Чл. 2.
(1) Атестацията на магистрата представлява оценка на неговите професионални и нравствени качества и служи като основа за професионалното му развитие.
(2) Атестацията на административния ръководител представлява оценка на неговите професионални, нравствени и лидерски качества.

Чл. 3. Целта на атестирането е да допринесе за повишаване на доверието към съдебната власт и да увеличи личната мотивация на магистратите и на административните ръководители.

Чл. 4. Атестирането гарантира равни и справедливи възможности за развитието на съдии, прокурори, следователи и на административни ръководители, като се основава на принципите на законност, равнопоставеност, обективност и прозрачност.

Чл. 5. Атестирането не може да засяга независимостта и основните права на магистратите и на административните ръководители.

Раздел II
Основания за атестиране

Чл. 6.
(1) Атестиране се провежда:
1. при придобиване статут на несменяемост;
2. при повишаване в ранг или в длъжност;
3. на всеки 5 години от последното атестиране до навършване на 60-годишна възраст;
4. при назначаване на административен ръководител.
(2) В случаите на отрицателно атестиране по ал. 1, т. 2 и 3 ново атестиране може да се проведе по искане на атестирания съдия, прокурор или следовател, административния ръководител, министъра на правосъдието или не по-малко от 1/5 от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) след изтичане на две години.

Раздел III
Предмет и критерии на атестиране на съдии, прокурори и следователи

Чл. 7.
(1) Атестацията се отнася до квалификацията, достиженията и професионалната пригодност на магистратите.
(2) Квалификацията представлява съвкупност от необходими професионални умения и лични способности.
(3) Достиженията са прилагането на квалификацията в практически качествени и количествени резултати.
(4) Професионалната пригодност е квалификацията за определена длъжност.

Чл. 8.
(1) При провеждане на атестирането се вземат предвид:
1. броят, видът, сложността и тежестта на разглежданите преписки и дела;
2. спазването на сроковете;
3. броят потвърдени и отменени актове и основанията за това;
4. поощренията по смисъла на чл.167а от Закона за съдебната власт, наказанията по смисъла на чл.170, ал. 1 от Закона за съдебната власт и взетите мерки по чл.133а от Закона за съдебната власт през периода, за който се извършва атестирането;
5. участието в квалификационни курсове и програми, в научни конференции и други.
(2) За целите на атестацията трябва да бъдат взети предвид етичните кодекси на съдиите, прокурорите и следователите.
(3) Атестирането се извършва по общи критерии, като се отчитат специфичните показатели за съдии, прокурори и следователи.

Чл. 9. Общите критерии за атестиране на съдии, прокурори и следователи са:
1. правни знания и професионални умения;
2. аналитично мислене;
3. способност за вземане на решение;
4. надеждност и отношение към работата;
5. способност за устно и писмено изразяване;
6. способност за справяне с натовареност в работата;
7. способност и готовност за сътрудничество;
8. умения за възприемане на новости.

Раздел IV
Показатели за атестиране на съдии

Чл. 10. Показателите за оценяване на правните знания и професионалните умения са:
1. задълбочени познания в областта на вътрешното право, правото на Европейския съюз и международното право;
2. способност за решаване на сложни дела;
3. способност за правилно възприемане и прилагане на промени в законодателството и съдебната практика;
4. познаване на новостите в правната теория;
5. участие в допълнително професионално обучение за повишаване квалификацията и специализацията при предоставена възможност за това;
6. умение за водене на съдебни заседания и съставяне на ясен и пълен протокол;
7. способност за убеждаване на страните за доброволно уреждане на спора между тях.

Чл. 11. Показателите за оценяване на аналитичното мислене са:
1. умения за планиране и структуриране последователността на действията в съдопроизводството;
2. способност за бърза реакция и мислене, разграничаване същественото от несъщественото, съобразяване на съдебната практика с правната теория;
3. способност за правилна оценка на фактите и вземане на точни решения.

Чл. 12. Показателите за оценяване на способността за вземане на решение са:
1. умения за правилна оценка на фактите по делото на основата на обективните причинно- следствени връзки;
2. способност на взимане на самостоятелни, своевременни и законосъобразни решения.

Чл. 13. Показателите за оценяване на надеждността и отношението към работата са:
1. спазване на правилата за професионална етика на съдиите в Република България;
2. усърдие и отговорност при подготовката, разглеждането и решаването на всяко дело;
3. обективност и безпристрастност;
4. поддържане на разумна професионална дистанция с другите участници в процеса;
5. отстояване на независимостта си без допускане на въздействие;
6. авторитет сред колегите от правната общност;
7. авторитет в обществото, принос за издигане престижа на съдебната власт.

Чл. 14. Показателите за оценяване на способността за устно и писмено изразяване са:
1. умение за насочване на страните по предмета на спора;
2. използване на ясен и достъпен за страните език;
3. разбираемо и пълно мотивиране на съдебните актове.

Чл. 15.
(1) Показателите за оценяване на способността за справяне с натовареност в работата са:
1. готовност за справяне с интензивна натовареност в работата;
2. усърдие при изпълнение на задълженията и в случаите на по-висока от обичайната натовареност;
3. организиране и планиране на работата при съобразяване с възможностите на участниците в съдопроизводството;
4. самоинициативност и готовност за поемане на допълнителни задачи.
(2) При оценяване на възможността за справяне с висока натовареност задължително се вземат предвид общата натовареност на съдебния район, на съда и на съответното съдебно звено, както и натовареността на атестирания съдия в сравнение с останалите съдии от същия съд.

Чл. 16. Показателите за оценяване на способността за сътрудничество са:
1. умение за работа в екип и създаване на творческа работна атмосфера;
2. способност с поведението и работата си да създава мотивация у колегите си.

Чл. 17. Показателите за оценяване на умения за възприемане на новости са:
1. познаване на нови технологии, техники и методи на работа в процеса на модернизиране на съдебната система;
2. приемане на нововъведенията и прилагане в работата;
3. възприемане на новите практики и предлагане на нови идеи и решения.

Раздел V
Показатели за атестиране на прокурори

Чл. 18. Показателите за оценяване на правните знания и професионалните умения са:
1. задълбочени познания в областта на вътрешното право, правото на Европейския съюз и международното право;
2. способност за решаване на сложни дела и преписки;
3. способност за правилно възприемане и прилагане на промени в законодателството и съдебната практика;
4. познаване на новостите в правната теория;
5. участие в допълнително професионално обучение за повишаване квалификацията и специализацията при предоставена възможност за това;
6. умение за водене на съдебни заседания и за съставяне на ясен и пълен протокол.

Чл. 19. Показателите за оценяване на аналитичното мислене са:
1. умения за планиране и структуриране последователността на действията в досъдебното и съдебното производство;
2. способност за бърза реакция и мислене, разграничаване същественото от несъщественото, съобразяване на съдебната практика с правната теория;
3. способност за правилна оценка на фактите и вземане на точни решения.

Чл. 20. Показателите за оценяване на способността за вземане на решение са:
1. умения за правилна оценка на фактите по делото на основата на обективните причинно- следствени връзки;
2. способност на взимане на самостоятелни, своевременни и законосъобразни решения.

Чл. 21. Показателите за оценяване на надеждността и отношението към работата са:
1. спазване на правилата за професионална етика на прокурорите в Република България;
2. усърдие и отговорност при подготовката, разглеждането и решаването на всяко дело;
3. обективност и безпристрастност;
4. изпълняване разпорежданията на горестоящия прокурор и съобразяване с писмените му указания;
5. уведомяване горестоящия прокурор и/или административния ръководител за всички съществени обстоятелства от значение за работата и които е възможно да представляват интерес;
6. способност за организиране работата и ръководене разследващите екипи на полицията и/или следствието - от оперативната работа до приключване на досъдебното производство;
7. поддържане на разумна професионална дистанция с другите участници в процеса;
8. отстояване на независимостта си без допускане на въздействие;
9. авторитет сред колегите от правната общност;
10. авторитет в обществото, принос за издигане престижа на съдебната власт.

Чл. 22. Показателите за оценяване на способността за устно и писмено изразяване са:
1. използване на ясен и достъпен за страните език;
2. разбираемо и пълно мотивиране на съдебните актове.

Чл. 23.
(1) Показателите за оценяване на способността за справяне с натовареност в работата са:
1. готовност за справяне с интензивна натовареност в работата;
2. усърдие при изпълнение на задълженията и в случаите на по-висока от обичайната натовареност;
3. организиране и планиране на работата при съобразяване с възможностите на участниците в съдопроизводството;
4. самоинициативност и готовност за поемане на допълнителни задачи.
(2) При оценяване на възможността за справяне с висока натовареност задължително се вземат предвид общата натовареност на съдебния район, на съда и на конкретното съдебно звено, както и натовареността на атестирания прокурор в сравнение с останалите прокурори от същата прокуратура.

Чл. 24. Показателите за оценяване на способността за сътрудничество са:
1. умение за работа в екип и създаване на творческа работна атмосфера;
2. способност с поведението и работата си да създава мотивация у колегите си.

Чл. 25. Показателите за оценяване на умения за възприемане на новости са:
1. познаване на нови технологии, техники и методи на работа в процеса на модернизиране на съдебната система;
2. приемане на нововъведенията и прилагане в работата;
3. възприемане на новите практики и предлагане на нови идеи и решения.

Раздел VI
Показатели за атестиране на следователи

Чл. 26. Показателите за оценяване на правните знания и професионалните умения са:
1. задълбочени познания в областта на вътрешното право, правото на Европейския съюз и международното право;
2. способност за решаване на сложни дела;
3. способност за правилно възприемане и прилагане на промени в законодателството и съдебната практика;
4. познаване на новостите в правната теория;
5. участие в допълнително професионално обучение за повишаване квалификацията и специализацията при предоставена възможност за това.

Чл. 27. Показателите за оценяване на аналитичното мислене са:
1. умения за планиране и структуриране последователността на действията в досъдебното производството;
2. способност за бърза реакция и мислене, разграничаване същественото от несъщественото, съобразяване на съдебната практика с правната теория;
3. способност за правилна оценка на фактите и вземане на точни решения.

Чл. 28. Показателите за оценяване на способността за вземане на решение са:
1. умения за правилна оценка на фактите по делото на основата на обективните причинно-следствени връзки;
2. способност на взимане на самостоятелни, своевременни и законосъобразни решения.

Чл. 29. Показателите за оценяване на надеждността и отношението към работата са:
1. спазване правилата за професионална етика на следователите в Република България;
2. усърдие и отговорност при подготовката, разглеждането и решаването на всяко дело;
3. обективност и безпристрастност;
4. изпълняване разпорежданията на горестоящия прокурор и съобразяване с писмените му указания;
5. уведомяване горестоящия прокурор за всички съществени обстоятелства от значение за работата и които е възможно да представляват интерес;
6. поддържане на разумна професионална дистанция с другите участници в процеса;
7. отстояване на независимостта си без допускане на въздействие;
8. авторитет сред колегите от правната общност;
9. с личния си пример и поведение допринася за издигане престижа на съдебната власт.

Чл. 30. Показателите за оценяване на способността за устно и писмено изразяване са:
1. използване на ясен и достъпен за страните език;
2. разбираемо и пълно мотивиране на постановленията си.

Чл. 31.
(1) Показателите за оценяване на способността за справяне с натовареност в работата са:
1. готовност за справяне с интензивна натовареност в работата;
2. усърдие при изпълнение на задълженията и в случаите на по-висока от обичайната натовареност;
3. организиране и планиране на работата при съобразяване с възможностите на участниците в съдопроизводството;
4. самоинициативност и готовност за поемане на допълнителни задачи.
(2) При оценяване на възможността за справяне с висока натовареност задължително се вземат предвид общата натовареност на съдебния район, на съда и на конкретното звено, както и натовареността на атестирания следовател в сравнение с останалите следователи от същата следствена служба.

Чл. 32. Показателите за оценяване на способността за сътрудничество са:
1. умение за работа в екип и създаване на творческа работна атмосфера;
2. способност с поведението и работата си да създава мотивация у колегите си.

Чл. 33. Показателите за оценяване на умения за възприемане на новости са:
1. познаване на нови технологии, техники и методи на работа в процеса на модернизиране на съдебната система;
2. приемане на нововъведенията и прилагане в работата;
3. възприемане на новите практики и предлагане на нови идеи и решения.

Раздел VII
Предмет, критерии и показатели за атестиране на административни ръководители

Чл. 34.
(1) Атестацията се отнася както до квалификацията, достиженията и професионалната пригодност на административните ръководители съгласно чл. 7, така и до пригодността за заемане на ръководна длъжност.
(2) Пригодността за заемане на ръководна длъжност се изразява в притежаване на необходимите лидерски качества и управленски опит.

Чл. 35.
(1) Квалификацията, достиженията и професионалната пригодност на административните ръководители се оценяват според общите критерии и специфичните показатели за съдии, прокурори и следователи.
(2) Критериите за оценка на пригодността за заемане на ръководна длъжност са:
1. способност за придобиване на нови знания и умения за критичен анализ;
2. способност за вземане на решения;
3. способност за сътрудничество и работа в екип;
4. умение за разпределяне на работата;
5. целенасоченост на работата;
6. организационни умения и оперативно управление;
7. способност да мотивира;
8. способност за справяне с конфликтни ситуации;
9. лоялност към магистратите и служителите;
10. представителност.

Чл. 36. Показателите за оценяване на способността за придобиване на нови знания и умения за критичен анализ са:
1. активно поведение за получаване на обратна информация от магистратите и служителите, анализиране и предлагане на конструктивни решения;
2. разработване на нови идеи и решения;
3. проявяване на самоинициативност.

Чл. 37. Показателите за оценяване на способността за вземане на решения са:
1. притежаване на всеобхватен поглед, добра преценка на всички взаимовръзки и съобразяване последствията от решенията;
2. готовност при необходимост да се вземат и подкрепят и непопулярни решения.

Чл. 38. Показателите за оценяване на способност за сътрудничество и работа в екип са:
1. умение да създава атмосфера на доверие сред магистратите и служителите;
2. предоставяне на вярна, изчерпателна, навременна и разбираема информация;
3. вземане на важни управленски решения, като се изслушат и преценят и становищата на магистратите и служителите;
4. отлични способности за работа в екип.

Чл. 39. Показателите за оценяване на умението за разпределяне на работата са:
1. съобразяване с качествата, възможностите и професионалните интереси на магистратите и на съдебните служители при разпределяне на работата и възлагане на конкретни задачи и отговорности;
2. насърчаване на магистратите и съдебните служители да поемат лична отговорност;
3. насърчаване на добрата вътрешна комуникация;
4. вземане на навременни мерки за подобряване на работата и отстраняване на пропуски;
5. осъществяване на контрол по обективен и справедлив начин.

Чл. 40. Показателите за оценяване на целенасочеността на работата са:
1. умение да се стимулира работата и да й се придава целенасоченост;
2. способност да се поставят ясни цели, да се обясняват по конструктивен начин и да се убеждават останалите във връзка с тях;
3. способност да се разграничават стратегическите от оперативните цели и да се действа в съответствие с това;
4. навременна реакция в случай на отклонения от целите.

Чл. 41. Показателите за оценяване на организационните умения и оперативно управление са:
1. активно съдействие за осъществяване на работния процес и способност да бъдат обяснени съответните задачи стъпка по стъпка;
2. оптимално използване на всички ресурси (време, материални ресурси, пари и хора) при планирането и вземането на решения;
3. изпълнение на бюджета по прозрачен начин;
4. отчитане на слабостите и силните страни и въвеждане на подобрения;
5. инициативност при организацията и структурирането на работата на административния персонал.

Чл. 42. Показателите за оценяване на способността да мотивира са:
1. създаване на мотивация у магистратите и служителите, като дава личен пример с работата си;
2. набелязване на проблемите и съдействие за тяхното отстраняване;
3. изтъкване на положителните прояви и оценяване постиженията на магистратите и служителите;
4. подкрепяне на инициативите на магистратите и служителите.

Чл. 43. Показателите за оценяване на способността за справяне с конфликтни ситуации са:
1. навременно забелязване на възможните конфликтни ситуации;
2. посредничество между участниците в конфликтите и спомагане за тяхното преодоляване;
3. вземане на подходящи управленски решения за предотвратяване възникването на конфликтни ситуации.

Чл. 44. Показателите за оценяване на лоялността към магистратите и служителите са:
1. отговорно отношение и изпълнение на колективно взети решения дори при принципно несъгласие с тях;
2. умение при необходимост да се подкрепят изявени позиции на магистратите и служителите.

Чл. 45. Показателите за оценяване на представителността са:
1. активни и убедителни действия за издигане авторитета на съдебната власт;
2. умение за добра външна комуникация.

Раздел VIII
Методика на атестиране

Чл. 46. Атестирането на съдиите, прокурорите и следователите се извършва чрез количествено и качествено оценяване на работата им, непосредствено наблюдение и лични впечатления.

Чл. 47. Количественото оценяване на работата на съдиите се извършва въз основа на следните статистически данни: 1. брой висящи дела:
а) до три месеца;
б) от три месеца до шест месеца;
в) от шест месеца до една година;
г) над една година;
2. срочност при изготвяне на съдебните актове по дела през периода на атестиране:
а) несвършени дела в началото и в края на периода на атестиране;
б) възложени дела през периода на атестиране;
в) приключени дела (с решение или присъда по същество, или с прекратяване) в периода на атестиране;
г) срочност за изготвяне на съдебните актове в срок: до един месец, от един до три месеца, над една година.

Чл. 48. Количественото оценяване на работата на прокурорите се извършва въз онова на следните статистически данни:
1. относно образуването и движението на преписките:
а) общ брой възложени преписки;
б) предмет, включително: изготвени обвинителни актове, предложения за споразумения, приключени бързи и незабавни полицейски производства, изпълнение на присъди, дежурства и извършване на лични проверки, постановления за спиране и прекратяване, прекратени наказателни производства от съда по искане на обвиняемия;
в) досъдебни производства, взети на специален отчет;
г) брой проведени и приключени разследвания от прокурора;
2. относно срочността на произнасяне на прокурора:
а) несвършени преписки и дела в началото и в края на атестирания период;
б) до един месец;
в) с разрешение до два месеца;
г) над три месеца;
д) над шест месеца;
е) при изпълнение на присъди: в 7-дневен срок, до един месец, над един месец.

Чл. 49. Количественото оценяване на работата на следователите се извършва въз основа на следните статистически данни:
1. относно срочността на разследване на делата:
а) неприключени дела в началото и в края на атестирания период;
б) неприключени дела над шест месеца;
в) неприключени дела над една година с повдигнато обвинение за умишлено престъпление;
г) неприключени над две години с повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление;
д) брой възложени за разследване дела;
е) брой дела без искано разрешение за продължаване срока на разследването;
2. брой дела на производство;
3. обем на работа съобразно приключените дела:
а) обвинителни заключения, заключения с мнение за прекратяване или спиране на наказателното производство срещу известен извършител;
б) заключения с мнение за прекратяване или спиране на наказателното производство срещу неизвестен извършител;
в) дела, останали на производство в края на отчетния период над два месеца;
г) дела, останали на производство в края на отчетния период над четири месеца;
д) дела, останали на производство в края на отчетния период над шест месеца.

Чл. 50.
(1) Оценката на качеството на работата на съдиите, прокурорите и следователите се извърша след анализ на фактите, установени в рамките на инстанционния контрол относно постановените от съдиите, прокурорите и следователите актове при отчитане спецификите на отделните професии.
(2) Качественото оценяване на работата на съдиите се извършва въз основа на следните статистически данни:
1. съотношение между обжалваните и подлежащите на обжалване актове;
2. брой потвърдени, изцяло отменени или изменени актове и основанията за това (данни за грубо незнание на закона);
3. брой уважени жалби за бавност.
(3) Качественото оценяване на работата на прокурорите се извършва въз основа на следните статистически данни:
1. брой потвърдени, изцяло отменени или изменени актове и основанията за това (данни за грубо незнание на закона);
2. брой оправдателни присъди по внесени обвинителни актове;
3. брой на делата, върнати от съда за доразследване.
(4) Качественото оценяване на работата на следователите се извършва въз основа на следните статистически данни:
1. съпоставимост между заключението на следователя и вида на постановлението на прокурора;
2. брой на делата, върнати от съда за доразследване.

Чл. 51. Непосредственото наблюдение на работата на съдиите, прокурорите и следователите се извършва въз основа на:
1. проверка на работата по образуването и движението на преписки или дела, по които е работил атестираният съдия, прокурор или следовател през периода на атестация, избрани на случен принцип по преценка на наблюдаващите;
2. придобиване на впечатления от работата на атестираните съдии и прокурори в съдебна зала.

Чл. 52. Лични впечатления за работата на съдиите, прокурорите и следователите се придобиват чрез събеседване с атестирания съдия, прокурор или следовател.

Чл. 53.
(1) Атестирането на административните ръководители относно тяхната квалификация, достижения и професионална пригодност се извършва по методиката съгласно чл. 46 - 52.
(2) Атестирането на административните ръководители относно пригодността им да заемат ръководна длъжност се извършва чрез придобиване на лични впечатления чрез събеседване.
(3) При атестирането на административните ръководители се вземат предвид всички данни за предходния управленски опит на атестирания.

Раздел IХ
Компетентни органи и процедури при атестиране

Чл. 54.
(1) Атестирането на съдии, прокурори и следователи и на административни ръководители се извършва от Висшия съдебен съвет по предложение на комисията по предложенията и атестирането.
(2) Комисията по предложенията и атестирането се подпомага в дейността си от административните ръководители и назначените от тях помощни атестационни комисии.
(3) При атестирането се вземат предвид и резултатите от проверките на Инспектората при Министерството на правосъдието.

Чл. 55.
(1) В състава на помощните атестационни комисии се включват трима членове, както следва:
1. за атестиране на съдии:
а) за атестиране на районен съдия - един районен съдия и двама окръжни съдии;
б) за атестиране на окръжен съдия (съдия във военен съд) - един окръжен (военен) съдия и двама апелативни (военно-апелативни) съдии;
в) за атестиране на административен съдия - един административен съдия и двама съдии от ВАС;
г) за атестиране на апелативен съдия (съдия във военно-апелативен съд) - един апелативен (военно-апелативен) съдия и двама върховни касационни съдии;
д) за съдии във ВКС и ВАС - един съдия от съответния съд и двама председатели на отделения;
2. за атестиране на прокурори:
а) за прокурор в районна прокуратура - един прокурор от районна прокуратура и двама прокурори от окръжна прокуратура;
б) за прокурор от окръжна прокуратура (прокурор от военно-окръжна прокуратура) - един прокурор от окръжна (военно-окръжна) прокуратура и двама прокурори от апелативна (военно-апелативна) прокуратура;
в) за прокурор от апелативна прокуратура (прокурор от военно-апелативна прокуратура) - един прокурор от апелативна прокуратура (прокурор от военно-апелативна прокуратура), двама прокурори от ВКП;
г) за прокурор от ВКП/ВАП - един прокурор от съответната прокуратура и двама завеждащ-отдели;
3. за атестиране на следователи:
а) за следовател в окръжна следствена служба - един следовател от окръжна следствена служба и двама следователи от НСлС;
б) за следовател от НСлС - един следовател от НСлС и двама ръководители на отдели в НСлС;
4. за атестиране на административни ръководители:
а) за административен ръководител на районен съд и на районна прокуратура - заместник административният ръководител на съответния окръжен съд/прокуратура и двама окръжни съдии/ двама прокурори от окръжна прокуратура;
б) за административен ръководител на окръжен (военен) съд и на окръжна (военно-окръжна) прокуратура - заместник административният ръководител на съответния апелативен съд/прокуратура и двама апелативни съдии/двама прокурори от апелативна прокуратура;
в) за административен ръководител на административен съд - един председател на отделение във ВАС и двама съдии от ВАС;
г) за административен ръководител на окръжна следствена служба - един ръководител-отдел в Националната следствена служба и двама следователи от Националната следствена служба;
д) за административен ръководител на апелативен съд (военно-апелативен съд), апелативна прокуратура (военно-апелативна прокуратура) - трима съдии от ВКС; трима прокурори от ВКП.
(2) Общите събрания на съдиите, прокурорите и следователите в съответните съдилища, прокуратури и следствени служби ежегодно утвърждават списък на атестиращите съдии, прокурори и следователи. В списъка не могат да бъдат включени административните ръководители и техните заместници.
(3) (Доп., ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Членовете на помощните атестационни комисии се определят от административните ръководители измежду атестиращите съдии, прокурори и следователи включени в списъка по ал. 2 чрез жребий и издаване на съответната заповед.
(4) За член на помощната атестационна комисия не може да бъде определено лице, когато се провежда атестиране лично на него, на негов съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен включително, както и при други обстоятелства, които дават основание да се предполага, че е заинтересован от вземането на определено решение.

Чл. 56.
(1) Помощните атестационни комисии дават комплексна оценка за атестирания по критериите, посочени в единния формуляр, на основата на пряко наблюдение на работата му, като:
1. проверяват образуването и движението на преписки или дела, по които е работил атестираният през периода на атестиране, избрани на случаен принцип;
2. придобиват преки впечатления за работата на атестирания съдия или прокурор в съдебна зала;
3. при необходимост събеседват с атестирания.
(2) Членовете на помощните атестационни комисии имат право на достъп до пълната информация относно атестирания съдия, прокурор или следовател.

Чл. 57.
(1) Процедурата по атестиране започва:
1. при направено предложение по чл. 6, ал. 1;
2. по решение на комисията по предложенията и атестирането по чл. 6, ал. 2.
(2) Предложенията за атестиране се правят в следните срокове:
1. най-малко три месеца преди изтичане на 5-годишния срок по чл.129, ал. 1 от Закона за съдебната власт за придобиване статут на несменяемост на съдия, прокурор или следовател или 5-годишния срок за периодично атестиране;
2. в 14-дневен срок от настъпване на обстоятелствата, които обуславят повишаването в ранг или в длъжност на съдия, прокурор или следовател.
(3) При направено предложение за повишаване в ранг или в длъжност административният ръководител посочва размера на основното месечно трудово възнаграждение в съответствие с утвърдената от Висшия съдебен съвет таблица за размерите на максималните основни месечни заплати на съдии, прокурори и следователи по длъжности, както и съобразно правилата за определяне на индивидуалните основни месечни заплати на съдии, прокурори и следователи.
(4) Административният ръководител е длъжен да следи за спазване на сроковете по ал. 1.
(5) При направено предложение за атестиране от заинтересувания съдия, прокурор или следовател или от органите по чл.30 от Закона за съдебната власт комисията по предложенията и атестирането преценява допустимостта на молбата и указва на административния ръководител да започне процедура по атестиране.

Чл. 58. Към предложението за атестиране на съдия, прокурор или следовател и за атестиране на административен ръководител органът по чл.30 от Закона за съдебната власт прилага:
1. единния формуляр за атестиране на съдии, прокурори и следователи и на административни ръководители, комплектован, с направените писмени възражения на атестирания съдия, прокурор или следовател;
2. заявление от заинтересования съдия, прокурор или следовател (в случаите по чл.129, ал. 2 и чл.142, ал. 2 от Закона за съдебната власт);
3. актовете, с които са определени членовете на помощната атестационна комисия.

Чл. 59.
(1) Комисията по предложенията и атестирането към Висшия съдебен съвет провежда атестирането на съдиите, прокурорите и следователите и на административните ръководители, като изслушва по преценка заинтересуваните лица. Комисията може да изисква събирането на допълнителна информация във връзка с показателите за атестиране на съдии, прокурори и следователи.
(2) В случай че атестираният подаде писмено възражение срещу комплексната оценка в изготвения единен формуляр, възражението се разглежда от комисията по предложенията и атестирането, която изготвя становище.
(3) При атестирането комисията по предложенията и атестирането взема предвид и времето, през което атестираният е отсъствал в платен/неплатен отпуск или в отпуск поради временна нетрудоспособност.
(4) Член на комисията по предложенията и атестирането няма право да участва в гласуването на решения, които се отнасят лично до него, негов съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен включително.

Чл. 60.
(1) Положителната атестация има три степени - задоволителна, добра и много добра.
(2) Отрицателна атестация изключва увеличаването на трудовото възнаграждение на магистратите.

Чл. 61.
(1) Комисията по предложенията и атестирането внася резултатите от атестирането за разглеждане от Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от постъпване на предложението.
(2) Висшият съдебен съвет разглежда резултатите от проведеното атестиране, постъпилото възражение и становището на комисията по предложенията и атестирането и по своя преценка изслушва атестирания.
(3) Висшият съдебен съвет се произнася по отрицателната атестация в едномесечен срок от постъпването й след изслушване на съответния съдия, прокурор или следовател, като му се дава възможност да представи и писмени възражения. Лицето се уведомява най-късно 7 дни преди заседанието, на което ще бъде изслушано.
(4) В атестацията могат да се правят препоръки към атестирания, чието изпълнение се взема предвид при последващото му атестиране.

Раздел Х
Единен формуляр

Чл. 62.
(1) С попълването на единен формуляр (приложението) за всички длъжности на съдиите, прокурорите и следователите и за административните ръководители се обобщава информацията и се оценява работата на атестирания.
(2) Единният формуляр включва: кадрова справка, мнение от административния ръководител, справка по чл.30б, ал. 4, т. 2, 3, 4, 5, 6 и 7 от Закона за съдебната власт, оценки по общите критерии за атестиране и комплексна оценка.
(3) Оценките по общите критерии за атестиране в единния формуляр трябва да бъдат подкрепени с коментар, основан на факти.

Чл. 63. Въз основа на извършеното оценяване по чл. 62 се формира комплексна оценка, попадаща в някоя от следните категории:
1. "отрицателна";
2. "положителна задоволителна";
3. "положителна добра";
4. "положителна много добра".

Чл. 64. Единният формуляр се връчва на атестирания съдия, прокурор или следовател или на атестирания административен ръководител, който има възможност в 14-дневен срок да направи писмени възражения.

Чл. 65.
(1) При настъпване на основание за атестиране не се изготвят единен формуляр и справка за обстоятелствата по чл.30б, ал. 4 от Закона за съдебната власт, ако в 6-месечен срок преди това съдията, прокурорът или следователят е бил положително атестиран на друго основание.
(2) В случая по ал. 1 се прилагат: изготвеният по-рано единен формуляр, актуализираната справка за обстоятелствата по чл.30б, ал. 4 от Закона за съдебната власт, актуализираната кадрова справка и мнение на административния ръководител.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 1. Тази наредба се издава на основание чл.30б, ал. 9 от Закона за съдебната власт.

§ 2. Тази наредба отменя Временните правила относно реда за атестиране на съдии, прокурори и следователи, приети от Висшия съдебен съвет на 26.I.2005 г. с протокол № 1.

§ 3. В срок до 1.Х.2006 г. общите събрания на съдиите, прокурорите и следователите в съответните съдилища, прокуратури и следствени служби утвърждават списък на атестиращите съдии, прокурори и следователи, като до този срок атестирането се извършва по досегашния ред.

Приложение
към чл. 62 (pdf)