Наредба № 1 от 7 март 2005 г. за дейността на Централния орган по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права

Чл. 1. Задълженията на Централния орган по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г. (Хагската конвенция) и по Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права от 20 май 1980 г. (Люксембургската конвенция) се изпълняват от Министерството на правосъдието, наричано по-нататък "централен орган".

Чл. 2. Централният орган се сезира чрез молба за:
1. съдействие за осигуряване на връщане на дете или за ефективно упражняване на правото на лични отношения, която се подава от органите и лицата, посочени в чл.8 и 21 от Хагската конвенция;
2. признаване или изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права, която се подава до министерството от лицата, посочени в чл.4 от Люксембургската конвенция.

Чл. 3.
(1) Молбата по Хагската конвенция и приложенията към нея се придружават от превод на български език. По изключение се допуска те да са в превод на английски или френски език. В този случай преводът на български език се осъществява от и за сметка на централния орган.
(2) Молбата по Люксембургската конвенция и приложенията към нея се придружават задължително от превод на български език, когато изхождат от държава, която се ползва от резервата и е изключила прилагането на чл.6, ал. 1, буква "b" по отношение на двата официални езика на Съвета на Европа.

Чл. 4. Молбата се регистрира в отдел "Канцелария" на централния орган и се предава на дирекция "Международно правно сътрудничество, евроинтеграция и международна правна помощ".

Чл. 5. Когато по молба до друга държава, подадена чрез централния орган, се установи, че тя или приложените към нея документи не отговарят на изискванията на конвенциите или направените по тях декларации и резерви от държавата, в която ще се изпраща, централният орган оказва съдействие на молителя, като му дава указания за привеждането им в съответствие с тях.

Чл. 6.
(1) Централният орган предприема всички необходими мерки, включително сезиране на съответните компетентни органи за установяване местонахождението на детето, ако това не може да бъде установено от молбата.
(2) Когато има основание да се приеме, че детето се намира на територията на друга договаряща държава, централният орган препраща документите директно и незабавно на нейния централен орган и уведомява за това молителя и съответния централен орган.
(3) При получаване на молба централният орган уведомява съответната дирекция "Социално подпомагане" за налагане на мерки по Закона за закрила на детето, ако това е необходимо.
(4) Централният орган предава на органите по ал. 1 и 3 информация по случая. Тази информация може да бъде използвана само за целта, за която е предоставена.

Чл. 7. След получаване на молба по Хагската конвенция централният орган съдейства на страните за постигане на доброволното връщане на детето.

Чл. 8.
(1) Централният орган може да не приеме молба по Хагската конвенция, ако е очевидно, че не са спазени изискванията или тя не е добре обоснована.
(2) Централният орган може да откаже да се намеси по молба по Люксембургската конвенция, ако е очевидно, че не са спазени изискванията, и след като се прецени, че не са налице основания за прилагане на чл.19 от нея.
(3) Отказът е изричен. В отказа се посочват причините за неприемането на молбата, както и пред кой съд и в какъв срок той може да се обжалва.
(4) Отказът се изпраща незабавно на молителя, съответно на централния орган, с писмо с обратна разписка.

Чл. 9. Молбата и приложените към нея документи се предават от дирекция "Международно правно сътрудничество, евроинтеграция и международна правна помощ" на дирекция "Правна", както следва:
1. в случаите по Хагската конвенция - за започване на съдебно производство за връщане на детето или за упражняване на правото на лични отношения;
2. в случаите по Люксембургската конвенция - за започване на съдебно производство:
а) за признаване или изпълнение на решението за упражняване на родителски права;
б) за възстановяване упражняването на родителските права;
в) по чл.137, ал. 2 от Семейния кодекс.

Чл. 10. В случаите по чл. 9, т. 2, буква "а", когато е допуснато изпълнение на решението, централният орган оказва съдействие на молителя при предаването на детето.

Чл. 11. При постъпване на жалбата срещу отказа по чл. 8 дирекция "Международно правно сътрудничество, евроинтеграция и международна правна помощ" комплектова преписката и я предава на дирекция "Правна".

Чл. 12. След приключване на съдебното производство дирекция "Правна" връща преписката на дирекция "Международно правно сътрудничество, евроинтеграция и международна правна помощ" за съхранение.

Допълнителна разпоредба

Заключителни разпоредби

§ 2. Наредбата се издава на основание параграф единствен от заключителната разпоредба на Закона за ратифициране на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (ДВ, бр. 20 от 2003 г.) и параграф единствен от заключителната разпоредба на Закона за ратифициране на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права (ДВ, бр. 21 от 2003 г.).

§ 3. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".