Чл. 1.
(1) С тази наредба се определят условията и редът, по който Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД) издава без конкурс или търг индивидуални лицензии за изграждане, поддържане и използване на кабелни далекосъобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми и други услуги, наричани по-нататък кабелни мрежи.
(2) За дейността по подготовката и създаването на радио- и телевизионни програми, както и за разпространяването на програми по кабелните мрежи е необходимо издаването на отделна лицензия за радио- и телевизионна дейност при условията и по реда, предвиден в Закона за радиото и телевизията (ДВ, бр. 138 от 1998 г.).

Чл. 2. Индивидуалните лицензии по чл. 1, ал. 1 са лични. Те могат да бъдат прехвърляни на трети лица само след съгласие на ДКД, след изтичане на една година от издаването им.

Чл. 3. Кабелните мрежи и съоръженията, от които се изграждат, трябва да отговарят на действащите в страната Български държавни стандарти за кабелни разпределителни системи за радио- и телевизионни сигнали, Технически предписания за безопасност на кабелни разпределителни системи за радио- и телевизионни сигнали съгласно приложението и нормативните актове, отнасящи се за кабелните мрежи.

Чл. 4. Броят на лицензиите за изграждане, поддържане и използване на кабелни мрежи не се ограничава, включително и с един и същи териториален обхват.

Раздел II
Издаване на индивидуални лицензии

Чл. 5. Индивидуални лицензии за изграждане, поддържане и използване на кабелни мрежи се издават на физически лица - еднолични търговци, и на юридически лица.

Чл. 6.
(1) Лицата, които искат да получат индивидуална лицензия за изграждане, поддържане и използване на кабелни мрежи, подават писмено заявление по образец до ДКД.
(2) Заявлението съдържа:
1. наименование на заявителя, адрес, данъчен номер и идентификационен код БУЛСТАТ;
2. желаните териториален обхват и срок на лицензията.
(3) Към заявлението се прилагат:
1. учредителен акт;
2. удостоверение за актуално състояние на лицето;
3. декларация, че не са налице обстоятелствата по чл.105, ал. 4, т. 1 - 6 и т. 8 от Закона за радиото и телевизията;
4. декларация, че лицензия за изграждане и използване на кабелна далекосъобщителна мрежа не е била отнета от лицето или ако е била отнета, е изтекъл определеният в акта за отнемането й срок, в който лицето е нямало право да кандидатства за нова такава лицензия;
5. предварителен технически проект за изграждане на кабелната мрежа;
6. бизнесплан за изграждане, поддържане и използване на кабелната мрежа;
7. доказателства за финансови възможности за изпълнение на дейността - годишен счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, годишни данъчни декларации, банкови препоръки, документи за придобиване на дълготрайни активи.
(4) Всички документи се подават на български език в оригинал и едно копие.
(5) Заявления, които формално не отговарят на изискванията по предходните алинеи, не се приемат.

Чл. 7. Предварителният технически проект съдържа:
1. скица на териториалния обхват на кабелната мрежа;
2. структура на кабелната мрежа и проект на електрическите параметри на мрежата и на основните магистрали и субмагистрали; 3. честотен обхват, данни за броя на радио- и телевизионните програми, които могат да се разпространяват чрез мрежата, броя на радио- и телевизионните канали, които може да осигури мрежата (проектен капацитет на кабелната мрежа);
4. описание на достъпа до кабелната мрежа за ползване на програмите, в това число и на обратния канал;
5. етапи и срокове за изграждане и използване на кабелната мрежа;
6. друга информация за кабелната мрежа.

Чл. 8.
(1) Държавната комисия по далекосъобщенията разглежда всяко заявление и приложенията към него в 30-дневен срок от датата на подаването им или от изтичането на 7-дневния срок по ал. 2.
(2) Ако бъдат констатирани пропуски и недостатъци спрямо изискванията по чл. 6 и 7, на кандидата се дава 7-дневен срок за отстраняването им считано от датата на получаване на уведомлението.
(3) При неотстраняване на пропуските и недостатъците в 7-дневния срок по ал. 2 ДКД прекратява процедурата по лицензирането, за което уведомява писмено заявителя.

Чл. 9.
(1) В срок до 6 месеца от подаването на заявлението по чл. 6, ал. 1 ДКД взема решение да издаде или откаже издаването на лицензия. Лицензията се издава в срок до две седмици от датата на вземане на решението. (2) Издаването на лицензия се отказва в следните случаи:
1. когато на лицето, което кандидатства за издаване на лицензия, е била отнета лицензия за изграждане и използване на кабелна далекосъобщителна мрежа и в акта за отнемането й е определен срок, в който лицето не може да кандидатства за нова такава лицензия;
2. когато предварителният технически проект не отговаря на техническите изисквания за изграждане, поддържане и използване на кабелни далекосъобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми;
3. когато са налице обстоятелствата, предвидени в чл.105, ал. 4, т. 1 - 6 и т. 8 от Закона за радиото и телевизията.
(3) Решението на ДКД, с което се отказва да се издаде лицензия, се мотивира и заявителят писмено се уведомява в двуседмичен срок от датата на вземането му.
(4) Решението по ал. 3 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

Раздел III
Съдържание на индивидуалните лицензии

Чл. 10. Индивидуалната лицензия за изграждане, поддържане и използване на кабелна мрежа съдържа:
1. предмет, срок и териториален обхват;
2. технически изисквания, гарантиращи качеството на сигналите на изображението и звука;
3. изисквания относно електромагнитната съвместимост;
4. изисквания за безопасност;
5. изисквания за качество на услугите;
6. етапи и срокове за изграждане и използване на кабелната мрежа;
7. ред за приемане на кабелната мрежа;
8. задължения за поддържане на кабелната мрежа;
9. задължение за предоставяне на услуги на всички потребители при условия на равнопоставеност и гарантиране чрез специални мерки на достъп до услугите от инвалиди и лица със специални социални нужди;
10. задължение за разработване на общи условия за взаимоотношения с потребителите и съгласуването им с ДКД;
11. възможност за спиране на услугата при неплащане на дължими суми или договорни нарушения от страна на потребителите; 12. ред за разглеждане на жалби, молби и предложения на потребителите;
13. начин за определяне и регулиране на цените;
14. размери, срокове и начини на заплащане на лицензионните такси;
15. изисквания за предоставяне на информация на лицензиращия;
16. задължение за депозиране в Комитета по пощи и далекосъобщения на средствата за кодиране при използването на криптографски методи;
17. възможности за свързване на кабелната мрежа с други кабелни и далекосъобщителни мрежи;
18. изискване за предоставяне на други далекосъобщителни оператори на канали за кабели, право на преминаване и други налични средства при условията на равнопоставеност и при наличие на техническа или физическа възможност, както и при доказани ограничения на възможностите за строеж;
19. задължение за предоставяне на кабелната мрежа за безвъзмездно използване от компетентните органи в случай на необходимост за предаване на съобщения, свързани с отбраната и сигурността на страната или при настъпване на природни бедствия, извънредни обстоятелства и аварии;
20. условия за изменения и допълнения на лицензията;
21. условия за прекратяване и спиране на лицензията;
22. условия за отнемане на лицензията;
23. изисквания за допускане на контрол по изпълнение на лицензията;
24. ред за налагане на санкции;
25. изисквания по отношение на прехвърляне на акции и дялове от лицензирания;
26. изисквания за уреждане на взаимоотношенията с общинския съвет и собствениците на сгради и други недвижими имоти за ползването им при изграждането, поддържането и използването на кабелната мрежа;
27. други условия, свързани със спецификата на териториалния обхват на кабелната мрежа.

Чл. 11. Редът за приемане на кабелната мрежа по чл. 10, т. 7 е в съответствие с Наредба N: 6 от 1993 г. за държавно приемане и разрешаване ползването на строежите в Република България (ДВ, бр. 28 от 1993 г.). Приемната комисия проверява най-малко следните показатели:
1. нива на полезните сигнали на изхода на абонатния контакт;
2. разлика между нивата на носещите честоти на отделните полезни сигнали на изхода на абонатния контакт;
3. отношение сигнал/шум на изхода на абонатния контакт;
4. отношение сигнал/многоканални интермодулационни смущения;
5. нежелано излъчване на системата;
6. устойчивост на системата по отношение на външни радиосмущаващи полета;
7. изисквания за безопасност.

Чл. 12.
(1) Промени в капитала на лицензираното лице по негово мотивирано искане чрез продажба на дялове или акции между съдружниците или акционерите му към момента на лицензиране могат да бъдат извършвани само след писмено разрешение от ДКД.
(2) Прехвърляне на дялове или акции от лицензираното лице на трети лица в размер, по-голям или равен на тридесет на сто от капитала му, може да бъде извършвано само след писмено разрешение от ДКД.
(3) Държавната комисия по далекосъобщенията се произнася по направеното искане по предходните алинеи в едномесечен срок от датата на получаването му.
(4) Решението на ДКД по ал. 3 може да бъде обжалвано по реда на Закона за административното производство.

Раздел IV
Изменение, допълнение, прекратяване, временно спиране и отнемане на лицензията. Контрол

Чл. 13.
(1) Изменение, допълнение, прекратяване, временно спиране и отнемане на лицензията се извършват от ДКД при условията и по реда на чл.60, 61 и 62 от Закона за далекосъобщенията (ДВ, бр. 93 от 1998 г.).
(2) Лицензията се отнема и в случай, че лицензираният не представи протокол образец 16 съгласно Наредба N: 6 от 1993 г. за държавно приемане и разрешаване ползването на строежите в Република България в определения от ДКД срок.

Чл. 14. Контролът по изпълнението на издадените лицензии и санкционирането за нарушенията на лицензионните условия се осъществява от ДКД в съответствие с глави дванадесета и тринадесета от Закона за далекосъобщенията.

Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Кабелна далекосъобщителна мрежа" е съвкупност от взаимно свързани възли, линии и съоръжения, които служат за разпространение на радио- и телевизионни програми. Кабелната далекосъобщителна мрежа може да включва и система за контрол и управление на мрежата.
2. "Други услуги" е допълнителна информация по смисъла на Закона за радиото и телевизията.
3. "Териториален обхват" е територията, на която се изгражда, поддържа и използва кабелната далекосъобщителна мрежа.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 2.
(1) На лицата по § 14, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за далекосъобщенията (ЗД), които въз основа на издадени лицензии правомерно са изградили, поддържат и използват кабелни мрежи и са подали в законоустановения срок заявление за привеждане на лицензиите им в съответствие със ЗД, се издават лицензии в срок до 15 месеца от подаване на заявлението.
(2) Лицензиите се издават за остатъка от срока на първоначално издадените лицензии, но за не по-малко от две години считано от издаването им от ДКД.
(3) На лицата по ал. 1, които в законоустановения срок не са отстранили констатирани нарушения на издадените им лицензии, нови лицензии не се издават.

§ 3. Условията на първоначално издадените лицензии се изменят и допълват с цел привеждането им в съответствие с разпоредбите на Закона за далекосъобщенията и нормативните актове, отнасящи се за кабелните мрежи.

§ 4.
(1) На лицата по § 16, ал. 1 и 3 ЗД, които са подали заявление, се издава лицензия по общите разпоредби на тази наредба.
(2) Не се разглеждат заявленията на лицата по ал. 1, ако не са подадени в рамките на шестмесечния срок от влизането в сила на ЗД. В този случай лицата, осъществяващи без лицензия дейност като оператори на кабелни мрежи, са длъжни да преустановят дейността си веднага след изтичането на този срок. За неспазване на това задължение нарушителите носят отговорност по чл.127, ал. 1 ЗД.
(3) Не се разглеждат заявленията на лицата по ал.1, които не са платили глобата по § 16, ал. 4 и 5 ЗД.
(4) Заявителите попълват декларация по образец относно вида, обема и продължителността на осъществяваната далекосъобщителна дейност.

§ 5. Към заявленията си лицата по § 4, ал. 1 прилагат допълнително данни за състоянието на функциониращата кабелна мрежа към датата на подаване на заявлението за техническите характеристики по чл. 7.

§ 6. На лицата по § 4, които не са изпълнили предписания на ДКД или не са отстранили констатирани от ДКД нарушения в определения им за това срок, не се издават лицензии.

§ 7. В лицензиите по § 2, ал. 1 и § 4, ал. 1 се определя срок до 12 месеца след датата на издаване на лицензията за представяне на протокол образец 16 съгласно Наредба N: 6 от 1993 г. за държавно приемане и разрешаване ползването на строежите в Република България (ДВ, бр. 28 от 1993 г.).

§ 8. Не се разрешава използването на честотната лента 153.0-174.0 MHz в кабелните далекосъобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми.

§ 9. Наредбата се издава на основание чл.16, т. 3 във връзка с чл.54 от Закона за далекосъобщенията (ДВ, бр. 93 от 1998 г.).

Технически предписания за безопасност на кабелни разпределителни системи за радио- и телевизионни сигнали

ВЪВЕДЕНИЕ

Техническите предписания са предназначени за специалистите, които проектират, изграждат или поддържат кабелни разпределителни системи за радио- и телевизионни сигнали, и се прилагат заедно с БДС 17326 - 96 "Системи кабелни разпределителни за радио- и телевизионни сигнали. Изисквания за безопасност".

Предписанията допълват и конкретизират редица изисквания на БДС 17326 - 96, като са съобразени с действащите в страната нормативни документи в областта на електрическите уредби, безопасността и мълниезащитата. В предписанията са систематизирани и детайлизирани основните изисквания към съставните части на кабелните разпределителни системи по отношение на безопасността.

В края на предписанията е дадена примерна обобщена схема на кабелна система. Схемата е примерна, защото съобразно условията за изграждане на конкретна кабелна система някои елементи от структурата могат да липсват или да бъдат обединени. Чрез тази обобщена схема се създава възможност за удобно представяне на отделните елементи на кабелната система и за диференцирано насочване на съответни предписания.

Чертежите, цитирани в предписанията, са чертежите по БДС 17326 - 96.

1. Общи положения
1.1. Изискванията за безопасност при проектирането на кабелната система включват подходящи мерки за защита срещу поражения от електрически ток и за мълниезащита.
1.2. Изискванията за безопасност при изграждането на кабелната система включват стриктно изпълнение на проектните решения, влагане на градивни елементи с изискваното качество и провеждане на необходимите проверки и изпитвания за установяване действителното съответствие на защитата срещу поражения от електрически ток и на мълниезащитата.
1.3. Изискванията за безопасност при поддържането на кабелната система включват гарантиране на ефективността на мерките за защита срещу поражения от електрически ток и на мълниезащитата чрез провеждане на необходимите контролни проверки и измервания.
1.4. Защита срещу поражения от електрически ток:
1.4.1. по смисъла на тези технически предписания защитата срещу поражения от електрически ток се разглежда като защита срещу директен допир и като защита срещу индиректен допир;
1.4.2. защитата срещу директен допир в общия случай се свежда до защита срещу възможността за допиране до тоководещи части с опасно напрежение при обичайните условия на експлоатация на кабелната система без употреба на инструмент или други помощни средства. Наличието на степен на защита срещу проникване на тела IP 2Х осигурява съответствие с изискванията за защита срещу директен допир;
1.4.3. защитата срещу индиректен допир в общия случай се свежда до защита срещу възможността за получаване на опасно напрежение върху достъпни за допиране токопроводими части, при повреда на електрическа изолация;
1.4.4. съобразно спецификата на кабелните системи за защита срещу индиректен допир се използват само част от регламентираните в БДС 14308 - 77 мерки;
1.4.5. основни мерки, свързани с подобряване на защитата, са двойната (основна + допълнителна) изолация или усилена изолация на тоководещите части по отношение на достъпните за допиране токопроводими части; в този случай дори и при повреда на основна изолация върху достъпните за допиране токопроводими части не трябва да се получава опасно напрежение;
1.4.6. изделията с двойна или усилена изолация се отнасят към клас II на защита срещу поражения от електрически ток. Те нямат защитни клеми и не се свързват към защитни вериги за целите на защитата срещу поражения от електрически ток;
1.4.7. в обосновани случаи, по изключение, се допуска използване на съоръжения само с основна изолация - от клас I на защита срещу поражения от електрически ток. В условията на кабелните системи тези съоръжения трябва да бъдат обезопасени чрез защита от токове с нулева последователност; защитната клема на съоръженията не може да има директна връзка с неутралния проводник на захранващата електрическа мрежа;
1.4.8. съоръженията, които се захранват с променливо напрежение до 65 V, получавано от разделящ трансформатор, не подлежат на защита срещу индиректен допир. Това не изключва наличието на заземителни клеми, както и заземяване за изравняване на потенциалите или за целите на екранирането;
1.4.9. всички устройства с мрежово захранване в главната станция и всички активни устройства се монтират в помещения и зони с нормална пожарна опасност съгласно Наредба N: 2 "Противопожарни строително-технически норми".
1.5. Мълниезащита на кабелните системи:
1.5.1. мълниезащитата на кабелните системи се разглежда като защита при пряко попадение на мълния и като защита срещу електромагнитните въздействия, породени от мълнията;
1.5.2. защитата при пряко попадение на мълния в общия случай се изразява в създаване на възможност за протичане на тока на мълнията към земята, при ограничаване до възможния минимум на опасностите, произтичащи от топлинното и електромагнитното му действие;
1.5.3. защитата срещу електромагнитните въздействия, породени от мълнията, в общия случай се изразява в ограничаване на напреженията от електромагнитна индукция и елиминиране на възможността за внасяне на опасни потенциали в системата.
2. Предписания за главни станции
2.1. За осигуряване на защитата срещу директен допир устройствата с мрежово захранване на главната станция трябва да отговарят на едно от следните предписания:
а) да имат степен на защита не по-ниска от IP 2Х; или
б) съоръженията, които не отговарят на изискването за минимална степен на защита IP 2Х, да бъдат разположени в обвивки, които осигуряват изискваната степен на защита.
2.2. За осигуряване на защитата срещу индиректен допир устройствата на главната станция, които са обединени с мрежовото си захранване (мрежовото им захранване е в общ корпус с устройството), трябва да отговарят на изискванията за клас II на защита срещу поражения от електрически ток. Всички метални корпуси и метални конструкции трябва да имат заземителни клеми и да бъдат свързани с шината за изравняване на потенциалите (черт. 8, БДС 17326 - 96).
2.3. За осигуряване на защитата срещу индиректен допир на устройствата на главната станция, които са предвидени да се захранват с безопасно свръхниско напрежение до 24 V, не се налагат никакви допълнителни предписания. Ако металните корпуси имат заземителни клеми, те трябва да бъдат свързани с шината за изравняване на потенциалите (черт. 8, БДС 17326 - 96).
2.4. За осигуряване на защитата срещу индиректен допир устройствата на главната станция, които представляват самостоятелен захранващ блок за захранване на други съоръжения с безопасно свръхниско напрежение до 24 V, трябва да отговарят на изискванията за клас II на защита срещу поражения от електрически ток. За веригите за безопасно свръхниско напрежение не се налагат никакви допълнителни предписания. Ако устройствата са с метален корпус, той трябва да има заземителна клема, която се свързва с шината за изравняване на потенциалите (черт. 8, БДС 17326 - 96).
2.5. Устройствата за дистанционно захранване на магистралните и субмагистралните усилватели с променливо напрежение до 65 V и устройствата, предназначени за захранване на активните елементи на антенните системи, трябва да отговарят на предписанията на т. 2.4.
2.6. Съоръженията за захранване на устройства за позициониране на антени, на устройства срещу обледеняване и други подобни устройства трябва да отговарят на изискванията за клас II на защита срещу поражения от електрически ток, независимо дали осигуряват захранване с безопасно свръхниско напрежение или с по-високо напрежение. Тяхното захранване трябва да се извършва със специално прокарани кабели, чиято изолация е предвидена за работа на открито.
2.7. Всички метални корпуси, обвивки, монтажни панели, стойки, шкафове и други съставни части в главната станция трябва да имат външни заземителни клеми, чрез които да бъдат свързани към веригите за заземяване и изравняване на потенциалите.
2.8. Металните корпуси на пасивните устройства в главната станция трябва да имат заземителни клеми и да бъдат свързвани с проводници за изравняване на потенциалите.
2.9. Външните проводници на коаксиалните кабели, които влизат и излизат от главната станция, трябва да бъдат свързани към шина за изравняване на потенциалите. Допуска се използването на отделна шина за входящите и отделна шина за изходящите кабели. Между двете шини трябва да има сигурна електрическа връзка с много малко съпротивление, така че присъединяването към две шини да бъде равностойно на присъединяване към една и съща шина.
2.10. Главната станция трябва да има самостоятелна заземителна уредба, независима от евентуално съществуващи в сградата други заземителни уредби. От това изискване се допуска изключение, ако в сградата, където се разполага главната станция, има заземителна уредба за целите на защитата срещу поражения от електрически ток и тази заземителна уредба е независима от заземяванията на захранващата електрическа мрежа (заземяването на неутралния проводник). В този случай съществуващата заземителна уредба може да се използва за целите на главната станция, ако съпротивлението на заземяване съответства на изискваното за главна станция.
2.11. Когато в сградата, където ще се разполага главна станция, трябва да се проектира заземителна уредба, за целите на кабелната система и мълниезащитна уредба за външните антени на главната станция може да се проектира обща заземителна уредба, която: - по отношение на съпротивлението на заземяване трябва да съответства на изискваното за главна станция; - по отношение на заземителните проводници, разположението на заземителя и пр. трябва да съответства на изискванията за мълниезащита.
2.12. При изграждане на главна станция новата заземителна уредба може да се изпълнява с вертикално набити тръби, пръти или профили или с хоризонтално положени ленти (шини). Заземителите не могат да се полагат във вода, в агресивни почви или в близост до електрифицирани железопътни линии и трамвайни линии (препоръчва се отстоянието да бъде най-малко 200 m).
2.13. Заземителен проводник се присъединява към заземителя чрез сигурно електрическо съединение като винтова клема (за медни заземителни проводници) или заварка (за стоманени заземителни проводници). Свързването на заземителен проводник към заземителна клема трябва да се осъществява чрез електрическо съединение, което е сигурно и лесно достъпно.
2.14. Съпротивление на заземяване:
2.14.1. съпротивлението на заземяване (общото съпротивление на заземителната уредба и заземителния проводник до заземителната клема на заземяваното съоръжение) на главната станция трябва да бъде не по-голямо от 10 W. Тази стойност се отнася за най-неблагоприятните климатични условия - през лятото;
2.14.2. измерванията трябва да се провеждат при въвеждане на заземителната уредба в експлоатация и след това ежегодно. Когато измерванията се провеждат извън сухия сезон (лятото), измерените стойности за съпротивление на заземителите трябва да бъдат коригирани със съответния сезонен коефициент;
2.14.3. за измерване на съпротивлението на заземителите трябва да се използват само уреди, които са одобрени от метрологичните органи и са преминали периодична метрологична проверка.
2.15. Елементите на електрообзавеждането в помещението (помещенията) на главната станция, които не са свързани пряко с технологичните съоръжения на главната станция, трябва да бъдат обезопасени съгласно изискванията на Правилника за устройство на електрическите уредби - глава I-7. Препоръчва се за защита срещу индиректен допир да се използва защитно изключване.
2.16. Мълниезащита на главните станции:
2.16.1. външните антени на главната станция трябва да бъдат защитени при преки попадения на мълнии. Когато сградата, в която се разполага главната станция, има мълниезащитна уредба съобразно изискванията на БДС 16060 - 84 "Мълниезащита на сгради и съоръжения. Общи изисквания" и Норми за проектиране на мълниезащитата на сгради и външни съоръжения (1988) и тази мълниезащитна уредба обхваща изцяло елементите на външните антени на главната станция, мълниезащитата трябва да се проектира съобразно изискванията на т. 10.1.1 на БДС 17326 - 96;
2.16.2. в случаите, когато съществуващата мълниезащитна уредба не обхваща изцяло елементите на външните антени на главната станция, трябва да се извърши препроектиране и уредбата да бъде преработена така, че да обхваща изцяло елементите на външната антена;
2.16.3. когато сградата, в която се разполага главната станция, няма мълниезащитна уредба, трябва да се проектира и изгради мълниезащитна уредба съобразно изискванията на БДС 16060 - 84 и Норми за проектиране на мълниезащитата на сгради и външни съоръжения (1988). Мълниезащитата на външните антени на главната станция се извършва съгласно т. 10.1.1 на БДС 17326 - 96.
3. Предписания за магистрални, субмагистрални и третични (до ВУС) разпределителни мрежи
3.1. За осигуряване на защитата срещу директен допир:
а) усилвателите с мрежово захранване и устройствата за дистанционно захранване, разположени в помещение, трябва да притежават степен на защита не по-ниска от IP 2Х;
б) усилвателите, монтирани на открито, трябва да притежават степен на защита най-малко IP 64; препоръчва се степен на защита IP 65;
в) усилвателите и устройствата за дистанционно захранване, монтирани в шкаф, трябва да притежават степен на защита най-малко IP 64;
г) усилвателите с дистанционно захранване до 65 V, монтирани в шахта, тунел или колектор, трябва да притежават степен на защита IP 68.
3.2. За осигуряване на защитата срещу индиректен допир на усилвателите с мрежово захранване последните трябва да отговарят на изискванията за клас II на защита срещу поражения от електрически ток. Металните им корпуси трябва да имат заземителни клеми и да бъдат свързвани с проводници за изравняване на потенциалите.
3.3. За осигуряване на защитата срещу индиректен допир на устройствата за дистанционно захранване с променливо напрежение до 65 V последните трябва да отговарят на изискванията за клас II на защита срещу поражения от електрически ток. Металните корпуси трябва да имат заземителни клеми и да бъдат свързвани с проводници за изравняване на потенциалите.
3.4. За заземяване на отделните участъци на линиите и усилвателните пунктове трябва да се проектират и построят собствени заземители. Забранява се използване на каквито и да било съществуващи заземителни уредби. Това не изключва използването на естествени заземители, след като се провери съпротивлението на заземяване и тяхната надеждност за целия експлоатационен срок на разпределителната мрежа.
3.5. Заземяването трябва да се извършва:
а) за магистрална линия - в главната станция и в усилвателните пунктове;
б) за субмагистрална линия и третична линия - в усилвателните пунктове;
в) за надземно (въздушно) полагане на коаксиален кабел по стълбовно трасе се заземява и носещото въже; заземяването се извършва в двата края на трасето и по протежение на трасето през всеки 150 - 200 m.
3.6. Заземяването на външния проводник на коаксиалната линия се извършва посредством заземителна скоба, която се свързва със заземителен проводник към заземителя на усилвателния пункт.
3.7. Когато усилвателният пункт е монтиран в усилвателна муфа в шахта, муфата се заземява чрез свързване към самостоятелен заземител посредством заземителен проводник със сечение 16 mm 2.
3.8. Присъединяването на заземителни проводници трябва да се извършва съгласно изискванията на т. 2.13. Свързването на заземителни проводници към носещото въже трябва да става чрез скоби или усукване с последващо запояване.
3.9. По отношение на съпротивлението на заземяване и неговото измерване трябва да се прилагат изискванията на т. 2.14.
3.10. Когато при свързване на външния проводник на коаксиален кабел към заземител протича изравнителен ток, който превишава допустимия ток, определен от производителя за съответния тип кабел или кабелен съединител, и ако причината за протичане на изравнителния ток не може да бъде отстранена, трябва да се включи галваничен изолатор. Външните проводници на всички участъци, разделени с галваничен изолатор, трябва да бъдат свързани към отделни заземители.
3.11. Когато отделни устройства от разпределителната мрежа, които участват във вериги за заземяване или изравняване на потенциалите, се подменят или отстранят, независимо за какъв период от време, непрекъснатостта на външния проводник на коаксиалния кабел трябва да бъде запазена, като се използват заместващи (шунтиращи) електрически връзки.
3.12. Мълниезащита на магистрални, субмагистрални и третични разпределителни мрежи:
3.12.1. по правило магистралните и субмагистралните разпределителни мрежи се проектират като подземни, поради което при обичайните условия не се налагат никакви допълнителни мерки за мълниезащита;
3.12.2. за райони с много активна мълниеносна дейност в основата на изкопа, на разстояние 10 cm от коаксиалния кабел, трябва да бъде положен стоманен поцинкован защитен проводник с диаметър 8 mm. За по-добра защита могат да бъдат положени два защитни проводника от двете страни на коаксиалния кабел. Между външния проводник на коаксиалния кабел и защитния проводник не трябва да има електрическа връзка. Защитните проводници не се въвеждат в кабелна шахта, а при въвеждане на коаксиалния кабел в сграда защитните проводници трябва да се прекъсват на около 5 m преди сградата;
3.12.3. когато третичната линия е въздушна по отношение на мълниезащитата, тя трябва да се проектира така, че да се обхваща от мълниезащитните зони на съществуващи мълниезащитни уредби или специално за нея трябва да бъдат проектирани нови мълниезащитни уредби съобразно изискванията на БДС 16060 - 84 и Норми за проектиране на мълниезащитата на сгради и външни съоръжения (1988).
4. Предписания за абонатни разпределителни мрежи в сгради, включително входно устройство на сградата (ВУС)
4.1. Металният корпус на ВУС трябва да има заземителна клема, която се свързва с шината за изравняване на потенциалите (черт. 5 и 6, БДС 17326 - 96).
4.2. Външният проводник на входния коаксиален кабел трябва да бъде свързан към шината за изравняване на потенциалите (черт. 5 и 6, БДС 17326 - 96).
4.3. Разположените в сградата усилватели с мрежово захранване в абонатната разпределителна мрежа трябва:
а) да имат степен на защита не по-ниска от IP 2Х за осигуряване на защита срещу директен допир; и
б) да отговарят на изискванията за клас II на защита срещу поражения от електрически ток;
в) да имат заземителна клема на металния си корпус, която трябва да бъде свързана към шината за изравняване на потенциалите (черт. 7, БДС 17326 - 96).
4.4. Ако в сградата няма ВУС или усилвател, а се използва абонатен отклонител (разклонител), заземителната клема на последния трябва да се свърже с шината за изравняване на потенциалите (черт. 3, БДС 17326 - 96).
4.5. Защитата на абонатната линия независимо от това, дали завършва с абонатен контакт или съединител, се осигурява чрез изравняване на потенциалите на външния проводник на коаксиалната абонатна линия. Активното съпротивление между мястото на свързване на външния проводник с абонатния контакт (или съединител) и най-близката точка за изравняване на потенциалите трябва да бъде не повече от 5 W.
4.6. Абонатната разпределителна мрежа в сградата трябва да има самостоятелна заземителна уредба, която да е независима от евентуално съществуващи в сградата други заземителни уредби. Допускат се следните изключения:
а) когато в сградата има заземителна уредба за целите на защитата срещу поражения от електрически ток и тази заземителна уредба е независима от заземяванията на захранващата електрическа мрежа (заземяването на неутралния проводник), съществуващата заземителна уредба може да се използва за целите на абонатната разпределителна мрежа, ако съпротивлението на заземяване съответства на изискваното за абонатна разпределителна мрежа;
б) когато в сградата има само един абонат и няма нито ВУС, нито усилвател, нито абонатен отклонител (разклонител), се допуска да не се изгражда самостоятелна заземителна уредба; в този случай защитата трябва да бъде предвидена в отклонителя (разклонителя), от който се захранва абонатната линия.
4.7. Към заземителната уредба на абонатната разпределителна мрежа се допуска свързване и на водоснабдителната и газоснабдителната система (черт. 3) при условие, че последните са независими от заземяванията на захранващата електрическа мрежа (заземяването на неутралния проводник).
4.8. По отношение на съпротивлението на заземяване и неговото измерване трябва да се прилагат изискванията на т. 2.14. Свързването на заземителен проводник към заземителна клема трябва да бъде чрез електрическо съединение, което е сигурно и е лесно достъпно.
4.9. Когато при свързване на външния проводник на коаксиален кабел към заземител протича изравнителен ток, който превишава допустимия ток, определен от производителя за съответния тип кабел или кабелен съединител, и ако причината за протичане на изравнителния ток не може да бъде отстранена, трябва да се включи галваничен изолатор (черт. 5).
4.10. Веригите за изравняване на потенциалите не трябва да имат никаква електрическа връзка с неутралния проводник на захранващата електрическа мрежа и трябва да се изпълняват чрез меден проводник със сечение най-малко 4 mm 2.