяване на длъжност в случаите по чл. 172, ал. 2 ЗОВСРБ до военнослужещия се отправя покана за връщане на полученото обезщетение по чл. 227 ЗОВСРБ в 14-дневен срок от възстановяването му на военна служба.
(2) В заповедта по ал. 1 се посочва, че в случай на неизпълнение на отправената покана, до военнослужещия ще бъде отправено писмено изявление за прихващане на дължимите суми.

Чл. 28.
(1) Изявленията за прихващане по чл. 27, ал. 2 се подписват от командирите (началниците) на военните формирования или ръководителите на съответните структури, където е възстановен военнослужещият.
(2) В случай че вземането на военнослужещия не е изцяло погасено чрез извършеното прихващане, на същия се изплаща дължимият остатък от обезщетението по чл. 172, ал. 1 ЗОВСРБ.
(3) В случай че дължимите от военнослужещия суми не са изцяло погасени чрез извършеното прихващане, командирът (началникът) на съответното военно формирование или ръководителят на съответната структура предприема необходимите действия по събиране на същото.

Допълнителни разпоредби

§ 1. "Ръководител на съответна структура" е министърът на отбраната или оправомощени от него длъжностни лица - за администрацията на Министерството на отбраната, както и ръководителите на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната по чл. 78 ЗОВСРБ - за ръководените от тях структури.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. Военнослужещ, на който размерът на допълнителното възнаграждение за продължителна служба в абсолютна сума, определен по реда на чл. 213 ЗОВСРБ във връзка с чл. 13 от наредбата, е по-малък от получавания размер към 26.ІІ.2010 г., запазва получавания размер на допълнителното възнаграждение в абсолютна сума, докато това е по-благоприятно за него.

§ 3. Наредбата се издава на основание чл. 235 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

§ 4. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".

Приложения