Чл. 1. С наредбата се определят съдържанието, условията и редът за създаването, поддържането и съхраняването на кадастралната карта и кадастралните регистри. С наредбата се определя и класификаторът за начина на трайно ползване на поземлените имоти.

Чл. 2.
(1) Кадастралната карта и кадастралните регистри документират местоположението, границите, площта, трайното предназначение и начина на трайно ползване на недвижимите имоти. Кадастралните регистри съдържат информация и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти, както и за точките от геодезическата основа, идентификаторите на недвижимите имоти и промените им.
(2) Кадастралната карта и кадастралните регистри служат за основа при:
1. създаването на имотния регистър;
2. изработването на устройствени планове и инвестиционни проекти;
3. създаване на специализирани карти, регистри и информационни системи по реда на глава четвърта от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР);
4. други случаи, предвидени в закон.
(3) Вкючването в кадастъра на информация от специализираните карти, регистри и информационни ситеми по ал. 2, т. 3, като допълнителни кадастрални данни, тяхното поддържане в актуално състояние и ползването им, се извършва въз основа на договор между Агенцията по кадастъра (АК) и ръководителя на съответното ведомство.

Чл. 3.
(1) Кадастралната карта и кадастралните регистри се изработват за цялата територия на Република България, определена от държавните граници.
(2) Кадастралната карта и кадастралните регистри се създават и поддържат по землища и райони на градове по чл. 10 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ), но могат да се изработват, приемат и одобряват и за части от землища или за части от градове.
(3) Предмет на кадастралната карта и кадастралните регистри са недвижимите имоти - обект на кадастъра, наричани по-нататък "недвижими имоти", разположени на територията на страната, независимо от правото на собственост върху тях.
(4) Схемите на етажите от сгради, в които има самостоятелни обекти, са неразделна част от кадастралната карта.

(5) Кадастралната карта и кадастралните регистри се изработват в цифров вид от правоспособни лица по смисъла на ЗКИР и се съхраняват и поддържат актуални чрез информационната система на кадастъра.
(6) Кадастралната карта в графичен вид се получава от цифровия й вид при спазване на изискванията на приложение № 1 и се изчертава по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК.
(7) Кадастралната карта, кадастралните регистри и всички данни, свързани със създаването и поддържането на кадастъра, се съхраняват и върху оптичен носител за еднократен запис, както и в графичен вид върху традиционен носител.

Чл. 4.
(1) Кадастралната карта се изработва в приетата за граждански цели геодезическа координатна система. При смяна на координатната система кадастралната карта се трансформира в новата система от АК.
(2) Границите на поземлените имоти и очертанията на сградите се изобразяват в кадастралната карта като отсечки и/или дъги.
(3) Границите на поземлените имоти и очертанията на сградите се определят от координатите на граничните (контурните) им точки.
(4) Координатите на точките, които определят границите на поземлените имоти, очертанията на сградите и схемите на самостоятелните обекти в сгради (по етажи), се съхраняват в информационната система на кадастъра с точност до сантиметър.
(5) Площите на поземлените имоти и на сградите се изчисляват чрез координатите на определящите ги точки, като се отчита видът на границата съгласно ал. 2 и се съхраняват в информационната система на кадастъра с точност до квадратен метър.

Глава втора
КАДАСТРАЛНА КАРТА

Раздел I
Съдържание на кадастралната карта

Чл. 5.
(1) Кадастралната карта съдържа:
1. държавните граници;
2. границите и наименованията на областите;
3. границите и наименованията на общините;
4. границите, наименованията и кода по Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ) на землищата и районите на градове по чл.10 ЗАТУРБ;
5. границите и номерата на кадастралните райони;
6. границите и номерата на поземлените имоти;
7. очертанията и номерата на сградите;
8. границите и наименованията на кметствата;
9. границите на териториите с еднакво трайно предназначение;
10. точките, определящи границите на поземлените имоти и очертанията на сградите, както и техните номера;
11. точките от геодезическата основа и техните номера;
12. наименованията на улици, площади, булеварди, квартали, жилищни комплекси, населени места, селищни образувания, природни и исторически забележителности, местности, водни течения и водни площи, пристанища, пътища, железопътни линии. (2) Кодът по ЕКАТТЕ, номерът на кадастралния район, номерът на поземления имот, номерът на сградата и на самостоятелния обект в нея образуват идентификатора на недвижимия имот в кадастъра по ред, определен с Наредба № 15 от 2001 г. за структурата и съдържанието на идентификатора на недвижимите имоти в кадастъра.
(3) Границите по ал. 1, т. 1 - 5 и т. 8 и 9 са и граници на поземлени имоти. Граници на поземлени имоти могат да съвпадат с очертания на сгради.
(4) Начинът на материализиране на границите на поземлените имоти се изобразява чрез условен знак съгласно приложение № 1.
(5) Границите по ал. 1, т. 1 - 7 имат кадастрално ниво. Подреждането на границите по ал. 1, т. 1 - 7 определя йерархичните им кадастрални нива в низходящ ред. Когато граници от различни йерархични нива съвпадат, в кадастралната карта се изобразява границата от най-високо ниво.
(6) Всеки поземлен имот и сграда в кадастралната карта е непрекъсната област.
(7) Разграфката и номенклатурата на кадастралната карта, оформянето, визуализацията на нейното съдържание в цифров вид и изчертаването й в графичен вид се извършват съгласно приложение № 1.

Чл. 6.
(1) Държавната сухоземна и речна граница се установява с международни договори и се изобразява в кадастралната карта по данни от протоколи на международни комисии за определяне геодезическите координати на определящите я точки.
(2) Когато за участъци от държавната граница няма геодезически координати на определящите я точки, участъците се нанасят в кадастралната карта по координатите, получени чрез дигитализиране на изображението на границата в едромащабната топографска карта до определянето й по реда на ал. 1.
(3) Държавната морска граница и границата на вътрешните водни пътища се установяват и изобразяват съгласно Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ).

Чл. 7.
(1) Границите и наименованията на административно-териториалните единици - области, общини и кметства, се изобразяват в кадастралната карта така, както са установени по реда на ЗАТУРБ.
(2) Границите по ал. 1 съвпадат с части от землищни граници на населените места, от които се състои съответната административно-териториална единица.

Чл. 8. Границите и наименованията на районите се изобразяват в кадастралната карта така, както са установени по реда на Закона за териториалното деление на столичната община и големите градове.

Чл. 9.
(1) Землищните граници се установяват от комисия, назначена от областния управител, в състав: председател - представител на областната администрация, и членове: представители на съответните общински администрации, представители на кметствата и на службата по кадастъра.
(2) В заповедта за назначаване на комисията по ал. 1 се определя и срокът, в който кметовете на общините следва да означат на място чупките на землищните граници с регламентирани трайни знаци по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК.
(3) При определяне на землищна граница се спазват следните изисквания:
1. землищната граница по възможност да минава по реки, дерета, пътища, железопътни линии, структурни линии на терена, други трайно съществуващи обекти на терена и да има минимален брой чупки;
2. землищната граница по възможност да минава по граници на поземлени имоти.
(4) За установената и означена землищна граница се съставя досие. Досието съдържа подписаните от комисията по ал. 1 протокол, регистър на координатите на чупките и карта в мащаб (М) 1:5000 с нанесена землищна граница.

Чл. 10.
(1) Землищата и районите по чл. 10 ЗАТУРБ се подразделят на кадастрални райони, които са едносвързани области, и изчерпват територията на землището, съответно на района.
(2) Границите на кадастралния район съвпадат с граници на поземлени имоти. Кадастралният район се ограничава от землищни граници, граници на райони на градове по чл. 10 ЗАТУРБ, пътища, железопътни линии, улици, реки и други трайно съществуващи линейни обекти.
(3) Кадастралният район може да обхваща и територии с различно трайно предназначение.
(4) Кадастралните райони се определят при създаване на кадастралната карта, като броят на поземлените имоти в един кадастрален район не може да превишава 600.
(5) Определянето на границите и обхватът на кадастралните райони се съгласуват със службите по кадастъра.

Чл. 11.
(1) Териториите с еднакво трайно предназначение, границите на които се изобразяват в кадастралната карта, са:
1. урбанизирани територии (населени места и селищни образувания) - определени с подробен устройствен план по Закона за устройство на територията (ЗУТ), съответно със застроителен и регулационен план или околовръстен полигон по отменения Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), или са такива по начин на трайно ползване, доколкото това не противоречи на закон;
2. територии на транспорта - определени със Закона за пътищата (ЗП), Закона за Българските държавни железници, Закона за железопътния транспорт (ЗЖПТ), Закона за гражданското въздухоплаване и ЗМПВВППРБ;
3. земеделски територии - определени с планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ);
4. горски територии - определени с планове и карти, одобрени по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) и ЗСПЗЗ;
5. територии, заети от води и водни обекти, определени със Закона за водите (ЗВ) и ЗМПВВППРБ;
6. защитени територии, определени със Закона за защитените територии, ЗВ и Закона за паметниците на културата и музеите;
7. нарушени територии съгласно чл. 7 ЗУТ.
(2) Кодовете на териториите по ал. 1 са дадени в табл.1 на приложение № 2.

Чл. 12.
(1) При означаване на землищните граници се използват съществуващите досиета на землищните граници, създадени по отменения Закон за единния кадастър на Народна Република България (ЗЕКНРБ), съответно установени със съдебно решение или по реда на чл. 43, ал. 1, т. 3 ЗКИР.
(2) Точките от землищната граница, които се означават с трайни знаци, се определят от комисията по чл. 9, ал. 1.
(3) С трайни знаци се означават крайните точки на границата между две землища, чупките в участъка, където землищната граница минава през обработваеми земеделски земи, както и точките, в които тя се отклонява от обектите по ал. 4.
(4) Не се означават с трайни знаци чупки по землищната граница, които попадат върху трайни съоръжения, пътища, железопътни линии, реки, канали, водни течения и водни площи, планински хребети, оврази, дерета и територии без съществено стопанско значение.

Чл. 13.
(1) Границите на поземлените имоти се установяват от:
1. областните управители и кметовете на общини по реда на чл. 36, т. 1 ЗКИР и от собствениците или носителите на други вещни права по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР;
2. цифров план или цифрова карта, одобрени по реда на закон;
3. графичен план или карта, одобрени по реда на закон.
(2) Границите на поземлените имоти в зависимост от начина на означаването им върху терена са:
1. трайно означени - когато граничните точки на поземлен имот са означени с регламентирани знаци или са ъгли на сгради, масивни и полумасивни огради, подпорни стени и други масивни съоръжения;
2. нетрайно означени - паянтови огради, структурни линии на естествени и изкуствени форми на релефа, граници на обекти на техническата инфраструктура и др.;

3. неозначени - граници на поземлени имоти, определени с влязъл в сила план, или с проект, одобрен по реда на закон.
(3) По реда на ал. 1, т. 1 могат да бъдат установявани и означавани с регламентирани знаци само границите по ал. 2, т. 1 и 2.
(4) Границите на поземлени имоти по ал. 2, т. 3 могат да се означават с регламентирани трайни знаци по искане на собственика по реда на чл. 52.
(5) Изпълнителният директор на АК одобрява образци на знаците за означаване на границите на поземлените имоти.

Чл. 14.
(1) Координатите на граничните точки на поземлените имоти по чл. 13, ал. 2, т. 1 и 2 и на означените землищни граници се определят чрез преки геодезически измервания, вкл. фотограметрични измервания и изчисления, като се спазват изискванията за точност по чл. 19.
(2) По реда на ал. 1 се координират и чупките по землищните граници, когато са ясно дефинирани върху терена - пътища, железопътни линии, канали, граница на територия с еднакво трайно предназначение и др., когато това е от значение за границите на поземлените имоти, които са частна собственост на физически и юридически лица.
(3) Когато координирането на трайно стабилизирани граници е извършено от графичен план или карта, при разпореждане с недвижимия имот по искане на собственика или заинтересуваното лице, координатите на граничните точки на имота се определят чрез преки геодизически измервания по ал. 1, след като бъдат означени с регламентирани трайни знаци по реда на чл. 43, ал. 5. Когато разликата е по-голяма от допустимата по чл. 19, кадастралната карта се коригира по реда на чл. 71.
(4) Когато землищната граница съвпада с имотни граници, определени с влязъл в сила план по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, чупките на тези граници се трасират, когато е необходимо да бъдат означени с трайни знаци.
(5) Координатите на граничните точки, установени по реда на чл. 13, ал. 1, т. 2, се определят в координатната система на кадастралната карта чрез конвертиране и трансформиране от съответните цифрови планове и карти.
(6) Координатите на граничните точки, установени по реда на чл. 13, ал. 1, т. 3, се определят чрез дигитализиране (сканиране и векторизиране) от съответните графични планове и карти при спазване на изискванията по чл. 45, ал. 1, т. 3.
(7) При несъответствие, по-голямо от допустимото отклонение по чл. 19, между означената гранична точка по чл. 13, ал. 1, т. 1 и положението й в кадастралната карта, определено по реда на ал. 6, за вярна се приема означената на място гранична точка, ако знакът е опазен и не е променян.
(8) Координатите на граничните точки по чл. 13, ал. 2, т. 3 могат да бъдат променяни само чрез нов устройствен план или проект, одобрен по реда на закон, или при отстраняване на непълноти и грешки.
(9) По взаимно съгласие на собствениците границите на поземлените имоти могат да се изправят, без да се променят площите на имотите, с точност до квадратен метър.

Чл. 15.
(1) Очертанието на сградата се състои от един или повече затворени контури.
(2) Координатите на точките, определящи очертанието на сградата, се определят по реда на чл. 14, ал. 1 и 6.
(3) Подземните сгради се отразяват в кадастралната карта въз основа на екзекутивната документация, а при липса на такава - се заснемат с видимите им надземни части или отвътре, като за целта се създава подходяща геодезическа основа.
(4) Конкретното предназначение на сградите и на самостоятелните обекти в тях и съответстващият му код са определени с класификатора в табл. 2 на приложение № 2.

Чл. 16.
(1) За недвижими имоти, свързани с отбраната и сигурността на страната, в кадастралната карта се нанасят само границите на поземлените имоти и техните идентификатори.
(2) Държавните органи, които управляват или ползват имоти по ал. 1, предоставят на АК данни за границите на поземлените имоти в срока, определен по чл. 35, ал. 2 ЗКИР.

Чл. 17.
(1) Самостоятелният обект в сграда е етаж или част от етаж съгласно глава четвърта от Закона за собствеността.
(2) За самостоятелните обекти в сграда се изработват схеми по етажи съгласно приложение № 3.
(3) Схемата е хоризонтален разрез на сградата, в който е дадено взаимното разположение на самостоятелните обекти или частите от тях на съответния етаж.
(4) Схемата на етажа се изработва по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК, и съдържа:
1. адреса на сградата;
2. номера на кадастралния район;
3. номера на сградата и номера на поземления имот, в който е разположена сградата;
4. номера на етажа;
5. номерата на самостоятелните обекти или на части от тях, разположени на етажа.
(5) Схемите се изработват въз основа на данни от документите за собственост и на част архитектурна на одобрен инвестиционен проект, проект за заснемане за узаконяване или одобрена екзекутивна документация, които се представят от заинтересуваните лица или общините.
(6) Ако за самостоятелен обект в сграда не са налице документи или планове, схемите се изработват чрез скициране на място, като се използват очертанията на сградата в кадастралната карта.

Чл. 18. Начинът на трайно ползване е характеристика, която определя конкретното ползване на поземлен имот. Начините на трайно ползване на поземлените имоти и кодовете им се определят с класификатора в табл. 3 на приложение № 2.

Раздел II
Точност на кадастралната карта

Чл. 19.
(1) За контролиране точността на кадастралната карта се въвеждат:
1. допустима стойност на грешката в абсолютното положение на точка;
2. допустима стойност на грешката в разстоянието между две точки.
(2) Под "грешка в абсолютното положение на точка" (δ s) се разбира величината δs = Квадратен корен от (х - х 0)2 + (у - у0)2 , където: х 0, у0 са координатите на точката в кадастралната карта; х, у - координатите на точката при контролно (повторно) определяне чрез пряко геодезическо измерване и изчисление.
(3) Под "грешка в разстоянито между две точки" (δs) се разбира величината δs = s - s0, където: s0 е разстоянието между две произволно избрани точки от обект (поземлен имот или сграда) или група съседни обекти в кадастралната карта; s - разстоянието при контролно измерване на място между същите точки.
(4) Допустимите стойности на δs за урбанизирани територии са:
1. при трайно означена гранична точка на поземлен имот или контурна точка на сграда от основното застрояване, определена чрез преки геодезически измервания, трасирана по координати от одобрен план и означена с регламентиран знак гранична точка на поземлен имот - 30 сm;
2. при трайно означена гранична точка на поземлен имот или контурна точка на сграда от основното застрояване, когато източникът на определяне е графичен план, при нетрайно означена граница на поземлен имот или контурна точка от сграда на допълващото застрояване, определена чрез преки геодезически измервания - 60 сm;
3. при нетрайно означена гранична точка на поземлен имот или контурна точка на сграда от допълващото застрояване, когато източникът е графичен план - 90 сm.
(5) Допустимите стойности на δs за урбанизирани територии и застроени поземлени имоти извън тях са:
1. при трайно означена граница на поземлен имот или очертание на сграда от основното застрояване, определени чрез преки геодезически измервания - 20 сm;
2. при трайно означена граница на поземлен имот или очертание на сграда от основното застрояване, когато източникът е графичен план; при нетрайно означена граница на поземлен имот или очертание на сграда от допълващото застрояване, определени чрез преки геодезически измервания - 40 сm;
3. при нетрайно означена граница на поземлен имот или очертание на сграда от допълващото застрояване, когато източникът е графичен план - 60 сm.
(6) Допустимите стойности на δs и δs за земеделски земи, гори и защитени територии, ако не е указано друго в наредбата, са:
1. при трайно означена граница на поземлен имот или очертание на сграда, определени чрез преки геодезически измервания, или трасирана по координати от одобрен план граница на поземлен имот - 60 сm;
2. при нетрайно означена граница, определена чрез преки геодезически измервания, или трайно означена граница, определена от графичен или друг план - 120 сm;
3. при нетрайно означена граница, определена от графичен план - 180 сm.
(7) Допустимите стойности на δs и δs за територии без съществено стопанско значение са 10 m.
(8) Грешките δs и δs трябва да имат разпределение близко до нормалното, когато броят им е по-голям от 50. Систематичните влияния се отстраняват чрез подходящи трансформации.
(9) Когато грешката в гранична точка на поземлен имот или сграда е по-голяма от съответната стойност по ал. 4 - 7, се прилага редът по чл. 71.
(10) Агенцията по кадастъра не носи отговорност за отклонения при нанасяне на границите на поземлените имоти в кадастралната карта, по-малки от допустимите стойности на грешките по ал. 4 - 7.

Чл. 20. За всяка сграда и поземлен имот се изчисляват площта и средната й квадратна грешка с точност до квадратен метър. Допустимата разлика при повторно (контролно) измерване в площта е mP.dop = 2δs корен квадратен от P, където: δs е грешката по чл. 19 в m; P - площта на имота в m2.

Раздел III
Геодезическа основа на кадастралната карта

Чл. 21.
(1) Геодезическата основа на кадастралната карта включва:
1. точките от държавната геодезическа мрежа;
2. точките от геодезическите мрежи с местно предназначение;
3. точките от работната геодезическа основа.
(2) Координатите на точките по ал. 1 се изчисляват в приетата за граждански цели геодезическа координатна система.

Чл. 22. Проектирането, стабилизирането и определянето на координатите на точките по чл. 21, ал. 1, т. 1 не е предмет на наредбата. При създаването на геодезическата основа те се приемат за дадени (изходни). Данните за точките от държавната геодезическа мрежа се предоставят от Министерството на отбраната на АК.

Чл. 23.
(1) Точките от геодезическите мрежи с местно предназначение (ГММП) трябва да имат плътност най-малко 1 точка на 4 km2, като се включват и точките от държавната геодезическа мрежа, както и точките в урбанизираните територии. Плътността се определя върху площта на района по чл. 35, ал. 2 ЗКИР.
(2) В урбанизирани територии с площ над 25 ha плътността на точките по ал. 1 е най-малко 2 + P/50, където P е площта в ha.
(3) Основните изисквания към ГММП са:
1. в проекта на ГММП задължително се включват като нови съществуващите на терена точки от пети и шести клас;
2. точките трябва да са равномерно разпределени върху територията на обекта, съответно в урбанизираните територии и териториите извън тях;
3. по възможност точките се избират на места, в които рискът от унищожаването им е най-малък;
4. точките по периферията на урбанизираната територия (отдалечени на не повече от 600 m от границата на територията) да образуват многоъгълник, който да обхваща населеното място или селищното образувание - границата на урбанизираната територия не може да бъде извън многоъгълника на разстояние, по-голямо от 200 m.
(4) Геодезическите мрежи с местно предназначение се проектират, преизмерват и прекоординират по съдебни райони.
(5) Точките от ГММП се номерират с арабски цифри по съдебни райони. Номера с индекси не се допускат. Номерата на точките са най-много трицифрени числа и са уникални в съдебния район.
(6) Точките от ГММП се измерват и прекоординират с GPS - измервания или комбинации на GPS - измервания и класическата технология.
(7) Координатите се изчисляват в Световната геодезическа система "WGS-84" чрез изравнения по метода на най-малките квадрати (МНМК). Трансформацията в координатната система на кадастралната карта се извършва от АК.
(8) При прилагането на класическата технология за определянето на координатите на точките от ГММП се спазват следните изисквания:
1. за всяка точка трябва да има най-малко пет определящи елемента;
2. ъглите се измерват в три гируса, като при всяко измерване на ъгъл се отчита и разстоянието;
3. средната квадратна грешка на измерен ъгъл в един гирус да не е по-голяма от 1,5 mgon;
4. точността на далекомера да не е по-ниска от 5 mm + 5 ppm;
5. средната квадратна грешка, след изравнението по МНМК, за измерена посока да не е по-голяма от 2 mgon;
6. измерените дължини се коригират за атмосферната рефракция, надморската височина и проекцията.
(9) Средната квадратна грешка в положението на точките и надморските им височини (след изравнението по МНМК) не може да превишава 50 mm.
(10) За неуказаните в наредбата изисквания към ГММП се прилагат разпоредбите на Инструкцията за създаване и поддържане на геодезически мрежи с местно предназначение (отпечатана в специализирано издание на Главно управление "Геодезия, картография и кадастър" при МССУ, 1985 г.) и Инструкцията за определяне на координатите на геодезическите точки чрез Глобалната позиционираща система (GPS) (отпечатана в специализирано издание на Главно управление "Геодезия и кадастър" при МТРС, 1996 г.).
(11) Проектите на ГММП се приемат от комисия, назначена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В състава на комисията задължително се включват представители на АК и на дирекция "Геодезия и картография" при Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).
(12) Представените данни и материали за ГММП трябва да отговарят и на изискванията на наредбата по чл. 50 ЗКИР.

Чл. 24.
(1) Нова работна геодезическа основа (РГО) се създава, когато съществуващата РГО не отговаря на изискванията на наредбата.
(2) Проектът на РГО трябва да отговаря на следните изисквания:
1. плътността на точките от РГО да е най-малко 0,75 точки на един ha за урбанизираните територии и най-малко две точки на km 2 за другите територии по чл. 11, ал. 1;
2. точките да са равномерно разпределени върху територията съобразно трайното й предназначение и изискванията за точност по ал. 7, да са подходящи за геодезическото заснемане на елементите на кадастралната карта и да са разположени на места, в които рискът да бъдат унищожени е най-малък;
3. в близост до точката по възможност да има три трайно съществуващи обекта, от които да може да бъде реперирана;
4. от всяка точка да има видимост най-малко към две съседни точки от геодезическата основа.
(3) В проекта на РГО се включват и точки от съществуващата РГО и от осовата мрежа, когато отговарят по начин на стабилизиране и разположение на изискванията на ал. 2, както и подходящи нивелачни репери за определянето на надморските им височини. С проекта на РГО се определят и класовете (групите) по ал. 6.
(4) Точките на РГО се стабилизират с регламентирани знаци по образец.
(5) Проектът на РГО се съгласува със службата по кадастъра на АК.
(6) Точките на РГО се определят чрез измервания с тотална станция, GPS-измервания или комбинация от измервания с тотална станция и GPS. При измерване на РГО с тотална станция хоризонталните и вертикалните ъгли и дължините се измерват при две положения на зрителната тръба.
(7) Координирането на РГО се извършва чрез изравнение по МНМК. Изравнението по МНМК се извършва по класове (групи), определени с проекта на РГО.
(8) Средната квадратна грешка за посока след изравнението по МНМК не може да превишава 4 mgon, а средните квадратни грешки в положението на точките и надморските им височини не могат да превишават 5 cm - за урбанизирани територии, 10 cm - за земеделски земи, и 15 cm - за други територии.
(9) Точките от РГО се реперират, като данните в реперния карнет се записват и подреждат по възходящ ред на номерата. Реперният карнет се оформя съгласно приложение № 4 в графичен и цифров вид. Реперирането може да се извършва и чрез координиране.
(10) В градовете и гъсто застроените територии по искане на инвеститора реперните точки по ал. 2, т. 3 могат да се означават със специални знаци по образец и да се координират.
(11) Точността на определяне на точките от РГО чрез GPS не може да е по-ниска от точността по ал. 8.
(12) Точките от РГО се номерират по землища (райони по чл. 10 ЗАТУРБ). Номера с индекси не се допускат. Номерата на точките от РГО са най-много петцифрени числа и са уникални в границите на територията на едно землище (район по чл. 10 ЗАТУРБ). Номерирането на точките от РГО се съгласува със службата по кадастъра.
(13) Когато ГММП за урабанизирани територии не отговаря на изискванията по чл. 23, ал. 3, т. 4, РГО за тази територия задължително се проектира в два класа така, че за по-високия клас посоченото условие да е изпълнено. В този случай точките от по-високия клас се стабилизират с гранитни камъни, а определянето им се извършва при спазване изискванията по чл. 23, ал. 5, 7 и 8.
(14) Представените данни и материали за РГО трябва да отговарят и на изискванията на наредбата по чл. 50 ЗКИР и да се приемат при условията и по реда, посочени в нея.

Глава трета
КАДАСТРАЛНИ РЕГИСТРИ. СПОМАГАТЕЛНИ РЕГИСТРИ

Раздел I
Общи положения

Чл. 25.
(1) Кадастралните регистри са:
1. регистър на недвижимите имоти - обект на кадастъра;
2. регистър на геодезическите основни точки;
3. регистър на точките от РГО;
4. регистър на идентификаторите и промените им.
(2) Регистърът на геодезическите основни точки и регистърът на точките от РГО в информационната система на кадастъра се обединяват в общ регистър на геодезическата основа.

Чл. 26. Агенцията по кадастъра води и регистри за държавните граници, границите на административно-териториалните единици, землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение.

Чл. 27.
(1) За ползването на регистъра на недвижимите имоти - обекти на кадастъра, АК води следните спомагателни регистри и книги: 1. входящ регистър на молби за изменения в кадастралната карта и кадастралните регистри;
2. входящ регистър на предоставените данни по чл. 52, ал. 1 - 4, чл. 34 и 86 ЗКИР;
3. заповедна книга за актовете по чл. 54, ал. 1 ЗКИР;
4. регистър за справки;
5. регистър на подробните точки.
(2) Изпълнителният директор на АК утвърждава образци на регистрите по ал. 1.
(3) Регистрите по ал. 1 се водят чрез информационната система на кадастъра. Копие от регистрите се отпечатва върху хартия еднократно в годината, а промените в тях - всяка седмица.

Раздел II
Кадастрални регистри

Чл. 28.
(1) Кадастралният регистър на недвижимите имоти съдържа:
1. данни за поземлените имоти: идентификатор - нов и стар; площ; трайно предназначение; начин на трайно ползване; адрес; номер на партидата на имота в имотния регистър;
2. данни за сградите: идентификатор - нов и стар; застроена площ; брой етажи; предназначение; брой на самостоятелните обекти; адрес; данни за законност; номер на партидата на имота в имотния регистър;
3. данни за самостоятелните обекти в сгради: идентификатор - нов и стар; идентификатор на сградата; площ; етаж; предназначение; номер на партидата на имота в имотния регистър;
4. данни за собствениците и носителите на други вещни права;
5. данни за актовете, от които лицата по т. 4 черпят правата си, както и данни за правата.
(2) Данните за собствениците и носителите на други вещни права по ал. 1, т. 4 включват:
1. името, ЕГН или друг идентификационен номер, при съпружеска имуществена общност - издател, номер и дата на издаване на акта за брак, адресът - за собственик - физическо лице, а за едноличен търговец - и наименованието, седалището и кода по БУЛСТАТ;
2. наименованието, организационната форма, седалището и кода по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер - за собственик - юридическо лице;
3. наименованието, организационната форма, седалището и кода по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер на държавното юридическо лице, на което е предоставено управлението - за недвижимите имоти - държавна собственост;
4. наименованието, организационната форма, седалището и кода по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер на организациите или юридическите лица на общинска бюджетна издръжка, на които е предоставено по реда на чл. 12, ал. 2 от Закона за общинската собственост при безвъзмездното стопанисване и управление - за недвижимите имоти - общинска собственост;
5. наименованието и кода на общината по ЕКАТТЕ - за недвижимите имоти - общинска собственост;
6. съда, вида на регистъра и номера на тома и партидата - за местните юридически лица, които са регистрирани в съдебен регистър, и за чуждестранни юридически лица, регистрирали клон в Република България;
7. кода по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер - за местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация.
(3) Данните за актовете и за правата по ал. 1, т. 5 съдържат:
1. вида на акта - нотариален или друг акт по чл. 112 ЗС, подлежащ на вписване;
2. издателя, номера и датата на издаване или номера и датата на вписване в книгите по вписвания, съответно в имотния регистър;
3. вида на правото - право на собственост, право на строеж, право на пристрояване, право на надстрояване, право на ползване и сервитути;
4. срока, ако правото е срочно;
5. вида на собствеността - частна - на физически или юридически лица, на общините или на държавата, публична общинска, публична държавна или изключителна държавна собственост; 6. идеалните части (дяловете) - при съсобственост.
(4) Трайното предназначение и начинът на трайно ползване на поземлените имоти, както и предназначението на сградите се определят съгласно класификатора по чл. 18.
(5) В текстов вид кадастралният регистър на недвижимите имоти се представя по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК.

Чл. 29.
(1) За всеки недвижим имот се открива и води досие в писмен вид.
(2) Досиетата на недвижимите имоти се подреждат по идентификаторите на имотите - групирани по общини и землища.
(3) Досието на недвижимия имот съдържа:
1. дата на откриване на досието;
2. дата на закриване на досието;
3. идентификатор на недвижимия имот;
4. идентификатори на имотите, от които е образуван имотът;
5. идентификатори на имотите, които са образувани от имота;
6. сертификат на имота;
7. документи, послужили като основание за регистриране или промяна в имота, вкл. протокола по чл. 52, т. 6;
8. данни от измервания и обработка, свързани с регистрацията или промените в имота;
9. опис на документите в досието по реда на постъпването им.
(4) При разделяне на недвижим имот се откриват отделни досиета на новообразуваните имоти, в които се вписва идентификаторът и номерът на партидата в имотния регистър на разделения имот.
(5) В досието на разделения имот се вписват идентификаторите и номерата на партидите в имотния регистър на новообразуваните имоти и досието се закрива.
(6) В досието на имота, образуван от съединяване на имоти, се вписват идентификаторите и номерата на партидите от имотния регистър на образуващите го имоти.
(7) В досиетата на съединените имоти се вписват идентификаторът и номерът на партидата от имотния регистър на новообразувания имот и досиетата се закриват.

Чл. 30. Сертификатът на имота се създава и поддържа от АК по образец (приложение № 5). Сертификатът обединява данните от кадастралната карта и кадастралния регистър и се състои от три части:
1. част първа - за имота;
2. част втора - за собственика на недвижимия имот и за акта, от който собственикът черпи правото си;
3. част трета - за другите вещни права върху недвижимия имот.

Чл. 31.
(1) Част първа на сертификата на недвижимия имот съдържа:
1. датата на създаване на частта и датата на закриването й;
2. данните по чл. 28, ал. 1, т. 1 - за поземлен имот без сгради;
3. данните по чл. 28, ал. 1, т. 1 и 2 - за поземлен имот и сгради към този имот;
4. данните по чл. 28, ал. 1, т. 2 - за сграда, която е самостоятелен обект на собственост;
5. данните по чл. 28, ал. 1, т. 3 - за самостоятелен обект в сграда;
6. мащабна скица или схема на имота.
(2) Част втора на сертификата съдържа данните по чл. 28, ал. 2 за собственика (съсобствениците) и данните по чл. 28, ал. 3 за акта, от който черпи правата си.
(3) Част трета на сертификата съдържа данните по чл. 28, ал. 2 за носителя на правото и даните по чл. 28, ал. 3 за другите вещни права.

Чл. 32. Регистърът на геодезическата основа включва:
1. номера на точката;
2. класа на точката;
3. местоположението (адреса на най-близкия недвижим имот);
4. начина на стабилизиране;
5. начина на трайно сигнализиране - когато има такова;
6. физическото състояние на знака (запазен, повреден, унищожен) и датата на последната проверка или ползване;
7. координатите x, y и H и средните им квадратни грешки в m, с точност до mm;
8. стария номер на точката.

Чл. 33. Регистърът на подробните точки е помощен и съдържа:
1. номера на точката;
2. метода на определяне - чрез преки геодезически измервания, фотограметрични измервания, дигитализиране, проектни точки; 3. координатите x, y;
4. кода на трайно означаване по образец.

Чл. 34.
(1) Регистърът на идентификаторите на недвижимите имоти и промените им включва:
1. идентификатора на недвижимия имот;
2. датата на откриване;
3. датата на закриване;
4. състоянието за актуалност (използваем или използван);
5. идентификаторите на недвижимите имоти, от които произхожда, когато имотът е получен в резултат на делба, разделяне и съединяване на имоти;
6. идентификаторите на недвижимите имоти, които са възникнали в резултат на делба, разделяне и съединяване на имоти;
7. полето (колоната) за забележка.
(2) При самостоятелен обект в сграда, разположен на няколко етажа, в полето за забележка се отбелязва етажът или етажите, на които се намират останалите части от обекта.

Раздел III
Спомагателни регистри

Чл. 35.
(1) Във входящия регистър се вписват:
1. всички постъпили от службите по вписванията данни по реда на чл. 86, ал. 1 ЗКИР и на наредбата по чл. 6, ал. 3 ЗКИР;
2. всички актове, постъпили в службата по кадастъра, от органите и лицата по чл. 52, ал. 1 - 4 ЗКИР, и актовете на компетентните органи по чл. 54, ал. 3, т. 2 ЗКИР.
(2) Входящият регистър по ал. 1, т. 1 се приключва в края на всеки работен ден с подпис на началника на службата по кадастъра или на определено от него лице.

Чл. 36. В регистъра за справки се вписват:
1. идентификаторът на имота;
2. данните, индивидуализиращи лицето, поискало справката;
3. видът (номерът на образеца), номерът и датата на издаденото удостоверение;
4. номерът и датата на платежния документ за внесена държавна такса.

Глава четвърта
СКИЦИ И СХЕМИ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ

Чл. 37. Скицата на поземлен имот се изработва в подходящ мащаб съгласно приложение № 6 и съдържа:
1. идентификатора на имота - нов и стар;
2. номера на партидата в имотния регистър;
3. адреса на имота;
4. площта на имота и допустимото отклонение в площта;
5. границите, техните размери и номера на имота;
6. трайното предназначение и начина на трайно ползване по чл. 18;
7. списъка с номерата и координатите на определящите границите точки;
8. очертанията на сградите, разположени в имота, и техните номера;
9. номерата и границите (или част от тях) на съседните поземлени имоти и сградите в тях;
10. името, ЕГН или БУЛСТАТ, адреса на собственика (собствениците);
11. номерата и датите на заповедите за одобряване на кадастралната карта и на измененията в нея;
12. датата и името на длъжностното лице, изготвило скицата.

Чл. 38. Скицата на сграда - самостоятелен обект на собственост, се изработва съгласно приложение № 7 и включва:
1. идентификатора на сградата - нов и стар;
2. номера на партидата в имотния регистър;
3. адреса на сградата;
4. застроената площ на сградата по кадастралната карта;
5. предназначението на сградата по чл. 18;
6. границите и номера на поземления имот (имоти), в който попада сградата;
7. очертанието и номера на сградата;
8. броя на етажите;
9. името, ЕГН или БУЛСТАТ, адреса на собственика (собствениците);
10. номерата и датите на заповедите за одобряване на кадастралната карта и на измененията в нея;
11. датата и името на длъжностното лице, изготвило скицата.

Чл. 39. Схемата на самостоятелния обект в сграда е извадка от схемите на етажите, на които той е разположен. Схемата се изработва по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК, и съдържа:
1. идентификатора на самостоятелния обект - нов и стар;
2. номера на партидата в имотния регистър;
3. адреса на имота;
4. очертанието и номера на самостоятелния обект;
5. площта по документ на самостоятелния обект в сградата;
6. номера и вида на етажа;
7. предназначението на самостоятелния обект по чл. 18;
8. номерата на съседните самостоятелни обекти или на части от тях, разположени на етажа;
9. номерата на съседните самостоятелни обекти в сградата под и над обекта;
10. името на собственика (собствениците);
11. вида и площта по документ на други помещения (мазета, тавани и др.), които са неразделна част от самостоятелният обект;
12. номерата и датите на заповедите за одобряване на кадастралната карта и на измененията в нея;
13. датата и името на длъжностното лице, изготвило схемата.

Глава пета
СЪЗДАВАНЕ НА КАДАСТРАЛНАТА КАРТА И КАДАСТРАЛНИТЕ РЕГИСТРИ

Раздел I
Изработване на кадастралната карта и кадастралните регистри

Чл. 40.
(1) Общинската администрация по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 3 и 4 ЗКИР предава на АК:
1. оригиналите на действащите кадастрални планове и регистри (разписни списъци) на урбанизираните територии в графичен и/или цифров вид;
2. копията от актовете за общинска собственост за поземлените имоти, сградите и самостоятелните обекти в сгради;
3. регистъра с координатите на РГО и осовата мрежа;
4. преписа от реперните карнети за РГО и осовата мрежа;
5. схемите на РГО и осовата мрежа;
6. копията от одобрените архитектурни планове за строителство, преустройство или заснемане за узаконяване на сгради и части от сгради.
(2) Министерството на земеделието и горите (МЗГ) по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 2 и 4 ЗКИР предава на АК:
1. актуална карта и регистър на възстановената собственост по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ в цифров вид;
2. копия от решенията на поземлените комисии за имотите по т. 1;
3. схема и регистър с координатите на РГО;
4. препис от реперните карнети за РГО;
5. копия от одобрените архитектурни планове за строителство, преустройство или заснемане за узаконяване на сгради и части от сгради, стопанисвани от МЗГ, или схеми на сградите по етажи, изработени съгласно изискванията на тази наредба.
(3) Министерството на регионалното развитие и благоустройството и областните управители по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 4 ЗКИР предават на АК:
1. заверени копия от актовете и данните за имотите - държавна собственост;
2. копия от одобрените архитектурни планове за строителство, преустройство или заснемане за узаконяване на сгради и части от тях, стопанисвани от МРРБ.
(4) Министерството на околната среда и водите и Министерството на културата по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 4 ЗКИР предоставят на АК данни за защитените територии.
(5) Националната компания "Български държавни железници", съответно Националната компания "Железопътна инфраструктура", по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 2 и 4 ЗКИР предава на АК: 1. копие от плановете и данните за стопанисваните от компанията имоти, вкл. за териториите на железопътните линии; 2. копия от одобрените архитектурни планове или проекти за строителство, преустройство или заснемане за узаконяване на сгради и части от сгради.
(6) Изпълнителната агенция "Пътища" по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 2 и 4 ЗКИР предава на АК: 1. копия от плановете и данните за стопанисваните от агенцията имоти, вкл. за териториите, заети от републиканската пътна мрежа; 2. копия от одобрените архитектурни планове за строителство, преустройство или заснемане за узаконяване на сгради и части от сгради.
(7) Органите на данъчната администрация предоставят на АК данни за недвижимите имоти и за техните собственици по реда на наредбата съгласно чл. 37, ал. 2 ЗКИР.
(8) Министерствата и ведомствата, които стопанисват недвижими имоти, свързани с отбраната и сигурността на страната, предоставят на АК по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 2 и 4 ЗКИР данни за границите на съответните поземлени имоти.
(9) Другите министерства и ведомства по реда и в сроковете съгласно § 6, ал. 2 и 4 ЗКИР предоставят на АК:
1. копие от плановете, данните и актовете за стопанисваните поземлени имоти, сгради, съоръжения, почивни станции и др.;
2. копия от одобрените архитектурни планове за строителство, преустройство или заснемане за узаконяване на сгради и части от сгради.
(10) Териториалните кадастри, създадени по реда на отменения ЗЕКНРБ, в двуседмичен срок от поискването предават на АК съхраняваните от тях оригинали на кадастралните планове и регистрите на имотите към тях, схеми, реперни карнети и регистри с координатите на точките от РГО, ръчни скици (при ортогонален метод на заснемане).
(11) Плановете и регистрите по ал. 1 - 10 се предоставят в "CAD-формат", "ZEM-формат" или друг формат, съгласуван с АК, върху магнитен носител и устройство за еднократен запис. При липса на цифров вид данните се предоставят в графичен и писмен вид. (12) Материалите по ал. 1 - 10 се предават по землища с приемателно-предавателен протокол на комисия, назначена от изпълнителния директор на АК, и на комисия, назначена от органа, който предава материалите.
(13) Агенцията по кадастъра писмено уведомява органите и организациите по предходните алинеи за предстоящото поискване на материалите и данните три месеца предварително.

Чл. 41. Производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри се открива със заповед на изпълнителния директор на АК по чл. 35, ал. 1 ЗКИР.

Чл. 42.
(1) Заповедта по чл. 35, ал. 1 ЗКИР съдържа:
1. наименованието и границите на района, за който ще се изработват кадастрална карта и кадастрални регистри;
2. името на правоспособното лице, на което се възлага изработването на кадастрална карта и кадастрални регистри;
3. графика за извършване на дейността;
4. срока за означаване на границите на поземлените имоти, който не може да е по-кратък от 30 дни от обнародването на заповедта.
(2) Заповедта по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник", разгласява се чрез средствата за масово осведомяване, вкл. чрез два централни всекидневника, и се обявява в сградата на службата по кадастъра, общината, кметството и на други подходящи места с публичен достъп.

Чл. 43.
(1) Службата по кадастъра, съвместно с кмета на населеното място или упълномощен от него представител, и правоспособното лице, определено със заповедта съгласно чл. 35, ал. 1 ЗКИР, организират кампанията за разясняване на целите, задачите и значението на кадастъра, на правата и задълженията на участниците в него непосредствено след обнародването на заповедта по чл. 42, ал. 2.
(2) Собствениците се запознават с правата и задълженията си чрез средствата за масово осведомяване.
(3) В сградата на службата по кадастъра, общината, кметството и на други подходящи места с публичен достъп се поставят материали за реда и начина на стабилизиране и означаване на границите на поземлените имоти и график за приемане на означените граници и подписване на протокола по ал. 5.
(4) В срока по чл. 42, ал. 1, т. 4 собствениците, съответно носителите на други вещни права, са длъжни да означават границите на поземлените си имоти в урбанизираните територии в съответствие с актовете, установяващи правата им върху имотите.
(5) За означените граници по ал. 4 се съставя протокол в два екземпляра съгласно приложение № 8, който се подписва от представител на службата по кадастъра, от правоспособното лице и заинтересуваните лица и се прилага в документацията за одобряване на кадастралната карта.
(6) Когато собствениците, съответно носителите на други вещни права, не означат в срока по ал. 4 с трайни знаци границите на поземлените си имоти или не подпишат протокола по ал. 5, това се отбелязва в протокола, като разходите за отстраняване на непълнотите и грешките по тези имоти са за сметка на задължените лица съгласно чл. 40 ЗКИР.

Чл. 44.
(1) Когато установената и означена по реда на чл. 9 или чл. 12 и координирана по реда на чл. 14, ал. 1 землищна граница не съответства на изображението й в картата на възстановената собственост по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и отклоненията са по-големи от допустимите по чл. 19, е налице явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 ЗКИР.
(2) В случаите по ал. 1 правоспособното лице, определено със заповедта по чл. 35, ал. 1 ЗКИР, уведомява службата по кадастъра и се съставя акт по реда на чл. 71, ал. 3.
(3) За отстраняване на установената явна фактическа грешка границите на засегнатите поземлени имоти се коригират, без да се нарушава взаимното им разположение. Засегнатите собственици се обезщетяват по реда на § 6, ал. 9 ЗКИР.

Чл. 45.
(1) За изработване на кадастралната карта се прилагат следните методи:
1. геодезически - съгласно изискванията на приложение № 9;
2. фотограметрични - съгласно изискванията на приложение № 10 ;
3. дигитализиране (сканиране и векторизиране) на съществуващи планове и карти - съгласно изискванията на приложение № 11.
(2) Независимо от прилагания метод по ал. 1 кадастралната карта трябва да отговаря на изискванията за точност по чл. 19.

Чл. 46. Когато за дадена територия има цифрови планове или карти, които отговарят на изискванията за точност по чл. 19, те задължително се използват за изработването на кадастралната карта и кадастралните регистри. Решението за използването на кадастралните планове по чл. 40, ал. 1, т. 1 и ал. 10 се взема от службата по кадастъра след оценка на точността и проверка на актуалността на съдържанието им по реда на чл. 76.

Чл. 47.
(1) Кадастралната карта се изработва чрез обединяване на данните, получени по реда на чл. 40, с данните от нови геодезически измервания, извършени по реда на чл. 45, ал. 1, т. 1 и 2.
(2) Новите геодезически измервания се извършват по график на правоспособното лице, обявен в сградата на службата по кадастъра, общината, кметството и на други подходящи места с публичен достъп. В графика по дни се посочват териториите, на които ще се извършват измерванията и ще се представят от собствениците, съответно носителите на други вещни права, актовете, удостоверяващи правата им върху имотите.
(3) В съответствие с графика по ал. 2 собственикът, съответно носителят на други вещни права, е длъжен:
1. да осигури свободен достъп в имота за извършване на работите по кадастъра;
2. да представи на лицето, определено със заповедта по чл. 35, ал. 2 ЗКИР:
а) акт, удостоверяващ правата му върху имота;
б) данни за актуалния адрес на недвижимия имот;
в) данните по чл. 28, ал. 2.
(4) Изпълнителят на техническите дейности не заснема сградите в поземления имот, ако собственикът или упълномощено от него лице не изпълни задълженията си по ал. 3.
(5) Неизпълнението на задълженията по ал. 3 от собственика се удостоверява с протокол, подписан от правоспособното лице и собственика или от двама свидетели по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК.

Чл. 48.
(1) Границите и обхватът на кадастралните райони се определят съгласно изискванията по чл. 10.
(2) Поземлените имоти и очертанията на сградите се нанасят в кадастралната карта чрез координатите на граничните им точки по реда на чл. 45.
(3) Когато граница на поземлен имот е материализирана, но не е означена с регламентирани знаци, тя се заснема, както следва: 1. по средната й линия - когато е ограда между два съседни поземлени имота;
2. по външната за поземления имот страна - когато е ограда към улица или път.
(4) Когато има спор за границите на поземлените имоти, те се заснемат според съществуващото положение и се изобразяват в картата с условен знак за спорна граница съгласно приложение № 1. Това обстоятелство се удостоверява от съда.
(5) Издадените и вдлъбнатите части от очертанието на сградите с размер, по-голям от 0,20 m, се заснемат. Това не се отнася за очертанията на сгради, които са имотни граници.
(6) Заснемат се всички сгради с изключение на:
1. строящи се сгради, които не са изградени в груб строеж;
2. временни сгради във връзка с извършване на строителство;
3. паянтови стопански сгради без масивни основи или с височина в най-високата им част, по-малка от 2 m;
4. тоалетни.
(7) Подземните сгради се заснемат по реда на чл. 15, ал. 3.

Чл. 49.
(1) За поземлен имот - улица, се заснемат и нанасят в кадастралната карта приложените улични регулационни линии, а в неурегулираните населени места или при неприложена регулация - границите на поземлените имоти към прилежащата улица. Собствеността върху улиците е публична общинска, когато не са едновременно участъци от републиканската пътна мрежа. Когато улицата е участък от републикански път, платното за движение е държавна собственост.
(2) За поземлен имот - път в извънселищната територия, се заснемат и нанасят в кадастралната карта границите, определящи широчината на обхвата на пътя, определени с проект, а в строителните граници на населените места - с подробен устройствен план. Когато липсва проект за пътя, широчината на обхвата на пътя се определя съобразно нормативните изисквания на ЗП и правилника за неговото прилагане. Собствеността върху републиканските пътища е изключителна държавна, а върху местните пътища - публична общинска или частна собственост на физически и юридически лица.
(3) За поземлен имот - железопътна линия, се заснемат и нанасят в кадастралната карта границите, определящи зоната на отчуждение (сервитут) на железопътната инфраструктура, определена за извънселищната територия с проект, а в строителните граници на населените места - с подробен устройствен план (съгласно чл. 4, ал. 2 ЗЖПТ). Собствеността върху поземлен имот - железопътна линия, е публична държавна.
(4) За поземлен имот - язовир, се заснемат и нанасят в кадастралната карта границите, определени от котата на преливника + 1 m.
(5) За поземления имот река или езеро се заснемат и нанасят в кадастралната карта границите, определени от бреговете им.
(6) Собствеността върху имотите по ал. 4 и 5 се определя в съответствие с глава втора на ЗВ.
(7) Морските плажове и дюните са поземлени имоти - изключителна държавна собственост. Те се нанасят в кадастралната карта съобразно координатите на определящите ги точки, описани в акта за изключителна държавна собственост.

Чл. 50.
(1) Номерата на кадастралите райони в границите на землището са уникални. Кадастралните райони се номерират последователно с арабски цифри отляво надясно, като се започва от северозападната част на землището с номер 1.
(2) Номерата на поземлените имоти в границите на кадастралния район са уникални. Поземлените имоти се номерират последователно с арабски цифри отляво надясно, като се започва от северозападната част на кадастралния район с номер 1.
(3) Сградите, с изключение на сградите по ал. 4, се номерират последователно с арабски цифри в границите на поземления имот, в който са разположени.
(4) Сградите на комплексното застрояване в жилищните и курортните комплекси, които не са в отделни урегулирани поземлени имоти, се номерират последователно с арабски цифри отляво надясно в границите на кадастралния район, като се започва от северозападната му част.
(5) По реда на ал. 4 се номерират и сградите, които са разположени в повече от един поземлен имот.
(6) Самостоятелните обекти в сградите се номерират с арабски цифри по етажи, като се започва от най-ниския етаж, независимо дали е под или над нивото на прилежащия терен. Номерирането на самостоятелните обекти в сградите се извършва по етажи отляво надясно (при поглед от входа). Самостоятелният обект в сграда, който е разположен на повече от един етаж, има един номер, който се повтаря в схемите на всеки етаж. Номерират се всички самостоятелни обекти в сгради - подземни и надземни. Не се номерират помещения, които не са самостоятелни обекти - мазета, тавани, стълбища, асансьорни шахти и др. Номерата на самостоятелните обекти започват от 1 и са уникални за сградата.
(7) Номерата по ал. 1 - 5 се надписват на подходящо място върху кадастралната карта съгласно приложение № 1, а номерата по ал. 5 - в схемата на етажа съгласно приложение № 3.
(8) Номерата на недвижимите имоти от източниците по § 6, ал. 1 ЗКИР се запазват, ако отговарят на изискванията на ал. 1 - 5.

Чл. 51.
(1) Схемите на самостоятелните обекти в сградите се изработват по етажи в цифров вид съгласно изискванията на чл. 17.
(2) Схемите на етажите се привързват към очертанието на сградата чрез координатите на две идентични точки.

Чл. 52. Границите на поземлен имот се трасират и координират при спазване на следния ред:
1. трасирането на гранични точки на поземлени имоти е за сметка на собственика, съответно на носителя на друго вещно право, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 и чл. 56, ал. 1 ЗКИР;
2. собственикът, съответно носителят на друго вещно право, подава молба до службата по кадастъра и внася такса съгласно тарифата по чл. 8, ал. 2 ЗКИР;
3. в молбата по т. 2 се посочва и правоспособното лице, когато е подписан договор за трасиране на имота съгласно чл. 16, ал. 3 ЗКИР;
4. службата по кадастъра предоставя в цифров и/или графичен вид на правоспособното лице скица на имота по чл. 37 и координатите на необходимите за трасирането точки от геодезическата основа;
5. лицето, което трасира имота и координира граничните точки, съставя протокол за извършеното трасиране по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК;
6. протоколът по т. 5 се съставя в два екземпляра - един екземпляр за молителя и един екземпляр за службата по кадастъра;
7. лицето, извършило трасирането, представя в службата по кадастъра данните от заснемането и координирането на трасираните гранични точки и протокола по т. 5;
8. при трасирането и координирането се използват геодезически инструменти, които отговарят на изискванията, посочени в приложение № 9.

Чл. 53.
(1) Когато в територията, за която е открито производство по чл. 35, ал. 1 ЗКИР, има земи, за които не са изработени плановете по § 4к, ал. 1 ЗСПЗЗ, кадастралната карта се изработва в следния ред:
1. плановете по § 4к, ал. 1 ЗСПЗЗ се изработват от определеното със заповедта по чл. 35, ал. 1 ЗКИР правоспособно лице;
2. плановете по т. 1 се изработват при спазване на указанията по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ и на изискванията на чл. 19, чл. 21 - 24 и чл. 45;
3. новообразуваните имоти се номерират съгласно изискванията на чл. 50 и получават идентификатор съгласно наредбата по чл. 26, ал. 4 ЗКИР;
4. регистърът на новообразуваните имоти се изработва съгласно изискванията на чл. 28;
5. плановете по т. 1 се приемат и съобщават на заинтересуваните лица по реда на раздел II;
6. планът на новообразуваните имоти се одобрява по реда на § 4к, ал. 6 ЗСПЗЗ;
7. одобреният план на новообразуваните имоти се трасира при спазване изискванията на чл. 52, т. 6 - 8;
8. придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ;
9. одобреният план на новообразуваните имоти и регистърът към него се въвеждат в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти;
10. издадените заповеди по реда на § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ се предоставят на службата по кадастъра в 7-дневен срок от влизането им в сила.
(2) Финансирането на дейностите по ал. 1 се извършва съгласно § 4к, ал. 9 ЗСПЗЗ. Средствата се осигуряват преди обявяването на обществената поръчка за изработване на кадастрална карта.

Чл. 54.
(1) Когато в урбанизирана територия, за която е открито производство по чл. 35, ал. 1 ЗКИР, има земи по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, кадастралната карта се изработва при спазване изискванията на ЗКИР и ЗСПЗЗ в следния ред:
1. изработва се кадастрална карта на съществуващите имоти;
2. изработва се помощен план, който съдържа данните по т. 1 и данни за имотите, съществували преди образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства, по изисквания, определени в указанията по чл. 13а, ал. 4 ППЗСПЗЗ и изискванията на тази наредба;
3. планът по т. 2 се приема по реда на наредбата по чл. 50 ЗКИР;
4. въз основа на приетия план общинската администрация издава удостоверения и скици по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ, а поземлените комисии - решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ;
5. решенията по т. 4 се изпращат на АК в 7-дневен срок от влизането им в сила;
6. границите на възстановените имоти се трасират по реда на чл. 52; 7. имотите с възстановено право на собственост се въвеждат в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти; 8. кадастралната карта и кадастралният регистър по т. 7 се одобряват по реда на чл. 62.
(2) Финансирането на дейностите по т. 2 и 6 се извършва от общините. Средствата се осигуряват преди обявяването на обществената поръчка за изработване на кадастрална карта. Финансирането на останалите дейности по ал. 1 е част от разходите по изработването на кадастралната карта.
(3) Дейностите по ал. 1, т. 1, 2, 6 и 7 се изпълняват от правоспособното лице, определено със заповедта по чл. 35, ал. 1 ЗКИР.

Чл. 55.
(1) Кадастрална карта и кадастрални регистри за териториите извън населените места и селищните образувания се изработват въз основа на планове, карти и регистри, одобрени и поддържани по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, както и на други планове и проекти, одобрени по реда на закон, чрез конвертиране и трансформиране на данните в координатната система на кадастралната карта.
(2) Когато се констатира контактна зона между поземлени имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, и поземлени имоти по чл. 49, ал. 2 - 7, данните за които са предоставени от компетентния орган по реда на чл. 40, е налице явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 ЗКИР. В кадастралната карта се нанасят границите на поземлени имоти по чл. 49, ал. 2 - 7, ако данните за тях по точност отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 5 и 6. Точността на данните се установява от материалите, предоставени от компетентния орган, и при необходимост тя се проверява чрез преки геодезически измервания.
(3) Когато данните за границите на поземлените имоти по чл. 49, ал. 2 - 7 не отговарят по точност на изискванията на чл. 19, ал. 5 и 6, в кадастралната карта се запазват границите им от картата на възстановената собственост по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ.
(4) В случаите по ал. 2 границите на засегнатите поземлени имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, се коригират, без да се променя взаимното им разположение, и по възможност, без да се засягат интересите на собствениците - физически и юридически лица.
(5) Когато се констатира контактна зона между поземлени имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, и поземлени имоти в урбанизирана територия, границите на които са установени чрез нови геодезически измервания или от одобрен кадастрален план, е налице явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 ЗКИР. В кадастралната карта се нанасят границите на поземлените имоти от урбанизираната територия, ако данните за тях са в съответствие с документите за собственост и по точност отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 5 и 6. Границите на засегнатите поземлени имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, се коригират, без да се променя взаимното им разположение, и по възможност, без да се засягат интересите на собствениците - физически и юридически лица.
(6) В случаите по ал. 4 и 5, когато се засягат интереси на собственици - физически и юридически лица, правоспособното лице, определено със заповедта по чл. 35, ал. 1 ЗКИР, уведомява службата по кадастъра и се съставя акт по реда на чл. 71, ал. 3. Засегнатите собственици се обезщетяват съгласно § 6, ал. 9 ЗКИР.
(7) Когато непълнотите или грешките в контактните зони са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред в съответствие с влязлото в сила съдебно решение.

Чл. 56. Данни за регистъра на недвижимите имоти се получават от: 1. собствениците по време на изработването на кадастралната карта; 2. данъчната администрация по реда на наредбата по чл. 37, ал. 2 ЗКИР; 3. областните управители и кметовете по реда на чл. 36, т. 2 ЗКИР; 4. органите по § 6, ал. 2 ЗКИР.

Чл. 57.
(1) Агенцията по кадастъра предава на службата по вписванията в цифров вид данните по чл. 31, ал. 1, т. 2 - 5, ал. 2 и 3 за всеки недвижим имот от района, определен в заповедта по чл. 35, ал. 1 ЗКИР.
(2) Данните по ал. 1 за имотите, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, се предават по землища на службата по вписванията в 7-дневен срок от получаването им по реда на § 6, ал. 2 ЗКИР.
(3) Данните по ал. 1 за имотите в другите територии по чл. 11 се предават по кадастрални райони на службата по вписванията, след като бъдат набрани от правоспособните лица.
(4) В случаите, когато за един недвижим имот се предоставят повече от един акт за собственост или друго вещно право, данните за тях се предават на службата по вписванията.
(5) След получаване на предварителните партиди за имотите по ал. 1 от службата по вписванията по реда на чл. 71, ал. 3 ЗКИР правоспособното лице актуализира данните в създаваните кадастрална карта и кадастрален регистър на недвижимите имоти.
(6) Службата по кадастъра предоставя на службата по вписванията и всички промени в данните за недвижимите имоти по ал. 1, настъпили по време на създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри.
(7) Обменът на данни по реда на ал. 1 - 6 между службата по вписванията и службата по кадастъра се извършва поне веднъж на два месеца.

Чл. 58. В кадастралния регистър на недвижимите имоти не се посочват данни за собственика, съответно носителя на друго вещно право, когато такъв не бъде установен по реда на чл. 41, ал. 1 и 2 ЗКИР.

Чл. 59.
(1) Законността на сградата се доказва чрез удостоверение за законност, издадено от общината съгласно чл. 44, ал. 2 ЗКИР.
(2) За строежите, които отговарят на условията на § 16, ал. 1 ЗУТ, се представя удостоверение, че са търпими.

Раздел II
Одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри

Чл. 60.
(1) Кадастралната карта и кадастралните регистри се приемат по райони, определени със заповедта по чл. 35, ал. 1 ЗКИР, и съгласно изискванията на наредбата по чл. 50 ЗКИР.
(2) Приетите кадастрална карта и кадастрален регистър на недвижимите имоти се обявяват на заинтересуваните лица от съответната служба по кадастъра по реда на чл. 35, ал. 3 ЗКИР.
(3) Службата по кадастъра съставя акт за постъпилите в срока по чл. 46, ал. 2 ЗКИР писмени възражения. Актът се подписва от началника на службата по кадастъра.
(4) След разглеждане на възраженията и нанасяне на измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти в съответствие с чл. 47 и 48 ЗКИР и по ред, определен в наредбата по чл. 50 ЗКИР, приетите кадастрална карта и кадастрални регистри се изпращат от службата по кадастъра на изпълнителния директор на АК за издаване на заповед за одобряване. Съдържанието на документацията, която се изпраща за одобряване, е съгласно чл. 61, ал. 4.

Чл. 61.
(1) Одобряват се:
1. схемите и регистрите на геодезическата основа;
2. кадастралната карта;
3. регистърът на недвижимите имоти;
4. регистърът на подробните точки;
5. регистърът на идентификаторите.
(2) Схемите и картата по ал. 1, т. 1 и 2 се представят за одобряване в графичен вид върху недеформируема полиестерна основа с дебелина 0,11 mm и в цифров вид върху оптичен носител за еднократен запис.
(3) Регистрите по ал. 1 се представят в писмен вид върху хартиен носител и в цифров вид върху оптичен носител за еднократен запис.
(4) За издаване на заповед за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри по чл. 49, ал. 1 ЗКИР се представят материалите по ал. 1 и следната документация:
1. заповед по чл. 35, ал. 1 ЗКИР, копие от обнародването й в "Държавен вестник" и данни за нейното разгласяване по чл. 35, ал. 3 ЗКИР;
2. свидетелство за правоспособност на лицето, определено в заповедта по т. 1;
3. протокол за означените граници на поземлени имоти по чл. 43, ал. 5;
4. протокол за приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри;
5. копие от обявлението в "Държавен вестник" по чл. 46 ЗКИР;
6. акт за постъпилите писмени възражения по кадастралната карта и кадастралните регистри;
7. писмените възражения по т. 6;
8. протокол за решенията по постъпилите възражения.

Чл. 62.
(1) Заповедта за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри съдържа наименованието и границите на района, за който се отнася.
(2) Жалбите срещу заповедта по ал. 1 се подават до окръжния съд чрез изпълнителния директор на АК. Жалбите могат да бъдат подавани и в службите по кадастъра по местонахождението на имота.
(3) Заповедите по ал. 1 се съхраняват безсрочно в АК.

Чл. 63. Одобрените материали и документацията по чл. 61 се съхраняват безсрочно в АК.

Раздел III
Карта и регистри на административните граници

Чл. 64.
(1) Картата на административните граници е извлечение от кадастралната карта и съдържа:
1. държавната граница, наименованията на съседните държави и идентификаторите им;
2. границите на областите, наименованията на областите и идентификаторите им;
3. границите на общините, наименованията на общините и идентификаторите им;
4. границите на кметствата и землищата, техните наименования и идентификаторите им;
5. границите на териториите с еднакво трайно предназначение;
6. идентификаторите (ЕКАТТЕ) на областите, общините, районите на градове по чл. 10 ЗАТУРБ и кметствата;
7. наименованията на населени места, реки, язовири, пътища, железопътни линии и др.
(2) Идентификаторите на участъците (границите със съседни държави) от държавната граница се дават от АК.
(3) Идентификаторите на границите по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се образуват от кодовете по ЕКАТТЕ на двете съседни области, съответно общини или землища (ЕКАТТЕ1 ЕКАТТЕ2), като на първо място се записва кодът, чието число има по-голяма стойност.

Чл. 65. (1) Кадастралните регистри на границите са:
1. регистър на държавната граница;
2. регистър на областните граници;
3. регистър на общинските граници;
4. регистър на землищните граници и на районите на градове по чл. 10 ЗАТУРБ;
5. регистър на териториите с еднакво трайно предназначение.
(2) Регистърът на държавната граница съдържа:
1. идентификатори на участъците със съседни държави;
2. данни за международния договор, с който е определен участъкът от границата;
3. данни за протокола на международната комисия за определяне на геодезическите координати на определящите я точки;
4. данни за метода и времето на определяне на геодезическите координати;
5. регистър на геодезическите координати на точките, определящи граничния участък;
6. вида на граничните точки, определящи държавната граница.
(3) Регистърът на областните граници съдържа:
1. идентификатори на границите между областите;
2. данни за указите на президента по чл. 6, ал. 2 ЗАТУРБ;
3. идентификаторите на общинските граници.
(4) Регистърът на общинските граници съдържа:
1. идентификатори на границите между общините;
2. данни за указите на президента по чл. 6, ал. 2 ЗАТУРБ;
3. идентификатори на землищните граници.
(5) Регистърът на землищните граници и границите на районите на градовете по чл. 10 ЗАТУРБ съдържа:
1. идентификатори на границите между землищата (районите на градовете по чл. 10 ЗАТУРБ);
2. данни за заповедта и протокола на комисията, с който е определен участъкът от границата;
3. регистър на координатите на точките, определящи границата.
(6) Регистърът на териториите с еднакво трайно предназначение съдържа:
1. идентификатор на територията (код по ЕКАТТЕ, код за трайно предназначение, пореден номер в землището);
2. данни за плана или проекта, с който е определена територията.

Чл. 66. Картата и регистрите на административните граници се изработват и поддържат от АК.

Глава шеста
ПОДДЪРЖАНЕ НА КАДАСТРАЛНАТА КАРТА И КАДАСТРАЛНИТЕ РЕГИСТРИ

Чл. 67.
(1) Кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние въз основа на информацията, получена по реда на чл. 52, ал. 1, 2 и 3 и чл. 86, ал. 1 ЗКИР, както и чрез геодезически измервания.
(2) Службите по кадастъра въвеждат в информационната система на кадастъра данните по ал. 1 след одобряването им по чл. 54, ал. 1 ЗКИР. Когато заповедта по чл. 54, ал. 1 ЗКИР е обжалвана, това обстоятелство за съответния имот се отбелязва в информационната система на кадастъра. Когато обжалването на заповедта се отнася за граница на поземлен имот, това обстоятелство се отбелязва за всички засегнати имоти.

Чл. 68. Поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри се състои в отразяване на настъпилите промени в резултат на:
1. делба, разделяне и съединяване на недвижими имоти;
2. отстраняване на непълноти и грешки;
3. прилагане на подробни устройствени планове по чл. 16, ал. 1, чл. 17, ал. 1, чл. 200 и 201 ЗУТ и на одобрени инвестиционни проекти по чл. 202 и 203 ЗУТ;
4. промяна на границите на поземлени имоти в резултат на промяна на границите на административно-териториалните единици, на землищните граници и на границите на територии с еднакво трайно предназначение;
5. изградени, надстроени и пристроени сгради, сгради под повърхността на земята, преустроени или премахнати сгради.

Чл. 69.
(1) Промените по чл. 68 се извършват:
1. по молба на заинтересуваното лице или негов представител;
2. служебно - в случаите по чл. 16 ЗУТ, при отстраняване на непълноти и грешки, когато не са по вина на собственика, и в случаите по чл. 68, т. 4.
(2) Молбата по ал. 1, т. 1 съдържа:
1. името, адреса и други данни, индивидуализиращи молителя, съгласно чл. 61, ал. 1 ЗКИР;
2. вида на исканата промяна;
3. описанието на недвижимия имот;
4. идентификатора на недвижимия имот от кадастъра;
5. данни за правоспособното лице - когато дейността ще се извършва от него;
6. подпис на молителя.
(3) Към молбата се прилагат:
1. писмено доказателство, удостоверяващо основанието за исканата промяна;
2. схема за начина, по който заинтересуваното лице желае да се извърши промяната в имота;
3. пълномощно - когато молбата се подава от пълномощник;
4. удостоверение от общината с данни за законност на сградата;
5. копие от влезлия в сила подробен устройствен план по чл. 200 и 201 ЗУТ;
6. копие от одобрения инвестиционен проект по чл. 202 и 203 ЗУТ и/или от заверената екзекутивна документация по чл. 175, ал. 6 ЗУТ;
7. платежен документ за внесена държавна такса.
(4) Прилагат се тези документи по ал. 3, които са необходими за исканата промяна.
(5) Нанасянето на промените по чл. 68 се изпълнява в следния ред:
1.службата по кадастъра предоставя на правоспособното лице необходимите изходни данни в цифров и/или графичен вид за извършване на дейностите;
2. след извършване на геодезическите измервания и изготвяне на материалите и документите по чл. 70 правоспособното лице ги представя на службата по кадастъра за приемане по реда на наредбата по чл. 50 ЗКИР;
3. службата по кадастъра въвежда промените в информационната система на кадастъра като проект и определя идентификаторите на новообразуваните недвижими имоти;
4. в случаите по чл. 54, ал. 4 и 5 ЗКИР службата по кадастъра издава и скица-проект или схема-проект с идентификаторите на новообразуваните имоти на заинтересуваните лица;
5. измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се одобряват по реда на чл. 54, ал. 1 ЗКИР;
6. след одобряване на измененията по т. 5, както и след получаване на уведомление от службата по вписване по реда на чл. 86, ал. 1 ЗКИР службата по кадастъра преобразува статута на проектните имоти, като архивира старото състояние и прави актуални проектните решения;
7. службата по кадастъра незабавно предава на службата по вписванията скица-копие и извлечение от одобрения кадастрален регистър на недвижимите имоти за всеки отделен имот в случаите по чл. 54, ал. 3 ЗКИР;
8. по желание на собственика, след одобряване на измененията по т. 5, се трасират новите имотни граници по реда на чл. 52;
9. извършените промени се отразяват в досиетата на съответните имоти по реда на чл. 29, ал. 4 - 7.

Чл. 70.
(1) Проектът за делба на поземлен имот се изработва съгласно приложение № 12 и съдържа:
1. скицата на имота по чл. 37 с проектната линия за делба и номерата на точките от нея или одобрен подробен устройствен план по чл. 200 и 201 ЗУТ;
2. геодезическите координати на точките по т. 1;
3. геодезическите координати на точките от геодезическата основа, необходими за трасиране на точките по т. 1;
4. кратка обяснителна записка.
(2) Проектът за делба на сграда или самостоятелен обект в сграда съдържа:
1. схеми на етажите на сградата;
2. копие от одобрените инвестиционни проекти по чл. 202 и 203 ЗУТ;
3. схема-проект, изработена в съответствие с проектите по т. 2 и изискванията на чл. 17;
4. кратка обяснителна записка.
(3) За обединяване на поземлени имоти се изработват:
1. скица-проект на новообразувания имот съгласно приложение № 12;
2. кратка обяснителна записка.
(4) Проектът за обединяване на самостоятелни обекти в сграда съдържа:
1. схеми на етажите на обектите, които се обединяват;
2. копие от инвестиционен проект, одобрен по реда на ЗУТ;
3. схема-проект, изработена в съответствие с проекта по т. 2 и изискванията на чл. 17;
4. кратка обяснителна записка.
(5) Проектите по ал. 1 - 4 се изработват въз основа на данни от кадастъра.
(6) Проектът за промяна на граница между два съседни поземлени имота по реда на чл. 14, ал. 9 се изработва по реда и при спазване изискванията на ал. 1 и 2. В този случай номерата на поземлените имоти не се променят.

Чл. 71.
(1) Непълноти или грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри се отстраняват по молба на заинтересувано лице. Молбата се подава до службата по кадастъра по местонахождението на имота.
(2) Непълнотите и грешките се установяват на място от службата по кадастъра с акт след оглед и/или преки геодезически измервания, както и въз основа на представени от заявителя официални документи.
(3) Актът по ал. 2 се съставя по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК, и се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. В акта се посочват задължените лица, когато непълнотите и грешките в кадастъра са допуснати в резултат на неизпълнение на задължения по чл. 36 и чл. 38, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗКИР.
(4) Когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред.
(5) Службата по кадастъра въз основа на данните по ал. 2 и 3 изработва и комплектува следните материали и документи:
1. обяснителната записка, в която точно се описват грешката или непълнотата и направените констатации;
2. акта по ал. 2;
3. данните от преките геодезически измервания и тяхната обработка;
4. представените официални документи;
5. комбинираната скица, която съдържа данните от одобрената кадастрална карта и регистри и установеното с акта по ал. 2.
(6) На основание чл. 40 ЗКИР разходите за отстраняване на непълноти и грешки в кадастъра, допуснати в резултат на неизпълнение на задължения по чл. 36 и чл. 38, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗКИР, са за сметка на задължените лица.

Чл. 72.
(1) В случаите по чл. 52, ал. 4 ЗКИР собственикът, съответно инвеститорът, е длъжен в 30-дневен срок от настъпване на посочените обстоятелства, подлежащи на отразяване в регистъра на недвижимите имоти, да поиска с молба да бъде отразена промяната. Промяната се извършва по реда на чл. 69.
(2) За премахнати сгради промените в кадастъра се нанасят след проверка на място от службата по кадастъра. Службата по кадастъра издава удостоверение, че промяната е отразена в кадастъра.

Чл. 73.
(1) Подробните устройствени планове по чл. 16 и 17 ЗУТ с оглед нанасянето им в кадастъра се представят на АК в цифров вид в приетия национален стандарт по чл. 33, ал. 2 ЗКИР или в друг формат, одобрен от АК.
(2) Преди приемането на плановете по ал. 1 от съответния експертен съвет по устройство на територията представителят на службата по кадастъра проверява съответствието на представения за приемане план с изискванията на ал. 1 чрез контролна компютърна програма и съставя протокол за резултатите от проверката. Протоколът се представя на заседанието на експертния съвет. Когато планът не отговаря на изискванията по ал. 1 с оглед невъзможността да бъде нанесен в кадастъра, представителят на службата по кадастъра изразява становище за неприемане на плана и за неговото преработване.
(3) След като службата по кадастъра получи копие в цифров вид от влезлите в сила подробни устройствени планове по ал. 1, те се нанасят в информационната система на кадастъра, отбелязват се като проект и включените в тях урегулирани поземлени имоти получават идентификатори.
(4) За издаване на заповед по чл. 16, ал. 5 ЗУТ службата по кадастъра изпраща на кмета на общината скица, съдържаща идентификатора, на всеки урегулиран поземлен имот.
(5) Одобрените планове по ал. 1 се нанасят в кадастъра по реда на чл. 69, ал. 5. Плановете по чл. 16 ЗУТ се нанасят в кадастъра служебно, а плановете по чл. 17 ЗУТ - по молба на заинтересуваното лице.

Чл. 74. Нанасянето в кадастъра на изменения, настъпили вследствие прилагането на последващи подробни устройствени планове по чл. 15, ал. 2 и 3 ЗУТ, се извършва по реда на чл. 73.

Чл. 75. За инвестиционните проекти на обекти от техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии се прилагат разпоредбите на чл. 73, ал. 1 и 2.

Глава седма
ОЦЕНКА НА ТОЧНОСТТА И ПРОВЕРКА НА АКТУАЛНОСТТА НА КАДАСТРАЛНИТЕ ПЛАНОВЕ ПО § 6, АЛ. 3 ЗКИР

Чл. 76.
(1) Съществуващите графични кадастрални планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ и отменения ЗТСУ, се оцифряват при спазване на следните изисквания:
1. оцифряването се извършва по реда, определен в приложения № 9 и 11;
2. нанасят се промените, настъпили след одобряването на плановете по ал. 1, от прилагането на регулацията, като се използват одобрените регулационни планове и частичните изменения на тези планове;
3. парцелите, за които е приложена регулацията, се отбелязват в оцифрения план като урегулирани поземлени имоти;
4. определят се кадастралните райони съгласно изискванията на Наредба № 7 от 1995 г. за изработване и поддържане на кадастрални планове в мащаби 1:1000 и 1:500 (ДВ, бр. 93 от 1995 г.) и Наредба № 8 от 1995 г. за съдържанието и структурата на идентификатора на кадастралните единици (ДВ, бр. 111 от 1995 г.);
5. поземлените имоти и сградите получават идентификатори със структура съгласно изискванията на Наредба № 8 от 1995 г. за съдържанието и структурата на идентификатора на кадастралните единици, като планоснимачните номера на поземлените имоти от графичния план се записват в третото поле на идентификатора;
6. оцифрява се действащият регулационен план за частите, в които той е приложен;
7. цифровият вид на кадастралния и регулационния план е съгласно изискванията на Наредба № 5 от 1999 г. за структурата на записа в цифров вид на кадастралните планове, регулационните планове и плановете на почвените категории (ДВ, бр. 56 от 1999 г.).
(2) Пълнотата и точността на оцифрените кадастрални планове се проверяват от службите по кадастъра. Проверката се извършва по планови листове, както следва:
1. измерват се на място най-малко 5 на сто от границите на поземлените имоти и от очертанията на сградите на основното застрояване, равномерно разпределени върху плановия лист;
2. измерват се най-малко две разстояния от порядъка на 800 m по двата диагонала на плановия лист - директно или чрез свободен полигон;
3. изчисляват се разликите δs по чл. 19, ал. 3 и се извършва статистически анализ;
4. чрез проверка се определя на място процентът от границите на поземлените имоти и сградите, които са актуални в кадастралния план (на най-малко 30 на сто от плановия лист).
(3) Службата по кадастъра приема оцифрения план по реда на наредбата по чл. 50 ЗКИР и съставя протокол, който се одобрява от изпълнителния директор на АК. В протокола се отбелязва, че плановият лист ще се използва при изработването на кадастралната карта, когато:
1. деветдесет на сто от разликите по ал. 2, т. 3, получени от разстоянията по т. 1, и разликите по т. 3, получени от разстоянията по т. 2, отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 5;
2. шестдесет на сто от границите на поземлените имоти и сградите по ал. 2, т. 5 са актуални.
(4) Към оцифрения план се създава регистър на имотите от съществуващите разписни списъци (регистри на имотите).
(5) Контролът и приемането на оцифрените планове и регистри се осъществяват от службите по кадастъра по реда на наредбата по чл. 50 ЗКИР. (
6) Оцифрените планове по ал. 2 и регистрите по ал. 4 се поддържат по реда на глава шеста.
(7) За оцифрените планове по ал. 2 се допуска да се прилага разпоредбата на чл. 14, ал. 6.
(8) Проверките по ал. 1 се извършват от правоспособни лица в съответствие с програмата по чл. 94, ал. 2 ЗКИР.
(9) В скицата за извършване на сделка с недвижим имот се записва идентификаторът по ал. 1, т. 5 за вписване в предварителната имотна партида.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Очертание на сграда" е ортогоналната проекция на външните ограждащи стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж.
2. "Сграда" е сграда от основното застрояване, както и постройка от допълващото застрояване съгласно ЗУТ.
3. "Стар идентификатор на поземлен имот" е номерът, с който имотът е идентифициран в документа за собственост в съответствие с плана, предхождащ изработването на кадастралната карта (за урбанизирана територия - квартал, парцел, планоснимачен номер, за земеделски земи и гори - масив, парцел).
4. "Контролно разстояние" или "контролна дължина" е хоризонталното разстояние между две гранични точки на поземлен имот или две точки от очертание на сграда, което е непосредствено измерено на място или изчислено от координатите на тези точки.
5. "Геодезическа координатна система" е декартовата координатна система, дефинирана върху образната равнина на избраната "геодезическа проекция".
6. "Геодезическа проекция" или "геодезическо проектиране" представя аналитичната връзка между географските координати на точка от земната повърхност и декартовите й координати в образната равнина на проекцията.
7. "Геодезическите координати x и y" са двойка числа, които определят еднозначно местоположението на точка от земната повърхност върху кадастралната карта.
8. "Гранична точка на поземлен имот"," "чупка на граница" или "точка от очертанието на сграда" е точката, в която ъгълът, образуван от отсечките, определени чрез съседните й точки, е различен от 180°. Не се допуска получаването на чупка по граница на поземлен имот или по очертание на сграда от пресичане с граница на друг поземлен имот и очертание на друга сграда. Поземленият имот е определен от граничните му точки по т. 9.
9. "Подробна точка" е точката, която определя граница на поземлен имот или очертание на сграда.
10. "Затворен контур" ("контур") е последователността от отсечки или дъги в равнина, които, без да се самопресичат, свързват краен брой подробни точки (контурни точки).
11. "Територия" е частта от земната повърхност, изобразена върху кадастралната карта чрез контури.
12. "Територии без съществено стопанско значение" са високопланинските области с надморска височина над 1800 m, пустеещите територии, заети от скали и пясъци, и други подобни, на които не се извършва стопанска дейност.
13. "Непрекъсната област" е територията, в която всеки две произволни точки могат да бъдат свързани с линия (път), която принадлежи на тази територия.
14. "Едносвързана област" е непрекъснатата област, определена от един-единствен затворен контур.
15. "Землище" е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място. Землището е едносвързана област и включва териториите по чл. 11.
16. "Заинтересувани лица" са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати.
17. "Контактни зони" са застъпванията на поземлени имоти или неидентифицирани участъци (бели полета), констатирани при обединяване на данни от различни източници.
18. "Координиране на точки" е съвкупността от геодезически измервания и изчисления за определяне на геодезическите координати на тези точки.
19. "GPS" е съкращението на глобалната позиционираща система - "НАВСТАР", която е многофункционална спътникова система, създадена и поддържана от Министерството на отбраната на САЩ, която служи за разпространение на координатно-временна информация до всички точки на земното кълбо 24 часа в денонощието.
20. "GPS-измерване" е системата от приемателна апаратура, компютри и софтуер за определяне на геоцентрични пространствени координати чрез приемане на координатно-временни сигнали от спътниците на системата "НАВСТАР".

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. До въвеждането на нова единна координатна система кадастралната карта се изработва в координатна система 1970 г. Всички съществуващи кадастрални планове, изработени в координатна система 1950 г., както и в други координатни системи, се трансформират в координатна система 1970 г. или в Българска геодезическа система 2000, приета с Постановление № 140 от 4 юни 2001 г. на Министерския съвет (ДВ, бр. 54 от 2001 г.).

§ 3.
(1) До систематичното изработване на кадастралната карта по реда на чл. 94, ал. 2 ЗКИР за поземлен имот, група имоти, квартал, населено място или селищно образувание може да се изработва и одобрява част от кадастрална карта по реда на тази наредба в следните случаи:
1. за изработване на подробен устройствен план;
2. за урбанизирани (застроени) територии, за които няма изработени и одобрени кадастрални планове или съществуващите планове не отговарят на изискванията на чл. 19;
3. в други случаи, когато това се изисква със закон или с друг нормативен акт;
4. по искане на инвеститор.
(2) Границите на района по ал. 1 се съгласуват със съответната поземлена комисия.
(3) Когато кадастралната карта по ал. 1 се изработва за територия с площ, по-голяма от 25 ha, геодезическата основа трябва да отговаря на изискванията на тази наредба. Когато площта е по-малка от 25 ha и няма РГО и осова мрежа, или РГО и осовата мрежа не отговарят на разпоредбите на тази наредба, се спазват следните изисквания:
1. избира се една трайно стабилизирана геодезическа точка за изходна - съществуваща или нова;
2. ако изходната точка по т. 1 е нова, тя се координира при спазване изискванията за точност в тази наредба;
3. създава се самостоятелна РГО при спазване изискванията на тази наредба, ориентирана в изходната точка към най-малко две други съществуващи точки от геодезическата основа.
(4) Кадастралната карта по ал. 1 се съвместява с картата на възстановената собственост. При констатиране на контактна зона се прилага редът на чл. 55, като данните за засегнатите собственици, които подлежат на обезщетение, се предоставят на съответната поземлена комисия.
(5) Техническите дейности по ал. 1 са за сметка на собственика или инвеститора.

§ 4.
(1) Плановете и картите по § 6, ал. 2 и 3 ЗКИР до предаването им на АК се поддържат и съхраняват от съответния компетентен орган по досегашния ред.
(2) Удостоверение по чл. 52, ал. 5 ЗКИР се издава от АК след нанасяне на промените в картите и плановете по ал. 1 от съответния компетентен орган.
(3) Дейностите по поддържане на плановете по ал. 1 могат да се възлагат на правоспособни лица от заинтересуваните лица.

§ 5.
(1) Агенцията по кадастъра поддържа по реда на глава шеста от наредбата картите, плановете, регистрите и другата документация, получени по реда на § 6, ал. 2 и 3 ЗКИР.
(2) При поддържането на плановете по ал. 1 трасирането на границите на поземлените имоти, вкл. при определяне на строителна линия за ограда, се извършва от правоспособни лица по реда на чл. 52.
(3) За районите, за които е открито производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри, дейностите по ал. 1 се изпълняват от правоспособно лице, определено със заповедта по чл. 35, ал. 1 ЗКИР.

§ 6.
(1) Започнатите до 31 декември 2000 г. производства по одобряване на кадастрални планове по реда на отменения ЗЕКНРБ се довършват по реда на ЗКИР.
(2) За започнато производство по одобряване на кадастрален план се счита денят на внасянето му за разглеждане и приемане от комисията по реда на чл. 38 от отменения ППЗЕКНРБ.
(3) Кадастралните планове, чието изработване е възложено до влизането в сила на ЗКИР, се довършват съгласно нормативните изисквания за изработването им, действали към момента на сключване на възлагателния договор. Те се приемат, съобщават се на заинтересуваните и се одобряват по реда, предвиден в ЗКИР.

§ 7. Редът на § 6 се прилага и за започнатите производства по изработване и одобряване на плановете по § 4к, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ.

§ 8. Наредбата се издава на основание чл. 31 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ДВ, бр. 34 от 2000 г.) и отменя Наредба № 7 от 1995 г. за изработване и поддържане на кадастрални планове в мащаби 1:1000 и 1:500 (ДВ, бр. 93 от 1995 г.).

§ 9. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".

§ 10. Указания по прилагане на наредбата дава министърът на регионалното развитие и благоустройството съгласувано с изпълнителния директор на АК.

Приложение № 1
Към чл. 3, ал. 6, чл. 5, ал. 7,
чл. 48, ал. 4, чл. 50, ал. 7

Разграфка и номенклатура на кадастралната карта. Цифров и графичен вид на кадастралната карта

I. Мащаби. Разграфка и номенклатура
1. Мащаби
1.1. Основните мащаби за изчертаване на кадастралната карта са:
- М 1:1000 - за урбанизирани територии;
- М 1:5000 - за всички останали територии.
1.2. Могат да се ползват и следните мащаби:
- М 1:2000 - за урбанизирани територии, когато изобразените сгради са с площ не по-малка от 50 кв. м, както и за неурбанизирани територии, когато площта на преобладаващата част от поземлените имоти е по-малка от 500 кв. м; - М 1:10000 - за неурбанизирани територии, когато площта на преобладаващата част от имотите е по-голяма от 10 дка.
2. Разграфка и номенклатура
2.1. Разграфката и номенклатурата на листовете на кадастралната карта в координатна система 1970 са съгласно Инструкцията за изработване на едромащабни топографски карти в мащаби 1:10000, 1:5000 и 1:2000 и за обновяване на едромащабната топографска карта в мащаби 1:10000 и 1:5000 (специализирано издание на Главно управление по геодезия, картография и кадастър при МССУ, 1985 г.).
2.2. Разграфката на картните листове се извършва по правоъгълната координатна мрежа, като всички картни листове при различните мащаби са с размери 50 x 50 см.
2.3. Разграфката и номенклатурата на картните листове в М 1:1000 е свързана с тази на картните листове в М 1:5000.
2.4. Разграфката на картните листове в М 1:1000 се получава, като всеки картен лист в М 1:5000 се разделя на 25 картни листа в М 1:1000.
2.5. Номенклатурата на картните листове в М 1:1000 се получава, като към номенклатурата на листа в М 1:5000 се добави в скобите номерът на лист в М 1:1000, изписан с римски цифри (от I до XXV). Например картен лист № XIII, показан на чертежа, има номенклатура К-9-35-(120-XIII).

М 1:5000 - K-9-35-(120)
М 1:1000 - K-9-35-(120-XIII)

I	II	III	IV	V
VI	VII	VIII	IX	X
XI	XII	XIII	XIV	XV
XVI	XVII	VIII	IX	XX
XXI	XXII	XXIII	XIV	XV

3. Свободна разграфка
3.1. За проверка, контрол и одобряване, както и по заявка на потребители, части от кадастралната карта могат да бъдат изчертавани в свободна разграфка.
3.2. Свободната разграфка обхваща само определена част от кадастралната карта, която се изобразява в съответния мащаб върху един или минимален брой еднакви по размери листа. Картните листове се номерират по последователни редове, като се започва от северозапад и се спазва посока на номерация от запад на изток. Допуска се отделни урбанизирани имоти или групи имоти да се изчертават и на отделни листа с формат А3 или А4, ако мащабът на картата не позволява достатъчно четливото им представяне.

II. Условни знаци за точки от геодезическата основа и гранични точки

Табло 1

Номер	Наименование	Изображение	Забележка
1	Точка от държавната или с местно предназначение геодезическа мрежа		1:1000 1:5000
2	Точка от работна геодезическа основа		1:1000 1:5000
3	Нивелачен репер		Изобразява се само в специални карти
4	Пресичане на координатни линии		1:1000 1:5000
5	Определяща точка, означена с регламентиращ знак		1:1000 1:5000
6	Изходна точка за определяне на морската граница		1:1000 1:5000

III. Условни знаци за граници 1. Държавна и административни граници

Табло 2

Номер	Наименование	Изображение	Забележка
7	Държавна граница		1:1000 1:5000
8	Областна граница		1:1000 1:5000
9	Общинска граница		1:1000 1:5000
10	Землищна граница, граница на административен район		1:1000 1:5000

2. Граници на поземлени имоти

Табло 3

Номер	Вид граница	Граница с кадастрално ниво имот	Граница с кадастрално ниво район	Забележка
11	Трайно материализирана			отменена гран.-зелена
12	Трайно материализирана обща			отменена гран.-зелена
13	Нетрайно материализирана			отменена гран.-зелена
14	Нетрайно материализирана обща			отменена гран.-зелена
15	Нематериализирана			отменена гран.-зелена
16	Граница му части на поземлен имот на линеен обeкт			отменена гран.-зелена
17	Спорна		Не може да бъде граница	отменена гран.-зелена
18	Проектна			не се съхранява

IV. Изобразяване на територии с еднакво трайно предназначение

Табло 4

Номер	Наименование	Цвят	Оцветяване
19	Урбанизирана територия	не се оцветява
20	Територия за транспорт	светлосив
21	Земеделска територия	жълт
22	Горска територия	светлозелен
23	Водна територия	светлосин
24	Защитена територия	бледолилав
25	Нарушена територия	кафяв

V. Изобразяване на сгради

Табло 5

Номер	Наименование	Изображение	Забележка
26	Наземна сграда	___________ 0,1	1:1000 1:5000
27	Подземна или надземна сграда	- - - - - - - - - 0,1	1:1000 1:5000

VI. Надписи и шрифтове
1. Надписи, съдържащи техническа информация

Табло 6

Пореден номер	Вид надпис	Шрифт	Изображение	Параметри на надписа
28	Номер на кадастрален район	литературен курсив с десен наклон	135	H = 3 mm D = 0,35 mm
29	Номер на поземлен имот	блоков курсив с десен наклон	125	H = 1,8 mm D = 0,2 mm
30	Номер на сграда със самостоятелни обекти	блоков курсив с десен наклон	137	H= 1,8 mm D= 0,1 mm
31	Номер на сграда	блоков курсив с десен наклон	2	H = 1,6 mm D = 0,1 mm
32	Номер на точка от основната мрежа	литературен курсив с десен наклон	165	H = 1,6 mm D = 0,1 mm
33	Номер на определяща точка	тесен наклонен курсив (син цвят)	13	H = 1,6 mm D = 0,1 mm
34	Етажност и предназначение на сграда	блоков курсив с десен наклон	4Ж	H = 2,0 mm D = 0,1 mm

2. Наименования и пояснителни надписи

Табло 7

Пореден номер	Вид надпис	Шрифт	Изображение	Параметри на надписа
35	Наименование на улица, булевард, площад	литературен прав	ул. Св. Никола	H = 2 mm D = 0,2 mm
36	Административен номер	блоков широк	132а	H = 1,5 mm D = 0,2 mm
37	Съседна държава	литературен прав	Гърция	H = 4 mm D = 0,35 mm
38	Водна площ	литературен прав	ез. Окото	H = 1,6 mm D = 0,1 mm
39	Наименование на местност	литературен широк	М О М А М А Р А	H = 3 mm D = 0,2 mm
40	Надпис на землищна граница	литературен прав	с. Яна, общ. Попово	H = 1,5 mm D = 0,1 mm
41	Пояснителен надпис за поземлен имот	блоков тесен	Е 75 резерват	H = 1,6 mm D = 0,1 mm
42	Пояснителен надпис за сграда	блоков тесен	х-л "Морски звуци"	H = 1,6 mm D = 0,1 mm

VII. Пояснения
1. Условни знаци за точки от геодезическата основа и гранични точки
1.1. Основните геодезически точки се изобразяват по един и същи начин независимо от класа, метода на определяне и начина на стабилизиране. Условният знак се изобразява така, че центърът му да съвпада с местоположението на точката. Номерът на точката се надписва по възможност от дясната страна на знака.
1.2. Чрез условен знак № 2 се изобразяват само трайно стабилизирани точки от РГО със средни квадратни грешки не по-големи от допустимите съгласно наредбата независимо от метода на определяне. Посоки на визурите към съседни точки не се изобразяват. Знакът се изобразява така, че центърът му да съвпада с местоположението на точката. Номерът на точката се надписва по възможност от дясната страна на знака.
1.3. Знак № 5 се поставя само в гранични точки на имоти или административни граници, които са трайно означени на място. Гранични точки, получени от пресичане на масивни огради или съвпадащи с ъгли на сгради, без специален знак на място, не се изобразяват по този начин.
2. Условни знаци за граници
2.1. Държавните и административните граници се изобразяват непрекъснато по цялото им протежение независимо от начина на означаване на съвпадащите с тях имотни граници. Граничните точки по тях, които са трайно означени, се изобразяват със знак № 5.
2.2. Границата на кадастралния район се изобразява удебелено според колона 4 от табло
3. Отменени (заличени) граници на поземлени имоти се изобразяват само в специализирани карти, проекти за делби или обединяване на поземлени имоти. Всички посочени параметри в колони 3 и 4 на табло 3 за съответния условен знак се запазват, но цветът от черен става зелен.
2.3. Като трайно материализирани граници се изобразяват границите, които са огради, изпълнени от бетон, зидани камъни, тухли, метал с бетонна или каменна подземна основа, зидани или бетонни подпорни стени, суха зидария с височина на зида над 1,20 m във видимо добро състояние. Ако имотната граница съвпада с надземна стена от масивна постройка или съоръжение, които не са предмет на кадастралната карта, за изобразяването й също се ползва този условен знак.
2.4. Като нетрайно материализирани граници се изобразяват границите, които са огради, изпълнени от кирпич, с височина на зида над 1,2 m или градински решетки, мрежи, бодлива тел, жив плет, но с бетонирани бетонни/метални колове между тях, и оградата е във видимо добро състояние.
2.5. Всички останали граници, които не могат да се отнесат към горните два вида, или когато границата на поземления имот съвпада изцяло или с част от очертание на сграда, която е предмет на кадастралната карта, се изобразяват с условен знак № 15.
2.6. Поземленият имот на линеен обект (улици, пътища, железопътни линии, водни течения и др.) се разделя на отделни поземлени имоти (части) с междинни граници (знак № 16) при спазване на следните правила: - в един кадастрален район поземленият имот на линейния обект се разделя на един или минимален брой имоти; това правило се прилага за улици от I до IV клас; - не се допуска в един поземлен имот да се обединяват два или повече линейни обекти с различни наименования (например наименования на реки), дори и да са от един вид или клас; - при пресичане на линейни обекти зоната на пресичане (кръстовището) трябва да е в контура на обекта с по-висок клас; железопътните прелези влизат в имота на железопътната линия; при пресичане на различни нива (мостове, тунели, пътни детелини) кръстовището влиза в поземления имот на наземния обект, дори и да е с по-нисък клас, а поземленият имот на другия обект се прекъсва; - в контура на железопътна линия, пътища от републиканската мрежа, улици, площади и водни течения се поставя пояснителен надпис за наименованието на обекта.
2.7. Използва се само в случаите по чл. 48, ал. 4 от наредбата. Спорна граница не може да е граница на кадастрален район.
2.8. Проектна граница се използва при дейности съгласно глава шеста от наредбата. В кадастралната карта тя не се изобразява.
2.9. Поземлените имоти се оцветяват в зависимост от трайното им предназначение, както е показано в табло 4. Границите на територии с еднакво трайно предназначение се разпознават по различното оцветяване на поземлени имоти от двете им страни.
3. Изобразяване на сгради - сграда се изобразява със застроената й площ така, както е построена в действителност, независимо от собствеността, законността и местоположението й спрямо имотните граници. Ако очертанието на сградата пресича граница на поземлен имот, сградата не се разделя на отделни части.
3.1. Знакът № 26 се използва за изобразяване на застроената площ на наземни сгради или полуподземни сгради, на които горната част е изцяло над земята (видима).
3.2. Знакът № 27 се използва за изобразяване на застроената площ на надземни или подземни сгради и самостоятелни обекти в прехвърлящи съоръжения.Самостоятелни обекти на собственост, намиращи се в подземни или надземни съоръжения (например магазини в подлез), са предмет на кадастъра. В кадастралната карта със знак № 27 се изобразяват само очертанията на самостоятелните обекти. Цялостният контур на прехвърлящото съоръжение (подлеза) не се изобразява. Аналогично се постъпва при мост или надлез. Прехвърлящи съоръжения (мостове, тунели), които са елементи от застрояването на наземни линейни поземлени имоти, но не съдържат самостоятелни обекти на собственост, не се изобразяват.
3.3. Условните знаци № 26 и № 27 се ползват комбинирано за изобразяване на: - полуподземни сгради, които не са видими изцяло; - проходи в сгради; - топли връзки между сгради. С условни знаци № 26 - 27, но изчертани в зелен цвят, се изобразяват заличени сгради от кадастралната карта. Ползват се при издаване на справка от кадастъра с исторически данни.
4. Надписи и шрифтове
4.1. Номерът на кадастрален район се надписва ограден в кръг. Надписът се поставя на подходящо място, по възможност приблизително в центъра на контура.
4.2. Ако номерът на поземлен имот не може да се побере в контура, той се изнася със стрелка (чертичка). Ако номерът на поземлен имот е заличен, при извеждане на исторически справки от кадастъра той се изчертава в зелен цвят. Другите параметри на шрифта се запазват. Проектен номер на поземлен имот се ползва при дейности съгласно глава девета от наредбата. В кадастралната карта той не се изобразява. Ползва се за специализирани карти и скица-проект за делба, като параметрите на шрифта се запазват, но се изчертава в червен цвят.
4.3. Номерът на сградата се надписва в горния десен ъгъл в контура й. Ако сградата е заличена, при изготвяне на исторически справки номерът й се извежда в зелен цвят, като съответните параметри на шрифта се запазват.
4.4. Номерът на точка от основната мрежа се надписва по принцип вдясно от условния знак. 4.5. Номерът на определящата точка се извежда по принцип вдясно от точката.
4.6. Предназначението и етажността на сградите от кадастралната карта се надписват само в специализирани карти. Етажността се надписва с цифра, определяща броя на етажите, когато са повече от един, а предназначението се надписва съкратено, в зависимост от изискванията на приложение № 9.
4.7. Името на улицата се поставя в контура на съответния имот и се ориентира по дължината й, така че да се чете от южната или източната страна.
4.8. Административният номер на имота се поставя от вътрешната страна на границата, ориентиран по направление на улицата.
4.9. Името на съседна държава се изписва винаги ориентирано на север.
4.10. Имената на водните течения се изписват ориентирани по посока на теченията, така че да се четат от южната или източната страна, а наименованията на водните площи - ориентирани на север.
4.11. Наименованието на местност се изписва ориентирано по протежение на територията й, така че да се чете от южната или източната страна.
4.12. Когато номерата на кадастралните райони са изписани като дроби, надписи по землищните граници за съседни населени места не са необходими.
4.13. Наименованията на всички поземлени имоти и сгради задължително се надписват. По-значимите поземлени имоти и сгради без наименование се надписват с пояснителни надписи (например: парк, музей). При необходимост пояснителният надпис може да се изпише със съкращение при спазване изискванията на Списъка на условните съкращения в кадастралните планове на населени места и незастроени терени в мащаби 1:1000 и 1:500 от Условните знаци за кадастралните планове на населени места и незастроени терени мащаби 1:1000 и 1:500 (специализирано издание на Главно управление по геодезия и кадастър при МТРС, 1993 г.).

VIII. Традиционни картни носители и оформление на картен лист
1. Картни носители За одобряване и съхранение кадастралната карта се изчертава задължително на полиестерна недеформируема материя (филм) с дебелина не по-малка от 0,11 mm, като при това се вземат специални мерки за запазване трайността на изчертаното съдържание. За проверка и контрол, както и по заявки на потребителя кадастралната карта се изчертава на хартия или на друг подходящ носител.
2. Извънрамково оформяне на кадастрална карта Извън рамките на кадастралната карта се записват:
2.1. Горе ляво - Координатна система (H=2 mm, литературен прав).
2.2. Горе в средата - на два реда: "Кадастрална карта" (H=6 mm), и номенклатура на картния лист (H=3 mm, литературен прав).
2.3. Горе вдясно - последователно на редове се изброяват код по ЕКАТТЕ, име на населено място, община, област (блоков прав, тесен, H=2 mm).
2.4. Долу вляво - МРРБ - Агенция по кадастъра (H=2 mm, литературен прав).
2.5. Долу в средата - Мащаб (H=2 mm, литературен прав).
2.6. Долу вдясно - на два реда: дата за актуалност на картата и дата на отпечатване (H=2 mm, литературен прав).
2.7. В средата на полетата между двете рамки се изписват номенклатурите на четирите съседни картни листа (H=2 mm, литературен прав).
2.8. Дебелината на ограничителната рамка на работното поле е 0,1 mm, на външната рамка - 0,35 mm. Разстоянието между двете рамки е 8 mm.
3. Извънрамково оформяне на кадастралната карта в свободна разграфка Извън работното поле се записват:
3.1. Надпис: Кадастрална карта - част № ... ...
3.2. Име на населено място, община, област, код по ЕКАТТЕ.
3.3. Мащаб на картата.
3.4. Надпис: МРРБ - Агенция по кадастъра.
3.5. Изпълнител.
3.6. В свободното поле се показват схематично разположението и номерата на частите на кадастралната карта.
3.7. В краищата на всяка отделна част се оставят празни ивици не по-тесни от 5 cm.
4. Графичен вид на кадастралната карта Изпълнителният директор на АК одобрява образец за графичния вид на кадастралната карта.

Приложение № 2
към чл. 11, ал. 2, чл. 15, ал. 4, чл.18

Таблица 1

Класификатор на трайното предназначение на териториите

Код	Наименование на територията
1	Урбанизирана
2	Територия на транспорта
3	Земеделска
4	Горска
5	Територия, заета от води и водни обекти
6	Защитена
7	Нарушена

Таблица 2

Класификатор за предназначението на сградите и на самостоятелните обекти в тях

Нов код	Наименование	Стар код за съответствие
1. Сгради за постоянно и временно обитаване
100	Жилищна сграда - еднофамилна	112
110	Жилищна сграда - многофамилна	111
120	Жилищна сграда със смесено предназначение	0
130	Вилна сграда - еднофамилна	113
140	Вилна сграда - многофамилна	0
150	Общежитие	120, 121, 122, 123
160	Хотел	231
170	Апартаментен хотел	0
180	Постройка на допълващото застрояване	0
190	Друг вид сграда за обитаване	100, 110, 114
2. Обществени сгради
200	Сграда за търговия	210, 211, 212, 213, 214, 215, 216, 217
210	Сграда за обществено хранене	220, 221, 222, 223, 224, 225
220	Сграда за битови услуги	230, 233, 234, 235, 236, 239
230	Сграда за детско заведение	240, 241, 242, 243
240	Учебна сграда	260, 261, 262, 263, 264
250	Здравно заведение	250, 251, 252, 253, 254, 257, 259
260	Заведение за социални грижи	258
270	Сграда за научна и проектантска дейност	270, 271, 272, 273, 274, 275
280	Сграда за културни и обществени дейности	280, 281, 282, 283, 284, 285, 286, 287, 288, 289
290	Спортна сграда, база	268
300	Административна, делова сграда	290, 291, 292, 293, 294, 295, 296, 297, 298, 299
310	Курортна, туристическа сграда	232, 255, 256, 265, 266, 267
320	Сграда на транспорта	237, 520, 521, 522, 523, 524, 525, 526, 527, 528
330	Сграда на съобщенията	500, 510, 511, 512, 513, 514, 515, 516
340	Култова сграда	238, 810, 811, 812, 813, 814, 815, 816
350	Сграда - паметник на културата	0
360	Друг вид обществена сграда	200
3. Производствени,складови и инфраструктурни сгради
400	Промишлена сграда	300, 310, 320, 330, 340, 350, 360, 361, 362, 363, 364, 365, 366, 367, 370, 371, 372, 373, 374, 375, 376, 377, 378, 379, 380, 381, 382, 383, 390, 391, 392, 393, 394, 395, 396
410	Сграда за енергопроизводство	540, 541, 542, 543, 544, 545, 546, 547, 548, 550, 551, 552, 553, 554, 555, 560, 561, 562
420	Селскостопанска сграда	400, 410, 411, 412, 413, 414, 415, 416, 417, 420, 421, 422, 423, 424, 425, 430, 431, 432, 433, 434, 435, 440, 441, 442, 443, 444, 445, 446, 447, 450, 451, 452
430	Горскостопанска сграда	0
440	Сграда за водоснабдяване и/или канализация	530, 531, 532, 533, 534, 535, 536, 537
450	Сграда със специално предназначение	820
460	Складова база, склад	600, 610, 611, 612, 613, 614, 620, 621, 622, 623, 624, 630, 631, 632, 633, 640, 641, 642, 643, 644, 645, 650, 651, 652, 653, 660, 661, 662, 663
470	Хангар, депо, гараж	700, 710, 711, 712, 713, 714, 720, 721, 722, 723, 724, 730, 731, 732, 733, 734
480	Друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда	740, 741, 742, 800, 900
490	Сграда със смесено предназначение	0
4. Самостоятелни обекти в сгради
500	Жилище, апартамент
510	Ателие за творческа дейност
520	Кабинет за творческа дейност
530	Гараж в сграда
540	Инфраструктурен обект в сграда
550	За търговска дейност
560	За обслужваща дейност за битови услуги
570	За обществено хранене
580	За детско заведение
590	За здравни и социални услуги
600	За културна и обществена дейност
610	За учебна дейност
620	За научна и проектантска дейност
630	За култова и ритуална дейност
640	За спортна и развлекателна дейност
650	За делова и административна дейност
660	За офис
670	За склад
680	Обекти със специално предназначение
690	Друг вид самостоятелен обект в сграда

Таблица 3

Класификатор за начина на трайно ползване на поземлените имоти

Нов код	Наименование	Стар код за съответствие
1. Поземлени имоти за жилищни нужди
1000	Ниско застрояване (до 10 m)	3110
1010	Средно застрояване (от 10 до 15 m)	0
1020	Високо застрояване (над 15 m)	0
1030	Комплексно застрояване	3120, 3130
1040	Незастроен имот за жилищни нужди	0
1050	За друг вид застрояване	3100, 3190, 3900, 3999
2. Поземлени имоти за обществени сгради и комплекси
1100	За обект, комплекс за здравеопазване	0
1110	За обект, комплекс за образование	0
1120	За обект, комплекс за култура и изкуство	0
1130	За обект, комплекс за социални грижи	0
1140	За административна сграда, комплекс	0
1150	За обект за делово и банково обслужване	0
1160	За търговски обект, комплекс	0
1170	За обект, комплекс за битово обслужване	0
1180	За обект, комплекс за наука	0
1190	За култова сграда, комплекс	0
1200	Незастроен имот за обществена сграда, комплекс	0
1210	За друг обществен обект, комплекс	2330, 3200
3. Поземлени имоти за озеленени площи
1300	Обществен селищен парк, градина	3410, 3411, 3419
1310	Обществен извънселищен парк, горски парк	7130
1320	Дендрариум	0
1330	Ботаническа градина	3433
1340	Зоологическа градина	3434
1350	Гробищен парк	3436
1360	За защитно и изолационно озеленяване	0
1370	За друг вид озеленени площи	3400, 3420, 3421, 3432, 3430, 3435, 3439, 3429, 3490
4. Поземлени имоти за спортни обекти
1400	Стадион	7310, 7351, 7360, 7371, 7372, 7373
1410	За спортна зала	7320
1420	Спортно игрище	3431, 7330, 7340
1430	За трасета за вело- и мотоспорт	7370, 7379
1440	Ски-писта	7350, 7352, 7353
1450	За съоръжения за зимни спортове	7359
1460	За ловна база и стрелбище	7381
1470	За водна спортна база	7382, 7383, 7384
1480	За плувен басейн	4416
1490	Незастроен имот за спортен обект	0
1500	За други видове спорт	7300, 7380, 7389, 7390
5. Поземлени имоти за курортно-рекреационни обекти
1600	За вилна сграда	7210, 7211
1610	За земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ЗСПЗЗ)	0
1620	За почивен лагер	7230, 7231, 7232, 7233, 7239
1630	За туристическа база, хижа	7240, 7241, 7242, 7243, 7249
1640	За санаториум, балнеосанаториум, профилакториум	7250, 7251, 7252, 7256, 7257
1650	За курортен хотел, почивен дом	7253, 7212
1660	За къмпинг, мотел	7220, 7221, 7222
1670	Незастроен имот за курортно-рекреационен обект	0
1680	За друг курортно-рекреационен обект	7258, 7259, 7254, 7255
6. Поземлени имоти за производствени и складови обекти
1700	За електроенергийното производство	3311
1710	За топлоенергийното производство	3312
1720	За друго производство на продукти от нефт, въглища, газ, шисти	3310, 3313, 3319
1730	За черната и цветната металургия	3320, 3321, 3322
1740	За машиностроителната и машинообработващата промишленост	3330, 3331
1750	За химическата и каучуковата промишленост,	3332
1760	За дърводобивната и дървообработващата промишленост	3341
1770	За целулозно-хартиената промишленост	3342
1780	За производството на строителни материали, конструкции и изделия	3351
1790	За производството на стъкло	3352
1800	За текстилната промишленост	3361
1810	За шивашката промишленост	3362
1820	За кожарската, кожухарската и обувната промишленост	3363
1830	За хранително-вкусовата промишленост	3364
1840	За полиграфическата промишленост	3370
1850	За складова база	1550, 2225, 2340, 3390, 3392, 3399
1860	За база за селскостопанска или горскостопанска техника	1510, 1520, 1560, 2360
1870	За ветеринарна лечебница	1540
1880	За стопански двор	1570
1890	За животновъден комплекс	1610, 1921, 1619
1900	За животновъдна ферма	1611, 1612, 1613, 2224
1910	Незастроен имот за производствен, складов обект	0
1920	За друг вид производствен, складов обект	1500, 1530, 1590, 1600, 2350, 2390, 3300, 3340, 3350, 3360, 3369, 3380
7. Поземлени имоти за обекти на културно-историческото наследство
2000	За археологически паметник на културата	7260, 7261, 7262, 7263
2010	За архитектурен паметник на културата	7270, 7271, 7272, 7273
2020	За исторически паметник, историческо място	7290, 7291, 7292, 7293, 7294
2030	За паметник на изобразителното и приложното изкуство	7280
2040	За друг имот на културно-историческото наследство	0
8. Поземлени имоти за движение и транспортни обекти
2100	За първостепенна улица	3511
2110	За второстепенна улица	3512, 3513
2120	За алея	3514
2130	За кръстовище	3515, 6116
2140	За площад	3516
2150	За паркинг	3517
2160	За вход на пешеходен подлез, метро	3518, 3522
2170	За линии на релсов транспорт	3521, 3523, 6311, 5321
2180	За депо за релсов транспорт	3524, 6313
2190	За автогараж	3525, 3526, 3528, 6150
2200	За автомагистрала	6111
2210	За път от републиканската пътна мрежа	6112, 6113, 6114
2220	За местен път	6115, 6120
2230	За селскостопански, горски, ведомствен път	1700, 1710, 1720, 2222, 2310, 6130
2240	За автогара, автоспирка	6140
2250	За бензиностанция, газостанция	3020
2260	За летище, аерогара	1910, 6211, 6212
2270	За железопътна гара, спирка	6312
2280	За ремонт и поддържане на транспортни средства	3527, 6160, 6170, 6213, 6214, 6314, 6420, 6513
2290	За пристанище	6410, 6411, 6412
2300	За въжена линия	6510, 6511, 6512
2310	За друг поземлен имот за движение и транспорт	3500, 3510, 3519, 3520, 3529, 6100, 6180, 6190, 6200, 6210, 6219, 6300, 6310, 6319, 6400, 6490, 6500, 6519, 6900
9. Поземлени имоти за съоръжения на проводи
2400	За съоръжение на водопровод	6610
2410	За съоръжение на канализация	6620
2420	За съоръжение на електропровод	6630
2430	За съоръжение на нефтопровод	6641
2440	За съоръжение на газопровод	6642
2450	За съоръжение на топлофикационен провод	6650
2460	За съоръжение на съобщителен провод	6660
2470	За съоръжение на друг вид провод	6600, 6640, 6649, 6690
10. Поземлени имоти - ниви (орна земя)
2500	Полска култура	1111, 1152, 2211
2510	Зеленчукова градина	1112
2520	Оризище	1113
2530	Оранжерия с трайна конструкция	1114
2540	Дивечова нива	2215, 2440
2550	Неизползвана нива (угар, орница)	1130, 1132, 1139
2560	Изоставена орна земя	1140, 1141, 1145, 1146, 1147, 1149
2570	Друг вид нива	1100, 1110, 1119, 1120
11. Поземлени имоти - трайни насаждения
2600	Овощно насаждение	1211, 1212
2610	Лозово насаждение	1213, 1214
2620	Етерично-маслодайна култура	1215, 1216
2630	Хмелници	1221
2640	Разсадник	1222, 2214, 2240
2650	Изоставено трайно насаждение	1230, 1231, 1234
2660	Друг вид трайно насаждение	1220, 1200, 1210, 1217, 1218, 1223, 1224, 1229, 2213, 2230
12. Поземлени имоти - ливади
2700	Използвана ливада	1310, 1150, 1151, 2212
2710	Неизползвана ливада	1320, 1322, 1329
2720	Изоставена ливада	1330, 1331, 1335, 1339
2730	Друг вид ливада	1300
13. Поземлени имоти - пасища, мери
2800	Пасище	1400, 1401, 1410, 1420, 2260
2810	Мера	1430
2820	Високопланинско пасище	0
2830	Друг вид земеделска земя	1900, 1920, 1929
14. Поземлени имоти - дървопроизводителни гори
2900	Иглолистна гора	2111
2910	Широколистна гора	2112
2920	Смесена гора	0
2930	Нискостъблена гора	2113
2940	Клек	2114
2950	Друг вид дървопроизводителна гора	1239, 2100, 2110, 2120, 2122, 2123, 2420, 2430
15. Поземлени имоти - недървопроизводителни горски площи
3000	Голина	2121, 2410
3010	Поляна	2221, 2250
3020	Просека	2223, 2320
3030	Нелесопригодна площ - дървесна растителност, храсти	1922, 2227
3040	Друг вид недървопроизводителна горска площ	2200, 2210, 2220, 2229, 2216, 2217, 2226, 2290, 2400
3050	Друг вид горски имот	2900
16. Поземлени имоти за водни течения, водни площи и съоръжения
3100	Водно течение, река	4100, 4110, 4111
3110	Езеро	4211
3120	Блато	4212
3130	Мочурище	8500
3140	Язовир	4411
3150	Водоем	4412
3160	Рибарник	4413
3170	Солница	4414
3180	За басейн с резервна вода за промишлено предприятие	4417
3190	Напоителен канал	4511
3200	Отводнителен канал	4512
3210	Плавателен канал	4513
3220	За извор на прясна вода	4600, 4610, 4611, 4612, 4613
3230	За извор на минерална вода	4700, 4710, 4711, 4712
3240	За водностопанско, хидромелиоративно съоръжение	4800, 4911
3250	За друг вид водно течение, водна площ, съоръжение	3437, 4119, 4210, 4200, 4219, 4415, 4419, 4400, 4410, 4419, 4500, 4510, 4519, 4900, 4910, 4919
3260	Гранична река	4112
3300	Черноморски териториални води	4300
17. Поземлени имоти за защитена природна среда
3400	Природен резерват	7110
3410	Природна забележителност	4113, 7140, 7141, 7142, 7143, 7144, 7145, 7146, 7147, 7149
3420	Поддържан резерват	0
3430	Защитена местност	0
3440	Пясъчна плажна ивица	7150, 7151, 7152, 7159
3450	За находище на лечебна кал	7160
3460	За друг вид естествен ресурс за превантивна защита	7100, 7120, 7190, 7400
18. Поземлени имоти за добив на полезни изкопаеми
3500	За добив на руди	5211, 5212
3510	За добив на въглища	5213, 5214
3520	За добив на нерудни полезни изкопаеми	5215, 5216
3530	За кариера за пясък, чакъл и глини за строителната керамика	5217
3540	За кариера за суровини за строителството и промишлеността в скален масив	5218
3550	Със сгради и съоръжения за добив на полезни изкопаеми	5400
3560	За друг вид обект за добив на полезни изкопаеми	5200, 5219, 5911, 5919, 5900, 5910, 5210
19. Поземлени имоти, заети от индустриални и битови отпадъци
3600	Хвостохранилище	9100
3610	Сгуроотвал	9200
3620	Утаител	9300
3630	Депо за индустриални отпадъци	9400
3640	Депо за вторични суровини	9500
3650	Депо за битови отпадъци (сметище)	9600
3660	Депо за хумус	9700
3670	Насип, насипище	5300, 5310, 5311, 5312, 5319, 5912
3680	За друг вид отпадъци	9900
20. Поземлени имоти за деградирали земи
3700	Деградирала орна земя	1131, 1142, 1143, 1144
3710	Деградирало трайно насаждение	1232, 1233
3720	Деградирала ливада	1321, 1332, 1333, 1334
3730	Друг вид деградирала земя	0
21. Поземлени имоти със специално предназначение и ползване
3800	За склад на държавния резерв	3391
3810	За друг вид имот със специално предназначение и ползване	0
22. Поземлени имоти без определено стопанско предназначение
3900	Скали	8100
3910	Пясъци	8200
3920	Сипей	8300
3930	Дере	8410, 8400
3940	Овраг, промойна	8420
3950	Ями	8430
3960	Друг вид поземлен имот без определено стопанско предназначение	8600, 8900
4000	Поземлен имот със смесен начин на трайно ползване	0
4100	Поземлен имот с недефиниран начин на трайно ползване	9999

Приложение № 3
към чл. 17, ал. 2, чл. 50, ал. 7

Схема по етажи на самостоятелните обекти в сграда

1. Основното предназначение на схемите е документиране на взаимното разположение на самостоятелните обекти в сградата. За схемите на самостоятелните обекти в сграда не се прилагат изисквания за точност и от тях не се извличат данни за точно пространствено положение и размери.
2. Схемите по етажи на самостоятелните обекти се изработват в цифров и графичен вид, като се изхожда от очертанието на сградата от кадастралната карта.
3. При наличие на архитектурен план схемите на самостоятелните обекти в сградата се изработват в съответствие с него.
4. За всеки етаж се изобразяват:
- номерът на етажа;
- номерата на входовете;
- очертанието на сградата от кадастралната карта със сива линия с дебелина 2 mm;
- контурите на самостоятелните обекти на собственост с черна линия с дебелина 0,2 mm;
- самостоятелните обекти, принадлежащи на един и същи вход, се очертават с черна линия с дебелина 0,5 mm.
5. Контури на общи части и помещения в сградата не се изобразяват.
6. Номерацията на самостоятелните обекти започва от най-ниския етаж, като по възможност се използват административните им номера. Общите части и помещения не се номерират.
7. Когато един самостоятелен обект се състои от две или повече части на един или различни етажи, частите се номерират с един и същи номер.
8. В контура на всеки самостоятелен обект, който не е предназначен за жилище, се поставя пояснителен надпис (например спортна зала, магазин).
9. В графичен вид схемите на етажите се изработват върху хартия формат А4 или А3 и се подвързват в папка. Схемите на етажите в една сграда могат да са на една или повече страници. Използват се мащаби 1:500 и 1:250.
10. Дългата страна на сградата се ориентира спрямо листа, като се показва посоката север.
11. Оформяне на схемата. В горната част на схемата в средата се записват:
- схема на етажите в сграда;
- идентификатор на сградата;
- идентификатор на поземления имот, в който е разположена сградата;
- административен адрес;
- мащаб.
В долната част на схемата вляво се поставя надпис: МРРБ - Агенция по кадастъра. В долната част на схемата вдясно се записват данни за изпълнителя и датата. В краищата на всяка отделна част се оставят празни ивици не по-тесни от 2 cm.
12. Изпълнителният директор на Агенцията по кадастъра одобрява образец на графичния вид на схемата по етажи на самостоятелните обекти в сграда.

Приложение № 4
към чл. 24, ал. 9

Реперен карнет
РТ 107
Стабилизирана с метална тръба

Приложение № 5
към чл. 30

Служба по кадастъра гр. ..........	СЕРТИФИКАТ НА ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ........... идентификатор ........... ЧАСТ I - ДАННИ ЗА НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ
Служба по кадастъра гр. ..........	създадена на: .............. г. Заверил: ..... подпис, печат ... /..... име на дл. лице ...../		закрита на:.............. г. Заверил: ..... подпис, печат ... /..... име на дл. лице ...../
СЕРТИФИКАТ на НЕДВИЖИМ ИМОТ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ........ идентификатор ....... Нас. място: ............................... СКИЦА М 1: .............. Община: ................................... Област: ................................... Адрес: ул. ......................, № ...... Нанесен в кадастрална карта, одобрена със Заповед № ............../........... г. на ........... изп. директор на АК ........ Вписан в Имотен Регистър към РС .......... районен съд ............. партида № ....... Образуван от поземлени имоти: .......... идентификатори ................. Преобразуван в поземлени имоти: .......... идентификатори ................. Площ: по кадастрална карта: .......... ± ... кв.м по документ: ......................... кв.м Трайно предназначение: .............. по класификатор ............ Начин на трайно ползване: .............. по класификатор ............ Стар идентификатор: ....................... Имотът включва: 1. Сграда № ....: застроена площ ....... ± .... кв.м, бр. етажи Предназначение: ................. по класификатор .......... Данни за законност: удостоверение № ......./.... г., изд. От 2. Сграда № ....: застроена площ ....... ± .... кв.м, бр. етажи Предназначение: ................. по класификатор .......... Данни за законност: удостоверение № ......./.... г., изд. От 3. ............................................................ Определящи точки в координатна система ........................:
№ в скицата	Идентификатор	X	Y	Метод на определяне на точката
1 2	............ ............	....... .......	....... .......	............ ............
......	............	.......	.......	............

Служба по кадастъра гр. ..........	СЕРТИФИКАТ НА СГРАДА ........... идентификатор ........... ЧАСТ I - ДАННИ ЗА НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ
	създадена на: .............. г. Заверил: ..... подпис, печат ... /..... име на дл. лице ...../	закрита на:.............. г. Заверил: ..... подпис, печат ... /..... име на дл. лице ...../
СЕРТИФИКАТ на НЕДВИЖИМ ИМОТ СГРАДА ........ идентификатор ....... Нас. място: ............................... СКИЦА М 1: .............. Община: ................................... Област: ................................... Адрес: ул. ......................, № ...... Нанесен в кадастрална карта, одобрена със Заповед № ............../........... г. на ........... изп. директор на АК ........ Вписан в Имотен Регистър към РС .......... районен съд ............. партида № ....... Застроена площ: по кадастрална карта: .......... ± ... кв.м по документ: ......................... кв.м Бр. етажи: .............. Бр. самост. обекти на собственост: ........ Предназначение: .............. по класификатор ............ Данни за законност: удостоверение № .........../........... г., изд. от ................................... Стар идентификатор: .......................

Служба по кадастъра гр. ..........	СЕРТИФИКАТ НА САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА ........... идентификатор ........... ЧАСТ I - ДАННИ ЗА НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ
	създадена на: .............. г. Заверил: ..... подпис, печат ... /..... име на дл. лице ...../	закрита на:.............. г. Заверил: ..... подпис, печат ... /..... име на дл. лице ...../
СЕРТИФИКАТ на НЕДВИЖИМ ИМОТ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА ........ идентификатор ....... Нас. място: ............................... СХЕМА М 1: .............. Община: ................................... Област: ................................... Адрес: ул. ......................, № ...... Нанесен в кадастрална карта, одобрена със Заповед № ............../........... г. на ........... изп. директор на АК ........ Вписан в Имотен Регистър към РС .......... районен съд ............. партида № ....... Площ по документ: ............ кв.м Предназначение: .............. по класификатор ............ Данни за законност: удостоверение № .........../........... г., изд. от ................................... Стар идентификатор: .......................

Служба по кадастъра гр. ..........	СЕРТИФИКАТ НА ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ...... идентификатор ... ЧАСТ II - СОБСТВЕНИЦИ, ПРИЗНАВАНЕ И ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ
	създадена на: .............. г. Заверил: ..... подпис, печат ... /..... име на дл. лице ...../	закрита на:.............. г. Заверил: ..... подпис, печат ... /..... име на дл. лице ...../

№	Собственици и актове за признаване и прехвърляне на право на собственост	Идеална част	Разпореждане в полза на
№		Идеална част	№	Идеална част
1.	За физическо лице: ................. име ............. , ЕГН ............. , Адрес: ................ нас. място .............. , ............... улица/квартал/комплекс ................., № ....., бл. ....., ет. ....., ап. ....., п.код ............. За юридическо лице: ............ наименование и организационна форма ........., ......... БУЛСТАТ или друг идентификационен № ......., Регистрирано в .... съд ....., рег ....., том ....., партида ....., Седалище: ........... нас. място ........., ...... улица/квартал/комплекс ......., № ....., бл. ....., ет. ....., ап. ...., п.код ..... За община: ............ населено място ............, ЕКАТТЕ ............, Собственост ............ общинска частна/публична ............, ............ наименование и организационна форма на бюджетна общинска организация ............, ............ БУЛСТАТ или друг идентификационен № ....., Регистрирано в ............ съд.., рег ....., том ....., партида ....., Седалище: ............ нас. място ............., ............ улица/квартал/комплекс ............, № ....., бл. ....., ет. ....., ап........., п. код ............ За държава: ............ министерство или друго ведомство ................................., Идентификационен № ...., Собственост .......... държавна частна/публична ........, ....... наименование и организационна форма на държавно юридическо лице ............, ............ БУЛСТАТ или друг идентификационен № ....., Регистрирано в ............ съд ............, рег ....., том ....., партида ............, Седалище: ............ нас. място ............, ............ улица/квартал/комплекс ............, № ....., бл. ....., ет. ....., ап. ....., п. код ............ Актове за собственост, от които черпи правото си: 1...... вид акт ....., № ....., изд. на ............, от ............ наименование на издател ............, том ....., рег. ....., дело ............ 2. .........................................	...... ......	...... ......	...... ......
2.	.........................................	......	......	......

Служба по кадастъра гр. ..........	СЕРТИФИКАТ НА ПОЗЕМЛЕН ИМОТ .......... идентификатор ............ ЧАСТ III - ДРУГИ ВЕЩНИ ПРАВА ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ
	създадена на: .............. г. Заверил: ..... подпис, печат ... /..... име на дл. лице ...../	закрита на:.............. г. Заверил: ..... подпис, печат ... /..... име на дл. лице ...../

№	Носител на правото и акт, от който се черпи правото	Вид на правото	Идеална част	Разпореждане в полза на
№	Носител на правото и акт, от който се черпи правото	Вид на правото	Идеална част	№	Идеална част
1.	За физическо лице: ................. име ............., ЕГН ............., Адрес: ................ нас. място ................., ................. улица/квартал/ комплекс ................., № ....., бл. ....., ет. ....., ап. ....., п. код ....... За юридическо лице: ............ наименование и организационна форма ........., ......... БУЛСТАТ или друг идентификационен № ...., Регистрирано в .... съд ...., рег ....., том ....., партида ...., Седалище: ........... нас. място ........., ...... улица/квартал/комплекс ......., № ....., бл. ....., ет. ....., ап. ...., п. код ..... За община: ............ населено място ............, ЕКАТТЕ ............, Собственост ............ общинска частна/публична ............, .......... наименование и организационна форма на бюджетна общинска организация ............, ............ БУЛСТАТ или друг идентификационен № ....., Регистрирано в ............ съд ....., рег ....., том ....., партида ....., Седалище: ............ нас. място ............, ............ улица/квартал/комплекс ............, №........, бл. ....., ет. ....., ап. ....., п. код ..... За държава: ............ министерство или друго ведомство ............, Идентификационен № ....., Собственост ............ държавна частна/публична ............, ............ наименование и организационна форма на държавно юридическо лице ..........., ............ БУЛСТАТ или друг идентификационен № ...., Регистрирано в ............ съд ............, рег ....., том ....., партида .........., Седалище: ............ нас. място ............, ............улица/квартал/комплекс ............, № ....., бл. ....., ет. ....., ап. ....., п. код ......... Актове за собственост, от които черпи правото си: 1. ..... вид акт ....., № ....., изд. на .........., от ........... наименование на издател ............, том ....., рег. ....., дело ............ 2. ......................................	строеж/ надстрояване/ пристрояване/ ползване/ сервитути ......	...... ......	...... ......	...... ......
2.	.........................................	......	......	......	......

Приложение № 6
към чл. 37

СКИЦА № ....../......... г.
НА ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ................. идентификатор .......................

Находящ се в ......................, общ. .........., обл .................,
по кадастрална карта, одобрена със Заповед № ..../.. г. на ......... изп. директор на АК .................................
Вписан в партида: № ..... на Имотен Регистър към РС ..... районен съд .........

Адрес: ул. ..............................., № .....
Площ по кадастрална карта: ............. ± ... кв.м
Трайно предназначение: ......... по класификатор .....
Начин на трайно ползване: ..... по класификатор .....
Стар идентификатор: .................................

Собственици:
1 .... Име на физическото или юридическото лице ........, ЕГН/БУЛСТАТ ........,

Адрес: .......... нас. място ......., ...... улица/квартал/комплекс ..........., № .., бл.., ет.., ап.., п.код..
2 .............................................................................

Определящи точки в координатна система .................. :

№ в скицата

Идентификатор

Метод на определяне на точката

1
2

...........
...........

....
....

.................
.................

......

...........

....

.................

М 1: ..............

Скицата е актуална към ............. г.
Регионална служба по кадастъра - гр. .....

Изготвил: ...... подпис, печат ......
/....... име на дл. лице ........./

Приложение № 7
към чл. 38

СКИЦА № ....../......... г.
НА СГРАДА ................. идентификатор .......................

Находяща се в ......................, общ. .........., обл .................,
по кадастрална карта, одобрена със Заповед № ..../.. г. на ......... изп. директор на АК .................................
Вписана в партида: № ..... на Имотен Регистър към РС ..... районен съд .........

Адрес: ул. ......................................., № .....
Застроена площ по кадастрална карта: ........... ± ... кв.м
Предназначение: ........... по класификатор ...............
Бр. етажи: .., Бр. самостоятелни обекти на собственост: ...
Данни за законност: удостоверение № ../. г., изд. от ......
Стар идентификатор: .......................................

Собственици:
1 .... Име на физическото или юридическото лице ........, ЕГН/БУЛСТАТ ........,

М 1: ..............

Скицата е актуална към ............. г.
Регионална служба по кадастъра - гр. ......

Изготвил: ...... подпис, печат ......
/....... име на дл. лице ........./

Приложение № 8
към чл. 43, ал. 5

ПРОТОКОЛ
за удостоверяване на означени граници на поземлени имоти,
находящи се в ......., общ. ......, обл. ....., ЕКАТТЕ ..., кад. район № ......

№ по ред	Дата	№ на имота	Адрес на имота	Собственици или упълномощени лица	Подпис	Забележка
	Дата на удостоверяване	№ на имота по кад. карта	за селищни територии: кв. или комплекс, улица, № за извънселищни територии: местност	ЕГН, БУЛСТАТ или друг идентификационен №; име на собственик или на упълномощено лице; данни за лична карта или паспорт; данни за пълномощно	подпис на заинтересуваното лице	особености, несъгласие и др. под.

Представител на РСК: .... подпис, печат .....
гр. .............. /......... име ........../

Правоспособно лице: ..... подпис, печат ....
/......... име ........../

Приложение № 9
към чл. 45, ал. 1, т. 1

Геодезически методи

I. Полярен метод
1. Определянето на координатите на граничните точки на поземлените имоти и очертанията на сградите чрез преки геодезически измервания се извършва с геодезически инструменти, които отговарят на следните изисквания:
1.1. Теодолити с точност на измервана посока m R

5 mgon.
1.2. Далекомери с точност на измерена дължина ms

10 + 10S.10-6 mm.
1.3. Тотални станции, които отговарят на изискванията на т.1.1 и 1.2.
1.4. GPS-приемници, които осигуряват средна квадратна грешка в положението на граничните точки на поземлените имоти не по-голяма от допустимите стойности, посочени в чл. 19, ал. 4, намалени три пъти.
2. Заснемането на поземлените имоти и на очертанията на сградите с тотална станция (теодолит и далекомер) започва с ориентация към най-малко две точки от РГО и завършва с контролно измерване към една от тях. Измерването към подробната точка се извършва при едно положение на зрителната тръба, ако колимационната грешка е по-малка от 4 mgon.
3. Заснемането на поземлените имоти с GPS-приемници започва с измерване в точка от РГО и завършва с измерване в друга точка от РГО, ако параметрите на трансформация са известни или използваните точки от РГО са GPS-точки. Когато това условие не е изпълнено, се използват най-малко две точки в началото на сеанса и две точки в края на сеанса. Точките за трансформацията трябва да са равномерно разположени и да покриват заснеманата територия. Времето на измерване се определя в зависимост от качествата на приемника, така че да се осигури точността по т. 4.
4. На всяка заснета точка се определя средната квадратна грешка в положението й, която не трябва да превишава стойностите по чл. 19, намалени три пъти.
5. Чрез преки геодезически измервания се определят координатите на граничните точки на поземлените имоти и основните чупки по очертанията на сградите, обърнати към улицата. Останалите точки по очертанието на сградата, както и по очертанията на сградите, разположени във вътрешността на поземления имот, могат да се заснемат и чрез контролни дължини или чрез ортогонално заснемане от операционни линии.

II. Ортогонален метод 1. Когато съществуващ кадастрален план, изработен по ортогонален метод, е актуален по съдържание, кадастралната карта се изработва въз основа на този план, регулационния план, трасировъчните карнети и други данни и материали по прилагането на регулацията и поддържането на кадастъра. 2. Когато към плана по т. 1 са запазени ръчните скици, кадастралната карта се изработва въз основа на цифровите данни в тези скици. В този случай всички съществуващи точки от РГО на стария план и осовите точки към регулационния план се включват в проекта на новата РГО. Операционните линии се прекоординират чрез подходящи изчисления и трансформации.

Приложение № 10
към чл. 45, ал. 1, т. 2

Фотограметрични методи

Изработването на кадастрална карта чрез фотограметрично заснимане и цифрово картиране се извършва при спазването на следните изисквания:
1. Опорните фотограметрични точки са точките от геодезическата основа, както и точките, поставени при необходимост допълнително според технологичните изисквания на прилагания фотограметричен метод. Допълнително поставените точки се определят при спазване на изискванията по чл. 24, ал. 5, 6 и 7.
2. Допуска се определяне на допълнителни опорни фотограметрични точки и чрез аналитична блокова аеротриангулация. Средната квадратна грешка в положението на тези точки не трябва да превишава 7 cm.
3. Преди аероснимането всички опорни точки се маркират. Формата (фигурата) и размерите на маркировъчните знаци (таблицата) се определят в зависимост от мащаба на аероснимките, като изображението им върху снимките не трябва да бъде по-малко от 0,15 mm. При използването на дигитална фотограметрия размерът на марката върху сканираното изображение не трябва да бъде по-малък от 4 пиксела.

Таблица 1

Мсн.	1:3000	1:4000	1:4500	1:5000	1:10000
а сm	15	22	25	30	50
b сm	15	18	20	22	30
c сm	10	13	15	17	35
d сm	10	13	15	17	35
е сm	20	27	30	35	70

4. Геометричният център на марките не може да се отклонява повече от +/- 0,02 m от геометричния център на геодезическата точка.
5. Цветът на марките и материалите, от които се изработват, осигуряват добър контраст върху фотоизображението.
6. Граничните точки на неясно очертани граници, както и други обекти от съдържанието на плана, чиито образи трудно биха се разпознали върху аерофотоснимките или са закрити от залесеност, се маркират преди аерофотозаснемането. Маркировъчните знаци имат форма на квадрат с дължина на страната

	8,3 Мс
d =	________	m,
	100000

където Мс е мащабното число на аерофотоснимките. Знаците се центрират над съответните ситуационни точки с допустимо отклонение до +/- 0,03 m.

7. Аерофотоснимачните работи се извършват в съответствие с Упътване за аерофотоснимане (специализирано издание на Главно управление "Кадастър и геодезия" при МТРС, 1993 г.).
8. Мащабът на аерофотоснимките се определя от изпълнителя, в зависимост от прилаганите технологии и технически средства и в съответствие с изискванията за точност на кадастралната карта съгласно чл. 19.
9. Аерофотозаснемането се извършва непосредствено след приключване на всички маркировъчни работи на обекта, на който ще се изработва кадастрална карта в съответствие с т. 7.
10. Обектите от съдържанието на кадастралната карта, които нямат ясен фотообраз, както и обектите, построени или изменени след аерофотозаснемането, се заснемат по геодезически методи при спазване на съответните изисквания.
11. Стереокартирането се извършва с аналогови, аналитични или дигитални фотограметрични системи, като се прилагат технологии, които осигуряват точност съгласно чл. 19, ал. 4, т. 1 и 2 и ал. 5, т. 1 и 2.

Приложение № 11
към чл. 45, ал. 1, т. 3

Дигитализиране (сканиране и векторизиране) на съществуващи планове и карти

Изработването на кадастралната карта от одобрени по реда на закон съществуващи планове и карти чрез дигитализиране (сканиране и векторизиране) се извършва при спазване на следните изисквания:
1. Когато планът или картата са върху недеформируема основа, дигитализирането може да се извършва въху целия план, като за трансформацията се избират точки (координатни кръстове), разположени по рамката на плана (картата) и в централната зона.
2. Когато планът или картата са върху деформируема основа, дигитализирането се извършва по зони не по-големи от 40 х 40 cm.
3. Преобразуването на координатите от дигитайзера (скенера) в координатната система на картата се извършва чрез афинна трансформация, като минималният брой идентични точки е 6.
4. Всеки сеанс на дигитализация (векторизация) започва с обхождане на кръстовете (точките) за трансформация и завършва с тях.
5. При извеждането на параметрите на трансформация, чрез които се изчисляват координатите на подробните точки, участват и двете измервания по т. 4.
6. Когато планът (картата) не е в координатната система на кадастралната карта, координатите на координатните кръстове се трансформират в координатната система на кадастралната карта, преди да започне дигитализирането.
7. Трансформацията по т. 6 може да бъде аналитична, афинна или полиномна трансформация от втора степен.
8. Когато трансформацията по т. 5 не е аналитична, тя се извършва чрез най-малко толкова триангулачни точки, колкото е броят на параметрите на трансформация.
9. В случаите по т. 6 и 7 средната квадратна грешка в положението на точката не може да превишава 5 cm, а максималната поправка - два пъти тази стойност.
10. В случаите по т. 3 средната квадратна грешка в положението на точката не може да превишава (0,3М) mm, а максималната поправка - два пъти тази стойност, където М е мащабното число на плана (картата).

Приложение № 12
към чл. 70, ал. 1 и 3

СКИЦА-ПРОЕКТ ЗА ДЕЛБА
НА ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ............ идентификатор .......

Находящ се в ......., общ. ........., обл. ............,
по кадастрална карта, одобрена със Заповед №...../
............... г. на ........... изп. директор на АК ......................
Вписан в партида: № ............. на Имотен Регистър
към РС ................. районен съд .......................
Адрес: ул. ........................... , № .............
Площ по кадастрална карта: ................ ± ..... кв.м
Трайно предназначение: ....... по класификатор .........
Начин на трайно ползване: ..... по класификатор ........
Новообразувани имоти: № ... по проекта ..... Проектна площ .............. кв.м № ... по проекта ..... Проектна площ .............. кв.м Определящи точки в координатна система ................:

№ в скицата

Идентификатор

Метод на определяне на точката

съществуващи точки, които се запазват

1
....

...........
...........

....
....

...........
...........

проектни точки

....

М 1: ..............

Изготвена на ...... г.
от ........ фирма ......

Изготвил: ...... подпис, печат ......
/....... име на правосп. лице ........./

СКИЦА-ПРОЕКТ ЗА ОБЕДИНЯВАНЕ
НА ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ ......... идентификатор ............

Находящи се в ........... , общ. ......, обл. ..........,
Новообразуваният имот № ... по проекта .......... е със: Проектна площ .... кв.м, Трайно предназначение: ................ по класификатор ....................... Начин на трайно ползване: .............................. по класификатор ........................................
образуван от поземлени имоти:
1. ..... идентификатор ..... Площ по кадастрална карта: .................... ± ....... кв.м Трайно предназначение: ........ по класификатор ........ Начин на трайно ползване: ...... по класификатор ....... Адрес: ул. ...................., № ...... По кадастрална карта, одобрена със Заповед № ....../ ..... г. на .......... изп. директор на АК ............ Вписан в партида: № ....... на Имотен Регистър към РС ......... районен съд ................
2. ...................................................... Определящи точки в координатна система :

№ в скицата

Идентификатор

Метод на определяне на точката

1
....

...........
...........

....
....

...........
...........

М 1: ..............

Изготвена на ...... г.
от ........ фирма ......

Изготвил: ...... подпис, печат ......
/....... име на правосп. лице ........./