Чл. 1.
(1) С тази наредба се определят условията и редът за провеждане на граничен ветеринарномедицински контрол при внасяне, изнасяне и транзитно преминаване на животни.
(2) Наредбата не се прилага за:
1. домашни животни, отглеждани с любителска цел;
2. животни с нестопанска цел, които се съпровождат от пътници, с изключение на еднокопитни.

Раздел II
Ветеринарни проверки

Чл. 2.
(1) Всяка пратка животни, предназначена за внасяне или транзитно преминаване през територията на Република България от трети страни, подлежи на граничен ветеринарномедицински контрол (ГВК).
(2) На ГВК подлежат и транспортните средства, в които се превозват обектите по ал. 1.
(3) Граничният ветеринарномедицински контрол по ал. 1 обхваща:
1. проверка на документацията;
2 проверка за идентичност;
3. физическа проверка;
4. дезинфекция и дезинсекция на влизащите в страната превозни средства.
(4) Проверките по ал. 2 се извършват от официални ветеринарни лекари (ОВЛ) на гранични инспекционни ветеринарни пунктове (ГИВП), одобрени при условията и по реда на чл.185, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).
(5) Проверките по ал. 3 се извършват с цел да се установи:
1. произходът на животните;
2. тяхното последващо местоназначение, особено в случай на транзит или в случай на животни, търговията с които не е хармонизирана на ниво общност, или които са предмет на специфични изисквания, признати с отделно решение на общността по отношение на държавата членка, за която са предназначени те.
(6) За извършване на проверките се събират такси, определени в тарифата по чл.14, ал. 2 ЗВД.

Чл. 3.
(1) Проверката на документацията включва:
1. проверка на придружаващия ветеринарен сертификат и другите документи, придружаващи пратката;
2. проверка за наличие на отказ за допускане на пратката от друг ГИВП чрез компютърна система за обмен на информация.
(2) Проверката за идентичност включва проверка на съответствието на животните в пратката с описаното във ветеринарните сертификати по отношение на вид, брой, пол, произход, идентификация и място на доставка.
(3) Физическата проверка включва клиничен преглед на животните с цел със сигурност да се установи, че те съответстват на информацията, предоставена в придружаващия ги ветеринарен сертификат или документи, че те са клинично здрави, а когато ОВЛ прецени - и вземане на официални проби и провеждане на лабораторни тестове.

Чл. 4.
(1) Официалният ветеринарен лекар предава информацията, получена от проверките по чл. 2 на ОВЛ на ГИВП на съответната държава членка, за която са предназначени животните.
(2) Официалният ветеринарен лекар може да бъде подпомаган в своята дейност от специално обучен помощен персонал, работещ под негово ръководство.
(3) Генералният директор на НВМС утвърждава правила за обучение на помощния персонал по ал. 2.

Раздел III
Изисквания при внасяне на животни

Чл. 5.
(1) Внасянето на животни от трети страни се допуска само от държави или части от държави, включени в списък, одобрен от Европейската комисия.
(2) Министърът на земеделието и горите издава заповед, в която се посочват страните от списъка по ал. 1.

Чл. 6.
(1) Вносителят уведомява най-малко един работен ден преди пристигането на животните официалния ветеринарен лекар на съответния ГИВП за броя на животните, тяхното предназначение и предполагаемото време на пристигане.
(2) Животните се транспортират от ГКПП до мястото за проверката или карантинната база под ветеринарномедицински контрол.

Чл. 7.
(1) След пристигане на животните на ГИВП ОВЛ:
1. задържа ветеринарния сертификат, придружаващ животните, и предоставя на вносителя копие от него, което е валидно 10 дни;
2. издава на вносителя нов ветеринарен сертификат, съдържащ данните по приложение № 1, който удостоверява, че проверките по чл. 2 са извършени до степен, която удовлетворява официалния ветеринарен лекар.
(2) Официалният ветеринарен лекар съхранява задържаните оригинални ветеринарни сертификати по ал. 1, т. 1 в продължение на 5 години от датата на задържането им.
(3) След пристигане на животните на територията на страната търговия с животни, преминали през ГИВП, се извършва само в съответствие с изискванията на наредбата по чл.70 ЗВД.

Чл. 8. Не се допуска внасяне на животни, когато при ветеринарните проверки на ГИВП се установи, че:
1. животните идват от държава или част от територия на държава, която не е включена в списъка по чл. 5, или внасянето от съответната държава е забранено;
2. животните са болни или има съмнение, че са болни от болест, която е опасна за здравето на хора и животни;
3. животните не отговарят на изискванията по тази наредба;
4. не са спазени изискванията за защита на животните по време на транспорт;
5. животните не са в състояние, позволяващо им да продължат пътуването си;
6. придружаващите животните ветеринарни сертификати не отговарят на изискванията по чл.56, т. 3 ЗВД;
7. изнасящата трета страна не е спазила изискванията, предвидени в правилата на общността.

Чл. 9. (1) Внесените животни подлежат на задължителна карантина.
(2) Карантината се провежда в карантинни бази, отговарящи на изискванията по приложение № 2, които са разположени:
1. на ГИВП или в непосредствена близост до него;
2. в обекта по местоназначението на животните;
3. в близост до обекта по местоназначението.
(3) Карантина се провежда само в карантинни бази, регистрирани в НВМС по реда чл.189, ал. 1 ЗВД след одобрение от Европейската комисия (ЕК).
(4) Карантина на внесените животни се провежда при условията и по реда на наредбата по чл.189, ал. 3 ЗВД.
(5) Изискванията по приложение № 2 не се прилагат за карантинни бази, предназначени за животни по чл. 18, ал. 1.

Чл. 10.
(1) Когато при граничните ветеринарни проверки се установи, че всички или някои от животните в пратката или придружаващите я документи не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания за внасяне, официалният ветеринарен лекар задържа пратката и след консултация с вносителя или лицето, отговорно за пратката:
1. определя срок за изясняване на случая, настанява животните и им осигурява необходимите грижи, а при съмнение ги поставя под карантина;
2. връща пратката животни при спазване на здравните изисквания и на изискванията за хуманно отношение към тях.
(2) Мерките по ал. 1 се налагат с разпореждане.
(3) Официалният ветеринарен лекар е длъжен при необходимост да оказва медицинска помощ на животните.
(4) Официалният ветеринарен лекар вписва причините за връщане на пратката в разпореждането по ал. 2, поставя на оригиналния ветеринарен сертификат, който я придружава, щемпел с надпис "невалиден", информира директора на съответната РВМС за предприетите мерки и уведомява всички ГИВП.
(5) Копия от разпореждането и от оригиналния сертификат се съхраняват в ГИВП за срок 3 години.
(6) Разходите за задържане на пратката са за сметка на вносителя.

Чл. 11.
(1) Когато връщането на пратката животни е невъзможно и причините за задържането й не представляват опасност за здравето на хората и животните, ОВЛ незабавно информира директора на РВМС за необходимостта от клане на животните.
(2) Директорът на РВМС определя кланица, в която да се извърши клането.
(3) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП извършва предкланичен преглед и издава разпореждане за клане, в което вписва определената кланица, начина на транспортиране на животните и реализацията на добитите суровини за:
1. консумация от хора;
2. други цели, като посочва условията, при които те се реализират.
(4) Приходите от реализацията на суровините се предават на собственика след удържане на разходите за изпълнение на разпореждането по ал. 3.
(5) Националната ветеринарномедицинска служба информира ЕК за всички случаи по чл. 10 и по този член.

Чл. 12.
(1) След извършване на ветеринарните проверки по чл. 2 внесените животни се идентифицират и регистрират на мястото, за което са предназначени, а когато са поставени под карантина - след изтичане на карантинния период.
(2) Не подлежат на идентификация и регистрация животните, предназначени за клане.

Раздел IV
Изисквания при изнасяне на животни

Чл. 13.
(1) Изнасяне на животни за трети страни се извършва само след издаване на ветеринарномедицинско разрешително за изнасяне от генералния директор на НВМС по реда на чл.213 и 214 ЗВД.
(2) Официалният ветеринарен лекар допуска изнасянето на пратката животни, при условие че:
1. е представено ветеринарномедицинско разрешение за изнасяне по ал. 1;
2. пратката се придружава от оригинален ветеринарен сертификат;
3. е извършена документална проверка.
(3) Ветеринарният сертификат при изнасяне е по образец на страната, за която се изнасят, като текстът в сертификата е и на български език.
(4) Когато страната, за която се изнася пратката, няма одобрен образец, изнасянето се извършва със сертификат по образец, утвърден от генералния директор на НВМС.

Чл. 14.
(1) Когато ОВЛ установи несъответствие на пратката с данните в придружаващите я документи, липса на документи и/или нарушения на изискванията за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортиране, той задържа пратката до изясняване на случая и съставя констативен протокол по образец.
(2) В случай че износителят или негов представител не отстрани причините за задържането на пратката, ОВЛ издава разпореждане за връщането й в мястото на натоварването и прилага копие от протокола по ал. 1.
(3) При отстраняване на причините за задържане на пратката ОВЛ поставя на сертификата, който я придружава, щемпел, с който удостоверява, че е разрешил изнасянето на пратката.

Раздел V
Изисквания при транзитно преминаване на животни

Чл. 15.
(1) Транзитното преминаване на животни през територията на Република България се допуска, при условие че:
1. идват от страна, от която внасянето и транзитното преминаване не са забранени;
2. е бил предварително разрешен от ветеринарните органи на ГИВП, на който животните ще бъдат представени за ветеринарна проверка;
3. има писмено искане за транзитно преминаване на животни от ветеринарномедицинските органи на първата приемаща страна и доказателства, че при никакви обстоятелства няма да им бъде отказан прием или животните да бъдат върнати обратно, вносът и транзитът на които те са разрешили;
4. при извършване на проверките по чл. 2 се установи, че са спазени ветеринарномедицинските изисквания;
5. са спазени изискванията за защита на животните по време на транспорт.
(2) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП чрез системата за обмен на информация уведомява за допускането на транзитното преминаване компетентните ветеринарни власти на първата приемаща страна, както и изходящия ГИВП, през който животните ще напуснат страната.

Раздел VI
Изисквания към ГИВП, на които се провежда ГВК на животни

Чл. 16.
(1) Граничните инспекционни ветеринарни пунктове, през които преминават животни, се предлагат от генералния директор на НВМС за одобрение от ЕК, ако:
1. са разположени на граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП) в непосредствена близост до държавната граница на Р. България, като се допуска и разположение на известно разстояние от ГКПП при географски ограничения в зоната за граничен контрол, но при условие, че пунктът се намира далеч от животновъдни обекти или места, където се отглеждат животни, за които съществува риск от заразно заболяване;
2. са разположени в зоната на митническия контрол на ГКПП, даваща възможност за извършване и на други административни формалности, свързани с въвеждането на животните;
3. са поставени под правомощията на ОВЛ, който е ефективно отговорен за проверките;
4. отговарят на изискванията, посочени в приложение № 3.
(2) След одобряване от ЕК ГИВП се одобрява и със заповед на министъра на земеделието и горите, която съдържа:
1. статута на ГИВП - на пристанище, на шосе, на летище или на жп гара;
2. ветеринарните съоръжения, техническото и технологичното оборудване;
3. вида на животните, които могат да бъдат проверявани, и начина, по който се осъществява контролът, а за еднокопитните животни - часовете, в които могат да преминават;
4. персонала, определен за извършване на ветеринарните проверки - ветеринарни лекари и съответния помощен персонал;
5. помещенията и оборудването им за извършване на:
а) проверка на документацията;
б) физическа проверка;
в) вземане на проби;
г) лабораторни изследвания;
д) тестове и взимане на пробите по преценка на ОВЛ;
6. утвърдените от НВМС методики за лабораторни изследвания и лабораториите, в които те се извършват;
7. капацитета на помещенията, в които се настаняват животните до получаване на резултатите от лабораторните изследвания;
8. естеството на оборудване за обмен на информация с другите пунктове;
9. обема на търговията - видове и брой животни, преминаващи през граничния ветеринарен пункт.

Раздел VII
Общи изисквания при извършване на ветеринарни проверки при внасяне на животински видове, за които няма специални правила

Чл. 17.
(1) При внасяне на животински видове, за които няма специални правила за извършване на гранични ветеринарни проверки, се прилагат разпоредбите по този раздел.
(2) При внасяне на животински видове по ал. 1 се извършват всички проверки по чл. 2, ал. 3.

Чл. 18.
(1) Когато на ГИВП се представят животни по чл. 17, ал. 1, предназначени за друга държава членка, с предварително съгласие на последната:
1. проверките по чл. 2, ал. 3 се извършват за сметка на държавата членка, за която са предназначени;
2. на ГИВП може да се извършат само документална проверка и проверка за идентичност, а физическата проверка се извършва на ГИВП на страната, за която животните са предназначени.
(2) Алинея 1, т. 2 се прилага само по споразумение между компетентните органи на страната, за която са предназначени животните, и страната, на чиито ГИВП се извършва проверката, за което се уведомява комисията.

Чл. 19. В случаите по чл. 18, т. 2 ОВЛ:
1. отбелязва върху копието на оригиналния ветеринарен сертификат (а когато пратката е разделена - върху копията), че животните са преминали и проверките са били извършени;
2. информира чрез системата за обмен на информация ветеринарните власти на страната, за която са предназначени животните, че те са преминали през съответната проверка;
3. уведомява митническите органи на съответния ГКПП за освобождаването на животните;
4. освобождава животните само при условие, че те напускат ГИВП в запечатани превозни средства.

Чл. 20.
(1) Когато животните са предназначени за клане, се прилага чл. 18, ал. 1, т. 1.
(2) За всички случаи на прилагане на чл. 18, ал. 1, т. 2 за животни, предназначени за клане, се уведомява комисията и представителите на останалите държави членки на заседание на постоянния ветеринарен комитет.

Чл. 21.
(1) Животни, идващи от трети страни, търговията с които е хармонизирана с правилата на общността, но за които няма установени единни здравни изисквания, могат да бъдат внасяни само при спазване на следните условия:
1. те са пребивавали в третата страна, от която се изнасят най-малко:
а) 6 месеца за волове и свине, предназначени за разплод и производство, и за овце и кози, предназначени за отглеждане, разплод и угояване;
б) 3 месеца за животни, предназначени за клане;
2. те са преминали през всички проверки по чл. 2, ал.
3.
(2) Животни по ал. 1, на възраст съответно по-малко от 6 и 3 месеца, могат да се внасят при условие, че са пребивавали в страната, от която се изнасят, от деня на раждането си.

Чл. 22. Не се допуска преминаване на животните по чл. 21, ал. 1 през ГИВП, освен ако при проверките по чл. 2, ал. 3 се установи, че:
1. са спазени ветеринарномедицинските изисквания на наредбата по чл.70 ЗВД;
2. по отношение на една или повече специфични болести са изпълнени условията за еквивалентност, признати в съответствие с правилата, приети от ЕК.

Чл. 23. Официалният ветеринарен лекар не допуска преминаване през ГИВП и предприема мерките по чл. 10 за животни по чл. 18, ал. 1, които не отговарят на изискванията по този раздел.

Раздел VIII
Последващи проверки

Чл. 24.
(1) Органите на НВМС извършват последващи проверки на пазарите за животни за спазване на изискванията по тази наредба.
(2) Когато при проверките по ал. 1 проверяващият орган установи, че на ГИВП на друга държава членка не са спазени изискванията по тази наредба, той незабавно изисква от съответния компетентен орган на тази страна членка информация за вида и начина на извършените проверки, за взетите решения и за причините за тези решения.
(3) В случай че мерките по ал. 2 са недостатъчни, проверяващият орган съвместно с компетентния орган на другата държава членка преценяват необходимите мерки, чрез които могат да се отстранят нарушенията, а при необходимост - посещение на държавата членка, на чиито ГИВП са допуснати нарушенията.

Чл. 25.
(1) Когато при проверките по чл. 23, ал. 1 се установи повторно нарушение на ГИВП на същата държава членка, проверяващият орган уведомява за това генералния директор на НВМС, който незабавно информира комисията и съответните компетентни органи на останалите държави членки.
(2) В случаите по ал. 1 генералният директор на НВМС може да поиска от комисията да предприеме специални мерки по отношение на държавата, на чиито ГИВП или карантинна база са извършени нарушенията.
(3) В случаите по ал. 1 генералният директор на НВМС може да разпореди засилени проверки на животни, идващи от съответната държава членка, на чиито ГИВП или карантинна база са допуснати нарушенията.

Чл. 26.
(1) Когато в държава членка се установи неспазване на изискванията по тази наредба на ГИВП на Република България, съответните ОВЛ са длъжни при поискване да предоставят на компетентния орган на страната получател информацията по чл. 23, ал. 2.
(2) При повторни нарушения по ал. 1 в случай, че страната получател е сезирала комисията, нейните решения са задължителни за НВМС.
(3) В случаите по ал. 1 по искане на страната получател НВМС извършва допълнителни проверки на съответния ГИВП, където са извършени нарушенията.

Чл. 27.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба изготвя и представя на комисията програма за обмен на персонал, предназначен за извършване на ветеринарните проверки на животни, внасяни от трети страни.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба налага мерките, наложени от комисията, при координирането на програмите на всички държави членки.
(3) Всяка година НВМС представя на постоянния ветеринарен комитет доклад за практическото осъществяване на програмата по ал. 1.
(4) В резултат на придобития опит програмата по ал. 1 може да се променя с оглед подобряването и развитието на обмена на персонал.
(5) Националната ветеринарномедицинска служба може да поиска от Европейската комисия финансово подпомагане за ефективното развитие на програмите за обмен.
(6) В случаите по ал. 5 НВМС изпращат в Европейската комисия:
1. програмата за обмен на персонал;
2. информация за необходимите финансови средства за изпълнение на програмата;
3. допълнителна информация - при поискване от Европейската комисия.

Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Животни" са млекопитаещи, птици, земноводни, влечуги, риби, ракообразни, рептилии, амфибийни, други гръбначни и безгръбначни, отглеждани от човека със стопанска или нестопанска цел или обитаващи дивата природа;
2. "Граничен инспекционен ветеринарен пункт" е всеки пункт, разположен на ГКПП в непосредствена близост до външната граница на страната, одобрен за провеждането на ветеринарни проверки при въвеждане на животни.
3. "Пратка" е група животни от един и същ животински вид, превозвани с индивидуален или общ ветеринарномедицински сертификат, с едно превозно средство и идващи от една и съща държава или част от територията на една и съща държава.
4. "Ветеринарна проверка" е всеки вид проверка по чл. 2, която се извършва при внасяне или транзитно преминаване на животни от трети страни.
5. "Проверка на документацията" е установяване съдържанието и верността на ветеринарни сертификати или други документи, придружаващи дадено животно.
6. "Проверка за идентичност" е установяване чрез визуална инспекция на съответствието между ветеринарни сертификати или документи, от една страна, и самите животни, от друга, както и наличието и съответствието на индивидуалните ушни марки за идентифициране на отделните животни.
7. "Първа приемаща страна" е страната, в която животните влизат след напускането на територията на Република България.
8. "Физическа проверка" е проверка и преглед на самото животно, която може да включва вземането на проби и лабораторни изследвания, както и допълнителни лабораторни изследвания по време на карантинния период.
9. "Вносител" - всяко физическо или юридическо лице, което представя животните за внасяне в общността.

Заключителни разпоредби

§ 2. Наредбата се издава на основание чл.188, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ДВ, бр. 87 от 2005 г.).

§ 3. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2007 г. и отменя Наредба № 29 от 2000 г. за общите изисквания за ветеринарните проверки при внос и транзит на животни (ДВ, бр. 99 от 2000 г.).

§ 4. Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на НВМС.

Приложение № 1
към чл. 7, ал. 1, т. 2

Съдържание на ветеринарен сертификат за внасяне на животни на територията на Република България

(Попълва се с главни букви)

1. Номер на сертификата: .................................................................................................. .......................................................................................................................................
2. Граничен инспекционен ветеринарен пункт: .......................................................................................................................................
3. Вид на животните: ........................................................................................................
4. Държава на произход: ................................................................................................... - част от територията: ......................................................................................................
5. Брой на животните: .......................................................................................................
- № на идентификационните ушни марки: ............................................................................ .......................................................................................................................................
6. Предназначение на животните: .......................................................................................
- за разплод .....................................................................................................................
- за угояване ...................................................................................................................
- за клане .......................................................................................................................
- други цели ....................................................................................................................
7. Придружаващи документи:
- номер на ветеринарния сертификат: ................................................................................
- други придружаващи документи: .....................................................................................
8. Вносител: .................................................................................................................... (наименование и адрес)
9. Място на доставяне: .....................................................................................................
10. Вид транспорт: ...........................................................................................................
11. Лабораторни изследвания: ...........................................................................................
- взети проби	ДА	НЕ
- вид на пробите: .............................................................................................................
- видове изследвания: ......................................................................................................
- резултати от лабораторните изследвания: ......................................................................................................................................
- лабораторни изследвания, за които се очакват резултати: ......................................................................................................................................
12. Специфични изследвания, които трябва да се извършат в мястото на доставка: ......................................................................................................................................
13. Здравна декларация:
Аз, долуподписаният ........................................................................................................,
официален ветеринарен лекар на граничния инспекционен ветеринарен пункт
Декларирам, че:
а) проверката на документацията, проверката за идентичност и физическата проверка на животните доказа, че те отговарят на ветеринарномедицинските изисквания за въвеждане и са в състояние да бъдат въведени;
б) са спазени изискванията за защита на животните по време на транспорт.
Изготвен във: ..................................................................................................................
Дата: .............................................................................................................................
Име и длъжност на официалния ветеринарен лекар .............................................................
Подпис на официалния ветеринарен лекар .......................................................................... ......................................................................................................................................
печат

Приложение № 2
към чл. 9, ал. 2

Общи условия за одобряване на карантинни центрове (бази)

Карантинните бази се одобряват, ако:
1. са спазени изискванията по т. 1, 2, 4, 5, 8 и 9 на приложение № 3;
2. са поставени под постоянен контрол и отговорност на официален ветеринарен лекар;
3. са разположени на разстояние от животновъдни обекти или други места, където се отглеждат животни, за които съществува риск от пренасяне на заразни заболявания;
4. разполагат с ефективна система за контрол, с която се гарантира сигурност при надзора на животните.

Приложение № 3
към чл. 16, ал. 1, т. 4

Общи ветеринарномедицински изисквания към граничните инспекционни ветеринарномедицински пунктове, през които могат да преминават животни

Граничният инспекционен ветеринарен пункт се предлага за одобрение, ако разполага със:
1. определено място (алея) за подход и достъп на превозни средства, превозващи живи животни, за да се избегне ненужно изчакване и забавяне;
2. приспособления за товарене и разтоварване на превозни средства, лесни за почистване и дезинфекция, както и съоръжения за инспектиране, хранене, поене и третиране на животните, като на същите се осигурява достатъчно свободно пространство, осветление и вентилация, съобразени с броя на животните, които следва да се инспектират;
3. достатъчен брой ОВЛ и специално обучен помощен персонал, притежаващи квалификация за извършване на проверки и клинични прегледи, посочени в чл. 3, 8, 15 и 17;
4. достатъчно големи помещения на разположение на персонала, отговарящ за извършване на ветеринарните проверки, включително стаи за преобличане, душове и тоалетни, осигурени с топла и студена вода;
5. подходящи помещения и съоръжения за вземане и обработка на проби, предназначени за рутинните анализи, осигурени с топла и студена вода;
6. обслужване от специализирана лаборатория, оторизирана от НВМС за извършване на специфичните изследвания, разпоредени от ОВЛ;
7. помещения, намиращи се в непосредствена близост, предназначени за подслон, почивка, хранене, поене, третиране и (ако е необходимо) клане на животните, за да им бъдат спестени излишни страдания;
8. подходящо оборудване, позволяващо бърз обмен на информация между граничните инспекционни пунктове, НВМС и централните компетентни ветеринарни органи на държавите членки, посочени в наредбата по чл.70 ЗВД;
9. съоръжения за извършване на измиване и дезинфекция;
10. сметогорна пещ (инсинератор) за унищожаване на малки количества конфискати, както и контейнери за отпадъци;
11. светлинни указателни табла