Раздел I
Общи положения

Чл. 1. С тази наредба се определят критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите, диализните центрове, домовете за медико-социални грижи, медико-диагностичните и медико-техническите лаборатории, медицинските центрове, стоматологичните центрове, медико-стоматологичните центрове и диагностично-консултативните центрове.

Чл. 2.
(1) Акредитацията е процес, насочен към осигуряване на качество на здравните услуги и оценка на базовите възможности за обучение на студенти и/или специализанти чрез извършването на:
1. самооценяване;
2. външна оценка;
3. присъждане на оценка;
4. междинен одит.
(2) Самооценяването, външната оценка, присъждането на оценка и междинният одит се извършват съобразно критериите и показателите, определени в наредбата.

Чл. 3.
(1) Управителят, съответно директорът, на лечебното заведение подава писмено заявление до министъра на здравеопазването за откриване на процедура по акредитация, както следва:
1. най-късно до 6 месеца след издаване на разрешение за осъществяване на лечебна дейност - за лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите, диализните центрове и домовете за медико-социални грижи, съответно след издаване на удостоверение за регистрация - за лечебните заведения за извънболнична помощ, или след влизане в сила на акта за създаване - за лечебните заведения по чл.5 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ).
2. най-късно до 6 месеца преди изтичане на срока по чл.89 ЗЛЗ;
3. най-късно до 3 месеца след съществена промяна в предмета на дейност на лечебното заведение или разкриване на нови медицински структури в него.
(2) Процедура по акредитация за цялостна дейност, за отделни медицински и други дейности или за обучение на студенти и/или специализанти може да бъде открита и по молба на управителя, съответно директора на лечебно заведение по всяко време в срока по чл.89 ЗЛЗ.

Чл. 4.
(1) За сметка на акредитиращо се лечебно заведение са разходите за:
1. извършването на външна оценка от временна експертна комисия за оценка (ВЕКО);
2. провеждането на контролно производство при постъпило в акредитационния съвет възражение от акредитиращото се лечебно заведение;
3. дейността на акредитационния съвет и на звеното по административно-техническото обслужване;
4. извършването на външен одит при постъпила в акредитационния съвет жалба.
(2) Размерът на сумите по ал. 1 се определя с договор между министъра на здравеопазването и лечебното заведение.
(3) Сумите по ал. 1 се привеждат не по-късно от 7 дни преди датата на започването на външната оценка, съответно контролното производство, и на външния одит, по отделна партида по сметка на Министерството на здравеопазването, не се включват в бюджетните разходи и се разходват по реда на временно съхранявани средства на разпореждане.
(4) Разходите за извършването на контролно производство при констатиране на разлика повече от две степени в оценките, определени от ВЕКО, и тези на акредитационния съвет, както и разходите за извършването на външен одит чрез служебен избор са от събраните средствата по реда на ал. 3.

Раздел II
Орган по акредитацията

Чл. 5.
(1) Акредитацията на лечебните заведения се осъществява от акредитационен съвет, специализиран орган към Министерство на здравеопазването, който се състои от 13 членове, в това число председател и заместник- председател.
(2) В състава на акредитационния съвет се включват равен брой представители на Министерство на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и съсловните организации на лекарите и стоматолозите.
(3) В квотата на Министерството на здравеопазването се включва една медицинска сестра с образователно-квалификационна степен “бакалавър по здравни грижи”, определена от организация/и на медицински сестри.
(4) (Изм., ДВ, бр. 105 от 2003 г.) В квотата на Националната здравноосигурителна каса се включва един представител на организация на потребителите на здравни услуги, определен от сдружение (сдружения) на потребителите на медицинска помощ.
(5) В случай че в срок, определен от министъра на здравеопазването, организациите и сдруженията по ал. 3 и 4 не определят свои представители в съответните квоти, такива се определят от министъра на здравеопазването, съответно от управителния съвет на НЗОК.
(6) (Изм., ДВ, бр. 105 от 2003 г.) В квотата на представителите на съсловните организации в здравеопазването се включват трима представители на Българския лекарски съюз и един представител на Съюза на стоматолозите в България.
(7) Акредитационният съвет се създава със заповед на министъра на здравеопазването, в която се определят председателят и заместник- председателят, както и размерът на заседателните възнаграждения.
(8) Членовете на акредитационния съвет не могат да участват като консултанти при извършването на самооценяване на кандидатстващо за акредитация лечебно заведение.
(9) При включването им в състава на акредитационния съвет членовете представят на министъра на здравеопазването декларация за обстоятелството по ал. 8.

Чл. 6.
(1) Акредитационният съвет заседава най-малко веднъж месечно. Заседанията се свикват от председателя, а в негово отсъствие - от заместник-председателя.
(2) Заседанията на акредитационния съвет са редовни, ако на тях присъстват най-малко 1/2 от членовете му, в това число задължително най-малко по един представител от квотите, посочени в чл. 5, ал. 2.
(3) Не могат да участват в заседание на акредитационния съвет негови членове, които: 1. работят или са членове на органите на управление в кандидатстващото за акредитация или в конкурентно на него лечебно заведение; 2. са съпруг, съпруга, роднини по права или съребрена линия до IV степен включително, на член от органите за управление на кандидатстващото за акредитация лечебно заведение.
(4) Заседанията се ръководят от председателя, а при негово отсъствие - от заместник-председателя на акредитационния съвет.
(5) Членовете на акредитационния съвет се уведомяват писмено за дневния ред, датата и часа на заседанието най-малко 3 дни преди провеждането му. В същия срок всички материали по дневния ред се предоставят на разположение от звеното за административно-техническо обслужване на членовете на акредитационния съвет.
(6) Акредитационният съвет приема решенията с явно гласуване и с обикновено мнозинство от присъстващите.
(7) За всяко заседание се води протокол, който се подписва от всички присъстващи членове на акредитационния съвет.

Чл. 7. Акредитационният съвет изготвя и представя на министъра на здравеопазването:
1. тримесечни анализи за организацията и резултатите от проведените акредитационни процедури;
2. годишен отчет за цялостната си дейност.

Чл. 8. Акредитационният съвет осъществява дейността си съгласно вътрешни правила, утвърдени със заповед на министъра на здравеопазването.

Чл. 9.
(1) Акредитационният съвет може да взема решение от състава на съвета да се изключи лице, за което:
1. се установи, че е нарушило забраната за участие по чл. 6, ал. 3;
2. се установи, че е разгласило информация по чл. 11.
(2) В случаите по ал. 1 акредитационният съвет отправя мотивирано предложение до министъра на здравеопазването за промяна на заповедта по чл. 5, ал. 7.

Чл. 10.
(1) Акредитационният съвет се подпомага от звено за административно-техническо обслужване. Звеното се създава със заповед на министъра на здравеопазването, в която се определят неговият състав, ръководителят и размерът на възнагражденията.
(2) Ръководителят на звеното за административно-техническо обслужване е служител на Министерството на здравеопазването.
(3) Лицата от звеното за административно-техническо обслужване не могат да участват като консултанти при извършването на самооценяване на кандидатстващо за акредитация лечебно заведение, за което представят декларация на министъра на здравеопазването.

Чл. 11. Членовете на акредитационния съвет и лицата от звеното за административно-техническо обслужване не могат да разгласяват и да ползват за облагодетелстване на себе си или на други лица факти и обстоятелства, които са им станали известни в процедурата по акредитация.

Чл. 12. За извършването на всяка външна оценка акредитационният съвет избира ВЕКО, определя нейния координатор и състав и прави предложение до министъра на здравеопазването за нейното назначаване.

Чл. 13.
(1) В състава на ВЕКО се включват експерти, които са преминали обучение и притежават сертификат за оценяване и акредитация на лечебни заведения.
(2) (Изм., ДВ, бр. 105 от 2003 г.) Минималният състав на ВЕКО при пълна акредитация и при частична акредитация по първи модул включва лекар (стоматолог), юрист, икономист, медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор или зъботехник).
(3) (Нова, ДВ, бр. 105 от 2003 г.) При частична акредитация по втори и трети модул минималният състав на ВЕКО включва лекар(и) и (или) стоматоло(г)зи и по предложение на акредитационния съвет медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор или зъботехник).
(4) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 105 от 2003 г.) Обучението на експертите се организира от Националния център по обществено здраве по програма, приета от акредитационния съвет.
(5) (Предишна ал. 4, ДВ, бр. 105 от 2003 г.) Сертификатът се издава от министъра на здравеопазването и директора на Националния център по обществено здраве. (6) (Предишна ал. 5, ДВ, бр. 105 от 2003 г.) Списъкът на експертите със сертификат се публикува в “Служебен бюлетин” на Министерството на здравеопазването.

Чл. 14.
(1) Министърът на здравеопазването издава заповед за назначаване на ВЕКО и сключва договор с координатора и членовете на ВЕКО, в който се определят конкретните задачи, сроковете за изпълнението и размерът на възнаграждението.
(2) Във ВЕКО не могат да участват експерти, които:
1. работят в кандидатстващото за акредитация или в конкурентно на него лечебно заведение;
2. са съпруг, съпруга, родственици по права или съребрена линия до IV степен включително, на член на органите за управление на кандидатстващото за акредитация лечебно заведение;
3. са участвали като консултанти при извършването на самооценяване от кандидатстващото за акредитация лечебно заведение; 4. са членове на акредитационния съвет и/или на звеното за административно-техническо обслужване.
(3) Обстоятелствата по ал. 2 се доказват с декларация, представена на ръководителя на звеното за административно-техническо обслужване преди назначаването на ВЕКО.
(4) Заповедта по ал. 1 се съобщава в 5-дневен срок от издаването й на управителя (директора) на кандидатстващото за акредитация лечебно заведение.
(5) Директорът (управителят) на лечебното заведение може да отправи мотивирано искане до акредитационния съвет за отвод на експерт/и от състава на ВЕКО не по-късно от 3 дни от датата на узнаване на заповедта по ал. 1.
(6) Акредитационният съвет взема решение по искането по ал. 5 на първото редовно заседание след неговото постъпване, като прави предложение до министъра на здравеопазването за евентуална промяна в състава на ВЕКО.

Чл. 15. Експертите на ВЕКО не могат да разгласяват и да ползват за облагодетелстване на себе си или на други лица факти и обстоятелства, които са им станали известни в процедурата по акредитация.

Чл. 16. Акредитационният съвет може да вземе решение за срок до три години, считано от датата на откриване на обстоятелствата, да не бъде включван в състава на ВЕКО, контролна комисия или комисия за провеждане на външен акредитационен одит експерт, за който се установи, че е:
1. нарушил забраните по чл.14, ал. 2, чл.33, ал. 4 и чл.40, ал. 2;
2. разгласил информация по чл.15.

Раздел III
Критерии и показатели за акредитация на лечебните заведения

Чл. 17. Самооценяването и външната оценка на лечебните заведения за качество на оказваните от тях здравни услуги и на базовите им възможности за обучение, както и присъждането на оценка за качество се извършват по отделни модули. В зависимост от предмета на оценяване модулите са:
1. първи модул - за оценяване на цялостната медицинска дейност на кандидатстващото за акредитация лечебно заведение;
2. втори модул - за оценяване на отделни медицински и други дейности в кандидатстващото за акредитация лечебно заведение;
3. трети модул - за оценяване на базовите възможности за обучение на студенти и/или специализанти в кандидатстващото за акредитация лечебно заведение.

Чл. 18. Модулът за оценяване на цялостната медицинска дейност на кандидатстващото за акредитация лечебно заведение включва критерии и показатели по следните направления:
1. направление № 1 - за оценяване на условията и средствата, с които се оказват здравните услуги;
2. направление № 2 - за оценявяне на дейностите (процесите), чрез които се оказват здравните услуги;
3. направление № 3 - за оценяване на резултатите от оказаните здравни услуги и на устойчивото развитие на качеството.

Чл. 19. Модулът за оценяване на отделни медицински и други дейности в кандидатстващото за акредитация лечебно заведение включва критерии и показатели, отнасящи се до дейности, осъществявани от медицински и спомагателни структури на лечебно заведение за болнична помощ, за които няма утвърдени медицински стандарти, както и до специфичните дейности на диспансерите със и без стационар.

Чл. 20. Модулът за оценяване на базовите възможности за обучение на студенти и/или специализанти представлява комплексен критерий за оценка на проект на лечебното заведение за обучение на студенти и/или специализанти.

Раздел IV
Методика за провеждане на акредитацията

Чл. 21.
(1) Акредитацията на лечебните заведения по чл.1 съобразно предмета на тяхната дейност се провежда по отделни програми, както следва:
1. програма за акредитация на лечебни заведения за болнична помощ и диспансери със стационар - съгласно приложение № 1;
2. програма за акредитация на диагностично-консултативни центрове, медицински центрове, медико-стоматологични центрове и диспансери без стационар - съгласно приложение № 2;
3. програма за акредитация на стоматологични центрове - съгласно приложение № 3;
4. програма за акредитация на медико-технически лаборатории - съгласно приложение № 4;
5. програма за акредитация на медико-диагностични лаборатории - съгласно приложение № 5;
6. програма за акредитация на диализни центрове - съгласно приложение № 6;
7. програма за акредитация на домове за медико-социални грижи - съгласно приложение № 7.
(2) Акредитацията може да се провежда в следния обем:
1. пълна - едновременно по всички модули по чл.17;
2. частична - поотделно за всеки от модулите по чл.17.
(3) В случаите на частична акредитация на лечебно заведение за болнична помощ и диспансер със стационар по първи модул задължително се оценяват и:
1. дейността на болничната аптека;
2. дейността на административно-стопанския блок;
3. дейността на медико-диагностичната (медико-техническата) лаборатория.
(4) Акредитация по ал. 2, т. 2 по втори и трети модул може да се провежда само в случай, че е проведена такава по първи модул или по ал. 2, т. 1.

Чл. 22. Управителят на лечебното заведение със съгласието на общото събрание на съдружниците, съответно съвета на директорите на лечебното заведение, взема решение за провеждане на акредитационна процедура и определя комисия по самооценяване.

Чл. 23.
(1) Комисията по самооценяване извършва проверки, анализи и оценяване по критериите и показателите за всеки модул, по който лечебното заведение желае да бъде акредитирано, и съставя доклад, като прилага към него подробен доказателствен материал.
(2) След обсъждане и приемане на доклада по ал. 1 от общото събрание на съдружниците, съответно от съвета на директорите на лечебното заведение, управителят, съответно изпълнителният директор, подава писмено заявление до министъра на здравеопазването за откриване на акредитационна процедура.
(3) Към заявлението се прилагат следните документи:
1. решението по чл.22;
2. докладите на комисията за самооценяване по всеки от заявените акредитационни модули;
3. програмата за управление и устойчиво развитие на качеството;
4. декларация, че разходите по акредитацията се поемат от лечебното заведение;
5. списък на експертите по чл.13, ал. 1, които са ползвани като консултанти при извършването на самооценяването;
6. списък на експертите по чл.13, ал. 1, работещи в лечебното заведение.
(4) Копие от докладите по ал. 1 и доказателствения материал се съхраняват в лечебното заведение.

Чл. 24.
(1) Звеното за административно-техническо обслужване в Министерството на здравеопазването регистрира и проверява подаденото заявление и приложените към него документи, след което изготвя доклад относно изправността на подадените документи.
(2) Докладът на звеното по ал. 1 се внася за разглеждане в акредитационния съвет.
(3) Акредитационната процедура се открива със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на акредитационния съвет.

Чл. 25. (Изм., ДВ, бр. 105 от 2003 г.) Акредитационната процедура се извършва в срок до 180 дни от датата на регистриране на заявлението в Министерството на здравеопазването.

Чл. 26.
(1) Преди посещението в лечебното заведение ВЕКО се запознава с доклада за самооценяване.
(2) Звеното за административно-техническо обслужване провежда инструктаж на координатора на ВЕКО и управителя, съответно директора на лечебното заведение, на който се уточняват:
1. графикът за срещи на ВЕКО с комисията за самооценяване, с отделни специалисти, с пациенти и граждани и за провеждане на социологични анкети;
2. графикът за проверките на ВЕКО в диагностично-лечебните, административните, обслужващите и спомагателните структури на лечебното заведение по дни и часове;
3. условията, които лечебното заведение трябва да осигури на ВЕКО за нормална работа (работни места, компютърна техника, достъп до допълнителна информация и др.).

Чл. 27.
(1) Временната експертна комисия за оценка извършва в продължение до 5 работни дни външна оценка за качество на извършваните здравни услуги и на базовите възможности за обучение на студенти и/или специализанти, отчитайки изпълнението на критериите и показателите по акредитационните модули и направления.
(2) Оценяване по първи акредитационен модул се извършва за всички лечебни заведения в следната последователност:
1. по критерии съгласно съпътстващата ги рекапитулация;
2. по направления съгласно приложените към тях оценъчни скали;
3. за целия модул съгласно приложената към него сборна скала за оценяване.
(3) Оценяване по втори акредитационен модул се извършва за лечебните заведения за болнична помощ съгласно рекапитулацията, съпътстваща критериите.
(4) Оценяването на диспансерите със или без стационар по втори акредитационен модул е предпоставка за оценяването им по първи и трети акредитационен модул.
(5) Оценяване по трети акредитационен модул може да се извършва за всички лечебни заведения съгласно рекапитулацията, съпътстваща критерия. Оценяване по трети акредитационен модул се допуска, при условие че оценките на лечебното заведение по първи и втори акредитационен модул са “отлична” или “добра”.

Чл. 28.
(1) Временната експертна комисия за оценка мотивира всяка от експертните си оценки, съставя обобщен доклад и проект на решение за акредитация в определения в договора по чл. 14, ал. 1 срок.
(2) В 5-дневен срок от приключване работата на комисията копие от доклада се изпраща от ръководителя на звеното за административно-техническо обслужване на управителя, съответно директора на акредитираното лечебно заведение.
(3) В седемдневен срок от получаване на доклада на ВЕКО управителят, съответно директорът, има право на писмено възражение по доклада, когато разликата между оценките, получени при самооценяването, и определените от ВЕКО е повече от две степени. (4) Възражението се подава до акредитационния съвет чрез ръководителя на звеното за административно-техническо обслужване.

Чл. 29. След изтичане на сроковете по чл.28, ал. 2 и 3 координаторът на ВЕКО внася доклада и проекта за решение в акредитационния съвет.

Чл. 30. След представяне на доклада по чл.29 акредитационният съвет излъчва от своя състав до трима рецензенти, които се произнасят писмено за съответствието на проведената процедура по външното оценяване с изискванията на наредбата, за изчерпателността на доклада на ВЕКО и за основателността на предлаганите от нея оценки.

Чл. 31. Акредитациониият съвет обсъжда доклада и рецензиите в присъствието на целия състав на ВЕКО и управителя, съответно изпълнителния директор на акредитираното лечебно заведение.

Чл. 32.
(1) В срок до два месеца след представяне на доклада на ВЕКО акредитационният съвет се произнася с решение, с което присъжда:
1. оценка за качество на цялостната медицинска дейност, осъществявана от лечебното заведение, и срок, за който тя се присъжда;
2. оценка за качество на отделните дейности в медицинските и спомагателните структури на лечебни заведения за болнична помощ, за които няма утвърдени от министъра на здравеопазването медицински стандарти, и срок, за който тя се присъжда;
3. оценка на базовите възможности за обучение на студенти и/или специализанти в кандидатстващото за акредитация лечебно заведение и срок, за който тя се присъжда.
(2) Решението по ал. 1 се вписва в стандартен протокол, който се представя на министъра на здравеопазването за утвърждаване.
(3) Въз основа на решението на акредитационния съвет министърът на здравеопазването в 15-дневен срок издава заповед за определяне на акредитационната оценка на лечебното заведение и срока, за който тя се присъжда.

Чл. 33.
(1) Преди издаването на заповед по чл. 32, ал. 3 министърът на здравеопазването може да открие контролно производство. Контролното производство се открива:
1. по искане на управителя, съответно директора на лечебното заведение при основателни възражения по чл.28, ал. 3;
2. при разлика повече от две степени в оценките, определени от ВЕКО и акредитационния съвет.
(2) Министърът на здравеопазването издава заповед за откриване на контролно производство, определя състава на контролната комисия и сключва договор с членовете й, в който се определят обхватът на проверката, срокът за работа и размерът на възнаграждението.
(3) Контролната комисия се състои максимум от трима експерти (от които един юрист), които отговарят на изискванията по чл. 13, ал. 1.
(4) В контролната комисия не могат да участват експерти, за които е налице несъвместимост по чл. 14, ал. 2, както и такива, които са участвали при извършването на външната оценка.
(5) Обстоятелствата по ал. 4 се доказват с декларация, представена на ръководителя на звеното за административно-техническо обслужване преди назначаването на контролната комисия.
(6) Контролната комисия в продължение до 3 работни дни извършва проверка по документи или в лечебното заведение и внася доклад в акредитиционния съвет, който на първото редовно заседание след приключването на работата на контролната комисия се произнася с решение по резултатите от проверката.
(7) Въз основа на решението по ал. 6 министърът на здравеопазването в 15-дневен срок издава заповед по чл.32, ал. 3.

Чл. 34.
(1) Заповедта на министъра на здравеопазването за присъдената акредитационна оценка се публикува в “Служебен бюлетин” на Министерството на здравеопазването.
(2) Препис от заповедта по ал. 1 се изпраща на акредитираното лечебно заведение, Националната здравноосигурителна каса, управителния съвет на Българския лекарски съюз, съответно управителния съвет на Съюза на стоматолозите в България и районния център по здравеопазване.

Чл. 35.
(1) По отношение на лечебните заведения, на които е присъдена оценка по чл. 32, ал. 3, се провежда междинен акредитационен одит.
(2) Междинният акредитационен одит е вътрешен и външен и се провежда по модулите на чл. 17.
(3) Вътрешният акредитационен одит се организира от управителя, съответно директора на лечебното заведение.
(4) Външният акредитационен одит се провежда от експерти по чл. 13, ал. 1, определени от акредитационния съвет.

Чл. 36.
(1) За резултатите от вътрешния одит управителят, съответно директорът, на лечебното заведение уведомява акредитационния съвет, като представя доклад за проведения одит, както следва:
1. при присъдена акредитационна оценка “добра” - еднократно по средата на срока, за който е присъдена оценката;
2. при присъдена акредитационна оценка “средна” - двукратно в края на първата и втората трета на срока, за който е присъдена оценката;
3. при присъдена акредитационна оценка “условна” - всяко полугодие на срока, за който е присъдена оценката.
(2) При присъдена акредитационна оценка “отлична” резултатите от вътрешния одит се обсъждат само от органите на управление на лечебното заведение.

Чл. 37. Външният одит се провежда по предложение на акредитационния съвет в следните случаи:
1. при служебен избор на лечебното заведение;
2. при постъпила в акредитационния съвет жалба срещу качеството на оказваните в лечебното заведение здравни услуги.

Чл. 38.
(1) Външният одит въз основа на служебен избор се провежда по отношение на лечебни заведения, избрани от акредитационния съвет на лотариен принцип.
(2) За провеждането на външния одит въз основа на служебен избор акредитационният съвет класифицира лечебните заведения по групи съобразно присъдената им акредитационна оценка по чл. 32, ал. 3.
(3) Външен одит чрез служебен избор се осъществява по отношение на:
1. двадесет процента от лечебните заведения, на които е присъдена акредитационна оценка - “отлична”;
2. петнадесет процента от лечебните заведения, на които е присъдена акредитационна оценка - “добра”;
3. десет процента от лечебните заведения, на които е присъдена акредитационна оценка - “средна”;
4. десет процента от лечебните заведения, на които е присъдена акредитационна оценка - “условна”.
(4) Методиката за определяне на процентната извадка по ал. 3 е част от вътрешните правила по чл.8.
(5) По отношение на лечебните заведения, на които е присъдена акредитационна оценка по чл. 32, ал. 3 - “отлична”, външен одит чрез служебен избор може да се провежда ежегодно за срока, за който е присъдена оценката.
(6) По отношение на лечебните заведения, на които е присъдена акредитационна оценка по чл. 32, ал. 3 - “добра”или “средна” , външен одит чрез служебен избор може да се провежда два пъти за срока, за който е присъдена оценката.
(7) По отношение на лечебните заведения, на които е присъдена акредитационна оценка по чл. 32, ал. 3 - “условна”, външен одит чрез служебен избор може да се провежда един път за срока, за който е присъдена оценката.
(8) Разпоредбите по ал. 5, 6 и 7 се прилагат само в случай, че в резултат на първия междинен одит, проведен след присъждането на оценка по чл. 32, ал. 3, не е намален срокът на присъдената оценка.
(9) В случай че междинният одит по ал. 6 приключи с намаляване на срока на съответната акредитационна оценка, последващ междинен одит на лотариен принцип не се провежда.

Чл. 39. Акредитационният съвет може да вземе решение за провеждане на външен одит при постъпила в Министерство на здравеопазването жалба, в случай че прецени, че жалбата е свързана със съществени нарушения на качеството на извършената здравна услуга.

Чл. 40.
(1) (Доп., ДВ, бр. 105 от 2003 г.) Назначаването на комисия от експерти за провеждане на външен одит се извършва при условията и по реда на чл.13, ал. 2 и ал. 3, и чл.33, ал. 2.
(2) В комисията по ал. 1 не могат да участват експерти, които:
1. работят в лечебното заведение, по отношение на което се провежда външен акредитационен одит, или в конкурентно на него лечебно заведение;
2. са съпруг, съпруга, родственици по права или съребрена линия до IV степен включително, на член на органите за управление на лечебното заведение, по отношение на което се провежда външен акредитационен одит;
3. са участвали като консултанти при извършването на самооценяване от лечебното заведение;
4. са участвали във ВЕКО при извършването на външната оценка на лечебното заведение или в контролна комисия по проверка на въшната оценка;
5. са членове на акредитационния съвет и/или на звеното за административно-техническо обслужване.
(3) Обстоятелствата по ал. 2 се доказват с декларация, представена на ръководителя на звеното за административно-техническо обслужване преди назначаването на комисията.
(4) (Изм., ДВ, бр. 105 от 2003 г.) Комисията по ал. 1 в продължение до три работни дни извършва проверка в лечебното заведение и внася доклад в акредитиционния съвет, който на първото редовно заседание след приключването на работата на комисията се произнася с решение по резултатите от проверката.

Чл. 41. При доказване в резултат на външния междинен одит, че качеството на здравните услуги е по-ниско от това, което е било констатирано при присъждане на оценката по чл. 32, ал. 3, по предложение на акредитационния съвет министърът на здравеопазването може със заповед да намали или отмени присъдената оценка и срока, за който е присъдена.

Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. “конкурентно лечебно заведение” е лечебно заведение от същия вид на територията на здравния район;
2. “административни звена” са звената, осигуряващи функционирането на лечебното заведение (за лечебните заведения без административно-стопански блок); те подпомагат организацията и координацията на дейностите в цялото лечебно заведение, не са свързани с осъществяването на диагностиката и лечението на пациентите и извършват дейности по: управление, счетоводство, снабдяване, статистика, транспорт, складова дейност и др.;
3. “спомагателни дейности” са дейностите за поддържане хигиената в лечебното заведение, дизайна и комфорта в кабинетите и болничните стаи: за хранене и тоалет на болни, които са напълно или частично неподвижни, и др.;
4. “пациентно досие” е:
а) листът “ИЗ” и съдържащите се в него температурен лист и всички фишове за резултатите от извършените лабораторно-диагностични, образни, функционални, ендоскопски и патоморфологични изследвания; анестезиологичен и оперативен протокол за хирургични интервенции; епикриза - за болни, лекувани в лечебни заведения за болнична помощ и диспансери със стационар;
б) амбулаторен лист - за болни, лекувани в лечебни заведения за извънболнична помощ;
5. “съществени нарушения на качеството на извършената здравна услуга” е неизпълнение на показатели, означени като “задължително условие” от приложенията, в случай че броят на нарушените показатели представлява една трета от общия брой показатели, означени като “задължително условие” в съответния модул.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 2. Тази наредба се издава на основание чл.87, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и отменя Наредба № 1 от 2000 г. за критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения за болнична помощ и диагностично-консултативните центрове (обн., ДВ, бр. 38 от 2000 г., изм. и доп., бр. 58 от 2001 г.).

§ 3. Лечебните заведения, подали заявления за акредитация до влизане в сила на тази наредба, се акредитират по реда на отменената Наредба № 1 от 2000 г. за критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения за болнична помощ и диагностично- консултативните центрове.

§ 4. (Отм., ДВ, бр. 56 от 2004 г.).

§ 5. Лицата, притежаващи сертификат за оценяване и акредитация на лечебни заведения за болнична помощ и диагностично-консултативни центрове, могат да упражняват правата си на експерти само след завършено успешно обучение в преквалификационен курс.

§ 6. (Нов, ДВ, бр. 105 от 2003 г.; изм., бр. 28 от 2004 г.; отм., бр. 56 от 2004 г.).

§ 7. (Нов, ДВ, бр. 105 от 2003 г. - в сила от 13.09.2003 г.) До назначаването на акредитационен съвет по чл.5 акредитацията на лечебните заведения по § 3 се осъществява от акредитационния съвет, назначен по реда на отменената Наредба № 1 от 2000 г. за критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения за болнична помощ и диагностично-консултативните центрове, който осъществява дейността си по реда на отменената наредба и приетите съгласно нея вътрешни правила.

§ 8. (Нов, ДВ, бр. 105 от 2003 г. - в сила от 13.09.2003 г.) До назначаването на звено за административно-техническо обслужване акредитационният съвет по § 7 се подпомага от техническата служба, назначена по реда на отменената Наредба № 1 от 2000 г. за критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения за болнична помощ и диагностично-консултативните центрове.

§ 9. (Нов, ДВ, бр. 28 от 2004 г.; отм. бр. 56 от 2004 г.).