Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1.
(1) С тази наредба се определят условията и редът за извършване на международен превоз на пътници и товари с автомобили с българска регистрация и за достъпа на автомобили с чуждестранна регистрация до и през територията на Република България.
(2) Международните превози на пътници и товари се извършват в съответствие с международните договори и спогодби, по които Република България е страна, при спазване на вътрешното законодателство на всяка държава, на чиято територия се осъществява превозът.

Чл. 2.
(1) (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.; доп., бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Международен превоз на пътници и товари може да извършва всеки едноличен търговец или търговско дружество, което притежава лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на транспорта или упълномощено от него длъжностно лице.
(2) (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Лиценз на Общността не се изисква за извършване на международни превози на товари с моторни превозни средства с товароносимост до 3,5 т или допустима максимална маса до 6 т и за извършване на превози за собствена сметка.

Глава втора
ЛИЦЕНЗИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ

Чл. 3. (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.; доп., бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Лиценз на Общността за извършване на международни превози се издава на превозвач, който отговаря на изискванията за:
1. благонадеждност (добра репутация);
2. професионална компетентност;
3. финансова стабилност.

Чл. 4. (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г., бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Изискванията за благонадеждност са изпълнени, когато ръководителите на транспортната дейност на едноличните търговци и търговските дружества не са осъждани за престъпления от общ характер по Наказателния кодекс или не са лишени с присъда от правото да упражняват превозна дейност.

Чл. 5.
(1) Изискванията за професионална компетентност са изпълнени, когато ръководителят на транспортната дейност на лицето по чл.2, ал. 1 притежава познания и опит, придобити чрез посещения в курсове за обучение или усвоени в транспортната практика, успешно е положил писмен изпит по предмети, определени в приложение № 1, и има най-малко средно образование.
(2) (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.) На успешно положилите изпита по ал. 1 изпълнителният директор на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" или упълномощено от него лице издава удостоверение за професионална компетентност (приложение № 2). Удостоверението е безсрочно.
(3) (Отм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.).
(4) Изпитите за професионална компетентност се провеждат от Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация", като редът и начинът се определят от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация".

Чл. 5а. (Нов, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Освен в случаите по чл. 5 изискванията за професионална компетентност са изпълнени и когато ръководителят на транспортната дейност на лицето по чл. 2, ал. 1 притежава удостоверение за професионална компетентност, издадено от компетентен орган на държава - членка на Европейския съюз.

Чл. 5б. (Нов, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)
(1) Транспортната дейност на лицето по чл. 2, ал. 1 трябва да бъде ръководена постоянно и ефективно от лице, притежаващо удостоверение за професионална компетентност.
(2) Едно и също лице, притежаващо удостоверение за професионална компетентност по чл. 5, ал. 2 или по чл. 5а, може да ръководи транспортната дейност на не повече от две лица по чл. 2, ал. 1.

Чл. 6. (Изм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)
(1) Финансово стабилно по смисъла на чл. 3, т. 3 е лице, което разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие, в размер левовата равностойност на 9000 евро за първи автомобил, за всеки следващ автомобил - в размер левовата равностойност на 5000 евро.
(2) Изискването за финансова стабилност за лицата по чл. 2, ал. 1 е изпълнено, когато стойността на показателя за оценка на финансова стабилност "Фс" е по-голяма или равна на единица.
(3) Показателят "Фс" се определя, както следва:

където капиталът (К) е равен на размера на собствения капитал (К1) минус размера на невнесения капитал (К2), а "n" е броят на заявените копия на лиценза на Общността. Капиталът се определя по данните от представения счетоводен баланс.
(4) Не е финансово стабилно по смисъла на чл. 3, т. 3 лице, когато показателят за оценка на финансовата стабилност е по-малък от единица и/или лицето по чл. 2, ал. 1 има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.
(5) Банковата гаранция по ал. 3 трябва да отговаря на следните изисквания:
1. да бъде в полза на лицето по чл. 2, ал. 1;
2. да е със срок не по-малък от една година;
3. да не може да бъде променяна или отменяна без предварително уведомяване на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация";
4. да е издадена от местна банка, притежаваща лиценз, издаден от Централната банка за извършване на банкова дейност по смисъла на Закона за банките или от банка в държава - членка на Европейския съюз.
(6) Лицата по чл. 2, ал. 1 доказват финансова стабилност в случаите:
1. при кандидатстване за издаване или продължаване на срока на валидност на лиценз на Общността;
2. при кандидатстване за допълнителни заверени копия на лиценза на Общността;
3. на всеки две години от датата на издаване на лиценза на Общността.
(7) Финансовата стабилност се доказва чрез представяне на справка (приложение № 3) с приложени следните документи:
1. счетоводен баланс към последното число на предходния месец;
2. банкова гаранция, отговаряща на изискванията по ал. 5;
3. удостоверение за липса на задължения по чл.87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(8) При доказване на финансова стабилност на всеки две години от датата на издаване на лиценза на Общността документите по ал. 7 се представят в период един месец до изтичане на двегодишния срок.

Чл. 7. (Отм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.).

Чл. 8. (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.; доп., бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Kандидатът за получаване на лиценз на Общността и на заверени копия на лиценза за извършване на международни превози на пътници и товари подава заявлениe до министъра на транспорта по образец (приложение № 6), към което прилага следните документи:
1. копие от съдебното решение за регистрация, заверено с подпис и печат на лицето по чл.2, ал. 1;
2. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация, валидно към датата на подаване на заявлението;
3. копие от удостоверението за регистрация в БУЛСТАТ, заверено с подпис и печат на лицето по чл.2, ал. 1;
4. декларация, че лицето по чл.2, ал. 1 не е обявено в несъстоятелност или не е в производство за обявяване в несъстоятелност;
5. (изм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) документи за финансовата стабилност по чл. 6, ал. 7, удостоверяващи наличието на необходимите ресурси за нормалното функциониране на дейността;
6. свидетелство за съдимост на лицето, което ръководи транспортната дейност;
7. удостоверение за професионална компетентност, издадено на лицето, което ръководи транспортната дейност;
8. (изм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) декларация за наличието на собствена или наета гаражна площ с точно указан адрес;
9. (отм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.);
10. (изм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) копие от договора за назначаване на лицето, което ръководи транспортната дейност;
11. (изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г., бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) копие от уведомлението по чл.62, ал. 3 от Кодекса на труда за лицето, назначено да ръководи транспортната дейност, заверено от териториалната дирекция на Национална агенция по приходите;
12. (Отм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.);
13. (Отм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.);
14. (Отм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.);
15. (Отм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.);
16. (изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.; отм., бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.).

Чл. 9. (Изм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)
(1) В срок до 30 календарни дни от датата на подаване на заявлението министърът на транспорта или упълномощено от него лице издава или отказва издаването на лиценз на Общността за извършване на превоз на пътници или товари (приложение № 10 или 10а) и на заверените копия на лиценза (приложение № 11 или 11а).
(2) Броят на заверените копия на лиценза на Общността се определя от броя на автомобилите, за които лицето по чл. 2, ал. 1 е доказало финансова стабилност по чл. 6.
(3) При настъпване на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 8, лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно в 14-дневен срок писмено да уведоми Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
(4) За увеличаване на броя на заверените копия на лиценза на Общността лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление, в което посочва номера на лиценза, броя на копията, които иска да му бъдат издадени, и прилага справка за финансова стабилност (приложение № 3).

Чл. 10.
(1) (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г., бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Лицензът на Общността се издава със срок на валидност 5 години.
(2) (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г., бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Лицензът на Общността и заверените копия на лиценза са лични и не се преотстъпват.
(3) (Нова, ДВ, бр. 83 от 2005 г.; доп. бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Срокът на лиценза на Общността се продължава за нови пет години, ако лицензираният превозвач е направил писмено заявление за това преди изтичане на срока на валидност на лиценза на Общността и отговаря на изискванията на тази наредба.

Чл. 11. (Изм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Министърът на транспорта или упълномощено от него лице отказва издаването на лиценз на Общността и на заверените копия на лиценза, както и продължаване на срока на лиценза, когато кандидатът не отговаря на някое от изискванията по чл. 3 или към заявлението не са приложени изискуемите документи по чл. 8.

Чл. 12. (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.; доп., бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Отказът за издаване на лиценз на Общността и на заверените копия на лиценза се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 13. (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г., бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Действието на лиценза на Общността се прекратява преди изтичане на срока на неговата валидност считано от датата на:
1. (изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.) искането на неговия притежател за прекратяване валидността й;
2. прекратяване дейността на лицето по чл.2, ал. 1;
3. (изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.) отнемането му.

Чл. 14. (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.; доп., бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Министърът на транспорта или упълномощено от него лице с писмена заповед отнема лиценза на Общността, когато:
1. (изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.) се установи, че е издаден въз основа на неистински документи или документи с невярно съдържание;
2. отпадне някое от обстоятелствата, удостоверени с документите по чл.8;
3. не е спазен срокът по чл.9, ал. 3;
4. при повторно извършване на нарушения от един и същи вид на Закона за автомобилните превози, на тази наредба, на разпоредбите на международни договори и спогодби, по които Република България е страна, на паспортния или митническия режим в Република България и в чужбина;
5. при констатирани случаи на нарушение на чл.17, ал. 3.

Чл. 14а. (Нов, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Когато се установи, че в следствие на промяна на показателя за финансова стабилност по чл. 6, ал. 3 броят на издадените копия е по-голям от броя на автомобилите, за които лицето по чл. 2, ал. 1 може да докаже финансова стабилност, министърът на транспорта или упълномощено от него лице с писмена заповед отнема съответния брой заверени копия на лиценза на Общността.

Чл. 15. (Изм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Отнемането на лиценза на Общността или заверените копия на лиценза се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 16. (Изм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на издадените лицензи на Общността и заверените копия на лиценза.

Глава трета
МЕЖДУНАРОДЕН ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ

Раздел I
Общи положения

Чл. 17.
(1) (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.; доп., бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) За извършване на международни превози на товари се изисква освен лиценз на Общността лицето по чл. 2, ал. 1 да има и разрешително за държавата, на чиято територия се осъществява превозът, когато такова се изисква по силата на международните договори и спогодби, по които Република България е страна.
(2) (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г., бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) За извършване на международни превози на товари с моторни превозни средства с товароносимост до 3,5 т или допустима максимална маса до 6 т и за извършване на превози за собствена сметка се изисква разрешително за държавата, на чиято територия се осъществява превозът, когато такова се изисква по силата на международните договори и спогодби, по които Република България е страна.
(3) Разрешителните са лични и не се преотстъпват.
(4) Не се допуска заличаване или корекции върху разрешителните или върху "резервацията на разрешителни" без заверка от компетентните органи.

Чл. 18. (Отм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.).

Чл. 19. При извършване на международен превоз на товари в превозното средство трябва да се намират следните документи:
1. (изм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) заверено копие на лиценза на Общността;
2. (изм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) заверено копие на договора за наем или лизинг на превозното средство, когато то не е собственост на превозвача;
3. товарителницата по образец съгласно Конвенцията за Договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR);
4. (изм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) разрешително за територията на Република България, когато такова се изисква по силата на международните договори и спогодби, по които Република България е страна;
5. (доп., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) сертификатът за водач по чл. 57, ал. 5 и други документи за водача, превозното средство и товара, включително и митническите гаранционни документи, които се изискват по силата на международните договори и спогодби, по които Република България е страна;
6. (нова, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) трудовият договор на водача или заверено извлечение от него, от което да са видни имената на работодателя и работника, датата на сключване и срокът на договора, когато превозното средство не е собственост на превозвача и водачът не е наемател или лизингополучател на превозното средство.

Раздел II
Резервиране на разрешителни за международен превоз на товари

Чл. 20.
(1) (Доп., ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Заявяването на еднократни разрешителни за международни превози на товари се извършва от лицата по чл. 2, ал. 1 или упълномощени от тях лица, за всеки конкретен превоз в Бюрата за обслужване на превозвачите (БОП) или по електронен път със заявка по образец (приложение № 13).
(2) (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Потвърждаването на заявката за разрешителни се извършва по електронен път от Министерството на транспорта - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", и се удостоверява с "резервация нa разрешителни" (приложение № 14).
(3) Превозвачът получава резервация на разрешителни от БОП, обработило заявката.

Раздел III
Получаване на резервирани разрешителни

Чл. 21. Резервираните разрешителни се получават в граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП).

Чл. 22. (Изм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) За получаване на резервираните разрешителни водачът на МПС на лицето по чл. 2, ал. 1 представя: оригинална валидна резервация на разрешителни, подписани и подпечатани от него; на заверено копие на лиценза на Общността за извършване на международен превоз на товари; оформени други транспортни и митнически документи.

Чл. 23. (Изм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Служителят от ГКПП проверява представените транспортни и митнически документи от водача на МПС, наличието на превозното средство, завереното копие на лиценза на Общността и сверява данните от резервацията на разрешителните с данните от служебния опис (приложение № 15), след което обработва "резервацията на разрешителни" и предоставя разрешителните на водача на МПС.

Чл. 24. (Отм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.).

Раздел IV
Отчитане на разрешителни

Чл. 25. (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Получените разрешителни по реда на раздели III и V се отчитат от превозвача в седемдневен срок от приключване на превоза.

Раздел V
Предоставяне на разрешителни за международни превози на товари без предварително резервиране

Чл. 26. (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Разрешителни за международни превози на товари на лица по чл. 2, ал. 1 без предварително резервиране се предоставят от Министерството на транспорта само в следните случаи:
1. при превози на товари между трети страни, без да се преминава през територията на Република България по сключени договори с търговски или спедиторски фирми;
2. при изтекъл срок на разрешителните, с които лицето е започнало превоза;
3. при пренасочване на превозното средство, след като то е напуснало страната с разрешителни, получени по реда на раздел III;
4. (отм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.);
5. (отм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.).

Чл. 27. В случаите по чл.26, т. 1 лицата по чл.2, ал. 1 подават заявление до Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" с приложен към него договор (заявка) за превоз, преведен на български език, заверен с печат на превозвача.

Чл. 28. (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г., бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) В случаите по чл. 26, т. 2 лицата по чл. 2, ал. 1 подават заявление до Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация", към което прилагат извлечение от направените резервации.

Чл. 29. (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.; доп., бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) В случаите по чл. 26, т. 3 лицата по чл. 2, ал. 1 подават заявление до Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация", в което се обосновава искането за допълнителен брой разрешителни. Към заявлението се прилагат копие от заявка, доказваща пренасочването на превозното средство, резервационните талони за разрешителните, с които е излязло превозното средство, или извлечение за направените резервации по лиценза на Общността.

Чл. 30. (Отм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.).

Чл. 31. (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.; отм., бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.).

Раздел VI
Условия и ред за разпределение и контрол по използване и отчитане на многостранните и многократни разрешителни за международен превоз на товари по шосе

Чл. 32.
(1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Многостранните и многократни разрешителни за международен превоз на товари по шосе, предоставени от Европейската конференция на министрите на транспорта (ЕКМТ/СЕМТ) за нуждите на лицата по чл. 2, ал. 1, се разпределят и използват на основание заповед на министъра на транспорта.
(2) (Изм., ДВ, бр. 95 от 2006 г.) Лицето по чл. 2, ал. 1, което кандидатства за разпределение на разрешителни по ал. 1, подава в Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" заявление по образец и в срок, указани в заповедта по ал. 1.
(3) (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.; отм., бр. 95 от 2006 г.).
(4) (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Лицата по чл. 2, ал. 1 участват в разпределението на разрешителните по ал. 1 с регистрирани само в Република България превозни средства, които самостоятелно или включени в състав от пътни превозни средства - автомобил с ремарке или влекач с полуремарке, са с товароносимост над 20 т или полезен закрит обем не по-малко от 80 м3.
(5) (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Не се допуска до участие в разпределението на разрешителните по ал. 1 превозвач, който:
1. е с отнето разрешително през последните две години за нарушенията по ал. 6;
2. е използвал неистинско или издадено на друг превозвач еднократно разрешително;
3. е преотстъпвал еднократно разрешително на друг превозвач.
(6) (Нова, ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Разрешителното се отнема, когато при осъществяването на дейността от превозвача:
1. е използвано неистинско или издадено на друг превозвач разрешително;
2. е използван неистински или с невярно съдържание сертификат:
а) сертификат за съответствие на моторното превозно средство с техническите норми за "по-зелен и сигурен автомобил";
б) сертификат за съответствие на моторното превозно средство с техническите норми и нормите за безопасност за "Евро 3 сигурен автомобил";
в) сертификат за съответствие на ремарке/полуремарке с техническите норми за сигурен автомобил;
г) сертификат за годишен преглед за техническа изправност на превозното средство;
3. е използвано разрешително за превоз на товари за страни, които не са членки на ЕКМТ и не са посочени в разрешителното;
4. е преотстъпвано разрешителното на друг превозвач;
5. разрешителното е използвано неефективно, изразяващо се в недостигане на месечен пробег с товар на територията на страни - членки на ЕКМТ, определян ежегодно в заповедта по ал. 1;
6. бордовият дневник е попълван с неверни данни за съответния превоз;
7. са извършвани превози на територията на една и съща държава (каботажни превози);
8. е използвано разрешителното с превозно средство, което не отговаря на нормите и изискванията, посочени в издадения му сертификат;
9. не е предоставяна всеки месец от годината изискуемата справка-отчет съгласно заповедта по ал. 1.

Чл. 33. (Отм., бр. 95 от 2006 г.).

Глава четвърта
МЕЖДУНАРОДЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ

Превоз по автобусна линия до държава, която не е членка на Европейския съюз
(Доп. на загл., ДВ, бр. 95 от 2006 г.)

Чл. 34. (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.; доп., бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) За извършване на международен превоз по автобусна линия освен лиценз на Общността се изисква и разрешително за определена линия, издадено от министъра на транспорта или упълномощено от него лице, по утвърден от министъра на транспорта образец.

Чл. 35.
(1) (Предишен текст на чл. 35, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Лице по чл. 2, ал. 1, което кандидатства за разрешително за превоз по автобусна линия, представя в Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация":
1. заявление за издаване на разрешително по образец (приложение № 17);
2. (изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.; отм., бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.);
3. договор, заверен от заклет преводач, за съвместно обслужване на линията с превозвач - партньор на реципрочна основа от държавата, явяваща се крайна спирка на маршрута, в случаите, когато това се изисква по силата на двустранни и многостранни международни договори, по които Република България е страна;
4. (изм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) разписание с посочени автогари за спиране на автобусите, като за начална спирка и спирки (максимално шест) по маршрута на автобусната линия могат да се посочват само областни центрове;
5. (отм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.);
6. (изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.) документ от съответната община за определяне на място за спирката, която ще ползва превозвачът;
7. график за работата на екипажите, изготвен в съответствие с изискванията на Европейската спогодба за работа на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (АЕТR);
8. тарифа за превоз по линията;
9. схема на маршрута;
10. (нова, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) копие на лиценза на Общността за извършване на превоз на пътници на подизпълнителя, когато е предвидено участието на подизпълнител при изпълнението на автобусната линия.
(2) (Нова, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Лицето по чл. 2, ал. 1 може да предвиди участието на подизпълнители при изпълнението на автобусната линия, ако това е предвидено в двустранните договори и спогодби, по които Република България е страна.

Чл. 36. (Отм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.).

Чл. 37. (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Превозвачът получава пълния комплект разрешителни за превоз по автобусната линия в срок до два месеца от уведомяването му за издаването им, ако броят на собствените му автобуси за една линия е минимум два, а за повече от една линия - минимум 50 % от необходимите за обслужване на линиите автобуси. При получаване на разрешителните лицето по чл. 2, ал. 1 представя копие на свидетелството за регистрация на автобусите; за превозните средства, които се ползват по договор за наем или за лизинг, лицето по чл. 2, ал. 1 представя заверено копие на договора за наем или за лизинг. Когато пълният комплект разрешителни не е получен от превозвача в посочения срок, процедурата за издаване на разрешително за линията се закрива.

Чл. 38.
(1) Заявленията за издаване на разрешително за извършване на международен превоз по автобусна линия се разглеждат по реда на тяхното постъпване.
(2) (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Когато маршрутът в заявлението по ал. 1 изцяло покрива линия в експлоатация и/или линия, за която е открита процедура за съгласуване, или съвпада с нея в три и повече спирки (или две и повече спирки и началната спирка) на територията на Република България, както и когато посочените в заявлението дни на обслужване съвпадат с тези на линия в експлоатация и/или линия, за която е открита процедура за съгласуване, Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация" разглежда заявлението, като сравнява часовете на тръгване на линията от заявлението на територията на Република България с тези на линията в експлоатация и/или линията, за която е открита процедура за съгласуване. В случай, че се установи съвпадане на часовете, Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация" дава указание на кандидатстващия превозвач за промяна на часовете на тръгване от територията на Република България, като разликата в часовете на тръгване за съседни държави да е най-малко два часа, а за всички останали държави - най-малко осем часа.
(3) (Отм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.).
(4) (Отм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.).

Чл. 39.
(1) Когато подадените заявления за превоз по автобусна линия отговарят на изискванията, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" уведомява заявителя и в съответствие с международните договори и спогодби, по които Република България е страна, открива процедура за съгласуване с компетентните органи на държавите, през чиито територии преминава маршрутът.
(2) (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Когато подадените заявления не отговарят на изискванията за издаване на разрешително, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" не открива процедура за съгласуване, като уведомява заявителя за възможността да приведе в съответствие с изискванията документацията си в срок от тридесет дни.

Чл. 40.
(1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 83 от 2005 г.) След получаване на потвърждение и/или издаване на разрешителни от държавите, през чиито територии преминава маршрутът на линията, министърът на транспорта или упълномощено от него лице издава разрешителното, валидно за територията на Република България в толкова екземпляра, колкото са дните на обслужване на линията, и предоставя на лицето по чл. 2, ал. 1 пълния комплект разрешителни за обслужване на определената автобусна линия. Допуска се издаването на допълнителни екземпляри на разрешителното при направено искане от лицето по чл. 2, ал. 1.
(2) (Изм. и доп., ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Срокът на издаденото разрешително, валидно за територията на Република България, е в зависимост от срока на валидност на издаденото разрешително или от срока, одобрен от държавата, явяваща се крайна спирка по маршрута, но не по-малко от три години. Обслужването на автобусната линия трябва да започне най-късно до десет дни след получаване на всички разрешителни за линията.
(3) Разрешителните за обслужване на определената автобусна линия са лични и не се преотстъпват. Неразделна част от разрешителното са схемата на маршрута, разписанието, графикът за работа на екипажите и тарифата за превоз по линията, които са прикрепени към него. Не се допуска разкомплектуване. В случаите на разкомплектуване разрешителното се обявява за невалидно, като се издава дубликат, за което се уведомяват компетентните органи.
(4) (Нова, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Разрешително не се издава, когато:
1. лицето по чл. 2, ал. 1 има две или повече нарушения на условията и реда за извършване на международен превоз на пътници, включително на разпоредбите, свързани с времето за управление и почивка на водачите или на законодателството в областта на безопасността по пътищата през последните 12 месеца;
2. когато през последните 12 месеца е отнемано разрешително за автобусна линия, издадено на същия превозвач;
3. въз основа на анализ се установи, че линията ще засегне съществуването на сравнима железопътна линия в съответните преки участъци.
(5) (Нова, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Освен в случаите на бедствия, аварии и други извънредни ситуации, до изтичане на валидността на разрешителното, лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно да осигури обслужването на автобусната линия и да спазва утвърденото разписание.
(6) (Нова, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Лицето по чл. 2, ал. 1 поставя на видно и достъпно място в автобуса информация за маршрута на линията, автобусните спирки, цените и условията за превоза.
(7) (Нова, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Когато лицето по чл. 2, ал. 1 възнамерява да преустанови обслужването на автобусната линия, трябва писмено да уведоми Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” три месеца преди датата на преустановяване на обслужването, като посочи причините за това. Ако търсенето на услугата вече не съществува, срокът за уведомяване е един месец. В тези случаи лицето по чл. 2, ал. 1 трябва да информира потребителите на съответната услуга за нейното преустановяване един месец по-рано чрез подходящи публикации.
(8) (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.; предишна ал. 4, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Министърът на транспорта или упълномощено от него лице със заповед отнема разрешителното, валидно за територията на Република България, преди изтичане срока на неговата валидност:
1. когато не са налице условията, въз основа на които е издадено;
2. при повторно извършване на нарушения от един и същи вид на чл.96 от Закона за автомобилните превози, на тази наредба, на разпоредбите на международните договори и спогодби, по които Република България е страна, на паспортния или митническия режим през последните 12 месеца;
3. при необслужване на определената автобусна линия.
(9) (Предишна ал. 5, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Отнемането на разрешителното се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(10) (Предишна ал. 6, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) При отнемане на издаденото разрешително, валидно за територията на Република България, лицето по чл. 2, ал. 1 връща получения пълен комплект разрешителни за обслужване на определената автобусна линия.
(11) (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.; предишна ал. 7, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) При предсрочно отнемане на издаденото разрешително, валидно за територията на Република България, министърът на транспорта или упълномощено от него лице уведомява компетентните органи на държавите по маршрута и връща издадените от тях разрешителни, като обслужваната автобусна линия се закрива.
(12) (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.; предишна ал. 8, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Министърът на транспорта или упълномощено от него лице уведомява чрез компетентния орган на съответната държава превозвача партньор за отнетото разрешително и дава възможност в тримесечен срок считано от датата на уведомлението да посочи нов партньор при запазване на първоначално утвърдените условия за обслужване на определената линия.
(13) (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.; предишна ал. 9, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) В случаите на непосочване на нов партньор министърът на транспорта или упълномощено от него лице обявява разрешителните за българската територия за невалидни и те се връщат.

Чл. 41. (Изм. и доп., ДВ, бр. 83 от 2005 г.) При отказ за издаване на разрешително от компетентните органи на държавата - крайна спирка на маршрута, министърът на транспорта или упълномощено от него лице уведомява лицето по чл. 2, ал. 1 в 14-дневен срок от получаването на отказа и връща срещу подпис подадените от лицето по чл. 2, ал. 1 документи.

Чл. 42. Лицето по чл.2, ал. 1, което извършва превоз на пътници по автобусна линия, представя в края на всяко тримесечие от календарната година в Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" справка за реализираните превози и превозените пътници по образец (приложение № 18).

Чл. 43.
(1) (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.) За откриване на процедура за продължаване на срока на издадено разрешително лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление, придружено с документите по чл. 35, най-малко четири месеца преди изтичане на срока на валидност на разрешителното.
(2) (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.) В седемдневен срок от изтичане на срока на валидност на разрешителното превозвачът връща пълния комплект разрешителни за обслужване на линията в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".

Чл. 44.
(1) При извършване на превоз в автобуса трябва да се намират следните документи:
1. (изм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) заверено копие на лиценза на Общността;
2. (отм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.);
3. разрешителното за превоз, валидно за частта от маршрута и спирките, намиращи се на територията на Република България;
4. разрешителните, издадени от компетентните органи на държавите, през чиито територии преминава маршрутът;
5. списък на пътниците;
6. (отм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.);
7. (отм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.).
(2) (Доп., ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Списъкът на пътниците се попълва на всяка спирка от член на екипажа, където се качват и слизат пътници и се съхранява не по-малко от дванадесет месеца след извършения превоз.

Чл. 45. (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.; отм., бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.).

Раздел Iа
Превоз по автобусна линия до държава - членка на Европейския съюз
(Нов, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 45а. За извършване на международен превоз по автобусна линия, освен лиценз на Общността, се изисква и разрешително (приложение № 26).

Чл. 45б.
(1) Лицето по чл. 2, ал. 1, което кандидатства за разрешително за превоз по автобусна линия, представя в Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" или до компетентния орган на държавата членка, на чиято територия се намира крайния пункт на линията:
1. заявление за издаване на разрешително по образец (приложение № 27);
2. копие на лиценза на Общността;
3. разписание с посочени автогари за спиране на автобусите;
4. график за работа на екипажите;
5. цени за превоз по линията;
6. схема на маршрута с обозначени места, на които се качват или слизат пътници;
7. копие на лиценза на Общността за извършване на превоз на пътници на подизпълнителя, когато е предвидено участието на подизпълнител при изпълнението на автобусната линия.
(2) Лицето по чл. 2, ал. 1 представя към заявлението всякакви допълнителни сведения, които сметне за необходими.

Чл. 45в. Заявленията за издаване на разрешително за извършване на международен превоз по автобусна линия се разглеждат по реда на тяхното постъпване.

Чл. 45г.
(1) Когато подадените заявления за превоз по автобусна линия отговарят на изискванията, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" уведомява заявителя и открива процедура за съгласуване с компетентните органи на държавите, през чиито територии преминава маршрутът.
(2) Когато подадените заявления не отговарят на изискванията за издаване на разрешително, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" не открива процедура за съгласуване, като уведомява заявителя за възможността да приведе в съответствие с изискванията документацията си в срок 30 дни. Когато в посочения срок лицето по чл. 2, ал. 1 не приведе в съответствие с изискванията документацията си, процедурата за издаване на разрешително за линията се закрива.

Чл. 45д.
(1) След получаване на потвърждение от държавите, през чиито територии преминава маршрутът на линията, но не по-късно от 4 месеца от откриването на процедурата за издаване на разрешително, министърът на транспорта или упълномощено от него лице издава разрешителното в толкова екземпляра, колкото са заявени от лицето по чл. 2, ал. 1.
(2) Срокът на валидност на издаденото разрешително е не по-повече от 5 години. По молба на лицето по чл. 2, ал. 1 или по взаимно съгласие на компетентните органи, на чиито територии се качват или слизат пътници, може да се определи и по-малък срок.
(3) Обслужването на автобусната линия трябва да започне най-късно до 10 дни след получаване на разрешителното за линията.
(4) Лицето по чл. 2, ал. 1 получава разрешителното за превоз по автобусната линия в срок до два месеца от уведомяването му за издаването му, ако докаже че разполага с необходимия брой автобуси за обслужване на всички линии, за които са му издадени разрешителни. При получаване на разрешителното лицето по чл. 2, ал. 1 представя копие на свидетелствата за регистрация на автобусите. В случай, че автобусите за извършване на превозите се ползват по договор за наем или за лизинг, лицето по чл. 2, ал. 1 представя договорите. Когато разрешителното не е получено от лицето по чл. 2, ал. 1 в посочения срок, процедурата се закрива.
(5) Разрешително не се издава, когато:
1. лицето по чл. 2, ал. 1 има две или повече нарушения на условията и реда за извършване на международен превоз на пътници, включително на разпоредбите, свързани с времето за управление и почивка на водачите или на законодателството в областта на безопасността на движението по пътищата през последните 12 месеца;
2. въз основа на анализ се установи, че линията ще засегне съществуването на сравнима железопътна линия в съответните преки участъци;
3. се установи, че линията, която е предмет на заявлението, ще застраши пряко съществуването на други линии, освен в случаите, когато тези линии се обслужват от един превозвач;
4. обслужването на линията - предмет на заявлението, е насочено единствено към най-доходоносните части от съществуващи линии.
(5) Освен в случаите на бедствия, аварии и други извънредни ситуации, до изтичане на валидността на разрешителното лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно да осигури обслужването на автобусната линия и да спазва утвърденото разписание.
(6) Лицето по чл. 2, ал. 1 поставя на видно и достъпно място в автобуса информация за маршрута на линията, автобусните спирки, цените и условията за превоза.
(7) Когато лицето по чл. 2, ал. 1 възнамерява да преустанови обслужването на автобусната линия, трябва писмено да уведоми Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" 3 месеца преди датата на преустановяване на обслужването, като посочи причините за това. Ако търсенето на услугата вече не съществува, срокът за уведомяване е един месец. В тези случаи лицето по чл. 2, ал. 1 трябва да информира потребителите на съответната услуга за нейното преустановяване един месец по-рано чрез подходящи публикации.

Чл. 45е. За откриване на процедура за продължаване на срока на издадено разрешително или промяна в обслужването лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление по образец (приложение № 27), към което прилага документите по чл. 45б, най-малко 4 месеца преди изтичане на срока на валидност на разрешителното. Заявленията за продължаване на срока на издадените разрешителни за международен превоз по автобусна линия се разглеждат по същата процедура, която се прилага за разглеждане на заявленията за откриване на нова автобусна линия.

Чл. 45ж.
(1) Министърът на транспорта или упълномощено от него лице със заповед отнема разрешителното за превоз на пътници по автобусна линия преди изтичане срока на неговата валидност:
1. когато не са налице условията, въз основа на които е издадено;
2. по искане от компетентния орган на държавата - членка на Европейския съюз, в която е установен превозвачът;
3. при повторно извършване на нарушения от един и същи вид по чл.96, ал. 1 от Закона за автомобилните превози или при системни нарушения на правилата за безопасност на движението по пътищата, или на правилата, свързани с времето за управление и почивка на водачите;
4. при необслужване на линията.
(2) Отнемането на разрешителното за превоз на пътници по автобусна линия се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(3) При отнемане на издаденото разрешително за превоз на пътници по автобусна линия лицето по чл. 2, ал. 1 връща разрешителното в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
(4) При предсрочно отнемане на издаденото разрешително за превоз на пътници по автобусна линия министърът на транспорта или упълномощено от него лице уведомява компетентните органи на държавите по маршрута и закрива обслужваната автобусна линия.

Чл. 45з. При отказ за издаване на разрешително за превоз по международна автобусна линия от компетентните органи на някоя от държавите, през чиято територия преминава маршрутът, министърът на транспорта или упълномощено от него лице уведомява лицето по чл. 2, ал. 1 в 14-дневен срок от получаването на отказа и връща срещу подпис подадените от лицето по чл. 2, ал. 1 документи.

Чл. 45и. Лицето по чл. 2, ал. 1, което извършва превоз на пътници по автобусна линия, представя в края на всяко тримесечие от календарната година или при поискване в Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" справка за реализираните превози и превозените пътници по образец (приложение № 18).

Чл. 45й. При извършване на превоз по международна автобусна линия в автобуса трябва да се намират следните документи:
1. заверено копие на лиценза на Общността;
2. разрешителното за автобусната линия.

Чл. 45к. Разпоредбите по този раздел се прилагат и за извършване на превоз по специализирани редовни линии, при условие че те се извършват без договор с възложител.

Раздел II
Совалков превоз

Чл. 46. (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.; доп., бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) За извършване на международен совалков превоз на пътници с автобуси до държави, които не са членки на Европейския съюз, се изисква освен лиценз на Общността и разрешително, издадено от Министерството на транспорта за територията на Република България по образец, утвърден от министъра на транспорта или упълномощено от него лице.

Чл. 46а. (Нов, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) За извършване на международен совалков превоз на пътници до държави - членки на Европейския съюз, се прилагат разпоредбите по чл. 52а, 54 и 55а.

Чл. 47.
(1) (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.; доп., бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Лице по чл. 2, ал. 1, което кандидатства за издаване на разрешително за извършване на совалков превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, представя в Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" заявление.
(2) Към заявлението се прилагат следните документи:
1. (изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.; доп., бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) копие на притежавания лиценз на Общността;
2. договор с туроператор за възлагане на превоза;
3. разписание;
4. график за работа на екипажите;
5. схема на маршрута;
6. (изм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) данни за автобусите, с които ще се извършва превозът: пътникоместа и регистрационен номер на автобуса;
7. график за преминаване на автобусите през съответните гранични контролно-пропускателни пунктове за всяка от държавите, през чиито територии преминава маршрутът, изготвен по дати и часове;
8. други документи в случаите, когато международните договори и спогодби, по които Република България е страна, го изискват;
9. (нова, ДВ, бр. 83 от 2005 г.) договор между български туроператор и чуждестранен туроператор, регистриран на територията на страната, явяваща се краен пункт на превоза, когато такъв се изисква по силата на двустранните договорености.
(3) (Нова, ДВ, бр. 83 от 2005 г., бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Документите по ал. 2, т. 2 - 9 трябва да са придружени от легализиран превод на официалния език на съответната държава или на английски, френски или руски език, в случаите, когато се изисква съгласуване от компетентния орган на държавата, явяваща се краен пункт по маршрута.
(4) (Нова, ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Когато за издаване на разрешително се изисква съгласуване с компетентните органи на държавата, явяваща се краен пункт по маршрута, срокът за подаване на заявлението е 60 дни преди датата на първия планиран превоз, а в останалите случаи - 30 дни.

Чл. 48. (Доп., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Когато заявлението за совалков превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, отговаря на изискванията на чл. 47 и лицето по чл. 2, ал. 1 не е извършило повторно нарушение от един и същи вид на тази наредба, на националните законодателства, на международните договори и спогодби, по които Република България е страна, на паспортния или митническия режим в Република България и в чужбина или на разпоредбите на разрешителния режим, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" открива процедура за съгласуване с компетентните органи на държавите, през чиито територии преминава маршрутът.

Чл. 49. (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.; доп., бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) При отказ от съгласуване на компетентните органи на държавата, която не е членка на Европейския съюз,явяваща се крайна спирка на совалковия превоз, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" уведомява лицето по чл. 2, ал. 1 в 7-дневен срок от получаването на отказа.

Чл. 50.
(1) (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г., бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Министърът на транспорта или упълномощено от него лице издава разрешително за совалков превоз на пътници до държави, които не са членки на Европейския съюз, валидно за територията на Република България, след получаване на потвърждение и/или издаване на разрешително от компетентния орган на държавата, явяваща се краен пункт на маршрута. Полученото разрешително се изпраща до компетентните органи на държавите, които не са членки на Европейския съюз, през чиито територии транзитно преминава маршрутът на совалковия превоз.
(2) (Доп., ДВ, бр. 95 от 2006 г.) Разрешителното за совалков превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, валидно за територията на Република България, се издава за срока на заявяването и не се преотстъпва.
(3) (Доп., ДВ, бр. 95 от 2006 г.) Разрешителното за совалков превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, валидно за територията на Република България, се отнема преди изтичане на срока, за който е издадено, ако се нарушат условията, въз основа на които е издадено, или са извършени нарушения на наредбата, на националните законодателства, на международните договори, по които Република България е страна, на паспортния или митническия режим в Република България и в чужбина.
(4) (Доп., ДВ, бр. 95 от 2006 г.) При отнемане на издаденото разрешително за совалков превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, валидно за територията на Република България, лицето по чл. 2, ал. 1 връща в Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" получените разрешителни за всяка от държавите по маршрута за обслужване на совалковия превоз.
(5) (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.; доп., бр. 95 от 2006 г.) При отнемане на издаденото разрешително за совалков превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, валидно за територията на Република България, министърът на транспорта или упълномощено от него лице уведомява компетентните органи на държавите по маршрута и връща издадените от тях разрешителни, като совалковият превоз се прекратява.
(6) (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.; доп., бр. 95 от 2006 г.) В случаите на отнемане на лиценза на Общността по реда на чл. 15 министърът на транспорта или упълномощено от него лице с мотивирана писмена заповед отнема всички издадени разрешителни за совалков превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, на лицето по чл. 2, ал. 1.

Чл. 51. (Доп., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) При извършване на совалков превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, в автобуса трябва да се намират следните документи:
1. (изм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) заверено копие на лиценза на Общността;
2. (отм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.);
3. пътен лист;
4. (доп., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) разрешителното за превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, валидно за частта от маршрута, намираща се на територията на Република България;
5. (отм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.);
6. списъкът на предварително съставената група пътници, по образец (приложение № 22);
7. (доп., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) договорът за възлагане на превоза или копие от документ, удостоверяващ заплащането на превоза.

Раздел III
Случаен превоз

Чл. 52. (Изм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)
(1) За извършване на случаен превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, освен лиценз на Общността се изисква и пътническа ведомост (приложение № 23), както и разрешително за държавата, на чиято територия се осъществява превозът, когато такова се изисква по силата на международните договори и спогодби, по които Република България е страна.
(2) Лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление до съответната регионална дирекция "Автомобилна администрация" по месторегистрация на търговеца за получаване на книжки, съдържащи пътнически ведомости.

Чл. 52а. (Нов, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)
(1) За извършване на случаен превоз до държави - членки на Европейския съюз, освен лиценз на Общността, се изисква и контролен документ - пътен формуляр (приложение № 23а).
(2) Лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление до съответната регионална дирекция "Автомобилна администрация" по месторегистрация на търговеца за получаване на книжки, съдържащи пътни формуляри (приложение № 23б). Книжката с пътни формуляри за случайни превози е поименна и не може да се преотстъпва.
(3) При извършване на случаен превоз от двама или повече превозвачи, когато превозът е възложен от един и същи възложител, пътниците могат да сменят превозното средство по време на превоза на територията на държава - членка на Европейския съюз.
(4) В рамките на международен случаен превоз превозвачът може да извършва случайни превози (местни екскурзии) в държава членка, различна от тази, в която е установен. Тези превози трябва да бъдат предназначени за пътници, които са били превозени от същия превозвач, и да се извършват със същото превозно средство или с друго превозно средство на същия превозвач или група превозвачи.

Чл. 52б. (Нов, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Превозвачът е длъжен да съхранява книжките по чл. 52, ал. 2 и чл. 52а, ал. 2 две години.

Чл. 53.
(1) (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.; доп., бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Лицето по чл. 2, ал. 1, което кандидатства за получаване на разрешително за извършване на случаен превоз на пътници до държави, които не са членки на Европейския съюз, представя в Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" заявление по образец (приложение № 24) най-малко два работни дни преди датата на планираното начало на превоза.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат следните документи:
1. (изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г., бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) копие от лиценз за международен превоз на пътници на Общността, заверено с подпис и печат на лицето по чл. 2, ал. 1;
2. (изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.; отм., бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.);
3. копие от договора за възлагане на превоза с посочена цел на пътуването;
4. (отм., ДВ, бр. 95 от 2006 г.);
5. (отм., ДВ, бр. 95 от 2006 г.);
6. други документи в случаите, в които двустранните или многостранните международни договори, по които Република България е страна, изискват това.
(3) (Доп., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) За извършване на случаен превоз до държави, които не са членки на Европейския съюз, за който се изисква предварително съгласие от държавата до/от или през чиято територия се извършва превозът, лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление в срок 14 работни дни преди датата на планираното начало на превоза, придружено с документите по ал. 2, както и допълнителна информация в зависимост от международните договори и спогодби, по които Република България е страна, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" изпраща заявление до компетентния орган на съответната държава и след получаване на съгласие разрешава извършването на превоза.
(4) (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Заявления, които не са придружени с документите по ал. 2 или не са подадени в срок, не се разглеждат.

Чл. 54.
(1) (Отм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.).
(2) (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Министърът на транспорта или упълномощено от него лице може да откаже издаването на разрешително или да отнеме разрешителни, ако се установи нарушение на действащото законодателство, на международните договори и спогодби, по които Република България е страна, и на паспортния или митническия режим в Република България и в чужбина.

Чл. 55. (Доп., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) При извършване на случаен превоз до страни, които не са членки на Европейския съюз, в автобуса трябва да се намират следните документи:
1. (изм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) заверено копие на лиценза на Общността;
2. (отм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.);
3. (изм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) пътническа ведомост (приложение № 23);
4. (отм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.);
5. договорът или документ, удостоверяващ заплащането за извършвания превоз.

Чл. 55а. (Нов, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) При извършване на случаен превоз до държави - членки на Европейския съюз, в автобуса трябва да се намират следните документи:
1. заверено копие на лиценза на Общността;
2. пътен формуляр (приложение № 24).

Чл. 56. (Доп., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Лицата по чл. 2, ал. 1 отчитат в срок до пет работни дни след приключване на превоза в Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" предоставените им еднократни разрешителни за извършване на случаен превоз на пътници до държави, които не са членки на Европейския съюз.

Раздел IV
Каботажни превози в държави членки на Европейския съюз
(Нов, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 56а. На всеки превозвач, който извършва обществен превоз на пътници и който притежава лиценз на Общността, се разрешава без дискриминация на базата на националност или място на установяване временно да извършва международни автомобилни превози на пътници срещу заплащане в друга държава членка, по-долу наричана "държава членка домакин", без от него да се изисква да има седалище или друго установяване в държавата, в която извършва превозите. Такива превози по-долу са наричани "каботажни превози".

Чл. 56б.
(1) Каботажен превоз е разрешен за следните видове превози:
1. превоз по специализирани редовни линии, при условие че се извършват по договор с възложител;
2. случаен превоз;
3. превоз по автобусни линии, при условие че се извършват от превозвачи, установени извън държава членка домакин при извършване на превоза по автобусната линия.
(2) Каботажен превоз не може да се извършва извън рамките на тези международни превози.

Чл. 56в.
(1) За извършване на каботажни превози, посочени в чл. 56б, освен ако в законодателството на Общността не е предвидено друго, се прилагат правилата на законите, подзаконовите нормативни актове и административни актове, които са в сила в държавите членки по отношение на:
а) цените и условията, уредени с договора за превоз;
б) масата и размерите на пътните превозни средства; масата и размерите могат, когато е уместно, да надхвърлят тези, зададени в държавата членка по регистрация на превозвача, но при никакви обстоятелства не могат да надхвърлят техническите стандарти, зададени в свидетелството за регистрация на превозното средство;
в) изисквания, свързани с превоза на определени категории пътници, а именно ученици, деца и хора с намалена подвижност;
г) периоди на управление и почивка;
д) данък върху добавената стойност за транспортните услуги; единна данъчна основа се прилага за превозите, посочени в чл. 56б.
(2) За извършване на каботажните превози, които са част от превозите по чл. 56б, ал. 1, т. 3, освен ако в законодателството на Общността не е предвидено друго, се прилагат правилата на законите, подзаконовите нормативни актове и административните актове, които са в сила в държавата членка домакин, касаещи разрешителните, тръжните процедури, движението по пътищата, редовността, продължителността и честотата на превозите, както и самите маршрути.
(3) Превозните средства, с които се извършват каботажни превози, трябва да отговарят на техническите стандарти за конструкцията и оборудването на превозните средства, с които се извършват международни превози.

Чл. 56г.
(1) При извършване на каботажни превози в превозното средство трябва да се намира заверено копие на лиценза на Общността.
(2) Извършването на каботажни превози по чл. 56б, ал. 1, т. 2 се осъществява с контролен документ - пътен формуляр по образец (приложение № 23а), който трябва да се намира в превозното средство.
(3) При извършване на каботажни превози по чл. 56б, ал. 1, т. 1 за контролен документ служи заверено копие на договора за възлагане на превоза. За тези превози превозвачът попълва пътен формуляр (приложение № 23а) във вид на месечен отчет.
(4) Използваните пътни формуляри по ал. 2 и 3 се предават в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".

Глава пета
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРЕВОЗВАЧИТЕ И ВОДАЧИТЕ

Чл. 57.
(1) (Изм., ДВ, бр. 46 от 2006 г.) Лицето по чл. 2, ал. 1 допуска до управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни.
(2) Лицето по чл.2, ал. 1 организира дейността си и труда на водачите при спазване разпоредбите на Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и нормативните актове по прилагането им и всички международни договори и спогодби в областта на автомобилния транспорт, по които Република България е страна, както и създава условия за повишаване квалификацията им.
(3) Лицето по чл.2, ал. 1 осигурява необходимите документи, определени в Закона за автомобилните превози и тази наредба.
(4) (Изм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Лицето по чл. 2, ал. 1 извършва международни превози на пътници и товари с МПС, оборудвани с контролни уреди за регистриране на данните за движението на моторните превозни средства и работата на екипажите (тахографи) в съответствие с Наредба № 12 от 2002 г. за изискванията за задължителна употреба на контролните уреди за регистриране на данните за движението на автомобилите и работата на екипажите, както и функционалните и техническите изисквания към тях (обн., ДВ, бр. 1 от 2003 г.; изм., бр. 91 от 2006 г.).
(5) (Нова, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Лицето по чл. 2, ал. 1 може да осъществява международен превоз на товари с водачи - граждани на държава, която не е членка на Европейския съюз, само когато то притежава сертификат за водач на моторно превозно средство, издаден от министъра на транспорта или упълномощени от него длъжностни лица (приложение № 28).

Чл. 57а. (Нов, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)
(1) Сертификатът за водач на моторно превозно средство се издава на превозвач, който е удостоверил по надлежния ред, че водачът на моторно превозно средство, който е гражданин на държава, която не е членка на Европейския съюз, е нает на работа при спазване на разпоредбите на Кодекса на труда и колективните трудови договори, ако има такива, относно условията за назначаване на работа и професионалното обучение на водачите на моторни превозни средства с цел осъществяване на автомобилни превози.
(2) За издаване на сертификат за водач на моторно превозно средство лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление по образец (приложение № 29) до министъра на транспорта, към което прилага следните документи:
1. копие на разрешението за работа на водача;
2. копие на личната карта на водача (продължително или постоянно пребиваващ);
3. копие от страницата с личните данни и страницата с виза “D” от националния паспорт на водача;
4. копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
5. (нова, ДВ, бр. 73 от 2008 г.) документ, удостоверяващ професионалната квалификация на водача:
а) копие на карта за квалификация на водача, или
б) копие на свидетелство за управление на моторно превозно средство, на което е маркиран кода на Общността по чл. 10, параграф 2 от Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета (ОВ, L 226/2003 г.) - Директива 2003/59/ЕО, издадени от компетентния орган на съответната държава, или
в) копие на национално удостоверение за професионална квалификация, признато за валидно на територията на държавите - членове на Европейския съюз.
(3) Копията на документите по ал. 2, т. 1, 2 и 3 се заверяват с подпис от управителя и печат на лицето по чл. 2, ал. 1. При подаване на документите се представя и оригиналът на документа по т. 1 от ал. 2 за проверка на съответствието му със завереното копие.
(4) В срок до 15 календарни дни от датата на подаване на заявлението министърът на транспорта или упълномощеното от него лице издава или отказва издаването на сертификата.
(5) Сертификат за водач на моторно превозно средство се издава със срок на валидност, съвпадащ със срока на валидност на разрешението за работа - за продължително пребиваващ гражданин, и 5 години - за постоянно пребиваващ.
(6) Срокът на валидност на сертификата се продължава за новия срок за разрешителното за работа, ако лицензираният превозвач е направил писмено заявление за това преди изтичане на срока на валидност на сертификата и водачът отговаря на изискванията по тази наредба.
(7) При настъпване на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите по ал. 2, лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно в 14-дневен срок писмено да уведоми Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”.

Чл. 57б. (Нов, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)
(1) Министърът на транспорта или упълномощено от него лице отказва издаването на сертификат в случаите, когато:
1. кандидатът не отговаря на някое от изискванията, удостоверени с документите по чл. 57а, ал. 2, или към заявлението не са представени изискуемите документи по чл. 57а, ал. 2;
2. издаденият сертификат е бил отнет през последните две години.
(2) Отказът за издаване на сертификат се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 57в. (Нов, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Действието на сертификата се прекратява преди изтичане на срока на неговата валидност, считано от датата на:
1. искането на неговия притежател за прекратяване валидността му;
2. прекратяване дейността на лицето по чл. 2, ал. 1;
3. отнемането му.

Чл. 57г. (Нов, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)
(1) Министърът на транспорта или упълномощено от него лице с писмена заповед отнема сертификата, когато:
1. се установи, че е издаден въз основа на неистински документи или документи с невярно съдържание;
2. отпадне някое от обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 57а, ал. 2.
(2) Отнемането на сертификата се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 57д. (Нов, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" създава и поддържа база с данни за лицата по чл. 2, ал. 1, получили сертификат, и за водачите, за които е издаден сертификат.

Чл. 57е. (Нов, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Сертификатът за водач на моторно превозно средство принадлежи на превозвача, който го предоставя на водача на моторно превозно средство.

Чл. 58.
(1) (Предишен текст на чл. 58, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да отговаря на следните изисквания:
1. (изм., ДВ, бр. 95 от 2006 г.) да е на възраст не по-малко от 21 години за превозно средство за превоз на пътници и за превозно средство за превоз на товари с допустима максимална маса над 7,5 t, а за всички останали - 18 години;
2. да притежава свидетелство за управление на МПС за съответната категория;
3. (изм., ДВ, бр. 46 от 2006 г.) да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл.152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата;
4. (нова, ДВ, бр. 95 от 2006 г.) да притежават карта за квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози.
(2) (Нова, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Водач, гражданин на държава - членка на Европейския съюз, който не е навършил 21 години, се допуска да управлява превозно средство при превоз на товари с допустима максимална маса над 7,5 t, когато притежава удостоверение за професионална компетентност, признато от една от държавите членки, потвърждаващо, че той е завършил курс на обучение за водачи на превозни средства за превоз на товари.

Глава шеста
KОНТРОЛ

Чл. 59. Kонтролът по прилагането на тази наредба се осъществява от Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация".

Чл. 59а. (Нов, ДВ, бр. 95 от 2006 г.)
(1) Контролът за техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършва обществен превоз на пътници или товари, се осъществява чрез технически проверки на пътя.
(2) Техническата проверка на пътя включва един, повече от един или всички от следните елементи:
1. визуална проверка на техническата изправност на пътните превозни средства в неподвижно състояние;
2. проверка за наличие на валиден знак за преминат периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътното превозно средство;
3. проверка на протокола от извършена предишна проверка на пътя;
4. проверка за неизправности, обхващаща един или повече елементи от посочените в т. 6 от приложение № 30.
(3) Елементи, за които от знака за технически преглед или протокола за предишна проверка се установява, че са проверявани през предишните 3 месеца, не се проверяват отново, с изключение на случаите, когато имат видим дефект или неизправност.
(4) Проверка на спирачните системи и на емисиите на отработилите газове се извършва в съответствие с правилата, определени в приложениe № 6А към чл. 31, ал. 2 и приложениe № 12 към чл.8, ал. 5 от Наредба № 32 от 1999 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (обн., ДВ, бр. 74 от 1999 г.; доп., бр. 79 от 2001 г.; изм., бр. 32 от 2003 г., бр. 52 от 2005 г.; попр., бр. 58 от 2005 г.; изм., бр. 41 от 2006 г.).
(5) (Изм., ДВ, бр. 36 от 2007 г.) Резултатите от техническата проверка на пътя се отразяват в протокол за проверка на пътя (приложение № 30).
(6) (Изм., ДВ, бр. 36 от 2007 г.) Екземпляр от протокола се връчва на водача на провереното превозно средство срещу подпис.

Чл. 59б. (Нов, ДВ, бр. 95 от 2006 г.)
(1) (Изм., ДВ, бр. 36 от 2007 г.) На всеки две години до 31 март Министерството на транспорта уведомява Европейската комисия за броя на проверените пътни превозни средства по категориите, определени в приложение № 30, и по месторегистрация, както и за проверените елементи по т. 6 от приложение № 30 и установените неизправности.
(2) За установени повреди или неизправности на чуждестранно превозно средство, с което се извършва превоз на пътници или товари, посочени в чл.100, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, се уведомяват компетентните органи на държавата - членка на Европейския съюз, в която превозното средство е регистрирано.

Чл. 60. За констатираните нарушения контролните органи съставят актове за установяване на административни нарушения.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. (Доп., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) "Случайни автобусни превози до страни, които не са членки на Европейския съюз" са превозите на предварително съставена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия и могат да бъдат:
а) "обиколен превоз при затворени врати" - при който едно и също превозно средство се използва за превоз на една и съща група пътници през цялото пътуване и ги връща до отправния пункт; отправният пункт е разположен на територията на договарящата се страна, в която е регистрирано лицето по чл.2, ал. 1;
б) превоз от вида "пълен-празен" - при който пътуването в права посока се извършва с пътници, а пътуването в обратна посока - без пътници; отправният пункт е разположен на територията на Република България;
в) превоз от вида "празен-пълен" - при който празният курс е в права посока, като всички пътници се качват от едно и също място, доколкото е изпълнено едно от следните условия:
ва) пътниците съставляват група на територията на друга договаряща се страна, различна от територията на Република България, или където се качват пътниците по силата на договори за превоз, сключени, преди да пристигнат на територията на другата договаряща се страна, и се превозват до територията на Република България;
вб) пътниците са предварително превозени от лицето по чл. 2, ал. 1 при условията, предвидени за превоз от вида "пълен-празен", до територията на договарящата се страна, където те отново се качват и превозват до територията на Република България;
вв) пътниците са поканени да пътуват до територията на друга договаряща се страна, като пътните разноски се поемат от лицето, изпратило поканата; пътниците трябва да съставляват еднородна група, която да не е съставена само с оглед конкретното пътуване и се превозва до територията на Република България.
1а. (Нова, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) "Случайните превози" до страни - членки на Европейския съюз, са превози, които не отговарят на дефиницията за редовни линии, включително специализираните редовни линии, и които се характеризират преди всичко с това, че превозват групи от пътници, събрани по инициатива на даден възложител или на самия превозвач.
2. "Предварително съставена група" е група, при която лице отговаря за нея и е поело задължение да сключи договора или да заплати за превоза.
3. (Нова, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) "Редовни автобусни линии" са тези услуги, които предполагат превоз на пътници на определени интервали по определени маршрути, като пътниците се качват и слизат на предварително определени спирки. Услугата е достъпна за всички при условие на задължителна резервация, там където е необходимо.
4. (Нова, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) "Специализирани редовни линии" са:
а) превоз на работници между дома и работното им място;
б) превоз до и от учебното заведение за ученици и студенти;
в) превоз на войници и на техните семейства между държавата, от която произхождат, и мястото, където се намира казармата им.

§ 2. (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.) С моторни превозни средства, включени в списъка към лиценза за извършване на международни превози, лицата по чл. 2, ал. 1 имат право да извършват обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България по реда на Наредба № 33 от 1999 г. (ДВ, бр. 101 от 1999 г.), без да притежават лиценз, изискващ се от същата наредба.

§ 3. (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г., бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.) Лицензът на Общността за международен превоз, издаден на лицата по чл. 2, ал. 1, е валиден и за извършване на превози на територията на Република България.

§ 4. (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.; отм., бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.).

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 5. Тази наредба се издава на основание чл.25, ал. 2, чл.29, ал. 2, чл.31, ал. 2 и §4а от Закона за автомобилните превози.

§ 6. (Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Издадените лицензи и разрешителни до влизането в сила на тази наредба запазват действието си до изтичането на срока на тяхната валидност.

§ 7. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник", с изключение на чл.6, който влиза в сила от 1 януари 2003 г.

§ 8. Тази наредба отменя Наредба № 3 от 1997 г. за международен превоз на пътници и товари (ДВ, бр. 113 от 1997 г.).

§ 9. (Нов, ДВ, бр. 73 от 2008 г.) Изискването по чл. 57а, ал. 2, т. 5 се прилага от влизането в сила на изискванията за начална квалификация и периодично обучение на водачите така, както е предвидено в § 1 и 2 от наредбата по чл. 7б, ал. 5 и чл. 7г, ал. 4 от Закона за автомобилните превози.

Приложение № 1
към чл.6, ал. 1

СПИСЪК НА ПРЕДМЕТИТЕ, ВЪРХУ КОИТО СЕ ПОЛАГА ИЗПИТ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КОМПЕТЕНТНОСТ ЗА РЪКОВОДИТЕЛ НА ТРАНСПОРТНА ДЕЙНОСТ

А. Гражданско, търговско и административно право

Автомобилен превоз на пътници и товари
Кандидатът трябва:
1. да познава условията и формалностите, свързани с упражняване на търговска дейност, общите задължения на автомобилните превозвачи (регистрация, водене на отчетност и др.) и последиците от обявяването в несъстоятелност и откриване на производство по ликвидация;
2. да има съответните познания върху правноорганизационните форми на търговските дружества и правилата за учредяването и дейността им;
3. да познава основните видове договори, сключвани в областта автомобилния транспорт, и правата и задълженията, произтичащи от тях;
4. да бъде в състояние да изготви юридически валиден договор за превоз.

Автомобилен превоз на товари
5. да познава правилата относно предявяване на рекламации и/или иск за обезщетение за вреди в резултат на липси или повреди на товара, настъпили по време на превозването, както и в случай на забава, и да разбира какви права и задължения възникват за него и другите страни по договора;
6. да познава правилата, произтичащи от Конвенцията за Договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).

Автомобилен превоз на пътници
7. да познава правилата относно предявяване на иск за обезщетение на вреди в резултат на телесно или психическо увреждане на пътника в резултат на злополука във връзка с превоза, както и за липси или повреди на багажа на пътника, настъпили по време на превоза, и да разбира какви права и задължения възникват за него и другите страни по договора.

Б. Трудово и осигурително право

Автомобилен превоз на пътници и товари
Кандидатът трябва:
1. да познава ролята и значението на различните институции, свързани с автомобилния транспорт (синдикати, тристранно сътрудничество, служителите на Инспекцията по труда и др.);
2. да познава задълженията на работодателя по отношение на социалното осигуряване;
3. да познава правилата, регулиращи трудовите договори за работниците, наемани от транспортните предприятия (форма на договора, задължения на страните, условия на труд и работно време, платен отпуск, възнаграждения, неизпълнение на договора и др.);
4. да бъде запознат с разпоредбите на АЕТR, Закона за автомобилните превози и подзаконовите нормативни актове, които уреждат условията на труд.

В. Данъчно право

Автомобилен превоз на пътници и товари Кандидатът трябва да е запознат с правилата относно:
1. начисляването на ДДС върху транспортни услуги;
2. данъците за пътни превозни средства;
3. данъците за определени товарни пътни превозни средства, магистрални такси и такси за използване на инфраструктурата за определено време;
4. данък печалба.

Г. Търговско и финансово управление на предприятието

Автомобилен превоз на пътници и товари
Кандидатът трябва:
1. да е запознат със законите и практиката относно използването на чекове, менителници, записи на заповед, кредитни карти и други средства или форми на плащане;
2. да е запознат с различните форми на кредитиране (банков кредит, инкасо, акредитив, гаранционни депозити, ипотеки, финансов лизинг, отдаване под наем, факторинг и др.) и данъчните задължения, произтичащи от тях;
3. да е запознат със счетоводния баланс, годишния финансов отчет и другите финансови документи;
4. да е в състояние да чете и тълкува отчета за приходите и разходите;
5. да е в състояние да оценява рентабилността на предприятието и неговото финансово състояние, по-специално на базата на финансовите коефициенти;
6. да е в състояние да съставя бюджет на предприятието;
7. да е запознат с разходите на предприятието (фиксирани разходи, променливи разходи, оборотен капитал, амортизационни отчисления и др.) и да е в състояние да изчислява разходи за едно превозно средство, на километър, на ден или на тон;
8. да е в състояние да изготвя организационна диаграма на предприятието, свързана с персонала на предприятието като цяло, и да организира работните планове;
9. да е запознат с принципите на маркетинга, рекламата и връзките с обществеността, включително реклама на транспортните услуги и изготвянето на картотека на клиентите и др.;
10. да е запознат с различните видове застраховки, свързани с автомобилния транспорт;
11. да е запознат с приложението на електронния пренос на данни в автомобилния транспорт.

Автомобилен превоз на товари
12. да е в състояние да прилага правилата за издаване на фактури за извършените превозни услуги и да знае значението и приложението на Инкотермс;
13. да е запознат с различните видове транспортни неправителствени организации, тяхната роля, функция и техния статут.

Автомобилен превоз на пътници
14. да е в състояние да прилага правилата, регулиращи тарифите и ценообразуването при превоз срещу заплащане;
15. да е в състояние да прилага правилата за издаване на фактури за извършените превозни услуги при автомобилния превоз на пътници.

Д. Достъп до пазара

Автомобилен превоз на пътници и товари
Кандидатът трябва:
1. да е запознат с разпоредбите, регулиращи разрешителния режим за извършване на автомобилните превози срещу заплащане и по-специално правилата, регулиращи лицензирането на дейността за извършване на превози на пътници и товари в страната и разрешителните за извършване на международни превози, както и да е запознат с извършваните проверки и санкциите;
2. да е запознат с правилата, регулиращи учредяването на транспортно предприятие;
3. да е запознат с различните документи, изисквани за извършване на транспортни услуги, и да е в състояние да въведе контролни процедури за осигуряване одобрените документи за всяка транспортна операция и специално тези, които се отнасят до превозното средство, водача, пренасяната стока и багаж, да се съхраняват както в превозното средство, така и в предприятието.

Автомобилен превоз на товари
4. да е запознат с правилата, регулиращи организацията на пазара на автотранспортните услуги, по обработката на стоката и логистиката;
5. да е запознат с граничните формалности, ролята и обхвата на Т-документите и TIR-карнетите, както и задълженията и отговорностите, произтичащи от употребата им.

Автомобилен превоз на пътници
6. да е запознат с правилата, регулиращи пазара на пътническия автомобилен транспорт;
7. да е запознат с правилата за предлагане на услуги, свързани с автомобилен превоз на пътници, и да е способен да изготвя транспортни планове.

Е. Технически стандарти и аспекти на дейността

Автомобилен превоз на пътници и товари
Кандидатът трябва по-специално:
1. да е запознат с правилата относно теглата и размерите на превозните средства и процедурата при извършване на превоз с извънгабаритни пътни превозни средства, които представляват изключение от тези правила;
2. да бъде в състояние да избира превозни средства и техните компоненти (шаси, двигател, трансмисионна система, спирачна система и др.) в съответствие с нуждите на предприятието;
3. да е запознат с формалностите, свързани с типовото одобрение, регистрацията и техническия преглед на тези превозни средства;
4. да разбира какви мерки трябва да се вземат за намаляване на шума и замърсяването на околната среда в резултат на емисията на отработените газове;
5. да е в състояние да изготвя периодични планове за ремонт и поддръжка на превозните средства и тяхното оборудване.

Автомобилен превоз на товари
6. да е запознат с различните типове устройства за обработка и товарене на стоката (камионни рампи, контейнери, палети и др.) и да може да въвежда процедури и да изготвя инструкции за товарене и разтоварване на товарите (разпределение на товара, стифоване, блокиране, подсигуряване и др.);
7. да е запознат с различните техники на пиги-бек и ро-ро комбиниран транспорт;
8. да е в състояние да прилага процедури за спазване на правилата на превоз на опасни товари и отпадъци, по-специално такива, произтичащи от АDR;
9. да е в състояние да прилага процедури за спазване на правилата за превоз на бързо развалящи се хранителни продукти, по-специално такива, произтичащи от Европейската спогодба за превоз на бързо развалящи се хранителни продукти и за специалните транспортни средства, които се ползват при тези превози (ATP);
10. да е в състояние да прилага процедури за спазване на правилата за превоз на живи животни.

Ж. Пътна безопасност

Автомобилен превоз на пътници и товари
Кандидатът трябва по-специално:
1. да знае каква квалификация се изисква от водачите (свидетелство за управление на МПС, медицински свидетелства и др.);
2. да е в състояние да предприеме стъпки, за да гарантира, че водачите се придържат към правилата за движение, забраните и ограниченията (ограниченията на скоростта, ограничения за спиране и паркиране, използване на светлини, пътни знаци и др.);
3. да е в състояние да изготвя инструкции за водачите за проверка доколко те се съобразяват с изискванията за безопасност относно състоянието на превозните средства, тяхното оборудване и каргото, както и вземането на предпазни мерки;
4. да е в състояние да изработва методика на действие в случай на пътнотранспортно произшествие и да прилага съответни методики за предотвратяване повторно извършване на произшествия или сериозни пътнотранспортни нарушения.

Автомобилен превоз на пътници
5. да има елементарни познания по пътната мрежа.

Приложение № 2
към чл. 5, ал. 2
(Изм., ДВ, бр. 36 от 2007 г.)

Приложение № 3
към чл. 6, ал. 6
(Изм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 4а
към чл. 7, ал. 2
(Отм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.)

Приложение № 4б
към чл. 7, ал. 3
(Отм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.)

Приложение № 5а
към чл. 7, ал. 4
(Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г., отм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 5б
към чл. 7, ал. 2
(Отм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.)

Приложение № 6
към чл. 8
(Изм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 8
към чл. 8, т. 9

СПИСЪК
С ДАННИ НА АВТОБУСИТЕ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ

Приложение № 9
към чл. 8, т. 12
(Отм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 10
към чл. 9, ал. 1
(Изм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 10а
към чл. 9, ал. 2
(Изм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 10б
към чл. 9, ал. 2
(Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.)
(Отм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 11
към чл. 9, ал. 2
(Изм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 11а
към чл. 9, ал. 1
(Ново, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 12
към чл. 19, т. 2
(Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г., отм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 13
към чл. 20, ал. 1
(Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г., бр. 26 от 2006 г.)

Приложение № 14
към чл. 20, ал. 2
(Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.)

Приложение № 15
към чл. 23
(Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.)

Приложение № 16
към чл. 32, ал. 2
(Отм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 17
към чл. 35, т. 1
(Изм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 18
към чл. 42

Приложение № 19
към чл. 44 ал. 1, т. 6
(Отм., ДВ, бр. 83 от 2005 г.)

Приложение № 20
към чл. 44, ал. 1, т. 7
(Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г., отм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 21
към чл. 45
(Отм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 22
към чл. 51, т. 6

ПЪТНИЧЕСКА ВЕДОМОСТ
ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА СОВАЛКОВ ПРЕВОЗ

WAYBILL FOR SHUTTLE TRANSPORT
OF PASSENGERS

Приложение № 23
към чл. 52

Приложение № 23а
към чл. 52а, ал. 1
(Ново, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 23б
към чл. 52а, ал. 2
(Ново, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 24
към чл. 53, ал. 1
(Изм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 25
към чл. 58, т. 3
(Изм., ДВ, бр. 83 от 2005 г., отм., ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 26
към чл. 45а, ал. 1
(Ново, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 27
към чл. 45б, ал. 1, т. 1
(Ново, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 28
към чл. 57, ал. 5
(Ново, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 29
към чл. 57а, ал. 2
(Ново, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 30
към чл. 59а, ал. 5
(Ново, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)

Приложение № 31
към чл. 59а, ал. 5
(Ново, ДВ, бр. 95 от 2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)

Наредба
за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари
(Обн., ДВ, бр. 83 от 18.10.2005 г.; попр., бр. 85 от 2005 г.)

Преходни и заключителни разпоредби

§ 34. (Попр., ДВ, бр. 85 от 2005 г.) Удостоверенията за професионална компетентност на ръководителите на транспортна дейност, издадени по реда на Наредба № 3 от 1997 г. за международен превоз на пътници и товари (отм., ДВ, бр. 108 от 2002 г.), се преиздават по образец (приложение № 2 към чл. 5, ал. 2) след успешно положен писмен тест по предмети, посочени в приложение № 1 към чл. 5, ал. 1, и след представяне на документ, доказващ петгодишен професионален опит като ръководител на транспортна дейност или управител в предприятие, извършващо международен превоз на пътници или товари.

§ 35. Навсякъде в наредбата думите "лицензия" и "лицензията" се заменят съответно с "лиценз" и "лиценза", думите "лицензии" и "лицензиите" се заменят съответно с "лицензи" и "лицензите" и думите "министъра на транспорта и съобщенията" и "министърът на транспорта и съобщенията" се заменят съответно с "министъра на транспорта" и "министърът на транспорта".

§ 36. Тази наредба влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".

Наредба
за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари
(Обн., ДВ, бр. 95 от 24.11.2006 г. – в сила от 01.01.2007 г.)

Преходни и заключителни разпоредби

§ 77. Тази наредба влиза в сила на 1 януари 2007 г., с изключение на:
1. разпоредбите по § 27, 28 и 57, които влизат в сила от датата на обнародването й в "Държавен вестник"; и
2. разпоредбата по § 56, т. 1, буква "б" относно чл. 58, ал. 1, т. 4, която влиза в сила, както следва:
а) за водачи на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории D1, D1+E, D или D+E - от 10 септември 2008 г.;
б) за водачи на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C или C+E - от 10 септември 2009 г.