Чл.1. В елементите на брутното трудово възнаграждение, върху което се изчисляват и внасят осигурителни вноски, се включват:
1. основното трудово възнаграждение за отработеното време и възнаграждението за платен отпуск;
2. възнаграждението над основното трудово възнаграждение, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения за продължителна работа, за работа при вредни или при други специфични условия на труд, за по-висока лична квалификация на лица с научна степен или за звание и за звание за работа при специален режим в железопътния транспорт, нощен и извънреден труд и вътрешно заместване;
4. други специфични допълнителни трудови възнаграждения, уговорени с колективния или индивидуалния трудов договор;
5. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост или при неизпълнение на трудовите норми без вина на работника или служителя и за работа през официални празници;
6. месечната част от изплатените суми, свързани с инфлацията.

Чл.2. В брутното трудово възнаграждение по чл.1 не се включват:
1. пътните, дневните и квартирните пари при командировка или заместващите ги възнаграждения, включително тези по & 3 от допълнителните разпоредби на ПМС No 133 от 1933 г. за приемане на Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения (ДВ,бр.67 от 1993 г.);
2. стойността на безплатната предпазна храна и други средства, неутрализиращи вредното въздействие на работната среда, когато са дадени в натура съгласно чл.285 от Кодекса на труда;
3. стойността на безплатната храна, давана в натура, съгласно § 1 и 2 от допълнителните разпоредби на ПМС No 133 от 1993 г.;
4. стойността на работното, униформеното и специалното предпазно облекло и личните предпазни средства, предоставяни в пари или в натура, по вид, размери и условия, установени в нормативен акт или в колективния трудов договор;
5. сумите за лихви, които се изплащат по реда на чл.245, ал.2 от Кодекса на труда;
6. обезщетенията, изплатени на основание чл.200, чл.216, ал.1, т.1 и 2, ал.2 и 3, чл.220, 221, 222, 224, 226 и чл.232, ал.2 и 3 от Кодекса на труда;
7. (зал.,ДВ,бр.11 от 1999 г.)
8. сумите, върху които съгласно закон не се правят вноски за държавно обществено осигуряване.

Чл.3. (нов,ДВ,бр.11 от 1999 г.)
(1) Осигурителни вноски се начисляват и внасят върху сумите, изплащани за сметка на средствата за социални разходи, пряко, постоянно или периодично на работниците и служителите за храна, облекло, за дълготраен или краткотраен отдих или за ползване на обществен транспорт, както и върху паричната им равностойност, ако са дадени в натура.
(2) Осигурителни вноски не се начисляват върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (вкл. и за поевтиняване храната в тях), на здравни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за допълнително доброволно и пенсионно осигуряване, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.

Заключителни разпоредби

§ 1. Наредбата за елементите на трудовото възнаграждение, от които се начислява възнаграждението за времето на платен отпуск и вноските за държавното обществено осигуряване (обн.,ДВ,бр.33 от 1962 г.;изм. и доп.,бр.3 от 1964 г.,бр.30 от 1965 г., бр.24 от 1969 г.,бр.70 от 1970 г., бр.9 от 1975 г. и бр.21 от 1976 г.) се отменя.
§ 2. Тази наредба се издава на основание чл.9, ал.4 и чл.92 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда от 1951 г. (обн.,Изв.,бр.30 от 1958 г.;изм. и доп.,бр.21 и 47 от 1950 г.,бр.59 от 1962 г.;ДВ,бр.24,36 и 99 от 1963 г.,бр.49 от 1964 г.,бр.1,58, 90 и 99 от 1965 г.,бр.15 от 1968 г.,бр.14 от 1969 г.,бр.19 от 1972 г.; РМС No 141 от 1972 г.;ДВ,бр.59 и 67 от 1973 г.,бр.37 и 59 от 1975 г.,бр.59 от 1977 г.,бр.42 от 1980 г.,бр.21 и 101 от 1981 г.,бр.33 от 1982 г.,бр.61 от 1984 г.,бр.6 от 1987 г.,бр.59 и 70 от 1989 г., бр.58 от 1992 г. и бр.5 от 1993 г.).
§ 3. (изм.,ДВ,бр.11 от 1999 г.) Министърът на труда и социалната политика дава указания по прилагането на наредбата.
§ 4. Наредбата влиза в сила от 1 януари 1994 г.