Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Тази наредба урежда основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи.

Чл. 2. Болнично лечение, специализирана диспансерна помощ и стационарни медико-социални грижи се оказват на лица, чиито диагностични, лечебни, рехабилитационни и медико-социални проблеми не могат да бъдат решени в лечебните заведения за извънболнична помощ.

Чл. 3. В лечебните заведения за болнична помощ се извършва:
1. диагностика и лечение на заболявания, когато лечебната цел не може да се постигне в лечебни заведения за извънболнична помощ;
2. диагностика и консултации, поискани от лекар или стоматолог от други лечебни заведения;
3. родилна помощ;
4. рехабилитация;
5. медико-козметични услуги;
6. клинични изпитвания на лекарства и медицинска апаратура; 7. учебна и научна дейност.

Чл. 4. Диспансерите са специализирани лечебни заведения за извънболнична, а при разкрити в него легла и за болнична помощ, в които лекари с помощта на друг персонал активно издирват, диагностицират, лекуват и периодично наблюдават болни с определени заболявания.

Чл. 5. В домовете за медико-социални грижи се осъществяват продължително медицинско наблюдение и специфични грижи за лица от различни възрастови групи с хронични заболявания и медико-социални проблеми.

Чл. 6. Дейността на лечебните заведения се осъществява според правилата за добра медицинска практика и стандартите за лечение при спазване на професионалната тайна и правата на пациента.

Глава втора
УСТРОЙСТВО НА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА БОЛНИЧНА ПОМОЩ, ДИСПАНСЕРИТЕ И ДОМОВЕТЕ ЗА МЕДИКО-СОЦИАЛНИ ГРИЖИ

Чл. 7. (Изм., ДВ, бр. 80 от 2000 г.) Хигиенните изисквания към лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи са посочени в приложение № 1 съобразно предмета на тяхната дейност.

Чл. 8.
(1) (Изм., ДВ, бр. 61 от 2001 г.) Всяка болница се състои от следните функционално обособени структурни блокове:
1. консултативно-диагностичен, който включва:
а) приемно-консултативни кабинети;
б) медико-диагностични и медико-технически лаборатории;
в) отделения без легла или кабинети за функционална и образна диагностика;
2. стационарен, който включва клиники и/или отделения с легла;
3. административно-стопански.
(2) В болници, в които се извършват оперативни дейности, се създават необходимият вид и брой операционни зали.
(3) (Изм., ДВ, бр. 61 от 2001 г.) Лечебните заведения за болнична помощ могат да откриват аптеки за задоволяване на собствените се нужди

Чл. 9.
(1) В многопрофилните болници има най-малко четири отделения или клиники по различни основни медицински специалности.
(2) В многопрофилните болници за активно лечение с областен, междуобластен и национален обхват задължително се създава патолого-анатомично и съдебномедицинско отделение без легла. Такива отделения могат да бъдат създадени и във всяка друга болница.

Чл. 10.
(1) Основно дигностично-лечебно структурно звено в лечебните заведения за болнична помощ е отделението (клиниката), което се състои от болнични стаи, диагностични кабинети, манипулационни зали и помощни помещения.
(2) Посочените в ал. 1 структури на отделението (клиниката) се оборудват по начин, позволяващ на екип от лекари (стоматолози) с помощта на други медицински и немедицински специалисти и помощен персонал максимално ефективно да диагностицират и лекуват хоспитализираните пациенти.

Чл. 11.
(1) Броят и видът на отделенията (клиниките) и леглата в тях се определят според конкретните нужди на лечебния процес.
(2) (Изм., ДВ, бр. 80 от 2000 г., отм., ДВ, бр. 7 от 2007 г. - в сила от 01.02.2007 г., нова, ДВ, бр. 55 от 2008 г.) Броят на леглата в отделението (клиниката) не може да бъде по-малък от 10.
(3) (Отм., ДВ, бр. 7 от 2007 г. - в сила от 01.02.2007 г., нова, ДВ, бр. 55 от 2008 г.) Изискването за минимален брой легла не се отнася за отделенията (клиниките) по интензивно лечение.

Чл. 12. (Отм., ДВ, бр. 80 от 2000 г.).

Чл. 13.
(1) (Изм., ДВ, бр. 61 от 2001 г.) Всеки диспансер се състои от следните функционално обособени структурни блокове:
1. консултативно-диагностичен, който включва:
а) консултативни кабинети, които могат да бъдат диференцирани по нозологичен и/или органо-локалистичен признак на заболяванията, както и/или по възрастов признак на пациентите;
б) диагностични кабинети, медико-диагностични лаборатории и отделения за образна диагностика съобразно предмета на дейност на диспансера; в) регистър за диспансеризираните болни;
2. стационарен, ако това е изрично посочено в разрешението за осъществяване на лечебна дейност на диспансера;
3. административно-стопански.
(2) В диспансерите, в които се извършват оперативни дейности, се създават необходимият вид и брой операционни зали.
(3) (Изм., ДВ, бр. 61 от 2001 г.) Диспансерите със стационарни структури могат да откриват аптеки за задоволяване на собствените си нужди.

Чл. 14. В дома за медико-социални грижи могат да бъдат обособени следните структурни и функционални звена:
1. приемно;
2. отделения или сектори с легла;
3. административно-стопански блок.

Чл. 15. В лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите със стационар и домовете за медико-социални грижи се създават съобразно потребностите изолатори със стаи с легла.

Чл. 16. (Изм., ДВ, бр. 80 от 2000 г.)
(1) В сградите на лечебните заведения за болнична помощ могат да осъществяват дейност лечебни заведения и аптеки.
(2) В сградите на лечебните заведения и прилежащите им терени други юридически или физически лица могат да осъществяват дейност, само когато тя е свързана с осъществяването на медицинската помощ.

Чл. 17. Условията и редът за ползване на помещенията, както и наемните отношения по чл. 16 се уреждат с писмен договор.

Глава трета
ОСНОВНИ ДЕЙНОСТИ НА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА БОЛНИЧНА ПОМОЩ, ДИСПАНСЕРИТЕ И ДОМОВЕТЕ ЗА МЕДИКО-СОЦИАЛНИ ГРИЖИ

Раздел I
Организация на дейностите по приема на пациенти

Чл. 18.
(1) Редът за приемане на пациентите в лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи се определя с правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.
(2) Приемът се осъществява в приемно-консултативния блок, където:
1. въз основа прецизиране, основаващо се на критериите за спешност, пациентите се:
а) приемат незабавно;
б) включват в "лист на чакащи", чрез който се планира датата на приема;
2. се попълва определената от министъра на здравеопазването медицинска документация;
3. се извършват необходимите диагностични изследвания, а при необходимост и медицински манипулации в случаите на спешност;
4. се извършва пълна или частична санитарна обработка на пациента.

Раздел II
Организация на диагностичната, лечебната и рехабилитационната дейност и на грижите за пациентите

Чл. 19.
(1) Диагностичната, лечебната и рехабилитационната дейност в лечебните заведения за болнична помощ и диспансерите се осъществява в консултативно-диагностичния и стационарния блок.
(2) Домовете за медико-социални грижи осъществяват грижите за болни в отделенията, секторите с легла или дома на пациента.
(3) При необходимост от прилагане на диагностични, лечебни и рехабилитационни методи, които не могат да бъдат осъществени в заведението, пациентът се насочва към друго лечебно заведение с районен, областен, междуобластен или национален обхват с негово съгласие.

Чл. 20. Ръководителят и главната медицинска сестра на болницата, диспансера или дома за медико-социални грижи организират дейностите по чл. 19, ал. 1 в съответствие с добрите стандарти на медицинската наука и практика и отговарят за тяхната своевременност, достатъчност и качество. За целта те ползват консултативната помощ на съветите и комисиите, посочени в чл.74, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

Чл. 21.
(1) Дейностите по чл. 19, ал. 1 във всяко отделение (клиника) и лаборатория се осъществяват от екип с ръководител началник отделение (клиника), който е лекар (стоматолог) с призната специалност, отговаряща на профила на отделението (клиниката), и старша медицинска сестра, която е бакалавър по здравни грижи.
(2) Екипът се състои от лекари (стоматолози), специалисти, завършили колежи, и помощен персонал.
(3) Съставът на екипа по ал. 2 се определя от ръководителя на лечебното заведение по предложение на началника на отделението (клиниката).
(4) Правата, задълженията и отговорностите на началник клиниката (началник отделението), главната медицинска сестра, старшата медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор) се определят въз основа на изисквания на Министерството на здравеопазването и са утвърдени от управителя, съответно изпълнителния директор на лечебното заведение.
(5) Длъжностните характеристики на работещите в лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи лекари (стоматолози), други медицински специалисти (мед. сестра, акушерка, фелдшер, рехабилитатор, персонал) се утвърждават от управителя, съответно изпълнителния директор на лечебното заведение, по предложение на началника на клиниката (отделението).

Чл. 21а. (Нов, ДВ, бр. 99 от 2003 г.) За дейността на отделенията по хемодиализа в лечебните заведения за болнична помощ се прилагат съответно разпоредбите на раздел трети от Правилника за устройството и дейността на диализните центрове.

Чл. 22.
(1) За прилагане на методи за диагностика и лечение, които водят до временна промяна на съзнанието на човека, като хипнози и упойвания, се взема предварително съгласието на лицата, върху които ще се прилагат, а ако те са недееспособни-на техните законни представители или попечители.
(2) Изключение от посоченото в ал. 1 се допуска при необходимост от провеждане на животоспасяващи медицински процедури.

Чл. 23. Лекарите (стоматолозите), работещи в лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи, са длъжни да разясняват по подходящ начин на пациента или неговите законни представители характера на заболяването, обема на необходимите диагностични изследвания и лечебни методи с произтичащите от тях рискове, както и вероятния изход от заболяването.

Раздел III
Организация на дейностите при изписване на пациент от лечебно заведение за болнична помощ, диспансер или дом за медико-социални грижи

Чл. 24.
(1) При изписване на пациент от лечебно заведение за болнична помощ, диспансер или дом за медико-социални грижи се издава епикриза в два екземпляра - за пациента и за лечебното заведение за първична извънболнична помощ, където лицето е регистрирано.
(2) При необходимост от активно наблюдение или продължаване на лечението му в амбулаторни (домашни) условия това следва изрично да се запише в епикризата.

Чл. 25. При изписване на бацилоносител се изпраща известие до ХЕИ, на чиято територия е настоящият адрес на лицето.

Чл. 26. При изписване на болни, чието състояние налага придружител, същите се предават на близките им. Раздел IV
Организация на дейностите по предаване трупа на починал пациент

Чл. 27.
(1) Трупът на починал пациент престоява в болничната стая два часа, като се полагат грижи за запазване на външния му вид.
(2) След изтичане на периода, посочен в ал. 1, трупът се изпраща в патологоанатомично отделение заедно с "История на заболяването" и епикриза.

Чл. 28. Лекарят, констатирал смъртта, попълва "Съобщение за смърт" в два екземпляра, които се изпращат на длъжностното лице по гражданското състояние в общината, на чиято територия е лечебното заведение.

Чл. 29.
(1) На починалите в болнични заведения, диспансери и домове за медико-социални грижи задължително се извършва аутопсия. Изключения се допускат само при писмено желание на близките и след разрешение от ръководителя на лечебното заведение.
(2) Когато трупът подлежи на съдебна медицинска експертиза, патологоанатомична аутопсия не се извършва.

Чл. 30.
(1) Трупът се предава на близките от лекар в патологоанатомичното отделение след представяне на "Акт за смърт", издаден от общината.
(2) Редът за предаване на труповете се определя със заповед на ръководителя на лечебното заведение.

Глава четвърта
ВЪТРЕШЕН РЕД В ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА БОЛНИЧНА ПОМОЩ, ДИСПАНСЕРИТЕ И ДОМОВЕТЕ ЗА МЕДИКО-СОЦИАЛНИ ГРИЖИ

Чл. 31.
(1) Вътрешният ред в лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи се урежда с правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на заведението, който се утвърждава от ръководителя на лечебното заведение.
(2) Организацията за недопускане и ранно откриване на вътреболнични инфекции, както и мерките за ликвидирането им се урежда с правилник, съгласуван с ХЕИ и утвърден от ръководителя на заведението.

Чл. 32.
(1) Стерилизацията на операционното бельо, инструментариум, превързочни материали, пособия за инвазивна диагностика и посуда за хранене се извършва с одобрена от ХЕИ стерилизационна техника.

(2) Методите и средствата за текуща и крайна дезинфекция, както и редът за осъществяване на правилата за асептика и антисептика се определят с писмено указание на ръководителя на заведението, съгласувано с ХЕИ.

Чл. 33. Редът за изписване на лекарства, тяхното съхраняване и раздаване на пациентите, както и начинът за водене на съответната документация се определят със заповед на ръководителя на заведението.

Чл. 34. Храненето на пациентите, лекуващи се в стационарни условия, се организира и провежда по ред и начин, определени със заповед на ръководителя на заведението.

Чл. 35. Работещите в лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи се задължават:
1. да спазват правилата за вътрешния ред;
2. да проявяват колегиалност помежду си, както и висока култура във взаимоотношенията си с пациентите;
3. да пазят медицинската тайна освен в предвидените от закона случаи.

Заключителни разпоредби

Параграф единствен. Тази наредба се издава на основание чл.46, ал. 3 от Закона за лечебните заведения.

Приложение № 1
към чл. 7

(Ново - ДВ, бр. 80 от 2000 г.)Хигиенни изисквания към помещенията на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи, както и осигуряване на противоепидемичен режим в тях

I. Общи изисквания
1. Лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи се разкриват в самостоятелни сгради в съответствие с изискванията на Наредба № 7 на Министерството на здравеопазването за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (обн., ДВ, бр. 46 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 46 от 1994 г., бр. 89 и 101 от 1996 г., бр. 101 от 1997 г., бр. 20 от 1999 г.).
2. В сградите на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи и прилежащите им терени не се допуска разполагането на съоръжения, които не са свързани пряко с дейността им.
3. Лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи осигуряват достъп за моторни превозни средства, място за паркиране, но не по-малко от 4 паркоместа.
4. Инфекциозните отделения (клиники) и отделенията (клиниките) за лечение на болни с открита форма на туберкулоза се разкриват:
4.1. В самостоятелни сгради с осигурено пречистване на отпадните води преди заустване в общата канализационна мрежа.
4.2. При невъзможност за осигуряване на самостоятелна сграда и при доказана необходимост по изключение с разрешение на главния държавен санитарен инспектор се допуска разкриване на инфекциозно отделение (клиника) в обща сграда с други отделения (клиники) при следните условия:
4.2.1. осигуряване на самостоятелен подход и отделни входове за приемане и изписване на инфекциозно болните;
4.2.2. пълна изолация на стълбища, асансьори, вентилационни и канализационни инсталации, складове и спомагателни помещения от останалите отделения;
4.2.3. осигуряване на самостоятелни помещения за хранене и детска млечна кухня с измиване и дезинфекция на съдовете на място;
4.2.4. осигуряване на отделен санитарен пропусник за персонала;
4.2.5. осигуряване самостоятелно изпиране и химиотермодезинфекция на бельо и постелъчен инвентар в отделението;
4.2.6. осигуряване изгаряне на всички твърди болнични отпадъци от отделението;
4.2.7. осигуряване пречистване на отпадните води.
5. Строителни изисквания:
5.1. Минималната светла височина на помещенията е 2,50 м. В помещения с източници на йонизиращи лъчения, операционни и родилни зали се осигурява минимална светла височина 3 м.
5.2. Стените на манипулационните, стерилизационната, помещенията за разливане на храна, санитарните възли, както и зоната на санитарните прибори се изпълняват с покрития, позволяващи влажно почистване и дезинфекция (гладък фаянс, теракота и др.) на височина 1,5 м от готов под, а тези на работните помещения и миялната на медико-диагностичните лаборатории на височина 1,8 м. Стените на болничните стаи, кабинетите, чакалнята, медико-техническите лаборатории и коридорите се покриват с латексова боя и с други покрития, позволяващи влажно почистване и дезинфекция. Не се допускат релефни мазилки.
5.3. Стените на операционните и родилните зали, отделенията за анестезиология, реанимация и интензивно лечение, за термична травма и за отглеждане на недоносени деца се изпълняват с покритие без фуги и без използване на блажна боя.
5.4. Подовите настилки в помещенията на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи са водонепропускливи, позволяващи влажно почистване и дезинфекция. В тези помещения не се допускат подови настилки на текстилна основа (балатум), с изключение на тези в болничните стаи. Подовете в медико-диагностичната лаборатория да са устойчиви на термични и химични въздействия. Подовите настилки в операционни и родилни зали да са изпълнени по начин, изключващ възможността от натрупване на статично електричество.
5.5. Осветлението в различните видове помещения да отговаря на изискванията на БДС 1786-84 "Осветление. Естествено и изкуствено".
5.6. Стойностите на шумовите нива в помещенията на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи не трябва да надвишават изискванията на Хигиенни норми 0-64 за пределно допустими нива на шума в жилищни и обществени сгради и жилищни райони (обн., ДВ, бр. 87 от 1972 г.; изм. и доп., бр. 16 от 1975 г.).
6. Инсталационни изисквания:
6.1. Отоплителните, вентилационните и климатичните инсталации се проектират и изграждат в съответствие с Нормите за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации, публикувани в бр. 6, 7, 8 и 9 от 1986 г. на Бюлетина за строителство и архитектура (БСА), издание на Стопанско обединение "Строителство" и на Комитета по териториално и селищно устройство при Министерския съвет.
6.2. Електрозахранването и електрическите уредби се проектират и изграждат съгласно Правилника за устройство на електрическите уредби (публ., ДИ "Техника" 1980; изм. и доп., БСА, кн. 3 от 1982 г., и Наредба № 2 за електрически уредби в сгради - ДВ, бр. 11 от 1999 г.).
6.3. Водопроводните и канализационните инсталации се проектират и изграждат съгласно Нормите за проектиране на водопроводни и канализационни инсталации в сгради (публ. в бр. 5 и 6 от 1986 г. на Бюлетина за строителство и архитектура, издание на Стопанско обединение "Строителство", и на Комитета по териториално и селищно устройство при Министерския съвет, попр., БСА, бр. 8 от 1987 г.; изм. и доп., БСА, бр. 11 от 1988 г., бр. 1 от 1993 г.; ДВ, бр. 62 от 1995 г. и бр. 15 от 1996 г.):
6.3.1. лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи се осигуряват с необходимото количество вода, отговаряща на изискванията на БДС 2823-83 "Вода за пиене";
6.3.2. в предоперационните, операционните, подготвителните към родилните зали, боксове и полубоксове в инфекциозните отделения и в помещенията за изкъпване на новородени се предвиждат кранове, управлявани крачно, лакетно, с фотоклетка или по други начини, гарантиращи стерилността при работа;
6.3.3. не се допуска разполагането на подови сифони в помещенията, посочени в т. 5.3;
6.3.4. болничните стаи, кабинетите, манипулационните и санитарните възли се оборудват с мивка с течаща топла и студена вода.
7. Лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи съобразно вида и предмета на своята дейност се състоят от следните видове основни помещения с осигурена минимална площ:
7.1. Консултативно-диагностичен блок:
7.1.1. приемно-консултативни кабинети - 12 кв. м;
7.1.1.1. кабинет за прием на пациентите за хоспитализация и по спешност - 12 кв. м;
7.1.1.2. помещения за групова психотерапия към психиатричните диспансери - 25 кв. м;
7.1.1.3. кабинет за информационно обслужване и регистрация на пациентите или на диспансеризираните болни - по 6 кв. м за всяко работно място;
7.1.2. медико-диагностични лаборатории - по 6 кв. м за всяко работно място, но не по-малко от 15 кв. м за всяко функционално звено;
7.1.3. отделения без легла:
7.1.3.1. кабинети за образна диагностика - площта се определя от вида на образно-диагностичната апаратура; към тях се осигуряват две съблекални по 1,5 кв. м, кът с кислородна инсталация; при наличие на апаратура - източник на йонизиращи лъчения, се осигуряват: процедурно помещение - 16 кв. м, командно - 3 кв. м, фотолаборатория - 12 кв. м, склад за филми и химикали - 3 кв. м;
7.1.3.2. кабинети за физикално лечение и рехабилитация - не по-малко от 6 кв. м на процедурно място;
7.1.3.3. патологоанатомично и съдебно-медицинско отделение - най-малко по 50 кв. м;
7.1.3.4. кръвна банка с кабинет за изследване на кръвните групи и хладилна камера за съхранение на биопродуктите - общо не по-малко от 20 кв. м;
7.1.4. спомагателни помещения:
7.1.4.1. чакалня - по 2 кв. м на кабинет, но не по-малко от 12 кв. м
; 7.1.4.2. санитарни възли с преддверие за персонал и пациенти - с площ по 3 кв. м;
7.1.4.3. складови помещения - по 4 кв. м за всеки тип;
7.1.4.4. помещение за съхраняване на чистачния инвентар и препаратите за почистване и дезинфекция с мивка аусгус - 4 кв. м;
7.1.4.5. помещение с хладилна камера за съхраняване на трупове - 10 кв. м.
7.2. Стационарен блок:
7.2.1. болнично отделение (клиника):
7.2.1.1. болнични стаи:
7.2.1.1.1. за възрастни и деца над 14 г. - по 6,5 кв. м на едно легло, но не по-малко от 12 кв. м;
7.2.1.1.2. за деца от 3 до 14 г. - по 5 кв. м на едно легло, но не по-малко от 8 кв. м;
7.2.1.1.3. за деца до 3 г. - по 4 кв. м на едно легло, но не по-малко от 6 кв. м;
7.2.1.1.4. за следоперативна реанимация - по 12 кв. м на едно легло;
7.2.1.1.5. за дихателна реанимация и за интензивно лечение - 16 кв. м на легло;
7.2.1.1.6. изолатор - по 6,5 кв. м на едно легло, но не по-малко от 12 кв. м;
7.2.1.2. манипулационна - 9 кв. м;
7.2.1.3. превързочна към отделенията с хирургични специалности, цистоскопна, за ендоскопски и биопсични изследвания - по 16 кв. м;
7.2.1.4. гипсовъчна - 9 кв. м;
7.2.1.5. лекарски кабинети - по 12 кв. м;
7.2.1.6. сестринска стая - 12 кв. м;
7.2.1.7.стая за помощния персонал - 6 кв. м;
7.2.1.8. разливен хранителен офис с чиста и нечиста част - 12 кв. м с осигурени минимум по две двугнездни мивки;
7.2.1.9. детска млечна кухня с чиста и нечиста част - по 6 кв. м;
7.2.1.10. столова (дневна) - по 1,5 кв. м на болнично легло;
7.2.1.11. занималня за деца, снабдена с играчки и учебни пособия - 12 кв. м;
7.2.1.12. общи санитарни възли към отделението - по един на всеки 10 болнични легла - по 3 кв. м;
7.2.1.13. санитарен възел и баня за медицинския персонал - 6 кв. м;
7.2.1.14. клизмено помещение с тоалетна - 6 кв. м;
7.2.1.15. помещение за изливане, измиване и дезинфекция на подлоги и уринатори и за съхранение на използван постелъчен инвентар и болнично бельо - 5 кв. м;
7.2.1.16. обща баня за отделението с вана - 8 кв. м;
7.2.1.17. индивидуален санитарен възел с душ към болничните стаи, ако са предвидени такива, и задължително за инфекциозните отделения - 3 кв. м;
7.2.1.18. склад (шкаф) за чисто бельо - 2 кв. м;
7.2.1.19. помещение за разделно временно съхранение на твърди болнични отпадъци с кът за чистачния инвентар и мивка тип аусгус;
7.2.1.20. склад за инвентар и консумативи - 4 кв. м;
7.2.1.21. други допълнителни помещения в зависимост от спецификата на отделението (клиниката);
7.2.2. операционен блок (сектор):
7.2.2.1. пространство за прием (трансфер) на болните - по 5 кв. м за операционна маса;
7.2.2.2. депо за транспортни колички - 4 кв. м;
7.2.2.3. санитарен пропусник за операционния персонал:
7.2.2.3.1.съблекалня със санитарен възел и душ - 8 кв. м;
7.2.2.3.2. помещение за обличане на операционното облекло - 4 кв. м;
7.2.2.3.3. стая за почивка на операционния екип с обособен кът за написване на оперативния протокол - 6 кв. м;
7.2.2.3.4. предоперационно помещение за измиване и подготовка на операционния екип - 10 кв. м;
7.2.2.4. помещение за преданестезиологична подготовка на болните - 8 кв. м;
7.2.2.5. операционна зала - 30 кв. м за една операционна маса;
7.2.2.6. площ извън операционната зала за експресна стерилизация на инструментариум - 4 кв. м;
7.2.2.7. помещения за съхраняване на стерилните материали, за апаратура и консумативи и за използвано операционно бельо и временно съхранение на опасни отпадъци от операционната зала - всяко по 2 кв. м;
7.2.3. родилен блок (сектор):
7.2.3.1. помещение за санитарна обработка на родилката с тоалетна и душ - 16 кв. м;
7.2.3.2. предродилна зала - по 6,5 кв. м на едно легло;
7.2.3.3. родилна зала с едно родилно легло - 24 кв. м, родилна зала с две родилни легла - 36 кв. м;
7.2.3.4. помещение за грижа за новородените - 16 кв. м;
7.2.3.5. зала за реанимация на новородените - по 6 кв. м на едно легло;
7.2.3.6. зала за реанимация на родилките - по 8 кв. м на едно легло;
7.2.3.7. помещения за съхраняване на стерилните материали, за апаратура и консумативи и за използвано операционно бельо и временно съхранение на опасни отпадъци от родилната зала - всяко по 2 кв. м;
7.2.3.8. помещение за съхраняване на плаценти при хладилни условия - 1,5 кв. м.
7.3. Болнична аптека - с необходими помещения и площи съгласно изискванията на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина и нормативните актове по прилагането му.
7.4. Административно-стопански блок:
7.4.1. помещения за административно обслужване и информационна система - не по-малко от 12 кв. м всяко;
7.4.2. хранителен блок - с необходими помещения и площи съгласно изискванията на Наредба № 27 от 1996 г. за хигиенните изисквания към заведенията за обществено хранене с осигуряване и на допълнително помещение за измиване, дезинфекция и съхранение на количките и съдовете за транспортиране на храна - не по-малко от 40 кв. м; при абонаментно доставяне на храната в лечебното заведение за болнична помощ, диспансера или дома за медико-социални грижи се осигурява помещение за приемане и разпределяне на храната с осигуряване на условия за хладилно съхранение на храна и контролни проби от нея;
7.4.3. централна стерилизация - с необходими помещения и площи съгласно приложение № 7 към чл.90, 93, 96 и 98 от Нормите за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения (публ. в бр. 7 от 1987 г. на Бюлетина за строителство и архитектура, издание на Стопанско обединение "Строителство", и на Комитета по териториално и селищно устройство при Министерския съвет);
7.4.4. централна пералня - с необходими помещения и площи съгласно Наредба № 37 от 1995 г. за хигиенните изисквания към устройството и експлоатацията на обществените перални (ДВ, бр. 95 от 1995 г.); при абонаментно изпиране на болничното бельо се осигуряват необходимите помещения и поточност за изпиране на замърсеното с биологични материи бельо;
7.4.5. спомагателни звена:
7.4.5.1. покрит гараж за автомобили - по 20 кв. м за всеки автомобил със склад за резервни авточасти и материали (по 0,5 кв. м на автомобил), стая за почивка на шофьорите - 12 кв. м;
7.4.5.2. складови помещения - не по-малко от 12 кв. м всяко;
7.4.5.3. газова станция за медицински цели - 4 кв. м при централизирано подаване на медицински газове;
7.4.5.4. помещение за съхраняване на опасните отпадъци с осигурена течаща вода и подов сифон - 2 кв. м;
7.4.5.5. помещение за изгаряне на опасните болнични отпадъци (ако не е предвидено изгарянето да става на друго място) с площ в зависимост от предвиденото съоръжение;
7.4.5.6. площадка за контейнери за болничните отпадъци, които нямат характер на опасни отпадъци.
II. Специфични изисквания
1. Лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи се обзавеждат с мебели и медицинско оборудване, съответстващи на предмета на дейността им и позволяващи влажно почистване и дезинфекция.
2. При работа в различните отделения (клиники) на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи се спазват общите принципи на асептика и антисептика, посочени в Наредба № 13 от 1998 г. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции (ДВ, бр. 95 от 1998 г.) и указанията на Министерството на здравеопазването (публ. в Сборника от инструктивни материали за борба със заразните болести - том I, издание на МЗ от 1985 г.).
3. При работа в лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи се спазват Указание № 2 от 2.IX.1998 г. на Министерството на здравеопазването за начини и средства за дезинфекция в здравните заведения (публ. в Служебен бюлетин на МЗ, бр. 1 от 1999 г.) и Хигиенните норми и изисквания при провеждане на стерилизация в медицинската практика, утвърдени със заповед № 09-300 от 2.VII.1998 г. на министъра на здравеопазването (Служебен бюлетин № 7 на МЗ от 1999 г.).
4. Събирането и временното съхранение на битовите и опасните отпадъци от медицинската дейност на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи се извършва разделно на определени за целта места. След образуването на опасните отпадъци от медицинската дейност те задължително се обеззаразяват с общоприетите дезинфекционни средства, разрешени от Министерството на здравеопазването, и се опаковат по начин, който не допуска контакт с тях, съгласно Указание № 1 от 1998 г. на МЗ за разделно събиране и временно съхранение на твърди болнични отпадъци (Служебен бюлетин № 2 на МЗ от 1998 г.).
5. Изграждането на нови и реконструкцията на съществуващи лечебни заведения за болнична помощ, диспансери и домове за медико-социални грижи се съгласуват с органите на държавния санитарен контрол съгласно чл.18 от Правилника за прилагане на Закона за народното здраве (обн., ДВ, бр. 31 от 1974 г.; изм., бр. 99 от 1980 г., бр. 101 от 1989 г., бр. 76 и 101 от 1990 г., бр. 81 от 1991 г., бр. 4 и 93 от 1992 г., бр. 65 от 1994 г., бр. 66 и 100 от 1995 г., бр. 54 от 1996 г., бр. 39 от 1998 г.; попр., бр. 42 от 1998 г.; изм., бр. 90 и 142 от 1998 г., бр. 61 от 2000 г.).
6. Въвеждането в експлоатация на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи се извършва по реда на Наредба № 6 за разрешаване ползването на строежите в Република България (ДВ, бр. 72 от 1999 г.) и съгласно чл.28 от Правилника за прилагане на Закона за народното здраве.

Приложение № 2
към § 5, ал. 1 от НИД от 2000 г.
(Ново - ДВ, бр. 80 от 2000 г.)

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
ХИГИЕННО-ЕПИДЕМИОЛОГИЧНА ИНСПЕКЦИЯ
гр. ..............
__________________________________Изх. № ............./........ г. ХИГИЕННО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
за лечебно заведение за болнична помощ, диспансер, дом за медико-социални грижи по чл.47, т. 9 от Закона за лечебните заведения

НАРЕДБА
за изменение и допълнение на Наредба № 29 от 1999 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи
(Обн., ДВ, бр. 80 от 03.10.2000 г.)

..................................................
..................................................

Преходни и заключителни разпоредби

§ 5.
(1) Директорът на регионалната хигиенно-епидемиологична инспекция издава хигиенно заключение по чл.47, т. 9 от Закона за лечебните заведения по образец съгласно приложение № 2.
(2) При установяване на несъответствие на лечебното заведение за болнична помощ, диспансер или дом за медико-социални грижи с хигиенните изисквания по чл. 7 директорът на регионалната хигиенно-епидемиологична инспекция дава задължителни предписания и определя срок за тяхното изпълнение. Срокът не може да бъде по-дълъг от три години.

§ 6.
(1) Управителите, съответно изпълнителните директори, на съществуващите и преобразувани лечебни заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи са длъжни да изпълнят предписанията и да приведат лечебното заведение в съответствие с изискванията по чл. 7.
(2) При неизпълнение на предписанията в определения срок директорът на регионалната хигиенно-епидемиологична инспекция спира със заповед експлоатацията на лечебното заведение за болнична помощ, диспансер или дом за медико-социални грижи при спазване изискванията на Закона за народното здраве и Правилника за прилагането на Закона за народното здраве.