Чл. 1.
(1) С тази наредба се определят:
1. общите мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на:
а) чума по говедата;
б) чума по дребните преживни животни;
в) епизоотична хеморагична болест по елените;
г) везикулозен стоматит по говедата, конете и свинете;
д) заразен нодуларен дерматит по говедата;
е) треска на долината Рифт;
ж) везикулозна болест по свинете;
з) шарка по овцете и козите;
и) африканска чума по свинете;
й) син език;
2. специфичните мерки срещу везикулозната болест по свинете;
3. методите за диагностика на болестите по т. 1;
4. задълженията на официалните ветеринарномедицински органи, физическите и юридическите лица за прилагане на мерките по т. 1 и 2;
5. условията и редът за прилагане на мерките по т. 1.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба оказва съдействие на експертите от Европейската комисия при извършването на проверки относно прилагането на тази наредба.

Чл. 2.
(1) Генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) утвърждава оперативни планове за действие при съмнение или при възникване на всяка от болестите по чл. 1, т. 1, които отговарят на изискванията, посочени в приложение № 1.
(2) Плановете по ал. 1 се представят пред Европейската комисия за одобрение.
(3) Плановете по ал. 1 могат да се изменят или допълват след разрешение от Европейската комисия.

Раздел II
Мерки за профилактика на болестите

Чл. 3. За предпазване на страната от болестите, посочени в чл. 1, т. 1, НВМС организира и провежда следните общи профилактични мерки:
1. контрол върху събирането и обезвреждането на кухненски и кланични отпадъци за храна на животни;
2. контрол върху отстрела на диви животни и лабораторни изследвания на материали от тях;
3. контрол върху събирането и обезвреждането на отпадъците от паркинги, пътища с международен трафик, морски и речни гари, летища и гранични контролно-пропускателни пунктове;
4. задължителна дезинфекция на транспортните средства, превозващи животни, възприемчиви към болестите по чл. 1, т. 1, и продукти от тях;
5. контрол върху пазарите и изложбите на животни, възприемчиви към болестите по чл. 1, т. 1, както и на такива, отглеждани при пасищни условия.

Чл. 4.
(1) При установяване на наличие на болест по чл. 1, т. 1 в съседни държави освен мерките по чл. 3 НВМС:
1. провежда ежеседмични клинични прегледи на животните, възприемчиви към съответната болест, в застрашените региони;
2. провежда сондажни серологични и вирусологични изследвания на отстреляни диви животни, възприемчиви към съответната болест;
3. налага забрана за лов на диви животни в 10-километровата гранична зона със засегнатата страна;
4. извършва наблюдение и проучване върху видовия състав на вектора;
5. извършва профилактично третиране срещу инсекти и ектопаразити на възприемчивите видове селскостопански животни с противоакарицидни препарати с продължително действие и репелентен ефект.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба съгласува профилактичните мерки с официалните ветеринарномедицински органи на засегнатата страна.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба оказва необходимото съдействие на експертите от Европейската комисия, които контролират спазването на изискванията на тази наредба.

Раздел III
Мерки при съмнение за наличие на болест

Чл. 5. Ветеринарномедицинският специалист, отговарящ за съответния животновъден обект, незабавно уведомява НВМС при съмнение за наличие на болестите по чл. 1, т. 1.

Чл. 6.
(1) След получаване на сигнала за съмнение НВМС изпраща екип от специалисти в животновъдния обект и определя официален ветеринарен лекар, който осъществява ветеринарномедицинския контрол върху животновъдния обект.
(2) Екипът по ал. 1 извършва клинични прегледи, взема и изпраща проби за лабораторни изследвания за потвърждаване или изключване на наличието на болестите по чл. 1, т. 1.

Чл. 7.
(1) Официалният ветеринарен лекар по чл. 6, ал. 1 предприема следните мерки в животновъдния обект:
1. преброява всички възприемчиви животни;
2. съставя списък, който съдържа броя на:
а) животните от възприемчивите видове;
б) умрелите или заразените животни;
в) животните, които вероятно са заразени;
3. разпорежда всички възприемчиви животни да се изолират в отделни помещения;
4. забранява придвижването на възприемчиви животни в или от животновъдния обект;
5. разпорежда влизането и излизането на хора от животновъдния обект да става само с негово разрешение;
6. разпорежда придвижването на невъзприемчиви животни в или от обекта да се извършва само с негово разрешение;
7. забранява изнасянето на трупове на животни;
8. забранява изнасянето на месо и месни продукти, добити от възприемчиви животни;
9. забранява изнасянето на мляко и млечни продукти;
10. забранява внасянето, изнасянето и преместването на съоръжения, фуражи, отпадъци, тор, предмети и други приспособления, чрез които е възможно да бъде пренесен и разпространен вирусът на съответната болест;
11. разпорежда да се направят дезинфекционни площадки на входовете и изходите на сградите с възприемчиви животни и на входа и изхода на животновъдния обект, които се зареждат с одобрено от НВМС дезинфекционно средство;
12. разпорежда влизането и излизането на транспортни средства от животновъдния обект да се извършва само с негово разрешение при условия, които изключват разпространение на вируса на съответната болест;
13. провежда епизоотично проучване съгласно чл. 10.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да предприеме мерките по ал. 1 и за други животновъдни обекти, ако тяхното местоположение или контакти със засегнатия животновъден обект дават основание за съмнение от възможно заразяване.
(3) Списъкът по ал. 1, т. 2 се допълва ежедневно, като се вписват новородените и умрелите животни.
(4) Мерките по ал. 1 се отменят от НВМС, когато съмнението за заразяване от съответната болест бъде изключено.
(5) Националната ветеринарномедицинска служба може да наложи мерките по чл. 7, ал. 1 и в други животновъдни обекти, за които има съмнение за проникване на причинителя на съответната болест.

Раздел IV
Мерки за ограничаване и ликвидиране на болестите

Чл. 8.
(1) При потвърждение болестите по чл. 1, т. 1 се регистрират и обявяват по реда на Наредбата за обявяване и регистриране на заразните и паразитните болести по животните, като НВМС предприема следните мерки:
1. разпорежда да се унищожат на място всички възприемчиви животни по начин, изключващ риск от разпространение на вируса на съответната болест, под контрола на официален ветеринарен лекар;
2. организира унищожаването на труповете на умрели животни в заразения животновъден обект чрез загробване, което трябва да е достатъчно дълбоко, така че месоядните животни да се възпрепятстват от разравяне на труповете или отпадъците, да е на подходящо място, за да не се допусне замърсяване на водите или други екологични щети;
3. разпорежда да се унищожат или третират по начин, изключващ риск от разпространение на вируса на съответната болест, всички вещества или отпадъци, които е възможно да бъдат заразени, като продукти от животински произход, съоръжения, фуражи, отпадъци, тор, предмети и други приспособления;
4. разпорежда след унищожаването или третирането по т. 1, 2 и 3 сградите, теренът около тях, транспортните средства, превозващи животни, както и цялото оборудване и инвентарът да се почистят и дезинфекцират съгласно чл. 16;
5. извършва епизоотично проучване съгласно чл. 10.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да предприеме мерките по ал. 1 и за други животновъдни обекти, ако тяхното местоположение или контакти със засегнатия животновъден обект дават основание за съмнение от възможно заразяване.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внасянето на животни в засегнатия животновъден обект по ал. 1, след като официалният ветеринарен лекар е извършил проверка относно процедурите по чл. 16.
(4) В случаите на заразяване или съмнение за заразяване на диво живеещи животни НВМС може да предприеме и други действия, за които информира Европейската комисия и другите държави членки.

Чл. 9.
(1) Когато засегнатият животновъден обект включва две или повече производствени единици, които са териториално самостоятелни, НВМС има право да разпореди да не се прилагат мерки по чл. 8, ал. 1 върху всички единици, ако има доказателства, че причинителят на съответната болест не е проникнал в тях.
(2) Незасегнатите производствени единици по ал. 1, в които се отглеждат здрави животни, трябва да имат отделно от засегнатите производствени единици:
1. оборудване и система за отвеждане на отпадъчните води;
2. дезинфекционно оборудване;
3. персонал.
(3) Не се допуска размяна между засегнатите и незасегнатите производствени единици на оборудване, екипировка, животни, животински продукти, фуражи, вълна, отпадъци, съдове или други предмети, чрез които е възможно да бъде пренесен и разпространен вирусът на съответната болест.
(4) Изискванията по ал. 2 и 3 се прилагат най-малко за времето на инкубационния период за съответната болест, посочен в приложение № 2, считан от появата на първите клинични признаци на болестта.

Чл. 10. Епизоотичното проучване включва:
1. периода, в който вирусът на съответната болест е проникнал в животновъдния обект до възникване на съмнението или потвърждаване на болестта;
2. възможния произход на вируса на съответната болест в животновъдния обект, както и установяване на други животновъдни обекти с възприемчиви животни, които е възможно да са заразени от същия източник;
3. данни за придвижването на хора, транспортни средства, възприемчиви животни, трупно месо, съоръжения и животински продукти, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 8, 9 и 10, от животновъдния обект, чрез които е възможно да бъде пренесен вирусът на съответната болест;
4. наличието и разпространението на вектора.

Чл. 11.
(1) Ако при проучването по чл. 10 се открият данни, че вирусът на съответната болест е проникнал от друг/и/ животновъден обект/и/ в животновъдния обект по чл. 7 или от засегнатия животновъден обект в други животновъдни обекти в резултат от придвижването на хора, животни или превозни средства или по друг начин, тези други животновъдни обекти се поставят под контрола на официален ветеринарен лекар и се предприемат мерките по чл. 7, ал. 1, докато съмнението за заразяване не се изключи.
(2) Ако при проучването по чл. 10 се открият данни, че вирусът на съответната болест е проникнал от други животновъдни обекти в животновъдния обект по чл. 8 или от засегнатия животновъден обект в други животновъдни обекти в резултат от придвижването на хора, животни или превозни средства, тези други животновъдни обекти се поставят под контрола на официален ветеринарен лекар и се предприемат мерките по чл. 7, ал. 1, докато съмнението за заразяване в тях не се изключи.
(3) Мерките по чл. 7, ал. 1 се налагат на животновъдния обект по ал. 2 най-малко за времето на максималния инкубационен период за съответната болест, посочен в приложение № 2, считан от появата на първите клинични признаци на болестта.
(4) Официалният ветеринарен лекар може да приложи мерките по чл. 7, ал. 1 върху част от животните в животновъдните обекти по ал. 1 и 2, ако тези животни са настанени, отглеждани и хранени изолирано от другите възприемчиви животни.

Чл. 12.
(1) След лабораторно потвърждаване на болестите, посочени в чл. 1, т. 1, НВМС определя предпазна и надзорна зона, като взема под внимание географските, административните, екологичните и епизоотологичните фактори, свързани с болестите, посочени в чл. 1, т. 1.
(2) Когато зоните, посочени в ал. 1, са разположени и на територията на съседна страна, органите на НВМС си сътрудничат с официалните ветеринарномедицински органи на тази страна за определяне на зоните по ал. 1.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба може да измени границите на предпазната и надзорната зона в зависимост от:
1. тяхното географско разположение и екологичните фактори;
2. метеорологичните условия;
3. наличието, разпространението и вида на вектора;
4. резултатите от епизоотологичните изследвания, извършени в съответствие с чл. 10;
5. прилагането на контролните мерки по чл. 8.
(4) Националната ветеринарномедицинска служба информира всички лица, работещи в предпазната и надзорната зона, за мерките, които са в сила, и осигуряват тяхното прилагане.
(5) Ако в даден регион болестта се е разпространила върху голям брой животни, освен мерките по чл. 13 и чл. 14 НВМС може да предприеме допълнителни мерки, определени от Европейската комисия.

Чл. 13.
(1) В предпазната зона, която е с радиус минимум 3 км около засегнатия животновъден обект, НВМС предприема следните мерки:
1. извършва регистрация на обектите, в които се отглеждат животни, възприемчиви към болестите по чл. 1, т. 1;
2. извършва периодични клинични прегледи, вкл. и вземане на проби за лабораторно изследване;
3. води дневник за посещенията и резултатите от извършените прегледи;
4. забранява транспортирането на възприемчиви животни;
5. забранява транзитно преминаване на животни от възприемчивите видове, освен ако не се използват главни шосейни или железопътни магистрали без спиране;
6. забранява се придвижването на животни, възприемчиви към съответната болест, от животновъдните обекти.
(2) По изключение придвижване на възприемчиви животни от обект в предпазната зона може да се разреши само при условие, че:
1. животните се изпращат за санитарно клане в определени кланици под контрола на официален ветеринарен лекар;
2. след индивидуален клиничен преглед е установено, че животните не са заразени;
3. е информиран ветеринарният лекар, отговарящ за кланицата, в която се изпращат животните.
(3) Мерките по ал. 1 се прилагат най-малко за времето на инкубационния период за съответната болест съгласно приложение № 2, считан от появата на първите клинични признаци на болестта, след ликвидиране на всички заразени или съмнително болни животни и извършване на действията по чл. 16.

Чл. 14.
(1) В надзорна зона, която е с радиус минимум 10 км от външните граници на предпазната зона, НВМС предприема следните мерки:
1. извършва регистрация на обектите, в които се отглеждат животни, възприемчиви към болестите по чл. 1, т. 1;
2. забранява движението на животни, възприемчиви към съответната болест, по главни и второстепенни пътища, с изключение на случаите, когато отиват и се връщат от паша;
3. по изключение може да разреши транзитно преминаване на животни, възприемчиви към съответната болест, по главни шосейни или железопътни магистрали.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба прилага в набюдаваната зона мярката по чл. 13, ал. 1, т. 6.
(3) Мерките по ал. 1 се прилагат най-малко за периода, посочен в чл. 13, ал. 2.
(4) Когато заболяването е било пренесено от вектори, НВМС фиксира продължителността на мерките, изготвя предписания за въвеждане на животни и информира Европейската комисия и другите държави членки.

Чл. 15. Когато поради възникване на други епизоотични огнища мерките по чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 и 2 се прилагат повече от 30 дни, НВМС може по искане на собственика да разреши придвижването на животни от животновъдния обект, разположен в границите на предпазната или набюдаваната зона, при условие че:
1. официалният ветеринарен лекар е извършил ветеринарна проверка в засегнатия животновъден обект;
2. официалният ветеринарен лекар е извършил клиничен преглед на всички животни в животновъдния обект;
3. животните са преминали клиничен преглед преди транспортирането;
4. всички животни са маркирани с индивидуална ушна марка;
5. обектът на местоназначение се намира в предпазната или набюдаваната зона;
6. транспортните средства и съоръжения, които са използвани за превозването на животните по ал. 1, се почистят и дезинфекцират.

Чл. 16.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба контролира използваните дезинфекционни средства и тяхната концентрация, както и процедурите по почистване и дезинфекция.
(2) Процедурите по почистването, дезинфекцията и дезинсекцията се извършват по начин, изключващ риск от разпространение на вируса на болестите по чл. 1, т. 1.
(3) При изпълнение на процедурите по ал. 2 ветеринарният лекар, контролиращ обекта, трябва да се увери, че мерките са били проведени съгласно изискванията през период не по-малък от 21 дни, както и че съответната болест е окончателно ликвидирана преди връщането на животните от рисковите видове.

Чл. 17. Собствениците, чиито животни и/или продукти от животински произход са унищожени на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 и 3, се обезщетяват съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Раздел V
Специфични мерки за ограничаване и ликвидиране на везикулозната болест по свинете

Чл. 18.
(1) Потвърждаване наличието на вируса на везикулозната болест по свинете в свиневъдните обекти се основава на:
1. изолиране на вируса от свине или от околната среда;
2. установяване на серологично положителни резултати при свине с патологични изменения, характерни за болестта;
3. установяване на клинични признаци, характерни за болестта, или установяване на серопозитивни животни, при условие че има пряка епизоотологична връзка с доказано епизоотично огнище;
4. установяване на серологично положителни резултати при свине.
(2) При потвърждаване наличието на вируса на везикулозната болест по свинете от изследванията по ал. 1, т. 4 НВМС взема повторно проби с интервал 28 дни.
(3) До получаване на резултатите от проведените изследвания по ал. 2 НВМС предприема в свиневъдния обект мерките по чл. 7, ал. 1.
(4) Ако резултатите от изследванията по ал. 2 са отрицателни, въпреки че свинете в обекта по ал. 1 са положителни, НВМС разпорежда всички изследвани свине индикатори да бъдат унищожени съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 или директно транспортирани до определена кланица.
(5) След пристигането в кланицата изследваните свине по ал. 4 се държат и колят отделно от другите свине, а месото, добито от тях, се реализира в търговската мрежа след термична преработка.

Чл. 19.
(1) Предпазната зона е с граници, посочени в чл. 13, ал. 1.
(2) В случаи на везикулозна болест по свинете в зоната по ал. 1 НВМС заменя мерките, предвидени в чл. 13, като:
1. разпорежда всички свиневъдни обекти в зоната да се идентифицират;
2. извършва периодични клинични прегледи, вкл. и вземане на проби за лабораторно изследване;
3. води дневник за посещенията и резултатите от извършените прегледи;
4. забранява движението и транспортирането на свине;
5. може да разреши транзитно преминаване на свине по странични пътища и жп линии;
6. разрешава транспортиране на свине за клане, идващи извън предпазната зона, за кланица, която се намира в тази зона.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба разпорежда транспортните средства и съоръжения, които се използват за превозване на свине и други материали (фуражи, тор, торова течност), да се почистят и дезинфекцират съгласно изискванията на приложение № 3.

Чл. 20.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба забранява транспортирането на свине от незасегнати от везикулозна болест по свинете обекти най-малко 21 дни след извършване на предварителното механично почистване и дезинфекция в засегнатите свиневъдни обекти в предпазната зона.
(2) След срока по ал. 1 НВМС може да разреши транспортирането на свине от незасегнати от везикулозна болест по свинете обекти директно за определена кланица, при условие че:
1. официалният ветеринарен лекар е извършил ветеринарна проверка на всички животни;
2. официалният ветеринарен лекар е извършил клиничен преглед на свинете, предназначени за клане;
3. всяка свиня е идентифицирана с индивидуална ушна марка;
4. свинете се превозват в запечатани транспортни средства.
(3) Транспортните средства и съоръжения, които са използвани за превозването на свинете по ал. 2, се почистват и дезинфекцират преди напускането на кланицата.
(4) Националната ветеринарномедицинска служба информира предварително кланицата, в която ще се колят животните по ал. 2.

Чл. 21.
(1) След пристигането в кланицата свинете по чл. 20, ал. 2 се държат и колят отделно от другите свине.
(2) По време на клането официалният ветеринарен лекар извършва инспекция за наличието на патологоанатомични изменения за везикулозната болест по свинете и взема статистически достатъчен брой проби за потвърждаване наличието на везикулозната болест по свинете.
(3) Официалният ветеринарен лекар прилага мерките по чл. 7, ако пробите от изследванията по ал. 2 са положителни.

Чл. 22. След срока по чл. 20, ал. 1 и при изключителни обстоятелства НВМС може да разреши придвижването на свинете по чл. 20, ал. 1 до животновъдни обекти, разположени в предпазната зона, при условие че:
1. официалният ветеринарен лекар е извършил ветеринарна проверка на всички животни;
2. официалният ветеринарен лекар е извършил клиничен преглед на свинете, които ще се придвижват, и резултатите от изследванията са отрицателни;
3. всяка свиня е идентифицирана с индивидуална ушна марка.

Чл. 23. Прясното месо, добито от свинете по чл. 20, ал. 2, се преработва термично под контрола на официален ветеринарен лекар по начин, гарантиращ унищожаването на вируса, в определени от НВМС предприятия.

Чл. 24.
(1) Мерките в предпазната зона се прилагат, докато:
1. се проведе механичното почистване, дезинфекцията и дезинсекцията по чл. 16;
2. във всички свиневъдни обекти се извършат:
а) клинични прегледи;
б) серологични изследвания на достатъчен брой проби и при лабораторните изследвания е установен отрицателен резултат.
(2) Клиничният преглед и лабораторните изследвания по ал. 1, т. 2, букви "а" и "б" се извършват 28 дни след приключване на предварителното почистване и дезинфекцията в засегнатия от везикулозната болест по свинете свиневъден обект.
(3) След изтичане на срока по ал. 2 в предпазната зона се прилагат мерките за надзорната зона.

Чл. 25.
(1) Надзорната зона е с граници, посочени в чл. 14, ал. 1.
(2) В случай на везикулозна болест по свинете в зоната по ал. 1 НВМС заменя мерките, посочени в чл. 14, със следните мерки:
1. всички свиневъдни обекти в зоната се идентифицират;
2. разрешава придвижването на свине само до определена кланица, при условие че през последните 21 дни не са влизали свине от други обекти в свиневъдния обект и собственикът на животните води дневник за придвижването на всички свине в и от обекта;
3. разрешава придвижването на свине от надзорната зона, при условие че:
а) 48 часа преди придвижването е извършен клиничен преглед на свинете;
б) 14 дни преди придвижването са взети средностатистически брой проби от свинете, които ще се придвижват, и резултатите от изследванията са отрицателни;
в) всяка свиня е идентифицирана с индивидуална ушна марка;
г) транспортните средства и съоръжения, използвани за превоз на свине, са механично почистени и дезинфекцирани с одобрени от НВМС дезинфекционни средства под контрола на официален ветеринарен лекар.

Чл. 26. Националната ветеринарномедицинска служба може да измени границите на надзорната зона в съответствие с чл. 12, ал. 3.

Чл. 27. Мерките в надзорната зона се прилагат до провеждане на:
1. механичното почистване, дезинфекцията и дезинсекцията по чл. 16;
2. мерките по чл. 19.

Чл. 28.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба прилага като допълнение на мерките по чл. 14 следните мерки в случай на везикулозна болест по свинете:
1. разпорежда да се унищожи месото, което е добито от свине, заклани по време на предполагаемия инкубационен период;
2. при съмнение за проникване на вируса на везикулозната болест по свинете в стопанство в резултат на придвижване на животни, хора или превозни средства забранява придвижването на свине до извършването на:
а) клиничен преглед на всички свине;
б) серологично изследване на статистически представителен брой кръвни проби за наличие на антитела срещу вируса на везикулозната болест по свинете.
(2) Клиничният преглед и лабораторните изследвания по ал. 1, т. 2, букви "а" и "б" се извършват 28 дни след предполагаемото проникване на вируса на везикулозната болест по свинете.

Чл. 29. При установяване на везикулозна болест по свинете в кланица НВМС:
1. разпорежда свинете да се заколят възможно най-бързо под контрола на официален ветеринарен лекар;
2. разпорежда труповете и вътрешните органи на свинете да се унищожат по начин, изключващ риск от разпространение на вируса;
3. разпорежда сградите, съоръженията и превозните средства да се почистят и дезинфекцират съгласно приложение № 3 под контрола на официален ветеринарен лекар;
4. извършва епизоотично проучване съгласно чл. 10;
5. забранява извършването на друго клане най-малко 24 часа след приключване на почистването и дезинфекцията.

Чл. 30.
(1) Почистването и дезинфекцията в заразените стопанства се извършва по начин и с дезинфекционни средства, посочени в приложение № 3.
(2) Използват се алкални дезинфектанти с рН, по-високо от 12,5, с продължителност на експозицията 48 часа.

Чл. 31. Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внасянето на свине в животновъдни обекти, в които е установена и ликвидирана везикулозната болест по свинете, след унищожаване на заразените животни и приключване на действията по чл. 16.

Чл. 32. В допълнение към мерките по чл. 8, ал. 3 НВМС прилага следните мерки:
1. зареждането на свине може да започне не по-рано от 4 седмици след приключване на първата основна дезинфекция и процедурите по т. 2 и 6 от приложение № 3;
2. при ново зареждане на свине се взема под внимание технологията на производството и направлението на свиневъдния обект (стоков, развъден).

Чл. 33.
(1) При ново зареждане на свине по чл. 32 се спазват следните процедури:
1. при отглеждане на свине извън затворени помещения на открити терени първоначално се зареждат прасенца - индикатори за заразния агент, които предварително са изследвани за антитела срещу вируса на везикулозната болест по свинете;
2. при всички други форми на отглеждане повторно зареждане на свине се извършва след изпълнението на мерките, посочени в ал. 2 и 3, или при изпълнението на следните мерки:
а) всички свине са серонегативни и постъпват в период 7 дни от стопанства извън предпазната и набюдаваната зона;
б) свинете по т. 2 не напускат свиневъдния обект за период 60 дни след пристигане на последното животно;
в) през първите 28 дни след пристигане на последните свине се извършва клиничен преглед и серологично изследване.
(2) Опитните прасенца по ал. 1, т. 1 се поставят равномерно на територията на стопанството по указание на НВМС. По време на престоя им в свиневъдния обект официалният ветеринарен лекар извършва клиничен преглед и след 28 дни взема проби за лабораторни изследвания.
(3) При отрицателен резултат от клиничния преглед и лабораторните изследвания по ал. 2 се пристъпва към пълно зареждане на свиневъдния обект.

Чл. 34. Собствениците, чиито животни и/или продукти от животински произход са унищожени, на основание чл. 28, ал. 1, т. 1 и чл. 29, т. 1 и 2 се обезщетяват съгласно разпоредбите на ЗВД.

Раздел VI
Диагностика на болестите и профилактична ваксинация

Чл. 35. Материали за лабораторно изследване са: цял труп (при малки животни), вътрешни органи, изменени кожни участъци, кръвни проби, епител от афти и афтозна течност, лимфни възли и други тъкани с изменения. Те се поставят в непропускливи съдове, които преди поставянето им в хладилна чанта или термос се дезинфекцират външно. Материалите се транспортират незабавно до специализирана лаборатория чрез упълномощено лице със съпроводително писмо.

Чл. 36. Лабораторните методи (вирусологични, серологични, имунологични, имунохистохимични и молекулярно-биологични) за диагностициране на болестите по чл. 1, т. 1 са посочени в приложение № 4.

Чл. 37.
(1) Диагностиката на болестите по чл. 1, т. 1 се извършва в специализирани лаборатории, одобрени от министъра на земеделието и горите съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).
(2) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява постоянен контрол в специализираните лаборатории по ал. 1 за спазването на изискванията за безопасност при работа с вирусите, причинители на болестите, посочени в чл. 1, т. 1.
(3) Лабораториите по ал. 1:
1. отговарят за уеднаквяване на стандартите и диагностичните методи за изследване и използване на диагностични реагенти и тестове за ваксини;
2. разполагат с диагностични реагенти, необходими за диагностика на болестите по чл. 1, т. 1;
3. използват утвърдените от Международното бюро по епизоотии методи за диагностика по приложение № 4;
4. проверяват качеството на всички диагностични реагенти, използвани за диагностика на болестите по чл. 1, т. 1;
5. включват се в редовни сравнителни тестове, организирани от националните лаборатории за болестите по чл. 1, т. 1 на държавите - членки на Европейския съюз (ЕС), посочени в приложение № 5;
6. съхраняват изолати от вируса на болестите по чл. 1, т. 1, получени от потвърдени случаи в страната;
7. сътрудничат с референтната лаборатория на ЕС за диагностика на болестите по чл. 1, т. 1, посочена в приложение № 5.

Чл. 38.
(1) Профилактичната ваксинация срещу болестите по чл. 1, т. 1 е забранена освен след решение на Европейската комисия по ал. 2.
(2) При опасност от широко разпространение на болестите по чл. 1 НВМС прави предложение Европейската комисия за вземане на решение за извършване на ваксинация.
(3) При извършване на ваксинация по ал. 1 се спазват следните изисквания:
1. всички ваксинирани животни се идентифицират;
2. забранява се ваксинираните животни да напускат зоната на ваксинацията освен след разрешение от генералния директор, когато животните се изпращат до определена от НВМС кланица, след като чрез извършен клиничен преглед е установено, че животните не са заразени;
3. Националната ветеринарномедицинска служба уведомява редовно Европейската комисия за извършваната ваксинация.
(4) След завършване на ваксинацията движението на животните извън зоната на ваксинация се разрешава от Европейската комисия.
(5) По изключение ваксинация може да започне по заповед на министъра на земеделието и горите при услове, че не са засегнати интересите на Европейската общност.

Чл. 39.
(1) Към НВМС се създава национален кризисен център за осъществяване на цялостна координация на мерките, необходими за осигуряване възможно най-бързото ликвидиране на болестта и за провеждане на епизоотично проучване.
(2) Съставът, функциите и правилата за работа на националния кризисен център се определят със заповед на генералния директор на НВМС в съотвествие с изискванията на Европейската комисия.

Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Везикулозен стоматит" е заразна болест по конете, говедата, свинете и някои диви двукопитни (елени). Засяга и човека. Причинява се от вирус от семейство "Рабдовириде", род "Иридовирус".
2. "Везикулозна болест по свинете" е заразна болест по домашните и дивите свине, клинично наподобяваща болестта шап по двукопитните животни. Причинява се от вирус от семейство "Пикорнавириде", род "Ентеровирус". Вирусът е силно устойчив във външната среда и запазва стабилността си в рамките на рН от 2,5 до 12.
3. "Епизоотична хеморагична болест по елените" е заразна болест по елените. Причинява се от вирус от род "Орбивирус".
4. "Заразен нодуларен дерматит" е заразна болест по говедата и някои диви двукопитни животни (жирафи, антилопи). Причинява се от вирус от семейство "Поксвириде", род "Каприпоксвирус".
5. "Треска на долината Рифт" е заразна болест по говедата, биволите, овцете, козите и някои диви животни (антилопи и гризачи). Човекът е силно възприемчив и боледува тежко. Причинява се от вирус от семейство "Бунявириде", род "Флебовирус".
6. "Чума по говедата" е заразна болест по говедата и някои диви двукопитни животни (зебу, елени, антилопи, брадавичести свине, жирафи). Овцете и козите също са чувствителни към заразния причинител. Причинява се от вирус от семейство "Парамиксовириде", род "Морбиливирус".
7. "Чума по дребните преживни животни" е заразна болест по овцете, козите и някои диви двукопитни животни. Причинява се от вирус от семейство "Парамиксовириде", род "Морбиливирус".
8. "Шарка по овцете и козите" е заразна болест по овцете и козите. Причинява се от вирус от семейство "Поксвириде", род "Каприпоксвирус".
9. "Африканска чума по свинете" е заразна болест по домашни и диви свине, причинявана от вирус, който се причислява към семейство "ASF - like вируси".
10. "Потвърждаване на инфекцията" е деклариране от страна на НВМС за наличието на болести, посочени в чл. 1, т. 1, въз основа на установени клинични признаци и/или извършени лабораторни изследвания.
11. "Вектор" е биологичен преносител, диво гръбначно или безгръбначно животно, което по механичен или биологичен път може да пренася и разпространява агента на вирусни болести по животните.
12. "Официален ветеринарен лекар" е ветеринарен лекар от системата на НВМС.
13. "Инкубационен период" е период, в който патогенният микроб влиза в организма и започва да се размножава в него, до появата на първите клинични признаци на болестта.
14. "Животно" е всяко домашно животно от вид, който може да бъде пряко засегнат от въпросното заболяване, или всяко диво гръбначно животно, за което е вероятно да участва в епидемиологията на заболяването, като преносител или съхранител на инфекцията.

Заключителни разпоредби

§ 2. Наредбата се издава на основание чл.47, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

§ 3. Тази наредба влиза в сила от 1.V.2006 г. и отменя Наредба № 46 от 2002 г. за профилактика и борба с някои екзотични болести по животните и специфични мерки срещу везикулозната болест по свинете.

Приложение № 1
към чл. 2

Съдържание на плана за действие (контингенс план) на НВМС при съмнение или при възникване на болестите, посочени в чл. 1, т. 1

1. Програма за работа на националния кризисен център за контрол на мерките, утвърдена със заповед на генералния директор на НВМС.
2. Програма за работа на регионалния кризисен център за контрол на мерките, утвърдена със заповед на директора на РВМС.
3. Подробни инструкции за действие при съмнение или наличие на инфекция или заразяване, включително и средствата за загробване на трупове.
4. Необходимото количество ваксина в случаите на ваксинация.
5. Списък с официалните ветеринарни лекари от НВМС, участващи в провеждането и контрола на мерките за профилактика и борба.
6. Списък за спешно уведомяване в системата на НВМС, вкл. и на специализираните лаборатории за диагностика на болестите по чл. 1, т. 1.
7. Списък на моторните превозни средства (вид, регистрационни номера и водачи), дезинфекционна и друга техника и оборудване и дезинфектанти, необходими за провеждане на мерките за профилактика и борба.
8. Програми за обучение на официалните и частнопрактикуващите ветеринарни лекари по отношение на болестите, посочени в чл. 1, т. 1.
9. Изисквания към специализираната лаборатория за диагностика на болестите, посочени в чл. 1, т. 1.

Приложение № 2
към чл. 9, ал. 4

Максимален инкубационен период на болестите по чл. 1, т. 1

Болест	Максимален инкубaционен период
Чума по говедата	21 дни
Чума по дребните преживни животни	21 дни
Епизоотична хеморагична болест по елените	40 дни
Везикулозен стоматит	21 дни
Заразен нодуларен дерматит	28 дни
Треска на долината Рифт	30 дни
Везикулозна болест по свинете	28 дни
Шарка по овцете и козите	21 дни

Африканска чума по свинете	40 дни

Син език	40 дни

Приложение № 3
към чл. 19, ал. 3

Дезинфекция при везикулозна болест по свинете

1. След освобождаване на помещенията в свиневъдните обекти от свине подовете, хранилките, торът и околният терен се накисват с двупроцентов разтвор на натриева основа при разход 1 л/м2 и експозиция 24 часа.
2. След обработката по т. 1 се извършва механично почистване и измиване на помещенията с вода, смесена с детергент, с температура на разтвора 70 градуса С и налягане на струята 80 - 150 атм. Почистването продължава до пълното измиване на повърхностите, като отточните води не трябва да съдържат видими замърсявания.
3. В единия край на терена в границите на свиневъдния обект се изкопава траншея с дълбочина не по-малко от 2 м, в която се изхвърля торът от помещенията и торището, торовата течност, постелята, остатъците от фураж, малоценни и малотрайни предмети. Те се натрупват до 1 м над повърхността на траншеята, като равномерно се прибавя вирузан и отгоре се насипва 50 см пласт от пръст.
4. Отточните води от свиневъдния обект се обезвреждат чрез събиране в траншея и добавяне на 160 кг гасена вар на 1 м3 течност при експозиция най-малко 48 часа.
5. Когато отточните води се изливат в канализацията, в нея се поставя варел с вместимост 10 л, съдържащ твърда натриева основа.
6. След механичното почистване и измиването се извършва основна дезинфекция на помещенията с едно от следните дезинфекционни средства:
а) 2 %-ов разтвор на натриева основа при разход 1 л/м2 и експозиция 6 часа;
б) 5 %-ов разтвор на хлорамин при разход 1 л/м2 или суха хлорна вар по 100 - 200 г/м2 и експозиция 6 часа, с активиране с амониева селитра или суперфосфат, по 50 - 100 г/м2, при вземане на мерки за недопускане обгазяването на хора;
в) 5 %-ови разтвори на формалинови препарати (фезиаформ, вераформ, формазол) при разход 1 л/м2, температура на разтвора 15 до 30 градуса С и експозиция 6 часа;
г) газов аерозол от формалдехид, получен при смесване на формалин, калиев перманганат и вода в съотношение съответно 25 мл, 17,5 г и 12,5 мл и експозиция 12 часа.
7. Броят на дезинфекциите се определя от официален ветеринарен лекар.
8. Оградената територия около помещенията на свиневъдния обект се почиства механично и посипва с хлорна вар (200 г/м2) с активиране с амониева селитра и суперфосфат. Последните се посипват в количество 50 - 100 г/м2 и се заливат с вода по 1 л/м2. Почвата се изорава на дълбочина 25 - 30 см. Неизораните пространства между сградите, пътищата от асфалт и бетон се дезинфекцират с натриева основа по начин, посочен в т. 6, буква "а".
9. Транспортните средства се почистват механично и измиват на автомивка, снабдена със септична яма. Измиването се извършва с вода, смесена с детергент - 1 %, и формалинов препарат - 5 %, или хлорамин - 5 %. При зимни условия температурата на разтвора трябва да е 40 - 50 градуса С.
10. Дезинфекция на дрехи, обувки, завивки и друго облекло се извършва чрез обработка с пара (98 градуса С, 2 - 3 атм налягане и експозиция 45 - 60 мин). При липса на парна машина дрехите, обувките и завивките се накисват в 5 - 7 %-ов разтвор на фезиаформ с температура 40 градуса С, експозиция 12 до 24 часа, или 5 %-ов разтвор на хлорамин при експозиция 6 до 12 часа.
11. След почистване и измиване на помещенията в свиневъдния обект лицата, отглеждащи свине, и други лица, обслужващи обекта, се изкъпват и сменят облеклото и обувките.
12. На входа на засегнатия свиневъден обект се поддържа дезинфекционна площадка, заредена с 2 %-ов разтвор на натриева основа или 5 %-ов разтвор на хлорна вар.
13. Преди настаняване на свине се провеждат две заключителни дезинфекции през 3 дни, както е посочено в т. 6.
14. След приключване на основната дезинфекция от всички помещения в животновъдния обект се вземат проби за бактериологичен контрол на качеството на дезинфекцията.
15. За извършените дезинфекции официалният ветеринарен лекар води документация, в която се записват данни за обработените площи, количеството на изразходваните дезинфектанти, тяхната концентрация, експозиция и кратност на обработките.

Приложение № 4
към чл. 36

Лабораторни методи за диагностика на болестите по чл. 1, т. 1

I. Лабораторна диагностика на чума по говедата. Методи.
1. Изолация и идентификация на вируса:
а) върху първични клетъчни култури от телешки бъбрек или върху постоянна клетъчна линия VERО;
б) вируснеутрализационна реакция;
в) имуноелектрофореза.
2. Доказване на антиген:
а) реакция имунодифузия в агаров гел;
б) ЕЛАЙЗА;
в) имуноелектрофореза.
3. Доказване на вирусен генетичен материал чрез PCR.
4. Доказване на антитела:
а) ЕЛАЙЗА;
б) вируснеутрализационна реакция.

II. Лабораторна диагностика на чума по дребните преживни животни. Методи.
1. Изолация и идентификация на вируса върху първични култури от агнешки бъбреци или постоянна клетъчна линия VERO.
2. Доказване на антиген:
а) реакция имунодифузия в агаров гел;
б) имуноелектрофореза;
в) ЕЛАЙЗА.
3. Доказване на вирусен генетичен материал чрез PCR.
4. Доказване на антитела:
а) вируснеутрализационна реакция;
б) ЕЛАЙЗА.

III. Епизоотична хеморагична болест по елените. Методи.
1. Изолация и идентификация на вируса върху постоянни клетъчни линии Hela или първични клетъчни култури на ембрионални клетки от далак на елени.
2. Доказване на антитела чрез вируснеутрализационна реакция.

IV. Везикулозен стоматит. Методи.
1. Изолация и идентификация на вируса:
а) върху 8 - 10-дневни кокоши ембриони, 2 - 7-дневни мишки, клетъчни култури BHK-21, VERO и IB-RS-2;
б) биопроба на морски свинчета, коне, говеда и свине.
2. Доказване на антиген:
а) реакция за свързване на комплемента;
б) ЕЛАЙЗА.
3. Доказване на вирусен генетичен материал чрез PCR.
4. Доказване на антитела:
а) вируснеутрализационна реакция;
б) ЕЛАЙЗА;
в) реакция за свързване на комплемента.

V. Заразен нодуларен дерматит. Методи.
1. Изолация и идентификация на вируса:
а) електронна микроскопия;
б) заразяване на първични или вторични клетъчни култури от бъбречни клетки на агне или клетки от тестиси на телета, след което се извършва микроскопия и боядисване на вътреплазматичните включения с хематоксилин - еозин.
2. Доказване на антиген:
а) флуоресценция;
б) реакция имунодифузия в агаров гел;
в) ЕЛАЙЗА.
3. Доказване на вирусен генетичен материал чрез PCR.
4. Доказване на антитела:
а) вируснеутрализационна реакция;
б) ЕЛАЙЗА;
в) пряка имунофлуоресценция;
г) реакция имунодифузия в агаров гел;
д) Вестернблот анализ.

VI. Треска на долината Рифт. Методи.
1. Изолация и идентификация на вируса:
а) биопроба на мишки;
б) върху кокоши зародиши, първични клетъчни култури от телешки бъбрек, тестиси от телета и агнета, както и на клетъчни култури от постоянна линия VERО, ВНК-21 и CER.
2. Доказване на антиген:
а) имунофлуоресцентен тест върху криосрезове от черен дроб, далак и мозък;
б) вируснеутрализационна реакция.
3. Доказване на вирусен генетичен материал чрез PCR.
4. Доказване на антитела:
а) вируснеутрализационна реакция;
б) ЕЛАЙЗА;
в) имуноелектрофореза;
г) реакция задържане на хемаглутинацията.

VII. Везикулозна болест по свинете. Методи.
1. Изолация и идентификация на вируса върху клетъчни култури - IB-RS-2, след поява на цитопатичен ефект - реакция ЕЛАЙЗА за доказване на вирусен антиген (индиректна - сандвич реакция).
2. Доказване на вирусен генетичен материал чрез PCR.
3. Доказване на антитела:
а) вируснеутрализационна реакция;
б) ЕЛАЙЗА.

VIII. Шарка по овцете и козите. Методи.
1. Изолация и идентификация на вируса:
а) върху първични или вторични клетъчни култури от агнешки тестиси и агнешки бъбреци;
б) електронна микроскопия;
в) хистологичен метод;
г) биопроба върху агнета.
2. Доказване на антиген:
а) реакция имунофлуоресценция;
б) реакция имунодифузия в агаров гел;
в) ЕЛАЙЗА.
3. Доказване на вирусен генетичен материал чрез PCR.
4. Доказване на антитела:
а) вируснеутрализационна реакция;
б) реакция непряка имунофлуоресценция;
в) реакция имунодифузия в агаров гел;
г) Вестернблот анализ;
д) ЕЛАЙЗА.