Чл. 1. С тази наредба се регламентират специфичните изисквания за проучването и ползването на подземните, в т. ч. и минералните води и опазването им от замърсяване и влошаване.

Чл. 2.
(1) Целта на тази наредба е да осигури:
1. опазване на подземните води като ценен природен ресурс и основен източник на вода за питейно-битово водоснабдяване;
2. прекратяване или ограничаване на въвеждането на замърсители в подземните води;
3. предотвратяване влошаването на химичното състояние на всички подземни водни тела;
4. постигане и поддържане на добро количествено и добро химично състояние на подземните водни тела на територията на Република България.
(2) Целите по ал. 1 се постигат чрез:
1. установяване на стандарти за качество на подземните води и прагове на замърсяване на подземните води;
2. забрани за отвеждане на замърсители в подземните води;
3. осигуряване на баланс между водовземането и подхранването на подземните води;
4. идентифициране и насочване в обратна посока на всяка значима и устойчива тенденция за повишаване на концентрацията на замърсители в подземните води;
5. планиране и изпълнение на мерки за опазване, подобряване и възстановяване на състоянието на подземните водни тела и поддържане на добро количествено и добро химично състояние на подземните води;
6. осигуряване на актуална и достоверна информация от проучването на подземните води;
7. издаване на разрешителни за:
а) водовземане от подземни, вкл. минерални води или предоставяне на концесии за добив на минерални води;
б) ползване на воден обект за изграждане на съоръжения за подземни води;
в) ползване на воден обект за реинжектиране или инжектиране на води в подземните води;
г) ползване на воден обект за пряко отвеждане на замърсители в подземните води;
д) ползване на воден обект за инжектиране на природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти;
е) ползване на воден обект за изкуствено подхранване на подземните води;
ж) хидрогеоложки проучвания;
8. поставяне на условия при издаването на разрешителните по т. 7 и предписване на по-строги условия във вече издадени разрешителни, вкл. и за предотвратяване на пряко или непряко отвеждане на замърсители в подземните води;
9. съгласуване извършването на сондажна и/или минна дейност, както и за добив на подземни богатства в райони със значителни ресурси на подземни води;
10. забрана или ограничаване на дейности върху повърхността и в подземния воден обект, които могат да доведат до непряко отвеждане на приоритетни вещества или други замърсители в подземните води;
11. категоризиране на водоползвателите съобразно количеството на използваните от тях води;
12. организирано използване на подземните води и разкриването им с минимален брой съоръжения, предназначени за водовземане;
13. въвеждане на изисквания към:
а) експертите и търговските дружества, подготвящи документите по чл. 145, ал. 2, т. 10, чл. 146, т. 3, чл. 147, ал. 2, т. 5 и чл. 148, ал. 2, т. 2 и 3 за издаване на разрешителни по т. 7;
б) търговските дружества, изпълняващи хидрогеоложки проучвания, изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води;
в) експертите, извършващи контрол при хидрогеоложки проучвания, изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води.
 
Чл. 3.
(1) Лицата, черпещи подземни води и ползващи подземни водни обекти за изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане, се категоризират в две групи:
1. I категория - при средноденонощен дебит, по-голям от 1 л/сек;
2. II категория - при средноденонощен дебит 1 л/сек и по-малък от 1 л/сек.
(2) Категорията на водоползвателите по ал. 1 е основа за определяне на специфичните изисквания за:
1. вида и обема на дейностите за проучване на подземните води;
2. собствения мониторинг на подземните води.
(3) Разпоредбите по ал. 1 и 2 не се прилагат за:
1. минерални води - изключителна държавна собственост, от находищата за минерални води по приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите;
2. минерални води - публична общинска собственост, по чл. 19, т. 3 от Закона за водите.

 
Чл. 4. Проучването на подземни води включва дейностите за осигуряване на информация за характеризиране на подземни водни тела или на части от тях, вкл. за:
1. литоложкия строеж на водоносния хоризонт;
2. структурата на водоносния хоризонт;
3. оценка на граничните условия;
4. филтрационните и миграционните характеристики;
5. филтрационното поле;
6. геотермичното поле;
7. химичния състав и физико-химичните свойства на подземните води;
8. въздействието на човешките дейности.
 
Чл. 5.

(1) Структурата на водоносния хоризонт се определя от слоестостта или разнородността му.
(2) В случаите, в които водоносният хоризонт е слоест или разнороден, се осигурява информация за:
1. площната издържаност и дебелината на отделните слоеве или зони;
2. водните нива в отделните водоносни слоеве или зони;
3. филтрационните им характеристики.
 
Чл. 6. Информацията за граничните условия включва оценка на:
1. потока, постъпващ по границите на подземното водно тяло, или частта от него;
2. връзката между подземното водно тяло и леглото на повърхностните води;
3. нивата по границите на подземното водно тяло с повърхностните води и изменението им във времето;
4. дебитите по вътрешните граници на подземното водно тяло и разпределението им във времето;
5. инфилтрацията при безнапорните водоносни хоризонти;
6. хидравличното несъвършенство на съоръженията за подземни води, предназначени за водовземане.

Чл. 7. Информацията за филтрационните и миграционните характеристики се осигурява чрез:
1. опитно-филтрационни изследвания или по данни от режимни наблюдения за изменението на нивата и дебита на подземните води - за коефициентите на филтрация, на водопроводимост и на нивопредаване;
2. опитно-миграционни или лабораторни изследвания - за хидрогеохимичните или топлофизичните параметри.
 
Чл. 8.
(1) Филтрационното поле се определя чрез актуално измерване на нивата на подземните води в изучаваната филтрационна област.
(2) Филтрационното поле може да бъде:
1. естествено - когато във филтрационната област не се осъществява водовземане;
2. нарушено - когато режимът на нивата на подземните води е променен в резултат на водовземане.
(3) Определеното филтрационно поле при условията на ал. 1 и 2 е начално условие за оценка на въздействието върху състоянието на подземните води.

Чл. 9.
(1) Геотермичното поле при проучване на минерални води се характеризира чрез разпределението на температурите по площ и дълбочина на находището на минерални води и покриващите го пластове.
(2) Характеристиката на филтрационното и геотермичното поле е основа за разработването на характеристиката на полето на приведените напори.
 
Чл. 10.
(1) Характеризирането на химичния състав и физико-химичните свойства на подземните води включва:
1. фоновите нива;
2. базовите нива;
3. моментния химичен състав и физико-химични свойства.
(2) Химичният състав и физико-химичните свойства на подземните води се определят чрез полеви измервания и лабораторни изпитвания на проби от:
1. подземни води за всички вещества и показатели, посочени в приложение № 1;
2. от минералните води за всички вещества и показатели, характерни за находището на минерална вода, определени със сертификата или балнеологичната оценка на минералната вода.
(3) Измерванията и изпитванията по ал. 2 се извършват от акредитирани лаборатории.
(4) Данните по ал. 3 са основание за:
1. определяне на замърсителите на подземните води, включително:
а) вещества, йони или показатели за замърсяване от естествен произход или получени в резултат от човешка дейност;
б) изкуствени комплексни вещества;
2. оценка на опасността на замърсителите за подземните води.
 
Чл. 11. Информацията за въздействието на човешките дейности върху подземните води включва въздействието от:
1. разрешено и упражнявано по силата на Закона за водите водовземане;
2. разрешено пряко и непряко отвеждане на замърсители в подземните водни тела;
3. разрешено реинжектиране или инжектиране в подземни водни тела;
4. разрешено изкуствено подхранване на подземни води;
5. разрешено изграждане на съоръжения за подземни води.
 
Чл. 12.
(1) Проучването на подземните води е основа за съставяне на концептуален модел на подземните водни тела.
(2) Концептуалният модел по ал. 1 е опростено представяне на подземното водно тяло, находището на минерални води или част от водно тяло и включва:
1. естествените му характеристики по чл. 4, т. 1, чл. 5 и 6, и
2. въздействието върху него на човешките дейности по чл. 11.
(3) Концептуалният модел по ал. 1 е основание за съставяне на математически модел и за избор на изчислителната схема за оценка на ресурсите и за въздействието на предвидени дейности върху състоянието на подземните води.
 
Чл. 13.
(1) Подземните водни тела и находищата на минерални води се представят:
1. според структурата на водоносните хоризонти като:
а) единични;
б) слоести;
в) разнородни;
2. според хидравличните условия по горнището на водоносния хоризонт като:
а) напорни;
б) безнапорни;
в) напорно-безнапорни;
3. според филтрационните свойства на подземното водно тяло като:
а) еднородни - при които филтрационните параметри на средата са съизмерими в рамките на подземното водно тяло или частта от водното тяло и могат да бъдат характеризирани със средни представителни стойности;
б) нееднородни - при които отделните слоеве, пластове или зони са различно водообилни и всеки от тях може да се характеризира със свои представителни параметри;
в) особено нееднородни - при които не могат да се определят достатъчно представителни хидрогеоложки параметри.
(2) При представянето по ал. 1, т. 3 водоносните слоеве, пластове или тектонски нарушени зони в подземното водното тяло или находището на минерални води се определят според водообилността им като:
1. слабо водообилни - при проводимост на пласта Т < 10 м2/ден;
2. средно водообилни - при проводимост на пласта Т = 10 - 250 м2/ден;
3. водообилни - при проводимост на пласта Т = 250 - 500 м2/ден;
4. силно водообилни - при проводимост на пласта Т > 500 м2/ден.
(3) Като еднородни се приемат подземни водни тела или находища на минерални води, в които водообилността на отделните слоеве, пластове или зони във водното тяло се изменят в границите, посочени за всяка от категориите по ал. 2.

Чл. 14. Според граничните условия подземните водни тела или находища на минерални води са:
1. с прости гранични условия - ако местоположението и ролята на границите са доказани с конкретни проучвания и са постоянни във времето;
2. със сложни гранични условия - ако местоположението и ролята на границите са обосновани по общогеоложки предпоставки, не са доказани с конкретни проучвания или са променливи във времето.

Чл. 15.
(1) По сложност на хидрогеоложките условия подземните водни тела или находища на минерални води се групират като:
1. I група - с прости хидрогеоложки условия: филтрационните свойства са еднородни и граничните условия са прости;
2. II група - със сложни хидрогеоложки условия: филтрационните свойства са нееднородни или особено нееднородни и граничните условия са сложни.
(2) Хидрогеоложките условия се определят като сложни, ако е налице поне едно от изброените условия по ал. 1, т. 2.

Чл. 16.
(1) По степен на изученост подземните водни тела или находища на минерални води се групират като:
1. I група - с добре изучени хидрогеоложки условия;
2. II група - със средно изучени хидрогеоложки условия;
3. III група - със слабо изучени хидрогеоложки условия.
(2) Добре изучени са хидрогеоложките условия, когато чрез провеждането на специализирани проучвания са изяснени:
1. филтрационните параметри и тяхната нееднородност;
2. местоположението, ролята и изменението във времето на граничните условия;
3. филтрационното поле и въздействието на съществуващите водовземания върху него;
4. хидрохимичните и геотермичните условия;
5. всички източници за формиране на експлоатационните ресурси и съществуват данни за количественото им определяне.
(3) Средно изучени са хидрогеоложките условия, когато:
1. липсват детайли при изясняване на характеристиките по ал. 2, т. 1, 3 и 4;
2. са изяснени местоположението, ролята и изменението във времето на граничните условия;
3. са изяснени основните източници за формиране на експлоатационните ресурси и съществуват данни за количественото им определяне, а останалите източници за формиране на ресурсите са второстепенни или предполагаеми.
(4) Слабо изучени са хидрогеоложките условия, когато:
1. има приблизителна представа за характеристиките по ал. 2, т. 1, 3 и 4;
2. местоположението, ролята и изменението във времето на граничните условия са неясни или недостатъчно изучени;
3. се познава само част от източниците за формиране на експлоатационните ресурси на водното тяло и липсват достатъчно данни за количественото им определяне.
 
Чл. 17.
(1) Проучване на подземните води се извършва:
1. за водни тела, находища на минерални води или части от водни тела, за които не са налични данни за съставяне на концептуалния модел по чл. 12;
2. в процеса на изграждане на съоръжения за подземни води;
3. за оценка на състоянието на подземните води и въздействието върху тях при издаване на разрешителни за водовземане и ползване на подземен воден обект по реда на Закона за водите;
4. за разрешаване на дейности, които могат да доведат до пряко или непряко отвеждане на замърсители в подземните води по реда на Закона за опазване на околната среда, Закона за управление на отпадъците и Закона за подземните богатства;
5. за определяне на площадки за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци.
(2) При проучването по ал. 1, т. 3, 4 и 5 се извършва и оценка на риска от замърсяване на подземните води по методиката за оценка на риска, утвърдена от министъра на околната среда и водите.
 
Чл. 18.
(1) Обхватът и съдържанието на дейностите за проучване на подземните води се определят в зависимост от:
1. сложността на хидрогеоложките условия;
2. степента на изученост на водното тяло;
3. въздействието на човешката дейност върху състоянието на подземните води;
4. целта на проучването.
(2) Изискванията към дейностите по ал. 1 за различните цели на проучване се определят с инструкция, издадена от министъра на околната среда и водите, която се обнародва в "Държавен вестник".


Чл. 19.
(1) Състоянието на подземните води се характеризира с количественото и химичното състояние на подземните водни тела.
(2) Количественото и химичното състояние на подземните водни тела може да бъде добро или лошо.
(3) Общото състояние на подземните води се определя, като се приема по-лошото от състоянията по ал. 2.

Чл. 20.
(1) Състоянието на подземните води се определя при характеризирането на подземните водни тела.
(2) Подземните водни тела, за които при характеризирането по ал. 1 е установено, че съществува риск да не бъде постигнато добро състояние на подземните води, се определят като водни тела в риск.
 
Чл. 21.
(1) Първоначално характеризиране се извършва за всички определени подземни водни тела за оценка на:
а) начина на ползването и степента им на изученост;
б) риска да не постигнат целите за опазване на околната среда по чл. 156а, ал. 1, т. 2 от Закона за водите.
(2) Първоначалното характеризиране се извършва въз основа на съществуващите данни за хидрогеоложките условия, геоложкия строеж и почвите, както и данни за земеползването, отвеждането на замърсители в подземните води, водовземането от подземни води и др., като се определят:
1. местоположението и границите на подземното водно тяло;
2. въздействието от човешки дейности върху водното тяло, вкл. от:
а) точкови източници на замърсяване;
б) дифузни източници на замърсяване;
в) водовземане;
г) изкуствено подхранване;
3. общият характер и литоложкият строеж на геоложките пластове, покриващи водното тяло в зоната на подхранването му;
4. подземните водни тела, от които зависят пряко водни екосистеми и/или сухоземни екосистеми.
(3) Първоначално характеризиране по ал. 2 може да бъде извършено и за група подземни водни тела.
 
Чл. 22.
(1) Допълнително характеризиране се извършва за всички подземни водни тела или групи водни тела, за които:
1. при първоначалното характеризиране е установено, че съществува риск да не постигнат целите за опазване на околната среда по чл. 156а, ал. 1, т. 2 от Закона за водите и
2. е необходимо да се извърши точна оценка на риска и да се определят конкретни мерки за възстановяване и опазване на подземните води.
(2) Допълнителното характеризиране на подземно водно тяло включва информация за въздействието на човешките дейности върху подземните води, както и информация за:
1. геоложките особености, вкл. разпространението и вида на водоносните хоризонти;
2. хидрогеоложките характеристики на подземното водно тяло, вкл. коефициента на филтрация в подземното водно тяло, пористостта на водоносния хоризонт и неговия тип, в зависимост от хидравличните условия по горнището му;
3. характеристика на отложенията и почвите, покриващи водното тяло в зоната на подхранването му, вкл. тяхната водоплътност, пористост, коефициент на филтрация и абсорбционни свойства;
4. характеристика на слоистостта на водоносния хоризонт;
5. идентифициране на водни и/или сухоземни екосистеми и повърхностни водни тела, с които подземното водно тяло е свързано;
6. оценка на посоките и степента на обмен на води между подземното водно тяло и повърхностните води;
7. оценка на естествените ресурси на подземните води;
8. характеризиране на химичния състав на подземните води, вкл. подробна информация за приноса от човешки дейности при формирането му.
(3) В случаите, в които съществуват данни за фоновите нива на веществата в подземните водни тела, характеризирането по ал. 2, т. 8 може да се извърши за обособени типове подземни водни тела.
 
Чл. 23. Информацията за въздействието на човешките дейности върху подземните води за подземните водни тела в риск и за трансграничните подземни водни тела включва:
1. местоположението на съоръженията за подземни води, предназначени за водовземане, с изключение на:
а) съоръженията, от които се черпи средногодишно по-малко от 10 м3/ден;
б) съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, от които се черпи средногодишно по-малко от 10 м3/ден или се осигурява вода за по-малко от 50 души;
2. разрешения годишен обем вода от съоръженията по т. 1;
3. химичния състав на черпените води;
4. местоположението на съоръженията за пряко отвеждане на замърсители в подземните води;
5. отвежданите водни обеми чрез съоръженията по т. 4;
6. химичния състав на отвежданите води по т. 5;
7. земеползването в зоната или зоните на подхранване, включително:
а) внасяните замърсители;
б) антропогенните изменения на характеристиките на подхранване, като дъждовни води, отклоняване на оттичащите се води през водоплътни покрития на земната повърхност, изкуствено подхранване на подземните води, завиряване или отводняване.
 
Чл. 24. (1) При характеризирането на подземните водни тела по чл. 22 се идентифицират телата, за които ще бъдат определени по-малко строги цели за опазване на околната среда.
(2) По-малко строги цели за количественото състояние на подземните води могат да се определят при условията на чл. 156г от Закона за водите и като се вземе предвид въздействието на състоянието на подземното водно тяло върху:
а) свързаните с него повърхностни води и сухоземни екосистеми;
б) регулирането на повърхностните води, защитата от наводнения и отводняването на земи;
в) човешкото развитие.
(3) По-малко строги цели за химичното състояние на подземните води могат да се определят при условията на чл. 156г от Закона за водите и когато подземното водно тяло е така замърсено, че постигането на добро химично състояние на подземните води е неосъществимо или прекомерно скъпо.

 
Чл. 25.
(1) Документацията за проучването на подземните води е първична, обработена и анализирана.
(2) Първичната документация по ал. 1 представя резултатите от измервания, изпитвания, наблюдения и други подобни, извършени в процеса на проучване, в т. ч.:
1. геоложки журнали и/или геофизични каротажни диаграми;
2. протоколи за скрити работи:
а) за спуснати прикриващи колони;
б) за извършени циментационни работи;
в) за спуснати филтри;
г) за количество и зърнометричен състав на изпълнена засипка на филтърната колона и технология за изпълнение на засипката;
д) за дълбочина на съоръженията;
3. документи за изпълнени дейности за интензификация на водоносния хоризонт;
4. дневници за проведени опитно-филтрационни и/или опитно-миграционни изследвания;
5. протоколи от проведени лабораторни изпитвания;
6. протоколи от проведени полеви измервания на показатели за химичния състав и физико-химичните свойства на подземните води;
7. дневници с проведени измервания на нивата на подземните води;
8. документи за определяне на местоположението на съоръжения и/или територия на проучване.
(3) Обработената документация представя обобщение на резултатите по ал. 2, в т. ч.:
1. геолого-хидрогеоложки разрези;
2. графики за определяне на филтрационните и/или миграционните характеристики на водното тяло;
3. карта на актуалното състояние на филтрационното поле;
4. карта на геотермичното поле и карта на приведените напори - за находищата на минерални води.
(4) Анализираната документация представлява:
1. хидрогеоложки доклад - при оценка на ресурсите на подземните водни тела и находища на минерални води и в случаите по чл. 140, ал. 3 и ал. 4, т. 3;
2. характеристика на част от водно тяло - в останалите случаи.
(5) Документацията се съставя и подписва от:
1. експертите, изпълнили съответните дейности - по ал. 2 и 3;
2. експерти или търговски дружества, включени в регистъра по чл. 126, ал. 1 - в случаите по ал. 4.
(6) Документите по ал. 2 се подписват и от лицето, управляващо търговското дружество, изпълнило проучването, и от експерта, осъществил независимия контрол.
 
Чл. 26.
(1) Документите по чл. 25, ал. 2, т. 8 съдържат геодезически координати и надморска височина на устието на съоръженията или на характерни точки от линейните съоръжения или от територията на проучване.
(2) Данните по ал. 1 се нанасят в топографска карта и в картите по чл. 176, ал. 1 от Закона за водите, създадени на основата на кадастрална карта.
(3) Картите по ал. 2 се изработват в Българска геодезическа система, определена със Закона за геодезията и картографията.
(4) Координатите на точките, определящи местоположението на съоръженията и очертанията на територията на проучване, се определят с точност до дециметър.
(5) Местоположението на обектите по ал. 1 се определя и с географски координати
 
Чл. 27.
(1) Документите по чл. 25, ал. 3, т. 1, 3 и 4 се съставят на основата на едромащабна топографска карта, в мащаб, съобразен с размера на частта от водното тяло, която характеризират, или на находището на минерални води.
(2) Геолого-хидрогеоложките разрези по чл. 25, ал. 3, т. 1 обобщават информацията за определяне на структурата на водоносния хоризонт и разположените над него водоупорни или пропускливи пластове и подземни водни тела.
(3) Картите по чл. 25, ал. 3, т. 3 се съставят въз основа на данните за местоположението на съоръженията по чл. 26 и данните за:
1. измерените дълбочини и определените надморски височини на нивата на подземните води в съоръжения, от които не се черпят подземни води;
2. максимално допустимите експлоатационни понижения в съоръженията, от които е разрешено водовземане, и допълнителните понижения, създадени в тях, в резултат от разрешени други водовземания в частта от водното тяло;
3. проектните максимално допустими експлоатационни понижения в разрешени за изграждане съоръжения, предназначени за водовземане.
(4) Картите по чл. 25, ал. 3, т. 4 се съставят въз основа на данните от проведеното проучване на находището на минерални води за:
1. приведените напори на минералните води;
2. нестационарни и стационарни термограми на съоръженията за проучване на минерални води;
3. актуални измервания на дебита, нивото и температурата на минералните води.
 
Чл. 28.
(1) Хидрогеоложкият доклад за оценка на ресурсите на подземни водни тела съдържа:
1. местоположение и граници на подземното водно тяло;
2. вид и обем на изпълнените дейности за допълнително проучване на подземните води;
3. детайлна характеристика на подземното водно тяло, съдържаща информацията по чл. 22, ал. 2 и информацията за разрешените и упражнявани по силата на Закона за водите права за водовземане от него;
4. концептуален модел на подземното водно тяло;
5. математически модел на подземното водно тяло и избор на метода за решаването му;
6. специфични приемания за съставяне на математическия модел на подземното водно тяло;
7. данни за процедурата на калибриране и верифициране на модела по т. 6;
8. оценка на естествените, разполагаемите и експлоатационните ресурси на подземното водно тяло;
9. инструкция за работа при решаване на конкретни задачи.
(2) Към доклада по ал. 1 се прилагат:
1. диск с калибрирания и верифициран математически модел на подземното водно тяло;
2. първична и обработена документация за проведените проучвания за оценка на ресурсите на подземните води;
3. първични и обработени данни, въз основа на които е разработен математическият модел;
4. база данни на математическия модел;
5. таблица с данни за съоръжения, за които са издадени разрешителни за водовземане, но не са използвани при разработването на модела и причините за това.
 
Чл. 29.
(1) Хидрогеоложкият доклад за оценка на ресурсите на находища на минерални води съдържа:
1. местоположение и граници на находището на минерални води;
2. вид и обем на изпълнените дейности за проучване на минералните води в периода до възлагане и след възлагане на оценката на ресурсите на минералните води;
3. детайлна геолого-хидрогеоложка характеристика на находището на минерални води;
4. естествени извори и съоръжения, чрез които е разкрито находището, вкл. наименование, координати и надморска височина, дълбочина и конструкцията на съоръженията;
5. предложение за определяне на:
а) съоръженията, предназначени за водовземане - тръбни и шахтови кладенци и каптирани извори;
б) съоръжения за мониторинг на минералните води;
в) съоръжения, които трябва да се консервират или ликвидират;
6. концептуален модел на находището;
7. математически модел на находището и избор на метода за решаването му;
8. оценка на естествените и експлоатационните ресурси на находището;
9. дебит на съоръженията, предназначени за водовземане;
10. състав и свойства на минералните води.
(2) Към доклада по ал. 1 се прилагат:
1. топографска и геоложка карта с нанесени границите на находището и разположението на съоръженията по ал. 1, т. 4;
2. геоложки колонки и чертежи на съоръженията по ал. 1, т. 5;
3. документите по чл. 25, ал. 2 за дейностите, изпълнени при хидрогеоложките проучвания, възложени във връзка с оценка на ресурсите на минералните води;
4. документите по чл. 25, ал. 3;
5. таблица за проведените режимни наблюдения на минералните води за целия период на експлоатация на находището;
6. други приложения съобразно възложените проучвания на минералните води;
7. проект за консервиране или ликвидиране на съоръженията по ал. 1, т. 5, буква "в";
8. справка за ползваните литературни и архивни източници за характеристика на находището и оценка на ресурсите му.
 
Чл. 30.
(1) Хидрогеоложкият доклад в случаите по чл. 140, ал. 3 и ал. 4, т. 3 съдържа:
1. местоположение и граници на частта от подземното водно тяло, предмет на проучването;
2. вид и обем на изпълнените дейности за проучване на подземните води;
3. описание на установения при проучването геоложки разрез;
4. детайлна геолого-хидрогеоложка характеристика на покриващите водното тяло водоупорни и пропускливи пластове и други подземни водни тела, вкл. литоложкия им строеж, структура, филтрационни и/или миграционни характеристики;
5. концептуален модел на проучената част от водното тяло;
6. характеристика на проучената част от водното тяло:
а) филтрационни и/или миграционни характеристики;
б) химичен състав и състояние на подземните води;
в) водоотдаване и/или водопоглъщане от и в подземното водно тяло;
7. пречиствателната способност на почвата, зоната на аерация и/или водоносния хоризонт;
8. други характеристики на водното тяло или околната среда съобразно целта на проучване, свързани с получаването на необходимите данни за оценка на риска от замърсяване и/или прогнозиране изменението на качеството на подземните води;
9. анализ на неблагоприятните физико-химични процеси, които биха довели до промяна в състава на подземните води или колматация на водоносния хоризонт или филтровата част на съоръженията;
10. изградени съоръжения за проучване на подземните води;
11. оценка на ресурсите в проучената част от водното тяло - в случаите по чл. 17, ал. 1, т. 1;
12. оценка на риска от замърсяване на подземните води - в случаите по чл. 17, ал. 1, т. 3, 4 и 5.
(2) Към доклада по ал. 1 се прилагат:
1. топографска и геоложка карта с нанесено разположението на:
а) изградените съоръжения за проучване на подземните води;
б) съоръженията за мониторинг и консервираните или необорудваните за експлоатация съоръжения за подземни води;
в) съоръженията, за които е издадено разрешително за водовземане;
г) разрешените за изграждане съоръжения, предназначени за водовземане, и съоръженията, за които е открита процедура за издаване на разрешително за водовземане;
2. геоложки колонки и чертежи на съоръженията за проучване с означена дълбочина и надморска височина на статичното водно ниво в съоръженията;
3. документите по чл. 25, ал. 2 и 3;
4. таблици с данни за дълбочините и надморската височина на статичните нива на подземните води в съоръженията по т. 1, букви "а" - "г", както и за разрешените максимално допустими експлоатационни понижения в съоръженията по букви "в" и "г".
(3) При инжектиране на природен газ и втечнен нефтен газ, инжектиране или реинжектиране на води и пряко отвеждане на замърсители в подземните води в доклада по ал. 1 се включват и:
1. резултати от проведени сондажно-геофизични изследвания за доказване херметичността на прикриващите и експлоатационната колони;
2. мерки за предотвратяване на замърсяването на други съседни или попътно преминати подземни водни тела;
3. мерки за опазване на почвите и повърхностните води в района, в който се предвижда инжектирането, реинжектирането или отвеждането;
4. карта в мащаб 1:25 000 с нанесени местоположението на съоръженията за инжектиране, реинжектиране или отвеждане, най-близко разположените водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и за минерални води и техните санитарно-охранителни зони.
(4) Съдържанието на доклада се определя в зависимост от целта на проучването.

Чл. 31.
(1) Хидрогеоложките доклади по чл. 28, 29 и 30 се съставят в 2 екземпляра, вкл. пълен цифров аналог на доклада, от търговски дружества, включени в регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 2, и с обхват на дейност - изпълнение на хидрогеоложки проучвания за съответната цел.
(2) При разработването на хидрогеоложките доклади се ползват архивни източници от Националния геофонд към Министерството на околната среда и водите и:
1. официална информация, предоставена от министъра на околната среда и водите:
а) за оценка на ресурсите на подземни водни тела;
б) за оценка на ресурсите на находища на минерални води, изключителна държавна собственост;
в) по реда на глава втора от Закона за опазване на околната среда - за находища на минерални води - публична общинска собственост;
2. официална информация, предоставена от директора на басейнова дирекция по реда на глава втора от Закона за опазване на околната среда - за данните по чл. 27, ал. 3, т. 1 - 3;
3. информацията от изпълнените дейности:
а) за проучване подземното водно тяло или находището на минерални води, възложени във връзка с оценка на ресурсите - в случаите по чл. 28 и 29;
б) съгласно разрешителното за хидрогеоложки проучвания - в случаите по чл. 30.
(3) Ползването на архивни източници от Националния геофонд и предоставянето на информацията се извършва по реда на Наредбата за Националния геофонд, приета с ПМС № 264 от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 6 от 2000 г.; изм., бр. 34 от 2006 г.), а за информацията по ал. 2, т. 1, букви "а" и "б" - по реда и начина, определени от министъра на околната среда и водите в договора за изпълнение на обществената поръчка.
(4) Един екземпляр от доклада по ал. 1 и неговият пълен цифров аналог, придружен с протокол за приемането му, се внасят за завеждане в Националния геофонд към Министерството на околната среда и водите.
(5) Вторият екземпляр от доклада и неговият пълен цифров аналог се:
1. изпращат на съответната басейнова дирекция - за докладите по чл. 28;
2. съхраняват в дирекцията по водите в Министерството на околната среда и водите - за докладите по чл. 29;
3. прилагат към документацията за издаване на разрешително - за докладите по чл. 30.
 
Чл. 32.
(1) Характеристиката на частта от подземно водно тяло във връзка с издаването на разрешителни за водовземане и ползване на подземни водни обекти включва:
1. местоположение и граници на частта от подземното водно тяло, за която се извършват оценките за състоянието на подземните води;
2. концептуален модел на частта от водното тяло и избор на изчислителна схема;
3. определяне на филтрационните характеристики за подземното водно тяло по проведени опитно-филтрационни изследвания при условията на чл. 100;
4. характеристика на филтрационното поле;
5. характеристика на химичния състав и физико-химичните свойства на подземните води.
(2) Към характеристиката по ал. 1 се прилагат:
1. топографска и геоложка карта с нанесено разположението на:
а) съоръженията за мониторинг и консервираните или необорудваните за експлоатация съоръжения за подземни води;
б) съоръженията, за които е издадено разрешително за водовземане;
в) разрешените за изграждане съоръжения, предназначени за водовземане, и съоръженията, за които е открита процедура за издаване на разрешително за водовземане;
2. документите по чл. 25, ал. 2 и 3;
3. таблици с данни за дълбочините и надморската височина на статичните нива на подземните води в съоръженията по т. 1, букви "а" - "в", както и за разрешените максимално допустими експлоатационни понижения в съоръженията по букви "б" и "в".
(3) Частта от водното тяло, за която се извършва характеристиката, се определя в зависимост от филтрационното поле, определено по чл. 8, ал. 2, като:
1. при нарушено филтрационно поле в избраната част от водното тяло попадат всички съоръжения за подземни води, които влияят и върху които би повлияло проектното водовземане или ползване;
2. концептуалният модел се разработва въз основа на наличните данни от проучването на подземните води по чл. 5 - 8, като се посочва степента на тяхната достоверност.
(4) Характеристиката на водното тяло по ал. 1 се съставя от експерти, включени в регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 1.
(5) Данните по чл. 27, ал. 3, т. 1 - 3 се предоставят от директорите на басейнови дирекции за управление на водите по реда на глава втора от Закона за опазване на околната среда.


Чл. 33.
(1) Ресурсите на подземните води са естествени (Qест), разполагаеми (Qразп) и експлоатационни (Qекс).
(2) Ресурсите на минерални води са естествени (Qест) и експлоатационни (Qекс).
(3) Източниците за формиране на експлоатационните ресурси на подземните води са:
1. естествените или разполагаемите ресурси;
2. гравитационните или еластичните запаси;
3. привлекаемите ресурси от реки, повърхностни водоеми и от съседни подземни водни тела;
4. ресурсите от изкуствено подхранване на подземните води чрез инфилтрационни и водопоглъщащи съоръжения.
(4) Източниците за формиране на експлоатационните ресурси по своето значение са:
1. основни - чието значение е определящо за размера на ресурсите;
2. второстепенни - чието значение е подчинено и по-маловажно;
3. предполагаеми - които не са установени при проучването, но е възможно да се проявят при експлоатацията.
 
Чл. 34.
(1) Оценката на експлоатационните ресурси на подземните водни тела и на находищата на минерални води се извършва чрез:
1. математически модели или
2. приблизително, по балансов метод.
(2) Балансовият метод по ал. 1, т. 2 е приложим за слабо изучените подземни водни тела и находища на минерални води.
(3) Когато минерални води са носител на хидрогеотермална енергия, едновременно с оценката на експлоатационните ресурси се оценяват и ресурсите от хидрогеотермална енергия.
 
Чл. 35.
 (1) Експлоатационните ресурси на подземни водни тела и на находища на минерални води се категоризират по степен на изученост и достоверност на:
1. категория ЕР 1 - гарантирани;
2. категория ЕР 2 - възможни;
3. категория ЕР 3 - предполагаеми.
(2) Условията за категоризиране на експлоатационните ресурси по ал. 1 са:

ТАБЛИЦА 
 
Чл. 36.
(1) При приблизителна оценка на експлоатационните ресурси на подземното водно тяло по балансовия метод се определя модул на експлоатационните ресурси (Мер), представляващ съотношението между определените ресурси в категория ЕР 2 и площта от водното тяло (FВТ), в л/сек.км2:

МЕР = QЕР2/FВТ.

(2) Модулът на експлоатационните ресурси по ал. 1 е показателят, по който се оценяват експлоатационните ресурси в отделни части от подземното водно тяло.
(3) За части от подземни водни тела, в които съществуват достатъчно актуални данни за съставяне на карта за детайлно характеризиране на филтрационното поле, експлоатационните ресурси могат да бъдат оценени чрез разхода на подземния поток.
(4) В случаите по ал. 3:
1. оценените експлоатационни ресурси се категоризират при условията на чл. 35, ал. 2 при приетата изученост за цялото водно тяло;
2. сумата от оценените експлоатационни ресурси в частите от водното тяло не може да надвишава общите експлоатационни ресурси на водното тяло.

Чл. 37.
(1) Експлоатационните ресурси на подземните водни тела се оценяват:
1. приблизително, по балансов метод при характеризиране на количественото състояние на подземните водни тела в процеса на разработване на плановете за управление на речните басейни;
2. чрез математически модели, въз основа на проведени хидрогеоложки проучвания, възложени от министъра на околната среда и водите.
(2) Експлоатационните ресурси на находищата на минерални води се оценяват въз основа на проведени хидрогеоложки проучвания, възложени от:
1. министъра на околната среда и водите - за находищата на минерални води, изключителна държавна собственост, по приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите;
2. кмета на съответната община - за находищата на минерални води, публична общинска собственост.

Чл. 38. Оценката на ресурсите на подземните води се извършва в съответствие с методиката за определяне на ресурсите на подземните води, одобрена от министъра на околната среда и водите.
 
Чл. 39.
(1) Експлоатационните ресурси на подземните водни тела и находищата на минерални води се утвърждават със заповед на:
1. министъра на околната среда и водите - за находищата на минерални води;
2. директора на басейнова дирекция - за подземните водни тела.
(2) Утвърждават се експлоатационните ресурси на подземните и минералните води, определени в категории ЕР 1 и/или ЕР 2, при условията на чл. 35, ал. 2.
(3) В случаите по чл. 34, ал. 3 със заповедта по ал. 1 се утвърждават и ресурсите от хидрогеотермална енергия.

Чл. 40.
(1) За утвърждаване на експлоатационните ресурси на находищата на минерални води - публична общинска собственост, кметът на общината подава писмено заявление до министъра на околната среда и водите, към което прилага хидрогеоложки доклад със съдържание съгласно чл. 29.
(2) Заповедта за утвърждаване на експлоатационните ресурси на находищата на минерални води - публична общинска собственост, се изпраща на кмета на общината в 7-дневен срок от подписването й.
 
Чл. 41.
(1) Органите по чл. 39, ал. 1 водят регистри на експлоатационните ресурси на:
1. подземните водни тела;
2. находищата на минералните води, изключителна държавна собственост;
3. находищата на минералните води, публична общинска собственост.
(2) В регистъра по ал. 1 се включват:
1. код на водното тяло или наименование на находището на минерални води;
2. основните характеристики на водното тяло или находището на минерални води;
3. експлоатационните ресурси на водното тяло или находището на минерални води;
4. разпределението на експлоатационните ресурси по категории при условията на чл. 35.
(3) В регистъра по ал. 1 се включват и:
1. ресурсите за части от водното тяло, оценени при условията на чл. 36, ал. 3 и 4;
2. наименованието и дебитите на съоръжения, предназначени за водовземане от минерални води.
(4) Регистрите по ал. 1 са публични и достъпът до информацията, въведена в тях, се осигурява чрез интернет страниците на Министерството на околната среда и водите и на басейновите дирекции за управление на водите.


Чл. 42.
(1) Количественото състояние на подземните водни тела се определя от режима на нивото на подземните води.
(2) Подземно водно тяло е в добро количествено състояние, ако са изпълнени следните условия:
1. нивото на подземните води в подземното водно тяло е такова, че естествените ресурси на подземните води не са превишени от общото черпене от водното тяло;
2. нивото на подземните води не е подложено на изменение в резултат от водовземане или от друга човешка дейност, при което се създава опасност от:
а) непостигане на целите за опазване на околната среда по чл. 156а, ал. 1 от Закона за водите за свързаните с подземното водно тяло повърхностни води;
б) влошаване на състоянието на тези повърхностни води;
в) увреждане на сухоземни екосистеми, зависещи пряко от подземното водно тяло;
г) понижаване на нивата на подземните води в части от водно тяло, от които се подхранват водите на влажните зони, зоните за опазване на стопански значими водни организми, защитени територии и защитени зони по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от Закона за водите;
3. понижението на водното ниво и временното или постоянното изменение в посоката на потока в подземното водно тяло не създават опасност от привличане на солени или замърсени води.

Чл. 43.
(1) Опазването на количественото състояние на подземните води включва изпълнението на мерки за:
1. предотвратяване на свръхексплоатацията на подземните води;
2. предотвратяване на понижаването на нивата на подземните води в части от водни тела, от които се подхранват водите на влажните зони, зоните за опазване на стопански значими водни организми, защитени територии и защитени зони;
3. предотвратяване понижението на водното ниво и временното или постоянното изменение в посоката на потока в подземното водно тяло, при което се създава опасност от привличане на солени или замърсени води;
4. опазване на подземните води в дълбоко разположените и защитени от замърсяване водни тела като основен източник за осигуряване на вода с питейни качества;
5. ограничаване на самостоятелното питейно-битовото водоснабдяване в поземлени имоти извън регулационните граници на урбанизираните територии;
6. водовземане от подземни води за добив на хидрогеотермална енергия само в случаите, в които е осигурено реинжектиране на ползваните водни обеми;
7. разкриване на подземните води с минимален брой съоръжения за водовземане;
8. предотвратяване на протичането на води от едно водно тяло в друго или от замърсени към незамърсени слоеве в едно водно тяло през съоръжения за подземни води;
9. осигуряване на минимално допустимия отток в реките, когато те са източник на привлекаеми ресурси;
10. определяне на задължения за титулярите на разрешителни за водовземане за провеждане на собствен мониторинг на подземните води и изисквания към програмата за мониторинг;
11. прекратяване на самоизлива на подземни, вкл. и минерални води от изградени шахтови и тръбни кладенци;
12. създаване и поддържане на регистрите на водовземните съоръжения за подземни води по чл. 118г, ал. 3 от Закона за водите;
13. предотвратяване на опасното понижаване на нивото на подземните води или смекчаване на ефекта от опасно повишаване на нивото на подземните води;
14. провеждане на мониторинг на количественото състояние на подземните, вкл. и минералните води съгласно изискванията на наредбата за мониторинг на водите по чл. 135, т. 14 от Закона за водите.
(2) Мерките по ал. 1, т. 1 - 10 се предвиждат при издаването на разрешителни за:
1. водовземане;
2. ползване на воден обект за изграждане или реконструкция на съоръжения, предназначени за водовземане от подземни води.
 
Чл. 44.
(1) За предотвратяване на свръхексплоатацията на подземните води за всяко водно тяло, находище на минерални води или част от водно тяло следва да бъдат изпълнени следните условия:
1. общото черпене да не надвишава експлоатационните му ресурси, определени при условията на чл. 34 - 36;
2. максимално допустимото експлоатационно понижение на водното ниво във водовземните съоръжения (SМАКС) да не надвишава понижението, допустимо за подземното водно тяло(SДОП).
(2) Изпълнението на условията по ал. 1, т. 1 се доказва чрез съставянето на годишни баланси "експлоатационни ресурси - общо черпене".
(3) Балансите по ал. 2 се съставят до 31 януари на следващата година и се обявяват на интернет страниците на Министерството на околната среда и водите и на басейновите дирекции.
 
Чл. 45. Общото черпене по чл. 44, ал. 1, т. 1 се определя като сума от:
1. средногодишния дебит на съоръженията, за които е издадено разрешително за водовземане;
2. средногодишния дебит на кладенците за задоволяване на собствените потребности на гражданите;
3. средногодишния дебит на естествените извори;
4. предвидения средногодишен дебит на разрешените за изграждане съоръжения, предназначени за водовземане.
 
Чл. 46.
(1) Средногодишният дебит на водовземане от подземни води е равен на разрешения средноденонощен дебит.
(2) Годишният обем на водовземане от подземни води е разрешеният денонощен воден обем за 365 дни.
(3) Допуска се определяне на максимален дебит за определено време от денонощието, когато с конкретни опитно-филтрационни изследвания и съответни изчисления е доказано, че нивото на подземните води в съоръженията, предназначени за водовземане, се възстановява в рамките на денонощието.
(4) Разпоредбата по ал. 3 може да не се прилага само когато водовземането е с цел:
1. питейно-битово водоснабдяване на урбанизирани територии;
2. отводняване.
(5) Средногодишният дебит на водовземане от минерални води е равен на разрешения максимален денонощен дебит.
(6) С разрешителното за водовземане от минерални води може да бъде определен дебит, по-голям от максималния денонощен дебит, само когато неколкократно в годината е предвидено пълнене на басейни, при условие че не се засягат правата по други разрешени водовземания от същото водовземно съоръжение.
(7) Годишният обем на водовземане от минерални води се определя по реда на ал. 2, като в случаите по ал. 6 се вземат предвид и определените обеми за пълнене на басейни.
(8) Допуска се годишният обем по ал. 7 да бъде определен въз основа на разрешения денонощен воден обем за по-кратък период от годината.
 
Чл. 47. Допустимото понижение на водното ниво във водното тяло (SДОП) по чл. 44, ал. 1, т. 2 се определя:
1. при напорни водоносни хоризонти - като разлика между дълбочината на горнището на водоносния хоризонт и дълбочината на статичното ниво на водата, измерени от земната повърхност;
2. при безнапорни водоносни хоризонти - като 60 на сто от разликата между дълбочината на долнището на водоносния хоризонт и дълбочината на статичното ниво на водата, измерени от земната повърхност.
 
Чл. 48. Понижение на водното ниво не се допуска в части от водни тела:
1. от които се подхранват водите на влажните зони, зоните за опазване на стопански значими водни организми, защитените територии и зони по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от Закона за водите;
2. в които това понижение създава опасност от привличане на:
а) солени води;
б) замърсени води, или
в) води от водно тяло, в което по естествени причини концентрациите на веществата или йоните надвишават стандартите за качество, посочени в приложение № 1;
3. в които са разположени пунктове за мониторинг на количественото състояние на подземните водни тела.
 
Чл. 49.
(1) Максимално допустимото експлоатационно понижение на водното ниво в съоръжения, предназначени за водовземане от подземни води (SМАКС) по чл. 44, ал. 1, т. 2, се определя:
1. за водоползвателите от I категория - като понижение на водното ниво, при максимален дебит, определен при условията на чл. 46, ал. 3 и 4;
2. за водоползвателите от II категория - като понижение на водното ниво при средноденонощния дебит.
(2) При определяне на понижението по ал. 1 задължително се отчита геометричното и хидравличното несъвършенство на съоръженията.
(3) При определяне на понижението по ал. 1 в съоръжения, работещи в нарушено филтрационно поле, взаимодействието помежду им се изчислява при определените в издадените разрешителни понижения по ал. 1 и допълнителните понижения, създадени в тях от нови, по-късно разрешени водовземания.
(4) Определянето на понижението по ал. 1 се извършва при спазване на условието SМАКС < SДОП и условията по чл. 48.
 
Чл. 50.
(1) За опазване количеството на подземните води от дълбоко разположените и защитени от замърсяване подземни водни тела като основен източник за осигуряване на вода с питейни качества се разрешава изграждането на съоръжения, предназначени за водовземане, и водовземане от тях само:
1. за питейно-битово водоснабдяване на урбанизирани територии;
2. за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване при изпълнение на условията по чл. 51;
3. в случаите, в които необходимият средноденонощен дебит е по-голям от 5,0 л/сек и не може да бъде осигурен от първото от повърхността водно тяло.
(2) Не се разрешава изграждането на съоръжения, предназначени за водовземане, и водовземане за цели, извън посочените в ал. 1, за:
а) задоволяване на собствените потребности на гражданите;
б) стопански цели.
(3) В случаите по ал. 2 изграждането на съоръжения, предназначени за водовземане, и водовземане се разрешава само за първото от повърхността подземно водно тяло.
 
Чл. 51.
(1) Изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане, и водовземане за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване, извън регулационните граници на урбанизираните територии, се разрешава при изпълнение на следните условия:
1. да е налице влязъл в сила подробен устройствен план на територията, в който са предвидени общите водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения;
2. чрез съоръженията и водовземането да бъде осигурено питейно-битовото водоснабдяване на други съседни имоти в урбанизираната територия в рамките на технически възможния дебит при допустимо понижение на водното ниво;
3. няма наличен капацитет на изградена водоснабдителна система.
(2) Разрешителното за водовземане по ал. 1 се издава за максималния средноденонощен дебит на съоръжението при допустимо за водното тяло понижение на водното ниво.
(3) В случаите по ал. 1 титулярят на разрешителното за водовземане извършва услугите по доставяне и пречистване на питейните води съгласно изискванията на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
 
Чл. 52.
(1) Подземните води се разкриват с минимален брой съоръжения, предназначени за водовземане.
(2) Отказва се издаване на разрешително за ползване на воден обект за изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане, когато:
1. необходимият денонощен обем вода е по-малък от 50 кубически метра;
2. в съседни имоти има изградени съоръжения, предназначени за водовземане, от които може да се осигури необходимият воден обем.
(3) Собствениците на съоръженията по ал. 1, т. 2 не могат да отказват осигуряването на вода за съседни имоти в рамките на технически възможния дебит на съоръжението при допустимо понижение.
(4) В случаите по ал. 3 разходите за преоборудване на съоръженията са за сметка на новия водоползвател.
(5) За съоръжения в урбанизирани територии, от които се ползва по-малко от 50 на сто от технически възможния дебит при допустимо понижение, таксата за водовземане се определя в трикратно по-висок размер.
(6) Разпоредбата по ал. 2, т. 1 не се прилага за:
1. издаване на разрешителни за изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане, за задоволяване на собствените потребности на гражданите, когато съоръженията са разположени в границите на санитарно-охранителна зона на съоръжение за минерални води или в район с ликвидиран геотехнологичен добив на уран;
2. слабо водообилни подземни водни тела.

Чл. 53. Предотвратяване на протичането на води от едно водно тяло в друго се извършва чрез:
1. изолиране на водите от по-горе лежащите подземни водни тела при изграждането на нови съоръжения за подземни води;
2. реконструкция или ликвидация на съществуващи съоръжения за подземни води.
 
Чл. 54.
(1) За осигуряване на минимално допустимия отток в реките при определяне на привлекаеми ресурси се допуска привличане на не повече от 25 на сто от оттока на реката, определен при:
1. обезпеченост 95 процента;
2. отчитане на нарушения отток в участъка от реката.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага при определяне на привлекаеми ресурси от р. Дунав.
(3) Не се допуска определянето на привлекаеми ресурси от:
1. пресъхващи реки;
2. повърхностни водни тела в лошо състояние.
(4) Изискванията по ал. 1 и ал. 3, т. 1 може да не се прилагат само за ограничени периоди от време в случаите на водовземане за питейно-битово водоснабдяване на урбанизирани територии.

Чл. 55.
(1) Собственият мониторинг на количественото състояние на подземните води при водовземане чрез шахтови, тръбни, шахтово-тръбни кладенци и шахтови кладенци с хоризонтални дренажни лъчи включва:
1. ежемесечно измерване на черпените водни обеми;
2. измерване на нивото на подземните води:
а) ежемесечно по време на работа на помпеното оборудване, и
б) в началото на всеки сезон преди включване на помпеното оборудване.
(2) Собственият мониторинг на количественото състояние на подземните води при водовземане чрез дренажи, галерии и каптирани извори включва ежемесечно измерване на ползваните и свободно изтичащите водни обеми.
(3) Измерванията по ал. 1 и 2 се извършват в последния ден от всеки календарен месец и се записват в специален дневник, който се съхранява за срока на разрешеното водовземане.
(4) Данните от измерванията по ал. 1 и 2 към 30 юни и 31 декември на всяка календарна година в срок до 14 дни се изпращат в съответната басейнова дирекция.
 
Чл. 56.
(1) Съоръженията, предназначени за водовземане от подземни, в т.ч. и минерални води се оборудват с одобрени по реда на Закона за измерванията:
1. водомер за измерване на черпените водни обеми;
2. устройство за измерване на нивото на подземните води.
(2) Устройствата за измерване на водното ниво са:
1. нивомери за дискретно измерване - при дълбочина на водното ниво при черпене до 20 м;
2. автоматичен нивомер за непрекъснато измерване и регистрация на данните на повърхността - при дълбочина на водното ниво при черпене повече от 20 м;
3. манометър - когато устието на съоръжението е херметизирано.
(3) Устройствата по ал. 1 се монтират:
1. на не повече от 2 метра от съоръженията - за устройствата по ал. 1, т. 1 на съоръжения за подземни води;
2. в шахтите по чл. 84, ал. 1 - за устройствата по ал. 1, т. 1 на съоръжения за минерални води;
3. в съоръженията - за устройствата по ал. 1, т. 2.
(4) Забранява се монтиране на водопроводни отклонения или други съоръжения между съоръжението, предназначено за водовземане, и водомера по ал. 1, т. 1 освен в случаите, в които водата е на самоизлив и за измерване на водното ниво се монтира манометър.
(5) Разпоредбата по ал. 3, т. 1 може да не се прилага за каптирани извори и дренажи, разположени в труднодостъпни планински райони, при което се монтират водомери преди и след събирателния резервоар.
 
Чл. 57.
(1) Съоръжения за собствен мониторинг на количественото състояние на подземните води се изграждат, когато се иска изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане, или водовземане:
1. със средноденонощен дебит:
а) по-голям от 10 литра за секунда, или
б) които могат да окажат рисково въздействие върху вече разрешени водовземания;
2. в близост до части от водни тела, от които се подхранват водите на влажните зони, зоните за опазване на стопански значими водни организми, защитени територии и защитени зони;
3. в подземни водни тела, в които може да се очаква привличане на води от Черно море;
4. в части от водно тяло, в които съществува опасност от привличане на замърсени подземни или повърхностни води или отпадъчни води от депа за отпадъци.
(2) В случаите по ал. 1 водовземане и ползване на воден обект за изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане, се разрешава само след проведено хидрогеоложко проучване по реда и при условията на Закона за водите и на тази наредба, при което е определен коефициентът на нивопредаване в частта от водното тяло.
(3) Разпоредбата по ал. 1, т. 1, буква "а" не се прилага за силноводообилни водоносни хоризонти, разположени на дълбочина, по-голяма от 100 м.
 
Чл. 58.
(1) Прекратяване на самоизлива на подземни, вкл. минерални води от изградени тръбни и шахтови кладенци се осъществява чрез:
1. оборудване на съоръженията за експлоатация на кранов режим;
2. консервиране или ликвидиране на съоръженията, които не се използват, по реда и при условията на раздел III от глава пета.
(2) Разпоредбата по ал. 1 не се прилага за:
1. безфилтров тип тръбни кладенци, във водоносни хоризонти, изградени от дребнозърнести пясъци с висок напор на водата;
2. съоръжения за минерални води, с високо съдържание на разтворени и свободно отделящи се газове, при които изпълнението на мерките по т. 1 предизвиква промяна на качеството на минералните води.

Чл. 59. Съдържанието на регистрите на водовземните съоръжения за подземни води и редът за съставянето и поддържането им се уреждат в раздел IV от глава пета.

Чл. 60.
(1) Предотвратяване на опасно понижаване на нивото на подземните води, надвишаващо допустимото за подземното водно тяло, се осъществява:
1. при издаването на разрешителни за водовземане чрез определяне на максимално допустимо експлоатационно понижение в съоръжения, предназначени за водовземане;
2. чрез ограничаване на предоставени права за водовземане при установено намаляване на подхранването на подземното водно тяло.
(2) Смекчаване на ефекта от опасно повишаване на нивото на подземните води в урбанизирани територии и земеделски земи се осъществява чрез планиране на мерки за изграждане на защитни или отводнителни съоръжения в райони, в които нивото на подземните води може да се повиши съществено над или близо до земната повърхност в резултат на:
1. интензивни валежи;
2. повишаване на нивото на повърхностни води, пряко свързани с подземните води.
(3) Мерките по ал. 2, т. 2 се планират въз основа на данните за максимално водно ниво на повърхностните води и проектния подпор на подземните води.
(4) Мерките по ал. 2 се включват в програмите от мерки по чл. 156м от Закона за водите.

 
Чл. 61.
(1) Опазването на подземните води от замърсяване и влошаване се извършва чрез:
1. прилагане на забраните по чл. 118а, ал. 1 от Закона за водите за:
а) пряко отвеждане на замърсители в подземните води освен в случаите по чл. 62;
б) обезвреждане, вкл. депониране на приоритетни вещества, които могат да доведат до непряко отвеждане на приоритетни вещества в подземните води;
в) други дейности върху повърхността и в подземния воден обект, които могат да доведат до непряко отвеждане на приоритетни вещества в подземните води;
г) използването на материали, съдържащи приоритетни вещества при изграждане на конструкции, инженерно-строителни съоръжения и др., при които се осъществява или е възможен контакт с подземните води и от които могат да бъдат замърсени подземните води;
д) смесването на подземни води с различно качество чрез съоръженията за подземни води;
е) инжектиране на природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти освен в случаите по чл. 63;
2. издаване на разрешителни за ползване на воден обект за:
а) изграждане на съоръжения за подземни води;
б) реинжектиране или инжектиране на води в подземни водни тела;
в) пряко отвеждане на замърсители в подземните води;
г) инжектиране на природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти;
д) изкуствено подхранване на подземните води;
3. прилагането на специфични мерки за предотвратяване и контрол на замърсяването им, вкл. въвеждането на критерии за:
а) оценка на химичното им състояние;
б) идентифициране и насочване в обратна посока на всяка значима и устойчива тенденция за повишаване на концентрацията на замърсители;
в) определяне на концентрацията на замърсителите, при която се предприемат действия за насочване в обратна посока на тенденциите по буква "б";
4. предотвратяване или намаляване на непрякото отвеждане на замърсители в подземните води;
5. определяне на задължения за титулярите на разрешителни за провеждане на собствен мониторинг на подземните води и изисквания към програмата за мониторинг.
(2) Мерките по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се прилагат и за предотвратяване на влошаването на всички подземни водни тела.
(3) Мерките по ал. 1, т. 3 и 5 не се прилагат за минерални води.
 
Чл. 62. Пряко отвеждане на замърсители в малки количества в подземните води се допуска в случаите, когато това е с научна цел за характеризиране, опазване и възстановяване на подземните водни тела и тези количества са ограничени стриктно до размера, необходим за съответната цел.
 
Чл. 63.
(1) Инжектиране за съхраняване на природен газ или втечнен нефтен газ се допуска в части от земните недра, които по естествени причини са трайно неподходящи за други цели.
(2) Инжектиране за съхраняване на природен газ или втечнен нефтен газ в части от земните недра извън случаите по ал. 1 се допуска, когато е налице приоритетна необходимост от осигуряване на газоснабдяването и по начин, осигуряващ предотвратяване на бъдеща опасност от влошаване на качеството на подземните води.
(3) Инжектирането по ал. 1 и 2 се извършва след проведени хидрогеоложки проучвания и оценка на риска от замърсяване на подземните води, доказваща, че състоянието на подземните води, в които се извършва инжектирането, няма да се влоши и не съществува опасност от влошаване състоянието на други подземни води в района на инжектирането.

Чл. 64.
(1) Инжектиране и реинжектиране на води се разрешава в случаите на:
1. инжектиране на води, съдържащи вещества, резултат от проучването и добива на нефт и газ или от минна дейност;
2. инжектиране на води по причини от технически характер в части от земните недра, от които са били добити нефт и газ или други вещества или които по естествени причини са трайно неподходящи за други цели.
(2) Инжектираните води по ал. 1, т. 1 не могат да съдържат вещества, различни от тези, получени в резултат от проучването и добива на нефт и газ или от минната дейност.
(3) Реинжектиране се разрешава и в случаите на:
1. отводняване на мини, кариери и инженерно-строителни съоръжения;
2. използване на води за добив на хидрогеотермална енергия.

Чл. 65.
(1) Забраните по чл. 61, ал. 1, т. 1, букви "б" - "г" и изискванията по чл. 75, ал. 5 се съобразяват и при:
1. извършване на оценка на въздействието върху околната среда или издаване на комплексни разрешителни по реда на Закона за опазване на околната среда;
2. издаване на разрешения за дейности с отпадъци по реда на Закона за управление на отпадъците;
3. изпълнение на програмите, неразделна част от решенията по оценка на минали екологични щети;
4. издаване на разрешения за търсене и проучване на подземни богатства;
5. изпълнение на проекти за ликвидиране на обекти от рудодобива, уранодобива и въгледобива;
6. издаване на разрешения за изграждане и управление на депа за отпадъци от миннодобивната дейност.
(2) Проучването на подземните води във връзка с дейностите по ал. 1 се извършва с обхват и съдържание, определени с инструкцията по чл. 18, ал. 2.
(3) Органът, контролиращ издадените административни актове по ал. 1, т. 1 - 5, изпраща в дирекция "Води" в Министерството на околната среда и водите и в съответната басейнова дирекция на всеки шест месеца:
1. данни за резултатите от изпълнения собствен мониторинг за химичното състояние на подземните води;
2. данни за извършената контролна дейност, свързана с изпълнението на мерките за опазване на подземните води.

Чл. 66.
(1) Химичното състояние на подземните водни тела се определя в зависимост от електропроводимостта и концентрацията на замърсители в подземните води.
(2) Критериите за оценка на химичното състояние на подземните води са:
1. стандартите за качество на подземните води, определени в приложение № 1;
2. определените по реда на чл. 118б от Закона за водите прагове на замърсяване на подземните води.
 
Чл. 67.
(1) Праг на замърсяване се определя задължително за:
1. вещества, йони или показатели на замърсяване с естествен произход или в резултат от човешка дейност:
а) арсен;
б) кадмий;
в) олово;
г) живак;
д) амониеви йони;
е) хлориди;
ж) сулфати;
2. изкуствени комплексни вещества:
а) тетрахлоретилен;
б) трихлоретилен;
3. параметри, показващи привличане на солени или замърсени в резултат от човешката дейност води:
а) електропроводимост;
б) сулфати и хлориди.
(2) Праг за замърсяване на подземните води се определя и за всички замърсяващи вещества и показатели за замърсяване, които при характеризирането на подземните водни тела по чл. 21 и 22 са били основание тялото да бъде определено в риск да не постигне добро химично състояние.
 
Чл. 68.
(1) Праговете на замърсяване се определят така, че резултатите от мониторинга в представителните мониторингови пунктове да превишават концентрациите, определени като праг, и да показват риска за неизпълнение на всяко от условията за добро химично състояние на подземното водно тяло по чл. 72, ал. 1.
(2) При определяне на праговете на замърсяване се вземат предвид:
1. степента на взаимодействие между подземните води, свързаните с тях водни екосистеми и зависимите от тях сухоземни екосистеми;
2. засягането на разрешено или перспективно водовземане от подземни води или функции на подземните води;
3. изискванията на чл. 67;
4. хидрогеоложките характеристики на водното тяло, вкл. данните за фоновите нива и водния баланс.
(3) При определяне на праговете на замърсяване се отчитат и:
1. източникът на замърсяващите вещества, възможностите за тяхното естествено формиране, тяхната токсичност и тенденция за разсейване, тяхната устойчивост и биоакумулационния им потенциал;
2. фоновите нива на веществата, йоните и показателите на замърсяване, когато повишеното им съдържание се дължи на естествени хидрогеоложки причини.
(4) Праговете на замърсяване се определят въз основа на наличните данни, тяхното качество, аналитичното им разглеждане и обобщението им, фоновите нива на веществата от естествен произход и в резултат от човешката дейност.
(5) Праговете на замърсяване се определят по методика, одобрена от министъра на околната среда и водите.
 
Чл. 69.
(1) Прагът на замърсяване може да бъде определен:
1. на национално ниво;
2. за всеки район за управление на водите или част от международен район за басейново управление;
3. за подземно водно тяло или група тела.
(2) Прагът на замърсяване за трансгранични подземни водни тела се определя съгласувано със съответната съседна държава.
 
Чл. 70.
(1) Списъците на определените прагове на замърсяване на подземните води се посочват в плановете за управление на речните басейни.
(2) В плановете за управление на речните басейни се посочва и начинът, по който са определени праговете на замърсяване съгласно изискванията на чл. 67 - 69, и се прилагат, където е възможно:
1. информация за:
а) броя на подземните водни тела или групи тела, за които съществува риск да не бъде постигнато добро химично състояние;
б) замърсителите или показателите на замърсяване, въз основа на които е определен рискът, и
в) установената концентрация на замърсителите или стойност на показателите на замърсяване;
2. информация за всяко тяло в риск, включително:
а) размера на тялото;
б) връзката между подземното водно тяло, повърхностните води и пряко зависимите сухоземни екосистеми;
в) фоновото ниво в случаите на естествен произход на веществата;
3. праговете на замърсяване, определени на национално ниво, за района за управление на водите или частта от международен район за басейново управление или за отделно водно тяло или група тела;
4. отношението между прага на замърсяване и:
а) установеното фоново ниво - при естествен произход на веществата;
б) целите за качество на околната среда и други стандарти за опазване на водите, установени на национално или международно ниво;
в) всяка важна информация за токсичността, екотоксичността, устойчивостта, биоакумулационния потенциал и тенденцията за разсейване на замърсяващите вещества.

Чл. 71.
(1) Актуализиране на списъка на веществата, за които се определя праг на замърсяване, се извършва във всички случаи, в които информацията за замърсяващите вещества, групи замърсяващи вещества или показатели на замърсяване показва, че:
1. трябва да бъде определен праг на замърсяване за допълнителни вещества;
2. определената стойност на прага на замърсяване трябва да бъде коригирана или
3. вече изменена стойност на прага трябва да бъде възстановена във връзка с опазване на човешкото здраве и околната среда.
(2) Праговете на замърсяване могат да бъдат изключени от списъците по чл. 70, ал. 1, когато за водното тяло вече не съществува риск за постигане на добро химично състояние във връзка със съответните замърсяващи вещества или показатели на замърсяване.
(3) Измененията по ал. 1 и 2 се посочват при периодичния преглед на плановете за управление на речните басейни.
 
Чл. 72.
(1) Подземното водно тяло е в добро химично състояние, ако са изпълнени следните условия:
1. промените в електропроводимостта на подземните води не показват привличане на солени или замърсени води;
2. химичният състав на подземните води е такъв, че концентрацията на замърсители:
а) не показва привличането на солени и замърсени води;
б) не превишава концентрациите, определени като стандарт за качество на подземните води в приложение № 1 и като праг на замърсяване;
в) не води до непостигане на целите за опазване на околната среда по чл. 156а, ал. 1 от Закона за водите за свързаните с подземното водно тяло повърхностни води, нито до значително влошаване на екологичното или химичното им състояние, нито до значително увреждане на сухоземни екосистеми, които зависят пряко от подземното водно тяло.
(2) Условието по ал. 1, т. 2, букви "б" и "в" не се прилагат за подземни водни тела, в които високите концентрации на вещества и йони и високите стойности на показателите за замърсяване:
1. са резултат от естествените хидрогеоложки условия и не са свързани с човешка дейност;
2. са резултат от временни, пространствено ограничени, изменения в посоката на потока и химичния състав на подземните води и не са свързани с привличането на солени и замърсени води.
 
Чл. 73. Химичното състояние на подземното водно тяло се определя като добро, когато:
1. мониторингът показва, че са изпълнени условията по чл. 72, ал. 1, или
2. в нито един мониторингов пункт за водното тяло или група тела не е установено превишаване на концентрациите на нитрати и пестициди, определени като стандарт за качество или праг на замърсяване, или
3. стандартът за качество или определеният праг на замърсяване в един или повече мониторингови пункта са превишени, но с подходящи проучвания е потвърдено, че:
а) съгласно оценката по чл. 74, ал. 2 концентрацията на замърсяващите вещества не представлява риск за околната среда, предвид размера на засегнатото водно тяло;
б) са изпълнени останалите условия за добро състояние на подземните води по чл. 72, ал. 1;
в) са изпълнени изискванията за опазване на водните тела по чл. 119, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за водите, които се използват или се предвижда да се използват за питейно-битово водоснабдяване;
г) подземното водно тяло или всяко от телата в група водни тела не е засегнато от замърсяване, непозволяващо подземните води да се използват от човека;
4. пунктовете за мониторинг са избрани в съответствие с изискванията на наредбата за мониторинг на водите по чл. 135, т. 14 от Закона за водите и осигуряват данни за последователна и подробна оценка на химичното състояние на подземното водно тяло.
 
Чл. 74.
(1) Оценката на химичното състояние на подземните водни тела или групи тела в риск се извършва за всички замърсяващи вещества, допринасящи водното тяло да не постигне добро състояние.
(2) В случаите по чл. 73, т. 3 се извършват проучвания, при които се взема предвид:
1. събраната информация за характеризиране на водното тяло съгласно изискванията на чл. 21 - 23;
2. резултатите от контролния и оперативния мониторинг на химичното състояние на подземното водно тяло;
3. всяка друга практически значима информация, вкл. сравнение на средногодишните концентрации на замърсителите във всеки пункт за мониторинг със стандартите за качество и праговете на замърсяване за съответните замърсяващи вещества.
(3) При проучването за изпълнение на условията по чл. 73, т. 3, букви "а" и "г" , където е възможно и необходимо, се определят:
1. концентрацията на веществата във водното тяло в съответствие с разработения концептуален модел;
2. приблизителна оценка на размера на частта от водното тяло, за която са установени средногодишни концентрации на замърсяващите вещества, надвишаващи стандартите за качество и праговете на замърсяване.
(4) При проучването за изпълнение на условията по чл. 73, т. 3, букви "б" и "в", където е възможно и необходимо, въз основа на резултатите от мониторинга и подходящо съставен концептуален модел се определят въздействието на замърсителите върху подземното водно тяло, както и:
1. масата и концентрациите на замърсяващите вещества, които постъпват или биха постъпили от подземните води в свързаните с тях повърхностни води или сухоземни екосистеми;
2. вероятното въздействие на масата и концентрациите на замърсяващите вещества, които постъпват в повърхностните води или в сухоземни екосистеми;
3. размерът на всяко привличане на солени и/или замърсени води в подземното водно тяло и
4. рискът да бъдат замърсени подземни води, ползвани или предвидени за използване за питейно-битово водоснабдяване.
 
Чл. 75.
(1) Химичното състояние на подземните водни тела или групи тела се представя върху карти, съставени съгласно изискванията на наредбата за мониторинг на водите.
(2) На картите по ал. 1 се посочват и всички пунктове, в които са превишени стандартите за качество и праговете на замърсяване.
(3) Оценката на химичното състояние на подземните водни тела се публикува в плановете за управление на речните басейни по чл. 157 от Закона за водите.
(4) В плана за управление на речния басейн по чл. 157 от Закона за водите се включва и пояснение за начина, по който превишаването на концентрациите, определени като стандарт за качество и праг на замърсяване в отделните мониторингови пунктове, са взети предвид при крайната оценка.
(5) Когато подземно водно тяло е определено като тяло с добро химично състояние при условията на чл. 73, т. 3 в програмите от мерки по чл. 156м от Закона за водите, задължително се планират необходимите мерки за опазване на:
1. подземните водни тела, които се използват за питейно-битово водоснабдяване, зависещи от частта от водното тяло, представена от мониторингов пункт или пунктове, в които е установено превишаване на концентрациите, определени като стандарт за качество или праг на замърсяване;
2. водните екосистеми и на сухоземните екосистеми.
 
Чл. 76.
(1) Идентифициране и насочване в обратна посока на всяка значима и устойчива тенденция за повишаване на концентрацията на замърсители се извършват във всички подземни водни тела или групи тела, определени като тела в риск.
(2) При идентифициране на тенденция по ал. 1 се определя начална точка за предприемането на мерки за насочването на тенденцията в обратна посока и намаляване на замърсяването на подземните води.
(3) Идентифицирането на тенденциите по ал. 1 се извършва с плановете за управление на речните басейни по чл. 157 от Закона за водите на всеки шест години.
(4) С плановете за управление на речните басейни по чл. 157 от Закона за водите:
1. се определят и началните точки за предприемането на мерки за насочването на тенденцията в обратна посока;
2. се обобщават:
а) начинът, по който оценката от отделните мониторингови пунктове в подземното водно тяло или група тела е допринесла за определяне на тялото като обект за идентифициране и насочване в обратна посока на тенденциите за повишаване на концентрацията на замърсители и за определяне на по-малко строги цели за опазване на околната среда при условията на чл. 24, ал. 3, и
б) аргументите за определените начални точки за предприемането на мерки за насочването на тенденцията в обратна посока.
(5) В случаите, в които е необходимо да се оценят съществуващите замърсявания от точкови източници или от замърсяване на почвата, които могат да застрашат постигането на целите за опазване на околната среда, се изпълняват допълнителни оценки за идентифициране на замърсителите и за доказване, че:
1. замърсените площи не се разширяват,
2. не се влошава състоянието на подземното водно тяло или група тела и
3. не съществува риск за човешкото здраве и околната среда.
(6) Резултатите от допълнителните оценки по ал. 5 се включват към обобщените данни по ал. 4, т. 2.
 
Чл. 77. За идентифициране и насочване в обратна посока на всяка значима и устойчива тенденция за повишаване на концентрацията на замърсители:
1. програмата за мониторинг на химичното състояние на подземните води се разработва така, че да открива тенденциите за повишаване на концентрацията на замърсяващите вещества над определените прагове на замърсяване;
2. идентифицирането на тенденциите се извършва при спазване на следните изисквания:
а) мястото на мониторинговите пунктове и честотата на мониторинга са избрани така, че да осигуряват:
аа) необходимата информация за достоверно и точно разграничаване на възходящите тенденции от естествени изменения на концентрациите на веществата;
бб) достатъчно време от установяване на тенденциите до предприемането на мерки за предотвратяване или поне за смекчаване влошаването на качеството на подземните води, което може да повлияе върху други компоненти на околната среда;
вв) информация за временните изменения на физичните и химичните характеристики на подземното водно тяло, вкл. подхранването и посоката на потока на подземните води и времето за филтрация през почвата и зоната на аерация;
б) използваните методи за мониторинг и анализ да са съобразени с европейските, международните или националните стандарти и да осигуряват съответното научно качество и сравнимост на данните;
в) оценката да се извършва по статистически методи, като регресионен анализ, анализ на тенденцията във времеви периоди, по данните, получени от отделните мониторингови пунктове;
г) за предотвратяване на отклонения при определяне на тенденцията всички измервания под количествената граница се определят за половината от стойността на най-високата определена граница във времевите периоди, освен за общото съдържание на пестициди;
3. при идентифицирането на тенденциите за повишаване на концентрациите на вещества, както от естествен произход, така и в резултат от човешка дейност, се вземат предвид базовите нива и наличните данни преди стартиране на програмата за мониторинг, изготвена в процеса на разработване на първите планове за управление на речните басейни.
 
Чл. 78.
(1) Насочване в обратна посока на тенденциите за повишаване на концентрацията на замърсители се извършва, когато те създават риск за:
1. увреждане на свързаните с подземните води водни екосистеми и пряко зависимите от подземните води сухоземни екосистеми;
2. човешкото здраве или за
3. съществуващи или предвиждани права за използване на водите.
(2) При насочване в обратна посока на тенденциите за повишаване на концентрацията на замърсители се спазват следните изисквания:
1. като начална точка за предприемането на мерки се определя точката, при която концентрацията за замърсяващото вещество достигне 50 на сто от стандарта за качество, определен в приложение № 1, или стойността на прага на замърсяване, освен ако:
а) определянето на по-ранна начална точка дава възможност за предприемането на икономически по-ефективни мерки за предотвратяване или поне за смекчаване влошаването на качеството на подземните води, което може да повлияе върху други компоненти на околната среда;
б) различната начална точка е обоснована във връзка с границата на откриваемост на съответното вещество или
в) размерът на увеличението и насочването в обратна посока на тенденцията са такива, че определянето на по-късна начална точка за предприемането на мерки е икономически по-ефективно;
2. началната точка, определена при условията на т. 1, не се изменя през шестгодишния срок на действие на плана за управление на речния басейн;
3. насочване в обратна посока на тенденциите за повишаване на концентрацията на замърсители се доказва при спазване на изискванията към мониторинга, регламентирани с чл. 77.
(3) Началната точка за насочване в обратна посока на тенденциите за повишаване на концентрацията на нитрати от земеделски източници и предприемането на мерки се определя по реда на ал. 2, т. 1 за постигане на целите за опазване на околната среда по чл. 156а, ал. 1, т. 2 от Закона за водите.
(4) Определянето на начална точка за насочване в обратна посока на значимите и устойчиви тенденции за повишаване на концентрацията на замърсители в подземните води се извършва по методика, одобрена от министъра на околната среда и водите.

Чл. 79.
(1) За постигане на целите за опазване на околната среда по чл. 156а, ал. 1, т. 2, буква "а" от Закона за водите, за недопускане или ограничаване отвеждането на замърсители в подземните води, в програмите от мерки за опазване и възстановяване на водите по чл. 156м от Закона за водите се включват:
1. всички необходими мерки за предотвратяване на отвеждането в подземните води на опасни вещества:
а) органохалогенни съединения и вещества, които могат да образуват такива съединения във водна среда;
б) органофосфорни съединения;
в) органични съединения на калая;
г) вещества и препарати или продукти от разпадането им с доказани канцерогенни или мутагенни свойства или свойства, които могат да въздействат върху стероидогенните, тиреоидните, възпроизводителните или други свързани с ендокрините функции, във или посредством водна среда;
д) устойчиви въглеводороди и устойчиви биоакумулируеми органични токсични вещества;
е) цианиди;
ж) метали и техните съединения и биоциди и продукти за растителна защита, за които е установено, че са опасни вещества;
2. всички мерки, вкл. най-добрите практики, необходими за ограничаване на отвеждането в подземните води на замърсяващи вещества, за които се счита, че не са опасни, но създават риск или потенциален риск за замърсяване и отвеждането им причинява влошаване на подземните води и предизвикване на значими и устойчиви тенденции за повишаване на концентрацията на замърсителите.
(2) Отвеждането на замърсяващи вещества от дифузни източници на замърсяване, въздействащи върху химичното състояние на подземните води, се вземат предвид винаги, когато това е технически възможно.
(3) Мерките по ал. 1 могат да не се прилагат за отвеждане на замърсители, когато:
1. пряко се отвеждат замърсители въз основа на издадено разрешително по реда и при условията на Закона за водите и на тази наредба;
2. въз основа на проведени хидрогеоложки проучвания компетентният орган е установил, че количествата и концентрациите на всеки отвеждан замърсител са толкова малки, че отвеждането няма да доведе до превишаване на базовото му ниво във водното тяло и не съществува опасност за влошаване на качеството на подземните води;
3. отвеждането е последица от непредвидими или изключителни обстоятелства, причинени от природни бедствия, които не могат да се предотвратят или смекчат;
4. отвеждането се извършва въз основа на издадено разрешително за изкуствено подхранване на подземните води по реда и при условията на Закона за водите и на тази наредба;
5. компетентният орган е установил, че няма техническа възможност за предотвратяване или ограничаване на отвеждането и:
а) мерките биха увеличили риска за човешкото здраве или околната среда;
б) при преценката по чл. 192а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите е установено, че мерките за отстраняване на замърсяващите вещества от или чрез филтрация през замърсената почва или зона на аерация са прекомерно скъпи;
6. отвеждането е в резултат от дейности в повърхностните води, целящи смекчаване на ефекта от наводнения и засушаване и за управление на водите и водните пътища, в т. ч. изкопни работи, драгиране, преместване и депониране на утайки, при условие че:
а) са изпълнени въз основа на издадено разрешително за ползване на повърхностен воден обект по реда и при условията на Закона за водите, и
б) отвеждането не създава опасност за постигане на целите за опазване на околната среда по чл. 156а, ал. 1, т. 2 от Закона за водите.
(4) Директорите на басейнови дирекции са длъжни да поддържат списък на случаите по ал. 3, в които не са приложени мерки за недопускане или ограничаване отвеждането на замърсители в подземните води.

Чл. 80.
(1) Собствен мониторинг на химичното състояние на подземните води провеждат:
1. титулярите на разрешителни за:
а) водовземане;
б) изкуствено подхранване на подземните води;
в) реинжектиране или инжектиране на води в подземни водни тела;
г) пряко отвеждане на замърсители в подземните води;
2. лицата, дейността на които може да доведе до непряко отвеждане на замърсители в подземните води, задължени по силата на издадено комплексно разрешително по реда на Закона за опазване на околната среда или разрешение за дейности с отпадъци по реда на Закона за управление на отпадъците.
(2) Собственият мониторинг по ал. 1, т. 1, буква "а" включва:
1. ежегодно изследване на химичния състав на черпените подземни води по:
а) показателите рН, електропроводимост, концентрация на разтворен кислород, амониеви йони, нитрати, хлориди и сулфати;
б) други показатели, по които водното тяло е определено в риск да не постигне добро химично състояние на подземните води;
2. на всеки 3 години изследване на химичния състав на черпените подземни води по всички показатели, посочени в приложение № 1 - за водоползвателите от I категория, съгласно чл. 3, ал. 1.
(3) Собственият мониторинг по ал. 1, т. 1, буква "б" включва ежегодно изследване на химичния състав по показателите, посочени в приложение № 1, на:
1. водите, използвани за подхранване на подземните води;
2. на подземното водно тяло.
(4) Собственият мониторинг по ал. 1, т. 1, букви "в" и "г" включва:
1. изследване на химичния състав на реинжектираните, инжектираните или отвежданите води и на подземното водно тяло с честота и по показатели, съобразени със съдържащите се в тези води замърсяващи вещества и посочени в разрешителното;
2. на всеки 2 години изследване на химичния състав на подземното водно тяло по всички показатели, посочени в приложение № 1.
(5) Изпитването на водните проби се извършва от акредитирани лаборатории.
(6) Резултатите от изпитването се изпращат на директора на съответната басейнова дирекция в срок до 15 дни от датата на изпитването.
(7) В случаите по ал. 2 водните проби се вземат:
1. от определеното в проекта за оборудване на съоръженията място;
2. през периода 1 август - 30 септември.
(8) Изискванията към собствения мониторинг се определят в разрешителните за водовземане и ползване на подземен воден обект.
(9) Собственият мониторинг по ал. 1, т. 2 включва ежегодно изследване на химичния състав на подземното водно тяло с честота и по показатели, посочени в съответните разрешителни, и на всеки 2 години изследване на химичния състав на подземното водно тяло по всички показатели, посочени в приложение № 1, при спазване на изискванията на ал. 5, 6 и ал. 7, т. 2.
 
Чл. 81. Съоръжения за собствен мониторинг на химичното състояние на подземните водни тела се изграждат:
1. при инжектиране или реинжектиране на води, съдържащи замърсяващи вещества - за водното тяло и за попътно преминатите водни тела;
2. при инжектиране на природен газ и втечнен нефтен газ - за попътно преминатите водни тела;
3. за разположени на повърхността обекти, дейността на които може да предизвика непряко отвеждане на замърсители в подземните води.

Чл. 82. За опазването на подземните водни тела, които се използват или които се предвижда да бъдат използвани за питейно-битово водоснабдяване, се изпълняват и мерки, определени в наредбата по чл. 135, т. 6 от Закона за водите, за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, и на минералните води.

 
Чл. 83.
(1) Минералните води - изключителна държавна собственост, и съоръженията за подземни води - публична държавна собственост, се стопанисват в интерес на обществото и с грижата на добър стопанин.
(2) Стопанисването на минералните води по ал. 1 включва и:
1. стопанисване на съоръженията за минерални води - изключителна държавна собственост, съгласно приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите;
2. проучване или допроучване на находищата на минерални води;
3. поддържане на публичен регистър на съоръженията за минерални води от находищата на минерални води по приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите.
(3) Стопанисването на съоръженията за подземни води - публична държавна собственост, включва:
1. съоръженията от мрежите за мониторинг на подземните води, и
2. наблюдателните сондажи, изградени с държавни средства.
(4) Стопанисването на съоръженията по ал. 2, т. 1 включва:
1. подготвяне на документацията за актуване на съоръженията като публична държавна собственост;
2. поддържане на водовземните съоръжения, оборудването им за мониторинг и надземното им оборудване в добро техническо състояние;
3. проектиране, изграждане и експлоатация на санитарно-охранителни зони в случаите, предвидени в Закона за водите;
4. поставяне и поддържане на трайна маркировка за идентификация на съоръженията съгласно акта за изключителна държавна собственост на минералните води;
5. привеждане на кранов режим или консервиране на съоръженията, за които не са предоставени права за водовземане, освен в случаите по чл. 58, ал. 2;
6. осигуряване експлоатацията на съоръженията, ако това се налага за осъществяване на общо водовземане за пиене и водоналиване от гражданите.
(5) Изграждане на съоръжения за минерални води се извършва само чрез възлагане на обществена поръчка от министъра на околната среда и водите по реда на Закона за обществените поръчки.
(6) Стопанисването на съоръженията по ал. 3 включва:
1. подготвяне на документацията за актуване на съоръженията като публична държавна собственост;
2. поддържане на съоръженията и надземното им оборудване в добро техническо състояние;
3. поставяне и поддържане на трайна маркировка за идентификация на съоръженията съгласно възприетия номер в мрежата за мониторинг на подземните води;
4. консервиране на наблюдателни сондажи, които не са включени в мрежите за мониторинг на подземните води, или ликвидирането им, когато по технически причини са негодни да изпълняват предназначението си.
(7) Идентифицирането на водовземните и наблюдателните съоръжения за минерални води - изключителна държавна собственост, и на съоръженията от мрежата за мониторинг на подземните води включва кодов номер, име на съоръжението, координатите му в Българска геодезическа система и надморската височина на терена в Балтийска височинна система.
(8) Проучване или допроучване на находищата на минерални води се изпълнява за:
1. неизучени находища, за които има само обща геоложка прогноза или хидрогеоложка индикация за доказване наличието на минерални води;
2. слабо изучени находища и находища без изградени съоръжения, предназначени за водовземане на минерални води, включително:
а) характеризиране на находището;
б) изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане;
в) определяне на експлоатационните ресурси;
г) издаване на сертификат и/или балнеологична оценка за качеството на минералните води;
д) определяне на санитарно-охранителни зони около съоръженията.
(9) Регистърът по ал. 2, т. 3 съдържа:
1. регистрационен номер и дата на регистриране;
2. номер на акта за изключителна държавна собственост на находището на минерални води;
3. номер на акта за публична държавна собственост на съоръженията за минерални води;
4. находище на минерални води;
5. вид на съоръженията:
а) водовземно;
б) проучвателно или за мониторинг;
6. данни за съоръженията, предназначени за водовземане, включително:
а) година на изграждане;
б) географски и геодезически координати и надморска височина на устието на съоръжението съгласно чл. 26, ал. 1, 4 и 5;
в) дълбочина;
г) конструктивни характеристики;
д) напор или ниво на водата;
7. данни за устиевото оборудване на съоръженията:
а) технически характеристики на оборудването;
б) състояние на оборудването;
8. данни за санитарно-охранителната зона:
а) геодезически координати на характерни точки на вътрешния пояс;
б) геодезически координати на характерни точки на външния пояс;
в) списък на имотите, попадащи в санитарно-охранителната зона;
9. номер на заповедта за определяне на санитарно-охранителната зона;
10. номер на заповедта за утвърждаване на експлоатационните ресурси;
11. номер на сертификат и/или балнеологична оценка на минералните води от съоръженията.
 
Чл. 84. (1) Водовземните съоръжения за минерални води се оборудват със:
1. водомерна шахта, в която се разполагат общият водомер и устройството за измерване на напора на минералните води;
2. разпределителна шахта, в която се разполагат отклоненията за захранване на водоснабдяваните обекти към довеждащата система и водомерите за измерване на ползваните обеми от водоползвателите.
(2) Шахтите по ал. 1 се разполагат в границите на вътрешния пояс на санитарно-охранителната зона на водовземните съоръжения и се проектират при спазване на изискванията на Норми и правила за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции (обн., ДВ, бр. 17 от 1987 г.; изм., бр. 17 от 1993 г., бр. 3 от 1996 г. и бр. 49 от 1999 г., актуализирана редакция, БСА, бр. 6 - 8 от 1999 г.).

Чл. 85.
(1) Стопанисването на минералните води и съоръженията по чл. 83 се извършва от директора на съответната басейнова дирекция освен в случаите, когато водовземните съоръжения за минерални води и санитарно-охранителните им зони са включени в предмета на предоставена концесия за добив на минерални води.
(2) Когато водовземните съоръжения за минерални води и санитарно-охранителните им зони са включени в предмета на предоставена концесия за добив на минерални води, същите се стопанисват от концесионера и за негова сметка съгласно одобрена от министъра на околната среда и водите програма за стопанисване, опазване и мониторинг.
(3) За осъществяване на дейностите по ал. 1 директорът на басейновата дирекция ежегодно до 31 март съставя и предлага на министъра на околната среда и водите за утвърждаване годишни програми.
(4) В срок до 31 юли министърът на околната среда и водите утвърждава дейностите от програмите по ал. 3, които ще бъдат финансирани през следващата година.
(5) Средствата за изпълнение на утвърдените дейности по ал. 4 се предвиждат ежегодно в бюджета на Министерството на околната среда и водите за следващата година, за финансиране от Републиканския бюджет и от Предприятието за управление на дейностите за опазване на околната среда.

Чл. 86.
(1) Сертификат или балнеологична оценка за качеството на минерални води се издава от министъра на здравеопазването.
(2) Сертификатът по ал. 1 удостоверява пригодността на минералните води за бутилиране за питейни цели.
(3) Сертификат или балнеологична оценка се издават за минералните води от конкретно съоръжение, предназначени за водовземане.
(4) Министърът на здравеопазването води регистър на издадените сертификати и балнеологични оценки, който съдържа:
1. номер и дата на издаване;
2. находище на минерални води;
3. съоръжения, предназначени за водовземане;
4. данни за химичния състав, радиологичните и микробиологичните показатели на минералните води;
5. данни за пригодността на минералните води.
(5) Достъпът до информацията, въведена в регистъра, се осигурява чрез интернет страницата на Министерството на здравеопазването.
 
Чл. 87.
(1) Издаването на сертификат или балнеологична оценка за качеството на минерални води се извършва при заявено искане за ползване на минерална вода:
1. по предложение на министъра на околната среда и водите - за минералните води - изключителна държавна собственост, съгласно приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите;
2. по заявление на кмета на общината за минералните води - публична общинска собственост.
(2) Заявлението по ал. 1, т. 2 се подава до министъра на околната среда и водите, като към него се прилага докладът за оценка на експлоатационните ресурси на находището на минерални води по чл. 29.
(3) Вземането на водни проби за оценка на качеството на минерални води се извършва съвместно от представители на басейновата дирекция и регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве.
(4) Водните проби се доставят по служебен път в лабораториите към Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда и водите, акредитирани за изпитване на минерални води.
(5) Министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването със заповед определят реда и изискванията за вземане и доставка на водните проби и за издаване на сертификат или балнеологична оценка.
(6) Средствата за вземане, доставяне и изпитване на водни проби се осигуряват:
1. за минералните води - изключителна държавна собственост - от Министерството на околната среда и водите по сметката за покриване на разходите за подготовка на концесии за минерални води;
2. за минералните води - публична общинска собственост - от съответната община.
(7) Подновяването на сертификат или балнеологична оценка след изтичане на срока им се извършва по реда на издаването им, като разходите са за сметка на концесионера или съответно на Министерството на околната среда и водите или общината, когато за минералните води не е предоставена концесия.
(8) Подновяването на сертификата или балнеологичната оценка, когато за минералните води не е предоставена концесия, се извършва при необходимост по преценка на министъра на околната среда и водите или кмета на общината.

Чл. 88. (1) Министърът на здравеопазването изпраща издадените сертификати и балнеологични оценки заедно с документите, въз основа на които са издадени, на министъра на околната среда и водите.
(2) Когато сертификат или балнеологична оценка е за съоръжения от находище на минерални води - публична общинска собственост, министърът на околната среда и водите изпраща копие от документите на кмета на съответната община.
(3) Документите по ал. 2 са основание за:
1. актуването на минералните води като публична общинска собственост;
2. предоставяне на концесии за добив на минерални води, публична общинска собственост.


Чл. 89.
(1) Съоръженията за подземни води по начина на разположение в подземното водно тяло са:
1. вертикални:
а) тръбни кладенци;
б) шахтови кладенци;
в) комбинирани шахтово-тръбни кладенци;
2. хоризонтални:
а) дренажи;
б) галерии;
3. шахтови кладенци с хоризонтални дренажни лъчи;
4. каптажи на извори;
5. съоръжения със специална конструкция:
а) наклонени тръбни кладенци;
б) комбинирани шахтово-тръбни кладенци, в които от дъното на шахтовия кладенец са изградени няколко наклонени тръбни кладенци;
в) многозабойни тръбни кладенци.
(2) Съоръженията за подземни води могат да бъдат предназначени за:
а) проучване на подземните води;
б) мониторинг на подземни води;
в) водовземане от подземни води;
г) реинжектиране или инжектиране на води;
д) изкуствено подхранване на подземните води;
е) пряко отвеждане на замърсители в подземните води.
(3) Съоръженията по ал. 1 са елемент на проучването на подземните води и не представляват строеж по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Те се проектират, изграждат и приемат по реда на тази наредба.
(4) Документите по чл. 104 и утвърденият от директора на басейнова дирекция протокол по чл. 106, ал. 4 за приемане на съоръженията по ал. 1, предназначени за водовземане от подземни води, са неразделна част от инвестиционния проект на водоснабдителната система, който се съставя, одобрява и разрешава по реда на Закона за устройство на територията.
(5) Съоръженията по ал. 1, предназначени за водовземане от подземни води, се въвеждат в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията едновременно с водоснабдителната система.

Чл. 90.
(1) Съоръженията за подземни води с изключение на съоръженията за минерални води по чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за водите са недвижими вещи, трайно свързани с поземления имот, в който са изградени.
(2) Съоръженията за минерални води по чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за водите са недвижими вещи, принадлежност към минералната вода - изключителна държавна собственост.
(3) Съоръженията за подземни води по ал. 1 се включват в регистрите на водовземните съоръжения по чл. 112, привързано към поземления имот, в който са изградени.
(4) Собственикът на имот, дал съгласие за изграждане на съоръжения за подземни води от друго лице, определя и начина на разпореждане със съоръжението при промяна на собствеността на имота.

Чл. 91.
(1) Съоръженията за подземни води освен кладенците за задоволяване на собствени потребности на гражданите са дълготрайни материални активи по смисъла на Закона за счетоводството.
(2) Записването, оценяването и амортизирането на съоръженията по ал. 1 се извършва при условията и по реда на Закона за счетоводството.

Чл. 92.
(1) Собствениците на съоръжения за подземни води, предназначени за водовземане, са длъжни да представят необходимите данни и документи за включване в регистрите по чл. 112, ал. 1 и 3.
(2) Собствениците на поземлени имоти, в които са изградени съоръжения за подземни води, предназначени за водовземане, невключени в регистрите по чл. 112, са длъжни за своя сметка да ликвидират съоръженията при условията и по реда на чл. 110, независимо от датата на придобиване на собствеността върху имота.
(3) Директорът на басейнова дирекция предписва ликвидирането на съоръжения, невключени в регистрите по чл. 112.
(4) Когато собственикът на съоръжения, предназначени за водовземане, не изпълни предписанието по ал. 3, директорът на басейнова дирекция предлага на министъра на околната среда и водите прилагането на принудителна административна мярка по реда на чл. 199а от Закона за водите.
(5) Разпоредбата по ал. 2 не се прилага за съоръженията за минерални води.

 
Чл. 93.
(1) Проектирането на съоръжения за подземни, включително и минерални води, се извършва в зависимост от конкретните хидрогеоложки условия от експерти, включени в регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 1.
(2) Изграждането или реконструкцията на съоръженията по ал. 1 се изпълнява от търговски дружества, включени в регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 3.
(3) Изграждане на съоръжения за подземни, включително и за минерални води, се извършва само след издадено разрешително за ползване на подземен воден обект по реда и при условията на Закона за водите и на тази наредба.
(4) Проектирането и изграждането на съоръженията се извършва при условията на чл. 94 - 97 и приложение № 2 и в съответствие с инструкция за проектиране и изграждане на съоръжения за подземни води, издадена от министъра на околната среда и водите, която се обнародва в "Държавен вестник".
(5) При проектиране на съоръженията за подземни води, предназначени за водовземане, се създава възможност за изпълнение на изискванията при проектирането и изграждането на надземната част и/или събирателните шахти на водовземните съоръжения съгласно Наредба № 2 от 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи (ДВ, бр. 34 от 2005 г.).
(6) При проектиране и изграждане на съоръженията за подземни води се използват продукти, които не променят състава и свойствата на водите и имат оценено и удостоверено съответствие при условията и по реда на Наредбата за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти, приета с Постановление № 325 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 106 от 2006 г.; попр., бр. 3 и 9 от 2007 г.).
(7) Независимият контрол при изпълнение на дейностите за изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води се извършва от експерта, проектирал съоръженията, ако в обхвата на неговата регистрация е включено и изпълнение на независим контрол.
(8) Когато експертът, проектирал съоръженията, е в трудово правоотношение с търговското дружество, което изгражда съоръженията, независимият контрол се извършва от друг регистриран експерт.
(9) Разпоредбите по ал. 3 и 7 не се прилагат за съоръжения на минерални води - изключителна държавна собственост.
(10) Контролът при изпълнение на дейностите за изграждане или реконструкция на съоръжения за минерални води - изключителна държавна собственост, се извършва от експерти на басейновата дирекция, на територията на която е разположено находището на минерална вода.
 
Чл. 94. Проектирането на съоръжения за подземни води включва:
1. определяне на местоположението на съоръженията;
2. определяне на вида на съоръженията;
3. определяне на конструкцията на съоръженията;
4. проектиране на дейностите за проучване на подземните води в процеса на изграждане на съоръженията.
 
Чл. 95.
(1) Конструкцията на съоръженията за подземни води осигурява:
1. предотвратяване смесването на:
а) подземни води от различни водни тела;
б) подземни води с различно качество;
2. предотвратяване проникването на повърхностни води във водното тяло;
3. нормална и продължителна експлоатация на съоръженията.
(2) Конструкцията на съоръженията се определя от:
1. дълбочината на залягане и дебелината на водоносния хоризонт;
2. степента на устойчивост на скалите;
3. дълбочината на водното ниво;
4. прогнозирания дебит и предполагаемото помпено оборудване.
(3) Проектирането на реконструкция на съоръжения за подземни води се извършва при спазване на изискванията по ал. 1 и 2.

Чл. 96.
(1) За нормалната и продължителната експлоатация на тръбни кладенци се осигурява водопропускливост на филтъра, по-голяма или равна на предвиждания дебит.
(2) Водопропускливостта на филтъра осигурява допустима входна скорост на филтрация не по-голяма от 0,03 м/сек.
(3) Диаметърът на филтъра се определя в зависимост от предвиждания дебит на съоръжението и при изпълнение на условието по ал. 2.
 
Чл. 97. В случаите, в които се предвижда изграждане на филтър със засипка, при проектиране на съоръжения се:
1. предвижда вземане на земни проби за определяне на зърнометричния състав на водоносния хоризонт;
2. оразмерява зърнометричния състав на засипката в зависимост от зърнометричния състав по т. 1 и опасността от възникване на суфозия във водоносния хоризонт;
3. определя технология за изпълнение на засипката, осигуряваща равномерно засипване на опорния скелет на филтъра по цялата му дължина.
 
Чл. 98. Проектирането на дейностите за проучване на подземните води в процеса на изграждане на съоръженията за подземни води включва:
1. изучаване на геоложкия разрез;
2. дейности за интензификация на водоносния хоризонт;
3. опитно-филтрационни изследвания;
4. вземане и анализ на водни проби за определяне на качеството на подземните води.

Чл. 99.
(1) Изучаването на геоложкия разрез се извършва въз основа на:
1. ядково сондиране;
2. поинтервални ядкови рейсове - при еднообразен геоложки разрез, или
3. безядково сондиране и провеждане на сондажно-геофизични изследвания, когато в частта от водното тяло, за което е направена характеристиката по чл. 32, има изградени съоръжения, за които са изпълнени изискванията по т. 1 и 2.
(2) Безядково сондиране без провеждане на сондажно-геофизични изследвания се допуска, когато:
1 въз основата на издадено разрешително са изградени съоръжения за проучване на подземните води, с които са изпълнени изискванията по ал. 1;
2. при изграждане на съоръжения с дълбочина до 20 м, разкриващи подземни водни тела, характеризирани като еднородни при условията на чл. 13, ал. 1, т. 3, буква "а" и ал. 3.
(3) При проектиране на съоръжения за подземни води с дълбочина, по-голяма от 150 м, пресичащи силно водообилни напорни водоносни хоризонти, се проектират сондажно-геофизични изследвания, доказващи херметичността на прикриващите колони и качеството на изпълнената циментация.
(4) Интензификация на водоносния хоризонт се извършва за увеличаване на дебита на съоръженията чрез торпедиране, вакуумиране, обработка със солна киселина или други методи, избрани съобразно специфичните особености на скалите, изграждащи водоносния хоризонт.
 
Чл. 100.
(1) Опитно-филтрационни изследвания се проектират в зависимост от вида на съоръженията и целта, за която ще бъдат използвани, а при тръбни и шахтови кладенци, и в зависимост от категорията на водоползвателя, определена съгласно чл. 3, ал. 1.
(2) Опитно-филтрационни изследвания на тръбни и шахтови кладенци се проектират:
1. с максимален постоянен дебит и с проследяване на възстановяването на водното ниво до статичното ниво на водата - за определяне на филтрационните характеристики на подземното водно тяло, с продължителност:
а) не по-малка от 72 часа - за водоползвателите от I категория;
б) не по-малка от 24 часа - за водоползвателите от II категория;
2. с изпълнение на хидравличен тест на не по-малко от три степени по отношение на дебита и продължителност на всяка степен не по-малка от 1 час - за определяне на хидравличната ефективност на кладенеца, и:
а) с продължителност 24 часа - при предвидения средноденонощен дебит с проследяване възстановяването на водното ниво, и
б) с предвидения максимален дебит при предвиденото време за работа с този дебит и проследяване възстановяването на водното ниво в рамките на денонощието.
(3) Когато в близост до съоръженията по ал. 2 са разположени съществуващи съоръжения за подземни води, се проектира и наблюдение на водните нива в тях за опитно определяне на коефициента на нивопредаване.
(4) За съоръжения, предназначени за водовземане от подземни води с цел питейно-битово водоснабдяване, се проектира задължително:
1. опитно водочерпене с продължителност не по-малка от 6 денонощия;
2. хидравлични тестове с предвидения максимален дебит, предвиденото време за работа с този дебит и проследяване възстановяването на водното ниво.

Чл. 101. Водни проби за определяне на качеството на подземните води:
1. се вземат в края на опитните водочерпения;
2. се анализират в акредитирани лаборатории:
а) по всички показатели съгласно приложение № 1, и
б) по радиологични и микробиологични показатели, определени с наредбата за качеството на водите, предназначени за питейно-битови цели по чл. 135, т. 3 от Закона за водите - в случаите, в които съоръженията са предназначени за питейно-битово водоснабдяване.

Чл. 102.
(1) Съоръжения за подземни води се изграждат при спазване на:
1. проектната конструкция на съоръженията;
2. предвидените дейности по чл. 98;
3. условията в издаденото разрешително, и
4. изискванията на нормативните актове за безопасни и здравословни условия за труд.
(2) Изменения на конструкцията на съоръженията по ал. 1, т. 1 се допускат само ако:
1. при проучването на геоложкия разрез е установена съществена разлика между действителния геоложки разрез и разреза, въз основа на който са проектирани съоръженията;
2. в издаденото разрешително е предвидена възможност за изменение на конструкцията;
3. титулярят на разрешителното е съгласувал измененията с контролиращия орган, определен в разрешителното.
(3) Разпоредбите по ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 2 и 3 не се прилагат при изграждане на съоръжения за минерални води.
(4) Изграждането на съоръжения за подземни води се извършва по подходящо избрана технология, осигуряваща:
1. прецизно изпълнение на проектната конструкция;
2. качествено изпълнение на циментационните работи;
3. качествено изпълнение на засипката на филтрите.
 
Чл. 103.
(1) Изпълнителят на изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води съставя подробна документация за извършените дейности съгласно изискванията по чл. 25, ал. 2.
(2) Изпълнителят на изграждане на съоръжения за подземни води, освен в случаите по ал. 3, предава съоръженията на титуляря на разрешителното за изграждане на съоръженията с приемо-предавателен протокол, към който прилага:
1. документацията по ал. 1, оформена съгласно чл. 25, ал. 6;
2. документ за изискванията към експлоатацията на съоръженията;
3. документите за съответствие на използваните продукти и материали, оценено по реда на Наредбата за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти, приета с Постановление № 325 на Министерския съвет от 2006 г. - само за съоръженията, предназначени за водовземане.
(3) Документите по ал. 2 се предават на:
1. министъра на околната среда и водите - за съоръженията за минерални води - изключителна държавна собственост, от находищата за минерални води по приложение № 2, към чл. 14, т. 2 от Закона за водите, и
2. на кмета на община - за съоръженията за минерални води - публична общинска собственост, по чл. 19, т. 3 от Закона за водите.

 
Чл. 104.
(1) Титулярят на разрешително за изграждане на съоръжения за подземни води, предназначени за водовземане, в 15-дневен срок уведомява писмено директора на съответната басейнова дирекция за завършване на изграждането.
(2) Към уведомителното писмо по ал. 1 се прилагат:
1. копие от приемо-предавателния протокол и приложените към него документи по чл. 103, ал. 2;
2. копие от удостоверението чл. 131, ал. 4 за включване в регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 3 на търговското дружество, изпълнител на дейностите за изграждане на съоръженията;
3. данни за лицата, които ще бъдат включени в комисията за приемане на съоръженията:
а) от страна на титуляря на разрешителното;
б) от страна на изпълнителя на дейностите за изграждане на съоръженията;
в) експерта, осъществил независимия контрол;
4. проект за оборудване на съоръженията, съдържащ:
а) технически характеристики на помпеното оборудване или технически характеристики на устиевото оборудване - при води на самоизлив, съобразени с предвиждания средноденонощен и максимален дебит, определен при условията на чл. 46, ал. 2 и 3;
б) дълбочина на монтиране на потопяемите помпи, съобразена с дълбочината на разположение на плътните части на филтровата или експлоатационната колона;
в) мястото на монтиране на водомери за измерване на черпените водни обеми при спазване на изискванията на чл. 56, ал. 3, т. 1;
г) място и вид на оборудването за вземане на водни проби;
д) вид и технически характеристики на избраното устройство за измерване на нивото на подземните води при спазване на изискванията на чл. 56, ал. 2.
(3) Титулярят на разрешителното е длъжен след получаване на одобрения или коригиран по реда на чл. 105, ал. 1, т. 2, буква "б" проект за оборудване на съоръженията:
1. да монтира помпеното оборудване, водомерите и устройствата за измерване на водното ниво, и
2. да осигури възможност за пломбиране на водомерите в деня на приемане на съоръженията.
 
Чл. 105.
(1) Директорът на басейнова дирекция в срок до 14 дни от получаване на документите по чл. 104, ал. 1 и 2:
1. издава заповед, с която определя състава на комисията и датата за приемане на съоръженията;
2. изпраща на титуляря на разрешителното:
а) копие от заповедта по т. 1;
б) одобрения или коригиран проект за оборудване на съоръженията по чл. 104, ал. 2, т. 4.
(2) Датата за приемане на съоръженията се определя до 30 дни от получаване на уведомлението по чл. 104, ал. 1.
(3) В комисията по ал. 1 се включват:
1. представител на басейновата дирекция;
2. титулярят на разрешителното или оправомощено от него лице;
3. оправомощен представител на изпълнителя на дейностите за изграждане на съоръженията;
4. експертът, осъществил независимия контрол;
5. представител на общината, на територията на която е разположен имот, в който са изградени съоръженията.
(4) Когато съоръженията са предназначени за питейно-битово водоснабдяване, в комисията по ал. 3 се включва и представител на регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве.
 
Чл. 106.
(1) Комисията по чл. 105:
1. преценява съответствието на документите по чл. 104, ал. 2, т. 1 и изпълнените дейности с параметрите и условията в издаденото разрешително за ползване на воден обект за изграждане на съоръженията;
2. проверява монтираните водомери и устройства за измерване на водното ниво;
3. измерва статичното водно ниво в изградените съоръжения;
4. измерва максималния дебит и понижението на водното ниво;
5. пломбира водомерите.
(2) Представителите на титуляря на разрешителното осигуряват техническа възможност за измерване на дебита по ал. 1, т. 4.
(3) Комисията съставя протокол:
1. за приемане на съоръженията, предназначени за водовземане - когато са изпълнени изискванията по ал. 1, т. 1 и 2, като протоколът съдържа данните по чл. 115 за включване в регистрите на водовземните съоръжения;
2. с констатираните нарушения при изпълнението на дейностите и предложение за отказ за приемане на съоръженията.
(4) Протоколите по ал. 3 се съставят в 6 екземпляра, по един за всяка от страните, участвали в комисията за приемане на съоръженията, и се утвърждават от директора на басейновата дирекция.
(5) В 3-дневен срок от утвърждаването на протокола по ал. 3, т. 1 директорът на басейнова дирекция:
а) включва служебно съоръженията в регистрите по чл. 112;
б) изпраща екземпляр от утвърдения протокол на страните - участвали в комисията по приемане на съоръженията, и копие от протокола на министъра на околната среда и водите.
(6) В 5-дневен срок от утвърждаването на протокола по ал. 3, т. 2 директорът на басейнова дирекция отказва приемането на съоръженията с решение, което съдържа:
1. наименование на органа, който го издава;
2. наименование на акта;
3. адресат на акта;
4. фактически и правни основания за издаване, вкл. констатирани нарушения;
5. предписания за реконструкция на съоръженията и/или повторно изпълнение на дейностите по чл. 98, в случай че е налице техническа възможност да бъдат отстранени недостатъците, или за ликвидиране на съоръженията - в останалите случаи;
6. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва.
(7) Решението по ал. 6 се изпраща на титуляря на разрешителното и на министъра на околната среда и водите и към него се прилага екземпляр от утвърдения протокол с констатираните нарушения при изпълнението на дейностите.
(8) Директорът на басейнова дирекция налага на титуляря на разрешителното и на търговското дружество, изпълнило дейностите, регламентираните санкции по чл. 200 от Закона за водите.

Чл. 107. Разходите за приемане на съоръженията са за сметка на титуляря на разрешителното за ползване на воден обект за изграждане на съоръженията.

Чл. 108. Разпоредбите на този раздел не се прилагат за съоръжения, предназначени за водовземане от минерални води - изключителна държавна собственост.


Чл. 109.
(1) Консервиране на съоръжения за подземни води се извършва, когато собственикът им предвижда същите да не бъдат ползвани.
(2) Консервиране се извършва за съоръжения, в които не е монтирано или от които е демонтирано помпеното оборудване.
(3) Консервиране на съоръжения се осъществява въз основа на одобрено от директора на съответната басейнова дирекция техническо решение за осигуряване на:
1. преустановяване на черпенето;
2. възможност за пломбиране на съоръженията.
(4) Басейновата дирекция съставя протокол за консервиране на съоръженията, който съдържа данни за:
1. начина на консервирането на съоръжението;
2. пломбирането на съоръжението.
(5) За въвеждане в експлоатация на консервирани съоръжения собственикът им представя в басейновата дирекция заявление, към което прилага:
1. проект за оборудване на съоръженията със съдържание съгласно чл. 104, ал. 2, т. 4;
2. обосновка за необходимите водни обеми при спазване на изискванията по чл. 151.
(6) Директорът на басейнова дирекция в срок до 30 дни от получаване на заявлението преценява наличните водни ресурси и възможността за издаване на разрешително за водовземане и:
1. когато съществува възможност за разрешаване на водовземане, изпраща на заявителя одобрения или коригиран проект, като определя дата за разпломбиране на съоръженията и срок за оборудването им, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни, считано от датата на разпломбиране;
2. уведомява писмено заявителя за невъзможността за разрешаване на водовземане от съоръжението.
(7) Консервирани съоръжения се въвеждат в експлоатация само в присъствието на представител на басейновата дирекция, който:
1. проверява монтираните водомери и устройства за измерване на водното ниво;
2. измерва статичното водно ниво в изградените съоръжения;
3. измерва максималния дебит и понижението на водното ниво;
4. пломбира водомерите;
5. съставя протокол, който съдържа данните по т. 1 - 4, необходимите допълнителни проучвания на подземните води и срока за подаване на заявление за издаване на разрешително за водовземане.
(8) Документите по ал. 3 и 5 и протоколите по ал. 4 и ал. 7, т. 5 се прилагат към досието на съоръжението по чл. 124, ал. 1.
 
Чл. 110.
(1) Ликвидиране на съоръжения за подземни води се извършва, когато:
1. съоръженията:
а) не са включени в регистрите по чл. 112;
б) са изградени в нарушение на Закона за водите или на параметри и условия в издаденото разрешително за изграждане;
в) са негодни по геоложки причини да изпълняват предназначението си;
г) са негодни по технически причини да изпълняват предназначението си и не е възможно или целесъобразно да бъдат реконструирани;
д) са предназначени за питейно-битово водоснабдяване и експлоатацията им е забранена от регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве;
2. съоръженията са предназначени за проучване на подземни води, освен ако:
а) не се оборудват като съоръжения за мониторинг;
б) с разрешителното за ползване на воден обект за хидрогеоложки проучвания не е предвидено ползването на черпателните проучвателни тръбни кладенци като съоръжения, предназначени за водовземане, изкуствено подхранване, реинжектиране, инжектиране или отвеждане на замърсители в подземните води;
в) са предвидени за изучаване на слабо водообилни подземни водни тела или водоносни хоризонти, изградени от здрави скали и разположени на дълбочина, по-голяма от 200 м, и в разрешителното за ползване на воден обект за изграждането им не е предвидено преоборудването им като съоръжения, предназначени за водовземане;
3. чрез съоръженията са смесени води с различно качество или от няколко водни тела и няма техническа възможност да бъдат реконструирани.
(2) Ликвидирането на съоръженията се осъществява по проект, одобрен от директора на басейновата дирекция, освен в случаите на ликвидиране на кладенци за задоволяване на собствените потребности на гражданите по чл. 118, ал. 3.
(3) Проектът по ал. 2 съдържа техническите решения и технологията за осигуряване на:
1. пълното прекратяване на възможността за естествено или принудително протичане на води през съоръженията, в т. ч.:
а) през водоприемната им част, и
б) по ствола на съоръженията;
2. премахване на надземната част на съоръженията и рекултивиране на терена.
(4) При проектирането на техническите решения по ал. 3, т. 1 се предвиждат и мерки за:
1. изолиране на засипката на филтъра;
2. изваждане или разрушаване на спуснатите тръби и филтри или части от тях.
(5) Проектът по ал. 3 се разработва от лица, които имат висше образование с придобита образователно-квалификационна степен "магистър" по специалности "Техника и технология на сондирането" и "Хидрогеология" и професионална квалификация "магистър-инженер".
(6) Ликвидирането на съоръженията се изпълнява от търговски дружества, включени в регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 3.
(7) За ликвидиране на съоръженията басейновата дирекция съставя протокол, който се подписва от техния собственик и от оправомощен представител на търговското дружество, изпълнило ликвидационните работи.

Чл. 111. Консервирането и ликвидирането на съоръжения за подземни води се извършва за сметка на техния собственик.

 
Чл. 112.
(1) Регистрите на водовземните съоръжения за подземни води включват:
1. съоръженията за подземни води, които се ползват или могат да бъдат ползвани за водовземане за стопански цели;
2. съоръженията - кладенци за задоволяване на собствените потребности на гражданите.
(2) В регистрите по ал. 1 не се включват съоръженията за:
1. минерални води от находищата по приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите;
2. минерални води - публична общинска собственост;
3. водовземане при кризи;
4. водовземане за нестопански цели, собственост на юридически лица с нестопанска цел.
(3) Съоръженията по ал. 2 се включват в отделни регистри.
(4) Съоръженията по ал. 1, т. 1 и ал. 2 могат да бъдат:
1. оборудвани за експлоатация;
2. консервирани;
3. ликвидирани.
(5) Регистрите по ал. 1 и 3 се водят от:
1. директорите на басейнови дирекции - за регистрите на съоръженията по ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 4;
2. министъра на държавната политика при бедствия и аварии - за регистъра на съоръженията по ал. 2, т. 3;
3. кметовете на общини - за регистрите на съоръженията по ал. 2, т. 2.

Чл. 113.
(1) Регистрите на съоръженията за минерални води по чл. 112, ал. 2, т. 1 и 2 съдържат данните по чл. 83, ал. 9.
(2) Кметовете на общини изпращат копие от регистъра по чл. 112, ал. 2, т. 2 на министъра на околната среда и водите в срок до 1 месец от съставянето им.

Чл. 114.
(1) В регистъра на съоръженията за подземни води, които се ползват или могат да бъдат ползвани за водовземане за стопански цели, се включват съоръженията:
1. които:
а) са изградени въз основата на издадено разрешително за ползване на воден обект за изграждане на съоръженията;
б) са приети по реда на раздел II;
2. за които до влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 65 от 2006 г.) са издадени разрешителни за ползване на воден обект за изграждане на съоръженията или разрешителни за водоползване;
3. за които е подадено заявление за включване в регистъра при условията и по реда на § 122 от Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 65 от 2006 г.);
4. за които е открита процедура за издаване на разрешително за водовземане до влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 65 от 2006 г.).
(2) Включването в регистъра на съоръженията по ал. 1, т. 1, 2 и 4 се извършва служебно от директора на басейнова дирекция.
 
Чл. 115.
(1) Регистрите на съоръженията, които се ползват или могат да бъдат ползвани за водовземане за стопански цели по чл. 112, ал. 1, т. 1 и регистрите на съоръженията по чл. 112, ал. 2, т. 4 съдържат:
1. регистрационен номер и дата на регистриране;
2. данни за имота, в който са изградени съоръженията;
3. данни за собственика на съоръженията;
4. данни за ползвателя на съоръженията;
5. данни за съоръженията, включително:
а) година на изграждане;
б) местоположение, определено при условията на чл. 26, ал. 1, 4 и 5;
в) код на водното тяло;
г) дълбочина;
д) конструктивни характеристики;
е) статично ниво на водата;
ж) статус на съоръженията съгласно чл. 112, ал. 4.
(2) Промени в регистъра по отношение на данните по ал. 1, т. 3, 4 и т. 5, буква "ж" се извършват по заявление на собственика на съоръженията.

Чл. 116. Регистърът на съоръженията - кладенци за задоволяване на собствените потребности на гражданите по чл. 112, ал. 1, т. 2, съдържа:
1. входящ номер на уведомлението за регистриране на съоръженията;
2. регистрационен номер и дата на регистриране;
3. данни за имота, в който са изградени съоръженията;
4. трите имена на собственика на съоръженията;
5. код на водното тяло;
6. данни за съоръженията, включително:
а) дълбочина;
б) диаметър на тръбата или на отвора на зиданите кладенци;
в) начин на добиване на водата;
г) целта, за която се ползва водата.

Чл. 117. Гражданите, собственици на поземления имот, уведомяват писмено директора на съответната басейнова дирекция за:
1. намерението да изградят кладенец;
2. наличието на изграден кладенец.
 
Чл. 118.
(1) В уведомлението за намерение за изграждане на кладенец за задоволяване на собствени потребности се посочват:
1. данни за собственика: име, единен граждански номер, адрес, данни за акта, от който черпи правото си, телефон за връзка;
2. данни за поземления имот: идентификатор, адрес, трайно предназначение, начин на трайно ползване;
3. данни за сгради;
4. проектна дълбочина на кладенеца;
5. цел, за която се предвижда ползването на водата.
(2) Когато не е спазено изискването по чл. 50, в срок до 2 дни от получаването на уведомлението директорът на басейнова дирекция уведомява по телефона и писмено гражданина за неспазване на нормативните изисквания и за дълбочината, до която е допустимо изграждане на кладенеца.
(3) Когато в имота има изграден кладенец, който е затлачен, пресъхнал или е разрушен, старият кладенец задължително се запълва само с естествени земни материали и се запечатва с глинест слой.
(4) Изпълнението на дейностите по ал. 3 се извършва в присъствието на представител на съответната община и за изпълнените дейности се съставя протокол.
(5) В случаите по ал. 3 собственикът уведомява директора на басейнова дирекция за отразяване на измененията в регистъра по чл. 112, ал. 1, т. 2, като прилага към уведомлението съставения протокол.

Чл. 119. В уведомлението за регистриране на изграден кладенец за задоволяване на собствени потребности се посочват:
1. трите имена и единният граждански номер на собственика на имота;
2. данни за поземления имот: идентификатор, адрес, трайно предназначение, начин на трайно ползване;
3. дълбочина на кладенеца;
4. диаметър на тръбата или на отвора на зиданите кладенци;
5. начин на добиване на водата - с кофа или с помпа;
6. цел, за която се ползва водата.

Чл. 120.
(1) Собственикът на имота, в който е разположен кладенецът, носи отговорност за причинените щети, свързани с промяна в качеството и количеството на водите, предизвикани от неподходящо избрано място на кладенеца.
(2) Собственикът по ал. 1 поема всички рискове от ползването на водата от кладенеца за пиене и битови цели.

Чл. 121.
(1) Не се допуска промяна на предназначението и включване в регистрите на съоръженията по чл. 112, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 4 на кладенци, изградени за задоволяване на собствени потребности.
(2) Не се издават разрешителни за водовземане за стопански или нестопански цели от кладенци, изградени за задоволяване на собствените потребности на гражданите.

Чл. 122. Регистрите на съоръженията по чл. 112, ал. 1 и ал. 2, т. 4 са публични и достъпът до информацията, въведена в тях, се осигурява чрез интернет страниците на Министерството на околната среда и водите и на басейновите дирекции за управление на водите.

Чл. 123.
(1) Министърът на държавната политика при бедствия и аварии води регистър на водовземните съоръжения по чл. 112, ал. 2, т. 3, които са предвидени за ползване при възникване на криза.
(2) Министърът на държавната политика при бедствия и аварии предоставя на министъра на околната среда и водите копие от регистъра по ал. 1 на електронен носител.
(3) Информацията от регистъра по ал. 1 е предназначена само за служебно ползване от Министерството на околната среда и водите.
 
Чл. 124.
(1) За включените в регистрите съоръжения по чл. 112, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 4 директорът на басейновата дирекция съставя досиета, в които се съхранява документацията за:
1. издаване на разрешително за ползване на воден обект за изграждането на съоръжението или за регистрирането му;
2. издаване, изменение, продължаване или прекратяване на разрешително за водовземане;
3. консервиране и/или ликвидиране на съоръженията.
(2) Досиетата на съоръженията по ал. 1 се съхраняват в басейновата дирекция до ликвидиране на съоръженията, след което се предават в Държавния архив.

Чл. 125.
(1) Директорите на басейнови дирекции водят служебен регистър на тръбните кладенци, изградени във връзка с финансирани от държавата проучвания на подземни богатства, които не се използват от собствениците на имотите, в които се намират.
(2) За установените и включени в регистъра по ал. 1 кладенци басейновата дирекция извършва обследване по документи и на място за параметрите и техническото им състояние.
(3) Директорът на басейнова дирекция изготвя мотивирано предложение до министъра на околната среда и водите за:
1. консервиране на съоръженията, за които е установено, че могат да бъдат използвани;
2. ликвидиране - когато съоръженията са негодни за използване.
(4) Средствата за изпълнение на дейностите по ал. 3, т. 2 се осигуряват целево от Републиканския бюджет по списък, предложен от министъра на околната среда и водите.

 
Чл. 126.
(1) Министърът на околната среда и водите води регистри на:
1. експертите, подготвящи документите по чл. 145, ал. 2, т. 10, чл. 146, т. 3, чл. 147, ал. 2, т. 5 за издаване на разрешителни за подземни води, и експертите, извършващи независим контрол при изпълнение на хидрогеоложки проучвания, изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води;
2. търговските дружества, изпълняващи хидрогеоложки проучвания без изграждане на съоръжения за подземни води и подготвящи документите по чл. 148, ал. 2, т. 2 и 3;
3. търговските дружества, изпълняващи хидрогеоложки проучвания, изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води.
(2) Регистрите по ал. 1 се поддържат в електронен вид и информацията в тях се актуализира ежемесечно.
(3) Регистрите по ал. 1 са публични и достъпът до информацията, въведена в тях, се осигурява чрез интернет страниците на Министерството на околната среда и водите и на басейновите дирекции за управление на водите и на място в сградите на министерството и басейновите дирекции.
 
Чл. 127.
(1) Регистърът на експертите по чл. 126, ал. 1, т. 1 съдържа:
1. трите имена на експерта;
2. адрес за кореспонденция, телефон, факс и e-mail адрес;
3. № и дата на регистрация на експерта за подготовка на документи за издаване на разрешителни;
4. видове разрешителни, за които е издадено удостоверението за регистрация;
5. № и дата на регистрация на експерта за извършване на независим контрол;
6. промени в регистрацията;
7. ново включване по чл. 134;
8. констатирани нарушения на изискванията на тази наредба, извършени от експерта;
9. заличаване от регистъра (№ и дата на заповедта), обжалване;
10. ново включване по чл. 133, ал. 7.
(2) Регистърът по чл. 126, ал. 1, т. 2 и 3 съдържа:
1. фирма на търговеца;
2. адрес за кореспонденция, телефон, факс и e-mail адрес;
3. № и дата на регистрация;
4. обхват на дейностите, за които е издадено удостоверението за регистрация;
5. имената на регистрираните експерти в персонала на дружеството, научната им степен и звание - ако са посочени;
6. промени в регистрацията;
7. ново включване по чл. 134;
8. констатирани нарушения на изискванията на тази наредба, извършени от търговското дружество;
9. заличаване от регистъра (№ и дата на заповедта), обжалване;
10. ново включване по чл. 133, ал. 7.
(3) За всеки включен в регистрите експерт и търговско дружество се съставя досие, което съдържа документите за включване, за промяна в регистрацията и за заличаване от регистъра.

Чл. 128.
(1) Обхватът на дейност на експертите по чл. 126, ал. 1, т. 1 се определя за:
1. конкретен вид разрешителни, и/или
2. за извършване на независим контрол.
(2) Обхватът на дейност на търговските дружества по ал. 1, т. 2 и 3 се определя:
1. за търговските дружества по ал. 1, т. 2 за:
а) оценка на ресурсите на подземни водни тела и находища на минерални води;
б) оценка на състоянието на подземни водни тела;
в) анализиране на информацията от изпълнени хидрогеоложки проучвания по чл. 140, ал. 3 и/или ал. 4, т. 3;
2. за търговските дружества по ал. 1, т. 3 съобразно максималната дълбочина на съоръженията:
а) до 100 м;
б) до 300 м;
в) до 600 м;
г) над 600 м.
 
Чл. 129.
(1) В регистъра на експертите по чл. 126, ал. 1, т. 1 се включват лица, които:
1. имат висше образование с придобита образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност "Хидрогеология" и професионална квалификация "магистър-инженер";
2. са осъществявали в продължение най-малко на две години през последните пет години дейност по специалността по т. 1.
(2) В регистъра на търговските дружества по чл. 126, ал. 1, т. 2 и 3 се включват физически и юридически лица, които удостоверят, че:
1. имат надлежна регистрация като търговец и:
а) не са обявени в несъстоятелност;
б) не са в производство по ликвидация;
в) нямат парични задължения към държавата или към община по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган;
2. имат в персонала на дружеството:
а) за търговските дружества по чл. 126, ал. 1, т. 2:
аа) не по-малко от трима регистрирани експерти по чл. 126, ал. 1, т. 1;
бб) експерти с висше образование с придобита образователно квалификационна степен "магистър" по специалности, имащи отношение към обхвата на дейността на регистрация;
б) за търговските дружества по чл. 126, ал. 1, т. 3:
аа) не по-малко от един регистриран експерт по чл. 126, ал. 1, т. 1;
бб) експерти с висше образование с придобита образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност "Техника и технология на сондирането" и професионална квалификация "магистър-инженер";
3. разполагат със собствени технически средства за изпълнение на хидрогеоложки проучвания, изграждане и реконструкция на съоръжения за подземни води - за търговските дружества по чл. 126, ал. 1, т. 3, в т. ч.:
а) сондажни апаратури;
б) помпено и компресорно оборудване;
в) оборудване за изпълнение на циментационни и ликвидационни работи;
г) устройства за измерване на дебит и ниво на подземните води;
д) инструменти за ликвидиране на аварии, тампонажни устройства, противофонтаниращо оборудване.
(3) Експертите, включени в регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 1, не могат да бъдат включвани в персонала по ал. 2, т. 2 на повече от едно търговско дружество.
 
Чл. 130.
(1) За включване в регистъра кандидатите подават до министъра на околната среда и водите писмено заявление.
(2) Заявлението за включване в регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 1 се подписва от кандидата собственоръчно и съдържа:
1. трите имена, единния граждански номер, домашен и служебен адрес, адрес за кореспонденция, телефон, факс и e-mail адрес;
2. искане за включване като експерт, подготвящ документи за издаване на разрешителни за подземни води, в което са посочени видовете разрешителни за подземни води, за които кандидатства експертът, и/или
3. искане за включване в регистъра като експерт, осъществяващ независим контрол при изпълнението на хидрогеоложки проучвания, изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води;
4. опис на документите, които се прилагат към заявлението.
(3) Към заявлението по ал. 2 кандидатите прилагат:
1. копие от дипломата за завършено висше образование и от приложението към нея за изучаваните дисциплини;
2. документи, доказващи изпълнението на изискванията по чл. 129, ал. 1, т. 2, включително:
а) списък с изпълнени проучвания или подготвени документи във връзка с издадени разрешителни;
б) референции от възложителите, доказващи изпълнението;
3. копие от завереното от Националната агенция по приходите уведомление по чл. 62 от Кодекса на труда за регистриране на трудовия договор в случаите по чл. 135;
4. документ за платена такса за регистриране, определена с тарифата по чл. 72 от Закона за опазване на околната среда.
(4) Заявлението за включване в регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 2 и 3 се подписва от лицето, което управлява или представлява дружеството, и съдържа:
1. трите имена на лицето, което управлява или представлява дружеството, адрес за кореспонденция, телефон, факс и e-mail адрес;
2. фирма и седалище на търговеца;
3. обхват на дейностите за изграждане и реконструкция на съоръжения, съобразен с техническите характеристики на съоръженията по чл. 129, ал. 2, т. 3;
4. опис на документите, които се прилагат към заявлението.
(5) Към заявлението по ал. 4 кандидатите прилагат:
1. заверено копие на актуално състояние за вписване в търговския регистър, издадено до три месеца преди подаване на заявлението;
2. копие от карта за идентификация по регистър БУЛСТАТ;
3. актуални удостоверения от компетентните органи за обстоятелствата по чл. 129, ал. 2, т. 1;
4. извлечение от счетоводните сметки за дълготрайни материални активи на фирмата, заверено от лицето, управляващо дружеството, и главния счетоводител на дружеството, доказващо наличието на техническите средства по чл. 129, ал. 2, т. 3;
5. списъци с описание на техническите характеристики на средствата по чл. 129, ал. 2, т. 3, букви "а" - "г";
6. копие от заверените от Националната агенция по приходите уведомления по чл. 62 от Кодекса на труда за регистриране на трудовите договори за експертите по чл. 129, ал. 2, т. 2;
7. копие от документите по т. 6 за нерегистрирани експерти с придобита образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност "Хидрогеология";
8. списък с изпълнени:
а) проучвания и хидрогеоложки доклади или
б) съоръжения за подземни води по издадени разрешителни по реда на Закона за водите;
9. копия от дипломите за висше образование на експертите по т. 6 и 7 и приложени към тях справки за изучаваните дисциплини;
10. документ за платена такса за регистриране, определена с тарифата по чл. 72 от Закона за опазване на околната среда.
(6) Кандидатите могат да приложат и документи за придобити научна степен и звание на експертите по чл. 129, ал. 2, т. 2.
 
Чл. 131.
(1) Заявленията по чл. 130, ал. 1 се разглеждат в 30-дневен срок от постъпване на заявлението от постоянна комисия, създадена със заповед на министъра на околната среда и водите.
(2) При констатиране на пропуски в подаденото заявление и приложенията към него кандидатът се уведомява писмено за констатираните пропуски и му се дава 14-дневен срок за отстраняването им, считано от датата на получаване на писмото.
(3) В срока по ал. 1 не се включва времето за отстраняване на пропуските, изискано по ал. 2.
(4) Когато подаденото заявление и приложенията към него отговарят на изискванията, министърът на околната среда и водите издава удостоверение за включване в регистъра в два еднообразни екземпляра, валидно 5 г.
(5) На кандидата се отказва включване в регистъра, когато:
1. не е предоставил някой от необходимите документи или не е отстранил пропуските в подадените документи в срока по ал. 2;
2. не отговаря на изискванията по чл. 129;
3. заявеният обхват на дейност не е съобразен с техническите характеристики на съоръженията по чл. 129, ал. 2, т. 3;
4. регистрираните експерти по чл. 129, ал. 2, т. 2 са включени в персонала на други вече регистрирани търговски дружества.
(6) В случаите по ал. 5 министърът на околната среда и водите издава мотивиран писмен отказ и уведомява кандидата с обратна разписка.
(7) Отказът за включване в регистъра по ал. 6 не отменя правото за повторно кандидатстване по общия ред.

Чл. 132.
(1) При промяна на някои от обстоятелствата по чл. 130, ал. 2, т. 1 регистрираният експерт в едномесечен срок уведомява Министерството на околната среда и водите чрез писмено заявление за отразяване на настъпилите промени в регистъра.
(2) Лицето, което управлява или представлява регистрирано дружество, в едномесечен срок уведомява Министерството на околната среда и водите чрез писмено заявление за отразяване на настъпилите промени в регистъра при промяна на:
1. някои от обстоятелствата по чл. 130, ал. 4, т. 1 и 2;
2. обстоятелствата по чл. 129, ал. 2, включително:
а) промени в персонала на дружеството относно експертите по чл. 129, ал. 2, т. 2;
б) вписване или отписване от счетоводните сметки на съоръжения, при което се променя обхватът на регистрация.
(3) Промените по ал. 2, т. 2 се удостоверяват с документите по чл. 130, ал. 5, т. 4, 5 и 6.
(4) В случаите по ал. 2, т. 2 документите се разглеждат от комисията по чл. 131, ал. 1 в срок до 14 дни от подаване на заявлението.
(5) Промените в регистъра се вписват в 7-дневен срок от:
1. подаване на заявлението - в случаите по ал. 1 и ал. 2, т. 1;
2. изтичане на срока по ал. 4 - в случаите по ал. 2, т. 2.
 
Чл. 133.
(1) Министърът на околната среда и водите със заповед заличава от регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 1 експерти, подготвящи документи за издаване на разрешителни за подземни води, които:
1. са представили невярна информация в документацията за извършеното проучване на подземните води за издаване на разрешително;
2. са били автори на документи за издаване на разрешителни за водовземане чрез съоръжения, които не са включени в регистрите на водовземните съоръжения по чл. 112, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 4.
(2) Министърът на околната среда и водите със заповед заличава от регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 1 експерти, извършващи контрол при изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води, които са подписали:
1. първични документи за проучване на подземни води с невярно съдържание;
2. протоколи за скрити работи с невярно съдържание, въз основа на които съоръженията са приети по реда на раздел II от глава пета и впоследствие е доказано, че чрез тях се замърсяват подземните води.
(3) Министърът на околната среда и водите със заповед заличава от регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 2 търговски дружества:
1. в които регистрираните експерти в персонала не са подновили регистрацията си или са заличени от регистъра при условията на ал. 1;
2. за които е установено, че са били изпълнители на хидрогеоложки доклади:
а) за хидрогеоложки проучвания, за които се изисква, а не е издадено разрешително по реда на Закона за водите;
б) с обхват, несъответстващ на обхвата на регистрация.
(4) Министърът на околната среда и водите със заповед заличава от регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 3 търговски дружества, изпълняващи хидрогеоложки проучвания, изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води:
1. които са имали в персонала само един регистриран експерт и същият не е подновил регистрацията си или е заличен от регистъра при условията на ал. 1;
2. за които е установено, че са извършвали хидрогеоложки проучвания, изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води:
а) за които не е издадено разрешително по реда на Закона за водите;
б) с обхват, несъответстващ на обхвата на регистрираните дейности.
(5) Нарушенията по ал. 1 - 4 се разглеждат от комисията по чл. 131, ал. 1.
(6) Заличаването на експертите по ал. 1 и 2 и търговските дружества по ал. 3 и 4 е за срок 1 г.
(7) След изтичане на срока по ал. 6 заличените експерти и търговски дружества могат да кандидатстват за ново включване по реда на чл. 130.
(8) Заповедите по ал. 1 - 4 могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
 
Чл. 134. След изтичане на срока на валидност на удостоверението за регистрация по чл. 131, ал. 4 се подава заявление за ново включване в регистъра по реда на чл. 130.
 
Чл. 135.
(1) Експертите, които не отговарят на изискването по чл. 129, ал. 1, т. 2 или са заличени от регистъра по реда на чл. 133, ал. 1 и 2, могат да изпълняват дейности по проучване на подземните води и да участват в подготовката на документите за издаване на разрешителни по трудов договор в регистрирано търговско дружество и под ръководството на регистриран експерт.
(2) При кандидатстване за включване в регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 1 експертите по ал. 1 прилагат към заявлението освен документите по чл. 130, ал. 3 и копие от завереното от Националната агенция по приходите уведомление по чл. 62 от Кодекса на труда за регистриране на трудовия договор.


Чл. 136.
(1) Право за водовземане от подземни, вкл. минерални води, се предоставя чрез:
1. издаване на разрешително за водовземане по реда на глава четвърта от Закона за водите;
2. концесия за добив на минерални води, изключителна държавна и публична общинска собственост, по реда на Закона за концесиите и при условията на Закона за водите.
(2) Право за водовземане по ал. 1 се предоставя само при утвърдени експлоатационни ресурси на водното тяло или находището на минерални води по реда на глава трета.
(3) Концесия за бутилиране на минерални води и/или производство на газирани и други напитки, в състава на които се включва минерална вода, се предоставя само след издаден сертификат за качеството на минералните води от конкретното съоръжение, предназначено за водовземане по реда на чл. 87.

Чл. 137.
(1) Разрешително за водовземане от подземни, вкл. минерални води, се изисква за всички случаи на водовземане, в т. ч. на минерални води за осигуряване на общото водоползване за пиене и водоналиване от гражданите.
(2) Разрешително по ал. 1 не се изисква, когато водовземането е за:
1. задоволяване на собствените потребности на гражданите, при условие че съоръжението, предназначено за водовземане, не е разположено извън границите на неселените места, в границите на санитарно-охранителна зона на съоръжение за минерални води или в район с ликвидиран геотехнологичен добив на уран;
2. дейности по защита на населението при обявено кризисно положение по реда на Закона за управление при кризи или Закона за защита при бедствия;
3. добив на минерални води по предоставени концесии.
(3) Разрешително за водовземане се издава на:
1. физически лица, собственици на кладенци за задоволяване на собствени потребности, разположени извън границите на населени места, в санитарно-охранителна зона на съоръжение за минерални води или в район с ликвидиран геотехнологичен добив на уран и водовземането е с цел задоволяване на собствени потребности;
2. търговски дружества, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица с нестопанска цел - в останалите случаи.

Чл. 138. Присъединяването на водопроводната система, за водоснабдяване на обекти в процес на проектиране и строителство, към съоръжения за подземни води, предназначени за водовземане, или към довеждащ водопровод от съоръжение за минерални води се извършва при монтирани водомери за измерване на черпените водни обеми, пломбирани от басейновата дирекция за управление на водите.
 
Чл. 139. Ползването на подземни водни обекти включва:
1. извършването на хидрогеоложки проучвания;
2. изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води;
3. изкуствено подхранване на подземните води;
4. реинжектиране или инжектиране на води в подземни водни тела;
5. пряко отвеждане на замърсители в подземните води;
6. инжектиране на природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти;
7. непряко отвеждане на замърсители в подземните води;
8. извършване на сондажна и/или минна дейност в райони със значителни ресурси на подземни води.
 
Чл. 140.
(1) Ползването на подземни водни обекти по чл. 139, т. 1 - 6 се извършва въз основа на издадено разрешително по реда и при условията на Закона за водите и на тази наредба.
(2) Разрешително за ползване на подземен воден обект се издава на:
1. физически лица - за изграждане на съоръжение за подземни води, кладенец за задоволяване на собствени потребности, разположен извън границите на неселените места, в границите на санитарно-охранителна зона на съоръжение за минерални води или в район с ликвидиран геотехнологичен добив на уран;
2. търговски дружества, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица с нестопанска цел - в останалите случаи.
(3) Разрешително за хидрогеоложки проучвания се изисква при проучване чрез повече от едно съоръжение за проучване на подземните води за:
1. части от подземно водно тяло, в които няма данни от извършени предходни проучвания за разработване на концептуален модел;
2. изкуствено подхранване, реинжектиране или инжектиране, пряко или непряко отвеждане на замърсители в подземните води;
3. инжектиране на природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти;
4. в случаите по чл. 57, ал. 1.
(4) Разрешително по ал. 1 не се изисква, когато:
1. се изграждат съоръжения, предназначени за водовземане за задоволяване на собствените потребности на гражданите, при условие че съоръженията не са разположени в границите на санитарно-охранителна зона на съоръжение за минерални води или в район с ликвидиран геотехнологичен добив на уран;
2. хидрогеоложките проучвания или изграждането на съоръжения за проучване и мониторинг на подземни води или за водовземане и реинжектиране на минерални води, изключителна държавна собственост, са възложени от министъра на околната среда и водите;
3. хидрогеоложките проучвания се изпълняват във връзка със:
а) извършване на оценка на въздействието върху околната среда или издаване на комплексни разрешителни по реда на Закона за опазване на околната среда;
б) издаване на разрешения за дейности с отпадъци по реда на Закона за управление на отпадъците;
в) изпълнение на програмите, неразделна част от решенията по оценка на минали екологични щети;
г) издаване на разрешения за търсене и проучване на подземни богатства;
д) изпълнение на проекти за ликвидиране на обекти от рудодобива, уранодобива и въгледобива;
е) издаване на разрешения за изграждане и управление на депа за отпадъци от минно-добивната дейност;
ж) определяне на площадки за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци.
(5) Когато проучването по ал. 3 се извършва чрез едно съоръжение, се изисква издаване на разрешително за изграждане на съоръжение за проучване на подземни води.

Чл. 141.
(1) Предотвратяване и намаляване на непрякото отвеждане на замърсители в подземните води се извършва чрез прилагане на забраните по чл. 61 и изискванията по чл. 75, ал. 5 при издаването на комплексни разрешителни по реда на Закона за опазване на околната среда и разрешения за дейности с отпадъци по реда на Закона за управление на отпадъците.
(2) Сондажна и/или минна дейност в райони със значителни ресурси на подземни води се извършва след съгласуване с Министерството на околната среда и водите по отношение на условията за ползване на водните обекти, съдържащи подземни води.
(3) Разрешителните по ал. 1 и съгласуването по ал. 2 се издават при спазване на изискванията за опазване на подземните води по глава четвърта на тази наредба.


Чл. 142.
(1) Кандидатите за издаване на разрешително за подземни води са длъжни:
1. да подадат заявление до директора на съответната басейнова дирекция по реда на глава втора от Закона за опазване на околната среда за получаване на данните от регистрите на разрешителните за подземни води:
а) по чл. 27, ал. 3, т. 2 и 3 - за характеризиране на филтрационното поле;
б) за разрешените и предвидени средноденонощни дебити - когато намерението на кандидата е свързано с водовземане или изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане;
2. да възложат подготвянето на проект за издаване на разрешително на:
а) търговски дружества, включени в регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 2 - в случаите по чл. 139, т. 4 - 6;
б) експерти, включени в регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 1 - в останалите случаи.
(2) В заявлението по ал. 1, т. 1 кандидатите посочват:
1. географските координати на съоръжението, предназначено за водовземане, или на предвиденото място на ползване;
2. наименованието на водоносния хоризонт и кода на водното тяло съгласно регистъра по чл. 41 за използването на което се иска издаване на разрешително;
3. наименованията на съоръженията съгласно регистъра на водовземните съоръжения или регистъра на разрешителните за изграждане на съоръжения за подземни води, за които се искат данните по ал. 1, т. 1, букви "а" и "б", попадащи в разглежданата филтрационна област.
(3) Директорът на басейнова дирекция в 14-дневен срок предоставя на кандидата наличната информация и потвърждава или посочва достоверния код на водното тяло, за което се отнасят данните.
 
Чл. 143. За откриване на процедура за издаване на разрешително кандидатите подават заявление до:
1. министъра на околната среда и водите за:
а) водовземане от минерални води от находищата по приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите;
б) за ползване на подземен воден обект освен в случаите по чл. 139, т. 3;
2. директора на съответната басейнова дирекция за:
а) водовземане от подземни води, и
б) ползване на подземен воден обект за изкуствено подхранване на подземните води.
 
Чл. 144.
(1) Заявлението по чл. 143 за издаване на разрешително за подземни води съдържа:
1. трите имена и постоянен адрес на кандидата - за физическите лица, съответно фирма и седалище - за юридическите лица и за едноличните търговци, регистрирани по Търговския закон;
2. единен граждански номер за физическите лица или единен идентификационен код за юридическите лица и едноличните търговци;
3. цел на водовземането или ползването;
4. наименование на водоносния хоризонт и код на водното тяло или наименование на находището на минерални води, посочени в регистрите на експлоатационните ресурси по чл. 41;
5. място на водовземане или ползване, определено при условията на чл. 26, ал. 1, 4 и 5, или наименованието на водовземното съоръжение за минерални води, посочено в регистъра по чл. 41;
6. местност, административно-териториална и териториална единица, код по единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици - за всяко място на водовземане или ползване;
7. адрес за кореспонденция, телефон и факс за връзка с физическото лице или с лицето, което управлява и представлява дружеството по т. 1;
8. опис на документите, които се прилагат към заявлението.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. документ за платена такса за издаване на разрешителното, определена с тарифата по чл. 72 от Закона за опазване на околната среда;
2. заверено копие на актуално удостоверение за вписването в търговския регистър - за юридическите лица и едноличните търговци, издадено до три месеца преди подаване на заявлението;
3. копие от карта за идентификация по регистър БУЛСТАТ;
4. влязло в сила решение по оценка на въздействието върху околната среда или решение да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда в случаите, определени в Закона за опазване на околната среда за инвестиционни предложения и/или разширения за обектите, които се предвижда да бъдат водоснабдени или които формират отвежданите, инжектираните или реинжектираните води;
5. заверена от съответния компетентен орган актуална скица на поземлените имоти или копие от кадастралната карта с нанесено местоположение на:
а) съоръженията или територията на проучване, или
б) обекта, където се предвижда ползване на минерални води.
(3) В случаите, когато се предвижда ползването на земеделска земя за неземеделски цели, документите по ал. 2, т. 5 отразяват промененото предназначение на земеделските земи.
 
Чл. 145.
(1) Заявлението за издаване на разрешително за водовземане от подземни, вкл. и минерални води по чл. 144, ал. 1, съдържа и заявения средноденонощен дебит и годишен обем на черпене.
(2) При водовземане от подземни води към заявлението по чл. 144 се прилагат и:
1. обосновка на необходимите водни обеми;
2. документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръженията, когато за водовземане се ползват съществуващи съоръжения;
3. извадка от кадастралната карта с данни за имотите, които попадат в санитарно-охранителните зони - при водовземане, предназначено за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване;
4. документи, удостоверяващи съгласието на собствениците на имотите, които попадат в санитарно-охранителните зони - при водовземане, предназначено за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване;
5. удостоверение за регистрация като земеделски производител - при водовземане, предназначено за производство на растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба;
6. документ от В и К оператор или друг оператор, удостоверяващ възможността за включване на отпадъчните води от обекта, който се иска да бъде водоснабден, в съществуваща канализационна система;
7. документ, удостоверяващ собствеността на съоръженията:
а) извлечение от счетоводните сметки за дълготрайни материални активи на собственика на съоръженията - за съоръжения, частна собственост, или
б) документ, удостоверяващ публичната собственост на съоръженията - за съоръжения - публична собственост;
8. нотариално заверена декларация за изпълнение на изискванията по:
а) чл. 51, ал. 1, т. 2 - при самостоятелно питейно-битово водоснабдяване, или
б) чл. 52, ал. 3 - в останалите случаи;
9. копие от:
а) издаденото разрешително за заустване на отпадъчни води - когато не съществува възможност за включване на отпадъчните води в съществуваща канализационна система;
б) заверено копие от договор с оператора на канализационна система - в останалите случаи;
10. проект за водовземане от подземни води;
11. проект за оборудване на водоснабдителната система за измерване на ползваните за различни цели водни обеми, освен в случаите на питейно-битово водоснабдяване на урбанизираните територии;
12. проект на санитарно-охранителна зона, разработен по реда на наредбата за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, и на минералните води по чл. 135, т. 6 от Закона за водите, в 6 екземпляра - когато водовземането е предназначено за питейно-битово водоснабдяване;
13. копие от документацията за изграждане на съоръженията, когато кандидатът разполага с такава, или документи за проведени сондажно-геофизични или други изследвания за удостоверяване на конструкцията на съоръженията - при водовземане чрез тръбни кладенци, регистрирани по реда на § 122 от Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 65 от 2006 г.);
14. хидроложки доклад за нарушения отток на участъка от реката в района на водовземане - при водовземане чрез съоръжения, работещи с привлекаеми ресурси от река, които не са изградени въз основа на издадено разрешително при условията на тази наредба;
15. документи за собственост или за право на ползване на имотите, които ще бъдат водоснабдени или напоявани, освен в случаите на водовземане с цел питейно-битово водоснабдяване на урбанизираните територии.
(3) При водовземане от минерални води към заявлението по чл. 144 се прилагат и:
1. обосновка на необходимите водни обеми и дебитите в случаите по чл. 46, ал. 6;
2. документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръженията в случаите, в които водовземането е свързано с ползването на съществуващи водопроводни съоръжения или на съоръжения, предназначени за водовземане от минерални води, включени в активите на търговски дружества;
3. план за застрояване, одобрен по реда на Закона за устройство на територията;
4. проект за присъединяване на отклонението за захранване на водоснабдявания обект към довеждащата система и за измерване на ползваните водни обеми - в 2 екземпляра;
5. документи за собственост или за право на ползване на обектите, в които ще се ползва минералната вода.
 
Чл. 146. При ползване на подземен воден обект за хидрогеоложки проучвания към заявлението по чл. 144 се прилагат и:
1. документи, удостоверяващи съгласието на собствениците на имотите, в които ще се извършва проучването;
2. декларация за намерението на кандидата за ликвидиране или ползване на изградените съоръжения за проучване на подземни води;
3. проект за хидрогеоложки проучвания - в 2 екземпляра.
 
Чл. 147.
(1) Заявлението за издаване на разрешително за ползване на подземен воден обект за изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води по чл. 144, ал. 1 съдържа и:
1. цел или цели на водовземането или ползването на воден обект, за които се иска изграждане на съоръженията;
2. дълбочина на съоръженията;
3. предвиждан средноденонощен дебит и годишен обем на черпената, реинжектираната, инжектираната или отвежданата вода - във всички случаи, освен при изграждането на съоръжения за мониторинг.
(2) Към заявлението по чл. 144 се прилагат и:
1. обосновка на водните обеми;
2. документ за собственост на имота или нотариално заверено писмено съгласие на собственика на имота, в който ще се изграждат съоръженията;
3. нотариално заверена декларация от собственика на имота относно собствеността и ползването на изградените съоръжения и начина на разпореждане с тях при промяна на собствеността върху земята;
4. декларация за избрания изпълнител и за срока на изграждане на съоръженията;
5. проект за изграждане на съоръженията за подземни води - в 2 екземпляра.
(3) При изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане, освен документите по ал. 2 към заявлението се прилагат и:
1. извадка от кадастралната карта с нанесени границите на санитарно-охранителната зона, с данни за имотите, които ще попаднат в нея - при изграждане на съоръжения, предназначени за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване;
2. документи, удостоверяващи съгласието на собствениците на имотите, които ще попаднат в санитарно-охранителните зони - при изграждане на съоръжения, предназначени за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване;
3. удостоверение за регистрация като земеделски производител - при водовземане, предназначено за производство на растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба;
4. документ от В и К оператор, удостоверяващ наличието на капацитет на изградена водоснабдителна система;
5. документ от В и К оператор или друг оператор, удостоверяващ възможността за включване на отпадъчните води от обекта, който се иска да бъде водоснабден, в съществуваща канализационна система;
6. техническа обосновка за отвеждането, пречистването и мястото на заустване на отпадъчните води - когато не съществува възможност за включване на отпадъчните води в съществуваща канализационна система - в 2 екземпляра;
7. хидроложки доклад за нарушения отток на участъка от реката - при изграждането на съоръжения, работещи с привлекаеми ресурси от река - в 2 екземпляра;
8. подробен устройствен план, одобрен по реда на Закона за устройство на територията;
9. нотариално заверена декларация от заявителя, че ще осигурява вода за съседни имоти в рамките на технически възможния дебит на съоръжението - в 2 екземпляра;
10. нотариално заверена декларация от заявителя, че няма да впише изграденото съоръжение като актив на търговското дружество и ще го предаде безвъзмездно на басейновата дирекция, за актуване като публична държавна собственост, в случай че със същото бъде разкрита минерална вода, изключителна държавна собственост - когато искането е за изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане в района на и около находищата на минерална вода по приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите;
11. прогнозни изчисления за слягането на земната повърхност и оценка на опасността за устойчивостта на съществуващи сгради и съоръжения - когато искането е за изграждане на съоръжения за водовземане с цел отводняване;
12. декларация за намерението на кандидата за ликвидиране или ползване на изграденото съоръжение за проучване на подземни води.
(4) При реконструкция на съоръжения за подземни води към заявлението по чл. 144 се прилага проект за реконструкция или преоборудване на съоръженията в 2 екземпляра.
(5) При преоборудване на съоръжения, предназначени за проучване на подземни води, като съоръжения, предназначени за водовземане, инжектиране, реинжектиране или отвеждане на замърсители в подземните води, когато това е предвидено в издаденото разрешително за хидрогеоложки проучвания или изграждане на съоръженията, към заявлението по чл. 144 се прилагат документите по ал. 1, ал. 2, т. 1 - 4, ал. 3 и проект за преоборудване на съоръженията.
 
Чл. 148.
(1) Заявлението по чл. 144, ал. 1 за ползване на подземен воден обект за издаване на разрешително за реинжектиране или инжектиране на води, за пряко отвеждане на замърсители в подземните води, за инжектиране на природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти и за изкуствено подхранване на подземните води съдържа и средноденонощен дебит и годишен обем на:
1. реинжектираната, инжектираната или отвежданата вода или
2. подадената вода за изкуствено подхранване на подземните води или
3. инжектирания природен газ или втечнен нефтен газ.
(2) Към заявлението по чл. 144 се прилагат и:
1. технологична обосновка на водните обеми;
2. доклад за резултатите от изпълнени хидрогеоложки проучвания за целите на ползването на подземния воден обект - в 2 екземпляра;
3. проект за реинжектиране, инжектиране или отвеждане - в 2 екземпляра, или проект за изкуствено подхранване на подземните води.

Чл. 149. Образци на заявленията за издаване на разрешителни за водовземане или ползване на подземни водни обекти се обявяват на интернет страниците на Министерството на околната среда и водите и на басейновите дирекции.

Чл. 150.
(1) Проектите по чл. 145, ал. 2, т. 10, чл. 146, т. 3, чл. 147, ал. 2, т. 5 се разработват от експерти, включени в регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 1.
(2) Проектите по чл. 148, ал. 2, т. 3 се разработват от търговски дружества, включени в регистъра по чл. 126, ал. 1, т. 2.

 
Чл. 151.
(1) Обосновката на необходимите водни обеми се разработва за всяка предвиждана цел на ползване на водите при определените норми за водопотребление в наредбата по чл. 117а, ал. 2 от Закона за водите.
(2) За целите на ползване на водите, за които в наредбата по чл. 117а, ал. 2 от Закона за водите не са определени норми за водопотребление, обосновката по ал. 1 се извършва съобразно технологичните изисквания за конкретната цел, като се прилагат техническите спецификации на съоръженията, въз основа на които е определено необходимото количество, и се посочва обемът на продукцията, която се предвижда да бъде произведена.
(3) Когато водовземането се реализира чрез повече от едно съоръжение, в обосновката по ал. 1 се посочват и целите на ползване на водата от отделните съоръжения.
(4) В обосновката по ал. 1 се включва и:
1. групиране на целите за ползване на водата съгласно изискванията на Тарифата за таксите по чл. 194, ал. 1 от Закона за водите;
2. определяне на заявения средноденонощен дебит, който не може да бъде по-малък от 0,5 л/сек;
3. определяне на дебитите по чл. 46, ал. 3 и 6;
4. определяне на годишния обем.
(5) Дебитите по ал. 4, т. 2 и 3 се определят в литри за секунда с точност до един знак след десетичната точка.
(6) Годишният обем по ал. 4, т. 4 се определя при условието на чл. 46, ал. 2, 7 и 8.
(7) Необходимите количества за поддържане на обем вода за пожарогасене се отнасят към основната цел на ползване на водата.

Чл. 152. Документите, удостоверяващи съгласието на собствениците на имотите, които ще попаднат или попадат в санитарно-охранителните зони, съдържат:
1. трите имена и единния граждански номер на собственика на имота;
2. забраните и ограниченията, които ще бъдат наложени върху ползването на съответния имот, и информация за обезщетяването на собственика, определени в наредбата за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, и на минералните води по чл. 135, т. 6 от Закона за водите;
3. деклариране на съгласието на собственика за ограничаване на правото на ползване на собствения му имот.

Чл. 153.
(1) Техническата обосновка за събирането, отвеждането, пречистването и мястото на заустване на отпадъчните води по чл. 147, ал. 3, т. 6 съдържа:
1. необходимия за дейността денонощен, месечен и годишен воден обем, вкл. и от други източници за водоснабдяване на обекта, с посочено основание за водовземане или водоснабдяване;
2. кратко описание на дейността и технологията, при която ще се формират отпадъчните води;
3. количество и състав на отпадъчните води;
4. кратко описание на предвижданата технология на пречистване на отпадъчните води;
5. координати на предвиденото място или места на събиране и заустване на пречистените отпадъчни води;
6. актуална скица на имота, в който се предвижда изграждането на пречиствателната станция за отпадъчни води;
7. карта или скица в подходящ мащаб, върху която са нанесени и обозначени:
а) поземленият имот, в който се предвижда изграждането на съоръжения, предназначени за водовземане;
б) поземленият имот, в който се предвижда изграждането на съоръженията за събиране на отпадъчни води, или пречиствателната станция за отпадъчни води и местоположението на пречиствателната станция;
в) местоположението на обекта, формиращ отпадъчните води;
г) повърхностният воден обект, в който се предвижда заустването на пречистените отпадъчни води.
(2) Техническата обосновка по ал. 1 се изготвя от експерти със съответната специалност, регистрирани по реда на Закона за камарата на архитектите и инженерите, при съобразяване със забраните по чл. 61, ал. 1, т. 1.

Чл. 154. Документът от В и К оператор, удостоверяващ наличието на капацитет на изградена водоснабдителна система в района, съдържа данни за възможността за:
1. осигуряване на необходимите водни обеми;
2. присъединяване към водоснабдителната система.

Чл. 155. Документът от В и К оператор или друг оператор, удостоверяващ възможността за включване на отпадъчните води от обекта в съществуваща канализационна система, се издава при условията на чл. 125 от Закона за водите и към него се прилага скица в подходящ мащаб с посочени местоположението на обекта, който формира отпадъчните води, и определеното от В и К оператора място за присъединяване.
 
Чл. 156.
(1) Проектът за водовземане от подземни води по чл. 145, ал. 2, т. 10 съдържа:
1. характеристика на частта от водното тяло съгласно изискванията на чл. 32, ал. 1 и оценка на естествените и експлоатационните му ресурси;
2. определяне на параметрите на проектното водовземане:
а) средноденонощен и максимален дебит и годишен воден обем при изпълнение на условията по чл. 51;
б) разпределение на дебита и обема по буква "а" за всяко от съоръженията, предназначени за водовземане;
в) определяне на максимално допустимото експлоатационно понижение в съоръженията при дебита по буква "а" при условията на чл. 49;
г) определяне на допълнителните понижения, които водовземането ще предизвика в тръбни или шахтови кладенци, и влиянието върху дебитите на дренажи или каптирани извори, от които е разрешено водовземане;
д) надморска височина на статичното водно ниво в метри с точност до дециметър;
3. определяне на технически възможния дебит на черпене от съоръжението при допустимо понижение на водното ниво.
(2) Към проекта по ал. 1 се прилагат:
1. документите по чл. 32, ал. 2;
2. геоложки колонки и чертежи на съоръженията с означени: дълбочината на статичното водно ниво, надморската височина на земната повърхност и на статичното водно ниво;
3. техническа спецификация и материал на филтрите и конструктивни чертежи на водоприемната част на съоръжението.
(3) При водовземане чрез дренажи и каптирани извори:
1. се извършва оценка на ресурсите на дренажа или извора въз основа на представителна хидрограма;
2. не се извършват оценките по ал. 1, т. 2, букви "в" и "г" и т. 3;
3. не се прилага приложението по ал. 2, т. 3;
4. прилагат се кривите на изтощаване и данните, въз основа на които те са построени.
(4) Оценката на ресурсите на дренажи и каптирани извори, за които липсват данни за съставяне на хидрограмата по ал. 3, т. 1, може да се извърши въз основа на средноминималната стойност на дебита по формулата:

Q = (Qср + Qмин)/2,

където
Qср е средноаритметичната стойност от наличните данни за дебита;
Qмин - измереният минимален дебит.
(5) Аналитичните и моделните решения в проекта по ал. 1 се представят във форма, позволяваща проверка на достоверността им.

Чл. 157. Проектът по чл. 145, ал. 2, т. 11 за оборудване на водоснабдителната система за измерване на ползваните за различни цели водни обеми съдържа:
1. място на монтиране на водомери за ползваните водни обеми за различните цели на ползване;
2. монтажен план и срок за изпълнение на дейностите по т. 1.

Чл. 158.
(1) Проектът за присъединяване на отклонението за захранване на водоснабдявания обект към довеждащата система и за измерване на ползваните обеми минерални води по чл. 145, ал. 3, т. 4 съдържа:
1. техническите характеристики на помпеното оборудване, чрез което ще се реализира водовземането - когато е предвидено такова;
2. място и начин на присъединяването на отклонението за захранване на водоснабдявания обект към довеждащата система;
3. мястото на монтиране на водомери за измерване на ползваните водни обеми в началото и в края на отклонението за захранване на водоснабдявания обект;
4. място на монтиране на водомери за ползваните водни обеми за различните цели на ползване;
5. монтажен план;
6. параметри на предвидени акумулиращи съоръжения за осигуряване на необходимите обеми в рамките на денонощието;
7. срок за изпълнение на дейностите по т. 2, 3, 4 и 6;
8. технически изисквания за безопасна експлоатация.
(2) Проектирането на водопроводната мрежа и съоръженията за водоснабдяване на обекта се извършва при условията и по реда на Наредба № 2 от 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи (ДВ, бр. 34 от 2005 г.).

Чл. 159.
(1) Проектът за хидрогеоложки проучвания по чл. 146, т. 3 в случаите по чл. 140, ал. 3, т. 1 съдържа:
1. кратка геолого-хидрогеоложка характеристика на частта от водното тяло, предмет на проучване, вкл. предполагаем геоложки строеж, структура, филтрационни характеристики и гранични условия;
2. обосновка за избраните места и проектиране на съоръженията за проучване;
3. обосновка на обема и вида на дейностите за проучване на количественото и химичното състояние на подземните води;
4. геоложка карта и геоложки профили за района на проучване.
(2) Проектът по чл. 146, т. 3 в случаите по чл. 140, ал. 3, т. 2 и 4 съдържа:
1. концептуален модел на частта от водното тяло, предмет на проучване;
2. данни за филтрационните характеристики на:
а) подземното водно тяло;
б) на отгорележащите подземни водни тела и полупропускливи пластове;
3. данни за количественото и/или химичното състояние на частта от водното тяло по т. 1, в т. ч.:
а) данни за ресурсите на подземните води;
б) данни за общото черпене на подземни води във водното тяло;
в) данни за химичния състав на подземните води;
4. характеристика на филтрационното поле;
5. обосновка за избраните места и проектиране на съоръженията за проучване;
6. обосновка на обема и вида на дейностите за изучаване на:
а) филтрационните и/или миграционните характеристики;
б) химичния състав и състоянието на подземните води;
в) пречиствателната способност на почвата, зоната на аерация и/или водоносния хоризонт;
г) водоотдаването и водопоглъщането от и в подземното водно тяло;
д) други характеристики на водното тяло или околната среда съобразно целта на проучване, свързани с получаването на необходимите данни за оценка на риска от замърсяване и/или прогнозиране изменението на качеството на подземните води.
(3) Към проекта по ал. 2 се прилагат документите по чл. 32, ал. 2, т. 1, 2 и 3.
(4) Проектът по ал. 2 се съставя при спазване на условията по чл. 32, ал. 3.

Чл. 160.
(1) Проектът за изграждане на съоръжения по чл. 147, ал. 2, т. 5 съдържа:
1. характеристика на частта от водното тяло съгласно изискванията на чл. 32, ал. 1 и оценка на естествените и експлоатационните му ресурси;
2. проектиране на съоръженията, вкл. избор на подходящи филтри.
(2) Проектът по ал. 1 за изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане, съдържа и:
1. предвиждани параметри на водовземане от заявените за изграждане съоръжения, вкл. предвижданите дебити и изчисляване на:
а) проектното максимално допустимо експлоатационно понижение в съоръженията при спазване на условията по чл. 49, и
б) проектните допълнителни понижения в тръбни или шахтови кладенци и влиянието върху дебитите на дренажи или каптирани извори, за които е разрешено водовземане;
2. проектиране на дейностите за проучване на подземните води в процеса на изграждане на съоръженията;
3. определяне на границата на външния пояс на санитарно-охранителната зона при параметрите на проектното водовземане по т. 1 - когато съоръженията са предназначени за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване.
(3) Проектът по ал. 1 за изграждане на съоръжения за инжектиране, реинжектиране и отвеждане на замърсители в подземните води съдържа и:
1. предвиждани параметри на инжектиране, реинжектиране и отвеждане на замърсители, вкл. дебит, състав и температура на водите;
2. проектиране на съоръженията за собствен мониторинг по чл. 81;
3. проектиране на дейностите за проучване на подземните води в процеса на изграждане на съоръженията, вкл. предексплоатационно инжектиране или водоналиване при проектните дебити по т. 1;
4. предварителна оценка на въздействието върху водното тяло от инжектирането, реинжектирането или отвеждането на замърсители;
5. предварителна оценка на възможното въздействие върху съседни или попътно преминати водни тела.
(4) Към проекта по ал. 1 и 2 се прилагат:
1. документите по чл. 32, ал. 2;
2. геоложки колонки и проектна конструкция на съоръженията с означени проектна дълбочина на статичното водно ниво и надморската височина на земната повърхност;
3. техническа спецификация и материал на филтрите и конструктивни чертежи на водоприемната част на съоръженията.
(5) Когато във връзка с изграждане на съоръжения са изпълнени хидрогеоложки проучвания, към проекта по ал. 1 се прилага и хидрогеоложкият доклад по чл. 30 за изпълненото проучване.
(6) При проектиране на съоръжения, предназначени за водовземане, разположението на помпеното оборудване се съобразява с допустимото понижение на водното ниво по чл. 47.
 
Чл. 161.
(1) Проектът за реинжектиране, инжектиране или отвеждане по чл. 148, ал. 2, т. 3 съдържа:
1. характеристика на частта от водното тяло съгласно изискванията на чл. 32, ал. 1 и данни за естествените и експлоатационните ресурси;
2. характеристика на самопречиствателната способност на водоносния хоризонт;
3. параметри на проектното инжектиране, реинжектиране или отвеждане на замърсители;
а) средноденонощен и максимален дебит и годишен воден обем и разпределението му по съоръжения;
б) състав и/или температура на инжектираните, реинжектираните и отвежданите води;
в) количества на отвежданите замърсители;
4. технически параметри и оборудване на съоръженията;
5. оценка на въздействието на инжектирането, реинжектирането или отвеждането на замърсители върху водното тяло, вкл. прогнозиране за срока на действие на разрешителното на:
а) изменението на химичния състав на подземните води;
б) обема от водното тяло, който ще бъде засегнат;
в) границата с нулево въздействие върху водното тяло;
6. прогнозиране на опасността от привличане на води от засегнатата част от водното тяло при реализиране на разрешените и в процедура на разрешаване водовземания;
7. прогнозиране на въздействието върху съседни подземни водни тела;
8. начин на инжектиране, реинжектиране и отвеждане;
9. проектирани мерки за предотвратяване на замърсяването на други съседни или попътно преминати подземни водни тела;
10. проектирани мерки за опазване на почвите и повърхностните води в района, в който се извършват дейностите.
(2) Проектът за изкуствено подхранване на подземните води по чл. 148, ал. 2, т. 3 съдържа:
1. характеристика на частта от водното тяло съгласно изискванията на чл. 32, ал. 1 и данни за естествените и експлоатационните ресурси;
2. пречиствателна способност на покриващите пластове и самопречиствателна способност на водоносния хоризонт;
3. параметри на изкуственото подхранване на подземните води:
а) средноденонощен и максимален дебит и годишен воден обем и разпределението му по съоръжения;
б) състав на подземните или повърхностните води, използвани за подхранването;
4. технически параметри и оборудване на съоръженията за водовземане и за изкуствено подхранване на подземните води;
5. оценка на въздействието на подхранването върху водното тяло, вкл. прогнозиране за срока на действие на разрешителното на изменението на нивото на качеството на подземните води;
6. начин на подхранването.
(3) Към проекта по ал. 1 се прилагат:
1. хидрогеоложкият доклад по чл. 30, актуализиран с данните от извършените проучвания в процеса на изграждане на съоръженията - в 2 екземпляра;
2. карта в мащаб 1:25 000 с нанесени местоположението на съоръженията за инжектиране, реинжектиране или отвеждане, най-близко разположените водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и за минерални води и техните санитарно-охранителни зони;
3. извадка от кадастралната карта с нанесени:
а) имотите, под които е разположена засегнатата част от водното тяло;
б) границата с нулево въздействие върху водното тяло;
4. чертежи на изградените съоръжения за инжектиране, реинжектиране, отвеждане и мониторинг с означени: дълбочината на статичното водно ниво, надморската височина на земната повърхност и на статичното водно ниво;
5. програма за собствен мониторинг:
а) на отвежданите, инжектирените или реинжектираните води;
б) на подземните води в засегнатата част от водното тяло;
в) на съседни или попътно преминати водни тела - в случаите по чл. 81, ал. 1, т. 1 и 2;
6. проект за оборудване на съоръженията за експлоатация и провеждане на собствен мониторинг, съдържащ:
а) технически характеристики на помпеното оборудване, чрез което ще се реализира инжектирането, реинжектирането или отвеждането;
б) мястото на монтиране на водомери за измерване на инжектираните, реинжектираните или отведените водни обеми;
в) вид и технически характеристики на оборудването за измерване на водното ниво;
г) място и начин на вземане на водни проби;
д) монтажен план;
е) срок за изпълнение на дейностите за оборудване на съоръженията.
(4) Към проекта по ал. 2 се прилагат:
1. хидрогеоложкият доклад по чл. 30 - в 2 екземпляра;
2. карта в подходящ мащаб с нанесени местоположението на съоръженията за изкуствено подхранване, най-близко разположените водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и техните охранителни зони;
3. чертежи на съоръженията за изкуствено подхранване на подземните води;
4. програма за собствен мониторинг:
а) на използваните за подхранване води;
б) на подземното водно тяло;
5. проект за оборудване на съоръженията за експлоатация и провеждане на собствен мониторинг, съдържащ информацията по ал. 3, т. 6, букви "б" - "е", и технически характеристики на помпеното оборудване, чрез което ще се реализира подхранването - при закрит тип съоръжения.

 
Чл. 162.
(1) Заявлението за издаване на разрешително по чл. 143 се завежда в Министерството на околната среда и водите или в басейновата дирекция.
(2) Органът, приел заявлението, в едномесечен срок проверява дали съдържанието на заявлението и на приложените документи отговаря на изискванията на Закона за водите и на тази наредба.
(3) Когато компетентен да издаде разрешителното е министърът на околната среда и водите, в срока по ал. 2 той може да изиска от директора на басейнова дирекция проверка на обстоятелства, свързани с преценка на искането по чл. 163.
(4) Ако не са изпълнени изискванията по чл. 144 - чл. 161, органът по ал. 2 уведомява заявителя да отстрани недостатъците в 14-дневен срок.
(5) Когато заявлението е прието от директора на басейнова дирекция и недостатъците по ал. 4 са свързани с обстоятелствата по чл. 133, ал. 1 и 3 и с нарушаване на изискванията на тази наредба, се уведомява писмено и министърът на околната среда и водите за името на експерта или търговското дружество, подготвили документацията, и установените нарушения за вписване в регистрите по чл. 127.
(6) При неотстраняване на недостатъците в срока по ал. 4 документите не се разглеждат и не се открива процедура, за което заявителят се уведомява писмено.
 
Чл. 163. Органът, приел заявлението, преценява искането по критериите, определени в чл. 62 на Закона за водите, в т. ч.:
1. предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни:
а) целите за опазване на околната среда по чл. 156а, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, определени за подземното водно тяло;
б) планираните мерки за опазване и подобряване състоянието на подземните води в подземното водно тяло или частта от него, в която е заявено водовземане или ползване;
2. съвместимостта с обществените интереси и придобити права, в т.ч. нуждите на населението от района на водовземането, като се отчита и:
а) създаването на допълнителни понижения в съоръжения, от които е разрешено водовземане, за които не е осигурен достатъчен воден стълб, но не по-малък от 2 метра, за осигуряване на нормална и безаварийна експлоатация на помпеното оборудване;
б) засягане на упражнявани по силата на Закона за водите права на гражданите за водовземане за задоволяване на собствени потребности;
в) създаване на понижения в части от подземни водни тела по чл. 48;
г) промяна в качеството на водите в съседни или попътно преминати подземни водни тела при инжектиране или реинжектиране;
д) опасност от влошаване качеството на водите в подземни водни тела, от които се черпи вода за питейно-битово водоснабдяване;
е) определяне на привлекаеми ресурси от реки, при които не е осигурен минимално допустимият отток в реката, при условията на чл. 54;
3. съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство:
а) изпълнение на забраните и мерките за опазване на количественото и химичното състояние на подземните води;
б) осигуряване на отвеждането, пречистването и заустването на отпадъчните води;
в) опасност от замърсяване на трансгранични подземни водни тела;
г) определените ограничения за използване на подземното водно тяло;
д) други специфични изисквания съобразно целта на използване на подземните води;
4. възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водовземане и/или ползване, вкл. за:
а) изграждане на съоръжения, чрез които се създават допълнителни понижения в съоръжения, от които е разрешено водовземане, и за които не е осигурен достатъчен воден стълб, но не по-малък от 2 метра, за осигуряване на нормална и безаварийна експлоатация на помпеното оборудване;
б) изграждане на съоръжения, чрез които се засягат упражняваните по силата на Закона за водите права на гражданите за водовземане за задоволяване на собствени потребности;
в) изграждане на съоръжения за инжектиране и/или реинжектиране на води, съдържащи замърсители, чрез които се създават условия за влошаване качеството на водите в съоръженията, от които е разрешено водовземане;
5. наличните водни ресурси по количество и качество:
а) наличието на свободни ресурси от подземни води, определени като разлика между експлоатационните ресурси и общото черпене в частта от водното тяло;
б) пригодността на водата за заявената цел на водовземане;
6. съответствието на заявеното водно количество с целите на водовземането, като:
а) необходими водни обеми съгласно определените норми за водопотребление;
б) необходимост от определяне на максимален дебит на водочерпене, надвишаващ средноденонощния дебит;
7. наличието на други възможности за задоволяване на искането за водовземане и/или ползване, като:
а) наличие на капацитет на изградена водоснабдителна система в района на водовземане;
б) наличие на съоръжения, предназначени за водовземане в съседни имоти, от които може да бъде осигурен предвиденият воден обем - при изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане;
в) наличие на повърхностни води.

Чл. 164.
(1) В едномесечен срок след изтичане на срока по чл. 162, ал. 2 и ако не са налице основания за отказ, органът, приел заявлението, провежда процедурата на обявяване на искането по реда и при условията на чл. 62а - 64 от Закона за водите.
(2) Обявяване и обнародване не се извършва в случаите по чл. 63 от Закона за водите и когато искането е за изграждане на съоръжения за мониторинг на подземните води.
(3) При искане за издаване на разрешително за инжектиране, реинжектиране или отвеждане на замърсители в подземните води министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице изпраща съобщението по чл. 62а от Закона за водите и на кандидата, подал заявлението.
(4) В 14-дневен срок от получаване на съобщението кандидатът по ал. 3 декларира писмено, че е в състояние да изпълни предвидените условия.
(5) Разрешителното по ал. 1 не се издава, когато в срока по ал. 2 кандидатът по ал. 3 не декларира възможността си да изпълни предвидените условия.

Чл. 165. Разрешителното за водовземене или ползване на подземен воден обект се издава в 14-дневен срок от изтичане на срока по чл. 64 от Закона за водите, ако са спазени изискванията на Закона за водите и на тази наредба.
 
Чл. 166.
(1) Разрешителното за водовземане или ползване на подземен воден обект съдържа:
1. наименование на органа, който го издава;
2. номер и дата на издаване на акта;
3. правни и фактически основания за издаване на акта;
4. трите имена и постоянен адрес на титуляря на разрешителното - за физическите лица, съответно фирма и седалище - за юридическите лица и за едноличните търговци, регистрирани по Търговския закон;
5. единен граждански номер за физическите лица или единен идентификационен код за юридическите лица и едноличните търговци;
6. наименование на водоносния хоризонт и код на водното тяло или наименование на находището на минерални води, посочени в регистрите на експлоатационните ресурси по чл. 41;
7. място на водовземане или ползване, определено при условията на чл. 26, ал. 1, 4 и 5;
8. местност, административно-териториална и териториална единица, код по единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици - за всяко място на водовземане или ползване, освен при водовземане от минерални води;
9. срок на действие на разрешителното в години;
10. условия, при които е разрешено водовземането или ползването;
11. контролиращ орган;
12. условия за изменение, продължаване, прекратяване или отнемане на разрешителното.
(2) Разрешителното за водовземане, освен данните по ал. 1, съдържа и:
1. цел или цели на ползване на водата;
2. обект на водоснабдяване;
3. параметри на разрешеното водовземане:
а) средноденонощен дебит;
б) максимален дебит;
в) разпределение на годишния обем за различните цели на ползване на водата;
г) дълбочина и надморска височина на статичното водно ниво, максимално допустимо експлоатационно понижение на водното ниво и максимално допустима дълбочина на водното ниво - само за разрешителните за подземни води;
4. технически параметри и оборудване на съоръженията, предназначени за водовземане от подземни води:
а) конструкция на съоръженията;
б) вид, наименование и дълбочина на монтиране на помпеното оборудване;
в) оборудване за мониторинг;
5. технически параметри и оборудване на отклонението за захранване на обекта - за разрешителните за минерални води;
6. задължение за заплащане на такса и индивидуални показатели за определяне на таксата за водовземане;
7. задължения за провеждане на собствен мониторинг и изисквания към местата за мониторинг и програмата за мониторинг;
8. условия за отвеждане, пречистване и заустване на отпадъчните води.
(3) Разрешителното за ползване на подземен воден обект за хидрогеоложки проучвания освен данните по ал. 1 съдържа и:
1. цел на проучването;
2. параметри на разрешеното проучване:
а) вид на разрешените дейности;
б) обем на разрешените дейности;
в) конструкция на съоръженията за проучване.
(4) Разрешителното за ползване на подземен воден обект за изграждане на съоръжения за подземни води, освен данните по ал. 1, съдържа и:
1. цел на изграждане на съоръженията;
2. параметри на разрешеното изграждане:
а) конструкция на съоръженията;
б) вид и обем на дейностите за проучване на подземните води;
в) проектен средноденонощен и максимален дебит;
г) проектно максимално допустимо експлоатационно понижение на водното ниво - само за съоръжения, предназначени за водовземане;
3. предвидена дълбочина на монтиране на помпеното оборудване - само за съоръжения, предназначени за водовземане;
4. условия за отвеждане, пречистване и заустване на отпадъчните води - само за съоръжения, предназначени за водовземане;
5. предвиждани цели на ползване на водата - само при съоръжения, предназначени за водовземане;
6. специфични условия за контрол.
(5) Разрешителното за ползване на воден обект за реинжектиране или инжектиране на води, за пряко отвеждане на замърсители в подземните води, за инжектиране на природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти и за изкуствено подхранване на подземните води, освен данните по ал. 1, съдържа и:
1. цел на ползването;
2. начин на реинжектиране, инжектиране, отвеждане или подхранване;
3. технически параметри и оборудване на съоръженията:
а) конструкция на съоръженията;
б) помпено оборудване;
в) оборудване за мониторинг;
4. параметри на разрешеното реинжектиране, отвеждане или подхранване;
а) средноденонощен дебит;
б) максимален дебит;
в) разпределение на годишния обем за различните съоръжения;
г) списък на замърсяващите вещества и показателите на замърсяване в инжектираната, реинжектираната, отвежданата или ползваната за изкуствено подхранване вода;
д) максимално допустима концентрация за всяко замърсяващо вещество в инжектираните, реинжектираните или отвежданите води;
5. задължение за заплащане на такса и индивидуални показатели за определяне на таксата за замърсяване;
6. задължения за провеждане на собствен мониторинг и изисквания към местата за мониторинг и програмата за мониторинг, вкл. за измерване на водните обеми, ползвани за различни цели;
7. специфични мерки с изрично посочване на естеството и концентрациите на веществата в отвежданите, инжектираните или реинжектираните води;
8. характеристика на подземното водно тяло, в което се отвеждат, инжектират или реинжектират водите, и близостта до други подземни водни тела, които могат да бъдат засегнати.

Чл. 167.
(1) В разрешителното за водовземане или за ползване на воден обект за изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане, се включват целите за ползване на водата, групирани съгласно изискванията на тарифата за таксите по чл. 194, ал. 1 от Закона за водите.
(2) Целите на ползване на водата по чл. 166, ал. 2, т. 1 не могат да бъдат различни от целите по чл. 166, ал. 3, т. 5, посочени в разрешителното за ползване на воден обект за изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане.

Чл. 168.
(1) Условията, при които е издадено разрешителното за водовземане, включват изискванията към титуляря на разрешителното за:
1. монтиране на водомери за измерване на ползваните за различни цели водни обеми;
2. предоставяне на информация от собствения мониторинг;
3. уведомяване на контролиращия орган;
4. действия при повреда на водомерите;
5. непрепятстване на водовземане на трети лица чрез съоръженията, предназначени за водовземане:
а) при водовземане от минерални води;
б) когато хидравличните характеристики и конструкцията на съоръженията, предназначени за водовземане, позволяват черпенето на дебити, по-големи от разрешените;
6. проектиране и изграждане на разделни водоснабдителни мрежи и сградни инсталации за:
а) ползване на минерални води за предвидените цели;
б) ползването на подземни води за цели, различни от питейно-битови цели, в сгради или части от сгради, в които е изградена сградна инсталация за питейно-битово водоснабдяване;
7. предоставяне на вода на трети лица - при водовземане от подземни води, и забрана за предоставяне на вода на трети лица - при водовземане от минерални води;
8. условия за присъединяване на водопроводната система към:
а) съоръжения, предназначени за водовземане от подземни води;
б) довеждащия водопровод от съоръжения за минерални води;
9. осигуряване на достъп за осъществяване на контрол на разрешителното;
10. други изисквания, съобразени със спецификата на водовземането;
11. обявяване на състава на минералните води съгласно издадените от министъра на здравеопазването сертификат или балнеологична оценка;
12. внасяне на парична гаранция за заплащане на дължимите такси за водовземане на минерални води в размер 25 на сто от дължимата годишна такса.
(2) В случаите по чл. 156, ал. 4 разрешителното се издава за срок не по-дълъг от 5 г. и освен условията по ал. 1 се включват условия за:
1. изпълнение на мониторинг на дебита на изворите и/или дренажите с честота, осигуряваща съставянето на представителна хидрограма на извора за периода с повишена честота в сухия период, с цел осигуряване на представителни данни за построяване на кривите на изтощаване на извора;
2. осигуряване на техническа възможност за достоверно измерване на дебита на изворите и/или дренажите;
3. продължаване на разрешителното след представяне на резултатите от проведения мониторинг по т. 1 и представителна хидрограма, въз основа на които са оценени ресурсите.
(3) Условията по ал. 1, т. 1 - 8 и ал. 2 се прилагат и при предоставяне на концесии за минерални води.

Чл. 169. Условията, при които е издадено разрешителното за ползване на воден обект за хидрогеоложки проучвания, включват изискванията към титуляря на разрешителното за:
1. уведомяване на контролиращия орган;
2. методиката на изпълнение на разрешените дейности;
3. опазване на водите и околната среда;
4. предоставяне на резултатите от извършеното проучване;
5. други изисквания съобразно спецификата на разрешените дейности.

Чл. 170.
(1) Условията, при които е издадено разрешителното за ползване на подземен воден обект за изграждане на съоръжения за подземни води, включват изискванията към титуляря на разрешителното за:
1. уведомяване на контролиращия орган и министъра на околната среда и водите;
2. предоставяне на информация за изпълнени дейности;
3. опазване на водите и околната среда;
4. технологията на изграждане на съоръженията;
5. изпълнението на разрешените дейности;
6. изменение в разрешената конструкция на съоръженията при установени съществени различия в геолого-техническите условия, при които е проектирано съоръжението;
7. собствеността на съоръженията;
8. ликвидиране на съоръжения за проучване или съоръжения, собственост на титуляря на разрешителното, които по технически причини са негодни да изпълняват предназначението си;
9. други изисквания съобразно спецификата на разрешените дейности.
(2) При ползване на воден обект за изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане освен изискванията по ал. 1 в условията се включват и изисквания за:
1. непрепятстване на водовземане на трети лица чрез изградените съоръжения;
2. предоставяне на услуги за питейно-битово водоснабдяване.

Чл. 171. Условията, при които е разрешено ползването на подземен воден обект за реинжектиране или инжектиране на води, за пряко отвеждане на замърсители в подземните води, за инжектиране на природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти и за изкуствено подхранване на подземните води, включват изискванията към титуляря на разрешителното за:
1. монтиране на измервателни устройства за отвежданите, реинжектираните или инжектираните обеми и обемите, ползвани за подхранване на подземните води;
2. предоставяне на информация от собствения мониторинг;
3. уведомяване на контролиращия орган;
4. предприемане на мерки за:
а) ограничаване на замърсяването в рамките на прогнозираната площ;
б) предотвратяване на замърсяването на съседни подземни водни тела;
в) опазване на околната среда;
5. изграждане на съоръжения за мониторинг на подземните води в засегнатата от ползването част от водното тяло;
6. въвеждане на система за наблюдение и контрол на технологичния процес, вкл. за ежегодна оценка на херметичността на колоните;
7. осигуряване на достъп за осъществяване на контрол на разрешителното;
8. други изисквания съобразно вида на разрешителното.

Чл. 172. Разрешителните за водовземане се изменят и продължават по реда и при условията на чл. 72 - 78а от Закона за водите и при предоставяне на анализирана документация от проведения собствен мониторинг на подземните води.

Чл. 173.
(1) Разрешителното за ползване на подземен воден обект за хидрогеоложки проучвания или за изграждане на съоръжения за подземни води се издава за срок от 1 до 3 години в зависимост от вида и обема на предвидените дейности.
(2) Продължаване на срока на разрешителното по ал. 1 се извършва еднократно след мотивирано искане от страна на титуляря на разрешителното за не повече от 1 година.

Чл. 174.
(1) Разрешителните за ползване на воден обект за инжектиране, реинжектиране или отвеждане на замърсители в подземните води се издават за срок 4 г.
(2) Разрешителните по ал. 1 се изменят и продължават по реда и при условията на чл. 72 - 78а от Закона за водите и при представяне на проект по чл. 161, ал. 1, съдържащ данните и прогнозите по т. 3, 5, 6 и 7, разработени въз основа на актуалното количествено и химично състояние на подземното водно тяло.

 
Чл. 175.
(1) Контролът на разрешителните за водовземане включва:
1. параметрите на водовземане;
2. изпълнението на изискванията за собствен мониторинг;
3. заплащане на таксите за водовземане;
4. изпълнението на условията в разрешителното;
5. спазване на разрешените цели и обекти за ползване на водата;
6. изпълнението на направените предписания по време на предходни проверки.
(2) При контрол на параметрите на водовземане се:
1. измерва дебитът на черпене в момента на проверката;
2. отчита показанието на водомера;
3. измерва водното ниво.
(3) При измерване на водното ниво във водовземни съоръжения за подземни води и съпоставянето му с разрешената максимална дълбочина на водното ниво се вземат предвид допълнителните понижения във водовземните съоръжения в резултат от по-късно издадени разрешителни за водовземане.
(4) Контролът по ал. 1 се изпълнява най-малко веднъж годишно.
 
Чл. 176.
(1) Контролът на разрешителните за ползване на подземни водни обекти за хидрогеоложки проучвания и за изграждане на съоръжения за подземни води включва:
1. проверка на изпълнението на изисквания, свързани с конструкцията и технологията на изграждане на съоръженията, посочени в разрешителното като специфични условия за контрол;
2. опитно-филтрационните изследвания:
а) продължителност на водочерпене;
б) измерване на дебита на черпене в момента на проверката;
в) измерване на водното ниво при черпения дебит;
3. изпълнението на разрешените дейности в срока на действие на разрешителното.
(2) Контролът на разрешителните за ползване на воден обект за реинжектиране или инжектиране на води, за пряко отвеждане на замърсители в подземните води, за инжектиране на природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти включва:
1. параметрите на ползването:
а) измерване на дебита на инжектиране, реинжектиране или отвеждане във всички съоръжения в момента на проверката;
б) отчитане показанието на водомерите;
в) измерване водното ниво в пунктовете за собствен мониторинг;
г) измерване на място на температурата и електропроводимостта на инжектираните, реинжектираните или отвежданите води;
д) вземане на водни проби за контрол на състава на инжектираните, реинжектираните или отвежданите води;
2. изпълнението на изискванията за собствен мониторинг на подземните води в засегнатата част от водното тяло;
3. заплащане на таксите за замърсяване;
4. изпълнението на условията в разрешителното;
5. изпълнението на направените предписания по време на предходни проверки.
(3) Контролът на разрешителните за ползване на воден обект за изкуствено подхранване на подземните води включва:
1. параметрите на ползване:
а) измерване на място на температурата и електропроводимостта на ползваните води за изкуствено подхранване на подземните води;
б) вземане на водни проби за контрол на състава на водите по буква "а";
2. изпълнението на изискванията за собствен мониторинг;
3. изпълнението на условията в разрешителното;
4. изпълнението на направените предписания по време на предходни проверки;
5. параметрите и условията в издадените разрешителни за водовземане от подземни или повърхностни води, чрез които се реализира подхранването.
(4) При вземането на пробите по ал. 2, т. 1, буква "д" и ал. 3, т. 1, буква "б" пробовземните съдове трябва да бъдат запечатани и етикетирани, като етикетът се подписва от контролиращото лице и от оправомощения представител на титуляря на разрешителното.
(5) Контролът по ал. 1 се изпълнява най-малко веднъж годишно.

Чл. 177. Титулярите на разрешителни за водовземане или ползване на подземни водни обекти са длъжни да разполагат с цялата документация, свързана с показателите за контрол по чл. 175, ал. 1 и чл. 176, ал. 1 - 3, и да я предоставят незабавно на контролиращия орган при извършване на проверка.
 
Чл. 178.
(1) За извършения контрол се съставят констативни протоколи, които отразяват:
1. констатираните факти и обстоятелства, свързани с изпълнението на параметрите и условията в разрешителното;
2. данни от извършените измервания;
3. данни за заплатените такси за водовземане или замърсяване;
4. установени нарушения;
5. предписания към титуляря на разрешителното;
6. определяне на срокове за изпълнение на предписанията и отговорници за изпълнението им.
(2) При извършване на контрол по издадени от министъра на околната среда и водите разрешителни копие от констативния протокол се изпраща в срок до 3 дни от съставянето му в Министерството на околната среда и водите.

Чл. 179. В случай че при извършения контрол по чл. 175 и 176 се установи отклонение в количественото или химичното състояние на подземното водно тяло и са спазени параметрите и условията в издаденото разрешително, директорът на басейнова дирекция:
1. разпорежда извършването на проверка на изпълнението на издадените разрешителни за водовземане и/или ползване на подземен воден обект в частта от водното тяло, в която са установени отклонения;
2. предприема действия за установяване на причините за отклоненията, когато проверката по т. 1 установи, че са спазени параметрите и условията в разрешителните;
3. изменя или предлага на министъра на околната среда и водите да измени служебно издадените разрешителни - ако причините за установените отклонения са от природен характер.
 
Чл. 180.
(1) Директорът на басейновата дирекция поддържа база данни в електронен вид за извършения контрол по чл. 175 и 176, която съдържа:
1. дата на проверката;
2. номер на разрешителното, за което е извършена проверката;
3. номер на констативния протокол;
4. резюме на констатираните факти и обстоятелства;
5. данните по чл. 178, т. 2 и 3;
6. установените нарушения;
7. направените предписания;
8. номер на акта за установяване на нарушението;
9. номер на наказателното постановление;
10. размер на наложената санкция.
(2) Информацията по ал. 1 се попълва в базата данни ежемесечно.
(3) В срок до 10-о число на следващия месец справка с данните по ал. 1 се изпраща в дирекция "Води" към Министерството на околната среда и водите.


Чл. 181.
(1) Регистрите на разрешителните за подземни води се водят от:
1. министъра на околната среда и водите - за разрешителните за:
а) водовземане от находищата на минерални води, изключителна държавна собственост по приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите;
б) за разрешителните за ползване на подземен воден обект, освен за изкуствено подхранване на подземните води;
2. директорите на басейнови дирекции - за разрешителните за:
а) водовземане от подземни води;
б) ползване на подземен воден обект за изкуствено подхранване на подземните води.
(2) Регистрите по ал. 1 се структурират:
1. по подземни водни тела - за подземните води;
2. по находища на минерални води - за минералните води.
(3) Регистрите по ал. 1, т. 2 се обобщават от министъра на околната среда и водите в общ национален регистър.
(4) При структурирането на регистрите по ал. 1 се осигурява връзка между тях и:
1. базата данни за извършения контрол по чл. 180;
2. контролно-информационната система за таксите по чл. 194, ал. 1, т. 1 - 3 от Закона за водите.
 
Чл. 182.
(1) Регистрите на разрешителните за подземни води съдържат:
1. данните за титуляря на разрешителното по чл. 166, ал. 1, т. 4 и 5;
2. номер и дата на разрешителното;
3. срок на действие на разрешителното:
а) дата на влизане в сила на разрешителното;
б) срок на действие на разрешителното в години;
в) крайна дата на действие на разрешителното;
4. наименование на водоносния хоризонт и код на водното тяло или наименование на находището на минерални води;
5. номер и дата на изменение на разрешителното;
6. номер и дата на продължаване на разрешителното;
7. номер и дата на прекратяване на разрешителното;
8. номер и дата на отнемане на разрешителното.
(2) Регистърът на разрешителните за водовземане от подземни води освен данните по ал. 1 съдържа и:
1. наименование на съоръженията, предназначени за водовземане;
2. регистрационен номер и дата на регистрация на съоръженията;
3. параметри на водовземане:
а) средноденонощен дебит;
б) максимален дебит;
в) цели на ползване на водата;
г) надморска височина на статичното водно ниво, максимално допустимо експлоатационно понижение на водното ниво и максимално допустима дълбочина на водното ниво;
д) допълнително създадени понижения на водното ниво от по-късно разрешени нови водовземания;
е) технически възможен дебит на съоръжения при допустимо понижение;
4. дълбочина на помпеното оборудване:
а) на потопяемата помпа, или
б) на смукателя на центробежната помпа;
5. разпределение на разрешените обеми за различните цели на ползване на водата.
(3) Регистърът на разрешителните за водовземане от минерални води освен данните по ал. 1 съдържа и:
1. наименование на съоръженията, предназначени за водовземане;
2. параметри на водовземане:
а) средноденонощен дебит;
б) цели на ползване на водата;
3. разпределение на разрешените обеми за различните цели на ползване на водата.
(4) Регистърът на разрешителните за хидрогеоложки проучвания освен данните по ал. 1 съдържа и:
1. цел на проучването;
2. площ и координати по чл. 26, ал. 1, 4 и 5 на характерни точки на частта от водното тяло, обект на проучването;
3. местност, административно-териториална и териториална единица, код по единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици;
4. параметри на разрешеното проучване:
а) вид на разрешените дейности;
б) обем на разрешените дейности;
в) дълбочина на проучвателните съоръжения;
г) конструкция на съоръженията.
(5) Регистрите на разрешителните за изграждане на съоръжения за подземни води освен данните по ал. 1 съдържат и:
1. цел на изграждане на съоръженията;
2. място на изграждане, вкл. координати на съоръженията по чл. 26, ал. 1, 4 и 5;
3. местност, административно-териториална и териториална единица, код по единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици - за всяко съоръжение;
4. параметри на разрешеното изграждане:
а) конструкция на съоръженията;
б) вид и обем на дейностите за проучване на подземните води;
в) проектен средноденонощен и максимален дебит;
г) проектно максимално допустимо експлоатационно понижение на водното ниво - само за съоръжения, предназначени за водовземане;
д) проектни допълнителни понижения на водното ниво в съществуващи съоръжения, от които е разрешено водовземане;
5. проектни цели за използване на водата - само при съоръжения, предназначени за водовземане.
(6) Регистърът на разрешителните за инжектиране, реинжектиране или отвеждане на замърсители в подземните води освен данните по ал. 1 съдържа и:
1. цел на ползването;
2. място, вкл. координати на съоръженията по чл. 26, ал. 1, 4 и 5;
3. местност, административно-териториална и териториална единица, код по единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици - за всяко съоръжение;
4. начин на реинжектиране, инжектиране или отвеждане;
5. технически параметри и оборудване на съоръженията:
а) конструкция на съоръженията;
б) помпено оборудване;
в) оборудване за мониторинг;
6. параметри на разрешеното инжектиране, реинжектиране или отвеждане;
а) средноденонощен дебит;
б) максимален дебит;
в) разпределение на годишния обем за различните съоръжения;
г) списък на замърсяващите вещества и показателите на замърсяване в инжектираната, реинжектираната или отвежданата вода;
д) максималното допустимо количество за всяко замърсяващо вещество в инжектираните, реинжектираните или отвежданите води;
7. специфични мерки с изрично посочване на естеството и концентрациите на веществата в отвежданите, инжектираните или реинжектираните води;
8. характеристика на подземното водно тяло, в което се отвеждат, инжектират или реинжектират водите, и близостта до други подземни водни тела, които могат да бъдат засегнати.
(7) Регистърът на разрешителните за изкуствено подхранване на подземните води освен данните по ал. 1 съдържа и:
1. цел на ползването;
2. място, вкл. координати на съоръженията по чл. 26, ал. 1, 4 и 5;
3. местност, административно-териториална и териториална единица, код по единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици - за всяко съоръжение;
4. начин на подхранване на подземните води;
5. технически параметри и оборудване на съоръженията:
а) конструкция на съоръженията;
б) помпено оборудване;
в) оборудване за мониторинг;
6. параметри на разрешеното подхранване;
а) средноденонощен дебит;
б) максимален дебит;
в) разпределение на годишния обем за различните съоръжения;
г) списък на замърсяващите вещества и показателите на замърсяване на ползваната за изкуствено подхранване вода.

Чл. 183.
(1) Регистрите на разрешителните за подземни води се актуализират в края на всеки календарен месец.
(2) Данните по чл. 182, ал. 2, т. 3, буква "д" се вписват в регистъра до 3 дни след датата на издаване на ново разрешително за водовземане.
(3) Данните за изменение или продължаване на разрешителното се вписват в регистъра до 7 дни от издаване на акта за изменение или продължаване на разрешителното.

Чл. 184.
(1) Регистрите на разрешителни за подземни води са публични.
(2) Данните по чл. 182, ал. 1, т. 2 - 8, ал. 2, т. 1 и 2, ал. 3, т. 1, ал. 4, т. 1 - 3, ал. 5, т. 1 - 3, ал. 6, т. 1 - 3 и ал. 7, т. 1 - 4 и достъпът до тях се осигурява чрез интернет страниците на Министерството на околната среда и водите и на басейновите дирекции за управление на водите.
(3) Останалите данни се предоставят от министъра на околната среда и водите или от директора на басейновата дирекция по реда на глава втора от Закона за опазване на околната среда.


§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Базово ниво" е средната стойност на концентрацията на вещества или показатели на замърсяване:
а) измерени през периода 2007 - 2008 г. при изпълнение на програмата за мониторинг, разработена съгласно изискванията на наредбата за мониторинг на водите по чл. 135, т. 14 от Закона за водите, или
б) за замърсители, установени след 2008 г. - за първия период, в който данните от мониторинга са налични.
2. "Водовземно съоръжение" е съоръжение за подземни води, предназначено за водовземане, заедно с надземните съоръжения, изградени при условията и по реда на Закона за устройство на територията, което е присъединено към водоснабдителна система.
3. "Втечнен нефтен газ" е смес от въглеводороди, основно пропан и бутан, която се използва като гориво - за отопление и за превозни средства.
4. "Наличен капацитет на изградена водоснабдителна система" е капацитетът на водоснабдителната система на урбанизирана територия и/или капацитетът на изградени съоръжения, предназначени за водовземане, с възможност за осигуряване на определен дебит.
5. "Оборудвано за експлоатация" е съоръжение, предназначено за водовземане, което има налично помпено оборудване, монтиран водомер за измерване на черпения обем вода и нивомер за измерване на водното ниво.
6. "Отвеждане на замърсители в подземните води" е прякото или непрякото отвеждане на замърсяващи вещества в подземните води в резултат от човешка дейност.
7. "Перспективно водовземане" е предвиденият средноденонощен дебит в издадени разрешителни за ползване на воден обект за изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане, или в подадени заявления за издаване на разрешителни за водовземане, по които не е приключила процедурата за издаване на разрешително.
8. "Скрити работи" са работите, изпълнението на които не може да се установи след изграждане на съоръженията.
9. "Съоръжение, предназначено за водовземане" е съоръжение за подземни води, което няма изградени надземни съоръжения при условията и по реда на Закона за устройство на територията и не е присъединено към водоснабдителна система.
10. "Урбанизирани територии" са населените места и селищните образувания.
11. "Фоново ниво" е концентрацията на вещества или стойността на показатели на замърсяване в подземното водно тяло при ненарушени или незначителни антропогенни изменения.
12. "Части от земните недра, трайно неподходящи за други цели" са находищата на нефт и газ и други дълбоко разположени и изолирани геоложки структури, съдържащи води, негодни за използване.

§ 2. Термините "водовземане","водоносен хоризонт", "експлоатационни ресурси на подземните води", "земни недра", "извори", "минерални води","подземни води", "повърхностни води", "ползване на воден обект", "добро количествено състояние на подземните води", "добро химично състояние на подземните води", "замърсител", "добро състояние на подземните води", "количествено състояние на подземните води", "разполагаеми ресурси на подземните води", "естествени ресурси на подземните води", "непряко отвеждане на замърсители в подземните води", "опасни вещества", "повърхностно водно тяло", "подземно водно тяло", "праг на замърсяване на подземните води", "пряко отвеждане на замърсители в подземните води", "приоритетни вещества", "самостоятелно питейно-битово водоснабдяване", "собствени потребности на гражданите", "състояние на подземните води", "значителни количества подземни води", "стандарт за качество на подземните води", "значима и устойчива тенденция на замърсяване на подземните води", "консервирано водовземно съоръжение за подземни води" и "ликвидирано водовземно съоръжение за подземни води" са по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Закона за водите.

§ 3. Информация относно прилагането на наредбата се предоставя на Европейската комисия в съответствие с реда и изискванията на наредбата по чл. 11, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда.


§ 4. Наредбата се издава на основание чл. 135, т. 2 от Закона за водите във връзка с § 144, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 65 от 2006 г.).
 
§ 5. Наредба № 1 от 2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води (ДВ, бр. 57 от 2000 г.) се отменя.
 
§ 6.
(1) До влизането в сила на разпоредбата на чл. 118а, ал. 1, т. 1 от Закона за водите се:
1. забранява прякото отвеждане в подземните води на опасните вещества по приложение № 3, част А;
2. ограничава прякото отвеждане в подземните води на вредните вещества по приложение № 3, част Б.
(2) Министърът на околната среда и водите може да разреши пряко отвеждане в подземните води на веществата по ал. 1, т. 1, ако при изпълнени за целта хидрогеоложки проучвания се докаже, че:
1. водното тяло е замърсено с веществата по ал. 1, т. 1;
2. подземните води са трайно негодни за питейно-битово водоснабдяване и земеделски цели, вкл. водопой на животни и напояване.
(3) Отвеждане по ал. 2 се разрешава само ако:
1. същото не възпрепятства използването на подземни богатства;
2. са взети всички технически предпазни мерки веществата да не влошат състоянието на повърхностните води, водните и сухоземните екосистеми, свързани с подземното водно тяло.
(4) Разрешително за отвеждане на веществата по ал. 1 в трансгранични подземни водни тела се издава след информиране на засегнатата страна.
(5) По искане на засегнатата страна за условията на издаване на разрешителното се водят преговори.
(6) Разпоредбите по ал. 1 не се прилагат за отвеждане в подземните води на:
1. битови отпадъчни води от изолирани жилища, които не са свързани с канализационната система и са разположени извън границите на санитарно-охранителни зони;
2. вещества по ал. 1, т. 1 и 2, за които е доказано, че количеството на отвежданите води и/или съдържанието на веществата е толкова малко, че не създава опасност от влошаване на химичното състояние на водното тяло;
3. техногенни радионуклиди.
(7) Разрешителното по ал. 2 за обекти, за които в Закона за опазване на околната среда е предвидено издаване на комплексно разрешително, се включва в комплексното разрешително при спазване на изискванията по ал. 3, 4 и 5.

§ 7. Праговете за замърсяване на подземните води по чл. 67 се определят до 22 декември 2008 г.

§ 8. Идентифицирането на значимите и устойчивите тенденции за повишаване на концентрацията на замърсители по чл. 76 се извършва по възможност до 2009 г., с първите планове за управление на речните басейни въз основа на съществуващите данни.

§ 9.
(1) Водовземните съоръжения за подземни води за водоснабдяване на населените места и селищните образувания, включени в издадените през 2001 г. разрешителни за водоползване на В и К оператори, за които не е приключила процедурата по преоформяне на разрешителното, се включват служебно от директора на басейнова дирекция в регистъра по чл. 112, ал. 1, т. 1 след представяне на информацията по § 122, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 65 от 2006 г.).
(2) В и К операторите предоставят на директора на съответната басейнова дирекция информацията по ал. 1 в срок до 2 месеца от влизане в сила на тази наредба.
(3) За водовземните съоръжения, които не са включени в разрешителните по ал. 1 и за които не е представена информацията по ал. 1 в посочения срок, се прилага разпоредбата на чл. 118г, ал. 5 от Закона за водите.

§ 10.
(1) До приемането на наредбата по чл. 117а, ал. 2 от Закона за водите обосновката на необходимите водни обеми се разработва въз основа на определени с други нормативни актове количества за съответната цел.
(2) В случаите по ал. 1 в обосновката на необходимите водни обеми се посочва и наименованието на съответния нормативен акт.
(3) Когато за конкретна цел на ползване на водата няма нормативно определени количества, обосновката по ал. 1 се извършва съобразно технологичните изисквания за конкретната цел, като се прилагат техническите спецификации на съоръженията, въз основа на които е определено необходимото количество.

§ 11. При определяне на общото черпене по чл. 45 като средногодишен дебит на водовземните съоръжения, за които са издадени разрешителни за водовземане до влизане в сила на тази наредба, се приема дебитът, определен при условието на чл. 46, ал. 1.

§ 12.
(1) Разрешителни, издадени преди влизане в сила на тази наредба, се привеждат в съответствие с изискванията на Закона за водите и тази наредба при изменението или продължаването им.
(2) Изменение и продължаване на разрешителните по ал. 1 се извършва:
1. за изменение на параметрите на разрешителните за водовземане от подземни води - след представяне на проекта за водовземане по чл. 156;
2. за пряко отвеждане на замърсители в подземни води - при условията на чл. 174, ал. 2.

§ 13. В срок до 6 месеца от влизане в сила на тази наредба титулярите на разрешителни за водовземане от подземни води, издадени преди влизане в сила на тази наредба, изпращат в съответната басейнова дирекция информация за:
1. местоположението на водовземните съоръжения, определено при условията на чл. 26, ал. 1, 4 и 5;
2. дълбочината и техническите характеристики на монтираното помпено оборудване.

§ 14.
(1) Инструкциите по чл. 18, ал. 2 и чл. 93, ал. 4 и методиката по чл. 78, ал. 4 се издават в срок до 2 г. от влизане в сила на тази наредба.
(2) Методиката по чл. 68, ал. 5 се издава в срок до 8 месеца от влизане в сила на тази наредба.

§ 15.
(1) Министерствата и юридическите лица с нестопанска цел, собственици на съоръжения, предназначени за водовземане от подземни води, които се ползват или могат да бъдат ползвани за водовземане за нестопански цели, за които не са предоставени права за използване на водите, в срок до 1 г. от влизане в сила на тази наредба подават в съответната басейнова дирекция заявление за включване на съоръженията в регистъра по чл. 112, ал. 3.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
а) документ за собственост на имота, в който са разположени съоръженията;
б) местоположение на съоръженията, определено съгласно чл. 26, ал. 1, 4 и 5;
в) информация за дълбочината и конструкцията на съоръжението;
г) информация за оборудване на съоръжението за експлоатация;
д) декларация за годината на неговото изграждане;
е) информация относно целта, за която се използва черпената вода.
(3) В случаите, в които съоръжението не е оборудвано за експлоатация, към заявлението по ал. 1 се прилага и декларация за намеренията на собственика относно консервирането или ликвидирането на съоръжението.

§ 16. До одобряване на кадастралната карта за съответната територия наличните кадастрални планове, плановете за земеразделяне и другите планове, свързани с възстановяване правото на собственост върху земеделски земи и земи и гори от горския фонд, се ползват при изработване на документацията по чл. 25, ал. 2, т. 8.

§ 17. До въвеждането на Българска геодезическа система картите по чл. 26 се изработват в координатна система 1970 г. Всички съществуващи планове, изработени в координатна система 1950 г., както и в други координатни системи се трансформират в координатна система 1970 г.

§ 18. В Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДВ, бр. 30 от 2001 г.) в § 1 от допълнителната разпоредба т. 5 се изменя така:
"5. "Водоснабдителни организации" са юридически лица, които експлоатират водоснабдителна система за питейно-битово водоснабдяване."

§ 19. В Наредба № 8 от 2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (ДВ, бр. 83 от 2004 г.) в чл. 3 се създава ал. 3:
"(3) Характеристиките, мерките и планът по ал. 2, т. 3 по отношение на подземните води се разработват при спазване на забраните по чл. 61, ал. 1, т. 1, букви "б" - "г", изискванията на чл. 75, ал. 5 и въз основа на проучване на подземните води съгласно инструкцията по чл. 18, ал. 2 от Наредбата за проучване, ползване и опазване на подземните води по чл. 135, т. 2 от Закона за водите."

§ 20. Наредбата влиза в сила от датата на обнародването й в "Държавен вестник".

§ 21. Наредбата въвежда в националното законодателство изискванията на Директива 2006/118/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно опазването на подземните води от замърсяване и влошаване.
 
Приложение № 1
към чл. 10, ал. 2, т. 1


Забележки:
(1) "Пестициди" означава:
- органични инсектициди
- органични хербициди
- органични фунгициди
- органични нематоциди
- органични акарициди
- органични алгициди
- органични родентициди
- органични слимициди
- свързани продукти (например растежни регулатори) и съответните метаболити, разпадни продукти и реактиви.
(2) Стойността се отнася за всяко отделно активно вещество, метаболит или реакционен продукт на пестицидите.
МС за алдрин, диелдрин, хептахлор и хептахлор епоксид е 0.030 mg/l.
(3) Като сума от концентрациите на всички отделни пес-
тициди, открити в процеса на мониторинг, определени количествено.
(4) Като сума от концентрациите на:
бензо(b)флуорантен
бензо(k)флуорантен
бензо(ghi)перилен
индено(1,2,3-cd)пирен.
(5) Като сума от концентрациите на посочените вещества.
 
Приложение № 2
към чл. 93, ал. 4


1. Проектиране на тръбни кладенци:
1.1. При проектиране на конструкцията на тръбни кладенци се определят:
1.1.1. дълбочината;
1.1.2. началният и крайният диаметър на кладенеца;
1.1.3. диаметърът, дължината и циментацията на прикриващите колони;
1.1.4. типът на водоприемната част, видът и конструкцията на филтрите;
1.1.5. диаметрите на сондиране;
1.1.6. диаметърът на експлоатационната колона, типът и мястото на разполагане на помпеното оборудване - при съоръжения, предназначени за водовземане.
1.2. Дълбочината на тръбния кладенец се определя от разположението и дебелината на водоносния хоризонт.
1.3. Началният и крайният диаметър се определят от необходимия брой прикриващи колони за изпълнение на изискванията по чл. 95, ал. 1, т. 1 на тази наредба и от предвиждания дебит, а при съоръжения, предназначени за водовземане - и от помпеното оборудване, дълбочината, на която ще бъде спусната потопяема помпа, и изискванията за осигуряване на надеждно охлаждане на двигателя й.
1.4. Диаметърът на прикриващите колони се определя така, че да осигури: нормално изграждане на водоприемната част на кладенеца, а дължината им - да осигурява навлизане на колоната 2 - 3 метра в отдолу лежащия водоупорен пласт и надеждно изолиране на отгоре лежащите подземни водни тела.
1.5. Водоприемната част на тръбните кладенци е:
1.5.1. филтров тип - при неустойчиви напукани скали и пясъчно-чакълести пластове;
1.5.2. безфилтров тип - при устойчиви напукани и окарстени скали или при водоносни хоризонти, изградени от дребнозърнести пясъци с висок напор на подземните води, позволяващ експлоатация при самоизлив.
1.6. Видът и конструкцията на филтрите се определя съобразно зърнометричния състав или напукаността на водоносния хоризонт при спазване на изискванията на инструкцията по чл. 93, ал. 4.
1.7. Диаметрите на сондиране се определят така, че да осигурят възможност за изпълнението на качествена циментация на прикриващите колони и качествено изграждане на водоприемната част на съоръженията.
1.8. В случаите, в които е предвидено водоприемната част на тръбния кладенец да се изпълни с филтър със засипка, разликата между диаметъра на сондиране и диаметъра на опорния скелет на филтъра се проектира не по-малка от:
1.8.1. 200 мм - при несуфозионни водоносни хоризонти;
1.8.2. 300 мм - при суфозионни водоносни хоризонти.
1.9. При определяне на диаметрите по т. 1.3 и 1.4 на съоръжения за проучване и мониторинг на подземни води се приема минималният диаметър, осигуряващ изпълнението на предвижданите дейности, като крайният диаметър на обсадно-филтровата колона не може да бъде по-голям от 110 мм.
2. Проектиране на шахтови кладенци:
2.1. Шахтови кладенци се проектират във водоносни хоризонти с дълбочина до 10ё15 м от земната повърхност и дебелина до 5ё8 м, като:
2.1.1. според степента на разкриване на водоносния хоризонт са:
а) "съвършен" тип - при разкриване на пълната му дебелина;
б) "несъвършен" тип - при разкриване на част от водоносния хоризонт;
2.1.2. според начина на изграждане са:
а) изграждани "отдолу нагоре" - когато няма опасност от обрушване на стените на изкопа, и
б) "спускащи" се кладенци - в останалите случаи.
2.2. При проектиране на конструкцията на шахтови кладенци се определят:
2.2.1. дълбочината и диаметърът на кладенеца;
2.2.2. конструкцията на водоприемната му част.
2.3. Дълбочината на шахтовия кладенец се определя от разположението и дебелината на водоносния пласт.
2.4. Допуска се изграждане на водоемна част на кладенеца в долния водоупор на водоносния хоризонт за разполагане на помпено оборудване, когато дебелината на водоупора е достатъчна за предотвратяване на смесването с води от друго подземно водно тяло.
2.5. Диаметърът на шахтовите кладенци се определя:
2.5.1. в зависимост от степента на разкриване на водоносния хоризонт и допустимата входна скорост на филтрация;
2.5.2. така, че да осигури възможност за изпълнение на изкопните работи.
2.6. Конструкцията на водоприемната част се проектира в зависимост от зърнометричния състав на водоносния хоризонт:
2.6.1. с вливни отвори в стените на кладенеца, които са:
а) хоризонтални;
б) наклонени - гравитационни;
в) вертикални - гравитационни:
г) комбинирани - гравитационни;
2.6.2. с еднослойна или двуслойна засипка на гравитационните отвори.
3. Проектиране на шахтово-тръбни кладенци
При проектирането на комбинирани шахтово-тръбни кладенци се спазват изискванията на т. 1 и 2.
4. Проектиране на хоризонтални дренажи
4.1. Хоризонтални дренажи се проектират при дълбочина на залягане на долния водоупор на водоносния хоризонт до 6 - 7 м и дебелина на водоносния хоризонт 1 - 3 м, като се предвижда:
4.2. Водовземната част на дренажа се проектира:
4.2.1. успоредно на хидроизохипсите;
4.2.2. под ъгъл 10 - 15°.
4.3. Допуска се перпендикулярно разположение при водообилни водоносни хоризонти и предвиден малък дебит.
4.4. Водоприемната част на дренажа се проектира от тръби и чакълена засипка.
5. Проектиране на галерии
5.1. Галерии се проектират при условията на т. 4.1. при предвидени по-големи дебити.
5.2. Галериите могат да бъдат проходими или непроходими и с различни напречни сечения.
5.3. Галерията се проектира при условията на т. 4.2.
6. Проектиране на шахтови кладенци с хоризонтални дренажни лъчи:
6.1. Шахтови кладенци с хоризонтални дренажни лъчи се проектират:
6.1.1. във водообилни и с дебелина до 15 - 20 м водоносни хоризонти, изградени от еднороден пясък, без наличие на валуни или единични скални блокове, и
6.1.2. при предвиждан дебит, по-голям от 45 л/сек.
6.2. Кладенците по т. 6.1 са съставени от вертикална шахта и система от хоризонтални дренажни лъчи, разположени радиално в долната част на шахтата.
7. Проектиране на каптажи на извори
7.1. Каптажите на извори се проектират така, че нивото на водата в каптажа да бъде по-ниско от първоначалното ниво на изтичане на извора.
7.2. Възходящите извори се каптират през дъното на водната камера на каптажа, а низходящите - през отвори в стените на водната камера.
7.3. Водното ниво във водната камера на каптажа на низходящите извори се проектира под най-ниските дренажни отвори.
7.4. Водоприемната част на водната камера се проектира:
7.4.1. с обратен филтър;
7.4.2. без филтри - при каптиране на извори в слабо напукани скали;
7.5. Каптажите се проектират със събирател.
8. Проектиране на съоръжения със специална конструкция:
8.1. Наклонени тръбни кладенци се проектират при условията на т. 1:
8.1.1. в напукани и окарстени скали, само когато нивото на подземните води е над земната повърхност;
8.1.2. ъгълът на отклонението на кладенеца от вертикалата се проектира в зависимост от разположението на водоносната зона.
8.2. Комбинирани шахтово-тръбни кладенци, в които от дъното на шахтовия кладенец са изградени няколко наклонени тръбни кладенци, се проектират при спазване на изискванията на т. 1 и 2:
8.2.1. в напукани и окарстени скали, когато се налага пресичане на няколко водоносни напукани зони или карстови каверни, които нямат хидравлична връзка помежду си и нивото на водата е в интервала, в който е изградена шахтовата част на кладенеца;
8.2.2. ъгълът на отклонението на тръбните кладенци от вертикалата се определя от разположението на водоносните зони.
8.3. Многозабойни тръбни кладенци се проектират при условията на т. 1:
8.3.1. в напукани и окарстени скали, когато:
а) се налага пресичане на няколко водоносни напукани зони или карстови каверни и нивото на водата е над земната повърхност или е с дълбочина, по-голяма от 20 м;
б) водоприемната част на съоръжението, разположена в наклонените сондажи, да е безфилтров тип;
8.3.2. прикриващите колони и експлоатационната колона проектират вертикални с диаметър, който осигурява възможност за:
а) изграждане на наклонените сондажи;
б) разполагане на помпеното оборудване, чрез което ще се реализира черпенето;
8.3.3. ъгълът на отклонението на наклонените сондажи от вертикалата се определя от разположението на водоносните зони.

Приложение № 3
към § 6, ал. 1