Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл.1.
(1) Тази наредба определя нормите за съдържание на олово, сяра и други вредни за околната среда вещества в горивата и пределните стойности на свързаните с тях технически показатели с цел предотвратяване и/или, в случаите когато това е невъзможно, ограничаване замърсяването на атмосферния въздух и възможните вредни ефекти върху здравето на населението и околната среда при изгаряне на горива.
(2) Нормите за съдържание на вредни вещества и пределните стойности на свързаните с тях технически показатели са задължителни за всички произвеждани, внасяни и предлагани в търговската мрежа на територията на страната горива, включително за употребяваните (изгаряните) от крайните потребители.

Чл.2. Определените с тази наредба норми за съдържание на вредни вещества в горивата не се прилагат към:
1. течните горива, използвани за задвижване на кораби, с изключение на корабното гориво;
2. горивата, които подлежат на допълнителна преработка в рафинерии и др., преди тяхната крайна употреба (изгаряне).

Чл.3. Съдържанието на вредни вещества в твърдите горива се нормира с издаваните разрешителни за експлоатация на съответните инсталации, в които те се изгарят, при отчитане на конкретните специфични технико-икономически условия.

Чл.4. Пробовземанията и анализите за определяне спазването на установените с тази наредба норми за съдържание на вредни вещества в горивата и пределни стойности на свързаните с тях технически показатели се извършват при спазване изискванията на съответните действащи български държавни стандарти (БДС), национални и отраслови нормали или спецификации.

Глава втора
БЕНЗИНИ

Чл.5. Съдържанието на вредни вещества в оловосъдържащите и неетилираните бензини не може да превишава следните стойности:
1. бензен - 5 обемни процента;
2. сяра - 0,05 масови процента;
3. фактически смоли - 5 mg/100 cm3;
4. олово - 0,15 g/l или 0,013 g/l, съответно, за оловосъдържащите бензини и неетилираните бензини.

Чл.6. Нормите за съдържание на съответните вредни вещества в бензините и пределните стойности на свързаните с тях технически показатели се определят, както следва:
1. четири години след датата на влизане в сила на тази наредба - съгласно приложение No 1;
2. осем години след датата на влизане в сила на тази наредба - съгласно приложение No 2;
3. десет години след датата на влизане в сила на тази наредба - съгласно приложение No 3.

Чл.7. Към авиационните бензини се прилагат нормите за съдържание на вредни вещества по чл.5.

Глава трета
ДИЗЕЛОВО ГОРИВО И ГАЗЬОЛ

Чл.8. Допустимото съдържание на вредни вещества в горивото за дизелови двигатели не може да превишава следните стойности:
1. ароматни въглеводороди - 35 обемни процента;
2. пепел - 0,02 масови процента;
3. фактически смоли - 50 mg/100 cm3;
4. сяра - 0,2 или 0,3 масови процента, съответно, за горивата от групи I и II, класифицирани съгласно БДС 8884-89 "Горива за дизелови двигатели".

Чл.9. Нормите за съдържание на съответните вредни вещества в дизеловото гориво и пределните стойности на свързаните с тях технически показатели се определят, както следва:
1. четири години след датата на влизане в сила на тази наредба - съгласно приложение No 4;
2. осем години след датата на влизане в сила на тази наредба - съгласно приложение No 5;
3. десет години след датата на влизане в сила на тази наредба - съгласно приложение No 6.

Чл.10. Допустимото съдържание на вредни вещества в газьола за промишлени и комунални цели, включително и в горивата за корабни дизелови двигатели, не може да превишава следните стойности:
1. сяра - 1,25 масови процента;
2. пепел - 0,02 масови процента.

Чл.11.
(1) Допустимото съдържание на сяра в газьолите, включително в корабното гориво, се определя, както следва:
1. осем години след датата на влизане в сила на тази наредба - не повече от 0,2 масови процента;
2. десет години след датата на влизане в сила на тази наредба - не повече от 0,1 масови процента.
(2) Пробовземанията и анализите за определяне допустимото съдържание на сяра по ал.1 се извършват при спазване на съответните изисквания на приложение No 7.

Глава четвърта
КОТЕЛНО И ДРУГИ ГОРИВА

Чл.12.
(1) Допустимото съдържание на вредни вещества в котелните горива от различните разновидности и модификации, класифицирани съгласно действащите БДС, включително и в лекото корабно гориво, не може да превишава следните норми:
1. сяра - 1 или 3 масови процента, съответно за нискосернисто и високосернисто котелно гориво (средно и тежко);
2. пепел - 0,1 или 0,14 масови процента, съответно за котелно гориво средно и котелно гориво тежко.
(2) Пробовземанията и анализите за определяне допустимото съдържание на вредни вещества по ал.1 се извършват при спазване съответните изисквания на приложение No 7.

Чл.13. Максимално допустимото съдържание на вредни вещества в горивото за реактивни двигатели не може да превишава следните норми:
1. ароматни въглеводороди - 25 обемни процента;
2. сяра - 0,3 масови процента;
3. меркаптанова сяра - 0,003 масови процента;
4. фактически смоли - 7 mg/100 cm3.

Чл.14. Максималното допустимо съдържание на обща сяра (сероводород и меркаптани) във всички модификации на втечнените газови въглеводороди, класифицирани съгласно действащите БДС, не може да превишава нормата от 2,5 g/100 m3.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "бензин" е всеки продукт на дестилацията на суров нефт или нефтопродукти, предназначен за работата на двигатели с принудително запалване, използвани за задвижване на превозни средства, с изключение на авиационните бензини и бензините за технологични цели;
2. "газьол" е всяко течно гориво, продукт на дестилацията на суров нефт или нефтопродукти, което поради своите дестилационни характеристики се отнася към категорията на средните дестилати и дестилира при 350° С за не по-малко от 85 % от обема си (отчитайки загубите при дестилацията), определени съгласно метода ASTM D86, включително всеки газьол за промишлени и комунални цели, отговарящ на действащите БДС;
3. "дизелово гориво" е всеки газьол, предназначен за работата на дизелови двигатели, използвани за задвижване на превозни средства, включително всички горива за дизелови двигатели, отговарящи на действащите БДС;
4. "корабно гориво" е всяко гориво, предназначено за работата на корабни двигатели, което отговаря на определението по т. 3, включително всяко гориво за корабни дизелови двигатели и леко корабно гориво, отговарящи на действащите БДС;
5. "котелно гориво (мазут)" е всяко течно гориво, продукт на дестилацията на суров нефт или нефтопродукти и неотговарящо на определенията по т. 3 и 4 по-горе, което поради своите дестилационни характеристики се отнася към категорията на тежките дестилати и дестилира при 250°С за по-малко от 65% от обема си (отчитайки загубите при дестилацията), определени съгласно метода ASTM D86; при условие, че дестилационните характеристики не могат да бъдат определени по метода ASTM D86, съответното течно гориво се определя като котелно гориво;
6. "ASTM метод" е всеки метод, който е определен от Американското общество по тестване и материали в неговото издание от 1976 г., определящо стандартните определения и спецификации на гориво-смазочни материали.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Наредбата се издава на основание чл.8, ал.1 от Закона за чистота на атмосферния въздух (ДВ, бр.45 от 1996 г.).
§ 3. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2000 г.
§ 4. Разпоредбите на чл.12, ал.2 се прилагат от 1 януари 2004 г.
§ 5. Не по-късно от две години от датата на влизане в сила на тази наредба министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването съгласувано със заинтересуваните ведомства преразглеждат нормите за съдържание на сяра в котелното гориво по чл.12, ал.1 и утвърждават нови норми, в случай че международните споразумения, по които Република България е страна, го изискват.
§ 6. Инструкции по прилагане на наредбата издават министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването съгласувано със заинтересуваните ведомства.
§ 7. Производството, вносът и употребата на територията на страната на оловосъдържащи бензини се забраняват от 31 декември 2003 г. в съответствие с Националната програма за постепенно прекратяване на производството и употребата на оловни бензини в Република България, приета с Решение No 173 от 1998 г. на Министерския съвет.
§ 8. Контролът по спазването на установените с тази наредба норми за съдържание на вредни вещества в горивата и свързаните с тях технически показатели се извършва от съответните компетентни органи при условията и по реда на Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия (ДВ, бр.30 от 1999 г.).
§ 9. Необходимите стандартизационни документи, идентични на съответните европейски (CEN), международни (ISO), ASTM и други стандартизирани методи, посочени в т.2 и 5 на допълнителната разпоредба и приложенията към тази наредба, се разработват от заинтересуваните лица при условията и по реда на Закона за националната стандартизация в срок 3 години считано от датата на влизане в сила на наредбата.
§ 10. В случаите, когато международните споразумения, по които Република България е страна, го изискват, Министерството на околната среда и водите изготвя съответните доклади, свързани с резултатите от прилагането на тази наредба. Процедурата по изготвяне на докладите се определя със заповед на министъра на околната среда и водите съгласувано с министъра на здравеопазването.
Министър на околната среда и водите: Е. Манева
Министър на здравеопазването: П. Бояджиев

Приложение No 1
към чл.6, т.1

Норми за съдържание на вредни вещества в бензините и пределни стойности на свързаните с тях показатели (в сила от 1.I.2004 г.)

Табл. No 1

Табл. No 2

(1) Посочените в таблици No 1 и 2 стойности представляват "реални стойности". Те са установени въз основа на положенията на ISO 4259 "Нефтопродукти - определяне и прилагане точността на данните по отношение на методите за изпитване", като при определяне на съответните минимални стойности е отчетена минимална поправка от 2R (различна и по-висока от нула), където R е възпроизводимостта на резултатите от изпитването. Резултатите от отделните изпитвания следва да бъдат интерпретирани на базата на съответните критерии, изложени в ISO 4259 (издание от 1998 г.).
(2) С изключение на обикновения неетилиран бензин (с минимални пределни стойности 81 за октаново число по моторен метод и 91 за октаново число по изследователски метод), за който максимално допустимото съдържание на ароматни въглеводороди не може да превишава 21 обемни процента. Установяването на пределни стойности за съответните октанови числа не изключва възможността за допускане в търговската мрежа на бензини, чиито октанови числа имат по-ниски стойности от тези, указани в настоящото приложение.
(3) Други моно-алкохоли и етери, чиято крайна точка на дестилация не превишава крайната точка на дестилация, определена в съответните национални спецификации или спецификациите на производителя.
(4) Летният период започва на 1 май и завършва на 30 септември през съответната календарна година.

Приложение No 2
към чл.6, т.2

Норми за съдържание на вредни вещества в бензините и пределни стойности на свързаните с тях показатели (в сила от 1.I.2008 г.)

Табл. No 1

Табл. No 4

(1) Посочените в таблици No 3 и 4 стойности представляват "реални стойности". Те са установени въз основа на положенията на ISO 4259 "Нефтопродукти - определяне и прилагане точността на данните по отношение на методите за изпитване", като при определяне на съответните минимални стойности е отчетена минимална поправка от 2R (различна и по-висока от нула), където R е възпроизводимостта на резултатите от изпитването. Резултатите от отделните изпитвания следва да бъдат интерпретирани на базата на съответните критерии, изложени в ISO 4259 (издание от 1998 г.).
(2) С изключение на обикновения неетилиран бензин (с минимални пределни стойности 81 за октаново число по моторен метод и 91 за октаново число по изследователски метод), за който максимално допустимото съдържание на ароматни въглеводороди не може да превишава 21 обемни процента. Установяването на пределни стойности за съответните октанови числа не изключва възможността за допускане в търговската мрежа на бензини, чиито октанови числа имат по-ниски стойности от тези, указани в настоящото приложение.
(3) Други моно-алкохоли и етери, чиято крайна точка на дестилация не превишава крайната точка на дестилация, определена в съответните национални спецификации или спецификациите на производителя.
(4) Летният период започва на 1 май и завършва на 30 септември през съответната календарна година.

Приложение No 3
към чл.6, т.3

Норми за съдържание на вредни вещества в бензините и пределни стойности на свързаните с тях показатели (в сила от 1.I.2010 г.)

Табл. No 5

* Всички останали норми съгласно табл. No 3 на приложение No 2 са задължителни.

Табл. No 6

(1) Посочените в таблици No 5 и 6 стойности представляват "реални стойности". Те са установени въз основа на положенията на ISO 4259 "Нефтопродукти - определяне и прилагане точността на данните по отношение на методите за изпитване" , като при определяне на съответните минимални стойности е отчетена минимална поправка от 2R (различна и по-висока от нула), където R е възпроизводимостта на резултатите от изпитването. Резултатите от отделните изпитвания следва да бъдат интерпретирани на базата на съответните критерии, изложени в ISO 4259 (издание от 1998г.).

Приложение No 4
към чл.9, т.1

Норми за съдържание на вредни вещества и пределни стойности на свързаните с тях технически показатели в дизеловото гориво (в сила от 1.I.2004 г.)

Табл. No 7

Табл. No 8

(1) Посочените в таблици No 7 и 8 стойности представляват "реални стойности". Те са установени въз основа на положенията на ISO 4259 "Нефтопродукти - определяне и прилагане точността на данните по отношение на методите за изпитване" , като при определяне на съответните минимални стойности е отчетена минимална поправка от 2R (различна и по-висока от нула), където R е възпроизводимостта на резултатите от изпитването. Резултатите от отделните изпитвания следва да бъдат интерпретирани на базата на съответните критерии, изложени в ISO 4259 (издание от 1998г.).

Приложение No 5
към чл.9, т.2

Норми за съдържание на вредни вещества и пределни стойности на свързаните с тях технически показатели в дизеловото гориво (в сила от 1.I.2008 г.)

Табл. No 9

Табл. No 10

(1) Посочените в таблици No 9 и 10 стойности представляват "реални стойности". Те са установени въз основа на положенията на ISO 4259 "Нефтопродукти - определяне и прилагане точността на данните по отношение на методите за изпитване" , като при определяне на съответните минимални стойности е отчетена минимална поправка от 2R (различна и по-висока от нула), където R е възпроизводимостта на резултатите от изпитването. Резултатите от отделните изпитвания следва да бъдат интерпретирани на базата на съответните критерии, изложени в ISO 4259 (издание от 1998г.).

Приложение No 6
към чл.9, т.3

Норми за съдържание на вредни вещества и пределни стойности на свързаните с тях технически показатели в дизеловото гориво (в сила от 1.I.2010 г.)

Табл. No 11

________________________________________________________________

Табл. No 12

(1) Посочените в таблици No 11 и 12 стойности представляват "реални стойности". Те са установени въз основа на положенията на ISO 4259 "Нефтопродукти - определяне и прилагане точността на данните по отношение на методите за изпитване" , като при определяне на съответните минимални стойности е отчетена минимална поправка от 2R (различна и по-висока от нула), където R е възпроизводимостта на резултатите от изпитването. Резултатите от отделните изпитвания следва да бъдат интерпретирани на базата на съответните критерии, изложени в ISO 4259 (издание от 1998г.).

Приложение No 7
към чл. 11, ал.2 и чл. 12, ал.2

Методи за изпитване съдържанието на сяра в газьолите и котелното гориво

1. Контролните изпитвания за определяне съдържанието на сяра в котелното гориво и газьолите, включително и в корабното гориво, се извършват при спазване на съответните изисквания, установени със следните стандартизационни документи:
1.1. ISO 8754 (1992) и PrEN ISO 14956 - за котелното и корабното гориво;
1.2. EN 24260 (1987), ISO 8754 (1992) и PrEN ISO 14956 - за газьола.
2. Арбитражният метод е PrEN ISO 14956.
3. Статистическата интерпретация на резултатите от контролните изпитвания за проверка на съдържанието на сяра в газьолите се извършва в съответствие с ISO 4259 (1992).