Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът за определяне възнагражденията и стойността на движими паметници на културата, предоставени на музеите на бюджетна издръжка.

Чл. 2. Музеите приемат срещу възнаграждение или безвъзмездно движими паметници на културата по видове, определени в чл. 3 от Закона за паметниците на културата и музеите.

Чл. 3. Подборът на движимите паметници на културата, определянето на възнагражденията за тях, както и стойността на предадените безвъзмездно се извършват от експертно-оценителни комисии (за краткост "комисии") в зависимост от историческата, научната, художествената и материалната им стойност и от физико-химическото им състояние.

Чл. 4.
(1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 1999 г.) Комисиите при музеите, подчинени на общините, имат право да определят възнаграждение или стойност до 1000 лв. за отделен движим паметник на културата.
(2) Комисиите са в състав най-малко 5 души: председател - директорът на музея, и членове: счетоводител от общината (музея), консерватор (реставратор) и специалисти от музея по профили. Назначават се със заповед на кмета на общината.

Чл. 5. Комисиите при ведомствените музеи имат посочените в чл. 4 права и състав и се назначават от ръководителя на ведомството или упълномощено от него лице.

Чл. 6.
(1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 1999 г.) Комисиите при националните музеи, подчинени на Министерството на културата, имат право да определят възнаграждение или стойност до 2000 лв. за отделен движим паметник на културата.
(2) Комисиите са в състав най-малко 7 души: председател - зам.-директор или завеждащ отдел в музея, и членове: счетоводител, консерватор (реставратор) и специалисти от музея по профили. Назначават се със заповед на министъра на културата.

Чл. 7.
(1) Централната експертно-оценителна комисия при Министерството на културата определя по предложение на комисиите при музеите възнаграждение или стойност за отделен движим паметник на културата над посочените суми в чл. 4, ал. 1 и чл. 6, ал. 1.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 1999 г.) Определените възнаграждения над 4000 лв. за отделен движим паметник на културата се съгласуват с Министерството на финансите.
(3) Централната експертно-оценителна комисия разглежда и взема решения по възражения за определеното от комисиите при музеите възнаграждение или стойност на паметника. Възраженията се подават до председателя на комисията в писмена форма и в тримесечен срок от получаване на съобщението за решението на съответната комисия. Решението на Централната експертно-оценителна комисия е окончателно и се съобщава на лицата в едномесечен срок от постъпването на възражението.
(4) Централната експертно-оценителна комисия по искане на музеите определя стойността на липсващите движими паметници на културата от фондовете им (откраднати, загубени, унищожени) при наличие на достатъчно данни за тях (описание в инвентарните книги, фотодокументация и др.).
(5) Централната експертно-оценителна комисия е в състав най-малко 9 души: председател - ръководителят на звеното, отговарящо за музеите в Министерството на културата, секретар - главен експерт от същото звено, счетоводител от отдел "Счетоводство" на Министерството на културата, консерватор (реставратор) и музейни специалисти по профили. Назначава се със заповед на министъра на културата.

Чл. 8. Комисиите могат да привличат срещу заплащане консултанти от съответните специалности при определяне възнагражденията или стойността на движими паметници на културата от специален интерес (нотни текстове, музикални инструменти, предмети на техниката и техническа документация, писмени паметници на древни езици и др.).

Чл. 9.
(1) Комисиите се назначават за една година. Промени в състава им могат да се правят в следните случаи:
1. при трайна неспособност на някои от членовете да участват в работата им;
2. при прекратяване на трудовоправните отношения с ръководителя на съответната институция по време на мандата на комисията;
3. при повече от три последователни отсъствия от заседанията на комисията.
(2) Решенията на комисиите се оформят с протокол, в който се вписват: номер; дата и място на съставяне; състав на комисията; наименование и историческа справка за предоставените движими паметници на културата; номер и дата на акта (временната разписка) за приемане; паспортни данни на лицето, което ги предава; имената и подписите на членовете на комисията.
(3) Протоколите на комисиите при националните музеи, подчинени на Министерството на културата, се одобряват от директорите; при музеите, подчинени на общините - от кметовете, а при ведомствените музеи - от ръководителя на ведомството или упълномощено от него лице. Протоколите на Централната експертно-оценителна комисия се одобряват от министъра на културата.
(4) Протоколите на комисиите се номерират за всяка година от N:1, подреждат се в папки, прошнуроват се, заверяват се с подписа на директора, подпечатват се с печата на музея и се съхраняват в научния архив.
(5) Протоколите на Централната експертно-оценителна комисия се съхраняват в звеното, отговарящо за музеите в Министерството на културата. На музеите, отправили към нея искане за определяне възнаграждения или стойност на движими паметници на културата, се изпраща препис-извлечение от протокола.

Чл. 10.
(1) Определените от комисията възнаграждения се изплащат въз основа на акта за приемане на движимите паметници на културата и протокола на комисията.
(2) В едномесечен срок след изплащането на възнагражденията движимите паметници на културата се вписват в инвентарните книги на музея, а инвентарните им номера се нанасят в протоколите на комисиите.

Чл. 11.
(1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 1999 г.) Музейните специалисти имат право при командировки, теренна изследователска работа, комплексни експедиции и др. да определят възнаграждения и да изплащат на място предложени им движими паметници на културата с единична стойност до 50 лв.
(2) Изплащането на възнаграждението се оформя чрез екземпляр от акта за приемане.
(3) Направените разходи се утвърждават от комисиите при музеите и се вписват в протокола след представяне на историческа справка за изплатените на място движими паметници на културата.
(4) Отчитането на авансово получените суми се извършва въз основа на акта за приемане и протокола на комисията.

Чл. 12. По реда на тази наредба се определят и изплащат възнаграждения на лица, съобщили за намерени или открити от тях паметници на културата или предотвратили разрушаването им.

Чл. 13. Нарушителите на тази наредба се наказват съгласно чл.31 от Закона за административните нарушения и наказания, ако извършеното не съставлява престъпление. Наказателните постановления се издават по реда, установен със същия закон.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 1.
(1) При безвъзмездно предоставяне на движими паметници на културата музеите осигуряват на дарителите по тяхно искане: препис от предварителния опис на движимите паметници на културата; препис-извлечение от протокола на комисията; препис или фотокопия от отделни движими паметници на културата; предимство или забрана за ползването им за уговорен с дарителите срок.
(2) Правата за предимство или забрана се прекратяват, ако смъртта на дарителя настъпи преди уговорения срок.
(3) На дарителите музеите изказват служебна или публична благодарност, а при особени случаи ги предлагат за награждаване с морални и материални награди.

§ 2. Придобитите от музеите движими паметници на културата - срещу възнаграждение или безвъзмездно - не подлежат на връщане на лицата, които са ги предоставили на музея, или на техните наследници.

§ 3. Тази наредба се издава на основание чл.14 от Закона за паметниците на културата и музеите и отменя Наредба N: 2 на Министерството на културата за определяне възнагражденията за движими паметници на културата, предоставени от физически лица на музеите (ДВ, бр. 51 от 1992 г.).

§ 4. Наредбата е съгласувана с Министерството на финансите и влиза в сила от 1 август 1998 г.

Наредба
за изменение на Наредба N: 2 от 1998 г. за определяне възнагражденията и стойността на движими паметници на културата, предоставени на музеите
(Обн. - ДВ, бр. 49 от 28.05.1999 г.)
..................................
..................................

Заключителна разпоредба

§ 5. Наредбата влиза в сила от 5 юли 1999 година.