Чл. 1.
(1) С тази наредба се уреждат етикетирането и маркирането на екземпляри от видове животни и растения, включени в Приложения "А" и "В" на Регламент 338/97 за опазване на видовете от дива фауна и флора чрез регулиране на търговията с тях (Регламент 338/97) (ОВ L 95, 8.4.2008).
(2) Разпоредбите на наредбата не се прилагат за:
1. новоизлюпени костенурки с дължина на пластрона до 100 mm;
2. новоизлюпени змии до 12 месеца от датата на излюпването;
3. екземпляри, при които физическите характеристики не позволяват да бъдат маркирани с нито един от посочените в тази наредба методи;
4. животни с тегло до 100 g, с изключение на птици;
5. екземпляри от рибни стопанства, предназначени за консумация като храни;
6. аквариумни рибки.
(3) Изключения от разпоредбата по ал. 2, т. 3 се допускат единствено с издаване на констативен протокол от съответната регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ).
(4) Изключения от разпоредбата по ал. 2, т. 5 не се отнасят за репродуктивните екземпляри, използвани за размножаване.
 
Чл. 2.
(1) Компетентни органи по прилагане на наредбата са:
1. министърът на околната среда и водите;
2. министърът на земеделието и храните;
3. председателят на Държавната агенция по горите.
(2) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице контролира маркирането и етикетирането на екземплярите и продуктите от видове по чл. 1, извън случаите по ал. 3 и 4.
(3) Министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице контролира маркирането на екземплярите и продуктите от видовете риби по чл. 1, включени в Закона за рибарството и аквакултурите.
(4) Председателят на Държавната агенция по горите контролира маркирането на ловните трофеи от видовете бозайници по чл. 1, включени в приложение № 4 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и по Закона за лова и опазване на дивеча.

 
Чл. 3.
(1) За всеки екземпляр, който трябва да бъде маркиран, съответният компетентен орган по чл. 2, ал. 2, 3 и 4 предоставя идентификационен номер съгласно приложение № 1. Идентификационният номер е уникален и не може да бъде използван в друг случай.
(2) Органите по чл. 2, ал. 2 създават и поддържат информационна база данни за идентификационните номера, използвани от съответните собственици за маркиране на притежаваните от тях екземпляри.
(3) За попълване на базата данни по ал. 2 в 20- дневен срок от предоставянето на идентификационни номера по ал. 1, получаване на уведомлението по чл. 4, ал. 4 и 5 и служебната бележка по чл. 11, ал. 2 органите по чл. 2, ал. 3 и 4 изпращат в МОСВ и съответната РИОСВ информация за идентификационните номера, вида на екземплярите, имената и адреса на собствениците.
(4) Маркировката на екземплярите се вписва в регистрационните карти по чл. 91, ал. 2, т. 1 ЗБР.
(5) В случаите на ползване на снимка за индентификация тя се номерира и се прилага към регистрационната карта по ал. 3, като номерът на снимката се записва в картата.
 
Чл. 4.
(1) Собствениците подават писмено заявление по приложение № 2 до съответния компетентен орган по чл. 2, ал. 1 за предоставяне на уникални номера, които да бъдат изобразени на маркировките.
(2) В 10- дневен срок от получаването на заявлението по ал. 1 компетентният орган уведомява заявителя за номерата, които трябва да бъдат използвани за маркиране на притежаваните от него екземпляри.
(3) При маркиране на живи и препарирани животни в 15-дневен срок собственикът изпраща попълнено уведомление по приложение № 3 до съответния орган по местоживеене по чл. 2, ал. 2, 3 и 4.
(4) При настъпване на смърт на животно, маркирано съобразно тази наредба, с изключение на случаите на екземпляри от местни животински видове, когато те са пуснати в природата, собственикът писмено уведомява компетентния орган по чл. 2, ал. 2, 3 и 4 и му предава използваната марка.
(5) При препариране, когато марката се ползва за вече препарираното животно, собственикът само уведомява съответния компетентен орган по чл. 2, ал. 2, 3 и 4 за настъпилата промяна на състоянието на екземпляра.
Маркиране и идентифициране на живи екземпляри

Чл. 5.
(1) Живите екземпляри от животински видове се маркират и идентифицират чрез:
1. електронна идентификационна система (радиочестотен микрочип);
2. затворен или отворен пръстен;
3. татуировка;
4. ушна марка;
5. снимка.
(2) Живите екземпляри се маркират съобразно вида и състоянието на екземпляра, като маркировката не трябва да вреди на здравословното им състояние.
(3) Маркировката по ал. 1, т. 1 и 4 се поставя само от ветеринарен лекар с ветеринарномедицинска практика съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност.
 
Чл. 6.
(1) За маркиране на живи животни се използват инжектируеми пасивни транспондери (електронни устройства - радиочестотен микрочип) с непроменяем код и използващи HDX- или FDX-B технология в съответствие с ISO стандарти 11784 и 11785. Транспондерите трябва да бъдат четими от четящите устройства, отговарящи на ISO стандарт 11785 и четящи HDX - или FDX-B транспондери. Разстоянието за четене на портативни четящи устройства трябва да бъде най-малко 12 сm, а за стационарните четящи устройства - най-малко 50 сm.
(2) Транспондерът по ал. 1 се имплантира в екземпляра в зависимост от съответната таксономична група на животното, като при:
1. бозайниците имплантирането е подкожно или мускулно и се извършва на нивото на задната една трета от шията или при дребните видове в междураменното пространство;
2. птиците имплантирането е подкожно или мускулно и се извършва в пекторалните мускули от лявата страна;
3. змиите имплантирането е подкожно или в мускулите на гърба в последната трета от тялото;
4. костенурки:
а) със средни и големи размери имплантирането е мускулно или подкожно в бедрения мускул квадрицепс или на страничната повърхност на опашката;
б) с малки размери, чиято кожа е много фина, имплантирането е подкожно или в бедрения мускул квадрицепс, като в краен случай може да се извърши и в коремната кухина;
5. гущери:
а) с големи размери имплантирането е подкожно на страничната повърхност на шията или в областта на мускула квадрицепс;
б) с малки размери имплантирането е в коремната кухина, в коремната страна на разстояние 1 - 2 cm от средната линия на тялото;
6. крокодилите имплантирането е подкожно на лявата странична повърхност на опашката;
7. земноводните имплантирането е в коремната кухина.
(3) Преди имплантация транспондерът се прочита предварително, а след имплантирането се проверява възможността да се чете.
 
Чл. 7.
(1) В случай че методът по чл. 6, ал. 1 не е подходящ за маркиране поради физически или поведенчески особености на екземпляра или вида бозайник, в зависимост от случая маркирането и идентифицирането се извършват посредством:
1. татуировка върху вътрешната страна на лявото ухо или лявото бедро, на местата с най-слабо окосмяване, при условие че естественият цвят на животното позволява тя да бъде лесно различима;
2. ушна марка, която се използва за едри чифтокопитни бозайници, като се поставя върху дясното ухо или при невъзможност - на лявото ухо.
(2) На татуировките и ушните марки се изписва информация съгласно приложение № 1, т. 1, буква "a".
 
Чл. 8.
(1) Излюпените и отгледаните на затворено птици се маркират посредством уникално номерирани затворени пръстени, поставени на тарзо-метатарзуса или тибиотарзуса и отговарящи на изискванията по приложение № 1, т. 2, буква "a".
(2) Уловените в природата птици и внесените от други страни без маркировка се маркират с радиочестотен микрочип по чл. 6, ал. 1.
(3) Когато методът по ал. 2 не е подходящ за маркиране поради физически или поведенчески особености на птицата или вида или поради това, че екземплярът ще бъде върнат в природата, маркирането се извършва с отворен пръстен, отговарящ на изискванията по приложение № 1, т. 2, буква "б".
(4) Маркировката на излюпени и отгледани на затворено птици, маркирани преди влизането в сила на задължението за маркиране, се счита за валидна, ако са изпълнени условията по ал. 1 и не са били подложени на никаква манипулация.
 
Чл. 9. Идентификация със снимка се прилага:
1. като допълнителен метод за по-лесно визуално разпознаване на екземпляри от петнисти котки, когато не е необходимо тяхното улавяне за прочитане на микрочипа по чл. 6, ал. 1; снимката се прави съгласно изискванията по приложение № 1, т. 1, буква "б".
2. за някои групи влечуги като алтернативен метод на този по чл. 6, ал. 1 и снимката се прави съгласно изискванията на приложение № 1, т. 3.

Чл. 10.
(1) Внесените от друга държава екземпляри, които не притежават маркировка, се маркират до 10 дни от извършване на вноса съгласно чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 1 и чл. 9.
(2) Екземплярите, които са маркирани в съответствие с изискванията по чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 в друга държава, която се явява страна на произход или реекспорт за тях, запазват маркировката си и се считат за маркирани в съответствие с тази наредба.
 
Чл. 11.
(1) В случай че маркировката на животното трябва да бъде отстранена за извършване на ветеринарна процедура, ново маркиране се извършва не по-късно от един месец от датата на отстраняването на старата маркировка и съгласно изискванията по тази наредба.
(2) В случаите на ал. 1, когато не е възможно използването на старата маркировка, ветеринарният лекар, извършил манипулацията, издава служебна бележка съгласно приложение № 4, в която отразява промяната на маркировката.
(3) Свалената при манипулацията по ал. 1 маркировка, която не може да се ползва за по-нататъшно маркиране на екземпляра, се предава на съответния компетентен орган по чл. 2, ал. 2, 3 и 4 заедно със служебната бележка по ал. 2, което обстоятелство се вписва в информационната база данни по чл. 3, ал. 2.
(4) Маркировката по ал. 3 се съхранява от компетентния орган по чл. 2, ал. 2, 3 и 4 за период една година, след което се унищожава, за което се съставя констативен протокол.

Чл. 12.
(1) Защитените видове животни от приложение № 3 от Закона за биологичното разнообразие, за които притежателят е придобил разрешение за отглеждане или за изследване извън естествената им среда, се маркират най-късно до 10 дни от тяхното улавяне.
(2) Директорът на РИОСВ осигурява присъствието на експерт на РИОСВ в случаите на маркиране на екземплярите по ал. 1.
Маркиране на препарирани и хербаризирани екземпляри
 
Чл. 13.
(1) Препарираните екземпляри се маркират с уникален номер, състоящ се от букви и цифри, който се:
1. издълбава, залепва или заковава на поставката на препарата или опаковката му;
2. изписва с мастило на вътрешната страна на екземпляра, когато препаратът е разпъната кожа или съществува възможност номерът да се изпише от вътрешната страна;
3. изписва на подходящо място на външната страна на екземпляра, когато той представлява кост или друга част от тялото на животното.
(2) Изключение от изискванията по ал. 1 се допускат в случаи по чл. 4, ал. 5.
(3) Препарираните екземпляри извън случаите по ал. 2, които са били маркирани приживе, запазват уникалния номер на маркировката си, като тя се изписва съгласно чл. 1.

Чл. 14. Препарираните екземпляри, които са внесени в страната без маркировка, се маркират по реда на чл. 13, като номерът на маркировката включва буквения ISO код на страната износител, номера на разрешителното или сертификата по CITES, издадени от страната на износа, и годината на издаването му.
Етикетиране на храни и изделия

Чл. 15. При етикетиране на храни, в състава на които има части или екстракт от видове по чл. 1, ал. 1, се отбелязват съответният вид и номерът на документа по CITES, с който са внесени, без това да нарушава изискванията на други нормативни актове за етикетиране на тези продукти.
 
Чл. 16.
(1) За етикетиране на хайвер, предназначен както за вътрешния, така и за международния пазар, се прилага единната система за етикетиране и идентификация съгласно изискванията на Регламент 338/97 и приложение № 5, буква "А".
(2) Етикетите по ал. 1 са за еднократна употреба и се поставят на всеки съд с хайвер, който се предлага за продажба в търговската мрежа.
(3) Етикетът се залепва на съда с хайвер така, че да обхваща кутията по начин, който не позволява да бъде премахнат и пренесен на друг съд, без да се наруши неговата цялост.
(4) Върху етикетите на кутиите с хайвер, които са били внесени в страната и препакетирани, се изписва и номерът на документа по CITES, с който е осъществен вносът.
 
Чл. 17.
(1) Изделията и стоките, които представляват или съдържат екземпляри по чл. 1, ал. 1, се маркират посредством етикет, а когато са изделия от слонова кост, се прави и снимка за индентификация съгласно приложение № 5, буква "Б".
(2) Върху етикета на сувенири, бижута, кожени изделия, обувки и други стоки се отбелязват съответният биологичен вид и номерът на документа по CITES, с който е извършен техният внос или вносът на материалите за тяхното производство, както и името на обекта, където са произведени.
(3) Изделията или частите от слонова кост, които са маркирани с етикет в съответствие с изискванията по ал. 1, в друга държава, която се явява страна на произход или реекспорт за тях, запазват етикета си.


§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "аквакултури" са дейности, свързани с развъждането и отглеждането на риби и други водни организми, както и получената по съответните технологии продукция от тях;
2. "екземпляр" се използва в смисъла по чл. 2, буква "у" от Регламент № 338/1997;
3. "разрешително/сертификат по CITES" са документи, издадени съгласно изискванията на Конвенцията по международна търговия с видове от дивата фауна и флора и Регламент 338/1997 относно опазване на видовете от дива фауна и флора чрез регулиране на търговията с тях;
4. "реекспорт" се използва в смисъла по чл. 2, буква "о" от Регламент № 338/1997;
5. "страна на произход" се използва в смисъла по чл. 2, буква "в" от Регламент № 338/1997.


§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 102а, ал. 2 от Закона за биологичното разнообразие.

§ 3. Тази наредба влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".
 
Приложение № 1
към чл. 7, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и 3 и чл. 9


1. Методи за маркиране и идентифициране на бозайници
А. Маркиране на бозайници чрез татуировка и ушна марка
Татуировките и ушните марки съдържат следната информация, изписана в следния ред:
а) двубуквен код "BG" (ISO кода на България);
б) код за произход на екземпляра:
C - екземпляр, на който родителите са от най-малко първо поколение родени и отгледани на затворено;
F - екземпляр, на който единият или двамата родители са уловени от дивата природа;
R - дивородени екземпляри, отгледани в контролирана среда;
W - екземпляр, уловен от дивата природа;
в) четири цифри, показващи годината на раждане (поставя се само в случай, че годината е известна);
г) цифрите, съответстващи на пощенския код на населеното място на отглеждане на животното в момента на маркиране (xxxx);
д) три букви, съответстващи на инициалите на собственика на животното, който го притежава в момента, а когато собственик е зоологическа градина - съкратеното или цялото име на градината (напр. ДСС);
е) цифри, съответстващи на номера на животното в колекцията на съответния собственик (yyyy).
Идентификационният номер се записва по следния образец:
BG/W/2008/xxxx/ДСС/yyyy
Б. Идентифициране на бозайници чрез снимка
Идентифицирането се извършва чрез дигитални снимки с висока резолюция или цветни снимки с размер 9 ґ 13. Снимката трябва да е ясна, без отблясъци или сенки и да не е замъглена. Животното се снима в анфас, така че да се обхване цялото лице заедно с ушите.
2. Методи за маркиране на птици
А. Маркиране на птици чрез затворен пръстен
Птиците се маркират чрез поставяне на пръстен с твърдост най-малко равна на тази на алуминия, с форма на затворен пръстен с овално сечение, без никакво прекъсване или свръзка, неподложен на никаква манипулация и осигуряващ трайност на записа, който носи. Диаметърът, височината и широчината на пръстена са определени в зависимост от вида на птиците, за които е предназначен. След като бъде поставен през първите дни от живота на птицата, пръстенът да не може да бъде премахван от крака на вече възрастната птица.
Пръстенът съдържа следните означения:
а) двубуквен код "BG" (ISO кода на България);
б) цифра, указваща диаметъра на пръстена;
в) произхода на екземпляра:
C - екземпляр, на който родителите са най-малко първо поколение излюпени и отгледани на затворено;
F - екземпляр, на който единият или двамата родители са уловени от дивата природа;
г) четири цифри, показващи годината на излюпване;
д) три букви, съответстващи на инициалите на собственика на животното, който го притежава в момента, а когато собственик е зоологическа градина - съкратеното или цялото име на градината;
е) цифри, съответстващи на номера на животното в колекцията на съответния собственик.
Идентификационният номер се записва по следния образец:
BG/6/С/2008/xxxx/ДСС/ yyyy
Б. Маркиране на птици чрез отворен пръстен
За диаметър на пръстена, по-малък от 6 mm, птиците се маркират върху тарзо-метатарзуса чрез поставяне на метален пръстен с твърдост най-малко равна на тази на алуминия, съставен от отворен пръстен с овално сечение, съдържащ зона на прекъсване. Диаметърът, височината и широчината на пръстена са определени в зависимост от вида на птиците или на групата птици, за които е предназначен.
Пръстенът съдържа следните означения:
а) двубуквен код "BG" (ISO кода на България);
б) цифра, указваща диаметъра на пръстена;
в) произхода на екземпляра:
C - екземпляр, на който родителите са най-малко първо поколение излюпени и отгледани на затворено;
F - екземпляр, на който единият или двамата родители са уловени от дивата природа;
R - дивородени екземпляри, отгледани в контролирана среда.
W - екземпляр, уловен от дивата природа;
г) четири цифри, показващи годината на излюпване (поставя се само в случай, че годината е известна);
д) три букви, съответстващи на инициалите на собственика на животното, който го притежава в момента, а когато собственик е зоологическа градина - съкратеното или цялото име на градината;
е) цифри, съответстващи на номера на животното в колекцията на съответния собственик.
Идентификационният номер се записва по следния образец:
BG/6/С/2008/xxxx/ДСС/ yyyy
Пръстенът се поставя чрез затягане и залепване на двата края с помощта на специално лепило за метали.
При диаметър на пръстена, равен или по-голям от 6 mm, птиците могат да се маркират върху тарзо-метатарзуса или тибиотарзуса чрез поставяне на пръстен с твърдост, най-малко равна на тази на алуминия, състоящ се от две равни половини с цилиндрично сечение.
Пръстенът съдържа следните означения, гравирани чрез вдълбаване:
- на едната половина от пръстена:
а) двубуквен код "BG" (ISO кода на България);
б) цифра, указваща диаметъра на пръстена;
в) произхода на екземпляра:
C - екземпляр, на който родителите са най-малко първо поколение излюпени и отгледани на затворено;
F - екземпляр, на който единият или двамата родители са уловени от дивата природа;
R - дивородени екземпляри, отгледани в контролирана среда;
W - екземпляр, уловен от дивата природа;
- на другата половина от пръстена:
г) четири цифри, показващи годината на излюпване (поставя се само в случай, че годината е известна);
д) три букви, съответстващи на инициалите на собственика на животното, който го притежава в момента, а когато собственик е зоологическа градина - съкратеното или цялото име на градината;
е) цифри, съответстващи на номера на животното в колекцията на съответния собственик.
Двете половини на пръстена се поставят чрез сглобяване и залепване с лепило за метали.
3. Методи за идентифициране на влечуги чрез снимка
Идентификацията се извършва чрез дигитални снимки с висока резолюция или цветни снимки с размер 9 ґ 13. Снимката трябва да е ясна, без отблясъци или сенки и да не е замъглена. Животното се снима поставено върху фон, представляващ шахматна основа с големина на квадратите 1 ґ 1 cm или до сантиметрова линийка. При снимане на големи животни се използва по-дълга линия или метър.
а) Змии.
Прилага се за видовете, притежаващи характерни напетнявания/шарки.
На всеки индивид трябва да има минимум три снимки. Снима се предната част на тялото на змията, включително главата, вертикално отгоре и в профил (ляв и десен), като и трите фотографии трябва да показват първите осем реда от напетняването/шарката.
б) Костенурки.
На всяка костенурка се правят минимум две снимки, като се снима вертикално отгоре карапаксът и отдолу пластронът. Костенурката трябва да изпълва цялата снимка, като в случай, че се ползва сантиметрова линия или метър, те също трябва да попадат в снимката.
При наличие на характерен дефект върху корубата или нанесен траен белег върху нея се добавя трета снимка, показваща мястото и формата им.
Преди да се снима корубата, животното трябва да се измие и подсуши.
За по-лесно различаване на индивидите при отглеждане на голямо количество на всеки един се прикрепя марка или се слага белег, който да се вижда на снимката.
 
Приложение № 2
към чл. 4, ал. 1
 
До Директора       
на .. .. .. .. .. .. .. .. .. .       
      
ЗАЯВЛЕНИЕ       
от .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. ..       
ЕГН .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. ..       
настоящ адрес: .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. ..       
      
Уважаеми господин директор,       
Във връзка с извършване на маркиране на притежаваните/развъжданите от мен екземпляри моля да ни бъдат предоставени .. .. .. .. броя уникални номера, които да бъдат изобразени на маркировките съгласно приложение № 2 на Наредбата за маркирането и етикетирането на екземпляри от видовете съгласно Регламент 338/97 относно опазване на видовете от дива фауна и флора чрез регулиране на търговията с тях.       
      
Подпис на собственика:      
 
Приложение № 3
към чл. 4, ал. 3
 
До Директора       
на .. .. .. .. .. .. .. .. .       
      
УВЕДОМЛЕНИЕ       
Долуподписаният .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. ..       
ЕГН .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. ..       
настоящ адрес: .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. ..       
I. Уведомявам Ви, че на .. .. .. .. .. .. .. 200 .. .. г. беше       
извършено маркиране на следните притежавани от мен екземпляри:       
1. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. ..       
.. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. ..       
.. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. ..       
(наименование на вида на български и латински, тип и номер на маркировката, описание на характерните отличителни белези на екземпляра)       
2. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. ..       
.. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. ..       
.. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. ..       
(наименование на вида на български и латински, тип и номер на маркировката, описание на характерните отличителни белези на екземпляра)       
3. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. ..       
.. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. ..       
.. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. ..       
(наименование на вида на български и латински, тип и номер на маркировката, описание на характерните отличителни белези на екземпляра)       
4. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. ..       
.. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. ..       
.. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. ..       
(наименование на вида на български и латински, тип и номер на маркировката, описание на характерните отличителни белези на екземпляра)       
II. Маркирането е извършено (в случаите по чл. 5,       
ал. 3 от Наредбата за маркирането и етикетирането на екземпляри от видовете съгласно Регламент 338/97 относно опазване на видовете от дива фауна и флора чрез регулиране на търговията с тях)       
в .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. ..       
(име на ветеринарната клиника)       
от д-р .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. ..,       
длъжност .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. ..       
Подпис на ветеринарния       
лекар:       
Подпис на собственика:      
 
Приложение № 4
към чл. 11, ал. 2
 
Днес .. .. .. .. .. .. .. .. . 200 .. .. .. .. .. г.,       
в .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .,       
(име на ветеринарната клиника)       
беше извършена ветеринарна процедура на екземпляр от вида       
.. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. ,       
(наименование на вида на български и латински)       
маркиран с .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. ..       
(тип и номер на маркировката)       
Във връзка с диагноза .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. . се наложи да бъде отстранена маркировката на екземпляра. Предвид това, че маркировката не може да бъде използвана за по-нататъшно маркиране на екземпляра, тя се заменя със следната маркировка:       
.. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. ..       
(тип и номер на маркировката)       
Настоящата служебна бележка да послужи пред РИОСВ / ИАРА / ДАГ .. .. .. .. .. .. .. за промяна на регистрацията на екземпляра.       
      
ВЕТЕРИНАРЕН ЛЕКАР: .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .       
(подпис и печат)      
 
Приложение № 5
към чл. 16, ал. 1 и чл. 17, ал. 1


А. Етикитиране на продукти (хайвер) от есетрови видове риби
1. Етикетите за маркиране на продукти от есетрови риби съдържат следната информация, изписана в следния ред:
а) абревиатура на вида на рибата, от която е получен продуктът (на латиница):
BAE - Acipenser baerii
BAI - Acipenser baerii baicalensis
BVI - Acipenser brevirostrum
DAB - Acipenser dabryanus
FUL - Acipenser fulvescens
GUE - Acipenser gueldenstaedtii
MED - Acipenser medirostris
MIK - Acipenser mikadoi
NAC - Acipenser naccarii
NUD - Acipenser nudiventris
OXY - Acipenser oxyrhynchus
DES - Acipenser oxyrhynchus desotoi
PER - Acipenser persicus
RUT - Acipenser ruthenus
SCH - Acipenser schrencki
SIN - Acipenser sinensis
STE - Acipenser stellatus
STU - Acipenser sturio
TRA - Acipenser transmontanus
DAU - Huso dauricus
HUS - Huso huso
SPA - Polyodon spathula
GLA - Psephurus gladius
FED - Pseudoscaphirhynchus fedtschenkoi
HER - Pseudoscaphirhynchus hermanni
KAU - Pseudoscaphirhynchus kaufmanni
ALB - Scaphirhynchus albus
PLA - Scaphirhynchus platorynchus
SUS - Scaphirhynchus suttkusi
MIX - за разбит хайвер ( само когато е от различни видове)
YYYxXXX - за хибриди, като с Y се записва кодът на мъжкия вид, а с Х - на женския;
б) произхода на екземпляра:
W - когато е уловен от дивата природа;
C - когато е получен в аквакултури;
в) буквения ISO код на страната на произход;
г) годината на производство;
д) регистрационния номер на цеха, в който е преработен, пакетиран или препакетиран (xxxx);
е) номера на партидата (yyyy).
Идентификационният номер се записва по следния образец:
HUS/W/BG/2008/xxxx/yyyy
2. Етикетите за маркиране на препакетирани продукти от есетрови риби съдържат следната информация, изписана в следния ред:
а) абревиатура на вида на рибата, от която е получен продуктът (на латиница) съгласно т. 1, буква "а";
б) произходът на екземпляра:
W - екземпляр, уловен от дивата природа,
C - екземпляр, на които родителите са от най-малко първо поколение, отгледани на затворено;
в) буквеният ISO код на страната на произход;
г) годината на препакетиране;
д) регистрационният номер на цеха и буквеният ISO код на страната, в която е препакетиран, ако е различна от страната на произход (напр. BG - wwww);
е) номерът на разрешителното по CITES за износ или сертификат за реекспорт от страната износител/реекспортьор (zzzz):
HUS/W/IR/2008/BG-wwww/zzzz.
Б. Идентифициране на слонова кост със снимка
Идентифицирането се извършва чрез дигитални снимки с висока резолюция или цветни снимки с размер 9 х 13. Снимката трябва да е ясна, без отблясъци или сенки и да не е замъглена. Изделието се снима от всички страни до сантиметрова линийка, така че да се виждат характерните му форми. При наличие на характерен дефект или напетнявания се добавя допълнителна снимка, показваща мястото и формата им.