Чл. 1. С тази наредба се определят:
1. мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) по животните;
2. критериите за определяне на статут по отношение на спонгиформна енцефалопатия по говедата (СЕГ);
3. изискванията при пускане на пазара и внасяне на животни, суровини и храни от животински произход, ембриони и яйцеклетки;
4. методите за диагностика;
5. задълженията на ветеринарномедицинските органи, физическите и юридическите лица при прилагане на мерките, методите и изискванията по т. 1 - 4.
6. условията и редът за прилагане на мерките по т. 1.

Чл. 2. Разпоредбите на наредбата не се прилагат за:
1. козметични или медицински продукти, медицински средства или техни изходни материали, или междинни продукти;
2. продукти, които не са предназначени за човешка консумация, храни за животни, торове и техните изходни материали или междинни продукти;
3. суровини и храни от животински произход, предназначени за изложби, панаири, учебни цели, научноизследователски дейности, специални изследвания или анализи, когато не са предназначени за човешка консумация или за храна на животни и не биха могли да станат обект на евентуална консумация или използване от хора и животни;
4. животни, използвани или предназначени за изследователски цели.

Глава втора
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СТАТУТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА СПОНГИФОРМНА ЕНЦЕФАЛОПАТИЯ ПО ГОВЕДАТА

Чл. 3. За определянето на статут по отношение на СЕГ на Република България или район от нея Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) предоставя следната информация на Европейската комисия:
1. резултат от анализ на риска, в който са определени всички възможни фактори за поява на СЕГ и тяхното развитие във времето;
2. образователна програма за ветеринарномедицински специалисти, животновъди и лица, които се занимават с транспортиране, търговия и клане на животни, за да съобщават за всички проявени случаи на нервни смущения от възрастни говеда;
3. задължително докладване и изследване на говедата, които показват клинични признаци на СЕГ, и съобщаването на тези случаи;
4. система за постоянен надзор и мониторинг, специално проучване на рисковете по чл. 4 и отчети за броя на извършените прегледи и резултатите от тях, които се съхраняват не по-малко от 7 години;
5. резултатите от проведените изследвания на проби от мозъчни или други тъкани в одобрена от НВМС лаборатория съгласно система за непрекъснат надзор.

Чл. 4. За извършването на анализ на риска от Европейската комисия се предоставя информация относно наличието на следните фактори:
1. консумация от говеда на месокостни брашна или фуражи, в състава на които има протеин от преживни животни;
2. внасяне на месокостни брашна или фуражи със съдържание на протеин от преживни животни, които има опасност да са заразени с някоя от ТСЕ;
3. внасяне на животни или яйцеклетки и ембриони, които има опасност да са заразени с някоя от ТСЕ;
4. епизоотологичен статус за ТСЕ на страната или района;
5. степен на познаване на структурата на популацията от говеда, овце и кози в страната или района;
6. източници на отпадни продукти от животински произход, параметрите на процесите на обработката им и методите за производство на фуражи и други храни за животни.

Чл. 5.
(1) За определяне на статут за СЕГ на Република България или район от нея чрез поставяне в една от категориите, посочени в приложение № 1, НВМС подава заявление в Европейската комисия, което се придружава от информацията по обстоятелствата, посочени в чл. 3, и за потенциалните рискови фактори, посочени в чл. 4, и развитието на тези фактори във времето.
(2) При поискване от Европейската комисия на допълнителна информация за определяне или промяна в статута на Република България или на определен район от нея НВМС предоставя информацията в определен от комисията срок.

Чл. 6. Генералният директор на НВМС незабавно уведомява Европейската комисия за всички епизоотологични доказателства или друга информация, които могат да доведат до промяна на статута по отношение на СЕГ, и за резултатите от проведените мониторингови програми.

Глава трета
МЕРКИ ЗА ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ ТСЕ ПРИ ЖИВОТНИТЕ

Раздел I
Система за мониторинг

Чл. 7.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба ежегодно изготвя програма за мониторинг на СЕГ и скрейпи, която се утвърждава от министъра на земеделието и горите и е в съответствие с изискванията, посочени в приложение № 2. Програмата за мониторинг включва изследване чрез използване на бързи тестове.
(2) Бързите тестове се извършват в съответствие с изискванията, посочени в приложение № 3, т. 4.

Чл. 8. Всички официални проучвания и лабораторни изследвания за наличие на ТСЕ се документират съгласно приложение № 2, глава Б.

Раздел II
Предпазване от ТСЕ при хранене на животните

Чл. 9.
(1) Не се разрешава изхранването на преживни животни с храни, които съдържат протеин от бозайници, както и на всички други видове животни, отглеждани във ферми, с изключение на месоядни животни, отглеждани за добив на ценни кожи.
(2) Животните по ал. 1 не се изхранват със:
1. преработен животински протеин;
2. желатин, добит от преживни;
3. кръвни продукти;
4. хидролизиран протеин;
5. дикалциев и трикалциев фосфат от животински произход;
6. фуражи, съдържащи протеините по т. 1 - 5.

Чл. 10. Ограниченията по чл. 9 се прилагат и за храни, произведени в страни или райони, поставени в категория V съгласно приложение № 1 и предназначени за:
1. изхранване на животни, отглеждани във ферми, с протеин от бозайници;
2. изхранване на бозайници с преработен протеин от бозайници; изискването не се прилага при изхранването на кучета и котки и при производството на храна за кучета и котки;
3. изхранване на преживни животни с преработени мазнини от преживни животни.

Чл. 11.
(1) Изискванията по чл. 9 не се прилагат в следните случаи:
1. при изхранване на всички видове животни със:
а) мляко, млечни продукти и коластра;
б) яйца и яйчни продукти;
в) желатин, добит от непреживни животни;
г) хидролизиран протеин, добит от части на непреживни животни и от кожи на преживни животни;
2. при изхранване на непреживни животни, отглеждани във ферми със:
а) рибно брашно в съответствие с условията, посочени в чл. 12;
б) дикалциев фосфат и трикалциев фосфат в съответствие с условията по чл. 13;
в) кръвни продукти, добити от непреживни животни, в съответствие с условията по чл. 14;
г) фуражи, съдържащи протеините в букви "а", "б" и "в";
3. при изхранване на риба с кръвни брашна, добити от непреживни животни, в съответствие с условията по чл. 14.
(2) Изхранването на животни, отглеждани във ферми с кореноплодни растения и фуражи, съдържащи такива продукти, може да бъде разрешено от НВМС след определяне на костните частици и когато оценката на риска е благоприятна.
(3) При оценката на риска в случаите по ал. 2 се вземат под внимание количеството и възможният източник на замърсяване в мястото на получаване на пратката фураж.

Чл. 12.
(1) При употреба на рибно брашно по чл. 11, ал. 1, т. 2, буква "а" и фуражи, съдържащи рибно брашно за изхранване на непреживни животни, отглеждани във ферми, се спазват следните изисквания:
1. рибното брашно е произведено в предприятия, предназначени само за добив на продукти от риба и одобрени за тази дейност по ред, определен с наредба на министъра на земеделието и горите;
2. на всяка пратка от внесеното рибно брашно се прави микроскопски анализ за съдържание на месокостно брашно преди пускането й на пазара;
3. фуражите, съдържащи рибно брашно, са произведени в предприятия, които не произвеждат фуражи за преживни животни и които са одобрени по реда на Закона за фуражите.
(2) Изключение от изискването по ал. 1, т. 3 се допуска при производство на пълнодажбени фуражи от фуражи, съдържащи рибно брашно, от производители, които произвеждат фуражи за собствени цели, ако:
1. предприятието е регистрирано по реда на Закона за фуражите;
2. производителят отглежда само непреживни животни;
3. произведеният фураж се дава само на животни в собственото стопанство;
4. фуражите, съдържащи рибното брашно, имат по-малко от 50 % суров протеин.
(3) Производството на фураж за преживни в предприятия, които използват рибно брашно за производство на фураж за други животни, се разрешава при следните условия:
1. насипният и пакетиран фураж, предназначен за преживни, се произвежда в помещения, които са физически отделени от помещенията, в които се произвежда фураж за непреживни животни;
2. насипният фураж за преживни се съхранява в помещения, които са физически отделени от помещенията, в които се държи насипно рибно брашно и насипни фуражи, съдържащи рибно брашно, през цялото време на съхранение, транспортиране и пакетиране;
3. всички покупки и употреба на рибно брашно и фуражи, съдържащи рибно брашно, са документирани, документите се съхраняват за срок пет години и при поискване се представят на органите на НВМС;
4. извършват се редовни изследвания на фуража, предназначен за преживни животни, за съдържание на рибно брашно;
5. етикетите и документите, които придружават пратката от фуражи, съдържащи рибно брашно, съдържат думите "съдържа рибно брашно - да не се дава на преживни";
6. насипният фураж, съдържащ рибно брашно, не се превозва с транспортни средства, които превозват през същото време и фураж за преживни; ако транспортното средство, с което е превозван фураж, съдържащ рибно брашно, се използва след това за превоз на фураж за преживни, то е почистено по процедура, одобрена от НВМС, за да се избегне кръстосаното замърсяване.
(4) Използването и съхранението на фураж, съдържащ рибно брашно, са забранени във ферми, в които се отглеждат преживни животни.
(5) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши изключение от изискването по ал. 4 при положение, че са предприети всички мерки за недопускане храненето на преживни животни с този фураж.

Чл. 13.
(1) При използването на дикалциев фосфат, трикалциев фосфат и фуражи, съдържащи такива протеини, предназначени за изхранване на непреживни животни, с изключение на месоядни животни, отглеждани за добив на ценни кожи, се спазват следните изисквания:
1. дикалциевият фосфат и трикалциевият фосфат са произведени в предприятия, одобрени за тази дейност, по ред, определен с наредба от министъра на земеделието и горите;
2. фуражите, съдържащи дикалциев или трикалциев фосфат, са произведени в предприятия, които не произвеждат храна за преживни и са одобрени за тази дейност по ред, определен с наредба от министъра на земеделието и горите.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши да не се прилагат изискванията по ал. 1, ако фуражът се произвежда за собствени цели, при следните условия:
1. предприятието е регистрирано по реда на Закона за фуражите;
2. производителят отглежда само непреживни животни;
3. произведеният фураж се ползва само за животни в собственото стопанство;
4. двукалциевият и трикалциевият фосфат, които се влагат във фуража, не съдържат повече от 10 % фосфор.
(3) Производството на фуражи за преживни животни в предприятия, които произвеждат фуражи, съдържащи дикалциев и трикалциев фосфат, за други животински видове, се разрешава, когато:
1. насипният и пакетиран фураж, предназначен за преживни, се произвежда в помещения, които са физически отделени от помещенията, в които се произвежда фураж, съдържащ дикалциев или трикалциев фосфат, предназначен за други животни;
2. насипният фураж за преживни се съхранява в помещения, които са физически отделени от помещенията, в които се съхранява насипният фураж, съдържащ двукалциев и трикалциев фосфат, предназначен за други животни, през цялото време на съхранение, транспортиране и пакетиране;
3. всички покупки, употреба и продажби на дикалциев и трикалциев фосфат и фуражи, съдържащи двукалциев и трикалциев фосфат, са документирани, документите се съхраняват за срок пет години и при поискване се представят на органите на НВМС;
4. на етикета и на документите, придружаващи фуражите, съдържащи двукалциев и трикалциев фосфат, са изписани думите - "съдържа двукалциев/трикалциев фосфат от животински произход - да не се дава на преживни";
5. насипният фураж, съдържащ двукалциев или трикалциев фосфат , не се превозва с транспортни средства, които превозват през същото време и фураж за преживни; ако транспортното средство, с което е превозван фураж, съдържащ двукалциев или трикалциев фосфат, се използва след това за превоз на фураж за преживни, превозното средство се почиства по процедура, одобрена от НВМС, за да се избегне кръстосано замърсяване.
(4) Не се разрешава използването и съхранението на фураж, съдържащ двукалциев или трикалциев фосфат, във ферми, в които се отглеждат преживни животни.
(5) Националната ветеринарномедицинска служба може да даде разрешение за съхраняване на фураж, съдържащ двукалциев или трикалциев фосфат, при положение, че са предприети всички мерки за недопускане храненето на преживни с този фураж.

Чл. 14.
(1) При използването на кръвни продукти, кръвно брашно и фуражи, съдържащи тези протеини, за изхранването на непреживни животни, отглеждани във ферми, и за изхранването на риба се спазват следните изисквания:
1. кръвта е добита в одобрени от НВМС кланици, в които не се колят преживни, и се превозва с транспортни средства, специално предназначени за превоз на кръв от непреживни до преработващото предприятие;
2. ако транспортното средство преди това е превозвало кръв от преживни след това е почистено и проверено от НВМС, преди да превозва кръв от непреживни животни.
(2) По изключение от изискването по ал. 1, т. 1 НВМС може да разреши клането на преживни в кланицата, в която се събира кръв от непреживни за производство на кръвни продукти и кръвно брашно за изхранване съответно на непреживни, отглеждани във ферми, и за изхранване на риба, ако в предприятието за клане има система за контрол.
(3) Системата за контрол по ал. 2 отговаря на следните изисквания:
1. клането на непреживни е физически отделено от клането на преживни животни;
2. събирането, съхранението, транспортът и пакетирането на кръвта от непреживни се извършват в помещения, които са физически отделени от помещенията, в които се събира, съхранява, транспортира и пакетира кръвта от преживни животни;
3. редовно се правят изследвания на кръвта от непреживни за съдържание на протеин от преживни животни.
(4) Кръвните продукти и кръвното брашно се произвеждат в предприятие, в което се преработва единствено кръв от непреживни животни и е одобрено от НВМС по ред, определен с наредба от министъра на земеделието и горите.
(5) Като изключение от условието в ал. 4 НВМС може да разреши производство на кръвни продукти и кръвно брашно за изхранване на непреживни животни, отглеждани във ферми, и риба в предприятия, преработващи кръв от преживни животни, ако на място има контролна система, която предотвратява кръстосаното замърсяване.
(6) Системата по ал. 5 отговаря на следните изисквания:
1. кръвта от непреживни животни се преработва в затворена система, физически отделена от помещенията, в които се преработва кръв от преживни животни;
2. насипният суров материал и насипният краен кръвен продукт от непреживни животни се съхраняват и пакетират във физически отделени помещения от тези, в които се съхранява и пакетира кръвта от преживни животни; транспортирането също се извършва с отделни или сепарирани превозни средства;
3. извършват се редовни изследвания и анализи на кръвни продукти от непреживни животни за съдържание на протеин от преживни животни;
(7) Фуражи, съдържащи кръвни продукти или кръвно брашно, се произвеждат в предприятия за фураж за риби и не произвеждащи фураж за преживни или други животински видове, отглеждани във ферми.
(8) Всички покупки и употреба на кръвни продукти и кръвно брашно и продажби на фураж, съдържащ такива продукти, се документират, документите се съхраняват за период най-малко пет години и при поискване се представят на НВМС.
(9) На етикетите, търговския документ или на здравния ветеринарен сертификат на фуражите, съдържащи кръвни продукти или кръвно брашно, с които се придружават пратките, ясно да се изписват думите "съдържа кръвни продукти - използва се само за храна на риба" или "съдържа кръвно брашно - използва се само за храна на риба".
(10) Насипният фураж, съдържащ кръвни продукти, не се транспортира с превозни средства, които в същото време транспортират фураж за преживни. Насипният фураж, съдържащ кръвно брашно, не се транспортира с превозни средства, които в същото време транспортират фураж за животни, отглеждани във ферми, освен риби. Ако превозното средство след това се използва за транспорт на фураж, предназначен съответно за преживни или животни, отглеждани във ферми, освен риби, се почиства по процедура, одобрена от НВМС, за да се избегне кръстосано замърсяване.
(11) Не се разрешава употребата и съхранението на фураж, съдържащ кръвни продукти, във ферми, в които се отглеждат преживни животни.
(12) Не се разрешава употребата и съхранението на фураж, съдържащ кръвно брашно, във ферми, в които се отглеждат други животински видове, с изключение на риби.
(13) Като изключение от изискването по ал. 12 НВМС може да разреши употребата и съхранението на фуражи, съдържащи съответно кръвни продукти или кръвно брашно, във ферми, в които се отглеждат преживни или други видове животни, с изключение на риби, ако на място се прилагат мерки за предотвратяване изхранването с фуражи, съдържащи съответно кръвни продукти или кръвно брашно на преживни или други видове животни, с изключение на риби.
(14) Изключение от изискването по ал. 7 се допуска в следните случаи:
1. не се изисква специално разрешително за производители, произвеждащи фураж за собствени нужди при производство на фуражи, съдържащи кръвни продукти или кръвно брашно, ако:
а) предприятието е регистрирано по реда на Закона за фуражите;
б) се отглеждат само непреживни в случай, че се използват кръвни продукти или само риба в случай, че се използва кръвно брашно;
в) произвеждат пълнодажбени фуражи единствено за собствени нужди;
г) фуражите, съдържащи кръвни продукти или кръвно брашно, използвани в производството, съдържат по-малко от 50 % общ протеин;
2. производството на фуражи за преживни в предприятията, които произвеждат фуражи, съдържащи кръвни продукти или кръвно брашно за непреживни, отглеждани във ферми, или риба, може да бъде разрешено от НВМС при следните условия:
а) насипният и пакетираният фураж, предназначен за преживни или животни, отглеждани във ферми, с изключение на риби, се произвежда в помещения, физически отделени от помещенията, в които се произвежда фураж, съдържащ съответно кръвни продукти или кръвно брашно;
б) насипният фураж се съхранява и опакова във физически отделени от фуража помещения, предназначен за преживни, и се съхранява отделно от кръвните продукти и от фуража, съдържащ кръвни продукти, предназначен за животни, отглеждани във ферми, с изключение на риби; транспортирането се извършва с отделни или сепарирани транспортни средства.

Чл. 15.
(1) Използване на хидролизиран протеин, добит от непреживни животни или от кожи на преживни и фуражи, съдържащи хидролизиран протеин за хранене на непреживни животни, с изключение на животни, отглеждани във ферми за добив на ценни кожи, се разрешава при следните изисквания:
1. хидролизираният протеин е добит в предприятия, одобрени от НВМС, по ред, определен с наредба от министъра на земеделието и горите;
2. фуражът, съдържащ хидролизиран протеин, се добива само в предприятия, които не произвеждат фураж за преживни и са одобрени за тази цел по ред, определен с наредба от министъра на земеделието и горите.
(2) Изключение от изискването по ал. 1, т. 1 и 2 се допуска, ако производителят произвежда фураж за собствени цели, при следните условия:
1. предприятието е регистрирано по реда на Закона за фуражите;
2. производителят отглежда само непреживни животни;
3. произведеният фураж се дава само на животни в собственото стопанство;
4. хидролизираният протеин, който се влага във фуража, е по-малко от 50 % от съдържанието на суровия протеин в него.
(3) Производството на фураж за преживни в предприятия, които произвеждат фуражи, съдържащи хидролизиран протеин, предназначен за непреживни, се разрешава от НВМС при спазване на следните изисквания:
1. насипният и пакетираният фураж, предназначен за преживни, се произвежда в помещения, които физически са отделени от помещенията, в които се произвежда фуражът за непреживни животни;
2. насипният фураж за преживни се съхранява в помещения, физически отделени от помещенията, в които се съхранява насипният фураж, съдържащ хидролизиран протеин, през цялото време на съхранение, пакетиране и транспорт;
3. всички продажби на хидролизиран протеин и фуражи, съдържащи хидролизиран протеин, са документирани, документите се съхраняват за срок пет години и при поискване се представят на органите на НВМС.
(4) На етикетите и търговските документи на фуражите, съдържащи хидролизиран протеин, с които се придружават пратките, се написват думите "съдържа хидролизиран протеин - да не се дава на преживни".
(5) Насипният фураж, съдържащ хидролизиран протеин, не се превозва с транспортни средства, които превозват през същото време и фураж за преживни. Ако транспортното средство, с което е превозван фураж, съдържащ хидролизиран протеин, се използва след това за превоз на фураж за преживни, то се почиства по процедура, одобрена от НВМС, за да се избегне кръстосаното замърсяване.
(6) Използването и съхранението на фураж, съдържащ хидролизиран протеин, е забранено във ферми, в които се отглеждат преживни.
(7) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши да не се спазва изискването по ал. 6, ако са предприети всички мерки за недопускане храненето на преживни с този фураж.

Чл. 16.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба изпраща до държавите членки и Европейската комисия актуализирани списъци на:
1. одобрените кланици за събиране на кръв съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1;
2. одобрените предприятия, в които се произвежда хидролизиран протеин, дикалциев фосфат, трикалциев фосфат, рибно брашно, кръвни продукти или кръвно брашно, с изключение на тези, които произвеждат за собствени нужди и са одобрени за това съгласно изисванията, залегнали в тази наредба;
3. всички изменения, настъпили в списъците по т. 1 и 2.
(2) Преработеният насипен животински протеин, с изключение на рибното брашно и насипните фуражи, съдържащи такива протеини, се съхраняват в определени за тази цел помещения и се превозват със специализирани транспортни средства.
(3) Насипно рибно брашно, насипен дикалциев фосфат, насипен трикалциев фосфат и кръвно брашно се съхраняват в складове и се транспортират в транспортни средства, предназначени за тази цел.
(4) Помещенията или транспортните средства по ал. 3 могат да се използват за други цели след почистване и проверка от органите на НВМС.
(5) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши изключение от изискванията по ал. 2 и 3, когато:
1. складовете или транспортните средства могат да се използват като складове и транспортни средства в случай, че фуражите, които съхраняват или транспортират, съдържат същия протеин;
2. складовете или транспортните средства могат да се използват за други цели след почистване и проверка от органите на НВМС;
3. транспортните средства, превозващи рибно брашно, могат да се използват за други цели, ако има контролна система на място, одобрена от органите на НВМС, която предпазва от кръстосано замърсяване.
(6) Контролната система по ал. 5, т. 3 включва:
1. дневник със записани материали, които са превозвани, и начина на почистване на транспортните средства;
2. редовни проби и изследване на фуражите за наличие на рибно брашно.
(7) Националната ветеринарномедицинска служба извършва чести проверки на място, за да потвърди правилното прилагане на контролната система.
(8) Фуражите, включително и храните за домашни любимци, които съдържат животински протеин, различен от рибно брашно или кръвно брашно, добито от непреживни животни или кръвни продукти, добити от преживни, не могат да се произвеждат в предприятие, което произвежда фуражи за животни, отглеждани във ферми, с изключение на месоядни животни, отглеждани за ценни кожи.
(9) Храните за домашни любимци и фуражите, които съдържат рибно брашно, хидролизиран протеин, дикалциев фосфат и трикалциев фосфат, кръвни продукти и кръвно брашно, предназначени за месоядни животни, отглеждани за ценни кожи, се произвеждат и транспортират съгласно изискванията по чл. 12 - 15.
(10) Не се разрешава изнасянето на преработен животински протеин с произход от преживни животни за трети страни.
(11) Изнасянето на друг преработен животински протеин, кръвни продукти и продукти, съдържащи такива протеини, се разрешава от НВМС при следните условия:
1. когато са предназначени за използване извън забраните по чл. 9;
2. когато има писмено споразумение с третата страна преди изнасянето, което включва и крайното използване и забрана за изнасяне от третата страна на преработения животински протеин, кръвните продукти и продуктите, съдържащи същия протеин, за използване.
(12) В случаите по ал. 11 НВМС информира Европейската комисия и държавите членки за сроковете и условията на споразумението с третата страна.
(13) Изискването по ал. 12 не се прилага за рибно брашно, което е произведено съгласно изискванията по чл. 12, ал. 1, т. 1, за продукти, които съдържат такова рибно брашно, и храни за домашни любимци.
(14) Националната ветеринарномедицинска служба извършва проверка на документите, физическа проверка и тестване на фуражите по време на производството и търговията по ред, определен с наредба на министъра на земеделието и горите, и при наличие на забранен протеин във фуража се предприемат мерките, предвидени в нея.
(15) Националната ветеринарномедицинска служба редовно проверява компетентността на лабораториите, извършващи анализ, чрез оценка на резултатите от ринг пробите.
(16) Когато се установи, че компетентността на лабораторията е незадоволителна, като минимална корективна мярка се предприема повторното обучение на персонала на лабораторията.

Чл. 17. Националната ветеринарномедицинска служба контролира спазването на изискванията по чл. 9 - 15 и използваните методи за вземане на проби и анализ за проверка за наличие на протеини, добити от бозайници в храните за преживни животни.

Раздел III
Специфичнорискови материали и изисквания за тяхното отстраняване и обезвреждане

Чл. 18.
(1) Специфичнорискови материали са следните тъкани от преживни животни, определени в зависимост от категорията на статута за СЕГ на страната, от която произхожда или пристига животното:
1. категории I и II - няма такива;
2. категории III и IV:
а) череп, мозък, очи, сливици и гръбначен мозък от говеда на възраст над 12 месеца и червата от дуоденума до ректума на говеда от всички възрасти;
б) череп, мозък, очи, сливици и гръбначен мозък на овце и кози на възраст над 12 месеца или на овце и кози с постоянен резец, излязъл през венеца, и далака на овце и кози от всички възрасти;
3. категория V:
а) главата с изключение на езика, вкл. мозък, очи, тригеминални ганглии, сливици, тимус, далак и гръбначен мозък на говеда на възраст над 6 месеца и червата от дуоденума до ректума от животни от всички възрасти;
б) гръбначният стълб, вкл. и дорзалните (гръбначните) коренни ганглии на говеда на възраст над 30 месеца;
в) череп, мозък, очи, сливици и гръбначен мозък на овце и кози на възраст над 12 месеца или на овце и кози с постоянно излязъл през венеца резец и далака на овце и кози от всички възрасти.
(2) Специфичнорисковите материали се отстраняват в одобрени от НВМС кланици под контрола на определено от НВМС лице. Гръбначният стълб може да се отстранява и в местата за продажба на потребителите.
(3) Когато специфичнорисковите материали не са отстранени от мъртви животни, цялото животно e специфичнорисков материал.

Чл. 19. Специфичнорисковите материали от кланиците се оцветяват с боя веднага след отстраняването им и се унищожават по един от следните начини:
1. изгаряне без предварителна преработка;
2. когато след предварителната преработка оцветяването с боя остава различимо, чрез:
а) изгаряне;
б) съвместно изгаряне;
в) заравяне по ред, определен с наредба от министъра на земеделието и горите.

Чл. 20. Изискванията по чл. 18, ал. 2 не се прилагат, когато:
1. обезвреждането на отпадъци от животински произход, извън одобрените предприятия, се извършва по ред, определен с наредба от министъра на земеделието и горите;
2. животните са умрели или са убити с цел ликвидиране на заразна болест чрез прилагане на метод, който изключва риск от предаване на ТСЕ, разрешен и контролиран от органите на НВМС, и са спазени изискванията на глава четвърта, раздели II и III.

Чл. 21. Говедата, овцете и козите, предназначени за човешка консумация или за храна на животни, се колят след зашеметяване, при което не се прилага лацерация (разкъсване) на тъкани от централната нервна система чрез продълговат, подобен на шиш предмет, въведен в черепната кухина, за категории II, III, IV или V.

Чл. 22. Използването на алтернативен тест за отстраняване на специфичнорискови материали се разрешава при спазване на следните условия:
1. тестовете се извършват в кланици и обхващат всички говеда, подлежащи на отстраняване на специфичнорисков материал;
2. продуктите от говеда, овце и кози, предназначени за човешка консумация или за храна на животни, не могат да напускат кланицата, преди органите на НВМС да са получили резултатите от тестовете на всички заклани потенциално заразени животни, ако има потвърждение за наличие на СЕГ в някое от тях;
3. когато алтернативен тест даде положителен резултат, всички материали от говеда, овце и кози, които потенциално са заразени в кланицата, се унищожават в съответствие с изискванията по чл. 19, освен ако всички части на тялото, вкл. и кожата на засегнатото животно, могат да бъдат отделени и съхранявани отделно.

Чл. 23. Разпоредбите по чл. 19 и 20 не се прилагат за тъкани от животни, подложени на одобрен от Европейската комисия алтернативен тест, извършен при условията на чл. 22, когато резултатите от този тест са отрицателни.

Чл. 24. Националната ветеринарномедицинска служба извършва редовни проверки за установяване на правилното прилагане на изискванията по чл. 18 и 19 и осигурява условия за предотвратяване на заразяване от ТСЕ във:
1. кланици;
2. предприятия за преработка на отпадъци от животински произход или на съоръжения и места, одобрени по ред, определен с наредба от министъра на земеделието и горите;
3. места за директна продажба на крайния потребител.

Чл. 25. Националната ветеринарномедицинска служба осъществява контрол за спазване на следните изисквания:
1. специфичнорисковият материал, използван за производство на продуктите по чл. 2, т. 1 - 3, се употребява само за разрешените цели;
2. говеда, овце и кози, внесени от страна, поставена в по-висока категория по отношение на СЕГ, се поставят под официален надзор до тяхното клане или напускането им на страната или района.

Чл. 26. (В сила от 01.07.2007 г.)
(1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава изпращането на специфичнорискови материали или продукти, получени след преработка на такъв материал, в държави членки за изгаряне при следните условия:
1. страната получател е разрешила доставянето му;
2. когато се изпраща за изгаряне или за гориво, материалът се придружава от сертификат, издаден от органите на НВМС; на контейнерите се поставят етикети с надпис: "Не е предназначен за изхранване на животни - предназначен е за изгаряне или за гориво", написани на езика на държавата получател и на езика на страните, през които ще премине транзит;
3. когато се изпраща за преработка, се придружава от сертификат, издаден от органите на НВМС; на контейнерите се поставят етикети с надпис: "Не е предназначен за изхранване на животни - предназначен е за преработване", написани на езика на държавата получател и на езика на страните, през които ще премине транзит;
4. материалът се транспортира в запечатани, покрити контейнери или камиони по начин, който не позволява разпиляването му, и се доставя директно до мястото на изгаряне като гориво или до обекта за обезвреждане на странични животински продукти;
5. Националната ветеринарномедицинска служба информира Европейската комисия и държавите членки за обектите, в които материалът се изгаря като гориво;
6. материалът се изпраща само в одобрени предприятия за преработка и обезвреждане на странични животински продукти.
(2) Когато изпраща материал до държава членка, НВМС информира компетентните власти на държавата чрез компютризирана система за обмен на информация с ветеринарните служби на държавите членки за издадените ветеринарни сертификати и други документи (Трейсис) за всяка пратка.
(3) В информацията по ал. 2 се посочва, че пратката не е предназначена за изхранване на животни, а за изгаряне или за гориво или не е предназначена за изхранване на животни, а за по-нататъшна преработка.
(4) Държавата членка, за която е предназначена пратката, информира НВМС за пристигането й на мястото, за което е предназначена.

Раздел IV
Продукти от животински произход, които са получени или съдържат материали от преживни животни

Чл. 27. Не се допуска използването на суровини от преживни животни с произход от страни от категория V съгласно приложение № 1 за производството на:
1. механично обезкостено месо;
2. дикалциев фосфат, предназначен за храна на селскостопански животни;
3. желатин, с изключение на произведения от кожи на преживни животни;
4. продукти, предназначени за човешка консумация и храна на животни, които са добити от преработени в екарисаж мазнини от преживни животни;
5. преработени мазнини от преживни животни, с изключение на произведените от:
а) обявена за годна за човешка консумация непрекъсната мастна тъкан;
б) суровини, които са преработени в съответствие със стандартите, посочени по ред, определен с наредба от министъра на земеделието и горите.

Чл. 28. За производство на механично обезкостено месо не се допуска използването на кости от главата и гръбначен стълб от говеда, овце и кози с произход от страни от категории II, III, IV и V съгласно приложение № 1.

Чл. 29. Изискванията по чл. 27 и 28 не се прилагат за преживни животни, които са изследвани с алтернативни тестове, когато резултатите от тези тестове са отрицателни.

Раздел V
Образователни програми

Чл. 30. Националната ветеринарномедицинска служба организира и провежда обучения по клиничните признаци и епизоотологичните особености на СЕГ на ветеринарномедицинските специалисти във всичките си поделения и диагностичните лаборатории, учебните заведения по ветеринарна медицина, частно практикуващите ветеринарномедицински специалисти, персонала на кланиците, собствениците на животни и обслужващия персонал в животновъдните обекти.

Раздел VI
Предотвратяване на кръстосано заразяване между животните и продуктите от животински произход

Чл. 31.
(1) Животните и продуктите от животински произход по чл. 1, т. 3 и по чл. 2 се държат отделени едни от други по всяко време.
(2) Разпоредбата по ал. 1 не се прилага, когато животните или продуктите от животински произход по чл. 2 се отглеждат или произвеждат при най-малко същите условия на здравна защита по отношение на ТСЕ, които се прилагат за животни и продукти от животински произход по чл. 1, т. 3.

Глава четвърта
КОНТРОЛ И ЛИКВИДИРАНЕ НА ТСЕ

Раздел I
Уведомяване и обявяване на ТСЕ по животните

Чл. 32. Трансмисивните спонгиформни енцефалопатии по животните подлежат на задължително регистриране и обявяване по ред, определен с наредба от министъра на земеделието и горите.

Чл. 33. Националната ветеринарномедицинска служба осигурява условия да бъде уведомявана незабавно за всеки случай на възникване на съмнение за ТСЕ по животните.

Чл. 34. Генералният директор на НВМС уведомява Европейската комисия и държавите членки за появата на ТСЕ и за всички други случаи на ТСЕ, различни от СЕГ.

Чл. 35. Националната ветеринарномедицинска служба незабавно предприема мерките, посочени в раздел II, при съмнение за ТСЕ.

Раздел II
Мерки при съмнение за ТСЕ

Чл. 36. Всяко животно, за което са налице съмнения, че е заразено от ТСЕ, се поставя под ограничение за придвижване до получаване на резултатите от проведените от НВМС клинични и епизоотологични изследвания или се убива под контрола на органите на НВМС за извършване на лабораторни изследвания.

Чл. 37. При съмнение за СЕГ на говедо от животновъден обект всички останали говеда от този обект се поставят под ограничение за придвижване до получаване на резултатите от проведените изследвания.

Чл. 38. При съмнение за СЕГ на овца или коза от животновъден обект всички останали овце и кози от този обект се поставят под ограничение за придвижване до получаване на резултатите от проведените изследвания.

Чл. 39. В случаите, когато за едно животно има съмнение, че е било изложено на риск от заразяване в друг животновъден обект, в който е било отглеждано, само това животно може да се постави под ограничение за придвижване. Органите на НВМС поставят ограничение за придвижване на животните от всички животновъдни обекти, в които е могло да стане заразяването.

Чл. 40. Когато органите на НВМС не могат да изключат заразяване с някоя от ТСЕ, ако животното е все още живо, се умъртвява. Неговият мозък и всички други тъкани, определени от НВМС, се отстраняват и изпращат за изследване в лаборатория по чл.73.

Чл. 41. Всички части от тялото на съмнително болното от ТСЕ животно, вкл. и кожата му, се съхраняват под контрола на ДВСК до получаване на отрицателна диагноза или се унищожават съгласно изискванията по чл. 19.

Раздел III
Мерки при потвърждаване на наличието на ТСЕ

Чл. 42.
(1) Когато официално се потвърди наличие на някоя от ТСЕ, възможно най-бързо се предприемат следните мерки:
1. всички части от тялото на животното напълно се унищожават в съответствие с изискванията на глава трета, раздел III, с изключение на материала за лабораторни изследвания, който се съхранява за архив 7 години;
2. при говеда се извършва проучване за установяване на:
а) всички останали преживни животни от животновъдния обект, при които болестта е била потвърдена;
б) полученото от заразени женски животни поколение, родено две години преди появата на първите клинични признаци на майката или две години след това;
в) всички животни от кохортата на животното, в което е потвърдена болестта;
г) възможния произход на болестта;
д) други животни, намиращи се в животновъдния обект, в който болестта е била потвърдена, или други животновъдни обекти, в които животните е възможно да са заразени с ТСЕ, ако са консумирали храна от един и същ източник;
е) придвижването на потенциално заразени животински храни, други материали или каквито и да са други средства за предаване на болестта, които биха могли да са предали ТСЕ към или от заразения животновъден обект;
3. при овце и кози се извършва проучване за установяване на:
а) всички преживни животни, различни от овце и кози, от животновъдния обект, в който е потвърдена болестта;
б) техните родители, ако са идентифицирани, в случай че са женски животни, всички ембриони и яйцеклетки от тях, както и последното поколение на животното, в което е потвърдена болестта;
в) всички други овце и кози от животновъдния обект на животното, в което е потвърдена болестта;
г) възможния произход на болестта и в други животновъдни обекти, в които пребивават животни, ембриони и яйцеклетки, които биха могли да са заразени с ТСЕ или да са били изложени на същото хранене или източник на заразяване;
д) придвижването на потенциално заразени животински храни, други материали или други средства за предаване на болестта, които биха могли да са предали ТСЕ към или от заразения животновъден обект.
(2) След проучването по ал. 1, т. 2 и 3 се предприемат следните мерки:
1. при потвърждаване на СЕГ при говеда - убиване и пълно унищожаване на всички говеда, установени от проучването по ал. 1, т. 2, букви "а", "б" и "в"; 2. при потвърждение на ТСЕ в овце и кози - убиване и пълно унищожаване на всички животни, ембриони и яйцеклетки, установени от проучването по ал. 1, т. 3, букви "б" и "г", с изключение на:
а) кочовете, предназначени за разплод, които имат ARR/ARR прион протеин генотип;
б) женски животни, предназначени за разплод, които имат най-малко една алела ARR прион протеин генотип и нямат алела - VRQ;
в) овце, които имат най-малко една алела АRR генотип и са предназначени за клане;
3. при потвърждение на СЕГ в овце и кози - убиване и пълно унищожаване на всички животни, ембриони и яйцеклетки, фуражи и материали, които могат да бъдат потенциално заразени, установени от проучването по ал. 1, т. 3, букви "б", "г" и "д" .
(3) В случаите по ал. 2, т. 1 НВМС може да разпореди да не се убиват и унищожават:
1. всички говеда от животновъдния обект, в който болестта е потвърдена, съгласно ал. 1, т. 2, буква "а" в зависимост от епизоотичното проучване и възможностите за проследяване на движението на животните от заразения животновъден обект;
2. животните от кохортата по ал. 1, т. 2, буква "в" до края на техния продуктивен живот, при условие че:
а) животните са бици, които са непрекъснато отглеждани за добив на семенен материал в център за изкуствено осеменяване;
б) след като бъдат убити труповете на животните, ще бъдат напълно унищожени.
(4) В случаите по ал. 2, т. 2, когато в заразения животновъден обект се установи, че животните, при които е потвърдена ТСЕ, произхождат от друг животновъден обект, в зависимост от епизоотичното проучване НВМС може да разпореди да не се убиват и унищожават всички животни в заразения животновъден обект, а само тези животни, които са носители на заразния причинител.
(5) До предприемане на мерките по ал.1 животновъдният обект, в който е пребивавало животното, при което е потвърдена ТСЕ, се поставя под контрола на НВМС и всички предвижвания на възприемчиви към ТСЕ животни и получени от тях суровини и храни, насочени от или към този обект, се извършват само с разрешение на НВМС.
(6) При наличие на данни, че животновъдният обект, в който се е намирало животното по време на потвърждаването на ТСЕ, не е обектът, в който това животно е било изложено на риск от заразяване с ТСЕ, НВМС има право да реши да постави под свой контрол и двата животновъдни обекта или само този, в който е имало риск за заразяване с ТСЕ.
(7) При потвърждаване на ТСЕ при овце и кози, които са ползвали обща паша с други стада, в зависимост от епизоотичното проучване НВМС може да разпореди мерките по ал. 2, т. 2 да се приложат само за едно от стадата.
(8) При прилагане на мерките по ал. 2 се спазват изискванията по чл. 19 и 20.
(9) Националната ветеринарномедицинска служба може да приложи мерки, различни от посочените в ал. 1 и 2, които да осигуряват същото ниво на защита, ако те са одобрени от Европейската комисия.

Чл. 43.
(1) В животновъден обект, в който са предприети мерките по чл. 42, ал. 2, т. 2, могат да бъдат въведени само:
1. кочове, които имат само ARR/ARR генотип;
2. женски овце, които имат най-малко една алела с ARR генотип и нямат алела с VRQ генотип; 3. кози, ако са изпълнени следните условия:
а) в животновъдния обект има само овце с ARR/ARR генотип;
б) преди въвеждането на козите всички помещения в животновъдния обект са механично почистени и дезинфекцирани;
в) в животновъдния обект е въведена интензивна мониторингова програма за ТСЕ, при която се изследват всички заклани и умрели кози на възраст над 18 месеца;
4. семенен материал и ембриони за заплождане на овцете, ако:
а) семенният материал е добит от кочове с ARR/ARR генотип;
б) ембрионите имат най-малко една алела с генотип ARR и нямат алела с VRQ генотип.
(2) По изключение от изискванията по ал. 1, т. 2 НВМС може да разреши в животновъдния обект да бъдат въведени полово зрели женски овце, предназначени за разплод, с неизяснен генотип.
(3) От животновъдния обект по ал. 1 животните се придвижват по следния начин:
1. овце с генотип ARR/ARR - без ограничение;
2. овце, които имат най-малко една алела ARR генотип - може да се извършва, когато са предназначени за клане и човешка консумация или за целите за ликвидирането им съгласно изискванията на тази наредба;
3. полово зрели женски овце, които имат най-малко една алела ARR и нито една алела с VRQ, могат да бъдат придвижвани до животновъден обект, в който са наложени мерките по чл. 42, ал. 2, т. 2;
4. овце, които имат други генотипове - само за целите за ликвидирането им съгласно изискванията на тази наредба;
5. ако НВМС разреши, агнета, носещи една алела с генотип ARR и нямащи алела с VRQ генотип, могат да бъдат придвижени до друг животновъден обект единствено за угояване и клане, като в животновъдния обект, за който те са предназначени, има само овце и кози, които са предназначени за угояване и клане, или изпращат овце и кози за други животновъдни обекти освен за директно клане;
6. ако НВМС реши, овце и кози по-малки от два месеца може да се изнасят от животновъдния обект единствено директно за клане и човешка консумация; главата и органите от коремната празнина на тези животни се отстраняват по ред, определен с наредба на министъра на земеделието и горите;
7. овце, чийто генотип е различен от този, посочен в т. 1 и 2, могат да се придвижват от животновъдния обект единствено за унищожаване.
(4) Изискванията по ал. 1, т. 1 - 3 и ал. 3 се изпълняват в животновъдния обект в продължение на три години от датата, на която:
1. всички животни, които се намират в него, са с ARR/ARR генотип;
2. няма останали никакви овце или кози за отглеждане;
3. е започнала да се прилага интензивна програма за мониторинг - в случаите по ал. 1, т. 3, буква "в";
4. всички кочове за разплод са от генотип ARR/ARR и всички полово зрели женски овце за разплод имат поне една алела ARR и нито една алела VRQ, при условие че през този период всички предназначени за клане или умрели във фермата животни над 18 месеца се изследват за ТСЕ и резултатът от изследванията е отрицателен:
а) годишно се изследват проби от овце, заклани за човешка консумация в края на техния продуктивен период;
б) изследват се проби от мозък от всички овце, които са умрели в животновъдния обект.
(5) Когато честотата от животни с генотип ARR/ARR е много малка в породата или животновъдния обект или когато трябва да се избегне близко родствено съешаване, НВМС може да реши:
1. да забави ликвидирането на животните по чл. 42, ал. 2, т. 2 - за срок 3 години;
2. да разреши въвеждане в животновъдния обект на животни, които не отговарят на изискванията по ал. 1, т. 3, при условие че нямат алела с VRQ генотип.
(6) В случаите по ал. 2 и 5 НВМС незабавно информира Европейската комисия.

Чл. 44. В случаите, когато едно животно е болно от ТСЕ и има съмнение, че е било изложено на риск от заразяване в друг животновъден обект, в който е било отглеждано, само това животно може да се постави под ограничение за придвижване. Органите на НВМС поставят ограничение за придвижване на животните от всички животновъдни обекти, в които е могло да стане заразяването.

Чл. 45. За осигуряване на незабавно проследяване и откриване на засегнатите животни и продукти от животински произход до прилагане на мерките по чл. 37 НВМС контролира:
1. животновъдния обект, в който се е намирало заразеното животно;
2. всички придвижвания на възприемчиви към ТСЕ животни и получените от тях продукти, насочени от или към обекта по т. 1.

Чл. 46. Собствениците, чиито животни, суровини и продукти от животински произход са унищожени за ограничаване и ликвидиране на ТСЕ, се обезщетяват по реда на чл.140 - 148 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 47. Генералният директор на НВМС информира веднъж в годината Европейската комисия за всяка обявена и регистрирана ТСЕ, различна от СЕГ.

Раздел IV
План за действие (контингенс план)

Чл. 48. Националната ветеринарномедицинска служба изготвя план за действие (контингенс план) в съответствие с общите критерии на правилата за контрол и борба срещу заболявания по животните, в който подробно се уточняват мерките, които следва да се прилагат, и се посочват компетенциите и отговорностите в случаите на потвърждаване на наличие на някоя от ТСЕ.

Глава пета
ПУСКАНЕ НА ПАЗАРА И ВНАСЯНЕ НА ЖИВОТНИ, ПРОДУКТИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД, ЕМБРИОНИ И ЯЙЦЕКЛЕТКИ

Раздел I
Внасяне на животни

Чл. 49. При внасяне на говеда от страни или райони от категория I съгласно приложение № 1 се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че съответната страна или район отговаря на условията на основание, на което е направена тази категоризация.

Чл. 50. При внасяне на говеда от страна или район, поставени в категория II съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:
1. е забранено храненето на преживни животни с протеин от бозайници и тази забрана се прилага ефективно;
2. предназначените за внасяне говеда са идентифицирани чрез постоянна идентификационна система, която дава възможност за тяхното проследяване обратно до техните майки и стадо на произход и гарантира, че не са поколение от съмнително болни от СЕГ животни.

Чл. 51. При внасяне на говеда от страна или район, поставени в категории III и IV съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:
1. е забранено храненето на преживни животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно;
2. предназначените за внасяне говеда от страна или район от категория III отговарят на едно от следните изисквания:
а) идентифицирани са чрез постоянна идентификационна система, която дава възможност за тяхното проследяване обратно до техните майки и стада на произход и да се установи, че тези животни не са поколение на съмнително или болни от СЕГ женски животни;
б) родени са, отгледани и останали в стада, в които през последните най-малко 7 години не е имало потвърден случай на СЕГ;
в) родени са след датата на влизане в сила на забраната за хранене на преживни животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно;
3. предназначените за внасяне говеда от страна или район от категория IV са идентифицирани чрез постоянна идентификационна система, която дава възможност за тяхното проследяване обратно до техните майки и стада на произход и да се установи, че тези животни не са поколение на съмнително или болни от СЕГ женски животни и е изпълнено едно от следните изисквания:
а) родени са, отгледани и останали в стада, в които през последните най-малко 7 години не е имало потвърден случай на СЕГ;
б) родени са след датата на влизане в сила забраната за хранене на преживни животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно.

Чл. 52. При внасяне на говеда от страна или район, поставени в категория V съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:
1. е забранено храненето на селскостопански животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно;
2. заразените говеда се убиват и унищожават напълно; изискването се отнася и за:
а) последното поколение на заразени женски животни, родено в рамките на две години преди или след първите клинични признаци за начало на болестта;
б) всички говеда от кохортата;
3. предназначените за внасяне животни:
а) са родени след влизането в сила на забраната за хранене на преживни животни с протеин, добит от бозайници, и забраната ефективно се прилага;
б) са идентифицирани чрез постоянна идентификационна система, даваща възможност за тяхното проследяване обратно до техните майки и стада на произход, както и да се установи, че тези животни не са поколение на съмнително или болни от СЕГ животни;
в) са родени, отгледани и останали в стада, в които не е имало потвърден случай на СЕГ или не е имало през последните 7 години и в които се отглеждат само говеда, родени в този животновъден обект или идват от стадо със същия здравен статус по отношение на СЕГ.

Чл. 53. Когато едно животно е придвижено от една страна или район в друга страна или район, поставени в друга категория по отношение на СЕГ, то се поставя в по-високата категория на страните или районите, в които е пребивавало за повече от 24 часа, освен ако бъдат предоставени гаранции, удостоверяващи, че това животно не е било хранено с животински храни или фуражи, произведени в страната или района, класирани в по-висока категория.

Раздел II
Предлагане на пазара и внасяне на продукти от животински произход

Чл. 54. Не се подлагат на ограничения при предлагането им на пазара или при внасяне на следните продукти от животински произход, получени от здрави преживни животни:
1. семенен материал, ембриони и яйцеклетки;
2. сурово мляко, топлинно обработено мляко за пиене, мляко за производството на млечни продукти по смисъла на наредба от министъра на земеделието и горите;
3. дикалциев фосфат - без остатъчни количества от протеин или мазнини;
4. окосмени или неокосмени кожи;
5. желатин, получен от кожите по т. 4;
6. колаген, получен от кожите по т. 4.

Чл. 55. Внасянето на продукти от животински произход от страни от категории II, III, IV или V съгласно приложение № 1 се разрешава, ако са добити от здрави говеда, овце или кози, които не са били подлагани на лацерация (разкъсване) на централната нервна система или убити чрез инжектиране с газ в черепната кухина.

Чл. 56. Не се разрешава внасяне и предлагане на пазара на продукти от животински произход, които съдържат материали, получени от говеда с произход от страна или район от категория V съгласно приложение № 1, освен ако е спазено едно от следните изисквания:
1. животните са родени след датата на ефективно влизане в сила и прилагане на забраната за ползването за храна на преживни животни, в състава на която има протеин от бозайници;
2. животни, родени, отгледани и пребивавали в стада, за които е доказано, че са свободни от СЕГ през последните 7 години.

Чл. 57. При внасяне на прясно обезкостено или необезкостено месо и на продукти от говежди произход от страна или район, поставени в категория II съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че е забранено храненето на преживни животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно.

Чл. 58. При внасяне на прясно обезкостено или необезкостено месо и продукти от говежди произход от страна или район от категории III и IV съгласно приложение № 1 се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:
1. е забранено храненето на преживни животни с протеин, добит от бозайници, и забраната се прилага ефективно;
2. предназначените за внасяне на прясно месо или продукти от говежди произход не съдържат или не са добити от специфичнорисков материал и не са механично добити от кости на главата или гръбначния стълб.

Чл. 59.
(1) Не се разрешава внасяне на продукти от говежди произход от страна или район, поставени в категория V, с изключение на следните продукти, ако са изпълнени изискванията по приложение № 6:
1. прясно месо;
2. мляно месо;
3. месни заготовки;
4. месни продукти;
5. храни за домашни любимци, предназначени за месоядни.
(2) При внасяне на продуктите по ал. 1 се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:
1. са изпълнени изискванията по чл. 60;
2. не съдържат или не са добити от продукти, посочени в чл. 27, т. 1 - 4, или от специфичнорискови материали;
3. съществува действаща система, чрез която могат да бъдат проследени обратно до предприятието, в което са добити;
4. говедата, от които произхождат, са били идентифицирани чрез постоянна идентификационна система, даваща възможност за тяхното проследяване обратно до техните майки и стадо на произход;
5. говедата, от които произхождат, не са поколение на съмнително или болно от СЕГ женско животно и е изпълнено едно от следните изисквания:
а) родени са след датата, от която ефективно е влязла в сила забраната за хранене на отглеждани със селскостопанска цел животни с протеин от бозайници;
б) са родени, отгледани и останали в стада, в които няма потвърден случай на СЕГ през последните най-малко 7 години;
6. е забранено храненето на отглеждани със селскостопанска цел животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно;
7. се унищожават засегнатите говеда:
а) женските и тяхното последно поколение в рамките на две години преди или след първите клинични признаци за начало на болестта;
б) всички говеда от същата кохорта, ако те са все още живи, в страната или района.

Чл. 60.
(1) Внасянето от страна или район, поставени в категория V съгласно приложение № 1, на продуктите, посочени в чл. 59, ал. 1, се осъществява в съответствие с изискванията по чл. 56, но не се допуска в случаите, когато са добити от следните продукти или материали от преживни животни:
1. механично добито месо;
2. дикалциев фосфат, предназначен за храна на селскостопански животни;
3. желатин, освен ако не е получен от окосмени или неокосмени кожи;
4. термично преработени мазнини и произведени от тях продукти, освен ако не са произведени от непрекъсната адипозна тъкан, която е обявена за годна за човешка консумация, или от суровини, преработени в продукти, които не са предназначени за човешка консумация.
(2) Продуктите и материалите по ал. 1 се придружават от ветеринарен здравен сертификат, издаден от официален ветеринарен лекар, който удостоверява, че са произведени в съответствие с изискванията по тази наредба.

Чл. 61. Не се разрешава внасяне от страна или район, поставени в категория V съгласно приложение № 1, на храни за животни, отглеждани във ферми, които съдържат протеин от бозайници или храни, предназначени за бозайници, с изключение на храни за кучета и котки, които съдържат протеин от бозайници.

Чл. 62.
(1) При внасяне на продукти от говежди произход от страна или район, поставени в категория I съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че съответната страна или район отговаря на условията на приложение № 1, на основание на което е направена тази категоризация.
(2) При внасяне на продукти от животински произход от страни или райони, които не са от категория I, към здравния ветеринарен сертификат се представя декларация, съдържаща текста съгласно приложение № 4, подписана от съответната ветеринарна служба на страната, в която тези продукти са произведени.

Раздел III
Внасяне на говежди ембриони и яйцеклетки

Чл. 63. При внасяне на говежди ембриони или яйцеклетки от страна или район, поставени в категория II съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:
1. е забранено храненето на преживни животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно;
2. ембрионите и яйцеклетките са добити, преработени и съхранявани в съответствие с изискванията, посочени в законодателството на Европейския съюз.

Чл. 64. При внасяне на говежди ембриони или яйцеклетки от страна или район, поставени в категория III съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:
1. е забранено храненето на преживни животни с протеин, добит от бозайници, и забраната се прилага ефективно;
2. са получени от женски животни, които:
а) са идентифицирани чрез постоянна идентификационна система, даваща възможност за тяхното проследяване обратно до техните майки и стадо на произход, и не са поколение на женски животни, болни от СЕГ;
б) не са поколение на женски животни, за които има съмнения или потвърждение на СЕГ;
в) не са били обект на съмнения за наличие на СЕГ по време на добиване на ембрионите;
3. ембрионите и яйцеклетките са добити, преработени и съхранявани в съответствие с изискванията, посочени в законодателството на Европейския съюз.

Чл. 65. При внасяне на говежди ембриони или яйцеклетки от страна или район, поставени в категория IV съгласно приложение № 1, се представя ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:
1. е забранено храненето на преживни животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно;
2. са получени от женски животни, които:
а) са идентифицирани чрез постоянна идентификационна система, даваща възможност за тяхното проследяване обратно до техните майки и стадо на произход, и не са поколение на женски животни, съмнително болни от СЕГ;
б) не са засегнати от СЕГ;
в) не са били съмнително болни от СЕГ животни по време на добиване на ембрионите;
3. женските животни по т. 2 отговарят и на едно от следните изисквания:
а) родени са след датата, от която е влязла в сила забраната за хранене на преживни животни с протеин от бозайници;
б) са родени, отгледани и оставени в стада, в които не е регистриран случай на СЕГ през последните най-малко 7 години;
4. ембрионите и яйцеклетките са добити, преработени и съхранявани в съответствие с изискванията, посочени в законодателството на Европейския съюз.

Чл. 66. При внасяне на говежди ембриони или яйцеклетки от страна или район, поставени в категория V съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:
1. е забранено храненето на преживни животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно;
2. засегнатите говеда, ако са женски и тяхното последно поколение, родено две години преди или след клиничното начало на болестта, са убити и напълно унищожени, ако са били живи, в съответната страна или район;
3. са получени от женски животни, които:
а) са идентифицирани чрез постоянна идентификационна система, даваща възможност да се проследят обратно до техните майки и до стадото на произход, и не са поколение на женски животни, които са болни или съмнително болни от СЕГ;
б) не са засегнати от СЕГ;
4. женските животни по т. 3 отговарят и на едно от следните изисквания:
а) родени са след датата, от която е влязла в сила забраната за хранене на преживни животни с протеин от бозайници;
б) не са били хранени с протеин от бозайници, родени са, отгледани и оставени в стада, в които не е бил потвърден случай на СЕГ през последните 7 години, и включват само родени в същата ферма говеда или такива, идващи от стадо със същия здравен статус.

Раздел IV
Внасяне на овце и кози

Чл. 67. При внасяне на овце и кози се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че животните отговарят на едно от следните изисквания:
1. непрекъснато са отглеждани от деня на тяхното раждане или през последните три години в животновъден обект, в който никога не е констатиран случай на скрейпи;
2. произхождат от животновъден обект, в който няма констатиран случай на скрейпи през последните шест месеца - за овце с ARR/ARR генотип.

Чл. 68. При внасяне на овце и кози, предназначени за разплод, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че животните отговарят на едно от следните изисквания:
1. непрекъснато са отглеждани, от деня на тяхното раждане или през последните три години, в животновъден обект, в който най-малко през последните три години:
а) се извършват редовни официални ветеринарни проверки;
б) всички животни са идентифицирани;
в) няма констатиран случай на скрейпи;
г) се извършва изследване за болестта скрейпи на всички възрастни женски животни, предназначени за бракуване;
д) женски животни се допускат само ако идват от животновъден обект, който отговаря на изисквания по букви "а" - "г";
2. са животни с ARR/ARR генотип.

Глава шеста
ПУСКАНЕ НА ПАЗАРА И ИЗНАСЯНЕ НА ЖИВОТНИ, ПРОДУКТИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД, ЕМБРИОНИ И ЯЙЦЕКЛЕТКИ

Чл. 69.
(1) При пускане на пазара или, когато е необходимо, изнасянето на говеда, овце или кози, както и на семенна течност, ембриони и яйцеклетки от тях се спазват изискванията:
1. говеждите ембриони и яйцеклетки са получени от женски животни, които по време на събирането им:
а) не са под подозрение, че са заразени със СЕГ;
б) отговарят на условията по чл. 70;
2. овцете и козите за разплод идват от животновъден обект, отговарящ на следните изисквания:
а) в обекта са извършвани редовни официални ветеринарни проверки;
б) животните са маркирани;
в) няма потвърден случай на скрейпи най-малко през последните три години;
г) чрез взимане на проби от животновъдния обект се осъществяват проверки на всички възрастни женски животни, предназначени за клане;
д) въвеждането на женски животни в този животновъден обект се осъществява само ако те идват от животновъден обект, отговарящ на изискванията по букви "а" - "г";
3. от момента на раждането или през последните най-малко три години животните са държани без прекъсване в животновъден обект или обекти, отговарящи на изискванията по т. 2;
4. ако животните са предназначени за държава членка, която се ползва за цялата си територия или част от нея от изискванията по ал. 2, тези животни отговарят на гаранциите, предвидени в посочените в алинеята програми.
(2) Когато НВМС извършва на територията или част от територията на страната задължителна или доброволна програма за контрол на скрейпи, има право да представи програмата на Европейската комисия, като обърне внимание на:
1. разпространението и разпределението на болестта в държавата членка;
2. причините за прилагане на програмата, като се отчитат значимостта на болестта и съотношението разходи към ползи;
3. географския район, в който тази програма се прилага;
4. статута на животновъдния обект и стандартите, които се прилагат, за да се запази категоризацията на този обект, както и процедурите за тестване, които ще бъдат използвани;
5. процедурите за мониторинга на програмата и нейното изпълнение;
6. действията, които се предприемат, ако по каквато и да е причина даден животновъден обект загуби своя статут;
7. мерките, които следва да бъдат предприети, ако са положителни резултатите от проверките, извършени в съответствие с разпоредбите на програмата.
(3) Ако НВМС счита, че територията на страната или част от нея е свободна от скрейпи по овцете, представя в Европейската комисия необходимите документи, които съдържат информация за:
1. историята на поява на болестта в страната;
2. резултатите от надзорните тествания, основаващи се на серологични, микробиологични, патологични или епидемиологични проучвания;
3. периода, през който е бил осъществяван този надзор;
4. ползваните методи и процедури за доказване на отсъствието на болестта.

Чл. 70. При изнасяне се спазват следните условия, които се прилагат в зависимост от дадената категория на държава членка на произход или пребиваване на животното:
1. изпращането за друга държава членка отговаря на изискванията по чл. 69;
2. за категорията за СЕГ на държавата членка на произход на говеда, овце или кози е информирана държавата членка, за която те са предназначени;
3. по отношение на изпращането по т. 1 на говеда, идващи или пребивавали в държави членки или райони от тях, се прилагат следните изисквания, когато тези държави са поставени в категория 3 и 4:
а) животните са родени, отгледани и оставени в стада, в които не е установен случай на СЕГ най-малко през последните седем години;
б) животните са родени след датата, от която ефективно е влязла в сила забраната за хранене на селскостопански животни с протеини, добити от бозайници;
4. по отношение на изпращането по т. 1 на говеда, идващи или пребивавали в държави членки или райони от тях, се прилагат следните изисквания, когато тези държави са поставени в категория 5:
а) животните са родени след датата, от която ефективно е влязла в сила забраната за хранене на селскостопански животни с протеини, добити от бозайници;
б) животните са родени, отгледани и оставени в стада, в които не е установен случай на СЕГ най-малко през последните седем години и които включват единствено говеда, родени във фермата или идващи от стадо със същия статут.

Чл. 71.
(1) Не се разрешава да се пуска на пазара последно роденото поколение на женско говедо, заразено с ТСЕ, или на овца или коза с потвърдена СЕГ, когато това раждане е осъществено през предходния двугодишен период или по време на периода, последвал появата на първите клинични признаци за начало на болестта.
(2) Освободени са от посоченото в чл. 72 ограничение, че те са получени от говеда, следните продукти от животински произход:
1. прясно месо;
2. мляно месо;
3. месни заготовки;
4. храна за домашни любимци, предназначена за домашни месоядни.

Чл. 72.
(1) При пускането на пазара или при изнасянето на следните суровини и храни от животински произход, получени от здрави преживни животни, не са обект на ограничения:
1. продуктите от животински произход по чл. 69 и в частност - семенният материал, ембрионите и яйцеклетките;
2. суровото мляко;
3. млякото за производството на млечни продукти;
4. топлинно обработеното мляко за пиене;
5. дикалциевият фосфат (без никакви остатъчни количества от протеин или мазнини);
6. обработените или необработените кожи.
(2) Суровини и храни от животински произход, внесени от трета страна, поставена в категория 2, 3, 4 или 5, трябва да са получени от здрави говеда, овце или кози, които не са били подлагани на лацерация на централната нервна система или убити чрез инжектиране на газ в черепната кухина.
(3) Не се пускат на пазара суровини и храни от животински произход, съдържащи материали, получени от говеда с произход в държава членка, район от нея или трета страна, поставени в категория 5, освен ако не са получени от:
1. животни, родени след датата на ефективно влизане в сила и прилагане на забраната за хранене на преживни животни с животински протеин, добит от бозайници;
2. животни, родени, отгледани и пребивавали в стада с доказано отсъствие на СЕГ най-малко в продължение на последните 7 години.
(4) Суровини и храни от животински произход не се изпращат от държава членка или район от нея в друга държава членка или внасят от трета страна, поставени в категория 5. Тази забрана не се прилага за суровини и храни от животински произход, посочени в ал. 1. Те се придружават от ветеринарен здравен сертификат, издаден от официален ветеринарен лекар, който удостоверява, че са произведени в съответствие с изискванията по тази наредба.
(5) Когато едно животно е изпратено от една държава или район в друга държава или район, поставени в друга категория по отношение на СЕГ, то се класира в по-високата категория на държавите или районите, в които е пребивавало повече от 24 часа, освен ако не бъдат предоставени гаранции, удостоверяващи, че това животно не е било хранено с храни от животински произход или фуражи в държавата или района, класирани в по-високата категория.
(6) Суровините и храните от животински произход, за които има специфични изисквания, се придружават от необходимите ветеринарни здравни сертификати или търговски документи.

Глава седма
РЕФЕРЕНТНИ ЛАБОРАТОРИИ, ПРОБИ, ТЕСТОВЕ И КОНТРОЛ

Раздел I
Референтни лаборатории

Чл. 73. Диагностиката на ТСЕ се извършва в специализирани лаборатории на НВМС, една от които се определя като национална референтна лаборатория.

Чл. 74.
(1) Националната референтна лаборатория за ТСЕ се утвърждава от министъра на земеделието и горите по предложение на генералния директор на НВМС.
(2) Лабораторията по ал. 1:
1. разполага със средства, оборудване и квалифициран персонал, които могат да показват по всяко време и особено когато болестта се открие за първи път, типа и щама на причинителя на ТСЕ и да потвърдят резултатите, получени от регионалните диагностични лаборатории; когато лабораторията не може да идентифицира типа на щама на агент-причинителя, тя е длъжна да определи и приложи процедура, която гарантира, че идентифицирането на щама ще бъде изпратено към референтната лаборатория на ЕО, която е посочена в приложение № 3;
2. проверява и установява адекватността на диагностичните методи, използвани в регионалните диагностични лаборатории;
3. отговаря за координирането на диагностичните стандарти и методи, прилагани в регионалните диагностични лаборатории; за тази цел националната референтна лаборатория:
а) осигурява и доставя диагностични реагенти на регионалните диагностични лаборатории;
б) контролира качеството на всички диагностични реагенти, използвани в регионалните диагностични лаборатории;
в) периодично организира провеждането на сравнителни тестове;
г) съхранява изолати на агент-причинители на болестта или съответни тъкани, съдържащи такива агент-причинители и получени от потвърдени в страните членки случаи на болестта;
д) осигурява потвърждаване на резултатите, получени в регионалните диагностични лаборатории;
4. сътрудничи си с референтна лаборатория на ЕО.

Раздел II
Проби, тестове и контрол

Чл. 75. Проби, тестове и контрол за ТСЕ се извършват съгласно приложение № 3.

Глава осма
ИЗИСКВАНИЯ, КОИТО СЕ ПРИЛАГАТ ПО ВРЕМЕ НА ПРЕХОДНИЯ ПЕРИОД ПО ОТНОШЕНИЕ НА СПЕЦИФИЧНОРИСКОВИТЕ МАТЕРИАЛИ, МЕХАНИЧНО ДОБИТО МЕСО И НАЧИНИТЕ НА КЛАНЕ НА ЖИВОТНИТЕ

Чл. 76.
(1) Отстраняват се и се унищожават като специфичнорискови материали:
1. черепът, с изключение на мандибулата, вкл. мозъкът и очите, гръбначният стълб, с изключение на прешлените на опашката, напречните израстъци на лумбалните и торакалните прешлени, медианният сакрален гребен и крилата на сакрума; дорзалните коренни ганглии и гръбначният мозък от говеда на възраст над 12 месеца; сливиците, червата от дуоденума до ректума и мезентериумът от говеда от всички възрасти;
2. черепът, вкл. мозъкът и очите, сливиците и гръбначният мозък от овце и кози на възраст над 12 месеца, които имат един постоянно израсъл резец, пробил венеца; далакът и илеумът от овце и кози от всички възрасти.
(2) Европейската комисия по предложение на НВМС може да разреши използването на гръбначен стълб и дорзалните коренни ганглии от говеда, ако те са:
1. родени, непрекъснато отглеждани и заклани в страна от категория II или III;
2. родени след датата на влизане в сила на забрана за изхранване на преживни с протеин от бозайници в страна със случай от СЕГ при местните говеда или страна, за която е установено, че случаи от СЕГ са възможни.
(3) В случаите по ал. 2 се изследват с одобрен бърз тест всички говеда над 30-месечна възраст, които:
1. са умрели в животновъдния обект или по време на транспортиране и които не са заклани за човешка консумация, с изкл. на умрелите животни, които се намират в отдалечени райони с ниска популация на животни, където случаите от СЕГ са малко вероятни;
2. са предназначени за човешка консумация.
(4) Специфичнорисковите материали по ал. 1 се отстраняват във:
1. кланици;
2. транжорни - в случаите, когато се касае за гръбначен стълб от говеда.

Чл. 77. Език от говеда от всички възрасти, предназначен за консумация от хора или животни, се добива в кланица чрез напречен клюновиден разрез, направен до езичните израстъци на подезичната кост.

Чл. 78.
(1) Месо от глави на говеда на възраст над 12 месеца се добива в кланица, в която е въведена система за контрол, одобрена от НВМС.
(2) Системата за контрол по ал. 1 се въвежда с цел да се предотврати контаминиране на месото с тъкани от централната нервна система и съдържа следните изисквания:
1. добивът на месо от глави на говеда се извършва в специално определено място, отделено чрез преграда от другите части на кланицата;
2. преди добива на месо, когато главите се свалят от конвейера или куките, дупката на челото от зашеметяването с пистолета и отворът на форамен магнум се запечатват с трайна непропусклива запушалка; отворът на форамен магнум се запечатва веднага след взимане на пробата - когато тя се взима от мозъчния ствол;
3. има въведена специфична инструкция в кланицата за предпазване от контаминиране на месото при отделянето от главата и в частност в случаите, когато запечатването по т. 2 е унищожено или очите са увредени по време на добива на месото;
4. има план за взимане и изпращане на проби за лабораторни изследвания за откриване на тъкани от централната нервна система, чрез който се установява правилното прилагане на мерките за намаляване на контаминацията.
(3) Не се допуска добивът на месо от глави на говеда, при които очите са напълно или частично увредени непосредствено преди, по време или след клането или имат други увреждания, които могат да контаминират главата с тъкани от централната нервна система.
(4) По изключение се допуска отклонение от изискванията по ал. 1 - 3 при условие, че в кланицата има:
1. алтернативна контролна система за намаляване до минимум контаминацията на добитото месо с тъкани от централната нервна система;
2. план за взимане и изпращане на проби по ал. 2, т. 4.
(5) Разпоредбите по ал. 1 - 4 не се прилагат при добив на език от говеда от всички възрасти или на месо от бузи, когато се отстраняват директно на конвейера или куките.

Чл. 79.
(1) По изключение може да се допусне отклонение от изискванията по чл. 78, ал. 1 и 2 за отстраняване на специфичнорисковите материали, когато:
1. отстраняването на гръбначен мозък от овце и кози се извършва в специално одобрена транжорна;
2. добивът на месо от глави на говеда се извършва в специално одобрени транжорни, в които е въведена система за контрол, одобрена от НВМС.
(2) Главите от говеда, които се транспортират до транжорните по ал. 1, т. 2, отговарят на следните условия:
1. по време на съхранение и транспортиране до транжорната са окачени на многоетажни решетки;
2. дупката на челото от зашеметяването с пистолета и отворът на форамен магнум са запечатани с трайна непропусклива запушалка незабавно след като главите се свалят от конвейера или куката; отворът на форамен магнум е запечатан незабавно след взимане на пробата - когато пробата се взема от мозъчния ствол;
3. в кланицата, от която се транспортират, има план за взимане и изпращане на проби в лаборатория за откриване на тъкани от централната нервна система, чрез който се потвърждава, че предприетите мерки в кланицата за намаляване до минимум контаминацията на добитото месо се изпълняват.
(3) Системата за контрол по ал. 1, т. 2 се въвежда с цел да се предотврати контаминиране на месото с тъкани от централната нервна система и съдържа следните изисквания:
1. всички глави преминават следкланичен преглед, за да се установи дали имат признаци на контаминация или увреждане на очите, или дали са правилно запечатани преди добива на месо от тях;
2. има въведена специфична инструкция в кланицата за предпазване от контаминиране на месото при отделянето от главата и в частност в случаите, когато запушалката е унищожена или очите са увредени по време на добива на месото;
3. има план за взимане и изпращане на проби за лабораторни изследвания за откриване на тъкани от централната нервна система, чрез който се установява правилното прилагане на мерките за намаляване на контаминацията.
(4) Не се допускат транспортирането и добивът на месо от глави на говеда, когато:
1. главите не са запечатани според изискванията по ал. 2, т. 2; или
2. очите са напълно или частично увредени непосредствено преди, по време или след клането; или
3. главите имат други увреждания, които могат да доведат до контаминиране на месото от тях с тъкани от централната нервна система.

Чл. 80. Не се разрешава внос на специфичнорискови материали или преработени материали, получени от тях, освен когато са предназначени за изгаряне по реда на чл. 19, т. 1 и т. 2, букви "а" и "б".

Чл. 81. Не се разрешава:
1. използването на костите от говеда, овце и кози за получаване на механично добито месо;
2. зашеметяването да се извършва посредством вкарване в черепната кухина на продълговат предмет с формата на шиш при говеда, овце и кози, чието месо е предназначено за човешка консумация.

Чл. 82.
(1) Изискванията по ал. 2 се спазват при внасяне на следните продукти от животински произход:
1. прясно месо съгласно изискванията, посочени в наредба на министъра на земеделието и горите;
2. мляно месо и месни заготовки;
3. месни продукти и други продукти от животински произход съгласно изискванията на наредба на министъра на земеделието и горите;
4. екарисажна мазнина;
5. желатин;
6. храни за домашни любимци;
7. преработен животински протеин;
8. кости и продукти от кости;
9. суров материал, предназначен за производство на храна за животни;
10. говежди черва;
11. специфичнорисковите материали по чл. 18, ал. 1.
(2) При внос на продуктите по ал. 1, които съдържат материали от говеда, овце и кози, ветеринарните сертификати се придружават от декларация, подписана от държавната ветеринарномедицинска служба на страната на произход, която съдържа текста, посочен в приложение № 5.
(3) Разпоредбите по ал. 1 и 2 не се прилагат при внасяне от следните страни: Аржентина, Австралия, Ботсвана, Бразилия, Чили, Ел Салвадор, Исландия, Намибия, Нова Каледония, Нова Зеландия, Никарагуа, Панама, Парагвай, Сингапур, Свазиленд, Уругвай, Вануату.

Чл. 83. Националната ветеринарномедицинска служба осъществява контрол в кланици и предприятия за преработване на отпадъци от животински произход, в местата за продажба на потребители, обектите за загробване и други съоръжения за съхранение и изгаряне на отпадъци от животински произход за спазване разпоредбите в тази глава.

Чл. 84.
(1) Специфичнорисковите материали се отстраняват и съхраняват до предаването им за унищожаване отделно от другите отпадъци от животински произход, които не са предназначени за унищожаване.
(2) При унищожаване на специфичнорисковите материали по ал. 1 се спазват изискванията по чл. 19, 20 и 26.

Чл. 85.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава изпращането на глави или трупове, които съдържат специфичнорискови материали, за други страни, след като страната получател се е съгласила да получи материала и е одобрила специфичните условия, на които отговаря това транспортиране.
(2) Трупове, половинки или четвъртинки от тях, които не съдържат специфичнорискови материали, освен гръбначен стълб и дорзален коренен ганглий, могат да бъдат изпращани в други страни без предварително съгласие на страната получател.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) " са всички ТСЕ по животните, с изключение на онези, проявяващи се при хората.
2. "Предлагане на пазара" е всяко действие, целта на което е да се продават животни или продукти от животински произход по смисъла на тази наредба или каквато и да било друга форма на предлагане срещу заплащане или безплатно за дадена страна или лице.
3. "Продукти от животински произход": какъвто и да било продукт, получен от или съдържащ продукт, получен от каквото и да било животно.
4. "Изходни материали" са суровини или продукти от животински произход, от които или с помощта на които се произвеждат продукти, посочени в чл. 2, т. 1 и 2.
5. "Категория" е едно от нивата на класификация, посочено в приложение № 1.
6. "Специфичнорискови материали" са тъканите, посочени в приложение № 1; не се включват продукти, които съдържат или са получени от тези тъкани.
7. "Съмнително болно от ТСЕ животно" е живо, заклано или умряло животно, което показва или е показвало нервни или поведенчески отклонения или смущения или прогресивно влошаващо се общо състояние, свързано с изменения на централната нервна система, и за което информацията, събрана въз основа на клиничен преглед, реакция на лечение, следсмъртен преглед или предсмъртен или следсмъртен лабораторен анализ, не позволява установяването на алтернативна диагноза. Спонгиформните енцефалопатии по говедата (СЕГ) се подозират при говеда, показали положителен резултат от специфичния за СЕГ бърз тест.
8. "Животновъден обект": всяко или което и да е място, в което се държат, отглеждат, обработват или показват на публика животни.
9. "Вземане на проби" е вземането на проби от животни или продукти от животински произход, които осигуряват статистически правилно и точно представяне за целите на установяване на диагноза за болест, родова взаимовръзка, за здравен надзор или за мониторинг на отсъствието на микробиологични агенти или конкретни материали в продукти от животински произход.
10. "Торове" са вещества, които съдържат продукти от животински произход и се използват върху почва за подсилване растежа на растения.
11. "Бързи тестове" са методите за анализ, посочени в приложение № 3, т. 4, резултатите от които стават известни в рамките на 24 часа.
12. "Алтернативен тест" е тестът, посочен в чл. 22, който се използва като алтернатива за отстраняване на специфичните рискови материали.
13. "Непрекъсната мастна тъкан" е външна или вътрешна телесна мазнина, отстранена по време на клане или разфасовка на месото, и по-конкретно прясна мазнина от сърцето, булото, бъбреците и мезентериума на говеда, както и мазнина, добита от помещенията, в които се извършва такава разфасовка.
14. "Кохорта" е група от говеда, за които е налице едно от следните условия:
а) родени са в едно и също стадо със заразеното говедо, разглеждано в рамките на 12 месеца, предшестващи или последващи това раждане;
б) са били отглеждани заедно със заразеното животно по време от първата година на своя живот и които има вероятност да са консумирали същата храна за животни като тази, консумирана от засегнатото животно през първата година от живота му.
15. "Местен случай на СЕГ" е случай на СЕГ при говедо, за който няма ясни доказателства, че се дължи на инфекция от внесено животно, ембрион или яйцеклетка.
16. "Мляно месо" е месо, което е преминало през месомелачка с безконечен винт.
17. "Изгаряне без предварителна преработка" е унищожаване чрез директно изгаряне.
18. "Съвместно изгаряне" е изгаряне на специфичнорискови материали в промишлени пещи след преработка в екарисаж.
19. "План за действие (контингенс план) " е план за спешни действия при възникване на заразна болест при животните.
20. "Програма за мониторинг" е продължително действаща програма за изследване, целта на която е ранното откриване на промени в степента на разпространение на дадена болест.
21. "Програма за надзор" е продължително наблюдение на една популация, което цели ранното откриване и ограничаване или ликвидиране на дадено заболяване.
22. "Скрейпи" е дегенеративно развиваща се, с фатален ефект, болест на централната нервна система на овце и кози.
23. "Контаминация" е наличието на инфекциозен агент във или върху животни, предмети или материали, чрез които може да се пренесе и да причини заразяване на животни.
24. "Животни, отглеждани във ферми" са животни, които се отглеждат, угояват или развъждат от човека и се използват за производство на храни (включително месо, мляко и яйца), вълна, кожа с косми или без косми, пера или други продукти от животински произход.
25. "Храна за домашни любимци" е храна за домашни любимци, съдържаща материали от категория 3 съгласно Наредба за ветеринарномедицинските изисквания към страничните продукти от животински произход, които не са предназначени за консумация от хора.
26. "Преработен животински протеин" е животински протеин, получен от материали от категория 3, които са били преработени, съгласно изискванията на наредба на министъра на земеделието и горите.
27. "Желатин" е естествен, разтворим протеин, който желира или не желира, получен при частична хидролиза на колаген, добит от кости, кожи с косми или без косми или сухожилия от животни (включително риби и птици).
28. "Кръвни продукти" са продукти от кръв или кръвни фракции, с изключение на кръвно брашно; понятието включва изсушена, замразена или течна плазма, изсушена цяла кръв, изсушени, замразени или течни червени кръвни клетки или фракции от тях, както и комбинации от тях.
29. "Кръвно брашно" са продукти, получени при термична обработка на кръв в съответствие с изискванията, посочени в наредба на министъра на земеделието и горите.
30. "Рибно брашно" е преработен животински протеин, получен от морски животни с изключение на морски бозайници.
31. "Фураж" или "фуражен продукт" е всяко вещество или продукт, включително добавки, изцяло или частично преработени или непреработени, които са предназначени за хранене на животни през устата.
32. "Ринг проби" са проби, изследвани в националната референтна лаборатория, които се изпращат в регионалните диагностични лаборатории за изслeдване и сравняване на получените резултати.
33. "Тимус" е жлеза в организма на животното.
34. "Далак" е орган в организма на животното.
35. "Тригеминални ганглии" са нервни образувания в организма на животното.
36. "Прион протеинов генотип" е последователност на аминокиселинния състав в белтъците.
37. "Алели" са разновидности на гена.
38. "Метод Westren blots" е метод за диагностично изследване на ТСЕ.
39. "Имуноблотинг тест" е метод за диагностично изследване на ТСЕ.
40. "Хемилуминесцентна ЕЛАЙЗА" е метод за диагностично изследване на ТСЕ.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Тази наредба се издава на основание чл.47, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и отменя Наредба № 34 от 2002 г. за профилактика и борба с някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии по животните.

§ 3. Наредбата влиза в сила от 1.V.2006 г., с изключение на чл. 26, който влиза в сила от 1.VII.2007 г.

Приложение № 1
към

чл. 5, ал. 1

Категории при определяне на статут за СЕГ

А. Категория I: Страна или район, свободни от СЕГ
Страна или район се поставят в категория I, ако е извършен анализ на риска в съответствие с чл. 4 и този анализ е показал, че през съответния период от време са били взети мерки за предотвратяване на всеки един от рисковете и е изпълнено едно от следните изисквания:
1. не е обявен случай на СЕГ и е изпълнено едно от следните условия:
а) в продължение на последните 7 години са били спазвани критериите, посочени в чл. 3, т. 2, 3 и 4;
б) посоченият в чл. 3, т. 3 критерий е бил спазван в продължение на последните 7 години и е показано, че през последните 8 години добитите от преживни животни месо-костни брашна и фуражи, съдържащи протеин от преживни животни, не са били използвани за храна на преживни животни;
2. когато е установено, че всички случаи на СЕГ са в резултат от внос на говеда или говежди ембриони или яйцеклетки, заразените говеда са напълно унищожени и ако те са женски, е унищожено и тяхното поколение, родено две години преди или след първите клинични признаци на болестта им, ако последните са били живи в страната или района и е изпълнено едно от следните изисквания:
а) в продължение на не по-малко 7 години са били спазвани критериите, посочени в чл. 3, т. 2, 3 и 4;
б) посоченият в чл. 3, т. 3 критерий е бил спазван в продължение на последните 7 години и е показано, че през последните 8 години добитите от преживни животни месо-костни брашна и фуражи, съдържащи протеин от преживни животни, не са използвани за храна на преживни животни;
3. когато последният местен случай на СЕГ е съобщен преди повече от 7 години, посочените в чл. 3, т. 2, 3 и 4 критерии са били спазвани в продължение на последните 7 години, както и е забранено храненето на преживни животни с месо-костни брашна и фуражи, съдържащи протеин от преживни животни, като тази забрана се е прилагала ефективно през последните 8 години.

Категория II: Страна или район, временно свободни от СЕГ, където не е съобщен нито един местен случай на СЕГ
Страна или район се поставят в категория II, ако извършеният анализ на риска по чл. 4 е показал, че през съответния период от време са били взети подходящи мерки за предотвратяване на всеки един от посочените рискове и е изпълнено едно от следните изисквания:
1. не е имало случай на СЕГ и:
а) критериите, посочени в чл. 3, т. 2, 3 и 4, са били спазвани, но това спазване не е обхващало последните 7 години;
б) през последните 8 години добитите от преживни животни месо-костни брашна и фуражи, съдържащи протеин от преживни животни, не са използвани за храна на преживни животни, но посоченият в чл. 3, т. 3 критерий не е бил спазван през последните 7 години;
2. когато е установено, че всички случаи на СЕГ са в резултат от внос на говеда или говежди ембриони или яйцеклетки, заразените говеда са напълно унищожени и ако те са женски, е унищожено и тяхното поколение, родено две години преди или след първите клинични признаци на болестта им, ако последните са били живи, в страната или района и е изпълнено едно от следните изисквания:
а) критериите, посочени в чл. 3, т. 2, 3 и 4, не са били спазвани през последните 7 години;
б) през последните 8 години добитите от преживни животни месо-костни брашна и фуражи, съдържащи протеин от преживни животни, не са използвани за храна на преживни животни, но посоченият в чл. 3, т. 3 критерий не е бил спазван и през последните 7 години.

Категория III: Страна или район, временно свободни от СЕГ, където е съобщен най-малко един местен случай на СЕГ
Страна или район се поставят в категория III, ако извършеният анализ на риска по чл. 4 е показал, че през съответния период от време са били взети подходящи мерки за предотвратяване на всеки един от посочените рискове и е изпълнено едно от следните условия:
1. последният местен случай е бил преди повече от 7 години и посочените критерии в чл. 3, т. 2, 3 и 4 са спазени и ефективно се прилага забраната за хранене на преживни животни с месо-костни брашна и фуражи, съдържащи протеин от преживни животни, но не е спазено едно от следните изисквания:
а) критериите, посочени в чл. 3, т. 2, 3 и 4, не са спазвани през последните 7 години;
б) забраната за хранене на преживни животни с месо-костни брашна и фуражи, съдържащи протеин от преживни животни, не е прилагана ефективно през последните 8 години;
2. когато последният местен случай от СЕГ е бил преди по-малко от 7 години, съотношението на поява на случай на СЕГ, изчислено на базата на местните случаи, е било под един случай на един милион, изчислено върху популацията от говеда на възраст над 24 месеца за последните четири последователни дванадесетмесечни периода; ако популацията на говеда на възраст над 24 месеца в страната или района е по-малка от 1 000 000 животни, съотношението се изчислява върху един случай на реалния брой на популацията, при условие че:
а) забраната за хранене на преживни животни с месо-костни брашна и фуражи, съдържащи протеин от преживни животни, е била ефективно прилагана през последните 8 години;
б) критериите, посочени в чл. 3, т. 2, 3 и 4, са били спазвани през последните 7 години;
в) всички заразени животни, ако са женски и тяхното последно поколение, родено две години преди или след първите клинични признаци на болестта, и всички говеда от кохортата са били напълно унищожени, ако те са били все още живи, в страната или района.
Като облекчение или изключение от изискванията на буква "в" и за целите на това класифициране може да се вземе под внимание и съществуването на други мерки, предлагащи еквивалентно ниво на защита по отношение на убиването на изложените на риск животни.

Категория IV: Страна или район с ниска степен на поява на случаи на СЕГ
Страна или район се поставят в категория IV, ако е изпълнено едно от следните условия:
1. спазени са критериите, посочени в чл. 3, и изчисленият за последните 12 месеца коефициент на поява на случаи на СЕГ е по-голям или равен на един местен случай на един милион и по-малък от 100 случая на един милион от популацията от говеда над 24-месечна възраст;
2. спазени са критериите, посочени в чл. 3, и коефициентът на поява на случаите на СЕГ, изчислен, както е посочено в т. 1, е бил по-малък от един местен случай на един милион за срок, по-малък от четири последователни 12-месечни периода, и заразените говеда, ако са женски и тяхното последно по време поколение, родено в рамките на две години преди или след клиничното начало или поява на болестта, и всички говеда от кохортата са били напълно унищожени, ако те са били все още живи, в страната или района са убити и унищожени.
Като облекчение или изключение от изискванията на точка 2 при определяне на категория IV може да се вземе под внимание и съществуването на други мерки, които създават еквивалентна защита по отношение на убиването на изложените на риск животни.
За принадлежащи към категория IV страни трябва да бъдат разглеждани страни или райони, за които коефициентът на поява на СЕГ, изчислен за последните 12 месеца, е по-малък от един местен случай на един милион за поголовието от говеда над 24-месечна възраст за страната или района, но за който има проведен по посочения в чл. 4 анализ на риска, който е показал, че не е спазен поне един от критериите, позволяващ конкретна страна или район да бъдат поставени в категория II или III.

Категория V: Страна или район с висока степен на поява на случаи от СЕГ
Страна или район се поставят в категория V, ако е изпълнено едно от следните условия:
1. спазени са критериите, посочени в чл. 3, и изчисленият за последните 12 месеца коефициент на поява на случаи на СЕГ е по-голям от 100 случая на милион от поголовието от говеда на възраст над 24 месеца;
2. изчисленият за последните 12 месеца коефициент на поява на случаи на СЕГ е по-голям или равен на един случай и по-малък от 100 случая на милион от популацията от говеда над 24 месеца, но поне един от посочените в чл. 3 критерии не е спазен.

Приложение № 2
към чл. 7, ал. 1

Система за мониторинг

Глава А
I. Мониторинг при говеда
1. Мониторингът на говеда се извършва съгласно лабораторните методи, посочени в приложение № 3, т. 3.1, буква "б".
2. Мониторинг при говеда, предназначени за клане и човешка консумация:
2.1. всички говеда на възраст над 24 месеца, предназначени за неотложно клане, се изследват за наличие на СЕГ;
2.2. всички говеда на възраст над 30 месеца, предназначени за редовно клане и човешка консумация, се изследват за наличие на СЕГ;
2.3. всички говеда на възраст над 24 месеца, при които е констатирано, че са болни при извършване на предкланичния преглед съгласно изискванията, посочени в наредба на министъра на земеделието и горите по чл.59, ал. 2 ЗВД, да са изследвани за СЕГ, с изключение на животни без клинични признаци на заболяване, които са убити за целите на ликвидиране на заразна болест;
2.4. всички говеда на възраст над 30 месеца, които се колят в рамките на ликвидиране на болест и са преминали предкланичен преглед, по реда, посочен в наредба на министъра на земеделието и горите.
3. Мониторинг на говеда, които не са заклани за човешка консумация:
3.1. говеда на възраст над 24 месеца, които са умрели или убити, но не са убити за целите за ликвидиране на заразна болест; не са заклани за човешка консумация, да са изследвани за СЕГ;
3.2. Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши по изключение изискването по т. 3.1 да не се прилага за отдалечени райони с ниска популация, в които не е организирано събирането на умрели животни;
3.3. в случаите по т. 3.2 НВМС информира Европейската комисия и представя списък на районите, в които се прилага изключението; изключението не трябва да обхваща повече от 10 % от популацията на говеда в Република България.
4. Мониторинг на други животни В допълнение към изследванията, посочени в т. 2 и 3, могат да се изследват други животни от рода на говедата, внесени в страната от страни с "местни" случаи на спонгиформна енцефалопатия, или такива, за които се предполага, че са консумирали фуражи, съдържащи протеин от преживни животни, или са поколение на заразени от СЕГ женски животни.
5. Мерки, които се предприемат след изследването:
5.1. когато едно животно е заклано за човешка консумация и се изследва за СЕГ, здравната марка не се сваля от трупа до излизане на отрицателен резултат от изследването;
5.2. изискването по т. 5.1 може да не се приложи само когато в кланицата има официална система, която не позволява нито една част от закланото говедо да напусне кланицата, докато не излезе отрицателен резултат от изследването;
5.3. всички части от тялото на изследваното животно, вкл. и кожата, да бъдат задържани под официален контрол, докато не се получи отрицателен резултат от изследването с "бърз тест", освен ако не е унищожено съгласно чл. 19;
5.4. всичките части от тялото на животни с положителен резултат от "бързия тест", вкл. и кожата, трябва да бъдат унищожени съгласно чл. 19, с изключение на материала, който трябва да се запази за архива съгласно глава Б, раздел III;
5.5. когато едно животно е заклано за човешка консумация и е получен положителен резултат от "бързия тест", то и трупът на животното, което го е предшествало по реда на кланичната линия, и труповете на две животни, последвали го при клането, трябва да бъдат унищожени съгласно чл. 19;
5.6. изискването по т. 5.5 не е задължително, когато в кланицата има система за предпазване от кръстосано заразяване.
II. Мониторинг на овце и кози
1. Мониторингът при овце и кози се извършва чрез лабораторните методи, посочени в приложение № 3, т. 4.1, 4.2 и 4.3.
2. Мониторинг на овце, заклани за човешка консумация
Когато популацията от полово зрели и заплождани овце надвишава 750 000, се изследва минимална годишна проба от 10 000 овце, заклани за човешка консумация. Животните трябва да са на възраст над 18 месеца или да имат два постоянно израсли резеца, пробили венеца. Пробата трябва да е представителна за всеки регион и сезон. Подборът на пробите се извършва по такъв начин, че да се избегне свръхпредставяне на която и да било група животни по отношение на произход, възраст, порода, производствен вид или която и да било друга особеност. Възрастта на животните се определя въз основа на озъбяването, на видими признаци на зрялост или друга надеждна информация. По възможност се избягва многократното вземане на проби от едно и също стадо.
Мониторинг на кози, заклани за човешка консумация
Тъй като популацията от полово зрели и заплождани кози в страната не надвишава 750 000, се изследва минимална годишна проба от 3000 кози, заклани за човешка консумация. Животните трябва да са на възраст над 18 месеца или да имат два постоянно израсли резеца, пробили венеца. Пробата трябва да е представителна за всеки регион и сезон. Подборът на пробите се извършва по такъв начин, че да се избегне свръхпредставяне на която и да било група животни по отношение на произход, възраст, порода, производствен вид или която и да било друга особеност. Възрастта на животните се определя въз основа на озъбяването, на видими признаци на зрялост или друга надеждна информация. По възможност се избягва многократното вземане на проби от едно и също стадо.
3. Мониторинг при овце и кози, които не са заклани за човешка консумация
Овце и кози, които са над 18-месечна възраст или имат повече от два резеца, пробили венеца, и които са умрели или убити, но не са убити за целите за ликвидиране на заразна болест; не са заклани за човешка консумация, се изследват в съответствие с размера на пробата, посочен в таблиците. Пробата трябва да е представителна за всеки регион и сезон. Подборът на пробите се извършва по такъв начин, че да се избегне свръхпредставяне на която и да било група животни по отношение на произход, възраст, порода, производствен вид или която и да било друга особеност. Възрастта на животните се определя въз основа на озъбяването, на видими признаци на зрялост или друга надеждна информация. По възможност се избягва многократното вземане на проби от едно и също стадо. Националната ветеринарномедицинска служба трябва да въведе система за проверка, с която да се гарантира, че се взимат проби от всички животни.

Брой на полово зрелите и заплождани женски овце в страната	Минимален брой проби от умрели овце
> 750 000	10 000
100 000 - 750 000	1500
40 000 - 100 000	500
< 40 000	100

Минималният брой изследвани проби при 10 000, 1500, 500 и 100 животни се определя така, че да гарантира откриването на съответно 0,03 %, 0,2 %, 0,6 % и 3 % разпростанение на заболяването с 95% достоверност.

Брой на полово зрелите и заплождани кози в страната	Минимален брой проби от умрели кози
> 750 000	10 000
250 000 - 750 000	3000
40 000 - 250 000	1000
< 40 000	100 % до 200

Минималният брой изследвани проби при 10 000, 3000, 1000 и 200 животни се определя така, че да гарантира откриването на съответно 0,03 %, 0,1 %, 0,3 % и 1,5 % разпростанение на заболяването с 95 % достоверност.
4. Мониторинг при заразени стада
Овце и кози над 12 месеца, които имат постоянно израсъл резец, пробил венеца, и са убити за целите на ликвидиране на заразяване от ТСЕ, се изследват на базата на селекция на случайни проби съгласно броя им, посочен в таблицата:

Брой убити животни над 12 месеца	Минимален брой проби за изследване (*1)
70 или по-малко	всички животни
80	68
90	73
100	78
120	86
140	92
160	97
180	101
200	105
250	112
300	117
350	121
400	124
450	127
500 или повече 150

(*1) Размерът на пробите се пресмята така, че да гарантира 95 % сигурност при включване на поне една положителна проба, когато заболяването има минимално преобладаване от 2 % в популацията от животни, които подлежат на изследване.
5. Мониторинг на други животни
В допълнение към мониторинговата програма, посочена в т. 2, 3 и 4, може да се извърши изследване на:
5.1. животни, използвани за добив на мляко;
5.2. произхождащи от страни с местни случаи от ТСЕ;
5.3. които са консумирали потенциално заразени храни;
5.4. родени от майки, заразени с ТСЕ.
6. Мерки, които се предприемат след изследването:
6.1. когато едно животно е заклано за човешка консумация и се изследва за ТСЕ, здравната марка не се сваля от трупа до излизане на отрицателен резултат от "бързия тест";
6.2. изискването по т. 6.1 може да не се приложи само когато в кланицата има официална система, която не позволява нито една част от трупа на закланото животно да напусне кланицата, докато не излезе отрицателен резултат от "бързия тест";
6.3. всички части от тялото на изследваното животно, вкл. и кожата, се задържат под официален контрол, докато не се получи отрицателен резултат от изследването с "бърз тест", освен ако не е унищожено съгласно чл. 19 и 20;
6.4. всичките части от тялото на животни с положителен резултат от "бързия тест", вкл. и кожата, се унищожават съгласно чл. 19 и 20, с изключение на материала, който трябва да се запази за архива съгласно глава Б, раздел III.
7. Определяне на генотипа:
7.1. Прион протеиновият генотип се определя при всеки положителен случай за ТСЕ в овце. Във всеки случай, когато е определен устойчив генотип (овце, които имат и в двете алели закодирани - аланин при кодон 136, арганин и при двете алели на кодон 154 и 171), незабавно се информира Европейската комисия. Ако има възможност, се извършва типизиране на щама, а ако не може да се извърши типизиране, стадото се подлага на разширена мониторингова програма за ТСЕ с цел да се открият други случаи и да се типизира щамът.
7.2. Освен животните, чийто генотип е определен съгласно разпоредбите на т. 7.1, се определя и прион протеиновият генотип на проба от овце. Поради това, че Република България има популация от възрастни овце над 750 000, тази проба трябва да се състои от най-малко 600 животни. Пробите могат да се вземат от животни, заклани за човешка консумация, от животни, умрели във фермата, или от живи животни. Пробата трябва да бъде представителна за цялата популация овце.
8. Националната ветеринарномедицинска служба трябва да е извършила програма за надзор на генотипа на всяка местна порода овце или порода, която представлява значителна част от популацията на овце в страната. Програмата за надзор се извършва на основание на определението по т. 8 и съгласно параметрите в т. 10.
9. Алелите се определят по отношение на аминокиселините, които са кодирани при кодон 136, 154 и 171 на прион протеиновия ген.
9.1. Всяка алела се означава с трибуквен код, който е посочен в таблицата:

Алели	Кодирана аминокиселина на позиция
Алели	136	154	171
ARR	Аланин	Аргинин	Аргинин
AHQ	Аланин	Хистидин	Глутамин
ARH	Аланин	Аргинин	Хистидин
ARQ	Аланин	Аргинин	Глутамин
VRQ	Валин	Аргинин	Глутамин

9.2. Генотипът се определя като комбинация на двете алели. Когато не е възможно да се направи разлика между ARQ и ARH алелите, се използва събирателно условие за описване на тези две алели.
10. Стадо с високо селекционно качество е:
10.1. стадо, което е съставено от чистопородни овце и кози; или
10.2. всяко стадо от овце, което е определено като особено важно за търговските цели или за развъждане на чистопородни овце и което е включено в този надзор; кочовете, използвани за изкуствено осеменяване в същото стадо, трябва да са включени в програмата, но не се изисква в програмата да бъдат включени кочове, чието поколение се използва за търговски цели.
11. Параметри за надзор на овчите стада с високи селекционни качества съгласно изискванията на програмата:
11.1. пробите трябва да се извършват в стада с високи селекционни качества;
11.2. изследват се най-малко 50 броя проби от всяка отглеждана порода;
11.3. вземат се проби от всички породи, които се отглеждат на територията на страната;
11.4. когато пробите по т. 11.2 и 11.3 показват, че в дадена порода няма животни, при които двете алели са ARR/ARR, породата подлежи на по-задълбочено изследване.

Глава Б
I. Информация, която се представя от НВМС в доклад до Европейската комисия
1. Брой на животните от възприемчивите видове, поставени под ограничения за придвижване поради съмнение за наличие на ТСЕ.
2. Брой на животните по т. 1, изследвани лабораторно, и резултат от това изследване.
3. Брой на стадата, където има подозрителни случаи при овце и кози.
4. Оценката за всяка субпопулация, отнасяща се до глава А, раздел I, т. 3.
5. Брой на говедата от всяка субпопулация съгласно глава А, раздел I, т. 2, 3 и 4, изследвани за СЕГ, и резултат от изследването.
6. Оценка на субпопулацията, отнасяща се до глава А, раздел II, т. 2 и 3, от които се подбират проби за изследване.
7. Брой на овцете и козите и изследваните стада за всяка субпопулация, отнасяща се до глава А, раздел II, т. 1 - 4, метод на изследване и резултат от изследването.
8. Брой, възрастово разпределение и географско разположение на животните, болни от СЕГ и скрейпи, страна на произход, ако произхождат от друга страна, година и ако е възможно, месец на раждане на животните, болни от СЕГ.
9. Животни, различни от говеда, овце и кози, за които е потвърдено, че са болни от ТСЕ.
10. Извършената програма за надзор на генотипа по глава А, раздел II, т. 7.
II. Представяне на информацията на Европейската комисия
Информацията пред Европейската комисия се представя под формата на таблица, която съдържа най-малко информацията от раздел I.
III. Документация и архив
1. Националната ветеринарномедицинска служба съхранява 7 години документацията и архивите със:
1.1. броя и вида на животните, поставени под ограничение за придвижване;
1.2. броя и резултатите от клиничните и епизоотичните изследвания;
1.3. броя и резултатите от лабораторните изследвания;
1.4. броя, идентичността и произхода на животните, изследвани в рамките на мониторинговите програми, съгласно глава А;
1.5. генотипа на прионовия протеин при овце, болни от ТСЕ;
1.6. възрастта и клиничните симптоми на всяко изследвано животно при изследване на хронично слабеещи овце и кози.
2. Лабораторните изследвания, лабораторните книги, парафиновите блокчета и снимките от изследванията по метода Western blots се съхраняват 7 години.

Приложение № 3
към чл. 7, ал. 2

Референтни лаборатории, методи за вземане и анализ на проби

1. Вземане на проби
Всички проби, предназначени за изследване за наличие на ТСЕ, се събират, като се използват методите и протоколите, определени в последното издание на Ръководството за стандарти за диагностични тестове и ваксини, издадено от Международното бюро по епизоотиите (МБЕ) (наричано оттук нататък "ръководството"). Когато няма условия за прилагане на такива методи и протоколи, пробите се събират по начин, подходящ за правилното прилагане на тестовете. Пробите трябва да бъдат правилно маркирани до степен, уточняваща идентификацията на животното, от което те са били взети и което подлежи на изследване.

2. Лаборатории
Всички лабораторни изследвания за наличие на ТСЕ се осъществяват само в лаборатории, одобрени за тази цел.

3. Методи и протоколи
3.1. Лабораторни изследвания за наличие на СЕГ в говеда:
а) съмнителни случаи за ТСЕ
Тъкани от говеда, изпратени за лабораторни изследвания съгласно чл. 36, трябва да бъдат обект на хистопатологичен преглед, извършен по начина, описан в последното издание на ръководството, освен в случаите, когато съответният тъканен материал е автолизиран. Когато резултатът от хистопатологичния преглед не позволява да се даде заключение или е отрицателен или когато материалът е автолизиран, тъканите трябва да се подложат на изследване по един от следните диагностични методи: имунохистохимия, имуноблотинг или демонстриране на характерните фибрили чрез електронна микроскопия.
Ако резултатът от едно от посочените изследвания е положителен, съответното животно трябва да бъде разглеждано като положителен случай на СЕГ.
б) мониторинг за СЕГ
Тъкани от говеда, изпратени за лабораторни изследвания съгласно изискванията в приложение № 2, раздел I, трябва да бъдат изследвани чрез бърз тест.
Когато резултатът от бързия тест не позволява да се даде заключение или е положителен, тъканите трябва незабавно да се подложат на потвърждаващo изследване, което да се проведе в официално определена за целта лаборатория. Това потвърждаващо изследване трябва да започне с хистопатологично изследване на ствола на главния мозък (brain stem) по начин, определен в последното издание на ръководството, освен ако материалът е автолизиран или неподходящ за такова изследване. Когато резултатът от хистопатологичното изследване не позволява да се даде заключение или е отрицателен или когато материалът е автолизиран, тъканите се подлагат на изследване чрез един от останалите диагностични методи, посочени в буква "а".
Едно животно е болно от СЕГ, ако резултатът от "бързия тест" е положителен или не позволява сигурно заключение, при положение че е налице едно от следните изисквания:
- резултатът от последващото хистопатологично изследване е положителен;
- резултатът от друг посочен в буква "а" диагностичен метод е положителен.
3.2. Лабораторни изследвания за наличие на скрейпи в овце и кози:
а) съмнителни случаи
Тъкани от овце и кози, изпратени за лабораторни изследвания съгласно чл. 35, са обект на хистопатологично изследване, извършено по начин, определен в последното издание на ръководството, освен в случаите, когато тъканният материал е автолизиран. Когато резултатът от хистопатологичното изследване не позволява да се даде заключение или е отрицателен или когато материалът е автолизиран, тъканите се подлагат на изследване чрез имунохистохимия или имуноблотинг по начин, посочен в ръководството.
Ако резултатът от едно от посочените изследвания е положителен, съответното животно се приема за болно от скрейпи.
б) мониторинг на овце и кози
Тъкани от овце и кози, изпратени за лабораторни изследвания съгласно изискванията на приложение № 2, раздел II, се изследват чрез "бърз тест".
Когато резултатът от провеждането на "бърз тест" не позволява да се даде заключение или е положителен, стволът на главния мозък незабавно се изпраща в одобрена лаборатория, където се провежда потвърждаващо изследване чрез имунохистохимия или имуноблотинг по буква "а". Едно животно е болно от скрейпи, ако резултатът от това потвърждаващо изследване е положителен.
Лабораторни изследвания за наличие на трансмисивни спонгиформни енцефалопатии, различни от тези, посочени в раздели 3.1 и 3.2, се извършват с цел потвърждаване наличието на ТСЕ в съмнително болни от такъв вид болест случаи и включват най-малко хистопатологично изследване на мозъчна тъкан.
Националната ветеринарномедицинска служба може да изисква провеждането и на други лабораторни тестове, като имунохистохимия, имуноблотинг, демонстриране чрез електронен микроскоп на характерни фибрили или някои други методи, разработени за откриване на свързаната с такива заболявания форма на прионния протеин. Ако първоначалното хистопатологично изследване не позволява да се даде заключение или е отрицателно, независимо кой от тези два случая е налице, се извършва още едно лабораторно изследване. В случай че болестта се установява за първи път, се провеждат най-малко три различни изследвания.
Когато се подозира наличие на СЕГ в животински видове, различни от говеда, и когато това е възможно, задължително се представят проби за щамово типизиране.

4. Бързи тестове
За провеждане на изследване с бързи тестове за диагностика СЕГ се използват следните методи:
4.1. имуноблотинг тест, основаващ се на западната блотинг процедура за откриване на протеазо-резистентен фрагмент PrPRes (Prionics Check Test);
4.2. химиолуминесцентна ЕЛАЙЗА тест, включващ екстракционна процедура и ЕЛАЙЗА техника, с използване на разширен химиолуминесцентен реагент (Enfer test);
4.3. сандвич имуноанализ за PrPRes, извършван след денатуриращи и концентриращи стъпки (Bio-Rad Platelia Test);
4.4. микроямки, основавайки се на имуноанализ (ELISA), която открива протеазо-резистентен фрагмент PrPRes с моноклонални антитела (Prionics Check LIA test);
4.5. автоматично потвърждение - в зависимост от имунния анализ, сравнявайки реактивността на откритите антитела на протеазо-чувствителните и протеазо-резистентните форми на PrPSe (някои фракции на PrPSe са равностойни на PrPRes) и на PrPC (InPro-CDI-5test);
4.6. хемилуминесцентна ЕЛАЙЗА за качествено определяне на PrPSc (CediTect BSE test);
4.7. имуноизследване, използващо химичен полимер за избирателно улавяне на PrPSc и определящо моноклонално антитяло директно срещу региони на PrP молекула (IDEXX HerdChek BSE Antigen Test Kit, EIA);
4.8. микроплаково хемилуминесцентно имуно- изследване за определяне на PrPSc в говежди тъкани (Institut Pourquier Speedґit BSE);
4.9. имуноизследване, използващо две различни моноклонални антитела за определяне на протеиназа К резистентните PrP фракции (Prionics Check PrioSTRIP);
4.10. двустранно имуноизследване, използващо две различни моноклонални антитела директно срещу два епитопа, представени в силно разгъната фаза на говеждата PrPSc (Roboscreen Beta Prion BSE EIA Test Kit);
4.11. сандвич ЕЛАЙЗА за определяне на протеиназа К (РК) устойчивия PrPSc (Roche Applied Science PrionScreen).
За провеждане на изследване с бързи тестове за диагностика ТСЕ при дребни преживни животни се използват следните методи:
4.12. имуноблоттинг тест, базиран на западна блотингова процедура за определяне на протеазо-резистентни фрагменти PrPRES (Prionics-Check Western test);
4.13. хемилуминесцентна ЕЛАЙЗА, включваща екстационна процедура и ЕЛАЙЗА техника, използваща хемилуминесцентен реагент (Enfer test);
4.14. сандвич имуноизследване за PrPRes, извършващо се с последователни денатурационни и концентрационни стъпки (Bio-Rad TeSeE test, the former Bio-Rad Platelia test);
4.15. микроплаково имуноизследване (ЕЛАЙЗА), определящо протеазорезистентен PrPRes с моноклонални антитела (Prionics-Check LIA test);
4.16. автоматично потвърждение - в зависимост от имунния анализ, сравнявайки реактивността на откритите антитела на протеазо-чувствителните и протеазо-резистентните форми на PrPSс (някои фракции на PrPSс са равностойни на PrPRes) и на PrPC (InPro-CDI-5test).

5. Алтернативни тестове - предстои да бъдат определени.

6. Референтна лаборатория на ЕО:
The Veterinary Laboratories Agency
Woodham Lane
New Haw
Addlestone
Surrey KT15 3NB
United Kingdom

Приложение № 4
към чл. 62, ал. 2

Текст на декларацията, придружаваща сертификата

Този продукт от животински произход не съдържа и не е получен от механично добито месо, получено от кости на главата или гръбначния стълб на говеда или специфичнорисков материал, определен съгласно приложение № 1 от Наредба № 28 от 2005 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии по животните и условията и реда за прилагането им. Животните не са заклани след зашеметяване чрез инжектиран в черепната кухина газ или убити мигновено чрез същия метод, или заклани чрез лацерация, извършена чрез зашеметяване на централната нервна система посредством вкарване в черепната кухина на остър удължен инструмент с форма на шиш.

Приложение № 5
към чл. 82, ал. 2

Текст на декларацията, придружаваща сертификата

Този продукт от животински произход не съдържа и не е получен от механично добито месо от кости на говеда, овце и кози или специфичнорисков материал, посочен в чл.70 от Наредба № 28 от 2005 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии по животните и условията и реда за прилагането им.
Животните не са заклани след зашеметяване с инжектиран в черепната кухина газ или убити по същия метод, или заклани чрез лацерация, извършена след зашеметяване на централната нервна система посредством вкарване в тяхната черепна кухина на остър удължен инструмент с форма на шиш.
Труповете, половинките и четвъртинките от тях може да съдържат гръбначен стълб при внос.

Приложение № 6
към чл. 72

Схема, основана на база данни

1. Обезкостено прясно месо, от което са отстранени всички прилежащи му тъкани, включително и видимите нервни и лимфни тъкани, както и продукти от животински произход, посочени в чл. 69 и произтичащи от тях, добити от разрешени животни от страни или райони от категория 5, за които е разрешено да се предлагат на пазара, когато същите са добити от животни, родени след датата на ефективно влизане в сила на забраните за хранене на животни, и са сертифицирани, ако същите са произведени в предприятия, отговарящи на формулираните в т. 9 условия. Националната ветеринарномедицинска служба е длъжна да осигури условия за спазването на изискванията към контролните дейности, посочени в т. 2 - 8 и т. 10.
2. Едно говедо се разглежда като разрешено на основание на база данни схема, ако е родено и отгледано във въпросната държава членка и по време на клането е било доказано, че са спазени следните изисквания:
а) през целия си живот то е било ясно идентифицирано, позволяващо обратното проследяване до неговата майка и стадо на произход, уникалният номер на неговата ушна марка, неговите данни за раждане, както и всички негови придвижвания след раждането му са записани или в паспорта на животното, или в компютъризираната система за идентификация и проследяване, както е известна и идентичността на майка му;
б) животното е на възраст над 6, но под 30 месеца, определено от направена справка в компютризиран запис на датата на раждането му или в паспорта на животното;
в) Националната ветеринарномедицинска служба е получила и проверила истинността на доказателствата, че майката на това животно е живяла не по-малко от шест месеца след раждането му;
г) майката на животното не е развила СЕГ и не е била под съмнение за заразяване със СЕГ.

Контролни дейности

1. Всяко животно, предназначено за клане или каквито и да са обстоятелства около неговото клане, които не отговарят на изискванията на тази наредба, трябва автоматично да бъде отстранено от клане и неговият паспорт да се конфискува. Ако тази информация стане известна след извършване на клането, НВМС трябва незабавно да преустанови издаването на сертификати и да анулира вече издадени такива. Ако вече е било реализирано изпращането на получен от такова клане продукт, НВМС трябва да информира за това съответния компетентен орган в държавата на местоназначение на този продукт. Компетентният орган в държавата на местоназначение е длъжен да предприеме подходящите мерки.
2. Клането на разрешени за клане животни трябва да се осъществява в кланици, които са предназначени за клане на говеда, различни от тези, приети като разрешени за клане по силата на схема, основана на база данни или по силата на Схема на сертифицирани стада.
3. Националната ветеринарномедицинска служба трябва да е убедена, че процедурите, прилагани в кланици и транжорни, гарантират отстраняването на следните лимфни възли: подколенни лимфни възли, бедрени лимфни възли, повърхностни ингвинални лимфни възли, дълбоки ингвинални лимфни възли, медиални и латерални илеачни лимфни възли, бъбречни лимфни възли, предбедрени лимфни възли, лумбални лимфни възли, ребрено шиечни (costocervical) лимфни възли, лимфните възли при гръдната кост, предлопатъчни (prescapular) лимфни възли, спомагателни лимфни възли, опашни лимфни възли и дълбоко шийни лимфни възли.
4. Месото трябва да е проследимо обратно до разрешеното за клане животно или след транжирането му - до всички транжирани животни от една и съща месна партида, което следва до момента на клане да е възможно със средствата на официална система за проследяване. След клането етикетите трябва да позволяват проследяване на прясното месо и на продуктите обратно до разрешеното за клане животно, което да дава възможност да бъде изтеглена от пазара евентуално засегната пратка. За храните за домашни любимци е задължително придружаващите ги документи и записи да позволяват проследяване.
5. Всички одобрени единици трупно месо, получени от разрешени за клане животни, трябва да имат свои индивидуални номера, които да са обвързани с номера на съответната ушна марка.
6. Държавите членки трябва да водят и имат налице подробни протоколи, които да съдържат:
а) проследяването и контролните дейности преди клането;
б) контролните дейности по време на клането;
в) контролните дейности по време на преработката на храна за домашни любимци;
г) всички изисквания по отношение на етикетирането и сертифицирането след клането, до мястото на продажба.
7. Националната ветеринарномедицинска служба трябва да въведе в действие система за записване и отчитане на проверките за спазване на изискванията, чрез която система да може да се демонстрира действителното изпълнение на дейностите по контрол.

Предприятието

8. За да получи одобрение, едно предприятие трябва да разработи и приложи система, чрез която е възможно да се идентифицира допустимостта на месото или продукта, както и да се проследи обратно цялото месо до съответно разрешено животно, а след клане - до всички разфасовани животни от една и съща партида. Тази система трябва да дава възможност за пълна проследимост във всички етапи на месото или продуктите от животински произход, като водените по нея записи и документация следва да се съхраняват не по-малко от две години. Ръководството на предприятието е задължено да представи на НВМС в писмен вид подробно описание на прилаганата в това предприятие система.
9. Националната ветеринарномедицинска служба трябва да одобри и наблюдава предоставената от предприятието система, за да може да осигури условията тази система да гарантира пълната отделимост и проследимост както назад, така и напред в технологично търговската верига на производство и реализация.

Схема на сертифицирано стадо

Обезкостено прясно месо, от което са отделени всички прилежащи тъкани, включително и видимите лимфни и нервни тъкани, както и продукти от животински произход, получени от тях, които са добити от нормативно разрешими животни от държави или региони, поставени в категория 5, имат право да бъдат предлагани, когато същите са добити от животни, сертифицирани и идващи от стада, в които през последните седем години не е имало нито един случай на СЕГ и които са сертифицирани и са произведени в предприятия, отговарящи на условията, формулирани в т. 11. Националната ветеринарномедицинска служба трябва да осигури условия за това, да са спазени всички изисквания за компютризирана система за проследяване и контролни дейности.

Условия, свързани със стадата

1. Стадо се нарича група животни, формиращи отделна и разграничена единица, като това е група от животни, отлеждани, подслонявани и държани отделно от която и да е друга група животни и която се идентифицира с уникален за стадото и уникални за животните в него номера за идентификация.
2. Едно стадо е нормативно разрешено, когато през последните не по-малко от седем години в него не е имало нито един потвърден случай на СЕГ, нито пък подозрения за такъв случай, при който е било невъзможно да се реши каква точна диагноза да се постави, което следва да се отнася за всяко животно, което е все още в стадото или пък е било внесено или изнасяно от него.
3. Като изключение от разпоредбите по т. 2 едно стадо, което е съществувало в продължение на по-малко от седем години, може да бъде смятано за нормативно разрешено след провеждане на задълбочено обследване от страна на НВМС, при условие че:
a) всичките животни, родени или преместени в такова новосформирано стадо, отговарят на условията, формулирани в т. 1, 4 и 5;
б) стадото е отговаряло на посочените в т. 2 условия през цялото си съществуване.
4. Ако стадото е новосформирано и се намира в животновъден обект, в който е имало случай на СЕГ при животно, което все още е в стадото, преминало е през или е извадено от това стадо, такова новосформирано стадо би могло да се смята за нормативно разрешено само ако то е преминало през задълбочено обследване от НВМС, при което е било установено спазването на всяко едно от посочените условия:
а) всичките животни от засегнатото стадо, които преди това са били настанени в същия животновъден обект, са извадени от него или убити;
б) всички животински храни са били изнесени и унищожени, а всички съдове за такива храни - основно почистени;
в) всички постройки са опразнени и основно почистени преди приемането на новите животни;
г) изпълнени са всички посочени в т. 3 условия.

Условия, отнасящи се до животното

1. Всички данни и документи за раждането, идентичността и придвижванията на животното трябва да се записват на официално действаща компютризирана система за проследяване.
2. Животното е на възраст над шест месеца, но не по-старо от трийсет месеца, определено и доказуемо чрез запис в официален запис в компютър на датата на неговото раждане.
3. Неговата майка е живяла най-малкото шест месеца след датата на неговото раждане.
4. Неговата майка не е развила заболяването СЕГ и няма подозрения, че е заразена от това заболяване.
5. Стадото, в което е било родено животното, както и всички стада, през които то е преминало, са нормативно разрешени.

Компютризирана система за проследяване

Действащата компютризирана система за проследяване би могла да бъде одобрена само когато същата е била действаща за достатъчен период от време, за да може същата да съдържа цялата необходима за проверка на спазването на изискванията на тази наредба информация, свързана с биографията и придвижванията на животните и отнасяща се единствено за животни, родени след влизането в действие на тази система. Няма да се смятат за разрешени за тази цел каквито и да са исторически данни, въведени в компютър и отнасящи се за който и да е период от време преди влизане в действие на тази система.

Контролни дейности

1. Ако което и да е представено за клане животно или каквито и да са обстоятелства около неговото клане не отговарят на всички изисквания на тази наредба, животното трябва автоматично да бъде отхвърлено и върнато и неговият паспорт трябва да бъде конфискуван. Ако тази информация стане известна след клането, НВМС трябва незабавно да прекрати издаването на сертификати, както и да анулира вече издадени такива. Ако вече е било осъществено изпращането на получения продукт, НВМС трябва да информира за тези несъответствия компетентния орган на мястото, за което е предназначена въпросната пратка. Компетентният орган от местоназначението е длъжен да предприеме всички подходящи мерки.
2. Клането на нормативно разрешени животни трябва да се осъществява в кланици, използвани изключително за клане на животни, включени в схема, основаваща се на база данни или в схема на сертифицирано стадо.
3. Националната ветеринарномедицинска служба трябва да бъде абсолютно убедена, че използваните в транжорните предприятия процедури гарантират пълното отстраняване на следните лимфни възли: подколенни лимфни възли, бедрени лимфни възли, повърхностни ингвинални лимфни възли, дълбоки ингвинални лимфни възли, медиални и латерални илеачни лимфни възли, бъбречни лимфни възли, предбедрени лимфни възли, лумбални лимфни възли, ребрено шиечни (costocervical) лимфни възли, лимфните възли при гръдната кост, предлопатъчни (prescapular) лимфни възли, спомагателни лимфни възли, опашни лимфни възли и дълбоко шийни лимфни възли.
4. Месото трябва да е проследимо обратно до стадото на нормативно разрешеното животно или след разфасоването - до животните, разфасовани в една и съща партида, което до момента на клане да е възможно със средствата на компютризирана система за проследяване. След клане етикетите трябва да дават възможност за проследяване на прясното месо и продуктите обратно до стадото, което да позволява ефективното изтегляне от пазара на всяка засегната пратка. Ако това е храна за домашни любимци, придружаващите я документи и записи трябва да дават възможност за проследяване.
5. Всички одобрени нормативно разрешени трупове трябва да имат индивидуални номера, свързани с номера на съответната ушна марка.
6. Националната ветеринарномедицинска служба трябва да разполага с актуални подробни протоколи, обхващащи:
а) проследяването и контролните дейности преди клането;
б) контролните дейности по време на клането;
в) контролните дейности по време на преработката на храната за домашни любимци;
г) всички изисквания към етикетирането и сертифицирането след клането до мястото на продажба.
7. Националната ветеринарномедицинска служба трябва да въведе в действие система за записване на проверките по спазването на изискванията, чрез която да е възможно да се демонстрират ефективно проведените контролни действия.

Предприятието

8. За да получи одобрение, дадено предприятие трябва да разработи и въведе в действие система, с помощта на която нормативно разрешеното месо и/или продукт да могат да бъдат идентифицирани, а цялото месо да може да бъде проследено обратно до стадото или стадата на неговия произход или след разфасоването - до животните, разфасовани в една и съща партида. Тази система трябва да улеснява и ускорява пълната проследимост на месото или суровините и храните от животински произход на всеки отделен етап от тяхното производство, а записите и документите по нея да бъдат съхранявани за не по-малко от последните две години. Подробностите за прилаганата система трябва да бъдат представени на НВМС в писмен вид от ръководството на съответното предприятие.
9. Националната ветеринарномедицинска служба трябва да одобри и наблюдава предоставената от предприятието система, за да може да се убеди, че същата гарантира пълна отделимост и проследимост както обратно, така и напред.

Условия, приложими по отношение на износа

Живи говеда и продукти от животински произход, добити и произведени от тях, следва да бъдат предмет, когато се касае до износа за трети страни, на всички посочени в тази наредба правила, отнасящи се до вътрешната за общността търговия.